Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защита срещу домашното насилие
19/11/2009

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защита срещу домашното насилие

19 ноември 2009 г.

Народното събрание прие на заседанието си на 19 ноември 2009 г. на първо четене промени в Закона за защита срещу домашното насилие, внесени от Министерския съвет. Той предвижда домашно насилие, извършено в присъствието на дете, да се счита за психическо и емоционално насилие и върху него. В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалия, той ще може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на законови мерки.

Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на пострадалия, ако той е навършил 14 години или е под ограничено запрещение. Такава молба ще могат да подават и законният представител на пострадалото лице, директорът на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания. Защита срещу домашно насилие ще могат да искат от името на пострадалия и брат, сестра или лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с него. Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице, предвиждат още промените.

Всяка година до 31 март Министерският съвет ще приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие. Средствата за финансиране на дейностите по нея ще се определят всяка година със закона за държавния бюджет и бюджетите на съответните министерства, определени в националната програма.

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за чужденците в Република България, според които пръстови отпечатъци за издаване на виза за влизане в страната няма да се взимат от държавните и правителствените ръководители и техните съпруги или съпрузи и членовете на официалните им делегации, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел. Освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци са също кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, поканени с официална цел, децата под 12-годишна възраст и лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, предвиждат измененията.

Народното събрание прие на първо четене и промени в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Предвижда се член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на ЕС, да влиза и напуска територията на България с паспорт и виза, когато такава се изисква. С измененията се регламентира, че отказът за издаване на виза се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За отказа за издаване на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет.

Народните представители приеха на първо четене Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. Основната цел на това преброяване е да бъдат проследени тенденциите в развитието на земеделските структури и да се определи аграрната политика на страната във връзка с общата селскостопанска политика на ЕС, се посочва в мотивите на вносителя – Министерския съвет. При него ще бъдат получени и данни за изпълнението на мерките, свързани с развитието на селските райони. Законопроектът урежда подготовката, организацията и осъществяването на преброяването на земеделските стопанства. Определени са обектите и обхватът на наблюдение, начинът на създаване, редът за работа и компетентността на всички органи на преброяването – централна  комисия, областни комисии, анкетьори, контрольори.

Регламентирани са редът и начинът за преброяването, поверителността на данните и опазването на тайната. Пробното преброяване ще бъде от 1 април до 1 май 2010 г., е записано в проекта. Финансирането на преброяването е целево от държавния бюджет. В проекта са регламентирани и административно наказателните процедури.
Депутатите приеха 23 август да бъде обявен за Ден за памет на престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им. Предложението беше част от Проекта за решение относно подкрепа на европейски актове за осъждане на престъпленията на комунистическите и националсоциалистическите режими, внесен от депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

Народните представители приеха и първите три точки от проекта – Народното  събрание да подкрепи три европейски резолюции. Документите са на Парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на ОССЕ, и на ЕС и тях са залегнали принципи против престъпленията на на тоталитарните режими, обясни вносителят.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за водите. Измененията са свързани с облекчаване на регистрационния и разрешителен режим по процедурите за издаване на индивидуални административни актове за ползване на подземни водни обекти. Уеднаквява се редът и процедурата за издаване на разрешителни за ползване на минерални води - изключителна държавна собственост, с процедурите в останалите случаи. Водовземните съоръжения за минерални води ще бъдат в режим на публична държавна собственост.

Според вносителите – Иван Алексиев и група депутати, санитарно-охранителните зони на водите и особено тези на минералните води, заемат големи територии и ненужно ограничават граждански и стопански дейности, които на практика не оказват влияние върху водите. Затова според тях се налага диференциране на мерките за охрана на водите в границите на водните обекти – намаляване на абсолютните забрани за дейности, които да се сведат само до най-вътрешния пояс около съоръженията, и по-широко прилагане на съгласувателен режим за останалата територия на водните тела.

Удължава се от 3 на 6 месеца срокът, в който управителните органи на ВиК дружествата трябва да предоставят на министъра на регионалното развитие и благоустройството списък със системите и съоръженията, които са активи на дружествата.  Няма пречка готовите списъци да бъдат предадени на министъра и преди изтичането на новия срок.

Народното събрание прие на първо четене две промени в Закона за здравното осигуряване – на Лъчезар Иванов /ПГ на ПП ГЕРБ/ и на  Мартин Димитров и Ваньо Шарков /ПГ на Синята коалиция/. Проектите бяха представени пред депутатите в пленарна зала в края на миналата седмица.

Законопроектът на Лъчезар Иванов  предвижда да бъде налагана глоба от 2 000 до 4 000 лева на работодател, който не плаща осигурителните вноски на служителите си. Едноличните търговци и юридическите лица при нарушение ще заплащат имуществена санкция между 4 000 и 8 000 лева. Национален рамков договор ще бъде заменен с национални рамкови условия, които са нормативен административен акт, с  действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК. В 30-дневен срок от влизане в сила на националните рамкови условия лечебните заведения подават заявления в РЗОК за сключване на споразумение. Надзорен съвет от осем души и директор ще са органите на управление на НЗОК. Директорът на касата ще се избира от Народното събрание за 5 години.

В законопроекта си Ваньо Шарков и Мартин Димитров предлагат участието на държавата в здравното осигуряване да бъде изравнено с това на гражданите, а децата до 18 години да бъдат осигурявани от републиканския бюджет в размер на 8 на сто върху целия минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, а не както досега - върху половината от него.

Сергей Игнатов положи клетва като министър на образованието, младежта и науката. Парламентът избра Игнатов за образователен министър на мястото на Йорданка Фандъкова, която стана кмет на Столична община.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни новини