Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЕДИНАДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 16 април 2002 г.
Открито в 14,07 ч.


16/04/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, в началото на днешното заседание искам да поздравя всички вас, а на първо място и всички юристи в залата, тъй като днес е 16 април - Ден на Конституцията и юриста. Искам да пожелая на всички ни успешна работа като юристи и като парламентаристи и успехите да бъдат както за нас, така и за България!
    Искам също така да поздравя и един рожденик - това е народният представител Венцислав Върбанов, който на днешния ден, Деня на Конституцията, се е родил. Да му пожелаем да бъде жив и здрав и да има успешни дни! (Ръкопляскания.)
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес, наред с празничните поводи, които отбелязахме, искам да отбележа, че се навършват 77 години от атентата в църквата "Света Неделя", който даде десетки и десетки жертви.
    Затова призовавам народните представители със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем паметта на жертвите на тероризма от 1925 г. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите.)
    Благодаря ви.

    Уважаеми народни представители, днес, както знаете, на извънредното заседание имаме една-единствена точка от дневния ред, а именно:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
    За процедура има думата господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Днес Народното събрание заседава извънредно по един достатъчно важен въпрос. Аз съм съгласен, че за такива важни законопроекти като този Народното събрание може и трябва да заседава извънредно. Но проблемът е, че по този законопроект, който има пряко отношение към евроинтеграцията на България, към стремежа ни за присъединяване към евроатлантическите ценности няма консенсус. Най-малкото, няма онзи необходим като количество консенсус, който да направи от този закон една сериозна крачка към присъединяването на България към Европейския съюз и по-непосредствена, бърза и голяма крачка към присъединяването на България към НАТО.
    Поради това и поради особената важност на някои отделни моменти от този закон, уважаеми господин председател, аз бих помолил в залата да присъства министър-председателят на Република България господин Симеон Сакскобургготски, тъй като отговорността в крайна сметка от последните решения ще бъде не само на мнозинството, но и на лидера на новата политическа сила НДСВ, поради което като министър-председател добре е по време на заседанията по този законопроект да присъства в залата.
    Моето процедурно предложение е да го поканите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
    Ще помоля за връзка с Министерския съвет да бъде поканен министър-председателят господин Симеон Сакскобургготски.
    Също така искам да спомена, че се очаква в пленарна зала всеки момент да влезе министърът на отбраната господин Николай Свинаров. В залата вече е министърът на външните работи господин Соломон Паси.
    Давам думата на господин Владимир Дончев, който да представи за второ четене доклада по законопроекта за защита на класифицираната информация.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, законопроектът за защита на класифицираната информация, № 102-01-5, внесен от Министерския съвет, е приет на първо гласуване от Народното събрание на 24 януари 2002 г. В срока по чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили писмени предложения от девет народни представители. На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на 13 поредни свои заседания, проведени през месеците февруари, март и април 2002 г.
    В предлагания законопроект са отразени и предложенията на народните представители, направени на заседанието на комисията, които са приети в хода на дебатите.
    След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание законопроекта.
    Преди това аз имам едно процедурно предложение - за допускане в залата на представителите на вносителя, а именно заместник-министърът на вътрешните работи - господин Тоню Железчев, заместник-министърът на вътрешните работи - Румен Стоилов, Константин Паликарски - съветник в Министерския съвет, Чавдар Пенков - директор на Дирекция "Защита на средства за връзки в МВР".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Има процедурно предложение за допускане в залата на посочените лица.
    Има ли противно предложение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
    Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
    Моля да бъдат поканени в пленарната зала посочените господа.
    Господин Дончев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Предложението за заглавие на Закона за защита на класифицираната информация, беше свързано и с предложения в комисията.
    Има предложение от народния представител Тодор Бояджиев, който казва: "В самото заглавие по-подходящо е да се използва вместо "класифицираната" - "информацията с ограничен достъп" или "информацията, подлежаща на специален контрол", или "информацията с регламентиран достъп" или други подобни."
    Цитирам конкретно предложението.
    Комисията не приема предложението.
    По заглавието е постъпило предложение и от народния представител Панайот Ляков - в заглавието на закона и във всички останали членове, в които присъства думата "класифицирана", тя да се замени с думата "секретна".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Иван Иванов - заглавието и по-нататък навсякъде в текста да стане: "Закон за защита на секретната информация".
    Комисията не приема предложението.
    Становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е: приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Всъщност, доколкото се ориентирам, предложенията на народните представители Панайот Ляков и Иван Иванов съвпадат. Така че това всъщност е едно предложение.
    Имате думата по заглавието, уважаеми народни представители.
    Господин Бояджиев, заповядайте.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Надявам се, че няма да дотегна на колегите си, докато гледаме този закон, защото имам твърде много предложения. Направени са промени. В самото начало искам да кажа, че част бяха приети, част бяха редактирани и приети, част бяха оттеглени от мен лично и част не бяха приети.
    На едно заседание на комисията, когато беше гледан законът, по служебни ангажименти, по линия на парламента отсъствах и колегите приеха две глави тогава, което ме убеди, че моето отсъствие помага за по-ефективното гледане на закона.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Бяха приети и Ваши предложения.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Да, бяха приети и мои предложения в мое отсъствие. Надявам се, че сега наистина ще се придържам по същество и няма да ви изморявам с ненужни предложения.
    На практика предложението, което бях направил писмено, е да вкараме български израз в този изключително важен закон. "Класифицирана" все пак идва от "класифайт", не е типично българската дума и затова моето предложение беше тя да се замени в началните членове на закона и по-нататък в закона някъде да се приеме вече по-общото понятие "класифицирана". Тъй като не беше прието от комисията и тъй като, ако пледирам сега да го приемете и, не дай си Боже, го приемете, това ще изисква страшно много работа по закона, оттеглям предложението си.
    В началото на моето изказване искам да кажа нещо, което ще се постарая друг път да не повтарям. Аз го казах и при първо гледане на закона. Твърде много и при първо гледане, и в комисията, а предполагам, че и при пленарното гледане ще се спекулира с това, че законът е необходим във връзка с влизането ни в НАТО.
    Скъпи колеги, повярвайте ми като на специалист, законът най-напред е необходим на България. Ако този закон ние бяхме приели преди 10 години, нямаше да имаме тежките политически прецеденти, свързани с въпроса за досиетата. Сигурно, ако имахме този закон, щяхме да намерим едно разумно, националноотговорно решение по този изключително важен закон. Ние не го направихме, кърпихме проблемите с междинни закони и на практика държавата ни нямаше ясна политика по този въпрос. Затова дайте да бъдем наистина просветени патриоти и най-напред да тръгнем от позицията, че законът е необходим на държавата, законът е необходим на България и, разбира се, като стъпка към присъединяване към НАТО той е необходим и в тази насока. Отново казвам, законът е национален, изключително важен и се надявам, че активно, с максимално разбирателство и в повечето случаи с консенсус ние ще го приемем в сравнително кратки срокове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Думата иска министърът на външните работи господин Соломон Паси. Заповядайте, господин Паси.
    МИНИСТЪР СОЛОМОН ПАСИ: Уважаеми господин председател, уважаеми Ваши Превъзходителства, уважаеми депутати! Стратегически приоритет на правителството на Република България в процеса на интеграцията в НАТО и основен елемент в плана за действие за членство в НАТО, определен в раздел IV, е изграждането на законодателна и институционална база в областта на защитата на информацията.
    Адекватното и своевременно регламентиране на обществените отношения в чувствителна област, каквато е защитата на класифицираната информация, е сред основните условия и поради това сред първостепенните задачи пред България и останалите кандидатки в хода на постигане на стандартите на НАТО. Анализът на състоянието на действащото в момента национално законодателство в областта на сигурността на информацията сочи, че липсата на ефективен закон в областта на защитата на информацията затруднява ежедневната работа на институциите. Липсата на ясен законов регламент усложнява и забавя вътрешния обмен и използването на информация, предназначена за работа с експерти, изпълняващи важни задачи, свързани с нея, наред с това се забавя и реформата в службите за сигурност.
    От друга страна, адекватната законова уредба е абсолютно необходима в процеса на предоставяне и обмен на информация с НАТО и страните - членки на Алианса. Това е задължително условие в контекста на изграждане на административен капацитет, който да реализира на практика започнатите реформи в сферата на сигурността.
    Сравнителният анализ със законодателствата на останалите страни - кандидатки за членство в НАТО показва, че в България вече е налице известно изоставане в това отношение. За по-голямата част от страните в Централна и Източна Европа - кандидатки за членство в НАТО този въпрос е решен. Само преди няколко дни сходен закон беше приет в изключително кратки срокове и с консенсус от румънския парламент.
    Министерство на външните работи, съвместно с МВР и в частност НСС и другите заинтересовани ведомства, проведе множество консултации със службата на НАТО по сигурността, в резултат на което бяха възприети множество бележки и отразени в настоящия законопроект. По оценка на експерти от НАТО изготвения в България законопроект е сред най-добрите от страните - кандидатки за членство в НАТО.
    Изразявам твърдото виждане, че законопроектът в този си вид задоволява обществената необходимост от правна регламентация в тази сфера и смятам, че е наложително законът да бъде приет максимално бързо. От гледна точка на външнополитическите приоритети на страната, всяко по-нататъшно забавяне би имало твърде негативни последствия при оценката на подготовката на страната за членство в НАТО и би компрометирало политическата воля на страната да продължи и ускори хода на процеса на евроатлантическата интеграция.
    Бързам да припомня, че през следващата седмица предстоят две много важни визити в чужбина. Едната е на министър-председателя на Република България във Вашингтон, който на 23 и има среща по покана на американския президент Джордж Буш. На същия този ден, 23 април, министър Свинаров и аз ще бъдем в Брюксел за среща във "Формат 19+1", за да обсъждаме прогреса в нашия план за действие за членство в НАТО. Точно затова апелирам към парламента да помогнете да напълним кошниците за Вашингтон и Брюксел с още един законопроект и да ви призова да го гласувате с максимална експедитивност. Имам много още какво да кажа по този закон, но за да дам тон за експедитивност, спирам дотук. Благодаря Ви, господин председателю, за дадената дума.
    Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Ляков, заповядайте.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да защитя своето предложение за наименованието на закона, искам да кажа на уважавания от мен господин министър на външните работи, че когато се цитират експерти, те трябва да се цитират с имената, а да не бъдат анонимни.
    Второ, законът, който беше приет в Румъния, се отнасяше за чуждестранната секретна или класифицирана информация, а не изобщо за секретната информация. Това е много важно пояснение и аз ви моля да престанете да заблуждавате българската общественост за този закон.
    Защо смятам, че е по-добре законът да се казва: "Закон за защита на секретната информация"? Тъй като класифицирането според мен може да бъде извършено по различни признаци, за мен то е родово понятие, и по различни критерии, които се използват в архивното дело. Информацията може да бъде научна, научно-техническа, историческа и т.н. В този закон се говори изключително и само за държавна и служебна тайна, тоест за секретна информация и за никаква друга класификация не става дума.


    Затова според мен много по-точно, много по-сполучливо и много по-ясно ще бъде за какво се отнася законът, ако той се нарича "Закон за защита на секретната информация". Защото той всъщност е свързан само с такава информация.
    Дали ще го приемете, не знам, но аз поддържам своето предложение и мисля, че то трябва да бъде гласувано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин Бакалов искаше думата. Заповядайте, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Аз исках да взема думата веднага след ген. Бояджиев, но не можах. Но така или иначе се обръщам към него. Да, законът наистина е необходим на България. Но законът е необходим България да стане член на НАТО. И тъй като законът изцяло е съобразен или по-скоро е направен на основата на Директива 5515 СМ, в която изрично се казва: "Всяка страна - член, трябва да формира национален орган за сигурност, отговарящ за сигурността на класифицираната информация на НАТО". Тоест, без такова законодателство България няма да бъде поканена за член на НАТО.
    Искам да подчертая, че този закон се прави само и единствено за информацията, която тече по линия НАТО - България, а не за вътрешната информация, която тече в нашите служби. Но за това ще стане въпрос по-нататък.
    Аз ще защитя моите тези.
    Искам да се обърна към уважавания от мен министър на външните работи. Господин Паси, Панайот Ляков, моят колега, действително Ви каза нещо. Аз искам сега да Ви го прочета, защото от онзи ден се спекулира точно по този въпрос.
    "10 април 2002 г.
    Камарата на депутатите и Сенатът в Румъния се събират днес на общо заседание, на което кабинетът на Стасе да представи декларация за политиката на правителството по подготовката за присъединяването на Румъния към НАТО."
    Една от точките, която се е разглеждала точно на това събиране, е, че до 15 септември всички служители, бивши служители на "Секюритате", ще бъдат освободени - това, което не се прави при нас.
    В потвърждение на това, което Ви казвам, тяхната национална служба "Сигурност" започва да издава от 10 април сертификати на база на критериите на Пакта, а именно на закон. Техният закон е приет още в края на миналата година.
    Така че ние действително сме изостанали и трябва да си го признаем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Все пак позволете ми да обърна внимание, че става дума за второ четене на закона. Имам една молба към вас.
    За реплика ли искате думата, господин Бояджиев? Заповядайте, имате право на реплика.
    Но все пак Ви призовавам, имаме закон на второ четене и трябва да се концентрираме върху съдържанието на текстовете.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Тъй като изказването ми се вади извън контекста, искам да подчертая следното. Аз достатъчно добре разбирам, че този закон е много важен за влизането ни в НАТО. Но за мен той е изключително важен за българското национално законодателство. Ако преди десет години, господин Бакалов, имахме подобен закон - споменах досиетата - ние нямаше да имаме и случая с "Агентите на короната". Защото ясно и категорично щеше да е ясно коя информация е класифицирана, коя информация подлежи на определен достъп, как може да се ползва и т.н.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    За втора реплика има думата господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Не е уместно да разграничаваме класифицираната информация на натовска и на вътрешна по простата причина, че когато нас ни приемат в НАТО, тя ще бъде една-единствена - класифицирана информация.
    С оглед на нашите приоритети е съвсем естествено ние да се стремим да имаме една унифицирана система на класифицираната информация.
    Напълно съм съгласен, че в момента ние не сме членове на НАТО, но този закон го правим именно във връзка с нашето членство в НАТО. Така че подобно разграничение е неуместно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Господин Бакалов, имате право на дуплика, разбира се, не мога да Ви го отнема. Заповядайте.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин Бояджиев! Вие казахте, че ако беше приет този закон през 1990 година... Ами защо не го приехте? Този закон започна да се работи по време на управлението на правителството на ОДС. Какво ви пречеше осем години вие да го приемете? Аз ще ви кажа: нищо не ви е пречило. Интересът ви е пречил.
    По отношение на репликта на господин Дончев. Продължавате да говорите едни явни неистини. Явно вие не познавате Директива СМ 5515. Оттам много добре знаете, че България все още не е приета за член на НАТО. Оттам много добре знаете, че има глави, в които се казва информация, която тече по посока на НАТО за страни, които не са членове все още на НАТО, и условията, които трябва да се изпълняват от страна на България.
    Как ще ми отговорите примерно защо Боян Райчев, който е шеф на сигурността към НАТО, преди две-три седмици беше в България и сега трябва да изготви доклад за опазването на документите в България, които са секретни. Този доклад аз като народен представител ще го поискам, защото единият от тези доклади ще остане в НАТО, а другият ще бъде предоставен на министъра на отбраната господин Свинаров. Така че се надявам да бъдем запознати и ние, народните представители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Думата искаше господин Иван Иванов.
    Все пак, позволете ми за последен път да апелирам да не говорим по философията на законопроекта, а да говорим по текстовете, тъй като вече говорим за второ, а не за първо четене.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз действително взимам думата като вносител на предложение за промяна заглавието на закона. Моето предложение е законът да се нарича "Закон за защита на секретната информация".
    Причинната може да се търси в два ясно определени мотива. На първо място, това е предметът на закона. Предметът на закона съгласно българската лексика, така наименован - "Закон за класифицираната информация" - означава, че обхваща и всяка друга информация, която в различните дейности на служби, които се занимават с информационния поток, трябва да получи своето развитие, включително в различните библиотеки, научно-технически служби и редица други места.
    Това е така, защото думата "класифицирана" има родово значение и обхваща действително целия спектър от информация, която може да бъде класифицирана.
    По смисъла на закона така, както следва от неговите текстове по-нататък, тук се говори единствено за секретната информация, тоест информация, която се отнася към държавната и служебна тайна. И неслучайно в своето експозе министърът на външните работи почти избегна израза "класифицирана информация". Той изрично подчерта, че законът, който действително е един необходим закон предвид предстоящото ни евентуално приемане в НАТО, е закон, който третира защитата и сигурността на секретната информация.
    Това именно ми дава основание да държа на своето предложение законът да бъде именно "Закон за защита на секретна информация". По същество той не третира друг тип информация.
    Поначало смятам, че не би трябвало да се превръща в практика включването в текстове на закона, особено в заглавие на закона, заемки само поради това, че те по този начин са използвани в някоя от чуждите лексики, които в момента са доминиращи не само в правовия, но и в обществения живот по света. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Заповядайте, господин Дончев.



    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тъй като става дума за самото наименование на законопроекта, мотивите на комисията да не се подкрепи заглавието "Закон за защита на секретната информация" са, защото по този начин би се допуснало смесване на понятията, използвани в закона. Законът за защита на класифицираната информация борави с четири нива на класификация и с четири грифа за сигурност, само единият от които е секретна. Приемането на едно подобно предложение би довело до изключване от приложното поле на закона на нивата на класификация: "Строго секретно", "Поверително" и "За служебно ползване" и на съответните грифове за сигурност.
    Не би могло да се говори също и за Закон за защита на държавната тайна или Закон за защита на служебната тайна, защото в този закон е уредена защитата на държавната тайна, на служебната тайна, включително и на чуждестранната класифицирана информация.
    От друга страна, в този закон за първи път се регулират определени обществени отношения, а именно тези, свързани със създаването, обработването, съхранението и предоставянето на класифицирана информация. Самото понятие "класифицирана информация" вече е добило гражданственост и от тази гледна точка то именно е и най-съвместимо за този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    За реплика, заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Дончев! Когато направих предложението за наименование "Закон за защита на секретната информация", аз, естествено, отчитам, че има различни нива на секретност, но те се обхващат в термина "секретна информация", "строго секретна" или които да е от другите нива на секретност.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: А "За служебно ползване"?
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: А що се касае до това, че и самите вносители са имали предвид именно секретната информация като обект на закона, това следва от предложението на вносителите в ал. 2 на чл. 1 или след това от становището на самата комисия, вече модифицирано като ал. 3, а именно: "Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация." По същество това изцяло покрива термина "Секретна информация". Поради това аз действително считам, че терминът "Закон за защита на секретната информация" по-точно отразява и предмета, и съдържанието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Няма други изказвания.
    Моля, гласувайте предложенията на народните представители Панайот Ляков и Иван Иванов, които съвпадат, наименованието на закона да бъде "Закон за защита на секретната информация".
    Гласували 142 народни представители: за 33, против 100, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на вносителя, подкрепено от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 115, против 13, въздържали се 10.
    Предложението е прието.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава първа - Общи положения".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Надявам се, че тук няма да има разногласия?
    Няма желаещи за изказване по заглавието на глава първа.
    Моля, гласувайте заглавието на глава първа.
    Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
    Заглавието на глава първа е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Има предложение на комисията раздел l - "Предмет и обхват" да отпадне с оглед систематиката, която сме приели.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това предложение на комисията за отпадане заглавието на раздел l не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането наименованието на раздела.
    Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 1 има постъпило предложение на народния представител Тодор Бояджиев.
    Той предлага нова редакция на чл. 1, ал. 1:
    "Чл. 1. (1) Този закон определя реда за създаване, обработване, регистриране, съхраняване, разпространяване и унищожаване на информацията с ограничен достъп.
    (2) Целта на закона е недопускането на непозволен достъп до тази информация.
    (3) Информацията с ограничен достъп, наричана за краткост "класифицирана информация" е информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация, предоставена от друга държава или международна организация."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на народния представител Надежда Михайлова и други народни представители - в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 да се приемат следните изменения:
    "(1) Този закон урежда правилата и реда за класифициране, съхраняване и декласифициране на информация, свързана с националната сигурност, като осигурява необходимите гаранции за защита на правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, прогласено от Конституцията на Република България, върху което се основава демократичният процес.
    (2) Този закон се прилага и за правилата и реда за класифициране и декласифициране на информация, свързана с обществения ред, както и чуждестранната класифицирана информация."
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Владимир Дончев:
    Член 1 придобива следната редакция:
    "Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването, съхраняването и реда и условията за предоставяне на достъп до класифицирана информация.
    (2) Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.
    (3) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация."
    Становището на комисията е, че приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 1 да добие следната редакция:
    "Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея.
    (2) Цел на закона е защитата на класифицираната информация от нерегламентиран достъп.
    (3) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Господин Бояджиев, заповядайте, имате думата. Вие сте вносител на едно от предложенията.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател. Предполагам, че ще потвърдя готовността си за конструктивност. Готов съм да оттегля моето предложение и да подкрепя предложението на господин Дончев, подкрепено от комисията, но мисля, че текстът ще бъде съвършен, ако към предложението на господин Дончев, подкрепено от комисията, в чл. 1, ал. 3 добавим само ... Там е казано: "класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация." Аз предлагам да се добави "предоставена от друга държава или международна организация." Аз правя разлика между "чуждестранна информация" и "информация многостранна" - от международна организация. Мисля, че така текстът става по-ясен.
    Иначе подкрепям предложението на председателя господин Дончев само с това уточнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Бояджиев. Приемам, че оттегляте Вашето предложение.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Оттеглям го само с това уточнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С това допълнение. Благодаря Ви.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз искам да направя само едно уточнение, че в чл. 3 от проектозакона така, както е предложен от комисията, е предвидена именно формулировката, предложена от ген. Бояджиев: "Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, предоставяна от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго.", тоест, систематиката на закона го е предвидила и мисля, че е абсолютно ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Приемам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Има ли други желаещи? Заповядайте - господин Иво Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Основната разлика между предложението на господин Владимир Дончев и нашето предложение на група народни представители от ОДС, е в думичката "декласифициране" и съответно "като осигурява необходимите гаранции за защита на правото на всеки да търси, получава и разпространява информация". Разликите основно стъпват на решение на Конституционния съд по конституционно дело № 7 от 1996 г., като там изрично е посочено, че не може да се нарушават правата на гражданите и особено на хората, които търсят и разпространяват информация. На всеки е дадено правото да получава такава информация и тази свобода може да бъде ограничавана само в определени случаи със съответните гаранции.
    Всъщност основният проблем в законопроекта - затова искам малко по-пространно да се спра - е, че още в самото начало той поставя едни сравнително тесни рамки за даване достъп до информация. И по този начин се получава една информационна завеса над гражданите на нашата страна. Информационна завеса, която по един или друг начин се регламентира от работата на специалните служби.
    Ето защо още в началото на този закон трябва да се подчертае ясно и точно полето на информация и необходимите гаранции, която информация трябва да бъде разкривана.
    Другото, на което трябва да се наблегне, е, че действията по поставянето на ограниченията спрямо информацията за конкретни факти, което само по себе си се нарича класификация, трябва изрично да се спомене, че дадената информация, която е класифицирана бива и декласифицирана. Основният момент от този закон, който всъщност се губи в рамките на вносителя, в рамките на предложението на вносителя. И оттук всъщност вадим нашия извод, че ако в общите положения, в ал. 1 и 2 не се изпишат тези постановки още в началото на законопроекта, ние ще направим закон, който сам по себе си ще бъде одобряван от специалните служби, но ще бъде много рестриктивен по отношение на правото на достъп до обществена и изобщо до каквато и да е информация, особено след като изтече срокът на класифициране на тази информация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Има ли други желаещи по този текст?
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Във връзка с предложението, което се предлага от комисията, искам да обърна внимание на уважаемото Народно събрание, това е проблем въобще с работата по този закон, че той урежда доста сложна материя и се изисква доста голямо внимание. Затова ще насоча вниманието ви към т. 18 от § 1 от Допълнителните разпоредби на закона, където именно се третира и декласификацията дотолкова, доколкото този тест гласи: "създаване, обработване, съхраняване и предоставяне на класифицирана информация и създаването, маркирането, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Има ли други желаещи по този текст?
    Господин Бакалов, заповядайте.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е направено в посока на това, че преди всичко гражданите на Република България не могат да бъдат и не трябва да бъдат лишавани от правото на информация. И основно аз не приемам текста на вносителя, защото той урежда преди всичко отношенията в самите служби и тези, които класифицират информацията. Основната работа е точно тук - между нашето предложение и предложението на комисията, тъй като в самия законопроект няма ясни правила за класификация и декласификация.
    Някой може би ще ме репликира, но аз откровено мога да ви кажа, че това е така наречения класификационен мениджмънт. И най-голямата опасност, която може да се появи след приемането на този закон е това, че много материали, които не притежават и не би трябвало да притежават съответната степен на класификация и секретност, да бъдат класифицирани с висока степен. Това е, което не би трябвало да се прави.
    И аз говоря от положението на това, че тъй като ние тепърва приемаме този закон, а има страни с традиции, а именно Съединените американски щати, като имате предвид, че те са водещи в това законодателство, даже се наложи да провеждат сенатско разследване във връзка с прекалено големия обем информация, която е била класифицирана във връзка с атомната им енергетика.
    И точно затова, тъй като ние смятаме, че предложението на комисията няма ясно разграничени правила за класификация и декласификация, затова и нашето предложение, направено точно в тази посока, защото класификационният мениджмънт е дисциплина, която следва да гарантира информацията, че е правилно класифицирана. В момента, в който тя не е правилно класифицирана, тогава действително българските граждани се лишават от правото на достъп, защото степента може да бъде по-висока и да не отговаря на тази, която трябва да бъде. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Има ли други желаещи по този текст? Не виждам.
    Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов по текста на чл. 1.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 145 народни представители: за 37, против 104, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване становището на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 142 народни представители: за 115, против 18, въздържали се 9.
    Приема се.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 2 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев. Той твърди, че очевидно при приемане на предложената нова редакция на чл. 1 този член губи смисъл и трябва да отпадне.
    Предложението на Надежда Михайлова и група народни представители е оттеглено от вносителите.
    И моето предложение - присъединявам се към ген. Бояджиев, чл. 2 да се заличи.
    Предложение на народния представител Панайот Ляков - текстът на чл. 2 става ал. 1 и се създава нова ал. 2 със съдържание:
    "(2) Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на Закона за достъп до документи на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб".
    Народният представител Панайот Ляков е малко избързал.
    Комисията не приема предложението. То вероятно ще се обсъжда по-нататък.
    Предложение на Иван Иванов - чл. 2 да стане:
    "Чл. 2. Този закон се прилага за всички случаи на създаване, обработване, съхранение или предоставяне на информация, представляваща държавна или служебна тайна, с изключение на информацията, създадена до 25 февруари 1991 г. и съхранявана в документи на:
    1. бившата Държавна сигурност или
    2. следствените, съдебните или прокурорските структури, или
    3. бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, или
    4. бившия Разузнавателен отдел на Гранични войски, или
    техните предшественици или правоприемници до 25 февруари 1991 г."
    Становище на комисията.
    Комисията приема предложенията на Тодор Бояджиев и Владимир Дончев и предлага чл. 2 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    По текста на чл. 2?
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, когато правих предложението, аз си мислих, че мнозинството ще поиска да вкара документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление в кюпа на класифицираната информация и оттам - първо, тази информация отново да бъде недостъпна и да се даде възможност по преценка на комисиите, които след това, в следващите членове на закона ще ги видите, да бъде унищожавана. При това смея да твърдя, по много неясни и по много субективни критерии.
    Мнозинството обаче е приело по-решителна стъпка, която е в Заключителните разпоредби и тя е, че отменя с член в Заключителните разпоредби изцяло Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб. Това предложение е било направено по настояване на председателя или по-точно лидера (председател) на НДСВ Симеон Сакскобургготски.
    Тъй като моето предложение при тази постановка действително вече не си е на мястото, но само при тази постановка, защото аз не съм знаел, че Националното движение ще прибегне до такава стъпка - абсолютно необоснована, и тъй като дебатите точно по тази точка ще бъдат в Заключителните разпоредби, аз си оттеглям предложението и то не трябва да бъде гласувано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин Иванов, дали и Вие ще направите същото? Заповядайте.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато направих предложението си по чл. 2, аз не очаквах, че в хода на гледането на второ четене на законопроекта ще постъпи предложението от председателя на комисията господин Владимир Дончев, който иначе безобидният § 37, че законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" прави алтернативно предложение, което всъщност има и свое продължение с няколко други параграфа, в което основното е отменянето на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
    Поради това и отчитайки, че нямаше такъв текст до момента, аз изхождах от нормалната логика, че така формулиран чл. 2, не би трябвало под определена форма да противоречи на съществуващия Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и това е съвсем нормално, защото не би трябвало да има държава в нашата ситуация, в която в продължение на дълъг период - около 50 години е действала Държавна сигурност и сродни на нея служби, където да е възможно да се засекрети информация, която е свързана с данни за извършено насилие над личността, системно нарушаване на основните човешки права, както и информация, която е била неправомерно ползвана от чужди организации и граждани, която е била създадена в интерес на разпуснатия през 1991 г. Варшавски договор или която съдържа данни за дейности, свързани със създаването и функционирането на задгранични фирми чрез лица или групи от бившата Държавна сигурност.
    Всичко това беше за мен ясен мотив да поискам чл. 2 да бъде преобразуван във вида, в който е пред вас. Впоследствие се разбра, т.е. днес в 14,00 ч., когато ни беше раздаден именно текстът на доклада за второ четене, стана ясно, че мястото на моя текст не може да бъде именно в чл. 2. Аз това го приемам, но ви обяснявам защо именно исках в чл. 2 да бъде записан този текст, защото и през ум не ми е минавало, че ще дойде такова предложение, което е формулирано от господин Владимир Дончев, поради което, господин председател, аз оттеглям моето предложение за чл. 2 и го пренасочвам към § 36 от Преходните и заключителни разпоредби, по-точно в дебата, който ще се води по тези Преходни и заключителни разпоредби, като искрено се надявам, че тогава в залата ще бъде министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски, който междупрочем е вносител на закона и няма никакво съмнение, че е в течение и на предложенията, които мнозинството прави на второ четене, и който трябва да чуе и други аргументи освен тези, които може би са му казани от определен кръг хора, които са негови приближени лица.
    По тези съображения, господин председател, оттеглям моето предложение и се присъединявам към процедурното предложение, което беше направено в началото на заседанието от господин Муравей Радев като заместник-председател на парламентарната група - при разискванията по закона, имайки предвид изключителната му важност за бъдещето на България, да участва и министър-председателят господин Сакскобургготски. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Тодор Бояджиев и Владимир Дончев, което е възприето от комисията за отпадане на чл. 2.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 134 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 15.
    Приема се, благодаря.
    Господин Дончев, заповядайте за чл. 3.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 3 комисията предлага нова, подобрена редакция:
    "Чл. 3. Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицирана информация, предоставяна от друга държава или международна организация, доколкото влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, не предвижда друго".
    Това решение е взето общо от комисията и това се предлага.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    По този текст? По него като че ли няма да има спор. Не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте становището на комисията по чл. 3.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 132 народни представители: за 130, против 1, въздържал се 1.
    Приема се, благодаря.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 4 има предложение на Тодор Бояджиев:
    От текста да отпадне "представляваща информация".
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
    В чл. 4 се създават нови ал. 1 и 2, като сегашната ал. 2 става ал. 3:
    "Чл. 4. (1) Основните принципи при прилагането на този закон са:
    1. класифициране само когато това е наложително в демократичното общество за защита на националната сигурност или обществения ред;
    2. класифициране само на информация за конкретни факти и обстоятелства в рамките на категориите, предвидени в списъка, приложен към този закон;
    3. класифициране само когато интересът на обществото от разгласяване на информацията е по-малоценен от интереса на обществото от запазването й в тайна;
    4. разрешаване на достъпа до класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост е да се знае".
    (2) Информация, класифицирана в нарушение на принципите по ал. 1, т. 1-3, не представлява държавна или служебна тайна и за нейното разгласяване не се носи отговорност".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Владимир Дончев - чл. 4, ал. 1 придобива следната редакция:
    "Чл. 4. (1) Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае"."
    По ал. 3 има предложение на Панайот Ляков - в чл. 3 се създава нова ал. 3:
    "(3) Принципът "необходимост да се знае" е валиден винаги при значим обществен интерес."
    Комисията не приема предложението.
    Общото становище на комисията е:
    Комисията приема предложенията на Тодор Бояджиев и Владимир Дончев по ал. 1 и текста на вносителя по ал. 2 и предлага чл. 4 да добие следната нова редакция:
    "Чл. 4. (1) Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае", освен ако този закон предвижда друго.
    (2) Принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има думата господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Не искам да бавя приемането на законопроекта, но няма как още в началото да не кажем основните принципи, на които трябва да стъпва този законопроект. Радвам се, че някои от тях намериха място в по-нататъшните текстове в рамките на обсъжданията в комисията.
    Конкретно за текста по ал. 1, т. 1 - това е всъщност продължение на нашето предложение от чл. 2, а именно да се класифицира информация само когато това е наложително, на първо място, и на второ място - тази информация да има свои конкретни факти, които са съгласно списъка от Приложение № 1, тъй наречения Списък на предметите и сведенията, съставляващи държавна тайна, който в момента действа. Това са двата основни принципа, на които трябва да стъпи законопроектът, освен третия, който така или иначе е намерил своето място - принципът "необходимост да се знае". Ето затова нашето предложение е още в началото да намерят своето място в чл. 4.
    Големият проблем, който отново искам да спомена, е, че в този законопроект е необходимо да се намери балансът между правата на гражданите и интересите, които се свързват с националната сигурност. Именно по този начин чрез вкарването на тези текстове смятаме, че новият законопроект, който ще бъде приет, ще устройва максимално добре и гражданското общество в нашата страна. Това са основните ни мотиви.
    Естествено, не мога да не защитя и ал. 2, която е много драстична като мярка, но така или иначе е в основата на класифицирането на информация, а именно, че информация, която е класифицирана в нарушение на предходните алинеи, не съставлява държавна тайна. Тук имаме предвид информация, както се получи с договора за "Краун ейджънтс". Не може едно ведомство, в случая Министерството на финансите, или по-скоро служител от това ведомство, сам за себе си да решава, че даденият договор е секретен и без никакво основание да сложи гриф за секретност, като след това достъпът до този договор да бъде ограничен дори и за нас - народните представители, а и обществото по никакъв начин да не може да се запознае с много важни моменти от законодателството и икономическите отношения в нашата страна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Господин Бакалов, Вие искате да вземете отношение.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да защитя нашето предложение, защото тук е същината на целия закон и на принципа, на който се основава законът - принципът "необходимост да се знае". Проблемът се явява в това, че съгласно предложението на комисията, по-конкретно на председателя на комисията, е, че ние отново изкривяваме принципа "необходимост да се знае". Съгласно определението, което цитирах, а сигурно нееднократно ще се наложи да цитирам директивата, принципът "необходимост да се знае" има съвсем друго определение. Ще ви го прочета: "Достъпът до класифицирана информация на НАТО да се ограничи до лицата, чиито служебни задължения го изискват. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация на НАТО, единствено по силата на своя ранг, служебно положение или допуск до сигурността. Винаги във всички случаи принципът "необходимост да се знае" трябва да се спазва."
    Точно заради това е и нашето предложение - с маркиране на основните принципи, на които трябва действително да лежи изграждането на целия закон, който в момента приемаме.
    За пореден път се опитваме да побългаряваме едно законодателство, което се развива от 1955 г. Защото законодателството, което се развива от натовските държави точно в тази директива, е от 1955 г., а вече сме 2002 г. Ето защо пак казвам: най-перфектното решение на българския парламент, без абсолютно никакви проблеми и бързото приемане на този законопроект би било възможно единствено тогава, когато се разграничат отделните видове информации - натовската и вътрешната информация, и нееднократно (както вече цитирах), основният документ, на който е изграден този закон, но така или иначе проблемът е, че явно за пореден път ние искаме да побългарим един основен документ на НАТО, на който се основава цялата сигурност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Господин Ляков, заповядайте.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, след като доста от предложенията, които бяхме направили, не са приети от комисията, и понеже работното поле на закона позволява всяка информация по принцип да бъде засекретена, включително и по абсолютно субективни причини, моето предложение според мен става особено актуално. Защо? Невинаги има еднопосочност между държавния и обществения интерес. Когато говоря за обществения интерес, разбирам интересите на гражданското общество, защитата на правата и свободите на гражданите в това общество, включително и правото им да получават информация. Една от заблудите е, че информацията, за която се отнася този закон, може да бъде получена и осигурена чрез Закона за достъп до обществената информация. Това е абсолютно невярна лъжлива теза. Става дума за съвсем различна информация. Ако в обществото възникне интерес, примерно по отношение на ядрената енергетика, и отделен ръководител в администрацията вземе погрешно решение, за да го оправдае - го засекрети, но обществото иска да го научи, то по този закон няма абсолютно никаква възможност това да се случи. Тоест, безобразията на администрацията, на отделни чиновници, включително и грешните политически решения, които се вземат, могат да бъдат скрити зад маската на секретността.

    Аз не казвам, че това ще възниква постоянно, тоест, че това ще бъде ежедневна практика, но винаги в обществото ще има случаи, когато общественият интерес ще иска прозрачност, ще иска откритост, ще иска да знае и ако този принцип не е валиден, то ще бъде лишено от тази възможност. Това се отнася и за договори, свързани с оръжейни сделки, екология и т.н., да не ги изброявам.
    Знаете, има няколко невралгични точки във всяко общество, по които хората са особено чувствителни и не трябва да им се отнема възможността, особено в такъв период, когато ние непрекъснато декларираме, че се присъединяваме към Европейския съюз, приемаме стандартите, правилата, а същевременно с приемането на съответните закони и членове в тях правим точно обратното. Защото винаги, когато в една западна страна възникне такъв обществен интерес, всички прегради пред секретността падат. Мога да ви дам колкото искате примери за това. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин Борислав Ралчев - за изказване. Заповядайте.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Боравим с една много специфична материя, която изисква дълбоко внимание. Но аз искам да обърна вашето внимание върху една друга характеристика на този закон - че в крайна сметка този закон не може да не бъде хармонизиран с останалото законодателство, забележете, и преди всичко с Конституцията.
    Имам повод за тези няколко думи, защото на мен ми се струва, че понятието "достъп до информация", "право на информация" не се разбира в смисъла, в който нашето законодателство го третира. Не може да има никакъв спор в правото, че има категория права, които са абсолютни по своя характер. Те в никакъв случай и на никакво основание не могат да бъдат пренебрегнати и дерогирани. Но правото "достъп до информация" не е от тези права. В този смисъл има конституционно решение, в този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 41, ал. 2 от Конституцията. И това са принципи, които са дълбоко залегнали в целия този закон.
    Аз не мога да приема и втората трактовка на господин Ляков, в смисъл, че ние трябва по някакъв начин да предвидим възможностите за противопоставяне държавния на обществения интерес. Общо взето, на мен ми се струва, че една такава теза има своето основно начало в правилата на нихилизма и тя в никакъв случай не може да бъде подкрепяна. Ако ние считаме, че една правна система, въдворена по съответния законодателен ред, може да противостои сама по себе си на един обществен ред, в никакъв случай не можем да приемем една такава теза.
    Моля ви, нека да се съобразяваме с абсолютни правила, а едно от тези правила е, че правото за достъп до информация не е абсолютно, тоест, не е безгранично.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    Други желаещи по този текст има ли?
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ралчев, с интерес следих Вашето изказване. В него има верни положения, има и положения, с които не мога да се съглася.
    Правото на информация така, както Вие го третирате, Вие казвате: това не е абсолютно право. Това не е абсолютно право, но това е конституционно право.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): Никакъв спор няма.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Излиза, че по тези положения сме съгласни.
    Втората алинея на чл. 41, който прогласява това конституционно право на гражданите да бъдат информирани, казва: "Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права". И по това не може да има спор.
    Проблемът е - и това е смисълът на част от нашето предложение - може ли и не трябва ли да се преценява, когато един орган обяви една информация за класифицирана, че представлява държавна или защитена от друг закон тайна, а всъщност тя не представлява такава тайна. Защото излиза, така както с този закон се дава право на ръководители на ведомства и в следващите текстове точно е посочено кой решава коя информация е класифицирана, че просто гражданите нямат право на защита срещу едно неправилно решение в тази насока.
    Това е, върху което трябва да помислим и да защитим наистина конституционното право на информация за тези случаи, които не съставляват държавна или друга защитена от закона тайна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Реплика ли искате, господин Ралчев? Заповядайте, имате право на реплика.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Соколов, аз приемам, че различията в двете изказвания са минимални и затова ще си позволя само да дам отговор и едно мое виждане на последната част от Вашето изказване. На мен ми се струва, че тя също трябва да бъде ръководена от един основен принцип в работата и той е: тогава, когато материалните предпоставки за класифициране на една информация не са налице, това води класификацията до принципа "нищожност", поради което и не може да бъде в обхвата на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ралчев.
    Други желаещи има ли? Не виждам.
    Затова подлагам на гласуване първо предложението на Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов, което не се приема от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 130 народни представители: за 24, против 101, въздържали се 5.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не се приема от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 132 народни представители: за 37, против 92, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване становището на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 113, против 15, въздържали се 11.
    Приема се.
    Заповядайте, господин Дончев, има предложение за нова глава.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, има едно авангардно предложение:
    "Създава се нова глава втора "Органи по класифициране на информацията".
    Чл. 4а. Правомощия по първично класифициране на информация като държавна тайна имат:
    1. президентът;
    2. министър-председателят;
    3. министрите - за информация, създавана или съхранявана от съответните министерства и определени от тях лица.
    Чл. 4б. По определен със закон ред може да се възлагат временно правомощия по класифициране на информация като държавна тайна на органи, когато това се налага за защита на обществения интерес при извънредно или военно положение, обявени по предвидения в Конституцията на Република България ред.
    Чл. 4в. Правомощия по първично класифициране на информация като служебна тайна притежават органите на власт, създадени с Конституцията на Република България или законите.
    Чл. 4г. Правомощия по вторично класифициране на информация като държавна или служебна тайна имат органите, създадени с Конституцията на Република България или законите и определените от тях лица."
    Комисията не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Имате думата, господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Да, предложението е авангардно, господин Дончев, наистина. Когато ние направихме това предложение, си дадохме ясна сметка, че е много трудно да бъде прието, но така или иначе в комисията се осъществи един сериозен дебат, който аз искам да изложа пред нашите колеги.
    На първо място, ние въвеждаме два термина, тоест под класифицирана информация ние разбираме право на първично класифициране и право на вторично класифициране. Защото в законопроекта по никакъв начин тези две категории информация не се разграничават. В законопроекта става ясно, че вече има някаква класифицирана информация, която подлежи и на контрол, и на съхраняване, съответно на декласифициране, но по никакъв начин не се дава възможност да се види кои органи имат право да класифицират информация, особено информация, която е така нареченото според нас първично класифициране.
    В нашата държава има много случаи, когато органи, които нямат правомощия, особено служители на ниско ниво, приемат, че дадената информация е секретна или строго секретна, или е за служебно ползване на база на някакви много обтекаеми техни предложения. По никакъв начин тези държавни служители не носят отговорност за класифицирането и поставянето на гриф за сигурност на съответната информация. Поради тази причина ние изрично ги разделяме и посочваме кои според нас трябва да имат право първично да класифицират информация, която съставлява държавна тайна, а именно президентът, министър-председателят и министрите за информация, която се съхранява в съответните ведомства. Естествено чрез делегиране тези институции и хората, които ги представляват, ще носят отговорност за поставянето на грифа за сигурност, от една страна, и, от друга страна, ще се премахне порочната практика, когато се иска дадена информация и съответната информация не е изгодно да бъде публикувана или пусната за обществено ползване, тя винаги се засекретява. Ето това е нашият основен мотив да предложим подобни текстове, като разделяме информацията, която съставлява държавна тайна и информацията, която представлява служебна тайна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Действително този текст беше обсъждан в комисията надълго и широко, обаче според комисията предложението не следва да бъде подкрепено. Подкрепянето на това предложение ще доведе до създаване на държавни органи в администрацията на държавните органи и с това ще наруши съществуващата административна система, която е уредена в Закона за администрацията.
    Законопроектът предвижда, че лицето, което поставя окончателният гриф за сигурност, е лицето, което има право да подписва документа. И релевантно е доколко съответният запис може да бъде третиран като документ в съгласие с други определения и правната доктрина. Важното в случая е, че съществува служител, лице, което има право, тоест съответната компетентност да полага подпис. Компетентността от своя страна е атрибут само на държавните органи. В този смисъл е очевидно, че единствените, които имат право да класифицират информацията с окончателен гриф за сигурност, са именно държавните органи.
    Поради горното въвеждане на новите термини - първично и вторично класифициране, както и въвеждането на нови държавни органи, това е излишно и неуместно.
    Освен това в така предложената редакция от страна на ОДС не е взета предвид новата редакция на чл. 33 и по-специално ал. 2, където са посочени изчерпателно задължителните реквизити на грифа за сигурност.
    Трябва да се акцентира също и на половинчатата и непълна редакция на тези текстове, които са предложени сега пред вас. От кръга на компетентните органи на изпълнителната власт са изключени председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, както и териториалните органи на изпълнителната власт, съгласно чл. 19 от Закона за администрацията. Още повече от така предложената редакция излиза, че само президентът, министър-председателят и министрите имат правомощия по първично класифициране на информация като държавна тайна, като от кръга на възможните субекти е изключена например законодателната власт.
    Първичното и вторичното класифициране - в случая е направен неудачен опит да се реципират законодателните решения в Съединените щати. При всяка рецепция на американското законодателство следва да се има предвид, че според правните традиции там класифицирането на информация е до голяма степен прерогатив на изпълнителната власт и се урежда с изпълнителни заповеди, нормативни укази именно на президента. Поради това спецификата на американския опит в този случай е абсолютно неприложима. Там на практика президентът определя всички лица, които имат правомощия по първично класифициране на информацията, а впоследствие тези лица определят служителите, които могат вторично да класифицират информация. На практика с предложения от вносителите текст се постига подобен ефект, като правата на гражданите са защитени даже по-добре и по един по-ефикасен начин.
    Поради това комисията след дълго обсъждане отхвърли това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    За реплика има думата господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин Дончев, в чл. 4б изрично изписваме текстът: "По определен със закона ред могат да се възлагат временни правомощия по класифициране на информация като държавна тайна на органи, когато това се налага за защита на обществения интерес, обявени по предвидения в Конституцията на Република България ред". Тоест, всички тези органи, които ние предлагаме да имат правомощия, а именно президентът, министър-председателят и министрите, могат да възложат своите правомощия на определени от тях лица, съответно изпълнителни директори на агенции, на държавни комисии и т.н. и съответните лица да засекретяват тази информация.
    Фактически Вашето изказване беше в подкрепа на нашето предложение. Точно така излиза, заради което ние поставяме отново на дневен ред нашето предложение и искаме то да бъде гласувано. Защото ние с нашето предложение определяме кръга от лицата, които имат право да делегират своите правомощия по отношение на засекретяването, нищо повече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Подлагам на гласуване предложението за създаване на нова глава втора, едно предложение, което, както стана ясно, не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 39, против 100, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава втора - Органи за защита на класифицираната информация".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на глава втора няма желаещи.
    Подлагам на гласуване заглавието на глава втора.
    Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
    Наименованието на глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел I - Държавна комисия по сигурността на информацията".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    По чл. 5 няма предложения.
    "Чл. 5. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е държавен орган, който осъществява политиката на Република България за защита на класифицираната информация.
    (2) Държавната комисия по сигурността на информацията е първостепенен разпоредител с бюджетни средства."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на раздел I и чл. 5 няма предложения.
    Подлагам на гласуване заглавието на раздел I и текста на чл. 5.
    Гласували 130 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 11.
    Заглавието на раздел I и текстът на чл. 5 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 6 има предложение от народния представители Владимир Дончев, което е прието.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 6:
    "Чл. 6. Държавната комисия по сигурността на информацията се подпомага от администрация, чиято дейност, структура и организация на работата се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване чл. 6 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 7.
    Член 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 7 има предложение от народния представител Тодор Бояджиев за нова редакция на ал. 1:
    "(1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колективен орган и се състои от петима членове. Председателят се определя от президента на Република България, заместник-председателят - от Министерския съвет, и трима членове, определени от Народното събрание за срок от пет години. Всички те могат да бъдат членове на комисията най-много два петгодишни мандата."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение от Надежда Михайлова и група народни представители - в чл. 7, ал. 1 текстът се изменя така:
    "(1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се определят с решение на Народното събрание за срок пет години по предложение на Министерския съвет."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение от народния представител Панайот Ляков - в чл. 7, ал. 1, след думите "които се" текстът се изменя така: "избират от Народното събрание за срок от пет години по предложение на Министерския съвет".
    Предложението е аналогично.
    Комисията не приема предложението.
    Алинея 2 на чл. 7:
    "(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование, от които най-малко двама правоспособни юристи."
    Комисията приема текста на вносителя, като предлага в ал. 2 изразът "от които най-малко двама правоспособни юристи" да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Бояджиев, имате думата да представите Вашето предложение.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Ние току-що гласувахме един много важен член - чл. 5, в който определяме изключителните отговорности на комисията, която осъществява политиката на България по отношение сигурността на информацията. В члена, който сега разглеждаме, ние забравяме очевидни факти. Има две служби в системата на Националната сигурност, отговарящи за защита на тази национална сигурност, които са подчинени на българския президент - това е Националната разузнавателна служба и Националната служба по охрана. Тези две служби са едни от активните генератори на държавна тайна. Националната разузнавателна служба е входа за натовската и чуждестранната секретна информация. Обменът на секретна информация върви основно по каналите на Националната разузнавателна служба.
    С предложението, което се прави - министър-председателят предлага, Министерският съвет утвърждава комисията, аз мисля, че ние нарушаваме сериозни демократични принципи. И мисля, че съставът на комисията трябва да се предлага и утвърждава с участието на властите - президента, Министерския съвет и Народното събрание. Това е определило моето предложение президентът да има глас при композиране на тая комисия, Министерският съвет - също така, и в крайна сметка ние, като Народно събрание, основната институция в Република България, да сме тези, които да застанем зад предложенията на министър-председателя, на Министерския съвет и на българския президент.
    Затова аз държа на този подход. Готов съм да приема евентуални редакционни промени, но при твърдото спазване на тоя принцип. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Защо съм предложил членовете на Държавната комисия по сигурността на информацията да се избират от Народното събрание? Причината е, че това е един абсолютно безконтролен орган. Ако видите по-нататък текстовете в членовете, този орган има единствено задължение да представи годишен доклад и никакво друго. И пред никой не се отчита, и никой не контролира дейността на тази комисия - нито Министерски съвет, нито Народно събрание, нито президент. Там ми се подсмихват тъй наречените експерти, само че не могат да ми кажат по кой член тази комисия се контролира и как се контролира дейността й.
    Предоставя информация на президента. Да. Еднаква по обем. Това според вас текст, който означава контрол на дейността на тая комисия ли е? Изобщо не може да има такова твърдение, че това, че тя предоставя еднаква по обем информация на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, е форма на контрол. Това не е форма на контрол. Как може тази комисия да не се отчита пред двете комисии в Народното събрание и как може комисиите да са приели това и да изпуснат тая възможност за парламентарен контрол?!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): По какъв начин, за какъв контрол?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Как за какво?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Сега Дончев ще те пита конкретно.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: За цялата дейност на комисията. Вие знаете ли колко права има тази комисия, госпожо Дончева? Знаете ли каква информация се събира в тая комисия? Че може да иска информация от всяко ведомство, от всяко министерство, от всеки министър?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ами!
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да. Ами! Така е записано в закона.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не си сигурен много.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Ами, ако не сте чели закона... (Реплики от народния представител Татяна Дончева.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви, госпожо Дончева, ако искате, направете реплика на изказването.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Затова според мен не е възможно да има орган в България, който да не подлежи на контрол от Народното събрание.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Създавате много лъжлива представа. Моля Ви!
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Това е моето мнение. Казвам ви, че тази комисия е безконтролен орган и Народното събрание не може да контролира дейността й. Вие просто не знаете какво създавате и това много скоро ще ви се стовари на главата. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Заповядайте, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Очевидно е, когато се вземат принципни становища по принципни въпроси, че трябва поне да имаме ясна представа досежно структурирането на законодателството, структурирането на държавното устройство и отделните разделения на властите, в които е един от основните принципи. А в тази зала е излишно да бъде прокламиран.
    Основната характеристика се състои в това, че въпросната комисия има характер на държавен орган с изпълнително-разпоредителни функции. Съгласно съществуващата правна уредба държавните комисии се създават и функционират към министерствата или към Министерския съвет. Това не е независим регулаторен орган, а орган, който е част от изпълнителната власт. Изваждането му оттам и възлагането на Народното събрание да определя членовете му ще доведе до безсмислени политически назначения, като същевременно ще затрудни работата на комисията.
    В същото време контролът, за който господин Ляков говори, на Народното събрание върху изпълнителната власт е уреден в достатъчна степен в Конституцията на България. Комисията като част от изпълнителната власт подлежи също на парламентарен контрол, който е съвсем действен в пленарна зала и пред парламентарните комисии. Имам предвид чл. 80 от Конституцията, който гласи: "Длъжностни лица и граждани, които бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи."
    От друга страна, беше прието предложението на ОДС ежегодният доклад за работата на комисията да бъде внасян от Министерския съвет в Народното събрание, което да се произнася по него с решение. Струва ми се, че се подценява от преждеговорившите това обстоятелство. Внасянето на един доклад, който в крайна сметка е форма на един отчет, е една достатъчна гаранция за прозрачност на работата на комисията и възможност за дискутиране на всичко това, което се върши в нея. Естествено, че не се изключва всякакъв друг контрол, но това е просто регламентирано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    За реплика думата има госпожа Масева.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод казаното по предложението на групата народни представители за чл. 7, ал. 1 искам да допълня разсъжденията на господин Ляков, без това да се счита за реплика по отношение на неговото изказване, а репликата е по отношение изказването на господин Ралчев.
    Да, наистина българското законодателство е структурирало, включително и с основния закон - Конституцията, държавните органи и е определило основните им правомощия. Именно чл. 7 и нашето предложение е не контрапункт, а всъщност едно смекчаване на формулировката на току-що приетия чл. 5. Защото държавната комисия наистина е орган, съгласно Закона за администрацията, обаче приравнен към Министерския съвет или към министър. Освен това тя има контролни правомощия. Това е в същината на този орган. Докато ние приехме текст, че тази комисия осъществява политиката на Република България по защита на класифицираната информация. По своето същество това е нещо недопустимо.
    С предложението ни по чл. 7 искаме точно да разбием тази измамна представа, че един орган по Закона за администрацията осъществява конституционни правомощия. Такъв орган в Конституцията няма. Затова посочената възможност членовете й като колегиален орган, а не като колективен орган, както е предложено от господин Бояджиев, да бъдат избирани от Народното събрание, за да имат онова доверие на онзи орган, който е приравнен по правомощия, по закон, който се позовава на Конституцията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Соколов има думата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направили сме нашето предложение като сме изхождали от редица конституционни текстове и положения. С този закон за класифицираната информация се създава един нов орган с извънредно широки и специфични правомощия. Ние не смятаме, че Държавната комисия по сигурността на информацията може да попадне към двата вида комисии по Закона за администрацията. Тя не може да бъде орган нито към дадено министерство, нито дори към Министерския съвет. Никъде в закона, и според нас с основание, не е казано, че комисията е към Министерския съвет. Напротив, казано е, че тя е дори първостепенен разпоредител с бюджета.
    Този аргумент, който господин Ралчев изнесе, че комисията се отчита или излиза с отчет пред Народното събрание, е всъщност аргумент, който ние смятаме, че подкрепя нашето предложение. Защото, ако имаме предвид отново Конституцията и редица закони, пред Народното събрание се отчитат само органи, които се избират от Народното събрание. Аз не мога да посоча пример, в който един орган, избран от изпълнителната власт, да се отчита пред Народното събрание.
    Като имаме предвид, че България е парламентарна република, смятаме, че нашето предложение, подобно на много други случаи, този наистина важен, отговорен орган да се избира от Народното събрание е много по-демократично и по-отговаря на духа и характера на нашия конституционен строй. Още повече, че ние сме предложили нещо, което прави абсолютно необходима една координация, каквато наистина ще бъде много полезна между изпълнителната и законодателната власт. Всъщност членовете на тази комисия се определят с решение на Народното събрание за срок 5 години по предложение на Министерския съвет. Тоест Министерският съвет има своята роля при избирането на тази комисия, но неговата роля е до това - да направи едно обосновано предложение. Оттам нататък решението трябва да се вземе от Народното събрание.

    И тогава вече наистина с приемането на това наше предложение вие ще се убедите по-нататък, когато продължим да приемаме текстовете на този закон и многото тестове, свързани с правомощията на тази комисия, че това е правилното предложение и това е правилното положение. В никакъв случай то не е насочено срещу дейността на тази комисия. Напротив, избрана от Народното събрание, отчитайки се пред Народното събрание, тази комисия ще има едно много по-високо положение. А ние смятаме с оглед важността и на този законопроект, и на правомощията на комисията, и на важните въпроси, които тя има да решава, които в много случаи наистина засягат, тантират към конституционни права и задължения било на гражданите, било на редица органи на изпълнителната власт, ще бъде едно много по-добре работещо решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Има ли други съображения по този текст?
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа! Това е един много интересен текст. Обаче аз ви предлагам да го погледнем от още няколко ракурса.
    Наистина се създава един особен орган. Но аз не бих разсъждавала толкова по неговия конституционен статут на плоскостта на Закона за администрацията, колкото на базата на функциите на този орган, които му дава чл. 10, предназначението на този орган в държавата с оглед изпълнението на тези функции и как това би изглеждало разумно и смислено.
    Вижте чл. 10 на стр. 15 и 16 от законопроекта. Вероятно някои колеги смятат, че тази комисия по класифицираната информация ще бъде държател на всички държавни тайни, натрупани в папки, и тези пет човека от комисията ще могат по всяко време да си вадят папките, за да си четат вътре. Няма такова нещо. Просто няма такова нещо. Това е една особена институция, която ще трябва с работата си да създаде възможност за унифициране реда при боравене с такава информация. При нея по-скоро има части от ключа, от шифъра, отколкото от самата информация.
    Аз не искам да чета чл. 10, до който ще стигнем след малко. Там ще го обсъждаме. Сега въпросът е какви трябва да бъдат хората в тази комисия и как да бъдат излъчвани те. Тук става дума най-вече за необходимост там да има специалисти по работа с информация, по организация на тази работа. Няма нещо, което да е приемало Народното събрание като орган, което да може да се вмести в някакъв професионален критерий. Дванадесет години гледаме това. Което и Народно събрание да дойде, вярвайте ми, всички ще започнат да си предлагат тук хората, които не са попаднали като народни представители, или не са попаднали в Министерския съвет, или не са попаднали някъде другаде, за да им намерят служби. Това се оказа положението с комисията "Андреев". Такова се оказа положението с приватизационните комисии. Това се оказа с всякакви други. Ние не можем да решим този въпрос, ако процедираме по този начин. Моите разсъждения могат да ви изглеждат фриволни и лековати, но това става всеки път. Не са нужни двама квалифицирани юристи. Висше образование е достатъчно. Нека да има компютърни специалисти, юристи, администратори, специалисти по архиви, каквито трябва. Въпросът е сега от моделите, които се предлагат, да преценим кой от тях е най-приложим. Има опит да се търси баланс между институциите. Къде търсим нарушаването на баланса? Вярно е, че президентът ръководи и назначава главите на две от специалните служби. Би било логично, ако изходим от този баланс на интереси, да дадем нещо да назначава президентът, нещо да назначава Народното събрание, нещо да назначава Министерският съвет.
    Какво се получава обаче? Тайните всъщност, до които някои искат достъп, няма да се намират в тази комисия. Те ще се намират в самите служби. Така че, назначавайки главите на тези служби, съответните началници имат същите права, както и досега.
    Второ, ако направим този модел, който предлагат колегите от СДС - Министерският съвет да предлага, Народното събрание да гласува - бих им поставила няколко практически хипотези. Може ли Народното събрание да си прави предложения извън Министерския съвет? Ако е "не", това няма ли да се приеме в блам на кабинета при положение, че Народното събрание не приема предложението за тази комисия?
    Нужно ли ни е по този закон да решаваме един такъв въпрос? Според мен - не. Дайте да видим как да направим тази комисия грамотно, защото, уверявам ви, от никаква международна структура няма да бъдат щастливи да видят, че ние си решаваме някакви вътрешнополитически въпроси, а те не са съгласни да ни дават тайни, до които някой може да получи нерегламентиран достъп. Не е сериозно това като подход.
    Обаче искам да попитам и вносителите. Министерският съвет - Министерският съвет! За пет години - за пет години! Нали знаем, че с всеки нов Министерски съвет започва да се възбужда въпросът за преглед на персоналния състав на всички онези, които Министерският съвет някога е назначил? Нали знаем, че това става така? Какво рискуваме ние? Да сложим този петгодишен срок формално и ако има някакъв интерес към тази институция, следващото мнозинство и правителство да започнат да бърничкат в текста, да коригират срокове.
    Струва ми се - може да ви звучи крайно - че тези пет години са сложени за декорация. За декорация! Аз по-скоро бих мислила като разумно решение ние да се постараем да изградим една такава информационна администрация в този орган, без да ограничаваме с нещо като мандати. И да махнем въобще петгодишния срок. Ако го оставяте, "определя се с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя". Следващ Министерски съвет, ако иска нещо да променя, има достатъчно основания да го променя. Но за какво го връзваме с пет години? За да се завъртят някакви безкрайни спорове, никому ненужни?
    Затова аз ви предлагам най-крайното нещо - да отпаднат петте години и да си остане тестът на вносителя с този довод. Ако президентът и Народното събрание искат, те ще си интервенират чрез шефовете на службите, които всъщност са държачи на информацията, а не чрез тази комисия. Погледнете функцията й в чл. 10. Да, тези функции са широки, изписани са на две страници, но ги погледнете в детайли.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Законът е достатъчно обемен и нека изказванията да бъдат лимитирани, както е в правилника.
    Има ли други съображения по този текст?
    За реплика има думата госпожа Масева.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми госпожи и господа, искам на ракурса да предложа още един рекурс, госпожо Дончева. Вие правилно цитирахте чл. 10. Това, което ни притеснява обаче, е в приетия чл. 5. Това не е комисия, която държи част от кода, част от сведенията. Това не е онази техническа комисия, която се състои от компютърни специалисти, специалисти по информатика, по софтуер или по хардуер, свързан с информацията. Това е държавен орган, който определя политиката в това отношение.
    Ето защо смятаме, че нивото на този орган трябва да бъде такова, че да има още по-голяма публичност и прозрачност в дейността му.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желание за друга реплика?
    За дуплика имате право, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Политика - политика, госпожо Масева. Обаче вижте колко текста от изписаните 17 позиции са: "определя насоки", "утвърждава планове", "извършва анализ и оценка за готовност по защита", "организира и провежда превантивна дейност", "осигурява и организира функционирането на регистратурите", "разработва и внася за приемане от Министерския съвет подзаконовите нормативни актове", "осъществява общо ръководство за дейността".
    Има няколко конкретни неща. Аз умишлено не искам да влизам в детайлите на чл. 10, защото ще го обсъждаме, когато стигнем дотам.
    Разумът на тази работа според мен трябва да изхожда от функциите на комисията, от рисковете, които създава от осъществяването на тези функции. Всичко останало ми се вижда много имагинерно - дали ще му дадем достатъчно важен статут, малко по-маловажен и така нататък. Когато органът е влиятелен и значим, смятам, че е по-добре да го направим добре функциониращ, отколкото да се ръководим от другите съображения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За процедурно предложение има думата господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Очевидно текстът е важен, след като предизвика такъв диспут. Откровено си признавам, че аз виждам много рационалност в предложението на ПС на ОДС.
    Процедурното ми предложение е да го сложим в скоби с мисълта за българската поговорка за сутринта. Да го подложим на гласуване утре. Нека да направим още допълнителни консултации вътре в групите. Виждате, че и в отделните групи има различни мнения. Да потърсим най-рационалното решение на този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение гласуването на този текст да бъде отложено за следващото пленарно заседание.
    Гласували 134 народни представители: за 66, против 68, няма въздържали се.
    Процедурното предложение не се приема.
    Преминаваме към гласуване на текста.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Можем да станем по-мъдри след почивката от 30 минути, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Просто да приключим с този текст.
    Моля, гласувайте предложението на господин Бояджиев по този текст, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 143 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на Надежда Михайлова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 48, против 84, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 32, против 100, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 7 в редакцията, предложена от вносителя, и корекцията, която комисията прави в ал. 2.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Петте години, госпожо председател! Има предложение да отпаднат 5 години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Анулирам гласуването.
    Моля, гласувайте предложението на госпожа Дончева, направено в зала - в чл. 7 в текста на вносителя да отпаднат думите "за срок от 5 години".
    Гласували 136 народни представители: за 46, против 85, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 7 в редакцията на вносителя с корекцията по ал. 2, предложена от комисията.
    Гласували 132 народни представители: за 101, против 20, въздържали се 11.
    Текстът на чл. 7 е приет.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
    Господин Дончев, моля да докладвате чл. 8.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    По чл. 8 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев - по ал. 1 заменя "Министерски съвет" с "Народно събрание".
    Това предложение е оттеглено.
    Предложението на Панайот Ляков - в ал. 1 на чл. 8 след думата "съвет" се добавя "Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание" и текстът продължава.
    Комисията не приема предложението.
    По ал. 2 има предложение на Тодор Бояджиев да отпадне. То също е оттеглено.
    И предложението на Надежда Михайлова и група народни представители - в чл. 8 се създава нова ал. 2, като досегашната ал. 2 става ал. 3:
    "(2) Министерският съвет предоставя доклада по ал. 1 в Народното събрание, което се приема с решение."
    След разискванията, които бяха направени в комисията, комисията приема така направеното предложение на Надежда Михайлова и група народни представители и предлага чл. 8 да добие следната редакция:
    "Чл. 8. (1) Председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията представя годишен доклад пред Министерския съвет относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация.
    (2) Министерският съвет представя доклада по ал. 1 в Народното събрание, което се приема с решение.
    (3) Председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията предоставя еднаква по обем и съдържание информация за дейността на комисията на председателя на Народното събрание, президента на Република България и министър-председателя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този текст?
    Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Единствено искам да уточня, че текстът "господин Бояджиев оттегля предложението си по чл. 8, ал. 1 и по чл. 8, ал. 2" не е пълен и за да не се създава неправилно впечатление, искам да обоснова своето предложение.
    На ал. 2 в първоначалния вариант на практика се предлагаше нещо, което за мен беше абсолютно смешно. Ние влагаме в този закон принципа "необходимост да се знае", а в ал. 2 се казва, че председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията представя еднаква по обем и съдържание информация на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя. Информацията се предоставя по принципа "необходимост да се знае" и затова този текст за мен беше парадоксален. И затова бях предложил да отпадне.
    На практика аз оттеглих двете си предложения, защото те бяха инкорпорирани в предложението на госпожа Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов. В това предложение именно се предлага това, на което аз държах - Министерският съвет да внася доклад пред Народното събрание и този доклад да се приема с решение. И второто нещо - Държавната комисия да предоставя еднаква по обем информация за своята дейност, а не въобще информация.
    Така че, оттегляйки своите текстове, аз го направих за по-прецизната редакция, която беше намерена на тази постановка от колегите от СДС. И на практика го подкрепям и се радвам, че комисията подкрепи това предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бояджиев.
    Заповядайте, господин Ляков.
    Бих отправила една молба към Вас, която изрази председателят на комисията - не бихте ли могли да седнете малко по-напред, защото губим доста време, Вие имате доста предложения по този законопроект.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Съжалявам, но не мога да изпълня молбата, защото аз винаги си седя на мястото. (Оживление.) Да, и в предишния парламент хората, които са били в него знаят, че това е така. Аз съм от дисциплинираните народни представители.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля да говоря и по чл. 9, за да не вземам след това думата, понеже има някаква връзка между двете предложения, тъй като те се отнасят до дейността на двете комисии от Народното събрание.
    С текста, който е приела комисията, по предложение на моите колеги, че този доклад ще бъде представен и приет от Народното събрание, се надявам, че преди това ще премине и през двете комисии. Затова ще оттегля предложението си по чл. 8, смятайки че процедурата на приемане на този доклад ще включва и предварителното му разглеждане от двете комисии, което според мен е задължително преди цялото Народно събрание да се запознае с него, защото не мисля, че може да бъде приет такъв доклад, без да има съответно становище на двете комисии.
    И искам да продължа с чл. 9 и изобщо за дейността на тази комисия. Аз продължавам да твърдя, че след като тази комисия бъде създадена от Министерския съвет, както вече приехте, никъде по-нататък няма текст, който задължава комисията по някакъв начин да се отчита, единствено с този доклад пред Министерски съвет и Народното събрание. Това, което се говореше в чл. 9, че тази комисия, както е записано, осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и службите за сигурност, никъде тук не се споменава Министерският съвет. И нейните правомощия, които са дадени не само по чл. 10, за който говори госпожа Дончева, обаче цитирайки само част от него, но и по чл. 11, кара тази комисия, след като бъде създадена, да излезе от статута на обикновена държавна комисия, подчинена на Закона за администрацията. Това не е комисия, която се подчинява на Закона за администрацията и оттам действа пряко контролирана от Министерския съвет. Това исках да ви кажа одеве, когато казах, че тази комисия е един безконтролен орган. Тоест, тя не влиза по този ред, който е в Закона за администрацията. Никъде няма текст, който указва, че Министерският съвет по някакъв начин контролира дейността на тази комисия. Затова моето предложение по чл. 9 няма да го оттегля. Аз смятам, че не само с този годишен доклад, но периодично дейността на комисията трябва да бъде подложена на парламентарен контрол. И това, дето ми говори тук господин Ралчев, че на парламентарен контрол тази дейност, която е защитена с толкова текстове за секретност, достъп до секретна информация, вие да ми кажете, че питане или актуален въпрос ще бъде допуснато, просто е несериозно. Как ще бъде допуснато? Ще бъде допуснато, ако Народното събрание реши да има закрито заседание. Само че, като има закрито заседание, аз не искам Вие да го чуете, искам целият български народ, избирателите да чуят това, което питам. Разбрахте ли, господин Дончев? Това е съществената разлика за гражданския контрол. Да, граждански контрол за дейността на тази комисия, която не се контролира от Министерския съвет, въпреки че е създадена от него. Посочете ми един текст по време на тези години, че Министерският съвет може да контролира тази комисия по Закона за администрацията. Посочете ми един текст! Единственият начин, да бъде контролирана комисията, но той се прави един път в годината, е при представяне на годишния доклад. Това е контролът. Става дума за текущ контрол, господин Ралчев.
    Оттеглям предложението си по чл. 8 и оставам предложението си по чл. 9.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
    По този текст няма други желаещи.
    Подлагам на гласуване чл. 8, тъй като другите предложения са оттеглени или приети.
    Подлагам на гласуване чл. 8 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 140 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 4.
    Текстът е приет.

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
    По чл. 9 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което беше развито преди малко - да се добави на края на т. 3: "Както и с Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание".
    Комисията не приема предложението.
    Становище на комисията:
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев по т. 3 и предлага чл. 9 да добие следната редакция:
    "Чл. 9. Държавната комисия по сигурността на информацията:
    1. организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация;
    2. осигурява еднаквата защита на класифицираната информация;
    3. осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност и обществен ред".
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този текст няма желаещи да вземат отношение.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията. То току-що беше аргументирано в зала.
    Гласували 139 народни представители: за 24, против 108, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 9 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 17.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 10 са оттеглени другите предложения. Останали са само моите предложения, които се възприемат от комисията, която предлага чл. 10 да добие следната редакция:
    "Чл. 10. При осъществяване на дейността си Държавната комисия по сигурността на информацията:
    1. определя насоки и утвърждава планове за действие на организационните единици в случаи на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси, вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
    2. извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната информация за случаи на възникване на опасност от увреждане на защитените от закона интереси, вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и дава задължителни указания в тази област;
    3. организира и провежда превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последици от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
    4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на защитата на класифицираната информация;
    5. организира и осигурява функционирането на регистратурите в областта на международните отношения;
    6. организира, контролира и отговаря за изпълнението на задълженията за защита на класифицираната информация, съдържащи се в международни договори, по които Република България е страна;
    7. осъществява общо ръководство на дейността по проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, наричано по-нататък "разрешение";
    8. осъществява общо ръководство на дейността по проучване на физически или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и утвърждава образец на удостоверение за сигурност, съгласно този закон, наричано по-нататък "удостоверение";
    9. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно предложение издава разрешение на лицата, предложени за назначаване като служители по сигурността на информацията;
    10. издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти, че български физически или юридически лица притежават разрешение, съответно удостоверение;
    11. извършва съвместно със службите за сигурност проучване на български граждани, които кандидатстват за заемане на длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, налагащи работа с класифицирана информация на друга държава или международна организация след постъпване на писмено искане от компетентния орган за сигурност на информацията на съответната държава или международна организация;
    12. води единни регистри на издадените, отнетите или прекратените разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения, на отказите за издаването или прекратяването на такива, както и регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна;
    13. уведомява незабавно министър-председателя в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно";
    14. организира и координира обучението за работа с класифицирана информация;
    15. осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността на информацията;
    16. осъществява общ контрол по защитата на класифицираната информация, съхранявана, обработвана и предавана в автоматизирани информационни системи или мрежи;
    17. дава разрешения за посещение на лица за извършване на инспекции, провеждани по силата на международни договори за взаимна защита на класифицираната информация".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст няма желаещи да се изкажат.
    Предложенията са оттеглени от господин Бояджиев, останалите са приети.
    Подлагам на гласуване чл. 10 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
    Член 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 11 са оттеглени предложенията на комисията частично. Останалите предложения на Надежда Михайлова и група народни представители и на Владимир Дончев се възприемат в новата редакция, която се предлага от комисията, която предлага следния текст:
    "Чл. 11. (1) При изпълнение на задачите и дейностите по чл. 10, Държавната комисия по сигурността на информацията:
    1. може да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност и за обществен ред;
    2. получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните органи и органите на местното самоуправление;
    3. получава незабавно и безплатно всяка необходима информация от физическите и юридическите лица, съгласно действащите закони. Лицата могат да откажат да предоставят информация, която не е свързана с проучване за надеждност, за което са дали съгласие или са били уведомени по съответния ред;
    4. издава задължителни указания до задължените по закона субекти.
    (2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, точки 1, 2 и 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По чл. 11, госпожо Дончева, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): По принцип, нищо против, но струва ми се, че събирането на думите "всяка необходима" в трите точки е нещо, което ще създаде притеснение. В точки 2 и 3 съществува съчетание на думите "всякаква необходима" и "всяка необходима". Значи, необходимата информация е информацията в рамките на правомощията по чл. 10. В изпълнение на тези правомощия, чл. 11 обяснява само какво може да иска комисията.
    Предлагам да отпадне "всяка", за да няма спор необходима ли е, всяка ли е, каква е. И да се членува - "необходимата".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева. Много разумно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз също подкрепям това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение се основава само и единствено на Конституцията на Република България и аз бих цитирал някои членове от нея, а именно чл. 19, който касае икономиката на Република България и се основава на свободната стопанска инициатива. Това е чл. 19 и за икономия на време не бих цитирал целия член.
    Другите членове, които касаят това предложение са чл. 30, че всеки има право на лична свобода и неприкосновеност; чл. 32 - личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство срещу неговата чест, достойнство и добро име и чл. 34 - свободата и тайната на кореспонденцията и на други съобщения са неприкосновени. Тоест, нашите предложения са изцяло съобразени с конституционните текстове. Действително комисията прие по принцип нашите предложения.
    Аз също приемам предложението на колежката Дончева, която действително внесе тук една добавка: "всяка информация", така че действително мен лично това ме притеснява, защото в края на краищата основният закон в България това е Конституцията. И не можем с един закон ние да вменяваме функции на този закон и на комисията, която ще се изгради на база на този закон, незабавна информация така, както се предлагаше преди това. Така че, донякъде съм удовлетворен от приемането на тези текстове. Но, донякъде, все пак!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    В чл. 11, ал. 2 определено ме смущават съчетанията "всякаква" и "физически лица". Колежката Дончева предложи едно решение, което за мен поне решава голяма част от проблема - тя предложи и предполагам, че ще се приеме да отпадне "всякаква информация". Все още ме смущава поставянето на физическите лица в тази категория.
    Затова съм предложил една точка, която въвежда определена норма за физическите лица - "получава необходимата информация от физически лица в рамките на техните конституционно гарантирани права, което означава и право на отказ, ако лицата не искат да дават информация без последствия за тях." Това е предложението, което държа да бъде поставено на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението Ви е за тази нова т. 4, а т. 4 да стане т. 5.
    Други желаещи? Няма.
    Преминаваме към гласуване на предложението на господин Бояджиев за създаване на тази нова т. 4 в ал. 1 на чл. 11.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 144 народни представители: за 24, против 116, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 11 в редакцията, предложена от комисията, с редакционната корекция, направена в зала от госпожа Дончева по ал. 1, т. 2 и 3 - думите "всякаква необходима" и "всяка необходима" да бъдат заменени с "необходимата".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 135, против 5, въздържал се 1.
    Член 11 е приет.
    Преминаваме към раздел II.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията приема предложението, което съм направил аз, и предлага заглавието на раздел II да добие следната редакция:

    "Раздел II
    Функции на службите за сигурност"

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли съображения по наименованието на раздел II? Няма.
    Моля, гласувайте по наименованието на раздел II.
    Гласували 134 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 2.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 12. Има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители - в чл. 12, ал. 1, т. 2 текстът се изменя така:
    "2. извършват проучване на български и/или чуждестранни физически лица - търговци, или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация, като предлагат на ДКСИ издаването на удостоверения, че те отговарят на изискванията за сигурност съгласно този закон;".
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение също на Надежда Михайлова и група народни представители - в чл. 12, ал. 2, т. 1 текстът се изменя така:
    "1. извършват проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицираната информация, и предлага на ДКСИ издаването, прекратяването, отнемането или отказването разрешение за достъп до съответното ниво на класификация освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т .5;".
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители по чл. 12, ал. 2, т. 2 текстът да придобие следния вид:
    "2. предлага на ДКСИ издаването потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък "потвърждение", освен в случаите по чл. 12, ал. 3, т. 3."
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение по чл. 12, ал. 2 на Тодор Бояджиев - ал. 2 да стане ал. 1 и в диспозитивната й част текстът "освен функциите по ал. 1" отпада и се замества със "с промяна в устройствения й закон изгражда специализирано звено "разрешения за достъп до класифицирана информация". Това е единственият орган освен ДКСИ, който издава, продължава, прекратява и отнема разрешения за достъп до информация с гриф "Секретно" и по-висок.
    Член 12, ал. 1 става ал. 2 и в текстовете отпадат правомощията да издават, прекратяват и отнемат разрешения за достъп от "Секретно" и нагоре. Същото се отнася и за ал. 3. Това не променя правата и задълженията на службите да извършват и участват в проучвания и да предлагат издаване на разрешения от специализираното звено на НСС.
    Комисията не приема предложението.
    По чл. 12, ал. 3 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители - в ал. 3 текстът на т. 1 се изменя така:
    "1. извършва проучвания, като предлага на ДКСИ издаването, прекратяването и отнемането разрешения на български граждани - донаборници, военннослужещи на кадрова и наборна военна служба, запасни и граждански лица по служебно или трудово правоотношение в структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители по ал. 3, т. 2 - текстът се изменя така:
    "2. извършва проучвания, като предлага на ДКСИ издаването, прекратяването и отнемането на разрешения на физически лица, съответно удостоверения на юридически лица, кандидатстващи за или извършващи дейност за нуждите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;".
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители в чл. 12, ал. 3, т. 3 текстът да придобие следния вид:
    "3. предлагат издаването на потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната."
    Комисията не приема предложението.
    По ал. 4 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители - да отпадне т. 1 на ал. 4.
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Тодор Бояджиев в чл. 12, ал. 4, т. 5 след "физически лица" в текста да се добави "при гарантирано спазване на конституционните им права, включително право на отказ, при условия и по ред..." и продължава до края.
    Комисията не приема предложението.
    Крайното становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е:
    Комисията приема предложенията на Владимир Дончев и последното предложение на Тодор Бояджиев и предлага чл. 12 да добие следната редакция:
    "Чл. 12. (1) Службите за сигурност:
    1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица;
    2. извършват проучване на физически и юридически лица, които кандидатстват за сключване или които изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и издават удостоверения за съответствие с изискванията за сигурност съгласно този закон;
    3. съдействат за изпълнението на задачите на ДКСИ по чл. 10, т. 9, 10, 11, 13, 14 и 17;
    4. съдействат за изпълнението на задачите по ал. 2, т. 3 и по чл. 13, т. 2.
    (2) Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи освен функциите по ал. 1:
    1. извършва проучванията за надеждност да лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и издава, прекратява, отнема или отказва разрешение за достъп до съответното ниво на класификация освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 5;
    2. издава потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък "потвърждение", освен в случаите по ал. 3, т. 3;".
    3. осъществява пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област.
    (3) В структурите на Министерството на отбраната и на Българската армия, с изключение на служба "Военна информация", освен функциите по ал. 1 и ал. 2, т. 3 служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната:
    1. извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на български граждани - донаборници, военнослужещи на кадрова и наборна военна служба, запасни и граждански лица по служебно или по трудово правоотношение в структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;
    2. извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на физически лица, съответно удостоверения на юридически лица, кандидатстващи за или извършващи дейност за нуждите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;
    3. издава потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
    (4) В изпълнение на задачите по алинеи 1, 2 и 3 службите за сигурност имат право:
    1. да прилагат и използват разузнавателни способи при условия и по ред, определени със закон;
    2. да прилагат и използват специални разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства за лица, кандидатстващи за получаване на разрешение за достъп до информация с ниво на класификация за сигурност "строго секретно";
    3. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица - обект на проучване;
    4. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на физическите лица и на кандидати - физически и юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
    5. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
    6. да получават всякаква необходима информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица съгласно действащите закони. Условията и редът за предоставяне на информацията се уреждат в Правилника за прилагане на закона.
    (5) В изпълнение на задачите си по ал. 1 - 4 службите за сигурност взаимодействат помежду си."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По тези текстове?
    Заповядайте, господин Цанев, имате доста предложения.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В чл. 12 фактически се визират две наши предложения, които по своята същност са в основата на работата на специалните служби досега и съответно по отношение на гражданския контрол на специалните служби. Така или иначе, все още не му е дошло времето за Закона за специалните служби, но чрез нашите предложения ние се опитвахме да има някакъв граждански контрол върху работата и съответно издаването на разрешение за достъп до съответното ниво на информация, като в чл. 12, ал. 1 и последващите алинеи ние предлагаме за този достъп, фактически за това разрешение проверката да се извършва от службите за сигурност, в случая НСС и служба "Военна полиция и военно контраразузнаване" и разрешенията всъщност да се издават от Държавната комисия за сигурност на информацията, която е един орган към изпълнителната власт и е орган, който се надявам да е от граждански лица, за да може да има един известен контрол върху тези разрешения.
    Много сериозни дебати се състояха в комисията по тези наши предложения. В интерес на истината ние продължаваме да твърдим, че чрез тези наши предложения процесът на издаване на разрешения става възможно по-прозрачен, от една страна, и от друга страна се осъществява един вид контрол върху допуска и съответно недопускането на определени лица до информацията, която се класифицира като държавна тайна. Защото, какво ще кажете например, ако службите за сигурност на базата на някакъв субективен подход решат, че не могат да дадат този достъп до информация на съответния човек и те самите трябва да проверят себе си след това? След като издадат своето разрешение, те самите трябва да проверят доколко са изрядни по отношение на този достъп или недопускането на този човек.
    Осъществяването на контрол от Държавната комисия е добре и за парламента, защото и в парламента, и в изпълнителната власт ще има хора, които ще работят по класифицираната информация, която съставлява държавна тайна.
    Това е по отношение на всички наши предложения, където предлагаме Държавната комисия за сигурност на информацията да издава съответните разрешения. Знаем, мотивът е много сериозен, че самата Държавна комисия ще бъде затрупана от работа, особено в началния етап ще бъде запушена. Но същевременно нашето желание е законът да работи по-дълги години. И естествено е, не правим закон за момента, за да ни приемат в НАТО, а правим закон, който да работи години напред. Естествено, в началото ще има трудности, но така или иначе тези трудности ще бъдат преодолени с една малко по-оперативна работа.
    Второ, по отношение на нашето предложение да отпадне чл. 12, ал. 4, т. 1, а именно, че на всички специални служби им се дава възможност, дава им се право да използват разузнавателни способи и средства при условия и ред съгласно законите.
    По принцип в Закона за МВР, където се регламентира работата на шест от националните служби, навсякъде е изписано, че те имат право да използват, особено по-известните от тях, тези разузнавателни и контраразузнавателни способи. Така че този текст по принцип в този закон е излишен. Друг е въпросът, че според нас, слагайки го в законопроекта в тоя вид, ние овластяваме тези служби, априори приемаме, че те имат право да проверяват и да използват разузнавателни средства спрямо всички граждани, защото малко по-нататък вие ще видите, че самият държавен служител, който има желание да получи разрешение за достъп, ще подаде свое заявление и ще се съгласи едва ли не към него да бъдат използвани, чрез този текст, разузнавателни способи.
    Благодарение, разбира се, на нашата дискусия в комисията се прие един текст, който ме радва, а именно в т. 2 на ал. 4 - "да прилагат и използват специални разузнавателни средства при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства". Това е похвално и аз, естествено, не мога да не го подкрепя в т. 2.
    Но така или иначе т. 1 според нас е излишна, особено след като вече има такава обоснована т. 2, и затова предлагаме тя да отпадне. Друг е въпросът, че тя според нас нарушава и Конституцията, чл. 32, ал. 2.
    Не мога, естествено, да не се спра в заключение, че малко преди това приехме чл. 10, т. 8, 9 и 10, където ясно е посочено, че Държавната комисия за сигурност на информацията участва в процеса за проучване на хората, които имат желание да им се издаде разрешително, и съответно не само че участва, а в т. 10 пише: "издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти", извършва съвместно със службите проучване - все неща, които противоречат на предложението на комисията в последващия чл. 12. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Заповядайте, господин Бояджиев, за Вашето предложение.


    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Отново ще бъда много кратък, госпожо председател, в желанието си да ускорим работата по този законопроект. Предложението, което направих, трябва да ви призная, че и за мен беше доста сложно да го приема. Като човек, който е прекарал почти цялата си трудова биография в тези служби и който не се срамува от това, на практика аз предложих да ограничим и то да ограничим драстично правата на тези служби. Същността на моето предложение беше вместо всички специални служби - а колегите ще видят когато започнем да гледаме последните раздели колко не малко са те - да имат правото да ползват разузнавателни средства при проверка, при доказване, при издаване на сертификати и така нататък. И на практика аз предложих нещо, заради което сигурно колегите ми са недоволни, старите ми колеги, за едно ограничаване на тези права и тяхното концентриране в един специализиран орган в Националната служба за сигурност, който работи под прекия контрол на Държавната комисия по сигурността на информацията и по този начин намалявайки възможността за пропуски и за грешки.
    Дискусията, която се разгоря в комисията, показа, че очевидно още не е дошло времето за един такъв подход. Не успях да убедя колегите си, знам, че днес не мога да убедя и пленарната зала. Държах да направя обаче това пояснение. Мен също ме удовлетворява, поне засега, вкарания текст в чл. 4, ал. 2, където се предвижда специалните разузнавателни средства да се използват според закона, който третира тяхното използване.
    Оставам с надеждата, че това Народно събрание ще намери време да приеме закон за специалните служби и за отделните специални служби и в този закон евентуално ще мога да убедя колегите си в необходимостта тази дейност да се концентрира на едно място, а не да се дава априорно на абсолютно всички специални служби. Благодаря ви.
    Аз ще гласувам в крайна сметка за предложението на комисията и не предлагам за гласуване своето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Госпожо Дончева, имате думата.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Колегите от СДС поставиха въпроса за гражданския контрол и считат, че те решават този въпрос със следната формула: спецслужбите да правят проучвания и да предлагат на комисията, а комисията да издава разрешенията. Наистина при такава формула съществува сериозна опасност комисията да се затлачи още при самото й създаване или да бъде направена с един огромен щат от хора, които да се занимават само с издаване на разрешения.
    Освен всичко друго съществува и необходимост, ако комисията ще издава разрешения, тя да получава цялата информация за лицата от службите за сигурност, което създава един допълнителен проблем с теч на информация, който ми се струва, че е излишен.
    Комисията, възприемайки формулата, която се предлага за чл. 12, е решила по следния начин необходимостта от контрол: лицата, получили отказ или на които е отнето разрешението, да имат право да обжалват - нещо, за което ще става дума в чл. 65, който е доста по-нататък. Имали сме предвид проблема с възможността за злоупотреба на служителите от спецслужбите спрямо определени лица. Но смятам, че решаването му чрез жалба до председателя на комисията, когато комисията да се занимава с разрешенията, ерго, отнемането на разрешенията само за отделни частни случаи е по-добро като технология на работа. И считам, че на стр. 25 в т. 6 на ал. 4 трябва да се направи аналогичната корекция, която направихме в предния текст - да се заличи "всякаква" и да остане "да получават необходимата информация от държавните органи и т.н.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Заповядайте, господин Петров.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Имам едно чисто редакционно предложение за ал. 3, т. 1 - "Извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на български граждани - донаборници, военнослужещи на кадрова и така нататък". Военнослужещите в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили са военнослужещи на кадрова, наборна военна служба и от резерва. Той може да бъде мобилизационен и постоянен. Тук е записано "запасни" вместо "от резерва". И предлагам думата "запасни" да се замени с думите "от резерва" и текстът да придобие следния вид: "донаборници, военнослужещи на кадрова, наборна военна служба, от резерва и така нататък", за да бъде в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Подкрепям предложението на ген. Петров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата Иво Цанев мотивира нашите предложения, защо ние предлагаме разрешенията да се издават от Държавната комисия за сигурност на информацията. Дали това ще се приеме или не във вида, който ние предлагаме, разбира се, пленарната зала ще реши. Но за прецизност на текстовете, които приемаме, наистина трябва да се направи така, че чл. 12 да съответства с вече приетата редакция на чл. 10. Там има няколко случая, макар отделни, при които Държавната комисия за сигурност на информацията издава разрешенията. И когато ние в текста на чл. 12 казваме, че само службите за сигурност издават тези разрешения, просто се получава несъответствие между двата текста.
    И затова аз бих предложил, понеже и двата текста са важни, и двата текста са с доста голямо съдържание, може би е разумно да отложим приемането на чл. 12, да се извърши едно съгласуване с чл. 10, за да не изпада един приет от нас законопроект в положение да съдържа вътрешни противоречия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
    За реплика има думата госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Член 10 е при осъществяване на дейността на ДКСИ, тоест описва функциите на ДКСИ. Член 12 е наречен "Функции на службите за сигурност", тоест няма как да стане смесване. Функциите за сигурност ще се опишат както са. Ако и някой друг освен службите за сигурност ще издава разрешения, това не бърка редакцията на чл. 12. Това са просто функциите на службите за сигурност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаема госпожо Дончева, тук не сте права чисто юридически. В чл. 10 има точки, които казват какво извършва Държавната комисия за сигурност на информацията - извършва проучване съвместно със службите за сигурност и издава разрешения. Това е т. 9. Същото го има в т. 8, в т. 9 - издава сертификати. Всъщност, ние в два текста казваме какво извършва комисията съвместно със службите за сигурност и след това тази дейност я отнасяме само, че се извършва от службите за сигурност.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Не е така, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Така е. Вижте текста. Затова или трябва да се каже: службите за сигурност извършват с изключение на случаите по чл. 10, т. 8, 9 и 10 - и да се изброят. Иначе от текста на чл. 12 излиза, че службите за сигурност във всички случаи извършват това.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Вижте т. 3 на ал. 1.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: В момента ми е трудно да преценя. Може би да сте прави.
    Когато в общия текст се казва, че издават разрешения, според мен, независимо че ще съдействат и комисията да издава тези разрешения, трябва да се каже същото нещо: "с изключение" на еди-кои си случаи. Не само че текстът няма да загуби, но ще стане по-прецизен и по-ясен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други желаещи да вземат отношение? Няма.
    Най-напред ще подложа на гласуване предложението на господин Соколов да се отложи гласуването на чл. 12 поради липса на синхрон с чл. 10.
    Гласували 158 народни представители: за 35, против 123, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Ще подложа на гласуване ан блок предложенията на Надежда Михайлова и група народни представители, които са направени по чл. 12, ал. 2, т. 1, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1, ал. 3, т. 2, ал. 3, т. 3, тъй като са с аналогично съдържание.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): Да се гласуват поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложенията не са за отпадане на текста, който господин Цанев мотивира в залата.
    Искате да ги гласуваме поотделно ли? Те са с аналогично съдържание, но правото да го искате е Ваше. Неприемането на едното обезсмисля гласуването на другите.
    Подлагам на гласуване предложението на Надежда Михайлова и група народни представители за изменение на чл. 12, ал. 2, т. 1, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 155 народни представители: за 35, против 120, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Държите ли наистина да гласуваме поотделно предложенията, тъй като са аналогични по съдържание? Това все пак е губене на пленарно време.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Подложете ги на гласуване ан блок.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз ви предложих още в началото да ги гласуваме ан блок, но вие като вносители отказахте.
    Подлагам на гласуване ан блок предложенията на същата група народни представители в чл. 12, ал. 2, т. 2, тъй като народният представител Иво Цанев току-що изрази съгласие, ал. 3, т. 1, ал. 3, т. 2, ал. 3, т. 3, които не са подкрепени от комисията.
    Гласували 146 народни представители: за 28, против 117, въздържал се 1.
    Предложенията не се приемат.
    Подлагам на гласуване предложението на Надежда Михайлова и група народни представители за отпадане на чл. 12, ал. 4, т. 1, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 26, против 108, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване чл. 12 в редакцията, предложена от комисията с онези редакционни бележки, които бяха направени в залата по ал. 3, т. 1 от господин Петров и от госпожа Дончева - в ал. 4, т. 6.
    Гласували 144 народни представители: за 123, против 13, въздържали се 8.
    Член 12 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 13 има предложение от народния представител Надежда Михайлова и група народни представители - т. 1 на ал. 1 да се измени така:
    "1. на неограничен достъп до обектите и помещенията в организационната единица, която се намира в системата на управление на държавна власт, обект на контрол, включително за извършване на оглед на тези обекти и помещения;".
    Комисията не приема предложението.
    Становището на комисията по този текст, съгласно предложенията на Владимир Дончев, е:
    "Чл. 13. За осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област ръководителите на Национална служба "Сигурност" и служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" с писмена заповед определят служители, които имат право:
    1. на достъп до обектите и помещенията в организационната единица - обект на контрол, включително за извършване на оглед на тези обекти и помещения;
    2. на достъп до документите, свързани с организацията по защита на класифицираната информация в организационната единица - обект на контрол;
    3. на достъп до автоматизираните информационни системи или мрежи за създаване, съхраняване, обработка и пренос на класифицирана информация с цел установяване надеждността на защитата;
    4. при необходимост да изискват писмени и устни обяснения от ръководителите и служителите от организационната единица - обект на контрол;
    5. да получават информация от други организационни единици и да изискват обяснения при необходимост от техните ръководители и служители за дейности по създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на класифицираната информация във връзка с извършвана проверка в организационната единица - обект на контрол;
    6. да привличат експерти, когато са необходими специални знания за изясняване на обстоятелства във връзка с извършвана проверка;
    7. да дават конкретни предписания във връзка със защитата на класифицираната информация."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
    Заповядайте, господин Цанев, за да обосновете Вашето предложение, което не е прието от комисията по ал. 1, т. 1.

    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, за съжаление комисията не прие предложението, така че в случая мнозинството ще трябва да гласува и нашето предложение. Защото нашето предложение беше в ал. 1, т. 1 да се промени текстът с това службите за сигурност да имат право да влизат само в обекти от системата на държавната власт. Но впоследствие, след дълги консултации между нас и в комисията, текстът на чл. 13 придоби изключително изряден вид, според нас, и е сравнително добър за приемане, така че в случая мога да кажа, че сме удовлетворени.
    Ние ще подкрепим текста на чл. 13, който е предложен като становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
    Желаещи за изказване по този текст има ли? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 13 в редакцията му, предложена от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Има предложение от Надежда Михайлова и група народни представители чл. 14 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев със следната редакция:
    "Чл. 14. Редът за извършване на проверките по чл. 13 се определя с наредба, приета от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този текст има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението на Надежда Михайлова и група народни представители чл. 14 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 143 народни представители: за 27, против 115, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 14 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 106, против 10, въздържали се 12.
    Член 14 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 15. Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи:
    1. осъществява дейностите по криптографската защита на класифицираната информация съгласно чл. 124 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
    2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация;
    3. координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
    4. осъществява и контролира обучението за работа с криптографски методи и средства на лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Раздел III - Служби за обществен ред".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    По чл. 16 има предложение на господин Тодор Бояджиев, което е оттеглено.
    Комисията приема текста на вносителя за чл. 16:
    "Чл. 16. Службите за обществен ред извършват проучвания за надеждността на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица."
    "Чл. 17. (1) В изпълнение на задачите по чл. 16 службите за обществен ред имат право:
    1. да прилагат и използват оперативно-издирвателни способи и средства при условия и по ред, определени със закон;
    2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица - обект на проучване;
    3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на своите служители;
    4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация от служителите по чл. 16;
    5. да получават всякаква необходима информация от други организационни единици във връзка с проучванията на лицата по чл. 16."
    По ал. 2 комисията е приела моето предложение, като предлага следната редакция:
    "(2) Службите за обществен ред в границите на своите функции и правомощия са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност във връзка с изпълнението на задачите им по чл. 12."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По тези текстове от чл. 15 до чл. 17, включително, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 15, наименованието на раздел III, чл. 16 и чл. 17 ан блок.
    Гласували 138 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 10.
    Текстовете са приети.
    За процедурно предложение думата има госпожа Масева.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарен съюз Обединени демократични сили искаме 15 минути почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Раздел четвърти "Задължения на организационните единици", господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел четвърти "Задължения на организационните единици" - заглавие, което е подкрепено от комисията.
    По чл. 18 становището на комисията е, че приема текста на вносителя, като в т. 4 изразът "чл. 12, ал. 4, т. 5" се заменя с "чл. 12, ал. 4, т.6".
    Може би е коректно да прочета текста?
    "Чл. 18. Организационните единици:
    1. прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и контролират тяхното спазване;
    2. отговарят за защитата на информацията;
    3. в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация уведомяват незабавно ДКСИ и предприемат мерки за ограничаване на неблагоприятните последици;
    4. предоставят информация по чл. 11, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 4, т. 5 и чл. 17, ал. 1, т. 5."
    В случая изменението е само в промяната на "чл. 12, ал. 4, т. 5" с "чл. 12, ал. 4, т. 6" съобразно предложението на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по наименованието на раздел четвърти и чл. 18?
    Няма желаещи да вземат отношение.
    Ще ги гласуваме ан блок.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
    Текстовете са приети.
    Раздел пети, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел пети "Задължения на служителите в организационните единици и на гражданите".
    Има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители в заглавието на раздел пети да отпадне "и на гражданите".
    Становището на комисията е, че тя приема предложението на народните представители и предлага заглавието на раздел пети "Задължения на служители в организационните единици" да отпадне.
    Това е предложението на ОДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По наименованието на раздел пети има ли желаещи? Няма желаещи.
    Подлагам го на гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията подкрепя предложението на ОДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По наименованието на раздел пети няма желаещи за изказване.
    Подлагам го на гласуване в редакцията, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
    Заглавието е прието.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): В доклада има грешка в заглавието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Слушам Ви, господин Бакалов. В заглавието ли има грешка?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Предложението на Надежда Михайлова и група народни представители, възприето от комисията, е в заглавието да отпаднат думите "и на гражданите", като заглавието да придобие вида "Раздел пети - "Задължения на служителите в организационните единици".
    Предлага се това да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли прочели заглавието, господин Дончев, за протокола?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Няма заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Раздел пети въобще няма заглавие?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Да, да. Просто няма раздел пети. Ние го обединяваме с раздел четвърти. Ние това го гласувахме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към чл. 19.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 19 е постъпило предложение от Тодор Бояджиев:
    В ал. 3 изключенията от ал. 2 да включат и членовете на Конституционния съд.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложенията на Владимир Дончев и другото предложение на Тодор Бояджиев - по ал. 2 - и предлага чл. 19 да добие следната редакция:
    "Чл. 19. (1) Служителите в организационните единици, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни:
    1. да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп;
    2. да уведомяват незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
    3. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи на промени на класифицираните материали и документи, при които не е налице нерегламентиран достъп;
    4. да преминават периодични здравни прегледи най-малко веднъж на две години и психологически изследвания при условията и по реда на чл. 45, ал. 3.
    (2) Всяко лице, получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "строго секретно", е длъжно да информира писмено служителя по сигурността на информацията за всяко частно задгранично пътуване преди датата на заминаването, освен ако пътуването е в държави, с които Република България има сключени споразумения за взаимна защита на класифицирана информация.
    (3) Алинея 2 не се прилага по отношение на лицата по чл. 42, ал. 1.
    (4) Служителите на службите за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват ръководителите си за всяко задгранично пътуване.
    (5) Военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната и Българската армия писмено уведомяват ръководителя на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" за всяко задгранично пътуване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По чл. 19, ал. 3 заповядайте, господин Бояджиев, за Вашето предложение, което не е прието от комисията.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
    На практика по този член аз имам две предложения и по същество и двете са приети, въпреки че в отчета е отбелязано противното.
    Първото ми съображение е първоначално внесеният текст, изискващ уведомление най-малко пет дни преди пътуването, би създало редица казуси, които могат да имат включително и финансови последици. Представете си един президент на частна фирма, който е съконтрактор по натовски проект и има допуск до всички натовски секрети, трябва да лети спешно на следващия ден за Брюксел, а му изискват пет дни по-рано да предупреди за това, че ще пътува, тъй като е носител на този гриф. Това нещо на практика донякъде поне беше отчетено. Аз предложих да отпадне и изискването за писмено уведомяване и да остане по-либералният режим - за устно уведомяване на служителя, който отговаря за тези неща и то включително и до момента на излитането на самолета.
    Тай като отпаднаха петте дни, аз ще приема другото, което остава - писменото задължение за уведомяване.
    Второто предложение, което е отбелязано, че не е прието, където предлагам този режим да касае и съдиите от Конституционния съд - да не са задължени да уведомяват преди пътуване - тук е отбелязано, че не се приема, а на практика се приема постановката на чл. 42, ал. 1.
    Затова аз бих искал просто да получа потвърждението - това предстои да се обсъжда - но този член, който тук се цитира, предвижда по-специален режим за съдии, прокурори, следователи. Предполагам, че в "съдии" се включват и конституционните съдии. Така че на практика това предложение аз поне приемам, че се приема, ако това е тълкуванието на председателя на комисията. Благодаря ви.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги! Доколкото в текста има препратка към чл. 42, ал. 1 от закона, това действително е така. Действително ние ще обсъждаме конкретно чл. 42, който не сме приели.
    Мисля, че в този текст така, както е приет, предложението на ген. Бояджиев е инкорпорирано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте чл. 19 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 153 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 9.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 20 комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага текстът да придобие следната редакция:
    "Чл. 20. Лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната информация."
    По чл. 21 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители. Комисията приема предложението и предлага чл. 21 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По тези текстове няма желаещи за изказване.
    Подлагам ги на гласуване ан блок - чл. 20 в редакцията на комисията и отпадането на чл. 21.
    Гласували 151 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 2.
    Член 20 е приет. Член 21 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел Vl - Служител по сигурността на информацията."
    Предложението е да се приеме заглавието, предложено от вносителя, като се преномерира в раздел V съобразно предишните предложения.
    По чл. 22 ал. 5 има предложение да се заличи текстът.
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 1 - 4.
    "Чл. 22. (1) Ръководителят на организационната единица ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация.
    (2) Ръководителят на организационната единица назначава служител по сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ.
    (3) По изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната информация, ръководителят на организационната единица може да изпълнява функциите на служител по сигурността на информацията, ако то отговаря на изискванията по чл. 23.
    (4) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на ръководителя на организационната единица."
    Текстът на ал. 5 отпада:
    "(5) Методическото ръководство по отношение на дейността на служителя по сигурността на информацията се осъществява от ДКСИ."
    Този текст отпада.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По наименованието на раздела и чл. 22 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
    Гласуваме ан блок заглавието на раздела с новата номерация - раздел V и редакцията на комисията за чл. 22.
    Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 23 има предложение на народния представител Панайот Ляков за нова ал. 2, лустрационен текст:
    "(2) Да не е било сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившото Разузнавателно управление на Генералния щаб".
    Старата т. 2 става т. 3.
    Комисията не приема предложението.
    По ал. 2 комисията приема текста на вносителя, като в алинеята след думата "служителят" да се добави "по сигурността на информацията".
    "Чл. 23. (1) За служител по сигурността на информацията може да бъде назначено лице, което отговаря на следните изисквания:
    1. да притежава само българско гражданство;
    2. да е получило разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация при условията и по реда на глава пета.
    (2) След назначаването служителят задължително преминава обучение в областта на защитата на класифицираната информация."
    Тук комисията приема след думата "служителят" да се добави "по сигурността на информацията".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване по чл. 23? Няма.
    Моля, гласувайте предложението на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 156 народни представители: за 29, против 122, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 23 в редакцията на комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 114, против 13, въздържали се 7.
    Текстът на чл. 23 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 24. (1) Служителят по сигурността на информацията:
    1. следи за спазването на изискванията на този закон и на международните споразумения във връзка със защитата на класифицираната информация;
    2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;
    3. разработва план за охрана на организационната единица чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение;
    4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите;
    5. извършва обикновено проучване по чл. 50;
    6. осъществява процедурата по обикновеното проучване в рамките на организационната единица и води регистър на проучените лица;
    7. уведомява ДКСИ при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация;
    8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения;
    9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ;
    10. следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията;
    11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно положение, извънредно положение или кризи;
    12. организира и провежда обучението на служителите в организационната единица в областта на защитата на класифицираната информация.
    (2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8 и 9 служителите по сигурността на информацията в службите за сигурност и обществен ред уведомяват незабавно ръководителите на службите.
    (3) Служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната и в Българската армия при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 8 и 9 уведомяват незабавно служба "Сигурност" , Военна полиция и Военно контраразузнаване."
    Има предложение на народния представител Тодор Бояджиев - да се приеме препоръката на Консултативния съвет по законодателството.
    Становището на комисията е, че приема текста на вносителя за чл. 24, като в т. 1 на ал. 1 думата "споразумения" се замени с "договори"; приема предложението на Тодор Бояджиев и предлага т. 11 на ал. 1 да добие следната редакция:
    "11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно или друго извънредно положение;"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този текст има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 24 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 10.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел Vll - Административни звена по сигурността на информацията".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя, като раздел Vll се преномерира в раздел Vl.
    "Чл. 25. За изпълнение на задачите по чл. 24 и в зависимост от обема на класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административни звена по сигурността."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По наименованието на раздела и текста на чл. 25 има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля, гласувайте ги ан блок.
    Гласували 136 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 8.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 26, който се приема от комисията, има предложение на народния представител Надежда Михайлова и група народни представители - да отпадне разделът и чл. 25 и 26. Може би трябва пак да го изгласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Факт е, че вече сме гласували чл. 25 и той е приет, не можем.
    По предложенията има думата господин Бакалов.

    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е да се прегласува главата, защото ние имаме предложение за отпадане на членове 25 и 26. А в момента ние гласувахме чл. 25. Нормално е да се прегласува. Нашите мотиви за това предложение са следните.
    Според Закона за администрацията, администрацията бива обща и специализирана. Звената на общата администрация са изрично изброени в чл. 7, ал. 1 от Закона за администрацията. Звената на специализираната администрация се определят конкретно в съответните устройствени правилници. В чл. 7, ал. 1 от Закона за администрацията, който урежда общо отношенията, свързани с администрацията, не се предвиждат звена по сигурността на информацията в структурата на общата администрация. Така че, следователно, това предложение по чл. 25 и 26 по Закона за класифицираната информация изобщо не почива на никаква логика и затова ние правим предложение да отпадне чл. 25 и 26. Защото така или иначе това е предложение по Закона за администрацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Анулирам гласуването по чл. 25, което беше направено за приемането на чл. 25, тъй като има предложение за отпадане на текста. Предложението е на Надежда Михайлова и група народни представители. Господин Бакалов го защити в залата.
    Предложението е чл. 25 да отпадне. Предложението не е подкрепено от комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 17, против 116, въздържали се няма.
    Отпадането на текста не се приема.
    Сега гласуваме повторно чл. 25 в редакцията на вносителя, подкрепено от комисията.
    Гласували 129 народни представители: за 120, против 7, въздържали се 2.
    Член 25 е приет.
    Моля, гласувайте предложението на Надежда Михайлова и група народни представители чл. 26 да отпадне, което не е прието от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 31, против 100, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 26 на вносителя, подкрепено от комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 109, против 17, въздържали се 7.
    Член 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Глава трета - "Видове класифицирана информация и нива на класификация"."
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители - заглавието на глава трета да се измени, както следва: "Класифициране на информация като държавна и служебна тайна".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По заглавието на тази глава?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Бакалов оттегля предложението.
    Подлагам на гласуване наименованието на глава трета, предложено от вносителя.
    Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел I - "Класифицирана информация"."
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители - заглавието на раздел I от глава трета да се измени: "Изисквания за класифициране на информация".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По наименование но раздел I?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението за заглавие на раздел I на вносителя.
    Гласували 131 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 3.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 27 комисията е възприела предложението на Владимир Дончев да се заличи този текст на чл. 27.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По чл. 27? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте отпадането на чл. 27, което е предложение на комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
    Член 27 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 28 има предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
    "Информация, съдържаща се в документ или материал, може да бъде класифицирана като държавна тайна единствено когато са налице комулативно следните предпоставки:
    1. класификацията е извършена от компетентния орган;
    2. информацията е създадена или се съхранява от държавните органи и организационните единици;
    3. информацията попада в категорията на списъка по Приложение № 1;
    4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или би увредил националната сигурност на Република България;
    5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността и вредата по т. 4."
    Становището на комисията е, че тя приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 28 да добие следната редакция:
    "Чл. 28. Държавна тайна е информацията, определена в списъка по Приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред."

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По чл. 28, заповядайте, господин Бакалов, за Вашето предложение.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Мотивите за нашето предложение са, че все пак трябва да се създадат ясни правила за това що е държавна тайна и кое не е, защото моето разбиране за създаване на такъв вид информация е, че информацията или материалът трябва да бъдат класифицирани според тяхното собствено съдържание, а не заради това, че на служителя му се е сторило, че това представлява държавна тайна. И това изцяло е застъпено във вече цитираната Директива, така че нашите предложения изцяло кореспондират с Директивата, което вече се цитира, че не материалът, който е създаден поради това, че някой е сложил гриф за секретност, а самото съдържание на материала го прави секретен.
    Отделно тук ние в пет точки даваме възможност да има и някакво разграничаване за това кой носи тази отговорност и тъй като вече имах възможността да ви кажа, че в някои държави, които са много напред специално в това законодателство имаше сериозни проблеми с класификацията на такъв вид информация, в резултат на което се натрупаха много сериозни обеми от такава информация и се наложи даже и такова разследване да се проведе, както казах вече, от американския Сенат.
    И затова в т. 1 ние специално се обръщаме към записване на персоналната компетентност на органа, който извършва тази дейност.
    В т. 2 - информацията е създадена или се съхранява от държавните органи и организационните единици. Това е материалната компетентност, която се ограничава от създадената и съхранената от държавните органи информация.
    Точка 3 - информацията попада в категориите на списъка по Приложение № 1. Тук става въпрос за прецизиране все пак на материалната компетентност чрез списъка, който ще се разглежда накрая на приемането на този закон и там действително ние имаме едно друго предложение, което се разминава с това на комисията.
    Точка 4 - нерегламентирания достъп до тази информация би създал опасност или би увредил националната сигурност на Република България. Това е преценка на фактите дали начина на съхранение и водене на тази документация могат да доведат до нерегламентиран достъп до тази информация. Както вече цитирах посочената директива, там има пълно разработване на тази система за недопускане на нерегламентиран достъп.
    И т. 5 - компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността и вредата по т. 4, т.е. от нерегламентирания достъп, който може да възникне. И с оглед на доказване, че действително е направена преценка по т. 4.
    Ние смятаме, че тези елементи трябва да присъстват при извършването на всяка административна разпоредба и мотивирането се свежда до определяне на опасността или вредата, не и от задължението на цялостното изложение на фактическата обстановка. Така че аз лично ви призовавам все пак да имаме нещо по-конкретно в този закон и да подкрепите текста, който ние сме внесли с колегите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
    По този текст няма други желаещи за изказване.
    За изказване имате думата, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, преимуществото на предложението на комисията е, че съдържа дефиниция и не е просто преписване на директива. Не е най-добрият начин на законодателно творчество да се преписват директиви. Буквалното преписване на директиви, например, може да доведе до следното - т. 5 така, както е дадена от колегите, преди малко защитили предложението си: "Компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността и вредата по т. 4". Смисълът на това предложение е да не е просто твърдяна опасността за националната сигурност, тя да е реално съществуваща. Но така написано излиза житейски, че ако компетентният орган не е в състояние ясно и убедително да обясни, поради интелектуална недостатъчност, няма да е налице държавна тайна, например. Така че аз мисля, че все пак дефиницията, която е дадена, съдържа всички основни елементи, описани в директивата, с изключение на т. 1 и т. 5, като т. 1 - класификацията, извършена от компетентен орган, се подразбира и целият закон е осигурил това, а т. 5 вече коментира.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
    Това беше изказване. Можете да направите реплика, ако искате, господин Бакалов.
    Няма други желаещи за изказвания по този текст.
    Гласуваме предложението на Надежда Михайлова и група народни представители, мотивирано в залата от господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 148 народни представители: за 30, против 116, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме чл. 28 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 140 народни представители: за 117, против 18, въздържали се 5.
    Член 28 е приет.
    Съобщения:
    Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе редовно заседание на 17 април от 15,00 ч. в зала 356.
    Комисията по правни въпроси ще проведе заседание в зала 356 на 18 април от 14,30 ч.
    Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 17 април от 14,30 ч. в зала "Запад" и на 18 април - извънредно заседание от 15,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 18 април от 15,00 ч. в зала 142 и извънредно заседание на 19 април от 14,30 ч. в зала 134 на Народното събрание.
    Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 17 април от 15,00 ч. в зала 248.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе на 17 април заседание от 14,30 ч. в зала 232.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 17 април от 15,00 ч. в зала 42.
    Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 17 април от 15,00 ч. в зала 130.
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 18 април от 14,30 ч. в зала 42.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 17 април, сряда, от 16,30 ч. в зала 130.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)





    (Закрито в 19,00 ч.)




    Председател:
    Огнян Герджиков



    Заместник-председател:

    Камелия Касабова


    Секретари:
    Светослав Спасов

    Иво Цанев

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания