Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, неделя, 15 декември 2002 г.
Открито в 9,10 ч.

15/12/2002
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за пренареждане на точките в дневния ред, гласуван предварително, а именно точка първа да стане точка последна, за да приемем днес трите малки бюджета и във вторник да продължим със Закона за държавния бюджет. Последователността е:
    1. Второ четене на законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г.
    2. Второ четене на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.
    3. Второ четене на законопроекта за бюджета на БНБ за 2003 г.
    4. Второ четене на законопроекта за вероизповеданията – продължение.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 162 народни представители: за 137, против 24, въздържал се 1.
    Процедурното предложение се приема.
    Започваме с точка първа:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2003 Г.
    Моля, господин Искров, да представите доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на НОИ, и госпожа Христина Митрева –директор в НОИ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение господин Христосков и госпожа Митрева да бъдат допуснати в пленарна зала.
    Гласували 138 народни представители: за 136, против 2, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми дами и господа, по чл. 1, който касае консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, е постъпило предложение от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
    Комисията не подкрепя предложението им.
    Чета го, колеги:
    В чл. 1, ал. 1 в “1. Приходи” в частта й по осигурителните вноски – да придобие следния вид:
    “I. Приходи
    Осигурителни вноски – 2 995 797,3 хил. лв., в т.ч. лични вноски – 562 722,9 хил. лв., вноски от самоосигуряващи се – 185 657,8 хил. лв.; вземания за стари задължения – 75 000 хил. лв.; вземания за стари задължения (събирани от АДВ) – 67 500 хил. лв.
    В чл. 1, ал. 2 “Разходи” да се трансформират на отделен ред под наименование:
    “За сметка на бюджетни трансфери, както следва:
    Пенсии за сметка на републиканския бюджет – 132 798 хил. лв.
    Всичко разходи по Закона за семейните помощи за деца – 171 763,3 хил. лв.
    Всичко разходи по Закона за защита и рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – 5 064,3 хил. лв.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, а именно:
    “Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите на обща сума 3 017 131,9 хил. лв., както следва:
    I. Приходи – 3 017 131,9 хил. лв.
    Осигурителни вноски – 2 955 797,3 хил. лв.
    Вноски от работодатели за работници и служители за Държавното обществено осигуряване – 2 104 916,6 хил. лв.
    Лични вноски от работници и служители – 562 722,9 хил. лв.
    Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се) – 145 657,8 хил. лв.
    Главница по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване – 75 000,0 хил. лв.
    Главница по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване от Агенцията за държавни вземания – 67 500,0 хил. лв.
    Приходи от чуждестранни осигурителни институти за пенсии по международни спогодби – 3 000,0 хил. лв.
    Приходи и доходи от собственост – 2 500,0 хил. лв.
    Вноски от приходи на държавни (общински) предприятия и институции – 2 000,0 хил. лв.
    Приходи от наеми на имущество – 120,0 хил. лв.
    Приходи от лихви по текущи банкови сметки – 40,0 хил. лв.
    Приходи от лихви по срочни депозити – 200,0 хил. лв.
    Приходи от други лихви – 140,0 хил. лв.
    Глоби, начети и административни наказания – 53 600,0 хил. лв.
    Лихви по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване – 30 000,0 хил. лв.
    Глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви и обезщетения – 1 100,0 хил. лв.
    Преводи от Агенцията за държавни вземания от събрани лихви по ревизионни актове за начет – 22 500,0 хил. лв.
    Други неданъчни приходи – 2 234,6 хил. лв.
    Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 1 400,0 хил. лв.
    Приходи от професионалните и универсалните осигурителни фондове по чл. 20, ал. 2, т. 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 834,6 хил. лв.
    (2) Приема консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по разходите на обща сума 3 954 961,1 хил. лв., както следва:
    II. Разходи – 3 954 961,1 хил. лв.
    Група А – дейност 501: пенсии – 3 061 169,0 хил. лв.
    Пенсии за сметка на Държавното обществено осигуряване – 2 882 470,9 хил. лв.
    В т. ч.:
    - пенсии за трудова дейност – 2 682 286,9 хил. лв.
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях – 200 184,0 хил. лв.

    Пенсии за сметка на републиканския бюджет – 132 798,0 хил. лв.
    Пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в това число и добавката по чл. 84 от КЗОО – 115 357,9 хил. лв.
    Добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война – 17 440,1 хил. лв.
    Пенсии по международни спогодби – 45 900,1 хил. лв.
    Група Б – Дейност 519: Социални помощи и обезщетения – 778 459,4 хил. лв.
    Всичко разходи по КЗОО – 578 112,3 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване – 101 640,5 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина – 4 468,8 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки – 8 657,7 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест – 3 573,4 хил. лв.
    Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност – 287,7 хил. лв.
    Парични обезщетения за бременност и раждане – 23 511,6 хил. лв.
    Парични обезщетения за трудоустрояване поради бременност и кърмене – 107,0 хил. лв.
    Парични обезщетения за отглеждане на малко дете – 56 891,3 хил. лв.
    Еднократна помощ при смърт – 880,0 хил. лв.
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация – 9 294,0 хил. лв.
    Обезщетения и помощи за безработни – 191 967,3 хил. лв.
    Всички разходи по Закона за семейните помощи за деца – 171 763,3 хил. лв.
    Месечни помощи за деца – 162 585,7 хил. лв.
    Еднократни помощи при раждане – 9 177,6 хил. лв.
    Всичко разходи по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – 5 064,3 хил. лв.
    Месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от ЗЗРСИИ – 5 064,3 хил. лв.
    Парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основание за отпускане на пенсия на осигуреното лице по чл. 11, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 5,4 хил. лв.
    Здравноосигурителни вноски за пенсионери – 170 944,1 хил. лв.
    Здравноосигурителни вноски за безработни – 11 403,0 хил. лв.
    Здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст – 18 000,0 хил. лв.
    Група В – Дейност 521: Служби по социално осигуряване – 55 332,7 хил. лв.
    Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 21 148,9 хил. лв.
    Други възнаграждения и плащания на персонала – 1 000,0 хил. лв.
    Осигурителни вноски – 6 921,9 хил. лв.
    Осигурителни вноски от работодатели за Държавното обществено осигуряване – 5 812,3 хил. лв.
    Здравноосигурителни вноски от работодатели – 967,1 хил. лв.
    Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 142,5 хил. лв.
    Издръжка – 20 035,9 хил. лв.
    Постелен инвентар и облекло – 1 038,7 хил. лв.
    Командировки – 1 066,7 хил. лв.
    Материали – 2 783,3 хил. лв.
    Вода, горива и енергия – 2 485,2 хил. лв.
    Външни услуги – 8 940,7 хил. лв.
    Текущ ремонт – 1 441,1 хил. лв.
    Учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеките – 207,8 хил. лв.
    Други разходи – 1 221,5 хил. лв.
    Платени данъци, мита и такси – 298,2 хил. лв.
    Разходи за банково обслужване и други финансови услуги на сметки и плащания – 552,7 хил. лв.
    Разходи за лихви по заеми от международни организации и институции (СБ) – 1 562,0 хил. лв.
    Други разходи за лихви – 5,0 хил. лв.
    Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности – 59,0 хил. лв.
    Капиталови разходи – 4 600,0 хил. лв.
    Основен ремонт на дълготрайни материални активи – 1 700,0 хил. лв.
    Придобиване на дълготрайни материални активи – 2 800,0 хил. лв.
    Придобиване на нематериални дълготрайни активи – 100,0 хил. лв.
    Резерв за реформата в социалното осигуряване – 60 000,0 хил. лв.
    (3) Приема трансфера (субсидии, вноски) между бюджета на Държавното обществено осигуряване и други бюджети, както следва:
    III. Трансфери – 939 721,0 хил. лв.
    III.А. Трансфери (субсидии, вноски) между централния/републиканския бюджет и други бюджети – 945 021,0 хил. лв.
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Държавното обществено осигуряване – 562 276,9 хил. лв.
    Пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за обществено осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в това число и добавката по чл. 84 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 115 357,9 хил. лв.
    Добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война – 17 440,1 хил. лв.
    Месечни помощи за деца – 162 585,7 хил. лв.
    Еднократни помощи при раждане – 9 177,6 хил. лв.
    Месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – 5 064,3 хил. лв.
    За здравноосигурителни вноски за пенсионери – 170 944,1 хил. лв.
    За здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст – 18 000,0 хил. лв.
    Вноски за фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 2 964,7 хил. лв.
    Разходи за отбранително-мобилизационна подготовка – 197,5 хил. лв.
    Обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – 545,0 хил. лв.
    Трансфер за резерва за реформата в социалното осигуряване – 60 000,0 хил. лв.
    Получени допълнителни субсидии от Централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства – 382 744,1 хил. лв.
    III.Б. Трансфери между бюджетни сметки – (- 5 300,0 хил. лв.)
    Получени трансфери – 1 200,0 хил. лв.
    Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 110, ал. 11 от Кодекса за задължително обществено осигуряване по актове за начет за здравното осигуряване – 1 200,0 хил. лв.
    Предоставени трансфери – (- 6 500,0 хил. лв.)
    За фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в” и чл. 12, ал. 1, т. 4 от КЗОО – (- 3 500,0 хил. лв.)
    За фонд “Условия на труд”, съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – (- 3 000,0 хил. лв.)
    (4) Приема дефицит /излишък/ и финансиране на бюджета на Държавното обществено осигуряване, както следва:
    ІV. Дефицит /-/, излишък /+/ 1 891,8 хил. лв.
    V. Финансиране (–1 891,8 хил. лв.)
    В това число погашения по заеми от Световната банка - № 4081 от МБВР /-/ (-1 891,8 хил. лв.)
    Наличност в края на периода – 0.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, нашите предложения, които сме направили заедно с моите колеги Димитър Димитров и Кръстьо Петков, са свързани с т. 1, на чл. 1 и 2, първия раздел, по приходната част.
    Уважаеми колеги, прави впечатление, че няколко години подред в приходната част се дава най-обща информация за приходната част, без в крайна сметка да се вижда, не става ясно по елементи къде не се изпълнява част от тази приходна част, ако мога така да се изразя.
    Аз не виждам нищо страшно в това да бъде направена дезагрегация на приходната част по пера, за да може да се следи, да се извършва и съответен контрол в приходната част. И ще се аргументирам. Има държавни служителите, има и бюджетни служителите. Има предприятия, в които повече от 50% са държавно участие. Същевременно ние не знаем от тях точно колко трябва да пристигнат и какви са разчетите в тази насока.
    Нещо друго, което също прави впечатление тази година, по което аз все пак чакам някакъв отговор в тази насока. Вноските на самоосигурените лица, забележете, намаляват. При положение, че миналата година вноската беше 170 лв., тази година вноската се увеличава на 200 лв. Значи или няма да събираме достатъчно вноските, или нещо се случва. Тоест, ако колегите от Националния осигурителен институт смятат, че след като увеличаваме вноските на самоосигурените лица ще падне техният дял в приходната част, то на базата на какво става всичко това?
    Така че, когато не се знае приходната част по елементи, действително не може да се следи и осъществява контролът за изпълнението на приходната част.
    Ето, тук има вноски от стари задължения. Значи в бюджета, който ни е предложен, пише “Главниците по старите задължения”. А лихвите къде са? Има и лихви, след като са стари задължения. Така че приходната част трябва да бъде изчистена достатъчно добре, да бъде достатъчно перфектно изписана, за да знаем действително какво идва. Това е в помощ и на колегите от Националния осигурителен институт, разбира се, и на нас самите, и на всички институции, които следят приходната част на НОИ, която никак не е без значение не само за всички, които сме в тази зала, но и за всички, които са зависими от приходната част на Националния осигурителен институт.
    Така че не зная какви са били мотивите на комисията да не приеме това наше предложение.
    Както и предложението трансферите за сметка на бюджета да бъдат в приходната част. Ами, разбира се, че пенсиите за сметка на републиканския бюджет са приходи в Националния осигурителен институт. Те са трансфери, но са трансфери в приходната част на Националния осигурителен институт. И защо да не са ясно и категорично записани като приходи в Националния осигурителен институт? А ние говорим за трансфери. Това са приходи. Сега кой ги праща тези приходи, това си е другата страна на въпроса.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не е точно така.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Е, за това точно не мога да кажа.
    Всички разходи по Закона за семейните помощи и помощите за деца, както и разходите, които са задължително от републиканския бюджет, се внасят в Националния осигурителен институт като независима институция по Фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите”.
    Ето затова ние искаме категорично да бъдат отделени тези задължения на бюджета, на държавния бюджет към Националния осигурителен институт. Защото, пак ще се върна, има твърде много вземания в приходната част, в които участват държавни предприятия, в които държавата е ангажирана и така или иначе се получава едно напрежение в приходната част на Националния осигурителен институт.
    От тази гледна точка смятам, че нашето предложение не променя общата сума, не променя обема на приходите, но дава една яснота откъде какво трябва да дойде по разчетите за бюджета за 2003 г. на Националния осигурителен институт, да се проследява къде не се изпълнява достатъчно коректно и точно и, разбира се, да има една яснота в приходната част и изпълнението на тази приходна част по съответни елементи и пера.
    Надявам се, че ще разберете, че това с нищо няма да затрудни, напротив, ще подпомогне Националния осигурителен институт, а и всички институции, които имат ангажименти към Националния осигурителен институт, включително и държавния бюджет. Държавният бюджет по закон има задължение към Националния осигурителен институт и това са съответните вноски, които прави за определени категории от хора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
    Има думата управителят на НОИ. Господин Христосков, заповядайте.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да успокоя госпожа Масларова по отношение на прозрачността и начина на съставяне на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Това е единна методология, утвърдена от Министерството на финансите, и няма нищо обезпокоително в начина, по който са разписани отделните приходни пера.
    Единият от въпросите беше свързан с това, че има приходи от главниците по просрочените задължения, а ги няма лихвите. Лихвите ги има на друго място като неданъчни приходи. А събраните суми по главницата по актове за начет са посочени в данъчните приходи. Това е препоръка от Сметната палата при изпълнение на бюджета ни за 2001 г. и ние съвсем естествено сме длъжни да се съгласим с този върховен контролен орган в нашата държава. Лихвите ги има, само че са на друго място – като неданъчни приходи.
    Що се отнася до предложението да бъдат разбити приходите по отделни пера, в това число приходи от предприятия с над 50 на сто държавна собственост, ние правим това нещо за целите на оперативния анализ на изпълнението на приходите от бюджета и аз се ангажирам в отчета на този бюджет за 2003 г. да бъдат посочени. Но когато се съставя един бюджет е много трудно да се отдели такова перо поради голямата динамика, която съществува във формите на собственост. Виждате, за големите предприятия, които сега трябва да бъдат приватизирани, едно забавяне с няколко месеца, или ако мине през следващата година, става абсолютно ненужно да се разделят в бюджета. Защото динамиката в тази област е много голяма, в това число има много спорни методологически въпроси кое предприятие е с преобладаващо държавна и кооперативна собственост и има един много продължителен лаг от статистиката, докато отчете този момент, докато бъдат представени.
    Така че много е трудно, но за целите на анализа ние поддържаме такава информация и аз се ангажирам при отчитането на приходите на този бюджет да представим такава информация.
    Имаше едно съществено предложение, свързано с увеличаване на приходите от самонаети лица с 40 млн. лв. Въпросът беше защо се наблюдава намаление. Сравненията, които се правят, са във връзка с данните по Закона за бюджета, но изпълнението тази година на фона на много доброто изпълнение на приходите в Националния осигурителен институт по това перо – “Приходи от самонаети”, е 80%. При положение, че около 60 млн. лв. ще останат като положителна разлика в бюджета на Националния осигурителен институт.
    Причините за по-ниските приходи от самонаетите лица са в закриването на фирмите. Върви един процес на концентрация на фирмите, един процес на закриване на фирмите на едноличните търговци и ние се съобразихме с него. Само за първото шестмесечие в Националния осигурителен институт постъпиха заявления за 16 000 еднолични търговци и самонаети лица, които закриват, прекратяват дейността си. И този процес продължава.
    Длъжен съм тук да ви информирам, че има и още един законодателен пробив, той е по-скоро решение на Конституционния съд, тъй като пенсионерите самонаети лица се осигуряват доброволно за пенсии. И миналата, и тази година върви един процес на прехвърляне на фирми на лица-пенсионери и оттам не се плащат осигурителни вноски. Ние сме се съобразили с тези обективни процеси и затова сме намалили приходите от самоосигуряващите се лица, но, както виждате, приходите от останалите източници, от наети лица, са увеличени.
    Имаше и още едно предложение от госпожа Масларова и нейните колеги, изразяващо се в посочване в разходната част на трансферите от държавния бюджет. Тук става въпрос отново за бюджетна техника на съставяне. Колегите от Министерството на финансите, които са специалисти по този въпрос, казаха, че се получава едно двойно наслагване на трансфери, в резултат на което след това те отново трябва да бъдат отчетени пък в приходната част. И освен това всичките тези постъпления като трансфери от Централния републикански бюджет във всеки един от фондовете на общественото осигуряване са много подробно разбити. Например 132 млн. лв., които са за пенсии за сметка на държавния бюджет, са разбити по конкретни видове пенсии и добавки към тях и това ще проличи, когато председателят на комисията прочете приходната и разходната част на този фонд. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христосков.
    Други изказвания?
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Госпожо председател, въпросите, които възникват с предложението на госпожа Масларова и на другите колеги, са свързани с техни предложения и по приходната, и по разходната част на сумите за осигуряване по чл. 1. И бих обърнал внимание на два въпроса.
    Първият е тези 40 млн. лв., с които колегите предлагат да се завиши сумата на осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица. В проектозакона е записано числото “145 млн. 657 хил.” от самоосигуряващи се лица; в предложението на госпожа Масларова са заложени 185 млн. 657 хил. Вие чухте аргументацията на колегите и завишаването на самата самоосигурителна вноска като достатъчно сериозен аргумент, и необходимостта да се търсят всички възможности за пълно издължаване на тези вноски.
    Но тук господин Христосков даде един аргумент, който според мен заслужава много сериозно внимание. Той спомена, че върви процес на закриване на фирми. Спомена числото 16 000 фирми и продължаващ процес на постъпване на такива молби и на закриване на такива фирми. Навярно не е трудно да се досетим, уважаеми колеги, че този процес е провокиран не на последно място от съвършено необоснованите завишения на патентния данък, които бяха въведени миналата година. И когато отново и отново всички асоциации на самонаети, на малки, средни и занаятчийски фирми заявяваха, че тези завишения са съвършено необосновани, че те не могат да издържат на тях, че ще доведе до фалити на тези фирми, отново и отново тази аргументация беше оспорвана от представители на правителството, на мнозинството, че всъщност се вършат доста сериозни закононарушения, злоупотребява се с режима на патентното издължаване и че по такъв начин ще бъдат пресечени тези злоупотреби и ще бъдат повишени приходите в държавния бюджет.
    Какво се получава сега? С 40 млн. можем да кажем се намаляват приходите при завишени индивидуални вноски! Съгласете се, че подобно състояние, от която и гледна точка да го погледнете, е съвършено неприемливо. Не може действия на правителството, които водят и до фалити, до закриване на работни места, до намаляване на производство, ако щете, но обороти, които пряко се отразяват в негативен аспект в бюджета на Държавното обществено осигуряване, да се представят като причина, поради която ние да приемем такива намаления. Тъкмо обратното. Състоянието, пред което днес се изправяме и по това перо, за мен е едно от сериозните основания да гласувам “против” чл. 1 на този бюджет. Не говорим само за това, че цялата пенсионна политика и ресурсите, които успява да генерира правителството за нея, са крайно недостатъчни. Тук може да се разсъждава и по-широко, за наследени процеси, за наследени проблеми, за обективни възможности и т.н.
    Но правителството е длъжно и е отговорно там, където е възможно и където е в неговите правомощия, да осигури и по-висок приход, и по-добро задоволяване на осигурителните потребности, да направи всичко възможно, да потърси съдействие от парламента и да даде един максимално реалистичен, обоснован и защитим бюджет.
    Състоянието по този параграф, по това перо от приходната част според мен е доста красноречива, за жалост, негативна илюстрация за способността на правителството да изпълнява отговорностите си.
    Що се отнася до другото предложение, аз бях озадачен, госпожо председател, когато се отнася до разходната част, за разбивката, също спомената от господин Христосков. Нея господин Искров не прочете в своето изложение, не обърна внимание на нея, доколкото успях да проследя, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Мисля, че си се заблудил.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заблудил ли съм се? Става дума за последния текст преди ал. 3. Може би системното място е разменено, може би сте го прочел заедно с първото предложение на колегите. Но на стр. 6 в законопроекта с № 253-02-85 не намирам преди чл. 3, ал. 1 възпроизведено предложението на колегите, което гласи:
    “За сметка на бюджетните трансфери следва да се изпишат пенсии за сметка на републиканския бюджет, всичко разходи по Закона за семейните помощи и всичко разходи по ЗЗРСИИ.” Може би аз гледам по-нататък?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Всичко това е по чл. 1, ал. 2. Там не му е мястото.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Извинявам се за това, госпожо председател. Извинявам се и на господин Искров. Очевидно не съм обърнал достатъчно прецизно внимание къде се намира този запис.
    Но аргументът, който посочи господин Христосков, за опасността от двойното броене, допълнително той изтъкна в Комисията по бюджет и финанси, че такава разбивка се съдържа и по-нататък, в разходната част, където са описани видовете пенсии в бюджета на пенсии, несвързани с трудова дейност. Това беше неговото обяснение в Комисията по бюджет и финанси.
    Доколкото не успях да проследя дали това обяснение е достатъчно прецизно възпроизведено и тук и дали госпожа Масларова достатъчно ясно беше информирана какви бяха дискусиите в Комисията по бюджет и финанси, затова си позволявам да отбележа и този аспект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Други изказвания по чл. 1 от законопроекта има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров в чл. 1, ал. 1, т. 1, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 26, против 83, въздържали се 25.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 1 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 125 народни представители: за 75, против 50, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Пропуснах да поставя на гласуване и наименованието на законопроекта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 84, против 25, въздържали се 8.
    Заглавието е прието.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 2, госпожо председател, няма постъпило предложение между първо и второ четене.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
    Колеги, пак обръщам внимание, че са десетки, може би стотици цифри. Чета до десетичната запетая.
    “Чл. 2. (1) Приема бюджета на Фонд “Пенсии” по приходите на обща сума 2 418 550,4 хил. лв., както следва:
    I. Приходи – 2 418 550 хил. лв., разпределени както следва:
    Осигурителни вноски – 2 413 550 хил. лв., в това число:
    - Вноски от работодателя за работници и служители за държавното обществено осигуряване – 1 675 898 хил. лв.;
    - Лични вноски от работници и служители – 455 291 хил. лв.
    - Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се) – 139 861 хил. лв.;
    - Главница по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване – 75 000 хил. лв.;
    - Главница по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване от Агенцията за държавни вземания – 67 500 хил. лв.
    Приходи от чуждестранни осигурителни институти за пенсии по международни спогодби – 3 000 хил. лв.
    Приходи и доходи от собственост – 2 000 хил. лв., в това число:
    Вноски от приходи на държавни (общински) предприятия и институции – 2 000 хил. лв.
    (2) Приема бюджета на Фонд “Пенсии” по разходите на обща сума 3 131 033 хил. лв., както следва:
    II. Разходи – 3 131 033 хил. лв., разпределени както следва:
    Група А – дейност 501: пенсии – 2 899 067 хил. лв., в това число:
    Пенсии за сметка на Държавното обществено осигуряване – 2 853 167 хил. лв., в това число:
    - пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях – 2 653 052 хил. лв.;
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях – 200 114 хил. лв.
    Пенсии по международни спогодби – 45 900 хил. лв.
    Здравноосигурителни вноски за пенсионери – 170 944 хил. лв.
    Резерв за реформата в социалното осигуряване – 60 000 хил. лв.
    Група Б – дейност 519: социални помощи и обезщетения – 1 022 хил. лв., в това число:
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация – 1 022 хил. лв.
    (3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на Фонд “Пенсии”, както следва:
    III. Трансфери (субсидии, вноски) между централния/републиканския бюджет и други бюджети – 233 908 хил. лв.:
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд “Пенсии” – 233 908 хил. лв., разпределени както следва:
    - за здравноосигурителни вноски за пенсионери – 170 944 хил. лв.;
    - вноски за Фонд “Пенсии” за осигурителен стаж, зачетен при пенсиониране по чл. 9, ал. 3, т. 3 и ал. 6 и 7 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 2 964 хил. лв.;
    - трансфер за резерва за реформа в социалното осигуряване – 60 000 хил. лв.
    (4) Приема дефицит (излишък) от бюджета на Фонд “Пенсии”, както следва:
    Дефицит – 478 574 хил. лв. с отрицателен знак.”
    Няма постъпили предложения, това беше окончателният текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Имате думата за изказвания по чл. 2. Няма желаещи.
    Подлагам на гласуване чл. 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 91, против 24, въздържали се 3.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 3 няма постъпили предложения между първо и второ четене.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3:
    “Чл. 3. (1) Приема бюджета на Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по приходите на обща сума 132 798 хил. лв., както следва:
    I. Приходи – 132 798 хил. лв.
    III. Трансфери (субсидии, вноски) между централния/републиканския бюджет и други бюджети – 132 798 хил. лв., в това число:
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” – 132 798 хил. лв., които са разпределени както следва:
    - пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в това число и добавката по чл. 84 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 115 357 хил. лв.;
    - добавки към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война – 17 440 хил. лв.


    (2) Приема бюджета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност” по разходите на обща сума 132 798,0 хил. лв., както следва:
    ІІ. Разходи – 132 798,0 хил. лв.
    Група А – Дейности 501: Пенсии – 132 798,0 хил. лв., разпределени както следва:
    Пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги, пенсии по отменените Закон за пенсиите и Закон за общественото осигуряване, за които не се дължат осигурителни вноски, както и за индексациите, компенсациите и добавките към тях, в това число и добавката по чл. 84 от КЗОО – 115 357,9 хил. лв.
    Добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните, както и на наследниците, получаващи наследствена пенсия за загиналите в Отечествената война – 17 440,1 хил. лв.
    (3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Пенсии, несвързани с трудова дейност”, както следва:
    ІV. Дефицит /-/, излишък /+/ - 0.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за изказвания по този текст. Няма желаещи.
    Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
    Гласували 119 народни представители: за 79, против 35, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 4 също няма постъпили предложения между първото и второто четене.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4 и ще прочета окончателния текст:
    “Чл. 4. (1) Приема бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по приходите на обща сума 48 771,3 хил. лв., както следва:
    І. Приходи – 48 771,3 хил. лв., в т.ч.:
    Осигурителни вноски – 48 771,3 хил. лв.
    Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО – 48 771,3 хил. лв.
    (2) Приема бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” по разходите на обща сума 33 343,0 хил. лв., както следва:
    ІІ. Разходи – 33 343,0 хил. лв.
    Група А – Дейност 501: Пенсии – 29 303,6 хил. лв., в т.ч.:
    Пенсии за сметка на Държавното обществено осигуряване – 29 303,6 хил. лв., разпределени, както следва:
    - пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях – 29 234,3 хил. лв.
    - пенсии за кадрови военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи и за индексиране и компенсиране на пенсиите и добавките към тях – 69,3 хил. лв.
    Група Б – Дейност 519: Социални помощи и обезщетения – 4 039,4 хил. лв.
    Всичко разходи по Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 4 039,4 хил. лв., разпределени, както следва:
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест – 3 573,4 хил. лв.
    Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради трудова злополука или професионална болест – 51,2 хил. лв.
    Еднократна помощ при смърт поради трудова злополука или професионална болест – 43,0 хил. лв.
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация – 371,8 хил. лв.
    (3) Приема трансфери между бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест” и фонд “Условия на труд”, както следва:
    ІІІ. Трансфери между бюджетни сметки - -3 000,0 хил. лв.
    Предоставени трансфери /-/ - -3 000,0 лв., а те са:
    - за фонд “Условия на труд” съгласно чл. 45, ал. 2, т. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд - -3 000,0 лв.
    (4) Приема дефицит /излишък/ по бюджета на фонд “Трудова злополука и професионална болест”, както следва:
    ІV. Дефицит /-/, излишък /+/ - 12 428,3 хил. лв.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Подлагам на гласуване чл. 4, както беше докладван от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 117 народни представители: за 104, против 13, въздържали се няма.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, по чл. 5 не са постъпили предложения от народни представители.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5 и чета окончателния текст:
    “Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 214 887,1 хил. лв., както следва:
    І. Приходи – 214 887,1 хил. лв.
    Осигурителни вноски – 214 887,1 хил. лв., разпределени, както следва:
    Вноски от работодатели за работници и служители за ДОО – 163 027,0 хил. лв.
    Лични вноски от работници и служители – 46 063,5 хил. лв.
    Вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се) – 5 796,6 хил. лв.
    (2) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 381 083,3 хил. лв., както следва:
    ІІ. Разходи – 381 083,3 хил. лв.
    Група Б – Дейност 519: Социални помощи и обезщетения – 381 083,3 хил. лв.
    Всичко разходи по Кодекса за задължително обществено осигуряване – 381 083,3 хил. лв., в т.ч.:
    Парични обещетения за временна неработоспособност поради общо заболяване – 101 640,5 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина – 4 468,8 хил. лв.
    Парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудови злополуки – 8 657,7 хил. лв.
    Парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване – 236,5 хил. лв.
    Парични обезщетения за бременност и раждане – 23 511,6 хил. лв.
    Парични обезщетения за трудоустрояване поради бременност и кърмене – 107,0 хил. лв.
    Парични обезщетения за отглеждане на малко дете – 56 891,3 хил. лв.
    Еднократна помощ при смърт поради общо заболяване – 837,0 хил. лв.
    Парични помощи за профилактика и рехабилитация – 7 899,9 хил. лв.
    Месечни помощи за деца – 162 585,7 хил. лв.
    Еднократни помощи при раждане – 9 177,6 хил. лв.
    Месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за закрила, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – 5 064,3 хил. лв.
    Парична помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато няма основание за отпускане на пенсия на осигуреното лице по чл. 11, ал. 3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 5,4 хил. лв.
    (3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва:
    III. Трансфери (субсидии, вноски) между централния/републиканския бюджет и други бюджети – 176 827,6 хил. лева разпределени, както следва:
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд “Общо заболяване и майчинство” – 176 827,6 хил. лева, в т.ч.:
    - месечни помощи за деца – 162 585,7 хил. лева;
    - еднократни помощи при раждане – 9 177,6 хил. лева;
    - месечни добавки за деца-инвалиди по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – 5 064,3 хил. лева.
    (4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на Фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва:
    IV. Излишък – 10 631,4 хил. лева.”
    Комисията, както казах, господин председател, подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 5 има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по текстовете, които току-що бяха докладвани от председателя на комисията? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване на чл. 5 с прилежащите му алинеи.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 129 народни представители: за 113, против 15, въздържал се 1.
    Член 5 с прилежащите му алинеи в съответната редакция, прочетена от господин Искров, е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 6 също няма постъпили предложения между първо и второ четене.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, а той е:
    “Чл. 6. (1) Приема бюджета на Фонд “Безработица” по приходите на обща сума 278 588,5 хил. лева, както следва:
    I. Приходи – 278 588,5 хил. лева.
    От осигурителни вноски – 278 588,5 хил. лева, в т.ч.:
    - вноски от работодатели за работници и служители – 217 220,1 хил. лева;
    - лични вноски от работници и служители – 61 368,4 хил. лева.
    (2) Приема бюджета на Фонд “Безработица” по разходите на обща сума 203 370,3 хил. лева, както следва:
    II. Разходи – 203 370,3 хил. лева.
    Група Б. Дейност 519: Социални помощи и обезщетения – 203 370,3 хил. лева, в т.ч.:
    - обезщетения за безработица – 191 422,3 хил. лева;
    - обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – 545,0 хил. лева;
    - здравноосигурителни вноски за безработните – 11 403,0 хил. лева.
    (3) Прима трансфери (субсидии, вноски) от републиканския бюджет за Фонд “Безработица”, както следва:
    III. Трансфери (субсидии, вноски) между централния/републиканския бюджет и други бюджети – 545,0 хил. лева.
    Получени трансфери (субсидии) от централния бюджет за Фонд “Безработица” – 545,0 хил. лева, а те са за:
    - обезщетения по чл. 233 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България – 545,0 хил. лева.
    (4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на Фонд “Безработица”, както следва:
    IV. Излишък – 75 763,2 хил. лева”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    По чл. 6 с четирите алинеи така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Моля, гласувайте за чл. 6.
    Гласували 130 народни представители: за 114, против 14, въздържали се 2.
    Член 6 е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 7, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, е постъпило едно предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров. Те предлагат в чл. 7, Група В: Дейност 521 по група “Външни услуги”, да отпадне задължението на Националния осигурителен институт да изпраща справки на професионалните и универсалните фондове.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, а той е:
    “Чл. 7. (1) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 56 334,6 хил. лева, както следва:
    I. Приходи – 56 млн. 334,6 хил. лева, в т.ч.:
    Приходи и доходи от собственост – 500,0 хил. лева разпределени, както следва:
    - приходи от наеми на имущество – 120,0 хил. лева;
    - приходи от лихви по текущи банкови сметки – 40,0 хил. лева;
    - приходи от лихви по срочни депозити – 200,0 хил. лева;
    - приходи от други лихви - 140,0 хил. лева.
    От глоби, начети и административни наказания – 53 600,0 хил. лева, в т.ч.:
    - лихви по ревизионни актове за начет в приход на Държавното обществено осигуряване – 30 000,0 хил. лева;
    - глоби, санкции, неустойки, наказателни лихви и обезщетения – 1 100,0 хил. лева;
    - преводи от Агенцията за държавни вземания от събрани лихви по ревизионни актове за начет – 22 500,0 хил. лева.
    Други неданъчни приходи – 2 234,6 хил. лева, в т.ч.:
    - приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 1 400,0 хил. лева;
    - приходи от професионалните и универсалните осигурителни фондове по чл. 20, ал. 2, т. 4 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване – 834,6 хил. лева.
    (2) Приема бюджета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 75 224,5 хил. лева, както следва:
    II. Разходи – 75 224,5 хил. лева.
    Група Б – Дейност 519: Социални помощи и обезщетения – 18 000,0 хил. лева, в т.ч.:
    - разходи за здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст – 18 000,0 хил. лева.
    Група В – Дейност 521: Служби по социално осигуряване – 55 332,7 хил. лева, разпределени, както следва:
    - заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 21 148,9 хил. лева;
    - други възнаграждения и плащания на персонала – 1 000,0 хил. лева;
    - осигурителни вноски – 6 921,9 хил. лева, разпределени, както следва:
    осигурителни вноски от работодатели за Държавното обществено осигуряване – 5 812,3 хил. лева;
    здравноосигурителни вноски от работодатели – 967,1 хил. лева;
    вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване – 142,5 хил. лева.
    - издръжка – 20 035,9 хил. лева, както следва:
    постелен инвентар и облекло – 1 038,7 хил. лева;
    командировки – 1 066,7 хил. лева;
    материали – 2 783,3 хил. лева;
    вода, горива и енергия – 2 485,2 хил. лева;
    външни услуги – 8 940,7 хил. лева;
    текущ ремонт – 1 441,1 хил. лева;
    учебни и научноизследователски разходи и книги за библиотеките – 207,8 хил. лева;
    други разходи – 1 221,5 хил. лева;
    платени данъци, мита и такси – 298,2 хил. лева;
    разходи за банково обслужване и други финансови услуги на сметки и плащания – 552,7 хил. лева.

    Разходи за лихви по заеми от международни организации и институции (Световна банка) – 1 562,0 хил. лв.
    Други разходи за лихви – 5,0 хил. лв.
    Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности – 59,0 хил. лв.
    Капиталови разходи – 4 600,0 хил. лв., в това число:
    Основен ремонт на дълготрайни материални активи - 1 700,0 хил. лв.
    Придобиване на дълготрайни материални активи – 2 800,0 хил. лв.
    Придобиване на нематериални дълготрайни активи – 100,0 хил. лв.
    Разходи некласифицирани в другите функции – 1 891,8 хил. лв.
    Това са погашенията по заеми от Световната банка - № 4081 от Международната банка за възстановяване и развитие – 1 891,8 хил. лв.
    (3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между бюджета на Националния осигурителен институт и други бюджети, както следва:
    III. Трансфери – 398 641,6 хил. лв.
    III.А. Трансфери (субсидии, вноски) между Централния/Републиканския бюджет и други бюджети – 400 941,6 хил. лв., в това число:
    Получени трансфери (субсидии) от Централния бюджет за Държавното обществено осигуряване – 400 941,6 хил. лв., разпределени:
    За здравноосигурителни вноски за деца до 18-годишна възраст – 18 000,0 хил. лв.
    За отбранително-мобилизационна подготовка – 197,5 хил. лв.,
    Получени допълнителни субсидии от Централния/Републикански бюджет за покриване недостига от средства – 382 744,1 хил. лв.
    III.Б. Трансфери между бюджетни сметки - 2 300,0 хил. лв., разпределени, както следва:
    Получени трансфери – 1 200,0 хил. лв.:
    Приходи от Националната здравноосигурителна каса по чл. 110, ал. 11 от КЗОО по актове за начет за здравното осигуряване – 1 200,0 хил. лв.
    Предоставени трансфери (с отрицателен знак) – 3 500,0 хил. лв.:
    За фонд “Рехабилитация и социална интеграция”, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, буква “в” и чл. 12, ал. 1, т. 4 от КЗОО – 3 500,0 хил. лв. (също трансфер с отрицателен знак).
    (4) Приема дефицит (излишък) и финансиране по бюджета на Националния осигурителен институт, както следва:
    Излишък – 379 751,7 хил. лв.
    (5) Усвояването и погасяването на получените външни заеми се извършва чрез бюджета на Националния осигурителен институт.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Има предложение на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров по чл. 7.
    Заповядайте, госпожо Масларова. Имате думата.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, първо искам да изкажа съжалението си, че не бяхме поканени в Комисията по бюджет и финанси, когато се обсъждаше бюджета на Националния осигурителен институт, за да можем да чуем част от доводите на представителите на Националния осигурителен институт, но се надявам, че ще се опитам да обясня това, което ние сме имали предвид, когато сме направили нашето предложение, свързано с външните услуги.
    Тук искам да кажа на господин Христосков, че ние четем стенограмите и понякога леко подигравателният тон към предложенията на народните представители не прави особено добро впечатление, когато дебатираме професионално и се опитваме в голяма степен да обясним това, което предлагаме.
    Най-напред искам да започна с това, че нито Парламентарната група на Коалиция за България, нито аз и моите колеги в никакъв случай не искаме да отречем това, което направи НОИ и дава справки на всеки, който се осигурява, какво е натрупал в своя пенсионен фонд. Напротив. Всички ние адмирираме и приветстваме такава услуга, която прави Националният осигурителен институт. Не става реч за това, което е направено в НОИ и което всички хора приветстват, включително и ние (подчертавам го дебело).
    Тръгвам от нашите забележки, направени във връзка с вашия доклад – представянето на бюджета, и ще прочета какво сте записали вие в доклада си по група “Външни услуги” – 8 940,7 хил. лв.: “Значително е нарастването на разходите за телекомуникационни и пощенски услуги, възлизащи на 4 649,0 хил. лв., поради задължението на НОИ да изпраща справки на осигурените лица за осигурителния им стаж и доход през съответната година. (Чудесно!), справки за пенсиониране при актуализация на пенсията, разходи за комисионни на пощите, справки на професионалните и универсалните фондове при служебното разпределение на осигурените в тях лица (това е всъщност мотивът, върху който ние правим тази забележка и аз ще продължа по-нататък, за да изчета целия текст), разходи за поддръжка на софтуер, за поддръжка и ремонт на хардуер и разходи за квалификация и преквалификация на персонала”.
    Всъщност реално НОИ поема задължението да обслужва и частните фондове. Може да се дават за тази информация 200 лв., 500 лв., 1000 лв., но това са средства, разходи на НОИ. От тази гледна точка ние сме направили това наше предложение.
    И още нещо. Искам да попитам: имайки предвид, че в Националния осигурителен институт се ползва заем от Световната банка за информационната система – ако 4 649,0 хил. лв. отиват за тези услуги за информиране на осигурените лица, включително и за структурите на частните пенсионни дружества, то колко са средствата, които се дават за квалификация на персонала в Националния осигурителен институт? Каква е сумата? Защото все пак твърде впечатляващо е - остават близо 4 млн. лв., при положение, че от Световната банка ние плащаме пари за поддръжка на тази информационна система. Колко души се квалифицират и обучават за тези средства? Защото след малко, когато започнем да разглеждаме държавния бюджет, всеки един от нас ще иска някакви средства, свързани с общините – по 50 хил. лв., по 90 хил. лв., по 100 хил. лв. Ще настояваме за такива дребни суми я за училище, я за канализация, я за здравна служба или нещо от този род. Поставили сме го съвсем добронамерено, за да защитим интересите на първия стълб и на Националния осигурителен институт, за да не се дават средства, които да отиват на друго място, различно от това, което е свързано с приходната част и обслужването на гражданите на Националния осигурителен институт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Давам думата за реплика на д-р Хасан Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Масларова, възползвам се от правото си на реплика или по-скоро искам да направя опит за аргументация защо не е прието това предложение. Защото това, което Вие сте предложили, е да отпадне задължението на Националния осигурителен институт да изпраща справки на професионалните и универсални фондове. Това произтича от текстове в Кодекса за задължително обществено осигуряване и по-конкретно чл. 20, ал. 2, т. 4 от кодекса. Произтича и от текстове от Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, където ангажимент на Националния осигурителен институт е да изпраща информация (в случая става въпрос за информация, изпратена по електронен път) до пенсионноосигурителните дружества, универсалните и професионалните фондове. Срещу тази услуга, забележете, Националният осигурителен институт получава комисионна в размер на 0,8 от осигурителните вноски и този размер, предвиден във вече гласувания чл. 1 за 2003 г. е 834 хил. лв.
    Що се отнася до втората част на Вашето изказване, Националният осигурителен институт изпраща на осигурените лица информация за техните осигурителни вноски, за начина, по който се внасят, и за обема, в който се внасят. Затова Вие сте права, че са изразходвани определени средства. Но Националният осигурителен институт прави това, за да има по-голяма яснота, за да има възможности за проследяване на размера на осигурителните вноски, внесени от всеки един осигурен в Националния осигурителен институт. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Госпожо Масларова, имате право на дуплика.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Уважаеми колега Адемов, далеч съм от мисълта да не се дава пълна информация на хората, които се осигуряват. Но, първо, когато нещо се прави по електронен път, то не струва толкова много, не са толкова големи сумите. Второ, това е вид административна услуга. В тази административна услуга се ангажира част от административния капацитет - Националният осигурителен институт. Това са разходи, така или иначе. А ето, виждате, че от другата страна има приходи. Значи ние тук разглеждаме какво изразходва НОИ и от тази гледна точка сме достатъчно чувствителни да се пестят тези средства. А това, че е записано в Кодекса за задължително обществено осигуряване, аз зная и неслучайно се опитваме и тези текстове да ги променим, защото виждаме, че има неща, които с времето се показва, че не са достатъчно перфектно ситуирани в нашето законодателство и в практиката като цяло.
    Така че няма нищо лошо в това да поставим този въпрос, да го обсъдим и в крайна сметка ние да си кажем своето мнение. Аз считам, че това са разходи, които Националният осигурителен институт не би трябвало да прави.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! По поставения въпрос от госпожа Масларова и нейните колеги искам да погледна и от един друг ъгъл. Нека да не забравяме, че става въпрос за допълнително задължително пенсионно осигуряване, което е много съществена част от философията на пенсионната система в България - философия, впрочем, срещу която никой не възрази.
    Това, че този дял на пенсионното осигуряване сега е малък, не означава, че ние трябва да го подценяваме. Защото, ако прочетем отново закона, дори с тези промени, които сега се предлагат, до 2007 г. средствата в първия и във втория стълб ще се разпределят по 50 процента.
    Така че тук става въпрос за една важна част от самата пенсионна система и ние не можем да лишаваме хората от информация за тази система. Защото така, както Националният осигурителен институт направи нещо, което според мен беше изключително добро и изключително важно за хората – да им даде информация за това те на какви суми се осигуряват, кои са техните осигурители, колко е осигурителната им вноска в първия стълб – по същия начин хората трябва да имат възможност да получават информация за втория стълб. Още повече, че, както вече казах, тези средства от българските граждани ще продължават да се увеличават, което е изключително важно за мотивацията на хората за тяхното осигуряване и за отговорността, която те биха поели за това свое осигуряване и за своето бъдеще.
    Затова аз смятам, че това, което Вие предлагате, няма логика. Още повече, че с приетия Закон за Националната агенция по приходите, а сега НОИ, още една година ще събира тези средства. И аз питам: ако НОИ или Националната агенция по приходите не предава тази информация, откъде той ще я получава? Как могат да стигнат до тази информация? Може би трябва да си наемат някакви хакери, както ги наричат специалистите, за да могат да пробиват системата.
    Мисля, че тук става въпрос за нещо, което е следствие от приетата философия на пенсионната система и няма възможност това нещо да бъде организирано по друг начин. А ние трябва само да подпомагаме с нашите решения да има прозрачност, защото прозрачността на приходите на всеки човек е много важна, той да може да си даде сметка какъв е неговият ангажимент за неговото бъдеще и какъв е ангажиментът на неговия работодател за бъдещето на неговите работници.
    Така че аз не разбирам Вашите аргументи и мисля, че даже в това, което казахте, имаше известно разминаване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Господин Пирински, имате думата за реплика на госпожа Тоткова.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Госпожо Тоткова, имате основание по този въпрос, както Вие казахте, да погледнете малко по-широко и да преценим това взаимоотношение между Националния осигурителен институт и частни осигурителни фирми, които се занимават със задължително осигуряване. И тук е ясно, че трябва да има комуникация между тези различни звена.
    Онова, което според мен госпожа Масларова и нейните колеги поставят като въпрос, е едностранният характер на тази комуникация. Тоест, вменяват се задължения на Националния осигурителен институт един вид да обслужва пенсионните дружества с тази информация. Но както и Вие казвате, в бъдеще тази дейност ще се разширява, тя ще става все по-сериозна. И от гледна точка на прозрачността, за която говорите, възникват серия от проблеми как това частно осигуряване се стикова с общата и осигурителна, и, ако щете, инвестиционна политика. Вие знаете, че и в момента по други линии се дискутират новите форми на финансовия надзор върху небанковите институции. Има една сериозна загриженост в обществото как точно тези частни дружества инвестират и действат с фондовете, които набират, и то задължително ги набират по действащото законодателство.
    Така че зад загрижеността за какво в крайна сметка се харчат средствата на НОИ нашите колеги поставят въпроса по какъв начин самият Националноосигурителен институт защитава публичния интерес и срещу този разход – той не е въпрос само на, така да се каже, отчисляване на една комисионна – как се осигурява пък прозрачността на пенсионните дружества и съгласуваността на тяхната цялостна финансова политика.
    Ето защо аз смятам, че не бива с лека река да се отхвърля това предложение. Може би то трябва да бъде доразвито и вписано в други текстове, да речем, и при поправките на Кодекса за задължително осигуряване, но проблемът според мен е реален и, както Вие казвате, във връзка с разрастването на обемите ще се разраства и проблемът, ако не го решим адекватно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, госпожо Тоткова, имате думата за дуплика.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пирински, и Вие, а и госпожа Масларова много натъртихте, както се изразяваше един заместник-министър, върху думата “частни”. Нека да не подменяме нещата, защото в Конституцията много ясно е записано, че трябва да има равнопоставеност на собствеността. И това, че частни пенсионноосигурителни дружества управляват пенсионните фондове, няма нищо лошо. Досега, слава Богу, дано и в бъдеще тази система да бъде устойчива и по този начин да дава една гаранция, защото знаем за всички пирамиди и т.н. Така че вече сме се парили от това нещо и затова работата на пенсионноосигурителните дружества е подложена на много и изключително сериозен контрол. Както и тези промени, които сега се правят – една част от тях са насочени именно към това да се търси максималната гаранция на средствата на осигурените лица.
    Но искам да ви кажа, че защитата на публичния интерес е именно в прозрачността. Защото хората трябва да знаят какви са техните средства, с какво разполагат и по този начин могат да контролират вече и доходността на тези средства, които те са натрупали, защото това са техните лични средства, не са на работодателя, като остатък в мисленето. Това са техните лични средства. И оттук нататък наистина ние имаме тази грижа да търсим механизмите за това тази система да бъде устойчива, да бъде устойчива не само във втория стълб, а да бъде устойчива според мен най-вече в първия стълб. Лично аз виждам най-сериозните проблеми в пенсионноосигурителната система именно в първия стълб.
    А това, че ще се разраства делът на хората, не означава, че НОИ по същия начин ще повишава разходите. Защото затова дали ще изпратиш информация, че един човек има 10 лв. или 10 хил. лв., стойността е една съща. Така че мисля, че тук проблемът не е в това как точно и колко средства, макар че е много важно, ние винаги сме били за това средствата да се използват изключително пестеливо, а за това, да се търси онзи механизъм, който ще даде възможност тази информация да достигне най-бързо до хората и по този начин те да имат възможност да осъществяват и контрол, те самите, върху своите работодатели, а и да поемат грижата за себе си. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря на госпожа Тоткова.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Натъртването на думата “частна” не носеше в никаква степен отрицателни или пейоративни нотки, а по-скоро ставаше дума да се търси градивният баланс и взаимоотношения между различните форми на осигуряване. И точно в това е смисълът на предложението на госпожа Масларова – зад този може би до известна степен технически въпрос става дума не само за осигуряване на финансов контрол, както Вие казахте, той върви по друга линия, на осигуряване на взаимна информираност за текущата финансова и осигурителна политика между НОИ и дружествата. Тъй като не може това взаимоотношение да се изчерпи с една справка от НОИ.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Този процес е двустранен.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Именно за тази двустранност говоря и това имам предвид. Така че установяваме пълно единомислие с госпожа Росица Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Не!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин Искров, имате думата за изказване.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Всъщност тук се направи от мухата слон по един несъществуващ въпрос, тъй като самото предложение е некоректно, както казаха господин Адемов и госпожа Тоткова. Не може едно задължение, което по силата на Кодекс или на друг закон е намерило цифрово отражение в един бюджетен закон, тук да се казва: “Предлагаме да отпадне задължението на НОИ да изпраща справки”. Аз взех думата само за да дам едно пояснение. Госпожо Масларова, понеже сте притеснени за разходите, които прави Националният осигурителен институт, искам да Ви кажа, че тези 834 хил. са приходите, за които говори д-р Адемов, а в Комисията по бюджет и финанси господин Христосков сподели, че не повече от 40 и няколко хиляди отиват за тази информация към дружествата, които управляват фондовете по допълнителното задължително осигуряване. Всички останали средства в огромната си част са за пощенски услуги, тъй като се касае за информация не по тези стълбове, за които тук говорим вече 15-20 мин., сигурно ще говорим още много по време на обсъждане на кодекса, а по-скоро за 2 млн. 400 хил. пенсионери и за 3 млн. осигурени лица.
    Всички вие знаете, че получихме една перфектна информация само преди месец-два от НОИ, с която те се стремяха да засекат различията между осигурители и осигурени. Това е като пояснение, без да влизам в спор с вас. Надявам се да съм бил полезен.
    Но държа да ви кажа от името на Комисията по бюджет и финанси и на хората, които работят в нея, че не е вярно, че не сте поканени при разглеждането на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Лично съм държал този вариант, който сега стои пред вас, да ви бъде изпратен за обсъждане. Друг е въпросът, че вие не сте дошли съгласно обявените часове.
    И второ, никога не съм допускал като председател на комисията да има подигравателен тон или заплахи от страна на вносители или други към народни представители. Така че много моля да не злоупотребявате. Имало е два такива случая – от един върховен съдия миналата година, който заплаши депутати и щеше да бъде отстранен от комисията, и от един заместник-министър на финансите, който пък заплаши един заместник-председател на опозицията с някакви други неща. Той също щеше да бъде отстранен от комисията. Никога по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси не е допускано някой да се подиграва с вносители на предложения по законопроекти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    С това се изчерпаха изказванията по чл. 7.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 152 народни представители: за 36, против 112, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 7, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Гласували 147 народни представители: за 114, против 26, въздържали се 7.
    Член 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 8 е постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова:
    “В чл. 8, т. 2 думите “200 лв.” да се заменят със “190 лв.”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8:
    “Чл. 8. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2003 г.:
    1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по икономически дейности и квалификационни групи професии, по дейности и групи професии съгласно приложението;
    2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 200 лв.;
    3. минимален месечен размер на осигурителния доход на земеделските производители – 100 лв.;
    4. минимален месечен размер на осигурителния доход за земеделските производители, които упражняват само земеделска дейност – 50 лв.;
    5. максимален месечен размер на осигурителния доход – 1000 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Госпожо Тоткова, имате думата.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е свързано с намаляване на минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Направила съм това предложение не просто защото смятам, че трябва да се намали осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, направила съм предложението, защото тенденцията в осигуряването, изобщо в работата на такива хора, които са занаятчии и други такива самоосигуряващи се лица, е изключително тревожно. И това, че тук са заложени по-малко приходи, не е нещо, което е проблем на Националния осигурителен институт. Това е проблем на правителството. Защото ние знаем, че тези хора, които са регистрирани по патентните данъци, са намалели с около 100 хил. души само за регистрация. Отделно от това голяма част от тези пък, които са се регистрирали като такива, са прекратили дейността си и в резултат на това те са престанали да се самоосигуряват. И ако ние продължаваме по същия начин да повишаваме данъчната тежест върху тях, знаете миналата година колко ненормално беше отношението към тези хора, неслучайно използвам тази дума, защото беше употребена тук, че тази година сме ги направили по-нормални. Напротив, ние просто премахнахме един измислен данък от 5 лв. на кв. м. Обаче размерът на данъците остана висок.
    И трябва да се разбере, че хората не могат да го плащат. Когато ние заедно с високия данък, който тези хора трябва да плащат, независимо от това дали бизнесът им през годината е успешен или не, независимо от това дали те могат да реализират своите цели и идеи, им налагаме висока осигурителна вноска, това още повече затруднява тяхната работа. И как ние тогава ще се грижим за тези дребни собственици, които са поели отговорността сами да се грижат за себе си, извоювали са тази свобода и в същото време се стремят да разширяват дейността си и по този начин да се закрепят на пазара, за да могат да участват в икономическия и социалния живот на страната?
    Затова аз мисля, че този подход към един финансов терор, който се налага над дребните собственици, е изключително вреден. Защото по този начин ние няма да повишим събираемостта, а ще накараме тези хора от едни коректни, почтени граждани да се превърнат в хора, които да си укриват доходите, или пък, ако нямат достатъчно смелост да правят това или достатъчно добри контакти с някои органи, да минат просто в социалната мрежа.
    И още един аргумент. Искам да кажа, че би било добре, когато променяме тези числа, да използваме един и същ аршин. Защото това повишение е по-голямо, отколкото повишението на средния осигурителен доход за страната. А ако направите и справка пък с приложението, което сега предстои да се разглежда и което представлява новост тази година в осигуряването, ще видите, че този доход 200 лв. е един среден доход, който важи за много от ръководните длъжности във фирмите. Но не трябва да забравяме, че тези хора се осигуряват сами. Тези хора си поемат разходите на фирмите също сами за разлика от много други, на които и те плащат чрез данъците си.
    Затова аз смятам, че това намаление няма да доведе до отражение. Както виждате, не съм предложила промяна в събирането на приходите, а напротив, ще бъде един знак към хората, които са извоювали тази свобода, че ние се стремим да запазим свободата им на инициатива, на развитие, на разширяване на бизнеса. Надявам се, че тук няма да се препираме за такива малки суми, но мисля, че знакът, който ще дадем към хората сега, е изключително важен и те ще го оценят по достойнство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спомням си дебатите миналата година, когато ние разглеждахме точно тази база, на която ще се плащат осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица. Тогава спорът беше дали ще се вместим в рамките на минимално изискваните две минимални работни заплати, които според миналогодишния размер на минималната работна заплата, бяха 85 + 85 и правеха 170 лв., или ще се слага някаква сума, за която просто ще решаваме, че това ще е базата, върху която ще се правят тези осигурителни вноски.
    Аз съм провокирана да стана по този въпрос, не защото искам да репликирам някого или да коментирам едно или друго изказване, а защото само може би преди час и половина тук беше поставен въпросът колко самонаети или работещи в еднолични фирми са закрити. Шестнадесет хиляди са закритите фирми на тези еднолични търговци или хора, които се осигуряват сами.
    Беше поставен въпросът, че с различни данъчни и осигурителни прийоми, разбира се, облечени в законодателна форма, така или иначе ние не даваме възможност на тези хора да развиват своята дейност, а точно обратното.
    Поставям въпросът: какво е 200 лева? Приемам, че трябва да е 200 лева, но 200 лева не е нито две минимални работни заплати, защото, ако са две минимални работни заплати, трябва да е 220 лева. Нито са старите минимални работни заплати по 85 лв., защото, ако са две, трябва да са 170 лева. Какво е 200 лева? Какъв е критерият? Както поставяхме много пъти въпроса, когато се поставя определена величина, на базата на която ще се извършват или осигурителни плащания, или данъчни плащания, в крайна сметка какво изразява тя? В крайна сметка това е една произволно избрана величина, или тя е свързана с нещо? Аз зная, че тези средства се приспадат от данък печалба – това е добре. Но същевременно зная, че тези хора нямат почти никаква печалба, а просто символично кърпят своите доходи. Така че би ли могъл някой да ми отговори това 200 лева какво е? Не е средна работна заплата за страната, не е два пъти минимална работна заплата за страната, не е гарантиран минимален доход, не е минимална издръжка на работещ. Какво всъщност е това 200 лева и защо е посочена тази величина за база, върху която ще се осигуряват самонаетите през 2003 г.?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Христосков.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, първо, да обясня защо е 200 лв. Не е произволно избрана величина. Ние се отказахме от автоматичното увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се като процент от минималната работна заплата или като брой минимални работни заплати, защото става въпрос за два съвършено различни пазара – пазара на труда, който определя минималната работна заплата, и съответно пазара на предоставяне на услуги, на стоки от самоосигуряващите се.
    Размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се е свързан с размера на обезщетенията с размера на пенсиите. Само за Ваша информация, 200 лв. беше минималният осигурителен доход в края на 2001 г. – от 1 октомври до 31 декември, когато той беше равен на две минимални работни заплати. Цялата 2002 г. е 170 лв. Ние имаме едни разчети, които показват какъв трябва да бъде минималният доход, върху който да се осигуряват самоосигуряващите се, така че размерът на изчислената им пенсия да не бъде под минималните гарантирани размери на пенсиите, които се изплащат от общесвеното осигуряване. Тоест, тези хора да не бъдат субсидирани от солидарната система от останалите.
    Един размер от 200 лв. минимален осигурителен доход гарантира пенсия с около десетина лева по-висока от минималните гарантирани размери. Това са аргументите ни да предложим 200 лв.
    Какво ще стане, ако бъде прието предложението на госпожа Тоткова? Аз съм съгласен с изложените от нея аргументи и с тези на госпожа Масларова, че дребният бизнес трябва да бъде подпомаган. Не може обаче това подпомагане да стане за сметка на общественото осигуряване. Има си различни други схеми за подпомагане на дребния бизнес, в това число, естествено и чрез данъците, но не и от общественото осигуряване, защото в общественото осигуряване има възмездност – онова, което получаваш, трябва да бъде свързано с онова, което даваш. Но имаме едно-единствено изключение и вие ще видите по-нататък в текстовете – за земеделските производители. Тоест за онези, които се занимават единствено и само със земеделска дейност. Трябва да ви кажа, че това не действа като стимул, тъй като тези хора не се регистрират, тъй като не декларират и своите доходи. Много малък процент - около 10% , от тях се осигуряват. Така че не това е стимулът.
    Отново се връщам на аргументите за 200 лв. Това е цената на социалното осигуряване, така както се въвежда тази цена и с минималните осигурителни прагове. Иначе в номинално изражение, ако това предложение бъде прието, приходите в Националния осигурителен институт ще намалеят с 18 млн. лв.
    Тук използвам случая да направя едно уточнение. Аз вече имах възможност да информирам лично господин Пирински. В 2003 г. в бюджета на Националния осигурителен институт няма намаление на приходите от самоосигуряващите се. Тоест, има увеличение с 20 млн. лв., именно в резултат на увеличаване на минималния осигурителен доход от 170 на 200 лв. Намаление има обаче спрямо планираното по закон, а спрямо очакваното изпълнение увеличението е с 20 млн. лв. и то идва при запазване броя на самоосигуряващите се, дори предвиждаме леко намаление поради тези процеси, които протичат. Но увеличението е с 20 млн. лв. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Господин Пирински, имате думата.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, логиката, която стои зад предложението от 200 лв., господин Христосков обоснова с понятието “цена на осигуряването”. Въпросът е, господин председателю, дали е съвсем правомерно така да се разсъждава, че вноските трябва да са толкова, колкото да осигурят онази пенсия в бъдеще, която се полага по закон на тези категории лица. Ако така приложим нещата, не би трябвало да има въобще трансфери между републиканския бюджет и бюджетите на осигуряването. Защото ясно е, че трябва да се балансират различни критерии. Онзи критерий, който госпожа Тоткова поставя, е способността на осигуряваното лице да понесе бремето на това осигуряване. Ясно е, че това трябва да се прецени в контекста на общото данъчно бреме, коeто носят такива категории лица. Ясно е, че патентното облагане е далеч над реалните размери.
    Аргументът, който прави госпожа Тоткова, е, че едно намаление всъщност ще повиши събираемостта. И господин Искров Ви зададе въпроса в заседанието на Бюджетната комисия, който Вие в края засегнахте, каква е бюджетната импликация, какви са бюджетните последици от предложението на госпожа Тоткова. Вие тогава посочихте 17 – 18 млн. лв., но това е на базата на аритметичното изчисление, а на базата на един анализ за събираемостта при една или друга ставка и еластичността на доходите, и т.н., може би ще се получи друга величина. Може би се счита, че 32 на сто върху 10 лв. е 3,20 лв., което е твърде малко. Но според мен въпросът, първо, има принципна страна и, второ, не би следвало по този начин да се представят бюджетните последици от едно или друго предложение, като просто преизчисляване на базата на параметрите, които са заложени.
    Така че аз подкрепям предложението на госпожа Тоткова, имайки предвид основанията да се направи такова предложение, и ще го подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За реплика думата има госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Аз се възползвам от правото си на реплика, за да възразя срещу едно твърдение, което започна да се повтаря много често в пленарната зала, а това е, че намаляването на осигурителната тежест нямало да се отрази изобщо върху хората, върху техния живот и че това било, едва ли не, някаква екзотика, която тук се опитваме да прокарваме.
    Уважаеми колеги, ако ние намалим с 1 на сто данъка, това означава, че примерно на един човек ще му намалим с 3 лв. може би данъка. Аз говоря за бедните хора, аз не говоря за богатите хора, говоря за тези, за които сега става дума. Ако обаче намалим с 1 на сто осигурителната тежест, тогава вече той ще спести почти три пъти повече, или със сигурност два пъти повече. Защото, нека да не забравяме, че осигурителната тежест е всъщност високата тежест – 33 на сто не са малко. Ние говорихме за данъците – как сме си намалили най-напред на високите доходи, после на ниските доходи, с 1%, колко било, много важно е това и т.н. Нали осигурителната тежест излиза от джоба на същия този човек? И ако към 30 лв. данък му прибавим 70 лв. осигурителна вноска, на 200 лв. на практика му взимаме 100 лв. И тогава за него какво ще остане? Защото проблемът е, че доходите са ниски и всеки лев, който се вземе от човека, е много важен. Ама на някой с 1000 лв. като му вземеш 1 лв. изобщо няма да разбере. А ние говорим за тази част от хората, която независимо от трудностите, независимо от проблемите иска да работи и държавата също иска тези хора да работят. Дайте да им дадем знак. Аз знам, че няма да направим нещо кой знае какво като намалим с 10 лв., но ние ще дадем знак на хората и те този знак ще го разберат. Тогава няма да се учудвате, че непрекъснато пада рейтинга ви.
    Затова аз ви моля да се обърнете по този начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Тоткова, времето Ви изтече.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Аз гледам хората… (неразбираема реплика от народния представител Иван Искров) Не ми правете забележка от място!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви да приключите.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Защото Вие не харесвате тези, които са на село, не харесвате тези, които са в гората, кои харесвате сега? Моля Ви се!
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това не е вярно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За дуплика думата има господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, колкото репликата беше към моето изказване, толкова и дупликата ми ще бъде към госпожа Тоткова. Аз я разбрах, тя направи реплика на друг. Моята дуплика е да кажа, че съм съгласен с нейните съображения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Росица Тоткова по чл. 8.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Росица Тоткова по чл. 8.
    Гласували 146 народни представители: за 63, против 82, въздържал се 1.
    Предложението на народния представител Росица Тоткова по чл. 8 не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 8 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Гласували 151 народни представители: за 94, против 55, въздържали се 2.
    Член 8 е приет.
    Почивка до 11,40 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Уважаеми народни представители, искам да поздравя народния представител Стамен Стаменов, който днес има рожден ден. Нека всички да го поздравим и да му пожелаем много здраве и щастие! (Ръкопляскания.)
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 9 е постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова. Тя предлага в чл. 9 думите "70 лв." да се заменят с "80 лв.".
    Комисията не приема предложението на госпожа Тоткова, а подкрепя текста на вносителя за чл. 9:
    "Чл. 9. Определя се за 2003 г. минимален размер на обезщетението за безработица 70 лв. и максимален размер 140 лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! За да не помислите, че предлагам само намаление, сега ви предлагам и повишение.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Което е свързано с намаление!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Зависи как ще го гледате. Мисля, че гледната точка на всички ни трябва да бъде една – да се стремим максимално към принципите на осигуряването и по този начин да търсим механизма за постигане на по-голяма справедливост чрез солидарност вътре в системата.
    За първи път, откакто през 1990 г. стартира осигуряването за безработица, минималното обезщетение за безработица става 60% от минималната работна заплата. Започна се от 95%, когато беше приет за първи път този размер и по много съображения, в това число и в интерес на гражданите, той беше намален. Но мисля, че това, което днес се прави, всъщност демотивира хората да се осигуряват във Фонд "Безработица". Вярно е, че една голяма част от българските граждани се осигуряват върху минимална работна заплата. Това е факт, но не означава, че всички тези граждани в България получават по-високи доходи, че, изхождайки от тази позиция, трябва да приемаме правила, които нямат нищо общо нито със солидарността, нито със справедливостта в системата.
    Възразявам срещу това, че се увеличава само максималният размер, а минималният остава в същия размер, който е бил през 2002 г., без да се отчита, че приносът ще бъде по-висок, независимо от това, че ще гласувате за запазване на осигурителната вноска, а просто защото хората ще се осигуряват на по-висок осигурителен доход. Това е заложено както в минималните размери, така и във въвеждането на така наречените "осигурителни доходи". Солидарността на системата изисква да се грижим еднакво за всички вътре в нея, което не означава, че всички трябва да получават еднакъв размер, защото ще трябва да се отчита и осигурителният принос. Но ако един родител с едно дете, който се осигурява дълго време, примерно 25 г. трудов стаж и 12 г. осигурителен принос във Фонд "Безработица", остане безработен, го обричаме да попадне в социалната мрежа. Тоест, с целия си принос, без да е ползвал такива права, след цялото време, през което се е осигурявал, го обричаме да попадне в категорията на така наречените "социално слаби граждани". Затова мисля, че, когато разглеждаме този въпрос, да отчитаме разходите, които се правят от Фонд "Безработица", но трябва да отчитаме в еднаква степен както повишаването на максималния размер, така и повишаването на минималния. Не мога да приема логиката, че само на тези, които имат максимален размер, трябва да им повишим размера на обезщетението. Защото, ако се приеме тезата, че всеки трябва да получава толкова, колкото е неговият осигурителен принос, тогава се лишаваме от солидарността. Тази солидарност е във всички фондове – както в тези за пенсиите, така и за трудови злополуки, за осигуряването за бременност, раждане и отглеждане на дете, това е основен принцип. Мисля, че тук вие сте направили едно отстъпление от този основен принцип и с тези решения превръщате една голяма част от българските граждани, които имат осигурителен принос и са се осигурявали добросъвестно, в социално слаби граждани и им отнемате възможността сами да търсят друго решение и да се мотивират за осигуряване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Искам да се възползвам от правото си на реплика, за да поясня нещо, което е решено в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, при това с консенсус. Знаете, че в НОИ на трипартитен принцип са представени работодатели, синдикати и държавата. Този законопроект е минал през НОИ и там решението е да се приеме вариантът, който е предложен в чл. 9, а именно минималният размер на обезщетението за безработица да остане същият, а да се увеличи с 10 лв. максималният.
    Част от аргументите, които представихте, ги познавам и съм съгласен с тях. Знам, че нещата стоят по този начин. Но има и един друг момент, който не бива в никакъв случай да изпускаме от съображенията, когато разглеждаме комплексно подхода към тази категория хора, а той е, че това са хора, които не плащат осигурителни вноски и данъци. Техните осигурителни вноски, както добре знаем, се плащат от Фонд "Безработица".
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Как да не плащат данъци?!
    ХАСАН АДЕМОВ: Плаща ги Фонд "Безработица".
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): А те какво плащат?
    ХАСАН АДЕМОВ: Не плащат данъци.
    Второто нещо е, че ако увеличим минималния размер на обезщетението за безработица, ще демотивираме тези, които са на минимална работна заплата и тези, които получават обезщетение, да си търсят работа, тъй като имат подсигурен доход в размера, който е предвиден като обезщетение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, че могат да се привеждат всякакви аргументи във всички посоки, но истината е една: запазва се размерът без да отчитате инфлацията през 2002 и 2003 г., без да отчитате това, че ще се повиши приносът на всеки един човек, макар че по-голямата част е за сметка на работодателя в осигурителната система с въвеждането на праговете и очакваната по-висока минимална работна заплата. Обаче не очаквах, че ще приведете аргумента, че този елемент от предлагания днес законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване е приет с консенсус. Това е хубаво и е много добре, обаче когато говорим за консенсус и се позоваваме на него, то трябваше да се отдели от държавния бюджет по-голяма субсидия за Държавното обществено осигуряване в размер на 80 млн. лв. Това е предложение, прието с консенсус. Вие го отхвърляте! Сега има едно предложение, което е прието с консенсус и е в ущърб на хората. Продължавам да твърдя това, защото аргументите са повече в тази посока. Вие се позовавате на него. Мисля, че това е недостатъчно коректно и не би трябвало по този начин и с такива аргументи да си служим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    Има ли желаещи за други изказвания? Няма такива.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова по чл. 9, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 40, против 90, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 9 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 78, против 35, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    Продължаваме с чл. 10.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 10 няма постъпили предложения между първо и второ четене.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
    Чета текста:
    “Чл. 10. Определя се за 2003 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – 110 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по този текст, по чл. 10? Няма предложения по него.
    Подлагам на гласуване чл. 10. Текстът е подкрепен от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 2.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 11, госпожо председател, е постъпило предложение от народния представител Росица Тоткова: в чл. 11, т. 5 да отпадне.
    Точка 5 гласи:
    “5. за лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост – 32,7 на сто социални осигурителни вноски.”
    Комисията не приема предложението на госпожа Тоткова и подкрепя текста на вносителя за чл. 11, а той гласи:
    “Чл. 11. Определят се следните размери на осигурителните вноски съобразно обхванатите осигурени социални рискове:
    1. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове:
    а) 36,7 на сто за работещите при условията на lll категория труд;
    б) 46,7 на сто за работещите при условията на ll категория труд;
    в) 51,7 на сто за работещите при условията на l категория труд;
    г) 41 на сто за учителите.
    2. за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест – 29,7 на сто.
    3. за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, и безработица – 32 на сто;
    4. за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт – 29 на сто;
    5. за лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост – 32,7 на сто.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Няма нищо учудващо в това, когато едно предложение в интерес на хората се подкрепя от повече народни представители. Аз лично бих се радвала поне един от управляващото мнозинство да подкрепя такива идеи.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Всичко хубаво подкрепяме.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Защото много е важно не да се определяме кой е опозиция и кой не е опозиция, ние си знаем това. За съжаление обаче с тези гласувания вие се превръщате в опозиция на българските граждани.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): А защо вие ги представлявате?
    РОСИЦА ТОТКОВА: По отношение на т. 5. Лицата, които са включени в т. 5, са именно лицата, работещи в програми от социални помощи към осигуряване на заетост. Казано с други думи, тези лица, които ще трябва да бъдат 100 хил. души през 2003 г., няма да се осигуряват за безработица - лица, които са наети по трудови договори, по Кодекса на труда, и които се лишават от едно право. Този текст искам да го съпоставя с чл. 4, ал. 1:
    “Задължително осигурени за всички осигурени социални рискове на този кодекс са:
    1. работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата”, дали ще чистят или метат, или ще носят камъни, “от начина на заплащане и от източника на финансиране.”
    Дали тези средства са от държавния бюджет, дали това е субсидирана заетост и т.н.
    По-нататък ще видите, че точно тук, когато този текст е много категоричен, се добавя това изречение, че лицата, работещи по програмите от социални помощи към заетост, няма да бъдат осигурявани за трудова злополука. И аз мисля, че когато говорим за всичките тези правила, ние отново трябва да се връщаме към принципите, които са заложени в осигуряването, а не да правим преференциален режим за този, който може да вземе решение.
    Преди малко говорехте как гражданите не плащали данъци. Ами, да питаме, когато говорим за бюджета. Ние сега говорим за Националния осигурителен институт и за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Хората не плащат данъци и ние ги наказваме за това. Ако имат по-високи доходи, разбира се, че трябва да е така. Но защо в същото време със силата, с която разполага Народното събрание, трябва да облекчава режима на държавата? Ами утре някой ще иска нещо друго, нещо различно от това, което е записано. И по този начин, както се вижда и по-нататък, постепенно започваме да разширяваме преференции за една група хора, преференции за държавата и така дестабилизираме системата. И аз точно затова съм обезпокоена. Не защото някакво изследване, поръчано от Министерството на труда и социалната политика, показвало 2 процента доверие в пенсионноосигурителните дружества, а точно затова, защото с такива решения ние като народни представители, избрани от българските граждани, всъщност подкопаваме тази система, измисляйки някакви преференции – дали те ще са за държавата или за някой друг. Или трябва да спазваме всички принципи и всички граждани да бъдат равни, или просто трябва да се откажем от тези принципи, да ги заличим в чл. 2 и да измислим някакви правила, в които изключенията в края на краищата ще бъдат повече.
    Аз не мога да се съглася с това, че държавата създава за себе си по-благоприятни условия. Ние трябва да се стремим да създаваме по-благоприятни условия за гражданите. Когато те са доволни, държавата също ще бъде доволна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания?
    Госпожо Масларова, заповядайте.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Аз ще бъда съвършено кратка, за да изразя моето позитивно отношение към това, което току-що каза госпожа Тоткова. Защото не е нормално в един бюджетен закон, един финансов закон да се решават и да се променят правила от материалното право.
    От една страна, аз не възразявам всички онези хора, които работят, да бъдат осигурявани, да имат осигурителни вноски в Националния осигурителен институт. Но възразявам върху подхода, при който те се осигуряват за едно, с което ние де факто субсидираме НОИ, с 40 млн. приблизително, 32 млн. 700 хил., с тези осигурителни вноски, стига, разбира се, тези хора от социални помощи към заетост да могат да се реализират да работят. Аз много се съмнявам, че те ще могат да се реализират да работят, защото, слушайки госпожа Шулева, която казваше, че, видите ли, това е въпрос на кметовете, до тяхната инициативност да намерят работа, кметовете сигурно са много инициативни и биха искали да им намерят работа, но когато нямат средства за дейност, едва ли могат да им намерят работа. Та дори и да копаят нещо или да правят тротоари, защото просто няма да имат пари да купят чакъл, да купят тротоари и т.н., тъй като знаем докога в бюджета се дават пари на общините и колко са тези пари. Но това е друга тема. По нея ще говорим малко по-късно.
    Така че аз определено смятам, че действително не е нормално хора, които работят по трудов договор по тази програма, хора, които ще бъдат осигурени в НОИ,…
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): И досега се осигуряват.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, те и досега се осигуряват, сега няма да бъдат осигурени по нещо друго. Не е нормално в този закон да правим такъв вододел и действително да създаваме една преференция и да отнемаме друга. Защото на мен много ми е интересно, ако се случи нещо с тези хора, кой ще поеме ангажимент, след като не се плащат съответните обезщетения за злополука и т.н., и т.н.

    Така че, уважаеми колеги, нека да помислим в крайна сметка доколко изчистени са всички тези преференции, които се дават, защото тук действително има един двоен стандарт, който в максимална степен ощетява хората, които ще работят по тази програма. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря госпожо Масларова.
    Други изказвания?
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, аз искам в рамките на едно кратко изказване да направя едно пояснение. Учуден съм, че Вие в един момент не защитавате тази програма – програмата “Шулева”, както придоби гражданственост. Казвате, че това била субсидирана заетост, че тя била излишна и харчела ненужни средства на държавата.
    А в същото време сега при обсъждане на бюджета на ДОО се оказа, че сте най-големите защитници на тези хора, които ще бъдат заети по тази програма! И видите ли, това, което прави госпожа Тоткова, не е нищо друго… Тя какво казва? Доколкото разбрах: “Плащайте вноските за безработица на безработните.” Това е абсурдно! Няма как да се плаща, тъй като тези хора в крайна сметка са безработни, които се наемат не само, за да метат и чистят, госпожо Тоткова и уважаеми колеги, престанете да манипулирате. Да, и това ще правят, но и ще кърпят дупки, ще поправят покриви и ще извършват още много други дейности, които са със съгласието на общините.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Но парите откъде?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И няма логика един безработен, който си го наел за сметка на бюджетни средства, за да работи, да му плащаш и Фонд “Безработица”, тъй като това не е една нормална заетост, направена от свободния пазар. Защото плащат не осигурителите, разбирай работодателите. За тях не плащат осигурителите, разбирай работодателите, нито самите те. За тях плащат данъкоплатците, тъй като това са средства, които постъпват в централния републикански бюджет от данъци и се насочват през Министерство на труда и социалната политика като субсидии за тази субсидирана заетост.
    Няма логика да се сравняват заети, наети от държавата, имам предвид по програми за борба с безработицата, с наети от осигурител, тоест от работодател - фирма, компания, бюджетна сфера или каквото и да е. Това е разликата тук. И затова не се подкрепи в Комисията по бюджет и финанси отпадането на този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    За реплика има думата госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Искров! Програмата дава шанс на много хора. Моето притеснение е, че тя няма да се реализира в този пълен размер. И аз неслучайно повтарям непрекъснато 100 хил. работни места, защото ще дойде време, здраве и живот, и ние ще отчитаме тези хиляди работни места. И затова ги повтарям, за да ги запомните и вие. И тогава, след една година, да не обяснявате защо те са по-малко. Аз знам защо не искате да ги осигурявате за безработица, аз знам отговора на този въпрос. Това е, защото тези хора след една година трябва да черпят от този осигурителен риск. И тогава Фонд “Безработица” ще фалира. Дори и половината от тези хора да отидат във Фонд “Безработица”. Предпазвайки се от това нещо, вие ги лишавате от това право. Това е логиката, това е вашата логика.
    Но след като тези хора, както вие се изразявате, не са на нормална заетост, след като българският гражданин не иска да плаща данъци, 4 процента, даже не за 4 процента, защото хората, те самите плащат една четвърт от своята заплата, защо тогава смятате, че българските граждани искат да плащат 32,7 на сто? Значи, не искат да плащат 4 процента вноска за безработица, а искат да плащат 32,7 за осигуряване за старост и за трудова злополука? Питахте ли вие българските граждани дали искат да плащат 33 процента за осигуровки? Питахте ли ги, питам аз.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Питахме ги, да.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Питахте ги! И те какво ви отговориха? “Повишете ни данъците”, или “Дръжте осигурителните ни вноски толкова високо, че да си закрием фирмите!”
    Няма логика в това. Няма логика в тези предложения, които вие правите. Това са конюнктурни предложения, които ви изваждат от една ситуация днес, но след 10 години тези хора ще черпят от осигурителния Фонд “Пенсии” и тогава?
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А след седмица?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Примерно казвам, за всеки е различно.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те се осигуряват за пенсии.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Да, осигуряват се. Значи, ще черпят от този фонд. Защо да не черпят и от Фонд “Безработица”? Или те са нормални граждани с нормална заетост, или ние ги отделяме в някаква категория ненормални!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли?
    За дуплика има думата господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз имам дуплика, госпожо председател, защото това е много…, да не използвам тежка дума, цинично, което казахте току-що. Едва ли не българските граждани не трябва да плащат за безработица, това ли искахте да кажете с Вашето изказване, госпожо Тоткова? (Неразбираема реплика от място на народния представител Росица Тоткова.) И аз не знам защо се тръби, откакто се е чуло за програмата “Шулева”, вече повече от 2-3 месеца, защо винаги с такова злорадство се говори от страна на опозицията?
    Госпожо Тоткова, не ние дезинтегрирахме гражданите на това общество в продължение на 12 години! Не ние ги маргинализирахме, това са хора, които не са работили по две, три, пет, по десет години има хора, които не са работили. И именно тази програма неслучайно масово се подкрепя от обществото, от данъкоплатците, за което питате дали сме ги питали. Това се подкрепя неслучайно и от кметовете, и от общините. Това е по простата причина, че е насочено именно към тези хора, които са започнали да губят своите трудови навици. И е цинично да говорите, че трябвало да даваме допълнително по някакви инвестиционни програми, подобни на вашата “Програма 2001”, че с държавния бюджет да се правят или чрез най-неизгодни фирми или както искате го наречете, директно пари, защото и такава концепция беше застъпена от господин Радев в Комисията по бюджет и финанси, а да не бъде чрез общините по програмата “От социални помощи към заетост”.
    Аз не мога да Ви разбера! Примерно, говорите преди малко, че принципно искате да отпадне тази точка, тъй като държавата не плащала и за Фонд “Безработица”. Тоест, да платим вноските за безработица на безработните. А сега разбирам, че Вие по принцип не приемате програмата, че злорадствате и очаквате тя да не поеме 100 хил. човека, за да отчетем другата година как се е провалила. Това го чуха всички тук. И в крайна сметка се убеждавам, че много правилно Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила Вашето предложение.
    А дали сме ги питали, питахме ги, госпожо Тоткова. Съгласно Конституцията, на всеки четири години се извършва допитване до гражданите. И на 17 юни те дадоха своя отговор. На 17 юни 2005 г. също ще дадат своя отговор. Така че бъдете спокойна!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Тоткова по чл. 11 т. 5 да отпадне. Предложението не е подкрепено от комисията.
    Гласували 132 народни представители: за 36, против 94, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 11 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 91, против 15, въздържали се 15.
    Член 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 12 е постъпило предложение от уважаемата ни колежка госпожа Тоткова. Тя предлага в чл. 12, ал. 1, т. 5 думите “4 на сто” да се заменят с “3,5 на сто”.
    Комисията не приема предложението на госпожа Тоткова.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. Чета окончателния текст:
    “Чл. 12. (1) Размерите на осигурителните вноски по чл. 11 за 2003 г. се разпределят за фондовете на Държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както следва:
    1. за Фонд “Пенсии”:
    а) 29 на сто – за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.;
    б) 27 на сто – за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    в) 32 на сто – за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, родени преди 1 януари 1960 г., и 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.

    2. за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто;
    3. за фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3 на сто;
    4. за фонд “Трудова злополука и професионална болест” – 0,7 на сто;
    5. за фонд “Безработица” – 4 на сто;
    6. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове:
    а) 12 на сто – за лицата, работещи при условията на I категория труд;
    б) 7 на сто – за лицата, работещи при условията на II категория труд;
    7. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 2 на сто.
    (2) Осигурителните вноски по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”, т. 3, 5 и 7 за лицата, работещи по трудови правоотношения или упражняващи трудова дейност като членове на кооперации, изпълнителите по договори за управление и контрол и работещи без трудово правоотношение, се разпределят в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя, съответно кооперацията, търговското дружество или възложителя и 25 на сто за сметка на работника или служителя, съответно кооператора, изпълнителя по договора за управление и контрол или работещия без трудово правоотношение.
    (3) Осигурителната вноска за фонд “Трудова злополука и професионална болест” е за сметка на работодателите.
    (4) За лицата, работещи при условията на I и II категория труд осигурителната вноска по ал. 1, т. 1, буква “в” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се разпределя, както следва:
    1. 29 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и 3 на сто за сметка на работодателя;
    2. 27 на сто, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г. и 3 на сто за сметка на работодателя;
    3. 2 на сто за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в съотношение 75 на сто за сметка на работодателя и 25 на сто за сметка на работника или служителя за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
    (5) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионални пенсионни фондове за лицата по ал. 1, т. 6 са за сметка на работодателя.
    (6) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд в размер на 4,3 на сто е за сметка на работодателя.
    (7) За лицата, които сами се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б” и т. 7.
    (8) За лицата, които сами се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, осигурителните вноски се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”, т. 3 и т. 7.
    (9) Осигурителната вноска за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане е в размер на 21,75 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 20,25 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., и се внасят във фонд “Пенсии” за сметка на осигурителя или самоосигуряващото се лице.
    (10) Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите по ал. 1, т. 1, чл. 13, ал. 1, т. 1 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
    (11) Осигурителните вноски за Държавно обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове за държавните служители или когато това е предвидено в закон, са за сметка на работодателя или ведомството.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по този текст?
    Госпожа Тоткова, заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Не знам какво ново бих могла да добавя към това, което казах в началото на тази година – за възможността да се намали вноската за безработица с 0,5 процента. Знаете, че в началото на тази година ние разглеждахме един законопроект, внесен от колегите народни представители, председатели на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по бюджет и финанси. Аз тогава много подробно изложих всички аргументи за това защо може да се намали вноската за безработица, какви функции е имала тя и средствата, набирани от нея преди промяната в Закона за заетостта и след приемането на този Закон за заетостта и преминаването на фонд “Безработица” към Държавното обществено осигуряване. Тогава аргументите ми бяха безспорни. Единственото нещо, което Вие противопоставихте срещу тези аргументи, беше, че трябва да видим как ще протече годината. Годината протече и се оказа, че аз съм била права. Защото, когато човек се опитва да бъде обективен, просто няма как да не достигне до истината. Може да има и малки отклонения, но все пак този допуск, както казват механиците, е много малък. И тази година показа, че всъщност ние с 3,5 процента вноски можем да поемем разходите на фонд “Безработица”. Вие го признавате косвено, като предлагате след това в един параграф да се отделят 10 млн. лв. във Фонд за гарантиране вземанията на работниците. И впрочем нагласите както на Министерството на труда и социалната политика, така и на Националния осигурителен институт са тази вноска да се намали с 0,5 на сто и тя да отиде в такъв гаранционен фонд за гарантиране вземанията на работниците. По този начин вие всъщност признавате, че вноската за безработица е по-голяма, отколкото са реалните потребности. Ако това е така, точно днес ние трябва да вземем нашето решение.
    Няма причина някой да се противопоставя на Фонд за гарантиране вземанията на работниците. И това безспорно трябва да бъде за сметка на работодателите, защото те са хората, които не биха могли да осигурят средствата. Но защо в този Фонд за гарантиране на вземанията ние сега трябва да предвиждаме пари, които са и за сметка на работещите? Не стига, че, от една страна, не им се изплащат заплатите, а, от друга страна, трябва да им вземаме една малка част от доходите за попълването на този фонд.
    Аз мисля, уважаеми колеги, че ако вие желаете, бихте го подкрепили, ако не желаете – не бихте го подкрепили. И това е съвсем естествено. Но да не го подкрепяте само защото не искате да го подкрепяте, без да се вслушате във всички тези аргументи, без да се вслушате в това, което ви казват финансовите резултати за тази година, според мен е израз на едно отношение, което е много характерно за…
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Кажи, че всичко това се отнася и за чл. 13.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Господин Искров много държи да кажа, че това се отнася и за чл. 13. Казвам, че се отнася и за чл. 13. Аз не бих си позволил да стана втори път и да излагам едни и същи аргументи, защото те следват логически. Вие трябва да се вслушате в това, което ви казвам като аргументи, защото наистина има ресурс. Там, където няма ресурс или това обективно не може да бъде преценено точно, разбирам. Но тук има ресурс и по този начин ние бихме могли да направим това, което е възможно. И можем спокойно да намалим вноската с 0,5 на сто.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Гласуваме предложението на госпожа Тоткова по чл. 12, което не е подкрепено от комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Много благодаря на госпожа Тоткова за кооперативността.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 105 народни представители: за 22, против 82, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 12 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 87, против 10, въздържали се 8.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по чл. 13 има аналогично предложение с аналогични мотиви, постъпило от госпожа Тоткова: в чл. 13, т. 4 думите "4 на сто" да се заменят с "3,5 на сто". Пак става въпрос за Фонд "Безработица".
    Комисията не приема предложението на госпожа Тоткова.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13:
    "Чл. 13. Размерът на осигурителната вноска за 2003 г. за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица от Министерството на вътрешните работи, офицерите и сержантите от Националната следствена служба, от Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията и за следователите, е в размер 39,7 на сто и се внася по фондове и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд:
    1. за фонд "Пенсии" – 32 на сто, а за следователите - 30 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.;
    2. за фонд "Трудова злополука и професионална болест" – 0,7 на сто;
    3. за фонд "Общо заболяване и майчинство" – 3 на сто;
    4. за фонд "Безработица" – 4 на сто;
    5. за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд за следователите – 2 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по чл. 13? Няма.
    Гласуваме предложението на госпожа Тоткова, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 20, против 86, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението нав носителя за чл. 13, подкрепено от комисията.
    Гласували 99 народни представители: за 85, против 13, въздържал се1.
    Текстът е приет.
    Моля да представите от чл. 14 до чл. 17 включително.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Членове 14, 15, 16 и 17 са подкрепени като текстове на вносителя и ще прочета окончателните текстове:
    "Чл. 14. Определя за приход по бюджета на Националния осигурителен институт:
    1. 0,8 на сто от приходите от осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
    2. 0,2 на сто от приходите от здравноосигурителни вноски.
    Чл. 15. При временен недостиг на средства във фондовете на Държавното обществено осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет или от други сметки и фондове със социално предназначение, до размера на едномесечните осигурителни разходи. Заемите се отпускат с разрешение на министъра на финансите.
    Чл. 16. Резервът за реформата в социалното осигуряване по чл. 1, ал. 3, раздел III се използва в зависимост от хода на реформата с разрешение на министъра на финансите.
    Чл. 17. Паричните помощи за профилактика и рехабилитация се разходват по ред, определен с инструкция на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Инструкцията се обнародва в "Държавен вестник".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
    Гласуваме от чл. 14 до чл. 17 включително ан блок, които са подкрепени от комисията.
    Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
    Текстовете са приети.
    Моля, докладвайте § 1 – 3 на Преходните и заключителните разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
    По § 1, 2 и 3 няма постъпили предложения и комисията подкрепя текста нав носителя:
    "§ 1. Надзорният съвет по предложение на управителя на Националния осигурителен институт одобрява необходимите промени по отделни параграфи на разходите, без да се превишава общият им размер, одобрен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., като това не се отнася за сумите за сметка на републиканския бюджет.
    § 2. След създаване на фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателите, по него в края на годината се прехвърлят 10 млн. лв. от фонд "Безработица", ако е налице преизпълнение на приходите по чл. 1, ал. 1, раздел I.
    § 3. За 2003 г. не се предвижда общ резерв на фондовете по чл. 18 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, а сумите по актовете за начет постъпват като приход – главниците в бюджета на фонд "Пенсии", а лихвите – в бюджета на Националния осигурителен институт."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
    Гласуваме наименованието "Преходни и заключителни разпоредби" на раздела и параграфи 1-3 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 5.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 има постъпили две предложения. Едното е на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров. Те предлагат целият § 4 да отпадне.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има предложение на народния представител Росица Тоткова, която предлага:
    "В § 4:
    - в т. 1 буква "а" да отпадне;
    - в т. 2 да се създаде нова буква "г" със следното съдържание:
    "г) в ал. 5 на чл. 6 думите "и за сметка на държавния бюджет" се заличават. Останалите букви стават съответно "д" и "е".
    - т. 5 да отпадне."
    Комисията не подкрепя предложението на госпожа Тоткова.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4:
    "§ 4. В Кодекса за задължително обществено осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 4:
    а) в ал. 1:
    аа) в т. 1 се създава изречение второ: "Лицата, включени в програмата от социални помощи към осигуряване на заетост не се осигуряват за безработица";
    бб) в т. 4 думите "лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията" се заменят с "държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията";
    б) в ал. 3:
    аа) в т. 5 след думите "признатите разходи" се добавя "ако не са осигурени на друго основание през съответния месец";
    бб) създава се т. 6:
    "6. лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение".
    2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
    а) в ал. 2 се създава т. 3:
    "3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях";
    б) алинея 3 се изменя така:
    "(3) Осигурителните вноски з работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
    Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 5 и 6 се разпределят между осигурителите и осигурените, както следва:
    1. за 2000 и 2001 г. – 80:20;
    2. 2002-2004 г. – 75:25;
    3. 2005 г. – 70:30;
    4. 2006 г. – 65:35;
    5. 2007 г. – 60:40;
    6. 2008 г. – 55:45;
    7. 2009 г. и следващите години – 50:50”.
    в) алинея 4 се изменя така:
    “(4) Брутното трудово възнаграждение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски се определя след намаляването му с нормативно признатите разходи.”
    г) в ал. 5 след думите “държавния бюджет” се добавя “съответно бюджета на съдебната власт”;
    д) в ал. 8 след думите “декларирани в” се добавя “справка към”;
    е) създава се ал. 14:
    “(14) Справката по ал. 8 в годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица се утвърждава от министъра на финансите и управителя на Националния осигурителен институт”.
    3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
    а) алинея 1 се изменя така:
    “(1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
    1. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
    2. времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 5. Когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5, върху което са внесени осигурителните вноски е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
    3. времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3;
    4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица”;
    б) в ал. 3:
    аа) в т. 1 думите “чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4”;
    бб) в т. 2 думите “чл. 4, ал. 1, т. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4”;
    в) създава се ал. 11:
    “(11) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт”.
    4. Член 27 се изменя така:
    “Чл. 27. При временен недостиг на средства във фондовете за покриване на неотложни осигурителни плащания могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет с разрешение на министъра на финансите по предложение на управителя на Националния осигурителен институт, както и заеми от фондове със социално предназначение до размера на техните резерви с разрешение на министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика по предложение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт”.
    5. В чл. 127 се създава ал. 4:
    “(4) Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Има ли изказвания по тези текстове?
    Госпожа Тоткова, заповядайте, имате думата.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители!
    Предложенията, които аз съм направила в предложения § 4 за промяна на Кодекса за задължително обществено осигуряване, са две.
    Първото е по отношение на тази програма. Аз не знам защо й отделяме наистина толкова много време, но тъй като изложих достатъчно аргументи, искам само да кажа на председателя на Комисията по бюджет и финанси, че там, където й е било мястото, господин председател, ние сме гласували “за”. Мястото на тази програма не е в Кодекса за задължително обществено осигуряване и вероятно до края на седмицата ще гласуваме и тук, в пленарната зала това, и също ще го подкрепим, защото смятаме, че това е една добра идея.
    Днес няма място за злорадство и Вие неправилно употребихте тази дума. Аз искам да Ви уверя още сега, че и в края на годината дори и да имаме повод, няма да злорадстваме, защото ако тази програма не се реализира, това няма да означава просто, че предвижданията на министъра на труда и социалната политика не са се сбъднали, а ще означава просто, че очакванията на хората не са се реализирали. Но те едва ли ще се изненадат, защото след “незабавното, но не символично” – цитирам – още едно такова разочарование няма да ги изненада толкова много.
    Това, което е по-важно и досега не сме го дискутирали, това е също един принципен въпрос – въпросът за личната осигурителна вноска на българските граждани, които се осигуряват.
    И ето сега, ние идваме пак там, където бяхме преди малко. И аз не знам сега как ще ми възразите, дали пък с противоположните аргументи?!
    Една значителна част от българските граждани вече са освободени от лична осигурителна вноска. Това беше направено за държавните служители като една защита на тези служители, които трябва да бъдат привличани с по-добрите условия, като добри експерти и т.н., в държавната администрация, за да можем да подобрим обслужването на българските граждани.
    За съжаление, обаче, към тази група се причислява и цялата съдебна система. Цялата съдебна система - и тези, които носят призовките, и председателят на Върховния касационен съд, и всички, които се намират между тях!
    Аз искам да ви кажа, че е хубаво ние да правим понякога такива неща, но то не трябва да става за сметка на всички останали. Защо трябва да натоварваме хората с данъци и питахме ли ги ние да им вземем парите и да ги даваме за лична осигурителна вноска на който и да било? Не сме ги питали! И тъй като тези, които се накачиха на клона станаха вече много, аз се опасявам, че този клон ще се счупи и че тези 80 млн. лв., които искаше Надзорният съвет на Националния осигурителен институт ще се откажат по-малко, отколкото трябва да бъдат. Защото ето, по този начин ние всъщност внасяме дисбаланс в системата. И тук аз знам, че няма аргументи, защото не можем да разделим българските граждани на една група и на друга група. На тези, които имат частен бизнес – вдигаме вноските. На тези, които имат малки заплати – въвеждаме прагове, защото те, видите ли, не плащали данъци и т.н. И сега като си платят, техните пари ще ги вземем и ще ги дадем на тези, които няма да си плащат лични осигурителни вноски.
    Аз съзнавам и моето участие в този процес, в старта на един такъв процес, но мисля, че това просто не може да продължава така, защото утре ще дойдат други лобисти и те ще искат чрез народните представители да направим и за тях такава преференция. Четох някъде, че инженерите били много в Народното събрание, и аз предлагам да направим едно сдружение и да защитаваме тези интереси, защото това е тази част от българското население, която най-много беше засегната и първа беше засегната в прехода.
    Мисля, че трябва да помислим, може би не сега, защото въпросът изисква много сериозна дискусия, но в промените в Кодекса за задължително обществено осигуряване. Аз мисля, че този въпрос трябва да бъде обсъден много внимателно, много спокойно, без да се опасяваме, че някой ще се засегне. Защото, аз съм сигурна, че ако питаме председателя на Софийския градски съд, или няма значение на кой съд – на Кърджалийския или на Силистренския съд, той ще каже: “Аз не съм съгласен да не си плащам 2 процента вноска и това да става за сметка на останалите граждани в Република България”.
    Затова правя формално предложение, госпожо председател, освен предложенията, които съм направила – в т. 2, чл. 6, ал. 3, втори абзац – "Осигурителните вноски на работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 5 и 6 "– в този текст да отпадне “на работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 5 и 6”, и в буква “г” в ал. 5 на същия чл. 6 да отпадне от предложението на комисията “съответно бюджета на съдебната власт”, за да можем да гарантираме равнопоставеност на българските граждани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, ние сме направили предложение целият § 4 в Преходните и заключителните разпоредби да отпадне. Имаме няколко мотива.
    Аз по същия начин както госпожа Тоткова май че не трябва да се връщам отново и отново на предложението в т. 1, чл. 4, ал. 1 – лицата, включени в Програмата “От социална помощ към осигуряване на заетост” да не се осигуряват при безработица.
    В тази връзка искам да направя някои доуточнения, защото ако това стане така, искам все пак да имаме представа. В Националния осигурителен институт се предвижда тази година осигурените граждани в България да нараснат със 178 638 души. Вчера при пристигането си от Копенхаген министър-председателят обяви (което е отразено днес в медиите), че ще бъдат разкрити още 100 хил. работни места. В състояние ли е някой да каже тези “още 100 хил. работни места” дали са тези, които са включени в тези 178 638, или това са допълнителни работни места, с които те общо ще станат 278 638 работни места? И ако това е така, ние явно ще трябва да преработваме, защото ако се включат още 100 хил. работни места, това означава, че ще се увеличи приходната част на бюджета. Или тези “още 100 хил. работни места” са онези 100 хил. работни места, които са по програмата на госпожа Шулева, при които много еднозначно тълкувате нашите опасения от реализацията на тази програма? Опасенията ни не са против такава програма, а против заложените приходи в бюджета на Националния осигурителен институт от средствата, които ще бъдат на базата на осигурителните вноски на гражданите по тази програма. Това – първо.
    Второ. Искам да направя корекция, че в крайна сметка тези 100 млн. лв. не се дават нито от госпожа Шулева, нито от някой от нас присъстващите тук, а от данъците на българските данъкоплатци. Така че това са пари на българския данъкоплатец, както и онези 32 млн. 700 хил. лв., които са за осигурителни вноски на тези хора, ако се реализира тази програма за 100 хил. души.
    Връщам се на това, че неосигуряването на тези граждани по тази програма за безработица реално означава, че още отсега ние предвиждаме с този текст около минимум 8 млн. лв. да ощетим общините. Това е на пръв прочит. (Шум в блока на НДСВ.)
    По-нататък искам да цитирам господин Искров, който преди малко каза така: “Госпожо Масларова, госпожо Тоткова, не е коректно нещо записано в други закони да се променя сега с Вашето предложение в един финансов закон”.
    Господин Искров, аз пък искам да Ви кажа: не е коректно нещо записано в материалното право да бъде коригирано сега в един финансов закон. Още повече, че ние не сме приели Кодекса за задължителното обществено осигуряване, който всъщност се обсъжда и с Тристранната комисия, обсъжда се с партньорите, с всички нас. Така че нали разбирате – не може един път едното да е коректно, а когато ние предложим нещо, да става некоректно и точно обратното.
    Продължавам нататък и ще се спра на осигурителните прагове, защото считам, че с тях се създава хаос в Република България. (Смях в блока на ДПС.) Искам да попитам, ако някой в тази зала може да ми отговори. Сега има определени 48 икономически дейности. Тук има юристи – знаещи и можещи, уважавани хора от професията. Искам да попитам: тези фирми трябва ли отново да минат през съдебната система, за да доотбележат и другите дейности, които развиват освен основната си дейност? Снощи имах среща с хора, които са в т.нар. дребен или малко по-голям среден бизнес. Те казват: “Всички ние отиваме на най-малкия праг”. Регистрирал е примерно фризьорски услуги и всичко, даващо му право от закона. Нали така, госпожо Мингова? Само че фризьорските услуги са му между другото. Той върши дейност, включително издателска или търговска, където доходите са от 5 до 7 пъти по-високи отколкото от фризьорска дейност.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това е на браншово ниво.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Ще кажа и за браншовото ниво, господин Адемов.
    След като аз съм си регистрирала една фирма и за една основна дейност, но реално имам повече в съпътстващата дейност и тя е с много по-висок доход, което естествено ще изисква по-висок осигурителен праг, мислите ли, че някой ще отиде на високия осигурителен праг, а няма да остане на основната си дейност? Ако не, ще трябва ли те да минат отново през съда? Дайте отговор на това.
    Що се отнася до браншовото договаряне, господин Адемов, ако аз членувам в някакъв браншови синдикат, ще спазя тези изисквания, но ако съм едноличен търговец, не членувам в синдикати, както много хора на свободна практика, тогава кой ще ме задължи и по какъв начин?!
    И още нещо. Искам да попитам господин Христосков: според Преходните и заключителните разпоредби законът влиза в сила от 1 януари 2003 г. В 7-дневен срок фирмите трябва да дадат цялата тази информация. В състояние ли сте да я обработите? Аз се съмнявам. Не се съмнявам в желанието да го реализирате, а в капацитета да обработите такъв огромен поток от информация, който ще влезе в Националния осигурителен институт.
    И още нещо, колеги. В т. 3, чл. 9, буква “в” – създава се ал. 11, която гласи:
    “(11) Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.” (Шум в блока на НДСВ.) “Редът и начинът за изчисляване на осигурителния стаж …”. Пак го повтарям, за да вникнете в това, което казвам, но вие няма да може да вникнете, защото си говорите в момента.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Христосков ще Ви отговори.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, знам, че Христосков ще ми отговори.
    Но аз не съм съгласна с наредба на Министерския съвет да се определят редът и начинът на изчисляване на осигурителния стаж.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: На второ четене имате право на 5 мин., госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре.
    Не съм съгласна с наредба на Министерския съвет. Определено считам, че си има законови разпоредби. И миналия път при първо четене казах, че ще изляза и ще кажа на хората: “Не се осигурявайте. Всяка година се изменя начинът, което означава, че при всички случаи системата не е стабилна”.
    Извинявам се, че съм прехвърлила минутите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Има думата за реплика господин Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Масларова, знам, че трябва да приемем закона. Имаме да приемаме и други закони. Обаче не може от парламентарната трибуна да се демагогства и непрекъснато да се говорят едни и същи неверни, неверни и неверни неща. Това просто не може да продължава така, защото на човек му се изчерпва търпението. (Шум в блока на ОДС.)
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): На Вас не може да се изчерпа търпението, защото Вие просто си говорите.
    АТАНАС ЩЕРЕВ: Когато преди малко казахте, че не се знаело за какво са били тези 100 хил. работни места, можете да прочетете вестника, където ясно е казано какво каза вчера премиерът – че когато говорим за присъединяването към Европа, говорим за предприсъединителните фондове, а това означава работни места. И недейте да говорите за трудовата заетост, за това ли било, за онова ли било.


    Второ. Когато говорим за тази трудова заетост, вместо за безработицата, за парите, масово из страната се разпространяват отново неверни и неверни неща.
    Питам кмета на град Гурково от Старозагорски избирателен район: “Защо ми казвате Вие, господин кмете, че ще бойкотирате тази Програма за трудовата заетост?” И той ми казва: “Защото трябва да отделя от финансите на общината”. Питам го: “За какво?” Казва: “За осигуровки, например”. Казвам му: “Добре, ама осигуровките се плащат по тази програма!” “Ами, казва, за отпуската на този, дето ще бъде зает в продължение на една година.” И аз приех тези аргументи.
    Когато говоря с госпожа Шулева, тя ми казва: “Парите са осигурени за 12 месеца, което включва и отпуската на този човек”.
    И аз сега се обръщам от тази трибуна към кмета на Гурково: кой го е заблудил и защо ще бойкотират кметовете тази Програма за трудова заетост?
    Няма да се говорят неверни неща! Ще говорите истината, защото има по-силно оръжие от клеветата и това е истината. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
    Имате думата за дуплика, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, на толкова незапознато изказване не мога да не отговоря.
    Д-р Щерев, понеже Вие не влизате в залата, когато обсъждаме тези закони, не сте наясно. Може би и кметът на Гурково не е наясно, че осигуровките се плащат, плащат се и отпуските. Ние коментирахме, че общините нямат пари за дейност. Кметът на Гурково няма пари не защото е от “Гергьовден”. Няма пари, за да го назначи да върши някаква работа, защото тази работа трябва да се върши със суровини, с материали, които изискват средства. (Реплика на господин Атанас Щерев.)
    Не, нямат ги тези средства. Така че недейте да говорите неща, които не разбирате.
    А що се отнася до клеветата и за истината, много ви моля, колеги, опитваме се в максимална степен не да бойкотираме, а да помогнем. Вие като че ли всяка дума, казана от тази трибуна отляво или отдясно, я приемате на нож и не искате да чуете елементарни доводи. Тези доводи след това ще се стоварят върху всички ни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Няма други изказвания.
    Господин Христосков има думата.
    ЙОРДАН ХРИСКОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Понеже имаше конкретен въпрос към мен, аз съм длъжен да отговоря. Става въпрос ще се пререгистрират ли в съда всички фирми, за да определят отново, да актуализират основната си икономическа дейност.
    В приложението към чл. 8, в забележка под № 3 много ясно е записано: “Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения”.
    Искам да кажа, че Националният осигурителен институт се готви много сериозно, заедно с Националния статистически институт, по ползването на класификацията на икономическите дейности и класификатора на професиите, по които ще се определят както професионалните групи, така и основната икономическа дейност. Нещо повече, завчера Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, нека да кажем “на зелено”, понеже все още законът не е факт, прие проектонаредбите, които ще бъдат именно за регистрацията на трудовите договори и за минималните осигурителни прагове. Естествено, иска ни се малко повече време да има, защото организираме и процес на обучение, но така или иначе хаос няма да има. Както миналата година се вещаеше, че ще има хаос поради това, че малко по-късно беше определен размерът на вноските за безработица и трябваше да казваме, че няма хаос, че ще се изплатят заплатите, така ви казвам, че и тази година хаос няма да има. Ще има хаос, ако онзи, който не желае да осигурява работниците си на тези прагове, започне да саботира, да бойкотира целия процес. Иначе хаос няма да има. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Няма други желаещи за изказване.
    Преминаваме към гласуване на направените предложения.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за отпадане на § 4.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 38, против 91, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на госпожа Росица Тоткова за промени в § 4.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 41, против 92, въздържали се 12.
    Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Направих две предложения за отпадане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Бихте ли ги повторили още веднъж от трибуната на парламента, ако обичате?
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, аз направих две предложения за отпадане – в чл. 6, ал. 3, във втория абзац думите “за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3, т. 5 и 6 да отпаднат; в буква “г” в ал. 5 на същия чл. 6 да отпаднат думите “съответно бюджета на съдебната власт”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Противно предложение на господин Иван Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, правя противно предложение. Ако си спомняте, при обсъждането на Закона за съдебната власт точно това говорех тогава, но никой не ме подкрепи.
    Действително точната дума, госпожо Тоткова, е “лобиране”. Тя обаче следва практиката, която господин Тагарински въведе навремето със Закона за администрацията - тези плащания да се правят от държавните служители. Не е имало случай в Комисията по бюджет и финанси по такива въпроси да не се вземе предвид. Тогава не се взе предвид и това ни създава големи проблеми сега с тези плащания, за които говорите. Но така или иначе в Кодекса в момента тези изменения съгласуват измененията, които са направени със Закона за съдебната власт за допълнителните придобивки.
    Процедурното ми предложение е да не бъдат подкрепени редакциите, които предложи госпожа Тоткова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Аз ще подложа на гласуване направените предложения от госпожа Росица Тоткова.
    Моля, гласувайте предложенията на госпожа Росица Тоткова така, както ги докладва от трибуната на парламента.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 28, против 108, въздържали се 7.
    Направените устни предложения от народния представител Росица Тоткова за отпадане на определени текстове от членове на § 4 не се приемат.
    Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 4 така, както беше докладван от председателя на комисията Иван Искров.
    Моля, гласувайте окончателния текст на § 4.
    Гласували 133 народни представители: за 99, против 26, въздържали се 6.
    Параграф 4 е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 4а. Това е във връзка и с изказаното мнение по § 4.
    “§ 4а. В чл. 139в, ал. 1 от Закона за съдебната власт думите “задължително обществено” да се заменят с “общественото”.
    Комисията не подкрепя предложението на госпожа Тоткова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 4а.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 7, против 100, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от народните представители Иван Искров и Хасан Адемов за създаване на § 5.
    Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на § 5:
    “§ 5. В § 87 от Закона за изменение и допълнение на КЗОО (ДВ, бр. 1 от 4 януари 2002 г.) навсякъде думите “31 декември 2002 г.” се заменят с “31 декември 2004 г.”.
    По § 6 комисията приема предложението на вносителя, което гласи:
    “§ 6. Изпълнението на закона се възлага на Националния осигурителен институт.”
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7:
    “§ 7. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги народни представители! Този невинен § 5 всъщност означава следното. Защото едва ли някой си дава сметка какво ще гласуваме сега. Параграф 87 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване задължава до 31 декември 2002 г. осигурителни вноски за Фонд “Пенсии” да се внасят върху парично обезщетение за периода на временна неработоспособност или бременност и раждане, които се зачитат за трудов стаж. В тези случаи осигурителната вноска е в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя, тоест няма лична осигурителна вноска. Това означава, уважаеми колеги, че ние удължаваме с две години задължението на работодателя да осигурява за пенсия жените, които са в отпуск по бременност, раждане и отглеждане на дете.
    В същото време в чл. 9 на Кодекса за задължително обществено осигуряване в ал. 2 т. 2 гласи така: “За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане”. Това беше въведено, защото имаше група работодатели, които злоупотребяваха с наемането на жени, които са преди раждане, и по този начин източваха осигурителния фонд за отглеждане на дете и майчинство.
    Аз обаче смятам, че по този начин ние правим две лоши неща.
    Първо, санкционираме почтените, честните български работодатели. Защото това им се отразява на тях. Този, който лъже малко, може да се научи да лъже и много. И аз знам, че тези, които лъжат държавата, всъщност взимат осигурителните вноски от жените и техният доход се намалява.
    Второто лошо нещо, което правим, е за това, че ние стимулираме работодателите да не наемат млади жени, които могат да имат и да отглеждат деца. Значи трябва да търсим баланс. От една страна, лишихме неосигурените жени от подпомагане поради бременност. Това го казвам с голяма тревога, защото то насочва тези жени към фонда за отглеждане на дете в Националния осигурителен институт и по този начин ние всъщност, правейки решението и за неосигурените и сега удължавайки срока за осигурените майки и бременни жени, ние всъщност не стимулираме наемането на млади жени на работа, а точно обратно, създаваме предпоставки те да бъдат дискриминирани поради тази причина от работодателите, защото работодателят си гледа интереса. Аз говоря не за лъжците, не за тези хора, които си позволяват да нарушават закона.
    За съжаление ние не се борим срещу нарушителите на закона, а това, което правим, е репресия срещу тези, които спазват закона. Защото по този начин ние утежняваме тяхното положение. И за да се спасят по някакъв начин, те няма да предпочитат жени. Тогава за какви равни възможности изобщо говорим? Да не би мъжете да си внасят вноски, когато влизат в казармата? Така че нека да гледаме нещата по този начин – да помогнем на работодателите. А тези, които нарушават закона, да бъдат санкционирани. Виждаме, че санкциите се увеличават. И да помогнем за намирането на работа от младите жени. Защото сега правим програма, господин Искров, за предпенсионна възраст, но аз съм сигурна, че ще дойде моментът, ако продължаваме така, да правим програма за млади жени-майки. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Христосков, заповядайте, имате думата.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам да поясня нещата. Съгласно разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване, Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване, преди да бъде внесен в Народното събрание, се съгласува с Министерския съвет. Именно в процеса на това съгласуване в рамките на консолидираната бюджетна програма по предложение на Министерството на финансите и съответно одобрен от Министерския съвет се прецени, че през 2003, 2004 г. по чисто фискални съображения е необходимо да остане тази разпоредба в Кодекса за задължително обществено осигуряване, тоест да се удължи срокът с още две години, през които работодателите да правят осигурителна вноска в размер на 21,75 на сто върху изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност и периода за бременност и раждане. Отново повтарям, съображенията са чисто фискални, защото това са наистина две трудни години, в които бюджетът няма възможност изцяло да субсидира или по-скоро щедро да субсидира дефицита във Фонд “Пенсии”.
    Тази година отново нямаме съществено намаляване на броя на пенсионерите, но независимо от това имаме съществено увеличение на пенсиите спрямо инфлацията. Мотивите за следващата година бяха, че по Кодекса за задължително обществено осигуряване трябва да отпадне ограничението върху максималния размер на пенсиите, което ще струва около 140 млн. лв. Тези са съображенията на Министерския съвет за тези промени. Те бяха в Кодекса за задължително обществено осигуряване , който вие започнахте на първо четене, но понеже в момента се приема бюджетният закон, затова народните представители ги пренасят тук. Иначе по принцип Министерският съвет, както и Националният осигурителен институт не са против тези съображения, които бяха изказани тук, работодателите да бъдат санкционирани. Просто тази мярка се отлага за две години. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Заповядайте, госпожо Масларова.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Господин Христосков каза много ясно и много точно: “по чисто фискални съображения”. Значи ние отново и отново обслужваме изцяло, единствено и само фиска. Ние изобщо не мислим за работодателите, не мислим и за хората, които ще работят. Извинявайте, колеги, действително невинно прокарани текстове в последната минута, когато всички бързаме… Аз искам да попитам как подписаха работодателите точно този текст?
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): С “особено мнение”.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нали разбирате, че действително този подпис “особено мнение” при всички случаи ще принуди работодателите, от една страна, или да не внасят вноски и да замазват нещата, или да не наемат млади хора? Аз знам, че има и нормални жени и току-що каза господин Искров почти на шега, но то звучеше дори малко, извинявам се за израза, не съвсем коректно, че не само младите жени трябва да работят, а трябва да работят и по-възрастните.
    Извинявайте, има ли държавата семейна политика? Има ли държавата, в лицето на правителството и мнозинството, някаква демографска политика, по принцип? Защото всичко това, което се прави и се прехвърля по чисто фискални съображения, защото след малко ние ще говорим и по бюджета на здравната каса – там за едни пак също чисто фискални интереси, отново ли ще санкционираме работодателите или ще им дадем глътка въздух да работят? Защото, направете сметка, от одеве ние говорим колко ограничаваме работодателите, хората, които се самонаемат, и хората, които осигуряват едно или две, или пет работни места.
    Аз ви призовавам и предлагам този текст да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, бих искал да направя едно много кратко изказване, тъй като госпожа Масларова ме цитира неправилно. Това, което имах предвид, когато дойдох към Вашата част на редичката, е, че това наше предложение не означава, че ние с д-р Адемов не уважаваме и не харесваме младите жени, но трябва да уважаваме и улегналите жени и да имаме предвид, че те са по-трудни. Така че недейте оттук, от тази трибуна, да ми преразказвате думите, които не са казани по този начин. Имаме предвид, че действително става въпрос за около 32, 33, 34 млн., които не са без значение за 2003 г.
    Така един друг икономист от вашата група като каже “фиск” разбира само приходната част. Във фиска тия пари не отиват в някаква кошничка, госпожо Масларова. Те отиват именно за разходи на фиска, тъй като той се състои от две части – приходна и разходна. Той няма само приходна част.
    Предлагам този текст да бъде подкрепен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Искров, от трибуната на Народното събрание трябва да се говори сериозно и аз мисля, че някакви такива шеги изобщо нямат принос нито даже в настроението. Ако казахте нещо, което да разсмива и да повиши настроението на колегите, които все пак присъстват в залата – разбирам. Но на вас като не ви стигат 32 млн. лв., защо ги вземате от работодателите?
    АРСО МАНОВ (ДПС, от място): Откъде да ги вземем?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Вземете ги откъдето искате.
    Значи трябва да ги вземете от “Брикол” или от “Попов” – да не ви изброявам и да не говорим за това. Въпросът е, че няма пари и по този начин ние сега искаме да създадем проблем, от една страна, на работодателите, от друга страна, на жените, които трябва да започнат работа. И аз неслучайно ви казах, че сега ако се прави програма за хората в предпенсионна възраст – и мъже, и жени, сигурно ще дойде момент, в който трябва да се прави специална програма за жени, които са бременни, очакват деца и да гледат деца. Защото по този начин това е резултатът. И вие недейте просто така да го гледате толкова смешно, защото Рамадан Халилов може да си говори по GSM-а и да слуша, и да коментира едновременно. Моля ви, въпросът е много сериозен и ние трябва да се отнасяме сериозно към него.
    Аз съм изненадана от това, че председателят на Комисията по труда и социалната политика се е подписал под него. Не се изненадвам, че председателят на Комисията по бюджет и финанси се е подписал, но председателят на Комисията по труда и социалната политика се е подписал. Какво искате да кажете сега с това? Нали ние трябва да дадем другия ъгъл? Моля ви!
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Какъв е този флирт към работодателите, нали от тях ги вземаме?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Защо към работодателите? А къде слагате младите жени? От тях ги вземате. А защо ги вземате? (Неразбираеми реплики от ДПС.)
    Като говорим така аз не знам докъде де я докараме. Нямам коментар на вашето отношение. Ето това вече се нарича цинизъм.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова за отпадане на § 5.
    Гласували 160 народни представители: за 50, против 110, въздържали се няма.
    Предложението за отпадане на § 5, направено от народния представител Росица Тоткова, не се приема.
    Подлагам на гласуване новата редакция на § 5 и текстовете, както са предложени от вносителя, на § 6 и 7.
    Гласували 146 народни представители: за 103, против 37, въздържали се 6.
    Параграфи 5, 6 и 7 са приети.
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, предлагам да не чета таблицата, а просто да гласуваме Приложение към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, озаглавено “Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, имам едно възражение, което не е срещу идеята. Тъй като в хода на дебатите се разбра, че осигурителен доход всъщност това не е доходът на хората. Тоест, осигурителният доход е различен от трудовото възнаграждение. Аз мога да получавам 200 лв., тоест това да ми е заплатата, а за моята длъжност по регистрирания трудов договор в Националния осигурителен институт по това Приложение, по тази таблица работодателят е длъжен да ме осигурява на 300 лв. И аз питам сега моят доход 300 лв. ли е или е 200 лева? И тъй като смятам, че не е коректно записването “на осигурителен доход”, тъй като това не е доход за лицето, а е една величина, която е приета, както сега ще бъде направено с това приложение в Кодекса за задължителното обществено осигуряване и служи единствено и само за осигуряването, а не за облагането с данъци, мисля, че трябва да помислите за промяна на думата “доход”. Аз смятам, че ако се напише “осигурителен праг” това ще бъде същото и няма да противоречи изобщо на идеята, и няма да противоречи на разбирането за доход и на определените задължения, които има държавата по Конституцията на републиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате конкретно – промяна на заглавието в приложението ли?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Думата “доход” да се замени с “праг”.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това предложение не е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното устно предложение от народния представител Росица Тоткова думата “доход” да се замени с “праг”.
    Гласували 128 народни представители: за 13, против 106, въздържали се 9.
    Предложението на народния представител Росица Тоткова не се приема.

    Подлагам на гласуване приложението към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване - Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
    Моля, гласувайте приложението.
    Гласували 137 народни представители: за 99, против 23, въздържали се 15.
    Приложението към Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е прието, а с това и целият Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. е приет. (Ръкопляскания.)
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, колеги, осигурихме увеличение на пенсиите с 8,5 на сто от 2003 г.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): С колко?! (Шум и реплики от КБ.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преминаваме към следващата точка от гласувания дневен ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2003 Г.
    Господин Искров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати Надежда Генева, която е изпълняващ длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса, и господин Християн Танушев – директор на Дирекцията по бюджетиране на Националната здравноосигурителна каса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 116 народни представители: за 113, против 3, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте с доклада, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Наименование е: “Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.”
    По чл. 1, който урежда приходите са постъпили три предложения.
    Едното е на народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Колегите предлагат:
    1. В чл. 1, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    В т. І “Приходи”, т. 1 “Здравноосигурителни вноски” числото “732 471” се заменя с “682 471”.
    Добавя се нова т. 4 със следното съдържание:
    “4. Финансиране на дефицита – 50 000”.
    2. В чл. 1, ал. 2 се правят следните изменения:
    - в т. 2 “Разходи” числото “731 013” се заменя със “764 213”.
    Създават се нови точки, както следва:
    1.5.1. Първична извънболнична помощ – 100 000;
    1.5.2. Стоматологична помощ – 39 000;
    1.5.3. Специализирана извънболнична помощ – 88 000;
    1.5.4. Медикодиагностични дейности – 38 000;
    1.5.5. Болнична помощ – 200 000;
    1.5.6. Лекарствени средства за домашно лечение – 201 000;
    В т. 3 числото “35 000” се заменя с “68 200”.
    3. В чл. 1, ал. 3 числото “38 908” се заменя с “5 708”.
    4. Създава се нова ал. 4 на чл. 1 със следното съдържание:
    “(4) Финансирането на дефицита с 50 000 хил. лв. по ал. 1 е за сметка на преходния остатък на НЗОК.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
    В чл. 1, ал. 2:
    - Сумата в ІІ “Разходи” се променя от 731 013 хил. лв. на 781 113 хил. лв.;
    - Сумата в ІІ “Разходи”, т. 3 “Непредвидени и неотложни разходи за сметка на резерва по чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване” се променя от 35 000 хил. лв. на 73 100 хил. лв.
    Увеличението е за сметка на преходния остатък, прехвърлен във фискалния резерв.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народните представители Стамен Стаменов, Атанас Щерев, Цветан Ценков, Недялко Калчев, Атанас Додов, Светлин Белчилов и Антония Първанова, което комисията подкрепя.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
    “Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. по приходите на обща сума 769 921 хил. лв., както следва:
    І. Приходи – 769 921 хил. лв.
    1. Здравноосигурителни вноски – 732 471 хил. лв.
    2. Приходи и доходи от собственост – 21 250 хил. лв.
    3. Глоби, санкции и наказателни лихви – 16 200 хил. лв.
    (2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. по разходите на обща сума 731 013 хил. лв., както следва:
    ІІ. Разходи – 731 013 хил. лв.
    1. Текущи разходи – 654 266 хил. лв.
    1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови правоотношения – 9 883 хил. лв.
    1.2. Други възнаграждения и плащания – 572 хил. лв.
    1.3. Осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) и здравноосигурителни вноски от работодатели – 3 366 хил. лв.
    1.4. Издръжка – 12 692 хил. лв.
    1.5. Здравноосигурителни плащания – 627 753 хил. лв.
    1.5.1. Първична извънболнична медицинска помощ – 103 500 хил. лв.
    1.5.2. Специализирана извънболнична медицинска помощ – 82 400 хил. лв.
    1.5.3. Стоматологична помощ – 39 800 хил. лв.
    1.5.4. Медико-диагностични дейности – 39 300 хил. лв.
    1.5.5. Лекарства за домашно лечение и медицински изделия – 162 753 хил. лв.
    1.5.6. Болнична медицинска помощ – 200 000 хил. лв.
    1.5.7. Други здравноосигурителни плащания, предвидени в Националния рамков договор - 0 лева.
    2. Капиталови разходи – 3 500 хил. лв.
    3. Непредвидени и неотложни разходи за сметка на резерва по чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване – 73 247 хил. лв.
    (3) Приема излишък по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г. на обща сума 38 908 хил. лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по тези текстове има ли?
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Госпожо председател, ще гласувам “против” този текст на чл. 1. Искам все пак в самия край на това заседание народните представители да знаят, че в него са заложени много спорни въпроси, които бяха предмет на дискусия и в Комисията по бюджет и финанси.
    Уважаеми колеги, ще ви насоча вниманието само към таблицата на стр. 4, където са показателите за разходите, по две рубрики. Едната е 1.5.5 – “Лекарства за лечение” – 162 млн. 753 хил. лв., а другото е “Болнична медицинска помощ” – 200 млн. лв. Най-общо казано, бяха дискутирани два варианта, тъй като по изявление на хора, които се занимават дълги години с финансирането, тези 162 млн. лв. не са достатъчни за листата на лекарствата и ще възникнат сривове в изплащането на лекарствата, които са регламентирани в съответните норми.
    От страна на д-р Щерев и на Комисията по здравеопазването беше противопоставен аргументът, че от догодина тези разчети ще се правят на различна основа и освен това, че резервът, с който Касата разполага, ще може да доплаща там, където се появяват особено остри дефицити. Беше обосновано да остане по-високата сума от 200 млн. лв. за болнична помощ като средства, необходими за здравната реформа. Дори и това да е така, за мен е неприемливо и недостатъчно, за да бъде утвърден този разчет, състоянието на разминаване между Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и парламентарните комисии, тъй като заместник-министърът, който онзи ден оглави Управителния съвет на НЗОК, беше човекът, който много категорично заявяваше, че независимо от всички промени тези средства за лекарства ще бъдат крайно недостатъчни. Очевидно е, че сега нито имаме възможност да навлизаме в подробности, нито да обсъждаме кой е крив и кой не, но за мен това състояние, пред което сме изправени днес – да утвърдим такива показатели без яснота как ще се развива изпълнението през следващата година, е недопустимо, неприемливо, говорещо за неспособност на управляващото мнозинство да предложи достатъчно безспорни предложения по тези текстове.
    Ето защо ще гласувам “против”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли желаещи за други изказвания по този текст?
    Заповядайте, господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Хайде стига, всички знаем, че при БСП е супер!
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Но това остава недоизяснено!
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Какво да им кажеш? При тях нямаше пари за превръзки!
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Отказвам се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на народните представители Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено в този текст.
    Гласували 103 народни представители: за 2, против 99, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 108 народни представители: за 34, против 74, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 1 в редакцията, предложена от комисията и заглавието на законопроекта.
    Гласували 100 народни представители: за 86, против 14, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Продължаваме с чл. 2 и 3.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 2 и 3 са постъпили предложения между първо и второ четене.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя по чл. 2 и 3.
    “Чл. 2. Определя здравноосигурителна вноска за 2003 г. в размер 6 на сто.
    Чл. 3. При временен недостиг на средства могат да се ползват краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма такива.
    Гласуваме чл. 2 и 3 ан блок.
    Гласували 111 народни представители: за 102, против 8, въздържал се 1.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на ДПС за удължаване на работата на Народното събрание до окончателното приемане на този законопроект и на решението за бюджета на БНБ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
    Гласували 118 народни представители: за 99, против 11, въздържали се 8.
    Предложението се приема.
    Продължаваме с § 1 от Заключителните разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, нямаме забележки по наименованието на Преходните и заключителни разпоредби.
    По § 1 е постъпило предложение от народния представител Стойчо Кацаров и група народни представители § 1 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението, подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага следната окончателна редакция:
    “§ 1. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса има право да извършва вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите по чл. 1, ал. 2, които не променят параметрите на утвърдения бюджет и не водят до увеличаване на предвидените средства за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови правоотношения.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по § 1? Няма.
    Гласуваме предложението на Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 115 народни представители: за 13, против 100, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 1 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
    Гласували 110 народни представители: за 106, против 3, въздържал се 1.
    Параграфът е приет.
    Продължаваме с § 2.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 2 е постъпило аналогично предложение от Стойчо Кацаров и група народни представители – предлагат § 2 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението и подкрепя текста на вносителя за § 2.
    Чета текста на § 2:
    “§2. Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса в предвидени в чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване случаи има право да разходва средствата за непредвидени и неотложни разходи за сметка на резерва по чл. 1, ал. 2, т. 3 единствено за здравноосигурителни плащания.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 2? Няма.
    Гласуваме предложението на Стойчо Кацаров и група народни представители по § 2, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 18, против 94, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 2 на вносителя.
    Гласували 115 народни представители: за 103, против 11, въздържал се 1.
    Параграфът се приема.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 3 няма предложения. Подкрепя се текстът на вносителя. Чета окончателния текст:
    “§ 3. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 2, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт става в края на всеки календарен месец в размер 0,2 на сто върху набраните здравноосигурителни вноски през предходния календарен месец на годината.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § 3? Няма.
    Гласуваме § 3 на вносителя.
    Гласували 120 народни представители: за 110, против 9, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 4 е постъпило предложение от Стойчо Кацаров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Те предлагат в § 4 да се направят следните изменения:
    В последното изречение след думата “сметки” се поставя точка. Останалият текст отпада.
    Досегашните параграфи 3, 4, 5 и 6 се преномерират съответно на 1, 2, 3 и 4.
    Чета окончателен текст на вносителя за § 4:
    “§ 4. Разчитането на дължимите суми в съответствие с изискванията на чл. 110, ал. 11 от Кодекса за задължително обществено осигуряване от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към бюджета на Националния осигурителен институт става в края на всеки календарен месец в размер 10 на сто от преведените през предходния календарен месец от Националния осигурителен институт суми по актове за начет от невнесени осигурителни вноски за здравно осигуряване. Средствата се отчитат като трансфери между бюджетни сметки и с тях се коригира излишъкът по чл. 1, ал. 3.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по § 4? Няма.
    Гласуваме предложението на Стойчо Кацаров и група народни представители, които не е подкрепено от комисията.
    Гласували 120 народни представители: за 12, против 102, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 4 на вносителя.
    Гласували 109 народни представители: за 105, против 3, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    Заключителни разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпило е предложение от здравните работници-народни представители – Стамен Стаменов, Атанас Щерев, Ценков, Калъчев, Додов, Белчилов и Първанова, за нови параграфи 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
    Комисията подкрепя предложението за § 5 и предлага следната редакция:
    “§ 5. В случай че през бюджетната 2003 г. не бъдат събрани приходите по чл. 1, ал. 1, разходите се извършват до размера на средствата по чл. 1, ал. 2, като с решение на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса получената разлика се покрива за сметка на наличните средства на Националната здравноосигурителна каса в Българска народна банка, но не повече от размера на превишението на приходите над разходите за 2003 г., предвидени в чл. 1, ал. 3.”
    Комисията подкрепя и предложението за § 6 и предлага следната редакция за § 6 и 7.
    Чета текста на параграфи 6 и 7 наведнъж:
    “§ 6. В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 29, ал. 3, т. 1 думата “болнична” се заменя с “извънболнична”.
    2. В чл. 40, ал. 2:
    а) в т. 1 накрая се добавя “и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование”;
    б) в т. 4 накрая се добавя “или настанени в домове за социални грижи”.
    § 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 107 от 2002 г.) в § 104 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 3:
    “(3) Параграф 21 влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
    Комисията подкрепя предложението за § 7 – номерация на вносителите, който става § 8 със следната редакция:
    “§ 8. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България чл. 224, ал. 1 се изменя така:
    (1) Задължителното здравно осигуряване на кадровите военнослужещи е за сметка на републиканския бюджет.”
    Комисията подкрепя предложението за § 8, номерация на вносителите-народни представители, който става § 9 със следната редакция:
    “§ 9. В Закона за Министерството на вътрешните работи се създава нов чл. 224, а именно:
    “Чл. 224. Задължителното здравно осигуряване на държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица, е за сметка на републиканския бюджет."
    По следващия параграф - § 9, който гласи: “Параграфи 7 и 8 влизат в сила от 1 януари 2003 г.”, комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по § от 5 до 9? Няма.
    Гласуваме от § 5 до 8 включително ан блок. Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 94, против 16, въздържал се 1.
    Параграфите се приемат.
    Гласуваме отпадането на § 9 по предложение на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по § 9 има предложение на народните представители Стоименов и група народни представители, неподкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, един момент.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ако позволите аз да направя уточнението. Последният параграф от тяхното предложение - § 9, гласи: “Параграфи 7 и 8 влизат в сила от 1 януари 2003 г.”. Комисията не подкрепя това предложение на народните представители и в момента би трябвало да гласуваме именно това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това гласуваме – предложението за § 9, което не е подкрепено от комисията. Това гласуваме!
    Гласували 126 народни представители: за 23, против 102, въздържал се 1.
    Не се приема.
    Гласуваме редакция на комисията за § 8, който става § 9.
    Гласували 101 народни представители: за 88, против 12, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, ако позволите все пак за протокола да изясня това, което имате предвид. Параграф 9 – нова редакция, е гласуван. Продължаваме с § 5 – номерация на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На вносителя, точно така.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 10.
    По § 6 комисията също подкрепя предложението на вносителя, което става § 11.
    Чета текстовете в окончателната им редакция:
    “§ 10. Изпълнението на закона се възлага на Управителния съвет и на директора на Националната здравноосигурителна каса, както и на Националния осигурителен институт в частта за събиране на здравноосигурителните вноски.
    § 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2003 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли съображения по тези два параграфа? Няма.
    Моля, гласувайте § 5 и 6, които стават респективно 10 и 11. Текстовете са на вносителя и са подкрепени от комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 107, против 9, въздържали се 2.
    Параграфите са приети, а с това е приет и целият Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА 2003 ГОДИНА.
    Господин Искров, моля да представите доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Преди това, госпожо председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат управителят на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте господин Гаврийски да бъде допуснат до пленарна зала.
    Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят господин Гаврийски в залата.
    Господин Искров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси относно проекта за решение на Народното събрание по бюджета на БНБ за 2003 г.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
    “ДОКЛАД
    на Комисията по бюджет и финанси
    по проект за решение на Народното събрание относно
    бюджета на Българската народна банка за 2003 г.,
    № 207-00-17, внесен от БНБ на 31.10.2002 г.

    На заседание, проведено на 10 декември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение на Народното събрание относно приемането на бюджета на БНБ за 2003 г., внесен от управителя на БНБ.
    На заседанието присъстваха: господин Светослав Гаврийски – управител на БНБ, господин Божидар Кабакчиев – подуправител на БНБ и госпожа Ваня Пауновска – главен счетоводител на БНБ.
    Изложение по проектобюджета на БНБ направи господин Гаврийски, който подчерта, че проектът за бюджет на БНБ е изготвен на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за БНБ и е приет от Управителния съвет на БНБ на заседание на 15 октомври 2002 г. Проектът за бюджет се внася за приемане от Народното събрание едновременно с проекта за държавен бюджет съгласно т. 3 от Решение на Народното събрание от 15 март 1998 г.
    Бюджетът е разработен в съответствие с прогнозата за макрорамката за 2003 г., която предвижда продължаване на финансовата стабилизация; реално прогнозируеми макроикономически индикатори и съответно реално прогнозируем бюджет на БНБ.
    Проектобюджетът е изготвен съгласно следните основни принципи:
    - наблюдение и отчитане на прозрачен бюджет, унифициран по форма, съдържание и срокове;
    - обвързване на проекта за бюджет за следващата година с изпълнението на бюджета за текущата година;
    - придържане към принципите за разумна банкова дейност и ефективно управление на риска;
    - определяне разходите на банката с цел ефективно изпълнение на нейните функции и същевременно спазване на бюджетната дисциплина;
    - нулево нарастване на разходите – увеличение на разходите само с размера на очакваната инфлация;
    - мотивиране на служителите на банката за ефективно изпълнение на нейните функции и същевременно заздравяване на бюджетната дисциплина и
    - съставяне на бюджет от два самостоятелни раздела – разходи за издръжка на БНБ и инвестиционни разходи.
    Бюджетът за 2003 г. е съобразен с Решение № 73 от 4 октомври 2001 г. на Управителния съвет на БНБ за закриването на регионалните каси в градовете Враца, Бургас и Русе и откриване на представителства в Бургас и Русе.
    Преустановяването на дейността на трите регионални каси е свързано с намаляване на разходите за дейността им по всички елементи на бюджета.
    Извършва се преоценка на дълготрайните активи на банката за отстраняване на несъответствията между тяхната балансова и справедлива стойност, което е в съответствие с международните счетоводни стандарти.
    Проектът за бюджет за 2003 г. предвижда разходите за издръжката на банката от 47 млн. 554 хил. лева за 2002 г. да нараснат на 47 млн. 901 хил. лева за 2003 г. или с едно увеличение от 347 хил. лева. Това основно е в резултат от увеличение на разходите за амортизация поради направена преоценка на сградите – собственост на БНБ в размер на 1 млн. 355 хил. лева.
    В сравнение с 2002 г. разходите за издръжка на банката по някои основни показатели на бюджета са намалени с 1 млн. 374 хил. лева, както следва:
    - разходи за издръжка на паричното обръщение – със 789 хил. лева;
    - разходи за материали – с 204 хил. лева;
    - разходи за външни услуги – с 292 хил. лева;
    - други административни разходи – с 89 хил. лева.
    Разходите, свързани с издръжката на паричното обръщение за 2003 г., са в размер на 13 млн. 346 хил. лева и са в по-малко със 789 хил. лева спрямо 2002 г. В тях са включени пълната цена на производството на банкноти, разходите за отсичане на нови монети, включително и за възпоменателни монети, както и разходите за консумативи, свързани с обработката на банкноти и монети, разходите за проектиране на нови емисии банкноти и монети и др.
    Разходите за заплати и социално осигуряване са в размер на 13 млн. 208 хил. лева и са увеличени спрямо 2002 г. само с 2,6 на сто.
    Инвестиционната програма на банката се предлага да възлезе на сума 15 млн. 656 хил. лева спрямо 13 млн. 595 хил. лева за 2002 г. или увеличение с 2 млн. и 61 хил. лева. Това се дължи на започналото през 2002 г. изпълнение на два мащабни проекта, свързани с присъединяване на Република България към Европейския съюз, и на същественото подобряване на банковата инфраструктура:
    - система за брутен сетълмент в реално време RINGS, която е от национално значение за намаляване на системния риск във финансовата система и е необходима част от действията по присъединяването на страната ни към Европейския съюз;
    - интегрирана информационна система на банката, целяща увеличаване на надеждността при функционирането й. Банката ще продължи да генерира положителен финансов резултат и през 2003 г.
    Очакваният размер е значително по-малък в сравнение с предходните години и е в съответствие с развитието на международната среда, където се формират тези приходи, както и увеличения размер на депозитите от фискалния резерв.
    Предвижда се общо превишение на приходите над разходите в размер на 116 млн. 137 хил. лева, което е с 38 на сто по-голямо спрямо бюджета за 2002 г. и със 17 на сто по-малко от очакваното изпълнение на бюджета за 2002 г.
    Общата сума на превишението на приходите над разходите се разпределя, както следва: в приход на републиканския бюджет – 85 млн. 942 хил. лева и за БНБ – 30 млн. 195 хил. лева.

    По проектобюджета на Българската народна банка за 2003 г. членовете на комисията поставиха въпроси, свързани с дейността на банката – за нейната електронизация, за числеността на персонала и социалната й политика, на които отговори Управителят на Българската народна банка.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което проекторешението за приемане бюджета на Българската народна банка за 2003 г. беше прието единодушно с 10 гласа "за", без "против" и "въздържали се".
    Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме следното:
    "Р Е Ш Е Н И Е
    за приемане бюджета на
    Българската народна банка за 2003 г.

    Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 48 от Закона за Българската народна банка

    Р Е Ш И:

    1. Приема бюджета на Българската народна банка за 2003 г., както следва:
    I. Разходи за издръжка на Българската народна банка – 47 901 хил. лв., в т. ч.:
    1. Разходи, свързани с издръжката на паричното обращение – 13 346 хил. лв.
    2. Разходи за материали, външни услуги и амортизация – 18 240 хил. лв.
    3. Разходи за заплати и социално осигуряване – 13 208 хил. лв.
    4. Разходи за социална дейност – 1 993 хил. лв.
    5. Други административни разходи – 1 114 хил. лв.
    II. Инвестиционна програма – 15 656 хил. лв.:
    1. Разходи за ново строителство, реконструкция и модернизация – 3 790 хил. лв.
    2. Разходи за машини, обслужващи паричното обращение – 60 хил. лв.
    3. Разходи за технически средства за безопасността на БНБ – 929 хил. лв.
    4. Разходи за електронизация на БНБ – 9 344 хил. лв.
    5. Офис мебели и канцеларско оборудване – 383 хил. лв.
    6. Разходи за увеличение на капитала на "Монетен двор" ЕООД – 1 150 хил. лв.

    2. Управителният съвет на Българската народна банка по предложение на Управителя може да изменя бюджета по отделни показатели в рамките на утвърдените суми по раздел I и II, като увеличенията по отделните видове разходи не могат да надвишават 20 на сто от одобрената с този бюджет сума."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Искров.
    Имате думата за изказвания по проекта за решение.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Наистина, на края сме на един много уморителен ден и седмица. Онова, което искам да спомена във връзка с предложеното решение, са двете събития, които, както е посочено в материала от Управителя на БНБ Светослав Гаврийски, са със съществено значение върху бюджета за 2003 г. Това са закриването на три от регионалните каси, което води до намаление с 1 млн. 960 хил. лв. на разходите. И второто е преоценка на сградите на банката, водещо до увеличение на амортизацията – увеличение с 1 млн. 355 хил. лв.
    Що се отнася до първия въпрос, в текста на обосновката е посочено, госпожо председател, че с Решение № 73 от 4 октомври 2001 г., Управителният съвет е решил закриването на регионалните каси във Варна, Бургас и Русе и откриването на представителства в Бургас и Русе. Ние знаем, че тези решения бяха твърде противоречиво възприети и предизвикаха доста сериозни брожения. Във връзка с това остават неизяснени два въпроса – това трансформиране в представителства в какво се изразява? И тук беше коректно господин Гаврийски и представителите на банката достатъчно ясно да заявят каква ще е дейността на представителствата, колко хора ще запазят работата си в тези представителства и колко фактически ще бъдат съкратени. Това е в организационната страна. Но по същество закриването на тези клонове беше обосновано най-общо с политиката за модернизация на дейността на БНБ. Действително аз не чух тази дума от господин Гаврийски, а от неговия заместник, който пряко отговаря за тази дейност.
    В предложения проектобюджет разходите са свързани с редица дейности по модернизация на самото функциониране на БНБ. Това е така, но според мен е нужна една доста по-широка обосновка как ще функционира Българската народна банка в една банкова среда, в която ще са малко или няма да има частни търговски банки българска собственост и където ще е нужно провеждането на национална парично-кредитна политика най-малкото с надзора, тъй като по отношение на средствата сме наясно, че те са силно ограничени, на БНБ.
    И оттук е смущението ми в понятието "модернизация". Ако модернизация означава оттегляне на банката от едно по-пряко наблюдение и съдействие на търговските банки, то за мен това е несъстоятелно разбиране на модернизацията и би трябвало в бюджета за 2003 г. достатъчно ясно да бъде обоснована ролята и функциите на банката от гледна точка и на разходите, които са заложени в реалните условия, в които тя предстои да функционира.
    И във връзка с това, господин Гаврийски, бих предложил и обосновката на инвестиционните разходи в частта поддръжка на сградния фонд на банката малко да се преосмисли формулировката. Тя е в обяснителната част, но е казано "с цел запазването му – на сградния фонд – като паметник на културата". Вие сам разбирате, че от гледна точка на характеристиките на сградата можем да кажем, че е целесъобразно да се запази като паметник на културата, но ако го трансформираме върху самата банка да остане паметник на културата, това не е най-елегантният израз, според мен, за да изразим какво всъщност имаме предвид.
    И втория ми въпрос. В проекта за решение, който е предложен, са фиксирани разходите за издръжка и инвестиционната програма. Не би ли следвало, господин председател, съжалявам, че не бях на заседание на комисията, да дадем някаква идея и за приходната част – какви са приходите, които стоят срещу тези разходи, как се балансират с тях, има ли дефицит и излишък и как се финансира или пък се разходва излишъкът.
    Това са ми двете забележки, които не ми дават възможност, госпожо председател, да гласувам "за", но съм готов да чуя достатъчно разумни аргументи, за да се въздържа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други изказвания по проекта за бюджет?
    Ще дам думата на господин Гаврийски накрая.
    Има ли други въпроси, отправени към него?
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз ще помоля господин Гаврийски да отговори на поставените към него въпроси, но тъй като господин Пирински имаше въпрос конкретно към мен, на с. 20 има проект на финансовия план на банката, а именно проекта за приходите и разходите на БНБ за 2003 г., съгласно който е и отразеното в доклада на Бюджетната комисия изпълнение на приходите, които надвишават разходите и как те се заделят в пропорция за държавния бюджет и за резервите на Централната банка. Това е на с. 20.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказвания по проекта за решение? Няма.
    Има думата председателят на Българската народна банка господин Светослав Гаврийски.



    СВЕТОСЛАВ ГАВРИЙСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря ви за времето, което допълнително отделяте за разглеждане на нашия бюджет.
    Въпросът във връзка със закриването на клоновете действително се обсъжда доста дълго време. Мога да кажа, че след закриването на наши каси и клонове няма никакви проблеми при обслужване на паричното обращение, така че не мога да кажа, че с това сме създали проблеми и на търговските банки.
    По отношение на откриване на представителствата в два от градовете -–Бургас и Русе, това ще бъдат представителства, в които, поне в началната фаза, ще работят двама или трима души. Вече сме обявили конкурса за Бургас за избиране на представители на БНБ. Това ще са висококвалифицирани хора, които ще събират необходимата информация за статистическите данни, информация от целия район на тези градове. Така че това ще бъде една част от дейността, която БНБ извършва във връзка със събиране на информация за цялата икономика на страната.
    Модернизация на дейността на БНБ не означава оттегляне от каквато и да било дейност, модернизация означава усъвършенстване на дейността. Тоест това, което се прави в целия свят в момента, особено в европейските централни банки – броят на клоновете се намаляват драстично, за което в нито една страна не е прието, че централната банка се оттегля от нейната дейност. Модернизацията е свързана с доусъвършенстване, дооборудване на съществуващите клонове и изграждане на нови системи, които да способстват за по-добро обращение на парите и подпомагане на търговските банки. Не мога да кажа, че с каквото и да било действие сме затруднили търговските банки в България. В никакъв случай Централната банка не се оттегля от каквато и да било дейност, надзорът продължава да бъде в същата степен и целта ни е да се подобри. Така че Централната банка не се отдалечева от търговските банки и не се оттегля от каквато и да било дейност.
    По отношение на приходите и разходите на банката, ние сме дали обяснение. Въпреки това искам да кажа, че винаги се стремим в резултатите, които посочваме тук, да дадем една максимална оценка за нашите приходи, която да бъде изпълнима във всяко отношение. Ако забелязвате, няколко години назад винаги изпълнението е доста по-високо от това, което залагаме, но в нашия закон се казва, че трябва да имаме предварително оценка за това как ще завърши като финансов резултат банката, тъй като ако резултатът е отрицателен, трябва да се покрива от държавния бюджет. С тази прогноза ние показваме, че при каквито и да е обстоятелства Централната банка ще има приходи, които ще покриват разходите за следващата година и няма да се наложи да се търси помощта на държавния бюджет.
    Естествено е, че приходите ще бъдат в по-малък размер в сравнение с тази година. Знаете нивото на лихвите в света и на доходността на ценните книжа, която е на минимални равнища от десетки години. Въпреки това ние ще продължим да генерираме положителен резултат. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Гаврийски.
    Други изказвания по проекта за решение? Заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви. Искам само да призова господин Пирински и всички колеги. Все пак, когато се гледа бюджетът на Централната банка, трябва да е ясно, че това е Българската народна банка, която е неполитически орган. И е хубаво, ако има някакви забележки, да бъдат поправени в самия бюджет, но когато се гласува, да бъде подкрепен по възможност единодушно. Така че призовавам и колегата Пирински да го подкрепи!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Подлагам на гласуване проекта за бюджет на Българската народна банка за 2003 г.
    Гласували 140 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 4.
    Решението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, позволете ми да благодаря на всички колеги – и на колегите от управляващото мнозинство, и на малкото колеги, които виждам от опозицията, че проявиха тази отговорност и включително и на извънредни заседания вече сме към края на този маратон, наречен приемане на изменения в данъчните закони и в бюджети. Надявам се всички да бъдем в много добро настроение в 9,00 ч. във вторник, за да започнем приемането на Закона за държавния бюджет за 2003 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Следващото пленарно заседание ще бъде във вторник от 9,00 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,21 ч.)


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи

    Секретари:

    Гергана Грънчарова

    Иво Цанев


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания