Пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е приет от Народното събрание на 29 май 2009 г. и е обнародван в „Държавен вестник” в бр. 44 от 2009 г, последно изменение и допълнение, бр.56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.

Законът урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт. Прякото участие се осъществява чрез:
  1. референдум;
  2. гражданска инициатива;
  3. общо събрание на населението.
Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво, гражданската инициатива - на национално и местно ниво, а общото събрание на населението - на местно ниво.

Регистърът по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е изработен в изпълнение разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от закона, съгласно която Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват уведомленията за започване на подписка за произвеждане на референдум с точно формулиран въпрос, а след приключването й - предложенията за произвеждане на национален референдум и съответните инициативни комитети.

Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. В закона изрично са записани въпросите, които не могат да бъдат решавани чрез национален референдум.

Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.

Предложение за произвеждане на национален референдум до Народното събрание може да бъде направено от:
  1. не по-малко от една пета от народните представители;
  2. Президента на Републиката;
  3. Министерския съвет;
  4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
  5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението, ако са спазени изискванията на закона. С решението Народното събрание може да одобри предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано да отхвърли предложението. Когато предложението е направено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и отговаря на изискванията на закона, Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум.

В едномесечен срок от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум, Президентът на Републиката определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.

Организационно-техническата подготовка на националния референдум се осъществява от Министерския съвет.

Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание.