Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 16 март 2005 г.
Открито в 9,01 ч.

16/03/2005
    Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Любен Корнезов
    Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието, което най-напред предвижда да приемем програмата за работата на Народното събрание. Проектът включва 15 точки.
    Програма за работата на Народното събрание за периода 16-18 март 2005 г.:
    1. Проект за решение за изменение на Решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание с вносител Татяна Калканова и проекти за решения за промени в съставите на постоянни комисии с вносители Татяна Калканова и Борислав Цеков.
    2. Първо четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите с вносител Министерският съвет.
    3. Второ четене на Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи.
    4. Второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
    5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Атанас Василев.
    6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд с вносител Министерският съвет.
    7. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия – продължение.
    8. Първо четене на Законопроекта за ветеринарно-медицинската дейност с вносител Министерският съвет.
    9. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители: Росица Тоткова и група народни представители; Министерският съвет; Ваня Цветкова и Борислав Владимиров; Валентин Василев; Явор Милушев.
    10. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г. и върнат с Указ № 376 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
    11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносители: Кръстьо Петков и група народни представители; Сергей Станишев и група народни представители; Валентин Василев и група народни представители; Даниел Вълчев и група народни представители.
    12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с вносители: Пламен Моллов и група народни представители; Тодор Бояджиев и група народни представители; Петър Жотев и група народни представители.
    13. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване с вносител Съветът за електронни медии.
    14. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
    15. Парламентарен контрол.
    Колеги, подлагам на гласуване проекта за програма за работата на Народното събрание от 16 до 18 март т.г.
    Гласували 153 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 13.
    Процедура – господин Жотев. Заповядайте.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, преди доста време Народното събрание утвърди състава на Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави към 28 февруари 2005 г.
    Искам да уведомя колегите си, че комисията проведе няколко заседания. Поискахме информация от ведомствата, които биха могли да предоставят такава информация. От няколко седмици, мисля че вече четвърта седмица, комисията не работи, тъй като госпожа Нина Чилова беше избрана за министър. За голямо съжаление, тя анулира последното заседание, което беше насрочено от нея, очевидно, знаейки, че след няколко дни ще стане министър.
    В правилника, който е приет от нас - членовете на комисията, е записано, че заседанието може да се свика или от председателя, или от упълномощен от председателя заместник-председател. На последното заседание беше пропуснат такъв шанс, така че правилникът блокира работата на временната комисия и в момента – трета, четвърта седмица всъщност, комисията не работи.
    Затова, господин председател, се обръщам най-вече към Вас, към заместник-председателите на Народното събрание, а също така и към Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и нейното ръководство. Би трябвало да се потърси начин - оперативно, спешно, още през тази седмица да се избере, най-вероятно НДСВ да внесе предложение за нов председател на комисията, и в спешен порядък да гласуваме председател, тъй като комисията няма да си свърши работата. Тя е със срок на действие три месеца, месец и половина вероятно е изтекъл.
    Разчитам на Вашето разбиране, господин председател, и се надявам, че още през тази седмица комисията ще може да заработи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Прав сте, господин Жотев.
    Има ли други процедурни предложения? Няма.
    Колеги, по ал. 3 на чл. 40 има постъпили предложения за включване на редица точки в програмата на Народното събрание.
    Започвам с предложението на заместник-председателя на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили Валентин Василев за включване в програмата на Народното събрание на точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с вх. № 454-01-109, с вносители Надежда Михайлова и група народни представители.
    Моля да гласуваме евентуалното включване на тази точка в дневния ред.
    Гласували 154 народни представители: за 91, против 23, въздържали се 40.
    В дневния ред се включва точката Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
    Господин Василев, заповядайте.


    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, моето предложение е тази точка да стане точка трета от седмичната програма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Предложението на народния представител Валентин Василев е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни с вх. № 454-01-109 да бъде точка трета от седмичната програма.
    Моля, гласуваме.
    Гласували 189 народни представители: за 62, против 100, въздържали се 27.
    Това предложение не се приема.
    Следващото предложение по ал. 3 на чл. 40 е също от Валентин Василев. Той предлага като точка да се включи Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на дейността на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
    Моля да гласуваме това предложение.
    Гласували 188 народни представители: за 84, против 93, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Следват две предложения за включване в програмата, които ще бъдат гласувани поотделно. И двете са от народния представител Николай Камов.
    Първата точка е включване на Годишния доклад за младежта за 2003 г. с вх. № 402-03-18.
    Втората точка от неговото предложение е включването в програмата на точка “Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007 г.” с вх. № 402-03-16.
    Господин Камов, заповядайте да обосновете Вашите предложения.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги от Парламентарната група на НДСВ, надявам се, че тази седмица госпожа Шулева е дала своите инструкции, обяснила е колко важно за изборите е НДСВ да покаже, че има политика за младежта и гласуването ще бъде в полза на моите предложения.
    Впрочем искам да кажа, че НДСВ има не лоша политика за младежта, която отлежава в канцеларията на Народното събрание от м. май, и един годишен доклад, който е значително по-добър, както и стратегия за младежта, които трябва да бъдат приети от Народното събрание. Всъщност това са двете мои предложения, за които предлагам да гласувате. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Камов.
    Подлагам на гласуване най-напред включването като точка от програмата Годишния доклад за младежта за 2003 г. с вх. № 402-03-18.
    Моля, гласуваме.
    Гласували 162 народни представители: за 53, против 47, въздържали се 62.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване за включване като точка от дневния ред Стратегия за национална младежка политика за периода 2003-2007 г. с вх. № 402-03-16.
    Моля да гласуваме това предложение.
    Гласували 136 народни представители: за 43, против 52, въздържали се 41.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение за включването като точка в дневния ред е на народния представител Йордан Нихризов – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вх. № 454-01-87.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да припомня за какво ставаше дума в този законопроект. Преди три месеца той беше внесен във връзка с възникналите въпроси за натрупания излишък в бюджета и начина на неговото разпределяне. Тогава колеги от други парламентарни групи също внесоха предложение за начина, по който Народното събрание справедливо да извърши със свое решение разпределяне на излишъка в годишния бюджет. След намесата на министър Велчев този законопроект беше отложен за тази година. През това време се появиха тъй наречените малки демонстрационни проекти. Част от парите бяха разпределени само с решение на министъра. Обещанието на министъра обаче този законопроект да се гледа в 2005 г. остана. Вече изтича срокът на Народното събрание. Аз смятам, че е справедливо да решим въпроса, още повече, че Международният валутен фонд и неговата мисия имат същите изисквания, каквито са заложени в законопроекта, внесен от група народни представители от Демократи за силна България и БСДП.
    Смятам, че именно Народното събрание е органът, който може по най-верния начин да утвърди това, което е излишък в бюджета. В противен случай отнетото от хората от бизнеса ще се разпределя под формата на благодетел от определени министри или от определени управления, каквито и да са те.
    Затова ви призовавам, уважаеми колеги, да включите тази точка в дневния ред, тъй като законопроектът е кратък и може да бъде гласуван от Народното събрание в рамките на този мандат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Подлагам на гласуване включването като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 43, против 85, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Господин Нихризов, вдигате ръка. Може би искате да вземете думата за предложение за прегласуване. Заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като правя предложение за прегласуване, се обръщам преди всичко към две парламентарни групи. Първата е Новото време, която си правеше pr-акции за внесения от нея законопроект за разпределение на излишъка в бюджета. Мина медийният интерес, минаха pr-акциите и оттук нататък те започнаха да гласуват в обратна посока. Вероятно това е било част от цената, с която те станаха част от управляващото мнозинство.
    Втората група са колегите от Коалиция за България. Ако отсега смятате, че ставате евентуално управляващи и че ще повторите действията, които правят сегашните управляващи, то по-хубаво не ставайте управляващи. Тъй като имаше всичко на всичко 18 гласа от Коалиция за България, а съвсем случайно наличните депутати в залата са повече от 18 души, така че, уважаеми колеги от Коалиция за България, бъдете така последователни и поддържайте нещо, което навремето сте отстоявали. В противен случай и за вас ще помисля същото, което знам, че съществува в Новото време – начин за една търговска сделка с бъдещето. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Подлагам на повторно гласуване предложението на народния представител Йордан Нихризов.
    Гласували 184 народни представители: за 83, против 88, въздържали се 13.
    Не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Росица Тоткова за включване като точка на проект на Закон за инспекцията по труда.
    Моля да гласуваме това предложение на народния представител Росица Тоткова.
    Гласували 145 народни представители: за 63, против 66, въздържали се 16.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на Елиана Масева – заместник-председател на Парламентарната група на ОДС, за включване в дневния ред на Проект за декларация за освобождаването от длъжност на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия № 554-03-02. Тъй като не е изтекъл 15-дневният срок, в който комисията може да се произнесе, това предложение все още не може да бъде гласувано.
    Следващото предложение е на Стойчо Кацаров, народен представител от Парламентарната група на ОДС, за включване като точка в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация с вх. № 454-01-112.
    Моля да гласуваме това предложение.
    Гласували 184 народни представители: за 51, против 116, въздържали се 17.
    Предложението не се приема.
    Следва предложение с вносител народния представител Ангел Найденов – на основание чл. 40 като точка да бъде включено изслушване на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски, министъра на отбраната Николай Свинаров, министъра на външните работи Соломон Паси и началника на Генералния щаб на Българската армия господин Колев във връзка с обстоятелствата, заключенията и изводите за смъртта на офицерския кандидат Гърди Гърдев и обстановката в Ирак.
    Заповядайте, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам отново в дневния ред на Народното събрание за тази седмица да бъде включена точка за изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и началника на Генералния щаб относно обстоятелствата и резултатите от разследването и инцидента от 4 март и смъртта на офицерския кандидат Гърди Гърдев и, разбира се, цялостна оценка и анализ на ситуацията в Ирак. Правя това предложение не от своеобразно парламентарно упорство, а разбирайки значимостта на въпроса, свързан с българското военно участие в процесите на следвоенното развитие на Ирак – обществена и политическа значимост и съответно необходимостта да се осъзнае отговорността на народните представители във връзка с цялата ситуация и участието на България като държава в тези процеси.
    Има поне три комплекса от причини, които определят значимостта на този въпрос и аз се надявам, че народните представители ще осъзнаят необходимостта от изслушване именно на министър-председателя в пленарната зала.
    Първият кръг от причини безспорно е свързан със самите обстоятелства около инцидента на 4 март. Правилата, процедурите, взаимодействието, снабдяването, екипирането и готовността на българските военнослужещи са колкото военно-технически, толкова и политически въпроси и тук е мястото, където те трябва да бъдат дискутирани.
    Вторият кръг от причини е свързан с меморандума. Механизмът на координация между коалиционните сили, комуникацията, взаимодействието – всъщност въпроси, които трябва да бъдат обсъждани тук, а не само в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    И третият кръг от въпроси е свързан с участието ни като цяло в процесите на развитие в Ирак. България продължава да следва логиката на решението от 29 май 2003 г., а това е решение, което следва военната логика. Отдавна има аргументи, които по-скоро трябва да очертаят нашето разбиране за участието ни в политическите процеси на развитие на Ирак. И за да бъдат те развити, дискутирани и съответно да има ясно очертана роля на България в тези процеси, следва да има подобна дискусия след изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и началника на Генералния щаб.
    Призовавам ви да подкрепите това предложение за включване в програмата на Народното събрание за тази седмица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
    Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Ангел Найденов, което току-що бе обосновано от него.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 188 народни представители: за 80, против 80, въздържали се 28.
    Предложението не се приема.
    За процедура – господин Пантелеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Моля за прегласуване, уважаеми господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на повторно гласуване предложението на господин Ангел Найденов за изслушване на министър-председателя и другите длъжностни лица.
    Гласували 199 народни представители: за 86, против 90, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е на народния представител Валентин Василев за включване на следната точка: Избор на нов председател на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпуснати на страни от Третия свят, произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато то е осъществено, държавите кредитополучателки, действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията.
    Моля, гласувайте предложението на господин Валентин Василев.
    Гласували 167 народни представители: за 136, против 16, въздържали се 15.
    Предложението е прието.
    Заповядайте за процедура, господин Кирчев.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): От името на Парламентарната група на СДС правя предложение тази точка да бъде т. 4 в дневния ред. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, гласувайте предложението точката да бъде четвърта в дневния ред.
    Гласували 186 народни представители: за 59, против 93, въздържали се 34.
    Предложението не се приема.


    Следващото предложение е на народния представител Любен Петров за включване на Законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите като точка в дневния ред. Вносители са Сергей Станишев, Росица Тоткова и Весела Драганова.
    Господин Петров, заповядайте.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение в програмата за тази седмица да бъде включен на второ четене Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите. Това е един изстрадан от тази категория български граждани закон, който на първо четене в пленарната зала получи консенсус между трите законопроекта, внесени от народните представители Росица Тоткова, Сергей Станишев и Весела Драганова. При обсъждането на общия законопроект Комисията по труда и социалната политика съгласува всички спорни въпроси със заинтересованите ведомства - Министерство на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и след една упорита, дълга дискусия с консенсус бяха приети всички текстове от доклада за второто четене в пленарната зала. Аз ви моля да го включим на второ четене, тъй като няма да предизвика някакви сериозни дискусии тук. Законът е изчистен от всички спорни проблеми, още повече няма да отнеме много време – час, час и половина предполагам. Това се видя и от опита да бъде обсъден на 2 март, когато за 20 минути беше приета по-голямата част от текстовете му. Още повече, че военноинвалидите във вторник, на 29 март, имат и свой конгрес. Нека Народното събрание да зарадва тези хора, заслужили този свой закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
    Подлагам на гласуване за евентуалното включване в дневния ред на Народното събрание на Законопроекта за военноинвалидите и военнопострадалите.
    Гласували 186 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    Господин Петров, заповядайте.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Благодаря ви, уважаеми дами и господа народни представители, за голямата подкрепа този законопроект да се включи в програмата ни за тази седмица.
    Правя процедурно предложение това да бъде точка седма в програмата ни и преди малко обясних защо трябва да го сторим – няма да загубим парламентарно време. Просто ще бъде чест за Народното събрание тази седмица да приеме този законопроект и да възкресим надеждите на тази категория български граждани, загубили своята работоспособност при изпълнение и по повод задачи, свързани с отбраната и защитата на Отечеството! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите да бъде точка седма от дневния ред.
    Гласували 164 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 53.
    Това предложение също се приема.
    Има още едно предложение, по което не е изтекъл 15-дневният срок, в който комисията може да се произнесе със становище. Това е предложението на народния представител Весела Лечева като точка от дневния ред да се включи проект за Решение във връзка с преустановяване на действията на Министерския съвет по преобразуване на спортни обекти от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Така че трябва още малко да изчакаме по този въпрос.
    Последното предложение е на народния представител Ахмед Юсеин за включване като точка в програмата на Народното събрание – второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица на.
    Господин Юсеин, заповядайте.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, в този парламент възтържествува правдата за тези, които са били дълго време репресирани. Получиха обезщетения и добавки тези, които са били по затворите и лагерите. В сегашната промяна на закона предлагаме тези, които са били дълго време изселени, заселени, убити по някакъв начин, защото сега действащият закон не дава ясна мотивировка кои лица могат да бъдат обезщетени и затова моля в дневния ред да бъде включена тази точка. Разбира се, нямаме претенции на кое място да е, но да бъде включена в дневния ред. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
    Гласуваме предложението на народния представител Ахмед Юсеин, както беше обосновано, за включване в дневния ред.
    Гласували 142 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 6.
    Предложението се приема.
    Процедура – господин Агов, заповядайте.
    АСЕН АГОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, Вие сте напълно прав, когато казвате, че не е изтекъл 15-дневният срок и затова не можете да подложите на гласуване предложението ни за декларация на Народното събрание за освобождаването на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб от длъжност. Но общественият дневен ред понякога е по-силен, отколкото формалния дневен ред и формалните процедури на Народното събрание.
    На нас ни предстои, господин председателю, да дебатираме в най-скоро време изпращането на петия контингент. Обществото е загубило доверието в министъра на отбраната и в началника на Генералния щаб. То не може да вярва повече, че тези хора могат да гарантират сигурността на нашите бойци, а ние, не решим ли този въпрос, ще поставим народните представители пред много тежък избор - същите хора, които доведоха до толкова тежки жертви в мисията ни, днес да ни предлагат нови решения! Ние впрочем затова предлагаме, господин председателю, народни представители да отидат в Ирак, да се запознаят с условията за изпълнението на българската мисия и след това да участват в нашите дебати.
    Затова моето процедурно предложение, господин председателю, е да преразгледате решението си, да се откажете от формализма на правилника и да подложите на дискусия дали да бъде включен в дневния ред на програмата за тази седмица въпросът за Декларацията на Народното събрание за освобождаването на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб от длъжност. Благодаря ви. (Реплики от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
    Аз възнамерявам да продължа да се придържам към правилника и смятам, че едни добре подготвени дебати, включително по този въпрос, са част от сигурността на нашия военен контингент в Ирак. Същото се отнася и за предложената от Вас делегация от народни представители да замине за там. Знаете, ще уведомя и колегите, че на Председателския съвет ние разгледахме този въпрос и се възприе, бих казал, почти единодушно мнението да направя запитване до министъра на отбраната и отделно до началника на Генералния щаб какви са възможностите, как би могла да бъде обезпечена безопасността на колегите, които биха пътували, и най-вече какъв би бил ефектът от едно такова пътуване.
    ИВАН КОСТОВ (ОДС, от място): Как може такова нещо?! Това е Народно събрание!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Това е по въпроса, което имах да кажа. (Реплики от ОДС.)

    Продължавам със съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са Васил Маринчев и Евгени Чачев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Подпомагаща е Комисията по транспорт и телекомуникации.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител е Антонина Бонева. Водеща е Комисията по образованието и науката. Подпомагаща е Комисията по културата.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Вносители са Ирена Варадинова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители са Екатерина Михайлова, Васил Маринчев и Елиана Масева. Водеща е Комисията по правни въпроси. Подпомагаща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител е Стефан Мазнев. Водеща е Комисията по енергетика.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Петър Жотев и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и горите.
    Проект за Решение за промени в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е Борислав Цеков.
    Проект за Декларация за освобождаването от длъжност на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия. Вносители са Екатерина Михайлова и група народни представители. Проектът за декларация е разпределен на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване. Вносители са Валери Цеков, Весела Драганова и Силвия Бадънкова. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
    Проект за Решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда. Вносител е Министерският съвет. Проектът за решение е разпределен на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Проект за Решение по доклада на Временната анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим. Вносител е Мариана Костадинова.
    Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване на Европейската общност към Международната конвенция на евроконтрол за сътрудничество по безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г. с последващите изменения и допълнения и консолидиране с Протокола от 27 юни 1997 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносители са Нина Радева и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
    Проект за Решение за приемане на стратегия за приватизация на “България Ер” ЕАД – София. Вносител е Йордан Мирчев.
    Проект за Решение за одобряване на стратегията за приватизация на Параходство “Български морски флот” ЕАД – Варна. Вносител е Йордан Мирчев.
    Проект за Решение за изменение на Решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание. Вносител е Татяна Калканова.
    Проекти за решения за промяна в състава на постоянните комисии. Вносител е Татяна Калканова.
    Проект за Решение за избор на нов председател на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено; държавите кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения. Вносител е Валентин Василев.
    Проект за Решение във връзка с преустановяване действията на Министерския съвет по преобразуване на спортни обекти от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Вносители са Весела Лечева и Христо Марков. Проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси.
    Законопроект за допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Лъчезар Тошев. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
    Съобщение: във връзка с чл. 75, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Татяна Калканова е оттеглила внесения проект за Решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика с вх. № 554-02-33.

    Преминаваме към първа точка:
    ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СЪСТАВИТЕ НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
    Най-напред давам думата на господин Борислав Цеков да представи предложения проект за решение.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Това проекторешение е свързано с избирането на народния представител Мирослав Севлиевски за министър на енергетиката и енергийните ресурси. Ние попълваме нашата квота в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    “Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


    РЕШИ:

    Избира Юлияна Дончева Петкова за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Има ли съображения по направеното предложение? Няма.
    Моля, гласувайте този проект за решение.
    Гласували 100 народни представители: за 86, против 12, въздържали се 2.
    Решението е прието.
    Колежката Юлияна Дончева е избрана за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    Има предложение от Татяна Калканова.
    Заповядайте, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    На основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам проект за Решение за изменение на Решение за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание.

    “Проект

    РЕШЕНИЕ
    за изменение на Решение за ново определяне числеността на
    съставите на постоянните комисии на Народното събрание

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


    РЕШИ:

    В т. 8 от Решението за ново определяне числеността на съставите на постоянните комисии на Народното събрание думите “22 народни представители” се заменят с “23 народни представители”, а в края на изречението се добавя “и 1 независим народен представител”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Госпожо Калканова, бихте ли разяснила на колегите за какво се отнася т. 8.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА: Колеги, т. 8 се отнася за числеността и състава на Комисията по труда и социалната политика. С това предложение на практика се реализира това, което беше предложено в дебата от миналата седмица, а именно запазва се правото в тази комисия да има независим народен представител. Знаете, това е новото качество на господин Николай Чуканов. Увеличаването с един брой на състава на комисията дава възможност да се попълни квотата на НДСВ с нов колега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Мисля, че това беше важно за колегите.
    Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
    Заповядайте, госпожо Литрова.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (независим): Благодаря на уважаемия господин председател, че ми даде възможност да взема думата по това предложение на госпожа Калканова.
    Първо, искам да декларирам, че моето изказване е по принцип. Изобщо не се отнася за моята позиция като независим народен представител, тъй като в това предложение увеличението в комисии, както е казано, госпожа Калканова съвсем справедливо каза, че това се отнася само за една единствена комисия, което означава, че в това Народно събрание ще има независими народни представители, които няма да работят в нито една комисия.
    Аз искам да кажа, че въпросът не се отнася лично за мен, а по принцип, защото аз не участвах в гласуването, когато се отнасяше за моята персона. Така че в случая искам да кажа, че в момента уважаемото народно представителство продължава да нарушава Конституцията и да не спазва и собствения си правилник.
    В посоченото Решение № 8, което беше гласувано преди месеци, съотношението примерно в Комисията за борба срещу корупцията, НДСВ намали квотата си с един представител и уважаемата госпожа Калканова беше внесла проектопредложение за освобождаване като член от тази комисия на един народен представител от НДСВ. Впоследствие през м. юли госпожа Калканова оттегли това предложение, което означава, че ние в продължение на осем месеца сме в нарушение на взетото от Народното събрание решение НДСВ да има с един човек по-малко в Комисията за борба срещу корупцията.
    Освен това НДСВ, както и Парламентарната група на Новото време практически имат намален числен състав, което означава, че и самото съотношение за членство в комисии би трябвало да претърпи известни изменения.

    Не на последно място искам да подчертая, че в Комисията по околната среда и водите има едно незаето място на уважаемия председател на Народното събрание господин Борислав Великов. Положението е същото и в Комисията по бюджет и финанси. Много е интересно защо Парламентарната група на НДСВ не се възползва от правото си да увеличи състава на тези комисии, в които има незаети места, а на всяка цена иска да лиши народни представители, чието право да работят в комисии е гарантирано от Конституцията, да могат да упражнят това свое право. Това става пред безразличния поглед на всички народни представители.
    Освен това искам да отбележа, че начинът, по който се процедира за разпределянето на комисиите в Народното събрание, е също един недопустим начин, имам предвид по отношение на независимите народни представители, защото целта сякаш е независимите народни представители да работят в области, които не са в рамките на тяхната специална компетентност, а в области, в които има други народни представители, които имат повече професионална квалификация.
    Бих отбелязала, че на независимия народен представител д-р Пангарова не е дадена възможност да работи примерно в Комисията по здравеопазване като независим народен представител, а трябва да работи в Комисията по правни въпроси, въпреки че не притежава юридическо образование. Това просто е стил на поведение, който Парламентарната група на НДСВ налага със силата на мнозинството на цялото Народно събрание.
    Когато това е вътрешен въпрос, това е нещо друго, защото вътрешен въпрос беше, когато д-р Милена Михайлова не беше избрана за член на Комисията по здравеопазване, а Парламентарната група на НДСВ реши в тази комисия да участва един строителен инженер. Но това са вътрешни работи. Но когато се отнася за правата на независимите народни представители и изобщо на народните представители, би трябвало да носим отговорност пред избирателите, за да не чуваме всеки ден от медиите, че народните представители са некомпетентни. Защото един перфектен специалист в областта на здравеопазването не може да бъде перфектен специалист в правото, когато няма такова образование.
    Продължавам да казвам, че НДСВ има в квотата си в Комисията за борба срещу корупцията един член в повече, въпреки че Решение № 8 е решило нещо друго, т.е. да бъде намален този състав. Така че, ако вие искате всички независими народни представители с това решение, което трябваше да заблуди Народното събрание, да имат възможност да участват в комисиите, бихте увеличили някоя от другите комисии с един народен представител.
    Бих искала да попитам защо това увеличение е направено, въпреки че е в множествено число, за комисията с 22 народни представители, а не е примерно за комисиите, в които има 23 народни представители, а те са две? Което означава, че двамата независими народни представители биха могли да работят по квалификацията си в комисиите.
    Благодаря Ви, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Литрова.
    Заповядайте, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Вземам думата, провокиран от това, което беше казано преди малко от госпожа Литрова във връзка със състава на Комисията за борба срещу корупцията, затова, че управляващата коалиция наистина има един човек в повече и практически в пленарната зала някак си безмълвно се гледа на тоя факт, без да се реконструира по някакъв начин съставът.
    Още нещо, което е важно да се каже. Госпожа Литрова в миналото заседание, когато гледахме съставите на комисиите, практически с неучастието си в гласуването, от етична гледна точка, предопредели гласуването. Тя просто беше извадена от състава на комисиите. Може би имаше разлика само с един глас.
    Аз си мисля, че наистина трябва да се обърне внимание. Не знам оттук насетне какви ще бъдат предложенията на госпожа Калканова, но първо трябва да обсъдим това несъответствие в Комисията за борба с корупцията. Ако наистина в момента имате някаква готовност, ще бъде добре. Добре е, за да не се допусне, в нарушение на конституционни разпоредби, независими народни представители да останат извън състава на всички комисии. Това е принципен въпрос и мисля, че не бива така емоционално да се подхожда или пък по някакъв начин да се дава вид, че на тези хора им се отмъщава по някакъв начин от мнозинството за това, че по един или друг проблем са заели някаква позиция, различна от тази на мнозинството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз вземам думата, също повлиян от това, което каза госпожа Литрова – че в момента се създава поредният дисбаланс в комисиите. Миналия петък, когато разглеждахме въпроса за промени в комисиите, господин Ралчев прочете текста на чл. 19, ал. 1. Аз ще го прочета отново:
    "При определяне състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи."
    Тогава господин Ралчев се позова на този текст с искането да се отстранят господин Чуканов и госпожа Литрова. Междупрочем госпожа Литрова беше отстранена, недавайки гласа си за себе си, което й дава морално право да защитава и позициите от тази трибуна днес.
    Когато мнозинството все пак реши да преосмисли въпроса за участието на господин Чуканов в Комисията по труда и социалната политика – аз приветствам неговото решение да бъде запазен като член на комисията, като човек, който сам изпитва на гърба си тежестите от това да бъде човек, който трябва да се бори с живота в неравностойно положение – все пак подходът, който се възприема в дадения случай, аз смятам, че не отговаря на принципите, заложени в правилника, защото той едва ли не става като допълнителния член в комисията за сметка на това, че народните представители, които са независими, се ограничават от участие в комисиите, а НДСВ запазва позициите си в комисиите и квотите, въпреки изричната постановка на чл. 19, ал. 1.
    Смятам, че при гласуването на днешните решения и при предложението, коeто прави госпожа Калканова, тя трябва да бъде далеч по-прецизна. Моля я, тъй като участваше в тази комисия, която разпределяше квотите, да отговори действително запазва ли се по този начин представителството в комисиите, пропорционално на всички парламентарни групи, съобразно чл. 19, ал. 1 и дали това, което НДСВ се опитва да направи като компромис персонално за господин Чуканов, но не направи за госпожа Литрова, не е някакъв тип извинение пред обществото и опит все пак да си запази собствените позиции в групите, като разреши въпроса, вътрешен при тях, и продължи с политиката за санкциониране на хора, които са станали независими народни представители.
    Затова, уважаеми господин председателю, призовавам действително да спазите правилника и да отговорите на мнозинството, на госпожа Литрова дали действително се правят изменения, които са в интерес само на една парламентарна група и се прави опит по този начин да се ощети участието на независимите народни представители. Това ще бъде в наш интерес, въпреки че ще ни отнеме известно парламентарно време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Има ли други мнения?
    Заповядайте, госпожо Анастасова.

    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, искам да поздравя мнозинството, че намери сили да коригира предложението си от миналия път и да предотврати една очевидна несправедливост. Естествено, ако трябва да бъдат последователни, във връзка и с това, което се каза към момента, би трябвало подобна несправедливост, която все пак беше гласувана миналия петък, да бъде отстранена и по отношение на госпожа Литрова. Предлагам поне една от комисиите, в които тя участва, също да разшири състава си с един човек, за да може поне отчасти Народното събрание да изпълнява своите функции, както и независимите народни представители. В противен случай тя ще остане единственият народен представител, който не участва в нито една комисия. Самото мнозинство само ще спечели, ако не допусне подобна несправедливост.
    Моля ви за разумни действия.
    А иначе що се отнася до съотношенията – те наистина са променени, но едва ли има време да ги обсъждаме.
    Моля, повтарям, предотвратете една несправедливост към народен представител. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
    Заповядайте, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Ще направя много кратък коментар. Действително, господин Нихризов, единствената комисия, в която има нарушения на квотното представителство, това е Комисията за борба с корупцията. Поемаме ангажимента да преразгледаме тази ситуация, както и членството на независимия представител Теодора Литрова евентуално в тази комисия. Засега обаче нямаме готовност и проект за подобно решение. Трябва да говорим и с председателя на комисията. До края на седмицата ще решим въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли други мнения? Не виждам.
    Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител госпожа Калканова във връзка с числеността по т. 8, която тя разясни.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
    Това предложение се приема.
    ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:
    “Проект
    РЕШЕНИЕ
    за попълване на състава на
    Комисията по труда и социалната политика
    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    РЕШИ:
    Избира Павлинка Трифонова Иванова за член на комисията.”
    Господин председател, ако може в залата да направя корекция – да предложа да бъде изтеглено това предложение и да гласуваме избора на Силвия Бадънкова за член на комисията, както беше проектът за решение от миналата седмица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли възражения?
    Предложението е Силвия Бадънкова да бъде включена в състава на Комисията по труда и социалната политика.
    Моля, който е съгласен с това предложение, да гласува.
    Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:
    “Проект
    РЕШЕНИЕ
    за промени в състава на Комисията по медиите
    Народното събрание на основание на чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с решение на Народното събрание за прекратяване на пълномощията на народен представител
    РЕШИ:
    Избира Павлинка Трифонова Иванова за член на Комисията по медиите.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли някакви съображения по това предложение?
    Моля да гласуваме предложението за промени в състава на Комисията по медиите.
    Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ с вносител Министерския съвет.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:
    “ДОКЛАД
    по Законопроект № 502-01-7 за кредитиране на студентите и
    докторантите, внесен от Министерския съвет на
    13.01.2005 г.
    На заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха заместник-министърът на образованието и науката Камен Велев, главният секретар на Министерството на образованието и науката Димитър Танев и заместник-министърът на финансите Илия Лингорски.
    Законопроектът беше представен от господин Камен Велев.
    Въвеждането на кредитиране на студентите и докторантите, наред с другите форми на финансова подкрепа ще допринесе за:
    - по-справедливо разпределяне на финансовите тежести на висшето образование между държавата и домакинствата;
    - за стимулиране на студентите и докторантите за придобиване на реални знания и умения, тъй като съучастието на студентите и докторантите в разходите (образователни и потребителски) ще бъде мотивирано от адекватни очаквания за възвръщаемост на инвестицията чрез по-високодоходна професионална реализация;
    - равен достъп до висшето образование на младите хора.
    Кредитирането на студенти и докторанти се въвежда като елемент от системата за финансиране на висшето образование. В началния етап кредитирането на студенти и докторанти по-скоро ще бъде социално ориентирано, като перспективата е да се развива неговият инвестиционен аспект.
    В предлагания законопроект са регламентирани:
    - обхватът на държавната финансова подкрепа – в рамките на ежегодно определяните със Закона за държавния бюджет средства ще се извършва еднократно намаляване на кредитното задължение (главницата и/или лихвата) при отпускане на заема, ще се обезпечава кредитното задължение или ще се погасява кредитното задължение или част от него при настъпване на определени условия, предвидени в закона;
    - условията за кредитиране – възраст до 35 години, успех не по-нисък от “добър (4)”, обучение в редовна форма и др.;
    - органите за кредитиране, гратисните периоди по заемите, сроковете за отпускане и др.
    След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
    - да се прецизират разпоредбите на чл. 14, ал. 2 относно срока на отпускане на кредита, като се уредят и случаите, в които студентът прекъсва обучението си;
    - как ще се обслужват лихвите по време на гратисния период на заема;
    - ще има ли обезпечение по заемите;
    - какъв е размерът на риска на държавата в случаите на невъзможност за обслужване на кредита от студента;
    - какво е становището на търговските банки по законопроекта, с оглед риска, който те ще поемат при необслужване на заема.
    Дискусията приключи с гласуване при следните резултати:
    “За” – 8 народни представители, “въздържали се” – 5 народни представители, без “против”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, внесен от Министерския съвет.”
    Уважаеми господин председател, пропуснах да предложа да подложите на гласуване допускането в залата на господин Красимир Вълчев – главен експерт в Министерството на финансите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви за доклада.
    Има процедурно предложение за допускане в залата на господин Вълчев.
    Обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Нямам нищо против господин Вълчев, но важността на законопроекта изисква в дискусията да участват отговорни представители на Министерството на финансите – ако не министърът, то поне един от заместник-министрите, тъй като характерът на този законопроект е колкото свързан с образованието, толкова, а може би и повече, е свързан и с финансовите аспекти на подпомагането на студентите и докторантите.
    Ето защо, господин председателю, предлагам Ви да наредите да бъде осъществена връзка с господин Велчев. Доколкото е известно, той навярно е ангажиран и с разговори с представители на Международния валутен фонд тази сутрин, навярно лично ще му е трудно да присъства, но да възложи лично той на свой заместник колкото се може по-бързо да дойде в Народното събрание, да бъде готов и да отговори на въпроси, които народните представители ще поставят във връзка именно със степента и характера на онова, което се твърди, че са облекчения в полза на студентите.
    Както чухме от господин Имамов, в заседанието на Комисията по бюджет и финанси е участвал заместник-министърът Лингорски. Не знам доколко това е проблем в неговия ресор, по-скоро навярно господин Ананиев или господин Дацов биха били адекватни на темата, която се дискутира. Но без отговорно участие, а не просто присъствие на представител на Министерството на финансите, дискусията в пленарна зала ще бъде половинчата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Аз не го схванах съвсем като обратно процедурно предложение.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, встрани от микрофоните): По същество се надявам, че сте разбрали какво предложих.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: По същество съм разбрал, дал съм съответните инструкции. Знаете, че всички са на среща с Международния валутен фонд – с господата Фликеншилд и Роуф, но помолих един от тях да дойде, така че се надявам това да стане в близките минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Може би един ще жертват за образованието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Междувременно обаче подлагам на гласуване процедурното предложение, което беше направено от господин Имамов – за допускане на господин Вълчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
    Това процедурно предложение е прието.
    Моля докладът на Комисията по образованието и науката да бъде също така прочетен от председателя на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям ви доклада на Комисията по образованието относно законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите:
    “На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2005 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2005 г. На заседанието на комисията присъстваха: проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, господин Владислав Горанов – от Министерството на финансите, както и представители на неправителствени, на синдикални организации, журналисти.
    Законопроектът урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти чрез финансовата подкрепа на държавата. Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование чрез по-справедливо разпределение на финансовите тежести между държавата, студентите и докторантите. Кредитирането ще бъде социално ориентирано и ще се проявява като инструмент за стимулиране на обучаващите се към придобиване на необходимите им знания и умения.
    Законопроектът регламентира предназначението на държавната финансова подкрепа за еднократно намаляване на кредитното задължение (главница и/или лихва) при отпускане на заема; за обезпечаване на част от кредитното задължение и погасяване на задължението или на част от него. Средствата за държавната финансова подкрепа се планират чрез бюджета на Министерството на образованието и науката и се определят ежегодно чрез Закона за държавния бюджет.
    Право да кандидатстват за заем имат студенти и докторанти, които са български граждани и не са навършили 35 години, обучават се в редовна форма на обучение в български държавни висши училища, имат успех не по-нисък от “добър (4,00)”, не получават стипендии по смисъла на Закона за висшето образование. Студенти и докторанти в неравностойно социално положение имат право на отпускане на заем при по-благоприятни условия.
    Министърът на образованието и науката контролира годишната програма за кредитирането, организира разпределението и преразпределя неусвоената част от държавната финансова подкрепа по висши училища и научни организации, взема решения за погасяване на заеми или на част от тях.
    Към министъра на образованието и науката е създаден Съвет за кредитиране като помощен орган. Висшите училища и научните организации осъществяват административното и информационното обслужване на студентите и докторантите по реализирането на правата им по този закон.
    Заемите с държавна подкрепа се отпускат и обслужват от търговски банки, сключили договор с министъра. Всеки студент и докторант, класиран за отпускане на заем, избира по собствено желание една от обслужващите банки. Заемът се отпуска за срок не по-дълъг от редовната продължителност на обучението с гратисен период от момента на сключването на договора със съответната търговска банка до шест месеца от първата дата за провеждането на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Идентични са условията за гратисен период по заема и на докторантите.

    Придобиването на право на заем за конкретна учебна година става чрез класиране на студента и/или докторанта във висшето учебно училище/научната организация. Критериите за класиране се изготвят от висшето училище, съгласувано със студентския съвет.
    При погасяване на заема с държавна финансова подкрепа се дава възможност неизплатената част от него да се погаси частично при настъпило трайно увреждане на студента/докторанта с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Изцяло се погасява неизплатената част от заема при трайно увреждане с 90 и над 90 на сто намалена работоспособност и при смърт на студента или докторанта. Сумите за частично или цялостно погасяване на заема с държавна подкрепа се изплащат на обслужващите банки от Министерството на образованието и науката. В срок от 6 месеца от влизането на закона в сила Министерският съвет приема предвидената наредба.
    В процеса на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта на законопроекта, тъй като той е в духа на европейските измерения за равен достъп на младите до висше образование. Очертаха се и различни мнения относно механизмите за обслужването на заемите с държавна подкрепа.
    Комисията по образованието и науката с 9 гласа “за”, “против” няма и 8 гласа “въздържали се” взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, № 502-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2005 г.”
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Дурмишев.
    Желае ли вносителят да представи законопроекта?
    Заповядайте, господин Дамянов, да представите законопроекта.
    МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал накратко да представя пред вас Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите. Той беше обект на широка и продължителна обществена дискусия и получи сериозна и професионално ориентирана подкрепа от министерства и компетентни институции.
    Ще представя пред вас замисъла на проекта, както и предвидените организационно-управленски и финансови механизми за реализиране на системата.
    На първо място, искам да отбележа, че на студентското кредитиране както сега, така и в бъдеще, не бива да се гледа като на алтернативен на стипендиите финансов инструмент за държавно подпомагане на студентите. Студентските кредити няма да заместят стипендиите. Те дават още една допълнителна възможност, релевантна на пазара на труда, за съхраняване достъпността на висшето образование за младежи от нискодоходни социални слоеве. Освен това очакваме студентските кредити да формират друг, рационален тип нагласи и социално поведение на младите хора към висшето образование.
    Предложеният законопроект решава един принципно важен за всяка програма или система на студентско кредитиране проблем, а именно осигуряването на неговата държавна финансова подкрепа и това е същественото различие в сравнение с предлаганите към настоящия момент от седем търговски банки схеми на студентски кредити. Ето защо проектът за студентско кредитиране може безусловно да бъде дефиниран като инструмент за провеждане на нова социална политика към най-амбициозната част от младото поколение на България. В него се отчитат както съвременните реалности у нас, а така също и предстоящите предизвикателства в образователната система.
    На настоящия етап считаме, че студентското кредитиране трябва да е преди всичко социално ориентирано. Неговата цел, от една страна, е да съхрани достъпността на висшето образование, а от друга, да се постигне по-справедливо разпределение на финансовите тежести между държавата, домакинствата и студентите. Социалната целесъобразност на студентското кредитиране напълно съответства на реалните потребности и проблеми на българските студенти.
    Проведени социологически изследвания показват, че основният, а при някои студенти и непреодолим финансов проблем е потребителската издръжка по време на следването. При конкретната социална ситуация закономерно е в началото студентските кредити в по-голяма степен да имат характер на потребителски кредити, осигуряващи преди всичко издръжката на студентите по време на следването. Законопроектът обаче е достатъчно гъвкав и отворен, за да постигне в бъдеще и една друга инвестиционна цел и предназначение на студентското кредитиране – заемът, който тегли всеки студент, практически е ставката на инвестиране в себе си, тоест в собственото си професионално изграждане чрез прехвърляне на дохода от бъдеща заетост към настоящо потребление.
    Законопроектът предлага рационален и прагматичен механизъм, като се използва финансовият ресурс и професионалният капацитет на търговските банки. Така административните разходи, необходими за въвеждането и функционирането на системата, ще бъдат сведени до минимум.
    Главно предимство на проекта е, че държавната подкрепа се насочва практически към студентите, за да получат поносими за обслужване и погасяване кредити, без това да накърнява икономическия интерес на търговските банки.
    Не са за пренебрегване и други предимства на избрания механизъм за кредитиране, като създаване на пазар на студентски кредити, на който да се конкурират търговските банки.
    Основното предназначение на държавната финансова подкрепа е за еднократно намаляване на кредитното задължение, което да се осъществява при отпускането на заема. Това на практика за студента ще се осъществява като значително намаляване на лихвената тежест. Допълнителен ефект в полза на студентите може да се постигне и чрез предвидената възможност за държавно обезпечаване на част от кредитното задължение. Освен намаляването на общото кредитно задължение държавната финансова подкрепа ще бъде ориентирана и към осигуряване на определена социална защита на студентите, тоест за покриване на настъпили социални рискове. Част от ежегодно определяната със Закона за държавния бюджет сума за държавна финансова подкрепа ще се използва за погасяване на неизплатена част от заемите при настъпило трайно увреждане, инвалидизиране или смърт на заемодателите.
    Управлението на системата до голяма степен е децентрализирано и демократично. На висшите училища е отредена ключова роля да определят кандидатите чрез познатите от стипендиите механизми на класиране в рамките на определената им квота за финансово подпомагане. Кредитирането на студентите съдържа в себе си потенциал за промяна в мотивацията и поведението на студентите. Освен това по-голямото съучастие на студентите в образователните и потребителски разходи ще засили тяхната взискателност за подобряване процеса на обучение, което на свой ред ще стимулира усилията на институциите и висшите училища за повишаване качеството на висшето образование, респективно на подготовката на конкурентоспособни специалисти с висша квалификация.
    Ефектите на студентското кредитиране в много по-голяма степен ще се проявят в процеса на динамизиране на икономиката и усъвършенстването на пазара на труда. Бъдещето на студентското кредитиране няма да зависи автоматично и само от законовата рамка и нормативната уредба. За да се наложи като ефикасно работещ инструмент от голямо значение ще бъде развитието на икономическата среда, за което имаме основания да бъдем оптимисти.
    Приемането на закона ще позволи програмата за кредитиране на студентите и докторантите да започне още през тази година. Необходимите средства за учебната 2005/2006 г. се очаква да бъдат около 1 млн. лв. като тяхното конкретизиране ще се извърши в хода на бюджетната процедура. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Колеги, откривам разискванията по тази тема, по този законопроект.
    Заповядайте, господин Танков.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина парламентарната Комисия по образованието и науката с 9 срещу 8 гласа прие този Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите. Разви се една дискусия, в която преобладаваше тезата, че този законопроект има много спорни моменти, внесен е главно с предизборен характер в края на мандата на това Народното събрание.
    Както е известно, още в началото на Тридесет и деветото Народно събрание Коалиция за България предложи собствен Законопроект за кредитиране на студентите и докторантите, който беше отхвърлен от мнозинството. Искам да припомня, че в него се предлагаше формиране на фонд за кредитиране на студентите и докторантите и много подробно беше разписан механизмът, по който студентите можеха да получават кредити за компенсиране на таксите за обучение във висшите учебни заведения, както и механизъм за пълно и частично опрощаване на кредити при доказан успех над 5,50 и отличен успех, както и опрощаване при раждане на едно или повече деца от студентски семейства.
    Разбира се, този законопроект беше отхвърлен, а в него се съдържаше една много трайна перспектива този въпрос да бъде решен още в началото на Тридесет и деветото Народно събрание.
    Искам да заявя, че аз твърдо съм убеден, че такъв закон е необходим, но разработен така, че да стимулира студентите към по-високи резултати в обучението, да е пряко свързан с професионалната и социална реализация.
    Най-големият проблем, който беше подчертан от народните представители в комисията, е, че той е прекалено схематичен и сериозните проблеми как студентите ще могат да ползват кредити, как ще ги връщат, какви ще бъдат лихвите, какви ще са гаранциите на държавата, ще бъдат изяснявани с наредба, приета от Министерския съвет, която следва да се приеме след шест месеца. Не е ясен и критерият, по който висшите учебни заведения ще класират студентите. В закона са маркирани само изискванията за възраст – до 35 години, и минимален успех от 4,00, студентите да са редовни и да не получават стипендия по Закона за висшето образование. Това предложение в законопроекта противоречи на тезата, изложена от министъра, че всъщност студентското кредитиране се приема като алтернатива на студентските стипендии, а на практика в закона е фиксирано, че студент, който получава стипендия, не може да ползва кредит.
    За популизма на законопроекта говори и фактът, че най-рано студентските кредити по този законопроект могат да бъдат получени през есента на 2005 г., след парламентарните избори и ще бъдат отговорност на друго правителство. А очакванията на студентите и докторантите са съвсем различни. Проведените социологически проучвания от най-различни неправителствени организации показват, че студентите искат да получават кредити и да ги изплащат с ясна перспектива за професионална реализация. Нито в този законопроект, нито в някой друг закон за висшето образование има връзка с ангажиментите от страна на държавата или частния капитал, или други организации за професионалната реализация. А това, естествено, е пречка за студентите да се ангажират с получаването на кредити.
    Студентите очакват законопроектът за студентско кредитиране, който бъде приет, да ги стимулира към по-високи резултати в обучението. Ето защо между първо и второ четене мисля, че трябва да бъде решен въпросът за частично или пълно опрощаване на кредитите при отличен успех или много добър успех в зависимост от възможностите, с които разполага държавата.
    В предложения проект е предвидено частично опрощаване само при трайно загубване на трудоспособност. Според мненията на студентите, привилегията за опрощаване на кредити трябва да имат и студентските семейства с едно или повече деца. При демографските проблеми на страната подобен стимул би увеличил раждаемостта.
    Поради тези и много други причини мисля, че този законопроект не може да бъде подкрепен на първо четене в Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
    Уважаеми колеги, преди да продължим нашата работа, за мен е удоволствие да приветствам в пленарната зала делегация от Групата за връзки на Държавната Дума с българския парламент, водена от председателя й Валерий Драганов – председател на Комитета по икономическата политика, бизнес и туризъм на Държавната Дума на Руската федерация. (Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват делегацията.)
    Има ли други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
    Заповядайте, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Преди всичко искам да кажа, че се надявам този законопроект да получи подкрепа от колегите в пленарна зала, защото философията на този законопроект е да стимулира влагането на средства в образованието, включително и да стимулира младите хора в България да гледат на своето образование до голяма степен като своя лична инвестиция. В този смисъл аз лично присъствах на обсъжданията на законопроекта, включително и в Комисията по бюджет и финанси, и като чисто финансов инструмент законопроектът предлага наистина един механизъм, който да съдейства за реализирането точно на тази философия. Смятам, че законопроектът е навременен. Бих искала да подчертая, че точно по отношение на този финансов механизъм той се различава категорично от предходни законопроекти, включително и тези, които ние сме гледали преди време в пленарна зала и съответно не са били подкрепени.
    Бих искала обаче да подчертая два съществени момента в този законопроект, които ми се струва, че биха могли да бъдат обект на дискусия между първо и второ четене преди всичко в хармония с философията на този законопроект да насърчава възприемането на образованието и като инвестиция.
    Смятам, че би трябвало да се разшири обхватът на студентите, които могат да се възползват от механизма за кредитиране, който е в законопроекта и освен тези, които са студенти редовна форма в държавните висши заведения, да бъдат включени и студентите в частните висши учебни заведения. По този начин всъщност се гарантира и тази равнопоставеност, която всички знаем, че е конституционно установена и би трябвало да се спазва. Още повече, че и в тези частни висши учебни заведения с още по-пълна сила е тази философия за инвестирането в образование.
    И още една препоръка, която до известна степен е свързана с изразените от някои колеги резерви за това как ще бъдат стимулирани младите хора да се възползват от механизма за съфинансиране на образованието, който предлага този законопроект при условие, че все пак те нямат гаранция за своята реализация след завършване на висшето си образование.
    Не зная дали в момента точно в закона може да се реши това или пък по-нататък в подзаконовите нормативни актове, свързани с приложението на този закон, но така или иначе би могло да се помисли върху механизма първоначално този начин на съфинансиране да се използва преимуществено за студентите в тези специалности, чиято реализация не подлежи на съмнение. Имам предвид компютърни специалисти и някои икономически специалности. Тоест, да започне реализацията като някакъв пилотен вариант по определение точно за тези специалности, за които има търсене на пазара на труда.
    Между другото, така би могла да се реализира и една друга идея, вложена в базата на този закон, а именно чрез него, чрез този допълнителен финансов механизъм държавата да упражнява до известна степен и политика точно по отношение на насърчаването на обучаемите в определени специалности съобразно динамиката на пазара на труда.
    Още веднъж ще кажа, че би трябвало да получи подкрепа този законопроект. Този законопроект, както вече беше отбелязано и от вносителя, не изключва ангажиментите от страна на държавата за финансиране на висшето образование. Той просто е още едно допълнително средство за инвестиране в образованието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Калканова.
    Има ли някакви други мнения?
    Заповядайте, госпожо Тенева.
    АТАНАСКА ТЕНЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги!
    В края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание ние отново се връщаме към проблема с кредитирането на студентите и докторантите. Казвам “отново”, защото една голяма част от народните представители се наложи да обсъжда този въпрос и през 2001 г., и съвсем в началото на 2002 г. Това означава, че можем да оспорим тезата на колегите, които казват, че това е навременен закон. За мен лично това е един закъснял Закон за кредитиране на студентите и докторантите. Закъснял, защото не само Тридесет и деветото Народно събрание, но и предишните две народни събрания, обсъждайки проблема с кредитирането на студентите и докторантите, отхвърлиха предложения на Коалиция за България или Демократична левица, в предишния формат, за решаване на този проблем.
    Положителният момент е, че мнозинството внася в края на мандата Закон за кредитиране на студентите и докторантите. Споделям обаче безпокойството на колегите, че това става два месеца преди изборите.
    Предложеният законопроект се основава на тезата за държавна финансова подкрепа, но, ако прочетем по-внимателно текстовете, ще видим, че става дума за вече поето кредитно задължение от студентите и докторантите. Още в чл. 2 е заложен принципът за споделяне на разходите за обучение между държавата, от една страна, и студентите и докторантите, от друга страна. Но, както каза и колежката Калканова преди малко, става дума само за държавните висши училища. Явно в тази посока трябва да се търси развитие на законовата основа.
    В същото време е отделена и особена роля на един Съвет за кредитиране в помощ на министъра на образованието и науката. Студентите и докторантите ще споделят отговорността и разходите за обучение, но в същото време не е ясна ролята на самите студенти и докторанти, които иначе споделят разходите в този Съвет за кредитиране.
    Както подчерта и колегата ми преди малко – в мотивите е посочено, че става дума за кредитиране, което в никакъв случай не е алтернатива на студентските стипендии – една утвърдена и доказала се практика в системата на българското висше образование. На мен също ми прави впечатление и явно вносителите на законопроекта трябва да дадат отговор на този въпрос – едно е заявеното намерение, че кредитирането не е алтернатива на студентските стипендии, но не виждам потвърждение на това намерение в предложения текст.
    И по-нататък – специално внимание е отделено на студентите и докторантите в неравностойно социално положение в чл. 4, ал. 4. Това е добре, но в същото време не се предвижда подкрепа за млади семейства, който проблем е особено важен за докторантите, а и за немалка част от студентите, и при демографската ситуация в България за младите студентски и докторантски семейства при раждането на първо или второ дете.
    В мотивите се посочва, че кредитирането трябва да стимулира студентите и докторантите за придобиване на реални знания и умения, но в същото време не се предвижда стимулиране на по-високата успеваемост, на други значими постижения на студентите и докторантите, макар че ако по отношение на студентите е ясен проблемът за това как да се измери по-високата успеваемост и по-високите резултати, за мен малко стои открит въпросът за това как ще се преценяват успехът и реалните знания на докторантите, което е съвсем друг и открит въпрос. Явно по отношение на докторантите би следвало да помислим и да развием друг тип критерии.
    И още една серия безпокойства – към днешна дата единици са студентите, които се възползват от предлаганите кредити от търговските банки, което противопоставя проблема и всъщност поставя въпроса има ли нужда от такива кредити, като имаме предвид реалните финансови възможности на студентите, докторантите, техните семейства, като имаме предвид, че голяма част от студентите се опитват да работят и понякога тази работа пречи на едно достатъчно ефективно обучение, особено когато става дума за редовните студенти. Явно има нужда от държавна финансова подкрепа, но, както казва и колегата, проучването на студентското обществено мнение показва, че почти всички студенти, които отговарят на условията, биха се възползвали от възможността да кредитират своето висше образование, да споделят разходите за обучение, обаче при подкрепа от държавата, при гарантиране от държавата на бъдеща работа, на едно първо работно място. И те биха искали да бъде обвързан техния кредит с една такава реална възможност за изплащане на кредита от тях с техните собствени сили.
    Да, както каза и министърът, ще се използва капацитетът на търговските банки и държавата ще гарантира кредитите за обучение. Според мен в този закон трябва да се види не просто и само с чл. 18 и с една допълнителна наредба, която трябва да се приеме до шест месеца след влизане в сила на този закон, а в текстовете на закона трябва да потърсим едни по-точни гаранции за тази споделена отговорност и за ангажиментите, които държавата, включително и чрез своя бюджет, ще поеме за осъществяването на тази държавна финансова подкрепа.
    И накрая бих искала да кажа, че проблемът е явен. Нужно е държавна финансова подкрепа, само че възниква въпросът дали точно с този механизъм и не са ли колкото плюсовете, толкова и нотата, и възраженията, които разколебават народния представител да подкрепи категорично или да се въздържи от подкрепата на този закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тенева.
    Очакваме всеки момент заместник-министър Ананиев да бъде тук, за което може би трябва да се направи процедурно предложение, за да може междувременно, ако тече изказване, той да влезе в залата.
    Заповядайте, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Кирил Ананиев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Ананиев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    В момента, в който заместник-министър Ананиев дойде, може да бъде поканен в пленарната зала.
    Продължаваме разискванията. Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Предполагах, че в пленарната зала ще има повече изказвания по този законопроект, тъй като той наистина, както каза и господин министърът, е предмет на дискусия в обществото от доста време. Както каза и господин Танков от нашата група, имаше законопроект, който беше внесен в началото на това Народно събрание от нашата парламентарна група. Беше отхвърлен от мнозинството, каквато беше съдбата на същия този законопроект и в заключителната фаза на Тридесет и осмото, и в хода на Тридесет и деветото Народно събрание. И тогава, и в началото на този парламент, основният въпрос, който се дискутираше, и предложението ни, което беше отхвърлено, е за по-ангажирано финансиране от страна на държавата на разходите на студентите и докторантите, за да могат да се издържат по време на своето обучение чрез по-ясно изразени държавни форми на финансиране, т.е. един държавен фонд.
    И тогава Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, и в този парламент на сегашното мнозинство, заявяваха, че такъв ресурс просто не е по силите на бюджета. Навремето, доколкото си спомням, предшественикът на госпожа Радева – господин Цонев, говореше за невъзможността да се заделят 30 или 40 млн. лв. за тази цел. И това е един от въпросите, които ми се струва, че и господин Ананиев би могъл да коментира – колко именно биха били бюджетните разходи за един държавен гаранционен фонд?
    Поставям този въпрос, господин председателю и господин министре, защото в законопроекта, който разглеждаме сега, отсъства сърцевината, отсъства механизмът, по който ще се осигурят всички онези добри намерения, които присъстват и в мотивите на законопроекта, които чухме от трибуната тук, от министъра на образованието и науката.
    Какво имам предвид по-конкретно, господин председателю? Преди всичко основата на нашите разсъждения по този въпрос според мен следва да бъде Конституцията на страната, която в главата, третираща основните права и задължения на гражданите, е постановила в чл. 53, че всеки има право на образование. И че основното и средното образование са безплатни, а при определени от закона условия висшето образование също е безплатно. И оттук вече онова, което засегна и господин Дамянов. Всъщност за какви разходи говорим? За разходите за образование и обучение, за разходите за издръжка на отделния студент или докторант, тази издръжка дали са преките негови разходи да си купи учебници и други образователни услуги, или да се издържа, да живее, да може да се издържа като личност?
    Тук още, господин председателю, ми се струва, че законът започва да бърка в своите общи разпоредби в Глава първа. В чл. 2, се казва, че целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование и за споделяне на разходите за обучение между държавата и студентите. Тази постановка за мен е малко неясна, защото ако се има предвид чрез тези кредити студентът да съиздържа или да поема върху себе си част от непреките разходи на отделния студент, а общите разходи за издръжка на едно висше учебно заведение и на образователната система – висше образование, като такава, тук започваме вече да бъркаме нещата. Ясно е, че един такъв закон трябва да бъде насочен да кредитира отделния студент за неговите разходи.
    По-нататък, господин председателю, отиваме към чл. 3. И какво четем? Че финансовата подкрепа на държавата, съгласно този закон, има три предназначения: еднократното намаляване на кредитното задължение при отпускането на заема; обезпечаването на част от кредитното задължение и погасяване на задължението или част от него при настъпване на условията, предвидени в този закон. Ясно е, че още тук нещата се поставят на онази основа, която е заложена в закона – тя е пазарната, търговската основа, като държавата заявява, че се намесва при определени условия в заемния договор между студента и банката, обслужващата търговска банка, както са наречени тук, с оглед до известна степен промяна на стандартните пазарни в полза на по-благоприятни кредитни условия. Само че законът въобще не отговаря какви са тези по-благоприятни условия?!
    Забележете, господин председателю, че този чл. 3, за който става дума, очевидно трябва да четем едновременно с чл. 18, чл. 19 и Глава четвърта. Член 18 третира първата от хипотезите – еднократното намаляване на кредитното задължение, и ни казва, че за конкретните заеми това еднократно намаляване се определя при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Тоест тук няма в закона и намек доколко и как ще бъдат по-благоприятни условията за еднократно намаляване на кредитното задължение. Същото се отнася и за втората насока – обезпечаването на част от кредитното задължение. Очевидно обезпечаването би трябвало да доведе до по-ниска лихва, до по-изгодни условия за изплащане – като гратисен период, като други условия на кредита. Но чл. 19 ни казва същото, както и чл. 18: “Подкрепата по т. 2, т.е. това облекчаване, се осъществява при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 18”. Тоест отново ни се препраща и тази подкрепа към нещо, което Народното събрание не знае какво ще бъде и законът не си е направил труда даже да индикира, да посочи, извинявам се за чуждицата, в каква насока ще бъдат тези условия.
    Що се отнася до погасяването, то се третира в Глава четвърта, както казах – погасяване с държавна финансова подкрепа, изписано е какво ще става с неизплатената част при едни или други случаи. Но едва ли трябва да се смята, че, така да се каже, основният вид подкрепа ще бъде при неиздължаване. Очевидно е, че подкрепата трябва да започне със самия пакет или условия за кредитиране на студенти и докторанти.
    Тоест това, което каза господин Танков, според мен не до голяма степен, ами изцяло има основание постановката, че се приема един закон в края на един мандат на парламента, непосредствено преди поредните парламентарни избори, с цел мнозинството да заяви: ето ние решаваме, и то по един много модерен, пазарен, инвестиционен, социален, каквито искате прилагателни може да извадим от мотивировките на правителството и мнозинството изрази, които обаче не са подкрепени с конкретни механизми. Те изцяло и напълно отсъстват.
    И тук, господин председателю, е един от примерите, ако щете и един от тестовете, за всяка парламентарна група и преди всичко за мнозинството, доколко може да устои на собствената си претенция, апел, заявление, включително и от лидера на мнозинството и министър-председател, дискусиите в парламента да бъдат освободени от предизборни намерения. Макар и с малко изказвания, с почти незабележимо присъствие в пленарната зала, очевидно е, че този закон е предизборно мотивиран.
    За жалост, господин председателю, малко попрекалих с времето, отивам към десетата си минута, все с надеждата, че господин Ананиев ще е стигнал до парламента. Така и не го забелязвам да влиза. Очевидно идва и моментът за почивката. Може би в почивката някой от мнозинството или Вие ще информирате господин Ананиев, ако той дойде в парламента, за хода на дискусията, за поставените въпроси и ще го поканите да вземе отношение по въпросите след почивката. Но при всички случаи каквито и обяснения да даде господин Ананиев, за мен становището, прозвучало от господин Танков и от госпожа Тенева, че такъв закон ние не можем да подкрепим, остава в сила и аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
    Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Продължаваме нашата работа по първото четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
    Имаше колеги, които желаят да се изкажат. Имаме присъствието с необходимата тежест от Министерството на финансите в лицето на заместник-министър Ананиев. Министър Дамянов е тук от началото. Аз се постарах, доколкото си водих бележки, да информирам заместник-министър Ананиев за няколкото възникнали въпроси. Надявам се, че след като чуе няколко допълнителни изказвания, които вероятно ще има, ще вземе отношение, или и министър Дамянов.
    Заповядайте, господин Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин заместник-министър, уважаеми дами и господа! Разглеждайки този закон, според мен трябва да гледаме на него като на една възможност. Всеки студент има най-малко пет начина да покрие финансово своите разходи по време на следването. На първо място, това е семейният бюджет, което е грижа преди всичко на родителите на студента. На второ място е трудовата дейност на студента – законова или незаконова. Значителна част от студентите използват тази форма, за да могат да покриват своите разходи като студенти. На трето място е стипендията или тъй наречената грантова схема. На четвърто място е кредитът, на пето място, ако мога условно да го нарека – други източници за финансиране. В този закон става дума за третата и четвъртата схема за покриване на финансовите разходи, и то не ги изчерпва изцяло. Става дума за стипендиите и кредитите. Става дума за съчетание на тъй наречените грантови или кредитни схеми при участието на държавата в покриване на разходите на студентите. Ще говоря условно само за студентите, но отчасти това се отнася и за докторантите.
    По отношение на стипендиите. Те имат пряко отношение към стимулиране на обучението за подобряване качеството на обучението на студентите. Стипендии обикновено получават студенти, които имат висок успех. Има ограничение, разбира се, по отношение на дохода, но по принцип стипендия получава този, който се учи добре.
    Що се отнася до кредита, както е предвидено и в този законопроект, явно е, че той няма стимулиращи функции. Той по-скоро има спомагателни функции по отношение на тези студенти, които нямат финансова възможност да покрият своите ежедневни студентски разходи. Затова зад този законопроект и зад кредита не бива да се търси възможност за стимулиране на по-добро обучение и т.н. Още повече, не бива да се търси обвързаност на бъдещата реализация на студента с този кредит.
    Друг е въпросът ако говорим за фирмен кредит или кредит, отпуснат от юридически, дори физически лица, при които има определени клаузи и условия, които задължително трябва да бъдат изпълнени от студента или кредитополучателя, за да получи кредит. Но тук изобщо не става дума за фирмени кредити. Разбира се, това е друга теза за разговор, която има отношение към някои от клаузите, записани в този закон, например към тъй наречения Съвет за кредитиране. Очевидно може да се мисли да бъдат разширени функциите на този съвет – да речем да бъде Съвет за финансово подпомагане на студентите, което значително ще увеличи кръга от функции, които би изпълнявал. Този съвет може да се занимава както със стипендиите, така и с кредитите, но не само от страна на държавата, а от страна на всички кредитодатели. Това могат да бъдат юридически лица – фирми, физически лица, фондации, обществени организации и т.н.
    От тази гледна точка аз мисля, че някои от колегите натоварват с прекалено големи очаквания този законопроект. Очевидно е, че в него има слабости, част от които биха могли да бъдат отстранени между първо и второ четене. Но ние трябва да гледаме на този законопроект като една възможност. Не бива да лишаваме студентите от тази възможност.
    За мен е трудно да приема твърдението, че това е предизборно мотивиран законопроект, защото ако следваме тази логика, би следвало да кажем, че Народното събрание не трябва да прави добри дела до изборите, защото всичко е предизборно мотивирано.
    Въпреки че е закъснял, съгласен съм с това, този законопроект трябва да получи подкрепа. Между първо и второ четене трябва да бъдат направени някои корекции, като приемем законопроекта с дълбокото убеждение, че изцяло в комплексност проблемът с финансирането на студентските разходи няма да бъде решен с този законопроект. Но това е първа стъпка и възможност, която ние трябва да подкрепим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Имамов.
    Заповядайте за реплика, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Имамов, казахте “възможност”, да гледаме на законопроекта като възможност. Възможност за какво? Поставям така въпроса, защото дали ще наречем съвета Съвет за подпомагане или Съвет за кредитиране, очевидно е, че държавата заделя определен финансов ресурс, който ще бъде упражняван чрез Министерството на образованието и науката. Ще бъде упражняван за участие в кредитиране. Накратко казано, според мен целта на кредитирането като форма в случая би трябвало да играе ролята да съчетава интересите на отделния студент, който желае да се обучава, на държавата, която е заинтересована да има повече хора с висше образование, но не просто висше образование, а висше образование в определени области, тоест да има елемент на програмиране на качествено висше образование, и ако щете – да съчетава и интереса на търговски банки и фирми да участват в това кредитиране при условия, които са облекчени от държавата.
    Така че имаме поредица от интереси, които изискват доста внимателно съчетаване, регламентиране, за да могат да дадат желания ефект. Според мен тук не бива да изхождаме единствено от презумпцията, че се създава нещо, което да помогне на всеки студент да учи. Оттук е основателно и предложението Ви да се мисли и за състава на този съвет, за неговата насоченост, където би трябвало да участва и държавата като заявител или заинтересована от определени видове висше образование и докторантура. При всички случаи, господин Имамов, в закона трябва да се подсказват механизмите. Моят аргумент, че законът носи малко декларативен характер – не искам да влизаме пак в предизборни разсъждения, е, че той не дава насоката на механизмите за решение на въпросите и в този смисъл си остава декларация, която при това според мен е неправилно насочена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
    Друга реплика? Не виждам.
    Господин Имамов, заповядайте да се възползвате от правото си на дуплика.

    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Господин Пирински, Вие споменахте чл. 53 от Конституцията, където е дефинирано правото на образование, което според мен не означава задължение на държавата да осигури образование. Това са две различни неща. Аз гледам на този законопроект като един от многото начини държавата да увеличи шанса на всеки, който желае да има висше образование. За това става дума. Има прекрасни млади хора, които интелектуално са в състояние да спечелят всички конкурси в големи висши учебни заведения, но нямат финансова подкрепа. Тези първи и втори източници, както ги изброих, не са в състояние да покрият техните предстоящи разходи като бъдещи студенти. Ето това е една възможност тези прекрасни хора да вземат кредит, за да могат да покрият своите разходи като студенти, а след това, разбира се, те ще бъдат задължени да връщат тези разходи при облекчени от страна на държавата условия. Това е възможността, господин Пирински.
    Що се отнася до това, че няма механизъм, това е въпрос на детайлизация и аз не се наемам да коментирам доколко в един законопроект трябва да се детайлизират всички механизми за реализация на поставените цели. Явно тук се предвижда една наредба, в която тази детайлизация ще бъде факт и тя ще бъде известна на всички, които се интересуват от тази материя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Имамов.
    Заповядайте, господин Маринов, за изказване.
    АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз по принцип подкрепям идеята за такъв законопроект, който предвижда поемане на част от задълженията на студентите по кредити от страна на държавата, но когато съм убеден, че държавата има тази финансова възможност. За съжаление от представения законопроект във формата, в който е представен, без да е цитирано нито едно число, аз не мога да получа гаранция, че това може да се случи. Още повече, като се има предвид финансовото натоварване на бюджета с допълнителни разходи в образованието както през тази година по програмата за осигуряване на безплатни учебници и закуска, така и с разходите, които се правят и ще се правят в следващите години във връзка със стратегията за информационното осигуряване на системата на образованието с хардуер и софтуер и съответните разходи за поддръжка, обучение и експлоатация с ангажимента всяка следваща година тези разходи да нарастват. При положение че много трудно протекоха преговорите с Международния валутен фонд, когато се искаха допълнително тези 135 млн. лв. увеличение в разходната част на бюджета целево за образованието. А сега научавам от настоящата среща с Международния валутен фонд, че фондът има претенциите за намаляване на разходната част на бюджета със 100 млн. Не съм убеден, че ако този закон за кредитирането ще влезе в сила, държавата ще има възможността допълнително ежегодно да се натоварва със задължения по погасяване на част от кредитите на студентите.
    Пак повтарям, не става дума за никакво число в законопроекта, за никаква стойност на тези задължения, които ще бъдат поети за погасяване от държавата.
    Не бива, поне в тази част на законопроекта, чл. 18, тези условия да се указват в предвидената наредба. Не държим на всички подробности, още повече, не искаме в никакъв случай да се отнема и автономността на висшите учебни заведения при определяне на критериите при отпускане на кредитите, вариантите за погасяване на част от задълженията, но мисля, че в законопроекта трябва да се даде в основна рамка сумата, която се предвижда, ако не в абсолютна стойност, то поне като относителна част от бюджета, предвиждан за образованието, или общо от бюджета за страната, или като част от брутния вътрешен продукт. Но трябва да има яснота за законодателя, който ще гласува този законопроект да стане закон. Кредиторите също да имат представа как биха се ангажирали. Не е ясно, отникъде не е ясно! Вярно е, че трудно може да се прецени и да се каже в какъв обем кредити ще бъдат теглени от студентите. Анкетите, които бяха проведени със студенти, сочеха около 50% желаещи и 50% нежелаещи да теглят кредити. Във връзка с това не ми става ясно в чл. 3, ал. 1, т. 1, ако не бъдат усвоени средства, както е записано в ал. 4 – неусвоените средства по ал. 3 могат да се преразпределят по висшите училища и научните организации в зависимост от броя на студенти и докторанти, кандидатстващи за заем. По-надолу става ясно, че ще има критерии, съветите ще определят критериите, по критериите ще се утвърждават кандидатите за кредити, но при положение че отпуснатата от държавата сума за поемане на част от задълженията не бъде усвоена в крайна сметка и след това – преразпределението, което е предвидено по ал. 4, предвижда ли се възможност за ново преразпределение, като се стартира процедурата от начало или не? И ако не, неусвоените средства ще се върнат ли в бюджета или ще влязат в резервен фонд, който да се използва през следващата бюджетна година?
    Иначе замисълът на законопроекта е модерен, бих казал, заимстван е не европейски, а световен опит. Но тук искам да отчета разликата между България и напредналите страни, в частност и Съединените щати, където кредитната система има дългогодишен опит и е желана и търсена от студентите. Защото в мотивите вносителят говори, че ще се стимулира повишаване на качеството на образованието. Някак си трудно се разбира. Аз възприемам, че става дума за мотивиране на повишаване на качеството на образованието само за образованието на студентите и докторантите. Ангажирайки се с плащания по кредит, допълнително натоварвайки се с тази тежест, те ще се мобилизират по-добре да се образоват. Но ако замисълът е и преподавателският състав във висшите учебни заведения да е съпричастен да повишава качеството на образователния процес, не виждам механизмите как ще бъде постигнато това.
    Другото съществено различие, което виждам в крайния продукт – качеството на образованите кадри, е връзката с реализацията на тези кадри.
    Да, действително могат да се получат позитивни резултати и много по-високо качество на образованост на завършилите студенти и докторанти, но този законопроект не предвижда обвръзка на образователния процес с последваща реализация на кадрите. Защото в България липсва рейтинговането на вузовете, така както е в Съединените американски щати, което предполага и дава съответните гаранции, че завършилите определени вузове, с определен рейтинг в определени граници, могат да получат своята реализация.
    От законопроекта също не ми става ясно и ангажираността на бизнеса, обвръзката му с бъдещи кадри, които се предполага да излязат с по-високо качество на образованието, прилагайки тази система – как те ще бъдат ангажирани, как ще бъде провокиран техният интерес да стимулират определени студенти, докторанти, които да искат после да ползват за своите нужди.
    Също така по отношение определянето на размера на поемания ангажимент за изплащане на част от дълга ми се струва, че се дава голяма необоснована свобода. В чл. 20 са визирани само случаите при загубена работоспособност, но при нормалните случаи какви ориентири ще бъдат зададени за критерии, които ще се прилагат във връзка с чл. 16? - Може би се има предвид чл. 18 по наредбата, която се подготвя, те да бъдат фиксирани в някакви граници, за да не се стигне до прекалена свобода на съветите в съответните вузове, което да създаде резки различия в критериите в различните вузове и да провокира насоката на кандидат-студентите към едни или други вузове без специалностите, които се изучават там, да са най-необходимите в практиката, в живота.
    Не искам да коментирам в политически аспект, че законопроектът е закъснял. По принцип винаги съм поддържал идеята за такъв законопроект. Тя е от миналия парламент. Просто ми мирише на грубо плагиатство с предизборна цел от управляващото мнозинство – да ни се предлага този законопроект в края на мандата преди избори. Бих го приветствал и бих го приел като приемственост, ако в началото на мандата беше възприет от авторите на идеята и тогава, ако ни беше предложен в един по-усъвършенстван вариант от този, който е бил предлаган в миналото Народно събрание от Коалиция за България. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
    Реплика на господин Георги Пирински. Заповядайте. Вие избрахте една интересна форма за онова, което не можа да бъде чуто от Вас преди почивката.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Познахте намерението ми, но ще се постарая да спазя и правилото за изразяване на ясно несъгласие с част от изказването, а то е в частта, господин Маринов, на Вашата теза, че от бизнеса трябва да се очаква ангажиране с реализацията на студентите.
    Струва ми се, че това не е справедливо очакване и не е тази постановката, тъй като бизнесът, отделната фирма има възможност да отпуска стипендия, да отпуска издръжка за едни или други конкретни студенти или пък нужди на своята фирма.
    Но не считам, че господин Имамов има основание изцяло да отхвърля този критерий за реализация след обучението, тъй като наред с правото на образование в чл. 53 по-напред е фиксирано и правото на труд. Без да очакваме държавата да бъде работодател и да даде на всеки работа, имаме право да очакваме държавата да провежда политика, която да индикира в кои стратегически направления тя предвижда развитието на наукоемки дейности – били те производствени, управленски или в сферата на услугите. Ето защо, мислейки по-нататък във връзка с работата между двете четения, аз продължавам да смятам и предлагам и на Вас като човек, който заявихте по принцип своята съпричастност към идеята и към необходимостта от такъв закон, да се търси едно работещо решение, в което да личи, че държавата участва в кредитирането и същевременно дава ориентир кои са онези области, в които такова кредитиране отговаря на национална политика – и образователна, и икономическа. Благодаря Ви, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли други реплики? Няма.
    Господин Маринов, желаете ли да се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте.
    АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ (СДС): Доколкото разбрах, господин Пирински няма възражения на тезата за реализацията, напротив – подкрепя я.
    Що се касае до ангажираността на бизнеса – поставих тезата, защото основната част от икономиката в страната вече е приватизирана и е в частни ръце, но действително могат да се визират основните жалони на икономическото развитие, което да бъде обвързано с бъдеща реализация на по-висококвалифицирани, подготвени кадри, за което стимулиращ фактор може да бъде една добре организирана система на кредитиране.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Маринов.
    Има ли други желаещи народни представители за изказване?
    Господин Иванов, заповядайте.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за кредитиране на студентите и докторантите е един полезен закон. Такива закони има практически във всички страни-членки на Европейския съюз и на развитите страни по света.
    Едновременно с това искам да кажа, че в закона основното е компетентността на Комисията по бюджет и финанси и респективно, Министерството на финансите. Неслучайно след първоначалното разпореждане на председателя на Народното събрание от 14 януари т.г. водеща комисия да бъде Комисията по образованието и науката няколко дни по-късно това е подменено и водеща комисия се оказа Комисията по бюджет и финанси. В тази посока аз наистина очаквам заместник-министърът Ананиев да отговори на въпроси, които са били повдигнати по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси и които междупрочем бяха повдигнати и тук, в залата.
    Законът носи наистина декларативен характер. Според мен същия термин използва и колегата Пирински, защото ако ние се постараем да вникнем в него, ще видим, че не е приложим. В този си вид законът наистина не е приложим. И когато гласуването в двете комисии, които представиха своите становища - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието и науката, бяха съобщени, би трябвало да ви е направило впечатление, че в Комисията по образованието и науката законопроектът мина само с един глас – 8 гласа “за”, 7 колеги не подкрепиха законопроекта, като се въздържаха.

    В Комисията по бюджет и финанси картината не е много по-различна – 8 гласа “за”, 5 “въздържали се”. И това не се дължи на някакво измислено обстоятелство, че колегите, които се въздържат, са против това да се реши въпросът за кредитирането на българските студенти и докторанти, а просто защото така представеният закон е една декларация за намерения в бъдеще. Ще се постарая да обоснова това свое становище.
    Погледнах Заключителните разпоредби на закона – там няма разпоредба, която да изисква отлагателен срок за влизане в действие, което означава, че законът се подчинява на общите разпоредби и буквално след една седмица, ако един студент поиска, би трябвало да може да се възползва от закона. Да, но не, защото реално законът урежда една материя, която е всъщност държавната финансова подкрепа по отношение на следването на студентите и обучението на аспирантите. Тази наредба, съгласно чл. 18 на закона, се урежда в наредба, която се издава от Министерския съвет, вероятно по предложение на Министерството на финансите. Междупрочем чл. 19, който следва, е почти същият като чл. 18, но това е отделен въпрос и той не е съществен.
    Ако отгърнете Заключителните разпоредби, ще прочетете в параграф единствен, че в срок от шест месеца от влизането на закона в сила Министерският съвет приема наредбата по чл. 18.
    Извинявайте, колеги, но това е липса на чувство за носене на отговорност. Не може едно Народно събрание три месеца преди изборите да приеме един закон, който не може да влезе в сила и да задължи следващото правителство до началото на м. октомври или средата на октомври да приеме тази наредба. Не знам, ако на някой от вас не му е ясно, искам да подчертая категорично, че следващото правителство и респективно следващите министри на финансите и образованието и науката ще направят промени в този закон и самата наредба няма да бъде изпълнена в предвидения срок, защото това правителство ще се сформира буквално в летните месеци и няма да има време наредбата да бъде предоставена в изчистен вид на хората, които искат да се възползват от правата, които получават по закона.
    На следващо място – липсва какво и да е становище на един от трите стълба, които трябва да осигурят изпълнението на закона, а те са: Министерството на образованието и науката, студентите, които ще получат кредитите и търговските банки-кредитори, които трябва да осигурят тези кредити. Не може този закон да вменява задължения на търговските банки, защото знаете, че такова задължение в отпускане на кредити парламентът не може да им вмени, това може да стане само след определено договаряне, а няма в момента никаква индикация дали това договаряне е налице. Затова основните въпроси, които възникнаха тук, и които бяха в становището на Комисията по бюджет и финанси, бяха свързани именно с тази технология. При един такъв закон технологията - в случая на отпускане на кредити, е от съществено значение. Липсват механизмите, които да покажат как ще бъдат отпускани тези кредити.
    Ще започна поред. Какъв например е размерът на лихвите? Какъв модел е избран? Има студентско кредитиране в Съединените щати, където държавното подпомагане е именно в смисъла, че заемите са безлихвени и държавата всъщност подпомага студентите, като изплаща лихвите на търговските банки. В Швеция лихвата е 4%. Колко ще бъде при нас? Защото знаем какви са лихвите на заемите, които отпускат търговските банки и ги слушаме всеки ден по рекламите. Ако лихвите са такива, наистина няма да се решат прекалено много студенти да се възползват от тази възможност.
    На второ място, какво ще бъде обезпечаването по заемите? Как ще бъде? Има различни форми в световната практика, има и ипотечно обезпечаване. Как ще бъде при нас? Ако погледнем още първите текстове на закона, се вижда, че този въпрос е оставен по някакъв начин да виси, а именно: “Държавната финансова подкрепа е предназначена за …”, първата точка не я чета, втората е: “обезпечаване на част от кредитното задължение”. Каква част от кредитното задължение ще бъде обезпечена при 1%, 30%, 50%, 70% или 90%? Всичко това е изключително важно, но в закона такова нещо и да търсите, не можете да намерите.
    На трето място, целта на закона не се изпълнява от самия закон, защото чл. 2 дефинира целта: “Целта е да се подобрят условията за достъп до висше образование”.
    Извинете, колеги, но не е редно да се записва нещо, което не се изпълнява в закона! В закона облекчени условия се създават само за студентите редовно обучение в държавните висши училища. Условията и достъпът до висше образование на студентите задочно обучение не се променят, на студентите вечерно обучение – не се променят, на студентите дистанционно обучение – не се променят, на студентите, които се обучават в частни висши училища – не се променят. Не може по този начин да се разпише една цел, а в същото време законът да не отговаря на обхвата, който е поставен като цел на закона.
    На следващо място, не съм привърженик на частните училища, ни най-малко, но не знам защо е разделено, че това кредитиране ще бъде предоставено само за държавните висши училища. При стипендиите, които се дават за държавните висши училища, е съвсем различно. Стипендиите са форма на безвъзмездна помощ и държавата там може да избере да дава само за студентите от държавните висши училища, макар че това също се оспорва, но кредитирането, което по определен начин ще бъде възвърнато от ползвателите – от студентите, след като започнат работа, за мен е немотивирано и то не се коментира, междупрочем, в мотивите по закона.
    На следващо място, не е разписано какъв е рискът за държавата при обслужването на тези кредити. Това е изключително важно. В Съединените щати 50% от кредитите остават невърнати и това е по официална статистика. В Холандия се дава 15-годишен период, след който кредитите се опрощават, в Швеция след навършване на 65 години кредитите се опрощават. Но тези неща са изключително важни. Вие самите, ако отидете и искате да ползвате някакъв кредит, не за следване – може да не знаете условията, да не се заинтересувате, да направите съответното сравнение и да разберете дали има смисъл да го ползвате или не.
    Може би на последно място, но този въпрос също е повдигнат и от Комисията по бюджет и финанси, не е записано как ще се обслужва кредитът, лихвата по време на гратисния период, който е шестмесечен. При сравнително високата безработица в България шестмесечният гратисен период е крайно недостатъчен. В повечето европейски страни този период е двегодишен. Имайте предвид и голямата емиграция на завършили висше образование българи. Въпросът с това по какъв начин ще се изисква възстановяването на получения кредит е изключително важен, защото в противен случай държавата ще търпи много сериозни загуби. Необходимо е да се търси начин или да се увеличи държавната помощ ежегодно за поддържането на тази система, или просто да се търсят някакви други условия.
    Искам да ви спомена и за чл. 16, ал. 5. Тук има нещо, на което мисля, че не е обърнато внимание, но то по същество е почти безумно. Член 16 определя как се получават заемите за държавна финансова подкрепа от студентите. Разписва се, че това става по критерии, че тези критерии могат да бъдат по определен начин локализирани за висшето училище, но след това в ал. 5 е записано: “видът на документите за кандидатстване се утвърждава от ректора на съответното висше училище”.
    Уважаеми колеги, видът на документите за кандидатстване трябва да бъде ясно договорен от Министерството на финансите, търговските банки и не може да бъде различен за различните висши училища. Това са документи, които ще бъдат изисквани основно за да бъдат представени пред търговските банки.
    Така че този текст какво означава? Че ако ректорът реши, че документът, който се представя от студента, е само една справка за неговия успех от предишната година? Абсурд! Търговската банка това нещо няма да го приеме като документ, който да даде достоверна информация, че кредитът впоследствие ще бъде обслужван.
    В заключение, повтори се много пъти, но аз все пак ще се изкуша да ви кажа: приемането на един такъв закон от Народното събрание, който няма да има реално правна стойност по отношение на неговото прилагане в следващите шест месеца, не е коректен юридически акт. Народното събрание трябва да се ориентира да приема документи, по които може дори да проследи началото на тяхното прилагане и, ако е необходимо, да внесе съответните корекции. Всъщност ние ще приемем нещо, което е обещание в бъдещето. Дано действително корекциите, които ще бъдат направени, те ще бъдат необходими, да не бъдат прекалено големи и в крайна сметка законът да изпълни предназначението си. Но поради всички тези недостатъци, които изброих, аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
    Има ли реплика? Не виждам.
    Има ли желание за изказване?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Съжалявам, но с този режим на получаване на дневния ред действително в последния момент научаваме какво ще обсъждаме. Бях направил някои разчети, които в момента просто ги нямам, затова ще говоря по принцип, но просто щеше да е по-убедително, ако ги имаше и разчетите.
    Изцяло подкрепям колегите, които се изказаха, че законът има декларативен характер. Той не може да заработи. Или ако заработи и някой има интерес от този закон, това ще са преди всичко търговските банки, тъй като един кредит, който ще се обслужва след години, очевидно ще е при по-висока лихва, те няма да изгубят от това положение и ако гарант по тези кредити е държавата, ще направим една верига за преливане пари от джоба на данъкоплатеца под формата на по-високи лихви, които най-вероятно ще се капитализират към търговските банки. Това е икономически интерес на търговските банки и те не бива да бъдат винени. Обратното, те ще го приветстват, но не съм сигурен, че студентите ще го приветстват.
    Няколко неща смущават директно. Право на кандидатстване имат хора, които имат успех поне 4. Това не е стипендия, това е кредит! Значи човекът иска да завърши образование. Може би базовата му подготовка не е добра, може да е учил не в елитно училище. Дори да е имал някакви проблеми с развитието си като дете, каква е тази дискриминация? Значи ако е стипендия – да, но това е кредит и той ще си го обслужва. И ние му казваме: ако успехът ти е под 4, нямаш право на кредит! Простете ме, кредитът е възможност да го върнеш, а не е възможност да го получиш, затова че успехът ти е бил над 4. Това е абсурдна постановка и не знам защо авторите я запазиха. Тя с нищо не се обяснява и с нищо не се връзва.
    Второто нещо, което и господин Иванов тук каза, а и другите колеги го споменаха, кредит могат да получават само студентите от държавните ВУЗ. Ами, хайде обяснете ми го! Значи да приемем закон, съгласно който кредити от търговските банки могат да получават само държавните предприятия?! Абсурдна ситуация!
    Значи там можеш да влияеш чрез лихвения процент, чрез степента на погасяване и т.н., но това е директна дискриминация.
    Освен това ние отиваме към един модел на образование, който не твърди, че примерно държавните ВУЗ са по-добри от частните. Ами тогава какво е това ограничение? Значи ако имаш един елитарен частен ВУЗ, няма да ти даваме кредит. Нямаш право на кредит, макар че ще получиш по-добро образование! Също една абсурдна постановка, за която не знам авторите върху какво са стъпили и за какво са я произвели.
    Има една немалка група българи, бях впечатлен от числото българи, учещи само в Германия, оказа се, че българинът масово учи в чужбина. Значи най-развитите държави от рода на Германия, САЩ купуват мозъци, а нашите трудолюбиви българи ги приели някъде и искат не стипендии, искат кредит, за да могат да учат, а българската държава им казва: вие нямате право на кредит! Ами, ние отиваме към европейски модел на образование. В него залагаме хоризонтално движение между вузовете. Значи един семестър може да е в български ВУЗ, друг да е в германски ВУЗ. Как се вписва този закон? Аз се радвам, че проф. Дурмишев е тук, това е в противоречие с нашата европейска ориентация! Какво правим? За колко го правим? За една година ли го правим този закон? Това е нереалистично и не е необходимо да правим стъпки, които после ще ни пречат, вместо да ни помагат.
    Класирането. Значи класацията ще я правят вузовете. Какво правим отново? Стипендии ли отпускаме? Пак ще отчитаме дохода през предходните шест месеца. Ами, човекът иска да завърши. Не допускате ли и такъв вариант, всички сме били млади: конфликт между децата и родителите. Ами ако аз съм в конфликт с богати родители, вие ще ми забраните да взема кредит, който после ще искам да си върна, сам да си го обслужвам. И вие ще ми кажете: не може, отиваш, лазиш пред майка си и пред баща си и ще те издържат. Иначе няма да учиш! Отново абсурдна ситуация! За какво сами се вкарваме в капани, от които не виждам каква е нуждата?
    Размерът на кредита. Ами, като му даваш пари, трябва да му дадеш, за да може да учи, ако няма други източници на доходи. Не, ще правим някаква класация във ВУЗ и в зависимост от това колко класира той, ще е и размерът на кредита. Ами, ако не му покрие разходите, за какво му е този кредит? Кредитът е да вземеш пари, за да си построиш къща, а не да си направиш приземния етаж. Това отново е абсурдна ситуация!
    И аз ви казвам: не го разбирам нито като преподавател във ВУЗ, нито като човек с икономическо образование – защо го правим и как го правим?
    Тук се говори за гратисния период – шест месеца след като завърши. Седящите в тази зала не знаем ли, че сред младежта безработицата е особено тежка? Какво им казваме? Кой ще изплаща кредита, след като той завърши и е безработен? Най-малкото гратисният период трябва да се свърже с реализацията на човека. Започнал си работа, бъди добър да си обслужваш кредита. Ама ако няма работа, не му осигуряваш работа и искаш да го плаща, какво означава? Къщата на мама и на татко, нивите или какво правим? Или го вкарваме в затвора? Дългово законодателство ли ще направим за тези хора, които не си обслужват кредитите? И какво ще направим, ако той примерно за пет години е безработен? Какво правим с обслужването на този кредит?
    И така, един от най-големите абсурди: вземаш кредит за една година! Значи имаш успех тази година, класираме те, на ти кредит. А догодина какво правиш? Напускаш вуза и “когато бях овчарче”. Дайте да подходим сериозно към нещата! Кой ще вземе кредит за нещо, което няма да завърши? Ами че Европейският съюз нали ни ги дава за проекти! Трябва да свършиш нещо, някаква работа. А работата в случая е да получиш висше образование. Значи кредитът трябва да е за срока на образованието. Как ще го правим по години на мен ми е неясно и не виждам защо трябва да приемем закон с такъв казус.
    Зададох въпроса на комисията, не получих отговор, задавам го пак: кой гарантира кредита? Каза се, че министърът сключва рамков договор с търговските банки, но нищо друго не се казва. Ако го сключва този договор, това означава ли, че държавата гарантира? И че ако кредитът не се обслужва, че държавата ще погаси този кредит? Или все пак трябва да има залози и да се заложи нещо. Думица не е обелена в тази посока. Дайте някаква информация! Отговорете нещо смислено, за да имаме представа как ще функционира тази система за кредитиране.
    Вече се постави въпросът за това каква ще бъде лихвата. Че ако лихвата ще е по-голяма, ако лихвата ще се капитализира, ами с какво облекчаваме тогава студентите? Значи ако ще даваме кредити, те трябва да са с особена лихва, но да видим какъв ще е механизмът.
    И завършвам с това, че каква е традицията в цял свят? Получаваш кредит за целия период на обучение. След като си завършил, в зависимост от средния ти успех, ти казват дали ще го плащаш или няма да го плащаш. Ако успехът ти е примерно под 4,00, както сте го записали, ще го плащаш, ако е над 4,00, държавата бърка в джоба на данъкоплатеца и ти покрива разходите за образование. Това е традицията, няма друга традиция. А ние сме измислили една форма на кредитно стипендиантстване. Хубаво, във втори курс имаш кредит, в трети курс – нямаш, ще започнеш ли да обслужваш от трети курс или след като завършиш, тогава ще го обслужваш?
    Съвсем сериозно ви казвам, понеже съм ВУЗ-овски преподавател, това ме засяга лично, персонално. Това засяга почти всички нас, тъй като имаме най-малкото деца и внуци.
    Нека не приемаме нещо, което няма да работи, няма да работи! Няма да сработи и през м. юни 2005 г. Да не храним илюзии, че през м. юни младите хора ще са в единен строй заради това, че сме им дали високолихвени кредити, от които я усетят нещо от преференцията, я не усетят.
    Затова моят призив е да направим един нормален закон, който е безкрайно необходим, 15 години вече е необходим, и да дадем основното право на младите хора – да се разбунтуват, ако щете, срещу родители, срещу системи. И да кажат: “Сами ще се образоваме. Ще взема кредит, ще уча добре, ще се старая и после ще си възстановя този кредит”. Този законопроект не дава такава възможност на младите хора и аз не бих могъл да го подкрепя. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    За реплика има думата господин Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председателю!
    Господин Димитров, повече от въпросите, които поставихте, са прекалено детайлизирани и конкретни. Аз предполагам, че представителите на Министерския съвет ще говорят по тях.
    Но Вие пропуснахте нещо изключително важно. Става дума за кредит при преференциални, непазарни условия. За това става дума.
    В момента всеки студент може да си вземе какъвто иска кредит. Всяка банка има условия, при които дава кредит по най-различни причини. Напротив, в момента в България, Вие много добре знаете, проблемът е как да намалим темповете на кредитите, а не как да получи кредитожелателят кредит от дадена банка. Става дума за преференциален кредит.
    Информацията, която беше дадена в комисиите от представители на Министерството на финансите, говори, че намалението на лихвата, тоест ефективното намаление на лихвата ще бъде около 40-45%. Ние нямаме никакво съмнение за атрактивността на подобен кредит. Но пак повтарям, става дума за една възможност. Когато се дава кредит, това е въпрос на автономно решение между две страни – кредитодател, условно казано, и кредитополучател. Те се договарят при какви условия ще сключат сделка за кредит. Тук държавата се намесва и казва: “За разлика от обикновения кредит ние ще поемем известни ангажименти, за да може студентът да се съгласи да ползва този кредит и да покрие своите разходи”. Пак повтарям, става дума не за кредит с висока лихва, напротив, става дума за кредит при едни непазарни, по-благоприятни, преференциални условия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Имамов.
    Има ли друга реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Имамов, аз затова започнах със съжалението, че ги нямам сметките. Тъй като, примерно, ако взема по 2000, за пет години следване това са 10 000 лв. Сега не помня и не мога да го докажа в момента, но ако лихвата се капитализира, това става някъде около 15 000 лв. Ако ние тези 5000, които се натрупат отгоре, ги намалим с 2500, ние с нищо не му намаляваме. Нещо повече, аз смятах, ако лихвата е стандартната, коя търговска банка ще ви даде кредит, ще допусне този кредит да не се обслужва 5 години и 6 месеца при нормалната лихва? Тя не само че няма да ви даде преференциална лихва, но тя ще поиска по-висока лихва! Тогава какви са преференциалните условия? Този въпрос го задавах няколко пъти, задавам го и сега: какви са тези преференциални условия?
    Отговорът на Комисията по бюджет и финанси беше, че с нещо ще се намали лихвеното плащане. “С нещо” – от чия воля ще зависи, колко ще бъде? Ние не даваме никакви ясни граници, ние тук просто даваме възможност, пак повтарям, да прелеем пари от джоба на данъкоплатеца в търговските банки, но с това няма да облекчим достъпа до висшето образование.
    Същите тези пари, които сега ги раздаваме, примерно, предизборно, като коледни подаръци, ако бяхме направили държавен фонд, можехме да дадем още от следващата учебна година поне на 10 000 студенти кредити, безлихвени кредити и да се знае, че ще работят по другата схема. Като завърши, който го е мързяло, ще си ги възстанови, който не го е мързяло и е учил, държавата ще го потупа по рамото, ще му благодари и ще плати вместо него.
    Така че вместо да пускаме пари по други канали, по-разумното според мен е точно това: да направим един държавен фонд и от този фонд да върви студентското кредитиране. Тогава лихвата може да бъде нула, може да бъде процент, може да бъде преференциална.
    Хайде обяснете ми какво означава преференциална лихва за една търговска банка?! Смях, няма такова нещо! Затова ви казах, лихвата няма да е преференциална, тя ще е по-тежка. Ние ще вземем от данъкоплатеца и ще платим част от тази лихва на търговската банка, но нито на студента ще стане по-леко от цялата тази работа, нито кредитирането ще стане по-достъпно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Колеги, има ли още желаещи за изказване? Няма.
    Има думата господин Ананиев, мисля, че той желае да направи някои разяснения. Моля те да не бъдат в големи детайли, които за първо четене не са толкова необходими, но все пак Ваша е преценката.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви кажа, че по отношение на този законопроект в правителството се работи от много време, включително този законопроект беше включен като част от заема за модернизация на образованието.
    Преминахме през различни стадии на разработване на този закон, през различни модели на неговото изграждане – от чисто централизирани модели до този модел, който в момента предлагаме, който е банково базиран модел, тоест цялостната дейност по отпускането, обслужването и събирането на заемите се извършва от търговските банки, разбира се, с точно определени ангажименти на кредитополучателите и на висшите учебни заведения.
    Действително, както каза и господин Пирински, в законопроекта е по-подробно регламентирана институционалната страна на закона, на взаимоотношенията и по-малко е акцентирана и конкретизирана финансовата част на този законопроект, но затова има определени причини.
    Много голяма дискусия имаше по въпроса до каква степен и дълбочина да влезем във финансовите ангажименти, заложени в този закон. Имайки предвид, че една част от взаимоотношенията се определят със Закона за държавния дълг и те най-вече са свързани с втората мярка - обезпечаване на част от кредитното задължение, и така или иначе правителството, приемайки наредбата по чл. 18, ще се съобрази с изискванията на Закона за държавния дълг, основно не сме влезли в по-голяма дълбочина, тъй като първата форма – еднократното намаляване на кредитното задължение, определено е свързана с политиката на правителството в частта на висшето образование. На нас ни се иска да дадем възможност на правителството и на министъра на образованието и науката да позиционира този финансов инструмент в зависимост от политиката, която се провежда.
    По същия начин сме постъпили с постановлението, с което се регламентира механизмът за определяне на стипендиите, механизмът за отпускане и определяне на стипендиите. По същия начин е подходено и когато е регламентирана материята, свързана с използването на студентските общежития. Тоест ние трябва да имаме определено някаква маневреност, свързана с политиката, и тази политика да дава възможност да се вземат конкретни решения, а не тук в законопроекта тези позиции да бъдат крайно решени и да няма никаква маневреност в зависимост от изменението на политиката.
    Бих казал, че двата инструмента или двете форми на държавна подкрепа – еднократната премия за намаляване на кредитното задължение и обезпечаване на част от задължението, комулативно приложени, ще имат много по-голям ефект, отколкото самостоятелно сами за себе си тези две отделни форми. Защото първата форма – еднократната премия за намаляване на кредитното задължение, не решава докрай проблема за достъпа до този кредит, тъй като при всички случаи обезпечението остава като едно от условията, при които се получава кредитът. От друга страна пък, ако се наблегне само на обезпечаване на част от кредитното задължение, това означава определена незаинтересованост от страна на търговските банки, от страна на студентите-кредитополучатели, тъй като държавата застава зад това обезпечение и те са сигурни, че възвръщаемостта на задължението е 100% сигурно. Ние дълбоко се надяваме, че в съчетанието на тези два елемента ще намерим най-правилното решение по отношение на задълженията и интересите на всички страни, които участват в този процес. И имайки предвид, че ще търсим точно този баланс, и че този баланс не е крайно решим, тоест сега определен и непроменяем за в бъдеще, ние смятаме, че тази задача трябва да бъде дадена на правителството, която с наредбата по чл. 18 ще регламентира в по-големи подробности, по-точно и по-ясно двете помощи, които ще бъдат предоставени по отношение на кредитирането.
    На следващо място, бих искал да взема отношение по някои конкретни въпроси. Например за 6-месечния срок, който е посочен. Действително срокът е шест месеца, но това е максималният срок, който е предвиден. Със сигурност тази наредба ще бъде готова в рамките до започването на учебната 2005-2006 г., до което започване има горе-долу шест месеца. В рамките на това време, даже и по-рано, подзаконовата нормативна уредба ще бъде готова и тя ще може обективно да се прилага от началото на учебната година, както според мен е редно.
    Освен това трябва да кажа, че този проект на закона е съгласуван с търговските банки и една значителна част от тях са го подкрепили, включително и председателят на Асоциацията на търговските банки е изразил своето положително отношение към този закон. Така че ние не сме оставили търговските банки, не сме ги изолирали от изработването и подготовката на този законопроект. Организира се и специална конференция, на която участваха представители на търговските банки.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Естествено, че ще участват. Те са заинтересовани.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Но те го и подкрепят.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Естествено, че ще го подкрепят.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Имаше една забележка, че има преливане на ресурс от държавата към търговските банки. Имаше такъв въпрос. Мога да споделя с вас, че проектът на закон е предварително съгласуван с Комисията за защита на конкуренцията и тя приема, че това не е подпомагане на търговските банки, а е подпомагане на студентите и затова този закон не е атакуем от гледна точка на Закона за защита на конкуренцията.
    Друг въпрос, който беше поставен – кой гарантира кредита. Естествено, че кредитът ще бъде гарантиран от правителството. По всяка вероятност с тази наредба, която ще бъде приета от правителството, ще се посочи един механизъм, който е подобен на гаранционния фонд за микрокредитиране. Ще се извърши определен депозит в една или в няколко търговски банки и оттам при настъпване на събитието правителството ще гарантира това задължение, само че по ред и условия, които ще бъдат ясно и точно регламентирани в решението на Министерския съвет. Какво мога да кажа за размера на помощта? Очакваме кредитите да се движат някъде между 500 и 2500 лв. годишно. Ще се позволяват и кредити над 2500 лв., само че за тях вече държавата няма да гарантира. Разбира се, това са експертни разработки. Ние смятаме, че в този диапазон се движи годишният размер на кредита. При това положение, ако вземем годишен размер на кредит около 2000 лв., помощта, която ще предостави държавата при 26% поемане на първоначалната помощ, ще бъде около 520 лв. С това ще бъде подпомогнат студентът-кредитополучател.
    Първата форма, която предвижда еднократно намаление на кредитното задължение, може да получи формата на поемане от страна на държавата на лихвата за гратисния период от време, който може да бъде различен в зависимост от това в кой курс на обучение се намира студентът. Ако студентът е, да речем, в първи курс на обучение за бакалавърска степен, той ще получи 38% подпомагане от страна на държавата, което на практика означава, че гратисният период, който ще поеме държавата, ще бъде около четири години. Ако, да речем, студентът е четвърта година бакалавър, процентът на подпомагане от страна на държавата ще бъде около 13%, което означава, че около една година и половина държавата ще поеме съответно лихвата и това ще бъде гратисен период за кредитополучателя.
    Това са въпросите, които успях да си запиша. Ако има някакви други въпроси, ще отговоря допълнително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Ананиев.
    Колеги, мисля, че разискванията бяха ползотворни, разясненията – също, и всички колеги са се ориентирали и са наясно как ще гласуват.
    Има ли други желаещи?
    Господин Жотев, заповядайте.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добре звучат няколко месеца преди изборите такива текстове, които очевидно ще се харесат на младите хора, на кандидат-студентите, на дипломантите и т.н. Но тук има проблеми, които аз искам да споделя с вас.
    Първият проблем е, че на практика търговската банка, която и да е тя, не носи никакъв риск. На нея й е безразлично кому ще раздава кредитите. Абсолютно безразлично, след като държавата предоставя гаранции за това. При оценката кой да получи заема и кой да не получи банките също не участват, защото на тях им е безразлично на кого ще предоставят средства, след като има такъв щедър богаташ, който е готов да даде парите.
    Ако някой иска да подкрепя студентите в процеса на тяхното обучение, механизмът според мен трябва да бъде друг. Тук има риск. Очевидно е, че държавата рискува. И аз не мога да си представя, бих искал да получа отговор, не го чух сега от господин Ананиев, как така служители и преподаватели в едно висше учебно заведение ще оценяват риска кому да предоставят кредит и кому да откажат? Това не е свойствена работа на университетите. Там няма назначени хора, които разбират от оценка на риска. Има опасност, според мен този процес да бъде изкористен, дори може да се получат корупционни практики.


    Според мен, ако трябва да се въведе такъв механизъм за облекчено кредитиране, банките трябва да поемат риска и тогава да се обърнат към държавата, но това трябва да бъдат банкови инспектори, специалисти и това да бъдат банки, които имат някаква насоченост или които желаят да се насочат в този сектор в бъдеще. Иначе се получава така, че в една канцелария ще се съберат преподаватели или чиновници и просто ще раздават кредити. И в крайна сметка българският данъкоплатец, всички ние, всички вие, целият български народ ще носи един ненужен риск, просто защото на въпросите за механизма, който се предлага тук, моите уважения, господин Ананиев, но Вашите отговори не бяха убедителни.
    Не искам да правя някаква аналогия, че това ми мирише на нещо много бюрократично, на много остаряло, но едва ли това е подходящата форма. И аз разбирам, че това е законопроект на първо четене, нали така, господин председател? И, ако надделее все пак волята на парламента и този законопроект продължи да се разглежда на второ четене, аз смятам, че сериозно трябва да се поработи.
    Механизмът не е изчистен и изобщо не е добър. В него не действат силите на пазара. Къде е стимулът на един студент да работи добре, да получава отлични оценки, да се готви, да не бяга от лекции и т.н.? Тук вносителите - идея нямам кои са те – просто трябва да предложат усъвършенстван механизъм или да намерят друг механизъм. Като идея, независимо от предстоящите избори, разбира се, че младите хора би трябвало да имат някаква форма за насърчаване да учат по-добре, след това да се реализират по-добре. От това има интерес цялата държава и ние би трябвало да подкрепим такъв законопроект, но концепцията, философията, която е заложена тук, е порочна. Тя ни връща десетилетия назад, макар че тогава нямаше такива форми. Имаше стипендии, които може би вършеха по-добра работа. А това, което е тук, какво е – хем банките участват формално, хем на практика тях ги няма изобщо. Всички банки с удоволствие ще предоставят кредити при положение, че правителството гарантира всякакъв риск. Нима може да се подкрепи такава философия, такъв законопроект? Аз не бих го подкрепил.
    Ако нещо не съм разбрал, може би вносителите ще ми го обяснят, за да си променя мнението, иначе не бих могъл да застана зад такова предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
    Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите, № 502-01-7, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 181 народни представители: за 109, против 10, въздържали се 62.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    За процедурно предложение, заповядайте, госпожо Костадинова.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, колеги, имам процедурно предложение да пропуснем т. 3 от седмичната програма и да започнем да гледаме т. 4, тъй като в Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи има някакъв дребен проблем, който комисията ще трябва да отстрани и може би утре или вдругиден ще продължим и с него. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за разместване на точките от дневния ред, всъщност да се премине към второ четене на Законопроекта за защита срещу домашното насилие.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 131 народни представители: за 115, против 14, въздържали се 2.
    Това процедурно предложение е прието.



    Преминаваме към:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.
    Ще помоля проф. Мингова, председател на Комисията по правни въпроси да докладва второто четене на този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, докладвам ви резултата от второто четене в Комисията по правни въпроси на Закона за защита срещу домашното насилие.
    Това е заглавието на законопроекта.
    Комисията подкрепя наименованието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на законопроекта има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
    Заглавието на законопроекта е прието.
    Можем да вървим глава по глава от закона, защото няма предложение по текстовете или там, където има такива, те са приети.
    Имате думата, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Глава първа – Общи положения”.
    Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
    По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
    (2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
    “Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.”
    По чл. 3 има предложение на народния представител Ахмед Юсеин, което е подкрепено.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
    1. съпруг или бивш съпруг;
    2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
    3. лице, от което има дете;
    4. възходящ;
    5. низходящ;
    6. брат или сестра;
    7. роднина по сватовство до втора степен;
    8. настойник, попечител или приемен родител.”
    По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
    (2) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки, съгласно чл. 76 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.
    (3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.”
    По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
    1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
    2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
    3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условие и срок, определени от съда;
    4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието при условие и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
    5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
    6. насочване към програми за възстановяване на пострадалите лица.
    (2) Мерките по ал. 1, точки 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.
    (3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 16, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”
    По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
    (2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.
    (3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.
    (4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по Глава първа от чл. 1 до чл. 6 включително. Чухте доклада на комисията.
    След като няма, подлагам на гласуване Глава първа с наименованието и чл. 1 до чл. 6 включително.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
    Тези текстове са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Глава втора – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието и предлага следната редакция: "Глава втора - Производство за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие", "Раздел І -Общи положения".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
    По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 – районният съд по местонахождението на районното управление на МВР, на чиято територия е потърсена защитата.
    (2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото."
    За протокола – преди "е компетентен" трябва да има запетая.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8 и предлага следната редакция:
    "Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
    1. молба на пострадалото лице;
    2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";
    3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице – в случаите на незабавна съдебна защита."
    По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
    1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането. В случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи съдебен адрес;
    2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
    3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
    4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;
    5. подпис.
    (2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
    (3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
    (4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет."
    По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 10. (1) Молбата или искането се подават в срок до един месец от акта на домашно насилие.
    (2) Молбата или искането се завеждат в специален регистър и се разпределят в деня на постъпването им.
    (3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление на Министерството на вътрешните работи."
    По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
    (2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
    (3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане."
    По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага систематичното му място да бъде в Заключителните разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Глава втора от чл. 7 до чл. 11 включително? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: "Раздел ІІ – Издаване на заповед за защита".
    Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на заглавието на Раздел ІІ: "Раздел ІІ – Разглеждане на делото".
    По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 13. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
    (2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
    (3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета."
    По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 14. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
    (2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
    1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
    2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
    3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
    (3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3."
    По чл. 15 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 15. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
    (2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1 на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер на 100 лв., по реда на Гражданския процесуален кодекс."
    По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
    "Чл. 16. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
    (2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита."
    По чл. 17 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 17. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
    (2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 22, ал. 2.
    (3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице."
    По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    "Чл. 18. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
    (2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
    (3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в 3-дневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата, заедно с приложенията и възраженията, се изпраща на окръжния съд.
    (4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с призоваване на страните по реда на чл. 13 и се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
    (5) Решението на окръжния съд е окончателно.”
    По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 19. (1) Когато молбата или искането съдържат данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
    (2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното полицейско управление.
    (3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на Дирекция “Социално подпомагане”.
    (4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и препис от молбата или искането в приложенията съобщава на отчетника задължението му за представяне на доказателства.
    (5) В случаите по чл. 8, точки 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.
    (6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.”
    По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителя:
    “Чл. 20. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по Раздел ІІ – от чл. 13 до чл. 20 включително.
    Тук, в материята на гражданския процес се изкушаваме с проф. Мингова да влезем в дълбочината на проблема.
    Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
    Тези текстове се приемат.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “Раздел ІІІ – Изпълнение на заповедта за защита”.
    Това заглавие на раздела е подкрепено от комисията.
    “Чл. 21. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    По чл. 22 се предлага следната редакция, като по принцип се подкрепя текстът на вносителя:
    “Чл. 22. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
    (2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.”
    По чл. 23 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
    “Чл. 23. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по Раздел ІІІ.
    Има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
    Тези текстове са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ще направя едно уточнение за протокола. Поради промяната на систематичното място на чл. 12, ще трябва, а и това се подразбира, да се направи преномерация на текстовете, тъй като това не е отразено в доклада.
    По Заключителните разпоредби.
    Комисията предлага да се създаде нов § 1:
    “§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
    По § 1 на вносителя комисията предлага следната редакция и той става § 2:
    “§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок шест месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.”
    По § 2, който става § 3, комисията подкрепя текста на вносителя:
    “§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, точки 5 и 6.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4:
    “§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социалното подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършители на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.”
    Последният § 4, който става § 5, е следният:
    “§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи се добавя изречение трето: “В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.”
    Комисията е подкрепила и този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези заключителни разпоредби.
    Има ли желаещи? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
    Тези текстове от Заключителните разпоредби са приети, а с това и целият закон на второ четене.
    Позволете ми да изразя своята благодарност и от ваше име на вносителите – групата народни представители, които са подготвили законопроекта, както и на председателя, и на членовете на Комисията по правни въпроси, които подготвиха този законопроект, с което се надяваме не само със заглавието, но и на дело домашното насилие в България поне да бъде ограничено. Благодаря.

    Преминаваме към:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. Вносител – Атанас Василев.
    Да чуем становището на Комисията по труда и социалната политика.
    Заповядайте, д-р Адемов.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    на Комисията по труда и социалната политика по
    Законопроект за изменение и допълнение на
    Кодекса на труда, внесен от Атанас Василев

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 17 февруари 2005 г., разгледа и обсъди внесения от народния представител Атанас Василев Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
    Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народната представителка госпожица Гадар Хачикян. Беше подчертано, че предлаганото изменение ще улесни използването на работната сила по основния и допълнителен трудов договор, ще спомогне за създаването на гъвкава организация на седмичното работно време при спазване на защитните норми на минималната междудневна и междеседмична продължителност, установени в чл. 152 и чл. 153 в Кодекса на труда.

    С предложеното изменение нормите се синхронизират с чл. 22, буква “б” от Директива 2003/88 на Европейския съюз от 4 ноември 2003 г., където е допусната седмичната продължителност на работното време да надвишава 48 часа, ако работодателят получи съгласието на работника или служителя. Бяха разгледани предложените становища от КНСБ, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и Министерството на труда и социалната политика.
    След проведеното разискване и гласуване с резултати “за” 8 гласа, “против” – няма, “въздържал се” 1 комисията прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 454-01-148 от 16 декември 2004 г., внесен от Атанас Василев.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Василев, ако желаете, можете да представите Вашия законопроект като вносител.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Законопроектът по обем е кратичък, но той засяга един много съществен въпрос, който се отнася до максималната продължителност на седмичното работно време. Това изменение е предизвикано през миналата година от тази директива, която д-р Адемов цитира - № 2003/88 от ноември 2003 г., но за съжаление позоваването и в мотивите на вносителя, които аз прегледах тогава, се свежда само до чл. 6, който слага генералната рамка от 48-часова продължителност на работното време, без да се държи сметка за допуснатата в директивата, в чл. 22, възможност седмичното работно време да се продължава и с повече от 48 часа, стига за това да се предвиди в законодателството надеждна гаранция за съгласието на пълнолетните работници и служители. Защото в противен случай практически се парира, ако ми позволите дори този термин, гипсира се работата по външно съвместителство. Ако един човек има пълна работна седмица и работно време от 8 часа при петдневната работна седмица, това прави 40 часа. Е, кой ще го вземе на работа за 8 часа? А това затруднява гъвкавото използване на работната сила, на квалифицираните хора.
    Не само работодателите, но и синдикатите в своите становища изразиха подкрепа на този законопроект, именно за да може да се използва по-гъвкаво работната сила със съгласието, разбира се, на работника или служителя. Това съгласие е нужно, в случай че се сключи договор по чл. 111, иначе изпадаме в противоречие.
    Ограничението да не се нарушава минималната междудневна или междуседмична продължителност на почивката остава, тя ще се запази. Тоест 12-часовата междудневна почивка и 48-часовата междуседмична почивка се запазват, но в тези рамки няма причина за пълнолетните работници и служители при наличието на тяхно съгласие те да работят и повече от 48 часа седмично, няма основание това нещо да не стане.
    Разбира се, диференциация има и тя е направена между пълнолетните и непълнолетните. Тя е основателна, тя съществува и в директивата. Ненавършилите 18-годишна възраст при никакви обстоятелства, включително и с тяхно съгласие, не могат да имат работна седмица по-дълга от 40 часа, като имате предвид, че при тях се ограничава възможността за допълнителен труд от закона поради обстоятелството, че те поначало имат с един час по-кратък работен ден, отколкото пълнолетните работници и служители. Тоест при тях работната седмица, ако е нормална петдневна седмица, а тя е такава навсякъде вече, е 35 часа. При тях допълнителният труд може да опира най-много до 5 часа на седмица. И тук вече не може да бъде прехвърлена тази граница дори и с тяхното съгласие. Но за пълнолетните работници и служители, аз ви казвам, § 22 от същата тази директива това го допуска.
    Друг е въпросът, че поначало директивата визира само страните-членки на Европейския съюз и ние понеже вървим по дългия път към присъединяването, искаме да сме в синхрон с европейското законодателство, но малко сме се пресилили. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този законопроект, внесен от народния представител Атанас Василев, който мотивира своя законопроект. Има ли желаещи? Няма.
    Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
    Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет на първо четене.
    Заповядайте, господин Василев, за процедура.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Както видяхте, нямаше възражения, няма някакви обструкции върху този законопроект, който между другото и по обем е много кратък. Затова аз правя процедурно предложение в днешното заседание той да се гласува и на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте процедурното предложение да гласуваме на второ четене този законопроект.
    Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
    Това процедурно предложение е прието.
    Доктор Адемов, заповядайте да прочетете законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “§ 1. Член 113, ал. 2 се изменя както следва:
    “(2) В случаите на ал. 1 при подневно изчисляване на работното време максималната продължителност на работната седмица:
    1. не може да бъде повече от 40 часа за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
    2. може да бъде повече от 40 часа за другите работници и служители, но само със съгласието на работника или служителя и без да му се нарушава установената с този кодекс минимална междудневна и междуседмична почивка.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е текстът на параграф единствен. Имате думата.
    Господин Пирински, заповядайте.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, аз гласувах “въздържал се” на първото четене. Бих искал да обясня на пленарната зала и да запитам господин Василев за следния аспект на т. 2 на предлаганата ал. 2, където, както и той обърна внимание, става дума, че работното време на работната седмица за другите работници може да бъде повече от 40 часа, но само със съгласието и без да се нарушава установената с кодекса минимална междудневна и междуседмична почивка. В кодекса почивката е в членове 152 – за междудневната и 153 – за седмичната. Член 152 изисква тя да не бъде по-малка от 12 часа.
    Възниква въпросът, когато един работник не е съгласен, да речем, с онова изискване, което предяви работодателят за по-дълга работна седмица, формално - да, той има възможност да изрази съгласие или несъгласие, но съгласете се, че в условията на една много висока безработица, на практика в такива случаи, може да се допусне, че това няма да е неговата свободна воля, а той ще бъде принуден да приеме предложение или договор, който ако не приеме, а други приемат, той ще загуби работата си.
    И тук мярата, тъй като аз приемам вашия аргумент поначало, че трябва да се търси една гъвкавост при използването на работното време, на работната сила, в редица случаи има желание на наетите да работят по-продължително.
    Господин Василев, не считате ли, че трябва да има някаква защита срещу неправомерен натиск върху работника, когато се отива към удължаване на работното време? Може би по линия на едни или други трудови или арбитражни производства, които да защитят срещу неправомерен натиск работници, които не биха се съгласили на това, но са поставени в такова положение. Това е съмнението ми и бих искал да попитам дали е възникнало в дискусията при приемането в комисията и смятате ли, че има място за такъв въпрос?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това беше изказване на господин Пирински.
    Господин Василев, имате думата за изказване.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Струва ми се, че много често се размива границата между допълнителния труд, извънредния труд и удължаването на работното време по смисъла на чл. 136а. Значи, тези неща са различни. Тук говорим за нормалния случай, в който един работник или служител иска да сключи, наред с основния договор, който има с един работодател за пълното си работно време, договор по външно съвместителство по силата на чл. 111 на същия кодекс на труда с друг работодател – може за същата, а може и за друга работа. Това е смисълът. Сегашното ограничение не му дава възможност – аз мисля, че вече го обясних това – ако той има един пълен работен ден от 8 часа и 5-дневна работна седмица, значи като направи 40-те часа за 5 дни, той не може да отиде по външно съвместителство да работи за повече от 8 часа седмично, което е смешно и няма кой да го наеме за толкова време.
    Това е съвсем друга фигура – допълнителният труд по външно съвместителство от удължаването на работното време или пък извънредния труд. Така че смятам, че ако се разграничат нещата, тезата не може да има възражения, като при това във втората точка се запазва препращането към първата алинея – всъщност това е защитата на работника или служителя, че не може при втория договор - при два, три или колкото и да са договорите, да се накърнява междудневната и междуседмичната почивка, което вече е казано в първата алинея. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Госпожо Тоткова, заповядайте.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Господин Василев обясни, че всъщност става дума за допълнителния труд, тоест не се променят условията за полагане на извънредния труд и там всички ограничения и за деня, и за седмицата, и за месеца, и за годината дори, са точно определени. Така че извънредният труд не влиза в тези промени.
    Става дума за допълнителен труд и може да бъде не само по външно съвместителство, а той може да бъде и при същия работодател. Но тук става въпрос за допълнителен договор, а не по основния договор – за полагане на извънреден труд.
    Единственото нещо, което мен ме притеснява и което аз искам да се чуе в пленарната зала, за да няма спорове, е: как се изразява съгласието на работника, защото в комисията беше предполагано, че може да става дума за регистър на съгласието, който регистър обаче не е ясно кой ще го води и защо трябва да го води? Дали ще го води работодателят, при който е основният договор? Дали ще го водят други работодатели, при които е допълнителният договор, защото ако е при основния, той откъде да знае кой къде ходи да работи допълнително, защото отпадна съгласието на работодателя, при който лицето е по основен договор, да дава съгласие този работник да има правото да сключва допълнителен договор. Освен това ние по този начин, ако се изразява съгласието с регистър, натоварваме работодателя, което е абсолютно излишно. Веднъж сме го натоварили с регистриране на трудовите договори, сега ще го караме отново да води някакъв друг регистър.
    Смятам, че може и би трябвало да бъде достатъчно молбата за назначаване или самото подписване на допълнителното споразумение да се смята за съгласие, защото за да възникне трудов договор, трябва да има подпис от двете страни. Виждам, че вие кимате утвърдително. Дори и госпожа Мингова се чуди защо поставям въпроса. Аз го поставям, госпожо Мингова, защото когато разглеждахме този въпрос в комисията, представителят на Министерството на труда и социалната политика каза, че трябва да има специален регистър! (Реплики от НДСВ.)
    Моля ви, аз самата лично съм била там и не съм била с пълномощно – ако погледнем стенограмата, ще видите, че има точно такова намерение и се опасявам, че приемайки този текст, администрацията ще си приеме някакви съгласия. Аз даже гласувах “въздържал се” в комисията точно заради това намерение на администрацията да въвежда някакви нови регистри. Искам, господин Василев, Вие като вносител да кажете това ли имате предвид или нямате предвид, защото после ще се позоваваме на стенограмата на Народното събрание.
    Според мен съгласието се изразява с подписа върху молбата или искането да бъде назначен или върху договора, който той е подписал за полагане на такъв труд. Това е единственото нещо, което ме притеснява.
    Второто, разбира се, е това, че точно този текст беше променен в този вид не много отдавна и защо днес се връщаме към старата формулировка? (Реплика от народния представител Анелия Мингова.)
    Ама, не комисията! Ами, вие къде сте били тук?
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Кои вие?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Ами вие - депутатите, другите депутати! Ние в комисията сме приели предложението на Министерския съвет, нали?
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Ние го коригираме сега.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Да, точно така. И питам аз: защо веднъж трябваше да се променя по този начин и сега отново да се променя? Ако вие смятате, че нямам право да питам, това е във вашия стил на поведение.
    В нашия стил е, когато се приема нещо добро, ние да го подкрепяме. Но този въпрос стои – защо веднъж трябваше да се променя и сега да се връщаме към старата формулировка? Кое наложи? Кривото четене на директивите?! Нали? – Май оттам?! И когато се пресилваме и се вижда, че едно нещо не работи, сега ние го поправяме. А когато казваме, че това не се изисква, тогава вие не слушахте! Значи вие трябва да се вслушвате повече! Ние четем и гласуваме в съответствие с нашите разбирания.
    Моето разбиране и на Демократи за силна България е, че хората трябва да имат възможност да работят в рамките на установените правила, като се спазва междудневната и междуседмичната почивка, без да им се дава такова ограничение, защото това е тяхно право и ние трябва да им дадем такава възможност за избор. А вие трябва да чувате и нашите доводи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
    Реплика – господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Госпожо Тоткова, репликата ми е във връзка с онова, което казахте, че договорът за допълнителния труд може да е със същия работодател. Тоест хипотезата, която аз засегнах, че в такъв случай наистина може да има въпрос на не съвсем свободно съгласие на работника да приеме такъв допълнителен договор, Вие казвате: “Зависи изцяло от него” – не е съвсем вярна.
    В тази връзка аз подновявам въпроса си дали, да речем, решението регистър е един вид защита или е необходима някаква друга? Но при всички случаи навярно трябва да има някакъв начин за преценка дали са спазени тези две условия, които предвижда т. 2 – свобода на волеизявлението, съгласието и спазването на изискването за междудневната и седмичната почивка. Защото и в началото на дискусията, мисля, възникна въпросът: а как се наблюдава спазването на това условие освен по личното съгласие на работника, който може да бъде поставен в условие, когато даже и при друг работодател сам да не може да защити това свое право?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Пирински.
    Заповядайте, господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм съгласен с повечето от това, което каза госпожа Тоткова, в смисъл, че става дума не за извънреден труд – вече го казах, не за увеличено работно време, а става дума за договор за допълнителен труд по чл. 110 и по чл. 111 на Кодекса на труда. А тези договори на общо основание се подчиняват на изискването за писмена форма, предвидено в чл. 62 на Кодекса на труда. Това си е просто допълнителен, втори трудов договор, а той неизбежно се подчинява на всички общи правила, които законът установява относно формата на трудовия договор. Тук сега не си говорим за никакви специални регистри. Доколкото аз си спомням от стенограмата на заседанието на комисията, на което, за съжаление, не присъствах, тъй като бях болен, там синдикатите, а не министерството е поискало създаването на някакъв регистър.
    Освен това регистърът сам по себе си не може да създаде никаква защита. Понеже ви казах, че тия допълнителни договори се подчиняват на общия режим на трудовия договор – това, което визира на няколко пъти господин Пирински: каква ще е защитата срещу принудително получаване на съгласие евентуално? То е както при всеки един трудов договор. Инспекцията по труда на основание чл. 414, ал. 1, 2 – според хипотезата, може винаги да търси административнонаказателна отговорност от работодателя. Тук единственият проблем беше в ограничаването на седмично допустимото време за допълнителен труд по допълнителен трудов договор. Вижте чл. 110 и 111, но по-големият проблем е в чл. 111. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Василев.
    Има ли желаещи за трета реплики? Не виждам.
    Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Пирински, този текст не създава проблем във взаимоотношенията между работник и работодател. Създава проблем когато работодателят отказва да сключи такъв допълнителен трудов договор и кара работника да работи извънредно. Това създава проблем. Ако работодателите сключваха за времето, за което им е необходим работник или работна сила такъв допълнителен трудов договор, това щеше да е добре, защото точно с този допълнителен договор се защитават правата на хората, тъй като в този допълнителен трудов договор, независимо от това на колко часа е, има защитни минимални права на работника, в т.ч. и заплата. Така че в интерес на хората е да сключват такъв допълнителен трудов договор. Аз затова казвам, че това е добре, защото точно този договор защитава правата на хората. И преди да се въведе това ограничение от 8 часа – пресилено и непремислено, този текст не създаваше проблем. Създава проблем неподписването, ако мога така да кажа, на такива допълнителни трудови договори.
    Другият въпрос. Надявам се господин Василев да беше пределно ясен за това, че няма да се въвежда нов регистър. Защото дори и допълнителният договор, по силата на Кодекса на труда, се регистрира в Националния осигурителен институт. А след като ние въведохме и почасовото изчисляване на работното време, там веднага на всеки човек, на всяко име, на всяко ЕГН започва натрупването на часовете. И при всяка регистрация веднага ще се види дали това е повече от допустимото и нарушава ли междудневната и междуседмичната почивка или не. Иначе да караме работодателите да водят регистър, няма как да караме един работодател да води регистър, защото един човек от неговите щял да ходи да работи при друг работодател. Това е пълен абсурд и абсолютно безмислено и няма единна система, която да координира. Единственото място, където се регистрират тези договори, е Националният осигурителен институт и там става натрупването на часовете, които отработват хората и които ги пресмятат вече, защото по силата на закона те са натоварени да следят изработеното работно време, в т.ч. и по часове. И тъй като работодателите няма да носят такава нова тежест, която да определяме, защото е безмислена за тях, защото няма да донесе до нищо за хората, за тях, за обществото.
    Затова аз в този вариант, при това условие, което вече беше казано ясно, ще подкрепя този текст и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Много благодаря, госпожо Тоткова, за изказването и за точното спазване на времето.
    Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с параграф единствен.
    Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
    Законът е приет и на второ четене.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД с вносител Министерския съвет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Преди да прочета доклада, не знам дали не е уместно да поканим представител на Министерството на труда и социалната политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уместно е. Колкото по-високопоставен е, толкова по-добре.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение в залата да бъде поканен господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи за противно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте господин Донев да бъде допуснат в пленарната зала.
    Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
    Моля квесторите да поканят господин Донев.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
    “ДОКЛАД
    по Законопроект за изменение и допълнение на
    Закона за здравословни и безопасни условия на труд
    № 402-01-57 от 18.10.2004 г., внесен от
    Министерския съвет за първо гласуване
    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 28.10.2004 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха господин Румен Симеонов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Тотю Младенов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, господин Гълъб Донев – директор на дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” в Министерството на труда и социалната политика и член на Управителния съвет на фонд “Условия на труд”, господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите, госпожа Росинка Георгиева от Националния осигурителен институт и други.
    Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Гълъб Донев. Проектът е изработен в изпълнение на поетите ангажименти за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз в националното ни законодателство. Въвежда се изискването на Директива 91/383. Определят се задължения за гарантирано предоставяне на информация на всеки работещ от определена група за рисковете за здравето и безопасността и за предприеманите мерки за тяхното отстраняване, намаляване и контролиране. Гарантира се осигуряване на подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на извършваната работа. Това се отнася и до осигуряване на медицинско наблюдение и обслужване, което е дефинирано в националното законодателство. В съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, за службите по трудова медицина се въвежда регистрационен режим. Водената и съхраняваната документация от тях, свързана със здравното състояние на работниците и служителите, е защитена от закона като лични данни и достъпът до нея е ограничен.
    Предлагат се изменения и в чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд относно задължителното застраховане на работниците и служителите, упражняващи и извършващи рискови професии и рискови дейности. Предвижда се увеличаване на числения състав на Управителния съвет на фонд “Условия на труд” за по-голяма прозрачност и равнопоставеност при управлението на дейността на фонда. Предлага се долна граница за числеността на персонала при изграждане на групи по условия на труд в предприятията и други.
    В проведеното разискване бяха обсъдени въпроси относно изключителната отговорност на службите по трудова медицина и осигуряването на необходими специалисти за техните дейности, за очакваните резултати от приложението на законопроекта и други.
    След приключване на разискванията и проведеното гласуване с резултати “за” 12 гласа, “против” няма, “въздържали се” 2, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Има и становище на Комисията по здравеопазването.
    Заповядайте, госпожо Първанова.
    ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
    “ЗАКОНОПРОЕКТ
    за изменение и допълнение на Закона за здравословни и
    безопасни условия на труд № 402-01-57,
    внесен от Министерския съвет
    Законопроектът беше представен от господин Апостолов. Изтъкнато беше, че предложените промени нямат за цел да изменят философията на приетия през 1998 г. закон. Те са предложени в отговор на поетите ангажименти на страната ни за привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското и в частност в изпълнението на Директива 89/391 в областта на безопасността и здравето при работа. Предложени са и промени, които имат за цел да се оптимизират някои от действащите положения в закона и да се отстранят проблеми, откроили се при практическото му приложение през изминалите години. Въвеждат се изисквания за допълнителни мерки, които да гарантират на всеки работещ информация за рисковете за здравето от работната среда, обучение по здравословни и безопасни условия на труд, медицинско наблюдение и обслужване, в съответствие със спецификата на работата. Повишават се изискванията към дейността на службите по трудова медицина.
    В хода на дискусията бе изтъкнато, че основен недостатък в досега действащата практика е била липсата на механизми за контрол върху дейността на службите по трудова медицина. С предлаганите промени такова задължение се вменява на органите на Държавния санитарен контрол. Изразено беше становище на Министерството на здравеопазването и синдикатите, че не е разработена разпоредба, свързана с контрола по качеството на дейността на службите по трудова медицина. Подкрепа получи предлаганата промяна регистрацията на службите да се регламентира в закон, а не в наредба.
    Основен дебат беше проведен относно квалификацията, която трябва да притежава управителят на службата по трудова медицина. Изразено беше мнение, че, предвид отговорностите и функциите, които им се вменяват по осигуряване на специфично медицинско наблюдение и обслужване на работещите, е необходимо управителят да бъде задължително лекар с придобита специалност по трудова медицина или хигиена на труда. Изказани бяха различни мнения какъв трябва да бъде обхватът и нивото на медицинското обслужване, което службите по трудова медицина ще предоставят и какво ще е разпределянето на компетенциите и задълженията със специалистите по професионални заболявания в специализираните лечебни заведения за болнична помощ.
    Представителите на служби по трудова медицина повдигнаха въпроса относно целесъобразността от допълнителна юридическа регистрация на службите, когато те са в рамките на вече регистрирано по Закона за лечебните заведения и по Търговския закон лечебно заведение. Те изразиха мнение, че това е едно ненужно административно затруднение.
    След задълбочена дискусия и последващо гласуване с 8 гласа “за”, без “против” и 4 “въздържали се” Комисията по здравеопазването прие следното
    РЕШЕНИЕ:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд № 402-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Първанова.
    Боя се, че Вашият начин на четене под формата на скоропоговорка не възбуди любопитството на колегите от по-задните редове.
    Моля ви за малко по-голяма тишина.
    Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
    Заповядайте, госпожо Първанова.
    ДОКЛАДЧИК АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА:
    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по европейска интеграция
    І. Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословните и безопасни условия на труд цели хармонизиране на националното право с някои от актовете, включени в достиженията на правото на европейските общности в областта на безопасността и здравето при работа, които не са въведени в българското трудово законодателство към настоящия момент. В тази връзка трябва да бъде отбелязано, че законът вече е приведен в съответствие с Рамковата директива 89/391 относно въвеждането на мерки за насърчаване подобряването на здравето и безопасността на работниците по време на работа. Законопроектът предвижда още уреждане в закон на регистрационен режим на службите за трудова медицина в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и регламентиране на основните функции на тези служби и на контрола, упражняван върху дейността им и водената от тях документация.
    ІІ. Материята, която се урежда от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, попада в обхвата на преговорна глава 13 “Социална политика и заетост”. В допълнителна позиция по тази глава CONF-BG 08/02 Република България е поела ангажимент да приведе в пълно съответствие трудовото си законодателство с изискванията на Директива на Съвета 91/383/ЕИО за допълнение на мерките за насърчаване на подобренията в здравословните и безопасни условия на труд на работниците със срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение.
    Директива 91/383/ЕИО цели осигуряването на работници и служители, наети по срочен трудов договор, и работници и служители, предоставени от предприятие, осигуряващо временна заетост, на друго предприятие, еднаква защита по отношение на здравословните и безопасни условия на труд на тази, предвидена за работещите на безсрочен трудов договор.
    ІІІ. В съответствие с изискванията на Директива 91/383/ЕИО, с § 1, 2, 3 и 7 от предложения законопроект се допълват разпоредбите на Глава трета от закона, уреждаща задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. С предложените изменения и допълнения в закона се въвеждат съответно разпоредбите на чл. 3 до 6 от директивата, като работодателите се задължават да предоставят на работниците и служителите, работещи по срочно трудово правоотношение или временно предоставени на съответното предприятие от друго, необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, да предприемат мерки за отстраняване, намаляване и контролиране на рисковете, свързани с тяхната работа, да осигурят подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в съответствие със спецификата на съответната трудова дейност, както и да организират провеждането на медицинско наблюдение и обслужване на всички работници и служители, независимо от времетраенето на трудовия им договор. С транспонирането на членове 7 и 8 от директивата в чл. 16, ал. 2, 3 и 4 и чл. 14 от закона се задължават юридическите и физическите лица, които временно ползват услугите на работници и служители, предоставени им от предприятие, осигуряващо временна заетост, да предоставят информация относно работното място, професионалните рискове и необходимата професионална квалификация, както и да осигурят и на тези работници и служители здравословни и безопасни условия на труд.
    Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 402-01-57, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви много, госпожо Първанова.
    Колеги, независимо че законопроектът може би е безспорен, ако се съди по единодушното решение на Комисията по европейска интеграция, оставащото време е твърде малко. Вероятно ще има желания за изказвания. Затова мисля на този етап да преустановим работата по този законопроект.
    Преди да закрия заседанието, искам да направя няколко съобщения:
    Временната анкетна комисия за изясняване целесъобразността на решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (Северна дъга) – Оризово – Стара Загора, Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”, изключителна държавна собственост, ще проведе заседание на 16 март 2005 г., сряда, от 15 ч. в зала 248 в сградата на пл. “Александър Батенберг” № 1.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 16 март, днес, от 16,30 ч. в зала 130 на пл. “Александър Батенберг” № 1.
    Комисията по икономическата политика ще заседава днес след 32 минути, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
    Комисията по европейска интеграция ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Александър Батенберг” № 1.
    Комисията по околната среда и водите ще проведе днес извънредно заседание от 16,30 ч. в зала 356 на пл. “Александър Батенберг”.
    Това бяха съобщенията.
    Благодаря на всички за конструктивния подход и за това, че днес свършихме немалко работа. Разбира се, продължаваме и в комисиите, и там, където трябва.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,59 ч.)




    Председател:
    Борислав Великов


    Заместник-председател:
    Любен Корнезов


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Наим Наим



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания