Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тържествената заря-проверка по повод 133-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета
01/06/2009

Слово на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тържествената заря-проверка по повод 133-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета

1 юни 2009 г., Враца

Уважаеми господин кмете на Община Враца,
Уважаеми господин Областен управител,
Народни представители,
Господин министър,
Господин генерал,
Ваши преосвещенства,
Офицери и войници,
Гражданки и граждани,

Тази година честваме 130 години от Учредителното събрание и първата ни конституция; 131 години от Освобождението и раждането на Третата българска държава. Но те се предхождат от трагичното величие на събитията, чиято 133-та годишнина почитаме – Априлската епопея и мъченическата саможертва на Христо Ботев и неговите четници.

Едва ли може нещо съществено да се добави към вече казаното за Ботев през годините. Като например – в Ботевата личност, жизнен път и подвиг, в неговата поезия като във фокус се пречупва исконно българското, най-хубавото у българина: неговата устойчивост и сила, жилавостта на роба, оцелял след петвековна тирания, неговата привързаност към родната природа, към дом и близки, неговата скромност и трудолюбие, неговата целеустременост и непресекващ порив към свобода и социална правда.

Или – Христо Ботев е поет, борец, строител, вестител и мъдрец. Чрез него ний разбрахме народа, обикнахме свободата, възлюбихме миналото, прозряхме бъдещето. Ботев е не само предтеча на нашето време, а и наш съвременник:

„Не виждаш ли? – Ботев
в очите ни свети,
та Ботев е тук, при народа” –

възкликва Никола Вапцаров през май 1941 г.

Както и – Ботев беше и ще бъде за нас нашият духовен хляб насущний, нашата бойна тръба и нашата най-светла лична, национална и човешка мечта... И тъкмо защото бе изчерпал най-дълбоко националното самопостигане, Ботев като никой друг хвърли мост към голямата общност на човечеството.

Но едновременно – и удивително, и напълно закономерно – и приживе, и през десетилетията след неговата кончина, вулканичната личност и кипяща дейност, неподражаемата поезия и изгаряща публицистика на Ботев не могат да не предизвикват и диаметрално противоположни оценки, възможно най-злъчни нападки. Признати интелекти, негови  съвременници, твърде скептично се отнасят към стиховете му, мнозина са стреснати и скандализирани от дръзкото и безкомпромисното му поведение.

В началото на миналия век, през 20-те години, се появява творение, мъчещо се да опише „нравственият лик на тая зловеща личност”; същата личност е подложена на „дисекцията” на станалата модна психоанализа. Сходен опит се повтаря и в последното десетилетие на отминалото столетие. За да се стигне през 2005 г. до отпадането на публицистиката на Ботев от кандидат-студентския конспект, защото била неразбираема за днешните деца... защото не говорела на сегашните езици на толерантността...!

Зад това тотално разминаване всъщност обаче наднича един прикрит въпрос – а чий всъщност е Ботев, кой собствено има и основанието, а и желанието да го познае като свой? И отново видим парадокс – от една страна, през същото това начало на ХХ век се наблюдава всеобщ стремеж Ботев да бъде присвоен – и като родоначалник на българската армия, като „първия български войник”, едва ли не като първия български турист... А от друга – упорито дистанциране на немалка част от т. нар. интелектуален и новодемократичен елит от неговата фигура и послания.

Напразни напъни – народът отдавна и завинаги е вплел великия поет и революционер в духовната си същност, в самосъзнанието си като общност. Но днес си заслужава отново да потърсим разковничето за това най-възвишено свидетелство на безсмъртието на Ботев.

В тази връзка заслужава си именно днес да си припомним един особено показателен епизод от живота му – спонтанния му изблик по време на честването на деня на братята Кирил и Методий на 11 май 1867 г. в родния му Калофер. Тогавашните му съвременници го описват като момък около 20-годишен, висок, възтънък, с коса дълга до раменете, с черни, тънки мустачки, брадица черна и очи черни и светли, с един симпатичен и проницателен поглед.

По време на честването учителите произнасят речи за наука, просвещение и напредък – все под сянката на султана, уж даващ права на поданиците си да се развиват и благоденстват. Тогава на трибуната се качва младият Ботев и започва – Не мислех да говоря, ако не бяха ме предизвикали. Те приспиват и заблуждават народа, че султанът дал и щял да даде духовни правдини – владици и патрици – и политически. Всички тия давани от него правдини са залъгалки и нови окови за ново робство и тирания. Ням трябват свобода и истински правдини, които не се дават с молитви и благословии...

Колко дълбоко е било залегнало в съзнанието му делото на първоучителите ясно проличава в статията на вече зрелия Ботев за двамата братя, публикувана през май 1875 г. – точно година преди гибелта му:

„Има страници, в които българският гений е записал такива важни знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовешкия напредък... Но като българи и проповедници на свободата, на братството и на сближаването между славяните, наша длъжност е да видим какво значение има и трябва да има за нас денят, в който ние празнуваме паметта на нашите равноапостолни братя...

11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето минало и настояще, празник, който трябва да ни въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение... Същият този ден трябва да стане празник на нашата революция и нашата свобода; не черковен помен и празни речи, а начин за извоюване на Свободата!”

Ето го синтеза на веруюто на Христо Ботев, тук виждаме заложена живата сплав на национално съзнание и гордост от историческия български принос към световната цивилизация, неразривно свързани и преплетени с непримиримия порив към свободата. Затова и днес, и занапред, величието на Ботев остава неподвластно на скудоумието, низостта и безхаберието.

Но това не е достатъчно. Той ни зове да бъдем верни на моралните императиви на просветеността, човеколюбието и равноправието, на повелята за постоянното и безкомпромисно противопоставяне на несправедливостите и демагогията около нас. От нас зависи какъв ще бъде отговорът, който му дължим.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини