Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ПЕТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 16 октомври 2002 г.
Открито в 9,02 ч.

16/10/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Ралица Агайн и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    Предлагам на вашето внимание програмата за работа на Народното събрание за периода 16-18 октомври:
    1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол.
    2. Отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
    3. Първо четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
    4. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
    5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
    6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждането на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин.
    7. Отчет за осъществяването на процеса на приватизация за периода от 1 януари до 30 юни 2002 г.
    8. Проект за решение за изменение на решение на Народното събрание за избиране на Комисия за защита на личните данни.
    9. Парламентарен контрол.
    Моля, гласувайте така предложената програма за работата на Народното събрание.
    Гласували 144 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 6.
    Програмата е приета.
    Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 9-15 октомври:
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане с вносител Муравей Радев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносител Муравей Радев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси с вносител Муравей Радев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа с вносител Борислав Цеков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на гражданското общество, Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносител Росица Тоткова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по местното самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по въпросите на гражданското общество и Комисията по европейска интеграция.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Атанас Щерев и Алеко Кюркчиев. Водеща е Комисията по икономическата политика. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
    - Проект за решение за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите с вносител Любен Корнезов.
    - Законопроект за ратифициране на спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофоните относно функционирането на Франкофонски институт по администрация и управление в София и на Допълнителна договореност № 1 към Спогодбата с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане с вносител Министерски съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.

    Преминаваме към първа точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ.
    Господин Манов, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията по държавен вътрешен финансов контрол и госпожа Екатерина Тегова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
    Процедурното предложение е прието.
    Заповядайте за доклада господин Манов.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол, (обн. в ДВ бр. 92 от 2000 г., доп., бр. 28 от 2002 г.)”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
    Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
    Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: “§ 1. В чл. 4, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 5 думите “Фонд “Професионална квалификация и безработица” се заличават.
    2. Създава се т. 7:
    “7. Разпоредителите със средства по международни спогодби, договори, конвенции и други международни актове, когато това е предвидено в съответния акт или е възложено от оправомощен орган”.”
    Предложение на комисията за нов § 2:
    “§ 2. В чл. 6 след думата “директорът” се добавя “и заместник-директорът”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
    Гласуваме ан блок § 1 и § 2 – нов.
    Гласували 130 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 5.
    Параграфите са приети.
    По § 2 на вносителя.

    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 2 на вносителя има предложение на народния представител Георги Пирински. Част от предложението е приета, друга част – не. Чета предложението на народния представител Георги Пирински:
    “В § 2 новопредложените ал. 1, 2 и 3 се изменят така:
    “(1) Агенцията се ръководи и представлява от директор – държавен служител, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя.
    (2) Директорът на агенцията се освобождава по реда на Закона за държавния служител.
    (3) Заместник-директорите на агенцията са държавни служители и се назначават и уволняват от директора, съгласувано с министъра на финансите.”
    Комисията не подкрепя предложението за редакция на ал. 1 и 2 – предложението беше оттеглено на заседанието на комисията.
    Предложената ал. 3 се подкрепя със следната редакция:
    “(3) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, което се назначава и освобождава от директора, съгласувано с министъра на финансите.”
    Окончателен текст на § 2, който става § 3:
    “§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя по трудово правоотношение за срок четири години, без ограничения в броя на преназначаванията.”
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Директорът на агенцията се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя преди изтичането на срока по ал. 1:
    1. по негова писмена молба;
    2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от шест месеца;
    3. когато е осъден за умишлено престъпление от общ характер или е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност;
    4. при грубо и системно нарушаване на този закон или на нормативните актове за неговото прилагане;
    5. при системно неизпълнение на задълженията си.”
    3. Създава се ал. 3:
    “(3) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, който се назначава и освобождава от директора, съгласувано с министъра на финансите.”
    4. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по този параграф? Няма.
    Господин Манов, не разбрах кое от предложенията на господин Пирински е оттеглено.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: Госпожо председател, комисията не подкрепя предложенията по ал. 1 и 2 и тези предложения бяха оттеглени от господин Пирински по време на заседанието на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 3 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 3 на вносителя има предложение на народния представител Георги Пирински, което е прието от комисията.
    Комисията предлага окончателен текст на § 3, който става § 4:
    “§ 4. В чл. 8, ал. 1, т. 17 думите “Бюрото за финансово разузнаване” се заменят с “Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.”
    Предложение на комисията за нов § 5:
    “§ 5. В чл. 9, ал. 2 думите “длъжностни лица от” се заменят със “заместник-директора на”.”
    “§ 4. В чл. 11, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 2 се изменя така:
    “2. да проверяват активите и пасивите, системите за финансово управление и контрол, информационните системи и всички документи, включително електронни, които имат значение за контролната дейност;”
    2. В т. 3 след думата “документи” се добавя “заверени копия от документи”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
    “§ 5. В чл. 12 се създава ал. 5:
    “(5) В срок три години след прекратяването на превантивния контрол по чл. 27 органите, които са го упражнявали, не могат да бъдат назначавани за извършване на управленска, счетоводна и контролна дейност в същия обект.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
    “§ 6. В чл. 13, ал. 3 думите “органите на” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8.
    “§ 7. Член 14 се отменя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Изказвания по тези параграфи? Няма.
    Гласуваме от § 4 до § 7 включително на вносителя с нова номерация след това ан блок.
    Гласували 129 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 10.
    Параграфите са приети.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 8 на вносителя има предложение на народния представител Георги Пирински. Предложението беше оттеглено на заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
    “§ 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи след съгласуване с министъра на финансите организират ревизионни дирекции за финансов контрол върху дейността на подчинените им структури.”
    2. Създава се ал. 3:
    “(3) Контролът по ал. 1 не изключва контрола, осъществяван от органите на агенцията.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по този параграф? Няма.
    Гласуваме § 8 на вносителя, който става § 10.
    Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
    Параграфът е приет.

    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 9 има предложение на народния представител Георги Пирински, което след дискусия в Комисията по бюджет и финанси беше оттеглено.
    Чета окончателния текст на § 9, който става § 11, със следната редакция:
    "§ 11. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Разпоредителите с бюджетни кредити по чл. 4, ал. 1, точки 1, 3 и 4 и ръководителите на одитираните обекти и органите по чл. 4, ал. 1, точки 2 и 5 изграждат системи за финансово управление и контрол, съгласно указанията на агенцията."
    2. В ал. 2 думите "пет и" се заличават.
    3. Създава се нова ал. 5:
    "(5) Предварителният контрол е функция и отговорност на разпоредителя или ръководителя и се осъществява от финансов контрольор. При упражняване на предварителен контрол финансовият контрольор одобрява или отхвърля предложенията на разпоредителя или ръководителя за поемане на задължения или за извършване на разходи."
    4. Създават се алинеи 6 и 7:
    "(6) Разпоредителят или ръководителят представят мотивирано писмено становище на финансовия контрольор, когато не е съгласен с отказа му да одобри предложението за поемане на задължение или за извършване на разход. Въз основа на това становище финансовият контрольор дава одобрение и се освобождава от отговорност.
    (7) За случаите по ал. 6 финансовият контрольор уведомява вътрешния одитор, който е делегиран при разпоредителя или агенцията."
    5. Досегашната ал. 5 става ал. 8 и се изменя така:
    "(8) Системата на двойния подпис е задължителна процедура, при която поемането на всяко финансово задължение и извършване на всеки разход не може да се осъществи без подписите на ръководителя и главния счетоводител или на друго лице – съставител на годишния финансов отчет по Закона за счетоводството."
    6. Създава се ал. 9:
    "(9) Лицата по ал. 8 могат да делегират правомощията си във връзка със системата на двойния подпис."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли изказвания по този параграф?
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Вземам думата, госпожо председател, защото този текст всъщност е сърцевината на промените, които се предлагат. Както сама отбелязахте тази сутрин, пленарната зала като че ли все още не се е фокусирала върху предмета на дискусията. Навярно това ще стане с течение на времето, но си заслужава да се обърне внимание на предлагания от комисията текст, защото в него се въвежда фигурата на финансовия контрольор, която е нова фигура в системата на вътрешния финансов контрол и се регламентира по какъв начин функционира този контрольор като възловият елемент на предварителния финансов контрол, тоест етапът, който се стреми да не допусне финансови нарушения.
    Причината с такова предимство да се предлагат тези промени е свързана с процесите на присъединяване към Европейския съюз и настойчивото искане на Европейския съюз за много сериозно действаща система на финансов контрол, която да направи възможно усвояването, и то отговорното усвояване, на значително по-големи суми на финансово съдействие по линия на различните фондове. Ето защо по тези текстове в Комисията по бюджет и финанси се състоя определена дискусия, в която се дебатира онова, към което аз се стремях да привлека внимание – ясно да се определи кой е отговорен за осъществяването на този предварителен финансов контрол, как се въвежда тази фигура на финансовия контрольор. Доколкото успях да проследя текста от господин Манов онова, което предлагах, се изясни, че това са и разпоредители с бюджетни средства, и ръководители на едни или други организации, които са свързани с публичните финанси, би следвало да бъдат отговорни за това да има такива финансови контрольори.
    Ето защо и в комисията, и сега потвърждавам, че оттеглям предложенията, които бях направил. Искам да заявя, че по този законопроект в комисията имаше една доста конструктивна, сериозна и резултатна, според мен, дискусия, в резултат на която оттеглих повечето от предложенията, които бях направил.
    Използвам случая да изясня и въпроса, който възникна пред вас във връзка с предходен текст – за ръководството на Агенцията за вътрешен финансов контрол. Аз бях предложил то да е съставено от държавни служители по понятни причини, както разбирате, за една независимост и отговорност на тези фигури. Оттеглих предложението си, защото в резултат на дискусията стана ясно, че 4-годишният период, който се предлага, има предвид именно осигуряването на такава стабилност на тези фигури и ръководството и на агенцията, и на министерството изцяло са наясно с необходимостта от именно такова функциониране на ръководството на агенцията.
    Ето защо, госпожо председател, струва ми се, че при второто четене може да се върви към гласуване без особени дискусии. Отново потвърждавам съгласието си с предложения текст на разглеждания параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Гласуваме § 9 на вносителя.
    Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
    Параграфът е приет.
    Моля, докладвайте § 10 на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: По § 10 има предложение на народния представител Георги Пирински, което е оттеглено в резултат на дискусиите в комисията.
    Аз бих желал да благодаря на господин Пирински за конструктивния подход по време на дискусията по обсъждане на този законопроект.
    Чета окончателния текст на § 10, който става § 12:
    "§ 12. Създават се чл. 19а, 19б и 19в:
    "Чл. 19а. (1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз и ръководителите на одитираните обекти по чл. 4, ал. 1, т. 5 назначават финансови контрольори.
    (2) Разпоредителите и ръководителите по ал. 1 определят в кои от подчинените им структури да бъдат назначени финансови контрольори.
    (3) Критериите и условията за прилагането на ал. 2 се определят в правилника за прилагане на закона.
    Чл. 19б. (1) За финансови контрольори се назначават дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност.
    (2) Финансовите контрольори трябва да имат завършено висше икономическо образование със степен "магистър" или юридическо с придобита правоспособност и стаж в областта на счетоводството, финансите, правото, вътрешния или външния одит, съответно:
    1. в организации на бюджетна издръжка – 3 години;
    2. в стопанската или друга сфера – 5 години.
    (3) Финансовите контрольори изпълняват функциите си по служебно или по трудово правоотношение.
    Чл. 19в. (1) Финансовият контрольор упражнява предварителния контрол по чл. 19, ал. 4 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
    (2) Финансовите контрольори не могат да съвместяват контролни функции с функции на разпоредител с кредити и счетоводител.
    (3) При изпълнение на служебните си задължения финансовият контрольор има право да получава и да изисква всички данни и документи, необходими за осъществяване на дейността му, включително електронни. По своя преценка той може да прави и проверки на място."

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Изказвания по този параграф? Няма.
    Гласуваме § 10 на вносителя в редакцията на комисията.
    Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
    Параграфът е приет.
    Господин Манов, моля да представите параграфи от 11 до 19 включително.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: “§ 11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 3:
    “(3) При условията на ал. 2 на лицата, чиято дейност е била предмет на проверка при вътрешния одит, се предоставят за становище констатациите от одитния доклад, свързани с тяхната дейност.”
    2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
    “(4) Становищата по ал. 2 и 3 заедно с доклада за вътрешен одит се изпращат на органа, който го е възложил.”
    Параграф 12 става § 14:
    “В чл. 22 ал. 3 думите “главния счетоводител” се заменят с “финансовия контрольор”.”
    Параграф 13 става § 15:
    “В чл. 24 думите “главните счетоводители” се заменят с “финансовите контрольори”.”
    Параграф 14 става § 16:
    “В чл. 25 навсякъде думите “главния счетоводител” се заменят с “финансовия контрольор”.”
    По § 15 има предложение на народния представител Георги Пирински, което е прието.
    Окончателен текст на § 15, който става § 17:
    “§ 17. В чл. 27, ал. 1 след думата “одитор” съюзът “или” се заличава, а след думите “одитираните обекти” се добавя “по чл. 4, ал. 1, т. 1-5”.”
    Параграф 16 става § 18:
    “§ 18. В чл. 30 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Когато са налице условията за имуществена отговорност по чл. 29, ал. 1 и 2, вътрешните одитори съставят акт за начет.”
    Параграф 17 става § 19:
    “§ 19. В чл. 39 т. 4 се изменя така:
    “4. да предлагат търсене на имуществена и дисциплинарна отговорност по съответния ред.”
    Параграф 18 става § 20:
    “§ 20. В чл. 40 се създават ал. 4 и 5:
    “(4) Агенцията уведомява непосредствено горестоящия разпоредител с бюджетни кредити за резултатите от извършения вътрешен одит на разпоредители от по-ниска степен.
    (5) Докладът за извършен вътрешен одит на разпоредители със средства по програми на Европейския съюз и на лица, финансирани със средства по програми на Европейския съюз, се изпраща на Европейската комисия.”
    Параграф 19 става § 21:
    “§ 21. В чл. 41 се правят следните изменения:
    1. Думите “от одитираните обекти” се заличават.
    2. В т. 1 числото “200” се заменя със “100”.
    3. В т. 3 и 4 след думата “декларации” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава, а след думата “документи” се добавя “и заверени копия от документи”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Манов.
    Изказвания по тези параграфи? Няма.
    Подлагам на гласуване параграфи от 11 до 19 по номерацията на вносителя ан блок.
    Гласували 113 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 7.
    Параграфите са приети.
    Господин Манов, моля Ви, по Преходните и заключителните разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
    По § 20 на вносителя има предложение на народния представител Георги Пирински за нов § 20а, което в резултат на дискусиите в комисията бе оттеглено от господин Пирински.
    “§ 20. Назначаването на финансови контрольори се извършва в рамките на утвърдената към деня на влизането в сила на закона численост на персонала за съответната структура.” Параграф 20 става § 22.
    Параграф 21 става § 23:
    “В чл. 34 ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г. и бр. 25 от 2002 г.) думите “когато в резултат на това нарушение са причинени вреди” се заличават.”
    Параграф 22 става § 24:
    “§ 24. В чл. 71, ал. 6, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г., изм. бр. 63 и 92 от 2000 г. и бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения:
    1. В буква “а” думата “ревизирания” се заменя с “одитирания”, а думите “финансовата ревизия” се заменят с “вътрешния одит”.
    2. В букви “б”, “г” и “д” думите “ревизирания” и “ревизията” се заменят съответно с “одитирания” и “вътрешния одит”.”
    Параграф 23 става § 25:
    “§ 25. Този закон влиза в сила от 1 януари 2003 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Манов.
    Има ли изказвания по текстовете на Преходните и заключителните разпоредби? Няма.
    Гласуваме параграфи от 20 до 23 по номерацията на вносителя ан блок.
    Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
    Законът е приет на второ гласуване.


    Следващата точка от дневния ред е:
    ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2001 Г.
    Има доклад на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
    Господин Манов, заповядайте.
    АРСО МАНОВ (ДПС): Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Йордан Христосков – управител на НОИ, и госпожа Христина Митрева – главен актюер.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
    Гласували 100 народни представители: за 98, против 1, въздържал се 1.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Манов, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК АРСО МАНОВ:
    “ДОКЛАД
    по отчета за изпълнението на бюджета на
    Държавното обществено осигуряване за 2001 г.,
    № 210-00-108, внесен от Националния осигурителен институт
    на 17.09.2002 г.
    На съвместно заседание, проведено на 26 септември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика разгледаха отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
    На заседанието присъстваха управителят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков и председателят на Сметната палата господин Георги Николов.
    Заедно с отчета за изпълнението на бюджета е представен и препис-извлечение от Протокол № 12 от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 3 септември 2002 г., от който се вижда, че на основание чл. 36, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване Надзорният съвет на Националния осигурителен институт е утвърдил отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
    Отчетът за изпълнението на бюджета беше представен от господин Христосков, който в своето експозе подчерта, че:
    - реалният растеж на брутния вътрешен продукт за 2001 г. беше отчетен на 4,03%, при заложен темп в Закона за държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване в размер на 5%;
    - инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, достигна до 4,8% в края на годината, а средногодишният й размер – 7,4%. Тези стойности са по-високи в сравнение с планираните – съответно 4,2% и 6%;
    - заетостта през 2001 г. регистрира спад и по предварителни данни на Националния статистически институт средногодишният брой на заетите е намалял спрямо предходната година с 1,3%;
    - средногодишният брой на регистрираните безработни лица през 2001 г. е бил 669 610 души или 17,52%, при планирани съответно 620 000 души, или 16,8%;
    - средната работна заплата е нараснала с 3% през 2001 г. и достигна 248,34 лв., при планиран ръст 5% и размер 251 лв.;
    - минималната работна заплата бе повишена на два пъти през 2001 г. – през април от 79 лв. на 85 лв. (ръст 7,6%) и през октомври от 85 лв. на 100 лв. (ръст 17,6%). Въпреки това повишаването на минималната работна заплата не се е отразило изцяло на динамиката на средната работна заплата, доколкото средногодишната стойност на първата е нараснала номинално с 15,8%, а средната работна заплата е нараснала номинално с 10,6%, при заложен ръст в Закона за държавния бюджет за 2001 г. 22%;
    - броят на пенсионерите спрямо броя на осигурените лица през 2002 г. достигна съотношението 103:100, което е резултат както от намаляването на заетостта, така и от забавения ефект от повишаване на пенсионната възраст поради по-плавното нарастване на възрастта и ползването на все още много привилегии по старото законодателство.
    При наличието на горните параметри, които влияят съществено върху изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., финансовите резултати са следните:
    По приходите:
    Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г. е предвидено да постъпят приходи общо в размер на 2 млрд. 547 млн. лв., а фактически са внесени 2 млрд. 318 млн. лв. или по-малко с 229 млн. лв.
    Най-голям относителен дял от приходите по план и отчет заемат социалноосигурителните вноски, които по закона са 2 млрд. 422 млн. лв., а по отчета – 2 млрд. 183 млн. лв., или са постъпили 239 млн. лв. по-малко.
    От всички осигурителни вноски най-голяма е сумата на вноските от работодатели за работници и служители за първа, втора и трета категория труд, за кадровите военнослужещи, офицери и сержанти, за държавните служители, вноските върху средствата за социални разходи и други, която по плана е 1 млрд. 841 млн. лв., а са отчетени 1 млрд. 651 млн. лв. Следователно, постъпили са по-малко от разчетените 190 млн. лв.
    Неизпълнението на приходите от вноски от работодатели за работници и служители е резултат от по-ниската от планираната заетост и по-високото от разчетеното равнище на безработица, в резултат на което вноски са постъпили от 1 938 416 осигурени лица, вместо от планираните 1 954 029 лица. Средногодишният брой на безработните лица по отчет (669 610) е бил с 49 610 по-голям от планирания, който е 620 000, а от тях лицата с право на парично обезщетение при безработица, за които е постъпила вноска във фонд “Пенсии”, са възлизали на 156 759 души или 23,4 на сто от общо регистрираните безработни.
    Друга важна причина за неизпълнението на приходите от горните вноски е по-ниското равнище на средномесечния осигурителен доход, върху който се правят вноските спрямо планираното равнище. Така например за работещите при условията на трета категория труд е отчетен средномесечен осигурителен доход 206,14 лв., при планиран 233,18 лв.
    Следващата по значимост група са приходите от вноски от самоосигуряващите се лица, които са изпълнени 103,14 на сто, като са постъпили 144 млн. 400 хил. лв., при план 140 млн. Преизпълнението се дължи на по-високият осигурителен доход, който е много близък до изискуемия минимум от две минимални работни заплати.
    Групата на другите приходи е изпълнена на 135 млн. лв., при разчетени в закона 125 млн. лв. Преизпълнението е 10 млн. лв. Най-голям е относителният дял на приходите от глоби, начети и административни наказания, от които по закона са предвидени да постъпят 114 млн. лв., а са внесени 127 млн. лв., или с 13 млн. лв. в повече. Това е резултат от провеждания превантивен и текущ контрол при събирането на приходите за Държавното обществено осигуряване.
    По разходите:
    Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. са одобрени: за разходи – 2902 млн. лв., а са отчетени 2922 млн. лв.; разходи за вътрешни субсидии и трансфери – 268 млн. лв., а са отчетени 260 млн. лв.; за трансфери от централния бюджет – 429 млн. лв. и са отчетени 429 млн. лв., от които – трансфер за резерв в социалното осигуряване 60 млн. лв. и са отчетени 60 млн. лв. и допълнителна субсидия от централния републикански бюджет за покриване на недостига от средства – 191 млн. лв., а е отчетена 392 млн. лв., или в повече с 201 млн. лв. Допълнителната субсидия от 201 млн. лв. е предоставена от републиканския бюджет за покриване на недостига от собствени приходи от осигурителни вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази сума е предоставена от Министерството на финансите в изпълнение на Постановление № 285 на Министерския съвет от 14 декември 2001 г.
    По закона е предвидено да се изразходват за пенсии общо 2590 млн. лв., а са изплатени 2700 млн. лв. или в повече – 110 млн. лв. Изплатената в повече сума е за сметка на предвидения в закона резерв за реформата в социалното осигуряване в размер на 60 млн. лв. и на дадените допълнително от правителството парични средства с Постановление № 271 от 29.11.2001 г. за еднократно изплащане на сума от 20 лв. към пенсиите за м. декември 2001 г. в размер на 48 млн. лв.
    Към 31 декември 2001 г. броят на пенсионерите е намалял спрямо 31 декември 2000 г. с 5159 човека, броят на пенсиите се е увеличил със 101 807, а средният месечен размер на пенсията на един пенсионер заедно с коледната добавка е 92,37 лв. и е нараснал номинално с 6,90 на сто, а реално е намалял с 0,47 на сто, при средногодишна инфлация за 2001 г. от 7,4 на сто.
    От 1 юни 2001 г. беше определен нов размер на социалната пенсия за старост – 44 лв., а максималният размер на пенсиите стана 176 лв. Едновременно с това осъвременяването от същата дата се извърши с 10 на сто.
    Следващи по значимост са разходите за социални помощи и обезщетения, изплащани по Кодекса за задължителното обществено осигуряване. По тази група разходи са планирани 200 млн. лв., а са изплатени 169 млн. лв., или са разходвани в по-малко 31 млн. лв. Икономията е реализирана от почти всички видове обезщетения с изключение на обезщетенията за отглеждане на малко дете и трудоустрояване поради бременност и кърмене и от неусвояване на средствата за профилактика и рехабилитация.
    Намаляването на разходите за социални помощи и обезщетения е резултат на промяната в осигурителното законодателство в тази област. Най-голямо значение има поемането от работодателя на разходите за обезщетенията за временна неработоспособност за първите три работни дни.
    През 2001 г. продължиха да се изплащат от държавното обществено осигуряване и разходите по Указа за насърчаване на раждаемостта. При разчет за разход 111 млн. лв. са изплатени 103 млн. лв., или в по-малко с 8 млн. лв. По-малкият разход се дължи на намаляване броя на децата.
    През отчетната година за издръжка на службите по социално осигуряване са разходвани 52 млн. лв., което спрямо плана за разходите на службите е 99,83 на сто, а спрямо общия размер на разходите – 1,79 на сто.
    По фонд “Пенсии” със закона са разчетени:
    1. Приходи от 2184 млн. лв., а са постъпили 1974 млн. лв., или в по-малко с 210 млн. лв.
    2. Разходи за 2625 млн. лв., а са разходвани 2674 млн. лв., или в повече – 49 млн. лв.
    3. Превишение на разходите над приходите с 442 млн. лв., а са отчетени 700 млн. лв., или дефицитът е нараснал с 258 млн. лв. Дефицитът е покрит от републиканския бюджет с допълнителна субсидия в размер на неизпълнението на осигурителните вноски и допълнителна сума от 20 лв. за изплащане към пенсията на всеки пенсионер за м. декември 2001 г.
    По фонд “Трудова злополука и професионална болест” със закона са разчетени:
    1. Приходи от 54 млн. лв., а са постъпили 42 млн. лв., или в по-малко с 12 млн. лв. Неизпълнението се дължи на внесени по-малко от разчетените вноски от работодатели за работници и служители 5 млн. лв.; вноски за осигурени само за трудова злополука лица – 3 млн. лв.; допълнителни осигурителни вноски по § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за задължително обществено осигуряване – 3 млн. лв. и др.
    2. Разходи за 33 млн. лв., а са разходвани за 28 млн. лв., или по-малко с 5 млн. лв. Неизпълнението на разходите се дължи на изплатени по-малко социални помощи и обезщетения.
    2.1. За трансфер на фонд “Условия за труд” – 3 млн. лв., а са преведени 1,7 млн. лв.
    3. Превишение на приходите над разходите с 18 млн. лв., а е постигнато 11 млн. лв., или по-малко със 7 млн. лв.
    По фонд “Обществено заболяване и майчинство” със закона са разчетени:
    1. Приходи – 193 млн. лв., а са постъпили 172 млн. лв., или в по-малко с 21 млн. лв. Внесени са по-малко вноски от работодатели за работници и служители 17 млн. лв. и лични вноски от работници и служители – 4 млн. лв.
    2. Разходи за 192 млн. лв., а са изпълнени на 166 млн. лв., или по-малко с 26 млн. лв. Изплатени са по-малко парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване 14 млн. лв., парични обезщетения за бременност и раждане – 6 млн. лв., парични помощи за профилактика и рехабилитация – 4 млн. лв.; изплатени са в повече парични обезщетения за отглеждане на малко дете 1,4 млн. лв. и др.
    3. Превишение на приходите над разходите с 1 млн. лв., а е постигнато 6 млн. лв. Подобрението на положителния резултат се дължи на изплатените в по-малко социални помощи и обезщетения, с изключение на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете, където при разчет 44 млн. лв. са изплатени 45,4 млн. лв.
    По бюджета на Националния осигурителен институт със закона са разчетени:
    1. Приходи – 117 млн. лв., а са постъпили 131 млн. лв., или повече 14 млн. лв. Постъпилите в повече суми са от глоби, начети и административни наказания.

    2. Разходи за 52,5 млн. лв. и са изпълнени на 52,4 млн. лв. или е реализирана икономия от 86,8 хил. лв.;
    2.1. предоставени и получени трансфери между бюджетни и извънбюджетни сметки за 265 млн. лв., а са изпълнени за 258 млн. лв. или са преведени трансфери в по-малко със 7 млн. лв., което е резултат от по-малко изплатените суми по Указа за насърчаване на раждаемостта.
    3. Трансфери и субсидии от Централния републикански бюджет за 620 млн. лв., а са изпълнени 862 млн. лв. или в повече с 242 млн. лв. Преизпълнението се дължи на преведените в повече субсидии за покриване на недостига от средства – 201 млн. лв., и еднократната допълнителна сума към пенсиите за м. декември 2001 г. – 48 млн. лв., и възстановения трансфер на републиканския бюджет – 7 млн. лв. за разчетите за 2000 г.
    Господин Георги Николов уведоми народните представители, че Сметната палата ще внесе подробен доклад, когато в Народното събрание се приема отчетът. Независимо от това той каза, че Националният осигурителен институт е спазил процедурата по изготвянето на отчета, както и реда, по който е следвало да бъде внесен в Народното събрание. Спазено е също и изискването структурата на отчета да съответства на закона, приет от Народното събрание. Той с удовлетворение изрази оценката на Сметната палата, че отчетените приходи и разходи по съответните фондове съответстват на сумите, записани в счетоводните регистри на Националния осигурителен институт. Тоест информацията, която е представена като приходи и разходи, е достоверна.
    След проведената дискусия и дадените допълнителни разяснения от управителя на Националния осигурителен институт се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: "за" – 8 народни представители, без "против" и 1 народен представител "въздържал се".
    Въз основа на резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за задължително обществено осигуряване да приеме следното

    Р Е Ш Е Н И Е

    за приемане отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г.
    Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за задължително обществено осигуряване

    Р Е Ш И:

    Чл. 1. (1) Приема отчета на фонд "Пенсии" по приходите на обща сума 1 973 648,6 хил. лв., както следва:
    I. ПРИХОДИ – 1 973 648, 6 хил. лв.
    Осигурителни вноски 1 969 733, 6 хил. лв.
    Приходи от чуждестранни осигурителни институти за пенсии по международни спогодби – 3 915,0 хил. лв.
    (2) Приема отчета на фонд "Пенсии" по разходите на обща сума 2 673 999,9 хил. лв., както следва:
    II. РАЗХОДИ – 2 673 999, 9 хил. лв.
    Група 1 – Дейност 01: Пенсии – 2 673 337,1 хил. лв.
    Резерв за реформата в социалното осигуряване
    Група 2 – Дейност 01: Социални помощи и обезщетения – 662,8 хил. лв.
    (3) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд "Пенсии", както следва:
    VI. Дефицит, излишък – 700 351,3 хил. лв.
    Чл. 2. (1) Приема отчета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по приходите на обща сума 42 162,4 хил. лв., както следва:
    I. ПРИХОДИ – 42 162,4 хил. лв., от които:
    Осигурителни вноски – 42 162,4 хил. лв.
    (2) Приема отчета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" по разходите на обща сума 29 722,1 хил. лв., както следва:
    II. РАЗХОДИ – 29 722,1 хил. лв.
    Група 1 – Дейност 01: Пенсии – 27 020 6 хил. лв.
    Група 2 – Дейност 01: Социални помощи и обезщетения, всичко разходи по Кодекса за задължително обществено осигуряване – 2 701,5 хил. лв.
    (3) Приема субсидии (трансфери) между отчета на фонд "Трудова злополука и професионална болест" и извънбюджетните сметки, както следва:
    III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ) МЕЖДУ БЮДЖЕТНИ И ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ – (1 675,4 хил. лв.)
    (4) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд "Трудова злополука и професионална болест", както следва:
    VI. ДЕФИЦИТ, ИЗЛИШЪК – 10 764,9 хил. лв.
    Чл. 3. (1) Приема отчета на фонд "Общо заболяване и майчинство" по приходите на обща сума – 171 594,1 хил. лв., както следва:
    I. ПРИХОДИ – 171 594,1 хил. лв., от които осигурителни вноски – 171 594,1 хил. лв.
    (2) Приема отчета на фонд "Обществено заболяване и майчинство" по разходите на обща сума 165 924,9 хил. лв., както следва:
    II. РАЗХОДИ – 165 924,9 хил. лв.
    Група 2 – Дейност 01: Социални помощи и обезщетения – 165 924,9 хил. лв.
    ВСИЧКО РАЗХОДИ ПО КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – 165 924,9 хил. лв..
    (3) Приема дефицит (излишък) по отчета на фонд "Общо заболяване и майчинство", както следва:
    VI. ДЕФИЦИТ, ИЗЛИШЪК – 5 669,2 хил. лв.
    Чл. 4. (1) Приема отчета на Националния осигурителен институт по приходите на обща сума 130 800,5 хил. лв., както следва:
    I. ПРИХОДИ – 130 800,5 хил. лв.
    ПРИХОДИ И ДОХОДИ ОТ СОБСТВЕНОСТ – 1 859,0 хил. лв.
    ГЛОБИ, НАЧЕТИ И АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ ОБЩО – 127 383,1 хил. лв.
    (2) Приема отчета на Националния осигурителен институт по разходите на обща сума 52 366,4 хил. лв., както следва:
    II. РАЗХОДИ – 52 366,4 хил. лв., от които
    Група 3 – дейност 01: Служби по социално осигуряване – 46 802,9 хил. лв.
    (3) Приема субсидии (трансфери) между отчета на Националния осигурителен институт и извънбюджетните сметки, както следва:
    III. СУБСИДИИ (ТРАНСФЕРИ ) МЕЖДУ БЮДЖЕТНИ И ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ – (258 231,5 хил. лв.), от които трансфери между бюджетни сметки между НОИ и Националната здравноосигурителна каса – 969,3 хил. лв.
    Предоставени трансфери – (265 934,7 хил. лв.).
    Получени трансфери от Националната здравноосигурителна каса за минали години – 6 733,9 хил. лв.



    (4) Приема субсидии (трансфери) от Централния републикански бюджет и отчета на Националния осигурителен институт, както следва:
    V. субсидии (трансфери) от Централния републикански бюджет за други бюджети – 862 млн. 340 хил. и 500 лв.
    (5) Приема дефицит (излишък) и финансиране по отчета на Националния осигурителен институт, както следва:
    VI. дефицит (излишък) – 682 млн. 543 хил. и 100 лв.;
    VII. финансиране, което включва няколко групи, съгласно таблицата.
    Наличност в края на периода – 696 млн. 506 хил. и 200 лв.”
    (Докладът на Комисията по бюджет и финанси се прилага към протокола.)
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

    “ДОКЛАД
    по отчета за изпълнение на бюджета на Фонд
    “Обществено осигуряване” за 2001 г., № 210-00-108,
    внесен от Националния осигурителен институт на
    17 септември 2002 г.

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 26 септември 2002 г. съвместно с Комисията по бюджет и финанси, разгледа и обсъди годишния отчет за изпълнението на бюджета на Фонд “Обществено осигуряване” за 2001 г., внесен от Националния осигурителен институт.
    На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Георги Николов – председател на Сметната палата, госпожа Христина Митрева – главен директор на Главна дирекция “Анализ, планиране и прогнози” в Националния осигурителен институт, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите и други.
    Управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков направи експозе по отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2001 г., приет от Съвета на управителя на НОИ с Протокол № 8 от 17 май 2002 г. и от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с Протокол № 12 от 3 септември 2002 г. Отчетът е придружен от доклад на управителя на НОИ и приложения, посочени в него.
    Като основни фактори за формиране на тенденциите в изпълнението на приходите и разходите по бюджета бяха посочени международната икономическа конюнктура и нейното отражение върху икономическата ситуация в България през 2001 г. Забавянето на темповете на растеж на световната икономика са оказали негативно влияние за изпълнението на основни показатели, на които е базиран бюджетът на ДОО за 2001 г. Така при заложен растеж на брутния вътрешен продукт 5% е постигнат 4,03%, съответно средна годишна инфлация 6% и 7,5%, при планирана безработица 16,80% е регистрирана 17,52%, средната работна заплата при очаквано нарастване с 22% достига 10,6% в номинално изражение.
    При планирани в бюджета приходи от 2 млрд. 547 млн. 278 хил. и 600 лв. са постъпили 2 млрд. 318 млн. 205 хил. и 600 лв., или 91,01 на сто. Разходите са планирани в размер на 2 млрд. 950 млн. 849 хил. и 400 лв., а по отчет са 2 млрд. 922 млн. 13 хил. и 300 лв. или 99,02 на сто. За балансиране на бюджета от Централния републикански бюджет са получени първоначално 190 млн. 547 хил. лв. и в хода на изпълнението му допълнително 230 млн. лв. за покриване на недостига на средства поради неизпълнение на приходите и еднократно 48 млн. лв. в края на годината за коледна добавка по 20 лв. към пенсиите.
    В доклада към отчета са посочени конкретно кои приходни пера на бюджета не са изпълнени и какви са причините, довели до това. Основни фактори са по-ниският брой на осигурените лица, общо и в частност с първа и втора категория труд, кадровите военнослужещи и държавните служители, самооосигуряващите се лица, по-ниското равнище на осигурителния доход от планираните в бюджета.
    В структурата на разходите най-съществено значение имат тези за пенсии – 92,41 на сто, за социални помощи и обезщетения 5,79 на сто и т.н.
    Основните фактори, влияещи върху разходите за пенсии, са броят на пенсионерите, броят на пенсиите и средният им месечен размер.
    Броят на пенсиите в сравнение с 2000 г. се е увеличил с 4,07 на сто, на пенсионерите е намалял с 0,22 на сто, средната пенсия е нараснала номинално с 6,90 на сто, а реално е намаляла с 0,47 на сто и е достигнала 92,37 на сто при средна инфлация от 7,4 на сто.
    Разходите за социални помощи и обезщетения са изпълнени на 84,66 на сто в резултат на реализирана икономия в размер на 30 млн. 682 хил. и 400 лв., дължаща се на промени в социалното законодателство (първите три работни дни от временната неработоспособност на работника се плащат от работодателя), намаляване броя на децата и други.
    Разходите за издръжка на службите по социално осигуряване са в границите на планираното – 99,83 на сто.
    Към разходите от средствата на Държавно обществено осигуряване следва да се отнесат и трансферите за Фонд “Условия на труд” – 1 млн. 675 хил. и 400 лв. и за Фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” – 7 млн. лв.
    По бюджетите на отделните фондове на Държавно обществено осигуряване положението е следното:
    - Фонд “Пенсии” – при планиран дефицит 489 млн. 713 хил. и 800 лв. отчетен 700 млн. 351 хил. и 300 лв.
    - Фонд “Трудова злополука и професионална болест” – при планиран излишък 17 млн. 881 хил. и 200 лв. отчетен 10 млн. 764 хил. и 900 лв.
    - Фонд “Общо заболяване и майчинство” – при планиран излишък 1 млн. 196 хил. и 300 лв. реализиран 5 млн. 669 хил. и 200 лв.
    По бюджета на Националния осигурителен институт при планирана наличност в края на периода 470 млн. 636 хил. и 300 лв. е отчетена 696 млн. 506 хил. и 200 лв.
    По консолидирания бюджет на Държавно обществено осигуряване за 2001 г., балансиран със средства от Централния републикански бюджет, е реализиран остатък от 12 млн. 589 хил. лв.
    Председателят на Сметната палата господин Георги Николов в своето изложение информира народните представители от двете комисии за резултатите от извършения одит на отчета на бюджета на ДОО за 2001 г. Беше потвърдена достоверността на отчета както по приходите, така и по разходите и по съблюдаване на законовата и подзаконовата нормативна база при неговата реализация.
    Проведени бяха разисквания относно възможностите за повишаване събираемостта на осигурителните вноски, увеличаване на заетостта и числеността на лицата, които се самоосигуряват, в т.ч. и земеделски производители, за изясняване на причините, довели до увеличаване броя на инвалидните пенсии и други.
    В преобладаващата си част въпросите се свързваха и с тенденциите в изпълнението на бюджета на ДОО за 2002 г. и следващите години. Подчертано беше от вносителите и подкрепено с изказвания на народни представители, че реформата в социалното осигуряване следва да продължи. Едновременно с това следва да се правят наложителни промени, целящи повишаване на ефективността при реализацията на действащата нормативна база.
    След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати “за” – 16 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, да приеме решение за приемане на Отчета за изпълнение на бюджета на Фонд “Обществено осигуряване” за 2001 г., № 210-00-108, внесен от Националния осигурителен институт.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Имате думата за изказвания по отчета на Националния осигурителен институт.
    Заповядайте, господин Пирински.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! От докладите на двете комисии, които заедно заседаваха при разглеждането на отчета за 2001 г. на Държавното обществено осигуряване, в пленарната зала прозвучаха изключително много числа, доста подробни текстове, но аз се опасявам, че пленарната зала трудно се ориентира в смисъла на разглежданата точка от дневния ред и в същината на проблемите, които са отразени в отчета на НОИ за 2001 г.
    Първо, госпожо председател, възниква въпросът, и той беше поставен на заседанието на двете комисии от мен, защо отчетът за бюджета на ДОО се разглежда без едновременно или преди това да е разгледан отчетът на държавния бюджет за 2001 г., целият бюджет на държавата. Той е внесен в парламента, но не се процедира с неговото разглеждане и отчитане пред Народното събрание. За мен това не е формален въпрос, защото сумите, които са ангажирани в бюджета на ДОО, са стотици – милиони лева и те оказват непосредствено и много сериозно влияние върху общите числа по консолидирания държавен бюджет и държавния бюджет по смисъла на закона и трябва да бъдат обсъдени изключително внимателно и отговорно.
    Първата причина, госпожо председател, ако сте обърнала внимание, е, че на 14 декември 2001 г. с Постановление на Министерския съвет допълнително е преведена субсидия на ДОО от 201 млн. лв. Това е допълнителна субсидия над планираната субсидия от 190 млн. лв. И първият въпрос, който възниква, е: как така, толкова неточен се е оказал планът, че е трябвало в края на декември още 200 млн. да изсипе държавният бюджет в социалното осигуряване? Загатнати са някои причини в доклада. Например, че е планирана безработица 620 хил., а е отчетена 670 хил. Петдесет хиляди повече са се оказали безработните.
    Оказало се е, че средномесечният доход, който се планира, е далеч по-висок от онзи, който е заложен – 206-207 лв. за трета категория труд средномесечен доход по план и 238, закръглявам, по отчет и т.н.
    Освен това, 40-48-50 млн. лв. са предоставени за тези 20 лв. допълнително към пенсиите за декември миналата година.
    Тук, госпожо председател, в представените документи от Националния осигурителен институт се дава и разбивка на приходите и разходите и оттам вече на този баланс, за който става дума, като опит да се обосноват две неща.
    Първото е, че тези дефицити по бюджета на НОИ са така наречени планирани или програмируеми, че те в средносрочна и дългосрочна перспектива ще бъдат преодолени, тъй като част от средствата са преотстъпени за здравното осигуряване, тъй като самата смяна на пенсионната система предполага дефицит в началния период и т.н. Едновременно с това обаче, госпожо председател, на стр. 14 от отчета господин Христосков е заявил, че тенденцията за превишения на разходите над приходите се очаква да продължи и в следващите няколко години. И целият въпрос е: дали през тези няколко години, следващите, няма да се подяде тази база, която очакваме след 2007-2008 г. да започне да генерира излишъци или превишения?
    Междупрочем, има още един много интересен внесен документ от Комисията по труда и социалната политика – това е стратегията за преодоляване на дефицита в НОИ от м. юли т.г., така че числата, които са пред мен, са свързани и с този отчет. Оттам излиза, че в момента към НОИ се дължат невнесени осигуровки за 320 млн. лв. Триста и двадесет милиона лева несъбрани вноски общо за осигуряването, от които, както е казал НОИ, 220 са в неговия обхват на дейност, от които 80 млн. се дължат от Кремиковци, и същевременно се отчита, че за първото полугодие на 2002 г. са събрани 5 млн. от тези просрочени вноски. Описани са и цяла поредица от изменения, които се въвеждат през 2002 г. и следва да задействат през 2003 г., свързани с регистрирането на всички трудови договори в НОИ, свързани с тези задължителни осигурителни прагове по професии и категории труд, които се въвеждат. Споменават се в документите и идеите, свързани с Единната агенция по приходите, която да доведе до промени в цялата тази област в положителна насока.
    Но, госпожо председател, както и Вие навярно сте обърнала внимание, тези механизми предизвикват много сериозни въпроси доколко те ще задействат по своя замисъл и доколко ще дадат своите резултати. Единната агенция за приходите мина на първо четене като Национална агенция за приходите с изключително сериозни съмнения и възражения от страна на различни народни представители доколко тя може да задейства особено на този първи етап, на който се предвижда тя да действа. И онова, което произтича от фактите, които са пред нас във връзка с отчета, е една изключително тревожна картина. Картина, която показва, госпожо председател, че системата на приходи, на различните осигурителни вноски – и от работодатели, личните вноски, и от самоосигуряващи се лица, генерират приходи, които в обозрима перспектива не могат да покрият дължимите разходи за пенсии в размер на 200-300 до 400 млн. лв., както е посочено в документите на НОИ, през следващите 2-3 години, тъй като през 2003-2004-2005 г. предстои бюджетът да заделя до половин милиард лева, за да покрие този дефицит. Едновременно с това самото равнище на пенсионно и друго осигуряване остава под всякакъв критичен минимум. Имаме над 500 хил. пенсионери, които са на минималната пенсия. Това са 25 на сто от всички пенсионери. Имаме осигурени, цифром и словом, 4330 селскостопански производители. Тези 4330 плащат осигуровки, за да имат един ден пенсия. Обяснено е, че това се дължи или на неразбиране, или на ниска пенсионна или друга култура на тези хора. Не е допуснато, че те просто нямат пари да си внесат тези вноски.
    Картинката е твърде тревожна. Тя изисква едно доста по-друго разглеждане, бих казал преди всичко в работните органи на Народното събрание, в комисиите по бюджет и финанси и социална политика, защото обществото ни е изправено пред колосален проблем и във връзка с демографския срив. Обърнете внимание, че се отчита, че броят на децата пада с 30 хил. средногодишно за 2001 г. в сравнение с 2000 г. с и още 1000 по-малко в сравнение с 1999 г., а са обект за подпомагане по Указа за насърчаване на раждаемостта и т.н., и т.н.
    С подобен подход, с подобно отчитане, със сухия начин на представяне на отчетни числа, които показват, че в крайна сметка нещата са вързани и ние можем да приемем отчета, по същество не правим абсолютно нищо, повтарям, нищо не правим, що се отнася до вникването в цялата проблематика на осигурителната система и преодоляването на тези проблеми. Далеч недостатъчно е да се запише, че Националният осигурителен институт е предложил тези мерки в Националния управителен съвет, че те са решени, че Министерският съвет е приел едни или други решения в тази насока.
    Пред нас стои въпросът за промени в пенсионното и осигурително законодателство. Ще се гледа Кодекс за социално осигуряване и т.н., но ако не вникнем във финансовата страна и връзките на консолидирания държавен бюджет с бюджета на държавното обществено осигуряване, ние отново ще приемаме доста текстове и норми, които няма да създадат онази основа за преодоляване на тежката криза в осигуряването в България, която съществува в момента.
    Ето защо аз се въздържах в комисията при гласуването на отчета, фактически не участвах в гласуването, госпожо председател, защото считам, че, първо, Народното събрание не е подготвено да приема и не бива да приема такъв отчет; и второ, че е необходим един по-друг подход за цялостното вникване в проблематиката, която е засегната в отчета.
    Ето защо, аз ще гласувам против този отчет, не защото той счетоводно не е балансиран, а защото не съм съгласен по същество такъв отчет да бъде приет по този начин в парламента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Има ли други изказвания по отчета?
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, откровено казано, учудвам се, че е толкова ниска активността, когато разглеждаме такъв важен въпрос, по който всички ние в една или друга степен сме ангажирани, защото той касае близо една трета от българското население и почти една огромна, да не кажа най-голямата част в консолидирания държавен бюджет, какъвто е бюджетът на Националния осигурителен институт.
    Изцяло споделям всичко това, което каза преди мен господин Пирински, просто защото не искам да обсъждаме доколко счетоводно бюджетът е правилен. Да, толкова е събрал, толкова е изразходвано, но значи ли това, че така трябва да изглежда отчетът на един националноосигурителен институт? Лично аз считам, че той по-скоро прилича на информация за изпълнение на плана в едно пенсионно дружество. Защото един националноосигурителен институт има твърде много функционални задължения, които са далеч по-обширни и далеч по-ангажиращи и той трябва да изглежда по съвършено друг начин. Не искам да коментирам, че понякога, дори и тук, в текстовата част на отчета, се започва с една едва ли не политическа аргументация за бюджета, и то външноикономическа и външнополитическа, а смея да кажа и концепция за бъдещото развитие на Националния осигурителен институт.
    Националният осигурителен институт е една такава институция, на която в никакъв случай не трябва да й слагаме политически преамбюли и да ги свързваме с една или друга международна ситуация, защото в крайна сметка олеква анализът, който би могъл да се види в този отчет.
    Да ви кажа откровено и нещо друго. Винаги, когато искаме да направим нещо за промяна в бюджета на НОИ, казваме: “Не може, защото той е консолидирана част от държавния бюджет!”. Когато обаче разглеждаме отчета, ние не го разглеждаме заедно с държавния бюджет, даже има различна методология. Бих попитала, докога ще бъде различна методологията при подготвянето на единия и на другия отчет, а и не само отчет, а и при приемането на държавния бюджет и различни параметри, както и при бюджета на Националния осигурителен институт?
    На първо място, бих поставила въпроса, донякъде е и това, което постави господин Пирински, доколко реално е планиран бюджетът на Националния осигурителен институт? Доколко реално е предвидена безработицата в страната, защото тя рефлектира върху средствата, които постъпват в НОИ? Доколко реално са планирани средните доходи на населението в страната, защото тенденция е, ако наблюдавате през последните години, че фактически никой не отчита това, че имаме, от една страна, намаляване на заетостта, от друга страна - намаляване на доходите, и от трета страна - намаляване и на осигурителните вноски. Анализът, който трябва да се прави, трябва да се прави концептуално, не само - събрали толкова пари, изразходвали толкова пари – чудесно, вързало се.
    Добре, след като това е елемент от консолидирания държавен бюджет, питам, има ли някъде посочено в държавния бюджет колко примерно средства дължи държавният бюджет на НОИ, как ги е изплатил, в какъв срок? Защото тези огромни средства, които не са събрани в Националния осигурителен институт, тоест този дефицит, който се получава и се покриват разликите от бюджета, в крайна сметка идва отнякъде.
    На следващо място бих поставила въпроса, който е свързан с промените, които станаха през 2001 г. През 2001 г. се въведоха справки към годишните данъчни декларации, които трябва да осигуряват информация за индивидуалните доходи. В отчета няма и дума за това, какво всъщност показва това нововъведение, допринесло ли е то нещо в повече към приходната част на Националния осигурителен институт, как се е отразило това. Още повече, че наред със събирането на осигурителните вноски на НОИ са делегирани още и редица управленски функции, имам предвид разпределението на вноските в така наречените информационни персонални регистри. Искам да знам, тъй като има информация, че в постъпилите приходи в НОИ има разлика в персоналните регистри близо 30 процента. Това е като анализ, оценка, тенденция и като една гаранция. Какво става със средствата, внесени в Националния осигурителен институт след това, след години? Ще ги има ли отразените суми в регистъра или не?
    Успоредно с това е и вторият въпрос – за заверката на стажа в осигурителните книжки, на която подлежат осигурителите и които се осигуряват въз основа на декларирани осигурителни доходи. Това са все такива неща, които ако се прави един отчет на изпълнението на бюджета, би трябвало да имат своята логика, своите конкретни обосновки или в крайна сметка да се потърсят проблемите, които в една или друга степен не са предвидени, или пък затрудненията са в резултат на обективни или субективни законодателни или липса на законодателни компоненти в осигурителната система като цяло.
    Аз също няма да подкрепя този бюджет. Няма да го подкрепя и защото ние всички знаем, че този бюджет беше подготвен по начин, който да обслужи едни добри изборни резултати. Знаем много неща, които станаха през 2001 г. и аз съжалявам, че миналата година, когато ние искахме един друг прочит на бюджета на Националния осигурителен институт от управляващото мнозинство, за да са наясно в крайна сметка какво поемат, не го пожелаха. Да се надяваме, че отчетът за 2002 г. ще изглежда малко по-различно и че проблемите, които стоят пред осигурителната система като цяло, ще бъдат проблеми, които няма да се разглеждат политически, а ще се разглеждат с мисъл за това, че тази система би могла да взриви една цяла, дори и стабилизирана икономика в страната. Тя би могла да създаде изключително голямо социално напрежение, ако не се вземат спешни и конкретни мерки в определени пунктове, в които системата, работеща по новото законодателство, показа в 2-3-годишния си период, че има сериозни пропуски. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Имате думата за други изказвания.
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Разглеждането на отчета на бюджета на Националния осигурителен институт безспорно трябва да бъде повод всички ние да представим чрез своето пряко участие или чрез изслушването на аргументи това, което сме успели да постигнем през отчетния период и какво не сме успели да постигнем през този отчетен период, за да можем да направим този анализ и най-вече, на базата на всички тези аргументи да извлечем поуките, които трябва да бъдат извлечени, за да можем следващата година да вземем по-добрите решения и да постигнем по-добрите резултати.
    Аз мисля, че това е основната наша задача и днес, когато разглеждаме този отчет на бюджета. Защото, когато се прави един такъв анализ, трябва да се отчитат реалните условия в страната. Трябва да се отчита обаче и влиянието на външните фактори, което е безспорно.
    Разбира се, тази тема винаги ни дава и една възможност за това да търсим и популизма. Аз обаче смятам, че ние трябва да бягаме много бързо от едно такова увлечение, защото няма народен представител, който да не иска пенсиите да бъдат по-високи, няма такъв, който да не иска приходите да бъдат по-високи, няма такъв, който да не иска заетостта да бъде по-висока. Въпросът е ние да дадем нашата обективна оценка.
    Безспорно е, че всяка една оценка ще бъде различна, защото тя се прави от различни хора и от различна гледна точка. Но според мен искреността в нашето отношение към тези проблеми е най-важна. И тя трябва да личи във всяка дума, която се казва от трибуната на Народното събрание, свързана с този въпрос.
    Винаги, когато сме гледали отчета на бюджета, за мен са най-важни няколко фактора. Първият фактор е дали тогава, когато сме правили бюджета на Националния осигурителен институт, ние сме съумели да видим следващата година в най-реалния й вид, тоест не сме ли гледали твърде розово напред, не сме ли се заблуждавали сами, че резултатите през следващата година ще бъдат по-добри и не сме ли надскачали това, което сме мислили, че можем да постигнем. Самите резултати, посочени в отчета, показват, че ние сме гледали по-оптимистично, отколкото е реалният живот. Затова мисля, че когато поемаме ангажименти, наистина трябва да бъдем много предпазливи, за да можем да разчитаме средствата, с които разполага държавата, да бъдат възможно най-добре и най-справедливо разпределени.
    Другото, което винаги ме е притеснявало и което според мен е изключително важно, защото то не зависи от прогнозите, то не зависи от това дали гледаме достатъчно обективно или по-малко обективно, а зависи от нашите усилия, от усилията на администрацията, от усилията на тези органи, които трябва да изпълняват бюджета, а това именно е събирането на осигурителните вноски. Това е въпрос, който не е проблем на прогноза. Това е въпрос, който е проблем на организирането на тази дейност. И аз искам да ви кажа, че бях неприятно изненадана от това, че една голяма група от хора, които ние сме нарекли самоосигуряващи се лица и за които има достатъчно данни в регистрите на други системи, извън тази на Националния осигурителен институт, не са били обхванати в осигуряването. Това е именно групата на самоосигуряващите се лица.
    По данни на Министерството на финансите те са били 320 000, патентните търговци. По данни на Националния осигурителен институт те са 180 000.
    Вярно е, че има една голяма част от тях, които по Закона за облагане на доходите на физическите лица са длъжни да заплатят патентния данък и не могат да се откажат в течение на годината от заплащане на този данък. Но също така е вярно, че те могат да се откажат от дейността си и по този начин да не плащат осигурителните си вноски. Но въпреки всичко смятам, че тази координация между различните институции в държавата, които са отговорни за осъществяването и събирането на вноските, за поставянето на гражданите на Република България на равнопоставена основа, тоест на еднакви задължения и отговорности на гражданите, е недостатъчна. Това може би се опитва да ни предложи управляващото мнозинство със създаването на тази Национална агенция по приходите.
    Аз мисля обаче, че трябва да бъдем изключително внимателни, независимо че ви давам такъв факт, защото всяко едно разместване може да доведе до още по-големи затруднения. Защото тази система, колкото и мудна, колкото и тромава да изглежда, има пряко отражение към почти всички граждани в нашата страна. И затова всяко действие, което се предприема, трябва да бъде много добре премерено, за да не довежда до резултати, които ние не бихме искали дори и като опозиция да бъдат част от нашето ежедневие.
    Уважаеми колеги, струва ми се, че събирането на осигурителните вноски е един изключително важен въпрос, който трябва да бъде разглеждан от всички като основна задача на всички органи в нашата страна, в това число, разбира се, и на Народното събрание с решенията, които то би могло да вземе. Но преди всичко това е отговорност на изпълнителните органи, защото всички тези граждани, които работят и получават доходи в нашата страна, трябва да си поемат и своята солидарна отговорност заедно с всички останали коректни граждани. Защото освен това, че те не плащат осигурителни вноски, те не плащат и данъци. Това ние винаги изпускаме. И аз не мога да разбера защо Министерството на труда и социалната политика и Националният осигурителен институт винаги са водещи в един такъв дебат. А според мен най-важно е отношението на Министерството на финансите към този въпрос, защото това преди всичко е финансов въпрос и след това е социален въпрос. Първо е финансов въпрос! Защото освен че те не си плащат осигуровките, освен че те не си плащат данъците, това означава, че документите, които се съставят, документите, с които се отчитат дейностите, разходите, всички тези документи не отговарят на истинската работа и действия, които се провеждат в една фирма. И аз мисля, че това е големият проблем, защото ако ние решим този проблем, тоест ограничим всички тези действия, за да може да се извършва такава пряка измама на държавата, тогава вече и органите, които са отговорни за част от цялата тази система, ще могат наистина да изпълняват в много по-голяма степен своите задължения. И по този начин ще се получават и по-малки дефицити в тези системи. И така ние ще можем да постигнем именно тази солидарност в обществото и отговорност на всеки един за своето бъдеще и не само за своето бъдеще, а изобщо за бъдещето на цялото ни общество.
    Затова аз искам, разглеждайки днес именно отчета на бюджета на Националния осигурителен институт през 2001 г., когато ние разглеждаме отчета на бюджета на Република България през 2001 г. или когато разглеждаме бюджета за 2003 г., всеки повод ние да използваме именно за това – да задаваме въпросите си към министъра на финансите и към Министерството на финансите за това как в България ние ще търсим решаване на този изключително важен въпрос. Защото задаването на въпросите по правилния начин ще ги насочи към тези органи, които могат да дадат и правилния отговор, и правилното решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    Имате думата за реплика, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Репликата ми е свързана с един конкретен аспект от изказването на госпожа Тоткова, а именно с тезата й за необходимостта от събиране на вноските като въпрос на административно усилие. Тя във втората част на изказването си всъщност разви другата теза, която според мен е основателната, че въпросът е на синхрон с данъчната система, с общата финансова система. Но все пак искам да бъдем наясно и да обърнем внимание на този аспект, госпожо председател, наистина доколко се събират вноски и доколко е успешно изпълнението на приходната част на Държавното обществено осигуряване зависи от общата финансова рамка, в която функционират и работодатели, и работници, и служители. И затова отново казвам, че този отчет трябваше да се разглежда заедно с отчета за държавния бюджет за 2001 г.
    Но госпожа Тоткова в началото спомена, че трябва тук да сме конкретни, ясни и обективни и аз мислех, че тя ще вземе отношение и ще засегне въпроса за въвеждането на промените в пенсионното осигуряване един месец по-рано 2001 г., миналата година, госпожо Тоткова, което не беше планирано по първоначалния Закон за държавния бюджет и което хвърля цялата система в голяма дезорганизация. Да, това беше направено с очевидни предизборни цели. Очевидни, очевадни! Както и така наречената допълнителна инвестиция на програма, която окончателно разстрои рамката на консолидирания бюджет и която беше резултат на грубо политизиране на пенсионната система и осигурителната политика от СДС.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Пирински! Ще бъда много откровена. Изобщо не ме изненадахте от това, което казахте. Просто все едно съм Ви прочела мислите. Аз смятам, че ние трябва да говорим за това, което става в България, а Вие излязохте да ми направите реплика, за да кажете “СДС”. Е, аз Ви благодаря за това.
    Искам да Ви кажа, господин Пирински, че усилията в пенсионната система трябва да бъдат усилия на всички, не трябва да бъдат усилия само на управляващото мнозинство, което и да е то, защото само управляващото мнозинство не може да проведе такива промени, не може да проведе такава реформа. Вярно, че има управляващи мнозинства, които имат повече кураж от други. Вярно е това. Но това не означава, че те трябва сами, без дебат, без усилията на всички да вземат решението. Вярно е, че отговорността също я носят те, на опозицията й е по-лесно, защото тя може да критикува, но последиците са за всички граждани на нашата страна, независимо от това те за кого са гласували. И аз затова искам ние да се държим именно като такива народни представители, които трябва да носят отговорност, независимо от това дали те са в опозиция или в управлението. Много ви моля да имаме такова отношение по въпроса.
    А колкото до тезите, за които Вие говорите, да, точно осигурителната система е част от цялата финансова система. Но има и административни проблеми и аз се спрях на един конкретен, защото той означава, че ние трябва да обърнем внимание на изпълнителните органи именно за необходимостта от по-добра комуникация между отделните институции. И аз не мисля, че това звучи назидателно за която и да е институция. Това е просто една загриженост, защото това са безспорни факти, които са ни представени даже в този доклад. И аз мисля, че едно такова отношение, търсене по различен начин – Вие ще видите едно решение, аз ще видя друго решение – по този начин ние ще помогнем на системата на Националния осигурителен институт да функционира по-добре, да прави повече вноски и по този начин да даваме по-добър резултат.
    А що се отнася до събирането на вноските, питайте вашия председател колко са задълженията на БСП към Националния осигурителен институт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания? Няма.
    Обявявам 30 минути почивка, тъй като ще се открива изложба на художника Камен Бонев в Клуба на народния представител, където каня всички.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Поименната проверка показа, че в залата присъстват 142 души, което ми дава основание да отворя заседанието.
    Уважаеми народни представители, продължаваме работата си по точка втора: Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване. След като са представени докладите на комисиите и вносителят е представил отчета, продължават дебатите по този отчет. Имате думата.
    Имате думата да вземете отношение по отчета. Както разбрах, той бил представен от вносителя.
    Понеже не виждам повече желаещи да се изкажат, искам да дам думата на управителя на Националния осигурителен институт господин Христосков, който да отговори на въпросите, поставени преди почивката.
    Заповядайте, господин Христосков.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като основните характеристики на Отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. бяха представени много подробно в докладите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание, в своето изказване ще се спра само на най-важните въпроси, които бяха повдигнати тук като дебат, а също така и дискутирани в съвместното заседание на двете комисии, когато беше обсъждан този отчет.
    Позволете ми обаче преди всичко да изкажа благодарността си за това, че Отчетът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2001 г. поставя голям брой въпроси, които касаят усъвършенстването на законодателната рамка с цел продължаване на реформата в социалното осигуряване и в тази посока бяха направени доста конструктивни предложения, които мисля, че ще намерят решение с цел в следващите отчети, когато бъдат представени тук, да има по-малко проблеми и в по-голяма степен да бъдат реализирани целите на реформата в социалното осигуряване.
    Искам да информирам, че подобни дебати се проведоха и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и в това отношение не споделям оценките, че докладът представлява просто един сух сбор от цифри и коментари. В него има анализи именно на тези проблеми, в резултат на които имаме по-малко изпълнение на приходите и почти сто на сто изпълнение на разходите.
    Разходите в бюджета на Националния осигурителен институт са определени със закон и за Националния осигурителен институт, когато представя проекта за бюджет, е много по-лесно да разчете тези разходи и в много по-голяма степен те да се доближават до онова, което се отчита в края на годината, отколкото приходите.
    Приходите на Националния осигурителен институт се формират главно от осигурителни вноски и събрани суми по актове за начет за просрочени задължения към общественото осигуряване. Тъй като осигурителните вноски зависят от два основни параметъра – броя на заетите, броя на осигуряващите се през годината и размера на изплатените възнаграждения, а също така и реализираните доходи от самоосигуряващите се, при едно съвсем минимално отклонение на тези параметри в макрорамката за съответната година, естествено се дава отклонение и върху изпълнението на отчета за приходите на фондовете на държавното обществено осигуряване. Такава е ситуацията през 2001 г. и мисля, че тя беше много точно отразена като отклонение от тези параметри по отношение на доходи и на заетост в двата доклада, които бяха представени от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
    Бих си позволил само да обърна внимание на още един факт, тъй като тук имаше критика: защо се представя като аргументация и международната икономическа конюнктура, особено в онези драматични месеци след 11 септември 2001 г. Тогава беше направена една сериозна корекция в макрорамката за 2001 г. Бюджетният дефицит беше намален от планирания 1,6 на сто на 0,9 на сто, което автоматично означаваше намаляване на държавните разходи, оттам намаляване и отказване от възможността да бъдат увеличени, първо, заплатите в бюджетната сфера с предвидените 8,8 на сто от 1 октомври, а това от своя страна доведе до резервираност и консервативна политика на работодателите от реалния сектор, тоест и там нямахме увеличение на заплатите. В резултат на това не беше изплатена в пълен размер и 13-тата заплата, която беше разчетена в очакваните приходи за 2001 г. и комулативно тези фактори доведоха до по-малък приход от осигурителни вноски в размер на 160 млн. лв., тоест допълнителният дефицит от 201 млн. лв. може да бъде обяснен в размер до 160 млн. лв. само с тези две политически решения, които бяха, както казах, продиктувани не от вътрешни съображения, от вътрешната политика, а от съображения, свързани с променената икономическа конюнктура в света и създалото се напрежение.

    Естествено, господин Пирински е прав, че този отчет трябва да се гледа в кореспонденция с изпълнението на отчета на държавния бюджет, защото неизплатените и неувеличението на заплатите от м. октомври, както беше предвидено през 2001 г., и непълното изплащане на 13-а заплата в бюджетната сфера доведе до икономии в държавния бюджет, които бяха използвани както за допълнителна субсидия в размер на 201 млн. лв., така също и до възможност да бъдат предоставени допълнително на осигурителния институт 48 млн. лв. за изплащане на Коледна добавка от 20 лв. на всеки пенсионер. Тоест, това бяха стъпки в посока на корекция на бюджета на Държавното обществено осигуряване в приходната му част, тоест допълнителна субсидия в резултат на тези промени.
    Други фактори, които доведоха също до по-ниско изпълнение освен посочените, както казах – по-нисък размер на заетите и по-нисък от очаквания осигурителен доход, бяха продиктувани от промени в законодателството - една част наложени в резултат от решенията на Конституционния съд, който прецени, че от всички, които вече получават пенсии, независимо от вида на пенсията, не са длъжни да се осигуряват, ако са самонаети лица, тоест извършват дейност на свой риск и за своя сметка. Тази промяна беше извършена в средата на годината, което доведе до намаляване на приходите от самоосигуряващите се лица независимо, че тук имаме едно изпълнение със 103 на сто, но иначе приходите биха били по-големи. И още едно решение, пак в тази зала, в промяна на приходите или по-малко приходи – това беше създалото се напрежение с шофьорите, които бяха пред Народното събрание, и направения компромис за всички, които осъществяват патентна дейност, да бъде служебно изчислена сумата за довнасяне по годишната данъчна декларация. Още тогава аз информирах народните представители в тази зала, Народното събрание, че приходите, които няма да постъпят в Националния осигурителен институт, ще бъдат около 30 млн. лв.
    Смятам, че всичко това обяснява разликата в неизпълнението на приходите с 9-процентни пункта. Както казах, в разходната част имаме само 1-процентен пункт, тоест 99 процента от предвидените разходи е изпълнението.
    Дефицитът в общественото осигуряване в отчета за 2001 г. породи и редица въпроси, които бяха отправени, в т.ч. и към Националния осигурителен институт – първо, в краткосрочен план на какво се дължи този допълнителен дефицит за 2001 г. аз обясних, но беше споменато също така, че макар и програмируем, този дефицит в доклада на управителя на Националния осигурителен институт се посочва като нарастващ дефицит. Да, това е вярно, че този дефицит там е посочен като нарастващ, защото това е отчет за 2001 г. Действително за 2002 г. допълнителният дефицит, който беше утвърден със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване като допълнителна субсидия, покриваща дефицита във фонд “Пенсии”, защото единствено там имаме дефицит, беше в размер на 546 млн. лв. Искам да ви информирам, че тази година изпълнението на бюджета върви нормално и няма да има, ако не настъпят някакви сериозни обрати в икономиката, няма да има допълнителен дефицит. Но за следващата година – в бюджета за 2003 г., предвиденият дефицит е 378 млн. лв. Той също ще бъде покрит от допълнителна субсидия. Вече тези числа естествено са съгласувани с Министерството на финансите. Последно има думата Народното събрание и всички наши актюерски прогнози, които сме предоставили на народните представители, показват, че ако няма промени в законодателната рамка, този дефицит постепенно ще намалява и през 2008 г. бюджетите на фондовете на общественото осигуряване, и в частност на фонд “Пенсии”, ще бъдат балансирани, тоест приходите ще покриват разходите.
    Искам да ви информирам, уважаеми народни представители, че подобни дефицити в бюджетите на фондовете на общественото осигуряване, на обществените осигурителни системи съществуват в почти всички европейски страни.
    В Германия има четири осигурителни института и дефицитите в тях, във фондовете на тези институти, са между 20 и 30 процента от приходите.
    В Гърция размерът на субсидиите е много по-голям.
    В Полша също така от порядъка на 14-15 процента годишно приходите от осигурителни вноски се допълват от субсидия от държавния бюджет. И там, също така съм се информирал от своите колеги, че тези дефицити не пораждат такива притеснения и такива дебати, ако те бъдат програмирани и предвидени.
    Една основна част от този програмиран дефицит се дължи на намаляването на размера на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване през последните години. Така например през 1998 г. общият размер на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване е бил, претеглено за различните категории труд – 39,8 процента, а за 2002 г. е 31,3 процента. Тоест ние имаме намаление с повече от 6,5-процентни пункта на осигурителните вноски в Държавното обществено осигуряване. Това са суми, отстъпени на здравното осигуряване, на здравноосигурителния фонд, и там има натрупан излишък, резерв от 790 млн. лв. вече за следващата година, така че винаги, когато се говори за дефицит в една от системите или в един от фондовете на общественото осигуряване, нещата трябва да бъдат гледани на консолидирана основа, какви са в края на краищата приходите и разходите в държавата.
    Давам цялата тази информация, защото подобна е политиката и в други страни.
    Беше посочено вече все във връзка с дефицита – друга тема, която беше засегната, е темата за събираемостта на осигурителните вноски.
    Аз бих си позволил пред вас, уважаеми народни представители, да поставя този въпрос или да го разгранича в два аспекта. Първият аспект е какво прави осигурителният институт, за да събере осигурителните вноски, дължими по закон върху изплатени възнаграждения или върху реализирани и отчетени в счетоводните книги доходи на самоосигуряващите се лица. Ревизиите и проверките, които извършва Националният осигурителен институт съгласно Кодекса за задължителното обществено осигуряване, са документални ревизии, тоест ние извършваме начет за онези осигурители, които са изплатили възнаграждение, но не са платили осигурителни вноски. Този аспект – размера на задълженията към Националния осигурителен институт, акумулирани заедно с начислените лихви върху тях за последните десет години, към 31 декември 2001 г., наистина са малко над 320 млн. лв., както беше посочено от господин Пирински. От тези задължения в отчета за 2001 г., който вие тук обсъждате, са събрани с 12 процента повече, отколкото е предвидено, тоест 14 млн. лв. са събрани повече в резултат на административните усилия на Националния осигурителен институт.
    Имайте предвид също така, че по-голяма част от тези задължения към осигурителния институт не се администрират от НОИ, а от Агенцията по приходите и сумата, която беше спомената от народния представител Георги Пирински, че са събрани само 5 млн. лв., се отнася за Държавната агенция по приходите. Националният осигурителен институт по актове за начет е събрал 124 млн. лв., и както казах, имаме преизпълнение с 12 процента над очакваното за 2001 г., именно в резултат на тези усилия.
    Другият аспект обаче на събираемостта на осигурителни вноски, както беше справедливо посочено и от народния представител Росица Тоткова, и на данъците, е извън административните усилия на Националния осигурителен институт. Тук става въпрос за наличие на сива икономика, корените на която се генерират от това, че в бизнеса, в търговските дружества има безотчетни пари, с които се наема работна сила без да се изплащат върху това официално във ведомост заплати или тези заплати се изплащат официално по ведомост в много по-ниски размери, отколкото е действително изплатеното възнаграждение.

    В това отношение покритието на осигурените лица и обхватът на доходите, които на практика се реализират в страната, които се изплащат, създават сериозен проблем. Но корените на този проблем са в сивата икономика, в неефективната данъчна проверка върху приходите на търговските дружества, в резултат на което се генерират ресурси не само (както беше посочено наскоро) за наемане на работна сила и за изплащане на нерегламентирани възнаграждения, които няма как да отчетем като приходи, но и за корупция и т.н. Това е много сериозен проблем, по който ние работим съвместно с данъчната администрация, като си разменяме и информация за данъчно задължените лица, за дружествата, които са регистрирани при нас като задължени по изплащане на осигурителни вноски и т. н. Администрирането на този аспект на събираемостта като обхват на доходите на осигурените лица е в много голяма степен извън възможностите на Националния осигурителен институт.
    Беше споменато за една специфична категория – земеделските производители, че броят на участващите в осигуряването от тях е символичен – около 4 хил. души при регистрирани в регистрите на областните земеделски служби и общините около 170 хил. Това е проблем, свързан с данъчната политика. Тези хора са освободени от плащане на данъци като земеделски производители и няма доход, върху който ние да начислим осигурителните вноски.
    Затова ви моля, уважаеми народни представители, когато се обсъжда бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2003 г. и отчетът за 2002 г. и се коментира темата по събираемостта, да се имат предвид тези два аспекта на събираемостта. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Христосков, за това твърде обширно изложение.
    Заповядайте по процедурен въпрос, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Всъщност процедурните ми въпроси са два.
    Първо, при представянето на този отчет беше редно господин Христосков да направи изложението си в началото на разглеждането на тази точка. Както сам се убедихте, господин председателю, и десет минути не са достатъчни, за да се засегнат въпросите, които бяха третирани в заседанията на двете комисии и които стоят пред института не само в резултат на тези заседания. Тъй че тук има известен процедурен пропуск и предлагам в бъдеще в подобни случаи да се дава думата и на вносителя. Вие самият не бяхте в залата и останахте с впечатлението, че това е направено.
    Това е необходимо, тъй като от изложението на господин Христосков едва ли не произтича, че 11 септември миналата година е причината за промените в бюджета. Както и господин Христосков добре знае, необходимостта от тези промени беше запричинена от непланираните допълнителни разходи преди всичко в средата на годината поради решение на тогавашното правителство. Когато се влоши обстановката, трябваше да се предприемат тези мерки.
    Второто ми процедурно възражение, господин председател, е във връзка с това, че беше допуснато преди почивката да се смесят два въпроса – политиката по осигуряването с това дали една или друга партия е коректна в социалното осигуряване. Това е типичен пример на класически вид популизъм, защото единият въпрос се подменя с другия. Когато се дискутират финансите на партиите, там му е мястото да се поставят тези въпроси. Госпожа Тоткова от една страна апелира за обективност и отказ от популизъм, а от друга страна практикува в най-разюздан вид именно популизъм.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Може ли и аз да направя едно такова процедурно предложение?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Да се надяваме, че нещата, свързани с този отчет, вече са ясни, което ми дава основание да предложа на народните представители да гласуваме решение за приемане на отчета за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2001 г., както решението е било представено от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
    Моля, гласувайте това решение.
    Гласували 143 народни представители: за 111, против 30, въздържали се 2.
    Отчетът е приет.
    Приключихме с тази точка от дневния ред.

    Това ми дава основание да преминем към следващата точка:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ с вносител – Министерският съвет.
    Става дума за продължение, тъй като са представени докладите на комисиите. Доколкото съм ориентиран, този законопроект е представен от името на вносителя. Имало е изказване на господин Папаризов от 10 мин.
    Това ми дава основание да преминем към дебати.
    Имате думата за изказвания.
    Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
    В такъв случай поставям на гласуване законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
    Моля, гласувайте този законопроект.
    Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ.
    Водеща е Комисията по правни въпроси. Искам да поканя госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги!
    "На редовното си заседание, проведено на 24 юли 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност № 202-01-34, внесен от Министерския съвет, и № 254-01-55, внесен от народния представител Любен Корнезов.

    На заседанието присъстваха госпожа Тачева – заместник-министър на правосъдието, госпожа Еленкова – председател на Нотариалната камара, и господин Димитров – старши асистент в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски".
    Госпожа Тачева представи законопроекта, внесен от Министерския съвет, като изтъкна, че досегашното тригодишно прилагане на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, приет от Тридесет и осмото Народно събрание, е показало необходимостта от изменение на закона в посока подобряване организацията и дейността на Нотариалната камара. В закона е необходимо да залегнат принципите на Международния съюз на Латинския нотариат, в който камарата ни е все още само кандидат-член.
    Предлаганите изменения са в следната насока:
    Първо, регламентира се ясно статутът на свободния нотариус.
    Второ, предвижда се създаване на регионални колегии, в които членуват нотариусите в съдебния район на всеки апелативен съд.
    Трето, изменят се условията, на които трябва да отговарят кандидатите за нотариус. Те трябва да имат най-малко пет години общ юридически стаж, да не са освобождавани от длъжността съдия, прокурор или следовател и да не се водят на отчет в психо-неврологичен диспансер.
    Четвърто, запазва се нормата във всеки съдебен район да има най-малко две места за нотариуси, но се предлага промяна във формулата за определяне на техния брой:
    - на 20 хил. жители в определен район се открива едно място за нотариус;
    - необходимостта от насрочване на нов конкурс и от откриване на допълнителни места за нотариуси над определените по 1 нотариус на всеки 20 хил. жители да се преценява всеобхватно – с оглед икономическото състояние на съдебния район и осигуряването на населението с нотариални услуги.
    Пето, променя се и редът за провеждането на конкурсния изпит за нотариуси, съставът на конкурсната комисия, редът за обжалване на изпитните резултати. Новите принципи ще бъдат доразвити в Наредбата за провеждане на конкурсите за нотариуси, която министърът на правосъдието ще издаде след влизане на закона в сила.
    Шесто, въвеждат се законови правила, регламентиращи правилата за нотариалните кантори, за служебния архив, за нотариалните книги и за достъпа до служебния архив.
    Седмо, предлага се действащите нотариуси да могат да бъдат премествани в друг съдебен район.
    Осмо, в закона се въвежда задължително депозиране на сумата, дължима на продавача, в банковата сметка на нотариуса при извършване на подлежащи на вписване актове.
    Предвижда се и нов раздел "Контрол върху нотариалната дейност".
    Предвижда се да се въведат нови дисциплинарни наказания – глоба в полза на Нотариалната камара и лишаване от правоспособност завинаги.
    Предлага се изменение на кръга на лицата извън нотариусите, които да имат право на нотариални удостоверителни функции, а именно кметските наместници.
    Предложенията, залегнали в законопроекта, внесен от народния представител Любен Корнезов, са инкорпорирани в проекта на Министерския съвет и бяха коментирани по-горе.
    Изказаха се народните представители Соколов, Пенчев, Корнезов, Масева, Дончева и Мингова. Всички те принципно подкрепиха законопроектите. Отправени бяха следните забележки по законопроекта, внесен от Министерския съвет:
    В § 1 второто изречение, регламентиращо възможността нотариусът да извършва други предвидени в закон действия извън нотариалните, да отпадне.
    В § 4, т. 3 предлаганият 5-годишен стаж е твърде висок и следва да бъде намален. Да се уточни също и видът на стажа – общ или специален.
    В § 4, т. 5 – не следва изискванията за нотариус да се приравняват към изискванията за съдия, прокурор и следовател. Освен това, ако един магистрат е освободен от длъжност, след изтичането на определен период от време той отново би могъл да бъде назначен на магистратска длъжност. Същевременно обаче освободен магистрат според законопроекта не може да кандидатства въобще за нотариус.
    В § 6, т. 1 и 3 – вносителят да представи статистическа информация и да се обмисли още веднъж необходимостта от предлаганата промяна за замяна на 10 хил. жители с 20 хил. жители.
    Параграф 14 противоречи на принципите на българското гражданско право. Не може да се игнорира волята на страните по нотариалните сделки и да се отнема възможността за уговаряне на авансово, разсрочено или отсрочено плащане.
    В § 15, т. 3 – следва да се прецизират основанията за запечатване на нотариална кантора.
    В § 21 – следва да се прецизират основанията за преместване на нотариус.
    В § 39 дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност завинаги е прекалено крайно и следва да отпадне. Освен това следва да се прецизира от каква правоспособност се лишава лицето – юридическа или само нотариална.
    Параграф 56 от Преходните и заключителните разпоредби следва да се прецизира, за да може да кореспондира с предлаганото изменение в чл. 10 от закона.
    В резултат на дискусията Комисията по правни въпроси реши с 8 гласа "за" и 4 "въздържали се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-34, внесен от Министерския съвет, и законопроект № 254-01-55, внесен от Любен Корнезов, който беше подкрепен с 12 гласа "за"." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
    Давам думата за представяне на законопроекта от министър Антон Станков, но той в момента не е в залата.
    По втория законопроект – ще помоля господин Любен Корнезов да представи законопроекта, внесен от него.
    Заповядайте, господин Корнезов. Виждам, че Вашият законопроект е подкрепен единодушно от комисията.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Рядко явление, но все пак…
    Дами и господа, господин председателю! Преди повече от пет години направихме частния нотариат за хубаво или за лошо. Хубавото е, бих казал, че вече няма опашки пред Софийския нотариат, ликвидирахме опашките. Лошото обаче е, че липсва практически контрол върху дейността на нотариусите и има парадоксални, както ви е известно, случаи – един апартамент да се продава многократно. Скоро бяхме свидетели също на един парадокс, че се продаде и Варненската ботаническа градина.
    Така че проблемите стоят и не този закон, включително и моят законопроект, би могъл да ги реши.
    И така, конкретно по законопроекта, който предлагам на вашето внимание. Всъщност, искам още от началото да отбележа, че двата законопроекта не си противоречат, те взаимно се допълват. Бих казал, че няма никакъв проблем да бъдат обединени. Лично аз ще подкрепя и законопроекта на Министерския съвет.
    Но по законопроекта, който ви предлагам. Законопроектът предвижда създаването на регионални колегии на Нотариалната камара, което се обуславя от необходимостта за по-добра организация и подпомагане дейността на нотариусите в съответния район, своевременна връзка с органите на камарата по всички въпроси, отнасящи се до дейността на нотариуса. Тъй като в момента има само една нотариална камара, предлагам – и това е искане и на самите нотариуси – да има и тези регионални сдружения между тях. Тези съображения аз съм ги изложил в мотивите и не бих искал още веднъж да губя времето на народните представители, те могат да се запознаят по-подробно с мотивите.
    Това, разбира се, налага създаването на нова ал. 5 в чл. 10.
    Второто направление в законопроекта, който е на вашето внимание, се състои в следното. Нотариалната компетентност на лица, които не са нотариуси, се определя с изрична законова разпоредба съгласно чл. 81. От органите на местната администрация с нотариална компетенция и нотариални функции е оторизиран само кметът на населеното място, в което няма нотариус и районен съд. Според чл. 39, буква "б" от Закона за местното самоуправление – казвам краткото му наименование – като органи на местната администрация в населените места под 500 жители има така нареченият кметски наместник. Духът на закона е за по-обикновени и често налагащи се в живота на гражданите нотариални действия, които не подлежат на вписване, нотариалната услуга да се доближи максимално до населението, като на гражданите им се спестяват разноски за придвижване до населеното място, което е отдалечено понякога на десетки километри.
    В повечето случаи това са възрастни хора, болни хора с ограничени финансови възможности. Затова е целесъобразно и кметските наместници да имат така наречената ограничена нотариална компетентност. Това е и становище на Сдружението на общините, а и в Комисията по правни въпроси беше единодушно подкрепено въпросът да бъде разрешен в тази посока, а и гражданите биха се улеснили. С други думи и населени места с под 500 жители, там, където има кметски наместници, да имат право да заверяват преписи, да правят нотариални заверки, респективно заверка на достоверност на дата.
    С това мое представяне още веднъж апелирам към всички народни представители да подкрепят и двата законопроекта на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Корнезов.
    Дойде ред законопроектът да бъде представен от вносителя си - Министерският съвет. Беше ми казано, че министър Станков бил в парламента, но аз не го виждам в пленарната зала.
    Затова ми позволете междувременно да ви направя няколко съобщения с надеждата, че дотогава министър Станков ще влезе в пленарната зала:
    Комисията по образованието и науката ще има заседание на 16 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 42.
    Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание на 16 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 356.
    Комисията по икономическата политика ще заседава на 16 октомври, сряда, от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по здравеопазването ще проведе също днес, сряда, от 14,30 ч. заседание в зала "Запад" съвместно с Комисията по икономическата политика.
    Комисията по европейска интеграция ще проведе редовно заседание днес, 16 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 16 октомври, сряда, от 16,30 ч. в зала 142 и на 17 октомври, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 248.
    Комисията по енергетиката ще проведе заседание на 16 октомври, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
    Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 17 октомври, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
    Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 17 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 42.
    Господин Валери Димитров има процедурно предложение, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Имам процедурно предложение, отнасящо се до три законопроекта. На първо място, по отношение на Закона за запасите от нефтопродукти, който беше гласуван току-що на първо четене, срокът за предложения да бъде две седмици.
    Освен това правя предложение да бъде удължен също на две седмици срокът за предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, както и по законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел. И по трите законопроекта срокът за предложения да бъде две седмици.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Що се отнася до дружествата със специална инвестиционна цел, ако правилно съм ориентиран, ние бяхме взели решение за удължаване и срокът вече е изтекъл.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Според мен срокът не е изтекъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Срокът не е изтекъл, така ли? Ако не е изтекъл, тогава би могъл да се удължи.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Мисля, че не е изтекъл и искането е да бъде удължен с още две седмици.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, направени са три процедурни предложения за удължаване на сроковете между първо и второ четене с две седмици.
    Имате ли нещо против тези предложения и имате ли нещо против да ги гласуваме заедно? Искате да се гласуват поотделно? Добре, това е коректно.
    Първо подлагам на гласуване предложението за удължаване с две седмици на срока между първо и второ четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, който беше приет на първо четене преди минути.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: за 136, против 2, въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Сега подлагам на гласуване второто предложение – за удължаване също с две седмици на срока за предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 124, против 2, въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Що се отнася до третото процедурно предложение, аз не мога да го подложа на гласуване, тъй като от направената справка стана ясно, че срокът е изтекъл вчера. Така че не би могло след изтичането на срока да има удължаване.
    Единственото, което мога да направя, е да поканя министър Антон Станков, който да бъде така любезен да представи законопроекта за нотариусите и нотариалната дейност, внесен от Министерския съвет.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля да бъда извинен, ако преценявате, че съм закъснял, но имах заседание на Висшия съдебен съвет.
    Законът за нотариусите и нотариалната дейност регламентира организацията на нотариалната дейност, функциите на Нотариалната камара и отношенията държава – нотариус. По силата на този закон през 1998 г. за първи път в историята на България нотариалните охранителни функции бяха възложени от държавата на частни лица. Изграден беше частен нотариат, както и службите по вписванията в районните съдилища. След проведените два конкурсни изпита общият брой на действащите нотариуси в страната е 455.
    Тригодишната практика доказа, че нотариалната реформа е успешна, но реално се очертаха проблеми, които предполагат промени в регулираната от закона материя.
    Необходимо е да бъдат регламентирани по нов начин взаимоотношенията нотариус – държава, нотариус – клиент, нотариус – нотариус, нотариус – ръководни органи на Нотариалната камара. Изменението на закона е обусловено и от необходимостта да бъдат възприети нормативно основните принципи на Международния съюз на Латинския нотариат. От страните в преход единствено Българската нотариална камара все още е само кандидат член на този авторитетен международен съюз. В законопроекта е предвиден нов текст, озаглавен "Принципи на нотариалната дейност", в който са преповторени принципите на дейност на нотариатите в Европейския съюз.



    Предвидено е създаването на регионални колегии, в които ще членуват нотариусите от съдебния район на апелативните съдилища. Статутът и функциите на колегите ще бъдат регламентирани от Устава на Нотариалната камара. Едно от основните изисквания за присъединяването на България към Европейския съюз е повишаване нивото на защита на правата на собственост в България. В тази посока от особено значение е оптимизирането на нотариалната дейност като основна гаранция за ограничаване на имотните измами. Професионализмът, моралът и психическото здраве на нотариуса трябва да бъдат съответни на отговорната му работа, която засяга права и интереси от изключително значение. Това обуславя предлаганото изменение на условията, на които трябва да отговарят кандидатите за нотариуси – да имат 5-годишен общ юридически стаж, да не се водят на отчет в психоневрологичен диспансер, да не са освобождавани от длъжността съдия, прокурор или следовател.
    Начините за определяне на броя на нотариусите е различен в различните страни-членки на Европейския съюз, но са утвърдени еднакви принципи при обосноваване на необходимостта от съответния брой. Нашият закон многократно бе подлаган на критика от европейски експерти по нотариално право и висши представители на Международния съюз на Латинския нотариат, затова че липсват формулирани критерии и поради това броят на нотариусите ни многократно надхвърля нуждите от нотариални услуги за населението ни. Действително формата за определяне броя на нотариусите по сега действащия закон води до изкуствено увеличаване на техния брой.
    Предлаганото изменение е съобразено с международната практика във всеки район да има най-малко двама нотариуси, а необходимостта от насрочване на нов конкурс и откриването на допълнителни места за нотариуси над определените – по един нотариус на 20 000 жители, да се преценява всеобхватно с оглед икономическото състояние на съдебния район и осигуряването на населението с нотариални услуги.
    Новите принципни положения ще осигурят възможността на държавата чрез министъра на правосъдието да организира броя на нотариусите с цел постигане на така нужния баланс на интересите, да се намалят възможностите за нелоялна конкуренция поради липса на клиенти и доходи от страна на нотариусите, като същевременно се гарантира в по-голяма степен правото на гражданите на бързи и ефективни нотариални услуги.
    В тази посока са и предлаганите изменения в реда за провеждане на конкурсните изпити, състава на конкурсната комисия, реда за обжалване на изпитните резултати.
    За пръв път се регламентира възможността действащ нотариус да бъде преместен в друг съдебен район. По досегашния закон, за да се премести нотариусът, трябва повторно да се яви на конкурсен изпит.
    В закона се въвежда задължително депозиране на сумата, дължима на продавача, в банковата сметка на нотариуса при извършването на подлежащи на вписване актове. Целта е да се гарантира сигурността при разпореждането с недвижими имоти, да се намалят възможностите за имотни измами, а ограничаването им ще допринесе както за подобряване на инвестиционната политика, така и за намаляване броя на съдебните искове за собственост.
    Редът за депозиране на сумите ще бъде уреден с наредба, утвърдена от министъра на правосъдието след съгласуване със Съвета на нотариусите и Централното управление на БНБ.
    С очакваното раздвижване на пазара на недвижимата собственост и развитието на пазара на земеделските земи от изключително значение е да се преформулира отговорността на онези нотариуси, които нарушават закона и Устава на Нотариалната камара. Въвеждат се нови дисциплинарни наказания, а именно глоба в полза на Нотариалната камара и лишаване от правоспособност завинаги. Една част от нотариусите считат за правилно и необходимо въвеждането на наказанието лишаване от правоспособност завинаги, макар че по-голямата част изразиха категорично несъгласие с него. Аргументите им, че това наказание противоречи на международната практика, са неоснователни. В Австрия, Гърция, Испания и т.н. лишаването от правоспособност завинаги е предвидено. Друг е въпросът, че почти не се прилага, но тези страни имат дългогодишен, дори вековен опит в частната нотариална дейност. Няма страна-членка на Европейския съюз, в която държавата чрез Закона си за нотариусите да е абдикирала от контролните си правомощия по отношение на нотариалната дейност. Това за съжаление е така в нашия закон.
    Нотариусът има свободна професия, но се отличава с редица особености. Държавата изисква от него да притежава знания, да спазва особени правила на поведение, тъй като му е възложила част от държавната власт – да извършва охранително-нотариални удостоверявания.
    Предлаганият нов раздел “Контрол върху нотариалната дейност” цели защита на публичните интереси. Гражданите имат право на надеждни нотариални услуги, а и на защита на самите нотариуси, които трябва да имат безупречна репутация.
    Практиката наложи и предлагането на изменение в кръга на лицата извън нотариусите, които имат право на нотариално- удостоверителни функции – кметските наместници, които ще имат право да извършват нотариално удостоверяване единствено на подписите върху едностранни частни документи, които не подлежат на вписване. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми народни представители, откривам дебата по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност – на Министерския съвет и на господин Любен Корнезов.
    Заповядайте, господин Костов.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаемо народно представителство! Аз нямам достатъчно познания в тази специфична дейност, но смятам, че съм добре подготвен по един конкретен проблем. Току-що слушах министъра как в известен смисъл го защитаваше и аз искам да възразя.
    Несъгласие у мен поражда единствено § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, с който се изменя чл. 10, който регламентира броя на местата за нотариуси. С предложеното изменение местата за нотариусите в един съдебен район се намаляват двойно. От какви съображения е продиктувано това? Идеята за намаляване броя на нотариусите е защитавана от Нотариалната камара още от учредяването й. Оттогава досега Нотариалната камара твърди, че броят на нотариусите, определен в закона, тоест един нотариус на 10 000 жители, е твърде голям. Това според камарата създава възможност за нелоялна конкуренция, което пък водело до заплаха за гражданския оборот. Преди малко чух същото. Този аргумент според мен е несъстоятелен. Той се оборва от факта, че в град София, където са заети всички свободни места за нотариуси по досега действащия закон, броят на извършените нарушения от нотариусите в пропорция не е по-голям от броя на извършените нарушения от нотариусите в градовете, където не са заети всички места, т.е. нотариусите са по-малко.
    На второ място, в действащия закон и в предлагания сега законопроект са предвидени достатъчно гаранции за добросъвестно изпълнение на професионалните задължения на нотариусите.
    За да се вземе най-правилното политическо решение за броя на нотариусите, е необходимо да се установи същността на професията. Нотариусът извършва функции, делегирани от държавата, но чрез заплащане не от бюджета на държавата, а от клиентите. Тоест, тази професия може да се третира като свободна професия.
    При приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност през 1996 г. в общественото пространство се обсъждаха два подхода. Първият вариант беше неограничаване дейността на нотариусите, което в най-голяма степен отговаря на понятието свободна професия. Вторият вариант, който се възприе от законодателя, е лимитиране броя на нотариусите. Създавайки това лимитиране, законодателят все пак подходи мъдро, като даде възможност да се открият достатъчен според желанието на кандидатите брой места. Мярката 1:10 000 се оказа най-подходяща, макар последвалите конкурси за нотариуси да показаха, че желаещите да заемат тези места са повече.
    Какво е положението сега? От приемането на закона през 1996 г. досега броят на недвижимите имоти в гражданския оборот се увеличи многократно вследствие на реституционните и приватизационни закони. Следователно работата на нотариусите се увеличи значително. В градовете, където бройките на нотариусите при сега действащия закон са заети, няма нотариус, който да се е отказал от професията си по икономически съображения. Всеки нотариус си получава достатъчно приходи, които не го мотивират да търси друго занимание. В градовете, където бройките на нотариусите не са заети, действащите нотариуси са облагодетелствани – те получават приходи от тази дейност в условията на монополно положение.
    Може да се възрази, че лимитирането на местата не създава монополно положение, тъй като е предвидена противомярка – цената на услугата се регламентира от държавата. Това е така, но цените на услугите се повишават автоматично с всяко повишаване на данъчната оценка на имотите. Понастоящем в българските градове, където не са заети всички места за нотариуси, действащите нотариуси получават неоправдано високи според сложността и натовареността на работата им доходи. Тези доходи многократно превишават доходите на всяка друга юридическа професия и особено доходите на магистратите, чиито труд е не по-малко, да не кажа по-квалифициран и отговорен. Този факт действа деморализиращо върху магистратите и се отразява на качеството на тяхната дейност.
    С предлагания законопроект се узаконява това неприемливо фактическо положение. С този законопроект се лишават голям брой юристи, които харесват професията на нотариуса, да я упражняват. С този законов текст отпадат голям брой потенциални работни места в условията на много висока безработица в нашата страна.
    Въз основа на гореизложеното, госпожо председател, аз си запазвам правото да направя между първо и второ четене предложение за запазване на съществуващото в настоящия закон положение – един нотариус на 10 000 жители. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика – господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Господин Костов, въпросът стои по следния начин. Вярно е, че Законът за нотариусите и нотариалната дейност е приет 1996 г. Досега е изменян и допълван пет пъти. Тоест всяка година все го изменяме и допълваме. Това му е шестият път. Ако това е мъдро законодателство?!
    Второ, за тая норма, за която Вие говорите. Отначало нормата беше 25 хил. жители на един нотариус. Това е 1996 г. 1997 г. тук имаше едно друго мнозинство, не знам по какви съображения, не казвам политически, свалиха нормата от 25 на 10 хил., която е сега. Сега се прави предложение от Министерския съвет, респективно Министерството на правосъдието, да увеличим тази норма на 20 хил. За мен поне не е целесъобразно постоянно да променяме както нормата, така и закона.
    Даже този законопроект, който аз ще подкрепя, има 57 параграфа. Тоест променя се повече от половината от сега действащия закон. Това даже е в нарушение на Закона за нормативните актове. Какво ще стане – тук господин министърът би следвало да обясни. Аз виждам последните параграфи – там, където всички нотариуси и нотариални места са ангажирани. При тази норма, те разбира се ще трябва да запазят своите места. Евентуално в продължение на времето би могло да се редуцира с норма 20 хил.
    Интересът на нотариусите е не 20, а ако трябва на 100 хил. един. Това е интересът на нотариуса. Ако щете пък интересите на гражданите да бъдат по-бързо обслужвани е броят да бъде по-малък. Следователно, трябва да търсим именно този баланс. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за дуплика, господин Костов.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Господин Корнезов, Вие сам казахте какъв проблем съществува. В момента отново отиваме към централизиране на нещата, отново отиваме към изкривяването им, отново отиваме към създаване на преференциални условия за София, за центъра и други условия за другите населени места. Вие сам казахте, че всички нотариални места в София са заети. Според мен, ако приемем, че ще се споминат, да кажем, 10-20 души в близките 20 години, в София нищо няма да се измени. Значи установяваме един ред за София, а друг – за другите части.
    Аз възразявам срещу това статукво и ще направя предложение то да бъде изменено. Това – първо.
    Второ, консултирал съм се със специалисти, които твърдо смятат, че тази несправедливост не трябва да остане и че 10 хил. души, при огромната безработица между юристите в България, е една съвсем приемлива възможност да се търси такова решение. При положение, че е публична тайна, че един нотариус получава около 100 хил. лв. годишно, нека да останат 10 хил. души. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за изказване, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз също искам да взема отношение по предложения законопроект.
    Първо, държа да подчертая, че Движението за права и свободи като цяло подкрепя този законопроект и ние ще гласуваме за неговото приемане на първо четене, тъй като в него се съдържат много положителни неща с цел усъвършенстване на нормативната уредба относно управляването на тази дейност, а именно дейността на нотариусите, след като тя беше отделена от държавата и беше възложена за изпълнение от частни лица.
    Ние подкрепяме и онези неща в законопроекта, които целят държавата, въпреки че е делегирала такива големи и важни функции на частни лица, все пак да запази, а и до известна степен да възвърне онези контролни функции, които все пак тя е длъжна да осъществява, с оглед запазването на обществения интерес, защитата правата на гражданите и разбира се и в интерес на самата нотариална гилдия, за да се избегнат злоупотребите с тези правомощия от страна на недобросъвестни нейни членове.
    Затова специално, що се отнася до новосъздадените членове 80б и 80в с § 46, аз приветствам тези предложения, които дават право на министъра на правосъдието да упражнява такъв контрол чрез инспектор-нотариуси.
    Също така ние приветстваме възможността да се разширят правомощията на кметове, кметски наместници – това, което е и предложението на господин Корнезов – в онези райони, където така или иначе няма нотариус и където все пак се налага. Хората имат нужда от бързо оказване на услуги за легализиране на определени документи, за удостоверяване автентичността на определени документи. Това да става от оправомощените за това лица, а именно кметове, кметски наместници, заместник-кметове и т.н. Това е също много положително.
    Същевременно обаче аз също държа да подчертая, че ние не сме съгласни с двете ограничения, които се въвеждат със законопроекта, а именно вдигането на изискуемия общ юридически стаж от 2 на 5 години. Смятаме, че едно такова искане е необосновано, тъй като според нас, както беше подчертано и от господин Костов, колкото и да са важни функциите на един нотариус, все пак те не са по-важни от функциите на един съдия. След като един съдия може да стане такъв след като завърши юридическо образование и положи теоретико-практичен изпит и дори изкара една година в Института за правосъдие, според мен е необосновано да се вдига толкова високо летвата за нотариусите и да се изискват 5 години юридически стаж за тази дейност.
    Второто нещо, което нас ни притеснява и за което стана дума преди малко, е именно вдигането на летвата за минимален брой жители, на които се пада един нотариус, от 10 хил. на 20 хил. Господин Коста Костов спомена тук доста аргументи. Аз съм напълно солидарен с тях. Ние не бива да създаваме още една затворена система, не бива да създаваме някаква прослойка, която да бъде снабдена с привилегии или пък някаква затворена система, в която да се влиза много трудно, или пък да се вдига толкова високо летвата, за да се запазят някакви тесноличностни или пък теснокорпоративни групови интереси. Напротив, според мен конкуренцията никога не е била негативен фактор в която и да е сфера на обществения живот, няма да бъде негативен и в тази.
    Терминът “нелоялна конкуренция” в случая ми се струва доста необоснован от гледна точка, първо, на правомощията, които има и Министерството на правосъдието за контрол, от страна на самите органи, които управляват това съсловие – Нотариалната камара, Нотариалния съвет, имат Контролен съвет, имат Дисциплинарна комисия - цяла система от контролни органи, които да контролират вътре, за да се избегнат подобни нелоялни действия. И в крайна сметка ние не бива да ги обособяваме по този начин като някаква група от избрани.
    Същевременно искам да подчертая като положителeн момент въвеждането на изискването за психотест, тоест за психическо здраве на кандидат-нотариусите. Мисля, че подобно изискване трябва все по-широко да се въвежда за упражняването на доста отговорни професии, а не само за нотариусите.
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: И за депутатите.
    ЧЕТИН КАЗАК: Да, и за депутатите. (Смях в залата.) И за министрите – господин Антон Станков ми подсказва. Би било само от полза за авторитета на съответните професии.
    И на последно място разпоредбата, която касае изискването за внасянето на цената от сделката при покупко-продажба в специална сметка, открита от нотариуса. Това е една разпоредба, в която има положителни неща. Целта е ясна – да се подсигури все пак някаква юридическа сигурност при правните сделки, да се избегнат някои злоупотреби, които се вършат в момента и които се дължат на недокрай изградената ни система – записвания за следене на оборота на недвижими имоти специално. Смятам, че тази разпоредба не би била достатъчна, за да се осигури целената юридическа и правна сигурност, защото за това трябва да се изгради една по-цялостна система. Според мен дори трябва да се създаде специална финансова или банкова институция, в която да бъдат внасяни всички тези вноски, която да следи за сигурността на тези сделки. Има такива проекти. Като начало мисля, че това е едно добро решение.
    С тези забележки ние ще подкрепим двата законопроекта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
    Господин Соколов, заповядайте.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който е внесен от Министерския съвет, засяга доста от сегашната материя на този закон. Аз няма да се спирам на другия законопроект, внесен от колегата Любен Корнезов, който и ние, представителите на Парламентарния съюз на ОДС, подкрепихме в Комисията по правни въпроси, защото приемаме двете нови положения, които се дават в него. Те се съдържат и в законопроекта на Министерския съвет.
    Ние считаме, че всеки един законопроект може да бъде подобрен. Когато основният закон е действал известен период от време, вече се вижда има ли неща в него, които следва да бъдат подобрени. Същевременно в законопроекта на Министерския съвет се съдържат изключително голям брой нови текстове, което отново е израз на една тенденция, която за съжаление по времето на сегашния парламент като че ли се налага и продължава да се развива – да се внасят законопроекти за изменения на съществуващи закони дори по отношение на текстове, които функционират добре, не са показали някакви трудности при тяхното прилагане и само ще утежнят и ще затруднят практикуващите юристи, които прилагат законопроектите.
    Започна се реформата в нотариалната дейност и наистина през 1996 г. се направиха няколко промени. Досега винаги се отчита, че тази реформа е една от най-радикалните реформи, аз бих казал не само в областта, най-общо казано, на съдебната дейност и нотариалната дейност, но изобщо, защото в България до този момент никога не е имало частни нотариуси. Те започнаха да функционират, започнаха добре да функционират, тази форма се наложи, всички граждани са доволни, защото многократно беше облекчена нотариалната работа. Редица трудни моменти бяха преодолени – и законодателно, и в практиката беше изградена една система на контрол, която също работеше добре. Аз тук не бих се съгласил много с колегата Корнезов, който даде един пример за прехвърляне на недвижими имоти по няколко пъти. Но господин Корнезов сигурно знае не по-зле от мен, че има няколко скандални случая, които са още по време, когато нотариусите бяха държавни. Така че това не е слабост на частната нотариална дейност.
    Ние считаме, че тогава, когато се променя един действащ закон, промените трябва да бъдат насочени към неговото усъвършенстване и подобряване. И ако това не се получава, трудно е да се приеме, че дори да има отделни добри елементи, добри моменти в един законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, тогава, когато отрицателните моменти са повече, такъв законопроект трудно може да бъде подкрепен. Затова Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще се въздържи при гласуването на този законопроект, така както неговите представители направихме това на заседанието на Комисията по правни въпроси.
    Кои са нещата, за които ние считаме, че не подобряват сегашния закон и с чиято философия в много случаи ние не можем да се съгласим?
    В § 1, където се изменя чл. 2, ал. 1 се казва какво е нотариус - че той е юрист, на когото държавата възлага извършването на предвидените в закона нотариални действия, се добавя едно второ изречение “Нотариусът може да извършва и други предвидени в закон действия”. С това не можем да се съгласим. Какви други предвидени в закон действия ще извършва един нотариус, извън нотариални действия? Ако той започне да извършва други, макар предвидени в закон действия, той ще престане да е нотариус. Съдия ли ще го правим, прокурор ли ще го правим, адвокат ли ще го правим?
    Също така се спомена, че в § 4 сега се предвижда един увеличен стаж от пет години. Текстът дори не е прецизен, защото казва “има 5-годишен стаж” и не се казва какъв стаж. Ако остане този текст, следва да се разбира общ трудов стаж, дори не и юридически. А от друга страна и в Закона за съдебната власт самият юридически стаж се раздели на два вида: на общ юридически и специален юридически. Кой от тези стажове тук се има предвид? Но при всяко положение, тогава, когато за един магистрат няма изискване за пет години, приемам, юридически стаж, тук това изискване е прекомерно.
    Трудно е да се съгласим с това положение, което и на заседанието на комисията повдигна много спорове, едно положение, което дори и при последните промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност беше третирано и отхвърлено – сумата, дължима на продавача или заменителя, задължително да се депозира в банковата сметка и то на нотариуса. Това значи ограничение на свободното договаряне. При всяка сделка страните са тези, които ще определят как ще стане плащането – може да бъде авансово, отложено, разсрочено. Не може ние да ограничаваме тази тяхна свобода на договаряне! И какво означава да се внася по сметка на нотариусите? Тук идеята е едва ли не нотариусът да се превърне в нещо като арбитър – ако се появи спор между страните, ако има някакви съмнения, да кажем, сделката редовна ли е или не, той да задържи сумата. Това означава да се даде възможност на един недобросъвестен купувач, който е депозирал сумата, винаги да каже: недейте я дава на продавача, аз сега оспорвам сделката. Не може на нотариуса да се възлагат подобни функции.
    Имаме едно изпадане в крайност по отношение на дисциплинарните наказания на нотариусите. Тях ги има и в сега действащия закон, има си орган, който налага тези наказания – Нотариалната камара, има предвиден ред за обжалване, който стига до Върховния касационен съд, но сега да се предвиди лишаване от правоспособност за срок от 3 месеца до 5 години и лишаване от правоспособност завинаги… Такова дисциплинарно наказание няма при магистратите! По нашето право аз почти не знам да има такова правно положение - някой да е лишен от определена професия завинаги, дори когато това става по силата на присъда на съда. Винаги може дадено лице да бъде лишено от право да упражнява дадена професия за определен срок от време. С тези положения е трудно да се съгласим.
    Наистина се засилва ролята на министъра на правосъдието, но на мен ми се струва, че и тук като че ли границата е премината. На мен ми се струва, че когато имаме една частна професия, каквато е нотариалната, тя трябва да е самоуправляваща се и сега действащият закон я урежда, според мен, по един наистина сполучлив начин. Но изведнъж в редица случаи се намесва министърът на правосъдието и то, бих казал, по начин, който не може да бъде приет. Вземете § 15, ал. 3: “Изнасянето на дела и документи от служебния архив на нотариуса извън нотариалната кантора и запечатването на нотариалната кантора се извършват само въз основа на писмено разпореждане (определение, разпореждане, заповед) на съдия, прокурор или на министъра на правосъдието.” Не може министърът на правосъдието да бъде приравняван в тези функции с един правораздавателен орган. Ако ние даваме това право само на прокурор или само на съда, тук място за даване на такова правомощие на министъра на правосъдието просто няма. Това, което се предлага в лицето на прокурора и особено на съда, според мен е достатъчно.
    Също така по отношение на този конкурс, с който се става нотариус. И по-рано съществуваше, добре е да има конкурс и т.н. Смятам, че това е просто излишно залитане - § 8, ал. 2: “Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател, представител на Министерството на правосъдието”, приемам, “определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и”, забележете, “преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.” Защо министърът на правосъдието ще определя представител на гражданскоправните науки? Такъв представител трябва да се определи от съответното научно учреждение - дали това ще е Институтът по правни науки към БАН, дали ще е Софийският държавен университет, Юридическият факултет, дали ще е някой от другите юридически факултети, но министърът да определя представител на гражданскоправните науки на мен ми се струва съвсем излишно. Ако ние искаме да има един преподавател по гражданскоправни науки, съответното научно заведение е това, което най-добре ще определи. Иначе излиза, че в тази комисия министърът ще има двама представители, освен едно лице от състава на министерството, което той ще определи, но то се явява представител на Министерството на правосъдието, ще има и още един друг член, който всъщност се определя от министъра на правосъдието. Това е излишно.
    Ето защо, независимо от доброто желание да се подобри законът, с тези и редица други положения, с които понякога трудно можем да се съгласим, и особено с този огромен брой – както вече беше казано – 56 параграфа по същество или общо един закон за изменение и допълнение на действащ, и то добре действащ законопроект от 59 параграфа, за нас е трудно да се съгласим.
    Разбира се, ще използваме и правото си между първо и второ четене да направим съответните предложения, така както ние виждаме, че трябва да се определи материята в нейните съответни проявления. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Заповядайте за реплика, господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, благодаря Ви за възможността да си кажа и аз думата.
    Уважаеми господин Соколов, колеги! Има две неща, върху които искам да обърна внимание, без да се смятам за експерт в нотариалното право. Тук няколко пъти господин Соколов нарече нотариалната дейност частна. Струва ми се, че тук се изпуска едно друго много важно обстоятелство. Дейността не е частна! Тя е в крайна сметка държавна, друг е въпросът, че тя се върши от частни лица, но по делегация на държавата и с предварителната нейна санкция. Това не е частна дейност и няма да си приказваме за свободно договаряне тук, на това място! Има място държавата да нормира, да създава правилата, по които тази дейност ще се извърши. Частна е, защото се извършва от лица, които не са включени в общата държавно-нотариална система. В този смисъл е частна, защото се извършва от частни лица. Но това не е частна дейност! Това е въпрос на държавно-удостоверителна функция и такива са нейните последици!
    На няколко пъти Вие също така споменахте, че досегашният закон действал много добре. Само че за съжаление Вие не предоставихте данни колко ефективен е този закон. Аз поне не разполагам с такива. Предоставете ни ги, за да ни убедите, че този досега действащ закон е бил по-ефективен и без промените, които се прилагат в него. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
    Други реплики няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Василев! В първата си бележка аз приемам, че имате основания. Всъщност самият закон казва каква е дейността. “Нотариусът е юрист, на който държавата възлага извършване на предвидените в закон нотариални действия.” Същевременно обаче тук нотариусът изпълнява една държавна функция, но действа като частно лице. Смятам, че Вие пък ще се съгласите с това. Адвокатът също извършва една функция и дейност, възложена му от Конституцията, но той също действа в това си качество като частно лице.
    Що се касае до другите две бележки, с тях не мога да се съглася. Нотариусът винаги трябва да състави един документ или да извърши едно охранително действие при условията на свободно договаряне, стига то да не нарушава закона. Но не може законът да ми казва как аз ще платя. Не може законът да ми казва, че когато аз се споразумея с един продавач на апартамент да му платя апартамента за десет години, ние със закон да му казваме “Не, ти трябва веднага да го платиш!”. Така е предвидено – сумата, цялата сума да се внася по банковата сметка на нотариуса. И това е нещо, с което ние не можем да се съгласим. И то няма никакво отношение към дейността на нотариуса.
    Когато две лица са постигнали договаряне, техните воли са се припокрили, те отиват той да изповяда този вече сключен от тях договор във формата, която изисква законът. Когато се изисква нотариална форма – нотариална форма, когато се изисква нотариална форма за заверка на подписите – нотариална заверка на подписите. Но не може ние със закон да кажем какви ще бъдат условията, при които ще се сключат тези договори.
    Що се касае до ефективността, практиката показва. Няма възражения срещу дейността на нотариусите, така както те действат по досега действащия закон. Бих обърнал Вашия въпрос - с какво пък вносителят ни убеждава, че сегашният закон не действа ефективно и се налагат всичките тези промени?
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Всеки прехвърля топката!
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Разбира се, но не е въпросът да се прехвърля топката. Въпросът е наистина, когато се внася един законопроект за промяна на съществуващ законопроект, да се посочат кои са слабостите, защо той не действа, ако е вярно, че не действа. Но аз не мога да приема, че това е така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Станков, заповядайте за изказване.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-председател! Една голяма част от направените забележки очертават кръга на дискусията, която ще бъде между първо и второ четене на законопроекта.
    Бих искал да подчертая, че така, както сме правили и другите проектозакони в Министерство на правосъдието, така е правен и този законопроект – в много близко и тясно сътрудничество с нотариалната камара. Самите нотариуси преценяват, че законът има нужда от поправки. И те са запознати много добре с предлаганите колкото от нас, толкова и от тях поправки.
    Така че не е необходимо да вадим някакви обективни данни, но ако трябва, и тях ще ги извадим от инспектората към министерството. Това е становището на нотариалната камара, че този закон трябва да бъде променен. Самите нотариуси искат засилена дисциплинарна отговорност, защото много добре съзнават своята функция и своята роля. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Станков.
    За изказване заповядайте, госпожо Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
    Уважаеми колеги, всъщност, както стана ясно и от доклада, който прочетох пред вас от заседанието на комисията, и от изказванията на колегите преди мен, ние нямаме особени различия по отношение на конкретните предложения, направени по тези два законопроекта, по коментара си относно всяко едно от тези предложения. И всъщност се различаваме само по общия извод.
    А общият извод, до който аз стигам, е, че когато се правят толкова многобройни промени в един вече действащ закон, ние не можем да говорим за една-единна, обща философия, идея или концепция на тези промени. Всъщност трябва да ги разглеждаме като че ли поотделно, не в тяхната съвкупност, защото те са разнопосочни.
    Такъв е законопроектът, който е внесен от Министерския съвет във връзка със Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
    И точно заради това нещата, които господин Йордан Соколов посочи като конкретни възражения и с много от които лично аз, пък и колегите в комисията бяхме съгласни, и разбира се, че ние ще направим предложение в тази насока между първо и второ четене, на мен ми дават основания за точно обратния извод. Независимо от тези конкретни бележки по тези конкретни параграфи, в останалата си част аз лично подкрепям законопроекта, защото той в много насоки визира желание за промяна с оглед подобряването на тази дейност, която нотариусите осъществяват като частни лица, изземвайки я като функция преди това от държавата.
    Какво точно имам предвид? Могат да бъдат споделени предложенията, които съществуват и в двата законопроекта – за създаване на регионални нотариални камари, които изключително много биха подобрили именно администрирането в областта на нотариалната дейност и координацията в дейността на нотариусите, което сега е изключително много затруднено при съществуването само на една такава камара. Организацията на нотариалната кантора – тези конкретни изисквания, които предвижда проектът на Министерския съвет, целят да подобрят тази дейност с оглед на въздействието, което биха имали върху сделките и действията, извършвани от нотариусите. Премахването на института на стажант-нотариусите, който очевидно не се оказа много удачен в сега действащата система. И в тази връзка усъвършенстване на материята, която регулира статута на помощник-нотариуса, включително с действията, които той осъществява, начинът, по който те му се възлагат, и изискванията, които законопроектът предвижда за неговия статут. Преместването на нотариуси – нещо, което фигурира и в двата законопроекта, то също е насочено за подобряване дейността на нотариусите с оглед възможността нотариалните функции на действащите нотариуси да обхванат населението в страната с оглед на това, че невинаги може в еднаква степен броят на нотариусите да отговаря на броя на населението в конкретния нотариален район.
    За мен пък системата на конкурсите, която се предлага да бъде усъвършенствана, за разлика от изказването на господин Соколов, заслужава подкрепа, защото е твърде частен проблемът кой точно ще определи лицето-специалист в теорията на гражданското право. Лично аз не възразявам системата на висшето учебно заведение да си посочи по молба на министъра на правосъдието кой точно трябва да бъде. Но това е нещо толкова конкретно, което не си заслужава да го коментираме и едва ли би могло да бъде нещо, което да е отрицателно явление в предлагания законопроект.
    Всички тези насоки, които са в конкретните предложения и в двата законопроекта, мисля, че са позитивни и трябва да намерят нашата подкрепа между първо и второ четене. Далеч съм обаче от мисълта, че е много брилянтен изказът, използван в законопроекта. Но точно това е работата и на нас като депутати – да можем да усъвършенстваме редакционно, граматически и понякога и в насока на идеята тези направени предложения.
    Аз също бих искала да споделя, не мога да се въздържа, след като стана дума, да кажа и своите забележки по конкретни текстове.
    Не съм съгласна с предлаганото изискване за стаж, пък бил той юридически, тъй като това не е уточнено в законопроекта – дали общ или специален юридически стаж. Обърнете внимание, колеги, петгодишният стаж, който се предвижда в законопроекта, е стаж, който Законът за съдебната власт изисква за един окръжен съдия. А окръжният съд е нивото в съдебната система, което контролира осъществяваните от нотариуса действия. Няма никакъв синхрон и никаква симетрия в изискванията към един нотариус да бъдат толкова, каквито са изискванията към лице-магистрат, което би осъществявало контрола върху тяхната дейност.
    Категорично не мога да приема изискването за броя жители, на които се предвижда един нотариус. За мен сега действащата система - то стана видно и от изказалите се преди мен колеги, не може да бъде мотив, че става дума за някаква нелоялна конкуренция. Напротив, мисля, че това е предложение на колегите от Нотариалната камара и всъщност самите нотариуси може и да го възприемат, но от увеличаването на броя на населението за един нотариус всъщност за мен неприкрито прозира идеята, че тази гилдия иска да се капсулира. Смятам, че точно това би довело до нелоялна конкуренция, а не обратното.
    Не мога да се съглася с направеното предложение да има такова дисциплинарно наказание, което звучи като лишаване от правоспособност завинаги. Няма да цитирам съображения - те бяха изказани от колегите преди мен, но ако отново трябва да се позовем на синхрон между предложенията с вече действащото законодателство, трябва да видим, че в Закона за съдебната власт и преди, и след направените от нас промени, такова наказание няма. Не може да има по-високи изисквания към нотариус, който осъществява все пак един аспект от някаква държавна организирана дейност, именно охранителна дейност, от изискванията към един магистрат, който осъществява и правораздавателна дейност, освен охранителна, както знаем, че е регламентирано в Гражданския процесуален кодекс, например.
    Бих направила и някои конкретни бележки за пълнота. Ще си позволя да направя това между първо и второ четене. Те, разбира се, визират област, към която съм особено пристрастна. Става въпрос за възможността да бъдат обжалвани, атакувани някои действия във връзка с организацията и дейността на нотариусите.
    Конкретно по направените предложения:
    Например по § 21 - това е в общия законопроект на Министерския съвет, при предвиденото обжалване при преместване на нотариус би трябвало да се уточни легитимацията, защото интересът от обжалване в зависимост от решението за преместване или отказа е различен и това трябва да бъде заложено в законопроекта. Иначе би съществувала празнота при уреждането на тази материя.
    По § 15 от законопроекта на Министерския съвет бележки направи господин Соколов и аз донякъде се съгласявам с тях. Не се съгласявам с това, че министърът на правосъдието не би могъл да има тези правомощия, които проектът предлага. Всъщност това би била една принудителна административна мярка, това би бил един административен акт, който той издава. Това, в което има непълнота, е отново непредвидената възможност този административен акт да бъде обжалван по Закона за административните нарушения и наказания, което е редно да бъде предвидено.
    И една последна бележка по § 43. Там се предвижда отново възможност да бъдат обжалвани актовете на Дисциплинарната комисия пред Върховния касационен съд, предвиждат се правомощия и на тричленния, и на петчленния състав, но не са ясни функциите на тричленния и петчленния състав. Очевидно е, че те не могат да бъдат еднакви и в двата състава. Ако на петчленния състав това трябва да е едно чисто касационно обжалване, то тричленният състав трябва да има малко по-различни функции - функции по същество, което би могло, разбира се, да бъде разписано от нас, когато разглеждаме законопроекта на второ четене.
    Като подкрепям и трите основни предложения в законопроекта на господин Корнезов, аз всъщност ви приканвам да гласуваме "за" двата законопроекта с пълното съзнание, че работа на комисията е да ви предложи за второ четене един далеч по-усъвършенстван общ текст на тези два законопроекта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Мингова.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за нотариусите и нотариалната дейност с вносител Министерски съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 19.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност с вносител Любен Корнезов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 130, против 6, въздържали се 7.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.

    Следващата точка от дневния ред е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
    Има становище на Комисията по труда и социалната политика.
    Заповядайте, господин Адемов, да представите становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

    "ДОКЛАД
    по законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на
    труда № 254-01-58 от 10 юли 2002 г., внесен от народния
    представител Атанас Петров Василев

    Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2002 г., обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 254-01-58, внесен от Атанас Петров Василев.
    На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева - заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, господин Дикран Тебеян от Българска стопанска камера, господин Димитър Манолов, госпожа Ася Гонева от КНСБ, господин Тотю Младенов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", и други. Бяха приложени и писмени становища на Министерството на труда и социалната политика, на Конфедерацията на труда "Подкрепа", на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на Националния осигурителен институт.
    Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя народния представител господин Атанас Василев. Той подчерта, че в чл. 2 и 3 на Кодекса на труда се определя обхватът на социалния диалог и на тристранното сътрудничество – трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, включително въпросите на осигурителните отношения и жизненото равнище на работниците и на служителите. В класификацията на показателите на Организацията на обединените нации към параметрите на жизненото равнище се отнасят също така демографски характеристики, здраве, хранене, условия на труд, жилищни условия, социална сигурност, околна среда и други, които въпроси се отнасят до цялостната икономическа и социална политика на държавите.
    Кодексът на труда с оглед на неговия предмет обхваща само една част от социалния диалог – този, който е свързан с жизненото равнище на работниците и служителите. Социалният диалог и тристранното сътрудничество, уредени в Кодекса на труда, се свеждат до трудовите, осигурителните отношения и до въпросите на жизненото равнище на работниците и служителите. Представителството на интереси, предоставено на представителните организации на работодателите и на работниците и на служителите, което е предмет на социалния диалог и тристранното сътрудничество в рамките на Кодекса на труда, се уточнява с предложените промени в чл. 2 и чл. 3 относно жизненото равнище на работниците и служителите, доколкото то е обусловено от трудовите и осигурителните отношения.
    Предлаганите промени в чл. 34 и чл. 35 се налагат от отмяната на Националната отраслова класификация и нейната замяна с Националната класификация на икономическите дейности – версия 2001, което не е отразено в Кодекса на труда. За трайното уреждане на това в законопроекта се предлага отрасловата класификация да се инкорпорира в Кодекса на труда на база Номенклатура Б-16 (агрегирани отраслови групировки) на Националния статистически институт, изработени на основа и отговарящи на критериите на ЕВРОСТАТ.
    Предложението за възстановяване изискването за сключване на трудов договор преди постъпване на работа, неговата писмена форма, както и писменото уведомяване на Националния осигурителен институт за всеки отделен сключен трудов договор ще доведе до повишаване защитата на трудовите и осигурителни права на хората на наемния труд. Въвежда се административно-наказателна санкция за работодателите при неизпълнение относно формата и уведомяването. От прилагането на измененията се очаква абсолютното намаляване броя на незаконното и антисоциално наемане на работа. От регистрацията на трудовите договори ще се повиши значително ефективността на контрола по спазване на трудовото и осигурителното законодателство.
    Госпожа Шулева подкрепи представения законопроект като изтъкна, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел да конкретизират обхвата на тристранния диалог според Кодекса на труда относно въпросите на жизненото равнище. Бе изразена подкрепа относно предложените промени, които ще повишат значително цялостната защита на правата на работниците и служителите.
    След представянето на законопроекта бяха проведени разисквания.
    От страна на КНСБ и на КТ “Подкрепа” бяха изразени становища и препоръки, сред които, че не се подкрепят предложенията по § 1 и § 2 на законопроекта. Единодушно бе подкрепен § 4 от законопроекта – трудовият договор да се сключва между работника или служителя преди постъпване на работа. Бе подчертана необходимостта от легалното дефиниране на понятията “отрасъл” и “бранш”.
    Предлага се въвеждането на регистрационен, а не на уведомителен режим на индивидуалните трудови договори, съкращаване на срока за уведомяване на Националния осигурителен институт от работодателя, в Кодекса на труда да се формулира делегация за уреждане на регистрацията в подзаконов акт на Министерския съвет и други.
    Бе прието за крайно необходимо въвеждането на още много строги мерки за отговорност на нарушителите на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство, както комплексното разглеждане на тези въпроси и търсене на обвързани решения.
    След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати “за” – 9 гласа, “против” – 4 гласа и “въздържали се” – 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното
    СТАНОВИЩЕ:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Атанас Василев”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Има думата вносителят – господин Атанас Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Аз ще бъда кратък, между другото, няма да ви отегчавам.
    Този законопроект, който възбуди много страсти, особено медийни и синдикални, всъщност има няколко центъра – два – три.
    Първият е уточняване на предметната рамка на тристранното сътрудничество така както то е институционализирано в Кодекса на труда в Национален съвет за тристранно сътрудничество и по-долу стоящите нива на това сътрудничество.
    Строго юридически и логически погледнато, ако щете, от това уточнение нямаше нужда, защото ако се прочете още чл. 1 на Кодекса на труда се вижда, че той урежда трудови отношения. Значи, той не урежда осигурителни отношения, той не урежда и въпроси на жизненото равнище, но понеже през есента на миналата година бяха предявени сериозни претенции на Националния съвет за тристранно сътрудничество да се обсъжда всичко, което е свързано по някакъв начин с жизненото равнище, това откровено ви казвам, смущава моето чувство за правна стойност, логика и систематика, ако щете.
    Твърде е възможно това да е резултат на някаква професионална деформация. Аз съм професор по трудово право и съм запомнил от край време думите на проф. Живко Сталев, че научното познание е систематическо познание. То не е нестройно, то не е разхвърляно. Това е едната от причините. Аз ще вървя по реда на измененията.
    Другото възражение, което се прави срещу този законопроект се отнася до замяната на думите “осъществява регулирането на” с думите “урежда” и аз бих искал да ви попитам: хайде ми кажете един закон в България, който не започва в чл. 1 точно с тези думи. Той, самият кодекс, между другото, с това започва.
    Този кодекс урежда трудовите отношения и изведнъж в чл. 2 се появява някаква друга фраза: “Този кодекс осъществява регулирането на”. Откъде накъде, бе, джанъм?! (Реплики.)
    Значи, искате да смените българската дума с една тавтология, която при това трябва описателно да обясни за какво става дума. Но аз тук не искам да влизам във филологически спорове, защото открай време съм смятал, че филологически спорове не решават правни въпроси.
    Краси Средкова навремето написа една книга, която се наричаше “Трудови и осигурителни права на безработния”. И аз я питах: а, бе, Краси, какви трудови права има безработния? Той няма работа, а имал трудови права?! Така че тази работа… Дайте да не правим теория от терминология!
    И тъкмо поради това аз смятам, че и без да се променят текстовете е ясно какъв е обхватът на така нареченото тристранно сътрудничество. Това са трудовите отношения между субектите на трудовите отношения, толкова повече, че съгласно чл. 49, ал. 1 от Конституцията синдикатите имат представителство само спрямо работниците и служителите, които са техни членове. Те не могат да представляват лицата, упражняващи свободни професии, едноличните търговци, занаятчиите. Те си имат други сдружения. И затова мястото там на евентуалното обсъждане на въпроса за жизненото равнище е в Икономическия и социалния съвет, а не е в тристранното синдикално сътрудничество, което е образувано по образеца на Международната организация на труда. Дайте да сложим нещата на мястото им.
    Следващият проблем, това е другият център на законопроекта, е възстановяването на писмената форма на трудовия договор, която е традиционна за нашето право, всъщност от 1949 г. насам, защото Наредбата-закон от 1936 г. допускаше и устно сключени договори, макар че писмено сключените договори се ползваха с преференции, но така или иначе тя беше до 1996 г. задължителна и форма за действителност.
    Сега към това аз прибавям едно изискване за регистрация. Тук пак от думички се прави теория или политика – “уведомление” или “регистрация”? Естествено, че като е задължен работодателят да уведоми Националния осигурителен институт, той по този начин се регистрира. Това ли е думичката, която трябва да употребим? Нямам нищо против нея да употребим, но това е все същото. Важното е да се знае, да е афиширано, да е демонстрирано, че едно лице наема друго да работи за него и да се знае какво ще работи, на кое място и с колко пари, за колко време. Това е.
    Аз дори от страна на Българската стопанска камара срещнах разбиране. Те подкрепиха тази идея. Сега не знам по какви причини синдикатите изведнъж решиха, че не било точно така. Защо да не е така? Не, че това ще реши въпроса, но това е една първа крачка, която би могла да дръпне малко тази сива икономика или черния пазар на труда, както щете го наречете, да ги изкара малко на светло, без да претоварваме по такъв начин, разбира се, Националния осигурителен институт и вече другото е въпрос на санкциите към това нещо. Защото, сега какво става? Инспекторите по труда като отидат и, примерно, намерят 15 души, че работят без договори при един работодател. Никакъв договор няма, не е обявено съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, използва се формулата на чл. 62, ал. 2, сегашната, която не върши никаква работа, и след това той го брои за едно нарушение и му налага глоба от 1000 лв. А те са 15 души, наети противозаконно.
    Това, което аз правя с добавката в чл. 417, е, че ако 15 души са без писмен договор, той дължи глоба до 15 хил. лв., а не до 1000, защото той е един нарушител спрямо мнозина. А това вече са много нарушения.
    Последният проблем е за отраслите. Малко принудително го включих в този законопроект поради простата причина, че до 2001 г. действаше Национална отраслова класификация. През 2001 г. тя беше отменена и заменена с Национална класификация на икономическите дейности (ако не се лъжа), след което и тя беше отменена. В един момент ние увиснахме. Сега не можем да кажем кои синдикати са представителни поради простата причина, че не можем да кажем колко отрасли има в тази държава. Дори изпитвам сериозни съмнения дали КНСБ и КТ “Подкрепа”, ако се направи реално преброяване, могат да отговорят на критериите по чл. 34 от гледна точка на една установена от държавата отраслова класификация. Такава просто липсва.
    Друг е въпросът, че класификацията, която съм предложил, едно към едно е взета от Евростат, от агрегираните 16 вида дейности. Нямаме друг избор, засега поне. Ако трябва аз да си ги съчиня, бих ги съчинил по друг начин, но тук не е въпросът до съчинения, а на реалности. Така са възприели отраслите в Европейския съюз. Имам информация, че те също подлежат на преразглеждане, на евентуална промяна, да речем през следващата година, но докато това стане, ние не можем да висим. Защото на нас сега съобразно измененията на Кодекса на труда, които са в сила от 31 март м.г., ни предстои преброяване на синдикалните членове. КТ “Подкрепа” има ли 50 хил. души синдикални членове? Хайде докажете го. Има ли толкова членове КНСБ? И за тях не съм сигурен. Няма как да го докажете. Като нямате отрасли, как ще се докаже това?! В момента в правното пространство няма отраслова класификация. Как ще ми кажете тогава, че вие сте ангажирали членове в повече от половината от отраслите? Кои са тези отрасли? Кое е повече от половината? Съжалявам. Това просто не е възможно. Това е причината, поради която това се вкарва в закона.
    Имаше предложения да се мисли дали това попада в категорията “трайни обществени отношения” по смисъла на Закона за нормативните актове, които подлежат на трайна уредба и не трябва да се уреждат примерно със закон, а с подзаконов акт. Но това е сетнешен въпрос. Ние така или иначе трябва да се разберем, защото синдикатите щат или не щат ще трябва да се преброят, да видим кои от тях са представителни и кои не са.
    Това са общо взето нещата, които аз предлагам. Разбира се, изменението, което аз предлагам, е частично, на някого може да се стори съвсем ескизно, но то е защото това са животрептящите проблеми, които трябва да бъдат изчистени, да се решат. Друг е въпросът, че кодексът има нужда от разбутване в цялата си част, може би трябва и нов, само че това не става за ден, два, за месец, два, а иска години. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
    Има думата за процедурно предложение господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Моето процедурно предложение е свързано с утрешното продължаване на дискусията.
    Моля Ви да поканите министър Шулева да присъства в залата, защото смятам, че тези важни въпроси на Кодекса на труда засягат и социалната политика на правителството. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли противно процедурно предложение? Заповядайте, господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Имам противното процедурно предложение. Не желая този законопроект, който съм внесъл, да се ангажира с правителството. Какво ще ги питате тях?
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нали трябва да чуете и правителството! (Неразбираема реплика от Росица Тоткова от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Тоткова, недейте да крещите от дъното на залата, за да не се налага да Ви изгоня в края на заседанието.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Съгласно чл. 87, ал. 1 от Конституцията всеки народен представител има право сам да си внесе законопроект и да не го обвързва с никого. Аз не желая да се обвързвам по никакъв начин нито със становището на госпожа Шулева, нито на когото и да било друг, когото вие бихте пожелали да поканите тук. Това е моят законопроект, на Атанас Василев. Ако искате – приемайте го, ако не – здраве! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
    Има процедурно предложение да бъде поканена министър Шулева да присъства утре в пленарната зала, направено от господин Миков, въпреки че не е вносител по законопроекта. Има текст от Конституцията, който дава възможност Народното събрание да задължава министрите да се явят.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 138 народни представители: за 60, против 67, въздържали се 11.
    Процедурното предложение не се приема.
    Има думата господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, аз мисля, че е несериозно отхвърлянето на такова предложение.
    Първо, че в Народното събрание ние не спазваме нашия правилник, като за всеки закон, касаещ определена сфера от дейността на правителството, ние не каним министрите да присъстват. Сега господин Миков прави процедурно предложение, за което лично аз бих казал, че то е задължение на ръководството и няма смисъл народните представители да подтикват ръководството на Народното събрание да извика министрите, а мнозинството в този момент не иска да чуе мнението на собствения си министър на социалното министерство, който изпълнява функциите на вицепремиер. Извинявайте, не мога да разбера това! Вие вече не приемате тяхната политика ли?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ние я знаем.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Предлагам процедурното предложение да се прегласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев предлага процедурното предложение, направено от господин Миков, да се прегласува.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 62, против 73, въздържали се 6.
    Часът е 14,00.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,00 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Камелия Касабова

    Секретари:
    Ралица Агайн

    Георги Анастасов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания