Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Георги Пирински произнесе слово в местността "Оборище" по повод 133-та годишнина от Априлската епопея
02/05/2009

Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на поклонението в местността "Оборище" по повод 133-та годишнина от Априлската епопея

Оборище, 2 май 2009 г.

Уважаеми участници и участнички в тазгодишното честване на 133 години от Априлската епопея,

Уважаеми носители на националната революционна традиция,

Великото народно събрание в Оборище, чиято 133-годишнина осмисляме сега, е съдбовно събитие във възрожденския подем на българската нация. По думите на летописеца Захарий Стоянов, пред събралите се тук през април 1876 г. се изправя един-единствен въпрос: време ли е да въстане българският народ против султановото правителство и дали това въстание е единствената мярка за освобождението на поробена България?

Нашите прадеди си даваха ясно сметка, че този върховен въпрос може да получи своето достойно решение единствено чрез широкопредставителен за българския народ политически форум. Участниците в събранието дойдоха на Оборище, след като бяха избрани като народни представители, следвайки строги и справедливи правила. Овластени за своето дело чрез народния глас, депутатите на Оборище доказаха по недвусмислен начин действителната сила на народното представителство. Острите разисквания в хода на събранието бяха израз именно на поетата от народните представители изключителна отговорност – да решат съдбата на стотици хиляди хора, на цял народ! Те се оказаха на висотата на историческата си мисия, защото бяха облечени с народното доверие на изпратилите ги тук.

Не случайно Захарий Стоянов отбелязва в своите записки, че «числото на депутатите е достатъчно много по-голямо, отколкото съставът на различни европейски камари в малките държавици» по това време. Днес ни е нужно да осъзнаем колко решаващо важно е в народния парламент да заседават истински народни представители.

Великото народно събрание в Оборище е изключително постижение в развитието на българската нация, тъй като участниците в него бяха ярки носители на възрожденския дух, разпален от Паисий Хилендарски. Порив, събудил стремежа да бъдем достойни за славното си минало като народ и държава. Стъпвайки върху тези устои, нашите предци бяха обладани от стремежа да открият политическия хоризонт към бъдещата свободна българска държва. Към държава, която еднозначно да се утвърди в сложния европейски политически контекст. Народните представители в Оборище се оказаха способни точно да формулират националната позиция, зачитайки интересите на всички. «Ние не искаме тиранин, бил той турчин или християнин – разлика не съществува», бяха дълбоко убедени оборищенци. Между тях нямаше дипломирани юристи, но всички те с ум и сърце спореха за най-доброто решение, търсейки както вишегласието, така и силният политически водач. Затова решението за общо въстание на българския народ беше взето единодушно и волята за свобода на оборищенци беше непобедима.

Всяка година на тази дата ние препрочитаме думите на Захарий Стоянов: «Моите оборищенски депутати са ангели, най-честните, идеални личности измежду народа, единствените възнаграждения – искам да кажа, прогонни и дневни пари – на които бяха: грозната бесилка и заптийският камчик. Подобни депутати българският народ няма да види вече, докато свят пребъде.» Тези безмилостни думи на летописеца продължават да бъдат сурово изпитание за нас, 133 години по-късно. И все пак дали Захарий Стоянов бе напълно прав? Безспорно участниците в Учредителното събрание през 1879 г. не бяха ангели, между тях има достатъчно противоречиви личности, но те, по примера на оборищенци, работиха за вграждането на естествените демократични нагласи на българите в основния закон на свободна България. И успяха да го създадат.

Забележително е, че за три години – от април 1876 до април 1879 година – българската нация узря, показвайки исторически скок в развитието си – и прие своята първа конституция. Конституция, която учуди европейския свят с неподозираната си интелектуална висота. Свободолюбието и демократизмът на приетия на 16 април 1879 г. в Търново пръв наш закон станаха символ на порива на българската нация да чертае самостоятелно бъдещето си в равноправен диалог с най-развитите демократични общества на своето време. Това нямаше да бъде възможно, ако пред участниците в Учредителното събрание в Търново не стоеше като отправна точка основополагащото дело на оборищенци, тяхната сила и мъдрост.

Всяка година ние се събираме на това историческо място, идвайки от всички краища на България. Редом един до друг заставаме политици, представители на гражданското общество, хора от различни поколения, професии, с различни житейски възгледи. Нека обаче възрожденските ценности, които ни събират тук, нека демократичният и свободолюбив дух на оборищенци да намират своя съвременен израз не само на тази дата, а да работим така щото всекидневието ни да се проникне от духа и заветите на оборищенци.

Честит празник!

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини