Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
13/10/2017
    Стенограма на комисия
    П Р О Т О К О Л
    № 20
    (Продължение)

    На 13 октомври 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    Обсъждане за второ гласуване на нов Общ Законопроект № 753-03-17 от 19.07.2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10.05.2017 г.,
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12.05.2017 г.,
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г. и
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 04.07.2017 г.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,06 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Данаил Кирилов.

    * * *

    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, имаме кворум.
    Откривам продължението на серията от извънредни заседания на Комисията по правни въпроси.
    Продължаваме с дневния ред от предишните заседания с:
    Обсъждане за второ гласуване на нов общ Законопроект № 753-03-17 от 19 юли 2017 г. на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10.05.2017 г.,
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12.05.2017 г.,
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30.05.2017 г. и
    – Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 04.07.2017 г.
    Това е продължение.
    Гости на настоящото заседание:
    От Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Белчина, държавен експерт в Съвет по законодателството.
    От Върховния касационен съд – съдия Красимир Влахов, председател на ВКС и председател на Гражданска колегия и госпожа Емануела Балевска – върховен съдия.
    От институцията на Омбудсмана госпожа Чонка Ковачева – началник-отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“.
    От Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет.
    От Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Георги Дичев, председател на Камарата и господин Стоян Якимов, член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и госпожа Антоанета Велинова, „Връзки с обществеността“.
    От Асоциацията на банките – госпожа Елеонора Христофорова, до този момент я няма.
    От Асоциацията на колекторските агенции в България – господин Атанас Каракашев и госпожа Габриела Димитрова. Не ги виждам в момента.

    Припомням, че снощи в 22,10 ч. стигнахме до § 59, който е „Електронни публични търгове“.
    Поставям въпрос, който е по процедурата и по съществото на дебатите. Имаме финални разпоредби, които в никакъв случай не са малозначителни, но се надявам да не пораждат прекалено дълъг дебат. От друга страна, имаме два ключови въпроса. Единият, който е оставен за дебат на финала. Това е чл. 280 и допускането на касационно обжалване.
    Другият ключов въпрос за Камарата на частните съдебни изпълнители е „Таксите в изпълнителното производство“.
    Как предпочитате? – Да преминем към тежките въпроси и след това на финала да довършим остатъка, който сега е около 20 параграфа, което не значи, че много бързо ще напреднем, но понеже имаме някаква увереност, че сме решили тежките въпроси, в 16,00 ч. аз и колегите зам.-председатели на Комисията ще трябва да бъдем за около половин час в друга зала. Хубавото е, че е в друга зала, а не в тази, за представяне на Консултативния съвет по законодателство. По това време, отсега казваме, че е добре дошло за прекъсване. Но при всички положения ще се наложи да продължим и след 16,30 ч.
    Какви са Вашите становища по възможностите, по начина по който да продължим? Първият вариант е да продължим да четем текст по текст от § 59 и след това се връщаме към въпросите, които са по двата принципни въпроса, или обсъждаме двата въпроса и след това продължаваме с четенето. (Уточнения.)
    За да кажа категорично, че е най-добре да започнем от чл. 280, просто ми липсва и адвокат Гигова, а ми се иска да участват всички страни в спора. Надявам се, спорът този път да не е продължителен. Това не означава, че не можем да започнем с таксите на частните съдебни изпълнители. (Реплики.)
    Тогава ще Ви предложа, защото взимате становища, да започнем допускането до касационно обжалване. Респективно след това да продължим.
    В момента колегата Борис Йоцов разпространява предложения-текстове на колегата Гигова. (Реплика на адвокат Валя Гигова.) Нека да ги видим. (Реплики.)
    Предлага се изменение в чл. 280, ал. 1: „На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения:
    1. постановени в противоречие със задължителна практика на Върховния административен съд и Върховния съд, обективирана в тълкувателни решения и постановления;
    2. постановени в противоречие с практиката на Върховния административен съд;
    3. постановени в противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България или с практиката на Съда на Европейския съюз;
    4. с които Съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото;
    5. които са необосновани.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли само да кажа нещо?
    Това е текстът, който съгласувахме с проф. Мингова, но тя ще напише – тя ще се опита да дойде. Ще дойде към 15,00 ч. Ивайло Костов. Ако искате, да минат всички други неща и нека все пак да дойдат всичките. (Реплики.)
    Аз казвам, че ще дойдат след 15,00 ч. Това е нещото, което така или иначе успяхме да съгласуваме по мейли, по телефони и така нататък. (Реплики.)
    Само искам да видя кой текст гледате.
    РЕПЛИКА: Точка 5.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Този текст не е последният съгласуван.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратявам Ви диалога, думата я давам аз. Който говори, говори на микрофон. Тоест, ексцесиите от среднощните заседания всеки да си говори когато реши, няма да бъдат допускани поне до 19,30 ч. в днешния ден. След това е очевидно, че няма как да се спазят правилата на Правилника за говорене.
    Адвокат Гигова умее да връща дебата назад, ние се опитахме да подредим приоритетите в днешното заседание. Кой-кога ще дойде, ще го съобразим като факти или като обстоятелство за съобразяване.
    Но е важно становището на колегите – продължаваме ли с „Касационно обжалване“ или превключваме на „Съдебно изпълнение“?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Може ли наистина да кажа една дума? Това е текстът от вчера на чл. 280. Преди малко изпратихме един нов текст, защото проф. Мингова е редактирала т. 1 и т. 2 на чл. 280 и ги е свела в една точка. В т. 2 остава практиката на Конституционния съд и практиката на Европейския съд.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това са неща по същество. Решаваме приоритетите и поредността.
    Колеги от опозицията, кажете нещо да го уважим! (Реплики.)
    Благодаря на колегата Милков.
    Други становища има ли?
    Съдия Балевска.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Давате ми думата?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, искам въпрос да отправя. Вие сте убедена, че в 15,00 ч. трябва да тръгнете, така ли?
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Въпросът е винаги да има баланс.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Към това се стремим. Идеята е да постигнем баланс по този, да го нарека, организационен въпрос. За нас е важно Вашето мнение и по въпроса, разбира се, и с изпълнението.
    Имаме ли развръзка с параграфите, които са техните такси? (Уточнения.)
    Колеги частни съдебни изпълнители, по Вашите параграфи?
    БОРИС ЙОЦОВ: Първото отложено е предложение на Кирилов, Фикирлийска по чл. 79. Те бяха две предложения, които бяха отложени.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е стр. 7 при мен.
    Към този въпрос, омбудсмана – прибавяхме коя таблица беше, за малките дългове?
    БОРИС ЙОЦОВ: То е по-нататък.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-нататък е, но те нали искаха свързано да ги гледат? (Реплики.)
    Да, другата част – така наречените „малки дългове“ в последните параграфи на закона. (Уточнения.)
    Нали разглеждаме двата въпроса свързани? Защото тук уреждаме горната граница. Вие го обвързахте с граница, която е с минималните такси, по-малките задължения и къде е текста на ЧСИ-тата.
    Добре, нека да дадем възможност те да си представят исторически най-последното предложение.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: При обсъжданията на §5а за чл. 79 всъщност дискусията беше по отношение на адвокатските възнаграждения и таксите на съдебните изпълнители във връзка с малките задължения, които са най-масови. По отношение на адвокатурата, там нещата, знаете как – появи се от Адвокатския съвет някаква инициатива.
    По отношение на нашите такси, трябваше да се предложат и обсъдят конкретни текстове как да стане така, че при малките дългове да не се получават огромни диспропорции. Вследствие на това предложението, което се получи, е следното:
    „Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължение в размер на:
    – до 20 % от минималната работна заплата – 40% от минималната работна заплата;
    – от 20-50% от минималната работна заплата – 50% от минималната работна заплата;
    – от 50% до 1 минималната работна заплата – 70% от минималната работна заплата;
    – от 1-3 минималната работна заплата – 90%.
    Една алинея към този текст, тоест две, първата от които е:
    „(1) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.“
    И следващата последна алинея:
    „(2) В случаите, когато достигнат общия брой на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника“.
    По този начин при малките дългове се получава драстично намаление на таксите, тъй като както всички знаете, едно изпълнително производство продължава различно време, но статистиката сочи, че минимум една година е средната продължителност на делата. При това, това, че задължението е малко изобщо не пречи – в зависимост от поведението на длъжника, който не съдейства и не плаща, да се стигне до натрупване на значителни разноски. Говоря само и единствено за таксите на съдебните изпълнители. По този начин с тази пропорционалност, която обира луфтовете от най-малките до най-големите в този диапазон, се въвежда справедливо ограничаване на общия брой, подчертавам, на всички такси по едно изпълнително производство – не само на пропорционални, не само на прости, а абсолютно всички такси за сметка на длъжника.
    Обективен критерий според нас е добре да се въведе и това е минималната работна заплата.
    Алинеята след текста е необходима, доколкото един недобросъвестен длъжник с подаването на няколко жалби, за които се дължат такси за администриране – 20 лв. за препис за връчване на другата страна и 20 лв. за изготвяне на препис от делото и предоставяне на съда, всъщност ако направи това упражнение няколко пъти много бързо ще достигне лимита, който би очертал законодателят с тази разпоредба.
    Към администрирането на жалбите са добавени уведомяванията на присъединени взискатели, тъй като законът задължава съдебният изпълнител да уведоми държавата. Всъщност това не се таксува, извинявайте – грешен пример, да уведоми всички други извън държавата присъединени взискатели за тяхното присъединяване. Съответно има такса за присъединяването, която също би могла, ако се присъединят изведнъж двама или трима взискатели, да се стигне незабавно до общия сбор на таксите по делото и да настъпи финансов блокаж от гледна точка на разноските.
    Следващата алинея, втора по ред, иска да въведе едно правило, което ще дисциплинира не само съдебните изпълнители, но и взискателите при този вид малки вземания, които, пак казвам, са най-масовите, всъщност да предприемат такива действия, да искат такива действия, които ще бъдат съответни на размера на дълга. Тоест ако за едно малко задължение сега взискателят е неограничен и може да поиска 30 запора на банкови сметки и вземания изобщо, което моментално прави разходите за това 540 лв. с ДДС – само за това нещо, за тези запори, с тази разпоредба таксите се ограничават до горепосочената пропорция. Всъщност взискателят няма да има интерес да прави такива разноски, които няма да може да си възстанови. По този начин и взискателите, и съдебните изпълнители по същите причини, тоест с икономически средства се въвежда и принципът за пропорционалност, който вчера коментирахме така задълбочено и ожесточено, мога да кажа.
    Това е само като представяне на текста за малките вземания.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преди да уточня процедурно как стои въпросът с гласуването до сегашния момент, омбудсманът ще вземе ли становище по това предложение в частите, където са ал. 5, 6 и 7?
    ЧОНКА КОВАЧЕВА: Благодаря.
    Само мога да повторя становището на госпожа Манолова, което тя и вчера изрази, че е необходимо да се намери баланс, така че да няма прекомерни такси за длъжниците, така че да не бъдат те притеснявани. Същевременно да не се дезинтересират съдебните изпълнители от съдебното изпълнение. Щом е намерен такъв баланс с така предложените размери…
    Само че това, което виждам аз – нали, лично мнение, че до 20% от минималната работна заплата е 40%, тоест два пъти повече. На практика най-малките дългове ще бъдат с най-високи такси, докато от 20 до 50% е 50% от минималната работна заплата. Но това е лично мнение, не изразявам това на госпожа Манолова. Тя вчера си изрази нейното становище, аз само повтарям, че е необходимо да се намери такъв баланс.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Дичев ще отговори ли?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Мисля, че становището на омбудсмана беше ясно, поне ние го разбрахме, че е постигнат баланс с тези текстове. Единствено беше спорна последната най-висока точка в тази скала, в смисъл нашето предложение беше от една до 2 минимални, тя настоя да са до 3 минимални работни заплати. Така че това е съобразено с нейното желание и мисля, че по този текст има консенсус.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Преведено в конкретни числа към конкретния момент.
    Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: 20% от минималната работна заплата е 92 лв.; 40% от МРЗ са 184 лв., тоест пропорцията сега се вижда, тя е 2:1. Защото там стана големият спор първоначално, че за едно задължение от 5-10-15 лв. на всички ни се иска разноските да са 2 лв., но те реално не са и това не е норма, която урежда разноските при стартиране на производството. Това е за всички изпълнителни производства в страната, за всички видове дела, за всички видове случаи – от началото до края това е сборът на абсолютно всички такси. Значи, абсурдно е – толкова голямо намаление се прави по тези дела тук, че ако тръгнем да търсим още по-ниска пропорция, това значи изобщо да не се събират съдебно този тип вземания. Така че ние сме намерили баланса и действително съм изненадан, че има такъв коментар, при положение че това, което се прави, е максимално възможното, на предела.
    Да продължавам ли с числата? То се вижда пропорцията. След това става 1:1, след това е 70% от минималната работна заплата, след това 90% и дотам.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Други изказвания по така наречените „такси за малки вземания“?
    Заповядайте, господин Божанков.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
    Нямаме пред нас текстовете. Бих искал да ги погледнем и докато това стане, моето мнение е, че в никакъв случай не трябва да допускаме малките вземания да станат несъбираеми. Самите общини масово събират малки вземания. Масово! Ако го направим, просто общините ще блокират по такъв начин. Защото самите ЧСИ ще започнат избирателно да гледат, това ще тикне към колекторски фирми и други способи вече за събиране, а това е голям риск. Мисля си го през призмата на общините най-вече, че там проблемът ще бъде сериозен, ако станат несъбираеми.
    Госпожа Гигова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: ще взема отношение по чл. 79 с оглед предложението в ал. 5, което касае адвокатските възнаграждения. Вчера, ако правилно съм разбрала омбудсмана, тя не поддържа това свое разбиране и е достатъчна препратката към минималните възнаграждения по Закона за адвокатурата. Всички знаете, ние сме обявили на сайта си, процедура по Наредбата в тази част, в която се прави скала на задължението от 0 до 1000 лв., като възнаграждението се определя – знаете, до 300 лв. Това е предложението. Имаме воля в Адвокатския съвет, заради Закона за нормативните актове няма как да го направим толкова бързо – до 300 лв., до 650 лв., до 1000 лв. Съответно 100 лв., 200 лв. и 300 лв. до 1000 лв., какъвто е минимумът, където смятаме, че това именно е разумният подход да не се приравняват вземания за 10 лв. за вземания до 1000 лв. Доколкото си спомням, госпожа Манолова не държеше на този текст, касаещ адвокатските възнаграждения, тъй като не може с ГПК да се ограничава размер на възнаграждение на свободна професия. И Ви казваме какво сме направили, което смятаме за разумно. (Уточнения.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук не съм сигурен, тук е важно и становището на омбудсмана – частните съдебни изпълнители дават малките дългове систематично в чл. 73, а не както е по доклада и е съответно в Закона и в ПЗР, като препратка в Закона за частните съдебни изпълнители.
    Къде искате да са малките дългове – в общия лимит, който е по ГПК или в Закона за частните съдебни изпълнители? Пак повтарям, че досега имаше идентичност на ограничителната норма, която е в чл. 73 спрямо кореспондентната норма на частните съдебни изпълнители.
    ЧОНКА КОВАЧЕВА: Не знам дали госпожа Манолова би възразила да е в ГПК.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Систематично, мисля, че адвокат Гигова, го каза няколко пъти за адвокатските възнаграждения и ние сме абсолютно съгласни, че мястото на чл. 73 урежда размера, съответно принципите на таксообразуването, докато чл. 79 урежда разноските по изпълнението. Така че систематичното място си е в чл. 73 и той всъщност трябва да стане част от §5 или кой беше там, в началото, където имаш е и друг текст.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, „държавни такси“. Защото там е тежко, затова поставям този въпрос. В най-общата част на ГПК иде реч за държавни такси въобще. Да, има ал. 4, но сега ако допълним и с таксите, които вече не са държавни в интерес на истината.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Те са приравнени.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нищо.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Държавните съдебни изпълнители няма ли същите да събират? Значи, трябва да е в чл. 73. (Реплика.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За нотариалните такси аз умишлено мълча.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Но при нотариусите няма държавни нотариуси, затова таксите са си в специалния закон, а при нас има дуалистична система – държавни и частни.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, това е ясно.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Още повече вижте сега уредбата на чл. 73 – ал. 4 урежда принципи както за частни съдебни изпълнители, така и за държавните.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте, по това не спорим. Спорим по прекомерност на изчерпателната уредба в една норма, която трябва да е обща, принципна и с максимално широко действие спрямо всички други части и раздели на кодекса.
    Ще станат три алинеи, които са само за такси в изпълнителното производство. Може би е по-добре така да го отделим, да направим чл. 73а и те да бъдат „Такси в изпълнителното производство“.
    Госпожа Гигова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Аз само искам да обърна внимание на нещо. Разпоредбата на чл. 73 урежда размерът на държавните такси, а разпоредбата на чл. 79 урежда отговорността за разноските. Предметът на регулиране на двете разпоредби е съвършено различно. Ако законодателят иска да намали таксите, мястото е в чл. 73. Ако законодателят иска да намали отговорността за разноски, трябва да е в чл. 79. Трябва да е ясно какво всъщност се цели – да се намалят или на длъжника да се намали тежестта да носи разноски по изпълнението. Това за мен е концептуалният въпрос и така, както е написано, би трябвало да е в чл. 73.
    РЕПЛИКА: Точно така, да.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Нали, така го чета! Сега може би е добре да има чл. 73а, да се изнесат разноските в изпълнителния процес и да бъдат в самостоятелна разпоредба, която да бъде и така озаглавена. Защото ми се струва, че тази уредба е толкова детайлна, че все едно представлява тарифа.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, колега Милков.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Това, което обсъждат колегите, действително систематичното място на текстовете следва да е така. Едното е размерът на таксите, другото е отговорността. Но това, което и колегите от съдебното изпълнение са формулирали като текст, пише: „Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника“, тоест в тази формулировка първият ми аргумент е, че дори и те говорят за сметка. Те няма и какво друго да кажат, защото иначе биха изключили по едно изпълнително дело за малка сума не биха събрали повече такси. Защото те не биха били дължими. Според мен ако го пишем в чл. 73, дали това е максималният размер на таксите, бихме писали една разпоредба, че по това изпълнително дело максималният размер на таксите е толкова, което означава – това ли е максималният вид на действията, които са покрити от тези такси? А смисълът според мен е, че взискателят може да извърши всякакви действия, за които си плати. Проучвания – по няколко пъти, два пъти на месец, да Ви ги възлага. Вие ще ги извършите ли? Защото му е интересно! Но накрая длъжникът няма да ги дължи. Това искам да кажа. Самото Ваше предложение – за сметка на длъжника.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-сложен беше дебатът тук. В отсъствието на омбудсмана да не го връщаме в самото начало.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз единствено казвам за систематичното място на текста, не за размерите.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз затова поставих този въпрос. Първо, в чл. 73 тази част за малките дългове ще натежи и ще излезе извън обхвата, струва ми се. Отделно от това действително предложенията им са част от комплекс мерки, които са за преразпределение на отговорността и за лимитиране на отговорността на длъжника. Тоест систематиката повече клони към чл. 79.
    Друг е въпросът, че досега този законодателен подход не кореспондира на ГПК, а той се развива в Закона за частните съдебни изпълнители и ГПК е само рамката, която досега е само към максималния размер. Ние тръгнахме с оглед искането на омбудсмана да лимитираме минимуми при така наречените малки дългове, които да са в полза на длъжника в смисъл да не го претоварват с такси, но и да не водят до дезинтересиране на частното съдебно изпълнение по събиране на такива задължения. Защото те трябва да се събират. Това са задължения и към общини, и към оператори на услуги и съдебна власт, граждани помежду си, които спорят за 92 лв.
    Госпожа Гигова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Предложение за редакция. Това, което предлагат от частните съдебни изпълнители – първият текст, процентът на пропорционалната такса при изпълнението намалява с увеличаване на интереса, систематичното място на тази разпоредба е в чл. 73.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Категорично.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защото тя касае единствено и само начина на определяне, а разпоредбите, предложени в тяхното предложение в ал. 5, понеже ограничава отговорността за вноски, трябва да отиде в чл. 79. Така ще разделим текстовете.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В чл. 79 или в техния си закон. Аз затова ги питах за параграфи, защото беше редно да са си извадили параграфите, след чл. 70.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ако отиде в техния закон, държавните съдебни изпълнители ще могат ли да събират по-големи суми?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 73.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Но не може да отиде в техния, защото тогава ще се окаже, че държавните съдебни изпълнители събират по-високи такси от частните съдебни изпълнители.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, така е.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Според отговорността за разноски е предмет на регулиране в ГПК, а не в някакъв специален закон. Ако искате тези текстове – ако са съгласувани, аз няма да ги коментирам, защото не мога да ги коментирам.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам дали са съгласувани. Аз това не можах да разбера. Някой каза най-лошото, да се търсело баланс.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Просто да ги разделим, за да не хабим време.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Във времето също не разбрах дали е постигнат такъв баланс, или не е постигнат баланс.
    Ако разглеждаме тяхното предложение, което е по чл. 73, ал. 4, това сме го гласували и сме го гласували с 1/20. Тоест, ако в един момент ако ще пререшаваме, би трябвало тогава да прегласуваме. Но въпросът е имат ли съгласие спорещите крайности?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не знам, аз само за систематиката, не за друго.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Имаме съгласие, иначе нямаше да говорим по този начин да го поставим. Това няколко пъти сме го обсъждали и неслучайно вчера са казали и омбудсмана, защото ние имахме среща с нея.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Омбудсманът потвърди ли го това?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: На нас го потвърди, не знам на колежката какви са компетенциите й. Тя го заяви пред Вас, че малките дългове са приоритет и за баланс.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Вие не знаете ли?
    ЧОНКА КОВАЧЕВА: Не мога да кажа. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, че трябва да се търси баланс.
    СТОЯН ЯКИМОВ: В това тя имаше предвид, виждаше текста – една до две минимални работни заплати, а по нейно настояване стана до 3 минимални работни заплати и вместо до 80% стана 90%. Това й беше единственото редакционното предложение, когато последно съгласувахме тези текстове.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние гледаме друго.
    СТОЯН ЯКИМОВ: По нейно настояване стана до 3 минимални работни заплати вместо до две, и вместо 70% стана 90%.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Аз го прочетох коректно.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Господин Дичев го прочете по този начин – по начина, по който поиска госпожа Манолова, така го прочете. Не сме Ви го пращали в този вариант, защото стана вчера. Всичко си е така само т. 4 е от т. 1-3, аз така го прочетох и искаше да стане по-голям диапазонът на вземанията, защото три заплати са 1380 лв.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожа директорката излиза от залата, звъни по телефона на омбудсмана и получава или не получава потвърджение, получава или не получава мандат. Иначе общо взето няма смисъл какво да си говорим общо за таксите.
    Господин Митев – за систематиката.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
    Уважаеми господин Председател, подкрепям това, което Вие казахте. Смятам, че би следвало, ако приемем този текст, предложен от Камарата на частните съдебни изпълнители, той да бъде в отделен чл. 73а. Абсолютно съм съгласен с Вас, че не му е мястото в чл. 73. Систематично и по-правилно с определяне на конкретни проценти, както са дадени предложенията за нови ал. 5, 6 и 7. Мисля, че трябва да са си изцяло отделен текст в заглавието, което Вие казахте във Вашето изявление. Благодаря.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Според нас също не е проблем да се създаде нов чл. 73а – „Такси по изпълнението“, и цялата тази уредба да се уреди в него. Така ще има завършен вид. В началото се уреждат принципите на тарифирането в изпълнението, а след това вече конкретната защита, която се дава на малките задължения.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Адвокат Гигова ще възрази. Ако го направим като чл. 73а, тогава ще имаме две норми за разпределение на отговорността по разноските – тази, която ще е за чл. 73а и чл. 70. Имаме риск да изпаднем в нееднозначно тълкуване. А тук, така както Вие сте го конструирали, общо взето ал. 6 и 7, те са резултатни спрямо калкулациите в двата случая. (Реплики.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Този текст, който имате, за съжаление е стар.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Докато чакаме потвърждението от омбудсмана, може ли да обясните тук при мен е дадено в болд – давали сте допълнителна редакция в ал. 4 на чл. 73, каква е разликата и каква е целта. „От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис“, по което досега нямаме спорове, „която не може да надвишава с повече от 1/2 нейният размер, определен към момента на извършване на описа“.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Всъщност няма нова редакция. Това е действащият текст, добавен с такса за опис – че се приспада. Имахме да Ви обърнем внимание какви са ефектите от това намаляване на таксите по изпълнението. Мога да Ви кажа в рамките на две минути.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А сте махнали и лимита на 20 хил.лв. Защото в нашата редакция – четем това, което сме приели: „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса.“
    Второ изречение: „Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане.“
    Трето изречение: „От таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя.“
    Четвърто изречение: „Сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника и взискателя в едно изпълнително производство със задължения над 20 хил.лв. не може да надвишава 1/20 от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер“.
    Това бяха на съдия Белазелков ограниченията, които ние съответно възприехме от действащия текст на ал. 4. Просто ги направихме, надявам се, редакционно по-ясни.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: На едно от по-предишните заседания Вие ни дадохте възможност, за което благодарим, тъй като знаете, че това предложение за 1/20 се появи в последния възможен момент и нямаше реална представа до какво ще доведе то системата на съдебното изпълнение. За няколко дни успяхме да направим такъв бърз анализ и на това заседание представихме резултатите от въздействието.
    Тогава Ви обърнахме внимание, че тази 1/20 без изобщо да добавяме малките вземания, които също се ограничават, като се сложи и таксата за опис, намалението на таксата по изпълнението е в такива размери, че всъщност частните съдебни изпълнители не могат да функционират като кантори. Защото приходите са по-малко от разходите. Знаете, че ние сме самоиздържаща се професия и всъщност няма как да функционира една кантора с публични функции, ако разходът й е по-голям от прихода.
    Затова тогава апелирахме за разглеждане на тази разпоредба – в частта за 1/20, и само за една минута да Ви кажа за ефекта без 1/20. Ние си направихме статистическа проверка колко подажби, респективно колко описи на имущество се извършват за една година. За една година се извършват средногодишно около 9 хиляди продажби. Това не е толкова много на фона на 200 хил. новообразувани дела, но описите по изпълнителните производства средногодишно в страната са около 50 хиляди. Този вид баланс на пръв поглед се получава затова, защото когато се извърши опис на имущество, очевидно голяма част от хората си плащат, за да осуетят проданите.
    Промяната за приспадането на таксата за опис – 50 хиляди български длъжници, взискатели, защото те трябва я авансират, ще получат намаляване на таксите с 15% за задължения от 5 хил. лв., 19% – при 50 хил.лв., 23% – при 100 хил. лв., 30% – при 200 хил.лв., 36% – при 500 хил.лв.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Четем таблицата, която колегите имат и са запознати с нея.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да.
    Нашето становище е, а то не е просто становище, това е икономически анализ, че всъщност ако не се вземе това предвид, действително канторите трябва да се затварят и частно съдебно изпълнение просто няма да има.
    Това го заявяваме най-отговорно, защото зад това не стоят празни приказки. Не искам да ви повтарям онова изказване, което Вие го имате – тогава го разпространихме с изчислението за разходите на канторите, и то не е наше изчисление, а на Института за пазарна икономика от 2011 г. Разходите от тогава не са се намалили, всички знаем, че са се увеличили в пъти.
    Нашият призив и апел към Вас е – ако искате да намалите таксите драстично, Вие го постигате с няколко разпоредби. Едната е за описа, за която току-що говорих, другата е с малките задължения. Така или иначе вече е въведен пропорционален таван от 10%. Апелът ни е тази 1/20 да се преразгледа, защото действително тези кантори няма как да работят. И това не са празни приказки. Колегите преди няколко дни всички смятаха – ние сме затрупани с изчисления, които те са си правили за собствените кантори, и нещата не са това, което масата от хората в страната си мислят, съдейки по четири-пет кантори, че това е положението в страната. Положението е много различно и цифрите са категорични. Затова пак апелирам към Вас.
    Постигате целта, драстично намалявате таксите към изпълнението, но Ви моля – не унищожавайте частното съдебно изпълнение!
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Междувременно имате ли изчисления ако лимитът бъде от 1/15 от задължението. Колегите казват като компромисен вариант между 1/10 и 1/20.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Според нас законодателят надхвърли в пъти заявените цели, които имаше. Защото целта все пак не е да спре да работи изпълнението, а и тя според нас е постигната. Но от гледна точка на 1/15 би могло да се говори за някакъв баланс и всъщност би могло и да се получи чисто систематично обхващане на всички видове задължения. Защото таксата за опис засяга всички дългове, по които има описи. Малките задължения в предложената редакция са до 3 минимални работни заплати. От 3 минимални работни заплати нагоре ще действа принципа на 1/10 таван, а над 20 хиляди или ако приемете критерия – минимални работни заплати, примерно 45, тогава ще действа 1/15.
    Всъщност ще се навърже, че по цялата верига абсолютно всички длъжници са защитени по този начин и би могло да се приеме.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест, да направим втора подгрупа, така ли – от 3 минимални работни заплати до 20 хиляди?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не, от 3 МРЗ до 20 хил.лв. действа таванът от 10%, а над 20 хил.лв – действа 1/15. Става абсолютно логически издържано и балансирано, така че да могат все пак и канторите да функционират.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Директор от институцията на омбудсмана?
    ЧОНКА КОВАЧЕВА: За съжаление, госпожа Манолова не може да излезе от конференцията. Свързах се с пиара, която просто изчаках, даже известно време и с нея си говорихме и чакахме, но наистина не мога да осъществя връзка с госпожа Манолова в момента.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Давам думата на Камарата на частните съдебни изпълнители да представи това, което разпространи в този момент сред членовете на Правна комисия, изцяло и подробно.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
    „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционалната такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаните вещи и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от 1/2 от нейния размер, определен към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателят в едно изпълнително производство не може да надвишава 1/10 от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над 45 минимални работни заплати този сбор не може да надвишава 1/15 от задължението, но не по-малко от 3 минимални работни заплати.“
    И надолу продължава с малките вземания. Да ги чета ли пак?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не ги четете.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Предложението да не е 20 хил.лв. сумата, а минимални работни заплати ми се струва по-удачно, защото се свързва и с уредбата на малките задължения и си става систематично като подход на законодателя еднакъв при различните видове задължения.
    Това, което виждате: „но не по-малко от 3 минимални работни заплати“, е, тъй като по сега действащата тарифа, ще се получи, ако няма праг, например – ако таксата на 20 хил.лв. е 1400 лв., ще се получи, че на 21 хил.лв. таксата е по-малка, отколкото на 19 хил.лв. Получава се абсурд – по-голямо вземане, по-малка такса от по-малкото вземане. Затова трябва да има долен праг – 3 заплати в момента са 1380 лв., което в момента е окей, защото в този диапазон е и сегашната тарифа, малко над нея.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук пак имаме несъответствие в текста, който разпространиха. Тук пак Ви е вариантът с „до 2 минимални работни заплати“. (Реплика на Стоян Якимов.)
    Адвокат Гигова не слуша и сега ще върне дебата назад. Имате ли желание, госпожо Гигова?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не слушах дебата, защото казах какво мисля.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За трите етажа – досега бяха два етажа, сега стават три етажа на границите.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Тоест сега предложението вместо 1/20 е 1/15.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Диференцирано е – до 3 минимални работни заплати са четири хипотези. От 3 минимални работни заплати до 45 минимални работни заплати, най-грубо казано това е откъм 2 хил. до 20 хил.лв., границата е 1/10. Над 45 минимални работни заплати границата е 1/15.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Аз не мога да кажа, защото това е претенция на госпожа омбудсмана. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не иде реч за намеса в детайлите, а за коментар на принципа. В момента разделяме на три. (Реплика на Валя Гигова.)
    Господин Милков.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Разбрах, който предлагат колегите от частното съдебно изпълнение, след като порисувах по листа и смятам, че първите статии ще бъдат, за да изясняват на хората какво сте имали предвид. Защото те ще бъдат най-интересните – кратки и съдържателни, за да обяснят какво сте искали да кажете.
    Смятам, че е въпрос на целесъобразност, който ние ще преценим за трите етажа, които Вие предлагате, но така формулиран текстът е неприемлив.
    Първо, в ал. 4 предлагате в първото изречение принципа, след което следват две изключения, след което пак се връщаме на принципите със следващите етажи.
    В ал. 5 има буква „а“, четири точки, буква „б“ няма. Спираме до размера на т. 4 от една до две минимални работни заплати. След това не става ясно какво се случва.
    Обръщам внимание на ал. 7, където отново говорим за дължимост на таксите, а това, както казваме, е текст за размери на таксите. Малко пак объркахме двата текста. Така че предлагам да уточним тези моменти и да вървим напред.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Безспорно е, че са объркани. Въпросът беше систематично как да ги разделим.
    Господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Аз съм сигурен, че така Ви изглежда тежък текста, но той и в момента е такъв – на сега действащия ГПК. Ако погледнете чл. 73, ще видите за какво става въпрос – ал. 4 колко изречения има и колко е тежка.
    Всъщност ние не правим тук някакъв нов текст. Това, което се въвежда е, че се намаляване на таксата за опис, тоест приспадане, изобщо да изчезне икономически като в крайната цена няма да има такава такса, в момента я има, и допълнително намаляване на таксите на диапазона, това в случая е ал. 5 – в диапазона между 20 хил.лв. и нагоре. Защото това 45 минимални работни заплати са 20 хил. 700 лв. Това беше текст, който се гласува преди няколко заседания.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Аз не искам да влизам в диалогов режим. Отворил съм чл. 73, ал. 4. Просто ни обяснете смисъла на третото изречение на Вашето предложение. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от 1/2 нейния размер. Абсолютно е двусмислен текстът – може да се тълкува коя-коя да надвишава.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е текст, който Правна комисия го прие.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Това е приетият текст.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Този текст беше гласуван преди няколко заседания.
    Смисълът на този текст, понеже в изпълнителния процес има две пропорционални такси – говоря за парични вземания, едната е за опис на имущество, а другата е така наречената „такса за успех“, резултатна такса, когато се събере сумата.
    От 2012 г. досега тази такса за опис не се приспада от другата такса. Предложението сега е да се приспада и преди малко обяснявахме.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Принципът ми е ясен, аз присъствам на заседанията, ясни са ми двата вида такси, както и приспадането.
    Пак казвам, таксата за изпълнение и пропорционалната такса са в женски род, „която не може да надвишава с повече нейния размер“. Коя? Разбирам Ви! Това е прост пример. Текстът трябва да…
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Иначе тук има втори таван в тавана, така да се каже, защото таксата за опис не може да бъде повече от 1/2 от другата такса.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, господин Дичев.
    Може би е добре с оглед на това, което чухме като изказване от колегата Милков, все пак да Ви дадем, ако трябва, някакво време, за да може си коригирате предложението, така че то да е коректно, за да може от друга страна да бъде направено по реда на чл. 83.
    Другото, което той засегна, чисто правно-технически, с което съм абсолютно съгласен, тази буква „а“ в ал. 5 просто трябва да изчезне, защото тя не се връзва по никакъв начин нито смислово, нито логически, нито никак. Тоест ал. 5 трябва да свърши с „не може да надвишава“, от там са точки 1 – 4, буква „а“ отпада, чисто технически и да помислите наистина за това изречение, съгласен съм – за ал. 4, че може да доведе до объркване.
    Иначе принципно използвам, така и така съм взел думата, за да кажа, че смятам Вашето предложение действително за удачно и с оглед на сравнително пропорционалното разпределение на тежестта на таксите върху отделните видове задължения като тежест. Разбира се, щеше да ни е полезно в този случай да чуем мнението на омбудсмана, но за съжаление, все пак, ако има някаква възможност по-късно да се свържете с нея, госпожо Ковачева, ще сме Ви благодарни, за да можем все пак да чуем становището й, тъй като основно предложението по ал. 5 в отговор на нейните искания и на тази теза, която тя поддържа от внасянето на законодателните инициативи за изменение на ГПК през заседанията на работната група, включително в заседанията на Правна комисия по гласуване на второ четене на Законопроекта.
    Други изказвания, колеги? Не виждам.
    Колеги от Камарата на частните съдебни изпълнители, имате ли възможност?
    Вие от „покана за доброволно изпълнение“ ли бяхте? Заповядайте!
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Благодаря, господин Председателстващ, че ми дадохте думата.
    Ние закъсняхме по уважителни причини. Искам да помоля, не успяхме да разберем дали е гласувана точката за тарифите на частните съдебни изпълнители. Тарифата за образуване на изпълнителното дело трябва да бъде константна и лимитна – не повече от 300 лв. Правната сложност за попълване на едно заявление и молба за образуване на изпълнителното дело не е свързана с материалния интерес и такива произнасяния вече има на Върховен касационен съд и на окръжните съдилища. Затова моля Ви, ако все още не е приключено това нещо, да го вземете предвид и да ограничите таксата за образуване на изпълнителното дело да бъде като константна величина максимално. Благодаря.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря и аз.
    Колеги от Камарата, ако имате готовност!
    СТОЯН ЯКИМОВ: „Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционалната такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от 1/2 размера на таксата за опис, определена към момента на извършването му. Сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава 1/10 от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.
    За задължение в размер над 45 минимални работни заплати този сбор не може да надвишава 1/15 от задължението, но не по-малко от 3 минимални работни заплати.“
    Съответно редакциите на новите ал. 5, 6 и 7:
    „(5) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава със задължение в размер на:
    1. до 20% от МРЗ – 40% от минималната работна заплата;
    2. от 20 – 50% от МРЗ – 50% от минималната работна заплата;
    3. от 50 до една МРЗ – 70% от минималната работна заплата;
    4. от 1 до 3 МРЗ – 90% от минималната работна заплата.
    (6) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединените взискатели и за присъединяването им.
    (7) В случай когато е достигнат общият размер на таксите по ал. 5 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само уточнение. В ал. 7 сборът от таксите по ал. 5 става, така ли?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не по ал. 1. Това е само за малките.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Да.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Само с една бележка. В ал. 4, обръщам Ви внимание, първото изречение е принципът. След това въвеждаме пропорционална такса за опис, след това въвеждаме таксата за изпълнение. След това отново се връщаме на принципа – сборът от всички. Чисто смислово текстът – не би ли трябвало да се съберат принципите в нормата в началото и след това да се уреди технически изключението кое от кое се приспада? Ако сте съгласни.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Да.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те може и да са съгласни, но те следват действащия текст. В действащия текст такъв е подходът. Ние имаме критика към действащия текст и към систематичната логика в него, но гледаме да го съобразяваме. Иначе съм съгласен, че тук може много да се прецизира.
    От тук всъщност идва смесването в интерес на истината на двата регламента, на които ние търсим съответното място в чл. 73 или в чл. 79.
    ПЕНЧО МИЛКОВ: Извинявам се, още една дума. В ал. 5 може би технически да се прецизира – не може в едната точка да пише „от минимална работна заплата“, а след това съкращение. Мисля, че правно технически не е изрядно написано.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте, господин Якимов.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Аз бих предложил с оглед на това систематично място, бих предложил наистина да се създаде нов чл. 73а относно таксите по изпълнението, където да влезе ал. 4 на сегашната разпоредба на чл. 73 – в тази редакция, която посочихме.
    А тези, които са предложени като т. 5, 6 и 7 да отидат в чл. 79, защото и без това те са отговорността за разноски на длъжника – до какъв размер отговаря.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, обаче така ще разкъсаме връзката между етажите, защото първият етаж ще отиде на практика в чл. 79.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Така е логично, както сме го предложили, но дали е систематично. Няма проблем с тълкуването.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С тълкуването ще има доста проблеми според мен. Най-вече текущият контрол ще е проблемен, защото особено когато имаме разходи в хипотезата в ал. 6. На практика трудно може да се контролира границата и често ще имате жалби, евентуално по това, че общият размер на таксите по изпълнението надхвърля лимита в закона.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Всъщност затруднението ще е за нас, защото всеки един по всяко едно изпълнително производство ще трябва да съобразяваме този максимален размер. А той ще зависи от това – има/няма жалби, има присъединени взискатели, няма. Така че проблемът е по-скоро в канторите, но от гледна точка на това да се направи нарушение е лесно проследимо, защото имаме администрирана жалба и там нещата са ясни – връчване на препис на другата страна. Вижда се връчен ли е препис, не е ли връчен. Такса има, или няма. Присъединяване на взискател – има ли присъединен взискател, няма ли. Така че не е проблем за контрола, а за вътрешната организация на канторите.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има ли колеги народни представители, които да направят предложение по чл. 83?
    Заповядайте, колега Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    С оглед вече гласуван ал. 4 на чл. 73 предлагам прегласуване на ал. 4 на чл. 73 – с текста, представен току-що, беше изчетен подробно за стенограмата от страна на колегите от Камарата на частните съдебни изпълнители. След прегласуването Ви предлагам да гласуваме създаването на нов чл. 73а с наименование „Такси по изпълнението“ със съответно ал. 1, 2 и 3, пак по начина, по който бяха прочетени, като в ал. 5 навсякъде да се чете „минималната работна заплата“, без съкращение, а в ал. 7 препращането да не е по ал. 5, а по ал. 1. Благодаря.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И възлагаме на колегите експерти и референти да уточнят всички препращания.
    Има ли други изказвания?
    ВАЛЯ ГИГОВА: В момента ще се прегласува §5, а аз за него съм казала какво мисля за адвокатските възнаграждения, че те вече няма как да са предмет тук.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Това е друго, ние сме ги гласували тези предложения, не говорим въобще за тях.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, тя говори за двете предложения, които са на Георги Свиленски и Йорданка Фикерлийска. Но това по-скоро ще ги приемем по принцип, като ще насочим, ще кажем, че са отразени систематично в новата разпоредба на чл. 73а. (Реплики на Ивайло Илиев на изключени микрофони.)
    Аз не Ви задължавам да стоите тук. Очевидно е, че сме Ви предоставили достъп, така че имате възможност да участвате. Получили сте думата, казва заместник-председателя Митев.
    ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Само по един параграф и една точка.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По една минута – ако ще говорите извън предмета, това го казвам на колегата до Вас, няма да Ви дам думата.
    ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Не, само по предмета.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И на госпожата, която също вдигна ръка. Изберете си поредността тримата, но по една минута.
    РАДКА НИКОЛОВА: От Национално сдружение на българските граждани.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати и уважаеми гости!
    Аз искам само да се изкажа относно параграфа, който обсъждате, а именно, че подкрепям предложението на адвокат Гигова относно новите алинеи, които се предлагат – ал. 5, 6 и 7, и по-скоро на ал. 5, че наистина, че трябва да отиде в чл. 79 от ГПК. Той дефинира именно разноските по изпълнението.
    Другото, което искам да кажа, е, че госпожа Мая Манолова, която в цялата си работа защитава интереса на гражданите, в момента отсъства. А при предишно заседание с вчерашна дата тя предложи преди продължителен дебат да се включим с конферентна връзка към нея и да я запитаме за нейното становище. Знам, че е трудно да се свържем, но за нея основното беше… (Реплика.) Тогава е редно да вземе уважаемият председател едно смислено решение в тази насока, защото нейната цел беше да защити малките задължения и да се дефинират стъпките.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Те са дефинирани.
    РАДКА НИКОЛОВА: В момента това, което се случва, е да се улесни и защити големият кредитор. (Реплика на Христиан Митев.) Не, напротив аз мисля, че тук се осъществява един опит – извинявам се, че водя дебат, а Вие сте извън микрофона, а аз го осъществявам публично, но в момента мисля, че се осъществява един такъв опит да се хвърлят длъжниците, малките длъжници в ръцете на колекторските фирми. Това е особено опасно. Защото няма закон, който да дефинира техните правомощия и критерии и трябва да се помисли много сериозно относно изменението на този чл. 73 и да се конкретизира и изпише текстът и след това да се предложи за гласуване. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
    Аз апелирам към Вас – виждам, че присъствате, без значение кой Ви предоставя достъп. Ние никога не сме Ви отказали, в интерес на истината, достъп. Но когато публикувате едни или други коментари във връзка със заседанията на тази комисия, настоявам да бъдете пределно обективни и да не изкривявате истината. Включително да не внушавате на публиката, че Комисията заседава без кворум или без съответно мнозинство при вземане на решенията.
    Всички въпроси, които повдигнахте, са предмет на обсъждане от месец юли до настоящия момент и са в процес на търсене и установяване на баланс за всички страни в изпълнителното производство.
    Изцяло не споделям вашите виждания за подкрепа или неподкрепа на едни или други видове кредитори или за хвърляне на длъжниците в ръцете на колекторските фирми и дружества. Не знам откъде вадите такива изводи, но ако говорим конкретно и задълбочено, струва ми се на мен, а вече съм убеден, че и на голяма част от колегите в Правна комисия, че те са напълно необосновани. Напротив, смятаме, че мерките, които се предприемат законодателно сега, са относими и спрямо колекторските фирми и дружества, които пък в крайна сметка завършващата част от тяхната дейност е чрез изпълнителното производство.
    В този 3-месечен дебат винаги сме се стремили да не противопоставяме групи от участници в изпълнителното производство едни на други, а напротив да търсим умерени и справедливи правни решения, които да са в интерес на производството, в интерес на гражданския оборот и в интерес на изискванията на обществото.
    Държа също така да публикувате снимка в аналогичен формат, както сте публикували, с присъстващите на настоящото заседание, а не с фрагменти, заблуждаващи публиката, че само трима народни представители заседават в комисия. Включително като правите това, уточнявайте добросъвестно всички упълномощавания и възлагания от колеги, които неминуемо с оглед другите си задължения влизат или излизат в заседанието. Отбележете, че имахте и много повече от една минута.
    Колеги, заповядайте, но наистина по една минута.
    ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Благодаря, господин Председател, че ми дадохте думата.
    Правя само едно конкретно предложение – в чл. 79 ал. 2 да отпадне въобще от ГПК, тъй като прави двете страни неравностойни в процеса. Никъде няма, ако не си си платил нещо, да бъде събрано после от другата страна. Това поставя в неблагоприятно положение длъжниците за сметка на кредиторите. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    Мисля, че смисълът на ал. 2 е точно в обратния смисъл и посока. (Реплика на Ивайло Илиев.)
    Откъде личи тази логика? Колегите уточняват, че се има предвид изпълненията, които са освободени от авансово внасяне на разноски по вземания за трудови задължения и за издръжка.
    ИВАЙЛО ИЛИЕВ: Тогава да се конкретизира.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
    ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: От Сдружение „Покана достъп до информацията“.
    Благодаря Ви, господин Председател, че спазихте без да искате едно решение на Съда от Страсбург, при което е точно за ЧСИ. Има и още четири, по които нашата държава е осъдена, заради произвол на ЧСИ. Гражданинът може да каже и лъжа, защото той е по-слаба страна във всички случаи. Така да Ви обясня, че въпросът и за таксите, и за прилагане на европейското право Ви е обяснен в Съображение № 34 на дело № СИ-215 от 2011 г., което е задължително за Вас по чл. 630 от ГПК, и Ви го чета:
    „При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения във вътрешното право, принципна еквивалентност, нито да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза принципна ефективност“. Тук са изброени делата, да не Ви оттегчавам.
    Така става въпрос, че ЧСИ могат да ползват такси, които са под таксите на държавните съдебни изпълнители и на принципа на едно същество, което се нарича „длъжник“, не винаги е длъжник при нас. Така че това същество може да каже, че „аз избирам най-ефективния начин от обществото“, тоест по-ниската такса.
    Отделно ви предлагаме и това, което е публикувано в сайта на Министерството на финансите, като нерегламентирана държавна помощ, законодателство за защита или гарантиране на пазарния дял. Предлагам Ви го с линк.
    Отделно, имате два линка от докладите „Греко“, качени са на сайта на Министерството на правосъдието и на Прокуратурата, пише: „Българските политици се месят в съдебната власт“. Та, така. Мисля, че избегна Вашите мъки, които полагате, за да определите такси. C’est la vie!
    Отделно, само да допълня, че съдиите в нашата съдебна система са съдии първо в Европейския съюз, съгласно Резолюция 2007/20-27 на Европейския парламент. Отделно, адвокатският хумор мисля, че звучи така: „Аз съм адвокат и не съм длъжен да спазвам законите и да ги знам!“. Благодаря Ви за търпението.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Найденов.
    Други изказвания? Няма.
    Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на колегата Митев.
    Гласували 18 народни представители: за 12, против няма и въздържали се – 6.
    Приема се предложението за създаване на нов чл. 73а в резултат на прегласуване на §5 по отношение на чл. 73, ал. 4.
    Моля за още едно гласуване. Това е за предложенията, които отложихме на колегите Георги Свиленски и Йорданка Фикерлийска – да се приемат по принцип, като са отразени на съответното систематично място в чл. 73а. Вярно тук обаче за адвокатските лимити нямаме пълно покритие.
    Това за минималното възнаграждение, не сме го гласували, така ли?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Член 79, ал. 5, но аз ако съм разбрала правилно – ето, тук е госпожа Чонкова, смята, че въобще не трябва да се регулира в ГПК, и то наистина.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И след решението на Висшия адвокатски съвет.
    ВАЛЯ ГИГОВА: То ще си остане по минимум. Ще се прилага чл. 78, ал. 2 – винаги може да се направи възражение за прекомерност. Ако някой адвокат – аз не казвам, че няма адвокати, които злоупотребява, но като злоупотребява, другата страна да направи възражение.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
    Тогава предлагам разделно гласуване.
    Алинея 4 в двете предложения да бъде едното гласуване и ал. 5 в двете предложения да бъде другото гласуване.
    Подлагам на гласуване първо ал. 4 от предложението на Георги Свиленски и Йорданка Фикерлийска с предложение да се приемат по принцип като са отразени на съответното им систематично място в новия чл. 73а.
    Гласували 18 народни представители: за 18, против и въздържали се – няма.
    Приема се по принцип.
    Подлагам на гласуване предложението по ал. 5, направено от Георги Свиленски един път, и същото и от Йорданка Фикерлийска.
    Гласували 18 народни представители: за 6, против няма и въздържали се – 12.
    Предложението не се приема, тъй като Висшия адвокатски съвет на два пъти пое ангажимент пред Комисията по правни въпроси да регулира този въпрос с изменения в Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
    Колеги, след 5 мин. трябва да направим прекъсване. (Реплика.)
    Ако е, за да уплътним времето, ще направя предложение, което щях да направя след два параграфа. Колегите от работната група са имали възможност да се запознаят и дадат становище по това и са дали такива становища. Но би следвало да влезе и в стенограмата и на настоящото заседание.
    Другият вариант е да започнем „Касационно обжалване“ и да вървим по ред.
    Колеги, ще чета бързо.
    Правя предложение, съгласно чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за изменение и допълнение в чл. 515 от ГПК в следния смисъл:
    „Алинея 1 да бъде изменена, както следва:
    „(1) В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държание на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в 2-седмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по линия на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 563, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.“
    Предлагам в ал. 2 да се извършат следните изменения:
    „(2) Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника, съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателят да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните ценни книжа.“
    Предлагам в ал. 4 на чл. 515 от ГПК да се направят следните изменения и тя до добие следното съдържание:
    „(4) Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа“.
    Текстовете ги получавате в момента от колегата.
    Мотивите са следните. Уредбата на чл. 515 от ГПК е лаконична и не може да реши редица несъвършенства в уредбата на принудителното изпълнение върху наличните ценни книжа.
    На първо място, поради спецификата на наличните ценни книжа, те са материализирани в писмен документ – акция или временно удостоверение. За да се произведе изпълнение върху същия, е необходимо съдебният изпълнител да ги опише и изземе, но длъжникът лесно може да осуети изпълнението върху ценните книжа, като ги укрие. В случай че съдебният изпълнител не може да открие физическото местонахождение на ценните книжа и да ги изземе, принудителното изпълнение на практика не може да се реализира. При липса на съдействие от страна на длъжника, титуляр на ценните книжа, изпълнението в повечето случаи е невъзможно, което противоречи на същността на принудителното изпълнение, което е сурогат на доброволното изпълнение и не трябва да зависи от волята на длъжника.
    Предложението за тези промени в ГПК ще даде възможност при отказ на длъжника да предаде наличните ценни книги, акции или временни удостоверения на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител да овласти взискателя да поиска от съда тяхното обезсилване по реда, предвиден в ГПК. Но дори и при съдебно решение, постановяващо обезсилване на ценните книги и издаване на нови, изпълнението на решението, съответно издаването на новите акции или временни удостоверения, отново зависи от волята на длъжника или на третото лице – дружеството, издател на ценните книги. В този смисъл трябва да се предвиди възможност съдебното изпълнение да продължи само въз основа на съдебното решение за обезсилване в случай на нежелание на длъжника или на дружеството – издател на акциите/временните удостоверения, да бъдат издадени нови такива или да бъдат предадени на съдебния изпълнител.
    По тази причина и така мотивирано направих това предложение.
    Не сме стигнали още до чл. 515. С този текст разполагаха колегите от работната група и някои от колегите в работната група са дали писмени становища.
    Използвах това време, за да имате възможност, докато стигнем до чл. 515 съответно да се запознаете с предложението. Уточнявам, че то е в контекста на линията, която предприехме, да разширим възможността за прилагане на отделни изпълнителни способи върху обекти, които досега не се покриваха в изпълнителното производство по ГПК. Включително и съобразно снощния дебат – за съвкупност на вещи, групи вещи, както и в контекста на предложението на работната група за изпълнение върху предприятие или обособени части от тях, заявявам, че в сегашния си вид чл. 515 не действа и не може да се приложи в хипотези на активно противопоставяне на длъжника по това изпълнение.
    Прекъсване за 20 минути, след което ще продължим.

    (След почивката.)

    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, след прекъсването, продължаваме.
    Връщаме се към параграфите за чл. 280 и следващи от ГПК. Макар и в организационната част, този дебат започна със становището, което последно е разпространено от госпожа Гигова. Възразявате ли да й дам думата да представи това становище. Становища са представили, разполагате с тях, съдия Красимир Влахов – заместник-председател на Върховния касационен съд и ръководител на Гражданска колегия и съдия Дария Проданова – заместник на председателя на Върховния касационен съд, и ръководител на Търговска колегия.
    Заповядайте.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Уважаеми колеги, това което представям като предложение, всъщност не е само мое предложение. Опитахме се между колеги от работната група, вчера и днес да направим едно разумно и балансирано предложение.
    Текстът, който виждате, има няколко промени в него, които настъпиха своевременно, защото например в т. 4, в основанията за допускане на касационно обжалване са посочени „вероятна нищожност, недопустимост или необоснованост на решението“. Това беше от писменото предложение на проф. Мингова на Конференцията. Впоследствие обаче тя позвъни по телефона и помоли да остане, само „които са вероятно необосновани“, защото за нищожността и недопустимостта Върховният касационен съд следи служебно.
    И за да не се въведе в заблуждение читателят на Закона, когато става въпрос за вероятно необосновано решение, трябва да бъде направено изложение в изложението на касационните основания. Това е едното уточнение.
    Другото уточнение, че Разпоредбата на чл. 280 трябва да получи заглавие, което да се казва: „Допускане до касационно обжалване“, какъвто е смисълът на тази Разпоредба.
    Както виждате в ал. 1 е отпаднал изразът „въпрос материално-правен“ или „процесуален правен“. По отношение на отпадане на изискването за въпрос, проф. Мингова не е съгласна да отпадне формулирането на въпрос, а проф. Попова, защото говорих и с двете днес, тя пък смята, че въобще не трябва да има фаза по допускане на касационен контрол, тъй като при уредбата на сегашното производство по ГПК с равни преклузии от първа инстанция, ограничен въззив, въобще идеята за допускане до касационен контрол, тя го изрази всъщност и на Конференцията, въобще е недопустимо като законодателен подход.
    Ние се опитахме в разпоредбата на чл. 280, да изброим онези основания, при наличието на които би се допуснал касационен контрол на въззивното решение.
    Точка 2 е нова и касае решения, които са постановени с противоречие с практиката на Конституционния съд и с практиката на Съда на Европейския съюз. Това предложение, ако правилно съм разбрала, се поддържа изцяло от ВКС и е идея също на проф. Мингова, като доц. Мусева също изпрати такъв имейл.
    По отношение на изменение на чл. 290. Оказа се, че от решенията на ВКС по чл. 290 не се разбира, че не са задължителна практика, а се злоупотребява с тях до там, че вече има серия решения на долните съдилища, които отказват въобще да обсъждат правни доводи и съображения за съответно прилагане на Закона, само защото има решения по 290, които в някои случаи са отговорили съвършено погрешно на въпроса, въвеждаме изрично правило. То е безумно правило, но то продиктувано от това, че решенията на Върховен касационен съд, по чл. 290 не са задължителна практика по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и противоречието на въззивното решение с решение на ВКС по чл. 290, е предпоставка единствено за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1.
    Знам, че няма да се съгласят колегите от ВКС, но до това Становище сме стигнали абсолютно всички, които започнахме… (Реплики.) Не, в т. 1 сложихме решенията. (Реплики.) В т. 1 е.
    Четете грешен вариант. Този, който Ви снимаха, трябва да четете.
    Професор Мингова възрази „задължителната“ и „незадължителната“ да са в различни точки. Смята, че трябва да са в една, защото това е един критерий, но да уточним, че 290 нямат задължителен характер.
    Изменението на чл. 290, има предложено изменение на чл. 291, а преди малко колегата Ивайло Костов предложи нещо, което беше изнесено като теза на Конференцията и което също се поддържа и от проф. Мингова.
    Първо, изменението на 291. То касае т. 2 и 3, където накрая на израза, навсякъде е отпаднал изразът „съобразно фактите“ или как беше „съобразно обстоятелствата по делото“.
    Според проф. Мингова и проф. Попова, съдът се произнася като прилага Закона без да са от значение обстоятелствата по конкретното дело и смята, че, когато става въпрос за тълкуване на Закона, Законът се тълкува, съобразно действителния му смисъл, а не съобразно обстоятелствата. Обстоятелствата касаят фактическите констатации. Казвам Ви, какво е Становището. Затова изразът в т. 2 свършва до „в този случай, той постановява решение като сам тълкува Закона“ – точка, без „съобразно обстоятелствата“.
    Точка 3 – накрая е направено същото ограничение. Когато съдът не приеме, че практиката, която е посочена, е неприложима към спора, посочва с мотивирано решение защо тази практика е неприложима, като в този случай постановява решение, в което посочва кой е приложимият закон и сам го тълкува.
    Това е предложение на проф. Мингова, която смята, че сегашната уредба е неправилна, защото представлява неправилна интерпретация на две решения на Европейския съд, в които чуждата правна система е възприета като обстоятелства по делото. Разказа ми кои са решенията, но сега е безсмислено да ги цитирам тук.
    Предлага се изменение, което също е съществено, на чл. 288 дали ново второ изречение или втора алинея, за да може да се разшири обхватът на касационното обжалване. Касационно обжалване да се допуска дори когато само един от съдиите в състава е подкрепил допускането.
    Това е предложение на проф. Мингова от Конференцията и поддържано от всички професионалисти, включително от колегата Костов, от доц. Градинарова.
    Тъй като основната критика към ВКС, знаете всички, е обхватът на допуснатите до касационен контрол решения заради проява. Пак ще ми се разсърдите, но Ви казвам в какъв смисъл са критиките – че става въпрос за известна доза субективизъм, като във всяка човешка дейност естествено има субективизъм и ние пишем субективни касационни жалби. За да се избегне този елемент, е достатъчно един от членовете на състава да приеме, че е налице основание за допускане на касационен контрол.
    Сега всички колеги, казаха: „Да, те ще се разберат, съобразно, кой е докладчикът и ще се обединят да не се допуска“. Ние смятаме, че ако това е така, всеки да гласува по съвест, да приеме, че не са налице, но дори когато един смята, че трябва да се допусне касационен контрол. Това са предложенията.
    След много мислене, това е нашето контра предложение на идеята, че ще се махне чл. 280.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря на адвокат Гигова.
    Съдия Влахов, имате думата.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Благодаря Ви, уважаеми колеги, взимам думата за да заявя, първо, че поддържам становището, което сме изготвили и депозирали със съдия Проданова, но преди това, казах го сега и в почивката на колегите, за съжаление, дебатът за касацията се провежда твърде несвоевременно, на един много закъснял етап от законодателния процес.
    Ние сме в етап преди приемане на текстове за второ четене, а тепърва се започва да се бистри концепцията за касационното обжалване. Струва ми се, че няма как на този етап да се приемат сериозни, кардинални, концептуални промени. (Реплики.)
    Махането на чл. 280, предполага точно това. Предложенията на колегите – също.
    Преди всичко кой е проблемът, пред който сме изправени? Защото, когато внасяме промяна в каквото и да е, трябва да знаем защо го правим и кое е проблемът.
    ВКС не допуска достатъчно според колегите, до разглеждане касационни жалби, а статистиката я изложих преди десетина дни на Конференцията, която се проведе в тази зала, и смятам, че независимо от неизбежния субективизъм, независимо от това, че едни колеги си дават повече труд да мотивират определенията си за недопускане, а други по-малко, нека да си кажем истината и в очите. За десет години много колеги процесуални представители така и не се научиха да пишат мотивирани изложения за допускане на касационно обжалване.
    Няма да стигна до там, както се направи наскоро тук, да се четат подбрани извадки от съдебни актове, но Ви уверявам, че всекидневно се сблъсквам сме крайно лаконични, несвързани, неясни изложения по чл. 280. И при най-добро желание при такива изложения не можем да допуснем касационно обжалване. Истината е тази.
    Субективизмът, разбира се, също е факт. Той е присъщ на правораздавателната дейност и не виждам кой процесуален закон, може да го преодолее.
    Конкретно по предложенията на колегите. Аз също говорих днес с проф. Мингова надълго. Тя категорично не е съгласна с отпадането на правния въпрос, каза го и адвокат Гигова. Тя категорично не е съгласна, защото смята, че той е израз на диспозитивното начало в процеса. Никой не е казал, че е лесно да се изведе и да се мотивира този правен въпрос, но в крайна сметка дейността и на процесуалните представители, и на съда се предполага, че е високо квалифицирано.
    Така че ние не приемаме. Разбира се решенията са Ваши, ние даваме само нашето мнение, но ние не приемаме отпадането на правния въпрос от редакцията на чл. 280, ал. 1.
    Не можем да приемем вкарването и на необосноваността била тя вероятна, или не. Преценката за обоснованост или необоснованост на решението е преценка за неговата правилност, която се извършва с решението по същество.
    Предварителна преценка за вероятна нищожност или недопустимост може да бъде обоснована с чл. 7 – нормата, която по принцип вменява задължение на съда, да следи за редовността и допустимостта на процесуалните действия. На този етап при допускане на касационното обжалване да се следи предварително за вероятна обоснованост или необоснованост на нас ни се струва прекалено и объркващо логиката на касационното обжалване. Забележете, ако се приеме това предложение, останалите точки – първа, втора и трета, следват една определена логика, и тя е насочена към обезпечаване правилното приложение на Закона.
    Преценката за необоснованост е преценка фактическа. Извинявайте за грубия израз, но ще се получен пълен процесуален „миш-маш“, ако вкараме тези основания за селектиране на касационните обжалвания в едно.
    Колкото до чл. 291…
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Да добавя нещо в тази връзка. Казвам се Балевска и съм съдия във Върховния касационен съд от 20 години.
    Ще кажа, че забравяме онова, което теоретиците са казали и това, което са имали предвид, когато е приет. Прието е касационното обжалване като такова по Гражданско-процесуалния кодекс.
    Не забравяйте, че казваме, че за разлика от въззивната жалба, която се ползва с двата ефекта, тоест суспензивния и деволутивния. Суспензивния – тоест запазва висящността на производството и деволутивния – пренася пред по горната инстанция. Тук нямаме този ефект на касационната жалба, имаме само първия текст – суспензивния. И тогава, в състояние, в което само сме запазили висящност на производството, без да сме казали, че това производство го пренасяме като такова пред този съд, тоест при Конституционния съд, как ще се произнасяме по необосноваността на съдебния акт? Как ще приемем преценка на доказателства, дори на материално-правна незаконосъобразност?! Оттук ние считаме, че се губи логиката и че това основание няма как да влезе тук. Благодаря.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: За довърша за предложенията по чл. 291. Те изглеждат разумни, хипотези са на нормата, обаче става неактуален с отпадането на сегашния чл. 280, т. 2. Противоречивата практика отпада, така че няма как въззивното решение да е постановено при противоречива практика, то може да е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което е друго. Тогава как ВКС ще посочва с мотивирано решение практиката, когато противоречивите решения смята за правилни? Противоречивите решения според предложението, в което тук не съвпадат нашите становища, отпада като основание за допускане на касационно обжалване, това трябва да се помисли.
    Ако се върнем на изначалната дилема, защото аз поддържам, че е несериозно на тази сбирка да формулираме коректни текстове било за промяна на чл. 280, било на чл. 288 или други, ако се върнем на изначалната дилема, запазваме ли този модел на касация или не, си позволявам да напомня две неща от значение за последиците. Първо, този пакет промени в ГПК върви като социален. Дали е социален подходът, при който изоставаме една проверка до голяма степен проверка за правилност на едно въззивно решение срещу проста такса от 30 лв., срещу допускане на пълна касация при пропорционална такса от 2%, включително тогава, когато резултатът от касационното обжалване е обречен, и второ, при отпадане на селективната касация рискуваме да извикаме на живот, така да се каже, бланкетните касационни жалби, с каквито изобилстваше практиката при отменения ГПК, а при бланкетни касационни жалби ще получаваме съответни касационни решения. Благодаря.
    ВАЛЯ ГИГОВА: По отношение на сбирката, която каза съдия Влахов, че представлява това събиране днес, ще кажа, че ние се опитвахме много дълго време да променим нещо. Това е четвъртият опит за изменение за отмяна на чл. 280. Понеже смятаме, че не трябва чл. 280 да се променя изцяло, защото е твърде опасно, затова се опитахме да предложим някакви разумни и балансирани текстове, които хем да запазят допуска до касационен контрол, хем да отворят по-широко вратата. Смятам, че дори да е вярна цифрата от 20% допуснати до касационен контрол жалби, това е твърде малко.
    Дори да приемем, че 15 хиляди адвокати в тази страна са съвършено неграмотни и не могат да напишат касационна жалба, самият факт показва, че има проблем, дали този проблем се дължи само на неграмотност?! Аз казах и в кулоарите: да приемем отговорността, че има 15 хиляди неграмотни адвокати, които не могат да напишат една касационна жалба…
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Никой не го твърди, нека да не преиначаваме.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Добре, дори да приемем, че е така, това означава, че има проблем. Дали ще е проблем на конкретна неграмотност, дали ще е проблем законодателен, защото най-сериозното оплакване и най голямо определение „недопуснати касационни жалби“ е, защото не е формулиран въпросът процесуален или материален е.
    Колеги, съгласете се, че ние имаме субективно възприятие за думите, служим си с различни понятия, с различни неща и е възможно да не можем да изразим по начин, по който съдията във ВКС очаква да е формулиран въпросът.
    Затова ние настояваме за отпадане на този въпрос, защото е факт, че най-големият процент недопуснати до касационен контрол жалби е заради неформулиране на въпрос. Не може един съдия да вижда, че е нарушен законът, че се мъчил касационният жалбоподател да си изложи собствените разбирания защо трябва да бъде допуснато и, понеже не го е направил по начин, по който съдията иска да е направен, да не го допуска.
    Тъй или иначе в изложението пак ще трябва да – изложение означава да кажеш защо смяташ, че трябва да се допусне до касационен контрол, но да избегнем от щампата формулиране на въпрос, затова предлагаме тази преценка да бъде извършвана и от съда, а не да може да бъде отхвърлено само защото не е формулиран въпросът.
    По отношение на възражението по чл. 291. Ние го обсъждахме това нещо снощи. Считаме, че трябва да остане, защото, ако съставът, който се произнася с Решение по 290, установи, че има противоречива практика на долните съдилища, е, може ли сега конкретен състав на ВКС вижда, че има проблем надолу по прилагането и да не каже кое е правилното разбиране?! Ние смятаме, че е редно да се направи, независимо че противоречивата практиката на съдилищата не е основание.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Една реплика на адвокат Гигова, мисля повече да не вземам думата.
    Искам да изразя несъгласие с тезата, че големият процент касационни жалби не се допускат поради липса на формулиран правен въпрос. Още веднъж ще Ви цитирам статистиката: за първото шестмесечие на тази година, защото са броени делата едно по едно, поради липса на формулиран правен въпрос не са били допуснати 9,3% от касационните жалби. Големият процент недопуснати е на друго основание – или поради неотносимост на формулирания правен въпрос, съобразно предмета на делото.
    ВАЛЯ ГИГОВА: То е същото.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Ами не е същото.
    Тук е въпрос на познаване на делото – 36,1%, или поради липса на допълнителните алтернативни предпоставки по точки 1, 2 или 3 – тук са 35,6%.
    Пак се връщам на чл. 291. Ако противоречивата практика на долните инстанции е ирелевантна при преценката за допускане на касационното обжалване, на какво основание ВКС ще казва, когато постановява решението си, практиката в кои от противоречивите решения смята за правилна? Ами то тази практика се предполага да не я знае. Няма да задължавате сега ВКС, ако го е допуснал поради противоречие със собствената му практика, да седне да изследва практиката на всички съдилища в страната служебно по този въпрос, за да каже кое от становищата в тази практика споделя или кое не. Ако това не е преценявано при допускане на касационното обжалване, просто става нонсенс.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ама коя практика?
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Точка втора отпада!
    ВАЛЯ ГИГОВА: Въпросът е по същество, как въпрос на допускане?! Вие можете ли на това за допускане да кажете коя практика е правилна или не? Не, разбира се. (Шум и реплики.)
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Не става дума за това.
    Член 291 логически следва уредбата на допускане на касационното обжалване. Член 291 е ориентиран в контекста да се уеднаквява съдебната практика. Пак казвам, какво ще Ви казва ВКС с решението си коя практиката смята за правилна, ако основанието за допускане не е противоречие в практиката?!
    ВАЛЯ ГИГОВА: Една реплика.
    Вие вчера ми казахте следното: като махнем т. 2 – противоречивата практика на съдилищата, всичко каквото долните съдилища са постановили при противоречива практика ще отиде в т. 3.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Точно така.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Хубаво, ако противоречивата практика, която няма как да е известна на страните, защото ние нямаме единен регистър на всички влезли в сила решения, отива по т. 3, защото е от значение за развитие на правото. Е може ли, когато ВКС е видял, че има противоречива практика и тя е включена в предметния обхват на допуска по т. 3, да не каже коя е правилна?! Ако искате ще махнем чл. 291.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Основанието по т. 3 става липса на практика на ВКС по въпроса, а не едно противоречиво решение на районния съд в Брезник и друго на районния съд в Тутракан…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Точно така. И ВКС като няма практика по въпроса и види, че има такава противоречива практика…
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Къде ще я види? При липса на достъп до тази база данни, Вие казвате, че нямате достъп, ВКС от къде да я има?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ако я види! Вижда две противоречиви разбирания…
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Къде ги вижда?
    ВАЛЯ ГИГОВА: В жалбата, в изложението или защото му е служебно известна.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Добре, Гигова. Да кажем, че приемем тази Ваша теза. Тогава, там където си пишете мотивирано изложение, тоест в чл. 284, ал. 3, където ще добавите „мотивирано“, тогава ще напишете с точно цитирана практика на ВКС или съдилищата, за да може тогава да свържете и да има смисъл това в чл. 291, иначе няма никакъв смисъл.
    ВАЛЯ ГИГОВА: За щата ще се съглася, обаче да цитираме Вашата практика, извинявайте.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Аз не казвам да я приложите, само да я цитирате. Защо? Вие не харесвате едно и друго решение. Как аз ще уеднаквя практиката на две решения? Член 292 ще отпадне ли или ще остане? Кой ще ми сезира 292?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Вие констатирате противоречива практика.
    Вие искате да знаем Вашата практика, ако Вие не я знаете ли?
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Не, Вие искате да знаем практиката на районните и окръжните съдилища…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не, не, не.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Това излиза от редакцията на чл. 291.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Искаме Върховният съд, като констатира собствената си противоречива практика, която по мое убеждение трябва да знае, да съзира Общото събрание на съответната колегия.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Ама е друго, но не е чл. 291. Това питам.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Член 291 е на долните съдилища.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Ама от къде се вижда?
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Откъде дойде практиката на долните съдилища тук?
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Ако не го свърже с мотивираното предложение, там да го вкара.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Точно така, губи се логиката.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Няма логика. (Шум и реплики.) И после пак няма да допускаме касационно обжалване. И пак ще са недоволни.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Този диалог с елементи на разгорещен спор предлагам да го прекратим.
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Последните пет минути бяха абсолютен пример за това, че въпросът е изключително съществен. Не въпросът в 280, първата алинея, а въпросът за промените в касационното производство и допускането до касация. Моето мнение е, и не веднъж съм го изразявал, че не съм съгласен с колегата Влахов.
    Не се поставят за първи път въпросите, свързани с касационното производство, защото на първо четене е приет законопроект, който на практика отменя текстовете, които са свързани с допускането до касация…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е четвъртият параграф.
    ИВАЙЛО КОСТОВ: …параграфи 9, 10 и 11, гледам че го зачистват, което на мен ми се струва крайно необмислено и аз апелирам към уважаемите депутати – съществен е въпросът с конструкцията на касационното производство. Не вземайте прибързани решения. Убеден съм, че двама-трима човека тук имат съвсем различно мнение един с друг. Ако се съберем повече – още повече различни мнения ще има. Това е ясно, единодушие по този въпрос няма как да се постигне, но всякакви промени трябва да бъдат внимателно обмислени.
    По въпроса с промените в чл. 280 аз, за разлика от проф. Мингова, не споделям становището, че жалбоподателят трябва да формулира конкретни въпроси. Това не е свързано с диспозитивното начало по никакъв начин. С диспозитивното начало е свързано подаването на касационна жалба – само и единствено.
    Не съм съгласен с разбирането, което някак си се налага от този спор. Естествено е да има спор, че видите ли, работата на инкасационния жалбоподател е да формулира точно някакъв въпрос, а работата на Върховния касационен съд е да сравнява някакви решения. Колеги, за какво говорим? Това е върховната правораздавателна инстанция в тази държава. Работата на Върховния касационен съд е да правораздава. Тоест, трябва да бъде намерен механизъм така, щото тази функция на Върховния съд да има някакъв логически смисъл такъв, какъвто Конституцията го предвижда, поради което аз наистина мисля, че….
    Знаете ли откъде идва проблемът и този спор сега? Основанията за допускане до касация, които действат сега в чл. 280 са изключително, извинявам се за израза, калпави. Те са такива. Оттам превърнахме касационната инстанция в някаква особена функция по сравняване на решения и отговаряне на въпроси и оттам идва проблемът. Когато се сравнява противоречива практика на разни съдилища, които жалбоподателят трябва да посочи, винаги така става. Няма държава, в която са уредени критерии за достъп до касация. Такива много държави има. Без Франция ми се струва, че всички големи европейски правни системи, които да се отговаря по подобен начин на въпроси, се сравняват някакви решения.
    Работата на Върховния съд в крайна сметка не е да сравнява решения, а да прецени доколко даден въпрос към определен момент от развитието на отношенията в обществото, би следвало да се реши по един или по друг начин, включително като се отклони от своята практика и да даде някакво друго, в крайна сметка, справедливо тълкуване към определен момент.
    Мисля, че ако наистина се върви към промени днес, което честно казано наистина смятам за прибързано, трябва да се помисли наистина за разширяване на достъпа и то не от гледна точка на броя на жалбите, които ще бъдат допуснати – никой не може да каже колко ще са тези жалби, но към отваряне на тази първа фаза на касацията по начин, че върховните съдии наистина да преценяват съобразно тяхното разбиране, без да са ограничени непременно от един или друг калпаво поставен въпрос, дали е правилно, или не е правилно едно въззивно решение.
    И затова също подкрепям и добавянето на ново изречение или нова алинея в чл. 288, която да обърне мнозинствата и един от състава да е за допускането, то да се допуска. Защото понякога, и то доста често, има наистина неправилни решения на Въззивния съд. Тези неправилни решения могат, порокът може да бъде поправен, само че няма как да стане това, защото наистина формално не отговаря на посочените критерии за сравняване на една или друга практика.
    В този ред на мисли на мен ми се струва вярно, че предложената редакция не е съвършена и може да се помисли сериозно за усъвършенстването й. Но ако, пак казвам, няма да се върви към отменяне на второ четене на онова, което е прието на първо четене, може да се върви към тези промени, които ще бъдат временни. Така конструкция на процесуален закон не се променя. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров.
    ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, без да влизам в детайли, разбира се, по спора, но от това, което тук чух, останах с впечатлението, че говорим за въвеждане на служебното начало и в гражданското съдопроизводство така, както е в наказателното. Калпаво поставен въпрос – значи някой, който е защитавал и се явява по този казус, не е бил подготвен.
    Значи ли това, че там, където университети бълват, бълват, а ние говорим за повишаване на нивото. Даже имаше решение на съда преди години вечерното обучение по право – говорим за вдигане на нивото, защото то е ниско на тези, които излизат от университетите, да, вярно, държат изпит и ако са неподготвени или не желаят да бъдат подготвени, неглижират подготовката и не запознати или загубено делото и идва някакъв друг, който казва: „Абе, там нещата ще се оправят“. На калпаво поставени и некомпетентно поставен въпрос да задължим съда да приема жалби, докъде ще стигнем? Просто искам да си изясня това, защото останах с впечатление, че въвеждаме и служебното начало, както в наказателното производство, нали господин Нотев?
    А там ние говорим да въведем все повече и повече състезателния процес.
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Нямам представа какво имате предвид под „служебно начало“, но може би трябва малко от по-напред да се тръгне от това, което каза госпожа Гигова. Ние имаме изключително лоша уредба на първоинстанционното производство, която е някаква странна смесица между отдавна забравени концепции и отменения ГПК на практика. Има ограничен въззив и касационна инстанция с някаква селекция. Дайте поне една инстанция да е нормална и това не следва да е касационната. Под нормална имам предвид отворена за страните, за да могат да се защитят.
    Защо са ни съдебни решения, които не са справедливи? За какво са ни? Аз не мога да разбера, защото каквото и да направим днес доверието в правосъдието е нула процента. Нула! И аз имам дълбоки съмнения, че всякакви промени в селекцията на касационните жалби ще вдигне процента. Хората имат абсолютно усещане, че нещо не върви и трябва да го обърнем на обратно – да имат доверия в съдебния акт, така че да не ходят всички пред Касационния съд да се оплакват. Нашият Касационен съд има толкова върховни съдии, колкото и френският. Само че Франция е 60 милиона, пък ние сме шест. И там няма критерии за допускане. Няма такава фаза. (Реплики.) И въззивът е пълен, и първоинстанционното производство е без преклузив.
    Проблемът е много сложен, аз Ви разбирам.
    ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз в тази Ви част ще се съглася сега. Просто попитах одеве за тема, която употребихте – може да не е изрядна жалбата пред ВКС, но Върховният съд трябва да я приеме, да я допусне, да я разгледа. (Реплики.) За това говорихме. Така бяха поставени нещата. Затова казвам не влизам в детайли, така бяха представени и аз за това питах принципно. Не говоря за надолу – за качеството на първоинстанционното, на второинстанционното производство. Напълно съм съгласен. Предмет е на друго разглеждане е, а не на тези изменения.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Господин Лазаров, защото малко закъсняхте да обясня за какво говорихме. Не става въпрос, че се въвежда служебно начало. В никакъв случай, естествено, съдът трябва да бъде сезиран и трябва да бъде направено мотивирано изложение, защото иначе той няма върху какво да разсъждава. Така че ние се опитваме да променим друго.
    В сегашната редакция на чл. 280 пише, че жалбоподателят трябва да изведе процесуален или материален въпрос и понеже спорният момент е в друго – адвокатите защото е задължителна адвокатската защита – формулират един въпрос. В съдебното решение определение, с което не се допуска, се твърди, че не е формулиран въпрос, не е формулиран точно.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Къде в чл. 280 пише за въпрос? Къде пише за въпрос?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Е как да не пише?! Пише: процесуален или материален въпрос. Как да не пише? Ние нали това предлагаме – 280, ал. 1.
    Спорът е в това дали при липсата на въпрос или недостатъчно добре формулиран въпрос следва да се допусне до касация една жалба, ако са налице другите предпоставки. Тоест, да не може отказът от касационен контрол да се сведе само до това: „няма въпрос“, „недобре формулиран“, „неотносим е към въпроса“, а ако са налице предпоставките, защото съдията чете – той не чете само изложението, той трябва да прочете касационната жалба и трябва да познава решението. Няма как, той иначе не може да вземе решение дали да го допусне, или не.
    Аз съм абсолютно убедена, че всеки сериозен съдия не чете само изложението, четете и жалбата, четете и решението, четете и доказателствата. (Реплики.) Хубаво, след като съдът прави тъй или иначе тази проверка, защо трябва с лека ръка да кажем: „Да, не е формулиран въпросът, поради което няма да го допуснем до касационен контрол“.
    Да приемем, че има 15 хил. неграмотни български адвокати, които могат да си пишат касационните жалби. Нека приемем това. И аз се причислявам в това число, за да не обидя никой от колегите си.
    Проблеми има и след като има проблем, аз смятам, че ние трябва да му намерим разумно решение. Тук от два-три дни четем като луди, от вчера прочетохме италианския кодекс. Той казва „всичко се допуска“ и не се допуска в два случая: когато въззивното решение, е съобразено със задължителна практика, защото Въззивният съд е приел това, което е казал Върховният – разумно, и когато въззивното решение е постановено по начин, че не се налага да се промени практиката. Тоест, нашата т. 4 е от значение за развитие на правото.
    Там е обратното – всичко се допуска без друг критерий и не се допуска, ако е съобразено. При нас е обратното – допуска се при определени предпоставки.
    И нека не забравяме нещо друго, пак знам, че ще ми се разсърдят съдиите, обаче казвате, че не трябвало да се съобразяваме с народопсихологията. Нашият народ си е изградил манталитет и той очаква правосъдие от най-висока инстанция. И като дойде клиентът в офиса на адвоката, той какво казва: „Ако трябва, ще се съдим до Върховен съд“. Този израз не е случаен, защото доверието е най-голямо в най-върховната инстанция.
    И ми се струва за неразумно да ограничаваме достъпа до касация само, защото има много дела. Първо, делата намаляха – аз мисля, че това показва и Вашата статистика. Няма вече реституция, няма приватизация. (Реплики.) Няма толкова много, колкото беше. Е чакайте, можете ли да го сравните с това, където беше преди шест-седем години?! - Имаше много! (Реплики.)
    Хубаво, сега са правните спорове, ама няма онова чудо, което беше. Няма го сега, нали и аз съм адвокат, знам колко такива дела има. Така че не можем само, защото ще се натоварва съдът, да кажем, че няма да има касация и не трябва да го отвори. Аз смятам, че трябва да се отворят вратите и хората да получат достъп до правосъдие.
    Друга тема на разговор е колко трябва да променим първа въззивна инстанция. Но това не е предметният обхват на Закона, за съжаление. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Лазаров не беше на научно-теоретичната конференция, няма да се връщаме към въпросите за копи и пейст, защото са чувствителни.
    По въпроса уточнявам имам предвид не въпрос, който съдът в решението или с оглед на решението поставя или възниква, а въпрос, който би следвало, защото госпожа Гигова постоянно персонализира и говори от името на адвокати или на не знам какви, като адвокатът би трябвало да формулира в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
    Безспорно е, че тук в ал. 1 едва ли трябва да е материално правен или процесуален въпрос, защото става въпрос за решение, става въпрос за диспозитив.
    С оглед на изказванията досега Ви предлагам следното: нека да гласуваме въобще по въпроса готови ли сме, или не сме готови. На мен ми е крайно неприятно, че продължава да се спекулира по един или друг начин с готовност или неготовност. Някой да ми носи някакъв барометър и да казва: „толкова законопроекти е гледало това Народно събрание, онова Народно събрание не е гледало еди- какво си“.
    Вярно е, че Правна комисия досега си позволява да даде широк форум на всички и винаги, когато е имало възможност сме се стремили всеки, който дори би могъл да бъде заинтересуван, да присъства и да има възможност да представи становище. Това обаче не би следвало да се абсолютизира и си позволявам да кажа: това е последният път, в който Правна комисия ще бъде арена на гладиаторски битки. Това ще е последно.
    Да, с риск да се твърди, че тези или онези национално, или локално представени не са присъствали, не са взели становище – имат възможност по Правилника да представят колкото становища искат. Ние не сме длъжни, но в това ГПК вложихме стотици часове работа. Стотици часове, за да слушаме твърдения и обвинения, готови или неготови. След като има законодателна инициатива и въпросът най-общо е поставен, ние трябва да дадем отговор на този въпрос и стига вече с клетви за готовност или за неготовност.
    Вижда се колко са готови адвокатите, вижда се колко са готови съдиите и е вярно споделям това, което се каза, обаче общият проблем остава. Така че ще имаме гласуване по това влизаме ли по същество в чл. 280 и следващи касационното обжалване или за трети, или за четвърти път отхвърляме окончателно решение.
    Ако преценим да продължим, Ви предлагам следното, аз при всички положения ще настоявам да се подкрепи предложението, което съдия Влахов и съдия Дария Проданова предлагат. Струва ми се, че по това предложение няма спорове.
    Точка две: „въпрос решаван противоречиво от съдилищата“ да се замени с „решен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз или на Конституционния съд“.
    Струва ми се, че при всички положения така нареченото „поставяне на въпрос“, за което Законът казва: „изложение на основанията за допускане“, трябва да остане. Това трябва да остане, за да се дисциплинират абсолютно всички участници в съдебното производство. Иска ми се да се опитаме да постигнем консенсус.
    По въпроса за чл. 290 мисля, че е възможно да се постигне консенсус. (Реплики от Валя Гигова.) Нека да довърша.
    Все ние не може и не може, така е! По въпроса за евентуалното предложение за ново основание за допускане на вероятно нищожни недопустими или необосновани. (Реплики от Валя Гигова.)
    Бих насочил Вашето внимание в следната посока и, ако за нещо не сме готови от много говорене и безобразно говорене, а от малко конструктивно работене, защото не си поставяме правилно целите и не търсим правилните дефиниции. Бих искал да намерим такова решение, че на база на първоначалния контрол за допустимост, в случаите, в които и върховните съдии казват: „Виждаме, че решението е много порочно най общо казано, но нямаме основание нищо да направим. Тоест иска ни се в тези случаи да може съдът и тук, колегата Лазаров е прав, защото това вече малко нарушава принципа на диспозитивното начало – тогава да може съставът, който преценя допустимостта, да прецени, че има смисъл от влизане по същество и да допусне разглеждане по същество на касационната жалба и основание. Затова израз нямам и не мога да го предложа, ако имах и можех да го предложа, щях да го предложа. Но затова трябваше да има резултат научно-практическата конференция.
    Не може да казваме „е вероятно необосновано“, защото така предпоставяме. (Реплики от Валя Гигова.) Истината е, че вероятно тук трябва да оставим първоначалната преценка – това, което в другия отрасъл се казва „достатъчно данни“ или някаква форма на евентуалност, но има начало на данни, че в това решение има пороци и не става.
    Заповядайте.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Предлагам по ал. 1: „Независимо от основанията по ал. 1, въззивното решение може да се допусне до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“. Така че в случаите, в които боде очите порочността на това решение, но въпреки това не е надлежно формулиран въпрос, по преценка на съдебния състав, защото тази преценка не може да избягаме при каквато и да е уредба, по преценка са съдебния състав при очевидна неправилност да се допуска един вид служебно до касация.
    То по-широко от това, което предлагате Вие, но не вкарваме необосноваността по този начин. (Шум и реплики.)
    ВАЛЯ ГИГОВА: Необосноваността е форма на неправилност, така че това ще бъде о`кей.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: По-широко, същевременно е справедливо оставаме преценката на съдебния състав, ние не можем да дефинираме тук всички възможности.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ние сме о`кей с това предложение. (Реплики от народния представител Димитър Лазаров при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако има съгласие …
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ние нямаме възражение.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз също нямам възражение.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Очевидно е неправилна.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Трябва да е толкова неправилно, че да е недопустимо да съществува в правния мир.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Защото да не си кривим душата – има такива решения.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Окей, добре, ние сме съгласни!
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: И да приключим дебата с усмивка.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Само че няма нужда да е 1а. Трябва да си е ал. 2.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Невъзможно е да е ал.1а. Ще трябва да е ал. 2 и да преномерираме.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Добре е.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, лошо е, че в този случай ще размърдаме и следващите.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Няма проблем. То няма препратки към 280, ал. 2, така че няма проблем. (Шум и реплики.) Няма препратки, защото няма препратки. Има само към ал. 1.
    Само към ал. 1 е препратката, сигурна съм. (Шум и реплики.)
    Добре, окей, ние сме окей.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако има съгласие по това, да не губим време тогава, защото и без това имаме много за гласуване.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Двеста и осемдесет, както сме го предложили махаме т. 4 – „няма недопустимост“, ал. 2, която Вие предложихте и ал. 2 става трета и готово. О`кей?
    Махаме го после, не остава.
    Може ли, ако искате, да диктувам текста или как?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Влахов го издиктува.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Нали и предния трябва да издиктувам?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед огромното желание за диктуване и при положение че има внучка...
    ВАЛЯ ГИГОВА: Нямам желание, защото всички имат пред себе си текстовете и искаме, защото колегата вкара няколко израза, като корекция.
    Текстът е: „На касационно обжалването е от Върховния касационен съд, подлежат въззивните решения:
    1. Установени противоречия със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд“, за да вкараме и предишните, „обективирана в тълкувателни решения и постановления“… (Реплики.)
    Нарочно направихме тълкувателни решения и постановления да са най-широки.
    И противоречие с практиката на Върховен касационен съд. (Реплики извън микрофоните.)
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Само да поставя въпрос не смятате ли за необходимо тук да бъде добавена и на Върховен съд?.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, категорично не.
    Това е абсолютно дървена редакция. Ясно е, че имаме наследена тълкувателна практика. (Реплики.)
    Преди т. 2 – ще търпите редакции: „обективирана в еди-какво си“ – това не са правни изрази. (Реплики.) Постановени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления. (Реплики.)
    ВАЛЯ ГИГОВА: Слагаме мотивираното изложение в чл. 284. Нали трябва да го мотивираш, защо трябва да формулираш въпроса?
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Ако правният въпрос отпадне, това директно рефлектира върху възможността на ВКС да уеднаквява съдебната практика, защото тя в момента се уеднаквява с оглед на правните въпроси, съобразно които се селектират касационните жалби.
    Ако правният въпрос отпадне, да знаете, че практика ще стане по-непредвидима. Защото в момента практика се търси по правен въпрос. Предложенията по чл. 292 на състави на Върховен касационен съд за постановяване на тълкувателни решения се основават на противоречива практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Всичко това заминава.
    Аз смятам, че преди малко стигнахме до един добър компромис. Нека да не накланяме още везните, защото ще объркаме баланса. Нека да остане правният въпрос – израз си е на диспозитивното начало в процеса. Процесът е едно състезание, да не забравяме. Ако адвокатът не си е свършил работа надолу пред инстанциите по същество, сега съдът ли да му я свърши?! Достатъчно е, че предвиждаме служебно допускане до касация на очевидно неправилни решения. Така мисля аз. Благодаря.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Аз пак ще възразя за правния въпрос. Казах Ви, че ние си служим с думи и след като ще сме обвързани от правния въпрос, който Вие не приемате, че е формулиран правен въпрос, какво въобще правим с касацията?! Ще си направи оплакване в изложението, ще каже какво смята, че неправилно съдът в противоречие с практиката е направил, защо Ви трябва правен въпрос. Той може да го формулира, но нека да не е длъжен. Ако ти си правиш изложение, все пак ще си разкажеш оплакването.
    Нататък в редакцията да си решава законодателят.
    Точка 3 – Когато това е от значение…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не сме на литературно четене. Съжалявам.
    Връщаме се към правния въпрос.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Той не може да не е правен, то какъв в съдебно решение ще е?!
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо, нека да изясним съдържанието, което се влага в това. Очевидно, и аз затова реагирах, влагаме различно съдържание в това.
    Ако е по смисъла, който Върховният касационен съд казва, според мен е абсолютно ирелевантно това понятие спрямо външната преценка и навеждането на основанията. И е въпрос вече само на творчество на жалбоподателя да се дефинира понятие, включително и материално правен и процесуално-правен въпрос. След като практиката го изисква, след като по този начин те си организират нещата, аз пак казвам: този текст мога да го заменя поне с три други със същото значение. Нека им остане, нека им остане въпроса.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Господин Председател, като остане нищо не правим, аз Ви казвам, че не правим.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо не правим?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защото с отговора не сте формулирали въпрос – точка.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Въпросът се формулира в изложението. А когато съдът постановява определението за допустимост, той че ще напише абсолютно каквото си иска в това определение, което не подлежи на никакъв контрол. Дали ще каже, не е формулиран въпрос или ще отрече, че това основание въобще не е налице.
    Резултатът е същия. Защо предаваме? Те си го пишат и си го хиперболизират в техните тълкувателни решения…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Както искат да си го напишат.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Именно. Ама, ние се връзваме.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защо трябва ние да го формулираме. Те, ако искат си формулират каквото и да си го селектират.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, ние формулираме изложение на основанията.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Това е. Но защо трябва да формулираме въпрос? И да ми кажат: този дето ти си го формулирала не е този дето аз си го…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В Закона въобще не пише, че си длъжен да формулираш такъв въпрос.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Е как да не пише. Пише!
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Да, но в тълкувателната практика пише.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тълкувателната практика.
    Ще Ви дам думата, не е необходимо да… Нека поне локално да свършим по това.
    В края на краищата непрекъснато сочите практика, карате ни да изменяме закони за практиката. Вижте, тълкувателната практика на ВКС не е над закона.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Е именно, какво правим?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Коригираме смислено и съобразително.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Коригираме закона заради тълкувателна практика. (Реплики при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Връщаме се тогава преди точка 1.
    Заповядайте.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
    Моля да имат предвид народните представители, когато взимат решението дали да изменят действащата в момента редакция на чл. 280, ал. 1, която поставя изискването за формулиране въпрос дотолкова, доколкото да отпадне това изискване, тогава губи абсолютно смисъл т. 3, която казва: „се е произнесъл по въпроса“.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е ясно.
    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА: От друга страна, моля да имате предвид, че с предложението, което направи господин Влахов, очевидно е, че там, където има новата алинея там няма изискване за въпрос. Тоест, на адвокатите даваме възможност, на страните не на адвокатите, извинявайте, на страните да обосноват всяка една форма на неправилност, за да ни убедят, че именно на това основание ще им допуснем. (Шум и реплики.)
    Там няма изискване за въпрос. Защото въпроса винаги те го извличат от предмета на спора – от това. А предметът на спора по някой път, особено при обективно съединени искове или при насрещни претенции, тоест когато предметът е много разширен, въпросът винаги касае една част от спора на материално право, невинаги касае абсолютно всички. И затова считаме, че въпросът трябва…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз се надявам, ако всичко това стане факт, да го кажете на Общото събрание или на Пленума, когато си сменяте настоящото тълкувателно решение във връзка с касационното обжалване, за да приложим правилно Закона.
    Заповядайте.
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Съдия Балевска е абсолютно права, формулировката на т. 3 наистина е объркваща на тема въпросите и според мен тя трябва да звучи по следния начин: „На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, когато това е от значение за точното прилагане на Закона или за развитие на правото“, в смисъл, за да се избегне въпросът, който е в тази т. 3. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Първо, очевидно е, щом тръгнахме с четене, очевидно е, че има воля да не отхвърлим.
    Господин Божанков.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Ние, условно казвам ние, ще се противопоставим на всички предложения за промени в Глава двадесет и втора, тъй като считаме, че предложенията са спорни и няма да доведат до решаване на проблемите, тоест ще доведат до раждане на нови проблеми.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
    Това беше изразяване на позиция от опозицията. То ориентира в евентуалната пленарна подкрепа.
    Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Много внимателно слушах, макар, че всъщност аз и колегите ми от моята група направихме това предложение за отмяна на чл. 280 от Гражданския процесуален кодекс.
    Няма да се връщам назад, нито по представянето на законопроекта на първо четене пред Комисия, нито в зала, нищо ще се връщам към дискусиите, които бяха повдигнати от теоретико-практическата конференция. В интерес на истината дори не бих тръгнал да коментирам това, което днес чух като дискусия по предложения Проект и на предложения, представени от адвокат Гигова.
    Това, което аз мисля, като вносител и като вносител на предложения между първо и второ четене, които бяха вече в малко по-различна посока, да не кажа всъщност в много по-различна посока от първоначалното предложение изобщо за промяна на така наречената „фаза по допустимост“ или така наречената „селекция“, каквото искате такова определение й давайте. И тази посока беше, не казвам като най-удачно предложение или не, в запазване на фазата по допустимост плюс въвеждане на възможност за задължителни основания за касация – това, което сега чух от съдиите от Върховен касационен съд.
    Като предложение и на мен това ми се струва добро и ми се струва добро от гледна точка на това, че действително в този случай ние ще отворим касацията – това, за което говорим. Тъй като сега, поправете ме, ако греша, но поне аз от това, което чух като мотивировка на това предложение за изключение от ал. 1 на чл. 280, тоест в абсолютно всички случаи, в които съдът констатира неправилност на въззивното, решение той забравя това, което съществува в ал. 1, тоест има ли въпрос, няма ли, как е формулиран – добре ли, зле ли и сяда и гледа делото.
    Това, което казвам, мисля, че и съдия Дария Проданова каза на конференцията, аз даже някъде съм си го записал. Тя самата казва, че действително не може да намери основания и че има вътрешна борба, да не се опитвам да преразказвам това, което тя каза на конференцията, че действително съдиите от ВКС е ясно, че също виждат порочните решения. Но в момента тази редакция на текста, по една или друга причина им връзва ръцете, за да могат да ги гледат, защото на съдът това му е и работата да чете закона така, както е написан.
    Аз смятам, в противоречие на това, което каза колегата Божанков и ще направя такова предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника, каквото беше като редакция от съдиите от Върховен касационен съд – смятам, че е добро. Може би не е най-доброто решение, но за мен промяна трябва да има. Промяна трябва да има. Нека да видим как ще работи една такава промяна, дали тя ще доведе до отваряне в някаква степен на касацията или не.
    Присъединявам се към призива на председателя господин Кирилов за това действително Върховният касационен съд, това, което каза съдия Балевска, да го съобрази в едно бъдещо тълкувателно решение, ако тези промени, разбира се, станат факт в Комисия и после в зала. Смятам, че това е добро решение, което следва да бъде подкрепено.
    В случая не съм съгласен, няма как да се съглася, че най добрата промяна е да няма промяна. Проблем има и тук въобще няма да говоря за съдии и за адвокати, проблемът е при хората. Хората, имам предвид тук и физически лица, имам предвид и фирми, на които трудно можеш да обясниш, когато има очевидно неправилно решение, постановено в най-възможно порочен начин по отношение на закона, защо Върховният касационен съд отказва.
    Няма да влизам в диалог. Така или иначе, Законът е такъв – отказва. Но смятам, че с това предложение този проблем се решава, а това е доста, доста сериозен проблем на сега съществуващото касационно производство. И не смятам, че трябва да си зариваме главата в пясъка и да се правим, че все едно всичко е о'кей. Благодаря.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Божанков.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Една реплика. Аз съм съгласен, че тези проблеми са налице, просто не съм съгласен, че между първо и второ четене с предложения, които току-що виждаме, трябва да изменяме, и то фундаментално гражданския процес. Затова е такава нашата позиция, без обаче да отричаме, че тези проблеми са налице.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само едно пояснение да дам. Не искам да злоупотребяваме с този аргумент поради следното: ние на първо четене имаме текст. И както казва колегата Митев, този текст е негов по фундамент. Няма нищо лошо в това да открием по-добър текст.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Текстовете от адвокат Гигова, не са били в…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние трябва да сме гъвкави. Не можем да затваряме дебата на формални основания. Да кажем, ако текстът не е идентичен, не може да се приеме на второ четене.
    Извинявам се, че се намесих в дебата.
    Дуплика.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Уважаеми колега Божанков, няма да се съглася с Вас, не донякъде, ами изцяло няма да се съглася. Да, първото предложение можем да го определим предложението на вносител като радикално. Но съгласете се, че при всеки един законопроект, който гледаме, ако ние не можем да правим промени в предложенията, които са на вносител, ами за какво го правим това второ четене?! За какво си губим въобще времето тук в такъв случай?!
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Последно изказване преди да приключа дебата или да Ви дам конструктивна почивка от 10 минути за окончателно изчистване на текстовете.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Предложение само за Преходна разпоредба: при условие, че се променят основанията за допускане на касационно обжалване изрично трябва да се предвиди, че новата уредба се отнася за касационни жалби, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК. (Реплики.)
    Нека да е ясно, защото, ако си спомняте при първоначалната редакция на ГПК имаше голям проблем с липсата на ясни преходни и заключителни правила.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще прекъсна дебата, ще дам 10 минути да се съберат – няма професионално да определям госпожа Гигова и съдия Влахов – да уточнят и обема на чл. 290 и след 10 минути директно да гласуваме и да приключим. Имаме още 20 параграфа поне.
    За „Преходните и заключителните разпоредби“ кой ще помни? Колегата Митев ще помни, за да не пропуснем.

    (След почивката.)

    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте. (Реплики.)
    Колежката изяви желание.
    РОСИЦА ДИЧЕВА: В чл. 280, ал. 1 се изменя така, като се запазва основната част на текста на ал. 1, че „на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл“. (Реплики.)
    Въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материално правен или процесуален правен въпрос, който е:
    1. Постановен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения, постановления, както и противоречия с практиката на Върховния касационен съд. (Реплики.)
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Очевидно въпросът за въпроса е спорен въпрос между...
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, отбелязваме го.
    ИВАЙЛО КОСТОВ: Поради което ще се преценява от Вас.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казах да четем, после да говорим. Колеги, проверяваме състоянието единствено на написаното досега.
    Недоволните после казват с какво не са доволни. (Реплики.) И аз не съм доволен, защото направих редакционни предложения, поне за точка 1, като ще продължа да държа да се отразят. (Шум и реплики.)
    РОСИЦА ДИЧЕВА: „На Върховния касационен съд подлежат:“
    Изписано е: „постановени в противоречие със задължителната практика въззивни решения на Върховния касационен съд и върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
    2. Постановени в противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България или с практиката на съда на Европейския съюз.
    3. Когато това е от значение за точното прилагане на Закона или за развитие на правото.
    (2) Независимо от предпоставките по ал. 1, касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна негова неправилност.“
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Две различни неща прочетохте за ал. 1. (Шум и реплики извън микрфоните.)
    Колеги, с оглед прочетеното Ви предлагам отделно да гласуваме за присъствието или отсъствието на материално-правен или процесуално-правен въпрос.
    Който е „за“ отпадането на израза „материално-правен или процесуално-правен въпрос“, моля да гласува.
    За – 1, против няма, въздържали се 10.
    Колега Божанков, Вие не участвате в гласуването. (Реплики.)
    Изразът „по материално-правен или процесуално-правен въпрос“ остава.
    Пристъпваме към точка 1. Имаме две редакции – сегашна и предложена във вида „постановени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, обективирана в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд“.
    Предлагам Ви единствено да добавим думата „задължителната практика“ в т. 1. Това е есенцията: „задължителната практика“, всичко останало са думи и описания. (Шум и реплики извън микрофона.)
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не е така. Значи „постановени в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд и Върховен съд“. Тя е различна.
    В тълкувателни решения и постановления махнахме израза „обективирана“, защото мисля, че наистина тежи. „В тълкуватени решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд“, за да може да се сложи и незадължителната практика. (Реплика.) Както и „противоречие“. (Реплики извън микрофоните.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редакцията може ли да бъде следната? „Точка 1: Решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд“.
    ВАЛЯ ГИГОВА: „Върховния касационен“. Това е нарочно, защото има тълкувателни решения на стари...
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е ясно, но защо смятаме, че не се съдържат в практиката на Върховния касационен съд.
    РЕПЛИКА: Защото вероятно ще ги ограничат, нека все пак да ги има. Има тълкувателни решения на Върховния съд по въпроси, които...
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защото старият Върховен съд е приемал тълкувателни постановления, а сега не приема. (Реплики.)
    Правилно формулираме „постановления“. (Шум и реплики.) Трябва да остане така, както го предлагам.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Решения в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд“.
    Тук ще се напишат дисертации за разликата в двете описания.
    Не може цялото законодателство да го възпроизвеждаме във всяка една норма. Затова нормите стават тромави и неясни...
    Дори бих Ви предложил: „Решен в противоречие със задължителната практика в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с...“ Не! (Шум и реплики.)
    Добре, Вие дългото описание ще го приемете, така ли? (Шум и реплики.)
    Подлагам на гласуване „решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения, постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
    За – 11, против – 6, въздържали се няма.
    Точка 1 се приема.
    Точка 2: съгласни ли сте да се замени „решен противоречиво в съдилищата с постановени в противоречие с практиката на Конституционния съд на Република България или с практиката на съда на Европейския съюз“? (Шум и реплики.)
    Значи, „Решен в противоречие с актовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз“. (Шум и реплики.)
    Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 12, против – 6, въздържали се няма.
    Точка 2 се приема.
    По т. 3 при мен няма различно предложение. (Шум и реплики.) Точката остава така. (Реплики.)
    Подлагам на гласуване, моля колегата да прочете предложението за нова ал. 2.
    РОСИЦА ДИЧЕВА: Създава се нова ал. 2:
    „Независимо от предпоставките по ал. 1, Касационното обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна негова неправилност“. (Реплики.)
    Досегашната ал. 2 трябва да стане ал. 3. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 1 е „на касационно обжалване пред ВКС подлежат...“ (Реплики при изключени микрофони. )
    Защо губим време? Който е съгласен с тази редакция както беше прочетена от колегата, моля да гласува.
    За – 12, против – 6, въздържали се няма.
    Приема се нова ал. 2.
    Вървим към изменение на... (Реплики.)
    При това положение подлагам на гласуване предложението на вносител Обединени патриоти за чл. 280, ал. 1. (Реплики при изключени микрофони.)
    Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
    Оттеглям направените предложения между първо и второ четене и Ви предлагам вместо досегашния текст на вносител за § 9 за изменение на чл. 280, да бъде текстът, който гласувахме преди малко като промяна на тази разпоредба. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Текстът ще бъде „Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага това, което изчетохме.
    Има ли възражения срещу тази редакция? Няма.
    Следващото е 284, ал. 3, т. 1 се отменя.
    Това трябва да го отхвърлим.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Точно това щях да предложа, уважаеми господин Председател – оттам нататък измененията до § 14 по вносител трябва да бъдат отхвърлени с оглед на новите редакции, на които ще бъдат подложени част от разпоредбите. От друга страна, с оглед на приетото вече изменение на чл. 280, тъй като те кореспондират – имам предвид текстовете на вносител, в параграфи от 10 до 13 включително с вече отхвърления текст на § 9. Предлагам да ги отхвърлим и където имаме предложения...
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да вклиняваме предложенията.
    Лично аз не възразявам да отхвърлим анблок всички тези параграфи, а след това да правим отделни предложения. (Шум и реплики.)
    Предлагам там, където имаме отхвърляне, но имаме прието предложение, да бъде: „отхвърля, но предлага следната редакция“. Отхвърля предложенията на вносител и предлага следната редакция на... (Реплики.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще запазим параграфите, по които ще правим промени, защото ще е друга редакция. Изменението няма да е по вносител, ще е друго. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Следващото изменение кое е? Само да видим – 290 го нямаме. Това е о`кей. Нямаме проблем с отхвърлянията дотук.
    Друг има ли? (Реплики.)
    И 291 – там имаме § 12, който можем да използваме. (Реплики.)
    Подлагам на гласуване параграфи 10, 11 и 13.
    Който е съгласен да бъдат отхвърлени, моля да гласува „за“.
    За – 12, против и въздържали се няма.
    Параграфи 10, 11 и 13 се отхвърлят.
    Преминаваме към предложения по чл. 83 от Правилника за чл. 290.
    РОСИЦА ДИЧЕВА: В чл. 290 се създава ал. 3:
    „(3) Решението по ал. 2 няма характер на задължителна практика по смисъла на чл. 130 от Закона за съдебната власт.“ (Шум и реплики.)
    „...решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“ Противоречието на въззивно...
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това ли е? И нямаме друго в чл. 290?!
    Колеги, който е съгласен с това предложение по чл. 83, моля да гласува „за“.
    За – 12, против – 6, въздържали се няма.
    Приема се.
    Пристъпваме към § 12 относно чл. 291. Имаме предложение на вносител, който е Обединени патриоти. (Реплики от народния представител Христиан Митев.)
    Слушаме предложение за редакция на § 12. (Реплики.)
    Кратко изложение на госпожа Гигова. Кратко!
    ВАЛЯ ГИГОВА: Обяснявам какво искаше да се направи проф. Мингова. Сегашната редакция на чл. 291 приключва така: „...когато приеме, че решеният в практиката е неправилна, посочва кое решение е правилно“. В този случай съдът казва: постановява решение като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.
    Проф. Мингова счита, че Законът не се тълкува въз основа на обстоятелствата по делото, а съобразно тълкувателните правила за тълкуване на нормативните актове. И обстоятелствата по делото нямат каквото и да било значение за тълкуване на закона и предлага да бъде променено следното: „В този случай той постановява решение, като сам тълкува Закона“, защото обстоятелствата имат значение за фактите, а не за правото.
    В т. 3 предложението е накрая, когато приемем, че практиката е неотносима в случая, в този случай Върховния съд постановява решение, с което посочва кой е приложимият закон, защото практиката е неотносима към спора и сам тълкува закона без обстоятелствата по делото. Тя смята, че това е грешка при приемане на Закона при лош превод на чужд закон.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдия Влахов.
    КРАСИМИР ВЛАХОВ: Ние със съдия Балевска мислим, че с оглед приетите промени в чл. 280, ал. 1, новата редакция на т. 2, с отпадането на противоречивата практика на съдилищата на долноинстанционните като основание за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл. 291 се явява лишена от приложно поле. Занапред при тези редакции ВКС ще допуска или когато въззивното решение противоречи на собствената му практика, или когато противоречи на практика на Съда на Европейския съюз, Конституционния съд и така нататък, или при липса на практика. Е, в коя хипотеза ще приемем, че той ще посочва в кое от становищата практиката е правилна? (Шум и реплики.)
    Някак си дори да има противоречива практика на състава и на Върховния касационен съд – тогава сме в 292, тогава ще се направи искане за постановяване на тълкувателно решение. (Шум и реплики.)
    Тоест чл. 291 има практика на долноинстанционните съдилища, но то отпада като установяване за допускане на касационно обжалване и е най-разумно тази норма да бъде отменена.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е „за“ отмяната на чл. 291, моля да гласува.
    За – 12, против – 6, въздържали се няма.
    При това положение във връзка с § 12 Комисията прие чл. 291 да бъде отменен.
    Подчертаваме, че всички предложения на господин Христиан Митев до § 13 по вносител включително се оттеглят.
    С това приключихме. (Шум и реплики.)
    Колегата Митев прави предложение по чл. 83 за Преходна и заключителна разпоредба във връзка с проведените гласувания в тази част.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Всъщност измененията в съответните параграфи – няма да им посочвам имената, тъй като ще претърпят промяна, влизат в сила и се прилагат за всички касационни жалби, подадени след влизане на този Закон за изменение и допълнение в сила. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е ясно! Съдия Влахов иска експлицитно. Експлицитно не да няма спорове, да няма... (Шум и реплики.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Добре, допълвам предложението за Преходна и заключителна разпоредба: „...а висящите производства се довършват по досегашния ред.“ (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е съгласен... (Шум и реплики.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: „Висящите касационни жалби пред ВКС се довършват/разглеждат по досегашния ред.“ (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
    За – 12, против – 6, въздържали се няма.
    Приема се.
    Виждам, че 349 е прието. Изчерпахме частта „Касационно обжалване“.
    Благодаря на съдия Влахов и съдия Балевска. (Шум и реплики.) Смятам, че бяхте полезни и конструктивни.
    Продължаваме с § 59 – електронните търгове.
    Параграф 59: „Създаване на нов Раздел ІІ с членове 501а до 501ж.
    Колеги, имате думата. Текстът по вносител е на ГЕРБ. (Адвокат Валя Гигова говори при изключени микрофони.)
    Колеги има ли възражения за редакционна поправка в препратката в чл. 274 да препраща и към новата ал. 2 на чл. 280? Няма възражения.
    Приема се.
    Моля колегите референти да отразят това в окончателния доклад.
    Изказвания по § 59? Няма.
    Закривам дебата и подлагам на гласуване.
    Който е „за“ да приемем § 59 на вносител, моля да гласува.
    За – 12, против няма, въздържали се – 6.
    Параграф 59 се приема.
    Пристъпваме към предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф, в който се създава нов чл. 507а – „Запор на сметка“.
    Същото предложение са направили и Кирилов, Александрова и Фикирлийска – за създаване на запор на сметка.
    Колеги, имате думата за изказване. (Шум и реплики.)
    Закривам дебата и подлагам на гласуване двете идентични предложения на Христиан Митев и Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 18, против няма и въздържали се няма.
    Приема се предложението за създаване на нов чл. 507а „Запор на сметка“.
    Пристъпваме към § 60. Имаме два варианта на вносител. Първият вариант е на ГЕРБ по отношение на чл. 508; вторият вариант е на Обединени патриоти. Тук имаме отбелязване за ал. 3, където има още две предложения с един смисъл: на „БСП за България“ и на „Воля“. Това е чл. 508.
    „Задължение на трето лице“. В ал. 1 ГЕРБ предлагат думата „тридневен“ да се замени с „едноседмичен“. Вместо „в тридневен срок“ става „в седмодневен срок от връчване на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител“ и се изброява какво да съобщи.
    Обединени патриоти предлагат също промяна – да бъде „в едноседмичен срок“.
    Има ли промени в едно, две и три?
    РЕПЛИКИ: Не. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има нова точка 4.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Това нали е общ текст, който касае абсолютно всички трети задължени лица? Тогава формулировката би трябвало да е: „при превеждане вземането на длъжника по банкова сметка“, не само за трудови. Примерно, ако сте наложили запор на наемодателя, наемателят трябва да каже дали превежда наема?! Мисля, че трябва да е по-общ текстът.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев?
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Съгласен съм, адвокат Гигова, с това уточнение. Даже ще направя предложение по чл. 83, ал. 5 по отношение на вариант две в т. 4 да „превеждали сумите за вземане по банкова сметка на длъжника..“ и така нататък текстът се запазва същият. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест за трудовото възнаграждение?! „Третото задължено лице...“ (Шум и реплики.)
    Защото чл. 512 е само за трудовото възнаграждение. (Реплики.)
    Колегата Митев прави предложение по чл. 83 в смисъл...
    ХРИСТИАН МИТЕВ: В смисъл в т. 4 на вариант две за изменение на чл. 508, вместо „трудовото възнаграждение“ да бъде „превеждали сумите по вземания по банкова сметка на длъжника в банката, в която е открита сметката, както и размерът на сумата.“ (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма ли да стане по-елегантно, ако бъде само „превеждали суми“?
    Госпожо Гигова, няма ли да стане по-добре „превеждали суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размерът на сумата“? Дългът обърква.
    В този смисъл колегата Митев направи предложение. (Реплики от Валя Гигова.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Прочетохте ми мислите, господин Председател. (Оживление.) Точно това исках да кажа.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение подлагам на гласуване вариант едно на ГЕРБ с предложение да се приеме по принцип.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 12, против няма, въздържали се – 6.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 83 за вариант втори.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 12, против няма, въздържали се – 6.
    Подлагам на гласуване вариант две – текст на вносител, заедно с прието предложение по чл. 83.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 12, против няма, въздържали се – 6.
    Приема се вариант две с редакцията.
    Подлагам на гласуване предложенията на „БСП за България“ и „Воля“ за промяна в ал. 3 на чл. 508.
    За – 6, против няма, въздържали се – 12.
    Точка 2 за § 60 не се приема.
    Пристъпваме към § 61 по отношение на чл. 512.
    Текст на вносител: точка 1 и точка 2 – вносителят е ГЕРБ.
    Създава се нова ал. 2 „освен обявленията по чл. 508, ал. 1 третото задължено лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител...“
    Заповядайте.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ако погледнете текста на чл. 512, той не повтаря какво трябва да направи работодателят като трето задължено лице. На мен ми се струва за разумно не само да кажем, вижте, освен обясненията по чл. 508, ал. 1 „третото задължено лице трябва да съобщи и банката“ не може ли направо да направим следното нещо: „работодателят предоставя на съдебния изпълнител информацията по чл. 508“. Той трябва да каже всичко – дали признава, дали има задължения, не само дали има сметка, където превежда трудовото възнаграждение. Няма нужда от израза „освен обясненията по ал. 1“, а директно, че дава обясненията по чл. 508, ал. 1 всичките искам да кажа. Няма нужда от „освен“.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Освен“ е в нашия текст. Иде реч за предложената ал. 2. Идеята е да падне „освен“.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Да, той трябва да каже всичко по чл. 508 – то няма разлика дали си трето задължено лице по договор за наем или си работодател. Трябва да кажеш имаш ли такъв работник, даваш ли заплата, има ли да взема пари, по банков път ли плащаш.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Доколкото разбирам, адвокат Гигова иска да каже – да се препрати към чл. 508 – „дава обясненията по чл. 508, ал. 1.“
    ВАЛЯ ГИГОВА: Да, точно.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е логиката.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Е даде, ама не е хубав изразът – „освен обясненията“, защото не става ясно, че се дават.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Имаше логика, защото преди нямаше текстът, който господин Митев предложи за банковата сметка. Сега вече го има, и действително е по-удачно предложението на адвокат Гигова – просто да се препрати към чл. 508, ал. 1.
    Този израз вече го има горе – преди малко го приехме.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тоест ал. 2 да бъде със съдържание?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не, да препраща към чл. 508 всичко.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, препратката трябва да я формулираме. „Третото задължено лице дава на съдебния изпълнител обясненията по чл. 508, ал. 1.“
    ВАЛЯ ГИГОВА: „Третото задължено лице дава на съдебния изпълнител обясненията по чл. 508, ал. 1.“
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре.
    Госпожа Атанасова прави това предложение по чл. 83.
    ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Правя предложение по чл. 83 – „третото задължено лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител обстоятелствата по чл. 508, ал. 1“.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Третото съдебно лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“ (Уточняващи реплики.)
    Който е съгласен с предложението на госпожа Атанасова, моля да гласува.
    За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
    Приема се.
    При това положение Ви предлагам да приемем текста на вносител по принцип, заедно с приетото предложение на госпожа Атанасова.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
    Приет е § 61.
    Колеги, точно тук между чл. 512 и следващото предложение, което се отнася за чл. 517а повтарям, предложението, което изчетох пред Вас преди три часа по отношение на изменение и допълнение на чл. 515 заедно с мотивите, които Ви представих и заедно с текста, който беше разпространен на Вашето внимание. (Уточнителни реплики.)
    Преди да започна дебата, правя следното уточнение. Възразявате ли с оглед гласуването на текста на нова ал. 2 за § 61, където се преномерират алинеите – сегашна ал. 2, ал. 3 и ал. 4, някои от които препращате към Търговския закон да дадем мандат на колегите експерти и референти да отразят препратките точно?
    Сега се връщаме към предложение на народния представител Данаил Кирилов за изменение и допълнение на текста на алинеи 1, 2 и 4 на чл. 515.
    Необходимо ли е да го прочета отново? (Реплики.)
    Ще ги изчета. Уважаеми колеги, в рамките на работната група бях предложил същия текст. Колегите разполагаха с него и дадоха писмени становища. Имаме становище от доц. Траян Конов, имаме становище на Борислав Белазелков, което е постъпило по пощата, и становище на адвокат Атанасов.
    Становището на съдия Борислав Белазелков е следното: „Предлагам Ви да обсъдим следното предложение за нов чл. 515, ал. 1“ и дава предложение за чл. 515, ал. 1: „Налагането на запор върху налична ценна книга става чрез опис и изземването от съдебния изпълнител, който е влагал в банка. Ако ценната книга не се намери у длъжника и той откаже или не я предаде, съдебният изпълнител овластява взискателя да поиска нейното обезсилване от свое име, (за сметка на длъжника по реда на Глава петдесет и трета ГПК) като решението за обезсилване се издава на съдебния изпълнител, а дупликат от ценната книга може да иска купувач от публичната продан.
    По-нататък казва: „останалите разпоредби са излишни“, тоест измененията в ал. 2 и 4, „тъй като в Закона е уредено, че правата по ценна книга се упражняват въз основа на решението за обезсилване без е необходим дубликат, тъй като решението възпроизвежда ценната книга. Дубликат е необходимо, тъй като правата по ценната книга подлежат на многократно упражняване тоест, интерес от издаването на дубликат може да има само купувача от публичната продан“.
    Тоест, съдия Белазелков смята, че с по-съкратен текст бихме могли да постигнем същия резултат в ал. 1. (Реплики.)
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ако може да се направи аналогия с останалите вещи, които се придобиват, тук трябва да е същото. Този, който купува книжата, ще се легитимира с постановлението за възлагане и с решението, с което се постановява обезсилване. Ако това е така, защото всеки купувач от публичната продан се легитимира по този начин, всички следващи процедури са съвършено безсмислени и доста тромави. А пък купувачът ще ходи да се оправя с дружеството, легитимирайки се с постановлението пред дружеството.
    Аз мисля, че този текст е по-добър, защото ми се вижда по-прост. (Реплики.) Не се занимава с въпроса за дубликати и така нататък. Аз знам становището на Траян Конов – той ми се обади и говори с мен, аз после говорих с Калайджиев, и той смята, че не е прав, че процедурата за обезсилване на книжа не се прилага за акции. Не мисля, че Траян е прав по този спор, първо, защото законодателят не е направил това разграничение, а пък аз в практиката си имам такава процедура. Даже много се изненадах, че той смята, че това касае само заповедните книги. Другите не мислят като него.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доста подробно е становището на доц. Конов, но неговият коментар е във връзка с характеристиките на ценните книги и разделянето им по видове и поименни заповедни на преносител. Той развива тази теза и коментира заповедните ценни книги, чието прехвърляне е достатъчно джиро, че е неприложимо обезсилването към поименни ценни книги, които се прехвърлят чрез цесия. Той подчертава основния проблем с вписването на Книгата на акционерите.
    ВАЛЯ ГИГОВА: По чл. 71 този проблем е, за съжаление, от едно тълкувателно Решение на ВКС, което казва, че с иск по чл. 71 не можеш да браниш членствени правоотношения.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той посочва, че в съдебната практика, приема, че подлежат на обезсилване временните удостоверения. Не е изброил определенията на ВКС и решения по търговско дело. Предлага дружеството да се задължава да издава дубликат, като принуждава с глоба кумулативно органите и физическите лица и имуществена санкция за дружеството.
    ВАЛЯ ГИГОВА: В Германия е солидарна отговорност на дружеството.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Якимов.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Според нас е необходим дубликат за издаването на ценната книга, тъй като само по себе си, нито решението, нито постановлението на съдебния изпълнител представлява ценна книга.
    Акционерът има право и има случаи, когато трябва да има тази ценна книга. Тази ценна книга ще се прехвърли по съответния начин. Постановлението за възлагане на решението не може да произведе това действие и на него да се сложат джирата. За повече яснота е по-добре да бъде изяснена процедурата. (Реплики.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Колегата Белазелков каза, че дубликат е необходим за купувача за последващи разпореждания. (Реплики.)
    ВАЛЯ ГИГОВА: То е същото – ти нямаш нотариален акт за имота, който купуваш на ... цена.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нотариалният акт не е ценна книга, нито...
    Нали трябва да има интерес към тези акции? Ако има затруднения при упражняване на правата...
    ВАЛЯ ГИГОВА: Има много елегантно предложение: „онова решение, което замества дубликата, заедно с постановлението за възлагане, това е легитимацията“. (Уточняващи реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В ал. 4 също има легитимация, където изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа. Купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане.
    Тук сме опитали да го разпишем по-подробно, а да не е по подразбиране.
    ВАЛЯ ГИГОВА: На мен ми се струва, че това предложение е абсолютно ненужно. Ако искате го гласувайте по принцип, пък после ще го мислим като текстове, но няма нужда от това. (Реплики извън микрофоните.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма повече изказвания.
    Закривам дебата и подлагам на гласуване предложението за промени в чл. 515 от ГПК.
    Който е „за“, моля да гласува.
    За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
    Предложението се приема.
    Пристъпваме към предложение от Кирилов, Александрова и Фикирлийска за създаване на нов параграф – за създаване на чл. 517а: „Изпълнение върху обособена част“.
    Само да докладвам, но ще ги гледаме отделно – „Изпълнение върху обособени части от предприятие“.
    Господин Митев уточнява.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Едно уточнение – по отношение на предложението за създаване на § 61а, което аз съм направил, е допусната техническа грешка в изписването на новата разпоредба. Вместо чл. 518а следва да се чете чл. 517а.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Като предложението на господин Митев, заглавието е различно – „Изпълнение върху обособени части на предприятие“, а другото е абсолютно идентично.
    И препратката по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби е същата. (Реплики.)
    Колеги, имате думата.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед на тази редакционна поправка, по-скоро уточнение, което направи адвокат Гигова, оттеглям моето предложение и предлагам да гласуваме предложението на Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
    С оглед процесуална икономия го оттеглям и Ви предлагам да гласуваме, ако няма други изказвания.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По-долу е посочено, че е обособена част от предприятие. (Реплики.) Обособена част като понятие го имаме към предприятието.
    Колеги, правя редакционно допълнение към нашето предложение в заглавието да се допълни „изпълнение върху обособена част от предприятие“.
    Който е съгласен с предложението и с направеното редакционно предложение, моля да гласува „за“.
    За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
    Приема се с редакцията.
    Пристъпваме към § 62 за създаване на Глава четиридесет и пет „а“ – „Изпълнение върху права върху обекти на индустриалната собственост на длъжника“.
    Текст на вносител, който в случая е ГЕРБ.
    Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
    Закривам дебата.
    Който е „за“ моля да гласува.
    За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
    Приема се § 62.
    Пристъпваме към § 63 – текст на вносител в два варианта: вариант І – вносител е „БСП за България“; вариант ІІ – вносители са „Воля“, по отношение на чл. 519.
    Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нямаме никакво колебание и съмнение, че не се допуска изпълнение по сега действащата уредба срещу имоти, вещи и вземания публична държавна или общинска собственост. За държавните учреждения това е изрично казано в чл. 519, ал. 1, а по отношение на общините се извежда от чл. 52, тъй като в ал. 3 се казва, че изпълнението на парични вземания върху друго имущество частна собственост, се извършва по правилата на този дял. Тоест по регламент за противното срещу община длъжник не може да се посяга на имущество, което е нейна публична общинска собственост.
    Такива случаи поне аз не съм чул да има в страната, дори и най-разсеяните съдебни изпълнители не са стигали до там. (Оживление. Реплики при изключени микрофони.)
    Според нас тази уредба е излишна, защото не казва нищо ново.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предполагам, че освен всичко друго, тук се имат предвид случаите, в които липсва актуален акт за публична общинска собственост, актът е стар и съдебните изпълнители налагат действие докато се издаде. (Реплики.) В Перник целият градски транспорт замина така.
    Други изказвания? Няма.
    Пристъпваме към гласуване на вариант І:
    За – 6, против няма, въздържали се – 12.
    Подлагам на гласуване вариант ІІ на „Воля“:
    За няма, против няма, въздържали се – 12.
    Не се приема нито един вариант.
    Пристъпваме към § 64. Текст на вносител: „По отношение на чл. 528“. Вносители сме ГЕРБ.
    Господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е проблем, който се обсъжда и в друга комисия на Народното събрание – по въпросите на децата, младежта и спорта, в която се работи още от предходния парламент по множество проблеми, свързани с децата. В този контекст се разглеждаха и гражданските организации, които се занимават с тази материя, по отношение на това, че родители не могат да осъществяват режим на лични отношения с децата си след развода. Това е много тежък социален проблем. Една от мерките, които се набелязаха, затова сме предложили в частта „Изпълнителен процес“ – то е ясно, че трябва комплекс от мерки за този проблем, тъй като и Върховният съд каза в тълкувателно решение, че глоба може да се наложи само за неизпълнение на задължението длъжникът – неизправният родител, да отговори на поканата за доброволно изпълнение. Само тогава се налага глоба. За последващи неизпълнения, нарушения на режима лични отношения глоби не се налагат. При това положение единственият механизъм за изпълнение на режим лични отношения с деца е съдебният изпълнител да отиде и физически, със сила, с полиция да предава детето, което е много тежко и травмиращо.
    Нашата идея, която предложихме и беше възприета на ниво и граждански организации, и Министерството на правосъдието тогава, беше именно с цел превенция, подчертавам. Ние не искаме да налагаме глоби на родителите, за да можем после да си ги събираме, защото следващата алинея е свързана с предходната. Целта тук е просто родителите да знаят, че трябва да изпълняват съдебните решения, определенията, свързани с режима на лични отношения, доброволно, а не да се стига до физическото им предаване, респективно до налагане на глоби от съдебния изпълнител.
    Обаче има една редакция на ал. 5, ако мога да я предложа, от доклада на съдия Белазелков на конференцията – смятам, че е по-добра и е по-кратка. Всъщност както е сегашната уредба. Промяната е само в началото:
    „В чл. 528, ал. 5 след думите „съдебният изпълнител“ се добавя „по искане на взискателя налага глоба на длъжника за всяко нарушение по чл. 527, ал. 3 и“ и продължава старият текст. Всъщност много по-малка е поправката и по-изчистена.
    Казваме, че редакцията на съдия Белазелков е по-добра, защото тя оставя действащия текст, а само се добавя „по искане на взискателя налага глоба на длъжника за всяко нарушение по чл. 527, ал. 3 и“.
    Следващата алинея – виждате, че е предложено „След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба също се изпраща в Националната агенция за приходите, която възлага на съдебния изпълнител неговото събиране по реда на този Кодекс“, но пак коментар на съдия Белазелков и смятаме, че е прав – не е необходимо документите да се движат между нас и НАП. Просто може да се каже:
    „Създава се ал. 6:
    „(6) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същата се събира от съдебния изпълнител по реда на този Кодекс.“
    Да няма това движение на писма от нас до НАП – „Моля да ни възложите по силата на ГПК“, те да ни върнат писмо „Да, добре, възлагаме Ви“, тъй като Законът го казва директно. (Реплика при изключени микрофони от госпожа Валя Гигова.)
    Винаги глобата е в полза на държавата. (Реплика при изключени микрофони от госпожа Валя Гигова.)
    Не е необходимо, защото в чл. 527, ал. 1 му се налага глоба до 200 лв., а това препраща към чл. 527, ал. 3. (Реплика при изключени микрофони от госпожа Валя Гигова.)
    Просто ще продължи: „След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същата се събира от съдебния изпълнител по реда на този Кодекс и се превежда по сметка на Националната агенция за приходите.“
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дичев.
    Колеги, някой от Вас прави ли предложение по реда на чл. 83, ал. 5 в смисъла, който чухте, който господин Дичев от Камарата на частните съдебни изпълнители изложи подробно, изложи мотиви за редакция на ал. 5 и на ал. 6? Не виждам.
    Други изказвания? Няма.
    Колеги, моля да гласуваме текста на вносителя за § 64. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Приема се текстът на § 64 по вносител.
    Пристъпваме към § 65.
    Имаме само текст на вносител за изменение на чл. 627в, ал. 1 от Кодекса. Доколкото помня, това касае международен граждански процес.
    Изказвания по текста на § 65 за допълнение на чл. 627в, ал. 1? Няма.
    Моля да гласуваме текста на вносителя за § 65. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Приема се текстът на вносителя за § 65.
    Пристъпваме към „Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението.
    Изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
    Моля да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. – за 18, против и въздържали се няма.
    С този резултат се приема наименованието.
    Параграф 66.
    Текст на вносител. Тук правя уточнението, че този текст е във връзка с отхвърлянето с гласуване на измененията в чл. 446, внесени от колегите от БСП – мисля, че вариант І.
    Изказвания по § 66? Няма.
    Моля да гласуваме § 66. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Предложението на вносителя за § 66 не се приема.
    Параграф 67.
    Текст на вносител.
    Тук колегата Йоцов правилно ми напомня, че това също е по отношение на отпаднал вече текст, свързан с тарифата по чл. 73, ал. 3.
    Изказвания по § 67? Няма.
    Моля да гласуваме § 67. – за и против няма, въздържали се 18.
    Параграф 68 – имаме два варианта.
    Той е по отношение на наредбата по чл. 450а за електронните запори.
    Давам думата на представителя на Министерството на правосъдието по отношение на § 68 в двата му варианта, като правя уточнението, че са идентични – по-добра е редакцията в § 68. Виждам, че ние сме го направили тук с цифра. Ще Ви предложа после да го приемем по принцип, и вариант ІІ.
    Заповядайте.
    ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Министерството на правосъдието в становището си е предложило тримесечният срок да ни бъде удължен до максималния шестмесечен срок по чл. 45 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Вие знаете, че бяха направени промени в Закона за нормативните актове и се предвиди 30-дневен срок за обществено обсъждане на проекта за нормативен акт. Оценката на въздействието, която се прави преди изработването на нормативния акт и която за органите на изпълнителната власт преминава през една процедура на съгласуване с администрацията на Министерския съвет, след това се връща с указание, преработва се отново. Така че се губи много технологично време и този тримесечен срок е недостатъчен, а тази наредба, предполагам, всички имате представа, че е достатъчно сложна и изисква участието на широк кръг специалисти. Затова Ви молим за шестмесечен срок.
    ПРЕДС. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
    Ще се съобразя с това уточнение и ще направя предложение по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника във вариант І думата „тримесечен“ да я заменим с „шестмесечен“ срок.
    Други изказвания по текста на § 68 в двата му варианта? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението, което правя заедно с колегата Александрова, която се присъединява, за промяна на срока от „тримесечен“ на „шестмесечен“. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Приема се редакцията от „тримесечен“ на „шестмесечен“ срок.
    Сега да гласуваме заедно вариант І и вариант ІІ, тъй като на практика са с идентичен текст, заедно с приетата редакция за шестмесечен срок от влизане в сила на ГПК – за издаване на наредбата по чл. 450а, ал. 3. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Подкрепят се по принцип вариант І и ІІ с корекцията за шестмесечен срок за издаване на наредбата по чл. 450а, ал. 3.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, пристъпваме към § 69.
    Текст на вносител. Вносителят е ГЕРБ.
    Заповядайте, госпожо Белчина – Министерството на правосъдието.
    ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Бих искала да уведомя народните представители, че в Министерството на правосъдието току-що стартира такъв проект за създаване на онлайн платформа за електронни публични търгове – той е съвсем в началото си. Срокът на проекта е 18 месеца. Координатор ни е господин Якимов. Така че ние бихме искали да бъдат синхронизирани сроковете по проекта със срока, който е даден за изграждане на тази електронна платформа и за приемане на наредбата. Тоест да бъде 18 месеца.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    С господин Митев обсъждаме дали да не разделим двете действия с различен срок, тоест платформата да е с 18 месеца, а наредбата – изрично да напишем 12 месеца. (Реплики при изключени микрофони.)
    Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 да разделим сроковете за двете действия и текстът да стане: „В срок 18 месеца от обнародване на този Закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформа за електронни публични търгове и в срок от 12 месеца от влизането в сила на този закон приема наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове“.
    Други изказвания? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението по чл. 83. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Заповядайте.
    РОСИЦА ДИЧЕВА: Да напишем, че Министерството на правосъдието създава онлайн платформа, обаче министърът на правосъдието издава наредба. Нали може така? (Реплики: „Да, точно така“.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение гласуваме текста на вносителя, заедно с приетите предложения. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Пристъпваме към § 70.
    Три варианта.
    Вносител на първия вариант е ГЕРБ, на втория и на третия – „Обединени патриоти“. Може би има грешка в номерацията.
    Колеги, съдържателно според мен трите варианта са еднакви. Приемате ли да ги приемем и трите по принцип и да възложим на колегите референти да определят финалния текст?
    Моля да гласуваме. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Пристъпваме към § 71.
    Имаме текст на вносител – от „Обединени патриоти“.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Колеги, трябва да отхвърлим този текст във връзка с приетите вече изменения на чл. 280 и следващите, които направихме по отношение на касационното производство, тъй като този параграф вече касае други разпоредби, които отхвърлихме с гласуването. Така че този също трябва да бъде отхвърлен.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И приехме Вашето предложение.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Приехме предложението за „Преходни и заключителни разпоредби“ – можем да използваме самия параграф. Тогава правя уточнението, че трябва да отхвърлим не параграфа, а съдържанието, което е по вносител, и да го заместим с приетото предложение по реда на чл. 83, ал. 5, което беше гласувано и прието с мнозинство.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, съгласни ли сте с това предложение? (Реплика при изключени микрофони.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Защо ще го отхвърляте параграфа? Заличаваме съдържанието и слагаме друго. (Реплика: „Нов ще създадем.“) Щом искате да си играете – да пълним доклада с текст, добре.
    Аз променям изцяло съдържанието, след като § 71 ще има нова редакция – предлагам нова редакция, която е гласувана от Комисията. За какво ще отхвърляме нещо друго? Ние сме приели, че новата редакция е тази, която е приета от Комисията, по отношение на заварените производства пред Върховния касационен съд. Текстът просто е заменен – това даже е технически въпрос. Според мен не би трябвало да го подлагаме на гласуване, тъй като ние гласувахме, че ще има параграф в Преходните и заключителните разпоредби.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, има ли възражения по това предложение?
    Моля да гласуваме. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Приема се § 71 да бъде със съдържанието, така както беше прието в предходен момент, когато обсъждахме частта „Касационно обжалване“.
    Пристъпваме към § 72 – В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в чл. 163 се създава ал. 4.
    Текст на вносител – ГЕРБ.
    Господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Бихме искали да споделим с Вас – Вие да решите дали не е по-удачно събирането на публични вземания да си остане по реда на ДОПК, а само обжалването на действията да се регламентира с този текст, че е по реда на ГПК пред съдилищата с оглед правото на защита на длъжниците.
    Мотивите ни за това са следните. Ние не сме категорични кое е по-добре – категорични сме, че обжалването на действията на съдебните изпълнители трябва да е по реда на ГПК пред съдилищата, защото по ДОПК обжалването е пред горестоящия административен орган и хората не могат да се защитят, ако съдебен изпълнител при действията по ДОПК прави някакви нарушения. Както виждате, с новите редакции на ГПК защитата на длъжника изключително се засили. Нормално е, когато събираме публични вземания, длъжниците да могат да използват.
    Притесненията ни за това да събираме по ГПК вземанията изхождат от това, че когато производството е по реда на Гражданския процесуален кодекс, винаги сме длъжни да присъединяваме – присъединени по право взискатели, имам предвид държавата най-вече. Както масово в момента и общините, и други държавни институции възлагат малки суми, включително Висшият съдебен съвет по споразумението – по 20, 30, 50 лв., ако ги събираме по реда на ГПК, ще трябва автоматично да присъединим всички публични задължения на едно лице или фирма, ако е търговец, при което ще се получи, че за тази малка сума може да стане едно мегапроизводство и да създадем проблеми, които не сме имали. Докато, ако събирането е по ДОПК, то си върви само за сумата, по която е възложил държавният орган, няма присъединяване по право на други.
    Така че според нас може би друга редакция е по-удачна: „Когато публичното вземане е възложено за събиране на съдебен изпълнител, той има правомощията на публичен изпълнител, освен тези по чл. 187б, ал. 1, т. 1 – ДОПК“ (това са отсрочване, разсрочване, нямаме право да правим такива неща), „а действията и отказите на съдебния изпълнител подлежат на обжалване на основанията и по реда на ГПК.“
    Разсъждаваме на глас.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук ще оплетем процесуалния ред.
    Госпожа Гигова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Смятам, че това е абсолютно нарушение на основни правила и принципи. Смятам, че предложението на ГЕРБ е абсолютно правилно. Защо? Защото производството, по което се развива изпълнението, зависи от органа, който го извършва. Едно са публично-правните функции на съдебните изпълнители, независимо дали те са частни, или държавни, съвършено друго са функциите, възложени на публичния изпълнител. Само по възлагане, когато е изключен от публично-правните функции, може да се спазва до процесуален ред, и това е ЗОС – единственото изключение, макар че и там текстът не е прецизен. Така че аз имам възражение, което е концептуално. Ако едно вземане се събира от съдебен изпълнител, съдебният изпълнител ще спазва това производство. Ако се изпълнява от публичен изпълнител, ще се изпълнява по реда на ДОПК.
    Не забравяйте, че дори и в делата, които са Ви образувани от държавата, за събиране на публични вземания, важат общите правила за присъединяване на взискателя. Вие може да имате обезпечени кредитори, кредитори с наложени възбрани и запори, но това ще го разберете, когато насочите изпълнението върху конкретно имущество.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: …важат разпоредбите да присъединяваме държавата за всичките й задължения – ние събираме, когато е публично вземане, само това конкретно вземане.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Значи Вие ще спазвате ГПК – в този ред на мисли пак ще Ви трябва удостоверение дали има публични вземания, защото няма как да нарушите процедурата си. Когато държавата излезе из руслото въобще на гражданския процес, едва тогава може да имате само по възлагане конкретно вземане да съберете. Мисля, че това, което предлагате, просто чисто концептуално е съвършено погрешно.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да поставя следния въпрос: възможно ли е в тази редакция да направим изключване на прилагането на норми от ГПК, тоест изразът да стане: „Събирането се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс, освен правилата на Глава четиридесет и първа „Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми“? Да не се занимават с други вземания.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Как няма да се занимават с други вземания? Те тръгват да насрочват изпълнение върху ипотекирания в моя полза имот за събиране на държавното вземане и аз няма да съм присъединен взискател?! Как? Я помислете малко, не ги говорете тези щуротии!
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Вие не разбирате. Казах само „единствено за публичните вземания“ – другите публични вземания. Ако отворите ДОПК, ще видите, че там могат да се присъединят други публични взискатели. Следващата алинея или точка, не си спомням, беше за присъединените по право – и не държавата, а са ипотекарният, заложният…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защо искате да нарушите основни правни принципи?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не искаме. Поставихме въпроса, за да се обсъди, защото това ни е притеснението, че за малки вземания, когато присъединим – трябва да съберем 20 лв. глоба от едно предприятие, като пуснем по 191 от ДОПК или ГПК удостоверение за публични и ни дойдат 1 милион публични, тези 20 лв. стават 1 млн. 20 лв.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Искате да кажете, че ще вземете пари за 20 лв., а не за милион и двадесет.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Искаме не само да не вземаме пари – тук не е въпросът в парите, а в това, че ще трябва да предприемем действия вече за събирането на 1 милион.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ще си съберете такса върху 1 милион.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това е в наш интерес да събираме 1 милион – просто казваме, че не искаме да става така, че за малко вземане да присъединим големите вземания на държавата и…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Защо да не ги направите? Ако аз дойда с 5 лв. …
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това не е в наш интерес, което предлагаме, както и да е.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Я ми обяснете въпросът само за таксите ли е? Защото ще работите за малка такса с голям интерес. Това ли е, или не е само това?
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Проблемът е с таксите изобщо. Ние се притесняваме, че утре някой ще каже: те събират малки вземания, обаче от тях правят такива и такива. Ние изобщо не искаме да правим това.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Ще го правите, защото това пише в Закона! Така държавата косвено си събира вземанията чрез съдебни изпълнители.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ние просто споделихме, не сме настоявали, предлагали и така нататък.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Смятам, че това, което предлагате, е страшно грешно.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Само го поставихме на обсъждане.
    В интерес на истината, държавата винаги може да се намеси в такава ситуация и по 191 да спре, отложи, разсрочи – ние няма да събираме голямото вземане.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ескалация става.
    Някой им е възложил малкото, но излизат, да кажем, множество големи. Част от големите може да са също на държавата, а другите да са частни. Действително заради един малък по размер дълг може да направим множество… (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Те могат да се присъединяват и по молба, защото е по ГПК – тогава ще може да дойде всеки. Ние събираме 20 лв., но всеки идва при нас. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Виждате ли докъде ни докарахте – вече отказваме работа и ни е страх да работим? (Весело оживление.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Понякога според мен действително има риск да се ескалира с ликвидността и изпълнението, да се направят множество задължения на един субект – да се направят изискуеми… (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Да, но ако банка получи съобщение и в договора за банков кредит се казва: в еди-какъв си случай кредитът става предсрочно изискуем? (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: В момента публичните вземания ги събираме по ДОПК, с изключение на специална уредба, където има, както е в Закона за местните данъци и такси. Например вземанията на съдебната власт вървят по ДОПК. Затова се замислихме – те станаха много, десетки хиляди. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Разбира се, че са различни. Абсолютно всичко е различно, защото само когато има специална уредба… (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Ние изпълняваме публични функции. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Това не сме си го измислили ние – това е така вече 11 години.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Има съдебна практика.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Между другото, има и други мнения, например мнението на Белазелков е, че не се определя от качеството на органа, а от естеството на вземането – щом е публично, се събира по реда за публичните вземания. Това го пише в реферата му – сега чета. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Добре, да не спорим – казахме какви са ни съображенията.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
    Единственото, което искам да кажа в резултат на това, което чух и от колегите от Камарата на частните съдебни изпълнители, и от адвокат Гигова. Все повече съм с убеждението, че всъщност текстът на вносителя е възможно най-изчистеният, най-добър и не води до такива колизии и различни възможности за тълкуване. Разбирам и обратната хипотеза, която изложиха колегите от Камарата, но лично аз мисля да подкрепя текста на вносителя в този случай.
    Приканвам, ако няма повече изказвания, да гласуваме и с гласуване да определим.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прекратяваме дебата и пристъпваме към гласуване.
    Моля да гласуваме текста на вносителя. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Параграф 73.
    Всичко трябва да е разделно тук – осем точки поне.
    Съгласни сте, че трябва да е разделно и обсъждането, и гласуването.
    По т. 1 вносителят на предложението е ГЕРБ – по отношение на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
    Заповядайте, госпожо Гигова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: В тази страна има разделение на публично-правните функции. Частно-правни изявления от всякакъв характер се връчват само от нотариуси. Частните съдебни изпълнители имат други публично-правни функции. Те могат да връчват съдебни книжа при наличието на висящ процес по възлагане от съда и по искане на страните. Вярно е, че ако тази разпоредба бъде приета, всички частно-правни кредитори ще бъдат изключително щастливи. Мисля, че това ще има практическа полза, защото ще се подобри начинът на връчване на частно-правни изявления. Но моето възражение е изцяло концептуално – публично-правните функции в тази държава са разписани в ГПК и всеки да си знае мястото. Съдебният изпълнител се занимава с изпълнителния процес, но тайно си се занимава с частно-правните изявления, предшестващи всякакъв процес. Не че няма да има полза, пак казвам, да не бъда разбрана погрешно, ще има полза, защото съдебните изпълнители ще имат много по-голям стимул да го правят от нотариусите.
    Но смятам, че това е концептуално грешно и не бива да се смесват тези функции. Не че няма да има практическа полза.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз пък смятам, че предложението на вносителя е добро, в смисъл – разбирам теоретично концептуалните забележки на адвокат Гигова, но ние в момента имаме примерно отказ в някои райони на страната нотариусите да връчват нотариални покани.
    Това, което казахте, е точно в тази връзка. Да, те имат публично-правни функции, установени, че са задължени да връчват – като отида и му занеса нотариалната покана на уважаемия нотариус, да я връчи, само че той отказва да я връчи: „Въобще не ми се занимава с връчване на нотариални покани“. Абсолютно разбирам – дори бих казал, че поздравявам колегите от ГЕРБ, че са се сетили да го направят, защото действително е в облекчение на гражданите. Да, може би ще боде очите – чисто теоретично, концептуално и така нататък, но пък ще решим съществен проблем. Съществен проблем на частно-правните субекти ще решим по този начин.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не може на органа, който е натоварен по силата на Закона да изпълнява изпълнението в тази държава, да му се влагат други публично-правни функции.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Нека да чуем тогава колегите от Камарата какво мислят. Те биха ли се натоварили? Добре, ще ги натоварим…
    ВАЛЯ ГИГОВА: Само да довърша. Това, че нотариусите отказват да връчват покани, означава, че Инспекторатът не си е на мястото. Като откаже два пъти да връчи нотариална покана, при положение че е публичен орган и като бъде заличен от регистъра на нотариусите, повярвайте ми, няма никой да Ви откаже.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Напълно съм съгласен с Вас, адвокат Гигова, но все пак предполагам, че на всички ни е пределно ясно какво се случва в реалния живот. В смисъл – никой, първо, няма да тръгне да пише до Инспектората, хайде, и малкото хора, които ще напишат – Инспекторатът по една или друга причина няма да стигне до тази крайна мярка, която Вие казахте. Частно-правният субект продължава да си страда, като не може да си отправи изявлението до другата страна и да създаде примерно доказателство за един бъдещ процес.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Заповядайте.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Това предложение не е продиктувано от някакви мотиви – дайте сега съдебните изпълнители нещо допълнително да правят, а всъщност това, което каза господин Митев, е истинската причина, защото при нас от години идват и граждани, и фирми, и банки включително, които се оплакват, че не могат да връчат частно-правни документи. Нас пък ни интересуваше специално защо примерно определени производства, да кажем – на банките, не стига до нас, а в тълкувателното решение на ВКС за предсрочната изискуемост се оказа, че това е един от проблемите. Така че това е продиктувал реалният живот.
    Иначе, разберете ни правилно, ние сме говорили с Нотариалната камара, изобщо това не ни е мотивът да влизаме в някакви колизии с друга професия за правомощия.
    Това е много старо предложение – отпреди две години, мисля. (Реплики при изключени микрофони.)
    СТОЯН ЯКИМОВ: В западните демокрации – изобщо не е навлизане, защото там нотариусите не се занимават с връчвания, а частните съдебни изпълнители се занимават с това – то е логично, защото са на терен. Ние по цял ден работим с връчвания, по цял ден имаме екипи, но това е съвсем друга тема. Не настояваме на това, разберете ни правилно – каквото реши законодателят. Изобщо не държим на това предложение.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Асоциация на банките.
    ЕЛЕОНОРА ХРИСТОФОРОВА: При цялото ми уважение към аргументите на адвокат Гигова за концептуални проблеми, разбира се, ние смятаме, че ще е изключително положителен практическият ефект от тази възможност.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване т. 1 – текст на вносител. – за 12, против няма, въздържали се 6.
    Приема се текстът – засега.
    Пристъпваме към т. 2 – създава се чл. 19а, това е пак Законът за частните съдебни изпълнители. Вносители са „БСП за България“, „Воля“ и „Обединени патриоти“.
    Имате думата за изказвания.
    Заповядайте.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Според нас няма нужда в материално-правен закон, какъвто е Законът за частните съдебни изпълнители, да се въвежда процесуално задължение, което е предмет на Гражданския процесуален кодекс. Нали досега всички се занимавахме толкова време с него – въведоха се нови срокове и задължения в самия Кодекс, отговорности, така че абсолютно излишно е в Закона за частните съдебни изпълнители да пише, че е длъжен по молба да му представи копие от документи по делото в 7-дневен срок от постъпване на молбата. Систематично изобщо тази уредба не е тук. Да, в Устройствения закон. Странно ни е като предложение. Това са неща, които се уреждат в процеса.
    Имайте предвид, че всеки ден може да идва длъжникът да подава молба за копие от документи, между другото, това се използва, и ако делото е 10 тома, започва веселба.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вие ще му давате само новопостъпилите – от последната молба. (Весело оживление.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Наистина това е възможност длъжниците да тормозят съдебните изпълнители.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Омбудсманът ще каже – да, но не защитавате длъжника да си събере копие на делото. (Реплика при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Таксата е 10 лв., независимо дали делото е 10 тома. Има длъжници – правят го, има кошмарни дела, по които длъжникът нарочно подава жалби – колегите адвокати знаят, само и само да създава суматоха и напрежение в съдебния изпълнител – да преснимаш хиляди страници. Знаете колко струва това като разход, а таксата е 10 лв. Така че това е начин да се тормозят съдебните изпълнители от недобросъвестни длъжници с излишни разходи. Никой не може да откаже на страна да предостави копие от документи.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: А с добросъвестните какво трябва да направим? (Реплики при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Има наредба за служебния архив на частните съдебни изпълнители, тя е малко по подобие на нотариалната, там е задължението. Член 19: „Страните и техните представители се запознават с делата в канцеларията на частния съдебен изпълнител или в стая за четене на делата. По писмена молба служителят издава удостоверения, преписи, копия и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разпореждане на частния съдебен изпълнител.“ Значи тук срокът се удължава –наредбата е още по-кратка. Страните са защитени от това.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да подкрепя тази разпоредба. Ще видим в залата реакцията на омбудсмана или евентуално на колегите. Приемам това, че досега длъжникът има достъп до книжата, до документите в изпълнителното дело. (Реплика при изключени микрофони.)
    Недобросъвестните не се обхващат от тази норма. Напротив, недобросъвестните тук ще станат пό недобросъвестни. Затова казвам, че се убедих, че не бива да се подкрепя. Даже ще бъдат поощрени, защото всяка седмица ще искат такова копие.
    Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя по т. 2. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема предложението по т. 2.
    Пристъпваме към предложението по т. 3. Вносители са „БСП за България“, „Воля“ и „Обединени патриоти“. По отношение на чл. 65 от Закона за ЧСИ.
    Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Предложенията по т. 3 всъщност променят квотите в дисциплинарната комисия, обръщат ги, увеличават квотата на министъра на правосъдието. Ние смятаме, че това не е правилен подход, защото в последните години особено нашата дисциплинарна комисия се доказа като един дори независим орган, защото имаме немалко случаи, в които самият Съвет на Камарата обжалва решенията на дисциплинарната комисия, като счита, че не са правилни по конкретен казус. От друга страна, имаме многобройни обжалвания от страна на министъра на правосъдието. Практиката на Върховния съд, който е последна инстанция по дисциплинарните производства, сочи някъде около 70% потвърждаване на решенията и всъщност не виждаме каква е нуждата да се правят такива радикални промени в състава на дисциплинарната комисия по принцип. Не сме съгласни с това.
    Отделно от това, смятаме, че ще влезе в колизия със Закона за частните съдебни изпълнители – имаше текст, който казва, че частният съдебен изпълнител е независим и се подчинява само на Закона. По този начин, променяйки квотите, министърът на правосъдието един вид ще се превърне в работодател на частните съдебни изпълнители и тяхната независимост ще бъде грубо нарушена под угрозата за санкциониране от страна на министъра.
    Тази независимост на частния съдебен изпълнител не е самоцел – тя следва от независимостта на съдебната система, на съдебната власт, доколкото изпълнението на съдебното решение трябва да бъде точно по начина, по който е постановил съдията, да бъде в размерите, в които е постановено в решението, и в разумен срок.
    Промяната на квотите води до намеса в независимостта. Да не продължавам да говоря в тази посока – ясно Ви е какво имам предвид, че нещата се обръщат с главата надолу, а според нас няма нужда от това. Министерството на правосъдието може да каже тяхната гледна точка.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сега ще дам думата на представителите на Министерството и на омбудсмана, но кратко.
    ЧОНКА КОВАЧЕВА: Омбудсманът подкрепя текста на вносителя, тъй като по този начин ще се засили контролът върху дейността на частните съдебни изпълнители от страна на Министерството на правосъдието. Това всъщност е вързано и с разпоредбата на чл. 70, ал. 4, която е малко по-надолу. Освен че се променя съставът…
    СТОЯН ЯКИМОВ: Това предложение ще доведе, че от трима членове на дисциплинарната комисия трима могат да бъдат от Камарата или трима от Министерството, което е абсурдно. В тяхната последователност тези разрешения и предложения водят дотам.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Категорично против да се прави такова нещо – контролът на министъра на правосъдието е изключително силен, има цели два инспектората – финансов и по ЗСВ, които се занимават преимуществено с частните съдебни изпълнители. Имаме дисциплинарна комисия, която е по равен брой членове между министъра на правосъдието и Камарата на частните съдебни изпълнители. За разлика от другите правни професии, които се саморегулират, това е единствената професия у нас, която има равно участие на министъра на правосъдието в дисциплинарната комисия.
    Когато една комисия работи, каквито са безспорно статистическите показатели на тази комисия, пак подчертавам, особено в последните две-три години, сега да правим рязка промяна и да спрем нещо, което върви добре – казах и в предишните дебати, имаме 10 лишавания от права само в последната година и половина. Още 10 са в процедура. Имаме 70 и няколко дисциплинарни производства от началото на годината до този момент. Това е изключително сериозна контролна дейност, съвместно с министъра на правосъдието и затова смятаме, че не е удачно това, което се предлага, а чисто математически това, което е предложено в т. 5, се получава така, че чрез жребий се определя всеки един състав и всъщност в един състав могат да бъдат трима представители на Камарата, в друг състав – трима от квотата на министъра на правосъдието. Категорично не сме съгласни.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Министерството на правосъдието.
    ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Министерството на правосъдието се въздържа да подкрепи това предложение. В мотивите няма посочени никакви основания за това, освен едни твърдения, нито има анализ как е работила комисията, нито какви са пропуските, недостатъците, няма нищо, което да доказва твърденията, които са направени в мотивите.
    По никакъв начин не може от това, което е посочено там, да се направи обоснован, несъмнен извод, че е необходима промяна. Напротив, впечатленията, и нашите са такива, че комисията работи добре.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Мисля, че няма по-добър регулатор за една гилдия от саморегулацията, макар че в случая не е точно така, защото сте с публично-правни функции. Без да им правя комплимент, защото не мога да кажа нещо, което не е истина, мисля, че те имат най-добрата дисциплинарна политика от всички гилдии. Без да ги хваля, защото ги критикувам от време на време, но сега смятам, че те наистина имат най-добрата политика. И не виждам защо трябва да се меси Министерството на правосъдието повече. Струва ми се, че един съдебен изпълнител е доста по-обективен при преценка на работата на друг съдебен изпълнител, отколкото представители на Инспектората на Министерството, с цялото ми уважение към тях.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    Пак оставихте дилемата на законодателя.
    Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
    Въз основа на казаното, доколкото разбрах, всъщност в дисциплинарната комисия имаме равен брой членове. С оглед на аргументите, които изложихте, добре, съгласявам се с тях – това е промяната на ал. 1. Примерно Вие твърдите да останат там и да няма промяна на чл. 65, ал. 1. Но аз намирам пък някаква логика в промяната в ал. 2 по отношение на мнозинствата за вземане на решения с оглед на факта, че на практика – малко ще разсъждавам теоретично, може да се окаже, че всички членове, които са от Камарата, гласуват и по този начин се взема решение, или обратното пък – само с гласове от Министерството на правосъдието да се приема решение. Струва ми се, че тук промяната на мнозинството с мнозинство от две трети е удачна. В тази връзка ще помоля да направим разделно гласуване и на предложенията по буква „а“ и по буква „б“. (Реплика при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е замяната на квотата на Министерството на правосъдието – от една втора на две трети. На практика логиката е такава – осем стават девет, четното става нечетно, но паритетът, който е на двете квоти, се измества силно в полза на едната квота. Министерството на правосъдието става с шест представители, частните съдебни изпълнители – с трима. (Реплики при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Бих Ви предложил по-скоро да се мине към увеличаване на наказанията, каквито предложения има и…
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не вървим напред.
    Колеги, закривам дебата. Разделно гласуване.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: С оглед това уточнение, което беше направено, не виждам вече смисъл. Мислех, че това са мнозинства, но след като са квоти, няма смисъл от разделно гласуване. На практика няма как едната промяна да не е свързана с другата.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вероятно при девет човека състав има вариант за по-меко, непропорционално съотношение. Примерно квотата на Министерството да бъде петима членове, а частните съдебни изпълнители да бъдат четирима. Така умишлено предпоставяме мнозинства.
    Не знам какви са били съображенията да се стигне до настоящата редакция.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Целият Закон за частните съдебни изпълнители така е писан, че Камарата и Министерството трябва да работят заедно. Включително примерът с дисциплинарната комисия – четирима представители на Министерството, четири на Камарата. Трябва да се работи съвместно, за да се регулира и постига най-добрия баланс и решения за гражданите. (Реплики при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А резултатите къде са?
    Нека тук да не влизаме в мерки и теглилки. Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване цялата точка 3 на § 73. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема.
    Пристъпваме към т. 4 от § 73 – тя е по отношение на чл. 68, ал. 1:
    в т. 2 – глобата, която е от 100 лв. до 10 000 лв. – се предлага 100 да се замени с 1000, тоест да стане от 1000 до 10 000 лв.;
    в т. 4 – „лишаване от правоспособност за срок от една до пет години“, „една“ се заменя с „три“ и трябва да стане „лишаване от правоспособност за срок от три до пет години“.
    Пропуснах да съобщя вносителите – БСП, „Воля“ и „Обединени патриоти“ са за увеличаване началния размер на глобата, БСП и „Воля“ са за корекцията – лишаването от правоспособност.
    Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ние нямаме против, принципно говоря, увеличаване на размера на санкциите, въпросът е, че и в двете предложения като че ли има големи луфтове, които се премахват. В смисъл – санкцията трябва да съответства на наказанието. Ако се скочи, както е в буква „б“, директно на три години минимум наказание, се оказва, че ще нарушим основни принципи в правото. Абсолютно неправилно, защото едно деяние, едно нарушение, което трябва да се накаже с една година лишаване от права например, ще трябва да бъде наказано с три. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Да, като видим, че е прекомерна санкцията, че няма такава санкция, която да съответства на това нарушение, ще трябва да се прилага най-вероятно освобождаване.
    По отношение на глобите обаче сме съгласни да се увеличи глобата от 100 направо на 1000, въпреки че важи същият принцип – може би 1000 не е малка сума, но пък щом се е завъртяло цяло производство заради този съдебен изпълнител, нека поне да има смисъл от това производство, защото 1000 лв. е сериозна сума.
    Ние подкрепяме да се увеличи глобата на 1000 лв., но по буква „б“ според нас не е удачна тази промяна, защото множество случаи ще останат извън уредбата като такива и най-вероятно, както каза адвокат Гигова, това ще провокира дисциплинарната комисия да прави по-ниски наказания.
    Малко по-нататък се предлага лишаване от права завинаги, което ще коментираме, като дойде.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тук Ви докладвам предложение, което е на Христиан Митев.
    По т. 1 от предложението на Христиан Митев към § 73:
    „В чл. 68, ал. 1 се създава нова т. 5:
    „5. лишаване от правоспособност завинаги“.“
    В чл. 68 се създава нова ал. 3, която описва наказанието по т. 5 и условията, при които се налага.
    Господин Митев, заповядайте.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
    Ще бъда съвсем кратък. С това предложение на база и на мотивите на омбудсмана, и на практиката, която е натрупана до момента, смятам, че със създаването на ново наказание „лишаване от правоспособност завинаги“ се дава възможност на самата Камара на частните съдебни изпълнители на база и на тези заявления, които чухме в по-ранни заседания на Комисията, да може да осъществява много по-сериозна дисциплинарна практика по отношение на тези техни колеги, които извършват толкова тежки нарушения, които водят на практика и могат да обосноват налагането на толкова тежко наказание.
    Ще забележите, че първо това наказание е предвидено в новата ал. 3 като възможност, тоест то не е императивно, и се отнася само до частния съдебен изпълнител, при който имаме налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е лишаването от права от една до пет години по ал. 1, т. 4. Тоест този частен съдебен изпълнител веднъж се е провинил – наложено му е такова наказание, втори път се е провинил – втори път санкция, трети път и е логично на такъв човек в един момент да му бъдат отнети правата завинаги, защото след това се случва пък онова, на което ставаме свидетели, за което и самите частни съдебни изпълнители логично не са очаровани – от кампания срещу тях.
    Остава впечатлението в обществото, между другото, че едва ли не няма никакво изчистване на системата и на професията. Смятам, че това дава такава възможност, но нека и те да кажат какво мислят. Благодаря Ви.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Приветстваме това предложение на господин Митев, колкото и да е крайно – то е възможно най-крайното, няма аналог, говоря за другите професии. Обсъждаше се 2005 г., когато се приемаше Законът за частните съдебни изпълнители. Тогава се каза, че наказанията на частните съдебни изпълнители трябва да са аналогични с тези при нотариусите например или адвокатурата.
    В случая приветстваме такава една мярка, защото полагаме огромни усилия и по отношение на контрола, и по отношение на дисциплинарната дейност, и по отношение на изчистване на професията от хора, които явно не осъзнават голямата отговорност, която носят. Така че ние сме съгласни с този текст.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване – разделно, по предложение на господин Митев, т. 4, буква „а“ – замяна на минималния размер на глобата 100 лв. с 1000 лв. – за 18, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    Подлагам на гласуване буква „б“ – лишаване от правоспособност, „една година“ да се замени с „три години“. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема.
    Пристъпваме към предложението на Христиан Митев по т. 1 от неговото предложение – да се създаде нова т. 5, заедно с регламентацията по отношение лишаването от правоспособност завинаги. – за 18, против и въздържали се няма. Приема се.
    Пристъпваме към т. 5 от § 73.
    Два варианта на предложение по отношение на чл. 70, ал. 4. Първият е на „БСП за България“, вторият е на „Воля“ – не бяха подкрепени предходните предложения, които обуславят промяна в числеността и квотите на дисциплинарния съвет или комисия – комисия е по Закон. Да, тук вече е състав. Ние в комисията не ги приехме. Оттам тръгват числата.
    Има ли изказвания по двата варианта на т. 5? Няма.
    И двата ги гласуваме.
    Който е съгласен да бъде подкрепен който и да е от тези варианти, моля да гласува. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема вариант І и вариант ІІ на т. 5 от предложението.
    Пристъпваме към т. 6 от § 73 – той е по отношение на чл. 78. Има две предложения – на „БСП за България“ и на „Воля“, за създаване на нова ал. 5 – Сборът от всички такси по изпълнението не може да надвишава размера на задължението.
    Имаме и предложение от Христиан Митев – по негова т. 2 за чл. 78, ал. 5, и предложение на Анна Александрова за изменение на т. 6.
    Имате думата за изказвания, мнения, становища, предложения.
    Заповядайте.
    АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Оттеглям направеното предложение от мен в § 73, тъй като на предходно гласуване гласувахме таксите по изпълнението в § 5. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. – Оттегля се т. 1 от Вашето предложение.
    Господин Митев.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Аз също оттеглям т. 2 от моето, която се отнася обаче до т. 6 от текста на вносителя по отношение на чл. 78, ал. 5, тъй като вече гласувахме други размери на таксите, с други ограничения, следващи друга логика.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    Тези части от предложенията на Анна Александрова и на Христиан Митев са оттеглени.
    Подлагам на гласуване предложението по т. 6 на вносителите „БСП за България“ и „Воля“. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема т. 6 на вносителя, а т. 2 от предложението на Христиан Митев и т. 1 от предложението на Анна Александрова се оттеглят.
    Пристъпваме към т. 7 от § 73.
    Предложение на ГЕРБ – чл. 81 се отменя: „Дължимите авансови такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и за вземане на работник по трудово правоотношение се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд. Субсидиарната такса се възстановява по бюджета на съда, ако бъде събрана от длъжника по изпълнението.“ Със субсидирани такси по изпълнението.
    Заповядайте, господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Някаква грешка е станала, защото ако се отменят субсидираните такси, ще излезе, че този тип вземания – социалните, за издръжка, за предаване, както и на работник по трудово правоотношение, всъщност взискателите ще трябва да плащат.
    Текстът на чл. 81 иска да каже, че този тип вземания, този тип взискатели са защитени от държавата, като няма да плащат авансови такси по изпълнението – те ще се плащат от бюджета на съда. Ако отменим текста, приравняваме тези взискатели на всички останали, тоест те на общо основание трябва да плащат.
    За това ние имаме по-добро предложение, ако ми разрешите да Ви го споделя.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Дължимата авансова такса по изпълнението на вземания за издръжка на работник по трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни или общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3 не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.
    Алинея 2 се отменя.“
    СТОЯН ЯКИМОВ: И заглавието, вместо „Субсидирани такси по изпълнението“ – „Освобождаване от авансови такси“.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Алинея 2 е, за да не се плаща от бюджета на съда, както е в момента. Тоест тези взискатели да бъдат освободени от авансови такси, каквато е била първоначалната идея на 81, като се добавят към тях държавата и общините.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Ние, като изпълняваща публични функции професия, разбираме този момент и затова подаваме ръка на държавата да помогнем за събирането на нейните вземания. (Реплики.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Омбудсманът какво казва? (Госпожа Чонка Ковачева говори при изключени микрофони.)
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Мисля, че и Министерството на финансите ще приветства този текст, и общините включително.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С колегата Митев правим предложение по чл. 83, ал. 5 със съдържанието, което прочетох преди малко.
    Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. – за 18, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    При това положение предлагам т. 7 на вносител да не бъде подкрепена.
    Да отменяме ли оригиналното предложение на вносителя, колеги референти? (Реплики при изключени микрофони.)
    Текстът на вносителя да се подкрепи по принцип съобразно приетото предложение по чл. 83.
    Моля да гласуваме. – за 18, против и въздържали се няма.
    Пристъпваме към т. 8 от § 73 по отношение на чл. 83, ал. 4.
    Създава се ал. 4 – вносители са „БСП за България“, „Воля“ и „Обединени патриоти“:
    „(4) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.“
    Господин Митев има предложение по чл. 83, което виждате в неговата т. 2.
    Предложение има и Анна Александрова – в нейната т. 2.
    Тук са сгрешени точките, и при Христиан Митев, но е ясно адресирано предложението.
    Според мен с оглед това, което приехме, може би е добре да се оттеглят. Това е 83 – то кореспондира на 73 от ГПК, което вече е 73а – първата алинея.
    Тук въпросът – предложението за несъбиране на пропорционална такса, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.
    Имате ли съгласие с омбудсмана? (Реплика от госпожа Чонка Ковачева при изключени микрофони.) Че не го поддържа и че се е убедила, че не го поддържа.
    И без това нямате мандат, и не говорите на микрофон – въобще участието на омбудсмана в тези заседания… Вие сте директор там, разчитаме да имате надлежни пълномощия да поддържате позицията на омбудсмана и да я знаете.
    Госпожа Александрова.
    АННА АЛЕКСАНДРОВА: Оттеглям предложението си, господин Председател.
    Ако може, да уточним за протокола: дали и следващите точки ще трябва да оттегля – да Ви упълномощя Вие да ги оттеглите, защото трябва да напусна заседанието.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Приемам упълномощаването. Ако се наложи, ще оттегля от Ваше име.
    Сега Вие си оттегляте т. 2.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Аз също оттеглям т. 2 с оглед направените разяснения.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И колегата Митев оттегля неговата т. 2, която е сгрешена и всъщност е т. 3, ако вярно се номерира.
    При това положение подлагам на гласуване текста на вносителя за т. 8 от § 78. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема т. 8.
    От § 73 единствено не сме коментирали в двете предложения на Митев и на Александрова предложението да се създаде нова т. 9 в чл. 84, ал. 1.
    Заповядайте.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Смятаме, че предложенията са много удачни, защото, Вие виждате, това е допълнителна такса за извършване на действия в неработно време, в почивни или празнични дни и да се товари длъжникът с разноски за действия, които взискателят е решил да извърши в такова време, смятаме, че не е правилно. Това, което са предложили колегите Александрова и Митев, е много правилно.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване идентичните предложения по т. 3 за създаване на нова т. 9 в § 73 по отношение на чл. 84, ал. 1. – за 18, против и въздържали се няма.
    Приема се – създава се нова т. 9, като накрая на текста на ал. 1 на чл. 84 се добавя „и е за сметка на взискателя“.
    Така най-после приключихме § 73.
    Пристъпваме към § 74, където са два варианта на текст на вносител. Първият вариант е с вносители „БСП за България“ и „Воля“, вторият – „Обединени патриоти“. Касае се за изменение на Закона за съдебната власт, чл. 264, ал. 2, изречение второ.
    Имате думата за кратки изказвания.
    Министерството на правосъдието – заповядайте.
    ДАНИЕЛА БЕЛЧИНА: Министерството на правосъдието счита, че понастоящем тази промяна не е оправдана поради това, че нормата беше изменена твърде скоро – през 2016 г., когато се дадоха правомощията да се събират вземанията на органите на съдебната власт. Ние все още не сме видели ефекта от това изменение, нямаме последваща оценка, за да можем да преценим оправдано ли е, или не е възлагането на допълнителни правомощия.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
    Господин Дичев.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Нашето становище е, че принципно публичните вземания, когато се събират от държавата, а не по реда на друг закон, те се събират от специализирани органи. В случая това са публичните изпълнители към НАП. Даването на компетенции на държавните съдебни изпълнители да вършат работата на публичните изпълнители – всъщност ще има конкуренция между два държавни органа, при която не ни е ясно как ще се уредят помежду им. Конкуренция при събиране на частни публични вземания има, но между публично и публично не знам как точно, между два държавни органа. От една страна.
    От друга, държавното съдебно изпълнение – ние имаме статистиката и данните за тях, просто системата, не говоря за колегите – много от тях са ни приятели, но самата система показва катастрофални резултати. Това се сподели от съдии на конференцията по повод 10-годишнината от ГПК. Да събереш само 4,3 милиона за държавни такси, които влизат в бюджета на съда, при положение че само бюджетът, който се предвижда за догодина – 14 милиона само за заплати, без другите разходи, за нас не е правилно чисто държавнически. Всъщност тези публични вземания, които ще се възложат там, няма да се съберат реално в степента, в която биха се събрали било от частни, било от публичните изпълнители, поради което нашето принципно становище е, че не бива да се прави това. Не е принципът тук „то е безплатно за държавата“ – няма нищо безплатно. Държавата харчи средства за събирането. Самите колеги от Националната агенция за приходите имат изследвания и много добре знаят разходите по едно малко задължение колко струват на държавата – те се плащат от данъкоплатците. Това, че ще бъдат прехвърлени при държавните съдебни изпълнители, няма да реши проблема. Знаете какви тежки проблеми има, включително и по отношение на глобите на КАТ, катастрофите по пътищата, чувството за безнаказаност, което битува във всички сфери в нашето общество. То почива именно на това, че тези вземания не се събират. Така че държавата според нас трябва да търси механизми да се събират вземанията, санкциите да се прилагат, за да има правова държава, ред и сигурност за гражданите. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Божанков.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Държавният орган ще си прецени към кого да го насочи.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз моля – дайте с две изречения обяснение как предложената добавка Ви води до тези изводи.
    Вие на практика искате заличаване на вземанията на органите на съдебната власт.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Не, в момента това е действащата разпоредба – органите на съдебната власт. Становището на Министерството на правосъдието е, че е прекалено рано, защото няма оценка какви са резултатите от дейността на държавните съдебни изпълнители по тази разпоредба. Сега се предлага разширяване, като всички публични вземания могат да бъдат събирани от държавните съдебни изпълнители.
    СТОЯН ЯКИМОВ: За сравнение, други държави, където има държавни съдебни изпълнители – в Сърбия тази година ограничиха правомощията на държавните съдебни изпълнители и те събират само вземания за издръжка, трудови правоотношения и предаване на дете, само социалните функции.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам дебата.
    Подлагам на гласуване едновременно, тъй като са идентични, вариант І и вариант ІІ. – за 6, против няма, въздържали се 12.
    Не се приема нито вариант І, нито вариант ІІ на § 74.
    Пристъпваме към § 75 – изменение в Закона за задълженията и договорите, главно чл. 112 от ЗЗД. Първият вариант е на ГЕРБ, вторият – на „Обединени патриоти“.
    Няма изказвания.
    Подлагам на гласуване вариант І и вариант ІІ по § 75. – за 3, против няма, въздържали се 9.
    БСП не участва в гласуването.
    При това положение, колеги, не се приема нито вариант І, нито вариант ІІ на § 75.
    Приключихме § 75 на вносителя.
    Предложение на народния представител Данаил Кирилов по отношение на създаване на нови параграфи относно създаване на Глава дванадесета „а“ с чл. 200а в Закона за енергетиката.
    Подлагам на гласуване първото предложение на Данаил Кирилов за създаване на нова Глава дванадесета „а“ в Закона за енергетиката. – за 1, против няма, въздържали се 11.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на Данаил Кирилов за допълнение в Закона за водите и създаване на Раздел VІ. – за 1, против няма, въздържали се 11.
    Не се приема.
    Пристъпваме към последния параграф от Доклада:
    „§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 75, който влиза в сила шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.“
    ЗЗД не го подкрепихме – това е § 75. При това положение, като нямаме различно влизане в сила, по-скоро може би е добре да го отхвърлим.
    Тук логиката е била – защото имаме два различни момента: за абсолютната давност даваме друг срок от общия срок, който е на влизане в сила, но пък общият срок си е близо до този, който е предвиден в Закона за нормативните актове.
    Няма други изказвания.
    Подлагам на гласуване § 76. – за и против няма, въздържали се 12.
    Параграф 76 не се подкрепя.
    С това Докладът приключи, но имаме оставените въпроси.
    Моля, господин Йоцов.
    БОРИС ЙОЦОВ: Отложено е гласуването по чл. 228, ал. 3 – това е предложение на господин Христиан Митев. Отложените са на Христиан Митев и на Анна Александрова.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 228 – предложението на Христиан Митев и Анна Александрова.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Какво беше предложението му?
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: То е: във всяко положение на делото в първа инстанция ищецът може да привлече, наред с първоначалния ответник, и друг ответник без негово съгласие. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    БОРИС ЙОЦОВ: Спорът беше: докога може да се привлече това лице – дали до първото заседание по делото, дали до приключване на съдебното дирене. Изобщо не се уточни какъв е моментът и кой е крайният момент. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това вероятно е вторият нерешен, изостанал въпрос.
    Много искам да уважим припознатото предложението на доц. Конов, но съм съгласен, че към момента не е доизчистено и не е съобразено. Нека това да го гледа новоформираният Консултативен съвет по законодателство. (Реплика от госпожа Валя Гигова при изключени микрофони.)
    Разбрахме логиката – сигурно вече е станало 22,00 ч.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Оттеглям моето предложение с оглед на станалите дебати и решенията, които бяха предложени на научнотеоретичната конференция по ГПК.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: С оглед упълномощаването на колегата Александрова да оттеглям нейни предложения и аз оттеглям нейното предложение.
    БОРИС ЙОЦОВ: По време на Комисията беше направено предложение от Асоциацията на банките, което току-що раздадохме, по повод на 245 ГПК във връзка с онова тълкувателно решение, т. 18 на Тълкъвателно решение 4/2013 г.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: А за чл. 245 сме отбелязали, че чакаме редакция.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Тръгнах да чета чл. 245 и тълкувателното дело за обратните листове – оказа се, че хипотезите на невъзникване на вземането, недействителност на основанието и погасяване вземането по давност, и доброволно погасяване са обхванати от тълкувателното решение.
    Единственото нещо, което не е обхванато от тълкувателното решение, са хипотезите, в които съдът е установил съществуване на вземането, но го е отхвърлил поради липса на изискуемост на вземането. Тоест когато е приел, че то съществува, но е приел, че то не е изискуемо. Затова предложението, което всъщност е направено и го виждате като текст, е само в хипотезата, когато обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането, независимо че то съществува.
    За да не повтаряме всичките хипотези на тълкувателното дело, което вече е казало кога не се издава, и ги няма останалите разпоредби, които са на страница 2.
    На текста „Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането“ смятам, че не му е мястото в чл. 245, а трябва да е в чл. 422, ал. 3.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Връщаме се към текста на вносителя – по този текст, който е за ал. 3.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Смисълът на разпоредбата е да не се издаде, когато не е било изискуемо.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Какъв е проблемът с тълкуването и прилагането на случаите, когато имаме отхвърляне поради неизискуемост на вземането?
    ВАЛЯ ГИГОВА: Отхвърля се искът, но съдът установява, че вземането съществува. Понеже приеха, че то трябва да е било изискуемо към датата на подаване заявлението, поради което е настъпила изискуемост в хода на процеса по чл. 235 от ГПК, което не се взема предвид, се оказва, че длъжникът дължи сумата, но понеже не си го уведомил надлежно с покана за предсрочна изискуемост, искът бива отхвърлен. Ако кредиторът си е събрал вземането, се издава обратен изпълнителен лист. Имотът му е продаден, а като му дадат обратен изпълнителен лист, той ще си събере парите от банката, но банката няма от какво да се удовлетвори, защото няма нито имот, нито ипотека. Такъв е смисълът на този текст – да се предвиди, че не се издава обратен изпълнителен иск, когато е отхвърлен поради неизискуемост.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Християн Митев, прави предложение по чл. 83, ал. 5 от Правилника за създаване на второ изречение в чл. 422, ал. 3, нека бъде ал. 4: „Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземанията.“
    Подлагам на гласуване това предложение на колегата Митев.
    За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Искаме да предложим нова ал. 2 в новосъздадения вчера 442а. Ще се стигне до затруднения при събирания на вземанията, ако разпоредбата е толкова крайна. Съответно добавяме нова ал. 3 на чл. 440.
    „(2) „По възражение на длъжника за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и в случай, че взискателят не даде съгласие за вдигането им, в три-дневен срок от съобщението същите остават наложени.“
    В чл. 440, където са отговорността и защитата на третото лице, в текста за ал. 3: „Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от трети лица, чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи“, се добавя изразът „както и в случаите на чл. 442а, ал. 2“.
    Логиката е, че съдебният изпълнител ще продължи да отговаря и искът за вреди ще продължи да тегне над него за явна несъразмерност. Ако взискателят е поискал такива обезпечителни мерки, тогава взискателят да си носи отговорността.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Ако идеята е била да се пази длъжникът, в момента ни вързахте ръцете. Длъжникът те гони за вреди, а кредиторът – защото не е бил обезпечен, тъй като длъжникът се е разпоредил и няма как да си съберат вземанията.
    ВАЛЯ ГИГОВА: Не може да се говори за съразмерност, ако не знаем цената на имуществото. За съразмерност може да се постави въпросът, когато съдебният изпълнител налага по-голяма сума от размера на вземането – някакво обезпечение. Имаше случаи, когато съдебен изпълнител беше продал четири имота за дълг, който можеше да се удовлетвори от един. Целта е да продадеш четирите, от всеки да вземеш по-малко, връщаш ги на длъжника, но ако му продадеш имотите на безценица, какво от това?!
    Преди да си тръгна, искам да благодаря на референтите Сава Петров и Борис Йоцов. Народните представители могат да бъдат щастливи от екипа, с който работят! Радвам се, че има такива млади и кадърни хора, които трябва да бъдат насърчавани.
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Също се присъединявам! Благодаря на референтите и експертите към Правната комисия, че издържаха тези непрекъснати заседания по ГПК! Благодаря на колегите от Камарата на честните съдебни изпълнители, на представителите на МП, на омбудсмана.
    СТОЯН ЯКИМОВ: Тъй като считаме вчерашното приемане на чл. 442а, че ще доведе до изключително неблагоприятни последици при събиране задълженията на гражданите и дружествата, тъй като несъразмерността не е определена по Закона като термин, и второ, всеки съдебен изпълнител от страх от рискове за вреди няма да предприеме изпълнителни действия, но ако предприеме такива действия, ще го съди длъжникът, ако пък не предприеме, значи не е приложил необходимите действия, затова предлагаме да се създаде ал. 2 на чл. 442а:
    „(2) Когато длъжникът възрази за липса на съразмерност по ал. 1, съдебният изпълнител незабавно изпраща на взискателя възражението за становище в тридневен срок.“
    И да се добави ал. 3: „Ако взискателят потвърди действията по ал. 1, отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени на длужника от явна несъразмерност“ и добавяме израза: „както и в случаите на чл. 442а, ал. 2.“ (Следват уточнения без микрофон.)
    ХРИСТИАН МИТЕВ: Правя го като предложение по реда на чл. 83, ал. 5 и с оглед изявленията на омбудсмана за баланс. Смятам, че това предложение внася баланс. Призовавам Ви да го подкрепим сега, за да влезе в доклада. До пленарната зала ще имаме време да го премислим допълнително, а ако пленарната зала прецени, може да бъде отхвърлено.
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Християн Митев, както беше отразено в стенограмата.
    За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
    Приема се с резерв и с опцията, че в пленарната зала ще бъде дискутирано подробно.
    Благодаря Ви за търпението, за последните 25 часа заседание в рамките на три дни – сряда, четвъртък и петък, без да броим предходните заседания.
    ГЕОРГИ ДИЧЕВ: Благодаря, че се направиха много важни неща за хората!
    ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Закривам заседанието.
    (Закрито в 22,05)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Данаил Кирилов
    Форма за търсене
    Ключова дума