Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
Име на законопроекта ЗИД на Гражданския процесуален кодекс
Дата на приемане 18/10/2017
Брой/година Държавен вестник 86/2017

 


УКАЗ № 217

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г.

Издаден в София на 25 октомври 2017 г.

Президент на Републиката:  Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г. и бр. 8, 13 и 63 от 2017 г.)

§ 1. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, изречение първо след думата „ответникът“ се добавя „в продължение на един месец“ и се създават изречения трето и четвърто: „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.“

2. В ал. 3 думите „указва на ищеца да представи справка за“ се заменят със „служебно проверява“ и се създава изречение трето: „Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.“

3. Алинея 4 се отменя.

4. В ал. 6 се създава изречение второ: „Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.“

§ 2. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“

§ 3. В чл. 71 ал. 2 се изменя така:

„(2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.“

§ 4. Член 72 се изменя така:

„Държавни такси при съединяване на искове

Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.

(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.“

§ 5. В чл. 73 ал. 4 се изменя така:

„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.“

§ 6. Създава се чл. 73а:

„Такси по изпълнението

Чл. 73а. (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

1. до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;

2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;

3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;

4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;

5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;

6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.

(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“

§ 7. В чл. 79, ал. 1 се създава т. 3:

„3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.“

§ 8. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „държавни учреждения и“ и „управление или“ се заличават.

2. В ал. 2 след думата „държавата“ се добавя „и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните“, а думите „спорното правоотношение“ се заменят с „правоотношението, от което произтича спорът“.

§ 9. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

 „(2) Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.“

§ 10. В чл. 127 се създава ал. 4:

„(4) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.“

§ 11. В чл. 236, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;“.

2. Досегашната т. 7 става т. 8.

§ 12. В чл. 245, ал. 3, изречение второ накрая се добавя „както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.

§ 13. В чл. 274, ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.

§ 14. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

 1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 15. В чл. 286, ал. 1, т. 3 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.

§ 16. В чл. 290 се създава ал. 3:

„(3) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“

§ 17. Член 291 се отменя.

§ 18. В чл. 340, ал. 2 накрая се добавя „както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение“.

§ 19. В чл. 393, ал. 1 след думите „Закона за лечебните заведения“ се добавя „както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса“.

§ 20. В чл. 396, ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.

§ 21. В чл. 410, ал. 2 се създава изречение второ: „В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.“

§ 22. В чл. 411 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1, изречение второ след думата „изпраща“ се добавя „незабавно“.

2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението“.

§ 23. В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 7:

„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;“.

2. Досегашната т. 7 става т. 8.

3. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 7“ се заменят с „т. 8“.

 4. Досегашните т. 9, 10 и 11 стават съответно т. 10, 11 и 12.

§ 24. В чл. 414, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „освен в случаите по чл. 414а“.

§ 25. Създава се чл. 414а:

„Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение

Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

 (2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.“

§ 26. Член 415 се изменя така:

„Действие на възражението

Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

1. когато възражението е подадено в срок;

2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;

3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.“

§ 27. В чл. 418, ал. 5, изречение първо след думата „лист“ се добавя „и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение“, а в изречение второ думите „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят със „съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.

§ 28. В чл. 420, ал. 2 думата „убедителни“ се заличава и накрая се добавя „и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“.

§ 29. В чл. 422 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 4“.

2. Създава се ал. 4:

„(4) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.“

§ 30. В чл. 426, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му“.

§ 31. Член 427 се изменя така:

„Местна компетентност

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.“

§ 32. В чл. 428, ал. 1 се създава изречение трето: „В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.“

§ 33. Член 430 се изменя така:

„Особен представител на длъжника

Чл. 430. Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.“

§ 34. В чл. 431, ал. 3, изречение второ думите „за длъжника“ се заменят с „във връзка с изпълнението“.

§ 35. В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.“

§ 36. В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:

1. В заглавието след думата „прекратяване“ се добавя „и приключване“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“, след думата „запори“ се добавя „незабавно“, а след думите „постановлението за прекратяване“ се добавя „или разпореждането за приключване“.

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „Прекратяването“ се добавя „и приключването“.

§ 37. В чл. 434 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

„(1) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.“

2. Досегашният текст става ал. 2.

§ 38. В чл. 435 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Взискателят може да обжалва:

1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;

2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) Длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;

6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;

7. разноските по изпълнението.“

§ 39. В чл. 436 ал. 2 се изменя така:

„(2) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.“

§ 40. В чл. 441 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.“

§ 41. Създава се чл. 442а:

„Съразмерност

Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.“

§ 42. В чл. 446 ал. 1 се изменя така:

„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.“

§ 43. Създава се чл. 446а:

„Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.“

§ 44. Член 450а се изменя така:

„Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.“

§ 45. В чл. 453 се създава т. 5:

„5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.“

§ 46. В чл. 454, ал. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „20 на сто“.

§ 47. В чл. 458, изречение първо думите „и други“ се заличават.

§ 48. В чл. 467 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 49. В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „75 на сто“ се заменят с „85 на сто“.

2. Създават се ал. 3, 4, 5 и 6:

„(3) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.

(4) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето й от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.

(5) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.

(6) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.“

§ 50. В чл. 470 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него.“

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 51. В чл. 474 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „движима вещ“ се добавя „съвкупности от вещи или групи от вещи“.

2. В ал. 5, изречение четвърто думите „и 521“ се заменят със „с изключение на обжалването на проданта и чл. 521“.

§ 52. В чл. 475 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 – 6.“

§ 53. В чл. 484 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.“

2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

§ 54. Член 485 се изменя така:

„Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки.

(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“

§ 55. В чл. 487, ал. 1 думите „и за каква сума“ се заменят с „има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем“.

§ 56. В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2, изречение второ думите „повече наддавателни предложения“ се заменят със „само едно наддавателно предложение“, а изречение трето се заличава.

2. Алинея 3 се отменя.

3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.“

4. Алинея 6 се изменя така:

„(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.“

§ 57. В чл. 492 ал. 3 се изменя така:

„(3) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.“

§ 58. В чл. 493, т. 1 накрая се добавя „а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък“.

§ 59. В чл. 494, ал. 2, изречение второ числото „80“ се заменя с „90“, а в изречение трето след думата „срок“ се добавя „от съобщението“.

§ 60. В чл. 495, изречение първо думите „едноседмичен срок от разпределението“ се заменят с „двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението“.

§ 61. В чл. 498 се създава ал. 3:

„(3) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.“

§ 62. В глава четиридесет и трета се създава раздел II с чл. 501а – 501ж:

„Раздел II

Електронни публични търгове

Електронен публичен търг

Чл. 501а. (1) Вещ, върху която е насочено изпълнението, може да бъде продавана по правилата на електронен публичен търг.

(2) По писмено искане на страна в изпълнителното производство съдебният изпълнител провежда електронен публичен търг. Съдебният изпълнител може служебно да реши описаната вещ да бъде продадена на електронен публичен търг.

(3) Покупката на вещи на електронния публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(4) По писмено искане на собственика на недвижим имот съдебен изпълнител може да проведе електронен публичен търг и без да е представен изпълнителен лист. При наличие на ипотека или особен залог върху имота за провеждане на търга се изисква писмено съгласие на ипотекарния или заложния кредитор. Началната цена на вещите се посочва от собственика, а в случаите на учредена ипотека или особен залог – от собственика и обезпечения кредитор. Разпределението на постъпилите суми се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463.

(5) Министерството на правосъдието създава и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове.

(6) Министърът на правосъдието издава наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Определяне на начална цена и обявяване на търга

Чл. 501б. (1) Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) Съдебният изпълнител разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Място на търга

Чл. 501в. (1) Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

(2) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в посочения в обявлението ден.

 Регистриране на наддавачите

Чл. 501г. (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

(2) Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител.

(3) Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг продължава един месец и завършва в 17,00 часа на посочения в обявлението ден.

(4) Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по чл. 490, ал. 1.

Стъпка при наддаването

Чл. 501д. Стъпката при провеждането на електронен публичен търг представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

1. при начална цена до 10 000 лв. – 10 на сто от началната цена;

2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. – 5 на сто от началната цена;

3. при начална цена над 100 000 лв. – 2 на сто от началната цена.

Провеждане на електронен публичен търг

Чл. 501е. (1) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17,00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга.

(2) В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

(3) Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове.

(4) След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

(5) Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495.

(6) При невнасяне на цената се прилага чл. 493.

Закупуване на имот с ипотечен кредит

Чл. 501ж. (1) Покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(2) Плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител.

(3) В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите, съдебният изпълнител, извър­шващ продажбата, връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция.

(4) При прилагане на предходните алинеи, по писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.“

§ 63. Създава се чл. 507а:

„Запор на сметка

Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.“

§ 64. В чл. 508, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „тридневен“ се заменя с „едноседмичен“ и се създава т. 4:

„4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.“

§ 65. В чл. 512 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“

2. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7.

§ 66. В чл. 515 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо: „В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.“

2. В ал. 2 се създават изречения четвърто, пето и шесто: „Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.“

3. В ал. 4 се създават изречения четвърто и пето: „Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.“

§ 67. Създава се чл. 517а:

„Изпълнение върху обособена част от предприятие

Чл. 517а. По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.“

§ 68. Създава се глава четиридесет и пета „а“ с чл. 518а:

„Глава четиридесет и пета „а“

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ПРАВА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЛЪЖНИКА

Изпълнение върху права върху обекти на  индустриална собственост

Чл. 518а. (1) Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

(3) Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

(4) Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

(5) Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

(6) При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 21 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.“

§ 69. В чл. 528 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.“

2. Създава се ал. 6:

„(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същото се изпраща на Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този кодекс.“

§ 70. В чл. 627в, ал. 1, изречение първо след думата „длъжника“ се поставя запетая и се добавя „по неговото обичайно место­пребиваване“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 71. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3.

§ 72. (1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове.

(2) В 12-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 501а, ал. 6.

§ 73. Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.

§ 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

§ 75. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 и 63 от 2017 г.) в чл. 163 се създава ал. 4:

„(4) В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.“

§ 76. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31, 59 и 64 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 97 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г. и бр. 49 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 18 ал. 5 се изменя така:

„(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.“

2. В чл. 68:

а) в ал. 1:

аа) в т. 2 числото „100“ се заменя с „1000“;

бб) създава се т. 5:

„5. лишаване от правоспособност завинаги.“;

б) създава се ал. 3:

„(3) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.“

3. Член 81 се изменя така:

„Освобождаване от авансови такси

Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“

4. В чл. 84, ал. 1 накрая се добавя „и е за сметка на взискателя“.

§ 77. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм. , бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г. и бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г.) в чл. 349, ал. 1, т. 11 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

§ 78. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

§ 79. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г. и бр. 39 и 98 от 2016 г.) в чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 18 октомври 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:  Димитър Главчев

7908