Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Дата на приемане 28/02/2013
Брой/година Държавен вестник 27/2013

 


УКАЗ № 54

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет от ХLI Народно събрание на 28 февруари 2013 г.

Издаден в София на 11 март 2013 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:

Диана Ковачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г., бр. 19, 82 и 92 от 2009 г., бр. 45 и 82 от 2012 г.)

§ 1. В чл. 1 се създава т. 3:

„3. условията и реда за провеждане на процедурите за определяне на концесионери и на наематели на морските плажове.“

§ 2. В чл. 2 т. 2 се изменя така:

„2. осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове;“.

§ 3. В чл. 3, т. 2 думите „линията на най-големия отлив от брега“ се заменят с „бреговата линия“.

§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морските плажове.

(2) Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.“

2. В ал. 3 думите „по ал. 1“ се заменят с „по чл. 6, ал. 4 и 5“.

§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.“

2. В ал. 4, т. 5 думите „изградените от“ се заменят съc „създадените в резултат на“.

3. В ал. 7, изречение второ думата „изработването“ се заменя с „възлагането, създаването“.

4. Създават се ал. 8 и 9:

„(8) Когато в резултат на естествени процеси на взаимодействие на морето със сушата се образуват морски плажове, засягащи един или повече имоти – частна собственост, частта от засегнатите имоти се отчуждава по реда на глава трета от Закона за държавната собственост по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(9) За създаването на специализираните карти и регистри по ал. 7 органите, на които със закон са възложени опазването и контролът на защитените територии и на защитените зони, са задължени да предоставят информация и/или да посочват очертанията на обектите по ал. 4, т. 3 и 4.“

§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение първо след думата „концесия“ се добавя „за услуга“, думите „Закона за концесиите“ се заменят с „този закон“, а думите „10 години“ се заменят с „15 години“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Концесията се предоставя срещу задължението на концесионера да извършва концесионно плащане към концедента, да осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж, да осъществява задължителните дейности и да постави указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.“

3. Алинеи 3 и 4 се отменят.

4. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, се обявяват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 май. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.“

5. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии, включени в приложение № 2 към Закона за защитените територии, могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия или чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, ако с плановете за управление, утвърдени по Закона за защитените територии, се допуска осъществяване на дейности, свързани с използването им за рекреационни нужди.“

6. Създават се ал. 9, 10 и 11:

„(9) Условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове по ал. 2, 5, 7 и 8 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(10) По реда на Закона за концесиите се предоставят концесии за изграждане на изкуствени морски плажове върху имоти – държавна собственост.

(11) Морските плажове не се предоставят на концесия или под наем при наличието на някое от обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от Закона за концесиите.“

§ 7. В чл. 8, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 1 думите „Закона за концесиите“ се заменят с „този закон“.

2. Точка 6 се изменя така:

„6. организира контрола по изпълнение на задълженията по сключените концесионни договори и договорите за наем.“

§ 8. Създава се глава втора „а“ с чл. 8а – 8о:

„Глава втора „а“

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА МОРСКИЯ ПЛАЖ

Чл. 8а. (1) Концесия за морски плаж се предоставя при условията и по реда на този закон чрез провеждане на процедура – конкурс за определяне на концесионер.

(2) Дейностите по предоставяне на концесията по ал. 1 включват:

1. изготвяне на обосновка на концесията;

2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;

3. сключване на концесионен договор.

(3) Процедурата за предоставяне на концесия за морски плаж включва:

1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

2. провеждане на конкурс за определяне на концесионер;

3. приемане на решение за определяне на концесионер.

(4) Срокът на концесията започва да тече от деня на влизане в сила на концесионния договор и не може да се продължава.

Чл. 8б. (1) Обект на концесия, предоставена по реда на този закон, са морските плажове с прилежащата им акватория, която е с широчина до 200 м.

(2) Обектът на концесия може да включва и принадлежности, определени в решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесията.

Чл. 8в. (1) Концесионер е лицето, на което чрез сключване на концесионния договор се предоставя концесията.

(2) Концесията се предоставя на участника, спечелил конкурса и определен за концесионер.

(3) Когато участникът, определен за концесионер, е юридическо лице или обединение, което не е търговец, концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което юридическото лице е едноличен собственик на капитала, съответно участниците в обединението притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение. Когато участникът, определен за концесионер, е търговец, концесионният договор може да се сключи с новоучредено търговско дружество, в което участникът притежава целия капитал, ако това е предвидено в конкурсната документация.

(4) Когато участникът, определен за концесионер, е физическо лице, концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което участникът е едноличен собственик на капитала, или на новорегистриран от него едноличен търговец.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 лицето, което сключва концесионния договор, е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер.

Чл. 8г. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осигурява изготвянето на обосновка на концесията и внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия за морски плаж.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството или упълномощено от него длъжностно лице възлага със заповед изготвянето на обосновка на концесията за морски плаж на експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и/или на експерти от други министерства и ведомства, съобразно тяхната компетентност, и/или на външни консултанти.

(3) Заповедта по ал. 2 съдържа:

1. срок за изработване на обосновката на концесията, който не може да бъде по-дълъг от два месеца;

2. експертите, на които се възлага изготвянето на обосновката при условията и по реда за определяне на външните експерти;

3. максимален размер на средствата за изработване на обосновката, който се разходва от утвърдените разходи за концесионна дейност за съответната година.

(4) Обосновката на концесията за морски плаж съдържа:

1. цели и срок на концесията;

2. правно основание за предоставяне на концесията;

3. основни технически и други характеристики на обекта на концесията, включително описание на принадлежностите му;

4. описание на услугите и дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, и условията за извършването им;

5. анализ на ефективността на концесията от гледна точка на концедента;

6. други особености на обекта на концесията;

7. изводи и препоръки;

8. приложения, въз основа на които е изготвена обосновката.

Чл. 8д. (1) Решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за морски плаж съдържа реквизитите по чл. 39, ал. 2 от Закона за концесиите.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и може да бъде обжалвано в 10-дневен срок от обнародването по реда на глава единадесета от Закона за концесиите.

(3) В 14-днeвен срок от изтичането на срока по ал. 2 решението на Министерския съвет по ал. 1 се изпраща от длъжностното лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който организира провеждането на конкурса, за вписване в Националния концесионен регистър.

Чл. 8е. (1) Концесионерът на морски плаж се определя чрез конкурс.

(2) В конкурса може да участва всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.

(3) В конкурса не може да участва самостоятелно или като член на обединение юридическо лице:

1. което е обявено в несъстоятелност;

2. което е в процедура по ликвидация;

3. на което управител или член на управителния орган, а в случай, че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, против стопанството, против финансовата, данъчната или осигурителната система (изпиране на пари или измама), за престъпление по служба или за подкуп (корупция), както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група.

(4) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение физическо лице, което е:

1. осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по ал. 3, т. 3;

2. лишено от правото да осъществява търговска дейност.

(5) От участие в процедурата за предоставяне на концесия може да бъде отстранен участник, който:

1. е в производство по несъстоятелност;

2. има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

3. има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;

4. е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина;

5. е виновен за професионални нарушения, за които комисията, която организира и провежда конкурса, разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган;

6. не е представил цялата информация, изискваща се от участниците в процедурата за предоставяне на концесия, или предоставената от него информация е невярна или непълна.

(6) Обстоятелствата по ал. 2 – 5 се удостоверяват с документи и декларации.

(7) Участникът, чието заявление с оферта са класирани на първо място, се определя за концесионер.

Чл. 8ж. (1) Министър-председателят в 7-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 8д назначава комисия за организацията и провеждането на конкурса, наричана по-нататък „конкурсната комисия“ или „комисията“, в състав: председател, заместник-председател и трима членове.

(2) Председател на конкурсната комисия е министърът на регионалното развитие и благоустройството или длъжностно лице от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а за заместник-председател и членове се включват представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, на специализираната администрация на Министерския съвет и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Министър-председателят може да прави промени в състава на конкурсната комисия при смърт, продължително заболяване или друга обективна причина, водеща до невъзможност на неин член да изпълнява задълженията си, както и по негова молба за освобождаване.

(4) Председателят, заместник-председателят и членовете на конкурсната комисия са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с провеждането на конкурса информация, за което при назначаването си попълват декларация.

(5) Конкурсната комисия заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.

(6) Решенията на комисията се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите.

Чл. 8з. (1) Председателят на комисията в 7-дневен срок от назначаването й свиква заседание.

(2) На първото си заседание комисията:

1. определя датата, мястото и часа на провеждане на конкурса и датата, до която се приемат заявления с оферти за участие в конкурса; срокът за подаване на заявленията с оферти не може да бъде по-малък от 30 дни;

2. одобрява конкурсната документация, определя цената и сроковете за закупуването й;

3. одобрява образец на декларацията за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната документация;

4. при необходимост комисията може да привлече експерти, както и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които да подпомагат нейната дейност, при спазване на изискванията за опазване тайната на сведенията;

5. подготвя съобщение за провеждане на конкурса, което съдържа най-малко:

а) датата, мястото и часа на провеждане на конкурса;

б) описание на обекта на концесията;

в) цената и начина на плащане на конкурсната документация и мястото на получаването й;

г) изискванията към участниците в съответствие с конкурсната документация;

д) друга информация.

(3) Съобщението за провеждане на конкурса по ал. 2, т. 5 се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в деня, следващ провеждането на първото заседание на конкурсната комисия по чл. 8ж, ал. 1.

(4) За заседанията на комисията се води протокол.

(5) В своята работа комисията може да се подпомага от определени от нейния председател на първото заседание служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Председателят, заместник-председателят, членовете на комисията, привлечените експерти и служителите по ал. 5 са длъжни да опазват тайната на съдържащата се в предложенията информация, да не изнасят материалите за конкурса извън определеното място за заседаване на комисията и да не дават изявления пред средствата за масово осведомяване преди обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за определяне на спечелилия конкурса участник, за което попълват декларация.

Чл. 8и. (1) Когато в срока, определен в съобщението по чл. 8з, ал. 2, т. 5, не постъпи заявление с оферта, комисията има право с решение еднократно да удължи срока за подаването им до 30 дни от датата на публикуване на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на съобщението за новия срок.

(2) Конкурсът се провежда и когато има само един кандидат.

(3) Конкурсът не се провежда, ако няма заявили участие кандидати.

Чл. 8к. Конкурсната документация съдържа:

1. описание на обекта или на дейността – предмет на концесията;

2. изисквания относно съдържанието на разработките по условията на конкурса;

3. информация за финансовите, икономическите, технологичните, екологичните и други параметри на обекта или на дейността – предмет на концесията;

4. правен анализ на ползването на обекта или на осъществяването на дейността;

5. проект на концесионен договор;

6. размера на гаранцията за участие в конкурса и начина на плащането й в съответствие с решението по чл. 8д, ал. 1;

7. други изисквания към съдържанието на заявлението и офертата.

Чл. 8л. (1) Кандидатите в конкурса представят в срока, определен от комисията, заявление с оферта в запечатан плик в изпълнение на конкурсните условия. Подадените заявления с оферти се завеждат в деловодството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и се вписват в регистър по поредността на подаването им.

(2) Заявлението за участие съдържа приложение и документи, подробно описани в одобрената от комисията конкурсна документация.

(3) Към офертата си кандидатите прилагат декларация, в която посочват коя част от съдържащата се в офертата информация представлява търговска тайна.

(4) При сключването на договора за концесия определеният за концесионер участник е обвързан от съдържанието на представената оферта.

(5) Допълнения и изменения в предадените вече заявления с оферти не се допускат. Заявления с оферти, представени след определения от комисията срок, не се приемат и не се разглеждат.

Чл. 8м. (1) В обявените ден и час за провеждане на конкурса комисията на открито заседание отваря пликовете по реда на тяхното вписване в регистъра и проверява дали са спазени изискванията на конкурсната документация.

(2) В деня по ал. 1 на закрито заседание комисията извършва оценка и класиране на заявленията с офертите при спазване на критериите за оценка, определени в решението на Министерския съвет за откриване на процедурата, и конкурсната документация.

(3) По изключение при повече предложения или при по голяма сложност и/или обем на офертите председателят на комисията определя срок до 7 дни за запознаване на комисията с всички оферти.

Чл. 8н. (1) Комисията изготвя доклад, проект на решение на Министерския съвет и протокол за резултатите от конкурса в 10-дневен срок от приключването му.

(2) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса участник, което се обнародва в „Държавен вестник“. С решението се оправомощава министърът на регионалното развитие и благоустройството да сключи договор за концесия от името на концедента със спечелилия участник.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност по реда на Закона за концесиите в 10-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

(4) В 14-днeвен срок от изтичането на срока по ал. 3 решението на Министерския съвет по ал. 2 се изпраща от длъжностното лице, определено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който организира провеждането на конкурса, за вписване в Националния концесионен регистър.

Чл. 8о. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството и спечелилият конкурса участник сключват договор за концесия в едномесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 8н, ал. 2.

(2) При отказ за сключване на договора спечелилият конкурса участник губи гаранцията за участие в конкурса.

(3) За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за концесия се прилагат съответно разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му.“

§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „пясъчните дюни“ се заличават.

2. В ал. 2 т. 1 се отменя.

3. В ал. 3:

а) в т. 2 букви „а“, „б“, „в“ и „г“ се изменят така:

„а) плътност на застрояване (П застр.) – до 10 на сто;

б) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 80 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

в) характер на застрояването – ниско, с височина до 6 м;

г) при изграждане на озеленени площи – паркове и градини, в които се допуска строителство без промяна на предназначението им на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, открити обекти за спортни или културни дейности, площадки за игра, монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи – спомагателните постройки и съоръжения към открити обекти за спортни или културни дейности могат да заемат до 10 на сто от площта на урегулирания поземлен имот и да имат височина до 6 м;“

б) точка 3 се изменя така:

„3. поставянето на преместваеми обекти на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, монументално-декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табла, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;“

в) в т. 4 думите „по ал. 4, т. 5 – 7“ се заменят с „по ал. 4, т. 5 – 8“.

4. В ал. 4 се създава т. 8:

„8. изграждането на подземни проводи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.“

5. Създават се нови ал. 5 и 6:

„(5) В наредбата по чл. 7, ал. 9 се определят дейностите по ал. 4, които могат да се осъществяват на територията на морските плажове, които не са предоставени на концесия или под наем.

(6) Зоната на активната плажна площ по ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите е равностойна като достъп до морето със зоните с разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на посетителите на морския плаж. Зоната се обозначава на морския плаж и на указателните табели, поставяни от концесионера или от наемателя на съответния морски плаж.“

6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея:

а) в т. 1 думата „площта“ се заменя с „активната плажна площ“, а думата „площ“ се заменя с „активна плажна площ“;

б) в т. 2 думата „площта“ се заменя с „активната плажна площ“, а думата „площ“ се заменя с „активна плажна площ“.

7. Създава се ал. 8:

„(8) Към обектите за бързо хранене по ал. 4, т. 2 се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от активната плажна площ – за плажовете до 40 дка, и повече от 1 на сто – за плажовете над 40 дка.“

8. Досегашната ал. 6 става ал. 9.

§ 10. Създава се чл. 12а:

„Чл. 12а. Устройството и застрояването на поземлени имоти, части от които попадат едновременно в охранителни зони „А“ и „Б“, се определят с подробен устройствен план – план за регулация и застрояване. В съответствие с устройствената зона, в която попада частта от поземления имот, с плана за регулация и застрояване в границите на урегулирания поземлен имот се определят подзона в обхвата на охранителна зона „А“ с пределно допустими показатели на застрояване съгласно чл. 10, ал. 3 и подзона в обхвата на охранителна зона „Б“ с пределно допустими показатели за застрояване съгласно чл. 12. Допустимото застрояване във всяка една от зоните се определя на базата на площта от поземления имот, попадаща в съответната подзона.“

§ 11. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“

2. Създават се ал. 4 – 7:

„(4) В урегулирани поземлени имоти в зона „Б“ се допуска поставяне на преместваеми обекти, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ.

(5) Преместваемите обекти и съоръжения по ал. 3 се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, които се вписват в разрешението за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

(6) Преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.

(7) Разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения на морските плажове се издават еднократно за срока на концесията или наема и са валидни до изтичане срока на концесията, съответно наема, или до промяна на схемата по ал. 3.“

§ 12. В чл. 15, изречение второ накрая се добавя „и геозащитни мерки и дейности“.

§ 13. В чл. 16 се правят следните изменения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Подробните устройствени планове за територии, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията.

(2) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.“

2. Алинеи 3 и 4 се отменят.

§ 14. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „гори и земи от горския фонд“ се заменят с „поземлени имоти в горските територии“.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Извън случаите по ал. 1, промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за:

1. обекти с национално значение;

2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

3. обекти с регионално значение;

4. общински обекти от първостепенно значение;

5. обекти – публична собственост;

6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;

7. обекти на техническата инфраструктура;

8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие въз основа на решение на общинския съвет;

10. недвижими културни ценности.“

§ 15. В глава трета се създава чл. 17а:

„Чл. 17а. (1) Забранява се строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху пясъчните дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на:

1. обекти с национално значение;

2. обекти на техническата инфраструктура;

3. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

(2) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 се прилагат и за обектите по ал. 1.“

§ 16. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения:

1. В т. 2 думата „територията“ се заменя с „цялата територия“.

2. Точка 4 се изменя така:

„4. специализирани подробни устройствени планове по чл. 111 от Закона за устройство на територията.“

§ 17. В чл. 19, ал. 2 в изречение първо накрая се добавя „или от кмета на общината след съгласуване с министъра на регионалното развитие и благоустройството“ и изречение второ се заличава.

§ 18. В чл. 22 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Към общите и подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 се изработват специализирани схеми за прилежащата акватория.“

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 думите „т. 1“ се заличават;

б) в т. 1 думите „и къпане“ се заличават.

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Схемите по ал. 1 се приемат и одобряват като част от общите и подробните устройствени планове по реда на чл. 19, ал. 3 и 4.“

§ 19. Създава се глава четвърта „а“ с чл. 22а – 22д:

„Глава четвърта „а“

ФИНАНСИРАНЕ И КОНТРОЛ

Чл. 22а. (1) Приходите от концесионни плащания и от наеми на морски плажове се разпределят, както следва:

1. петдесет на сто от сумата на концесионното плащане и петдесет на сто от наемната цена се превежда по бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж; общината отчита по бюджета си преведената сума на концесионното плащане като приходи от концесии;

2. десет на сто от наемната цена се превежда по бюджета на областта, на чиято територия се намира съответният плаж.

(2) Паричните постъпления от концесионни плащания и наеми на морски плажове, както и от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.

(3) Постъпилите приходи по ал. 1, т. 1 се разходват за:

1. благоустрояване на прилежащите територии на морските плажове;

2. осигуряване на транспортни връзки с местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове в изпълнение на чл. 14, ал. 1;

3. поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове, разположени на територията на съответната община;

4. принудително премахване на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове по чл. 57а от Закона за устройство на територията;

5. почистване и извозване на отпадъците от морските плажове, обявени за неохраняеми.

(4) Постъпилите приходи от наеми на морски плажове по ал. 1, т. 2 се разходват за:

1. провеждане на процедури за отдаване под наем на морски плажове;

2. контрол по изпълнението на сключените договори за наем на морските плажове;

3. поставяне на предупредителни табели и санитарно-хигиенно поддържане на неохраняемите плажове, разположени на територията на община от областта, за която няма постъпили приходи по ал. 1, т. 1;

4. обезпечаване със задължителните дейности на неохраняемите плажове по реда на наредбата по чл. 7, ал. 9.

(5) Финансирането на дейностите по предоставяне на морските плажове на концесия се извършва съгласно Закона за концесиите.

Чл. 22б. (1) Текущият контрол по изпълнението на договорите за наем на морските плажове включва периодичен контрол на изпълнението на условията на наема и на задълженията на наемателя по договора за наем в съответствие с предвиденото в него.

(2) Текущият контрол за изпълнение на сключените договори за наем се осъществява от органа, който е сключил съответния договор за наем.

Чл. 22в. (1) В зависимост от броя на контролираните договори за наем, от вида на обектите на наем и от териториалното им местоположение органът, който организира контрола по изпълнението им, назначава една или повече комисии за контрол.

(2) Органът по ал. 1 издава заповед, с която определя:

1. председателя и заместник-председателя на комисията;

2. поименния състав на останалите членове на комисията.

(3) В състава на комисията не може да участва лице, което:

1. има материален интерес от наема – предмет на контрола на комисията;

2. е свързано лице по смисъла на Търговския закон с наемател, който е страна по договор – предмет на контрола на комисията, или с негов подизпълнител.

Чл. 22г. (1) Комисията за контрол приема правила за своята работа, които се утвърждават от органа, който я е назначил.

(2) Комисията за контрол провежда заседания по график, утвърден от органа, който я е назначил.

(3) Комисията за контрол заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й, и приема решенията си с мнозинство от повече от половината от членовете й.

Чл. 22д. (1) Комисията за контрол има следните функции:

1. извършва проверка и анализ на документите за отчитане на резултатите от изпълнението на задълженията на наемателя, определени в договора за наем;

2. прави планирани проверки на място, извършвани въз основа на предварително одобрен график;

3. прави извънредни проверки на място – при възникнала необходимост от това;

4. прави предложения до органа, който организира контрола по договора за наем;

5. приема решения относно други въпроси, имащи отношение към изпълнението, изменението и прекратяването на договори;

6. сезира компетентните органи – при констатирано неизпълнение на нормативни изисквания;

7. предлага на органа, който организира контрола по изпълнението на договора за наем, възлагането на трети лица на изпълнението на определени експертни или технически дейности, свързани с контролната дейност.

(2) При осъществяване на своята дейност членовете на комисиите за контрол имат право:

1. на свободен достъп до подлежащите на контрол обекти на наема;

2. да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на договор за наем;

3. да изискват от проверяваните лица писмени обяснения във връзка с изпълнението на договора за наем.“

§ 20. В чл. 23 след думата „глоба“ се добавя „в размер от 1000 до 10 000 лв.“, а думите „10 000 лв.“ се заменят с „от 10 000 до 50 000 лв.“.

§ 21. Създава се чл. 24а:

„Чл. 24а. За добив на пясък от морските плажове и пясъчните дюни физическите лица се наказват с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер до 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.“

§ 22. В чл. 25 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от:

1. длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината;

2. длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. длъжностни лица, определени от областните управители, в случаите, в които областните управители са оправомощени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Наказателните постановления се издават от:

1. кмета на общината;

2. министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица;

3. областните управители – в случаите, в които актовете за установяване на административни нарушения са съставени от длъжностните лица по ал. 1, т. 3.“

§ 23. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови т. 3 и 4:

„3. „Брегова линия“ е линията на пресичане на повърхността на сушата с нивото на водата към момента на измерването.

4. „Пясъчни дюни“ са образувания, формирани от насипване на пясъци под въздействието на вятъра. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.“

2. Досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 5 и 6.

3. Създават се т. 7 и 8:

„7. „Допълнителна търговска площ“ е част от активната плажна площ на морския плаж около преместваеми обекти за бързо хранене по чл. 10, ал. 4, т. 2, на която се допуска разполагане на преместваеми подиуми с тенти, чадъри, шатри и други сгъваеми слънцезащитни устройства с маси и столове за консумация.

8. „Водноатракционни услуги“ са услугите, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения срещу заплащане и предоставени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 24. (1) Общите и подробните устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, одобрени до влизането в сила на този закон, запазват действието си.

(2) До влизане в сила на нормативите по чл. 10, ал. 3, т. 2, букви „а“ – „г“ съгласно § 9, т. 3, буква „а“ от този закон проектите за общи и подробни устройствени планове, чието изработване е разрешено по реда на Закона за устройство на територията или на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, както и проектите за изменения на действащи подробни устройствени планове за територията по чл. 3, т. 1, чието изработване е допуснато с предписание от компетентния орган, се довършват съгласно действащите разпоредби.

(3) Спира се прилагането на подробни устройствени планове, предвиждащи застрояване в поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а.

§ 25. (1) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж се одобряват при досегашните условия и по досегашния ред.

(2) За дата на започване на производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята датата на внасянето на инвестициония проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган. За започнато производство се смята и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект към датата на влизане в сила на този закон.

(3) До отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж се извършват след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

(4) Не се съгласуват и одобряват инвестиционни проекти и не се издават разрешения за строеж за строителство в поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а.

§ 26. (1) Одобрените до влизането в сила на този закон схеми за преместваеми обекти в зона „А“ и зона „Б“ се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.

(2) Преместваемите обекти, разрешени по досегашния ред, които не отговарят на изискванията на този закон и на одобрената схема по чл. 13, ал. 3, се премахват от собствениците на поземлените имоти в едногодишен срок от влизането му в сила. След този срок обектите се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.

§ 27. Започнатите към влизането в сила на този закон подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия се довършват по досегашния ред.

§ 28. Действащите към влизането в сила на този закон концесионни договори за морски плажове се изпълняват при досегашните условия и по досегашния ред.

§ 29. За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за концесиите и правилника за прилагането му.

§ 30. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват върху кадастралните карти по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

§ 31. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на околната среда и водите предоставя на Агенцията по геодезия, картография и кадастър информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7. В 6-месечен срок след предоставянето на информацията границите на пясъчните дюни се отразяват в кадастралната карта и специализираните карти и регистри.

§ 32. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 и 38 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г. , бр. 19 и 47 от 2011 г. и бр. 45 и 82 от 2012 г.) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 5 след думите „върху имоти – “ се добавя „изключителна и“.

2. В ал. 6 думите „както и върху обекти или имоти – изключителна държавна собственост“ се заличават.

§ 33. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 127:

a) в ал. 1 в изречение първо след думата „планове“ се добавя „се публикуват в интернет страницата на съответната община и“;

б) в ал. 6 се създава изречение четвърто: „Одобреният общ устройствен план се публикува в интернет страницата на съответната община.“;

в) създава се ал. 11:

„(11) Общите устройствени планове, одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се публикуват в интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на съответната община.“

2. В чл. 128, ал.2 се създава изречение второ: „Проектът за подробен устройствен план се публикува на интернет страницата на съответната община.“

3. В чл. 129 се създава ал. 5:

„(5) Одобрените подробни устройствени планове по ал. 1 и 2 се публикуват на интернет страницата на съответната община.“

§ 34. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 46 и 61 от 2010 г., бр. 35 и 42 от 2011 г., бр. 32, 38, 53 и 82 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) в чл. 82 се правят следните изменения:

1. В ал. 4, изречение второ думите „Становището или решението“ се заменят с „Влязлото в сила становище или решение“.

2. В ал. 5, изречение второ думата „Решението“ се заменя с „Влязлото в сила решение“.

§ 35. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 24 и 62 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 19, 80 и 103 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.) в чл. 13, ал. 1 думите „независимо от изискванията по други закони“ се заличават.

§ 36. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 52, 53, 64 и 94 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 19, 80 и 103 от 2009 г., бр. 62 и 89 от 2010 г., бр. 19 и 33 от 2011 г., бр. 32, 59 и 77 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 2 думата „четири“ се заменя с „шест“.

2. В чл. 31:

а) в ал. 16 думата „Решението“ се заменя с „Влязлото в сила решение“;

б) създава се ал. 24:

„(24) Компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.“

§ 37. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 35 от 1996 г.; изм., бр. 14 и 26 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 18, 29 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 10 и 103 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19 и 39 от 2011 г., бр. 22, 38 и 91 от 2012 г.) в чл. 23 се създава ал. 4:

„(4) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.“

§ 38. (1) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи, които противоречат на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи, се прекратяват.

(2) Започнати и неприключили до влизането в сила на този закон са процедурите, по които няма постановено решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи за утвърждаване на площадка и/или трасе за проектиране и за промяна на предназначението, или решението за промяна на предназначението не е влязло в сила.

§ 39. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 54 се създава ал. 4:

„(4) Не се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски територии в случаите, когато в специален закон е въведена забрана за строителство.“

2. В чл. 73:

а) в ал. 1, т. 1 думите „и електротехнически съоръжения“ се заменят със „съоръжения, както и на площадкови енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката“;

б) създава се ал. 8:

„(8) Не се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.“

3. В чл. 75:

а) в ал. 2 се създава т. 4:

„4. становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице – за имотите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;“

б) в ал. 3 се създава ново изречение трето: „Органът по ал. 1 незабавно прекратява производството, ако съгласно становището по ал. 2, т. 4 в поземления имот попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.“, а досегашното изречение трето става изречение четвърто.

4. В чл. 79:

а) в ал. 2, т. 1 думите „по реда на Закона за държавната собственост“ се заличават;

б) създават се нова ал. 3 и ал. 4 и 5:

„(3) В случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба.

(4) Продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите.

(5) При прехвърляне на собствеността се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху продажната цена.“;

в) досегашната ал. 3 става ал. 6;

г) създава се ал. 7:

„(7) Не се допуска продажба на поземлени имоти в горски територии с променено предназначение, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни.“

5. В чл. 85 думите „чл. 79, ал. 3“ се заменят с „чл. 79, ал. 6“.

§ 40. (1) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за изключване на площи от горския фонд по § 5 от Закона за горите, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, се прекратяват.

(2) Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по § 5, ал. 3 или по чл. 79 от Закона за горите за имоти, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, се прекратяват.

(3) Правото на лицата по ал. 2, в чиято полза е променено предназначението на имотите, се погасява. Платените суми за цената за промяна на предназначението на имотите по ал. 2 се възстановяват от държавния бюджет, а тези, които са постъпили в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, се възстановяват от предприятията.

§ 41. Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури за учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията, попадащи в хипотезите на чл. 54, ал. 4 от Закона за горите, се прекратяват.

§ 42. Параграф 9, т. 3, буква „а“ влиза в сила две години след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 28 февруари 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

2118