Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 13 ноември 2002 г.
Открито в 9,03 ч.

13/11/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Ралица Агайн и Весела Лечева

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, на вашето внимание е предложението за програма за работата на Народното събрание от 13 до 15 ноември 2002 г., като направените предложения ще бъдат гласувани разделно:
    1. Проект за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заемно споразумение за първи програмен заем за преструктуриране между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    2. Промени в съставите и ръководствата на постоянни комисии и делегации на Народното събрание.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското мореплаване.
    4. Отчет за дейността на Сметната палата през 2001 г.
    5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
    6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси.
    7. Второ четене на законопроекта за Националната агенция за приходите.
    8. Първо четене на законопроекта за управление на отпадъците.
    9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози.
    10. Второ четене на законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
    11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
    12. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция за учението “Крайъгълен камък 2002”.
    13. Законопроект за ратифициране измененията на чл. 1 от Конвенцията за забрани или ограничения върху използването на определени конвенционални оръжия, които може да се смятат за прекомерно нараняващи или за имащи неизбирателно действие.
    14. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на Франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към Спогодбата.
    15.Проект за решение за преобразуване на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост – Пловдив, в Университет по хранителни технологии със седалище Пловдив.
    16. Парламентарен контрол.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това предложение за дневен ред.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 197 народни представители: за 173, против 1, въздържали се 23.
    Програмата се приема.
    Уважаеми народни представители, постъпило е предложение, подписано от 28 народни представители на основание чл. 37, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те молят в програмата за седмицата да бъде свикано закрито заседание на Народното събрание, за да бъде изслушан на основание чл. 94, ал. 1 от правилника вицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев, който е и председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение във връзка с доставката на специална продукция от България за Сирия, а оттам за Ирак.
    Уважаеми народни представители, тъй като има постъпило предложение за закрито заседание, затова искам да помоля всички външни лица да напуснат залата, да бъдат изключени камерите, за да не бъде предавано мотивирането на искането за закрито заседание с предложената точка в дневния ред.
    Очаквам изключване на камерите и на външните микрофони, уважаеми господа.
    Моля квесторите да затворят и вратите.

    (След закритото заседание.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, започваме с първа точка от нашия приет дневен ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ПРИ ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПЪРВИ ПРОГРАМЕН ЗАЕМ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
    Искам да поканя председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на водещата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Имам процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Красимир Катев – заместник-министър на финансите, и госпожа Зинаида Велева – експерт по европейска интеграция към Министерството на икономиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
    Гласували 116 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 5.
    Приема се.
    Моля, поканете господин Катев и госпожа Велева в пленарната зала.
    Господин Димитров, заповядайте да представите становището на Вашата комисия.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “С Т А Н О В И Щ Е
    по проект за решение № 202-03-51 от 4 ноември 2002 г. за
    даване на съгласие за водене на преговори и сключване на
    Заемно споразумение за първи програмен заем за
    преструктуриране (PAL-I) между Република България и
    Международната банка за възстановяване и развитие с
    вносител Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 6 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Заемно споразумение за първи програмен заем за преструктуриране (PAL-I) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
    Заемът PAL-I се отпуска от Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на платежния баланс на страната. Основна негова цел е подкрепа на усилията на правителството на Република България при изпълнение на средносрочната му стратегия за реформи, която цели по-нататъшно намаляване на бедността, поддържане на икономическия растеж и напредък на страната по пътя към присъединяване към Европейския съюз.
    С изпълнение на съгласуваната със Световната банка програма се цели:
    1. Продължаване на структурните реформи в реалния сектор, по-специално преструктуриране на енергетиката, железопътния транспорт, телекомуникациите и водния сектор.
    2. Укрепване на пазарните институции и развитие на пазарно ориентирана бизнес среда, което намира израз преди всичко в оптимизиране на регулативните разходи, предоставяне на държавни услуги, създаване на условия за функционираща конкуренция и реформа в съдебната система.
    3. Засилване дейността на финансовата система и създаване на условия за повишаване нивото на кредитиране от страна на банковата система, както и за развитие на финансовите пазари.
    4. Подобряване на управлението, включително изпълнение на стратегия за борба с корупцията, укрепване на местното самоуправление и извършване на административната реформа.
    5. Инвестиране в човешкия капитал и укрепване на социалната защита, което намира израз в извършването на реформи в образованието, здравеопазването, пенсионното осигуряване и социалното подпомагане.
    Заемът е част от общия размер средства, отпускани на Република България от международните финансови институции за подпомагане на провежданите в страната реформи. Размерът на заема е 150 млн. щат. долара или тяхната равностойност в друга валута. Лихвеният процент е променлив на база либор. Схемата на изплащане покрива 17-годишен период с 4-5-годишен гратисен период.
    В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме следното

    Р Е Ш Е Н И Е
    за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на
    Заемно споразумение за първи програмен заем за
    преструктуриране (PAL-I) между Република България и
    Международната банка за възстановяване и развитие

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    Дава съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Заемно споразумение за първи програмен заем за преструктуриране (PAL-I) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 150 млн. щат. долара или тяхната равностойност в друга валута при условие за последваща ратификация.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, това ми дава основание да подложа на гласуване проекта за решение, така както беше представен от председателя на Комисията по икономическата политика.
    Моля, гласувайте този проект за решение.
    Гласували 123 народни представители: за 101, против 16, въздържали се 6.
    Решението се приема. Благодаря ви.
    За обяснение на отрицателен вот има думата господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    След дискусията по евентуалното закрито заседание струва ми се, че народните представители не успяха да обърнат внимание на следващата точка, която беше представена от господин Димитров. А тя е решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на заем със Световната банка, който е много важен. Това не е пореден заем, това е програмен заем, който засяга основните отрасли на икономиката. Аз гласувах “против”, господин председателю, защото смятам, че, първо, степента на разработка на самия документ като основа за водене на преговори е незавършен, прибързано е внесен и предложен на Народното събрание. Второ, дискусията по него трябваше да е по същество, а не да се гласува, без да се разгледа той по същество.
    Поради тези причини аз и доста мои колеги гласувахме “против”. По никой начин това не означава, че оспорваме необходимостта от такъв заем, но той трябва да бъде достатъчно сериозно разработен, да бъде преговаряно за неговото сключване и да разгледаме неговата ратификация. Но начинът, по който е отработен въпросът, за мен не отговаря на сериозността и важността на същината на предмета на този заем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Не виждам други желаещи за обяснение на отрицателен вот.
    Уважаеми народни представители, постъпили законопроекти и проекторешения от 6 до 12 ноември 2002 г.:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейска интеграция.
    Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Украйна относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Република България на въоръжени сили на Украйна, участващи в Многонационалните сили за поддържане на мира КФОР. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по медиите и Комисията по европейска интеграция.
    Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване с вносител Емилия Масларова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
    Проект за решение за промени в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ЗЕС. Вносител е народният представител Любен Корнезов.
    Проект за решение за промени в постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ЦЕИ. Вносител – Любен Корнезов.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа. Вносител – Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагащи са Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
    Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и изпълнителната власт на Грузия относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение и боеприпаси – нещо, което ще бъде предмет на тази седмица. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, отбраната и сигурност.
    Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по здравеопазването.
    Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Подпомагаща е Комисията по труда и социалната политика.
    Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
    Проект за решение за процедурни правила за изслушване на вицепремиера и министър на икономиката, което беше предмет на гласуване, с вносител Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание към Съвместния парламентарен комитет "България – Европейския съюз". Вносител е Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Вносител е Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание към Парламентарната асамблея на НАТО. Вносител е Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Вносител е Димитър Абаджиев.
    Проект за решение за промяна в състава на Комисията по правни въпроси. Вносител е господин Димитър Абаджиев.
    Уважаеми народни представители, всички тези последни постъпили проекти за решения са предмет на нашата втора точка от дневния ред.
    За изявление от името на парламентарна група има думата госпожа Надежда Михайлова.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обединеният съюз на Демократичните сили очакваше днес в пленарната зала да дойде вицепремиерът на икономиката. Защо вицепремиерът Николай Василев трябваше да отговори на поставените от нас въпроси и на искането на Парламентарния съюз? Защото като вицепремиер и министър на икономиката той е председател на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение. Той е отговарящ за външнотърговската политика на Република България и носи политическа отговорност за спазване на поети от страната международни ангажименти в тази област.
    В началото на управлението на НДСВ, ДПС и БСП стана практика Народното събрание и българската общественост да научават от медиите за произшествия и скандали, свързани с националната сигурност на страната. Скандали, имащи пряко отношение към националните интереси и интеграционните ни процеси. Днес, на основание чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ОДС поискахме да бъде изслушан и на закрито заседание на парламента, за да информира политическите сили за изнесените в медиите скандални факти около нарушение на българския режим за експортен контрол. За съжаление, по недопустим начин, дори и за новата ни история, мнозинството отхвърли искането от Обединените демократични сили.
    Ето защо аз искам да задам пред вас, мнозинството, въпросите, които ние щяхме да зададем на вицепремиера.
    Първи въпрос. Постъпвали ли са документи в "Терем" за искане на разрешение за осъществяване на сделка за износ на специална продукция, изискващи разрешение за износ от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжие за масово унищожение? Искано ли е становище от Министерството на икономиката дали износът на резервни части попада в списъка на оръжията и стоки с възможна двойна употреба?
    Ако приемем, че констатацията на нарушението e от началото на октомври, то кога за първи път се събра на заседание Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и какви мерки са предприети във връзка с обсъждания случай? Защо предприетите от правителството дисциплинарни мерки се свеждат до уволнение на лица, които не носят политическа отговорност за сериозни нарушения на експортния контрол върху стоки и технологии с двойно предназначение? Ще поиска ли вицепремиерът, в качеството си на председател на Междуведомствения съвет, оставката на заместник-министъра на отбраната Мехмед Джафер, който е и член на политическия кабинет на вашето правителство и на Управителния съвет на фирмата "Терем"?
    След като чуем отговора на въпросите, които засягат вече след гласуването в днешното Народното събрание не само вицепремиера и правителството, но и цялото мнозинство, Обединените демократични сили ще излязат с позиция по тази така важна за България в момента тема. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    За процедурен въпрос има думата господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, този път процедурният ми въпрос е възражение за начина, по който Вие водите заседанието. Много категорично възразявам срещу това да допускате под формата на парламентарна декларация да се възобновява дебатът, който беше по включването на точката в дневния ред на парламента. (Единични ръкопляскания от НДСВ.) Още повече, че госпожа Михайлова си позволи да изопачи позицията на БСП и на левицата по този въпрос, тъй както е добре известно, ние гласувахме "за" включването на тази точка в дневния ред – категорично, госпожо Михайлова, и го направихме единствено с целта обективно, безпристрастно, без политизация на закрито заседание да се изясни обективната истина.
    Инсинуацията, която си позволи госпожа Михайлова, нареждайки и левицата сред онези, които са против разглеждането на този въпрос, е недопустима и като парламентарна етика, и като политическо поведение. Но тя стана възможна, господин председателю, защото Вие допуснахте това. Ето защо аз възразявам срещу начина, по който позволихте тази декларация да се направи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински, но аз мога ли да знам какво ще бъде съдържанието на декларацията и мога ли да откажа изявление на парламентарна група?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: След като стана ясно, трябваше да я прекъснете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не мога да си позволя да прекъсна председател на парламентарна група, когато прави изявление от името на парламентарна група.

    Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПРОМЕНИ В СЪСТАВИТЕ И РЪКОВОДСТВАТА НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
    На основание чл. 79 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание госпожа Надежда Михайлова е внесла проект за Решение за промяна в състава на Комисията по европейска интеграция.
    Госпожо Михайлова, ще представите ли Вашия проект за решение?
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Представете го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие ме упълномощавате аз да го представя.

    "Проект!
    Р Е Ш Е Н И Е
    за промяна в състава на
    Комисията по европейска интеграция

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Освобождава като член на комисията Димитър Иванов Абаджиев.
    Избира Асен Йорданов Агов за член на комисията."
    По този проект за решение има ли възражения, становища, изказвания? Не виждам.
    Подлагам на гласуване този проект за решение.
    Гласували 110 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 8.
    Решението е прието.
    Един следващ проект за решение, внесен от господин Димитър Абаджиев.
    Господин Абаджиев, ще представители ли проекта за решение или аз да го направя?
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Представете го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, не възразявам.
    "Проект
    Р Е Ш Е Н И Е
    за промяна в състава на
    Комисията по външна политика, отбрана и сигурност

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Освобождава като член на комисията Екатерина Иванова Михайлова.
    Избира Николай Евтимов Младенов за член на комисията."
    По този проект за решение? Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване това проекторешение.
    Гласували 108 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 12.
    Решението е прието.

    Следващият проект за решение е също от господин Димитър Абаджиев и ще си позволя да представя и него.
    "Проект!
    Р Е Ш Е Н И Е
    за промяна на състава на
    Комисията по труда и социалната политика

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Освобождава като член на комисията Николай Евтимов Младенов.
    2. Избира за член на комисията Васил Христов Маринчев."

    По този проект за решение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Уважаеми народни представители, моля гласувайте това проекторешение.
    Гласували 102 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 10.
    Искам да поздравя народния представител Васил Маринчев за това, че е избран в постоянна комисия на Народното събрание.
    Следващият проект за решение е също с вносител Димитър Абаджиев.
    "Проект!
    Р Е Ш Е Н И Е
    за промяна в състава на
    Комисията по местно самоуправление,
    регионална политика и благоустройство

    Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    Р Е Ш И:

    1. Освобождава като член на комисията Евгений Стефанов Бакърджиев.
    2. Избира Васил Христов Маринчев за член на комисията."
    По този проект за решение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това проекторешение.
    Гласували 122 народни представители: за 93, против 21, въздържали се 8.
    Решението е прието.
    Следващият проект за решение е също на господин Димитър Абаджиев за промяна в състава на Комисията по правни въпроси.
    “Проект!
    Р Е Ш Е Н И Е
    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира Eкатерина Иванова Михайлова за заместник-председател на Комисията по правни въпроси."
    Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте това проекторешение.
    Гласували 123 народни представители: за 109, против 4, въздържали се 10.
    Решението е прието. Благодаря ви.
    Поздравявам госпожа Михайлова с избирането й за заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
    Уважаеми народни представители, продължаваме с промени в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ЦЕИ с вносител Любен Корнезов.
    Господин Корнезов, ще представите ли Вашето проекторешение?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Не, може да го прочетете, ако желаете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гласувате ми това доверие?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Разбира се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
    "Проект!
    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание, на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Освобождава Ангел Петров Найденов като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Централноевропейската инициатива.
    2. Избира Михаил Райков Миков за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Централноевропейската инициатива.”
    По този проект за решение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
    Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
    Това решение е прието.
    Следващият проект за решение е също с вносител господин Любен Корнезов, който вероятно ме упълномощава и за него.

    “Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание, на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Освобождава Георги Георгиев Пирински като член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ЗЕС.
    2. Избира Ангел Петров Найденов за член на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ЗЕС.”
    По този проект за решение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Моля ви, уважаеми народни представители, гласувайте това проекторешение.
    Гласували 127 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 4.
    Решението се приема. Благодаря.
    Следващият проект за решение е от народния представител Димитър Абаджиев. То е за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание към Съвместния парламентарен комитет "България – Европейски съюз".

    “Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


    Р Е Ш И:

    1. Освобождава Асен Иванов Агов като член на делегацията.
    2. Избира Николай Евтимов Младенов за член на делегацията."
    По това проекторешение има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Моля ви, господа народни представители, гласувайте това проекторешение.
    Гласували 143 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 10.
    Решението се приема. Благодаря.
    Следващият проект за решение е също от народния представител Димитър Абаджиев за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание към Парламентарната асамблея на НАТО.
    “Проект!

    Р Е Ш Е Н И Е

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 32 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    1. Освобождава Надежда Николова Михайлова като член на делегацията.
    2. Избира Асен Йорданов Агов за член на делегацията."
    По това проекторешение, уважаеми народни представители, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам такива.
    Моля, гласувайте проекта за решение.
    Гласували 137 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 8.
    И това решение е прието. Благодаря ви.


    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ – продължение.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Днес и утре изтичат крайните срокове за правене на предложения по данъчните закони между първо и второ четене в зависимост от приемането им в пленарна зала.
    Искам да направя процедурно предложение по всички данъчни закони сроковете да текат до петък с оглед облекчаването на сроковете и да има време всеки един от нас да направи своите предложения, и да се облекчи работната група, която в момента работи към тях.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Браво, разумно предложение!

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока за правене на предложения по всички данъчни закони до петък тази седмица.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение, направено от господин Иван Искров, е прието.

    Продължаваме нашата работа със законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското мореплаване.
    Има думата председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    По § 149 има предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията не подкрепя предложението.
    И предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 беше оттеглено.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 149, който става § 177:
    “§ 177. Създава се чл. 362а:
    “Контрол по безопасност на корабоплаването
    Чл. 362а. Изпълнителна агенция “Морска администрация” упражнява:
    1. държавен контрол върху корабите, плаващи под българско знаме, по отношение на спазването на нормативно установените административни, технически и социални изисквания;
    2. държавен контрол в пристанищата върху чуждите кораби от момента на навлизането им до отплаването им от пристанищата на Република България за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията на живот и работа на борда на корабите, посещаващи българските пристанища. В рамките на една календарна година Изпълнителна агенция “Морска администрация” осъществява проверки, съответстващи на най-малко 25 на сто от броя на корабите, посетили българските пристанища;
    3. държавен контрол върху безопасното корабоплаване в морските пространства и българския участък на р. Дунав.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    По § 149 има направено предложение от народния представител Благой Димитров. Няма го.
    Предложението не се подкрепя от комисията, но аз ще го подложа на гласуване.
    Моля, гласувайте направеното от народния представител Благой Димитров предложение по § 149.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 85 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 8.
    Предложението на народния представител Благой Димитров не се приема.
    Подлагам на гласуване новата редакция на комисията за § 149, който става § 177, така както беше докладван от председателя на комисията господин Мирчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
    Параграф 149, по новата номерация 177, е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, ще изчета параграфите от 150 до 159, тъй като всички предложения или са приети, или са оттеглени.
    По § 150 има предложение на народния представител Благой Димитров. Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 150, който става § 178:

    “§ 178. Член 363 се изменя така:
    “Разрешение и забрана за отплаване
    Чл. 363. (1) Отплаването на всеки кораб се разрешава от капитана на пристанището.
    (2) Капитанът на пристанището може да забрани отплаването на всеки кораб в следните случаи:
    1. при липса или нередовност на документ, удостоверяващ правото на плаване под знамето на съответната държава;
    2. при липса или нередовност на документите, изискуеми съгласно двустранните и многостранните международни договори, страна по които е Република България;
    3. пропускане на вода в корпуса на кораба;
    4. неизправност в рулевото или котвеното устройство;
    5. натоварване на кораба, несъответстващо на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване крена на кораба над 8 градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба;
    6. приемане на повече от допустимия брой пътници, предвиден в свидетелството за сигурност на пътнически кораб;
    7. натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи;
    8. некомплектоване на кораба с правоспособен екипаж;
    9. недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването;
    10. липса или некомплектност на лекарствени и животоспасяващи средства, както и липса на лице с медицинска подготовка на кораба, когато такова се изисква;
    11. при неспазване разпоредбата на чл. 175а, ал. 2 на условията и реда за превоз на опасни товари;
    12. при нарушаване разпоредбите на закон или международен договор, по който Република България е страна;
    13. при нарушаване на условията за живот и труд, периодите на работа и на почивка и осигуряване с провизии на екипажа на кораба.
    (3) Забраната за отплаване продължава до отстраняването на причините, които са я предизвикали”.
    По § 151 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 179:
    “Задължителни правила
    Чл. 363а. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощено от него длъжностно лице издава задължителни правила относно:
    1. осигуряването на свободна практика;
    2. спазването на правилата за радиообмен;
    3. използването на пилотски услуги и спазване указанията на трафик-контрола за движение в районите на пристанищата;
    4. правилата за използване на влекачи в районите на пристанищата;
    5. правилата за използване на котвените стоянки;
    6. правилата за товарене, разтоварване, деклариране и маркиране на опасни и специални товари.
    7. правилата за осигуряване предпазването на морето от замърсяване от кораби;
    8. правилата за противопожарна безопасност”.

    По § 152 има предложения на народните представител Йордан Мирчев и Стефан Минков, които са подкрепени от комисията, и предложение на народния представител Благой Димитров, което също е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага § 152, който става § 180, да придобие следната подобрена редакция:
    “§ 180. Член 364 се изменя така: “Основания за задържане на кораби”. Думата “чужди” отпада, тя е попаднала излишно в текста.
    “Чл. 364. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или капитанът на пристанище може да задържи български или чуждестранни кораби и товари за неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на органи на изпълнителната и съдебната власт.
    (2) Задържането продължава до отстраняване на причините, които са го предизвикали.
    (3) Задържане по реда на ал. 1 и 2 може да бъде поискано и по молба на чуждестранна морска администрация.”
    По § 153 има предложения на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков, подкрепени от комисията. Има и предложение на народния представител Благой Димитров, също подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 153, който става § 181:
    “§ 181. Член 365 се изменя така:
    “Задържане по молба на заинтересувани лица
    Чл. 365. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” може да задържи кораби, плаващи под българско или чуждо знаме, или товари и по писмена молба от физически или юридически лица за вземания, произтичащи от аварии, сблъсквания, оказана помощ, други услуги или от изпълнението на превозния договор до предоставяне на необходимите гаранции от корабопритежателя или получателя на товара.
    (2) Задържането на кораба (товара) се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено от окръжния съд по местонахождението на кораба или товара.
    (3) Капитанът на пристанището, извършващ задържането по ал. 1, е длъжен да спазва общите изисквания на обезпечителното производство по реда на Гражданския процесуален кодекс. При изискване на гаранция от страната, задържаща кораба, тя трябва да е съпоставима с реалните загуби на кораба и/или товара.
    (4) При неоснователно задържане отговорност носи лицето, по чието искане е станало задържането.
    (5) Задържане на кораб и/или товар може да бъде поискано от лицата по ал. 1 или по реда на обезпечителното производство по Гражданския процесуален кодекс от съда по ал. 2.
    (6) Изпълнителна агенция “Морска администрация” събира такса в случаите на задържане на кораб или товар по ал. 1, с изключение на случаите, когато задържането е поискано за задължения за загуба на живот или телесна повреда. За потвърждаване на задържане от съда по ал. 2 повторна такса не се събира.”
    По § 154 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 182:
    “§ 182. В чл. 366, ал. 1 думите “пристанищните или други някои организации” се заменят с “физически или юридически лица”.”
    По § 155 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 183:
    “§ 183. Член 368 се отменя.”
    По § 156 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 184:
    “§ 184. Член 369 се отменя.”
    По § 157 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, букви “в”, “г” и “д”, а предложенията по т. 1, букви “а” и “б” и т. 2 се оттеглиха.
    Има и предложение на народния представител Иван Иванов.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага § 157, който става § 185, да придобие следното съдържание:
    “§ 185. Създава се чл. 370:
    “Инспекторат
    Чл. 370. (1) Инспекторатът на Изпълнителна агенция “Морска администрация” упражнява контрола по чл. 362а.
    (2) Лицата по чл. 362, ал. 1, т. 3 са длъжни да изпълняват разпорежданията и да оказват пълно съдействие на инспекторите на Изпълнителна агенция “Морска администрация” при изпълнение на служебните им задължения. Разпорежданията на инспекторите са задължителни и спрямо корабите по чл. 362, ал. 1, т. 1 и 2.
    (3) Инспекторите се легитимират с идентификационна инспекторска карта, образецът на която отговаря на изискванията, приложими в Европейския съюз, и притежават личен печат.
    (4) Идентификационната инспекторска карта се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и съдържа данни на български и английски език относно:
    1. наименованието на администрацията, издаваща картата;
    2. трите имена на притежателя на картата;
    3. снимка и подпис на притежателя;
    4. правното основание за извършване на инспекцията.
    (5) За специфични условия и изисквания на труд на инспекторите и капитаните на пристанищата се определя допълнително възнаграждение от министъра на транспорта и съобщенията.
    (6) За изпълнение на правомощията по този кодекс инспекторите на Изпълнителна агенция “Морска администрация” осъществяващи контрола, трябва да са морски лица с необходимата правоспособност.”
    По § 158 комисията подкрепя текста на вносителя по параграфа, който става § 186:
    “§ 186. Създава се чл. 371:
    “Условия и ред за приемане на отпадъци
    Чл. 371. Условията и редът за предаване и приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност и корабните товари, се уреждат с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.”
    По § 159 има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага 159, който става § 187, да придобие следното съдържание:
    “§ 187. Създава се чл. 372:
    “Бюлетин и статистика
    Чл. 372. (1) Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава бюлетин, в който се публикуват задължителни разпореждания, циркуляри, национални и международни актове от областта на корабоплаването.
    (2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” обобщава информацията от своята дейност, както и информацията, съдържаща се в регистрите, водени от администрацията, в единна база от данни, която може да се ползва според задълженията, произтичащи от международни договори, страна по които е Република България.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Има ли желаещи да вземат думата по текстовете от § 150 до § 159 включително?
    Заповядайте, господин Пантелеев, имате думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз не съм присъствал при обсъждането на този текст. Става дума за § 151.
    “§ 151. Създава се чл. 363а:
    “Задължителни правила
    Чл. 363а. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощено от него длъжностно лице издава задължителни правила относно:” и т.н.
    Тук е предвидено изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощено от него длъжностно лице да издава задължителни правила. Аз не мисля, че е разумно да се делегират такива правомощия на упълномощено от изпълнителния директор лице, което да издава задължителни правила. За всяко пристанище, разбира се, правилата са различни. И обикновено това правомощие се делегира или се предполага в случая, че се делегира на съответния шеф на регионалното звено на “Морска администрация”. От опит знам обаче, че се получават големи бъркотии и несъответствия с някои изисквания.
    Според мен би трябвало да оставим окончателното задължение на изпълнителния директор на “Морска администрация”, без да предвиждаме делегиране на когото и да било, още повече, че тук не е указана посоката, в която може да стане това делегиране.
    Ето защо предлагам текстът да придобие следния вид: “Изпълнителният директор на Изпълнителна дирекция “Морска администрация” издава задължителни правила относно:” и т.н., като отпадне текстът “или упълномощено от него длъжностно лице”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест да отпаднат тези думи: “или упълномощено от него длъжностно лице”.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Нека да си носи отговорността който е разработил тези правила, те да носят в крайна сметка подписа на изпълнителния директор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, аз предлагам да подкрепим това предложение на господин Пантелеев.
    Текстът ще придобие следния вид:
    “Чл. 363а. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава задължителни правила относно:”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Моля да гласуваме направеното предложение от господин Любомир Пантелеев, подкрепено от председателя на комисията.
    Уважаеми колеги, моля, гласувайте направеното предложение, а именно: в § 151, чл. 363а, както следва: “Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” издава задължителни правила относно:” Отпадат думите от текста на вносителя: “или упълномощено от него длъжностно лице”.
    Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
    Направеното предложение е прието и текстът изглежда така, както беше докладван от председателя на комисията проф. Мирчев.
    Има ли други желаещи, които да вземат думата? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете на § 150 до § 159 включително, с новата им номерация и подобрена редакция, както бяха докладвани от председателя на комисията проф. Мирчев.
    Моля да гласувате.
    Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
    Параграфи от 150 до 159 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Параграф 160 е за създаването на глава осемнадесета “Административно-наказателни разпоредби”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението за създаване на нова глава осемнадесет “Административно-наказателни разпоредби”.
    Моля да гласувате за заглавието на тази глава.
    Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
    Създаването на нова глава осемнадесет с название “Административно-наказателни разпоредби” е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По чл. 373 има предложение на народния представител Благой Димитров – в § 160 се правят следните изменения: в чл. 373 думите “от 50 до 500 лв.” се заменят с “от 300 до 1000 лв.”.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    По чл. 375 има също предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията подкрепя предложението.
    В чл. 376 има предложение на народния представител Благой Димитров – думите “за срок от 6 месеца до 2 години и глоба от 200 до 1000 лв.” се заменят със “за срок от една година до 2 години и глоба от 1000 до 5000 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Благой Димитров – в чл. 377 думите “от 1000 до 5000 лв.” се заменят с “от 5000 до 20 000 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    По чл. 379 има предложение от народния представител Благой Димитров – думите “от 2000 до 10 000 лв.” се заменят с “от 5000 до 20 000 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    По чл. 382 има предложение на народния представител Благой Димитров – в чл. 382 се правят следните изменения:
    1. В ал. 2 думите “от 500 до 5000 лв.” се заменят с “от 1000 до 10 000 лв.”
    2. В ал. 3 думите “от 10 000 до 50 000 лв.” се заменят с “от 20 000 до 100 000 лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага § 160, който става § 188 да придобие следната редакция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Професор Мирчев, извинявайте, обаче в текста, който аз имам, за чл. 380 за предложението на господин Благой Димитров пише, че комисията подкрепя предложението по принцип.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията не подкрепя предложението по чл. 382.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Господин Найденов, имате думата.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Аз имам предложение по чл. 380, ал. 2. Тъй като очевидно става дума за маловажни случаи на нарушение, доколкото може да се съди от размера на наказанията и на паричните санкции, но все пак става дума за една твърде обширна територия, в рамките на която би могло да се случи нарушението, в която територия не само и не единствено отговорност носят капитаните, което предполагам, че е било и първоначалния замисъл на вносителите, с оглед на което аз предлагам, изразявайки удовлетворение от факта, че се подкрепя нашето предложение за отпадането на водач на кораб, да направим допълнение в следната посока: “капитан или член на екипажа на кораб”, доколкото в тези територии, в това число и в акваторията на пристанищата няма само кораби, да добавим “или на друг плавателен съд или съоръжение” и нататък да продължи текстът.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Както го приехме в един предишен текст.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да. Член 380, ал. 2 “капитан или член на екипажа на кораб или на друг плавателен съд или съоръжение…”. Това биха могли да бъдат и подвижните състави, и шлепове, и яхти, и лодки. Това е логиката на предложението, тъй като не може да се счита, че само капитанът в тези случаи би могъл да наруши правилата от предпазване от сблъскване или съответно правилата, които са издадени за схемата на движение в акваторията или съответно във фарватерите на пристанището.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Имате думата, господин Минков.
    СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз ще изразя противоположно становище на колегата, тъй като капитанът, единствено и само капитанът е отговорен за действията на целия екипаж. Дали в момента капитанът има и съветник, дали той е пилот или лоцман, това не го оправдава. Единствено и само капитанът е отговорен за всички действия по кораба, който той управлява. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Текстът, да остане така, както е представен от вносителя. Тоест, чл. 380 да звучи така: в ал. 2 думите “водач на кораб” да се заличат и да се използва легално понятие.
    Имате думата, госпожо Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Господин председател, и в комисията, и сега искам да изразя своето недоумение защо се отхвърля понятието "водач на кораб", след като към настоящия момент от години наред съществува такова понятие. Вярно, то не е легално, но няма друго по-легално от него и това касае малките кораби, тоест лодки, яхти, моторници, които се управляват от специфично лице, което няма правоспособността, придобита по начина, по който се придобива правоспособност "капитан". Карат се едни курсове, придобива се правоспособност и с нея правоспособното лице вече може да управлява това малко плавателно средство. След като толкова години до този момент, включително и в учебни помагала и учебници съществува понятието "водач на малък кораб" или "водач на плаващо средство", аз не виждам защо точно сега трябва да го изхвърлим от материята на Кодекса на търговското мореплаване.
    Без да искам да споря с колегите, струва ми се, не е чак толкова голяма вредата, ако това понятие остане, макар и да не е толкова съвършено на външен вид. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
    Има думата господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, предполагам, че по чл. 375, ал. 1 и 2 се е разгоряла дискусия в комисията, но резултатът от тази дискусия, ако е имало такава, не е удовлетворителен. Тук става дума за нашата любима тема за употребата на алкохол и изпълнението на служебните задължения.
    Първо, има два аршина, които се използват, когато се третира, от една страна, член на екипажа, който е употребил алкохол, и пилот, който си върши работата за провеждане на кораб под въздействието на алкохол. Малко по-добре трябва да познаваме вероятно морската практика. Какво означава употреба на алкохол? Има стотици хиляди кораби, на които в официалното меню на екипажа е включена употребата на алкохол с ниски градуси - вино и бира. Но това е алкохол и така, както сме записали текста – след употреба на алкохол, независимо че сме предвидили с наредба на министъра по-сетне по надлежен ред да се установява какво значи това, ние поставяме една много висока граница, която абсолютно не би могла да бъде съблюдавана на море.
    Ето защо ми се струва, че минимумът, който можем да направим на този етап, е като става дума за ал. 1 на чл. 375, да запишем това, което сме записали в ал. 2 за пилотите: член на екипажа, който изпълнява служебните си задължения под въздействието на алкохол или други упойващи вещества... Това е по-различно от израза "след употреба на алкохол". Още повече, че няма никакви указания кога е бил употребен този алкохол. Той може да е бил употребен преди две денонощия и не знам дали наредбата на министъра ще третира този въпрос.
    Моето предложение, тъй като не виждам друга поправка, която бихме могли да направим, е в ал. 1 да запишем същото, което сме записали в ал. 2: член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения под въздействието на алкохол и други упойващи вещества, а не "след употребата"… След това в ал. 4 вече бихме могли, ако е необходимо, да направим промяна на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да се запише "под въздействието на алкохол". Това предлагате за чл. 375, ал. 1.
    Господин Мирчев, а какво мисли комисията по това предложение?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, в чл. 375, ал. 1 говорим за член на екипажа на кораб и трябва да правим разлика, когато е член на екипажа на кораб, тъй като в ал. 2 се казва, че с наказанието по ал. 2 се наказва пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб. Това са две съвсем различни по продължителност дейности. При едното говорим за корабоплаване, а второто е, когато имаме пилотско обслужване в канали и други, тоест за по-кратко време и по-краткосрочна операция.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Пилотът може да направи такива поразии, каквито нито един член на екипажа не може да направи.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Аз предлагам да остане текстът, както е предложен. Това е стандартен текст и го има и в друго транспортно законодателство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, поставям на гласуване направеното редакционно предложение от народния представител Любомир Пантелеев по чл. 375, ал. 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 112 народни представители: за 40, против 67, въздържали се 5.
    Предложението на народния представител Любомир Пантелеев по чл. 375 не се приема.
    Подлагам на гласуване предложенията, направени от народния представител Благой Димитров по чл. 376, 377, 379 и 382, които не се подкрепят от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 23, против 70, въздържали се 23.
    Предложенията, направени от народния представител Благой Димитров, не се приемат.
    Подлагам на гласуване направеното от господин Ангел Найденов предложение по чл. 380, ал. 2.
    Моля, гласувайте
    Гласували 107 народни представители: за 30, против 77, въздържали се няма.
    Предложението на народния представител Ангел Найденов по чл. 380, ал. 2 не се приема.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, разрешете да прочета сега текста от чл. 373 до края, който предлага комисията, тъй като аз не го завърших поради това, че имаше изказвания.
    "Чл. 373. Който наруши разпоредбите на чл. 39 или не поиска вписване на промяна на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция от 50 до 500 лв.
    Чл. 374. Корабопритежател, който допусне корабът му да плава в нарушение на изискванията за безопасност и опазване на околната среда от замърсяване, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 50 000 лв.
    Чл. 375. (1) Член на екипаж на кораб, който изпълнява служебните си задължения след употреба на алкохол или други упойващи вещества, установена по надлежния ред, се наказва с временно лишаване от право да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до една година .
    (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и пилот, който извършва пилотско провеждане на кораб под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, установено по надлежния ред.
    (3) При повторно нарушение по ал. 1 и ал. 2 наказанието е временно лишаване от право да упражнява дейността във връзка с която е извършено нарушението за срок от една до две години.
    (4) Установяването на употребата на алкохол се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
    Чл. 376. Капитан на кораб, пилот или член на екипаж, който по време на изпълнението на служебните си задължения виновно предизвика корабокрушение или авария на кораба, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с временно лишаване от правото да упражнява дейността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от шест месеца до две години и с глоба от 200 до 1000 лв.
    Чл. 377. Капитан на кораб, който не декларира превозването или не спазва правилата за превоз на опасни товари или на други товари, чието деклариране е задължително, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
    Чл. 378. (1) Капитан или член на екипажа на кораб, който наруши задължителните разпореждания на капитана на пристанището, отнасящи се за корабите, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 200 до 5000 лв.
    (2) Капитан на кораб или член на екипажа, който виновно с действие или бездействие е допуснал задържане на кораба по реда на контрола на корабите в пристанищата, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
    (3) За повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. и лишаване от право за заемане на длъжността, във връзка с която е извършено нарушението, за срок от една година.
    (4) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от длъжностно лице от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната по този Кодекс организация за извършване на прегледи, наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., а за повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.
    Чл. 379. Капитан на кораб, който не спази районите за задължителен и незадължителен пилотаж в случаите, при които корабите се освобождават от задължителен пилотаж, основанията за издаване на забрана за посещение на кораби, определянето на местата за приставане на кей и за извършване на товарни и разтоварни операции в нарушение на изискванията за безопасност или на места, които не отговарят на тези изисквания, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.
    Чл. 380. (1) Корабопритежател, който наеме на работа на кораб лице, непритежаващо изискванията за тази длъжност правоспособност, както и лице, което управлява кораб или изпълнява друга длъжност на кораб, без да притежава изискваната за това правоспособност, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.
    (2) Който състави или използва неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ, свързан с придобиването на правоспособност по този кодекс, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжност на кораб за срок от пет години.
    (3) Капитан на кораб, който наруши правилата за предпазване от сблъскване, правилата за крайбрежното плаване, правилата за плаване по р. Дунав или за плаване в акваторията на пристанищата, се наказва с глоба от 50 до 250 лв.
    Чл. 381. (1) Който наруши други разпоредби на този кодекс се наказва с глоба или с имуществена санкция от 20 до 500 лв.
    (2) който не изпълни или наруши законно разпореждане на Изпълнителна агенция "Морска администрация", се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 до 250 лв.
    Чл. 382. (1) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 1, 3, 4 и 5, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.
    (2) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 2 и 8, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
    (3) Който не изпълни или наруши изискванията на чл. 363а, т. 6 и 7, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.
    Чл. 383. (1) За маловажни случаи на нарушения на разпоредбите на този кодекс може да се налага глоба с фиш от 10 до 50 лв. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа данни за самоличността на служителя, който е наложил глобата, за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от служителя, който е наложил глобата, и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната служба, съгласно Закона за събиране на държавните вземания. На нарушителя се дава копие от фиша, за да може да заплати глобата доброволно в съответната община по местоживеене.
    (2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение, размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
    Чл. 384. (1) Установяването на нарушенията и налагането на наказанията по този кодекс се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    (2) Нарушенията на този кодекс се установяват с актове, които се съставят от инспекторите на Изпълнителна агенция "Морска администрация". Акт се съставя и при всяко писмено уведомяване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" от капитана на кораба за извършени по време на плаване от членове на екипажа нарушения.
    (3) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от упълномощено от него длъжностно лице.
    (4) Срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания започва да тече от завръщането на нарушителя в Република България".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
    Уважаеми господин Мирчев, ние с вас гласувахме само заглавието на § 160.
    Сега ще подложа на гласуване текстовете от чл. 373 с прилежащите им алинеи до чл. 384, включително.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
    Текстовете на § 160 от чл. 373 до чл. 384 са приети на второ четене.
    Господин Мирчев, продължаваме с § 161.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 161, който става § 189.
    "§ 161. Заглавието "Допълнителна разпоредба" се заменя с "Допълнителни разпоредби"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за § 161 така, както го предложи председателят на Комисията по транспорт и телекомуникации.
    Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
    Предложението за промяна в заглавието в § 161 е прието.
    Преминаваме към § 162.


    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 162 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията подкрепя предложението по точки 6 и 7 (главно за създаването на нови точки 14 и 18).
    Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията подкрепя предложението по точки 2 и 4 и не го подкрепя по точки 1, 3 и 5.
    Има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага § 162, който става § 190, да придобие следната редакция:
    “§ 190. В Допълнителните разпоредби се създава § 1а:
    “§ 1а. По смисъла на този кодекс:
    1. “Риболовен кораб” е плавателен съд, който е оборудван и се използва с търговска цел за улов или за улов и преработка на риба или други рибни ресурси;
    2. “Пътнически кораб” е всеки кораб, включително високоскоростен плавателен съд, по смисъла на Международната конвенция за безопасността на човешкия живот по море (SOLAS), който превозва повече от 12 пътници;
    3. “Лишаване от право да упражнява дейността си в съответствие със заеманата от него длъжност” на морско лице е ограничаване на правата по смисъла на чл. 16 от Закона за административните нарушения и наказания;
    4. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание глоба за същото по вид нарушение, а в случаите, когато на нарушителя е наложено наказание временно лишаване от право да упражнява определена професия – в едногодишен срок от датата на изтърпяване на това наказание;
    5. “Една морска миля” е 1852 м;
    6. “Крайбрежно плаване” е плаване в териториалните води на Република България;
    7. “Стъкмяване” е оборудване на кораба с изискващите се за него технически средства, горива и материали, както и надлежното му комплектоване с екипаж с оглед осигуряване опазването на човешкия живот по море и надеждния превоз на товари и пътници;
    8. “Демюрейдж” е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море;
    9. “Морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност на кораб или на брега, свързана с корабоплаването или с контрола върху корабоплаването;
    10. “Газене” е разстоянието от повърхността на водата до най-ниската точка на кораба;
    11. “Сървейър” е квалифицирано лице, упълномощено да извършва прегледи и освидетелстване на кораб или товар;
    12. “Военни превози” са превозите с нетърговска цел на военни товари, техника или войски за нуждите на отбраната;
    13. “Добра репутация” е търговската репутация, доказана с препоръки от постоянни партньори или браншови организации, в които превозвачът членува, а ръководителите на транспортната дейност не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват съответната дейност;
    14. “Финансова стабилност” означава, че превозвачът разполага с достатъчно ресурси, с които да гарантира нормалното стартиране и функциониране на транспортното предприятие;
    15. “Професионална компетентност на превозвача” означава, че лицата, които постоянно ръководят транспортната дейност на превозвача, имат необходимите познания и квалификация, изискващи се по действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна;
    16. “Мореходност” е комплексно качество на кораба да плава в определените му за плаване райони и метеорологични условия, както и да извършва навигационните си функции и дейността, за която е предназначен, без да излага на опасност превозвания товар или живота на екипажа и пътниците;
    17. “Беърбоут чартър” е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане;
    18. “Произшествия” са аварийни случаи или други събития, свързани с кораб, с член на екипажа или пътниците му, довели до корабокрушение, човешки жертви, тежки или средни телесни повреди, сблъскване, пожар, взрив, засядане, допиране до дъното, повреди по корпуса, надстройките и механизмите, замърсяване на околната среда и други;
    19. “Установени в България” са:
    а) физически лица, чужденци от страна-членка на Европейския съюз, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България;
    б) до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз, физическите лица, чужденци от страна-членка на Европейския съюз, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, с разрешение за осъществяване на дейност по трудово правоотношение, издадено от Министерството на труда и социалната политика;
    в) юридическо лице, регистрирано по реда на Търговския закон;
    20. “Договор за обществена услуга” е договор, сключен между компетентните власти и превозвач за предоставяне на транспортни услуги в съответствие с потребностите на пазара;
    21. “Сериозно затруднение на пазара” е налице при възникване на заплаха за финансовото състояние на значителен брой превозвачи, извършващи речен и морски превоз, свързано с траен излишък на предлагане на транспортни услуги спрямо търсенето на клиентите, и предвижданията не сочат съществени и трайни подобрения;
    22. “Каботажни превози” е вътрешен превоз на пътници и товари между пристанища, разположени на територията на Република България, от превозвач, регистриран в друга държава;
    23. “Задължение за извършване на обществена услуга” е задължението на превозвач да прилага цени и условия, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени от компетентни органи по съответния ред, съгласно действащото законодотелство;
    24. “Корабособственик” е собственик на плаветелно средство, посочен като такъв в регистъра на корабите;
    25. “Беърбоут чартьор” е лице, наело кораб за определен срок по договор за беърбоут чартър;
    26. “Лоцман” е морско лице с познания за корабоплавателните условия по река Дунав и притежаващо необходимата квалификация да води кораба през определени участъци от реката;
    27. “Сериозна опасност” е заплаха за здравето и живота на хората, намиращи се на борда на оказващ помощ кораб и за целостта на самия кораб, която би довела до масови, трайни или непоправими щети;
    28. “Воден стоеж” е нивото на водната повърхност на река, езеро или море, измерено в определени моменти от денонощието по височината на водния стълб във водомерен пост, отнесено към нулата на водоотчета (водомерния пост);
    29. “Общо морско начинание” е налице, когато един или повече плавателни съдове влачат или тласкат друг съд, при условия, че извършват търговска дейност, а не спасителна операция;
    30. “Имущество, участващо в общото морско начинание” са “кораба, стоката и навлото”;
    31. “Специален кораб” означава кораб, употребяван за научни, учебни, културни, спортни, противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за пилотаж, за упражняване на надзор, за разбиване на ледове, за търсене и спасяване, за ликвидация на последствия и щети от погинало имущество;
    32. “Потънало имущество” означава напълно или частично потънало или заседнало имущество (кораб, част от кораб, предмет от корабно стъкмяване), товари и/или друго имущество, намиращо се трайно на морското или речното дъно или изхвърлено на брега.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Има думата народният представител Ангел Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Аз имам две предложения по този параграф.
    Първо, по отношение на т. 7 – “Стъкмяване”. Предлагам след думите “с оглед осигуряване” да добавим “на безопасното корабоплаване”, тъй като е очевидно, че стъкмяването на кораба не е само и единствено свързано с осигуряването на надежден превоз на товари и пътници, а и на човешки живот. Стъкмяването е да осигури възможността на кораба да плава и да гарантира безопасното плаване на кораба. Следователно тук трябва да се добави “с оглед осигуряване на безопасното корабоплаване”, да отпадне пълното членуване на думата “опазването” и изразът да стане: “опазване на човешкия живот по море и надежден превоз на товари и пътници”.
    Второто ми предложение е по дефиницията на “мореходност” в т. 16. Трябва да се признае, че в преработения текст, който предлагат вносителите, се дава една по-прецизна и по-пълна, но все пак не изчерпателна дефиниция на понятието “мореходност”. Става дума действително за едно достатъчно сложно, но много комплексно качество, което е обект и на теоретични дисциплини в специализираните учебни заведения. Ясно е, че то не може да бъде изчерпано с дефинирането в няколко реда. И все пак с допълненията мисля, че ще стигнем до по-прецизен текст.
    Предлагам в първото изречение, след “комплексно качество на кораба” да се добави: “по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му (тоест, комплексното качество) да плава (продължаваме нататък) в райони и метеорологични условия в съответствие с класа на кораба…”. И нататък продължаваме: “както и да извършва дейността, за която е предназначен, и т.н.”. Тъй като, когато коментираме факта, че става дума за комплексно качество, трябва да посочим по отношение на какво. В теорията то действително е по отношение на корпуса – материали, изграждане; по отношение на стъкмяването като цялостно оборудване – радио-, навигационно, лодки, противопожарни и т.н. средства. И, разбира се, по отношение на екипажа като брой, като квалификация, като ангажименти на борда на кораба. По този начин ми се струва, че ще постигнем една по-пълна дефиниция. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Нарушаваме правилника, проф. Мирчев. Вече е 11,10 ч.
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз не разбрах какво стана с термина “каботажни превози”, тъй като според дефиницията, която е дадена тук, на стр. 107, т. 15, “каботажни превози” е вътрешен превоз на пътници и товари между пристанища, разположени на територията на Република България от превозвач, регистриран в друга държава. Съгласно ал. 2, т. 6, тия превози се извършват и от кораби, плаващи под български флаг. Тая дефиниция тук е ни в клин, ни в ръкав. Трябва да го видим този въпрос, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Въпросът Ви към кого е отправен? Сега ние сме на първо четене.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Към председателя на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мирчев, записвайте си предложенията.
    Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Има думата госпожа Анели Чобанова. Заповядайте.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря.
    Аз имам едно възражение по отношение на факта, че по време на дебатите ни в комисията накрая страшно много бързахме и пропуснахме една дефиниция, която съществува като понятие в предишните текстове в този кодекс, а не сме я извели тук, в Допълнителните разпоредби. Става въпрос за бордова свързана група. Аз давам един текст, който бих искала да бъде вмъкнат в сегашното предложение като допълнителен текст и той е следният: “Бордово свързана група” означава свързани борд до борд кораби, при което нито един от тях не се намира пред или след кораба, осигуряващ движението на групата”.
    И другото ми предложение беше да не се извеждат легални дефиниции в този кодекс по отношение на “една морска миля” и по отношение на понятието “газене”, тъй като една морска миля е понятие, което е ноторно известен факт. И всеки един справочник да отворите, се вижда колко е една морска миля. Така че няма нужда изрично да упоменаваме в текста на този кодекс.
    А що се отнася до понятието “газене”, се аргументирам с факта, че газенето е една научна дефиниция, която съществува във всеки един учебник по общо устройство на кораба и теория на кораба и въобще не съответства на това, което е дадено в този момент. Така че няма нужда науката да я преобразяваме в някакви изкривени легални дефиниции. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
    Процедура? Да, заповядайте.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, моля съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да прекратите това заседание и да дадете почивка на народните представители, която трябваше да бъде дадена в 11,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам половин час почивка. Заседанието ще продължи в 11,45 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Господин Минков, заповядайте за предложението си.
    СТЕФАН МИНКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имам две предложения по предлагания нов § 190.
    Едното предложение е по т. 7 “Стъкмяване”, където предлагам след думите “комплектоване с” да добавим думата “правоспособен”.
    Подкрепям предложението на колегата Пантелеев по т. 22 “Каботажни превози” и предлагам следния текст:
    “22. “Каботажни превози” е вътрешен превоз на пътници и товари между пристанища, разположени на територията на Република България, от регистриран превозвач”.
    Всъщност предложението ми е да отпаднат думите “в друга държава”.
    Използвам случая да коментирам предложението за “мореходност”. Преди две седмици от тази трибуна аз казах, че българските и чужди кораби ще плават и да приемем този кодекс, и да не го приемем. Казвам го и сега не защото омаловажавам труда на тези хора или корабоплаването, напротив, защото корабоплаването от дълги времена работи в международни условия, работи по подписани и признати от нас конвенции и договори. И това, което вносителят цели с този проект за изменение на Кодекса за търговско корабоплаване, е единствено и само да отговори на новите изисквания, които с всеки изминат ден в корабоплаването стават по-динамични.
    В тази връзка използвам случая да ви цитирам едно определение на един наръчник за капитана, което дава едно още по-обстойно предложение за мореходност, където на стр. 147, глава девета се казва: “Мореходен кораб е този, който във всяко отношение е пригоден да се справи с опасностите, които е вероятно да срещне по време на рейса. Не само корпусът му и машината му трябва да са в добро състояние, в добър работен ред, но корабът трябва да бъде напълно окомплектован с компетентни офицери и екипаж и екипиран с гориво, снабдяване, вода и провизии, изискващи се за рейса, както и да притежава необходимите карти, пособия, публикации и документи”. Цитирам този текст, за да ви уверя, че какъвто и текст да приемем за понятието “мореходност”, стига той да не противоречи на добрата морска практика, би бил подходящ.
    В тази връзка аз предлагам подобрения текст на колегата Найденов за “мореходност” да го приемем и да приключим с този текст.
    Същевременно искам да подскажа да не се безпокои колегата Благой Димитров. Казвам това във връзка с плаването на корабите и за друго, че една яхта също плава и ще плава и занапред с този кодекс или без този кодекс, с това дали по този кодекс има задължително да изкара позволително за плаване или кодексът не му пречи да си изкара акт за националност.
    Аз ви моля да подкрепите този проект за изменение на Кодекса за търговско мореплаване, защото той в най-голяма степен отговаря на новите изисквания, които стоят пред корабоплаването, а те са насочени преди всичко към сигурност в корабоплаването, безопасност и нови повишени изисквания към квалификацията и компетентността на морските екипажи.
    В тази връзка тази промяна на кодекса предполага и една хармонизация на текстовете с европейското законодателство, това, към което се стремим и в голяма част отговаря на международните изисквания, по които България е страна по различни конвенции и договори. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Минков.
    Други изказвания по този параграф няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване първо предложението на господин Найденов, направено по т. 7, което беше подкрепено в залата и от председателя на комисията – предложението е да се добави думата “правоспособен”.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Добавката е: “…с оглед осигуряване на безопасно корабоплаване, опазване на човешкия живот по море и т.н.”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да.
    Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
    Предложението е прието.
    Преминаваме към т. 16 – редакцията, предложена от господин Найденов за понятието “мореходност”.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, съжалявам, че още веднъж трябва да взема думата, но с колегите коментирахме текстът да стане така:
    “16. “Мореходност” е комплексно качество на кораба по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му да плава в райони и метеорологични условия в съответствие с класа му, когато има такъв, както и да извършва дейността, за която е предназначен, без да се излага на опасност превозвания товар или живота на екипажа и пътниците”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля, гласувайте това предложение за редакция на т. 16.
    Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    Сега гласуваме новата редакция на т. 22, предложена от господин Пантелеев, подкрепена от господин Минков в залата.
    Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение за създаване на нова т. 33, предложена от Анели Чобанова, която предлага да бъде гласувана:
    “33. “Бордово свързана група” означава свързани борд до борд кораби, при което никой един от тях не се намира пред или след кораба, осигуряващ движението на групата”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме тази редакция на т. 33.
    Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    Сега гласуваме целия § 162 с току-що гласуваните в залата изменения по него.
    Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
    Параграфът е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 163 има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, а по т. 2 се оттегля.
    Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 163, който става § 191:
    “§ 191. В Преходните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. В заглавието след думата “Преходни” се добавя “и заключителни”.
    2. Създават се § 2 и 3:
    “§ 2. Българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да са снабдени с акт за националност до 31 декември 2004 г.
    § 3. Разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и 4, чл. 7а, чл. 33, ал. 2 и чл. 88, ал. 2 влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
    4. Досегашният § 2 става § 4.”
    Комисията предлага § 164, който става § 192, да придобие следното съдържание:
    “§ 192. Навсякъде в кодекса:
    1. думите “мореплаване” и “мореплаването” се заменят съответно с “корабоплаване” и “корабоплаването”;
    2. думите “хранение” и “хранението” се заменят съответно със “съхраняване” и “съхраняването”;
    3. думите “отстъпи от” и “отстъпи от него” се заменят съответно с “развали” и “го развали”;
    4. думите “териториални води”, “териториалните води”, “вътрешни и териториални води”, “вътрешни или териториални води”, “вътрешни или в териториални води”, “вътрешните или териториални води” се заменят съответно с “териториално море”, “териториалното море”, “вътрешни води и териториално море”, “вътрешни води или териториално море”, “вътрешни води или в териториално море”, “вътрешните води или териториалното море”.”
    Комисията предлага да се създаде нов § 193 със следното съдържание:
    “§ 193. Всички текстове на кодекса се номерират съгласно Закона за нормативните актове.”
    Това се налага, тъй като законът е от 1970 г. и въобще не е в съответствие със Закона за нормативните актове.
    Има предложения, които комисията смята, че ще бъдат отразени в следващия Закон за морските пространства и вътрешните водни пътища, поради което те са оттеглени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези параграфи? Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Става дума за § 191, по-точно за новосъздадения § 2 – българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да са снабдени с акт за националност до 31 декември 2004 г. Предполагам, че искаме да кажем, че до тази дата трябва да бъдат снабдени с такъв акт за националност, какъвто те сега нямат, а не да имат акт до тази дата, пък после да нямат. Затова предлагам редакционна поправка:
    “§ 2. Българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да бъдат снабдени с акт за националност до 31 декември 2004 г.” Тоест вместо “са” записваме “бъдат”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други предложения по тези текстове? Няма.
    Гласуваме предложението на господин Пантелеев по § 163, т. 2 – думата “са” да се замени с “бъдат”.
    Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    Гласуваме § 163, 164 и 193 ан блок.
    Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
    Параграфите са приети.
    Гласуваме отпадането на § 165 на вносителя по предложение на комисията.
    Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6.
    Параграфът отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 166, който става § 194, и предлага следната редакция:
    “§ 194. В чл. 126а, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс се създава буква “р”:
    “р) По искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по този текст? Няма.
    Гласуваме § 166.
    Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
    Параграфът е приет.
    Господин Мирчев, има един параграф, който не е бил изчетен прецизно, но е гласуван. Моля да го прочетете за протокола.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато започнах да чета § 61, господин Найденов поиска думата и не успях да го прочета като цяло. Той е гласуван. Чета го сега за протокола. Параграф 61 е подкрепен от комисията и става § 64:
    “§ 64. Член 78 се изменя така:
    “Прилагане на правилата към чужди кораби
    Чл. 78. Правилата за безопасност на корабоплаването и наблюдение на риболовните кораби във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България се прилагат и по отношение на чуждестранните кораби, освен ако международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Госпожо Чобанова, моля да представите редакцията на двата отложени текста – на чл. 302 и 306.
    АНЕЛИ ЧОБАРОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, това, което наложи изменението на текстовете в залата на чл. 302 и 306, съществуващи сега в Кодекса на търговското корабоплаване, е мотивът, че когато е била правена предишната редакция на този кодекс, към този момент в нашата страна е съществувала като арбитър единствено Българската търговско-промишлена палата. Затова тя е вписана като единствен арбитър в този кодекс. Към настоящия момент съществуват и други арбитражи в нашата страна, а има и чуждестранни такива, съгласно които вписването на един такъв арбитър и законовото му закрепяване би било предпоставка за създаване на нелоялна конкуренция или пък неравнопоставеност между арбитрите, които съществуват в настоящия момент в страната.
    Така че аз ви предлагам два текста, които не са много съществено различни от досега предложените и одобрени от комисията, но така или иначе избягват тази предпоставка, за която ви говорих.
    Към текста на чл. 302 по § 148 от сега съществуващия текст на вносителя в заглавието “Диспашори” нашето предложение е да се постави точка и да се добави “Доброволен арбитраж”.
    Към ал. 3 след израза “специална комисия” се оставя текстът “състояща се от председател – хабилитирано лице по морско право, и трима членове – съдия от Софийски градски съд и двама диспашори.”
    Останалият текст от ал. 3 отпада и тя придобива следния вид:
    “(3) Правоспособност диспашор се придобива на основание успешно положен писмен и устен изпит по морско право и международните обичаи пред специална комисия, състояща се от председател – хабилитирано лице по морско право, и трима членове – съдия от Софийски градски съд и двама диспашори.”
    В ал. 4 ние предлагаме следните изменения:
    След израза “доброволен арбитраж” след думата “ако” се поставя “когато”, след което в изречение второ след думата “страните” отпада думата “не”, тъй като тази думичка ни препраща към чл. 306, а в случая става въпрос за доброволен арбитраж.
    Създават се още две други изречения и те са следните:
    “Арбитражното решение по диспаша е окончателно. То може да бъде отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж.”
    Това са текстовете по чл. 302.
    Сега ви представям и един изменен текст на чл. 306, а той касае само заглавието. Тоест, в заглавието на чл. 306 ние предлагаме след “Оспорване на диспаша” да добавим “по исков ред”.
    Това са нашите предложения. Предлагам да ги гласуваме с положителен глас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чобанова.
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, тук не стана ясно от госпожа Чобанова кой друг предлага. Тя спомена “ние”. Трябва да видим кои са вносителите на това предложение. Не става дума за редакторски промени, а за доста сериозни промени в текстовете на чл. 302 и чл. 306 във връзка със заглавието.
    Аз се безпокоя, уважаема госпожо председател, че не можете да подложите на гласуване тези предложения, защото по смисъла на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание те не са редакторски промени.
    Вие казахте: “Ние предлагаме”. Кои сте вие? Освен Вас кой предлага? Аз не знам да има такова нещо в доклада. Коя комисия? Аз съм член на комисията и не знам да има такива промени. Тези промени гласувани ли са? Вие в момента ставате и говорите от името на комисията. Не може да се подложи на гласуване предложението на уважаваната колежка Чобанова. Може по един-единствен начин – спираме в момента заседанието, събираме се комисията, обсъждаме, гласуваме, влиза в доклада и тогава гласуваме. Вие тук ставате и правите предложение като редакторски промени. Има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Това са много сериозни промени, които предлагате. Вероятно са апробирани с Министерството на транспорта. В момента не може да се подложат на гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Става въпрос за редакционни поправки.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Не са редакционни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поправките са чисто редакционни - отпадане на текстове от съдържанието на приет от комисията текст.
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Случайно попадам в залата и, честна дума, замръзвам. Това, че една транспортна наредба сме направили кодекс, какъвто мореплавателната държава Гърция няма – наша работа, да се направим на велики. Но текстът, който в момента предлагате, поставя най-малко няколко въпроса, които не бих нарекла редакционни, а въпроси на здравия разум.
    Първо, знам, че винаги има едни хора, дето правят едни предложения, които голяма част от депутатите изобщо не разбират. Но това няма значение. Винаги си има такива, викат им лобисти. Сега не знам дали ще ги узаконите със закона на Севлиевски.
    Ако от текста, който предлагате, госпожо Чобанова, отпадне изразът “назначена от председателя”, с какво подобрявате текста? Аз съм съгласна, че председателят на Търговската палата, която е едно сдружение с нестопанска цел, не може да назначава съдиите на Софийския градски съд за никакви, просто защото това е дори конституционно недопустимо. Но ако ще поправите текста, трябва да кажете кой ще назначава тази комисия, защото въпросът не може да виси така, че правоспособност “диспашор” ще придобива някой си, който положи изпит пред комисия в състав. Нали разбирате, че ако оставим така текста, просто съдиите в Софийския градски съд, ако си направят това упражнение, всеки ще си направи по една комисия и ще намерят тук още двамата допълнителни членове – хабилитираните лица, и така всеки ще се яви или ще си получи тапия за правоспособност от някаква самоназована комисия. Не може законът да не казва кой ще я назначава. Разбира се, желателно е тоя, дето ще я назначава, да може да го направи конституционно и законосъобразно и най-вече всички тези неща да са помислени. Но тъй като това е в чл. 302, аз си представям какво има в предишните 301 и в следващите, защото това не е последен текст. Но понеже случайно попадам в залата ви казвам, че тук има някакво колосално недоразумение. Не знам на чия сметка ще се запише. Не знам Съветът по законодателството какви бележки е направил по това. Но че предложенията ви нямат никаква връзка с редактиране на текст, а го променят концептуално, защото има много голямо значение на кого ще възложите едни или други правомощия. Това въобще не е въпрос на редакция, а на законодателно виждане, на някаква политика, която провеждате, и на всичкото отгоре, ако щете, даже ако сте домсъвет, трябва да кажете кой какво да прави. Аз ще остана, ако сте законодател в областта на това мореплаване. Имайте предвид също това, че тези хаблитирани лица по морско право са крайно ограничени. Ама крайно ограничени! Този закон сме го докарали почти до положение да напишем три имена в закона. Три имена в закона! Защото по търговско мореплаване има един капацитет, той е проф. чл.-кор. Александър Янков – българският съдия в Хамбург, и всичко друго е нещо около въпроса, ама да речем: да има още двама.
    Аз разбирам, че това е нещо изключително специализирано, че трябва да има някакъв белег за професионална приспособимост на тези лица, да дадат кетапи за правоспособност. Но хабилитираните лица по морско право, просто се извинявам, такива в България повече от двама няма. Ако искате, след като сме стигнали дотам от наредбата да правим закон, да вземем да сложим нещо като Приложение № 7, да речем, с поименен списък и ще бъде по-лесно.
    Аз искам да завърша това кратичко изказване с извинението, че не е възможно членовете на Комисията по правни въпроси да обхванат всички закони. Но когато става дума за тежка юридическа материя, която е разпределена на други комисии, в които понякога няма нито един юрист, след това, което видях в Закона за движение по пътищата и безкрайните му импровизации, просто не ми се ще дори в нещо такова, което ще гледат по света, да изпадаме в абсолютни логически недомислици.
    Предлагам да се отложи обсъждането, независимо че на практика остават два текста. Да се отложи обсъждането, да го погледнат членовете на Съвета по законодателство, защото рискуваме изключително абсурдна ситуация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Госпожо Чобанова, имате думата.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Аз съм съгласна да отложим този текст, но съм съгласна и с това, което каза госпожа Дончева – че наистина случайно е попаднала в залата и недобре е вникнала в материята, която разискваме. Аз не само че съм юрист, ами съм специалист и претендирам да съм специалист във водния транспорт – първо.
    И второ, госпожо Дончева, текстът относно хабилитираните лица, по който Вие се възмущавахте толкова много от тази трибуна, съществува от 1970 г. насам. Така че, ако имате някакви забележки, отправете ги към тези, които са били автори на досега действащия законопроект.
    Съгласна съм, че трябва да отложим материята и на спокойствие да довършим тези два члена, за което правя процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДЕТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има направено процедурно предложение за отлагане.
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ):Уважаема госпожо Чобанова, с радост научавам, че сте юрист! Обаче съгласете се като един юрист, че не може текстът да остане без това кой ще назначава комисията.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Моето процедурно предложение е за това.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не знам какво е Вашето процедурно предложение, но не може текстът да остане така.
    Второ, не може да остане във вида, в който транспортниците с Ваше участие в комисията са го предложили – “сдружение с нестопанска цел да назначава магистрати за членове на органи” и т.н.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ, от място): Това е старият текст!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Госпожо, старият, новият, по-новият текст… Зависи кога са правени. Това е закон от 1970 г., когато в България имаше друго устройство, когато Конституцията започваше с чл. 1, когато се говореше за държавно обществено начало, когато Търговската палата нямаше статут на сдружение с нестопанска цел, може в закона да пише и така! Но когато се прави една промяна в закон, след приемането на нова Конституция, след абсолютно генерална промяна в уредбата на държавата, е несериозно да казвате това.
    А още по-смехотворно е това за хабилитираните преподаватели, защото през 1970 г. има две неща: единен център Българската академия на науките и Софийския университет, а сега на всяка керемидка имате ВУЗ и всеки един, който много случайно преподава в килийното училище на Пазарджик, може да си извади кетап за специалист по морско право и да дава правоспособност! Не знам дали местните и международните морски специалисти имат интерес от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да отложим разглеждането на членовете 302 и 306, и това, което беше предложено тук от госпожа Чобанова, имайки предвид и предложенията на госпожа Дончева. Утре ще ги разгледаме в комисията от 14,30 ч. в зала 142.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2001 Г.
    Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада по Отчета за дейността на Сметната палата през 2001 г.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати председателят на Сметната палата господин Георги Николов и нейните членове: Божидар Влахов, Димитър Чапанов, Живка Димитрова, Иван Душанов, Кадир Кадир, Кирил Колчев, Кольо Бунков, Надежда Сандолова и Христина Симеонова. Един е болен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля, продължете с доклада, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Доклад по Отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г. № 224-00-23, внесен от Сметната палата на 2.10.2002 г.
    Комисията по бюджет и финанси на заседание, проведено на 10 октомври 2002 г., разгледа Отчета за дейността на Сметната палата през 2001 г. На заседанието присъстваха председателят на Сметната палата доц. д-р Георги Николов и членовете Живка Димитрова, Катина Кръстева, Надежда Сандолова и Христина Симеонова, Димитър Чапанов, проф. д-р и.н. Иван Душанов, Кирил Колчев, и Кольо Бунков. Отчетът за дейността на Сметната палата за 2001 г. беше представен от господин Георги Николов. Отчетът е приет от Сметната палата с решение, взето с Протокол № 37 от 19 септември 2002 г. и се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 46, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
    С новия Закон за Сметната палата, приет от Тридесет и деветото Народно събрание, отпадна изискването за публикуване на годишния отчет за дейността на Сметната палата в “Държавен вестник”. Отпадането на това изискване дава възможност за изготвянето на отчета в по-голям обем и конкретност в сравнение с отчетите на Сметната палата през предходните години. Отчетът е съставен в пет раздела, от които основен е разделът за контролната дейност на Сметната палата. В него са представени резултатите от извършения от отделните отделения и областните поделения одит на държавния бюджет, бюджетите на министерствата, ведомствата и общините, бюджетите на общественото и здравното осигуряване, на извънбюджетните сметки и фондове и на други бюджетни структури, определени в чл. 5 на Закона за Сметната палата, с посочване на основните констатации, дадените препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности.
    За резултатите от извършените проверки са изготвени доклади с препоръки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения, които са изпратени на съответните ръководители на проверените бюджетни организации. Докладите са предоставени и на министъра на финансите, съгласно изискванията в чл. 27, ал. 1 от отменения Закон за Сметната палата. Ръководителите на проверените бюджетни организации са предприели съответни действия за изпълнение на препоръките на Сметната палата. Повечето от тях са уведомили за това Сметната палата в срока по чл. 27, ал. 2 от отменения Закон за Сметната палата. Продължило е изпълнението на препоръките с по-дълъг срок, както и на тези, които са свързани с разработването и приемането на съответни нормативни документи.
    В изпълнение на чл. 31, ал. 3 от отменения Закон за Сметната палата са установени данни за нарушения, които съставляват престъпления и са изпратени два акта за констатация на органите на прокуратурата, за проверки в Министерството на отбраната и Българския туристически съюз. Софийската военна окръжна прокуратура е образувала предварително производство на основата на материалите от проверката за управлението на имуществото в Министерството на отбраната. Софийската градска прокуратура е предприела действия по акта за констатация и за проверката в Българския туристически съюз. Тя е изпратила материали и в окръжните прокуратури за извършване на проверки на обектите на Българския туристически съюз, които се намират на тяхна територия.
    През 2001 г. Сметната палата е изпратила 29 доклада на министъра на финансите за констатирани нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки. По пет от докладите са извършени проверки от органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и са съставени актове за административни нарушения на съответните длъжностни лица. Към момента на внасяне на отчета в Народното събрание не са приключили проверките в четири обекта, а в две общини предстои извършването на такива проверки. По 14 от докладите органите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол не са потърсили административно-наказателна отговорност поради изтичане на давностния срок за съставяне на актове за административни нарушения.

    Четири от проверените от Сметната палата бюджетни организации – Окръжен съд – Русе, Окръжен съд – Добрич, Районна прокуратура – Велики Преслав и Районен съд – Мадан, в които са установени нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки, са били извън обхвата на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол към момента на изпращане на докладите и за тях не са предприети съответни действия от нейните органи.
    Сметната палата е изпратила на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол доклад за резултатите от проверката в Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси в частта за проведен търг за закупуване на топломери по водния заем от Световната банка, гарантиран от държавата, за търсене на имуществена отговорност по чл. 29 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол за причинени вреди.
    В резултат от извършената от Сметната палата контролна дейност през 2001 г. в отчета са направени следните основни изводи, които позволяват да се получи по-пълна представа за състоянието на бюджетната дисциплина в страната за проверявания период, а именно:
    Първо. При планирането на държавния бюджет и на отделните бюджети не се включват всички законово регламентирани източници на приходи. Така например за републиканския бюджет за 2000 г. такси върху течните горива, вноски от "Булгаргаз", приходи от държавни ценни книжа и лихви от предприятия по преоформен държавен дълг; Министерството на транспорта и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити – Изпълнителната агенция "Морска администрация" и Изпълнителната агенция "Пристанищна администрация"; Висшият съдебен съвет; общините Вършец, Главиница, Етрополе, Исперих, Луковит, Севлиево, Созопол и Червен бряг.
    Бюджетни приходи се отклоняват по извънбюджетни набирателни сметки, с което се намаляват възможностите за покриване на разчетените със закона разходи. Такива са случаите с Изпълнителната агенция "Дипломатически имоти в страната" към министъра на външните работи, Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи и община Етрополе.
    Второ. Допускат се незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи от Комисията за защита на конкурецията, Агенцията по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция за закрила на детето, Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните, Министерството на отбраната, Военномедицинската академия, Националната служба за охрана при президента и общините Бяла Слатина, Исперих, Банско, Белоградчик, Ботевград, Бяла, Главиница, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Мездра, Попово, Радомир, Сатовча, Севлиево, Ценово, Червен бряг и Самуил, както и разходи, които не са предвидени по съответните бюджети на Министерството на отбраната, ХЕИ – Смолян, ХЕИ – Столична, центровете за спешна медицинска помощ в Кюстендил, Перник, Монтана и Пловдив. Поемат се разходи на небюджетни структури, които не се възстановяват по съответните бюджети, какъвто е случаят с Министерството на здравеопазването и Държавната агенция за младежта и спорта.
    Трето. Придобиват се дълготрайни материални и нематериални активи от Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването, Агенцията по кадастъра към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Комисията за защита на конкуренцията и Министерството на вътрешните работи, без да са включени в утвърдените от министъра на финансите поименни списъци и разчети за финансиране на капиталовите разходи.
    Четвърто. При управлението на държавното и общинското имущество се допуска: отдаване под наем на по-ниски цени от определените минимални базисни цени от Българската национална телевизия, Колеж по телекомуникации и пощи, ХЕИ – Велико Търново, Столична община, Пловдив, Перник и общините Белоградчик, Ботевград, Вършец, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Маджарово, Мездра, Сапарева баня, Сатовча, Созопол и Ценово; неактуализиране на цените по наемните договори съобразно инфлационните процеси; несъбиране на дължими наеми от администрацията на Министерския съвет, Изпълнителна агенция "Дипломатически имоти в страната", Военномедицинска академия, Военна болница – Пловдив, и общините Самуил, Варна, Дулово, Карлово, Козлодуй, Самоков и Търговище. Предоставя се недвижимо имущество за безвъзмездно ползване от Държавната агенция за младежта и спорта и общините Димитровград, Казанлък, Стара Загора, Трявна, Търговище и Пазардик.
    Пето. Нарушават се основни принципи и изисквания на Закона за счетоводството (за текущо начисляване – Агенцията за бежанците, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Българската национална телевизия, общините Белоградчик, Вършец, Главиница, Георги Дамяново, Етрополе, Маджарово, Сапарева баня, Севлиево, Ценово, Столична община, Видин, Гоце Делчев, Дупница, Каварна, Казанлък, Карлово, Козлодуй, Кюстендил, Монтана, Нова Загора, Павликени, Пазарджик, Плевен, Петрич, Пловдив, Попово, Разград, Русе, Свищов, Севлиево, Септември, Стара Загора, Червен бряг, Чирпан и Шумен; за документална обоснованост - Министерството на отбраната, Държавната агенция за осигурителен надзор, Софийския окръжен съд, общините Белоградчик, Вършец, Главиница, Георги Дамяново, Етрополе, Маджарово, Сапарева баня, Севлиево и Ценово; за стойностна връзка между начален и краен баланс - Министерството на здравеопазването.) Не са утвърдени от министъра на финансите счетоводни стандарти за бюджетните организации съгласно изискванията на § 44 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г.
    Шесто. Изградените към първостепенните разпоредители с бюджетни кредити системи за финансово управление и контрол не са достатъчно ефективни. В разпоредителите с бюджетни кредити от втора и по-ниска степен се подценява ролята и значението на предварителния и текущия контрол като условие за добро управление на бюджетните кредити.
    Седмо. За повишаване отговорността при възлагане на обществени поръчки е целесъобразно да се предвидят по-дълги срокове, в които могат да се съставят актове за административни нарушения на длъжностните лица, които са допуснали или с поведението си са създали условия за нарушаване на Закона за обществените поръчки.
    Осмо. Бюджетната дисциплина не е на необходимото равнище. Част от допусканите нарушения произтичат от противоречия и непълноти в нормативната уредба. В редица закони има символични санкции при нарушаване на съответните разпоредби, а за много от констатираните нарушения в законите няма предвидени наказания.
    През 2001 г. е продължило изпълнението на Стратегическия план на Сметната палата, който обхваща периода 1999 – 2002 г. Това е довело до по-нататъшното развитие на правната рамка, усъвършенстване на методологията на контрола, укрепване на управленските и административните способности и подобряване на информационното осигуряване.
    През отчетния период обществеността редовно е била информирана за дейността на Сметната палата чрез средствата за масово осведомяване и възможностите на Интернет-страницата на Сметната палата.
    Проведе се задълбочена дискусия по отчета, за неговото съдържание от гледна точка за Сметната палата, обхвата на одитираните обекти, направените констатации, дадените препоръки за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски в работата по планирането, изпълнението, приключването и отчитането на бюджетите, бюджетните трансфери и другите средства, посочени с чл. 5 на Закона за Сметната палата, по някои несъответствия в текстовете на основните изводи от контролната дейност и други.
    Бяха поставени и някои въпроси във връзка с организационната дейност в Сметната палата, а именно: как се преодолява така нареченото сработване между контролните органи и одитираните обекти? Има ли система за ротация на ресорите между членовете на Сметната палата и каква е практиката на формиране на екипите, които проверяват, с оглед избягване на опознаване и сработване и на какъв период се прави тази ротация? Как се осъществява открит диалог с институциите, които са ползватели на отчетите, и как се осъществява сътрудничеството с органите, посочени в чл. 7 от Закона за Сметната палата? Има ли споразумения с всички органи и какво се регламентира с тях? Доколко споразуменията регламентират добрите взаимоотношения и предпазват Сметната палата и нейните служители от съобразяване с одитираните обекти? Дали споразуменията не са един буфер за притъпяване дейността на Сметната палата? Сметната палата изпращала ли е доклади с предложения за предприемане на съответни действия от страна на Народното събрание?
    В хода на дискусията беше поставен и въпросът дали вече не е настъпил моментът, когато на Сметната палата, освен да констатира нарушения и пропуски, да й се даде възможност като държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности, която се отчита пред парламента, да прави съответни предложения до Народното събрание за подобряване на действащото законодателство. По време на дискусията възникна и въпросът за включване в Закона за Сметната палата на защитни мерки за служителите в случай на натиск или друго посегателство върху независимостта им, като се даде насока тези мерки да бъдат подобни на защитата, предвидена за органите на банковия надзор.
    Препоръчано бе на Сметната палата да представи на комисията информация за наложителни промени в отделни закони, чрез които да се създадат предпоставки за подобряване на бюджетната дисциплина в страната, както и предложения за промени в Закона за Сметната палата съобразно проведената дискусия по отчета за нейната дейност.
    На зададените въпроси председателят и членовете на Сметната палата дадоха подробни и изчерпателни отговори, в които изразиха и положително отношение към направените предложения за подобряване на работата на Сметната палата и нейното по-активно включване в усилията на Народното събрание за усъвършенстване и постоянно синхронизиране на законодателната рамка.
    Комисията по бюджет и финанси обсъди и Доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г. № 254-00-195 от 19.06.2002 г., внесен от комисията за одитиране на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет, създадена с решение на Народното събрание от 29 март 2002 г. (ДВ, бр. 35 от 2002 г.). Комисията по бюджет и финанси подкрепя оценките, изводите и заключенията, направени в доклада.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 7 народни представители, “против” – няма и “въздържали се” – 2 народни представители.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното
    “Р Е Ш Е Н И Е
    по отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г.
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 6, чл. 24 и чл. 47, ал. 3 от Закона за Сметната палата

    Р Е Ш И:

    1. Приема Отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г.
    2. Приема Доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет за 2001 г. на Сметната палата.
    3. Възлага на Сметната палата в срок до 15 ноември 2002 г. да внесе в Народното събрание предложение за наложителни промени в закони с оглед подобряване на бюджетната дисциплина.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Имате думата за изказвания.
    Има думата председателят на Сметната палата господин Николов. Заповядайте!
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отчетът за дейността на Сметната палата през 2001 г. е внесен в Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1 от новия Закон за Сметната палата, приет от вас в края на миналата година. Съгласно чл. 4 от този закон основната задача на Сметната палата е да допринася – подчертавам това – за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата, съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Именно в изпълнението и на тази основна наша задача е изготвен и отчетът, който днес дискутирате.
    Искам още веднъж да подчертая, че досегашните наши отчети, по-голямата част от които бяха приети от този парламент, бяха сравнително кратки поради изискването те да бъдат публикувани в “Държавен вестник”. Ние благодарим, че това наше задължение и изискване отпадна, което дава възможност вече да отстраним една от основните слабости, които се констатираха от Европейския съюз, а именно липсата на конкретност в нашите одитни доклади.
    Отчитайки именно този факт, ние решихме да представим на вашето внимание в отчета резултатите от всички проверки, извършени от Сметната палата през 2001 г., без да подбираме някои от тях за илюстрация на едно или друго нарушение, за една или друга слабост.
    Аз благодаря на господин Искров за твърде обстойния доклад, който направи по нашия отчет. Искам да благодаря и за конструктивния дух, който цареше при обсъждането в Комисията по бюджет и финанси. В комисията, а надявам се и тук, в парламента, акцентът беше поставен не толкова на отделните констатации – ние сме ги отразили такива, каквито са, за да може да се стигне до обобщаващи изводи и оценки, част от които бяха представени от господин Искров.
    Убедени сме, че трябва да се върнем отново върху тези 12 основни извода, на основата на които да се прецени от българския парламент какви промени се налагат в съответните закони с оглед подобряване на бюджетната дисциплина и повишаване на ефективността от дейността на Сметната палата.
    Ние сме удовлетворени от това, че за пръв път и в проекта за решение на Народното събрание като една от задачите на Сметната палата се поставя да внесе такова предложение за налагащи се промени. Аз бих помолил господин Искров да направи корекция в срока, тъй като мисля, че до края на м. ноември бихме могли да коригираме срока за представяне на този списък. Имаме готовност, но още веднъж искаме да направим допълнителен преглед на някои от законите, включително и подзаконовите актове, защото след деноминацията в много от законите и подзаконовите актове останаха символични санкции, а санкциите са и бариера за спазване на съответните актове, и допълнителен приход в бюджета.
    Господин Искров вече направи преглед на реализацията на нашите констатации и по-специално на нарушенията, свързани със Закона за обществените поръчки. Искам да направя допълнение тук, в пленарната зала, че след внасянето на отчета за нашата дейност през миналата година, получихме допълнителна информация от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за приключени проверки от тях още в три общини. Това са Главиница, Исперих и Луковит, като в община Главиница за допуснати нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки е съставен един акт за административно нарушение; в община Исперих са съставени три акта за такива нарушения; в община Луковит е преценено от органи на Държавния вътрешен финансов контрол, че не е извършено нарушение, поради което не е потърсена и съответна административна отговорност.
    Аз искам да изкажа нашата благодарност и на комисията, която беше избрана за първи път от парламента да осъществи независим одит на изпълнението на нашия бюджет и нашия годишен финансов отчет за 2001 г. – не само за доклада, който ви е предоставен, а и за много добрата организация.
    Надявам се, че с доклада, с който разполагате, вече и нашата дейност при управлението на собствения бюджет става публична – нещо, което също е значителна крачка напред в подобряване на Закона за Сметната палата.
    Искам да ви уверя, с което приключвам встъплението, че ние всяка една от тези бележки, които бяха посочени тук при обсъждането на бюджета в Комисията по бюджет и финанси, ще обсъдим допълнително още веднъж. По много от тях ние вече създаваме организация или предприемаме действия за реализацията на тези задачи, на тези бележки с оглед повишаване на ефективността от дейността на Сметната палата.

    Най-малкото, което е – мисля, че при евентуална промяна в Закона за Сметната палата трябва да запишем това, което днес, надявам се, ще подкрепите, че на основата на резултатите от одитната дейност Сметната палата предлага промени в съответни закони с цел подобряване на бюджетната дисциплина.
    Мисля, че парламентът може да се довери в това отношение на нас, защото опитът вече, който натрупахме, може да подскаже къде са пробойните, от къде изтичат бюджетни средства, кои са причините за лошо управление, за което аз ви благодаря предварително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
    Имате думата за изказване, госпожо Георгиева, като председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, искам да ви представя основните изводи от доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата на Република България за 2001 г.:
    “В съответствие с решение на Народното събрание на Република България от 29 март 2002 г. комисия в състав: Румяна Георгиева – народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, Михаил Миков – народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България, Муравей Радев – народен представител от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, Хюсеин Чауш – народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи, Иван Златков – дипломиран експерт-счетоводител, Миглена Павлова – дипломиран експерт-счетоводител, извърши одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата на Република България за 2001 г.
    Одитът се проведе по програма, утвърдена от комисията на 19 април 2002 г. и беше обсъдена с председателя и членовете на Сметната палата.
    Обхватът на одита е одиторската проверка, която обхвана: прилаганата през 2001 г. система за текущо счетоводно отчитане; прилаганата през 2001 г. система за вътрешен контрол; документирането на стопанските операции и тяхното отразяване в счетоводните регистри; и годишното счетоводно приключване и съставянето на годишния отчет за изпълнение на бюджета и на годишния финансов отчет на Сметната палата на Република България за 2001 г.
    Във връзка с извършената проверка основните изводи и заключения са:
    1. Извършените процедури дават основание на комисията за изразяване на независимо мнение относно достоверността на отчета за изпълнението на бюджета на Сметната палата за 2001 г. и на годишния й финансов отчет за същата година.
    2. Отчетът за касовото изпълнение на бюджета за 2001 г. представя достоверно във всички съществени аспекти получените средства и извършените разходи на касова основа от Сметната палата и областните й поделения през 2001 г.
    3. Годишният финансов отчет за 2001 г. представя достоверно във всички съществени аспекти имущественото и финансовото състояние на Сметната палата към 31 декември 2001 г.
    4. На това основание комисията предлага това, което беше прочетено и от господин Искров – председател на Комисията по бюджет и финанси, да приемем отчета за изпълнението на бюджета на Сметната палата за 2001 г. и да приемем годишния финансов отчет на Сметната палата за 2001 г.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
    Имате думата за изказвания по отчета за дейността на Сметната палата през 2001 г.
    Заповядайте, господин Ганчев.
    ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! След доклада на Комисията по бюджет и финанси и нейния председател господин Искров, след доклада на госпожа Румяна Георгиева – от Комисията по проверка на изпълнението на бюджета на Сметната палата, и след краткото експозе, което направи председателят на Сметната палата господин Георги Николов, е излишно да се говори надълго да се повтарят основните констатации в предложения отчет за дейността на Сметната палата през 2001 г.
    Доброто, съзнателното и внимателно запознаване с извършената дейност на централната Сметна палата, както и на нейните областни подразделения, са доказателства за едно прецизно и професионално осъществяване на нейната дейност и констатиране на съответните нарушения и отклонения от законите и разпорежданията, от съответните наредби за дейността на тези държавни, общински и други органи и институции.
    На мен какво ми прави впечатление? Почти навсякъде, сигурно и вие ще го забележите това, почти навсякъде се констатират нецелесъобразни действия, незаконосъобразни действия, непрекъснато подминаване на законите и разпоредбите, непрекъснато нарушаване на финансовата дисциплина, при което аз не видях никъде възможности за някакви санкции. Ефективността на един контрол е в неговата превантивност, в неговата възможност предварително да предпази тези институции и организации, начиная от Народното събрание и завършвайки с определени институти на държавното управление на най-ниско равнище, както и Министерския съвет и министерствата. Никъде не се предвиждат някакви санкции, нито пък е осъществена такава превантивна дейност.
    В миналото, както тук и господин Георги Николов спомена, имаше възможността поне основните изводи, основните оценки на този отчет да бъдат публикувани, което да позволи на общественото мнение да се запознае със състоянието на тези институции и организации на държавата, на държавното управление. Сега това нещо с този закон, който сега действа за Сметната палата, това е отменено и всичко става в една скрита форма. Всеки прави каквото си иска в края на краищата, освен че изпълнява основната си дейност. Непрекъснато се наблюдават нарушения и нецелесъобразни действия и няма никакви последици за тези институции, за тези организации, за тези служители, чиновници от различно естество.
    Аз мисля, че стои с особена сила необходимостта от нов Закон за Сметната палата, още повече, че тази година ние наблюдаваме във внесения проект за бюджет за 2003 г. идеи за съвършено друго бюджетиране на държавните и общински организации, един друг стратегически подход, който заедно с това ще осъществява и този процес на децентрализация. Значи, трябва всичко това да се отчете, за да може Сметната палата да осъществява по-ефективно своята дейност както превантивно, така и да се предвидят все пак някакви административни санкции за съответните нарушения. Засега те стоят във въздуха – който ял – ял, който пил – пил, и всичко си отива, без да се потърсят отговорности за тези нарушения.
    Аз ще подкрепя отчета като мисля, че заедно със съответните специалисти и професионалисти, представители на Сметната палата, трябва да предложат идеи за решение в тази посока. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
    Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Дончева.

    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Смея да кажа, че българският гражданин може да съди за наличието на Сметна палата само във връзка с един-единствен въпрос – това е декларациите на депутатите, които и днес присъстват на първа страница на всички вестници. Общо взето няма никаква друга сфера, в която от създаването на Сметната палата до наши дни обществото да разбере, че старата контролна система, съществувала до 1990 г., е заменена с нова.
    Във времето, откакто съществува Сметната палата, както по време на действието на стария закон, така и по отношение на новия закон, обнародван на 18 декември 2001 г. и изменен на 30 април 2002 г., казвам това за преждеговорившия, защото не си представям, че има една смислена държава, която всяка година да приема нов закон за една от основните си контролни институции и всеки път да казва, че ще прави нещо революционно и с някаква нова концепция, за да ви поставя няколко проблема.
    Първият е смисълът на съществуването на Сметна палата. Старата контролна система на България, съществувала до 1990 г., беше общо взето формирана след дълги години, десетилетия на работа, на практически опит и на заимстване на чужди модели и позволяваше сравнително висока разкриваемост и доста добра ефективност по отношение реализацията на събрания материал от контролните органи. Включително самата контролна система беше разчетена на това различните контролни органи да могат по някакъв начин взаимно да се контролират, да не може един контролен орган да укрие нещо, до което се е добрал, и то да остане нереализирано. Имаше някакво преплитане в пистите както на системата на държавен и народен контрол, така и на финансов контрол, така и на вътрешноведомствения контрол, така и на съдебната система, на МВР, на специалните служби. Сега това нещо остава една голяма празнота. Работи Сметната палата, дава от няколко години отчети, общо взето, откровено казано без зъби. И затова за мен голямо обнадеждаване е онова, което прочетох на страници 73 и 74 от доклада. Смятам, че основните изводи от контролната дейност на Сметната палата са наистина силни и става ясно, че на хората там все пак им е ясно за какво става дума. Опасявам се обаче, че не е достатъчно само на членовете на Сметната палата и на служителите в Сметната палата да е ясно. Трябва да бъде обществено ясно. Това, разбира се, не може да се оправи в отчета, нито в дебатите в парламента по отчета. Това трябва да бъде една промяна в практиката на самата Сметна палата.
    Мисля, че част от проблема не е въпрос на правомощия, а е въпрос на политика. На политика на снижаване и да сме добре с всяка власт. Мисля, че това трябва да се коригира. Фактът, че до този момент не станаха достатъчно гласни и достатъчно реализирани нито проверката на РВД, нито проверката на Фонд “Земеделие” не в частта за Фонд “Земеделие” и Министерство на земеделието и горите, а в частта, касаеща действия на Българска народна банка и на Министерството на финансите по време на проверявания период, е достатъчно показателен. За мен много голяма тревога са заявленията на част от ръководителите на Сметната палата, че нямали юридически механизъм да дадат на прокуратурата материалите за РВД. Смятам, че по отношение както на органите на финансов контрол, така и по отношение на Сметната палата, ще трябва да се създаде, за което не виждам законова пречка, системата, в която подробните проверки се предоставят на органите на прокуратурата. За да може успоредно с работата на Сметната палата, а не една година, след като е приключила проверката, да върви паралелна работа и на други контролни механизми в държавата. Смятам, че това значително ще повиши ефективността, ако, разбира се, ръководството на Сметната палата счита, че има нужда и от законови промени в тази насока, можем да помислим и за такива, още повече че в момента ни обръщат внимание и международни институции, че трябва рязко да се засили ефективността, включително и със законодателни промени.
    Мисля, че няма какво да откриваме топлата вода и че трябва да заимстваме това със старите системи, в които различни контролни механизми са припокрити, взаимно подпомагащи дейността си и реализиращи всеки един от тези органи по своята си линия резултатите от онова, което констатира като нарушение.
    Един друг, много съществен въпрос е онова, което става с държавния бюджет. В това отношение констатациите, изложени на стр. 73 в точки 3, 4 и 5, са изключително тревожни и аз използвам това, за да ви говоря за него в момента, в който върви поредният държавен бюджет в специализираните комисии. Не за първи път се поставя въпросът, че остава една значителна част неразпределени пари, наречени “преизпълнение на бюджетни приходи”, които министерските съвети в различни състави си разпределят по усмотрение и извън Народното събрание. Това е абсолютно нарушение на Конституцията, която дава право само на парламента да определя бюджета. Ние ще стигнем до абсурдната ситуация, в която някой по ред Министерски съвет ще си направи крайно ленив в приходната му част бюджет и след това де факто, ако иска, може да си преразпредели и под формата на преизпълнение половината държавен бюджет. По собствено усмотрение зад гърба на парламента. Смятам, че този въпрос касае дори и по-сериозни неща от чистата финансова ефективност. Той касае ролята и мястото на парламента. И смятам, че е дълг на парламента, независимо в какъв състав работи той, този въпрос да бъде изчистен веднъж завинаги и просто Конституцията да се спазва.
    Вторият сериозен въпрос, поставен в т. 3 на отчета – честите корекции на отделните бюджети в много случаи в края на бюджетната година или след нейното отчитане, когато фактически се узаконяват приходи и разходи. Аз съм от 5 години в този парламент и знам, че е утвърдена практика никога депутатите да не гледат чернови. Раздава се един свитък от числа, и чистите финансисти разсъждават върху макрорамката и излагат своите съчинения от парламентарната трибуна. Никой не знае и не се рови какво се крие зад числата. Никога не се влиза нито в детайлите на бюджетната издръжка, нито в детайлите на капиталовите разходи. Всичко това позволява абсолютен произвол на органи на изпълнителната власт. За мен е важен въпрос дори когато вместо онова, което Министерството на финансите е одобрило като чернова на съответно друго министерство, да бъде похарчено за нещо, за което то не е одобрено. Аз не съм някакъв абсолютист, който смята, че щом са определени три еди-какви си коли, точно такива да са и нищо не може да мръдне ни на йота. Но тук има нещо, което в сегашния бюджет предстои да гледаме задълбочено. По-рано поне големите капиталови обекти бяха поименно посочени. В сегашния бюджет, който предстои да гледаме, са определени просто тавани за съответни капиталови разходи. Нали разбирате, че този подход при работа в бюджет дава възможност на всеки един министър, дай Боже, да са живи и здрави, да прави каквото си иска, да започне с лустросване на собствения си кабинет, с подновяването на автомобила, който ползва, с изхарчване на една значителна част от парите за собственото си лустро и каквото остане – за реални капиталови разходи. Аз смятам даже, че Сметната палата ни е посочила още нещо, което е разумно. И затова ние поставихме въпроса в няколко от специализираните комисии – когато, примерно, Министерството на вътрешните работи има 15 незавършени сгради на РДВР, да съсредоточи парите в три от тях, да бъдат те довършени за година, две, три, парламентът да съблюдава това и съответно Сметната палата в лицето на хората, които конкретно отговарят за ведомството, че това наистина ще бъде направено, а няма да бъде въпрос на произвол, въпрос на това кой е станал министър и шеф на финансовото направление и как той си е уредил някакъв друг, ужким пак капиталов въпрос, който той си е решил, и в момента има свободата да действа при условия на пълно усмотрение.
    Няма как да стане ефективно управляването на капиталовите разходи, ако това не се направи именно по този начин.

    Трябва да има стиковка от една страна между парламентарните комисии, които да гледат бюджета, в детайли и в чернови, на първо време поне в частта за капиталови разходи, на второ място – в Министерството на финансите, които да съблюдават това, и на трето място – в Сметната палата, която ще им заверява отчетите. В това отношение смятам, че Сметната палата, когато заверява отчетите на министерствата и ведомствата, вече трябва да започне да гледа и първични документи, а не само сборни отчети. Вярно е, че това е по-трудоемко, вероятно изисква промяна на начина на проверяване, много повече текуща работа, но струва ми се, че когато в държавата има сериозен финансов дефицит и когато за нищо няма да има толкова пари, колкото искаме, това е един много правилен подход, който ще бъде и по-ефективен. Фактът, че се допуска утвърждаване на поименни списъци и разчети за финансиране на капиталови разходи след изтичане на бюджетната година, когато на практика се одобряват извършени разходи без преценка дали са били наложителни или не, е нещо, което не може да остава анонимно.
    Смятам, че независимо дали приемаме или не за сведение този отчет, Комисията по бюджет и финанси на парламента трябва да извади няколко случая в министерства и ведомства, където това е направено.
    Смятам, че това ще трябва да бъде трайна политика по отношение на общините, защото знае се, че бордът в Аржентина беше пробит именно от към регионалните структури.
    В това отношение се чудя с кой акъл много спокойно сегашното правителство е готово да опрощава субсидии. Това най-малкото развращава всеки кмет. Следващият път не тези 20, които са взели, а останалите 220 ще поискат също така да похарчат пари извън бюджета си и ще кажат на всяко следващо правителство: “Благодарим ви много, обаче смятаме, че трябва да ни ги опростите и тях”. Когато няма пари, трябва да има бюджетна дисциплина.
    Затова смятам, че приемаме или не този отчет за сведение, ние трябва да продължим работата като парламент по него в няколко посоки: като дейност на Комисията по бюджет и финанси и вероятно като работа на Комисията по правни въпроси, в които да разработим дотук поне още две групи въпроси – реализиране на крайна отговорност по отношение на няколко от грубите нарушения, като излезем извън общата рамка, която тук добре е замазана с голямата баданарка. Има много хубави констатации, но какво от това?! Господин Николов трябва да спре да се опитва да се харесва на всички и няколко конкретни случая трябва да ги изкараме докрай, със съответната отговорност.
    Правната комисия трябва да подготви (още повече, че ще има и пари по международни програми за това) допълнителната част на контролните правомощия на Сметната палата, които да дават възможност за реализиране докрай на отговорност. В противен случай Сметната палата ще съществува сама за себе си, ще си констатира нещо, ще си го установяват на състав на Сметната палата и то ще си остава за тяхна консумация. В краен случай парламентът ще получава ето такъв отчет: “Знае се, че в Оряхово, в Севлиево…”, но какво от това?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Има ли желаещи за изказвания по отчета?
    Заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, обикновено има наложила се практика председателят на съответната комисия да се опита и да обобщи накрая в своето изказване основните акценти.
    Казаното от госпожа Дончева напълно се споделя от мен и се съдържа в дискусията, протекла в Комисията по бюджет и финанси. То се съдържа и в т. 3 на предложението за решение.
    Затова считам, че сега е моментът да взема думата.
    Действително, уважаеми дами и господа, Комисията по бюджет и финанси не разглеждаше различните констатации в докладите на Сметната палата за различни разпоредители с бюджетни кредити или разпоредители, които ползват различни помощи по линия на други програми. За тези нарушения или констатации всички вие се уведомявате редовно, тъй като отчетите на Сметната палата се предоставят в деловодството на Народното събрание и всеки един от народните представители би могъл да поиска съответната проверка на дадена комисия, министерство и т.н. Те задължително се изпращат и до председателя на Народното събрание, а някои от тях и до мен за информация.
    Комисията по бюджет и финанси се постара да обърне внимание именно на въпросите, които поставя в нашия доклад, които и госпожа Дончева се опита отново да постави – за ефективността от работата на Сметната палата. Неслучайно аз, малко емоционално вероятно, но когато обсъждахме доклада по РВД (ако не се лъжа) си позволих да кажа почти същото за господин Николов, за което след това му се извиних – че не трябва председателят на Сметната палата да се харесва на всички, или членовете на Сметната палата. Тук не става въпрос за личности, а за процедури и механизми.
    Когато гледаме този отчет, не трябва да го гледаме формално като част от другите отчети, които сме гледали тук, а действително трябва да извлечем поуки, тъй като уверявам ви, от многото контакти с членовете на Сметната палата и лично с председателя на палатата господин Николов съм стигнал до извода, че те самите чувстват тази необходимост и искат да им се даде тази възможност – да не бъдат само констативен орган, чиито доклади след това се завират някъде по архивите или по чекмеджетата, а да има резултат от тяхната дейност.
    Това върви по две линии. Едното е от гледна точка на поправяне на някои законови и подзаконови нормативни актове с тяхна помощ. Второто много важно условие е все пак от гледна точка на защита на членовете на Сметната палата. Колеги, аз съм за първи мандат народен представител и прощавайте, ако ви прозвучи наивно, за разлика от госпожа Дончева, но аз сега за пръв път се натъкнах (а и голяма част от членовете на комисията) на абсурди, заложени в дадени закони, които връзват ръцете на Сметната палата. Забележете – на висшия конституционен орган. Единственият независим контролен орган по Конституция, това е Сметната палата. Всички други комисии, КЗК, банкови и други надзорни органи, са създадени с някакви други закони. На конституционния орган, наречен Сметна палата, се оказва, че самите закони му връзват ръцете.
    Искам да ви обърна внимание на констатациите, които вероятно когато съм чел доклада на Комисията по бюджет и финанси, може някой да не е обърнал внимание, но ако си спомняте в доклада, прочетен преди около половин час, казах, че АДВФК не е потърсила административно-наказателна отговорност поради изтичане на давностния срок. Малко по-надолу прочетох, че проверките, извършвани от Сметната палата на органите на съдебната власт, са извън обхвата на АДВФК. Това е нормално. Държавният вътрешен финансов контрол е орган на изпълнителната власт, а съдебната власт е независима по Конституция. Уважаеми колеги, това са абсурди, които ние с вас трябва да намерим начин да ги решим.
    От една страна се оказва, че Сметната палата проверява голямата част от органите на изпълнителната власт. Като казвам изпълнителната власт, имам предвид квазиизпълнителната власт, общините и други държавни органи, които изпълняват административни функции. От друга страна се оказва, че нейните констатации трябва да се препотвърждават от зависим орган, който е към изпълнителната власт, наречен Агенция за държавен вътрешен финансов контрол. Зависим орган, колкото и да му даваме независимост със закона, който променихме преди две или три седмици. Въведохме и мандатност на председателя, ако си спомняте. Така или иначе това си е орган на изпълнителната власт. Той не е независим орган за одит и за контрол.
    Така че тук трябва и аз очаквам във връзка с решенията, които надявам се ще бъдат взети днес, много скоро Сметната палата да ни предложи такива изменения, които да не я правят беззъба, както се изрази госпожа Татяна Дончева.

    Тук става въпрос във връзка с АДФК и за проблема с независимата съдебна власт. Независимата съдебна власт, както всяка друга власт, извършва разпоредителни действия с бюджетни кредити и те са за сметка на данъкоплатеца. Независимата съдебна власт също извършва огромни – както знаете, един от докладите беше изпратен дори на прокуратурата за един от тези органи на съдебната власт – огромни обществени поръчки. И поради това, че Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол трябва да препотвърди казаното от Сметната палата, а пък тя не може да го препотвърди, тъй като не може да влезе в орган на третата власт, тъй като по Конституция е забранено, се оказва, че ако един административен ръководител от структурите на съдебната власт е нарушил, дори драстично нарушил закона, няма последствия по простата причина, че няма кой да прати тези последствия на прокуратурата, за да предприеме съответните мерки.
    Тук идваме и до другата препоръка на Комисията по бюджет и финанси, която беше засегната много основателно и от госпожа Дончева. Не може да чакаме с месеци и години някакъв друг орган да се произнася дали има настъпили вреди в резултат на резултатите от проверките на Сметната палата, през което време органите – мисля, че точно органът е прокуратурата – да не знаят за какво става въпрос и някой да си разиграва коня. Това просто са недопустими отклонения от принципите на Конституцията и въобще на законите, които уреждат надзора и контрола в нашата държава.
    Така че аз си мисля тук – радвам се това да го чуя от колеги от опозицията, ние го чухме и от членове на опозицията в Комисията по бюджет и финанси, надявам се да бъде подкрепено по-нататък в пленарната зала – да има такива изменения, които действително да поставят Сметната палата не само като статут, но и като правомощия и като краен продукт от нейната дейност там, където й е мястото и където казват, че й е мястото, - в самата Конституция на Република България.
    Искам само да репликирам тук проф. Ганчев, който се изказа преди малко. Не е нужен нов закон. Ние приехме нов закон. Не е изменен, както каза госпожа Дончева. Ние приехме нов закон в Тридесет и деветото Народно събрание – Закон за Сметната палата, за който получихме много положителни оценки и от съответните органи на Европейската комисия, които следят за тези въпроси. Имаме нужда от някои промени, които да са точно в насоката, за която говоря и аз, и преждеговорившите.
    Има два много важни момента, които също бяха обсъждани в Комисията по бюджет и финанси, и ми се ще да чуем тук мнението и на председателя Николов, и на другите членове, които пожелаят да вземат думата. Но за нас това беше единодушно мнение и от изключителна важност е прозрачността в работата на Сметната палата. И другото е начинът за избягване на конфликт на интереси. Ние сме го нарекли в нашия доклад, който чухте преди малко, “сработване”.
    Аз все още не знам като народен представител и като председател на Комисията по бюджет и финанси дали са взети за последния месец такива мерки. Съгласете се, че не е редно един и същи член на Сметната палата да отговаря за една институция и да работи с един административен ръководител, било финансов министър или председател на агенция, или каквото искате вземете за пример, в продължение на целия му мандат. А ако бъде избран още веднъж? Значи още един мандат. Значи трябва да има някакъв начин за предотвратяване на тези възможности. Тук казваме за възможности, разбира се, а не за констатирани факти, да бъдат предотвратявани тези възможности за симпатии, за сработване между контролния и контролиращия обект. Нямам отговор на тези въпроси и се надявам да го чуя от господин Николов, ако са готови да отговорят на тях.
    Един друг много важен въпрос е въпросът за прозрачността, както казах. Действително в отчета, а и в дискусията в Комисията по бюджет и финанси се оказа, че голяма част от докладите се публикуват в Интернет или се предоставят по подходящ начин, както се изрази тогава господин Николов, на публиката. Моето предложение е: ако трябва, да го запишем и с изменения в Закона за Сметната палата, но всичките доклади, които не касаят държавна тайна, или новият термин е “класифицирана информация”, които не касаят такива проверки, да бъдат публикувани в Интернет. Щом се харчат обществени пари по линия на бюджетни разходи или на някакви други субсидии или помощи от други донори, именно този, който плаща тези пари – данъкоплатецът, трябва да види тяхното харчене по най-облекчения начин. И това обществото го е измислило. Към днешна дата аз не знам по-добра информационна система от Интернет.
    Така че, ако се налагат промени в закона и в тази насока, нека да ги направим! Казвам още веднъж, нека да кажат специалистите кои материали не биха могли да бъдат показвани в Интернет, но всичко трябва да излиза в Интернет. Не забравяйте, че дори на третата независима власт – съдебната власт, с последните изменения в Закона за съдебната власт възложихме и на Висшия съдебен съвет, и на съдилищата да публикуват и мотивите, и решенията в Интернет-страницата, освен в служебния им бюлетин, за да се знае от обществото как се взимат съответните решения от съответния съдия или състав на съда. Аз мисля, че Сметната палата не трябва да изостава в това отношение. Публичен орган, конституционен орган, няма от какво да се притеснява. А това вече води и до отговорност пък на съответните контролни одитни органи какво ще пишат в този доклад, всичко да бъде мотивирано и добре обосновано. Така че контролът е взаимен.
    Бих желал да приключа с третия или вече петия по ред важен проблем, който беше дискутиран в комисията – проблема за защита на одиторите. Никъде в Закона за Сметната палата – аз бях формален вносител, спомняте си, внесох го от мое име, но също тогава като че ли сме пропуснали – никъде, за разлика от други надзорни органи, не сме предвидили защита на тези хора. Нямам предвид имунитет или по-тежки защити, но да има някаква защита от гледна точка все пак на спокойно извършване на тяхната дейност. Още повече знаем, че, много скоро беше това, може би преди месец, имаше доста силен доклад за констатации в едно висше съдилище. Оказа се, че виновен бил не този, който е възлагал за десетки милиони поръчки, а този, който е отишъл и го е установил, и го е написал в доклада. Това е абсурдно!
    Така че ние по някакъв начин трябва да помислим, уважаеми колеги, да защитим тези хора. Ние сме го предвидили не дословно, но даваме като пример защитата на банковите ревизори по Закона за банките. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Заповядайте за реплика, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Слушах много внимателно това, което говореше господин Искров. Споделям голяма част от тезите. В съществото на моята реплика след малко ще кажа какво не споделям.
    Господин Искров, ние все пак обсъждаме един отчет за дейността на Сметната палата, а не идеи за бъдещото законодателство. Ще стане едно опасно подменяне на темата, защото сега има един закон, който е ваше предложение, на мнозинството, защитавано тук, приет декември 2001 г. Сега започваме де леге ференда, както се изразяваме в правото, предложения за бъдещото законодателство.
    С какво не съм съгласен? Крайно несъгласен съм с тезата, че законите пречат някому да си върши работата. И когато тази теза се развива тук от трибуната на асамблеята, няма защо да се чудите, че хората нямат никакво уважение към народното представителство. Ние самите да обсъждаме и да търсим несвършената работа на тоя или оня в несъвършеното законодателство! Защото истинският въпрос е: колко пък от тия правомощия, които има и Сметната палата, и други органи, колко пъти са упражнявани? И един много прост въпрос, който всеки народен представител ще си зададе: като се проверяват тия органи, които са в доклада – министри, първостепенни разпоредители на бюджета, има ли някой поканен от тия министри да седи тук поне да чуе? Защото какво ще излезе? Ние тук си говорим, министрите си правят, каквото си знаят, Сметната палата – и тя гледа да е добре с министрите, защото министрите й правят и на нея бюджета, и всяка година ние тук си въртим този отчет и той се превръща в една доста формализирана процедура.
    Вярно е, че има бивши министри и аз много се надявам, че те ще вземат отношение по тези въпроси, но все пак всички тези изводи, тези констатации какви от съществуващите законови мерки са приложени или не са приложени, това е въпросът, а не само да казваме, че законът е лош.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
    Господин Искров, заповядайте за дуплика.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Миков, не мога да разбера всяка сутрин ли ставате по неподходящия начин. За всяко нещо търсите конфронтация или реплика, дуплика и т.н. Кой е казал, че законите пречат Сметната палата да извършва дейността си?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Казвате, че са недостатъчни!
    ИВАН ИСКРОВ: Казваме, че когато се обсъжда не финансовият отчет, господин Миков, не отчета за бюджета на Сметната палата, а обсъждаме нейната дейност и тук е моментът да кажем какво пречи на дейността на Сметната палата, споделяме ли го или не. Затова аз и Татяна Дончева казваме тези неща. И трябва да ги кажем точно тук. Предполагам, че и други колеги ще ги кажат. А не, когато обсъждаме бюджета на Сметната палата. Това сега е отчет за дейността. И най-добросъвестно казвам, че Сметната палата сто на сто си е упражнила правомощията и е изпратила няколко случая на прокуратурата, всичките случаи на съответния административен ръководител.
    Но има проблеми не от Закона за Сметната палата, господин Миков, а в други закони – в Закона за обществените поръчки, един от големите проблеми, в Закона за Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол, които пречат те да бъдат по-ефективни. Това е смисълът на моето изказване. А Вие търсите под вола теле. Идеята е да намерим най-доброто решение от гледна точка постигане на целите и функциите на Сметната палата. И мисля, че тук спор няма.
    А защо няма министри? Няма министри, тъй като на министрите не им е работата да са тук. Аз затова не съм ги поканил. Тъй като Сметната палата е орган на Народното събрание. Тя се избира пряко от Народното събрание и се отчита единствено и само пред Народното събрание. Надявам се, колеги, да върви конструктивен диалог, няма смисъл да се заяждаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Пирински, заповядайте за изказване.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Николов, уважаеми колеги! Отчетът, който е представен, както и изтъкват колегите от Сметната палата, е по-необичаен, той е първият отчет по новия закон. И както те са заявили в уводната част, тъй като не се предвижда непременно публикуването му в “Държавен вестник”, както беше по досегашния закон, той е доста по-подробен, доста по-аналитичен.
    Според мен, госпожо председател, е уместно да използваме разглеждането на този отчет и за тази дискусия, която в момента продължават господата Миков и Искров в индивидуален план, а именно как дейността на Сметната палата да се направи достатъчно убедителна и ефективна за обществото, за да се чувства нейното присъствие не само при попълването на индивидуалните декларации от народни представители, от министри и от други за тяхното имуществено състояние, каквато е картината сега.
    Госпожо председател, аз няма да повтарям онова, което казаха и госпожа Дончева, и господин Искров. Бих насочил вниманието ви върху три аспекта, които не бяха споменати досега.
    Първият е свързан с чл. 47, ал. 1, където се казва, че отчетът за дейността на Сметната палата през предходната година се внася в Народното събрание до 30 юни на текущата година. Ние с вас сега през ноември 2002 г. разглеждаме отчет какво е правила Сметната палата през 2001 г., когато тя се е занимавала с това какво е ставало през 2000 г. В Комисията по бюджет и финанси ние отчетохме, че доколкото за първа година се прилага този закон, няма да възразяваме и да търсим обяснение защо не е спазен срокът 30 юни. Но нека да помислим за следното, госпожо председател, дали този срок и тази периодичност е оправдана от гледна точка на това да бъде актуална дискусията по отчета.
    Аз бих предложил и на пленарната зала, а и на господин Искров и господин Николов, дискутирайки подобрение, да има междинни отчети, ако щете отчети на тримесечие за дейността през предходното тримесечие, което през едно тримесечие да се разглежда в Народното събрание. Защото и въпросите, които бяха поставени за РВД, са други също много актуални въпроси, свързани с първостепенни разпоредители на бюджетни кредити, свързани с публични финанси и тяхното оползотворяване, които в момента са много актуални, няма смисъл да ги разглеждаме през 2004 г.
    Ето защо аз действително считам, че първият въпрос, който трябва да разгледаме, е за периодичността на разглеждане на работата на Сметната палата.
    Вторият въпрос, госпожо председател, е свързан все пак с чл. 4 и онова, на което господин Николов ни обърна внимание в неговото встъпление – каква е работата на Сметната палата. Едната страна е по принцип тя да допринася за доброто управление на бюджетните и други публични средства. Но обърнете внимание на втората страна на въпроса – да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите и т.н. И тук вече, госпожо председател, въпросът е към нас – ние търсим ли я тази информация. Когато имате търсене и предлагане, можете, разбира се, да предявите претенции към предлагането, че е слабо, частично, некомпетентно, но за да има сделка, за да има резултат, трябва да има и активно търсене. Както каза господин Искров, внасят се одитите, внасят се доста доклади през годината, но парламентът като парламент – и тук вече въпросът е към нас – търси ли да реализира своята функция на парламентарен контрол достатъчно пълноценно и активно и оттам ползва ли тази информация, която му се подава. Защото аз също съм с впечатлението, че в Сметната палата са твърде наясно с цялата сложност на бюджетния процес и на всички възможни отклонения от правомерното разходване на бюджетни средства. Това са висококомпетентни хора, които вече са навлезли в съответните сфери на публичните финанси и могат да бъдат много пълноценни партньори на парламента, негови много компетентни и ценни сътрудници, ако парламентът желае да бръкне с пръст в раната.
    Затова аз не приемам онзи упрек, който се отправя към председателя на Сметната палата за едва ли не някаква негова склонност да търси да бъде одобрявано от мнозинство, от опозиция, от всички. Не можете да искате от Сметната палата и от нейния председател активна дейност в защита на законите, ако той не чувства подкрепата на парламента. И тук отговорността на първо място все пак е на мнозинството. Ако мнозинството действително иска да се разглеждат злободневните въпроси на публичните финанси и то с цялата сила, както Вие казахте, господин Искров, на Конституцията, на конституционен контролен орган, Вие имате пълната възможност много активно да поставите на вниманието на дневния ред на Народното събрание констатациите за едни или други нарушения, включително и направени не преди две години, а преди два месеца.

    Позволих си да взема думата, защото не искам, госпожо председател, едва ли не по всеки въпрос да имам отношение, но ако се плъзнем по тази посока – какво ни пречи в законите, къде санкциите не са такива, каквито трябва… Въпреки че всички тези аспекти са основателни, съм съгласен с господин Искров, че не може да зависи от Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол дали да се стигне до реализация или не. Това не е смисълът на конституционния орган Сметна палата. Но нека да не отлагаме, да чакаме да ремонтираме законите и тогава да се задействаме ефективно. Ако наистина искаме да работим пълноценно, нека да видим, че от другата седмица ние можем да ползваме Сметната палата и нейната експертиза по един много ефективен начин.
    Що се отнася до самия отчет, за да не се получи това, за което говори господин Миков – да не му обърнем внимание от гледна точка на процедурата, за мен действително имат много принципно и актуално значение някои от групите по-съществени констатации, които са направени в отчета. Аз няма да ги тълкувам, само ще ги изброя, защото наистина нямаме време. Едната от тях е свързана с текущите корекции, които се правят в изпълнението на бюджета. Още на стр. 10 - 11, госпожо председател, се чете един текст, по който и в Комисията по бюджет и финанси господин Радев реагира остро. А той се свежда до констатацията, че през течение на 2000 г. допълнително за общините са разпределени още толкова субсидии, колкото първоначално са били предвидени в Закона за държавния бюджет. Нещо, което много тревожно ми напомня съдържащите се предложения и в проектозакона за 2003 г., който ще гледаме. Като че ли това е практика, господин Искров, която сте заимствали. Обърнете внимание на констатациите на Сметната палата, господин Искров, 50% издръжка, Приложение № 7 или 8 на закона, който ще гледаме. Отговорът веднага е: Добре, но Конституционният съд е признал, че текстовете на чл. 34 и 35 от Закона за устройство на държавния бюджет дават това право на министъра на финансите. Както се сочи обаче в отчета на Палатата, това не може да се практикува като свободна практика, трябва да има някакви параметри и ограничители, в рамките на които да могат да се правят такива корекции. При всички случаи е съвършено ненормално Вие да трябва да разпределите още толкова, колкото сте планирали първоначално, и то в края на годината, през ноември и декември, на базата на критерии, които никой не може да убеди никого, че са съвършено обективни, безпристрастни, методики, медиани и т.н. Въпросът как се упражнява държавният бюджет е принципен въпрос и наистина тази практика на така нареченото преизпълнение като че ли отново се задава с пълна сила. Господин Искров оспорва констатациите ми, няма да дебатираме сега бюджет 2003, но вече чуваме, че са намерени още 30 млн. за капитални вложения на общините, ей така, кой знае откъде. Тази практика просто е несериозна, господин Искров.
    Има много сериозни констатации по отношение на собствеността на общините, на стр. 61 – 62. Има твърде сериозни констатации по отношение на Висшия съдебен съвет на стр. 67 – 68. Практически във всеки раздел от отчета има принципни въпроси, които трябва да бъдат доведени до заключение, включително и до констатиране на нарушителите и какво е предприето за компенсиране на щетите и за търсене на отговорност.
    Госпожо председател, предполагам, че господин Искров ще предложи поправки в проекторешението, което се съдържа в доклада на Комисията по бюджет и финанси и от гледна точка на срока, за който стана дума – да не е 15 ноември, а можем да отидем до края на годината. Моето предложение, господин Искров, е да помислим за корекции в самия режим на отчетите, ако щете, и на планирането на дейността, тъй като се каза, че работи по годишни планове. Да, трябва да има годишен план. Но трябва да има ресурс, който да е достатъчно гъвкав за целеви задачи, които парламентът да предложи и Палатата да изпълнява през годината, и една много по-сгъстена и интензивна поредица от срокове, график за разглеждане на отчетите, за да не гледаме в края на 2002 г. какво е констатирано за 2000 г.
    А иначе, както и господин Искров отбеляза, в Комисията по бюджет и финанси ние от левицата бяхме изцяло за всички предложения, които са насочени към повишаване на авторитета, ролята и ефективността на дейността на Сметната палата. Аз също предлагам да приемем този отчет с убеждението, че той дава една основа за работа в тази насока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Други изказвания? Господин Искров, заповядайте за реплика на господин Пирински.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Използвам правото на реплика не за да споря с господин Пирински, аз ще взема отношение по политическото изказване, когато гледаме държавния бюджет, а по-скоро да му предложа следното. Аз лично съм склонен и мисля, че никой в пленарната зала няма да има нещо против, ако той формулира т. 4 на решението в смисъла, който той предложи – от гледна точка на отчетност, на одитна процедура и други. Господин Пирински, ако можете да формулирате до 14,00 ч. т. 4 в този смисъл, който предложихте, аз лично като председател на комисията нямам нищо против.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания? Господин Манов, заповядайте.
    АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като времето напредна. Изключително полезни съображения и констатации бяха направени по отношение на работата на Сметната палата, констатации, които дават основание за много сериозен размисъл. Да си призная, аз трудно бих се поставил на мястото на господин Николов. Вярно е, че Сметната палата е този орган, който трябва да бърка в раните, но едва ли има човек, който с голямо желание бърка в собствените си рани. Точно това трябва да направи Сметната палата. Представете си ситуация, при която Сметната палата е констатирала нарушения на министри или представители на министерства, които са от управляващото мнозинство! Какво би станало в този случай? Това е изключително деликатна ситуация. Очевидно аз съм за това да се повиши ефективността в работата на Сметната палата, но трябва да се имат предвид тези изключително специфични ситуации, в които изпадат членовете на Сметната палата в изпълнение на техните функции.
    Уважаеми колеги, струва ми се, че проблемът с излишъците в бюджета, въпреки че сега не е време да дискутираме, е много по-сложен от начина, по който си представяте. Логиката на излишъците следва един процес, който е съвсем естествен според мен, надявам се, когато му дойде времето, ще дискутираме този проблем. Едва ли има министър на финансите или правителство, което да не залага като презумпция известни излишъци в бюджета. Противният начин на мислене според мен е ненормален.
    Предлагам да подкрепим този отчет и всички предложения, които са свързани с повишаване ефективността от работата на Сметната палата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Манов, репликата ми е в частта, в която Вие засегнахте въпроса какво ще стане, ако се констатират нарушения на министри от действащия кабинет. Господин Манов, точно това е смисълът на контрола – действащият кабинет трябва да чувства, че има един орган, който го следи какво прави. Не пост мортем и пост фактум да регистрира, а той трябва да съзнава, бидейки министър, че има един орган, който следи дали той спазва закона. И ако докара дотам да се направи констатация, че го е нарушил, първо мнозинството би трябвало да му поиска оставката. Ако той е сгрешил неволно, трябва да си подаде сам оставката, трябва да каже: съжалявам, нямаше умисъл, поемам си отговорността. И толкоз! Ако не си поеме отговорността, трябва преди всичко мнозинството да му я потърси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Господин Николов, заповядайте.
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, времето напредва. Най-напред искам да благодаря за всички конструктивни бележки и препоръки, които бяха направени. Подкрепям господин Пирински.
    Започвам с това, което е важно – парламентът трябва да чувства все повече и повече глад, употребявам тази дума, към одитните доклади. В това отношение ние утре правим промяна в правилника за Интернет-страницата и ще регламентираме, че всички наши одитни доклади с изключение на тези, които не съдържат защитена от закона тайна, ще бъдат публикувани.
    Още нещо. Ние приехме безрезервно предложението на господин Пирински на всяко тримесечие – това го правим – да предоставяме на парламента информация за приетите одитни доклади през съответното тримесечие. За съжаление, трябва да кажа, че до този момент, след три наши информации, нито едно желание за ползване на наш доклад не е получено.
    Аз подкрепям господин Пирински в евентуалната промяна да запишем, че не само информацията, а да внасяме периодични доклади, за да се облекчи след това и годишният доклад, който ще бъде по-конкретен.
    В това отношение аз мисля, уважаеми госпожи и господа, че правилна е посоката да се търси по-добро взаимодействие с органите, които са създадени по силата на различни закони. Господин Миков, това имаме предвид. Защото примерно се прие Закона за данъчната администрация и когато ние трябва да установим нарушение – невнесени данъци, трябва да уведомим министърът на финансите, той да уведоми данъчната администрация. Затова ние търсим вече директни контакти, за да могат да се реализират много от нашите констатации.
    Що се отнася до прокуратурата, и с това ще приключа, просто трябва да се помисли. Аз се надявам и в Закона за съдебната власт, в Наказателния процесуален кодекс трябва да се даде статут, така да се каже, на нашите одитни доклади на доказателствена сила. Недопустимо е да продължава практиката от прокуратурата да се дават на втори, на трети, на четвърти орган. Просто се обезсмисля съществуването на няколко контролни органа.
    Благодаря ви. Ние ще се съобразим с всички бележки, уверявам ви, и ще направим необходимото още тази година до края, включително, господин Искров, и да реализираме при новата организационна структура, която ще приемем до края – този принцип за мандатността и избягване на конфликта на интереси, за което сме приели и специален Етичен кодекс. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение да удължим парламентарното време до гласуване на проекта за решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение.
    Гласували 131 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 6.
    Процедурното предложение е прието.
    Имате думата, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател, ще се опитам да бъда максимално кратък.
    Поредният отчет на Сметната палата е един повод да се замислим върху това как действа новият закон, приет през есента на миналата година, за който сега аз чувам, че има проблеми. Да сме наясно, уважаеми дами и господа и уважаеми членове на Сметната палата! Вие сте внесли отчет, когато сте действали по друг закон, а не по сега действащия. Хайде, десетина-петнадесет дни от годината сте действали по новия закон – обнародван е на 18 декември. Така че, ако трябва да сравним свършеното в отчета като дейност на Сметната палата, трябва да бъде съотнесено не към сега действащия закон, а към закона, действал тогава.
    За мен е малко странно, че във внесения отчет, въпреки обстойността на изложените факти на проверките – това е разширен вариант на отчета, и много бих се радвал да чуя някакъв отговор в тази посока - липсват тематични проверки, липсват някакви констатации по въпросите за условията за възникване и обслужване на държавния дълг и използването на дълговите инструменти в управлението на икономиката.
    Тук аз включвам темата ЗУНК-ове, опрощаване на ЗУНК-ове и пр., или може би неправилно разбирам, че това също са дългови инструменти.
    Тоест, моят прост въпрос към Вас е: освен през 2001 и задните години имате ли някаква практика по изпълнението на този ангажимент на Сметната палата?
    Другият въпрос, на който за съжаление не открих отговор и който съм поставял многократно и предни години пред уважаемия господин Николов е, че в годините на най-усилната приватизация – вярно е, че Сметната палата беше свита да проверява само приходите от приватизацията и тяхното разходване, дали в тая посока вие сте проявявали специална активност и имате някакви наблюдения. Защото, пак казвам, заявявал съм го многократно и в частни разговори, че бях силно притеснен от това, лека му пръст, спомина се един член на Сметната палата, и около година и половина-две той отговаряше за приватизацията. Там нямаше човек, който да отговаря. Това бяха годините 1999-2000. Тоест, в най-усилната приватизация нямаше отговорник от Сметната палата за изпълнение на тоя ресор.
    Третият, също принципен въпрос, който е свързан и с това и не откривам отговор в отчета Ви. Понеже казвате, че тоя отчет е по-подробен, обсъждаме го по-подробно, обсъждаме го и в една по-различна среда, отколкото бихме могли да обсъждаме примерно 2000 г., няма какво да си кривим душата. Нещо, което отпадна от закона – обект на проверка от Сметната палата са всички организации, които се издържат от бюджета и получават средства от него, в т.ч. органите на сигурността и на специалните служби. Какво правим сега със специалните служби след като миналата година, господин Искров, казахме, отпадна от закона това право на Сметната палата или пък може би виждате някакво друго основание? Но дали Вие сте поглеждали под юргана на специалните служби, защото това е една изключително важна тема за гражданския контрол върху Въоръжените сили и службите за сигурност. Защото ние в бюджета виждаме някакви цифри, тая година пак на Националната служба за охрана се завишават сериозно тия средства. Успява ли Сметната палата и бърка ли в тия интересни за обществото невралгични точки?
    И сега, не заради деструкция, а по-скоро, за да защитя честта на парламента, когато се говори, че законът е лош и прокуратурата не може да действа, защото е лош НПК, съдът не може да действа, защото е лош друг закон. Сметната палата също има някои несъвършенства в законите. По чл. 26 от тогава действащия закон, при действия, които създават опасност за увреждане на държавното имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетните средства от първостепенните разпоредители с бюджетни средства, председателят на Сметната палата издава разпореждане за спиране. Ние четем един доклад, в който постфактум са констатирани доста неща, които могат да бъдат наречени смущаващи. Четем ги и ги обсъждаме като за семинар и за подготовка за бъдещо законодателство. Обърнати назад си задаваме въпроса дали са използвани тия механизми, защото Сметната палата в тая посока има и една силна превантивна функция.
    Знам, че ако приемем логиката, която каза господин Манов: деликатна е ролята на Сметната палата, когато трябва да проверява управляващите. Ама, господа, нали разбирате, че вие ако не проверявате управляващите, няма нужда от Сметна палата? Тая институция в Европа и навсякъде е създадена май с един такъв смисъл. Така че такива смущения, притеснения и младежка срамежливост на бива да проявявате към никои управляващи, включително да ползвате правата си за налагане на ония минимални глоби – аз в отчета не видях колко глоби са наложени, за които имате право да налагате. Когато се налагат едни минимални глоби и се види, че ги налагате често, ние вдигаме глобите, за да изиграят ролята, а не като всяко министерство идва тук и без да е прилагало глобите - виждам, че и тая година бюджетът с 3 млн. по-малко средства са разчетени от глоби. Иначе от всяко министерство искат два-три пъти увеличаване на глобите. Те го правят по други причини. Те го правят, за да могат да уреждат хората да не плащат глоби и да има корупция. Така че аз по темата “високите глоби” ще говоря в друга тема. Това би било интересно. Тоест, тия малко права, които сте имали вие – Сметната палата, използвате ли ги, смятате ли да ги използвате и като ги използвате много и са ви малко, ние тогава ще увеличим тия права. Ама някой да не си използва малкото права и да казва: не ги използвам, защото са малко, а ми трябват много – тая логика аз трудно я възприемам и тук е и господин Искров, в този дух, господин Искров, аз се изказах одеве. Ако вие не използвате малкото си права и искате да се увеличат, няма да се увеличат и аз ще бъда против да ви се увеличат правата. Ако видим, че ги използвате – има статистика, има доказателства за това, ще бъда първият сторонник да ви се вдигнат правата и да се увеличат вашите възможности за въздействие.
    Това са мислите, които поражда в мен този отчет за 2001 г. Както вие сами сте написали вътре: “пръв опит за такъв отчет”. Може би в следващите отчети трябва да бръкнете още по-дълбоко в проблемите, които са възложени на вашата отговорност, и по-честичко да използвате правата си, та да ни дадете основание, като често ги използвате и са малко, ние да ги увеличим и да ви дадем повече права. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
    Думата има госпожа Сандолова – член на Сметната палата.
    НАДЕЖДА САНДОЛОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Без да правя цялостно изказване, искам да направя реплика към господин Миков.
    Господин Миков, искам да Ви уведомя, че от края на 1996 г. Сметната палата през шест месеца внася основни доклади по отношение на проверката на целия държавен дълг. От 1995 г. това обхваща първия регистър, който се направи, на държавно гарантираните дългове. Тук има народни представители, които знаят доколко ние извършихме и превенции по повод на неща, които в гарантирани дългове в момента се намират в съда.
    Второто, което направихме, е цялостен мониторинг. Нашата методика е призната и в момента обучаваме няколко сметни палати в страните от Източна и Централна Европа. Това, че интересът е малък към тази тема, аз мисля, че е въпрос на строго специалния характер на тази тема. Досега само господин Пирински лично, освен че внасяме на шест месеца в Народното събрание това, е проявил интерес към тези методики и към тези доста интересни проблеми.
    Искам да ви кажа, че ако си включите Интернет-страницата, вие ще намерите една от най-интересните части, които последно направихме по отношение на държавния дълг, имам предвид публичния, това е дългът на общините. Сметната палата за пръв път събра данните за дълга на общините, ползвайки големия потенциал на нашите палати по териториите. Това беше нещо, което липсваше дори като данни.

    Само искам да подкрепя господин Пирински, все пак контролът е част от управлението и това е една голяма философия. А управлението трябва да ползва резултатите от контрола. В противен случай ефективността няма да бъде такава, каквато мисля, че и на нас самите – и на председателя, и на членовете, ни се иска. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Сандолова.
    Думата има председателят на Сметната палата господин Николов.
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Чувствам се задължен да отговоря накратко на поставените въпроси от господин Миков.
    Да, през последните години Сметната палата не е правила проверки на конкретни приватизационни сделки в министерствата и ведомствата. Вината не е в палатата, защото с една от промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия фондът остана само един. Знаете къде е той – към Министерството на финансите, а именно за финансиране на дефицита. Ние вече това проверяваме ежегодно, но бяхме лишени от възможността за конкретните приватизационни сделки.
    Така че нека да не свързваме с един или друг, а просто такива са законите. И в сегашния закон са останали само приходите от приватизация, но и тук ще търсим подкрепа, за да можем да видим много други процеси, които стават, не само приходите.
    Що се отнася до спецслужбите, това не е вярно. Имаме специално отделение, което се занимава с Министерството на отбраната, специалните служби и Националната здравноосигурителна каса. Те са отпаднали като излишен текст, но фигурират в обхвата на едно от нашите отделения, осъществяващи финансов одит, тъй като те също са бюджетни предприятия и няма бюджетна структура, която е извън нашия контрол.
    Разпорежданията за спиране. Да, през периода на действие на стария закон от мен, но в момента точно не мога да ви кажа, са издадени няколко разпореждания за спиране на първостепенните разпоредители, когато ни е било предложено от съответния ръководител на отделение или директор на териториално поделение. Глобите, които бяха в досегашния закон, се отнасят само за отказ на предоставяне на информация. Мисля, че три пъти се възползвахме от това право за информация, която ни беше отказана, да наложим съответни санкции. Ние имаме предвид, че министърът на финансите може да спира трансфера, но той за съжаление не може да спре съдебната власт, защото означава намеса.
    Приключвайки, искам да кажа, че ние не желаем, уважаеми госпожи и господа, нови правомощия. Ние искаме да огледаме още веднъж и там, където е възможно, заедно да потърсим по-добра реализация, да го направим и наистина Сметната палата да стане орган, отчитащ се пред парламента, носещ отговорност пред парламента и предоставящ му наистина надеждна информация. Управленските решения се вземат от вас, уважаеми госпожи и господа. Надявам се в скоро време в ръцете си да видите и тези закони, в които смятаме да се направят промени, а вие трябва да ги придвижите.
    Благодаря ви още веднъж от името на целия колектив на Сметната палата, защото този отчет е дело на всички. Ние, които сме тук, оформихме констатациите, които бяха направени от нашите неуморни одитори, за което аз им благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Николов.
    Други изказвания има ли? Няма.
    Господин Искров, да представите съответните корекции по проекта за решение.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, надявам се, че ще бъде приет отчетът, за да има основание благодарността на господин Николов, тъй като той благодари преди да му е приет отчетът.
    Ще прочета цялото решение във връзка и с препоръките от господин Николов и от господин Пирински за срока:
    “РЕШЕНИЕ
    по Отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г.
    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 6, чл. 24 и чл. 47, ал. 3 от Закона за Сметната палата
    РЕШИ:
    1. Приема Отчета за дейността на Сметната палата за 2001 г.
    2. Приема Доклада за резултатите от проведения одит на годишния отчет за изпълнението на бюджета и годишния финансов отчет за 2001 г. на Сметната палата.
    3. Възлага на Сметната палата в срок до 31 декември 2002 г. да внесе в Народното събрание предложение за наложителни промени в закони с оглед подобряване на бюджетната дисциплина.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Съображения по редакцията на този проект за решение има ли? Няма.
    Моля, гласувайте проекта за решение, така както беше представен.
    Гласували 150 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 25.
    Отчетът за дейността на Сметната палата за 2001 г. е приет.
    Съобщения:
    Комисията по труда и социалната политика ще има заседание на 14 ноември, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание на 14 ноември от 15,00 ч. в зала “Изток”.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,11 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Ралица Агайн

    Весела Лечева


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания