Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Закони
Експорт на данните в XML формат
Информация за закон
Име на закона Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Име на законопроекта ЗИД на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
Дата на приемане 21/11/2019
Брой/година Държавен вестник 94/2019

 


УКАЗ № 272

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, приет от 44-то Народно събрание на 21 ноември 2019 г.

Издаден в София на 25 ноември 2019 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Данаил Кирилов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 33 от 2006 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 17 от 2009 г., бр. 38 и 98 от 2012 г. и бр. 7 от 2018 г.)

§ 1. В чл. 1, ал. 1 накрая се добавя „както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.

§ 2. Създава се чл. 2в:

„Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз

Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:

1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;

2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.“

§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.“

§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.“

§ 5. В чл. 10 се правят следните допълнения:

1. В ал. 3, изречение второ след думата „адвокат“ се добавя „или юрисконсулт“.

2. Създава се ал. 4:

„(4) Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила.

(2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

§ 7. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 2006 г.; изм., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 94 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 77 от 2012 г., бр. 104 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 13, 58, 63, 85 и 103 от 2017 г., бр. 42 от 2018 г. и бр. 77 от 2018 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 36 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, т. 3 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“.

2. В чл. 128, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд“.

3. В чл. 203:

а) в ал. 1 думите „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ се заличават;

б) в ал. 2 накрая думите „както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз“ се заличават;

в) създава се ал. 3:

„(3) По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.“

4. В чл. 204 се създава ал. 5:

„(5) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс.“

5. В чл. 205:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.“

6. В чл. 212, ал. 2 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.

7. В чл. 213б:

а) алинея 3 се изменя така:

„(3) Лицата по ал. 2 оставят без разглеждане касационната жалба и прекратяват производството по делото, когато оспорването е просрочено, съдебният акт не подлежи на обжалване и оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.“;

б) в ал. 4, изречение първо накрая се добавя „като държавна такса не се дължи“;

в) създава се ал. 5:

„(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им.“

8. В чл. 227а:

а) в ал. 2, изречение първо след думата „съда“ се добавя „или лицата по чл. 213б, ал. 2“, а в изречение второ думата „взема“ се заменя с „или лицата по чл. 213б, ал. 2 вземат“;

б) в ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.

9. В чл. 235а, изречение първо след думата „граждани“ се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“.

10. В чл. 236 думите „чл. 227а“ се заменят с „чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5“.

11. В чл. 242, ал. 4 след думата „осигуряване“ се добавя „и подпомагане“.

12. В чл. 242а, изречение първо след думата „граждани“ се добавя „държавни и общински органи“, а в изречение второ накрая се добавя „и подпомагане“.

13. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 7:

„7. „Дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане“ са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

§ 8. В Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. 101 от 2015 г.; изм., бр. 43 и 74 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 2 от 2018 г. и бр. 29 от 2019 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 27 ал. 7 се отменя.

2. В чл. 73, ал. 4 думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“.

3. В § 10, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „ал. 5 – 7“ се заменят с „ал. 5 и 6“.

§ 9. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г. и бр. 83 от 2019 г.) в чл. 63 се създават ал. 3, 4 и 5:

„(3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“

§ 10. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г. и бр. 12, 35 и 83 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 117, ал. 1:

а) в т. 1 след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели І и ІІ“;

б) в т. 2:

аа) в буква „а“ думата „спиране“ се заменя със „за прекратяване“;

бб) в буква „б“ думата „спиране“ се заличава;

вв) в буква „д“ накрая се добавя „по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5“;

гг) в буква „е“ след думите „глава четвърта“ се поставя запетая и се добавя „раздели І и ІІ“;

дд) буква „ж“ се изменя така:

„ж) за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите;“.

2. В чл. 119 думите „по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ се заменят с „по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви „е“ и „ж“.

§ 11. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г. и бр. 83 от 2019 г.) в чл. 265, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.

§ 12. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. – бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011 г., бр. 45, 82 и 99 от 2012 г., бр. 27 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 40, 98 и 105 от 2014 г., бр. 52, 60 и 61 от 2015 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 13, 58 и 96 от 2017 г., бр. 21, 64, 77 и 90 от 2018 г. и бр. 25, 44, 60, 61 и 79 от 2019 г.) в чл. 34б се правят следните изменения:

1. В ал. 2 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“.

2. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“.

§ 13. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г., бр. 10, 17, 19 и 41 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 15 и 19 от 2011 г., бр. 45 и 91 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 65 от 2013 г.; изм., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 98 и 105 от 2014 г., бр. 13 и 43 от 2016 г., бр. 13 и 96 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г. и бр. 60 и 61 от 2019 г.) в чл. 25 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 думите „чл. 61, ал. 1 и 2“ се заменят с „чл. 61“.

2. В ал. 4 думите „чл. 61, ал. 3“ се заменят с „чл. 61“.

§ 14. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г. и бр. 17 и 83 от 2019 г.) в чл. 279, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.

§ 15. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г.; изм., бр. 105 от 2016 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 15 и 77 от 2018 г. и бр. 17 и 83 от 2019 г.) в чл. 21, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.

§ 16. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г. и бр. 17 и 83 от 2019 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 152, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.

2. В чл. 213, ал. 2 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 ноември 2019 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

9022