Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА И ТРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 11 март 2004 г.
Открито в 9,02 ч.


11/03/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): В залата са регистрирани 201 народни представители, откривам днешното пленарно заседание.

    Уважаеми госпожи и господа народни представители, на дневен ред е:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Вносители - Сергей Станишев и група народни представители.
    Господин Валери Цеков, заповядайте за процедурно предложение.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение дебатите по проекторешението, внесено от Коалиция за България, да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Има процедурно предложение за пряко излъчване на дебатите.
    Има ли противно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното предложение за пряко излъчване.
    Гласували 170 народни представители: за 169, против няма, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Моля да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, разпределям времето за дискусия, както следва: Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – 52 минути; Парламентарната група на Коалиция за България – 39 минути; всички останали парламентарни групи – на ОДС, ДПС, СДС, Народен съюз, Новото време и независимите депутати – по 30 минути. Знаете, че по правилник е възможно удължение на това определено време с до една трета.
    Бих бил благодарен, ако от ръководствата на парламентарните групи ми бъде представен списък на говорителите, за да мога да организирам по-лесно дискусията.
    Искам да помоля вносителите да представят проекта за решение и мотивите към него.
    Заповядайте, господин Станишев, от името на вносителите. Разполагате с 10 минути.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин министър-председател!
    Преди две години, на 11 април 2002 г., поисках среща с Вас. Поисках я, за да изразя тревогата на българската левица от това, че Вашето правителство работи без приоритети, че се прилагат частични мерки, че кипи труд на парче. Не отричам, че ме слушахте с внимание. Сам казахте тогава, че Ви било много интересно. Моята цел обаче, уважаеми господин премиер, не беше просто да си поговорим приятно и да убием малко време във взаимни комплименти. Предложих Ви конкретно и аргументирано да бъдат положени усилия от страна на правителството за изработване на държавна стратегия в сферата на икономическата политика, здравеопазването, образованието, демографията. Чак две години по-късно, в навечерието на днешното парламентарно обсъждане на вота, внесен от Коалиция за България, Вие сякаш се събудихте и ненадейно заявихте в обръщение към нацията по повод 3 март, че превръщането на България в социална държава бил Ваш "личен стремеж".
    С дълбоко съжаление, господин министър-председател, съм длъжен да Ви коригирам. Работата за превръщането на България в социална държава не може да бъде просто Ваш личен стремеж. Това е Ваше главно задължение, което произтича пряко от Конституцията на Република България, в която се заклехте пред всички нас, пред целия народ.
    В мотивите за вота левицата само обобщи картината на това, което вижда и чува, което се споделя от повечето български граждани. Затова твърдим, че този вот и дискусията по него е тест за целия парламент, за всеки един народен представител. Който премълчи или изкриви дебата, губи моралната битка. И прикриването на правителството с външните приоритети не може да подмени истинските проблеми. Още повече, че на НАТО и Европейския съюз не им трябва общество, в което хората ежедневно се сблъскват с безразличието и безотговорността на държавата.
    След малко акустиката в тази зала ще бъде задушена с доводи и числа в опит да бъде опровергана Коалиция за България. Министрите Ви са впрегнати да сипят тук факти и статистически показатели, че нещата се развиват повече от успешно, да рецитират като послушни ученици Ваши цитати за положените основи, върху които се градят параметрите на съвременната европейска социална държава.
    Защо ли тези жизнерадостни клишета вече не хващат никого за сърцето? Защо хората оценяват все по-зле живота си и губят вяра в утрешния ден? В живота има и друга статистика – онази, която се прави не от правителството и международните институции, а от самите хора.
    Да говорим с факти. Член 52 от Конституцията на Републиката гласи: "Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинските услуги". Каква е действителността? Близо 300 000 граждани са неосигурени. Над 1 млн. 300 хил. са с повече от три неплатени вноски. Повече от шест месеца продължава неяснотата с тяхното законово положение. Сигурни ли сте, господин премиер, че този проблем може да бъде решен само с разсрочване на плащанията на вноските им? Не, разбира се. По-лошото е, че това безсилие и управленска немощ струи от сбърканите действия и идеи в кавички на чиновниците под Вас.
    И досега няма стратегия за преструктуриране на лечебните заведения и гаранция за запазване на тяхната дейност. Липсата на ясна методика за финансиране на болниците създава неравнопоставеност между тях и неравнопоставеност на самите граждани в зависимост от местоживеенето им.
    Как се нарича на нормален човешки език циничното нежелание да се носи отговорност за това, че българските граждани са дискриминирани по местоживеене? Новото финансиране неминуемо води до масови фалити на десетки общински болници. А може би именно това е целта с оглед на тяхната бъдеща приватизация? Както казват кметовете, "единственият резултат от здравната реформа за малките и средните общини е това, че вече разширяваме територията на гробищата, които са препълнени!"



    Вече пета година Националната здравноосигурителна каса няма информационна система, дори няма задание за такава. Тук е изворът на огромния преразход на средства за лекарства, въпреки намаляването броя на видовете лекарства и процента на сумите, които Касата възстановява. Гражданите не знаят какво се случва с парите от здравните им вноски. Постоянните законови, структурни, лични, персонални промени в Здравната каса, които видимо обслужват лобистки интереси, задълбочават хаоса. Липсата на действен контрол доведе до това, че отчетът на Касата за 2002 г. не е заверен от Сметната палата.
    Член 53 от Конституцията казва императивно: Всеки има право на образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително, основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно. Каква е действителността? Според официални данни всяка година 9% от всички ученици отпадат след началния и среден курс. Само една пета достигат до средно образование. За трите години управление на НДСВ процентът на неграмотността се е увеличил с 2 процента, а броят на неграмотните млади хора е достигнал 10%. Очевидно се провежда последователна политика за създаване на две паралелни системи в образованието. Едното: качествено, частно – за богатите и другата система: държавна, неефективна – за бедните семейства. Тази линия намира израз и в закриването на училища в отдалечените райони, без да се предлага реална алтернатива.
    Правителството свива бездушно рамене пред жестокия факт, че тази година всеки втори родител не е бил в състояние да осигури учебници за децата си. Сред ромите този процент е 80. Учебният процес все повече се изпразва от съдържание. Задължителното изучаване на най-важните предмети – език, история, естествени науки, се е свело на половина. Тези, които кандидатстват във висшите училища, масово са с ужасяващи празнини в своята подготовка. Едва сега на третата година Министерството на образованието и науката роди проект за стратегия за развитие на средното образование, но тя дори не може да стартира в рамките на този мандат, да не говорим за нейното качество.
    Къде ви е отговорното отношение към развитието на нацията, господин премиер? С какво Ви помага заклинателното повтаряне колко са талантливи децата, колко голяма е победата им на математическата олимпиада в Токио? Това е тяхна победа, не благодарение, а въпреки властта. Да, България разполага с 20 000 специалисти – висшисти в областта на високите технологии. Но какво прави сегашното българско управление да мотивира тяхното оставане в страната? Продължавам нататък.
    Жената-майка се ползва от особената закрила на държавата и това е буквален и задължителен текст от българската Конституция. Каква е действителността? През 2004 г. управляващото мнозинство месеци наред не е в състояние да въведе законодателна яснота и ред в изплащането на еднократните помощи при раждане. Колко майки искат днес от парламентарната трибуна да чуят с подробности каква административна голгота преживяват, за да получат своите невероятни 18 лв. на месец за дете. Може би на Вас би било интересно и любопитно да изслушате този разказ, но за разлика от Вас и Вашите чиновници, тези майки крачка по крачка вървят по тази голгота. В състояние ли сте Вие или министър Христова да кажете днес достоверната бройка на отказалите се от детските помощи, от това подаяние само заради бумащината, на която ги обрекохте?
    Демографската действителност в България също е тъжна. Раждаемостта намалява, а смъртността се увеличава. Това е европейско състояние, но при нас цифрите са стряскащи, драстични. Всяка година умират 130 000 души, а се раждат едва 66 000. Това означава, че ежегодно от територията на страната изчезва по един град с мащабите на Благоевград или Велико Търново. Детската смъртност е рекордна – над 15 на 1000, докато в Европа е 6-7 на 1000. Биха могли да се посочат още много и много примери в тази област.
    Аз питам: какво прави правителството в тази област? Ясно е, че няма и идея за демографска политика. Но отговорът е само един: това вече е безотговорност.
    Член 48 от Конституцията също задължава българското правителство. Гражданите имат право на труд, държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата създава условия за осъществяване правото на труд на лица с физически и психически увреждания. Каква е действителността? Огромни мъки изпитват хората, за да решат своите проблеми, за да отстоят своето право за равноправна интеграция в живота, въпреки уврежданията, които имат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето, господин Станишев. Ще Ви помоля.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Накрая, с което ще приключа, господин министър-председател, вече не е текст от Конституцията. За мен нямаше нищо по-болезнено от вика за помощ на стотиците съотечественици, намиращи се на границата на човешкото съществуване. Над всичко стои мъката и нарастващият гняв на много хора. Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейски стандарти повечето хора живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство. Десетки хиляди наши дъщери и синове напускат България, прокудени от безперспективността, че почти половината българи заявяват, че няма за кого и защо да гласуват.
    “Необходими са незабавни промени на политическата система и нейния морал. Трябва почтеност, почтеност във всичко. Дошло е съдбовно време за България.” Това са Ваши думи от април 2001 г. Каква е действителността?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, пресрочихте времето.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Сега, като преди три години, тя е същата, с една разлика – илюзиите се изпариха. (Реплики от блока на НДСВ.) Вашето правителство няма доверие. Днешната действителност е единствената причина то да си ходи. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
    Нека все пак да спазваме правилата. Вносителят разполага с 10 минути, след това парламентарната група разполага с времето, което обявих. Така че нека все пак да ги спазваме, по възможност, по-точно.
    Господин Илчев от името на Парламентарната група НДСВ.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Днес, както се видя от регистрационното табло, над 200 народни представители от Тридесет и деветото Народно събрание ще обсъждаме в продължение на дълги часове социалната политика на българското правителство, която Социалистическата партия и сателитните й формирования определят като безотговорна. Каква новина! След близо двумесечен тематичен гърч БСП направи своя тематичен избор. (Смях от мнозинството.) Политическата сила, разкъсвала десетилетия социалната тъкан на обществото, поставила в основите на българския дом една радикална утопия, преподреждала нелогично и насилствено социалните пластове, днес иска да завържем разговор за социалното. Правоприемниците на тези, които скриха от българите, че в първия ден на демокрацията ще се събудят без пенсионни фондове, но със солиден външен дълг, без пазарна икономика, но с новоизлюпени банкери, с една армия от жени, работещи отдавна в тежките и дори в отровните производства и сред вече вилнееща демографска криза още от 70-те години, днес искат да обгрижат всички нас. Да дадат на бедните пари, на бездомните - покрив и на неуките – образование.

    Те казват, че държат ключа от вратата към благополучието, че те са по-чувствителни от всички останали, по-състрадателни, по-справедливи, че са по-мъдри, по-отговорни. Сега искат да им повярваме, а утре да им дадем мандат, за да го докажат. Преди няколко години тази пиеса беше играна и завърши с фиаско, слава Богу, преди последното действие.
    През последвалия антракт почти същите актьори трескаво шиха нови костюми, наизустяваха реплики, включително и на английски, търчаха припряно по сцената, за да направят впечатление. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    Те вече са готови. Ще играят изразително, включително и днес. Ще играят ва банк на включени камери, на включени прожектори. Ще ни докажат след малко, че сме в седмия кръг на ада и че има път към белия свят, но само по въженцето, което те ще ни подадат. Ще чуем цифри след малко, според които вече ни няма, и ще чуем твърдения на границата на абсурда. Но къде, колеги, лявомислещите от обществата в преход не са фабрикували абсурдни тези в изобилие?
    Само преди няколко месеца българските социалисти хвърлиха подобна бомба: “Регионите – локомотив!”. Регионите като локомотив ще изтеглят България към прогреса. Тази зашеметяваща доктрина беше огласена от Бузлуджа и затова се чу надалеч, но и много сконфузено заглъхна. Оказа се, че идеята е, любима дума на господин Станишев, “клише” – клише от 50-те години на миналия век, а констатацията за това, че идеята е клише направи автора на иначе пространна и сериозна разработка по същия въпрос – за регионите.
    “Не знам – казва той в авторитетен всекидневник на 11 август – защо е пуснало толкова дълбоки корени това клише в мисленето на БСП. Като модерна партия тя трябва да е способна да се раздели навреме с всичко, което противоречи на научната логика”.
    Дали не става дума за неволно преиграване по време на плагиатство или за обикновена конгресна превъзбуда тогава – в горещите дни на август, миналата година? Не, за жалост. И днес БСП продължава да стои в плен на собствени имагинерни представи, да допуска, че между икономическа модернизация, инвестиционна политика, свободен пазар, реално създадено обществено благо и социална политика има връзки, но не преки и императивни. И днес лявото мислене се фиксира само върху социалното, според своето примитивно разбиране за социалното като раздаване, снабдяване, разпределение. Този рефлекс на левите е толкова опасен, колкото е стар. Той сработва ту като “Мир - на войниците!”, “Хляб - на работниците!”, “Земя - на селяните!”, ту като “Във всеки селски двор – доменна пещ!” (смях и ръкопляскания в НДСВ), ту като познатия до болка лозунг от една източна социалистическа империя: “Да изтребим милион врабчета - да спасим реколтата!”. (Смях и ръкопляскания в НДСВ.)
    Тези илюстрации, колеги, признавам, са умишлено драстични. Разбира се, че БСП панически напуска битите от историята теории. Разбира се, че е така, но докато трае тази мъчителна раздяла с митовете и утопиите тя едва ли може да намери място сред субектите на българския европроект.
    Вгледайте се още веднъж в писаните мотиви на този вот. Те са несъстоятелни и това след малко ще започне да се доказва от повечето оратори. Вгледайте се обаче, уважаеми колеги, и в неписаните мотиви. Има и неписани мотиви. Неписаните мотиви съдържат намек за свръхвъзможност, заявка за скоростно и скорошно овладяване на държавното кормило и една готовност за блъфиране на едро, в национален мащаб, като че ли всеки член от групата на Коалиция за България държи една мистична тайна в джоба си за това как ще поправи нещата.
    Този вот е другото име на лявата амбиция. Той е между другото и нужният дезодорант срещу мириса на петрол! (Силен смях, ръкопляскания в НДСВ.)
    Този вот е предизборният сутрешен крос на господин Станишев и на дозина днешни критикари и утрешни министри. Той е тяхната суха тренировка – тренировката на едно олимпийско отборче, за което трябва да остане златото, а за публиката – само спомена на опорочения мач. (Оживление, ръкопляскания в НДСВ.)
    И неслучайно седмица преди днешния ден сериозните политици не спестиха сурови, но точни квалификации на действието на БСП. Те изпреварващо определиха вота като цирк, фарс и спекулация.
    И все пак да започнем дискусията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
    Искам отново да помоля председателите на парламентарните групи да бъдат така любезни да облекчат воденето на дискусията с представяне на списъци на желаещите за изказване.
    Уважаеми народни представители, би било добре да се спазва една поредност на изказванията – по големината на парламентарните групи. От тази гледна точка бих се обърнал към ОДС с молба да дадат не само списък, но да представят и оратор в момента, ако имат готовност.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС, от място): Нали поредността е по големината на парламентарните групи? Пък и първите две групи имат повече време за изказвания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай се обръщам наляво – дали Коалиция за България има желание и готовност като втора по големина парламентарна група в българския парламент след представянето на мотивите от страна на вносителя да вземе думата? Имате ли готовност? (Шум и реплики от КБ.)
    Започваме дискусията.
    Господин Благой Димитров, заповядайте. Имате думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа министри! В мотивите на вота на недоверие са изброени редица безотговорности на управлението, произтичащи от неизпълнени конституционни ангажименти на социалната държава към гражданите на България. Преди малко господин Станишев, включително цитира няколко конституционни норми, обосновавайки тези безотговорности.
    Господин Станишев, обаче начело на социалната държава стои социален президент, който проявява безотговорност към своите граждани като не изпълнява също своите конституционни ангажименти.

    Аз поставям въпрос към вносителите – доколко президентът работи с правомощията, дадени му от Конституцията за налагане на вето по отношение на закони от мнозинството и по отношение на сезиране на Конституционния съд? В най-голяма степен социалните ангажименти на президента проличават по неговото отношение към Закона за бюджета.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ, от място): Какъв президент, бе! Ти си се объркал нещо!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ето какво казва Първанов за Бюджет 2003 г., защото всички тези неща, които са заложени във вашите мотиви, директно се отнасят за Бюджет 2003 г. Първанов каза: “Икономическият растеж е устойчив и въпреки неблагоприятната международна конюнктура очакванията са този растеж да надвиши 4% през тази година. Оценките за следващата 2003 г. също са оптимистични. Кабинетът на господин Сакскобургготски съумя да удържи инфлационния натиск от началото на годината. Инфлацията и бюджетният дефицит са в рамките на предвиденото. Разбира се, аз и моят екип следим внимателно подготовката на бюджета за 2003 г., както и на другите съпътстващи данъчни и социални закони. Като цяло ние намираме, че те са симулиращи и за българската икономика, и в сферата на социалната политика.” Искам да повторя, господин Станишев, какво казва господин Първанов: “стимулиращи българската икономика и в сферата на социалната политика”. Това е оценката на социалния президент за дейността на кабинета Сакскобургготски.
    И аз се питам: в момента кои оценки са достоверни? Достоверни ли са оценките, които давате вие във вашите мотиви или суперлативите на президента Първанов по отношение на кабинета Сакскобургготски?
    Нещо повече, само преди седмица социалният президент Първанов заяви, че, цитирам: “Вотът едва ли ще свали правителството”. Явно е, че президентът е в една неловка ситуация около петролния скандал. Това обяснява защо президентът и Българската социалистическа партия играят ролята на доброто и лошото ченге. Стават ясни истинските мотиви за вота и пазарлъците между Българската социалистическа партия и Националното движение Симеон Втори около Анкетната комисия на петролния скандал също в този контекст.
    Парламентарната група на Обединените демократични сили е внесла в рамките на този парламент три вота на недоверие към кабинета Сакскобургготски и аз винаги съм гласувал против правителството. Сега отново ще гласувам срещу него, защото в политиката, уважаеми господа социалисти и колеги от мнозинството, се изисква последователност и принципно поведение. Гласувайки против правителството на Сакскобургготски, аз ще гласувам против министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, представящи Българската социалистическа партия в управлението. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПГОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Продължаваме с дебата.
    Обръщам поглед към Движението за права и свободи. Дали имате готовност, уважаеми колеги?
    Господин Хасан Адемов. Заповядайте, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри! Днес на нашето внимание е поставен за дебатиране вотът на недоверие към правителството, внесен от Коалиция за България. В името на справедливостта и коректния тон е необходимо да се отбележи, че това е демократична процедура, която се използва като инструмент за анализ, оценка и корекция на определени позиции и политики.
    Основният въпрос, който витае днес в тази зала, е защо точно темата за социалната безотговорност на правителството е в центъра на вниманието на вносителите и случайно ли е избран моментът за внасянето на този вот? Отговорът е ясен: нито темата е случайно подбрана, нито мотивите са непрецизно формулирани, нито времето за внасянето на този вот е случайно позиционирано. Да се разходиш по нежните и тънки струни на социалната чувствителност е примамливо предизвикателство, но същевременно трябва да е и осъзната отговорност.
    Предисторията на този вот ще се запомни както с няколкомесечната подготовка и опити за систематизиране на мотивите, така и с продължителните срещи с представители на гражданското общество, в което няма нищо лошо. И докато едни се опитваха да прецизират най-точните мотиви и теми, а други слушаха хората, управляващата коалиция НДСВ – ДПС се стараеше да реализира мерки, свързани с приключване на преговорния процес. Иначе всички възприемаме приоритетите на страната като основна задача.
    Седемте модула, чрез които са формулирани мотивите, издават очевидния стремеж да се атакува цялостната политика на правителството под прикритието на т.нар. социална безотговорност. Подлагат се на съмнение фундаментални въпроси на държавността като конституционните права на гражданите, както и особено чувствителни сфери като здравеопазването, образованието, пазара на труда, осигурителния модел, политиката по доходите и не на последно място – демографската политика.
    Интересна е тезата за конституционната безотговорност, изведена като фактически отказ да бъдат гарантирани правата на гражданите. Не може вносителите да пропуснат важната добавка по ред и начин, определени със закон, освен ако не четат селективно Конституцията.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Така правят.
    ХАСАН АДЕМОВ: Разглеждането на конституционните права на гражданите в популистки контекст може да означава само различни разбирания за ролята на държавата в периода преди и след присъединяването към Европейския съюз. Новата роля на държавата според нас се изразява в създаване на условия за развитие и растеж, както и в контролните й функции от гледна точка на спазването на законност, на спазването на стандарти.
    Другата философия е свързана с разглеждане на държавата като субект за преразпределение – ако може на всички, ако може някак си по равно, на принципа “Дайте да дадем!”.
    Нито едно социално министерство не може да реши само проблемите на жизнения стандарт и пазара на труда. Министерството на труда и социалната политика е инструмент за увеличаване на пригодността на работната ръка за заетост чрез различни форми на квалификация и преквалификация, както и за подпомагане на тези, които сами не могат да се справят. Не е възможно според Движението за права и свободи социалната политика да се разглежда самостоятелно, изолирано от други политики – например икономическа, инвестиционна, данъчна, митническа и други. Затова управляващото мнозинство възприе новия социален модел, като беше утвърден принципът на интегрирания подход от гледна точка както на взаимозависимост и взаимодействие, така и с основна крайна цел генериране на постоянна заетост, по-високи доходи и по-добър, променен жизнен стандарт.
    Социалната политика в комбинация с инвестиционна политика и инвестиционно мислене са основните елементи, характеризиращи едно модерно демократично общество с пазарна икономика. Най-болезнената тема от мотивите като че ли е безотговорност в политиката по доходите. В интерес на истината трябва да отбележим, че през последните 14 години на преход, включително през последните три от тях, няма ясна стратегия по отношение на политиката по доходите. Крайно време е да се дефинират конкретни цели в тази област, като например да се компенсира инфлацията и да се включат механизми на бавно и постепенно нарастване на доходите. Това беше досегашната политика. Друга цел може да бъде да доближим средните доходи на 10-те страни, които тази пролет ще бъдат приети в Европейския съюз. Задължително трябва да се разработи краткосрочна и средносрочна програма за нарастване на доходите, която да е обвързана с темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт, от една страна, и от друга – с нарастване производителността на труда при отчитане на инфлационните процеси. Останалото е печатане на пари и хиперинфлация. За съжаление този филм вече сме го гледали.
    Тук обаче възниква един много интересен въпрос – какво предлагат вносителите на вота на недоверие? Искам да чуя ясни намерения. Нека колегите от БСП да бъдат така любезни, след като имат амбицията да управляват страната, да кажат: “Ние се ангажираме с такива доходи и пенсии, ще изпълним в близко бъдеще нашите обещания”. Ако не го направят, значи нямат ясна визия, а щом нямат визия – не предлагат политика, а елементарна смяна на управляващите на принципа “стани да седна”.

    Важен е въпросът за отношението на вносителите към процесите на реформата. Социалното осигуряване е консервативна система и много често сега взети или палеативни решения имат ефект след десетки години. БСП и коалиция в Тридесет и осмото Народно събрание не подкрепиха реформите в социалната сфера. Сега остава открит въпросът как ще продължат реформата в социалното осигуряване, имат ли идея да ускорят темпоритъма на реформата, която кой знае защо някои все още възприемат като едномоментен акт. Всички промени в тази област са свързани с непопулярни мерки, а лявата политика и фразеология трудно намират общ език с реформаторското поведение. То носи неизбежни негативи. Готови ли сте, уважаеми колеги, да платите политическата цена за това?
    Независимо че реформирането на социалната сфера носи политически негативи, в Тридесет и осмото и в Тридесет и деветото Народно събрание Движението за права и свободи продължава да се придържа към политиката на реформи, защото отказът от реформи е пагубен за страната. Нещо повече, ние смятаме, че в условията на присъединяване към Европейския съюз задължително тези реформи трябва да се задълбочат и да се ускори тяхното провеждане. Другата политика – на забавянето им, на смяна на социалните модели, подмяната им с неясни такива или връщането към стари и отречени модели, е уравнение с много неизвестни и непредвидими последици.
    Много важната тема за безотговорността в областта на здравеопазването е визирана като една от основните и това в никакъв случай не може да се определи като прецедент. Нещо повече, беше характеризирана като основен щит и инструмент за провеждане на атаката в днешната дискусия. Уважаеми колеги, прекрасно съзнавам, че всички ние сме потенциални пациенти. Това е сферата, която е най-болезнена, която е най-близо до нашето ежедневие. Тук се извършва реформа, оспорвана от мнозина, отричана от някои, но очевидно необходима. Каква е същността? Какви са целите на здравноосигурителния модел? Може ли той да замени безплатното здравеопазване? Осигурява ли се достъпът на гражданите до медицинска помощ? Избраният модел на финансиране ли е най-оптималният? Трябва ли да има приватизация и каква да бъде тя? Всички тези въпроси имат своите отговори, но не всички са еднозначно възприемани.
    Движението за права и свободи поддържа реформите в областта на здравеопазването. Нееднократно сме имали принципни възражения както по отношение на забавянето им, така и по начина на тяхното провеждане. Ние имаме последователна политика още от Тридесет и осмото Народно събрание за подкрепа на реформите в тази област като безалтернативни, въпреки че сме били в опозиция. Основна за нас е тезата за оптимизиране и рационализиране на системата от гледна точка на адекватност между финансовия ресурс на входа на системата и резултата на изхода, както и за елементи на повече пазар в системата. Достъпът до нея е изключително важен, но той трябва да бъде гарантиран при коректно и адекватно участие на всички, а тези, които нямат такава възможност, да бъдат подпомагани от държавата. Солидарността е принцип на всички известни осигурителни системи и тя трябва да се утвърждава.
    Интересно е обаче да чуем каква е позицията на вносителите на вота. Важно е за нас какво мислят по въпроса за финансирането, дали то трябва да се осъществява за извършена дейност или да се финансират разкрити вече структури; какъв ще бъде процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазването в дългосрочен план; по какъв начин ще се извърши реформата в болничната помощ; какво мислите по въпроса за приватизацията на лечебните заведения. Всички тези въпроси чакат своя отговор заедно с най-важния от тях – това ли трябва да бъде моделът, около който трябва да се обединим, или предлагате друг, който тепърва ще се налага. Знаем, че вие не подкрепяте този модел още от Тридесет и осмото Народно събрание. Тогава кажете ясно какво предлагате. В противен случай неизвестните са много.
    Уважаеми госпожи и господа, управляващото мнозинство възприе новия социален модел, който се характеризира с координираност на отделните политики и преминаване от универсален тип на подпомагане, известен като раздаване помощи на калпак, към диференциран подход, ориентиран към най-уязвимите слоеве от населението. Това по същество е либералният модел на социална политика. Запазването и реализирането на този модел е един от приоритетите на Движението за права и свободи и НДСВ. Естествено е, че той е различен от неизвестния и неясен поне до този момент модел на вносителите на вота.
    Допускали сме грешки, не винаги сме избирали най-добрите решения за обществото. Доказвали сме, че можем да се съобразим с всяко рационално предложение. Ако сме си позволили през тези години критичност и самокритичност, ние винаги сме били в час по отношение на мярата. По-скоро възприемаме критичността и самокритичността като инструмент за саморегулиране и опит за овладяване управлението на процесите. Именно заради това нашата парламентарна група и управляващото мнозинство смятаме, че имаме потенциала и волята да продължим тази политика, реализирана в условията на пазарна икономика. Тя има нужна от укрепване на доверието в нея, доверие, което се изгражда трудно, доверие, което може и да се срине бързо.
    Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи предложения вот, защото вносителите със своите мотиви и аргументи не успяха да ни убедят, че са носители на нова политика. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Заповядайте, господин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа народни представители! България е бедна страна и има своите социални проблеми, тежки социални проблеми. Обясненията и размахванията на различни видове таблици и изследвания няма да направи българина по-богат.
    Ето как Съюзът на демократичните сили вижда социалните проблеми и тяхното разрешаване. Демографска криза в България има, но, уважаеми господа социалисти, тази демографска криза не е само в намаляване на раждаемостта, тази демографска криза се състои в това, че цели региони вече са обезлюдени, че раждаемостта не е еднаква в различните етноси, че структурата на населението става все по-неблагоприятна, защото хората, които чакат пенсии и помощи от държавата, стават все повече, а тези, които работят и отчисляват пари за бюджета, стават по-малко. Проблемът е там, че ако ние вървим с тези темпове напред, до 2015 г. ще бъдем 6 милиона, а до 2030 г. тези, които работят, ще бъдат по-малко от тези, които чакат да работят. Ето защо Съюзът на демократичните сили счита, че България се нуждае от спешна стратегия за разрешаване на демографската криза във всички нейни направления – финансово осигурена и планирана по години напред.
    Ние считаме също така, че здравеопазването наистина е в тежко състояние и то не само защото няма пари и защото хората чакат с часове. Ние считаме, че организацията на здравеопазването по принцип трябва да бъде променена, че трябва да има строг контрол върху всички средства, които се изразходват за здравеопазване, защото считаме, че тези средства не се изразходват най-рационално, че се купуват скъпи лекарства, че се преглеждат починали хора и т.н. Считаме, че реформата в здравеопазването трябва да продължи и то в малко по-друга насока.
    Съюзът на демократичните сили счита също така, че имаме проблеми с образованието. Защото наред с много добрите училища и университети на България имаме много други такива, които продават дипломи, които никой не признава в света, и затова нашите деца отиват да учат в други страни.
    Ние имаме и друг поглед върху решаването обаче на социалните проблеми на България. Като дясна политическа сила ние считаме, че социалните проблеми могат да бъдат решени единствено и само със силна икономика на България. Разбира се, през последните години имаме леко съживяване на тази икономика, но това леко съживяване не може да скъси разстоянието до стандартите на европейските страни, към които ние сме се упътили.

    Растеж от 4% на брутния вътрешен продукт на България не е достатъчен, за да настигнем поне отчасти страните, които имат в момента 10 до 15 пъти по-висок брутен вътрешен продукт от България. И точно това ме притеснява мен, уважаеми господин министър-председател – че в момента всички закони, които се приемат, и всички действия, които се предприемат, не предполагат ускорен растеж на българската икономика. И тук не става въпрос само за Министерството на икономиката. Тук става въпрос за една цялостна политика на много ведомства и министерства. Аз ще ви цитирам само няколко от големите проблеми.
    Първо, нашата икономика не е готова да влезе в Европейския съюз и няма да издържи тази конкурентоспособност. Ние нямаме ясна програма как тази икономика ще се справи. Ще бъде силно ударено селското стопанство. Ще бъдат силно ударени различни отрасли от промишлеността, от химията поради ред причини, не само поради по-високото качество на продукцията и цените, а поради високите екологични изисквания, поради санитарно-хигиенните изисквания, които се налагат, поради най-различни ограничения във връзка с околната среда. Нещо повече, аз считам, че ще бъде засегнат много тежко и туризмът на България. Защото в момента туризмът е конкурентоспособен, защото предлага евтин продукт, защото заплатите са евтини, храната е евтина, услугите са евтини. Това нещо няма да го има след четири години. И затова още днес ние трябва да мислим как да спасим този отрасъл, който крепи България.
    Второ, аз не виждам как България защитава малките и средните предприятия, които са гръбнакът на всяка икономика. В България от пет години има Закон за малките и средните предприятия, но няма едно облекчение, едно предимство за малките и средните предприятия за разлика от страните на Европейския съюз, където имат и данъчни облекчения, където имат и облекчено счетоводство, където имат и редица други подпомагания. Нашите фирми няма да бъдат конкурентоспособни.
    Ето защо ние считаме, че трябва да има спешни мерки за подкрепа на малките и средните предприятия, на този бизнес, който ще трябва да създаде средната класа на България.
    Считаме също така, че бавният икономически растеж ще се отрази във всички сфери на социалното подпомагане в България.
    Ето защо в този парламент Съюзът на демократичните сили е и ще продължава да бъде опозиционна сила, ще продължава да критикува и да предлага мерки от дясно, които да засилват икономиката на България и които да доведат до повече средства в бюджета за решаване на социалните проблеми.
    В същото време аз искам да се обърна към Българската социалистическа партия, която е вносител на вота. Уважаеми господа социалисти, вие много добре знаете, че Съюзът на демократичните сили не може да подкрепи такъв вот на недоверие. Поради много причини. Вот, в който е написано “Дайте да дадем”, вот, в който се иска много, а не се предлага нищо. Ние трябва да признаем, че България е направила крачка напред днес, въпреки критиките, на които подлагаме това правителство. Защото днес България няма нищо общо с Лукановата зима, когато вие изнесохте храната на българина, за да платите лихвите по дълга. И когато не ги платихте, обявихте мораториум. Когато загасихте тока цяла зима и се прекръстихте от Българска комунистическа на Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    Днес България не е същата и е доста по-напред от онова време на Виденов, когато българинът обедня за дни и часове, когато заплатата стана 5 долара и когато инфлацията и обирът на банките унищожиха всички спестявания на българите. Ние подхождаме с вас по коренно различен начин към решаването на социалните проблеми на България. Ние считаме, че трябва да има силна икономика, която да дава пари за социалните нужди, а вие считате, че някой трябва да дава и да печата пари.
    Във всички случаи ние по такъв въпрос не можем да гласуваме с Българската социалистическа партия. С Българската социалистическа партия ние не можем да правим коалиция дори и в опизиция. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в НДСВ. “Браво!”)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    За реплика, господин Любомир Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прави ми впечатление, че господин Илчев, господин Благой Димитров и господин Василев страдат от едни и същи халюцинции, което е твърде притеснително. Господин Илчев си въобразява, че БСП още е на власт и носи цялата отговорност за провала на мнозинството, господин Благой Димитров пък е готов да гласува против това правителство, защото живее с илюзията, че то е на БСП, а господин Василев счита, че за всичко е виновен, лека му пръст, господин Луканов.
    Уважаеми господа, спрете демагогията преди тя да ви спре! (Шум и реплики в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пантелеев.
    Господин Василев, имате право на дуплика, като времето за дуплика не се включва във времето на вашата група. Не искате да го упражните? Благодаря.
    Госпожа Румяна Георгиева има думата. Заповядайте, госпожо Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, колеги! Това ли е целта на поискания от вас вот? Да изиграете пред камерите поредния си сапунен политически сериал с участието на едни и същи поизтъркани политици от огладняла опозиция, вперили поглед във властта, чувствайки вече в джобовете, че им текат парите от еврофондовете! И се питам, колеги, кога сте искрени? Сега, когато със сълзлив артистичен тон, за който сигурно ви завиждат и студентите от класа на Стефан Данаилов, говорите за проблемите на хората, или след малко, гледайки скъпите си часовници, бързате да не закъснеете да сключите някоя поредна сделка с енергийно дружество, както може би го направи и господин Станишев, защото той много бързо излезе? Затова вие повече от всички тук в залата треперите вотът да не мине, за да не загубите вашите министри. Може би сте най-искрени, когато ставате адвокати на мафията, когато се договаряте да опростите първия откраднат или подарен от вас милион на мафиотския бос. С кого се договаряте – със самите вас. Не се ли срамувате, че тези милиони са излезли от джоба на пенсионера, на безработния, на болния, откъснати са от хляба на децата на България?
    Какво ни предлагате? Да върнем на власт ВИС и СИК? Сега, когато ние ви предлагаме да приемем Закон за конфискация на имуществото на незаконно забогателите? Страх ви е, господа, и Вас, господин Овчаров, защото този закон се отнася и за вас. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) Е, няма да ви опростим първия милион, а ще го върнем на българите и то от вашия джоб!
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кога? Нямате време.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Затова няма да подкрепим този вот, защото искате да ни върнете в началото на голямото разграбване, напълнило и вашите джобове. А сит на гладен не вярва. Затова ви е срам да проведете този дебат там долу при хората, защото те ви казват истината и виждат неискреността в очите ви.
    Помолена съм от един от вашите симпатизанти, вие много добре го знаете, Тони Знаменосеца, да прочета неговото послание: “Червени, жълти, сини, станаха роднини/ и сещат от вот на вот, че има български народ!”
    Ето защо този дебат няма да бъде чут от хората като Тони, които вече са изгасили телевизорите си, няма да се чуе и от майките, които събират пари, за да купят животоспасяващи лекарства за децата си, защото някой предишен или днешен чиновник е съкратил парите за лекарствата, за да си построи комфортен офис или да си закупи лъскава кола. Няма да се види от безработните, които се чудят как да се социализират с метла в ръка, и от пенсионерите, застанали пред лъскавите витрини, броейки последните си стотинки.
    От този вот освен вас се страхуват и някои новоизлюпени чиновници да не изпаднат от някой борд или изгубят поредния им апартамент. Страхуват се и тези, които са дали вече пари за подкуп, за да спечелят някой пореден концесионен договор или обществена поръчка. За техния и вашия страх ли трябва да си губим парламентарно време и енергия? Хората нямат време да ни чакат да се наполитиканстваме. Те искат ясно и откровено да им предложим какво ще решим и как ще решим техните проблеми и каква е политическата отговорност на всеки един от нас през всички тези години на прехода.
    От този дебат трябва да излезем победители с идеи, както предлага Новото време, а не като поредните омаскарени политици. Те, хората, ни знаят.
    Но се обръщам и към Вас, господин министър-председател. Самодоволството, което лъха от сладникавата статистика, представена досега от вашия екип, не може да прикрие проблемите и трябва да признаем, че тях ги има. Те се понасят от обикновените хора. Вие трябва да чуете гласа на хората, а не на министрите, които мислят повече за собственото си благополучие с взети на безценица апартаменти и с набъбнали в чужбина сметки от получен подкуп от приватизация или концесионен договор. Тези министри ги нямаше около Вас и сигурно някои от тях скоро няма да ги има.
    Когато хората на България през 2001 г. прокарваха мост на доверие към Вас, но този мост започна да се руши и той се руши от многото композитори в екипа, изпълнявайки хвалебствени оратории, опитвайки се да заглушите гласа на народа. Руши се от новодомците, заети със собственото си охолство, оставайки глухи за протестите на хората. Резултатите от вашата работа не са в сухите цифри и диаграми, те са отразени в живота на хората.
    Аз няма да Ви спестя неудобния въпрос да Ви попитам, господин министър-председател: кога за последен път посетихте българска болница – не лъскавата и модерната, която ни обслужва нас? Показа ли Ви здравният министър обикновената болница, в която ражда българката на маси от 30-те години, в операционни с изпопадала мазилка, когато си носят чаршафи и санитарни материали? Показа ли Ви как се лекуват българските деца без животоспасяващи лекарства, за да видите ужаса в очите на майките? Посетихте ли обикновеното българско училище, с изпочупените чинове и прозорци, с деца, пътуващи с километри, за да се доберат до най-близкото школо? Показа ли вашият министър по коя система ще завършат децата ни?
    Вие казвате, че се гордеете с резултатите, постигнати от българските деца, а трябва те да се гордеят с нас.
    Ще сме безотговорни, ако виждаме само проблемите. Тях наистина ги има, но ние трябва да кажем как ще ги решим, защото наистина хората са богатството на България. Вие цените богатството и знаете, че то трябва да се съхранява и множи. Това ли направихме, господин премиер? Как го умножихме? Младите поколения отказват да бъдат богатство на България, стават богатство някъде другаде по света. Българският народ е горд народ, господин министър-председател. Той не моли милостиня за живуркане, както тук ни се предлага от колегите отляво. Той иска да съхраним неговото достойнство и това всички тук му го дължим. (Единични ръкопляскания от ПГ на НВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Не виждам желаещи за реплики.
    Обръщам поглед към Парламентарната група на Народния съюз. Дали иска сега да се включи в дебата?
    Заповядайте, госпожо Мозер.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС): Господин Герджиков, само искам да Ви обърна внимание, че не беше спазен правилно редът по сформирането на парламентарните групи и ние трябваше да имаме думата преди преждеговорившата госпожа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Когато някой изяви желание от залата, аз едва ли мога да го спра, за да спазя подобен ред, госпожо Мозер.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР: То има ред в тази работа. Ние не сме знаели, че може човек да вдига ръка за туй и за онуй.
    Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Скоро ще се навършат три години от онези паметни слова на бъдещия премиер за – цитирам: "Бързата и качествена промяна на живота у нас. За незабавното и несимволично увеличение на държавните пенсии" и т.н.
    Днес господин Симеон Сакскобургготски ни казва, че не бил разбран правилно. Вярвайте ми, господин премиер, тогава българският народ Ви разбра за първи и последен път. За първи и последен път се поддаде на илюзията, че Вие идвате, за да промените живота на нашите съграждани към по-добро.
    Близо хиляда дни по-късно животът ни е същият. Обещанията се удавиха в безкрайни, объркани и често неразбираеми словосъчетания за това как всъщност ние сами трябва да си помогнем и да променим България. Ние това го знаем и това правехме, когато се появи вашето правителство – бавно и трудно, с усилията на целия народ, България се измъкваше от блатото на пълния банкрут, в който ни вкараха вашите партньори от БСП, и, вярвайки само в собствените си сили, се движехме уверено към общите ни цели за икономическа и политическа интеграция в съвременния свят.
    Днес, хиляда дни по-късно, мога да повторя и онова, което Ви казах по повод стоте дни на правителството. Страната ни тъне в застой, правителството продължава да се опитва да управлява с медийни изяви, а не с реални реформи. Прословутата ви данъчна реформа само направи най-богатите по-богати, а за мнозинството от народа донесе множество нови преки и косвени данъци и такси. В същото време доведохте почти до пълен крах здравеопазването и практически за три години повторихте онова, което комунистите направиха с осигурителните фондове за тридесет – одържавихте и източихте Здравната каса, превърнахте я в източник на лично и партийно облагодетелстване. Множеството ви образователни реформи само доведоха до по-ниското качество на образованието и повече деца извън образователната система.
    Всички тези проблеми са особено изразени и болезнени в селата и селските райони, където господстват безработицата, безпаричието и мизерията. Пенсиите на земеделските производители са много по-ниски от всички останали. Липсва здравно и пенсионно осигуряване. Залагат се социални проблеми за десетилетия напред. Там вашата социална безотговорност заприличва все повече на геноцид. Водените от Вас и вашите партньори преговори с Европейския съюз по Глава "Земеделие" така и не отговарят на някои основни въпроси, които ние задаваме от много време – какви са социалните договорености, касаещи българското село? Колко ще бъдат заетите със земеделие след влизането на страната ни в Съюза? Какво ще правят останалите без работа и препитание? Какви ще са минималните бройки добитък и земя, които ще бъдат подпомагани?
    Начинът, по който се използват предприсъединителните фондове досега, ни навежда на мисълта, че и занапред няма да се разбере, че политиката за развитието на селските райони има преди всичко социални цели, които се постигат с икономически мерки. Вместо това вие продължавате да наливате пари в новосъздадените от вас селски олигарси и обричате на икономическо и социално робство цели села и райони, зависими от едно единствено предприятие.
    Този геноцид дава своите резултати. Никога толкова много млади и образовани хора не са напускали страната, може би с изключение на онези, които се върнаха, за да станат министри. Останалите, за съжаление, няма да видим скоро. Проблемът с икономическата емиграция е сравним само с времената на Луканов и началото на прехода.
    Срамно е, че в същото време държавни чиновници развиват търговията с български паспорти и ежедневно четем как срещу няколко хиляди местата на нашите момчета и момичета се заемат от афганистанци, виетнамци и други. Вместо да работи за европейската перспектива на България, вашата администрация започна масово да търгува с нея. Този вот на недоверие, внесен от БСП, както и отделянето на нововремците, показват нещо много важно – и БСП, и Новото време разбраха, че всъщност няма време. Времето и ресурсът на това управление изтекоха и затова плъховете напускат кораба. Колебливите действия, протакането и слабите мотиви на БСП показват именно това. Всички те, награбили колкото могат, се опитват да се отдалечат от водовъртежа на потъващия кораб и да търсят нов пристан за своите властови амбиции. Скоро капитанът ще остане сам и ще трябва да вземе своето решение.
    Колкото до нас, от Народния съюз, ние сме заявили своята позиция много отдавна и тя остава непроменена. Ние няма да направим компромис с оглед на някакви тактически съображения дали сме готови за избори или не, как и по какъв начин да оцелеем. Това правителство е вредно за България и колкото по-скоро си отиде, толкова по-лесно ще бъде на страната да се върне към руслото на нормален и градивен политически живот.
    Затова ние ще подкрепим вота на недоверие и призовавам всеки, който мисли и работи за България в тази зала, да стори това. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на КБ, ПГ на НС и ПГ на ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Мозер.
    Не виждам желаещи за реплики.
    Има думата вицепремиерът Лидия Шулева.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри! Този вот идва в изключително важен за страната ни момент. Март и април са месеците, в които излизат данните за икономическите резултати за предходната година. В същото време 2004 г. започна със силно раздвояване, разтрояване, бих казала, размножаване на политическите партии и парламентарни групи. Гражданите на България се объркаха кой кой е, какви принципи защитава, каква е политическата линия на тези групи. Този вот всъщност е вот на идентификацията.
    Днес от тази трибуна искам да се обърна към българските граждани и да им кажа: гледайте и слушайте внимателно и ще разберете кой накъде иска да ви води.
    Като начало да погледнем обективните данни и експертния коментар към тях. Миналата седмица БНБ публикува предварителни цифри за платежния баланс и търговията през 2003 г. Мисля, че всички сте запознати с тях, затова ще цитирам коментара на Института по пазарна икономика, който обикновено критикува правителството.
    Той гласи: “По принцип увеличението на вноса се дължи на по-високите доходи на българските граждани.” – край на цитата.
    По повод преките чуждестранни инвестиции, които са 1 млрд. 360 млн., коментарът е следният: “С нарастването на преките инвестиции можем да очакваме, че ще нарасне вносът от чужбина, тъй като част от машините и оборудването, необходими за фирмите, не се произвеждат в България. От друга страна, инвестициите ще повишат доходите на хората, които работят във фирмите, и те ще търсят повече стоки на пазара – местни и чуждестранни.” – край на цитата.
    Според тези предварителни данни валутният резерв е нараснал с 1 млрд. щатски долара, а ръстът на промишленото производство – с 17,8%. Естествено не очаквам опозицията да ръкопляска, но все пак това са резултати от двугодишното управление на правителството. Наслушахме се на твърдения, че сме некомпетентни и едва ли не вредни за страната. Ако е така, искам да попитам: вредно ли е икономиката да е в подем, вредно ли е инфлацията да е ниска, безработицата да пада, приходите в бюджета да растат, покупателната способност да се качва?
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това не е вярно.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Вредна ли е външната ни политика? Утре ни приемат в НАТО. Последният доклад на Европейската комисия казва, че ако правителството продължава да работи със същия темп и по същия начин, България ще приключи преговорите по присъединяването преди края на годината.
    Налице е голям парадокс – добри резултати, а управлението – лошо. И тук се питам, питам и вас: какво смятате вие, уважаеми господа, да предложите като управление на България? Какво ще бъде това друго управление, каква ще бъде тази друга политика? Днес искам да погледнем вота от един друг ъгъл, защото всеки вот на опозицията е потенциална заявка за властта.
    Какви са фактите в поведението на Коалиция за България през последните две години? Направих една малка справка за това как сте гласували по ключови за страната въпроси.
    Стратегия за приватизацията на електроразпределителните дружества - Коалиция за България е “против”.
    Стратегия за приватизацията на БТК – “против”.
    Стратегия за приватизация на “Булгартабак” - Коалиция за България е “против”.
    Какво излиза, господа? Май слуховете, че сте против приватизацията не са силно преувеличени.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не такава приватизация обаче.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Независимо от твърденията, че сте се реформирали, явно възгледите ви не са се сменили. Питам се: ако вие имахте мнозинство в парламента, щеше ли изобщо да има приватизация? По същия начин БСП гласува против и когато става дума за преструктуриране на ключови отрасли – например “Енергетика”. Лесно е да се апелира за евтина енергия, но това не може да стане без намаляване на производствените разходи в отрасъла, тоест без преструктуриране.
    За България вече е азбучна истина, че без структурна реформа не може да се постига икономически растеж. В противен случай вече познаваме горчивата истина – всичко е добре, докато не дойде кризата. Справка – 1996 г. Съдейки по фактите, какво ни предлага БСП като принципи на управление? – Отказ от приватизация, отказ от преструктуриране на икономиката, отказ от пазарните принципи.
    Само преди десетина дни чух с изумление господин Румен Овчаров да ни обвинява в предаване по “Нова телевизия” колко лошо сме направили, че сме свалили корпоративния данък “печалба”, защото това намалявало приходите в бюджета. Увеличаване на данъците – това е чудесен начин за подкрепа на предприемачите. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    Уважаеми господа социалисти, това ли е алтернативата за управление на България през ХХІ век? Вашите принципи са не само демодирани, но и ретроградни. Те не са адекватни на принципите на пазарната икономика. Социалните проблеми могат да бъдат решавани само при подем на икономиката, а българската икономика вече е в подем. Понеже не желаете да видите цифрите, ще се позова на косвени аргументи. Ако икономиката ни не се развива, щяха ли големите западни и български компании да инвестират в нея над 3,7 млрд. долара само за миналата година? Щяха ли млади български специалисти, учили на Запад, да се връщат на работа в България, както показват базите данни на най-реномираните компании за подбор на човешки ресурси? Щяхме ли да получаваме все повече молби за българско гражданство от съседни държави, които доскоро ни бяха давани като пример за подражание? Ще спра дотук. Нямам никакво основание да се оправдавам от тази трибуна.
    Още през 2001 г. ние заявихме своите принципи на управление, следваме ги неотклонно и резултатите категорично говорят, че пътят, който сме избрали, е правилният. Днешният вот е вот на индентификацията, защото той ще принуди парламентарно представените сили да изразят отношение към единия или към другия модел в политиката. Гласуването ще покаже какво подкрепяте – модерната пазарна ориентация или псевдосоциалната политика. Ние не бягаме от критиката вдясно, но ако десните в този парламент подкрепят този ляв вот, те изневеряват на линията, която следваха при своето управление. Тази линия ние продължихме... (смях и ръкопляскания от КБ)... и всички международни институции признават приемствеността на нашето управление. Гласуването с БСП означава подкрепа на друга политическа линия. Солидаризирането с нея ще покаже на хората истинските възгледи на определени групи в парламентарното пространство. Много ще ми е интересно как тези политици след това ще обясняват на своя десен електорат своя ляв вот. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
    От Коалиция за България имате ли готовност и желание? Не виждам желаещи.
    От Национално движение Симеон Втори господин Даниел Вълчев има думата.

    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Искам да започна с това да ви разкажа какво ми се случи преди два дни. Обади ми се господин Илчев и каза: "Вълчев, много моля, обаче подготви се по темата "Конституционната безотговорност на правителството"." (Смях в НДСВ.) И аз сядам и започвам да мисля. Първо, си казвам, това е нещо, свързано с това, че Конституцията… (Реплики от блока на КБ.) Не, вие слушайте, слушайте, защото това е важно. (Смях и оживление в НДСВ.) Да, аз знам, че който започне да пише, престава да чете, но не знаех, че който започне да говори, престава и да слуша. Слушайте! (Ръкопляскания и възгласи в НДСВ.)
    Ако сериозно трябва да говорим, …
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Трябва, разбира се!
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: … господин Илчев ме помоли да се подготвя и аз започнах да мисля дали не става въпрос за това, че правителството не спазва Конституцията. В тия случаи, както е добре известно, в демократичните държави идва на помощ Конституционният съд. Следователно едва ли за това става въпрос.
    После започнах да си мисля дали пък това "конституционна безотговорност" не е нещо, свързано с наказателна неотговорност. Както е известно, това – второто, се случва тогава, когато човек не осъзнава свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи. Но едва ли това е причината да се атакува правителството. По-скоро това е нещо, свързано с тези, които са писали вота.
    В крайна сметка, като прочетох няколко пъти мотивите за вота, като че ли аз съм на път да разбера, сега вие ще прецените дали това е така, какво всъщност се съдържа в тези мотиви. Според мен в тях се съдържат три неща.
    На първо място, една жалба по социалистическата държава.
    На второ място, една, от моя гледна точка, напълно недопустима спекулация със страданията на хората, свързано с пълна демагогия.
    И на трето място, една тотална невъзможност за раждане на каквито и да е алтернативни идеи.
    Ще се подкрепя с няколко примера.
    На първо място, въпросът за социалистическата държава. Не мога да разбера как е възможно 13 или 12 години, след като този спор беше воден в рамките на Великото Народно събрание, не стана ясно, че социалната държава не е социалистическа държава. Това не е държавата, която покрива гражданското общество, която се занимава с всичко от това как да възпита децата, до това как да ги ожени малко по-късно, след това да родят деца, да им осигури жилище, след това пък съответно да ги лекува и най-накрая, хайде, за най-накрая да не казвам какво става, за да не става дебатът твърде песимистичен.
    Още повече, би трябвало поне да знаете, че никой не признава, че в момента България е социална държава. Напротив, онези, които са създали Конституцията, са имали предвид, че трябва да се направи всичко възможно и не само от управляващите, които и да са те, но от всички институции, от цялото общество, за да може държавата наистина да стане социална. И неслучайно това е записано в преамбюла на Конституцията като един от водещите мотиви на нейните създатели.
    Освен това бих искал да обясня какви други мотиви ме водят към това да смятам, че това разграничение въобще не се прави.
    Уважаваният от мен господин Станишев изтъкна, цитирайки чл. 52, ал. 1 от Конституцията, че гражданите имат право на здравни осигуровки. Така е, господин Станишев, но това не означава, че държавата трябва да ги осигурява. Да имат право, да имат система да се самоосигуряват здравно - това е смисълът. А не държавата да направи всичко, съответно да даде всекиму поравно, тъй че независимо дали аз изпълнявам своето задължение да внасям здравни осигуровки, независимо от това всички отново ще бъдем равни. Не е този смисълът на текста.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Ние говорим за равен достъп.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: На следващо място. Чета т. 5 от вота и какво виждам там: "Държавната администрация нехае за условията на труд не само в частния сектор, но и в държавния".
    Значи вие представяте ли си? В частния тя, дето нехае, хайде, иди-дойди, но и в държавния! Това вече е кощунство! Ами, аз не мога да разбера как толкова години не се разбра, че между държавния и частния сектор има пълно равенство. Това не се ли разбра най-накрая?! Колко години трябва да минат, за да може това нещо да се разбере? (Ръкопляскания в НДСВ.)
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Никога няма да се разбере.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: И неслучайно след това има вопли как еди-каква си била приватизацията, еди-какво си било концесионирането. Сигурно има нарушения, вероятно е така, но в крайна сметка това е пътят, по който ще се върви. И действително права е госпожа Шулева, че този вот в някаква степен е и вот на идентификация.
    Въпросът за спекулацията със страданието на хората и с демагогията. Чета едни цифри, които отново ме хвърлят в голямо недоумение. Точно 116 болници са пред фалит. А дали не са 113? А може би са 119? Как точно ги изчислихте, че са 116? Какво точно означават тези цифри? Какъв е критерият?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще ви го обясним. В рамките на 30 минути можем да ви го обясним. Нали си управляващ, трябва да знаеш!
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ще го обясните, добре, съгласен съм.
    Корабът "Хера" – едно голямо страдание, което хората все още не могат да преодолеят, да се използва като политически мотив за вот на недоверие е изключително грозно. Поне трябваше да знаете, че корабът "Хера" не е българска територия. Той нито е бил в български териториални води, нито е под български флаг.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): С български наемни работници.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: А не, както вие казвате: "Трудът в България създава инвалиди и убива, например корабът "Хера". Ами, това е срамно! (Силен шум и реплики в залата.)
    Единственото нещо, което е вярно обаче, е, че може би трудът наистина убива. Трудът наистина убива, само че не хората, а трудът, който кипи при вас, изглежда убива всяка свежа мисъл, всяка възможност да предложите каквато и да е управленска алтернатива. (Бурни ръкопляскания в НДСВ, смях и възгласи.)
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Даниеле, засрами се!
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: И накрая за невъзможността за правене на каквито и да е алтернативни послания.
    Правителството, научаваме от точка 6, е виновно за това, че 42% от новородените през 2002 г. са извънбрачни. Сега, запитах се: а каква е алтернативата? Аз не искам много да се впускам във фантазията си каква би могла да бъде алтернативата при едно ляво управление (бурен смях, възгласи и ръкопляскания в НДСВ), но това, което с оглед на висотата на тази трибуна ми позволява все пак да пофантазирам, е: какво, ще направите брака задължителен ли? Или може би след определена възраст човек, ако не е сключил брак, няма да има право да има деца? Какво точно предлагате вие? (Смях в НДСВ.)
    Или пък 37% от семействата в България са без деца! Вие считате, че правителството е виновно за това, че 37% от семействата в България са без деца?! А вие какво предлагате? След някоя друга година господин Овчаров да им спре тока и парното, съответно госпожа Мими Виткова да забрани вноса на презервативи (смях и оживление в НДСВ), и всичко това ще доведе, че не 37%, а в края на мандата ви 30% ще са без деца. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    Това са някакви пълни абсурди и прав беше господин Илчев, че ние ще присъстваме на нещо средно между спектакъл и цирк, ако въобще има нещо като цирков спектакъл.
    Но накрая бих искал да кажа няколко думи извън мотивите на вота.
    Истината, уважаеми колеги, е, че проблемите и на образованието, и на здравеопазването, и на политиката на доходите, и на условията на труд са много сериозни. И хубавото в този вот все пак, ако има нещо хубаво, е, че имаме възможност да поговорим сериозно по тях. Защото такъв разговор винаги е нужен. Няма безгрешно правителство! Разбира се, че всяко правителство, включително и настоящото, е в дълг пред българите. Това е така и, надявам се, всички в тази зала го разбираме. Не е въпросът в това да има критики. Но в крайна сметка тези критики трябва да се основават на определени факти и да предлагат определени алтернативи.
    Това, което днес обаче е хубавото, освен възможността ние да проведем този дебат, е, че за пореден път се разбра, че силните, острите, невъздържаните, бих казал, критики отляво, в крайна сметка са напълно изпразнени от възможността да се предложат каквито и да е алтернативни идеи. И аз лично се надявам, че този вот в крайна сметка след гласуването ще доведе до нещо, което си мисля, че би могло да бъде зародишът на едно бъдещо дясноцентристко конституционно мнозинство. (Бурни ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    За реплика има думата господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин Вълчев, рядко съм чувал толкова разтърсващи нелепости, свързани с това, че опозицията, видите ли, има някаква роля и значение за това да генерира идеи, както беше пожелал министър-председателят преди време, или да прави диалога в обществото, или че носи отговорност, както господин Велчев казва днес в едно свое интервю, че “обществото е обхванато от дълбока апатия”. Направи ми впечатление, че Вашата подготовка за вота е протекла по схемата на шопа. За разлика от Вас обаче, той след като е седял и мислил, по едно време направил констатацията, че само седи. Останалото Вие го казахте. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Господин Вълчев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Имате 3 минути време.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Пантелеев, аз действително много не съм се готвил за този вот, но да Ви кажа, Вие още по-малко сте се готвили. Защото беше абсурдно още от самото начало, когато обявихте, че ще има вот на недоверие, а пък после да мислите за какво. Самото това издава каква е идеята на този вот. И мисля, че господин Илчев достатъчно ясно я очерта.
    А що се отнася до това дали една опозиция трябва да участва в генерирането на идеи, да, тя трябва да участва в генерирането на идеи и то най-малко на две основания. Първо, защото една опозиция в крайна сметка е част от политическия елит на страната и тя не може да се дезангажира от това, което става в страната. Ролята на опозицията не е само да критикува. Това е също нейна роля, но не е само това.
    И на второ място, една опозиция, която, още повече, се кани да идва на власт, трябва да предлага някакви алтернативи, за да разберат хората какво точно ще се случи и какво точно ще се промени, ако тя дойде на власт. Това е, което трябва да се направи. Но целият проблем е, че вие нямате същинско опозиционно поведение, защото по генезис сте създадени да бъдете винаги на власт. (Ръкопляскания, смях и възгласи: “Браво!” от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    Идва ред, макар и не императивен, на Коалиция за България, ако тя има желание да поддържа диалога, дебата. Но като че ли не виждам такова желание от Коалиция за България.
    РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Има списък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този списък все пак не е задължителен. Той е ориентировъчен.
    Има думата министър Христина Христова.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Разбирам, че трудно се формулира вот на недоверие без конкретен повод, а още по-трудно е, когато аргументите не могат да бъдат достатъчно основание за такъв вот.
    Какво не се харесва на вносителите на днешния вот в сегашното управление? Изглежда, всичко. Може би, че страната бързо върви към членство в НАТО и Европейския съюз, че установихме финансова стабилизация, че не делим хората на сини и червени?
    РЕПЛИКИ ОТ ОДС: Браво, бе! Вие ли я установихте?
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Или това, че последните проучвания показват, че хората не искат да има предсрочни избори?
    Аз няма да кажа, че нашето управление е безалтернативно. Но питам: каква е алтернативата, която се предлага? Каква е алтернативата на категоричната тенденция за намаляване на бедността с 20 на сто по последните данни, които получихме? През 2001 г. 74% от хората са били с ниски доходи, през 2003 г. те са 54%, след още година и половина, работейки системно по този начин, ние сме уверени, че този процент ще е още по-нисък.
    Правителството на НДСВ има философия, върху която е изградена програмата ни. Имаме план за действие, който ежедневно следваме, и имаме вече резултати.
    Тук питам какво ни се предлага? Каква философия, програма и план за действие?
    Ако съдя по мотивите на вота, т. 3, цитирам: “безотговорност в политиката по доходите”, там се казва, че “правителството се държало като ръководство на корпоративна структура”. Уважаеми дами и господа, вносители на този вот, вие може би забравяте, а може би не осъзнавате, че в България над 80% от икономиката е частна. Отмина времето, в което държавата определяше работните заплати. Ако вие искате да налагате на българския предприемач каква заплата да плаща на работниците си, независимо от тяхното образование, квалификация и принос, трябва ясно да заявите, че сте срещу пазарната икономика и срещу принципа на Европейския съюз за двупартитен диалог и договаряне между работодателите и синдикатите в браншовете и предприятията, без намесата на държавата.
    Какво направихме ние, постъпвайки, според вота, безотговорно? Въведохме минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори. Всички, в това число и синдикатите, и работодателите, признават, че това е една демократична форма за увеличение на работните заплати по браншове и сектори, че това води до свиване на сивия сектор, че създава гаранции на работещите в даден бранш, без да засяга пазарните принципи и без държавата да се меси при договарянето. Питам: как вие ще увеличите работните заплати в реалната икономика? Може би с декрети? Убедена съм, че това не може да стане.
    Що се отнася до доходите на пенсионерите, не бива да се забравя, че България успешно направи реформа на пенсионната си система. Тя обаче изисква последователна политика дълги години, за да може да гарантира доходите от пенсии на следващите поколения. Чудесно е предложението да увеличим пенсиите.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Това е Ваше предложение.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: И аз искам да ги увеличим, защото си давам сметка, че доходите на голяма част от хората в третата възраст не са достатъчни, за да им осигурят добро качество на живот.
    Но как? Националният осигурителен институт все още получава субсидии от бюджета, за да може всеки пенсионер всеки месец да има редовен доход. (Неразбираеми реплики от КБ.)
    Констатации от рода “пенсиите са ниски” всеки може да направи, но това нищо не променя.
    Предлагам да чуем как ще увеличите пенсиите в рамките на действащата пенсионна система. Ако искате да ги увеличите, разбивайки системата, може, но тогава ще трябва ясно да кажете на всички следващи поколения какво ги очаква. Най-лесно е да се руши. Пенсионната система е млада, но е модерна. Хората си получават редовно пенсиите…
    РЕПЛИКА ОТ КБ: И са щастливи!
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: …приходите в НОИ растат, бюджетната субсидия постепенно намалява и трябва да намалява. Увеличихме максималния размер на пенсиите, създадохме програми за помощ за пенсиониране на тези хора, които не могат да постигнат условия за пенсиониране. Увеличихме пенсиите на най-възрастните и самотно живеещи хора. Ако това е социално безотговорно поведение, каква е алтернативата, която се предлага? Аз искам да я чуя тук, от тази трибуна, днес, защото когато се обявява вот за социална безотговорност със заявка за управление на държавата, трябва ясно да се заяви каква социална политика ще се води. Нашата социална политика, уважаеми дами и господа, е на масата.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Под масата.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Тя е активна, ние активно работим да намалим безработицата, да осъществим социална интеграция на хората в неравностойно положение, да развиваме трудовите ресурси на България, да повишаваме квалификацията, да създаваме възможности за преквалификация, да осигурим подкрепа за пенсиониране, подкрепа за стартиране на малкия семеен бизнес чрез Фонда за микрокредитиране и много, много други.
    Подходът ни е диференциран, което означава да не раздаваме на всички поравно, а да се ориентираме към най-засегнатите групи; подкрепяме предприемчивите, а оказваме социална закрила на тези, които не могат да се справят сами.
    През тези две години приехме и поправихме най-важните закони, които да ни дадат стабилност и последователност на политиката, а не всяка година на парче различна политика. И най-важното – осигурили сме финансово нашите проекти и програми. Ще спомена само две цифри. Разходите в бюджета за социални цели в периода на нашето управление нараснаха с 2 млрд. лв. Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика за тази година е 800 млн. лв. Когато дойдохме на власт през 2001 г. той беше 80 млн. лв. Този нараснал 10 пъти бюджет за социални цели не показва социална безотговорност на правителството. Напротив, показва социална отговорност в най-висока степен.
    Както вече казах, нашата социална политика е на масата. Очаквам вносителите на вота да сложат предлаганата от тях социална политика на масата, за да можем да дебатираме открито и с аргументи пред цялото общество. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Христова.
    Давам думата на народния представител госпожа Емилия Масларова.
    Заповядайте, госпожо Масларова. (Оживление в залата.)
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Социална държава според европейските стандарти – чудесно, вярно, което всички желаем! Само че Брюксел констатира, че България е страна с най-голямото неравенство в заплащането, с най-ниската заетост и с най-голям процент живеещи под границата на бедността.
    Европейският модел на социалната държава си поставя като приоритети няколко неща. Първо, социална сплотеност. Второ, поемане на социалната цена. И трето, социално активна политика.
    Има ли социална сплотеност в българското общество днес? Категорично не! И ще се аргументирам. Защото зад умело прикритите статистически осреднени величини се крие драстичното, страшното, грозното разединение на народа ни, на регионите и на отделни слоеве от населението. Подоходната диференциация расте и аз се учудвам как изведнъж се появи съобщението, че всеки втори в нашата страна е заможен, след като 47% от работещите получават заплата до 150 лв., а само 5% над 600 лв.; след като с 900 лв. годишно изостава заплатата в частния сектор спрямо обществения сектор; след като в разходите на семействата с два пъти са се увеличили парите, взети на кредит или на заем, а 18,1 на сто от българските семейства миналата година са живели със 110 лв. и 16 ст., а 53% от пенсионерите – със 100 лв.
    Уж доходите нарастват, а събраните приходи от данъците на физическите лица намаляват с 23 млн. лв. Интересно как ли става това? Не по-малка е еквилибристиката и разминаването с реалностите и драстичните пропасти в областта на заетостта и безработицата. Безработица в София – 3%, в Търговище – 33%, средно за България – 13%. Как така излязоха на светло с осигурителните прагове 280 хил. души, чрез програмата “От социални помощи към заетост “ – 120 хил., или 400 хил. души, а в осигурителния институт броят на осигурените лица се е повишил само със 165 хил. души? Това говори не че имаме увеличение на заетостта, а говори за онези 250 хил. българи, които миналата година напуснаха страната, за няколко десетките българи, които се пенсионираха, и за онези 78 хил. наши сънародници, които в последното тримесечие на миналата година просто отпаднаха от списъците на бюрата по труда.
    Искам да кажа и няколко думи във връзка със социалната отговорност, когато изнасяме работници в чужбина.
    Как така, господин премиер, най-много работници, наши наемници, отиват в Испания? Как така точно за тази държава – Испания - Българската агенция по заетостта плаща хотелите? Как така точно за тази страна – Испания – се правят договори за заплати на една сума, а нашите наемници получават половината. Къде отиват, господин премиер, тези пари?
    Не е ли страшно това, че една трета от българските младежи са безработни? А те са и квалифицирани.
    Искам да задам въпроса и за европейския модел и социалната цена. Кой поема в България социалната цена? Може би управляващите? Не, 80% от бедния български народ. Защото средна класа няма. Защото вашето правителство намали данъците на най-високодоходните групи с 9%. Защото вие дискриминирате цената на труда с минимална заплата, която е с 4 лв. под границата на бедността. Защото наложихте ДДС на лекарствата толкова, колкото и на супермодерните мерцедеси. Защото един квадратен метър патентен данък в кръчмите е 15 лв., а в компютърните клубове, където са нашите деца, е 240 лв. Тоест, цената я поемат нашите деца. Няма социална справедливост и поемане на цената, след като 536 населени места и селища в България живеят на вересия, а няколко десетки ромски семейства си продадоха децата.
    Искам да ви попитам каква е вашата политика за учениците, за пенсионерите, за хората с увреждания? Тя е на книга, защото ежегодно вие намалявате онези такси, които те плащат, тоест, ограничавате таксите за пътуване на тези категории от хора. Защото вие ежегодно и йезуитски ни показвате коефициента на записване на децата в училищата, а не онзи коефициент на отпадане, а той вече е 15%. Защото не виждате 8-те процента първична неграмотност и 80 хил. деца, които не ходят на училище.
    Детските добавки – един много актуален въпрос. С едната ръка давате, а с другата ръка не само че взимате това, което сте дали, ами трупате и печалба. Няма да кажа какви са становищата на майките, които аз слушам ежедневно, и писмата им. Фактически само за януари и февруари са спестени няколко милиона лева чрез административните бариери, които се наложиха на българските семейства, за да получат детските добавки. И само за няколко месеца две банки в София получиха 60 хил. лв., а не децата. Онзи ден в Болярци, господин премиер, хората ми казаха: “Децата са гладни!”.
    Искам да поставя въпроса и за онези игри, които стават с границата, до която се получава социалната помощ, и увеличението на пенсиите на редовните пенсионери и на инвалидите. Само с 1-2% или с 1-2 лв. ако се увеличи пенсията, той отпада и губи десетократно по-голям размер на социална помощ, която би могъл да получи.
    Едва ли може в рамките на няколкото минути, с които разполагаме, да кажем всичко. Но искам да се обърна към госпожа Йорданова – майка на две деца, която казва: “Писна ми!”, към госпожа Джанет Гарат от САЩ, която споделя, че в България е по-добре, отколкото в Бангладеш, и към господин Страшимир, за съжаление не му чух фамилията, който иска да се откаже от българското си гражданство и да получи статут на прасе, защото животните имали норматив за хранене, за здравно обслужване и за хигиена. Искам да ви кажа: не всичко е загубено и не е вярно, че няма алтернативи и не предлагаме алтернативи, господин премиер. Предлагаме семейно подоходно облагане, нов вариант на детските добавки, предлагаме намаление на данък добавена стойност за хляб и мляко, за учебници, лекарства и книги; предлагаме корекция на точковата система за пенсиониране; предлагаме откъсване на минималната работна заплата от границата на бедността; предлагаме безплатни учебници за децата до 8 клас (шум и реплики в залата); предлагаме пренасочване на средствата към квалификация и преквалификация на кадрите, но съобразно потребностите на пазара и работодателите и към активни програми за заетост. И всичко това са реалности, за които ние не искаме повече средства, както вие манипулирате обществото, а с тези средства, с които разполагаме, но с по-ефективно разпределение, за да се понесе социалната цена.
    Има път, уважаеми колеги! Има път, уважаеми сънародници! Само че нашият път се разминава съществено с този на това правителство. Затова ви апелирам – подкрепете нашия вот! Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Има ли реплики? Не виждам.
    Давам думата на министъра на външните работи господин Соломон Паси.
    Заповядайте, господин министър.

    МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Благодаря, господин председателю.
    Тъй като ще имам нужда от малко нагледни материали, ще помоля квесторите да ги внесат. (Оживление.)
    Уважаеми господин председателю на Народното събрание, господин министър-председател, уважаеми народни представители, колеги министри! Във всяка една нормална демокрация един вот предизвиква обикновено един временен хаос, лек смут и известно забавяне на процесите. Страните-членки на Европейския съюз отдавна са решили основните проблеми и те, разбира се, могат да си позволят и повече вотове. В момента ние решаваме нашите основни проблеми и до каква степен можем да си позволим забавяне, до каква степен можем да си позволим хаос, до каква степен можем да си позволим смут. Този вот, както вече стана дума, не е ясно какви точно мотиви има. Явните мотиви на този вот са очевидно невалидни, а валидните мотиви на този вот са съвсем неявни.
    Имаме три ключови месеца до преговорите с Европейския съюз. Юни 2004 г. е критичен месец, в който ние наистина ще разберем в каква степен сме успели да продължим по пътя, по който водим вече страната толкова време. Ако има цел, която реално този вот може да постигне, това е единствено да затормози и да забави членството на България в Европейския съюз. Тъй като не е много ясно какво иска вотът, ние можем да направим една справка кой иска вота.
    Направих една справка сред подписалите искането за вот – има 48 народни представители, сред които има и мнозина наши стари познайници, стари познайници на българския народ. Има петима бивши министри и заместник-министри от правителството на Жан Виденов и част от тях са доста високо в партийната йерархия – господин Овчаров, господин Корнезов и т.н.
    Мотивите не казват какво биха направили, но нека се опитаме да разгадаем. Моите колеги споменаха някои от числата, нека сега да се опитаме да поспекулираме и да видим откъде идваме и накъде отиваме.
    Да започнем със средната месечна работна заплата. (Показва съответната графика.) Погледнете средната месечна работна заплата, уважаеми депутати отляво. Погледнете нейния най-голям спад през последното десетилетие, погледнете ямата, погледнете бездната на българската икономика – годината е 1996. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    Успяхме криво-ляво с общите усилия на три правителства да закрепим някъде нещата, но това нас не ни удовлетворява. Ние гледаме в бъдещето и затова да видим какви са тенденциите.
    Аз, като човек на точните науки, съм свикнал да работя с графиките. Забележете какво трябва да се направи сега. Трябва да прекарате един диагонал от точката 96-та, която е бездната и дъното на българската икономика, през сегашната година, за да стигнете евентуалните очаквания през 2007-а на средномесечните заплати, ако управлява НДСВ и обратно. (Смях в блока на КБ.) Вземете тенденцията, която е от 1995 до 1996 г., приложете тази тенденция към днешното число и ще получите ето такива заплати през 2007 г., ако управлява БСП. (Ръкопляскания и смях от мнозинството.) Съотношението е горе-долу 4:1.
    Моля ви, следващата графика, да видим какво става със средномесечната пенсия. Къде отново е бездната и къде е дъното на българската икономика. Погледнете графиките: 1996 г. – трагедия и катастрофа! Успяхме с усилията на три правителства криво-ляво да закрепим донякъде пенсиите, постигнахме нещо, но това не ни удовлетворява. Ние гледаме напред, гледаме в перспективата. Какво би станало през ключовата 2007 г., ако управлява НДСВ? Погледнете – жълтата графика води пенсиите до това космическо ниво, докато, ако вземем тенденцията, предначертана от Българската социалистическа партия, ние отново отиваме на дъното.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да сте живи и здрави да дочакате!
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Колко ще е средната пенсия през 2007 г.?
    МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Моля ви, следващата графика. Разбира се, животът не се измерва само в заплати и в пенсии, можем да поговорим и за това – какво е качеството на живота: дали хората могат да си починат, как се чувстват, добре ли се чувстват или не се чувстват добре. Един сравнително обективен показател за това са пътуванията на българите в чужбина. Забележете какъв забележителен ръст имат пътуванията на българите в чужбина и, разбира се, на това място аз искам специално да споделя – в момента те са точно с повече от една трета, отколкото са били през 1996 г.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това икономическата емиграция ли е?
    МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Това са хора, които са били на почивка – една трета повече, отколкото през 1996 г. Тук специално искам да отбележа ролята на госпожа Надежда Михайлова, която успя да свали визите през 2001 г. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Моля ви се, следващата графика. Да видим сега доколко атрактивна е България в очите на международната общност. Един изключително обективен показател за това е броят на чуждестранните туристи в България. Отново – какво виждаме? Виждаме бездната на 1996 г., най-ниската точка, най-слабия интерес на международния туризъм към България. Какво става през 2003 г.? Забелязвате ли? Три милиона, петстотин тридесет и една хиляди и петстотин шестдесет и седем туристи са посетили България само през 2003 г. Това наистина е забележителен резултат. Тук вече не мога да обещая, че след три години те ще станат 12 милиона, дори да управлява НДСВ. Но, както казва нашият министър-председател, да мислим позитивно. (Смях в блока на КБ.) Мислейки позитивно, аз се запитах дали няма показател, по който все пак 1996 г. да не е на дъното. Хиляда деветстотин деветдесет и шеста – управлението на вашето правителство - вие, петимата от РМС, които пак искате оставка на правителството. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.) Какво става през 1996 г. – няма ли поне един показател, по който ние да сме високо в небето? Отговорът е: има. Моля ви се – следващата графика. Това е показателят инфлация. (Ръкопляскания и смях в блока на мнозинството.) Средногодишната инфлация през фаталната за България 1996 г. – управлението на Жан Виденов и правителството, което сега иска отново оставката, по най-скромни данни, аз нарочно помолих за най-щадящата статистика, господин Овчаров, защото наистина това го правя от добро чувство. Сто двадесет и един процента инфлация. Какво става днес? Успяваме да свалим инфлацията до 2,3%. Но какво ще стане през 2007 г.? Ако управлява НДСВ, това, което можем да направим, да запазим инфлацията на равнището на Европейския съюз – 2%. Ако последваме тази съсипваща тенденция между 1995 и 1996 г., вижте, уважаеми народни представители, какво ще се случи. (Министър Соломон Паси сочи графиката.) Тъй като във вашите мотиви за вота се споменава лошо съответствие или несъответствие на показателите за България и показателите за Европейския съюз, ние се погрижихме да направим една справка, една сравнителна таблица за това - какво е съотношението на инфлацията между България и Европейския съюз. Да не би пък тази ужасна инфлация през 1996 г. да е била в резултат на общо лошото състояние на Европейския съюз?
    Моля ви се, следващата графика.

    Това е съотношението – долу, със синята ивица виждате как върви инфлацията в Европейския съюз, със зелената - как върви при нас. Започва от вашето правителство през 1995 г. Инфлацията в България е 20 пъти по-голяма отколкото инфлацията в Европейския съюз. През 1996 г. вече постигате нов рекорд – 50 пъти по-голяма инфлация, отколкото в Европейския съюз. Към 2002 г. ние вече успяваме да овладеем положението – инфлацията става само пет пъти по-голяма от Европейския съюз и благодарение на усилията на нашето правителство в този момент тя е изравнена.
    Разбира се, показател за това колко е атрактивна една държава, както спомена колежката Христова, е това колко чужди граждани са поискали да станат граждани на България. Поискахме една такава статистика.
    Моля ви да покажете следващата графика.
    Средномесечна статистика – през 1996 г. едва 269 души месечно са искали да станат български граждани, докато днес те са вече 2205 човека месечно. Това наистина показва колко е привлекателна България за околните страни.
    И, ако има един много обективен показател за това как се развива една държава, напълно обективна оценка както за качеството на живот, за международния престиж и международната оценка, така и за шанса й за бъдещето, това са инвестициите в тази държава.
    Моля ви на следващата графика да видим какво се случва с тях.
    Ето така растят инвестициите. Ето как са били те през 1995 г. и ето докъде са стигнали днес. Смятам, че това е съвсем ясно и категорично доказателство за това накъде водим държавата.
    Ако има един основен критерий, по който можем да съдим за развитието на една държава, това са и нейните международни контакти. Едва ли има друго правителство, както вашето, господин Овчаров, господин Станишев, което беше изолирало България така както вие успяхте да го направите.
    Една кратка статистика показа, че по времето на вашето управление вашият министър-председател е успял да проведе за повече от две години 11 международни срещи със свои колеги. Това наистина говори за една изключителна международна изолация, в която и вие сте поставили страната, но и международната общност е реагирала адекватно.
    Според частният Институт за пазарна икономика, за който някой от преждеговорившите вече спомена и който никой не би заподозрял в пристрастие към правителството, можем да отбележим следното – периодът от 1997 г. до 2004 г. е най-продължителният период на стопанския растеж в България за последните 90 години. Забележете – първите седем години след 1944 г., в които БСП не управлява, е най-добрият стопански период в историята на тази страна. Можем да си направим извода какво ще стане и за в бъдеще, ако този период наистина се удължи.
    И накрая искам да направя една забележка специално по въпроса за демографията.
    Господин Станишев тук ли е, в залата ли е? Ако иска, нека да дойде. Ако не иска, вие ще му предадете.
    По въпросите на демографията специално искам да споделя малко и личен опит. През 1994 – 1995 г. ни се роди вкъщи третото дете. Първите две вече, слава Богу, бяха отраснали, но не знам дали знаете какво значи да се отглежда дете по времето на правителството на Жан Виденов. Това е една истинска мъка.
    Не знам господин Станишев колко деца е отгледал, не знам господин Станишев дали е посмял да отглежда деца по времето на правителството на Жан Виденов. Това наистина е един риск, но съм сигурен, че след управлението на ДПС и НДСВ на него ще му е далеч по-лесно. И аз му пожелавам успех от сърце. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    В 11,05 ч. давам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, възобновявам заседанието.
    Искам да ви направя едно съобщение: днес сутринта са загинали най-малко 60 души и над 100 са ранени при четири атентата в Мадрид. Експлозиите са избухнали почти едновременно на железопътната линия между Мадрид и Гуадалахара в час пик.
    Уважаеми народни представители, искам да ви помоля да почетем паметта на жертвите на поредния кървав атентат. (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
    Благодаря ви.
    По процедурен въпрос има думата господин Данаилов.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Обръщам се към вас като артист. След като за 14 години посъсипахме театъра, унищожихме цирка, се обръщам към вас с една молба – да не превръщаме парламента, Народното събрание в лош самодеен театър. Защото аз съм за това да има шега, да има ирония, но днес сме се събрали пред българското общество да говорим по един сериозен въпрос – именно социалния. Който е съгласен – съгласен, който не – не. Но много ви моля, дайте да бъдем наистина сериозни. Винаги съм очаквал, че голяма част от вас, тук присъстващите, сте сериозни политици, със сериозно отношение към проблемите на нацията. Затова дайте да говорим по същество и по-малко артистизъм. Ще ви замоля, защото наистина звучи доста самодейно. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Стойчо Кацаров.
    Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми министри и уважаеми колеги! Аз съм омерзен от това, което слушам в продължение на два часа. Прав е Стефан Данаилов за цирка, който се разиграва, но когато отправя забележки, първо трябва да се обърне към своята парламентарна група. Дебатът е профанизиран. Сергей Станишев мънка. Мънка, защото е гузен, защото истинската причина за този вот на недоверие, внесен от БСП, е да бъдат прикрити следите на петролната афера (смях в блока на КБ), да бъдат прикрити следите на финансирането на Социалистическата партия от терориста Саддам Хюсеин.
    В отговор на Сергей Станишев чуваме шегички. Илчев и Вълчев ни поднасят шегички, защото нямат аргументи. Да, те ни дават шегички, защото нямат аргументи, а Соломон Паси ни изважда графики. Господин Паси, ако аз трябваше да вляза във Вашия тон и да се държа по такъв безотговорен начин не само пред българския парламент, но и пред българския народ, който ни гледа, аз щях да поставя тук снимките на всеки един от министрите и с показалката да кажа какво той е направил за последните две години. Защото нищо не сте направили, затова девет от всеки десет българи искат смяната на това правителство. (Шум в блока на НДСВ.) И това е истинският дебат днес.
    Но всичко това, уважаеми колеги, бледнее. Бледнее пред политическия факт, на който станахме свидетели през предишните два часа. Той бледнее пред политическото салтомортале, което направиха народните представители от СДС.
    РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Давай фактите!
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Ние станахме свидетели на подадената от НДСВ ръка. Станахме свидетели на това, че СДС пое тази ръка. Политическият факт на днешния дебат е новото управляващо мнозинство. Ето затова ние се разделихме с народните представители от СДС, защото днес ние също щяхме да бъдем принудени да подкрепяме правителство, което никой в България не подкрепя. (Силен шум в блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кацаров, дайте да говорим по същество. Темата е социалната безотговорност.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Аз Ви моля, господин председател, да не ме прекъсвате. Моля Ви да не ме прекъсвате и да ме изслушате внимателно…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Слушам Ви много добре.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Нещата, които казвам, надминават много повече като факти и като последици мотивацията, с която беше внесен този вот. Защото ние сме свидетели на капитулацията на политическата система днес! Това е банкрутът на българската политическа система! Ние сме свидетели на факта, че това правителство доскоро беше подкрепяно от Социалистическата партия, а от днес нататък е подкрепяно и от Съюза на демократичните сили. (Шум и смях в блока на НДСВ.)
    Това ли са очакванията на избирателите?! Защото на нас избирателите отредиха ролята на опозиция в този парламент, а не ролята на управляващо мнозинство. Това ли е алтернативата, която вещаехте на двуполюсния модел?! Това, уважаеми народни представители и уважаеми министри, не е политика. Това е пазарлък! Това са сделки! И ще ви кажа каква е разликата между двете неща – политиката се прави за хората, а сделките се правят в интерес на отделни хора и отделни участници в политическия живот! И това е категорично неприемливо! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
    Господин министър-председател, Вие не изпълнихте нито едно от обещанията си, но изпълнихте едно – Вие разрушихте политическия модел в България и Ваши съучастници са Българската социалистическа партия и Съюзът на демократичните сили. (Смях в блока на НДСВ.)
    РАСИМ МУСА (ДПС, от място): До вчера беше седесар, бе!
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Разберете едно: няма силна България без силна политическа система. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Спазваме принципа на ротацията. Следва Парламентарната група на СДС. Д-р Михайлов. (Възгласи на неодобрение от Борислав Китов в дъното на залата.) Имаме представен списък, уважаеми дами и господа.
    Има думата д-р Михаил Михайлов от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. След това – Народен съюз.
    МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Тук се използваха много сравнения, като се започне от фарса, от цирка. Театро. Според мен най-точен беше Стефан Данаилов, който взе думата.
    Като слушах Соломон Паси си мислех, че ме връща 120 години – по времето на Вазов – самодейност, която премина в самонадеяност. Не виждам тук господин Паси. Препоръчвам му в 22,30 ч. да замени шоуто на Слави с шоуто на Паси. (Оживление в залата.) Това беше обида към мен като народен представител 10 години, обида към всички вас, които сте народни представители, обида към политическата класа в България с някаква компилация от лекция на Атлантическия клуб, смесица от смешна артистичност и самодоволност, която преливаше отвсякъде.

    Ама ние къде живеем? Само преди четири месеца имаше местни избори и на тези местни избори НДСВ получи 6% от 50% участие на хората. Значи 3% от 8 млн. българи. Това е простата аритметика. А министрите тук се изказват така, все едно че тази България е в 2009 г., а не в 2004 г. Просто е смешно! Аз наистина не знам дали това е театър или какво. Те живеят някъде в своите собствени представи.
    Защо наистина е абсурд? Има две неща, които са абсурдни. От една страна, БСП иска вота, който е 100% популизъм и 100% демагогия. Защо? Защото нека да попитаме член на коя партия е господин Калчев, госпожа Плугчиева, заместник-министърът на вътрешните работи Стоилов, сегашният шеф на Касата Букарев, на кого беше той заместник-министър по времето на Мими Виткова? Осемдесет процента от назначенията в средния ешелон са на хора, които са били или са членове на Българската социалистическа партия. Значи има хора, които са с ляв тип мислене, с леви идеи, а те управляват с дясна политика.
    От друга страна, има хора, които са завършили в Англия, които са завършили престижни университети, които са министри, вицепремиери. Но какво направиха те в управлението на държавата? Какво стана с това, което господин Сакскобургготски обеща преди близо три години? Какво стана с реформите? Какво стана с монополите? Три години се връщаме назад! Какво стана с БТК, с “Булгартабак”, с “Булгаргаз”, с “Топлофикация”, с електроразпределителните дружества? Те все още са монополи. Какво стана с придвижването ни за три години? Нищо. Само думи, думи, думи – едри, лепкави петна, от едната страна с миризма на петрол, а от другата – с неизпълнени обещания. Това за мен е големият парадокс. Защото имаше много заявки, а всъщност несъстоялите се обещания доведоха до това, че на местните избори хората не припознаха Национално движение Симеон Втори като носител на техните идеи. От 46% на 6%! Така че това самодоволство, което блика от това какво е направено във всяка една област, просто не отговаря на истината.
    Колкото до СДС, Стойчо, аз те уважавам много, наистина констатацията беше много точна, че политическата система е страшно разклатена, защото политическите партии нямат идентитет. Самият факт на това, което се случва в момента – 7 парламентарни групи, показва, че политическата класа е в криза. А не може политическата класа да е в криза и общественият живот на българина да цъфти. Ние сме еманация и на това, което се случва в недрата на държавата. И ние не можем да го надскочим.
    Голямото предизвикателство пред всички нас е наистина да се отстояват принципи, всяка една политическа сила да има своя собствена физиономия, зад която да застане и да се бори.
    И аз се връщам две години и един месец назад, когато беше първият вот – за лекарствените средства. Тогава казах, че БСП ще се присламчи към властта и движението навътре-навън, навън-навътре в някои случаи носи удоволствие, но в други не. И в политиката това бива наказвано. Не знам дали си спомняте това мое изказване. Аз и сега съм на тези принципи. И затова моето изказване и след две години и половина звучи актуално. (Ръкопляскания от СДС и ОДС.)
    Затова аз ще гласувам “против” това правителство. Ще гласувам, защото това е правителство на несбъднатите обещания и на спряната реформа, на несъстоялите се неща. (Възгласи: “Браво!” от СДС и ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Мария Гигова.
    МАРИЯ ГИГОВА (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Смисълът на този дебат, вот, не е да определим социалната политика като добра или лоша. Този дебат за пореден път няма да отговори на основните въпроси, които вълнуват нашите съграждани. Защото кой подхожда към този вот на недоверие и как подхожда към него? БСП го иска, за да засенчи драмата с иракския петрол, който може да взриви партията…
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това го чуваме вече за четвърти път!
    МАРИЯ ГИГОВА: Ще го повторим още четири пъти.
    … и, разбира се, традиционно да посвири на популистката струна, както го правят всички леви. СДС за пореден път повтори, че обвързва гласуването си с изваждането на червените от правителството. Не завиждам на групата на Иван Костов, която заяви, че ще подкрепи вота на БСП, защото после трябва да обяснява на тъмносините си симпатизанти що е то социализъм и има ли той почва в новата му партия.
    Леви, десни и центристи за пореден път ще говорят и говорят помежду си в своя измислен партиен свят, за съжаление, без да кажат на гражданите как могат да се решат реалните им проблеми и да ги убедят, че не всички са маскари.
    Всички някак пропускат да отбележат, че водим този дебат броени дни преди влизането ни в НАТО, година преди следващите избори и по-малко от 30 месеца преди членството ни в Европейския съюз. Други са задачите пред нас и не партийната риторика ще ги реши.
    Първият въпрос е кой кара влака на българската държава. Дали изпокараните помежду си министри и самите екипи в отделните министерства? Съмнявам се. Единна воля е последното, което излъчи това правителство. Дали е парламентарното мнозинство, което прокарва закони зад гърба на Министерския съвет? Дали е пък самият Министерския съвет, който често води политика въпреки или през главата на собствените си парламентарни групи? Съмнявам се, че българският държавен машинист е и премиерът Сакскобургготски, който дори няма сила и воля да се произнесе по явно неморалното разпределение на държавни имоти на “социално слабите си” служители, което сам е подписал като формален водач на държавата.
    Вторият въпрос – какви са основните задачи на България в този момент? Днес са ненужни прения и празнословия по единични области на държавното управление. Защото немалко от казаното в днешния дебат може да е вярно, но то е само констативно и не дава визия за това как да се оправят нещата. Дали бедстващите семейства ще се стоплят, облекат или образоват по-добре след този дебат? Не. Дали жалките усилия на държавата ще накарат повече млади съграждани да заживеят заедно и да народят деца? Още веднъж не. Дали трайната незаинтересованост на онези, които се насърчават от политическата класа към демографския срив, обезлюдяването и състаряването на нацията, ще вкарат България в Европа здрава, силна и жизнеспособна? Трети път не.
    Безспорно е, че днешното управление е слабо и категорично отказва да поеме отговорност за съдбата на България. Но преди да си отговорим на въпроса кой си отива, трябва да се намери достоверен отговор на дилемата кой ще дойде. Затова ви питам съвсем простичко: кой от вас е реално подготвен да управлява, да мобилизира нацията и да отвори вратата на Европа? Никой. Виждам дяволити пламъчета в очите на лявата страна на залата. Колеги, казах реално подготвени, да не ставаме за смях, както през 1996 г.
    Днес повече от всякога България се нуждае от национален дебат по проблеми, без чието решаване държавата и нацията ще загинат – промяна на държавното устройство, защото този парламент е неработещ конструктивно; промяна в здравеопазването, защото сегашното здравно осигуряване приключи земния си път; промяна в образованието, защото трябва да влезем конкурентноспособни в Европа, а не като възрожденски енциклопедисти в Третия свят.

    Нуждаем се от реално подпомагане на младите семейства с деца. Те, а не ние, ще гарантират стабилността на България утре. Спешно да променим избирателния закон, за да не вкарваме в Народното събрание матрьошките от партийните листи, а реални представители на ясни групи и прослойки от обществото. Изгубени сме без действаща, неподкупна и уважавана съдебна система, не защото Европа или Америка го искат, а защото без нея сме загубени и в прекия, и в преносния смисъл на думата.
    Аз бих казала, че господин Паси направи едно академично изказване и представи една прекрасна перспектива за България в 2007 г. Но българският народ и българинът искат сега да почувстват това благоденствие. Аз пожелавам на това правителство действително да го стори още в неговия мандат! Всичко хубаво! Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания в ПСНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата господин Радослав Коев от “Новото време”.
    РАДОСЛАВ КОЕВ (ПГНВ): Господин председател, дами и господа народни представители, господин министър-председател, дами и господа министри! На днешния ден пред очите на всички българи левицата се ангажира да се проведе дебат в парламента по обвинението социална безотговорност на правителството. Това е нормална парламентарна практика. Да, така се постигат определени цели. Дали гражданите пред телевизорите и радиоапаратите знаят какви цели? Дали не е време представителят на народа тук в залата честно да каже на своите избиратели последствията от всяко свое действие?
    Исканият вот е спекулация с културата, мечтите и спомените на днешния българин. Освен опита настойчиво да изравняват съдържанието на социално и социалистическо, този вот се опитва да провери дали пък вече не е забравено направеното от социалистите, дали в хората не се е появила годност да понесат поредното стригане и доене? Нека проверяват. Ние от Новото време обаче ще се опитаме да кажем нещата отвъд последната страница в мотивите.
    Какво би станало, ако днес този вот събере 121 поддръжници в парламента? Да, правителството си отива и настъпва радостна партийна сумахота – в парламента, в централите на партиите, в роднинските и приятелските бизнес кръгове, та чак до последната първична партийна организация, защото те всичките са първични. Откъде идва пролетната радост ли? Не от тревичките и от птичките, а от отварянето на политическия пазар – пазара за нов кабинет. Тогава се изключват прожекторите, парламентарната гюрултия преминава в потаен шепот, старите политически търговци вадят старите мазни тефтери и стари ченгета напомнят за стари вересии. Роднини, бизнес кръгове и политици с наколенки и особени гръбначни изкривявания напред трепетно мечтаят да ги допуснат да си откраднат каквото не им достига. А някъде отвъд кулоарите, кабинетите и първичните организации стоят онези от мотивите и добре знаят защо мразят полиците. Защото докато трае пазарлъкът за постове и пари, за власт и облаги, докато мъчително бавно се ражда новото управленско чудовище с дузина ръце и само едно око, и то на гърба, ще трябва добре да си припомнят формулата за физическото си оцеляване по време на кабинета Беров или каква можеше да е правилната реакция на хората, когато още през лятото идваше Виденовата зима.
    Ние от Новото време не искаме и няма да позволим това да се случи. Защото сме убедени, че в това безвремие посочените в мотивите безотговорности ще намерят своето логично оправдание. Убедени сме, че това ще е криза и не щем да сме съпричастни. Ние искаме друг дневен ред. Не щем да се пилее ценно парламентарно време за упражнение в безцелно говорене. Ние искаме този парламент да приеме няколко закона, които ще ни заставят да стоим близо до избирателя, да го познаваме, да му се отчитаме и да му служим. Искаме мажоритарни избори за парламент, за да няма подобни безсмислени вотове. Търсим съдействието на целия парламент, на всички парламентарни групи за приемането на тези закони. Търсим и Вашето съдействие, господин премиер, не като цена в днешния вот, а като логично следствие на прокламираната от вас политика.
    Няма да гласуваме за този вот заради нашия прагматизъм и ясната отговорност, която носим. (Частични ръкопляскания в ПГНВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За реплика – заповядайте, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин Коев, единствено от уважение към зрителите и слушателите ще си спестя оценката за Вашето изказване. Междупрочем, те вече са я направили и тя никак не е ласкава, бъдете сигурен!
    Какво друго, ако не безотговорност е фактът, че в съвременна България пациент с инфаркт пътува 12 часа от общинския до областния център? Общинският център е Ивайловград, областният център е Хасково. Какво друго, ако не безотговорност е фактът, че човек с 32 години трудов стаж и исхемична болест на сърцето не може да стигне трите заветни точки, за да се пенсионира? Какво друго, ако не безотговорност е фактът, че човек, който редовно си плаща здравноосигурителните вноски, е изнудван да плаща за преглед на частно при хирург, защото на семейния лекар са свършили направленията? Това коментирайте! Чуйте мненията на хората, четете техните писма, а не предварително написани псевдополитически есета! (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други реплики? Няма.
    Има думата народният представител Лютви Местан.
    Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколкочасовите разисквания ми дават основание да твърдя, че днешният вот не е мотивиран от реалната загриженост на БСП за социалната безотговорност на правителството. Целите на вносителите са в други три посоки, които обаче имат важно значение за левицата. Бих ги формулирал така:
    Първо, утвърждаването на БСП като основна опозиционна сила в страната. Сега, когато дясното е разбито, вотът на недоверие е един от лостовете, чрез които Социалистическата партия може да заяви такава претенция. Да не забравяме, че до вчера БСП беше трета политическа сила, а сега е втора по численост в това Народно събрание и вотът следва да се яви като ярка демонстрация на този факт.
    Второ, следващите парламентарни избори са само след година и половина и социалистите явно започват предизборна атака за затягане на редиците. Защото се целят във властта, но за това е необходимо широко участие в следващия парламент, при това, ако може, със свое мнозинство.
    Трето, чрез тази PR-кампания на дълбока социална ангажираност да се изтрият от съзнанието на избирателите негативите, които БСП носи от своето предишно управление.
    Искаше ми се да продължа с четвърто, но ми е доста трудно, защото и самата Социалистическа партия много добре знае, че точно сега, когато интеграционните процеси в НАТО и Европейския съюз са в решителна фаза и когато кабинетът вече е изкарал три четвърти от своя мандат, свалянето му е безсмислено. Нещо повече, вредно и опасно и по тази причина – невъзможно. И това е така, защото БСП говори за алтернатива, но за съжаление не представя реална алтернатива на това управление в социалната сфера.
    От гледна точка на чисто партийния интерес социалната тематика е подбрана сполучливо, защото е с ярък популистки заряд. България като страна в преход има своите сериозни, нерядко тежки социални проблеми. Политиката по решаването им е възможно оптималната в икономическата ситуация, в която се намираме. Няма да повтарям вече изказаните числа за намалена безработица, за 100% осигурени социални плащания и други, които илюстрират правилната посока на управлението в тази сфера.
    Това, разбира се, не означава, че няма какво повече да се желае. Тъкмо напротив, уважаеми дами и господа, необходимо е ускорено продължаване на реформите и в това отношение ние ще се вслушаме във всяко зрънце рационално предложение и критика, стига да е в рамките на основната функция на всяка опозиция, да бъде коректив и да не преминава в самоцелно и ранно предизборно говорене, в евтин популизъм.
    Няма страна, която да е решила социалните си проблеми. Социалната сфера е най-чувствителният фактор за всяко управление. Германските социалисти губят провинция след провинция точно заради социалните проблеми, макар Германия да е много по-богата от България и много по-силна икономически. Най-общо казано, няма държава, в която гражданите да смятат, че социалното й управление е отлично или дори много добро. Това налага непрекъснато модернизиране на социалната политика. Правят го и всички европейски социалисти. Време е, мисля, да го стори и БСП.
    Управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС търси диалогичност, концептуалност, алтернативност в стратегическите решения на социалните проблеми. Ще бъда откровен – не забелязах това. Опозицията задава въпроси и това е нормално. Но също така е нормално, дори задължително, да даде и своите отговори, ако иска и е готова утре да управлява.
    "Достъпът до висше образование на бедните е ограничен и дори невъзможен" - четем в мотивите. Добре, така мисли БСП. Но какво предлага? Тук мотивите млъкват. Факт е, че висшето образование в цял свят не е най-лесно достъпното и поне внасящите вота са гледали поне един американски филм докато са цитирали колко САЩ отделят за еди-коя си социална сфера, за да забележат, че там няма колежанин, който да не работи почасово, и така да събира средства за таксите за следването си. Време е и ние да приемем, че образованието е инвестиция за бъдещето на младежите и съответно като всяка инвестиция изисква първоначално капиталовложение, което по-късно се връща многократно чрез упражняване на висококвалифициран труд.
    И въобще в социалната сфера раздаването на калпак беше и си остава приумица на неуспешния експеримент, наречен зрял социализъм. Ако идеята на вносителите на вота е точно такава, то спорът вече е безсмислен.
    Когато в Движението за права и свободи говорим за образование, ние имаме ясното съзнание, че едновременно говорим и за безработица, и за политика на доходите, и за високи технологии, защото образованието е основен лост за модернизиране на държавата.
    Дали Министерството на образованието и науката е на висотата на тази теза? Ще кажа: би следвало. Но, уважаеми господин министър, тук аз ще бъда много ясен и откровен. На този етап проблемите, заради които си отиде предишният министър, все още не са намерили своето адекватно решение, или поне това не се прави с темповете, с които бихме желали.
    Засега ще се огранича с тази най-обща констатация, без да навлизам в конкретиката, но не крия, че сме в очакване да предприемете по-бързи и решителни действия за:
    1. Усъвършенстване и хармонизиране на нормативната база от подзаконови нормативни актове със съответните специални закони, от една страна, както и помежду им – от друга. В противен случай Министерството на образованието и науката и занапред ще бъде не само обект на съдебни дела, но и ще продължава да ги губи.
    2. Ясна концепция за средното образование, за да не чуваме от вас през ноември 2003 г. идеи за прием в профилираните гимназии след 8-и клас, и, респективно, в тези случаи въвеждане на 13-и клас, а през март 2004 г., само месеци преди края на учебната година, друга странна група чиновници, от името на МОН, да търси парламентарна подкрепа за идеята всички деца да завършат основно образование след 7-и клас. Това, меко казано, е странно.
    3. Подобряване на вътрешната координация в МОН с цел ясно очертаване на правата и отговорностите на отделните дирекции, така щото да се прекрати порочната практика група държавни служители да се занимават с неприсъща дейност и после медийно да дискредитират други свои колеги за собствените си прегрешения.
    4. Очаквам също така развитие и по посока на ангажиментите по специфичните проблеми на образованието на малцинствата, по които постигнахме съгласие.
    Уважаеми госпожи и господа, начинът, по който засегнах само един от аспектите на вота, е показателен за принципа, който нашето мнозинство отстоява вече близо три години – да се взира не само в успехите, но и да вижда нерешените проблеми. Ние сме с остра социална чувствителност и сме в състояние да правим разлика между реална загриженост и спекулиране със социалните проблеми.
    Аз съм избран от един от най-бедните региони на България и знам какво значи бедност и недоимък. Те са факт, на който трябва да търсим решение, а решението е в реформите.
    Движението за права и свободи, като националноотговорен съуправляващ субект, ще поеме своята отговорност за провеждането им, така както, ще го подчертая, защото е безпрецедентно, колеги отдясно, подкрепи техния старт в предишния парламент, бидейки опозиция.
    В заключение. Ключът на реформите е в неразривната връзка – икономическа, фискална, инвестиционна и социална политика. Политически субект (тази оценка е валидна и за вносителите на този вот), който не е разбрал това и няма ясна визия за модерната функция на държавата в социалната сфера в условия на демократично гражданско общество с пазарна икономика, не е готов да управлява страната. Точно затова ДПС ще отхвърли вота на недоверие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични – от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител д-р Антония Първанова.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа! Ще ми позволите да направя една кратка реминисценция в недалечното българско политическо минало, която има пряко отношение към искания от част от опозицията вот на недоверие.
    Преди близо осем години, в края на м. май 1996 г., един ляв министър-председател обясняваше на хората, че няма зърнена криза, а хората се презапасявали с хляб. И така България стана последната страна в Източна Европа, която изпита глад.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Вотът срещу Виденов мина.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Преди седем години, в самия край на последното ляво управление, средната работна заплата сутрин и вечер се разминаваше не само като покупателна способност и не само в графиките на министър Паси. Тя се простираше във фундаменталните граници от 6 долара сутрин до 3 долара вечер. И същото това правителството ни обясняваше, че в потребителската ни кошница се включвало едно домашно пиано. Ако греша, поправете ме, госпожо Масларова. Тогава обаче социалната справедливост на мен, като майка на две малки деца, ми даваше по един сапун "Камбана" на месец.
    Казвам това, защото днес говорим за социална политика, а не за социалистическата политика. Нашата социална политика е трън в очите ви, защото във вашата демагогия именно социалната политика доведе до крах на опита за червено управление на страната през 90-те години.
    Внасянето на вот на недоверие на всяко правителство трябва да бъде акт, достатъчно отговорен и аргументиран. Отговорността обаче не може да бъде с давност една, две, три или повече години.
    На 7 март т.г. в парламентарните избори в Гърция, след 11 години управление на социалистите, спечели Партията “Нова демокрация” на Константинос Караманлис. На 8 март първата реакция на победените социалисти на Георгиос Папандреу бе, че ПАСОК ще бъде обществено отговорна опозиция, която ще гласува заедно с управляващите всички предложения по предстоящата олимпиада, култура и борба с тероризма. И възниква въпросът: каква е разликата, дами и господа, между българските и гръцките социалисти? Ами голяма, огромна е разликата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Разликата между гръцкия крал и българския цар е много голяма.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Защото, макар и победени на избори, едните мислят за държавата и за отговорно поведение, а другите се стремят да предизвикват всеобщо внимание с един сапунен вот под заглавието “Партизан за власт се стяга”. Защото за вас “бой” и “власт” очевидно нямат разлика.
    И може би за да изглеждате силни в собствените си очи с тази политическа суета, която е вредна за България, която е вредна и за вашата партия, защото рискува да роди нови лозунги от типа “Сполука за България!”, както през 1994 г. и както формулата: два часа няма, три часа няма, и както надеждата за лява вълна през изминалата есен. Това са напразни надежди. Защото социалното не е задължително да се приема като синоним на лявото. Вярно, твърди се, че бедният електорат винаги олевява, но не е аксиома, че лявата партия може да предложи добра социална програма за управление и последното ви идване на власт е побиващ тръпки пример. Истината е, че калпавото ви управление и лошата политика, в това число и социалната, накараха хората да щурмуват парламента и да искат да ви докопат. Затова не е редно, след като си помислихте, че всичко е забравено и давността е покрила следите от управлението ви, да се премените в нови доспехи и да искате вот на недоверие, когато ще ви забележат и то точно по времето на управлението, което се опитва да върне децата от чужбина. И като става въпрос за деца, и аз искам искрено да се възмутя от вашите леви стратези, защото още не са разбрали, че партията отдавна излезе изпод семейния креват на българина, за да определя 42% от децата ни като извънбрачни. И ако това не беше толкова тъжно и дискриминационно, сигурно щеше да бъде политическия виц на сезона.
    Безотговорно може да бъде наречено отношението ви към хората с увреждания, които не отговаряха навремето на представите ви за хармонично развити социалистически личности и бяха изолирани в специални институции – в домове, училища, в предприятия. И сега за първи път ние предложихме Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания и тя беше развита съвместно с 30 неправителствени организации на и за хората с увреждания. Тя се опитва да преодолее социалната им изолация, в която вие ги натикахте, да ги върне в обществото и да премахне дискриминацията като изравни и правата, и отговорностите им.
    Но тъй като започнах с реминисценции, за да не говорим само на езика на нагана и капитала, ето какво донесоха опитите на вашето управление в демографската сфера. И аз, като министър Паси, дълго и педантично търсих какво ви е най-голямо и открих, че управлението на БСП показва най-голямо увеличение на смъртността и най-голям спад на раждаемостта през всичките години на прехода. 1996-1997 г. – смъртност 14,7 на 1000 – най-високата през втората половина на миналия век в Европа; детска смъртност – 17,5 на 1000 през 1997 г. – на второ място в Европа след Румъния, сега е 13,3. Раждаемостта от 7,8 на 1000 е вече 8,5, което, разбира се, не се дължи на вашия електорат. Отново по времето на вашето управление, разположено в средата между две официални преброявания – през 1992 г. и март 2001 г., градското население на България е намаляло с над 230 000 души, а селското население – с над 330 000 души. Така че, дами и господа социалисти, вашето управление е замесено в изчезването на над половин милион души от демографската карта на България и над един милион души от географската карта на страната.
    В началото на годината ние направихме послание, че 2004 г. може да стане годината на България, годината, в която ще получим членство в НАТО и в която ще затворим преговорните глави за присъединяването ни към Европейския съюз. И ако вие поискахте този вот и не може да разберете всичко това, то вие не само ще станете партия с минало, но ще станете един спомен по парламентарната власт в следващите десет години. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика думата има господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Като признавам, госпожо Първанова, Вашите наблюдения върху това кое е най-голямото и най-дългото в опозицията и в частност в БСП, и като изслушах различията, които правите вие между гръцките социалисти и българските социалисти, искам да ви попитам каква е разликата между гръцкия крал и българския цар? Доколкото зная, гръцкият крал до този момент не е получил и пукната пара от гръцкото правителство, докато нашият сложи ръка върху 160 млн. долара. Какви са другите разлики очаквам да чуя от Вас. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, господин Пантелеев, това е извън темата.
    Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа министри, уважаемо събрание! Напоследък твърде много се говори за необходимостта от съществуване на десница в България. Днешният дебат ме накара и аз да си поставя този въпрос и се питам наистина какъв е смисълът на българската десница, ако тя не се самодоказва постоянно с това, да оспорва ролята и мястото на БСП в политическия ни живот както от управляващото НДСВ, така и от остатъчното СДС. Освен това искам, въпреки че някои от вас са по-отскоро в политическия живот, да не припознават отсега БСП като управляваща партия, защото лично аз не смятам, че мястото на БСП в бъдещото управление е отсега гарантирано. Затова тя трябва да докаже на българското общество своята състоятелност, да преодолее 15-годишния упадък, в който България се намира, и да извади българското общество от силната бедност. Тя трябва да преодолее и твърде вероятното обединение на всички разроили се десни партии след предстоящите парламентарни избори.
    Аз няма да се изкуша да вляза във водевилния тон, който представителите на мнозинството искат да наложат в днешната дискусия. Едва ли някой във и извън залата може да спори по това какви са политическите отговорности на БСП за периода на нейното управление – за скока на инфлацията, за срива на банковата система и за зърнената криза, но точно в областта на доходите не смятайте, че звучите убедително и обнадеждаващо за българските граждани. Защото тук графиките, които Соломон Паси представи, бяха в някои отношения твърде произволни. Те ми приличат на опита да ни съобщят най-високата и най-ниската измерена температура през годината и на тази основа да кажат каква е била средногодишната температура. Така че, ако видим днес каква е покупателната способност на доходите, които имат българите, с оглед на цените на електроенергията, на отоплението, на водата, съобщенията, лекарствата, да не продължавам да изброявам, много от тях ще се окаже, че са в още по-голяма затъваща бедност, отколкото за периода, за който говорите.
    По отношение на притока на чужденци към България, добре знаете, че това са граждани на Македония и на Турция, които не са пленени толкова от хубавите условия на живот в България, а искат да намерят по-прекия път към Европейския съюз с оглед на бъдещото членство на България в тази организация, в която за съжаление България продължава да бъде най-бедната от всички членове и кандидат-членове.
    През последните седмици БСП и Коалиция за България проведоха редица срещи по проблемите на здравеопазването. Днес моите думи споделят тревогата на десетки управители на общински болници и кметове на общини, на граждански организации, на стотици лекари и хиляди български граждани. Нашата критична оценка за модела на здравната реформа е известна още от самото й начало, известни са и нашите предложения при обсъждането и гласуването на бюджета за здравеопазването за 2004 г. Основанията за вота на недоверие също са ясни – очертава се финансов колапс на общинското здравеопазване, правителството е неспособно да координира действията на институциите в здравната област, злоупотребите със средствата за здравеопазване, особено за лекарства, нарастват. Казано накратко, никога през последните години здравеопазването не е било по-трудно достъпно, а неговото управление по-безотговорно.

    Сравнението между изразходваните средства за болнично здравеопазване през 2003 г. и предвидените за 2004 г. показва, че тази година те са с около 100 млн. лв. по-малко. Този недостиг се отразява най-тежко върху общинските болници.
    Ръководството на здравната каса признава, че повечето от клиничните пътеки са финансирани между 60 и 70% от реалните разходи. Същото е положението и с финансирането по диагностични групи. За каква конкуренция, за какъв стимул за привличане на пациенти може да става дума тогава? Какво е това, ако не политика, която води до унищожаване на общински болници?
    Новата система за финансиране на лечебните заведения се дискредитира от необоснованото прилагане на административни методи. Една и съща дейност, извършвана от различни болници, без да е с доказана разлика в нейното качество, се заплаща различно, при това под реалната й стойност. Свободният избор на реномирано лечебно заведение в много случаи става срещу заплащане на допълнителни такси или на принудителни дарения. Категоризирането на болниците няма нищо общо с получената от тях акредитация, но въпреки това сега се подготвя нова. Не се заплащат всички медицински дейности, осъществявани от болниците.
    Могат да се посочат много доказателства за тежките последици от политиката на правителството в здравния сектор. Например болницата в Карлово, която е завършила миналата година с 200 хил. лв. печалба, за изминалите два месеца вече е натрупала дългове. Закриването на болницата в Лъки е довело до намаляване и на лекарските практики в доболничната помощ. В рисково състояние са болниците в малки и отдалечени общини като Кула и Малко Търново. Те обслужват предимно възрастно население, на голяма територия, с лоша пътна мрежа, с незначителен брой общопрактикуващи лекари. Ликвидирането на болниците в такива райони е почти равносилно на ликвидиране на цялото здравеопазване в тях.
    Един от кметовете в такава община запита: ако няма болница, за какво съм и аз? Призовавам ви да се запитаме за какво сме необходими всички ние тук, начело с правителството, ако не осигурим условия на гражданите да се лекуват? Ще спаси ли правителството 2500 болни на диализа, чийто живот също е под заплаха поради нейното недофинансиране и неосигурени материали за нейното извършване? Ще се предложи ли решение, което да укрепи диспансерите, вместо обясненията, че те нямат място в сегашната схема на разграничение на видовете здравни дейности? Ще се примирим ли с ликвидирането на студентското здравеопазване? Кой ще обясни на повече от 20 хил. астматици, на страдащите от ставни заболявания, на хипертоници и други защо от позитивния списък отпаднаха около 300 лекарства, повечето от които с добри медицински качества и на достъпни за по-бедните цени? Защо от позитивния списък отпаднаха помощните средства – медицински храни, медицински изделия, аксесоари? Какви интереси налагат от списъка на Здравната каса да се изключат много качествени медикаменти с по-високи цени, след като тя така или иначе заплаща само определена част от референтната цена? Какво, ако не злоупотреба с власт и корупция, обяснява факта, че с обществени средства се плащат лекарства, които са неколкократно по-скъпи в бедна България, отколкото в страните на Европейския съюз?
    Често питате днес, и с право, какво предлага левицата. Днес можем да заявим: необходимо е да се проведат разговори между ръководствата на Министерство на здравеопазването и Сдружението на общините относно методиката за финансиране на лечебните дейности в общинските болници. Държавата да поеме здравните осигуровки на лица, които поради липса на доходи не са в състояние да ги плащат. Болниците да се категоризират в съответствие с вече получените от акредитацията оценки, да се облекчи прекият достъп на пациенти с хронични заболявания до специалисти от доболничната помощ, да се възстанови скъсаната връзка между доболничната и болничната помощ. Във всяка община, в която няма болница, да се създаде център за медицинска помощ.
    За всичко това са необходими няколко десетки милиона допълнителни средства. Може да попитате откъде ще се вземат те. Ако не бяхте подарили 120 милиона от печалбата на БТК, можеха да се решат всички проблеми на болничното здравеопазване днес, през тази година. (Ръкопляскания в КБ.)
    Съществуват и други източници, но колкото по-дълго управлява това правителство, толкова по-малко стават те. Проблемът с финансирането, освен по-добро управление на неговите средства, налага и политика, която осигурява икономически подем. Но този, за който ни говори госпожа Шулева, съвсем не е достатъчен, за да изпълни такава социална цел.
    Утре, освен в парламента, макар и символично, ще гласуват не само народните представители. Стотици хиляди български граждани и пациенти ще гласуват срещу вашата политика, защото те искат политика, която е отговорна за здравето на нацията, политика за милионите, а не за милионерите. Днешният вот на недоверие на левицата към правителството на Симеон Сакскобургготски би убедило обществото в неговата искреност, ако с него тя гласува и срещу представителите на съмнителни милионери в собствените си среди. Благодаря ви. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Реплика на господин Стоилов има ли? Няма.
    Господин Соколов, заповядайте за изказване.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ОДС ще гласува недоверие на правителството и на едно основание, което днес съществува в мотивите на внесения от БСП вот – безсилието, нежеланието на правителството да се бори с престъпността, и най-вече с организираната престъпност.
    За нас е разбираемо защо този мотив не присъства във внесения вот. Защото днешната организирана престъпност има своите корени още в комунистическия строй, преди 1989 г., в дейността на бившата Държавна сигурност, която сега се възражда.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Като Мирча Кришан си, с краставицата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Има своите корени и в това, че в управлението на НДСВ участват и министри от БСП. Причина за това е и че сегашният министър на вътрешните работи господин Петканов е топлата връзка на БСП с НДСВ и на БСП с ДПС.
    Доказателство за корените е и предложението, което направи член на Висшия съвет на БСП господин Червеняков, на което няма реакция от политическата сила, за една мръсна сделка между БСП и едно от нейните творения – мутрите. Защото само мисъл за такава сделка може да си позволи политическа сила, която е свързана с този, на който предлага сделката. За нас обаче е разбираемо и защо правителството, управляващото мнозинство заобикаля този въпрос. Защото тук неговата вина е много голяма. Защото ние сме свидетели как МВР вместо да води борбата с организираната престъпност, която бележи своя бум, се превърна в регистратор на гангстерските войни, на поръчковите убийства. След убийството на всеки мафиот МВР излиза със справка каква огромна престъпна дейност той е развивал, но остава без отговор защо МВР не е направило нищо, за да пресече тази престъпна дейност. Това обяснява защо МВР се оплаква, че много престъпници с висящи дела са на свобода, а същевременно при всяка акция сто и повече души с влезли в сила присъди се оказват на свобода.

    И тук вината на правителството е много голяма и лично – на премиера. Защото целта беше наистина да се съсипе, да се разбие политическата система. Впрочем, господин премиер, това Ваше намерение Вие заявихте още в първоначалното си изказване на 6 април 2001 г.
    Затова Вие тръгнахте срещу държавните институции, рушейки техния авторитет. Но Вашата вина е, че Вие използвахте за тази цел наистина едно средство, което не само разруши политическата система, но руши и устоите на държавността и на демокрацията. Това е организираната престъпност. Защото може един министър или народен представител да отиде на една яхта, но не може министърът на финансите, който трябва да се бори с контрабандата, да отиде на яхтата на обявения от самото МВР контрабандист № 1 на България.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): А хотел “Принцес” в Истанбул?
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: И същият този човек, който е подсъдим по дело за въоръжен грабеж, с личен самолет да идва и да напуска България, без никой да му държи сметка за това.
    Не може Вие, господин премиер, да уважавате с личното си присъствие много от изявите на един български гражданин, обявен за най-богатия българин, разстрелян по един известен гангстерски начин, обявен в доклада на Държавния департамент за бос на мафията в България, а в един труд на чужди журналисти – за бос на международната мафия.
    Лична трагедия на един баща е, ако неговият син има връзки с организираната престъпност. Но трагедия за България се превръща, когато Вие гласувате доверие на този човек да оглави парламентарната група на мнозинството, или когато неговият баща продължава да бъде секретар на президента. (Шум и реплики от мнозинството.)
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ, от място): Давай по темата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това руши нашите институции. Ето защо ние считаме, че вашето правителство постигна наистина с отслабването на България един целен резултат или може би резултат, който Вас не Ви интересува, защото Вашите интереси са други. И това правителство трябва да си ходи, защото това е в интерес на България и на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика на господин Соколов има думата господин Кошлуков.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Уважаеми госпожо председател, уважаеми господин премиер-министър, уважаеми министри, колеги! Взимам думата, защото изказването, което беше направено от достопочтения народен представител господин Соколов – уважаван от мен юрист и лице от близката история на една от модерните, сериозни десни партии, за съжаление днес в трудно положение, беше, меко казано, недостойно.
    Новото време неведнъж е критикувало кабинета и неведнъж се е опълчвало на всички. Но смятам, че тук, в парламента, ние можем да се учим от Вас на парламентаризъм, на парламентарен протокол, етика и поведение. И аз съм се учил. Слушал съм Ваши изказвания, виждал съм процедурата, която владеете, гледал съм начина, по който менажирате, ако мога да използвам тази дума, заседанията и ги правите интересни.
    Да нападате господин Илчев по този недостоен начин е все едно да Ви питам Вашата съпруга с какъв самолет пътува до Канада? Това не е нивото на дискусията в българския парламент. (Ръкопляскания от мнозинството.) Все едно да питам на новата ви парламентарна група какво работеше лидерът, преди да стане съветник в СДС? Извинявайте, но ако говорим за морал, първо трябва да погледнем биографиите. С кои биографии Вие идвате, за да съдите, да отсъждате и давате присъди на господин Илчев, на човека, който се опитва да води диалог, да прави добра политика, да урежда взаимоотношенията в НДСВ, да поддържа пътеката във всички парламентарни сили, доказал себе си като диалогичен, възпитан?
    РЕПЛИКА ОТ ОДС: Защо напуснахте тогава?
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Напуснахме, защото имаме своите причини и визия за България, а не защото господин Илчев има лична трагедия. И е позор за българския парламент, че търпи това нещо. Все едно да питате президента Желев защо едната му дъщеря се уби. Къде се намирате и какъв език държите Вие?! (Ръкопляскания от мнозинството.) Все едно да питам съпругата на Костов като партиен секретар. Вие говорите за морал, при който от 20 млрд. вкарахте 2 млрд. в хазната, а 18 прибрахте! Нека не правим дискусията на това ниво! (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!” от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика на господин Соколов? Няма.
    За дуплика има думата господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кошлуков! Аз не оттеглям нито една от думите, които казах. Аз уважавам господин Илчев. И моят упрек не беше към него. Вие просто не сте ме разбрали. Беше към хората, които го направиха председател на парламентарна група на мнозинството. (Оживление и шум в мнозинството.)
    Разбирам, господин Кошлуков, защото подобно е положението и с новата негова парламентарна група. Аз се извинявам на господин Севлиевски, че пропуснах, че на тази яхта беше и той. Благодаря ви. (Силен смях и ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Калканова има думата за изказване.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, дами и господа министри! Нека се опитаме да дискутираме малко по-рационално и прагматично темата на днешния вот на недоверие. Предлагам ви един специфичен прочит на мотивите към вота на недоверие, в които основният акцент, повтарящ се във всяка точка, е безотговорност.
    Затова нека уважим вносителите на мотивите, нека да уважим този акцент и да говорим днес за проявите на политическа безотговорност, за политическото лицемерие, за цената, която българското общество и всички ние плащаме за политическата арогантност, зад която най-често се крие обикновено политическо безсилие.
    Днес ни е предложен пример за политическа безотговорност, който е прекалено традиционен и за съжаление не блести с нищо оригинално. А ето, имаме и подписите на авторите на този “шедьовър” – членовете от Парламентарна група на Коалиция за България, които са подкрепили безогледното използване на традиционни и най-съкровени за българина ценности – здравето, семейството, децата и тяхното образование, за теснопартийни цели и популистки спекулации.
    Каква е рецептата за създаване на една такава смесица от популизъм, политическа безотговорност и лицемерие? Ще си послужа с фактите от т. 2 в мотивите към вота, отнасящи се до сферата на образованието.
    Първият детайл от рецептата – манипулативно поднесена статистика. Числото 67 хил. отпаднали от образованието деца просто не е вярно.
    Вторият детайл от тази рецепта – политическото лицемерие се постига и чрез откровено изкривяване на фактите. Всъщност именно правителството на НДСВ и ДПС, колеги, е това, което спря и остави веднъж завинаги в миналото учителските стачки за неизплатени заплати, които, спомнете си, до есента на 2001 г. бяха тъжен щрих от започването на всяка нова учебна година.

    Именно това правителство взе всички необходими мерки, така че за първи път през октомври 2003 г. парите за заплати на учители и лекари не бяха използвани за предизборни мероприятия и строежи, каквато жалка практика наблюдавахме цяло десетилетие през всички предходни предизборни кампании.
    И накрая, политическата арогантност се съдържа в откровено погрешни и незащитени тези. Не може да се твърди, че държавата отказва да се занимава с проблемите на студентското кредитиране, след като вече започна публичният дебат по проектозакон за студентското кредитиране, чиято философия е далеч от познатите ни социалистически схващания по проблема, които бяха предложени в подобен проект на Коалиция за България.
    Не може да се обвинява правителството и това мнозинство в незаинтересованост към проблемите на студентите, когато същото това правителство в свой законопроект предлага повече права на студентите, по-широко тяхно представителство в академичните институции за управление на висшите учебни заведения, правото им на изборност на дисциплини и преподаватели по тези дисциплини. Забележете, колеги, политическото лицемерие и безотговорност – в същия ден, когато БСП провеждаха поредната си PR-кампания среща със студенти, за да изразят тяхната загриженост за техните проблеми, в същата тази сряда представителите на Коалиция за България в Комисията по образование и наука не подкрепиха нито едно от тези предложения, откровено защитаващи студентските интереси при гласуването на второ четене на законопроекта за изменение на Закона за висшето образование. Политическото безсилие на БСП и в темата за образованието, както и по отношение на всички останали теми, е в пълната неспособност да се анализират причините за всички явления, изброени във вота и да се посочат възможни мерки за тяхното преодоляване.
    Каква е цената, която цялото българско общество плаща за всяка проява на политическа безотговорност? На първо място, това е манипулацията на българското общество, опитът то да се отдалечи от истинския дебат за всичко, в частност за образованието. Защото днес, вместо да хабим парламентарно време да разкриваме тънките политически сметки на БСП, можехме да дискутираме конкретните политически тези, програми и действия на НДСВ, които са насочени към това как да възпитаваме мислещи, инициативни граждани в българските училища и университети, как да запазим в конкурентна среда най-ценните български образователни традиции.
    И накрая, позволете ми да се обърна към колегите от новите парламентарни групи, които експлицитно заявиха, че не могат да подкрепят мотивите на БСП. Да, колеги, това е правилната позиция. Защото, колеги от ОДС, от Демократическата парти, БЗНС и т.н., всъщност вие не смеете да кажете другата страна на монетата. Вие не смеете да кажете истината. Гласувайки в подкрепа на този вот на недоверие, вие всъщност подкрепяте тези мотиви, тази политика, където между другото, господин Соколов, не Ви виждам в залата, не споменахте и думичка за искане на отговорност на политиката по отношение ограничаване на престъпността.
    И накрая ще завърша с това: хубавото в българския парламент е, че всичко се записва, всичко остава и всичко може да се представи навън. Защото крайно време, колеги от ОДС, е да престанете да проявявате поведението на политическа безотговорност. Затова на следващата сбирка във ВИАС аз ще се погрижа лично да донесе стенограмата от гласуването на утрешния ден и вие да обясните кога сте искрени – когато гласувахте в подкрепа на БСП, или когато размахвате тезата на антикомунизма. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
    Имате думата за реплика, госпожо Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Уважаема госпожо Калканова, защо Вие в основното си експозе не попитахте нашите колеги отляво, които толкова много обичат числата, какво те направиха в изминалите 13 години, че да не вадят тази черна статистика днес, която Вие добре квалифицирахте като манипулирана? Какво те направиха, че толкова ромски семейства днес продават децата си? Питам Вас, госпожо Калканова, защо Вие не зададохте точно, ясно въпроса към всички тези политици, участвали в политиката на държавата 13 години – къде е вината?
    Сега, когато това управление обхваща децата, независимо от това дали те са в начална училищна възраст, във всички мерки на правителството за повишаване на тяхното образование, за създаване на умения и навици, защото тези слоеве, уважаеми колеги отляво и отдясно, днес са в трудоспособна възраст, какво вие направихте, за да ги образовате и квалифицирате, че днес да не проявяват такива пороци и така, както вие се изразявате, една трета тънат в мизерия, да бъдат прагматично мислещи, предприемчиви млади хора, получили своето образование и квалификация и способни днес на пазара на труда. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика, заповядайте, госпожо Тенева.
    АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми колеги, съжалявам, че се политизира един въпрос, по който няма цветове. Факт е, че никой в момента не може да каже в нашата България колко са отпадналите ученици. Националният статистически институт казва 67 000, в справка на Министерството на образованието и науката пише, че те са около 11 000, синдикатите казват – 24 000. Кой ще ни каже каква е точната цифра на отпадналите? Кой ще каже защо отпадат тези деца?
    Във вторник бях в село Болярци. Те казват какво става с техните “неприбрани деца”, както се изразяват. В началото, казват, беше едно неприбрано дете, след това станаха 100, сега са 60 неприбрани деца само от едно село.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Значи намаляват.
    АТАНАСКА ТЕНЕВА: Да, и децата намаляват. Обаче си остават неприбрани децата, които нямат в какво да се облекат и нямат какво да ядат. Това е единият проблем.
    Защо след като Законът за учебния план е приет през 1999 г. и до днес не можем да кажем така, ама с нормативен документ, какво става с кандидат-гимназиалните изпити, какво става със задължителните зрелостни изпити? И защо след като всичко това е толкова отговорно и толкова следва интересите на българския народ, беше приет нормативен документ, с който се намаляват парите и се намалява отстъпката за транспорт за студенти и за пенсионери? Пак става дума за същите тези хора. И това е израз на една последователна управленска обърканост и хаос. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли? Не виждам.
    Заповядайте за дуплика, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Госпожо Тенева, веднага Ви отговарям – от Европейската комисия пълна статистика по години от 1997 до 2003 г. включително. Не само в брой и процент на отпаднали деца в отделните степени, но и детайлна характеристика на причините за това отпадане.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Българска статистика има ли? Европейската е ясна.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Съгласна съм с Вас, че въпросът с образованието не трябва да се политизира. Това е не само безотговорно, това е на границата на престъпното политическо поведение. Но не може да се говори, тук вече е въпрос за компетентност, за способности, защото едно е ако говорите за тази статистика, където виждате експлицитно посочени причините за отпадане и да предложите конкретни мерки за решаване на проблема, друго е да кажете просто 67 000.
    Що се отнася до това какво ние правим, имаме политическата воля да подредим системата, особено на средното образование. Предприели сме и необходимите политически действия. Само че, господин Пантелеев, ние го правим интелигентно и отговорно, чувайки мнението на всички, събирайки възможно най-много информация, търсейки най-доброто решение, а не както го е направил един господин министър в миналото – господин Веселин Методиев. На 23 септември 1999 г. решава, че в езиковите гимназии децата трябва да получат основно образование след осми клас. Една седмица по-късно решава съвсем друго и обявява новото си решение. Такъв подход в образованието е откровено престъпление, защото всички ние плащаме цената на този подход.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
    Следва редът на Парламентарната група на СДС. Ще се възползвате ли този път от правото си?
    Господин Кирчев, заповядайте.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Дължа да подчертая, че не подкрепяме социалната политика на това правителство, което си служи с леви методи за преразпределение и вземане на заеми от чужбина и което прати повече от 4 хил. членове на СДС на улицата, когато дойде на власт, заемащи отговорни постове. Но не искаме да участваме във фарса на БСП, наречен вот на недоверие за социална политика поради следното: като десноцентристка партия, която е заявила своята програма, ние не можем да участваме в социален вот на социалистическа партия, която демагогства в този момент, защото тя отлично знае, че даже и вотът да мине, ще се състави ново правителство в рамките на този работещ парламент, и то най-вече от техни членове. Тук е голямата лъжа. Не сме съгласни и с някои необолшевици, които стоят в дясната страна и говорят за себе си, че са десни, а работят в тясна колаборация с БСП. Такъв съюз между комунисти и т.нар. “десни” аз не мога да разбера. Отдавам го единствено на дълбоките семейни традиции и връзки, които имат с БКП. Те просто не могат да се разделят от миналото. (Ръкопляскания от блока на СДС.) Затова, уважаеми колеги, ние сме за един нов парламент, за нови избори, за да се прекрати циркът на този парламент, на това роене, на тази демагогия, ние сме за нови предсрочни избори и затова няма да участваме във вота (смях в блока на КБ), който БСП подготвя, забележете, за да легитимира себе си като водач на опозицията. Същата тази БСП, за която и господин Пантелеев, и господин Овчаров сега подскачат на място, има представители и тук, в правителството, има и в средния ешелон, има и в службите, и къде ли няма. БСП е навсякъде и излиза така, че татковците тук, които са в ляво, искат вот на недоверие на децата си в правителството. На кого да вярваме?
    Заради това, уважаеми колеги, не щем да подкрепим този вот, не щем да участваме в това гласуване и ние ще напуснем залата, защото не желаем да лъжем избирателя – ние сме за нови избори. Ако искате да няма такова правителство, да се разберем да има нови избори, а не да продължи циркът на този роящ се парламент. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кирчев.
    Има ли реплика? Заповядайте, господин Клингов – реплика на господин Кирчев.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Кирчев, много хубаво говорите, но понеже съм много в дясно, ако мога да Ви помоля само да уточните за кого говорите, кой се колаборира с БСП, кой има семейни традиции, затова защото на хората не им стана ясно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли на господин Кирчев?
    Ще се възползвате ли от правото си на дуплика, господин Кирчев? Не.
    Господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! В крайна сметка днес е един нормален вот на недоверие, една нормална процедура на всяка една опозиция и не виждам за какво има хора, които тук се притесняват. Разбира се, вотът има две компоненти: едната са мотивите на вота, които до голяма степен се творят от тези, срещу които е вотът, и вторият компонент безспорно е времето, когато вотът се внася. Аз не считам, че времето за внасянето на вота е най-удачно. И не защото това ще попречи на България, слава Богу, да бъде приета в Алианса, но при всички положения това ще омаловажи и ще размие едно иначе много важно събитие за нашата страна. Разбира се, бих искал да кажа, че в никакъв случай това няма да отклони вниманието от социалните аспекти на иракската помощ.
    Когато говорим за времето на вота, аз бих искал да кажа, че ми се струва, както върви дебатът, че най-доброто време щеше да бъде това да се случи на 6 април – една славна дата, която е на път да измести 1 април като Ден на хумора и шегата. (Ръкопляскания от блока на КБ.) На тази дата, уважаеми дами и господа, преди три години беше заченато ин витро Националното движение Симеон Втори, което впоследствие роди новия морал и новото време. Колеги, днес нововремци напуснаха жълтия кораб къде, за да бягат от отговорност, къде впоследствие да участват в политическия алъш-вериш, който днес така силно шества в нашата страна. Останаха само новодомци, които да носят на плещите си новия морал, който въведе господин премиерът.
    Аз обаче бих искал да кажа и нещо друго. В крайна сметка за всички колеги, на които не им е ясно, вотът на недоверие или доверие е една ясна разделителна линия по факта дали подкрепяш или не подкрепяш един кабинет. Тук не може да има добри или лоши мотиви. Във всеки един парламент, в парламентаризма човек се определя или като опозиция, или като мнозинство. И пак парадокс! Едни, които са против правителството, тихомълком участват в него, а други, които волю или неволю, пасивно или активно ще подкрепят правителството, може би се надяват и те да седнат в него. Тук е големият проблем, за който спомена и господин Стойчо Кацаров, че вече няма ясни граници на политическата система в България.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ДПС: Защо подписвате споразумение?
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Когато, уважаеми колеги, се връщаме на 6 април и говорим, че това ще стане рано или късно ден на неверието и лъжата, аз не бих искал да кажа, че подценявам интересите на българските граждани. Българските граждани наистина бяха уморени и обезверени от прехода. Те желаеха някак си бързо да се интерполират в развито общество, без да искат да вървят по тежкия, трънлив и болезнен път на демократичните промени. Това беше много майсторски използвано от тях. И тук още един парадокс! Тези, които докараха това правителство, днес му искат вот на недоверие! Това е истината, уважаеми дами и господа. Днес, както каза господин Желязко Христов вчера, бащите искат вот на недоверие на синовете на своите другари. Но в крайна сметка, за да стане тази авантюра, трябваше да бъде намерен един човек, самоуверен, достолепен, който с рутина да прати за зелен хайвер българския народ. Както се казва, не е луд този, който яде зелника. В крайна сметка може и да има разлика между човек, който лъже убедено, и човек, който лъже, защото сам си вярва. Но за измамените ефектът е един и същ. Няма да казвам как те впоследствие го наричат.
    Днес, уважаеми дами и господа, тук от амвона на храма на крехката ни демокрация ние чуваме всички глашатаи на лъжата, които се опитват не само на нас, но и на българския народ, да му кажат, че няма по-хубаво от новите дрехи на царя. Забележете, те го правят с увереността на изкачил просяка стълбата.
    И пак парадокс – та нали в Тридесет и деветото Народно събрание вие внесохте тази стълбица!

    Тази стълбица вие я внесохте, като се кълняхте, че не принцовете ще ви бъдат братя, а всички, които са прави. Но, така е по пътя на стълбата! Както и да е, уважаеми дами и господа…
    Днес ние чухме, че за всичко е виновна опозицията и може би синдикатите, които са генератор на безредици, генератор на безпочвени искания. Да, обаче в продължение на две години и половина синдикатите много ясно ви предупреждаваха, че няма тристранен съвет за сътрудничество и че той е един формален орган за консултации; че няма ясна социализация на икономическия растеж; че няма критерии на бедност; че няма ясни параметри за жизненото ниво и че в крайна сметка социалната политика на правителството се свежда преди всичко до енергийни помощи и енергийно подпомагане.
    Но, колеги, нима ние не ви казвахме в тези две години и половина, че не бива да се ликвидира информационната система на Касата, а трябва да се доразвива? Две години по-късно няма информационна система и има хаос. Нима ние не ви казвахме, че не бива да се въвежда ДДС върху лекарствата, защото това ще оскъпи лекарствата и няма да стигнат парите? Нима от тази трибуна тук двама или трима министри не ни обясняваха, че лекарствата ще поскъпнат 5-6 на сто или максимум 9 на сто? Днес обаче няма достатъчно пари и стотици хиляди български граждани няма да получават онези лекарства, които получаваха преди няколко години.
    Нима ние не ви предупреждавахме, че приватизацията на лечебните заведения е част, елемент от структурната реформа и че, за да има социален ефект, трябва да има преференции за лекарите? И до ден-днешен няма, уважаеми колеги, приватизация, а дори и да стане тя, тя ще има за цел не да развива, а да ликвидира лечебните заведения.
    Аз искам да кажа и нещо друго – преди няколко дни господин премиерът лично заяви, че опозицията не предлагала нищо друго и в знак на протест аз ще върна едно писмо, което той лично ми е изпратил и с което ми благодари за съветите, които съм дал за подобряването на нещата. Ако това не е конструктивна опозиция, тогава какво е?
    Но, каквото и да се каже, бих искал да завърша с това, че днес вие убеждавате българските граждани, че те живеят по-добре, че се хранят по-добре, че имат достатъчно медицинска помощ, но те не го признават, видите ли, защото са по характер черногледи. Истината, уважаеми дами и господа, е, че хората в момента, къде наум, къде наяве, ви попръжват и започне ли да ви попръжва българският народ е крайно време да разберете, че времето ви изтича, защото в противен случай не показалката на господин Паси, а ще грабнат сопите!
    Завършвайки, искам да призова всички български граждани на 6 април – този тъй светъл ден, посветен на хумора и лъжата, нека поне за един ден да отпуснем коланите, да пием по една ракия, докато още ни позволяват, защото на следващия ден отново затягаме коланите, и, както е казал поетът: "Дий, воле! Дий!". (Ръкопляскания отдясно.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика на господин Китов? Няма.
    Парламентарната група на Новото време пропуска реда си за изказване.
    Думата има господин Атанас Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа депутати!
    Госпожи и господа демагози и лицемери от Българската социалистическа партия! (Шум и реплики от КБ.)
    Аз няма да говоря за победи и за успехи, искам да говоря за генезиса само на две от вашите тези, които изтъквате при този вот на недоверие.
    Едната теза – това е проблемът в болниците. Един от съществените проблеми в болниците, това са кешовите плащания. Ние знаем, че плащането на ръка на лекарите в болниците е огромна язва днес. Ние се стремим да преодолеем точно този проблем със законодателни и подзаконови мерки, с ред и законност.
    Аз искам да ви прочета едно проучване на Европейската обсерватория за обществено здраве, което показва, че в България през 1994 г. 43% от питаните хора са плащали в болниците. След вашето управление - на Жан Виденов, този процент е нараснал на 54. Това означава, че по времето на вашето управление този проблем не е могъл да бъде решен. И още повече, изследванията на тази Европейска обсерватория показват, че с държавни регулации, с пътища за спиране на частната практика не може да се реши този проблем.
    Този проблем не може да се реши в присъединяващите се страни и опитът в тези присъединяващи се страни ясно показва как може да бъде този проблем. Европейската обсерватория показва пътя и нашето правителство се стреми да върви по този път.
    На първо място, това е укрепване на частния сектор в здравеопазването. Това е изключително важна задача, защото това е един от начините да се преодолеят кешовите плащания в болниците.
    На второ място, това е укрепване на доброволното здравно осигуряване, разширяване на неговото влияние.
    Само преди една година НДСВ и ДПС вкараха законопроект, който разширява възможностите за доброволно здравно осигуряване. И това е пътят, по който ние вървим.
    Третата точка, това е прозрачност в процедурите по отношение на здравеопазване и лекарствоснабдяване.
    И на последно място, Европейската обсерватория поставя ясната задача – без значително увеличаване на заплащанията за лекарите не може да се постигне премахване на кешовите плащания.
    В западните страни лекарите получават толкова, колкото получава президентът в съответната страна. Разбира се, че българският лекар няма да получава, колкото френският президент, но ние искаме българският лекар да получава заплатата на български депутат и български президент. И това не е непостижима задача. Нашето правителство се стреми да я доближи чрез съответни, може и да не са популярни мерки.
    Вторият въпрос, по който искам да взема отношение, това е повдигнатият от вас въпрос за демографската криза.
    Демографският срив започна през 1970 г. Това показва статистиката. Тогава рязко спадна раждаемостта; увеличиха се абортите по желание, въпреки че бяха забранени; жизненото равнище не се повишаваше с темповете, с които очакваше това управляващата партия. България и социалистическият лагер загубиха още тогава надпреварата с капиталистическия свят.
    В своите мемоари покойният Огнян Дойнов пише: "Аз разбрах още между 1970 и 1980 г., че социализмът е загубил съревнованието". (Шум и реплики от КБ.)
    Отговорността на политическата класа от онова време беше, че от 1970 до 1990 г. вкара цяло поколение наивници да работят за една загубена кауза – социализма! (Шум и реплики от КБ.)
    Демографската криза в България стана възможна, защото беше премахната Търновската конституция през 1945 г., защото беше изгонен Негово Величество Царят (шум и реплики отляво), затова защото бяха събитията 1945-1950 г. Това беше плодът – демографската криза и демографската катастрофа, които дойдоха 40-50 години по-късно.
    Защо се случи това? Защото Българската комунистическа партия беше тясно свързана със Съветския съюз и може да се каже, че 45 години бяхме под съветско робство. (Шум и реплики отляво.) Ако не ви харесва "робство" – "присъствие"! Бяхме под съветско присъствие! И Георги Димитров беше писал: "Дружбата със Съветския съюз е тъй нужна на България, както слънцето и въздухът на всяко живо същество!".


    Искам да ви кажа обаче – дружбата със Съветския съюз не беше нужна на българския народ, не беше нужна и на Българската комунистическа партия. Беше нужна на една върхушка, защото ако не беше тази дружба със Съветския съюз, тази върхушка не 45 години, а 4 месеца нямаше да се задържи на власт. Това го знаете прекрасно, господа лицемери и демагози. (Смях в блока на КБ.)
    Аз не съм антикомунист. Заявявал съм го много пъти. (Смях в блока на КБ.) Имам грях. Бил съм в партийна организация на Българската комунистическа партия. (Подигравателни ръкопляскания в блока на КБ.) Други са били активни борци и деца на активни борци и са сега. Други са били съветници в АОНСУ. Трети са били в Централния комитет на Комсомола и т.н. (Силен шум в блока на КБ.) Но искам да кажа, че всички ние трябва да говорим истината, защото тя е по-скъпа от всичко.
    Бях длъжен да ви кажа всичко това.
    България върви уверено по пътя на демокрацията и е надежден партньор на НАТО и Европейския съюз.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Кажи нещо за здравеопазването.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Това е единственият начин да се преодолее демографският срив, започнал в годините на зрелия социализъм. (Подигравателни ръкопляскания от блока на КБ.) Това е истината и вие я знаете добре.
    Затова искам да завърша с думи на друг политик, от други времена, с когото не смея и да помисля да се меря по смелост и доблест: “Не ме предизвиквайте, лицемери!”. (Възглас: “Смешник!” и подигравателни ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Петков.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Щерев, имам към Вас един въпрос: кога сте били повече лицемер – когато бяхте член на Българската комунистическа партия, когато бяхте член на СДС, или сега, когато не смея да твърдя, че сте все още член на НДСВ? (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Втора реплика – господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господа министри, господин министър-председател! Уважаеми господин Щерев, Вие не сте били само партиен член, Вие сте били партиен секретар и сте водили онези наивници със същия ентусиазъм и плам, с който сега мечтаете за възстановяване на режима от времето на Търновската конституция. Сигурно и тогава са Ви вярвали по същия начин. Такъв секретар сте им били.
    Но понеже говорите за здравеопазване, искам да Ви прочета нещо: “Видинската териториална експертна лекарска комисия раздава талони за пациенти за преглед и експертиза през май догодина”.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Дано са живи догодина!
    МИХАИЛ МИКОВ: “Заради застаряващото население на областта и повишената заболеваемост комисията е затрупана с медицинска документация за освидетелстване на намалена трудоспособност”. По закон разглеждането на протоколите и документите трябва да става до 40 дни от датата на регистрирането. Голяма част от тези хора, когато им дойде реда да се явят по раздаваните днес талони – това е от днес, Агенция “Фокус” – при този начин, който Вие прононсирате - на отказ на държавата от здравеопазването, голяма част от тях няма да имат нужда от вашето здравеопазване. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – госпожа Атанасова.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Изслушах дебатите и се спирам на изказването на господин Щерев. Мисля, че цялата статистика, която се изкара тук, и всички диаграми имат един отговор и той се крие в следното: главният прокурор на Републиката само преди четири дни чака отговор, даже и от много хора, които седят тук, в Народното събрание, и преждеуправляващи, да отговорят за 28 млрд. лв.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кажи ги поименно тези хора.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Ако тези 28 млнд. лв. бяха в хазната, нямаше да говорим за социална политика, за проблеми в здравеопазването и още тем подобни.
    Питам аз: къде са тези милиарди от нескопосаните приватизационни сделки или добре скопосани и кога този керван от виновни ще тръгне към Главната прокуратура? Мерси.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това реплика ли е, какво ли?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – господин Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми дами и господа депутати, дами и господа лицемери от Българската социалистическа партия! (Силен шум в блока на КБ.)
    Искам да ви кажа, че и преди 10 ноември 1989 г. в Българската комунистическа партия имаше честни хора.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама ти не си от тях!
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Но тези честни хора не останаха в Българската комунистическа партия, не останаха по-късно и в Социалистическата партия. Това искам да ви кажа. (Силен шум и тропане по банките от блока на КБ.)
    Много хора, които бяха лъгани тогава при демократичните промени, които дойдоха у нас, можаха да изкажат истинското си мнение. Това е истината и я знаете много добре. Господа лицемери, вие много говорите на партийните събрания, но съвсем друго говорите тук, в парламента. (Силен шум в блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, моля да не използвате обидни думи по микрофона.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Говорите по съвсем различен начин на партийните си събрания в късни доби и тайно от останалото население на България. Това правите! Затова сте лицемери! (Силен шум в блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, правя Ви забележка да не използвате обидни квалификации от трибуната.
    Следва редът на Коалиция за България. Ще се възползвате ли? Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): След такава политическа реч от български лекар човек може само да изпита едно чувство – на срам, на дълбок срам! (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
    Уважаема госпожо председател, господин премиер! В началото на дебата видяхме и участвахме в един бездарен етюд, изнесен от старши министър на българското правителство – господин Паси. Разбирам, че бягате от политически дебат и имате друга тактика, но със стила “Паси” не само оскърбявате българския парламент и българския народ, който няма да се нахрани от възходящите му криви, вие губите като управляващи, и то двойно. Губите възможност днес спокойно да обсъдим дали сте или не сте социално безотговорни. Частично това предложиха двама депутати от вашия коалиционен партньор ДПС. Губите и възможността да направите корекция в последните оставащи ви месеци от този мандат. Но ваша воля!
    Искам да се върна към темата на вота. Конституцията на Република България изисква всеки гражданин да има достъп до здравно осигуряване и медицинско обслужване, без изключение, независимо дали е имотен или не, дали е платил или не. Конституцията повелява също държавата да гарантира на работниците здравословни и безопасни условия на труд във всички предприятия без изключение.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): На този въпрос е отговорено вече.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Тези конституционни права са потвърдени чрез ратифицираната Европейска социална харта. Такива са законите. В Република България обаче четвърта година 1/6 от населението не плаща редовно здравни вноски. Като извадим коректните платци и официално признатите за бедни, за които вноски прави държавата, остават над 300 хил. българи, които и да искат, не могат да плащат. Тези наши съграждани шести месец са заплашени с лишаване от достъп до медицински прегледи и лечение заради внесените едностранчиви и закъснели промени в закона. На други 300 хил. хронично болни им беше променен списъкът на ползваните от години животоспасяващи лекарства – над 300 на брой. Преди три месеца беше направен опит да се ограничи достъпът на бременни и майки до системата на социално осигуряване. Това засегна хиляди български жени, чиито семейни бюджети и планове не могат да устоят на поредната ограничителна мярка.

    Готви се нов удар срещу инвалидите със законопроект, който вече е внесен в парламента и предвижда ни повече, ни по-малко да бъдат лишени от социална пенсия, господин премиер, ако работят и получават заплати над минималната. Тези факти не са от друг мандат, те са от мандата на управление на НДСВ и ДПС. Те не са изчерпателни. Не искам да ви отегчавам с изнесените факти от моите колеги за отказа да се даде право на намалена пенсия, за орязаните плащания на болните на хемодиализа, за спрените плащания за помощи, материали и консумативи в лечебни заведения и т.н.
    Но не мога да не напомня, господин премиер, че през настоящия мандат загинаха масово българи – 8 работници от “Кремиковци”, група моряци, войници и пожарникари, недохранени деца умряха групово в провинциална болница, виновниците за трагедията в “Индиго” и до днес не са наказани. Аз не твърдя, че правителството е убиец, това е несъстоятелно, но във всеки от тези инциденти има неизпълнено задължение на държавата и до ден-днешен. Не са спрени неизправни, животоопасни инсталации в “Кремиковци”, което е задължение на Главната инспекция по труда. Не са контролирани лицензиите за наемане на моряци. Не са осигурени средства за консумативи в общинските болници.
    Става нещо страшно, господин Паси, което е отвъд върха на Вашата диаграма. Животът на българина се обезценява, докато другаде той е висша и неоспорима ценност. Вие по-добре от мен знаете, тъй като сте живял в Съединените американски щати, че един американски войник да пострада, гонят до дупка виновния в целия свят. Аз дотук изброих над 40 български жертви, никой досега не е понесъл отговорност за това. Когато фактите говорят, не само боговете, но и техните земни наместници би трябвало да замълчат. Но когато става дума за политика, управление, здраве и живот, мълчанието не е уместно. Време е за оценки и носене на отговорност. И в това е смисълът на вота, независимо дали бягате или го иронизирате и го правите един несъстоятелен водевил.
    Фактите, на които се позовах, показват, че мнозинството и правителството системно и целенасочено посягат на социални права на гражданите. Преди време си мислех, че това са самоволни действия на некомпетентни служители. После го отдадох на хаоса в управлението. Разбирам, че съм бъркал. Свидетели сме на системни опити за отнемане на права и лишаване от достъп до осигурителните системи и социалните мрежи на стотици хиляди български граждани. Жертви са главно хора от уязвимите групи с разклатено здраве, което е най-тревожното. Толерирате реформа, която малтретира и ограбва пациента.
    Така че оценката в мотивите на днешния вот за социална безотговорност на управляващите е фактологично вярна, но семантично и политически тя е непълна, защото сме свидетели на безпрецедентен случай – с лека ръка, внезапно и от засада се изменя статутът и съдбата на стотици хиляди семейства. Вярно е, че има и такива, които заобикалят законите, но когато заради малцинството санкционираш мнозинството, както е в случая с бременните и хронично болните, това напомня за казармени правила, а не за демократична и справедлива социална държава.
    И още нещо. Когато властимащите лишават другите от социални блага, поддържащи живота им, недостойно и непочтено е те самите да присвояват материални блага заради властта, която притежават. Ако мерим с този морален аршин, “инициативите” на правителството могат да бъдат определени като чиста проба дискриминационни решения, а това е забранено в социална Европа, за която и вие, и ние ратуваме.
    Кой носи отговорността за завоя, който направи кабинетът “Симеон” от щедри социални обещания към реални социални ограничения? В началото това можеше да бъдат отделни служители и министри. Някои бяха сменени, но състоянието специално в здравеопазването не се подобри. За първи път в новата си история българите се страхуват масово за живота и здравето си. Състоянието на болниците и старите заводи е такова, че се връщаме цял век назад. За такава криза, за бездействието, за дискриминационната политика крайната отговорност се носи от титуляра, в случая министър-председателя.
    Вотът е заради Вас, уважаеми господин премиер! Вашето място не е в Министерството на здравеопазването, където отидохте, за да се осведомите за качеството на здравните услуги. Вашата роля не е на държавен надзирател, нито на благодетел на осемте милиона българи. Вие сте най-овластеното лице, което можеше да пресече антисоциалните политики в зародиш, когато му беше времето. Опасявам се, че е късно. Не че няма алтернатива. Може, както се договорихме преди два дни, да се отсрочи санкцията срещу тези, които не са в състояние да правят вноски, а държавата да им гарантира минимален социален пакет. Може, предложете го, 50% от ръста на брутния вътрешен продукт да отива за здравеопазване, социална защита и образование. Вашият единствен спасителен ход като лидер на довчерашното мнозинство е да поискате незабавно вот на доверие, първо, заради загубата на всеки пети от депутатите, и, второ, заради публичния и правния спор за наследствените имоти. Не превръщайте правителствения център в частна адвокатска кантора! Дръжте се достойно и отговорно като държавник и бивш монарх! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплика към господин Петков?
    Заповядайте, господин Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Направо съм възмутен от израза “нов удар срещу инвалидите”. Професоре, в Комисията по правата на човека се разгледа законопроектът за хора с увреждания. Присъстваха всички ръководства, на всички организации. Всички те подкрепиха този законопроект. Стига с тези демагогии! Ако не вярвате, елате при второто четене на законопроекта, за да се убедите в това.
    И второ, според Закона за държавния бюджет, чл. 57, общинските болници могат да бъдат субсидирани от местните приходи. Вие по време на местните избори се похвалихте, че сте спечелили най-много общини. Къде са ви общините, в които вашите представители обещаваха просперитет и здраве? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата господин Стаменов.
    СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към народните представители в ляво. Не мога да проумея откъде черпите сили да имате това самочувствие от тази трибуна да правите оценка на всеки един, да имате това самочувствие и да съветвате всеки един? Току-що изказалият се преди мен господин даже посъветва премиера какво да прави. (Смях и реплики от КБ.) Питам: откъде е това самочувствие?
    Сега ще ви отговоря на някои неща, които вие сте си внушили и искате да ги внушите и на другите. Още в самото начало вашият лидер господин Сергей Дмитриевич заяви, че имало неравнопоставеност на гражданите при ползването на медицинските услуги.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ, от място): А няма ли?
    СТАМЕН СТАМЕНОВ: Такова нещо имаше, да, но то беше до 1 януари 2004 г. в резултат на установения ред и закони, въведени от вашето правителство. От 1 януари 2004 г. всеки гражданин на Република България може да постъпи във всяко лечебно заведение по избор.
    Другото, което искам да кажа, е следното. Постоянно повтаряте, че имало дискриминация и геноцид. Какво значи геноцид? Какво значи дискриминация? От 1970 г. до днес аз работя като лекар и всеки понеделник и сега работя в болницата и оперирам. И предполагам, че всички лекари ще кажат, че в българското здравеопазване никога не е имало дискриминация и геноцид.

    Така че, уважаеми господа, недейте да се заблуждавате! И на това, което вие казвате, че има хаос в здравеопазването, аз пак ще ви отговоря: няма хаос в здравеопазването, има хаос в главите ви! Има хаос в главите ви и той се поражда от неистовото ви желание да управлявате. Но това няма да ви се случи! (Ръкопляскания в ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика – заповядайте, господин Додов.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми към уважаемия проф. Кръстьо Петков е следната. Той каза само песимистични и лоши работи. Господин Петков, смея от висотата на тази трибуна да Ви кажа, че тази година за здравеопазване в Република България са предвидени вповече 200 млн. лв. и 50 млн. лв. повече за общинските болници. Не правителството Сакскобургготски създаде бедните, но кабинетът Сакскобургготски се грижи за медицинското обслужване на бедните. Няма случай да е отказано медицинско обслужване на беден или на не здравно осигурен, въпреки че в Здравноосигурителната каса влизат хора, които са си платили здравноосигурителните вноски. Националната здравноосигурителна каса поема лечението и на тези, които не са платили досега здравноосигурителните си вноски, така както и изплаща на изпълнителите на медицинска помощ. Упреците ви са пресилени, твърде неаргументирани. Мисля, че едно правителство, което е осъществило икономически растеж от 4,8%, използвайки лостовете само чрез търговия и услуги, заслужава похвала дори от опозицията, а не да се иска вот на недоверие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика, господин Петков. Заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря. Ето на това му се казва дебат – спорим за факти и за оценки.
    Господин Хюсеин, Вие нещо бъркате. Аз не оспорвам онзи закон, който сте гледали, а след него се появи още един и още един. В чл. 30 на закона, внесен от Борислав Цеков и група депутати, е записано: "Отнема се социалната пенсия за инвалидност на тези, които работят и получават минимална заплата." Така че това е моят факт. Когато дойде времето, гласувайте "против", ще Ви поздравя.
    Що се отнася до инвалидите, не драматизирам. Вие, а преди малко и д-р Щерев пропусна да отговори на въпроса, зададен от Михаил Миков, защо над 400 души чакат във Видински окръг да бъдат прегледани догодина от ТЕЛК. Талоните са раздадени за догодина! Догодина може да ги няма на живия свят Божи. Това са реални хора, не са измислени от нас.
    А що се отнася до оптимистичните факти, ние се радваме, че обърнахте внимание на предложението, което беше внесено, 90 милиона да бъдат пренасочени към общинските болници. Но нали знаете, д-р Додов, че в общинските болници в момента е най-тежко положението от гледна точка на финансирането? Така че ние сме длъжни да питаме какво става с тези 90 милиона, които не отиват там.
    И в заключение, д-р Стаменов, приемам това, което казахте за нашата група. Между нас и вас има фундаментална разлика – ние не сме придворни! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – заповядайте, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    От името на Парламентарната група на НДСВ правя процедурно предложение за удължаване на работното време днес с два часа, за да дадем възможност да приключи дебатът по внесения от Коалиция за България вот за недоверие на правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение да удължим пленарното време до приключване на дебата по вота за недоверие.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 158, против 2, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Давам думата за изказване на министър Богоев.
    МИНИСТЪР СЛАВЧО БОГОЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! За мен като министър на здравеопазването в правителство, излъчено от НДСВ и оглавявано от господин Симеон Сакскобургготски, посочените във внесения вот мотиви за безотговорност в здравеопазването са напълно неоснователни, абсурдни, бих казал дори несериозни. Това описание, което господин Петков направи за апокалиптичните картини, които ни очакват през тази и следващите години, са направо абсурдни. Колко смешни бяха изказванията на лидерите на БСП в дните преди днешния дебат, които заливаха публичното пространство с твърдения, които дори не отговарят на действителността. Те не отговарят на действителното нормативно и финансово състояние, твърдения, които показват открито непризнаване на съществуващите данни, които са партийно изгодни, спекулации със състоянието на болниците и медицинските обслужвания по места. Ето с това елитът на лявата опозиция показа, че не познава и няма никаква реална представа за проблемите в сферата на здравеопазването и какво се прави за тяхното решаване. Затова Коалиция за България се скри зад фразата "Правителството отказа да се грижи за профилактиката и лечението на хората".
    Как правителството отказа да се грижи за профилактиката и лечението? Като разработи и прие над 20 национални програми по профилактика и лечение на социално значими заболявания, които са финансово обезпечени и гарантират на стотици хиляди българи достъп до необходимото им съвременно медицинско обслужване. Като с всяка година от управлението на НДСВ нарастват средствата за болниците, за да се гарантира по-добро медицинско обслужване. Като за първи път пресякохме частните корпоративни интереси и въведохме нови правила и ред в пазара на лекарствата в полза на хората и в защита на обществените интереси. За какво е внесеният от вас вот? За премахнатото от нашето правителство крепостничество на пациента. За това, че приемаме детското и майцинското здравеопазване за приоритетни в нашата политика и затова осигурихме на децата и бременните жени облекчен достъп до специалист, като по този начин те имат възможност да получат висококвалифицирана и качествена медицинска помощ. За това, че само през миналата година гарантираната и заплащана от държавата спешна медицинска помощ помогна на над 1 млн. 700 хил. българи. Това вие наричате безотговорност!
    Ще се спра по-подробно на направеното в областта на здравеопазването. Но дори и посочените дотук факти са убедителен аргумент, че правителството ни води ясна и последователна целенасочена политика в сферата на здравеопазването.
    Още в управленската програма на правителството категорично бе заложено, че здравеопазването е приоритет в политиката и ние неотклонно не само следваме този принцип, но и последователно го отстояваме.
    Дами и господа народни представители! На всички вас, независимо от политическия цвят, ви е известно, че състоянието на здравеопазването е неотделима част от общото социално-икономическо състояние на страната. Освен това все още ние се намираме в един начален етап от утвърждаването на здравноосигурителната система, която отчита практиката на европейските и другите развити държави. Ефектът от нея, както и при други политики с макроикономически ефект, ще се почувства по-късно. При това не става дума за промени, които могат да бъдат осъществени в рамките дори на един мандат на едно правителство.
    Резултатите, които постигнахме в тази посока, са убедителни. Но те са още по-значими, като се има предвид базата, от която тръгнахме при реализирането на основната си цел. Започнахме от твърде незавидно наследство, за което принос имате и вие, наши политически опоненти отляво и отдясно. Правителството на БСП, представители на която днес искат вот на недоверие, наложи тежък отпечатък върху системата на здравеопазването за години напред, като финансово дестабилизира болниците. Още се помнят проблемите със снабдяването с животоспасяващи и животоподдържащи лекарства на най-тежко болните по време на червеното управление.
    Правителството на СДС пък заложи изключително сериозен дисбаланс във финансирането на доболничната и болничната помощ като съсредоточи основният ресурс от старта на здравната реформа в доболничната помощ и създаде финансов дефицит в болниците. Едва през миналата година ние успяхме да постигнем известна промяна в този дисбаланс и продължаваме в същата посока.
    Правителството ни наследи екстензивен тип развита здравна система, ниска ефективност на всички нива в нея, недостиг на средства за здравеопазване, недостатъчен обем медицински услуги и ниското им качество, териториален и качествен дисбаланс, несъгласуваност и дори, бих казал, противоречие между отделните закони в сферата на здравеопазването се явяваха една обективна пречка. Сблъскваме се с трудности, предизвикани от неблагоприятното демографско състояние на нацията и сериозни медико-социални проблеми. Но тези проблеми, уважаеми дами и господа, не са резултат от действията на правителството на НДСВ, както лявата опозиция се опитва да убеди обществото, а натрупано от години наследство, за чието преодоляване са необходими също така години. Само на тази база може точно да се оцени извървения път, да се измери постигнатия от правителството напредък, и като се сравняваме с европейските норми и правила в сферата на здравеопазването ще насочим още по-ясно действията си към постигането на целта – осигуряване на по-добро здраве на българските граждани.
    Хората винаги субективно ще отчитат и оценяват направеното за здравето им, но има и обективни критерии, които никой безпристрастен и здравомислещ човек не може да отхвърли и да не признае. С осъществяваните през миналата година мерки ние доказахме правилната посока на нашата политика. Здравните потребности на населението постоянно нарастват и винаги са по-високи от ресурса, който обществото и държавата могат да осигурят за тяхното задоволяване. И това е тенденция, която е характерна не само за нашата страна. Във всички държави в света, включително и в развитите европейски държави, към които се стремим, средствата за здравеопазване не достигат, защото потребностите са над това, което обществото може да си позволи.
    Какво направихме, дами и господа? Още в управленската програма на правителството здравеопазването е изведено като един от основните приоритети. Това намира съответният финансов израз в равнището структури и начин на разпределение на публичните разходи в този сектор. При приемането на държавния бюджет за 2004 г., който в момента правителството изпълнява, ние отново категорично потвърдихме, че здравеопазването е приоритет на правителството на Република България и защитихме тази наша позиция с увеличени средства, с въвеждането на нов ред, който е в интерес на пациента. Бюджет 2004 г. е най-стабилната подкрепа на извършваната реформа в сферата на здравеопазването.
    Категорично доказателство за политическата воля на правителството да подобри здравеопазването е ръстът, средствата за здравеопазване в консолидирания държавен бюджет. За тази година заложените в бюджета средства съставляват 4,3% от брутния вътрешен продукт, при предвидени 4% миналата – 2003 г. Разликата в абсолютна сума е от близо 200 млн. лв., което прави 15% повече от парите за миналата година. Безотговорна ли е към българския гражданин тази политика, която само за една година осигурява такова увеличение на средствата за здравеопазване, дами и господа от лявата опозиция?
    При това този ръст не е еднократен акт, а последователна политика. Нека да ви посоча няколко данни за сравнение: през 1990 г. общите разходи за здравеопазване са 3,6% от брутния вътрешен продукт; през 1997 г. отново са 3,6%; през 2000 г. – годината преди управлението на страната да бъде поето от правителството на НДСВ, тези разходи са само 978 млн. лв. или 3,7% от брутния вътрешен продукт. За тригодишен период от управлението на правителството на НДСВ – от 2001 до 2003 г., общите разходи за здравеопазване са се увеличили със 717 млн. лв. или 73%. В този ръст ли виждате безотговорната политика?
    Ще посоча и още един показателен факт. По отчета за изпълнението на бюджета за 2003 г. средствата за здравеопазване достигат 1 млрд. 695 млн. лв., което представлява 4,9% от брутния вътрешен продукт. Това е най-високият относителен дял, постиган от началото на демократичните промени в страната ни. Ето, дами и господа от БСП, това е нашият отговор за приоритетното място, което здравеопазването заема в политиката на правителството на Република България.
    Разбирам вашето притеснение от изложените данни, но това са факти по показатели за относителния дял на средствата за здравеопазване от брутния вътрешен продукт. Ние все още сме далеч от развитите европейски страни, но данните от последните три години ясно и недвусмислено показват посоката, в която се движим за доближаването до европейските критерии.
    Правителството на НДСВ има силата и смелостта и пое отговорността да започне осъществяването на втория, много по-тежък етап от здравната реформа – реформата в болничната система. Промяната във финансирането и преструктурирането й така, че да отговаря по-адекватно и по-пълно на действащите здравни потребности на населението, е една изключително тежка задача в сферата на здравеопазването. Тя е трудна, носи негативи, осъществяването й изисква разбиране и взаимодействие между изпълнителна власт, законодателна власт, съсловни организации, обществеността и гражданските обединения. Въпреки очакваните трудности я поехме с пълното съзнание за нейната належаща необходимост. Убедени сме, че не може да продължава наследеният дисбаланс във финансирането на доболничната и болничната помощ, декапитализацията на болниците, заради залагания години наред финансов дефицит, екстензивно развитата болнична мрежа, която изисква финансов ресурс, без да даде оптимален медицински резултат. По тази причина, по този начин не може да се осигури европейско здравеопазване на българина. С предприетите промени във финансирането на болничната помощ ние целим да се постигне ефективно изразходване на парите на данъкоплатците и справедливото им разпределение. Вярвам, че няма човек в държавата, който да не изисква това от правителството й.
    Правителството на НДСВ не нарушава Конституцията и регламентираните в нея права на гражданите за медицинска помощ, дами и господа от БСП. Нещо повече, за първи път именно нашето правителство гарантира пълна равнопоставеност на хората и достъпа им до медицинско обслужване и лечение. В началото на тази година правителството осъществи най-голямата промяна в системата на здравеопазването, просъществувала още от годините на социализма - закрепостяването на пациентите завърши. Отпадна най-голямото ограничение – административното райониране на лечебните заведения, и хората вече имат възможност свободно да избират в кое лечебно заведение, включително и болница, да се лекуват, а не да са принудени да се лекуват само в местната болница, най-близката до тях, просто защото там са се родили и живеят. Българските граждани могат да потърсят и да получат най-добрата и най-качествената медицинска помощ там, където предпочитат. Обратно на твърденията на представители на БСП за здравната дискриминация, точно това решение премахва всякаква дискриминация.
    Може би вносителите на вота на недоверие могат до обяснят защо тази възможност е нарушение на конституционните права на гражданите. Аз обаче съм сигурен - никой пациент и неговите близки няма да се съгласят с каквото и да било казано във връзка с тези мотиви.
    През тази година предприехме принципна промяна и във финансирането на болничната помощ, също запазена с дългогодишна давност. Съзнанието на трудностите при реализирането на своята политика, правителството на НДСВ заложи принципа да се заплаща за медицинските дейности там, където те са извършени, където хората получават лечение, а не се дават парите. А това са парите на данъкоплатците просто за поддържане на структури.
    Субсидията се обвърза с реалните резултати от дейността на болниците, а не се определя по неясни административни критерии и на историческия принцип. Този нов подход ни доближава до модела на заплащане на дейност, който се осъществява в развитите страни в Европа. От тази година болниците ще получават субсидията си от държавния бюджет за извършената дейност на базата на брой преминали болни по определени стойности, по 17 класа болници и по група болести, и по групи болници. Но най-важното, този подход гарантира, че парите ще вървят след пациента. Пациентите ще отиват в тази болница, която им предоставя качествено медицинско обслужване. Пациентите, а не правителството, не Министерството на здравеопазването ще раздели болниците на можещи и не можещи, господин Стоилов. Чрез този механизъм ще се повиши и качеството на медицинското обслужване на хората, към което всички ние се стремим.
    С резултатите от реално извършената работа вече се обвързва и заплащането на труда на лекарите, което също е един стимул за по-добра и качествена работа. Тези основни промени имат и своята финансова подкрепа: в консолидирания държавен бюджет за 2004 г. за болнична медицинска помощ са предвидени с 52 млн. лв. повече, отколкото миналата година.
    Госпожо Масларова, обръщам се към Вас като към колега икономист, може ли да ми отговорите как така болниците ще фалират през тази година, след като средствата за тях са повече, отколкото през миналата година, а тогава те не фалираха? Уверявам Ви, че няма опасност от фалит на болници, но средствата ще отиват в тези болници, които работят. Това пък ще наложи всички болници, включително и общинските, за които вие непрекъснато да говорите, да се преструктурират с оглед на действителните здравни потребности на населението. Ние нямаше да можем уверено да пристъпим към тези промени, ако не стъпвахме на създадената база от предишните три години на управление на правителството на НДСВ. В резултат на следваната от правителството политика ние отчитаме постигането на финансова стабилизация в цялата система на здравеопазването и най-вече болниците. Данните за приходите и разходите на болниците през последните три години категорично показват, че налице е устойчива тенденция за стабилизиране на финансовото им състояние, за интензифициране на дейността им, за повишаване на обща използваемост на болничния капацитет, но това, разбира се, не е достатъчно.
    Още нещо, което правителството на НДСВ успя да постигне и което на вас, дами и господа от лявата и дясната страна на залата, не ви е известно от вашия управленски опит. За първи път от годините на демократичните промени болниците с държавно участие завършиха годината без преходни задължения, без неразплатени задължения към доставчици, а това стана възможно именно защото правителството отчита изключителната важност на здравеопазването в общата си политика. Може би ще разберете част от проблемите на здравеопазването през тези години и търсените от правителството решения, ако вашите партийни представители в органите на местното самоуправление отговорят защо въпреки отпуснатата им допълнителна субсидия в края на миналата година те не разплатиха задълженията на общинските си болници, как се разходваха и къде са сега тези пари?
    Затова може би вашите кметове са ви подвели, господин Станишев, иначе сигурно щяхте да знаете, че през миналата година Министерството на здравеопазването не финансира общинските болници, не е дало нито стотинка за болницата в Малко Търново.
    Като министър на здравеопазването и моите колеги от министерството месеци наред дълго и обстойно представяхме пред обществеността промените във финансирането, управлението и организацията на болничната помощ. Проведохме срещи с директорите на всички болници – над 200, които ние ще субсидираме. Неведнъж се срещахме и с кметове, и с представители на местната власт. Затова и вашите експерти не са ви предали точно, и вие, господа от БСП, не сте разбрали, което за мен е странно, че дни преди да внесете вота за недоверие вие поискахте правителството да осигури специално финансиране на болниците в отдалечените, граничните и труднодостъпните райони. Закъсняхте с три месеца. Още с приемането на бюджета в края на миналата година ние обявихме, че формираме специален фонд и се създаде група между Министерството на здравеопазването и Националното сдружение на общините в България, която разработи и утвърди критериите и списък на болниците, които ще се финансират. Това също е факт. Специалното внимание към малките общински болници е още един израз на последователната политика на правителството.
    Само като спекулация мога да определя и мотива във внесения вот, че никой не лекува бедните и неосигурените. В случая оставям настрана такива детайли за опозицията, като факт е, че социално слабите напълно се осигуряват от държавата. Ще подчертая и друг факт – спешната помощ при нас е напълно безплатна за всички български граждани. На никого не е отказано лечение в спешно състояние. Пак повтарям, миналата година милион и седемстотин хиляди българи са получили навременно лечение чрез спешната помощ.
    Не, дами и господа от опозицията, всичко това не е безотговорна политика. Това е здравна политика, в чиято основа са потребностите на пациентите и техните интереси. Това е политика, насочена към усъвършенстване на системата на здравеопазване и подобряване на здравния статус на населението.
    Уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри, гости, много са промените в здравеопазването, които предприе нашето правителство, както и резултатите от тях за подобряване на качеството на медицинското обслужване. Нашата политика винаги е била прозрачна за обществото. Информирали сме както за проблемите, които възникват, така и за предлаганите от нас решения. Най-отговорно сме търсили обществения консенсус по пътя на здравната реформа, особено с оглед на новите предизвикателства при присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
    Надявам се, че дебатът по този вот ще помогне и на вас, дами и господа от БСП, да намерите своето място в този процес. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    За процедурно предложение думата има господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, знам, че министрите могат да говорят по всяко време, но молбата ми е все пак да ги призовете да се съобразяват, да бъдат малко по-стегнати в своите изложения, особено когато тук ни се поднасят факти, които не са верни.
    Защото господин министърът би трябвало да санкционира чиновниците, които са му подготвили част от доклада, защото средствата за 2003 г. за болниците са 334 милиона – 200 милиона от Касата, около 100 милиона допълнително за покриване на дефицитите, което прави над 630 милиона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, това не е процедура. Каква Ви е процедурата?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тази година те са 225 милиона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, каква Ви е процедурата?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Процедурата ми е да помолите министрите, това е въпрос на добра воля, да бъдат по-стегнати в изказванията и да боравят с реални факти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие злоупотребихте с правото си на процедурно предложение, излагайки факти, а неправейки процедурно предложение.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Уважаеми народни представители, искам да ви посоча оставащото време за всички парламентарни групи: Национално движение Симеон Втори – 22 минути; Коалиция за България – 14,3 минути; ОДС – 24,3 минути; Движение за права и свободи – 17 минути; СДС – 23 минути; Народен съюз – 20,3 минути; “Новото време” – 27 минути; независимите депутати – 40 минути. Това е заедно с удължението от една трета.
    Давам думата на народния представител Петър Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Господин председател, госпожи и господа народни представители, господин премиер, госпожо Шулева, госпожи и господа министри, уважаеми гости! За четвърти път народните представители от ОДС ще гласуват в този тридесет и девети парламент срещу правителството на Симеон Сакскобургготски.
    Това правителство дойде преди почти три години на крилете на една голяма илюзия. То генерира огромни очаквания сред българските избиратели и не ги реализира в почти всичките им аспекти. Това правителство още от самото начало се превърна в правителство на инерцията. Вместо да използва положителните тенденции, които му бяха оставени, вместо да използва тези стръмни диаграми, за които говори министърът на външните работи, вместо да ги вдигне още повече, вместо да засили икономическия растеж, както обещаваха икономистите, които по-късно станаха министри, които знаят как да го направят, се провали и изпусна тази инерция. Започна да се движи тъкмо по тази инерция, разчитайки, че икономиката като голяма инерционна система ще действа за дълго време в тяхна полза. Да, вярно е, че тази икономика продължава да действа, тя се движи по инерция, но реформите са забавени. Графиките, които видяхме, говорят точно за това забавяне.
    Този кабинет пропусна шанса да продължи още по-ускорено реформите, да застане зад една ясна стратегия, която да ни поведе към обединена Европа, но превръщайки нашата страна в силна страна с конкурентоспособна икономика.
    Днес дебатираме социалните аспекти и провала на това правителство в този сектор. Това безспорно е така – правителството не успя да постигне ангажиментите, с които дойде на власт. Но няма как социалните аспекти да бъдат постигнати, ако не се разчита на реалния сектор, ако той не бъде в основата, защото няма откъде да се преразпределя, преразпределя се това, което е налице. Също така е вярно, че в рамките на разполагаемия ресурс – нещо, което беше поставено днес като акцент, това правителство не разпределя ресурсите както трябва, но основата – това е забавената икономическа реформа. Това правителство се закле, че за последен път ще промени закона за приватизация и за година – година и нещо ще приключи с тази прословута приватизация. Вместо това продължи да променя законодателството, продължи да го приспособява така, че някои от спонсорите, които докараха на власт този кабинет, да бъдат доволни, но не може да бъдат всички доволни. Затова идват поредните промени и поредната промяна в Закона за приватизация чука на нашата врата, измествайки приоритетите за онова голямо количество закони, които приемаме за да хармонизираме нашето законодателство с това на Европейския съюз.
    Това правителство не умее да защитава националните интереси в преговорния процес. То бърза да приключи всяка глава, за да се отчете и да се радва на рекорда, който поставя, но дори не формулира кой е националният интерес, дори се отказва от онези изходни позиции, които му бяха останали, дори не смее да застане пред Брюксел и да защити всички интереси, които ще гарантират конкурентоспособността на нашата икономика. Затова главите ги затваряме една по една, а хората и бизнесът не остават доволни, а с притеснение и то ще нараства още повече, докато това правителство управлява България.
    Когато мобилизираш почти 50% от избирателите и не изпълниш своите обещания, тогава става страшно. Тогава недоволството от шум в системата се превръща в една енергия и ние усещаме, че тя започва да се чувства в това общество. Три години в нашето общество енергията беше задрямала, защото бяхме в безвремие.
    Господин министър-председател, ще си позволя да отправя упрек към Вас. Вие не знаете какво става във Вашия кабинет, във вашата процедура по съгласуване! Ще Ви дам един пример.
    Вчера в Комисията по икономическата политика се обсъждаше промяна в Закона за насърчаване на инвестициите. Двама заместник-министри – на отбраната и на вътрешните работи, след като е минала всяка съгласувателна процедура в Министерския съвет, след като вносителят на този законопроект е Министерският съвет, дойдоха с идеи, които се противопоставят на това, което Вие тук сте подписали като мотиви и текстове на променения законопроект.
    Кога ще научите Вашите министри? Стоте дни минаха отдавна, всякакъв кредит на доверие е изчерпан. Не знаете какво става във Вашата кухня, не работите като екип, а имам съмнения, че някога сте работили като екип в която и да е голяма икономическа система във Вашата професионална кариера. Това си проличава.
    Когато се гласува отношението към един кабинет, независимо какъв политически цвят е той, това е време разделно не само в България, а във всяка една парламентарна република. Няма никакво основание за извинения, ако някой днес тук казва: не му е времето, защото още не сме затворили две – три глави и чакат купища закони, а този вот на недоверие и дебат пречат и губят парламентарно време. Не може да излезеш от парламента и да кажеш: ние по този начин не искаме да участваме във фарс. Не може, защото сме български народни представители и днес всеки един от нас трябва да каже: приема ли този кабинет и неговия премиер или счита, че той е непрофесионален, слаб, вреден за България. Днес е времето, когато всеки един от нас, заставайки пред собствената си съвест и отчитайки какво мислят неговите избиратели, трябва да вземе отношение.
    Призовавам всички, които имат съвест и държат на парламентаризма в България, да се противопоставят срещу всяко съглашателство, на което започва да намирисва тук. Този кабинет трябва да си ходи!
    В заключение ще кажа, че когато някой хвърли бумеранг, зареден с огромни очаквания и обещания, които са се срутили, пропуснали са целта... това направихте Вие, господин Кобургготски преди три години – Вие хвърлихте този бумеранг, хората очакват от Вас да си изпълните обещанията. Пропуснахте целта! Този бумеранг вече се движи в посока към Вас! Не знаете откъде ще дойде, но той ще се стовари върху Вас и така и няма да разберете откъде Ви е дошло. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Не виждам желаещи за реплика.
    Искам да поканя на трибуната господин Чакъров.

    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри! Дебатите по такъв важен въпрос като социалната политика на страна в тежък преход винаги предполага повишено внимание и едновременно с това създава сериозна предпоставка да се плъзнем по предизборен популизъм.
    На мен много ми се иска тези дебати да бяха протекли в обстановка на сериозно противопоставяне на програми за социално управление. Но имам големи притеснения и съмнения, че това ще се случи. От една страна, това подсказват голяма част от изказванията, които се направиха. От друга страна, мотивите на вносителя за вота за недоверие, които по своята същност са, първо, един наистина обикновен популизъм, и, второ, предизборна риторика от ерзац категория.
    Но има нещо друго, което е смущаващо в този дебат. В началото мотивът за поисканото недоверие беше заради дясната либерална политика, която води това правителство. В това отношение има сериозно противоречие. Политиката на първото наистина коалиционно управление на нашата страна не е дясна, т.е. консервативна. Тя е центристка, тя е либерална. И разликата между политиката в социалната сфера между дясното управление и центристкото управление е от земята до небето.
    НДСВ и ДПС са партии, които в никакъв случай не могат да се квалифицират като крайно десни, дори и като десни. Тогава за какво става дума? Не става ли въпрос за активност на опозицията, заради самата й активност, а не с цел коригиране на социалната политика, с цел представяне на съответна програма? Дали с този дебат БСП не започва предизборната си подготовка? Но въпросът е и към дясната част от залата: дали те ще подкрепят левите забежки в социалната политика на БСП или ще отстояват десните си политически убеждения?
    Един от депутатите в дясното пространство – експремиерът господин Иван Костов, квалифицира нашето управление като социално либерално, от което следва, че и социалната ни политика, според експремиера Костов, е прекалено лява за неговия вкус. Това е индикация, че ако държи на позицията си, групата му най-малкото би следвало да гласува "против" вота, понеже той се базира на леви и твърде социални позиции. Впрочем така би постъпила всяка дясна партия, която държи на християндемократическите си позиции. Дали този вот не цели такава дискредитация на дясното? Този вот е много по-малко изпитание за правителството и много повече изпитание за партиите в дясно. Всяко обяснение, че те биха подкрепили гласуването, защото са срещу правителството, е безсмислица. Вотът не е за политиката на кабинета, а за дясноориентираната социална политика. Ако СДС и ОДС гласуват "за", то те подкрепят левите идеи, на които той се базира. И мисля, че това е основната интрига, която БСП без успех залага. Гласовете "за" ще дезавоират десните партии.
    Не по-маловажен е и въпросът за левите. Те управляваха страната ни през периода 1994-1996 г. с политика в социалната сфера, която едва ли може да се нарече лява. Обратното, беше твърде дясна и дори убийствена и практически бяха изхвърлени от властта точно заради това.
    Така че сега позициите на БСП в социалната сфера звучат доста съмнително. Заради това следва да подхождаме с много голямо внимание към тяхната лява критика на социалната политика.
    Популистки и силно предизборно звучи тяхната критика на социалната ни политика. Няма я алтернативата, няма я противната философска концепция на сега действащата. И това е опасното.
    Що се отнася до конкретните факти във вота, ще посоча само един от тях. Издръжката на едно дете в училище през 1996 г., когато БСП управляваше, беше 24 650 деноминирани лева, или близо 25 лева, докато сега тя е 790. Разликата е очевадна и очевидна. Каквото и повишение на цените да има, това е един много по-добър стандарт и много по-добра осигуровка за нашето образование, за нашите ученици.
    Същото важи и за здравеопазването. Във времето на управлението на БСП делът на здравеопазването е 3,6% от брутния вътрешен продукт, а за миналата година са усвоени 4,8% от брутния вътрешен продукт. Увеличението е една трета. Естествено е да си зададем въпроса: защо БСП тогава не поиска вот на недоверие на Жан Виденов с мотив безотговорност в здравеопазването? Или защо тогава не се оспорваше здравната реформа, за която по това време не е имало и идея? Тази здравна реформа, която в момента протича, и до ден-днешен не се подкрепя и не се предлагат алтернативи реалистични и конструктивни.
    Искам да посоча, че за да достигнем критериите на Европейския съюз и съответните 7-8% от брутния вътрешен продукт, реформите в здравеопазването трябва да продължат, за да достигнем тези критерии. Впрочем, в края на нашето управление очакванията са числото да бъде към 5% от брутния вътрешен продукт. Радвам се, че в момента влиза и министър Богоев. Междупрочем, надявам се, че той оценява по достойнство предложението, което Движението за права и свободи направи за целево финансиране на общинските болници. И трябва да ви кажа, че първоначално във вида, в който стартира финансирането, ние имахме резерви. Но днес виждаме, че това е една ефективно действаща и гъвкава система. Има още какво да се желае, но като цяло резултатите, които се постигат, са добри.
    Но аз бих се обърнал и към него да го питам, в неговото изказване абсолютно не беше посочено какви инвестиции се правят в сферата на здравеопазването. Добре е да имаме такава информация.
    Уважаеми дами и господа, искам да кажа, че ние осъзнаваме, че социалната ни политика не е такава, каквато е в традиционните, демократични страни от Европейския съюз, че ние като коалиционен партньор сме имали конструктивни бележки в аспект на коректив, бележки към настоящия кабинет, но те са били градивни.
    Заедно с това искам да подчертая, че ние трябва да отчитаме и реалностите в нашата страна, трябва да знаем много добре, че изплащаме един огромен външен дълг. И трябва да кажем, че не това правителство и не тези партии – НДСВ и ДПС, са направили този дълг. Изплащането на този дълг реално наистина тежи на страната ни и на слоевете, които са най-засегнати в социално отношение. Това наистина ограничава възможностите ни за една адекватна социална политика, каквато бихме искали да водим. Но това са възможности, които към днешно време могат да бъдат реализирани.
    Политиката на което и да е правителство в социалната сфера не може да бъде лява и това Жан Виденов го доказа. В този смисъл нашата политика в социалната сфера е възможно най-либералната при тези икономически дадености. Затова не намирам за нужно да се спирам на отделните детайли, които са посочени в мотивите на вносителя на вота на недоверие. Това може да се коментира навсякъде, но не бива такива популистки мотиви да се коментират в парламента. Тук е мястото да се коментират, да се дебатират, да се води дискусия за програми - от градивна по-градивна, от реалистична по-реалистична, от перспективна по-перспективна.
    С оглед на това накрая и аз като моите колеги бих казал, че Движението за права и свободи няма да подкрепи вота на недоверие към настоящото правителство. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
    Не виждам реплики.
    Искам да поканя на трибуната, ако има готовност, господин Пламен Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри! Дебатът започна да върви много вяло в нашата парламентарна зала. Не знам защо се случва това – дали идеологемите и изчистването на политически становища в момента са в ход в тази пленарна зала или не, дали имаме политическа идентификация на българските политически субекти, които след намерението от 6 април 2001 г. намират нормален израз в момента, това не мога да кажа. Но това е нормалният обществено-политически процес на една нормална парламентарна демократична процедура.
    Отначало искам да кажа, че мен не ме интересува кой внася вот на недоверие към това правителство. Аз мисля, че когато се стопява подкрепата от българското общество към едно правителство не първо опозицията внася вот на недоверие, ако сме демократична европейска държава, а първо премиерът и управляващото мнозинство внасят вот на доверие, защото от 47% подкрепата на българските граждани е спаднала при последните избори на 6%. Не зная на кого трябва да обясняваме, че ние сме велики, че ние сме единствените, ние сме незаменимите, че само ние можем и че на нас няма алтернатива, когато народът показва нещо друго.
    Мога с удоволствие да приема, че ДПС като управляваща част от коалицията бяха в значителна степен самокритични по отношение на това, което се случва през последните над две години и половина в българския политически живот. Не приемам в значителна част мотивите на БСП по отношение на този вот, защото считам, че правителството чрез провежданата своя социална политика провежда много по-лява политика на преразпределение на огромни финансови ресурси, които дори БСП не би си позволило да направи. Ако е така, министърът вероятно ще отговори, че изведнъж помощите за безработни, социалните помощи, енергийните помощи са скочили три пъти. Това означава, че три пъти са скочили безработните и социално слабите в България.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА (от място): Размера, размера, само размера.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Това са парадокси. Затова аз считам, че този вот на недоверие не е по отношение на социална безотговорност на този кабинет и не го приемам по този начин. Аз бих приел тезата по малко по-различен начин.
    Мисля, че темата, която трябваше сега да бъде зададена – две години и осем месеца след формирането на това правителство, е управленска слабост и некомпетентност в социалната политика на база на неизпълнени икономически решения в държавата. За две години и половина в областта на здравеопазването бяха приети 21 поправки на съществуващите закони. А ако погледнем европейската практика и един закон бъде поправян около 20 пъти, той става негоден закон. А ние сме направили 21 поправки само в областта на здравеопазването, като повече от половината от тях са в Закона за лекарствените средства.
    На базата на тези поправки от 2001 г., от самото начало, цените на лекарствата драстично се увеличиха. Това е факт. Аз не бих спорил по какъв начин са се увеличили цените, защото голяма част от депутатите много често споделяме, когато не сме на тази трибуна, как се чувствали и какво им говорели българските граждани, а когато застанат зад тази трибуна, започват изведнъж да издигат политически лозунги. Но в момента ни слуша целият народ и аз говоря за българските граждани. Значителна част от колегите от НДСВ споделят притесненията, които стават в социалната политика, и се чувстват неудобно. Но когато застанат тук, на тази трибуна, като че ли се вдървяват и започват да говорят друго.
    Искам да кажа, че увеличението на лекарствените средства, което беше предприето на базата на законовите поправки, достигна между 50 и 100% по-високи стойности, отколкото в държавите, присъединяващи се към Европейския съюз и в самия Европейски съюз. При положение, че нашият стандарт на живота е между 2 и 5 пъти по-нисък, това веднага повдига много въпроси, които, разбира се, не им е времето сега да ги дискутираме, тъй като те ще бъдат дискутирани от българските граждани, когато отидем на предсрочни избори.
    През последните две години, уважаеми господин премиер, чрез некомпетентни действия се достигна до изтичане на огромни пари в размер на милиони левове от Националната здравноосигурителна каса. Това са публични пари на българските граждани, а не данъци. Сменихте трима директори на Националната здравноосигурителна каса, от които трима изпълняващи длъжността и един на постоянна длъжност след конкурс. И все мислехме, че ще има някакво подобрение, но в същото време наблюдаваме прогресивно влошаване в системата на здравеопазването в България - това, което ви казват гражданите, а не това, което говорим ние тук. (Шум и реплики от мнозинството.)
    Вашият социален вицепремиер, който преди малко ме репликира, вероятно поради некомпетентност не успя да координира работата между Министерството на здравеопазването, защото е социален вицепремиер, между Националната здравноосигурителна каса, да разработи методика със съсловните организации, които по закон също са независими, и с Комисията по здравеопазване, което е под Ваше управление.
    През тези две години наблюдавахме не само противоречия, но и война, която се разви между тези институции. Това показва, че предоставената власт, която ви е дадена от народа, не сте в състояние и в компетенции да я управлявате в името на хората и в името на българските лекари.
    Вече трета година тече, а не е започнала реална реформа в болничната помощ, няма структурни промени в болниците. Чрез финансови механизми и административни мерки ще се опитате…
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): В твоята реанимация има.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Аз говоря за цялата страна. Извинявайте, че отговарям на подхвърлената реплика.
    Не може в една държава с три болници да мислите, че сте направили нещо. Това не може.
    Трета година няма реални промени. И знаете ли защо ги няма? Защото не знаете какво да направите. Защото вие искате наистина да направите промени в болниците, но не знаете какво и как да направите. Примерно, ние сме единствената държава от бившия социалистически блок, в която докторите работят само сутрин в работните дни от 8,00 до 14,00 ч., като че ли болните в България боледуват само сутрин в работните дни от седмицата. Такова чудо го няма в нито една европейска държава.
    Как ще го преструктурирате? Казвате: “с финансови механизми и с пари”. Но къде са осигурените финансови ресурси и пари за тези проекти? Няма ги.
    Можем да не акредитираме болниците, след което те няма да сключат договори с касата. И след като не сключат договори с касата, ще влязат във финансов фалит. Ако фалираме болниците, могат и лесно да бъдат приватизирани. Но тази приватизация ще заприлича на ликвидационните съвети в ТКЗС-тата.
    Ако мислите наистина, че мениджмънтът в здравеопазването е управление, както на реституирани или на частни имоти, колеги, то този екип, който министър-председателят си е избрал, напълно му подхожда.
    Вие, уважаеми господа управляващи, нарушавате Конституцията и законите, като продължихте и затвърдихте неравнопоставеността на българските граждани в здравната система, имам предвид – управляващи и български граждани. Докато обикновеният български гражданин трябва да заплаща избора си да бъде лекуван, то висшите чиновници от вашия кабинет и от вашата администрация не само вземат държавни жилища, но и ги изпращате на лечение в чужбина, може би защото не вярвате на българските лекари. Или може би защото знаете, че българските болници не са достатъчно добре финансирани за скъпия живот на високопоставения чиновник?
    Уважаеми управляващи, неслучайно многократно споменавах, че нямате необходимия професионализъм и компетентност да управлявате. Не че нямате желание да управлявате, не че нямате желание да подобрите живота и здравето на българския народ. Вие просто не знаете как и не можете да направите това.

    Господин премиер, ако преди две години и половина ние повярвахме в добрите Ви намерения, сега вече знаем, че това бяха само пожелания. А само с пожелания не се пълни стомахът на гладния, нито се лекува болният. Вярно е и че ние българите вероятно сме със сбъркан чип - бързо прощаваме, не сме злопаметни и не сме реваншисти, търпим повече от допустимото като български граждани. Но гладът и болестите, които сега се ширят, които ги има в момента, защото това не е европейска социална политика, може пък да имат възможност и да променят или да оправят този сбъркан чип на българина. И без да съм пророк, имайки предвид този сбъркан чип, да не се окаже, че България ще се окаже тясна за някои от управляващите. Но в срама, който може би ще предстои, едва ли ще Ви последва Вашата сегашна свита. И ще се окажете отново сам, господин премиер. Вярвайте ми. (Ръкопляскания от ПГНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Борислав Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Лайтмотивът на днешния вот, внесен от БСП, е социалната безотговорност на правителството. Силна фраза, може би звучаща ефектно за някои. Но днешната дискусия трябваше да започне с едно определяне поне на критериите и параметрите, по които преценяваме дали едно правителство е социално отговорно или не. Смятам, че много добра отправна точка за това е следната оценка отпреди време, която ще си позволя да цитирам: “България и българското общество изживяват криза – дълбока и многостранна. Тази криза засяга всички сфери и структури на обществото и държавното управление. Най-засегнатите от тези сфери са промишлеността и селото, банковата система, социалното осигуряване, образованието, здравеопазването и културата. Спестяванията на гражданите се стопяват. Авторитетът на държавните институции катастрофално спада поради невъзможността на държавните институции да се справят бързо с кризата. Гражданите губят надежда, тяхната инициатива и предприемчивост намаляват, а в много случаи са блокирани.” Това е оценката, която от името на Парламентарната група на БСП е прочетена от тази трибуна на 10 януари 1997 г. Оценка за управлението на БСП по време на правителството на Жан Виденов. (Реплики от КБ.) Тази оценка, макар и меко, достатъчно прецизно очертава параметрите на едно безотговорно и антисоциално управление. И затова аз предлагам тази оценка да се приеме като дефиниция за социална безотговорност и тогава да съпоставяме дали можем да наречем такова и днешното българско правителство. А съпоставката е ясна за всеки трезвомислещ човек.
    Правителството, водено от Симеон Сакскобургготски е по-социално от червените правителства на Андрей Луканов и Жан Виденов. По-социално и по-отговорно в социалната сфера е именно днешното правителство, защото безработицата не расте главоломно, а устойчиво намалява. Защото заплатите, пенсиите и спестяванията на хората не се стопяват за часове от хиперинфлация. Защото няма опашки за хляб, режими на тока и гладни бунтове, каквито имаше по време на управлението на БСП.
    Разбира се, в мотивите на вота, наред с множеството неверни констатации и неоснователни обвинения, са посочени и редица реални проблеми. Но тези проблеми не са нито създадени, нито задълбочени от това правителство. Те отдавна, за съжаление, са се превърнали в хронични проблеми на българското общество. Нима демографската криза е проблем, създаден или задълбочен от това правителство?
    Разбира се, има и слабости в социалната сфера, където правителството не намира верните решения. Сред тях особено място заема неефективното и недостъпно за много български граждани здравеопазване. И тъй като ние от Новото време не търсим евтини политически дивиденти, а просто работим, в най-близко време ще предложим пакет от мерки в областта на здравеопазването, които ще предложим на това правителство и на министъра и ще настояваме за тяхното приемане час по-скоро. Защото не можем да търпим всички ние – и това се отнася не просто за една или друга парламентарна група – всички ние като депутати не би трябвало да търпим тези проблеми да се задълбочават поради политиканстване на дребно и излишно протакане.
    За Новото време е абсолютно неприемлива и практиката, която скандализира българското общество, да се облагодетелстват висши чиновници и министри с ведомствени жилища на безценица или с компенсаторни бонове. Затова ние от Новото време внесохме конкретен законопроект, който забранява да се придобиват жилища от висшия управленски ешелон. По наша инициатива се провежда серия от парламентарни изслушвания, които целят да установят истината за раздадените жилища във всички министерства и ведомства. Настояваме новодомците да понесат отговорност, в това число и политическа. (Ръкопляскания от ПГНВ.)
    Казвам това, за да покажа още веднъж, че Новото време прави реални неща, които решават реални проблеми без да ги политизираме излишно и без празнодумство за разлика от БСП, които точно с такава цел в началото на този мандат се опитваха да прокарват някаква анкетна комисия, която, виждате ли, трябвало да обследва какви жилища били раздадени при управлението на Иван Костов, без да се предлага нищо конкретно за решаването на тези проблеми.
    Въобще начинът, по който БСП, първо, реши да внесе вот на недоверие, а после мъчително - е, то не е толкова срамно, че мъчително са го формулирали - мъчително и дълго формулираха неговите мотиви, е най-красноречивото доказателство, че този вот е самоцел, че той е една безогледна имитация на опозиционност, зад която не стои ясна и убедителна управленска алтернатива, макар че вчера БСП разкри някои от намеренията си за бъдещо управление, а именно да сключи договор с мутрите, тоест да даде амнистия на мафията. Новото време не може да подкрепи вот, внесен от партия, която иска да управлява по този начин. Категорично отхвърляме подобна страшна перспектива пред България. Защото държава, която се договаря с престъпниците, е нищо друго освен мафиотска държава. А в такава държава обикновените хора живеят в нищета и страх.
    Разбира се, едва ли е тайна, че една от скритите цели на този вот е подмяната на обществения дебат. Защото върхушката на БСП – и неслучайно подчертавам върхушката – се страхува от всичко онова, което ще промени порочния политически модел. БСП е против мажоритарното начало в изборите. Част от върхушката в БСП е и против референдумите, против прозрачността и отчетността на бюрокрацията. Затова за БСП е важно днес парламентът например да не обсъжда Избирателния кодекс, а да се политиканства на махленско ниво и да се губи политическо време. (Реплики от КБ.) Защото големият въпрос днес е, че казвайки сбогом на прехода, нашето общество все още остава подвластно на неговите кошмари – бедност, престъпност и корупция. Това е големият дебат. Затова нека спрем да губим времето на България в партийни битки. Настоявам и бъдещето на днешните партии да не бъде предметът на най-разпалените дискусии. Това не е важно за обществото. Важно е каква ще бъде България утре. Затова има значение дали в този парламент ще се сформира тематично мнозинство, което да въведе цялостно новите правила за развитие на България, основани на принципа “Възможност за всички и отговорност от всеки”. Само така бюрокрацията ще се подчини на народа, властта ще се върне в ръцете на гражданите чрез мажоритарното начало и референдумите, обществото ще се произнася пряко по ключовите за националното развитие въпроси. Чрез тези нови правила ще има отчетност за всеки лев от данъците на българските граждани и прозрачност в управлението на държавната и общинската собственост.

    Разбира се, трябва да извадим на светло отношенията пари – политика. Чрез прозрачни правила за финансиране на партиите, етичен кодекс на депутатите и публичност на лобистките контакти – това е задачата, която трябва да изпълним в този парламент и затова е важно той да довърши мандата си. Просто няма време за губене. Затова ще подкрепим правителството днес. (Ръкопляскания от блока на КБ и възгласи: “Браво!”) Но тази задача трябва да стане общо дело, господин премиер. Именно в тази посока трябва да се насочи общественият дебат. Не в махленските политикани, които 13 години и повече действат в ущърб на обществото поради собственото си политическо безсилие. Все повече хора обаче разбират, че зад подобни заклинания и прокоби, които се опитват да ни тикат в дребнотемието, които се опитват да подменят реалните проблеми, а и реалните решения, разбира се, се крие само паническият страх на една затънала в тинята на прехода политическа върхушка и нейния антураж. Неистово желание да я караме по старому и да не се търси сметка никому. Само че това статукво устройва политиците на старото време, но не устройва българския народ. Точно старовремците ще се провалят в отчаяните си опити да надянат своите стари дрехи на Новото време. Защото тези стари дрехи са пропити с недъзите на прехода. На изкривените от политическа злоба лица, на хората, за които политиката се изчерпва с дребно интригантство и взаимно омаскаряване. Новото време казва: нека сложим край на политиката на емоциите, време е за политика на прагматизма.
    От първия ден в Народното събрание, от първия внесен законопроект, с който възстановихме достойнството на Българската православна църква, ние работим за това и ще продължим да го правим, ще го правим с всеки, който вярва, че това е пътят към модерна България. Само така, сме убедени ние, от Новото време, а вярвам и много други колеги, че ще изведем България отвъд кошмарите на прехода. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПГНВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Алиосман Имамов. Заповядайте.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри и народни представители! Мотивите за вота са един подходящ повод за съдържателна дискусия по социалната и икономическа политика на сегашното правителство. Но не това е основната им ценност и практическа полезност. Това, което се случва досега, обаче трудно се побира в понятието съдържателна дискусия. Въпреки че в някои отношения мотивите съдържат доста произволни твърдения, те могат да се използват като сериозен аналитичен материал за изводи относно бъдещето на социалната и икономическа политика в България.
    За съжаление, заключенията, които се налагат в тази посока, повдигат множество тревожни въпроси, чиито отговори трябваше да даде днес именно политическата сила, която е съчинила тези мотиви. Всички ние тук искаме да знаем какво може да се случи в социалната и неразривно свързаната с нея икономическа политика утре. Да се твърди, че политиката на сегашното правителство в тази посока е безгрешна и в пълно съответствие с потребностите на хората, е нереалистично.
    За съжаление, макар и банални, но безпощадно верни са някои заключения в това отношение. Вярно е, че България е на едно от последните места в Европа по доходи. Вярно е, че България не отделя толкова много средства за здравеопазване, образование, колкото в развитите страни. Вярно е, че демографските процеси у нас следват една тревожна тенденция. Вярно е, че болезнените, но неизбежни реформи в някои сфери, включително здравеопазването, образованието, социалната защита и други не се развиват така, както бихме желали да се развиват.
    Но има и други, безспорно верни неща, които не се споменават в мотивите. Например вярно е също така, че България е на едно от последните места в Европа по производство на брутен вътрешен продукт на глава от населението. Ако авторите на тези мотиви не свързват ниските доходи у нас с все още ниската съзидателна активност в страната, това е една изключително тревожна констатация за бъдещето на социалната политика у нас.
    Авторите на тези мотиви трябваше днес да отговорят на основния въпрос: ако утре зависи от тях, как смятат да решат проблемите с жизнения стандарт на хората, ниските доходи, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване при ограничения икономически капацитет и оскъдния финансов ресурс на държавата.
    Твърде примитивно и дълбоко погрешно е да се внушава, че тези ограничителни условия са създадени точно от това правителство. Заключението, че доходите на населението изкуствено се задържат на непоносимо ниски нива, както е записано в мотивите, е опит да се вмени на управляващите някаква странна нихилистична форма на политическо поведение.
    Днес трябваше да чуем отговор на въпроса: как смятат авторите на тези мотиви, ако утре зависи от тях, да увеличат пенсиите на милионите пенсионери у нас; как ще се осигурят по-добри условия за здравеопазване и образование на 85% от населението, което според тях има толкова ниски доходи, че не им остава нищо друго, освен да се борят, за да оцелеят. Та това са почти 100% от възрастното население на страната.
    Известно недоумение буди фактът, че авторите на мотивите така свободно боравят с понятия и числа, за които няма и не може да има достатъчно категорична яснота. Понятия, за които са изписани тонове хартия в икономическата и социалната литература. Редно беше днес те да обяснят какво е това абсолютна бедност и каква е границата на тази бедност, в която според тях се намират 40% от българите.
    Не злоупотребявайте, уважаеми дами и господа, с числата, защото те могат да ви поднесат изключително неприятни изненади.
    Едва ли може да се поставя под съмнение обстоятелството, че у нас социалните и свързаните с тях икономически процеси се развиват в правилна посока, и, че е преодолян негативният тренд с тези процеси, което беше наложено в началото на преходния период.
    Основният проблем на България днес не е посоката, а скоростта, темповете на развитие. България навлиза във фазата на оживлението. Въпреки това не могат да се приемат насериозно прекалените оптимистични твърдения, че относително високите темпове на икономическо развитие у нас, в сравнение с развитите икономики през последните години, представляват значително постижение на правителствената икономическа политика. Нещо повече, единствено правилната политика в условията на присъединяването ни към Европейския съюз, която ще доведе до решаването на проблемите с ниския жизнен стандарт у нас, е политиката на догонваща икономическа конвергенция със значително по-високи темпове на растеж. Това ще бъде основното предизвикателство към тези, които ще управляват страната през следващите няколко години. Взаимнозависимите процеси, които ще доведат до решаването на социалните проблеми на хората в тази страна, са висок растеж, инвестиции, заетост и доходи. Всеки опит да се разглеждат социалните проблеми изолирано от тези процеси може да бъде класифициран като опасен популизъм – опасен, защото тези твърдения ще поставят на карта постигнатите досега резултати от тежките и непопулярни реформи в икономическата и социалната сфера и през последните години на макроикономическа и финансова стабилност в страната.
    Авторите на мотивите за вот на недоверие към правителството трябваше днес ясно да определят своята позиция към най-общите концепции за икономическо и социално развитие на страната. Какво всъщност означава "демографска безотговорност"?
    Не е трудно да се установи, че ножицата на негативните демографски тенденции, за които се говори в този документ и за които говориха много от колегите, се отваря още през 1990 г. Тези процеси са непосредствена функция на сложните икономически процеси, които протичат през целия период, който ние наричаме "преходен".
    Днес трябваше да чуем отговор на въпроса как смятат авторите на тези мотиви, ако утре това зависи от тях, да накарат българските семейства да имат повече деца. Наивно е да се правят внушения, че нежеланието на българските семейства да имат деца е пряк резултат от тяхната бедност. Известно е, че у нас в някои относително бедни социални групи броят на децата е значително по-голям. Известно е също така, че в този парламент има политически отговорни лица, които със своето лично поведение едва ли допринасят за подобряване на демографските характеристики в страната. И те в никакъв случай не могат да бъдат причислени към групата на бедните.
    Несериозно и смехотворно е да се обвинява правителството за тенденциите в извънбрачните раждания у нас. Това са световни процеси, предизвикани от кардиналните проблеми в отношението на съвременния човек към семейството като основна клетка на обществото. Та, това го пише и в марксистката литература.
    Уважаеми дами и господа, преди няколко дни в един широко тиражиран и уважаван български всекидневник беше публикуван следният цитат по повод на един пожар: "Как едно правителство, което не опази собствената си сграда, ще реши проблемите в държавата?".
    Извинете ме, но е недостойно да се прави политика по този начин. В същия брой на вестника беше надлежно обяснено, че причината за пожара са остарелите жици от Татово време.
    Защо говоря за това? Защото мотивите за вота за недоверие натрапчиво налагат един фундаментален въпрос – дали БСП е сменила жиците, които я свързват с Татовото време?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Имамов, може ли да приключите с мисълта си?
    АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако това не е така, то тогава нашите тревоги са основателни, защото пожарът в българската социална и икономическа политика през следващите години ще бъде неизбежен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има думата министърът на образованието и науката.
    МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, колеги! Аз, придържайки се към призива на господин Стоилов, ще бъда максимално кратък и максимално верен в информацията, която ще ви поднеса.
    По отношение на образованието и науката в България правителството предприе редица мерки, свързани с подобряване на ситуацията в тази сфера, която е буквално във всеки наш дом.
    Първо, беше въведена задължителната предучилищна подготовка през учебната 2003/2004 г., в резултат на което над 20 хиляди деца допълнително постъпиха в училищата и детските градини. При това, забележете, бяха осигурени безплатни учебни помагала за обучението на тези деца.
    И, понеже стана дума за учебници, искам да повдигна и този сериозен въпрос – безплатните учебници. Да, ние добре помним, че такива фондове имаше в българското училище. Добре помним, че тези фондове се ползваха много активно. Добре помним и кога бяха ликвидирани тези фондове.
    В същото време все повече, уви, за съжаление, се увеличава вторичният пазар на учебници в България. Да, не всички деца в България имат нови учебници. Не учебници въобще, а нови учебници. Но, проблемът за това е в цената на тези учебници и механизмите за формиране на тази цена бяха създадени не по времето на нашето правителство.
    Аз нося в папката си един конкретен пример за учебник за помощните училища за 5-и клас по литература, който държавата изцяло плаща от парите на данъкоплатците и който, за да го доставим на училищата, ние трябва да платим по 18,50 лв. на екземпляр. (Шум и реплики от КБ.) Ние не сме утвърдили цената, утвърдили сме учебника, съжалявам. Цената я определя издателството. При това положение това са пари на данъкоплатците. Става дума за безплатни учебници.
    На следващо място – бяха осигурени необходимите средства за превоз на всички ученици и на всички учители до средищните училища. За учебната 2003/2004 г. бяха осигурени повече от 2200 допълнителни работни места за педагози и възпитатели за целодневна заетост и подготовка на учениците.
    Какво стана с финансирането на образованието? То се превърна наистина за пръв път от десет години насам в основен приоритет, като средствата в Бюджет 2004 са увеличени с повече от 220 млн. лв. в сравнение с Бюджет 2003, което е с 16,5% повече от разходите за образование за предишната година. Като процент от брутния вътрешен продукт това са 4,2% - нещо, което не е било постигано също в последните десет години. Само за справка ще кажа, че през 1995 г. този процент е 3,9; през 1996 г. е 3,18; през 2001 г. – 3, 8. По недвусмислен начин това показва нарастващата отговорност на държавата за осигуряване на образователната система.
    Не точно и преднамерено в мотивите е посочен и броят на необхванатите ученици – 67 000. Интересно кой, как, кога и по какъв начин ги преброи, без да отчита реалностите, без да отчита това, че има заминали за чужбина, че има прехвърлили се в други училища, които не са регистрирани.
    Тази година в министерството се създава ясна и много точна система, която да изчисти тези проблеми и единствено вярната информация до края на тази година за броя на отпадналите деца, гарантирам ви, че ще бъде събрана и предоставена на този, който я поиска, в Министерството на образованието и науката.
    За задържането на децата в училище правителството инициира и конкретни действия, насочени към създаване на условия за: първо – интегриране на децата и учениците от етническите малцинства в образователната система, което е одобрено с Решение № 693 за приемане на план за действие в рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество за периода 2003-2004 г.
    В тази връзка искам да напомня, че още от края на миналата и в началото на тази година започна осъществяването на проект по програма ФАР "Интеграция на ромското население" в подкрепа на изпълнението на Плана за действие за реализация на рамковата програма. Това е съвместно с Министерството на труда и социалната политика и с Националния съвет по етнически и демографски въпроси. Общата стойност на този проект е 1 млн. 350 хил. евро за деца и ученици в подготвителни групи и в началната – от 1-ви до 4-ти клас – степен на общообразователните училища. До края на м. февруари 2004 г. бяха реализирани доставките в два лота на стойност над 750 хил. евро.
    Второ, интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности, одобрено с решение на Министерския съвет за приемане на национален план за интегрирането на тези деца и приемане на план за намаляване на броя на децата в специализираните институции и намаляване на броя на самите институции, т.е. на интегрирането на тези деца в нормалните училища.
    Разработва се също така и система за вътрешноучилищен контрол на отсъствията, начини за бързо и постоянно информиране на родителите, както и целенасочена работа с децата, застрашени от отпадане.
    В рамките на това правителство се създаде регистър на училища и обслужващи звена, съдържащи поименен списък на децата в детските градини и училищата от първи до последния клас с единен граждански номер, наименование на детската градини или училището, населено място. Всичко това позволява да бъде преодоляно дублирането в броя на деца и ученици при записването им в различни образователни институции.
    Израз на социалната ангажираност на министерството и на правителството е и балансирането на план-приема в средната образователна степен. От тази учебна година се провеждат областни срещи за планиране на приема в гимназиите с участието на регионалния инспекторат по образованието, представители на областната управа, на общините, на синдикатите, на работодателските организации и на бюрата по труда.
    Тук е мястото да се отбележи, че през м. април т.г. стартира и пилотен проект, целящ въвеждането на нова, обърната към пазара на труда и бизнеса, система за професионално образование по дуалната система.
    Категорично искам да отхвърля тезата и за пренебрежителното отношение, както е фиксирано в мотивите на вота, към учителската професия, предвид на успешните мерки за увеличаване доходите и статуса на българските учители.
    През 2003 г. бяха увеличени трите допълнителни плащания за учителите – за 24 май, за 15 септември и за Коледа, с 60%. Увеличихме добавката към заплатата за година прослужено време средно с 2%. В края на годината осигурихме допълнително средства за работно облекло и транспортни разходи на учителите, както и допълнително материално стимулиране. На практика през последната година успяхме да постигнем равнище на средната заплата на учителите, което е с 10% над средната работна заплата за страната – ниво, което в относителен размер е непостижимо дори за много европейски страни. Да, наистина, средната заплата в България е ниска, но по отношение на средната заплата учителската далеч не е ниска. Даже е над нея.
    Съгласни сме, че все още имаме да догонваме европейските стандарти, но нека да не бъдем максималисти. Всичко това е един бавен, дълъг, труден процес. Става въпрос за процес, свързан с развитие на икономиката като цяло, а не само на сферата на образованието и не само на социалната сфера.
    Твърди се, че държавата отказва да се ангажира в мотивите за вота с преференциалното кредитиране на студентите, тъй като никога работата по проблемите с въвеждане на паричните кредити за студенти не е била толкова напреднала. През м. февруари т.г. в рамките на финансиран от Световната банка семинар беше представен за обсъждане проект на Закон за студентските парични кредити. На дискусията – подчертавам – участваха народни представители от всички политически сили, висококвалифицирани експерти в областта на кредитирането, както и много студенти. Бяха обсъдени и приети основни тези, които следва да бъдат отразени, и до края на м. май или м. юни ще бъде внесен законопроект в Министерския съвет.
    Длъжен съм да отбележа, че не бяха възприети някои от тезите на внесения от БСП през 2000 г. законопроект за студентските кредити, свързани със създаването на държавна агенция за студентско кредитиране, както и изключително големите възможности за опрощаване на заемите. В тези предложения се съдържат условия за неоснователно и непредвидимо увеличение на държавните разходи за образование, а също така и ненужно оскъпяване на процеса чрез създаване на нова администрация.
    Данните за реализирания прием на студенти през последните години – в отговор на твърдението, че то е недостъпно, че висшето образование е недостъпно за бедните, за последните години показват ежегодно нарастване на държавния прием във висшите училища, който за учебната 2003/2004 г. достигна 57% от завършилите средно образование при 49% за 2000 г. Това доказва, че правителството осигурява условия за обучение във висшите училища на значителна част от българските граждани, достигайки нива, съпоставими с европейските страни.
    И накрая искам да кажа няколко думи за Стратегията за развитие на образованието в България. Смея да твърдя, че това е първият документ от такъв характер, който беше подложен на възможно най-широко обсъждане и ще бъде резултат на най-широк обществен консенсус. Това е гаранция за неговата устойчивост във времето.
    Искам да благодаря специално на колегите от Парламентарната група на ДПС и на господин Местан за добронамерената и градивна критика, която той отправи в своето изказване, и да го уверя, че по всичките изброени проблеми, които той постави, ние имаме ясни виждания и предприемаме конкретни действия. Даже вече са предприети.
    Да, най-вече съм съгласен с констатацията, че и в нашата система се работи доста мудно. За съжаление така е. Приемам тази критика, но нека да си дадем сметка, че системата е достатъчно голяма и инерционна. Тук искам да кажа и простия факт, че именно поради своите размери и своята консервативност има и определена съпротива на институционално ниво. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване независимият депутат Стела Банкова.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер на Република България, дами и господа министри, уважаеми колеги! И този пореден вот минава под знака на двете Българии.
    Едната България – просперираща, според самохвалебствените отчети на премиера и неговите министри. България – в която всеки втори българин е заможен според откритието на социалния министър Христина Христова. България – която се радва на признанието на премиера, направено пред швейцарски вестник, че всичко, което Симеон Сакскобургготски е обещал, е изпълнил. България – която, видите ли, вече е станала втора Швейцария. България – за която министър-председателят признава: "Хората не са толкова отчаяни, колкото вие в медиите ги представяте. Във всяко село има по една нова измазана къща. Колите по пътя също са вече други".
    Но има и една друга България, видяна през очите на световните медии: Би Би Си – "Корупцията и бедността в България вземат връх"; "Ню Йорк таймс" – "Българите се чувстват излъгани"; "Индипендънт" – "Българският народ е беден и огорчен"; "Асошейтедпрес" предупреждава за натрупващия се опасен български гняв (силен шум в блока на НДСВ); "Танюг" – "Армията от бедняци в България се увеличава".
    Другата България – истинската: България е поставена в една група със страни като Уганда и Бурунди. България, която е най-бедна от страните-кандидатки за Европейския съюз. България, в която над 40% от българите гладуват. България, в която над 70% от домакинствата се намират на границата на бедността. България, която се нарежда на първо място по смъртност сред страните-кандидатки за Европейския съюз. България, която по процент от населението, страдащо от глад, се нарежда до Ботсвана. България, в която над 77 хиляди ученици са извън училище, господин министър Дамянов. Пак поради бедност 73% от учениците нямат учебници. България, в която в годината на приемането ни в Европейския съюз всеки девети българин във възрастта 14-21 г. ще бъде неграмотен. България, в която до 2010 г. цените непрекъснато ще се повишават, за да се изравнят с европейските, т.е. цените ще нараснат със 156% спрямо сегашните. България, в която хроничноболните се отказват от лекарства поради бедност. България, в чиито вестници всеки ден можем да прочетем заглавия като "Болен от рак се обеси, няма пари за лекарства", с. Семерци – Търговищко". България, по чиито улици обеднели хора ровят в кофите за боклук. България, чието население днес прочете във вестник "Труд" класацията на сп. "Форбс", според която премиерът на Република България на третата година от управлението си след така спорна реституция е по-богат от Блеър, Шрьодер и Буш, взети заедно. България, чиито министри и висши държавни чиновници всуе се надяват, че ще измият срама от челото си, връщайки апартаментите след острата реакция на обществото. България, управлявана от модерни еничери, които посягат на националната ни идентичност, изхвърляйки от учебните програми автори като Паисий, Петко Славейков, Каравелов – политика, водеща до обезбългаряване и отродяване.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Премиерът ги е изтрил, нали?!
    СТЕЛА БАНКОВА: Отпадат "Политическа зима" на Ботев и "Елате ни вижте" на Вазов, защото вероятно управляващите се познават в тях. България, чийто премиер знаково не зачита 3 март в поклонението на Шипка. България, в която министър-председателят отказва да се яви в парламента по искане на народните представители, забравяйки, че България е парламентарна република. България, в която най-значимите ни хора на духа – творци, музиканти, писатели, тънат в безработица, забрава и безтегловна самота. Никъде в цивилизования свят в училищата не работят бедни учители, които тътрят старичките си обувки, свиват се в износените си палта и си броят стотинките от аванс до заплата. България, в която управляващите с недопустима и престъпна непрозрачност водят преговорите за влизането ни в Европейския съюз. Какво се договаря? Какви задължения поемаме? Какви ограничения ще последват? Какво скрихте в затворените папки, господа управляващи? Българите обаче искат да знаят какво крият затворените глави, защото там е затворена съдбата на отечеството, нашата и на децата ни.
    И накрая, България, която тайно и полека пише и завършва книгата за разрушителите на съвременна България. Хората на България, които минавайки през гурнилото на това управление вече се събуждат, отърсват се от националния нихилизъм и поемат съдбата и живота си в свои ръце. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване народният представител Весела Драганова.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа народни представители и министри! Не мога да остана безучастна към искането на този вот на недоверие, искане, отправено от партия, която със своите действия през изминалите години е основният виновник за социалното положение в България. С риск да повторя един от моите колеги, но за да чуят отново тези, които ни гледат и слушат, ви питам: какъв мотив би могъл да бъде това, че 42% от новородените са извънбрачни? В кой свят, в кой век живеете, дами и господа? Явно не можете да се отърсите от наследствената си обремененост във времето, когато комунистическите ви лидерки мъмреха българските майки, че малко раждат и им налагаха партийни поръчения с укази, решения на пленуми на Политбюро на ЦК на БКП. Колкото и да имате влечение към упражняване контрол над личния живот на гражданите, то това безвъзвратно е отминало.
    Като жена-майка и председател на Партията на българските жени основен приоритет в качеството ми и на народен представител е социалната политика и особено въпросите, свързани с раждането, майчинството и детските добавки. Тук съм длъжна да открия скоба: да, има още какво да се желае и постигне в тази насока, но аз съм убедена, че ни остават още година и половина управление. За себе си бих казала, че не съм спестявала различното си мнение и неудобните си въпроси като депутат вътре в Коалиция “Национално движение Симеон Втори”. Същевременно не отминавам и гледам обективно на добрите постижения.
    А сега конкретно. Ние имахме политическата воля да създадем и приемем Закон за семейните помощи за деца. Така отменихме Указа за насърчаване на раждаемостта от 1968 г., който не изпълни целта си, а и никое правителство преди нас не събра кураж да го отхвърли. Основната философия на Закона за семейни помощи за деца е в няколко аспекта. В значителна степен се увеличиха средствата в държавния бюджет за подпомагане на семейства с деца, като законът бе гарантирано финансово обезпечен. Подобри се адресираността на средствата, т.е. те се насочиха там, където има най-голяма нужда – при семействата с по-ниски доходи. Законът е гъвкав и отворен, с което се дава възможност всяка година да се повишава размерът на месечните помощи за деца и на доходната граница за тяхното получаване. Сравнението е просто и много показателно. Преди 2001 г. детските добавки 10 години подред са стояли на ниво от около 8 лв. на дете. С приемането на закона от 2002 г. те са почти два пъти по-високи – 15 лв. за дете, като достъп имат семейства с доход на член от семейството 150 лв. От 2003 г. са 15 лв., но достъпът е увеличен на 200 лв. От 2004 г. са 18 лв., достъпът е запазен. Тук е мястото да отбележим, че семейните помощи за деца с увреждания се получават без оглед на дохода на семейството, а от 2004 г. са увеличени на 36 лв. за дете. От изброените данни е видно, че управляващото мнозинство е увеличило почти два пъти и половина семейните помощи за деца спрямо предходните управления.
    Важно е да се отбележи също, че България има най-либералният режим в Европа за раждане и майчинство, а именно: 45 дни платен отпуск преди раждане, еднократна помощ при раждане, която е в двоен размер от предишни години, две години платено майчинство и до тригодишна възраст на детето ползване на неплатен отпуск. Тези условия ги няма в нито една друга европейска държава. Сравнение: плащанията в Германия са 42 дни преди и два месеца след раждането; във Франция – 42 дни преди и два месеца и половина след раждането; в Испания – само 4 месеца след раждането. Разбира се, във всяка държава размерът на получаваните суми е спрямо съответния стандарт и това никой не го оспорва.
    Друг важен момент, на който искам да спра вашето внимание е, че при поемане на управлението през 2001 г. правителството и управляващото мнозинство наследиха един недействащ Закон за закрила на детето. За първи път от много управления насам обезпечихме ресурсно този закон, като разходите бяха поети от бюджета. Правителството изработи Правилник за неговото прилагане и редица наредби и мерки. Важна е превенцията в случая, която се състои от: реинтегриране в семейството, настаняване при близки и роднини, приемни семейства, осиновяване и, като последно, попадане в институция. Налице са и резултатите: над 3 хил. деца са настанени при близки и роднини и приемни семейства, с 800 са намалели през 2003 г. спрямо 2002 г. децата, настанени в институции.
    От изложението ми става пределно ясно, че правителството и управляващото мнозинство полагат възможните усилия за адекватна социална политика с този ресурс, с който държавата ни разполага. Всичко останало казано е демагогия. Защото никой от вас, дами и господа от БСП, не спести жлъчните си критики, но и никой не каза какво по-различно конкретно бихте направили вие в този момент, с тези финансови възможности на България. Убедена съм, че нямате отговор, че е поредният ви блъф и че дори се страхувате, ако вотът на недоверие бъде приет, какво точно ще правите вие. А като имам предвид и политическото ви наследство, ще кажа: социалната безотговорност е ваш приоритет, дами и господа от БСП! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
    Уважаеми народни представители, тъй като ние гласувахме за удължаване на работното време с два часа – това, което ни позволява Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, обявявам спиране на часовника точно в 16,00 ч. и заседанието ще продължи до приключване на дискусията по вота на недоверие.
    Сега давам думата на господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа! Впечатлен съм от графиките, с които министър Паси се опита да докаже, че народът вече си живее царски. Липсваше обаче една единствена графика – тази за рейтинга на правителството, който се сгромоляса рекордно бързо в бездната и то без блокадите и барикадите на 1996 г. А рейтингът – това е народната оценка за правителствените успехи. Разбира се, хората биха простили липсата на незабавно и несимволично увеличение на доходите, ако имаше поне морал. Уви, морал няма! Веднага след изборите се развихри шуробаджанащина. Над 160 роднини по права линия бяха назначени във висшата държавна администрация. Да ги изброя ли поименно? Да посочвам ли в залата?
    РЕПЛИКИ ОТ СДС И ОДС: Да!
    ИВО АТАНАСОВ: Боя се, че няма да ми стигне времето. Злоупотребата с власт не свърши с назначенията. Тя пролича особено ярко в евтините апартаменти, които министрите си връчиха един-другиму. Разбира се, това не е практика от вчера. Още Петър Стоянов като заместник-министър на правосъдието се уреди с апартамент на ниски цени. От тази гледна точка Петър Стоянов, Теодоси Симеонов и Валентин Церовски си приличат като три капки вода. Единствената разлика е, че докато единият беше разпънат на кръст, а за другия шоумени песни пееха, третият, бившият президент, беше избран за личност на столетието. На миналото все пак. Ето защо СДС-гаражът няма да подкрепи вота на недоверие. И не само защото Надежда Михайлова трудно се ориентира в политиката, а защото едните десни също както другите десни грабят, когато дойдат на власт.
    В далаверата с апартаментите премиерът се държа гузно. Вместо като глава на изпълнителната власт да предприеме предвидените в закона административни и гражданско-правни действия, той призова към морал, т.е. към онова, което го няма. И това е така, защото лошият пример беше даден тъкмо от премиера. В резултат на проведената без закон и ред реституция той получи имоти и имущество, чиято собственост не може да докаже в нито един независим съд в света, даже и да беше действащ конституционен монарх.
    Аз няма да коментирам секретното решение на Министерския съвет, с което стана възможна реституцията на обекти публична държавна собственост, няма да коментирам действията на министри, областни управители, кметове и други висши държавни служители, които нарушиха грубо държавните и обществените интереси и погазиха закона в интерес на премиера.


    Ще посоча само два факта - 643 241 български граждани вместо земята си получиха онези хартийки, които се наричат компенсаторни записи. Един-единствен човек получи 16 хил. дка земи и гори на стойност над 100 млн. долара, без ред и без закон. Един декар гора и земя на премиера не е върнат като компенсаторен запис. Други стотици хиляди български граждани получиха компенсаторни записи вместо бащините фабрики, работилници, мелници, сгради и апартаменти. Един-единствен човек получи не само имотите, които е ползвала династията, но и вложенията за десетки милиони левове, които е направила държавата в тях. Отново без ред, отново без закон. И това е министър-председателят.
    Днес във в. “Труд” е посочено, че господин Сакскобургготски е по-богат не само от Буш и Блеър, но и от лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Япония, взети заедно. Знаем, че той дойде от Испания не толкова богат, дори продаваше ордените на дядо си Фердинанд Първи. Днес неговото имущество вече възлиза на 169 млн. долара. Ето го незабавното и несимволично увеличение на доходите! Само че то е за един-единствен човек, то е за Вас, господин министър-председателю.
    Аз искам да Ви попитам дали Вие не се готвите за личност на следващото столетие. Зер Вие взехте най-много. Макар че ще Ви сполети съдбата на личността на миналото столетие. Ето защо по-добре да загубите днес вота, отколкото утре да катастрофирате на изборите.
    Между другото, връх Мусала още ли е Ваш? Ако още е Ваш, от много високо ще паднете, господин министър-председателю. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на господин Атанасов? Заповядайте.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин Атанасов, в петък на питане на Янаки Стоилов министър-председателят отговори, че за периода 1977-1991 г. от фондовете на Министерския съвет са раздадени 277 жилища. Говорейки за нашумелия жилищен скандал, неясно защо Вие не коментирахте нито този факт, нито този период.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
    За дуплика – заповядайте, господин Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа! Аз помня отговора на господин министър-председателя от миналия петък като контрааргумент срещу нашите обвинения, че от 1977 до 1991 г. 277 апартамента били раздадени по линия на Министерския съвет не на служители на правителството. Разбира се, тогава това беше редът. Ние построихме един милион жилища и ги раздадохме на ниски цени на българските граждани. Но тогава Министерският съвет решаваше редица въпроси, които не намираха отговор в общините. И аз имам в моя блок в Кюстендил едно семейство, което точно по този начин е получило апартамент. Едно семейство на миньор, на което понеже общината не му е дала жилище, жалбата отива при Тодор Живков, той подписва и получава апартамент от този фонд. Въпросът е, че сега тази практика вече не съществува, но вие я запазвате за себе си.
    Ако си спомняте, в началото на този парламент, нашата парламентарна група поиска създаването на временна анкетна комисия, която да разследва действията на предишното правителство за периода, през който нямаше парламентарен контрол. И един от мотивите беше тъкмо министерската далавера с евтини апартаменти. Ние тогава искахме тази комисия не защото сме отмъстителни или лоши, а защото искахме да разкрием механизма, по който се злоупотребява с властта в тази посока, да извадим на светло начина, по който едно или друго правителство злоупотребява със своята власт. Тогава това наше искане беше отхвърлено много мощно с гласуване не само от НДСВ, но и от всички други парламентарни групи. И днес стигаме до този скандал и стигаме дотам, че представители на Новото време обладават новия морал още на студентската скамейка, а после казват, че ще върнат апартаментите, стига премиерът да им ги поиска и това няма да попречи съвестта им да остане чиста.
    Ето тази практика ние искаме да прекратим и ето тук виждаме във вашето желание за Велико Народно събрание едно желание да се продължи управлението на това правителство, макар че НДСВ би загубило следващите избори. И ако ние сме против Велико Народно събрание в този момент, то е и за това, че се дава възможност един кабинет, който е загубил изборите, да продължи да управлява още година, две, три или четири – тогава, когато реши самото Велико Народно събрание да се разпусне. Смятам, че българският народ, който трудно издържа гледката на 240 народни представители, едва ли ще се съгласи в тази зала да сядат след една година 400 депутати. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Нихризов, имате думата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Заставам пред вас, за да заявя, че от името на БСДП, от името на моите колеги от ОДС ще гласувам срещу това правителство. (Единични ръкопляскания в КБ.) Ще гласувам срещу неговата социална политика не за това, защото то е пряко виновно за потъването на един кораб, плуващ под чужд флаг. Не за това, защото то е криво за лошите финанси в общини, в които властват червени кметове от десетилетия, така както пише в мотивите на вота. А защото то дойде на власт с обещание за бързо и несимволично повишаване на доходите. То дойде на власт с обещание за стимули и достъпни кредити на дребния бизнес, за нов морал в политиката и за нулева толерантност към корупцията. И не изпълни нито едно от тези обещания. С което излъга не само народа, но преди всичко своите привърженици.
    Действието на правителството – от политиката по приватизацията и изработения за нея уж перфектен закон през уж блестящите операции по външния дълг до мерките в здравеопазването – бяха свързани само и единствено със скандали, загуби и социално напрежение. Политическата система бе разбита, а мафията заплува в собствени води.
    Но понеже в такива случаи правителството обикновено вини опозицията за липса на конструктивни идеи, аз ще изброя само част от онова, което предложи ОДС и за което ушите на управляващите останаха глухи. Две години подред ние предлагаме система за подоходно облагане. Тя не бе приета. Не защото е социално несправедлива, а защото не й било дошло времето. Три години подред ние предлагаме мерки за облекчаване на дребния бизнес, на онези търговци, които са на патентен данък, и три години подред действията на правителството са в обратна посока.
    Резултатът: от 300 хил. патентни търговци през 2001 г. днес са 151 хиляди. Само за последната година, господин Димитров, намаляха с 27 хиляди. Не, не са станали едри бизнесмени, дал Господ. Напротив, хлопнаха кепенците или преминаха в сивия бизнес.
    Две години от тази трибуна ние воюваме за решаване на въпроса за вземанията на работниците и служителите от предприятия, които са заработени, но не са платени. Две години правителството казва, че няма готовност. Последното 9-месечно протакане не бе простено дори и от колегите от управляващото мнозинство. Те дадоха ход на нашия закон, за чиято смелост им благодаря.
    Моите колеги ще изтъкнат и други моменти в здравеопазването, в социалната сфера, в образованието, за което ОДС предлагаше законопроекти, които имаха реална възможност да станат на дело социални фактори.
    Аз обаче ще се върна на един позабравен момент. Няма и досега реални мерки от правителството за подкрепа на дребния бизнес. Вместо това ни предлагат лозунгови текстове, които вече са съпроводени със задължителното - ако държавата може, при необходимост, ще изпълни своите обещания. За такива действия народът е казал в поговорката: “Трай, коньо, за зелена трева”.
    Същевременно обаче законово се изглажда пистата за меко кацане на поредния рояк лондонски скакалци, които отлично знаят какво има в България за доопоскване.
    Но да се върнем на мотивите на вота. Те са формулирани общо като “Социалната безотговорност”. В тях, уважаеми дами и господа от БСП, има два укорими момента. Първият е свързан с въпроса: морално ли е да искаш вот на недоверие на правителство, в което ти пряко участваш, в което твоите представители са изразители на онези скандали, които посочваш във вота?
    Навярно мнозина ще кажат: не е морално, но е нормално, защото живеем в България, а това е страна на сбъркания преход и обърнатите ценности.
    Уважаеми дами и господа от БСП, а нима вашият вот не е вот и срещу президента на републиката? Защото той каза, че ще бъде социален президент и обеща, но не изпълни, и то по вашите твърдения.
    Вторият момент е още по-важен. По-важен е за факта, че не можеш да заложиш бъдещето, опрян на носталгията на миналото, защото тя звучи по същия начин розово, както обещанието за онези 800 дни, които вече станаха реалност.
    Затова, когато казвам, че заедно с моите колеги ще подкрепим вота срещу това правителство, то ще го направим, не за да разчистим път за една поредна утопия, а за да дадем възможност да се реализира разумът, който може да донесе по-добро бъдеще на хората тук, в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател! Ще бъда много кратка. Аз не се изненадвам от изказването на господин Нихризов и това ме върна в хронологията на историческото време и искам да кажа, че винаги, когато са се решавали съдбините на България, земеделци, социалдемократи винаги са били в един-единен строй с комунистите. Ето сега красноречив пример за това е и поведението на господин Нихризов. Нещо повече, независимо че ядоха и бой през годините те не поумняха. Мерси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за друга реплика? Не виждам.
    Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаема колежке! Навярно Вие сте била преподавател по физкултура, а не по история, защото това, което цитирате, много прилича на нещо, което съм срещал само в учебниците от политическата учебна година. Ако се поразровите малко, ще намерите в страниците на историята, че социалдемократите са били тези, които са отстоявали националните идеали. Ще намерите и това, че те са защитавали пред международните организации, за разлика от комунистите, българските национални интереси и са воювали със сръбския шовинист господин Живко Топалович. Разтворете го, това е сравнително лесно да се намери. Не правете физкултурни упражнения в историята.
    Що се отнася обаче до настоящето, нека да бъдем реалисти. Нека да гледаме това, което имаме в действителност, защото, колкото и да се надприказваме, съдникът, в края на краищата, е народът и той преценява кой и колко, и какво може да даде в момента като негов интерес.
    Оттук нататък аз смятам, че само конструктивизмът може да бъде основата на една бъдеща политика в България. Но този конструктивизъм, за съжаление, не трябва да се гради на схемата, която възприемат някои, слагайки под мишница гърнето с меда и побягвайки, оставяйки вам жилото за употреба. Така че нека да бъдем последователни до края.
    Заставайки на тази трибуна аз считам, че като представител на българската социалдемокрация, като представител на Коалицията ОДС, ние продължаваме своята последователна политика, тъй като това за нас е четвъртият вот на недоверие на правителството и тази политика ще бъде продължена в името на разчистване пътя на конструктивизма, за който ви говорих, за да може не хората там, зад граница, а тук, в България, да имат по-добри дни. С това аз завърших своето изказване и ще продължавам да вярвам, че това може да бъде реалният път за България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Нихризов.
    Следва редът на Парламентарната група на СДС. Ще се възползвате ли от него сега?
    Заповядайте, господин Николов.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това правителство и лично премиерът ще останат в историята на България поне с две неща. Първото е сакралното число 800 - числото на лъжата, популизма и лицемерието. Числото, което, както се оказа по-късно, българският народ е разбрал погрешно. И, второ, с крилатата фаза за бързо и несимволично увеличаване на пенсиите и работните заплати.
    Вие излъгахте всички българи. Въпреки че се отчитат смешни неща като това, че всеки втори българин бил забогатял, жизненото равнище на българина все повече и повече пада. Изкуственото намаляване на субсидираната заетост е смешен опит да се скрие истинското състояние, в което се намира малкият и среден бизнес, който е забравен от правителството. Изкривена и изоставена е здравната реформа. Непрекъснато увеличение цените на услугите и стоките от първа необходимост, демографският срив са само елементи от общото състояние на държавата. Да не говорим за бюджетите на общините, които бяха орязани под санитарния минимум.
    Но ако този вот беше поискан от политическа сила, която предлага нещо по-добро или поне има в своята история успешно управление, аз щях да подкрепя вота. Но това, което се случва тук, е фарс. Фарс е защото БСП участва в управлението. Изтеглете си министрите от кабинета, господа социалисти! В противен случай аз няма да участвам в този театър на абсурда.

    Защото, дами и господа, когато сценарият е абсурден, постановката е също толкова абсурдна, независимо колко са добри артистите, участващи в нея. Не одобрявам работата на правителството, но не мога да гласувам заедно с БСП, защото сме много различни. СДС си остава антикомунистическа партия и няма сила, която да ни обедини с вас. СДС остава вдясно, нека другите да се определят.
    Аз разбирам деликатното състояние, в което се намират някои наши колеги, които по една или друга причина признаха БСП за реформирала се. Те нямат друг избор и ще подкрепят БСП. Но СДС изповядва друга ценностна система и не може да си позволи да играе в един отбор с БСП. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Върбанов, заповядайте за изказване.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! В мотивите на този вот за недоверие е пропусната още една безотговорност на правителството, а именно безотговорността в областта на земеделието – един сектор от националната икономика, който бе провъзгласен за приоритет на това правителство и който има пряка и косвена връзка със социалното положение на българските граждани. Заетите в земеделието са над 25% от населението на страната, над 760 000 са регистрираните по официални данни земеделски стопанства или общо над два милиона и половина българи получават доходи от този сектор. Земеделието влияе косвено върху жизнения стандарт на всички останали българи с цените на продуктите, които се предлагат на пазара.
    Някой може да попита защо казвам толкова известни и в известна степен банални цифри? Защото провалът в този сектор не е само личен провал на един министър, на едно правителство, но води и до последствия, които засягат всички производители, преработватели, търговци и потребители.
    След гладната зима на 1997 г. и преодоляването на зърнената и продоволствената криза хората си мислеха, че с приближаването ни до Европейския съюз в България това никога не може да се повтори. За най-голямо съжаление, поради липсата на секторна политика в земеделието през последните две години и половина, отново сме изправени пред катастрофа. Кризата в зърнопроизводството сега е по-голяма дори от времето на Жан Виденов.
    През 2002 г. министърът на земеделието тръбеше, че има свръхпроизводство на зърно. Позволи си да подведе министър-председателя, който в обръщението си по Националната телевизия заяви, че в България се очаква невиждана реколта за последните 20 години. Това доведе до срив на цените на зърното, загуби за земеделските производители, фалити на фермери и кооперации. Демотивираните производители засяха с 4 млн. дка по-малко от предходната година.
    През пролетта на 2003 г., когато стана ясно, че има проблем с измръзването на площите, ние предложихме да се обяви бедствено положение. Тогава министърът заяви пред парламентарната Комисия по земеделието и горите, че няма проблем с очакваната реколта, че няма да се забранява износът на зърно и че до внос няма да се стигне в никакъв случай. Какво се случи няколко месеца по-късно усетихме всички. Прибраната реколта бе най-ниска за последните сто години. Зърнопроизводителите претърпяха огромни загуби, защото бяха продали житото си на зелено, невиждан хаос на пазара, което доведе до объркване на всички играчи. Драстичен скок на цените на зърното, заради който хлябът двойно поскъпна, като стигна цена от 1,40 лв. за килограм. Вместо да каже истината за недостига на зърно, а бизнесът да реагира адекватно с внос на ниски цени, министърът подведе българското правителство, което се намеси грубо на пазара и допълнително създаде напрежение по веригата зърно-брашно-хляб.
    Преди да е прибрана още реколтата, кабинетът взе решение за деблокиране на държавния резерв и за внос на зърно отвън, което беше поредното доказателство за провала в зърнената политика. Галопиращите цени на зърното, брашното и хляба, въпреки държавната намеса, показа, че мерките, които се вземат, са неадекватни и безрезултатни.
    Най-пагубно влияние от тази политика обаче оказва решението на кабинета за премахване на вносните мита върху бранша. България е залята от некачествени турски брашна, които временно успокоиха пазара, но не доведоха до понижение на цените на хляба. Този внос обрича на фалит цялата мелничарска индустрия. Недопустимо е Турция да внася зърно, мелниците им да продават брашното си в България, а нашите предприятия да затварят и изкарват работниците си на улицата.
    Какво излиза, господин министър-председател? Правителството разработва програми за намаляване на безработицата, а със собствените си мерки ликвидира българския бизнес и създава допълнително безработни. Когато фалират преработвателните предприятия, кой ще изкупува зърното от следващите реколти?
    Подобно е положението и със животновъдството. Драстичният скок на цените на зърното доведе до невъзможност на фермерите да произвеждат конкурентна на вносната продукция, защото в България никога през последните години не е имало толкова голям внос със субсидирана селскостопанска продукция, която убива родното производство. Свидетели сме на масова ликвидация на свиневъдните ферми. Наполовина е намалял броят на дойните крави, което доведе до поскъпване на цената на млякото, а оттам на сиренето и кашкавала, който вече се продава по 10 лв. за килограм.
    Смятате ли, господин министър-председател, че това е поносима цена за българския потребител?
    Пълен провал има и в горската политика. Свидетели сме на ренационализация на собствеността в горите. Умишлено ликвидиране на работещи частни и държавни предприятия, за да се докаже, че реформата е била сбъркана и да се прокара идеята за създаването на национална горска компания. Това ще доведе до ликвидация на частната инициатива и до пълна зависимост на бизнеса от волята на държавните чиновници. Парадоксалното в случая е, че експертът, който ни съветваше за модела на приложената реформа, сега в качеството си на заместник-министър се е обърнала на 180 градуса.
    Да ви припомня, господин министър-председател, че госпожа Плугчиева е една от знаковите фигури на БСП във вашето правителство. Наясно ли сте, господин министър-председател, че с изземването на бизнеса на частните предприятия от държавата се създават корупционни механизми, че тази псевдореформа ще доведе до рязко повишаване на безработицата в районите, в които дърводобивът е основен поминък.
    И в политиката си спрямо аграрната наука правителството се провали. Министерството на земеделието и горите дължи над 3 млн. 400 хил. лв. за заплати в Националния център за аграрни науки. От тези хора се очаква да творят, а те се чудят с какво да изхранят семействата си.
    Този срив в аграрния сектор, уважаеми господин министър-председател, се случва по времето, когато финализираме преговорите за присъединяване в Европейския съюз, когато се договарят позициите по най-чувствителната глава “Земеделие”. Колко народни представители в тази зала имат представа какво се договаря? Колко земеделски производители знаят какво ги очаква след 2007 г.? Готови ли са те да посрещнат конкурентния сблъсък? Може ли при такъв срив на сектора да се защитават интересите на България и да се договарят квоти за производство?
    Министерството на земеделието и горите загуби две години и половина и чак сега тръгна да обяснява как се кандидатства по предприсъединителните програми, след като парите по САПАРД свършиха за някои мерки.
    Давам си сметка за тежките думи, които казвам, но факт е, че секторът “Земеделие” е абсолютно неподготвен, повтарям, абсолютно неподготвен за предизвикателствата, които го очакват в Европейския съюз. Тепърва предстои масово затваряне на преработвателни предприятия, фалити на земеделски производители и кооперации, обричане на целия сектор на тотална зависимост от вносното производство.
    Това ли е аграрната политика, изведена като приоритет на кабинета, господин министър-председател? Това ли е моделът на българското земеделие, с което ще влезем в Европейския съюз?
    Според доклада на ПРООН България е на последно място по всички показатели на аграрния сектор в сравнение с останалите страни-кандидатки, с най-тежки социални и демографски проблеми, с най-бедните земеделски производители и изостанали селски райони. Това е истината, с която се готвим да влезем в Европейския съюз, уважаеми господин министър-председател. И колкото по-рано я разберете, толкова по-голям шанс има да намалим цената, която всички плащаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Върбанов.
    Господин Севлиевски искаше думата. Няма го.
    Заповядайте, господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги, социалисти! Очаквахме вашия вот цели пет месеца след местните избори. Изгледахме си очите и очи не ни останаха.
    Но, за съжаление, вотът се оказа колеблив, неискрен.
    Господин Станишев, моля Ви да дойдете в залата.
    А се задава Великден – ден за ликуване и за искреност. Моите дъщери като малки използваха думата “ужкимски”, за да определят приказна неистинност. Вашият вот е наистина приказка за наивници, господа социалисти!
    Видимо раздвоена е вашата партийна линия. Хем искате да сте на власт, хем искате да сте в опозиция, хем искате да сте комунисти, хем капиталисти, хем републиканци, хем монархисти. Мъчно ми е за Вас, господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не се прави на Станимир Илчев, не можеш!
    ТОШО ПЕЙКОВ: Вие сте образ трагически, господин Станишев! (Смях в НДСВ.)
    Кланяхте се на Симеон Втори, някои от Вас ходиха чак до Мадрид, а тук го ругаете пред телевизорите!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Кой е ходил?
    ТОШО ПЕЙКОВ: Като уредихте цялата си рода до девето коляно, обявихте Симеон Втори виновен за вашите грехове.
    Какви са ужкимските ви тези? Благодаря на господин Станишев, че дойде, чу ме и напусна.
    Първо, Симеон бил виновен за социалното разслоение, за ниските доходи, за високата издръжка на живота. Добре, но защо тогава най-богатите хора в България с най-високите доходи са все другари – рожби на БКП? Огледайте се, вижте се и ще се познаете. Кой започна тайното социално разслоение още в края на 80-те години? Кои са най-богатите и кои са най-бедните? Богатите са членове, наследници или подставени лица на Комунистическата партия, между тях има и много бедни, но близо 2% милионери контролират националното богатство и те са от вашите среди. Сега ще кажа и имена: мирчоспасовци, дионисиевци, бобоковци... Да изброявам ли още знатни комунистически фамилии? Спомнете си как добрите думи “конкуренция”, “талант”, “полезност” бяха заменени с думите “монопол”, “връзкарство”, “джунгла в бизнеса”? Колко дребни собственици фалираха заради липсата на конкуренция?
    Мъчно ви е за тях днес, и на мен ми е мъчно, господин Овчаров, но има изход, има алтернатива. Хората са гневни, защото са бедни, но вие сте богати. Развържете си кесиите и ето ги ресурсите, които ще им дадете. Отключете къщата на тайните, госпожо Масларова, разкрийте книгата на кражбите и постъпките ви ще бъдат християнски! Това ще ви се зачете.
    Общата стойност на грабежа през прехода е над 50 млрд. Отделете само 50% вие, богатите отляво, дайте си втората риза, господин Станишев, преди Великден на бедните и това ще ви се зачете. Ще ви признаят за социалист. И не бъркайте автоекспроприация с национализация. Бъдете щедри и великодушни преди Великден.
    Второ, обвинявате ни за ниската заетост и високата безработица. Защо тогава с големите си богатства не разкриете нови работни места у нас? Какви са парите ви – скрити, нелегални, изпрани, мазни? В докладите си до президента специалните служби са предоставили улики и доказателства за лица и фирми, свързани с Висшия партиен съвет на БСП – това е вече много сериозно -служители на Държавна сигурност, бивши посланици, нарушавали петролното ембарго, господин Овчаров, ще прочетете тези доклади. Президентът обаче се е разсеял, когато ги е чел.
    Но като народен представител Вие имате достъп до секретните материали, запознайте се и да дадете в петък в нашата комисия обяснение, господин Станишев, за вашата иракска далавера. Не вярвам антикомунистите около господин Костов и госпожа Мозер да имат нещо общо с вашия внос-износ. Едва ли те ще подкрепят контрабандистите, свързани с БСП. Гемето ще се изправи и ще се преобърне в гроба, лека му пръст.
    Петрол внасяте, пари изнасяте. Защо тогава чакате чужди пари да дойдат отвън? Наричате ги инвестиции. Ако вашите пари са чисти, върнете ги, подгрейте българската икономика, купувайте предмети от България, а не предмети на лукса, коли и джакузи. Ако сте патриоти и българи, купувайте само българското.
    В резултат на вашето половинвековно социално управление, господин Овчаров, България попадна в демографската класификация “регресивен тип застаряваща нация”. В Доклада на ООН за развитието на човека се казва: “Усилията да се изведе България от катастрофата след режима на социализма могат да се опрат на ограничени ресурси”. Безспорно богатство е само човешкият капитал.”
    И като завършвам, уважаеми колеги, в навечерието на Великден, искам да се обърна към вас с Откровението на Йоан: “И който върши неправда, нека върши и занапред неправда, и който е нечист, нека бъде и занапред нечист, и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят. Амин!”. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Малев.
    ЕНЧО МАЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Пейков, смятам, че не засегнахте много важни въпроси и затова си позволявам да Ви направя една добронамерена реплика и към хората, които искат този вот в залата.
    Искам да им кажа, че те не разбират как се прави социална политика и ще се аргументирам защо. Защото социална политика се прави с много, много пари. По време на управлението на техните правителства как се правеха пари, как излязоха капиталите от тази държава, как бизнесът беше подложен на геноцид, как българският бизнес беше поставен в изключително тежки финансови условия – да плащаме 303% годишна лихва? Нали се сещате, че тази лихва като финансов резултат дава отражение на крайния резултат на фирмата. В резултат на това тогава не можеха да се плащат необходимите данъци, не можеха да се плащат, господин Пейков, осигуровките, работниците бяха на улицата, беше един ад, един ужас. Ето затова мисля, че господата от БСП нямат основание да дават съвет как се прави социална политика.
    Какво искам да кажа, господин Пейков? Накратко искам да ви кажа какво направи нашето правителство, пропуснахте и това да кажете. Направихме така, че в България за последната година влязоха 3 млрд. 700 млн. долара инвестиции, направихме по-добри условия за бизнеса, направихме ръст на брутния вътрешен продукт.
    В заключение ми позволете да ви кажа, уважаеми колеги: какво иска от нас Негово Величество не царят, а целият български народ – да бъдем обединени в тази зала относно един изключителен приоритет – социалната политика на държавата. Съгласете се с мен, че с гладни и бедни хора в Европа не се отива!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изтече Ви времето. Имате право на дуплика, господин Пейков. Заповядайте.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Малев, действително социална политика се прави с пари, и то с много пари. Покойният д-р Дертлиев, лека му пръст, пледираше за социална политика на първата конференция на СДС в Пловдив, господин Владимир Дончев си спомня, тя беше на 7 декември 1990 г., сигурно и други колеги от дясно си я спомнят.
    Но Вие поставихте един важен въпрос: откъде да дойдат парите и как излязоха парите от България. Аз съм изследвал този въпрос в две свои студии и мога дълго да ви разказвам по този въпрос, знам, че господин Пантелеев ме чете. Книгите ги има в Националната библиотека, в нашата библиотека и във всички окръжни библиотеки. Това е свързано с една стратегия, която е привидно добронамерена – на Централния комитет на БКП тогава, стратегия за догонване на изоставането в технологиите, най-вече във военните технологии, за заобикаляне на забраните по КОКОМ, и оттам фирмите на научно-техническото разузнаване бяха приватизирани от близки до тези, които ги изпратиха на Запад. Очите и ушите на партията, момчетата от централите и от Държавна сигурност бяха изпратени на Запад. Те приватизираха тези фирми на прикритие и част от парите останаха там. Аз се радвам, че децата на някои първенци на БСП сега учат може би за сметка на тези пари доста охолно на Запад и интересна е репликата при вота на недоверие към нашия премиер колко деца има сега. Ами, нека децата да се развиват добре, нека да се върнат тук и да покажат това, което са научили в Европа и по света.
    Всъщност, господин Малев, не всичко е в парите, макар че социалната политика не може да бъде направена без пари. И аз затова приканвам нашите колеги социалисти: почакайте десницата да натрупа тези пари, вие сте майстори, добри разпределители. Изчакайте още 10-15 години и заповядайте да управлявате и да разпределите натрупаното в България в полза на социално слабите. Но все пак върнете част от откраднатите от вас пари. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа министри! Уважаеми реформирани социалисти, вашият вот на недоверие е поредната политическа демагогия, лицемерие и цинизъм. Искате вот на недоверие за социалната безотговорност, а самите вие сте социално безотговорни. Къде сте при обсъждането на социалните закони в Комисията по труда и социалната политика? Къде са вашите предложения? Вие все по-рядко присъствате, даже мога да кажа, че вече изобщо не идвате на заседанията. Твърдите, че сте загрижени за правата на майките, а в пленарната зала гласувате против техните интереси. Това се нарича политическа демагогия! Твърдите, че сте загрижени за пенсиите и за стабилността на пенсионните осигурителни фондове, а методично атакувате принципите и философията на осигурителната система. Това се нарича политическа безотговорност! Твърдите, че сте много загрижени за хората с ниски доходи, а с лекота гласувате те да плащат личните осигурителни вноски на следователи, прокурори, съдии, военни и държавни чиновници. Това се нарича политическо лицемерие!
    Уважаеми господа управляващи! Вие с вашата политика, с вашето поведение не се различавате от БСП. Аз за четвърти път ще гласувам против това правителство на Симеон Сакскобургготски. Защото за две години и половина вие съсипахте малкия и среден предприемач, като ги обложихте с огромни данъци. И затова 170 хил. патентни търговци изгубиха възможност сами да управляват живота си и ги изпратихте или в сивата икономика, или в социалните мрежи.
    Ще гласувам против правителството, защото изсипвате неоправдано голям ресурс не за да създавате трайни работни места, не за малките и дребни предприемачи, а за субсидирана заетост, в която се работи без осигуровки, без гаранции за живота и здравето на хората, ден за ден. Защото изсипвате сериозен финансов ресурс в социалното подпомагане, но превърнахте подпомагането в една бюрократична манифактура. Социалните работници станаха формалисти, които преглеждат единствено документи.
    Ще гласувам против правителството, защото нямате политика в областта на условията на труд, защото в любимата ви програма “Хората са богатството на България” няма нито ред за здравословните и безопасни условия на труд, защото българинът работи при опасни за здравето и живота условия, а вие имате нужда, цитирам, “от политическо решение, за да прилагате Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекса на труда”.
    Вашата политика не гарантира справедливост. Вашата политика не насърчава солидарността в обществото. Вашата политика преследва ефектност, но не ефективност.
    Уважаеми колеги от СДС, изненадана съм от вашата позиция днес. Вие много искрено признавате, че сте слаби и сте сигурни, че БСП ще спечели властта. Признанието за слабост, уважаеми колеги, само помага на БСП. Днес вие тръгнахте заедно с НДСВ, с ДПС и с БСП, с техните министри, по думите на господин Паси, към космически висини. Ако обаче не стъпите здраво на земята, вие имате два избора: или да изгорите при излитане като Чаланджър, или да изгорите при приземяване като Колумбия. (Ръкопляскания в ПГОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на госпожа Тоткова има ли? Няма.
    Министър Христова иска думата. Заповядайте, госпожо Христова.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Да си призная честно, бях се подготвила тук да дебатирам върху сериозни аргументи, свързани със социалната политика или социалната сфера в по-широка област. Тук не чух такива сериозни аргументи, тук чух повече декларации и неподкрепени с факти и аргументи констатации и заключения.
    Как да оценим успеха и отговорността на едно правителство? Не ми е известен друг начин, освен един: дали си изпълнява програмата и дали има ефект от това. Разбира се, чух, че има друго нещо, което е важно, а именно рейтингите на министрите и правителството. Но доколкото познавам колегите в Министерския съвет, за тях това е по-маловажен факт. По-важно е изпълнението на това, което е поето като ангажимент.
    Позволете ми накратко да се спра само на няколко пункта по социалната политика на сегашното правителство, които бяха засегнати в дебатите от представители на различните политически сили.
    Започвам с най-болезнения въпрос – безработицата. През 2001 г. България е на първо място в Европа по рейд на безработицата – 18,1 средно за страната. През 2003 г. средно за страната – 14,25. И това не е изсипване на пари, за да съхраним и развием човешкия ресурс на България. Сто хиляди души не бяха излишни и не са излишни за България. При преструктурирането на икономиката, разбира се, че няма достатъчно работни места. Разбира се, обаче, че ние не можем да оставим тези хора на социални помощи, зависими морално и финансово от държавата и изпаднали в социална изолация – те и техните семейства. Ние сме длъжни да се погрижим и засега аз очаквах да чуя алтернатива, за да дискутираме върху нея. Не ми е известна друга алтернатива, освен държавата да интервенира този процес.

    Разбира се, не мога да си представя, че някои смятат, че трябва в цялата трудоспособна възраст на човека да субсидираме или въобще да не субсидираме. Естествено, че тази формула работи и аз не знам каква друга можем да приложим, а именно – ограмотяване на неграмотните безработни, които са дълготрайно безработни по тази причина, те са в трудоспособна възраст сега, но не са били ограмотявани, когато би трябвало – преди 10, 15 или 20 години, след това професионално обучение, настаняване на работа и включване в пазара на труда – това е формулата за устойчива заетост. Не ми е известна друга формула.
    Също критиката отдясно, че това е безсмислено изливане на пари. Ако дадем тези пари на бизнеса, тези наши граждани, които са безработни 8-10 години, те пак няма да бъдат наети от бизнеса, защото нямат никакви трудови умения, изоставени въобще извън курса на обществото.
    За политиката по доходите. Не е вярно, че правителството няма политика по доходите. Или може би някой си представя, че това е нещо отделно, някакъв отделен регламент, наречен политика по доходите. Не е вярно, че политиката по доходите е само плащанията от бюджета. Или че политиката по доходите е регламент на държавата по колко да плащат предприемачите на своите работници, независимо от тяхната професионална квалификация, образование и принос. Също така политиката по доходите не е само заплатите в бюджетната сфера и пенсиите. Това е, първо, добра икономическа среда, която вече се прави, добри данъчни закони, намаляване на данъчното бреме, възможност за инвестиции, а също така, разбира се, сигурни плащания от бюджета. Защото през 2001 г. хората не бяха получавали шест месеца своите социални помощи, месечни добавки. Учителите и хората в здравеопазването не бяха получавали месеци наред заплати. Аз трябва да призная, че тогава държавата поемаше само 50 на сто от ангажиментите си, 2002 г. тя пое 75% от ангажиментите, а 2003 г. държавата призна за своя функция социалните плащания и пое 100% от тях. (Неразбираема реплика от Росица Тоткова.) И аз не знам дали има кмет или община, която да каже, че не са изплатени социалните помощи или детските добавки. Няма такъв дефицит за пръв път.
    По отношение на хората с увреждания. Едва ли досега България е имала толкова ясна визия, правителствени документи, стратегии и национален план за действие за равните възможности, своя национална програма за европейска година на хората с увреждания, обезпечена с 33 млн. лв., и участие на всички основни организации в държавата, работещи в областта на хората с увреждания, които наистина да участват в политиката и да се спази принципът, че нищо в политиката не трябва да се прави за хората с увреждания без участието на самите хора с увреждания. Нещо повече, сега те ще помогнат на държавата да се осъществи граждански контрол върху качеството на живот на хората с увреждания в специализираните институции и особено тези с ментални увреждания, където имаме сериозни проблеми. И въпреки че държавата е поела 100% от ангажиментите си, ние не сме сигурни, че там качеството на живота е добро.
    Да се иска вот на недоверие точно за една такава политика и за програмата, да речем, Националната програма за заетост, която беше оценена от международната общност по изключително висок начин, аз мисля, че това в никакъв случай не можем да го приемем. Защото основната програма беше изпълнена от кметовете, от общинската администрация, от местните власти и от неправителствените организации. Тази година тя е отворена за бизнеса, макар че не беше задължителна за тях, но те всички пожелаха да я изпълнят, защото видяха, че на този етап в България нямаме друга алтернатива по този въпрос.
    За пръв път това правителство прие стратегия за преодоляване на бедността, в която почтено и откровено заяви пред обществото своята прогноза за границите на бедността. Всеки момент очаквам да приключи изследването за бедността, подпомогнато от Световната банка. И тогава ние откровено и честно ще заявим каква е границата на бедността, колко хора живеят в бедност в нашата страна и какви са възможностите и мерките на държавата към хората в това положение.
    Също така не мога да се съглася и с отправените критики, смятам, че те са неаргументирани, че, видите ли, защото държавата пое администрирането и плащането на семейните помощи за деца, че това е административен произвол и че майките са лишени. Нищо подобно, това беше направено да не бъдат лишени майките. Защото само за един месец – от 1 до 31 януари 2004 г. се явиха 27 хил. майки, които не са получавали повече от шест месеца своите добавки, семейните помощи за деца въпреки парите, дадени от държавата. Има тримесечен период. Никой не е загубил своето право. Преди това неосигурените лица получаваха по този начин помощи. И аз мисля, че тогава никой не се е оплаквал. Така че това е излишно говорене в посока да се създава напрежение от една мярка на поемане на по-голяма отговорност от държавата.
    В социалната сфера беше направена децентрализацията и кметовете знаят колко е добре те да управляват парите, дадени от държавата.
    Също така пенсионната система, системата за социално осигуряване е стабилна. Не можем да говорим, че трябва да пенсионираме хората на 50 или на 52 години, когато основната забележка в ангажиментите ни към Европейския съюз е за ранното пенсиониране, което в развитите страни се приема като дискриминационен елемент спрямо хората – тяхното ранно, ненавременно изкарване от пазара на труда.
    От всичко това, което ви казвам, аз не виждам с какво да сравнявам и каква социална отговорност да търся. И всичко това е с ясна философия, ясна стратегия, планове за действия и финансова обезпеченост. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Христова.
    Има ли изказвания от СДС? От Парламентарната група на Народен съюз? Господин Праматарски, Вие ще се възползвате ли от заявката си за изказване?
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС, от място): После, после.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво означава “после” не знам.
    Моля Парламентарната група на Новото време да се възползва от правото си на участие.
    Господин Калъчев, заповядайте.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, колеги! През днешния ден се изказаха много аргументи относно вота. Мисля, че за всички стана ясно доколко те са несъстоятелни. Аз не виждам защо трябва да се спирам върху тях по-нататък.
    Аз обаче искам да поставя една друга визия към внесения вот. Представете си, ако бяхме дотолкова безотговорни, че да кажем: “Да, правителството купува апартаменти, свърши нещо лошо” и гласуваме за вота и срещу правителството. Не знам дали си давате сметка в каква ситуация ще изпадне страната при едно такова действие. За първи път след промените ние имаме дългогодишен, постепенен, ясен растеж в икономиката.
    РЕПЛИКА ОТ ПГОДС: Къде ви е растежът?
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: За първи път от 15 години имаме процес не на декласиране на социални слоеве, а напротив, слава Богу, на забогатяване. (Реплики от ПГОДС.)
    Аз искам да кажа, че може би този въпрос ви притеснява. Същото важи и за колегите вдясно. Вие може би искате да съществувате само в ситуация, когато хората са твърде бедни и отчаяни, за да гласуват в някакви крайности. Така ли трябва да разбираме този вот?
    Мисля си, че всичко, което се изговори тук, би било много добро, ако годината беше 1994-а. Но понеже е 2004 г., по-хубаво щеше да бъде, ако в мотивите за вота присъстваше критика, де да знам, например, защо работим с “Майкрософт”, а не с отворен код. Или критика къде ни е високоскоростната железница до Бургас.
    Аз си мисля, че тезата “Хората нямат хляб” е вече твърде остаряла, невярна и е абсолютно безпредметно да се върти в общественото пространство. По този начин ние изкуствено изместваме фокуса на обществото, а трябва да го заострим там, накъдето са проблемите на България. А те могат да се формулират в една много простичка думичка, това е модернизация, цялостна модернизация на страната, включително администрацията, включително и в Народното събрание, в което до ден-днешен ние нямаме един извод за компютърна мрежа. Дори в Народното събрание!
    Така че, колеги, аз призовавам да бъдем малко по-отговорни. Да си дадем ясна сметка за опасностите, които предстоят пред страната, ако този вот мине. И по един нормален и цивилизован начин да отхвърлим предложения ни хаос. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калъчев.
    РЕПЛИКА ОТ ПГОДС: Колко време остава?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Национално движение Симеон Втори разполага със 7 минути; Коалиция за България – с 9 минути и 5 секунди; Парламентарна група на ОДС – със 7 минути и 15 секунди; ДПС е изчерпало времето си; Парламентарна група на СДС – 21 минути; Парламентарна група “Народен съюз” – 1 минута и 5 секунди; Парламентарна група на Новото време, без изказването на господин Калъчев – с 13 минути, и независимите народни представители – 34 минути.
    Следва редът на Национално движение Симеон Втори. Ще се възползвате ли сега от него?
    От Обединените демократични сили?
    Това е редът. Ако всички се изчаквате…
    Коалиция за България ще вземе ли отношение сега? Не.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС, от място): Нека вървим по реда си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно по реда карам.
    От НДСВ има ли желаещи? В момента не.
    От Коалиция за България има ли желаещи? Няма.
    От Обединените демократични сили?
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС, от място): Има парламентарни групи с много неизползвано време. Нека те да вземат думата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е редът. Мога ли да заставя някой насила да се изкаже? Не мога. Съжалявам, затова ви каня.
    От ОДС няма желаещи в момента.
    От СДС? Заповядайте.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, колеги! Днес се обсъжда вот на недоверие, внесен от Българската социалистическа партия. Наблюдавайки този вот си задаваме един въпрос и аз също си го задавам.
    В този вот на недоверие, който внесе БСП, поведението й в никакъв случай не може да бъде наречено откровено. Поведението на БСП е неискрено и лицемерно. И аз ще се мотивирам защо. Не само защото в това правителство на Сакскобургготски има министри, които са емблематично свързани с Българската социалистическа партия, а и още нещо. Защото е малко неудобно министри от правителството на Жан Виденов и на Беров, които са шест на брой, нека да не ги изброявам тук, ще започна от господин Овчаров, през госпожа Масларова, да не ги изброявам останалите, …
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Имате грешка. Не съм от тези правителства.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: … са хора, които до 1997 г. направиха такава политика в България – не само социална, но и икономическа – щото 1997 г. българският народ беше на улицата, доходите му бяха 5 долара на месец, и, разбира се, днес те се изправят и говорят за социална политика.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Говорим за 2004 г., не за 1996.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Още по-интересно е следното нещо и то е, че в правителството на господин Сакскобургготски се намират представители точно от тази партия – господин Калчев, госпожа Плугчиева, …
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Гласувайте да ги свалим.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: … заместник-министърът на здравеопазването, който сигурно очаква да отговори защо здравеопазването е толкова зле.
    Шеф на Националната здравноосигурителна каса е заместник-министърът по времето на Мими Виткова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): А Ананиев?
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Може ли да не вземате толкова думата? Ще вземете отношение след малко. Силно го преживявате, госпожо Масларова. Спокойно!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ще вземам, защото говорите глупости, неверни неща!
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Само преди известно време кабинета напусна вицепремиерът и бивш кмет на Благоевград, който същевременно отиде да съветва президента, но иначе нямаше нищо общо с БСП. За малко господин Сакскобургготски да прибере и Бриго Аспарухов да го съветва явно, не че не го е съветвал тайно. И това щеше да стане, но не се случи.
    Трябва да бъдем откровени в едно, господин премиер – Вие сте основният виновник за това, което се случва и това, което става. Вие дойдохте с огромни обещания и излъгахте очакванията на българския народ, включително и на хората, които са в тази зала и които са от НДСВ. Защото не само че не изпълнихте това, което обещахте, а през задния двор на двореца на договорка вкарахте БСП във властта. Този достлук дотук доведе нещата в момента – до това, което наблюдаваме.
    Парадоксът е Българската социалистическа партия да иска вот на недоверие на част от министрите си, които са нейни.
    АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Искаме да ги свалим.
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Извадете ги, не ги сваляйте. Извадете ги. Помолете ги като Коцето Паскалев да напуснат, президентът да им намери работа и тогава можем да говорим. (Реплики от КБ.)
    Държавата в момента има проблем. Има проблем с това управление и всички го знаят. Тя минава ту на автопилот, ту на това един или друг министър да дава обяснение за неслучващите се неща в държавата. На фона на това се дават кратки интервюта от министър-председателя за позитивно поведение, а останалото време минава между това да дойде областният управител на Софийска област Олимпи Кътев и да върне някой имот. Това е истината.
    И все пак, ако трябва да бъдем откровени, СДС не може да подкрепи този вот. Защо? Първо, защото ние сме диаметрално противоположни с БСП. Второ, защото този вот е неискрен, БСП е във властта. Трето, защото днес на този дебат ясно се очертаха кой е в дясно и кой е в ляво.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: А Вие сте извън залата!
    ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Следващото нещо, защото дясното и десните сили никога не могат да подкрепят вот на лява политическа формация за социална политика. (Реплики от КБ.)
    Пак повтарям, не може никога да бъде подкрепен от десни сили вот за социална политика от левицата. (Ръкопляскания от ПГСДС.) По това се различаваме.
    Това не означава, че това правителство трябва да остане. И аз казвам следното нещо – какво се случва ако това правителство падне? В рамките на този парламент е невъзможно да се излъчи ново правителство, нужно на България, с авторитет. Отново Сакскобургготски ли трябва да прави от този парламент правителство с още по-голямо договаряне, не без сериозната намеса на БСП? Не, на България й трябва нов парламент с ново доверие и правителство с ясни ангажименти, излъчено от новия парламент. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
    Господин Праматарски, искате ли минутата и половина, с която разполагате? Не.
    Господин Севлиевски, Ваш ред е. Заповядайте.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Ще пропуснем. Има по-големи групи от нашата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не можем да пропускаме повече реда, защото непрекъснато пропускаме. В противен случай се отказвате от изказване. Това е Вашият ред.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Преди нас има по-големи групи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-големи групи с по-малко използвано парламентарно време.
    Има ли още желаещи да се изкажат в залата? Ако няма, да вървим към закриване на дебатите.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): Закрийте заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, ако няма повече желаещи за изказване.
    Трети път отправям покана. Има ли някой желаещ да се изкаже?
    Имате думата за процедурно предложение, господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като явно не можем да мотивираме желаещите от всички парламентарни групи, по-скоро нежелаещите да се изкажат, явно всеки иска да има право на последна дума, аз предлагам в този случай да приемем ад хок процедура за изказванията, като те да продължат по реда на най-малко изказалите се до този момент групи. При Вас имате отметка кой колко пъти се е изказал и фактически по този ред да продължи изказването на съответните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-скоро според времето, което е употребено или най-малко изказалите се?
    РЕПЛИКА ОТ ПГОДС: Който има най-много време да започва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: С най-много време в момента разполагат независимите. След това е Парламентарна група на Новото време, след това е Парламентарна група на СДС. Това е редът.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Василев.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Беше направено едно процедурно предложение. Първо трябва да гласуваме това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние ще го гласуваме, но някак си не стана ясна процедурата на господин Дончев.

    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаема госпожо председател, имам следното процедурно предложение. Явно е останало време за последно изказване на всяка парламентарна група. Така са преценили парламентарните групи. Нека да спазваме процедурата, която приехме в началото. Да започнем от най-голямата парламентарна група и да вървим, така както вървяхме, за последно изказване.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Имаше процедура – първата на господин Дончев, който има най-много време да говори първи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурата на господин Дончев, който има най-много парламентарно време да говори първи. Процедурно предложение по реда на времето – така ще се подреждат изказванията. Мога само по време да го направя, а не по брой изказвания.
    Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Дончев.
    Гласували 179 народни представители: за 149, против 27, въздържали се 3.
    Процедурното предложение е прието.
    Обръщаме реда и започваме с изказването на народни представители от парламентарни групи, които имат най-много неупотребено до този момент време, а това са независимите народни представители.
    Има ли някой от тях? Няма.
    След това е групата на Новото време. Моля ви да се възползвате от правото си.
    Заповядайте, господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми дами и господа, много от лидерите на големите парламентарни групи сигурно са си мислили, че има какво да кажат като последна дума. Но нека да се опитаме да направим едно кратко резюме на това, което се случи днес.
    Днес за сетен път в този парламент старите партии доказаха… (ръкопляскания от ПГНС), че няма да ги има в следващия парламент и дадоха ясни доказателства за своите способности да губят времето на българския парламент, да харчат парите на българските данъкоплатци и цял ден да говорим за неща, и да се опитваме лошо, повтарям – лошо, да изреждаме проблемите на България. Това, което днес беше казано, нима някой не го знае в тази зала? Нима някой в тази зала не знае, че заплатите в България са малки? Нима някой в тази зала не знае, че има семейства, които не могат да си изпратят децата на училище? Но има ли някой в тази зала, който да не знае, че с този тип дебат тези проблеми няма да бъдат решени?
    Дами и господа, този парламент много пъти е правил велики за България неща. Този парламент, за съжаление, и много пъти си е губил времето. Ние - "Новото време", казахме вчера и днес повтаряме: нямаме време за губене. България няма време за губене. Всичките вие, които искате да губите българското ценно историческо време, ще знаете, че утре няма да имате шанс да го правите. Днешният дебат доказа, че, ако днес България се управлява от старите партии, то утрешна България ще бъде управлявана от идеите на Новото време. Онези идеи, които поставят като национална кауза успешна България. България на успелите, а не България на бедните и България, в която партиите внушават страх.
    Днес този вот го има, защото старите партии начело със Социалистическата партия и привържениците на този вот на недоверие ги е страх да дискутират истинския дневен ред на България. Дневният ред на България, онези закони, които ще изградят новия Дунав-мост 2 политически, икономически, който ще свърже България с модерния свят. Страх ги е, че ще бъдат дискутирани големите политически закони, които ще направят така, че не партийните централи и не командирите да назначават депутатите и да правят партийните листи. Законът за референдумите знам, че ви е страх да го има, защото тогава хората лесно ще могат да налагат онзи дневен ред, от който те имат нужда.
    Дами и господа, аз знам, че тези думи не са ви приятни. Но аз съм сигурен, че вие знаете, че хората извън тази зала с неприязън гледат на губенето на време, повтарям. Всичките онези, които днес подкрепят Социалистическата партия и внесения вот на недоверие, какво правят фактически? Те се стремят похотливо към властта. Защо? Защото те не знаят новите правила и не знаят какво да правят с тях и как ще оживеят при тях. Те искат днес шарено политбюро, те искат днес онези партийни и парламентарни пазарлъци, които докараха България до днешното дередже. Защото само при такива тарикатлъци и пазарлъци, и политически търгашества те знаят как да употребят своите лични качества. Тези лични качества вече са излишни на днешна България.
    Дами и господа, България ще има нови правила.
    Госпожо Масларова, аз бях на 25 години, когато Вие бяхте министър в кабинета на Луканов, и Ви питам: какво направихте за социалната политика тогава, освен да похарчите онези малко пари, които бяха останали? Питам Ви. (Неразбираеми реплики на народния представител Емилия Масларова.) Госпожо Масларова, кабинетите на Българската социалистическа партия през последните 15 години доведоха България единствено и само до политически и емоционални крахове. Разбира се, аз признавам правото на читавите социалисти и на модерните социалисти във вашата партия да претендират и да работят тя да се реформира. Аз днес виждам, че основните оратори от лявата страна не са тези, които най-добре говорят и които знаят какво да кажат. Днес Българската социалистическа партия се опита да изгради едно ново мнозинство, което е познато на България петдесет години назад. Мнозинството, което е срещу царя, защото е лесна политика не да дискутираме кои са утрешните предизвикателства, как да решим проблемите днес, а да си намерим лесни мишени. Да кажем, заедно с Кръстьо Петков, Социалистическата партия и привържениците на вота на недоверие отдясно, че за България е виновен един човек.
    Не, за България не е виновен един човек, дами и господа! Виновни са всички онези, които ги е страх – повтарям – да приемем новите правила и да караме по тях. (Шум и реплики в залата.)
    Новите правила, госпожо Тоткова, ще Ви ги повторя, ако и днес не сте ги чули – да приемем нов Закон за референдумите; да приемем Избирателния кодекс и да дадем възможност – повтарям – на хората да избират депутатите не за да командват, а за да служат; да приемем Етичния кодекс; да осветлим отношенията пари – политика, като приемем новите правила в Закона за партиите; да направим така, че кметовете да отговарят за това как разполагат със собствеността на общините пряко и ясно като направим публични регистри; като направим така, че всички да приличат на Новото време и да внасят закони, а не да говорят.
    На повечето от вас ви харесваше в миналото да си раздавате апартаменти - на политици, депутати, министри, а когато на нас това не ни харесва, внесохме закон. Вие пропуснахте 15 години да направите това. (Шум им реплики в залата.)
    Дами и господа, едно нещо трябва да знаете, че с “Ай, стига!” тази работа няма да се случи! Тази работа ще се случи само и единствено с работа и това е основното правило на Новото време – работа! (Шум и реплики в залата.)
    Дами и господа, и “Браво!” не е достатъчно! Трябва да докажете, че сте готови да участвате в изграждането на модерна и успешна България.
    Аз знам, че сега лидерите на големите парламентарни групи ще се опитат да върнат дебата в сферата на емоциите, да заклеймят кабинета, едната партия да заклейми другата, да извадят оръжията и думите на войната. Тези думи и тези оръжия са част от миналото.
    Днешният ден се превърна в пирова победа на онези, които не знаят какво искат, на онези, които внесоха днешния вот на недоверие не заради друго, а за да загубят – повтарям – парламентарно време и за да направят така, че българският парламент да доказва ежедневно, че е на страната на мнозинството, което ежедневно спазва законите и работи усърдно, а не на страната на малцината, каквито доказателства вие много пъти сте давали – на малцината, които разчитат на привилегии и връзки.
    Дами и господа, има една лоша и една добра новина. Лошата новина е, че през тези години се загуби много парламентарна и обществена енергия. Добрата новина е, че има достатъчно време в този парламент и че в този парламент има достатъчно отговорни български народни представители, които ще направят така, че новите правила, новите хора да властват в България! Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Обръщам се с поглед към Парламентарната група на СДС.
    Заповядайте, господин Йорданов. Имате думата.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
    Намираме се в един парламент, в който от няколко дни вече има седем парламентарни групи и няма да е лошо всички ние да си спомним преди близо 3 години, когато влизахме в този парламент, кои бяха политическите сили, които спечелиха изборите, тези, които ги загубиха, и тези, на които беше отредена ролята на опозиция. Този парламент в момента с тези парламентарни групи изцяло е подменил вота на избирателите и представлява един фарс. Това го знаят всички граждани. (Шум и реплики от КБ.)
    От Комунистическата партия, ако обичате, не ме репликирайте!
    Съюзът на демократичните сили е дясна партия. Основен политически противник на Съюза на демократичните сили е Българската социалистическа партия и това е заявявано още от началото на прехода и тя си остава такава. Независимо от това, че ние имаме решение в рамките на този парламент да бъдем опозиция, ние ще си останем такава опозиция, но даже и в опозиция няма да направим коалиция с БСП!
    Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания отдясно.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да поканя Коалиция за България в лицето на господин Румен Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри!
    Последна дума имат само осъдените. И на мен ми се струва, че те ще останат да се изкажат след мен. (Оживление в залата.)
    Иначе, ако трябва честно да си призная, малко много ми дойдоха политическите прокоби и фашизоидните физиономии на някои новоизлюпени политикани.
    Ако изключим това, по време на дебата не се случи нищо изключително, нищо, което да не сме предвидили. Някои, както очаквахме, сбъркаха времето. Други, както очаквахме, сбъркаха темата и на тях искам да им кажа: не се притеснявайте, уважаеми дами и господа! Управленската програма на правителството на левицата ще бъда обсъждана тук, в тази зала, може би с някои от вас след няколко месеца. Бъдете търпеливи!
    Трети пък грубо и нахално сбъркаха жанра. На тях, както се казва, мога само да им благодаря. Не съм очаквал и не съм си представял, че можете така безотговорно да се гаврите с проблемите на хората, да превърнете драмата на 80% от българите в евтин водевил, с плоски шегички да профанирате дебата. Благодаря Ви, господин Илчев! Благодаря Ви, господин Вълчев! Сигурен съм, че България ще ви запомни за начина, по който дискутирахте социалното положение на българите!
    Третият шоумен, който днес се изяви в тази зала, заслужава малко по-особено внимание, защото този шоумен, освен че е шоумен, се изявява и като външен министър на Република България.
    След като преди няколко седмици сащиса икономическата мисъл с фундаменталния си принос за оценка на социалното положение на хората, което се измервало, според него, с изпратените SMS-и по Нова година, днес той направи поредния фундаментален принос, разказвайки как се повишава или намалява брутният вътрешен продукт в зависимост от ъгълчетата на неговите измислени диаграми.
    Малко по-рано той обърка БСП с НАТО, със социалната политика и с не знам какво си още. Днес господин Пардю му е отговорил от Кърджали да не прави повече такива грешки. Дай Боже, да е разбрал!
    Иначе, медийните изяви на господин Паси не изненадват никого. Той първо казва каквото мисли, после прави PR-акцията около него, след това вече започва да разсъждава наистина какво точно е направил.
    Сигурно ще си спомните как тук, в тази зала, преди една година летяха ястребите на демокрацията. Сигурно ще си спомните как тук аплодираха тълпите иракчани, влизащите освободители в Багдад. Сигурно ще си спомните как той тук наименуваше улиците в същия този град.

    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това по темата ли е?!
    РУМЕН ОВЧАРОВ: За съжаление, уважаеми господин Паси, възторжените ликуващи посрещачи се превърнаха в атентатори-самоубийци. За съжаление паметниците на освободителите се превърнаха в надгробни плочи. За съжаление булевардите с името на България се превърнаха във взривени лагери. Ето защо, когато казвам това, не го говоря, за да поставя под въпрос позицията на България или участието й в мироопазващите операции, не го говоря, за да поставя под въпрос участието и влизането на България в НАТО. Този приоритет Българската социалистическа партия е подкрепяла и ще подкрепя до неговата реализация. Моля никой да не спекулира повече на тази тема.
    Струва ми се, господин министър-председател, че тогава, когато един министър на външните работи има такава голяма слабост към шоуизявите, нека да се отдаде на тях и да не бърка външната политика с шоуизяви. Аз съм готов да ходатайствам пред проф. Стефан Данаилов да обучим господин Паси и на този занаят.
    Няма как, разбира се, да не се върнем и към темата от 1996 г. Объркахте времето, разбира се. Очаквахме го. Обърнахте дебата така, като че ли днес обсъждаме вота на недоверие на правителството на Жан Виденов. Това правителство само си подаде оставката, не разбрахте ли?! Още на 22 декември 1996 г. Не си ли спомняте това?!
    МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ, от място): Ама беше късно!
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Но когато говорите за това правителство, сигурно трябва да знаете няколко неща, за да не говорите повече така безсмислено. Чуйте някои от тези истини.
    Валутният борд беше предложен от правителството на Жан Виденов (смях в блока на НДСВ). Финансовата система, банките, държавните предприятия, приватизацията и оздравяването им започнаха тогава. (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Лявото правителство свърши черната работа. Естествено, обра политическите негативи. Следващите правителства нито измислиха, нито направиха нещо различно. (Силен шум в блока на НДСВ.) И това не беше защото правителството на Жан Виденов беше много умно, уважаеми дами и господа. Това беше просто защото този, който предписваше рецептите, този, който лекуваше, беше същият. И този същият беше Международният валутен фонд и господин Деплер.
    И тъй като много приказвате, искам по повод на шаржовете на господин Паси да ви кажа няколко числа, които не са измислени от мен. Това е реална статистика от Евростат. Който иска да я види, нека после да дойде и да се запознае с нея. По повод на бурния растеж, който е вървял след 1997 г. - според официалната статистика на Евростат, през 1995 г. брутният вътрешен продукт на човек в България е бил 29% от този в Европейския съюз. През 1996 г. е бил 26%. Хайде познайте колко е бил през 2002 г. след бурните растежи на господин Паси? Пак 26%. Така че когато приказвате за онова правителство, поне се запознайте с елементарни данни. (Силен шум в блока на НДСВ и ПГОДС.)
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПГОДС, от място): Хайде стига, бе!
    РУМЕН ОВЧАРОВ: И един цитат, уважаеми дами и господа. Струва си да ви припомня оценката на проф. Джефри Сакс, който не е от Българската социалистическа партия, а е професор в Харвард и който беше външноикономически съветник на господин Петър Стоянов. Та този професор каза така: "През 1996 г. Международният валутен фонд разби икономиката на България". Когато говорите, уважаеми дами и господа, и критикувате правителството на Жан Виденов, не се престаравайте особено, защото на практика критикувате дясната политика, която вие водите и сега в момента, дясната политика, при която за нищо няма пари. Няма пари за болници, няма пари за учебници, няма пари за заплати, няма пари за пенсии. (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Само че, уважаеми дами и господа, пари за съжаление за вас, господа управляващи, има.
    И тъй като виждам, че господин Свинаров ме гледа, искам да му кажа, че 30 милиона лева, колкото са средствата за студентите за общежития, за карти, за стипендии, той с лека ръка си купи самолети, при това за два пъти повече пари. С тези пари можеше да плати и безплатните учебници на учениците. Шестдедесет милиона евро са достатъчни, за да се увеличат с 20 лв. пенсиите на тези 566 хиляди получаващи по 57 лв. Но господин Свинаров ги хвърли в безсмислен предварително провален договор за реконструкция на Миг-29.
    Намаляват се парите за общинските болници с 56 млн. лв. Намаляват се парите за болните от хемодиализа от 200 на 50 лв. В същото време госпожа Шулева подарява печалбата от БТК, а тази печалба е 360 млн. лв. Избирате най-скъпите оферти за реконструкцията на вертолетите и най-скъпия посредник за "Булгартабак". Ако добавим към това и 500-те милиона, които България загуби от "перфектните" сделки по външния дълг, ще се събере сума близка до тези 900 милиона, които са необходими за 20-процентното увеличение на доходите в бюджетната сфера.
    На всички, които ни гледат и които ни слушат, трябва да е ясно – тези пари ги няма, както ги няма и апартаментите. Както ги няма и имотите, които си присвоихте. Защото, ако при СДС корупцията беше издигната в ранг на държавна политика, партийно контролирана корупция, то при вас, уважаеми господа управляващи, тя е персонална корупция – за всеки отделен министър, за всеки отделен чиновник, безконтролна, нахална корупция, корупция под благожелателния поглед и бащинската грижа на господин премиера! Колко дни загубиха високоплатените ви чиновници, за да ровят в архивите на Министерския съвет, та да могат да извадят някой имот, който да е даден от министър-председателя – когато такива бяха Жан Виденов и Андрей Луканов? (Неразбираема реплика от Благой Димитров.) Колко изровихте, господин министър-председател? Вашите чиновници даже Ви злепоставиха, като Ви накараха тук да говорите неща, които Вие никога не сте си позволявали да казвате, да се опитвате да злепоставите политическия си противник.
    Днес многократно питахте къде е алтернативата? Ето това е най-голямата алтернатива. Левицата влиза във властта не за да се облагодетелства. Левицата влиза във властта не за да злоупотребява с властта. Левицата влиза във властта, за да решава проблемите на хората, защото е порядъчна. (Силен шум в залата и тропане по банките от блока на НДСВ.) Ето това е алтернативата, която ние ви обещаваме! Нея ще противопоставим на лъжата, злоупотребата с власт и корупцията!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров. С това времето на Коалиция за България свърши.
    РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Паси, искам да Ви покажа една графика. Давам Ви я за спомен (връчва му лист с графика).
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Покажете графиката на господин Паси извън пленарната зала.
    Давам думата на министъра на финансите господин Милен Велчев. Господин министър, ще Ви моля да се ограничите в рамките на не повече от десет минути пленарно време.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа народни представители, колеги министри! Доходите на голяма част от българите са ниски. Доходите на голяма част от младите българи са ниски. По-голямата част от българските пенсионери получават пенсии, които не стигат. В България има безработни. Има деца, които не ходят на училище. Има трудности в здравеопазването.
    Уважаеми дами и господа от опозицията, нямаше нужда да внасяте вот на недоверие, за да кажете тези истини. Те са факт не от вчера. Бих предпочел да не ми се налага да ви припомням за приноса на правителствата на БСП и СДС за днешното състояние на нещата. Не мога да спестя поредното изговаряне на истината, която всички тук знаем. Да, България не е богата страна, но тя не е богата страна именно благодарение на усилията на всяко правителство на БСП или подкрепяно от БСП, което е управлявало от мораториума върху външния дълг насам. Или може би трябва да кажа – от времето на неприличните ви приятелства с хора като Максуел насам, макар че днес тук чухме новото оригинално съждение, че всъщност кризата през 1996 г. се дължи на МВФ.
    Искам да прескоча тези безспорни истини, защото всички в тази зала си даваме сметка, че вие днес за пореден път пробвате да въвлечете обществото в един омръзнал сценарий. Според този сценарий вие, вносителите на вота и неговите поддръжници, цитирахте в по-добре или по-зле написани речи едни факти, които всеки ден виждате в медиите и много се стараете да не чуете нито един наш отговор. И защо ви е да го чувате?! Вие и така знаете кой е правият в случая. Знаете, че той не седи от вашата страна в залата. Иначе най-малкото щяхте да си направите труда да редактирате с повече уважение един такъв важен документ като мотивите към искания вот, които сте внесли в канцеларията на Народното събрание. Сигурно има по-сериозни мотиви от това, че се увеличава броят на децата, родени от двойки без брак. Като лява партия с амбиция да се харесва на младите би трябвало да знаете, че съжителството без брак не е нещо срамно и е избор на самите млади.
    Думата “лицемерие” беше употребена по повод днешното ви искане за вот дори от политици, които се показаха склонни да ви подкрепят при гласуването. Неизбежна е обаче и една друга дума, думата “популизъм”, защото отговорната роля на всички политици, независимо дали се опитват да докажат колко действена опозиция са или се опитват да прикрият някои вътрешнопартийни проблеми, не е да спекулират с търпението на гражданите, като им натрапват колко са бедни. Уверявам ви, че хората, които наистина са бедни, го знаят много по-добре от вас, защото всекидневно се борят с този проблем, а не четат за него по вестниците и не го отбелязват мимоходом по пътя на поредната дружеска сбирка, на която ще обявят, че са готови за властта. Работата на отговорния политик е да живее с въпросът какво и как се прави, за да се променят всекидневно нещата към по-добро, така че всеки българин да усеща промяната по джоба си.
    Впрочем, вашият отговор на този въпрос го чуваме непрекъснато: абе, дайте да вземем властта, че отдавна не сме го правили, а после ще видим. Простата логика показва, че вие упреквате правителството задето не е възприело философията да мислим ден за ден, да му отпуснем края днес, а утре е далеч. Да, нашата философия не е тази, нашата философия е всекидневно да се изправяме пред проблемите и да ги решаваме един по един, а не ден за ден, не объркано и разхвърляно и подчинено на вашата представа за ефектно и ефективно, като текстът, който сте внесли като мотиви за вота. Спомнете си колко пъти и от колко различни политици през последните 14 години сте чували да сравняват България с болен човек. Има обаче и една общоизвестна истина: никой лекар не е излекувал пациента си само като му повтаря колко страшна е диагнозата и как не вижда признаци на подобрение.
    Мерките на правителството именно в социалната сфера не случайно срещнаха безрезервното одобрение на всички наблюдаващи България международни институции. Ще ви цитирам оценката на Европейската банка за възстановяване и развитие, приета през октомври 2003 г.: “Условията на пазара на труда в България са се подобрили от 2001 г. Заетостта на населението в работоспособна възраст се е повишила, а безработицата е спаднала до 13,7% към края на юни 2003 г. от 19,5 на сто през 2001 г. Нетното създаване на работни места е основно в резултат на бума в частния сектор, доминиран от малки и средни предприятия, но същото е в резултат на активната социална политика, предприета от правителството”.
    Бих могъл да цитирам още много оценки с пълното съзнание, че някой ще се сети да ме атакува, че се позовавам само на външния поглед към страната, но, от друга страна, дано авторитетите, които стоят зад тези оценки, ви говорят нещо за обективността им, понеже иначе бихте могли да ме обвините в самохвалство от името на кабинета.
    Две думи за така наречената безотговорност в здравеопазването. Разходите за здравеопазване нарастват устойчиво през последните три години, като по данни от предварителния отчет за 2003 г. достигат 4,9 на сто от БВП, за сравнение – 4,45 на сто през 2002 г. и 4 на сто през 2001 г. Виждате тенденцията на растеж. А само за сравнение, през 1990 г. този дял е 3,67%, а през 1997 г. е 3,62% от БВП. Здравеопазването е изведено като основен бюджетен приоритет и за 2004 г. Но сред вашите мотиви вие сте преценили да цитирате доста произволно проценти за средства за здравеопазване от брутния вътрешен продукт на различни държави. Но не се ли досетихте или предпочетохте да не се досетите, че в България тези средства са заделени единствено и само от държавния бюджет, докато онези 8% за Европейския съюз и цели 14% за САЩ се формират благодарение на значителното участие на частни фондове за здравеопазване, частни застрахователни дружества и частни здравни каси. Това не го споменавате, защото частната инициатива продължава да бъде мръсна дума във вашето съзнание.
    Дами и господа народни представители, сега е моментът да ви информирам, че правителството ще изпълни още един ангажимент, от който вие се опитвате да извлечете дивидент днес, това е обещанието ни за въвеждане на семейното подоходно облагане. Поетапното му въвеждане ще започне от 2005 г. (Ръкопляскания от мнозинството.) Съжалявам, че ви отнемам още един от аргументите за така наречения вот на недоверие.
    Специално внимание заслужават опитите за легитимация на някои нововъзникващи политически сили. Всички знаем, че при управление на правителството на Иван Костов благосъстоянието на човека от народа растеше не с месеци, а със седмици. Грижата за човека бе първостепенен приоритет на правителството. Не се чудете, господа, това е абсолютно вярно. Вярно е и това, че всички знаем името на човека, както се казваше в онзи стар виц от времето, когато човекът преподаваше политикономия на социализма.
    В заключение, бих искал да коментирам и последната брилянтна идея на Българската социалистическа партия. На пръв поглед тя няма отношение към днешния вот, но предложението да седнете на една маса с незаконно забогателите и да забравите за това как са спечелили първия си милион сваля с един замах маската на лицемерие, с която днес роните крокодилски сълзи за злата участ на социално слабите. Защото тяхната участ е пряко следствие от дългогодишното им ограбване от същите, които вече са натрупали първия си милион, и това са хората, чиято пъпна връв със столетницата е толкова здрава, че отрязването й е не по-лесно, отколкото откъсването на опашката на гущера. Затова вие отсега капитулирате пред престъпността и й предлагате нечисти сделки, защото нямате сили да прережете тази пъпна връв, през която още тече петролът на Саддам. Защото нейното прекъсване е равносилно за вас на политическо харакири, което ще прекъсне недостойната ви зависимост от червените мобифони. Затова вие нямате и скоро няма да имате сила. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, министър Велчев.
    Уважаеми народни представители, на ход е Парламентарната група на Обединените демократични сили.
    Заповядайте, госпожо Михайлова.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Това, което днес слушах като дебат, ме убеди още веднъж в това, че този парламент трябва да прекрати своето съществуване. Малко преди мен говори министърът на финансите и от него за пръв път чух, чух от устата на някой от управляващите, че все пак в България има проблеми. От социалния министър не чух, че има проблеми. Разбрах, че има благоденствие и живеем прекрасно. От БСП чух, че навремето правили дясна политика, чух, че правят едни неща по време на своето управление, които им дават основание сега да искат властта. И не само това, ами толкова се вдъхнови господин Овчаров, че започна да говори като че ли вече е във властта.
    Уважаеми дами и господа, нека да говорим реално за това, което се случва и за процедурата, която днес разглеждаме. Има искане за вот на недоверие на правителството на НДСВ и ДПС. Това правим днес. Затова е дебатът. А утре, след 24 часа, ще гласуваме. Не гласуваме за нищо друго освен за това срещу правителството ли сме или за правителството.
    Искам да напомня нещо много важно, нещо, което си мисля, че всеки един народен представител трябва да знае наизуст, това са текстовете на българската Конституцията. И когато се води дебат и предстои да се решава нещо, добре е да се погледне какво пише там и да се разбере в каква процедура се намира. Член 89 от българската Конституцията казва, че една пета от народните представители могат да поискат вот на недоверие на правителството. И казва още нещо, че предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
    Дами и господа народни представители, това правителство може да си отиде, ако вотът за недоверие бъде подкрепен, ако срещу правителството се гласува със 121 гласа. Всяко гласуване “против” вота, всяко гласуване “въздържал се”, всяко отсъствие от гласуване означава, че не могат да се съберат 121 гласа, за да свалят това правителство. И искам да го кажа ясно, за да се знае какво предстои да правим.
    Ще повторя, всеки, който се въздържи, всеки, който гласува против или избяга, подкрепя това правителство и става част от управляващото мнозинство. Това пише в българската Конституция, дами и господа! (Ръкопляскания в ПГОДС.)
    Още нещо искам да кажа. В този парламент аз влязох като депутат от Обединените демократични сили. Такава съм и днес. Преди две години, м. февруари, беше първият вот на недоверие, който Обединените демократични сили поискаха към това правителство. Тогава Ви казах, господин премиер, управлението, което Вие предлагате на България, е вредно и трябва да си отиде и управляващото мнозинство, и правителството. Тогава гласувах срещу правителството. Направих го още четири пъти. Ще го направя и днес. Защото изключително важно е за един политик, за една политическа сила да бъде последователна, а не да прави конюнктурно движение, както й е удобно, и да си търси оправдания – я с Велико Народно събрание, я че това било внесено от някой друг, а не от нас. Всичко това е демагогия, уважаеми дами и господа! (Ръкопляскания в ПГОДС.)
    И още нещо. Обединените демократични сили бяха опозиция и ще продължат да бъдат опозиция на това управление до края на този мандат на този парламент и на това правителство. Как може да се случи това? Може да се случи, като подкрепим вота на недоверие, като гласуваме срещу правителството, стигнем до избори и нека българският гражданин каже кой ще управлява. Всички мечки на БСП нищо не означават! Ако българският гражданин каже друго, друго ще е. Зависи от нас какво ще им предложим, колко ще се държим като политици и доколко ясно ще говорим, доколко няма да мънкаме, доколко няма да се крием. Нас не ни е страх да ходим на избори, уважаеми дами и господа! Не ни е страх да отидем на избори! (Ръкопляскания в ПГОДС.) Видях днес много хора, които ги е страх. И вие от Новото време затова ще гласувате по този начин.
    Колеги от СДС, и вас май ви е страх да идете на избори, щом не смеете да гласувате срещу правителството.
    Това е, което предстои да се реши днес. Утре от копчето, което ще натиснете, ще се разбере кой е опозиция и кой е управляващ. А който пък съвсем го е страх, ще избяга от залата! (Ръкопляскания в ПГОДС и ПГ на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
    Давам думата на народния представител Владимир Дончев.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри, дами и господа, колеги! Преди да започна своето изказване искам да споделя, че ми се струва, че току-що присъствах на един много интересен политически етюд от Бокачо, нещо от рода на хем дяволът в пъкала, хем душата в рая.
    Очевидно е след всичко, което чухме днес, че аргументите на този вот са фалшиви и несъстоятелни, след като социалната политика на НДСВ е една от най-успешните. Този вот няма да напълни чиниите на очакванията в обществото, нито ще реши въпроса с ежедневно възникващите въпроси на всеки един човек. Социалната политика е дългосрочна задача и не се свежда само до разпределението на парите от бюджета. Парите на данъкоплатците трябва да отидат там, където са необходими, справедливо за нуждаещите се и справедливо за данъкоплатците. Това е принципът на модерната държава. Не е възможно и не е правилно да се създава впечатлението, както го правите вие, социалистите, че отговорността в социалната сфера е изцяло на правителството. Това би довело до безотговорност на всяка отделна личност, защото в социалния договор срещу всяко право и привилегия има и съответни задължения.
    Ние се стремим към самоподпомагащо се общество с независими граждани, в което колкото се може повече хора да имат работа. Защото достойнството на всеки индивид не се създава със социални помощи.
    Всичко, дами и господа социалисти, е икономика. Силна социална политика се създава чрез силна икономика. Това, което личи в мотивите на вашия вот, е, че вие искате някаква вудоикономика, в която парите идват чрез заклинания. Ако вие отсега мислите как ще разпределяте парите в следващото управление, се подгответе за пореден провал, много по-тежък от предишния. А вие го помните.
    Неслучайно българският бизнес ви предупреди да не предприемате тази рискована стъпка. Защото колкото повече пари се разпределят от държавата, толкова по-голяма е вероятността от корупция, толкова по-слабо е гражданското общество. Затова държавата би трябвало да е последната възможност за избор при правенето на социалната политика, а не първата.
    Когато става дума за безотговорността, която е ключова дума в искания вот на недоверие, вие би трябвало да сте по-предпазливи. Защото отговорността освен всичко друго е индивидуално понятие. Каква отговорност понесе например Румен Овчаров за участието си в правителството на Жан Виденов, което ошмули България? Никаква! Дори в момента се готви да става бъдещ министър-председател. Каква отговорност пое Иван Костов за разбойническо-мениджърската приватизация, която проведе неговото правителство и така я нарекоха гражданите? Никаква! Дори сега в момента се готви за скок.
    Истината е, че причината за този вот не е нито социалната политика, нито стремежът към политическа отговорност. Чрез този вот БСП и отломката от СДС, наречена в момента Група на ОДС, избива политическите си комплекси. Най-сериозният политически комплекс за БСП е в това, че и трите правителства на Социалистическата партия в най-новата българска история се провалиха с гръм и трясък. БСП вече осем години е извън изпълнителната власт и за всички вече е безпощадно ясно, че вие, социалистите, нито можете да управлявате, но и не искате да бъдете управлявани. Затова рискувате да останете опозиция отново.
    Големият политически комплекс на кръга около Костов е в липсата на легитимни принципи. Няма никакви логически, политически и идеологически основания те да подкрепят този вот. Те казаха: ние сме просто против правителството! Не против политиката му, не против социалната политика, те са против правителството. Ако внимателно прочетете мотивите, ще видите, че те по нищо не се различават от аргументите, с които социалистите искаха вотовете на недоверие на СДС. Парадоксалното днес е, че бившият премиер и бившите министри от правителството на СДС ще подкрепят вот, който толкова категорично отхвърлиха някога. Ще подкрепят партия, която е техният политически контрапункт. И това те наричат справедливост.
    Дами и господа, всяко правителство има алтернатива. Въпросът е каква алтернатива. Защото политическа промяна настъпва само тогава, когато алтернативата е по-добра от статуквото. Очевидно е, че такава алтернатива още не се е появила. Правителството на НДСВ с този премиер ще изпълни целия си мандат, ще присъедини България към НАТО и ще приключи преговорите с Европейския съюз. И не защото правителството е перфектно, перфектни правителства има само по време на авторитарни режими, а защото правителството е умерено, правителство на диалога и партньорството, правителство, чуждо на омразата. А с омраза, дами и господа, социална политика не се прави. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Уважаеми народни представители, давам думата на госпожа Надежда Михайлова – СДС. Госпожо Михайлова, разполагате с 13 минути.

    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПГСДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги народни представители! Днес аз също като вас слушах внимателно целия дебат по искания от левицата вот на недоверие за социалната политика на правителството на Симеон Сакскобургготски. Честно казано, нищо не ме изненада. Пред очите на българското общество се разигра поредния лош театър с предизвестен край.
    БСП иска вот на недоверие на НДСВ и ДПС, в чието правителство участва от самото начало на ниво министри и заместник-министри. БСП иска вот на недоверие на НДСВ и ДПС, с които неговият лидер Сергей Станишев неотдавна заявява, че ще управлява след едни парламентарни избори. БСП иска вот на недоверие, забележете, не за цялостна политика, не за престъпността, не дори и за зърнената криза. Питаме се защо?
    Причините за това, разбира се са абсолютно ясни – БСП не иска предсрочни избори, БСП не е готова да управлява, БСП не предлага истинска алтернативна политика. За БСП вотът е начин за разрешаване на партийни проблеми, в това число петролния скандал – начин за размиване на границата между дясното и лявото.
    Две години и половина Съюзът на демократичните сили се противопоставя на популизма, липсата на политическа воля и на реалистичните обещания и илюзии, които управляващото мнозинство подхрани у българските граждани. Две години и половина СДС развенчава демагогията и лъжите, които станаха символ на днешното управление.
    НДСВ дойде на власт с големи обещания. Лично министър-председателят обеща рязко покачване на стандарта на живот, несимволично увеличение на доходите и спад на данъците. Той не само че не изпълни обещанията си за нов морал и нов живот, но оглавяваното от него правителство наруши обществения договор. Мнозинството измени на онези, които го докараха на власт и подмени техния вот. Вместо обещаваната промяна в качеството на живот НДСВ и ДПС допуснаха БСП да влезе във властта през задния вход, подменяйки вота на хората, които отредиха на БСП на изборите ролята на опозиция в рамките на този парламент.
    На управленски постове са назначени лица от бившата Държавна сигурност. Много реформи са прекъснати заради отсъствие на политическа воля и ясна стратегия. Хоризонтът на милиони български граждани вместо да се разширява става все по-тесен и вече опира до следващата заплата, следващата пенсия, неплатена сметка или до поредният заем от деца или родители. Защото правителството загуби ключа към социалния мир и пътя за просперитета на българските граждани.
    За нас, в Съюза на демократичните сили, правителството на Симеон Сакскобургготски е правителство, което се крепи на компромиса. Такова правителство не е способно да отговори на високите обществени очаквания за подобряване качеството на живот. То не е способно да покаже кураж за друго освен за собственото си оцеляване. В СДС отдавна твърдим, че неговият кредит на доверие е изчерпан. Затова днес Парламентарната група на СДС не може да си позволи да даде вот на доверие на това правителство.
    Като председател на СДС, обаче аз не мога да дам вот на доверие и на Българската социалистическа партия, защото за нас тя не е алтернатива.
    РЕПЛИКИ ОТ БСП: Ние не го и искаме.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Това, което предлага левицата, са високи данъци, необосновани субсидии, бюрокрация и, в крайна сметка, икономически хаос. Хаос, който доведе до народните бунтове през 1997 г. СДС не може да избира между настоящия провал на правителството и сигурната катастрофа в бъдеще с Българската социалистическа партия. Мотивите на БСП са просмукани от деветосептемврийска риторика, войнстващ популизъм и невежество. А днес чухме дори господин Овчаров да реабилитира правителството на Жан Виденов. Какво доживяхме в този парламент!
    Уважаеми дами и господа, днес БСП иска вот на недоверие за социалната безотговорност на правителството. На пръв поглед това е съвсем естествено действие, защото е вярно, че социалната политика на господин Симеон Сакскобургготски не е сполучлива. Също така е известно, че БСП се обявява за лява партия, което значи, че социалните въпроси са нейна първа грижа. Следователно този акт изглежда нормален – опозиционната Социалистическа партия, която би трябвало да е лява, иска вот на недоверие на правителството, което би трябвало да е дясно и да води лоша социална политика. Но това е само хипотетична констатация, отвъд която започват да се появяват разни въпросителни.
    Няма как да не попитаме наистина ли БСП е в опозиция та иска вот на недоверие по този естествен за една опозиция начин? Ако иска да сваля правителството при днешната реална ситуация, БСП може да го направи лесно – като демонстративно изтегли от кабинета и висшата администрация всички свои хора. Тогава правителството на господин Симеон Сакскобургготски ще падне безславно. Но ще стане ясно, забележете, че бившите комунисти изобщо не са били в опозиция, а в негласна коалиция с НДСВ.
    Не мога да подмина и питането какво точно не харесват Сергей Станишев, Емилия Масларова, Иво Атанасов, Кръстьо Петков и другите леви капацитети в социалната политика на правителството? Та то работи точно по социалистически – създава изкуствена заетост за сметка на бюджета чрез програмите “От безработица към заетост” или, както там се казваше, на метенето на улици от уж назначени на работа безработни; принуждава и тормози работодателите да се отчитат пред НОИ и да попълват купчина документи за всеки нает за два дни надничар; продължава да издържа неефективни и отдавна готови за затваряне лечебни заведения и със специален закон забрани приватизацията на болниците; поддържа изкуствено училища, в които учителите са повече от учениците; поставя пред кандидат-купувачите на БТК и “Булгартабак” невъзможни условия за запазване на работни места; не е приватизирало нито един от държавните монополи в енергетиката, водоснабдяването, транспорта и другите инфраструктури; продължава да се прави на добрия чичко и да поддържа изкуствени цени от социални съображения.
    И най-сетне, има ли право БСП да говори за социална политика, след като всички опити на тази партия да управлява са завършвали неизменно с истинска социална трагедия? Дали покойният Луканов от социални съображения ни караше да ставаме в 4 часа сутринта, за да се редим за мляко и сирене? Дали Виденов провеждаше правилна социална политика на намаляване на реалните заплати и пенсии, докато левовете накрая се превърнаха в ненужни хартийки? Дали пък преди всички тях Тодор Живков беше най-социалният ни партиен и държавен ръководител та висяхме по опашки за всичко, включително и за тоалетна хартия, когато пуснеха такава, и чакахме десетилетия по списък за “Москвич” или панелна гарсониера?
    Нека бъдат така добри нашите новоизпечени социалисти, може би дори и социалдемократи, да напишат няколко страници собствена програма за това какво предлагат и как предлагат да решат социалните проблеми на хората, ако дойдат на власт. Да обвържат тази програма с бюджетните възможности на страната. Да посочат своя кандидат за социален министър, за министър на финансите и за министър-председател и те тримата, загрижени и умни, да обяснят на избирателя какви точно смятат да ги вършат.
    БСП внася вот на недоверие към правителството, забележете, защото българските жени не раждали достатъчно деца.
    Дами и господа социалисти, икономически най-развитите страни имат висок процент извънбрачни деца и най-ниска раждаемост. Това не е проблем, който очаквам да бъде решен от правителството, а още по-малко от Българската социалистическа партия. Начинът, по който третирате този проблем, е обиден, но той е и ваша традиция. И по Живково време вие все раждаемостта поощрявахте.
    Имаше момент, в който се чудех доколко сериозно трябва да се отнесем към днешния вот на недоверие, защото мотивите на БСП са нескопосан документ, който цели единствена безплатна PR-акция и за пореден път потвърждава икономическата некомпетентност и политическата безпринципност на тази партия.
    Народното събрание не може да бъде превръщано в място за популистки рецитации. Ако махнем от поднесения ни документ евтиния популизъм, ще видим, че БСП, както винаги, не предлага нищо в замяна на това, което критикува. БСП не предлага решения. Нейният инстинкт е да взима, за да дава; да граби, за да преразпределя. Вие, БСП, съсипахте България веднъж, после втори път, после трети, сега се готвите да я съсипете отново.
    Българските граждани страдат не защото някой превръща здравето в стока, а защото здравната реформа, която СДС започна, не се провежда решително и докрай. Без да се довърши реформата в здравеопазването нито 5, нито 8, нито 14% от бюджета ще осигурят достойно лечение на болните. Да бяхте казали, че правителството бави реформата в здравеопазването, щяхме да ви чуем. Но вие казвате – здравето се било превърнало в стока. Това, което вие наричате превръщане в стока, е остойностяването на медицинските услуги и една малка и необходима частица при превръщането на здравното осигуряване в работеща система. То е необходим дял от отчетността на здравните заведения, защото здравеопазването трябва да се отчита пред онези, които плащат за него. То трябва да се планира и трябва да се управлява.
    Образованието, уважаеми дами и господа социалисти, страда не защото правителството не пръска пари, а защото правителството не знае накъде да тласне образователната реформа и продължава да изтезава българското училище с безсмислени и немотивирани експерименти. Проблемите на българското образование ще се решат тогава, когато чиновниците се оттеглят от него, когато родителите и местните общности създадат действащи училищни настоятелства, когато правителството престане да бюрократизира работата на учителите. Успешна социална политика обаче се прави единствено въз основата на икономическия успех, а не на пилеене на пари, както продължава да смята Българската социалистическа партия.
    Днешното правителство би постигнало далеч по-добри резултати, ако се засили конкуренцията между фирмите, за да паднат цените и да се подобрят услугите, ако се намали бюрокрацията, за да могат фирмите да се занимават не с бумаги и канцеларии, а с бизнес и да наемат хора, ако се бори с престъпността, за да се чувстват гражданите по-спокойни, ако ускори реформата в здравеопазването и ако престане да съсипва образованието с абсурдни реформи. Държавата трябва да приватизира бързо, да се освободи от “Булгартабак” и електроразпределителните предприятия, да вкара частен капитал в националните инфраструктурни проекти.
    Вярно е, че днес правителството се подкрепя от по-малко от 6% от българските граждани. Искайки вот на недоверие обаче, БСП не може да предложи и не предлага алтернатива. БСП предлага просто една медийна акция, която ми напомня, прощавайте, виц от времето на Тодор Живков: “Влиза една жена в един магазин и пита: Извинете, нямате ли риба? Продавачът отговаря: Не, ние нямаме месо, а отсреща нямат риба.”
    Затова, господин Станишев, ако сега Ви задам въпроса: Вие не знаете ли какво правите, откровеният Ви отговор би трябвало да е: ние не знаем какво искаме, а правителството не знае какво прави.
    Нашата алтернатива е възможности и свобода за индивида. Мощният частен сектор и силната пазарна конкуренция ще свалят цените и ще облагодетелстват всички. СДС не е партия на носталгията, СДС е партия на промяната и нашата алтернатива е свобода от държавата, която се меси във всичко, свобода от всепроникващата бюрокрация, от необоснованите данъци, от престъпните групи, които тероризират честните бизнесмени и не допускат реална конкуренция на пазара. СДС е представител на онези, които нямат нужда от натрапена загриженост, на хората, които вярват в себе си, а това са мнозинството от българските граждани. С нашата подкрепа за предприемчивите, за средната класа, ние ще подкрепим и пенсионерите, и безработните, и социално слабите.
    Непрекъснато ме питат дали България се развива в правилната посока. Да, но и един охлюв може да пълзи в правилната посока. България няма нужда от писта за охлюви, а от възможност за скок.
    Ето защо, и с това завършвам, искам да ви върна към това, че днес БСП ни предлага една лъжа, лъжата, че иска да свали правителството. Всички в тази зала добре знаем, че правителството няма да падне. Ето защо свалянето на правителството не води автоматично към избори, а към ново завъртане на парламентарната ролетка и нови сделки, в това число и с БСП. Затова, ако вие днес сте искрени, то ще приемете предложението на Съюза на демократичните сили – след приемането ни в НАТО да се проведат консултации за предсрочни парламентарни избори за Велико Народно събрание, което да приеме европейската Конституция на България. Останалото е демагогия, в която СДС отказва да участва. Аз няма да бъда лидерът на СДС, който ще поднесе на тепсия властта на бившите комунисти. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ПГСДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    Уважаеми народни представители, на финала на дебата сме. Искам да съобщя оставащото време:
    ПГОДС – 1 минута и 30 секунди;
    ПГНС – 1 минута;
    ПГ “Новото време” – 1 минута;
    НДСВ – 1 минута.
    Ще се възползвате ли, уважаеми дами и господа, от времето, което остава?
    За процедура думата има господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Тъй като днес дебатът протече твърде дълго, вярно е, че всички успяха да се изкажат, които бяха заявили, но за да може утре да проведем гласуването по вота, аз правя процедурно предложение на основание чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за промяна във времето на утрешното редовно заседание – от 14,00 до 19,00 ч. да се проведе заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Има процедурно предложение за работното време утре от 14,00 ч.
    Има ли противно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното предложение.
    Гласували 180 народни представители: за 147, против 28, въздържали се 5.
    Предложението се приема.
    Продължаваме с дебата.
    Господин Величко Клингов от Парламентарната група “Новото време” има думата за една минута.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! След много страсти в днешния ден, мисля, че е най-добре да завършим с Евангелието на Лука: “Който се превъзнася, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.”
    Затова, уважаеми колеги, да се смирим и да почнем да работим. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГНВ и НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
    Обединените демократични сили разполагат с 1 минута и 30 секунди. Ще се възползвате ли? Няма желаещи.
    Парламентарната група на Народен съюз ще се възползва ли? Заповядайте, господин Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател!
    Дами и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! Два бързи въпроса към министър-председателя за утре.
    Да попита своя министър на финансите: ако българската емиграция не внася всяка година по 1 млрд. долара в България, колко ще бъде икономическият растеж?
    Втори бърз въпрос: защо се увеличават хората, които имат нужда от енергийни помощи, социални помощи и паричните средства всяка година с няколко процента? Защото просто доходите са много ниски.
    И в заключение, господин министър-председател, искам да Ви кажа това, което говори българският народ за Вас, за Вашия отбор юнаци, правителство, за НДСВ, за ДПС и БСП, а, забравих “Новото време”. Казват една стара българска поговорка, господин министър-председател: “Тръгнаха като аслани, паднаха насрани.” Благодаря ви. (Смях и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
    Уважаеми народни представители, времето за дебата свърши.
    Искам да поканя министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски.
    Господин министър-председател, заповядайте!

    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКО-БУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги министри! Изслушах с внимание не малко – 9 часа, направените днес изказвания. Бих искал да благодаря на тези, които съумяха да запазят и конструктивния тон. Особено бих искал да приветствам – няма го сега, проф. Данаилов, за това, което каза.
    Представители на опозицията много пъти повториха колко е беден българинът. И нас също не ни удовлетворява равнището на доходите на една част от българските граждани. Но вярна ли е днес диагнозата, която поставят поискалите вота, че българинът е наистина толкова зле? Вярно е, че има още много да се направи в социалната сфера, много е. Но е вярно също така, че мандатът на правителството не е приключил. Правителството, предприемчивите и неправителственият сектор заедно работим, за да бъдат почувствани по-реално от повече граждани резултатите от провежданата от нас политика. Нашето правителство завари изключително тежка социална и демографска ситуация в страната и това го знаят всички и днес се каза многократно. Една значителна част от населението бе в състояние на бедност, затова решихме първите мерки на правителството да бъдат насочени към подобряване на тяхното положение. Този избор даде резултат. За по-малко от три години броят на хората с най-ниски доходи бе намален наполовина.
    Правителството увеличи и гарантирания минимален доход на хората с увреждания, на самотните възрастни хора, както и на самотните родители. През тази година техните доходи ще нараснат с още между 20 до 50 на сто. Поставихме си за цел да осъществим програми с по-бърз ефект за преодоляване на един от най-тежките проблеми, които заварихме – безработицата. През 2001 г. тя засягаше почти ј от населението на България. По програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” получиха работа 117 хил. трайно безработни. Започна прилагането на мащабна програма за обучение и преквалификация на безработни, при които държавата осигурява 27 млн. Специално внимание отделяме на младите. През миналата година правителството осигури работа и професионално обучение на 43 хил. младежи. С тези активни мерки направихме възможен стабилния спад на младежката безработица. Особено ефективни са мерките за повишаване на доходите на работещите български граждани. През последните две години средната работна заплата се увеличи с 25 на сто. Малко е, разбира се, в сравнение с това, което са нашите заплати, но 25 на сто е доста добър процент навсякъде, а работещите в обществения сектор днес получават 5 пъти по-високи заплати, отколкото през 1996 г.
    Стана дума за българите, които работят в Испания. Години подред те са работили на черно, от една година насам не само че са вече напълно узаконени, но и се ползват със социалните облаги, които получават испанските работници.
    В резултат през последните две години потреблението нарасна също с близо 20 на сто и това го чухме в тази зала, но искам да го припомня, защото и то е една мащабна цифра. Спестяванията също се увеличават. Това е чиста статистика и няма да навлизам в повече цифри. Усеща се и стабилизацията, а работещите хора са много важни, защото ще допринесат с техния труд брутният вътрешен продукт да е на ниво за нашето включване в Европейския съюз. Те са активни и способни и със своя ежедневен труд и инициативност, в която аз вярвам, ще се преодолеят много от трудностите, които стоят пред нас.
    Ще отворя една съвсем кратка скоба, защото стана дума и за няколко други теми, бих искал да отговоря, като се надявам да не бъда многословен.
    Става дума, че в Гърция кралското семейство не е получило един лев. Страсбургският съд присъди на Константин Гръцки и на сестра му – кралица София Испанска малко над 12 млн. долара.
    Господин Кенаров, Вие ми обърнахте внимание многократно, няма го господин Кенаров, на нашата некомпетентност… Винаги има почва да се подобрят условията. Секторът на здравеопазването е един от най-сложните. Като говорим за цифри, този закон има 21 поправки. Но разрешете ми като споменавам цифри, да спомена и нещо, което ме учудва и то е компетентността да си намерите политическо място в четири политически семейства за по-малко от три години. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    Съжалявам, че трябва да ви занимавам с лични теми, но днес се чу за тях, въпреки че не са наистина директно свързани с бъдещето на страната. Това са баснословните суми, с които се оценяват бащините ми имоти. Всички в тази зала, абсолютно съм уверен, бихме се зарадвали много, ако действително имаха тази стойност, ако недвижимите имоти в България вече имаха такава стойност, защото щяхме да сме на нивото поне на Дания.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Сигурно не сме идеалното правителство, но действително имаме и успехи в управлението. Вече можем да кажем, че сме успели да положим основите за изграждане на България като съвременна европейска и социална държава, защото вярвам в това. Това бе постигнато с цената на много труд и лична отдаденост, подчертавам – лична отдаденост.
    Аз съм реалист. В частния си живот не съм бягал от отговорност и в това може всеки да бъде сигурен, казвам го чистосърдечно и съм го доказвал. Рейтингът ми може би е много нисък, но докато съм на този пост, няма да си позволя една дума демагогия, една дума популизъм от уважение към народа, а толкова ме обвиняват, че съм обещавал неща… Погледнете това, което беше казано на 6 април и най-вече нека да не забравяме, че говорих всички заедно да го постигнем и ще го постигнем заедно! Благодаря. (Бурни ръкопляскания в НДСВ и ДПС.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, разискванията по вота на недоверие приключиха в 18,31 ч. Съгласно чл. 92, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласуването на решението по вота на недоверие трябва да се проведе не по-рано от 24 часа след приключване на дебата. Затова определям час за гласуване – утре, петък, 12 март, 18,32 ч.
    Пленарното заседание утре - от 14,00 ч.
    Обявявам за закрито днешното заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 18,32 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи

    Секретари:

    Гергана Грънчарова

    Веселин Черкезов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания