Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за военното разузнаване
Име на законопроекта Законопроект за военното разузнаване
Дата на приемане 05/11/2015
Брой/година Държавен вестник 88/2015

 


УКАЗ № 220

На основание чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за военното разузнаване, приет от ХLIIІ Народно събрание на 1 октомври 2015 г., повторно приет на 5 ноември 2015 г.

Издаден в София на 9 ноември 2015 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Христо Иванов

ЗАКОН

за военното разузнаване

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда организацията, дейностите, задачите и функционирането на военното разузнаване, както и статуса на служителите му.

Чл. 2. Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни структури и формирования във въоръжените сили на Република България и се води с цел добиване, обработване и предоставяне на разузнавателна информация в интерес на отбраната на страната и на националната сигурност.

Чл. 3. Военното разузнаване участва в дейността на разузнавателните общности на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и на Европейския съюз (ЕС), осъществява обмен на разузнавателна информация и разузнавателна поддръжка в съюзни и коалиционни операции.

Чл. 4. Военното разузнаване се осъществява от:

1. служба „Военна информация“, наричана по-нататък „Службата“;

2. разузнавателни структури в органите за управление и разузнавателни военни формирования в Българската армия.

Чл. 5. Военното разузнаване се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. взаимодействие с органите на държавната власт, службите за сигурност и службите за обществен ред;

4. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;

5. съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа;

6. спазване на политически неутралитет;

7. обективност и безпристрастност.

Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ И ЗАДАЧИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Раздел I

Организация на военното разузнаване

Чл. 6. Разузнаването във въоръжените сили на Република България е организирано в единен централизиран процес и се осъществява на стратегическо, оперативно и тактическо ниво.

Чл. 7. (1) Службата организира и води стратегическото разузнаване с използване на човешки ресурси и технически средства.

(2) Службата е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и е юридическо лице. Директорът на Службата е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната.

(3) Службата събира и обработва цялата информация, добита от разузнавателните органи на военното разузнаване или получена от разузнавателните структури на НАТО и ЕС, от разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и от партньорски служби.

(4) Службата е автономна при осигуряване на вътрешната сигурност, защитата на класифицираната информация и контраразузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност.

Чл. 8. (1) Съвместното командване на силите планира и организира разузнаването и разузнавателното осигуряване на оперативно ниво, координира разузнавателния процес и осъществява ръководството и взаимодействието на разузнавателните формирования и органи на видовете въоръжени сили при провеждане на съвместни операции.

(2) Командирите на видовете въоръжени сили на оперативно ниво планират, организират и ръководят разузнаването на подчинените си структури.

Чл. 9. Командирите (началниците) на военни формирования организират военното разузнаване на тактическо ниво.

Раздел II

Задачи на военното разузнаване

Чл. 10. На военното разузнаване на стратегическо, оперативно и тактическо ниво в съответствие с предназначението, функциите и отговорностите им в единния разузнавателен процес се поставят задачи по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 11. На военното разузнаване не може да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. То не събира, не обработва, не анализира и не съхранява информация от вътрешнополитически характер.

Чл. 12. Основни задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво са:

1. добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи;

2. информационно осигуряване на дейностите на държавните институции в областта на сигурността и отбраната на страната;

3. осъществяване на непрекъснато наблюдение, ранно откриване и предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност и колективната отбрана;

4. осигуряване на разузнавателна информация за нуждите на планирането във въоръжените сили и за развитието на оперативни способности;

5. развиване на информационно и оперативно сътрудничество с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби в интерес на националната и колективната отбрана и сигурност;

6. осъществяване на обмен на разузнавателна информация и провеждане на съвместни операции с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби;

7. осигуряване на разузнавателна информация в интерес на сигурността на операциите и мисиите извън територията на страната, в които участват български военни контингенти и отделни военнослужещи;

8. осъществяване на непосредствено ръководство на службата на военния аташе към задграничните представителства на Република България.

Чл. 13. За изпълнение на възложените й задачи Службата:

1. използва специфични форми, методи и средства на оперативна работа при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

2. привлича за сътрудничество български граждани или граждани на друга държава с тяхното доброволно съгласие за изпълнение на разузнавателни задачи при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;

3. осигурява мерки за защита и закрила на лицата, които работят или са работили, сътрудничат или са сътрудничили на военното разузнаване;

4. създава собствени прикрития на служители на Службата при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

5. използва прикрития във ведомства, организации, търговски дружества и други юридически лица при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

6. съставя и използва документи за чужда самоличност и други официални документи, необходими за прикритие на служители от Службата, които изпълняват оперативно-разузнавателна дейност, при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

7. разработва и произвежда специална техника, спомагателни средства и документи за осигуряване на оперативната си дейност;

8. използва документи за защита и скриване на принадлежността на личния си състав, сградите и съоръженията, предоставени за управление от Службата;

9. развръща и използва органи за електронно разузнаване за добиване на информация в интерес на националната сигурност от външни електронни системи и средства при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

10. развива способности да добива разузнавателна информация, самостоятелно или съвместно със структури на НАТО, ЕС и партньорски служби, чрез използване на космически, авиационни, морски или земни системи за получаване на изображения при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4;

11. сключва договори с юридически и физически лица за услуги и доставки, свързани с дейността на Службата, в съответствие със Закона за обществените поръчки и със Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 14. Разузнавателните структури в Българската армия изграждат и поддържат способности за разузнавателна поддръжка на операциите.

Чл. 15. (1) Военното разузнаване на оперативно и тактическо ниво изпълнява задачи по:

1. планиране и организиране на разузнаването, разузнавателната поддръжка и управлението на разузнавателните сили и средства на подчинените военни формирования;

2. добиване, обработване и разпространяване на разузнавателна информация, поддържане на база данни и управление на разузнавателния процес;

3. наблюдение и добиване на информация за обстановката на и извън територията, във и извън териториалните води и във и извън въздушното пространство на Република България с цел предотвратяване и пресичане на евентуални заплахи за отбраната на страната;

4. добиване на информация от комуникационни, информационни и радиотехнически системи и средства чрез развръщане на разузнавателни органи за електронно разузнаване и постове за наблюдение от открити източници;

5. добиване на разузнавателна информация от видеофилми и изображения, включително в реално време, чрез развръщане на сили и средства за тяхното получаване, обработване и дешифриране.

(2) Структурата и функциите на органите за военно разузнаване на оперативно и тактическо ниво се регламентират с актове на началника на отбраната.

Чл. 16. При съвместни операции военното разузнаване се планира и организира от Съвместното командване на силите с участието на органи на стратегическо ниво, изпълнява задачи по разкриване на противостоящи сили и замисъла за тяхното използване и в съответствие с разработените планове осъществява разузнавателна поддръжка на войските и силите.

Глава трета

УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Раздел I

Устройство на военното разузнаване

Чл. 17. (1) Службата е организирана в ръководство, дирекции, отдели и сектори.

(2) Към дирекциите може да се създават териториални структури.

(3) Към Службата може да се създават военни формирования и задгранични структури на пряко подчинение на директора й.

(4) Устройството на Службата, организацията на работа и общата численост на служителите се определят с правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“, приет от Министерския съвет.

Чл. 18. Службата изпълнява самостоятелно възложените й задачи в съответствие с този закон и с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 19. Устройството на военното разузнаване в Българската армия е в съответствие с командната структура на оперативно и тактическо ниво:

1. на оперативното ниво – в Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили чрез подчинените им разузнавателни органи и военни формирования;

2. на тактическото ниво – във военните формирования чрез органите им за разузнаване.

Раздел II

Ръководство на военното разузнаване

Чл. 20. Ръководството на военното разузнаване се осъществява от:

1. министър-председателя;

2. министъра на отбраната;

3. началника на отбраната.

Чл. 21. Министър-председателят:

1. осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво;

2. поставя дългосрочни и годишни информационни задачи на Службата;

3. изисква и получава становища и доклади от директора на Службата по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и задачи.

Чл. 22. Министърът на отбраната:

1. осъществява непосредственото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво и общото ръководство на военното разузнаване в Българската армия;

2. поставя информационни задачи;

3. издава нормативни актове, свързани с дейността на военното разузнаване;

4. осъществява контрол върху финансово-административната дейност и разпореждането с материално-техническите ресурси на Службата;

5. внася в Министерския съвет предложения за приемане на нормативни актове, свързани със Службата, и годишен доклад за изпълнението на поставените й задачи.

Чл. 23. (1) Началникът на отбраната:

1. ръководи военното разузнаване в Българската армия на оперативно и тактическо ниво;

2. поставя задачи на военното разузнаване в Българската армия и осъществява контрол върху изпълнението им.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 и при изпълнение на задълженията по чл. 85, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България началникът на отбраната се подпомага от Службата, като й поставя конкретни задачи.

Раздел III

Ръководство на служба „Военна информация“

Чл. 24. (1) Службата се ръководи и представлява от директор, който се назначава за срок 5 години.

(2) Директорът може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още 5 години.

(3) Директор на Службата може да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.

(4) Директорът на Службата се назначава и освобождава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(5) Правомощията на директора на Службата се прекратяват предсрочно:

1. по негово искане, заявено писмено;

2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. при навършване на пределната възраст за съответното военно звание, когато е военнослужещ на действителна военна служба;

4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

5. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъп­ление от общ характер;

6. при настъпване на несъответствие с изискванията по чл. 26;

7. при смърт или поставяне под запрещение.

(6) Директорът на Службата:

1. ръководи, организира и отговаря за цялостната й дейност;

2. предлага на министъра на отбраната за утвърждаване длъжностните разписания на Службата;

3. сключва договори за военна служба и упражнява правомощия във връзка с приемането, изпълнението, преминаването и прекратяването на военната служба на военнослужещите, с изключение на тези по чл. 25, ал. 1, т. 1, и упражнява правомощията на орган по назначаването и на работодател по отношение на цивилните служители по служебно и трудово правоотношение съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда;

4. ръководи и организира подготовката и повишаването на квалификацията на служителите от Службата;

5. организира и отговаря за съставянето, изпълнението, отчета и контрола на бюджета на Службата;

6. командирова за изпълнение на служебни задачи служители от Службата в страната и в чужбина, освен в случаите на дългосрочно командироване в задграничните представителства на Република България;

7. ръководи, организира и контролира дейностите по защита на класифицираната информация в Службата;

8. организира инспекции, свързани с дейността на Службата;

9. управлява и отговаря за информационните фондове и фондовете за съхранение на оперативната документация, делата и преписката на оперативния отчет и архив, създадени в Службата;

10. възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност по Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му;

11. управлява предоставените на Службата държавни имоти и дейността, свързана с ресурсното им осигуряване.

(7) При осъществяване на правомощията си по ал. 6 директорът на Службата издава инструкции, заповеди и разпореждания.

Чл. 25. (1) Дейността на директора на Службата се подпомага от заместник-директори, които могат да бъдат:

1. военнослужещи, които се назначават от министъра на отбраната по предложение на директора на Службата, по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, или

2. цивилни служители, които се назначават по реда на Кодекса на труда от директора на Службата след съгласуване с министъра на отбраната.

(2) Директорът възлага с писмена заповед изпълнението на отделни функции и правомощия на заместник-директорите.

(3) Функциите и правомощията на директора в негово отсъствие се изпълняват от определен с негова писмена заповед заместник-директор за всеки конкретен случай.

(4) При освобождаване на директора от длъжност или когато директорът е в обективна невъзможност да изпълнява функциите си, министърът на отбраната определя един от заместник-директорите, който да изпълнява неговите функции.

Чл. 26. За директор и заместник-директори на Службата могат да бъдат назначавани лица, които:

1. имат само българско гражданство;

2. имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;

3. притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили;

4. не са осъждани за умишлено престъп­ление от общ характер независимо от реабилитацията, както и не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;

5. не са лишени от правото да заемат държавна длъжност;

6. са проверени за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон;

7. са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“;

8. не членуват в политически партии и/или коалиции или организации с политически цели;

9. не са еднолични търговци, съдружници, управители, прокуристи или членове на надзорни и управителни съвети или съвети на директорите или контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;

10. не са наети по трудово или по служебно правоотношение, или по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност.

Раздел IV

Ръководство на военното разузнаване на оперативно и на тактическо ниво

Чл. 27. (1) Разузнаването на оперативно ниво се ръководи от командващия на Съвместното командване на силите и командирите на видовете въоръжени сили.

(2) Разузнаването на тактическо ниво се ръководи от командирите (началниците) на военните формирования.

(3) При осъществяване на правомощията си по ръководство на военното разузнаване лицата по ал. 1 и 2 издават заповеди, разпореждания и указания.

Чл. 28. (1) За осъществяване на контролни функции при провеждане на държавната политика в Службата и с цел предотвратяване и разкриване на закононарушения, както и за повишаване на качеството и ефективността на изпълнението на възложените функции и дейности в Службата се назначава инспектор.

(2) Инспекторът е на пряко подчинение на директора на Службата.

(3) За инспектор може да бъде назначаван служител, който има висше образование и стаж не по-малко от 5 години в Службата.

(4) Инспекторът може да бъде военнослужещ или цивилен служител, който се назначава от министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.

Чл. 29. (1) Инспекторът извършва контролни и други проверки по указание на директора на Службата или по своя инициатива, след съгласуване с директора на Службата, по отношение на:

1. спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната и директора на Службата;

2. спазването на вътрешния ред и дисциплина;

3. предотвратяването и установяването на конфликт на интереси;

4. спазването на Етичния кодекс за поведение на служителите;

5. управлението и разпореждането с материални средства;

6. условията и реда за извършването на финансови разходи за изпълнение на специфични цели на Службата;

7. условията на труд;

8. управлението на човешките ресурси;

9. спазването на основните права и свободи на човека;

10. корупционни рискове и мерките за ограничаването им.

(2) Инспекторът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до директора на Службата, и изготвя отговори по тях.

(3) Инспекторът няма правомощие да извършва финансов контрол с изключение на контрола по ал. 1, т. 5 и 6.

Чл. 30. (1) Директорът на Службата има право да разпореди на инспектора да не започва и да прекрати извършването на конкретни проверки, ако това ще доведе до достъп до данни за оперативно-разузнавателни източници, методи и средства, оперативни дейности и разузнавателни операции.

(2) В случаите по ал. 1 инспекторът има право да докладва на министъра на отбраната.

Чл. 31. (1) Инспекторът докладва на директора на Службата за резултатите от извършените от него проверки и прави предложения и препоръки във връзка с тях.

(2) Инспекторът представя годишен доклад за резултатите от дейността си на министъра на отбраната и директора на Службата.

Чл. 32. Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им се определят с акт на Министерския съвет.

Глава четвърта

ДЕЙНОСТИ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Раздел I

Дейности на служба „Военна информация“

Чл. 33. Основни дейности на Службата са:

1. добиване на разузнавателна информация от военен характер, както и за хибридни форми на война и за асиметрични рискове и заплахи;

2. извършване на информационно-аналитична дейност при условия и по ред, определени с акт на директора на Службата;

3. участие в организацията и осъществяването на военнодипломатическата дейност;

4. информационно осигуряване и разузнавателната поддръжка на въоръжените сили на Република България и подпомагане на началника на отбраната в дейността му по планиране и ръководство на военното разузнаване в Българската армия;

5. организиране и осъществяване на специалната подготовка и следдипломната квалификация на служителите й;

6. организиране и провеждане – самостоятелно или във взаимодействие с партньорски служби, на специални операции на и извън територията на страната при спазване на изискванията по чл. 11;

7. ресурсно осигуряване на дейностите на Службата;

8. осигуряване сигурността на Службата, нейния личен състав и защитата на класифицираната информация, както и контраразузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност;

9. проучване за надеждност и издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на служителите си.

Чл. 34. Службата осъществява обмен на разузнавателна информация, оперативно сътрудничество и съвместни операции със специални служби и органи на други държави и международни организации въз основа на междуправителствени или междуведомствени договори и споразумения или в рамките на коалиционните дейности.

Чл. 35. (1) Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни, както и делата на служителите и сътрудниците.

(2) Службата създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани.

(3) Достъпът до архива и картотеките се разрешава по ред, определен със заповед на директора на Службата.

(4) Материали от архива на Службата, представляващи историческа и научна ценност, се предават за съхранение в Държавния архив при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Раздел II

Предоставяне на и достъп до информацията на служба „Военна информация“

Чл. 36. (1) Потребители на информацията на Службата са държавни ведомства и институции.

(2) Службата предоставя стратегическа, оперативна и тактическа информация на разузнавателните структури на НАТО и ЕС, на разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и на партньорските служби.

(3) Редът за предоставяне на информация по ал. 1 и 2 се определя с акт на министъра на отбраната.

Чл. 37. (1) Службата предоставя еднаква по обем и съдържание разузнавателна информация на:

1. президента на републиката;

2. председателя на Народното събрание;

3. министър-председателя;

4. министъра на отбраната.

(2) Президентът изисква и получава информация и становища от директора на служба „Военна информация“ по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност.

Чл. 38. (1) Постоянният секретар на отбраната и началникът на отбраната получават разузнавателна информация във връзка с изпълнението на функциите си по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, командващият на Съвместното командване на силите, командирите на видовете въоръжени сили и командирите/началниците на военни формирования получават класифицирана разузнавателна информация при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

(3) Информационни документи – справочници, сборници, бюлетини, сводки, доклади и други, се предоставят на структури от въоръжените сили по разчет, утвърден от началника на отбраната.

(4) Не се допуска предоставяне на информация за източниците, методите, средствата и способите за добиване на разузнавателните сведения и данни, за списъчния състав на Службата и за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничили, както и информация, която би застрашила националната сигурност или би могла да увреди, или да създаде опасност от възникване на значителни вреди за служители, сътрудници или други лица, придобили тази информация, доколкото това не противоречи на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

(5) Лицата, допуснати до сведения на Службата, носят отговорност за тяхното разгласяване и неправомерно ползване в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 39. Службата информира обществеността за дейността си по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Глава пета

СЛУЖИТЕЛИ ВЪВ ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Раздел I

Статус на служителите

Чл. 40. (1) Служителите във военното разузнаване са:

1. военнослужещи;

2. цивилни служители по служебно правоотношение в съответствие със Закона за държавния служител;

3. цивилни служители по трудово правоотношение.

(2) Статусът на служителите по ал. 1 се урежда в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за държавния служител, Кодекса на труда, този закон и правилника по чл. 17, ал. 4.

(3) Служителите по ал. 1, т. 2 и 3 изпълняват функции, свързани с осигуряване дейността на Службата, които са различни от задачите на военното разузнаване по чл. 12. При необходимост директорът на Службата може да определи и длъжности, на които служителите по ал. 1, т. 2 и 3 да изпълняват задачи по чл. 12.

Чл. 41. (1) Служителите на Службата при изпълнение на служебните си задължения могат да заемат и длъжности под или на прикритие.

(2) Изискванията за несъвместимост по чл. 188, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 7, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за държавния служител и по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда не се прилагат за военнослужещите, съответно за цивилните служители от Службата, които заемат длъжности под или на прикритие.

(3) Условията и редът за изпълнение на служебните задължения от служители, които заемат длъжности под или на прикритие, се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 42. (1) Служебното време, почивките и отпуските на военнослужещите се определят при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на правилника по чл. 17, ал. 4, а работното време, почивките и отпуските на цивилните служители – при условията и по реда на Закона за държавния служител, съответно Кодекса на труда и правилника по чл. 17, ал. 4.

(2) Директорът на Службата може да определя специфична организация на служебното време на военнослужещите и работното време на цивилните служители, чиито постоянни работни места се намират във военни формирования или обекти, разположени във височинни райони извън населени места, при спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(3) Служителите, които заемат длъжности под или на прикритие, ползват отпуск в размер, при условия и по ред, определени за тези длъжности.

(4) Финансовите взаимоотношения между Службата и служителите, които заемат длъжности на прикритие, се уреждат при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.

(5) Служителите ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения на Министерството на отбраната по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 43. (1) След освобождаването от военна служба или прекратяването на правоотношението военнослужещите или цивилните служители от Службата нямат право без изрично разрешение на директора на Службата или на оправомощено от него длъжностно лице да осъществяват контакти с лица, станали им известни при или по повод изпълнение на оперативно-разузнавателна дейност.

(2) Военнослужещите и цивилните служители при освобождаване от военната служба или прекратяване на правоотношението им подписват декларация по ал. 1.

Чл. 44. Служителите на военното разузнаване не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни мотиви.

Чл. 45. Служителите на Службата са длъжни да опазват държавната и служебната тайна и след освобождаването им от военна служба или прекратяване на правоотношението им със Службата съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 46. (1) Службата може да използва полифизиограф за извършване на проверка на кандидатите за постъпване на работа и на служителите си.

(2) Проверката с полифизиограф се извършва от специализиран орган на Службата при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 47. Разноските по погребението на починали военнослужещи и цивилни служители от Службата са за нейна сметка.

Раздел II

Изисквания за постъпване в служба „Военна информация“

Чл. 48. (1) Служба „Военна информация“ се комплектува с личен състав самостоятелно при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.

(2) Служител, който работи в орган или структура от системата за защита на националната сигурност, може да бъде назначен на длъжност в Службата, ако отговаря на изискванията и условията за нейното заемане и след сключване на писмено споразумение между него, директора на Службата и ръководителя на съответния орган и структура, като не дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.

Чл. 49. (1) На военна служба в Службата се приемат лица, които отговарят на:

1. изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. специфични изисквания, определени с акт на министъра на отбраната.

(2) Приемането на военна служба и назначаването на длъжност в Службата се осъществяват след извършване на подбор при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.

(3) Кандидатите за приемане на военна служба и за назначаване на длъжност в Службата подлежат на психологическо изследване от специализиран орган на Службата при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Изследването се извършва за установяване на психологическата съвместимост с изискванията на съответното направление на дейност. На служба се назначават само кандидати, които са психологически съвместими с изискванията на направлението на дейност.

(4) В Службата на военна служба се приемат и се назначават на длъжност само лица, които са получили разрешение за достъп от органа по сигурността на Службата до изискващото се за длъжността ниво на класифицирана информация.

(5) Български граждани с двойно гражданство могат да бъдат приемани в Службата за изпълнение на военна служба или служба в резерва и да бъдат назначавани на длъжности, определени от министъра на отбраната, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(6) В Службата не могат да се назначават като военнослужещи или като цивилни служители лица, които са в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ или цивилен служител, като съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до втора степен включително, или по сватовство до втора степен включително.

Чл. 50. За изпълнение на разузнавателни задачи директорът на Службата може да назначава лица, които са в трудови или служебни правоотношения с друг работодател или орган по назначаване, както и да ги освобождава от длъжност и от военна служба.

Чл. 51. Началната военна подготовка на военнослужещите, приети в Службата, се осъществява при условия и по ред, определени с акт на директора на Службата.

Чл. 52. Ръководството, организацията, осигуряването на обучението и професионалната квалификация на военнослужещи и цивилни служители за нуждите на Службата се осъществяват при спазване на изискванията на този закон и на правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 53. Подготовката на кадри за нуждите на Службата се извършва във:

1. висши военни училища и военни академии в Република България и в други държави;

2. специализирани центрове на Министерството на отбраната;

3. граждански висши училища в Република България и в други държави.

Чл. 54. (1) Подготовката на кадри за нуждите на Службата във висши училища и академии в други държави се регламентира с акт на министъра на отбраната.

(2) Обучението на кадри за нуждите на Службата за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ може да се извършва и в структура към Военната академия „Г. С. Раковски“, като щатната й численост, кадровото, финансовото и материалното осигуряване на подготовката и обучението са за сметка на Службата.

Чл. 55. (1) За изпълнение на служба по служебно правоотношение и работа по трудово правоотношение в Службата се приемат лица, които отговарят на изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за държавния служител, Кодекса на труда и изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 2 и ал. 4 и 5 от този закон.

(2) В случаите по ал. 1 не се провеждат процедури по обявяване и провеждане на конкурси.

Раздел III

Назначаване и изпълнение на службата

Чл. 56. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната утвърждава Класификатор на длъжностите в служба „Военна информация“, който се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Длъжностите за военнослужещи от класификатора по ал. 1 могат да бъдат в обхвата на повече от едно военно звание.

(3) Въз основа на класификатора по ал. 1 директорът на Службата изготвя и представя на министъра на отбраната длъжностните разписания на Службата за утвърждаване.

Чл. 57. Сключването на договор за военна служба, приемането, изпълнението и прекратяването на военната служба на военнослужещите се осъществяват от директора на Службата или оправомощени от него длъжностни лица при условия и по ред, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, този закон и правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 58. В Службата с акт на директора се назначава комисия, която подпомага директора на Службата по въпроси, свързани със служебното развитие на служителите. Условията и редът за работа на мандатната комисия се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 59. Приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на военнослужещите във военно звание се извършват със заповед на директора на Службата или на оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 60. (1) Орган по назначаване на цивилните служители по служебно правоотношение в Службата е директорът на Службата.

(2) Трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват, изменят и прекратяват от директора на Службата или от други длъжности лица в рамките на законно определените им правомощия.

Чл. 61. При освобождаване от военна служба на военнослужещите от Службата служебните дела остават на съхранение в Службата.

Раздел IV

Отличия и награди

Чл. 62. (1) Служителите във военното разузнаване могат да бъдат награждавани с награди и отличия в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника по чл. 17, ал. 4.

(2) Директорът на Службата може да предлага за награждаване от министъра на отбраната и началника на отбраната съгласувано с командирите (началниците) от Българската армия служители от подчинените им структури и военни формирования.

Чл. 63. (1) Директорът на Службата може да награждава с награди и отличия на Службата:

1. нейни служители;

2. български и чуждестранни граждани – за особени заслуги или съществен принос за изпълнението на задачи на Службата;

3. пенсионираните военнослужещи, служили в Службата.

(2) Условията и редът за награждаване по ал. 1 се определят с правилника по чл. 17, ал. 4.

(3) Наградите и отличията по ал. 1 се определят с акт на директора на Службата.

Глава шеста

КООРДИНАЦИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Раздел I

Координация и взаимодействие с държавните органи и институции

Чл. 64. (1) Координацията и взаимодействието на военното разузнаване с министерства, служби за сигурност и обществен ред и ведомства се осъществяват от Службата въз основа на съвместни инструкции на:

1. министъра на отбраната и ръководителя на съответното министерство;

2. директора на Службата и ръководителя на съответната служба за сигурност и обществен ред или ведомство.

(2) При изпълнение на възложените й правомощия Службата може да взаимодейства и координира своите дейности със структурите по ал. 1 в следните направления:

1. обмен на информация и използване на информационни фондове;

2. оперативно взаимодействие;

3. научно-техническо сътрудничество;

4. подготовка на личен състав;

5. логистично осигуряване.

Чл. 65. Служба „Военна информация“ може да има официални представители в структури на централната администрация и ведомствата, с които си взаимодейства.

Чл. 66. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на служителите на Службата при или по повод осъществяване на дейностите им по този закон.

(2) В случаите по ал. 1 служителите се легитимират със служебна карта при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 67. (1) Взаимодействието на разузнавателните структури в Българската армия с други ведомства и служби в страната, НАТО и ЕС се координира и осъществява от Службата.

(2) Взаимодействието при разузнавателната поддръжка на българските военни контингенти с международните щабове, на които са подчинени, се осъществява от Съвместното командване на силите.

(3) Координацията и взаимодействието между разузнавателните органи в Българската армия при операции се осъществяват от командващия на Съвместното командване на силите и командирите на видове въоръжени сили.

Раздел II

Координация и взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби

Чл. 68. Службата осъществява координация и взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби на други държави въз основа на:

1. международни договори и споразумения, по които Република България е страна, сключени по реда на Закона за международните договори на Република България;

2. актове на Министерския съвет за обмен на информация в интерес на националната сигурност и отбраната;

3. двустранни или многостранни договорености с партньорски служби.

Чл. 69. Взаимодействието на Службата с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, с разузнавателните органи на страните – членки на НАТО и ЕС, и с партньорските служби на други държави се осъществява в следните области:

1. обмен на информация;

2. добиване на информация;

3. провеждане на съвместни операции;

4. аналитико-прогностична;

5. обучение в специализирани школи и учебни заведения;

6. научно-техническо сътрудничество.

Чл. 70. Взаимодействието и разузнавателната поддръжка при многонационални и съвместни операции се планират, организират, координират и осъществяват от Съвместното командване на силите, а при самостоятелни операции – и от командирите на видовете въоръжени сили.

Глава седма

ОСИГУРЯВАНЕ НА СЛУЖБА „ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ“

Чл. 71. (1) Службата осигурява вътрешната си сигурност и защитата на класифицираната информация чрез свой орган по сигурността, който изпълнява функциите на административно звено по сигурността.

(2) Ръководителят на органа по ал. 1 е и служител по сигурността на информацията.

(3) Служителят по сигурността на информацията отговаря за извършване на обикновеното, разширеното и специалното проучване за надеждност на служителите на Службата и на кандидатите за служба и работа в нея.

(4) При изпълнение на изискванията за сертифициране на автоматизираните информационни системи или мрежи (АИС или мрежи), в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация, както и на изискванията за въвеждане в експлоатация на криптографски мрежи органът по сигурността предоставя на органа по акредитиране на сигурността на АИС или мрежи, съответно на органа по криптографска сигурност необходимата за изпълнение на възложените им по закон функции информация при спазване на принципа „необходимост да се знае“.

Чл. 72. Органът по сигурността осъществява дейността си самостоятелно или във взаимодействие с други служби за сигурност и обществен ред при условия и по ред, определени с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 73. (1) Финансовото осигуряване на Службата се осъществява по общия ред, утвърден за Министерството на отбраната, като ежегодно на Службата се утвърждава бюджет. Разходите се извършват чрез бюджетна субсидия от бюджета на Министерството на отбраната.

(2) Предоставянето на бюджетни средства за изпълнение на специфичните цели на Службата и начинът на организация на тяхното вътрешноведомствено администриране, разходване, отчитане и контрол се определят с акт на министъра на отбраната по предложение на директора на Службата.

Чл. 74. Служителите от Службата изпълняват службата и полагат труд при специфични условия, произтичащи от възложените им от действащото законодателство функции и задачи, като получават допълнителни възнаграждения при условия и по ред, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 75. (1) Службата изгражда и поддържа собствена интегрирана комуникационно-информационна система за събиране, обработване, съхраняване и вътрешноведомствен обмен на информация.

(2) Службата разработва и използва собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията съгласно закона и в рамките на своята компетентност.

Чл. 76. (1) Службата използва собствени специални комуникации за обмен на информация със своите разузнавателни органи.

(2) За обмен на информация с външни организации Службата участва в изграждането на съвместни комуникационни и информационни системи.

Чл. 77. (1) За изпълнение на възложените й с този закон правомощия Службата изгражда, поддържа и използва информационни фондове.

(2) Редът за създаване, използване и закриване на информационните фондове и за контрол върху тях се определя с правилника по чл. 17, ал. 4.

Чл. 78. (1) В информационните фондове може да се обработват лични данни, свързани с националната сигурност и отбраната, като при обработването им:

1. не се иска съгласието на физическото лице;

2. физическото лице не се информира преди и по време на обработването на личните му данни;

3. личните данни не се предоставят на трети лица;

4. личните данни се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от директора на Службата като администратор на личните данни.

(2) Личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(3) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите от системата за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело, както и на чуждестранни органи – по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(4) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни.

Чл. 79. Редът за регистриране, съхраняване, получаване на достъп и използване на информация от информационните фондове се определя с акт на директора на Службата.

Чл. 80. Ресурсното осигуряване на Службата за централизирани доставки и услуги се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 81. С акт на директора на Службата се бракуват и снемат от отчет основни материални средства и запаси в Службата с изключение на тези, които се водят на индивидуален отчет от логистични структури на Министерството на отбраната и Българската армия.

Чл. 82. Директорът на Службата определя типа, количествата и начина на съхраняване и ползване на военновременни запаси на Службата, включително при усложнена обстановка, кризисна ситуация и военен конфликт.

Чл. 83. Директорът на Службата определя норми, правила и лимити за разход на горива, консумативи и комуникационно-информационни услуги.

Чл. 84. (1) Министърът на отбраната може да настанява безвъзмездно Службата за изпълнение на нейните специфични функции и задачи в имоти – държавна собственост, които са в управление на Министерството на отбраната, при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“.

(2) Регистрацията на моторни превозни средства на Службата се извършва по ред, определен в правилника по чл. 17, ал. 4.

Глава осма

КОНТРОЛ И ОТЧЕТНОСТ

Чл. 85. Върху дейността на военното разузнаване се упражнява парламентарен, административен и съдебен контрол от предвидените в Конституцията и в действащото законодателство органи.

Чл. 86. Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху военното разузнаване чрез своя постоянна комисия.

Чл. 87. Министърът на отбраната осъществява непосредствено цялостен контрол върху дейността на Службата.

Чл. 88. (1) Осъществяването на финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на Службата се извършва от първо­степенния разпоредител с бюджет и от други органи, предвидени в закон.

(2) При осъществяване на правомощията си органите и лицата, които осъществяват предварителен финансов контрол, вътрешен одит, държавна финансова инспекция и външен одит, съответно не контролират, не инспектират и не одитират разходите на бюджетните средства за изпълнение на специфичните цели и свързаните с тях специфични дейности.

Чл. 89. Вътрешноведомственият контрол в Службата се ръководи от директора на Службата лично или чрез оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 90. Директорът на Службата ежегодно предоставя на министъра на отбраната доклад за изпълнението на поставените й задачи.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Разузнавателна общност на НАТО и ЕС“ е съвкупност от разузнавателните органи от командната структура на НАТО и на ЕС, страните – членки на НАТО и ЕС, и партньорски държави.

2. „Разузнавателен орган“ е структура или военно формирование, създадени за изпълнение на конкретни разузнавателни задачи.

3. „Разузнавателна информация“ е продуктът, получен след обработване и анализиране от органите на военното разузнаване на добити данни и сведения от закрити и открити източници.

4. „Разузнавателна поддръжка“ е процес на осигуряване с разузнавателна информация на националните, коалиционните и съюзническите формирования в хода на операциите.

5. „Специални операции“ са комплекс от дейности на разузнавателни органи с използване на специфични средства, способи и методи за добиване на особено важна (критична) разузнавателна информация, която не може да бъде получена по друг начин.

6. „Официални представители в структурите на централната администрация и ведомствата“ са служители на Службата, на които е възложено като служебно задължение да я представляват в съответната структура на централната администрация или ведомство и да осъществяват връзката и взаимодействието между Службата и съответната администрация.

7. „Партньорски служби“ са разузнавателни служби на други държави, с които Службата има двустранни споразумения за взаимодействие.

8. „Изображение“ е двумерно представяне на местност, обект или физически феномен, формирано чрез използване от разстояние посредством космически, авиационни, морски или земни платформи на различни видове сензори – оптико-електронни, инфрачервени, радиолокационни, лазерни, акустични и други.

9. „Височинни райони“ са райони с надморска височина над 1500 м.

10. „Финансови разходи по чл. 29, ал. 1, т. 6“ са разходите за изпълнение на специфични цели на Службата, свързани с националната сигурност и отбрана.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Длъжностните нива, длъжностните наименования и основните заплати на цивилните служители в служба „Военна информация“, с изключение на подчинените й военни формирования, се приравняват на длъжностните нива, длъжностните наименования и основните заплати на цивилните служители по служебно и по трудово правоотношение от министерство.

(2) Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение в Службата, с изключение на подчинените й военни формирования, се урежда с този закон, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител, а на цивилните служители по трудово правоотношение – с този закон, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 107а от Кодекса на труда.

(3) Директорът на служба „Военна информация“, заварен на тази длъжност към деня на влизане в сила на закона, изпълнява длъжността до назначаването на директор на Службата при условията и по реда на този закон.

§ 3. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г. и бр. 14, 24 и 61 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22, ал. 2 т. 18 се отменя.

2. Членове 100 и 101 се отменят.

3. Член 166 се отменя.

4. Създава се чл. 205а:

„Чл. 205а. (1) Съпругът/съпругата-военнослужещ на дългосрочно командирован служител при условията и по реда на Закона за дипломатическата служба има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат на служителя.

(2) Съпругът/съпругата-военнослужещ по ал. 1 се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната по време на неплатения отпуск и след изтичането на срока на отпуска се назначава на длъжност в съответствие с притежаваното военно звание и квалификация, и срокът на договора за военна служба се удължава със срока на неплатения отпуск.

(3) Времето на неплатения отпуск на съп­руга/съпругата-военнослужещ по ал. 1 не се зачита за действително изслужено на военна служба.

(4) Вноските за здравно осигуряване на съпруга/съпругата-военнослужещ по ал. 1 за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.“

5. В чл. 260, ал. 1 думите „чл. 163, 165 и 166“ се заменят с „чл. 163 и 165“.

6. В чл. 290 ал. 3 се отменя.

§ 4. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:

„§ 3а. За служба „Военна информация“ условията и редът за приемане на служба в доброволния резерв, сключването, изменението и прекратяването на договора за служба или за предоставяне на техника в доброволния резерв, назначаването, преназначаването и освобождаването от длъжност, подготовката, присвояването и повишаването във военно звание на резервисти се определят в правилника за устройството и дейността на Службата.“

§ 5. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“. В срока по изречение първо се приемат, съответно издават и другите подзаконови актове, предвидени в закона.

(2) До приемането на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за организацията и дейността, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в служба „Военна информация“ (ДВ, бр. 82 от 2010 г.) и другите подзаконови нормативни актове, издадени на основание Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, доколкото не противоречат на този закон.

§ 6. Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на отбраната и на директора на служба „Военна информация“.

§ 8. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 1 октомври 2015 г. и на 5 ноември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

7270