ОСИНОВЯВАНЕТО В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ДРУГИ СТРАНИ 

Законодателното изследване е проведено в следните насоки:

I. Международни актове; II. Ранг на нормативната уредба; III. Правна регламентация; IV.  Легално определение на осиновяването; V. Условия за допустимост на осиновяването; VI. Съгласия и мнения; VII. Предосиновителен период. Подготвителна дейност; VIII. Извършване на осиновяването; IX. Действие на осиновяването; X.Отмяна. Прекратяване на осиновяването.

I. Международни актове

Международните актове,свързани с осиновяването са:

  • Конвенцията за правата на детето от 20 ноември 1989 г.(ратифицирана от България на 11 април 1991 г.;
  • Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване от 29 май 1993 г.(ратифицирана от България на 31 януари 2002 г.;
  • Европейска конвенция за осиновяването на деца,приета в Страсбург на 24 април 1967 г.

II.  Ранг на нормативната уредба

Законодателното проучване показа, че нормативната уредба на осиновяването е съсредоточена в законови източници. Има отправни положения и в някои конституционни разпоредби-в Конституцията на Белгия в член 78 са изведени основните принципи на осиновяването. Има и източници на подзаконово ниво. 

Уредба на законово ниво

Правната регламентация на осиновяването и съдържанието на нормите в законодателството на отделните държави показва редица общи за всички държави положения, но има и различия, както относно материалноправните, така и относно процедурните правила. Все пак има и съществени различия, отразяващи особеностите в развитието на правната система и моралните възгледи на обществото. Във всички законодателства е водещ и подчертан интересът на детето за допускане на осиновяването. Разпоредбите относно предпоставките и процедурите са проникнати от стремежа да се осигури закрилата на децата. В повечето държави има детайлна регламентация. Тя се съдържа в общите граждански закони(кодекси) или в специални закони. В много страни я намираме и в двата нормативни източника напр. в Италия - Граждански кодекс и Закон N 184 за реда за осиновяване и грижа за непълнолетните от 1983 г; Канада- Закон за осиновяването, Онтарио, 01.12.1982. В Германия уредба на осиновяването има в Гражданския законник и в самостоятелен закон - Закон за посредничеството при осиновяване. Общите изисквания във връзка с извършването на осиновяването и действието му са уредени като част от семейноправните разпоредби на Гражданския законник от §1741 до §1772. В Закона за посредничеството при осиновяване е дадена правна уредба на предосиновителния период и подготвителната  дейност за осиновяването, както и компетентността и правомощията на органите, които я осъществяват. В Белгия правната уредба се съдържа в Гражданския кодекс и в Закон за осиновяването. В Естония осиновяването е уредено в Закон за семейството. В САЩ уредбата на осиновяването на федерално ниво се съдържа в Федерален закон за осиновяването и защита на семейството и Федерален закон(42С U.S.C.675(5)(B))относно условията за настаняване на деца в приемно семейства, Уредбата е доразвита и конкретизирана в отделните щати. Правната уредба на осиновяването в кодекси е в Испания,Франция, Швеция, Русия, Австрия. Специални закони са създадени в Чехия - Семеен закон, Финландия - Закон за осиновяването, Ирландия - Закон за осиновяването, във Великобритания- Закон за осиновяването в действие от 2002 година.

Уредба на подзаконово ниво

Редица закони предвиждат издаване на подзаконови актове.

III. Правна регламентация

Изследването на законодателството на посочените държави показа:

  • че е познато и се урежда както пълното,така и непълното осиновяване.В някои държави се уреждат и  двата вида.
  • че е познато и в някои държави се допуска осиновяване както на деца,така и на пълнолетни. 

Като единствен вид пълното осиновяване е уредено в Чехия, Ирландия, Швеция, Германия, Русия, Естония, Великобритания. В Италия, Франция и Белгия има пълно и непълно осиновяване. В Италия изричната уредба на пълното осиновяване на непълнолетни е в Закон N 184 за реда за осиновяване и грижа на непълнолетните от 1983 г.,а осиновяване на пълнолетни - в Гражданския кодекс. В Белгия непълното осиновяване е допустимо както за ненавършили пълнолетие, така и за пълнолетни. Пълнолетен не може да бъде осиновен пълно. Основната хипотеза на осиновяване на пълнолетни лица е когато се установи, че осиновяваният е бил отглеждан от осиновяващия. Така е в Испания, Финландия, Канада. Според изрична разпоредба на Германския граждански законник, допустимо е осиновяването на пълнолетно лице, когато между осиновяващ и осиновяван са възникнали отношения, наподобяващи отношенията между родители и деца и то не противоречи на морала. В Белгия поначало се допуска осиновяването на пълнолетни лица. В САЩ в 30 щата осиновяването се извършва без оглед на възрастта. 

IV. Легално определение на осиновяването

Поначало липсва легално определение на осиновяването. То се извежда от последиците на осиновителния акт или от целите на института - например Канада. В хода на проучването беше установено еднакво разбиране за легалното определение за осиновяването там, където законодателството установява такова,както и за видовете осиновяване в Чехия, Финландия, Белгия и други.  

V. Условия за допустимост на осиновяването

Във всички изследвани държави има сходство в общите изисквания към осиновяващ и осиновяван. Изискванията за осиновяващия са свързани с дееспособността, възрастта и възрастовата разлика с осиновявания, както и способността да бъде родител. В по-голямата част от изследваните държави е предвидено осиновяване само на дете до навършване на осемнадесет годишна възраст. Има и законодателства, които с изрични разпоредби допускат осиновяването на пълнолетно лице при определени условия.(виж.т.III) Има законодателства,които предвиждат достигане на минимална възраст на детето напр. в Чехия детето трябва да е навършило една година, за да може да бъде осиновено. В Ирландия да е навършило шест месеца. Във САЩ - 5 щата и Вирджинските острови поставят като изискване децата, които ще се осиновяват, да се намират на територията на САЩ. Във всички държави по отношение на осиновяващия има изискване да е пълнолетно дееспособно лице. Изискване за минимална възраст на осиновяващия има в Испания, Швеция, Финландия, Белгия, Германия, Естония,Великобритания. Така, в Германия осиновяващ може да е лице над двадесет и пет години; в Ирландия - тридесет, Великобритания- двадесет и една . Във Франция е 28год. Изключение се допуска,ако осиновителите са съпрузи и са женени от поне две години. В Австрия също има изискванe за минимална възраст-30 години за мъжете и 28 години за жените. При определени хипотези се допускат изключения от изискването за минимална възраст - напр. в Германия. Почти във всички изследвани държави има изрично изискване за  минималната възрастова разлика между осиновяващ и осиновяван, за да се допусне осиновяването. В Испания разликата във възрастта трябва да е най- малко 14 г., в Белгия и Франция – 15 гВ Белгия, ако се осиновява детето на другия съпруг,осиновителят трябва да е с поне 10 години по-възрастен от него. Семейният кодекс на Русия предвижда разликата във възрастта между осиновител, който не е в брак и осиновяваното дете да бъде поне 16 години. В Австрия минималната възрастовата разлика е 18 години, като от това правило са възможни отклонения в случаите, когато има родствена връзка, когато се осиновява дете на съпруг, както и при вече възникнали отношения, подобни на тези на родител и дете. Подобно е положението и в Канада-18 г., с възможност за допускане на по-малка разлика,включително и по силата на съдебно решение. В 7 от щатите на САЩ се изисква осиновителят да е минимум с 10 години по-възрастен от осиновения. В Пуерто Рико осиновителят с 14 години по-възрастен,а в Айдахо - с 15години. В законодателството на някои държави не е посочена разликата в години, а се предвижда, че е необходима подходяща разлика във възрастта между осиновяващия и осиновяван (Чехия, Швеция, Финландия, Ирландия, Великобритания). Има и законодателства, които определят и максималната възрастова разлика, напр. в Италия разликата във възрастта трябва да е най-малко 18 г.,но не повече от 40 гОсвен тези общи условия за допустимост на осиновяването, законодателството на някои от изследваните държави предвижда и допълнителни изисквания свързани със семейното положение на осиновяващия. Така например, в Италия едно дете може да бъде осиновено само от съпрузи, които са в брак най- малко от три години, не са в състояние на фактическа раздяла и са способни да възпитават и издържат детето. Допуска се изключение когато: детето, сирак по майчина или по бащина линия, се осиновява от роднини до шеста степен включително или са  създадени трайни отношения, предхождащи загубата на родителите, както когато осиновителят е съпруг на рождения родител на детето. Има държави, в които осиновяването може да се извърши само съвместно от съпрузите. Предвидени са обаче изключения. В Швеция общото правило е, че съпрузите осиновяват заедно, но има изключение за случаите,когато единият от съпрузите е с неизвестно местожителство или страда от умствено разстройство. Такова е положението и във Финландия, като осиновяване от едно лице се допуска и когато осиновяваният е дете на съпруга на осиновяващия- рождено дете, при осиновяване. В Германия също е разрешено само съвместно осиновяване от съпрузи. Изключение единият съпруг да осинови сам е допустимо, само ако осиновява рожденото дете на другия съпруг или съпругът е недееспособен или не е достигнал изискваната от закона възраст. В Австрия изключението обхваща и случаите,когато постоянното пребиваване на съпруга е неизвестно  поне от една година,както и при особено важни причини. В Ирландия са установени специални изисквания към осиновяващите съпрузи: да имат добър морал и да са подходящи, а когато осиновяващият няма съпруг - освен това да има възможност да издържа детето и да е способен да упражнява родителски права и задължения. Изисква се и осиновяващите да са  граждани на Ирландия и да са от същата религия, към която принадлежи осиновяваният. В Канада само̀ лице може да осинови дете, когато детето е от същия пол. Това не е необходимо, ако осиновителят е възходящ роднина на детето, или ако е вдовец и е отглеждал детето като осиновител преди смъртта на съпруга си. Във Франция, когато осиновителят има низходящи, за да допусне осиновяването, съдът трябва да се увери, че то няма да попречи на нормалния семеен живот. В Белгия осиновители могат да бъдат само съпрузи или двойка, която съжителства заедно. В САЩ осиновяването е допустимо, както от едно лице самостоятелно, така и от съпрузи. Съпруг може да осиновява и без да се изисква съгласието на другия съпруг, ако той е неспособен. Вторият съпруг може да осинови детето на своя съпруг. Не се допуска осиновяване от хомосексуални двойки,виж напр. Белгия. В законодателството на някои от изследваните държави бяха открити разпоредби, които съдържат изрични забрани за осиновяване. В Испания не може да бъде осиновен низходящ, роднина до втора степен по съребрена линия, роднина до II степен по сватовство. Настойник не може да осиновява поставения под негово настойничество, докато не бъде окончателно одобрен генералният отчет за периода на настойничеството. В Белгия има изрична забрана за осиновяване на дете от неговите рождените родители. Законодателството на Русия пък изрично дава преимущество на роднините на детето, когато има няколко желаещи лица да го осиновят. В повечето законодателства има изрична забрана едно лице да бъде осиновено от повече от едно лице, освен когато осиновителите са съпрузи-Испания, Чехия, Финландия, Швеция, Ирландия, Франция, Канада, Русия, Естония. Недопустимо е и повторното осиновяване. Изрична разпоредба за това има в Чехия, Испания, Финландия, Швеция. Повторно осиновяване се допуска, само ако предишното бъде прекратено или отменено и при смърт на осиновителите в Ирландия, Чехия. Особени разпоредби за осиновяването на пълнолетен има там, където то е допустимо. В Италия осиновител може да е лице, което няма низходящи и е навършило тридесет и пет години, като разликата във възрастта трябва да бъде най- малко осемнадесет години. За разлика от осиновяването на дете, където осиновители могат да бъдат само двама съпрузи, при осиновяването на пълнолетно лице такова изискване няма. В Канада пълнолетно лице може да бъде осиновено, само ако осиновителите са се грижили  за него като за свое дете преди навършването на пълнолетие. В Испания е предвидено, че по изключение може да бъде осиновен пълнолетен или еманципиран непълнолетен, когато преди да навърши четиринадесет години или до еманципацията  е съществувал период, в който осиновяваният е бил отглеждан от осиновяващия. Във Финландия осиновяването на възрастен се допуска, ако се установи, че докато е бил дете, осиновеният е бил отгледан от осиновителя и не е било възможно да се извърши осиновяване, докато осиновяваният е бил дете. 

VI. Съгласия и мнения

Съгласия

В законодателството на всички изследвани държави даването на съгласие от определен кръг лица е императивно условие за допускане на осиновяването. Предвидено е и даването на мнение, както и изслушване. Най-общо съгласие за осиновяването се изисква от:

  • осиновяващия;
  • родителите, включително и непълнолетни родители;
  • осиновявания ;
  • съпруга на осиновяващия;
  • съпруг на осиновявания;
  • законен представител на осиновявания.

Съгласието на осиновяващия е предвидено в законодателството на всички изследвани държави. В някои случаи, ако осиновяващият е дал съгласие и след смъртта на осиновяващия, осиновяването може да бъде извършено - напр. в Испания. 

Съгласие на родителите

Предвидено е, че е необходимо съгласието и на родителите.В изрично предвидени хипотези осиновяването е възможно е без тяхното съгласие. В Чехия съгласие на родителите не се изисква, когато те са законни представители на детето, ако не са се грижили за него в продължение на шест месеца или не са показали никакъв интерес към детето в продължение на два месеца от раждането му, въпреки че не е имало каквато и да е пречка за това. Ако родителите са се съгласили предварително за бъдещо осиновяване, съгласие за осиновяване от конкретни осиновители не се изисква. Предварителното съгласие трябва да е дадено писмено и лично пред съд или пред съответните органи за социалноправна защита на децата. Това съгласие може да бъде дадено не по- рано от шест седмици след раждането на детето. То може да бъде оттеглено само преди детето да бъде предадено на грижите на бъдещите осиновители за определения (най-малко тримесечен период) преди произнасяне на решението за осиновяване. В Испания родителите задължително дават съгласие, освен ако не са били лишени от родителска власт или се намират в невъзможност да го сторят. Невъзможността се преценява и излага мотивирано в съдебното решение за осиновяването. В Италия, ако родителите откажат да дадат съгласие, по искане на осиновяващия, съдът може да приеме отказа за неоправдан или против интересите на осиновявания. Съгласието на родителите не се взема и поради неспособност или невъзможност да бъдат открити. В Австрия се изисква биологичните родители да дадат съгласието си за осиновяване само в случай, че осиновяващият е малолетен. Във Финландия по изключителни причини, осиновяването може да бъде допуснато и без съгласието на двамата родители или на единия от тях, когато се установи по безспорен начин, че осиновяването е от най-голям интерес за детето или когато родителят не може да изрази валидно своята воля поради недъг или заболяване, или неговото местонахождение е неизвестно. В Швеция съгласието не се изисква, когато родителят има сериозно умствено разстройство, не участва в попечителството или е с неизвестно местожителство. Във Франция, когато произходът на детето е установен по отношение на двамата родители, и двамата трябва да дадат съгласие за осиновяването. Ако единият от родителите е починал, не може да изрази правно валидна воля, или е лишен от родителски права, съгласието на другия родител е достатъчно. Ако произходът на детето е установен само по отношение на единия родител, необходимо е само неговото съгласие. В случаите, когато и двамата родители на детето са починали, не могат да изразяват правно валидна воля, или са лишени от родителски права, съгласието за осиновяване се дава от семейния съвет, след като се вземе предвид мнението на лицето, което фактически полага грижи за детето. В Канада дете може да бъде осиновено само със съгласието на двамата родители, ако и двамата упражняват заедно родителските права и ако са способни да го дадат. В Русия съгласие на родителите не се изисква, когато те са в неизвестност, обявени са от съда за безвестно отсъстващи или недееспособни, лишени са по съдебен ред от родителски права или когато по причини, които съдът е обявил за неуважителни, не живеят повече от 6 месеца с детето, отклоняват се от възпитанието и издръжката му. В законодателството на редица държави съгласието на майката не може да бъде дадено по- рано от определен срок след раждането. Това е особена закрила на майката, предохранителна мярка от прибързано решение и невалидност на волеизявлението. В Испания майката дава съгласие не по - рано от 30 дни. В Швеция - след като успешно се е възстановила от раждането, в Ирландия - не по- рано от навършване шест месеца на детето. В Германия, независимо от това дали детето е родено в брак или е извънбрачно, според решение на Федералния конституционен съд на Германия от 1995 г. и §1747 от Гражданския законник, биологичните родители трябва да са съгласни с осиновяването, освен ако са лишени от родителски права. Майката  може да даде съгласие след изтичане на осем седмици от раждането на детето. Ако родителите не са сключили брак, допуска се бащата още преди раждането на детето да направи изявление, че е съгласен то в бъдеще да бъде осиновено. При определени предпоставки, предвидени в Гражданския законник, съгласието на двамата или на единия родител може да бъде заместено с решение на съда. В Белгия родителите дават своето съгласие за осиновяването не по-рано от два месеца след раждането на детето. Ако те са починали или обявени за безвестно изчезнали, съгласие се дава от настойника на детето. Ако кандидатът за осиновител е настойникът на детето, съгласието се дава от втория настойник (заместник настойник). В случай на разминаване или на противопоставяне на интересите на двамата настойници, съгласието се дава от настойник ad hoc, който е посочен от съда. Искането за неговото назначаване се прави от всяко заинтересувано лице или от прокурора. Предвидени са няколко начина за изразяване на съгласие - посредством декларация, пред съда,чрез акт,извършен пред нотариус или акт пред миров съдия по местоживеене на лицето. Задължително е да се посочи дали съгласието е за пълно или непълно осиновяване. Оттеглянето му е възможно само до обявяване на решението на съда. В САЩ съгласие дават и двамата рождени родители на детето, освен в случаите, в които единият от тях е недееспособен. Бащата по принцип може да дава съгласие преди раждането на детето - така е предвидено в 46 щата. Майката дава съгласие само след раждането. Само в 2 щата - Алабама и Хавай се допуска съгласието да бъде дадено преди раждането. Пет щата позволяват съгласието да се изрази по всяко време след раждането, а другите изискват да мине известен период от време след раждането - най-краткият: 12 или 24 часа, а най-дългият-10 или 15 дни. Във Великобритания настаняването на детето при кандидат осиновителя става със съгласието на родителите или настойника. Съгласието може да бъде дадено по всяко време до решението на съда за осиновяване. То се изразява в специална форма и пред свидетел от CAFCASS (The Children and Family Courts Advisors Support Services). В Естония за съгласието на родителите на осиновяваното дете е предвидена обикновена писмена форма. То се дава пред органите на настойническата власт. Семейният кодекс на Руската федерация предвижда съгласието на родителите да бъде нотариално заверено или заверено от ръководителя на учреждението, в което се намира детето, останало без родителски грижи. Родителите могат да дадат съгласието си за осиновяване на детето и непосредствено пред съда, в производството по осиновяване.

Съгласие на осиновявания

В почти всички държави се изисква съгласието на осиновявания, ако е навършил определена възраст и ако това няма да попречи на целите на осиновяването. Минималната възраст е определена различно. В Чехия детето дава съгласие, ако е в състояние да осъзнае последиците от осиновяването, с изключение на случаите, когато това може да наруши целта на осиновяването. В Испания съгласието на осиновявания се изисква, когато е навършил дванадесет години. Така е и в Швеция и Финландия. В Канада, Русия и Естония, когато осиновяваният е навършил десет години, не е необходимо съгласието на осиновявания, ако не знае, че хората, които го отглеждат не са негови родители и от поведението му може да се съди, че ако знаеше, би бил съгласен. Ако дете, ненавършило четиринадесет години откаже да бъде осиновено, съдът може да отложи осиновяването или да пренебрегне отказа на детето, ако сметне, че осиновяването ще бъде в негов интерес. В Италия и Франция се изисква съгласие, ако осиновяваният е навършил  четиринадесет години, дори когато навърши посочената възраст в започналия процес по осиновяване. Даденото съгласие може да бъде оттеглено до произнасяне на окончателното решение за осиновяването. Законодателствата на Швеция и Финландия предвиждат, че лице, което не е навършило шестнадесет години, може да бъде осиновено и без неговото съгласие, ако даването му би било в негова вреда, ако страда от умствено разстройство или друго важно обстоятелство налага това. В Германия се изисква съгласие на осиновявания, когато е навършил 14 годишна възраст, а в Белгия – ако е навършил 15 години. В 47 от щатите, Окръг Колумбия, Пуерто Рико и Вирджинските острови в САЩ изрично условие е съгласието на осиновяваното дете, когато то е достигнало определена възраст. В някои щати тази възраст е 12 години, в други е 10 години. Съгласие не се изисква, ако детето страда от умствено заболяване. 

Съгласие на съпруга

Съгласие на съпруга на осиновяващия се изисква във всички законодателства, но са предвидени различни хипотези, при които осиновяването може да се допусне и без да има такова съгласие - Германия, Австрия, Белгия, САЩ. Така, съгласие не е необходимо, когато съпругът е запретен или вземането на съгласието му е обективно възпрепятствано по други причини - Чехия, Швеция, Финландия, Белгия, САЩ. В Испания съпругът на осиновяващия дава съгласие, освен ако има развод или фактическа раздяла. В Италия при осиновяването на непълнолетен се изисква съгласието на съпруга на осиновяващия, освен ако има фактическа раздяла. Изисква се съгласие на съпруга на осиновявания, освен при фактическа раздяла.

Съгласие на законен  представител

Съгласие на законния представител за осиновяването е предвидено в Италия и Германия, ако осиновяваното дете не е навършило четиринадесет години. Според немския Граждански законник , ако настойникът или попечителят откажат да дадат съгласието си без основателна причина, то може да бъде заместено с решение на съда. Такова съгласие задължително се изисква в Чехия и Финландия. В Чехия в случаите, когато не се изисква съгласие на родителите, се изисква съгласието на попечител, назначен на осиновяваното дете в процедурата по осиновяването. В Швеция то е необходимо, ако родителят страда от умствено разтройство или е с неизвестно местожителство. В Ирландия съгласието на настойника е задължително, освен ако органът по осиновяването не го освободи. В Канада, когато детето е с неизвестен произход, за да се разреши осиновяване е необходимо съгласието на неговия настойник или попечител, както и съгласието на специализираната институция, която е поела грижата за него. Що се отнася до формата и начина на изразяване на съгласието има различия в уредбите на различните законодателства. Възприети са два принципно различни подхода – пред съд или пред специализиран орган (социална служба, агенция), който развива дейност в закрила на децата. В Италия съгласието на осиновяващите, осиновявания, навършил четиринадесет години или законния представител на осиновявания трябва да бъде изразено лично пред съда. Съгласието на родителите и на съпруга на осиновявания може да се даде чрез специален пълномощник или писмено с нотариална заверка. Във Франция, съгласието се дава пред секретаря на съда по местожителството на даващия съгласие, пред нотариус или пред френски дипломатически или консулски представител. Съгласието може да се представи и на службите за социална помощ на децата, ако детето е било предадено в такава служба. В Швеция, Финландия и Ирландия съгласията се дават в писмена форма пред съответния орган по осиновяването. В Германия и Австрия съгласията се дават пред съда. Според немския Граждански законник те трябва да бъдат нотариално заверени, не могат да бъдат давани под условие или срок и са неоттегляеми. Дадените съгласия губят силата си, когато молбата за осиновяване бъде оттеглена или осиновяването не бъде допуснато. В САЩ, ако и двамата родители на детето не могат да дадат съгласие за осиновяването, съгласие може да бъде дадено от агенцията или лицето, под чиято грижа се намира детето, от настойника или настойника ad litem, от съда, под чиято юрисдикция се намира детето, от близък роднина на детето.

Мнения

В някои държави освен даване на съгласие за осиновяване, се предвижда изслушване и даване на мнения от определен кръг лица. В Италия, когато молбата за осиновяване е на съпрузи, които имат свои деца, се изисква мнението на низходящите им, ако са навършили четиринадесет години. В Испания съдията изслушва нелишените от родителска власт, когато не се изисква тяхното съгласие, а също настойника, осиновявания, ако не е навършил дванадесет години. Взема се мнението на публичното учреждение, което преценява способността на осиновяващия в случаите, когато осиновяваният е бил повече от една година при осиновяващия в качеството на приемно семейство. В Ирландия, когато не се изисква съгласие могат да бъдат изслушани майката на детето, настойника, роднини на детето, представител на организацията по осиновяването. Всяко лице, което има право да бъде изслушано, може да бъде представлявано от адвокат. В Естония е предвидено при осиновяването да бъде взето мнението на осиновявания, ако не е навършил 10 години и нивото му на развитие позволява това. В Швеция Комитетът по благополучието на децата взема мнението на осиновявания, освен ако това е неподходящо и го довежда до знанието на съда. Съдът изслушва родителите, когато това е възможно, ако съгласие за осиновяването не необходимо; изслушва се съпругът, когато съпруг осиновява дете на другия съпруг, а също и настойникът, когато има такъв, ако е налице хипотеза, когато съгласието на тези лица не е необходимо. Във Финландия, ако е необходимо съдът изслушва всички лица, които могат да дадат информация относно осиновяването. Родителите на осиновявания или неговия настойник имат право да бъдат изслушани във връзка с решението за осиновяването. Ако родителят е непълнолетен или запретен, неговите родители или настойник имат право да бъдат изслушани. В Австрия, според Общия Граждански законник право да дадат мнение имат недееспособният осиновяван, ако е навършил 5 годишна възраст, освен в случая, когато до този момент е живял при осиновяващия, родителите на осиновявания, ако е пълнолетен, приемните родители, ръководителят на дома, в който се намира детето. При определени хипотези, съдът може да вземе решение и без да изслуша мнението на някои от посочените лица. В Белгия за осиновяване на дете, съдът задължително възлага изготвянето на социална анкета от органите, осъществяващи дейност в защита на децата в областта на осиновяването. Когато се иска осиновяването на пълнолетно лице, съдът може да назначи социална анкета. Съдът изслушва и доклада, изготвен от представител на Министерство на публичните работи.

Предосиновителен период. Подготвителна дейност

Изследването на законодателството показа, че в повечето държави осиновяването е продължителна процедура, която протича в два етапа – подготвителен етап и етап на допускане от съда. Подготвителната дейност по осиновяването се осъществява от специализирани органи. 

VIII. Извършване на осиновяването

Във всички изследвани държави осиновяването става със съдебен акт. Съдебното решение се постановява винаги в интерес на осиновявания след преценка на  способността на осиновяващия да упражнява родителска власт.(Германия, Австрия, Белгия, САЩ, Великобритания, Русия, Естония). Изключение от този принцип е Ирландия, където осиновяването се допуска от Съвета по осиновяването, който по специфични въпроси се обръща към Върховния съд. 

IX. Действие на осиновяването

X. Отмяна. Прекратяване на осиновяването

Назад