Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Решения
Решение за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България
12/09/2012

 


НАРОДНО СЪБРАНИЕ

РЕШЕНИЕ

за приемане на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България

Народното събрание на основание чл. 151, ал. 1 от Закона за водите

РЕШИ:

Приема Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България.

Решението е прието от 41-ото Народно събрание на 21 ноември 2012 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ

за управление и развитие на водния сектор в Република България

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА














































































ДБ


Държавен бюджет


ДКЕВР


Държавна комисия за енергийно и водно регулиране


ИАОС


Изпълнителна агенция за околна среда


МЗ


Министерство на здравеопазването


МЗХ


Министерство на земеделието и храните


МИЕT


Министерство на икономиката, енергетиката и туризма


МОСВ


Министерство на околната среда и водите


МРРБ


Министерство на регионалното развитие и благоустройството


МФ


Министерство на финансите


НИМХ


Национален институт по метеорология и хидрология


НСИ


Национален статистически институт


НСУРВС


Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор


ПСПВ


Пречиствателна станция за питейни води


ПСОВ


Пречиствателна станция за отпадъчни води


ПУДООС


Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда


ПУРБ


План за управление на речен басейн


РЗИ


Регионални здравни инспекции


РИОСВ


Регионални инспекции за околна среда и води



 

 

 

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) в Република България се разработва във връзка с изискванията на чл. 151 от Закона за водите.

Основните етапи на разработването включват:

1. Изготвяне на детайлни анализи на ситуацията в сектора – водни ресурси и инфраструктура във водния сектор.

2. Разработване на Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и организиране на обществено обсъждане.

3. План за действие към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 – 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива.

След одобрението на НСУРВС от Народното събрание ще се изготвят съответните законови промени.

Методология

При изготвянето на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е приложена методологията на стратегическото планиране, която определя и основните технологични етапи при разработване на стратегията, а именно:

• Анализ на средата

• Анализ на силните, слабите страни, възможности и заплахи (SWOT анализ)

• Определяне на целите

• Разработване на алтернативи (последователност от действия и мерки) за постигане на зададените цели

• Избор на алтернатива – стратегия за развитие

• План за действие

• Разработване на механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението









Съдържанието на стратегическия документ е съобразено с ключови изисквания към такъв вид документ, а именно: да е достъпен за разбиране от страна на неспециалисти и на широката публика и същевременно да предоставя възможност на желаещите и на тесните специалисти да получат много подробна информация чрез обширни приложения към основния текст на аналитичната част.



 

Имайки предвид горното, Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор има следното съдържание:

Основен документ:

1. Въведение

2. Изводи от анализа на състоянието на водния сектор

3. Представяне на резултатите от SWOT анализа

4. Целеполагане

5. Алтернативи за постигане на целите за интегрирано управление на водните ресурси

6. Стратегия за развитие

7. План за действие

8. Механизъм за наблюдение и оценка на изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор и на Плана за действие.

Приложения към НСУРВС

В приложения от 1 до 8 към НСУРВС са представени подробните данни от извършените анализи и резултати от работата, а именно:

Анализ на средата, включващ:

• Анализ на водопотреблението и бъдещите нужди от вода

• Анализ на водностопанската инфраструктура

• Анализ на дейността на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор

• Анализ на удовлетвореността на населението и бизнеса от предоставяните услуги във водния сектор

• Анализ на нормативната и регулаторната рамка на процесите в сектор „Води“

• Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности по управлението на водите

• Анализ и оценка на разходите във водния сектор и на източниците на тяхното финансиране

• Кратък преглед на институционалното устройство и предизвикателствата във водния сектор в други държави.

В приложение 9 е представена „Стратегия за управление на дейностите при минералните води“, което бе пряко инспирирано от проведените обществени обсъждания.

НСУРВС е разработена в рамките на проект, възложен от МОСВ. Изборът на алтернативата, представена в настоящия документ, се осъществи след многократно обсъждане с представители на МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ, МЗ, МФ, както и на организирани за целта обществени обсъждания, обсъждане във Висшия консултативен съвет по водите, а също и чрез получените мнения, коментари и становища от всички проявили интерес чрез пощата и интернет страницата на МОСВ.

2. ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРОГНОЗИТЕ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР









В този раздел са представени най-важните изводи от извършените анализи на съществуващото състояние в сектора. Те са изготвени през 2010 г. и началото на 2011 г., поради което се основават на наличната информация до 2010 г.



 

АНАЛИЗ НА ВОДОПОТРЕБЛЕНИЕТО И БЪДЕЩИТЕ НУЖДИ ОТ ВОДА

- Според изготвените три сценария (оптимистичен, реалистичен и песимистичен) за очакваните валежи в краткосрочна (2015 г.), средносрочна (2021 г.) и дългосрочна (2035 г.) перспектива общо за страната не се очаква трайна тенденция на недостиг на естествени повърхностни и подземни водни ресурси. В същото време обаче, наблюдаваната все по-често флуктуация е много тревожна индикация за бъдещето – например от години с изключително ниско ниво на валежите (2000 г. и 2008 г.) до години с изключително високо равнище на валежите, довело да заливане на големи територии от страната (2005 г.), в допълнение към неравномерното разпределение на водните ресурси на територията на страната.

- По речни басейни, прогнозите за водообезпеченост с водни ресурси за Дунавския и Западнобеломорския район са оптимистични и не се очаква недостиг на вода (което не означава, че крайните потребители ще са осигурени с вода, тъй като инфраструктура или липсва на някои места, или в редица места е в лошо състояние), но се очаква среден воден стрес за Черноморския и Източнобеломорския район.

- Проблемите с недостига на вода през сухите години и през нормално влажните години, свързани с въвеждането на целогодишни и сезонни режими на водоподаване, засягат главно селища, които нямат изградени и не са свързани с резервоари за денонощно, сезонно и многогодишно съхранение на повърхностния воден ресурс, както и в по-редки случаи – селища с водоснабдяване от язовир, но с проблеми във водопреносната система – течове, аварии.

- Отклоненията в качеството на доставяната питейна вода в някои региони се дължат основно на липсата на пречиствателни съоръжения за питейни води (ПСПВ) и остарялата водопреносна мрежа за повърхностните водоизточници, замърсяване от антропогенното въздействие и фонови замърсявания за подземните водоизточници. Отклонения се наблюдават по много малък брой показатели, но има тенденция за разширяване на териториалния обхват.

- Влошаването на качеството на повърхностните и подземните водни тела се дължи основно на недостатъчния брой и капацитет на пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ), екологично несъобразено земеползване и промишлена дейност.

- България е една от най-богатите страни в Европа на минерални води, позволяващи различно приложение.

АНАЛИЗ НА ВОДНОСТОПАНСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА

По-долу са представени най-важните изводи от анализа на водностопанската инфраструктура във всички отрасли: водоснабдяване, канализация и пречистване на води; хидроенергетика; хидромелиорации; защита от вредното въздействие на водите.

- Капацитетът на хидроенергийните системи задоволява комплексните нужди на водоползватели и водопотребители (напояване, питейно-битово и промишлено водоснабдяване, рекреация, рибовъдство), както и на енергетиката. Големите хидроенергийни съоръжения се поддържат в много добро състояние.

- Сравнението на прогнозното водопотребление (без хидроенергетика и АЕЦ) за периода на Стратегията с общия завирен обем на язовирите показва, че България е с високо покритие на изградени язовири. Идентифицираните нужди за няколко неголеми района на страната могат да се решат с изграждането на няколко нови язовира или надграждане на съществуващи.

- Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980 г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл.

- В голяма част от водопроводната мрежа нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.

- Констатираните загуби на вода са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити, както от водопроводната мрежа, така и по кранове, връзки, резервоари и в различните шахти. Големи обеми вода се губят също за изпразване и пълнене на водопроводната мрежа при аварии поради факта, че тя е недобре конструирана и/или преоразмерена, а граничните кранове между хидравличните зони не работят достатъчно добре.

- Сериозен проблем е наличието на неравномерно хидравлично налягане (високо или ниско) в отделни зони на водопроводната мрежа. Причини за високото налягане са голяма денивелация между резервоарите и захранващата територия; директни свързвания (водоподаване) към високонапорни транзитни тръбопроводи; липса на регулатори за намаляване на налягането; преоразмерени помпени станции, хидрофори и респективно водопроводната мрежа. Ниско налягане се получава вследствие на по-малки диаметри или преоразмерени мрежи, захранващи много потребители, което води до големи загуби на налягането, особено в крайградските вилни зони; строителство в близост до резервоарите, където поради липса на денивелация не може да се осигури нужният статичен напор; многобройни течове по водопроводната мрежа.

- Почти всички построени и в експлоатация ПСПВ (46 % от населението e свързано към ПСПВ) са с остаряло оборудване и спешно се нуждаят от реконструкция и модернизация (особено на филтърните корпуси) и въвеждане и на автоматизиран контрол за остатъчност на подаваните реагенти (хлор и алуминий) в пречистените питейни води.

- Процентът на изграденост на канализационната мрежа е сравнително нисък (61 %). Срокът на амортизация на мрежата е изтекъл и има висок процент на инфилтрация на чужди води (течове от загуби на вода, подпочвени и дренажни води). Тези факти са констатирани във всички прединвестиционни проучвания и вече изготвените Генерални планове на големите градове.

- Почти навсякъде в страната канализационната система е от смесен тип, което също води до проблеми, особено при обилни валежи.

- Нивото на изграденост на ПСОВ е сравнително ниско. Почти всички построени и пуснати в експлоатация ПСОВ в края на миналия век се нуждаят от реконструкция и модернизация.

- В много случаи има липса на съответствие между степента на изграденост на канализационната мрежа и проводимостта на главните колектори с капацитета и изградеността на ПСОВ.

- Голяма част от хидромелиоративните съоръжения са стари и амортизирани, като последните са построени в началото на 90-те години, болшинството – през 60-те и 70-те години, но има системи и от 50-те години на миналия век, поради което те не могат да изпълняват работата си нормално.

- Използваемостта на капацитета на хидромелиоративните системи за последните десет години е под 10 %, което се дължи на драстичното намаление на засетите поливни култури и промяна на структурата им.

- За част от съоръженията във водния сектор не са определени оператори за поддръжка, а някои са и с неустановена собственост.

- Много от съоръженията за защита от вредното въздействие на водите се нуждаят от ремонт и профилактика.

- Информационната обезпеченост по отношение на състоянието (както в количествен, така и в качествен аспект), събитията и наблюдението е твърде ниска за изготвянето на пълни анализи на инфраструктурата във водния сектор и за вземане на съответни управленски решения. Наличната информация е разпръсната в голям брой институции и търговски дружества, в много случаи несистематизирана.

- Направените оценки на средствата, необходими за инвестиции във водностопанската инфраструктура, показват суми в порядъка от над 12 млрд. лв. за покриване на минимални нужди до над 43 млрд. лв. за привеждането й в състояние, доближаващо се до европейските стандарти.

АНАЛИЗ НА ОПЕРАТОРИТЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

В този раздел са представени основните изводи от анализа на операторите на съоръжения във всички отрасли на водностопанската система.

1. ВиК оператори

Анализ на капацитета

- Пазарните позиции на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, се определят от монополното предлагане на стока с много ниска степен на еластичност на потреблението.

- Предоставянето на водоснабдителните услуги от ВиК операторите зависи във висока степен от наличността и техническото състояние на водопроводната мрежа, както и от качеството на питейната вода. Въпреки добрия териториален обхват на водопроводната мрежа и доброто качество в преобладаващия случай на природната вода изключително високата степен на амортизация на водопроводите е фактор, който може да бъде сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

- При отвеждането и пречистването на отпадъчни води предоставянето на услугата от операторите в най-голяма степен зависи от наличието на техническа инфраструктура.

- Общата численост на персонала в дружествата, въпреки неговата благоприятна образователна и квалификационна структура, не съответства на изпълнявания обем дейности. Съществуват резерви за оптимизиране на числеността на персонала в съчетание с въвеждане на съвременни системи за управление на персонала.

- ВиК дружествата досега са започнали и са обърнали внимание предимно на дефазивния си институционален капацитет.

- Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при експлоатационната дейност и управлението на човешките ресурси достигнатото ниво може да се характеризира като средно. Постигнатото развитие се асоциира със започнати реформи на съответните елементи, постигнати значителни резултати, но са необходими допълнителни усилия, докато се постигне състояние на завършеност.

- Самооценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност на проектен принцип показва ниски възможности за участие в инвестиционния процес с изключение на няколко от най-големите ВиК дружества.

- По данни на ВиК операторите, в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло общините представят намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация са сред етапите, които много рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги.

- Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност“ между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

- Повече от половината от ВиК дружествата, представили информация, чрез която оценяват собственото си развитие, са декларирали готовност за участие в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. Желаните форми на насърчаване на участието са: получаване на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждане на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Сроковете за реализиране на предложените промени варират значително – от 3 месеца до 10 години.

- Много от ръководителите на ВиК услуги декларират, че се въздържат да инвестират в инфраструктура поради неясната ситуация, в която ще изпаднат при прехвърляне на активите на държавата и общините.

Анализ с обхват на данни или Data Envelopment Analysis (DEA)

- Получените резултати за ВиК отрасъла в България според DEA анализа за относителна техническа ефективност са значително по-ниски от други страни в Европа. В същото време има негативна тенденция в отчетените нива на средна техническа ефективност за отрасъла през последните три години.

- Постигнатите по-високи цени също не се отъждествяват с постигане на по-високи резултати на техническа ефективност, като в много случаи се наблюдава точно обратният резултат.

- Идентифицират се „луфтове“ на преразход на ресурс главно по отношение на персонала, тоест дружествата използват повече работна сила за постигане на същия резултат.

Анализ на текущото финансово състояние на ВиК дружествата

- Съществува голяма концентрация на нетекущите активи в малък брой дружества.

- Балансовата стойност на активите на голяма част от предприятията от отрасъла отдавна е изостанала от пазарните стойности на новоизградени активи от аналогичен тип. Това прави невъзможно възстановяването на амортизираните активи само със средства от фонд амортизационни отчисления, като средствата осигуряват основно спешни ремонтни дейности и се разчита на принципалите на дружествата да осигурят финансиране за проектите.

- Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове е голямо, като за 2007, 2008 и 2009 г. неизпълнението е над 80 %.

- Краткосрочните вземания имат най-голям дял в текущите активи при всички оператори, като повишаващите му се стойности при малките и големите ВиК дружества са неблагоприятни, тъй като тази тенденция показва невъзможност за събиране на вземания от клиенти.

- Дългосрочните пасиви на ВиК дружествата намаляват през 2008 г. и 2009 г. спрямо 2007 г. Изключение от тази тенденция са много големите оператори поради нарастване на правителствените дарения, предоставени от държавни и общински органи на властта, включително чрез усвояване на средства по програми на Европейския съюз, свързани с активи, дарения чрез прехвърляне на имоти, машини и съоръжения към дружеството и/или чрез финансиране на дейности по изграждане на активи.

- Задължения за такса водоползване имат основно големите и много големите дружества, като сумите нарастват за анализирания период, особено през 2008 г. спрямо 2007 г. Тези задължения формират относително малък дял в структурата на текущите пасиви на посочените два типа дружества. Допуска се, че стойността на този пасив е значително по-голяма, защото посочените данни са изчислени само въз основа на информация от няколко дружества, които изрично са извели тези пасиви в отделен параграф. В масовия случай ВиК дружествата отчитат тези пасиви в параграф „други данъчни задължения“ или „други краткосрочни задължения“, което затруднява анализа на задълженията, свързани с такса водоползване.

- По-високата разходна ефективност на малките ВиК дружества не води до положителен текущ годишен финансов резултат. Една от причините е възможността общинските ръководства да възлагат задачи на ВиК дружествата извън обичайната им дейност, като например ремонтни работи на общински обекти, възстановяване на настилки и др.

- Приходите от оперативна дейност формират между 98 и 99 % от общите приходи на ВиК дружествата и изцяло определят състоянието и тенденциите при общите приходи. В рамките на анализирания тригодишен период приходите на всички оператори се увеличават, като тази тенденция е най-силно изразена при много големите ВиК оператори.

- През последните години задлъжнялостта на дружествата нараства.

2. Оператори на хидромелиоративни и хидроенергийни системи и обекти

Оператори на хидромелиоративни системи

- Дружествата „Напоителни системи“ към Министерството на земеделието и храните изпитват потребност от повече квалифициран персонал, особено в клоновете.

- По отношение на финансовото състояние на дружествата към МЗХ са идентифицирани два основни проблема: нарастващи несъбираеми вземания от длъжници и ненавременно и непълно превеждане на държавната субсидия за вменените им дейности, свързани с отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите. Съчетаването на разнородни по характер търговски дейности, неприсъщи за основната цел на дружествата и субсидирани от държавата дейности, създава предпоставки за неефективно управление и негативни финансови резултати, но, от друга страна, намалява необходимостта от държавно субсидиране.

- Липсва информация на национално ниво за операторите на общински хидромелиоративни обекти, основно общински язовири.

Оператори на хидроенергийни системи и обекти

- Предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК – ЕАД, е много добре екипирано и подготвено да изпълнява вменените му функции и предмет на дейност по отношение на техническа експлоатация и поддържане на хидроенергийни системи и обекти. Забележка: „Язовири и каскади“ не е самостоятелно търговско дружество и е подразделение на НЕК – ЕАД. За прякост в настоящата стратегия се използва Предприятие „Язовири и каскади“.

- Липсата на самостоятелен баланс на Предприятието не позволява оценка на финансовите потоци, свързани с тази дейност.

АНАЛИЗ НА УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И БИЗНЕСА ОТ ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

В хода на подготовката на анализите за текущото състояние във водния сектор е направено проучване за нагласите и мнението на населението и бизнеса. За населението резултатите са от специално проведеното за целите на изготвяне на Стратегията национално представително проучване, тоест резултатите следва да се третират като представителни за цялото пълнолетно население на страната при отчитане на съответния процент статистическа грешка.









Представените по-долу изводи и мнения представляват изказаните от респондентите по време на социологическите проучвания нагласи и мнения, а именно:



 

- Мнението на над една трета от населението и една четвърт от бизнеса е, че: постоянно или много често ползват вода с влошено качество – мътна и с лош вкус; ВиК дружествата, които са изцяло държавна собственост и които обслужват население от 100 хил. до 250 хил. души, предоставят най-често вода с постоянно лошо качество. В населените места с най-високите цени на водата качеството на ползваната вода се оценява най-масово като лошо.

- Преобладаващата част от представителите на населението и на бизнеса са склонни да плащат по-високи сметки с цел подобряване на качеството на услугите, предоставяни от ВиК – водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води. Декларира се готовност за плащане на по-високи сметки и при изграждането на инфраструктура, която да предпазва от наводнения, по-доброто пречистване на отпадъчните води и изграждане на инфраструктура, която да гарантира наличието на вода при засушаване поради промяна в климата.

- В масовия случай заплащането на сметките за вода не затруднява населението, което плаща всеки месец основно на касите на ВиК операторите и на инкасаторите. От друга страна, затрудненията при заплащането на използваното количество вода се дължат основно на ниските доходи (за населението) и големите сметки в резултат на използвани големи количества (при бизнеса).

- Около една десета от респондентите, главно в най-ниските подоходни групи, не са склонни да плащат по-голяма сметка за вода, тъй като преценяват, че цените и без това са високи.

- Обществото и бизнесът твърдо заявяват, че водата е национално благо и въпросите, свързани с нея, следва да се решават на национално равнище, а собствеността на инфраструктурата за водите – язовири, водопроводи, канализация, пречиствателни станции на населените места и др., следва да е общинска и държавна.

- Изключително ниска подкрепа получава твърдението, че предоставянето на вода на населението следва да се даде на концесия и да се управлява от частни фирми.

- Отвеждането на отпадъчните води чрез централната канализация е най-разпространеното техническо решение в страната. При липсата на изградена инфраструктура, обаче, известен дял от населението използва начини, които не са екологосъобразни.

- Липсата на изградена канализационна система и запушването на централната канализация са най-масовите проблеми както за обществените, така и за бизнес потребителите.

- Обективната информираност на населението и бизнеса е по-висока по отношение на плащаните сметки, отколкото по отношение на използваните количества вода. Интересно е, че по-скоро хората с високи доходи знаят колко вода изразходват, докато за тези с по-ниски доходи определящо е колко лева плащат.

- Около една трета от респондентите имат нужда от допълнителна информация във водния сектор, за да се чувстват достатъчно осведомени. Темите, които предизвикват най-голям интерес, са спирания на водата, цените и качеството на ВиК услугите.

- Населението предпочита да получава пасивно информация, отколкото да я търси активно. Респондентите разчитат основно на ВиК операторите като източник на информация, независимо от начина на предоставяне – хартиен носител, информационни табла и т.н.

- Бизнесът е по-активен в търсене на информация главно чрез интернет, но и тук се разчита на ВиК оператора като втори по значение източник на информация.

- Средномесечното потребление на вода на едно лице в домакинствата варира в границите между 1 и 5 куб. м.

- При бизнес респондентите най-големи количества вода използват фирмите от сектор промишленост. Положителен факт е, че около една четвърт от тях планират да предприемат мерки за намаляване на използваните количества вода.

- Най-масовият начин за отчитане на използваната вода е ежемесечното посещение на инкасатори. При най-големите ВиК оператори обаче е по-разпространена практиката за отчитане на използваната вода веднъж на няколко месеца.

- Оценката на възможността за въвеждане на социални помощи за плащане на сметките за вода за социално слаби домакинства по подобие на енергийните помощи е двуполюсна. При населението лек превес имат мненията в подкрепа на тази политика, а при бизнеса – мненията, отхвърлящи тази възможност. Основният аргумент на противниците на тази идея е свързан с разбирането, че водата не е голям разход и не е скъпа.

- Доставянето на питейна вода с добро качество е най-предпочитаният измерител за работата на ВиК дружествата. Други по-масово предложени показатели за оценка включват: качество на услугите, поддържане на ВиК мрежата в добро състояние, бързо отстраняване на аварии, липса на режим. Анкетираните лица от населението считат, че работата на ВиК дружествата е достатъчно да се оценява само от един аспект, докато представителите на бизнеса предпочитат оценката за работата на операторите да бъде по-комплексна.









Предвид представителния характер на проведеното проучване на населението получените резултати са показателни за обществените настроения и нагласи към промени в политиката във водния сектор. Те бяха взети предвид при избор на алтернатива като силни и неоспорими аргументи при вземането на решения за промени в сектора.



 

АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, РЕГУЛИРАЩА ОТНОШЕНИЯТА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

- Достиженията на правото на ЕС са транспонирани в българското законодателство.

- Липсва синхронизация в нормативно определените цели, задачи, механизми и крайни резултати поради широкото отраслово разпределение на функции и отговорности между отделните министерства и общини, най-вече в областта на управлението на различните системи на инфраструктурата в целия воден сектор, и търговските дружества водни оператори, което не гарантира интегрирано управление на водния сектор.

- Компетенции в сферата на водите на самостоятелно нормативно основание имат седем министерства, общините и операторите. В немалко случаи това води до размиване на отговорностите между отделните организации.

- Липсва нормативна уредба, която да гарантира финансово, организационно и управленско обезпечаване на изпълнението и прилагането на Плановете за управление на речните басейни и програмите от мерки към тях.

- На практика басейновият принцип на управление на водите е законово регламентиран, но не е напълно защитен със създаването на съответни механизми за взаимодействие между басейновите съвети, басейновите дирекции и министерствата с функции по управление на водите в различните аспекти.

- Нормативната уредба води до сепариране във водния сектор: отделен закон – отделна политика – отделен орган – отделен отрасъл – отделна инфраструктура – отраслови оператори – отделни цени – отделни инвестиции, в резултат – слабо администриране и затруднения при изпълнение на основни функции и задачи.

- Разпределението на отговорностите между отделните основни министерства е довело и до обособяване на самостоятелни подсистеми от нормативни актове към всеки отраслов закон, а законодателят не е предвидил обединителни механизми, които достатъчно ефективно да осигурят единодействие във водния сектор.

- Наложително е да се уеднаквят легални дефиниции и технически термини с общо значение и приложение в правната уредба на водния сектор.

- Правото на собственост върху хидромелиоративните системи, мрежи и съоръжения или части от тях не е уредено при спазване на принципите на технологичното единство на системите и гарантиране правото на всеки собственик и ползвател на земеделска земя на достъп до системите за напояване и отводняване.

- Липсва нормативна уредба, която да даде устойчивост във времето на ръководните кадри на ВиК операторите и гаранции за наличие на квалификация и експертиза. Договорите за управление следва да включват подобни гаранции при постигане на основни показатели в дейността на операторите.

- Принципът „замърсителят плаща“ по отношение на таксите за изпускането на отпадъчни води от населените места следва да се уреди по начин, който да стимулира изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на агломерациите.

- Събираемостта на вземанията на ВиК операторите се изтъква като препятствие в дейността им; въвеждането на бързо производство или прилагането на облекчен ред за събиране на вземанията е възможна законодателна мярка.

- Изборът на основните решения за развитие на нормативната уредба на водния сектор следва да реши реалното прилагане на интегрираното управление на водните ресурси на басейново ниво, принципите за възстановяване на разходите и „замърсителят плаща“.

- Многобройните промени правят Закона за водите трудно разбираем, дори в определени случаи неясен и противоречив. Част от Закона е посветена на институции и организации във ВиК сектора, което е предмет на друг закон – за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

АНАЛИЗ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ КАПАЦИТЕТ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ИМАЩИ ОТГОВОРНОСТИ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

Институциите като цяло, независимо от проблемите и слабите си страни, успяват да изпълняват възложените им от закона функции по управление на водния сектор.

Главните силни страни на институционалния капацитет са свързани със:

- Добрите качествено-структурни характеристики на персонала в редица институции: образователно ниво, професионален опит, съотношение между ръководни и изпълнителски кадри, както и възрастови съотношения (напр. в МОСВ, Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Басейнови дирекции за управление на водите (БДУВ), Дирекции национални паркове (ДНП), Изпълнителна агенция „Морска администрация“ (ИАМА).

- Сравнително добра количествена осигуреност с персонал в редица институции (напр. РИОСВ, ДНП, РЗИ, ИАМА).

- Наличието на необходимите документи, които регламентират вътрешната организация на работа и осигуряват нейната оперативна адекватност спрямо възложените функции и отговорности (с изключение на БДУВ, за които към момента на проучването се подготвя нов правилник).

- Материално-техническата и информационната осигуреност, оценките за която се движат от „много добра“ и „добра“ за повечето институции (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), РИОСВ, МЗ, лабораториите в седем големи Регионални здравни инспекции, Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), НСИ, ГДПБЗН – МВР) до „задоволителна“ (ИАОС, БДУВ, ИАМА).

- Общото състояние на външните взаимодействия, което повечето институции определят като „добро“ или „много добро“.

Наред с това се идентифицират редица общи за изследваните структури слабости и проблеми, които се отразяват отрицателно на институционалния капацитет и намаляват неговия потенциал за успешно управление на водния сектор в контекста на съществуващата нормативна рамка:

- Като един от водещите проблеми се очерта количественият недостиг на персонал в ключови институции (ИАОС – най-вече в регионалните лаборатории, БДУВ, РИОСВ с широк териториален обхват, МЗ, малките РЗИ, НИМХ). Причините за количествения недостиг по правило са ограничения в щата, произтичащи от рестриктивната бюджетна политика по отношение на администрацията и опитите за нейното оптимизиране най-вече чрез съкращаване на персонала. Това води до увеличаване натоварването на служителите и след изчерпване на ефекта от оптимизиране на работата се разглежда вече като фактор за нейната по-ниска ефективност.

- Съществен (вече структурен проблем) е недостигът на експерти с нужните на съответната институция образование и квалификация. В някои случаи причина за това е липсата на такива специалисти на местните пазари на труда (по правило в по-малките териториални единици). В други случаи причината е по-фундаментална и произтича от това, че висшите училища не подготвят достатъчно студенти с нужната квалификация – това най-вече се отнася за „производството“ на специалисти с висше инженерно-техническо образование, вкл. хидробиолози, инженер-химици, ВиК и специалисти по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство и др. Решение на този проблем може да се търси на национално ниво като част от политиката за развитие на висшето образование и в частност – чрез системата на държавните поръчки, което изисква тясна координация чрез МОМН между потребителите на кадри и държавните висши училища.

- Като общ проблем е нивото на заплащане в държавните институции, дори и в някои оператори, което е неконкурентно спрямо заплащането на специалисти в частния сектор, при това в условията на дефицит на такива кадри. Това е проблем – причина за трудностите по количественото и структурното осигуряване на институциите с необходимите им кадри и тяхното задържане.

- Друг общ проблем, засягащ поддържането и развитието на институционалния капацитет, е незадоволителното състояние на системата за професионална квалификация и недостатъчното специализирано обучение, вкл. по управление на проекти. Изследваните структури по правило разчитат на „вътрешни“ форми за квалификация и обучение, като почти не се използват услугите на външни обучителни организации (отново поради липса на бюджетни средства за целта). Това е една от водещите причини повишаването/осъвременяването на квалификацията да не бъде сред приоритетите в управ­лението на човешките ресурси към момента на изследването. Без съмнение постигането на прелом в тази област в краткосрочна перспектива е с ключово значение за развитието на институционалния капацитет (особено се открои необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на квалификацията на ниво МОСВ като координиращ орган). Използването на възможностите на националните оперативни програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, включително през новия програмен период, би следвало да бъде един от приоритетите в работата на заинтересованите институции.

- Друг структурен проблем е този на „взаимно обуславящите се ограничители“: от една страна, ясно се идентифицира потребността от специализиран софтуер за изпълнение на функциите (напр. МОСВ, ИАОС, БДУВ, оператори) и от друга – недостигът на ИТ специалисти, които да го изготвят и/или използват. Задълбочаване на несъответствието между състоянието на информационния сектор (хардуер, софтуер, ИТ специалисти) и нарасналите потребности на институциите е съществен ограничител пред развитието на техния капацитет. В случая разработването на ефективни механизми за привличане и задържане на ИТ специалисти като част от модерната система за управление на човешките ресурси би следвало да се разглежда от заинтересованите страни като друг техен ключов приоритет.

- Междуинституционалното взаимодействие бе идентифицирано като проблем най-вече от МОСВ и по това оценките на интервюираните експерти се различават от тези на колегите им от повечето други звена – напр. деконцентрираните структури на различните министерства подчертават доброто състояние на оперативното си взаимодействие. Причината за „разминаването“ може да се търси най-вече в незадоволителната оценка за състоянието на координираността от страна на МОСВ, което е и основен координиращ орган и очевидно отчита наличието на затруднения в това отношение. Във връзка с това състоянието на националната нормативна рамка, както и отсъствието на ясни регламенти за обмен на данни и информация, се очертаха от болшинството изследвани структури като едни от първопричините за трудностите в институционалните комуникации. Изводът е, че ясното разписване и разграничаване на ролите, функциите и отговорностите на държавните институции като част от модернизирането на нормативното регулиране на водния сектор е ключова предпоставка за оптимизиране на взаимодействието между тях и за осъществяването на добро управление на този сектор в страната. За недобрата координация между институциите допринася също и прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции. Описаните в анализа на капацитета институции са изключително много, призвани са да осъществяват различни политики, имат различна организационна структура и култура, заинтересованите страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни лобистки интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи и това допълнително затруднява осъществяването на единна политика и управление на водите.

На тази основа може да се предложи следното (условно) приоритизиране на проблемите, свързани с институционалния капацитет:

- проблеми – причини: състояние на нормативната рамка с нейните слабости и противоречия; ограничения в щата и сравнително ниско ниво на заплащане в публичните институции; липса на подготвени специалисти със съответния профил за нуждите на институциите, управляващи водния сектор; незадоволително състояние на системата за професионално обучение и квалификация на заетите във водния сектор;

- проблеми – следствия: количествен недостиг на персонал в редица ключови институции; текучество; неблагоприятни качествено-структурни характеристики на персонала; недобра междуинституционална координация – особено в стратегическото управление на водния сектор.

АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РАЗХОДИТЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР И НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ТЯХНОТО ФИНАНСИРАНЕ

- В България няма пълна база данни за разходите и финансиранията във водния сектор, а липсата на систематична и непротиворечива информация се явява основен проблем за изготвянето на прецизни анализи на финансовите потоци в този сектор. НСИ набира и обобщава информация само за част от разходите и източниците на финансиране за опазване и възстановяване на водните ресурси. Създаването на стройна информационна система, отчитаща всички разходи и източници на финансиране по отделни направления, е изключително голямо предизвикателство за адекватното управление на водния сектор.

- Изразходването на средствата за инвестиции във водоснабдителни и канализационни системи и ПСОВ е неефективно – високи разходи на 1 км водопровод и канализация; преоразмерени ПСОВ и т.н. Голяма част от средствата през 2007 и 2008 г. за канализационни системи и ПСОВ се разпределят за неприоритетни агломерации с население между 2 – 10 хил.ж. и под 2 хил.ж. През тези години поради допълнително финансиране от републиканския бюджет разходите в сектор „Води“ нарастват с по-бързи темпове в сравнение с БВП.

- От безвъзмездното финансиране за инвестиционни проекти, което държавният бюджет (ДБ) и ПУДООС осигуряват, най-много средства се насочват към сектор „Води“. Предприятието акумулира средства от два източника, които насочва за финансиране на водни проекти: такси по Закона за водите и трансфери от държавния бюджет. При таксите по Закона за водите се наблюдава висока несъбираемост на вземанията, основно от ВиК операторите, което ограничава финансовите ресурси в сектора.

- Разходите за доставяне на вода имат най-голям дял в общите разходи в сектор „Води“, като основната причина са високите текущи разходи за предоставяне на услугата. Най-големи инвестиции в сектора обаче се извършват по отношение на инфраструктурата за отвеждане (канализация) и пречистване на отпадъчните води.

- Разходите за отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите не се считат за приоритетни въпреки важното им значение за населението и икономиката в страната и се разглеждат като „допълващи“ в общата рамка на разходите в сектор „Води“.

- Приходите от заплащане на цените на водоснабдителните и канализационните услуги имат най-висок дял в общия размер на финансирането на сектор „Води“ в България (37 % през 2009 г.), като този дял намалява за анализирания период поради нарастващото влияние на средствата по линия на ЕС. Съществуват големи различия в цените на водните оператори поради предоставената им законова възможност да заложат множество различни параметри за тяхното определяне. Цените за доставка на вода за напояване се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на доставчика. Това поражда неравнопоставеност между ВиК операторите и хидромелиоративните дружества, защото хидромелиоративният отрасъл не е предмет на нормативна регулация от страна на ДКЕВР, независимо че се явява също естествен монопол.

- Средствата по линия на европейските фондове са втори по важност източник на финансиране на разходите в сектор „Води“ (18 % през 2009 г.), като значението му ще нараства в бъдеще.

- Собствените средства на операторите и бизнеса са важен източник за финансиране на инвестиции във водния сектор. Това са основно средства от печалба, резерви и, евентуално заеми, които ВиК дружествата, „Напоителни системи“ – ЕАД, НЕК и други фирми (най-вече индустриално ориентирани и стопанисващи ПСОВ, както и такива, използващи оборотно водоснабдяване и интегрирани водни технологии) заделят за финансиране на извършваните от тях инвестиции.

- Едновременно съществува необходимост от огромни инвестиции и стремеж към запазване на статуквото на такси и цени на водните услуги.

- Делът на публичното национално финансиране на водния сектор се формира от националното публично съфинансиране на проекти по линия на ЕС, целевата субсидия от републиканския бюджет за водни проекти на общините, ПУДООС, общите трансфери от републиканския бюджет за издръжка на ведомствата, свързани с управление на водите и собствените средства, които общините насочват в рамките на бюджетите си за такива проекти.

- Заемите имат изключително нисък дял в общото финансиране на водния сектор в България.









Направените оценки на средствата, необходими за инвестиции във водностопанската инфраструктура, са в порядъка от над 12 млрд. лв. за покриване на минимални инвестиционни нужди до над 43 млрд. лв. за привеждане в състояние, доближаващо се до европейските стандарти. Набавянето на необходимите средства и най-ефективното им изразходване за приоритетни проекти е особено голямо предизвикателство за сектора. Анализите идентифицират следните особено важни приоритети за финансиране:

– произтичащи от европейското екологично право – качество на питейната вода; пречистване на отпадъчните води от агломерации над 2000 е.ж. и защита от наводнения;

– преодоляване на целогодишните и сезонните режими на питейна вода за населението.



 

3. SWOT АНАЛИЗ НА ВОДНИЯ СЕКТОР

SWOT анализът изхожда от идеята за разделянето на обекта на стратегическия анализ от средата, в която той функционира. Обектът на стратегически анализ се разглежда откъм неговите „силни страни“ и „слаби страни“. Средата, в която функционира обектът на стратегически анализ, се диференцира на „възможности“ и „заплахи“.

Силни страни. Силните страни са ресурс, умение или друго преимущество, което притежава секторът. Силната страна е отличителна компетенция, която дава сравнително предимство.

Слаби страни. Слабите страни представляват ограничения или недостиг на ресурси, умения и способности, които сериозно възпрепятстват развитието на сектора.

Възможности. Възможностите представляват най-благоприятни елементи на външната среда. Това са благоприятни външни фактори, от които секторът се възползва или би могъл да се възползва.

Заплахи. Заплахите са най-неблагоприятните сегменти на външната среда. Те поставят най-големи бариери пред настоящото или бъдещото (желаното) състояние.

1. Достижения и силни страни

- В много висока степен е изградена необходимата инфраструктура, включително брой и обем на язовири, позволяваща в екстремно суха година отрицателните последици да са в границите на поносимост за икономиката и населението на страната.

- Достиженията на правото на ЕС са транспонирани в българското законодателство.

- Разработени са значителен брой планови документи, които идентифицират съществуващите проблеми и рамкират бъдещите действия на различни нива на управление и териториално равнище.

- Изградената институционална рамка и капацитет обхваща всички сфери на управление на водния сектор.

- Засилва се ролята на басейновия принцип на управление на водите, включително при функциите, свързани с планиране на бъдещите дейности чрез ПУРБ.

- Установена е практика за налагане на законодателството чрез ефективен контрол за изпълнение на условията в разрешителните и концесионните договори.

- Законово е регламентиран процесът на прехвърляне на част от собствеността на водностопанската инфраструктура на държавата и общините.

- Съществува трайна тенденция към нарас­тване дела на пречистваните отпадъчни води.

- Изградени са предпоставки, които позволяват участието на обществеността при вземане на решения, свързани с водния сектор – басейнови съвети, публични обсъждания на нормативни промени, предоставяне на информация чрез различни медии и интернет.

- България е една от страните в ЕС с най-големи ресурси от минерални води.

2. Проблеми и слаби страни

- Съществуват диспропорции в разпределението на водните ресурси в териториален, сезонен и годишен аспект.

- Честите промени в нормативната база и отрасловия подход в законодателството са довели до противоречия, неясноти, пропуски и липса на добра кодификация в нормативните актове.

- Съществуват значителни проблеми и забавяне при реализацията на мерките, свързани с промените в управлението на водния сектор – създаване на водни асоциации, прехвърляне на активите от търговски дружества на държавата и общините и др.

- Налице е изоставане от сроковете по изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от прилагането на законодателството на ЕС, основно пречистване на отпадъчните води и качество на питейните води.

- Налице е хроничен финансов недостиг, предизвикващ липса на адекватни инвестиции във водностопанската инфраструктура, която е недостатъчна или в много голяма степен физически и морално деградирала и с влошени функционални параметри.

- Регулацията на дейността на основните водоползватели – „ВиК“, „Напоителни системи“ и НЕК – ЕАД, и съществуващата практика създават пречки за комплексното, ефективно и рационално използване на водите.

- Не е въведено социално подпомагане на социално слабите слоеве от населението, което ограничава увеличаването на цените и финансирането във водния сектор.

- Мониторингът на количеството и състоянието на водите не се изпълнява в пълния обем и с необходимото качество.

- Съществува недостатъчно стратегическо управление и координация между институциите с функции във водния сектор.

- Налице е недостатъчна активност на гражданите и неправителствените организации за изразяване и отчитане на обществения интерес при законоустановените възможности.

- Броят на населените места, в които се въвежда режим на водоподаване, особено в „сухи“ години, е голям.

- Липсват показатели за водна ефективност и ценови стимули за насърчаване ефективното използване на водата от страна на потребителите.

3. Възможности

- Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното, рационално и пестеливо използване на водите и опазването им.

- Съвпадение на националните приоритети в областта на водите с приоритетите на международните общности, за които устойчивото ползване и опазването на водите е приоритет.

- Готовност сред голяма част от населението да приеме увеличение на цената на водата при определени условия.

- Траен процес на промяна на обществени нагласи в подкрепа на усилията за пестеливо използване и опазване на водите.

- Нормативно регламентиране на принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги (разходите за ресурса, за околна среда и разходите за експлоатация на инфраструктурните обекти) чрез крайната цена, заплащана от потребителя.

4. Заплахи

- Необходимите инвестиции за подобряване на водния сектор са огромни, включително за прилагане на изискванията на директивите на ЕС.

- Глобалните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване създават риск в процеса на осигуряване на вода за населението и икономиката на страната.

- Налични стари технологии в промишлеността и енергетиката и невъзможност на част от предприятията да заделят средства за въвеждане на най-добрите техники и водоспестяващи технологии, както и за изграждане на съоръжения за оптимално пречистване на отпадъчните води.

- Слаба покупателна способност на част от домакинствата и трудност на нискодоходните групи да отделят допълнителни средства за услуги и продукти, свързани с доставка, отвеждане и пречистване на води.

- Системата за висше образование не „произвежда“ достатъчен брой специалисти, необходими за управление на водния сектор.

4. ДЪРВО НА ЦЕЛИТЕ

Изготвеният SWOT анализ е използван като основа при формулирането на стратегическите цели и подцелите за развитието на водния сектор в Република България.

Дългосрочната стратегическа цел на страната в областта на водния сектор е:

Устойчиво ползване на водните ресурси, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.

Цели и подцели:

Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване

1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари, рехабилитация на водопроводната мрежа и водоизточниците.

1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси.

Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води

2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води.

2.3. Превръщане на Плановете за управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите.

Цел 3: Подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс

3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини.

3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране да осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“.

3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор.

Цел 4. Намаляване на риска от щети при наводнения

4.1. Идентифициране на рисковите зони.

4.2. Осъществяване на мерките от плановете за защита от наводнения.

5. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ВОДНИЯ СЕКТОР

За постигане на набелязаните цели от съществена важност е ясното разбиране за същностните проблеми, стоящи пред страната и оттам – формулирането на ясни алтернативи за развитието на сектора.

В Република България, както в много други страни недостатъчните финансови ресурси са основна пречка пред развитието на водния сектор. Хроничният недостиг на финансиране се дължи както на общото равнище на развитие на икономиката, което нарежда страната между най-бедните в Европа, така и на специфични проблеми, свързани с организацията на водния сектор.

При сега съществуващата организация основните потоци от финансови средства идват от:

• заплащане за предоставянето на услуги от населението и бизнеса;

• целево финансиране чрез централния и общинските бюджети от средства, събрани от преки и косвени данъци и такси по Закона за водите;

• средства по линия на фондовете на ЕС и международни финансови институции.

Факторите, които въздействат при формирането на тези приходоизточници, са еднозначно насочени към тяхното ограничаване, а именно:

• Воденето на трайна политика за намаляване на преразпределителните функции на държавата и постигането на най-ниски данъчни ставки силно ограничава финансирането на водния сектор от републиканския и местните бюджети.

• Установената система за регулиране и контрол на ВиК отрасъла има за цел да защитава потребителите от фирмите, предоставящи услуги в монополна среда, и поради обществения натиск стремежът при регулирането е да ограничава максимално разрешените цени на услугите.

• Увеличаването на цените е непопулярна мярка, която намалява политическия рейтинг на управляващите, както на централно, така и на местно ниво.

• Ориентация на европейските фондове след 2013 г. към приоритети от Стратегията Европа 2020 от страна на европейските институции.

В същото време обемът на финансовия недостиг се увеличава поради: 1) ангажиментите на страната за изпълнение на изискванията и спазване на сроковете по различни директиви на ЕС; в резултат има рискове на страната да бъдат наложени сериозни санкции поради известно забавяне изпълнението на някои от поетите ангажименти, което ще е допълнително финансово бреме, без да се отменя изискването за изпълнение на поетите ангажименти; 2) влошаване на техническото състояние на инфраструктурата във водния сектор с много по-бързи темпове в сравнение с нивото на вложените инвестиции.

При тази ситуация съществуващата схема на финансиране на дейностите във водния сектор, при която няма съответствие между институциите и нивата на поемане на задължения и възможностите за тяхното финансиране, допълнително влошава ситуацията. Типични примери за това са:

• Изготвените ПУРБ от Басейновите дирекции съдържат набор от мерки, за които не е регламентирана възможност да се определят институции или бизнеси, които да са задължени да ги изпълнят и финансират.

• Строителството на канализационна и пречиствателна инфраструктура (ПСОВ и канализационни мрежи за агломерации над 2000 е.ж.) е задължение на общините.

• Изготвяните прединвестиционни проучвания определят процента на съфинансиране от страна на бенефициентите (общини), без от това да възникват задължения за ВиК операторите, при които новите цени се утвърждават и защитават пред ДКЕВР.

За да се преодолее недостигът на финансови средства, са възможни различни решения, например:

– запазване на сегашната ситуация и финансиране в сектора на средства, набрани чрез системата от преки и непреки данъци на населението и бизнеса чрез ДБ;

– влагане на средства от частни бизнес организации, предлагащи услуги на дадена територия във водния сектор;

– набиране на средства пряко от замърсителите и ползвателите – населението и бизнеса;

– в допълнение към всяка една от горните възможности – привличане на средства от Европейския съюз и съответното съфинансиране от ДБ.

Изборът на конкретно решение трябва да произтича както от принципни постановки, например възприетия от ЕС принцип „замърсителят плаща“, така и от натрупания опит при приложението на различни практики. Така например финансирането на отделни сектори с бюджетни средства зависи изключително много от фазата на развитие на икономиката, при което в периоди на висок растеж прехвърлянето на средства чрез преразпределителните механизми е обичайна практика. Сериозен проблем настъпва в ситуация на икономическа криза или забавяне на темповете на растеж. Друг често срещан проблем при подхода за привличане на частни капитали е изключително негативното отношение на обществеността към дейността на монополистите, предоставящи услуги на населението. Третото посочено възможно решение, а именно набирането на средства пряко от населението и бизнеса, сякаш има най-малко негативна оценка.

Институционален капацитет

Друго сериозно предизвикателство е свързано с празноти в капацитета – в повечето институции и участници в процесите, свързани с водния сектор, се наблюдава недостиг или липса на персонал, време, технически знания и експертиза. Институции с добър капацитет като например поделение „Язовири и каскади“ към НЕК – ЕАД, са изключение в общата картина за сектора. В страната липсват достатъчно компетентни специалисти, което е особено отчетливо на по-ниските нива на управление и териториално деление и застрашава успешното прилагане на реформите във водния сектор. По този начин диспропорцията в знанията, информацията, техническата експертиза и изпълнителския капацитет между нивата на управление създава пречки за интегрирано управление на водите.

Липсата на капацитет се преплита и с проблемите в областта на политиката поради прекалената фрагментация на функциите за водите между различни институции. В страната на практика липсват стимули и/или санкции, които да доведат до засилване на хоризонталната координация между различните секторни политики. Описаните в анализа на капацитета институции са изключително много, призвани са да осъществяват различни политики, имат различна организационна структура и култура, заинтересованите страни от тяхната политика често имат различен профил, действат различни персонални интереси. При пропуски в координацията преобладават тесните секторни интереси и подходи, има съперничество (състезание) между водещи министерства за финансови ресурси в сектора и т.н.

За да се преодолеят тези проблеми, са възможни различни подходи, например:

– създаване на организационни и нормативни предпоставки за подобряване на координацията между отделните институции;

– преразпределение на функциите и концентриране на основните функции в няколко ключови „играчи“ с отговорност при интегрираното управление на целия сектор;

– създаване на нови структури, които да променят съществуващата субординация в сектора и да динамизират процесите, свързани с подобряване на капацитета на институциите във водния сектор, с цел подобряване на ефективността на работа като цяло.









Представените по-горе подходи не са алтернативни и е възможно използването им в различна степен за постигането на положителни промени в сектора. В същото време е важно да се отбележи, че настъпването на съществена промяна в която и да е сфера в страната винаги се е осъществявало чрез създаването на специализирани структури, които изпълняват ключова роля при реализация на „промяната“. Водният сектор се нуждае от изключително сериозно преформулиране на външната и вътрешната среда, което не може да се осъществи само с промени в сега съществуващите структури и нормативна база. Опитът в България показва, че важно условие за реализация на планирани промени е определянето на ясни центрове за вземане на решения, обикновено министерства, на които да се възложи отговорност за хоризонталната координация на въпросите, свързани с водите като ресурс, от една страна, и водностопанската инфраструктура, от друга. На база на направените анализи и изискването за интегрирано управление на водите, подходящо за страната, е това да са: МОСВ за водния ресурс (както е и в момента) и МРРБ – за водностопанската инфраструктура.



 

Съществуват и други сериозни пречки, които изискват решения за преодоляването им. Такива са липсата на съответствие между административните граници, границите на районите за басейново управление на водите и границите на операторите, предоставящи услуги в сектора, което създава сериозен проблем при планирането и управлението на процесите. Сериозна пречка е отсъствието на адекватна интегрирана информационна база в сектора, която да позволява вземането на информирани решения и/или наблюдението на процесите от гледна точка постигане на набелязаните резултати и повишаване на ефективността. По-активното информиране и включване на обществеността при вземането на решения е също необходимо. Тези проблеми изискват по-стриктна регламентация и създаването на организационни и нормативни предпоставки за тяхното решаване.

Всички тези съображения са взети предвид при разработването на алтернативни сценарии за развитие на водния сектор, описани в следващия раздел.

6. АЛТЕРНАТИВИ

За постигане на набелязаните цели следва да се предприемат целенасочени действия (мерки), които са с различно съдържание, обхват и последователност във времето. За да се идентифицират конкретните мерки, бяха разгледани конкретни алтернативи, които почиват на различни визии за развитието на водния сектор. Най-общо разглежданите алтернативи могат да се характеризират като:

1. Развитие на водния сектор при запазване на съществуващите реалности

2. Развитие на водния сектор при засилване ролята на публичните власти

3. Развитие на водния сектор при засилване ролята на частната инициатива

Направените обсъждания с различни заинтересовани страни дадоха възможност от посочените алтернативи да се предпочете алтернатива 2, която да определя облика на Стратегията за развитие на водния сектор в средносрочен и дългосрочен план. Засилването ролята на публичните власти ще осигури политическа поддръжка и институционална отговорност за развитието на водната инфраструктура, което е от изключително критична важност за населението и икономиката. Разширяването на отговорностите на публичните власти има различни измерения, но основните се свеждат до следното:

– всички важни решения за поддържането, обновяването и развитието на инфраструктурата във водния сектор (ВиК, защита от наводнения, хидромелиорации и хидроенергетиката) ще се вземат от публичните власти, а не както е преобладаващият случай в момента – от търговските дружества, отговорни за тяхната експлоатация;

– цялата инфраструктура във водния сектор, от обществен интерес, ще бъде публична държавна или публична общинска собственост, без възможност за промяна на собствеността, за разлика от ситуацията в момента, което позволява важни за обществото водностопански съоръжения да са в активите на търговските дружества с възможността да бъдат приватизирани; изключение от това правило ще е водната инфраструктура на частни търговски дружества (например собствени пречиствателни съоръжения за отпадъчни води и инфраструктурата към тях, собствени сондажи), както и предоставените на сдруженията за напояване съоръжения;

– всяко съоръжение от инфраструктура във водния сектор ще бъде идентифицирано като собственост и задължително с оператор за експлоатация и поддръжка.

Избраната алтернатива се стреми чрез плавен преход и вземане на решения, почиващи на оценката и мониторинга на вече предприетите действия, да реши идентифицираните проблеми. Поради тази причина първоначално планираните действия в краткосрочен аспект са ясно и точно регламентирани, а последващите такива в средносрочна и дългосрочна перспектива са щриховани в по-общ план, тъй като са зависими от постигнатия напредък и нуждата от предприемането на повече или по-малко радикални промени в бъдеще. Философията на промените във времето предполага осъществяване на формулираните действия и осъществяване на детайлна оценка на постигнатия напредък и перспективите за развитие в бъдеще през 2017 г. В зависимост от изводите от тази оценка развитието на вод­ния сектор може да продължи без съществени промени, ако резултатите и перспективите са добри, или ще се предприемат по-сериозни коригиращи мерки.

7. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

Основните характеристики за бъдещото развитие на водния сектор са представени в следната последователност:

• Планиране

• Институционална рамка

• Отношения на собственост

• Финансова и ценова политика

• Информация и публичност

7.1. Планиране

Основа на новата политика във водния сектор ще е планирането на мерките, като се използва итеративният подход. Планирането ще се осъществява както в териториален разрез, така и по отношение развитието на отделните водностопански отрасли, оказващи услуги за населението и бизнеса в страната.

В териториален разрез ще се спазва следната йерархия на плановите документи:

– Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор

– ПУРБ

– Планове за управление на риска при наводнения като част от ПУРБ

– Регионални генерални планове

– Генерални планове за агломерации над 10 000 е.ж.

Всеки един от тези планови документи ще определя необходимите мерки, включително инвестиции, и възможните източници на финансиране.

Други планови документи, като например Черноморска и Дунавска стратегия, Стратегията за развитие на дейностите, свързани с отдаването на минералните води, също ще бъдат част от планирането във водния сектор.

НСУРВС следва да постави жалоните за развитие на водния сектор. Поради факта, че към настоящия момент има изработени ПУРБ, то Националната стратегия следва да интегрира в себе си идентифицираните в ПУРБ мерки, като се фокусира в приоритетизация на предложенията и идентифициране на други мерки, които да решават междусекторни взаимоотношения и общонационални въпроси, останали извън обхвата на ПУРБ. Националната стратегия следва да предлага стратегическа алтернатива за развитие на сектора, съобразявайки се с наличните ресурси и общонационалните интереси.

Плановете за управление на речните басейни следва да се превърнат в планов инструмент с практическа стойност, тоест, заложените в тях мерки да са точно адресирани и финансово обвързани. ПУРБ следва да бъдат актуализирани след изготвянето на генералните планове (регионални и за агломерации), като ще акумулират и приоритетизират мерките, включени в тях. ПУРБ следва да съдържат приоритетизация на идентифицираните мерки и да предложат стратегическа алтернатива за използване на водните ресурси на басейново равнище, съобразявайки се с НСУРВС.

Плановете за управление на риска при наводнения следва да бъдат разработени в близко бъдеще. При разработването им ще се идентифицират проблемите и начините за тяхното разрешаване, както и необходимите за това ресурси. Тези планове ще почиват на специфични анализи, които локализират проблемните територии, като предлагат съответните мерки.

План за „Опазване на морската околна среда и устойчиво управление на крайбрежните зони.“ Целесъобразността е продиктувана от развитието на общностното законодателство и необходимостта от синхронизиране на националното законодателство с него. Този план ще е свързващото звено между политиката по управление и опазване на водите, политиката по изменение на климата и интегрираната морска политика. В момента регулацията е „разпокъсана“ между (1) опазване на околната среда – биоразнообразие и защитени зони, управление на водите, (2) рибарството – аквакултури, (3) морските отрасли (транспорт, пристанища и друга морска инфраструктура, офшорни инсталации и преносни мрежи и т.н.) и (4) териториалното развитие и опазване на крайбрежието от морска ерозия и абразия.

Изработените до момента Генерални планове за населени места над 10 хил. е.ж. и стартиралото изработване на необходимите генерални планове – регионални и за агломерации, ще дадат оценка на най-ниско териториално равнище на съществуващите ВиК проблеми и ще предложат начините за тяхното разрешаване и необходимите ресурси за това. Генералните планове ще отчитат националните приоритети и възможностите за тяхното разрешаване на басейново ниво на управление на водите. Тези планове ще бъдат от изключително значение, тъй като в тях ще се посочат мерки и срокове за изпълнението им, както и необходимите финансови средства и източниците за осигуряването им, за подобряване качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване, и отвеждането на пречистването на отпадъчните води.

Стратегическото планиране на развитието на отделните водностопански отрасли – „Водоснабдяване и канализация“, „Хидромелиорации“, „Хидроенергетика“ и обособяването на нов отрасъл, наречен условно „Защита от вредното въздействие на водите“, ще се осъществява при следната йерархия на плановите документи:

– Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;

– Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“;

– План за развитие на инфраструктурата във водния сектор;

– Бизнес планове на операторите, осъществяващи дейност в посочените отрасли.

Така посоченият набор от планови документи ще даде възможност за ясно обвързване на поставените национални, регионални и местни цели и задачи с планирането на дейността на конкретните изпълнители на мерките, които са извън публичните институции и чиято дейност в една или друга степен е предоставяне на определени услуги във водния сектор на територията на страната.

Съобразно времето на изготвяне на планов документ и неговото приемане, направените предложения следва да намерят отражение в плановите документи на по-ниско или по-високо равнище чрез актуализация на същите или по време на тяхното изработване.

Така изброената система от планови документи следва да е изградена и синхронизирана в периода до 2017 г.

7.2. Институционална рамка

Изготвянето и изпълнението на посочените стратегически документи ще са отговорност на определени институции, а именно:

• Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е с водеща отговорност на МОСВ съвместно с МРРБ, МЗХ, МИЕТ и МЗ. Посочените институции ще провеждат държавната политика в тази област.

• Басейновите дирекции за управление на водите (БДУВ) ще разработват, актуализират, контролират и отчитат изпълнението на Плановете за управление на речни басейни и Плановете за управление на риска при наводнения. Институциите, адресати в двата плана, ще бъдат задължени да изпълняват предвидените за тях мерки. Разработването на документите ще се осъществява в тясна връзка с други институции, имащи отношение към управлението на инфраструктурата и финансирането на сектора.

• Басейнова дирекция „Черноморски район“ ще отговаря за разработката, актуализацията, контрола и отчитане на изпълнението на Морската стратегия с програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда.

• Регионални генерални планове и Генерални планове за агломерации над 10 000 е.ж. ще се договорят и одобрят от МРРБ и ще се съгласуват със съответната Асоциация по водите или където все още не съществува Асоциация по водите, със съответното юридическо лице в съответствие със Закона за водите.

• Стратегията за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ ще се изготвя и изпълнява от МРРБ.

• Стратегията за управление на отрасъл „Хидроенергетика“ ще се изготвя и управлява от МИЕТ.

• Стратегията за управление на отрасъл „Хидромелиорации“ и Стратегията за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“ ще се изготвя и управлява от МЗХ.

• Интегрираните годишни национални Планове за развитие на инфраструктурата във водния сектор ще се изготвят от МРРБ (сектор, условно наречен „Водна инфраструктура“).

• Бизнес плановете на операторите, осъществяващи дейност в посочените отрасли, ще се изготвят от операторите.

За да се постигнат набелязаните цели при изпълнение на предлаганата алтернатива за развитие на сектора, ще се реализират институционални промени, състоящи се в промяна на компетенциите и отговорностите на институциите и организациите.

На първо място ще се предприемат мерки за по-добра координация на политиките чрез създаване на Координационен съвет по водите. Целта е интегрирането на политиката по водите и отрасловите политики във водния сектор да се извършва от Координационен съвет по водите, включващ министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на образованието, младежта и науката и председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране или оправомощени от тях длъжностни лица.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Основните допълнителни функции по отношение на водния сектор ще се отнасят до:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“.

– Управление на водностопанската инфраструктура – публична държавна собственост, в сектор „Водоснабдяване и канализация“.

– Интегриране на информацията за инфраструктурата във водния сектор чрез създаване и поддържане на Национален регистър на инфраструктурата във водния сектор – качествена и количествена информация за цялата инфраструктура във водния сектор, както и за собствениците и операторите, които я поддържат.

– Изготвяне на интегриран национален годишен План за развитие на водната инфраструктура на основата на заложените в ПУРБ приоритети.

– Преотстъпване на активите във ВиК сектора, публична държавна собственост, за управление на Асоциациите по ВиК, които от своя страна ще сключват договори за експлоатация с операторите.

За изпълнение на горепосочените функции в МРРБ ще се създаде звено, условно наречено „Водна инфраструктура“.

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

МИЕТ ще стопанисва предоставената му за управление от МРРБ публична държавна собственост, като сключва договор с оператора Предприятие „Язовири и каскади“. Основните функции на Министерството ще са:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Хидроенергетика“, включително на основата на анализи за потенциала на всички по-големи язовири и големи напорни водопроводи, подходящи за изграждане на ВЕЦ. Като основополагащ принцип на програмата следва да бъде преимущественото използване на енергията на водата от язовири и довеждащи магистрални водопроводи, и като следваща възможност – потенциала на вътрешните за страната реки, при спазване изискванията на екологичното законодателство.

– Управление на всички язовири, които в момента се експлоатират от предприятие „Язовири и каскади“, както и на всички язовири, които оползотворяват потенциала на водата за производство на електроенергия, които се използват за водоподаване за питейно-битови цели, независимо от другите предназначения, за които се ползва водата в тези язовири.

– Създаване и поддържане на регистър на всички хидроенергийни съоръжения и въвеждане на информация в обобщения регистър на МРРБ за водната инфраструктура (язовири, ВЕЦ, други съоръжения).

– Одобрение на предложенията за дългосрочните и годишните инвестиционни програми на оператора на съоръженията в хидроенергийния сектор „Язовири и каскади“ и изготвяне на предложения за инвестиции за интегрирания национален годишен план.

– Контрол и мониторинг върху работата на оператора във връзка със състоянието на предоставената за експлоатация публична собственост.

– Контрол и мониторинг на техническото състояние на язовирите в страната чрез предприятие „Язовири и каскади“.

– Изготвяне на предложения за ежегодния интегриран План за развитие на водната инфраструктура.

Министерство на земеделието и храните

МЗХ ще управлява публичната държавна собственост в сектор „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“.

Основните функции на министерството ще са:

– Разработване на Стратегия за развитие на отрасъл „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“ (отводнителни и защитни съоръжения, както и поддържане на речните корита).

– Управление на всички язовири за напояване, извън тези в обхвата на управление от МИЕТ и от общините. Министерството чрез оператора „Напоителни системи“ ще поеме управлението и на язовири, от чиято собственост общините се откажат или не могат да експлоатират правилно, както и язовири с неустановена собственост.

– Управление на хидромелиоративните съоръжения (напоителни и отводнителни).

– Възлагане на оператора „Напоителни системи“ и сключване на договор за експлоатация, поддръжка и предоставяне на услуги, свързани с обекти от водностопанската система, публична държавна собственост, управлявана от МЗХ.

– Контрол и мониторинг върху работата на операторите във връзка със състоянието на предоставената за експлоатация публична собственост.

– Създаване и поддържане на регистър на всички съоръжения в отрасъл „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“ и въвеждане на информация в обобщения регистър на МРРБ за водната инфраструктура.

Одобрение на предложенията за годишните и дългогодишни инвестиционни програми на оператора „Напоителни системи“ и изготвяне на предложения за ежегодния интегриран План за развитие на водната инфраструктура за сектор „Хидромелиорации“.

Министерство на здравеопазването

Министерството на здравеопазването и териториалните му структури – Регионалните здравни инспекции (РЗИ), са с изключително важна роля при изготвянето и изпълнението на стратегическите планови документи на национално и регионално ниво, имащи отношение към подобряване качеството на питейните води и водите за къпане и използването на минералните води.

Като компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в областта на питейните води и водите за къпане МЗ е задължено да изготвя съответни доклади до Европейската комисия относно прилагането му, вкл. и за резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейните води и водите за къпане, както и мерките, които се предприемат за отстраняване на несъответствията и подобряване качеството им. Като компетентен орган, осъществяващ многогодишен контрол върху качеството на водата за питейно-битови цели и здравно-хигиенното състояние на водоснабдителните обекти, МЗ и неговите регионални органи разполагат с богата база данни от мониторинга на питейните води и водите за къпане, състоянието на водоснабдителните съоръжения и мрежи в страната.

Във връзка с горното МЗ и РЗИ следва да имат важна, а в редица случаи и решаваща роля при определяне на приоритетните проблеми и необходимите мерки, към които да се насочат финансовите средства за бързото им и ефективно решаване, в сроковете, допустими по европейското законодателство. Поради тази ситуация при изготвянето на всички стратегически документи МЗ на национално и РЗИ на регионално ниво следва да бъдат основно консултирани. В стратегията на отрасъл ВиК следва да се обърне специално внимание на питейно-битовото водоснабдяване, като се предвидят и планират необходимите действия и мерки за всички зони на водоснабдяване, в които има трайни отклонения по химични и микробиологични показатели, вкл. и за малките зони на водоснабдяване, водоснабдяващи под 5000 души, в които се разпределя по-малко от 1000 куб. м вода за 24 часа.

Важна роля МЗ има и в изработването на стратегическите документи относно използването и пълноценното оползотворяване на минералните води.

Министерство на околната среда и водите

МОСВ няма съществена промяна във функциите, основните от които са стратегическо планиране, прогнози, управление и налагане на законодателството с цел достигане и поддържане на добро количествено и качествено състояние на водните ресурси и водните екосистеми в страната.

МОСВ ще е отговорната институция за създаване в допълнение към досегашните компетенции и поддръжка на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“.

Басейнови дирекции за управление на водите

Ролята на БДУВ ще се разшири със засилени контролни правомощия по изпълнение на мерките от ПУРБ и отчети пред обществеността за изпълнение на мерките от ПУРБ.

Министерство на труда и социалната политика

При необходимост Министерството на труда и социалната политика ще разработи и активира програма „Водно подпомагане“. Целта на програмата е подпомагане на нискодоходни групи от населението да заплащат цената на ВиК услугите, в случай че цената надхвърли социалната поносимост.

Общини

Общините чрез Асоциациите по ВиК (създадени в съответствие с промените в Закона за водите от 2009 г.) ще стопанисват предоставената им публична държавна и общинска собственост, като сключват договори с ВиК операторите. Договорите с операторите и общо дейността на Асоциациите по ВиК и общините ще се основават на съгласуваните с тях от МРРБ Генерални планове – регионални и за агломерации над 10 хил. е.ж. Финансирането на дейността на Асоциациите по ВиК ще се осъществява от средства на оператора, като същите ще бъдат регламентирани и признати за оперативен разход.

Държавна комисия за енергийно и водно регулиране

ДКЕВР ще осъществява регулация освен на цените на ВиК услугите и на цените на всички услуги във водния сектор. Чрез нормативни промени ще се премахне възможността за определяне на цените на операторите във водния сектор, без да се вземе предвид необходимостта от реализация на приоритетни инвестиционни проекти, определени с интегрираните годишни инвестиционни планове.

ДКЕВР ще извършва лицензиране на ВиК операторите по определени критерии.

Воден съвет

Ще се създаде „Воден съвет“ като част от управлението на ПУДООС. Водният съвет ще се състои от министрите на: околната среда и водите, финансите, регионалното развитие и благоустройството, земеделието и храните, икономиката, енергетиката и туризма и здравеопазването.

Основните функции на Водния съвет ще са:

– Одобрение на ежегодния План за инвестиции във водния сектор, изготвен на основата на приоритетите в шестгодишните ПУРБ;

– Изготвяне на предложение за нивото на таксите за водоползване и ползване на водни обекти.

Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване към МОСВ

Ще се създаде „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“, като чрез използването на нови технологии за оценка на водните ресурси в реално време ще се предоставя необходимата информация на заинтересованите лица и обществеността. Центърът ще се изгради с финансиране от ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.“.

Основните функции на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“ ще са:

– Да предоставя информация в реално време за количеството на водните ресурси;

– Да прогнозира в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива водните ресурси и да оценява риска от наводнения и засушаване;

– Да изпълнява дейности, които се възлагат от Плановете за управление на риска при наводнения.

Оператори

Операторите ще са търговски дружества, които експлоатират и поддържат активи – публична държавна и/или общинска собственост, в отраслите „Водоснабдяване и канализация“, „Хидроенергетика“, „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“. Едно и също дружество ще може да експлоатира и поддържа активи публична държавна собственост и публична общинска собственост в различни подотрасли на водния сектор.

Отрасъл „Водоснабдяване и канализация“

Операторите на активи публична държавна и публична общинска собственост в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ в момента са ВиК дружествата. Статутът на собствеността на търговските дружества към момента е, както следва: държавни, държавно-общински, общински и общинско-частни (само едно дружество – „Софийска вода“). При приемане на предложението за намаляване броя на обособените територии в съответствие с броя на областите в страната (28) ще продължи да се спазва действащата законова разпоредба: една обособена територия – един ВиК оператор. Определените 28 ВиК оператори (ВиК оператори, които към момента изпълняват изцяло функциите на една обособена територия или обединените от няколко ВиК оператори, действащи на една обособена територия) ще продължат да изпълняват по право функциите си. В бъдеще общините в рамките на една обособена територия чрез съответната Асоциация по ВиК ще могат да вземат решение за избор на нов оператор-концесионер чрез провеждане на процедура за отдаване на концесия на услугите по водоснабдяване или канализация при получена подкрепа от потребителите за прилагане на такъв подход.

ВиК операторите ще бъдат подпомагани, за да развият капацитет, особено в следните направления: за подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС.

Ще се въведе лицензиране от ДКЕВР на ВиК операторите по критерии, отнасящи се основно до техническа обезпеченост и наличие на управленски капацитет.

Отрасъл „Хидроенергетика“

Предприятие „Язовири и каскади“ ще продължава по право (по закон) да е оператор на каскади, язовири и други хидроенергийни обекти, които експлоатира и поддържа в момента. В допълнение към това обхватът на дейност на предприятието ще се разшири с други язовири и хидроенергийни обекти, предоставени за стопанисване от МИЕТ (всички останали язовири с хидроенергийно и питейно-битово предназначение).

Предприятие „Язовири и каскади“ ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МИЕТ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора. МИЕТ ще утвърждава годишна програма на оператора „Язовири и каскади“.

Предприятие „Язовири и каскади“ ще осъществява контрол за техническото състояние и безопасност на язовирите в страната.

За предоставяните услуги в този водностопански отрасъл операторът следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР.

Отрасъл „Хидромелиорации“

Дружествата, които към момента експлоатират и поддържат инфраструктурата в отрасъл „Хидромелиорации“, са държавните търговски дружества към МЗХ – „Напоителни системи“ – ЕАД, „Земинвест“ и „Хидромелиорации – Севлиево“.

След прехвърляне на водностопанските съоръжения и системи като публична държавна собственост, които сега са в активите на горепосочените дружества, те ще се обединят в едно национално дружество, което ще осъществява дейност като оператор на поверените от МЗХ активи. Дружеството ще е със специален статут – публично държавно търговско дружество по смисъла на чл. 63, ал. 2 от Търговския закон, чиито основни функции, управление, права и задължения ще се регламентират със закон.

Операторът ще бъде подпомаган от МЗХ, включително чрез европейски програми, за да развие капацитет, който да подпомогне подобряването на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС.

За да предоставя услуги в този водностопански отрасъл, операторът следва да защити цени на услугите пред ДКЕВР.

Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МЗХ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора, права и задължения както на оператора, така и на МЗХ. МЗХ ще утвърждава и годишна програма на оператора.

Организациите, които осъществяват хидромелиоративни дейности по реда на Закона за сдруженията за напояване (макар и минимален процент от хидромелиоративните дейности в страната), ще продължат дейността си по досегашния ред.

Отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“

Дружествата, които към момента експлоатират и поддържат инфраструктурата в този отрасъл извън границите на населените места, са търговските дружества от отрасъл „Хидромелиорации“, без да е ясно, обхванати ли са всички съоръжения от тези оператори.

По право оператор на всички съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, както и за осъществяване на дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла извън населените места, ще бъде операторът на публичните държавни хидромелиоративни съоръжения „Напоителни системи“. Операторът ще изпълнява следните функции:

– осъществяване на мониторинг на състоянието на съоръженията и изготвяне на предложения за инвестиционни проекти, необходими за подобряване ефективността на системата;

– извършване на необходими аварийно-ремонтни дейности, планови ремонти и дейности по поддържане на проводимостта на речните корита;

– контрол върху изграждането на нови хидротехнически съоръжения за защита от вредното въздействие на водите.

Операторът ще има възможност да участва и в обявени обществени поръчки от общините за текущо поддържане и мониторинг на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите, както и осъществяване на дейности по поддръжката на проводимостта на речните легла.

Операторът ще осъществява дейността си на основата на сключен договор с МЗХ. Договорът ще регламентира дългосрочни цели на оператора, права и задължения както на оператора, така и на МЗХ. МЗХ ще утвърждава и годишна програма на оператора.

Общините имат отговорност за поддръжката на диги, корекции на реки, както и поддържане проводимостта на речните русла в границите на населените места. Понастоящем общините нямат сключени договори с оператори за постоянна поддръжка, а периодично, в зависимост от осигуряването на финансови ресурси, сключват договори за еднократни услуги. Общините ще бъдат задължени да определят оператор за поддръжката на съоръжения за защита от вредното въздействие на водите и за поддръжката на проводимостта на речните легла. Операторът ще осъществява мониторинг на системите и поддържане на необходимото техническо състояние на съоръженията и осъществяване на дейности по поддържане проводимостта на речните корита. Този оператор може да е търговско дружество, вкл. Националния оператор „Напоителни системи“, отдел или компетентно лице от общината или друго търговско дружество с необходимата експертиза.









ТРИ КЛЮЧОВИ УСЛОВИЯ ЗА ЕФЕКТИВНОСТ НА ОПЕРАТОРИТЕ

Първо, изключително важно условие за поддържане в добро състояние на съоръженията и системите във водния сектор – публична държавна или публична общинска собственост, е за всеки актив да има определен оператор за неговата поддръжка и мониторинг на състоянието, за да се преодолее проблемът на безстопанствени съоръжения.

Второ, непрекъснато подобряване на капацитета на операторите, особено по отношение на разработване на качествени бизнес планове и широко въвеждане на съвременни информационни технологии в целия процес на управление и контрол на водностопанските системи.

Трето, но не по-малко съществено условие, е устойчивост и висока квалификация, особено на ръководния персонал. В нормативната уредба следва да се заложат правила, които да гарантират изпълнението на тези особено важни изисквания към персонала.



 

7.3. Отношения на собственост

Една от съществените промени, свързани с реализацията на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор, е промяната в собствеността на някои водностопански съоръжения и системи като продължение на вече стартиралите през последните години промени.

Освен като собственост – публична държавна и публична общинска, всички активи следва да се определят и като принадлежност по отрасли, например ВиК мрежата, обслужваща подаването на вода за населението и бизнеса, е към отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; съоръженията за напояване са към отрасъл „Хидромелиорации“; хидроенергийните каскади – към отрасъл „Хидроенергетика“; защитните диги, съоръженията за отводняване, корекциите на реки – към отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“. Важното в случая е всички инфраструктурни обекти да бъдат обхванати, регистрирани, определени като публична държавна или публична общинска собственост и за всеки да има определен отговорен оператор за поддържането, експлоатацията и мониторинга на състоянието.

Публична държавна собственост

За да се гарантира по-доброто управление и контрол, обхватът на водите, водните обекти и водната инфраструктура – публична държавна собственост, следва да се разшири спрямо сегашната законова регламентация, като за публична държавна собственост се определят:

• всички язовири, с изключение на тези, които общините ще запазят като общинска собственост и за които ще имат оператор за експлоатация и поддръжка в безопасно състояние;

• всички съоръжения за намаляване на риска от наводнения извън населените места;

• всички води, водни обекти и водохранилища, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, напояване и хидроенергетика;

• водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи;

• пречиствателните станции и съоръжения за води за питейно-битово водоснабдяване на населени места.

Публична общинска собственост

Определянето на обхвата на публичната общинска собственост ще е съобразено със сегашните критерии в Закона за водите, като нейният обхват ще бъде намален с инфраструктурните обекти, описани в предходната точка.

Публична общинска собственост ще са и съоръжения за пречистване на отпадъчни води от населени места, когато обслужват повече от една община. В тези случаи собствеността ще бъде на общината, на чиято територия се намира пречиствателната станция.

Собственост на активите на операторите

Активите на съществуващите оператори – ВиК, „Язовири и каскади“ и държавното дружество към МЗХ „Напоителни системи“, които активи не са публична собственост (съгласно посочените по-горе критерии), ще се запазят като собствени активи – административни и други сгради, несвързани със съоръженията, техника и др.

7.4. Финансова и ценова политика

Финансова политика

Финансовата политика в областта на водите ще бъде съобразена с разбирането, че:

• водните ресурси са общонационална собственост от най-висок приоритет за настоящето и бъдещето на държавата,

• интегрираното им управление, включително защита от наводнения, трябва да преследва на първо място общонационалния интерес,

• икономическите инструменти, с които ще се осъществява политиката, следва да гарантират общите приоритети и цели в сектора.

Предлаганите промени във финансовата политика се състоят основно във:

• Акумулиране на допълнителни финансови ресурси в ПУДООС чрез промяна на начина на определяне и набиране на такса водоползване. Определената със Закона за водите такса водоползване ще се трансформира в надбавка към цените на всички предоставяни услуги във водния сектор и ще се изчислява на база фактурирани количества вода.

• Определяне на размера на таксите за водоползване от „Воден съвет“ към ПУДООС.

• Промени, водещи до увеличаване на инвестициите за подобряване състоянието на водната инфраструктура от операторите, чрез определяне от ДКЕВР на ниво на цените на водните услуги, отчитащи приоритетни инвестиции, одобрени като такива от собствениците на инфраструктурата.

• Засилване на солидарността между потребителите на услуги във водния сектор в рамките на територията на един оператор.

В условията на необходимост от огромни по обем финансови нужди за водностопанска инфраструктура стриктното спазване на приоритетите при финансиране от страна на публичните институции е основен репер на политиката:

         С изключително висок приоритет са инвестиционните обекти, произтичащи от изискванията на европейското законодателство: осигуряване на качеството на питейната вода в съответствие с европейските стандарти и осигуряване на отвеждане и пречистване на отпадъчните води от населените места с над 2000 е.ж. Изграждането на тези обекти е особено важно за здравето на хората и достигане на добро екологично състояние на реките и другите водни обекти в страната, а също така предотвратява налагането на финансови санкции на страната в случай на неизпълнение на задълженията. И двата приоритета са допустими за Структурните фондове на Европейския съюз.

         Поддържането в добро състояние и там, където е необходимо, изграждане на нова инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите е приоритет, произтичащ от прогнозите за зачестяване на тези явления в европейски мащаб и опасностите от това за живота и здравето на хората и за имуществото. След 2015 г. изпълнението на Плановете за защита от наводнения ще се следи и от Европейската комисия.

         Намаляването и премахването на все още съществуващите целогодишни или сезонни режими на водоснабдяване в някои населени места произтича от основното право на жителите на страната за непрекъснато водоснабдяване.

         Изграждането на нови и възстановяването на хидромелиоративните системи ще придобива все по-голямо значение предвид прогнозите за нашия регион за все по-чести и по-продължителни засушавания.

         Инвестициите в сектор „Хидромелиорации“ и в сектор „Защита от вредното въздействие на водите“ могат да се разглеждат и като мерки за адаптация към климатичните промени. Последното е важно да се подчертае, тъй като през новия програмен период ще има задължително насочване на немалка част от еврофондовете в аграрния сектор към екологични мерки, включително мерки за адаптация към климатичните промени в селскостопанския сектор.

Много важен момент за осигуряването на финансовите ресурси е точното адресиране на източниците и ясна демаркация с оглед недопускане на дублиране на възможните източници на финансиране или финансиране на неприоритетни обекти.

Необходимите средства за приоритетните инвестиционни обекти, извън осигурените чрез еврофондовете и съответното национално съфинансиране от държавния бюджет и бенефициентите, ще се осигуряват чрез цените на съответните услуги и чрез приходите от таксата за водоползване.

Операторът „Напоителни системи“ ще осигурява част от необходимите средства за дейностите по защита от вредното въздействие на водите чрез приходи от допълнителни дейности и услуги извън основния предмет на дейност – хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез схемата за солидарност – таксата за водоползване.

Важни индикатори за успешни реформи във финансовата политика в сектора ще са:

– Увеличаване на размера на приоритетните инвестиции във водната инфраструктура, одобрени от „Водния съвет“;

– Ясно разграничение на финансовите ресурси в структури, които осъществяват дейности в сектор „Води“ на национално и местно равнище;

– Насочване на финансовите средства съгласно стратегически документи и планове, защитаващи обществените интереси;

– Създаване на условия за минимализиране на нецелесъобразното изразходване на средства при съществуващата разпокъсаност и преследване на различни интереси;

– Създаване на стройна система за контрол на набирането и изразходването на средства и защита на интересите на населението и бизнеса от създаваните в областта на водите естествени монополи;

– Насочване на икономическите регулации към ограничаване на оперативните разходи чрез система, която регламентира получаваните средства и увеличаване дела на инвестициите, които като насоченост и мащаб ще зависят от публичните власти, а не от операторите на търговски дружества.

Ценова политика

Основен инструмент за реализация на така формулираната финансова политика е ценовата политика.

Предвиждат се няколко съществени промени, а именно:

• Един оператор – еднакви цени на съответната водна услуга. Този подход ще премахне напълно изкуственото разделяне на разходите при доказване на цените по различни водоснабдителни системи в териториалния обхват на един ВиК оператор и ще повиши нивото на солидарност между потребителите не само на ВиК услугите, но и нивото на солидарност между потребителите на услуги, предоставяни от оператора „Напоителни системи“.Този подход ще постави в равнопоставено положение ползвателите на водни услуги в хидроенергийния сектор.

• Всички цени във водния сектор ще се доказват от операторите и ще се одобряват от регулатора ДКЕВР.

• Ще отпадне възможността от произволно продаване на вода между субекти, които не са определени като оператори.

• Промяна в подхода за определяне на такса водоползване. Такса водоползване ще се начислява върху количеството фактурирана вода от крайните потребители на вода във всеки от отраслите – ВиК, хидромелиорации, хидро­енергетика. Както и досега, размерът на такса водоползване ще бъде еднакъв за територията на цялата страна, но диференциран в зависимост от целите на водоползване. Размерът на таксата за водоползване ще отчита необходимостта от реализиране на приоритетни инвестиции, определени в интегрирания План за развитие на водната инфраструктура.

• Провеждане на политика за намаляване разхода на вода чрез ценовата политика – въвеждане на две нива на такса водоползване съобразно потребеното количество вода от домакинствата.

7.5. Информация и публичност

От изключително важно значение за подобряване ефективността в сектора е засилването на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор. Поради тази причина следва да бъдат предприети най-малко следните мерки:

• Публично оповестяване на съответните интернет страници на основните параметри на всички договори, сключвани между различните институции във водния сектор и операторите.

• Задължително публикуване на интернет страниците на дългосрочните и годишните инвестиционни програми на операторите във водния сектор по обекти в достъпен за населението и другите потребители на услуги формат, както и на отчетите за тяхното изпълнение.

• Подробно публично представяне на причините и очакваните резултати при повишаване на цените на услугите във водния сектор.

• Премахване на конфиденциалността върху статистическата информация в НСИ, свързана с водния сектор.

8. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

КРАТКОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 – 2015 ГОДИНА



























































































































































































































































































































































































































Стратеги-

ческа цел


Оперативна цел


Дейности

(мерки)


Бюджет

(млн. лв.)


Краен срок за реали-

зация


Очаквани резултати


Индикатори за изпълнение


Отговорни институции


водеща


партньор


Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване


 


 


 


 


 


 


 


 


 


1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа


 


 


Изграждане на яз. „Луда Яна“, яз. „Пловдивци“ и яз. „Нейковци,“ включени във финансовия меморандум за заем от Световната банка


150


2015


Изградени 3

язовира


 % на усвояване планираните капиталови разходи


МРРБ


МБВР като финанси-

раща ин-

ституция


 


 


Изготвяне на необходимите прединвестиционни проучвания и работни проекти за построяване, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнителии рехабилитация на довеждащата водопроводна мрежа за идентифицираните в Регионалните Генерални планове населени места като първи приоритет с хоризонт до 2015 г. включително.


5


2014


Приети работни проекти за построяване, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители, и рехабилитация на водопроводната мрежа за идентифи-

цираните вРегионалните Генерални планове населени места като първи приоритет с хоризонт до 2017 г. включително.


Намаление на броя на населените места на режим на водо-

снабдяване до 100 в резултат от новоизгра-

дената и реха-

билитирана инфра-

структура.


МРРБ


ПУДООС, ВиК дружества


 


 


Изграждане, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители, и рехабилитация на довеждащата водопроводна мрежа за идентифицираните в Регионалните Генерални планове населени места като първи приоритет.


296


2015


Намаление с повече от една трета на броя на населението, живеещо в населени места на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване.


 % на намаление броя на населението, живеещо в населени места на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване.


МРРБ


МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, ВиК операторите.


 


 


Рехабилитация, модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различии зони на водоснабдяване с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство.


80


2015


Доизградени 7 ПСПВ, които са в строителство; рехабилитирани, модернизирани и доизградени 6 ПСПВ в експлоатация.


Процент на зоните за водоснабдяване, в които няма констатирани трайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, като в краткосрочен план (до 2015 г.) този процент да достигне 100 % от големите зони на водоснабдяване (в които се подават над 1000 куб.м вода в денонощие и/или се водоснабдяват над 5000 души)


МРРБ


МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, ВиК операторите, МЗ и РЗИ.


 


1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси


 


 


Въвеждане на две ставки на такса водоползване, които да стимулират пестенето на вода от населението и бизнеса.


 


2014


Приети промени в нормативната уредба


Спазване на времевия график за предвидените законодателни и други нормативни промени, свързани с водния сектор.


МОСВ


Министерствата, включени във „Водния съвет“ към

ПУДООС


 


 


Провеждане на ежегодни информационни кампании за пестенето на вода от населението и бизнеса през 2013 – 2015 г., които да стимулират пестенето на вода


0,3


2015


Намаление на консумацията на вода вследствие на осъзнато разбиране за ценността на ресурса и въвеждането на финансови стимули за пестенето на вода.


Проведена информационна кампания през всяка от посочените години. Ежегодно увеличаващ се процент от населението, който декларира осъзнато разбиране за ценността на водата като ресурс.


МОСВ


 


 


 


Подмяна на водопроводна мрежа в населените места, приоритетно за населени места, които са на временен или постоянен режим.


400


2015


Подменена водопроводна мрежа и премахване на загубите на вода в съответните участъци в населените места.


 Постигане на резултатите от прединвестиционните проучвания за намаление на загубите на вода вследствие на осъществените проекти.


Общини


МРРБ и ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС като финасираща институция, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони


Цел 2: Запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води


 


 


 


 


 


 


 


 


 


2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води


 


 


Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 10 хил.екв.ж.


2000


2015


Изпълнение на 100 % на ангажиментите на Р. България.


% на изградените ПСОВ, обхващащи населените места с над 10 хил. екв. ж. % на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 10 хил. екв. ж.


Общини


МОСВ чрез ОПОС, ВиК дружества


 


 


Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 2 хил.екв.ж.


1400


2015


Изпълнение на ангажиментите на Р. България за % от жителите.


 % на изградените ПСОВ, обхващащи населените места с над 2 хил. екв. ж. % на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 2 хил. екв. ж.


Общини


МОСВ чрез ОПОС, ВиК дружества


 


 


Осъществяване на превантивен и текущ контрол и санкции с цел недопускане изпускането на отпадъчни води в нарушение на индивидулани емисионни ограничения от туристически и стопански обекти.


 


2015


Изпускането на отпадъчни води с параметри извън изискванията не е възможно, извън случаите на форсмажорни обстоятелства.


% на фирмите, които имат изградени и добре функциониращи пречиствателни съоръжения, спрямо всички фирми, включително в туристическия бранш, които следва да имат работещи пречиствателни съоръжения.


МОСВ


Браншови организации, бизнес


 


2.2. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите


 


 


Актуализация на Плановете за управление на речните басейни


6


2015


Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки от 4-те РБУ


Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране.


БДУВ


МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС


 


 


Изпълнение на първите ПУРБ


 


2013 – 2015


Подобряване състоянието на водите


Изпълнени мерки в ПУРБ


БДУВ


МОСВ


Цел 3: Подоб-ряване на ефектив-

ността при интегрираното управление

на водата

като стопански ресурс


 


 


 


 


 


 


 


 


 


3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини


 


 


Разрабоена и приета нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България


 


След приемането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание.


Промени в нормативната уредба, осигуряващи интегриране на политиките в областта на водния сектор, опазване и ефективно използване на водите.


Приети закони и подзаконови актове.


МОСВ, МИЕТ, МЗХ, МРРБ


МЗ, МФ


 


 


Създаване на звено към МРРБ – „Водна инфраструктура“ (ВИ)


 


2013


Създадено обособено звено, което отговаря за управлението на активите във водния сектор.


ВИ разполага с квалифициран персонал, екипировка и нормативна база за изпълнение на задълженията си


МРРБ


МОСВ чрез проекта по ОПОС


 


 


Изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната (язовири, ВЕЦ, др. съоръжения), включително картен материал, собственици и оператори на отделните съоръжения.


2


2014


Създаден регистър и специализирани карти на водностопанските системи и съоръжения.


Достъпен за институциите в страната регистър и картен материал за инфраструктурата, собствениците, операторите и отговорните за контрола и мониторинг


МРРБ


МОСВ чрез ОПОС, МЗХ , МИЕТ, ВиК дружества, общини, оператори във водния сектор чрез ОПОС


 


 


Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“


 


2015


Изготвен „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“, включващ 4-те водностопански отрасъла.


Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във вод­ния сектор“


МРРБ


МОСВ, МЗХ, МИЕТ и МЗ


 


 


Разработване на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


0,3


2014


Изготвена Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води.


Решение на МС за приемане на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


БДЧР


МОСВ, МЗ


 


 


Разработени 4 отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“, в съответствие с принципите в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС)


 


2014


Изготвени 4 отраслови стратегии за развитие на отраслите „ВиК“, „Хидроенергетика“, „Хидромелиорации“ и „Защита от вредното въздействие на водите“.


Приети стратегии до края на 2014 г.


МРРБ, МИЕТ и МЗХ


МЗ


 


 


Преструктуриране на операторите в секторите ВиК, Хидроенергетика и Хидромелиорации в съответствие с принципите в НСУРВС


 


2013


Добре структурирани във функционално и организационно отношение оператори, с ясна визия за развитието на отраслите на вод­ния сектор.


Създадените структури отговарят на заложеното в НСУРВС и отрасловите стратегии за развитие


МРРБ, МИЕТ и МЗХ


Оператори


 


 


Изготвяне на комуникационна стратегия и прилагане на мерките за информация и публичност, произтичащи от НСУРВС.


 


2014


Изпълнение на мерките


Навременно приемане на стратегическия документ и прилагане на мерките, заложени в него.


МИЕТ, МРРБ, МЗХ, НСИ


Оператори


 


3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят“ плаща“


 


 


Изготвяне и приемане на нормативни промени, гарантиращи, че цените на операторите във водния сектор са обвързани с необходимостта от реализация на приоритетни инвестиционни проекти.


 


2013


Създаден механизъм за насърчаване реализацията на приоритетни инвестиционни проекти


Приети нормативни промени


ДКЕВР


 


 


 


Въвеждане на принципа „Един оператор една цена“, за всички подсектори във водния сектор.


 


2013


Създаване на нов механизъм за развномерно разпределение на разходите между потребителите.


Въвеждане на единна цена за всеки оператор


ДКЕВР


Оператори


 


3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор


 


 


Повишаване капацитета на ДКЕВР за осъществяването на контрол и мониторинг на работата на операторите и съгласуване на цените на услугите чрез повече и добре квалифицирани служители в агенцията, изготвяне на нормативни промени за работата на агенцията, включително точно определяне на обхвата на техните пълномощия.


2


2014


ДКЕВР разполага с достатъчно на брой и с необходимата квалификация служители, необходимата екипировка и нормативна база.


Повишаване броя и дълбочината на проверките и анализите от страна на ДКЕВР към съответните оператори.


ДКЕВР


Отговорните за сектора министерства чрез ОПОС


 


 


Укрепване на капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително на такива, финансирани от ЕС, създаване на лаборатории за извършване на


2


2015


Създаден капацитет на операторите за управление на поверените им активи


Брой обучени служители


ВиК оператори


МРРБ чрез ОПОС


 


 


необходимия мониторинг на качеството на питейните води, съгласно нормативните изисквания


 


 


 


 


 


 


 


 


Укрепване на капацитета на хидромелиоративния оператор чрез подобряването на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС


0,5


2014


Създаден капацитет на оператора за управление на поверените му активи


Брой обучени служители


МЗХ


Чрез ОПОС


Цел 4. Намаля-

ване на риска от щети при наводнения


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


Разработване на Планове за управление на риска от наводнения


16


2015


Планове за управление на риска при наводнения – 4 броя, по един за всеки РБУ


Изготвени и приети след обществено обсъждане Планове на управление на риска при наводнения за всеки РБУ


4-те

БДУВ, всяка за разработвания за нейната територия План


МОСВ чрез ОПОС като финансираща институция


 


 


Изграждане на „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“


15


2015


Изграден и напълно функциониращ „Оперативен център за управление на водите и предупреждение при наводнения и засушаване“


Функциониращ диспечерски и информационен център, който предоставя в реално време информация за състоянието на водите и изготвя прогнози с цел управление и превенция на риска от наводнения


МОСВ


НИМХ, МИЕТ, МЗХ, МВнР, МВР, МЗ, МРРБ, Общини, Oбластни управители, други отговорни институции чрез ОПОС


 


 


Определяне на механизмите за контрол и идентифициране на неотложни мерки за поддържане на техническото състояние на язовирите в страната чрез приемане на ЗИД на ЗВ


 


2012


Извършване на контрола от компетентни специалисти и идентифициране на спешни мерки, необходими за поддържане на доброто състояние на язовирите, контрол за изпълнението им и предотвратяване на наводненията, в резултат от лошо техническо състояние на язовира.


Осъществен контрол на техническо състояние на язовирите в страната и идентифицирани мерки


МИЕТ


МЗХ,

Общини



 

СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2016 – 2021 ГОДИНА



















































































































































































































































































































































































Стратеги-

ческа цел


Оперативна цел


Дейности

(мерки)


Бюджет

(млн.лв.)


Краен срок за реали-

зация


Очаквани резултати


Индикатори за изпълнение


Отговорни институции


водеща


партньор


Цел 1: Гарантирано осигуряване

на вода за населението

и бизнеса в условията

на промени

на климата, водещи до засушаване


 


 


 


 


 


 


 


 


 


1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа


 


 


Проектиране, изграждане, реконструкция и разширяване на резервоари – денонощни и седмични изравнители и рехабилитация на водопроводната мрежа


140


2018


Премахване на режима на водоподаване за всички населени места в България.


 % на намаление на броя на населението, живеещо в населени места на или целогодишен режим на водоснабдяване.


МРРБ


ВиК дружества, МЗХ

чрез

програмата за развитие на селските райони


 


 


Рехабилитация модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване, с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство.


309


2020


Рехабилитирани, модернизирани и доизградени 43 ПСПВ и други съоръжения за привеждане в съответствие на качествата на питейната вода, в експлоатация


Процент на зоните за водоснабдяване, в които няма констатирани трайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, в средносрочен план да се постигне 100 % и за малките зони на водоснабдяване


МРРБ


ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони, МЗ и РЗИ.


 


1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси


 


 


Провеждане на ежегодни кампании за пестенето на вода от населението и бизнеса през 2016 – 2021 г., които да стимулират пестенето на вода


1,5


2021


Намаление на консумацията на вода вследствие на осъзнато разбиране за ценността на ресурса и въвеждането на финансови стимули за пестенето на вода.


Проведена информационна кампания през всяка от посочените години. Ежегодно увеличаващ се процент от населението, който декларира осъзнато разбиране за ценността на водата като ресурс.


МОСВ


 


 


 


Рехабилитация, модернизация и ремонт на 30 % от водовземните съоръжения


212


2021


Подобрено състояние на водовземните съоръжения


Намаление на нивото на физическите загуби с 10 % и на броя на авариите на 1 км с 40 %


МРРБ


ВиК дружества


 


 


Подмяна на критични участъци от водопроводната мрежа


2830


2020


Подменена 9000 км водопроводна мрежа


Запазване на сегашното състояние на мрежата без по-нататъшно влошаване по време на експлоатация – ниво на загуби на вода (средно 60 %) и брой на авариите на 1 км водопроводна мрежа (средно 1,09)


Общини


ВиК дружества, МОСВ чрез ОПОС, МЗХ чрез програмата за развитие на селските райони


Цел 2: Запазване и подобряване на състоя-

нието на повърхно-стните и подземните води


 


 


 


 


 


 


 


 


 


2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води


 


 


Изграждане, рехабилитация и реконструкция на ПСОВ и канализация за населени места с над 2 хил.екв.ж.


2200


2017


Изпълнение 100 % на ангажименти на Р. България за агломерации с над 2 хил. екв.ж.


% на изградените ПСОВ, обхващащи населените

места с над 2 хил. екв. ж.

% на изграденост на канализационната мрежа за населените места с над 2 хил. екв. ж.


МОСВ


Общини и ВиК дружества


 


 


Изготвяне на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.


1


2019


Одобрена дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ.


Програмата е изготвена и приета в срок.


МРРБ


МОСВ


 


 


Реализация на дългосрочната програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа.


120


2021


Подобрена ефективност на изградените ПСОВ преди и по време на предприсъединителната програма ИСПА


Подобрени показатели, измерващи на работа на ПСОВ


МРРБ


МОСВ


 


2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води


 


 


Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност.


 


2017


Изготвен критичен анализ и програма от мерки


Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок.


МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ


 


 


 


Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите.


20


2021


Изпълнение на предвидените в програмата мерки


Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки


МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ


 


 


2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите


 


 


Изготвяне/актуализация на плановете за управление на речните басейни


6


2021


Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ


Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране.


БДУВ


МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС


 


 


Изпълнение на актуализираните ПУРБ


 


2016 – 2021


Подобряване състоянието на водите


Изпълнени мерки в ПУРБ


БДУВ


МОСВ


Цел 3: Подоб-

ряване на ефективността при интегри-

раното управ-

ление на водата като стопански ресурс


 


 


 


 


 


 


 


 


 


3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини


 


 


Подобряване на информационната обезпеченост и практическата полезност на работата на ВИ


25


2021


Създаденият регистър и специализирани карти на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната е пълен, актуализира се периодично и се ползва от различни заинтересовани страни.


Използването на информацията от ВИ във все по-голяма степен измества създаването и ползването на локални база данни и информационни източници.


МРРБ


МОСВ


 


 


Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във вод­ния сектор“ за периода 2016 – 2021 г., който се актуализира ежегодно.


1


2016


Планът за развитие на инфраструктурата във водния сектор, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност на база натрупания до момента опит.


Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във вод­ния сектор“ за периода 2016-2021 г.


МРРБ


МОСВ, МЗХ,

МИЕТ, МЗ


 


 


Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


 


2021


Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


Оценка изпълнението на конкретните мерки


БДЧР


МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ,

ИО – БАН


 


 


Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“.


 


2021


Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите.


Управлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване.


МРРБ, МИЕТ и МЗХ


 


 


 


Реализация на комуникационната стратегия за подобряване нивото на публичност за развитието на водния сектор.


 


2021


Засилване на прозрачността при работата на всяка от институциите и операторите във водния сектор


Спазване на задълженията за публикуване на информация за обществеността, включително публикувани договори, премахване конфиденциалността за публични показатели на НСИ и други.


МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и НСИ


Оператори и МЗ


 


3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“


 


 


Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора.


0,5


2017


Изготвен критичен анализ и програма от мерки


Изготвените документи са с добро качество и в срок.


„Воден съвет“ към ПУДООС


МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР


 


3.3. Повишаване капацитета на всички участници в управлението на водния сектор


 


 


Критичен анализ на капацитета на ДКЕВР за осъществяването на контрол и мониторинг на работата на операторите и изготвяне на програма от мерки за гарантиране изпълнението на заложените цели в различните стратегически документи, свързани с водния сектор


 


2017


Изготвен критичен анализ и програма от мерки


Изготвените документи са с добро качество и в срок


ДКЕВР


Отговорните за сектора министерства


 


 


Укрепване на капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на ВиК системите; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС


4


2021


Създаден капацитет на операторите за управление на поверените му активи


Въведена система за оценка на капацитета


МРРБ


ВиК оператори


 


 


Укрепване на капацитета на хидромелиоративния оператор чрез подобряване на мениджърските умения; широко въвеждане на информационните технологии в процеса на управление на системите и съоръженията, които експлоатира; участие в изграждане на инфраструктурни проекти, включително такива с финансиране от ЕС


1


2021


Създаден капацитет на оператора за управление на поверените му активи


Въведена система за оценка на капацитета


МЗХ


Напоителни системи


Цел 4. Намаля-

ване на риска от щети при наводнения


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


Анализ и актуализация на предвидените мерки в Плановете за управление на риска от наводнения


2


2021


Актуализирани 4 броя Планове за управление на риска от наводнения


Изготвени и приети след обществено обсъждане актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ


4-те БДУВ, всяка за разработвания за нейната територия План


МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция


 


 


Изпълнение на спешната програма, приета от правителството за защита на населението от наводнения


220


2020


Изготвени качествени работни проекти


 % на усвоените средства за реализация на инфраструктурните проекти


МИЕТ основно чрез предприятие „Язовири и каскади“


МОСВ, МРРБ, МЗХ, МФ като институция, осигуряваща финансирането чрез ДБ


 


 


Рехабилитация на предпазни диги на р. Дунав, корекции на вътрешни реки, съоръжения за отводняване и ретензионни язовири, като част от мерките, които ще залегнат в Плановете на управление на риска от наводнения


320


2021


Възстановено е състоянието на всички изградени защитни съоръжения за предпазване от наводнения, включително доизграждане там, където е необходимо


Реализираните мерки са предотвратили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения


МРРБ, МЗХ


МОСВ


 


 


Други мерки при прилагане на Плановете на управление на риска от наводнения


10


2021


Изпълнени са мерките, предвидени в програмите от мерки към съответните Планове


Реализираните мерки са предотвратили реални заплахи от наводнения на съответните територии и/или са намалили отрицателните последици при наводнения.


МРРБ, МЗХ, МВР


МОСВ,

общини



 

ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПЕРИОДА 2022 – 2037 ГОДИНА

















































































































































































































































































































Стратеги-

ческа цел


Оперативна цел


Дейности (мерки)


Бюджет (млн. лв.)


Краен срок за реали-

зация


Очаквани резултати


Индикатори за изпълнение


Отговорни институции


водеща


партньор


Цел 1: Гарантирано осигуряване на вода за населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване


 


 


 


 


 


 


 


 


 


1.1. Осигуряване на непрекъснато водоподаване чрез рехабилитация на съществуващите и изграждане на нови язовири и резервоари и рехабилитация на водопроводната мрежа


 


 


Изготвяне на необходимите проучвания и документация за изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ


10


2028


Приключил първи етап за всеки от изброените язовири


 % на усвоените средства за реализация на инфраструктурните проекти


МРРБ, МИЕТ


 


 


 


Изграждане на хидровъзел „Кюстендил“ и „Бяла“ и яз. „Беласица“ на р. Луда Мара с ПСПВ


250


2037


Изградени 3 язовира


 % на усвояване планираните капиталови разходи


МРРБ, МИЕТ


 


 


 


Рехабилитация, модернизация, доизграждане и изграждане на нови ПСПВ, други съоръжения за пречистване и дезинфекция на питейни води, водовземни съоръжения и на водопроводни връзки между различни зони на водоснабдяване с цел привеждане на качеството на питейната вода в съответствие с европейското и националното законодателство


400


2037


Рехабилитирани, модернизирани и доизградени ПСПВ и други съоръжения за привеждане в съответствие на качествата на питейната вода


Процентът на зоните за водоснабдяване, в които няма констатирани трайни отклонения в качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, да е 100 %


МРРБ


ВиК дру-

жества, МЗ и РЗИ


 


1.2. Намаляване на общите количества използвана вода чрез инвестиции във водностопанската инфраструктура и мерки за подобряване на ефективността при използването на водните ресурси


 


 


Рехабилитация, модернизация и ремонт на водовземните съоръжения


1500


2037


Подобрено състояние на водовземните съоръжения


Повишаване ефективността на водовземните съоръжения, осигуряване на добро качество на водата и създаване възможности за измерване на черпените количества


МРРБ


ВиК дружества


 


 


Подмяна на амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби


7500


2037


Подменени км амортизирана водопроводна мрежа от етернитови и стоманени тръби


Намаление на нивото на физическите загуби по водопроводната мрежа до 15 % и на броя на авариите на 1 км с 40 %


МРРБ


ВиК дружества


Цел 2: Запаз-ване и подобряване на състоя-

нието на повърхно-

стните и подземните води


 


 


 


 


 


 


 


 


 


2.1. Премахване на заустването на необработени отпадъчни води в изкуствени и естествени водоприемници и в Черно море чрез изграждане, реконструкция и модернизация на системи за отвеждане и пречистване на отпадъчни води


 


 


Изграждане на канализационна мрежа и рехабилитация и реконструкция на съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.


3000


2037


Изградeна канализационна мрежа, рехабилитирана и реконструирана съществуващата такава, включително канализационни съоръжения за населени места под 2 хил. екв. ж.


Изпълнени ангажименти на Р.България и изградена канализация за около 600 населени места под 2000 екв.ж.


общини


ВиК дружества,

МЗХ –

ОП „Развитие на селските райони“


 


 


Изграждане на ПСОВ за населени места под 2 хил. екв. ж.


1000


2037


Изградени ПСОВ за 600 населени места под 2000 е.ж.


Изпълнени ангажименти на Р. България и изградена канализация за около 600 населени места под 2000 екв.ж.


общини


ВиК дружества,

МЗХ –

ОП „Развитие на селските райони“


 


 


Реализация на дългосрочна програма за подобряване ефективността на изградените ПСОВ, включително чрез подобряване състоянието на канализационната мрежа


400


2037


Подобрена ефективност на изградените ПСОВ


Подобрени показатели, измерващи работа на ПСОВ


МРРБ


ВиК дружества


 


2.2. Укрепване на институционалната система за мониторинг и контрол, която да гарантира доброто състояние на повърхностните и подземните води


 


 


Критичен преглед на капацитета на институциите за реализация на предвидените в НСУРВС промени във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки за подобряване ефективността на тяхната дейност


 


2022


Изготвен критичен анализ и програма от мерки


Изготвеният анализ и програма от мерки са с добро качество и са изготвени в срок


МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ


 


 


 


Реализация на програмата от мерки за подобряване ефективността на работа на институциите


50


2037


Изпълнение на предвидените в програмата мерки


Отчетено ежегодно подобрение на показателите за състоянието на водите в резултат от изпълнението на програмата от мерки


МЗ, МЗХ, МРРБ, МФ


 


 


2.3. Превръщане на Плановете на управление на речните басейни в основен планов документ при интегрираното управление на водите


 


 


Изготвяне/актуализация на плановете за управление на речните басейни


6


2027 и 2034


Изготвени Планове за управление на речните басейни за всеки РБУ


Изготвени в срок ПУРБ, в които за всяка една от предвидените мерки да има точно определен изпълнител и осигурено финансиране


БДУВ


МОСВ чрез финансиране на дейностите по ОПОС


 


 


Изпълнение на актуализираните ПУРБ


34


2021 – 2027 и

2028 – 2034 и

2035 – 2037


Подобряване състоянието на водите


Изпълнени мерки в ПУРБ


БДУВ


МОСВ


Цел 3: Подоб-

ряване на ефектив-

ността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс


 


 


 


 


 


 


 


 


 


3.1. Създаване на институционална рамка, която да гарантира прехвърляне на отговорността за вземането на решения във връзка с развитието на водния сектор на национално, регионално и местно равнище от стопанските субекти към публичните власти – държава, общини


 


 


Разработен и приет от МС „План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“ за периода 2022– 2034 г., който се актуализира ежегодно


5


2022


„План за развитие на инфраструктурата във водния сектор“, включващ 4-те водостопански отрасъла, е с подобрено качество и реалистичност, на база натрупания до момента опит


Решение на МС за приемане на „План за развитие на инфраструктурата във вод­ния сектор“ за периода 2022– 2034


МРРБ


МОСВ


 


 


Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


 


2037


Изпълнение на Морска стратегия и програми от мерки за постигане и поддържане на добро състояние на околната среда в морските води


Оценка изпълнението на конкретните мерки


БДЧР


МОСВ, МТИТС, МЗХ, МРРБ, МЗ,

ИО – БАН


 


 


Изпълнение на 4-те отраслови стратегии – Стратегия за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“; Стратегия за управление на отрасъл „Хидроенергетика“; Стратегия за управ­ление на отрасъл „Хидромелиорации“; Стратегия за управление на отрасъл „Защита от вредното въздействие на водите“


 


2037


Изпълнение на мерките, предвидени в 4-те отраслови стратегии за развитие на отраслите ВиК, Хидроенергетика, Хидромелиорации и Защита от вредното въздействие на водите


Управлението и развитието на водния сектор се базира във все по-голяма степен на предварително планиране и съгласуване


МРРБ, МИЕТ и МЗХ


 


 


3.2. Средствата от населението и бизнеса, средствата от ЕС и изискваното национално съфинансиране осигуряват самофинансиране на водния сектор при спазване на принципа „замърсителят и ползвателят плащат“


 


 


Критичен анализ на ценообразуването във „Водния сектор“ и изготвяне на програма от мерки, които да гарантират изпълнението на инвестиционните програми в сектора


 


2022


Изготвен критичен анализ и програма от мерки


Изготвените документи са с добро качество и в срок


„Воден съвет“ към ПУДООС


МОСВ, МРРБ, МИЕТ, МЗХ и ДКЕВР


 


3.3. Повишаване на капацитета на всички участници в управлението на водния сектор


 


 


Укрепване на капацитета на институциите


10


2037


Създаден капацитет на институциите и операторите за ефективно и ефикасно управление на водния сектор


Въведена система за оценка на капацитета


МРРБ


ВиК оператори


Цел 4: Нама-

ляване на риска от

щети при наводнения


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


Анализ и актуализация на предвидените мерки в Плановете за управ­ление на риска при наводнения


2


2027 и 2034


Актуализирани

4-те РБУ


Изготвени и приети актуализирани Планове на управление на риска от наводнения за всеки РБУ


4-те БДУВ, всяка за разработвания на нейна територия План


МОСВ, чрез ОПОС като финансираща институция


 


 


Изпълнение на Плановете на управление на риска от наводнения


1500


2021 – 2027 и

2028 – 2034 и

2035 – 2037


Намаляване на риска от наводнения и щетите от тях


Изпълнени мерки


БДУВ, МОСВ


 



 

Източници на финансиране по периоди






























































Източници на финансиране

по периоди


2013 – 2015


2016 – 2021


2022 – 2037


Общо за периода на Плана за действие


ОПОС 2007 – 2013, включително национално съфинансиране


2 110


0


0


2 110


Съответната оперативна програма за периода 2014 – 2020 г., без националното съфинансиране


2 110


3 300


0


5 410


Финансиране от ЕС по подобие на ОП за периода след 2020 г., без националното съфинансиране


0


0


5 000


5 000


ЕС по други програми – например Програмата за развитие на селските райони, Оперативна програма за устойчиво градско развитие, без националното съфинансиране


0


1 000


2 000


3 000


Инвестиции от оператори – в секторите ВиК, сектор хидроенергетика, сектор хидромелиорации и сектор защита от вредното въздействие на водите


5


900


3 200


4 105


Бюджети на централната и местната власт, включително ПУДООС


25


1 179


5 457


6 661


Общо


4 250


6 379


15 657


26 286



 

Индикативните финансови средства за изпълнението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са отразени в т. 8 План за действие, разработен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период.

Посочените средства за изпълнение на стратегията са индикативни, при изключително висока степен на несигурност поради следните причини:

1. Периода на НСУРВС е 25 г., поради което вероятностната компонента за средносрочния и дългосрочния период е изключително голяма.

2. В краткосрочен хоризонт съществува висока степен на несигурност относно използването на средства от фондовете на ЕС през следващия планов период 2014 – 2020 г., според силно оптимистични прогнози изясняване на ситуацията ще е възможно не по-рано от началото на следващата 2013 г.

3. Не е възможно прогнозирането на разходната част на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити в дългосрочен план, в резултат на което финансовите разчети на стратегията информират за порядъка от средства, необходим за изпълнение на стратегията в дългосрочен план.

В краткосрочен план в рамките на 4 250 млн. лв. за периода 2013 – 2015 г. се гарантира изпълнението на четири основни цели:

– осигуряване на вода на населението и бизнеса в условията на промени на климата, водещи до засушаване,

– запазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните води,

– подобряване на ефективността при интегрираното управление на водата като стопански ресурс,

– намаляване на риска от щети при наводнения.

Финансирането в размер 4 250 млн. лв. е основно с източник оперативните програми „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони, в рамките на които са планирани 4 220 млн. лв. Дейностите, свързани с реформите на ВиК сектора, в т.ч. разработване и приемане на нормативна уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България, изготвяне на регистър на водностопанските системи и съоръжения на територията на страната, изготвяне на отраслова стратегия за ВиК сектора, създаване на Единна информационна система за ВиК услугите, както и укрепване капацитета на Асоциациите по ВиК и операторите, ще се финансират по процедура BG161РО005/11/1.3/02/28 по приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ в рамките на проект „Стратегическо планиране и укрепване на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на ВиК сектора, за осигуряване устойчиво управление на ВиК инфраструктурата“. Изграждането, реконструкцията и модернизацията на системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води с индикативна стойност 3 400 млн. лв. ще се осъществи чрез финансиране по ОП „Околна среда“.

Планираните инвестиции от ВиК дружествата са в размер 5 млн. лв.

Всички останали дейности, чрез които ще се постигнат четирите основни цели на краткосрочния план за действие, ще бъдат финансирани от бюджетите на централната и местната власт, в т.ч. и ПУДООС в рамките на утвърдените разходни тавани.

9. МОНИТОРИНГ И КОНТРОЛ

За всеки стратегически документ от голяма важност е да бъде реализиран съобразно предварително поставените цели, срокове и ресурси, както и да е устойчив във времето и да развива заложените в него дейности и ефекти. За тази цел е препоръчително да се осъществява наблюдение (мониторинг) и оценка на осъществяването на документа и да се набелязват подходящи действия – за коригиране и усъвършенстване на заложените в него дейности.

Мониторингът може да бъде дефиниран като: (а) неделима част от текущото управление на проект; (б) инструмент, подпомагащ контрола върху управлението и процеса на вземане на решения; (в) описание на събития и условия в рамките на определен период от време; (г) систематично събиране на достоверна, актуална и значима информация за напредъка, промените и последиците от предприеманите програмни действия. Тези същностни характеристики на мониторинга го определят като един от най-важните компоненти от управлението на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Плана за действие в краткосрочна (2013 – 2015 г.), средносрочна (2016 – 2021 г.) и дългосрочна (2022 – 2037 г.) перспектива.

Оценката на свой ред е систематичен преглед на конкретните управленски дейности за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия върху водния сектор. Оценката на стратегията може да включва преценка на работното натоварване, оперативните процедури или персонала, но нейна главна цел си остава ефектът и въздействието от реализацията на промените във водния сектор.

Мониторингът следователно трябва да установява статуса и да проследява напредъка в осъществяването на отделните компоненти и подкомпоненти и на Стратегията като цяло. Мониторингът също така следва да идентифицира възникващи проблеми, факторите, които ги обуславят, и да подсказва възможни мерки и решения на тези проблеми. Получената информация се очаква да бъде своевременно на разположение на отговорния орган (преди всичко на МОСВ). Смисълът от това е да се даде възможност на компетентните държавни институции, ако преценят – да предприемат своевременни „коригиращи действия“, които да подпомогнат постигането на поставените в Стратегията цели.

Следва да се подчертае, че ако мониторингът се съсредоточава върху наблюдение на: (а) предприетите действия и изразходваните ресурси, (б) постиганите резултати, (в) протичането на процеса във времето, (г) постиганите въздействия, то оценката е насочена към установяване на степента, в която се постигат общите и специфичните цели на документа, и включва също така систематичен преглед на конкретните управленски операции за осигуряване на информация за пълния спектър от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия.

Основните моменти, които би следвало да бъдат наблюдавани във връзка с изпълнението на настоящата Стратегия, са:

– спазване на предвидения график на дейностите;

– обем, скорост и степен на изразходване на ресурсите;

– постигани резултати;

– достигане на поставените цели и въздействие на стратегическия документ.

Кога да се осъществява мониторингът? – Целта на текущия мониторинг е да отбелязва ефектите и отклоненията от планираното достатъчно рано, за да бъде възможно тяхното коригиране, преди последствията от тях да станат толкова сериозни, че да не могат да бъдат преодолени. Това, което не бива да бъде забравяно, е необходимостта мониторингът да бъде извършван достатъчно често, за да могат да бъдат коригирани отклоненията от направения план.

Основавайки се на тази методология, мониторингът и оценката за изпълнението на настоящата Стратегия предполагат следната последователност от действия:

1. Избор на критерии и показатели за мониторинг и оценка;

2. Мониторинг на изпълнението;

3. Съпоставка на постигнатото с целевото състояние;

4. Предлагане и предприемане на коригиращи действия.

Индикаторите за следене на целите и мерките в Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България са дефинирани в предложения план за действие, който е неразделна част от стратегията.

Самите индикатори са в повечето случаи статистически и точно измерими и следва да са достъпни на база отчетната дейност на различните институции. Някои от показателите, сравнително малък брой, следва да се набират чрез социологически методи.

Наблюдението и мониторингът за напредъка ще се осъществяват от МОСВ, което по закон е отговорната институция за стратегическия документ. За целта отговорната дирекция в рамките на министерството ще е отговорна за набиране на информация за целите на наблюдение на изпълнението на Плана за действие и ежегодно ще изготвя доклад. Годишните доклади ще се изготвят и публикуват до 15 май на следващата от отчетната година.

Годишните доклади ще служат като междинни оценки на изпълнението на Стратегията. В края на краткосрочния период 2015 г., както и през 2017 г. ще бъде изготвян доклад, който ще служи за актуализация на изготвената стратегия. При рязка промяна на ситуацията Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България и Планът за действие ще бъдат актуализирани независимо през коя година се налага това. Докладите ще са публични, а резултатите ще се оповестяват пред обществеността.

10. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След приемането на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор от Народното събрание ще бъдат разработени и предложени за приемане промени в нормативната уредба, регулираща управлението и развитието на водния сектор в Република България. Изработването на последните ще бъде извършено в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.

 

 

 

Приложение № 1

ВИЖ Приложение № 1


 

 Приложение № 2

ВИЖ Приложение № 2


 

Приложение № 3

ВИЖ Приложение № 3


 

Приложение № 4

ВИЖ Приложение № 4


 

Приложение № 5

АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА, РЕГУЛИРАЩА ОТНОШЕНИЯТА ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР

5. Анализ на нормативната уредба, регулираща отношенията във водния сектор

5.1. Методология на анализа

Методологията, която е ползвана при изготвяне на анализа на нормативната уредба на водния сектор, се основава на предварително определен методически подход и структура при провеждането на анализа.

Методическият подход включва преглед и анализ на цялата действаща обща и специална нормативна уредба, която регулира правоотношенията във водния сектор във всички негови направления, отрасли, други подсистеми и основни компоненти. Подходът разглежда развитието на нормативната база до момента, което е оформило тази част от правната уредба в система от взаимосвързани групи от правни норми, подчинени на определени цели и обекти на правно регулиране, обединени от систематичните белези на комплексна структура и рамка от нормативни, административни и други актове, свързани с всички дейности по управлението, използването и опазването на водите.

Методическият подход изисква изследване на историята, етапите и тенденциите на развитие на правната уредба на водния сектор като част от общата правна система, действаща в държавата в последните 20 години, както и сравнителен преглед и анализ на групата нормативни актове, предмет на анализа, както вътре в условно обособената система, така и спрямо правните норми от други сектори и области на действащото законодателство. Сравнителният анализ предполага и дефинирането и оценката на секторната правна уредба спрямо съответните клонове на правото и общата правна теория, както и съобразяване на оценката и класификацията на всеки от изследваните нормативни актове с основните положения на законодателната система.

На следващо място, методическият подход следва определената структура на анализа, която е до голяма степен независима от съществуващата структура, йерархия и взаимовръзки на конкретните нормативни актове, регулиращи водния сектор, с цел тази структура да позволи задълбочен анализ на характеристиките „комплексност и системност“ на съответната правна уредба, както и да улесни открояването на проблемите и несъвършенствата при конструирането и развитието на тази секторна правна уредба.

Структурата на анализа изисква при проучването на нормативните актове в системата на водния сектор да бъдат ясно идентифицирани обектите на правното регулиране и основните компоненти на действащата правна рамка за сектора. Структурата включва комплексно изследване на държавната и административната среда, системата на органите и разпределението на правомощията между тях, използването на определени способи на регулиране, начина на правно третиране на проблемите и задачите на дейностите, които характеризират водния сектор като структурен елемент от икономиката и организацията на държавата и обществото, оценка на правните институти и правните механизми и проследяване на тяхното развитие. Съществен елемент от структурата на анализа е сравнителното изследване и съпоставка на основните правни дефиниции и правната терминология, които са в основата на разграничаването на нормативните актове или групи от правни норми по предназначението и действието им спрямо водния сектор, други свързани с него системи и подсистеми или отнасянето им към трети, несвързани с темата на анализа, обекти на правно регулиране.

Съществена характеристика на методическия подход е при извършването на анализа на системата от правни норми на всички нива да се търси и да се прави непрекъсната съпоставка на правната уредба със съществуващите реални обществени отношения и трайни практики в съответното направление на дейности във водния сектор през призмата на намиране на ефективни нормотворчески решения на наличните трайни и съществени проблеми в организацията на сектора. Избраният подход включва оценка и съпоставки на целите, определени в нормативните актове, с възможните междинни или крайни резултати от прилагането на правните норми.

Предметът на анализа е ориентиран в няколко основни направления, които се припокриват в определени моменти, а именно:

• воден сектор, отрасли и направления на дейности;

• управление на сектора и отраслите – методи и средства;

• води, водни ресурси, хидрология и околна среда;

• собственост на хидротехническите съоръжения и инфраструктура;

• анализ на групите правни субекти;

• обекти на правна защита и приоритети в правното регулиране;

• отговорност на институциите и степен на нормативна обезпеченост на системата;

• оценка на статута и правния режим на водните оператори;

• правен режим и координация на стратегическите и програмно-плановите документи.

Основно направление и втори етап в методологията на анализа на нормативната уредба на вод­ния сектор е определянето на степента на ефективност на съответните групи правни норми или отделни нормативни актове и идентифициране на ключови моменти и проблеми в изграждането и развитието на правната рамка в няколко възможни варианта на класификация на частите и елементите на правната уредба – недостатъчност, липса на обвръзка или системност, противоречивост или разнопосочност на правните норми или липси и празноти в правната уредба.

В анализа основно са посочени онези, изведени като проблемни или необходими, елементи на правната уредба, които следва да намерят ново законодателно решение, като анализът е ограничен до фаза посочване на проблемните места и точки, без това да е последвано и от препоръки на конкретни или възможни законодателни решения. Това ще бъде направено в следващите материали, които ще бъдат подготвени в рамките на заданието, след като се обединят всички направени анализи и се съпоставят с пълната набрана информация от органите, институциите, операторите и другите източници на информация във водния сектор.

Методическият подход и структурата на анализа като цяло са подчинени на целите на задълбоченото изследване на въпросите за гаранциите за приложимост и ефективност на правната уредба чрез съпоставката и сравнителния анализ на действащата правна уредба спрямо наличието или необходимостта от конкретни политически, икономически и юридически предпоставки за прилагането на закона в неговата цялост.

При цялостното изготвяне на анализа са взети предвид и общата информация и различни бази данни за състоянието на водния сектор и неговите отрасли, информации за начина на работа на административните органи, търговските дружества – вод­ни оператори и други, взаимоотношенията с потребителите, практически проблеми по участието на местните органи на самоуправление в разпределението на отговорностите по използването и опазването на водите.

Анализът не включва преглед и оценка на наказателноправната материя в областта на защитата на водите и опазване на околната среда, доколкото тя е застъпена в Наказателния кодекс. Оценката и развитието на нормите от наказателното право следва да бъдат предмет на друго изследване, което може да разглежда проблемите и параметрите на наказателноправната политика в цялост и в конкретна насоченост към проблемите на околната среда със съответно приложение на методите и способите за анализ и оценка на криминогенните фактори, както и при използване на съвсем друг вид статистически данни и информация.

5.2. Нормативни и други източници и материали

При подготовката на настоящия анализ са използвани основно нормативните актове, които регламентират отношенията във водния сектор в Република България, както и източниците на международното и европейското право в тази област. В Таблица 5.1 са посочени основните европейски директиви в областта на водите и съответните български нормативни актове, в които те са транспонирани изцяло или отчасти. Нормативните актове са разглеждани и са посочени в тяхната йерархична последователност според вида на нормативния акт – конституция, кодекси, закони, постановления, наредби, правилници, тарифи, инструкции, заповеди, методики и т. н.

В Таблица 5.2 са посочени основните източници на международното и на европейското право – международни конвенции, договори, регламенти, директиви, решения и др., които са от основно значение за нормативната рамка на водния сектор в България.

В Таблица 5.3 са изброени онези термини, които са намерили легална дефиниция в изследваните в настоящия анализ нормативни актове.

Наред с нормативните актове при подготовката на анализа като източници са използвани някои държавни политически, програмни и стратегически документи, които нямат нормативен характер, но допълват нормативната рамка в програмно-целево отношение и до голяма степен могат да предопределят развитието на системата от нормативни актове, посветени на уредбата на водния сектор. В тази група са ползвани и разглеждани национални стратегии, национални програми и стратегически планове, които са приемани от органите на централната изпълнителна власт било на основание на действащи текстове от нормативната уредба, било като опит за държавно политическо планиране на развитието на водния сектор като цяло или на негови отделни компоненти. Тези документи са посочени или цитирани в съответните части на анализа според темите, към които те се отнасят.

Отделен списък на ползваните програмни и стратегически документи не е съставян и не е прилаган към анализа.

Друга група източници, които също са ползвани при подготовката на анализа, са материали с теоретична и аналитична насоченост, научни или научно-практически разработки, научни изследвания, статии и доклади, публикувани в различни общи или специализирани издания, доклади и нагледни материали от научни конференции, международни симпозиуми, семинари и дискусии, посветени на проблематиката в развитието на водния сектор у нас или на отделни негови отрасли и свързаните с тях правни аспекти. Ползвани са и материали от периодичните издания на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация (БАВК), Българската национална асоциация по качество на водите (БНАКВ), Българската асоциация по водите (БАВ), Научно-техническия съюз по водно дело към НТС, годишните сборници с доклади от международните научно-практически конференции „БУЛАКВА“ – изд. 2005, 2007 и 2009 г., както и доклади и презентации от научните конференции към ежегодните международни изложения „Вода – София“ в периода 2006 – 2010 г.

Библиографска справка за използваните материали и научна литература с посочване на съответните конкретни издания не е съставяна.

5.3. История и развитие на правната рамка

5.3.1. Общи въпроси по законодателството във водния сектор

Структура и развитие на правната рамка. В правната система на Република България въпросът за държавното управление на водите намира своето първо присъствие и нормативно решение още в Конституцията на страната, по-точно в чл. 18, ал. 1 от КРБ, където наред с подземните богатства, водите „определени със закон“ са дефинирани като обект на изключителната държавна собственост. Това е основно отправно положение за по-нататъшната разработка и развитие на нашето законодателство в областта на водите и тяхното управление.

В разглежданата сфера на обществени отношения на следващо място в йерархията на нормативните актове идва Законът за водите като основополагащ за водния сектор нормативен акт, който има задачата да уреди подробно всички най-важни групи правоотношения, свързани с опазването и използването на водите в Република България.

Съвременното българско законодателство във водния сектор се изгражда и развива в периода 1999 – 2010 г. В началото на този период е приет новият Закон за водите през 1999 г. като обща рамка за водния сектор. Впоследствие ЗВ е изменян, допълван и поправян общо 38 пъти за 12 години, включително и два неуспешни опита, стигнали само до приемане на първо четене в НС, но без обсъждане и окончателно приемане на закона на второ четене в пленарната зала. Основните етапи в развитието на закона са следните:

а) През 2001 г. е внесен обширен проект за изменение и допълнение на ЗВ с основен акцент решаване на проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Този законопроект остава само като законодателна инициатива поради съпротивата на общините в съответните парламентарни комисии.

б) Появата и трудното прекратяване на дейността на водните сдружения e също пример за неправилна законодателна политика. Впоследствие ЗВ претърпява изменение през 2003 г., когато е заличена Глава „Водни сдружения“, които се оказват зле развита възможност за приватизация на В и К услугите. Появява се Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир (обн., ДВ, бр. 49 от 2004 г., в сила от 8.06.2004 г.), което е първи опит за регулиране на цени на В и К услуги на частни оператори.

в) През 2004 г. е внесен проект на Закон за регулиране на В и К услугите, който е приет в началото на 2005 г. Основни белези – регулиране на цените и качеството на услугите на В и К операторите от независим регулаторен орган ДКЕВР. Приемането и последващото прилагане на закона са белязани от неравномерното развитие на два сродни и свързани сектора – енергетиката и В и К отрасъла. Водният регулатор е прикачен към действащата от 5 години ДКЕР. Приемането на закона минава и през президентско вето заради предложената отмяна на чл. 193 от ЗВ. Този текст, съдържащ формален опит за въвеждане на друг икономически регулатор за намаляване на технологичните и други загуби във водоснабдителните системи, е пример за друго несполучливо законодателно решение и е отлаган неколкократно в продължение на четири години независимо от принципната важност на проблема. Освен тази промяна със ЗРВ и КУ се допълва ЗВ в частта относно задълженията на държавните органи по разработването и приемането на Национална стратегия за развитието и управлението на водния сектор и отраслови стратегии към нея.

г) През 2005 г. е внесен в НС проектът на Закон за управление на водите. Неговата цел е пълното транспониране на Рамковата директива и въвеждането на нов рамков за водния сектор закон, който да третира основно управлението на водите като единен и неделим природен ресурс, без да се занимава с проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Законът достига само фазата между първо и второ четене в НС и до средата на 2006 г. не е окончателно приет. Засега той остава една нереализирана законодателна инициатива. Транспонирането на Рамковата директива се осъществява чрез внесените в закона изменения през втората половина на 2006 г. (ЗИД на ЗВ, обн., ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г.).Това изменение дословно пренася текстовете на Рамковата директива в нашия ЗВ. Правно-технически погледнато това е повече пряко копиране, отколкото адаптиране и транспониране, но поне формално най-важната крачка от присъединителните ангажименти в областта на законодателството по водите е направена.

д) През 2009 г. Законът за водите претърпява поредно голямо изменение и допълнение в направленията дефиниране на държавната и общинската собственост във В и К отрасъла, концесионирането на минерални води – изключителна държавна собственост, изцяло нови разпоредби за регламентиране на В и К услугите с включване на нова Глава единадесета „а“ към Закона за водите. В края на 2009 г. тези разпоредби са допълнени и разширени с известно удължаване на сроковете за провеждане на реформата във В и К отрасъла.

е) През 2010 г. е извършено последното по-голямо изменение на Закона за водите с основна цел транспониране на Директивата за наводненията и някои други директиви в областта на водите и включване на някои текстове от Рамковата директива за водите, които са пропуснати в предходни изменения на ЗВ.

В същия период от 2001 г. с малки изменения до 2008 г. е развит Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който регламентира частично областта на хидромелиорациите и поливното земеделие.

От 2001 г. с поредица от съответни изменения до 2009 г. се развива Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за да стигне през 2010 г. до днешния си вид. Законът регламентира ползването на водите за отглеждане и улов на риба и аквакултури. Този закон също е многократно изменян – 18 пъти.

Ползването на водите за добив на електроенергия е уредено в законите, регулиращи енергетиката. От 2000 г. енергетиката се регулира първоначално от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а през 2004 г. той се разделя на два отделни закона – Закон за енергетиката и Закон за енергийната ефективност. През 2007 г. към тях се добавя и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. През 2008 г. Законът за енергийната ефективност е заменен с изцяло нов закон със същото заглавие. В средата на 2010 г. е извършено изменение в Закона за енергетиката, с което се редуцира съставът на ДКЕВР както в енергийната, така и във водната част.

През 2004 г. е приет новият Закон за здравето, изменян многократно до вида си от 2010 г. Той има отношение към използването и опазването на минералните води. Основно значение за развитие на водния сектор в областта на проектирането и изграждането на хидротехническата инфраструктура има Законът за устройството на територията и подзаконовите актове към него. ЗУТ е приет през 2001 г., също многократно е изменян.

През целия посочен период Законът за водите и всеки от посочените закони се развива и чрез изграждането на своя система от подзаконови нормативни актове по отделните направления, като води, енергетика, В и К услуги, води и здравеопазване, хидромелиорации и напояване, рибарство и аквакултури, техническа инфраструктура и строителство на хидротехнически системи и съоръжения, които засягат изцяло или частично дейностите във вод­ния сектор.

Предметът на правно регулиране на цялата система от нормативни актове, обхващащи водния сектор, е определен по няколко различни и взаимнодопълващи се начина в Закона за водите, където термините „води“ в смисъл на природен ресурс и „водни обекти“ са на централно място.

ЗРА и ЗСН директно препращат за общите въпроси към Закона за водите, което прави безспорна характеристиката им като специални закони към системата на общия закон в лицето на ЗВ. Същото важи и за Закона за регулиране на В и К услугите. Законът за енергетиката и Законът за здравето регламентират свои самостоятелни системи от правоотношения, но в своите системи от подзаконови актове също препращат или насочват към прилагане на разпоредбите на Закона за водите като общ закон.Законът за устройството на територията е също със самостоятелен и хоризонтален характер, като той не е специален или съпътстващ на ЗВ нормативен акт, но двата закона имат много широко поле на припокриване в сферата на водната инфраструктура, където взаимно се допълват. Безспорно гръбнакът на цялата правна рамка е Законът за водите.

В обобщение относно тенденциите в развитието на правната рамка на водния сектор следва да се подчертаят два основни момента.

Първо, в рамките на правната ни система е налице специализирана правна уредба, която регулира отношенията във водния сектор и дейностите по управление на водите, а в системата на държавната администрация за управлението и развитието на водния сектор е ангажирана широка структура от административни органи.

Второ, във външен план съгласно Договора за присъединяване и статута ни на страна– членка на Европейския съюз, България е поела пътя на транспониране и прилагане на изискванията и рамката на европейското законодателство, които в областта на водите и опазване на околната среда се развиват непрекъснато и ни задължават да следваме тези насоки на развитие. Това изисква такава реформа и реорганизация на водния сектор, която може да гарантира основата и изпълнението на тези изисквания в определени близки срокове. Доказателство и пример в това направление са неизпълнените сериозни ангажименти на Република България по проектирането и изграждането на ПСОВ в агломерациите с над 10 хил.е.ж., срокът за което изтече в края на 2010 г.  

Тези два компонента на законодателната среда – действащата национална правна система и развиващото се европейско законодателство – определят изходната база за по-нататъшно развитие на водното ни законодателство.

5.3.2. Европейско законодателство и транспониране на директиви в областта на водите

Налице еутвърдена практика при транспонирането на европейските директиви в областта на водите в рамките на националното законодателство за водния сектор и някои съпътстващи законови и подзаконови актове от други свързани сектори.

Основният документ на европейското законодателство Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС е транспонирана в основната си част през 2006 г. чрез изменение на Закона за водите. Съответно през 2010 г. в същия закон е транспонирана и Директивата за наводненията 2007/60 на ЕС. Останалите дъщерни директиви в областта на водите са транспонирани на ниво подзаконови нормативни актове – наредби, в съответните области, за които те се отнасят.

Основен проблем при транспонирането на европейските директиви в областта на използването и управлението на водите и хармонизацията на националното законодателство с европейското е буквалното възпроизвеждане на текстове от директивите в текстовете на националните нормативни актове. Това се отнася най-вече до текстовете с по-общ характер, които са принципни или ръководни насоки, изискващи доразвиваване или адаптиране на основни положения от директивите в конкретни правни норми и правила за поведение в националната правна уредба. В този процес на хармонизация е необходимо действащите правни механизми, методи и средства на правно регулиране, които използва и развива българското законодателство във водния сектор, да се координират и съобразят с онези текстове от директивите, които при транспонирането стават част от националната правна уредба.

Хармонизацията изисква на моменти, особено за онези текстове от директивите, които нямат структурата и характера на класическите правни норми – хипотеза, диспозиция и санкция, които не могат да бъдат трансформирани в конкретни нормативни изисквания или правила, така да бъдат адаптирани и доразвити в правната уредба, че да добият характер на правни норми. В противен случай те стоят като изкуствено добавени части в местния нормативен акт, които повече поставят въпросителни и не водят до прилагане на конкретни методи на правно регулиране.

Другата форма на недостатъчна хармонизация при транспонирането може да бъде липсата на обвръзка и системно взаимодействие между изискванията на директивите с действащи административно-правни, финансово-икономически, контролни или наказателни механизми от националната правна уредба, което означава липса на юридически предпоставки за прилагането на иначе „транспонираните“ текстове. Същото се отнася и за случаите, когато ведомствената и друга компетентност на органи и институции не отговаря или не е обвързана по съответния начин с подобни текстове.

Съществен момент, който трябва да се има предвид в процеса на транспониране и хармонизация на законодателството във водния сектор, е отчитането на онези елементи на правното регулиране на управлението на водите, които европейското законодателство не третира и е оставило като предмет и задача на всяко местно национално законодателство – например въпросите за собствеността на водите и водностопанските системи и съоръжения, модели и форми на управление на водните оператори, методите и начините за регулиране на цените на водните услуги и др.

Ефективното транспониране на европейските директиви минава през прецизното обединяване на задължителните европейски правила, изисквания и критерии за управление на водите и водния сектор с онези изпитани в българската законодателна и правна система методи, правни механизми, системи и групи от общи и специални правни норми, които успешно работят и се прилагат в дейността и организацията на управлението на българския воден сектор при отчитане на местните традиции, постижения и специфика на всяко направление или отрасъл на дейност, свързана с използването на водите.

Директиви, които имат по-конкретен характер и могат да се възпроизведат като изисквания, стандарти, правила или критерии в подзаконовите нормативни актове чрез директно копиране на преведени съответно на български език текстове, поставят проблеми при транспонирането основно от смислов или терминологичен характер, когато преводът на европейските текстове не е прецизен. При тази форма на транспониране новите текстове заменят или допълват съществуващите изисквания в българските наредби и други актове или създават нови такива, което не би трябвало да създава проблеми в процеса на правоприлагане.

Особен случай, който би трябвало да се избягва, е транспониране на текстове от дъщерни или други директиви чрез пряко възпроизвеждане или копиране на нормативни текстове в български подзаконови нормативни актове, при което може да се стигне до нежелано първично уреждане на дадена материя или на определени правоотношения в подзаконов акт, без това да има съответното законово основание или опора в текст от съответен законов акт. Подобни примери от такова неправилно развитие на законодателството има и в нашата правна уредба, без това да е свързано с транспонирането на директивите – издаването на наредби с пряко позоваване на общи текстове от Конституцията на РБ, като случая с Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи от 1996 г.

Таблица 5.1. Списък на актовете на вторичното европейско право в областта на водите и нормативните актове, в които те са транспонирани

























































































































































Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите


Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)


Наредба № 13 от 2 април 2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г., в сила от 8.05.2007 г.)


Наредба № 5 от 23 април 2007 г. за мониторинг на водите (обн., ДВ, бр. 44 от 5.06.2007 г., в сила от 5.06.2007 г.)


Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване


Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (обн., ДВ, бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г., изм. и доп., бр. 2 от 8.01.2010 г.)


Директива 91/676/ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници


Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.)


Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане, отменяща Директива 76/160/EИО (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014)


Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 10.06.2008 г.)

 


Директива на Съвета от 8 декември 1975 г. относно качеството на водите за къпане (76/160/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014


Наредба № 14 от 3.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите (обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.1987 г., посл. изм., бр. 70 от 10.08.2004 г.)


Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.)


Наредба № 7 от 8.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн., ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г., в сила от 12.12.1986 г.)


Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 25 от 8.03.2002 г., посл. изм., бр. 53 от 10.06.2008 г., в сила до 31.12.2014 г.)


Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за човешка консумация


Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г., посл. изм. и доп., бр. 1 от 4.01.2011 г.)


Директива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води


Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (обн., ДВ, бр. 68 от 3.08.2004 г., в сила от 3.08.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 66 от 25.07.2008 г., в сила от 25.07.2008 г.)

 


Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води


Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на ЕС в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)


Наредба за опазване на околната среда в морските води (обн., ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 30.11.2010 г.)


Директива 2006/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на сладките води, които се нуждаят от опазване или подобряване с цел да бъдат годни за живота на рибите и Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми


Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)


Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.)


Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води


Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)


Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)


Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)


Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.)


Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)


Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 32 от 18.04.2006 г., в сила от 18.04.2006 г.)


Директива 2006/11/EО на Eвропейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, отменяща Директива на Съвета 76/464/ЕИО от 4 май 1976 г. за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества


Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)


Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г.)


Наредба № 8 от 25.01.2001 г. за качеството на крайбрежните морски води (обн., ДВ, бр. 10 от 2.02.2001 г.)


 


Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)


Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн., ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп., бр. 24 от 23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)


Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения


Закон за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., посл. изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., всила от 1.01.2011 г.)


Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.)


Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна


Закон за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 89 от 12.11.2010 г.)


Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 29 от 17.04.2009 г., в сила от 17.04.2009 г., изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 9.03.2010 г.)


Наредба № 23 от 7.09.2010 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.5 „Риболов във вътрешни водоеми“ по Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007 – 2013 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.)


Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите


Транспониращ акт ще бъде заложен в Плана за действие на Министерския съвет за 2011 г.

 


Директива 2008/105/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета


Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (обн., ДВ, бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 9.11.2010 г.)


Правилник за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции (обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., в сила от 21.01.2011 г.)


Директива на Съвета от 16 юни 1975 г. относно изискванията за качество на повърхностните води, предназначени за производство на питейна вода в държавите членки (75/440/ЕИО), изменена от Директива 79/869/ЕЕС и Директива 91/692/ЕЕС (отменена, дата на прекратяване на действието: 21/12/2007)


Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (обн., ДВ, бр. 63 от 28.06.2002 г.)

 

 

 


Директива на Съвета от 17 декември 1979 г. относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (80/68/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 21/12/2013)


Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., в сила от 11.03.2008 г.)


Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.)


Наредба № 10 от 3.07.2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн., ДВ, бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.)


Директива на Съвета от 12 юни 1986 г. за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (86/278/ЕИО)


Закон за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)

 


Директива на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ЕИО)


Закон за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 6.08.2010 г.)

 


Решение № 2455/2001/ЕО на Eвропейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО


Заповед № РД-321 от 7 май 2007 г. на министъра на околната среда и водите за определяне на приоритетните и приоритетно опасните вещества в областта на водите (ДВ, бр. 44 от 5 юни 2007 г.)



 

Кратка характеристика на системата от нормативни актове.Най-кратката характеристика на системата от нормативни актове – законови и подзаконови, които са насочени изцяло или преимуществено към правното регламентиране на водния сектор, е, че тази система се състои от правни норми, които следва да бъдат причислени към тези на държавното и административното право в основната си част, със съответното присъствие на публично-правни норми, най-вече в сферата на собствеността, както и съответни групи норми от финансовото и вещното право и нормите от подклоновете на административно-процесуалното и административно-наказателното право.

Частично норми от тази система могат да бъдат отнесени и към клоновете на финансовото, облигационното, гражданското и търговското право, доколкото създават особени правила за гражданските и търговскоправните субекти.

Поради извънредно широкия кръг отношения и огромен брой засегнати правни субекти тази система има широко разпространение и присъствие в други системи и подсистеми от нормативни актове, с които се преплита, припокрива и съвместява, което не изключва правни колизии и несъответствия.

По тази и други причини системата като цяло се развива със закъснение и изоставане спрямо възникването и развитието на различни групи обществени отношения, свързани с многобройните форми на използване на водите в разнообразната човешка дейност, което се отразява на ефективността на правната уредба. Тя следва обществените отношения и невинаги ги регулира по подходящ начин. От друга страна, развитието на системата очевидно изостава и от изискванията и темповете на развитието на правната система на Европейския съюз и не може към момента да гарантира необходимото ниво на комплексност, координация и системност, необходими за изпълнението на европейските критерии и изисквания към водния сектор като цяло.

Таблица 5.2. Списък на актовете на международното и европейското право от значение за нормативната уредба на водния сектор на Република България










































1. Международни конвенции, които са в сила за Република България


1. Конвенция за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (Конвенция за опазване на река Дунав) (ратифицирана със закон, приет от 38-то НС на 24.03.1999 г. – ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г., в сила от 6.04.1999 г., попр., бр. 53 от 28.05.2002 г.)


2. Конвенция за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 17.09.2003 г. – ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 26.01.2004 г.)


3. Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (утвърдена с Решение № 389 на Министерския съвет от 18.11.1974 г. Издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г., в сила за България от 24.01.1976 г. Изменена с Протокол от 3.12.1982 г., в сила за България от 27.02.1986 г.)


4. Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване (ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 26.11.1992 г. – ДВ, бр. 99 от 8.12.1992 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., в сила за Република България от 15.01.1994 г.)


5. Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена (ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 2.12.2005 г. – ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г., в сила за Република България от 24.02.2006 г.)


2. Международни договори, спогодби и споразумения, които са в сила за Република България


1. Договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица) (ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 10.04.2001 г., обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.)


2. Спогодба между Народна република България и Кралство Гърция за сътрудничество при използуване на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни (ратифицирана с Указ № 397 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1964 г., обн., ДВ, бр. 87 от 1964 г.)

3. Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на р. Места (ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 28.03.1996 г., приет повторно на 25.04.1996 г., обн., ДВ, бр. 37 от 1996 г.)


4. Споразумение за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13.11.1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси“) (ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 7.07.2004 г., обн., ДВ, бр. 63 от 2004 г.)


5. Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите (обн., ДВ, бр. 32 от 2005 г., в сила за Р.България от 15.03.2005 г.)


6. Споразумение между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите (утвърдено с РМС № 145 от 28.02.2005 г. Издадено от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила за Република България от 15.03.2005 г.)