Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 13 декември 2001 г.
Открито в 9,05 ч.

13/12/2001
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

    Секретари: Сийка Димовска и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да продължим по седмичната програма, има постъпило проекторешение за попълване състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
    "Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Избира Никола Богданов Николов за член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите."
    Имате ли някакви съображения против това проекторешение? Не виждам.
    Моля, гласувайте проекторешението.
    Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
    Приема се.

    Преминаваме към:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2002 Г.
    Моля господин Арсо Манов, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, да докладва законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, предлагам в залата на бъдат поканени господин Христосков и госпожа Христина Митрева - заместник-директор на Националния осигурителен институт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
    Поканете господин Христосков и заместник-директора на НОИ в залата.
    Господин Манов, заповядайте да докладвате законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По заглавието на закона възражения едва ли има.
    Моля, гласувайте заглавието.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 1. (1) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по приходите на обща сума 2 115 549.0 хил. лв., както следва:

    (в хил. лв.)
    l. ПРИХОДИ 2 115 549.0
    ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ 2 113 049.0
    Вноски от работодатели за работници и служители за държавното обществено осигуряване
    1 389 678.9
    Осигурителни вноски от работодатели върху обезщетенията за временна неработоспособност
    37 402.4
    Осигурителни вноски върху средствата за социални разходи
    62 343.0
    Лични вноски от работници и служители 408 999.4
    Вноски от държавния бюджет за периода, зачетен за стаж при пенсиониране на лицата, отслужили наборна военна служба, и на неработещите майки

    20.0
    Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се) 157 116.6
    Осигурителни вноски върху изплатени обезщетения за безработни от фонд "ПКБ"
    57 488.7
    ПРИХОДИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ОСИГУРИТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ПЕНСИИ ПО МЕЖДУНАРОДНИ СПОГОДБИ

    2 500.0

    (2) Приема бюджета на фонд "Пенсии" по разходите на обща сума 2 911 487.6 хил. лв., както следва:
    ll. РАЗХОДИ 2 911 487.6
    ГРУПА А - ДЕЙНОСТ 501:ПЕНСИИ 2 850 156.7
    Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване
    2 686 099.8
    в т.ч.: - пенсии за трудова дейност 2 484.881.2
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи



    201 218.6
    Пенсии за сметка на републиканския бюджет: 115 956.9
    - социални пенсии, пенсии за особени заслуги и др.
    98 424.5
    - добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война


    17 532.4
    Пенсии по международни спогодби 48 100.0
    РЕЗЕРВ ЗА РЕФОРМАТА В СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
    60 000.0
    ГРУПА Б - ДЕЙНОСТ 511:СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
    1 330.9
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация
    1 330.9

    (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Пенсии", както следва:

    IV. ДЕФИЦИТ (-), ИЗЛИШЪК (+) = I-II 795 938.6"

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    По чл. 1 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 1 така, както беше представен от господин Манов, който се подкрепя от комисията.
    Гласували 132 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 20.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
    "Чл. 2. (1) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по приходите на обща сума 46 775.0 хил. лв., както следва:

    I. ПРИХОДИ 46 775.0
    ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ 46 775.0
    Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО
    42 990.0
    За осигурени само за трудова злополука лица 1 500.0
    Допълнителни осигурителни вноски по § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване

    85.0
    Възстановени суми за трудови злополуки съгласно § 10 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване

    2 200.0

    (2) Приема бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по разходите на обща сума 33 797.2 хил. лв., както следва:


    II. РАЗХОДИ 33 797.2
    ГРУПА А - ДЕЙНОСТ 501: ПЕНСИИ 29 747.0
    Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване
    29 747.0
    в т. ч.: - пенсии за трудова дейност 29 676.4
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи



    70.6
    ГРУПА Б - ДЕЙНОСТ 511: СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

    ВСИЧКО РАЗХОДИ ПО КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
    4 050.2
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест

    3 072.6
    Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради трудова злополука или професионална болест

    56.9
    Еднократна помощ при смърт поради трудова злополука или професионална болест
    33.4
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация 887.3

    (3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" и извънбюджетните сметки, както следва:

    III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ БЮДЖЕТНИ И ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ
    3 000.0
    Предоставени трансфери (-) 3 000.0
    - за фонд "Условия на труд" съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условя на труд
    3 000.0
    (4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
    IV. ДЕФИЦИТ (-), ИЗЛИШЪК (+) = I-II+III 9 977.0"

    Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    По чл. 2 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 2.
    Гласували 132 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 26.
    Член 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
    "Чл. 3. (1) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по приходите на обща сума 190 724.3 хил. лв., както следва:

    I. ПРИХОДИ 190 724.3
    ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ 190 724.3
    Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО
    143 258.9
    Лични вноски от работници и служители 41 005.7
    Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се) 6 459.7

    (2) Приема бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по разходите на обща сума 186 053.6 хил. лв., както следва:

    II. РАЗХОДИ 186 053.6
    ГРУПА Б - ДЕЙНОСТ 511: СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
    186 053.6
    ВСИЧКО РАЗХОДИ ПО КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
    186 053.6
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване
    90 535.0
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина

    4 664.2
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки
    7 077.7
    Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване

    213.2
    Парични обезщетения за бременност и раждане 21 055.1
    Парични обезщетения за трудоустрояване поради бременност и кърмене
    107.6
    Парични обезщетения за отглеждане на малко дете 55 179.5
    Еднократна помощ при смърт поради общо заболяване
    566.6
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация 6 654.7

    (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:

    IV. ДЕФИЦИТ (-), ИЗЛИШЪК (+) = I-II 4 670.7"

    Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    По чл. 3 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 3.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 140 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 26.
    Член 3 се приема.
    Заповядайте, господин Манов.

    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми господин председател, правя предложение, тъй като е тук и вероятно ще вземе участие в дискусиите, в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение господин Ананиев - заместник-министър на финансите, да бъде допуснат в пленарна зала.
    Гласували 139 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 8.
    Благодаря.
    Нека господин Ананиев да бъде поканен в залата.
    Господин Манов, предлагам да започнете да представяте текстовете. Междувременно се надяваме господин Ананиев да влезе. Той знае за какво става дума.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Чета предложения от комисията окончателен текст на чл. 4:
    "Чл. 4. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 139 640.8 хил. лв., както следва:

    ¬I. ПРИХОДИ 139 640.8
    ПРИХОДИ И ДОХОДИ ОТ СОБСТВЕНОСТ 2 315.0
    Приходи от наеми на имущество 100.0
    Приходи от дивиденти 2 000.0
    Приходи от лихви по текущи банкови сметки 15.0
    Приходи от лихви по срочни депозити 180.0
    Приходи от други лихви 20.0
    ГЛОБИ, НАЧЕТИ И АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ - ОБЩО
    135 014.0
    ДРУГИ НЕДАНЪЧНИ ПРИХОДИ 2.311.8
    Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване

    1 332.8
    Приходи от професионалните и универсалните осигурителни фондове по чл. 20, ал. 2, т. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване


    979.0

    (2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 45 469.2 хил. лв., както следва:

    II. РАЗХОДИ 45 469.2
    ГРУПА В - ДЕЙНОСТ 521: СЛУЖБИ ПО СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
    45 469.2
    Заплати, възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения
    16 344.9
    Други възнаграждения и плащания на персонала 921.7
    Осигурителни вноски 539.0
    Социални осигуровки за Държавното обществено осигуряване
    3 811.4
    Вноски за фонд "ПКБ" (за сметка на работодателя) 633.4
    Здравноосигурителни вноски от работодатели 950.2
    Издръжка 16 587.9
    Постелен инвентар и облекло 1 000.0
    Командировки 1 000.0
    Материали, горива и енергия 4 500.0
    Външни услуги 7 032.0
    Текущ ремонт 1 358.5
    Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеките
    200.0
    Други разходи 891.4
    Платени данъци, мита и такси 50.0
    Разходи за банково обслужване и други финансови услуги
    556.0
    Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности (МАСО)
    55.2
    Капиталови разходи 3 940.0
    Основен ремонт 3 260.0
    Придобиване на материални дълготрайни активи 540.0
    Придобиване на нематериални дълготрайни активи 140.0
    Платени лихви по външни заеми, мита, митнически такси и данъци (по заем № 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие и Световната банка)


    2 224.5

    (3) Приема субсидии (трансфери) между бюджета на Националния осигурителен институт и извънбюджетните сметки, както следва:

    III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ
    БЮДЖЕТНИ И ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ
    (304 353.6)
    Предоставени трансфери (-) (304 353.6)
    - за фонд "Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите
    (3 500.0)
    - за изплащане на месечни добавки за деца (130 041.0)
    - за изплащане на еднократни помощи при раждане (6 491.0)
    - за изплащане на месечни добавки по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите

    (3 569,1)
    - за Националната здравноосигурителна каса (здравноосигурителни вноски за пенсионери)
    (160 752.5)

    (4) Приема субсидии (трансфери) от централния републикански бюджет и от бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:

    III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) ОТ
    ЦЕНТРАЛНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ БЮДЖЕТ
    ЗА ДРУГИ БЮДЖЕТИ

    991 618.5
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Държавното обществено осигуряване
    476 834.0
    - социални пенсии, пенсии за особени заслуги към държавата и нацията и народни пенсии по § 20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 12 от 1991 г.), индексациите, компенсациите и добавките към тях, включително за пощенска такса и ДДС




    98 424.5
    - добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война


    17 532.4
    - месечни добавки за деца 130 041.0
    - еднократни помощи при раждане 6 491.0
    - месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите

    3569.1
    - за Националната здравноосигурителна каса 160 752.5
    - разходи за отбранително-мобилизационна подготовка
    23.5
    - трансфер за резерва за реформата в социалното осигуряване 60 000.0
    Получени допълнителни субсидии от централния републикански бюджет за покриване на недостига на средства

    514.784.5


    (5) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
    IV. ДЕФИЦИТ (-), ИЗЛИШЪК (+)=I-II+III+V 781 290.1
    V. ФИНАНСИРАНЕ (781 290.1)
    Външно финансиране - получен заем № 4081 от МБВР (+) 1 709.4
    Погашения по заеми от Световната банка (-) (1 855.8)
    Вътрешно финансиране -
    Приватизация -
    Наличност в началото на периода -
    Наличност в края на периода (-) (781 436.5)"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов. Това е окончателната редакция на комисията на чл. 4 с неговите пет алинеи.
    Имате ли съображения, възражения? Не виждам.
    Тогава подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 4.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 137 народни представители: за 109, против 7, въздържали се 21.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 5. Определят се следните размери на осигурителните вноски съобразно обхванатите осигурени социални рискове:
    1. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове:
    а) 32,7 на сто за работещите при условията на III категория труд;
    б) 42,7 на сто за работещите при условията на II категория труд;
    в) 47,7 на сто за работещите при условията на I категория труд;
    г) 37 на сто за учителите.
    2. за лицата, осигурени за трудова злополука и професионална болест - 0,7 на сто;
    3. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест - 32 на сто;
    4. за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт - 29 на сто."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 5 има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 22.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 6. (1) Размерите на осигурителните вноски по чл. 5 за 2002 г. се разпределят за фондовете на Държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както следва:
    1. за фонд "Пенсии":
    а) 29 на сто - за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
    б) 27 на сто - за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    в) 32 на сто - за лицата, работещи при условията на I и II категория труд, родени преди 1 януари 1960 г., и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    2. за Учителския пенсионен фонд - 4,3 на сто;
    3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
    4. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
    5. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове:
    а) 12 на сто - за лицата, работещи при условията на I категория труд;
    б) 7 на сто - за лицата, работещи при условията на II категория труд;
    6. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто.
    (2) Осигурителните вноски по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", т. 3 и 6 за лицата, работещи по трудови правоотношения или упражняващи трудова дейност като членове на кооперации, и за изпълнителите по договори за управление и контрол се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията или търговското дружество, и 25 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора или изпълнителя, по договора за управление и контрол.
    (3) Осигурителната вноска за фонд "Трудова злополука и професионална болест" е за сметка на работодателя.
    (4) За лицата, работещи при условията на I и II категория труд, осигурителната вноска по ал. 1, т. 1, буква "в" за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределя, както следва:
    1. 29 на сто - в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
    2. 27 на сто - в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    3. 2 на сто - в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    4. 3 на сто за сметка на работодателя.
    (5) Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове за лицата по ал. 1, т. 5 са за сметка на работодателя.
    (6) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд в размер на 4,3 на сто е за сметка на работодателя.
    (7) За лицата, които сами се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б" и т. 6.
    (8) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", т. 3 и 6.
    (9) Осигурителната вноска за периода на временна неработоспособност или бременност и раждане е в размер на 21,75 на сто върху паричните обезщетения и се внася във фонд "Пенсии" и е за сметка на осигурителя или самоосигуряващото се лице.
    (10) Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б".
    (11) Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове за държавните служители са за сметка на работодателя.
    (12) Осигурителната вноска върху обезщетенията за безработица, изплащани от фонд "Професионална квалификация и безработица", е в размер на 29 на сто."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, по чл. 6 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
    Подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 6.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 132 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 21.
    Член 6 се приема.
    Благодаря ви.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 7. Размерът на осигурителната вноска за 2002 г. за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержантите от Специализираната следствена служба, от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, следователите и лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) е в размер 35,7 на сто и се внася по фондове и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд:
    1. за Фонд "Пенсии" - 32 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    2. за Фонд "Трудова злополука и професионална болест" - 0,7 на сто;
    3. за Фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3 на сто;
    4. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - 2 на сто."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по чл. 7, уважаеми госпожи и господа? Не виждам.
    Подлагам на гласуване подкрепения от комисията чл. 7.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 21.
    Приема се.
    Господин Манов, чл. 8.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Чета окончателната редакция на чл. 8, предложена от комисията:
    "Чл. 8. За издръжка на Националния осигурителен институт определя:
    1. 0,2 на сто от приходите от здравноосигурителните вноски;
    2. 0,8 на сто от приходите от осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По чл. 8? Не виждам желаещи да вземат думата.
    Моля, гласувайте чл. 8 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 24.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 9. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 9 има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
    Моля, гласувайте подкрепения от комисията чл. 9.
    Гласували 128 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 25.
    Член 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 10. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 4, ал. 4, раздел III се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи да се изкажат по чл. 10.
    Моля, гласувайте подкрепения от комисията текст на чл. 10.
    Гласували 130 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 27.
    Член 10 се приема.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "Чл. 11. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли съображения или предложения по чл. 11? Не виждам.
    Моля, гласувайте подкрепения от комисията текст на чл. 11.
    Гласували 133 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 30.
    Член 11 се приема. Благодаря.
    Господин Манов, моля да докладвате Преходните и заключителни разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаеми колеги, раздадени са ви корекции по Преходните и заключителни разпоредби към закона.
    "Преходни и заключителни разпоредби.
    § 1. Надзорният съвет, по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2002 г., като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет."
    Комисията подкрепя текста по § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по § 1? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 1, който е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 19.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Постъпило е предложение на народния представител Валентин Церовски и Тодора Дренска за § 1а.
    Комисията подкрепя предложението като § 2 със следната редакция:
    "§ 2. (1) Самоосигуряващите се лица, извършващи таксиметрови дейности с леки автомобили, обложени с окончателен годишен (патентен) данък, образуват окончателен размер на осигурителния си доход за 2001 г., съгласно чл. 9, ал. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, който се определя както следва:
    1. доходът от дейността, определен по реда на глава втора от Закона за корпоративното подоходно облагане с изключение на чл. 23, ал. 2, точки 11, 19, 20 и ал. 3, т. 8;
    2. по избор на лицето приходите от тексиметрови превози, намалени със 70 на сто.
    (2) Окончателният размер на осигурителния доход за лицата по ал. 1 се определя по справка "А" от данъчната декларация по чл. 41 от Закона за облагане на доходите на физическите лица."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По § 2, подкрепен от комисията в настоящата редакция, представен от господин Манов, не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте § 2.
    Гласували 129 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 15
    Параграф 2 се приема.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "§ 2. Освобождават се от данък върху добавената стойност, от такси и мита стоките, внесени в изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, а услугите по проектите - от данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или от заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани със социалното осигуряване, се признават от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България."
    Комисията подкрепя предложението като § 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи по този параграф? Не виждам.
    Моля, гласувайте параграфа с новата номерация § 3, подкрепен от комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 19.
    Параграфът се приема.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Параграф 3 по номерацията на вносителя.
    "§ 3. В закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г., обнародван в "Държавен вестник", бр. 108 от 2000 г., с изменение и допълнение бр. 41 от 2001 г., се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 4:
    а) в ал. 2 навсякъде числото " 52 453.2" се заменя с "59 368.2", а на ред "Капиталови разходи" числото "5 300.0" се заменя с "12 215.0";
    б) в ал. 5 на ред "Външно финансиране" числото "3 200.0" се заменя с "16 042.3".
    2. Създава се § 2а:
    "§ 2а. Републиканският бюджет отпуска за 2001 г. допълнителна субсидия в размер до 230 млн. лв. за покриване на недостига в бюджета на фонд "Пенсии"."
    Комисията не подкрепя предложението и предлага § 3 да отпадне.
    Предполагам, че господин Ананиев ще вземе отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    Има думата заместник-министърът на финансите господин Кирил Ананиев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на финансите предлага този текст на § 3 да отпадне и аз ще опитам да се мотивирам пред вас. Това, което се предлага в § 3, в първата си част е в компетенциите на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а във втората си част е в компетенциите на Министерския съвет. Искам да ви уведомя, че днес в дневния ред на заседанието на Министерския съвет е включен проект на постановление, с което тези 230 млн. лв. се предоставят на Националния осигурителен институт за покриване на недостига от средства по неговия бюджет. Това постановление се приема на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет, където е предоставено организирането и изпълнението на републиканския бюджет на Министерския съвет чрез Министерство на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Министърът на финансите, на когото е възложено изпълнението на това постановление, има своите компетенции, дадени му с чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 2, а самият Министерски съвет има своите компетенции чрез даденото му право да разпределя средствата от резерва за структурната реформа, а там всички знаем, че има средства, предвидени и за бюджета на Националния осигурителен институт.
    Освен това в чисто технически план искам да ви кажа, че пенсиите за м. декември вече се изплащат. И ако вие днес приемете това решение в проекта на закона, Министерство на финансите трябва да спре предоставянето на тези средства и да чака публикуването на закона в "Държавен вестник", което означава, че това може да стане в последните дни на годината, а е възможно да се прескочи и в следващата година - нещо, което никога не е допускано. Не искам и да мисля, че този закон, който днес ще приемете, е възможно да се публикува и в първите дни на Новата година, което съвсем ще затрудни и няма да даде никаква възможност министърът на финансите да предостави тези средства по бюджета за 2001 г., след като тя е изтекла.
    По първата алинея считам, че корекциите, които са предложени, са абсолютно в компетенциите на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и не бива Народното събрание да се занимава с такива технически промени, дадени в компетенциите на този надзорен съвет. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ананиев. Това разяснение беше полезно, струва ми се.
    Желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на комисията, подкрепено и от господин Ананиев § 3 да отпадне.
    Гласували 125 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 15.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "§ 4. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт."
    Комисията подкрепя предложението за § 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Едва ли има нещо, което може да предизвика смущение по § 4.
    Моля, гласувайте § 4.
    Гласували 125 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 12.
    Параграф 4 се приема.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: За § 5 комисията предлага следната окончателна редакция:
    "§ 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 5 не виждам възражения.
    Моля, гласувайте § 5.
    Гласували 127 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 14.
    Параграф 5 е приет, а с това всъщност е приет и целият Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г. Нека да ни е честит този закон! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    Уважаеми госпожи и господа, според програмата за работата на Народното събрание следващата точка от дневния ред е може би най-важният закон за годината - това е второто четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. За да можем да концентрираме своите сили преди да започнем този бюджет, аз предлагам и обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава с точка пета от приетия дневен ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2002 Г.
    Имате думата, госпожо Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! С оглед важността на тази точка от дневния ред - най-важния акт на българското правителство - приемане на бюджета на Република България за 2002 г., моля заседанието да бъде излъчвано пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение заседанието да бъде излъчено директно по Българска национална телевизия и Българско национално радио.
    Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Заседанието ще се излъчва директно.
    Преминаваме към разглеждане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г. Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси, която е водеща комисия, да докладва в пленарна зала своето становище. Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Това е един от най-важните мигове в моя живот. Това е първият бюджет на новото правителство и за мен като председател на Комисията по бюджет и финанси и аз действително се вълнувам.
    Ще направя и процедурно предложение - моля в залата да бъдат поканени господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, господин Стоян Марков - директор на данъчната политика в Министерство на финансите, и госпожа Пенка Драгнева - началник-отдел "Анализи и прогнози" в Министерството на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят дамите и господата в пленарна зала.
    Преминаваме към доклада на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, преди да започна да докладвам законопроекта за държавния бюджет, министърът на финансите господин Милен Велчев помоли, ако сме съгласни, да му дадем думата, за да съобщи нещо, което е много приятно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той има това право и без да сме съгласни, така че заповядайте, господин Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа! Влиза на второ четене законопроектът за държавния бюджет на Република България и бих искал да ползвам случая, за да благодаря сърдечно на всички колеги от комисиите, които работиха по него, и особено на колегите от Комисията по бюджет и финанси. Те имаха толкова напрегната работа между двете четения, за да успеем няколко дни преди Коледа да внесем на второ четене проекта за държавен бюджет на Република България за 2002 г.
    Ще очаквам с нетърпение и удоволствие дебатите по второто четене и нямам съмнение, че резултатът от тези няколко заседания ще бъде един сериозен и стабилен бюджет.
    Имам удоволствието да ви съобщя, че вчера беше постигнато споразумение с Международния валутен фонд за двегодишна програма през следващите две години за финансиране в размер на 300 млн. долара, така че пъклените прогнози на някои представители на опозицията (ръкопляскания от Парламентарната група на НДСВ), за тяхно голямо съжаление и за радост на останалата част от българския народ, не се сбъднаха!
    Това споразумение ще гарантира условията за устойчив растеж през следващите две години поне и ще създаде условия за утвърждаване на макроикономическата стабилност в страната.
    И в заключение преди да отстъпя мястото си на господин Искров, искам да ви информирам, че за голямо съжаление премиерът господин Сакскобургготски няма да има възможност да присъства на днешното и утрешното заседание, тъй като се намира на официално посещение в Германия за срещи с висшите държавни ръководители на тази страна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
    Заповядайте, господин Искров, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател. След едно такова съобщение се чувствам още по-спокоен да застана пред вас и да започнем второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България.
    Заглавие: "Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г.".
    Комисията подкрепя заглавието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Има ли изказвания по заглавието на закона? Няма желаещи да се изкажат.
    Моля, гласувайте заглавието на закона така, както е предложен.
    Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    Продължаваме по предложенията за чл. 1, ал. 1.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, по чл. 1 са постъпили множество предложения.
    По чл. 1, ал. 1 е постъпило предложение от народния представител Елка Анастасова със следния текст:
    В чл. 1, ал. 1 - I Приходи:
    В т. 1.6 - Мита и митнически такси числото "100 000.0" хил. лв. да се замени с числото "105 000.0" хил. лв.
    Предложението кореспондира с чл. 4 - увеличение на средствата за Българска академия на науките.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народните представители Петър Димитров и група народни представители от 3-ти Варненски многомандатен избирателен район:
    В чл. 1, ал. 1 да се направят следните изменения:
    - в заглавието на алинеята числото "6 981 918.7" да се замени с числото "6 995 690.7";
    - в раздел I Приходи - числото "6 981 918.7" да се замени с числото "6 995 690.7";
    - в т. 1 - данъчни приходи - числото "5 450 463.1" да се замени с числото "5 464 235.1";
    - в т. 1.6 - Мита и митнически такси - числото "100 000.0" да се замени с числото "113 772".
    Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 2, касаещ общините.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народния представител Панайот Ляков:
    В чл. 1, ал. 1 числото "6 981 918.7 хил. лв." да се промени на "6 986 918.7 хил. лв." като в I Приходи, т. 1.6 Мита и митнически такси числото "100 000 хил. лв." се променя на "105 000 хил. лв.".
    Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 2 и чл. 9.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народните представители Емилия Масларова, Асен Гагаузов и Георги Анастасов:
    В чл. 1, ал. 1:
    - т. 1.1 да стане "535 400 хил. лв.", в т. 1.1.1 - "460 633 хил. лв." и т. 1.1.2 - "56 287 хил. лв.";
    - т. 1.3 да стане "634 790 хил. лв.";
    - завишенията на средствата по горните точки следва да бъдат преразпределени в разходната част на Републиканския бюджет с приоритет в науката и новите технологии, образованието, общините и здравеопазването.
    Комисията не подкрепя предложението.

    Предложение на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров.
    В чл. 1, ал. 1, т. 1.4 да се замени числото "2 779 816.0" с числото "2 788 807.5".
    Предложението кореспондира с чл. 9, ал. 1 за област с административен център град Стара Загора.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Михаил Миков.
    В чл. 1, ал. 1 - I. Приходи
    - т. 2.3 "Глоби, санкции и наказателни лихви", числото "128 790.1" се заменя с числото "200 000.0";
    - т. 2.4 "Други неданъчни приходи", числото "63 382.8" се заменя с числото "263 362.8".
    Кореспондира с чл. 1, ал. 2 и чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Любомир Пантелеев.
    В чл. 1, ал. 1 - I. Приходи, т. 1.6:
    1. Числото "100 000.0" се заменя с числото 110.000.0".
    2. Числото "6 981 918.7" се заменя с числото "7 081 918.7".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Анели Чобанова и д-р Ботьо Ботев.
    В чл. 1, ал. 1 - Приходи:
    I. Числото "6 981 918.7" да бъде заменено с числото "6 991 918.7".
    - в т. 1 "Данъчни приходи", числото "5 450 463.1" да бъде заменено с числото "5 460 463.1", а в т. 1.6 "Мита и митнически такси", числото "100 000.0" да бъде заменено с числото "110 000.0";
    - в т. 4 - Трансфери (нето) в т. 4.1.1. числото "594 405.4" да бъде заменено с числото "604 405.4".
    II. В частта Приходи, числото "6 981 918.7" да бъде заменено с числото "7 063 918.7", в т.ч. - в т. 1 "Данъчни приходи" числото "5 450 463.1" да бъде заменено с числото "5 532 463.1", а в т. 1.5 "Акцизи и пътни такси" числото "1 379 721.8" да бъде заменено с числото "1 461 721.8".
    Допълнителните средства са за сметка на намаляване издръжката на органите на изпълнителната власт. Това е предложението.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Предлагам да ги разглеждаме по алинеи, защото в противен случай ще стане натрупване на информация и към края трудно ще можем да се ориентираме.
    На стр. 10 - какво предлага комисията по ал. 1?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ако позволите да не се съглася. Нашето предложение си върви член по член, за да не се накъсва материята.
    Зная, че е тежък закон, но ми се ще да си мине първо чл. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както решите, че е по-добре.
    Моля, продължавайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви.
    По чл. 1, ал. 2. Предложение на народните представители Петър Димитров и група народни представители от 3.Варненски многомандатен избирателен район.
    В чл. 1, ал. 2 да се направят следните изменения:
    - в заглавието на алинеята числото "7 529 463.8" да се замени с числото "7 643 235.8";
    - в раздел II. Разходи - числото "7 529 463.8" да се замени с числото "7 643 235.8";
    - в т. 4 - Трансфери (нето) - числото "2 252 397.5" да се замени с числото "2 266 169.5";
    - в т. 4.1 - Предоставени за - числото "2 422 765.2" да се замени с числото "2 429.2";
    - в т. 4.1.1. - Общините - числото "728 672.9" да се замени с числото "735 482.9";
    - в т. 4.1.1. - от централния бюджет - числото "594.405.4" да се замени с числото "601.215.4";
    - в т. 4.2. - Получени от: - числото "(170 367.7)" да се замени с числото "(163 405.7)";
    - в т. 4.2.1 - Вноски от общините (нето) - числото "(161 817.7)" (с отрицателен знак) да се замени с числото "(154 855.7)" (също с отрицателен знак).
    Предложението кореспондира с чл. 9.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Владислав Костов.
    I. По чл. 1, ал. 2, т. 4.1.11 да бъде увеличен предоставеният трансфер за фонд "Земеделие" от 47 000 хил. лв. на 70 000 хил. лв. или увеличение с 23 000 хил. лв.
    II. Предложените увеличения на средствата да се компенсират с увеличение на дефицита на републиканския бюджет по чл. 1, ал. 3.
    Комисията не подкрепя предложението.

    Постъпило е предложение на народния представител Панайот Ляков:
    В чл. 1, ал. 2 числото "7 529 463.8 хил. лв." да се промени на "7 634 463.8 хил. лв.", като във II. Разходи, т. 4.1.1. - общините, числата "728 672.9 хил. лв." и "594 405.4 хил. лв." се променят на "733 672.9 хил. лв." и съответно "599 405.4 хил. лв.".
    Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 1 и чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Евдокия Манева:
    По чл. 1, ал. 2, т. 2:
    В консолидирания държавен бюджет в т. 6 "Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда" - т. 1.2. "Капиталови разходи" - придобиване на дълготрайни материални активи - да се отрази увеличението на разходите за дълготрайни материални активи на Националния фонд за опазване на околната среда от 20 млн. лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Михаил Миков:
    В чл. 1, ал. 2, т. 4.1.1. "Трансфери за общините от централния бюджет", числото "594 405.4" се заменя с числото "684 405.4".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Лъчезар Тошев:
    В чл. 1, ал. 2 - II. Разходи:
    - т. 4.1.11. - Национален фонд към Министерството на финансите, числото "100 000.0" да се замени с "99 878.2";
    - т. 4.1.1 - Общините от централния бюджет - числото "594 405.4" се замества с "594 328.2" в полза на увеличението на графата "Социални помощи" - община Свищов.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народните представители Анели Чобанова и д-р Ботьо Ботев:
    I. В т. 4 - Трансфери (нето) в т. 4.1.1., числото "594 405.4" да бъде заменено с числото "604 405.4".
    Предложението кореспондира с прочетеното по-рано от мен предложение по чл. 1, ал. 1, т. 1.6. Мита и митнически такси.
    II. В чл. 1, ал. 2, т. 4 - "Трансфери", в т. 4.1.1. числото "594 405.4" да бъде заменено с числото "676 405.4", като разликата от 82 млн. лв., която представлява недостиг от неосигурени средства за покриване на държавни дейности, да бъде разпределена по някои от обективните критерии (брой на населението, територия или други). Допълнително необходимите средства да се осигурят за сметка на увеличаване данъчните приходи от акцизи, пътни такси и други.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията:
    "В чл. 1, ал. 2 числото "7 529 463.8 хил. лв." се заменя с числото "7 528 130.9 хил. лв.".
    В т. II "РАЗХОДИ" числото "7 529 463.8 хил. лв." се заменя с числото "7 528 130.9 хил. лв.".
    В т. 4 - "Трансфери (нето)" числото "2 252 397.5 хил. лв." се заменя с числото "2 251 064.7 хил. лв.".
    В т. 4.1. - "Предоставени за:" числото "2 422 765.2 хил. лв." се заменя с числото "2 421 432.4 хил. лв.".
    В т. 4.1.2. Държавното обществено осигуряване числото "992 951.3 хил. лв." се заменя с числото "991 618.5 хил. лв.".
    Промяната, уважаеми колеги, произтича от увеличаване на прихода на Държавното обществено осигуряване с 1 332.8 хил. лв., с която сума се намалява трансферът за Държавното обществено осигуряване, срещу извършваните на Националната здравноосигурителна каса услуги по събиране на здравноосигурителните вноски.

    По чл. 1, ал. 3.

    Постъпило е предложение на народния представител Евдокия Манева:
    Преходният остатък на Националния фонд за опазване на околната среда да се намали с 20 млн. лв. и със същата сума да се увеличи разходната му част. Необходимите средства за целта да се компенсират чрез увеличаване на дефицита на републиканския бюджет с 20 млн. лв., като се направят съответните корекции в чл. 1, ал. 3.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Димитър Камбуров:
    По чл. 1, ал. 3:
    1. Увеличението на дефицита с 800 хил. лв. е за увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи за община Генерал Тошево по Приложение № 6 към чл. 11.
    2. Увеличението на дефицита с 500 хил. лв. е за увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи за община Тервел по Приложение № 6 към чл. 11.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Борислав Китов:
    По чл. 1, ал. 3 - увеличението на дефицита с 650 хил. лв. е за увеличаване на целевата субсидия за община Родопи - град Пловдив, по приложение № 6 към чл. 11.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народните представители Борислав Китов и Васил Паница:
    По чл. 1, ал. 3 - увеличава се дефицитът с 36 153.4 хил. лв., с каквато сума е предложено да се увеличи субсидията за община Пловдив.
    Предложението кореспондира с чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народните представители Теодора Константинова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев:
    По чл. 1, ал. 3 - увеличава се дефицитът с 8 206.4 хил. лв., с каквато сума е предложено да се увеличи целевата субсидия за социални помощи за град Русе по чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народния представител Муравей Радев:
    В чл. 1, ал. 3 - увеличава се дефицитът с 59 млн. лв., като източник за финансиране увеличението на субсидията от републиканския бюджет за бюджета на съдебната власт по проекта на Министерския съвет.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева:
    В чл. 1, ал. 3 - увеличава се дефицитът със 130 хил. лв., която сума се насочва за увеличаване на разходите по чл. 9, ал. 1 за област Благоевград.
    Предложението кореспондира с чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.

    Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
    "В чл. 1, ал. 3 числото "547 545.0 хил. лв." става "546 212.2 хил. лв." и в т. III "Дефицит" числото с отрицателен знак "(547 545) хил. лв." става пак с отрицателен знак "(546 212.2) хил. лв.".
    Промяната произтича от увеличаване на прихода на Държавното обществено осигуряване с 1332.8 хил. лв., с която сума се намалява трансферът на Държавното общественото осигуряване, срещу извършваните на Националната здравноосигурителна каса услуги по събиране на здравноосигурителните вноски.
    По чл. 1, ал. 4 е постъпило предложение от народния представител Михаил Миков:
    "В чл. 1, ал. 4, т. 2 "Приходи от приватизация" числото "556 670.7" да се замени с "656 670.7".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията:
    "В чл. 1, ал. 4 числото "547 545.0 хил. лв." става "546 212.2 хил. лв." и в т. 1 "Външно и вътрешно финансиране (нето)" числото с отрицателен знак "(9125.7) хил. лв." става пак с отрицателен знак "(10 458.5) хил. лв.".
    Промяната произтича от увеличаване на прихода на Държавното обществено осигуряване с 1332.8 хил. лв., с която сума се намалява трансферът за Държавното обществено осигуряване, срещу извършваните на Националната здравноосигурителна каса услуги по събиране на здравноосигурителните вноски.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, чета окончателния текст на чл. 1, предложен от Комисията по бюджет и финанси:
    "Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2002 г. по приходите на обща сума 6 981 918.7 хил. лв., както следва: (таблиците се прилагат към протокола).
    (2) Приема републиканския бюджет за 2002 г. по разходите на обща сума 7 528 130.9 хил. лв., както следва: (съгласно приложението).
    (3) Утвърждава дефицита по републиканския бюджет за 2002 г. в размер 546 212.2 хил. лв.
    III. Дефицит минус 546 212.2 хил. лв.
    (4) Утвърждава финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер 546 212.2 хил. лв., както следва:
    1. Външно и вътрешно финансиране (нето) минус 10 458.5 хил. лв.
    2. Приходи от приватизация 556 670.7 хил. лв.
    (5) Източниците за финансиране са външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, приходи от приватизация и друго финансиране.
    (6) Погашенията се извършват съгласно погасителните планове на вътрешните и външните заеми и в случай на реализиране на държавни гаранции."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
    Преминаваме към дискусия по предложенията, направени по чл. 1.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение за увеличаване на приходите и по-точно приходите от мита и митнически такси с 5 млн. лв., които да бъдат прехвърлени за увеличаване на субсидията и социалните разходи за общините от моя регион, е продиктувано от следното обстоятелство.
    За съжаление господин Герджиков ми върна един въпрос, който бях задал към министъра на финансите, по чисто формално основание, който аз преформулирах отново. Въпросът беше: какви приходи има в държавния бюджет от мита и митнически такси за шестте месеца на годината, за деветте месеца и до 30 ноември 2001 г. Ако имах тази информация, вероятно моите думи щяха да звучат по-убедително, но мисля, че ще съумея да защитя предложението си и със следните доводи.
    Вие знаете, че в центъра на общественото внимание от дълго време е работата на Държавна агенция "Митници". Там бяха извършени кадрови промени, беше назначен за ръководител един човек с големи амбиции, който превърна митниците в бойно поле. Аз оценявам усилията на Министерството на финансите да повиши ефективността на тази система, да пресече контрабандните канали, да обуздае корупцията сред митническите служители и в крайна сметка това да доведе до увеличаване на приходите от мита и митнически такси. Затова недоумявам как при заложени в бюджета за 2001 г. 138 млн. лв., сега изведнъж тази сума се намалява на 100 млн. лв. Какво показва това? Показва, че Министерството на финансите не е убедено, че мерките, които предприема, ще доведат до увеличаване на тези приходи или то е убедено, че ще получи повече приходи, но не иска да ги заложи в бюджета, за да може след това този допълнителен приход да си го разходва така, както намери за добре.
    Аз подкрепям предложенията и на госпожа Елка Анастасова, и на господин Петър Димитров. Те също са се усетили, че тази сума, която е заложена, е малка за приходи от мита и митнически такси. Нищо не пречи тя да бъде увеличена, защото аз съм сигурен, че тези 100 млн. лв. ще бъдат преизпълнени. Ние не искаме увеличение, каквото са си позволили другите колеги - по 100 процента, 50 процента и т.н. Това според мен е едно разумно увеличение, което може да бъде пренасочено там, където е необходимо.
    Затова, макар че съм сигурен, че няма да подкрепите моето предложение, все пак си струва да се замислим дали трябва точно в тези приходи от мита и митнически такси да се залага такава малка сума, след като по моя преценка - и аз ще следя това през 2002 г. - сумата ще бъде преизпълнена. Затова ви призовавам да подкрепите моето предложение, а също така предложението на колежката Елка Анастасова и на колегите от Коалиция за България. Смятам, че тези предложения са разумни и не са в такъв размер, че да нарушат по някакъв начин рамката на бюджета. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По ал. 2, господин Ляков, ще се изкажете ли?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Алинея 2 е пряко следствие от ал. 1 - с колкото съм предложил да се увеличат приходите, с толкова и разходите, за да няма промяна в рамката на бюджета. То не е необходимо да бъде защитавано. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
    Заповядайте, госпожо Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз искам най-напред да поздравя министъра и да му благодаря за това, че все пак успя да увеличи бюджета за образование и наука за 2002 г. и да го направи 4,1 от брутния вътрешен продукт, с което отбеляза ръст 17,7 на сто.
    Какви са мотивите за моето предложение? Още на първото гласуване на този бюджет, господин министър, Комисията по образованието и науката предложи на Министерството на финансите да има предвид, че Българската академия на науките е леко ощетена с 5 млн., които биха могли да бъдат взети от митническите такси. И това именно е моето предложение сега за промяна в бюджета за 2002 г. - чл. 1, ал. 1, част "Приходи от митата и митническите такси", числото "100 хил. лв." да се замени с числото "105 хил. лв.". Мотивите ми за това са, че тези 5 млн. лв. трябва да бъдат използвани в разходната част на Министерството на образованието и науката като първостепенен разпоредител за Българската академия на науките. Всъщност става въпрос за трансфер от бюджета на Министерството на образованието и науката за БАН в размер на 5 млн. лв., тъй като това е сумата, която не достига на БАН за реална научна дейност.
    Предвидената субсидия за БАН от 46 млн. 780 хил. 528 лв. е недостатъчна, тъй като тя отива преди всичко за работни заплати, осигурителни вноски, стипендии, електроенергия, топлоенергия и т.н. Ако в законопроекта за държавния бюджет за 2002 г. остане в сила разпоредбата, аналогична на чл. 4, ал. 3 от Закона за държавния бюджет за 2001 г., то БАН ще разполага през новата бюджетна година за издръжка само с 2 млн. 900 хил. 393 лв. С тези средства може да плати само приоритетните си разходи за електроенергия и топлоенергия.
    Освен това БАН няма да разполага със средства за издръжка на общонационалните дейности в Националния институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт, Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика - дейности със значимост за националната сигурност, икономиката и обслужването на държавните институции. Оказа се невъзможно плащането на каналните връзки на Геофизичния институт, Националния институт по метеорология и хидрология и други, за сателит и електронна поща, за храна и специално облекло на работещите при вредни условия и редица други неотложни разходи. Липсата на сумата от 5 млн. лв. има опасност да постави БАН в трайна невъзможност да изпълни своите задачи.
    Все пак, в случай че не се приеме предложението, тъй като разбирам, че комисията е гласувала отрицателно, предлагам и апелирам към министър Велчев при преизпълнение на приходната рамка да се има предвид това предложение. Разчитам, че това наистина ще бъде реализирано, тъй като не бива да забравяме своето чувство за отговорност и ангажираност към българската наука, на която държавата определено е длъжник. Крайно време е да се промени отношението за държавните органи към науката, за да помогнем тя не просто да работи нормално, но и в по-дългосрочен план да се превърне в доходоносно перо за бюджета на българската държава.
    Благодаря ви още веднъж и разчитам наистина на вашето чувство за отговорност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
    Господин Пантелеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Първото, което искам да кажа, е, че ми прави впечатление поразителното единодушие, с което комисията отхвърля всички предложения за повишение на приходите в бюджета, което ме навежда на мисълта, че става дума за изпълнение на някаква директива. И благодарностите, които министър Велчев отправи към комисията, сигурно не са случайни.
    Аз ставам по повод предложението, което съм направил и което е аналогично на онова, което са направили народните представители Ляков, Анастасова, Петър Димитров и др., и е свързано с увеличението на постъплението от мита и митнически такси. След тези мащабни промени, които предприе новият управляващ на Агенция "Митници", би било израз на необяснимо недоверие, ако ние не увеличим тук, в тази зала, заложените в проекта постъпления. Мисля, че това е напълно възможно и всеки грамотен митничар би ви казал, че е детинска игра тези постъпления да нараснат с 10, 15 или с 50 млн. лв., стига ниe да насърчим и да окажем доверие на тази важна система. Мисля, че всеки, който сега гласува за повишаване на постъпленията от мита и митнически такси, ще гласува доверие на сегашното ръководство на Агенция "Митници". Всички, които гласуват "против", гласуват недоверие на това ръководство.
    Така че, изхождайки от ситуацията в страната и необходимостта от по-големи бюджетни приходи, ви приканвам да подкрепите предложенията, които сме направили с колегите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
    Господин Костов, заповядайте.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да се спра на моето предложение, касаещо чл. 1, ал. 2, т. 4, т. 1.11 - да бъде увеличен предоставеният трансфер за Фонд "Земеделие" от 47 млн. лв. на 70 млн. лв. Дал съм и предложение откъде може да бъде компенсирана тази разлика или намерена тази сума. Това е посочено в доклада и аз няма да го повтарям.
    Искам да изтъкна тук пред вас следното. Убеден съм, че това е минималното, което трябва да се направи за Фонд "Земеделие". Ние онзи ден разглеждахме много подробно един доклад, касаещ Фонд "Земеделие" и работата на неговия управителен съвет. Всички изказващи се, в това число и от управляващото мнозинство, посочиха изключително голямата важност на този фонд именно за осъществяване на управленската програма на правителството, която ни беше предоставена преди около месец, а също така и за подготовката на нашето селско стопанство да стане то един високоефективен и конкурентоспособен отрасъл на икономиката ни. А това е необходимо и във връзка с отварянето на глава № 8 в преговорите с Европейския съюз "Селско стопанство", за да може и самото селско стопанство да бъде подготвено за предизвикателствата, които идват от нашата кандидатура и, надявам се, успешно положен изпит за членство в Европейския съюз.

    Но, разбира се, разгръщайки управленската програма на правителството и амбициозните задачи, които са заложени с право в тази програма, освен това, чувайки министъра на земеделието господин Дикме, който буквално каза, че основният лост за осъществяването на целите на правителствената програма е фонд "Земеделие", изведнъж се оказва, че средствата, които се дават за фонд "Земеделие" са твърде скромни. Твърде скромни. Това ме навява на мисълта, че или заложените цели в програмата не са точни, или носят известен популистичен характер - да се хареса на широката публика, или в действителност няма да се дадат необходимите средства, за да се изпълни тази програма. Друг изход няма от тази теза, алтернатива няма.
    Затова ви моля много в името на това, което един път сте направили като намерения, като цели, като действия, да бъде подплатено със съответната сума. Аз пак казвам, че тези 23 млн. увеличение са твърде скромни с това, което вие ще залагате. Тук господин Дикме каза, че "Ние разчитаме основно на средствата от фонд "Земеделие"." Защото другите пари, които идват от присъединителната програма на САПАРД, която имаме, ще бъдат разположени в много по-широк обхват и няма конкретно да засягат само земеделското производство, но и развитието на селските райони, а също така и развитието на преработвателната промишленост в селското стопанство.
    Затова аз апелирам отново да ме подкрепите тук, колеги, в унисон с това, което вчера говорихте, да се увеличи този трансфер с 23 млн. и да стане 70 млн. лв. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
    Заповядайте, господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Аз искам да обоснова предложението на група народни представители за увеличаване на целевата субсидия за община Русе по чл. 1, ал. 3 за сметка на дефицита на републиканския бюджет.
    Народните представители от Русе направихме една среща с министър Велчев и се опитахме да постигнем някакво съгласие за сметка на увеличение на бюджетния дефицит да се увеличи целевата субсидия. Защото община Русе е една от големите общини, която е поставена пред едно изключително тежко и сериозно изпитание за следващата година. Община Русе има 17 млн. неразплатени разходи от минали години, друг е въпросът по какъв начин са натрупани, но те стоят. За тази година бюджетът, който е в размер на 27 млн. лв., чрез допълнително финансиране е достигнал до 44 млн. лв. Естествено на този фон ние по никакъв начин не можем да се съгласим с предвидения бюджет за догодина, който трябва да бъде в рамките на 30 млн. лв. Защото от тези 30 млн. лв. близо две трети от разходите, близо 20 млн. лв. са за образование. Ако искаме да нямаме отново проблеми догодина с учителски стачки, със заплати на учители, заплати на лекари, естествено е да погледнем реално числата и да видим, че те по никакъв начин не кореспондират с реалното състояние.
    Поради тази причина смятаме, че разликата от 18 млн. лв. е изключително голяма. Понеже се отнасяме отговорно и към нашите избиратели, и към желанието на правителството да направи така, че не само община Русе, а всички общини в България да имат пари, ние предлагаме общата субсидия да се увеличи със 7 млн. лв. и 1 млн. 200 хил. лв. да бъде субсидията за социални помощи, така необходима за изплащането й през следващата година.
    Искам да се обоснова естествено и защо за сметка на бюджетния дефицит. Изключително голяма е разликата между бюджетния дефицит от тази година в размер на 1,5 на сто и прогнозния 0,8 на сто за следващата година. Естествено тук отново ще се каже: да, но ние имаме разговор с Международния валутен фонд и сме се разбрали за един бюджетен дефицит в тази рамка. Но мисля си, когато от една страна се твърди, че световната икономика, особено след 11 септември, не е в добро положение и на този фон да се опитваме да се правим, че изведнъж нашата страна ще има сериозен икономически просперитет през следващата година и всичко това да бъде за сметка на един много нисък бюджетен дефицит, че отново нагласяваме числата за сметка на субсидиите, които през годината ще се превеждат.
    Така че аз призовавам моите колеги да ни подкрепят в нашето предложение, което смятам, че е разумно и което е така необходимо, за да се съживи българската община. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Заповядайте, госпожо Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като преждеговорившият е мой колега от Русенски многомандатен избирателен район, затова няма да преповтарям цифрите, които той изложи в своето изказване, тъй като те са абсолютно верни. Но бих искала да се присъединя към статистиката и да присъединя и своя апел към вас и към министър Велчев да има милост към община Русе, тъй като знаем какви събития се разразиха тази есен в община Русе и то точно по финансов недостиг на средства за бюджет и за субсидия за образованието. Знаем какви преговори се водиха и че се отпускаха допълнителни субсидии. На тази база аз също смятам, че отпуснатият бюджет от 30 млн. лв. понастоящем е крайно недостатъчен.
    Освен това бих искала да припомня, че община Русе не е от общините, които имат възможност да осигуряват средства и приходи от производство, тъй като нейното производство е в абсолютен упадък. Община Русе е от тези общини, които се славят със своето културно, интелектуално наследство, и поради тази причина тя се нуждае от допълнително стимулиране на хората там, на хората, които имат нужда от закрилата на държавата.
    По тази причина смятам, че абсолютно правилно е разчетен бюджетът на община Русе, имайки предвид, че до 31 декември цифрата, която сочи бюджетът на община Русе, е 44 млн. лв., изразходвани средства, а предвиденият бюджет от временно управляващия кмет на Русе е в размер на 48 млн. лв.
    Бих искала да кажа, че нашето предложение, което предвижда, от една страна, реализация на приходи от мита и митнически такси в размер на около 10 млн. лв., е напълно реално постижимо, а, от друга страна, в раздела "Трансфери" от пътни такси и акцизи също би могло да се реализира.
    Затова ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
    Заповядайте, господин Димитров.

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър, колеги народни представители! Аз си мисля, че този бюджет действително е представител на новия морал и колежката преди малко току-що го дефинира. Моралът се казва "Милост" и са явни и субектите на тази милост. Затова и аз се обръщам към господин Искров с молба за милост, че в бюджета има 13 приети предложения - важни, съществени предложения, и се досещате че те са направени от господин Искров.
    Така че в името на това да промените бюджета на Варна, господин Искров, и аз съм готов дори в поза полуприклекнал да Ви моля това да се случи.
    За какво става въпрос за Варна? Погледнете, през 1998 г. Варна е на субсидия от 24 млн. лв.; 1999 г. - 12 млн. лв.; 2000 г. - 20 млн. лв. Как ще завърши 2001 г. е трудно да се каже, но очевидно, че ще завърши по подобен начин. И изведнъж за 2002 г. Варна трябва да намери отнякъде, да извади и да даде на републиканския бюджет 14 млн. лв. Повтарям - 14 млн. лв.!
    Какви са реалните разходи за текущата година? 63,5 млн. лв., толкова е похарчила Варна. Прогнозата на Министерството на финансите за приходите за 2002 г. - на министерството, не на общината - 62 млн. 995 хил. лв., тоест, нещата са балансирани с текущата година и със следващата вноска от 14 млн. лв. Мистър Сенко! Как да ги извади Варна, на мен не ми е ясно. Ходихме 14-те народни представители от Варна при господин Бойко Георгиев и той не оспори, че ситуацията е драматична. Давам ви справка за това какво става във Варна.
    Всички знаете, че управляващите казаха, че намаляваме данъчното бреме. В резултат на намаляването на данъчното бреме през миналата година данъчните приходи на Варна са 45 млн. лв. За следващата година намаляваме данъчното бреме и данъчните приходи трябва да станат 49 млн. лв., а неданъчните от 12 млн. трябва да пораснат на 13 млн. лв. Тоест, чрез намаленото данъчно бреме Варна трябва да плати 5 млн. лв. повече данъци. Скъпи варненци, стягайте се, ще спасяваме държавата. Освен това ще дадем на държавата още 14 млн. лв.
    Ето това е драматичната картина, за която става въпрос за Варна. Да не говорим за такива грешки, примерно, брой преминали болни през общински и други болници. Заложени са 1821, а в действителност са 3190; брой преминали през Онкологичния диспансер са 1599, а в действителност са 1936 и т.н. Аз обаче искам да ви спомена още едни цифри, които също са много категорични и красноречиви. Капиталовите разходи на Варна - лятната столица на България - морското лице на Европейския съюз, тъй като това е най-източната точка на Европейския съюз. Ето в това лице на България и на Евросъюза влагаме капиталови разходи за 1 млн. 862 хил. лв.
    Минаваме малко по на запад към не толкова лицевата част на България - Пловдив. Капиталовите разходи вече са 6 млн. 254 хил. лв. Стигаме до зимната столица на България - София, където капиталовите разходи са 23 млн. 321 хил. лв. Като сравним Варна като население със София, съотношението би трябвало да бъде 1:4, максимум 1:5. Повтарям, Варна - 1 млн. 862 хил. лв., София - 23 млн. 321 хил. лв. Не ратувам за освобождение на Варна от шопско иго, но тези цифри звучат неприлично. Просто трябва да има някакъв мащаб, който да е обясним, да е приемлив за България.
    Това е и моето предложение - да направим корекция. Да съберем от митата 14 млн. повече. Аз се радвам, че министър Велчев възложи на англичаните да ни помогнат. Те ще ни помогнат, с лекота ще събираме всеки месец - аз мисля - по 14 млн. повече. Дайте да го вдигнем и да дадем на Варна.
    Така че, мисля си, че ако постъпим отговорно, скъпи колеги народни представители, от Варна очакваме да бъде влекач на българската икономика. Но с това, което правим с бюджета, ние я превръщаме в потъващ кораб и един проспериращ град в България, един от малкото проспериращи, ще почне да влече България назад.
    Дайте да не го допускаме. Дайте да не екзекутираме Варна. Това вече е политическо решение.
    И пак повтарям, надявам се много господин Искров - той сигурно се оттегли, за да не мога да реализирам процедурата на молене - но да подкрепи това искане за Варна, тъй като Варна е действително част от имиджа, от международния имидж, от престижа на България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Госпожо Манева, заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Моето предложение по същество представлява защита на дълбокото ми убеждение, че статута на Националния фонд за опазване на околната среда трябва да бъде запазен и този фонд трябва да продължи да подпомага бизнеса, който решава екологични проблеми.
    Именно по тази причина аз предлагам преходният остатък на фонда да бъде намален с 20 млн. лв. и тези средства да бъдат предвидени за бизнес.
    Нямам големи илюзии, че предложението ми ще бъде прието, но съм длъжна да предупредя неприемането му до какви последици може да доведе и практически ще доведе най-вероятно.
    Неприемането на това предложение означава, че през следващата година за подпомагане на бизнеса, който решава проблеми, свързани с опазване на околната среда, каквито за съжаление има много, няма да бъде отделена нито една стотинка. Това означава "Не!" на преработването на отпадъци в редица сфери. Имам предвид дървесни отпадъци, имам предвид пепелините от ТЕЦ-овете, имам предвид гуми, акумулатори, луминесцентни лампи и редица други опасни отпадъци, за които ние имаме задължения по редица директиви и които сме приели в нашето законодателство да преработваме.
    Това означава "Не!" на подкрепата на хранително-вкусовата промишленост, чийто продукти няма да излязат на европейския пазар, ако тези предприятия - млекопреработващи, месопреработващи, преработващи риба и т.н. - нямат очистни съоръжения и не преработват по надлежния ред отпадъците.
    Това означава "Не!" за екологичното земеделие и животновъдство в планинските райони, а това са основно хора, които имат проблеми с трудовата заетост, в Родопите и в Стара планина. Това са основно избирателите на ДПС. Те чудесно знаят колко успешни проекта са осъществени досега.
    Това означава "Не!" на алтернативните източници на енергия. Това са ВЕЦ-ове, това е газификацията и други обекти.
    Практически бизнесът през следващата година няма да бъде подпомаган.
    Освен това това означава и много малко средства за общините. Само 15 млн. от очакваните 70 млн. лв., които ще се акумулират във фонда, ще бъдат предоставени за околната среда.
    Преди да се вземе това решение аз бих помолила специалиста от Министерството на финансите и лично министъра да прегледат всички международни документи, които са издадени във връзка с функциониране на фонда. Имаше специална проверка от Европейската комисия, имаше такава и от Регионалния екологичен център, една институция, създадена в Будапеща в подкрепа на усилията на страните от Централна и Източна Европа за решаване на екологичните проблеми.
    Във всички тези документи категорично е отбелязано, че фондът е една ефективна финансова институция за подпомагане решаването на проблемите по околната среда. Ще напомня, че за да изпълним изискванията на Европейския съюз, ние през следващите години трябва да отделим 8 млрд. евро. Тоест, ние трябва да създадем достатъчно ефективни инструменти, да създадем подходяща икономическа среда, за да се решават тези проблеми. Един от инструментите беше Националният фонд за опазване на околната среда.
    Ще напомня също така, че никога Международният валутен фонд не е поставял въпроса за закриване на фонда, включително и тази година. На специално запитване на неправителствените организации Международният валутен фонд каза писмено, че такова закриване той не е поискал. Тоест, няма никакви причини за закриване на този ефективен инструмент, още повече, че подпомагането на бизнеса, което е традиция за дейността на фонда, е и в програмата на правителството.
    Затова аз с голяма тревога трябва да констатирам, че има диаметрално противоположно разминаване между обещанията и твърденията, че преговорите с Европейския съюз ще се ускоряват, защото една от най-тежките глави в тези преговори е главата за околната среда. Не осигурим ли необходимите средства, не създадем ли необходимите механизми за решаване на този проблем, преговорите ще бъдат сериозно затруднени. Смятам, че ако това предложение не бъде прието, последиците за околната среда ще бъдат драстични. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
    Заповядайте.
    РАДОСЛАВ КОЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Настоявам пред вас за разбиране по повод исканата от нас промяна в бюджета на град Варна. Освен драстичното разминаване с текущите нужди на град Варна искам да обърна вашето внимание към една несправедливост, записана в документа, който приемаме сега. Става дума за следното. Приоритет в програмата на правителството е българският туризъм. Как обезпечаваме финансово този приоритет?
    Варна се нуждае от много сериозни средства за подобряване на облика й като лице на българския туризъм. В известен смисъл парите, инвестирани в изграждането на европейския облик на град Варна, са пари, инвестирани в рекламата на българския туризъм.
    Наказахме туризма с ДДС, как сега ще го компенсираме? Дали един от начините не е бюджетът на град Варна?
    Разполагайки с този орязан бюджет, Варна трябва да избира дали да оцелява, обслужвайки жизненоважните функции на града ни, или да заделя от нищото, защитавайки същия този национален приоритет - туризма, нещото, за което основно си говорим във Варна, и тезата, която защитаваме винаги, нещото, от което в крайна сметка оцелява и българската икономика в известен смисъл в този момент.
    Разбираме ограничените възможности на бюджета. Ще го подкрепим с разбирането, че разпределя възможното. Молим обаче, нека град Варна да не попада в групата на тези общини, които и без това бедстват. Моля Министерството на финансите, моля и вас, колеги, нека да различаваме бедствието на град Варна от бедстващите общини в цялата страна! Ако във Варна, не дай Боже, се случат неудачи с упражняването на бюджета, ако, не дай Боже, във Варна не се справим с тези средства и не позволим българският туризъм да има това лице, което му се полага, ако не успеем да защитим интересите на хората от туризма в България с този, пак казвам, ужасно скъсен бюджет, това варненци няма да ни простят и, повярвайте ми, ще има отражение над икономиката на страната като цяло, над всеки един от нас и това ще бъде непоправимо през следващите години, защото така насложен бюджетът през последните няколко години, както каза и господин Димитров, аз за цифри в момента не говоря, с всяка следваща година разходите на град Варна да бъдат съкращавани или да бъдат оправяни текущо през годината, аз вярвам, че това ще бъде възможно и тази година, но защо да не го направим в бюджета, защо Варна да не може предварително да разпределя нормално средствата, с които да съществува нашият град? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Коев.
    Заповядайте за реплика, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз, разбира се, приветствам апологетиката на колегите от Варна. Това е израз на силен местен патриотизъм, но онова, което се говори тук подробно за Варна, се отнася за 80 процента от общините в България и тук ми подсказват, че и Бургас е сред тях, и там положението е не по-малко бедствено.
    Основният въпрос, на който би трябвало да отговори министър Велчев след толкова настойчиви предложения, правени от всички парламентарни групи за повишаване на приходите в бюджета, е защо той и представляваното от него министерство е против? Така ли не съществува никаква възможност тези приходи да бъдат повишени с 10-ина, 15 или 100 млн. лв.?
    Аз държа министър Велчев и комисията да дадат ясен отговор защо не желаят с нито стотинка да повишим тези приходи.
    Същевременно искам да ви кажа, че има начин за това - с предложения за повишаване на приходи са ангажирани всички парламентарни групи, мнозинството от народните представители мислят по този начин, и ако ние взаимно подкрепим предложенията, които правим, резултатът ще е друг.
    Ето защо ви призовавам, колеги, да подкрепим не само собствените си предложения, но и тези, които правят останалите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
    Има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам с няколко думи да подкрепя предложението на господин Петър Димитров, което впрочем по принцип преди малко беше подкрепено и от народния представител господин Коев от Варненски избирателен район.
    Тук господин Пантелеев спомена, вероятно не е разбрал какво точно е предложението, става дума за намаляване на вноската към републиканския бюджет на град Варна.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Става въпрос, че и положението на Бургас е същото.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз чух за Бургас. Но тук беше казано за проблема с туризма - това, което преди малко се спомена, то също е валидно за Бургас, но във Варна така или иначе през последните няколко години имаме сринати няколко предприятия, много важни за поминъка на общината предприятия, с което бяха сринати и предприятия-подизпълнители, имам предвид Варненската корабостроителница, Завода за радионавигационна апаратура. Всичко това директно касае въпросът, който коментираме.
    Вероятно господин Искров и господин министърът могат да подскажат и някаква по-мека форма. Не става дума за зануляване на тези близо 14 млн. вноска, които са разписани в Закона за бюджета, но можем, господин Искров, съвместно и с Министерството на финансите да мислим, да речем, за някакво намаление. Тоест, някакъв компенсаторен механизъм.
    Искам да кажа, че споменатото от господин Петър Димитров, подкрепено от господин Коев и от моя милост, е на базата на една съвместна среща и това, което чувате от трима народни представители от различни парламентарни групи, виждаме, и от опозицията, и от мнозинството, е на практика предложение към нас да пледираме в пленарна зала както от администрацията на община Варна, така и от общинския съвет без оглед на цвят. Аз съм длъжен това нещо да го кажа. Общинските съветници и представителите на администрацията, включително и кметът на града, изразиха много сериозно безпокойство, че град Варна с тази вноска просто много трудно, да не кажа, няма да може да оцелее следващата година. Вероятно наистина трябва и сега е времето - между двете четения, да помислим за някаква по-малка вноска към републиканския бюджет, за да може наистина да откликнем на желанието на местните власти да работят по един по-ефективен начин за града. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми първо да поздравя министъра на финансите за подписаното Споразумение с Международния валутен фонд, независимо от това дали то е добро или лошо. Важното е, че има споразумение, което ще позволи нашата страна да функционира нормално икономически през следващата година.
    По нашето предложение, което сме направили с колегите от Коалиция за България за повишаване приходната част на бюджетите и особено що се касае до частта за повишаване приходите от данък "Печалба" и повишаване приходите от физическите лица, аз искам да се обоснова по следния начин. В сравнение с Бюджет 2001 в тези цифри, които са заложени в бюджета по предложение на правителството, са занижени приходите, което обаче не кореспондира с изразеното становище от господин Искров, когато коментирахме въпроса за намаляване данъците на високите доходи и намаляване данъците на банките и едрите финансово-икономически групировки. Тогава беше изтъкнат доводът, че намалявайки тези ставки, изравнявайки ги със ставките на дребните фирми и лицата, които получават ниски доходи, то това нещо, освободената печалба ще бъде инвестирана в икономиката и ще се получи икономическо оживление. Ерго, след като ще се получи икономическо оживление, то от голямата маса на тези пари, вкарани в оборота, ще се повишат приходите в тази част от населението, следователно и в малките и средните фирми. Следователно, тези приходи ще се запазят от приходите в печалбата и за тази 2002 г.
    На второ място, в авансовите вноски, които ще се плащат по Закона за корпоративното и подоходно облагане и по Закона за облагане доходите на физическите лица, вие, колеги, сте заложили 1,1% завишение. Аз питам защо вие реално не сте заложили по същия начин в приходите такова завишение в данък "Печалба" и в данък общ доход за лицата? Това са едни от доводите, с които ние правим предложение за повишаване на бюджета със 70 млн. лв. в данък "Печалба" и със 78 млн. лв. в данък за облагане доходите на физическите лица, че ще постъпят такива приходи. Искам да информирам колегите, че в Комисията по бюджет и финанси, чийто член съм аз, ние не гласувахме този бюджет, гласувахме "въздържали се" или "против" по отделните точки, но в комисията, тъй като не е прието и предполагам, че мнозинството няма да го подкрепи, ще пожелая на министър на финансите господин Велчев в края на 2002 г. да раздаде 13 бюджетни заплати и 14-а пенсия! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
    Има думата господин Кирчев.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Естествено, че като народен представител от Варна съм длъжен да защитя интересите на Варна поради следната причина. В този бюджет е заложена вноска от община Варна по същата тази формула, по която беше направена вноската за миналата година с увеличение от 1 млн. лв., което говори, уважаеми народни представители, че тълкуването на коефициентите в тази формула става твърде произволно. Преди малко моят колега Благой Димитров спомена за спада на варненската икономика. Аз знам, че всеки народен представител е дошъл тук да защитава своя избирателен район. И знам, че работата на господин министъра е изключително тежка и отговорна. Това е може би най-обремененото министерство. Зная и това, че работата на комисията, ръководена от господин Искров, има твърде много проблеми, свързани с бюджета. Но отговорете ми как по времето на лошия Муравей Радев, който беше затрил общините според разни книги, които се издават, и по изказванията, които се правят, варненската община имаше по-малка вноска и накрая господин Радев опрости 3 млн. от 6-те милиона на тази община. И тази община се намира в едно изключително тежко финансово състояние. Уважаеми колеги, ние идваме тук да защитаваме интересите на община Варна не заради местния патриотизъм. Не знам защо всички си мислят, че Варна е един безкрайно проспериращ град, който трябва да бъде лобиран в полза на други общини, но в момента положението във Варна е твърде лошо и твърде бедствено. И за да не бъда многословен, защото знам, че към министър Велчев валят извънредно много предложения, аз му давам варианти от варненската община, където вноската от 14 млн. лв. към републиканския бюджет не може да бъде опростена изцяло. В него има разработени варианти и аз моля той да се отнесе сериозно към това предложение, тъй като, пак повтарям, миналата година, когато бяха уж затрити общините, а те бяха в много по-добро положение, аз не знам тази година как местните управи ще посрещнат своите нужди. Моля да бъда извинен, че съм четвъртият народен представител, а може би ще излязат и други народни представители от Варна. Вижте, ние сме от различни политически сили, но много добре разбираме какво става с този град. Той е един от ключовите за варненската икономика. Аз не подценявам никой от другите градове, искрено го казвам, но когато Варна се срина, се сринаха и много неща в България и вие сте свидетели. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика има думата господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Аз наистина предлагам да престанем да дърпаме черджето към многобройните столици на България - пролетни, есенни, зимни и т.н. Провинцията също има своите права. Аз вече казах - Бургас наистина е най-големият вносител в бюджета, но аз не твърдя, че неговите интереси са първостепенни. Сега трябва да се съсредоточим върху друго - как да повишим приходите, а след това сигурно ще намерим златното сечение как да ги преразпределим по общини. И аз още веднъж апелирам при гласуването ние да направим наистина така, че да повишим приходите и постъпленията в бюджета. Оттам насетне има някаква част от тортата, която подлежи на преразпределение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Втора реплика - господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Искам да повторя нещо, което казах и във Варна при обсъждането на бюджета. Действително господин Муравей Радев опрощаваше вноските. Аз съм сигурен, че след 10 или 11 месеца господин Велчев, той не е по-малко милостив, също ще опрости вноската на Варна.
    Но простете, господа народни представители, ние сме парламентът на парламентарна държава. Значи, не можем тук да си играем на велики министри и не толкова велики министри. Трябва да има ясна методика, която всяка община да си вкара в компютъра и да знае колко излиза бюджетът. Вместо това сме вкарали един показател "С4", средна на не знам какво си, медиана и т.н., която никой не може да разбере и количествено да определи, което дава възможност в края на годината Министерството на финансите да играе ролята на благодетел на нацията.
    Господин Пантелеев, прав сте, не бива да дърпаме чергата на различни страни. Трябва да има ясни правила на играта. Сега правилата на играта се казват произвол. И който има повече власт той дърпа чергата към себе си. Много съжалявам, че господин Искров не е народен представител от Варна. И затова аз ви призовавам да направим така бюджета, че нито един министър на финансите да не може да играе ролята на благодетел.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Искров има думата за дуплика.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: В рамките на репликата към изказването по отношение на бюджета на община Варна искам да кажа, точно не мога да го видя, но ще стигнем и дотам - в преходните параграфи мисля, че беше, някъде към § 46, господин Димитров, и колеги от Варна, вие ще видите, че не министърът на финансите, - подходът е вече малко по-нов - а Народното събрание ще опрости утре или във вторник, когато стигнем до този параграф, някои задължения на общините към бюджета. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Миков, имате думата.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Искров! Няма да го видиш, защото по този начин, по който се обсъжда бюджета, никой нищо не може да види. И затова чисто процедурно предлагам, като отмине тази начална каша, предлагам да обсъждаме бюджета алинея по алинея, доколкото има много предложения направени и да могат да се концентрират хората по темата. А не, ние обсъждаме приходната част на бюджета - един за Варна, друг за Бургас, ако и аз започна за Ружинци, Макреш, Борица и други пропаднали общини във Видинско... Нали не искаме? Затова нека оттук нататък, като приключим обсъждането, да минем алинея по алинея, за да няма разсеяни и накрая никой да не знае какво е говорил и какво е гласувал.
    Аз съм направил предложение по чл. 1, ал. 1 за увеличаване на приходната част в неданъчните приходи - глоби, санкции и наказателни лихви и други неданъчни приходи. Смятам, че там има сериозни резерви. И мотивите ми за това идват от две насоки.
    По отношение на глобите, санкциите и наказателните лихви. За тази година в Бюджет 2000 са били предвидени 284 млн. от това. Ние тук в последните няколко месеца ДДС, глоба, санкция и лихва я завишихме. И в същото време от министерството са предложили 128 млн., тоест с около 200 млн. по-малко, 150 млн. по-малко от заложеното миналата година. Излиза, че тази година тези, които са правили плана в Министерство на финансите или са подлъгали Събранието миналата година, или сега отново си готвят някакъв резерв за преизпълнение, сериозен, и то резерв, който да покрие точно дефицита към общините - онези 80-90 млн., които от Асоциацията на общините казаха, че не стигат за там. Тук аз искам да чуя отговора на господин министъра, защото, господин министър, освен да присъствате, трябва и да участвате в дискусията. Ще ми бъде интересен Вашият отговор към момента как се събират глобите, санкциите и наказателните лихви.
    Следващият въпрос е за "Други неданъчни приходи". Много бих се радвал да чуя от Вас една по-подробна разбивка, тоест този въпрос възникна и във Финансовата комисия - как виждате Вие какво ще влезе тази година от концесии. Тази тема ние с господин Радев я дискутираме от доста време, даже веднъж той повярва, че съм прав, после взе да го увеличава в следващите години в плана.
    Концесионирането е процес, свързан със структурната реформа. И там трябва да има една яснота, която да натовари съответните министерства, отговарящи за концесионирането, с оглед очакванията на господин Николай Василев за чуждите инвеститори и приходите - инфраструктурите, пътища, железници, тръбопроводи, газопроводи, приватизация - тя не се прави самоцелно. Но, там трябва да постъпят средства по линия на концесията. Тук също за миналата година са били предвидени 150 млн. лв., а тази година само 63 млн. лв. Кои са тези други неданъчни приходи и защо така драстично, почти три пъти са занижени? Готвите си резерв, аз много бих се радвал ако можете да бъдете откровени или поне да намекнете, резерв за преизпълнение на бюджета или тези, които са правили разчетите, не са погледнали назад? Във всички тези процеси вече има опит - процесите, които носят пари в бюджета.
    И аз затова съм предложил това увеличение, защото не искам да коментирам. Уважаемият народен представител Георги Атанасов ви каза: вие обещавате растеж, в същото време падат тези показатели в приходната част, тия данъчни показатели, които трябва да се вдигнат при растеж, увеличаване на работните места. Значи, вие залагате в бюджета не увеличаване на работните места, не увеличаване на приходите според цифрите, които прогнозирате. Или очаквате тяхното увеличаване, но средствата от това увеличение искате някак си да не бъдат разпределени тук справедливо от 240-те народни представители, които еднакво отразяват интересите и на Варна, и на Бургас, и на Руженци, и на Бойница и пр.
    Ето това са моите въпроси и затова съм така настойчив и ще се радвам, господин Искров, да стане дискусия по приходната част на бюджета. Благодаря ви и извинявайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Миков.
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Ще се опитам, уважаеми господин Миков, разбира се не изземвам правото на финансовия министър и на господин Ананиев, които вероятно ще вземат отношение наведнъж по всички предложения по чл. 1, но ще се опитам да Ви отговоря за логиката на бюджета.
    Ако погледнете приходната част на бюджета вие ще видите в числата това, което управляващото мнозинство повтаря повече от месец. А логиката е изместване тежестта от преки към косвени данъци, с цел да се стимулират тези, които вземат икономическите решения и инвестират. Давам ви типичен пример - приходи от данък върху печалбата са по-ниски от тази година. Това важи и за нефинансови, и за финансови институции.
    В същото време има увеличение, и то не малко, от данъка върху добавената стойност и от акцизите. Това нещо гласувахме през последните десетина дни, гласувайки данъчните закони. Така че логиката е ясна. Що се отнася до не нашите приходи, там виждате едно доста по-сериозно внасяне на дивидент. Увеличението е с повече от 530 млн. лв. То е преди всичко за дивидент на държавните предприятия, който идва в бюджета за сметка на нарасналите социални плащания. И тук искам да кажа, тъй като все пак това е политически закон, по друга точка и може и да не стана, но трябва да го кажа, че наистина за сметка на значително увеличаване на социалните плащания с повече от 400 - 500 млн. лв. Дано да съм Ви отговорил, господин Миков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Миков, заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Искров! Вие казахте "дано да сте ми отговорили". Ами, не сте ми отговорили. Вие ми говорихте за данъчните приходи. Аз Ви казах в началото, че моите предложения са свързани с неданъчните приходи. Георги Атанасов говореше по данъчните. Аз само споменах, за да направя сравнението между тях и неданъчните. Аз имам предвид защо глобите, санкциите и наказателните лихви, след като тук идват всякакви министри, идват и ни мотивират с инфлацията и с това, че трябва да вдигаме глобите и те се вдигат тук, чрез законите, които приемаме, защо за миналата година са били планирани 284 млн. лв., за тази година са 128 млн. лв.? Или администрацията не ги налага, или може би пък българският народ е станал дисциплиниран. Защо вдигнахте, примерно, глобите в Закона за движение по пътищата в порядъци пъти?
    Ако ние като парламент сме последователни в своето мислене и логика, като вдигаме глобите, трябва като дойде бюджета да искаме от тези, които ни го представят, да очакват повече приходи. Ако ние си играем като парламент да пишем някакви цифри и не функционира административно-санкционната система, не се налагат глобите, защо ги вдигаме? Това са прости въпроси, за които няма човек да говори с макродуми и с жизнено равнище и прочие. Аз искам да чуя тези отговори, включително и за другите неданъчни приходи. Още един път да се маркира пред народното представители кои са те.
    Аз виждам там много сериозен резерв и съм го отразил в предлаганите от мен цифри. Ето това са въпросите и аз мисля, че ние трябва да си концентрираме дискусията сега по чл. 1, ал. 1 в тази част и после вече да видим какво още може да се изстиска, какво е или покрито умишлено, или невидяно, да речем всички сме хора, в Министерството на финансите, Министерския съвет и сега тук 240 души да се опитаме да помогнем България да има един по-сносен и по-приемлив за хората и за обществото бюджет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
    Процедурно предложение от господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Преди да направя своето процедурно предложение, искам да кажа, че съм много доволен, че е постигнато съгласие за сключване на споразумение с Международния валутен фонд. Винаги съм настоявал да има такова споразумение. И сега съм доволен, че се е постигнало съгласие за него. Държа да отбележа, че споразумение не може да бъде подписано днес или утре, защото това е акт, който ще следва заседанието на борда на директорите на Международния валутен фонд вероятно януари или февруари и то при положение, че дотогава не настъпят някакви драстични промени в политиката на българското правителство от онези ангажименти, които сега то е поело пред Международния валутен фонд. Трябва да сме наясно - споразумение има само на базата на някаква предварителна договореност. От правителството зависи дали то ще стане факт през месец февруари, а дори може би и месец март по технологията на фонда.
    По отношение на бюджета, който днес се гледа, аз се присъединявам към констатацията, че вървим малко хаотично. Хаотично в смисъл, че всеки народен представител става, изразява своето предложение и си сяда. Моята процедура е, че на всяко едно от тези предложения Народното събрание трябва да гласува. Не може да се изкажат народните представители и след това да се гласува предложението на комисията. Затова аз искам предварително, преди да стигнем до някаква такава възможност, да предупредя, госпожо председател, че е необходимо да подложите на гласуване всяко едно предложение само за себе си и отделно от другите, което се надявам да направите.
    Колкото до предложението на господин Миков, това е второ четене на държавния бюджет, господин Миков, и сега да влезем в дискусия по приходната и разходна част - това е философия на бюджета. Отговорност за тази философия носи мнозинството. То е съставило такъв или онакъв бюджет и си носи пълната отговорност. Не можем сега да се върнем отново на философията на бюджета. Това направихме на първо четене. Сега аргументираме своите предложения, мнозинството решава какво прави - или ги приема, или ги отхвърля и си носи отговорността. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
    Няма никакво съмнение, че ще подложа всяко отделно предложение на гласуване. Въпрос на техника е дали ще се дискутират предложенията и след това ще се поставят на гласуване или след всяко изказване ще има гласуване. Нормално е да се гласува всяко предложение след изказванията.
    Тъй като трябва след две минути да дам почивката, предлагам Ви, господин Кенаров, да се изкажете след почивката.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Проектозакон за държавния бюджет на Република България.
    Дебати по чл. 1.
    Имаше заявено изказване на господин Пламен Кенаров. Не го виждам в залата.
    Продължаваме с дебата по чл. 1.
    Ако няма други желаещи, моля господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, да изложи позицията на вносителя, да обобщи направените предложения по чл. 1. Заповядайте, господин Ананиев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-лесното днес е да гласуваме предложения, които ще доведат до увеличаване приходната част на държавния бюджет. Но на всички трябва да е ясно, че този бюджет трябва да се изпълнява и той трябва да се изпълнява от Министерството на финансите.
    Когато правим определени предложения, трябва да знаем, че тези предложения ще се изпълняват в определена икономическа среда, която очакваме да има през следващата 2002 г.
    Ще разгледам някои от предложенията, свързани с приходната част на бюджета.
    На първо място, приходите от мита. На всички ни е ясно, че един от основните приоритети на държавата е присъединяването на Република България към Европейския съюз. Това не е само едно пожелание, процесът на присъединяването изисква и определени ангажименти от българската страна.
    Когато се правят предложения за увеличаване на митата, трябва да се знае какви споразумения сме постигнали със Световната търговска организация, с ЦЕФТА, с Европейския съюз, споразумението с Турция и редица други споразумения. В тези споразумения ще видите, че по-голямата част от митата имат нулева ставка или тяхното намаление е изключително голямо. При това положение единственият орган, според мен, който може да даде най-точна оценка за приходите от мита за следващата година, е Агенция "Митници".
    За ваша информация искам да кажа, че Агенция "Митници" на базата на всички тези споразумения за следващата година предвиди приходи в размер на 90 млн. лв.
    Ще открия една тайна, че лично по мое настояване и в резултат на мерките, които очакваме да се случат в Български митници, завишихме този размер от 90 млн. лв. на 100 млн. лв., което дава голямо напрежение в изпълнението на тези приходи за следващата година.
    Всяко друго вдигане на приходите от мита означава да планираме нереалистични приходи. Тяхното неизпълнение ще доведе естествено до ограничаване на предвидените планирани разходи за 2002 г.
    На второ място, беше поставено искане от господин Миков за увеличаване на приходите от глоби, санкции, наказателни лихви и от други неданъчни приходи с молба от негова страна да кажем какво влиза в тези приходи, за да можем да направим една реална преценка може ли да се случи това увеличение през следващата година или не.
    Основните приходи в групата "Глоби, санкции и наказателни лихви", това са лихвите по данъчнооблагателните и данъчноревизионните актове.
    Може би господин Миков е видял, че през 2002 г. имаме едно сериозно преизпълнение на приходите по тази група.
    И аз имах възможността неколкократно в Комисията по бюджет и финанси да кажа причината за това голямо преизпълнение. Това бяха извънредни актове, наложени на "Нефтохим" и на "Кремиковци".
    Какво показват данните за изпълнението на този показател през 2001 г.? Както той добре спомена, ние бяхме предвидили 280 млн. лв., като очакваното изпълнение за тази година възлиза или очакваме да възлезе на 106 млн. лв., което означава около 40 на сто от това, което е заложено в бюджета. За догодина сме записали 128 млн. лв. и е предвиден ръст, който според мен създава напрежение в изпълнението на този приходен параграф.
    Другият параграф е "Други неданъчни приходи". Какво влиза в § "Други неданъчни приходи"? Това са приходите от ликвидация на държавни и общински предприятия, продажба на декларации и удостоверения, както и възстановяване на държавна издръжка и някои други такива по-малки приходи. Това са приходи, които имат нерегулярен характер, непостоянен характер и много трудно се планират.
    Ние сме заложили 63 млн. и 400 хил. лв. Предложението е да се увеличат с 200 млн. лв. при положение, че изпълнението за тази година върви около 50 на сто от това, което сме заложили.
    Смятам, че всяко едно завишаване на тези приходи е просто хазартно, което може да доведе до много сериозна рестрикция в разходната част за следващата година.
    По предложенията за акцизи, пътни такси, данък върху печалбата, данък върху общия доход. Вие знаете, вече приехте данъчните закони за следващата година. Действително данъкът върху печалбата и данъкът върху общия доход имат намаление в своите ставки.
    Това безспорно ще доведе до икономическо съживяване. Но тези хора, които познават процесите знаят, че това няма да се случи на 1 януари и че е необходим един процес минимум от една година, за да могат тези пари да дадат обратно своя положителен резултат.

    За данъка върху общия доход искам да кажа, че за тази година ние очакваме около 30 млн. лв. неизпълнение на това, което сме предвидили с бюджета за 2001 г. Може би трябва да се знае и се знае, убеден съм, че за следващата година личната осигурителна вноска се увеличава от 8,4 на 10,5 на сто, което дава отражение върху облагаемата база, а оттук и върху приходите от този вид данък.
    Считам, че данъчната администрация е направила много точен разчет. Разбира се, "точен" винаги е относително, тъй като изпълнението дава отклонение или нагоре, или надолу, но отклонението е такова, че тези предложения, които се предлагат за разходите, няма да могат да бъдат поети от евентуалните плюсови отклонения в изпълнението на тези данъци.
    По отношение на предложението на господин Костов за Фонд "Земеделие". Мисля, че господин Костов знае колко бяхме предвидили за тази година като трансфер за Фонд "Земеделие" - 28 млн. лв. За 2002 г. ние сме предвидили 47 млн. лв. Не съм съгласен при едно такова увеличение от 19 млн. лв., че сме създали условия да блокираме на селското стопанство през следващата година и програмата за неговото развитие.
    Трябва да се има предвид, че всички останали субсидии са рязко съкратени. Единствената субсидия, която нараства, е за Фонд "Земеделие" и, разбира се, за другия фонд в областта на селското стопанство - Фонд "Тютюн". Вие знаете, че там сме предвидили 65 млн. лв.
    По предложението на госпожа Манева за Националния фонд за опазване на околната среда. И оттам ще взема отношение и по другия източник, който обикновено се предлага в новото предложение, - това е увеличението на бюджетния дефицит.
    Бюджетният дефицит не е някаква имагинерна величина. Бюджетният дефицит е един показател, който дава една обобщаваща оценка на икономическата стабилност на страната през следващата година. Той е свързан като скачени съдове с дефицита по текущата сметка. И това имах възможност да го обясня в Комисията по бюджет и финанси. При положение, че нашето очакване за дефицита на текущата сметка за следващата година е 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт, при една първоначална оценка в първото полугодие на т.г. от 4,5, вие виждате, че има едно сериозно влошаване на дефицита по текущата сметка. Този дефицит трябва да бъде компенсиран от бюджетния дефицит. Ако ние напълно го бяхме компенсирали, трябваше да отидем към един нулев дефицит или даже положителен дефицит, а, както знаете, ние сме предвидили 0,8 на сто дефицит за следващата година. Ако ние завишим дефицита с повече от този размер, това означава, че започваме да изяждаме валутните резерви на страната и не ми се иска да продължавам своите мисли по-нататък - какво би се случило през 2002 г., ако бюджетният дефицит бъде завишен.
    Понеже госпожа Манева постави в Комисията по бюджет и финанси още един въпрос - за статута на Националния фонд, тя го засегна и днес искам да кажа няколко думи както за този извънбюджетен фонд, така и за всички останали извънбюджетни сметки и фондове, които закриваме.
    Извънбюджетният фонд - това е финансово-правна форма. Тази финансово-правна форма не регламентира правилата за набиране и за разходване на средствата по съответния фонд. Тези правила са определени в съответния закон, с който е създаден този фонд. Закривайки фонда и превръщайки го във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, ние не премахваме тези правила за набиране и разходване на средствата. Те ще продължат да действат. Ще продължи да действа и определеният механизъм за самото управление на тези фондове, в частност и на Националния фонд за опазване на околната среда. Това не означава, че ако фондът е извънбюджетна сметка, неговото планиране и разходване ще се извършва по правила, различни от останалите бюджетни организации. Цялостният консолидиран бюджет се изгражда на едни и същи правила и тези правила се отнасят и за извънбюджетните сметки.
    Най-важното и най-същественото, което трябва да отбележа за извънбюджетните сметки, е, че закривайки ги и вкарвайки ги в бюджета, ние повишаваме прозрачността, ефективността и контрола на средствата, които се разходваха до този момент от извънбюджетните сметки. Всички тези приходи и разходи ще бъдат утвърждавани от вас в Народното събрание и контролът ще бъде извършван не само от изпълнителната власт, но и от законодателната власт.
    На последно място, но не по важност, искам да кажа и това, което беше записано в регулярния доклад на Европейската комисия. Там изрично се поставя въпросът за премахване, за ликвидиране на извънбюджетните сметки. И трябва да ви кажа, че на базата на този доклад ние сме длъжни да направим график точно за времето, в което ще закрием абсолютно всички останали извънбюджетни сметки.
    Считам, че с включването на извънбюджетните сметки в бюджетите на съответните министерства и ведомства не се създават пречки дейността, която е била организирана от тези фондове, да се нарушава. Напротив, според мен ще се повиши ефективността и прозрачността на разходването на тези средства.
    И сега проблемът с Варна. Преди да започна с Варна, бих искал да кажа няколко думи за всички общини, тъй като мисля, че имаше единно мнение да споделим с вас принципите, върху които сме изградили бюджетите на общините. И на тази база ще направя някои изводи и за община Варна.
    Първо, като подготовка за бюджета. Ние проведохме един много силно изразен диалогов режим с общините. Срещнахме се с кметовете на общините в бившите окръжни центрове, на които проведохме диалог за определяне на неданъчните приходи. По-късно, през октомври, се срещнахме отново с тях, за да споделим как сме изградили макрорамката в частта за общинските бюджети, с много подробни разяснения за механизма за определяне на взаимоотношенията на републиканския бюджет с общинските бюджети. Проведохме и четири консултативни експертни срещи с Националното сдружение на общините в Република България и в голямата си част националното сдружение подкрепи подхода, който сме приложили при изграждането на бюджета за 2002 г. И накрая, разбира се, проведохме консултации с националното сдружение официално и беше подписан протоколът, който се изисква със закона.
    Каква е ситуацията с бюджетите на общините за следващата година? На съпоставима основа разходите на общините за следващата година се увеличават с 300 млн. лв., което означава ръст от 24 на сто, като имате предвид, че ръстът на разходите за следващата година на национално равнище в консолидирания бюджет е около 12 на сто.
    Тези 300 млн. лв. мога да ви кажа и за кои основни, приоритетни разходи сме ги дали:
    - за заплати и осигурителни плащания - 75 млн. 700 хил. лв.;
    - за социални помощи - 60 млн. 500 хил. лв.;
    - за капиталови разходи с източник държавен бюджет - 59 млн. 300 хил. лв.;
    - субсидии за търговски дружества в общественото здравеопазване и училищата - 13 млн. 200 хил. лв.;
    - за издръжка - 44,3 на сто;
    - за останалите разходи - 47 на сто.
    Най-важното, разбира се, което трябва да се отбележи, е, че на базата на бюджета за следващата година направихме разграничаване между задълженията и правата на държавата и общините и на тази база сме изградили и финансовите си взаимоотношения за следващата година. Считаме, че тази политика е права и напълно се подкрепя от Националното сдружение на общините в Република България. Социалните помощи - 75 на сто се поемат от републиканския бюджет и 25 на сто от общините.

    Какво искам да кажа за Варна? На базата на методиката, а и на всички тези неща, за които говорих, също така има много други неща, които могат да се кажат, но не искам да ви губя времето, ние сме определили взаимоотношенията с отделните общини. Един от критичните показатели в общинските бюджети е издръжката, която общините имат. Издръжката на община Варна за следващата година представлява 35,6 на сто от нейния бюджет. Ще ви кажа и някои цифри за други окръжни градове: Благоевград - 29,2, Видин - 27,4, Враца - 27,3, Добрич - 28, Кърджали - 29,6, Кюстендил - 32, Бургас - 37 на сто. За Пловдив процентът е 37,3 на сто, тоест малко над 1 на сто повече, отколкото за Варна.
    Искам да кажа още нещо за Варна. Знаете, че правителството прие решение за покриване на част от неразплатените разходи на общините до края на тази година. Варна получи от държавния бюджет 4 млн. при неразплатени разходи от 6 млн. 400 хил. лв., или това са 63 на сто от неразплатените й разходи.
    Искам да кажа, че следващата година за общините ще действа един § 24, който ще замени § 22, в една много по-добра форма за общините, която гарантира задължително неизпълнението - един от големите проблеми на двата данъка, данъка върху печалбата и данъка върху общия доход, а цялото останало преизпълнение на останалите данъчни и неданъчни приходи, ще бъде за сметка на общината. Ако нетното преизпълнение на тези два данъка е по-голямо, то ще се върне обратно в общините по ред, определен от Министерския съвет.
    Смятам, че с всичко това, което сме разработили по отношение на общините за следващата година, ние действително извеждаме общините като приоритет в бюджета за 2002 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
    С това, уважаеми народни представители, смятам, че дебатите по чл. 1 от законопроекта за държавния бюджет са приключили. Бях ви поканил да вземете отношение, никой друг не се отзова на тази покана.
    Преминаваме към гласуване на направените предложения, като започвам с предложението на народния представител Елка Анастасова по чл. 1, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 171 народни представители: за 58, против 108, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Преминавам към предложението на народния представител Петър Димитров и група народни представители от 3.Варненски многомандатен избирателен район. Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 2.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 186 народни представители: за 63, против 116, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Преминавам към предложението на народния представител Панайот Ляков.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 185 народни представители: за 60, против 120, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към предложението от народните представители Емилия Масларова, Асен Гагаузов и Георги Анастасов по чл. 1, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 189 народни представители: за 55, против 124, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Преминавам към гласуването на предложението на народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров по чл. 1, ал. 1, т. 1.4.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 185 народни представители: за 52, против 122, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Преминавам към предложението на народния представител Михаил Миков по чл. 1, ал. 1 - "Приходи".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 196 народни представители: за 52, против 120, въздържали се 24.
    Предложението не се приема.
    Преминавам към предложението на народния представител Любомир Пантелеев по чл. 1, ал. 1 - "Приходи", т. 1.6.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 197 народни представители: за 58, против 125, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към предложението на народния представител Анели Чобанова и д-р Ботьо Ботев по чл. 1, ал. 1 - "Приходи".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 184 народни представители: за 43, против 121, въздържали се 20.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към следващите предложения, които засягат чл. 1, ал. 2.
    Първото от тях е предложението на народния представител Петър Димитров и група народни представители от 3-ти Варненски многомандатен избирателен район.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 189 народни представители: за 67, против 118, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към следващото предложение - на народния представител Владислав Костов.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте предложението на господин Владислав Костов.
    Гласували 186 народни представители: за 69, против 110, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към предложението на народния представител Панайот Ляков по чл. 1, ал. 1.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС, от място): Оттеглям го, господин председател, защото е свързано с вече гласуваното и няма смисъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви благодаря. Наистина е така.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева по чл. 1, ал. 2, т. 2, което комисията не подкрепя.
    Гласували 195 народни представители: за 70, против 120, въздържали се 5.
    Не се приема.
    Преминаваме към следващото предложение - на народния представител Михаил Миков. Господин Миков, поддържате ли предложението си?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Поддържам го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за чл. 1, ал. 2, т. 4.1.1. - Трансфери за общините от централния бюджет
    Комисията не подкрепя предложението.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков.
    Гласували 181 народни представители: за 45, против 108, въздържали се 18.
    Предложението не се приема.
    Господин Миков, имате думата за процедурно предложение.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Всичко това нямаше да става така порочно, ако все пак се беше възприело предложеното по-рано и от госпожа Касабова предложение, но неприето от господин Искров и от залата, да обсъждаме поне алинея по алинея. Защото аз обосновах само предложението си по първата алинея, за другото нямах време. Но аз апелирам залата да подкрепи това предложение, защото става въпрос не за Варна, Бургас, Видин или Тутракан, а за всички общини в България.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И за Макреш.
    МИХАИЛ МИКОВ: И за Макреш, господин Искров, и няма да се подигравате с малките общини, там също живеят българи. (Ръкопляскания.)
    Предложението за онзи дефицит, който беше констатиран, аз много съжалявам, че министърът на финансите не взе никакво отношение по тези неща. Докога заместник-министрите ще му покриват гърба? Нека да го чуем малко той да ни отговаря и по данъчните закони, и по бюджета. Процедурното ми предложение е за онзи недостиг, който се формира и е уточнен и изяснен при разговорите между Министерството на финансите и Асоциацията на общините, за всички общини в България. Става въпрос за 72-80 млн. лв. И много ясно ви казах при първото си изказване, там го има, съжалявам, господин Ананиев, но не ми отговорихте защо толкова силно са занижени приходите от глоби. Дори това, което казвате - че има превишение и по-ниска събираемост, пак не се връзва със сметката. Поне 50 млн. някъде се губят. Отнякъде ще се намерят и тези 20-30 млн. за всички общини.
    Затова още веднъж горещо апелирам, не става въпрос за една или друга община, а за всички общини в България, и ви моля да прегласуваме направеното от мен предложение.
    И още една процедура, за да не губя времето, господин председател: като приключим гласуването дотук, нека следващите обсъждания да бъдат поне алинея по алинея, защото иначе всичко се размива.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков. Ще поставя предложенията Ви на гласуване.
    Има едно предложение за прегласуване на последното предложение на народния представител Михаил Миков по "Трансфери за общините от централния бюджет".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 187 народни представители: за 69, против 107, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към следващото предложение, направено от народния представител Лъчезар Тошев по раздел "Разходи" към Националния фонд към Министерството на финансите.
    Това предложение не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Лъчезар Тошев.
    Гласували 172 народни представители: за 4, против 129, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към следващото предложение - на народните представители Анели Чобанова и д-р Ботьо Ботев по т. 4 от чл. 1, ал. 2.
    Това предложение не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Чобанова и господин Ботев.
    Гласували 171 народни представители: за 26, против 114, въздържали се 231
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Владимир Дончев. Заповядайте.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на НДСВ моля да бъде удължено настоящото пленарно заседание до 16,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение за удължаване на работното време с 2 часа.
    Моля, гласувайте процедурното предложение.
    Гласували 189 народни представители: за 138, против 31, въздържали се 20.
    Предложението се приема.
    Следващото предложение няма да го подлагам на гласуване, тъй като то е на комисията.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева за преходния остатък на Националния фонд за опазване на околната среда, което комисията не подкрепя.
    Гласували 183 народни представители: за 74, против 105, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Камбуров по чл. 1, ал. 3, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 162 народни представители: за 30, против 104, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов по чл. 1, ал. 3 за увеличение на дефицита, което комисията не подкрепя.
    Гласували 170 народни представители: за 47, против 118, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Борислав Китов и Васил Паница по чл. 1, ал. 3 за увеличаване на дефицита, с каквато сума е предложено да се увеличи субсидията за община Пловдив, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 180 народни представители: за 52, против 122, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Теодора Константинова, Иво Цанев и Димитър Абаджиев по чл. 1, ал. 3 за увеличаване на целевата субсидия за социални помощи - град Русе, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 171 народни представители: за 49, против 109, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев за увеличаване субсидията на републиканския бюджет за бюджета на съдебната власт по проекта на Министерския съвет, което комисията не подкрепя.
    Гласували 172 народни представители: за 42, против 114, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева за увеличение на разходите за област Благоевград, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 181 народни представители: за 55, против 117, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на комисията, което няма да го подлагам на гласуване.
    Преминавам към ал. 4 на чл. 1.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Михаил Миков по отношение на приходите от приватизацията, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 175 народни представители: за 51, против 114, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Уважаеми госпожи и господа, стигнахме до предложението на комисията за окончателен текст на чл. 1.
    Господин Искров, представихте ли окончателния текст?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Представих го, господин председател. Готов е за гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Текстът е представен.
    Моля, гласувайте чл. 1.
    Гласували 194 народни представители: за 122, против 63, въздържали се 9.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това беше може би най-важният текст от закона. Благодаря.
    По чл. 2, ал. 1 е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев: в чл. 2, ал. 1 от Министерския съвет да се извършат следните промени:
    1. В раздел I Приходи - сумата по т. 3 "Субсидия от републиканския бюджет" да се завиши с 59 млн. лв.
    2. В раздел II Разходи - сумата по т. 1. "Текущи разходи" да се завиши с 39 млн. лв., в т.ч. т. 1.1 - с 18 млн. лв., т. 1.2 - с 5 млн. лв., т. 1.3 - с 6 млн. лв. и т. 1.4 - с 10 млн. лв.
    3. В раздел II Разходи - сумата по т. 2 "Капиталови разходи" да се завиши с 20 млн. лв.
    За източник на горното увеличение се посочва увеличение на дефицита на Републиканския бюджет.
    Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 3 - увеличение на дефицита.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение за нова ал. 2 на чл. 2. Предложението е на народния представител Иван Искров:
    Към чл. 2 в проекта, предложен от Министерския съвет, да се създаде нова алинея със следното съдържание:
    "(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2002 г., както следва..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нали това е включено в окончателния текст?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Има го.
    Комисията подкрепя предложението, което е включено в крайния текст и затова няма да го чета.
    Уважаеми колеги, допълнително направих предложение, което е раздадено на всеки един от вас за нова ал. 3 към чл. 2 от проекта на Министерския съвет със следното съдържание:
    "(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт, Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени в бюджета."
    Досегашните алинеи 3, 4, 5, 6, 7, 8, и 9 стават съответно алинеи 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
    По чл. 2, ал. 4 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров изразът "от такси" да се заличи.
    Комисията подкрепя предложението.
    Проект на Висшия съдебен съвет:
    "Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2002 г., както следва:
    I. Приходи - 229 млн. 421 хил. 500 лв."
    Таблицата за тяхното разпределение ще бъде приложена към протокола.
    "(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2002 г., както следва..."
    Уважаеми колеги, разпределението ще бъде приложено към протокола.
    "(3) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се ползва за увеличаване на разходите по бюджета на съдебната власт по реда на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, по предложение на Висшия съдебен съвет.
    (4) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се компенсира от Централния републикански бюджет по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет.
    (5) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, вкл. стопанисвани от държавните и общински предприятия, или от търговски дружества с преобладаващо държавно или общинско участие, те не заплащат наеми."
    Комисията не подкрепя този текст.
    Предложението на Комисията за окончателен текст на проекта на Министерския съвет по чл. 2:
    "Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2002 г., както следва:
    I. Приходи - 121 млн. 873 хил. 700 лв.
    1. Приходи от дейността на органите на съдебната власт - 41 млн. лв.
    2. Трансфер за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието - минус 2 млн. 50 хил. лв.
    3. Субсидия от републиканския бюджет - 82 млн. 923 хил. 700 лв.
    II. Разходи - 121 млн. 873 хил. 700 лв.
    1. Текущи разходи - 109 млн. 273 хил. 700 лв.
    1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения - 58 млн. 185 хил. 500 лв.
    1.2. Други възнаграждения и плащания за персонал - 9 млн. 200 хил. лв.
    1.3. Осигурителни вноски от работодатели - 22 млн. 680 хил. лв.
    1.3.1. Вноски за Държавно обществено осигуряване - 18 млн. 255 хил. 600 лв.
    1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" - 1 млн. 745 хил. 600 лв.
    1.3.3. Вноски за здравно осигуряване от работодатели - 2 млн. 618 хил. 300 лв.
    1.3.4. Вноски за допълнително задължително осигуряване - 60 хил. 500 лв.
    1.4. Издръжка - 19 млн. 208 хил. 200 лв.
    2. Капиталови разходи - 12 млн. лв.
    2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт - 12 млн. лв.
    3. Резерв за неотложни и непредвидени разходи - 600 хил. лв.
    (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2002 г., както следва:
    1. Висш съдебен съвет - 900 хил. лв.
    2. Върховен касационен съд - 10 млн. лв.
    3. Върховен административен съд - 4 млн. лв.
    4. Прокуратура на Република България - 30 млн. лв.
    5. Съдилища на Република България - 54 млн. лв.
    6. Следствени служби - 23 млн. лв.
    Всичко - 121 млн. 900 хил. лв."
    Колеги, обръщам ви внимание на прочетената преди малко нова ал. 3:
    "(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт, Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени с бюджета."
    Уважаеми господин председател, съответно останалите алинеи 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
    По номерацията, която е пред вас:
    "(3) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието се осигуряват ежемесечно в размер 5 на сто от фактически постъпилите приходи от такси от дейността на органите на съдебната власт за предшестващия месец.
    (4) Разходването на средствата по фонд "Съдебни сгради" се съгласува с Висшия съдебен съвет.
    (5) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
    (6) Неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет.
    (7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.
    (8) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.
    (9) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Искров.
    Откривам дебата по чл. 2, като искам да обърна внимание на ал. 3 от чл. 71 от нашия правилник, че народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
    Уважаеми госпожи и господа, имате думата по чл. 2.
    Господин Радев, заповядайте. Вие имате първо по ред предложение по този член по ал. 1. Така че нормално е да дам първо на Вас думата.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Става дума за съдебната власт. Това е третата конституционно закрепена власт на държавността в България. Съдебната власт, която може да бъде арбитър между останалите власти - това е нейното призвание, задължение, отговорност, ако щете. Съдебната система беше разисквана задълбочено като бюджет в Комисията по бюджет и финанси и като възможност на тази конституционна власт да изпълнява по Конституция вменените й задължения в един достатъчно приемлив вид.
    По всеобщо становище на висшите магистрати, които участваха на заседание на Комисията по бюджет и финанси, становището на магистратурата е, че с този бюджет, така представен, в този вид, с тези разбивки, с тези величини съдебната власт не може да осъществи следващата година своите задължения. Точно поради тази причина аз си позволих да направя определени предложения, свързани с увеличаване преди всичко на разходите на съдебната система.
    Всички вие знаете, че преди известно време разглеждахме и доклада на Европейската комисия за постиженията на България по пътя на присъединяването ни към Европейския съюз. Там на първо място бе отбелязано, че има сериозно изоставане точно в съдебната система. Става дума, че в съдебната система не са налице елементарни условия за провеждане на що-годе нормална дейност на тази система - липса на компютри, липса на съвременна система за съобщения, липса на средства за съответните експертизи, липса на средства за работна заплата на достатъчен брой магистрати. Всичко това води до забавяне на делата. Години наред се работи по едни и същи дела, не се решават своевременно и в крайна сметка обществото не получава онзи продукт, който съдебната система трябва да му представя.
    Това, което ме убеждаваха представителите на съдебната система, почиваше на точно определени натурални показатели - толкова броя дела, необходими такива експертизи по брой, толкова лева струват тези експертизи, необходим е еди-какъв си персонал, състав и т.н., и т.н.
    Аз самия знам, че близо няколко години назад имаше един проблем в съдебната система, който не се решаваше по подходящ начин и в предишното Народно събрание, и в сегашното. Това е, че една част от работната заплата, която беше разпределена на тази система, покриваше увеличенията на част от заплатите на магистратите. По този начин имаше една средна работна заплата, един персонал, който кореспондираше с бюджетните параметри. По отчет тези величини бяха по-различни.
    Моето предложение, уважаеми дами и господа народни представители, синхронизирано с отделните части на тази съдебна власт, е завишаване на средствата за работна заплата с размера на тези необходими недостатъчни бройки в тази система към настоящия момент, съответно увеличаване вноските за социално осигуряване, което води увеличението на работната заплата, и на увеличения брой персонал, включително около 400-500 човека магистрати, включително и увеличение на средствата за експертизи и възнаграждения на такива експерти и комисии, за да могат бързо да се решават съдебните дела, и една по-малка сума за увеличение на общата материална издръжка на съдебната система.
    Това е едната част от предложението ми.
    Втората част е свързана със завишаване на средствата за капиталови разходи, свързана с превъоръжаване на системите, с евентуално снабдяване със съответните компютри, компютърна техника, информационна система на съдебната система и довършване ремонта на сградата на Съдебната палата, която преди това, знаете, беше Исторически музей. Сега трябва да се преустрои в сграда на магистратурата. Този ремонт е започнал и не може да спре, ако искаме да имаме такава съдебна система.
    Поради това аз правя предложение за завишаване на субсидията на съдебната система с 59 млн. лв., като предложението ми за компенсиране на този увеличен разход е увеличаване на бюджетния дефицит. Защото съм сигурен, че разходната част и без друго е достатъчно уплътнена, за да вземеш пари от едно място и да ги дадеш на друго, а приходната е достатъчно напрегната. Аз не споделям мнението на някои мои колеги, че, видите ли, в приходната част имало заложени резерви, които щели да обезпечат едно такова съвсем сериозно преизпълнение на бюджета за следващата година. За мен приходната част на този бюджет е достатъчно напрегната, дори на моменти на някои места много трудноизпълнима.
    Така че нито в приходната, нито в разходната част предлагам да се променят нещата, а да се увеличи дефицитът. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
    Има думата за реплика господин Владимир Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Радев, с интерес изслушах Вашето изложение. В него липсваха цифри. А цифрите са именно най-важното.
    Изключително учуден съм от Вашето изказване, господин Радев, най-малко заради това, че Вие бяхте четири години министър на финансите и Вие се занимавахте именно с бюджета на съдебната власт. Вие за тези четири години направихте едно увеличение на бюджета на съдебната власт, по-малко от това, което Вие ни предлагате за тази следваща 2002 г.
    Какви са цифрите, господин Радев? Вие вероятно ги знаете. Увеличението, което сте направили за 1998 г., е било 14 на сто, за 1999 г. - 33 на сто, за 2000 г. има намаление с 6,6 на сто, за 2001 г. има увеличение с 12 на сто, господин Радев.

    А сега при изготвянето на този бюджет завишението, което даде господин Велчев, е с 21 процента. Заедно с това 15 процента от средствата за структурна реформа за предвидени за съдебната власт. Съдебната власт получава нацяло своя бюджет от 100 процента, за разлика от другите ведомства. И всичко това вие го премълчахте в своето изказване, господин Радев.
    Аз смятам, че е неморално да говорите за нуждите на съдебната власт при положение, че за четири години направихме много по-малко за нея. И това ще Ви кажа аз, защото знам срутените тавани на Пловдивския съд и Прокуратура, знам местата, където се намираха арестантите. Това ми е много добре известно, господин Радев. И знам с какви компютри работеше тази съдебна власт. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Втора реплика - господин Церовски.
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): В Комисията по бюджет и финанси зададох един въпрос на министъра на финансите за четири цифри. И това е какви са увеличенията на другите три власти, които по Конституция бюджетът трябва да обезпечи за нормална работа - Народно събрание, Министерски съвет, Президентство и съдебна власт?
    И цифрите са следните: с 11 процента е намалена издръжката на Народното събрание. На Министерския съвет е 102.66 - с 2,66 е увеличението. Президентство - 100.67, с 0,67 процента е завишена цифрата. А цифрата за съдебната власт е 120.69, ако не се лъжа, защото го цитирам по памет, което значи близо 21 процента завишение.
    Мисля, че това категорично показва изключителните усилия на правителството да даде приоритет на тази институция. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
    Господин Радев, заповядайте, имате право на дуплика. В рамките на 3 минути можете да вземете отношение по направените реплики.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Преди малко бяхме свидетели на една предизборна реч на господин Дончев. Той е майстор на предизборните речи и антимайстор, когато трябва да изпълнява ангажиментите си, както и повечето от своите колеги, които вместо да гласуват, ръкопляскат. (Възгласи: "Е-е-е!" в НДСВ.)
    Господин Дончев, аз много точно съм записал какви са предложенията ми като числа. Ето ги: приходите да се завишат общо с 59 млн.; по т. 1 "Текущи разходи" - 39 млн.; т.1.1. - 18 млн.; т.1.2. - 5 млн.; т. 1.3. - 6 млн.; т. 1.4. - 10 млн.
    По раздел ll. Сумата по т. 2 "Капиталови разходи" да се завиши с 20 млн.
    Относно Вашето твърдение, че не сме се били погрижили достатъчно добре за съдебната система през последните четири години, сигурно в това има нещо вярно, сигурно тук сте отчасти прав. Всяка една година е имало завишение на средствата за съдебната система, но, господин Дончев, само от една година насам България води преговори за присъединяване към Европейския съюз. Много по-високите изисквания на Европейския съюз налагат това завишение, за което аз днес пледирам. Ако вие сте решили България да не ходи в Европа, да не ходи в НАТО, да си остане там, където е сега, недейте да гласувате за това увеличение.
    Колкото до твърденията на господин Церовски, сигурно е така, но на някаква друга база, може би съпоставима.
    Господин Церовски, в абсолютен размер средствата на Министерския съвет и на Народното събрание са завишени спрямо тази година. На едното - с 5-6 млн., на другото, мисля, че са 16 или 18 млн. в абсолютен размер. Така че сметката можете сами да си я направите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
    ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ, от място): Това променя ли процента?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви! Има заявено процедурно предложение от господин Петър Димитров. Моля за извинение, че не Ви видях. Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз признавам, че съм народен представител от 1994 г. Останах с впечатлението, че парламентът създава закони, които се изпълняват. На основата на тези закони някои влизат в затвора, лишават се от имущество и т.н.
    И днес с огромно удивление получих този списък, където народният представител Иван Искров в лично качество е получил правото да внася предложения директно в пленарна зала.
    Аз настоявам, господин председател, в името на престижа на институцията да не допуснете обсъждането на това предложение. Има правилник, аз не знам на основата на кой член на правилника господин Искров в лично качество или в качеството на председател на комисията е внесъл това предложение. Той е председател само тогава, когато представлява волята на комисията.
    Затова заради престижа на парламента настоявам да не подлагате на обсъждане това предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Лучников, заповядайте.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! През цялата си политическа дейност съм се борил за подобряване хала на съдебната власт, тоест за отдаване на заслуженото внимание на съдебната власт в нашия обществен живот.
    Когато аз бях министър на правосъдието, средната заплата на лице от съдебната власт от предпоследно място отиде на второ място в таблицата на заплатите на държавните служители. По същото време съдебната власт получи 15 прекрасни сгради за устройството на своите помещения.
    Във всичките тези народни събрания от 1994 г. насам непрекъснато съм пледирал за увеличаване разходите на съдебната власт. Защо? В гражданското общество съдебната власт добива извънредно по-голямо влияние и значение, отколкото има по времето на тоталитаризма.
    Една огромна част от споровете сега минават през съдилищата, понеже стопанството се води от частни субекти, от частни лица, които влизат много често в спорове помежду си. Създадоха се много спорове по отношение на институцията и по отношение на уреждане на други имуществени спорове между гражданите и държавата. Увеличиха се извънредно много стопанските престъпления, пак поради наличността на извънредно много самостоятелни правни субекти. В замяна на това нашата съдебна власт не получи съответно увеличение нито на бройки, нито на оборудване.
    Ще ви дам само един пример за сравнение с една страна, която горе-долу по размери е равна на нашата - Австрия. В Австрия има, осреднявам, 3 хил. съдии, в нашата родина има 1000 съдии. А ние непрекъснато бием тази власт и я укоряваме, че не си върши работата.
    Влезте в архивите на нашите съдилища и ще се ужасите. Там има една такава отвратителна бюрокрация, която е наследена още навремето от царска Русия, нашата страна оттам усвоява своето устройство. Не можете да си представите какъв ужас. У нас за да извадите едно свидетелство за съдимост губите сума ти време, защото няма електронна система за уреждане на този въпрос. Ние сме изостанали безкрай.
    Съдебната палата е една от гордостите на българската архитектура изобщо. Тя е паметник на българската култура. Съдебната палата се руши и непрекъснато се превръща в руина, защото толкова години не се намери начин да й се дадат пари, за да се завърши ремонта, тъй като тя е разяждана отвътре и ще се събори.
    Затова, пак ви казвам, това, че господин Муравей Радев и правителството, което е представлявал, е занемарило нуждите на съдебната власт в продължение на неговото управление, а то между другото беше на същото положение - занемарено и при правителството на господин Беров, и при правителството на господин Виденов, съвсем не дава основание ние да загърбим нейните законни, нейните напълно основателни претенции.
    Аз Ви моля, господин министре, да разберем, че колкото повече отлагаме въпроса за решаване на тия въпиющи потребности на съдебната власт, толкова повече усложняваме нещата. Всяка година сумите, които ще трябва да наваксваме, се увеличават, а щетите, които претърпява българското общество от лошото организиране на неговата съдебна система, се увеличават. Направете този жест, приемете цифровото предложение на господин Радев, което не е негово цифрово предложение, а то е всъщност минималното искане на Висшия съдебен съвет, и дайте възможност на българската съдебна власт да заеме подходящо място и да отговори не само на изискванията на Европа. Оставете изискванията на Европа, да отговорим на изискванията на нашето общество, което иска непременно да се подобри неговата съдебна система и неговото правораздаване.
    Още веднъж Ви моля, направете всичко възможно. Не е голямо чудо да се увеличи с някакви там десетина процента дефицитът. Не е важно. Важното е да дадем наистина възможност на съдебната система да съществува достойно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Лучников.
    Обявявам 20 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    По чл. 2 има ли желаещи да защитят предложенията си?
    Има думата министър Милен Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми дами и господа! Бих искал да взема отношение по въпроса за бюджета на съдебната система. Бих искал да декларирам решимостта на правителството да съдейства всячески за провеждането на съдебната реформа. Напълно съм съгласен с оценката на Европейската комисия, че състоянието на съдебната система е основна пречка пред по-нататъшната ни интеграция с Европейския съюз. Съгласни сме, че недостатъчното финансиране на съдебната система през последните 4 години е една от основните причини за сегашното й незадоволително състояние. Да не забравяме, че за 4 години, както спомена господин Дончев, бюджетът на съдебната система бе увеличен с 54 млн. лв. общо за 4 години, докато сега правителството предлага за следващата година почти половината от това 4-годишно досегашно увеличение.
    Позволете ми отново да напомня и за допълнителните жестове, които правителството направи в процеса на обсъждане между двете четения на бюджета на съдебната система извън това 21-процентово увеличение на бюджета за следващата година. На първо място, това беше решението субсидиите на съдебната система да се разпределят на текуща база в размер на 100 на сто, докато субсидиите на всички останали сфери, било то общини, министерства и т.н., се разпределят през първите 9 месеца само 90 на сто от тях.
    На второ място, бе взето решение за разлика от тазгодишния бюджет, когато преизпълнението на приходите на съдебната система се изземваха от държавния бюджет, това преизпълнение да остане в полза на бюджета на съдебната система, така че Висшият съдебен съвет ще има възможност да преразпредели евентуално такова надвишаване.
    И на трето място, беше взето решение да се гарантира, че от резерва за структурна реформа поне 15 на сто или около 13 млн. лв. допълнително ще бъдат преразпределени на съдебната система.
    В процеса на дискусии в Комисията по бюджет и финанси ни беше нееднократно заявявано, че е необходимо да продължи ремонтът на Съдебната палата. Без да подценяваме значението на Съдебната палата като символ на съдебната власт у нас и като архитектурен паметник, бих искал да напомня, че решението за началото на този ремонт не беше взето от Народното събрание преди една година, че парите за този ремонт не бяха отпуснати със Закона за бюджета за 2001 г., а бяха отпуснати с незаконното решение на предишното правителство за така наречената Допълнителна инвестиционна програма. Така че най-малко представители на това правителство имат основание да ни обвиняват, че ние искаме да спрем ремонта на Съдебната палата.
    Да не говорим и за това, че още не сме направили анализ на това доколко са необходими над 20 млн. лв. за ремонта на тази Съдебна палата. Чувал съм в неофициален порядък, че се планира купуване на италиански мозайки и т.н. Не оспорвам необходимостта от престиж за съдебната власт у нас, но нека да бъдем и достатъчно скромни и всеки да се разпростира според хала си, така да се каже.
    В заключение на това изказване бих искал отново да подчертая, че нашето твърдо убеждение е, че с предлаганото увеличение от 21 на сто бюджетът на съдебната система ще позволи постепенното й реформиране в съответствие с изискванията на нашите европейски партньори. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
    Други желаещи по чл. 2?
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от правото си на 5-минутно изказване, за да дам някои пояснения относно бюджета на съдебната власт. Както знаете, тъй като споделям всичко казано тук и от опозицията, и от финансовия министър, и от представители на мнозинството, първоначално Висшият съдебен съвет поиска около 220 млн. лв., които сами разбирате, че не могат да бъдат задоволени като искане. В резултат на проведените разговори, в част от които съм участвал и аз и съм се опитвал да допринеса за осигуряване на повече средства за съдебната система, в резултат на тези разговори се стигна до решение, че наистина това е приоритетна система с оглед на преговорите, които се водят за присъединяване към Европейския съюз, а и не само поради тази причина. Знаете, че правителството намери допълнителни източници, ресурси, за да завиши първоначално предлагания бюджет, мисля, че беше около 106 млн. лв. тогава, на 121,9 млн. лв., в това число 82,9 млн. лв. субсидия от републиканския бюджет.
    Независимо от показаните позитивни сигнали от страна на правителството и казвам още веднъж - и на Комисията по бюджет и финанси, не можа да се стигне до постигане на тези 180 млн. лв., които постъпиха като крайно искане от Висшия съдебен съвет. На два пъти получих писма, в които се казваше, че Висшият съдебен съвет при този бюджет не би могъл да разпредели средствата по органи на съдебната власт. Поради тази причина е и моето предложение за разпределението, което след малко ще бъде подложено на гласуване. Разбира се, то е на база на много данни, които са взети от самия Висш съдебен съвет, от Министерството на финансите и обсъдени в самата Комисия по бюджет и финанси и внесени от мен като народен представител.
    Тук искам да вметна за 10-и или 20-и път, господин Димитров, навсякъде в данъчните закони, а и тук, където четете името ми, че предложението е внесено от народния представител Иван Искров, болшинството, почти 100 на сто от предложенията са на Министерството на финансите, тъй като то вече нямаше право на законодателна инициатива. Такъв е и случаят с тази прословута ал. 3. Така казват и колегите, че е било и преди.
    Искам да ви запозная с едно писмо, което вчера получих от Висшия съдебен съвет, в което се казва: "Уважаеми господин председател, уведомяваме Ви, че на днешното ни заседание в точка по дневния ред по финансовите въпроси Висшият съдебен съвет взе следното решение:
    1. Висшият съдебен съвет поддържа изразената с решение на съвета по Протокол № 41 от 5 декември 2001 г. позиция, а именно: съдебната система не е в състояние да функционира със сумата, която се предлага в проекта на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт за следващата година...". Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на следващата част от изречението: "... поради което ние не се ангажираме с отговорност да разпределяме тази сума по отделните органи на съдебната власт.
    Второ, Висшият съдебен съвет ще направи разпределение на средствата по чл. 2, ал. 2 от проекта на Закон за държавния бюджет за 2002 г. по органи на съдебната власт при положение, че предложената от министъра на финансите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към проектозакона сума в размер на 25 на сто, бъде включена към субсидията от централния републикански бюджет по чл. 2, ал. 2 от проекта."
    Поради тази причина, уважаеми господин Димитров, късно снощи, след обсъждане с Министерство на финансите, с министъра, с неговия заместник ресорен министър, отговорен за бюджета, аз внесох ал. 3, която би дала възможност, въпреки гласуването на Народното събрание на това разпределение по органи на съдебната власт, да имат възможност в рамките на тези 121,9 млн. лв., да направят преразпределение по органи на съдебната власт. И тъй като Вие сте изключително прав, когато преди почивката казахте, че съгласно правилника не мога да го внеса това предложение, а то е изключително важно именно за Висшия съдебен съвет, тъй като най-добре те знаят потребностите вътре между тях като разпределение, в почивката искам да ви уведомя, колеги, и пред вас вече трябва да е раздаден протокол на извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси, която се състоя преди 20 минути:
    "На извънредно заседание, проведено на 13 декември 2001 г., комисията разгледа предложение за допълнение в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
    В чл. 2 на окончателния текст на комисията се създава нова ал. 3:
    "(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменение в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на параметрите, одобрени в бюджета."
    Досегашните алинеи 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
    Предложението беше подкрепено с 11 гласа "за" и 1 "въздържал се"."
    Държа, колеги, този текст, подкрепен и от комисията, да остане, тъй като най-лесното е аз да го оттегля, но още веднъж казвам, че то е от много важно значение за най-правилното разпределяне на средствата от самия Висш съдебен съвет в рамките на тези 121,9 млн. лв. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Заповядайте, господин Анастасов.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
    По бюджета за съдебната система може да се кажат много неща и да бъдат оспорвани. Но истината е тази, че наистина анализите показват, че в последните четири години единственото сериозно нарастване на бюджета на съдебната система това е в този проект. И наистина, ако тя е докарана до това състояние, би трябвало колегите и особено господин Муравей Радев да си даде сметка, че и той има вина в ниския бюджет, който е бил отпускан за тези четири години. И не само това, това в момента не е политически каламбур, това не е популизъм, срамно е това, че например в следствените служби за тази година няма назначен нито един следовател, защото няма пари. Заради това. Срамно е и това, че в следствените служби пишат още на пишещи машини, които са може би на 20 години. И срамно е и това, че следствените служби правят изключително огромни разходи, разходи за преводи от един или друг език на български. Срамно е това, че не може цялата система, която говорим, че ще се адаптира към условията на Европейския съюз, изведнъж се сещаме, че сега сме щели да се присъединяваме и затова трябвало по-големи разходи. Ами през тези четири години, господин Муравей Радев, вие непрекъснато говорехте, че адаптирате икономиката за присъединяване към Европейския съюз.
    И тук искам да отворя една скоба. Вие казахте, че България ще влезе в Европа. Аз съм българин, гордея се, че съм българин. Искам да ви кажа, че като българин се чувствам европеец. Аз нямам нужда да ходя в Европа. Но можем да се присъединим към Европейския съюз. И нека всички да знаем това и да престане да се говори от тази трибуна - аз не мога да забраня на хората, но да забраним вътрешно в себе си, че ние ще влизаме в Европа. Аз твърдо държа да подчертая днес, че ние сме в Европа и България е дала много на Европа. А що се касае до съдебната система, аз ще подкрепя този бюджет. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
    Има ли други желаещи да се изкажат по чл. 2? Няма желаещи.
    Преминаваме към гласуване по чл. 2.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2002 г. в пленарната зала да бъде допуснат господин Георги Николов - председател на Сметната палата, който вече е в Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
    Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Николов в пленарната зала.
    Преминаваме към гласуване на предложението на господин Муравей Радев, направено по чл. 2, ал. 1 от проектозакона, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 161 народни представители: за 24, против 121, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, направено току-що в пленарна зала от извънредното заседание на Комисията по бюджет и финанси за създаване на нова ал. 3 и респективно за преномериране на сегашните алинеи.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 163 народни представители: за 160, против 2, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Преминаваме към гласуване на целия чл. 2, подкрепен от комисията с промяната, която се налага в него, в резултат на току-що гласуваната ал. 3.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 161 народни представители: за 148, против 7, въздържали се 6.
    Текстът е приет.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Чл. 3. (1) Приема бюджета на Сметната палата за 2002 г., както следва:

    I. ПРИХОДИ 6 928.7
    1. Субсидия от централния бюджет 6 928.7
    II. РАЗХОДИ 6 928.7
    1. Текущи разходи 6 578.7
    1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови и служебни правоотношения
    3 917.8
    1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала
    158.7
    1.3. Осигурителни вноски от работодатели 1 274.6
    1.3.1. Вноски за Държавно общество осигуряване 978.7
    1.3.2. Вноски за фонд "ПКБ" 118.4
    1.3.3. Вноски за здравно осигуряване от работодатели
    177.5
    1.4. Издръжка 1 227.6
    2. Капиталови разходи 350.0
    2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт
    350.0

    (2) Утвърждава субсидията по бюджета на Сметната палата в размер 90 на сто от определената сума по ал. 1, като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит."
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    По този текст няма направени предложения.
    Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
    Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 3, подкрепен от комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 3.
    Член 3 е приет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към чл. 4.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, моля оттук нататък да продължи представянето на законопроекта за второ четене господин Арсо Манов, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Манов, да докладвате предложенията по чл. 4.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По чл. 4, ал. 1 са постъпили следните предложения.
    Предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Димитър Йорданов:
    В чл. 4, ал. 1, т. 3 (колона 3 и 4) се предлага намаление на разходите и субсидиите от централния бюджет за Министерския съвет на сума 9 090.0 хил. лв., която да послужи като източник за увеличение на чл. 9, ал. 1 - област с административен център град Велико Търново.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Елка Анастасова:
    1. В чл. 4, ал. 1 числото на разходите "3 608 215.8" да се замени с числото "3 613 215.8"; числото на трансферите (нето) "370 281.9" да се замени с числото "375 281.9"; а числото на субсидиите от централния бюджет "2 863 544.6" да се замени с числото "2 868 544.6".
    Горните изменения се отнасят за разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на образованието и науката, които следва да бъдат увеличени с 5 млн. лв.
    2. В чл. 4, ал. 1, т. 12 числото "182 447.2" да се замени с числото "187 447.2" (за трансфер от бюджета на Министерството на образованието и науката за БАН в размер на 5 млн. лв.).
    Предложението кореспондира с чл. 1, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Кина Андреева и Георги Панев.
    В чл. 4, ал. 1, т. 13 - "Министерството на културата", колона 5 (графа "Субсидия") сумата "42 879.7 хил. лв." се увеличава с 5 млн. лв. и става "47 879.7 хил. лв.".
    Предвиденото увеличение да се компенсира чрез намаляване на разходите (респективно субсидията) на Народното събрание - чл. 4, ал. 1, т. 1 със същата сума.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Владимир Дончев.
    В чл. 4, ал. 1, т. 8 "Министерство на вътрешните работи" в графа 3 "Разходи", числото "624 770.0" да се замени с числото "643 770.0" и в графа 5 "Субсидия" числото "516 773.3" да се замени с числото "535 733.3".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Прескачам предложението на народния представител Иван Искров, което комисията подкрепя.
    Предложение на народния представител Станимир Илчев.
    В чл. 4, ал. 1, т. 6 "Министерство на вътрешните работи":
    1. Да се увеличи сумата с 1 140 200 лв. за мероприятия по осигуряване на връзката с НАТО и страните-членки, както и нейната сигурност.
    2. Увеличението по т. 6 да се компенсира с намаление на средствата по т. 25 "Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб".
    Комисията подкрепя предложението по т. 1 по принцип, тъй като средствата за тази цел са предвидени в централния бюджет.
    Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
    Предложение на народния представител Димитър Камбуров:
    В чл. 4, ал. 1 се прави намаление на бюджета на администрацията на Министерския съвет:
    1. с 2,5 млн. лв. като източник на увеличение на разходи по чл. 9, ал. 1 за община Добрич, с. Богдан за изграждане на обект "Депо за твърди битови отпадъци";
    2. в т. 3 се прави намаление на бюджета на Министерския съвет с 600 хил. лв. като източник за увеличение на разходите по чл. 11, ал. 1, Приложение № 6 за община Каварна.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Стойчо Кацаров:
    В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения:
    В т. 3 Министерски съвет, в колонка 3 - "Разходи", числото "92 245.2" се изменя на "88 866.6". В колонка 5 - "Субсидия", числото "72 735.1" се изменя на "69 356.5".
    Предложението кореспондира с чл. 9, ал. 1 - за общини в област с административен център гр. Кюстендил.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Борислав Китов и Йордан Бакалов:
    В чл. 4, ал. 1, т. 3 се прави намаление на бюджета на Министерския съвет със 750 хил. лв. като източник за увеличение на разходите по чл. 11, ал. 1, приложение № 6 за община Асеновград.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Евдокия Манева:
    В чл. 4, ал. 1, т. 14 - Министерство на околната среда и водите - да се приспаднат както приходите, така и разходите на Националния фонд за опазване на околната среда за 2002 г. и се нанесат съответните корекции в колони 2, 3, 4, 6 и 7. Да се запази статутът на Националния фонд за опазване на околната среда.
    Комисията не подкрепя предложението
    Предложение на народните представители Емилия Масларова, Асен Гагаузов и Георги Анастасов:
    В чл. 4, ал. 1 в таблицата т. 25 "Комисия за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб" числото "1 140.2 хил. лв." става "570.0 хил. лв.".
    Предложението кореспондира с чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Прескачам предложението на народния представител Иван Павлов, което е подкрепено от комисията. Вие имате този текст пред вас.
    Предложение на народния представител Сергей Станишев:
    Необходимите средства да бъдат взети от чл. 4, ал. 1, графата, касаеща разходите на Министерството на финансите.
    Предложението е свързано с предложението за увеличения на средствата по чл. 9, ал. 1.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева:
    В чл. 4, ал. 1:
    - се намаляват разходи от бюджета на администрацията на президента - 440 хил. лв.;
    - се намаляват разходи от бюджета на Министерския съвет - 450 хил. лв.
    С горните две суми се предлагат увеличения на разходи по чл. 9, ал. 1 за област Благоевград.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители:
    В чл. 4, ал. 1, в т. 14, в колони 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да се увеличат разходите на Министерството на околната среда и водите с 15 млн. лв. за сметка на преходния остатък.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
    В чл. 4, ал. 1, т. 3 да се увеличат средствата за религиозно дело от 1 035.0 хил. лв. на 1 235.0 хил. лв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    По чл. 4, ал. 2.
    Предложение на народния представител Елка Анастасова:
    1. В чл. 4, ал. 2 числото "244 564.5" да се замени с числото "249 564.5".
    2. В приложение № 1 към чл. 4, ал. 2, т. 1 - Българска академия на науките - числото "46 780.5" да се замени с числото "51 780.5".
    Комисията не подкрепя предложение.
    По чл. 4, ал. 4.
    Предложение на народния представител Ахмед Юсеин:
    Чл. 4, ал. 4 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    По чл. 4, ал. 9 - нова.
    Предложение на народния представител Иван Павлов:
    Създава се нова ал. 9 със следното съдържание:
    "(9) Постъпилите по сметки на Държавната комисия по далекосъобщенията до влизане в сила на този закон лицензни такси, съгласно чл. 102 на Закона за радио и телевизия, се превеждат по сметки на Съвета за електронни медии в срок от 14 дни."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 4:
    "Чл. 4. (1) Определя приходите на сума 1 290 196.1 хил. лв., разходите на сума 3 608 215.8 хил. лв., трансферите (нето) на сума 370 281.9 хил. лв., субсидиите от централния бюджет на сума 2 863 544.6 хил. лв., превишението, дефицита и финансирането на сума 175 242.9 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2002 г., както следва:"
    Уважаеми колеги, вие имате таблицата пред вас, тя е доста обемиста и предлагам да не я чета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За протокола - съгласно приложената таблица.
    Преминаваме към ал. 2.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: "(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища, Българската академия на науките и Военна академия "Георги Сава Раковски", съгласно Приложение № 1 на обща сума 244 564,5 хил. лв.
    (3) Утвърждава субсидиите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 и трансферите по Приложение № 1 към ал. 2 в размер на 90 на сто от определените им суми като останалите 10 на сто се предоставят само в случай, че не се превиши утвърденият с чл. 1, ал. 3 бюджетен дефицит.
    (4) Превишението на приходите над разходите на фонд "Тютюн" над размера от 10 млн. лв. по ал. 1, т. 17.1. постъпва в централния бюджет.
    (5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видове приходи, разходи, трансфери, субсидии и финансиране в съответствие с ал. 1.
    (6) Определя средства в размер до 1 млн. лв. за финансиране на заключителния етап по Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.
    (7) Определя средства в размер на 50 хил. лв. за финансиране на Регистър за идентифициране на земеделските стопани по Закона за статистиката.
    (8) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения се разходват от бюджетните организации, съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Манов.
    Преминаваме към обсъжданията на предложенията, които са направени по чл. 4.
    Заповядайте, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е свързано със субсидията на община Асеновград и аз искам да го обоснова.
    В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2002 г. драстично е намален заложеният размер на общата субсидия. При уточнения годишен план от 3 млн. 136 хил. лв. към 30 ноември 2001 г. се предвижда за 2002 г. 2 млн. 423 хил. лв. Или това е едно реално намаление със 713 хил. лв.
    Съгласно последната прогноза се очаква в община Асеновград да постъпят за 2001 г. данъчни приходи в размер на 4 млн. 890 хил. лв. или неданъчни приходи в размер на 2 млн. 380 хил. лв. Размерът на прогнозните собствени приходи, използван при определянето на субсидията на община Асеновград е завишен нереално с приблизително 740 хил. лв. Не е използвана реалната база при определяне на целевата субсидия за социални помощи. За изплащане на социални помощи за 2001 г. са необходими 2 млн. 80 хил. лв. До края на месец октомври 2001 г. при годишен план от 1 млн. 500 хил. лв. са изплатени 1 млн. 300 хил. лв. Получената целева субсидия за същия период възлиза на 608 хил. лв. - над удвоения размер на целевата субсидия са изплатени повече от 70 хил. лв.
    Неразплатени социални помощи към 30 октомври 2001 г. са в размер на 316 хил. лв. Сумите, определени като целева субсидия за социални помощи за 2002 г. са крайно недостатъчни. Ето защо моето предложение е свързано с намаление на трансфера от републиканския бюджет към Министерския съвет, който тук, примерно, се цитира, че е бил увеличен с 2 процента.
    Реалните цифри сочат следното: за 2001 г. те са 78 млн. 182,90 лв. За 2002 г. те са 92 млн. 245,2 лв., т.е. реалното увеличение на субсидията на трансфера към Министерския съвет е над 22-23 млн. лв. (Шум и реплики в залата.)
    Това сочат цифрите! Преди известно време тук трябваше да се казват числа - ето, субсидията от републиканския бюджет за 2001 г. е около 50 млн. лв. - 49 млн. 232 хил. лв. За 2002 г. - 72 млн. 735 хил. лв., така че цифрите показват това.
    Затова аз лично се надявам, че вие ще подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Има ли други желаещи за изказване по чл. 4?
    Господин Йорданов, заповядайте.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Вземам думата, за да кажа нещо и за нашето предложение с колегата Абаджиев в тази му част - по чл. 4, ал. 1 - за намаляване на разходите на Министерски съвет. Естествено, то е свързано със следващото наше предложение - за увеличаване на субсидията за общини от област Велико Търново в чл. 9.
    На мен ми е пределно ясно, че няма да бъде прието от залата това предложение, както и другото - по чл. 9, така както се случи и с всички подобни предложения, които бяха направени в Комисията по бюджет и финанси. Но аз имам два кратки въпроса.
    При извършване сравнение на разходите, предвидени за 2002 г. в сравнение с разходите, предвидени за през 2001 г. в бюджетите, се ползва така наречената съпоставима база. Конкретно в случая с Министерски съвет имаме едно увеличение в абсолютна стойност - мисля, че беше 14 млн. лв., а тук се отчита процентно намаление на разходите за Министерски съвет пак като се ползва този термин "съпоставима база" и аз искам да разбера как точно се постига това? Може би някакво разяснение от Министерство на финансите?
    И вторият ми въпрос е - предвидени ли са в разходите за 2002 г. - на Министерски съвет увеличението на командировъчните? И ако не са предвидени, да чуем как ще се изплащат или поне предложение за увеличение би трябвало да се направи в този смисъл. Нашето предложение е за намаление. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
    Господин Анастасов има думата.
    ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Аз искам само да обоснова нашето предложение, което сме направили с господин Гагаузов и с госпожа Масларова, както и с колегите, които се занимават с бюджета. Това е в чл. 4, ал. 1, т. 25 от таблицата - за този бюджет, който е определен за Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
    И аз задам въпрос, първо, защо е този голям бюджет от 1 млн. 170 хил. лв.?
    Второ, тази комисия, която е изведена на отделен ред, а тя е част и е излъчена от Народното събрание - каква е причината да има такъв голям бюджет и за какво чак толкова много ще се ползват тези пари?
    И не на последно място, защо трябва ние да увеличаваме администрацията, тъй като самото Народно събрание може да определи от своя състав хора, които да се занимават с тези архиви и да ги изисква по отделен ред, да си има свой отделен кабинет и да ползва разходите, които ще бъдат с пъти по-малко от тези, които са заложени?
    Затова аз наистина недоумявам защо Комисията по бюджет и финанси не възприе да отпаднат поне на половината тези разходи, а все още аз нямам и обяснение за какво ще отидат тези пари? Не са ли чак толкова много тези техни заплати - на господин Андреев и сие? Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Анастасов.
    Има ли други желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Първо подлагам на гласуване предложението на господин Абаджиев, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 146 народни представители: за 44, против 98, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на госпожа Елка Анастасова, но то кореспондира с чл. 1, ал. 1, където нейното предложение не е прието, така че не мога да поставя и това предложение на гласуване.
    Следващото предложение е на господин Владимир Дончев, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 149 народни представители: за 46, против 100, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на госпожа Кина Андреева и на господин Георги Панев, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 149 народни представители: за 27, против 107, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на народния представител Станимир Илчев във втората му част, по т. 2, тъй като то не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 149 народни представители: за 26, против 122, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на народния представител Димитър Камбуров, неподкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: за 27, против 104, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на народния представител Стойчо Кацаров, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 151 народни представители: за 45, против 102, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Следва предложението на народните представители Борислав Китов и Йордан Бакалов, което също не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 30, против 102, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на госпожа Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 148 народни представители: за 51, против 94, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народните представители Емилия Масларова и Георги Анастасов, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 155 народни представители: за 39, против 112, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на народния представител Сергей Станишев, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 149 народни представители: за 31, против 108, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на народните представители Росица Тоткова и Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 38, против 104, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на народния представител Джевдет Чакъров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 147 народни представители: за 32, против 98, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на Ахмед Юсеин, неподкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 15, против 110, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на народния представител Елка Анастасова, неподкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 142 народни представители: за 37, против 104, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Ахмед Юсеин, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 137 народни представители: за 36, против 99, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение на народния представител Иван Павлов, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 142 народни представители: за 15, против 120, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 4, предложен от комисията и подкрепен от нея.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 110, против 48, въздържали се 2.
    Член 4 е приет.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. сутринта.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,03 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Камелия Касабова


    Секретари:

    Сийка Димовска

    Наим Наим

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания