Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 13 май 2004 г.
Открито в 09,03 ч.

13/05/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи

    Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Откривам пленарното заседание.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчера приехме решението за създаването на Временна комисия за дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, днес ни предстои да изберем членовете на тази комисия.
    Постъпило е предложение от Народен съюз Марио Тагарински да бъде председател на комисията и Георги Станилов – член. Новото време предлага Господин Чонков и Емил Кошлуков. Съюзът на демократичните сили предлага Христо Кирчев и Александър Маринов. Движението за права и свободи предлага Ремзи Осман и Алиосман Имамов. От независимите се предлага Евгений Бакърджиев. От Национално движение Симеон Втори предложението е за Марина Дикова и Ваня Цветкова. От Обединените демократични сили се предлагат Евгени Чачев и Васил Маринчев. Коалиция за България предлага Николай Камов – за председател и Асен Гагаузов. Досега има две предложения за председател на комисията.
    За процедурно предложение – заповядайте, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Национално движение Симеон Втори правя процедурно предложение да отложим гласуването на комисията за след почивката в 11,00 ч., за да можем да направим един кръг консултации за това как ще се сформира председателството на тази комисия. Това е предложението, което исках да направя. Гласуването на състава на комисията, заедно с ръководството й да бъде направено в 11,30 ч. веднага след почивката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение изборът на състава на комисията с нейното ръководство да стане след почивката днес.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 169 народни представители: за 154, против 4, въздържали се 11.
    Предложението се приема.

    Преминаваме следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.
    Комисиите са представили своите доклади, както и вносителят в лицето на народния представител Мария Ангелиева.
    Имате думата за дискусия, уважаеми народни представители, по този законопроект.
    Господин Казак, заповядайте.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Този законопроект наистина доста дълго отлежа в Народното събрание, преди да му дойде времето, а той беше много необходим. Колегите, които присъстваха на последното заседание на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз в Брюксел, се убедиха, че забавянето му ни донесе доста критични изказвания и становища от страна на нашите колеги от Европейския парламент. Този закон цели да поправи един пропуск, който допуснахме при гласуването на пакета промени в Закона за закрила на детето, където осиновяването беше извадено от списъка на мерките за закрила на детето. Този пропуск предизвика доста критики както от страна на Европейската комисия и депутатите от Европейския парламент, така и от много неправителствени организации, работещи по проблемите на закрилата на детето. Затова по общо съгласие колежката Мария Ангелиева внесе законопроект, с който да премахнем този пропуск.
    Аз ви призовавам да подкрепите този закон, тъй като той е абсолютно навременен и необходим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
    Има ли други желаещи?
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам за мой дълг да взема отношение по този въпрос, тъй като участвах активно в дискусията, която беше водена преди около една година по промените в Семейния кодекс. Още тогава в моето изказване - и преди първото гласуване, и при разискванията на второ четене, аз повдигнах същите въпроси и съм доволен, че колежката Ангелиева оформи във вид на законопроект тези две предложения.
    Аз подкрепям и двете категорично, защото поначало България, която е страна по международни конвенции, трябва да се съобрази с това, че международните конвенции, по които ние сме извършили ратификации, стават част от вътрешното ни законодателство. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на децата, чл. 20, осиновяването категорично е заявено като мярка за закрила на детето. Същото е и съгласно Хагската конвенция за защита на детето и сътрудничество при международните осиновявания.
    Случаите, когато може да се осигури на детето семейна среда, изискват да бъдат включени в категорията на мерки за закрила на детето. Това е собствената семейна среда, това е отглеждането при роднини и близки, на трето място – отглеждането в приемно семейство, и четвъртото, което за беда при промените на Семейния кодекс беше заличено и сега ще го възстановим, е именно осиновяването.
    Със същата категоричност поддържам и второто предложение в разглеждания днес законопроект. Нещо повече, между първо и второ четене ще направя предложение текстът да звучи императивно, като отпадне думата “може”. Това е въвеждането в националната информационна система на децата, които подлежат на осиновяване. По такъв начин ще се даде на всички български граждани, потенциални осиновители, да имат безпрепятствен достъп не по региони, както е в момента, а чрез националната информационна система до всичките деца, които могат да бъдат осиновени. Това ще насърчи именно реализирането на мярката за защита на детето – осиновяване. В същото време българските осиновители ще могат да се възползват от дадения им, бих казал, карантинен период от шест месеца, в който единствено българските осиновители могат да извършат и да влязат в процедура по осиновяване на децата, преди да влезе в сила след шестия месец евентуална процедура за международно осиновяване.
    И двата текста подобряват Закона за закрила на детето. Призовавам ви, уважаеми колеги, да ги подкрепим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви господин Иванов.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, моля да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето на първо четене.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ.
    Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи доклада за второ четене.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, преди това искам да направя процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати: господин Валентин Първанов - заместник-министър на икономиката, господин Ели Анави – директор на Дирекция “Политика по отношение на предприятията” в Министерството на икономиката, Камелия Стоянова – началник на дирекция, и Сашка Йонева от Дирекция “Правна” на Министерството на икономиката, като представители на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “ДОКЛАД
    относно законопроект № 302-01-67 от 6 ноември 2003 г. за
    изменение и допълнение на Закона за малките и средните
    предприятия, внесен от Министерския съвет

    На няколко редовни и извънредни заседания, с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
    Комисията предлага на Народното събрание да обсъди следния “Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия”.
    § 1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за насърчаване на предприемачеството”.”
    Комисията по икономическата политика подкрепя по принцип текста на вносителя.
    Предложение на комисията за наименование на закона: “Закон за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Струва ми се, че § 1 не е необходим. Заглавието няма параграфи.
    Има ли желаещи за изказване?
    Господин Пирински, имате думата по наименованието на закона. Не знам как ще се запомни “Закон за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия”.
    Заповядайте.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, нямам предложения по отделните текстове в този доклад и няма да взимам повече думата. Въпросът ми е към господин Димитров. Предлагам и колегите да обърнат внимание на заглавието на законопроекта, който предстои да гласуваме.
    В последната редакция, която предлага комисията, като че ли се отразява до известна степен двойнственият характер на самия законопроект. Сега действащият закон е Законът за малките и средни предприятия. Министерският съвет внесе предложение за изменение и допълнение на този законопроект под заглавието "Закон за насърчаване на предприемачеството". Сега комисията ни предлага в § 1 от доклада наименованието на закона да се измени така: "Закон за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия". Навярно се разбира, че ще се насърчават и малките и средни предприятия. Но, съгласете се, възниква въпросът: насърчаването на малките и средните предприятия извън предприемачеството ли ще бъде? Друг клас насърчаване ли ще има за малките и средни предприятия? В какъв смисъл не се покриват общите понятия за насърчаване на предприемачеството с насърчаването на малките и средни предприятия и т.н.
    Поставям въпроса, защото и в § 2, както личи, се добавя "насърчаване на предприемачеството" и навярно остава текстът за малките и средни предприятия.
    Ето защо ми се струва полезно господин Димитров още в началото на работата по второто четене да даде малко разяснения как е протекла работата в комисията и какви са били съображенията, които водят до това заглавие, за да има яснота и пленарната зала оттук нататък до каква степен са приемливи и приложими нормите, които се предлагат, тъй като това е един основен закон за режима на стопанската дейност в страната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Други народни представители желаят ли да вземат отношение по наименованието на закона?
    Има думата народният представител Папаризов.
    Едно заглавие на закон трябва да бъде кратко и ясно, а не описателно.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Очаквах господин Димитров да отговори на въпроса на господин Пирински, но виждам, че той не би желал да направи това…
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Когато му дойде времето.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: … или поне на този етап не желае да го направи. Затова бих искал да изразя моето становище за заглавието на законопроекта.
    В комисията през цялото време настоявахме, поне политическите сили, които сме в опозиция, да се запази основният смисъл на Закона за малките и средни предприятия. Той и без това беше приет в миналото Народно събрание с много малко и символични права за малките и средни предприятия и много малко и символични преференции за тях. Единственото беше, че в рамките на една община можеха без конкурс да получат земя, ако желаеха да извършат инвестиции, да създадат предприятия. Впоследствие и това преимущество отпадна. Не можаха да се включат специални преференции за тези предприятия, които да им създават по-благоприятен данъчен режим за инвестиции или най-малкото да им дават възможност за по-ускорена амортизация на активите, за да могат действително бързо и ефективно да се развиват.
    За съжаление правителството предложи законопроект, с който искаше въобще да премахне специалния режим за малки и средни предприятия и виждате, че първоначалният законопроект на правителството за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия предвиждаше за този огромен отрасъл на българската икономика – 98%, да отпадне изразът "малки и средни предприятия" в заглавието. Все пак в многото дискусии в един момент комисията се върна, въпреки настояването на правителството, на оригиналното заглавие и всички приехме законът да се казва отново "Закон за малките и средни предприятия", защото именно такъв закон е нужен на страната. След ново преобсъждане в Комисията по икономическата политика, отново под натиска на министъра на икономиката – виждате как се осъществява този натиск, неотдавна присъствахте на дискусията по Закона за чуждестранните инвестиции, видяхте как се осъществяваше и в залата, това се случва и в Комисията по икономическата политика комисията отново се върна към дискусия по заглавието и стигнахме до едно хибридно заглавие. Запазихме понятията "малки" и "средни" предприятия, сложихме и това, което предлагаше правителството – насърчаване на предприемачеството. Затова законът е "двойствен", както каза господин Пирински, но това успяхме да постигнем от страна на опозицията – да убедим мнозинството, че все пак основната идея за малките и средни предприятия не трябва въобще да се изхвърля от закона, но към него се добави и въпросът за предприемачеството.
    Няма да подкрепя това заглавие, защото продължавам да считам, че законът трябва да бъде за малките и средни предприятия. По-нататък ще видите, че с новата дефиниция на тези предприятия, която е съобразена с европейските правила, по същество влизат 99,8% от българските предприятия. Ако този закон остане за малките и средни предприятия, няма да касае "Лукойл" и 50 големи български предприятия. Но това настояване на мнозинството, по-скоро не на мнозинството, а на представителя на Министерския съвет, доведе до двойствеността в заглавието на законопроекта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прав е господин Папаризов, когато каза, че законът е двойнствен и това е отразено пряко в заглавието. Искам да напомня, че това не е нов закон, а законопроект за изменение и допълнение. Така че двойствени са и идеите за изменение и допълнение на един закон, който беше приет още в миналия парламент и имаше за основна цел да подкрепи малкия и среден бизнес в България.
    Първоначалният вариант, който предвиждаше правителството, е да заличи границата на подкрепата между малкия и среден бизнес и бизнеса в България. И затова беше възприет този термин, който идва в законопроекта – предприемачеството, който е твърде широк и сега включва пак и малките, и средните предприятия. Иначе бихме се попитали къде е тази разлика между предприемача и бизнесмена, който ръководи едно малко или средно предприятие.
    Двойственият характер продължава оттам нататък и в текстовете, както каза господин Папаризов, тъй като границата, която определя това дали едно малко предприятие е такова или е голямо предприятие, фактически се вдига твърде високо. Така че някъде над 90% от предприятията в България влизат в тази категория.
    Но така или иначе двойствеността се получава и от факта, че ние искаме да ползваме част от преференциите, които се дават от Европа за насърчаване на малкия бизнес, и в същото време не ни е ясно как ще се извърши това.
    Вторият двойнствен характер, който е определен в заглавието, е схемата на самите преференции. Прав е господин Папаризов, че преференциите в предишния закон бяха малко, а след няколко негови изменения и допълнения станаха кръгла нула.
    Сега, в момента, отново се предлага една система, която много прилича на системата на лозунги, на обещания, но без реално да се отговори на въпроса как ще се изпълнят тези обещания. И когато дойдем до конкретните текстове, уважаеми колеги, това ще ви стане напълно ясно.
    Общо взето това, което преди четири години казах от тази трибуна: “Да живее международното положение!”, по същия начин е отразено в момента в текстовете за изменение и допълнение на този закон.
    И ако беше закон, който е нов, това не би било толкова осъдително. Но когато това е идея за изменение и допълнение, за отразяване на преференции, на отношение към дребния бизнес, това вече е твърде укорително.
    В комисията ние настоявахме да бъде запазено понятието “малки и средни предприятия”. Разбира се, това, което каза господин Папаризов, е напълно вярно. Правихме няколко заседания и си сменяхме мнението в зависимост от състава на мнозинството в тази комисия. Когато дойдеха повече представители на опозицията, заглавието беше “за малките и средните предприятия”. На следващото прегласуване, под натиска на правителството, то стана “за предприемачеството и малките и средните предприятия”, за да се получи някакъв хибрид, който хем да има нещо общо с правилника, по който действахме в тази комисия, хем да се опита да направи отношения по поговорката: “И вълкът сит, и агнето цяло!”. Разбира се, това не би дало на бизнеса нищо, защото играта на думи не довежда до реални действия.
    И аз, уважаеми колеги, за да не бъда голословен, продължавам да поддържам становището, което съм имал и в комисията. И предлагам в заглавието думата “на предприемачеството” да отпадне и законът да остане със старото заглавие: “Закон за малките и средните предприятия”, за да покажем действително, че имаме положително отношение към дребния бизнес, който трябва да създаде така наречената средна класа, за която всички мечтаят да се създаде в България, но не се вижда кога в края на краищата това ще бъде реализирано. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Нихризов, да ни е ясно: всъщност Вие предлагате да остане сегашното наименование на закона, нали така? За малките и средните предприятия – каквото е сега заглавието на закона.
    Има неписани юридически правила, когато се изменя и допълва един закон. Не мога да го коментирам оттук.
    Господин Василев, заповядайте.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за малките и средните предприятия беше приет през 1999 г. Той е променян няколко пъти, но на практика в България малките и средните предприятия и до ден-днешен не ползват абсолютно никакви привилегии и преференции в сравнение с останалите по-големи фирми за разлика от малките и средните фирми в Европейския съюз, накъдето ние сме се запътили. Там счетоводството за малките и средните фирми е различно, трудовото законодателство е различно, данъците също са различни, подпомагането по отношение на търсене на пазари и получаване на информация – също. Затова и толкова дълго време ние не можахме и срещахме затруднения в създаването на така наречената средна класа, която трябва да е основата на българския бизнес.
    Нещо повече, с този закон вдигнахме толкова границата, тук вече се говори, че в България почти всички предприятия се равняват на малки и средни.
    Така и така нашите финансови ресурси са оскъдни, оскъдни са и не са достатъчни и европейските фондове, които се насочват към тези предприятия. Затова смятам, че е по-добре да се насочим към тези малки и средни фирми в България, които наистина имат нужда от тази подкрепа. Още повече, че законът не насърчава нищо. Бизнесът се насърчава с всички останали закони, свързани с икономиката. Например с данъчните закони, със счетоводните закони, с трудовото законодателство. Този закон просто урежда някои правила, дефиниции какво е малко и средно предприятие, какви програми и кой трябва да създава за подкрепа на тези предприятия. Но сам по себе си той не насърчава по никакъв начин малките и средните предприятия. Насърчаването, пак повтарям, става с останалите икономически закони.
    Ето защо аз също настоявам по отношение на заглавието да остане старото. Да отпаднат думите “предприемачество и насърчаване”, да остане “Закон за малките и средните предприятия” и наистина по-нататък с нашата законодателна дейност, в останалите закони да се насочим към подкрепа на тези предприятия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Имате думата господин Първанов – заместник-министър на икономиката.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да взема отношение по въпроса, който беше повдигнат, и да изкажа, може би за пореден път, но аз – за първи, аргументите, които са дали основание на вносителя и на комисията да предложат на вашето внимание днешния проект.
    Действително заглавието се получава като основен въпрос поне в началото на днешната дискусия, но аз искам да напомня следния факт: първоначалният проект на вносителя беше “Закон за насърчаване на предприемачеството”. На заседание на комисията се стигна до едно компромисно решение, в което бяха задоволени направените предложения и бяха довключени допълнително малките и средните предприятия, така че заглавието се утежни.
    И все пак аз заставам зад мнението, че въпреки утежнената българска реч, както може би се струва на повечето от вас, е по-приемлива, отколкото това, което би се получило, ако остане само Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия.
    Искам да кажа, че в предприемачеството и включването му като категория, като понятие още в заглавието на закона, ние влагаме цялата философия на изменението и допълнението на този закон. Действително няма успешни малки и средни предприятия, които така или иначе са и ще бъдат, ще продължат да бъдат гръбнака на нашата икономика, на нашата страна без предприемаческия дух, без стопанската активност на предприемачите, без създаването на условия за развитие на този предприемачески дух, без носителите на прогреса. Именно това е била нашата философия, когато сме предлагали измененията и допълненията на този закон и ние смятаме, че, изразявайки неговата философия, трябва да започнем още от самото начало и на всички да бъде ясно, че това е била целта на измененията на този закон.

    В този дух са и останалите членове и алинеи на закона, които подкрепят нашата теза, че няма ефективни и успешно действащи малки и средни предприятия без активността на техните собственици, на техните мениджъри – тези, които носят успеха им и прогреса на нацията. За тази цел ние предлагаме именно увеличаване пълномощията и отговорностите на министъра на икономиката, засилване на ролята със създаване на Консултативния съвет за насърчаване на предприемачеството, разработването на национална стратегия, която ще бъде представена в годишен разрез на вашето внимание, с конкретни мерки за подпомагане на предприемачеството, на тези мениджъри, ръководители и собственици на малки и средни предприятия. Това е именно философията на закона. Това е философията, с която пристъпваме, за да затворим цикъла и да обединим Агенцията за малки и средни предприятия и Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията. Това не е в никакъв случай, за да дублираме съществуващите дирекции в Европейския съюз. Там също емблематично стои предприемачеството с малките и средни предприятия, защото те са неразривно, органически, материално и идейно свързани.
    Аз моля да имате тези съображения предвид, когато взимате отношение по наименованието на закона и да приемете нашите аргументи и съображения. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
    За изказване има думата народният представител Петър Димитров от Коалиция за България.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не мисля, че трябва да разходваме толкова парламентарно време заради упорството на един министър. Имаше заседание на Комисията по икономическата политика и там беше решено да си остане досегашното заглавие на закона. Когато променяш заглавието на един закон, трябва да имаш много важни съображения. Аз се надявах, когато господин Първанов излезе преди малко на трибуната, да даде тази аргументация. Доколкото разбирам, тази аргументация е волята на неговия началник.
    Нека да оставим въпроса за това кого трябва да подкрепяме. Ясно е, че едрият бизнес по принцип си има потенциал сам да решава проблемите си. Той има собствени научноизследователски звена, развойни и търговски звена, възможност да следи какво става на вътрешния и международния пазар. А ако някой има нужда от подкрепа, това е малкият и среден бизнес. Вие знаете, че в Европейския съюз има специална Харта за подкрепа на малкия и среден бизнес. Ние искаме да смачкаме и малкото, което имаме.
    Тук съм съгласен с казаното от господин Нихризов. Законът дава нищо, но го дава от сърце. Лозунгът не е толкова за международното положение, какъвто имаше преди години “Да живей, живей трудът!”, колкото сега лозунгът в закона е “Да живей, живей бизнесът!”. Ако малкият и среден бизнес обхваща вече 92%, господин Първанов, това заглавие за предприемачите за какво го слагаме? За оставащите 8% предприемачи, които са в едрия бизнес ли? За кого правим това нещо?
    Ако отидем към другата крайност, за която говорите Вие, че в малките и средните предприятия имало успешни и неуспешни предприемачи. Съгласно този закон ние ще подкрепяме онези малки и средни предприятия, в които има успешни предприемачи, и ще пречим на онези, в които няма такива успешни. Това е несериозно. За какво си говорим?
    Малкото и средно предприятие, това, което не се появи в България, това е динамиката на бизнеса. Когато има ръст на икономиката, се ражда малкият и среден бизнес. Той се ражда в условията на подем на икономиката. И обратно, когато има икономически спад, тези малки и средни предприятия обикновено се сриват и загиват, а оживяват големите. Тогава икономиката запазва потенциала си и при смяна на икономическата ситуация пак се ражда този малък и среден бизнес. И на тази основа нашата държава трябва да стимулира точно малкия и среден бизнес. Защо да подкрепяш големия? Омръзна ни тук това. Прави се законопроект за инвеститорите. Ако имаш възможност да инвестираш 100 млн. лв. в държавата, държавата ще те обслужва без режим, ще ти се кланя, ще ти дава безплатно земя – държавна и общинска. А ако дойде малко и средно предприятие, няма безплатно земя и то трябва да плаща. Как да го направи? То и без това няма пари.
    От тази гледна точка аз споделям становището на всички изказали се, което е доминиращо – или трябва да кръстим Закона за насърчаване на бизнеса, тъй като той включва абсолютно всичко, или ако искаме като държава да декларираме, че ще подкрепяме малкия и среден бизнес, да го кажем на висок глас, макар че то си остава само казване, само обещание без никакви конкретни механизми, но нека поне го декларираме като воля, за да може утре да се търсят конкретни механизми за подкрепа на малкия и среден бизнес.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Димитров, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да подчертая в допълнение на това, което каза господин Първанов, че предприемачеството, естествено, не се свежда до малките и средни предприятия. Има малък и среден бизнес, но има и нещо друго, има и потенциални предприемачи. Има и хора с добри бизнесидеи, които все още не са излезли на игралното поле, но в тях има потенциал. Аз мисля, че този законопроект в края на краищата е адресиран към такъв тип хора – хора, които са готови да поемат риск.
    Тук ще дам един пример, свързан с това, че всъщност законопроектът не е само за малките и средни предприятия. Разбира се, акцентът върху насърчителните мерки пада върху малките предприятия, върху малкия и среден бизнес, най-общо казано. Но освен това целта на този законопроект е да насърчи предприемачеството като дух и като среда.
    За да не бъда голословен ще цитирам, че според чл. 13 на законопроекта се приемат Национална стратегия за насърчаване на предприемачеството и на малките и на средните предприятия, в която се определят цели и приоритети за насърчаване ролята на държавните органи и органите за местно самоуправление. В тази национална стратегия, колеги, обърнете внимание, се съдържат мерки, насочени към: организиране на обучение за придобиване на предприемачески умения – става дума за потенциални, бъдещи предприемачи; създаване на позитивен образ на предприемачеството чрез програми и мерки за неговото популяризиране; подпомагане включването на възможности за реализирането на нови бизнесидеи.
    В една държава като България с изключително силна, бих казал сиромахомилска традиция, където на хората, поемащи риск, поначало се гледа с един морален укор, мисля, че това е много важно. Ние трябва да имаме предвид това, ако искаме да се стремим към изграждането на модерна пазарна икономика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата народният представител Йордан Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие говорихте за евентуалните, потенциални бъдещи предприемачи, към които е насочен законопроектът и които още не са станали такива.
    Аз обаче искам сега да Ви покажа текстовете за потенциалните бъдещи мерки, които още не са станали такива и които не се знае дали изобщо ще донесат нещо. Макар че скрихте в друг параграф прословутата глава “Финансиране”, тя звучи точно по същия начин, по който е предложена като философия от правителството: “Държавата може да подпомага дейностите по насърчаване на предприемачеството в рамките на бюджета на Министерството на икономиката със средства…” и т.н. Но никъде не се казва, че след като “може”, то може и да не може. И естествено, никъде в тези текстове не се отговаря на въпроса как ще стане това нещо. Навсякъде съществува една думичка “държавата може да”, “в рамките на средствата на”, но никъде не се казва технологията и методът, по които това ще стане.

    И когато като народни представители ние предложихме конкретизация на текстове, те бяха отхвърлени като в най-добрия случай беше казано: това е въпрос на правилник, на стратегия, която ще вкараме. Тоест и мерките за подкрепа на предприемачеството са някъде в бъдеще време като основа на нещо, което ще бъде предложено някога, но не сега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.
    Господин Димитров, имате право на дуплика. Не желаете да се възползвате от това право.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по заглавието на законопроекта? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо ще поставя на гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов, подкрепено и от други народни представители. Предложението е в това, което ни се предлага от комисията - думите “за насърчаване на предприемачеството” да отпаднат. Или да остане заглавието – както е в момента – Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Да отпадне § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласуваме предложението на народния представител да остане сегашното наименование на закона – Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия.
    Моля народните представители да гласуват само със своите карти.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 112 народни представители: за 56, против 50, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Имате думата, господин Нихризов.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПГНС, от място): Колко души гласуват, господин председател?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за прегласуване със следните мотиви. Резултатът действително беше 56 на 56, но това показва две неща – липсата на убеденост действително в мнозинството, че правилно е направен този хибрид и той показва тенденцията. И второ, че действително законът трябва да бъде насочен към малките и средни предприятия, които ние искаме да подкрепим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще поставя още веднъж на гласуване предложението на господин Нихризов.
    Госпожа Мозер е права. Обръщам се към всички народни представители, които са в залата – моля, уважаеми дами и господа, да гласуваме само със своите карти.
    Моля, гласувайте за наименованието Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия.
    Гласували 144 народни представители: за 74, против 62, въздържали се 8.
    Предложението се приема.
    Следователно, наименованието на закона е Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия. Това, което всъщност е и сегашното наименование.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: В § 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
    Предложение на комисията:
    “§ 2. В чл. 1 след думата “насърчаване” се добавя “на предприемачеството и”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложения по § 2?
    Имате думата, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Би трябвало да сме в съзвучие с вече приетото заглавие и затова аз предлагам в предложението на комисията за чл. 2 да отпаднат думите “насърчаване на предприемачеството и”.
    Предложението е да отпадне § 2. След това ще направя това предложение и за следващия параграф, за да бъдем в съзвучие със заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тоест, чл. 1 да си остане така, както сега в закона?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да, да отпадне § 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще си позволя да прочета сегашния текст, тъй като вероятно не всички народни представители имат сега действащия закон. Член 1 сега гласи:
    “Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждане на държавната политика по насърчаване създаването и развитието на малки и средни предприятия.”
    Има ли други желаещи народни представители да се изкажат по § 2? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов § 2 да отпадне, което практически означава да остане сегашният текст на чл. 1.
    Моля, уважаеми дами и господа, гласувайте със своите карти по това предложение.
    Гласували 118 народни представители: за 50, против 61, въздържали се 7.
    Предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадането на § 2 не се приема.
    Има думата за процедурно предложение господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Мисля, че е редно да прегласуваме § 2, защото е очевидно, че с приетото заглавие ние отново правим закона насочен към малките и средни предприятия. Сега, ако в § 2 отново добавим това излишно допълнение за предприемачеството, ние пак ще размием закона и няма да постигнем тези цели, които първоначално има Законът за малките и средни предприятия, и които пленарната зала потвърди, когато гласува да се запази заглавието на закона.
    Затова моля да прегласуваме отпадането на § 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението на господин Папаризов за отпадане на § 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 144 народни представители: за 61, против 78, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 69, против 47, въздържали се 6.
    Параграф 2 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 3 има предложение на Панайот Ляков:
    “В § 3, чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 1 след думата “финансова” се добавя “икономическа”.
    2. В т. 2 думата “експорта” се заменя с “износа”.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за чл. 2:
    “§ 3. Чл. 2 се изменя така:
    “Чл. 2. Този закон има за цел да създаде условия за насърчаване на предприемачеството и изграждане на благоприятна и стабилна институционална и икономическа среда за създаване и развитие на конкурентоспособни малки и средни предприятия.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Не виждам в залата господин Ляков, който е направил предложение.
    Господин Папаризов, заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз отново ще направя предложението за отпадане в предложението на комисията “насърчаване на предприемачеството и”, тъй като считам, че законът трябва да има за цел изграждането на благоприятна и стабилна институционална икономическа среда за създаване и развитие на конкурентоспособни малки и средни предприятия и тази основна цел не трябва да се размива с други такива цели, които очевидно не заемат централно място в този закон и в необходимостта той да се концентрира върху проблемите на малките и средни предприятия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този § 3? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 21.
    Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
    Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов в чл. 2, по предложение на комисията, думите “за насърчаване на предприемачеството и” да отпаднат.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 123 народни представители: за 54, против 67, въздържали се 2.
    Предложението на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
    Господин Нихризов, заповядайте – процедура.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване на предложението, направено от господин Папаризов, защото все пак трябва да бъдем последователни. В края на краищата мнозинството пише законите, но ако напише сбъркан закон, няма пред кого да се оправдава. Ако смятаме да работим на инат, т.е. текстовете да бъдат пълно объркване, то затова има пълната възможност оттук нататък с параграфите, които е предложила комисията, те са трети вариант на това, което е предложило правителството, респективно депутатите.
    Все пак смятам, че ние сме сериозни хора и когато вземем едно решение, трябва да го продължим оттук нататък. Ние приехме, че законът ще бъде Закон за малките и средни предприятия, а сега в момента правим онези хибридни допълнения и ги гласуваме на инат, защото, виждате ли, трябва да се изпълни донякъде и волята на правителството, в случая на изменение на заглавието. Аз бих казал, че няма нищо лошо в това нещо, ако предприемачеството се приеме като предприемачество в малки и средни предприятия, тъй като вече гласуването за заглавието е ясно.
    Така че нека да правим текстовете такива, каквито могат да бъдат за нормалната работа, а не просто да направим едно изменение и допълнение, което няма да е ясно на кого и на що ще даде възможност да работи и какво изменение ще бъде това. Така че моля ви още веднъж, колеги, след като взехме решение да махнем хибрида “предприемачество”, да продължим оттам нататък с тази си воля.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям още веднъж – втори път на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов думите “за насърчаване на предприемачеството и” да отпаднат от текста.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 62, против 68, въздържали се 5.
    Предложението на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3, така както беше докладван от председателя на тази комисия.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 113 народни представители: за 81, против 16, въздържали се 16.
    Параграф 3 е приет, така както е по предложение на Комисията по икономическата политика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народните представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски:
    “В § 4 се правят следните изменения:
    1. В чл. 3, т. 2 числото “1 000 000 лв.” да се замени с “до 5 000 000 лв.”, а думите “балансова стойност на активите на предприятието до 9 000 000” да се замени със “стойността на дълготрайните материални активи е до 1 000 000 лв.”.
    2. В ал. 4, т. 2 числото “3 000 000 лв.” да се замени с “до 15 000 000 лв.”, а думите “стойността на дълготрайните материални активи е до 2 400 000 лв.” да се замени със “стойността на дълготрайните материални активи е до 8 000 000 лв.”
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има и предложение на народния представител Валентин Василев:
    “В § 4, чл. 3 се правят следните изменения:
    1. Създава се нова т. 1:
    “1. В ал. 3, т. 1 числото “50” се заменя с “20”.
    2. Точка 1 става т. 2 и в нея числото “13 000 000” се заменя с “2 000 000”, а числото “800 000” се заменя с “2 000 000”.
    3. Точка 2 става т. 3, като буква “а)” се отменя, в буква “б)” числото “78 000 000” се заменя с “10 000 000”, а числото “52 000 000” се заменя с “10 000 000”. ”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    “§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 думата “до” се заменя с “по-малка от”.
    2. В ал. 3, т. 1 и 2 се изменят така:
    “1. имат средносписъчна численост на персонала по-малка от 50 души, и
    2. имат годишен оборот до 13 000 000 лв. или балансова стойност на активите на предприятието до 9 000 000 лв., и.”
    3. В ал. 4, т. 1 и 2 се изменят така:
    “1. имат средносписъчна численост на персонала по-малка от 250 души, и
    2. имат годишен оборот до 78 000 000 лв. или балансова стойност на активите на предприятието до 52 000 000 лв., и”.
    4. Създават се алинеи 5, 6, 7 и 8:
    “(5) За обстоятелствата по ал. 3, т. 2 и 3 и ал. 4, т. 2 и 3 лицата, които управляват и представляват предприятието, представят писмена декларация, към която прилагат съответните документи. За обстоятелството по ал. 2, ал. 3, т. 1 и ал. 4, т. 1 се представя удостоверение от Националния осигурителен институт.
    (6) Ако в две последователни финансови години предприятието надхвърли или слезе под границите за средносписъчната численост на персонала или на годишния оборот или балансовата стойност на активите това се отразява на неговия статут на микро, малко или средно предприятие.
    (7) Годишният оборот и балансовата стойност на активите на предприятието по ал. 3 и 4 се определят на базата от предходната финансова година. В случаите на новообразувани предприятия годишният оборот и балансовата стойност на активите се определят според стойността на достоверни показатели за текущата финансова година.
    (8) Когато едно предприятие се определя като малко или средно, за изчисляването на средносписъчната численост на персонала и годишния оборот или балансовата стойност на активите му се отчитат не само съответните негови показатели, но и тези на всички предприятия, които то пряко или непряко контролира чрез притежаване на 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, уважаеми дами и господа народни представители, § 4 е сърцевината на закона – що е това малко или средно предприятие.
    Господин Василев, заповядайте. Вие имате предложение, което не е подкрепено от комисията.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Господин председателю, това наистина е най-важният текст в този закон, защото дава определение какво е малко и какво е средно предприятие в България. Оттук следват всички останали действия, бъдещи преференции и достъп до фондове на тези малки и средни предприятия.
    Пак повтарям, че ресурсът за подкрепа на малките и средните предприятия в България е сравнително малък. Затова не бива да го разпиляваме между широк кръг предприятия. Така дефинирано понятието от комисията, както бе споменато, се заличава понятието “малко и средно предприятие”. В тази граница попадат над 90 на сто от фирмите в България. Ако видим практиката в България – кой получава пари от фондовете и кой ги усвоява, ще видим, че това са пак големите играчи, които нямат нужда от тази помощ. Не може да бъде малко предприятие в България едно предприятие с 50 души, с 13 млн. лв. годишен оборот и 9 млн. лв. стойност на активите, а средно предприятие – с 250 души и с оборот 78 млн. лв. На практика 90% от предприятията попадат в тази графа.
    Затова предлагам, изхождайки от ситуацията в България, от нашето икономическо развитие, да свалим тази граница, за да подпомогнем наистина тези, които най-много се нуждаят. Моето предложение е в тази насока и аз ви каня да го подкрепите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този въпрос?
    Заповядайте, господин Нихризов.
    Всъщност този текст е законът.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, аз ставам, за да защитя предложението, което направи господин Василев, като припомня, че позоваването на текстовете какво е състоянието в Европа, не ни води към положителен резултат. Ние трябва да се интересуваме от състоянието на икономиката в България, а не дали сме изпълнили едни или други потенциални критерии.
    Искам да обърна внимание и на нещо друго. Прагът, който се поставя сега, съобразно настоящия закон, е вдигнат няколко пъти, така че почти не остава предприятие в България, което не би попаднало в тази категория. Ще кажете “много добре”, но в същото време ние нямаме резултат от една целенасочена политика именно към малките и средните предприятия. В новата редакция на текстовете виждате, че малките и средните предприятия са станали предприятия, които имат капитал в дъщерни фирми. Много се учудвам как ще се реализира вариантът на ал. 8, когато твърде мобилен показател, какъвто е посоченият в текста на ал. 8, трябва да бъде вземан предвид при определяне на критериите за малко и средно предприятие.
    Ще ви прочета новата ал. 8, която е предложена от комисията - тя не съществува в оригиналния вариант дори и на правителството - за да видите колко трудно може да се определи критерият за едно малко и средно предприятие при новите правила, които се предлагат: “Когато едно предприятие се определя като малко или средно, за изчисляването на средносписъчната численост на персонала и годишния оборот или балансовата стойност на активите му се отчитат не само съответните негови показатели, но и тези на всички предприятия, които то пряко или непряко контролира чрез притежаване на 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание”. Това е мобилен показател, който се изменя в рамките на една година може би няколко пъти и показва фактически философията, че този закон не е бил насочен към подкрепата дори и на това, което говореше господин Димитров – на потенциалния бизнес, който ще започне да работи, а на нещо, което вече отдавна съществува или е създало структури в други предприятия. Това е разликата между философията за действителното подпомагане на дребния бизнес и това, което на практика се предлага в текстовете на законопроекта. Действително се учудвам как можем да реализираме този критерий на практика. Той е описан от началото до края много хубаво, но е толкова мобилен, че не би дал никакъв резултат да се постигне крайната цел – да се разбере кое предприятие е малко и ще бъде подпомагано и кой ще бъде големият бизнес в България.
    Завършвам моето изказване с предложението да се подкрепи направената корекция от господин Василев - праговете за това кое предприятие е малко или средно да бъдат съобразени с икономиката на България, защото този закон се пише за нашата икономика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да обърна вашето внимание върху предложението на колегите народни представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски. Струва ми се, че то по същество е компромис между сегашната норма и бъдещите норми в Европейския съюз. Ясно е, че от гледна точка на българската икономика то предвижда увеличаване на максималния оборот, който се изисква за малко предприятие – пет пъти, а за средно предприятие – също пет пъти. На този етап това е доста по-малко увеличение от предлаганото от вносителя и от Комисията по икономическата политика. За да може действително да се постигне постепенен преход към европейските норми в условията на българската икономика, според мен това предложение е най-реалистично и ви предлагам да го подкрепите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този параграф? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 61, против 60, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Господин Илиевски, предполагам, че имате процедурно предложение. Заповядайте.
    РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Господин председателю, имам процедурно предложение за прегласуване на това наше предложение. Моля колегите народни представители да вникнат по-детайлно в логиката на това, което сме заложили, а не да гласуваме инерционно.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурното предложение.
    За втори път поставям на гласуване предложението на народните представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски. То беше докладвано от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 170 народни представители: за 94, против 69, въздържали се 7.
    Предложението за § 4 се приема така, както е предложено от народните представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски.
    В такъв случай не мога да поставя на гласуване следващите предложения, тъй като за § 4 е прието съдържанието така, както е предложено от двамата народни представители. Да считаме, че това е най-разумното, след като болшинството народни представители са го подкрепили.
    За процедура има думата господин Йордан Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател! Проверете в стенограмата, но ние гласувахме само предложението на господин Гиньо Ганев и господин Илиевски като предложение. А оттам нататък текстът на целия параграф не е гласуван. Отпадат ли всички останали текстове или не? Това е въпросът, тъй като тук има предложения на комисията, които са вкарани между първо и второ четене, а не е ясно параграфи 6 и 7 дали остават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложението на господин Гиньо Ганев и господин Радослав Илиевски се отнася само до цифрите. Така че не може да се каже, че то заменя целия текст. Тяхното предложение е подкрепено от залата.
    Следователно, сега трябва да се гласува консолидираният вариант, в който цифрите, предложени от комисията, да бъдат заменени с техните цифри.
    Така че, господин председател, аз предлагам да се гласува вариантът на комисията с цифрите, предложени от господин Гиньо Ганев и господин Радослав Илиевски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да чуем още едно становище – на господин Папаризов – и тогава ще преценим как да действаме. Действително има проблем.
    Заповядайте, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Аз мисля, че не трябва да се гласуват и останалите текстове, защото в сега действащия закон има достатъчно критерии по отношение на малките и средни предприятия. И всички тези допълнения – как ще се изчислява средносписъчният състав и т.н. – това нещо не може да се гласува, тъй като се прие вариантът на § 4, предложен от колегите Гиньо Ганев и Радослав Илиевски за изменения в чл. 3 и чл. 4. Тоест, други изменения в чл. 3 и чл. 4 вече не могат да се правят, тъй като тези изменения ние приехме. Аз така мисля и така го разбирам. Казвам си мнението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност ние приехме предложението на господин Гиньо Ганев и на господин Радослав Илиевски за ал. 3 и ал. 4. Тоест, ал. 3 и ал. 4 на чл. 3 са приети.
    Комисията обаче предлага освен тези две алинеи да има и алинеи 5, 6, 7 и 8. Следователно, трябва да поставя на гласуване предложението за създаване на нови алинеи – ал. 5, 6, 7 и 8 – така, както ги е предложила комисията и които са извън предложението на двамата народни представители.
    За процедурно предложение има думата господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като предложението на господата Гиньо Ганев и Радослав Илиевски не се отнася до ал. 2, а мисля, че и в ал. 2 комисията предлага промяна. Това също трябва да бъде подложено на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване предложението на комисията по отношение § 4, т. 1, касаеща ал. 2, и т. 4 за създаване на нови алинеи – ал. 5, 6, 7 и 8.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 102, против 9, въздържали се 11.
    Предложението се приема.
    Надявам се, че това гласуване е отразено точно в стенографския протокол, за да видим целия текст в неговата цялост.
    Господин Папаризов, имате думата. Сгрешихме ли пак?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, да, защото колегите предлагат и с това, което гласувахме, се променят думите "балансовата стойност на активите" със "стойността на дълготрайните материални активи". Това вече сме приели.
    Така че и в новите текстове на приетите току-що алинеи 5, 6, 7 и 8 там, където пише "балансова стойност на активите", трябва да стане "стойността на дълготрайните материални активи", защото този израз приехме в алинеи 3 и 4. Тоест, трябва да съобразим новите алинеи с текста на приетите алинеи 3 и 4.
    Виждам, че господин Димитров е съгласен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, нека Вашето съгласие да се отрази в стенографския протокол или, ако трябва, да го отложим, за да видим крайната редакция на текста, за да не допуснем грешка.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не става дума за съгласие. Става дума за това, че залата подкрепи предложението на господин Гиньо Ганев и господин Илиевски и съобразно с това трябва да гласуваме целия текст в неговата логична форма.
    Така че е очевидно, че трябва да се приеме тяхното предложение – "стойността на дълготрайните материални активи".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изразът "балансовата стойност на активите" да се замени със "стойността на дълготрайните материални активи". Тоест, изразът "стойността на дълготрайните материални активи" като термин да бъде включен в параграфи 5, 6, 7 и 8.
    Така ли да разбирам, господин Папаризов?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Да, точно така. Там, където има "балансова стойност на активите", да се замени със "стойността на дълготрайните материални активи".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колеги, правим закон. Дайте категорично текста. Гласуваме текста, защото после това трябва да се изпише.
    Имате думата, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Искам да повторя, господин председател.
    Поради вече извършеното гласуване по алинеи 3 и 4, където изразът "балансовата стойност на активите на предприятието" вече е заменен с израза "стойността на дълготрайните материални активи", е необходимо по същия начин изразът "балансовата стойност на активите на" да бъде заменен със "стойността на дълготрайните материални активи на" и в следващите алинеи – 6, 7 и 8 - и навсякъде, когато става дума за този израз, тъй като вече ще използваме този термин в закона.
    Така че чисто редакционно е необходимо навсякъде, където съществува изразът "балансовата стойност на активите", да се замени със "стойността на дълготрайните материални активи".
    И това би трябвало да се направи както в следващите алинеи, така и по-нататък в закона, когато става дума за критериите за малки и средни предприятия.
    Мисля, че това е логично и господин Димитров ще го потвърди.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, Вие казахте трета и четвърта алинея, но тях вече ги гласувахме. Вижте, ние гласувахме текст. И затова, макар и да не е много по правилата, предлагам този § 4 да го отложим за след почивката, за да можем точно да диктуваме текста, който ще се гласува от залата и който ще стане закон.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Извинете, господин председател, но критерият вече е друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Папаризов, Вие сте прав, но ние не можем да гласувам Вашите думи, ние гласуваме текст. Направете текста в почивката, ще го докладвате и ще го гласуваме.
    Заповядайте, господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Много Ви уважавам, господин председател, имате дълъг парламентарен опит, но в момента Вие правите в парламента една дискусия, която сигурно водите във Висшия партиен съвет или на партийни събрания. Вие сте един от нас, равен на всеки един от нас и не може от трибуната, като нямате заместник, хем да водите заседанието, хем да влизате в диалог с Вашите съпартийци. Уважавам Ви много, но Ви моля да спазвате правилника. Ако имате проблеми с това как да се справите с материята, извинете за острите думи, отложете гласуването на текста, имате право. Или пък поканете някой да направи процедурно предложение за отлагане. Моля Ви, уважавайте нас, за да Ви уважаваме и ние. Затова Ви моля да спазвате правилника и да водите правилно заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че не съм нарушил правилника, господин Жотев, но няма да влизам в диалог.
    Има ли процедурно предложение, щом трябва да се хващаме за буквата и трябва, разбира се, да се хващаме за буквата на правилника, за отлагане гласуването на този параграф, за да се изчисти от комисията и след това да се подложи отново на гласуване като текст?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, предлагам да отложим гласуването на този текст и да продължим нататък. Очевидно е, че той се нуждае от допълнително обсъждане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане гласуването на негласуваната част от § 4.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 9.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 5 има предложение на народния представител Панайот Ляков за неговото отпадане.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народните представители Гиньо Ганев и Радослав Илиевски в § 5 да отпадне отмяната на чл. 4.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя чл. 4 да се отмени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Не е фатално, ако предложението ми не се приеме, но все пак аз се учудвам защо комисията предпочита чуждицата “експорт”, вместо думата “износ”.
    По-важно е обаче, че в т. 1 на чл. 2 към текста “изграждането на благоприятна институционална, нормативна и финансова среда” съм предложил да се добави “и икономическа”, защото “финансова” не обхваща всички аспекти на средата. Има финансови механизми за подкрепа на малките и средни предприятия, има отделно и икономически механизми за подкрепа на малките и средни предприятия. Защо трябва да се стесни параметъра само до финансова среда, след като аз мисля, че икономическите механизми са много по-действащи и много повече, отколкото финансовите механизми? Така че този текст не е пълен и аз смятам, че ако се добави “и икономическа”, ще стане по-добър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф?
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса яснота, тъй като е написано, че предложенията на господин Панайот Ляков и на господин Гиньо Ганев не се приемат. Фактически тези предложения се приемат и са отразени на друго място в текста, в друг вид, тъй като в досегашния закон текстът беше, че не са малки и средни предприятия съответна група от предприятия, които са за производство на спиртни напитки, които се занимават с организиране на хазартни игри и така нататък.
    Смисълът, който вложихме с тази промяна, е, че не подлежат на стимулиране по смисъла на този закон подобни предприятия, както и съответните финансови дружества, които също са отразени в текста на чл. 4. Друг е въпросът дали това е достатъчно пълно и точно направено в текста, но ние ще стигнем дотам.
    Така че аз смятам, че можем да запишем, че предложенията на господин Ляков и на господин Гиньо Ганев са приети по принцип, тоест да се запази фактически това ограничение, относно стимулиращите мерки на закона, които и досега съществуваха по отношение на определен кръг предприятия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Проф. Валери Димитров, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Става дума за следното, уважаеми колеги, че в европейските директиви поначало няма ограничение едно предприятие да не бъде малко или средно, що се отнася примерно до тези видове дейности – банкова, застрахователна, пенсионна, осигурителна, инвестиционна и т.н. Проблемът е, че законът тук вече е по-точен и по-ясен, тъй като, както каза и господин Нихризов, става дума за това, че няма пречка тези предприятия, които съществуват по досегашния чл. 4 на закона да бъдат малки и средни, но въпросът е, че спрямо тях няма да се прилага насърчителният режим на закона. Това е смисълът и това е ясно изразено в чл. 14, ал. 3 на стр. 15 от доклада на комисията. Това е предложението на комисията, което предстои да бъде обсъдено и гласувано. Насърчителният режим не се прилага за тези категории предприятия – банки, застрахователни, пенсионноосигурителни, инвестиционни, организатори на хазартни игри, производители и търговци на спиртни напитки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има ли други, които искат да вземат отношение по този § 5? Не виждам.
    Предложенията на народните представители Панайот Ляков, Гиньо Ганев и Радослав Илиевски съвпадат по същество. Те не се приемат от комисията.
    Подлагам на гласуване техните предложения.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 33, против 84, въздържали се 5.
    Предложенията не се приемат.
    Моля, гласувайте текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
    Гласували 110 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 15.
    Параграф 5 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6.
    Предложение на Комисията по икономическата политика:
    “§ 6. Наименованието на Глава втора се изменя така: “Органи за осъществяване на политиката по насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на Глава втора на този параграф има ли желаещи да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви напомня, че все пак запазихме заглавието на закона и е логично да не променяме заглавието на главата и да остане: “Органи за насърчаване на малките и средни предприятия”.
    Това, че вътре отново ще има текст за предприемачеството, какъвто вече има в отделните други членове, няма да промени смисъла, че законът е концентриран към малките и средните предприятия. Би трябвало да сме последователни и да не променяме названието на главата.
    В такъв смисъл моето предложение е § 6 да отпадне, за да сме последователни в това, което правим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, моето предложение е именно с оглед на това, че гласувахме наименованието на закона, Глава втора да бъде в духа на това, което гласувахме: “Органи за осъществяване на политиката по насърчаване на малките и средни предприятия”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Други желаещи има ли? Не виждам.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадането на § 6.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Аз приемам този вариант на господин Димитров: “Органи за осъществяване на политиката по насърчаване на малките и средни предприятия”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, всъщност предложението е: “Органи за осъществяване на политиката по насърчаване на малките и средни предприятия”.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, да поясня пак. Ние приехме, че заглавието на закона няма да бъде “за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия”, а ще бъде: “Закон за малките и средни предприятия”.
    В този дух коректно е заглавието на Глава втора да бъде: “Органи за осъществяване на политиката по насърчаване на малките и средни предприятия”. Господин Папаризов подкрепя това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, господин Папаризов е съгласен с това.
    Други желаещи не виждам.
    Моля, гласувайте това предложение, което беше формулирано от господин Валери Димитров и което се подкрепи и от господин Папаризов.
    Гласували 108 народни представители: за 105, против 2, въздържал се 1.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 7 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
    В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 5, ал. 1 думите “чрез насърчаване създаването и развитието” се заменят с “чрез ускорено създаване и устойчиво развитие”.
    2. Членове 6 и 7 разменят местата си.
    3. В чл. 8:
    а) в т. 4 след думата “обучение” се добавя “на персонала в” и текстът продължава;
    б) създава се т. 6:
    “6. интелектуалната собственост на малки и средни предприятия.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Йордан Нихризов:
    В § 7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 7 се създава нова ал. 4:
    “(4) Агенцията организира посредством своите териториални звена дейността по обработката на документите на малките и средни предприятия, кандидатстващи за кредити, които желаят да ползват обезпечение от гаранционния фонд за малки и средни предприятия и внася препоръчителния списък на кредитоискателите за утвърждаване от фонда.”
    Досегашната ал. 4 става ал. 5.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Предложение на комисията за § 7, който става съответно параграфи 7, 8, 9 и 10:
    “§ 7. Член 5 се изменя така:
    “Чл. 5. (1) Министерският съвет одобрява Национална стратегия за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия, годишни програми за нейното прилагане и годишен доклад за състоянието и развитието на предприемачеството и на малките и средни предприятия по предложение на министъра на икономиката.
    (2) Министърът на икономиката:
    1. ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за насърчаване на предприемачеството чрез създаване и развитие на конкурентоспособни малки и средни предприятия при отчитане на необходимостта от постигане на балансирано социално-икономическо развитие на отделните райони на страната;
    2. координира провеждането на държавната политика при взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридическите лица с нестопанска цел, сдруженията, подпомагащи малките и средните предприятия и браншовите камари и съюзи;
    3. извършва анализ на състоянието и развитието на предприемачеството и на малките и средни предприятия.
    (3) Органите на изпълнителната власт провеждат държавната политика за насърчаване на предприемачеството съобразно националната стратегия и годишните програми.
    (4) При поискване от министъра на икономиката Агенция “Митници” и други държавни органи предоставят информация и конкретни данни за нуждите на анализи и изготвянето на годишния доклад.”
    § 8. Член 6 се изменя така:
    “Чл. 6. (1) Създава се Изпълнителна агенция за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия към министъра на икономиката, наричана по-нататък “агенцията”.
    (2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор.
    (3) Агенцията е юридическо лице със седалище София и с териториални звена, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
    (4) Структурата, дейността, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
    (5) Агенцията е администратор на приходи от такси по чл. 10.”
    § 9. Член 7 се изменя така:
    “Чл. 7. (1) Изпълнителният директор на агенцията:
    1. изпълнява държавната политика за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия;
    2. участва в разработването и дава становища по проекти на нормативни актове и международни договори, които са свързани с насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия и анализира въздействието на нормативните актове в тази област;
    3. организира и координира разработването и изпълнението на проекти от годишните програми за прилагане на Националната стратегия за насърчаване на предприемачеството и на малките и средни предприятия;
    4. организира и координира разработването и изпълнението на проекти и програми, насочени към райони за целенасочено въздействие и към групи в неравностойно положение на пазара на труда;
    5. извършва информационно обслужване на малките и средни предприятия и на предприятията, кандидати по програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и други донори;
    6. извършва проучвания и анализ на конкретни фактори, въздействащи върху условията за осъществяване на стопанска дейност от предприятията;
    7. организира курсове за обучение и семинари за малки и средни предприятия за повишаване на търговските умения и опит;
    8. съдейства за инвестирането в малки и средни предприятия от чуждестранни и местни физически и юридически лица съвместно с Българската агенция за инвестиции;
    9. осъществява сътрудничество с местни, чуждестранни и международни правителствени и неправителствени организации, извършващи дейности по развитие и насърчаване на предприемачеството и малките и средни предприятия;
    10. организира изграждането и поддържането на информационна система;
    11. извършва и други дейности, насочени към стимулиране на развитието на конкурентоспособни малки и средни предприятия.
    (2) Изпълнителният директор може да възлага извършването на дейностите по ал. 1, т. 5 до 7, както и организирането и координирането на проекти по ал. 1, 3 и 4 на териториален принцип чрез конкурс, като при единствен кандидат може да се проведе пряко договаряне. Дейностите се възлагат на юридически лица с нестопанска цел, които извършват дейност по подпомагане на малките и средни предприятия.
    (3) Условията и редът, при които се възлагат дейности по ал. 2 се определят с наредба на Министерския съвет.”
    § 10. Член 8 се изменя така:
    “Чл. 8. Агенцията изгражда и поддържа информационна система с данни за:
    1. малките и средните предприятия в Република България, за местни производители, износители и вносители;
    2. организациите, банките, донорските програми, предоставящи целево финансиране на малки и средни предприятия, условията за финансиране и формулярите за участие;
    3. организациите, оказващи друга подкрепа на малките и средните предприятия, включително въвеждане на нови технологии, предоставяне на информационни и консултантски услуги;
    4. проектите, програмите и курсовете за обучение на малките и средни предприятия;
    5. административните услуги, предоставяни от агенцията, включително стандартизирани и унифицирани формуляри, когато такива има.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Оттеглям предложението си по чл. 5. Този запис с одобряване на Национална стратегия ме задоволява като текст.
    Второто ми предложение е прието, защото чл. 6 и 7 всъщност са разменени. Искам да изразя недоумение защо Комисията по икономическата политика непрекъснато когато разглежда законопроекти и има приети текстове на народни представители от опозицията казва, че не са приети, а всъщност са?
    Не се смейте, местата на членове 6 и 7 сте ги разменили. Това е моето предложение. Преди агенцията да е създадена пишехте, че има изпълнителен директор на агенцията, което беше нелогично. Това сте го направили в текста, а пишете, че моите предложения не са приети? Защо? Не страдам от някаква суета, че едно предложение е прието или не, но просто отразявайте тези неща.
    Остава само третото ми предложение за чл. 8, на което държа и искам да бъде гласувано. Не може да се пише, че ще се обучават предприятия. Това е просто смешен запис. Обучава се персоналът в предприятията. Вижте как звучи чл. 8: “Проектите, програмите и курсовете за обучение на малки и средни предприятия”. Това е много глупав запис! Много глупав запис! Предприятието не се обучава, обучава се персоналът – всички го знаете! Човешките ресурси се обучават – мениджъри, работници, специалисти и т.н. Така че много по-добре е да добавите “персонала” или пък “човешките ресурси”, както искате.
    В тази информационна система задължително трябва да има данни за интелектуалната собственост. Много често партньорите, които така или иначе правят съвместни дружества и съвместни проекти, финансират малки и средни предприятия, се интересуват не от цялото предприятие, а от една технология, която притежава малкото и средното предприятия, от една машина, от някакъв метод, който предприятието или собствениците са защитили. Когато търсят къде да вложат средствата си, много западни фирми се интересуват само от това. Много по-добре е, ако я има тази информация, а не да ровят в информационната система на патентното ведомство, защото не всички малки и средни предприятия имат такива възможности, че да са регистрирали своя патент. Освен това има “полезни модели”, ноу-хау, много отделни прояви на интелектуалната собственост. Хубаво е в информационната система да я има тази информация. Това ще подпомогне инвестирането в малки и средни предприятия, което е една от възможностите за тяхната подкрепа и за тяхното ускорено развитие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Заповядайте за реплика, господин Димитров,
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Ляков, Вие наистина имате право, държа да го подчертая, действително е разместено както сте го предложили, но това е понеже не е отразено в позицията на комисията, тъй като единият параграф е разбит на четири параграфа. Но Вие сте прав, че трябваше да отразим, че подкрепяме по принцип Вашето предложение.
    Смятам, че имате основание за това, че обучението на малки и средни предприятия не звучи добре. Вие предлагате да бъде “персонал”, но не знам дали това също е добро решение. Не е ли по-добре да кажем: “Проекти, програми и курсове за обучение с насоченост към малки и средни предприятия”, защото ако се опитаме да го формулираме като “работещите за малки и средни предприятия” срещаме затруднения, като че ли няма добър израз на български.
    Предлагам да стане: “Проекти, програми и курсове за обучение, насочени към малки и средни предприятия”. Приемате ли това предложение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за дуплика, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПГОДС): Не знам какво Ви смущава в термина “персонал”. Това е термин, който се използва навсякъде в цивилизования свят. Единият термин е “персонал”, другият е “човешки ресурси” като по-общо понятие.
    В едно предприятие няма друго какво да се обучава, освен персоналът. Кое друго се обучава? Собственикът е част от човешките ресурси, не е нещо отделно.
    Всичко, което се отнася за човешките ресурси, включва всички от собственика до последния работник. Това са човешките ресурси на една организация. Тя се обучава непрекъснато като основна стратегия за развитие и повишаване конкурентоспособността на западните фирми. Какво друго ще обучавате и защо се страхувате от неща, които са приети навсякъде?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Герджиков, оттук насетне започват мъките при гласуването на текстовете по същия начин, както беше в Закона за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции, по простата причина, че тези текстове са пренаписани, разместени по параграфи по същия начин, по който беше направено и там, и е трудно да се хванат точно мненията и становищата на народните представители. Затова аз искам отсега да Ви се извиня за това, че многократно ще излизаме на тази трибуна, за да уточняваме кой текст към кой параграф по вносител се отнася.
    Конкретно към предложението, което съм направил. То се отнася до текста, внесен от Министерския съвет, а той е във връзка с функциите на агенцията. В сега действащия закон тази агенция имаше фактически нулева дейност по отношение на конкретиката, заложена в Закона за подпомагане на малките и средни предприятия. Още със самото създаване на този закон беше ясно, че нейните функции трябва да бъдат осмислени. Затова аз предлагам нещо просто – да се заложи в закона основният смисъл на подпомагането на предприятието, тоест подпомагането в областта на обезпечаването на кредитирането. Звената на агенцията да извършват именно този подбор на съответните предприятия, които ще кандидатстват в един бъдещ гаранционен фонд, независимо как ще се нарича този гаранционен фонд, който да извърши обезпечението на част от кредитния риск. Подобни фондове съществуват, това не са неща, както преди това говорихме, за харчене на пари от бюджета и всички свързани с тях неразбирания.
    Предлагам още в този параграф дейността на агенцията да бъде насочена към нещо практическо за бизнеса, от което той се нуждае – облекчаване и подпомагане на неговата дейност по осигуряване на кредити, по предлагане на проекти.
    А сега няколко думи по текста, който е предложен от комисията, тъй като вътре има нужда от доста редакционни намеси не само поради смяна на наименованието на закона, който вече гласувахме, той е Закон за малките и средните предприятия и е естествено агенцията да се нарича не Агенция за предприемачеството и малките и средни предприятия, а да си остане досегашното наименование навсякъде в текста – Агенция за малките и средни предприятия, но и поради факта, че има доста текстове, които звучат двусмислено и не е ясна идеята дори на вносителя какво е искал да реализира. И за да не бъда голословен, ще ви прочета например ал. 2, в която се залагат функциите на министъра на икономиката, т. 2: “министърът на икономиката координира провеждането на държавната политика при взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридическите лица с нестопанска цел, сдруженията, подпомагащи малките и средните предприятия и браншовите камари и съюзи;”. Текстът звучи много красиво, но не може да се разбере кой с кого си взаимодейства. Затова ми се струва, че някъде е изпуснат съюзът “между”, може би трябва да бъде “координира провеждането на държавната политика между държавните органи, органите на местното самоуправление…” и т.н. Текстът просто не дава яснота каква е била целта на неговото залагане.
    Подобно е положението и с ал. 4, където накрая е написано “годишен доклад”, и трябва да прочетеш още 3-4 текста, за да разбереш, че това се отнася до годишния доклад за състоянието и развитието на предприемачеството.
    Господин председател, предлагам освен залата да подкрепи моето предложение, да се направят и съответните корекции в текста, предложен от комисията, съобразени с досегашните гласувания на залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Народните представители, които са се заявили за изказвания, ще имат възможност да направят това след почивката.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието.
    Както приехме вчера, днес след почивката в 11,00 ч. ще започнем с приемането на решение за създаване на анкетна комисия за проверка дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г.
    Искам да напомня на уважаемите народни представители, че вчера с решение се прие съставът да бъде от 15 народни представители на паритетния принцип – по двама от всяка парламентарна група, плюс един независим – господин Евгени Бакърджиев.
    Прие се и срокът за дейност на комисията – два месеца.
    Уважаеми народни представители, при мен са постъпили предложенията на отделните парламентарни групи за членове на тази временна анкетна парламентарна комисия.
    Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. На монитора се изписа цифра, която според мен не отговаря на броя на народните представители, които се намират в пленарната зала. Затова започвам поименна проверка.
    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - отсъства
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - тук
    Алекси Иванов Алексиев - тук
    Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - отсъства
    Андрей Лазаров Пантев - тук
    Анели Гинчева Чобанова - отсъства
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - отсъства
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - отсъства
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - тук
    Бойко Кирилов Радоев - тук
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - отсъства
    Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Михайлов Борисов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - отсъства
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - отсъства
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - отсъства
    Венцислав Василев Върбанов - тук
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - тук
    Весела Николова Караиванова-Начева - тук
    Веселин Борисов Черкезов - отсъства
    Веселин Витанов Близнаков - тук
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - отсъства
    Владимир Стоянов Джаферов - отсъства

    Имаме необходимия кворум. Прекратявам проверката.
    Продължаваме нашата работа.
    Повтарям, при мен са постъпили всички предложения за членове на временната анкетна комисия. Позволете ми да ви ги представя.
    Коалиция за България предлага за членове Николай Камов и Асен Гагаузов, като господин Николай Камов е предложен и за председател.
    От Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС и Демократическа партия се предлага за членове на комисията да бъдат избрани Марио Тагарински – предложен за председател и Георги Костов Станилов – предложен за член.
    Парламентарната група на Обединените демократични сили предлага следните двама членове на комисията – Евгени Чачев и Васил Маринчев.
    Парламентарната група на Новото време предлага за членове Господин Чонков и господин Емил Кошлуков.
    Независимите предлагат господин Евгений Бакърджиев.
    Движението за права и свободи предлага за председател Ремзи Осман и за член – Алиосман Имамов.
    Парламентарната група на Съюза на демократичните сили предлага за членове на комисията Христо Кирчев и Александър Маринов.
    Уважаеми народни представители, както чухте, предложени са точно 15 народни представители, като има и три предложения за председатели. Има ли предложение от народен представител или представител на парламентарна група, който да направи процедура как да стане гласуването?
    Господин Илчев, имате думата за процедура.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, искам да направя процедурна корекция, че кандидатурата на господин Ремзи Осман е кандидатура на парламентарните групи на НДСВ и ДПС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря. Прав сте. Грешката е моя.
    Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме направените предложения от всички парламентарни групи ан блок. Улеснен съм от това, тъй като има предложени точно 15 имена. Ако не възразявате, нека приемем състава ан блок. След това да гласуваме за председател на комисията. Има ли възражения срещу това мое предложение? Няма.
    Извинете, пропуснали сме предложението на НДСВ. Предложенията са написани на ръка и не са подредени.
    НДСВ предлага Марина Дикова и Ваня Цветкова.
    С тези две кандидатури членовете на комисията стават точно 15.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте ан блок прочетените 15 предложения за членове на тази комисия.
    Гласували 207 народни представители: за 207, против и въздържали се няма.
    Съставът на комисията от 15 народни представители е приет.
    Искам да припомня още веднъж, че има направени три предложения за председатели на комисията.
    Парламентарните групи на НДСВ и ДПС предлагат за председател на комисията председателят на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство господин Ремзи Осман.
    Коалиция за България предлага за председател на комисията господин Николай Камов.
    Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС и Демократическа партия предлага Марио Димитров Тагарински за председател.
    Предлагам да преминем към гласуване на предложението, направено от най-голямата парламентарна група - Парламентарната група на НДСВ и ДПС, а именно за председател на временната анкетна комисия да бъде избран народният представител Ремзи Осман.
    Гласували 203 народни представители: за 115, против 6, въздържали се 82.
    За председател на комисията е избран народният представител Ремзи Осман.
    Заповядайте за процедура, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашата процедура е следната. Останалите две кандидатури просто да бъдат гласувани за заместник-председатели на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлагате останалите две кандидатури за председател да бъдат избрани за заместник-председатели?
    За противно процедурно предложение има думата господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, аз мисля, че след като съставът на комисията е определен и фиксиран чрез гласуване, повече тя не може да се преконструира, да се увеличава, намалява и вътрешният й ред да се тълкува по-нататък. (Шум и реплики. Неразбираема реплика на народния представител Борислав Китов.)
    Казах, че тя не може да се преконструира вътрешно. Ако комисията постави в дневния си ред такъв въпрос и го разисква, би могла да създаде всякакъв вътрешен статут – например всички да бъдат заместник-председатели, или един, двама или трима. (Шум и реплики.)
    Дайте прецедент. В правилника няма такова положение, че след гласуване на комисия в пленарната зала да се избере заместник-председател от другите кандидати, а не от състава на комисията. Това са опити да се наслагват функции около председателя, но събранието не се е произнесло по този въпрос. Аз не знам как може да стане, а не казвам, че не би могло да стане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Наистина, правилникът не позволява вече при избрана комисия с председател и членове на комисията да се правят допълнителни качествени размествания вътре в състава й.
    За процедура, заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, във връзка с Вашето тълкувание, което току-що дадохте по повод предложението на господин Китов, Ви моля да обърнете внимание на чл. 31, ал. 4 от нашия правилник. Там е казано, че правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Именно.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Да, именно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилата за работа – да.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Те са и за конструирането.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За конструирането никъде няма такъв текст.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вие искате да кажете, че това има или няма заместник-председатели на комисията, не е част от работата? Няма какво да правим пропорционално. Съвършено ясен е правилникът. Че искате да избягате от въпроса също е ясно. (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Папаризов, заповядайте за процедура.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател. Аз съм член в момента на две анкетни комисии. Едната е за “Кремиковци” и има трима заместник-председатели, другата е т.нар. “Петролгейт” и няма заместник-председател. Когато отсъства господин Ралчев, той определя кой да го замества.
    Колеги, мисля че е логично да решим тази комисия да има трима заместник-председатели и след това, ако то се реши, всяка парламентарна група да направи предложение и съставът да се попълни. Могат да са трима или четирима заместник-председатели, но мисля, че трима заместник-председатели са достатъчни. Мисля, че примерът с “Кремиковци” е по-добър в това отношение, отколкото структурата на т.нар. комисия “Петролгейт”.
    Правя процедурно предложение да допълним нашето решение комисията да има трима заместник-председатели.
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А защо не седем?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Защото досега такава е практиката в други комисии и тя е била оправдана.
    Като определим бройката на заместник-председателите, ще се направят предложения от парламентарните групи и навярно и НДСВ ще направи предложение наред с другите две предложения. И тогава ще можем да гласуваме и за тези заместник-председатели. Няма нищо ненормално в това комисията да има определени от парламента трима заместник-председатели, а не да се определя заместващ заместник-председател ад хок, когато председателят е възпрепятстван да работи, както това се случва в другата анкетна комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Ралчев, за процедура.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Ние правим обратно предложение и обосновката на нашето твърдение се състои в това, че въпросът е чисто процедурен. След като има решение на парламента за това какъв е съставът на съответната комисия, след като има ясно правило, че тя трябва да има председател, защото той винаги се избира персонално, ние сега не можем да допълним това решение с искания за състав, ...
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Може.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не “може”, защото въпросът е приключен. (Неразбираема реплика от народния представител Борислав Китов.)
    В такъв случай, от Ваша гледна точка би трябвало да прегласуваме всички спорни моменти, които отнеха вчера два часа и половина. Ако искате това да постигнете, нямам нищо против, ще започнем отначало.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Асенова, имате думата за процедура.
    МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Много ви моля, погледнете си текста на проекта за решение, внесен от вносителите. В т. 4 пише: “избира председател и заместник-председатели”.
    Тук няма абсолютно никакво нарушение на правилника. Много ви моля пленарната зала да си свърши работата докрай и да избере заместник-председателите на комисията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от парламентарните групи на Ново време и независимите.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Станилов, заповядайте за процедура, имате думата.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали има процедура, защо не се гласува?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Защото всички взимат думата за процедурни предложения. Вие знаете ли колко процедурни предложения станаха досега?
    ГЕОРГИ СТАНИЛОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател. В интерес на по-добрата работа на комисията е тя да има заместници. Има такава практика. В комисията по зърното в момента има трима заместник-председателя.
    Нашето процедурно предложение е да се подложи на гласуване това предложение да има трима заместник-председатели в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедура има думата господин Валери Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Вярно е, така е гласувано вчера решението на Народното събрание.
    Аз искам да направя процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори за заместник-председател на комисията да бъде избрана госпожа Марина Дикова. (Смях, шум и ръкопляскания от ПГОДС и ПГНС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чакайте, господин Цеков, един момент. (Шум и реплики.) Ще дойде време и за това.
    Първо пленарната зала трябва да реши.
    Колеги, оформиха се две основни процедурни предложения.
    Първо, госпожа Асенова е права, аз чета дневния ред от вчера с решението. Точка четвърта не е отхвърлена. Следователно трябва да се изпълни приетото от вчера решение и т. 4.
    При това положение остават две процедурни предложения. Едното е да бъдат двама заместник-председатели, което направи д-р Китов. Останалите народни представители предложиха да имат трима заместник-председатели.
    Аз ще подложа първо на гласуване съгласно реда на постъпилите предложения първото – на господин Китов, а именно да има двама заместник-председатели на комисията.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): Оттеглям предложението си. Нека да бъдат трима.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Едното процедурно предложение е оттеглено. Остава другото процедурно предложение – да има трима заместник-председатели.
    Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
    Гласували 199 народни представители: за 189, против 4, въздържали се 6.
    Предложението за трима заместник-председатели е прието.

    Има направено процедурно предложение от господин Китов двама от народните представители, които бяха предложени за председатели, да бъдат номинирани за заместник-председатели. Остава да бъде направено и още едно поименно предложение от господин Цеков.
    Заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ) : Ще повторя, господин председателю, за да е ясно и в залата. Тъй като гласувахме да има трима заместник-председатели, аз направих номинация от името на Национално движение Симеон Втори и от името на ДПС за заместник-председател да бъде избрана и госпожа Марина Дикова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожа Дикова да бъде третият заместник-председател.
    Имате думата, господин Василев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагаме господин Гагаузов да бъде заместник-председател на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но господин Камов вече е.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Какъв е господин Камов? Той е член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не е член. Той става заместник-председател.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ние гласувахме да бъдат трима заместник-председатели. Сега уточняваме имената.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Има предложение предложените за председатели да станат заместник-председатели.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Това е предложението. Договорката беше, след като се уточни какъв ще е броят на заместник-председателите парламентарните групи да направят предложение за заместници. Ето защо от името на Парламентарната група на Коалиция за България ние правим предложение заместник-председател да бъде господин Асен Гагаузов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите алтернативно предложение, така ли?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не правя алтернативно предложение. Оттегляме кандидатурата на господин Камов.
    Господин Камов, ако е необходимо, официално ще заяви от трибуната, че не желае да бъде заместник-председател.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ, от място): Господин Асен Гагаузов е нашето общо предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Досега предложенията са за господин Асен Гагаузов, и за госпожа Марина Дикова.
    Господин Василев, заповядайте.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, след като настъпиха тези промени, Парламентарната група на СДС предлага за заместник-председател господин Христо Кирчев, който е заместник-председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и е добре запознат с тази тематика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други предложения?
    Заповядайте, госпожо Асенова.
    МАРИАННА АСЕНОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, моето предложение е имената на заместник-председателите да бъдат гласувани поименно, а не ан блок.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, те са повече от трима.
    Ще ги гласуваме по реда на постъпването. Това е принципът.
    Няма други предложения.
    Уважаеми народни представители получи се следното подреждане по реда на постъпването на поименните предложения: на първо място е Марио Тагарински, защото той беше предложен за председател, на второ място – Мариана Дикова, на трето място ще бъде гласувана кандидатурата на господин Гагаузов, и последното предложение беше за господин Христо Кирчев.
    Преминаваме към поименно гласуване, както предложи народната представителка Марианна Асенова.
    Подлагам на гласуване един от тримата заместник-председатели да бъде народният представител Марио Тагарински.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 190 народни представители: за 82, против 28, въздържали се 80.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към гласуване за заместник-председател на комисията да бъде избрана госпожа Марина Дикова. Предложението е направено от парламентарните групи на НДСВ и ДПС.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 200 народни представители: за 137, против 24, въздържали се 39.
    Единият заместник-председател е избран.
    Преминаваме към гласуване за заместник-председател на временната анкетна комисия на кандидатурата на народния представител Асен Гагаузов от Коалиция за България.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 188 народни представители: за 123, против 23, въздържали се 42.
    Господин Гагаузов е избран за заместник-председател на временната анкетна комисия.
    Преминаваме към кандидатурата на народния представител Христо Кирчев за заместник-председател на временната анкетна комисия.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 201 народни представители: за 156, против 26, въздържали се 19.
    Господин Кирчев е избран за третия заместник-председател на Временната анкетна комисия за проверка на дейността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно усвояването на финансовите средства, отпуснати от Европейския съюз по програмите ФАР и ИСПА за периода 2001-2003 г.
    С това комисията е комплектована и точката е изчерпана.
    Заповядайте за процедура, господин Цеков.

    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, правя процедурно предложение от името на Национално движение Симеон Втори за прекъсване четенето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия и преминаване към т. 6 от нашата законодателна програма - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    Това мое процедурно предложение се налага поради факта, че този законопроект е на първо четене, необходимо е технологично време за правене на предложения между първо и второ четене и гледането му на второ четене, а е свързан със затваряне на Глава “Политика по конкуренцията”, която трябва да се затвори по график след около четири седмици.
    Затова предложението ми е да преминем към първо четене на този законопроект и след това да продължим по законодателната програма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правите предложение да започнем с т. 6 - първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    Има ли противно предложение за разместването? Не виждам.
    Моля разместването на точките в дневния ред да бъде гласувано. Беше направено процедурно предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 5.
    Прието е разместването на дневния ред.

    Преминаваме към точка шеста:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
    Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева.
    Заповядайте, госпожо Радева.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя:
    “ДОКЛАД
    по законопроект за изменение и допълнение на Закона за
    корпоративното подоходно облагане, № 402-01-23, внесен от
    Министерския съвет на 4 май 2004 г.

    На заседание, проведено на 11 май, Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев, госпожа Теодора Петкова – началник на кабинета на министъра по европейските въпроси госпожа Кунева, госпожа Зинаида Велева – директор на Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международни финансови институции” и господин Пламен Пеев – главен експерт в Комисията за защита на конкуренцията.
    Законопроектът беше представен от заместник-министъра, който изтъкна, че предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане са направени във връзка с преговорите за членство в Европейския съюз и затварянето на Глава “Политика по конкуренцията”. Конкретно с промените се цели да бъдат премахнати една част от фискалните мерки (в т.ч. данъчни облекчения), които са несъвместими, а други да бъдат приведени в съответствие с изискванията в областта на държавните помощи.
    Законопроектът предвижда изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данък върху добавената стойност и Данъчния процесуален кодекс.
    Основните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане са:
    - въвеждат се критерии за приложение на разпоредбите на чл. 60, ал. 1 за намаляване на корпоративния данък и чл. 61г и чл.61д за преотстъпване на корпоративния данък, като: намалението/преотстъпването да се инвестира за придобиване на дълготрайни материални активи, ноу-хау, лицензи и патенти; стойността на нематериалните активи да е до 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи, 25 на сто от стойността на активите, в които се инвестира, да е финансирана със собствени средства за заетост;
    - въведено е изискване, когато в инвестиционен проект общата сума на всяко намаление и/или преотстъпване надвишава 75 млн. лв., да се изисква разрешение за допустимост на държавната помощ от Комисията за защита на конкуренцията;
    - въведен е лимит от 200 хил. лв. за общия размер на намалението и/или преотстъпването, които следва да бъдат вложени в първоначалната инвестиция;
    - предложена е промяна в чл. 60, ал. 2 относно намалението на финансовия резултат преди данъчно преобразуване с внесените задължителни осигурителни вноски за новосъздадените работни места, което няма да се прилага от лица, които през текущата данъчна година прилагат намаление/преотстъпване и/или са получили други форми на държавна помощ;
    - премахната е възможността банките да пренасят загуби през следващите 10 години, като с това се изравнява данъчното им облагане с това на другите данъчно задължени лица.
    С предложеното изменение в Закона за данък върху добавената стойност се създават ясни и точни критерии за приложение разпоредбата на чл. 58а относно специалната схема за начисляване на данък върху добавената стойност при изпълнение на инвестиционен проект с размер на инвестицията над 10 млн. лв., с което се премахва субективният фактор при преценка от страна на министъра на финансите.
    Предложените изменения в Данъчния процесуален кодекс касаят разпоредбите за отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения. Въвеждат се точни критерии и показатели, при които се допуска отсрочване и разсрочване, като: предприятието да не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години, минималният размер на предоставеното обезпечение да покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване и други, с което се ограничава субективността при преценката на компетентния орган. Предвидена е и възможност отказът на компетентния орган за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване да се обжалва по съдебен ред.
    След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
    1. Как е определен общият размер от 200 хил. лв. на преотстъпването и намалението съгласно чл. 61е, ал. 4 (§ 8 от законопроекта)?
    2. Да отпадне § 5 за отмяна на чл. 61в относно преотстъпването на корпоративния данък на юридически лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване.
    3. Има ли критерии кои данъчни облекчения представляват държавна помощ и кои не?
    4. Доколко е целесъобразно за нашата страна изключването на определени отрасли (посочени в § 8 – чл. 61е, ал. 3, т. 1) от прилагане на разпоредбите за намаление и/или преотстъпване на корпоративния данък?
    5. До каква степен предлаганите промени синхронизират българското законодателство с европейското?
    6. Защо се ограничава възможността на съда да дава указания по съдържанието на разрешението за отсрочване или разсрочване съгласно чл. 151б, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс (§ 14 от законопроекта)?
    След дискусията по законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 13 народни представители, “против” – 1 народен представител и “въздържал се” – 1 народен представител.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.”

    Господин председателю, бих искала да направя процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати във връзка с разглеждания законопроект господин Илия Лингурски – заместник-министър на финансите и госпожа Елхова – главен експерт в Министерството на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме доклада на председателя на водещата комисия. Сега председателят направи и процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Гласува се данъчен закон!
    Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Виждам, че представителите на министерството вече са в залата.
    Законопроектът е разпределен и на две помощни комисии - Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция. Тези две комисии не са представили свои становища, но съобразно правилника няма пречка да преминем към разисквания по законопроекта, след като има доклад от водещата комисия.
    Не виждам желание от страна на вносителите да представят законопроекта.
    Откривам дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    Има думата народният представител Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Ще започна моето изказване с две констатации. Едната е тъжна, другата – радостна.
    Тъжната констатация е, че присъствието на народни представители в залата доказа, а това нещо напоследък е съвсем систематично, че този парламент сякаш изчерпи своят капацитет и своите възможности. Това е явен факт. Отсъствието на народните представители, когато се разглеждат и гласуват такива важни неща, показва, че няма полза и смисъл от този парламент, за жалост.
    Другата констатация според мен е добра новина – че почти накрая на своя мандат днешното мнозинство сякаш започна да поузрява. Този законопроект е свидетелство за такова поузряване според мен. Спомняме си онзи детски ентусиазъм на мнозинството в началото на своя мандат, в който период всеки ден то правеше някакви обещания за данъчни революции, за нулеви ставки, за преференции, за намаления, облекчения. Този период сякаш поприключи накрая на мандата на НДСВ и днес сме свидетели на поузряване, което се изразява в това, че сякаш вече е ясно, че са необходими и няма как да минем без непопулярни мерки. В този парламент трябва да се вземат и непопулярни мерки – реално, на практика, фактически, не на приказки и обещания, а чрез гласуване на закони като този, който днес е пред нас.
    Ясно е, че тези непопулярни мерки трябва да се изразяват в намаляване на облекченията, намаляване на някои преференции и във въвеждането на общовалидни правила, еднакво важащи за всички. Ето това е нещо, което аз приветствам, независимо от оределите редици на днешния парламент.
    За жалост същото това мнозинство в началото на своето управление с лека ръка отмени немалко от постиженията на предишното правителство в този дух – за намаляване на преференциите и изравняване на правилата за всички, като ги замени с други, които на свой ред сега трябва да отменяме. Вие вече знаете, че това трябва да стане, но по-болезнено. Много трудно е да дадеш нещо и след това да го отнемеш обратно. Радвам се, че вече го разбирате.
    Всъщност този законопроект прави точно това – той отнема права, дадени на отделни субекти. Той намалява облекчения и елиминира преференции. Въпросът е обаче как го прави. Поначало приветствам подобен подход, но как точно прави мнозинството това, за което става дума? Нека да си спомним, че с този законопроект се променят освен Закона за корпоративното подоходно облагане, още четири нормативни акта или общо пет, в това число три данъчни закона – два закона и един данъчен кодекс. През м. декември приехме пакет от данъчни промени, които регламентираха данъчното ни законодателство до края на текущата година. Четири месеца и повече след края на м. декември ние влизаме с промяна на още три данъчни закона. Не беше ли известно през декември, че нашите закони трябва да се синхронизират по отношение на охрана на конкуренцията с действащите в Европа? Това днес ли стана ясно? А февруари, март, април?! То е било ясно и през декември! Извинете, колеги, но аз не мога да приема наивните обяснения, които получихме в Комисията по бюджет и финанси от представителите на Министерството на финансите, които рекоха, че видите ли, Брюксел искал сега да ги промени. А защо искал сега Брюксел? Понеже тези десет страни, които вече станаха членки на Европейския съюз, по този въпрос се били поизложили, били се забавили и не били извършили ангажиментите си, та затова, видите ли, България трябва да го направи днес. Звучи доста несериозно! Самите вие знаете какво е това законност. Един закон за да бъде закон, трябва да действа дълго време. Той не може като инструкция или наредба да бъде променян няколко пъти в годината. Променяме данъчните закони веднъж в годината – наесен. И ако уважаваме нашето законодателство, поне това трябваше да постигне преговарящият екип. Когато се променят данъчните закони – тогава, а не сега, понеже хрумнало на някакъв чиновник в Брюксел, че видите ли, други десет държави не били много изрядни по този въпрос, затова дайте да натиснем българите днес да го направят, а не през ноември или декември, когато се гласуват данъчните закони. Това е несъвместимо най-напред с нашите български интереси, с нашата законодателна теория и практика, с уважението към нашите закони преди всичко. Несъвместимо е!
    Надявам се все пак в оредялата зала да е останал поне някой юрист. Виждам на първата банка. Може ли с един материален данъчен закон да променяш още четири други нормативни акта?! При това забележете – единият от тях е кодекс. Доколкото разбирам от право, кодексът в йерархията е една степен по-високо от закона. Значи с един по-нисш в йерархията закон се променя по-висш закон – със закон се променя кодекс. Мисля, че юристите би трябвало да възнегодуват на подобна практика. Не бива да допускаме такова извращение на нормативните, на правните норми в нашия парламент, затова, че някой чиновник го поискал и ние трябва да обслужим това искане, защото, както разбрах преди малко, след четири седмици щяла да бъде затворена главата. Това, че тази глава ще бъде затворена след четири седмици, го знаем не от днес, не от вчера. Знаем го поне от половин година назад. А ако не го знаем, толкова по-зле за хората, които отговарят за това. Ние се превръщаме в инструмент в техните ръце, и то неправилно използван инструмент.
    В Комисията по бюджет и финанси поставих много сериозно един въпрос. Вие искате от нас един пакет от мерки, които се разпростират върху пет законодателни акта. Добре, ние питаме: това ли е всичко? Кой е онзи, който сега ще се изправи тук и ще каже: да, Брюксел иска точно това от нас. Не нещо повече, не нещо друго! Кой от нас може да бъде сигурен в думите, да кажем, на представителя на Министерство на финансите, който ни уверява, че е само това? Ние работим на тъмно. Ние сме парламент. Ние трябва да сме сигурни в това. За да бъдем сигурни, има един-единствен начин: Народното събрание или най-малко Комисията по бюджет и финанси, а и другите комисии, които са заинтересовани от тези въпроси, да бъдат запознати с материалите по преговорния процес по тази глава, да бъдат запознати с преговорната позиция на българското правителство – какво приема, какво не приема, какво иска да отсрочи, какво иска да отложи или приема всичко.
    Това ще ни даде увереността, гласувайки утре, че това е всичко, че утре няма някой да седне и да каже: това изпуснах, това забравих и ние преди м. септември-октомври отново да влезем тук в залата и да променяме някой и друг закон пак във връзка с тази тема. Темата е “Охрана на конкуренцията в страната”. Чудесна тема. Трябва да я подкрепим. Но кой е онзи, който ще гарантира, че това Народно събрание ще излезе от своя законодателен облик и ще тръгне да обслужва един процес, свързан със затваряне на една глава, с един преговорен процес затова, че това, което днес правим, няма да се окаже 100% достатъчно?
    Това е втората ми сериозна критика към начина, по който се поднася този законопроект.
    Следващият въпрос, който имам и който е много важен за всички нас, е: защитени ли са достатъчно българските национални интереси от онези, които преговарят по тази глава? Ние не знаем. Казвате: направихме всичко възможно. Да, но някой ти казва, но това, че ние нямаме всички тези материали, не ни е достатъчно да приемем на доверие, че нашите национални интереси са защитени. Според мен част от тях не са защитени. Защо не са? Защото, така поднесено и от обясненията в Комисията по бюджет и финанси стана ясно, че това иска Брюксел, при това го иска веднага, незабавно и не символично, а веднага сега, което означава, че ние трябва да гласуваме “за”.
    Да, но аз пак ще поставя въпрос. Ние имаме национални интереси. Тези национални интереси в някои моменти са специфични. Тези специфични интереси други държави преди нас си ги защитиха достатъчно успешно. И аз питам: направи ли българският преговарящ екип също така достатъчно приемлива защита на нашите национални интереси?
    Много от днешните държави-членки на Европейския съюз, от години наред са членки и продължават да ползват било отлагателни периоди, било някои специфични разпоредби, касаещи тяхното законодателство и недействащи за целия Европейски съюз. Какво направихме ние по този въпрос? Може да сме го направили. Не зная. Но не вярвам. Искам да видя. Искам някой да го докаже. Искам някой да даде материалите, с които ние ще се убедим, че това е така или не е така. Едно от двете.
    Има един много сериозен въпрос, който сега се поднася - за регламентиране на понятието “данъчни облекчения”. Данъчните облекчения да се приравнят към понятието “държавни помощи”. Сигурно е така в Европа. Сигурно така трябва да стане и в България. Но е сигурно, че не е съвсем ясно какво точно правим. В това съм абсолютно сигурен.
    Всички данъчни облекчения ли са държавни помощи? Всички ли? Някои от екипа казаха: да, всички. Има две условия, които се спазват и това са държавни помощи. Аз пък се наемам да твърдя, че не всички данъчни облекчения са държавни помощи. Не всички и не само тук, а и в Европа е така.
    Аз дадох такъв пример в комисията. Едно данъчно облекчение и то такова, което действа там, в Европа, тук при нас за щастие го нямаме този случай, но в Европа има диференцирани ставки по данък добавена стойност. За едни продукции и едни стоки данъкът е 5%, 12%, за другите е по-висок и т.н.
    Аз си задавам въпроса: тези ставки, които са под средната, не са ли елемент на държавна помощ към онези предприятия, които произвеждат тези стоки? Да кажем към млекопреработвателната промишленост или нещо друго, знам ли какво, при които няколко предприятия ще бъдат облагодетелствани в своята производствена дейност чрез тази намалена ставка на ДДС. Някои, не всички. Аз питам, ако това се счита за държавна помощ, би трябвало да бъде забранено. Тоест, ставката по ДДС трябва да бъде еднаква за всички. Но не е! Затова казвам, че в този закон е бяло поле промяната на закона, която давате, за държавните помощи. Да се избистри този въпрос коя мярка е данъчно облекчение. Тази мярка дали е държавна помощ или не е? Ако ние сложим равен знаменател, както тук се предлага, всичко, което е данъчно облекчение или преференция, да бъде държавна помощ, тогава, щем-не щем, отиваме в по-нататъшния механизъм. Какво става там? Там една комисия преценява и казва: да, това може – това не може и т.н. След това пък Европейският съюз казва втори път дали това може или не може, след това се връщаме отново тук и онова, което кажат, че не може, го правим да може.
    Тоест, получава се един такъв кръговрат, който не подхожда на който и да било парламент, в която и да било цивилизована държава.
    Затова според мен тази материя трябва много, ама много ясно да бъде избистрена. Трябва да е ясно коя част от данъчните облекчения са държавни помощи, за да влезем механично по силата на тези промени в няколкото закона. Всички те ли са на 100% или има изключения? Кои и до каква степен, в коя скала трябва да спрем по отношение на това определение, че точно това данъчно облекчение не е държавна помощ и излиза от този механизъм?
    Защото освен тази комисия, за която говорим, има още един орган и това е Конституционният съд. Той също охранява и защитава конкуренцията. И, ако той е дал по един казус становище, че еди-кое си данъчно облекчение не нарушава конкуренцията, тази комисия по този казус дали ще бъде длъжна да се произнесе по същия въпрос така? Ами, ако Брюксел отново каже: не, искам така? А нашата Конституция е казала иначе! Какво правим тогава? Има ли отговор на този въпрос? Как ще излезем от такава ситуация – не се казва.
    Обаче в законопроекта се казва, че едно данъчно облекчение, което е станало държавна помощ, не се счита за неприемливо тогава, когато за три последователни години сумата на това облекчение не надхвърля 200 хил. лв. Изваждаме от оборот онези, по-малките, които са до 200 хил. лв. и с това смятаме, че охраняваме една голяма част от производителите и въобще от търговците!
    Аз не знам как това може да бъде приложено в практиката и много ще ми бъде любопитно вносителят да обясни как днес някой ще съумее да оцени три години напред дали един финансов резултат е такъв или инакъв – количествено измерен – от днес за три години напред. За да поиска той такова облекчение, трябва да докаже, че три години напред неговият финансов резултат е такъв и като част от него това данъчно облекчение, което той иска да получи от държавата, представлява по-малко от 200 хил. лв., за да се включи по този механизъм? Добре, да кажем, че успее да го докаже и се включи в механизма. След три години поради хиляди фактори, които по никакъв начин днес не могат да бъдат предвидени – да не ги изброяваме: международна конюнктура, вътрешни процеси и т.н. – тези 200 хил. лв. се окажат 210 хил. лв. Какво става с това предприятие, което е ползвало тази преференция? Някой казва ли ти? Трябва ли да ги върне? Ще има ли санкции? В затвора ли ще го пратим, че е излъгал държавата?
    Какво правим тогава?
    Може ли един закон да оставя такава огромна врата на бяло поле и всеки чиновник да го тълкува както иска? Законът и тук е бяло поле, и в тази част. Трябва да се дорегламентира какво става. Не може да бъде оставен в този си вид.
    Сега искам да се спра на няколко конкретни неща, свързани със законите, които се променят.
    Най-напред по Закона за корпоративното подоходно облагане. Има доста промени, които се предлагат, но най-съществените от тях са свързани с намаляването на данък печалба по чл. 60 и с преотстъпването на данъка от печалбата за кооперациите, от една страна, и, от друга страна, за преотстъпването на същия данък печалба на райони, които имат безработица над средната в страната. Тези три неща при определени условия, които досега съществуваха, бяха ползвани. Оттук насетне се слагат още няколко условия, при това, забележете, сумарно, всички те да действат едновременно. Само едно от тях ако не бъде спазено, на практика това не може да бъде ползвано.
    Ако внимателно прочетете тези задължения, на които трябва да отговарят данъкоплатците, които искат подобно нещо, ще се убедите, че като че ли няма да намерим случай, в който тази норма да действа. Аз смятам, че по-честно ще бъде изобщо да я отменим. Да премахнем въобще чл. 60. Вижте на какво трябва да отговаря този, който се ползва от чл. 60, по новите изисквания. Първо, трябва да не ползва каквато и да е друга форма на държавна помощ. Защо? Те помежду си взаимно изключват ли се? Та те са твърде различни като характер и като смисъл. Нямам отговор на този въпрос. После, да се увеличава средносписъчният брой на назначените лица, но те, забележете, да бъдат регистрирани в бюрата за безработни. Тук просто нямам думи да обясня защо нормата трябва да бъде толкова забранителна. Какво значи, ако един човек е реално безработен и не е регистриран в това бюро, неговото назначаване там да не може да се счита като изпълнение на това условие? Как може един човек, който дори не е безработен, а работи някъде другаде, но отива да работи тук и овакантява на своето досегашно място работно място, което да бъде заемано от безработен, да не може да отиде и да ползва това облекчение? Защото представете си, че може да има такива производства, при които на това място, на което трябва да се назначи съответният човек, се изисква изключително квалифициран труд. Как ще намериш ти този човек на бюрото за труда, по кой начин?
    Аз затова казвам, че събрани заедно тези условия означават един много голям кръст на цялата тази история – чл. 60. Затова, ако ние сме честни, просто ще го отменим.
    Да няма дължими данъци и осигуровки – това бихме го приели, но вижте по-надолу: “да не са в затруднение”. Бога ми, кой ще прецени това затруднение? Онзи, които дава, или този, който взема?
    Всичко това дава доста субективен характер на тази оценка. И като съберем тези общо осем нови условия, като ги сложим едно до друго, виждаме, че всъщност цедилото е толкова гъсто, че никой не минава под него. Това не е мрежа, това е просто дъно на тенджера.
    Има, разбира се, и редица предложения в този Закон за корпоративното подоходно облагане, които са целесъобразни и аз ги приветствам. Това, че се изравнява режимът на банките, които досега пренасяха своите загуби за десет години, изравнява го с другите стопански предприятия, които могат да пренасят такива загуби за следващите пет години, е добро решение и задължително трябва да бъде подкрепено. Също така и изключенията за холдинговите дружества, които, когато стане дума за регулиране на тяхната слаба капитализация до този момент, сега техните разходи за лихви ще се регулират както всички останали. Това също е положителен момент.
    Не виждам обаче обяснение за друго едно, премахнато облекчение до този момент. Става въпрос за земеделските стопани. До този момент земеделските стопани нямаха ограничение по въпроса за преотстъпването на данъка. Сега обаче, ако този земеделски стопанин е юридическо лице, ако е структура, образувана от юридическо лице, там не може да се преотстъпва данъка върху печалбата. Греша ли? Ще бъда доволен, ако греша. Аз забелязах това при четенето на законопроекта за два дена, доста обемист материал. Но там според мен юридическите лица – земеделски стопани, са изключени от преотстъпването на този данък.
    Закон за данък върху добавената стойност. Тук промяната също е в положителна посока, защото тя на практика внася яснота и обективизъм в ползването на облекчен режим за данъчен кредит, когато имаме налице големи инвестиции отвън, внасянето на инвестиционни стоки и облекчен режим за ползването на данъчен кредит в един ускорен срок.
    Промените в Указ 2242 за свободните зони също намирам за приемливи, тъй като досега имаше неравнопоставяне между чуждестранни лица – физически и юридически, и български. Българите можеха да участват само в съдружие в тези зони. Сега тази несправедливост се премахва и режимът се уеднаквява и за едните, и за другите.
    Много промени има в Данъчнопроцесуалния кодекс. Пак казвам, според мен закон не може да променя поначало кодекс, но вносителят явно смята, че това е възможно. Нека той да каже дали е така и най-вече юристите в залата. Тук обаче се създават редица утежнения за данъкоплатците тогава, когато един данъкоплатец по някакви причини е изпаднал в тежко финансово състояние и иска отсрочване или разсрочване на данъчните си задължения. Тогава към тях се поставят доста нови изисквания. Досега можеше да се търси обезпечение по преценка на данъчния орган, а сега вече обезпечение се налага на всички, при това обезпечение за целия размер на данъка – за главницата и за лихвата за същия този период, в който се иска това данъчно задължение да бъде разсрочено или отсрочено.
    Ако това предприятие имаше пари, ако имаше финансов ресурс, с който да гарантира това свое искане, то просто щеше да си плати данъците. От това по-ясно няма. Ако имам тези пари, няма да ги сложа в банката и да ползвам тази банкова гаранция за разсрочване, аз ще си платя данъците. Ясно е, че той трябва да заложи нещо друго. Какво? Някакви други вземания или активи, ако има. Но дали всяко едно предприятие е в състояние на залага и то вече може би са заложени тези активи? И просто поради един случаен факт, когато много пъти тези данъчни проблеми, които едно предприятие има, се дължат на причини извън него, на външния стопански живот, а не на него самия. Те имат еднократен и краткосрочен ефект. И ако бъде ползвано такова облекчение за разсрочване на данъка, той като нищо ще си го плати след три месеца или след пет месеца. И пак казвам, ако това е резултат на някакъв фактор, който действа отвън, и виждаме, че този фактор преустановява действието си след месец. Какво правим с тези предприятия по този начин? Караме ги да обезпечат това разсрочване, те не могат да го направят, принуждаваме ги да плащат и на практика ги затваряме.

    Това е най-лесният изход от този проблем и най-често ще се случва, ако точно тази мярка бъде приложена в този вид. И този Данъчнопроцесуален кодекс. Има още доста неща в ДПК, немного ясни, недостатъчно мотивирани, няма да се спирам на тях, защото говорих твърде много.
    Но в заключение искам само да ви кажа, че посоката е правилна. Това, което правим с този закон, е може би първата стъпка в гласуването на известни непопулярни мерки, които ние трябва да направим. Само че, пак казвам, за конкретния случай аз бих искал да видя документите, да видя как са водени преговорите, да видя кое може и кое не може, да го съпоставим с други държави, които са постигнали нещо, което ние днес тук сами си забраняваме. И тогава, ако няма такива неща, спокойно и с чиста съвест да кажа: да, гласуваме закона в този му вид изцяло и стоим зад него.
    Затова аз бих помолил за две неща. Най-напред, вносителят да предостави най-малкото на членовете на Бюджетната комисия, да не кажа на всички народни представители, тази информация, да имаме време да се запознаем с нея. Ако трябва, да увеличим срока между двете четения, но тогава, когато направим нещо, да знаем, че то наистина няма как да бъде друго, точно това трябва да бъде и като количество, и като качество и че то е достатъчно и няма утре отново да се връщаме да говорим по същата тема пак в Народното събрание.
    Така че, на този етап аз ще подкрепя на първо четене законопроекта. Призовавам и моите колеги да направят това, но тази информация да ни бъде предоставена, за да бъдем утре сигурни, че правим нещо, което е полезно, а не обратното. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
    Народният представител Атанас Папаризов иска да направи реплика към народния представител Муравей Радев.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, не мога да споделя Вашия оптимизъм, че правителството ще ни предостави информация за преговорите по глава “Конкуренция”. Аз съм писал писмо преди два месеца на работещите по този въпрос в Комисията за защита на конкуренцията, получил съм отговор, че трябва да се обърна към министър-председателя и към заместник министър-председателя Панайотов. Задал съм актуален въпрос и нямам отговор. Така че, аз не мога да споделя Вашия оптимизъм, господин Радев, и да подкрепя този закон. Може би нещата да вървят в някаква правилна посока, но тъмнината, в която се водят преговорите по “Конкуренция”, не ми дава възможност да споделя този оптимизъм и това доверие, което Вие изразихте към преговарящите. Съжалявам, не мога да споделя едно подобно мнение и едно подобно доверие в аванс.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
    Господин Радев, имате право на дуплика.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Господин председател! Господин Папаризов, аз съжалявам, че чух това, което казахте, защото наистина не бях информиран за Вашите опити да получите такава информация. Смятам, че някой много грубо е превишил правата си и е нарушил всички закони в България, като Ви е отказал такава информация. Вие сте народен представител и, Бога ми, аз не знам тази изпълнителна власт, която си позволява на искане на народен представител, на заместник-председател на Икономическата комисия да не му дава такава информация. Това е кощунство, аз не мога да повярвам, че се е случило в България! Господин председател, ако това е вярно, аз Ви моля да бъде потърсена отговорност на виновните длъжностни лица в изпълнителната власт. И казвам, че продължавам да държа на ангажиментите, които поех тук, но ако това се случи втори път – на народен представител да бъде отказана информация, която той по закон, по Конституцията е длъжен да приема, наистина това Народно събрание няма място тук, просто трябва да си вземем шапките и да си отидем всички.
    Госпожо председател на комисията, аз моля Вие да поемете от тази трибуна ангажимент. Ползвам правото си като народен представител и искам от изпълнителната власт тази информация, която преди пет минути помолих да бъде предоставена. Тогава молех, сега искам. И Ви моля Вас самата като народен представител и като председател на комисията, обезпечете тези данни за народните представители, да им оставите достатъчно време те да имат възможност да се запознаят с тази информация и да направим закон такъв, какъвто искат от нас в Европа и какъвто защитава нашите интереси, а не при всяко нещо, казано оттатък, да казваме “О’кей”. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    За изказване – заповядайте, господин Чауш.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегата Радев се спря в детайли на предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Аз няма да се спирам подробно, но от името на парламентарната група ще си позволя да поставя въпросите по този законопроект, на които бихме искали да получим малко повече яснота и информация, като част от въпросите ни се покриват с това, което господин Радев вече каза.
    На първо място, ние също си поставяме въпроса доколко при воденето на преговорния процес по глава “Политика на конкуренцията” са защитени националните ни интереси. И тук искам да отворя една скоба, може би е техническа грешка, в доклада на комисията тази глава е обозначена като § 6, а в законопроекта е № 4. Разбирам, че става въпрос за глава № 4 – “Политика на конкуренцията”, нещата трябва да се коригират.
    На второ място, въпросът, който ни интересува, е защо предлаганите промени не са направени с пакета данъчни закони, очертаващи рамката на вече действащия Бюджет 2004? Какъв е прекият ефект в парично изражение от предлаганите промени? На заседание на комисията се коментира една цифра между 35 и 40 млн. лв., но доколко тази цифра е реална, по това също трябва да се даде повече яснота, да се осветли.
    Споделяме, че някои от аргументите, които се изказаха на заседанието на комисията във връзка с новоприетите 10 страни-членки и това, че тяхното законодателство спрямо европейското не било толкова изрядно, всъщност като мотив не е достатъчно убедително. И, видите ли, на тази база сега се налага ние да направимпромени в нашите закони, които да влязат в сила, считано от 1 януари 2005 г.
    Във връзка с това е и следващият ми въпрос: възможно ли е този срок на действие на тези закони да не е от 1 януари 2005 г., а да е от 1 януари 2007 г., когато се очаква да бъдем приети за членове на Европейския съюз?
    В заключение ще кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене законопроекта, като между двете четения ще подкрепим всички рационални идеи, които ще са свързани с изясняване на повдигнатите въпроси. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
    Заповядайте за изказване, господин Стефанов.
    ДИМИТЪР СТЕФАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще подкрепя предложения законопроект. Целта тук е да се запушат всички канали за държавна помощ чрез данъчната система и в този смисъл подкрепям законопроекта с всички други уговорки, които бяха направени тук.
    Изказването ми е свързано с предложения § 5, с който се предлага да се отмени чл. 61в. Ще ви припомня, с този член от закона уредихме миналата година след много дълги спорове част от проблемите на “Плама” – така наречената куха печалба. И това се постигна в резултат на един професионален консенсус, тези текстове ги предложихме с господин Муравей Радев.

    Само ще ви припомня накратко за какво става дума. Става дума за предприятия, които са в несъстоятелност, разсрочени са им задълженията и по този начин се разтоварва балансът им и се получава една изкуствена печалба, което е парадокс – предприятие в несъстоятелност, а има печалба и трябва да плаща данъци. С този чл. 61в това се уреди – отнася се за всички такива случаи.
    Вчера на заседанието на комисията представители на изпълнителната власт казаха, че този член не е скрита форма на държавна помощ. Затова аз правя това изказване. Госпожа Радева се ангажира, че това ще бъде поправено.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Да, разбира се. Комисията по защита на конкуренцията има решение, че това не е държавна помощ.
    ДИМИТЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
    Аз ще подкрепя законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Както личи от доклада, който госпожа Радева поднесе пред пленарната зала, при гласуването в комисията има един глас “против”. Аз гласувах “против” и смятам, че е редно да обоснова и пред пленарната зала мотивите си за това гласуване.
    Тъй като по принцип всички разбираме, че става дума за законодателен акт, който е пряко свързан с приключването на преговорите по една от оставащите глави за присъединяване на България към Европейския съюз, по принцип в такава ситуация би трябвало Народното събрание да гласува “за”, най-общо казано, и да даде възможност за приключване на преговорите, създавайки и тази предпоставка.
    Но, госпожо председател, все пак парламентът е изправен пред своята отговорност, давайки мандат, давайки съгласие за приемане на определени условия на членството, да е с достатъчна убеденост, че тези условия са постигнати в резултат на едни сериозни преговори, че те представляват един приемлив баланс на интересите между България и Европейския съюз и че тези тежести, тази цена, която се плаща с приемането на този закон, има възможната определена компенсация по линия на други инструменти, с които се решават проблеми, които тези данъчни облекчения са имали за цел да решат, когато сме приемали поправките в Закона за корпоративното подоходно облагане.
    Както споменаха господин Радев, струва ми се, и господин Стефанов, и господин Чауш, що се отнася примерно за това с колко милиона лева ще бъдат утежнени данъчните задължения на фирми, които сега ползват тези облекчения, включително и от тази гледна точка, в комисията не получихме сериозен отговор. Числото, което беше назовано, 35-40 млн. лв. допълнителна данъчна тежест на фирми, които сега ползват тези облекчения, видимо още в хода на дискусията бяха изразени съмнения от други представители на министерството, които присъстваха на заседанието на комисията. Да не говорим за доста несъстоятелните и неубедителни по-общи аргументи, които бяха представени пред комисията. Например, че можем да очакваме още искания за още промени в същия този закон от страна на комисията, тъй като те не са свършили със своите въпроси и искания за промени, така да се каже, че част от преговарящите сега навлизат в тематиката на политиката на конкуренция, така както тя се практикува от Европейския съюз. Съгласете се, че подобни постановки по никой начин не ни карат да считаме, че е проведен един сериозен, достатъчно обоснован процес на преговори и е постигнат резултат, който ние можем сега да приемем.
    По същество за какво става дума? Политиката на конкуренция в Европейския съюз се занимава главно с три въпроса.
    Първият е да няма монополи, които да изкривяват правилата за конкуренция на вътрешния пазар на Европейския съюз.
    Вторият въпрос е, когато се сливат или една фирма придобива друга фирма, отново да не се стига до такова състояние на нещата, при което се диктуват цени – монополно високи, монополно ниски, изхвърлят се по-малките участници.
    И третият въпрос на конкурентната политика са държавните помощи. Вие разбирате, че държавните помощи основно са под формата на преки или непреки субсидии и една малка част, една съставна част са данъчните облекчения.
    В самия Европейски съюз съществува постоянен спор, сблъсък, ако щете, между разбирането за идеалната конкуренция, за идеални правила на свободна конкуренция, така както са записани в съответните текстове на договора за Европейския съюз, чл. 93 цитираха компетентните юристи, когато дискутирахме това в комисията, и другите политики, по-специално индустриалната политика, регионалната политика в Европейския съюз, доколкото политиката на конкуренция се занимава с правилата на процеса на пазарна конкуренция, а другите политики – индустриална и регионална, се занимават с резултатите в крайна сметка. Тоест, колко е безработицата, какво е равнището на един или друг регион, кои отрасли се развиват и кои не. Вътре в Европейския съюз има през цялото време един динамичен баланс. Понякога надделяват съображенията за идеална, те са се отказали от понятието “идеална”, но говорят за работеща конкуренция, която е достатъчно свободна. В други периоди, когато растежът е бил по-нисък в първоначалните етапи на Европейския съюз, когато индустриалното възстановяване и ускорено развитие са изисквали по-директни мерки на държавно съдействие, правилата на свободната конкуренция са отивали на по-заден план.
    Къде се намираме ние сега? Пред един Европейски съюз, който наистина е стъписан от увеличението на своето членство с 10 нови членки и с още две, които разчитат, че вече е взето решението за тяхното приемане през 2007 г., където очевидно отново с удвоено и утроено внимание се вглеждат в онези условно затворени, да речем, или предварително съгласувани текстове и глави, по които предстои окончателно договаряне. Ние трябва с отворени очи да погледнем тази ситуация, дискутирайки сега, и да разбираме, че маржът за преговори е твърде стеснен. Едновременно с това би трябвало да се постараем да обосновем пред Европейския съюз, снемайки тези облекчения, а кои са тези облекчения – това са облекчения, които това правителство въведе. Едното е за създаване на нови работни места, където финансовият резултат се намалява с размера на осигурителните вноски за новонаети работници - такива, каквито са били регистрирани като безработни. Това са облекченията за тези кризисни и изостанали райони, където целият корпоративен данък се възстановява при положение, че общината е с над средната безработица и че 80 процента от тези, които се наемат на работа, са с постоянно местожителство в съответната община. Това е облекчението за кооперациите – 60% възстановяване на дължимия данък; това е и облекчението 10% намаляване на финансовия резултат за дружества, когато те придобиват дълготрайни материални активи за ново или качествено подобрено производство.
    Това са стимули, облекчения, които са въведени от този парламент за решаване на двата въпроса, за които всички говорим – насърчаване на инвестициите и повишаване на заетостта. Даже поставяйки пред Европейския съюз нашите мотиви защо съществуват такива облекчения, би трябвало да се мъчим да потърсим у тях определена взаимност, тъй като знаем, че техният основен страх сега е тази вълна от безработни, които след влизането на съответната страна в Европейския съюз веднага ще имигрират в досегашните членки, търсейки работа. Очевидно е от интерес за Европейския съюз да създаде достатъчно сериозни икономически стимули, които да задържат максимално възможно работна ръка в новоприсъединяващите се страни и да го направи по начин, който съответства на правилата на Европейския съюз, не като нещо, което е съвършено измислено.
    Ето защо, госпожо председател, са съвършено справедливи и основателни исканията и очакванията на господин Папаризов и господин Радев, когато се представя пред парламента такъв законопроект, да бъде представена политиката на правителството що се отнася и до другата глава – за регионалното развитие, която също е отворена, по която също предстои затваряне, където би трябвало да са осигурени компенсиращи инструменти по правилата на Европейския съюз, които, ако тези облекчения отпаднат, да поемат тежестта на създадения допълнителен проблем.
    Допълнителният въпрос, който възниква сега, госпожо председател, е, че правителството се оказва, че не желае да бъде извършен по-критичен преглед на досегашната му работа по тези два основни предприсъединителни инструмента, каквито са ИСПА и ФАР. Нямаме никакво основание да считаме, че то е съумяло, включително и по САПАРД, да се постави в позиция, която след 2007 г. да генерира достатъчно ресурс, който то да бъде способно да усвои по начин, който да реши проблемите, които тези облекчения се стремят да решат сега.
    По-нататък в един от текстовете – в новия чл. 61е, който се занимава с условията за ползване на част от тези облекчения, за които говорихме, са възпроизведени отново общите ограничения, които действат в Европейския съюз за подобни облекчения. Изключени са определени отрасли от възможността за прилагане на такива облекчения. Това са: въгледобивът, стоманодобивът, автомобилостроене, корабостроене и производство на синтетични влакна. Освен това се изключват определени фирми, които са в производството по несъстоятелност, ликвидация или имат план за оздравяване, за което говори господин Стефанов, или се определят като предприятия в затруднение.
    Господин Радев обърна внимание на това понятие – “предприятия в затруднение”. То е обяснено в Допълнителната разпоредба под нова т. 72, където се казва, че предприятие в затруднение е такова, което има следните три критерия едновременно: за последните три години са отчетени отрицателни финансови резултати, нетните приходи от продажби за текущата година са по-ниски от приходите за предходната и нетната стойност на активите е отрицателна величина. Слагайки всички тези уговорки действително има основание тезата на господин Радев, че е по-чисто просто да се премахнат тези определения и впечатления, че могат да се ползват такива облекчения и да се каже, че се отменят, което важи и за кооперациите и за редица други предприятия и за тези структуроопределящи отрасли.
    Понятна е политиката на Европейския съюз в тези отрасли, които вижда като отмиращи в системата на Европейския съюз, да ограничава и да премахва възможностите за държавни помощи. Но все пак затова е и режимът на преходни периоди, затова са и възможностите за договаряне на индивидуални облекчения в отделни случаи за определени кризисни райони, каквато е и самата история на Европейския съюз. Сама си представете, ако така, както бяха записани условията през 1957 г. в Римския договор, бяха приложени към старите индустриални райони на Германия, където и въгледобивът, и стоманодобивът, и т.н. в продължение на десетилетия ползват много сериозни държавни помощи под различна форма.
    Възниква въпросът защо правителството процедира по такъв начин, внасяйки такъв законопроект с толкова съществени текстове, тъй като облагането на печалбата е един от най-чувствителните въпроси на икономическата и финансова политика? Три пъти по-чувствителен става за нас, защото в тази му част е елемент от политиката на държавни помощи, което е част от една индустриална политика, каквато би трябвало да съществува, но така и не личи. И защо по такъв начин обсъждаме този законопроект днес – в празна зала, без представени мотиви от вносителя, със заместник-министър на финансите в залата, който не беше на заседанието на комисията и т.н., и т.н. – чисто формална, проформа дискусия, която ще завърши с предизвестения резултат?
    Според мен това става по две причини. Едната е, че правителството просто не е на равнището на своите отговорности. То поначало не би трябвало да си позволява по такъв начин да внася такъв законопроект, след като в цялата делова общественост и по-широка общественост, и в парламента основната и първа критика към правителството е, че не дава никаква информация за това, какво договаря. В лицето на цялата тази свършено основателна и обоснована критика и очакване, която запазва добрия тон, госпожо председател, днес не виждаме тук нито един член на Министерския съвет, нито министъра, специализиран по въпросите на европейската интеграция и не чуваме една дума от един представител на правителството. Какво е това, освен чиста проба бягство от отговорност?
    И разбира се, другата страна на въпроса, госпожо председател, е онова, което спомена господин Муравей Радев – очевидно и парламентът се е поизчерпал, тъй като е ясно, че в него решения се взимат не на базата на аргументи, не на базата на прилагане на правилник и на закони, а на базата на предварително взети решения, които обезсмислят дискусията. Това обезсмисляне на процеса, госпожо председател, което се практикува с такова безгрижие, никак не е без своята цена. Цената е условията, на които България ще се присъедини към Европейския съюз и дали действително тези условия ще й отредят една възможност за ускорено развитие или ще бъде една глуха провинция на Европейския съюз. За това става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Заповядайте за изказване, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
    Възползвам се от правото си на реплика към господин Пирински, тъй като ми направи впечатление едно негово изречение – не бях в Комисията по бюджет и финанси и не съм неин член – че по същество там присъстват хора, които сега започват да навлизат в преговорите по конкуренцията. В този смисъл въпросът ми към него и към самата Комисия по бюджет и финанси е: какви са причините и има ли някакво обяснение, че ръководителят от страна на работната група, която е на правителството по Глава “Конкуренция”, ако не е сменен, не е присъствал. Доколкото съм запознат, това е госпожа Весела Антонова, която ми отказа с писмо да ми даде информация по тези преговори. Ако тя е сменена, кой води тези преговори?
    Използвайки това право на реплика бих искал да се обърна и към него като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, и към председателя на Комисията по бюджет и финанси, и към председателя на Комисията по икономическата политика – нека да работим по-информирано по този закон и да направим едно заседание между тези две четения, ако законът се приеме, да си изясним какво става в преговорите по конкуренцията, какви други изменения можем да внесем в този закон и в други закони. Сега в Комисията по икономическата политика обсъждаме Закон за малките и средни предприятия и тяхното насърчаване чрез фондове, които могат да се окажат в противоречие с този закон. От друга страна ще предлагаме други данъчни облекчения и данъчен кредит за инвестиции във всички тези области, където са допустими държавни помощи.
    Нека това да го направим заедно – двете комисии, на основата на една по-пълна информация. Предлагам, господин Пирински, да не спираме този процес, но да имаме възможност поне двете специализирани комисии да получим информация и да продължим работата по този закон с хората, които действително водят преговорите, които участват в работната група и със съответните представители на правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
    Дуплика – господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Господин Папаризов, това беше заявено в началото на заседанието на комисията от участващите в преговорите – че те сега, запознавайки се с текстовете на съответните членове на Договора за Европейския съюз, с отделните регламенти, съзнават какви са нормите на така регламентираната свободна конкуренция в рамките на Европейския съюз и ги пренасят, така да се каже, и у нас – нещо, което поне за мен е съвършено недопустимо, тъй като освен всичко друго, освен познаването на този режим, трябва да се познава по-комплексно и целият набор от инструменти на политиката на Европейския съюз.
    Само бих подкрепил, госпожо председател, и също бих се обърнал към госпожа Радева, тук е и господин Валери Димитров, с предложение да дадем срок от две седмици за представяне на доклада за второ четене, да създадем една смесена работна група от двете комисии, която достатъчно внимателно да прегледа текстовете между първо и второ четене, да установи пряк контакт и да се състои съвместно заседание с екипа, водещ преговорите по Глава "Конкуренция". И много спокойно и много трезво да се прецени къде и доколко е възможно да се модифицират едни или други ангажименти и какви паралелни въпроси е редно да се поставят в хода на заключителния етап на Глава "Конкуренция". Смятам, че това би трябвало да се подкрепи и от мнозинството и, убеден съм, има основание, господин Папаризов, че поначало този закон, тази проблематика е привидно данъчна, но тя по-скоро е в обхвата на Комисията по икономическата политика. Така че, подкрепяйки предложението на господин Папаризов, се обръщам и към господин Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има процедурно предложение да се удължи срокът за предложенията по законопроекта между първо и второ четене на две седмици, като междувременно се създаде съвместна работна група, която заедно с представителите на преговорния екип по Глава "Конкуренция" да проведе среща с двете комисии. Но това процедурно предложение ще го подложа на гласуване накрая, след приемането на законопроекта.
    Госпожо Радева, по принцип по идеята за създаване на работна група ли искахте да вземете отношение? Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми колеги, действително ние обсъждаме много важни законови промени и действително е твърде необичайно точно по това време на годината да си позволяваме да правим промени както в Данъчнопроцесуалния кодекс, така и в Закона за корпоративното подоходно облагане.
    Аз самата не бих се ангажирала с този проблем, ако не осъзнавам високата важност на преговорния процес, в който се намираме, от една страна, и от друга страна, обстоятелството, че предложените в тези закони промени съответстват в голяма степен на общата философия, която сме приели и изразяваме не само в тези закони, а изобщо в цялото ни законодателство.
    По отношение на преговорната позиция на България по Глава четвърта – "Политика на конкуренцията", ние още на 29 май 2000 г. сме изразили позицията на нашата страна и сме казали, че споделяме общите принципи и цели на Европейския съюз по отношение на политиката на конкуренция.
    От друга страна, дори и това да не ни беше наложено във връзка с преговорния процес, така или иначе би трябвало да се съгласим и да направим корекция в някои от нашите, включително и данъчни закони, във връзка с общите принципи, на които се основава учредяването на Европейския съюз, и общите принципи, които ние трябва да приемем като свои, кандидатствайки за членове на Европейския съюз.
    Ще си позволя само да цитирам чл. 87, който е приет на 25 март 1957 г. още в Договора за учредяването на Съюза, в който се казва, че "държавни средства, предоставени като субсидия, независимо от какъв вид, които деформират или има опасност да деформират конкуренцията чрез привилегировано третиране на отделни предприятия или промишлени отрасли, са несъвместими с Общия пазар, ако накърняват търговията между държавите-членки и между отделните стопански субекти".
    Така че това, което като цяло е предложено в общата философия на промяна, напълно съответства на принципите, които ние сме приели и трябва да прилагаме не само в тези закони, а и във всички останали.
    По отношение на конкретните бележки, които бяха направени от всички изказващи се. Действително приемам, че всички, които направиха, включително и остри отрицателни изказвания, са мотивирани от това промените в нашето законодателство да бъдат работещи, да не накърняват националните интереси и същевременно да ни осигуряват така желаното членство в Европейския съюз.
    И от тази гледна точка смятам, че всички направени забележки, когато са точни и навременни, могат да ни свършат много добра работа и между първо и второ четене работната група трябва да се съобрази с тях.
    Какво обаче от това, което се каза тук, смятам, че не би трябвало да се разглежда в този аспект и не би трябвало да ангажира вниманието на народните представители, поне по този начин, по който беше представено?
    Тук се повдига въпросът изобщо за политиката на държавата по отношение на държавните помощи. С настоящите законови промени ние не регламентираме такъв режим. Никой от Европейския съюз, нито самите ние налагаме такъв режим, налагаме никакви правила или размери, не лимитираме размерите на държавната помощ, която можем да правим. Напротив, ние имаме свободата да я правим.
    Това, което касае текстовете на този закон, е с едно-единствено условие: тази държавна помощ да стига до всички икономически субекти и да ги поставя в равни условия. Тоест, да не променя правилата на играта, да не променя условията на свободната конкуренция.
    Ако някой е против това, аз смятам, че той излиза извън контекста изобщо и смисъла на промените, които ние сме заложили в стремежа си да правим една работеща пазарна икономика.
    Така че нека тук да не прехвърляме въпроса за това каква ще бъде политиката на държавните помощи. Тя може да бъде такава, каквато ние можем да си позволим, в зависимост от финансовите ресурси, с които ще разполага нашата държава и държавният бюджет. Тук е важно, че принципът, който ще се прилага, не е чрез държавни помощи да се създават привилeгировани условия, и то чрез данъчни преференции, за един или друг икономически субект. Това, от една страна.
    От друга страна, още в регламентите на Закона за държавна помощ, господин Радев, това, което Вие казахте и изтъкнахте като Ваше безпокойство, че земеделието би могло също да пострада и да загуби своите преференции, бих искала да ви кажа, че по принцип в самия Закон за държавните помощи – чл. 5, се казва, че този закон, имам предвид Закона за държавните помощи и неговата регулация, не се прилага по отношение на държавната помощ, първо, предоставена в земеделието и в рибното стопанство. Има изредени и други области, но, разбира се, това касае. Така че, тези страхове, които Вие споделихте тук, не смятам, че са основателни на този етап.
    Мисля, че не бяха основателни критиките, отправени към законопроекта, свързани с неясни определения или пък с това, че не се изтъкна достатъчно ясно, че този законопроект стеснява периметъра на административните органи да вземат решение. Той стеснява периметъра за субективизъм и селективност при правенето на определен тип политики. Затова смятам, че те са също много положителни и трябва да бъдат приети.
    Не виждам какъв субективизъм намирате при определянето на предприятия в затруднение, след като тук се дава точно определение в Преходните и заключителни разпоредби.
    Освен това, по отношение отпускането на държавни помощи за предприятия, които се намират в оздравително производство. Господин Радев, мисля, че Вие в най-голяма степен ще се съгласите, че не чрез държавни помощи трябва да се прави оздравително производство.
    По отношение на промените, свързани с отсрочването и разсрочването на данъчните задължения. Тук определено не само не се създават утежнения, напротив, създават се много по-ясни правила и регламенти. Първо, към Данъчнопроцесуалния кодекс ще има наредби и в тази наредба ще бъдат посочени икономически показатели, които ще бъдат и определени със своя диапазон, така че точно въз основа на тях ще бъде правен икономическият анализ за това кое предприятие може да разсрочва и кое да отсрочва своите данъчни задължения.
    По отношение на страховете, които Вие споделихме за това, че предприятията няма да имат възможност да дават надлежен залог за това, че ще изпълнят ангажиментите си, бих искала да ви кажа, че обезпечението, което се изисква от предприятието, се предвижда да става по пазарна оценка на основа на оценка на лицензирани оценители, а не на основата за балансовата стойност на активите, както е сега. Затова също не смятам, че с това общият режим ще бъде утежнен.
    Споделям това, което се изказа за необходимостта за повече информация. По принцип не поставям под съмнение изобщо правото на всеки народен представител по всяко време, и в зависимост от разглежданата проблематика да получава повече информация, но в никакъв случай не смятам, че е уместно тук да се отправят голословни обвинения и да се поставя под съмнение добросъвестността на екипа, който води преговорите от страна на България за членство в Европейския съюз. И още повече, дори да се хвърлят съмнения върху компетентността на този екип. Смятам, че нямаме никакви основания за такъв тип твърдения на този етап.
    Аз самата с това, с което мога, ще съдействам, за да се получи необходимата информация и всички народни представители между първо и второ четене, които се интересуват от проблемите, да получат информация за това как вървят преговорите по Глава “Конкуренция”, кои са проблемните зони и в какви отношения, и на каква база се взимат решенията за съгласуване на действията между българската държава и изискванията на Европейската комисия.
    Бих искала да ви уверя, че така предложеният законопроект трябва да бъде подкрепен, защото при всички случаи той ще се окаже полезен не само от гледна точка на преговорите ни по Глава “Конкуренция”. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Имате право на реплика, господин Папаризов.
    Заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Радева! В началото, когато започнахте да цитирате европейския договор по въпроса за конкуренцията си помислих, че пропускате факта, че имаме Закон за държавните помощи, но след това ясно разбрах защо цитирате именно Европейския договор, защото определението в нашия закон не съвпада с това, което Вие прочетохте от Европейския договор. В същото време със закона, който сега се приема, се определят областите, които са най-чувствителни, които трябва да се изключат от държавните помощи, а това не е направено в Закона за държавните помощи. Там тези разграничения между отраслите извън земеделието, което цитирахте, и мисля, че там металургията е спомената, защото не помня наизуст закона, там тези различия по отношение на транспорта и т.н. са направени в правилника за приложение на закона. И мисля, че има достатъчна необходимост от съвместна работа на двете комисии, за да може и двата закона поне да имат някаква съвместимост. Вие сега в Закона за корпоративното подоходно облагане правите промени, които според мен трябва да се направят и в другия закон, а тук, в Закона за държавните помощи, се прави само едно изменение в § 12. Там тези неща вече са уредени тихомълком в правилник.
    И това, което казахте, според мен съвсем не отменя необходимостта от синхронизиране на двата закона, от внимателно разглеждане на двете комисии на целия ход на преговорите по Глава “Конкуренция” и обмислянето между двете четения и на двата закона. След като вие правите сега изменение в Закона за държавните помощи, най-редно е да се ангажира активно Комисията по икономическата политика в този процес. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика – господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо Радева, има редица аспекти от изказването Ви, които могат да бъдат коментирани, но само по въпроса за информацията. Нека да е ясно, че поставянето на искане за информация не е просто, за да се информират някои, да се знае какво става. Става дума за участие в процес на изработване на нормативен акт на закон, който след това става позиция на страната спрямо нейните преговорни партньори. И най-работещият начин да се получи представа какъв е бил процесът, какви са сега заключителните позиции и докъде има гъвкавост за по-нататъшното им развитие и компенсиране, е в един процес на доработка на базата на съучастие и на самия екип, за който ние не можем да съдим колко е компетентен, защото не го видяхме, а бяха представители на Министерството на финансите, които не са участници в самия процес на преговори по самата глава.
    Ако въпросът е за липсата на време, нека да остане една седмица. Аз оттеглям, госпожо председател, предложението си за две седмици. Нека да е една седмица, но в първите дни на следващата седмица да се излъчи една такава съвместна група, да се поканят преговарящите и да не се губи време, до края на седмицата докладът да е готов и по-следващата седмица да се гледа в пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Имате думата, госпожо Радева.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря, госпожо председател.
    Действително смятам, че е напълно уместно и ще бъде полезно от гледна точка на поправките, които можем да направим в законопроекта между първо и второ четене да имаме такава съвместна работна група между Комисията по икономическата политика и Комисията по бюджет и финанси, но ви моля да не удължаваме срока, да се вместим в този срок, защото скоростта на преговорния процес го налага. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за процедурно предложение, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Госпожо председател, има известен риск малко да прескочим работното време до гласуването на закона. Затова ми се иска да направя процедурно предложение да удължим днес работното време до приемането на този закон с оглед именно на тези съображения, че искаме да скъсим сроковете до приемането на закона. Или, ако залата не възразява, да спрем часовника до гласуването на законопроекта.
    Моето процедурно предложение е да удължим пленарното време до гласуване на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до приключване на тази точка от дневния ред.
    Гласували 81 народни представители: за 77, против 3, въздържал се 1.
    Процедурното предложение е прието.
    Заповядайте за изказване, господин Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, този законопроект е от така наречената група на законопроектите, свързани с хармонизацията на нашето законодателство с това на Европейския съюз. Мисля, че това е сериозно основание всички народни представители да търсят причини и аргументи да подкрепят законопроекта на първо четене. Казвам всички, независимо от тяхната политическа принадлежност.
    Разбира се, аз внимателно слушах както господин Пирински, така и господин Радев. Дълбоко приемам тяхната позиция, защото тя е политически мотивирана в по-голямата си степен. Законопроектът засяга в много дълбока степен ролята на държавата в икономиката, а тази роля има силно политически оттенък, така че, господин Пирински предполагам, че следва една последователна лява концепция по отношение на ролята на държавата в икономиката и това е основният му политически аргумент да гласува против този законопроект. Така ми се иска да мисля.
    Що се отнася до господин Радев, дълбоките ми уважения, но той, както винаги, беше прекалено критичен, въпреки че много от неговите аргументи бяха верни. Не съм съгласен с някои от неговите концепции, дори и с примерите. Например различната ставка на ДДС не може да се интерпретира като несъвместима държавна помощ. Ние говорим за несъвместима и съвместима държавна помощ по отношение на изискванията за конкуренция. Това са различни неща. Защото конкуренцията, сама по себе си, има неотменими атрибути. Нали така, господин професоре? Това е отраслева и териториална. Тоест, хлебарят се конкурира само с хлебаря, той не се конкурира с шивача. Така че, ако хлебарят има по-ниска ставка на ДДС, това не е несъвместима държавна помощ. Хлебарят в Родопите се конкурира с хлебаря в Родопите, а не с този в Добруджа. Това също не може да се смята като мярка, която нарушава или изкривява пазара по някакъв начин.
    Този проблем е изключително важен от гледна точка и на икономическата теория, и на практиката, и на това, което България оттук нататък ще прави. От гледна точка на теорията тук става дума за ясни концепции за ролята на държавата, някъде между Кейнс и Фридман. От гледна точка на това какво ние ще правим, всички мерки, които ще бъдат предприети, свързани с данъчните преференции, така наречената съвместима и несъвместима държавна помощ, трябва да бъдат съгласувани с приоритетните отрасли, които България трябва да развива оттук нататък. За съжаление, на този етап няма връзка между разглеждания проблем и онова, което ние смятаме да вършим в бъдеще като членове на Европейския съюз. На нас ни се иска да развиваме еди-кой си отрасъл. Дали в Европа мислят така за нас – на този въпрос нямаме отговор.
    На нас ни се иска да развиваме високи технологии. Ние определяме като приоритетни еди-кои си отрасли. Дали това е нашето място в Европейския съюз? Очевидно Европейският съюз защитава някакви интереси на по-висок етап, интереси на една съвкупност от държави, които имат отделни частни интереси. Основателен е според мен въпросът за това до каква степен са защитени националните интереси. Очевидно има някакви стандарти и лимити, до които ние можем да стигнем.
    Аз дълбоко и категорично подкрепям искането да се достави достатъчна информация за вземане на решение. Не просто да се информираме, както каза господин Пирински, а тази информация да бъде в основата на вземането на решения за всеки конкретен случай от този законопроект. Ние искаме да знаем по кои точки може да се преговаря, има ли отлагателни периоди, докъде можем да стигнем с преговарянията, по кое не можем да преговаряме? Кое има алтернатива и безапелационна характеристика? Точно тази информация в една смесена комисия с колегите от Комисията по икономическата политика би могла да бъде обсъдена и да се вземе едно решение с по-голям консенсус. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Господин Папаризов, заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Имамов, уважаеми колеги! Понеже Вие засегнахте левите и десните идеи, искам да Ви кажа, че Българската социалистическа партия изцяло е съгласна с приоритетите на Европейския съюз за това къде могат да се дават държавни помощи и именно затова, защото те са наложени от левите идеи в Европейския съюз, от Лисабонската стратегия, разработена от левицата в Европейския съюз. Тоест, ние сме изцяло за това, което е допустима държавна помощ, а това е помощ за малките и средни предприятия, помощ за високите технологии, помощ за образованието, помощ за науката, за по-доброто качество на живот, за защита на околната среда – всички тези допустими помощи в Европейския съюз, които сигурно ще влязат и в този закон, изцяло съответстват на левите идеи. Ние изцяло ги приемаме и приветстваме. Благодаря.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС, от място): Слънчеви идеи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Независимо, че наистина преминахме времето, още някоя минута си заслужава – за онези, които са останали в залата и следят дискусията по въпросите, които повдигна господин Имамов.
    Това, което казва господин Папаризов, е така. В Европейския съюз има една активна политика на държавни помощи, която е в тази социална ориентация, характерна за Съюза и която преди всичко левицата носи. Нека да не свеждаме, господин Имамов, въпроса до ляво и дясно, защото – вижте какво става:
    Дясното френско правителство тези дни, след неговата реорганизация - министърът на финансите господин Саркози, който довчера беше министър на вътрешните работи, който цяла Франция разглежда като един прононсиранодесен политик, е в Брюксел да убеждава именно тази същата Дирекция по конкуренцията да му позволи да налее, под една или друга форма, 3 млрд. евро във френския концерн "Алстом", който е носител на върхова технология, да речем примерно влаковете, които са на магнитна възглавница, но който е практически в неплатежоспособност. Там не се делят на леви и десни, когато става дума да защитят структуроопределящи производства, водещи фирми на една или друга държава. Леви, десни, център вървят и спорят с тези правила, които те са приемали. Просто защото, пак повтарям, има един непрекъснат процес на баланс между изискването за неутрални правила, такива каквито пише в закона, и реалния живот, който иска много активна интервенция.
    Само още един пример. Американското правителство, президентът Буш – едва ли някой ще спори, че това е едно правителство с дясна ориентация. Преди три месеца Европейският съюз успя да осъди Съединените щати да премахнат една много мощна данъчна преференция в полза на американските износители, където при износ те получаваха данъчен рабат – връщане на определена част от данък печалба, просто защото искат да насърчат своя износ. Страната, която е водещият носител на философията за свободната конкуренция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Радев, заповядайте.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
    За мен е цяло удоволствие да чуя, че левите идеи на Българската социалистическа партия се покриват едно към едно с тези на Европейския съюз. Щастлив съм за това, че го чувам от тази зала, и че най-после някой може да каже, че е скъсал окончателно с така наречения "пазарен социализъм" и неговите принципи, които добре познават някои хора в тази зала.
    Господин Имамов, това, което аз казах, и основната нишка в моето изказване беше, че аз ще подкрепя всяка една мярка, която охранява и задълбочава защитата на конкуренцията като основен икономически лост на пазарното стопанство. Надявам се, това не го оспорвате. Но не бих могъл да приема ад хок, че всяко едно данъчно облекчение ад хок сто процента е държавна помощ. Тук обърнах внимание, че трябва да се разграничат двете понятия. Някъде трябва да има граница. Някой трябва да каже кое докъде е държавна помощ или не е.
    Моят пример беше малко принципен. Аз не приемам Вашето твърдение, че примерът данък добавена стойност не е реален. В България няма различни ставки. Вие казахте – за България така би било. Но Европейският съюз, сам по себе си, е сбор от държави. В тези държави има различия в данък добавена стойност, в ставките.
    Ако в една държава за хлебарите това е валидно, в съседната държава не е валидно, защото там няма такова облекчение. Взето сумарно, само по себе си като пример, това илюстрира онова, което искам да кажа – че някой трябва да каже, че не всяко данъчно облекчение е държавна помощ, за да попадне по механизма на това, което днес приемаме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
    Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Пирински, аз ни най-малко не направих опит да засегна левите идеи, вашите убеждения и концепции. Аз търсех логично обяснение на въпроса защо вие ще гласувате против този законопроект. Това е основният въпрос, който в случая повдигам. Тоест още веднъж повтарям моето мнение – че това е един законопроект от групата на хармонизиращите законопроекти. В основата си, в неговата философия той трябва да бъде подкрепен без никакви политически съображения, защото е в съответствие с нашите национални интереси. Ние трябва да ускорим този процес и да подпомагаме всички действия, които ускоряват процеса.
    Друг е въпросът, че не можем да бъдем безкритични и безусловни при приемането на подобни текстове, но това са въпроси, които биха могли да бъдат изчистени и изяснени в периода между първо и второ четене. Нашата процедура го позволява.
    Нямам нищо против онова, което казахте, господин Радев. Аз само използвах Вашия случай. Напълно съм съгласен с Вас, че трябва да сме наясно какво е допустима и какво е недопустима държавна помощ, дали отделните данъчни преференции могат да бъдат отнесени към едната или другата група. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли други изказвания?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, първото, което искам да кажа, е, че изцяло подкрепям създаването на смесена работна група от членове на двете комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика, която да продължи работата по законопроекта в краткия срок, който е на наше разположение.
    По-нататък само ще посоча, че промените, които се правят, са изцяло в духа не само на европейските изисквания, на общоевропейското право. Те са изцяло в духа на Закона за държавните помощи, който приехме преди близо две години, където ясно и категорично според мен е очертана рамката на допустимата и недопустимата държавна помощ. С други думи, недопустима е държавната помощ, която изопачава конкуренцията, която привилегирова едни играчи на пазара и съответно дискриминира други. Това е ясен и категоричен критерий.
    Освен това изключително широк е обхватът на понятието “държавни помощи”. От тази гледна точка е очевидно, че всякакви данъчни преференции за сметка на данъкоплатеца, които в края на краищата отиват в подкрепа на отделни производители, търговци или поставят в привилегировано отношение определени сектори от даден пазар, очевидно е, че това представлява държавна помощ, която накърнява или изопачава конкуренцията.
    Искам да посоча, че в чл. 3 на закона ясно е казано кои са допустимите държавни помощи, а в чл. 4 са тези помощи, които могат да бъдат приети за допустими, тъй като там Комисията за конкуренцията оценява цялостно състоянието на конкретния казус и решава дали една помощ е допустима или не главно съобразно изискванията на общоевропейското право, което ние трябва да спазваме като присъединяваща се страна.
    Вземам повод от изказването на господин Папаризов, че ние трябва много добре да преценим съвместимостта на тези промени, които сега се предлагат, и Закона за държавните помощи. Веднага искам да кажа, че няма никаква несъвместимост. Тези промени въобще не отричат Закона за държавните помощи, а са изцяло в неговия дух, изцяло в духа на защита на свободната и лоялна конкуренция, която е основополагащ императив на една пазарна икономика.
    А какво ще тълкуваме като ляво и като дясно? Господин Пирински, мярката, която предлага френското правителство – не знам дали е лява или дясна, въпросът е по съдържание какво се предлага, защото може да носи етикета “дясно”, а да предлага леви мерки, но това няма никакво значение, случва се и обратното – ако е за сметка на огромни средства на данъкоплатците, според моето лично мнение обикновено защитава тесни интереси и едва ли те биха могли да бъдат идентифицирани с интереса на цялото общество. За мен интересът на цялото общество е именно защитата на лоялната конкуренция, а не защита на отделни производители, били те изключително важни за националната икономика. Кой го преценява това?
    Смятам, че във всички случаи защитата на свободния пазар е много по-важна отколкото защитата на интересите на която и да е професионална или корпоративна група в едно общество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има думата за реплика господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Ще взема отношение само по въпроса, който постави господин Димитров – за пълния синхрон между разпоредбите на Европейския съюз и нашия закон. Въпросът е стар. Дискутирали сме го с господин Димитров нееднократно, той възникна и на заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Проблемът е, че нашият закон отрежда роля на Комисията за защита на конкуренцията, която не издържа при приемането на тези текстове, защото контролът по тези режими трябва да се поеме от министъра на финансите. Министерството на финансите трябва да бъде активният фактор.
    Политиката, за която говорите – дали трябва или не трябва да се насърчават едни или други отрасли или фирми, във всяка от страните на Европейския съюз, наред със съображенията за свобода на конкуренцията, е съчетана с целенасочена индустриална политика. Например един концерн като “Астон” има ясен национален приоритет – като носител на технология, като създател на стотици хиляди работни места, като носител на експорт с добавена стойност, който не може да замести Франция. Ето защо е необходим този баланс.
    Използвайки възможността, ще кажа на господин Имамов, че това, гдето гласувах “против” в комисията, господин Имамов, беше своеобразен начин на протест. Вашата постановка сега ме убеждава да гласувам “въздържал се”. (Оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за втора реплика господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димитров! До голяма степен моята реплика ще съвпадне с казаното от господин Пирински, но ако си спомняте когато обсъждахме Закона за държавните помощи, непрекъснато възникваше въпросът кой да е отговорен за политиката. Моето убеждение тогава и сега е, че това е правителството и министърът на финансите, а не толкова Комисията за защита на конкуренцията. Преди малко Вие или госпожа Радева се обърна към господин Аталай, че държавните помощи в металургията не са разрешени. Да, те не са разрешени и трябва да се връщат, но забележете, че в подписания от правителството документ мониторингът се извършва не от председателя на Комисията по конкуренцията, а от министъра на финансите.
    Ако не уточним връзката между този и другия закон, изпадаме в положение, където различни министри отговарят за различни етапи от развитието на процеса на конкуренция.

    Вземете за пример металургията. Управляващият комитет се води от министъра на икономиката по същото това Споразумение с Европейския съюз, но отчетът и мониторингът – от министъра на финансите. Тук водещ също е министърът на финансите. В Закона за държавните помощи – Комисията за защита на конкуренцията.
    Все пак, нека действително тези два закона да ги синхронизираме, за да не се получава разминаване на компетенциите. Не е вярно, че има синхрон между двата закона. Затова нека внимателно да прегледаме и двата закона и може би не в едноседмичен срок, но да видим какво трябва да се измени в Закона за защита на конкуренцията, за да може действително държавата, изпълнителната власт, да отговаря за политиката, Комисията за защита на конкуренцията, разбира се, да е органът, който ще бъде сезиран за отделните случаи за нарушаване на конкуренцията, ще ги анализира, ще събира доказателства, ще налага глоби, но политиката и нейното наблюдение все пак трябва да бъде на Министерството на финансите и на правителството. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?
    Имате думата за дуплика, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Аз ще бъда съвсем кратък.
    Поначало от две години този закон е непрекъснато атакуван от Коалиция за България и най-вече с оглед на ролята, която се дава на Комисията за защита на конкуренцията.
    Уважаеми колеги, аз мисля, че този закон е един добър пример как може в конкретна сфера да действат разделението на функциите между отделните институции, взаимният контрол и баланс между тях. Няма нищо лошо в това, че Комисията за защита на конкуренцията ще контролира тези, които раздават държавните помощи или са потенциални донори на държавни помощи. Защото, казах го и на Комисията по бюджет и финанси , не може този, който дава помощта да се самоконтролира. Той не може да съвместява тези две качества. Не може да си контрольор и контролиран едновременно.
    Да, философията на Закона за държавните помощи е следната - Комисията за защита на конкуренцията контролира изпълнителната власт, централната изпълнителна власт и всички други лица, които могат да дават средства за сметка на държавни и общински ресурси. И според мен това е неговото достойнство, защото този модел, който прилага господин Папаризов, едва ли не е този, който дава да се контролира – изглежда, че въпросът ще зависи от неговата съвест – този модел е тотално неприложим според мен в една нормална и реално действаща пазарна икономика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
    Моля народните представители да влязат в залата.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Министерски съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 15.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,15 ч.)




    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Веселин Черкезов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания