Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 16 март 2004 г.
Открито в 14,02 ч.

16/03/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
    Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното извънредно заседание.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, съгласно приетото в петък решение днес, вторник, 16 март 2004 г. от 14,00 ч. е насрочено извънредно заседание с

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
    2. Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
    3. Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
    Преди да започнем работата по същество по точките от дневния ред искам да ви направя едно съобщение.
    В писмо, подписано от председателя на Парламентарната група на ОДС госпожа Екатерина Михайлова до мен се казва, че на 16 март Парламентарната група на ОДС е провела заседание, на което е избрала за заместник-председател на парламентарната група господин Йордан Нихризов.
    Искам да поздравя господин Нихризов и да му пожелая успех в неговата функция на заместник-председател на Парламентарната група на ОДС. (Ръкопляскания.)
    Тази промяна ще бъде вписана в специалния регистър на Народното събрание.

    Уважаеми госпожи и господа народни представители, започваме с точка първа от дневния ред:
    РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА ДЕЙНОСТТА ПО ЗАКУПУВАНЕ, СЪХРАНЯВАНЕ, ОБМЕН И ПРОДАЖБИ НА ХЛЕБНО И ФУРАЖНО ЗЪРНО НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” И ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНТРОЛА НА НАЛИЧНИТЕ ЗАПАСИ НА ЗЪРНО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ.
    Искам да помоля председателя на Комисията по земеделието и горите господин Пламен Моллов да представи проекторешението и мотивите към него, за да можем да ги обсъдим в пленарната зала.
    Заповядайте, господин Моллов.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
    “РЕШЕНИЕ
    за удължаване срока на действие на Временната анкетна
    комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване,
    обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна
    агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и
    проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на
    зърно от страна на държавните органи

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи с един месец”.
    Позволете ми, уважаеми колеги, да прочета мотивите, подготвени от анкетната комисия, които доведоха до това предложение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия с един месец.
    “С решение от 4 декември 2003 г. Народното събрание създаде Временна анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
    С решение от 14 януари 2004 г. Народното събрание удължи срока на действие на Временната анкетна комисия с два месеца като я задължи да внесе междинен отчет за извършеното от нея до 31 януари 2004 г. Този двумесечен срок изтича на 15 март 2004 г.
    На основание решението на Народното събрание от 14 януари 2004 г. Временната анкетна комисия на заседание на 3 февруари 2004 г. прие Междинен отчет за работата на комисията за периода от 4 декември 2003 г. до 31 януари 2004 г. и го внесе в Народното събрание. С оглед анализ и сверяване на предоставената информация от министерства, ведомства и институции, Временната комисия с Решение № 9, т. 4 от заседание на 30 януари 2004 г. създаде междуведомствена комисия от експерти – представители на пет ведомства и институции, която извърши проверки към дата 16 февруари 2004 г. относно наличността по документи на хлебно и фуражно зърно в 50-60 зърнобази в различни региони на страната и измери фактически констатираната наличност в тях. Проверката обхвана всички бази на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, външните съхранители, които агенцията ползва, както и някои други съхранители по избирателна извадка.
    Временната анкетна комисия заседава два пъти седмично – вторник и петък, при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, като на заседанието си на 9 март 2004 г. прие решение на основание чл. 80 от Конституцията на Република България и чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат поканени представители на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, които да изяснят въпроси, възникнали след проверката на междуведомствената комисия от експерти и поставени от членове на Временната анкетна комисия по допълнително предоставена от Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” информация.
    Освен това на заседанието си от 9 март 2004 г. комисията прие решение да бъдат поканени и изслушани и представители на браншови организации и на крупни производители на зърно, чиято дейност има отношение към разглежданите от комисията въпроси.”
    Вметвам, че това заседание се състоя преди малко.
    “Въз основа на гореизложеното и предвид необходимостта от довършване на проучването, изясняване на факти и обстоятелства относно дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, изслушване на представители на ведомства и организации, както и подготовка и приемане на доклад за дейността на Временната комисия, считам за необходимо срокът на действие на Временната комисия да бъде удължен с един месец.”
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този проект за решение.
    Заповядайте, господин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи това искане за удължаване на срока, но ние настояваме това удължаване да бъде последно и в рамките на един месец комисията да внесе този доклад.
    Имаме няколко месеца до новата реколта от зърно. Всички ние знаем с какви мотиви създадохме тази комисия. След приключването на работата на тази комисия, в зависимост от резултатите, би трябвало да последват някои нормативни изменения или някои нови управленски решения, свързани с контрола над тези запаси, с това има ли или няма опасност от зърнена криза, съхранение и т.н.

    Ако в този един месец комисията не влезе с доклад в Народното събрание, едва ли за оставащите след това два-три месеца до новата реколта всички управленски органи в страната ще имат възможност да вземат адекватни решения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Заповядайте, господин Дойчинов.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! И предишния път се изказах категорично против това удължаване на срока. Мисля, че временната комисия иска да стане постоянна. Мисля, че се провежда политика на хитруване чрез отлагане. Мисля, че в конструктивен дух ако това отлагане е полезно, бих се радвал ако ни бъде казано, че след един месец ще има компютъризирана система на управление на запасите и няма с месеци да броим складовете и мишките в тях. Това удължаване е толкова притеснително, защото явно нещо се прикрива, което не се казва нито на българския народ, нито на Народното събрание. Миналия път заявих, че беше унизително, че основните държавни органи не бяха дали никаква информация на комисията и не я бяха уважили по никакъв начин.
    От тази гледна точка да се надяваме, че това е преодоляно, но в същото време да се очаква, че с месеци ще се проверява такъв важен въпрос, звучи най-малкото несериозно, а в много отношения и изключително обидно.
    Аз лично нямам никакво намерение да подкрепя подобна безотговорност – с месеци да се брои зърно по зърно в складовете. А дали има нещо – никой не иска да каже. Мисля, че това е проява на безотговорност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Дами и господа народни представители, наистина това е второ искане на временната анкетна комисия за увеличаване на срока. Разбирам притесненията на тези, които изразяват своите опасения относно дейността на самата комисия и относно резултата, който ще даде накрая тя, дали той ще бъде реален или не. Искам да кажа, че на базата на това дали резултатът ще бъде реален, истински и вие ще бъдете запознати със самата истина, е и това наше решение и предложение пред вас да се удължи срокът, тъй като информацията, която получихме, освен забавянето й от отделните държавни институции, в някои случаи е много разнопосочна и създава опасност – реално комисията може да заблуди Народното събрание. Затова поискахме този срок. Като цяло комисията е единодушна по въпроса за срока, въпреки че разбираме вашите опасения.
    Мисля, че комисията след днешните срещи и след както получи резултати от проверката, ще се насочи към своята дейност за окончателен доклад пред Народното събрание.
    Смятам, че ще бъде разумно от страна на народните представители този срок да бъде подкрепен, за да няма после народни представители в комисията, които да кажат, че нещо не е свършено или не е свършено както трябва.
    Искам да подчертая, че не пасивността на народните представители, тяхното нежелание и неприсъствие довежда до този момент за удължаване на срока. Ако трябва да виним или да се оправдаваме с някой – това са съвсем други институции, които забавиха нашата дейност.
    Обръщам се към вас да подкрепите това решение, още повече, че то е подкрепено от всички народни представители в комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
    Заповядайте.
    РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Чувствам се длъжен да изразя становището на представителите на Движението за права и свободи в тази анкетна комисия. Те бяха резервирани относно искането допълнително да се удължи срокът на работа на комисията. Налага се да констатираме, че се получават сериозни парадокси. Когато се конструираше тази комисия, ние искахме три месеца за работа на комисията, защото оценявахме, че има сериозна работа, че трябва да се направи фактическа проверка, а сега се получи точно обратното. Когато виждаме резултатите, бих искал да ви кажа, че един от народните представители, който не е член на анкетната комисия, дойде като експерт – господин Иван Костов, за да съветва комисията, че трябва да се направи фактическа проверка на всички складове на "Държавен резерв", което според мен беше направено много акуратно и точно. Имам чувството, че точно това не се хареса на тези, които внесоха предложението за създаването на тази анкетна комисия. Искам да ви кажа, че няма нищо притеснително. Това, което е било по документи в Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", в момента съществува отгоре, в по-големи количества. Имам чувството, че това смути вносителите и сега, без да имаме пълномощия, разширяваме работата на анкетната комисия, като започваме да говорим с браншови организации, което не е лошо. В този смисъл, за да не бъдем обвинени, че по някакъв начин искаме да стопираме работата, напълно се съгласяваме – нека комисията да работи, но да сме убедени, че всичко, което ще бъде направено оттук нататък, е извън обсега на работата на комисията. За да бъде обществото спокойно, ние сме съгласни да чуем мнението на браншовите организации. Ще чуем едри производители, както го направихме днес. Убеден съм, че резултатите ще бъдат такива, каквито дори не са били очаквани от вносителите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Реплика – господин Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Искам още веднъж да подчертая, че наистина има данни, които сочат различни неща. Господин Муса, ако ние настояваме за уточняването на тези данни, на тази информация, която е подавана различно в различно време, то е на Народното събрание, на тези народни представители, които не са запознати с нея, тя да им бъде предоставяна като ясна, точна и конкретна информация. Вие се опитвате тук да заблуждавате народните представители, че всичко е както трябва и е точно. Неслучайно споменавате, че даже имало отгоре. Даже има отдолу, и то доста има отдолу, господин Муса. Вие го знаете много добре, но като му дойде времето, ще бъде изтъкнато пред народните представители.
    Така че прецизността, която искаме, за да бъдем точни и ясни и да не бъдем обвинявани, че се е спекулирало с различни числа, това ще бъде най-добре за комисията, за да може всеки народен представител, запознавайки се с числата, без да е специалист по темата, да му стане ясно: има ли го, няма ли го, колко е откраднато, колко липсва и колко зърно трябва да влезе още в страната. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Ще ползвате ли правото си на дуплика, господин Муса? Заповядайте.
    РАСИМ МУСА (ДПС): Уважаеми колеги! Не бих се съгласил с това, което сега господин Христов се опитва да каже – че данните, които изнесох за държавния резерв, не са верни. Вие сами ще видите, че общото количество, което е трябвало да бъде съхранено в държавния резерв, е толкова. В момента има над това количество. Отделно от това, разбира се, през времето е имало някакво движение. Аз не бих казал, че всичко е било перфектно през цялата година, но там, където има липси, има наказателни постановления и по тях се водят дела.
    Така че, това не е вярно и всъщност основният извод, който трябваше да бъде направен, е, че държавният резерв е ошушкан. Всъщност там се е водила сериозна документация и всичко се е вършело точно така, както е повелявало към определен момент дадено постановление или вътрешна наредба, която е регулирала тази дейност.
    В този смисъл ние се запознахме действително с изключително голямо количество документация. И ако човек малко иска да измени нещата, взимате една документация, която, да речем, е отпреди три месеца, сравнявате я с това, което ви е представено след това и можете да създавате такова разминаване на информация, че винаги всъщност може да се направи желаният извод, ако си недоброжелателен.
    Но аз съм убеден, че когато се гледа безпристрастно тази документация, ще се направи този извод, който аз правя за себе си. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Муса.
    Господин Върбанов, имате думата за изказване.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също бих желал да се обърна към вас с един апел. Нека да подкрепим това предложение на комисията, тъй като то беше подкрепено от всички членове на комисията.
    Също така искам да отправя един апел към членовете на комисията – не искам да ги споменавам поименно – които, не знам по каква причина, но не идват редовно на заседания.
    Смятам, че въпросът, който разглеждаме на заседания на комисията, е много важен и трябва да имаме едно по-отговорно отношение.
    А що се касае до току-що казаното от колегата Муса, уважаеми колега, точно заради нашата добронамереност и желанието ни да не се изопачи истината ние искаме това удължаване на срока. Защото досега в трите доклада за държавния резерв вие много добре знаете, че има големи разминавания в данните. Има изключително много противоречия. За да не спекулираме с тези данни, ние досега не сме си позволили нито да даваме пресконференции, нито да изнасяме информацията, с която разполагаме. Просто желаем да бъде удължено времето на комисията, за да обобщим данните, да направим съответните изводи и да ги представим пред всички останали колеги, които нямат възможност лично да се запознаят с данните, с които ние сме се запознали, да представим една много точна информация.
    Аз смятам, че и на срещата, която днес направихме с представителите на бизнеса, до голяма степен те споделиха една част от нашите тези и опасенията, които ние тук сме изразявали в продължение на повече от една година. За да можем да си довършим срещите, просто е необходимо времето за работата на комисията да бъде удължено.
    Надявам се, че ще получим съответното разбиране от всички народни представители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Върбанов.
    Заповядайте, господин Моллов.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Бих искал само две думи да кажа и да призова всички народни представители в тази зала да подкрепят предложението за решение за удължаване срока на временната анкетна комисия с един месец. Бих искал да кажа защо.
    Аз смятам, че не бива да подхождаме емоционално по този въпрос, трябва да подходим рационално. Всички са заинтересовани от това комисията да излезе с един обективен анализ на ситуацията, да свърши своята работа възможно най-добре и най-прецизно. Не бих приел нито една преценка от когото и да било, който не участва в работата на комисията – това, което заявих и миналия път, когато исках удължение на срока на комисията от името на самата комисия, тъй като – нека да ме опровергае някой от колегите, които работят в тази комисия, ако казвам нещо невярно – комисията прави всичко необходимо действително да извади фактологията наяве, да направи един обективен и прецизен анализ и на базата на този анализ да направи своите по-нататъшни препоръки и предложения.
    Така че аз ви призовавам към едно разумно отношение към комисията. Дайте й възможност тя да довърши работата, която е захванала. Искрено се надявам, че това е последното удължение, което тази анкетна комисия иска, тъй като вече се очертава възможност за приключване на нейната работа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Моллов.
    Има думата господин Владислав Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятах, че този въпрос бързо ще мине в пленарна зала, но очевидно тук се пренесе част от дебатите, които провеждаме в комисията.
    Необходимо ли е да се удължи срокът? Ние бяхме дясната парламентарна група тогава. Предложението беше да се съкрати срокът, да не е три месеца, а да е два месеца, като смятахме, че всичко ще мине нормално, че ще бъде подадена необходимата документация, че ще може да се сравни коректно и точно. Оказа се, че държавните органи, които трябваше да дадат тази документация, не я дадоха навреме. Това наложи първото удължаване на срока.
    Искам да бъда ясен защо стана така.
    След като получихме всички резултати, се изпратиха групи от експерти да посетят базите, където се съхранява зърното от държавния резерв и военновременния запас. Оказа се, че има доста различия в данните, които се представиха от комисията и първоначалните данни, които народните представители не можаха да си ги обяснят. Затова трябваше и сега да получим една допълнителна информация. Защото пленарната зала е уважаван форум на цялото Народно събрание и тя трябва да получи такива данни, които са коректни, точни, проверени. Ако такива резултати, пак повтарям като член и заместник-председател на комисията, не ни бъдат дадени – точни, ясни, коректни – и ако ние не се убедим в тяхната правота, за да можем да направим съответните изводи и препоръки, то това няма да е добре.
    Аз смятам, че в този смисъл, господин Муса, това, че ние се съгласихме на удължаване работата на комисията, само е в подкрепа на това да не се възприемат данни и върху тях да се направят изводи, които могат да дадат погрешен ход или погрешно информиране на Народното събрание и оттам – погрешни предложения.
    Ето защо ние се съгласихме да се удължи работата на тази комисия и аз се надявам това да бъде последно. Вече, ако и след това удължаване продължава да съществува неяснота, то аз лично си запазвам правото да подпиша с особено мнение данните или доклада, който ще бъде изготвен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Костов.
    Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
    В такъв случай подлагам на гласуване решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка дейността по закупуване, съхранение, обмен и продажба на хлебно и фуражно зърно на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и проверка на дейността по контрола на наличните запаси на зърно от страна на държавните органи.
    Моля, гласувайте предложението за решение, което удължава срока на работата на тази комисия.
    Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1.
    Решението се приема.
    Срокът на дейността на комисията е удължен с един месец.
    Следващата точка от дневния ред е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
    Госпожо Мингова, очаквам Ви на трибуната за доклада.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, миналия път гласуването стигна до една част от § 42б, а именно предложението на комисията за създаване на чл. 353г, който аз прочетох. Дебатът приключи, остана само да гласуваме текста.
    Така че аз ще ви помоля да пристъпим към това гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Подлагам на гласуване § 42б в окончателната му редакция, предложена от комисията.
    Гласували 88 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 14.
    Параграф 42б е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 43. В чл. 354а ал. 3 се отменя.”
    Комисията подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по този параграф?
    Заповядайте, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че зад скромното заглавие чл. 354 от Наказателния кодекс и предложението на комисията той да отпадне, много малко хора могат да разберат за какво става въпрос. Ще си позволя да обърна вашето внимание, че става въпрос не за друго, а за употребата на наркотици и присъствието на този проблем в Наказателния кодекс. Проблемът е изключително значим. Проблемът не е еднозначен и съм далеч от мисълта да бъда адвокат на тези, които разпространяват наркотичните вещества. Но се налага още от самото начало да обърна вашето внимание, че проблемът, който искам да поставя пред вас, е какво разглеждаме ние – дали разглеждаме само една наказателноправна норма или разглеждаме проблема за съотношението между болестта, наказателната норма и затвора.
    Всеизвестно е, че у нас страдат от наркотична зависимост в различна степен, някои твърдят 120 000, други казват 200 000 лица. Какъв е броят на тези, които разпространяват наркотиците, ще си послужа с ваше позволение с израза, които “зарибяват” нашите деца е неизвестно. Моля за вашето внимание, за да можете да разберете, че проблемът далеч няма само наказателно-правно звучене.
    Нормата, която въвеждат изискванията на Наказателния кодекс, гласи следните изпълнителни деяния: “Този, който произведе, преработи и разпространява”, аз умишлено излизам от поредността на Наказателния кодекс, “също този, който съхранява, придобие, държи, превозва, пренася наркотични вещества”. Очевидно, че проблемът не се вижда в тези, които произвеждат, които преработват и разпространяват наркотични вещества. Не за тях ще бъде реч в моето изложение, а за тези, които съхраняват, които придобиват, които държат, които превозват и пренасят. Значи всеки - изразявам се фигуративно, - който намери в джоба си едно прахче от наркотично вещество, независимо от неговото количество, попада под ударите на Наказателния закон. При това, забележете, тези удари съвсем не са снизходителни. Нашият закон борави само с понятието “наркотични вещества”. Тези, които употребяват наркотични вещества, Наказателният кодекс дели на две категории и това са високорискови и нискорискови.
    Забележете втората особеност. Тук не става въпрос за класификация на самите наркотични вещества, а делението на двата риска е само свързано с Наказателния кодекс. В първия случай – високорисковите, наказанието е от 10 до 15 години. Във втория случай – нискорисковите, наказанието е от 3 до 15 години. Ако видите наказателните текстове в по-първата им част, свързани с убийства, с тежки криминални престъпления, ще видите, че много малко от тях боравят с такава величина на наказанието. Точка 5 на чл. 354а казва, че “който употреби повторно”, а повторно е всяко деяние, което е извършено в 5-годишен срок, наказанието става вече от 10 до 20 години, аналогично с това за убийство.
    Хипотезата е следната. Употребяваме едно прахче марихуана, осъждат ни за него и след два-три месеца имаме злия шанс да ни хванат втори път. Вече става квалифициран състав и отиваме от 10 до 20 години.
    Всички тези, да ме извините, измишльотини от наказателноправна гледна точка са въведени за последен път при измененията на този текст през 2001 г.
    И така, къде са проблемите? Очевидно тук не става въпрос за медицински мерки, защото медицинските мерки по силата на чл. 89 от Наказателния кодекс се вземат само по отношение на лица, които са невменяеми. В българското наказателно право системата на частична невменяемост не съществува. Което означава де факто, че каквато и да е инкриминация води до тези тежки наказания.
    Бих искал да препоръчам на всеки един от вас, преди да натисне съответното копче, да се справи с европейската практика, която съвсем не е идентична с тази в България. България е единствената страна, която чрез санкциите в Наказателния кодекс се мъчи да реши медицинския проблем. В редица страни има декриминализация. В редица страни имаме и рязко разграничение във вида на дрогата, която се притежава и тази, която се употребява. Най-важният момент в нашия Наказателен кодекс е този, че не се прави абсолютно никаква разлика и след като ние премахнем понятието “зависим” от сега съществуващият закон, между лице, което на някакво основание – по-лесно или не, притежава някаква дрога, каквато и да е тя, и най-леката, и една цигара марихуана и тези, които не са зависими, и тези, които употребяват. Абсолютно ясно е, че една такава теза в никакъв случай не може да издържи от наказателноправна гледна точка.
    И още нещо. Най-лекото наказание, което може да бъде наложено, е три години. Основното наказание може да се прилага само при наличието на наказание, предвидимо в наказателната част, до три години, което означава, че ние и сега във всички случай изнасилваме съда в леките случаи, които се констатират от него, да измисля някакви изключителни и многобройни обстоятелства и при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс да слезе под минимума. Но в никакъв случай, пак по правилата на Наказателния кодекс, не може да се мине към друг род наказание.
    А както имах повод преди малко да отбележа, при повторната цигара марихуана наказанието вече става от 10 до 20 години.
    Уважаеми колеги, пред всички нас стои една изключително отговорна задача, един проблем, който е насъщен за българското общество и адекватната наша реакция, която трябва да намери упование в медиците, има своето място и в преценката на това гласуване. Моля в този смисъл за вашите изводи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Ралчев, поставихте ме в много неудобна ситуация.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: За което се извинявам!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Изразходвахте два пъти повече време, отколкото позволява правилникът. И ако проблемът не беше толкова важен, не бих се спрял да Ви прекъсна.
    Има ли други изказвания по този въпрос?
    Заповядайте, господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, Наказателният кодекс е тема, по която в много голяма степен се очаква колегите с юридическо образование да участват в дискусията. Но когато стигнем до чл. 354а, ал. 3, ние не говорим първо за право, а говорим първо за живот. И големият въпрос днес е българският парламент ще даде ли доказателства на българите, на българските майки, че този парламент казва не, не и не – три пъти не на наркотиците в България. Ще отпадне ли най-после онова изречение от Наказателния кодекс, което дава шанс на онези, които искат и изграждат мрежи за разпространение на наркотици, или няма да отпадне?
    Ако през 2000 г., когато тази поправка е направена в Наказателния кодекс, ситуацията е била една, днес, през 2004 г., ситуацията е коренно различна. В България всички знаем, че има организирани групи за производство, внос и разпространение на наркотици. Ако днес цифрите на наркоманите в България варират в зависимост от статистиката от 90 до 200 хил. или повече, то е очевидно, че ако Народното събрание и държавата не направят нещо в следващите шест месеца, то тези наркомани ще станат два или три пъти повече.
    Днес ние като народни представители трябва да дадем доказателство, че България ще бъде държава свободна от наркотици. Днес не бива да се крием заради един или друг проблем, който съществува в държавата – това, че администрацията нямала готовност, това, че Наказателният кодекс щял да стане много лош и т.н. Наказателният кодекс и законите в България не са лоши за никой, който ги спазва. Те трябва да бъдат много лоши за онези, които не ги спазват.
    Дами и господа, аз ви моля да подкрепите поправката, внесена през м. май миналата година, и желанието на голяма група колеги да отпадне чл. 354а, ал. 3 от Наказателния кодекс. За онези, които все още имат колебания, искам да кажа, че миналата седмица аз се срещнах в продължение на три часа с майки на наркомани, които са се самоорганизирали да се борят срещу разпространението на наркотиците. И аз съм сигурен, че те са готови да се срещнат с всеки един от вас, да разкажат техните лични истории и трудностите, които имат в реализацията на техните идеи и на техните проблеми. Тези майки застанаха категорично за отпадането на ал. 3 от чл. 354а. Зад тази поправка застанаха категорично – и аз ще предоставя на господин председателя на Народното събрание копия от писмата – от Върховната касационна прокуратура, директорът на Националната следствена служба и от Министерството на вътрешните работи. Това е един от малкото случай, когато тези три институции са абсолютни единомишленици по една тема от Наказателния кодекс. И аз смятам, че днес ние трябва да докажем, че сме готови да влезем в коалиция с тях и с майките в България и да кажем “не” на наркотиците за сетен път. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Искам да поясня за народното представителство, че господин Севлиевски ми даде копия от становища от министър Петканов, от ръководителя на отдел “04” на Националната следствена служба и от Димитър Димитров, прокурор, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, и доц. д-р Никола Манев, експерт във Върховната касационна прокуратура. Всеки от народните представители, който се интересува, би могъл да се запознае с тези становища.
    Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Очевидно, че коректността на доклада трябва да бъде задължение и на този, който го прави. Защото господин Севлиевски в разговора, който е имал с пострадалите майки, очевидно не им е поставил алтернативата, която той предлага на вашето внимание – дали да имат възможност да лекуват своите деца или да започнат тяхното лечение след излизането им от затвора. Аз съм сигурен, господин Севлиевски, че не сте им казали това. Защото това е алтернативата, която Вие предлагате на всички болни хора. Това е алтернативата и трябва да погледнем нещата в реални измерения.

    Значи няма място за популизъм в един толкова сериозен въпрос. Ако за петте загинали бойци ние взехме ясно и точно отношение, което е за адмириране, разбира се, можем ли да говорим за съдбата на 120 000 предимно млади хора? Това е проблемът на майките, а не дали не трябва или трябва да се проведе съответното лечение.
    Проблемът не е на Наказателния кодекс, господин Севлиевски, а проблемът е за лечението на болни хора. Никой не адвокатства в защита на наркопласьорите, а ясно и точно трябва да знаем за какво става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: За дуплика думата има господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Ралчев, не сте прав да казвате, че майките не знаят какво следва оттук нататък. Не, те знаят. И не само това. Тези майки казаха, че всеки ден ходят в полицията и се опитват те самите да вкарват своите деца по арести и в затвори, защото смятат, че там са на по-сигурно място, господин Ралчев. Да, въпросът не е само на Наказателния кодекс, въпросът е и на българското правителство, да вземе да се посъбуди и да направи нещо.
    Аз сега ще ви прочета какво предлагат майките, какво предлага Националната конференция на родителите и заинтересованите граждани от проблемите, свързани с разпространението и употребата на наркотици, проведена на 7 март 2004 г.
    Да, господин Ралчев, тези хора разбират много добре, че Наказателният кодекс и изменение или допълнение в една или друга посока не е панацея. Панацея е, ако днес ние застанем открито и кажем “не” на наркотиците. Това е панацея. Панацеята е, ако тръгнем и се борим открито с тези, които тичат по улиците и дават на нашите деца наркотици. Панацея е тогава, когато спрем някой да пребива българските майки пред очите на децата им, защото наркопласьорите се борят с майките, а не само с децата. (Ръкопляскания от НВ.)
    Искам да Ви кажа, господин Ралчев, че тези хора, които се борят срещу наркотиците и които подкрепят тази поправка, която мнозинството от народните представители внасят днес, те ще ви кажат такива неща, които не адвокат, не народен представител, не знам какъв сте, но не знам дали ще издържите да ги изслушате. Но аз ще ви прочета техните предложения, защото това касае не само Народното събрание, но касае и правителството.
    “Създаване на държавни наркокомуни под шапката на Министерството на здравеопазването; създаване на достатъчен брой и със задоволителен капацитет специализирани и рехабилитационни заведения за наркотично зависими младежи; създаване на програми към Министерството на труда и социалната политика за работа със семейства, които са засегнати от проблема, за реално ангажиране на преминалите лечение младежи с цел пълната им ресоциализация; създаване на стимули за работодателите, които наемат такива младежи, като държавата поеме социалната осигуровка на наетите лица; създаване на данъчни облекчения за юридически и физически лица, които предоставят средства за борба с наркоманията; създаване на клинични пътеки за лечение на наркозависимите; мобилизиране на всички печатни и електронни медии за непрекъснато и точно информиране на обществеността за мащабите и зловещите последици от болестта наркомания”, и много други. Това са само основните.
    Дами и господа, днешната дискусия не е дискусия за вчерашния ден, нито е дискусия за днес. Днешната дискусия е как ще изглежда България тогава, когато вече ще сме влезли в Европейския съюз и как ще изглежда България, когато внуците на господин Ралчев ще станат големи, и когато децата, малките деца на повечето от нас или на хората извън тази зала са станали големи. Днес ние трябва да докажем, че имаме смелостта да застанем срещу онези, които винаги са по-добре организирани, а това са лошите. Нека днес да докажем, че добрите имат шанс в България. Благодаря. (Ръкопляскания от НВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители, когато разглеждаме предложението за отпадане на ал. 3 на чл. 354а, хубаво е всеки път да си припомняме какво гласи тази алинея. Защото и навремето тя беше приета след много продължителни, задълбочени разисквания и беше приета, защото това е практиката на почти всички цивилизовани страни. Тук въпросът съвсем не е дали ще се борим срещу наркотиците, срещу наркопласьорите, а какво ще бъде отношението ни към хората, които са вече станали зависими от наркотици.
    Ето какво гласи ал. 3: “Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества”.
    Това е предпоставката, условието на закона или техни аналози. “Ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба”.
    Става дума за това, че в България броят на наркоманите е застрашително голям. Ако се приеме отпадането на тази алинея, тези 90 ли са, 120 000 ли са, 200 000 ли са наркомани, трудно се води статистика за това явление, трябва автоматично да влязат в затвора. Защото преди да бъдат излекувани и за да бъдат излекувани, това не може да стане с еднократен акт или с отпадането на ал. 3. Това е целта на тази ал. 3, която беше приета навремето – да отпадне наказването на лице, което, пак повтарям, вече е зависимо. Приема се, че то в това състояние е невменяемо. То не може да ръководи волята и постъпките си, когато изпадне в наркотичен глад и когато бъде заловено само с една доза за еднократна употреба.
    Откъде дойде проблемът? По някакви неизвестни съображения или може би известни и свързани с корупцията имаше случаи, в които съдилищата замениха това понятие “еднократна употреба” с “лична употреба”. Когато биваха залавяни лица, те дори може да не са наркомани, може действително да са пласьори с много повече на брой дози – 20, 30, 50 или 100, съдебната власт си затваряше очите, защото това лице казваше: това количество е за моя лична употреба, аз не мога да рискувам всеки ден да търся по една доза, просто се запасявам с 30 или 50 дози за един или два месеца напред.
    Ако законът се спазва точно, както е формулиран, той решава наистина големия проблем, а това е, че ние не можем да наказваме лице, за което, пак повтарям – и в Европейския съюз, и във всички цивилизовани страни – се приема, че то е болно, че то трябва да бъде лекувано. Дори самото лечение на такива лица включва, докато в известна степен то се освободи от тази зависимост, да взимат наркотици.
    И този текст, който се предлага – да отпадне тази алинея, показва абсолютно неразбиране на казуса. Просто е един популизъм – кой бил против, кой бил за наркотиците. Това са несериозни изявления, нямат място в нашия парламент. Трябва да подходим наистина отговорно, да си дадем ясен отговор какви са тези лица, трябва ли с тях да се отнасяме като с престъпници, може ли да ги третираме като престъпници, т.е., да ги вкараме в затвора или ще приемем една правна норма, която не само че няма да се прилага, а само ще задълбочи проблема? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря на господин Соколов.
    Заповядайте за реплика, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Слушайки внимателно дебата, който е изключително важен, едва ли някой от нас може спокойно да дебатира по този въпрос, който касае действително зависимостта на младото поколение от този бич на предишния и сегашния век. Искам да попитам господин Соколов, когото уважавам много като юрист - ако се хване един болен с една доза наркотик, кой доказва, че той е болен? В джоба си има документ, че е наркоман ли? Нали тези хора се лекуват в специални заведения? Докато се разбере дали е наркоман или не е, докато се докаже … Едва ли тези хора носят като лична карта в джоба си документи, че са наркомани, той спокойно може да подкупи някой някъде, след като се занимава с пласиране на дрога, да му се издаде такъв документ и да се счита, че това е неговата лична доза. Искам да ми обясните! Лично аз считам, че никакво носене, никакво притежание на наркотик не може да бъде оправдано, при положение, че това се разраства като раково образование и обхваща децата ни. (Ръкопляскания от НВ)
    Кой ще го докаже и как ще го докаже, имайки предвид, че Вие много точно казахте: не се спазва точно разпоредбата на чл. 354, ал. 1?
    Много Ви моля, обяснете ми, защото действително не искам това нещо да продължава в страната ни. Трябва да се наложат максимално строги санкции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за реплика, господин Белчилов.
    СВЕТЛИН БЕЛЧИЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Имам реплика към господин Соколов във връзка с личната доза.
    Господин Соколов, никъде в света няма държава, където да е определена лична или минимална доза, тъй като това практически не е възможно.
    Легализирайки минималната доза, легализираме на практика наркопласьорите в България. И това трябва да стане ясно на абсолютно всички. (Ръкопляскания от НВ.)
    На господин Ралчев ще припомня, че има стратегия на правителството за борба с наркотрафика до 2007 г. Тази стратегия беше подкрепена от представители на Министерството на вътрешните работи и от цялата Правна комисия при гледане на тези текстове при първо четене в Правната комисия.
    В целия свят има основно два принципа на отношение по тази тема. Единият е легализация, другият е пълна забрана. Ако господин Соколов или някой от народните представители желае да се легализират наркотиците в България, моля да застане от трибуната на Народното събрание и да заяви пред всички свои избиратели, че той е за легализация на наркотиците в Република България! Това също е подход, съществуват и такива държави. (Ръкопляскания от НВ.)
    Навсякъде лечението и наказанието вървят ръка за ръка, нека да не манипулираме гражданите с това, че хората са болни.
    По време на предишното правителство беше въведен този текст за декриминализация. Увеличи ли се броят на наркоманите или се намали? Статистиката показва, че се е увеличил. Ако има минимална доза и ако не се приеме този текст, опасността наркоманите в България да станат 200, 300 или 500 хиляди, е напълно реална. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Белчилов.
    Заповядайте, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, знам, че тезата, която отстоявам пред вас, е изключително трудна. Отново искам да ви кажа, че няма човек, който да е защитник на наркопласьорите. Господин Севлиевски говори за майките и за тяхното отношение - те са предложили пет от тези средства, които той изреди. Всичките средства, които са предложили майките, ги подкрепям, защото всичките са медицински, а не наказателни!
    Вторият съвет, който беше даден – да се размърда това правителство и тази държава и да направи необходимото, е също много ценен. Но в аспекта на това изменение на Наказателния кодекс държавата като се размърда има право на два избора: да осигури 120 хиляди затворнически места или 120 хиляди лечения на наркозависимите. И понеже е ясно, че говорим за Европа, искам да ви предоставя този материал, който показва, че в Европа и Европейския съюз - там са Белгия, Италия, Испания, Португалия – няма идентични норми в наказателен аспект, има други. Има ясно разграничение на отделните наркотични вещества. Този, който така евтино пледира за Европа, нека да си направи труда да има необходимото знание по въпроса, а да не използваме трибуната за евтини популистки изказвания. Никой не е защитник на наркопласьорите! Това, че някой в тази държава не изпълнява задължението си… (Неразбираема реплика от народния представител Румяна Георгиева.)
    Госпожо Георгиева, не Ви отива. (Неразбираема реплика от народния представител Румяна Георгиева.) Да, изчаквам сигнала и ще млъкна.
    Разберете, че става въпрос за обръщане на доказателствената тежест.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ, от място): Това е реплика към Соколов!
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Ако някой може да разбере за какво става въпрос.
    Естествено е, че в наказателния процес съдът е длъжен да назначи съответната психиатрична експертиза и да докаже дали този човек – наркопласьорът, лъже с неговите 20, 30, 50 хапчета или не лъже. (Шум и тропане по банките от НВ)
    Новото време има блестящата проява в първия нормален работен ден да прояви своите организаторски и пр. способности.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Соколов има право на дуплика.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Ще се помъча поред да отговоря на тези реплики.
    Госпожо Масларова, въпросът, който задавате, е много разонен. Ние също го задавахме. Имаме уверенията на медиците, че е много лесно да се разбере от медицинска гледна точка кое лице е зависимо от наркотици или не. Дори, както ни убедиха те, едно зависимо лице, ако го оставите два дни без да приеме наркотик, ще се разбере, че то е зависимо…
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Ако е пласьор?
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: … без дори да има възможност това да се симулира.
    Това е становището на специалистите. Така че никак не е трудно да се докаже, дали това лице, което е заловено с еднократна доза, е зависимо или не.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ако лицето е зависимо и е пласьор?
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: С една доза не може да бъде пласьор!
    Дайте да говорим реално. Пласьорите ги залавят с десетки и стотици… Няма пласьор, който ще излезе с една доза за 4 лв.
    Господин Белчилов, Вие направихте това, за което преди малко говорех – просто подменяте текста на закона. Не става дума нито за лична, нито за минимална доза. Става дума за еднократна употреба – нещо, което също е лесно да бъде установено. Затова този текст, както е редактиран, освобождава тези лица от наказателна отговорност, нищо повече! Няма да освободи нито някой наркопласьор, нито някой бос на наркомафията, само болните хора. Не става дума за легализация или пълна забрана. Изобщо този текст няма отношение нито към легализацията, нито към пълната забрана. Прав сте, че има страни, в които има облекчен режим – такава е Холандия.

    Аз си спомням на едно събиране на председателите на европейските парламенти двама председатели на европейски парламенти пледираха наркотиците да бъдат изобщо позволени, защото те бяха убедени, че с това се слага край на най-страшната мафия в света. Ако човек може да отиде, дори наркозависим, да си купи от аптеката наркотик, свършва мафията. Не това обаче решава този текст. Този текст решава само дали ние ще наказваме тези десетки или стотици хиляди хора, които вече, за съжаление, нашата държава е допуснала да станат наркозависими. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Заповядайте по процедура, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Уважаеми господин председателю, съзнавайки Вашето деликатно положение с оглед на това, че се опитвате да дадете един по-свободен ход на тази дискусия, която разбира се е от съществено значение, все пак аз бих направил едно възражение за начина, по който се води заседанието, защото все пак тезите, които се изразяват – визирам конкретно колегата Ралчев, би трябвало грубо поне да се вместват в рамките на това, което е предвидено в правилника като изказване. С повече от 10 минути господин Ралчев говори за сметка на другите колеги, които пък стриктно се придържат - както господин Соколов стриктно се придържа към правилника и ясно изрази тезата си и т.н.
    Моля и Вие да бъдете стриктен и да спазваме правилника, в рамките на тази дискусия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Не разбрах каква е само процедурата. Разбрах, че ме гълчите за това как водя заседанието, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Възразявам срещу начина, по който водите заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Цеков, за да изясним този въпрос, аз обърнах внимание на господин Ралчев. Също смятам, че ме поставя в изключително деликатно положение, когато прескача толкова много времето. От друга страна, смятам, че въпросът е достатъчно значим, за да се опитаме да се убедим вътрешно в тази зала да гласуваме правилно.
    След като това не е било сторено в комисията, очевидно не е имало достатъчно убеденост сред нейните членове. Очевидно, че тук, в залата, също трябва да постигнем някаква степен на просветено гласуване, най-малкото. Затова приемам наполовина възражението, което направихте.
    Заповядайте, госпожо Василева, имате думата за изказване.
    МАРИНА ВАСИЛЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, наистина това е един въпрос, който не е маловажен и който тресе цялото ни общество. След като приемаме закони, които забраняват производство на наркотици, не мога да си обясня защо трябва да говорим за разрешаване на еднократна доза. Виждаме какво става напоследък – това само пушело трева, друг само употребявал еднократна доза, и в крайна сметка какво излиза? Какви постъпки имат 14-годишни деца?
    Нека не говорим повече за легализиране на дози, а който е болен, има специализирани места, където тези заболявания се лекуват. Нека не позволяваме да се разнасят.
    Аз, като майка, не бих се съгласила на моите деца, на нашите деца, на нашите внуци някой да дава дрога под формата на дъвка или в палачинки, или под каквато и да било форма.
    Още веднъж призовавам: нека не легализираме дори и еднократната доза! Държа, след като забраняваме производството, да забраним и легализирането на носенето на дозата. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ПГНВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
    Заповядайте за изказване, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, тук става дума за едно много важно решение, което се предлага да вземем днес. Аз с особено внимание слушах доводите на господин Соколов, но има нещо, което в тях или не схванах, или те бяха изложени така, че да не бъде добре схванато от залата.
    Нека да погледнем какво представлява чл. 354а от Наказателния кодекс. В него има три алинеи. В едната става дума за това, че се носи наказателна отговорност за всеки, който преработи, придобие, разпространява, съхранява и т.н. наркотични вещества или аналози.
    Във втората алинея, която е въведена по-късно – 1997 г., след това е изменена 2000 г., са въведени норми, които завишават наказанието за тези лица, предвидени в ал. 1, при положение че те извършат повторно такова нарушение или пък тези вещества се разпространяват сред повече от две лица и т.н. Тоест въвежда се по-висока наказателна отговорност към лица, за които се предполага, че имат стремежа да организират разпространение, съхранение и производство на наркотични вещества.
    В третата алинея обаче се случва нещо различно, което според мен не е вън от духа на чл. 354а. Там изведнъж се отваря една възможност всички изброени горе възможности в ал. 1 и 2 да бъдат изведени от действието на члена, защото, видите ли, лицето е зависимо и носи в себе си вещество, предназначено за еднократна употреба. Някак си логиката на този член ми се вижда променена в неговата ал. 3. И не само това.
    Според мен, практиката, откакто е въведена тази норма през 2000 г., сочи, че много по-често при решаването на наказателните процеси съдебните състави се позовават именно на тази ал. 3, с която фактически се снема обвинението. Защото се случва нещо, на което всички ние сме свидетели.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС, от място): Не е така.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Оказва се, че всяко лице, което се залови с наркотично вещество в него, е зависимо. Самият аз съм медик и общо взето имам представа как се прави медицинската експертиза. Самият аз много добре познавам механизмите, по които едно лице би могло да бъде определено за зависимо или не. Много лесно е, ако щете, медицинските лица, вещите лица, които се призовават по съдебните дела, да бъдат дори и умишлено подведени от лицата, които те освидетелстват. Повярвайте ми, това е нещо, което в практиката става сравнително лесно.
    Оказва се, че практически всеки, който бива заловен с такава дрога, е зависим.
    Следващата теза, която развива ал. 3, е, че то трябва да носи еднократна доза, тоест вещество, предназначено за еднократна употреба, за да излезе от наказателната отговорност, която му повелява чл. 354а. И точно тук, уважаеми господин Соколов, съдебната практика като че ли се оказа не много добра. Никой досега не се е наел и аз не знам – вярно, не познавам както Вас съдебната практика – но в големите случаи, които поне са станали достояние на обществото, обикновено се оказва, че количеството вещество, предназначено за еднократна употреба, може да бъде в какви ли не размери, дози.
    Всъщност, добрата идея, която е заложена в ал. 3, се оказва в крайна сметка вратичка в закона. Защото съдебната практика не стигна до решение как се определя тази еднократна доза, как тя се определя спрямо всяко едно лице, срещу което е повдигнато обвинение, и има ли все пак някакви тавани, от които нататък никаква експертиза не може да обяви, примерно 2 кг марихуана, за доза за еднократна употреба.

    Оттам излезе и идеята, уважаеми дами и господа, да бъде денонсирана тази трета алинея, защото в крайна сметка, въпреки добрите намерения на вносителите, когато през 2000 г. са въвели нормата, в крайна сметка тя се е оказала именно онази вратичка в закона, която в момента позволява на десетки хиляди наркопласьори да работят под прикритието на това, че са зависими лица и че носят вещества с предназначение за еднократна употреба. Тази вратичка ние днес, уважаеми дами и господа, предлагаме да затворим и искам да уверя залата, че Парламентарната група на НДСВ е взела решение по този въпрос още преди два месеца, че според нас ал. 3 не трябва да съществува повече в Наказателния кодекс, поради което аз ще подкрепя предложението на Комисията по правни въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Реплики към господин Цеков има ли? Очевидно господин Соколов иска думата.
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Цеков! Отново се сблъскваме с това, за което вече говорихме. Вие променяте текста на закона съобразно някаква и дори неправилна съдебна практика. Нали точно това трябва да предотвратим. Не съдебната практика да определя закона, а законът да определя съдебната практика. Може ли да има спор какво означава еднократна употреба? И може ли, както имаше случай в практиката, заловен с 500 гр., с 2 кг., това да се смята, че е за еднократна употреба?
    Ами това очевидно е нарушение на закона! Не може да се позовавате на това, че едно вещо лице ще бъде подведено. Ами, Вие сте лекар! Ако вещото лице може да бъде подведено, то просто не заслужава да бъде вещо лице, то не е на нивото. Всяко вещо лице по силата на тази логика може да бъде подведено. И тези вещи лица за апартаментите могат да бъдат подведени колко струва един апартамент в София. Но ще бъдат подведени, ако не са на професионално ниво. А Вие като лекар знаете това най-добре.
    С оглед на това аз отново се връщам на темата: ако текстът не съдържаше тази предпоставка лицето да е зависимо, а да не се наказва някой с една доза, аз самият щях да гласувам за този текст. Но тук основното в този текст е, че става дума за зависимо лице. Това е едно болно лице. Вие казвате: да се лекуват. Те се лекуват, но може ли 120 000 души да ги хвърлим в затвора? И не този текст, не третата алинея е причината да се разпространи толкова в момента наркоманията. Причините са съвсем други. Напротив, аз бях поискал една справка, и с това приключвам, за да не просрочвам прекалено времето, че в практиката почти няма случай лице да е заловено с една доза. Винаги се залавят наркопласьори с по много дози.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Дуплика ще ползва ли господин Цеков?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Да, ако няма други реплики.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Други реплики? Не виждам.
    Дуплика – господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): За разлика от оценителите, господин Соколов, вещите лица в медицината трябва да работят с относителни величини. Относителните величини в медицината са твърде много, тук има много колеги лекари, може би не всички присъстват, но когато трябва да изработят една теза на базата само на относителни величини, защото така е в медицината, тогава, ако човек се замисли, се оказва, че не е толкова лесно да бъде дефинитивен, когато трябва да определи дали в крайна сметка едно лице е зависимо, до каква степен е зависимо и дали това е свързано с неговата вменяемост или невменяемост. Защото тук става дума за друга теза. Има други текстове и начини, по които се определя вменяемост и невменяемост. Тук става дума за зависими.
    Но, вижте, господин Соколов, в медицината нещата са така, в наркотиците – също. За един човек двата милиграма са доза, достатъчна да го изведе от нормалното му състояние. За друг – привикнал човек, 20 милиграма, което е десет пъти над дозата на първия, са недостатъчни, за да го изведат от нормалното му състояние и да го приведат в състояние на транс. Ето, това нещо не може да бъде измерено. Това нещо може да даде възможност на един наркопласьор да сложи 10 пликчета по 2 милиграма в джоба си, да бъде заловен, да заяви, че са за еднократна употреба и с това проблемът му да приключи. Естествено че той ще се обяви за зависим. Естествено че ще го направи. И вие много добре знаете, че 90% от крайната мрежа наркопласьори всъщност са зависими, системно употребяващи наркотици. Никакво съмнение! Някои от тях дори са регистрирани като зависими. Но когато влезе в съдебния състав, когато трябва да бъде назначена експертиза и трябва да бъде определена коя е еднократната му доза, това никой с категоричност не е в състояние да направи. Защото еднократната доза за един наркоман, който е на втория месец от началото на употребата на наркотици, и на петата година от началото на употребата на наркотици, може да се умножи по 10 и по 20 дори. И точно там е вратичката в закона, за която говоря аз.
    Пак казвам, убеден съм, че мотивите да бъде въведена в действие тази ал. 3 през 2000 г. са били благородни, европейски и с намерение да се наказват само онези, които се занимават с разпространение, но не и онези, които са зависими. Но това на практика се оказа невъзможно, господин Соколов. Това е проблемът.
    И аз не говоря тук, че видите ли, заради съдебната практика ще променяме закона, а просто проблемът, който стои пред обществото, на този етап не може да бъде решен с тази трета алинея. На практика тази трета алинея задълбочава проблемът, който има обществото, и затова според мен и моите колеги тази алинея временно, ако щете, ако щете завинаги или пък докато се намери друг механизъм, трябва да бъде изведена от Наказателния кодекс. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания в ПГНВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за изказване, господин Додов.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, поемаме огромен ангажимент върху плещите си, решавайки да променим тази точка от Наказателния кодекс. Всяко начинание, което е в насока за ограничаване или ликвидиране на наркоманията, разпространението на наркотиците и борбата срещу наркодилърите, бих го подкрепил. Още в началото на изказването си ще кажа, че ще подкрепя и предложението за криминализиране на притежанието на наркотици, но с много... (ръкопляскания в ПГНВ), но с много “но”.
    Изменяйки тази алинея от закона, ние признаваме, че причината, първо, е била в закона, сътворен от Народното събрание. А тази алинея е променяна два пъти в Народното събрание през последните три или четири години.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Няма нищо страшно в това.
    АТАНАС ДОДОВ: Няма нищо страшно в това, но смея да отбележа, госпожо Масларова, че дословно същият текст на закона го има в Германия.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Там толкова ли наркомани има?
    АТАНАС ДОДОВ: И германските съдии така прилагат точката от закона и така наказват хората, които притежават наркотици, че техният Конституционен съд им праща циркулярни писма през няколко месеца, чието съдържание най-общо взето е: не ги наказвайте толкова строго за притежаване на малко наркотик. Това е, същият текст на закона важи в Германия с пълна сила и германските съдии наказват сурово тези, които притежават наркотик. Но в България не е така. Защо не е така? Единственият отговор за мен е: защото съдебната система така прилага закона. Съдебната система изопачи еднократната доза в лична употреба. Лична употреба може да е за ден, може да е за два, може да е за десет, може да е за година.
    Бих се ограничил, бих отишъл към края на изказването си, но през 1998 г. тази точка от Наказателния кодекс е била, че с две години се наказва този, който притежава наркотик. Следователно, тази точка от закона не е действала до 2000 г. И 2000 или 2001 г. влиза в сила, променена от 38-ото Народно събрание. Тридесет и седмото Народно събрание, 38-ото Народно събрание мислят, тълкуват и правят непрекъснато промени в тази точка от Наказателния кодекс, а съдебната система доволно потрива ръце и прави това, което си иска.
    В 38-ото Народно събрание тази точка от закона е приета почти с пълно единодушие. Не е имало нито един “против”. Имало е двама “въздържали се” от не си спомням колко гласували. Не е имало обаче нито един “против”. Имало е само “въздържали се”. Това означава, че 38-ото Народно събрание е имало голяма надежда, че ще се справи с разпространението на наркотиците и така е приело тази точка от Наказателния кодекс. Това не се е случило. Сега, надявам се, че след като изцяло се криминализира притежанието на наркотици, да стискаме палци на правителството, че може да се справи с огромните материални проблеми, които предстоят, а също така и с организационните проблеми. И дано някога се поздравим с успех, че сме сложили начало за трайна борба срещу наркотиците. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За реплика има думата госпожа Атанасова.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос по-скоро е риторичен. Питам: еднократната доза, която се носи в джоба, дали в много случаи не се оказва за стотен път еднократна доза за деня в джоба? Мерси. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС.)
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Точно така, браво!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! През последните 28 години аз работя анестезиология, т.е. прилагам наркотици върху пациентите си. И като такъв през тези последни 28 години съм се занимавал и с академичната, научната, и с приложната страна на наркотиците върху живота и здравето на гражданите.
    Искам да кажа, че еднократната доза при морфина е точно определена, защото ние го имаме произведен в ампули – по един милиграм. Знаем и неговата концентрация в кръвта. И освен това знаем много добре върху кои структури на мозъка действа и кога се получава зависимостта. По същия начин е и с лидола, питидина, по същия начин е и с кокаина, който България официално внася, като 99,9-процентов кокаин за локалната анестезия при очните операции и някои други болезнени манипулации.
    В същото време искам ясно да заявя, че всеки един, който подкрепя разпространението на наркоманиите сред едно общество, той е против националната сигурност. Вероятно и господин Венко Александров като анестезиолог, както съм и аз, ще се съгласи с някои принципни постановки. Досега в световната литература никой не е определил еднократната доза по отношение на хашиш, по отношение на някаква друга дрога, която ползват наркоманите, за да говорим по принцип за еднократна доза. Няма експерти в света, нито български експерти, които да застанат пред съда и да кажат: “Това е еднократна доза.”. Такъв експерт теоретично не може да има. Макар че съдебната система ни пита: кажете, това еднократна доза ли е или не е? Науката отговаря: няма еднократна доза.
    И още един отговор на науката – само дозата прави отровата. Това е древна максима, максима още от древния Рим. Само дозата прави отровата. Ако на един 30-килограмов младеж – 14-15-годишен доза от 10 мг може да доведе до халюциноза, на друг младеж доза от 100 мг може въобще да не предизвика никаква халюциноза.
    Задавам си въпроса примерно за ЛСД – един от основните халюциногенни фактори, каква ще бъде еднократната доза на ЛСД? Да, в експерименталната медицина е правен. Правен е и за промяна на личността. Имаше доста изследвания, свързани с промяна психиката на хората на базата на халюциногенни фактори. Всички наркотици, които ползваме, са халюциногенни фактори, психотропни вещества.
    Задавам въпроса: може ли за едно психотропно вещество, каквото е диазепамът или лексотанът, които ползваме всички ние, по 3 мг в една таблетка, да отиваме само срещу специална рецепта, за да ни го дадат на аптеката? А в същото време да позволим на някой да се разхожда в джоба си с така наречената “доза за еднократна употреба” или “доза за еднократен прием”? Това е нонсенс, нонсенс е от научна гледна точка. Не зная как юристите биха могли да подредят това като правна материя, за да накажеш този, който разпространява наркотиците в обществото. Значи, ние сме забранили производството на наркотици в България и не би трябвало по принцип да го има. Но се оказва, че има вносители на наркотици, а те са дистрибуторите на едро, както на лекарствата. Имаме едри търговци на дрога. И в същото време позволяваме на дребния търговец да се разхожда спокойно по улиците! Все едно, едрите търговци, както са вносителите на лекарства, да търсим отговорност от аптекаря, защо лекарството е било внесено!
    Има неща, които желязната ни човешка логика не може да приеме. Мисля, че правистите трябва доста сериозно да поработят върху тази материя. Ние сме демократично общество и трябва да прилагаме принципите на демокрацията и принципите на свободата на личността изключително адекватно, когато не застрашават отделната личност и цялото общество.
    Обръщам се към правистите: разберете ме като колега професионалист в областта на наркотиците. Не може да има еднократна доза. Тя е нонсенс, колеги.
    Затова аз ще гласувам да отпадне този текст, защото той представлява един нонсенс в нашето законодателство. (Ръкопляскания и възгласи “браво” от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата господин Ахмед Юсеин. Заповядайте.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, като учител аз се чудя защо нямаме осъдени наркомани или разпространители? Защо? Сигурно пледоариите по време на делата на тези хора, които разпространяват наркотик, продължават така, както и ние тук. И ние даваме пример! (Ръкопляскания и възгласи “браво” от НДСВ и ДПС.)
    Ние сме били достатъчно толерантни и човечни, когато сме гласували и сме взимали това решение 2000 г. за тази промяна в Наказателния кодекс. Оттогава има ли увеличение на разпространението на наркотиците? Има. Има ли по-голямо количество внесен наркотик в страната? Има. Е, какво значи това? Трябва да се правят експертизи или да се съставят комисии? Абсолютно не съм съгласен.
    Тук проблемът е следният. Има 120 хиляди души зависими хора. Това са наши деца и наши внуци. Ако текстът на закона продължава така, както е, а следващата година те станат 130 или 150 хиляди души, кой ще понесе отговорността? Народното събрание, така, както е гласувало. Аз не искам да нося тази отговорност! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    Аз подкрепям предложението за отпадането на текста така, както е предложението на комисията. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други изказвания?
    Господин Миков, имате думата.

    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Аз също не искам да нося тази отговорност, която с ръкопляскания Народното събрание може да поеме, и ще гласувам против отпадането на този текст. Не че той е съвършен, този текст е част от едно решение, малко на коляно, след президентско вето в предишното събрание. Съжалявам, че влязох малко по-късно и не знам дали в изказванията е коментиран предметът за президентското вето. Много се чудех дали при тази еуфория, която ви обхваща, има смисъл да се излагат сериозни аргументи. Мисля, че емоцията ще убеди по-голямата част от народните представители да премахнат този текст и да се стигне до това - всяко лице, независимо от това дали е зависимо или не, заловено с доза за еднократна употреба.
    Тук искам само да кажа, че онази съдийка, която прие, че 60 или 600 кг са доза за собствена употреба и което е в мотивите на вносителите, никой не коментира тази персона как спокойно се пенсионира под погледа на Висшия съдебен съвет. Само че нейното решение, което не коментира, еднократната доза, а говори за доза за собствена употреба, което въобще няма основа в закона, стана повод на вас, многобройните вносители, да пледирате за отпадането на този текст. Той в никакъв случай не е съвършен, защото ви казвам, че предишното Народно събрание го прави в един антракт. Защото се усети този проблем, който ще се създаде днес с тази нагласа, която битува в това събрание.
    Тя е нагласа, без да ми се обиждате, популистка, повърхностна и, за съжаление, нагласа, която идва от средите на МВР, без да държи сметка за това, което казват специалистите по наркомании, лекари, хората, които са виждали в какво състояние се намира жив наркоман, задържан в следствен арест повече от 10-12 часа. Хората, които знаят, господин Юсеин, че има 120 хиляди и в същото време знаят колко места има в българските затвори и какво би станало, ако законът се приложи, защото законите се приемат, за да се прилагат.
    Когато санкцията е минимум 3 години, не може да се прилага условно осъждане. От 3 до 10 години. Или в името на отчитане на някакъв голям успех в борбата с наркоманията и престъпността, който успех не държи сметка за едрите играчи. Не държи сметка за тези, които преодоляват границите, митниците, и които вкарват тази зараза в България. Може да доведе единствено и само и до повишаване на корупцията. Пак същите тези среди на МВР. Мога много да говоря по тези въпроси. Но няма да говоря, ще гласувам против отпадането на този текст. Сигурно ще се опитам в скоро време да внеса текст, който подобрява и решава донякъде проблема, който на пръв поглед съществува и който така възбужда публичните емоции, за съжаление и емоциите на голяма част от народните представители, които са внесли този законопроект.
    Определено смятам, че подходът е повърхностен, популистки и по-скоро за гражданите като някакъв знак или демонстрация на голяма борба с престъпността, в частност с разпространението на наркотиците, отколкото реално решение, юридическо решение, което ще има полза в практиката. Родителите на тези деца, обществото след половин, след една година, ако този текст остане да действа след промяната, ще ни дадат оценката си. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика, проф. Данаилов. Има думата народният представител Стефан Данаилов.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Моята реплика към колегата Миков: да, тук сме емоционални хора. Аз си спомням все пак ранните си години. След като в първо отделение моите родители ме заведоха до училището, в което учех - беше на километър и половина от къщи, това беше първото и последно изпращане до училище. Това, което днес се случва, е родители, дядовци и баби непрекъснато да обикалят училищата, за да спасяват от тези “патриоти”, които зарибяват децата ни.
    Аз съм за това наистина, Миков, да предложиш този законопроект, приятелю, и с удоволствие бих гласувал за него. Но днес нищо не може да ме убеди, никакви юридически еквилибристики кое е правото и кое не е правото. Лично аз ще гласувам за отпадането на тези членове. (Ръкопляскания от блока на ПГ на Новото време.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Додов. Заповядайте.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Репликата ми към господин Миков общо взето е, че има логика според мен в това да бъде степенувано това престъпление във времето – дали за първи път е заловен с наркотик, дали два пъти, във връзка с количеството, което има – в тази точка 354а да бъде степенувано. Но докато съществува тази съдебна система, тя предизвиква крайни мерки и тази крайна мярка е отпадането на този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Миков. Имате думата за дуплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    На уважаемия професор и приятел Данаилов – да, обстановката наистина придобива доста театралност с тези ръкопляскания от галерията. Тук аз казах – емоциите са тези, които водят до решението. Не се опитах и да изложа някакви сериозни аргументи. Защото не може в рамките на пет минути да се изложат тези аргументи. Не е възможно.
    Аз си спомням в предишното Народно събрание как се взе решението за премахване на смъртното наказание. Пак много трудно, пак на ръба – с 2-3-4-5 гласа вътре в отделните парламентарни групи и пак гласуването за отпадането на смъртното наказание не беше политически въпрос на една или друга парламентарна група. От различните групи гласуваха различно и пак едни гласуваха според някакъв разум, други гласуваха според емоция.
    Не съдя тези, които днес гласуват заради емоцията си. Аз ви казвам, дано да не бъда прав: това не е добро решение и това няма да намали разпространението на наркотици. Това ще доведе до други последици – последици, които в момента поради емоцията да мине това нещо, не ги подозират някои. Някои сигурно ги подозират, защото има и такива хора между вас. Не всички се подават единствено и само на емоцията дядовците, бабите и родителите да са спокойни. Има и такива, и те са хората, които са по-опасните. Те сигурно са единици. Няма смисъл от аргументи, аз ви го казвам, не се опитах по никой начин да ви убеждавам, защото усещам каква е нагласата на асамблеята. Явно е безсмислено, приемете го този текст, но аз се чувствах длъжен да стана и да кажа това, което мисля. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Да гласуваме, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, д-р Стаменов. За изказване ли? Имате думата.

    СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз искам да започна от емоциите. Добре е, че има емоции. Какво би било тук, ако стояха някакви същества – машини без емоции? От какво са породени емоциите, господин Миков?
    Разбира се, могат да се правят много квалификации за това чувство, за това качество, за тази категория, обаче когато говорим за емоциите, което са присъщи на човека, може много да се говори. В момента аз като слушам юристите мисля, че в тях има две лица. Сигурен съм, че юристите, ако кажат своето становище от човешка гледна точка, те няма да защитават тази алинея, обаче като юристи те я защитават. Вероятно има някакво друго разбиране.
    Когато говоря за това, искам да кажа, че аз съм лекар. Аз няма да мога да боравя така леко с алинеите, с параграфите, но аз много добре знам какво значи доза, какво значи дрога, какво значи зависимост. Няма такъв, който може да ме убеди, че е нормално да се легализира, да се декриминализира едно такова действие, едно такова явление.
    Аз ще ви кажа, че тази дискусия, която провеждаме днес, тя не започва от днес и от вчера. Тя е от години. В Комисията по здравеопазване се проведоха много заседания по тази тема. В тях взеха участие и много гости, включително и инициативни комитети, които включват майки, лекари, учители. Когато тук се предават някакви становища на председателството, аз искам да попитам – има ли народен представител, който да носи в джоба си становище на някои майки, които да молят народните представители да се легализира дозата, да се легализира това действие? До днес аз нямах никакво колебание в това отношение, но ако някой тук може да представи становище на майки, които искат да бъде позволено техните деца да се разхождат с така наречената “еднократна доза” в джоба си, аз ще се колебая. Но, аз съм сигурен, че такова нещо няма!
    Аз се обръщам и към моя уважаем приятел и колега – господин Ралчев, както към господин Соколов, дори и към господин Миков: ако днес те са 120 000, след две години колко ще бъдат? Те ще станат милиони. И ако тук вие поставяте въпроса, аз не знам дали съзнателно, умишлено или пак искате да действате на емоцията, че те щели да влязат в затвора. Някои казват, че нямало да стигнат местата, но ако не са в затвора една друга територия ще се разширява, чието име не искам да споменавам, но която се разполага близко до градовете. И затова по-добре в затвора, защото след една – две години той ще се върне и отново ще се мъчи да бъде приобщен, интегриран в обществото, отколкото да го няма!
    Колеги, аз не знам защо отново се поставя този въпрос. В нашата парламентарна група, в Комисията по здравеопазване ние имаме категорично становище – да не се легализира това действие. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Стаменов.
    Госпожа Масева, имате думата за реплика.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми д-р Стаменов! Правя на Вас тази реплика, защото Вие съвсем емоционално изразихте Вашето вътрешно убеждение по този въпрос. Както казаха и други колеги тук, ние сме длъжни да заявим нашето мнение, тъй като с гласуването на всеки нормативен акт се провежда съответна политика. Какво означава, господин Стаменов това, че е добре болните да бъдат изпратени в затвора? Това ли е наказателната политика, която би трябвало да провеждаме чрез приемането на законите? Това, върху което Вие разсъждавахте, буквално означава, че наказателна отговорност и то във високи размери, носят болни лица.
    Вие сте лекар и аз затова се обръщам към Вас – как ще оздравеят, как ще се подобрят и за какво възпитателно излизане говорите за лица, болни от наркомания, след като те пребивават три, четири или пет години в затвора?
    Затова аз наистина считам, че нито с отпадането, нито с оставането на този текст проблемите на наркоманията в България се решават. И ако волята на залата, емоционалната воля в момента диктува този текст да отпадне, това означава, че много бързо трябва да се предприемат същински, истински законодателни мерки, защото с отпадането на този текст не само няма да се решат проблемите, но аз мисля, че никой от нас не би могъл да обясни на една майка, чието дете е страдащо и болно, че на всичко отгоре то ще отиде и в затвора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    За втора реплика има думата народният представител Четин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Стаменов!
    Просто искам, подвластен на емоцията, да призова всички тук – нека да не разделяме залата или народните представители на юристи, лекари и т.н. Аз мисля, че в крайна сметка явно стана и от дискусията, че това е един въпрос, който е въпрос на личен морален избор на всеки един народен представител, независимо от политическата му принадлежност и независимо от неговата професия.
    Това в момента, че в дискусията против предлаганата промяна се обявяват юристи, както виждате, не означава, че юристите като цяло подкрепят това. Доказателство е, например, Борислав Цеков от Новото време, който категорично е “за” тази промяна. Както и от това, че някои, които не са юристи, също биха могли да се обявят против тази промяна.
    Аз съм съгласен с едно, което беше казано тук. Вие казахте, че няма майка, която да поиска да се легализира еднократната употреба. Аз не знам дали има такава майка, но съм убеден, че няма да има майка или баща, които да искат неговото дете, което по една или друга причина е станало зависимо, да отиде в затвора за пет и повече години само за това, че са го хванали с наркотик.
    Проблемът наистина е много сложен. Аз ще се радвам, ако колегата Миков наистина съумее да предложи бързо една промяна, която да направи текста малко по-отговарящ на, за съжаление, изкривените реалности в нашата страна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За трета реплика, заповядайте, господин Моньо Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
    Колега Стаменов, аз мисля, че трябва да се замислим върху това какво ще бъде последствието от този текст, който се предлага. Ако се замислим, че в България има забрана за наркотиците, обаче тях ги има, то е същото, което Вие предлагате в момента. Забраняваме нещо, което продължава да се върши и когато разсъждаваме от тази гледна точка стигаме до извода, че този механизъм или това предложение, което се прави, не е ефективното въздействие от страна на Народното събрание, на закона, на държавата, за решаването на този проблем. Ние вървим след следствието, тоест отиваме там, където са последствията, а не там, където е проблемът.
    Вие сте лекар и аз ще повторя тези думи. Ние едни 14, 16 или 18-годишни деца ще ги изпратим в затвора, откъдето ще ги направим убедени наркомани, а няма да ги излекуваме и да ги интегрираме. Много е интересен Вашият довод, че след това ще има интеграция в обществото за тези хора. Когато поставяте по този начин въпроса за емоцията, за хуманността, мисля, че трябва да се замислите какъв ще бъде ефектът от това.
    Аз мисля, че ако наистина има сносно предложение, което отчасти да избалансира този въпрос, което да има ефективност на решенията, към това трябва да се насочим. Ако господин Миков може да направи такова предложение или който и да е, да го направи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за дуплика, господин Стаменов.
    СТАМЕН СТАМЕНОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаема госпожо Масева! То пък я няма.
    Вижте, нещо не сте ме разбрали добре. Алтернативата на едно друго страшно нещо е затворът. Мисля, че няма разумен човек, който може да предложи това. Тук има само две възможности. Няма други. Както сега някой ще внесе закон… Аз просто не мога да разбера! Тук има две решения – или ще се разнася дрога по цял ден и по цяла нощ, или няма да се разнася. Това ще трябва да изберете.
    Няма държава, ние ще гледаме Европа. Това са неща, които сами ние лично трябва да решим. Не би трябвало да имаме самочувствие с умствен дефицит. Искаме ли да бъдем здрава нация или не искаме?! Защо да легализираме и да тласкаме децата, господин Христов?! Та това са 14-15-годишни деца! Знаем какво ще стане. Но е по-добре там, отколкото на друго място. (Частични ръкопляскания от блока на НДСВ и ПГНВ.)
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Всъщност се състоя много интересна дискусия по § 43.
    Подлагам на гласуване § 43 – в чл. 354а, ал. 3 се отменя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
    Моля, гласувайте § 43.
    Гласували 135 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 14.
    Предложението на комисията се приема. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ПГНВ.)
    Обявявам почивка 30 минути. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
    Има думата председателят на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да докладва законопроекта. Докладвайте следващия текст, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, § 44 гласи:
    "§ 44. В чл. 354б, ал. 6 думите "до три години" се заменят с "от една до шест години, глоба до пет хиляди лева", а думите "чл. 37, точки 6 и 7" се заменят с "чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7"."
    Комисията е подкрепила този текст.
    Ако ми позволите, тъй като тук вероятно няма да има толкова дебати, да докладвам и следващия текст.
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45 и предлага следната редакция:
    "§ 45. В чл. 356а след думите "чл. 352, ал. 1" се добавя "чл. 353г"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Прочетете и следващия параграф, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 46 има предложение на Борислав Ралчев, което е подкрепено по принцип.
    Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "§ 46. Създава се чл. 356к:
    "Чл. 356к. (1) Който без надлежно разрешение придобие, държи, превозва или пренася ядрен материал, източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години".
    (2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:
    1. опасност за живота или здравето на друг, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;
    2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;
    3. смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагам да спрем дотук, тъй като вече следва нова глава и § 47.
    Уважаеми дами и господа народни представители, по § 44 до 46 включително имате думата.
    Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Само една редакционна бележка, ако позволите, господин председател.
    Тъй като в § 45 се добавя чл. 353г, но в резултат на гласуването от миналия път чл. 353г стана текст с друго съдържание, тук трябва да бъде чл. 353д, което гласувахме днес. Но това е редакционна бележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Даже това не е и редакционна бележка. Трябва да свържем този текст с предишния като номерация.
    Колеги, "чл. 353г" да се чете "чл. 353д".
    Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
    Текстовете на параграфи 44, 45 и 46 са приети.
    Следващата глава е Глава дванадесета.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста за § 47 и предлага следната редакция.
    Заглавието на Глава дванадесета се изменя така: "Глава дванадесета – Престъпления против отбранителната способност на републиката, против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация".
    Също така и текстът на § 48 е подкрепен от комисията със следната редакция:
    "§ 48. Заглавието на Раздел I от Глава дванадесета се изменя така:

    "Раздел I
    Престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация"

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По § 47 и § 48 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
    Параграфи 47 и 48 са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 49 има предложение на народния представител Борислав Ралчев, което не е подкрепено от комисията.
    Предложението на вносителя също не е подкрепено от комисията. Затова аз ще прочета първо предложението на вносителя:
    "§ 49. Член 357 се изменя така:
    "Чл. 357. (1) Който в нарушение на установените правила разгласи, промени или предостави класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
    (2) Когато от деянието по ал. 1 е последвало застрашаване на суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или на нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или са възникнали вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
    (3) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който разгласи или предостави класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, като съзнава, че от това може да последва застрашаване на суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или да възникнат вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.
    (4) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7."
    Предложението на Борислав Ралчев е следното:
    "В чл. 357 ал. 3 да придобие следната редакция:
    "(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който разгласи или предостави класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация и от това е последвало застрашаване на суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или са възникнали вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред."
    2. В ал. 4 след думите "по чл. 37" да се добави "ал. 1"."



    Комисията предлага следната редакция за § 49:
    “§ 49. В чл. 357 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”
    2. Създава се ал. 3:
    “(3) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по § 49. Няма желаещи.
    Първо поставям на гласуване § 49 както е по вносител. Комисията не подкрепя § 49 във варианта, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 13, против 51, въздържали се 33.
    Параграф 49 на вносителя не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 79 народни представители: за 4, против 45, въздържали се 30.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на Комисията по правни въпроси за § 49, както беше докладвано.
    Гласували 96 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 27.
    Параграф 49 на комисията е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията предлага да се създаде § 49а със следната редакция:
    “§ 49а. Членове 357а и 357б се отменят.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този параграф има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 72 народни представители: за 60, против няма, въздържали се 12.
    Параграф 49а е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще прочета вариантите на вносителя и на Борислав Ралчев, които не се подкрепят от комисията.
    Вносителят предлага следната редакция:
    “§ 50. Член 358 се изменя така:
    “Чл. 358. (1) Който загуби, увреди или унищожи документи, издания или други материали, съдържащи класифицирана информация, съставляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, се наказва с лишаване от свобода до три години.
    (2) Ако от деянието по ал. 1 са последвали вреди за суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или за нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или са възникнали вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред, наказанието е лишаване от свобода до шест години.
    (3) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който съзнателно пропусне да класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправелно определи грифа за сигурност и от това са последвали вреди за суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България, или за нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или са възникнали вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.”
    Предложение на народния представител Борислав Ралчев:
    “В чл. 358 ал. 3 да придобие следната редакция:
    “(3) С наказанието по ал. 2 се наказва и този, който като е длъжен по закон да направи това, пропусне да класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилно определи този гриф и от това са последвали вреди за суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или за нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред.”
    Комисията предлага § 50 да има следното съдържание:
    “§ 50. В чл. 358 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, да вземете отношение по § 50.
    Заповядайте, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Вносителят предлага съставът да бъде: “който загуби или унищожи документи”, а в редакцията на комисията е само “който загуби”. Какво става с тези, които увредят или унищожат документи? Те ненаказани ли ще останат, а ще бъдат наказвани само тези, които загубят дори по невнимание?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искам да поясня, че сегашният текст на чл. 358 има две алинеи.
    Заповядайте, госпожо Мингова, да разясните въпроса.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: В предложението на вносителя се съдържат допълнения към вида на изпълнителното деяние, които визират и умишлено поведение, а комисията не подкрепя тази идея, защото смисълът на действащия чл. 358 визира непредпазливи деяния и това се изразява само в загубването на документи. Всички останали случаи ще попаднат в другите състави на документни престъпления и няма никаква опасност да останат ненаказани. Това беше обсъждано и в Комисията по правни въпроси. Затова ние се придържахме към основния текст на действащия закон, като единствено корекцията, която комисията предлага, се отнася до понятието “класифицирана информация”, което ние въведохме и в други текстове, и “чуждестранна класифицирана информация”, което съответства на Закона за защита на класифицираната информация. Така че няма никакви притеснения затова, че не сме възприели първоначалния вариант на вносителя, тъй като това съзнателно беше направено от комисията, защото предложението на вносителя всъщност водеше до дублиране на наказателна отговорност при въздействие върху документ, което умишлено е уредено на друго систематично място.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по § 50? Няма.
    Първо поставям на гласуване предложението на вносителя за § 50, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 82 народни представители: за 10, против 64, въздържали се 8.
    Предложението на вносителя не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Ралчев за § 50, също за създаване на нова ал. 3, което предложение не се подкрепя от комисията.
    Гласували 72 народни представители: за 2, против 38, въздържали се 32.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за § 50.
    Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 50 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Вносителят оттегли предложението си за § 51.
    Комисията предлага § 51 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 51.
    Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 51 отпада.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага следната редакция:
    “§ 52. В чл. 359 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “държавна тайна” се заменят с “информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна”.
    2. В ал. 2 думите “специални правила за съхраняване на документи, издания и други материали” се заменят с “нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Някой има ли желание да вземе отношение по § 52? Няма.
    Моля, гласувайте § 52, предложен от комисията.
    Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
    Параграф 52 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По време на заседание на комисията вносителят оттегли предложението си за § 53.
    Комисията предлага § 53 да отпадне, т.е. чл. 360 да остане в действащия вариант.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте за отпадане на § 53.
    Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
    Параграф 53 отпада.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54 и предлага следната редакция:
    “§ 54. В чл. 393 думите “сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна” се заменят с “информация с военен характер, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.”
    Комисията предлага да се създаде § 54а със следното съдържание:
    “§ 54а. В § 89 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.) думите “1 януари 2004 г.” се заменят с “1 януари 2005 г.”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Заповядайте, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Със създаването на новия § 54а фактически така или иначе признаваме, че практическото изпълнение на наказанието апробация, което беше въведено, се отлага за 1 януари 2001 г. Явно поради факта, че не можаха да бъдат осигурени достатъчно финансови средства за тази година, за да може тази мярка, която беше подкрепена тук, в Народното събрание, по време на предишните изменения в Наказателния кодекс, да може да бъде ефективно въведена.
    Аз искам само да изразя надежда, че в Закона за бюджета за 2005 г., където отново ще бъдат предвидени повече средства за съдебната власт, все пак наистина да се предвидят и такива средства, за да може тази мярка наистина да бъде финансово обезпечена и за да не се налага отново в средата на годината да отлагаме с още една година влизането в сила на този § 89. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
    Подлагам на гласуване § 54 и § 54а.
    Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
    Параграфи 54 и 54а са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Преходни и заключителни разпоредби”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55 и предлага следната редакция:
    “§ 55. В Наказателнопроцесуалния кодекс в чл. 111, ал. 2, в думите “глава пета, раздели I-VI” числото “VI” се заменя със “VII”, думите “глава шеста, раздели III и IV” се заменят с “глава шеста, раздели II-IV”, а след думите “по глава девета “а” се добавя “и по чл. 219, ал. 4, предложение 2, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение 2, чл. 321, 321а, 356к и 393”.”
    Комисията предлага да се създаде § 56:
    “§ 56. Параграф 54а влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за § 55 и смущаващия мен § 56.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, § 56 се отнася действието на § 54а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Знам за какво се отнася.
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз нямам възражение срещу § 55, но § 56, макар че визира § 54а - не може текст в Наказателния кодекс, по силата на изричен текст в Конституцията, да действа с обратна сила. Така че на мен ми се струва, че § 54а не може да влезе в сила от 1 януари 2004 г. А е излишно да правим това, при положение, че в самия § 54, с който се променя § 89 от Преходните разпоредби, ние току-що приехме, че влиза в сила от 1 януари 2005 г.
    Правя формално предложение този параграф да отпадне, тъй като наистина може да приемем нещо, което да противоречи на Конституцията, а е излишно да го правим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два параграфа? Няма.
    Първо ще поставя на гласуване направеното предложение от народния представител господин Соколов – за отпадане на § 56.
    Гласували 96 народни представители: за 43, против 43, въздържали се 10.
    Предложението на народния представител Йордан Соколов за отпадане на § 56 не се приема.
    Поставям на гласуване § 55 и 56, така както бяха докладвани от председателя на Комисията по правни въпроси.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС, от място): Моля Ви да поставите на гласуване двата параграфа поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тъй като има различно мнение по § 55 и 56, моля отменете гласуването. Ще гласуваме параграф по параграф.
    Поставям на гласуване § 55, така както е предложен от Комисията по правни въпроси.
    Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
    Параграф 55 е приет.
    Поставям на гласуване § 56, така както се предлага от Комисията по правни въпроси.
    Гласували 94 народни представители: за 73, против 21, въздържали се няма.
    Параграф 56 е приет.

    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин председател, бяхме отложили гласуването на § 28, заради редакционно уточнение на ал. 3. По предложение на комисията ал. 3 на чл. 278б звучеше така:
    “(3) Който без надлежно разрешение замени или заменя, продаде или предлага да бъдат продадени археологически находки или археологически движими паметници на културата се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лева.”
    Господин Казак ще предложи една по-коректна редакция, но идеята е да се обхванат в престъпното деяние както резултатното действие от извършена замяна или продажба, така и процесът, в който има подготовка за извършване на замяна или продажба. Това именно е предложението на госпожа Матова, което е адаптирано от членовете на комисията.
    Само че господин Казак може би ще предложи малко по-коректна редакция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Параграф 28 е отложен изцяло, за да се уточни ал. 3.
    Заповядайте, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, след обсъждане между членовете на комисията стигнахме до варианта да предложим една подобрена редакция на ал. 3, която да гласи:
    “(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага да бъдат продадени археологически находки или археологически движими паметници на културата се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лева.”
    Всъщност уеднаквяваме двете наказуеми деяния – “замени” или “предлага за замяна”, “продаде” или “предлага да бъдат продадени”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Всъщност новото е “предлага за”.
    ЧЕТИН КАЗАК: Новото е “предлага за замяна”, вместо “заменя”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата.
    Господин Соколов, заповядайте.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Аз приемам тази промяна, но с оглед на законодателната прецизност трябва да използваме еднакви глаголни форми. Ако ние кажем: “който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна”, трябва да кажем: “продаде или предлага за продажба”, а не “да бъдат продадени”.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Съвсем коректно е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чувам възгласи от залата, че е коректно това предложение “предлага за продажба”.
    Имате думата, уважаеми дами и господа. Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте предложенията на народните представители Четин Казак и Йордан Соколов в ал. 3 след “замени или” да се запише “предлага за”, същото е след “продаде или” – “предлага за продажба”.
    Моля, гласувайте тези редакционни предложения.
    Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
    Предложенията на народните представители Четин Казак и Йордан Соколов се приемат.
    Поставям на гласуване целия текст на § 28, с който се изменя чл. 278б, така както е по предложение на Комисията по правни въпроси.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 28 е приет, а с това е приет изцяло на второ четене Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
    Позволете ми и от ваше име да благодаря на председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова за поредния приет закон на Комисията по правни въпроси. (Ръкопляскания от НДСВ.) Дано този закон да помогне в борбата с престъпността.
    От името на парламентарна група думата има госпожа Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. От името на Парламентарната група на ОДС правя предложение за поименна проверка на кворума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След като има направено такова процедурно предложение, а и в залата има може би повече празни места, отколкото пълни, съм длъжен да направя тази проверка.

    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - тук
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - тук
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - отсъства
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - тук
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - тук
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - тук
    Бойко Илиев Рашков - отсъства


    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - отсъства
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Михайлов Борисов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - отсъства
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - отсъства
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - тук
    Васил Димитров Паница - отсъства
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - тук
    Веселин Борисов Черкезов - тук
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - тук
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - тук
    Георги Костов Станилов - тук
    Георги Любенов Хубенов - отсъства
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - тук
    Георги Чавдаров Анастасов - тук
    Гергана Христова Грънчарова - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - тук
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - тук
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - отсъства
    Джевдет Ибрям Чакъров - тук
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - тук
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - тук
    Димитър Кателийчев Пейчев - тук
    Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - отсъства
    Димитър Станимиров Дойчинов - тук
    Димитър Стоянов Дъбов - тук
    Димитър Цвятков Йорданов - тук
    Димчо Анастасов Димчев - тук
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - отсъства
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - тук
    Емилия Радкова Масларова - тук
    Енчо Вълков Малев - тук
    Златка Димитрова Бобева - отсъства
    Иван Георгиев Иванов - тук
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - отсъства
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Илчо Георгиев Дуганов - тук
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - тук
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - отсъства
    Кирил Станимиров Милчев - отсъства
    Клара Петкова Петрова - тук
    Да поздравим № 126 - Константин Пенчев, за избора и назначаването му за председател на Върховния административен съд! (Ръкопляскания.)
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук

    Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - тук
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - отсъства
    Марина Борисова Дикова - тук
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - тук
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - отсъства
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
    Мирослав Петров Севлиевски - тук
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - тук
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Наим Иляз Наим - тук
    Наско Христов Рафайлов - тук
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Богданов Николов - тук
    Никола Джипов Николов - тук
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симоенов Николов - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - тук
    Нина Христова Радева - тук
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Пенка Иванова Пенева - отсъства
    Петко Димитров Ганчев - отсъства
    Петър Василев Мутафчиев - тук
    Петър Владимиров Димитров - тук
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - тук
    Пламен Димитров Кенаров - отсъства
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - тук
    Расим Муса Сеидахмет - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - тук
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - отсъства
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Сергей Дмитриевич Станишев - тук
    Сийка Недялкова Димовска - тук
    Силвия Петрова Нейчева - отсъства
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - тук
    Стилиян Иванов Гроздев - тук
    Стойко Илиев Танков - отсъства
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - отсъства
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христина Георгиева Петрова - отсъства
    Христо Атанасов Механдов - тук
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - тук
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Цветан Петров Ценков - тук
    Цонко Киров Киров - отсъства
    Четин Хюсеин Казак - тук
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - отсъства
    Янаки Боянов Стоилов - тук.

    В залата има 142 народни представители, имаме необходимия кворум. Работата на парламента продължава с:

    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
    Моля председателят на Комисията по икономическата политика да заповяда на трибуната, за да започне доклада на закона.


    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Евгения Колданова – заместник-министър на икономиката, господин Неделчо Неделчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция “Евроинтеграция” в Министерство на икономиката, госпожа Камелия Стоянова – директор на дирекция “Нормативни основи на икономиката” в Министерство на икономиката, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерство на транспорта и съобщенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте за това процедурно предложение за допускане на изброените представители на изпълнителната власт в залата.
    Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
    Това процедурно предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят лицата да заемат своите места. Виждам, че те вече влизат в залата, така че председателят на Комисията по икономическата политика може да започне с четенето на законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “ДОКЛАД
    по Законопроект № 302-01-37/18 юли 2003 г. за
    обществените поръчки, внесен от Министерския съвет
    за второ четене

    На няколко свои заседания с участието на вносителя Комисията по икономическата политика обсъди законопроекта за обществените поръчки, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
    Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния: “Закон за обществените поръчки”.
    Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по заглавието? Няма.
    Моля да гласуваме заглавието на законопроекта.
    Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
    Заглавието на законопроекта е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Част първа – “Общи правила”.
    Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа – “Основни положения”.
    Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на вносителя за наименование на Раздел l – “Цел и принципи”.
    По Раздел I има предложение на Комисията по икономическата политика:
    “Чл. 1. Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.”
    По чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
    “Чл. 2. Обществените поръчки се възлагат по процедура, предвидена в този закон, в съответствие със следните принципи:
    1. публичност и прозрачност;
    2. свободна и честна конкуренция;
    3. равнопоставеност на всички кандидати.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма народни представители, желаещи да вземат отношение по заглавията на Част първа, Глава първа и Раздел I и по текста на членове 1 и 2.
    Моля, гласувайте тези текстове.
    Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Раздел II – Обекти и субекти на обществени поръчки”.
    Това е предложението на Комисията по икономическата политика за наименование на Раздел II.
    По чл. 3 има предложение на народния представител Петко Ганчев, което не е подкрепено от комисията:
    В чл. 3, ал. 1 се правят следните допълнения:
    а) В т. 2 накрая се добавят думите “включително и интелектуални услуги”.
    б) Създава се нова т. 4 със следното съдържание:
    “4. разработване на научно-приложни проекти и ресурсно- и енергоспестяващи и екологосъобразни технологии”.
    Предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 3 е следното:
    “Чл. 3. (1) Обекти на обществени поръчки са:
    1. доставките на стоки, осъществени чрез покупка, лизинг, наемане от възложителя със или без право на закупуване, покупка на изплащане;
    2. предоставянето на услуги;
    3. строителството, включително:
    а) изграждане или инженеринг (проектиране и изграждане) на строеж;
    б) изпълнение или проектиране и изпълнение на една или няколко строителни и монтажни работи по Приложение № 1, свързани с изграждането, реконструирането, преустройването, поддържането, възстановяването или рехабилитацията на сгради или строителни съоръжения;
    в) инженеринг и изпълнение на една или повече дейности по изграждане на строеж в съответствие с изискванията на възложителя, като предпроектно проучване, организация на строителството, доставка и монтаж на машини, съоръжения и технологично оборудване, подготовка и въвеждане на обекта в експлоатация.
    (2) Доставката на стоки може да включва всички необходими предварителни дейности по реалната употреба на стоката като инсталиране, тестване на машини и съоръжения и др.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие не казахте тук, затова моля да изясним – комисията подкрепя ли текста на вносителя по чл. 3?
    Текстът на вносителя по чл. 3 се приема със съответната преработка по заглавието. Раздел II – “Обекти на обществени поръчки” е предложение на вносителя, а предложението на комисията за наименованието на Раздел II е “Обекти и субекти на обществени поръчки”.
    Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по наименованието на Раздел II, респективно по чл. 3 от законопроекта? Не виждам.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Петко Ганчев за чл. 3 от законопроекта.
    Гласували 77 народни представители: за 19, против 42, въздържали се 16.
    Предложението на народния представител Петко Ганчев не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 3, включително и за заглавието на Раздел II.
    Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
    Заглавието на Раздел II и чл. 3 са приети.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 4 има предложение на народния представител Йордан Мирчев:
    "В чл. 4, т. 3 се добавят думите "пренос на данни, линии под наем и достъп до Интернет."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Има предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 4:
    "Чл. 4. Не са обект на обществени поръчки:
    1. придобиването или наемането на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, както и учредяването на ограничени вещни права;
    2. придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време;
    3. финансовите услуги във връзка с емитирането, продажбата, покупката или прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти и услугите, предоставяни от Българската народна банка;
    4. научните изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност и той изцяло е заплатил услугата."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате ли желание да вземете отношение по чл. 4?
    Господин Маринчев, заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз имам предложение по този закон, но когато съм преглеждал този текст, не съм обърнал внимание – сега ми се струва, че може би допускам една грешка. В т. 1 на чл. 4 има текст: "както и учредяването на ограничени вещни права". Целта на закона е да направи прозрачен процеса, когато става въпрос за разход на големи суми, най-вече от бюджетните организации. Много често ограничените вещни права, като пример взимам отстъпеното право на строеж, са на доста голяма стойност и са предмет на особено ревниво отношение от обществото. В същото време в Закона за държавната собственост, пък и в Закона за общинската собственост има текстове, които предвиждат задължително учредяване право на строеж само и изрично при условията на търг. Струва ми се, че този текст в този смисъл влиза в конфликт с текстовете в други закони и предлагам т. 1 да завърши на "недвижими имоти". Останалият текст "както и учредяването на ограничени вещни права" да отпадне. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Реплика на господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Маринчев, искам да подчертая, че няма логика да отделим и да подложим на различен режим придобиването и наемането на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, от една страна, и учредяването на ограничени вещни права, от друга. Придобиването на земя е придобиване на право на собственост върху тази земя. Става дума за учредяването на ограничени вещни права, когато не става дума за право на собственост, в края на краищата става дума все за вещни права, които така или иначе трябва да бъдат подчинени на един режим. Затова аз не виждам смисъл от подобно предложение и държа да подчертая, че всъщност това изключение е съгласно изискванията на европейските директиви. Ние сме се ръководили наистина от режима, съдържащ се в тези директиви за обществените поръчки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за втора реплика.
    РАЛИЦА АГАЙН (ПГНВ): Уважаеми господин Маринчев, струва ми се, че сте в заблуждение по отношение на този текст, тъй като тук става въпрос не за ограничени вещни права, които държавата ще даде на някой друг, а за права, които държавата би придобила. Законът за държавната собственост касае реда, по който държавата би продала ограничени права на други лица, докато в този случай става въпрос за реда, по който държавата ще придобие тези права. Именно поради тази причина в Европейския съюз е предвидено това ограничение, което действа по един и същи ред, заедно с придобиването и наемането на земя и т.н., обектите, които са предвидени в т. 1 на чл. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това беше втората реплика.
    Господин Маринчев, имате право на дуплика. Заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Димитров, уважаема госпожице Агайн! Ако се опитвам да вляза във Вашия ред на мисли, то тогава ще излезе, че този текст е некоректно съставен на български език. В така предложения текст никъде не става въпрос, че държавата ще придобива нещо, а се казва придобиване, обезличено – не се знае кой ще придобива.
    Второ, макар че не съм юрист, господин Димитров, правя разлика между придобиване на нещо и учредяване на ограничени вещни права. Така е и тук: придобиване, както и ограничени вещни права, учредяването на ограничени вещни права. За мен има разлика в тези неща и, ако аз допусна, че може придобиването на земя като по-особен режим, като вид собственост на земя законодателят предвижда да го изключи, но учредяването на ограничени вещни права според мен не се връзва. Ако все пак Вие смятате, че това е така, тогава е по-добре да отпадне цялата тази точка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Господин Нихризов, имате думата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се извинявам, че може би ще правим забележки по текста, но тъй като този закон имаше много особена съдба – текстовете бяха променяни между първо и второ четене, без да бъдат свързани с предложения на народни представители – той престоя повече от шест месеца, след което имаше подмяна на смисъла на цели членове. За да не достигнем дотам, че да инкасираме поредните грешки в текста, искам да ви обърна внимание на нещо много интересно.
    В чл. 4 по вносител, т. 5 текстът е: "научните изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност и той не е заплатил услугата", като в текста на ал. 4, предложение на комисията, логиката се обръща на обратната страна: "научните изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност и той изцяло е заплатил услугата". По всяка вероятност е имало някакви съображения за изцяло подмяна на смисъла на този текст, тъй като в стария вариант на досега действащия закон той звучи, че продуктът не е свързан с доказване на пазарно поведение.
    Аз смятам, че когато се изменя логиката на вносителя, тя по някакъв начин трябва да бъде защитена на практика. В случая ни се предлага текст, който дори не е свързан с предложение на народен представител. Затова аз изрично моля вносителите да кажат своето становище и съображения за подмяната на този текст, който излиза като предложение на комисията.
    Пак повтарям, че текстовете в този закон бяха гласувани и прегласувани няколко пъти, така че едва ли може да се хвърля вината на Комисията по икономическата политика, която беше поставена при много особени обстоятелства и тъй като не желая в закона да допуснем случайни грешки, то моля за становището на вносителите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Заповядайте за кратка реплика, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Нихризов, Вие сте прав – текстът във варианта, предложен от комисията съществено се различава от текста, предложен от вносителя, но това се дължи на обстоятелството, че имаше грешка в текста на вносителя – погрешен превод на разпоредба от съответната европейска директива. Тази грешка беше коригирана, включително и чрез консултации с Европейската комисия, която изрично ни обърна внимание на тази грешка. Законопроектът на вносителя беше изпратен на Европейската комисия за становище и съгласуване. Те ни обърнаха внимание върху този погрешен превод, така че това е причината за обръщането на логиката и буквата на текста.
    Това е пояснението, което мога да дам в случая.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Имате ли потребност от дуплика, господин Нихризов? Заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Аз благодаря на господин Димитров, господин председател, за направеното уточнение, но помолих вносителите на законопроекта да кажат съображенията си. Ако ние единствено се оправдаваме с погрешен превод може да се окаже, че поредната преводачка е направила поредната грешка, а имаме да приемаме важен закон. Доколкото разбирам той е свързан и с нашата евроинтеграция.
    Моята молба е да се изложат все пак съображенията на вносителя, защото аз считам, че документ, който се представя като законопроект от министерството, от Министерския съвет, все пак е заложен не на таланта на преводачите в съответното министерство, а на разума и предложенията, които правят съответните представители на изпълнителната власт у нас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Искам да помоля от името на вносителите някой да вземе отношение по този текст.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Обяснението на господин Валери Димитров беше коректно – при превода на Европейската директива е допусната техническа грешка, поради обстоятелството, че на английски текстът е с двойно отрицание и формулировката е по-сложна. Текстът, който е предложен от Комисията по икономическата политика за чл. 4, т. 4 е правилен, тоест: “научните изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възложителя при извършване на неговата дейност и той изцяло е заплатил услугата”. Това е правилният текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Нихризов, надявам се да сте успокоен. Аз също се успокоих за себе си, но не мога да се успокоя за т. 3 и защо тя така е формулирана.
    Господин Димитров, ако ми каже защо се налага да се каже: “продажбата, покупката или прехвърлянето на ценните книжа” ще му бъда благодарен. Това е един нормативен плеоназъм, защото продажбата и покупката са всъщност форма на прехвърляне. И защо трябва да се повтаря това по този начин не ми е известно.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Прав сте, уважаеми господин председател. Да, така е по вносител и текстът е възпроизведен в предложението на комисията. Предполагам, че става дума за почти буквален превод от разпоредба на директивата, но Вие сте напълно прав. По-добре е след емитирането да се каже: “прехвърлянето на ценни книжа”...
    “Емитирането и прехвърлянето на ценни книжа” – това напълно покрива регулативния смисъл на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е всъщност редакционна поправка, а не е по същество и аз затова си позволих да й обърна внимание.
    Има ли други желаещи за изказване по този текст? Не виждам.
    Искам да подложа първо на гласуване предложението на народния представител Васил Маринчев за отпадането на финала на т. 1: “както и учредяването на ограничени вещни права”.
    Поддържате ли това Ваше предложение, господин Маринчев? Поддържате го.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Маринчев.
    Гласували 76 народни представители: за 12, против 57, въздържали се 7.
    Това предложение не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Мирчев, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 89 народни представители: за 4, против 69, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    И сега вече подлагам на гласуване текста на комисията с редакционната поправка по т. 3.
    Моля, гласувайте текста на комисията.
    Гласували 87 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 13.
    Член 4 е приет.
    Господин Димитров, пред вас е чл. 5.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 5 комисията прави предложение за нова редакция:
    “Чл. 5. (1) Обществените поръчки за услуги в зависимост от реда, по който се възлагат, се разделят на:
    1. обществени поръчки за услуги, които се възлагат по общия ред и включват категориите услуги по Приложение № 2;
    2. обществени поръчки за услуги, които освен по общия ред могат да се възлагат и по реда на Глава седма, Раздел І и включват категориите услуги по Приложение № 3.
    (2) Обществена поръчка, която включва едновременно услуги по ал. 1, т. 1 и т. 2, се възлага по общия ред, когато стойността на услугите по т. 1 е по-голяма от стойността на услугите по т.2”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 5 желаещи да се изкажат няма.
    Моля, гласувайте чл. 5 в редакцията на комисията.
    Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел III. Комисията предлага наименованието на Раздел III - “Субекти на обществени поръчки”, да отпадне.
    По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя:
    “Чл. 6. Субекти на обществени поръчки са възложителите, кандидатите и изпълнителите.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 6, както е по вносителя, подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Междувременно искам да обърна внимание, че не подлагам на гласуване предложението за отпадане на наименованието на Раздел III – “Субекти на обществени поръчки”, защото е гласувано наименование на Раздел II – “Обекти и субекти на обществени поръчки”. С това всъщност се предопределя направеното предложение и няма защо да го гласуваме отново.
    Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
    Член 6 приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение на Димитър Ламбовски и група народни представители – в чл. 7, ал. 2 точка 3 да отпадне.
    Комисията подкрепя това предложение.
    Има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено по принцип от комисията.
    Има предложение на Комисията по икономическата политика за редакция на чл. 7:
    “Чл. 7. (1) Възложители на обществени поръчки са:
    1. Народното събрание, Президентът на Република България, администрацията на Министерския съвет, министерствата, администрациите на държавните комисии, държавните агенции и изпълнителните агенции, областните администрации, администрациите или юридическите лица на други административни структури, създадени с нормативен акт, общините, съдилищата и Конституционният съд;
    2. дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, както и постоянните представителства на Република България към международните организации;
    3. публичноправните организации, както и лечебните заведения – търговски дружества, на които повече от 30 на сто от приходите за предходната година за сметка на държавния и/или общинския бюджет;
    4. обединенията от субекти по т. 1 и 3, които не са юридически лица;
    5. публичните предприятия, когато извършват една или няколко от следните дейности, както и други търговци по смисъла на Търговския закон, когато въз основа на специални или изключителни права извършват една или няколко от следните дейности:
    а) предоставяне или експлоатация на фиксирани мрежи за обществени услуги, свързани с производството, преноса или разпределението на питейна вода, електрическа енергия, природен газ или топлинна енергия, както и доставката до тези мрежи;
    б) търсене, проучване или добив на нефт, природен газ, въглища или други твърди горива;
    в) експлоатация на летища, пристанища или други терминални бази, използвани от превозвачи;
    г) експлоатация на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, автоматизирани транспортни системи или въжени линии;
    д) предоставяне на универсална пощенска услуга.
    (2) Не се счита за дейност по смисъла на ал. 1, т. 5:
    1. предоставянето на автобусни транспортни услуги за населението, когато други лица могат свободно да предоставят тези услуги при същите условия, както и възложителят;
    2. доставките на питейна вода, електрическа енергия, природен газ или топлинна енергия до мрежи за обществени услуги по ал. 1, т. 5, буква “а”, когато:
    а) производството на питейна вода или електрическа енергия е предназначено за дейност, различна от дейностите по ал. 1, т. 5, и количеството на доставките до мрежата за обществени услуги зависи от собственото потребление на производителя, при условие, че количеството на доставките е не повече от 30 на сто от средното годишно производство за последните три години, включително за текущата година;
    б) производството на природен газ или топлинна енергия е в резултат на дейност, различна от дейностите по ал. 1, т. 5, и доставките до мрежата за обществени услуги имат за цел единствено икономичното използване на това производство, при условие, че количеството на доставките е не повече от 20 на сто от средния годишен оборот на производителя за последните три години, включително за текущата година.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Имате думата по този усложнен текст.
    Господин Маринчев, заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Точка 1 на ал. 1 изрежда – не съм ги преброил колко са – видове администрации. Питам се защо е необходимо в един закон да изреждаме всички видове администрации, които ще прилагат или няма да прилагат някаква правна норма?! За мен това е излишно. Даже е недопустимо в закона да се изреждат тези администрации, след като на практика тук се съдържат всички държавни администрации. Е, спорно може би е дали администрацията на Народното събрание е държавна, администрацията на Президента и т.н. Според мен е излишно да ги изреждаме всичките. Ами ако утре се появи някакъв друг вид администрация, тя е пак по смисъл бюджетна, та няма да прилага този закон ли?!
    Плюс това се казва “областните администрации”. В Закона за администрацията има текст, че областният управител е едноличен управител и че администрацията само подпомага неговата дейност. Вземам това само като пример. Това означава ли, че администрацията ще обяви търга за обществената поръчка или областният управител като едноличен? Според мен трябва да бъде областният управител. Може би този текст не е коректен.
    Затова ми се струва, че текстът на вносителя за т. 1, ал. 1 – “държавните органи и кметовете на общини и райони”, е достатъчно ясен. Дори да се появи някакъв нов държавен орган в правния мир, той ще попадне в този обхват. Няма смисъл да изреждаме всичко едно по едно и да рискуваме – или да пропуснем някой, или пък ако в бъдеще се появи някой. Всичко достатъчно ясно е казано в текста на вносителя.
    Предлагам т. 1 на окончателния текст да отпадне и да остане т. 1 на вносителя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Николов иска думата. Аз знам какво ще кажете и затова го очаквам.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защо не го кажете Вие, господин председател, че да не се разхожда. (Оживление.)
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! С голям апломб същите колеги, които в момента предлагат дейността да не се третира като дейност по т. 5 на чл. 7, ал. 1, а именно дейността, осъществявана от мобилни и далекосъобщителни оператори, ни предлагаха преди година и половина в Комисията по икономическата политика тази регулация да отпадне. Тогава един заместник-министър на транспорта и съобщенията успя да извоюва в Комисията по икономическата политика далекосъобщителните оператори да не бъдат третирани като субекти на обществени поръчки. След това той стана генерален директор на един мобилен далекосъобщителен оператор и сега нашите колеги са разбрали, че са направили грешка, че е била ясна наградата за това, което направи тогава заместник-министърът, и сега ни предлагат да се върнем в стария режим. Категорично считам, че такова поведение е грубо лобистко. Става дума за поведението не на моите колеги, а за поведението на заместник-министъра. Очаквам в рамките на убеждението пленарната зала да гласува за тяхното предложение. Колегите да го кажат ясно.
    От друга страна, силно протестирам срещу начина, по който е изготвен докладът, защото трудно можем да се ориентираме, че Комисията по икономическата политика е направила едно-единствено предложение в този текст, а именно да отпадне буква “д” на т. 5 на ал. 1 на чл. 7. Това е предложението и това е приносът на Комисията по икономическата политика – вместо това да бъде записано, че Комисията по икономическата политика предлага да отпадне този текст. В ал. 1 има някаква промяна. Така е разписан целият текст на вносителя.
    Не подозирам колегите си от Комисията по икономическата политика, че нарочно са го направили. Но искам да ви обясня какво става с отпадането на буква “д”, а именно, че субект на този Закон за обществените поръчки няма да бъде приватизираната БТК. Това е единственото, което ще се случи. Връщаме мобилните оператори, защото сме разбрали своята грешка. Сега изключваме БТК като субект на обществени поръчки. След пет месеца ще разберем, че това е било грешка. Ще върнем пак БТК отново като субект на обществени поръчки.
    Много ви моля да бъдем последователни, отговорни като народни представители и ви предлагам да приемем предложението на нашите колеги, което е направено, но да не приемаме предложението на комисията за отпадане на буква “д” от т. 5 на ал. 1 на чл. 7. Защото тогава ще се получи така: сега отново връщаме частните оператори в режима на този закон, а държавната – към момента на приемане, в тоя момент – БТК я изваждаме, което според мен е неразумно и отново е много силно лобистко предложение.
    Някак си, ако не получим много аргументиран отговор защо го правим, ще се остане с чувството, че сменяме закона в полза или в интерес не на обществото, а на фирма, на личност, нещо, което според мен е недопустимо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Има думата за изказване госпожа Мариана Костадинова.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Николов е прав. Така беше преди едно известно време. Аз бях народният представител с група мои колеги, които смятахме, че има монопол на мобилните оператори. Тогава гласувахме този монопол да си влезе в Закона за обществените поръчки.
    Всичко, което господин Николов разказа тук, в тази зала, е така. Но част от народните представители на НДСВ не гласуваха да отпаднат мобилните оператори. Тези, които са гласували, носят своята отговорност, тъй като в новите текстове, в новия закон – Закона за обществените поръчки – отново тези, които имахме такова мнение, забелязахме, че текстът е въведен отново, ние направихме предложение и нашите имена явно са над предложението, което сме направили.
    Сега аз също смятам, че има монопол в мобилната услуга. Когато ние гледахме предложенията по закона, безспорно БТК не беше продадена. Официалната процедура по продажбата на БТК не беше приключила.
    Сега аз не бих могла да кажа дали БТК трябва да влезе, защото това е въпрос, разбира се, на широка дискусия и може би и господин Николов с неговия по-дълъг стаж като народен представител е имал повече информация от мен. Но аз държа на нашето предложение, предложението, което ние сме направили, и това е в чл. 7, ал. 2 т. 3 да отпадне. Аз мога да ви я прочета.
    “3. предоставянето или експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи или предоставяне на една или повече обществени далекосъобщителни услуги”.
    Така че моля ви да подкрепите това предложение, тъй като всички вие имате мобилни телефони и знаете, че услугата на двата мобилни оператора в България е доста скъпа в сравнение с услугата на мобилни оператори в Чехия, Унгария, Полша – страни, които горе-долу са в нашия пояс на развитие, ако смея така да се изразя.
    Това беше нашето мнение и ви моля да подкрепите това наше предложение.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова. Аз малко трудно се ориентирам, след като тук пише, че комисията приема вашето предложение, пък всъщност се оказа, че не е прието.
    Има думата за реплика господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател! Искам да отправя реплика към моята колежка.
    Комисията е приела Вашето предложение. Но понеже то адресира точно текста на буква “д” и този текст е отпаднал, по същество не е приела нищо. Тя не е приела Вашето предложение. И това е замъглено с преписване на текста на вносителя.
    Затова, ако Вие настоявате да бъде прието Вашето предложение, трябва да настоявате да не отпада буква “д” в т. 5, ал. 1 на чл. 7.
    Това е моята реплика към Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Имате право на дуплика, госпожо Костадинова. Ще се възползвате ли от правото? Заповядайте. Имате думата.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Аз съм абсолютно съгласна, че тук става доста объркване. В нашия текст пише, че комисията приема предложението. И нашето предложение наистина е такова. Но господин Николов е прав, че в окончателния текст на закона нещата не изглеждат така, както ние сме ги гласували в комисията и то на второ четене.
    Така че във връзка с цялото това объркване, което се получи, аз предлагам, уважаеми колеги, да отменим гласуването на чл. 7 и да се разберем какво отпада, какво остава в случая.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има предложение за отлагане разискването и гласуването на чл. 7.
    За противно процедурно предложение ли искате думата, господин Димитров? Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, аз предлагам тук да продължим дебата, в тази зала, защото имаше неверни твърдения от страна на господин Николов. Аз ще направя изказване, за да кажа каква е позицията на комисията.
    Затова предлагам да продължим дебата тук, в пленарната зала, по тези текстове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Мариана Костадинова за отлагане разискванията и гласуването на чл. 7.
    Моля, гласувайте нейното предложение.
    Гласували 103 народни представители: за 36, против 56, въздържали се 11.
    Предложението за отлагане не се приема.
    Продължаваме по същество дебата по чл. 7.
    За изказване има думата господин Валери Димитров.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По тези текстове на чл. 7 имаше много тежък и продължителен дебат в Комисията по икономическа политика. В рамките на този дебат ние се допитахме и до представителите на Комисията за регулиране на съобщенията. Изслушахме и ред представители на засегнати страни, мобилни оператори и т.н. В резултат на дебата бих казал каква е позицията на Комисията по икономическа политика. Искам да подчертая обаче, че господин Николов донякъде замъгли дебата, тъй като при сега действащия закон, уважаеми колеги, мобилните оператори са извън обхвата на закона. Категорично искам да го кажа. При сега действащия Закон за обществени поръчки се казва, че възложители на обществени поръчки са еднолични търговци, търговски дружества и държавни предприятия по чл. 62 от Търговския закон, когато извършват една или няколко от следните дейности въз основа на изключителни или специални права, включително и въз основа на концепция или разрешителен режим. И в точка "е" се казва: изграждане, поддържане и експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги, с изключение на радио- и телевизионни излъчвания, доколкото тези дейности се извършват при условия на монополно положение и/или при компенсиране на предоставянето на услугите при икономически неизгодни условия чрез или за сметка на държавни или общински ресурси. Оказа се, че тези оператори, за които става въпрос, не отговарят на тези изисквания и следователно са извън обхвата на закона. Още с предишното изменение на сега действащия Закон за обществените поръчки ние извадихме от обсега на закона мобилните оператори. Тогава се прие след продължителна дискусия, че поради факта, че има конкуренция в този сектор, изваждаме мобилните оператори. Това е при сега действащия закон.
    При новия законопроект се разгоря този дебат – трябва ли отново да вкарваме обратно в режима на обществените поръчки тези оператори? В резултат на дебата Икономическата комисия прие като позиция, че предоставянето или експлоатацията на обществени далекосъобщителни мрежи или предоставяне на една или повече далекосъобщителни услуги изобщо трябва да излезе от обхвата на закона. Категорично трябва да излезе от обхвата на закона. Това беше, първо, поради факта, че ние запазваме едно съществуващо положение, но и поради факта, че новите европейски директиви категорично изваждат тези далекосъобщителни оператори извън обхвата на режима за обществените поръчки. Така е сега при новите европейски директиви, това беше съображението на комисията.
    Това са мотивите за възприемането на това решение.
    Що се отнася, колеги, до предложението на господин Маринчев, искам да обърна внимание, господин Маринчев, че с този закон се предлага една принципна, фундаментална промяна и предложението по чл. 7, ал. 1, т. 1 е във връзка с обстоятелството, че не държавните органи чрез административни актове възлагат обществени поръчки, а откриват процедури, избират изпълнители, техните изявления вече не се квалифицират като административни актове, а се квалифицират като частноправни волеизявления, като граждански волеизявления, споровете по които ще бъдат решавани не по реда на административния процес. По тази причина възложители на поръчките са именно съответните юридически лица, а такива лица са администрациите. Ако разгърнете Закона за администрациите, ще видите, че там е прокаран основен принцип – администрациите на ред държавни органи от изпълнителната власт са обособени като юридически лица, тоест разполагат с гражданска правосубектност. И именно техните волеизявления като юридически лица, не като държавни органи, са движещите юридически факти в производството по възлагане на обществени поръчки.
    Обърнете внимание на чл. 11 от закона, който казва, че актовете на възложителите не са индивидуални административни актове, тоест не им трябва качеството на държавен орган, за да участват в обществените поръчки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очаквах точно това да каже господин Димитров. Само че преди да дам думата на господин Никола Николов искам да попитам господин Димитров президентът какво прави в това качество тук?
    За първа реплика – господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, аз Ви моля да обясните на своя колега Валери Димитров, че когато се изготвя докладът, той трябва да следва общата логика на предложенията. Защото след като Икономическата комисия е приела предложенията на нашите колеги Ламбовски, Механдов, Агайн, Пенчев и Костадинова, по същество това означава мобилните оператори да бъдат субекти на обществените поръчки. Те това искат, това се случва с приемането на тяхното предложение. Когато Икономическата комисия решава, че отпада точка "д", тя решава, че те няма да бъдат субекти, включително и далекосъобщителните оператори, доставчици на далекосъобщителни мрежи и тези, които предоставят други обществени далекосъобщителни услуги. Което означава, че не е прието предложението на нашите колеги. Това твърдя аз. Защото това, което беше казано, въвежда в заблуждение залата.
    Уточнявам: с приемането на предложението на нашите колеги се приема, че мобилните оператори са субекти на Закона за обществените поръчки. С отпадането на точка "д" се приема, че не са субекти. Това е истината. И трябва да решим кое от двете неща ние искаме да се случи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    За втора реплика има думата господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Господин Димитров, аз останах с впечатлението от Вашето изказване, че Вие изплюхте камъчето, че целта на цялото занятие е да няма обжалване на търговете за обществени поръчки. Вярно е, че на много хора, в това число и на мен, ми е тежало, когато са оспорвани решения за провеждане на търг за обществени поръчки, но не следва да избягаме от това. Ако това е целта да предложите допълнително изричен текст, който казва, че актовете на тези структури не са индивидуални административни актове актовете на тези структури, това за мен вече е другата крайност, в която аз не бих искал да навлизам. Ние не можем да отнемаме правото на онзи, който не е доволен от даден търг, да го обжалва. Може би има други инструменти, за мен това е груб начин. Господин председателят на Народното събрание изрично попита какво е президентът в този случай. И той ли е такъв? Той може да възложи обществена поръчка, ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС, от място): А не е администрация!
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Той също не е администрация. Така че, не мога да приема тези Ваши твърдения, още повече тангиращи към това да избегнем възможността някой да оспорва решение по търг за обществена поръчка.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма да се избегне.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Не ме прекъсвайте, вземете след това думата за дуплика и го обяснете. Така да се обяснява – за мен това е недопустимо. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Маринчев.
    Госпожо Костадинова, заповядайте, трета реплика.

    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, всички тук разбрахме как в първия закон, който приехме, вече не си спомням 2003 г. ли беше или 2002 г., наистина имаше такъв момент на дискусия дали мобилните оператори подлежат на обществени поръчки и има ли конкурентна среда, създадена в нашата държава. Тогава се подаде някаква информация от Комисията за защита на конкуренцията, че, видите ли, вече има създадена конкурентна среда и ние можем да извадим мобилните оператори от Закона за обществените поръчки. Тази година дори и Комисията за защита на конкуренцията не дойде да ни обясни защо вече има създадена конкурентна среда, при все че положението беше почти еднакво – два мобилни оператора за 2002 г., за 2004 г. – отново два мобилни оператора. Така че ние вносителите на този текст така и не разбрахме имаме ли основание да го внасяме или нямаме.
    Що се отнася до това, че в момента синхронизираме текстовете и в Европа наистина мобилните оператори не подлежат на Закона за обществените поръчки, аз не бих се съгласила с този аргумент, тъй като в една Чехия например има 12 мобилни оператора, а доколкото знам, в България има само два.
    Така че апелирам, уважаеми колеги, всеки да помисли за себе си и да реши дали има конкурентна среда в България, при положение, че всички тук сме или но “Глобул” или на “Мобилтел”.
    Апелирам или за преразглеждане на текстовете, или да се приеме нашето предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Костадинова.
    Господин Димитров, имате право на дуплика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тъй като нямам какво да добавя повече по спора за мобилните оператори, въобще за далекосъобщителните услуги, бих помолил представителите на вносителя да вземат изрично отношение по този въпрос от гледна точка на изискванията на Европейските директиви. Иначе новият законопроект всъщност потвърждава една ситуация, която и сега съществува – те са извън обхвата на обществените поръчки.
    Що се отнася до другия въпрос, господин Маринчев, искам да Ви уверя, че няма забрана за оспорване на изявленията на актовете на възложителя. Напротив, има създадена специална процедура, само че не по реда на административния процес, а по реда на гражданския процес. Има обжалване по реда на гражданския процес, а ако участниците в процедурата се споразумеят и сключат арбитражно споразумение, целта е спорът за обществената поръчка да бъде решен много по-бързо и много по-евтино, тъй като твърде често споровете, които стигат до Върховния административен съд, поради претовареността на тази висша съдебна институция някога се точат с месеци и години. А това обезсмисля самата обществена поръчка. Това беше смисълът на това предложение за квалифицирането на тези актове като частноправни изявления.
    Що се отнася до президента, въпреки че неговата администрация не е обявена за гражданскоправен субект, аз искам да посоча, че няма пречка президентът, когато възлага обществена поръчка, да я възложи не като държавен орган, не в качеството на президент, а неговото изявление в случая да бъде квалифицирано като частноправно волеизявление, което може да се оспорва съответно по реда на гражданския процес.
    Повтарям, няма никакви пречки за това и никой не е казал, че всички волеизявления на президента са волеизявления само публичноправни, т.е. властнически волеизявления. Няма такова нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРЖДИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има думата господин Йордан Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз още от самото начало обърнах внимание, че текстовете, които са предложени от името на комисията, са съставени впоследствие и в резултат на всичко това не може да се следва схемата на гласуване на предложенията, които са направени от народните представители, и първоначалният вариант на текста, който е внесен от Министерския съвет. Видяхте вече случаи, потвърждавам, че това, което каза господин Николов, е самата истина. След като има едно предложение по текст, то елегантно е подменено и изчезнало като предложение на комисията.
    Уважаеми господин председател, аз се обръщам към Вас как например ще предложите да се гласува т. 1 на ал. 1, когато вносителят има един текст, а след това той е заменен от друг текст уж на комисията, където както казаха и господин Маринчев, и други мои колеги, включително и Вие, има текстове, вкарани с доста различен смисъл. Например президентът на Републиката се намира на едно и също място с администрацията на областния управител и двете неща според мен не могат да съжителстват по начина, по който са написани в ал. 1.
    Аз още веднъж потвърждавам, че начинът, по който е изложен този доклад на законопроекта преди второ четене, е с подмяна на волята дори на самия вносител Министерският съвет и оттам нататък народните представители трудно могат да разберат дали е случайна грешка при превода, дали е грешка на жената, която е правила текста на компютъра, или това е волята на вносителя.
    В този смисъл е и спорът, който възникна между господин Маринчев и господин Димитров, тъй като текстът на този член вече се връзва с друг текст, внесен допълнително в комисията, който ще се разглежда като предложение на комисията. Никъде не се казва малката тайничка, че този текст няма нищо общо със смисъла на вносителя, който е заложен първоначално.
    Подобна технология на излагане на законопроекти на второ четене има вече не един път в тази зала. Това създава трудности не толкова на народните представители, колкото тихо прокарва идеи, които са дошли впоследствие, или докарва идеи на отделни лобита, които са надделели в последния момент, както изтъкнаха и моите колеги.
    Затова смятам, че този доклад трябва да бъде преработен така, че да е ясна волята на вносителя, да са ясни предложенията, които са правени от народните представители, а не както са изложени сега в момента текстовете с тихо изчезване на част от предложенията, които са правени дори и от самия вносител. И дори вносителят да ни разяснява каква е била причината за смяната на мнението, той трудно ще намери аргументи защо в края на краищата прави това нещо постфактум, дори да се позовава на грешки в превода, на бъдещи разговори или на преминали разговори с Европейската комисия и т.н. Защото в края на краищата остава въпросът защо не представихте такъв материал за първо четене и защо не проведохте тези разговори овреме, за да имаме един текст, по който можем да гласуваме.
    Затова в края на моето изказване аз правя процедурно предложение да прекратим дебатите по този закон, тъй като и следващите текстове са в същата форма, и да продължим по-нататък с текст, в който действително да проличи както волята на вносителя, така и волята на народните представители, направили предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов. Подобно предложение обаче гласувахме преди малко.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: То беше за конкретен текст, аз предлагам да се отложи разглеждането на целия закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има предложение да се прекратят дебатите по този законопроект.
    Има ли противно процедурно предложение? Заповядайте, господин Димитров.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че просто не се разбра за какво става въпрос. Ние не следва да прекратяваме дебатите по този законопроект, който е изключително важен за затварянето на Глава “Конкуренция” по преговорите с Европейския съюз. Затова ви моля да гласуваме отново и да внимавате какво гласуваме.
    Не можем да прекратим дебатите по този законопроект. Той просто трябва да бъде гласуван и приет на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Аз смятам, че предложението на господин Нихризов включва прекратяване на дебатите за днес.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС, от място): Не, не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е за днес. Изобщо?
    Нека се разберем какво гласуваме – прекратяване дебатите изобщо по тоя законопроект.
    Господин Нихризов, моля да изясните точно какво е Вашето предложение, за да е ясно какво гласува залата.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Не правете нещо различно от това, което съм предложил. Всеки народен представител може да предложи прекратяване на дебата по определен законопроект. Дали утре вие ще го включите отново в дневния ред, това зависи от вас и от правилника на Народното събрание, което вие ще изпълните. Сега се отнася за 3 минути, които остават до 19,00 ч.
    Господин председател, Вие имате пълното право утре да го вкарате като точка в дневния ред и отново да се изпълни тази процедура.
    Аз лично считам, че така изложеният пред нас доклад не отговаря на волята нито на вносителите, нито на народните представители, които са направили предложение. А казвам на господин Димитров, че трактовката, която направи на моите думи, е чиста проба лъжа, защото винаги съм считал, че народното представителство трябва да има воля и да я изрази. Но тази воля не трябва да бъде тихата воля на Министерския съвет, прокарана по начин, който отговаря на други времена и на други виждания за законодателство в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Уважаеми народни представители, отново поставям на гласуване предложението на господин Нихризов, което включва прекратяването на дебата за днес.
    Гласували 147 народни представители: за 80, против 62, въздържали се 5.
    Предложението се приема.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, закривам днешното пленарно заседание.
    Утре заседанието ще бъде от 9,00 ч. (Звъни.)


    (Закрито в 18,59 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов

    Асен Агов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Светослав Спасов

    Георги Анастасов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания