Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И МЕДИИТЕ
24/02/2010
    1. Обсъждане на становище на Национална мрежа за деца.
    2. Разни.

    Днес, 24.02.2010 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
    На заседанието присъстват: от Министерството на образованието, младежта и науката – Милка Коджабашиева, заместник-министър, и Александра Бойчева, PR; от Министерството на културата – Милда Паунова, директор на дирекция „Правна” и Ивелина Колева, главен юрисконсулт; от Съвета за електронни медии – Маргарита Пешева и Мая Вапцарова, изпълняващ длъжността; от Държавната агенция за закрила на детето – Калин Каменов, заместник-председател и Радиона Никова, началник на отдел Координация на програми и сътрудничество”; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори – Гриша Камбуров, изпълнителен директор и Силва Зурлева, Нова телевизия; от Национална мрежа за децата – Михаил Стефанов, Ева Борисова и Нели Огнянова.
    Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
    Заседанието се ръководи от Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
    Даниела Петрова:
    Уважаеми дами и господа,
    Откривам заседанието на Комисията по културата, гражданското общество и медиите. Заседанието е редовно и ще се проведе при следния дневен ред:
    1. Обсъждане на становище на Национална мрежа за деца.
    2. Разни.
    Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, ако няма други предложения, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Налице е кворум и можем да започнем работа.
    По първа точка - Обсъждане на становище на Национална мрежа за деца.
    Във връзка с точка първа са поискани становища от Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката, Съвета за електронни медии и Държавна агенция за закрила на детето. Постъпили са становища от двете министерства. Не са представили писмено становище от Съвета за електронни медии, но те днес ще изложат своята позиция.
    Първо ще дам думата на неправителствения сектор да изложи своята позиция, въпреки че писмото, което провокира нашата среща, ви е раздадено. След това и останалите участници в срещата ще изложат своите становища. Заповядайте.
    Ева Борисова:
    Дами и господ народни представители,
    Благодарим ви за възможността да изложим пред вас нашата позиция относно въвличането на деца в reality format „Биг Брадър”. Бих искала да разделя нашето изложение на две основни точки:
    Първата е, какво се е случило досега. Досега имаме автопромоция на предаването, за което ние сме сезирали Съвета за електронни медии и вие ще чуете и тяхната позиция по този въпрос, с която се нарушава законът, тъй като призовава малолетен да упражни натиск върху своите родители за участие в този формат. Това, което нас ни притеснява в този момент, но ние сме убедени, че Съветът за електронни медии, благодарим за срещата, която имахме вчера, ще реагира адекватно на тази ситуация. Това, което нас ни притеснява и може би е важно за вас като законотворци, е сравнително дългите срокове (три месеца), в които се произнася регулаторният орган и взима решение за налагане на санкции, което обезсмисля прилагането на тази санкция, тъй като сами разбирате, че при едномесечен период на промоция на едно предаване, времето в което някой реагира, за да сезира съвета, времето, в което съветът има три месеца, за да упражни тази санкция, наистина обезсмисля санкцията от гледна точка на предпазната функция, от гледна точка на обществения интерес към съответния момент за прекратяване на съответното съобщение, което е в нарушение на закона.
    От друга страна, не може да изпълни предпазната си функция от гледна точка на бъдещо нарушение на закона. Това е първата част на проблема. Тя касае това, което вече се е случило.
    Втората част, много често и вие и ние – институциите въобще, са упреквани за това, че реагираме пост фактум. Онова, което ние бихме искали да направим и разчитаме на вашата подкрепа, е действително този социален експеримент, както го наричат и самите продуценти и медиите, да бъде оценен предварително по отношение на ползата и риска за децата. Това, което ние твърдим, че практически от гледна точка на децата за самите деца, участници в подобен reality format ползи няма. За сметка на това рисковете са изключително големи. Те касаят преди всичко тяхното психично здраве и социално благополучие. Ще ви дам много лесен пример, който е от личната ми практика. Всеки един от нас участва в телевизионни предавания и даваме интервюта. Имаме добронамерени професионални журналисти срещу нас. Много често ние сме предварително подготвени, за да можем да изложим своята позиция. Колко пъти когато излезем от едно телевизионно предаване ние знаем, че сме били себе си.
    Още повече, представете си, че изрежат част от това интервю и го излъчат в новините. Приближавате ли се, или се отдалечавате от представата за себе си? Казвам това, защото всъщност така нареченият reality format всъщност е един дирижиран формат, в който вероятността за изкривяване на образа е заложен в самия формат. Първо, няма да има 24 часово излъчване. Това, което ние ще видим, ще е един манипулиран образ на детето. И това става несъзнателно. Ние не казваме, че то ще бъде не добронамерено, но просто е неизбежно от самия формат.
    Какво се случва? Детето не е умален възрастен. То е човек в интензивен процес на развитие, който търси отговора кой съм аз. Участието в такъв reality format не само че не го доближава до намирането на отговор на този въпрос. То го отклонява по пътя на стратегиите, които избира, тъй като целта в това предаване е да спечелиш одобрението – да спечелиш преди всичко одобрението на връстниците, но преди всичко и да спечелиш материална награда, да играеш за семейството си, но да не се обезличиш. Това е натиск, който е абсолютно непоносим.
    И не на последно място, отдалечените последствия. Когато децата излязат в това предаване, всяка грешка, всяка стъпка, всяко решение, което те са взели ще бъде увеличено многократно – хиляди, стотици хиляди пъти, всички хора, които са го видели. И тогава в нормалния си живот човек прави грешки, но има възможност да ги компенсира. Обаче, тогава когато ти си направил грешка пред една милионна аудитория, много е възможно до края на живота си ти да бъдеш човека, който направи Х или на който му направиха У. Възможността да компенсираме за съхраняване на личното пространство, за естествен процес на развитие на детето е изключително ограничена. Пак казвам, рисковете са не само непосредствено вътре за участието в самото предаване, но и отдалечени рискове във времето, които са практически неуправляеми и непредвидими.
    Това е по отношение на децата участници.
    Не по-малко сериозен е проблемът с тези, които биха гледали участието на деца в подобен reality format. Степента на идентификация на децата отвън е изключително висока, когато те гледат деца. Още повече, че те не гледат филм, в който се знае, че се играе определена роля, а защото те гледат ситуация, която им се представя като истинския живот. Бих искала да кажа, че особено за определени възрастови групи, каквито са тинейджърите, ни можем да бъдем в ситуация, в която цялата общност може да бъде взривена. Практически и учителите не биха могли да си свършат работата. Семействата ще бъдат подложени на огромен натиск.
    Трябва да кажа и още нещо. Ние трябва да знаем какъв сигнал даваме в обществото. Защото в момента в резултат на тази автопромоция, която се случи, в много семейства е имало разговори: Аз искам да участвам в телевизионното предаване, а ти не искаш да ме заведеш. Имало е родители, които са казали не. Ще се окаже вероятно, че ще има и такива, които ще приемат този риск. Ще приемат да положат на този риск детето си. И трябва да знаем какво всъщност искаме да постигнем? Дали искаме да окуражим родителите тогава, когато има реален риск за децата им да могат да казват не или искаме да упражним натиска да се съобразяват с желанията, а не с нуждите на децата си. Примерът, който ще ви дам – да почти няма тинейджър, който да не иска да опита алкохол, или да се напие, или да направи нещо лудо. Това означава ли, ч трябва да отменим забраната на продажбата на алкохол.
    Нашата позиция като Национална мрежа за децата е, че би трябвало да намерим споразумение да убедим, ясно че законовите възможности в тази посока не са особено големи, но да убедим продуцентите за това, че е недопустимо децата да участват в предаването. Голям проблем представлява фактът, че законовите възможности в това отношение за доста проблемни. Защото ние сме убедени, вероятно и Държавната агенция за закрила на детето ще оцени риска като неоправдано висок за децата от влизането в това предаване. Но какво може да направи тя според закона поне така, както ние го четем.
    Първо, тя не може да действа преди децата да са влезли.
    Второ, ако децата влязат в предаването, тя има две опции: или да ги остави на риск за тяхното здраве, или да ги постави под полицейска закрила. Т.е. да влязат вътре полицаи, които да ги извадят и да ги настанят в семейство на близки или роднини, защото те са деца в риск.
    Разбирате, че и двете действия не са в интерес на детето или трудно биха могли да бъдат ползотворни, както за отношението в семейството, така и по отношение на самото дете.
    Така че наистина ситуацията е изключително сложна и смятаме, че този казус е наистина знаков за нашето общество. Много е важно къде ще поставим границата. Къде ще поставим баланса на интересите и преди всичко баланса на правата. От една страна, имаме правото на свобода на словото, от друга страна, имаме правото на детето на лично пространство.
    Кое право ще предпочетем, на чия страна ще застанем. Този баланс винаги е труден и смятаме, че наистина е много важно да има една достатъчно ранна дискусия, за да може да се намери един добър баланс, който е полезен от една страна за цялото общество, но никога да не забравяме в крайна сметка какъв е ефектът върху всяка една от детските съдби, които ще бъдат замесени както за децата, които биха участвали в подобно reality шоу, така и по отношение на тези, които биха ги гледали. Благодаря.



    Даниела Петрова:
    Благодаря. Бих искала да дам думата на заместник-министъра на образованието, младежта и науката г-жа Коджабашиева, за да представи и тяхната позиция, тяхното становище във връзка с изложеното. Имате думата.
    Милка Коджабашиева:
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Уважаеми участници в днешната дискусия,
    Представено е официалното становище на Министерството на образованието, младежта и науката, с което ние изразяваме своите притеснения по отношение на участието на деца и ученици в телевизионния формат „Биг Брадър”. Аргументите ни за това са, че децата все пак са една изключително уязвима група, която с участието си в подобен социален експеримент би могла да бъде подложена на непредвидими въздействия, които трудно биха могли да бъдат оценени към днешна дата в начален момент, но при всички случаи могат да имат трайна последица. Преди всичко поради това, че те се откъсват от естествената среда, в която живеят и се развиват, не мога да разчитат напълно и изцяло на подкрепата на семейството и на родителите по простата причина, че родителите, включвайки се в един такъв формат, са водени от аргумента за спечелване на награда. Така че и тяхното поведение ще бъде малко или много деформирано, нереално, неистинско, мотивирано от желанието за спечелване на тази награда. В крайна сметка децата стават свидетели на един модел на поведение, който не винаги е привлекателен за подражание от гледна точка на нравствения модел, който съществува – моралните норми на поведение и добродетелите, които са приети в обществото – модел на подражание, който може да бъде повлиян в една възрастова група, каквато са тинейджърите и може да доведе до рисково поведение за учениците извън формата.
    Бих искала да обърна внимание и на това, че децата попадайки в такава среда не могат да бъдат осигурени с чисто физиологическата потребност от здравословен начин на живот. Режимът, на който те са свикнали в нормалните условия на живот в семейството е различен от този, който би бил предоставен в този формат. Имахме възможност да наблюдаваме подобни неща.
    В същото време бих искала да кажа, че ако тези деца са в училищна възраст, там съществуват още по-сериозни проблеми – проблеми на отсъствие от училище, които варират в продължение на една трета от учебното време по някои от учебните предмети, изчислено спрямо училищния учебен план. Това означава, че те не могат да се включат активно в усвояването на знания и умения и не могат да бъдат оценявани текущо, както изисква системата н оценяване на знания и умения. Така че това е допълнителен негатив, който би се получил от включването на ученици в този формат.
    В същото време те не могат да изпълнят свои основни задължения като ученици и не могат да бъдат защитени като ученици за получаване на правата, които им се гарантират в нормалните условия, ако те пребивават в училище.
    В общи линии това са аргументите, които имаме, за да изразим своето притеснение от евентуално участие на деца от възрастова група предучилищна и н ученици до 18 годишна възраст във формата.
    Даниела Петрова:
    Благодаря ви. Нека да дадем думата на Министерството на културата, за да представят и тяхната позиция по въпроса. Имате думата, г-жо Паунова.
    Милда Паунова: директор на Правна дирекция
    Министерството на културата счита, че участието на децата в „Биг Брадър” би рефлектирало неблагоприятно върху здравето, психическото и емоционалното им състояние. В този смисъл се присъединяваме към становището на Агенцията за закрила на детето.
    Даниела Петрова:
    Представителят на Агенцията за закрила на детето ще вземете ли становище. Заповядайте, г-н Каменов.
    Калин Каменов:
    Надявам се всички да сте се запознали с нашето становище, което е от 18 януари 2010 г. Нашето становище беше на база на множество постъпили сигнали и предупреждения от страна на неправителствени организации и от страна на граждани, които изразиха видимо безпокойство от гледна точка на това, че влизайки в този reality format на предаването не е и не се знае дали ще бъдат гарантирани правото и висшите интереси на децата. На този етап ние самите все още не знаем какъв ще бъде формата, какъв ще бъде режима по отношение на децата, ще има ли всъщност деца и на каква възраст, ще бъдат ли спазени условията за нормален живот на тези деца, ще бъдат ли предоставени нормални условия за учебен процес и подготовка на тези деца, ако се установи, че те са ученици. Ще има ли психолог и педагог, който да работи с тях в случай, че настъпи някакъв конфликт. Все пак там ще има доста семейства. След като се запознаем с тази информация ние бихме предприели мерки по отношение на по-категорично становище. На този етап ние смятаме, че тази среда не би била достатъчно добра за подрастващите, защото навлиза в техния личен живот и в тяхното пространство.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Ще дам думата на Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори, ако искат да споделят свое становище, преди да дам думата на Съвета за електронни медии. Заповядайте, г-н Камбуров.
    Гриша Камбуров:
    Ние нямаме официално становище по въпроса. Аз съм по-скоро тук, за да чуя дискусията и да мога да се ориентирам. Все пак форматът не е започнал. А да говорим преди да видим какво се случва е твърде опасно, още повече, че основните положения в националната нормативна уредба в областта на законодателството, дори и най-висшият законодателен акт – Конституцията, забранява предварителната намеса в програмата на радио- и телевизионните оператори, вече доставчици на медийни услуги и именно за това, според мен, трябва да се изчака старта на предаването, за да има официални становища.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Вапцарова.
    Мая Вапцарова:
    Съветът за електронни медии винаги до момента е декларирал професионалната и гражданската си позиция по отношение на необходимостта за опазване на малолетни и непълнолетни. Още повече, че развитието на подрастващите в подходяща медийна среда все пак е една стратегическа задача, която се развива и не може да бъде изпълнена в ограничен времеви лимит и да се реши с временни кампанийни мерки.
    Съветът за електронни медии е постоянен инициатор на диалог с всички заинтересовани институции, с медийната общност, с неправителствените организации за създаване на гъвкав и ефективен механизъм за контрол и осигуряване на здравословната медийна среда за малолетната и непълнолетна аудитория. В този смисъл възникналия проблем около предстоящото реализиране на reality format на „Биг Брадър” във фамилен вариант все пак не изправя СЕМ пред прецедент. Както винаги досега при създаването и разпространяването на reality format в програмите на операторите Съветът има пълна готовност за осъществяване на различни типове наблюдения на издания. Например, предвиденото в „Биг Брадър фемили” един от тях е фокусиран в нашия мониторинг по спазване на изискванията на Закона за радио и телевизия по отношение на рисковото въздействие върху малолетни и непълнолетни. Например, господата бяха тук, наблюдението на програмата установи наличието на рекламна промоция на кастингите за участието в него и експертното наблюдение отчете нарушение на разпоредбите на Закона за радио и телевизия в една от тези реклами. Присъствието на малолетни, което трябваше да обявят родителите да участват в кастинга на „Биг Брадър фемили”, аз да спечелят наградата, е в нарушение на чл. 76, ал. 4, т.4 отпреди действащия Закон за радио и телевизия в частта реклама, насочена към непълнолетни. Там пише, да не се насърчават пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.
    Или по-скоро нарушението попада в хипотезата на чл. 71, ал. 9 на допълнителния и изменен Закон за радио и телевизия в сила от 12.02.2010 г., че търговските съобщения не трябва да насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламните стоки или услуги. Нарушението е констатирано. Образувано е административно наказателно производство срещу доставчика на линейната медийна услуга. Цитира се, че само промоцията не се разпространява вече поради изчерпване на предназначението, но все пак след срещата ни с Нова телевизия фактически те преустановиха тази промоция.
    А що се отнася до настояването на Националната мрежа за деца в предаването да не бъдат допуснати за участие деца, както и до отправеното от тази организация писмено искане до СЕМ да се спре предаването преди още то да е започнало, позицията на Съвета е следната. Не може да се каже, че това е проблем от компетентността на регулаторния орган. Този въпрос трябва да бъде отнесен все пак към Агенцията за закрила на детето. Съветът няма правомощия да се намесва в програмната политика на доставчиците на медийни услуги и не може да изрази предварителна преценка. В трайната си практика Съветът приема, че не е в неговата компетентност да дава предварителни становища и относно неизлъчени материали, тъй като това ще бъде направо наречено цензура, която не се допуска, съгласно чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България печата и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
    По-скоро Съветът за електронни медии е на мнение, че ние трябва да предизвикаме една много широка дискусия, в която да участват не само тези, които са тук на тази маса сега, да предизвикаме църквата също да участва. Защото ние сме изправени пред прецедент, в който медиите започват да извращават нацията. На мен ми се струва, че е изключително важно за нас да решим този проблем. Защото виждате, че десет дни наред се показва как бащата е изнасилил две годишно бебе. Кажете ми какво е това? Ние вървим към педофилията, която е заляла всички страни на Запад. Извинявайте, че малко се разпалих. Но като майка, като член на това общество ми се струва необходимо да дигна глас действително нещата да се погледнат и да ги поставим на едно обществено обсъждане, за да видим какво ще каже обществото.
    Апелирам към Вас, г-жо Председател, да помогнете, ако това наистина е във вашите правомощия и възможности за едно такова обществено обсъждане. Благодаря.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Сега давам думата на колегите народни представители и на гостите, които не са взели отношение и желаят да изразят становище по така чутото до този момент. Заповядайте, г-н Местан.
    Лютви Местан:
    Благодаря, уважаема г-жо Председател.
    Запознах се внимателно със становищата, предоставени ни от изпълнителната власт в лицето на министъра на културата, на министъра на образованието и науката, и собствено в лицето на специализирания държавен орган по закрилата на детето – Държавната агенция за закрила на детето. Прави впечатление, че позицията на министрите на културата и на образованието по този казус са достатъчно ясни и категорични, а именно че са против участието на децата в това шоу, защото те се ангажират с категоричната оценка, че това нарушава техните права, уредени както в Конвенцията за правата на детето на ООН, така и в нарочния Закон за закрила на детето. На този фон съм изключително неприятно изненадан от условностите, които се съдържат в становището на специализирания държавен орган по закрила на детето. Завърших.
    Даниела Петрова:
    Колеги, имате думата да изразите становище. Г-н Велчев, заповядайте.
    Красимир Велчев:
    Аз искам да обърна внимание на два аспекта. Единият е за децата, които ще участват в предаването. Агенцията е наблегнала сам на това какво ще стане с децата, които участват в самото предаване.
    Но аз мисля, че е много важно да помислим за другия аспект – децата, които ще наблюдават това предаване. И ако в първото СЕМ и други институции могат д окажат някакъв контрол и в последствие да се намесят, за второто, което е болшинството и което е нацията, не може да се прояви контрол по никакъв начин.
    Да вземем рекламата. Участието на детето в рекламата надали е оказало някакво решаващо въздействие върху детето и опасенията, които имаме за децата, които ще участват. Детето се е снимало и край. Но тези, които са гледали тази реклама, ефектът върху тях е негативен.
    За това повтарям, по-скоро трябва да се спрем на децата, които ще наблюдават самото предаване. Ние не можем да кажем няма да гледате това предаване или ако ще гледате и една точка 18 или 12 ще окаже въздействие, аз не съм съгласен с това.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Заповядайте, колега Михайлов.
    Михаил Михайлов:
    Въпросът е какво решение ние можем да приемем и доколко това решение ще е меродавно и ще има ефект от него. Защото на заседанието на Комисията ние ще си кажем мнението, но винаги е хубаво след това, ако всички се обединим около някакво становище, да има технология, по която може да се стигне до някакъв резултат. За мен това е важно, а не един час да си говорим тук какво е хубаво и какво е лошо. Има ли законови механизми, по които ако становището на комисията се доближи до становището на двете министерства и на агенцията да се вземат някакви ефективни мерки. За мен това е важното.
    Аз като човек, който съм се занимавал с деца и това ми е специалността в смисъл психология с деца и то в рискови групи, съм твърдо против, т.е. на мнението съм на двете министерства по много причини. Реално децата, които ще участват, ще бъдат изложени на десетки провокации, дори и да бъдат добри, дори и самите режисьори и продуценти да се опитват да правят нещо. Никога не се знае едно дете как ще реагира при една или при друга ситуация. Другото, което е може би най-важното, автентичността на поведение – идентитета на детето, особено ако са тинейджъри. Много е важно децата, които ще го гледат. Между 10 и 16 години децата всъщност изграждат идентитета не на родителите си, а на хората, които гледат и искат да подражават – публичните образи, тези, които са от шоу програмите и които имат спецификата за месец да изскочат и да отидат в топа на класацията на едно дете и то да търси подражание точно в такъв тип поведение, което не знаем какво е. Може да бъде добър, може да бъде лош. Общо взето детето няма механизми, като наслагване, за да реагира адекватно. Докато възрастният човек има десетки механизми, чрез които може да избяга от една или друга опасност, която би изскочила по време на това предаване.
    Така че за мен наистина не е обосновано участието на деца. Продуцентите естествено си търсят по-голямо разтваряне на аудиторията. Това си е тяхна цел и ние не можем да ги упрекваме в това. Нашата цел пък като народни представители, като граждани на това общество е да се опитам да сложим бариера пред тази най-чувствителна част от гражданите на България. Според мен, трябва да се обединим около такова становище, но аз лично не виждам как можем да го направим това. Т.е. механизъм за следваща и по-следваща стъпка да се говори с продуцентите, за да се убедят, че ние сме добронамерени към тях. Общо взето участието на деца в такъв вид шоу е нещо, което е бомба със закъснител. Не се знае какво ще се случи.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Заповядайте, г-жо Караминова.
    Гинче Караминова:
    Вземам думата, защото смея да твърдя, че познавам достатъчно добре психиката на децата, защото цял живот работя с малки, тинейджъри, младежи. Трябва да кажа, че ние сме длъжници към нашите деца. Гражданското общество, родителите, учителите колкото и да се борят, колкото и инициативи да имат, не могат да преборят престъпността между децата, не могат да се преборят с това децата да не посягат към алкохола и трябва да ви кажа, че дълго време след миналогодишното reality шоу, когато Ивайла Бакалова крещеше на плачещото си дете: Жадна ли си, гладна ли си и т.н. децата след това месеци наред повтаряха нейните думи.
    Аз смятам, че ние трябва да излезем с едно становище, превантивно, разбира се, както каза и г-жа Вапцарова, защото ние не знаем при какви условия ще бъдат поставени тези деца. Но смятам, че ние всички като народни представители по областите си да предизвикаме обществено обсъждане и естествено да се разговаря и с продуцентите, за да може наистина да се постигне някакъв ефект. Благодаря ви.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Г-н Стоян Иванов.
    Стоян Иванов:
    Аз първо имам един въпрос към представителите на СЕМ и на Държавната агенция за закрила на детето. Очевидно е, че в нормативната база съществуват пречки, които ги възпрепятстват да реагират преди излъчването на предаването, макар че не съм сигурен, че за Държавната агенция за закрила на детето нещата стоят точно така. Ако има такива пречки, бихте ли ги посочили, за да ги имаме предвид в близкото бъдеще, тъй като ще се изработва нов Закон за радио и телевизия.
    Второ, при нас има едно мило писмо от Националния съвет за саморегулация. То е за точка Разни, но аз ще го използват сега. Много мило писмо, много благодарят за направените промени в закона, защото по този начин даваме шанс за саморегулацията д се развива в България. Но аз имам един принципен въпрос към членовете на този съвет – там влиза АБРО, а доколкото знам в АБРО участва Нова телевизия.
    Колеги, поемете си собствената отговорност. Не ни излизайте със становището „Ние нямаме становище!” Поемете си собствената отговорност, защото тук дилемата въобще не е между свобода на словото и правата на детето. Дилемата е между парите (печалбата) и правата на детето. Това е истинският проблем. Не ни вкарвайте в казуси, които просто отклоняват разговора в друга посока. За каква свобода на словото говорим при вкарването на деца в reality format.
    Обръщението ми не е само към АБРО, а към медиите по принцип, продуцентите и т.н. Влезте си в ролята, участвайте активно в тази дискусия. Дори ви призовавам да проверите намерението си – участието на деца в такъв формат е страшно рисковано.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Само бих искала да уточня, че становища и позиции от АБРО и Нова телевизия не са искани. Същите изявиха желание да бъдат гости на нашето заседание и в това си качество присъстват тук.
    Михаил Михайлов:
    В момента ми идва наум един въпрос към Министерството на образованието, младежта и науката. Не може ли министерството чрез неизвинени отсъствия – тези деца ще отсъстват няколко месеца. Ако те не посещават училище и примерно, при „Н” брой неизвинени отсъствия, може да се създаде формална пречка тези деца да влязат в reality шоута. Ако се знае, че санкцията е повтаряне на класа, това според мен, ако родителите са достатъчно сериозни и ангажирани, няма да го допуснат. Те не биха вкарали децата си, при условие, че детето примерно трябва да повтори първи клас, пети или шести клас. Според мен, това е достатъчно оръжие в ръцете на Министерството на образованието, за да може да възпрепятства.
    Даниела Петрова:
    Най-напред г-н Каменов има думата.
    Калин Каменов:
    Бих искал специално да се обърна към г-н Местан, защото той явно не разбра какво казах накрая, че ние също смятаме, че reality средата не е полезна и не е благоприятна за децата. Това е нашето становище и аз го изразих преди малко.
    Не знам дали се усеща, но започваме да навлизаме в едни теории и вероятности, които не знам дали ще се случат. За това бих искал да се обърнем първо към Нова телевизия те да кажат тяхното мнения – каква се очаква да бъде средата в това шоу, ще има ли достъп на деца, ще имат ли условия за семейна стандартна среда, условия за обучение и т.н. Нека да изслушаме първо Нова телевизия и тогава да говорим дали ще има реална опасност за децата и дали изобщо ще бъдат допуснати.
    Даниела Петрова:
    Г-н Данаилов, заповядайте.
    Стефан Данаилов:
    Аз се връщам на темата, която колегите развиха. Дали ще вземем становище или решение, не сме ние органа, който трябва да спира или да пуска в никакъв случай. В края на краищата ние можем да контролираме като законодателен орган как си вършат работата уважаемите колеги от СЕМ, Агенцията за защита на детето и дискриминацията. Това ние можем да направим и ако те не изпълняват това, което е повелил законът, тогава можем да реагираме. Но дайте да не се натоварваме с такава функция. Аз нямам нищо против да се направи обществено допитване, разговор по темата, но това е нещо, което е по-дълго и принципно и то ще ни помогне по-нататък в изписване на конкретни детайли в Закона за радио и телевизия, за да не се чуди СЕМ какво трябва да направи. Защото всичко е във въпросителни.
    Извадил съм къде какво пише по всички закони, свързани с детето. Даже намерих един от 1921 г. Също много интересно е какво пише в Конституцията, където се дават права на родителя да решава някои неща. Ще ви цитирам Конвенция № 6 относно нощния труд на децата в индустрията от 1920 г. След това има поправка в 1970 и някоя година, а последната е от 1997 г. Чета:
    „При прилагането на тази Конвенция терминът „нощ” означава период от най-малко 11 последователни часа, който включва интервала от 10 маса вечерта до 5 часа сутринта.”
    Ако тръгнем по тези конвенции наистина много неща могат да се открият. В Конституцията ми прави следното:
    „Чл. 32, (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и в семейния му живот срещу посегателство срещу неговата част, достойнство и добро име.
    (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”
    Това е написано в Конституцията.
    Има много неща, свързани с детето, включително и новите поправки, които направихме в Закона за радиото и телевизията. Наистина проблемът е много сериозен. Но все пак всичко е в ръцете на агенциите, които се занимават с тази работа. Дали да тръгне и след това да се спре. Но нали разбирате нещо спряно в България какво значи. Ако не знаете, да ви кажа. Но това е от времето на социализма. Един филм беше спрян, в който и аз участвах на млади години, защото беше пуснат официален донос от град Русе, че честването на деветосептемврийските тържества, които са във филма, има обърнати портрети на членовете на Политбюро. И така предварително беше решена съдбата на „Понеделник сутрин”.
    Ние сега заседаваме. Утре медиите излизат, но ние не бива да бъдем цензурата. В никакъв случай. Натам отиват работите. Това, че ние приемаме и изслушваме, но ние можем да контролираме това, което решат те. Благодаря ви.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Сега нека да чуем Министерството на образованието, младежта и науката. Заповядайте.
    Милка Коджабашиева:
    В отговор на поставения въпрос. В нормативната уредба, която регулира системата на образованието, има предвидени мерки в тази посока - чл. 137а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета урежда оценяването на ученици, които по определени причини не са имали възможност да бъдат изпитвани, не им е оформена текуща оценка, срочна или годишна. Това става със заповед на директора, решение на Педагогическия съвет, като в повечето случаи, когато това надхвърли определения брой, както вече казах, 12 учебни седмици се явяват, ако е три месеца по четири седмици, тогава ученикът се явява на изпит пред комисия по всеки един от учебните предмети, за които няма оформена оценка. Ако не положи успешно тези изпити, остава на поправителен изпит. В случай че не ги положи успешно, остава да повтаря класа.
    Още един регулаторен механизъм има в нормативната уредба, който е важно да се знае в случая. Принципно е казано така: Ученикът няма право да отсъства.
    Но тук става въпрос и за още нещо. Ако тези ученици, които евентуално биха попаднали в този телевизионен формат, посещават дневна форма на обучение, за тях се отнасят отсъствията, тъй като тези които са на самостоятелна подготовка са в неприсъствена форма на обучение, има възможност само при три ясно посочени причини да сменят формата си на обучение. Едното условие е да са навършили 16 години. Ние не знаем предварително дали децата, които ще попаднат, ще бъдат под 16 или над 16 години. За тези, които са навършили, имат възможност да преминат на самостоятелна форма на обучение и да завършат при определен ред и условия. Другите две причини са здравословни, когато е налице и когато детето е изключително даровито и може в кратки срокове да завърши обучението си.
    Нямаме гаранции за всичко това, което се случва, но не случайно ги споменавам, а да имат предвид уважаваните народни представители, че има такива механизми, които регулират тези отношения и могат да бъдат предприети съответните мерки.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Г-н Велчев, заповядайте.
    Красимир Велчев:
    Искам да се закача за думите на уважавания от мен г-н Данаилов. Това, което го прочетохте за нощния труд е много интересно. Нека Агенцията за защита на детето да види точно тази точка и ако това е валидно за използването на нощния труд за деца, те там ще се на работа. Те могат д присъстват до пет часа в предаването и след това трябва да ги прибират по домовете. Това за нощния труд решава много неща на практика. На практика отиването със семейството, те отиват на работа и децата са на работа и те нямат право да стоят след 5 часа. Като Държавна агенция за закрила на детето вижте това нещо. Трябва да се използва всеки един момент, за да възпрепятстваме това участие.
    Калин Каменов:
    Аз не знам дали те ще получават заплащане за участието си в предаването, за да установяваме, че са на работа. Факт е, че ще се състезават за награда, но ми се иска първо да чуем Нова телевизия – да кажат те какъв ще бъде формата, защото ние още преди месец и половина в нашето становище изказахме препоръки и искахме първо да разберем какви ще бъдат условията, за да водим този дебат и да спорим помежду си.
    Съгласен съм с Вас, г-н Велчев, че трябва да търсим мерки. За това сме изпратили писмо до Съвета за електронни медии с искане д бъде извършен 24 часов мониторинг на предаването съгласно чл. 17, ал. 1, 2 и 3 от Закона за радиото и телевизията и изразяваме готовност за осъществяване на методическа помощ при осъществяването на този мониторинг.
    Даниела Петрова:
    Заповядайте, г-жо Станиславова.
    Людмила Станиславова:
    Аз имам един въпрос дали някой оттук присъстващите е гледал точно такъв формат „Биг Брадър Фемили”. Всички сме гледали другите части от Биг Брадър, но знам че това е световен формат и го има в различни държави. Ако някой е гледал тип фемили, как стоят там нещата – допуснати ли са деца и какви са били реакциите.
    Мая Вапцарова:
    В Германия имаше такъв формат „Фемили Брадър”, но там беше подложен на една много широка обществена дискусия, поради което аз си позволих да поставя въпроса за една такава обществена дискусия. Защото, съгласете се, ние за първи път заставаме пред проблема, когато моралната институция става срещу комерсиалната институция. Това е доста проблематично – решението му е проблематично.
    Ева Борисова:
    Форматът, за който говорим, е фактически формат „Фемили” – такъв какъвто в България ще се случи, поне на мен не ми е известно да се е случвало в която и да било държава. Има reality format, които са били ....., в които са участвали 18 годишни младежи, както и ...., което е предизвикало спирането на предаването след втората седмица на неговото пускане. Така че точно същия формат или пряка аналогия според мен е малко трудно да можем да направим на този етап.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Други изказвания. Заповядайте, г-н Лютфи.
    Юнал Лютфи:
    Колеги, аз искам да върна темата, че на последното заседание на Комисията ние бяхме решили единодушно да имаме среща със СЕМ и с компетентните институции и двете министерства – на културата и на образованието, и на Агенцията, за да получим информация и техните становища по въпроса. Още тогава заявихме, както каза и проф. Данаилов, че нашата Комисия не може да взима решение. Нашата Комисия може да даде становище и то ще бъде консултативно. Но това е форма на контрол.
    Кой може да вземе становище конкретно? Това е СЕМ – единственият орган, регулаторът е този, който конкретно в случая може да спре, да коригира след дискусията, която водим днес и на последното заседание на Комисията, след тези две писмена становища на министерствата на Държавната агенция за закрила на детето. Разбира се, че всеки един от нас има своя позиция и тя трябва да се вземе и най-малкото да се чуе в тази комисия, но пак повтарям. Ние не знаем, както казаха и от Държавната агенция за закрила на детето какъв е сценарият, какво ще представлява това reality. От досега видените формати на reality ние знаем, че там има много свобода на действие. Там няма конкретен сценарий. Там всеки момент, всяко действие се реализира на място. Репликите са спонтанни. Там няма рамка. Организаторите, продуцентите на reality могат да кажа някаква рамка, идея, но нищо повече конкретно. И каквото и да кажат представителите на това reality, тук е и един от факторите на Нова телевизия – г-жа Зурлева, дори и тя да вземе думата, за да обясни какво ще бъде, аз мисля, че тя няма да може в детайли да обясни какви деца, на колко години, кога ще работят и т.н.
    Аз се обръщам към представителя на СЕМ уважаваната г-жа Мая Вапцарова, няма ли да бъде много късно, наблюдавайки reality да упражняваме контрол. То ще тръгне. Какъв ще бъде ефекта, когато предаването започне.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Г-жо Пешева, имате думата.
    Маргарита Пешева:
    Уважаеми народни представители,
    Бих искала да кажа, че при цялото ми дължимо уважение към българския парламент като законодателен орган, СЕМ няма никакви права съгласно медийния закон да упражнява предварителен контрол, да упражнява цензура. Той няма право дори след започването на reality формата да спира предавания. Той няма подобни правомощия съгласно изискванията на закона. Такъв е духът на европейското медийно законодателство, такива са законодателните техники и в другите европейски държави –членки на общността. Така че това, което г-жа Вапцарова каза в своето експозе, ние вече сме съставили акт по отношение на само промоционален клип, в който участва тинейджър. Т.е. това ,което е в правомощията на регулаторния орган, той вече е направил. Другото е след като започне старта на самото предаване, тогава да преценяваме ситуацията.
    Това, което каза г-аж Вапцарова наистина представлява позицията на СЕМ като колективен орган, като колегиален орган. Ние смятаме, че трябва да се проведе широка публична дискусия, в която да участват всички страни, защото проблемът, свързан с децата е ангажимент на цялото общество. Той не е ангажимент нито само на СЕМ, нито само на Държавната агенция за закрила на детето, нито само на българския парламент, нито на външните продуценти или пък на търговската, уважавана от мен, Нова телевизия. Така че нека да инициираме с колективни усилия една голяма публична дискусия. Въпросът наистина е много важен Но в рамките на закона имаме ограничени правомощия, защото такава е медийната демокрация в обединена Европа.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Заповядайте.
    Радиона Никова: Държавната агенция за закрила на детето
    От самото начало се опитвам да споделя моите впечатления и съм малко изненадана, че част от народните представители са останали с впечатление за недостатъчна категоричност на нашата позиция.
    Позицията на Държавната агенция за закрила на детето е категорична и не мога да разбера как веднъж, когато се цитира Конвенцията на ООН за правата на детето и Законът за закрила на детето, това е категорично, а в следващата декларация това не изразява категоричност.
    Другото нещо, за което бих искала да обърна внимание е, че проф. Данаилов и г-н Лютфи са абсолютно прави. Не бих могла да се съглася с г-жа Вапцарова, че Държавната агенция за закрила на детето има превантивна функция на контрол в медийните субекти. Това мисля, че е просто една абсурдна ситуация.
    Разбирам, че въпросът е деликатен и никой не иска да поеме роля да спре предаване, защото това би могло да бъде окачествено като цензура, но наистина всеки един от нас се съобразява с правомощията, които му дава закона. Мисля, че в рамките на правомощията, които ни дава закона, ние сме изпълнили всички възможни изисквания, за да обърнем внимание на родителите, които имат отговорност, на останалите държавни институции, защото нашето становище е публикувано на 18 януари, които също имат отговорност, но отговорност за децата имат и частните институции, в този случай Нова телевизия. И когато говорим, че трябва да се спазва висшият интерес на детето и това да бъде водещата философия на поведение спрямо децата, това не може да бъде наистина само декларация. Просто всички ние трябва да се обединим около тази концепция. В този смисъл не приемам репликата на г-жа Вапцарова, че Държавната агенция за закрила на детето има неизпълнена функция преди старта на предаването.
    Тук искам да обърна внимание на един аспект, за който вие като специализирана комисия си давате сметка, че всъщност говорим за три етапа:
    Първият етап е преди старта на предаването какви са нашите възможности за реакция на всяка една от институциите.
    Вторият етап е самото предаване и тогава как всеки от нас адекватно реагира, за да предотврати попадане на дете в рискова ситуация. В момента ние говорим за потенциален риск, защото нямаме конкретна ситуация и не знаем как точно да реагираме.
    Третият етап, на който искам да обърна внимание, е необходимостта наистина от осмисляне на това какво се е случило преди и по време на предаването. Защото ние наистина трябва да мислим за цялостната медийна среда, в този случай СЕМ са прави, и за нашите отговорности по отношение на това как трябва да възпитаваме децата, дали те са достатъчно медийно грамотни, за да се справят и да правят разграничение между лична и публична сфера, между публицистично предаване, новини и reality format и съответно рисковете, които те имат. Благодаря ви.
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Заповядайте.
    Ева Борисова:
    Ние също сме съгласни, че парламентът няма възможност да излезе с някакво крайно решение по този въпрос. Също така сме съгласни, че възможностите и с това започнахме нашето експозе, за превантивно действие и на СЕМ и на Държавната агенция за закрила на детето са практически ограничени.
    Ползата от днешната среща и защо ви помолихме за тази среща, беше в крайна сметка включително и да дадем възможност и на телевизията и на продуцентите да направят информиран избор. Т.е. те да бъдат наясно за това каква е позицията конкретно на народните представители, на отделните институции, да осъзнаят реалния риск, който съществува за децата. Тук бих искала да кажа, че аз вярвам в понятието социална корпоративна отговорност. Това не касае само отделни инициативи, в които да подпомагаме деца в риск. Това е цялостното поведение на един търговски субект. Така че аз съм абсолютно убедена, както имаме индикации от изслушването на Нова телевизия пред Съвета за електронни медии, че те ще вземат отговорно решение. Така че изцяло разчитаме на тяхната позиция по този въпрос.
    В същото време бих искал да кажа, че има много възможности да ангажираме отговорността на родителите. И съм сигурна, че в момента в който и едно дете влезе, прекрачи къщата на „Биг Брадър” тази отговорност ще бъде ангажирана.
    Разчитаме, че продуцентите, ние сме провели този разговор с тях и сме им обърнали внимание за необходимостта да позволят на семействата да направят информирания избор чрез така нареченото информирано съгласие, което ясно ги информира за рисковете, на които подлагат децата си. Веднъж подписано това информирано съгласие в много голяма степен отговорността на семействата също е ангажирана.
    Бих искала да обърна внимание, че към този момент ние дори не знаем къде ще бъде къщата, на какви хигиенни условия ще отговаря. Защото не забравяйте, че толкова много хора наедно място с много деца също има определени изисквания.
    Бих искала да кажа също така, че според Закона за закрила на детето компетентната институция е Отделът за закрила на детето по местопребиваване. Т.е. до момента, до който не е ясно кои са децата, кои са семействата, къде е къщата, компетентните институции практически не биха могли да действат.
    Така че смисълът на този разговор е единствено и само да очертаем потенциалните рискове и всеки един от нас да поеме своята отговорност в този процес.
    Калин Каменов:
    Аз имам един въпрос. Поканени ли са представители на продуцентите на предаването на тази дискусия?
    Силвия Зурлева:
    Не, не са поканени. В 13:00 часа случайно разбрах за тази среща и съм тук, за да разбера какво става. Много ви моля поканете ни и нас.
    Даниела Петрова:
    Срещата беше инициирана именно по повод на писмото на Национална мрежа за деца и предходната седмица на редовното си заседание се обединихме за изслушване на органите на изпълнителната власт и на заинтересованите. Комисията не е цензура, не е съд и не може да определи поведението на страните. Ние искахме да чуем становището на изпълнителната власт, на Държавната агенция за закрила на детето и на неправителствения сектор. Считам, че така проведения разговор днес може да даде едно добри инициативи за евентуални бъдещи законодателни практики, за да не изпадаме в подобни ситуация. Ние всъщност сме изправени пред казуса „обсъждане на котка в чувал”, всъщност не знаем какво обсъждаме, защото не знаем какво има в чувала, какъв е формата на предаването. Действително опасенията, които се изказват от всички нас, са основателни, но докато нямаме информация и стартиране на предаването, не можем да предприемем никакви мерки. Говоря за изпълнителната власт. Доколкото разбрах те са лишени от правомощия за сезиране на съд, тъй като няма адресат и не знаят субектите, които ще участват, нито формата.
    Смятам, че срещата ще се окаже полезна за всички, които присъстват на нея, за да се има предвид информирания избор, да се имат предвид правата на детето по отношение спазване на правата на човека, конвенцията за нощния труд, която беше цитирана, Закона за закрила на детето и да се изрази една гражданска позиция при стартиране на такъв тип кампании, че трябва да се подхожда отговорно, както считаме, че са подходили и продуцентите. Надяваме се това да е така. Същевременно да бъде информиран и избора на участниците и на родителите, които ще дадат своето съгласие за участие на децата си.
    Ако има други становища, нека да ги чуем. Заповядайте, г-н Данаилов.
    Стефан Данаилов:
    На миналото заседание, когато обсъдихме писмото, действително ние взехме решение да се обърнем към държавните институции, за да чуем тяхното мнение и днес ние го чухме. Аз смята, че е редно да не затваряме темата дотолкова доколкото трябва да чуем и другата страна. Защото утре ще ни зададат въпроса като народни представители, защото това се знае. Миналия път аз казах, че ние не знам какво мисля те. Изведнъж може да се окаже, че те в условията, които ще предложат на тези семейства с децата им могат да отговарят на хилядите изречения, които са написани тук в полза на детето. Така че ние трябва да решим дали да направим среща с ръководството на телевизията и продуцентите, за да имаме информация и дали е нужно това. За мен е нужно. Не знам как ще прецените вие колеги, но в края на краищата трябва да знаем какво е. Разбира се, техните права ще се включат тогава, когато видят как върви и какво се случва на екрана. Защото изказвайки съображенията, които ще отидат до телевизията, а също и становищата на министерствата и на гражданските сдружения, сигурно по някакъв начин те ще имат предвид това, каквото и да намислили. В този смисъл дайте да преценим, но все пак да затворим страницата по-цялостно.
    Стоян Иванов:
    Аз искам да припомня на всички, включително и на проф. Данаилов, че миналия път бяхме единодушни, че искаме да изслушаме първо държавните институции, които са пряко или косвено ангажирани с този въпрос. За да не остават с впечатление медиите и в този случай уважаваната от мен г-жа Зурлева, че Комисията се опитва да оказва натиск върху медиите, сега правим точно това –изслушваме институциите. Само че аз останах с неприятното впечатление, че самите институции също нямат информация, то и характера на шоуто е такъв, но и те в момента не могат да ни отговорят конкретно.
    Така че, ако колегите решат, аз също нямам нищо против да изслушаме позицията на продуцентите и на Нова телевизия, като категорично заявявам, че това е просто изслушване на тяхната позиция. Ние не можем да взимаме решение. Има си държавни органи за целта, които би трябвало да направят това.
    Юнал Лютфи:
    Колеги, аз мисля, че ако поискаме трета среща или трето заседание на тази тема, поемаме допълнителен ангажимент. Ние казваме, че до тук спира компетенцията на Комисията. Изслушахме държавните институции, включително и неправителствения сектор. Аз съм сигурен, че при следващата среща със самите продуценти в хода на разговора сигурно ще се наложи да направим още една среща с друг субект. В този контекст, след като казваме, че все пак ние сме Комисия по култура, гражданско общество и медии и направихме вече две срещи, почти всички членове на Комисията изказаха своето становище, аз не съм убеден, че е необходима още една среща или още две. Нека да помислим за това всички заедно.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви. Давам думата на г-н Велчев.


    Красимир Велчев:
    Аз по-скоро бих подкрепил проф. Данаилов в смисъл, че все пак до нас има писма от много неправителствени организации. Ние за това сме народни представители, за да изкажем мнение, а не да взимаме решение, да наказваме или да отнемаме нещо. Тук сме точно за това, за да кажем гражданската си позиция. А как ще изкажем гражданската си позиция, ако не сме изслушали максимален брой хора и организации, телевизии и т.н. Мисля, че е необходима тази среща.
    Силвия Хубенова:
    Аз мисля, че нещата имат два аспекта. Единият е чисто морален аспект, по който ние разсъждаваме дълго време и аз мисля, че от всички присъстващи тук едва ли има някой, който да каже, че е редно деца да участват в reality format, още повече, че почти всички от нас са родители, а някои са и баби и дядовци. Просто около това ние се обединяваме. Но както стана ясно на всички, ние имаме законова пречка да направим нещо съществено и даже е малко опасно, както г-н Иванов каза, можем да бъдем обвинени, че едва ли не извършваме цензура по една медия.
    Уважаеми колеги, аз предлагам да преминем към гласуване. Предлагам да прекратим тези дебати, защото те могат да бъдат безкрайни. В бъдеще, ако решим, аз поздравяваме неправителствените организации, да направим една широка дискусия, защото не само „Биг Брадър” е едно reality шоу, в което участват деца. Деца участват и в едно предаване, наречено „Размяна на съпруги” и там нещата са не по-малко страшни.
    Хубавото е, че „бихме камбаната” днес, но бих искала да се присъединя и към колегата Гинче Караминова, защо не го направихме преди няколко формата, когато в „Биг Брадър” участваха няколко деца. Дори едно от децата беше на път да се удави.
    Аз съм убедена, че тази дискусия трябва да продължи, но не в този формат. Трябва да продължи във формат неправителствени организации, държавни институции, които са отговорни за децата и родители, защото тук никой нищо не каза за родителите, а всъщност тяхна е отговорността за участието на децата им.
    Предлагам да се обединим около становище, в което ние също като граждани изразяваме несъгласието си за участие на деца в подобен вид формати, не само „Биг Брадър”. С това изчерпваме възможностите си като Комисия.
    Даниела Петрова:
    Благодаря ви. Любомила, имате думата.
    Любомила Станиславова:
    Благодаря Ви, г-жо Председател.
    Колеги, съвсем накратко. Искам да благодаря на всички тук присъстващи, които дойдоха и изложиха своето мнение не само в писмен, но и в устен вид. За това ви поканихме.
    Много често в България, когато стане нещо неприятно, лошо или трагично обществото скача и започва да търси кой е отговорен. Много често хората започват да си прехвърлят отговорността. Мисля, че няма нищо лошо в днешната ни среща и в този дебат. Това показва, че ние сме загрижени – институциите с техните представители тук и ние като Комисия. Може би някои хора ще кажат: Това е приказката за нероден Петко. Предаването не е стартирало, а ние говорим как ще падне детето от люлката. Да, обаче когато виждаме, че има някакъв риск да се случи нещо в психиката, в поведението на дадено дете, защото детето ще участва в предаването, защо да не се съберем и да обсъдим рисковете. Аз мисля, че ние искаме това да направим, а не да спрем едно предаване, г-жо Зурлева, не да закрием Нова телевизия, а ние искаме просто ясно да са премерени рисковете и да се запознаем с тях. Благодарение на това, че имаме закони и Държавна агенция за закрила на детето, която следи какви са рисковете в различните среди за децата, искам да сложим на кантар рисковете и добрите страни на това предаване. Нищо повече!
    Даниела Петрова:
    Благодаря. Г-жо Зурлева, заповядайте.
    Силвия Зурлева:
    Много Ви благодаря. Аз ще бъда много кратка и няма да говоря за „Биг Брадър”, защото наистина не знам в крайна сметка какво ще се случи. Но има две спекулации, за които просто не мога да издържа. Извинявайте, аз подхождам емоционално, защото десет години съм в тази телевизия. Аз не знам Националната мрежа за децата колко деца е спасила, обаче мога да ви кажа ние колко сме спасили. Аз съм член на Управителния съвет на Фондация за нашите деца и мисля, че не съм направила малко децата да не бъдат изоставени. В последната кампания на „Биг Брадър” бяха събрани 2.5 млн. лв., сме купили техника за институции с подкрепата на министър Нанев купихме единствения апарат за лапароскопия. Ние имаме изключителна дейност в подкрепа на детето в България. За нас това не е абстрактно понятие.
    А що се отнася до шоуто, аз наистина не знам и никой от нас не знае дали ще участват деца, колко деца, кога, на каква възраст са те. За информираното съгласие, за това, че се мисли, ако има такива участници, те ще подписват декларации, както и родителите – всичко това е в една много начална фаза. Аз даже не знам датата на старта на предаването. Знам, че ще е през пролетта.
    Ние поздравяваме NGO, че са се загрижили, но имам един въпрос към Националната мрежа за децата. Извън инициативата, която ви изведе на вълната, „Биг Брадър” какво сте направили за детето в България, първо. И второ, Дияна нямаше начин да се удави, защото самото шоу има 22 камери вътре, охрана, която влезе веднага. Дори Дичо да не беше скочил, няма как да стане това нещо, понеже цялата охрана се хвърли вътре. Помните ли детето от софийско елитно училище, което се удави в Банско в още по-елитен хотел при наличието на учителите до басейна и на всички деца. Знаете ли снощи, че за детето в Сандански има 250 подписа на родители, които твърдят, че бащата никога не го е изнасилвал. Никога! Това морално ли е? Къде е моралът? Има ли дефиниция за морал. Има изключително много неща, за които бихме могли да говорим. Но не нападайте една телевизия, която, първо, е национална и второ е национално отговорна не защото има някакъв лиценз.
    Целият ви разговор, който аз слушах много внимателно, вие се държите така, все едно срещу вас има един враг, без да ни изслушате, без да знаете какво искаме да правим. Престанете с това да ни обвинявате в печалбарство и как на всяка цена това да стане. Ние искахме да направим и продължаваме да искаме да направим дискусия за българското семейство. И за нас шоуто е просто една подложка, върху която искаме да направим така наречените „лайфове”, в които да бъдат канене всички институции, включително и вашата, включително и NGO, за да говорим какво се случва с нашите деца и с българското семейство. И това единичен случай ли е или не е? Защото ако ви докарам тук Карбовски с цялата мрежа педофилска и филмите, които сме правили за това. Интересувате ли се вие за децата, които бяха изнасилвани и малтретирани. Групата беше разбита. Какво стана с тях и къде са сега тези деца?
    Имам още хиляди въпроси, но не искам сега. Излязох извън рамките на моето хладнокръвие и моля да ме извините.
    Ева Борисова:
    Моля да ми позволите само една дума, тъй като смятам, че въпросът беше важен.
    Съжалявам, че г-жа Зурлева смята, че ние нападаме Нова телевизия. Изобщо не става дума за това. Става дума за продуцентите, за същността на предаването. На срещата, която ние имахме в Съвета за саморегулация смисълът на срещата беше в крайна сметка Нова телевизия като телевизия, която евентуално би излъчила това предаване, да може да направи информиран избор.
    Тук искам да отговоря. Фондация за нашите деца, г-жо Зурлева, е член на Национална мрежа за децата. Освен нея в Национална мрежа за децата членуват 43 организации към този момент, част от които работят ежедневно с деца, жертви на насилие и предотвратяване на насилието. Това че Национална мрежа за децата не е известна като име не значи, че Асоциация „Родители”, Института за социални дейности и практики, Фондация за нашите деца не значи нищо за българското общество. Ние просто се опитваме да се обединим и да формираме общи позиции. Наистина съжалявам, че приемате нещата по този начин. Ние наистина бихме искали действително в крайна сметка всеки участник в процеса да направи информиран избор и в никакъв случай не нападаме Нова телевизия. По-скоро очакваме активна позиция от страна на Нова телевизия. Репликата ми беше в тази посока.
    Даниела Петрова:
    Аз считам, че въпросът остава открит. Кръглите маси, които желаете да бъдат инициирани са в ръцете и в правомощията на гражданското общество и на изпълнителната власт. Считам, че можем да се обединим около позицията да не разпалваме конфликт между институциите, а да се има предвид по-внимателното подготвяне на форматите и респективно да се помисли за законодателни инициативи, за да може да реагира изпълнителната власт при такъв тип опасности с оглед на децата, респективно тяхното психическо и физическо здраве.
    Ако се обединяваме около това становище, да считам, че по първа точка сме приключили.
    Заповядайте, г-н Курумбашев.
    Петър Курумбашев:
    Аз все пак бих искал да ви помоля, г-жо Петрова, ако е възможно, да помолим продуцентите на предаването, както и колегите от Нова телевизия, ако не искате да ги изслушваме в Комисия и смятате, че още едно заседание ще е излишно, поне да ни уведомят за формата, който те подготвят. Могат да го направят и писмено, ако не смятате, че трябва да се прави отделно изслушване.
    И още нещо. Наистина такъв формат, който е подготвен в момента, не става случайно телевизията, която коментираме, да научава в последния момент, както и хората, които подготвят такова предаване.
    Бих искал да кажа на моите колеги, че аз на 23 години бях изправен пред една парламентарна комисия, която беше оглавявана тогава от председателя на Народното събрание. Тогава те ни казаха, че нашето предаване трябва да бъде спряно, а всички ние осъдени. Разбира се, тогава бяхме млади и демокрацията беше много млада. Оттогава се чувствам особено болезнено засегнат, още повече в тази дискусия, която малко ми прилича на историята с ГМО – ще приемем мораториум преди да знаем какво сме написали в закона. Ще спрем едно предаване, преди да се е появило на бял свят.
    Даниела Петрова:
    Въобще не коментираме предавания. Изкривявате темата.
    Петър Курумбашев:
    Нарочно ги казвам по този начин нещата. Иначе никой от колегите тук не се е изказвал в такава посока за спиране на предаване. Но искам да кажа, че особено по отношение на парламентарна комисия, тя да взима такива становища, не случайно са предвидени други органи, които да имат по-обществен характер, а не да бъдат пряк изразител на волята на една парламентарна комисия, които са и своеобразен буфер по отношение на взимането на решенията в свободата на словото и част от този процес – осъществяване на свободата на словото, е чуването на всички мнения. Днес този баланс в тази дискусия беше не много добър.
    Исках да ви помоля наистина да чуем мнението на авторите на това предаване, което предполагам че ще интересува и колегите, които днес се изказаха, за да може и те по-информирано да правят своите становища. Иначе се увличаме в една посока, за която мисля, че няма да сме доволни да бъдем участници в такъв процес. Благодаря ви.
    Даниела Петрова:
    Постъпили са три предложения:
    Първо, да бъдат изслушани авторите – продуцентите на предаването формат „Биг Брадър фемили”.
    Второ, да се изиска от тях писмено становище.
    Трето, да не бъдат изслушвани в Комисията.
    Стефан Данаилов:
    Преди да подложите на гласуване, може ли да направя четвърто предложение.
    Колеги, всичко има тайна. Нали разбирате, че ако ни напишат писмено какво ще правят, ние ще си го раздадем на всички и те отиват на кино. Дайте да бъдем сериозни. Аз предлагам следното.
    Да излъчим колеги от нашата парламентарната комисия, ако трябва по един представител от всяка парламентарна група и председателката на комисията, които да изслушат продуцентите. Тогава може да разчитаме на някаква информация. Защото колегите от СЕМ и от Агенцията чакат с „брадвата”, но все пак да имаме някаква информация.
    Понеже г-н Курумбашев не беше на предното заседание, на което решихме да изслушаме държавните структури, а не ответника, за да видим накъде отиват нещата.
    За това сега моето предложение е по-малък състав, който да изслуша продуцентите и след това Комисията да получи информация или който и да е.
    Красимир Велчев:
    Г-н Данаилов, на мен повече ми харесваше първото ви предложение, защото аз не смятам, че от 18-те човека в Комисията, като никога не идваме 18, някой няма да иска да ги чуе. Нека само в Комисията да се изслушат, но не да им търсим обяснение или писмено да ни дават информация.
    Колеги, защо се приема, че ние ще излизаме с решение. Нали нашата комисия е и комисия по гражданско общество. Гражданското общество се обръща към нас за становище. Ние сме длъжни да дадем това становище.
    Г-жо Зурлева, не го приемайте толкова лично. Никой не е тръгнал да работи срещу телевизията. Тук става въпрос, че ние не можем да си заровим главите в пясъка и да казваме: Нека да си решава СЕМ или някои други институции. Аз мисля, че точно това е гражданската позиция, а не да даваме оценка на вас като дейност. Никой не оспорва това, което споменахте, за закрилата на детето. Тук става дума, че от нас се иска становище от гражданското общество какво мислим по този въпрос. За това аз подкрепям първото предложение на г-н Данаилов – да се съберем и да ги изслушаме. Те няма да ни разказват тайните на предаването. Но примерно аз ще поискам от тях някаква гаранция, че това, което говорим няма да се случи – че децата няма да пострадат, че психиката на децата няма да пострада. Няма да ни казват тайни на предаването и не искаме такова нещо.
    За това подкрепям предложението наистина да ги изслушаме, за да дадем ние някакво становище.
    Стоян Иванов:
    Аз предложение няма да правя, но предлагам да преминем към гласуване, но да не се отклоняваме от темата, която ни е събрала. Защото тревогата е на граждански и държавни институции доколко е уместно участието на деца в reality. Да не забравяме втората част на определението „шоу”.
    Чудесно е, че се замисля такъв социален експеримент и дискусия върху българското семейство, но също така трябва да ни е ясно, че това ще бъде и шоу, което ще се излъчва директно в цяла България.
    Без да влизам в детайли ви призовавам да си спомним какво точно обсъждаме, защото темата не е добра или лоша е Нова телевизия с цялото ми уважение към Нова телевизия, разбира се. Нито пък става въпрос за свободата на словото. Да си спомним какво дискутираме! Нека да гласуваме. Благодаря ви.
    Даниела Петрова:
    Благодаря Ви, г-н Иванов.
    Колеги, предлагам да гласуваме направените предложения в последователност отзад напред, както са направени.
    Първо, да бъдат поканени за изслушване продуцентите в Комисията на следващо заседание, за да чуем и другата страна по този въпрос, който е предмет на дискусия днес.
    Който е съгласен с така направеното предложение на н.п. Стефан Данаилов, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Благодаря ви. Така направеното предложение се приема.
    При това положение става безпредметно гласуването на другите предложения, тъй като с мнозинство се прие това.
    Благодаря на гостите.
    Представителите на Държавната агенция за закрила на детето биха искали нещо да кажат. Заповядайте.
    Калин Каменов:
    Бихме се радвали да бъдем поканени на това заседание.


    Даниела Петрова:
    Идеята беше Комисията да не става арена за размяна на становища. Заседанията на Комисията са отворени. Вие сте добре дошли в качеството на гости, но не и за дебати. Благодаря ви.
    По втора точка – Разни.
    Искам да ви информирам за постъпилата информация в Комисията.
    Постъпили са Правила за изготвяне на стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание. Няма да ви запознавам с обемния материал сега. Тези правила ще бъдат на разположение в Комисията. Но това, което касае стенографските протоколи от заседанията на Комисията, както и за стенографските протоколи от изказвания в пленарна зала, ще ви запозная със съдържанието на т. 3.1.
    „3.1. Народните представители могат да преглеждат изказванията си в стенографския протокол и да искат поправянето на грешки в тях в тридневен срок от изготвянето му.
    Възникналите спорове се решават от председателя на Народното събрание по доклад на дежурните секретари и стенограф в присъствието на народни представител. Нанесените поправки се удостоверяват с личен подпис на народния представител върху смяната.
    Парламентарните секретари могат чрез председателя на Народното събрание да поискат прослушване на звукозаписа от съответното заседание.”
    Другото съобщение, което е постъпило в Комисията, е във връзка със становище относно организирането на концерт на Арт компания „Шен Юн” от Българската …. асоциация в Националния дворец на културата.
    Това писмо сте го получили и тъй като касае въпроси на културата, ние потърсихме съдействието на Министерството на културата, дирекция „Културна политика”, както и на Министерството на външните работи и получихме отговори, които са идентични, но накратко ще ви запозная с тях.
    Министерството на културата не е против провеждането на културни прояви на дадена страна стига те да не засягат политически въпроси и да не създават предпоставки за конфронтация в двустранните отношения на България и съответната държава. Същевременно считаме, че провеждането на подобни мащабни мероприятия, претендиращи за представителност по отношение на културата на Китайската народна република в знакови за страната ни културни институции като Националния дворец на културата следва да бъде ангажирано и Посолството на Китай в София.
    В писмото си Министерството на външните работи, което също е направило запитване и е получило отговор и в тази връзка ни препращат писмото от дирекция „Австралия, Азия, Океания”, в което се казва, че при провеждането на мащабни мероприятия следва да се ангажира становището на Китайското посолство.
    От министъра на външните работи също сме получили писмо, което ще ви прочета.
    „Относно провеждането на спектакъла „Шен юн” в България.
    Уважаема г-жо Петрова,
    В отговор на Ваше писмо под горния номер, бих искал да Ви информирам, че в рамките на своите компетенции Министерството на външните работи не е против провеждането на културни прояви, стига те да не засягат политически въпроси и да не създават предпоставки за конфронтация в двустранните отношение на България.
    Същевременно считам, че при провеждането на мащабни мероприятия, претендиращи за представителност по отношение на културата на Китайската народна република в знакови за страната ни културни институции като НКД, следва да бъде ангажирано и официалното представителство на Китай в София.”
    Информирам ви, че е получено писмо в стая 280, което е класифицирана информация, но ако членовете на Комисията проявяват желание да го прочетат, трябва да направя заявка за четене.
    Стефан Данаилов:
    Кой го изпраща това писмо до вас?
    Даниела Петрова:
    Това писмо е адресирано до всички народни представители.
    Стефан Данаилов:
    С две думи ще ви кажа. Това е една структура, която всяка година иска да прави тези формации тук без участието на посолството. Допускам, че това ние сме го отказвали по този деликатен начин, защото вътре се правят главно неща против Тибет.
    Културната дейност върви чрез посолствата.
    Даниела Петрова:
    То е класифицирана информация, но не дава по-различна информация от това, което официално ни е съобщено. И ако в интернет напишете името на фондацията има достатъчно информация.
    Получено е едно писмо от Националния съвет за саморегулация, което е адресирано до членовете на Комисията по културата, гражданското общество и медиите за добрата инициатива, която е стартирала.
    Петър Курумбашев:
    Колеги, сигурно сте прочели това писмо. Но искам да ви обърна внимание, че с приемането на тази поправка, не търся ефект и се радват, че в този кръг водим разговора, в писмото се говори за корегулация. Говори се за втори орган, чиито решения са задължителни за изпълнение за СЕМ. Представете си, ако въведете корегулация - ще ви дам пример с други два регулаторни органа. Например, до КРС направим Национален съвет за саморегулация на мобилните и други видове оператори – М-тел, Глобул, БТК и още някой си правят техен Национален съвет за саморегулация, където те си взимат решения, които оказват на КРС кого да глоби. Защото ние това записахме в Закона за радио и телевизия, че този съвет за саморегулация решава по техни етични причини и казва кой да бъде глобен.
    Представете си, например, има още по-тежък орган – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Събират се топлофикациите в страната, атомната централа и други централи, правят си национален съвет за саморегулация и започват етично да се саморегулират за това кой може да бъде наказан, кой за какво трябва да бъде наказан.
    Не може да има два саморегулаторни органа!
    Ако искате вървете в посока саморегулация и махнете регулаторния орган. Ако искате установете нов регулаторен орган или му установете нови функции, но просто два регулаторни органа в една и съща област – това е трудно да работи.
    Поставям го като тема за разсъждение, особено на хората от мнозинството, най-добронамерено, защото казусът с корегулации може да излезе и в телекомуникации, и във водно регулиране, и в енергетика. В случая ние с медиите сме първите, които успяха да го поставят това в закона. Нас не случайно ни поздравяват, че сме успели да въведем корегулация! Според мен е началото на един много опасен процес. Трябва да се знае кой кара влака. Не може да дублираме функциите на регулаторите. Нека да е един регулатор, който ще да е, но да е един.
    Поставям го като тема за разсъждение, а не че в момента искам да предизвиквам някаква дискусия в Комисията. Просто това писмо ме провокира да споделя с вас тези мисли.
    Даниела Петрова:
    Благодаря ви. Закривам заседанието.
    Пожелавам на колегите приятна почивка.



    Председател:
    Даниела Петрова



    33
    Форма за търсене
    Ключова дума