Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс
Дата на приемане 15/11/2016
Брой/година Държавен вестник 95/2016

 


УКАЗ № 376

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от ХLІІI Народно събрание на 15 ноември 2016 г.

Издаден в София на 22 ноември 2016 г.

Президент на републиката:  Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Екатерина Захариева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г. и бр. 32, 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.)

§ 1. В чл. 59, ал. 4 след думата „ред“ се добавя „или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс“.

§ 2. В чл. 78а, ал. 7 думите „Алинеи 1 – 5“ се заменят с „Алинеи 1 – 6“.

§ 3. В чл. 108, ал. 2 след думите „Република България“ се поставя запетая и се добавя „или знамето или химна на Европейския съюз“.

§ 4. В чл. 325 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 – лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 – лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“.

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“.

§ 5. В чл. 343 ал. 2 се изменя така:

„(2) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:

1. за престъпления по ал. 1, буква „а“;

2. за престъпления по ал. 1, буква „б“, когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.“

§ 6. В чл. 343в се създава ал. 3:

„(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.“

§ 7. Член 345 се изменя така:

„Чл. 345. (1) Който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.“

Заключителна разпоредба

§ 8. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г. и бр. 32, 39, 62 и 81 от 2016 г.) се създава чл. 69а:

„Временно отнемане на свидетелство за управление

Чл. 69а. (1) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на Наказателния кодекс, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по чл. 325, ал. 3 от Наказателния кодекс, прокурорът може да постанови временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс.

(2) Постановлението се изпраща за изпълнение на органите, които признават това право и контролират упражняването му.

(3) Обвиняемият и неговият защитник могат да обжалват постановлението на прокурора по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд.

(4) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава или отменя постановлението на прокурора по ал. 1. Определението е окончателно.

(5) Когато отпадне нуждата от временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, то се отменя в досъдебното производство от прокурора или по искане на обвиняемия или неговия защитник от съда по реда на ал. 4.

(6) За отмяната на временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс, незабавно се уведомяват органите, които признават това право и контролират упражняването му.

(7) В съдебното производство правомощията по ал. 1, 5 и 6 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.“

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 15 ноември 2016 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание:  Цецка Цачева

9287