Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Новини
Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тържественото заседание по повод 130-та годишнина на Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция
16/04/2009

Изказване на председателя на Народното събрание Георги Пирински на тържественото заседание по повод 130-та годишнина на Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция

16 април 2009 г.

Датата 16 април 1879 г., която осмисляме днес, ознаменува успешно осъществения мандат на Учредителното народно събрание. На този ден преди 130 години нашият първи парламент приема Търновската конституция и така решава своята върховна национална задача - установяването на новата българска държавност.

Работата на Учредителното събрание дава категоричен пример за отговорен парламентарен дебат и принципно политическо действие. Преди всичко в най-пълния смисъл на думата Учредителното народно събрание се явява представително за състоянието на българската нация след Освобождението. И този факт е гаранция за успеха му. Въпреки че съставът на участниците в него е разнороден по социален, народностен и религиозен признак, въпреки че едни от тях са избрани, други влизат по право, а трети са назначени за участие, всички наши прадеди са сплотени от волята достойно да управляват своето отечество.

Нещо повече, участниците в Учредителното събрание преодоляват успешно тегнещите върху самото му откриване съмнения, че събрание не трябва да бъде провеждано, след като далеч не всички българи са свободни след решенията на Берлинския конгрес. Първите български народни представители умело успяват да неутрализират и противоречивите външни влияния, които могат да ги отклонят от приемането на основния закон на нова България.

Резултатът от напрегнатите заседания на Учредителното народно събрание е забележителен: приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция дава пълноценен израз на най-демократичните въжделения на българската нация и стремежа да заемем достойно място сред европейските държави.  Десетилетия наред Търновската конституция остава всепризнат образец за прогресивно държавно устройство, подчертаващо водещото значение именно на народното представителство. Без нея надали щеше да се случи българското чудо, с което младото Княжество печели уважението на модерните европейски държави, утвърждавайки се като символ на патриотично въодушевление и стопански подем, на дълбока модернизация във всички сфери.

Днес, 130 години по-късно, още веднъж си даваме сметка, че приетата през 1879 г. Конституция е изключително постижение, тъй като съдържа в себе си висшите ценности на българското политическо и духовно Възраждане. И днес тези нравствени и интелектуални ценности, кристализирали в национално-освободителните и църковните борби, в стремежа към все по-висока просвета и култура, продължават да бъдат отправна точка в развитието ни като нация и държава.

В своя исторически път през годините Търновската конституция беше нееднократно потъпквана, включително и чрез рязкото ограничаване на правата на народните представители. В съзнанието на сънародниците ни тя обаче остана материализация на българския порив към демократична, парламентарна и конституционна държава. 130 години по-късно конституцията продължава да поставя ключовия въпрос как българските граждани се съотнасят с българската държава, възможно ли е българите да се самоуправляват в съответствие с демократичните европейски норми.

И днес обществото ни отчетливо заявява своите очаквания за възможно най-демократичното функциониране на съвременната българска държава. Продължава обаче да бъде актуален въпросът доколко ние, народните представители, сме адекватни на демократичните нагласи на своите собствени избиратели. В това отношение има достатъчно горчиви разочарования. Но когато днес осмисляме българската конституционна традиция и историята на българския парламентаризъм, трябва да заявим, че те имат и своите безспорни постижения в защита на демократичните ценности, на правата на гражданите и на националния интерес.

Действащата днес българска конституция, макар и прилагана недостатъчно последователно, не се появи на празно място през 1991 година. Тя представлява еманация на същите нагласи за правов ред и справедлива държава, към която са се стремили строителите на нова България през 1879 г. Търново.

Затова нека днес още веднъж се вгледаме в примера на учредителите, нека се поучим от техните разочарования и върхове по пътя към приемането на Търновската конституция, за да осъзнаем още по-пълно своите отговорности и задачи и да градим днешна България като демократична, правова и социална държава.

Форма за търсене
Ключова дума
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество





    Последни новини