Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ШЕСТДЕСЕТ И ОСМО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 март 2005 г.
Открито в 14,01 ч.

15/03/2005
    Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Любен Корнезов
    Секретари: Гадар Хачикян и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието, колеги.
    Преди да започнем работа по същинската програма за днес имам едно приятно задължение.
    Съгласно Решение № 391 от 14 март 2005 г. на Централната избирателна комисия за избрана за народен представител от Коалиция “Национално движение Симеон Втори” е обявена Павлинка Трифонова Иванова от 5. Многомандатен избирателен район – Видински.
    Предстои новата ни колежка Павлинка Трифонова Иванова да положи клетва. Аз я моля да застане тук, на трибуната, и да повтаря след мен. (Всички народни представители стават.)
    ПАВЛИНКА ИВАНОВА: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Честито!
    Едно кратко съобщение отново преди същинската част от работата ни – в изпълнение на задължението по чл. 20 от Закона за държавните помощи и чл. 7 от Закона за защита на конкуренцията до Народното събрание са изпратени отчетите на Комисията за защита на конкуренцията за 2004 г. Те са на разположение в библиотеката на Народното събрание.

    Съобразно приетата програма за извънредното ни заседание днес първа точка е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
    Вносители са Юнал Тасим и Валери Димитров.
    Искам да помоля председателя на Комисията по икономическа политика господин Валери Димитров да прочете становището на комисията. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “СТАНОВИЩЕ
    по Законопроект № 554-01-21 от 2 март 2005 г. за изменение
    на Закона за туризма с вносители Юнал Тасим и
    Валери Димитров

    На заседанието, проведено на 9 март 2005 г., с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение на Закона за туризма.
    Законопроектът е във връзка с Решение на Народното събрание от 23 февруари 2005 г. за промяна в структурата на Министерския съвет, с което Министерството на културата се преобразува в Министерството на културата и туризма, както и произтичащите от това преобразуване, определяне и преразпределение на функции.
    С приемането на законопроекта ще се уреди прехвърлянето на дейността, свързана с туризма, от Министерството на икономиката към Министерството на културата и туризма. Тъй като в действащия Закон за туризма тази дейност е в прерогативите на министъра на икономиката, то следва да се измени Законът за туризма и дейността по туризма да се прехвърли към министъра на културата и туризма. Ще се уреди прехвърлянето на организацията и управлението на туризма от министъра на икономиката, който провежда държавната политика в туризма към министъра на културата и туризма.
    В Преходните и заключителните разпоредби на предлагания законопроект се предвижда да бъдат изменени и закони, които регламентират правомощията на бившия министър на културата с оглед визиране на новите правомощия на министъра на културата и туризма, както и да се изменят закони, в които има позовавания на думите “министър на културата”.
    Предлагат се подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за туризма, Законът за закрила и развитие на културата, Законът за народната просвета, Законът за народните читалища, Законът за паметниците на културата и музеите, Законът за професионалното образование и обучение и Законът за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата преди влизането в сила на Законопроекта за изменение на Закона за туризма, да запазят действието си с оглед необходимостта от функциониране на дейностите, без да се получава правен вакуум. Предвижда се Законопроектът за изменение на Закона за туризма да влезе в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
    В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно изчерпателността на включените в законопроекта закони, в които е необходимо да бъдат направени съответните промени. Направена беше и препоръка да се отстранят технически грешки в текста на § 4 и § 5.
    В резултат на проведеното гласуване: 6 гласа “за” и 4 гласа “против”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за туризма, внесен от Юнал Тасим и Валери Димитров като срокът за предложение за второ четене да бъде три дни.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Димитров.
    Да чуем становището на Комисията по култура.
    Заповядайте, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК КОСТА ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо министър!

    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по култура относно Законопроект за изменение
    на Закона за туризма, № 554-01-21, внесен от Юнал Тасим
    Тасим и Валери Георгиев Димитров на 2 март 2005 г.

    Проектът на Закон за изменение на Закона за туризма е във връзка с Решение на Народното събрание от 23 февруари 2005 г. за промяна в структурата на Министерския съвет, с което Министерството на културата е преобразувано в Министерството на културата и туризма, както и произтичащите от преобразуването определяне и преразпределение на функции.
    С приемането на законопроекта се урежда формалното прехвърляне на дейността, свързана с туризма, от Министерството на икономиката към Министерството на културата и туризма. Механичното прехвърляне на дейността от едно министерство към другото не е достатъчно за постигане целта от сливането на дейностите. За задълбочаване ефекта от партньорството на богатата българска култура с бързо развиващата се у нас туристическа индустрия е необходимо да продължи усъвършенстването на нормативната база за регламентиране на взаимоотношенията между тях в рамките на Министерството на културата и туризма.

    Оценявайки причините за експресното включване на Законопроекта за изменение на Закона за туризма в програмата на Народното събрание, членовете на Комисията по културата обсъдиха в оперативен порядък предложението за уреждане прехвърлянето на организацията и управлението на туризма от министъра на икономиката, който провежда държавната политика в туризма, към министъра на културата и туризма.
    Предложените изменения в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма и законите, които регламентират правомощията на бившия министър на културата, визират новите правомощия на министъра на културата и туризма, както и освобождаването от съответните управленски ангажименти по същия закон министъра на икономиката.
    Смятаме, че разпоредбата на предложения § 5 следва да се обедини с § 4 от законопроекта, като думите “и Министерство на културата” следва да се заличат, тъй като в Закона за народната просвета те не са използвани.
    Предлагаме “чл. 19а, ал. 2” да се замени с “чл. 195, ал.2”, тъй като смятаме, че посоченият текст е техническа грешка.
    Подкрепяме предложението в законопроекта подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за туризма, Закона за закрила и развитие на културата, Закона за народната просвета, Закона за народните читалища, Закона за паметниците на културата и музеите, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата преди влизането в сила на Законопроекта за изменение на Закона за туризма, да запазят действието си с оглед необходимостта от адекватно функциониране на дейностите.
    Като взе предвид изложеното в становището, на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по културата с 11 гласа “за”, 9 “против” и 0 “въздържал се” прие следното становище:
    Комисията по култура предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за туризма, внесен от Юнал Тасим Тасим и Валери Георгиев Димитров под № 550-01-70/02.03.2005 г.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Цонев.
    Желае ли някой от вносителите да каже няколко думи?
    Господин Димитров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, едва ли след като чухте двете становища на комисиите, има нужда да се убеждаваме за какво става въпрос. Проблемът е да се легитимират чрез законодателна промяна в Закона за туризма и в свързаните с него законови нормативни актове, структурната промяна, свързана с формирането на Министерство на културата и туризма и с прехвърлянето на функции и правомощия от Министерството на икономиката към Министерството на културата и туризма, съответно с правомощията на министрите. Така че законът до голяма степен е технологичен, не смятам, че трябва да се излага нещо повече по философията на законопроекта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Откривам разискванията по законопроекта.
    Господин Папаризов, заповядайте за изказване.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо и господин министър! Този закон се представя като технологичен закон, но вие добре помните дискусията във връзка с промените в Министерския съвет и амбициите на правителството това да не бъде една технологична промяна, а да бъде промяна, която да доведе до ново качество в работата по един от основните приоритети на България – туризма.
    Начинът, по който обаче се решава въпросът, не чрез проект на закон на Министерския съвет, а със закон на двама народни представители, още веднъж показва тази порочна практика в Тридесет и деветото Народно събрание – редица важни въпроси да се решават не с ангажимент на правителството, а да се прехвърлят на Народното събрание. Редно е подобен въпрос, който не е само технологичен, да бъде огледан внимателно в Министерския съвет и неслучайно Министерският съвет разполага с главен секретар, с огромен Правен отдел и подобни закони би трябвало да бъдат винаги внасяни от Министерския съвет и отговорността за тези, уж технологични промени, да носи изпълнителната власт.
    Аз и моите колеги сме решително против такъв начин на подменяне на отговорностите в държавата и мисля, че е крайно време тази практика да бъде прекратена. Надявам се, че тя ще бъде прекратена скоро, най-малкото това ще стане след изборите за Народно събрание. Защото не може изпълнителната власт да прехвърля своите отговорности на парламента, той да носи негативите, тогава когато нещо не е доогледано, и в същото време тя да се чувства напълно свободна от всякаква отговорност и за нищо в България, което не се доогледа, да няма виновни и отговорни.
    Именно затова, господин председател, аз няма да подкрепя този законопроект. Парламентарната група на Коалиция за България също няма да го подкрепи. Вие добре видяхте, че в Икономическата комисия гласовете “за” и “против” бяха почти равни, защото е крайно време да престанем с тази практика, когато едни решения, които се вземат набързо, на коляно, под политически натиск, включително и за промени в Министерския съвет, след това да се оформят по този пародиен начин. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Има ли реплики? Не виждам.
    Господин Димитров, заповядайте за изказване.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, уважаеми министри! Тук се предлага от двама колеги един Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Прави ми впечатление, уважаеми министри, че Преходните и заключителните разпоредби, вероятно господин Тасим и господин Валери Димитров добре са огледали кореспонденцията с други закони, са доста по-дълги практически от тези два или три текста, които предлагате, с формалната промяна на министъра на икономиката и министъра на културата и туризма.
    Продължава обаче да не се състои, госпожице Чилова, диалогът между Вас и гилдията. И имам въпрос към Вас: Вие срещнахте ли се с хора от туризма и взехте ли тяхното мнение? Аз например съм чувал и виждал по телевизията две или три изказвания на госпожа Донка Соколова, която е виден представител на туристическата индустрия, на туристическата гилдия, с много сериозни забележки към тези промени.
    И имам такъв конкретен въпрос, впрочем имам и един същностен въпрос както към господин Ковачев, така и към Вас. Става дума за следното: Законът за бюджета е приет. Има отделени пари за туризма към Министерството на икономиката. Питам как без изменения и допълнения в Закона за бюджета ще се прехвърлят тези средства от Министерството на икономиката в новосъздаденото Министерство на културата и туризма? Още повече, че по отношение на Закона за бюджета единствено вносител може да бъде Министерският съвет. Това е много сериозен въпрос, който според мен няма да може да има решение чрез този законопроект, чрез тази практически формална смяна на имената на двамата министри и респективно на двете министерства.

    И разбира се, тук в Преходните и заключителните разпоредби аз не мога да кажа дали са огледани всички релации, всички кореспонденции, дано да са огледани добре от двамата колеги, но фактически това е работа, която трябва да свърши Министерският съвет. Още повече с оглед на това, което споменах и преди малко. Аз не мога да видя разрешение на този въпрос – за финансирането на туризма, и в частност ще Ви попитам, госпожице Чилова, за финансирането, за средствата по отношение на рекламата на туристическия сезон 2005 г. Питам Ви, искам да ми отговорите конкретно, ако сте в състояние, колко пари са предвидени за реклама за туристическия сезон 2005? Хората от туризма, хотелиерите в големите комплекси, имам предвид летния туристически сезон, в това отношение имат сериозни забележки. Непрекъснато се твърди, че държавата, за разлика например от пряк конкурент, какъвто е Турция, тук не поема никакви ангажименти. Хората очакват от това, което беше казано от премиер-министъра и от представители на целия кабинет и на политическото ръководство на вашата управляваща коалиция, че ще настъпят по-добри дни и нови позитивни промени в това, което вие очаквате в туризма. Ако вие не вземете мерки за пряка конкурентоспособност на нашите черноморски курорти с гръцките курорти, в частност и Анталия, и ако туристическият сезон тази година се забави отново с 35 – 40 дена, както стана миналия туристически сезон, имайте предвид, че ще бъде подложен на много сериозно изпитание туристическият сезон.
    Искам да Ви уведомя, госпожице Чилова, че аз не съм обнадежден, че ще има такъв позитивен изход, защото през уикенда имах възможност да посетя Златни пясъци и мога да Ви кажа, че там отново продължават безобразията по отношение на строителството. Строи се и не само там, строи се и по пътя за Златни пясъци, активизирано е едно свлачище по пътя между Златни пясъци и Варна в района на “Ален мак”. Всички тези неща, колкото и да са на вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, трябва все пак да ги имате предвид и Вие.
    РЕПЛИКА ОТ ДПС: Давай по същество! Кажи нещо за закона!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз съм наясно, че Движението за права и свободи не се интересува от българския туризъм. Не знам те дали се интересуват повече от Анталия или от Златни пясъци, обаче мен Златни пясъци ме интересуват повече от Анталия. По същество това са конкретни въпроси. Зададох първия въпрос: как ще се прехвърлят средствата от Министерството на икономиката в Министерството на туризма? Ако не сте чули, за Вас повтарям въпроса си. Това е първият въпрос, как ще стане това без изменение и допълнение на Закона за бюджета? Вторият въпрос, който възниква, е колко са средствата за реклама за новия туристически сезон 2005 г.? Третият въпрос е какви средства ще вземе новосъздаденото министерство и в частност госпожица Чилова по отношение на това, че сезонът 2005 г. може да се забави с 35-40 дена, както става? Това е много важно.
    Ето тези въпроси, засягащи жизнено важни проблеми за туризма, би следвало да намерят своя отговор сега, когато ние правим наистина колкото и формална да е смяната. Народните представители трябва да чуят отговора на този въпрос. Защото за мен този законопроект няма как да стане без изменение на Закона за бюджета. Отново управляващите не са догледали. Това за мен е гаф. И аз си мисля, уважаеми колеги от мнозинството, трябва да се отучите от това двама или трима народни представители да вадите кестените на Министерския съвет. Този закон е за Министерския съвет. Министърът на финансите трябва да си каже мнението, вицепремиерът, наблюдаващият Василев, който знам, че е определен. Даже аз си мисля, че министър Ковачев наистина е дошъл тук, но той има по-малко касателство към тези неща. Наблюдаващият вицепремиер, министър-председателят, ресорният министър трябва да дадат отговор на тези въпроси. А що се отнася до това как тези бюджетни средства без промяна на Закона за бюджета ще се прехвърлят, там премиерът трябва да отговори. И вероятно министър Велчев. Знам, че министър Велчев и семейството му имат конкретни интереси в Златни пясъци, но нас това нещо не ни интересува. Ние се интересуваме от обществените интереси.
    Виждам, че народните представители от партията на Ахмед Доган са изнервени, но ние от това не се интересуваме. Ние се интересуваме от това, че може да има проблем за туризма.
    АХМЕН ЮСЕИН (ДПС, от място): Кажи нещо за Добрин Митев, кажи нещо за Демир Доган.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: За Демир Доган Вие ще кажете.
    Тези са сериозните въпроси, на които трябва да получим отговор и вероятно ще търсим и съвместно решенията им. Разбира се, още веднъж казвам, при всички положения – с Министерския съвет. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Първа реплика, господин Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Уважаеми господин Димитров, аз съм изумен от Вас! С този патос Вие можете да говорите след малко за генно модифицираните продукти, после за Иван Николаев Костов и така нататък, и така нататък. Днес дебатът е за един кратък законопроект, ясен и точен. Вие развихте една теза за туризма въобще. И най-интересното, чух от Вас, представителя на ДСБ, как ще бъде финансиран туризмът в България, тоест държавата какви средства ще вложи в туризма. Слава Богу, Министерският съвет не прави такива инвестиции, защото това са абсурдни тези. Днес туризмът не се развива защото Вие имате някаква представа за туристическия сезон 2005 г., а въпреки. Защото частният сектор там е над 99%. Слава Богу! Вие не казахте нищо по същество. И ако е възможно да говорите нещо по същество и да спорим тук, по-добре е да не губим времето на българския парламент, да не дразним нервите на българския избирател, защото има толкова много закони, вместо да се занимаваме с Вашите бля-бля приказки на тема Ахмед Демир Доган и други.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Друга реплика? Няма.
    Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Тасим! Още веднъж Ви казвам на Вас като вносител колко сериозен е въпросът за това средствата в бюджета от Министерството на икономиката да отидат в Министерството на културата и туризма. Питам Ви как ще стане това нещо? Превратно схващате ангажиментите на държавата към туризма. Навсякъде, господин Тасим, включително и в Република Турция, и в Република Гърция туризмът или по-точно рекламата за туризма е държавна политика. И ако Вие в момента развивате тази теза, аз Ви питам защо преди месец, когато правихме реконструкция в Министерския съвет, развивахте друга теза - във връзка с това, че държавата поема ангажименти, сливаме културата с туризма. Тук министър-председателят го разви, вие, хора от мнозинството. Кога си противоречите? Тогава когато правихте промени в кабинета, или сега? Те сега практически са формални.
    Още веднъж ви казвам, има средства, вероятно министър Ковачев и министър Чилова ще потвърдят. Тези неща без изменение и допълнение на Закона за бюджета няма как да станат. Това няма как да стане от вас и уважавания господин Валери Димитров. Може да стане с изменение и допълнение на Закона за бюджета, внесен от Министерския съвет, съгласно Конституцията. Няма как да стане иначе. Ако наистина сте вносител сериозно на този закон, запознайте се с материята. Има такива средства. Казвам Ви го добронамерено, стават гафове. В момента ни слушат медиите, слуша ни обществеността, ние правим сериозни гафове. Спрете с тези неща! Спрете с практиката двама или трима народни представителите да внасят такива законопроекти. Практически сега в Преходните и заключителните разпоредби са изброени редица закони, аз не знам дали в момента сте видели всичко двамата с господин Валери Димитров. Дано да сте видели. Но още веднъж Ви казвам, това по отношение на Закона за бюджета няма как да го направите. И аз задавам конкретен въпрос към министър Чилова, не знам защо не го разбирате, какви са средствата за реклама? Рекламата е държавна политика – в Испания, в Турция, в Гърция. И това аз разбирам като един от аргументите на кабинета и на мнозинството да има промени по отношение на това министерство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Давам думата за изказване на народния представител Йордан Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Пред нас е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, който председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров нарече “технологичен”. Когато преди три седмици се правеха структурните и персонални промени в Министерския съвет, доста се говори по въпроса за ползите, които ще се получат вследствие обединяване на ресора на културата с ресора на туризма в едно общо министерство. Тогава беше изтъкнато, че има програми, с които туризмът ще стане един качествено нов фактор, а културата ще получи съответните пари.
    За разлика от това, което очаквах да видя за разглеждане в днешния ден, виждам един законопроект, внесен от двама наши колеги – представители на мнозинството, които простичко преетикират наименованията на Министерството на културата в Министерство на културата и туризма, вкарват една поредица от закони, които с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма трябва да изменят съответните понятия.
    Законът беше разгледан набързо, за да даде възможност на министър Чилова да свърши своята работа, което говори, че промяната, направена в кабинета и по-скоро в нейната структурна част е била нещо, свършено набързо, в последния момент, без да има ясни идеи защо туризмът отива в това министерство и какво ще се случи оттам нататък. Даже и най-простото не е било направено – да се подготвят нормативните документи, с които да се извърши промяната в наименованието и този проектозакон да бъде внесен от Министерския съвет. Затова набързо двама наши колеги запълват дупката, за да може да работи министерството в новите условия.
    Аз ще припомня на всички онези, които казват, че трябва да се говори по същество, че при последното разглеждане на Закона за туризма имаше поредица от предложения на Комисията по култура, която беше представена в качеството й на всички парламентарни групи, които трябваше да насочат Закона за туризма в посока разглеждане значимостта на културните обекти. Голяма част от тези предложения бяха отхвърлени, други – частично приети, но така или иначе в настоящото предложение дори и такова нещо не съществува. Когато разглеждахме законопроекта в комисията, аз изтъкнах, че бързината, с която се извършват действията, може да доведе до нищо повече от поредица от грешки. И тъй като още в § 4 се виждаше техническата грешка, с която един текст беше залепен към т. 4 вместо да има самостоятелно значение, каквото би трябвало да има към т. 1, 2 и 4, стана ясно, че с този законопроект може да се напакости повече на законодателството, отколкото на практика да се решат проблемите.
    Тогава поставих въпроса, че не съм прегледал напълно целия Закон за туризма – просто този закон ни беше раздаден същия ден и очаквам вътре пак да се получат недоглеждания и колизии, като примерно функциите, които имаше Комисията за защита на потребителите и правилата на търговия – министър Ковачев ме увери, че всичко е наред, и комисията остава към Министерството на икономиката и нейните функции за защита на потребителите в областта на туризма са наред. Аз си направих труда да прочета втората страница и ще продемонстрирам, че нещата не са толкова наред. Например, когато с разглеждания законопроект се пише просто още в § 1, че навсякъде в Закона за туризма наименованието “Министерство на икономиката”, респективно “министър на икономиката” се заменят с “Министерство на културата и туризма” и респективно “министъра на културата и туризма”, никой не си е направил труда от бързане да прочете чл. 5, където са изброени функциите на министъра на икономиката, който провежда държавната политика в туризма. Оттам нататък има едно “като” и започват да се изреждат 16 точки, но аз ще се спра на т. 11, в която явно личи разминаването в текстовете. Точка 11 казва “Министърът на икономиката” – сега в момента трябва да се замени с “министъра на културата и туризма” – “контролира дейността на Комисията по търговия и защита на потребителите относно предоставените й по този закон правомощия”.
    Значи, от една страна разбрахме, че тази комисия си остава на министъра на икономиката – така поне твърдеше господин Ковачев, а от друга страна се оказва, че министърът на културата ще контролира. Как? – Посредством това да дава съвети на своя колега, по какъв начин да осъществява дейността? Това е пример за недоглеждане на текста, а такива примери предполагам, че могат да се извадят още от други закони. Давам го просто като конкретика.
    Затова смятам, че когато се поставят важни за държавата въпроси като структурни промени в Министерския съвет и структуриране на съответните отрасли, редно е Министерският съвет да поеме своите функции, а не да се крие зад гърба на един или двама народни представители, а респективно и зад гърба на цялото Народно събрание. Тогава грешките ще бъдат налице, ще бъде неясно какви са били желанията на министър-председателя или вижданията му за структуриране на кабинета, ще се окаже, че виновен е парламентът, който не си е досвършил работата и т.н., и т.н.
    В дадения случай ние имаме едни структурни промени в Министерския съвет, които трябва да бъдат обусловени. Пак ще повторя, навремето излезе един списък от държави, в който се твърдеше, че единствено Малта е направила такава промяна за сливането на културата с икономиката - министър-председателят говореше за много европейски държави, сред купчината африкански и азиатски държави, като Лесото и Непал. След като се прави една промяна, в която ние явно ще бъдем новатори както в Европа, така и в нейните структури, то тя да бъде достатъчно обусловена, а не да се извърши едно набързо закърпване на проблемите, за да може дадена фигура да бъде оставена на определен министерски пост, а друга фигура да бъде трансформирана на друг. Това няма да е в интерес нито на България, нито на нейните граждани, нито на функциите, свързани с изпълнението на министерските задължения по управление на туризма, по управление на културата.
    И така, уважаеми дами и господа, от името на нашата парламентарна група – Демократи за силна България и БСДП заявявам, че няма да подкрепим този законопроект, защото този законопроект е една половинчата дейност, свършена набързо, а не една дейност, свършена от Министерския съвет, както се полага, в интерес на развитието както на туризма, така и на културата.
    Смятам, че Министерският съвет трябва да каже своята дума и да представи пред българския парламент вижданията си за ролята на културата и туризма като сляти в едно министерство за начина на тяхното развитие, за бъдещото им в България. В противен случай преди да успеем да заменим стикерите и да преетикираме съответните длъжности, ще дойде време да върнем нещата в обратна посока и тогава може да се получи нова поредица от грешки. Затова ние няма да подкрепим този законопроект и призоваваме министър-председателят и Министерският съвет да извършат действително своята работа, а не да се крият зад определени депутати в парламента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Има думата за изказване народният представител Валентин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Този дебат по същество беше воден съвсем наскоро както в пленарната зала, когато се предлагаха структурните промени в правителството, така и в българското общество и сред организациите, които представляват туристическия бизнес. Почти преобладаващо е мнението, че мястото на туризма не е при културата. Сега обаче сме поставени вече пред един свършен факт и тук се предлага да се променят 17 закона. Ще разберете съвсем скоро, че трябва да промените още няколко закона, а да не говорим колко подзаконови актове трябва да бъдат променени, не само тези, които са посочени тук.
    Аз няма да повтарям мотивите защо на туризма не му е мястото в това министерство. Защото това е икономика и то най-сложната и най-силна част от българската икономика, която е свързана с всички други отрасли на икономиката – леката промишленост, хранителната промишленост, транспорта, услугите, строителството, околната среда и т.н., да не ги изброявам. Това е едно скъпоструващо безсмислено упражнение, което аз, доколкото чух, всички основни политически сили, освен сега управляващите, заявиха, че ще го променят след изборите. Това е съвсем сигурно, че ще стане. За всички е сигурно, че това ще стане.
    Ето защо ние няма да променим нашето становище и ще гласуваме против тези промени, които освен всичко друго създават едно затруднение, една суматоха в и без това недобре формираната администрация, която ще трябва да обслужва българския бизнес, българските граждани.
    Ние ще гласуваме против тези промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
    Други становища?
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, госпожо Чилова, господин Ковачев! Днес сме изправени пред абсурдната ситуация да обсъждаме един законопроект, който практически не решава нито един от проблемите, записани в неговите мотиви. Той извършва едно преназоваване и подмяна на заглавия.
    Аз искам да припомня какъв беше мотивът, изразен в тази зала от министър-председателя, когато той аргументираше извършването на тази структурна промяна. Той каза следното:
    “С предвидената структурна промяна - преобразуването на Министерството на културата в Министерство на културата и туризма, ще се създаде възможност за по-тясно обвързване на културата и туризма и на тази основа за по-добро развитие на културно-историческия туризъм, популяризиране на българското културно-историческо наследство и подобряване на условията за опазване и развитие на музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство и културните институти като туристически обекти.”
    Още тогава ние изразихме нашите сериозни опасения, че тези структурни промени не се извършват нито от загриженост за развитието на туризма в България, нито пък от грижа за развитието на българската култура. Това, което се случи от тогава до днес, потвърждава тези наши опасения.
    Защо? Защото в предложения законопроект – първо, това не е законопроект на Министерския съвет, а предложения от двамата наши колеги – се извършва промяна на 13 или 14 закона, в които променят наименованието “министър на икономиката” или “министър на културата” с “министър на културата и туризма”.
    Къде е виждането на Министерския съвет за развитието на туризма в България? Къде е виждането на Министерския съвет за по-тясното обвързване на културата и туризма в България? В този законопроект липсва, а до този момент ние не сме видели законопроект, внесен от Министерския съвет, който наистина да отговори на тези, направени преди три седмици изявления от министър-председателя.
    Когато обсъждахме тези структурни промени, ние поставихме много важни въпроси и аз ще ги припомня. Първият въпрос беше: как ще се гарантира опазването и развитието на българското културно наследство? Във внесения законопроект отговор на този въпрос няма. Нещо повече, заместник-министърът на икономиката, който тогава отговаряше за туризма, когато Законът за туризма се гледаше в Народното събрание, с насмешка и пренебрежение отхвърли всички текстове, които ние бяхме предложили от името на Комисията по културата. Пак ще повторя, че под него се подписаха представители на всички политически сили в парламента. С пренебрежение и насмешка отхвърли нашето искане да бъде записано в текста, че ще има културен туризъм, че този културен туризъм ще има ангажимент и към развитието на туризма, и към опазването на културно-историческото наследство. Това тогава не се случи, не го виждаме как ще се случи и днес.
    Преди три седмици ние поставихме и друг въпрос – това беше въпросът за нашето усещане, че културата ще се превърне в придатък на туризма. Тогава от тази трибуна ни обещаваха много щедро как, като се обединят двата отрасъла, парите от туризма ще потекат към културата. Разбира се, че това е пълен абсурд, но и днес не виждаме ни най-малък опит от страна на управляващите да покажат, че имат някакви виждания в тази посока. Или всичко са просто думи, които се изричат, а когато трябва да бъдат изречени и когато трябва да бъдат покрити с действия – действията отсъстват.
    Ние попитахме преди три седмици как точно културният туризъм, заедно с екологичния, селския, ловния, индустриалния и т.н. ще получи онова важно място, за да може той наистина да се превърне в стимул за развитието на културата.
    Аз питам: защо в Закона за туризма никъде не са предложени такива промени, които да превърнат културния туризъм наистина в една сериозна индустрия, които да гарантират и опазването обаче на културно-историческото наследство? Това отсъства и това показва, че този закон е абсолютно измиване на ръце и с него не се цели наистина някаква сериозна промяна.

    Искам да кажа и още нещо. Вече няма никакво съмнение, че извършената структурна промяна беше извършена под натиск, че тя няма за цел, както ние и тогава предупреждавахме, да се подобри развитието на туризма в България и да се подобри развитието на културата в България. Ние ще продължаваме да настояваме Министерският съвет да внесе в Народното събрание своите виждания за развитието, за стратегическото развитие на тези два отрасъла и как те смятат, че обединяването в едно Министерство на културата и туризма ще допринесе за по-тясното им обвързване. Очакваме от Министерския съвет законодателни инициативи в тази посока, които да оправдаят тези техни заявени намерения.
    Накрая искам да кажа, че ние няма да подкрепим този законопроект, защото чрез него не се решава нито един от проблемите, които са посочени в мотивите, а моите колеги изтъкнаха и много чисто икономически, а и правни аспекти.
    Завършвам с това. Отново призовавам Министерския съвет да бъде така добър и да внесе в Народното събрание своето виждане за развитието на културата и туризма в едно Министерство на културата и туризма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
    За изказване думата има господин Кирчев.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Учуден съм кое е накарало един интелигентен вносител като господин Валери Димитров и опитен икономист като господин Юнал Тасим да предложат проект за летяща подводница!
    Съжалявам, че употребявам това сравнение, но и на двамата ви е известно, имате дълбоки икономически познания, че туризмът вече е частна инициатива. За съжаление нашата култура в момента изцяло е във фонда на преразпределение от бюджета. Съжалявам, че младата и амбициозна министърка не слуша тези работи, тя участваше едно време в Комисията по бюджет и финанси и е запозната със структурирането на бюджета, но не виждам въобще как тези две обединени министерства биха си взаимно помагали.
    Защото, уважаеми колеги, на вас ви е известно, че Министерството на туризма с цялото му многообразие и дейности, рекламирани, подпомагани и т.н., по същия начин зависи например от МРРБ по инфраструктурата, по същия начин зависи от Министерството на околната среда и водите, за да имаме добър туризъм, тъй като не е важно да правим някакви оазиси на определени места, на вас ви е известно, които да бъдат в ХХІ-я век, а инфраструктурата в някои места да е и от турско робство.
    Госпожица Чилова оглави като юрист нашето Министерство на културата. Тя е работила в сферата на икономиката и на нея й е ясно, че нашата култура може би е най-отдалечена от пазарното мислене. Ако в цял свят културата е свързана с по-лявото мислене, всички културни дейци в Щатите така или иначе са склонни да бъдат поддръжници на демократическа партия, в Европа има и такива леви мислители като Жан-Пол Сартър и чакат преразпределението, но ние даже нямаме направена една крачка в нашата култура – да въведем някъде пазарни елементи. Не искам да засегна вносителите и идеята, но кажете ми как едно министерство, обслужващо частните интереси на туризма, би тръгнало да помага на културата чрез дарения? Ние имаме някакви фондации ли, както е в развитите държави, или имаме някакви други наши виждания за пазарни отчисления? Както сме говорили за образованието в развитите държави, в Съединените щати минава през фондации, субсидира се, а ние още за секунда не сме помислили за пазарното подпомагане на нашата култура и културно наследство.
    Тук се говори за паметници на архитектурата. Ами културата, уважаеми колеги, е толкова многообразна, в нея има киноизкуство, има театър, има куклен театър и т.н., и т.н. И представяте ли си това, което аз ви казвам, тази хвърчаща подводница точно ние ще я създаваме в България. Да, разбирам, че на места може би има създадени такива предпоставки, няма нищо комично в това да сливаш функциите на две министерства, които наистина могат да си помогнат. По същия начин бихме помислили защо не се слее Министерството на туризма с Министерството на околната среда и водите? Например да създаваме балнеология. Те са взаимообвързани.
    Още веднъж казвам: кое е накарало двама интелигентни колеги да внесат този законопроект? Сигурно това го изисква мнозинството, може би това го изисква някакво политическо виждане за освобождаване на министър, министри и т.н.
    Искам да обърна внимание, уважаеми колеги, на подзаконовите актове, които вие трябва да смените. Аз не знам в колко мандата ще е необходимо да се замени българското законодателство, за да може да бъде припаснато към този законопроект, който само с две изречения отново създава един голям хаос в българската икономика и то в най-доходния отрасъл – туризма, колкото и той да се нуждае от реинвестиране. Защото ние всички четем във вестниците, че България е получила милиард и половина от туризма. Много хубаво. Това не е никаква сума в сравнение какви реинвестиции трябва да има в българския туризъм, за да е наистина на световно ниво, или поне да бъде на средно световно ниво, което вие знаете, тъй като сте икономически грамотни хора.
    В момента ние имаме много по-големи проблеми, колеги, да речем с МРРБ по въпроса за газта, за застрояването на нашите туристически обекти, инфраструктурни проблеми и т.н., отколкото тези пари да отидат за решаване на проблемите на културата.
    Искам да ви кажа, говорейки за един модерен туризъм, че една съседна Гърция харчи 35 млн. евро годишно за реклама, една Испания – 160 млн. евро годишно за реклама. Виждате, че някъде е направен високопрофесионален туризъм, а не някое дебело вратле, което все още транспортира хероин и т.н., и си пере парите по брега и няма никаква туристическа култура, защото вие знаете, че големият туризъм е създаден при образцов ред. Вие знаете кои са най-добрите училища – това са в Швейцария, Германия. Добре, в този момент, когато ние трябва да реструктурираме нашия туризъм, да го направим на средно европейско ниво, изведнъж ние го подхвърляме в посока да решава проблемите на културата. Какво ще правим от туризма? Ще субсидираме пари. Това е частен бизнес и да правим например киноизкуство, или театър, или да боядисваме паметници. Културните дейци и високоинтелигентните хора смятат, че говорейки за култура, се решават проблемите на културата.
    Уважаеми колеги, по цял свят културата се движи от много добри икономисти. Вие знаете това. Защото преди да направи пет леки пиеси Боб Рафълсън прави друг касов филм, нали. Тоест, в България ние още не сме разбрали, че културата, освен че иска пари, трябва и да прави пари.
    Затова моето изказване е в тази насока не само да бъда опозиционер, а да помислим нужно ли е да правим летяща подводница. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирчев.
    За реплика думата има господин Юнал Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Кирчев! Не мога да не ценя Вашите думи, още повече, че сте народен представител от Варна – най-туристическия регион на България, но струва ми се, че правите една сериозна грешка, като внушавате на обществото, че, едва ли не, обединявайки туризма и културата, туризмът ще стане донор на културата – пари от туризма ще се прехвърлят в културата.
    Уважаеми господин Кирчев, това не може да се случи в България!
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Това вие го казвате!
    ЮНАЛ ТАСИМ: Не е вярно!
    Това не може да се случи в България. Знаете, че откакто сме във валутен борд има единна бюджетна сметка, тоест, всички приходи от бюджета влизат в една сметка. Парите от туризма не влизат в тази сметка, а за радост влизат в частни фирмени сметки. Тоест няма как с пари, които не постъпват и не могат да постъпват по закон в Министерството на културата и туризма или в сектора “Туризъм”, да се правят преразпределенията за културата. Това не може да се случи.
    Не мога да не се съглася с Вас за това, че културата се нуждае от пазарни отношения. Да, така е. На този етап културата все още е дотирана от държавата, но трябва да се намерят подходящи форми, искрено се надявам, че новата ни министърка ще приложи точно такъв подход към културата – културата да прави добавена стойност, да има отношение към тази единна сметка и да има преразпределение за всички. Но в никакъв случай при приход от милиард и половина част от тези пари не могат да отидат в културата, за радост или съжаление – това е отделна голяма тема. Още повече, че законопроектът, който ние предлагаме, не обсъжда този вариант, а въобще как да функционира новото Министерството на културата и туризма. Една-единствена цел има този законопроект, нищо повече.
    Да се връщаме към дебата за структурни промени от 23 февруари, е безсмислено на този етап, според мен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Тасим.
    За реплика има думата госпожа Антонина Бонева.
    АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да направя реплика на господин Кирчев в смисъла на това, че по силата на Закона за закрила и развитие на културата, приет през 2000 г. именно по времето на управлението на Съюза на демократичните сили, културните институти в България са поставени в състояние техните служители да получават само заплати, а дейността на културните институти, която създава именно културния продукт, не е осигурена по никакъв начин. Има някаква доста недоизработена система на съфинансиране с общините – нещо, което е крайно недостатъчно за развитието на културата. Тъй като средства трябва да бъдат намерени именно за дейността на културните институти и тъй като туризмът в България, слава на Бога, започва да се развива добре, върви в положителна посока, именно съчетаването на туризма с културата и съчетаването на посещения на туристи на културни обекти и на културни спектакли би могло да подпомогне културата, която за момента е в това състояние благодарение на този закон. Този закон всъщност не осигурява дейността на културните институти, той осигурява само заплатите на работещите в него. По същата сила биха могли да бъдат направени и реконструирани паметници на културата, които да привличат туристи в България. Не случайно именно в Италия – една от страните, в които 75% от културно-историческото наследство е събрано, както знаете, има едни от най-големите потоци за туризъм, мисля, че е втора след Франция – Министерството на културата толкова много години беше обединено с Министерството на туризма. Именно по този начин беше помогнато на културата и бяха привиквани и повече туристи чрез културата. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Кирчев, за дуплика.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо Бонева, извинявам се, но първо искам да отговоря на Вашата реплика.
    Дайте да се откажем от зрелия социализъм! Вие ми дадохте пример с може би най-развитата туристическа държава в Европа, където пазарните отношения са навлезли в голяма степен и в туризма, и в културата. В България правим такава симбиоза, където пазарната икономика е изцяло навлязла в туризма и една изостанала в мисленето си сфера на нашия живот, която е изключително важна - духовната.
    Вие отново ми говорите за министерството, общините, грижи и така нататък.
    Предлагам икономистите да помислят, дано госпожица Чилова да остане поне министър на една от тези две институции, да ги раздвижи, защото е с пазарно мислене, не съм видял нито един туристически обект приватизиран, концесиониран. Да не говорим пак по света какво ставало, за диснилендове и т. н., и т. н., за шоута, което в България е пълна скръб.
    АНТОНИНА БОНЕВА (НДСВ, от място): Това са общи приказки!
    ХРИСТО КИРЧЕВ: Много Ви моля, да не говорим за Италия, какво станало там, във Франция и т.н., и да не се репликираме.
    По репликата на уважавания от мен господин Тасим. Най-малко, господин Тасим, говоря за преливане на пари, това е наивно. Много добре знаем за стриктния бюджетен контрол. Става дума за това, че не виждам по този начин от чисто функционални връзки да извлечем ползите. Затова дадох и пример – по същия начин трябва да обединим и Министерството на околната среда, защото те контролират водите и така нататък. Не става въпрос за управление, накрая няма да има никаква полза и Вие го разбирате. Съжалявам, че поддържате една такава кауза. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Желае ли още някой да изрази своето отношение от трибуната?
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Министрите няма ли да вземат отношение?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Могат да вземат отношение по всяко време, стига да изразят своето желание достатъчно ясно, което към момента не правят.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Няма ли да се отговори на въпросите на колегите от страна на министрите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за туризма с вносители Юнал Тасим и Валери Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 144 народни представители: за 78, против 62, въздържали се 4.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, предлагам срокът за предложения на народни представители между първо и второ четене да бъде три дни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! От тези три дни няма никакъв смисъл, защото срокът изтича точно в събота и неделя. Смятам, че е по-нормално да се види какво е състоянието с нормативните актове, които се коригират, защото току-що от трибуната ви показах още една техническа грешка, която е допусната от недоглеждане. Смятам, че срокът от 7 дни е напълно нормален. По никакъв начин бързането няма да реши въпросите нито на туризма, нито на културата. В моето изказване ви казах, че преди да успеем да залепим новите стикери на наименованията май ще се наложи да ги отлепяме. Не бързайте толкова, за да не създадете по-големи поразии.
    Правя процедурно предложение срокът да бъде нормален – в рамките на седем дни. Така и комисията ще може да заседава и да види всички предложения, които бъдат направени от народните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение на Валери Димитров срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 150 народни представители: за 85, против 63, въздържали се 2.
    Приема се този срок от три дена.
    С това процедурата по тази точка е приключена. Благодаря на всички колеги, които взеха отношение.

    Преминаваме към втора точка от програмата за работата ни днес, а именно:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ.
    Това е един законопроект, който вече “брадяса”, така да се каже, и може би днес ще му сложим един достоен край, като го приемем на второ четене.
    Има думата председателят на комисията – д-р Джевдет Чакъров.
    Ще припомня, че напреднахме доста и стигнахме до § 3а, ако се не лъжа, д-р Чакъров, който отложихме. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително се проведе дискусия и имаше дебати по предложението относно създаването на § 3а. До голяма степен решението, което беше взето, и препоръките, които бяха направени по време на дискусията и дебатите в пленарна зала, бяха именно за доразглеждане на този текст и в Комисията по околната среда и водите.
    На извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите отново бе проведена дискусия и бе разгледан текстът на § 3а. Стигна се почти консенсусно от страна на всички членове на Комисията по околната среда и водите като представители на различни парламентарни групи до решението § 3а да добие следната редакция:
    “§ 3а. (1) На територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн.
    (2) Забранява се освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Има ли някакви мнения?
    Госпожо Манева, заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, редакцията, която предлагаме в момента, беше обсъдена в комисията и основните съображения за въвеждането на ал. 2 бяха, че в момента в редица лаборатории се извършват експерименти с животни, базирани на технологиите на генното модифициране, с цел да се получи белтък, който е основата за лекарства за тежки заболявания, за нелечими заболявания.
    Искам да кажа, че днес получих информация, че съвсем същите експерименти се правят и с тютюна. В момента в лабораторни условия се правят експерименти с тютюн, не за да се получи генно модифициран тютюн като култура за засаждане, а като база за акумулиране на белтък, който служи за лечение на левкемия.
    От тази гледна точка мисля, че лекарите разбират колко важно е това. Смятам, че или трябва да отпадне цялата алинея, или трябва да отпадне тютюнът, защото това означава, че в момента ще забраним тези експерименти, които имат единствено хуманна цел. Това означава, че в България няма да може специалистите, които се занимават с тази проблематика, да правят експерименти в това направление. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Господин Тошев желае да вземе отношение под формата на реплика. Заповядайте.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо Манева, аз съм против предложението да отпадне тютюнът от този забранителен списък за провеждане на опити, тъй като, ако отпадне, с това растение ще могат да бъдат провеждани и генетични модификации и по този начин ще се компрометира износът на български тютюн или би могъл да се компрометира, което поставя под риск поминъка на примерно 200 хил. души, занимаващи се с добив на тютюн. Това беше причината изобщо да включим в списъка тези три важни за българския износ видове, каквито са лозата, маслодайната роза и тютюна, с което да се обяви пред целия свят, че в България не се провеждат генетични модификации.
    Ако извадим един от тези видове с вашия аргумент, това означава да се отвори вратата и за всички други експерименти, да няма никакъв контрол върху тях, а смятам, че това не беше целта, която ни накара да предложим този забранителен списък само от три вида – лозата, защото от нея се произвежда българското вино, ние имаме запазени позиции на пазара на вино в света и бихме могли да ги загубим, ако лозата не е в забранителния списък, същият аргумент е валиден и за маслодайната роза, и за тютюна.
    Така че аз смятам, че текстът не трябва да се променя и подкрепям предложението на комисията, така както беше прочетено от председателя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Втора реплика – д-р Чакъров.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манева! При моето уважение към Вашите позиции, които сте имали, в конкретния случай ще си позволя да кажа, че по време на доста продължителното обсъждане и разглеждане на законопроекта никога от страна на научната общност не е постъпвала такава информация, а такава последна среща имахме и в петък, заедно с колеги от различни парламентарни групи, с представители на научната общност. По време на тази среща още веднъж беше изразено точно това, което в момента се опитвам да кажа – че никога не сме получавали такава информация.
    Аз също отстоявам позицията, че с това, което Вие казвате като възможност, би се отворила вратата за много по-разширено приложно поле в аспекта, който казвате. Така че предлагам да подкрепим предложението, направено от страна на комисията, и подобрената редакция под формата на две алинеи, които току-що представих от името на членовете на Комисията по околната среда и водите.
    Що се отнася до другите предложения, след малко ще вземем отношение по тях.
    Така че специално за тютюна изцяло подкрепям казаното от господин Тошев. В никакъв случай за една култура, която има добър прием при този начин на производство и при този пазар, ние не бива да рискуваме препитанието и с оглед на социалния вектор преживяването на над 200-300 хиляди наши сънародници. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Чакъров.
    Трета реплика някой желае ли? Няма. Аз бих могъл да я произнеса, но предполагам, че госпожа Манева ще се досети каква е, така че няма да я направя.
    Дуплика желаете ли, госпожо Манева? Заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Съвършено не съм съгласна с изказването на господин Лъчезар Тошев, защото ние имаме чл. 77а, в който категорично е казано, че тютюнът е една от културите, за които не се разрешава освобождаване в околната среда. Тоест генно модифициран тютюн не може да се отглежда като култура.
    В § 3а става дума за експерименти в контролирани условия. Самото определение показва, че имаме контрол на всички етапи на работата с генно модифицирани организми.
    Доктор Чакъров е прав, че на срещите, които проведохме с част от хората, работещи в тези сфери, защитата беше проведена основно за работа с животни, нямаше представители и специалисти, които работят с генно модифицирани растения, а аз казах, че днес съм получила тази информация и съм длъжна да ви я съобщя, защото мисля, че това е изключително важно.

    Става дума за едно от най-тежките, нелечими заболявания и се търси по научна програма, по която работи нашият институт, решение на въпроса с извличане на белтък, образуван от генно модифициран тютюн. Така че най-накрая моето предложение може да се гласува и всеки може да гласува по съвест. Аз специално не бих пуснала, не бих сложила бариерата пред науката, особено когато става дума за здравето на хората. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Има думата за изказване д-р Белчилов.
    СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Миналата седмица наистина беше приета тази промяна, която бих казал, че е доста добра, но на мен ми се струва недостатъчна, затова ще ви предложа текст, който в известен смисъл беше предложен миналата седмица отхвърлен и сега ви го предлагам пак:
    "На територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с роза, лоза и тютюн". Моля този списък да се разшири с пшеница, царевица и ечемик. Ще се обоснова защо.
    Всички трябва да знаят, когато гласуват тези текстове, че те имат изключително стратегическо значение за животновъдството в България, защото и трите култури влизат във фуражите, а веднъж, след като излезе информацията, че в България се отглеждат генетично модифицирани фуражи, с които се хранят животните, това застрашава върху етикетите на българските стоки да пише "животни, хранени с генетично модифицирани фуражи". Това означава край на износа на българската селскостопанска продукция.
    Не знам дали си дават сметка тези, които гласуват механично текстовете пред тях, не искам да ги засягам, но трябва да знаят, че това обрича производителите на месо, на гъши дроб и т.н., няма да изброявам, в кратки срокове на фалит. Европейският пазар ще бъде затворен за тях през следващите години.
    В Европейския съюз фуражите и всяка животинска продукция, която е хранена с генетично модифицирани фуражи, е под специален и особен надзор. Житото и царевицата под една или друга форма винаги влизат във фуражите, с които се хранят селскостопанските животни.
    Основните и най-важните задачи, които предстоят и трябва да стоят пред българските производители, са да се гарантира устойчиво производство на чисти биологични фуражи, да се гарантира производство на чисто месо. Това, че ще бъдат идентифицирани ясно и недвусмислено чрез съответното етикетиране, това е друг въпрос.
    И още един довод в тази посока е, че новата селскостопанска политика на Европейския съюз ще отдели субсидиите на фермерите от количествата произведена продукция. Т.е. парите вече няма да зависят от произведените тонове на декар, а тя ще набляга именно на био-, екопроизводствата, на запазените марки, на защитените видове и т.н. Затова моето предложение е да бъдат защитени селскостопанските производители и към този списък да бъдат добавени, списъкът да бъде разширен с царевица, пшеница и ечемик. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Белчилов.
    Има ли други мнения?
    Заповядайте, д-р Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към вас с един апел: нека да не вкарваме Народното събрание в смешни ситуации и да правим забрани, които са абсурдни!
    Искам да добавя само, че тютюнът като растение за хората, занимаващи се с растителна генетика, е така, както са белите мишки за хората, занимаващи се с животни. Такъв тип забрана, освен негативен ефект, няма да има нищо позитивно в нея.
    Какво излъчваме към света? Излъчваме, че сме забранили генетичните опити върху три растения и светът освен да се изсмее, нищо друго не може да направи. В края на края на краищата, забраните за изследвания ги е имало и те не са една и две в историята.
    По отношение на генетиката е имало един период, слава Богу, че тогава не съм бил роден, когато тя е обявена за лъженаука. И опитите и работата в тази област са били забранени и едва ли не са били идеологически преследвани. Говоря за мрачните 40-50-те години. И сега в ХХІ век да повтаряме подобна грешка за мен това вече е прекалено.
    Уважаеми колеги, за тези, които не разбират материята, нека обясня. Не се притеснявайте, няма нищо сложно за разбиране. Точно в единия случай имаш ясни, категорични забрани, въведени със закон. Има ги в 77а, аз включително гласувах за тях, които касаят освобождаването, пускането на такива организми в околната среда и т.н. А § 3а за разлика от 77а, за който пак ви казвам, че съм гласувал "за", ако искате, проверете в разпечатките, преходният и заключителен § 3а е еманация на мракобесническо мислене. Първо бяха животните, слава Богу, комисията се съгласи да махне животните. Останаха тези три клети растения, но проблемът е, че едното от тях е моделно растение за заниманията на тези хора.
    Който е гледал bTV сутринта, е видял един учен, който, слава Богу, обърна мнението на госпожа Манева, за което аз я поздравявам. Тя направи изказването си и от трибуната. Убеди се, че тази забрана не е хубава.
    Пак ви казвам, няма нищо идеологическо в случая. Просто не зная как се е промъкнала подобна забрана между първо и второ четене. Но духът на закона не е такъв. Духът на закона регламентира, забранява някои неща експлицитно в името на бъдещето на нашето селско стопанство и на визията, че ще се работи на ниво чисти храни и екологично земеделие, въвежда регулация за нещата, които ще бъдат ГМО – царевица, соя и т.н., които ги допускаме.
    И изведнъж тази от никъде и с нищо немотивирана забрана в § 3а! Тя просто ни прави смешни! Разберете, всеки човек, който има някакво отношение към естествените науки, ще се хване за главата. Недейте така! Тук освен юристи има и хора с образование, което касае естествените науки. Спомнете си, учили сте някаква генетика към Х–ХІ клас, знаете например за мозаечна болест по тютюна, знаете едно-друго. Това са основни опити от времето на Георг Мендел преди сто и повече години. С грах и тютюн се е работило винаги. Моля ви, нека махнем тази драма от главите си и просто да гласуваме отпадането на § 3а и завършим закона като цивилизовани хора. Този закон е горе-долу добър. Той мина през много перипетии, но в края на краищата се получи нещо, което се надявам, че в близките години ще даде добра регулация.
    Защо трябва да унищожаваме смисъла на закона с такава абсурдна забрана? Колеги, аз разбирам, че може би между нас има т.нар. зелени екстремисти, но нека и те да помислят върху тази тема, защото в края на краищата това, че ние няма да познаваме и ще изолираме нашата наука от тези три растения, по никакъв начин няма да ни помогне. А ви уверявам, че тези опити, по които се работи и досега, с нищо не са навредили върху тези култури. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, д-р Калъчев.
    Доколкото схванах, ако не е така, моля да ме поправите, Вие подкрепяте предложението на госпожа Манева за отпадането на тютюна.
    Има ли други становища?
    Госпожо Литрова, заповядайте за реплика, имате думата.


    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Калъчев, аз не можах да разбера за кой Мендел говорите – дали за онзи, който правеше опити в съответните лагери, които също са били за някакъв принос в науката, или става въпрос за някой друг. Но аз си мисля, че всъщност основният въпрос, който е залегнал в предложението, което е направено, и от колегата Тошев, и е прието като официално предложение на комисията да бъде защитено българското селско стопанство при отглеждането на култури, които са стратегически за неговото място на европейските пазари - традиционни български култури – маслодайна роза, тютюн и лоза.
    Аз смятам, че е редно в залата да присъстват хората, които смятат, че тези стратегически култури не би следвало да бъдат застрашавани с информация, която ще изтече в медиите и в цяла Европа, че се извършват генетични модификации с тези култури и тяхното евентуално отглеждане ще може да се предполага, че се отглежда на територията на България, въпреки че имаме категорични забрани.
    Така че в интерес защитата на българското производство са внесени тези предложения, които по никакъв начин няма да попречат на развитието на българската наука. Защото българската наука може да се развива в цялото онова безкрайно поле на експерименти, но може да пощади или да си спести средствата на данъкоплатеца да прави експерименти, изискващи генетична модификация на маслодайната роза, тютюна и лозата.
    Така че аз подкрепям предложението този списък да бъде увеличен с царевица и пшеница, както направи колегата Белчилов, и предложението на комисията, което е внесено на вниманието на Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Има ли други реплики? Не виждам.
    Господин Калъчев, имате право на дуплика.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Госпожо Литрова, този с опитите в лагерите е Менгеле. Той е друг. Мендел е унгарец, и е 100 години преди оня с опитите - Менгеле. Нещата са съвсем различни.
    Ние не говорим за това, че ще се пускат тези организми. Те са за строго контролирани лабораторни условия. И затова гласувахме чл. 77а, където изрично се забрани пускането в околната среда. Това е смисълът на цялата работа. Ние си гарантираме, че за плодовете, зеленчуците, пшеницата, за тези три растения в чл. 77а сме забранили пускането им на пазара и освобождаването в околната среда на такива ГМО. А § 3а забранява друго нещо – не пускането, а работата с тях, манипулациите върху тях, изследванията върху тях. Това е нещо различно.
    По същите причини сме забранили да се правят генни манипулации върху ембриони. Нали така? Забранено е в България да се правят клонинги. Но това не значи, че сме забранили генетиката за изследователски цели. Има разлика между двете неща. И за тази разлика говорим.
    Добър е текстът на чл. 77а. Аз не го оспорвам. Казвам ви, че съм гласувал “за”. Но § 3а е другата крайност, която вече затваря прозореца за влизане на светлината.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Калъчев.
    Мисля, че въпросът вече е изяснен, но ако някой друг желае да допринесе допълнително за дискусията?
    Доктор Чакъров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата съвсем накратко, за да доразвия логиката, която беше изказана по време на дискусията, която имахме при разглеждането на § 3а с оглед на създаването на ал. 2. И тогава, и днес ние изразяваме позицията, че наистина нашата наука и нашата научна общност имат право да реализират прогрес и развитие и с текста, който предлагаме, смятаме, че това е най-обективно отражение на целите, които преследваме и бихме могли да постигнем, че това е един коректен текст, с който се дава възможност на нашата научна общност и на науката да провежда своите опити, да работи и да реализира прогреса в тази сфера.
    Междупрочем това, което предлагаме, както и преди малко посочих по време на репликата, която направих, се възприе силно положително от представителите на научната общност. Така че те подкрепиха текста в този вид, в който го предлагаме за провеждането на опити с истински генетично модифицирани животни в контролирани условия.
    Аз предлагам още веднъж текстът на § 3а да бъде подкрепен в редакцията на ал. 1 и ал. 2. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
    Предполагам, че с това разискванията приключиха.
    Ще гласуваме в следния порядък.
    За съжаление, независимо от благородните подбуди на народните представители Светлин Белчилов и Теодора Литрова, няма да мога да подложа на гласуване включването на допълнителни растителни видове, независимо от тяхното значение, тъй като не са подадени по надлежния ред.
    Това, което най-напред ще подложим на гласуване, е предложението на госпожа Манева – от предложения от комисията текст да отпаднат думите “и тютюн”.
    Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 143 народни представители: за 32, против 83, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    Заповядайте за процедура, господин Белчилов.
    СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, току-що гласувахме устната поправка на госпожа Манева. По същата логика или по не знам каква Вие отхвърлихте моите предложения, които също бяха устно представени тук пред вас. Мисля, че няма никаква разлика между двете устни предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има, за съжаление, д-р Белчилов. И разликата е, че по нашия правилник може да отпаднат думи или текстове, но не можем да добавяме нови в залата при второ гласуване. Това е по правилника. Моля да проявите разбиране.
    Колеги, подлагам на гласуване § 3а.
    Заповядайте за процедура, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НВ): Господин председател, извинете, но аз направих процедура за отпадане на целия текст на § 3а, докато процедурата на госпожа Манева е била изваждане само на тютюна, което ги прави различни. Така че моля Ви да подложите по правилник и процедурата за отпадане на текста на целия § 3а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вярно е, че Вие споменахте нещо такова. Аз изрично Ви попитах дали подкрепяте предложението на госпожа Манева да отпадне тютюнът, Вие казахте “да”. Но тъй като действително във Вашето изказване имаше такъв нюанс целият параграф трябва да отпадне, редът трябваше да бъде обратен, но вие разбрахте, че д-р Калъчев за момент помисли, че подкрепя само предложението на госпожа Манева.
    И така, подлагам на гласуване предложението на Недялко Калъчев да отпадне целият § 3а, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 27, против 94, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме § 3а, както беше представен от председателя на комисията с алинеи 1 и 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 13.
    Параграф 3а е приет.

    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми колеги, “Преходни и заключителни разпоредби”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека най-напред да гласуваме наименованието, тъй като има доста варианти на § 4. Предполагам няма изказвания по наименованието на тази глава.
    Моля, гласувайте “Преходни и заключителни разпоредби”.
    Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
    Наименованието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: За § 4, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има предложение на Стилиян Гроздев и група народни представители:
    Параграф 4 в Преходни и заключителни разпоредби да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Светлин Белчилов:
    Параграф 4 на Преходните и заключителни разпоредби -текстът се изменя така:
    “Този закон влиза в сила от януари 2007 г.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложението на народния представител Евдокия Манева е със следния текст:
    В § 4 годината да бъде 2006 г.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4, който систематично ще стане последен параграф от закона.
    Уважаеми колеги, има решение на комисията за представяне на следния текст:
    “§ 4. Този закон влиза в сила от 1 юни 2005 г.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е окончателното предложение.
    Явно, че така както е в основния доклад – да влезе в сила от 1 януари 2004 г. – е невъзможно. Затова даже председателят на комисията не го и прочете.
    Госпожо Литрова, заповядайте.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря Ви, господин председателю.
    Аз правя предложение законът да влезе в сила от датата на обнародване в “Държавен вестник” и това е моето процедурно предложение, което е напълно в унисон с невъзможността някои от предложените текстове тук да бъдат подлагани на гласуване, защото те са изтекли във времето.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други колеги, желаещи да вземат отношение по този § 4? Ако няма, ще подложа на гласуване предложенията, така както са предложени от народните представители, направили това в писмена форма и, разбира се, предложението на комисията.
    Всъщност първото предложение е направено от народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители - § 4 въобще да отпадне, което практически, уважаеми дами и господа, означава, че ако се приеме отпадането на този параграф, законът ще влезе в сила три дни след публикуването му в “Държавен вестник”. Да е ясно на залата.
    Моля, гласувайте за отпадане на § 4.
    Гласували 106 народни представители: за 45, против 45, въздържали се 16.
    Предложението на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители не се приема.
    Можете да направите единствената процедура за прегласуване. Заповядайте.
    СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми народни представители, мисля, че голяма част от залата не разбра обясненията на председателя в момента, а именно, че гласуването на този текст – предложението на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители – всъщност ускорява влизането в сила на закона, който днес приемаме.
    Така че моля, подкрепете на второ гласуване предложението на господин Стилиян Гроздев и група народни представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Направено е процедурно предложение за прегласуване.
    Поставям на гласуване още веднъж предложението на народния представител Стилиян Гроздев и група народни представители за отпадане на § 4, което де факто и де юре води до конституционния текст на чл. 5 от българската Конституция, че законите влизат в сила три дни след публикуването им в “Държавен вестник”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 57, против 41, въздържали се 20.
    И при второто гласуване това предложение не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Светлин Белчилов. Ако си спомняте, то е, цитирам: “Този закон влиза в сила от януари 2007 г.”.
    СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Оттегляте това предложение, д-р Белчилов.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС, от място): Оттеглям моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувам гласа на народния представител Евдокия Манева и моля този глас да бъде отразен в стенографския протокол, че се оттегля предложението.
    Беше направено предложение и от народния представител Теодора Литрова, че този закон да влезе в сила в деня на обнародването. Няма да подложа на гласуване това предложение. То не е направено в писмена форма и променя макар и в несъществена част предложението всъщност, което вече беше гласувано – на народния представител господин Гроздев.
    И така, подлагам на гласуване предложението на комисията, което гласи: “Този закон влиза в сила от 1 юни 2005 г.”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 4.
    Предложението на комисията за § 4 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има предложение за създаване на нов § 4а със следното съдържание:
    “§ 4а. Забраната по чл. 77а влиза в сила по отношение на растението памук от 1 януари 2008 г.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е предложение на комисията. То не фигурира в доклада.
    Имате думата, госпожо Литрова. Предлага се тази забрана за растението памук да важи от по-късна дата – от 1 януари 2008 г.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедурно предложение към този текст по същия ред, по който е направено и предложението ад хок на Комисията по околната среда и водите в залата - забраната за тютюн да отпадне 2008 г., да се подходи и към предложението, което аз съм направила и което е представено на вашето внимание като § 12. Предложението е в Глава четвърта – Освобождаване в околната среда и предлагането на генетично модифицирани организми или комбинация на такива като съставки на продукти, тоест наименованието и текстовете на цялата Глава четвърта да влязат в сила от 1 януари 2007 г.
    Какъв е смисълът на моето предложение?
    Смисълът на това предложение е целият закон да влезе в сила, но отглеждането на генетично модифицирани организми да бъде валидно с акта на влизане на България в Европейския съюз. Така ние ще успеем да запазим своята територия чиста откъм генетично модифицирани организми поне още две години.
    Предложението е на основание на новите научни разработки и изследванията на различни екипи в целия свят, където се установяват вредите от генетично модифицираните организми в света. Така можем да спестим на България още две години. Така ние ще бъдем конкурентоспособни на всички европейски и световни пазари като страна, която произвежда продукти, които са свободни от генетична модификация. Ние ще успеем да произвеждаме нашата продукция, да я предлагаме на европейския пазар на цени няколко пъти по-високи, отколкото други производители, които предлагат продукция от генетично модифицирани организми.
    Аз бих искал да ви кажа, че промените в европейската политика са точно в тази посока - Европа се връща към консервативната си политика на забрана на производство, отглеждане и предлагане на генетично модифицирани организми на своите пазари и допускането им до своята природа.
    Мога само да ви цитирам някои части от Берлинския манифест, отнасящи се за свободни от генетично модифицирани организми региони и биоразнообразието в Европа. То е проведено в края на м. януари 2005 г. Само с две думи ще ви кажа, че към тази европейска политика за освобождаване на европейските земи от генетично модифицирани организми са се присъединили повече от 100 региона в цяла Европа и 3500 общини, което означава, че картата на Европа се променя. Европа иска да бъде освободена от генетично модифицирани организми. Правото на регионите сами да решават своята политика в това отношение е върховно и гарантирано право на всяка една общност и на всеки един регион.
    Няма да влизам в подробности, но мога да ви кажа, че в Австрия 8 от 9-те провинции вече са гласували да бъдат зони, свободни от генетично модифицирани организми. В Белгия това са 39 общности. В Германия повече от 40% от териториите са заявили своето искане за свободни територии от генетично модифицирани организми. И съответно решения по региони по тази тема и в момента текат, така че този процент се увеличава с всеки един изминат ден. Ако България иска да бъде конкурентоспособна, ако иска да спаси своята уникална природа, да гарантира здравето на българските граждани и възможностите на българската икономика да бъде конкурентоспособна на европейския пазар, би следвало да подкрепи този мораториум до влизането ни в Европейския съюз, когато могат да бъдат взети и други решения.
    Мога само да ви кажа, че това ще бъде избор в полза на България и избор в полза и на българския туризъм, за който говорихме по предходната точка в дневния ред, защото, ако България се превърне в една зона, която е запазена марка - свободна от генетично модифицирани организми, от това ще спечелят и туристите, и българската индустрия, и най-вече ще спечелят всички български граждани, които няма да бъдат подложени на експериментите, наречени генетични модификации.
    Още повече, че в рамките на това Народно събрание няма да успеем да приемем закона, който да забранява или който да регламентира начина, по който се предлагат генетично модифицирани храни в България, затова подкрепете това мое предложение, което формулирам в момента по следния начин - § 12 да бъде прехвърлен като § 4а или “б” в зависимост от гласуването в залата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Литрова, всички чухме Вашето аргументирано изказване, не исках да Ви прекъсвам, но предложението е за § 12. Това Ваше предложение е разгледано от комисията. То ще бъде подложено на гласуване в залата. (Реплики.)
    Аз знам, че има връзка, но…
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим, встрани от микрофоните): Добре, но то се съотнася. С памука е направено едно изключение, така че можем и това изключение да го сложим в този параграф - тук му е мястото, щом като правим едно изключение и то само за една култура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, Вие предлагате Вашето предложение, което всъщност е § 12, сега да се гласува евентуално заедно с § 4а. Разбирам аргументите Ви, които изтъкнахте.
    Господин председател на Комисията по околната среда и водите, имате ли против да се гласува предложението по § 12, направено от госпожа Литрова сега? Нещата са свързани и то всъщност разширява обхвата. Това предложение е направено писмено от госпожа Литрова своевременно, така или иначе то подлежи на гласуване. Друг е въпросът дали сега да го гласуваме или, когато по доклада стигнем до § 12. Това е проблемът. Виждам, че не възразявате.
    Добре, има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този § 4а в редакция на комисията, респективно § 12 на госпожа Литрова, което предложение е записано на стр. 77 от доклада? Не.
    Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова. Чухте нейните аргументи. Текстът е на стр. 77 и е § 12.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 113 народни представители: за 41, против 58, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за нов § 4а.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 91 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 10.
    Параграф 4а е приет.
    Сега е точно 16,00 ч. По нашия правилник трябва да дадем 30 минути почивка. И така, почивка до 16,30 ч.
    След това продължаваме с този закон с надежда да го приключим – ние, а не той нас. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Продължаваме с § 5.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 5 има предложение на народния представител Лъчезар Тошев, подкрепено от комисията в първи пункт.
    Във втори пункт предложението на народния представител Лъчезар Тошев е подкрепено по принцип.
    Предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители е подкрепено по принцип от комисията.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната окончателна редакция:
    “§ 5. (1) Разрешенията, издадени при условията и по реда на Правилника за разпространението на генетически изменени висши растения, създадени чрез рекомбинантна ДНК-технология, се разглеждат от комисията, която преценява съответствието им с изискванията на този закон и потвърждава или прекратява действието им в 3-месечен срок от влизането на закона в сила.
    (2) Комисията в едногодишен срок от влизането в сила на закона издава доклад за разпространението на ГМО в околната среда до приемането на този закон, който внася в Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по § 5. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 5.
    Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
    Параграф 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев за създаване на нов § 5а към Преходните и заключителните разпоредби, а именно:
    “§ 5а. Не се издават разрешения за освобождаване в околната среда на ГМО преди изграждането и влизането в действие на системата за контрол по чл. 12, ал. 2.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
    Смисълът на това предложение е, че трябва да има система, която да контролира дали се спазват условията. Тя се създава по смисъла на този закон и ще се създаде след влизането на закона в сила, а не преди това. И затова съм предложил тези разрешения да започнат да се издават тогава, когато вече е създадена системата за контрол. Смятам, че предложението е логично и не мога да разбера защо не е подкрепено от комисията, но се надявам да бъде подкрепено от народните представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по предложението на народния представител Лъчезар Тошев?
    Госпожо Литрова, заповядайте.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
    Аз наистина не разбирам защо комисията отхвърля предложението на колегата Тошев, но това означава да направим всичко онова, което не искаме да направим от този закон. Ние направихме едни много добри предложения, в които регламентирахме както освобождаването в околната среда на генетично модифицираните организми, така и контрола върху тези организми. Евентуално ще напълним държавния бюджет, когато има недобросъвестни лица, които нарушават този закон и които заради това нарушение трябва да заплатят съответната глоба или санкция.
    Но всъщност какво се оказва? Ако бъдат издадени разрешения за освобождаване в околната среда на такива организми преди изобщо да има система, която да извършва контрол, това означава, че всъщност ние можем съвсем свободно по аналогия да приемем, че абсолютно всичко е допустимо в страната, след като не е изградена система за контрол. Тоест в момента ние имаме желание да изградим една система за контрол и никаква реализация за контрола.
    Ако вие прочетете по-нататък следващия текст, където са показани какви са принципите за извършване на оценка на риска за околната среда и човешкото здраве, това са принципите, които са залегнали в европейските директиви и това Народно събрание в унисон на европейските директиви ще приеме, вие ще прочетете какви огромни са рисковете за човешкото здраве, ако свободно в околната среда се освобождават генетично модифицирани организми. Мога да ви прочета един цитат, където в оценката за човешкото здраве са включени възможните незабавни или забавени последици върху здравето на животните и последиците за хранителната верига в резултат на консумирането на генетично модифицирани организми и всеки един отделен продукт, който е произведен от него, и е предназначен за храна на животните и хората. И още поне десетки такива принципи, които са задължителни, за да бъде защитено здравето на българските граждани и да бъде защитена околната среда.
    Ако приемем закон, с който да няма начин да осъществяваме незабавен контрол върху тези опасни за здравето, за живота на хората и за околната среда организми, това означава, че нищо не сме постигнали.
    Така че предложението на колегата Тошев е в духа на това Народно събрание, което има отговорностите да приеме един закон, който да контролира опасните за въздействие върху околната среда и върху човешкото здраве организми, които някои ни представят като бъдещето на живота. Така че аз напълно подкрепям предложението на колегата Тошев и призовавам всички отговорни народни представители да гласуват това предложение, защото без контрол няма реално функциониране на нито една система в нито една държава, включително и по отношение на Закона за ГМО.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предлагания текст? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 32, против 69, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Няма и процедурно предложение.
    Следващият текст.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 6 има предложение на народния представител Светлин Белчилов, което е подкрепено по принцип от комисията.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната окончателна редакция:
    “§ 6. Въведените в експлоатация преди влизането в сила на закона помещения за работа с ГМО в контролирани условия се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 2, ал. 3 и на закона в срок до шест месеца от влизането му в сила.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 6? Няма.
    Подлагам на гласуване § 6.
    Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
    Параграф 6 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По § 7 предложението на народния представител Светлин Белчилов е оттеглено.
    Предложението на Стилиян Гроздев и група народни представители е да се добави нов § 7 със следното съдържание:
    “§ 7. В чл. 20 от Закона за посевния и посадъчния материал ал. 6 се изменя така:
    “(6) Решението по ал. 5 за признаване и вписване на генетично модифициран сорт се взема след издаване на разрешение за предлагането му на пазара от министъра на земеделието и горите при условията и по реда на Глава четвърта, Раздел ІІІ от Закона за генетично модифицираните организми.”
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложението на народния представител Теодора Литрова е оттеглено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по § 7. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте § 7.
    Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По § 8 комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 5, ал. 2.
    “§ 9. (1) В едногодишен срок от влизането на закона в сила министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите изготвят доклади относно институционалната готовност на подчинените им администрации за изпълнение на задълженията им по този закон.
    (2) Докладите се приемат от Министерския съвет и от Народното събрание и резултатите от него се публикуват по подходящ начин.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да уточним, че това е предложение на народния представител Теодора Литрова.
    Госпожо Литрова, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, с предложението ми по § 9, където давам възможност на Министерството на околната среда и водите да изготви доклад относно институционалната готовност, този едногодишен срок, който ми се струва, че беше доста голям, в случая има само един пожелателен характер. И след като уважаемото народно представителство отхвърля възможността за контрол върху Закона за генетично модифицираните организми и върху самите генетично модифицирани организми – предложение, което беше направено от колегата Тошев, аз оттеглям предложението си по § 9. Но бих искала да обърна внимание върху току-що изчетеното предложение от председателя на комисията по § 8, което е прието по принцип, но ал. 2 не е инкорпорирана в § 5.
    Затова, уважаеми господин председател, Ви моля да го подложите на гласуване. Тъй като самото ми предложение е прието по принцип, е добре не само министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите да разполагат с информацията на комисията, но този доклад да бъде приет от Министерския съвет и от Народното събрание и резултатите от него да бъдат публикувани, като правя процедурно предложение последните думи “по подходящ начин” да отпаднат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези проблеми, които касаят § 8 и § 9? Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Теодора Литрова за § 8 със следното съдържание: “Докладът се приема от Министерския съвет и от Народното събрание и резултатите от него се публикуват.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 95 народни представители: за 22, против 71, въздържали се 2.
    Предложението на народния представител Теодора Литрова за този нов § 8 не се приема.
    Следващите предложения на народния представител госпожа Литрова по § 10 и по § 11 са оттеглени.
    Параграф 12 е гласуван, когато гласувахме § 4а.
    По § 13 предложението на народния представител госпожа Литрова е оттеглено.
    Следователно, господин председателю, трябва да докладвате § 8.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, има предложение на комисията за създаването на нов § 8:
    “§ 8. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите утвърждават със заповед списък на ГМО, за които има издаден отказ в страните-членки на Европейския съюз, който се обнародва в “Държавен вестник”.
    (2) Списъкът по ал. 1 се актуализира периодично.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа, по § 8. Няма желаещи народни представители да вземат отношение по § 8.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя предложение на комисията във връзка с това, че се прие текстът на § 3а в две алинеи, а именно за възможността за работа с животни в контролирани условия с генетична модификация е уместно към Глава трета, Раздел І да предложим създаването на нов член, който би бил чл. 17в, с оглед на това да има класифициране на животните в аспект на генетична модификация. Текстът е обсъждан в комисията. Комисията предлага следната редакция:
    “Чл. 17в. (1) Работата с генетично модифицирани животни в контролирани условия се класифицира в два класа.
    (2) Работата с генетично модифицирани животни в контролирани условия се класифицира като клас 1, когато е изпълнено едно от следните условия:
    1. генетично модифицираните животни не са способни да оцелеят в българската околна среда;
    2. генетично модифицираните животни притежават ограничена способност за трансфер на генетичен материал към местни животински видове;
    3. генетично модифицираните животни не са заразени с генетично модифицирани микроорганизми или други патогени и генетичната модификация не води до по-голям риск за човешкото здраве или околната среда от този на немодифицираните родителски организми;
    4. генетично модифицираните селскостопански животни притежават лесно различими външни белези в резултат на генетичната модификация.
    (3) Работата с генетично модифицирани животни в контролирани условия се класифицира като клас 2, когато е изпълнено едно от следните условия:
    1. генетично модифицираните животни са способни да оцелеят в българската околна среда;
    2. генетично модифицираните животни могат да причинят вреда на човека или околната среда, ако напуснат контролираното помещение и притежават способност за трансфер на внесения генетичен материал към местни животински видове;
    3. генетично модифицираните животни не са заразени с генетично модифицирани микроорганизми или други патогени, но генетичната модификация води до по-голям риск за човешкото здраве или околната среда от този на немодифицираните родителски организми.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин председателю, ще Ви предложа нещо, разбира се, ако приемете, тъй като това е нов закон, възможно е за чл. 17в, както го предлагате при новата номерация, да се намери съответният друг текст. Не е добра правна техника при нов закон, пък да слагаме букви към текста. Сега може да е чл. 17, но може да стане чл. 18, а чл. 18 да стане чл. 19.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Текстовете съответно ще бъдат преномерирани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре. Моля, отразете, че текстовете ще бъдат преномерирани.
    Моля, гласувайте текста на сегашния чл. 17в, който вероятно ще има друга номерация, но с това съдържание.
    Гласували 90 народни представители: за 77, против 5, въздържали се 8.
    Член 17в е приет, който ще има нова номерация.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение на комисията за създаване на Приложение № 1 към чл. 42, ал. 3. То е представено на вниманието на уважаемите народни представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако ми позволите, господин Чакъров, съвсем кратък коментар – и по други законопроекти е имало приложения – Приложение № 1, 2, 3 и т.н. Практиката досега не само на този парламент е приложенията към даден закон да не се четат. Те не са правни норми в истинския смисъл на думата.
    Приложение № 1 към чл. 42, ал. 3, което е озаглавено “Принципи за извършване на оценка за риска за околната среда и човешкото здраве”, е пред вас, вие познавате текста.
    Имате ли някакви предложения по текста на Приложение № 1? Няма. Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
    Моля, гласувайте Приложение № 1 към чл. 42, ал. 3.
    Гласували 85 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 3.
    Приложение № 1 е прието.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Има предложение на комисията за създаване на Приложение № 2 към чл. 50, ал. 4 и към чл. 70, ал. 3. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Приложението е пред вас. То е на стр. 82 – виждате таблицата, включително минималното разстояние в метри на различните зърнени и други култури.
    Господин Тошев, заповядайте.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
    Съгласувано с Министерството на земеделието и горите, представителите на Министерството на околната среда и водите и председателя на комисията си позволявам да предложа някои извънредно малки разстояния да бъдат увеличени, като редакционно предложение – като тези, най-малките отстояния: ечемик – 6 м, овес – 6 м, ориз – 6 м, просо – 6 м, суданска трева – 6 м, нахут – 6 м, фъстъци – 2 м, соя – 2 м, лен, маслодаен и ваклодаен – 2 м, да се увеличат с две нули и да станат съответно 600 и 200 м.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От 6 м да станат 600 м? Голяма е разликата, сто пъти се увеличава!
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Разликата е голяма, но намерихме съгласие, че такива малки отстояния не са достатъчни, за да гарантират, че няма да се смесят тези култури с подобни, които са немодифицирани. Например 2 м отстояние при модифицирани фъстъци и фъстъци, които не са модифицирани – това разстояние е много близо. Едно животно, ако преминава примерно покрай ечемик и при отстояние 6 м, може да пренесе цветния прашец в друга култура от ечемик, така че е по-добре да се увеличи отстоянието. Фъстъците не са най-добрият пример, но за ечемик, овес, ориз, просо и т.н. – другите култури, които изчетох, е добре да бъдат увеличени отстоянията и моето предложение е тези цифри - 6 м да станат 600 м, и 2 м да станат 200 м.
    Това е редакционно предложение. Може да поискате и становището на Министерството на земеделието и горите по този въпрос, тъй като първоначално това беше тяхно предложение за отстоянието, което е удвоеното отстояние при другите немодифицирани култури, за да се създадат съответните сортове и да се поддържат в такова състояние.
    При генетично модифицираните култури е добре отстоянието да бъде по-голямо отколкото е прието от обичайните сортове – два пъти, според мен, не е достатъчно и предлагам да се увеличат на едни разумни отстояния, при които ще имаме по-големи гаранции, че няма да се смесят чрез опрашване тези култури, защото са от близки видове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Все пак метрите са не само метри. Нека специалистите от Министерството на земеделието и горите да обяснят - всъщност сто пъти увеличаваме тези отстояния, докато при други – гледам тук, нахутът става 600 м, а се питам защо полският фасул остава 300 м?
    Господин Боев, заповядайте.


    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че няма никакъв проблем да се приеме предложението на народния представител Лъчезар Тошев, въпреки че ненужно се завишават тези разстояния и аз ще ви обясня защо.
    Ние сме участвали в разработването на пространствената изолация при генно модифицираните организми с нашата специализирана Агенция по селекция, семеконтрол и апробация. Би трябвало да се знае, че пространствената изолация изисква не залегнало в съществуващата нормативна база при всички земеделски култури, с цел осигуряване на сортовата автентичност и сортова чистота. Параметрите за отделните култури са различни. В зависимост от начина на опрашване – кръстосано или самоопрашване.
    Тук искам само да кажа, че става дума само за тези, които имат в цвета и тичинки, и плодник. Няма как прашецът да прескочи от цвета и да запази своята жизненост. Поради тая причина е прието и толкова малко разстояние – един или два метра. Народният представител Лъчезар Тошев иска това да се завиши, тъй като може да има някаква замърсеност от тези пет или шест метра. Ние приемаме неговата позиция. В крайна сметка това не е проблем.
    Всички норми са на базата на научни разработки и са доказани в процеса на семепроизводството години наред. Ние предложихме при производството на ГМО-семена от различни култури пространствената изолация да се завиши двукратно. Това е нашето предложение. От всички страни в Европа, които вече имат приет такъв закон, единствено в Холандия има пространствена изолация. Ние сме повторили точно тези метри, които са заложени в Холандия, а именно двукратно увеличаване на отстоянията за пространствена изолация при нормалното семепроизводство на различните култури. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря на заместник-министър Боев.
    Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по тези отстояния, предложени от господин Тошев в последния момент?
    Знаете, че работим почти една година по този законопроект. Може би предложението трябваше да бъде направено малко по-рано.
    Заповядайте, госпожо Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че трябва да опонирам на заместник-министър Боев, но европейската практика на много от страните, например Белгия и Германия, показват, че отстоянията са в десетки и стотици пъти по-големи, отколкото Вие цитирахте за Холандия. В много от тези култури, да кажем рапицата, и в Белгия, и в Германия, и в други страни отстоянията са между един и два километра, поради причина, защото са извършени доказателства, които показват, че могат да бъдат замърсени полета, засети с рапица, и да бъдат заразени от генетично модифицирана рапица на разстояние 27 км.
    Бих искала да ви кажа, че има технически доклад от Университета в Брайтън от м. октомври 2004 г., в който са направени множество изследвания, които показват каква е степента на замърсяемост на различни не генетично модифицирани култури от генетично модифицирани култури. И на разстояние над един километър са направени замервания, където се установява над 1% замърсяване на продукцията и над 5% замърсяване на получените семена. Така че всъщност за тези изследвания, за които вие говорите, че са извършвани в България, естествено те не са извършени точно в тази посока за анализ и сравняване за генетично модифицирани организми, които евентуално биха могли да заразят други организми, които не са генетично модифицирани.
    Поради тази причина предложението на колегата Тошев е нещо като омиротворителен акт, който предлага едно минимално завишаване, такова, каквото в Европа е дори няколко пъти по-голямо. Така че, ако уважаемото народно представителство приеме тези комични отстояния от 26 метра ми се струва, че ще има едни много сериозни поражения върху производителите на селскостопанска продукция, които произвеждат продукцията си по конвенционален път, и още по-големи поражения, когато те отглеждат биопродукция. Т.е. всички онези фермери, земеделски производители ще си мислят, че произвеждат екологично чиста продукция, а тя не само че ще бъде замърсена, но техните договори и износът им ще бъдат анулирани, а оттам и името на България ще бъде компрометирано в известен смисъл.
    Затова правя процедурно предложение да увеличим минималните цифри, минималното отстояние да бъде един километър за всяка една от културите, защото всъщност такава е новата европейска практика. Ако ние предлагаме по-големи отстояния, това означава, че се грижим за по-голяма сигурност на земеделските производители, които произвеждат екологично чиста продукция или продукция, която е получена по конвенционален път. Така че всъщност ние защитаваме не някой друг, а българските земеделски производители, името на българското селско стопанство и наистина нямаме никаква нужда да даваме такива преференции на генетично модифицираните организми, защото всъщност от тях България ще има само вреди и никаква полза.
    Аз приемам по принцип предложението на господин Тошев и правя процедурно предложение там, където отстоянията са по-малко от един километър, да бъдат завишени на по 1000 м.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
    Господин Боев, ако ще вземете отношение, внесете по-категорично разяснение, защото така, съжалявам да Ви го кажа, но толкова време да работи комисията и чак сега да уточняваме тези неща…
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че вървим към безпринципни отстояния, които не се базират на никакви нормативни бази. Аз преди малко казах: всички тези отстояния са на базата на научни разработки и са влезли в нормативната база, която касае семепроизводството.
    Уважаваната от мен народна представителка Теодора Литрова цитираше преди малко научни трудове, които нямат нищо общо с нормативната база. Това са две различни неща. Естествено е в научните трудове да се експериментира. Аз се учудвам, че тя преди малко с лекота внесе текста за забрана именно за експериментиране с различни култури. Това е един прецедент в световната наука. Естествено, че трябва да се даде възможност науката да експериментира дълго време, за да може по безспорен начин да се докаже дали генетично модифицираните организми са вредни или безвредни за човешкото здраве. Най-големият проблем при тях е, че сериозни научни изследвания се водят само от около десет години. След тридесет години науката по безспорен начин ще е доказала дали те са вредни или безвредни. Точно поради тази причина трябва да има пълна свобода и това всъщност е Регламент 99/219 на Европейския съюз, който въвеждаме и който дава възможност за пълни изследвания при контролирани условия. Ако тези изследвания бяха факт, сега нямаше да спорим.
    Аз смятам, че наистина принципната позиция е да се спазват двукратно завишените норми за пространствена изолация, такива каквито години наред научните работници са разработвали и са залегнали в нашите нормативни документи. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Има думата д-р Чакъров.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поначало не смятах да взимам думата по отношение на Приложение № 2, но след дискусията, която се получава тук, бих искал да внеса яснота, че по време на разглеждане на законопроекта и след като се положиха наистина много усилия и този законопроект се разглежда доста обстойно, и бяха взети съображенията и предложенията на колегите с оглед на опасение да не би отстоянията да бъдат не такива, каквито да гарантират отстояние, адекватно от биологичното и биотехнологичното производство. Таблицата, която е представена на вниманието ви, визира отстояния двукратни от представените от научната общност на базата на това, което и заместник-министър Боев представи.
    След всичко това, което казвам, все пак, ако има някакви притеснения във връзка с това, което се изрази от господин Боев, предлагам окончателно да се умножи там, където са представени, да речем шест метра, да станат шестдесет метра, а да не отиваме в крайности и наистина да не отиваме в безпринципни позиции и да се подхлъзваме.
    Бих предложил това да се приеме окончателно по този начин и да приключим с разглеждането и на това предложение, и на законопроекта. Благодаря.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Доколкото разбрах, господин Чакъров предлага някакво компромисно решение, макар че и то е абсолютно ад хок направено, в смисъл в момента и не изглежда много обосновано от научна гледна точка. Има ли желаещи за други изказвания?
    Ще подложа на гласуване най-напред устните предложения за поправки на Лъчезар Тошев навсякъде, където имаме едноцифрени числа, да се добавят по две нули.
    Правилно ли съм Ви разбрал, господин Тошев?
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, гласувайте предложението на на Лъчезар Тошев: навсякъде, където имаме едноцифрени числа, да се добавят по две нули, става дума за минималното разстояние в метри, Приложение № 2.
    Гласували 99 народни представители: за 26, против 56, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на Джевдет Чакъров: навсякъде, където има числа с една цифра за минималното разстояние в метри за културите, които бяха споменати от господин Тошев, да се прибави по още една нула.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
    Това предложение се приема.
    Подлагам на гласуване цялото Приложение № 2 към чл. 50, ал. 4 и чл. 70, ал. 3 с приетите поправки на господин Чакъров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 92 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 2.
    Поздравявам господин Чакъров, цялата Комисия по околната среда и водите и всички присъстващи колеги с приемането на един важен закон, свързан с Глава 22 от преговорния процес с Европейския съюз. (Единични ръкопляскания.)
    Благодаря ви още веднъж.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Анелия Крушкова, началникът на Направление “Пътна полиция” от Министерството на вътрешните работи господин Стратиев и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” Николай Точев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Подлагам на гласуване допускането на тези представители на изпълнителната власт в залата.
    Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
    Моля, поканете представителите на изпълнителната власт в залата.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
    “ДОКЛАД
    на Комисията по транспорт и телекомуникации за второ
    гласуване на Законопроект № 402-01-18, внесен от
    Министерския съвет на 1 април 2004 г., за изменение и
    Допълнение на Закона за движение по пътищата.”
    Има предложение на народния представител Рамадан Аталай за създаване на § 1:
    “§ 1. В чл. 5, ал. 2 в т. 3 думите “с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на 1000” се заличават.
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо да гласуваме заглавието на законопроекта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието е прието.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложението на народния представител Рамадан Аталай?
    Заповядайте, господин Аталай.
    Борбата за трезвеност продължава във Ваше лице.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, в рамките на тези четири години мандат на това Народното събрание може би за втори път правя това предложение.
    Сигурен съм, че има колеги, които и днес няма да приемат това мое предложение, но ще се опитам да се аргументирам.
    Първото и основно мое виждане за моето предложение е, че правим Закон за движение по пътищата и още в началото на първа страница има правила за движение по пътищата. Тук искам да изкажа благодарност, че най-после се намери спонсор, който е издал Закона за движение по пътищата във вид на книжка.
    Вижте още на първата страница в чл. 5 в Правилата за движение по пътищата в Общите правила в ал. 2 се казва, че водачът на пътно превозно средство е длъжен... ако прочетем по-нататък стигаме до т. 3: “да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000 или под въздействието на упойващо вещество”.
    Предлагам да отпадне “с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на 1000” и тогава текстът става следният: “да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол”. Има ли някой нещо против това? Смятам, че няма такива.
    По-нататък: “под въздействието на упойващо вещество”. Ако този текст не е перфектен, тогава идва презумпцията, че всеки един от нас още в началото на този закон в първата страница казва, че ще управляваме пътно превозно средство въпреки това, че сме употребили алкохол.


    И още повече, тук има адвокати, юристи, които цял живот са си изкарвали прехраната с този Закон за движение по пътищата, знам, че …
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, и с други закони сме си изкарвали прехраната, господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: … те ще вземат отношение по този въпрос. Те казват: “Е, да, но ако евентуално минем към следващите наказателни параграфи, ако още в началото няма ограничението, цифрата, от коя граница да започне наказанието”, аз мисля, че и те нямат аргументи, за да ме оборят, защото мисля, че от чл. 174 нататък тази кауза е разрешима. Ако не е, то моля адвокатите, които ще се появят тук след мен, знам, че са трезвеници и освен че са такива знам, че нито един от тях не иска днес по пътищата да има хора, управляващи моторни превозни средства след употреба на алкохол, да ни дадат разрешение на този въпрос. Тогава съм готов да оттегля своето предложение.
    Но колеги, ние не можем да изхождаме от презумпцията, че всеки един от нас трябва да е употребил алкохол и тогава да се качва и управлява моторното превозно средство.
    Мисля, господин председателю, че с тези аргументи бях достатъчно убедителен и че колегите ще подкрепят моето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Аталай, но този проблем с концентрацията на алкохола в кръвта е не толкова юридически, колкото на медицината. Но нямам право да коментирам.
    Виждам, че господин Ралчев иска да вземе отношение. Той има немалко дела, свързани с така наречения остатъчен алкохол.
    Имате думата.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! Аз прекрасно разбирам това, което казахте, само не мога да разбера що за логика е това! Тук не става дума нито да бъдем защитници на пияни шофьори, нито да правим някакви протекции в тази връзка. Става дума за чиста наука. В българското право има един принцип, който казва: “Не може да има отговорност без вина”. И затова Вие не можете да отидете в чл. 174 на санкция, без да имате дължимо поведение. Такава е логиката на всеки нормативен акт. И когато имаш една забрана, и когато имаш нейното нарушение, едва тогава идва санкцията – такава е логиката в този закон, това е първият проблем.
    Вторият проблем е, че не на всяка цена и не за всичко трябва да търсим наказание. Дълги години медицината, защото проблемът както правилно отбеляза господин Корнезов, е много повече медицински, отколкото правов и още по-малко като правилник или Закон за движението по пътищата. Имаме състояния на един организъм – психофизическо състояние, при което има норма на концентрация на алкохола в кръвта, има влияние и отделни фази. Изследванията в това отношение нито са български патент, нито сега за първи път се въвеждат с тези норми. Те са всеизвестни, ясно и точно е казано, че когато едно лице е до 0,5 промила към момента на извършване на акта, на проверката, на произшествието, се намира в субклинична фаза, това означава, че организмът му не се влияе. А ние трябва да имаме отрицателно влияние върху организма, за да можем да го санкционираме.
    Впрочем, уважаеми колеги, този спор беше разрешен към 1971, най-късно 1972 г. Проведоха се съответни научни сесии, в които участваха лица от най-различни професии, не само адвокати, господин Аталай. Затова систематиката в закона е абсолютно правилна. Тя не само е правилна, но е задължително да бъде такава.
    Още по-малко – следващите изменения, които сте внесли – да се върнем към архаичното доказване с технически средства, а по-нататък видях в закона и онези изпробватели на трезвеността, които се базират на издухания въздух, всичко това отдавна е архаизъм в българското право и само и единствено концентрацията в кръвта може да бъде белег за нарушение или ненарушение, за повлияване или за неповлияване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за реплика, господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
    Господин Ралчев, аз съм водил с Вас този спор и в Комисията по транспорт и телекомуникации. Всичко това, което казахте, го възприемам, но не мога да възприема, че 1971-1972 г. нивата на концентрация са били до 0,2-0,3 промила, а сега са станали 0,5 промила.
    След това Вие казвате, че е в зависимост от въздействието на алкохола върху организма. Всеки организъм е различен. При едно нарушение или при пътнотранспортно произшествие със смъртен изход при 0,49 промила според Вас не би трябвало да се наказва, ако възприемем, че при 0,5 промила управлението на автомобила е под въздействието на алкохол.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Така е, не се наказва. Наказва се по основния текст.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: При 0,49 промила, ако е убил човек по пътищата, ние го смятаме, че не е употребил алкохол?! А от 0,5, ако е убил човек, той е употребил алкохол и се наказва по съвсем други членове.
    Колеги, аз смятам, че тази тенденция към повишаване от 0,2-0,3 през 1971 г. към 0,5 сега през 2005 г. не е от гледна точка на медицината. Не мога да кажа дали нашите организми са станали по-устойчиви на алкохол! Да не излезе така, че вие, адвокатите, следващия мандат да защитавате алкохолът да стане 1,2 промила.
    Но основната ми идея, колеги, основната ми презумпция е, че не може Законът за движение по пътищата в първия си член да пише, че може човек да управлява моторно превозно средство с алкохол в кръвта 0,5 промила. Ние ясно и съзнателно пишем, господин Ралчев, че даваме възможност да се управлява моторно превозно средство след употреба на упойващо вещество. Благодаря, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика. Няма втора реплика.
    Господин Ралчев, желаете ли дуплика? Заповядайте.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Има една приказка, която казва как дяволът чете Евангелието. Не мога да намеря реципрочна на тази, която да бъде отражение на това, което Вие мислите.
    Пак искам да повторя. Нещата се делят на две.
    Първо, систематиката в един закон изисква категорично да се посочи нарушението, а отзад да се посочи санкцията. Няма друга форма за това. И господин Герджиков ще ви каже, че и в най-елементарните нормативни актове, камо ли в закон, систематиката е такава. Това е, понеже се позоваваме на авторитети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не знам в търговското право, проф. Герджиков, има ли такова нещо?! (Смях и оживление.)
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Разбира се, това е въпрос на систематика, на правене на закон.
    Второ, в никакъв случай не означава: пийте до 0,5 промила. Казах и ще повторя. Въпросът за повлияването не е юридически, разберете го, въпросът е медицински. И правото взема тези данни от медицината, защото искам да ви кажа, че всички тези изпробватели на трезвеността, които въведохме някъде през 1966-1967 г. за първи път, реагираха на плодове и други неща. Затова науката определи концентрация на алкохол в кръвта. И там има методи, които определят тези неща.
    Не се грижете за 4,9 или 5,1 промила, защото разликата между вашите и моите килограми ще даде степен на отражение на това кой колко може да пие и докъде ще стигне – до 4,9 или до 5,1 промила. И за това е помислила науката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За процедура има думата народният представител Петър Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето мнение много рядко съвпада с мнението на господин Ралчев, но в този момент сме много единни. Много единни не за друго, а защото дебатът, който се провежда в момента в пленарната зала, сме го водили и предишния път – 2002 г. ми припомнят уважаемите народни представители. Така че аз предлагам, защото станаха ясни мотивите на вносителя, господин Аталай, за промяна на чл. 5, ал. 2, т. 3 и съответно на господин Ралчев, когото аз подкрепям в този момент, т.е. на противниците на това предложение, затова аз предлагам, господин председател, да преминем към гласуване, тъй като сме на второ четене на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прекратяване на разискванията.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля да гласувате направеното процедурно предложение за прекратяване на разискванията, което практически означава след това преминаване към гласуване.
    Гласували 128 народни представители: за 108, против 24, въздържали се 3.
    Прекратяваме разискванията.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Рамадан Аталай.
    Гласували 121 народни представители: за 29, против 80, въздържали се 12.
    Предложението на народния представител Рамадан Аталай не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Евдокия Манева – създава се нов § 2:
    “§ 2. В чл. 19 ал. 1 да отпадне.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
    Госпожо Манева, заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, моето предложение е свързано с повишаване строгостта на ограничението за движение по релсов път. Трябва да призная, че може би то не е най-прецизното в момента, но смятам, че това е една потребност, която се налага от живота, от практиката. Всеки, който е пътувал в София, мисля, че това е и във всички градове, в които има трамваи, знае, че общественият транспорт е възпрепятстван от безразборното движение на моторни превозни средства и пълното пренебрежение на предимството на релсовите превозни средства. Затова аз смятам, че трябва категорично да се забрани движение по релсовия път, а не да съществува един обтекаем текст, какъвто е в момента, че моторните превозни средства са длъжни да освободят релсовия път по възможно най-бързия начин, когато видят релсовото превозно средство. Това, разбира се, на практика не се случва.
    Нямам голяма надежда предложението да мине, но смятам, че рано или късно този текст с категорична забрана трябва да фигурира в закона. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по предложението на народния представител Евдокия Манева?
    Заповядайте, господин Ралчев. Мисля, че във Варна няма трамваи.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Според логиката на уважаемата госпожа всъщност това, което Вие искате, госпожо, постигате обратния резултат с отпадането на чл. 19, ал. 1. Имплицитно в този състав се съдържа правилото на предимството, което означава, че на релсовия път право на предимство има съответното движение по него, а не на нерелсовите моторни превозни средства.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Не е така.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Точно така е.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Прочети ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народните представители, съобразно нашия правилник, могат да говорят само от трибуната.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Втората алинея, уважаеми господин Мутафчиев, има предвид обособеното платно за движение. Това са различни работи. Обособеното платно е нещо, което е ограничено. Достатъчно ясно това е въведено в правилата за движение в София. Но ако вие премахнете ал. 1, то остава точно равнопоставеност на цялото платно по отношение на всички видове моторни превозни средства. И според мен не е правилно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата господин Мутафчиев.
    В Първомай трамвай ли ще прокарвате?
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Задължително.
    Независимо че аз съм привърженик на електротранспорта в градовете като най-екологичен транспорт, госпожо Манева, смятам, че това предложение касае единствено София. Затова и господин председателят си позволява такива закачливи реплики към господин Ралчев и към мен. Но нека не забравяме, че в края на краищата София е и град, в който има много тесни улици и много натоварено движение. Всички сме свидетели на задръстванията, които стават в сутрешните и вечерните часове, когато в кварталите-спални трябва да се преместят всички, които работят в центъра. Така че едно подобно ограничение за преминаваме по релсовия път по булеварди и улици може да създаде сериозно задръстване в самия град и проблеми по регулирането на движението. А там, където има опасни участъци, наистина може да се създадат условия за пречка на движение на градския транспорт, това може да стане чрез регулиране на движението, чрез поставяне на знаци, разбира се и обособяването по ал. 2, както каза и господин Ралчев, на платното чрез забранителни тротоарни плоскости, които да не разрешават на пътните превозни средства да се качват на релсовия път.
    Струва ми се, че наистина не е необходимо да се приеме едно такова предложение в този момент и се надявам, че Вие ще оттеглите своето предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Не виждам.
    Госпожо Манева, имате право на дуплика.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Абсолютно не съм съгласна със съображенията на господин Мутафчиев, защото проблемите в София, в такъв голям град с тесни улици, се решават с категоричното предимство на обществения транспорт. А категоричното предимство на обществения транспорт се осигурява и с такива мерки. Улица “Витоша” например е задръстена от черни мерцедеси на мутри, които в два реда са спрели по продължението на цялата улица.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Спрете движението по нея.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: И тъй като има този обтекаем текст, фактически се разрешава колите да се движат по релсовия път.
    Аз съм съгласна с господин Ралчев. Точно така се получава. Проблемът се решава, когато в ал. 2 след “обособен релсов път” се добави “или е разположен на пътното платно”. Тоест винаги, когато имате релсов път – дали той е обособен или той е разположен на пътното платно, се забранява движението по пътя.
    Аз затова казах, че не е достатъчно коректно, но това е смисълът на предложението. То не беше гласувано обаче не защото е непрецизно, а защото надделяха мненията, каквото е мнението на господин Мутафчиев. Някак си никой не взе присърце проблемите на град София, а единственото решение в град София е предимство на релсовия транспорт.
    Затова аз смятам, че сега може да се приеме като редакционна поправка за ал. 2 тази добавка “или разположен на пътното платно”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, ще го подложа на гласуване, но най-напред трябва да падне ал. 1.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Трябва да отпадне ал. 1 и в ал. 2 да се запише: “или е разположен на пътното платно” и проблемът се решава. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не може да се ограничават дискусиите, но аз все пак си позволявам да кажа, че вносителят започва от чл. 57. Направени са предложения извън текстовете на вносителя.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това е практиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е нарушение на правилника и на принципите на законотворчеството.
    Господин Аталай, заповядайте.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
    Аз ще се опитам да внеса яснота по логиката на закона – това, което преди малко господин Ралчев каза.
    Госпожо Манева, ако прочетем внимателно чл. 19, ал. 1, там се казва точно и ясно, че когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на нерелсовите пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на релсово превозно средство, за да го пропуснат да премине. Вашето предложение е да отпадне това – тогава презумпцията е, че пътните превозни средства, които се намират върху пътя на релсовото превозно средство, когато идва трамваят, няма да пропуснат трамвая. Значи те ще си стоят там (реплика от народния представител Евдокия Манева) и Вашето желание те да бъдат премахнати няма да се изпълни.
    Когато става въпрос пък за ал. 2, която Вие искате да отмените, също не е коректно затова, защото по едно стечение на обстоятелствата БСП се хвали, че по времето на Тодор Живков "Витоша" е била затворена, а сега по време на демокрацията е освободена, пък има и задръствания.
    По изискванията на закона не може тези превозни средства, щом като има движение по този път, да не минават там, където има релсов път. Значи те трябва да преминават оттам.
    Вашето предложение не дава разрешение на Закона за движение по пътищата, то забранява самото движение. Значи не е Закон за движение по пътищата, а е Закон за забрана за движение по пътищата.
    Затова моля Ви! Смятам, че още в комисията се разбрахме, че Вашето предложение произлиза от това, че може би Вие живеете в центъра на София и често пъти Ви пречат тези превозни средства, но и с тях се движат хора. Тъй че бих Ви предложил да си оттеглите предложението. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чухме становището на народния представител Рамадан Аталай.
    Ако няма желаещи народни представители, да преминем към гласуване. Не виждам желаещи народни представители.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за отпадане на ал. 1. Ако отпадне ал. 1, тогава ще гласуваме това, което Вие предложихте, госпожо Манева, в ал. 2.
    Гласували 136 народни представители: за 30, против 87, въздържали се 19.
    Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение на народния представител Недялко Калъчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: То е оттеглено.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Оттеглено е в частта "Автомагистрала". Днес разговарях с него, благодаря му – той ще оттегли цялото си предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Той е тук, даде знак – да се отрази в стенографския протокол, че изцяло господин Калъчев оттегля предложението си.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Евдокия Манева:
    Създава се нов § 4:
    "§ 4. Член 30 се изменя така:
    "Чл. 30. Забранява се използването на звуков сигнал в населените места, включително и при създаване на колона от пътни превозни средства, освен за предотвратяване на пътно-транспортно произшествие."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манева, заповядайте да мотивирате, обосновете Вашето предложение за чл. 30.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Уважаеми колеги, отново предложението е свързано може би със ситуацията в София преди всичко. Мисля, че това е ситуация, която ще бъде характерна в бъдеще за всички големи градове – това е образуването на колони от пътни транспортни средства, при които започва нервно използване на звуков сигнал и шумът е невъобразим. Освен това една такава реакция създава огромно напрежение в цялата колона с всички водачи на моторни превозни средства и е изключително неприемлива от всякаква гледна точка.
    Затова предлагам към текста, който в момента съществува в закона, изрично да се добави: "включително и при създаване на колона от пътни транспортни средства" – нещо, което е изключително характерно за последните години и за София, и за всички големи градове. Затова смятам, че това е едно необходимо уточнение, дисциплиниращо уточнение, което, ако се обвърже с адекватна санкция, може да дисциплинира водачите и да създаде обстановка в големите градове – такава, каквато е типична за развитите градове. Мисля, че всеки от вас, който е попадал в голям европейски град, колкото и да е безкрайно дълга колоната, не е бил свидетел на невъобразимия шум при използване на звукови сигнали, какъвто е типичен за София и за другите големи градове.
    Затова ви призовавам да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Ралчев, заповядайте за първа реплика.
    Сега, ако има колона и се натиска клаксонът, пак е административно нарушение, струва ми се.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, Вие ми отнехте правото на реплика.
    Уважаема госпожо Манева, в настоящия закон се съдържа правило, което е по-обхватно от тясната хипотеза, която Вие искате, поради което от правно-техническа гледна точка минимум има много други аргументи. Не може да бъде възприето, защото основателността на това да не се употребява звуков сигнал има обща характеристика, а частните случаи сигурно са хиляди.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика има думата народният представител Любомир Панталеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (КБ): Аз разбирам хигиенните цели, които следват това предложение, направено от госпожа Манева, но, както е известно от практиката, абсолютно невъзможно е да се контролира една такава забрана. Така че дали ще го запишем или дали има друга норма, която да го забранява, все едно – досега не е имало никакъв случай, в който и където е забранено, и както е забранена тази употреба, някой да е наложил каквато и да било санкция. Това ще последва от въвеждането на тази забрана, затова според мен тя е, за съжаление, безсмислена.
    Оставям настрана факта, в шеговита форма казано, че шум се произвежда и по друг начин. Вместо да ругаят, те могат да употребяват звуковия сигнал в знак на протест. Във всеки случай нищо не правим, въвеждайки това допълнително ограничение, а само един апел, едно пожелание. Отдавна органите не се занимават със смислени неща и това, което могат да санкционират.
    Ще стигнем пак до това – ние искаме все по-високи санкции, а в крайна сметка и тези, които сега съществуват, не се прилагат. Проблемът е в изпълнението на нормите, които въвеждаме. Вижте какво правят маршрутките по улиците – белким не ги виждат органите на КАТ? Виждат ги, много добре знаят за какво става дума, но не си мърдат пръста. Иначе водим борба срещу високите скорости и високите токчета. Там е проблемът – в приложението. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли?
    Госпожо Манева, заповядайте. Имате право на дуплика.

    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Господин Ралчев, Вие сте прав, че нормата в сегашната редакция е по-обща, но аз се опасявам и мисля, че точно това е мисленето на голяма част от водачите, че те при създаване на колона имат презумпцията, че това е ситуация, при която може да възникне пътно-транспортно произшествие, поради което използват звуков сигнал.
    А по отношение на това, което каза господин Пантелеев, Вие сте абсолютно прав. Това е голяма тема и тя се отнася за всички изменения, които в момента правим в закона и особено в наказателната му част. Истина е, че КАТ и полицията не изпълняват своите задължения, така че ние можем да запишем каквито си искаме санкции. Пишем ги с надежда, че някой ден административните органи, органите на изпълнителната власт ще влязат в своите функции и ще изпълняват законите, ще прилагат законовите норми. Това всъщност ме мотивира да направя тези предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по това предложение на народния представител Евдокия Манева? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, което тя тук обоснова, а председателят на комисията цитира точно чл. 30 от Закона за пътищата. (Шум и реплики в залата.)
    Гласуваме предложението на народния представител Евдокия Манева за нова редакция на чл. 30. Това гласуваме.
    Гласували 110 народни представители: за 21, против 74, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Люцкан Далакчиев, което не е подкрепено от комисията. Предполагам, че той ще го оттегли. (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да се отбележи в стенографския протокол – изявление на народния представител Люцкан Далакчиев, че оттегля предложението си.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, следващите предложения са приети от комисията. Те са шест на брой.
    Предложение на народния представител Рамадан Аталай.
    Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
    "§ 1. В чл. 57 те правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    "(2) При строително-ремонтни работи в участъци на автомагистрала, налагащи двупосочно движение в едното платно, се въвежда временна организация, която чрез заграждения не позволява преминаване в лентата за насрещно движение."
    Следващото предложение е на народния представител Люцкан Далакчиев.
    Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция:
    "§2. В чл. 70, ал. 3 се изменя така:
    "(3) В периода от 1 октомври до 31 март включително, моторните превозни средства се движат с включени фарове за къси светлини или светлини за движение през деня."
    Предложение на народния представител Пенка Пенева.
    Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 3 със следната подобрена редакция:
    "§3. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се ал. 1:
    "(1) Водачи на велосипеди при движение по пътищата използват защитна каска."
    2. Досегашният текст става ал. 2."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4:
    "§ 4. В чл. 91, ал. 3 след думите "на служба "Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната" се поставя запетая и се добавя "автомобилите на пътно-комендантските подразделения на Българската армия". (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Хайде да спрем дотук. По отделно за всеки един от текстовете всеки ще има право да се изкаже. Виждам тук, че господин Мутафчиев иска да вземе отношение по предложението на народния представител Рамадан Аталай, Любомир Панталеев заявява желание за изказване.
    Докладваха се определени предложения. Нека обсъдим предложенията по § 1.
    Има ли изказване по § 1. Това е предложението на народния представител Рамадан Аталай: "строително-ремонтни работи в участъци"… (Шум и реплики в залата.)
    Господин Аталай, ако искате да обосновете своето предложение, заповядайте. Нека най-напред да изчерпим разискванията по § 1.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Моето предложение е народните представители да направят онова, което е необходимо от тяхна страна, за да намалим пътно-транспортните произшествия, когато има ремонт в една част от платното на самата автомагистрала. В последно време сме свидетели, че по-голямата част от смъртните изходи при катастрофите е точно на тези места. Също така сме свидетели, че в развитите държави, когато има ремонт на самата автомагистрала дори не се преминава от едното платно за движение в отсрещното платно. Ние допускаме това движение, но казваме, че участъкът вместо да бъде в рамките на разстоянието от 8 до 10 км, нека да бъде в рамките на 3 км и целият този участък от отклонението до изхода на следващото платно да бъде оградено със съответните предпазни средства, за да нямаме навлизане в насрещното движение.
    Аз смятам, че сигурно ще се намерят някои колеги, които да кажат, че на този текст мястото му не е тук, но катастрофите и смъртните случаи са факт. Смятам, че ако направим тази промяна и приемем днес това мое предложение, още от утре колегите-строители, които започват ремонт по магистралите, ще направят съответните ограждения и няма да имаме последващи смъртни случаи.
    Затова, колеги, аз предлагам да подкрепите моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Думата има господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, може би от гледна точка на сигурността, ако оградим всички пътища с огради и забраним изпреварването, сигурността в страната ще се увеличи, а пътно-транспортните произшествия ще намалеят, но за съжаление има разминаване по отношение предложението на господин Аталай, което касае ремонтите на автомагистрали и съществуването на двулентовите пътища. Какво искам да кажа?
    Когато има ремонт на едното платно на автомагистрала се поставят знаци, че автомагистралата е дотук и оттам нататък вече имаме двулентов двупосочен път, така че оттам нататък Законът за движение по пътищата и Правилникът за неговото прилагане с разпоредбите му за двупосочното движение си важат и ние не сме на автомагистрала, така че не се налага да правим заграждения на този участък. Та, господин Аталай, това не е автомагистрала и по него не можем да се движим със 120 км. Със знаци и обозначения може да се забрани, включително изпреварването в тези участъци, където е опасно.
    Това важи и за всички останали двулентови двупосочни пътища, така че ако приемем правилото за участъци от автомагистрали, които се ремонтират, то трябва да приемем това правило и за всички останали пътища в страната.
    Аз Ви предлагам да оттеглите Вашето предложение. Нека то да остане в наредбата за ремонта на пътищата. Там да се помисли и да се възложи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Изпълнителна агенция "Пътища" да намерят начини да се обезопасят участъците от магистралата, които са в ремонт. И аз мисля, че това е решението. Категорично мисля, че законът не трябва да се занимава и с този, може да се нарече, частен случай. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е изказване.
    Давам думата на народния представител Иван Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предложението, което е направил колегата Аталай, в крайна сметка касае един случай, който действително заслужава внимание. С неговото решаване ще се намали броя на пътно-транспортните произшествия. Но това е случай, който засяга не само участъци от автомагистралата. Например по същия начин, когато имате автомобилен път и изобщо, когато има пътища със самостоятелно платно за движение и се извършва ремонт в едното платно, такава организация на движението трябва да бъде въведена и в другото платно. И аз ще ви дам пример с "Цариградско шосе". Утре или в други ден ще започне ремонтът на "Цариградско шосе", но текстът така, както сте го дефинирали, господин Аталай, обхваща участъци от автомагистрала. "Цариградско шосе" не е автомагистрала до Околовръстния път, затова като разчитам на добронамереност от страна не само на вносителя, но и на пленарната зала, правя предложение за промяна в текста и неговото приемане тук в закона, а то е да отпаднат думите "в участъци на автомагистрала" и да бъдат заменени с текста: "на пътища със самостоятелни платна за движение".
    Тогава текстът ще бъде напълно изчистен: "при строително-ремонтни работи на пътища със самостоятелни платна за движение, налагащи двупосочно движение в едното платно, се въвежда временна организация, която чрез заграждение не позволява преминаване в лентата за насрещно движение".
    Така записан текстът в еднаква степен се отнася както за "Цариградско шосе", така и за автомобилни пътища, така и за автомагистрали. Същността тук е да има две отделни ленти за самостоятелно движение в едната посока. Тогава, когато в едното платно се извършват ремонтни дейности, в другото може да се въведе тази организация, без това да е задължително да бъде непременно автомагистрала. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплика – Рамадан Аталай. Заповядайте.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председателю.
    Господин Иванов, благодаря за подкрепата и наистина съм удовлетворен, че всички народни представители са загрижени за безопасността на движението и именно затова днес сме се събрали да обсъждаме промените и измененията в Закона за движението по пътищата. Но не мога да се съглася с това Ваше предложение, господин Иванов, защото няма такава терминология, която Вие предлагате, и някак си не се изяснява случаят - точно кога и за къде става въпрос?!
    Когато ремонтът на пътищата е в населено място, организацията става по един начин. Там движението по ремонта е на къси участъци – от 100, 200, 300 до 500 м. А когато става въпрос за автомагистрали, господин Иванов, обърнете внимание тези, които сте посетили западни държави, приблизително 3 км преди отклонението чрез съответните пътни знаци и осветителни уредби е сигнализирано, че следва последващо преминаване на отсрещното платно. А и плюс това от другата страна цялото платно се огражда, защото доколкото тя да е излязла извън терминологията на автомагистралата, защото вече е започнал ремонт, то все още е участък в последващо действие на следваща автомагистрала.
    Затова аз смятам, колеги, нека да направим първата крачка. Ако имате някакво друго предложение, господин Иванов, да не объркваме текста тук, да го направите в следващо Ваше предложение, в следващо изменение или в изменение към строително-ремонтните работи по пътищата. Но тук, изхождайки от презумпцията за безопасността на движението, ви моля, колеги, да приемем този текст и веднъж завинаги в България да се опитаме да приложим намаляването на пътно-транспортните произшествия със смъртен изход в участъци на автомагистралата, когато се преминава от едното платно на движение в следващото платно. Защото тези ситуации, които имаме по автомагистралите, винаги са с челен удар и със смъртен изход. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Мутафчиев. Заповядайте.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин Иванов, не мога да приема Вашето предложение, защото всички пътища са със самостоятелни платна за движение – двупосочните, еднопосочните, двулентовите, четирилентовите и т.н.
    Апелирам към Вас, тъй като Вие сте един прагматичен човек – инженер сте при това и разбирате за какво става дума. Значи имаме едното платно на магистралата, което е в ремонт. Другото платно е оставено за движение – може да е трилентово, но може и да е двулентово. Ако приемем този текст, който добронамерено предлага господин Аталай, и поставим ограда по средата аз Ви питам, ето също един частен случай - аварира автомобилът и запушва платното. Какво ще правим? Ще събаряме оградата ли? Дайте да напишем каква е глобата, ако някой събори тогава оградата.
    Аз ви предложих и се надявам, че ще се съгласите с това, виждам, че господин Аталай държи на предложението си, нека да оставим изпълнителната власт в наредбата, която касае ремонта на пътищата и не само на автомагистралите, там да прецени и да й се обърне внимание, че трябва по-сериозно да се отнасят най-вече към магистралите и прехвърлянето от четирилентов път в двулентов да стане внимателно със съответните знаци, така че да не се допускат пътно-транспортни произшествия. Смятам, че това е правилният подход. Иначе законът се занимава с частни случаи, колкото и добронамерени да са те, и надали ще имат някакъв ефект. Напротив, може да постигнем точно обратния на това, което целим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
    Господин Иванов, заповядайте.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, от двете реплики всъщност мога да заключа следното.
    Първо, текстът, който предлага господин Аталай, макар че действително би дал определени положителни резултати, отделя само един тип пътища, които, уви, в България все още са твърде малко на брой. Автомагистралите не надвишават според мен общо 300 км. В същото време има други пътища, които имат самостоятелни платна за движение и за които този текст, така предложен, няма да има валидна стойност.
    Едновременно с това този аргумент, който изложи колегата Мутафчиев, го бях изложил в комисията. Мисля, че тогава Вие не бяхте на това заседание, господин Мутафчиев. Действително, ако има само две ленти и имаме насрещно движение при авария или при някакъв пътен инцидент, в случай, че няма възможност да се извърши изпреварване, това би блокирало пътя, защото изпреварването би нарушило тази норма от закона.
    За мен изходите са два. Считам, че текстът така е силно ограничен и неподходящ за закона и предлагам процедура, господин председателю – да се отложи гласуването на текста, тъй като има твърде много да се работи за второ четене по този закон. Следващата седмица, може би още тази, комисията може да помисли и да предложи нещо, което да отговаря, консенсусно да бъде прието.
    Или, вторият вариант, да се отиде действително в Наредбата за организация на движението при строителство и ремонт на пътища. (Реплики от залата.) Да, и тогава да отпадне изобщо това предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за отлагане гласуването на § 1, тоест предложението на народния представител Рамадан Аталай.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Иван Иванов за отлагане гласуването на § 1.
    Гласували 108 народни представители: за 38, против 56, въздържали се 14.
    Предложението не се приема, следователно дискусиите по § 1 продължават.
    Борислав Ралчев, заповядайте.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, всеки един закон си има своята логика. И понеже в случая този закон има общо действие по отношение на всички – сини, червени, пембени и жълти, трябва да бъдем много внимателни, защото очевидно е, че колкото пъти е пипнат този закон, толкова пъти е развалян. Причините са няколко. В края на краищата имаме въпрос на сигнализация, въпрос на препятствие на пътя. Препятствията на пътя биват два вида: сигнализирани и несигнализирани. Поведението на водачите съобразно двете ситуации е регламентирано от друг род отношение.

    Вашата хипотеза безспорно има едно голямо достойнство и тя държи сметка при конкретната ситуация на едни водачи, които не спазват Правилника за движение, които не се съобразяват със знаците, които им казват, че вече не са в условията на 130 км, а са в условията на насрещно движение, и ние се грижим за тях, като им създаваме препятствия по пътя, които не могат да нарушат. Това е логиката. Тя има своята житейска обоснованост, но в никакъв случай няма правната характеристика да съществува. Защото съвсем същото е положението и в един четирилентов път при две ленти за насрещно движение без ограда, тоест без характеристиката на магистрала. Тогава и там трябва да въведем такива правила. Аз много добре разбирам, че вие държите сметка за ремонтите, които се извършват по северната магистрала и беше разделена с една синя ивица в продължение на много километри. Но това кое как се прави не значи, че законът трябва да бъде пипан. Защото тогава, когато имаш една сигнализация, която ти казва “Край на магистралата”, и вие ще забележите, че тези табели, които са сложени на магистралата, имат друга характеристика и са на разстояние, на което се слагат от нормалния път предвид скоростта и другите неща. Така че всичко това е съобразено. Защо сега трябва непрекъснато да въвеждаме някакви правила за частния случая? Аз ще ви посоча много други случаи, в които има същата необходимост от охрана на пътя. Но нека да разделим нещата на две: нормативната постановка и това, че някой шофьор не си изпълнява задълженията, нарушава задълженията си по Закона за движение по пътищата и стават катастрофи. Така че не може поради някакъв частен случай ние да пипаме във всеки един случай закона, който си е абсолютно перфектен в тази област.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законът е от шест години, променян е девет пъти.
    Господин Аталай, имате право на реплика.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин Ралчев, напълно сте прав. Аз имам и други приказки за юристите. Вие може да се опитате да оборите, когато видите наистина, че нещо е бяло, и да докажете, че е черно. Има и други приказки: “Ако си нямаш, купи. Ако си имаш, удари му един шамар!”
    Но въпросът, господин Ралчев, е за съвсем друго нещо. Господин Ралчев, Вие сте свидетел, освен тази синя лента, която сте видял, че по магистралите в България се правят ремонти не на определени участъци, а на далечни километри. Също така сте били и в Холандия, където сте видели, че също има такива магистрали, също има табела “Край на магистралата”, но три метра преди отклонението има три километра осветление, че идва място, където трябва да се отбият от магистралата. Включително имат ограждения на другата страна, които са в състояние да се преместят още пет километра, където се прави ремонтът. И там има табела “Край на магистралата”, но за разлика от нас, в началото, където нямаме нито осветлението, нито табелата, имаме най-малко от три до десет смъртни случая по участъка, където имаме три километра, поради това, че някои от автомобилите при възможност да се движат с 80 км в час се движат с 40 и този, който се движи с 80 км в час тръгва да изпреварва и става катастрофа, челен удар. Също е нарушение на закона, но защо вие не ни давате възможност в момента да приемем ситуацията да можем да ограничим пътя, да дадем възможност да си вършат ремонтната дейност в другите платна, а в това платно да се движат хората нормално, спазвайки онези прави, принуждавайки ги да спазват тези правила, за да намалим катастрофите с фатален край? Това ни е презумпцията. А иначе, че може да не му е мястото тук, е факт.
    Но аз предлагам да го подкрепим, колеги, да го приемем и да преминем по-нататък. Правя това като процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие направихте реплика и чрез репликата направихте процедурно предложение.
    Има ли други реплики към народния представител Борислав Ралчев? Няма.
    Господин Ралчев, имате право на дуплика.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, има едни принципи, които са вездесъщи за всички текстове. Едно от основните начала в този правилник е лентовият принцип. Хванете го, извадете конеца оттам нататък и ще видите, че няма защо да труфим с излишни работи закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има направено процедурно предложение от народния представител Рамадан Аталай да се прекратят разискванията по текста и да се премине към гласуване. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 71, против 15, въздържали се 3.
    Процедурното предложение се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов – думите “в участъци на магистрала” да отпаднат, като вместо тях се запишат “в пътища със самостоятелни платна за движение”.
    Моля да гласуваме това предложение на народния представител Иван Иванов.
    Гласували 107 народни представители: за 4, против 82, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Рамадан Аталай, подкрепено от комисията и докладвано тук за § 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 109 народни представители: за 60, против 45, въздържали се 4.
    Параграф 1 е приет.
    За процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, правя процедурно предложение за прегласуване. Моля ви, господа народни представители, предложението, което е направил господин Аталай, наистина е приемливо, но мястото му не е в закона, а в Наредбата за организация на движението при строителството на пътища. Това е разумният подход и аз се надявам, че ще гласувате против това предложение.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има направено предложение за прегласуване, следователно поставям отново на гласуване, за втори път, предложението на народния представител Рамадан Аталай за създаване на § 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 133 народни представители: за 55, против 74, въздържали се 4.
    Предложението на народния представител Рамадан Аталай за § 1 не се приема.
    Преминаваме към разискванията на § 2, ако има такива.
    Господин Панталеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (КБ): Аз съм категорично против § 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Засега няма нито един приет параграф.
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ: Да, § 2, ал. 3 – аз съм категорично против по една единствена причина – при всичките тези безкрайни дискусии, които се водиха, високо ценя сериозните предложения, които е направил колегата Далакчиев по целия закон, но не получихме никаква информация затова дали е имало какъвто и да било експеримент на наша територия. Всички ние сме чули, че в северните страни, дори в Централна Европа, това да се движат автомобилите с включени светлини през деня давало фантастични резултати. Но според мен първо това трябваше да се експериментира за един много по-кратък период от време, за да видим дали наистина е така или не. Аз със същите основания мога да твърдя, че включените светлини през деня ще предизвикат стресове в редица водачи или пешеходци в близките околности, които ще доведат до увеличаване на катастрофите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От стреса, казвате!
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ: Именно! Не мога да си представя каква е ползата, че ще се движат автомобилите с включени светлини в град с интензивно движение, където автомобилите са един след друг и това, че ще са с включени светлини, просто си остава напълно незабелязано от когото и да било – тези върволици от движещи се автомобили един след друг, които са с включени фарове! Ако става дума за извънградско движение, тогава сякаш ми е по-понятно, но когато става дума за градове, и то големи градове, според мен това би било съвършено излишно.
    Ако трябва да гласуваме нещо, нека да гласуваме за един кратък експериментален период от три месеца, да посочим, че е такъв, за да видим има ли резултати или не, вместо да въвеждаме такава норма за цели шест месеца през годината, която единственото, което ще направи, е да увеличи броя на продажбите на акумулатори на пазара и Господ знае какъв ще е ефектът от въвеждането на тази норма (реплика от залата). Това, какво става в Швеция, Дания или Унгария – там хората са с друга народопсихология и изобщо метеорологичните и други условия са доста по-различни, отколкото при нас. Без експеримент, според мен, не бива да влизаме в тази ситуация, когато след няколко месеца в продължение на шест месеца, ние ще караме с включени светлини без да знаем какъв ще е ефектът от всичко това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Става дума всъщност за чл. 70, ал. 3.
    Господин Далакчиев, това е Ваше предложение, заповядайте.
    ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Искам да се мотивирам относно това мое предложение. Основната причина, за да го направя са данните от Направление "Пътна полиция" към ДНСП, а също и от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Страните, за които сме взели данни са Германия, Франция, Съединените американски щати и Скандинавските страни.
    Категоричните резултати след въвеждането на движението през зимния период с къси светлини или светлини за движение през деня са средно 5% намаляване на пътно-транспортните произшествия. Този модел в близките две-три години е взет под внимание и е приложен за страните, които са вече членки на Европейския съюз. Това са Полша, Унгария и Словения. Защо моят колега Панталеев мисли за това нещо като едва ли не някаква фантазия?
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (КБ, от място): Различна ни е психологията.
    ЛЮЦКАН ДАЛАКЧИЕВ: За да му припомня само, ще кажа, че всеки 1 юни, който е Ден на детето, почти всички автомобили в България се движат със запалени фарове, което не е случайно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Далакчиев.
    Реплика – господин Панталеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТАЛЕЕВ (КБ): Аз разбирам изцяло хуманните подбуди, но твърде различни са хората и условията в едната страна и в другата. Затова предлагах многократно да има експеримент. Нямаме сведения в Деня на детето дали това е допринесло за намаляване на произшествията, дори такива данни не ни бяха дадени! Ако трябва да говорим за това какво би предотвратило – ето тук идеята, която имаше госпожа Манева, ако пък разрешим или задължим всички водачи да се движат с включен звуков сигнал, аз ви гарантирам, че произшествията наистина ще спаднат. Но светлинния сигнал не дава такива гаранции и нашата статистика по никакъв начин няма да улови това на този етап дали са намаляли с пет или с един процент, защото те и без друго си играят достатъчно много.
    Ето защо ни бяха необходими някакви по-сериозни експериментални данни или ако някой е засичал онова, което се случва по време на Деня на детето. Това, което ще стане, е, че ще пожънем доста ругатни и ще увеличим оборота на фирмите, които продават акумулатори без никакви гаранции, че ще спаднат произшествията.
    В крайна сметка да гласуваме това, което е предложено и да видим какво ще се случи през следващата зима. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика. Има ли втора реплика?
    Господин Далакчиев, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по § 2? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Люцкан Далакчиев, подкрепено от комисията за § 2.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 113 народни представители: за 75, против 28, въздържали се 10.
    Предложението се приема.
    Има ли процедурно предложение за прегласуване? Няма.
    Господин Мутафчиев, заповядайте.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз имам един въпрос. Добре, оттук нататък всички коли ще се движат със запалени фарове. Какво ще е правилото, когато едно превозно средство тегли друго и трябва да е със запалени фарове? По какъв начин ще променим закона и защо не сме го променили? - С мигаща светлина или с включен клаксон, както казваше господин Пантелеев?
    Честно да ви кажа, аз съм притеснен от начина, по който правим промените в Закона за движение по пътищата на килограм, насипно, без да правим каквато и да е взаимовръзка между стари текстове и това, което се предлага в момента. Аз по принцип в комисията подкрепих този текст. Не съм противник на това, съобразявайки се, че имаше данни от скандинавските страни, че това до голяма степен е намалило пътните произшествия, но сега получавам и обратни сведения от Германия, включително и Унгария, която въведе такава практика.
    Аз не съм против това, но ви задавам въпрос: когато правим промени, няма ли да променим и другите текстове, които касаят други ситуации при движение на моторните превозни средства на пътя? Това е задължение и на комисията, и на вносителите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мутафчиев, надали това е процедура. След като задавате въпрос, не мога да разбера точно към кого…
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Към вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това не е текст на вносителя.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по § 3?
    Заповядайте, госпожо Пенева, за да мотивирате Вашето предложение.
    Ще ви припомня текста: “Водачи на велосипеди при движение по пътищата използват защитна каска”.
    ПЕНКА ПЕНЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искала с няколко думи да мотивирам предложението, което съм направила, да бъде създадена нова ал. 1 на чл. 80, която да гласи, че децата–водачи на велосипеди, при движение по пътищата да използват защитни каски.
    Това предложение е съгласувано с Държавната комисия за закрила на детето и целта е да бъде повишено нивото на безопасност на децата на пътя, тъй като статистическите данни показват, че от рисковите участници в движението най-уязвими са децата. Миналата година Европейският съюз прие директива за намаляване с 50% на жертвите по пътищата до 2010 г. и задължи страните-членки да приемат свои национални програми. Един от основните акценти в нашата Национална програма за подобряване безопасността на движението е създаване на организация за обучение и възпитание на децата за правилата и особеностите за движението по пътищата, а също и за повишаване ползваемостта на пасивните средства за защита.
    Използването на защитни каски от децата-велосипедисти ще намали опасността от сериозни наранявания при евентуални пътни транспортни произшествия, тъй като статистиката за последните 15 години е направо смразяваща – 17 хил. души загинали, от тях 1092 деца, а хиляди други хора са осакатени за цял живот.
    При обсъждането в комисията беше възприето предложението не само децата-водачи на велосипеди, а и всички водачи на велосипеди да бъдат със защитни каски, тъй като това е практика в повечето европейски страни. За съжаление, в нашата страна не са създадени необходимите специални велосипедни пътеки, така че велосипедистите да могат да се движат безпрепятствено по тях и се налага да се движат по платното за движение, което създава опасности за тях и повишава риска за тяхната безопасност. Затова смятам, че това още повече налага да бъде въведена такава разпоредба в закона за ползване на защитните каски.
    Предложението е насочено към превенцията на пътнотранспортния травматизъм и повишаване на културата по безопасно движение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, госпожа Пенева.
    Дано и всички родители да имат пари да купят каски за децата си.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, все пак се намираме в една законодателна зала, и когато правим нещо, трябва да знаем защо го правим.
    Уважаема колежке, аз много добре разбирам мотивите на Вашето предложение и те са основателни. Но средствата, до които прибягвате, са непригодни. Едно е да развием една масова кампания, в която да изискваме от родителите да купуват на децата си каски, и както имате един по-следващ параграф – да им купуват и сигнализиращи дрехи, което е нещо чудесно. Но ние се намираме в един закон, който във втората половина има санкционна част.
    Първият въпрос, който Ви задавам, е: какво означава по смисъла на този закон “дете”? Защото знаете, че лицата до 14-годишна възраст са наказателно неотговорни. Което означава, че Вие не можете да сложите санкция там, където трябва – в следващия параграф.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): В окончателния текст няма за деца.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Не знам какво има отзад, но знам, че няма понятие “дете”.
    Аз мога да ви кажа, че в съдебната практика има понятие “дете”. Има такава практика и “дете” по смисъла на съдебната практика е 14 години.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А по Закона за закрила на детето – 18 години.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: В Закона за закрила на детето пък 18. А пък тия, 18-годишните деца, са високи по 1,95 и така нататък.
    Аз много ви моля, нека да направим отлики от това кой закон какъв кръг от обществени отношения регламентира. Нямам нищо против по Закона за закрила на детето и всички останали, които оказват грижи към нашите деца, да въведем съответните регламенти, но в един такъв закон, който задължително се състои от две части: създаваш задължения и трябва да имаш санкция; създаваш права, трябва да имаш и задължения. И когато детето не си облече онази ризка със съответния белег, който го има в следващите текстове – използвам, за да спестя време, или няма каска какво ще направим? Ще прибегнем до ония правни конструкции, които означават да съдим и родителите ли? Това са абсурдни неща. Отделно е, че това е абсолютно неизпълнимо.
    В аспект на обществена кампания да призовем всички, който може и който има възможност, да постигнем този резултат, аз съм “за”. Но в един закон, който има санкционни последици, това е недопустимо в никакъв случай.
    А отделен е въпросът, че тези данни, които съобщавате за 12-те хиляди жертви, не е съотносима към този текст. Ако Вие представите една статистика, която да каже колко деца са паднали и са си ударили специално главата и оттам са получили контузии, тогава можем да разсъждаваме. Но ан блок…
    Освен това Вие знаете, че има един генерален текст в правилника, който казва: когато има деца на, забележете, и край пътя, докато отношенията между водачите на моторни превозни средства и пешеходците имат едно основно правило на възникналата опасност – чл. 20, а това е само, когато са на платното, грубо казано, то по отношение на децата законодателят е взел специални мерки. Детето е това, което трябва да бъде пазено и когато е край пътя, на тротоар, и това е задължение на водача да съобрази своята скорост. Така че този закон си има своята логика. Той далеч не е измислен в нашата правна система и нека да бъдем коректни към правото, а не да обслужваме други интереси, които нямат нищо общо с този закон.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това беше изказване, нали така, господин Ралчев?
    Има ли желаещи за реплики? Няма.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по § 3? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Пенка Пенева за § 3.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 98 народни представители: за 40, против 38, въздържали се 20.
    Предложението на народния представител Пенка Пенева не се приема.
    Преминаваме към разискванията по § 1. Вносителят – Министерският съвет, започва да прави предложения от този параграф. Досега всичко беше малко извън предмета на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 101, против 6, въздържали се 3.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е на народния представител Пенка Пенева. Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага да се създаде нов § 2, коментиран и от господин Ралчев:
    “§ 2. Създава се чл. 108а:
    “Чл. 108а. Децата пешеходци до навършването на 14-годишна възраст използват върху облеклото си светлоотразителни елементи, когато се намират на пътя, тротоара или банкета на пътното платно.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Народният представител Пенка Пенева е направила предложение по чл. 108 да се създаде нова ал. 3:
    “(3). Пешеходците не могат да се движат по платното за движение с цел просия или полагане на труд.”
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е подкрепено от комисията и е отразено в следващия § 6. Затова го прескочих.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми колеги, продължаваме да задълбочаваме нещата, вървейки към все повече забрани или изисквания, които нямат никаква практическа стойност, или които ще въведат един куп деца и родители в нарушения, от които не могат да бъдат санкционирани и норми, които не могат да бъдат следвани. Моето дете от момента, в който излезе от вкъщи, се озовава на тротоара и трябва непрекъснато да е със светлоотразителни знаци. Не знам през лятото или през други сезони как ще успеем да сложим такива лепенки върху целия му гардероб, защото в момента, в който излезе от хола, то стъпва на тротоара, който е описан като място, където то трябва да се яви със съответните сигнализиращи знаци.
    Дайте да проявим малко разум, имахме дълга дискусия по този текст и да не влизаме в тези дебри, които нито могат да бъдат следвани...
    Има всевъзможни начини, има настоятелства в училищата, има общински власти, има родители. Нека те да подемат една кампания, за да убедим родителите, че когато децата отиват на училище, трябва да използват якета или нещо такова, което има светлоотразителни елементи. Но това не може да стане с такъв запис в закона! Тук ролята на убеждението е важна, а не задълженията, които въвеждаме с този закон! Разберете, че това не става по този начин. Не можем да си спестим труда да обучаваме и възпитаваме децата и да се грижим ние за тях по начина, по който следва. Къде в летния сезон върху тениската или пък тези, които излизат от плажа и са вече на тротоара, ще слагат светлоотразителни елементи? Разберете, че това е несериозно и не е този начинът. Изцяло съм съгласен, че нашите деца трябва да бъдат предпазени, че е хубаво да има такива светлоотразителни лепенки при определени ситуации върху тяхното облекло, но родителите трябва да разберат, че това е тяхно задължение, а начинът да го разберат не е чрез вписване в закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Жотев, за изказване.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя моите резерви към току-що предложения проект за промяна в закона. За голямо мое съжаление доста глупави текстове вече минаха в предишните часове. На път сме да влошим и този закон. Не може една директива, която току-що е приета и няма още задължителен характер в страните-членки на Европейския съюз, да се отнася с пълна сила за България и тук най-големите отличници веднага да скачат и да променят закона. Разбирам, че може би се печелят някакви точки или може би някой производител ще продава повече каски или повече светлоотразителни материали. Но, това, извинявайте, просто не приляга на един парламент – така набързо да решава, че с такъв вид програма ще се подобри качеството на транспорта и че ще оцеляват повече български граждани.

    Както не е вярно, че някъде с 5% пътнотранспортните произшествия намаляват, защото, видите ли, хората шест месеца карат със светлини. Това са пълни дивотии, извинявайте! Това изобщо не приляга на българския парламент – с такива аргументи да се правят промени в сериозен закон. От толкова време действа този закон!
    Същото важи и за поредната промяна, която току-що чухме. Как ще стане това нещо? В коя държава сте видели, уважаема госпожо вносител, децата да вървят със светлоотразителни жилетки по улиците, по тротоарите, навсякъде? Къде го видяхте това нещо? И докога ще се злоупотребява с правото на народните представители на законодателна инициатива? Аз това не мога да го разбера и моля за подкрепа да не се приема този закон. Той е безсмислен. Има други начини да се работи и да се подобрява дисциплината, за да не се допускат пътнотранспортни произшествия и т.н.
    Нима са верни данните, които се отчитат от МВР за станалите произшествия? Изобщо не е вярно това! Тази статистика е стъкмистика! Знаем много добре колко от произшествията просто не се регистрират. Шофьорите се разбират помежду си, разбират се с пешеходците и т.н. Това просто не може да бъде аргумент! Разбират се, много хубаво звучи: дайте да пазим децата, избори наближават!
    Затова аз ще гласувам против този текст и моля за подкрепа той да не бъде одобрен и от моите колеги. Благодаря.
    ПЕНКА ПЕНЕВА (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се отрази в стенографския протокол, че народният представител Пенка Пенева оттегля своето предложение за чл. 108а.
    И така, останаха три минути, нямаме възможност да преминем към разглеждането на този закон по-нататък.
    Утре, пленарно заседание – в 9,00 ч.
    Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 18,58 ч.)

    Председател:
    Борислав Великов

    Заместник-председател:
    Любен Корнезов


    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Георги Анастасов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания