Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 8 ноември 2002 г.
Открито в 9,05 ч.

08/11/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи

    Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание на 8 ноември 2002 г.
    Искам задочно да поздравя господин Асен Агов, който днес има рожден ден. Нека да бъде жив и здрав! Също така да поздравя сърдечно и всички именици, те не са малко в българския парламент. Нека им пожелаем и на тях да бъдат живи и здрави и пълен мандат! (Ръкопляскания.)

    Уважаеми народни представители, продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ.
    Искам да припомня, че стигнахме до § 9.
    Заповядайте, господин Мирчев, да продължите с второто четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Едно процедурно предложение – в залата да бъде допусната и госпожа Спаска Георгиева от Министерството на транспорта и съобщенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има предложение за допускане в залата на госпожа Георгиева.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 129 народни представители: за 122, против 3, въздържали се 4.
    Приема се. Поканете госпожа Георгиева в залата.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Предлагам § 8 и § 9 да ги гласуваме заедно, тъй като предложенията или са приети, или са оттеглени.
    По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 9, като предлага следната подобрена редакция:
    "§ 9. Създава се чл. 6в:
    "Свобода на сдружаване
    § 6в. Превозвачите на товари и пътници могат свободно да се сдружават за постигане на общи цели при спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията."
    По § 9 има предложение на Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което е оттеглено.
    Предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията подкрепа предложението.
    Комисията предлага § 9, който става § 10, да придобие следното съдържание:
    "§ 10. Член 7 се изменя така:
    "Правомощия на министъра на транспорта и съобщенията
    Чл. 7. (1) Министърът на транспорта и съобщенията провежда държавна политика в областта на търговското корабоплаване и представлява Република България в международните организации в тази област, като:
    1. изпълнява функциите на администрация по международните договори, страна по които е Република България и предлага присъединяването на страната в международни организации и договори;
    2. определя нормите за подготовка и реда за освидетелстване на морските лица и осъществява контрол върху спазването им;
    3. определя нормите за безопасност на търговското корабоплаване, контролира спазването на правилата на безопасност и организира действията по корабоплаването;
    4. осъществява контрол за предотвратяването и ограничаването на замърсявания от кораби на териториалното море, вътрешните морски води и вътрeшните водни пътища;
    5. създава ред и организация по търсенето и спасяването на море и във вътрешните водни пътища и за откриване на източниците за замърсяване на околната среда;
    6. съвместно с министъра на отбраната създава организация за събиране и предоставяне на информация, управление и контрол на трафика на кораби.
    (2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция "Морска администрация"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат отношение по тези два параграфа? Не виждам.
    Подлагам на гласуване ан блок параграфи 8 и 9, според номерацията на вносителя в редакцията, която беше представена от комисията.
    Моля, гласувайте тези два параграфа.
    Гласували 122 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 9.
    Приемат се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 10 има предложение на народния представител Благой Димитров - § 10 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Предложението по т. 1 се подкрепя по принцип и е отразено в § 10, чл. 7, ал. 3, а по т. 2 се оттегля.
    Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев – в чл. 7а думите "морска администрация" да се заменят с "морска и речна администрация".
    Комисията не подкрепя предложението. Това нещо е гласувано още в началото на Кодекса за търговско корабоплаване.
    Комисията предлага § 10 на вносителя да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров, което е подкрепено от комисията, за отпадането на § 10.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 125 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 26.
    Приема се.
    Параграф 10 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 11 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Предложението се оттегля.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като предлага следната редакция:
    "§ 11. Създава се чл. 7а:
    "Съгласувани действия
    Чл. 7а. Министърът на транспорта и съобщенията предприема съответните действия в случай, че се ограничава свободният достъп на български превозвач до превози на пътници и товари в държави, нечленувщи в Европейския съюз."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат думата по § 11? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 11, както е подкрепен от комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 22.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващият текст е предложение на народния представител Благой Димитров – създава се нов § 11а със следното съдържание:
    "§ 11а. Член 8 отпада."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат думата по това предложение на господин Благой Димитров?
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на § 8, тъй като той трябва да отпадне оттук и да влезе в другия законопроект, който е още на входа на комисията. Това е законопроектът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Там е систематичното му място. Аз мисля, че текстът на чл. 8 ще отпадне, когато гледаме този законопроект. Но тогава ще отидем в една излишна работа.
    Затова моето предложение е сега да отпадне текстът на чл. 8 и вероятно няколко седмици след това, когато гледаме втория законопроект за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, да влезе систематично там. Това са ми мотивите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 30, против 73, въздържали се 16.
    Предложението не е прието.






    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам да гласуваме ан блок параграфи 12-15, тъй като комисията подкрепя текста на вносителя, а други предложения няма.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12 със следното съдържание:
    “§ 12. В чл. 9 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “и на приравнените към него предприятия и лица” се заличават.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се прилага българското законодателство”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13 със следното съдържание:
    “§ 13. В чл. 10, ал. 1 и 2 думата “морски” се заличава”.
    По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    “§ 14. В чл. 13 след думите “открито море” се добавя “или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет”.
    По § 15 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15 със следното съдържание:
    “§ 15. В чл. 14 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Отношенията по обезщетяване на вредите, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България, се уреждат съгласно действащото в страната законодателство”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да се изкажат по тези параграфи? Няма.
    Моля, гласувайте параграфи 12-15, както са представени и подкрепени от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 11.
    Параграфите са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 16 има предложение на народния представител Благой Димитров:
    “В чл. 17 думите “във вътрешните или териториални води” се заменят с “във вътрешните води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16 със следното съдържание:
    “§ 16. В чл. 17 думите “във вътрешните или териториални води” се заменят с “в морските пространства и вътрешните водни пътища”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изненадан, че този текст не е приет, тъй като подобни пасажи в текстовете по-нататък бяха приети. Искам да обясня за какво става дума. Вероятно и представителите на Министерството на транспорта и съобщенията ще вземат отношение.
    Тук се бърка икономическата зона, отредена на Република България, с точния термин “вътрешни води, териториално море и вътрешни водни пътища”. За вътрешните водни пътища е ясно – р. Дунав, но навсякъде в международни конвенции са упоменати “вътрешни води и териториално море”.
    Още един път искам да кажа, че икономическата 200-милна зона е свързана само с добив на желязно-манганови конкреции, газодобив, нефтодобив и пр. Тази зона не може да бъде обект или приложно поле на този закон. Тук трябва да бъдат употребени точно тези термини – “вътрешни води и териториално море”. Трябва да бъдем прецизни във връзка с конвенциите, ратифицирани от Република България, от една страна, а от друга страна, всъщност този текст по-нататък точно така, както съм го цитирал, е приет. В момента тук комисията го отхвърля и не мога да разбера защо. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте предложението на народния представител Благой Димитров.
    Гласували 120 народни представители: за 31, против 82, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на вносителя за § 16, който е подкрепен от комисията.
    Гласували 115 народни представители: за 96, против 6, въздържали се 13.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам от § 17 до § 22 да се гласуват ан блок, тъй като текстовете са приети или предложенията са оттеглени.
    По § 17 има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 17:
    “§ 17. Член 21 се изменя така:
    “Превоз на пътници и багаж”
    Чл. 21. Спрямо договора за превоз на пътници и багаж се прилагат разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, а при липса на разпоредби – уговореното между страните по договора за превоз. Ако няма и уговорка, се прилага законът на страната, където е регистриран превозвачът”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18 със следното съдържание:
    “§ 18. В наименованието на гласа втора думата “Морски” се заличава”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19 със следното съдържание:

    “§ 19. Член 26 се изменя така:
    “Предели на прилагане на чуждия закон
    Чл. 26. Когато прилагането на чужд закон или обичай е несъвместимо с основните начала на правото на Република България, прилагат се разпоредбите на този кодекс”.
    По § 20 предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев е оттеглено.
    Комисията предлага следната редакция на § 20:
    ”§ 20. Член 27 се изменя така:
    “Българско знаме
    Чл. 27. Под знамето на Република България плават само:
    1. български кораби, вписани в регистъра на корабите в едно от българските пристанища;
    2. кораби, наети при условията на договор за беърбоут чартър;
    3. кораби, които са собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при условие, че за изпълнение на техническите, административни и други изисквания на българското законодателство по отношение на корабите, са упълномощени български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в България”.
    По § 21 има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението, което се премести на систематичното му място в § 20, в чл. 27, като т. 3.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 21:
    “§ 21. Член 28 се изменя така:
    “Български кораб
    Чл. 28. (1) Български е корабът, който е:
    1. собственост на държавата;
    2. собственост на българско юридическо или физическо лице;
    3. повече от половината собственост на българско юридическо или физическо лице;
    4. нает при условията на беърбоут чартър от лицата по т. 1-3, за времето на действие на договора.
    (2) Правата върху корабите по ал. 1, т. 4 не могат да бъдат различни от включените в договора за наемане”.
    По § 22 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    “§ 22. В чл. 30 буква “г” се изменя така:
    “г) брутен и нетен тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби;”.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От § 17 до § 22, включително, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля ви, гласувайте от § 17 до § 22, включително така, както са подкрепени от комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 12.
    Тези параграфи се приемат.
    Преминаваме към § 23.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 23 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което е оттеглено.
    Има и предложение на народния представител Благой Димитров по § 23:
    В чл. 31 се създава изречение второ: “Наименованието може да представлява и номерация с пореден номер от Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като предлага следната подобрена редакция:
    “§ 23. Член 31 се изменя така:
    “Наименование на корабите
    Чл. 31. Всеки кораб трябва да бъде наименуван от неговия собственик, който е извършил предварително проверка за уникалност на наименованието в Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По § 23 имате думата, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Искрено съм изненадан, че текстът е отхвърлен. Аз ще помоля заместник-министър Мартинова да обясни защо.
    Каква е практиката? Има малки рибарски лодки, които в момента нямат наименование, а имат пореден номер. Аз ви казвам за практиката, която е в момента във Варна, Бургас, Балчик, Ахтопол и където и да погледнете. И вие приемате текст, който в момента няма да работи. Обяснете защо.
    Мога да ви кажа, че половината рибарски лодки нямат наименование, а имат номер, примерно, 254, 255… Обяснете мотивите защо отхвърляте предложението ми, с което на практика отивате извън практиката, извън живота.
    Какво правите сега – ще задължите хората, собственици на лодки, да речем, да търсят уникалност на името и да пререгистрират там, където има, да речем, номер? Защо? И да си платят такса, така ли?
    Въпросът е много сериозен и аз искам да чуя мотивите на госпожа Мартинова за отхвърлянето на текста. Много сериозен е въпросът! Ако искате такса от тези хора, които имат една лодчица и излизат за риба, да речем, и прочие, това е друг въпрос. Но, обяснете защо!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Текстът би бил по-добър, ако бъде: “за изключителност”, а не “за уникалност”, но така или иначе, госпожо заместник-министър, искам да Ви поканя на трибуната, за да дадете отговор на този въпрос.
    Но, първо, заповядайте за процедурен въпрос, господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за извънредно заседание на парламента във вторник от 14,00 ч. с дневен ред:
    1. Изслушване на обръщението на председателя на Европейския парламент Пат Кокс към българския парламент.
    2. Продължение на обсъждането на Кодекса на търговското мореплаване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение за извънредно заседание с дневен ред от тези две точки.
    Не виждам против.
    Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч.
    Гласували 121 народни представители: за 102, против 9, въздържали се 10.
    Приема се това предложение. Благодаря ви.
    Госпожо заместник-министър, заповядайте, за да дадете отговор на въпроса на народния представител Благой Димитров.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Съображението на Министерството на транспорта и съобщенията да държи текстът да се запази в този вид е следното – твърде е възможно въвеждането на номер под формата на име да предизвика дублиране, тъй като задължително на плавателния съд следва да се запише и номерът на регистрация. Ето защо ние считаме, че името би могло да съдържа комбинация от буква и име, например, “Балчик 33 25”, но не и само цифра, защото това може да създаде затруднение в практиката или пък неясноти и дублиране. Това е съображението ни и то е просто с прозаичен характер от гледна точка на това да не се допуска неяснота или съвпадане на номерацията. Задължително и във всички случаи може в името да се използват цифри, но това трябва да бъде в комбинация с букви, защото иначе само с цифри може да стане повторение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Предлагам днес да удължим с 2 часа парламентарния ден и след парламентарния контрол, имайки предвид сериозността на закона, който трябва да приемем.
    След като този закон на второ четене трябва да бъде гледан на извънредно заседание в момента, когато ние трябва да приемаме бюджет, когато трябва да се води дискусията за данъчните закони на второ четене, смятам, че днес ние трябва да си свършим работата и с удължение на работното време от 2 часа да приемем колкото се може повече текстове от Кодекса на търговското мореплаване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
    Има процедурно предложение за удължаване на работното време с 2 часа.
    Дали има противно процедурно предложение или да подложа направо на гласуване предложението на народния представител Петър Мутафчиев? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение за удължаване на днешния работен ден с 2 часа.
    Гласували 123 народни представители: за 23, против 69, въздържали се 31.
    Прегласуване иска господин Петър Мутафчиев.
    Заповядайте, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз не мога да разбера логиката на управляващото мнозинство.
    Значи, то е склонно да дойде на извънредно заседание и да разгледа Кодекса на търговското мореплаване, а да удължи работното време днес с 2 часа не е склонно? Къде е логиката, уважаеми господа, питам и ръководството на Парламентарната група на НДСВ?
    Предлагам да се прегласува предложението за удължаване на работното време с 2 часа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мутафчиев.
    Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване процедурното предложение на господин Мутафчиев за удължаване с 2 часа на работния ден днес – Архангеловден.
    Гласували 127 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 28.
    Господин Мутафчиев, Вашето предложение не беше прието.
    Уважаеми народни представители, продължаваме обсъждането на §
    23.
    Господин Кирчев, заповядайте, за да внесете допълнителна яснота по спорния текст.
    Като човек от Варна имате представа, вероятно, от плавателни съдове и от корабоплаване.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз още веднъж искам да заострим вниманието си и да се опитаме да помогнем на тези хора, които имат лодки, защото много малко от тях ползват тези лодки за удоволствие. Ние не сме Европа, не сме Америка, където има милиони лодки за удоволствие, а обратно, нашите хора по крайбрежието използват тези лодки, за да имат известно препитание. И това най-вече са пенсионерите.
    И още веднъж настоявам да се запази формата – да има номера или наименования, но не да се започне едно ново пререгистриране. Да се запази старото положение, защото тези хора, които отиват в морето, имат много ниски доходи и с това се прехранват. Нека да не вземаме парите за пререгистрация и такси отново от най-ниските слоеве на населението, които желаят да работят. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирчев.
    Искам да Ви попитам: тук пише “наименование на кораби”, а вие все говорите за лодки. Не знам дали е едно и също.
    Заповядайте, господин Кушлев.
    СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Без да съм специалист по международно морско право или по морско право, бих искал да взема отношение по този текст.
    Първо, струва ми се, че по това, което подсказахте, господин председател, но все пак официално предложение не е направено – трябва да се направи редакционна поправка. Можем да говорим за изключителност на наименованието, но в никакъв случай за уникалност на наименованието. Уникално може да бъде едно художествено произведение. Уникален е романът “Дон Кихот”. Уникално може да бъде едно творение на природата. Уникални са Белоградчишките скали. Но едно наименование не може да бъде уникално. Уникалността винаги включва елемент на художествена оценка, на емоционален момент. В правото когато нещо трябва да бъде само за себе си, се говори за изключителност. Затова правя тази редакционна поправка за промяна на този текст.
    Що се отнася до проблема, който в момента се дискутира, дали освен номера да имат и наименования, аз имам дълбоко уважение към делегатите от Варна, но ако следваме европейската практика, то където съм ходил по света, а съм ходил по много европейски пристанища при състезания по морски риболов, всички лодки освен номер имат и име. Нека да следваме европейската практика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Реплика от господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Кушлев, в момента ние сме в един предприсъединителен период. Не трябва да забравяме, че преди малко беше казано “рибари с 60 лв. пенсия”. Такова нещо в Европа няма.
    Аз дълбоко уважавам Вашето мнение. За редакцията, която предлагате – уникалност или изключителност, нямам нищо против.
    Но ако в момента се приеме текста на вносителя, то всички, които имат лодки само с пореден номер на “Морската администрация”, трябва да ходят на пререгистрация. Това са такси, средства за презапис в съда и пр. Все пак добре е да застанем на мястото на тези хора, да видим какви са техните възможности и тогава да говорим за Европейския съюз и примерно как е във Финландия, Швеция и т.н. В момента говорим за нашите условия. Не виждам нищо драматично в хармонизацията на законодателството, ако остане завареното положение. Аз съм вече наясно с това, което беше споменато от госпожа Мартинова – примерно че можело да има букви и цифри. Това означава пререгистрация. Няма регистър на малки съдове. Няма такова нещо. Този текст означава всички да си платят пререгистрационните такси. Мисля, че това е мотивът на вносителите. Не виждам друг мотив.
    А това за хармонизацията с европейските стандарти ми звучи много абстрактно.
    Може би сте прав за уникалност и изключителност на името, но непрекъснато когато става дума за сериозни въпроси, Вие все отправяме мисълта си към тези глави, които в момента се отварят, затварят и пр., към Европейския съюз и към хармонизацията. Трябва в момента да се съсредоточим какво е тук положението. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли втора реплика? Няма.
    Господин Кушлев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не.
    Уважаеми народни представители, има ли други желаещи? Не виждам.
    Затова подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Благой Димитров, което, както стана ясно, не се подкрепи от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 109 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    Сега искам да подложа на гласуване редакционната поправка, която аз подкрепям горещо, направена от народния представител Стоян Кушлев – за промяна на “уникалност” с “изключителност”.
    Моля, гласувайте тази поправка.
    Гласували 102 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 11.
    Приема се.
    Сега да гласуваме целия текст на § 23, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте този текст.
    Гласували 100 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 11.
    Приема се. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Ще прочета § 24 и 25 заедно, тъй като текстът е само на вносителя.
    По § 24 комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    “24. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    “(2) Означаването на корабите за стопански риболов се извършва по ред, определен с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
    “§ 25. Заглавието на глава втора, раздел ІІ се изменя така: “Регистрови книги за вписване на корабите”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 24 и 25 няма предложения.
    Има ли народен представител, който желае да вземе отношение по § 24 и 25? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете на § 24 и 25, както са залегнали от вносителя.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 12.
    Параграфи 24 и 25 са приети на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 26 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а предложението по т. 2 се оттегли.
    Има предложение на народния представител Благой Димитров по § 26 – в чл. 33 се създава нова ал. 5 със следното съдържание:
    “(5) Органи по вписването са ръководителите на териториалните звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация”. Те или упълномощени от тях лица водят регистъра и вписванията в него.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 26:
    “§ 26. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 навсякъде в текста думата “регистрите” се заменя с “регистровите книги”, а след думите “водят от” се добавя “регионалните звена на”.



    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Условията и редът за пререгистриране на кораби от регистър на страна – членка на Европейския съюз, в българския регистър на корабите се определя в наредба на министъра на транспорта и съобщенията”.
    3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Има думата народният представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, има текст, примерно за каботажното плаване, който казва, че наред с корабите от Европейския съюз могат да се регистрират и кораби от други държави, примерно Черноморския регион. Във Вашия текст е записано само “страна – член на Европейския съюз”. Даже се води дискусия в комисията. Това означава, че по никакъв начин, или поне не става ясно от текста, че съд от друга държава - нечленка на Европейския съюз, може да се регистрира в нашите регистрови книги. Това – от една страна.
    От друга страна, както е и в момента практиката, има регионални звена на Агенция “Морска администрация”. Аз не мога да разбера защо централизирате записа по регистровите книги за кораби.
    Впрочем, забелязал съм една тенденция в Министерството на транспорта и съобщенията за все по-сериозно окрупняване, даже не само такива случаи като в тоя текст. Вие имате идеи за българска пристанищна компания, българска летищна компания и пр., и пр., което е едно регресивно явление, централизирате непрекъснато.
    Аз си мисля, че е добре регионалните звена на “Морска администрация” да се занимават с вписването в регистровите книги и ако наистина остане “страна – член на Европейския съюз”, трябва да се каже, че има, примерно за каботажното плаване, възможност и други съдове с народност или регистрация на държави – нечленки на Европейския съюз. Също да бъде упоменато. Иначе някак си не се връзва този текст поне с нещата, които сме коментирали, с което, разбира се, господин председателю, уважаеми колеги, аз изложих мотивите си по моето предложение по отношение на чл. 33, ал. 5. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Вие всъщност защитихте Вашето предложение.
    Заповядайте, заместник-министър Мартинова. Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението по т. 1 съдържа текста за регионалните звена да могат да са органи по вписването, което ние подкрепяме. Но аз бих искала да спра вниманието ви върху ал. 2 и то по отношение на факта защо сме допуснали единствено страни – членки от Европейския съюз, да могат да пререгистрират корабите си.
    Аз моля да обърнете няколко страници назад в законопроекта и да погледнете чл. 28, който казва кой кораб е български – който е 100 процента собственост на българско физическо или юридическо лице или най-малкото поне повече от половината е собственост на българско физическо или юридическо лице.
    Може би на пръв поглед ще останете с впечатление, че ако българският регистър бъде отворен за регистриране на всички кораби на чужди страни, това ще доведе до увеличаване на данъчните постъпления, тъй като ще се наложи да се приложи българското законодателство именно поради факта на регистрацията на кораба. Включително и българското данъчно законодателство. Това обаче е само едната страна на въпроса, поради което ние сме твърде предпазливи в отварянето на регистъра, защото се крие една друга опасност –да го превърнем в удобен флаг. А България не желае да се превръща в удобен флаг, тъй като не е единственото съображение вписването в българския регистър. Тук има изисквания за проверки, тук има изисквания за изпълнение на определени стандарти и тези стандарти, ако не бъдат покрити, България ще получи твърде много негативи. И поради това ние сме предпазливи във възприемането и в отварянето на флага. Целта не е България да се превърне в една офшорка, в която всички кораби могат да се регистрират, а в страна, която държи много на изискванията за безопасност и контрол по отношение на корабите, които плават под нейния флаг. Това е било съображението, поради което ние сме казали, както досега е било – само български кораби могат да се регистрират под наш флаг, като сега слагаме едно изключение – и кораби на Европейския съюз от датата на присъединяването. Това е било съображението ни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, заместник-министър Мартинова.
    Няма други желаещи.
    Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Благой Димитров за неговия текст по § 26.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 103 народни представители: за 42, против 55, въздържали се 6.
    Предложението на народния представител Благой Димитров по § 26 не се приема.
    Предложенията на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по принцип се подкрепят от комисията и се инкорпорират в новия текст на § 26.
    Подлагам на гласуване предложения от председателя на комисията текст с нова редакция на § 26.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 29.
    Параграф 26 в новата си редакция е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 27 има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев – комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев по § 27:
    “В чл. 34, ал. 1, т. 4 думите “с дължина над 12 метра” се заличават”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 27:
    “§ 27. Член 34 се изменя така:
    “Видове регистрови книги
    Чл. 34. (1) Регистровите книги се разделят на:
    1. регистрови книги на малките кораби;
    2. регистрови книги на големите кораби;
    3. регистрови книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър;
    4. регистрови книги на корабите в строеж с дължина над 12 метра.
    (2) В регистровите книги за малки кораби се вписват кораби:
    1. с дължина до 20 м включително – за речните кораби;
    2. с големина до 40 бруто тона включително – за морските кораби.
    (3) В регистровите книги за големите кораби се вписват кораби:
    1. с дължина по-голяма от 20 м – за речните кораби;
    2. с големина над 40 бруто тона – за морските кораби.
    (4) Кораб, вписан в регистровите книги по ал. 1, т. 1, 2 или 3, с издадено разрешително за стопански риболов се вписва и в електронна база от данни – “Регистър на риболовните кораби”.
    (5) Регистровите книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване, съставят общ единен регистър на българските кораби”.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Мирчев.
    Има ли желаещи да вземат отношение по текста на § 27? Не виждам.
    Има предложение от господин Ангел Найденов и господин Пантелеев за изменение и допълнение на § 27 – чл. 34.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 141 народни представители: за 32, против 94, въздържали се15.
    Предложението не се приема.
    Сега подлагам на гласуване новата подобрена редакция на текста на § 27 – чл. 34, както беше представен от председателя на комисията.
    Гласували 129 народни представители: за 99, против 22, въздържали се 8.
    Параграф 27 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 28 има предложение на народните представители Анели Чобанов и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, предложението по т. 2 се оттегля.
    Комисията предлага § 28 да придобие следното съдържание:
    "§ 28. В чл. 35 се правят следните изменения:
    1. Заглавието се изменя така:
    "Акт за националност и позволително за плаване".
    2. В ал. 1 думата "книгите" се заменя с "регистровите книги" и думата "свидетелство" се заменя с "позволително".
    3. В ал. 2 думата "книгите" се заменя с "регистровите книги" и думата "свидетелство" се заменя с "позволително".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    По § 28 няма желаещи да вземат отношение.
    Подлагам на гласуване новата редакция на § 28, както беше докладвана от председателя на комисията.
    Гласували 130 народни представители: за 106, против 9, въздържали се 15.
    Параграф 28 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 29 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а предложението по т. 2 се оттегля.
    Предложение на Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага § 29 да придобие следното съдържание:
    "§ 29. Създава се чл. 35а:
    "Временен акт за националност и временно позволително за
    плаване на кораби, наети по договор за беърбоут чартър
    Чл. 35а. На корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3, се издава временен акт за националност или временно позволително за плаване за удостоверяване правото на плаване под българско знаме за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но не повече от 5 години."
    По § 30 има предложение на Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което се оттегля.
    Предложение на Йордан Мирчев и Стефан Минков, което комисията приема.
    Комисията предлага § 30 да придобие следната подобрена редакция:
    "§ 30. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "Министерството на транспорта и съобщенията" се заменят с "незабавно Изпълнителна агенция "Морска администрация".
    2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
    "(2) Свидетелството по ал. 1 на корабите, строящи се в Република България, се издава от министъра на транспорта и съобщенията след спускането на вода."
    По § 31 има предложение на Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 2, предложението по т. 1 се оттегля.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 31:
    "§ 31. В чл. 37 се създава ал. 3:
    "(3) Действието на вписването по ал. 1 и 2 не се отнася за корабите, вписани в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 или в чужд регистър на корабите, наети по договор за беърбоут чартър."
    По § 32 има предложение на Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32 със следното съдържание:
    "§ 32. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) т. 3 се изменя така:
    "3. предишното име, регистрация и номер на кораба от международната морска организация, ако има такава."
    б) създава се нова т. 9:
    "9. името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър."
    в) досегашната т. 9 става т. 10 и в нея след думите "основанието за вписване" се добавя "или отписване".
    2. Създава се ал. 3:
    "(3) В базата от данни "регистър на риболовните кораби" по чл. 34, ал. 4 освен данните по ал. 1 се вписват и следните данни:
    1. външна маркировка;
    2. тип на риболовните съоръжения;
    3. дата на въвеждане в експлоатация;
    4. сегмент;
    5. номер и срок на валидност на разрешителното за извършване на стопански риболов;
    6. държавата, от която е внесен, или държавата, за която е изнесен корабът."
    По § 33 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33 със следното съдържание:
    "§ 33. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В заглавието след думата "вписване" се добавя "и отписване".
    2. В ал. 1 думата "притежателя" се заменя със "собственика", а думите "заличаването в" се заменят с "отписването от".
    По § 34 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегля.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 34:
    "§ 34. Създава се чл. 39а:
    "Вписване на кораб, нает по договор за беърбоут чартър
    Чл. 39а. (1) Кораб, нает при условията на договор за беърбоут чартър, може да бъде вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 3 при наличие на следните условия:
    1. да е нает от българско юридическо или физическо лице;
    2. да е бил вписан в съвместен регистър;
    3. да не е вписан в друг регистър при условията на договор за за беърбоут чартър;
    4. да е представено извлечение от основната регистрация на кораба, съдържащо описание на кораба, данни за корабособственика и всички регистрирани ипотеки и други вещни тежести, ако има такива.
    (2) За да се извърши вписване по ал. 1, беърбоут чартьорът трябва да представи пред Изпълнителна агенция "Морска администрация" писмено съгласие за плаване на кораба под българско знаме по този ред, изразено от:
    1. компетентните власти на основния регистър;
    2. корабособственикът;
    3. ипотекарния кредитор и лицата, в полза на които са учредени вещни тежести върху кораба, ако има такива:".





    По § 35 има предложение от народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 2, 3 и 4, а по т. 1 – се оттегли.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 35:
    “§ 35. Създава се чл. 39б:
    “Условия за плаване на български кораб под чуждо
    знаме
    Чл. 39б. Кораб, вписан в регистровите книги по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 2, може да бъде вписан временно в регистър на друга държава, като кораб, нает по договор за беърбоут чартър с правото да плава под нейно знаме за срока на договора след писмено съгласие на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, при условие че:
    1. корабът бъде вписан в съвместим регистър;
    2. пред Изпълнителна агенция “Морска администрация” са представени следните документи:
    а) писмено заявление от карабособственика за вписване на кораба при условията на договор за беърбоут чартър в чужд регистър;
    б) писмено съгласие с нотариална заверка на подписите за такава регистрация от всички ипотекирани кредитори или лица, в полза на които са учредени други вещни тежести или ограничения, ако има такива;
    в) писмена декларация от корабособственика за предаване на Изпълнителна агенция “Морска администрация” на всички корабни документи в 14-дневен срок от вписването на кораба в съответния регистър;
    г) писмена декларация от страна на наемателя, че корабът няма да плава под българско знаме за периода на регистрацията;
    д) договор за беърбоут чартър.”
    По § 36 предложението на Анели Чобанова и Йордан Мирчев е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.


    “§ 36. Създава се чл. 39в:
    “Основен регистър
    Чл. 39в. Основен е регистърът, в който се вписва собствеността върху кораба и в който подлежат на вписване морски ипотеки или други вещни тежести и ограничения върху правото на разпореждане.”
    По § 37 предложението на Анели Чобанова и Йордан Мирчев е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37 със следното съдържание:
    “§ 37. Създава се чл. 39г:
    “Съвместим регистър
    Чл. 39г. Министърът на транспорта и съобщенията обявява регистъра на друга държава за съвместим, когато законът на тази държава допуска отписване или вписване на кораби, наети по беърбоут чартър, в нейните регистри, при условия, равни или близки на условията по този кодекс.”
    Предложението на Анели Чобанова и Йордан Мирчев по § 38 е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38 със следното съдържание:
    “§ 38. В чл. 40 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “в срок от” се заменят с “в срок до”.
    2. В ал. 3 думите “органите, които водят регистрите” се заменят с “Изпълнителна агенция “Морска администрация” и думата “правят” се заменя с “прави”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 29 до § 38 включително. Нови предложения няма, а тези, които бяха направени, са оттеглени и всъщност остава текстът на вносителя.
    Желае ли някой да вземе отношение? Не виждам.
    Поставям на гласуване текстовете на параграфи от 29 до 38 включително, така както бяха докладвани от председателя на комисията проф. Мирчев.
    Гласували 128 народни представители: за 110, против 13, въздържали се 5.
    Текстовете на параграфи от 29 до 38 включително са приети на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 39 предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев се подкрепя от комисията.
    Предложение на народния представител Благой Димитров – в § 39 текстът на чл. 40а се изменя така:
    “§ 40а. Отказът на органа по чл. 33, ал. 5 да извърши вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва в 14-дневен срок пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага § 39 да придобие следната подобрена редакция:
    “§ 39. Създава се чл. 40а:
    “Обжалване
    Чл. 40а. Отказът на Изпълнителна агенция “Морска администрация” да извърши вписване в регистъра на обстоятелство, подлежащо на вписване, може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    По § 39 има думата народният представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, в § 10, когато гледахме правомощията на министъра на транспорта и съобщенията, приехме, че министърът на транспорта и съобщенията (ал. 2 на чл. 7) осъществява своите правомощия чрез Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Разбира се, логиката на моето предложение по § 39, по отношение на чл. 40а, е във връзка с това, че преди няколко текста предложих, разбира се, не се прие, регионалните структури на “Морска администрация” да осъществяват регистрацията. Същата логика е във връзка с чл. 7. Предлагам всъщност изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” да разглежда жалбите по отказите на регионалните структури. Явно, всъщност интерпретацията на ал. 2 на чл. 7 е, че министърът осъществява правомощията си с агенцията – тези жалби от вносителите да бъдат адресирани до съда, но при всички положения министърът, то няма и как технологически, ще отнесе тези жалби до изпълнителния директор на Агенцията “Морска администрация”.
    Може би вече на логиката на приетите текстове, регионалните звена да не осъществяват регистрацията. (Председателят подава сигнал на народния представител Благой Димитров, че времето му е изтекло.)
    Свършвам, господин председателю. Само ще Ви моля да засичате по-точно времето. Намираме се на второ четене и правилникът ясно казва по всеки текст какво време имаме.
    Според мен това е един информационен излишък. На практика жалбите ще бъдат разглеждани от изпълнителния директор на “Морска администрация”. Това е бил и мотивът ми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има думата заместник-министър Мартинова.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря, господин председател.
    Искам да направя едно уточнение. Господин Димитров, предложението Ви по отношение записване на текст в регионалните дирекции на “Морска администрация” да се прави вписването е прието. Ако погледнете в чл. 33, по отношение на § 26, т. 1, което прегласувахте преди малко, включва регионалните звена. Тоест, на практика то абсолютно съвпада с Вашето виждане и, когато отказът е направен от регионалното звено, е нормално да бъде обжалвано пред изпълнителния директор като висшестоящ административен орган. Разбира се, не пречи да се отиде и по съдебен ред, както е по Закона за административното производство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Благой Димитров за промени в текста на § 39, който касае чл. 40а.
    Гласували 128 народни представители: за 17, против 101, въздържали се 10.
    Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
    Подлагам на гласуване новата подобрена редакция на § 39, така както беше предложена от председателя на комисията.
    Гласували 120 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 27.
    Параграф 39 в новата си редакция е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 40 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което комисията подкрепя по т. 1 и т. 2, а по т. 3 се оттегля.
    Има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което комисията подкрепя.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 40:
    “§ 40. Създава се чл. 40б:
    “Вписване на кораби в строеж
    Чл. 40б. (1) Корабите в строеж се вписват в регистъра по чл. 34, ал. 1, т. 4 от момента на залагането на кила или извършването на равностойни строителни работи.
    (2) Вписването на кораб в строеж се извършва по заявление на собственика на кораба в строеж, към което се прилага договорът за строеж.
    (3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава на кораб в строеж свидетелство за вписване в регистъра.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Направените предложения от народните представители са приети. Не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте подобрената редакция на § 40, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 24.
    Параграф 40 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев по § 41 е оттеглено.
    Предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев е § 41 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, като предлага следната редакция:
    “§ 41. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може служебно да заличи кораб, който не отговаря на изискванията за безопасност. Заличаването се предприема, когато са изпълнени последователно следните условия:
    1. корабът е с изтекъл срок на валидност на корабните свидетелства за безопасност;
    2. корабопритежателят в продължение на три месеца не е уведомил агенцията за извършване на преглед за подновяване на корабните свидетелства за безопасност или за временно изваждане на кораба от експлоатация;
    3. корабопритежателят в срок от един месец не е отговорил на писмената покана да представи доказателства, че корабът не подлежи на отписване.”
    2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите “посочени в” се добавя “ал. 1”, а след числото “3” се добавят думите “и ал. 2”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Има предложение от народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев § 41 да отпадне. Не виждам нито един от двамата.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев § 41 да отпадне.
    Гласували 126 народни представители: за 33, против 87, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 41 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 116 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 21.
    Параграф 41 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам от § 42 до § 49 включително да докладвам ан блок, тъй като текстовете са на вносителя.
    По § 42 предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42 със следното съдържание:
    “§ 42. В чл. 42 думите “Черно море или Средиземно море” се заменят с “Черно море, Средиземно море или вътрешни водни пътища в Европа”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43 със следното съдържание:
    “§ 43. Член 45 се изменя така:
    “Наредба за регистъра на корабите
    Чл. 45. (1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за вписване в регистъра на корабите.
    (2) За извършените вписвания, извлечения и удостоверения на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра на българските кораби, Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такси в размер, определен от Министерския съвет.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44 със следното съдържание:
    “§ 44. В чл. 46 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думата “кораба” се заменя с “кораб или върху кораб в строеж”.
    2. Алинея 2 се отменя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45 със следното съдържание:
    “§ 45. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 след думите “собственост върху кораб” се добавя “или кораб в сроеж”.
    2. В ал. 2 думите “морска ипотека върху кораба” се заменят с “морска ипотека върху кораб или кораб в строеж”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46 със следното съдържание:
    “§ 46. В чл. 54, буква “д” думите “по море” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47:
    “§ 47. В чл. 60 числото “56” се заменя с “55”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48:
    “§ 48. В чл. 61, ал. 2 числото “58” се заменя с “56”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49 със следното съдържание:
    “§ 49. В чл. 63 думите “неговата бруто и нето вместимост” се заменят с “неговия бруто и нето тонаж за морските кораби или водоизместване за речните кораби”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Не виждам желаещи да вземат думата по параграфи от 42 до 49 включително.
    Моля, гласувайте параграфи от 42 до 49 включително, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 13.
    Параграфи от 42 до 49 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, по т. 2 се оттегля. Комисията предлага да се създаде нов § 50 със следното съдържание:
    “§ 50. В заглавието на глава четвърта думата “мореплаването” се заменя с “корабоплаването”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по § 50?
    Има думата народният представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, моето предложение е § 50 да отпадне, тоест да останат думите “признати от Република България”, а не думите “признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Доводите ми са…
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Не сме на този параграф!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Нали председателят каза по § 50?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По новия § 50.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Съжалявам, тогава след малко ще се изкажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма други народни представители, които да желаят да се изкажат.
    Подлагам на гласуване предложението на председателя на комисията за създаване на нов § 50 с текста така, както беше докладван от него.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 21.
    Новият § 50 е приет на второ четене.
    Проф. Мирчев, тогава следващият § 50 би следвало да бъде 50а или 51?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Става 51.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Добре, 51 при новото подреждане.
    Заповядайте, господин Мирчев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народния представител Благой Димитров § 50 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложението на Анели Чобанова и Йордан Мирчев по т. 1 е прието, по т. 2 се оттегля и комисията предлага следната подобрена редакция на § 50, който става § 51:
    “§ 51. В чл. 64 буква “б” се изменя така:
    “б) чуждите търговски кораби, които посещават за първи път българско пристанище и плаващи под знамето на държава, с която Република България няма подписано споразумение за взаимно признаване на мерителните си свидетелства, или които не притежават такива, издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Господин Благой Димитров, имате думата именно по отношение на Вашето предложение за отпадане на § 50, който става § 51 в новата редакция. Заповядайте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ми по отношение на § 50, който става § 51, е да останат думите “признати от Република България”. Доводите ми са прости. Министърът на транспорта представлява Република България и изпълнява правомощията си чрез Изпълнителната агенция “Морска администрация” – чл. 7, ал. 2.
    Изпълнителната власт – Министерският съвет, на практика е висша форма, еманация на представителство на Република България. Не виждам логика да бъдат признати субектите от “Морска администрация”. Трябва да бъдат признати от Република България по смисъла и логиката на текстовете, които сме приели.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: То е така!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Параграф 50 да отпадне, господин председател, господин проф. Мирчев, това предлагам. Пише: “Комисията не подкрепя предложението”, чета това, което е записано. Всъщност думите “признати от Република България” се заменят с “признати от Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Ако приемете моето предложение, трябва да изчезне това, че комисията не подкрепя предложението. Това предлагам – да остане “признати от Република България”. Чета това, което е записано във Вашия доклад. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, ясно, уважаеми господин Димитров.
    Проф. Мирчев, какво е становището на вашата комисия?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, обърнете внимание на подобрената редакция на § 50, който става § 51, на последния ред “издадени от организации, признати по съответния ред в България и Европейския съюз”, тоест ние се отказваме да бъдат признати от Изпълнителна агенция “Морски транспорт”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всъщност текстът “България” остава?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Да, “България” остава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, прав е господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това означава, че бихме могли да подкрепим по принцип предложението на господин Димитров, тъй като то се съдържа редакционно в новия текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Искате ли думата, заместник-министър Мартинова, защото спорът е изяснен? Не желаете, добре.
    Уважаеми колеги, при това положение няма да подлагам на гласуване предложението на господин Димитров.
    Подлагам на гласуване новата редакция на § 51, така както беше докладвана от председателя на комисията проф. Мирчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
    Новата редакция на § 51 е приета на второ четене.
    Обявявам почивка до 11,00 ч., когато започва парламентарният контрол. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпилите питания за периода 1 – 7 ноември 2002 г. са следните:
    Постъпило е питане от народния представител Стойко Танков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на “Бургаско пиво” АД – Бургас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Милен Велчев – министър на финансите, относно извършване на проверка от органите на Главно управление “Държавен вътрешен финансов контрол” във връзка със сериозни пропуски в изготвената приватизационна оценка на “Техноимпортекспорт” ЕАД. Следва да се отговори писмено до 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Димитър Калчев – министър на държавната администрация, относно създаването на Държавна административна комисия към Министерския съвет. Следва да се отговори писмено до 15 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Румен Овчаров към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно неизплатени възнаграждения на работници и служители от “Булгаргеомин” ЕАД и “Енергоимпекс” ЕООД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, относно кадрови промени в общинската и областната служба за социално подпомагане – Пазарджик. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Димитър Йорданов и Васил Василев към Пламен Петров – министър на транспорта и съобщенията, относно приватизацията на Завод за стоманобетонни изделия – гр. Свищов. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно здравния статус на българския народ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов към Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, относно решение по оценка въздействието върху околната среда за реконструкция, развитие и разширяване на летище София. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2002 г.
    Има за връчване писмени отговори:
    - писмен отговор на заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева на актуален въпрос на народния представител Иво Атанасов;
    - писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на питане от народния представител Иво Атанасов;
    - писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
    - писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
    - писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов;
    - писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
    - писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
    - писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
    - писмен отговор от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния преставител Елиана Масева;
    - писмен отговор от министъра на здравеопазването Божидар Финков на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
    - писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков.
    Парламентарният контрол днес започва с питане, отправено от народния представител Йордан Бакалов.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Изявление от името на парламентарна група.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, госпожо Мозер.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Преди осем месеца по искане на главния прокурор Никола Филчев народните представители от НДСВ, БСП и ДПС гласуваха решение да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Мнозинството гласува без да има каквито и да било аргументи, без да потърси и да приведе достатъчно данни за извършено тежко престъпление, каквито се изискват според чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    На заседанията на създадената нарочно за случая временна комисия не беше приведен нито един аргумент в подкрепа на искането на главния прокурор. На нашите настоявания да ни се представи поне един юридически аргумент ни бе отговорено, че обвинителят, след като е народен представител, не бил задължен да се аргументира и мотивира. Гласуването бе обявено за политическо. Дебатът беше до такава степен политизиран и маргинализиран, че на господин Върбанов дори му отказаха правото да се защитава.
    По време на дебата мнозинството раздаваше щедро клеветнически квалификации и се опитваше да правораздава в пленарната зала на Народното събрание. Това беше един недостоен театър с долнопробни актьори, целещи да скрият собствената си безпомощност и драстичните нарушения на законите на страната.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Хайде, без обиди!
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Преди няколко дни Четвърти състав на Наказателната колегия на Софийския градски съд прекрати съдебното производство по дело 2155/2002 г., повдигнато от Върховна касационна прокуратура срещу господин Венцислав Върбанов поради съществени нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс, допуснати от обвинението му. Анализирайки повдигнатите обвинения, съдът ги определи като противоречиви, неясни, неконкретизирани и накърняващи правото на господин Върбанов на защита. Обвиненията са квалифицирани по този начин, защото нямат нищо общо с правото, а нямат нищо общо, защото са политически.
    Съдът потвърди точно това, за което предупреждаваха изказалите се народни представители от нашия парламентарен съюз на дебата по повод снемането на имунитета на народния представител от БЗНС – “Народен съюз”. Снемането на имунитета на народен представител наистина има политическа страна и тя се измерва с цената, която плаща мнозинството, когато си позволява да погазва правовия ред. Преди 8 месеца арогантно и безцеремонно беше нарушен правилникът на Народното събрание, който има силата на закон. Всяка неуспешна политическа атака има бумерангов ефект, стоварващ се върху този, който я е започнал. Това, че тази недостойна политическа атака е обречена на провал, както почти всяко начинание на управляващото мнозинство, ние не се съмняваме. Провалът беше предвидим и е неминуем, защото в нормални и демократични държави съдът признава обвиняемия за виновен по юридически аргументирани, а не по политически мотивирани обвинения.
    Напомням думите на покойния Светослав Лучников от тази трибуна. Политическият характер на обвиненията срещу господин Венцислав Върбанов започна още оттогава, когато се създаде извънредна парламентарна комисия за обследване дейността на Министерство на земеделието по времето, когато той беше министър. Тази комисия още тогава с предупреден състав състави един предубеден доклад, който всъщност инициира и акцията на Главната прокуратура. Политически пинг-понг препращаше фалшивото обвинение от парламентарната комисия към прокуратурата и от прокуратурата към парламента. Накрая специално създадена парламентарна комисия и то с доста много усилия върна услугата на главния прокурор и предложи да се даде разрешение за снемане имунитета на господин Върбанов. Това беше игра, която не прави чест на българското Народно събрание. Ние обаче няма да престанем да търсим политическа отговорност от народните представители от мнозинството за злоумишленото накърняване на човешкото достойнство и права на народния представител от опозицията господин Венцислав Върбанов, за срамното използване на български държавни институции за политически преследвания.
    За жалост случаят с Венцислав Върбанов не е изолиран в практиката на НДСВ, БСП и ДПС. Затова Парламентарният съюз на Обединените демократични сили прави това изявление, не само, за да защити него като свой член и представител, а за да даде моралната си подкрепа и за да защити с политически средства 3-те хиляди честни служители в българската администрация, които бяха уволнени несправедливо, както и всички привърженици на нашата коалиция, подложени на масови политически преследвания, затова че не повярваха на лъжите на господин Симеон Сакскобургготски, че не се отказаха от своите политически предпочитания и останаха верни на нашата кауза за независима и правова Република България.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това не е вярно! Това не е вярно!
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Накрая ще напомня, че в предишното Народно събрание точно Обединените демократични сили не позволиха да бъде снет имунитетът на народен представител от БСП. Тогава ние се опитахме да прекъснем порочната практика на политически мотивирани преследвания и да създадем парламентарна практика на уважение към достойнството на народните представители и към всички български граждани.
    Народната поговорка казва: “Каквото повикало, това се и обадило.” Ние повикахме тогава принципността, строгото спазване на закона и уважението към човешките права и достойнство. Новото време и новият морал отговориха с възбуждане на старата комунистическа ненавист и чувство за мъст и с нарушения на правовия ред. Сега това се обръща срещу тях.
    Кой обаче ще поеме моралната отговорност за този позорен акт? Отговорът е един – тези, които го инсценираха и които го гласуваха.
    И аз ще завърша с максимата, която много често съм цитирала от трибуната на Народното събрание, че когато правата на един човек са нарушени, правата на всички са застрашени. Това го знаем от миналото. Нека не правим подобна практика в настоящето, за да не се срамуваме от бъдещето! Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане от народния представител Йордан Бакалов относно приемане от Министерския съвет на подзаконови актове, осигуряващи приложението на Закона за защита на класифицираната информация към министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
    Господин Бакалов, заповядайте да развиете своето питане. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател! На 24 април 2002 г. беше приет Законът за защита на класифицираната информация, който урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицираната информация, както и условията, и реда за предоставяне на достъп до нея. Законът е в сила близо 6 месеца, но все още на практика не се прилага от българските държавни институции поради факта, че не са приети подзаконови нормативни актове, без които неговото приложение е невъзможно.
    1. На първо място, не е приет правилникът за приложение на закона, който съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация трябваше да се приеме от Министерския съвет в срок от 3 месеца от влизането на закона в сила. Без правилник за приложение не могат да се приложат следните глави от закона: глава втора “Органи за защита на класифицираната информация”, глава трета “Видове класифицирана информация и нива на класификация”, глава четвърта “Маркиране на информацията”, глава шеста “Видове защита на класифицираната информация”, раздел II “Документална сигурност”.
    2. Не са приети наредбите по чл. 13, 78, 85, чл. 90, ал. 1 и чл. 95, ал. 2, което също е било задължение на Министерския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби.
    Липсата на наредба не позволява примерно приложението на глава шеста от закона във всичките й раздели – физическа, персонална, криптографска и индустриална сигурност.
    3. Въпреки че преди три месеца Ви зададох актуален въпрос за назначаването на Държавна комисия по сигурност на информацията и въпреки императивното Ви задължение съгласно чл. 6 и § 6 от Преходните и заключителните разпоредби в едномесечен срок комисията да бъде създадена и да бъде приет устройствен правилник за организация и дейността й, това все още не е направено.
    И тук искам да вметна, че все пак съм доволен, че в резултат на моите питания от вчера има назначена такава комисия.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): В резултат на твоите питания?!
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ами, те са две в тази посока, а закъснението е вече седми месец!
    Законът за защита на класифицираната информация се явява основен нормативен документ, свързан с бъдещото ни приемане в НАТО и явно неговото неприлагане вече се забелязва от нашите атлантически партньори. Аз като народен представител и председател на Комисията по национална сигурност от Тридесет и осмото Народно събрание съм сериозно притеснен от изявленията на постоянния представител на САЩ в НАТО господин Никълъс Бърс, че правителството трябва да докаже, че може да получава, да съхранява и да опазва информацията и да я защитава.
    Господин министър-председател, явно българското Народно събрание си е свършило работата по този закон. Моето питане към Вас е кога Министерският съвет ще изпълни своите задължения, вменени от Закона за защита на класифицираната информация, чрез приемането на всички подзаконови актове? И кога ще назначи комисията, която от вчера е факт? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бакалов, както предполагам, и Вие ще се съгласите, че ролята на Държавната комисия по сигурността и информацията е изключително важна както за приложението на Закона за защита на класифицираната информация, така също и за предстоящото ни приемане в Северноатлантическия пакт. Определено тази комисия има съществени функции и изпълнява важни задачи относно организирането, осъществяването, координирането и контрола на дейността по защитата на квалифицираната информация. Във връзка с това трябва да подчертая, че точно тази обществена държавно-политическа значимост аргументира необходимостта от извършването на изключително прецизен и внимателен подбор на лицата, които да бъдат номинирани и избрани за членове в състава на комисията.
    Въпреки че се забави решението на този въпрос, ви уверявам, че в нито един момент проблемът не е бил пренебрегван. На 7 ноември, вчера, Министерският съвет на редовното си заседание взе решение за създаване на Държавна комисия по сигурността на информацията. И бих искал да изразя задоволството си от факта, че членове на комисията станаха изтъкнати професионалисти.
    Бих желал да ви информирам, че правилникът за приложение на Закона за класифицираната информация е внесен за съгласуване в Министерския съвет и съвсем скоро ще бъде приет. Следва да се има предвид, че този нормативен документ е съгласуван и с Алианса и е високо оценен от настоящите ни партньори и бъдещи съюзници в НАТО. В напреднал етап са и останалите подзаконови нормативни актове по приложението на закона и тяхното скорошно приемане от Министерския съвет също предстои.
    Уважаеми господин Бакалов, страната ни наистина се намира вече много близо до момента да получи покана за НАТО. България потвърждава своята готовност да сподели общите евроатлантически ценности и отговорности. Надявам се, че на срещата на високо равнище в Прага на 21 т. м. ще получим поканата за присъединяване към НАТО и ще можем да се стремим към пълноправно членство в Алианса през 2004 г. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Имате правото на два уточняващи въпроса, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, колеги! Господин министър-председател, една малка поправка от Вашето изказване – информацията е "класифицирана" а не "квалифицирана", както Вие казахте. (Възгласи от НДСВ: "Е-е-е!")
    Господин министър-председател, моите уточняващи въпроси са следните.
    Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2, същата тази комисия трябва да изготви годишен доклад за опазването на информацията, да се предостави в Министерския съвет и да се предостави на Народното събрание и да се вземе решение в Народното събрание. Питам аз за сега действащата година кой ще предостави този доклад при положение, че в продължение на вече седем месеца такава комисия не е имало. Това е моят въпрос.
    Иначе се съгласявам, че членовете на комисията, съставът на комисията е много важен. Да, действително е така. Но, господин министър-председател, вашето мнозинство прие срок от един месец, не ние. Ние предлагахме много по-различни срокове. Така че след като един закон в България е приет, нормално е да се изпълнява. И след като съставът на тази комисия е много важен като личен състав, моят уточняващ втори въпрос е: направена ли е индивидуална проверка на абсолютно всички членове, които са в тази комисия? Бих желал да ми отговорите ясно и категорично "да" или "не". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Бакалов, аз ще отговоря само на втората част от Вашия въпрос – дали са били проверени. Част от закъснението се дължи именно на това. И тук, в тази зала ще споделя с вас, дами и господа народни представители, личното ми огорчение, че в една държава, с близо 8 млн. жители, е било толкова трудно да се намерят петима души, които да съответстват на изискванията, които вие и всички очакват. Ето защо мисля, че всеки един от тези хора е бил проверен и ще се изпълни задачата, както се очаква и както ще бъде за доброто на всички. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
    Господин Бакалов, имате право да изразите своето отношение.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър-председател, аз не съм удовлетворен от Вашия отговор. Нищо не значи, че мислите, че са проверени. Ама, изобщо нищо не значи! Особено пред българското Народно събрание.
    В самия законопроект ясно е написано как се извършва проверката. И аз от тази трибуна искам да Ви попитам: Вие готови ли сте да ми предоставите декларациите, които трябва да подпишат по закон петимата членове, че са съгласни да бъдат проверявани? Бих желал да ми ги предоставите, без да Ви питам отново. Защото там ясно и категорично ще видя кога тези декларации са подписани. А лично аз изобщо се съмнявам, че такива декларации има. Те просто сигурно не съществуват. Паниката и бързането е било доста голямо.
    А във връзка с това, че Вие заявявате, че предполагате, че са проверявани, в т. 15 от декларацията, съгласно този закон, изрично е казано: "…за финансови злоупотреби, залози, дългове" и т.н. Аз твърдя, че един член на тази комисия има такива. Ето ги документите (показва документи).
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): А ти откъде ги имаш? (Шум и реплики в залата.)
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Те не са класифицирана информация. Но фактът, че тези документи съществуват и те са за член от тази комисия, означава само едно-единствено нещо – че проверка изобщо не е извършена. И тук действително се задава следният въпрос: какво би се случило, че тази комисия, действително назначена, тя няма да може да работи, даже и след поканата. Аз също съм сигурен, че ще получим покана. И, за да получим покана, нашето управляващо мнозинство е направило много повече, отколкото вашето. (Смях в НДСВ.)
    Нещата са опрели дотам, че даже и да не искате, ние ще бъдем поканени. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Следващото питане към министър-председателя е от Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев относно съобразяване на правителствената позиция за блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" с Решение на Народното събрание от 2 октомври 2002 г.
    Госпожо Михайлова, имате думата да развиете своето питане към министър-председателя.

    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, Министерският съвет и Народното събрание приеха различни решения относно блоковете Трети и Четвърти на АЕЦ “Козлодуй”. Различията, както Ви е известно, се състоят в следното:
    Първо, Народното събрание забранява на правителството да договори срок за затварянето на реакторите до 2006 г., като посочва, че този срок не може (цитирам) “да предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз”. България досега не е получила гаранции, че може да стане пълноправен член в Европейския съюз дори през 2007 г.
    Второ, Народното събрание не приема решаващото значение на исканата от правителството проверка на безопасността на блоковете Трети и Четвърти на АЕЦ “Козлодуй” от страна на експертите на Европейския съюз. Тази бъдеща проверка се третира от Народното събрание само като (цитирам) “допълнителен аргумент при определяне на срока на тяхната експлоатация”.
    Трето, българското Народно събрание задължава правителството да договори (цитирам) “равноправно третиране на България в съответствие с принципите на петото разширение на Европейския съюз”, което означава, че сроковете за затваряне на българските реактори не могат да бъдат определени противно на принципите, които са приложени при договореното затваряне на АЕЦ в Словакия и Литва.
    Съгласно Меморандума от 29 ноември 1999 г. между българското правителство и Европейската комисия, България трябва да реши съдбата на реакторите до края на 2002 г. Във връзка с това отправяме към вас следното парламентарно питане:
    Кога правителството ще промени своята позиция от 26 септември 2002 г. и ще я съобрази с решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г.?
    И второ, кога правителството възнамерява да вземе окончателно решение, съгласувано с Европейската комисия, за блоковете Трети и Четвърти на АЕЦ “Козлодуй”? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Абаджиев! Преди да отговоря на въпросите, бих искал да направя някои коментари относно аргументите ви, което до голяма степен ще поясни и конкретните отговори.
    Българското правителство се отнася с респект към всеки един висш държавен орган. Във връзка с това то зачита и решенията на Народното събрание не само по силата на чл. 86, ал. 2 от Конституцията на Република България, но и като съобразяване с водещата му роля като символ на народовластието. Няма основание за противопоставяне на решението на Народното събрание от 2 октомври тази година с това на Министерския съвет от 26 септември 2002 г. Решението на Народното събрание внася допълнителни конкретни елементи в българската позиция относно по-нататъшния ход на преговорите по Глава “Енергетика”.
    Ето защо аз съм учуден от твърдението ви, че Народното събрание забранява на правителството да договаря срок за затваряне на реакторите до 2006 г. Надявам се, че и вие не изключвате възможността за по-ранно пълноправно членство на Република България в Европейския съюз.
    Нека припомня, че съгласно чл. 105 от Конституцията, Министерският съвет осъществява вътрешната и външната политика на страната.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): В съответствие с решенията на парламента.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: С преговорите по присъединяването на България към Европейския съюз е натоварено именно правителството и бих искал да уверя Народното събрание, че сме благодарни за всяка изразена от него позиция и се съобразяваме с нея.
    За мен е неприемлива тезата, че Народното събрание не приема решаващото значение на исканата от правителството проверка на безопасността на блокове Трети и Четвърти на АЕЦ от страна на експерти на Европейския съюз. Безспорно проверката е конкретно условие, което следва да се отчита в хода на преговорния процес.
    Правителството винаги е отстоявало позицията за равноправно третиране на страните-кандидатки. Тук следва да отчетем, че по брой затворени глави, а и в подготовката си за членство и Словакия, и Литва са пред нас. Това е една от предпоставките за по-ранното им приемане в Европейския съюз. Искам да напомня, че тези две държави отдавна си поставиха за цел дати, много по-ранни от 2007 г., без това да е свързано с конкретния срок за експлоатация на техните реактори. Решенията на Словакия и Литва за предсрочно извеждане от експлоатация на блокове в техния АЕЦ са политически мотивирани без ясно дефинирани технически причини в това отношение.
    Българското правителство, съобразявайки се и с българското обществено мнение, избра единствения възможен подход, защото за него ядрената безопасност има най-висш и абсолютен приоритет. Затова очакваме техническа обоснованост на едно решение, свързано с предсрочно извеждане от експлоатация на блокове Трети и Четвърти на нашата централа в Козлодуй.
    Съгласно мандата на Групата по атомни въпроси, даден от Европейския съвет през юли 2001 г., оценките на безопасността следва да се базират на резултатите от проведени партньорски проверки. Нещо повече, осъществяването на такива проверки се изисква преди завършване на преговорите за присъединяване.
    А сега бих искал да кажа няколко думи за Меморандума от 29 ноември 1999 г., подписан от Вас, госпожо Михайлова, в качеството на министър на външните работи в правителството на господин Иван Костов, на който Вие се позовавате в питането си. Ние отчитаме обстоятелството, че всяко правителство действа в рамките на конкретна политическа обстановка. Меморандумът е подписан 11 дни преди срещата на Европейския съвет в Хелзинки на 10 декември 1999 г., когато трябваше да се реши дали България да бъде поканена за започване на преговори за присъединяване.
    Меморандумът съдържа между другото безусловен ангажимент относно окончателното извеждане от експлоатация на блокове Първи и Втори до края на 2002 г., първо.
    Второ, безусловен за страната ни ангажимент и за извеждане от експлоатация на блокове Трети и Четвърти, като от българска страна това е неуточнена дата “преди 2008, респективно 2010 г.”, а според Европейската комисия е 2006 г., тоест разликата е само две години.
    Трето, ясен ангажимент за постигане на взаимно приемливо решение по сроковете за блокове Трети и Четвърти да края на тази година.
    Четвърто, категорично са договорени и размерът, и формата на финансово съдействие, което страната ни може да получи: до 200 млн. евро безвъзмездна помощ и до 250 млн. евро за заеми.
    Подходът на нашето правителство не се различава принципно в политически план от отстояваното от Вас отношение към националните интереси, свързани с енергетиката, както и с европейската интеграция като цяло.
    Същевременно ние сме длъжни да отчитаме и поетите от предходното правителство ангажименти, тъй като те са били обвързани и с други договорености, поети в рамките на мандата му.
    В такава сложна обстановка ръководеното от мен правителство се ориентира към решение, съобразено в най-голяма степен с интересите на България.
    При определяне на датите за спиране на блокове 3 и 4, трябва да се имат предвид и няколко важни фактора от неполитическо естество, а именно – гарантирането на висока степен на ядрена безопасност, техническите данни за състоянието на блоковете, отчитане на социалните и икономическите аспекти, свързани с предсрочното изваждане на блоковете от експлоатация. Нито един от посочените фактори не е политически мотивиран и нито следва, нито практически е възможно да се използва като разменна монета в процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
    След всичко казано от мен, конкретно на въпроса Ви – кога правителството ще промени своята позиция от 26 септември 2002 г., ще я съобрази ли с решението на Народното събрание от 2 октомври т. г., отговорът ми е следният.
    Решението на Народното събрание от 2 октомври т. г. доразвива и конкретизира приетата с решение на Министерския съвет допълнителна информация по Глава "Енергетика", поради това нищо не налага правителството да промени своето решение.
    А на въпроса Ви кога правителството възнамерява да вземе окончателно решение, съгласувано с Европейската комисия за блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", отговорът ми е следният.
    Правителството води активни преговори както с Европейската комисия, така и с отделните страни – членки на Европейския съюз, като се ръководи и от решението на Народното събрание от 2 октомври т. г. Надяваме се, че до края на тази година този проблем ще бъде решен удовлетворително както за България, така и за Европейския съюз.
    Нека не забравяме, че датата за затваряне на блокове 3 и 4, която и да е тя, ще бъде окончателна едва в договора за присъединяване, който ще бъде предложен на Народното събрание за ратификация.
    Народното събрание е органът, който ще каже последната си дума дали договорените условия за присъединяване са изгодни за България, като прецени дейността на българското правителство в преговорите с Европейския съюз. Именно тогава ще се направи и пълен преглед на постигнатите резултати.
    Голямата ни цел е да получим знак за датата за присъединяване към Европейския съюз, но не по-късно от 2007 г., още сега, на срещата в Копенхаген на 12 и 13 декември т. г.
    Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Имате думата за уточняващи въпроси, госпожо Михайлова.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, в началото искам още веднъж да не допусна да се направи поредната спекулация с Меморандума от 1999 г. Правителството на Обединените демократични сили през 1999 г. защити българските национални интереси и аз още веднъж ще повторя онова, което Вие казахте – беше постигната договореност за 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй", а относно 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" имаше различия между българската позиция, която беше – 2008 г. и 2010 г., и между позицията на Европейската комисия, която беше 2006 г. Именно при тези различия, както Вие казахте, непосредствено преди срещата, която беше в Хелзинки, ние успяхме да договорим стартиране на преговорите с Европейския съюз и да защитим българските национални интереси и съдбата на българската енергетика. (Ръкопляскания от ОДС.)
    Оттук нататък искам да продължа по въпроса, който Ви зададохме.
    Вие казахте, че уважавате Народното събрание, но това за съжаление не личи от действията на правителството.
    Позицията на правителството по Глава "Енергетика" е заведена от Европейската комисия с дата 4 октомври, тоест два дни след решението на Народното събрание.
    Моят допълнителен въпрос към Вас е защо не коригирахте правителствената позиция в съответствие с решението на Народното събрание от 2 октомври т. г.? Имахте на разположение два дни.
    И за яснота аз ще цитирам още веднъж внесената от Вас позиция. Тя гласи: България приема общата позиция на Европейския съюз относно извеждането от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" и се ангажира да ги изведе от експлоатация през 2006 г.
    Решението на Народното събрание гласи, цитирам: този срок – срокът на извеждане, следва да отчита социално-икономическите възможности на страната и да не предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Задайте въпроса си, защото Ви изтече отдавна времето.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Това са очевидно различни позиции по отношение на срока. И тъй като предполагах, че ще ми отговорите, че очаквате България да бъде приета за член на Европейския съюз през 2006 г., моят втори допълнителен въпрос към Вас е – до този момент са затворени 22 глави, които са договорени при дата за членство 2007 г. Дори и да вземем предвид хипотезата за членство през 2006 г., въпреки че датата 2006 г., освен от устата на вашите министри, не сме я чули от нито един официален представител на Европейския съюз, кога ще отворите отново тези 22 глави, за да ги предоговорите за 2006 г.? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Михайлова!
    Много се надявам 22-те глави да не бъдат разглеждани и да се действа по един разумен начин, както се водят нормално международни преговори, без крайни становища.
    Винаги съм го твърдял и ще го кажа пак – не съм експерт по ядрени теми, както има такива хора в тази зала. Това, което мисля, че е важно, е този въпрос да бъде третиран именно от експерти, от специалисти, за да не се използва по пореден начин като нещо политическо или като начин да си прехвърляме топката – кой е свършил по-добра работа или кой е виновен и за какво…
    Бих искал наистина пътя ни към интеграцията да бъде плавен за доброто на тази страна и за нашето общество и всички заедно – с експертите, на които нашата страна разчита, да можем да се представим достойно и, както каза господин Блеър в Лондон, това да не е по-късно от 2007 г., а в едни преговори, както знаете вие, които имате много по-голям опит от много от нас, които сме тук, в залата, може да има и изненади. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Заповядайте, за да изразите отношението си, госпожо Михайлова.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин премиер, от Вашия отговор и от допълнителните отговори, които ми дадохте, личи, че имате намерение да нарушите българската Конституция. (Смях в блока на НДСВ.)
    Затова Ви даваме срок до срещата в Копенхаген или да изтеглите и промените позицията на правителството, или да отворите за предоговаряне, повтарям, 22 глави, които да ги договорите при новата дата за членство, за която Вие твърдите, че е 2006 г. Ако не го направите, пак повтарям, това ще означава, че правителството съзнателно нарушава Конституцията и Съюзът на демократичните сили ще поиска вот на недоверие на правителството (смях в блока на НДСВ) за неизпълнение на единодушно взетото решение, забележете, от Народното събрание на 2 октомври относно съдбата на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", която е и съдбата на милиони български граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От името на парламентарна група думата има господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, днешният дебат е поредното доказателство за метаморфозите в българския политически живот. Ставаме свидетели на това как политическата сила, която започна своето съществуване като антиядрена, политическата сила, която записа в програмата си за управление – Програма 2001, на 42 стр., че България трябва да се освободи от илюзията си за евтина и безопасна ядрена енергетика, политическата сила, чийто сегашен председател подписа меморандума през ноември 1999 г., сега се изявява като най-ярък защитник на българската ядрена енергетика.
    От друга страна пък ставаме свидетели на това как министър-председателят на Република България търси тук от девет кладенеца вода, за да ни обясни защо и как българското правителство не изпълнява решенията на българското Народно събрание.
    Аз, разбира се, като заместник-председател на Парламентарната група на Коалиция за България съм в много добра ситуация. Бих могъл да припомня много допълнителни факти от историята на СДС, насочени срещу българската ядрена енергетика. Бих могъл да припомня и много факти от последната една година за това как стъпка по стъпка беше предавана националната позиция на България по отношение на ядрената ни енергетика. (Неодобрителен шум в блока на НДСВ.)
    За съжаление, уважаеми дами и господа народни представители, ситуацията, в която се намираме сега в момента, не ни позволява да се занимаваме с демагогия и популизъм, не ни позволява да търсим евтини политически дивиденти. Ако вие не знаете, ситуацията е следната:
    На 19 ноември българското правителство има намерението да затвори глава четиринадесет – “Енергетика”. Сега ще ви кажа с какви ангажименти българското правителство смята да затвори тази глава. Ако отворите общата позиция на страните на Европейския съюз от 28 октомври т.г. на стр. 14, там се казва: “Относително блокове 3 и 4. Европейският съюз би трябвало да отбележи, че България се съгласи с общата позиция на Европейския съюз и взе решението за затваряне на блокове 3 и 4 в Козлодуй през 2006 г.”. За никаква решаваща роля на никакви мисии на Групата по ядрена безопасност не става дума в това становище, господин министър-председател. Ако не са Ви го представили, поискайте го, за да го видите. Става дума за една мисия, която може би ще дойде, може би няма да дойде и от която няма да има абсолютно никакъв ефект. Никакви ангажименти по този въпрос няма тук, както няма ангажименти по исканите от вас компенсации. Те са въпрос на солидарност. Така е казано в пасажа на следващата страница.
    Споменавам ви тези неща, уважаеми дами и господа, защото ситуацията, както вече казах, е такава, че ние или трябва да действаме като националноотговорни народни представители на България, или просто трябва да се откажем от тази си роля. Имам чувството, че ние всички тук сме много близо до онази ситуация преди 13 години, точно 13 години, когато в тази зала по време на едно от заседанията на Деветото Народно събрание един тогавашен народен представител ни припомни една мисъл от Евангелието на Матея: “Съгрешихме всички и вкупом непотребни станахме”. Всички, уважаеми дами и господа, не направихме това, което трябваше да направим. (Шум в блока на ПСОДС.) Съвсем не е националната позиция на България да се поставят на кантар атомната електроцентрала или присъединяването ни към Европейския съюз. Казвам специално това, защото тук, в тази зала има хора, които спекулираха на тази тема. Видите ли, от едната страна е единият милиард, който ще получим през 2006 г. от Европейския съюз, а от другата страна на кантара са 500-те милиона, които произвежда АЕЦ "Козлодуй". Смятам, че няма човек в тази зала, който да прави такава дилема.
    Въпросът беше съюзът или логическото действие “или” да бъде заменено от логическото действие “и”. Това беше задачата, която правителството на Националното движение Симеон втори не можа да реши.
    Поради тази причина ние като Коалиция за България настояваме правителството да не затваря глава “Енергетика” на 19 ноември 2002 г.
    Второто нещо, което настояваме пред вас, е правителството да не приема общата позиция на страните – членки на Европейския съюз, изразена в документа, който току-що ви четох от 28 октомври.
    Третото, което ние настояваме, е правителството на Република България да прекрати играенето на котка и мишка по отношение на решението на Народното събрание и да информира правителствата на всички страни – членки на Европейския съюз и Европейската комисия за истински меродавната позиция на Народното събрание и на България.
    Четвърто, правителството да престане да се прави, с извинение за израза, на ощипана госпожица по отношение на позицията, която изрази президентът на България. Защото тази е истинската позиция. Защото президентът на България прави това, което вашето правителство трябваше да прави от година и половина насам (шум в блока на НДСВ) – да обяснява, да формира и да разяснява позицията на България и да защитава българския интерес.
    И накрая, господин министър-председател, нещо лично към Вас. Струва ми се, че вече мина времето, когато можехте да се правите на страничен наблюдател за това, което става в страната. Или ще поемете отговорностите си на министър-председател на Република България, отговорностите и конкретните действия като министър-председател на Република България и ще изпълните това, което ми казахте тук, преди почти една година по време на едно питане, което гласи така: “И с експертни мнения, съвети, сега вече и с нов министър на енергетиката, но и с ваш личен принос, се надявам, че ще можем да се справим както трябва с интересите на страната”. Аз тогава разбирах, че поради Вашите затруднения с българския език думата “справим” Вие сте я разглеждали в смисъл да защитим националните интереси. Ако обаче продължавате да го правите по начина, по който го правите досега, имам усещането, че Вие наистина се справяте с националните интереси, като проваляте националните интереси на България.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Достатъчно вече!
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Дръж се възпитано.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако не направите резки промени в собственото си поведение и в поведението на правителството, ние ще разглеждаме и Вашето поведение, и поведението на министрите Паси, Кунева и Милко Ковачев като несъвместими с действията на членове на българското правителство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане от народния представител Евгени Чачев относно разговорите с министър-председателя на Румъния господин Нъстасе за превръщане на Букурещ в Балканска енергийна борса.
    Господин Чачев, имате думата да развиете свое питане към министър-председателя.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Овчаров, не всички съгрешихме. И най-малко прави чест на Вас, тъй като Вие бяхте енергиен министър по времето на Жан Виденов. Това целият български народ го знае.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Е, и?
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Стига сте се разправяли по този въпрос.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Най-малко от Вашите уста трябва да се манипулира по този начин обществеността. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
    Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми господин премиер, само след седмица – на 15 ноември в Атина, под егидата на Пакта за стабилност енергийните министри на Балканите ще обсъждат възможностите за разширяване сътрудничеството в енергетиката. На срещата трябва да се обсъди идеята за изграждане на Регионален енергиен център в България, лансирана преди половин година лично от Вас, господин премиер. Тогава обаче, както е записано в Енергийната стратегия, приета и от нас в това Народно събрание, идеята беше съвсем различна. Центърът трябваше да стане място за диспечинг на енергийните потоци, които да се разпределят към съседните страни по съоръженията на националната енергийна система. Идеята беше подкрепена и от новия координатор на Пакта за стабилност господин Ерхард Бусек и Вие я препотвърдихте по време на наскоро проведения в София Икономически форум за Югоизточна Европа.

    Изненадващо за българската общественост, по време на разговорите Ви на 29 октомври т.г. в София с Вашия румънски колега Нъстасе сте обсъждали идеята Букурещ да стане енергийна борса, по-точно Балканска енергийна борса.
    Също така изненадващо за българската общественост в медиите изтече информация за едно ново българо-гръцко дружество, наречено “Транс-балкан електрик пауър трейдинг къмпани”, създадено в пълна тайна на 9 август от българския държавен монопол НЕК и частните гръцки компании “Прометеус газ” и “Дамко енержи”, които са от структурите на “Капелузос груп”.
    Българското правителство държи 50 на сто от това дружество в лицето на НЕК, а двете гръцки компании си разделят по 25 процента. Председател на Борда на директорите е господин Минев – председател на НЕК и заместник-министър на енергетиката, а управляващ директор е Димитриос Капелузос, който е и управлавящ директор на гръцката “Прометеус газ”.
    Странно звучи изявлението на господин Капелузос, цитирам: “Докато либерализацията на пазарите за електричество и природен газ в Гърция върви бавно, “Прометеус газ” бързо подписва споразумения със стратегическа важност в по-голяма част от страните на Югоизточна Европа. В този смисъл създаването на гръцко-българската компания с участието на държавната НЕК, единствен износител на електроенергия от България, ще даде достъп на “Прометеус газ” към големи количества електроенергия, която ще може да се внася в Гърция.
    Новата компания ще играе жизненоважна роля на гръцкия пазар за електричество и ще е със стратегическа важност. Заедно с досегашните си възможности “Прометеус газ” ще получи възможността да играе ключова роля в енергийния сектор на Балканите, в енергийния сектор на Гърция и в целия регион на Югоизточна Европа”. Край на цитата.
    Странно звучи и изявлението на господин Ангел Минев, цитирам, “Създаването на дружеството е нормална практика”, без да обясни как и защо точно са избрани двете компании на господин Капелузос, а не други и защо е създадена в условията на строга секретност.
    Още по-странно е активното участие на руския гигант “Газпром”, който чрез дъщерната си фирма “Газекспрот” е собственик на 50 на сто от “Прометеус газ”.
    “Прометеус газ” е сериозна компания със сериозен бизнес, – това са думи на господин Минев – това, че “Газекспорт” държи 50 на сто от нея значи, че и руснаците търсят разширяване на продажбите си в Гърция и на Балканите.
    На практика обаче присъствието на “Газпром” означава, че руснаците вече ще участват активно в търговията с българската електроенергия, а може би именно затова в схемата ще бъде включен и Букурещ, където практически ще става ефективната покупко-продажба на електричество и неминуемо ще доведе до значителни финансови загуби за България.
    В тази връзка, уважаеми господин премиер, е и моето питане към Вас:
    От кога в плановете на българското правителство присъства намерението за превръщането на Букурещ в Балканска енергийна борса? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! За да няма съмнение, искам веднага да заявя следното. Българското правителство не е обсъждало създаването на Балканска енергийна борса в Букурещ и въпреки изказването на министър-председателя на Румъния господин Адриан Нъстасе този въпрос не е бил на дневен ред по време на официалното му посещение на 29 октомври тук.
    Уважаеми господин Чачев, може би трябваше да попитате за разговорите в областта на енергетиката и за резултатите от нашата среща, за целите на подписаното в същия ден Споразумение за сътрудничество в енергийния сектор между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси на Република България и Министерството на промишлеността и ресурсите на Румъния; за подкрепата, която получихме от румънска страна на българската инициатива за създаване на Център за регионална енергийна политика в София – въпрос, по който в близко време предстои да бъде взето решение.
    Нашата обща цел е интегрирането на България в Европа. Този процес може да се ускори, ако страните в региона създадат добре развит регионален пазар. Една от важните стъпки в тази насока е създаването на регионален енергиен пазар, който да включва електроенергетика, газ и други енергийни ресурси. Това вече добре се разбира от страните в региона и на 15 ноември т.г., както Вие казахте, в Атина ще бъде подписан Меморандум за разбирателство относно регионалния електроенергиен пазар в Югоизточна Европа и неговото интегриране в електроенергийния пазар на Европейския съюз от министрите, отговорни за енергетиката на Република България, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Румъния, Съюзна република Югославия, Македония и специалния представител на Генералния секретар на Временната мисия на ООН в Косово.
    Един от основните организатори на тази среща е Европейската комисия. Целта е към 2005 г. развитият регионален пазар да започне да действа по правилата на Европейската общност и впоследствие да стане част от общия електроенергиен пазар на Евросъюза.
    Тук се вписва и нашето намерение за създаване на регионален център за енергийна политика. На този начален етап на създаването на регионален енергиен пазар България може да подпомогне този процес именно с опита, натрупан през последните години в посока хармонизиране на законодателството, стабилност и високо ниво на управление на електроенергийната система, преструктуриране и либерализация. Такъв център ще има за цел: да сближава и да търси обща енергийна политика в региона; да разполага с необходимата база данни за енергийните системи, структури и организации - потенциални донори за отделните страни, и да подпомага вземането на решения по отношение на развитието на енергийните отрасли в страните; да координира международни инициативи и проекти, и др.
    Създаването на този център ще позволи нашата страна реално да подпомага процесите на развитие на енергетиката в региона и да им влияе положително. А това създава условия за възникване на енергийна борса в България – стратегия, която ние очакваме да бъде подкрепена от всички политически сили в страната, а също така и в чужбина. Вие споменахте господин Бусек, той вече в присъствие на няколко премиери в Залцбург не само ни го предложи, но и ни насърчи.
    Сега искам да се върна отново на сътрудничеството ни с Румъния. Вече години наред връзките между институциите в региона не са ефективни. Следвайки целите на националната и регионалната политика, от създаването на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси през тази година министърът на енергетиката и енергийните ресурси полага усилия за създаването и развитието на тесни контакти с енергийните министерства в региона.
    Вече бяха проведени няколко двустранни срещи с неговите колеги от Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Резултат от тези срещи е подготовката и подписването на Споразумението за сътрудничество, което аз с основание мога да нарека успешно. И това споразумение е успешно не само защото дава възможност при изменените политически условия да се засили двустранния диалог между България и Румъния, но и защото дава възможност за предприемане на стъпки за преразглеждане на подписани преди десетилетия още, по времето на Съвета за икономическа взаимопомощ, междуправителствени спогодби за изграждане и експлоатация на междусистемни електропроводи. Те не отговарят на сегашните икономически и политически дадености, както всички знаете, и ни задължават да заплащаме стотици хиляди долари за електропроводи, които вече няколко години не се използват. Още повече, че принципите, заложени в старите спогодби, не съответстват на принципите в Енергийната харта.
    Уважаеми господин Чачев, въпросите, свързани с двата междусистемни електропровода, фигурираха в споразумението, което не можа да подпише от името на вашето правителство през април 2001 г. в Букурещ господин Шиляшки, въпреки че бяха водени преговори между двете институции и въпреки че то вече беше парафирано от Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси и от Министерството на промишлеността и ресурсите на Румъния. По пътя на двустранния диалог ние ще решим тези въпроси, като се търси взаимната изгода за двете страни.
    Уважаеми дами и господа, мисля, че всички ние сме убедени, че развитието на региона не е възможно без добро сътрудничество между отделните държави и особено между тези, които могат да бъдат двигател на развитието – Гърция, Румъния, Сърбия, Турция. И нашето правителство прави необходимите стъпки в тази насока. Срещата в Румъния с румънския министър-председател показа общата ни воля за развитието на двустранното и регионално сътрудничество с крайна цел присъединяването ни към Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Заповядайте за своите уточняващи въпроси, господин Чачев.
    ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин премиер, благодаря Ви за обстойния отговор, който получих, обаче аз не мога да допусна, че на Вас не Ви е известен фактът, че в момента Гърция строи усилено нови енергийни мощности, след като получи от Европейския съюз 3 млрд. 800 млн. евро. В момента се изграждат две газови централи с мощност 1000 мегавата, което е повече от капацитета на Първи и Втори блок на АЕЦ “Козлодуй”. Успоредно с това предполагам, че Ви е известно, че съседна Румъния след по-малко от две години ще въведе в експлоатация втория си 660-мегаватов реактор на атомната електроцентрала “Черна гора”.
    Като се има предвид, че с бюджет 2003 г. все още не са осигурени инвестициите за ТЕЦ “Марица-Изток” 1 и 3 и че износът на електрическа енергия от началото на тази година е намалял драстично, и че в момента имаме договори за експорт само с Турция и Косово, които едва покриват загубите на НЕК от продажбата на електричество в България, които са се увеличили с близо 60 млн., затова аз имах два уточняващи въпроса към Вас, но след всичко това, което чухме днес, и след твърдите намерения за закриване на Трети и Четвърти блок през 2006 г., имам един-единствен въпрос: дали желанието на българското правителство не е да превърне България от износител във вносител на електроенергия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин Чачев! Откровено казано, от уважение към поста, който сте заемали, също така към Вашата личност вземам думата не за друго, а само да кажа, че не съм свикнал да отговарям на подобни абсурдни въпроси. Благодаря много. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Чачев, да изразите своето отношение към отговора.
    ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин премиер, аз действително очаквах друг отговор в тази зала на въпроса, който Ви беше зададен от госпожа Надежда Михайлова, тъй като това, което Вие изнесохте в своето изложение по нейното питане, действително не отговаря на истината. Българското правителство е задължено да се съобрази с българския парламент. България е парламентарна държава и във връзка с това беше и моя уточняващ въпрос. Аз действително имах съвсем други намерения с питането си към Вас. Благодаря Ви все пак.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Божинов, за процедура.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата на основание чл. 42, ал. 1 относно ал. 2 на този член, където е казано, че процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушение на реда за провеждане на заседанието, предвидени в този правилник. Какво е предвидено в този правилник? Член 44, ал. 1 казва, че когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и, ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата. Уважаемият народен представител господин Чачев по повод на конкретен въпрос и питане към министър-председателя си позволи грубо да се отклони от така формулирания въпрос, да направи недопустим коментар на официална декларация на Парламентарната група на Коалиция за България и си позволи лични нападки към народния представител Румен Овчаров.
    Бележката ми е към Вас, уважаема госпожо председател, затова, че Вие по силата на чл. 44, ал. 1 трябваше да отклоните и да прекъснете, като предупредите господин Чачев, за да може да се възползва парламентарната им група от официална декларация, в която да се знае каква е тяхната позиция, а не между другото да се произнасят спрямо декларацията на нашата парламентарна група. Благодаря Ви и се надявам, че ще си вземете бележка от това процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще си взема съвсем сериозна бележка, господин Божинов, благодаря Ви много.
    Актуален въпрос към заместник министър-председателя Лидия Шулева, отправен от народния представител Стойчо Кацаров, относно осигуряване на енергийни помощи за твърдо гориво.
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо Шулева, думата ми е за енергийните помощи – един въпрос, който е от изключителна важност за огромната част от българското население. Ще ви разкажа историята на баба Фронка от Кюстендил, която е средностатистическа българска баба, 70-годишна, със 70 лв. пенсия. Баба Фронка много се зарадва, когато разбра, че министърката, за която е гласувала, е приела и одобрила програма за енергийни помощи и че тя ще може да се отоплява през тая зима. Прилежно, като един разумен български гражданин, тя отиде в службата по социално подпомагане, взе си ваучера – тя не знае какво значи ваучер – взе си листа, който дават от службата. След няколко дни обаче баба Фронка разбра нещо много важно. Тя разбра, че не може да се сдобие с дърва. Тя разбра, че министърката, за която е гласувала, и другият министър, за който е гласувала - на земеделието, са подписали едно споразумение, което не може да бъде изпълнено, а именно, че държавните лесничейства ще добият дърва за огрев. Държавното лесничейство в Кюстендил разполага с двама резачи, които преко сила могат да добият до Нова година 200-300 куб. дърва. В Кюстендил има записани за помощи за дърва за огрев 3600 души. Това прави 25 хил. куб. дърва. Това е годишният дърводобив в Кюстендилска област. Баба Фронка разбра и нещо друго – че трябва да плати превоза на тия дърва, които ще трябва да бъдат добивани на 40 км от Кюстендил. Освен това като бъдат докарани дървата – те се докарват с дължина 1 м, баба Фронка ще трябва да плати и на някой да нареже тия дърва и да ги нацепи. Всичко това разбра баба Фронка и разбра, че тя не може да получи дърва като енергийни помощи.
    Това е само един пример, но аз ви уверявам, че това е ситуацията в цялата страна с енергийните помощи за дърва за огрев. Няма такива енергийни помощи и хората няма да получат такива дърва за огрев. В Кюстендил до тоя момент от 3600 души са получили дърва за огрев 150 души. Цифром и словом, това са данни на вашата служба. В същото време с енергийните помощи и с ваучерите за въглища се извършва черна търговия. Това е единственото, което се случва. Другият голям ефект от ваучерите за въглища е, че цената на Бобовдолските въглища от 120 лв. септември месец, сега е 200 лв. Сега цената на въглищата е 200 лв. И хората си продават ваучерите на фирмите за по 30, 40, 50 лв., защото начинът, по който е направен, фирмата получава проформа фактура от “Социални грижи”. Това не е счетоводен документ. Тя дори не може да приключи счетоводно годината и да оправдае разходите, които е направила по доставянето на въглищата.
    Ето защо моето питане към Вас, уважаема госпожо Шулева, е: какви мерки ще предприеме правителството и в частност Министерството на труда и социалната политика, за да бъде избегнат провалът на програмата за енергийни помощи? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за отговор, госпожо Шулева.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Може би преди година, две или три подобен въпрос от господин Кацаров би бил на място, защото по това време на предишните есени нито един социално слаб не беше получил енергийната си помощ, за разлика от тази година, когато до 6 ноември една четвърт от правоимащите в Кюстендилско, за които се интересувате, са я получили. Е, питам аз, за какъв провал става дума, господин Кацаров?
    Но нека се спра по-подробно върху изпълнението на програмата за осигуряване на енергийни помощи за твърдо гориво в Кюстендилска област. Снабдяването с твърдо гориво там се осъществява от 12 фирми-доставчици, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции. Данните, предоставени от Националната служба по социално подпомагане сочат, че към 6 ноември в област Кюстендил има издадени 16 999 решения за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво като 8060 граждани са заявили, че желаят да се отопляват с дърва, а 8919 – с брикети и въглища. Лицата и семействата, които са получили твърдо гориво, са 3839 души, което представлява 23 процента от общия брой правоимащи. Тук си задавам въпроса и не мога да си обясня защо миналия път, когато имаше възможност да получи отговор, господин Кацаров се отказа и започна да дава интервюта, в които сочи съвършено различни цифри от рода на това, че 3600 души не са получили, а имат право да я получат? Ако бяхте чули отговора, щяхте да имате по-точна информация.
    Не мога да приема това, за което Вие говорите, за неуспех при положение, че миналата година по същото време нито едно семейство на социално слаби от област Кюстендил не е било снабдено с твърдо гориво за зимата. Процесът на снабдяване едва сега започва. След като са били обработени документите на хората с достъп до енергийни помощи и изпълнението му върви с нормални темпове.
    Що се отнася до опасението Ви, че е налице практическа невъзможност държавните лесничейства в областта да добият необходимите количества дърва, позволете ми да го опровергая. На 2 октомври 2002 г. между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на земеделието и горите се подписа споразумение, с което Министерството на земеделието и горите се ангажира да осигури необходимите количества дърва на лицата и семействата, придобили право на целева помощ за твърдо гориво. Дадени са съответните указания за координиране на работата на ръководителите на общинските служби за социално подпомагане и директорите на държавните лесничейства, чрез които гражданите ще получават дърва за огрев. На последната ни среща тази седмица получихме уверение, че до края на годината от структурите на Министерството на земеделието и горите ще бъдат добити 1млн. 250 хил. куб. м дърва, които са напълно достатъчни, за да покрият нуждите на кампанията.
    При това бих искала да Ви напомня, че възможностите за субсидирано отопление през зимния сезон са няколко и не се ограничават само със снабдяването с дърва, а именно въглища, брикети, ток и парно.
    Не мога да отмина още един факт, който е в тясна връзка с недоволството в някои от общините в област Кюстендил. След подписването на споразумението между двете ведомства общинските служби за социално подпомагане са предоставили списъци на правоимащите лица на съответните държавни лесничейства, при което е установено, че част от правоимащите са се снабдили с дърва още през лятото. Така например в община Рила от 340 правоимащи граждани 113 вече са получили разрешение от общината за добив на дърва за огрев и са се снабдили с тях срещу символични суми.
    Приветствам местните власти да подпомогнат социално слабите граждани по този начин и им благодаря. Това обаче не означава, че сега Министерството на труда и социалната политика трябва да им отпусне повторно енергийна помощ, под формата на дърва за огрев, защото така би поставило в неравностойно положение всички останали правоимащи. Все пак намирам за справедливо да възстановим сумите на тези хора и това ще стане през периода 1 ноември 2002 г. – 31 март 2003 г.
    Що се отнася до транспортните разходи, те са за сметка на правоимащите лица. Транспортът на горивата се осигурява от частни лица или с превоз на фирмите-доставчици. В случай, че те желаят, няма пречка в рамките на дължимата сума от 150 лв. да се включват и транспортните разходи. Цените са по договаряне като сумите варират между 8 и 40 лв. в зависимост от разстоянието. Тарифата на някои превозвачи е в часова ангажираност, а на други – в изминати километри. Това прави трудно точното калкулиране на тези разходи. И все пак ангажиментът на Министерството на труда и социалната политика е да осигури средства за самото твърдо гориво и аз считам това за разумно. Не може от една субсидираща програма да се иска всичко.
    В област Кюстендил действително има нарушения на отделни недобросъвестни граждани, които не са използвали помощта по предназначение. От общо проверени 883 лица и семейства е констатирано, че 6 от тях са продали решенията си за отпуснатата целева помощ, за което има съставени протоколи. Вече споменах, че нарушителите ще си понесат последствията за това.
    На общинските служби за социално подпомагане са дадени конкретни указания за мерките, които следва да предприемат във връзка с констатирани нарушения. Освен проверките по сигнали, служителите от системата за социално подпомагане ще извършват и периодични проверки на гражданите дали използват разрешенията по предназначение.
    Като цяло мога да обобщя, че Националната служба за социално подпомагане осъществява системен контрол по изпълнение на програмата за целева енергийна защита. При реализирането на програмата съдействие и контрол осъществяват също и общинските съвети към общините. За своевременно решаване на всички възникнали проблеми и подадени сигнали за нарушения по изпълнение на програмата за целева енергийна защита в Националната служба за социално подпомагане е създадена специална комисия, която извършва ежедневен мониторинг и предлага конкретни решения за всеки отделен случай. Разчитам и на вашето съдействие в това отношение, като ни информирате за сигнали на граждани от вашите изборни региони. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Право на реплика има господин Кацаров. Заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо Шулева, казахте за миналата година, но миналата година Вие бяхте министър на труда и социалната политика, а не някой друг, защото дадохте като пример, че по-лошо се е работило.
    От програмата за енергийни помощи, госпожо Шулева, хората не очакват всичко. Хората очакват тя да бъде изпълнена. Те харесаха тази програма, но лошото в случая е, че тя не може да бъде изпълнена и не работи. Цифрите, които Ви давам, са от Вашата служба за социално подпомагане и те касаят община Кюстендил, а не цялата Кюстендилска област. 3600 души са се записали за дърва, от които 150 души са получили дърва. Неслучайно Ви дадох пример и с баба Фронка. Баба Фронка знае и друго, че като завали сняг, няма дърводобив, не могат да се режат дърва. Тази цифра, която казахте преди малко, че 1 млн. 250 хил. м3 дърва ще бъдат добити до края на годината, моля Ви се, това е почти колкото годишния дърводобив на България. Ако всички дърводобивни фирми впрегнете, не държавните лесничейства, които имат по двама души резачи, не могат да изрежат това количество за 2 месеца. Там са проблемите. Аз ги поставям и съвсем чистосърдечно Ви казвам какво се случва.
    Още веднъж повтарям, извършва се търговия с ваучери. Вие получавате ваучерите от фирмите и отчитате, че са доставени въглища, а лошото е, че зад тези ваучери не стоят доставени въглища. Продават се за по 30-40 лв., те ви ги дават и след това ще изплатите по 150 лв. на фирмите, а хората остават без въглища, без дърва, без огрев. Там са проблемите. Затова баба Фронка иска да си върне ваучера. Да, тя така го записа във вестника: “Искам да върна ваучера на госпожа Шулева и да си взема обратно бюлетината. Втори път няма да пусна тази бюлетина.” Ако, разбира се, изкара зимата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика имате думата, госпожо Шулева.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Кацаров, безспорно много сърцераздирателна история разказахте, само че не знам, ако започнем пак да даваме пари, за какъвто напън става дума, да върнем пак даването на пари на ръка, не знам по какъв начин баба Фронка ще си достави дървата, ще си нареже дървата, а може би тогава министерството трябва да й запали и печката. И пак ще бъдем виновни и за това.
    Не знам по какъв начин според Вас ще се промени доставката с дърва, ако ние върнем старата система на даване на пари на ръка. По кой начин ще се увеличат дървата за социално слабите, ако системата на миналогодишното раздаване на пари на ръка се върне отново, за каквото, предполагам, пледирате? Защото начините са два: или даване на натурална помощ под формата на ваучери, или даване на пари на ръка, както беше до миналата година, междупрочем, заварено положение, в което ние се оказахме, когато аз станах министър.
    Що се касае до търговията, всеки носи сам последствията си. Това е целева помощ за отопление и ако някой е решил, че тя не му трябва и предпочита да я замени за 30 или 40 лв., проблемът си е негов. В края на краищата ние достатъчно проверки правим и аз нееднократно пред вас съм изнасяла резултати от проверки, в които сме констатирали нарушения, и тези хора ще бъдат лишени от помощи, защото явно такава не им е необходима.
    Така че, нека да се опитаме да видим как една програма започва да действа, а не да търсим непрекъснато да саботираме една такава програма и да създаваме пречки пред нея. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Шулева.
    Питане по същия проблем към министър Шулева от народния представител Росица Тоткова.
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! С Постановление № 183 от 9 август 2002 г. на Министерския съвет Вие променихте реда за предоставяне на енергийни помощи на социално слабите граждани, очевидно с надеждата, че този ред ще бъде по-добър и че тези помощи ще стигнат при хората, които имат нужда от тях. Фактът, че този въпрос се поставя за четвърти път в Народното събрание означава, че в обществото има напрежение, което го изпитват точно тези потребители на енергийните помощи. И неслучайно ние поставяме въпроса, защото ние сме народните представители, които изразяваме въпросите и проблемите, поставени от хората. Ние не си поставяме въпросите заради нас, заради нашето присъствие на трибуната. Това са въпроси на българските граждани.
    И въпросът на българските граждани днес е: какви мерки Вие предприемате, за да се реализира енергийното подпомагане? Защото тази система показа дефекти, много сериозни дефекти. Аз сега чувам от Вас, че нещата вървят спокойно, че помощите ще бъдат предоставени, че миналата година е било по-лошо, т.е., сега е по-добре. Но не мога да чуя отговора как хората ще си получат тези енергийни помощи. Вие сама отговорихте, че за 2 месеца от 480 000, за да бъдем прецизни, 50 000 са получили при старт на кампанията от 1 септември. За 2 месеца от 480 000 – 50 000 са получили. Ако вървим с това темпо, очевидно ще влезем в летния сезон.
    Аз искам всички граждани да си получат помощта. Искам добросъвестните граждани да си получат помощта, защото тези въпроси са на честните български граждани. Отговорете: как честните български граждани ще си получат помощта? На този въпрос трябва да дадете отговор. Защото досега Вие давате и още един отговор – колко всички останали са виновни. Виновни са фирмите, че имат двойно счетоводство, виновни са гражданите, че лъжат държавата, виновни са кметовете, че саботират. Преди малко казахте: “Саботира се”. Кои са тези саботьори? Значи всички са виновни, единствено Вашият ред е най-хубавият, най-правилният, най-точният ред, който ще доведе до реализиране на програмата. Не може всички български граждани да са престъпници и да са нарушители на закона.
    Аз изразявам мненията на тези хора, които имат нужда и които не могат да крадат, които искат да си получат помощта. Вие кажете как ще гарантирате на тези български граждани достъпа до енергийната помощ.

    Съжалявам, обаче това, което те получават, може за някой да означава много, за някой може да означава 30 лв., за други 150 лв., за трети може да означава изпълнение на програмата и на ангажиментите му като министър, но за честните български граждани това означава, че не могат да получат помощта! Ако е нужно, направете промени, вие сами сте заложили такава възможност и в реда, който приехте, очевидно търсейки начин, ако възникнат проблеми, да се даде шанс именно на честните хора да получат тези помощи. Затова Ви питам: какво ще направите за честните български граждани на прага на зимния сезон, за да могат да посрещнат спокойно не само зимата, да могат всички да я преживеят и да посрещнат спокойно и пролетта?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Госпожо Шулева, имате думата за отговор.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Тоткова!
    Вече повече от два месеца, по-точно от 1 септември т. г., Министерството на труда и социалната политика провежда кампания за енергийно подпомагане и неколкократно съм имала възможност да се убедя, че тя протича експедитивно, и като цяло е успешна. Ако подкрепя думите си с красноречието на цифрите, излиза, че към 7 ноември в службите за социално подпомагане са постъпили към 512 980 молби. От тях положително са били решени 463 141 молби; на 32 981 е било отказано или, с други думи, подателите на тези молби не са социално слаби семейства. Една друга група семейства – 16 858, не са дошли да получат ваучерите си, тоест те въобще не са се поинтересували от подадените си молби. Така към 7 ноември 108 404 семейства на социално слаби граждани или около 300 хил. души вече са с осигурено отопление за зимните месеци.
    Не зная обаче, дали е ясно какво се крие зад сухите цифри? А разбира ли се какъв обем от работа трябва да се извърши, проумява ли се какво означава да се приемат и да се обработят стотици хиляди документи, да се издадат съответно решения за онези, които действително се нуждаят, за да могат по-бързо да получат своето гориво за зимата? А освен всичко друго, складовете или фабриките за брикети също имат свой капацитет и понякога е нужно малко търпение. Не разбирам направеното внушение, че едва ли не със старта на програмата на 1 септември, в същия ден трябва да бъдат обработени всички молби, да бъдат издадени всички разрешения и всеки да си получи помощите. Това са неща, които наистина не разбирам.
    Разбира се, в някои населени места възникнаха и проблеми с осигуряването на достатъчно количества дърва за огрев. В изпълнение на подписаното споразумение с Министерството на земеделието и горите общинските служби за социално подпомагане са предоставили списъци на социално слабите лица на съответните държавни лесничейства. При анализа на тези списъци е установено, че част от тези хора са се снабдили с дърва още през лятото. Така например, в община Гърмен от общо 968 правоимащи граждани, 775, около 80 процента, са се снабдили с дърва за огрев преди м. септември. В една толкова мащабна операция, обхващаща цялата страна, социалното министерство заложи изключително много на подкрепата и помощта на кметовете като основни координатори, като хора, които се грижат за социално слабите в своите общини. Положителни примери не липсват: например кметът на община Исперих - Адил Рашидов, на община Якоруда – Капелов, на община Садово – Генчев, както и много други, добре се запознаха с новия начин за снабдяване с гориво, подготвиха го и го осъществиха без каквото и да било напрежение в своите общини. Те съдействаха на хората в намирането на точните дистрибутори.
    Между другото, списъците с добросъвестните дистрибутори са на разположение на гражданите във всяка социална служба. За отчитане на досега свършената работа по изпълнение на споразумението на 4 ноември се проведе съвещание с участието на представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на земеделието и горите, и началниците на регионалните управления на горите. Направен беше анализ на извършената дейност по снабдяването, набелязани са конкретни мерки за решаване на възникнали проблеми. Поради обстоятелството, че заявените количества дърва от общинските служби значително надхвърлят възможностите за добива им, са дадени указания приоритетно да бъде осигурено снабдяване на хората с увреждания, възрастни и самотни хора. Тези подпомагани, които са заявили отопление с твърдо гориво и не успеят да се снабдят с дърва, ще бъдат пренасочени към снабдяване с въглища и брикети. Вече имах възможност да подчертая пред вас, че за населените места, които са отдалечени и в които липсва дистрибуторска мрежа, е предвидена нормативна възможност в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане на подпомаганите да се предостави месечна финансова помощ.
    Първото плащане на полагащата се сума от 30 лв. ще бъде извършено за м. ноември през втората половина на декември. За да може бързо и ефективно да се реагира на всички възникнали проблеми по дадени сигнали по изпълнението на програмата за целева и енергийна защита, в Националната служба е създадена специална група, която извършва ежедневен мониторинг и решава всеки отделен случай. Що се отнася до социално слабите, които се отопляват с ток и парно, от 1 ноември досега в общинските служби за социално подпомагане са постъпили 34 780 молби за отопление с ток и 7988 молби за отопление с парно. За тях ще се изплаща увеличената максимална помощ от 45,38 лв. месечно. Очаква се броят на подпомаганите за този вид отопление социално слаби граждани да е около 150 или 200 хил. души.
    Накрая ми позволете още няколко думи. Миналия петък представих пред вас новата стратегия за социална политика. В нея сме изразили нашето категорично становище, че в областта на енергийното подпомагане, така както и в останалите сфери на социална политика, съществува потребност от повече ред и по-голяма справедливост. Нашето министерство полага големи усилия в тази посока. Смятам, че тези усилия започват да дават добри резултати. Само че ние сме свикнали всяка нова инициатива първоначално да бъде отречена. За съжаление сме все още далеч от времето, когато ще бъде постигнат обществен консенсус, който да подкрепя всяка нова разумна идея, да създаде толерантно отношение към новите идеи и условия за позитивни нагласи при тяхното приемане и реализация. А засега все още при лансирането на каквато и да било нова идея и програма, на най-малките проблеми, които тя предизвиква, се обръща такова огромно внимание, че в повечето случаи дори се игнорира положителния ефект от тези програми като цяло. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
    Госпожо Тоткова, имате думата за реплика и за два уточняващи въпроса.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо министър за отговора, който дадохте на моето питане. Забелязвам една положителна тенденция в стремежа Ви да търсите изход от тези проблеми, които засягат българските граждани и това е прекрасно.
    Но питам, как си позволявате вие и вашите служители, в т.ч. и Вие днес, да обвинявате Движението за права и свободи в далавери? Защото кметът на община Гърмен – господин Андрей Башев, е кмет от Движението за права и свободи. Цитирам какво е казал главният шеф на службата за социално подпомагане в България и Вие днес го потвърдихте: “Кметът си върти игрите и се подиграва с населението”. Кой е този кмет и какви права има той съгласно нормите в България да си върти игрите с нещо, към което няма нормативно отношение? Той има отношение към проблемите на хората, но в документите, които регламентират този процес, кметът няма никакво място и отношение. Моят допълнителен въпрос към Вас е: защо стоварвате отговорността на кметовете, когато те нямат отношение към снабдяването на гражданите с дърва, ток, парно и с въглища? Защо?
    Защо прехвърляте отговорността на други, които не я носят? Или Вие така разбирате финансовата децентрализация? Централизирате ресурса и казвате: 110 млн. правителството е осигурило за вас, български граждани, за да си карате спокойно зимата. Но когато вие не получите дървата, не получите въглищата, казвате: кметовете са корумпирани, кметовете въртят далавери и искат да вкарват в този процес свои лични фирми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, любезна госпожо Тоткова. Благодаря Ви.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Става въпрос за вашия кмет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Именно. Кметът е на всички.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Да, аз го познавам…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата. Заповядайте, госпожо вицепремиер.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
    Откакто стартира тази кампания си задавам въпроса: защо се създаде тази истерия с дървата? Защо миналата година дървата бяха достатъчно, а тази година изведнъж се оказа огромен недостиг? Дали защото миналата година се плащаше в брой, а сега се плаща с документи по банкова сметка е причината, не мога да си обясня. Само че едни и същи социално слаби миналата година нямаха проблем със снабдяването с дърва и изведнъж сега се установиха огромни проблеми. Изведнъж сега количествата станаха двойни, тройни и петорни. Наистина не мога да си обясня как става това.
    И понеже споменахте за кметовете, аз ги намесвам, защото получавам много писма от тях. Така например бях получила запитване от 12 кмета от Карловската община, в което те поставяха различни проблеми, които ние, слава Богу, решихме. Но изненадващото беше, че там от 2 хил. кубически метра заявени официално дърва за огрев за миналата година, тази година заявката е 12 хиляди. Много странно как така с появата на ваучерите заявките за дърва станаха шест пъти по-високи. Доста е странен този процес и аз мисля, че отговорът е ясен. Цялата тази истерия около снабдяването с дърва се дължи единствено и само на факта, че трябва официално да се показват документи, че трябва да се посочват банкови сметки, че трябва да се спре незаконната сеч в нашите гори.
    Мога да ви дам много примери как същите социално слаби миналата година са били официално 6 – 7 – 10 пъти по-малко, отколкото са тази година. Не, те и миналата година са били толкова, само че са получавали помощите си, дървата си по незаконен начин. И това цифрите го показват. В община Сатовча от 1000 кубически метра миналата година, тази година заявката е за 7 хил. кубически метра. Много е странен този факт. Как се получава това увеличаване в пъти на желаещите да се отопляват с дърва?
    Това говори, че действително съпротивата срещу този начин на плащане е огромна. Кметовете няма как да не са намесени в тази организация, защото много от горите са общински и те трябва да дадат разрешение за извършване на сеч. И в много от случаите там, където горите са общински, има проблеми с организация на доставките.
    Независимо от всичко мерките, които се взимат, показват, че все пак процесът се регламентира и върви добре. Споменах факта, Вие сама казахте, че преди една седмица 50 хил. семейства са получили, сега вече са 108 хиляди. Това показва, че само за една седмица програмата набира сериозна скорост. И това е нормално. След като се издадат разрешенията, постепенно хората ще се снабдят с гориво за зимата.
    Не зная наистина към какво апелираме. Ако трябва да се върнем към старата система на получаване на пари в брой от декември месец, не знам по какъв начин ще бъде по-лесен добивът на дърва по това време. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
    Госпожо Тоткова, имате две минути за дуплика, да кажете Вашето отношение към отговора. Заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Шулева, аз апелирам честните български граждани да си получат енергийните помощи. Ето, това е моят апел. И не виждам нищо нечестно в това. Напротив, много е честно ние честно да апелираме честните български граждани да си получат дървата. Но е много нечестно Вие да прехвърляте отговорността върху кметовете, които имат задължения по закон. Вие също имате задължения по закон. Това е нечестното. Защото, уважаема госпожо Шулева, вашите служители продължават да твърдят, че кметовете са намесени, че имали лични интереси. Вие обяснихте това с наличието на общински гори. Нито в Сатовча, нито в Гърмен има общински гори. Там има държавни гори и един минимален, минимален дял гори, които са частна собственост. Тоест не търсете проблема там, където той не е.
    Аз апелирам към Вас, Вие да намерите най-добрия механизъм. Подкрепям всички положителни идеи. Дори днес си позволих да Ви похваля, че Вие все пак търсите някакви решения и това е доброто. Ние това искаме: да намерим добрите решения. Но не можем да обвиняваме всички, че са престъпници.
    Днес министър-председателят си позволи да нарече осем милиона български граждани доносници и от тях едва 5 са намерили да отидат в някаква си комисия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество. Моля Ви, не се отклонявайте. Много Ви моля.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Вие наричате бедните български граждани престъпници, защото си добили дървата. Има ред за добиване на дърва в планинските и полупланинските райони и той се отнася не само за бедните, а за всички български граждани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Аз искам да ви кажа да погледнете във вашата си паница. Днес прочетох нещо, което ме стресна. Един министър, един вицепремиер каза… (Председателят изключва микрофоните.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето Ви изтече, бъдете така любезна. Благодаря Ви. (Росица Тоткова продължава да говори при изключени микрофони.)
    Нямате право, госпожо Шулева. За съжаление правилникът не Ви дава право да вземете думата.
    Преминаваме към актуален въпрос, зададен от Васил Калинов към министъра на отбраната Николай Свинаров. Въпросът е относно разполагането на военна техника и оборудване на летище Габровница, област Монтана.
    Господин Калинов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Събитията, за които днес говорим с тревога вече са с давност три седмици от началото и две седмици от поставянето на моя актуален въпрос. Не крия, че разчитах проблемите във времето да бъдат разрешени, предвид на забавянето, което се получи по отговора.
    Днес, за съжаление, независимо от многото изговорени приказки и речи, проведени срещи и изписани материали, нищо не се е променило.
    Господин министър, на 29 октомври поставих пред Вас въпроса, че обществеността в Монтана е силно разтревожена от разполагането на военно оборудване и техника на летище Габровница, област Монтана. То бе свързано с унищожаването на ракетите СС-23. Какво предстои и какво не беше извършено на никого от обществеността по принцип не е известно – нито на областната управа, нито на местната власт. Няма да се спирам на хронологията на вашите действия, те са известни. Вие заявихте, че на обект “Летище Габровница” няма да се изгарят или унищожават ракети от комплекса СС-23. Обществеността Ви повярва. Днес вкараната техника си стои там, а отделно в периода в обекта се вкарва допълнителна техника, вътре продължава работата, същевременно няма замервания за последствията от извършващите се на територията на обекта “Летище Габровница” действия. И отново никаква информация.
    Още от началото бе ясно, липсата на информация бе главната причина за възникване на напрежение в целия регион. Обществеността в Монтана отново е силно обезпокоена, общинският съвет прие декларация, движението “Екогласност” съвместно с българското представителство на “Гринпийс” подготвя постоянен протест пред областната управа, инициативният комитет обсъжда по-нататъшните си действия.
    Ето защо аз Ви питам, след като вече всичко е свършило, както казва българският народ “След дъжд – качулка”, следното: използвахте ли летището в Габровница за унищожаване и демонтаж на части и елементи от ракетния комплекс СС-23? И понеже това е така, считате ли, че Вашите действия са коректни спрямо гражданството от областта, като се имат предвид последствията в Стара Загора, Перник, Велико Търново от Вашите управленски секретни действия? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
    Има думата министърът на отбраната господин Николай Свинаров за отговор на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата, която се поставя, не ме изправя за първи път пред трибуната на Народното събрание в пленарната зала, поради което е възможно да повторя част от това, което вече съм заявявал от тази трибуна.
    Най-напред нека да напомня факта, че като министър на отбраната аз съм упълномощен от решението на Министерския съвет да го изпълня. Говорим за решението на Министерския съвет от 29 ноември миналата година за унищожаване на ракетните комплекси СС-23, Скът и Фрог.
    Кое е новото в конкретния случай? В конкретния случай се наложи подробно и ясно да обясним на инициативен комитет следните факти. Дислокацията и местонахождението на ракетните комплекси са обхванати от Закона за класифицираната информация. Аз като министър не мога да съобщя нито пред пленарната зала, още по-малко в пряко предаване, нито на депутатите от региона, нито на областния управител, нито на кметовете на общини къде са дислоцирани ракетните комплекси.
    Наред с това аз искам да Ви напомня следния факт.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Естествено, законът трябва да се спазва.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: В конкретния случай ние получихме точно по тези показатели, които споделям пред Вас, ясна подкрепа и от президента на Република България. Днес чух, че ние не вярваме не само на министъра, но не вярваме и на президента.
    Нека да помоля за сетен път Народното събрание да има и своя разяснителна дейност. Нека сме наясно, че по Конституцията на Република България тя е определена като държава с представителна демокрация. Нека това да се отнася не само до висшия законодателен орган, а и до местните законодателни органи – общинските съвети, както и за мажоритарно избраните кметове в общините.
    Аз лично се надявам, че всички български политици, разбира се, тези, които не поставят моите управленски действия в кавички, както е във Вашия въпрос, да разберат това, което им гооворя.
    Аз лично, господин Калинов, съм много добре запознат с българската граматика и не затова говоря за кавичките. Използвам случая да благодаря на моите преподавателки другарката Бранкова и другарката Колева за това. Все пак нека да бъде съвсем ясно пред българските депутати, че Вашите въпроси получиха достатъчно ясен отговор в съобщение на Министерството на отбраната до средствата за масова информация, както и в приетата декларация от българското правителство на 31 октомври тази година.
    И в днешния, и в следващия ден аз няма да мога да отговоря на Вашите въпроси, а отговорът, който сам си дадохте преди малко от трибуната на пленарната зала, е неверен. Вие си дадохте един отговор, докато говорехте, който е неверен. Това мога да Ви кажа.
    Така че наред с това за пореден път се опитвам да обясня, че когато Българската армия извършва каквито и да било действия във военни бази и в имоти – собственост, забележете, не на общините, а на Министерството на отбраната, аз разчитам на всички власти в България адекватно да подкрепят действията на министерството и в никакъв случай нещата не могат да се поставят на обсъждане на общинско равнище.
    И нека да формулирам още едно изречение в този смисъл, защото Българската армия беше злепоставяна и поставяна в състояние да не може да извършва свои оперативни действия. Няма да напомням случая в Студена, когато ние не можехме да разтоварваме снаряди, които трябваше да бъдат вкарани в поделението.
    Аз разчитам на всички власти да получим тяхната подкрепа, още повече, че тези военни обекти се управляват единствено от министъра на отбраната по силата на Конституцията и на законите на Република България.
    И ако дотук не бях достатъчно ясен, нека да кажа едно изречение, защото всички вие, както и целият български народ са наясно, че процедурата по унищожаване на ракетите действително беше една сериозна трудност за българското правителство относно реализацията.
    И ако си позволявам малко хумор накрая в своето изказване, предполагам, всеки от вас е наясно, че ако аз бях писал едно писмо до Националното сдружение на общините в България да бъде избрана община, където да бъде извършено унищожаването, решението щеше да бъде останало неизпълнено. Ние не можехме да си позволим това. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Калинов, заповядайте. Имате думата за реплика.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, аз също мога да се присъединя, ако не възразявате, към това, че поздравявате Вашата другарка, която Ви е учила. Но въпросът не е за това.
    Въпросът е, че за мен Вие можете да бъдете горд като български министър, че проведохте една много добра военна операция тогава в тила на врага, ако възприемаме, разбира се, че врагът са монтанските граждани!
    На следващо място, много добре Ви разбирам, че Вие трябва да спазвате съответните изисквания, разписани в закона, за тайната, за класифицираната информация и прочие. Добре разбирам, че едно военно ведомство, особено министерство, трябва да има своите права и възможности, а то ги има по закон и Вие трябва да ги съблюдавате, за да извършвате подобни действия, още повече, че и парламентът Ви е задължил за това. Има и правителствено решение.
    Но тук въпросът опира до намирането на подходи и средства, с които да работим и да комуникираме с българското гражданство, с хората, които представляват населението на тази страна, на страната, на която Вие сте министър. И ако към нея, към тези граждани Вие се позовавате на точката и на буквата, а не на желанието да водите диалог, да ги убеждавате, че няма опасност, да им доказвате, че няма опасност за здравето, да им докажете, че действително се извършват действия, които действително не са в ущърб спрямо тяхното бъдеще, че не са второ качество хора, ако щете, ето според мен това е причината за развитието на процеса в тази посока.
    И аз, ако имам към Вас или си позволявам да имам към Вас някаква бележка или да кажа нещо, което не е в съгласие, то е в тази посока.
    И за да се успокоя, аз Ви моля, проявете инициатива да се замери въздухът, водата, основните параметри, за да се докаже, че няма опасност за здравето и за бъдещето, за селскостопанската дейност, още повече, че това е селскостопански регион. И да може да бъде снето това напрежение, което има сред обществеността и за местните органи на властта.
    Можеше да се проведе един по-ранен диалог в духа на това, което Вие говорите.
    В заключение, аз Ви моля, направете го това. То ще бъде за благото на държавата ни, не само за Монтана. И нека този въпрос да бъде приключен достойно, а не както одисеята Зрънкови и да се разнасят вицове и т.н. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
    Господин министър, имате 2 минути за дуплика. Заповядайте.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря, господин председател. Аз няма да използвам целите 2 минути. Забравих да отговоря на нещо много съществено от Вашия въпрос относно повторение на последиците примерно в Стара Загора. Аз много се надявам да ги повторим, господин Калинов, и както направихме с кметовете в региона на Стара Загора, да се съберем на един добър коктейл и да ознаменуваме успешното завършване на операцията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много, господин министър.
    Преминаваме към питането на заместник-председателя на Народното събрание господин Благовест Сендов относно Закона за военноинвалидите.
    Академик Сендов, имате думата да развиете Вашето питане.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Свинаров! В програмата на правителството четем: “Раздел IV. Завършване на организационното изграждане на Въоръжените сили и създаване на необходимите политико- и военно-технически условия за функционално интегриране на страната в политическите и хуманни структури на НАТО в краткосрочен период до 2001 г. Задачи. Усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща положенията за военноинвалидите и пострадалите при или по повод на отбраната на страната.
    Действия: разработване и внасяне на проекта за Закон за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на страната – декември 2001 г.”
    На 4 август т.г. като гост на “Всяка неделя” от председателя на Дружеството на военноинвалидите в Пловдив Любомир Костадинов Ви бе зададен следния въпрос: “След като имахме обещанието на министър-председателя и влезе в програмата за военната реформа да бъде приет с предимство до края на 2001 г., по какви причини се бави, защо стои още в папките на Министерство на отбраната и кога най-после ще влезе в парламента и бъде приет на първо и второ четене? Става дума за хора, които си дадоха здравето за майка България, а сега ходят като несретници с малки пенсии, болни и непризнати от разни чиновници и тилови герои за срам и позор на България. Така ли ще влезем в Европа?”
    Моето питане, господин министър, е: кога ще изпълните просрочения раздел от програмата на правителството и ще внесете в Народното събрание Закон за военноинвалидите? Ако искате, направете го и без коктейл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Сендов.
    Господин министър, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сендов, най-напред сърдечно Ви благодаря за доброто познаване на правителствената програма. Искам да отговоря много сериозно на Вашия въпрос, защото той наистина е сериозен и касае възможността за нормален живот на една значителна част от българските граждани – над 11 000 души. Ето защо по повод на Вашето питане във връзка с разработване и внасяне на проект на Закон за военноинвалидите, искам да Ви уверя, че ръководството на Министерството на отбраната винаги се е отнасяло не само с разбиране към проблемите на тази категория български граждани, но и в рамките на своите възможности многократно и без издаване на специален закон е ремонтирало подзаконови нормативни актове, които да дават възможност за относително нормален живот на военноинвалидите в нашата държава. Основание за моите думи се съдържат в Наредба № 2 за материалното подпомагане в Министерство на отбраната, както и на Наредба № Н-14 от 31 октомври 2001 г. за определяне на реда за използване и заплащане на извършените услуги в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерство на отбраната. В изпълнение на тези две наредби през 2001 г. материално са подпомогнати 328 военноинвалиди на обща стойност 114 хил. 260 лв., а за периода до 31 октомври 2002 г. са подпомогнати над 500 военноинвалиди на обща стойност над 130 хил. лв. Съгласно посочената Наредба № 14 извършените услуги в болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерство на отбраната се заплащат от военноинвалидите на преференциални цени. За да стане ясно, защото думата “преференциални” цени не означава много, една нощувка за стая с едно легло е 1 лв. и 80 ст., а окладът, който е определен в съответните домове военноинвалидите заплащат само на една четвърт – 25 процента от стойността.
    Наред с това, по въпроса за разработване на конкретния закон за военноинвалидите и пострадалите при или по повод отбраната на страната, искам да ви уведомя, че с моя заповед бе създадена работна група, която приключи своята работа по подготовка на проектозакон. Разработени са и финансовите обосновки към този закон, като общата стойност на необходимите финансови разходи за обезпечаване на изпълнението възлизат на около 11,5 млн. лв. годишно и обхващат всички, по последни данни 11 603 военноинвалиди. Тези проекти са изпратени на предварително съгласуване с много ведомства, да не ги изреждам. Ние получихме обратно становищата на тези министерства и ведомства. Има някои противоречия в съгласувателната процедура, което не ни пречи ние да придвижим проекта за внасянето му през Министерски съвет в Народното събрание.
    Искам да Ви уведомя, че проектозаконът обхвата много широк кръг от хора, поради което допълнителните финансови разходи за неговото реално съществуване наистина са значителни. Обхванати са и вдовици, вдовци, сираци до навършване на 18-годишна възраст и родители, както и условията, при които се установява военноинвалидността, получаването на лекарствени средства по лична рецепта, като се заплащат само 25 процента от стойността, безплатно протезиране, получаване на технически помощни средства, безплатно пътуване в страната, да не изреждам конкретните мерки.
    За нас е изключително важно да влезе и текстът за добавка към пенсията в размер на 100 процента от социалната пенсия, както и безплатните услуги при ред ритуали, да не ги изреждам, защото тези ритуали звучат тъжно. По направените предложения на този проектозакон за изменение на другия закон – Кодекса за задължително обществено осигуряване, Министерство на труда и социалната политика не подкрепя предложението като цяло и ние продължаваме да водим междуведомствената битка. Разчитаме, че ще постигнем успех.
    И последно, като обобщаваме отрицателните становища по двата законопроекта, ние стигаме до извода, че с много малки корекции можем да преодолеем липсата на съгласуваност в някои от елементите и действително да можем до края на годината да внесем законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Сендов, имате думата за реплика.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, с нищо не заслужих подмятането, че знам програмата. Аз съм длъжен да я знам.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Аз само благодарих.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не можете да благодарите с такъв тон! Вие казахте, че знаете български език. Такива подмятания в Народното събрание от страна на един министър не са много добро указание за това на какво той разчита. Не можете да ми подмятате тук, че ми благодарите, че съм знаел програмата. Какво означава това нещо?
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Какво толкова е казал?
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дръжте се прилично в Народното събрание!
    Моят въпрос беше: кога – Вие не казахте кога, залъгвате ме с различни наредби и Ваши заповеди. Искам отговор кога?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Отговорих Ви, господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нищо не отговорихте. Казахте, че сте били готови. Искам дата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По-спокойно, господин Сендов.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Отговорих Ви накрая. Не сте чули.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: А, и не съм чул!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви, не влизайте в диалог. Господин министър, ще имате право да отговорите.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моите два допълнителни въпроса са следните. Къде са предвидени в бюджета средствата, с които ще се осигури този законопроект?
    Второ, след като влезем в НАТО, ще се съобрази ли нашето законодателство със законодателството на Съединените щати за военноинвалидите? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Сендов.
    Господин министър, имате и време, и право да отговорите на уточняващите въпроси.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви.
    Опитах се съвсем ясно да отговоря в последното си изречение, че разчитам законопроектът до края на годината да мине през Министерския съвет, за да влезе в пленарната зала. Това ми беше последното изречение.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ, от място): Аз попитах кога ще влезе в Народното събрание.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: След като мине през Министерския съвет до края на годината, в първите 10 дни на януари се надявам да стигне в пленарна зала.
    По отношение на другия въпрос, който е по-сериозен за мен – липсата на съгласуване с Министерство на финансите, като резултат има липса на предвидени средства за бюджет 2003 г. за изпълнение на този законопроект. Аз мисля, че това стана достатъчно ясно от моето изложение, което не означава, че няма механизми, в които тези предвидени средства, аз ги упоменах – около 11 млн. и половина, за 2003 г. допълнително да бъдат осигурени от някои от перата в бюджета, които дават такава възможност. Тоест, ако от Министерския съвет се приеме този законопроект, на което аз се надявам, той ще има неговата ресурсна обезпеченост. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Сендов, имате думата.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Свинаров! Отговорите Ви не ме задоволяват, защото Вие не казахте, че са осигурени средства. Това, че “ще се опитаме”, “ще намерим” и т.н. значи, че Вие не сте си свършили работата. Не ми казахте нищо по отношение на това ще се съобразите ли със законодателството в Съединените щати за ветераните от войните и за военноинвалидите. Нищо не казахте, защото знаете, че нашите военноинвалиди и нашите ветерани от войните са в абсолютно несъответствие с това, което се прави в Съединените щати.
    И трето, смятам, че когато се отговаря в Народното събрание, трябва да се отговаря кратко и ясно на въпросите, които са зададени. Вие трябва да ни кажете кога ще влезе в Народното събрание този законопроект. Вие трябва да го предвидите, а не: “ще го вкараме в Министерския съвет”, кога ще дойде в Народното събрание Вие не знаете. Това означава, че Вие не си вършите работата както трябва. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към третия актуален въпрос от народния представител Любен Петров относно превъоръжаването на Българската армия. Въпросът е зададен към министъра на отбраната господин Николай Свинаров.

    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Аз се колебаех, господин министър, дали да отправя към Вас този актуален въпрос или към министър-председателя дотолкова, доколкото той касае Министерския съвет. Но прецених, че той ще бъде отправен отново към Вас като ресорен министър в областта на отбраната и затова си позволих да го отправя към Вас.
    Господин министър, основната цел на реформата на Българската армия е повишаването на нейната боеспособност, привеждането на структурата й в адекватно състояние на предизвикателствата, които се изправят пред Българската армия и постигането на оперативна съвместимост със структурите на армиите от страните на НАТО. Основните направления, в които се провежда реформата за постигането на тази цел, са преструктурирането, предислоцирането и превъоръжаването на Българската армия. Аз мисля, че с изпълнението на тези дейности в тези три групи основни направления на реформата, ние можем действително да имаме една съвременна, модерна армия, която да бъде гарант на защитата на териториалната ни цялост и един уважаващ партньор в европейската ни колективна система за отбрана. И ако първите две направления са наситени с много дейности осигурени в голяма степен с финансови средства, смятам, че голяма част от тях са изпълнени, други са пред изпълнение, и се постигат определени цели. Но специално по превъоръжаването на армията, което определя и нейната характеристика като съвременна модерна, смятам, че са нужни усилията на много институции, преди всичко на Народното събрание, на Министерския съвет, на всички политически сили, на цялата българска общественост. И се изискват изключително много финансови средства, както и един продължителен период от време.
    Но, за да се постигне консенсус, една широка обществена и политическа подкрепа, аз си мисля, че е нужна и една стратегия за превъоръжаването на Българската армия. Дотук процесите на реформата водят към разоръжаване, освобождаване на армията от отделни образци – било морално остарели, било по други съображения. Но нямам усещането, че се гради процесът на изграждането на армията именно в това направление – превъоръжаването.
    И във връзка с това моят актуален въпрос към Вас, уважаеми господин министър – Министерство на отбраната има ли стратегия за превъоръжаването на Българската армия и за модернизация на наличното въоръжение и бойна техника, с което разполага тя? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Петров.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, както отбелязвате във Вашия актуален въпрос, основната цел на реформата в Българската армия е повишаване на нейната боеспособност и адекватност на предизвикателствата пред нея, както и постигане на оперативна съвместимост с армиите на страните-членки от Алианса. Дейността по реформирането на Българската армия започва с подготовката на план за организационно изграждане на Българската армия и въоръжените й сили в периода до 2004 г., известен още като “План 2004”. Като резултат от извършения през 2001 г. преглед на структурата на силите, с решение на Министерския съвет от м. декември 2001 г., “План 2004” беше актуализиран по отношение численост и възможности на Въоръжените сили. В резултат на тази актуализация беше извършено едно представяне на структурата на Българската армия, което беше много високо оценено от Централата на Алианса в Брюксел. “План 2004” предвижда мащабни мероприятия по преструктуриране, предислокация на базата на редуциране на Българската армия, част от които вече се провеждат, съобразно приетия “План 2004”.
    Предвид факта, че тези мероприятия изискват значителни финансови ресурси, представляващи значителна част от бюджета на Министерство на отбраната, актуализираният план предвижда от въоръжение да бъдат снети преди всичко остарели оръжейни платформи с изтекъл ресурс, а на въоръжение да останат изключително модерни и такива, подлежащи на модернизация. Като отчитаме горното, както и нуждите от превъоръжаване и модернизация на Българската армия, и на базата на решение на Министерския съвет от м. октомври 2001 г., на базата на българо-американско изследване в Министерство на отбраната изработихме план за модернизацията на Въоръжените сили на Република България в един средносрочен период като проектите за модернизация разделихме по периоди 2003-2007 г. и втори период – до 2015 г. Разбира се, в този план за модернизация ние отчитаме прогнозните ресурсни ограничения. Основната цел на модернизацията на Въоръжените сили е създаване на условия за изграждането им като високомобилни, боеспособни и отоговарящи на изискванията на стратегическата среда, способни да неутрализират военните заплахи, да гарантират териториалната цялост и суверенитет на страната и изпълняват международните си ангажименти. Планът за модернизация също така цели определянето на ключовите дейности за достигане на необходимите оперативни способности.
    С тази цел за модернизация на Българската армия за първия период до 2007 г., са разработени 68 основни проекта, определени на базата на основните приоритети. Ще се опитам да изброя накратко някои от тях: усъвършенстване на системите за командване и контрол на национално стратегическо и тактическо ниво, модернизиране системите за противовъздушна отбрана и въздушен суверенитет, подобряване на националната отбранителна инфраструктура и възможностите за тилова поддръжка, мобилността и възможностите за транспортиране на войски и товари, модернизация на средствата за обучение и тренировка.
    Във връзка с целенасочената подготовка и желанието на България за присъединяване на България към НАТО, след окончателното му финализиране, планът за модернизация на Въоръжените сили беше изпратен за съгласуване в Главната квартира на Съюза в Брюксел. Характерното за този план, което на практика го прави национална стратегия за изграждане на модерни и отбранителни способности, превъоръжаване и модернизация е фактът, че той визира периода до 2015 г. Предвид подготовката на срещата на върха в Прага, както и необходимостта от развитие на инициативата за определяне специализация на военните способности на страните-членки от Алианса, до момента отговор не е получен. Вероятно ще го получим в първата седмица след очакваната покана на срещата в Прага. Независимо обаче от горното в програмите и в проекта за бюджет на Министерство на отбраната за 2003 г. са предвидени средства за редица проекти за модернизация на Въоръжените сили, както и за изпълнение на приетите от страната цели за партньорство. Предвижда се реализацията чрез ресурсното обезпечаване на тези проекти.
    Ръководството на Министерство на отбраната е напълно наясно, че заделените средства няма да дадат възможност за цялостна реализация на необходимата модернизация, че това ще бъде един процес относително дълъг. Все пак ние можем да кажем, че 2003 г. ще бъде началото на този тежък процес и това ще бъде годината, в която ние ще свършим със съкращенията на личен състав, въоръжение и техника и ще започнем в много по-голяма степен да изграждаме и модернизираме Българската армия на базата на посочения план за модернизация на Въоръжените сили на Република България. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Петров, имате думата да изразите отношението си към отговора.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, първо, моята най-искрена благодарност за конкретния изчерпателен и много подробен отговор, който дадохте. Виждам, че ръководството на Министерството на отбраната се е постарало да развие своята дейност и в това направление.
    Аз обаче не съм доволен напълно от съдържанието на отговора в такъв аспект – дотолкова, доколкото това не става пред погледа на Народното събрание. Народното събрание е отговорно не само в законодателно отношение, но и за изграждането на Въоръжените сили. Министерският съвет по Конституция носи тази отговорност, но Народното събрание е тази институция, която ще осигури реализирането на тези намерения, на този план във финансово отношение.
    Добре е, че Вие сте разработили План 2004 – имате подробен план с приоритети, както доложихте, съгласувано с ръководството на НАТО, но аз смятам, че за да имаме консенсус и всички да сме наясно, ние трябва да излезем с една стратегия тук, в парламента, където всички политически сили ще изразят своето отношение и независимо от конюнктурата, ще има приемственост по реализацията на тази дългосрочна програма. Вие сам казахте, а и аз в развитието на въпроса си казах, че 10 – 15 години са нужни за превъоръжаването на една такава институция по редица икономически съображения и много други, но предимно икономически съображения. Така че независимо от конюнктурата и кои ще бъдат следващите на власт, ако парламентът е утвърдил една такава стратегия, тогава ще има и приемственост в реализацията на тази стратегия, в реализацията на всички планове и осигуряването на финансовите средства. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Министър Свинаров, желаете ли реплика?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Не, благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Завършихме с въпросите към министъра на отбраната.
    Продължаваме с въпроси и питания към господин Милен Велчев – министър на финансите.
    Питане от народните представители Васил Тодоров Калинов и Асен Димитров Гагаузов относно задълженията на земеделските производители към държавата, най-големите длъжници и принципи и правила на Агенцията за държавни вземания при събиране на вземанията.
    Заповядайте, господин Калинов, да развиете питането си.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Благодаря Ви.
    След като получих отговора по предишния си въпрос, по който за съжаление нямах възможност да кажа нито дума по това, което каза министър Свинаров, само мога да кажа, че безкрайно съжалявам, че това събитие ще приключи с коктейл. За мене това е цинизъм. Но него го няма и не е удобно да говорим за това.
    Уважаеми господин Велчев, известно е, че българското земеделие е в тежка криза – криза производствена, технологична, продуктова, но най-тежката е финансовата. Със своята дейност и подход към земеделските производители Вие и вашето министерство, за съжаление, не способствате за решаването на тези проблеми, макар че не са тайна редица усилия и разбиране, които полага министерството при решаването на някои въпроси.
    За какво става дума сега? Задавам този въпрос, защото бих искал да обясните какви са показателите и критериите, които се предприемат от Агенцията за държавни вземания, така че да се получат, ако щете, такива парадокси: първо, два работещи трактора ЮМЗ да струват около 3600 лв., едно ремарке да струва около 640 лв. Примерът е кооперация от Сливенския район. Това е цената на тази техника, ако тя се продаде на Вторични суровини. Разпродаваните от Вас материални активи са или с много ниска ликвидност, или напълно амортизирани. Но макар и в това състояние, тази техника дава някакъв шанс на производителите за оцеляването им.
    На второ място, публичният изпълнител – оценителят и купувачът се движат в екип, посещават заедно своите “жертви – земеделски производители” – изразът не е мой, а примери за това има, като най-фрапиращи може би са в Бургаска област, където представителите на агенцията извършват точно такива набези и разпродават техниката на място: сами се оценяват, помежду си я разпределят и си оценяват активите и се извършва разпродажбата. Ето защо на фона на това, което искам също да кажа тук, от трибуната, Вие добре знаете, че не без Ваша подкрепа бе приет закон и бяха опростени 30 млн. задължения на БДЖ към държавата, на “Булгаргаз” – 80 млн. лв. По данни на различни източници от медиите “Кремиковци” дължи на държавата над 700 млн. лв. – може да не е така, “Химко” – Враца – над 100 млн. лв. “Мадара” – Шумен – 400 млн. лв. и по принцип големите длъжници са главно частни фирми. Говоря за големи длъжници към държавата.
    Това ме накара да задам следното питане към Вас: колко са задълженията на земеделските производители към държавата? Кои от тях са най-големите длъжници и какви принципи и правила прилага Агенцията за държавни вземания при събирането на вземанията, в това число разпродажбата на селскостопанска техника? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Калинов, уважаеми господин Гагаузов! По повод отправения към мен актуален въпрос относно най-големите длъжници, които са земеделски кооперации и принципите и правилата, които Агенцията за държавни вземания прилага при събиране на публичните вземания от тях, Ви уведомявам за следното:
    В Агенцията за държавни вземания са образувани изпълнителни дела по реда на Данъчния процесуален кодекс срещу 889 земеделски кооперации. Общият размер на ликвидните изискуеми публични държавни вземания към тях е 36 млн. 948 хил. 84 лв. Най-голям брой длъжници – 241, се намират в региона на Варненска област, като те формират 27 на сто от общия брой земеделски производители, за които са образувани изпълнителни дела по реда на Данъчния процесуален кодекс в Агенцията за държавни вземания. В по-малко от 3 на сто от длъжниците, а именно 31 земеделски производители, са съсредоточени над 25 на сто от общия размер на дължимите публични държавни вземания, които са възложени за събиране на Агенцията за държавни вземания.
    Най-често прилаганите способи за принудително изпълнение спрямо земеделските кооперации-длъжници, са изпълнение върху движими вещи и земеделска техника и изпълнение върху недвижими имоти и селскостопански сгради. На практика движимите вещи, върху които е насочено публичното изпълнение, в по-малката си част представляват ликвидна, а в останалата - частично или напълно амортизирана земеделска техника. Постъпленията от публичната продажба на тази техника, както и от селскостопанските сгради в повечето случаи са недостатъчни за удовлетворяване на публичното държавно вземане, което се дължи на няколко обстоятелства: първо, просрочията към държавния бюджет на земеделските производители са в големи и особено големи размери и се наблюдават тенденции на трайна задлъжнялост към бюджета. Второ, липса на достатъчно активи на длъжниците. Трето, укриване на нерегламентирани приходи. Четвърто, липса на документи, удостоверяващи собствеността на земеделските кооперации. Пето, липса на отчетност за произведената селскостопанска продукция.
    Принудителните изпълнителни действия, предприемани от органите на Агенцията за държавни вземания са насочени еднакво към всички длъжници без оглед дали те са земеделски производители, представители на друг отрасъл от икономиката на страната, юридически или физически лица с неуредени задължения към държавата. Агенцията за държавни вземания е изпълнителна агенция и нейните правомощия са свързани единствено с обезпечаването и принудителното събиране на държавните вземания, регламентирани в Данъчния процесуален кодекс. Разсрочване или отсрочване на публичните вземания може да се извършва на един много по-ранен етап от производството по събиране на държавните вземания от органите, които са ги установили, тоест от публичните взискатели.
    Оценката на активите – обект на принудително изпълнение, се извършва с акт, издаден от специализирания орган на Агенцията за държавни вземания – публичния изпълнител, и представлява пазарната стойност на вещта. При определяне на цената публичният изпълнител се съобразява с експертно заключение на оценител от списъка на оценителите, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
    Нещо повече, за да гарантира оптимална степен на удовлетворяване на публичния взискател, законодателят е предвидил изискването цената на продавания недвижим имот да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, а цената на моторно превозно средство да не бъде по-ниска от застрахователната му стойност.
    Определената окончателна оценка на недвижимите имоти и движими вещи – предмет на принудително изпълнение, подлежи на преразглеждане и на контролна експертиза, извършена от три вещи лица. Това е още една правна възможност, гарантираща обективното и безпристрастно определяне на пазарните цени на продавания от публичния изпълнител при Агенцията за държавни вземания движими и недвижими вещи.
    Искам да изразя съжаление, че може би отговорът ми на зададения от Вас въпрос не е съвсем пълен, но трябва да се има предвид, че исканата от Вас информация представлява служебна тайна по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс във връзка с § 1 от Допълнителната разпоредба на същия кодекс, а нейното разкриване се извършва по реда и при условията, уредени в чл. 12, ал. 2 до 5 от кодекса. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Калинов, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, аз добре разбирам, че това, което искам да ми отговорите в питането, се съдържа именно в разпоредбите на Данъчно-процесуалния кодекс като квалифицирана информация за служебно ползване, но все пак въпросът ми не е формален и не е свързан толкова с числата, които ги има, или пък ако щете за процедурите. Колкото е политически, бих желал в тази светлина да ми отговорите дали предвиждате действия, които в крайна сметка да способстват да бъде облекчена процедурата, да не се пристъпва веднага към разпродаването на техниката и пр., защото ситуацията със селското ни стопанство е драматична. В момента засетите площи са 30 процента от това, което трябва да засеем. И ако така върви раздаването и разпродажбата на техника, както Ви казах – Вашият служител да върви с оценителя, с този, който ще купи съответната техника, Вие разбирате, че цели райони няма да имат с какво да извършват селскостопанската си дейност. Остават пустеещи земи, остава несвършена работа.
    От тези съображения аз Ви задавам въпроса: какви действия бихте предприели и с Министерството на земеделието и горите, ако щете – да промените закона в частта да се търсят възможности да бъде отчетена спецификата на селското стопанство, така че да не се пристъпва към най-драстичното, а максимално да бъде използвана и развита тази процедура, която я има (има я и сега в кодекса, но тя не е достатъчно според мен услужлива към селскостопанските производители), за да може да има ефект всичко това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин Велчев, да отговорите на допълнителните въпроси.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Калинов, по мое мнение процедурата за установяване и събиране на държавните вземания съдържа в себе си достатъчно време и възможности за други действия, преди принудителното събиране и изпълнение на тези държавни вземания от публичния изпълнител. Така например, когато се установи данъчно задължение от органите на Главната данъчна дирекция, има достатъчно възможности и достатъчно време или за доказване на невъзможността да се покрият тези задължения, при които може да се стигне до отсрочване или разсрочване на вземанията, или да се предприемат действия за привличане на допълнително финансиране от банки и други кредитори, когато е ясно, че съответният производител има шанс да оцелее на пазара.
    Не съм съгласен с констатациите, които, трябва да призная – не изразихте директно, но се създаде впечатление, че държавата не прави нищо за земеделските производители. Не трябва да забравяме, че те са единствените участници в икономиката, които са освободени от данък печалба и някои други данъци, тоест като цяло те са поставени в по-привилегировано отношение от неземеделските производители. Не трябва да забравяме и стъпките, които понякога прави държавата. Например тази година със създаването на резервния фонд за изкупуване на зърно – 32 млн. лв.
    От друга страна, не бих се съгласил с някакво привилегировано отношение към които и да било длъжници на бюджета, защото не трябва да забравяме и дисциплиниращия ефект на всички действия по събиране на държавните вземания, включително и на принудителното изпълнение. Били сме свидетели много пъти в миналото, когато държавата не се отнася с достатъчната сериозност към това свое право и задължение с цел да защити интересите на данъкоплатците, то финансовата и данъчната дисциплина неизменно спадат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Калинов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Господин министър, аз най-малко мога да очаквам от един финансов министър и още повече от Вас, че Вие няма да искате да има сериозна финансова дисциплина, че няма да искате спазването на закона, че няма да създадете предпоставки и условия да има равнопоставеност пред този закон и т. н.
    Големият проблем е в следното: селскостопанското производство има своята специфика и ние всички се мъчим да го отчетем. Има хиляди производители на селскостопанска продукция, но не всички имат необходимия ресурс и възможности да осигурят производството си и пр., в резултат на което пристъпват към различни действия, за да си осигурят тези средства. Ако има задължения към НОИ и към бюджета, знаете, че той не може да разчита на нищо от програмите, които подпомагат селскостопанското производство или той влиза в режима на ликвидация. Нито може да участва във Фонд "Земеделие", нито по предприсъединителните програми и т. н. А производството изисква залагане, сеитби, продукцията да се гледа цяла година, да се внасят торове и т. н., а продукцията се получава след 6 – 7 месеца. Не искам да се връщам към тези неща, които сме учили още в началото на икономиката.
    Аз ви моля да прецените дали не е възможно в крайна сметка не да има привилегировани условия, но да се отчете спецификата на селскостопанското производство. В крайна сметка вие имате 3,7 млрд. лв. задължения към държавата, а селскостопанските производители имат задължения 37 млн. лв. Това е само един процент спрямо другите задължения.
    Казах в началото към колко предприятия сте подходили с нужното държавническо разбиране, защото те са важни за икономиката, и сте извършили опростяване на десетки милиони левове задължения. Аз не ви моля да направите това, но да търсите механизъм, с който да създадете условия селскостопанското производство да излезе от колапса, в който се намира. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
    С това приключихме с питанията към министър Велчев.
    Преминаваме с актуални въпроси към министър Пламен Петров.
    Давам думата на Елка Анастасова да зададе своя актуален въпрос относно политиката на правителството по отношение на транспортните коридори, минаващи през България.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаеми господин министър, причината за моя въпрос, както не е трудно да се досетите, е почти патовото положение, в което се намира работата по транспортните коридори, минаващи през България.
    Както е известно, страната ни е на кръстопът между два континента - Европа и Азия. В наши ръце, в ръцете на политиците и управлението е да съумеем да извлечем максимална полза от това местоположение, от което зависи и по-нататъшното развитие на страната ни. Позицията ни на Балканския полуостров е стратегическа, а ние все още сме своеобразен остров на Балканския полуостров. През България минават пет коридора, но поради една или друга политическа конюнктура работата по тях върви някак на подскоци – ту потръгва, ту спира.
    Ако вземем като пример коридор № 8, който минава през моя избирателен район и е изключително важен за неговото съживяване, официалните разговори за неговото изграждане са започнали преди 11 години, още в 1991 г. с подписването на протокола-меморандум от тримата министри на транспорта на България, Македония и Албания в София. Още тогава България бе определена с този документ като общ координатор на проекта.
    Конкретното строителство по коридора започна в 1993 г., а в 1994 г. коридор № 8 е вписан в списъка на европейските коридори. Строителството е стигнало донякъде, хвърлени са милиони и докато експертите са си вършили работата добре и с желание, то, както се оказа, политиците невинаги са били на същото равнище. Изграждането на коридора е стопирано, върви все по-трудно. Разбира се, вече има някакъв светъл лъч, което не можем да не отчетем. На 9 септември тази година в Бали Вие подписахте меморандум с останалите транспортни министри от страните, свързани с коридора, и всички вие поехте своите ангажименти. Тоест, може да се каже, че вече има някакво политическо раздвижване. Въпросът е дали то ще се запази и дали ще тласне действително всички страни към някакъв напредък в по-нататъшното изграждане и развитие на коридора, който е инструмент за ускоряване икономическото развитие на страните в региона, активиране на търговските операции, привличане на инвестиции и т.н., както и на всички останали коридори.
    Това забавяне във времето по изграждането на транспортните ни коридори е забавило сериозно и развитието в региона. И за да се избегнат занапред подобни застои, от които губи не само България, но и другите страни, през които минават те, моят въпрос е: има ли България ясна стратегия и концепция за развитието на транспортните коридори? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Петров.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова! Географското положение на България определя особената значимост на интеграцията на нашата транспортна мрежа в тази на общоевропейската, както и цялостното икономическо развитие на страната. През България минават пет от общо 10-те европейски транспортни коридора и това са коридор № 4, № 7, № 8, № 9 и № 10.
    В последните години Европейската комисия обяви план за развитие, който включва изграждането на единна континентална транспортна мрежа. Съгласно него общоевропейската транспортна мрежа ще покрива и страните от Централна Източна Европа.
    Проявява се голям интерес към изграждането и доизграждането на европейската мрежа и към страни в Близкия Изток и Северна Африка. Разбира се, България е една от най-заинтересованите страни това да се случи.
    Осъществяването на основната цел за България външнополитически - Европейският съюз и НАТО, както и другите евроатлантически структури - също определя необходимостта от национална транспортна система, която съответства по качество на европейската. Преимуществата на географското ни разположение налагат българското правителство да изпълни редица проекти, разположени по трасетата на петте ни общоевропейски транспортни коридори. Бяха изработени бизнес- и генерални планове, предварителни и прединвестиционни проучвания, финансови схеми за строителство и други за всички най-важни инфраструктурни проекти в страната, включително железопътна инфраструктура, пътища, морски и речни пристанища и летища.
    Министерството на транспорта и съобщенията разработи и изпълнява програма за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2005 г., в която се планира изграждането на най-важните проекти по трасетата на общоевропейските транспортни коридори. Вече е започнало изпълнението на най-приоритетните проекти. Това са, както добре знаете, летище София със своите два лота, изграждането на нов комбиниран пътен и железопътен мост на река Дунав, реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград, строителството на зимовник за презимуване на 39 речни кораба, плаващи по река Дунав, рехабилитация, реконструкция и модернизация на пристанище Лом, строителство на нов вълнолом и терминал за насипни товари в пристанище Бургас.
    Реализацията на транспортните инфраструктурни проекти по трасетата на общоевропейските транспортни коридори на територията на България ще осигури достигането на необходимото европейско равнище и европейските стандарти на услуги в областта на транспорта; ще гарантира хармоничното развитие на инфраструктурата за всички видове транспорт, като в същото време ще поддържа и пазарни принципи и ще поощрява конкуренцията при удовлетворяване на конкретните транспортни нужди. Това важи с особена сила за онези проекти със структуроопределяща значимост, които по принцип сега се плащат от държавата – такива като железници и пътища, или имат много важно национално и регионално значение – такива като Дунав-мост, летище София и т.н. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Госпожо Анастасова, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин министър. Това, което казахте, е много хубаво, но аз се боя, че не разбрах има ли изработена стратегия специално за изграждането на тези транспорти коридори. Ясно е, че без политическата воля не само на българското правителство, но и тази на нашите съседи трудно бихме могли да доведем докрай вече започнатото. Според експертите коридорите са реалност, но работата по тях не върви, някой я спъва.
    По пътя ни към Европейския съюз петте транспортни коридора, минаващи през България, са повече от жизненоважни за по-нататъшното развитие на страната ни. Затова ние повече от всеки друг сме заинтересовани от тяхната реализация и пускане час по-скоро. А без ясна стратегия и концепция за развитието на транспортните коридори не бихме могли да отстояваме сериозни позиции по тяхното изграждане. И оттук, струва ми се, една от важните приоритетни задачи трябва да бъде изработването на тази стратегия в най-кратки срокове и то така, че тя да гарантира независимостта на работата по изграждането на коридорите от политическото статукво. Защото транспортните коридори биха позволили наистина, както казват и специалистите, Европа да влезе при нас по-бързо и ние, респективно Вие, сме длъжни да ускорим този процес, който да съживи икономиката, комуникациите, търговията на България и ще съдейства за цялостното развитие на страната.
    Ще очакваме от Вас като министър на транспорта и съобщенията, както и от цялото българско правителство, да употребите цялата политическа воля, която е необходима за най-бързото довършване на транспортните коридори, което ние, като народни представители, ще следим изкъсо и няма да Ви дадем мира, докато не се убедим, че действително нещата вървят в посоката, в която, надявам се, всички желаем. Разбира се, в този процес ние сме готови да Ви съдействаме и да Ви помагаме, с каквото е необходимо, защото мисля, че сме от едната страна на барикадата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте, с което ще приключим парламентарния контрол за днес, поради изтичане на времето.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Има още два въпроса. Дали е възможно да удължим времето?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има два въпроса, но няма време. Бих подложил на гласуване едно такова процедурно предложение от народни представители, ако осигурят кворум за гласуване.
    РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Е, сега, ние ще Ви осигуряваме!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Единствената възможност е да спра часовника, но да не се развали.
    Има ли възражения да приключим с още два въпроса към министър Петров? Няма.
    Заповядайте, само че ще бъдете експедитивен.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Много експедитивно, отговарям веднага.
    Мисля, че на този етап не е необходимо съдействието, за което говорихте, тъй като, ако не сте запознати, транспортната стратегия е създадена, тя дори е представена и на ИСПА и е одобрена от ИСПА. Би следвало да се запознаете, преди да правите заключения. И двата документа съм ги донесъл тук, бихте могли да се запознаете с тях, да ги потърсите предварително, вместо да правим такива заключения.
    Имаше изказване, че транспортната стратегия била в патово положение. Не знам Вашата дефиниция на “патово положение”, но никога в България преди последната година не се е работило по проекти за 1 млрд. евро. Всички тези проекти са в движение. И това не включва сумите, които ще бъдат инвестирани в пристанища и летища, които тепърва започват, където също е направена една огромна подготовка, която ще ни даде възможност да получим много значителни инвестиции и там.
    По отношение на коридор № 8, ако не сте запознати, меморандумът за разбирателство всъщност дава възможност за започване на инвестиции по този коридор. Преди това той на практика не е съществувал и липсата на този меморандум беше пречка да се осъществят инвестиции по протежението на коридор № 8. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Давам думата на народния представител Владимир Джаферов относно просрочено плащане на обезщетения на освободени от кадрова служба 180 военнослужещи.
    Имате думата, господин Джаферов.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощите и далекосъобщенията в държавно предприятие договорите на кадровите военнослужещи във Войските на Министерството на транспорта са прекратени след изтичане на шестмесечното им предизвестие. 180 от тях, освободени от кадрова военна служба на 29 юли 2002 г., до този момент, тоест повече от сто дни, не са получили полагащите им се съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България обезщетения.
    Нормативно определеният срок съгласно Наредбата за видовите плащания за поделенията на бюджетна издръжка в системата на Министерството на отбраната – чл. 15, ал. 1, т. 2б, е до 45 дни от освобождаването от кадрова военна служба. На основание чл. 250, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили кадровите военнослужещи получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения и доволствия в определен срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Много от потърпевшите вече подават нотариални покани и завеждат съдебни искове съгласно цитираните нормативни актове. Същевременно на мястото на освободените, доказали се с годините професионалисти в областта на ремонта и строителството на железни пътища, са назначени външни хора, чието основно преимущество е, че са близки и роднини на ръководството на Държавното предприятие “Транспортно строително възстановяване”.
    И още нещо. На кадровите военнослужещи, останали на работа в предприятието, са изплатени както шестмесечните предизвестия, така и работните заплати за същия период. Това е законно, въпросът е дали е морално едните да получават и обезщетения, и заплати, когато безработните не получават дори своите обезщетения.
    В заявката за бюджет 2002 г. са заявени финансови средства за 750 кадрови военнослужещи по 22 работни заплати плюс съответните данъци върху тях със съответна брутна заплата 631,40 лв., съгласно Постановление на Министерския съвет № 88 от 2001 г. в размер на 10 млн. 433 хил. 990 лв. Държавното предприятие “Транспортно строително възстановяване” има утвърден бюджет за 11 млн. 100 хил. лв. Финансовите средства са изразходвани, а обезщетенията, залегнали в бюджета, не са изплатени. Не е ли уместно компетентните органи като Сметната палата, а защо не и други, да разберат как са изразходвани получените от държавното предприятие бюджетни финансови средства? Обидно е български офицери да се принудят да съдят своята държава заради безхаберието на държавни ръководители.
    Ако оставим настрана въпроса, породен от въпроса, питам: кои са причините и отговорните лица за противозаконното закъсняло плащане на обезщетението на споменатите 180 български офицери и сержанти и в крайна сметка кога ще бъдат изплатени? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Джаферов.
    Имате думата, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Джаферов! С чл. 23 на Постановление на Министерския съвет от 4 януари 2002 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2002 г. на Държавното предприятие “Транспортно строителство и възстановяване” е утвърдена субсидия в размер на 11 млн. 100 хил. лв. Субсидията се разпределя по следния начин: 2 млн. 848 хил. лв. са за публични задачи и 8 млн. 252 хил. лв. са за заплати, обезщетения и издръжка на кадрови военнослужещи. Утвърдената субсидия не е достатъчна за окончателното изплащане на задълженията към кадровите военнослужещи.
    Задълженията се увеличиха и в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 150 от 19 юли 2002 г., с което се внесе допълнение в Постановление на Министерския съвет № 60 от 2002 г. относно възнагражденията на кадровите военнослужещи, назначени по специалния щат на министъра на транспорта и съобщенията. С Писмо № 04-09-06-323 от 18 септември 2002 г. до министъра на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията предложи да се направи изменение на чл. 23 от Постановление на Министерския съвет № 1, като субсидията се завиши с 3 млн. 132 хил. лв. С Писмо № 03-00-08-90 от 1 ноември 2002 г. Министерството на финансите е внесло предложение в Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет № 1 от 2002 г. за включване в дневния ред. Същото е включено и прието на заседание на Министерския съвет вчера, 7 ноември 2002 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Джаферов, имате думата, за да изразите отношението си към отговора.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор, защото в края на краищата аз не получих ясен отговор ще бъдат ли изплатени тези обезщетения или няма да бъдат изплатени до края на годината. Аз съм сигурен, че хората ще получат положително развитие на съдебните дела, които са завели, и ще ги спечелят. В края на краищата тези хора все някой ден ще получат тези обезщетения, но те ще бъдат много по-големи, защото върху тях за този период ще бъдат начислени и съответни лихви. Това от една страна.
    От друга страна, не мога да бъда доволен, защото аз зададох въпроса така: дали е морално тези, които са останали на работа, да получат своите обезщетения и да продължават да получават заплати, а тези, които са останали без работа, съкратени са и са били освободени от Транспортните войски, да не получат нито обезщетение, нито заплата. Те са на борсата, в момента са безработни.
    И аз мисля, че ръководството на предприятието “Транспортно строително възстановяване” е процедирало абсолютно неправилно. Според мен министърът трябва да упражни съответни санкции върху тях. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Джаферов, разбира се, служителите имат всички права да предявят своите искания в съда. В рамките на средствата, с които разполага предприятието “Транспортно строителство и възстановяване”, се полагат всички усилия тези суми да се изплатят в най-кратки срокове. Съобщих, че сумата, която е необходима, е решено да се преведе . Оттам нататък е тяхно право да поставят всякакви искове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към последния актуален въпрос за днес, зададен от народния представител Стойчо Кацаров, относно предстоящата промяна на Наредба № 31. Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! При мен в приемната в Дупница в понеделник пристигна делегация от Регионалния съюз на преподавателите по авто-мото подготовка, Дупница, обезпокоени от научената от тях информация, че министерството подготвя промяна в Наредба № 31, с която промяна в Дупница вече няма да могат да се провеждат практически изпити за получаване на шофьорска книжка. Това е причината да задам този въпрос на Вас: наистина ли министерството подготвя такава промяна и, ако да, какви са аргументите за това. Защото това решение, ако има такова решение, според мене е напълно погрешно.
    Ще се опитам да дам няколко съвсем елементарни аргумента. На първо място, там винаги се е провеждал такъв изпит. Самият аз съм си взел шофьорската книжка и съм положил изпит преди повече от 20 години именно в Дупница. На второ място, там има цялата необходима инфраструктура, за да бъдат полагани такива практически изпити. И на трето място, идват проблемите, които това би създало не само на преподавателите, а и на хората, които се явяват на изпит за шофьорска книжка. Става дума за 200 души месечно. Към тях трябва да прибавим и това, че там има две училища – едно средно автотранспортно училище и механотехникум, които също подготвят шофьори. Значи всички тези хора ще трябва да пътуват до някой областен град след това, за да полагат изпит. Проблемът е, че не само ще пътуват, за да положат изпит, а ще трябва да пътуват и една седмица преди това, за да пошофират малко, да опознаят транспортната обстановка. Те не могат да се явят ей-така на изпит в град, на който нито знаят улиците, нито познават пътната обстановка. И оттук идват редица проблеми от това, че това са хора, които работодателят трябва да освободи, които трябва да си вземат отпуска, за да си вземат книжка и т.н. Цяла поредица от проблеми, които би създало едно подобно решение с една промяна на Наредба 31.
    Затова моят въпрос към Вас е: предвиждате ли такава промяна и, ако да, моля да изложите мотивите за това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кацаров.
    Имате думата, господин Петров.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! На основание разпоредба на чл. 152, т. 4 от Закона за движението по пътищата министърът на транспорта и съобщенията е издал Наредба 31 за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за определено моторно превозно средство. Впоследствие чрез Директива 56 от 2000 г. на Европейската комисия за водачите и свидетелствата за управление на моторни превозни средства се налага въвеждането на нови изисквания към кандидатите за придобиване на правоспособност, към обучаващите фирми и към самото провеждане на изпитите. Във връзка с изискванията за хармонизация на националното законодателство с европейското право към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е сформирана работна група, която трябва да подготви новите нормативни актове, включително и наредба за условията и реда за провеждане на изпити и за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.
    В процеса на подготовка на новата наредба пред работната група стои за решаване и следният въпрос: трябва ли и в кои градове извън областните центрове да се провежда практическата част на изпита за придобиване на правоспособност за управление на превозно средство? В действащата към момента Наредба 31 такава възможност е дадена за градовете Дупница и Казанлък, което поставя в неравностойно положение други подобни градове в страната. Тъй като провеждането на изпитите в различни градове освен областните е свързано и с много пътуване на изпитните екипи от областните центрове, това ще повлияе на организацията, качеството и контрола на провеждането им, на този етап преобладава мнението, че е по-правилно изпитите да се провеждат само в областните центрове, като се избегне привилегироването на някои градове. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Кацаров, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаеми господин министър, очаквах друг отговор от Вас. Очаквах от Вас разумен отговор. Ами защо не направите изпитите да се държат само в София? Хайде да го направим само в София, да се преселим всички в София и да си решим всички проблеми. Това е логиката. Аз твърдя обратното, направете друго, определете и други градове, където могат да се държат изпити. Нали в края на краищата затова избираме правителство – да бъде полезно на хората, да решава проблемите на хората, а не да им ги създава. Защо ще накарате 3000 души да пътуват по една седмица? Обратният е правилният подход. Не мога да приема никакви аргументи от рода на европейски директиви, свикнахме всички да се оправдаваме с тези европейски директиви. Никъде подобно нещо не е казано – че трябва да се провеждат изпити само в областните градове. Хубава работа! Утре ще сменим областните градове, ще ги направим девет, хайде – всички в тези девет! Затова ви казвам да го направите само в София да се държи изпитът и да се свърши всичко. Само София и точка! Другите места не съществуват, като че на другите места не живеят хора! Обяснете ми как по една седмица 3000 души от Дупница ще трябва да пътуват, а не е само Дупница, защото регионът има още шест общини, населението е общо 100 000 души. И те ходят там, защото там им е удобно, а сега трябва да пътуват по 70-80 км и трябва да ходят там да карат по една седмица. Вие ми казвате, че сега преобладава това мнение. Ами наложете другото мнение, казвам ви, това е правилното мнение. Не само Дупница и Казанлък, включете и Сандански, включете Петрич, Гоце Делчев. Това са достатъчно големи градове, които разполагат с необходимата инфраструктура.
    Какъв аргумент е това, че комисията имала разходи? Ами хората нямат ли разходи? Те са много повече. Ако комисията е двама души, тук става въпрос за 3000 души. Нали тези разходи са пак наши, на хората.
    Изключително недоволен съм от отговора. Моля Ви, вземете си бележка докато е време, направете го както трябва, защото следващата ни среща ще е на главен път Е-79.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    За реплика – министър Петров.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Оценявам ентусиазма Ви за среща на Е-79, често минавам оттам. Но не разбирам с какво Дупница и Казанлък би следвало да са единствените привилегировани центрове извън областните центрове. С какво например Димитровград и Ботевград са по-лоши?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Направете и Димитровград, направете и други!
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Но възниква въпросът с какви средства да се платят тези разходи. Но така или иначе, следването на Европейските директиви не е приумица. Ако за Вас то е приумица, мисля, че трябва да се информирате за външнополитическите цели на страната. Благодаря.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): За всичко започнахме да се оправдаваме с Европейските директиви!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Следващото заседание на Народното събрание ще бъде извънредно и ще се проведе на 12 ноември, вторник, от 14,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)




    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Наим Наим

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания