Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ПЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, събота, 14 декември 2002 г.
Открито в 9,07 ч.

14/12/2002
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Величко Клингов и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието.
    Заповядайте за процедурен въпрос.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри, правя процедурно предложение за пряко предаване на тържественото заседание на Народното събрание и моля камерите на Българската национална телевизия и Българското национално радио да бъдат включени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение.
    Гласували 169 народни представители: за 167, против 2, въздържали се няма.
    Процедурното предложение за пряко предаване на началото на пленарното заседание е прието.
    Моля камерите да се включат.
    Уважаеми народни представители, съгласно чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днешният дневен ред да започне с приемане на декларация, внесена от парламентарните групи на НДСВ и ДПС, по повод определянето на дата и пътна карта на Република България във връзка с нашето членство в Европейския съюз.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 145 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 7.
    Промяната в дневния ред е приета.
    Давам думата на господин Пламен Панайотов от името на парламентарна група за изказване.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Позволете ми от името на Парламентарната група на НДСВ да поздравя българския парламент и всички български граждани с резултатите от Европейския съвет в Копенхаген.
    Само два месеца след високата оценка в редовния доклад на Европейската комисия за постигнатото от нашата страна в подготовката за членство в Европейския съюз и броени дни след поканата за членство в НАТО, България получи едно ново, категорично признание за успешната политика при реализиране на външнополитическите си приоритети. Това е важна оценка за цялостната работа и усилията на Тридесет и деветото Народно събрание и особено на управляващото мнозинство НДСВ-ДПС и излъченото от него правителство.
    Мнозина бяха онези, които не вярваха, че България ще може да се поздрави с толкова значими успехи в края на 2002 г. Между тях имаше и такива, които предвещаваха, че страната ни ще остане там, където техните управления я оставиха и даваха двусмислени сигнали на нашите външнополитически партньори. Европейските ни партньори обаче повярваха на действителните факти за икономическото и социалното развитие на страната, а не на партийно мотивирани измислици. Днес ние заслужено можем да се поздравим с резултатите от усилията и умението си да обединим позитивната енергия на българския народ по пътя на евроатлантическата интеграция.
    Нашите действия доказаха, че именно управляващото мнозинство реализира европейският проект на България. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    На заседанието на Европейския съвет в Копенхаген получихме категоричен политически сигнал, изразяващ се в нова подробна пътна карта и ангажиране на Европейския съюз с дата за пълноправното членство на България през 2007 г. Новата пътна карта ни гарантира равноправно третиране с останалите кандидати за членство и отчита напредъка за присъединяване на страната ни посредством индивидуалните й постижения. Това ни дава увереност да продължим с неотслабващо темпо изпълнението на ангажиментите по присъединяването.
    Наред с това България получи и ясен финансов сигнал, засилена предприсъединителна помощ за периода 2004-2006 г., надвишаваща 400 млн. евро годишно. Това е солидна основа за разгръщане на политиката ни в областта на заетостта, на образованието и на здравеопазването. Това е още една възможност условията за живот на всеки български гражданин реално да се подобряват през оставащия период до присъединяването.
    Уважаеми госпожи и господа, пред България остава финалната част от пътя до пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО. За нейното успешно преодоляване е необходим потенциалът на всички институции, на всички политически сили, на целия български народ. Нека изминем този път заедно! Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
    Има ли други желаещи?
    Заповядайте, госпожо Мозер.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми министри! От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и аз искам да кажа колко се радваме ние днес, че политиката, която държавата имаше и за която тя работеше, даде своите резултати. Защото това, което направи и правителството на Обединените демократични сили през 4-те години на своя мандат, беше това, което положи истинската сериозна основа за резултатите, на които ние се радваме днес. Хубаво е, че тази политика беше продължена и независимо от нашите сериозни критики за икономическото положение, всички отчитаме тези успехи на нашата външна политика, която продължи своя курс и която днес ние виждаме, че получи признание не само тук, в България, но и в чужбина.
    Искам също да кажа, защото и това не бива да се забравя, че всички големи български политици са работили за едно европейско сътрудничество и едно европейско единство. Навремето Пол Валери, големият френски поет и публицист разделяше европейците на големи европейци и малки европейци. Големите европейци бяха тези, които работеха за сътрудничество, за обединението на Европа, за работенето на един за друг, а не един против друг. А малките европейци той наричаше тези, които се занимаваха с дребните дрязги помежду си, които настройваха своите народи един срещу друг и резултатите на това ние видяхме през миналия век, които доведоха до две ужасни и повече световни конфликти, които взеха цвета на всички нации, които участваха в тях.
    Затова никой днес не може да откаже, че Европейският съюз установи мир в Европа, защити този мир с този Северноатлантически алианс и направи това чудо на икономическо възстановяване след Втората световна война. В това отношение трябва да се надяваме, че това ще продължи, че ние и в България няма да работим един против друг, а ще работим един за друг.
    Затова, нека в своите изказвания, господин Панайотов, ще ме извините, че ще се обърна към Вас, не се опитваме отново да се настройваме един срещу друг и да говорим за някои, които били това или онова. Днес, както Вие завършихте, нека се надяваме, че всички ние заставаме зад тези принципи на Европейския съюз, на едно проспериращо общество, към което ние искаме и се надяваме, че България ще се присъедини поне в 2007 г., ако не и преди това. Защото, както беше отбелязано отново в Копенхаген този път, че всяка държава ще бъде оценена въз основа на усилията, които прави, да зачете изискванията на Копенхаген, или с други думи, ако някой се справи с предизвикателствата малко по-рано, тази държава може да кандидатства и малко преди това.
    Но нека не забравяме и другото, защото това е гаранцията за успеха както в личен план, така и в международен. Когато човек е критичен към себе си и си дава ясна сметка за огромните усилия, които трябва да направи – и в мисленето, и в поведението, и в законодателството, само тогава той ще може да изпълни всички изисквания, които са необходими, за да можем всички ние да се радваме в много близко бъдеще отново на приобщаването ни към европейското семейство. Това ще бъде политиката и на парламентарния съюз, това трябва да бъде и политиката на България, защото друг път освен демокрацията няма с всичките й грешки, с всичките й трудности, с всичките й предизвикателства. Но този, който работи, той ще успее.
    Аз искам да ви призова да не лягаме на лаврите, защото това е само гаранция за неуспех, а напротив, да си дадем сметка колко още много трябва да направим, за да дадем на България това, от което има нужда – нейното достойно място в Европейския съюз. И вече съвсем конкретно да седнем на този стол, който е бил оставен за страните от Източна Европа още през 1949 г., когато те наистина имат демократични управления, да заемат своето достойно място в тези структури на нашето съвременно общество. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
    Има думата председателят на Парламентарната група на Коалиция за България Сергей Станишев.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Решението на Съвета на Европейския съюз от Копенхаген е изключително важен политически акт на желанието на Европейския съюз разширяването на съюза да продължи и след 2004 г. и е отговорен политически ангажимент от страна на европейските ни партньори към бъдещото членство на България в съюза през 2007 г.
    Искам да подчертая, че днес ние дължим благодарност на всички български правителства, парламенти – от 1990 г. насам, които направиха необходимото да стигнем до този резултат към днешна дата. Нека да напомня, че молбата за членство в Европейския съюз беше внесена от правителството на Българската социалистическа партия през 1995 г. Ще ми се в България да има повече теми, които ни обединяват, които са консенсусни и за които всички политически сили работят единодушно, в една посока и полагат своите усилия за постигане на резултат, необходим за страната.
    Не би трябвало действително да изпадаме в прекален оптимизъм или да тръбим фанфари, защото оттук нататък между днешната дата и 2007 г. предстои много сериозна работа от страна на българските институции. На първо място, от страна на правителството на България и на парламента, както и на политическите сили в две посоки. Едната е външнополитическата. Българското правителство в процеса на преговори със страните-членки на Европейския съюз и Европейската комисия трябва да ги убеди България да бъде третирана еднакво с другите страни, да влезем в Европейския съюз като държава с достатъчно силна икономика, която може да реализира своите конкурентни възможности.
    Във връзка с това призовавам правителството да проведе един процес на преговори, който да е значително по-прозрачен от начина, по който се водиха преговорите досега. Смятам, че и българският парламент, и обществото като цяло имат правото да знаят какви ангажименти се поемат и по какъв начин те биха се отразили върху един или друг сектор от българската икономика. Нека да напомня, че предстоят разговори по изключително чувствителната глава “Земеделие”, предстоят преговори по “Екология” и във всички тези теми ние трябва да отстояваме българския икономически интерес, за да може България да има достойно място в Европейския съюз.
    Съществуват много важни отговорности и пред парламента. Досега всички парламентарни групи свършиха немалко със своите партньори от европейските политически семейства, за да ги убедят за постиженията на България в изпълнение на политическите критерии за членство в Европейския съюз, за реализирането на една функционираща пазарна икономика. Оттук нататък би трябвало тези усилия да се удвоят с реалното интегриране на по-голямата част от политическите сили в политическите семейства в Европейския съюз.
    Искам да декларирам, че Българската социалистическа партия, нашите партньори, които работят заедно с Партията на европейските социалисти, и нейната парламентарна група и занапред ще полагат тези необходими усилия, за да убедят нашите приятели в Европа за българската кауза.


    Във вътрешен план смятам, че е особено важно процесът на европейска интеграция да стане по-понятен за интересите на българските граждани. Досега този процес е предимно затворен в рамките на тъй наречения "елит”. За по-голямата част от хората той е свързан с една представа за Европейския съюз като благотворителна организация. Трябва да бъдем честни и почтени към гражданите, те да бъдат информирани и за стратегическите предимства, и за конкретните предизвикателства пред нашата страна, които трябва да преодолеем, за да постигнем желаната цел – България да бъде демократична, социална, правова държава с функционираща пазарна икономика, каквито са страните от Европейския съюз. Именно за постигането на тази цел българската левица е толкова активна в процеса на европейската интеграция на България, тъй като това е моделът на държава, на общество, в което ние искаме да живеем. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станишев.
    Има думата народният представител Лютви Местан от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Явно 2002 г. е била орисана да бъде една от най-успешните в новата история на България. След получаването на покана за НАТО страната ни вече има ясна пътна карта и дата за пълноправно членство и в Европейския съюз. За нас, представителите на управляващото мнозинство, решенията на Европейския съюз от Копенхаген – 13 декември 2002 г., не са изненада, а закономерно признание за усилията, които положи България в процеса на евроинтеграция. Вероятно мнозина имат заслуги и затова неправилни биха били опитите да се приватизират или не дай си Боже да се партизират както националните приоритети, така и аспектите при реализирането им. Но е факт, уважаеми госпожи и господа, че през последната година и половина преговорният процес бе радикално ускорен. Искам специално да отбележа изключителните заслуги за това на министъра на европейската интеграция госпожа Меглена Кунева, на министъра на външните работи, разбира се и на Кабинета като цяло. Тяхната настъпателност, на моменти до степен на агресивност, бе от ключово значение целта на България – да стане член на Европейския съюз най-късно през 2007 г., да се превърне в обща, сиреч в цел и на Европейския съюз.
    Действията на българското правителство бяха успешни, защото бяха подчинени на ясна стратегия за ускорено присъединяване, която целеше преодоляването на изоставането по редица глави от преговорния процес. В изпълнение на тази стратегия бе изготвена конкретна и ясна хронограма, в която действията на мнозинството бяха разположени по месеци, дни, да не кажа и по часове.
    България, уважаеми колеги, вече имаше своята Пътна карта преди да получи тази от Европейския съюз. Стратегия за лобиране, разбира се, имаха и отделните парламентарни групи и партии в България. Такава имаше и нашата партия – Движението за права и свободи. Ние използвахме в полза на страната си максимално възможностите, които ни дава пълноправното членство в Европейската либерална партия. За резултатите съдете сами по еднозначната подкрепа за България на либералдемократите Патрик Кокс – председател на Европарламента, на Греам Уотсън – председател на Парламентарната група на либералдемократите в Европейския парламент, на Андреас Расмунсен – председател на Дания и на Евросъюза.
    С огромно съжаление обаче ще поставя въпроса: дали всички през тази година и половина и през последните месеци лобирахме така за страната си? Вероятно се иска огромно мъжество и огромна нравствена енергия да работиш за страната си независимо от това дали си на власт или в опозиция. Без да навлизам в подробности ще кажа само, че като цяло колебливата позиция “против” на европейските християндемократи и по време на последното заседание на Европейския парламент поражда въпроси, отговорите на които са ясни. (Ръкопляскания от блока на ДПС.)
    Малко по по-различен начин стои въпросът с позицията на българската нова левица в отношенията им с техните партньори от Партията на европейските социалисти, поне що се отнася до еднозначната подкрепа на социалистическите партии в полза на България. Но не и във вътрешен план, уважаеми колеги.
    За съжаление във вътрешен план бясната надпревара между БСП и СДС, коя от тези политически сили е по-голяма опозиция, ги води до крайни решения. За съжаление, уважаеми колеги, доказателство в тази посока е внесеният вот от двете политически сили само дни след като получихме покана за НАТО и седмици преди следващото историческо решение за България.
    Но, уважаеми колеги, когато нещо има да се случва, то се случва и в петък, даже когато е 13-и! (Ръкопляскания от блока на НДСВ.) Тези положителни новини от Европейския съюз дойдоха в момент, когато и отляво и отдясно ни обвиняват, че въвеждаме извънредно положение, че подкопаваме устоите на правовата държава, че едва ли не суспендираме българската Конституция! Тези обвинения, от една страна, и поканата за членство с ясна Пътна карта и с дата за присъединяване не могат да бъдат реалности, които могат да се случат едновременно! Това са две неща, които не могат да бъдат истина едновременно! Което означава, че някой или греши, или лъже! Според мен Европейският съюз нито греши, нито лъже. Явно греши българската опозиция. Признанието за България нямаше да дойде, ако в България наистина имаше тенденции за въвеждане на извънредно положение, ако управляващите в България подкопаваха устоите на правовата държава. Тези две неща, уважаеми колеги, са несъвместими!
    Ще се присъединя с огромно удоволствие към апела, отправен от госпожа Анастасия Мозер – да скъсаме именно с този тип политика – политика на конфронтация. Защото след Прага и Копенхаген, уважаеми господин Мазнев, България е в нови реалности и всеки, който не намери сили в себе си да замени политиката на конфронтация с политиката на диалога, ще бъде изхвърлен зад борда. Ето това е и обяснението за ниския ви рейтинг (ръкопляскания в блока на НДСВ), за пореден път ви го казвам, каквито и забележки да правите от място.
    Уважаеми колеги, в крайна сметка цената…
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Срамно поведение имате!
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Срамно е поведението на опозицията, госпожо Мозер, когато на четири очи на среща с партньори от християндемократическите партии в Европа твърдите, че в България вече няма демокрация, че в България се суспендира Конституцията! И, естествено, когато клеветите по този начин родината си, вашите партньори в Европарламента ще гласуват против. Оборете този факт!
    Ще го кажа пред целия български народ: спрете с политиката на конфронтация! Шансът ви е да се качите на влака на Европа, защото това е правилното политическо поведение.

    Уважаеми госпожи и господа, в крайна сметка цената на дългия преход и на присъединяването към Европейския съюз се заплаща от българските граждани. Затова ние вече трябва да обърнем поглед напред към тези три години, които ни остават до пълноправното членство.
    Движението за права и свободи смята, че оттук нататък усилията трябва да бъдат още по-големи. Всяко наше политическо решение трябва да бъде пречупено през призмата на предстоящото ни включване в бъдещото общо европейско, културно и икономическо пространство. И ако по отношение на образованието и културата ни интеграцията в Европейския съюз трябва да се съчетае с необходимостта да запазим своята самобитна култура, с националната си идентичност, защото само така ще бъдем една от перлите на Европейския съюз, по отношение на икономиката ние нямаме алтернативи. Ние сме длъжни радикално да променим инвестиционния климат в страната. Така както изградихме и изпълнихме ясна стратегия за водене на преговорния процес, така трябва да имаме една много ясна инвестиционна стратегия, защото това в крайна сметка означава успешно усвояване и на траншовете. Междупрочем отворете пътната карта и ще видите. Великолепни новини има за финансовите условия, които са договорили нашите министри в Копенхаген. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
    Свършвам, уважаеми господин председателю, с пожеланието оттук нататък да гледаме в перспективите на България, защото лошото остана назад. Оттук нататък България вече има своята ясна европейска перспектива. На добър път, уважаеми колеги! (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Местан.
    Има думата заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика госпожа Шулева от името на правителството на Република България. Заповядайте.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин председател, искам думата след това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбира се. Прощавайте, господин Ганев, не Ви видях.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Имам удоволствието да прочета пред вас декларация на правителството на Република България във връзка със заключенията на Европейския съвет от Копенхаген.
    “Правителството на Република България приветства постигнатия от Европейския съвет исторически напредък в обединяването на Европа. Копенхаген - 13 декември 2002 г., е истинският старт на България към нейното справедливо и заслужено завръщане в семейството на европейските държави. Заявената от страните-членки цел – да приемат България като пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г., разглеждаме като израз на решимостта им да гарантират продължаващия всеобхватен и необратим процес на петото разширяване на съюза. Гордеем се, че ясното изразяване на тази цел стана по време на нашето управление. Този факт е доказателство, че Европа вярва на България и на българското правителство.
    С дълбоко удовлетворение подчертаваме значението на заключенията на Европейския съвет от Копенхаген, както и на декларацията “Една Европа”, в която ясно и категорично се потвърждава, че преговорите за присъединяване с България и Румъния ще продължат на основата на същите принципи, от които са се ръководили до този момент, както и заявената готовност да се придържат към постигнатото в преговорите.
    Готовността на Европа обаче да помага на България в нейните усилия за успешно присъединяване през 2007 г. не бива да ни карат да забравяме, че всичко е в наши ръце. През следващите няколко години трябва да мобилизираме максимално усилията на българската администрация и на целия национален елит и да спечелим безусловната подкрепа на най-широки слоеве от населението, за да доведем започнатото до успешен край за благото на страната ни.
    Правителството изразява своето задоволство от приетата в Копенхаген нова пътна карта за България, съдържаща ясни и конкретни задачи до присъединяването ни към Европейския съюз, които не надхвърлят по принцип поетите от страната ни ангажименти в досегашния ход на преговорите. Тази пътна карта е рамката, подкрепяща подготовката на България за членство. Времето до 2007 г. няма да е лесно за българските политици, но точно този период ще е техният шанс да докажат, че поставят над всичко интересите на народа си. Ние работим и ще продължаваме да работим за тази кауза. Разглеждаме решението за чувствително нарастване на предприсъединителната помощ за страната ни за годините 2004, 2005 и 2006 като израз на солидарност и решимост на страните-членки да подкрепят динамиката на подготовката ни за членство в Европейския съюз.
    Правителството ще използва най-пълноценно тази помощ, за да продължи усилията си по въвеждане на ред в държавните системи и по-голяма справедливост в името на всички български граждани.
    Обединеното семейство на Европа има свои правила и своя ясна политика. Това е политиката, която поставя в центъра на вниманието проблемите на обикновения човек. Това е и ще бъде политиката на българското правителство. Защото хората са богатството на България, а България е част от богатството на Европа.” Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Шулева.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание госпожа Камелия Касабова да прочете проекта за декларация.
    Заповядайте, госпожо заместник-председател на Народното събрание.
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА:
    “ДЕКЛАРАЦИЯ
    на Тридесет и деветото Народно събрание на
    Република България

    Тридесет и деветото Народно събрание на Република България
    като потвърждава, че пълноправното членство в Европейския съюз е безусловен стратегически приоритет на страната,
    като споделя заключенията на Европейския съвет от Копенхаген – 13 декември 2002 г.,
    като приветства решимостта на страните-членки за започване през 2004 г. на петото разширение на Европейския съюз, от което неразделна част е и Република България,
    като оценява високо приетата нова пътна карта за Република България, като основна рамка за подкрепа на подготовката за членство в Европейския съюз и за поддържане на ускорено темпо на присъединяване, и на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
    ДЕКЛАРИРА:

    Разглежда волята на страните-членки Република България да стане пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г. като признание за постигнатите от страната ни резултати по пътя на европейската интеграция; потвърждава волята на Република България за изпълнение на ангажиментите, свързани с подготовката на страната за членство в Европейския съюз и заявява решимостта си да продължи упорито и целенасочено да работи за успешното присъединяване към Европейския съюз; изразява подкрепа на политиката на българското правителство за ускоряване на подготовката за членство в Европейския съюз с цел приключване на преговорите за присъединяване до края на 2003 г.” (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
    По декларацията искате думата? Да, заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Наистина, това е един важен ден за България и за нейните конституционни институции. Може да се нарече голям. Това не е една очаквана дата, а една постигната дата с усилията на много години и на много органи.
    Понеже тук прозвучаха нотки, за да се възхвалява прекалено една едва ли не няколкомесечна политика, сякаш трябва да се напомни, че първият свободно избран орган в България в процеса на демократизацията – Великото Народно събрание, от първата си дата и оттогава досега непрекъснато българският парламент заявява последователно и градивно своята европейска воля и членството в Европейския съюз като един надмощен приоритет.
    Ето защо на мен ми се струва, че и в тази декларация трябва да се подчертае ролята на българския институционализъм. Има думи за това. Няма да бъдат така теоретично заявени, както го правя тук. И в никакъв случай не трябва пак да се чуват думи, каквито вече чухме, че едно мнозинство, нарекло себе си управляващо, едва ли не има господстваща заслуга за това, което става днес. (Неразбираема реплика от място на господин Пламен Панайотов.)
    Господин Панайотов, не трябва да се забравя, че мнозинството и малцинството само заедно правят българския парламент. И всички са равнопоставени в това отношение. (Шум и реплики от мнозинството.)
    И че на второ място не трябва някой да има самочувствие,…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да говорите по декларацията, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ: .. че новата пътна карта на България е едва ли не безплатна трамвайна карта за управляващото мнозинство да се разхожда по градовете на Европа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Ганев, моля да говорите по текста на декларацията.
    ГИНЬО ГАНЕВ: Това е тъкмо по текста на декларацията, а не е друго!
    Второ, за да бъде декларацията пълна.
    Господин Местан, политиката на национално съгласие е заявена не сега. Тя стои в декларациите на много български парламенти и най-напред в политиката на демократичната левица. Това също не трябва да се забравя днес. (Реплики от блока на ДПС.) Не ми отговаряйте сега.
    По декларацията като текст. Така тя има характер на една кратка хроника. Тази декларация трябва да бъде политическа, уплътнена и нейната т. 3 не трябва да звучи така. Как може да се каже, че парламентът изразява подкрепа на политиката на правителството? Народното събрание прави политиката на правителството! Тук то трябва да възложи конкретни, точно определени идеи, направления какво да прави правителството оттук нататък, а не да следва една политика на ускорена подготовка.
    И аз мисля, господин председателю, че за да бъде тази декларация тъкмо такава, каквато съответства на момента, и за да бъде една от декларациите, които Конституцията изисква да се приемат като най-важни политически решения, добре би било Народното събрание да избере една група с представители на различните парламентарни групи и в много кратко време да се формира един текст, който да се приеме тук с общи ръкопляскания, а не да става предмет на дебат, който никак не подхожда на тази странна квалификация на един измежду нас – да сме предавали това тържествено заседание на парламента. Кое е тържественото? Това е важно заседание на българския парламент. И той иска да се изправи пред своите отговорности, приемайки една много добра, единно приета декларация. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
    Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Има направено предложение!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Анастасия Мозер.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, преди да пристъпим към гласуване на тази резолюция…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е декларация.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Декларация, предвид на повдигнатите въпроси пред Народното събрание, от името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили искам половин час почивка, за да може това да се обсъди.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нямате право до един час от започването на парламентарната дейност, на парламентарния ден да поискате почивка. Това може да стане след 10,00 ч.
    Има ли други предложения?
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Ако мислите, че това не е необходимо и предвид тези обстоятелства… (Шум и реплики от мнозинството.) И недейте да подвиквате така. Тези подвиквания…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Мозер, виждате, трябва да спазваме правилника. Знаете моите най-големи уважения към Вас.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (говори извън микрофона): …, защото тези подвиквания само показват възпитанието ви.
    Мисля, че няма да е зле, тъй като и самият документ не е съвсем изправен, тъй като е вече подписан и т.н.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моля да поставите на гласуване това предложение, което направи колегата Ганев, за създаване на една група с участието на всички парламентарни групи, за да можем действително да приемем един текст, който да внася уважение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Да. Току-що чухте декларацията на правителството. Тя е много съдържателна. Засяга най-важните въпроси на преговорите. Но тук вие дори не казвате с една дума как ще се водят оттук-нататък преговорите, как ще се защитават интересите на страната. Би трябвало да се поставят въпросите и за нещата, които не са решени в България и които съществуват в документа на Европейския съюз, които вие четете само до 2007 г.
    Така че е редно да могат всички парламентарни групи да подготвят един документ, който да отговаря на Народното събрание и на неговата роля сред институциите на Република България. Народното събрание не би трябвало да приема такива общи декларации, изпълнени с хвалебствия и с липса на каквото и да било конкретно съдържание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля първо да гласуваме процедурата на господин Папаризов.
    Има направено процедурно предложение – да бъде съставена работна група, в която да бъдат излъчени по един представител от всяка парламентарна група с оглед да се направи нов проект за декларация.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 192 народни представители: за 76, против 108, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа членове на правителството, уважаеми дами и господа народни представители! Жалко е, че не бе прието предложението за създаване на работна група. (Реплики от мнозинството за поставяне на чужда карта в електронната система.)
    Извинявам се. Взел съм погрешна карта. Картата ми е на пулта. Моля господин Лютфи да засича времето, за да не злоупотребя с него. Още веднъж се извинявам на колегите народни представители. Надявам се, че знаете кой съм!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Защо все пак си позволих да взема думата и да отнема от времето на Народното събрание тази сутрин? Струва ми се, че в дебата досега недостатъчно пълноценно осмислихме темата и въпроса, който обсъждаме. И в декларацията, и в някои от изказванията беше наблегнато на темата успехи, на темата постижения. И вие, господин председателю, започнахте сесията именно на тази нотка, че тя е тържествена. И наистина имаме пълно право да изпитваме удовлетворение, да изпитваме законно чувство на постигнато, всички ние, както беше изтъкнато – и работещите в този парламент, и в предходните, да имат чувството за добре свършена работа и дамите, и господата министри.

    Моето изказване не е насочено да хвърли сянка върху тази страна на днешното заседание. Аз подкрепям всички позитивни моменти в проекта за декларация.
    Господин председателю, дами и господа, струва ми се, че дължим и на онези граждани, които ни гледат в момента, една балансирана и трезва преценка и на това, което сме постигнали и в момента, и на онова, което предстои. Защото, господин председателю, нека да отчетем, че България днес не е сред онези 10 страни, които ще станат членки през 2004 г. (оживление) и колкото и да изпитваме удовлетворение от решението, все пак ние не сме сред 10-те и трябва да си дадем сметка защо.
    Много причини има, но аз ще назова според мен само една, която е решаваща. Тук и господин Станишев спомена, че би било добре…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пирински, моля конкретно по декларацията.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Имаме да говорим 40 минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Би било добре, господин председателю, по повече теми от темата на европейската интеграция и в парламента, и в обществото да има консенсус. Така е, господин Панайотов.
    Вие сами разбирате, че когато само по тази тема, че искаме да сме част от Европа, гласуваме заедно, а практически по всички други основни въпроси - и как да преструктурираме съдебната система, и как да върви приватизацията, и т.н., и т.н. – не само гласуваме различно, но в политическите среди и в обществото съществува взаимноизключваща се конфронтация, естествено това дърпа страната назад. И тук е изпитанието пред всеки от нас дали ние действително оттук нататък ще се помъчим да намерим онези допирни точки и по другите въпроси, които са на дневен ред в България, или ще продължим да имаме от време на време тези тържествени заседания и след това да изпадаме в познатата ни картинка.
    Защото, дами и господа, тази конфронтация води до едно второ понятие, което исках да поставя на вашето внимание, а то е понятието компенсация, компенсиране. Какво имам предвид?
    И датата през декември 1999 г., когато получихме поканата за преговорите, и днешната дата в Копенхаген бяха постигнати с тежки компромиси от наша страна по отношение на датата на закриването на 1 до 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Тези компенсации идваха да покрият наше изоставане в други области, които аз назовах, защото всеки от вас и от предишното правителство, който е участвал в преговорите, е бил изправен пред изключително трудния избор да направи компромис с тези дати, за да се получат тези покани.
    И аз се обръщам пак към всеки, който носи своята отговорност в тази зала. Виждам тук и господин Иван Костов. През 1999 г. неговото правителство през март представи така наречения реалистичен график за закриване на блоковете, който предвиждаше други срокове, но беше принуден да приеме съкратени. (Шум и реплики от мнозинството.)
    Чувствам възражение в мнозинството, че си позволявам да говоря по тези въпроси.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Не, напротив, говори, говори.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Напротив – казват: говори… Отново се счита, че онова, което говоря, едва ли е уместно.
    Нека да дебатираме. Но защо си позволявам да го кажа? Защото оттук нататък предизвикателството пред нас е да постигаме консенсус по много повече въпроси от една декларация като тази от сутринта.
    В своето изказване господин Местан, господин Дончев, всъщност насочи днешното заседание в тази по-дискусионна област. То можеше да приключи с три изказвания от парламентарните групи и с приемането на декларацията. Но виждате, че неговото полемизиране с опозицията отляво и отдясно, с поставянето на доста остри вътрешнополитически въпроси тъй или иначе предполага удължаването на тази дискусия.
    Господин председателю, аз отново, завършвайки това изказване, смятам, че оттук нататък пред нас стои задачата да оползотворим онова, за което говореше господин Панайотов. Той каза така: в Пътната карта, която се предлага на България, се съдържа гаранцията за равноправното третиране на България. Така ли е, господин Панайотов?
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Определено.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това са Вашите думи, точно така. Гаранция, господин Панайотов, но като потенциална възможност, защото никой не ни гарантира отвън, че на нас ще ни бъде дадено непременно това, което други са получили. (Реплики от мнозинството.)
    Вие виждате, че Полша задържа закриването на глава “Земеделие” не до дванадесет без пет – спрян беше часовникът, както господин Герджиков практикува понякога, и постигна онези резултати, които я удовлетворяват, като не избърза да закрие главата предварително. (Реплики от мнозинството.)
    Оттук нататък пред нас стои задачата да изработим за България онзи национален план, който Европейският съюз очаква от нас и за който всеки от вашите колеги, които контактуват с представителите на Европейския съюз, ще ви каже, че те все още очакват да им представим контурите на такъв план. Защото той включва графици, той включва институции, той включва отговорници, които да могат да усвоят онова, което беше назовано като изключителни финансови възможности от господин Местан.
    Няма автоматика в тия преводи на средствата, господин Местан. Тези преводи се постигат изключително трудно: трябва да докажете, че знаете защо искате парите, че ще ги използвате за онова, за което ви се дават, и че ще се отчетете. Там контролът е доста суровичък и затова трябва да дискутираме. (Шум и реплики.)
    Чувствам едно нетърпение в част от мнозинството да развият тази дискусия може би в друга насока. Смятам, че ще е загуба на време.
    Ето защо, господин председателю, завършвайки, аз подновявам предложението да прегласуваме предложението за работна група. Призовавам мнозинството да гласува за създаването на такава група, за да се помъчим да заложим в нея първите стъпки на работа в тази консенсусна насока. Ето защо, господин председателю, Ви моля отново да поставите на гласуване предложението за работна група.
    Много благодаря на колегите, които иначе се дразнят от онова, което казвам, че все пак проявиха търпение да ме изслушат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Господин Пирински, много бих искал да подложа на повторно гласуване процедурното предложение, но правилникът не ми позволява. Записано е, че прегласуване се прави веднага след гласуването. (Оживление.)
    Уважаеми колеги, ние сме в режим на дискусия по декларацията. Всяка парламентарна група разполага с по 30 минути.
    За процедурен въпрос, заповядайте, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Парламентарната група на Коалиция за България счита, че действително днес парламентът единодушно трябва да приеме своя акт – една декларация по повод Копенхаген и определяне датата ни за членове на Европейския съюз. Това е изключително важно не само за парламента, за цялата страна и за всеки един български гражданин. Аз съм убеден и мисля, че всички в тази зала са убедени, че тази декларация трябва да бъде плод на общи усилия на всяка една парламентарна група, на всеки един народен представител.
    В тази насока, господин председателю, без да се формализирам относно нашия правилник, а именно чл. 75, искам да посоча, че тази декларация, която Вие сега искате просто да наложите с гласуването, е внесена в 8,57 ч. днес. Тя ни беше раздадена тук без да сме се запознали предварително.
    Не е ли по-целесъобразно още веднъж по един представител от всяка парламентарна група даже на базата на вашата декларация да изработим един общ акт на целия парламент? Вече виждам, че е 10,05 ч. Затова от името на Парламентарната група на Коалиция за България моля за половин час почивка и се надявам с общи усилия през времето на тази почивка да се изработи един акт, достоен за българския парламент. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Корнезов, тъй като почивката е извън нормалната почивка в 11,00 ч., която е 30 минути, съгласно правилника вие имате право да поискате почивка, но председателят определя колко да бъде тя.
    Давам 15 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме нашата работа.
    Продължаваме с дискусията по проекта за декларация.
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз искам да снижим тона на дискусията и да погледнем абсолютно професионално на начинанието, което предприемаме днес в Народното събрание.
    Има процедурни възражения по този въпрос. Моментът е достатъчно добър за България, за да си позволяваме да импровизираме с един документ, който би трябвало да бъде приет с консенсус в Народното събрание.
    Аз съм на мнение, че би трябвало да подходим по следния начин – като не възразявам срещу преамбюла на декларацията, аз смятам обаче, че трябва да бъдем абсолютно прецизни в оценките си в диспозитива на самата декларация. Тоест, да отразим волята на Европейския съюз така, както беше изразена снощи в Копенхаген, да използваме точната формулировка, която е възприета от заключителния документ на Копенхаген и да я отразим в нашата декларация, с която ще изразим отношението си – на Народното събрание, надявам се на цялото Народно събрание, и то положителното отношение към решението от Копенхаген.
    На второ място, струва ми се, че би трябвало да отразим, специално визирам т. 2, момента с пътната карта. Ангажиментите на България, както са записани в този проект, представен на народните представители, са ангажименти, произтичащи преди всичко от пътната карта и това е нещо, с което би трябвало да се съгласим всички. От тази гледна точка аз смятам, че възприемайки езика на Европейския съюз, изложен в заключителния документ от Копенхаген късно снощи, ние бихме могли да подготвим един много по-прецизен, много по-добър и най-важното, будещ съгласие, документ в Народното събрание.
    Затова аз смятам, че, господин председател, трябва да подходим сериозно и моята процедура е следната – ако трябва да направим работна група, ако трябва да се съберем в Комисията по европейска интеграция, но във всички случаи да седнем и да поработим, да помислим спокойно, без напрежение, без да си отправяме упреци един към друг и да произведем резултат, който да бъде толкова добър, колкото е и резултатът от Копенхаген за България.
    Ето това е моят призив.
    Моята процедура е следната – изберете работна група, насрочете веднага работата й с определено време. Аз мисля, че не ни трябват кой знае колко усилия, при положение, че се включим в нея или се включат хора в нея, които познават материята. И тя може да излезе след почивката с тази декларация, която да отразява наистина и волята на Копенхаген, и волята на българското Народно събрание.
    Ето това е моето предложение, господин председател. Смятам, че то внася разум в иначе разгорещената дискусия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Аз мисля, че битка няма в парламента от 9,00 ч. насам, има просто различни виждания за текста на декларацията.
    Има ли други желаещи за изказвания?
    Господин Агов, Вашето процедурно предложение просто не мога да го поставя на гласуване, защото то вече беше направено, дори двукратно, от народни представители от Коалиция за България.
    Има ли други желаещи да вземат участие в дискусията?
    Има думата народният представител Евгени Кирилов.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Струва ми се, че има вероятно някаква логична и основателна причина за днешния уникален подход на мнозинството да се внесе в последния момент декларация, която моментално да влезе за гласуване.
    Няма нищо лошо и странно, разбира се. Ние имаме достатъчно добър, празничен повод и въпросът можеше да се реши, включително и това, което предлага господин Агов, в рамките на 5-6 минути.
    Ние се опитваме да правим догадки и като че ли основателно, че вероятно всичко това е свързано с някое наше предложение, което може да не бъде прието от мнозинството, но това можеше да стане пак в рамките на групата, и пак да се мине към едно подобно гласуване. Това е конструктивният подход.
    И, уважаеми дами и господа, колеги, ние нямаме намерение днешният ден да го насочим в руслото на безсмислени спорове за нещо, което така или иначе като приоритет за страната ни обединява.


    В случая се прави аналог може би с консултации по други декларации. Тук става дума за нещо друго. Ние съвсем спокойно можем да намерим общия език. Моля ви да се вслушате все пак в това. Това може да стане в рамките на 5-6 минути, а не да правим просторни спорове и поправки или пък да превръщаме сега парламента в една редакционна комисия.
    Призовавам мнозинството за една съвсем кратка работна среща на представители. Мисля, че наистина за 5-6 минути въпросът може да се реши. Това ще бъде първият път, когато по този начин се налага да се направи декларация, за съжаление по един такъв сериозен и тържествен повод.
    При положение, че това не се приеме, ние имаме конкретни допълнения, които не са толкова страшни, пак казвам, тъй като става дума за нещо, по което трябва да търсим обединение. Бихме желали към т. 2 в края да добавим нещо, което сме го приемали досега и в други декларации – “в съответствие с принципите на равнопоставеност и защита на националните интереси”, тъй като Република България е упомената.
    В т. 3 предлагаме да се добави: “при условие на максимална прозрачност…”.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Прозрачността си е прозрачност.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ: … и информираност на българското общество”.
    Предлагаме и нова т. 4, която във всички случаи трябва да засегне присъщата роля на българския парламент, т.е. декларираме готовността на Народното събрание да участва активно в подготовката на България за членство в Европейския съюз, в т.ч. във формулиране позициите на страната и хармонизиране на законодателството в съответствие с европейското право.
    Разбира се, аз предупредих преди да внеса тези предложения, че по същество не е редно Народното събрание да се превръща сега в редакционна комисия. Много по-прагматично и по-разумно е това да стане в рамките на няколко минути, когато вероятно и от другата страна на опозицията ще има някои предложения. Можем съвсем спокойно да съвместим всичко това, като отчитаме вашата загриженост като представители на мнозинството. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Евгени Кирилов.
    Преминаваме към гласуване на предложенията, направени от господин Евгени Кирилов.
    Преди това думата иска господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господин вицепремиер, уважаеми колеги, ние наистина не можем да разберем поведението на мнозинството в един такъв добър ден за България, в един тържествен момент, в който всички ние трябва да сме доволни и горди, че се случи това, към което всички се стремяхме – на срещата в Копенхаген да бъде разписана конкретна пътна карта за България. В такъв момент и по такъв въпрос не може да бъде приет един неперфектен документ.
    Аз бих искал да припомня чл. 75, ал. 2 от правилника, който не предвижда изключения всички проекти за закони, за декларации и решения да минат през водеща комисия. (Смях в блока на НДСВ.)
    Господин Панайотов, не познавате правилника. Като го прочетете, може би смехът Ви няма да е толкова радостен. Но не това е същественото.
    Този проект за декларация се представи като проект, внесен от две парламентарни групи. Вижте има ли такова нещо? Кой е вносител на този проект? Най-долу, където пише “председател на Народното събрание” и трябва там да липсва подпис, защото така се оформят проектите – подписът на председателят ще дойде, след като Народното събрание гласува тази декларация, има подпис, ако го разчитам правилно – на госпожа Касабова. Тя ли е вносител или наистина парламентарни групи внасят този документ? Тук дори няма отбелязано кои са тези парламентарни групи. Но това е по формата.
    Аз също подкрепям преамбюла. Не мога обаче да се съглася с т. 3. Тя гласи, че Народното събрание изразява подкрепа на политиката на българското правителство за ускоряване на подготовката за членство в Европейския съюз. Тук се прокарва един мит. Ние трябва да сме наясно – наистина подготовката за членство в Европейския съюз беше ли ускорена или напротив, беше забавена? (Смях в блока на НДСВ.)
    Отново има смях в залата, но това аз го отдавам на хора, които не са запознати с историческото развитие. Когато получихме покана за започване на преговори, когато започнаха преговорите, всичките страни в началото се движеха едновременно. Като председател на предишния парламент аз съм участвал в две срещи на председателите на парламентите на страните-кандидатки с председателя на Европейския парламент.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ, от място): Ще го отразим в декларацията.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Тогава само три страни заявиха готовност да станат членки до 2004 г. Това стана на срещата в Брюксел. Тези страни бяха Полша и Унгария, но единствено Чехия заяви, че смята, че ще бъде готова през 2003 г. Затова възрази срещу датата 2004 г. Всички останали страни-кандидатки в цялата група от 12 страни-кандидатки тогава смятаха, че ще бъдат готови 2006-2007 г. Тогава това беше позицията и на България. Какво стана след това? След това всички други страни с изключение на Румъния ни изпревариха в преговорите. Ние се радваме, че немалък брой глави бяха затворени. Не искам тук отново да засягам въпроса дали трябваше да бъде затворена Глава "Енергетика", но така или иначе ние изостанахме от страни, с които се движехме или едновременно, а по отношение на някои от тях бяхме пред тях. Това ли е ускоряване на процеса на присъединяване? (Шум в блока на НДСВ.)


    Затова моето предложение е, ако ще се гласува, макар и в нарушение на правилника, т. 3 да гласи:
    “3. Задължава българското правителство да ускори подготовката за членство в Европейския съюз с цел приключване на преговорите за присъединяване до края на 2003 г.”
    Това ми е конкретното предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли го дали писмено, господин Соколов, ако обичате, за да не стане грешка?
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Асен Агов.
    Господин Агов, сега Ви давам думата по същество, одеве беше по процедура, защото знаете правилника – по една и съща тема само веднъж може да се изказва народен представител.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви. Аз напълно се съобразявам с тази Ваша преценка, господин председателю.
    Не мога да не скрия смущението си от това, че пишем на коляно текстове за една декларация, която е по важен повод. Не е сериозна тази работа в парламента, но както и да е, склонен съм да го отмина.
    Във всички случаи аз предлагам т. 1 на диспозитива да звучи така:
    “1. Разглежда като признание за постигнатите от страната ни резултати по пътя на европейската интеграция заключението на Европейския съвет, че целта е България и Румъния да бъдат приветствани като членове на Европейския съюз през 2007 г., в зависимост от по-нататъшния напредък по изпълнението на критериите за членство.”
    Предлагам т. 2 да звучи така:
    “2. Потвърждава волята на Република България за изпълнение на Пътната карта за подготовката на страната за членство в Европейския съюз и заявява решимостта си…” и т.н., както е оригиналният текст.
    Това са моите поправки. Преди малко изложих мотивите, сега ще си позволя много сбито да ги потвърдя.
    Нека да се придържаме към заключението от Копенхаген, за да бъдем прецизни в работата си! Нека не правим импровизации върху онова, което са решили нашите бъдещи партньори в Европейския съюз! Това са формулите и аз предлагам на народното представителство да помисли и да разсъди дали можем да приемем други формули, или да приемем тези формули, които предлага Копенхаген и които бяха приветствани впрочем от министър-председателя и от министъра на външните работи в бързата им реакция по повод на заключенията от срещата на върха на Европейския съюз. Благодаря Ви, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Агов. Но искам да Ви предупредя, просто да Ви информирам, че съгласно чл. 71 на второ четене – а всъщност декларациите и решенията се приемат само на едно четене – допустими са само редакционни поправки или отпадания. Вие променяте по същество съдържанието на текста на декларацията.
    Има думата господин Станимир Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само който вчера не е бил в България или не е чул новини, или не му се е обадил негов близък да му каже какво е станало снощи в Копенхаген, от този състав имам предвид, е може би малко изненадан от развитието на събитията днес. Всички останали сме наясно, че щяхме да наблюдаваме точно такова развитие.
    Сега въпросът е да позволим ли, да се съгласим ли, да се наговорим ли да продължи този сценарий. Това не е сценарият на НДСВ, това е сценарият на двете опозиционни групировки. За това става дума в момента. Тук дилемата не е сегашното съдържание на проекта за декларация или някакво друго. Следователно, въпросът не е да се усъвършенства текст или да се остави да звучи несъвършено. Целта е отново да се докажат две прости неща: че мнозинството не може или няма право – кой знае защо, затова не може да излиза с авторски вариант за проект за декларация (ръкопляскания от мнозинството) и, второ, че проектът за декларация би могъл да мине дори и само като авторско предложение на мнозинството, ако не съдържа този проблематичен за опозицията текст в т. 3, а именно: “Изразява подкрепа на политиката на българското правителство”. Затова по добре позната стара рефлексия БСП си служи с формулата за националните интереси и кой знае какви гаранции за тях, а СДС усложнява нещата, като предлага да преповторим въпроса за Пътната карта, казан веднъж в предната част на декларацията.
    Аз бих предложил, ако бях от вашите редици, да сложим тук и цифрата на помощта от предприсъединителните фондове. А защо не да направим декларация, която в едно изречение само казва, че “Народното събрание одобрява заключенията от Копенхаген в частта им за България”?
    Не е работата обаче в това ние да се съгласим или да не се съгласяваме с подобна ескалация от иначе добронамерени предложения. Работата е в друго – дали този път, при условие, че декларацията може би не отразява всички ваши мисли и предложения, ще бъде подкрепена, дали този път ще действаме консенсусно, извън рамките на любимата ви формула да се събираме, да се консолидираме около един текст, който часове след това вие започвате да тълкувате по своему.
    Разбира се, че в нашата памет е пресен случаят с декларацията за АЕЦ “Козлодуй”, която беше три часа работена, напълно консенсусна и с много малки отклонения гласувана от страна на БКП в БСП. Още в първите медийни изяви на представителите на ОДС и на БСП разбрахме, че това решение трябва да отмени решението на правителството.
    Подобни трикове са по силите на ловките политически играчи не повече от един път. (Ръкопляскания от мнозинството.) Затова ние сме против поправки в тази декларация. Чудесно е, че го направихте при включени камери и микрофони, за да разберат хората, че на тест е подложено не съдържанието на иначе коректната декларация, на тест е подложена вашата способност наистина да участвате в консенсусни действия. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Илчев.
    Госпожо Дончева, имате думата за реплика.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Илчев! Ако вашите цели са такива, каквито Вие ги изразихте, ние ще ги приемем като едни нормални парламентаристи. (Ръкопляскания от мнозинството. Възгласи: “Браво!”)
    Дали обаче е особено полезно дори за мнозинството да прави тест на опозицията точно в такъв ден – след Копенхаген, аз малко се съмнявам. Смятам, че е много разумно България да даде един ясен знак на Европейския съюз какво всъщност искаме ние. Този ясен знак не може да бъде даден, като си слагаме едни на други пързалки. Също тъй не може да бъде даден, като тълкуваме волята на Европейската комисия така, както не е, защото това, което ще приеме българското Народно събрание дори само с гласовете на мнозинството, ще бъде знак за Европа какво мисли България. А европейците, знаете, се дразнят, когато някой започне да им влага воля, която те не са изразили. И затова, без да съм голям фен на господин Агов, аз смятам, че той е съвършено коректен и към България, и към мнозинството, и към всички.
    Що се отнася до това какво искаме днес, аз мисля, че знаците към Европа трябва да бъдат дадени консенсусно и без особени тестове. Защото просто Европа ще ни претегля, а не ние едни други помежду си по балкански и по махленски.
    Затова аз смятам, че Вие като един разумен човек и председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност е добре да дадете един малко по-друг знак.
    В края на репликата си използвам да направя едно процедурно предложение към председателя на заседанието: да даде все пак, като един стар и опитен парламентарист, видял много неща, половин час почивка за неофициална консултация между политическите сили, защото смятам, че амбицията нещо да се доказва на комшията в този момент е неуместна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съжалявам, че времето изтече.
    За дуплика има думата господин Илчев.

    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Аз умишлено се изказвам рядко и занапред вероятно ще се изказвам все по-рядко. Забелязал съм, че това, което съм казвал, събужда особени страхове в повечето от вас. Нека наистина да се вгледаме в това, което се предлага. Вие предлагате декларацията да завършва с думи, от които да се разбира, че на България й трябват допълнителни аргументи, за да развива и поддържа своето чувство за национална сигурност и затова, че тя ще бъде равноправно третирана. Това е смисълът на вашето предложение. Каква е, както казвате вие юристите, презумпцията? Че ние няма да бъдем нормално и равноправно третирани от Европейския съюз, ерго ние ще бъдем излъгани. И това е в момента, в който ние се радваме на едно много добро третиране.
    Второ, духът, смисълът на другото предложение – отново да цитираме пътната карта като рамки, в които ще се развива дейността на правителството под знака на едно ускоряване и абсолютна – както каза господин Агов – прозрачност. Като че ли прозрачността може да има степени. Това пък означава ние да цитираме част от инструментариума на преговорите, които изобщо не се изчерпват само с пътната карта или с отделни нейни компоненти. За какво е това навлизане в детайлите?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Детайлите правят политиката!
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Да, детайлите правят политиката, но вие преди малко не говорихте за политиката, а за знака.
    И аз завършвам с този риторичен въпрос: интересно наистина какъв знак, какъв сигнал излъчваме ние с тази разправия днес към партньорите ни от Европейския съюз?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Смятам, че не трябва да се спекулира с това, че в момента ние искаме да постигнем консенсус по един документ от голямо значение за България, обаче в текста, който ни се предлага, според нас има неща, които са некоректни. Затова искаме да се създаде работна група от всички парламентарни групи, за да постигнем един текст, който е приемлив и разумен.
    На първо място, по т. 1 се твърдят неща, които не съвпадат с приетия документ. Аз имам текста пред мен и той е, че: Целта е “България и Румъния да бъдат приветствани като членове на Европейския съюз през 2007 г. в зависимост от по-нататъшния напредък в изпълнение на критериите за членство”. Това е казано, а в документа това е оставено безусловно. Ето защо бих предложил първа точка да гласи:
    “1. Разглежда готовността на страните-членки да приветстват България в Европейския съюз през 2007 г., ако продължи реформите и усилията си в тази посока, като насърчение за постигане на реални резултати по пътя на европейската интеграция.”
    По т. 3 смятам, че можем да се обединим около това, че можем да подкрепяме политика за ускоряване на подготовката за членство, тоест ако тя се води ускорено. Но не в момента да дадем една индулгенция на правителството, че каквото и да прави, ние го подкрепяме и приемаме, че това е така. Ако правителството работи ускорено в тази област, ще го подкрепяме, ако не работи ускорено, няма да го подкрепяме.
    Затова предлагам парламентът да приеме корекция в т. 3, която да гласи:
    “3. Ще подкрепя политика за ускоряване на подготовката за членство и т.н.”
    Надявам се да се постигне консенсус по тези предложения, защото ги намирам за разумни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Народният представител Владислав Костов има думата.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Аз внимателно слушах досега дебата и опитите на председателя, уважаваният от мен господин Лютфи, да намери такива вратички и процесуални хватки, за да може колкото може по-бързо да се приеме една декларация, която очевидно въпреки тържествеността на този момент, значението на този акт, можем с нашите си балкански истории да опорочим. Това ли е целта?
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Това е вашата цел!
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Това не е целта на никоя парламентарна група. И аз моля да се възцари разумът и възможността да се разговаря помежду ни. Дайте да се обединим за това какви неща трябва да съдържа тази декларация и всички с абсолютно единство да я приемем. Това е целта. Защо в настоящия момент трябва да си острим моливите един в друг? Това ли искаме да правим?
    Моля Ви, господин Панайотов, като председател на Парламентарната група на мнозинството, да имаме разум в това отношение. Нека пленарната зала не се превръща в редакционна комисия. Господин Лютфи, въпреки че беше против това, сега събира разни текстове. И кой ще прави балансът на тези текстове? Пленарната зала ли, всички ние? Казаците пишат писмо до султана. Така ли ще излезе? Нищо няма да излезе от тази работа.
    Призовавам за разум! Ние тук сме няколко души по-възрастни, нека да се съберат парламентарните групи. Ако имаше консенсус, добре. Но след като няма, нека парламентарните групи да се съберат, има време днес да приемем една декларация, която действително да отговаря на нуждите на момента. А те са изключително отговорни. Нека след това да не съжаляваме, че сме били неразумни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов. Наистина един апел за разум никак не е излишен.
    Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Сега е 10,58 ч., уважаеми колеги. Тъй като постъпиха доста редакционни предложения и предложения по същество по проекта за декларация, ще дам почивка от 30 мин., след което да продължим нашата работа по приемане на декларацията. В противен случай ние няма да имаме почивка до 12,00 ч.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Прочетете предложенията, да ги гласуваме и тогава давайте почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Правилникът диктува почивка в 11,00 ч., госпожо Драганова. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Продължаваме дискусията по декларацията.
    Има ли народни представители, които искат да вземат думата? Ако няма, преминаваме към гласуване на надлежно представените предложения по проекта за декларация.
    Ще започна, спазвайки хронологичния подход, тоест по времето на тяхното представяне.
    По т. 2 от диспозитива в декларацията народният представител Евгени Кирилов предлага след думите "Европейският съюз" да се постави точка и да бъде добавено следното изречение: "В съответствие с принципите на равнопоставеност и защита на националните интереси."
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Кирилов.
    Гласували 189 народни представители: за 61, против 119, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Предложение по т. 3, също от народния представител Евгени Кирилов – след думите "2003 г." да се добави: "в условия на прозрачност и информиране на българските граждани и формиране на широка обществена подкрепа за членство на България в Европейския съюз".
    Подлагам на гласуване това предложение по т. 3.
    Гласували 188 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 24.
    Народният представител Евгени Кирилов от Коалиция за България предлага да има нова т. 4 към проекта за декларация, а именно:
    "4. Готовността на Народното събрание да участва активно в подготовката на България за членство в Европейския съюз, в това число във формирането на позициите на страната и хармонизиране на законодателството с правото на Европейския съюз."
    Подлагам на гласуване предложението за тази нова т. 4.
    Гласували 188 народни представители: за 53, против 114, въздържали се 21.
    Предложението не се приема.
    Пристъпваме към гласуване на предложения, направени от заместник-председателя на Народното събрание Асен Агов.
    Господин Агов предлага нов текст за т. 1 в диспозитива:
    "1. Разглежда като признание за постигнатите от страната ни резултати по пътя на европейската интеграция заключението на Европейския съюз в Копенхаген, че целта е България и Румъния да бъдат приветствани като членове на Европейския съюз през 2007 г. в зависимост от по-нататъшния напредък по изпълнение на критериите за членство."
    Подлагам на гласуване алтернативния текст по т. 1, предложен от заместник-председателя на Народното събрание Асен Агов.
    Гласували 203 народни представители: за 83, против 117, въздържали се 3.
    Предложението за нов текст по т. 1 не се приема.
    Заповядайте за процедура, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Текстът, който заместник-председателят на Народното събрание господин Асен Агов предложи, беше дословно текстът, който в т. 14 на Резолюцията, която беше гласувана в Копенхаген, Европейският съвет прие.
    Аз считам, че не е само морален дълг на Народното събрание, но бих казал, че е и юридическо задължение по никакъв начин да не променя или да не дописва текста, който страните–членки на Европейския съюз, са гласували. Изменение на този текст би бил лош знак именно към тези страни.
    Нека подкрепим това, което Европейският съвет е гласувал, което ще бъде най-коректната и чиста позиция на българския парламент.
    Ето защо, господин председателю, Ви моля да подложите на прегласуване предложението, направено от господин Агов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване алтернативния текст, внесен от заместник-председателя на Народното събрание господин Агов по т. 1.
    Гласували 208 народни представители: за 88, против 119, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Лютви Местан за обяснение на отрицателен вот.

    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Чувствам се задължен да обясня отрицателния си вот, защото в процедурата за прегласуване беше направено едно некоректно внушение, че промяната на т. 14 от заключенията в Копенхаген на 13 декември едва ли не е едно некоректно поведение на българския парламент.
    Господин Иванов, ако отсега търсите поводи отново да злепоставяте актовете на българския парламент, имате вече един такъв повод. Но това не е ратификация, за да повтаряме дословно заключението от документа в Копенхаген. Това е декларация на българския парламент и нищо не налага да повтаряме дословно съдържанието на този документ. По-важно е, че декларацията, която ще гласуваме, надявам се с консенсус, е в пълно съответствие с духа, философията, съдържанието на този заключителен документ.
    Моля ви се, недейте с тези дребни хитринки, защото цялото ви поведение днес отново цели: първо, да се омаловажи това значимо за България събитие и второ, да внушите на българските граждани, че тези добри неща за България се случват просто по време на управлението на коалиционния кабинет. Но те не просто се случват по време на управлението на този коалиционен кабинет, те се случват и заради добрата политика на този кабинет, казвам и заради, като с това не искам да отрека заслугите на нито едно от предишните правителства. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Четин Казак има думата за обяснение на отрицателен вот.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах “против” това предложение, тъй като мотивировката, с която беше поискано прегласуване на това предложение, за сетен път доказва колко е погрешно то. Ние гласуваме декларация на Народното събрание, ние не гласуваме някакъв нормативен документ, който юридически да има необходимостта да бъде в съответствие с решенията на Европейския съвет в Копенхаген. Това – първо.
    Второ, аз си спомням неотдавна на дебата по вота на недоверие, че и отляво, и отдясно имаше призиви: нека Народното събрание да покаже воля, че не изпълнява стриктно волята на Европейския съюз и т.н. и сега на нас ни се предлага точно обратното – ние да преповторим буквално това, което смята Европейският съюз, вместо ние да посочим ясно нашата воля да станем пълноправен член през 2007 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Казак.
    Уважаеми колеги, следва второ предложение, направено от заместник-председателя на Народното събрание господин Асен Агов, а именно в т. 2 господин Агов предлага следното изменение:
    “Потвърждава волята на Република България за изпълнение на пътната карта за подготовката на страната за членство в Европейския съюз” и така както вие имате текста пред себе си. Тоест, от текста на т. 2 отпадат думите “ангажиментите, свързани”. Вместо тях господин Агов предлага текста, който току-що ви прочетох.
    Моля, гласувайте тази поправка в текста на т. 2 на проекта за декларация.
    Гласували 196 народни представители: за 74, против 116, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към гласуване на предложения, направени от народния представител Лъчезар Тошев.
    Господин Тошев има предложение по текста на т. 1 от диспозитива, а именно: “Разглежда готовността на страните-членки да приветстват България в Европейския съюз през 2007 г., ако продължи реформите и усилията си в тази посока, като насърчение за постигане на реални резултати по пътя на европейската интеграция”.
    Тоест предлага се нов алтернативен текст на т. 1.
    Моля, гласувайте текста на господин Тошев.
    Гласували 190 народни представители: за 47, против 119, въздържали се 24.
    Предложеният алтернативен текст по т. 1 не се приема.
    Заповядайте, господин Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Предлагам да прегласуваме това предложение, като още веднъж искам да припомня, че в документа, който е приет от Европейския съюз, изрично са поставени условия – ние да изпълним критериите за членство. За другите страни, които се приемат, няма такъв текст, те се поканват безусловно. От текста, който ни се предлага като декларация, излиза, че ние сме между тези десет страни, които са поканени, което не е така. За да не ставаме смешни, би трябвало да гласуваме текста на Европейския съюз така, както той е гласуван там. Защото в противен случай ние подменяме това, което те са казали, и това не е коректно от наша страна.
    Предлагам прегласуване. (Шум и реплики от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на прегласуване, уважаеми колеги, предложението на господин Тошев за нов текст на т. 1.
    Моля, гласувайте отново текста на народния представител Лъчезар Тошев.
    Гласували 182 народни представители: за 48, против 113, въздържали се 21.
    Предложението на господин Тошев за нов текст на т. 1 на декларацията не се приема.

    Преминаваме към следващото предложение на господин Лъчезар Тошев, който предлага нов текст на т. 3 от проекта за декларация, а именно както следва:
    "3. Ще подкрепя политика за ускоряване на подготовката за членство в Европейския съюз с цел приключване на преговорите за присъединяване до края на 2003 г."
    Моля, гласувайте този нов текст за т. 3 на проекта за декларация.
    Гласували 186 народни представители: за 59, против 116, въздържали се 11.
    Текстът на господин Тошев за т. 3 от декларацията не е приет.
    Преминаваме към гласуване на алтернативния текст за т. 3 от диспозитива на декларацията, направен от народния представител Йордан Соколов:
    "3. Задължава българското правителство да ускори подготовката за членство в Европейския съюз с цел приключване на преговорите за присъединяване до края на 2003 г."
    Моля, гласувайте алтернативния текст на господин Соколов за т. 3 от нашия проект за декларация.
    Гласували 187 народни представители: за 50, против 119, въздържали се 18.
    Предложението на господин Соколов не се приема.
    Заповядайте, господин Станишев, от името на парламентарна група.
    Един момент! Първо ще гласуваме, а след това ще Ви дам думата, господин Станишев, извинявайте. (Шум на неодобрение в блока на КБ.)
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Винаги може да вземе думата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Първо ще гласуваме, господин Корнезов, Вие знаете много добре, след това ще дам думата за изказване от името на парламентарна група.
    Моля, гласувайте проекта за декларация така, както е внесен.
    Гласували 183 народни представители: за 178, против 3, въздържали се 2.
    Декларацията е приета. (Ръкопляскания.)
    Има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Асен Агов за обяснение на отрицателния си вот.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Господин председателю, за първи път в живота си гласувам по толкова важен европейски въпрос "против". Винаги съм отстоявал тезата, че България трябва час по-скоро да се присъедини както към Европейския съюз, така и към Организацията на Северноатлантическия договор…
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Само на думи!
    АСЕН АГОВ: … защото там е мястото на България! Това е заслуженото място на България!
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Комунист!
    АСЕН АГОВ: Обаче не съм съгласен да се подменя волята на Европейския съвет, защото България ще бъде член на този Европейски съвет само след пет години! И тогава никой, в никакъв парламент няма да иска да подменя волята на България. Искам да бъде защитено името на България като бъдещ член на Европейския съвет и никой да не си позволява, включително и българският парламент, да подменя волята на този орган, към който се стремим.
    На второ място, господин председателю, учуден съм от упорството и силовия метод, с който бяха отхвърлени предложенията, направени от мен.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: С гласуване!
    АСЕН АГОВ: Те в никакъв случай не могат да бъдат пример за това, как се постига консенсус – принципът, по който се взимат решения в Европейския съюз. Принцип, който днес беше нарушен и беше наложен силово. Не е консенсус, когато едни се подчиняват на волята на други, когато няма общо разбиране за значението на всичко онова, което се случва по пътя на България към Европейския съюз. Смятам, в името на коректността, а не на юридическите аргументи, че днес България трябваше да се отнесе абсолютно сериозно към онова, което беше решено снощи в Копенхаген. Българското Народно събрание не направи това. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За обяснение на отрицателния си вот има думата народният представител Николай Младенов.
    НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Позволете ми, преди да обясня отрицателния си вот, да направя нещо, което Вие забравихте да направите. Позволете ми днес да поздравя всички хора в България, хората в българската държавна администрация, в общините и в областите, които анонимно, защото не са политици, са вършили най-голямата работа през последните години, за да може да се присъедини България към Европейския съюз. Защото вие, като временно управляващи, ще си разпишете всички политически ползи, но няма кой да отбележи истинския труд на хората.
    Трите причини, поради които днес гласувах против решението на Народното събрание, са следните.
    На първо място, вие постъпихте по характерния за вас начин през последно време – да не се консултирате с никого, да не чувате разумни аргументи, да не търсите съгласието на политическите сили на залата, за да може да се намери най-доброто решение. Може би текстовете, които предложихме, не бяха най-добрите. Но защо не седнахме да ги обсъдим, да видим кои са най-добрите?
    На второ място, защото съм против това Народното събрание да дава бланкетната си подкрепа на правителството оттук нататък, особено в ситуация, в която правителството веднъж наруши Конституцията на Република България по отношение на решението за АЕЦ "Козлодуй" и втори път, прави ви съучастници в нарушаването на Конституцията и ви дава възможност да намерите индулгенция на царя за това, че не може да спазва законите и не знае как да върши приватизационните сделки. България няма нужда от такава бланкетна подкрепа!
    На трето място, защото волята, изразена от Европейския съвет, е воля, която зависи от България. Да, те са готови да ни приемат през 2007 г., но дали това ще стане – зависи от нас. Срамувам се, когато Народното събрание не иска да си признае, че зависи от нас и от нашата работа тук. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Младенов.
    От името на парламентарна група председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Сергей Станишев има думата.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Трябва да споделя с вас, че съм разочарован от тази дискусия, която се разгърна днес в Народното събрание, от поведението на мнозинството. Защото тази конфронтация, тези взаимни нападки бяха абсолютно излишни и можеха да бъдат избегнати в този важен за България ден, когато Народното събрание трябваше да приеме една декларация, действително съдържателна, в която да се поемат ангажименти от страна на парламента, в която да се даде мандат за дейности на правителството, за да доведе докрай успешно преговорите с Европейската комисия, с Европейския съюз като цяло по повод присъединяването на България през 2007 г.
    Искам да ви кажа, господа от управляващото мнозинство, че консенсус не се постига чрез диктат. Това противоречи на принципите и на духа на Европейския парламент.
    Учудвам се и на поведението на Движението за права и свободи. Нека да ви напомня, че в миналия парламент вашият лидер - господин Ахмед Доган, призова тогава управляващите – от ОДС, да не приватизират европейската идея. Ние ще се интегрираме в Европейския съюз като успешна държава, само ако действаме действително заедно на основата на общи усилия, с разума, с енергията на всички политически сили и на цялото българско общество.
    Не мога да разбера нервността от страна на мнозинството по повод всички предложения, които бяха направени. Аз гласувах за всички предложения, които бяха допълнение към декларацията на парламента – и от Коалиция за България, и от ОДС, защото в съвкупност те биха дали един много по-добър, по-съдържателен текст на декларацията на Народното събрание. И действително смятам, че в дадения случай мнозинството за пореден път, за съжаление, гласува на инат, гласува, за да покаже своята сила.
    Само че, уважаеми дами и господа, с абсолютно мнозинство в парламента не се прави успешно управление. Успешно управление може да се постигне само чрез диалог с гражданското общество и с опозицията. (Неразбираема реплика на Владимир Дончев.)
    Моля да не ме прекъсвате, господин Дончев. Аз не съм Ви прекъсвал никога, когато сте се изказвали.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Казах само, че не сте специалист…
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Коалиция за България подкрепи текста на декларацията, защото ние винаги сме поставяли националните интереси над тяснопартийните боричкания. И би било лош знак днес българският парламент да показва такова разногласие по една тема, която е консенсусна, по която трябва да демонстрираме обща воля пред нашите европейски партньори.
    Но искам да ви предупредя, господа от управляващото мнозинство, че ако продължавате по този начин, няма да стигнете далеч. (Ръкопляскания, възгласи и скандирания от Иван Искров: “БСП, БСП!”.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на господин Станишев.
    Има думата господин Пламен Панайотов – председател на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! След днешното гласуване съм убеден, че в българския парламент може да има и нов вид консенсус.
    Досега, уважаеми дами и господа, ние бяхме свидетели на консенсус по инициатива на управляващото мнозинство, който обаче от опозицията се третираше само като средство за разграничаване впоследствие.
    Последният пример, който е изключително показателен в това отношение, беше консенсусното решение на парламента във връзка с преговорите по глава “Енергетика”.
    Два часа след гласуването - само с един глас “против” и единодушна подкрепа от четирите парламентарни групи, от страна на Коалиция за България казаха, че правителството трябва да ходи на съд, а от страна на ОДС, че то трябва да бъде подложено на вот на недоверие.
    Видя се какъв е смисълът и от двата вота на недоверие впоследствие, уважаеми дами и господа. Струва ми се, че има надежда днес, пак благодарение на управляващото мнозинство, и опозицията да бъде привлечена към един нов вид консенсус, към консенсус на управляващото мнозинство, което е европейският проект на България. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    И в тази връзка, уважаеми дами и господа, искам специално да благодаря на всички народни представители от Коалиция за България и ОДС, които подкрепиха днешната декларация. Но също така искам да благодаря и на онези, които се разграничиха от нея. Време е, уважаеми дами и господа, ясно всеки да заяви действителната си воля.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Кой къде е?
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ: Кой в крайна сметка е “за” европейската интеграция на България и кой само на думи заявява това, а на практика работи “против”? Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.

    Преминаваме по-нататък по нашия дневен ред, а именно към:
    ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
    Заповядайте за процедура, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател! Имам процедурно предложение, въздържах се преди малко, тъй като няма смисъл да правим шоу пред зрителите, недопустимо е в пленарната зала на Народното събрание да бъдат допускани хора в домашно облекло. Ние изискваме от всеки един от нашите служители, от колегите, от медиите и от други да спазват някакво приличие, а народни представители влизат тук по дънки и по жилетки.
    Така че, много моля, на мен също не ми е дотам приятно всяка сутрин да се бръсна, да се къпя и да се привеждам във вид, нали (весело оживление), обаче чак пък да дойдеш…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля камерите да бъдат изключени. Прякото предаване приключи.
    Продължавайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: … но чак пък да идваш по спортни панталони и по плетени жилетки в парламента, това нещо не съм очаквал. (Смях и оживление в залата.)
    Така че моля ви да имате предвид това и по-нататък да не се допуска.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е работа на ръководствата на парламентарните групи – да поговорят със своите колеги.
    Продължаваме нашата работа по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Вчера, уважаеми колеги, стигнахме до стр. 49, § 48, ако не се лъжа.
    По § 48 предложението на вносителя е подкрепено и той става § 52.
    Колеги, чета окончателния текст:
    “§ 52. Създава се чл. 62а:
    “Чл. 62а. (1) Инвестиционните дружества, получили разрешение за извършване на дейност като инвестиционно дружество по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, не се облагат с корпоративен данък за частта от тяхната печалба, произхождаща от търгуване с ценни книжа.
    (2) Дивидентите на акционерите се облагат по същия ред.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля колегите да заемат своите места. Моля ви, започваме делова законодателна работа.
    Има ли желаещи да вземат отношение по § 48? Не виждам.
    Подлагам на гласуване редакцията на текста, който току-що беше докладван от председателя на комисията господин Искров за § 48, който става § 52.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински за нов параграф, което не е подкрепено от комисията. Чета предложението на господин Пирински:
    “Създава се нов чл. 63в със следния текст:
    “Чл. 63в. При преместване в друга данъчна служба, при свиване, вливане, отделяне и разделяне, както и при дерегистрация да се въведе задължителна ревизия по ЗКПО за установяване на данъчните задължения по клаузите на закона в едномесечен срок.”
    Създава се нов чл. 63г със следния текст:
    “Чл. 63г. При отказ за регистрация от данъчната администрация по клаузите на ЗКПО да се предприеме процедура за съдебно заличаване на регистрираната фирма по предложение на данъчната администрация.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, става дума за предложение, което систематично би било включено в Глава дванадесета на сега действащия закон – “Специфични разпоредби”. Там се намира маркиран чл. 63, който всъщност е отменен. И в този раздел, в тази част от закона няма текст в момента, който да действа.
    Смисълът на предложението, така както го разбират и специалистите в тази материя, е да се намалят възможностите за отбягване на облагането с дължимия данък “Печалба”, облагането на корпоративните приходи, чрез едни или други пререгистрации или премествания от една данъчната администрация, от една данъчна служба в друга, които дават възможност за неясноти в счетоводните фирми и финансови отчети на една или друга фирма.
    И аз наистина бих бил благодарен и в пленарна зала, ако бихте дали възможност на господин Попов – ръководителя на Главна данъчна дирекция, да изрази своето становище дали поначало съществува такъв проблем. Ако съществува, предлаганата регламентация в посока на неговото решаване ли е или е неудачна? И има ли алтернативни предложения администрацията? Или пък такъв проблем не съществува?
    Бих го помолил също да се произнесе и поначало по ревизиите с цел установяване на отклонения от дължимия данък “Печалба”, корпоративен данък. Тъй като впечатлението, което достига и до мен, е, че ревизиите се извършват преди всичко по отношение на дължимия данък добавена стойност. И там е основният акцент на ревизионната дейност, а за данък “Печалба” почти не се правят ревизии. Така ли е или не?
    Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз ще отговоря на господин Пирински.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: За да пестим време, господин председател. Текстът, който предлага господин Пирински, е неприложим, тъй като, за разлика от подобен текст, който ние приехме в ДДС, тук неприложимостта идва от факта, че трябва да е изминал някакъв по-дълъг период, една финансова година, за да може да се ревизират дали се внасят данъците или не, дали правилно са отчетени в годишната данъчна декларация. При ДДС, където подкрепихме аналогичен текст, предложен пак от господин Пирински, това е възможно, тъй като знаете, че това се декларира месечно в данъчните служби.
    Това беше причината да откажем подкрепата на този текст.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: В такъв случай, господин Искров, остава текстът на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Няма текст на вносителя, тъй като това е предложение за нов параграф.
    Моля, господин председател, да преминем към § 49. Аз предлагам параграфи 49 и 50, тъй като по тях няма предложения и текстовете на вносителя са подкрепени от комисията, да се изчетат и гласуват ан блок.
    По § 49 комисията подкрепя предложението, като същият става § 53:
    “§ 53. В чл. 67а, ал. 5 се правят следните изменения:
    1. В т. 1 думите “лишаване по реда на чл. 265, ал. 2-6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността” се заменят с “лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 67б от този закон”.
    2. В т. 2 думите “лишаване по реда на чл. 265, ал. 2-6 от Данъчния процесуален кодекс от право да се упражнява дейността” се заменят с “лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 67б от този закон”.”
    По § 50 не са постъпили предложения.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя, като текстът става § 54 със следната окончателна редакция:
    “§ 54. Създават се членове 67б, 67в, 67г, 67д, 67е:
    “Чл. 67б. (1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.
    (2) В случаите по чл. 67а, ал. 4 данъчните органи изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчния субект.
    (3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.
    Чл. 67в. (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на административнонаказания субект и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
    (2) В случаите по ал. 1 данъчният орган постановява и отпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
    Чл. 67г. Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 67в подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
    Чл. 67д. На лице, което не изпълни задължението си по чл. 61г, ал. 4, се налага имуществена санкция в размер 1000 лева, а при повторно извършване на нарушението – в размер 2000 лева.
    Чл. 67е. На лице, което не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер 2000 лева, а при повторно извършване на нарушението – в размер 4000 лева.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, чисто редакционно, но две от думите ми се струва, че трябва да ги уточним.
    В чл. 67в, ал. 1 думата “административнонаказания субект” е нова дума в българския език. Струва ми се, че трябва да се каже “наказания по административен ред” или нещо подобно. Това е чисто редакционно. “Наказания по административен ред субект”.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Правилно.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това по никой начин не променя смисъла. Но другата дума е просто несъстоятелна.

    В следващата ал. 2 е употребено понятието “отпечатване на обекта”. Очевидно се има предвид разпечатване или премахване на запечатването, защото отпечатването означава нещо друго – отпечатваме обект като отпечатване на вестник. Ясно е, че става дума за разпечатване и може би е по-добре да кажем разпечатване на обекта. Запечатване – разпечатване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията по този въпрос?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Единственото, което мисля, господин председател, е да благодаря на господин Пирински за корекцията, тъй като според мене е много логична.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли формулирали ясно текста?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това ми е предложението. Ако позволите, да прочета отново текста:
    “Чл. 67в. (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказания по административен ред субект и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
    (2) В случаите по ал. 1 данъчният орган постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване тези две поправки в чл. 67в, ал. 1 и 2, които се приемат и от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 5.
    Поправките са приети.
    Подлагам на гласуване § 49 и 50, както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
    Параграфи 49 и 50 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 51 по номерацията на вносителя е постъпило предложение от народния представител Кошлуков, което не е подкрепено от комисията. Той предлага:
    “В § 51 да се създаде нова т. 11а:
    “Създава се нова т. 42:
    “42. За целите на този закон за юридическите лица с нестопанска цел не са приходи от стопанска дейност:
    а) даренията и целевото финансиране за определената в устава или учредителния акт основна дейност, срещу което не се дължи насрещна престация от юридическото лице с нестопанска цел;
    б) лихвите по влогове и депозити в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, реализирани от приходите по предходната буква и мораторните лихви по облигационни отношения;
    в) приходите от продажба на движими вещи, недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях, авторски права и обекти на интелектуална собственост, използвани от организацията само в нестопанската й дейност за период не по-малък от една година за движимите вещи и три години за недвижимите имоти”.
    Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински. Предложението е подкрепено по точка “а” и не се подкрепя по точка “б”, която гласи:
    “б) да се създаде нова т. 40 със следния текст:
    “40. За целите на данъчното облагане дълготрайните материални активи и нематериалните дълготрайни активи са тези, които отговарят на критериите, определени с НСС 16 и НСС 38 и са с първоначална оценка не по-малка от 500 лв.”.
    Някъде по-напред ние определихме прага за същественост или несъщественост и затова не е подкрепен този текст.
    Постъпило е предложение от народните представители Ламбовски и Механдов за дефиниция на “справедлива цена”. То не е подкрепено, тъй като “пазарна цена” не беше променено в текста по-напред със “справедлива цена”.
    Господин председател, длъжен съм да прочета това предложение:
    “В Допълнителните разпоредби т. 10 да се промени така:
    “10. Справедливата цена се определя по смисъла на счетоводното законодателство”.
    Създава се нова точка със следното съдържание:
    “Промоция” е официално обявено намаление (под всякаква форма) на цената на стоката и/или услугата за всички клиенти въз основа на издаден от ръководството на данъчно задълженото лице писмен акт, за определен период от време спрямо тази за предходния 30-дневен период”.
    Има още едно предложение на колегите Ламбовски и Механдов, което също не е подкрепено:
    “В § 1 т. 27 от Допълнителните разпоредби да се промени така: “Дейност по занятие” във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена или търговска (включително услуги и сервизна) дейности, доколкото тези дейности не са свързани с обслужването на административно-управленската дейност на данъчно задълженото лице”.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 51, който става § 55:
    “§ 55. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 3 се създава буква “и”:
    “и) всички останали случаи, определени в съответствие с критериите в счетоводното законодателство”.
    2. В т. 9 изречение второ се заличава.
    3. В т. 12 думите “данък върху печалбата” се заменят с “корпоративен данък”.
    4. Точка 14 се изменя така:
    “14. “Социални разходи” са: отчетените като разходи социални придобивки (в пари или в натура), определени съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и предоставени на персонала, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт”.
    5. Точка 15 се изменя така:
    “15. “Скрито разпределение на печалбата” са начислените разходи от данъчно задължените лица, подлежащи на плащане както в брой, така и в натура, направени в полза на съдружниците, акционерите, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети, на едноличните собственици и на трети лица, без да са свързани с осъществяваната стопанска дейност”.
    6. Точка 16 се отменя.
    7. В т. 19 думите “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 12, 14 и 15 и по чл. 32” се заменят с “по чл. 23, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 5”.
    8. В т. 27 думите “чл. 36, ал. 3” се заменят с “чл. 36, ал. 2”.
    9. Точки 34 и 35 се изменят така:
    “34. “Документална обоснованост” е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, документ с невярно съдържание, преправен документ или документ, издаден от лице, което не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация.
    35. “Текущо начисляване”, “Съпоставимост между приходите и разходите”, “Предимство на съдържанието пред формата” и “Действащо предприятие” се определят по смисъла на счетоводното законодателство”.
    10. Точки 36, 37, 38 и 39 се отменят.
    11. Създава се нова т. 41 и точки 42-44:
    “41. “Средносписъчен брой на персонала за годината” във връзка с прилагането на чл. 61д е сборът от средния списъчен брой за всеки месец, разделен на 12.
    Средносписъчният брой на персонала за месеца се изчислява, като сборът от списъчния брой на персонала за всеки календарен ден от месеца (включително празничните и почивните дни) се раздели на броя на календарните дни през отчетния месец.
    Списъчният брой на персонала за почивните и празничните дни се взема за равен на списъчния брой на персонала от предходния работен ден.
    42. “Трансфер” за целите на прилагане на чл. 16а е всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства от място на стопанска дейност на територията на страната към друга част на предприятието, разположена извън територията на страната.
    43. “Компенсиран разход за лихви” във връзка с прилагането на чл. 26 е положителната разлика между разходите за лихви и приходите от лихви.
    44. “Загуба” по смисъла на глава четвърта е отрицателната величина, получена вследствие на коригирането на годишния финансов резултат (счетоводната печалба/загуба) със сумите по чл. 23, алинеи 2 и 3”.
    12. Досегашната т. 41 става т. 45.
    13. Създават се точки 46-50:
    “46. “Нетна търговска площ” е тази, определена в т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица.
    47. “Финансови предприятия” са банковите и небанкови финансови институции по Закона за банките, инвестиционни и управляващи дружества, инвестиционни посредници по Закона за публично предлагане на ценни книжа, застрахователни дружества, взаимозастрахователните кооперации и чуждестранни лица за застрахователна и презастрахователна дейност, извършена чрез място на стопанска дейност по Закона за застраховането, и дружества, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване.
    48. “Оператор” по смисъла на чл. 36а е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите.”
    По т. 49 има поправка, колеги. Обръщам ви внимание на това.
    “49. “Ваучерите за храна” са вид книжа за замяна, предоставена чрез работодателя на работниците и служителите, включително и тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, съгласно сключен договор за обслужване с оператора.
    50. По смисъла на т. 49 “ресторанти” и “заведения за бързо обслужване” са определените в § 1, т. 36 и т. 37 от Допълнителните разпоредби на Закона за облагане доходите на физическите лица, а “обекти за търговия с храни” са тези по чл. 19 от Закона за храните.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
    Гласуваме предложението на Емил Кошлуков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 96 народни представители: за 2, против 94, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Господин Пирински оттегли неприетото си предложение по т. “б”.
    Гласуваме предложението на Ламбовски и Механдов, което не е подкрепено от комисията, по т. 10 от Допълнителните разпоредби.
    Гласували 91 народни представители: за 4, против 86, въздържали се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на Ламбовски и Механдов по т. 27, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 99 народни представители: за 6, против 89, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 51, който става § 55, в редакция, предложена от комисията.
    Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По следващия параграф, госпожо председател, който е § 52, поне при мен, а мисля, че и при Вас, е излязло така – излязъл е един ред с йероглифчета. Това трябва да се чете: “Приложение към чл. 60, ал. 3 и чл. 61д”.
    Във връзка с гласуваното по чл. 60 и чл. 61д да няма приложение към закона, а да бъде утвърждавано това от министъра на финансите, от само себе си то отпада.
    Комисията не подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 52, който става § 56:
    “§ 56. Приложението към чл. 60, ал. 3 се отменя”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Пирински, имате думата за изказване.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, господин Искров е прав, че дискусията по същество е изчерпана, тъй като след като е предадена в правомощията на министъра на финансите утвърждаването на поправките в списъка по чл. 60, очевидно този списък не може да остане като част от закона. Но, въпросът по същество възниква, тъй като и вчера беше заявено, че това е списъкът, който министърът на финансите ще утвърди. Ето защо аз поставям въпроса и на господин Искров като председател на Комисията по бюджет и финанси – счита ли той за уместно да препрати на министъра на финансите с писмо на Комисията по бюджет и финанси този списък със становището на парламента, че това е вариантът, който следва да бъде утвърден от министъра на финансите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Искров, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз, без да съм юрист или още по-малко конституционалист, си мисля, че има ясно разграничение на властите. След като законът казва, че еди-какво си се определя с решение или наредба, не си спомням точно как беше записано, от министъра на финансите, значи той трябва да го изпълни и няма нужда законодателната власт да му напомня. А, ако той не изпълни това императивно изискване на закона, законодателната власт може да задава по линия на парламентарния контрол въпроси или да му иска вот на недоверие, но мисля, че не е наша работа да пишем такива писма.
    Господин Пирински, ако в лично качество реши, може само да подпомогне, според мен, в личното си качество господин Велчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Като реплика може да вземете думата, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Тук аз не се позовавам на конституционно правомощие, госпожо председател. И предложението ми не беше в смисъл Народното събрание да даде указания на министъра. Естествено, той е в правомощията си.
    Тук става дума за едно предаване на информация, ако щете, от парламента на министъра на финансите ,че по същество този списък е списъкът, който се счита за валиден и за отразяващ необходимите поправки в списъка по чл. 60 и с който най-малкото министър на финансите трябва в пълна степен да се съобрази, ако внася в него едни или други поправки, то те да бъдат достатъчно мотивирани и той да има пак коректността, госпожо председател, и в случая трябва да го задължим с отделно решение, каквото няма, ако внася промени в този списък, то най-малкото да ги съобщи на Народното събрание, на Комисията по бюджет и финанси или на пленарната зала.

    Поставям въпроса, защото всички разбираме, че отпадането или включването на нови общини в този списък влече съответно прилагане или неприлагане на всички тези нови форми на насърчаване на инвестиране в особено чувствителни райони. Тук не може да има никакъв друг подход освен чисто обективният. Там, където има спор по отношение на процентна безработица, брой жители и т.н., той трябва да се изяснява строго научно, както господин Арсо Манов ни призовава като специалист-статистик, и на никаква друга основа, въз основа на никакви други съображения, освен чисто обективните параметри, определящи мястото на една или друга община във или извън списъка.
    Моето предложение е да има такава препратка към министъра на финансите, за да запазим коректността, да гарантираме коректното отношение към този списък и да снемем всякаква възможност или съмнение, че с него ще се оперира по необективен начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Има думата за изказване господин Манов.
    АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Аз определено смятам, че отпадането на списъка от закона не означава автоматично, че той ще съдържа точно тези общини, по две причини.
    Първата причина е, че критерият за определяне на тези общини е променен спрямо първоначалния вариант. Вчера споменах, че сега критерият се ограничава само в една предходна година. Това очевидно ще предизвика някакви промени в този списък.
    Втората причина е, че съгласно изискванията на чл. 61д този списък трябва да отразява безработицата в предходната година. Аз разбирам 2002 г. Следователно, за да бъде той актуален и да отговаря на условията, записани в закона, списъкът трябва да бъде представен след 1 януари следващата година.
    Подкрепям Вашата тревога, господин Пирински, че се създават известни условия за необективно формиране на този списък и с готовност ще подкрепя всяко Ваше предложение, което би ограничило такива възможности. Благодаря.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Ще го направя в Комисията по бюджет и финанси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Гласуваме § 52 в редакцията, която господин Искров представи в залата.
    Гласували 93 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 11.
    Текстът се приема.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по Преходните и заключителни разпоредби, от § 53 до § 55 включително са подкрепени от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Представете ги ан блок.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Параграф 53 трябва да стане с нова номерация § 57. Чета текста:
    “§ 57. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 не се прилага спрямо лихвите по договори за банкови заеми, сключени през периода от 1 януари до 31 декември 2002 г., по които изпълнението е започнало.”
    По § 54, който става § 58, няма предложения. Чета окончателния текст:
    “§ 58. Дължимите и невнесени за минали години данък върху печалбата, данък за общините, алтернативни данъци и данъци при източника се внасят в приход на републиканския бюджет.”
    Следващият § 55 е подкрепен от комисията, става § 59, а текстът е:
    “§ 59. Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишна данъчна декларация за минали години, включително за 2002 г., могат да се приспадат от данъчнозадължените лица от следващи авансови и годишни вноски за корпоративния данък.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказания по тези три параграфа? Няма.
    Гласуваме ги ан блок – от § 53 до § 55, последният от които става § 59.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 98 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 8.
    Текстовете се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 56 е постъпило предложение от народния представител Никола Николов и група народни представители. Те предлагат § 56 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 56, който става § 60 със следния текст:
    “§ 60. Лицата, преотстъпващи 50 на сто от данъка върху печалбата по реда на отменения чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, преотстъпват 30 на сто от корпоративния данък.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по този параграф? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на Никола Николов и група народни представители - § 56 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 101 народни представители: за 15, против 86, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 56 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 89, против 6, въздържали се 8.
    Текстът се приема.
    Моля, по § 57 на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, до § 58 (номерация на вносителя), на последната страница, няма неподкрепени предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има, на господин Пирински, по § 58.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това имам предвид.
    Предложението на Клара Петкова и група народни представители е оттеглено, тъй като то е включено в новия § 65, по-долу. Така че бих могъл до номерация на вносителя - § 58, да ги прочета наведнъж.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Аз оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре. Тогава представете целия законопроект до края.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 57 комисията е подкрепила текста на вносителя, който става § 61:
    “§ 61. Загубите от обезценка (разходите от преоценка) на активи, които водят до намаляване на финансовия резултат и непризнати по реда на чл. 23, ал. 2 през 2002 г., се третират като непризнати разходи по реда на чл. 23, ал. 2, т. 21 от този закон.”
    Предложение на комисията за § 61, който става § 62:
    “§ 62. При формиране размера на облагаемата печалба за 2002 г., разходите за провизии, които водят до намаляване на финансовия резултат, по смисъла на чл. 23, ал. 2 са тези, определени по реда на счетоводното законодателство, а за банките и клоновете на чуждестранни банки в страната – тези по реда на чл. 27 от Закона за банките.”
    Предложение на комисията за нов § 63:
    “§ 63. Банките и клоновете на чуждестранни банки в страната могат в срок до две години от влизането на този закон в сила да внасят на равни месечни вноски, в сроковете по чл. 56, възникналите данъчни задължения от разликите от приключителния и встъпителен баланс, които са резултат от прилагането на международните счетоводни стандарти от 1 януари 2003 г.”
    Предложение на комисията за § 64:
    “§ 64. За целите на този закон, при изготвянето за първи път на данъчен амортизационен план, амортизируемите активи се завеждат по тяхната амортизируема стойност и призната до момента данъчна амортизация за тях. За данъчнозадължените лица, които изготвят финансовия си отчет на база международните счетоводни стандарти, амортизационната сума (амортизируемата стойност) е равна на тази, определена съгласно националните счетоводни стандарти към 31 декември на годината, преди преминаване към международните счетоводни стандарти.”
    Комисията предлага да се създаде нов § 65:
    “§ 65. Наредбата по чл. 36а, ал. 6 се издава в шестмесечен срок от влизането на този закон в сила.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 66, и предлага следната окончателна редакция:
    “§ 66. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на чл. 36а, ал. 1-5, които влизат в сила от 1 януари 2004 г., и § 62, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Изказвания по тези параграфи? Няма.
    Гласуваме параграфи от 57 до 66 включително ан блок.
    Гласували 104 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 2.
    Текстовете са приети, а с това и целият законопроект. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, позволете ми да благодаря на всички колеги, особено на тези от тях, които изявиха желание и работиха в работните групи към Комисията по бюджет и финанси, някой път и в почивните дни, за да се стигне до приемането на тези пет закона, с които се подобрява бизнес климатът в страната за 2003 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Дончев – за процедурно предложение.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ правя искане за 15 мин. почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
    Моля председателя на Комисията по вероизповеданията господин Тошев да представи законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Бих искал първо да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат доц. Иван Желев, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение господин Желев да бъде допуснат в пленарната зала.
    Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    За второ процедурно предложение има думата господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законът за вероизповеданията е един от основополагащите закони в Република България, гарантиращ основните права и свободи на гражданите. Съгласно Резолюция 1211 и ангажиментите, които България е поела като страна, членка на Съвета на Европа, в т. 4, подточка 2 е записано да се вземат в п о-голяма степен предвид европейските стандарти и становищата на експерти от Съвета на Европа при изготвянето на законопроектите. Още по-категоричен е текстът, който е записан от тримата експерти на Съвета на Европа преди по-малко от две години, на 5 февруари 2001 г., когато в становище по тогава представения закон заявяват, че препоръчват законопроектът – както е казано тук конкретно – за религиозните свободи и религиозните общности – при нас това е Закон за вероизповеданията – да бъде изработен в сътрудничество със Съвета на Европа. Отчитайки тези становища и препоръки и имайки предвид важността на закона, предлагам, госпожо председател, да подложите на гласуване в съответствие с правилника – чл. 45, ал. 4, отлагане на разискванията по законопроекта за второ четене до получаване на становище от Съвета на Европа по законопроекта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Цеков, заповядайте за противно процедурно предложение.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Категорично възразявам срещу това предложение. Тук бяха цитирани препоръки, текстове и т. н. Има експертиза на Съвета на Европа, която във всички нейни съществени моменти е взета предвид в този обединен законопроект, който по същество като принципи, като философия не се отличава от основния проект, който беше разглеждан в миналия парламент и по който ние имаме препоръките. Пак казвам - отчетени в обединения законопроект, гласуван от Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Тридесет и деветото Народно събрание.
    Аз разбирам желанието на СДС, което вече десет години води непримирима агресия срещу Българската православна църква, обслужвайки така наречените разколници, които явно пълнят партийните им каси с имотите, които са заграбили. И вие отново днес се опитвате да блокирате този закон, който ще даде ясни правила за всички вероизповедания в страната, включително ще сложи край на хаоса в Българската православна църква. Номерът няма да мине!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
    Гласували 189 народни представители: за 38, против 150, въздържал се 1.
    Процедурното предложение не се приема.
    Моля, господин Тошев, да не губим повече време, заповядайте да докладвате.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Заглавието на законопроекта е "Закон за вероизповеданията".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
    Ще докладвам обаче и предложението на господин Местан, в което се съдържа предложение за алтернативно заглавие. Предложението на господин Местан гласи:
    "Законът да има преамбюл със следното съдържание:
    "Народното събрание на Република България, препотвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения, изхождайки от факта, че Република България е светска държава, признавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдеизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната, вярвайки във важността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този Закон за религиозните права и религиозното сдружаване."
    Становището на комисията е, че не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, по същество аз правя две предложения чрез този преамбюл и затова възниква един проблем с колко време разполагам. Първото ми предложение се отнася до наименованието на законопроекта и второто е за преамбюлна част от този законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но е направено като едно предложение.
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Добре, явно е, че имам ограничение от 5 мин., с което ще се съобразя, госпожо председател.
    Съображенията ни да предложим законопроектът да има наименование "Закон за религиозните права и религиозното сдружаване" аз изложих още при приемането на първо четене на трите законопроекта, въз основа на които е изработен този консолидиран текст. Аз считам, че нашето предложение е по-коректно, защото, както показа и работата по изготвянето на консолидирания проект, фактът, че с една и съща дума – вероизповедание, ние се опитваме да обозначим различни съдържания, различни факти поражда определени проблеми. Защото, от една страна, "вероизповедание" е вярата като вяра, а, от друга страна, явно имаме предвид и организациите на религиозна основа. И това ще продължава да поражда проблеми. Но се чуха предложения, че това е термин, който е заложен в Конституцията и затова ние не драматизираме този проблем и, без да оттеглям предложението си, заявявам, че също така няма да драматизираме проблема. Все пак искам да благодаря на един правист с достатъчно дълъг опит и в съда в Страсбург – господин Арабаджиев, който в изказването си заяви тук, в пленарната зла, че от гледна точка и на практиката на съда в Страсбург това наименование изглежда по-коректно.
    Що се отнася до преамбюлната част, уважаеми колеги, внасяйки този проект, аз имах ясното съзнание, че в България няма практика да се приемат закони с преамбюлна част. Има такава практика по отношение на ратификации на важни международни договори, с които България се задължава. Независимо от това ние считаме, че религиозните права, свободата на мисълта и съвестта са ценности от висш порядък и струва ми се няма формални пречки, включително и такива в Закона за нормативните актове, които изрично да правят невъзможно приемането на закони с преамбюлна част.
    Считам, че е добре, приемайки един толкова важен законопроект, ние да гласуваме и преамбюл, в който още веднъж да заявим, че България е страна на търпимостта, че българският парламент уважава различията, основани на вяра, без това да застрашава по какъвто и да е начин териториалната цялост, държавния суверенитет и националните интереси на Република България.
    Разбира се, ние сме открити за определени редакционни поправки по своето предложение, като например изречението: “Изхождайки от факта, че Република България е светска държава.” Може би това е излишно, защото това се гарантира от българската Конституция.
    Другата редакционна поправка, която бих направил, за да не взимам думата втори път, е вместо “Признавайки особената и традиционната роля на Българската православна църква”, да заменим деепричастието “признавайки” с “подчертавайки”, защото няма защо един безспорен факт да се признава. Този факт може само да се подчертае.
    Понеже съм на този абзац, искам да заявя, че другият ни мотив, който не е скрит, а явен, да предложим преамбюлна част към този законопроект е отговорът ни за не малко спекулации, които се появиха и в средствата за масово осведомяване, че, видите ли, Движението за права и свободи по някакъв начин е против изписването в нарочен текст на признанието за традиционната роля и значение на Българската православна църква както за формиране на българската държавност, така и за нейната духовност и култура. Тъкмо обратното, ние ясно съзнаваме, че Българската православна църква има заслуги, които никой не може да отрече.
    С тези съображения, понеже за съжаление времето ми свърши, аз приключвам и ви моля още веднъж да преосмислите решението си. Считам, че предложението ни за преамбюл ще бъде едно украшение към този законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
    Господин Кошлуков, заповядайте.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, очевидно преамбюлът е интересен текст. Тъй като говоря за редакционните бележки, на мен ми се струва, че в предпоследният абзац: “Като изразява уважение към християнството, исляма, юдеизма и другите религии, съставляващи неделима част от историческото наследство на страната” спокойно може да отпадне изразът “съставляващи неделима част от историческото наследство на страната”. Първо, защото едва ли е толкова важен и, второ, защото в различните етапи на историята по различен начин те са били неделима част от наследството ни.
    Затова аз смятам, че ако в преамбюла, предложен от господин Местан, изразим уважение към историческите религии в България и другите религии, ще бъде напълно достатъчно като текст, ако господин Местан не възразява.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Не е въпросът до редакцията, уважаема госпожо председател. Преамбюлът е една несъществуваща практика в последното законодателство у нас. Имаше времена, в които се злоупотребяваше пък с така наречения преамбюл – например навремето се приемаше Закон за кооперациите с преамбюл. Трябва да видим дали тук уреждаме нещо кой знае какво колосално или пък един обикновен Закон по вероизповеданията, който има материя ненамесата на държавата и няколко други идеи.
    Освен това, ако видите съдържанието на предложения преамбюл, то се вижда доразвито в много от текстовете на закона след това.
    Затова моето предложение е да изоставим идеята за преамбюла сега и да се върнем към нея след като гласуваме съдържанието на закона. Тогава ще видим дали например има текстове, които по същия начин си служат със същата лексика – уважението, равноправието и т.н. и да преценим идеята за преамбюла след разглеждането на целия закон.
    Формално предложение: да отложим разглеждането на преамбюла.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
    Постъпило е процедурно предложение, направено от господин Ганев, да се отложи разискването на преамбюла.
    Има ли други изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
    Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта – “Закон за вероизповеданията”, така както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
    Гласували 176 народни представители: за 157, против 6, въздържали се 13.
    Заглавието се приема.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ганев – да се отложи разискването на преамбюла.
    Гласували 188 народни представители: за 150, против 37, въздържал се 1.
    Процедурното предложение се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Глава първа – Общи положения”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава първа.
    По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция:
    “Чл. 1. Този закон урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по наименованието на глава първа и чл. 1? Няма.
    Подлагам на гласуване наименованието на глава първа и текста на чл. 1 в редакция, предложена от комисията.
    Гласували 164 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 6.
    Наименованието на глава първа и чл. 1 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, по чл. 2 и 3 не са постъпили предложения, а по чл. 4 предложенията, които са направени от народните представители Иван Иванов и Бойко Великов, са приети, така че ще представя и трите текста.
    “Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.
    (2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “Чл. 3. (1) Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание.
    (2) Религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    По чл. 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и приема предложенията, направени от народните представители Иван Николаев Иванов и Бойко Великов, като предлага следната редакция:
    “Чл. 4. (1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.
    (2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности, освен в случаите и по реда на този закон.
    (3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
    (4) Не се допуска дискриминация на верска основа.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Тошев.
    Имате думата за изказване по тези текстове.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, в чл. 4, ал. 2 се казва така: “Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на самоуправляващите се религиозни общности…”.
    Това не е вярно, защото в Преходните разпоредби, когато се дават дефиниции на отделните понятия, се казва: “религиозна общност” е доброволно обединение, а “религиозна институция” е юридическо лице.
    Понеже става дума тук, че държавата не може да се меси в самоуправлението и във вътрешната организация на религиозната институция, като юридическо лице трябва да бъде “религиозна институция”, а не “религиозна общност”.
    Участвал съм в работата на комисията и мисля, че така е по-прецизно. Юридическата личност е религиозната институция, а не общността от хора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие предлагате “общност” да се замени с “институция”.
    ГИНЬО ГАНЕВ: В чл. 4, ал. 2 терминът “религиозни институции” да замести термина “религиозни общности”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбирам, благодаря.
    Господин Казак, имате думата.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мога да подкрепя подобно предложение. Ако внимателно се вгледате в текста, ще видите, че целта на закона е да не се допуска намеса на държавата в организацията на религиозните общности – каква организация на изповядване на религията, какви институции те ще създадат, а не само в работата на институциите, като юридическо лице.
    Така че аз смятам, че тази редакция е по-правилната. След като въобще държавата няма право да се намесва в работата на религиозните общности относно това те каква организация ще създадат за институционализиране на тяхното вероизповедание, оттам нататък, разбира се, тя няма да се намесва и в самото функциониране на юридическото лице. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
    Господин Цеков, заповядайте.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Опасенията на господин Ганев вероятно ще се разсеят, ако погледнем внимателно ал. 1 на чл. 4, както е предложена от комисията. Там се говори за отделеността на религиозните институции от държавата.
    В ал. 2, както господин Миков подхвърли, няма пречка да се сложи “религиозните общности и институции”. Нека да го гласуваме така. По същество текстът не се променя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Предлага се да си остане текстът така и да се добави “и институции”.
    Съгласен ли сте, господин Ганев, с тази редакция, за да не го гласувам поотделно?
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам в редакцията на комисията по чл. 4 в ал. 2 да отпаднат крайните думи “освен в случаите и по реда на този закон”.
    Алинея 2 гласи: “Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности”.
    Това пряко произлиза от текста на нашата Конституция – религията е отделена от държавата. И наистина държавата не може да се меси във вътрешната организация на религиозните общности. Не можем да кажем “освен в случаите и по реда на този закон”. Дори и в случаите и по реда на този закон държавата не може да се меси. Държавата дори със закон не може да се меси там, където Конституцията е забранила това.
    Затова смятам, че ако искаме да приемем един закон, който да съответства на Конституцията, в ал. 2 да отпаднат думите “освен в случаите и по реда на този закон”. Аз не знам колегите от комисията как си представят, че с този закон или с някакви последващи изменения държавата ще може да определя вътрешната организация на една религиозна общност. Това си е право на самата общност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Заповядайте, господин Великов.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, тъй като предложението за допълнение към тази алинея е мое, аз съм длъжен да го обоснова, имайки предвид възраженията на господин Соколов.
    Тук става въпрос за това, че "в случаите и по реда на този закон”, когато се нарушава този закон и тогава, когато имаме религиозни общности, които са склонни чрез своята вътрешна организация, чрез своята дейност да противоречат на онова, което е заложено в закона.
    Така че ние сме длъжни да прибавим в този текст “в случаите и по реда на този закон”, защото на не едно място в закона, който предлагаме, имаме възможности за нарушения, възможности, които се отразяват и при регистрацията, и в други случаи. Така че, според мен, би трябвало да прибавим “освен в случаите и по реда на този закон”. В противен случай е възможно да се създава организация и действия на съответните религиозни общности, които да са в противоречие, включително в противоречие и с Конституцията. Има такива конкретни примери от практиката, които доказват такива действия на отделни религиозни общности.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
    За реплика думата има господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Това, което Вие тук изтъкнахте, съвсем не опровергава моето предложение. Може да има случаи на нарушения, но ако има случаи на нарушения, те ще се решават съобразно закона. Но не може със закон да се определя вътрешната организация на една религиозна общност. Това означава ние с този закон да определим, да кажем, каква да бъде вътрешната организация на Българската православна църква. Нали самият този закон казва в следващи текстове, че Българската православна църква се управлява съответно от нейния устав и всяка религиозна общност има своите вътрешни и религиозни правила, те определят и вътрешната организация. Аз не мога да си представя хипотеза, при която вътрешната организация на една религиозна общност би нарушила Конституцията. Ако това е така, Конституцията има пряко действие, тя ще се прилага.
    Аз повторно обръщам внимание, че не може дори със закон да правим нещо, което Конституцията не позволява.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Соколов.
    За втора реплика думата има господин Цеков.

    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Великов! Въпреки че споделям казаното от Вас, бих искал да бъдем наясно с формулировката “освен случаи, предвидени в този закон”. Става дума за ограниченията на правото на вероизповедание, предвидени в чл. 7 и съответно санкциите, които са предвидени в чл. 8, ал. 1, така както са предложени от комисията. Ще прочета 1-2 от точките: “спиране на разпространението на дадено печатно произведение, ограничаване на публичните изяви” и т.н. Това не са ли намеси във вътрешната организация? Да, намеси са, но единствено и само на базата на ограниченията, фиксирани изрично в чл. 7, а те пък от своя страна са ограниченията, предвидени в Европейската конвенция, съответно и в Конституцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за изказване, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Подкрепям в първата част – “Недопустимо е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности” – текстът, който е предложен от комисията. Още повече, че бях и вносител на тази поправка между първо и второ четене.
    Що се касае до предложението, което направи нашият колега господин Соколов за отпадане на текста “освен в случаите и по реда на този закон”, аз го подкрепям и ще се аргументирам с Решение № 5 от 1992 г. на Конституционния съд. В него Конституционният съд прогласява недвусмислено, цитирам: “Правото на вероизповедание не може да бъде ограничено по никакъв начин, освен в случаите на чл. 13, ал. 4 (това е за политическата дейност) и чл. 37, ал. 2 от Конституцията. Посочените ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или тълкуване.” Мисля, че решението на Конституционния съд е съвсем ясно, уважаеми колеги. И ние действително рискуваме, ако не приемем отпадането на тази втора част на изречението в ал. 2, да бъде свалено от Конституционния съд. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, у мен остава едно съмнение. Бих искала да изясним този въпрос тук и сега.
    Най-напред религиозните общности включват ли сектите и как бихме могли да изключим тук държавната намеса? Дали е необходимо да вмъкнем в текста регистрираните религиозни общности или може да се запише по някакъв друг начин, защото според мен държавната намеса по отношение на сектите едва ли би могла да бъде игнорирана.
    И другият въпрос: дали става дума за намеса във вътрешната организация или вътрешния живот на религиозните общности? Кое би било по-точно? Защото действително държавата не може да се меси във вътрешната организация, но във вътрешния живот, особено когато става дума за сектите, как би трябвало да решим този проблем?
    Очаквам от хората, които се занимават с тази материя да ни изяснят тези понятия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, действително във връзка с чл. 4, ал. 2, за да не се създаде впечатлението, че този текст влиза в нарушение на Конституцията, то или изразът “освен в случаите и по реда на този закон” следва да отпадне или да бъде конкретизиран “освен в случаите, предвидени в чл. 8, ал. 1”, защото чл. 8, ал. 1, уважаеми колеги, вече препраща към чл. 7 от този закон: “Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве, морала и срещу правата и свободите на лицата под юрисдикцията на Република България”.
    Господин Иванов, много Ви моля, говорим вече малко по-сериозно по една тема, по която политическите пристрастия трябва да бъдат оставени малко по-настрани.
    Този текст вече пряко кореспондира не с чл. 13 от Конституцията, а с друга разпоредба на българската Конституция, която е в пряко съответствие и с чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, където изчерпателно са изброени случаите, когато може да има ограничаване от страна на държавата.
    Ако се има предвид намеса във връзка с тези ограничения, които се съдържат и в Конституцията, и в Европейската конвенция за правата на човека и ако това е целта на вносителя, моето предложение е за редакционна промяна “освен в случаите по чл. 8, ал. 1 от този закон”. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за други изказвания?
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да спрете да пипате текста! Има свобода на вероизповеданията, която Конституцията прокламира в достатъчно широки рамки. Съгласна съм с колегата Иванов за това. Разбира се, слага и ограничения “когато религиозните общности се използват в нарушение на националната сигурност…” Имате не един и два текста в Закона за вероизповеданията, които по един или друг начин на практика прилагат през закона конституционни ограничения, които не представляват същинска намеса на държавата във вероизповедната дейност, а са свързани с това да не се използват вероизповедания в нарушение на националната сигурност, за политически цели и за еди-какво си. Това не е само текстът на чл. 8! Ако искате да тълкувате до каква степен държавата може да се намеси в самата вътрешна организация… Считам, че текстът, който ще дойде малко по-нататък, който предписва какво трябва да съдържа уставът на едно вероизповедание и неговите задължителни реквизити, фактът, че има такива задължителни реквизити в устава, включително досежно структурата и органите на вероизповедание да бъдат уредени, да бъдат уредени лицата, които имат право да представляват и т.н., са някакви задължителни изисквания, които държавата поставя. Но с изпълнението на това законово изискване по никакъв начин държавата не се намесва във вероизповеданията - кого да определя, по какъв начин да изглежда структурата и т.н.
    Затова ви предлагам просто текстът да си остане така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо Дончева, съзнавам риска, когато един неюрист се опитва да прави реплика на юрист по чисто правна материя. Въпреки това считам, че предложението ми е коректно, защото чл. 8 се позовава, както вече казах, на чл. 7, а в последното изречение на ал. 1 на чл. 7 изрично е казано, че не могат да се регламентират други, различни от изброените основания за ограничаване правото на вероизповедания. Мисля, че сега вече става ясно за какво иде реч. Тоест, ако обвържем текста на чл. 4, ал. 2 като недопустимост на държавната намеса и го обвържем с чл. 8, обвързваме го и с чл. 7 включително, и с това последно изречение на ал. 1 на този чл. 7 и нещата се подреждат! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Госпожо Дончева, текстът на ал. 2 касае конкретно вътрешната организация на религиозните общности – нещо, което е извън всякакъв текст на Конституцията! Ограниченията в Конституцията са пряко разписани в чл. 13, ал. 4 и в чл. 37, ал. 2. Там никъде няма какъвто и да е намек, че държавата може да се намеси във вътрешната организация на религиозните общности. Защото, прочетен по друг начин, текстът на ал. 2 е: “Допуска се държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности в случаите и по реда на този закон.” Считам, че нарушаваме пряко Конституцията, ако запазим този текст във вида, в който ни е предложен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Дончева! Аз съжалявам, че трябва да спорим като юристи по неща, които би трябвало да са ясни.
    Първо, от правна гледна точка в един закон може да се каже дадени правила с какъв акт могат да бъдат регламентирани – дали със закон или може и с подзаконов нормативен акт. Няма никаква стойност да казваме, че нещо може да се прави по силата на този закон. Ами, ако може по силата на този закон, самият този закон го прави по-нататък. Дали ние тук казваме това или не, няма никакво значение. Нещо повече, ние дори да кажем това, вие като юрист ще поддържате ли, че ние утре не може с някой друг закон да изменим текст в Закона за вероизповеданията? Очевидно, че може. Така че едно такова ограничение няма никаква правна стойност.
    Но тези неща, за които говорим, са свързани с дейността, която не може да нарушава националната сигурност и всичките тези случаи, посочени в Конституцията, съответно в чл. 7 и чл. 8. Не може държавата да се намесва във вътрешната организация. Ами, това означава ние със закон да решим и да кажем в една община с етническо турско население кой да е начело – дали да е имамът, дали да е ходжата, дали някой друг, дали да не сложим със закон, че кметът е начело. Същото важи за всичките други религиозни общности. Вътрешната организация не може да противоречи на Конституцията. И затова държавата не може да се меси във вътрешната организация. Всяка религиозна общност си определя своята вътрешна организация. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дуплика – госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Първо, искам да направя процедурно предложение за удължаване на времето до приемане на тази група текстове.
    РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Има още изказвания.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, не. До приемане на тази група, защото часът е 13,58 ч.
    Що се отнася до направените реплики. Господин Местан, четете закона до чл. 7 и 8, защото са съседни. Аз ви предлагам да оставим тази разпоредба в този вид, а ако нататък има текстове, които не са приложение на конституционните ограничения, за които говорим тук, да коригираме тях. И така законът да си остане като прилагане на конституционните ограничения, в които аз въобще нямам колебания.
    Елемент на вътрешната организация на едно вероизповедание може да представлява създаването на въоръжени формирования. Ама чист елемент на вътрешната организация. Ще ли бъде това държавно толерирано и ще ли се явява посегателство върху националната сигурност? Конституцията, господин Иванов, има един сериозен … (Неразбираема реплика.) Ами, според Вас няма никакъв проблем да се създадат въоръжени формирования като елемент от вътрешната организация.
    Конституцията има предвид създаването на този текст не филологически, а много смислово свързан с основното предназначение на едно вероизповедание да осъществява такава дейност, свързана с прокламиране на дадена религия и с извършване на обряди. А не с използването на това и за още редица други неща.
    Иначе, ако така тълкувате текст по текст, алинея по алинея Конституцията, имате пълната свобода да си разтягате както искате всяка алинея като ластик и можем да стигнем докъде ли не. Просто Конституцията е едно хармонично цяло. Затова аз смятам, че този текст на Конституцията, по който нямам никакви колебания, че, разбира се, в ущърб на националната сигурност, за политически цели и за всякакви други неща вероизповеданието не може да бъде използвано, и държавата като също отделена от църквата трябва да има някакви възможности да осигури това. Така че в този смисъл вътрешната организация да назначи кмета за имам, за ходжа, за свещеник, това държавата не може да има право. Но държавата също така, според мен, и вярвам, че ще се съгласите, не може да допусне вероизповеданието да си направи въоръжени формирования под формата на вътрешна организация, за което, ако тълкуваме Конституцията като Вас, няма да има никаква пречка.
    Ако допуснем тази редакция, господин Соколов, дали законът може да бъде използван злоупотребително? Може да бъде използван злоупотребително. Затова аз ви предлагам в текстовете нататък да следим досежно рамките, които Конституцията предоставя, и да го осигурим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение – господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, вече е 14,00 ч., а явно дискусията по чл. 4 трябва да продължи. Според мен нищо не пречи да продължим разискванията на следващо заседание. Може би през това време ще проведем и необходимите консултации, за да намерим и най-удачното решение. Благодаря.
    Предлагам да прекратим заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ами, то така или иначе пленарният ден изтече. Няма какво процедурно предложение да гласуваме.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,03 ч.)


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи
    Секретари:
    Величко Клингов

    Наим Наим


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания