Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 17 март 2004 г.
Открито в 9,02 ч.

17/03/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 17-19 март:
    1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
    2. Второ четене на законопроекта за обществените поръчки – продължение.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
    4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
    5. Законопроект за ратифициране на Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
    6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Програмата на Общността в областта на електронния обмен на данни между администрациите.
    7. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
    8. Законопроект за ратифициране на: Европейската конвенция за защита на животните-компаньони, Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на гръбначните животни, използвани за експериментални и други научни цели, Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Протокола за изменение на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, и Европейската конвенция за защита на животните при умъртвяване чрез клане.
    9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма – продължение.
    10. Законопроект за ратифициране на Конвенцията между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за обновяване, обозначаване и поддържане на граничната линия и граничните знаци на общата държавна граница.
    11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна помощ по подготовка на проект “Български фонд за енергийна ефективност”.
    12. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно третото изменение на Споразумението за създаването и функционирането на Международния център за развитие на миграционната политика.
    13. Законопроект за ратифициране на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Албания.
    14. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.
    15. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
    16. Парламентарен контрол.
    Уважаеми народни представители, моля гласувайте предложената програма за седмицата.
    Гласували 158 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 3.
    Тази програма е приета.
    Освен това има предложения, както следва:
    По ал. 3 на чл. 40 от правилника народният представител Любен Корнезов предлага да бъде включена като точка в дневния ред законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
    Уважаеми народни представители, моля гласувайте това предложение за включване на точка в дневния ред.
    Гласували 154 народни представители: за 48, против 75, въздържали се 31.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение по ал. 3 на чл. 40 от правилника е от народния представител Николай Камов, който предлага в програмата да се включи като точка от дневния ред проект за решение за изготвяне на годишен доклад за електронното правителство.
    Господин Камов, заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Ние сме Народно събрание. Не може да приемаме само реферати и доклади.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Съветвам господин Дончев да прочете Лисабонската стратегия на Европейския съюз, за да разбере, че въпросният проблем не е реферат.
    Уважаеми народни представители, точка шеста от приетата програма на Народното събрание вероятно ще бъде ратифицирана, убеден съм, с доста сериозно незнание – позволявам си да кажа това – от българския парламент.
    Логично е да изслушаме доклад на правителството по електронното правителство, което до голяма част ще даде отговор дали ние можем да изпълним задълженията си по тази конвенция и изобщо дали ще се включим в най-модерното и най-динамично развиващото се направление на Европейския съюз, където искаме да бъдем членове. Напомням, че ние сме внесли това предложение през м. юли 2003 г. с подписи на народни представители от всяка парламентарна група. Няма обяснение защо парламентът толкова дълго време отказва да включи този въпрос в дневния си ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Камов.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 132 народни представители: за 40, против 52, въздържали се 40.
    Предложението не се приема.
    И още едно последно предложение за включване на точка в дневния ред от народния представител Димитър Дойчинов. На основание на ал. 3 на чл. 40 от правилника той предлага в програмата за седмицата да бъде включена като точка в дневния ред проекторешение за създаване на временна анкетна комисия за проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
    Заповядайте, господин Дойчинов, да мотивирате Вашето предложение.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поставям на вниманието на Народното събрание това предложение, защото мисля, че преди всичко заинтересован от решението на този въпрос е самият министър-председател. Заинтересовано от решаването на този проблем е управляващото болшинство в лицето на НДСВ. Може би на последно място най-заинтересовани ще бъдат представителите на опозицията.
    Мотивите ми са следните:
    Александър Дюма-баща има такъв израз: “Болезнена празнина”. По реституцията на царските имоти има законова болезнена празнина. В обществото продължава да има тежки съмнения, че по същество е налице имотгейт. Объркани адвокати и угоднически настроени длъжностни лица вкараха премиера в тежък капан.
    Налице е сериозна колизия между политическия морал и политическото поведение.
    С вота на недоверие на Министерския съвет ние заявихме много сериозен съдържателен акцент, че темата за царските имоти продължава да е сериозен проблем на българското общество.

    Налице е радикално социално разслояване на българското общество и случаят е типичен пример, от една страна – милиони за реституция, от друга страна, ще дам конкретен пример с изгорелия блок на десет семейства в Перник, за които общината е социално безчувствена и безпомощна да отдели 50 хиляди лева. Четири месеца през зимата няма кой да помогне на тези хора да си изградят покрив на дома. Хората живеят в мизерия, увити в найлони, кандидатстващи за всички болести, които могат да се случат на един човек в най-ново време.
    Повтарям, не ние като институция сме заинтересовани, а самата личност Симеон трябва да е заинтересована да постави сам въпросът да се създаде парламентарна комисия и да бъде изчистен този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дойчинов, моля Ви се, съобразявайте се с парламентарното време.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Добре. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля. Все пак имах търпение да Ви изчакам.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Димитър Дойчинов за включване в програмата за седмицата точка за създаването на временна анкетна комисия.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 162 народни представители: за 81, против 78, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Заповядайте, господин Дойчинов.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, аз категорично настоявам да бъде прегласувано моето предложение за включване в дневния ред на въпроса за създаване на временна анкетна комисия по този изключително важен въпрос. Защото, повтарям, това е въпрос на морал и съвест на съвременното българско общество и мисля, че резултатът недвусмислено показва това. Нека всеки да си сложи ръката на сърцето и тогава да гласува. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
    Моля, уважаеми народни представители, отново подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Дойчинов.
    Моля, гласувайте.
    Моля, анулирайте гласуването.
    Моля, квесторите да съберат картите, зад които няма депутати.
    Мога ли да считам, че пленарната зала е готова за гласуване?
    Моля, народните представители да заемат местата си. Благодаря.
    Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народния представител Димитър Дойчинов за създаване на временна анкетна комисия за проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 172 народни представители: за 80, против 89, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 10-16 март:
    Проект за решение за избиране на омбудсман. Вносител е Станимир Илчев и група народни представители.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносители са Емилия Масларова и Атанаска Тенева. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, подпомагаща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
    Законопроект за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
    Уважаеми народни представители, ако няма други предварителни въпроси, да преминем към точка 1 от приетия дневен ред.
    За процедурно предложение има думата господин Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми колеги! Като страна се славим, че имаме големи приходи от туризма, но като Народно събрание мисля, че се подиграваме със Закона за туризма.
    Аз мисля, че този закон трябва да бъде на по-предно място. Да го довършим, защото идва туристическият сезон. Малко е непростимо все да го слагаме на последните редове.
    Предлагам той да бъде на шесто място и другите точки да се преномерират. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от господин Ахмед Юсеин.
    Гласували 141 народни представители: за 102, против 13, въздържали се 26.
    Предложението на господин Ахмед Юсеин се приема.
    Има ли други процедурни предложения, уважаеми народни представители? Няма.
    Започваме с точка първа от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
    Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Йордан Мирчев да представи доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова и директорът на Правната дирекция на Министерството на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Стоянова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
    Моля госпожа Мартинова и госпожа Стоянова да заповядат в пленарната зала.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър!

    “Д О К Л А Д
    на Комисията по транспорт и телекомуникцаии
    относно Законопроект за изменение и допълнение на
    Закона за гражданското въздухоплаване, № 302-01-69,
    внесен от Министерския съвет на 14.11.2003 г.

    На редовно заседание, проведено на 19.02.2004 г., Комисията по транспорт и телекомуникцаии разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Никола Янков и госпожа Красимира Мартинова, заместник-министри на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова, директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта и съобщенията, представители на неправителствени организации и на синдикатите от транспорта.
    Законопроектът решава следните основни въпроси:
    1. По хармонизацията на транспортното законодателство. Въвеждат се следните Директиви на Европейския съюз:
    Директива № 96/67 за достъпа до пазара на наземно обслужване на летищата в Общността. Всяко лице, на което е издадена лицензия за оператор по наземно обслужване, има право на достъп по пазара по наземно обслужване на дадено летище за обществено ползване.
    Директива № 295/91 относно общите правила за обезщетяване на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство по редовна въздушна линия. Директивата урежда условията и реда за обезщетяване и видовете обезщетения, които превозвачите по редовна въздушна линия предоставят на пътниците, на които са отказали достъп до борда на въздухоплавателното средство, поради изчерпване на седалковия капацитет.
    Регламент № 2408/92 за достъпа на въздушни превозвачи от общността до въздушните пътища на общността. Урежда достъпа до редовни и нередовни въздушни линии.
    Регламент № 2407 за лицензиране на въздушните превозвачи. Уреждат се условията и редът за първоначално издаване и преразглеждане на издадени лицензии за авиационна дейност на въздушните превозвачи в Общността.
    Директива № 94/56 за установяване на основните принципи за разследване на авиационни произшествия и инциденти.
    Директива № 2000/79 за работното време на подвижния състав и Директива № 93/104 за някои аспекти за организацията на работното време. В проекта се предвижда издаването на Наредба за работното време на авиационния персонал от министъра на транспорта и съобщенията.
    Регламент № 2409/92 за тарифите и цените на въздушните превози, който определя критериите и процедурите за установяване на тарифи и цени за търговски въздушен превоз до и от летища на територията на Общността. Освен привеждане на изискванията на директивите, законопроектът предвижда и съществено облекчаване на действащите режими, издаваните лицензии стават безсрочни в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
    2. По модернизацията и развитието на летищната инфраструктура. В действащия Закон за концесиите не е решен въпросът за консеционирането на летищната инфраструктура. Тя сериозно изостава по отношение на съвременните стандарти за обслужване на пътниците и забавя развитието на туристическите услуги. Необходими са спешни инвестиции в кратки срокове. Един от начините за решаване на проблема е концесионирането на летищата. В тази връзка са предложени реда и условията за отдаване на концесия, които предвиждат летищните такси или част от тях да се получават от концесионера.
    За летищата, които няма да бъдат дадени на концесия, и частта от таксите, които няма да постъпват в концесионера, ще се предложи от 2005 г. да се използват изцяло за модернизация а летищната инфраструктура.
    Законопроектът регламентира реда и условията за концесионирането, изискванията към концесионерите, както и процедурата по провеждането. Определянето на летищните такси ще продължи да се осъществява от Министерския съвет.
    3. По безопасността на гражданското въздухоплаване. Предвижда се в съответствие с Европейското транспортно право към министъра на транспорта и съобщенията да се създаде звено по разследване на авиационните произшествия. Съгласно препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване и изискванията на директивата разследващото звено трябва да бъде независимо от органа, който издава лицензии, разрешения, удостоверения и свидетелства в сферата на гражданското въздухоплаване.
    При проведената дискусия членовете на комисията оцениха положително необходимостта от ускорено решаване на проблема по модернизацията и развитието на летищната инфраструктура. Подчертано бе, че в над 55 страни летищата са отдадени на концесии или друга форма на управление, като по този начин се инвестира в модернизацията на летищната инфраструктура.
    Бяха направени предложения с цел усъвършенстване на законопроекта, които част от членовете на комисията се ангажираха да внесат между първото и второто му гласуване.
    След проведената дискусия, изразените мнения и направените предложения, Комисията по транспорт и телекомуникцаии с 11 гласа “за”, нула гласа “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет.” Благодаря
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Димитров, който да прочете становището на Комисията по икономическата политика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “С Т А Н О В И Щ Е
    по Законопроект № 302-01-69/14.11.2003 г. за изменение
    и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване,
    внесен от Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 18 февруари 2004 г., с участието на представители на вносителя Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
    Предлаганите изменения се налагат от необходимостта:
    1. Да се хармонизира българското законодателство с правото на Европейския съюз във връзка със следваната от Република България политика на присъединяване към европейските и евроатлантическите структури.
    2. Съществено да се облекчат съществуващите регулативни режими в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
    3. Да се развият и модернизират гражданските летища за обществено ползване чрез предоставяне на концесия.
    В законопроекта се запазват принципите за държавно регулиране и контрол в сектора и публичната собственост върху летищната инфраструктура, като в същото време се създават предпоставки за привличане на инвеститори за обновление, експлоатация и управление на летищата. В законопроекта подробно са разписани специфичните изисквания, които трябва да се включат в решението на Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите, изискванията към летищния оператор, правата и задълженията, свързани с дейностите на летищната администрация по чл. 48а, ал. 3, които се възлагат на концесионера, както и условията и реда, при които концесионерът ще събира летищни такси по чл. 120, ал. 1, включително съответната част от тези такси, която ще събира в своя полза във връзка с извършването на възложените му дейности по чл. 48а, ал. 3 от закона.


    Включването на тези изисквания е продиктувано от законово установеното изискване за съвместяване на редица качества в лицето на концесионера с оглед осъществяване на предмета на концесията – лицензиран летищен оператор, лицензиран оператор по наземно обслужване, летищна администрация.
    Предвижда се в конкурса или търга за предоставяне на концесия за гражданско летище за обществено ползване да могат да участват и обединения от търговци. Изискванията към концесионерите по отношение на опит в оперирането и инвестирането на летища, финансова стабилност и потенциал определят като възможни кандидати в концесионните процедури предимно международни компании.
    В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно съществуващия в европейските страни опит в концесионирането на граждански летища за обществено ползване, наличието на заявен интерес от страна на потенциални инвеститори, начина, по който ще бъдат защитени интересите на държавата, размера на събраните летищни такси за периода 2000-2003 г., както и размера на летищните такси, който ще ползва бъдещият концесионер. Бяха поставени още въпроси и за възможността на наличния административен капацитет да реализира изгоден концесионен договор и да следи за неговото изпълнение, както и за гаранциите, че процедурата по избор на концесионер ще бъде достатъчно ясна и прозрачна.
    В резултат на проведеното гласуване с 10 гласа “за”, 2 “против” и 3 - “въздържали се” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с вносител Министерският съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има становище на Комисията по европейска интеграция.
    Заповядайте, господин Еюп, да представите становището на Комисията по европейска интеграция.

    ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП:

    “СТАНОВИЩЕ
    относно проект на Закон за изменение и допълнение на
    Закона за гражданското въздухоплаване № 302-01-69,
    внесен от Министерския съвет на 14 декември 2003 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване под № 302-01-69 с вносител Министерският съвет.
    В заседанието взеха участие представители на Министерството на транспорта и съобщенията: госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна”.
    Основните цели на предлаганите изменения и допълнения на Закона за гражданското въздухоплаване са: хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейските общности; детайлизиране и усъвършенстване на режима за предоставяне на концесии за граждански летища за обществено ползване; облекчаване на съществуващите режими.
    Според мотивите с предложения законопроект се въвеждат отделни разпоредби или се създава правно основание за последващо транспониране на осем акта от вторичното право на Европейските общности. В по-голямата си част тези актове ще бъдат въведени с наредби на министъра на транспорта и съобщенията, и следователно на настоящия етап не би могло да бъде извършена пълна оценка за съответствие. Във връзка с отделните директиви и регламенти може да бъде отбелязано следното:
    Регламент 295/91 за установяване на общи правила за система на обезщетяване при отказан достъп на борда по редовни въздушни линии.
    С § 39 от законопроекта (чл. 70) частично се въвеждат някои от разпоредбите на регламента, като се предвижда материята да бъде подробно уредена в наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Следва да се отбележи, че Регламент 295/91 ще бъде в най-скоро време заменен с нов регламент (приет на трето четене от Европейския парламент на 18 декември 2003 г.). Част от правните решения на проекта за нов регламент (във връзка със закъсненията на полети) също са намерили частично отражение в разглеждания законопроект. Поради предвиденото снижаване на нивото на нормативната уредба, цялостна оценка за съответствието на законопроекта с Регламент 295/91 не може да бъде направена.
    Директива 96/67 за достъпа до пазара за наземно обслужване на летищата в Общността.
    Директивата урежда изчерпателно дейностите по наземно обслужване и условията за достъп до пазара. В по-голямата си част разпоредбите на директивата са коректно въведени в законопроекта. На допълнително обсъждане подлежат следните текстове:
    Чл. 48д, ал. 6, т. 3, във връзка с чл. 48а, ал. 4 – налице е неточно въвеждане на чл. 6 (3), респективно чл. 2 (с) от Директивата и несъгласуваност между текстовете на самия законопроект. За избягване на противоречието и осмисляне на разпоредбата думата “орган” би следвало да се замени с “лице”, която е използвана в чл. 48е, ал. 1.
    Текстът на чл. 48д, ал. 7, посл. изречение би могъл да се тълкува в смисъл, който нарушава разпоредбата на чл. 7(1) във връзка с чл. 9(1)(с) от Директива 96/67. Директива 96/67 допуска ограничаване на броя на самообслужващите се превозвачи, само по отношение на онези услуги, посочени в Приложението на Директивата, които съответстват на чл. 48д, ал. 3, т. 3, 4, 5 и 7. За останалите услуги (като например почистване на самолета и зареждане на бордния бюфет) не може да се поставя пълно ограничение, независимо от обема на графика (чл. 1(1)(а) от Директива 96/67). Препоръчваме прецизиране на разпоредбата в този смисъл.
    Регламент № 2408/92 за достъпа на въздушни превозвачи от Общността до въздушните пътища на Общността.
    Регламентът урежда достъпа до пазара по редовни и нередовни въздушни линии. С него са свързани измененията, предложени с § 2 от Закона за изменение и допълнение в чл. 7. Предвижда се условията и редът за провеждане на конкурс за достъп до пазара на въздушен превозвач да бъдат определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.
    Регламент 2407/92 за лицензиране на въздушните превозвачи на общността.
    С разглеждания законопроект частично се въвеждат някои от разпоредбите на регламента, като пълното съответствие ще се постигне с приемане на Наредба за издаване на лицензи за въздушен превозвач. Бихме посочили обаче, че политиката на Европейския съюз по отношение на въздушните превозвачи на Общността изисква предприятието, на което се издава лиценз, да принадлежи и да бъде ефективно контролирано от държавите-членки или от граждани на държавите-членки (чл. 4, ал. 2 от Регламент 2407/92). Това изискване не намира отражение в законопроекта.
    Директива 94/56/EС за установяване на основните принципи за разследване на произшествия и инциденти в гражданската авиация.
    В Редовния доклад за 2003 г. основната бележка на Европейската комисия в областта на въздушния транспорт се отнася до независимостта на звеното за разследване на въздушните инциденти с граждански самолети. С разглеждания законопроект се предлага създаването на звено по разследване на авиационните произшествия като част от специализираната администрация на Министерството на транспорта и съобщенията.
    Директивата изисква това звено да бъде функционално независимо, в частност от националните авиационни власти, отговорни за летателната годност, сертифицирането, летателната експлоатация, техническото обслужване, лицензирането, ръководството на въздушното движение или експлоатацията на летищата и, по принцип от всяка друга страна, чиито интереси могат да влязат в противоречие със задачите на разследващия орган или лице.
    За спазването на тази разпоредба е предвидено изменение, съгласно което всички лицензии, удостоверения и свидетелства се издават от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
    Директива 2000/79 за работното време на подвижния състав и Директива 93/104 за някои аспекти за организацията на работното време.
    В § 4 на законопроекта е предвидено министърът на транспорта и съобщенията да издаде наредба за работното време на авиационния персонал в съответствие с посочените директиви – чл. 16а, т. 14.

    Регламент 2409/92 за тарифите и цените за въздушни превози.
    С регламента се определят критерии и процедури за установяване на тарифи и цени за търговски въздушен превоз до и от летища на територията на общността. В § 4 на Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е предвидено правното основание за издаване на наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Пълно съответствие с разпоредбите на регламента би следвало да се постигне с приемането на наредба за тарифите и цените за въздушни превози.
    При обсъждането на законопроекта беше отбелязана изразената в него тенденция за въвеждане на актовете на европейските общности главно с подзаконови нормативни актове. Според представителите на вносителя това се налага преди всичко поради обема и динамичното развитие на европейското право. В големия брой случаи се предвижда транспонирането на актовете на европейската общност да става с наредби на министъра на транспорта и съобщенията. Считаме, че по принцип тенденцията за снижаване на нивото на нормативната уредба в цялото българско законодателство не би следвало да бъде подкрепена.
    По тези причини Комисията по европейска интеграция не би могла да извърши цялостна преценка за съответствието на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с acquis communautaire, поради частичното въвеждане на европейското законодателство на законово ниво и предстоящото приемане на изменения или на нови подзаконови нормативни актове.
    Законопроектът следва принципно да бъде подкрепен, като се отчете неговата цел да създаде предпоставки за по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с изискванията на acquis communautaire.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    Господин Дончев, заповядайте да прочетете вашето становище.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 28 януари 2004 г.
    В заседанието взеха участие представители на Министерството на транспорта и съобщенията.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди § 61 от внесения законопроект, с който се допълва “Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна” в Закона за защита на класифицираната информация.
    Народните представители от комисията се обединиха около мнението, че така изписани текстовете не постигат посочената в мотивите цел, като списъкът се допълва, вместо да се посочат онези данни, които трябва да се публикуват, съгласно Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване (Чикагска конвенция). Това изисква и съответната промяна и прецизиране на текста в правно-техническо отношение преди второто гласуване на законопроекта.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2003 г.
    Становището на комисията е прието на 28 януари 2004 г. с 9 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се”.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    А сега от името на вносителя давам думата на заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред бих искал да благодаря на уважаемите народни представители за това, че неотдавна приеха Закона за пристанищата, а сега за това, че ще разгледате този също така важен за транспортния отрасъл Закон за гражданското въздухоплаване. Бих искал да благодаря, разбира се, и на председателите на комисии за тяхната подкрепа в тази насока.
    С промените в Закона за гражданското въздухоплаване се отговаря на две основни необходимости.
    Първата е изпълнение на ангажиментите на Република България по затворената вече глава “Транспортна политика” в преговорите с Европейския съюз.
    На второ място, да се пресече тенденцията за ниско ниво на инвестиции в летищната инфраструктура в България, изоставането на тази инфраструктура от нуждите на националната икономика, особено на туристическия сектор, и да се отговори на спешната необходимост от привличането на големи по размер частни капитални вложения през следващите няколко години в няколко големи български летища.
    По отношение на първия ни ангажимент към Европейския съюз няма особени възражения по този закон, тъй като от всички е осъзната необходимостта да изпълним европейските директиви и да ги въведем в България. С този закон българската авиация, както авиокомпаниите, така и летищата ще станат по-конкурентни, по-жизнени и ще са готови за конкуренцията в бъдещото общо европейско въздушно пространство.
    Що се отнася до темата за инвестициите, бих искал да споделя с вас няколко факта.
    Единият от тях е, че вследствие на бурното развитие на туризма през последните години само за 2003 г. броят на пътниците по черноморските ни летища се е увеличил с 19%. Конкретно на летище Бургас – с 34%, в сравнение с предходната година.
    Сходни са очакванията за туристическите сезони през 2004 и 2005 г. Отдавна тези летища, които са построени преди десетки години и не са модернизирани достатъчно, работят свръх своя капацитет, което има отношение не само към безопасността, но и към комфорта на всички граждани, които пътуват. По пистите, особено в летище Бургас, се наблюдават и някои пукнатини или необходимост от подобрения, които могат да бъдат извършени само от финансово стабилни инвеститори.
    Този закон в частта му за инвестициите и концесиите отговаря също така и на въпроса какъв модел икономика с каква роля на държавата ние бихме искали да развиваме. Приоритетите в бюджетната политика би трябвало да се насочат към сфери като образование, здравеопазване, национална сигурност и обществен ред, именно там, където частният сектор не би могъл да се включи, докато по отношение на инфраструктурното развитие би трябвало да се обърнем с лице към частните капитали.
    След приемането на този закон, Министерството на транспорта и съобщенията ще предприеме стъпки за концесиониране на българските летища с изключение на летище София. Интересите на държавата ще продължат да бъдат защитени по няколко начина. Държавата ще запази собственост върху активите, включително и върху тези, построени от концесионера. Концесионерът ще представи парична гаранция за качеството на изпълнение. Държавните институции ще контролират генералните планове, както и сигурността и безопасността на летищата. Летищните такси ще бъдат определяни от Министерския съвет и държавата ще има право директно да поеме контрола и експлоатацията на летищата при извънредни ситуации.
    В момента в Европа съществуват много летища, които са приватизирани, още повече летища, които са концесионирани по подобен начин, който ние предлагаме, и остават съвсем малко държави, които още не са поели като България по този път.
    Като се приеме този закон очакваме концесиите на летищата да доведат до над 100, вероятно до към 150 млн. евро инвестиции в българските летища за следващите няколко години.
    Отново бих искал да подчертая, че таксите ще бъдат определяни от Министерския съвет и законът предвижда те изцяло или частично да могат да бъдат предоставяни на концесионера, както ще бъде записано в концесионните договори.
    В заключение, като очаквам този закон да бъде консенсусно подкрепен от всички парламентарни групи, бих искал да ви уверя, че законът ще защити интересите на българската авиация, ще защити интересите на България като атрактивна туристическа дестинация и страна с отворена европейска икономика. Ако не концесионираме летищата в най-скоро време, България няма да може да посрещне нормално следващите туристически сезони. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми народни представители, откривам дискусията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Имате думата.
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вие вероятно се досещате, че един вариант на този законопроект беше гледан преди време и беше отхвърлен. По-специално, беше отхвърлен в тази му част, която тук господин министър Василев определи като втори приоритет на закона, вън от хармонизацията с европейското законодателство.
    Аз няма да се спирам на текстовете, които се отнасят до хармонизацията с европейското законодателство, още повече, че и в доклада на Комисията по евроинтеграция стана ясно, че там за съжаление не всичко все още е ясно. Но така или иначе комисията е решила, че може да даде път на закона със значителен бой уговорки.
    Колкото до втората част, свързана с концесионирането, първото, което искам да кажа, е, че у мен се създава впечатление, че плановата лапаница, организирана от управляващите, продължава с нарастващ апетит. Откровено казано, аз не съм очаквал, че новата власт, че днешната власт, че Националното движение Симеон Втори и неговият правителствен екип ще проявява една толкова нестихваща лакомия и без никакви задръжки ще оглозгва де що се види някакъв актив по костната система на държавата. Едрата приватизация, разбира се, ако не броим два-три тлъсти кокала, приключи. Ето защо сега ако не мнозинството, то неговото правителство се е насочило към концесионирането, и то в ударни срокове и на екс, на различни обекти, като пътем се мъчи да прибере и някои по-тлъсти държавни такси. Ако не пряко и лично да се ощастливи, то поне да стопли душата на някои свои приятели – и местни, и чужди. Това предстои да видим.
    Така че в частта за концесионирането според мен това са прозрачните цели на този закон – да бъдат докопани летищните такси в бюджета и оттам да се предоставят за реконструкция и модернизация на концесионера-летищен оператор. Благовидният предлог пък е, че парите са нужни за реконструкция и модернизация на летищата. Само от правителството обаче винаги е зависело дали сумите, които постъпват от летищни такси, ще се върнат за реконструкция и модернизация, от никой друг. Факт е обаче, че никакви пари, да речем, на Бургаското летище, като изключим някои неща, които започнаха напоследък, от тези летищни такси не се върнаха за реконструкция и модернизация. Искам да кажа на тези, които не знаят, че през миналата година летищните такси само от Бургаското летище са около 13 млн. лева, ако не ме лъже паметта, а за Варненското са с 15-20% повече, тъй като там пътникооборотът е по-висок.
    Освен това към летищните такси на летища Варна и Бургас от приходите се прибавят още 4-5 млн. лева от други дейности. Тоест става една доста внушителна сума и пре-предостатъчна е била и една трета от нея през тези последни няколко години, за да се извърши необходимата реконструкция и модернизация.
    Аз си спомням, че навремето министър Петров развя някакви цифри, започвайки тази офанзива, тогава въпросният законопроект в много по-съкратен вид беше внесен от двама наши колеги, под предлог, че, видите ли, ще са необходими 60 млн. евро за реконструкцията и модернизацията на въпросните летища. Защо точно 60 милиона, не можа да обясни нито той, нито подшефните му, нито днешният екип или тази му част, която присъстваше на многократните заседания на комисията. Така и не можаха да обяснят защо точно 60 млн. евро са нужни за реконструкцията и модернизацията на тези летища, вложени в тригодишен срок. Откъде е изтекла тази цифра, след като няма никакви разчети за това какъв ще бъде пътникопотокът, така и не можахме да научим през близките години, а той е свързан с туризма и знаете, че леглата в българския туризъм не могат произволно да нарастват през близките години, там също има някакви граници. Тоест и пътникопотокът също е лимитиран и би било възможно с голяма степен на точност да се каже колко пътници евентуално ще минават през едното и през другото летище и да преценим какви ще бъдат необходимите средства за модернизация на тези летища, защото в тази сфера има твърди международни стандарти и е ясно кое колко струва. Това обаче не стана. Тук министър Василев сочи като челен пример онова, което е направено с Националната компания “Пристанища”. Това беше пък вторият способ, който изобрети правителството, за да сложи ръка на същите тези такси – не чрез концесионери пряко, а чрез Националната компания. А как тя ще се разпорежда с тези пари предстои да видим, но самият закон остави много широки врати тези пари да бъдат източвани. Сега по същия начин ние се каним да дадем парите от летищните такси или част от тях на въпросните концесионери. Но даже и да приемем тези фантасмагорични числа – че за три години на Бургаското летище ще бъдат инвестирани 60 млн. лева, което е пълен абсурд, ако се не лъжа, няма и план за генерално развитие, тези пари са равностойни на сумите, които и сега се прибират от летището. Но аз съм абсолютно сигурен, че нито един концесионер - то няма такъв прецедент в България, няма и да има поради начина, по който се сключват концесионните договори, те са на практика неконтролируеми, нито един концесионер, който и да е той, няма да влага и половината на парите, които получава от тези летищни такси и другите дейности на летищата. И това е ясно като бял ден. Но тъй като тези суми са много големи, за да ни обяснят колко примамливо е да има инвеститор, ни съобщават, че инвестициите за три години ще са около 60 млн. лева или 30 млн. евро за всяко от летищата средно.
    Освен това, кой знае защо и предишният, и сегашният министър и неговият екип са решили, че двете летища трябва да се консеционират в пакет, защото това било по-изгодно. И откъде са разбрали, че е по-изгодно, след като до този момент няма открита такава процедура?
    И у мен, а и у мнозина други остава впечатлението, че нещата са предизвестени, концесионерът е намерен, договорките са направени и те не са в интерес нито на летище Бургас, нито на летище Варна. Между другото, сигурно за летищата в България щеше да бъде използвана същата схема, каквато е използвана за пристанищата – създаване на Национална компания, но след като се оказа, че летище София се модернизира по друга схема, този вариант отпадна. И тук стигнахме до това да бъдат концесионирани летищата в пакет, макар че това “в пакет” не е записано в закона.
    Истината е, че тъкмо по тези причини предишния път въпросният закон беше отхвърлен. И аз искам да припомня този факт и да призова уважаемите си колеги от НДСВ да сторят това и този път, още повече че няма подобна практика, няма подобни прецеденти в Европа. Тук министър Василев заяви пред вас, че има приватизирани летища. Да, има и такива като например Атинското летище, което е дадено на концесия, но там се строи от гола поляна. Готови летища никой до този момент не е отдавал на концесия. Това е един чисто български или чисто нововремски прецедент, който се опитваме да наложим.
    Бихме могли да пипаме много по-внимателно, а не да концесионираме основните дейности, не да даваме летищните такси на новия концесионер, а да започнем с концесии на някои вторични дейности. Там също има сериозни пари. Между другото, дори само те биха били достатъчни за модернизацията на летищата в този им вид.
    Още един път призовавам да отхвърлим този законопроект и едва след като той придобие вид, в който гарантира интересите, в това число националните и местните интереси, да го разгледаме в пленарна зала. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Ламбовски.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Господин Пантелеев, слушах Ви внимателно и се опитвах да вникна в това, което искахте да споделите с нас, но не ми се отдаде съвсем. Ако правилно Ви разбирам, Вие твърдите в една от тезите си, че пътникопотокът не може да расте безгранично и едва ли не е достигнат лимитът. В случая аз също се концентрирам върху двете летища – Варна и Бургас. Дори това да е така, в момента с тази инфраструктура не може да се обслужва нашия най-печеливш и най-бързо развиващ се отрасъл, какъвто е туризмът. Аз гледам на летищата като едно инфраструктурно звено, което е обслужващо във връзка с туризма. В никакъв случай то не функционира добре. Предполагам, че Вие сте се запознали с предоставените материали по какъв начин се обработва пътникопотокът и какво трябва да изстрадат туристите, за да минат през единствената врата, която са само тези две летища, защото с автотранспорт от Централна Европа никой не идва, а само от съседните страни. Това е отговор на едната Ви теза.
    Другата Ви теза – във връзка с летищните такси, аз също не приемам, защото няма друг начин тази капиталоемка инвестиция, която действително е много капиталоемка в момента на нейното извършване, говорим, че в много кратък период трябва да се налеят пари както в терминалите, така и в летищните съоръжения и външната инфраструктура на пистите, това не може да стане по друг начин, без една масирана инвестиция в самото начало на този период. Както и министър Василев имаше възможност да ни запознае, практиката показва, че в повечето страни от Европа, където има или концесиониране, или частни летища, това се покрива от летищните такси. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Ламбовски.
    За втора реплика има думата господин Валери Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Взимам повод от изказването на господин Пантелеев, че никъде в Европа нямало такова нещо, което просто не е вярно. Само няколко факта. Колеги, ще посоча страните, където летищата вече са концесионирани, ще посоча страни с концесионирани летища: Албания, Белгия, Кипър, Чешката Република, Франция, Германия, Гърция, Италия, Малта, Турция и Обединеното Кралство Великобритания имат концесионирани летища. И още няколко държави, които са в процес на концесиониране, т.е. на навлизане на частния сектор в този бизнес. Това са: Хърватска, допълнително Франция, Унгария, Нидерландия, Португалия, Словакия и Испания.
    Така че, господин Пантелеев, недейте да заблуждавате, че, видите ли, ние се опитваме да правим тук нещо нечувано и невиждано. Нещата просто стоят по съвсем различен начин. Моля да спрете Вашия антиконцесионен устрем. На всички е ясно какво стои зад него. Зад него не стои грижа за държавния интерес, а нещо друго!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата господин Юнал Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Панталеев! Вие направихте едно допускане, което според мен представлява съществена грешка. Казахте, че летищните такси се събират съответно от летището. И оттук правите съответно още по-грешния извод, че тези средства трябва да се върнат обратно като инвестиция в самата инфраструктура на летището. Това просто не е вярно. Можете да направите справка.
    Второ, ние смятаме, че когато държавата инвестира, това става за по-дълъг период и второ, става на по-висока цена. Примерно, ако за двете летища са нужни около 120 милиона евро, ако държавата инвестира, това, първо, ще стане най-малко за 150 милиона и най-малко за десет години. След десет години ние просто няма да имаме такава инфраструктура. Ето, за това става въпрос, че на базата на грешни данни е нормално да правите грешни изводи. Съжалявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Пантелеев, имате думата за дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: За Варна и Бургас – до 130 милиона и с малките летища – до 150 милиона евро.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): До този момент не е изяснен въпросът. Официално в различни разговори и изявления ние получавахме информация какво би станало евентуално, ако се концесионират летищата и какъв би бил обемът на инвестициите тогава. Но никакви разчети не бяха показани. Това са приказки, извиращи неизвестно откъде и по каква причина.
    Ние много настоявахме, господин Ламбовски, да видим как ще нараства пътникопотокът през следващите години съобразно нуждите на българския туризъм, за да преценим какви биха били необходимите инвестиции за модернизация, размера на инвестициите за модернизация и реконструкция на двете летища. Какъв пътникопоток трябва да бъде обслужен и обработен на тези две летища съобразно растящите нужди на българския туризъм в по-близка или по-далечна перспектива, които обаче все пак са лимитирани? “Слънчев бряг” трудно ще има повече от 50 000 легла, просто това няма да се случи, тъй като туристите няма да има не само къде да плажуват, но и да ползват други услуги. Тоест, тези неща са ясни и биха могли да бъдат планирани. И оттам да си направим сметките колко средства са необходими за реконструкция и модернизация на летищата. И дали е необходимо да раздаваме с лека ръка концесионните такси.
    За това иде реч. И аз твърдя, че и сега парите ги има. Тоест размерът на летищните такси е достатъчно голям, само че държавата не желае да ги върне в летищата – това е целият проблем. В Бургаското летище през 2001 г. бяха 7 милиона, следващата година станаха 10 милиона, по-следващата година станаха 13 милиона. С другите летища това прави около 45-50 милиона. Тоест, пари е имало предостатъчно, но умишлено министерството и правителството не е пожелало да ги върне там, където им е мястото – за реконструкция.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): А пари за пенсии откъде?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За изказване има думата народният представител Петър Димитров.

    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Ясно е, че днес обсъждаме нещо, което се казва по един начин, а то има друго съдържание. Има Закон за концесиите и дебатът, който водим днес, не е за гражданското въздухоплаване, той е за концесиите. Тук седи председателят на Икономическата комисия, седи и председателят на Комисията по транспорта и телекомуникациите. Нормално беше да се внесат промени в Закона за концесиите. Това е нормалното. Това е системното място на тези промени. Но тъй като веднъж беше опитано да се вкара през парламента този текст за концесионирането, крадец умора няма, днес го вкарваме за втори път. Това е една от най-арогантните промени, които са правени в този парламент. От най-арогантните! Според мен дори е върхът на айсберга. Няма по-арогантна от тази промяна.
    Какво се дава на концесия? За да дадеш нещо на концесия, то трябва да бъде публична държавна собственост. Тоест, там не можеш да му сложиш ограда и да кажеш: “Това е мое”. Това е на обществото и обществото е гарантирало, че всички ще могат да го ползват. Тук става въпрос за пистите и за терминалите. Това е нещото, което може да се даде на концесия.
    Какво правим ние? Ние одържавихме и обявихме за публична държавна собственост във Варна и в Бургас дейностите. Представете си, че сградата на Народното събрание е публична държавна собственост. Даваме сградата на концесия, за да може някой да се грижи за нея и даваме и дейността на парламента. По-голям абсурд, извинете ме, и по-голяма наглост в тази посока просто няма. Писти и терминали – моля, дайте ги на концесия и държавата ще гарантира, че всеки ще има достъп до тези писти и терминали, а няма да се появят мутри, може и така да стане – като дадем Варна и Бургас да се окажем, че някои ще могат да казват, пък други няма да могат да казват. И такава заплаха има в духа на нашата традиция.
    Най-интересното е, че говорим за европейска директива. Съгласно тази европейска директива ако пътниците са над 2 млн., а ние се надяваме през Варна и Бургас да станат някога над 2 млн., трябва да има конкуренция. Не може да има само един летищен оператор. Не може да има само един оператор за наземна дейност. Трябва да има конкуренция, съгласно европейските изисквания. Да, но ние в днешния закон заковаваме, че задължително концесионерът е и летищен оператор и той ще дава лицензиите на другите, които ще търгуват на територията на летището. Тоест, ние даваме един частен монопол, от който не зная как ще излезем по друг начин, освен чрез законодателни промени. Само че това правителство вече ще е сключило договора за концесия и договорът очевидно ще е за 35 години. И 35 години България ще се чуди как да се измъкне от този договор.
    Аз разбирам хората, които слушайки министър Николай Василев казват: “Защо, бе, господа от левицата, защо не искате да има инвестиции? Защо не искате Варна и Бургас да станат едни модерни летища на европейско ниво, да има едно бурно развитие?”. Ами, по една проста причина – ние търсим концесионер, който да инвестира. Не нашите пари, а той да инвестира. И да инвестира сега, в момента.
    Погледнете, в момента на летище София върви буйна дейност за милиони долари, за милиони евро. Там не щем да даваме на концесия. Защото там, ако се появи някой, в момента трябва да бръкне в джоба и да плати. Не, ние ще дадем готовото. Ами, простете ме, какво даваме тогава? Даваме касата, даваме бариерата, даваме право на някой в момента да събира парите, които са парите на българския данъкоплатец, а не на дядо Мраз и не на лондонското сити.
    Тук господин Тасим каза, че не е съгласен за таксите. Господин Тасим, таксата има две съставки – едната е експлоатационна, другата е инвестиционна. По международни ангажименти и на България и двете съставки трябва да остават на летището - и експлоатационната, и инвестиционната. Друг е въпросът кой ще натрупа инвестиционната – дали в държавата и после ще се връща. Българската държава вече десетки години присвоява инвестиционната такса, с което прави международно престъпление. И сега вместо да дадем инвестиционната такса на летищата, ние ще я дадем на концесионера. И концесионерът ще реши дали да инвестира или да не инвестира. Ако това не е абсурд, просто кажете ми кое е абсурдът?
    Каква е схемата? Тук трябва да съм пределно ясен, макар че аз виждам, че в залата няма никой и най-вероятно законът вече е изтъргуван и ще мине. Идва някой, който взема летище Варна и Бургас на концесия срещу нула лева. Това не е дори вариант БТК. Тук му искаме нула лева. И той от таксите ще задели част, за да си плаща концесионната такса и друга, за да инвестира вътре в летищата. Простете, това не е подарък. Това е държавно сутеньорство! Ние докарваме един концесионер, на който даваме летищата, за да събира пари от тях.
    Тук се споменават някои неща наизуст, аз ще ви кажа числата. Ето ви за летище Варна. Летище Варна за 2003 г. има приходи от такси 15 млн. Разходи за персонала и експлоатационна дейност – 3 млн. 550 хил. Петнадесет милиона и 3 млн. и 550 хил.! Капиталови разходи – 2 млн. 440 хил., т.е. това, което евентуално ще прави бъдещият концесионер. Разликата, като махнем и капиталовите разходи, са 9 млн. и 94 хил. А като добавим и капиталовите разходи, които ще остават при инвеститора, са около 13 млн.
    Летище Бургас – 13 млн. 377 хил. лв. приходи. Разходите са 4 млн. и 72 хил. Капиталовите разходи са около 2 млн. Разликата е 7 млн. 284 хил.
    Само от тези две летища в момента държавата чисто е прибрала 15 млн. И вместо да оставим тези 15 млн., ние викаме: “Не, не е хубаво, ще ги оставим на концесионера!”.
    Господин Мирчев ме просълзи. Господин Мирчев, в становището пише: “Разликата от таксите, които няма да остават при концесионера, да остават и да се реинвестират в летищната инфраструктура”. Тоест, ние и тях да ги дадем на концесионера, 100% да ги оставим на концесионера. Не знам, господин Мирчев, грешка ли е, нещо друго ли е станало, мога да Ви го цитирам дословно и да погледнете какво сте написали.
    Такъв пладнешки грабеж в нашата държава и в нашия парламент не е имало. Това е законодателна кражба и тази законодателна кражба ние ще я гласуваме с вас. Ние - народните представители на Република България!
    Аз и миналия път зададох въпросите, пак ги задавам на господин Василев. Господин Василев, концесионерът може ли да фалира? Да или не? Той е търговец.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Всеки може да фалира.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Всеки може. Летището може ли да фалира? Не може. Значи концесионерът може да си източи нещата, да минем по схемата на “Гад Зееви” и тогава държавата ще не ще…
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Защо летището да не може да фалира?
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не може да фалира, защото ще останем без туризъм, господин Василев. Вие след една година сигурно няма да сте тук, но ние ще сме тук и искаме да има туризъм. Не може да фалира летище Варна и летище Бургас – това трябва да е пределно ясно! Това е ангажимент на държавата. Няма други ангажименти. С тези договори с концесионера, които поемаме, няма такава гаранция.
    Завършвам с това, че законът е антиевропейски, законът е антибългарски. Ако нашият парламент днес гласува за този закон, тук няма политически елемент, тук има далавера. Далавера! Тук господин Тошо Пейков много говори за далаверите на БСП. Ами какво правите в момента, господа управляващи? Какво правите в момента? Вие правите същото, което е правил Саддам – вземате от българския данъкоплатец, за да го подарите някому зад граница. Зад граница! Тъй като концесиионерът няма да е български. Той ще е от някъде другаде. Дали ще е от Лондон, дали край Лондон няма значение, но ще е някъде там. Значи българинът заделил пари, направил летище, ние слагаме някой, който да събира парите от таксите. И той ще реши в какво да инвестира. Заповядайте, господа инвеститори, вземете терминал, направете го, вземете писта, направете я. Говорите тук приказки от “Хиляда и една нощ”.
    Господин Димитров, в Европа има 450 летища. На пет от тях има някакви елементи на концесиониране. В Рим и в Лутан операторската дейност е дадена на частна структура. То не е точно концесия. Другите са в Неапол, във Валета. В Атина е по схемата: построяваш, експлоатираш и след това предаваш на държавата. Това е истината. И Вие тук ни обяснихте, в т.ч. и господин Николай Василев: ние просто изоставаме от Европа. Значи Европа дава пет летища на нещо като концесия, другите 450 са в друг режим, но ние тук изоставаме.
    И Ви моля като ми отговорите след малко не слагайте приватизираните летища. Ако ние приватизираме тези летища, купувачът ще трябва да плати нещо поне на българската държава, на входа да даде, да бръкне в джоба си. Но ние не ги приватизираме, не е изгодно, ние ги даваме на концесия. Такъв е зорът и за магистралите, такъв е зорът за пристанищата. Ето така ще вървим – взимаме някой, правим му подарък за нула лева и му казваме: “Мили, скъпи, започвай да крадеш и да се обогатяваш”. Къде се намираме? Това е парламентът на България. Утре някой ще се намира в Лондон, но ние ще бъдем тук и нас ще ни плюят. Не че сега ни обичат много. Затова аз категорично призовавам да не приемаме този закон.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика? Има думата за реплика народният представител Йордан Мирчев.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Господин Димитров, първо, Вие направихте една професионална грешка. Няма експлоатационна и инвестиционна такса. По чл. 120 от Закона за гражданското въздухоплаване има такса кацане, рулиране и преминал пътник. Няма такива понятия.
    Второ, няма старт от нула, има концесионно възнаграждение, което концесионерът плаща на държавата съгласно концесионния договор. Така че и тук излъгахте, просто защото не сте запознат със Закона за концесиите. По-нататък, не бъркайте това, което е написано в доклада. Там много ясно и точно, и това е лично мое предложение, което аз ще правя между първо и второ четене.
    Казва се: за летища, които не са дадени на концесия, ние ще настояваме, примерно в летище Бургас, летище Пловдив, ако остане, не се даде на концесия, летищните такси да се използват за модернизация на тези летища и да не свеждаме закона – никъде в закона, господин Пантелеев, не е казано, че двете летища се дават в пакет.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): То беше казано от министъра.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: Посочете ми страницата. Никъде не е казано, че става въпрос за летище Варна и Бургас. Ние можем да дадем на концесия летище Пловдив, не по-малко важно за развитието на българския туризъм. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Димитров. Имате думата за дуплика.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Баща ми е бивш железничар и очевидно, че по тази логика и аз разбирам от въздухоплаване. Разбирам, че и господин Мирчев е точно по тази логика.
    Господин Мирчев, казах не че има две такси, а таксата има две съставки. Едната съставка е експлоатационна, а другата е инвестиционна. Няма две такси, затова се харчи и България е поела ангажимента да се харчи за това. Концесионната такса не била нула - нула е, господин Мирчев, понеже ще се плаща от тези такси. Вие не искате нищо да инвестира предварително, защо ще затрудняваме съответния концесионер. Откъде да ги вземе тези пари? Господин Мирчев, аз в момента съм готов да взема и двете летища на концесия. Ами дайте ми ги, дайте да направим нещо. Това е арогантно, което се прави, и Вие го знаете. Не говоря за господин Василев, Вие прекрасно го знаете като председател на комисията.
    Зачитам това, което сте записали в становището на комисията: "За летищата, които няма да бъдат дадени на концесия", тук сте прав, "и частта от таксите, които няма да постъпват в концесионера", тази част, която няма да постъпи в концесионера, а ще постъпи в държавата, "ще се предложи от 2005 г. да се използват изцяло за модернизация на летищната инфраструктура". Без да казвате на кои летища, господин Мирчев. Преведено това означава, че ще ги оставите на концесионера и държавата няма да взима нищо от тези летищни такси. Прочетете си становището. То е написано точно така.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Прочетете го още един път.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Народният представител Благой Димитров има думата за изказване.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, явно представителите на левицата общо взето с една популистична фразеология се мъчат да ни убедят, че не може да има някакви десни проекти като концесионирането за по-сериозни инвестиции в такива големи инфраструктурни обекти като летищата, тъй като в края на краищата вероятно това е проблемът, около който ще се дискутира по отношение на този законопроект. Сега аз искам да приветствам вносителите с този законопроект, като, разбира се, се връщам назад преди може би осем или девет месеца, по един начин с няколко вносители – наши колеги, или двама вносители – ми подсказва господин Мирчев - беше единият и господин Севлиевски, беше направен опит, според мен доста несръчен, да мине през Народното събрание един законопроект за концесионирането на летищата. Тук в този законопроект нещата са разработени доста по-сериозно. Аз даже искам да обърна внимание, че на първо четене мина и един законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, свързан с тези големи инфраструктурни проекти. Там до голяма степен се гарантира една прозрачност вече при сключен концесионен договор.
    Искам да започна с това, което господин Петър Димитров преди малко каза – българската държава постоянно изяжда инвестиционната компонента или съставка на летищните такси. Той така каза, аз цитирам. Да, господин Димитров, българската държава винаги е изяждала в сферата общо взето на всички измерения в реалния сектор тези инвестиционни съставки или пък ги инвестира по неподходящ начин. Именно затова трябва да прибегнем към някакъв друг начин за осигуряване на инвестиции.
    Изключително тъжно е, когато човек се прибира от Европа и даже аз искам да взема летище Прага – излиташ от летище Прага, кацаш на летище София, пък и на летище Варна, и съпоставката, която прави човек, тоест първите впечатления от държавата са изключително лоши.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): В Прага държавно ли е летището?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: В Прага, моята информация е, че също по концесионна схема е направено летището. Направете справка. Трябва да се помисли наистина да се осигурят в рамките на няколко години, на две-три години, максимум до пет години да се осигурят мощни инвестиции за летищата във Варна, в Бургас и в Пловдив, за летище София въпросът е уреден по друг начин. Имам предвид кувейтския кредит и въобще парите за летище София са осигурени. Затова явно става дума за големи инвестиционни проекти за другите три или четири големи летища.
    Аз обаче все пак правя един критичен прочит на законопроекта, господин министър, и искам да обърна внимание, като, разбира се, в комисията ние – от Обединените демократични сили – подкрепихме този законопроект, ще го подкрепим, но все пак един критичен прочит трябва да се направи и съответно на второ четене някои неща аз лично считам, че трябва да се променят.
    На първо място, искам да обърна внимание на това: казва се - с решение на Министерския съвет за предоставяне на концесия за гражданско летище за обществено ползване могат да се определят допълнителни критерии за допускане на кандидатите до участие. Имам предвид, уважаеми колеги, § 19 или чл. 43б, ал. 6.

    Лично аз считам, че не бива да има опция “могат да се” за Министерския съвет, а императивно да бъде заложено, че трябва тази информация – за предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване, да се определи като един от допълнителните критерии за допускане на кандидатите. В този смисъл е и ал. 7 по-надолу – по отношение на провеждането на конкурс: “Конкурсна комисия може да определи с конкурсните книжа”.
    Аз считам и още веднъж подчертавам, че не бива да има двусмислие по този въпрос. Трябва тези изисквания, тези допълнителни критерии за допускане на кандидатите да бъдат императивно заложени в закона, защото може по този начин да се допусне определено развитие на конкурсната процедура, която, да речем, да генерира някакви подозрения за опорочаване на процедурата. Аз мисля, че това в закона трябва да бъде изчистено.
    Искам да обърна внимание на проблема, който винаги е възниквал, когато говорим за концесиониране на големи терминали – летища и пристанища – за подробния устройствен план.
    Законът за устройство на територията беше променен и има нови дефиниции, тоест “застроителен и регулационен план” се заменя с “подробен устройствен план”, тоест само формално заменяте с “подробен устройствен план”. Но аз искам да обърна внимание на това, кой ще изработва подробния устройствен план, защото на базата на подробния устройствен план може да бъде изработена от Министерския съвет една примерна инвестиционна програма в рамките на две, до три-четири години, да речем, за да могат да бъдат определени ангажиментите на концесионера. Аз ще бъда благодарен, ако този въпрос, бъде изяснен от вносителите – инвеститорът ли, концесионерът ли ще изработва подробен устройствен план, в какъв срок. Подкрепяйки закона аз ще подкрепя това в рамките на две години да видя сериозна инвестиция и летище Варна в един нов вид – и нашите туристи, нашите гости, когато кацат на летище Варна или на летище Бургас, да кацат на един друг тип летища. В това е смисълът на този законопроект. Тоест, да се запише подробният устройствен план в какъв срок ще бъде изработен и от кого, защото тук не е записано. Ако е от инвеститора, с концесионерния договор ли ще бъде задължен инвеститорът, концесионерът или по какъв начин? Просто молбата ми е това да бъде разяснено, защото още веднъж казвам, че на базата на този подробен устройствен план се изработва годишната инвестиционна програма.
    Лично аз считам, че един такъв обект се дава, да речем, за 35 или за 50 години, за да може инвеститорът да направи една сериозна инвестиционна програма в рамките на три до пет години и наистина той да реализира печалба. В това е смисълът на промените.
    Аз, за разлика от социалистите, си давам сметка, че никой не идва за черните ни очи, а идва да печели. Те отляво това не могат да схванат. Те не могат да схванат, че идва, инвестира, прави един хубав обект и печели. Това е смисълът на инвестицията.
    Аз ще бъда благодарен, още веднъж казвам, ако този въпрос по отношение на подробния устройствен план бъде изяснен.
    Другият проблем, който може би трябва да обсъдим, е въпросът с операторите за наземно обслужване. Това са съпътстващи дейности като наземно администриране, надзор и обслужване на пътници, обработка на багажи, кетъринг и пр.
    Тук вие казвате, че има някакъв критерий, за да бъде лицензиран някакъв такъв оператор на летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или с годишен товарооборот над 50 хил. тона. Аз мисля, че тези 50 хил. т са малко число, нисък параметър, но поставям въпроса по какъв начин можем да проконтролираме това, че концесионерът няма да бъде свързано лице с тези оператори за наземно обслужване. Аз мисля, че това ако стане, няма да е добре. Тоест, би следвало концесионерът да няма връзка с тези оператори за наземно обслужване, даже е добре български компании да могат да осъществяват този вид дейности. Не знам как може да се гарантира това. Аз лично не виждам, примерно, защитен механизъм на законопроекта, при който да има ясни гаранции, че компаниите, които представляват оператори за наземно обслужване, не са свързани с концесионера. Съществува такава опасност. Разбира се, аз казвам “опасност” в кавички, но не е добре наистина да направим един монопол – да речем, един субект вземе Варна и Бургас, оперира летищата и в същото време за всички съпътстващи дейности да има двама или трима-четирима оператори на двете летища, или ако сложим и Пловдив, които са негови фирми. Това не е добре.
    Аз даже си мисля, че по този начин могат да поскъпнат този вид услуги. Разбира се, тук казвате, че не могат да бъдат по-малко от двама за всяка от тези дейности освен, ако няма кандидати. Няма защитни механизми, няма защитни гаранции, които, аз още веднъж казвам, да препятстват една такава възможност.
    Аз лично ще подкрепя законопроекта и си мисля, че е добре всички народни представители да дадат шанс за влизане на по-сериозни инвестиции, да дадат шанс на правителството да концесионира летища като Варна, Бургас, Пловдив, вероятно и като Горна Оряховица – това са едни летища със затихнали функции, за да може наистина да влязат инвестициите в рамките на няколко години.
    Завършвайки, уважаеми колеги, уважаеми господин председател, господин министър, мисля, че е добре да не се отиде на схемата един субект да концесионира и двете летища. Имам предвид Варна и Бургас.
    Разбира се, има и други експертни становища. Аз знам, че има други експертни становища. Аз съм говорил с експертите и те казват: да, ако дойде сериозен, голям инвеститор, той ще иска и двете летища с определени ангажименти за сериозни инвестиции. Това е така, но аз ще ви кажа от какви други съображения изхождам. И двете летища – Варна и Бургас, обслужват чартърните полети в месеците от май до късния ноември, до края на м. ноември и на практика почти целият туристически поток минава през тези летища. Това е един много сериозен финансов поток, с много сериозни ангажименти по отношение поне на четири или пет големи курорти на Черноморието – “Златни пясъци”, “Албена”, “Св. Константин и Елена”, надолу, южните курорти – “Слънчев бряг”, “Елените” и пр. Би било добре да няма съмнения, че определени лобита, свързани с туризма, могат да имат участие в концесионирането. Това е смисълът на нашите опасения. Това е смисълът и на опасенията на хора от туристическия бизнес. Аз съм разговарял с тях и те имат такива опасения, че определени лобита, близки до правителството, могат да участват в концесионирането.
    Тогава, разбира се, става една неприятна връзка между туристическия бизнес и чартърните полети, което може да има по-сериозни негативни последствия.
    Уважаеми колеги, мисля, че този законопроект с един критичен прочит и с възможност за промени в комисията и в пленарната зала между двете четения трябва да бъде подкрепен, за да могат да влязат инвестиции в тези важни за нашата икономика обекти като големите летища Варна, Бургас, Пловдив и Горна Оряховица. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Народните представители са хора, свободни да говорят, защото се предполага, че са отговорни за това, което правят.
    В тази връзка след като заявихте, че ще подкрепите законопроекта, бих искал да Ви попитам: чувствате ли се сигурен, че процедурата, която ще утвърдим днес с гласуване, гарантира привличането на необходимите за модернизирането на тези обекти чужди инвестиции или, забележете, поне акумулирането от собствена дейност при управление на обектите от страна на концесионерите на същите тези средства?
    Разликата е огромна, но аз искам да чуя Вашия отговор, защото от няколко седмици работя в Комисията за “Кремиковци”. Там за един долар бяха предоставени огромни национални активи срещу едно нещо – гарантиране от страна на новия собственик, че след 5 години в българския стоманодобив ще бъдат инвестирани 300 млн. лв., при железно разписани от страна на тогавашния продавач ангажименти. Железно разписани! Днес обаче, когато проверяваме и питаме защо след като активите се използват за собствени нужди на купувача, разбирай концесионера, за яхти и самолети, ги няма 300-те милиона, не от чужди инвестиции, не от негови собствени средства, а дори припечелените от експлоатацията на тези български активи не са отделени 300-те милиона и шефката на Агенцията за приватизационен контрол вдига рамене и казва: “Това е вън от моите компетенции”. Разбрахте въпроса ми.
    ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за втора реплика Любомир Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Димитров, не разбрах какви са били причините да промените становището си. Вашата група навремето беше една от тези, които гласуваха против този закон в първоначалния му вариант. Сега – обратното.
    Второ, Вие чухте какво предложение смята да направи на второ четене господин Мирчев – тоест летищните такси за летищата, които не са концесионирани, да се връщат обратно при тях и да бъдат използвани за модернизация и реконструкция.
    Какъв е проблемът и защо тогава се налага да концесионираме бургаското и варненското летище? Аз твърдя, че сумите, които постъпват от летищни такси и другите постъпления, са предостатъчни, за да се извърши необходимата реконструкция и модернизация и че който и да е концесионер, ако получи по този закон правото да събира летищните такси, той няма да инвестира в годините 2005-2008, ако приемем, че сега свърши концесионната процедура, по-голяма сума от 75% от постъпленията от въпросните летищни такси. Въпросът се решава изцяло с предложението на господин Мирчев, което аз адмирирам. При това положение трябва да отнемем правото на концесионерите, ако има такива, да събират летищните такси.
    Ако Вие твърдите, че има друга сума, която е необходима за концесионирането, много по-голяма от тази, елате, дайте гаранции и обяснете защо е по-голяма. На мен експертите ми назоваха тази сума и тя отговаря на нуждите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата господин Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Димитров, аз ще бъда безкрайно кратък. Съгласен съм с Вашата схема “идва – инвестира – печели”. Не съм съгласен със схемата “идва – печели – ако иска, инвестира”. Ето тази е схемата, заложена в този закон. Ако концесионерът запази инвестициите на нивото на миналата година, той веднага ще прибере поне 16 млн. лв.
    И второ, което искам ясно да кажете, за да Ви чуе Варна. Министърът заяви – защо летище Варна да не може да фалира. Каква е Вашата позиция като народен представител от Варна?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Димитров, чухте трите реплики. Имате думата за дуплика.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин Димитров, аз знам, че на летище Варна е реализирана огромна кражба от порядъка на милиони евро. Призовавам министъра – говорили сме по този въпрос – преди да пристъпим към процедурата на концесионирането, да има одит на летище Варна. Аз твърдя, че при такава държавна схема – оставете, че не може да фалира – може милиони евро да изтекат в нечии джобове. За това носят отговорност Пламен Петров и бившият директор на летище Варна. Такива неща стават при държавна структура. Някой краде, взема милиони евро, заминава си, нещата се потулват и никой не казва къде са парите. Колкото пъти мина през летище Варна, пътувайки между София и Варна със самолет, хората поставят този въпрос.
    Използвам репликата и Ви призовавам, господин министър, вкарайте Агенцията за държавен и финансов контрол да направи един извънреден одит и да се види къде са тези пари.
    По отношение на причините да променя мнението си. Аз не съм си променил мнението, господин Пантелеев. Аз съм против на тихо и на тъмно да влезе някакъв текст за концесиониране на такива големи обекти от двама народни представители, като концесионерът е Министерският съвет. Защото сега виждам един сериозен проект пред себе си.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кое е сериозното? Аз ще ти обясня.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ще видите, като го прочетете. И не ми обяснявайте на мене! Елате и кажете. Ако трябва, ще водим дебат чрез реплики. Недейте да се обаждате по такъв неприличен начин от място. Господин председателю, мисля, че трябва да направите забележка на народните представители от левицата.
    По отношение на репликата на господин Божинов – дали чувствам сигурност и гаранция за инвестициите. Господин Божинов, нашите курорти са изправени пред много сериозни предизвикателства – да намалее туристическият поток, и то в такъв атрактивен пазар като немския. Те поставят въпроса за инфраструктурата, за летищата, улиците, за самата инфраструктура на курортите и обслужването. Вероятно това се отчита в Министерския съвет. Не знам дали и това е мотив. Има сериозна опасност нашият туристически поток да намалее. Не виждам начин за отделяне на големи средства от порядъка на стотици милиони евро, за да се инвестира в такива големи инфраструктурни обекти. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има думата за изказване народният представител Петър Мутафчиев.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Месеци след като Народното събрание отхвърли законопроекта за гражданското въздухоплаване на народните представители Йордан Мирчев и Мирослав Севлиевски отново ни се предлага нов закон за изменение и допълнение. Защо и какви са разликите?
    Ако погледнем мотивите на вносителя – Министерския съвет, ще разберем, че причините са две. Първата е синхронизиране на българското законодателство с директивите на Европейския съюз, и втората е решаване на някои проблеми, които стоят пред концесионирането на летищната ни инфраструктура.
    В първия закон се засягаше единствено проблемът за концесиониране и аз затова най-напред ще се спра на новото в законопроекта на Министерския съвет.
    Говори се за няколко директиви – че с този законопроект решаваме проблемите по тях. И най-напред за Директива 9667 за достъпа до пазара на наземно обслужване на летищата в общността. За запознатите с действащата у нас нормативна практика в областта на въздухоплаването буди недоумение какво ново внася така нареченото хармонизиране, което да налага изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване в областта на прилагането на Директива 9667.
    Известно е, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване през 1998 г. се маркираха основните условия за осигуряване на тази директива. С Наредба 20 от 7 април 1999 г. за удостоверяване годността на експлоатацията на летищата и летищните площадки и за лицензиране на летищните предприятия и оператори на летищна дейност фактически бяха въведени правилата на директивата в практиката в България. Това още веднъж доказва, че не е необходима каквато и да е промяна в закона, за да синхронизираме нашето законодателство с тази директива.
    Вървим по-нататък. Много приказки се изприказваха и в мотивите е изрично отбелязано, че за гарантиране на правата на потребителите е въведено задължението за летище с годишен пътникооборот над 2 млн. пътници да има повече от един оператор, за който е издаден лиценз за четири определени дейности. Належащо ли е приемането и не е ли достатъчно, че чрез наредбите гарантираме тази възможност?
    Господин министър, аз искам да Ви попитам: колко са летищата в България, на които до осем години оттук нататък ще се гарантира пътникопоток повече от 2 милиона? Варна, Бургас, вероятно София.
    За съжаление това е една манипулация не само към българското общество, това е манипулация към Народното събрание: виждате ли, ние внасяме нещо много по-смислено, много по-обширно от това, което бяха внесли Мирчев и Севлиевски. И аз съжалявам много, че ОДС и господин Благой Димитров са се хванали на тази толкова малка въдичка.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Може и да е голяма.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тя въдичката може да е малка, но стръвта да е голяма.
    В действащата Наредба 20, уважаеми дами и господа, е отчетен горният факт. В чл. 31, ал. 2 изрично е отбелязано, че по преценка на министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него лице може да се допусне втори оператор на съответна дейност, независимо от това, че пътникооборотът е по-малък от 2 млн. души.
    Значи ние какво правим? Със закона усложняваме обстановката, създаваме монопол, уважаеми дами и господа. Защото сега господин Василев като министър на транспорта и съобщенията може да разреши втори оператор, а с тестовете, които приемаме в закона, правим точно обратното. А говорим за отдаване на концесия. Това какво означава? Че отново ще отдадем на един монополист цялата летищна дейност.
    Вървим нататък, пак по този въпрос. Независимо че е хармонизирано с Директива 9667 на Европейския съюз в § 28 на проекта, чл. 48д, ал. 12 е записано: “Независимо от пътникооборота или товарооборота на летището и наложените ограничения, летищният оператор извършва без конкурс дейностите по наземно обслужване, за които е получил лицензия за оператор на наземно обслужване.”
    Това означава, че на практика не се работи в посока на хармонизиране принципа на допускане на друг оператор на пазара за разбиване на монопола. Мисля, че колкото и сложно да звучи като думи, прочетени от мен, вие разбрахте за какво точно става дума.
    По отношение хармонизацията на Директива 295 от 1991 г. В действащия закон от 1998 г. е постигната такава хармонизация и това дори госпожа Мартинова може да го каже на министъра в момента. Аз не знам защо отново се прави една манипулация, че не са въведени изискванията на регламента по отношение достъпа по линиите. И сега се изисква такава наредба, която е направена във връзка с ал. 4 на чл. 64. Нищо не правим и не е ясно защо се налага тази промяна, след като по принцип не сме изготвили такава наредба. Какъв е тогава проблемът? Само отново правим заявки, господин министър, и казваме, че ще синхронизираме, и то в бъдещия закон.
    Не искам да се спирам на Директива 2407 – за лицензирането на въздушните превозвачи. Тук наистина действително се налага да се допълнят условията, свързани с лицензирането на въздушните превозвачи, и аз се надявам, че и при второ четене, ако има малки разминавания, можем да го направим.
    Това е единият въпрос. Категорично искам пред вас да заявя, че в никакъв случай целта на закона не е да хармонизира българското законодателство, касаещо гражданското въздухоплаване, с европейските директиви. Това е направено, дами и господа! Направено е много по-рано, направено е още през 2001 г. – по-голямата му част, направено е още в наредбите от 1998 г.
    Що се касае до концесионирането, тук искам да задам един въпрос и да се разберем в края на краищата къде е тази голяма трагедия и защо е този голям спор между нас. Каква е целта? Ние казваме, че има проблем, който и финансово трябва да бъде решен, господин министър - с българските летища. Надявам се, че проблемът, който споменахте пред нас, не е единственият – че има пукнатина в пистата в Бургас, и затова е необходимо да имаме финансово стабилен концесионер. Проблемът е в състоянието, в което се намират терминалите – летище Бургас, летище Варна, затова че наистина и единствено там при посрещане и обслужване на пътникопотока не спазваме международните норми и критерии, че терминалите са претоварени.
    И има още един проблем – че имаме голям брой летища, които в момента не се използват ефективно. Но за тях като че ли сме си затворили очите и няма никаква правителствена стратегия да каже какво правим с Горна Оряховица, какво правим с Русе, какво правим включително и с Пловдив, защото там има и други проблеми.
    Значи ако вървим към концесиониране, то трябва да вървим към концесиониране по строителство, и господин Димитров го каза, на нови терминали. Но защо говорим за концесиониране на целите летища и за постъпления от държавни такси, от такси за обслужване кацането на самолетите, които заради строителството на терминала да отиват в джоба на концесионера? Защо не разграничим тези две дейности, така както е направено включително в Съединените американски щати? Аз съжалявам, че господин Димитров го няма тук, за да поговорим с него, тъй като той твърдеше пред всички нас, че, видите ли, в цяла Европа летищата са със 100% частно концесиониране. Ние не сме против да се концесионира, но ние сме за ясни правила и за определени ясни необходимости. Затова говорихме и за генералните планове.
    Аз виждам, господин министър, че тук има някакво раздвижване от Ваша страна – че сте съгласни да има генерален план и тогава да се отдава на концесия, но се надявам, че пък в скоро време ще изплачете, както Министерството на регионалното развитие. И тогава ОДС най-много викаше, а сега мълчи, не знам защо, че не може концесионерът да си изработва плана, защото, виждате ли, така щяла да се разшири дейността му и т.н. Но този въпрос в закона пак не е ясно и категорично казан и по какъв начин ще се подхожда към него.
    За да кажем ще концесионираме ли терминалите, трябва да кажем държавата има ли възможност сама да направи това и да събира всички тези суми, за които говориха преждеговорившите. Говоря за 15 млн. от летище Варна, от които за 9 млн. са таксите, не можем да кажем, че са печалба, но са средства, постъпили директно в бюджета.
    Държавата и министерството към този момент твърдят, че не могат да се справят с проблемите на летищата затова, защото таксите се прибират от държавата в нарушение на всички международни норми. Така ли е, господин Димитров? Стефан Минков е срещу мен. Ние направихме, тоест вие направихте, защото аз също имах възражение – знаете защо – пристанищната компания да събира тези такси и да се грижи за инфраструктурата. Сега обаче ни се предлага друг подход. Аз отново искам да апелирам към вас: ако целта е да запазите от министъра на финансите държавни интереси, за да не преразпределя средства, не е начинът да променяме непрекъснато закона. Трябва ясно да кажем държавата има ли възможности и защо не използва тези средства, които се полагат точно за летищата, за пистите, за терминалите, защо не е използвала тази сфера, за да подобри условията на пътниците, за да подобри сигурността при кацане. Това е въпрос, на който управляващите трябва да отговорят. И не е проблемът България, не е проблемът държавата, а начинът, по който се управлява държавната собственост.
    Аз искам да ви кажа, че имате още една сериозна възможност. След като веднъж за летище София са поети международни финансови ангажименти, господин министър, за 2001 г. общо бяха над 23 милиона евро постъпленията от таксите в летищата – говоря за трите големи летища София, Варна и Бургас – с тези средства аз мисля, че с частта, която остава у тях над разходите, спокойно може да се инвестира първо в Бургас, после във Варна и тези такси да идват в българската държава. Какъв е проблемът? Проблемът е на организация, проблемът е на желание, проблемът е на стратегия от страна на управляващото мнозинство.
    Ние няма да подкрепим този законопроект, защото в него има очертана една ясна линия, линия, по която се цели средства, осигурени от българската държава, да се дадат на определена група хора.
    Аз много внимателно четох какъв може да бъде концесионерът: че той може да е сбор от много търговски дружества. Това нещо го видяхме, господин Димитров, в БТК. Точно по същия начин! Няма яснота дори за концесионера. Аз затова се учудвам на Благой Димитров, че е толкова доволен от законопроекта. Не, не се учудвам, защото явно има някакъв определен интерес. И второ, защото този закон не се различава по нищо от закона на Мирчев.
    Защо, дами и господа, ние отхвърлихме закона на Мирчев, а сега ще приемем този закон? Каква е разликата в концесионирането, ми кажете? Никаква! Никаква не е разликата. Значи нещо е повлияло на управляващото мнозинство. Може би страхът, че наближава краят на управлението. Надявам се, че не е така.
    Затова апелирам към вас: нека както миналия път проговори съвестта ни, да проговори и сега. Нека да говорим за решаването на проблемите в българската авиация, но да не говорим и да не приемем текстове, които ще създадат много повече проблеми от тези, които съществуват в българската авиация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие почти използвахте времето на Вашата парламентарна група. Имате една минута точно.
    Половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието, имаме необходимия кворум. Мониторът показва 134 народни представители.
    Продължаваме с нашата работа по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
    Господин Мирчев, заповядайте, имате думата за реплика.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Мутафчиев, Вие поставихте няколко въпроса. По първия Ви въпрос – защо допълваме закона с някои евроинтеграционни текстове. Докладът за напредъка на България по Глава девета "Транспортна политика" постави няколко въпроса от областта на гражданското въздухоплаване. Това са група въпроси, свързани с безопасността на въздухоплаването.
    Второ, в закона има четири основни въпроса – по първия, за евроинтеграцията, вече Ви отговорих. Вторият въпрос се отнася до концесионирането. Действително законопроектът, който преди няколко месеца внесохме с господин Севлиевски, касаеше някои въпроси на концесионирането. Тогава бяха дадени препоръки правилата и редът за извършването на концесията да бъдат показани по-ясно. И това е направено в новия законопроект.
    Третата група въпроси са свързани с класифицираната информация, тоест едни добавки в Закона за класифицираната информация главно в областта на гражданското въздухоплаване. Именно това е новата форма на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване.
    Мисля, че с това отговорих на някои от вашите въпроси, главно защо с този закон отново говорим за някои интеграционни текстове. Да, защото такава е препоръката на Европейския съюз от последния доклад за напредъка на България. С това ние изцяло покриваме изискванията на Европейския съюз в областта на европейското транспортно право. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика към народния представител Петър Мутафчиев? Няма.
    Господин Мутафчиев, можете да се възползвате от правото си на дуплика.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
    Уважаеми господин Мирчев, Вие твърдите, че с този закон синхронизирате нашето законодателство с това на Европейския съюз, но това е направено още през 1998 и 2001 г. с наредбите и последните промени в Закона за гражданското въздухоплаване. Така че подобни ходове не са необходими в този момент.
    А що се касае до твърдението ми, че няма разлика между вашия закон и този, който се предлага, обърнете внимание на § 19 – чл. 43б. Господин Мирчев казва, че тук правилата са дадени по-ясно. Напротив, написани са с повече текстове. Но тук се казва, че: "Министърът на транспорта и съобщенията прави предложение пред Министерския съвет за предоставяне на концесия върху гражданско летище за обществено ползване". Кажете ми къде може и има право министърът да отдаде терминал? Тук отново вие задължавате, включително със закон, министърът да отдаде цялото летище. Но ние нямаме нужда от това и знаете защо. Защото проблемът на българските летища не са пистите, а терминалите и бездействието на управляващите от всички правителства от времето на прехода досега.
    Господин Мирчев, аз не мисля, че този закон се различава по нещо сериозно от вашия. Аз не виждам да се спекулира, че левицата не е за това да се отдава на концесия. Напротив, ние сме за това да се решават проблемите на авиацията и на летищата ни и чрез концесиониране, включително Петър Димитров каза, че сме и за приватизация там, където е необходимо, но с ясни отговорности на концесионера и на приватизатора.
    Искам още нещо да ви кажа. Добре, министърът твърдеше, че много добре би било, ако дойде операторът на "Хитроу", вземе летище Бургас и го направи "Бургас – Хитроу". Да, но вижте какво сте написали в ал. 10, където доуточнявате условията: "В конкурса или търга за предоставянето на концесия за гражданско летище за обществено ползване могат да участват и обединения от търговци". Това е същото, което направихме с "Вива венчърс" – без да е ясно какъв концесионер търсим, и то стратегически, намираме обединение от търговци, събираме офшорки, нови фирми, регистрирани по Търговския закон и казваме: ето ти сериозния оператор. Ако имате сериозни намерения, то тогава нека това да залегне в закона: уважаеми господин министър, Вие можете да предоставите на концесия само на оператори, които работят в големи европейски летища. Тогава ще разбера колко добри са ви намеренията.
    Това е проблемът и затова аз съм против този закон. Това, което целяхте да направите – да напишете по-добър закон от този на Мирчев, смятам, че Министерският съвет и министерството не успяха да направят. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване е в пленарната зала основно по две причини. Уви, в залата най-вече се дискутира около втората причина, а това е разписване на определени текстове, свързани с концесионирането на българските летища за обществен транспорт.
    В същото време обаче не трябва да се забравя, че този закон е един от важните закони, свързани с евроинтеграцията на страната в областта на правото на Европейския съюз. Аз приемам, че действително определени директиви на Европейския съюз, както и регламенти в тази област, са транспонирани в българското законодателство чрез Закона за гражданското въздухоплаване. Но имам две забележки, които според мен са съществени.
    Преди всичко голяма част от европейското право в тази област не е въведена в Закона за гражданското въздухоплаване, а се правят отправки към наредби, които ще бъдат издадени от министъра на транспорта и съобщенията. Това е една тенденция, която по никакъв начин ние не би трябвало да окуражаваме, защото това снижава нивото на нашите нормативни актове. Нещо повече, прави ги зависими единствено от волята на представителите на изпълнителната власт, от определени министри, заместник-министри или техни експерти. Ето защо в това отношение може би дори по някои текстове ще направя предложение между първо и второ четене, защото колкото повече от европейските директиви и регламенти са въведени директно в закона, толкова в по-голяма степен не само се повишава нивото, но и Народното събрание поема своята отговорност по отношение на приемането, а и след това контролирането на тези текстове в закона.
    Освен това по отношение на хармонизацията има два момента, които също искам да отбележа. Единият момент е свързан с хармонизирането с Регламент 2407/92, който касае лицензирането на въздушните превозвачи на Европейската общност. Транспонирането на този регламент не е направено в съответствие с европейската практика, защото съгласно регламента – и това е политиката в Европейския съюз – по отношение на въздушните превозвачи на Общността – нещо, което ние трябва да въведем по същия начин – се изисква предприятието, на което се издава лиценз, да принадлежи или да бъде ефективно контролирано от държавите-членки или граждани на държавите-членки на Европейския съюз. Това липсва в предложения законопроект.

    Вторият момент, по който имам сериозна забележка, това е чл. 48д. Този член има отношение към Директива 9667 на Европейския съюз по отношение на достъпа до пазара на наземното обслужване на летищата. Тук в ал. 7 и по-специално в последното изречение, което беше отбелязано и от Комисията по европейска интеграция, се дава възможност, ако не бъдат изпълнени заложените прагове в основния текст на ал. 7, а именно годишен пътникооборот над 1 млн. пътници или годишен товарооборот над 25 хил. т, да се даде право на самообслужване на един-единствен въздушен превозвач, който превозва най-голям дял от пътниците или товарите на летището. В това отношение правото на Европейския съюз именно в тази директива поставя категорична забрана това да бъде налагано за определен вид услуги, по-специално, почистване на самолета, зареждане на бордния бюфет и т.н., където по никакъв начин не може да се извърши такова лимитиране на конкуренцията и свеждането само до самообслужване от един въздушен превозвач. В ал. 5 на чл. 48д са разписани стойностите, които с основание бяха оспорени от част от моите колеги и по-специално, че въвеждането на реална конкуренция на летищата е гарантирано само тогава, ако на летището има годишен пътникооборот над 2 млн. пътници или годишен товарооборот над 50 хил. тона. Аз наистина си задавам въпроса кога, след колко години България ще има летища, които да отговарят на тези изисквания? И дори да се появи поради разрастването на туристическата индустрия и оттам на туризма някое летище, то ще бъде единично, да речем, летище Варна. Би трябвало да се снижат тези стойности, защото това ще насърчи, от една страна, конкуренцията, а от друга страна – конкуренцията повишава и качеството, което ще бъде заложено при изпълнението на тези дейности.
    Имам още няколко според мен съществени забележки и те са свързани. В § 4 са разписани текстове за срокове за произнасяне по заявления за издаване на лицензии, разрешения, свидетелства, удостоверения или одобрения. За всички тях е фиксиран срок за разглеждане 45 дни. По мое дълбоко убеждение това е, което фактически блокира дейността, особено на летище Варна и летище Бургас, където натоварването и осъществяването на чартърни полети всъщност е само за два до три месеца. Ако се иска за някои от тях например удостоверение или одобрение 45 дни, бих казал, половината от активния туристически сезон ще е изтекъл в чакане на това разрешение. Това според мен е една недопустима административна мярка, която трябва да бъде променена, и това може да бъде направено между първо и второ четене.
    И още две забележки. Едната е по § 9, където в обща наредба са разписани не само изискванията за формиране на летателна годност, но по същия начин там се разписва издаването на удостоверения за авиационен шум и газови емисии на авиационните двигатели. При авиационния шум и газовите емисии проблемът е не само за разписване на процедура, при тях имат съществено значение техническите изисквания и спазването на определени норми, поради което считам, че по никакъв начин не могат да бъдат обединени в обща наредба.
    И последната от тези забележки е към § 17. В § 17 съвсем неочаквано вносителят въвежда в ал. 7 понятието “летателни площадки”, включително описва летателните площадки, говори за въздухоплавателните средства с каква максимална излетна маса могат да бъдат и други подробности. Ако трябва летателната площадка да се разпише, това трябва да се направи в допълнителна разпоредба. От друга страна, летателната площадка по смисъла на това понятие не е нищо друго, освен летище без съответната допълнителна инфраструктура. За мен или трябва изобщо да се заличи текстът, свързан с летателните площадки, или той да отиде в допълнителна разпоредба.
    Минавам към втората част, по която се разгоря всъщност доста съществен дебат, а това са текстовете, свързани с концесионирането на българските летища за обществен транспорт. Аз още от началото искам да заявя, че не намирам достатъчно аргументи да се противопоставим – както отделните народни представители, така и пленарната зала – по отношение на концесионирането на българските летища. Нещо повече, в измененията на закона няма текстове, които действително да внушават, че това би било една апокалиптична картина за бъдещето на българските летища, които ще бъдат концесионирани. До голяма степен в това отношение законът допълва Закона за концесиите.
    Бяха изтъкнати различни аргументи. Единият от тях касаеше летищните такси, които се събират. По време на един семинар, в който участвах както аз, така и други членове на Комисията по транспорт и телекомуникации, имахме разговори с представители на водещите летища в Европа. Може да се каже, че таксите са един въпрос, на който те не обръщат внимание, в смисъл, че таксите могат да се събират от концесионера и съгласно концесионния договор един процент, който обикновено е 25-до 30% се дава на държавата съгласно договора. Другият вариант – таксите се събират от държавата, а 65-70% се дават на концесионера. Това е въпрос на договор и това не би трябвало да се поставя отпред.
    На второ място, когато говорим за концесионирането като философия, това действително е начинът за бързо развитие на българските летища и по никакъв начин не може да се отхвърли. За мен тук по-скоро е въпросът как ще бъде извършена самата процедура. Аз съм изключително доволен, че в Министерството на транспорта и съобщенията има и чуждестранен екип от американски експерти, които имат единствена задача да проконтролират не само закона, но и цялата процедура по отношение на концесионирането. Разговорите, които съм имал с тях, ми дават достатъчно основание да считам, че процедурата ще бъде прозрачна. В противен случай народните представители са тези, които трябва да защитят интересите на държавата, да защитят националния интерес. Ние не можем да се противопоставим на концесионирането, така както не можем да се противопоставим на приватизацията на БТК. Не сме доволни от резултатите от приватизацията на БТК и оспорваме тези резултати, но това не е заради закона.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): На стратегията.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Това по никакъв начин не е в резултат на закона, а по-скоро в резултат на некачественото изпълнение на разпоредбите на закона и другите нормативни актове.
    Все пак, понеже говоря за концесионирането, тук има нещо, което наистина е смущаващо, и то е заложено в Допълнителните разпоредби, някак си поставено между другото, но променя много неща и те са свързани точно с концесионирането. Това е т. 13 в Допълнителните разпоредби. Определението за летище в т. 13 на § 3 от Допълнителните разпоредби в настоящия закон отговаря перфектно на това, което, бих казал, е използвано в документацията на ИКАО. Там за летище се казва, че е определена част от земната или водната повърхност, включително всички здания, съоръжения и оборудване, предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства. И това е наистина определение, което съответства на определението аеродром. В приложенията на ИКАО определението е точно такова.

    Какво се прави в измененията на закона? Към този текст, в края на изречението, се добавя, че е определена част – няма да изброявам всичко – предназначена и за обслужване на техните пътници, товари и пощи. Това разширение, може би вносителят ще каже, но за мен е направено съвсем прозрачно, именно с разширяване на обекта на консециониране. Но за мен то съдържа няколко много съществени недостатъци.
    Първо, аз питам летище ли са тогава летищата за селскостопанска авиация? Ще кажете: защо? Ами просто защото те не обслужват нито пътници, нито пощи. Дори не обслужват и товари. Има други – спортни летища. Има и други видове летища, каквито са технологичните, които съгласно тази променена дефиниция за летище, изобщо трябва да бъдат разписани по друг начин.
    На второ място, считам, че по никакъв начин не може, ако направим една аналогия, това разширение, свързано с обслужването, да бъде включено към “летище”, така както една магистрала, която също се отдава на концесиониране, се отдава като обект – тя например е публична държавна собственост, но може да се отдаде на концесия. Но тя не се отдава заедно с всички бензиностанции, наоколо може да има плувни басейни, фитнесцентрове и т.н., докато тук се влага точно такъв смисъл. Тази промяна, поне аз ще я оспоря сериозно в комисията между първо и второ четене, защото, за мен, тя разширява неправомерно обекта, който се отдава на концесия. И ако тук не бъдат направени съответни промени в тази дефиниция на “летище”, това вече създава определен риск действително да се смесват две дефиниции. Това, за което се говори тук като летище, е всъщност аерогара. Вероятно за някой, предполагам не сред депутатите, аерогарата и летището са едно и също нещо. Реално обаче те са различни и практически в целия Европейски съюз за аерогара се използва Еарпорт или Аеропорт, и за летището се използва Аеродром.
    Вносителят, министерството, е обединил всичко това в едно единствено понятие “летище”, което създава не само произтичащи неудобства, но произтичат и различни правни отношения и се разширява обектът, който може да се отдаде на концесия, до неимоверно големи размери, което считам за неправомерно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на господин Иванов.
    Има ли реплика към народния представител Иван Иванов? Няма.
    Давам думата на министър Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, да ви призная, нямах намерение да взимам втори път думата по този законопроект, тъй като считам, че по него всичко основно е ясно, но, за съжаление, получих немалка доза обида от много думи по адрес на моето ведомство от депутатите от Коалиция за България и не мога да ги подмина така. Може би се намираме все още в риториката и в стила на дните след вота на недоверие. Ако е така, тогава това го разбирам, но да се говори за моето ведомство и закони като за “планова лапаница”, “лакомия”, “оглозгване на екс”, “да се приберат тлъстите държавни такси”, “крадец умора няма”, “Дядо Мраз”, “пладнешки грабеж” и “далавера”, считам, че това няма нужда от повече коментар.
    По същество наистина това, което е интересно, е, че самите депутати от Коалиция за България изложиха взаимно оборващи се тези. От една страна, защо летищните такси да не се прибират от държавата както е досега, а, от друга страна, както каза господин Димитров, това е международно престъпление. Просто за ваша информация, в момента в цяла Европа има две държави, където летищните такси се използват по този начин и това са България и Беларус.
    Уважаеми дами и господа народни представители, не бих искал по отношение и на въздушния транспорт България да бъде в една група с държава като Беларус в цяла Европа.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Милен Велчев ги прибира.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По отношение на това, че държавата и сега можело да направи тези големи инвестиции. Да, сигурно е можела да ги направи, само че факт е, че десетки години не ги е направила. През миналата година, по думи на самите народни представители, капиталовите инвестиции в летище Варна са малко над 1 млн. евро и не виждам как по този начин и за колко десетки години напред можем да реализираме общо в двете черноморски летища тези 130 млн. евро, които очакваме.
    Несериозно ми звучат твърденията, че нямало никакви разчети например за пътникопотока или за инвестиционната програма. Разбира се, че ги има и аз мога сега да ви ги прочета, но мисля, че не това е целта на днешния законопроект.
    В заключение. Смятам, че има известно неразбиране по отношение на Европейската директива и границата от 2 милиона пътници.
    Уважаеми дами и господа народни представители, ние не само че не затвърждаваме с този законопроект някакъв монопол по българските летища, а, напротив, точно обратното. Въвеждайки Европейската директива и то по-свободно, отколкото тя самата е написана, ние на практика създаваме за първи път възможност за конкуренция на българските летища. А междувременно нека, уважаеми дами и господа, фактът, че Европейският съюз е решил да регулира, чрез своите директиви, летища над 2 милиона пътници годишно, показва какъв е и размерът в европейски мащаб на българските летища, всичките от които, дори и столичното, са далеч под тази граница. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на министър Василев.
    Заповядайте, господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господа и госпожи народни представители! Взимам думата, за да върна малко в предисторията на този законопроект или предишния законопроект, за който вече няколко пъти някои народни представители повтарят, че имаше предложен от господин Мирчев и господин Севлиевски в същия вид или подобен на този законопроект. Да, имаше такова предложение, но, уви, не се случи. В тази зала и тогава някои хора не можаха да разберат какво и по какъв начин да гласуват и затова този законопроект, който тогава беше предложен с едни добри намерения, именно да има една определена сума инвестиции в летищата в България, някои хора, заради личните си интереси тогава, смятайки, че това не е чак толкова необходимо за България, гласуваха “против” и тогава този законопроект не мина.
    Аз се връщам сега и не би трябвало да си задаваме въпросите защо не гласуваха и не ни подкрепиха тогава. Радвам се, че поне този път от ОДС вече са на мнение, че трябва да подкрепят този законопроект и мнозинството ще получим едно солидно рамо от дясната страна.
    Тогава затова, че не подкрепихме законопроекта спечелихме или загубихме? Определено мога да кажа, че загубата за България е огромна - загубихме една година. През този период, в който можеше да бъдат направени определени сериозни инвестиции в летищните инфраструктури, включително и в терминалите, на онези летища, които приемат туристи в България. Опасявам се да кажа Бургас и Варна, защото варненци и бургазлии веднага скачат от чувство на патриотизъм, по всяка вероятност, което е добре.
    Загубихме за това, защото ако тогава законопроектът беше минал, тази година на летище Бургас и летище Варна нямаше да има такова стълкновение от хора, които да се бутат и да не могат да си намерят нито багажа, нито изхода от това летище, за да могат да стигнат към съответното, определено от техния туроператор, място за почивка.
    И предишния път, и сега си позволявам да кажа, че по едни определени стандарти – казвам това в момента по памет, нямам данни – в едни развити летища на един квадратен метър пътникопоток, пътници, които пристигат в определеното летище, в развитите държави се разполага около 0,83 от пътника с багажа си за разлика от Варна и Бургас, където на един квадратен метър се блъскат около 4 или 5 човека. Аз не мога да разбера искаме ли да продължи това стълкновение и това първо впечатление на пристигащите туристи в България или искаме да променим това нещо? И тук се връщам към философията на промяната и изменението на този законопроект. Именно тук е разковничето, дами и господа, че ако искаме да получим един хубав образ на България от пристигащите туристи, ние днес трябва да приемем този законопроект на първо четене, за да дадем възможност най-после за отдаване на концесии на летищната инфраструктура, част от терминалите или всички терминали. Това обаче вече ще бъде обект на обсъждане между първо и второ четене, дами и господа отляво.
    Аз тук съм удовлетворен от изказването на господин Мутафчиев, че наистина в лявата страна най-после има разбиране, че наистина трябва да има концесии, че наистина това е начинът за инвестиции чрез инвестиции за създаване на работни места и оттам увеличаване на брутния вътрешен продукт, за да дигнем стандарта на нашето население. Бях останал с впечатлението, че едва ли не левицата отхвърля напълно философията за концесиране, но след изказването на господин Мутафчиев вече съм удовлетворен, че те са отдаване на концесии.
    Доколкото стана дума за гаранциите, дами и господа, ако прочетете внимателно и законопроекта, и представянето, което ни направиха от страна на вносителите на законопроекта, какво ни притеснява дали таксите ще бъдат събрани от концесионера или от държавата? Или, защо концесионерът иска таксите? Ами, дами и господа, как ще дойде някой и ще влезе в едно летище да инвестира, когато той лично не е убеден по какъв начин ще си възвърне инвестициите. Още повече, забележете, че летищните такси се определят от Министерския съвет. Именно това са гаранциите, където тези такси, които ще събира концесионера, че те не са произволни. Освен че Министерският съвет ще определи таксите, отгоре на това искаме и да събира таксите, а искаме и някой да дойде да инвестира и да чака да си получава парите. Откъде ще ги получи? Няма отговор. Наистина аз може би нямам тази риторика, която имаше господин Пантелеев, той е цветущ в изразите си и аз не съм съгласен с определени негови квалификации относно мнозинството, защото като ме гледате с тези килограми нито имам вид на човек, който глозга кокал, нито някои други наши колеги, които присъстват в залата.
    Относно създаване на конкуренцията. Каква по-добра конкурентоспособност от това, че се включваме и внедряваме всички директиви, които Европейския съюз е приел. Нима смятате, че директивите на Европейския съюз са точно монополни или не създават конкуренция?
    Колеги, ще ви върна да говорим и да обсъждаме философията на измененията на законопроектите, като ви апелирам, че ако имате нещо, разбира се и аз имам определени претенции по определени членове и параграфи и смятам, че тези предложения между първо и второ четене ще ги направим и по време на второто четене смятам, че онези пропуски, които смятаме, че ги има, ще бъдат поправени.
    С това апелирам и заявявам, че ние ще подкрепим измененията и допълненията в законопроекта. Дано този път, колеги, да не направим грешка, защото колкото по-бързо създадем физиономия, образ на нашите приемателни пунктове на нашите туристи, толкова повече туристи ще посетят нашата държава. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
    Има ли реплики към господин Аталай? Няма.
    Госпожа Чилова, имате думата.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също не смятах да вземам отношение по този законопроект, но, да ви призная, бях провокиран от изказванията на моите колеги от левицата, които някак си спекулирайки с философията на този законопроект тук, от тази трибуна, лично за мен, меко казано чухме много обидни квалификации, които смятам за недостойни да бъдат изречени от тази трибуна.
    Всъщност какъв е основният въпрос, който ние днес трябва да решим? Въпросът е свързан преди всичко с това дали имаме волята, желанието и амбицията да отдадем на концесиониране нашите летища в България? Тоест дали ние сме готови да стартираме процеса за модернизацията на българските летища.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Кой оспорва това?
    НИНА ЧИЛОВА: Какво чухме от нашите колеги от левицата?
    Уважаваният от мен господин Мутафчиев каза: да, ние сме за концесионирането. За мен обаче като че ли има някакво смесване от гледна точка на конституционни правомощия. Като български парламент ние в момента с този закон даваме правната възможност изобщо да се концесионира. Ясно е, че по това правомощие условията по конкретния договор са в правомощията и в прерогативите на Министерския съвет, съгласно Законът за концесиите. Вярно е, е можем да имаме опасения от гледна точка на гаранциите, с които ще се дадат на конкретния концесионер. Тоест, винаги съществува такава опасност. По-скоро това е въпрос на конкретни условия, които изрично трябва да са записани в концесионния договор и да има един строг контрол от гледна точка на спазването на тези условия, за да не се стигне до моменти, на които сме били свидетели в близкото минало.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Нямаме различия.
    НИНА ЧИЛОВА: Аз се радвам, че нямаме различия и ще бъда много благодарна ако наистина след малко демонстрирате една ясна воля в подкрепа на основния въпрос, който в момента обсъждаме, а това е дали да концесионираме или не.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Подаряваме без инвестиции.
    НИНА ЧИЛОВА: Тоест, аз искам да благодаря и на колегата Иванов от ОДС, който съвсем достойно изрази своята подкрепа и най-вече разкри пред уважаемите колеги, че Комисията по транспорт и телекомуникации наистина имаше възможност да води много детайлни разговори с един от най-големите летищни европейски оператори. Там изрично бяха задавани много въпроси и то от гледна точка именно на най-основния въпрос, който излиза на преден план – къде постъпват концесионните такси. Уважаеми колеги, отговорът беше еднозначен – концесионните такси постъпват в държавата. Тоест, след като имаме една ясна философия и концепция от гледна точка на подхода на концесиониране, всъщност ние днес, подкрепяйки този закон, ясно ще кажем: да, ние имаме желанието и волята да отдадем българските летища на европейски летищни оператори, а конкретните условия и гаранции по отношение на това дали концесионният договор ще бъде изпълнен или не, не са предмет днес на обсъждане и на дебат в пленарната зала. Те са предмет на конкретния концесионен договор, по който ще се направи концесията.
    По отношение на въпроса в каква степен този законопроект е съобразен с европейските директиви, както беше отбелязано, , аз също имам редица забележки. Няма идеален законопроект. Между първо и второ четене всеки един народен представител ще има възможност да направи конкретните си бележки и да подобри в по-правилна посока предложения от нас законопроект. Затова мисля, че онова, около което трябва да се обединим, онова, което ние днес трябва да подкрепим, е генералният въпрос: дали ще имаме волята да модернизираме българските летища и дали искаме наистина не само туристическият бизнес, но и цялата инвестиционна среда в България да бъде подобрена.
    Аз лично призовавам левицата, моите колеги, уважавани от мен, да подкрепят този законопроект. Позволявам си от името на мнозинството ясно да заявя, че между първо и второ четене ние ще подкрепим всяко едно разумно решение от вас, от гледна точка на вашите опасения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо Чилова, тъй като Вие засегнахте въпроса за събирането на таксите, аз държа да Ви направя реплика, а и по това, което каза господин министърът.
    Вярно е, че единствено в България и в Беларус летищните такси по спогодбата се събират в държавния бюджет. И това го прави беларуското правителство и българското правителство, начело със Симеон Сакскобургготски и Николай Василев, като министър на транспорта и съобщенията. Това е истината. Никъде другаде по такъв начин не се събират. Преди 2000 г. таксите се събираха по съвсем друг начин и се използваха единствено за летищата. Това, че е направия на това правителство, няма на кой друг да се сърдим.
    Искам да Ви кажа още нещо. Вие твърдите, че държавата не трябва да ги събира. Добре, кажете ми тогава защо направихме Национална компания "Пристанища" и пристанищните такси се събират от националната компания, а тук примерно ще ги дадем на концесионера? Защо и пристанищните не ги дадохте на концесионера? Ние не се възпротивяваме за това, но искаме единна стратегия, ясни виждания. Не може за пристанищата да подхождаш с национална компания, за БДЖ по същия начин и изведнъж за летищата решавате по друг. Разбира се, че това поражда съмнение. Като видиш и какъв инвеститор търсиш, за какво става дума. Явно става дума за недобра воля и това са нашите притеснения, а не, че сме против концесиите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, госпожо Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми господин Мутафчиев, не финансовият министър и не премиерът Сакскобургготски събират таксите. Вие трябва да знаете това много по-добре от мен като дългогодишен народен представител. Българското правителство изпълнява законите в тази държава и това е Законът за държавния бюджет на Република България. Тоест много ясно е таксите като държавни вземания къде постъпват. Според мен, меко казано, недостойно е да задавате на мен този въпрос.
    Що се отнася до втория Ви въпрос: защо подходът не е един и същи, аз Ви казах: очевидно е, а и Вие също присъствахте на този разговор, в който еднозначно беше казано от най-големите европейски летищни оператори къде постъпват тези такси. Това е въпрос на политическа воля. Управляващото мнозинство е избрало този подход, но някак си недостойно е да хвърляте сянка на съмнение при положение, че такава процедура съществува почти навсякъде в Европа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Калъчев, за изказване.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми колеги, ще си позволя да взема отношение по предлагания законопроект и във връзка с разгорялата се дискусия. Аз не съм специалист по летища и въздухоплаване, но това, което министърът на транспорта и съобщенията представи за практиката в Европа и света, извинявайте, но много ми хареса. Оказа се, че има възможност за бърза модернизация на нашите летища. Аз виждам, че в закона се урежда тази материя. Дайте да подкрепим закона и да вървим напред, защото, ако я караме по сегашния начин, ще си останем с тези аерогари тип 1936 г. – Хитлер пристига в България, сигурно и след още един век.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
    Заместник-министърът на транспорта и съобщенията има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, искам само няколко думи да кажа, като хвърля светлина относно информация защо държавните такси постъпват в бюджета. Това е тезата на една последователна логика и тази последователна логика се свързва с обстоятелството, че собствеността в тези летища е публична. След като тя е публична, очевидно е, че е ангажимент на държавата, а ангажиментите на държавата трябва да се изпълняват именно с вземанията, които държавата събира. Това е схемата. Освен това, действащото законодателство не позволява, имам предвид Закона за държавните такси и Закона за устройството на бюджета, търговски дружества, каквито са летищните оператори, да събират държавни такси. А дори и да ги събират, те биха били обложени от всички действащи в законодателството данъци за тези суми.
    Това е причината, поради която подходът е абсолютно логично подреден и е в симетрия с останалото действащо в страната законодателство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи народни представители, които искат да вземат отношение по този законопроект? Ако няма, преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване на първо четене.
    Гласували 163 народни представители: за 103, против 42, въздържали се 18.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте за процедура, господин Мирчев.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Благодаря на всички, които подкрепиха законопроекта, и на тези, които дадоха много интересни предложения за второ четене. Предлагам срокът между първо и второ четене да бъде удължен с една седмица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за удължаване срока между първо и второ четене с една седмица.
    Противно предложение има ли? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 109 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 8.
    Предложението е прието.

    Уважаеми народни представители, преминаваме към точка втора от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – продължение.
    Стигнахме до чл. 7. Дебатът по този текст продължава.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
    Господин Ламбовски, заповядайте.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Искам да защитя предложението, което сме направили по време на заседанията на Комисията по икономическата политика, и съвсем накратко да аргументирам каква е била нашата позиция, защо предлагаме в обхвата на Закона за обществените поръчки да попаднат и мобилните оператори.
    Знаете, че имаше много разгорещен дебат и се проведоха няколко заседания на Икономическата комисия, на които се засегнаха различните гледни точки.
    Това, на което ние обърнахме внимание на колегите, беше, че в рамките на дейността на мобилните оператори много често има практика, когато се закупува оборудване, а оборудванията се произвеждат от фирми, които много добре знаем – “Сименс”, “Ериксон”, “Алкател” и “Нокиа”, самите мобилни оператори много често използват нарочно трети юридически лица, някои от тях регистрирани в Кипър – други в офшорни зони.
    Но даже и да не е така, това дава възможност самото оборудване да се фактурира на една стойност, която като цяло се завишава, и в баланса на съответното дружество-оператор, което работи в рамките на България и е местно юридическо лице, се осчетоводява тази стойност, която, ако е примерно 100 единици, се закупува, да кажем, за 120 единици. И това е абсолютно законно, абсолютно нормално за стопанската практика, но не и когато имаме дейности от такава висока обществена значимост.
    Тоест тук въпросът беше имаме ли реална конкуренция или не, при наличието на два мобилни оператора. Беше ми опонирано, че всъщност са три, като се визираше и аналоговият оператор, който е в момента на нашия пазар, но много от колегите не приеха това като истинска конкуренция. И тук въпросът е защо в България имаме толкова висока стойност на услугите на тези два мобилни оператора и има ли монопол или не по смисъла на това, което би могло да съществува като евентуално договаряне.
    Естествено, има специален орган за това в рамките на Комисията по защита на конкуренцията, но също така не можахме да бъдем убедени, че е нормално тарифите в България да са толкова по-високи от други, не само страни в преход, но и централноевропейски страни.
    Така че това беше нашата основна аргументация, докато имаме преходен период, в който нямаме същинска конкуренция в този сегмент на пазара, в обхвата на Закона за обществените поръчки да влязат и мобилните оператори, и съответно да имаме много ясна процедура по закупуването на оборудването, както и на определени услуги, които се извършват от тях. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
    Реплика – господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, действително дебатът в комисията беше много тежък и продължителен, изслушахме множество институции и засегнати лица, но в края на краищата мисля, че решението, което предлага групата народни представители – Димитър Ламбовски, Мариана Костадинова, Христо Механдов и другите, не е лекарството, който може да доведе до добър резултат. Защо? Миналата година практически извадихме мобилните оператори от обхвата на закона и сега искам пак да повторя: ако стриктно тълкуваме и прилагаме закона, мобилните оператори при сега действащия закон, както и БТК, са извън неговия обхват. Това е истината!
    Една година след като сме признали, че там има пазар на далекосъобщителни услуги, сега изведнъж отново да ги напъхваме под режима на обществените поръчки. Какво целим с това? Дълбоко се съмнявам, че подчиняването им на един такъв тежък и строг режим би довело до поевтиняване на техните услуги и в този смисъл до защита на техните потребители. Просто според мен това няма да се получи и това беше казано от много хора, които участваха в дебата на Икономическата комисия. По-скоро като че ли е някакво своеобразно наказание за това че, видите ли, подозираме, че те наистина са си преразпределили пазара и ние няма начин да се справим с това. Не мога да кажа, не съм убеден, че наистина е така, но смятам, че просто начинът, средствата, които се предлагат, няма да доведат до добър резултат. Напротив, просто практически ще се получи така, че ние отричаме едно нормативно решение, което сме приели миналата година, което е в съответствие с европейските директиви, и е против един бързоразвиващ се пазар на такива услуги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Това беше реплика към господин Ламбовски.
    Втора реплика – не виждам.
    Господин Ламбовски, ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Да, уважаеми господин Димитров, действително миналата година извадихме от обхвата на Закона за обществените поръчки и мобилните оператори. Нека да припомня, че това стана на едно среднощно заседание, на което повечето от колегите нямаха възможност да присъстват, но не в това е въпросът. Въпросът е в европейските директиви. Значи вие много добре знаете, че обсъждахме внимателно и в крайна сметка не получихме потвърждение, че европейските директиви препоръчват това. Напротив, имаше едно тълкуване, което всъщност не внесе яснота и не стигнахме до еднозначно становище дали това би подобрило конкурентостопособността в отрасъла, в сектора или не би подобрило. И аз продължавам да твърдя, че когато Законът за обществените поръчки влезе и в обхвата на мобилните оператори, ние ще имаме много по-ясна процедура не само при закупуването на оборудването, но и въобще в цялостната дейност на тези оператори, като подчертавам, че и аз съм на мнение, че трябва да излязат от обхвата, в момента, в който имаме конкурентна среда. Тоест моята теза продължава да е, че в момента все още нямаме такава. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
    Има думата господин Недялко Калъчев. Заповядайте.

    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам само една редакционна добавка в чл. 7, ал. 1, т. 3, където се казва “публично правни организации”. Това касае възложителите на обществени поръчки. “Публично правни организации, както и лечебни заведения - търговски дружества, при които повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния или общинския бюджет”. Смятам за уместно да се добави след “държавния и/или общинския бюджет” “и НЗОК”. Ако схващам правилно логиката на закона, би трябвало в такъв случай да има тази добавка, защото това по същия начин са публични пари. И фактът, че в момента над 50 на сто от финансирането е на база плащанията от НЗОК, е коректно в закона да бъде записана изрично и финансиращата институция, която пак е част от макрорамката, от консолидирания държавен бюджет.
    Така че моля за тази редакционна добавка. Ако председателят на комисията се съгласи, моля да я гласуваме в този вариант.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика има думата господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз подкрепям това предложение на господин Калъчев. То е в духа на закона и наистина не променя неговия смисъл, а по-скоро го изяснява.
    Но редакционно нека да бъде: “за сметка на бюджета на НЗОК”, а не “за сметка на НЗОК”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това не беше реплика по същество, а беше подкрепа.
    Заповядайте, госпожо Масева.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Искам да подновя дискусията и направя две предложения по чл. 7 във връзка с т. 1 и буква “д” на т. 5. Искам да подкрепя текстовете на вносителя. Първо, защото тези текстове от гледна точка на правната икономия са по-чисти и от гледна точка на съдържанието дават отговор на желанията както на законодателя, така и на вносителя.
    Вчера по т. 1 чухме председателят на комисията да изтъква аргумент за фикцията по чл. 11. Мисля, че това не променя отношенията ни във връзка с изписването, изброяването на администрации, които по мое мнение нямат отношение, нямат място в такъв изброителен ред в Закона за обществените поръчки. Опасността е не само да се наруши смисълът, защото понятието “държавни органи, кметове на общини или райони”, но в изброяването да се направят съществени пропуски. Така например, при изброяването след “съдилищата и Конституционния съд” веднага изниква асоциацията за пропуснати органи, каквито са, примерно, прокуратурата и Националното следствие. Това означава ли, че те са извън обхвата на закона?
    Затова аз предлагам да бъде гласувано предложението на вносителя така, както е записано.
    Що се отнася до буква “д” на т. 5. Първо, съвсем основателни са изказаните тук мнения, че в директивите няма такава препоръка. Няма такава препоръка, даже напротив. Аргументите, които могат да се извлекат от директивите, са в обратна насока. И обратната посока е това, че извършването на дейности с обществено значение, каквато е дейността на мобилните оператори, задължава именно тези дейности да бъдат включени под разумна форма в обхвата на този закон.
    Така че аз предлагам да гласуваме поотделно чл. 7, за да могат народните представители да изразят…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В какъв смисъл поотделно?
    ЕЛИАНА МАСЕВА: Да гласуваме т. 1 и буква “д” на т. 5 от чл. 7 отделно, за да може да се изрази алтернативното отношение от народните представители по тези два текста. Да не се гласува ан блок чл. 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
    За реплика има думата господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Масева, аз не приемам логиката на Вашето предложение, тъй като става дума за едно категорично подкрепено от вносителя концептуално променяне на философията на закона, че възложителите на обществени поръчки са определени администрации или юридически лица. Не е необходимо, повтарям, качеството на държавен орган, за да сключиш договор за обществена поръчка. Обществената поръчка, в края на краищата, си е договор. Досега законодателят придаваше качеството на изявленията във връзка с обществените поръчки именно качеството на административни актове не за друго, а за да осигури една защита по реда на административния процес. Сега тази защита я има, но тя ще бъде по реда на гражданския процес. Тук наистина става дума за граждански волеизявления, а не за административни актове. Така че, няма нужда от фикциите, които и сегашният, и предишните закони съдържат. Ние връщаме нещата в нормалното им русло.
    В тази връзка бих помолил чисто редакционно в т. 1 да не бъде “президентът на Република България”, тъй като това създава определена двусмисленост, а така, както е в Закона за държавния бюджет за 2004 г., като разпоредител с бюджетни кредити е посочена администрацията на президента. Там е използвано точно това понятие. И аз предлагам редакционно в т. 1 след “Народното събрание” да бъде посочено “администрацията на президентството”, какъвто е законовият термин.
    Освен това госпожа Масева е права, че при изброяването могат да се пропуснат някои органи. Затова предлагам в същата т. 1 да бъде “администрациите и юридическите лица на други държавни органи”, а не “на други административни структури”, както според мен има грешка в т. 1. По този начин ще обхванем администрациите на всички държавни органи, които ще бъдат възложители на обществената поръчка, тъй като става дума за задоволяване нуждите на институциите от определени доставки, услуги, строителство и т.н.
    Що се отнася до мобилните оператори, колеги, искам да обърна внимание, че логиката на този закон цели ефективното изразходване на публични средства. Мобилните оператори работят с частни средства. Няма смисъл насила да ги напъхваме в един подобен режим. Става дума за частни пари, а не за публични пари.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Госпожо Масева, заповядайте за дуплика.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Благодаря, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, считам, че с обяснението не само не се изясниха нещата, но се предизвика още толкова тревога лично у мен, защото една администрация не може да не бъде персонифицирана и не може да няма представителство. Представителството на администрацията като юридическо лице е именно от органа. Той е упълномощен да сключва договорите. Толкова безлично и безадресно споменаване на администрациите би довело и до други проблеми и трудности. Администрацията е от хигиениста до министъра, от най-ниската длъжност по трудов договор, по гражданско или служебно правоотношение. И законът не може да си позволи да разтваря такива врати.
    Що се отнася до предложението по чл. 5, точка “д”, не става дума за това с какви бюджетни или частни средства борави едно дружество. Става дума за дейности. В директивите се прави ясно разграничение между дейност и разпореждане с бюджетни средства. А дейността на мобилните оператори е именно такава – с обществено значение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
    Има думата господин Благой Димитров.
    Заповядайте, господин Димитров.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, искам да кажа още няколко аргумента във връзка с казаното преди малко от госпожа Масева и във връзка с предложението на народните представители Димитър Ламбовски, Христо Механдов и други колеги, във връзка с подточка “д”, във връзка с тяхното предложение т. 3 на подточка “б” на ал. 2 да отпадне. За какво става дума?
    Всички обществени далекосъобщителни оператори, уважаеми господин Димитров, като например “Мобилтел” и “Глобул”, имат съгласно Закона за далекосъобщенията, който аз не знам дали познавате добре, дадени им от държавата специални правомощия като обществени далекосъобщителни оператори. Ерго, те с тези правомощия, лицензия за осъществяване на далекосъобщителна дейност, работят с големи публични финанси. Тези публични финанси се акумулират във връзка с тези правомощия, дадени им от държавата, дадени им от Комисията за регулиране на съобщенията. Това директно засяга цената, която вие плащате за мобилните услуги. Директно засяга тези неща.
    Тоест, аз не мога да се съглася, че тези лица, тези обществени оператори могат да излязат, по смисъла на точка “д”: “предоставяне или експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи или предоставяне на една или повече обществени далекосъобщителни услуги”, във връзка с т. 3 тези дейности да изчезнат, да бъдат обект на този закон. В никакъв случай, напротив – по реда на Закона за обществените поръчки те трябва да обявяват поръчки, защото, от една страна, далекосъобщителните оператори, тъй като са само два засега, лесно могат да осъществяват монополно високи цени чрез договаряне. Това, от една страна. От друга страна, чрез свързани лица да осъществяват например закупуване на съответна екипировка, например чрез техни офшорни компании, без обществени поръчки.
    Тоест, аз искам да кажа, уважаеми колеги, че трябва да подкрепим предложението на господин Ламбовски и група народни представители, група колеги в смисъл, че това, което те предлагат, има сериозна обществена значимост. Става дума за публични финанси, още веднъж казвам, акумулирани във връзка със специални правомощия, които държавата им е дала като обществени оператори. Това трябва да стане ясно.
    Още нещо за стенограмата: това засяга джоба на всеки български гражданин, защото в момента и тийнейджърите - студенти и ученици ходят с GSM-и и е добре тези цени да намаляват.
    Аз мога да ви кажа например една еквалибристика, която правят, просто те изкуствено завишават цените на закупената екипировка. Ако примерно не отиде по реда на Закона за обществените поръчки, съответно по реда на този закон не се осъществява определен контрол. Аз ще ви моля, господин Димитров, да преосмислите това, за което говорите, отново ви казвам, във връзка с правомощията, които те имат като обществени далекосъобщителни оператори. Даже, ако искате като обществени далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията те трябва да осъществяват и определени социални функции. Това е смисълът на обществените оператори. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    (Господин Валери Димитров иска думата за кратка реплика.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за реплика. Кратка ли ще бъде?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Тя е само един въпрос към уважаемия господин Димитров.
    Господин Димитров, след като мобилните оператори извършват такава дейност и натрупват обществени фондове, както Вие се изразихте, не знам дали бях точен във възпроизвеждането на Вашия израз, искам да ви попитам: Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол проверяват ли мобилните оператори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика има думата господин Недялко Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми господин Димитров, аз много се радвам за това, което казахте. Току-що стана ясно, че и децата ходят с мобилни телефони. Ерго, тезата за вота от миналата седмица я изключвате. Каква е тази социална безотговорност, ето и децата ходят с мобилни телефони? Първо.
    Второ, да обвързвате цените на мобилната услуга с доставките на мобилните оператори, това е абсурд. Аз не взимам отношение по същността на спора дали трябва да бъдат в режима на обществените поръчки. Цената на мобилните услуги зависи само от това колко на брой ще бъдат мобилните оператори. Ако някои хора в тази зала не правят всичко възможно да стопират сделката за БТК, след време ще имаме трети мобилен оператор и аз ви гарантирам, че цените ще паднат с или без обществени поръчки. Истината е, че трябва да има повече мобилни оператори, а няма никакво значение те дали ще чистят печалба при офшорка или не. Цената на услугите е тази, която могат те да си позволят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    За дуплика има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, ако не ви харесва примера с “Мобилтел” и с “Глобул”, аз ще кажа примера с БТК, която на практика вече е частна компания. Директно ви давам отговор: да, Сметната палата няма да влиза в БТК, няма да влиза и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Говоря за БТК, но не в “Мобилтел”. Ето – говорим за БТК, която е частна компания, Вие няколко пъти казвате, че има сделка, защото има решение на Върховния административен съд. Но БТК има специални функции, социални функции за доставка в дома на всеки български гражданин на стационарен, на фиксиран телефон. Ако не ви харесва примера с “Мобилтел”.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (от място): “Мобилтел” и “Глобул” проверяват ли се?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Вижте, подточка “д” казва: “предоставяне или експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи или предоставяне на една или повече обществени далекосъобщителни услуги”. Фиксираната телефония е такава услуга в частната компания БТК. Няма смисъл в момента да спорим дали “Мобилтел” или БТК. Обществените оператори имат, още веднъж искам да спомена, специални функции, дадени им от държавата чрез лицензирането във връзка с правомощия и ангажименти. Тоест, те работят с публични финанси, с публични финансови ресурси, които засягат всеки български гражданин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Давам думата на господин Величко Клингов. Заповядайте, господин Клингов.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми гости! Този дебат се води вече за не знам кой път и в пленарната зала, и в комисията. Някак си всички се вторачват в мобилните оператори, всички забравят целите на закона, всички забравят какво беше преди. Истината е, че текстът, така както е записан в буква “д”, касае не само мобилните оператори. Ако прочетат внимателно текста, ще видят, че става въпрос и за телевизиите, и за радиостанциите. Някой тук в тази зала да не би да продължава да твърди, че телевизиите и радиостанциите трябва да провеждат обществени поръчки, за да си купуват апаратура? Не, никой не твърди. Интересно защо всичките се вторачват в мобилните оператори. Вкарването на мобилните оператори като възложители на обществени поръчки, господин Димитров, Вие сигурно много добре знаете, връща нещата в една от най-ретроградните части на българското законодателство. Много добре знаете защо са били вкарани, как те никога не са спазвали Закона за обществените поръчки и как нито един път не са били осъдени. Точно обратното, винаги са печелили своите дела. Продължават да се твърдят от много колеги, които се изказаха в тази зала, някои неистини, да не казвам лъжи.
    Първо, този текст не касае дори и специално само БТК. БТК и до момента не е била възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки. Това, че тя сама е спазвала правилата на Закона за обществените поръчки е едно, но никога не е била задължавана да ги спазва.
    Другото, което е: категорично не е вярно, че като вкараш Закона за обществените поръчки, цените ще бъдат намалени. По-скоро ще се получи обратният ефект. Ако се замислим, ще видим, че възможността далекосъобщителните оператори да не могат да си закупят дори един компютър в продължение на месеци, да не казвам години, докато трае съдебното обжалване, е много голяма.
    Това е много просто обяснимо. Обявява bTV например конкурс за доставка на апаратура и Нова телевизия обжалва, защото Нова телевизия ще участва със своя фирма. Или обявява “Глобул” такава поръчка, “Мобилтел” участва със своя фирма и след това обжалва. Давате ли си сметка, че, ако спазвахте Закона за обществените поръчки, така както Вие, господин Димитров, ги бяхте набутали навремето, BTV, при всичките пари, които беше платила за получаване на лиценз, и “Глобул” нямаше да са покрили дори една десета от територията на страната и нямаше да има дори една десета от програмата, която има в момента BTV?
    В крайна сметка прилагането на Закона за обществените поръчки винаги във всяка една държава е пречило на конкуренцията и на бързото развитие. Това е много тежък закон и не е вярно, че далекосъобщителните оператори имат специални и изключителни права. Ако прочетете закона, ще видите какво означава и в директивите “специални и изключителни права” – “Когато в една географска територия повече от един оператор има право да осъществява при равни условия същата дейност с други”. Е, кой в България е монополист? Това е вярно, когато частни компании наистина са монополисти, наистина оперират с обществени средства. И веднага може да се даде примерът със “Софийска вода”. Друг доставчик на вода и на мрежи в София няма освен “Софийска вода”.
    Колко пъти ние ще се връщаме на тази тема? Госпожо Масева – тя излезе – но това, което тя твърди, че е препоръчително от европейските директиви, това пък съвсем не е вярно. Това съвсем не е вярно. Всичките далекосъобщителни оператори са отпаднали в европейските директиви като възложители по законите за обществените поръчки.
    И последно, ако видим целите на закона, нито един от далекосъобщителните оператори не попада в целите на закона.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
    Думата за първа реплика има господин Ламбовски.
    Заповядайте, господин Ламбовски.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Аз не знам дали, господин Клингов, съм в качеството на хората, които говорят неистини и в качеството на тези, които говорят лъжи. Не зная къде съм класифициран според Вашето изказване.
    Но категорично искам да кажа, че има интереси в отрасъла. Това е факт. И тук трябва да си дадем ясен отговор има ли или няма конкуренция, има ли договорка между двата оператора или няма, има ли обществено значение тази услуга или няма, работи ли се с публични средства или не. Моят отговор е, че съм категоричен. Ако погледнете сегментите, които предлагат двата оператора, ще видите много точно дали са се договорили, кой коя прослойка от абонатите покрива и защо единият покрива едната, другият покрива другата, защо един предлага една услуга, а другият – алтернативна. И тогава вие много ясно ще разберете има ли договорка или не, има ли обществено значение или не.
    А Вашата теза, че няма да има падане на цените, това е абсурд. Значи Вие не сте вникнали в самата философия на Закона за обществените поръчки. Самата философия е в това – да има механизъм, по който в крайна сметка да се свали цената на услугата, по който да се създаде по-ясна конкурентна способност.
    Във връзка със съдебното обжалване и това, че се шеканира много често със самия процес по Закона за обществените поръчки – чрез дружества, които обжалват и които само заради това участват в процедурата - нали затова правим тези промени. Нали заради това на толкова много заседания ние седяхме, за да се опитаме да намерим в крайна сметка най-правилната формула.
    Вярно е, има много интереси. Аз не знам дали в крайна сметка сме предложили най-правилните текстове, но аз вярвам, че с тези последни поправки, които правим, сме на прав път.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
    За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Клингов, искам да Ви обърна внимание какво е записано в т. 5: “когато въз основа на специални или изключителни права…”. Вие артикулирате манипулативно в момента. Какво означава това? Кабеларките не влизат вътре. Телевизиите не влизат. Във връзка със Закона за далекосъобщенията те не влизат. Затова вероятно несъзнателно подвеждате народното представителство. Не влизат – справка Закона за далекосъобщенията. Влизат само обществените далекосъобщителни оператори, които предоставят услуга и то универсална услуга. Това е разписано вътре в закона, разписано е в т. 5.
    Тоест, не бива да говорим, че някаква селска кабеларка трябвало да направи обществена поръчка, защото искала да си купи кабели. Вие това искате да кажете и на практика подвеждате народното представителство. Не влизат – казвам го категорично като човек, който добре познава Закона за далекосъобщенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    За трета реплика има думата господин Христо Механдов.
    ХРИСТО МЕХАНДОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на колегата Димитров. Той ясно обясни опита да се вкарат в кюпа и телевизии, и радиа, и т.н. Това е невярно. За квалификациите няма да говоря.
    Искам да Ви кажа, господин Клингов, че колкото е необходимо, толкова време ще отделим. Фактът, че няколко пъти, многократно се връщаме, ако си спомняте, в самото начало вносителят – Министерството на икономиката – не изключваше мобилните оператори. Европейската директива - напротив. Посочваше и изискваше от България да включи мобилните оператори. Те да останат в режима на обществените поръчки не за друго, а защото там ясно е казано, че когато става въпрос за изразходване на средства, големи по обем, с много голямо обществено значение, ние сме длъжни да се интересуваме за тези средства как се изразходват, по какъв начин.
    Това, че Вие казвате, че едва ли не ще бъде спряна работата на мобилните оператори, те няма да могат да си купят компютри, няма да могат да правят ремонти, няма да могат да построят нещо, което ще спре развитието, това също въобще не е така. Защото с новите прагове, които са много високи, искам да ги припомня на колегите – до 90 хил. за услуги, милион и половина за строителство – една станция, която разпространява мобилен сигнал, съвсем лесно ще стане, без да има нужда от поръчка. А тук наистина става дума обществото да държи сметка за изразходване на средства, които са платени от нас, от всички в тази зала и в тази страна. Да държи сметка как се изразходват, с какви цени на апаратури, с какви цени на големи строителни услуги работят нашите оператори.
    Искам и друго да ви кажа, че по-опасно от държавния монопол е частният монопол, секторният монопол такъв, какъвто е договорен между нашите мобилни оператори и съществува в България от години. Ние в това отношение може би сме уникални и по цени на разговори, и по цени на телефонни апарати за мобилни разговори.
    Така че аз призовавам колегите – дебатът има своя смисъл, много е резонен – да подкрепим предложението на комисията така, както е внесено от нас като народни представители, а именно обхватът на Закона за обществените поръчки да включи и мобилните оператори.
    Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Механдов.
    За дуплика има думата господин Величко Клингов.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председател, уважаеми колеги! Господин Ламбовски, Вие може и да сте прав. И да кажем, че аз съм съгласен с Вас, че има монополно или картелно споразумение, или някакви договорки между мобилните оператори. Да приемем, че това е така.
    Обаче нали в България затова има повече от един закон, който разглежда различни случаи. Нали точно за такива случаи има Комисия за защита на конкуренцията, която трябва да разглежда картелни споразумения, договорки, антитръстови договорки и т.н. Не е цел на този закон да се занимава с това дали има монопол или не в дадена област и да се бори, ако има монопол. Това абсолютно не е вярно. Да приемем, че има. Но не е мястото тук да се решава този въпрос.
    Господин Димитров, дали влизат телевизиите или не влизат, аз не знам. Обаче, когато приемахме законопроекта, половината от залата беше пълна с представители на БТВ, Нова телевизия, кабелните оператори, Асоциацията на радиоразпространителите и т.н., които междупрочем са получавали многократно писма от една дирекция на един министър, която се занимаваше с обществените поръчки, който навремето подведе Парламентарна група на НДСВ за мнението на вносителя и тогава стана едно заблуждение. Подведе и залата и каза: нека да остане, да дойде при мен, ще се оправим. Но това е друга тема. Та тези същите оператори всички бяха на заседанията на комисията. Да ви питам вас, като не са в обхвата на закона, какво правят на нашето заседание? Защо не бомбардирахте с писма непрекъснато всички тези национални телевизии в момента?

    И последното, което искам да кажа, господин Механдов, щяхте да сте прав, ако ставаше въпрос за една станция, която струва сто хиляди лева. Само че не става въпрос за една станция, която струва толкова, а става въпрос за инвестиции в размер на милиони левове, за които дори и тези прагове, които ние сме вдигнали, са нищожни. И Вие много добре знаете за какви инвестиции в сектора става въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Клингов.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст?
    Господин заместник-министър, заповядайте да дадете светлина върху този спорен текст.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НЕДЕЛЧО НЕДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Вносителите твърдо защитават текста на Икономическата комисия, който изключва изобщо далекосъобщителните оператори от обхвата на Закона за обществените поръчки като възложители на обществени поръчки. Аргументите са няколко и много съществени.
    В сега действащия Закон за обществените поръчки се казва, че възложители на обществени поръчки са предприятия, които извършват една или няколко от следните дейности въз основа на изключителни или специални права, включително въз основа на концесия или лицензионен режим, и се изброяват - изграждане, поддържане и експлоатация на обществени далекосъобщителни мрежи, доколкото тези дейности се извършват при монополно положение и/или при компенсиране предоставянето на услугите при икономически неизгодни условия чрез или за сметка на държавни или общински ресурси. Тук важното е, доколкото тези дейности се извършват при условия на монополно положение и/или при компенсиране на услугите за сметка на държавни или общински ресурси. Тъй като това не е налице, в момента БТК не е в обхвата на Закона за обществените поръчки, понеже всички посочени дейности не се извършват при монополно положение.
    Със Закона за далекосъобщенията, който вие приехте през м.септември 2003 г., се създава пълна либерализация на пазара, има лицензирани шест нови конкурента на БТК. Ако се приеме текстът, в който всички обществени далекосъобщителни оператори попаднат в обхвата на закона, това ще вкара в обхвата на закона БТК, мобилните оператори, всички конкуренти на БТА, кабелните телевизии, не мога да изброя всички обществени оператори, които са лицензирани от Комитета за регулиране на съобщенията. Ще ви прочета чл. 43 от Закона за далекосъобщенията, който казва:
    "Чл. 43. (1) Далекосъобщителните оператори са обществени и обособени.
    (2) Обществен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа или предоставя далекосъобщителни услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по общи лицензии."
    Това са всички, които по някакъв начин оперират в сферата на далекосъобщенията – БТК, новите конкуренти на БТК, кабелните телевизии, ред други услуги, които получават общи или индивидуални лицензи от КРС.
    Мотивът са европейските директиви. Член 8 на Европейската директива за обществени поръчки казва: "Тази директива няма да се прилага по отношение на договори на възлагащи организации, изпълняващи дейности по чл. 2, ал. 2б, където става дума за далекосъобщителни оператори, когато възложените покупки са единствено, за да им позволят да предоставят една или повече далекосъобщителни услуги и при условие, че други организации могат свободно да предлагат същите услуги на същата географска територия при фактически същите условия". Мисля, че в условията на лиценза и на БТК, и на шестте нови лицензирани, няма забрана в дадена част от територията на Република България да оперира само един, само двама или само трима. Всички имат право да оперират навсякъде. За "Глобул" и за "МобилТел" е същото, те имат задължение да покрият цялата територия. Новият лиценз най-вероятно ще бъде издаден от Комисията за регулиране на съобщенията при подобни задължения за операторите.
    В разговори миналата седмица с хора от Европейската комисия, които отговарят за прогреса на България по Глава деветнадесета – "Телекомуникации", аз поставих този въпрос. Тяхното становище беше, че далекосъобщителните оператори не е нужно да попадат в обхвата на закона. Във всички европейски страни те са изключени, тъй като никъде вече няма монопол. В България също вече фактически и де юре няма монопол.
    Тази мярка няма да защити конкуренцията. Тази мярка ще възпрепятства развитието на конкуренцията. Тази мярка се налага, включването на възложител по Закона за обществените поръчки се налага, когато се разходват публични средства и когато има де юре и де факто монополно положение, за контрол на цените.
    Смея да подкрепя мнението на господин Клингов, че има ред други закони, които трябва да третират дали има монополно положение или дали има трансферно ценообразуване, което всъщност са вашите аргументи за слагането по Закона за обществените поръчки, тоест дали има уговорка между различни оператори и дали тези оператори не сключват сделки със свързани лица. Комисията за защита на конкуренцията трябва да третира наличието на монопол. Комисията за регулиране на съобщенията е задължена в годишния си доклад да казва, ако има монопол или монополни съглашения. За сделки със свързани лица има текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане, които казват, че ако сделки между свързани лица са сключени на цена, различна от пазарната, то данъчните власти имат право да обложат тези цени. Не в този закон им е мястото.
    Този закон има за цел по някакъв начин да замести конкуренцията, когато такава не съществува законно. Ако всички далекосъобщителни оператори се върнат под неговия обхват, това ще възпрепятства конкуренцията.
    Така че накрая още веднъж ще кажа, че вносителят подкрепя текста на комисията, спрямо който всички далекосъобщителни оператори не трябва да са в обхвата на Закона за обществените поръчки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Дали има още желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Искам да помоля квесторите да поканят всички народни представители, които са в кулоарите на парламента, да влязат в пленарната зала, тъй като предстои гласуване на един твърде спорен текст, както стана ясно.
    Уважаеми народни представители, преди да обявя гласуването, искам да ви обърна внимание на начина, по който ще процедираме. Има предложение на народния представител Васил Маринчев за заменяне на т. 1 от чл. 7, ал. 1 с текста на вносителя. Заменянето не може да стане точно по този начин, но като се възползвам от предложението на народния представител Елиана Масева за разделно гласуване на т. 1, ще се постигне този ефект. По същия начин ще подложа на гласуване отделно и буква "б" на т. 5, което също иска народният представител Елиана Масева, с което смятам, че ще удовлетворя и предложението на народните представители Димитър Ламбовски, Христо Механдов, Мариана Костадинова и други, отразени в доклада не съвсем точно. Смятам, че по този начин ще се получи желаният ефект залата да може да изрази своето съгласие.
    Също така ще си позволя да приема, че т. 1 и т. 5 от ал. 1 на чл. 7 са в новите редакции след чисто редакционните промени, направени от господин Валери Димитров и от господин Недялко Калъчев, подкрепен от Валери Димитров.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какви са тези редакционни поправки?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поправките са чисто редакционни, а не по същество, господин Миков.
    Моля квесторите да бъдат така любезни да махнат всички карти, зад които не стоят народни представители, за да може гласуването да отрази точно желанието на пленарната зала.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Въобще не е ясно какви са тези редакционни поправки. Дайте да го отложим този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата за процедурно предложение господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение да бъде направена поименна проверка на присъстващите в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поименна проверка аз мога да направя и без да има искане. Може обаче да има искане от името на парламентарна група. Така че това е една покана към мен за поименна проверка, но с оглед на кворума, който виждам, че е налице, не смятам, че трябва да загубим повече от 15 минути.
    Ще прочета текста така, както ще го подложим на гласуване.
    Първо ще подложа на гласуване т. 1 на ал. 1 от чл. 7, който ще гласи следното:
    “1. Народното събрание, администрацията на Президентството на Република България, администрацията на Министерския съвет, министерствата, администрациите на държавните комисии, държавните агенции, изпълнителните агенции, областните администрации, администрациите или юридическите лица на други държавни органи, създадени с нормативен акт, общините, съдилищата и Конституционният съд;”.
    Това е текстът на т. 1 от ал. 1 на чл. 7.
    Уважаеми народни представители, гласувайте този текст.
    Гласували 121 народни представители: за 96, против 25, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Госпожо Масева, прегласуване ли искате? Заповядайте.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПГОДС): Господин председателю, искам да направя процедурно предложение за прегласуване. Освен неизяснените от нас мотиви за корекция на тази т. 1 от ал. 1 на чл. 7, искам да Ви предупредя, че текстът “Народно събрание” би трябвало да се разтълкува тук, в залата. Какво означава това – законодателният орган Народно събрание или администрацията? Това, което се попълваше за президента, поне за симетрия трябваше да бъде приложено и към другите изброени органи. Така че гласуването на този текст и одобрението му вече е една грешка, която допуснахме, затова предлагам да се прегласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масева.
    Подлагам отново на гласуване т. 1 на ал. 1 от чл. 7.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 89, против 30, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Подлагам на гласуване буква “д” на т. 5 по редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте този текст.
    Гласували 131 народни представители: за 64, против 61, въздържали се 6.
    Този текст не се приема.
    За процедурно предложение има думата господин Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бих помолил този текст да се прегласува, уважаеми колеги, тъй като очевидно става дума за нещо изключително важно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отново подлагам на гласуване буква “д” от т. 5 на ал. 1 в чл. 7 в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте този текст.
    Гласували 146 народни представители: за 74, против 67, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    Подлагам на гласуване целия текст на чл. 7 в редакцията на комисията с извършените редакционни поправки.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 137 народни представители: за 77, против 36, въздържали се 24.
    Член 7 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 8 комисията предлага следната нова редакция:
    “Чл. 8. (1) Възложителите организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях чрез ръководителите си или упълномощени от тях длъжностни лица.
    (2) Министерският съвет може да възложи с решение на определено министерство, държавна агенция, държавна комисия, изпълнителна агенция и областна администрация да проведе централизирана процедура за възлагане на обществена поръчка и да сключи договор.
    (3) Двама или повече възложители могат да вземат решение за провеждане на обща процедура за възлагане на обществена поръчка.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст има ли желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Току-що гласувахме текста на т. 1 в ал. 1 на чл. 7, срещу който аз бях решително против, защото текстът е некоректен. Не следва да се записва в текста и да се изброяват всички видове администрации.
    Въпреки че се прибраха картите, все пак се оказва, че в залата има над 140 души. Значи картите пак не бяха прибрани и мнозинството наложи своето решение. Няма да ползвам квалификации.

    Какво забелязвам сега? Ако там възприемем текста, че “администрациите или юридическите лица на други административни структури…” (Шум и реплики в залата.)
    Не ме прекъсвайте, господин Димитров! И аз не Ви прекъсвам!
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Органи” е редакцията, господин Маринчев!
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз ще се изкажа, а пък Вие ми направете реплика. Ако трябва да се репликираме, какво ще стане?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Димитров, ще Ви помоля да се изслушваме.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: В този текст обаче тази група администрации ги няма. Питам само това означава ли, че за тях няма да се отнася едно такова бъдещо решение на Министерския съвет, те няма да могат да се обединят, за да направят един търг за обществена поръчка и да решат този въпрос на по-ниски цени?
    Или, в първия момент, когато Вие, господин Димитров, сте внесли това предложение за т. 1, не сте го дообмислили за т. 2, понеже синхронизирате двата текста? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Аз бих помолил председателя на комисията, ако желае да вземе отношение по зададения въпрос от господин Маринчев, да го направи, за да се внесе яснота.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз се убедих, че нашите колеги от ОДС не познават Закона за администрацията, тъй като искам да ви обърна внимание на това, че все пак законите не само трябва да се поназнайват, а и да се четат. Изобщо не се прави разлика между качеството на министъра като държавен орган и като представител на юридическото лице на министерството. Като лице, което представлява министерството като администрация в качеството му на юридическо лице, министърът има представителна власт, с която може да упълномощава други лица. В качеството си на държавен орган той издава административни актове, може да делегира тези правомощия за издаване на административни актове, ако законът му го позволява, обаче в качеството си на представител на юридическото лице, той упълномощава, той разполага с представителна власт и може да я прехвърля на други лица.
    За да не бъда голословен ще посоча два текста от Закона за администрацията – чл. 40, ал. 6: “администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице”.
    За какво качество става дума тук, уважаеми колеги, за качеството на държавен орган ли? Не. Става дума очевидно за представителна власт.
    По-нататък, чл. 42: “Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка”.
    “(3) Министерството се ръководи и представлява от министър”.
    “Представлява”! Обърнете внимание на израза на закона “представлява”! Какво означава това – качество на държавен орган ли, който издава административни актове или просто качество на лице, разполагащо с представителна власт по силата на гражданските закони? Така че тук няма никакво противоречие и това е ясно прокарано в логиката на закона.
    Алинея 1 на чл. 8 е категорична – става дума за всички възложители по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1, а вече ал. 2 урежда една специална хипотеза, когато става дума за администрации, подчинени на централната изпълнителна власт. Обърнете внимание, това са министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции и областни администрации. Това са администрации, подчинени на централната изпълнителна власт.
    Става дума за една специална хипотеза за провеждане на централизирани процедури. Аз мисля, че нещата са ясни. Който не иска да са му ясни, това вече е негов проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Димитров.
    Има ли други желаещи за изказване по този текст?
    Това беше изказване, а ако искате реплика, господин Маринчев, имате възможност за това.
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Аз мисля, господин Димитров, че не е коректен Вашият нравоучителен тон към всички. Оказва се, че Вие сте най-компетентният.
    Вашето изказване, направено в този момент, може би се отнася към спора от вчера и началото на днешния спор. Но, в случая говорихме за синхронизация между двата текста – в чл. 8, ал. 2 и в чл. 7, т. 1 на ал. 1, защото там е изпусната думата “администрация”, според мен, и аз Ви зададох въпроса – съзнателно ли е изпусната или не? Вие явно не ме слушате, увлечени в своя нравоучитилен тон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това беше реплика.
    Господин Димитров, имате право на дуплика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Маринчев, да. Ако смятате, че тонът ми е нравоучителен, аз се извинявам. В никакъв случай не искам да се държа тук по такъв начин. Не искам да ви засягам.
    Става дума за друго. Става дума за един дебат и аз категорично и ясно искам да посоча, че става дума за всички възможни администрации на всички държавни органи, които разполагат с публични средства. За да харчат тези пари, за да сключват договори не им е необходимо качеството на държавен орган. Значи, прокуратурата – прокурорите са държавни органи, прокуратурата обаче определено като качество, като администрация, защото и прокуратурата има администрация, естествено тя може да бъде обособена като юридическо лице и съответно да сключва договори за обществени поръчки. Това е нормално, както и ред други институции. Много често специалните закони ги обявяват именно като институции, като администрации и ги обявяват за юридически лица, които се представляват от техните ръководители. Те могат да имат и качеството на държавни органи и най-често е така. Това са две различни качества.
    Аз мисля, че този текст на чл. 8 е напълно ясен. Той обхваща всички възможни възложители, според мен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Дали има други желаещи да се изкажат по този текст на чл. 8? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 8 в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 89 народни представители: за 64, против 18, въздържали се 7.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 9 има предложение на народния представител Борислав Великов, което е подкрепено от комисията, има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията и предложение на Комисията по икономическата политика:
    “Чл. 9. (1) Кандидат за изпълнител на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения.
    (2) Възложителят може да предвиди в обявлението за обществената поръчка изискване за създаване на юридическо лице, когато кандидатът, определен за изпълнител, е обединение на физически и/или юридически лица. В тези случаи новосъздаденото дружество е обвързано от офертата, подадена от обединението.”
    Бих предложил и чл. 10, тъй като по него няма направени предложения.
    По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителя:
    “Чл. 10. Изпълнител на обществена поръчка е кандидат, който е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка и с който възложителят е сключил договор за обществена поръчка.”
    Има предложение на Валери Димитров за създаване на нов чл. 10а. Това предложение е подкрепено от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика за чл. 10а, който става чл. 11:
    “Чл. 11. Актовете на възложителите на обществени поръчки, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, не са индивидуални административни актове.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три текста имате думата, уважаеми народни представители.
    Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 78 народни представители: за 63, против 5, въздържали се 10.
    Текстовете са приети.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Раздел IV. Приложно поле”.
    Предложението на комисията е наименованието “Раздел IV. Приложно поле” да отпадне.
    По чл. 11 има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на Петко Ганчев, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за чл. 11, който става чл. 12.
    “Чл. 12. (1) Законът не се прилага за:
    1. договори или конкурси за проекти, които публичните предприятия и търговци сключват или организират във връзка с дейност, различна от дейностите по чл. 7, ал. 1, т. 5, с изключение на такива, сключвани или организирани от възложители, извършващи дейност по чл. 7, ал. 1, т. 5, буква “а”, които са свързани с:
    а) напояване, отводняване или други хидротехнически дейности, при условие, че количеството вода, предназначена за питейни нужди, е повече от 20 на сто от общото количество вода, която се доставя чрез тези дейности, или
    б) отвеждане или пречистване на отпадъчни води;
    2. договори или конкурси за проекти, които публичните предприятия и търговци сключват или организират във връзка с дейност, която се извършва в чужда държава, когато не се използва мрежа или географски район в Република България;
    3. договори за доставки, сключвани от възложител по чл. 7, ал. 1, т. 5 с цел препродажба или отдаване под наем на предмета на договора на трети лица в случай, че възложителят няма специални или изключителни права да продава или отдава под наем предмета на такива договори и други лица могат свободно да извършват тази дейност при същите условия;
    4. договори за доставка на вода, енергия или на горива за производство на енергия, сключвани от възложители, извършващи дейност по чл. 7, ал. 1, т. 5, букви “а” и “б”;
    5. договори за услуги, сключвани от възложител по чл. 7, ал. 1, т. 5 със свързано предприятие, при условие че поне 80 на сто от неговия среден годишен оборот от реализираните в Република България услуги за последните три години е от предоставянето на такива услуги на свързани предприятия;
    6. договори за услуги, сключвани между дружество, създадено от възложители за осъществяване на дейност по чл. 7, ал. 1, т. 5, и един от участниците в това дружество, или между такова дружество и предприятие, свързано с един от участниците в него, при условие че поне 80 на сто от средния годишен оборот на дружеството от реализираните в Република България услуги за последните три години е от предоставянето на такива услуги за свързани предприятия;
    7. договори за услуги, сключвани със субект, който е възложител по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1 или 3, и има изключителни права за предоставянето на такива услуги по силата на закон или административен акт;
    8. договори за доставки, услуги или строителство, финансирани повече от 50 на сто от други държави или от международни или чуждестранни организации, когато предоставящият финансирането е посочил изпълнителя;
    9. договори на Националната здравноосигурителна каса за лекарства по чл. 45, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване.
    (2) Възложителите уведомяват Агенцията по обществени поръчки по нейно искане за:
    1. дейностите, за които прилагат изключенията по ал. 1, точки 1 и 2;
    2. предмета на договорите по ал. 1, т. 3;
    3. името на свързаното предприятие, предмета и стойността на договора, както и доказателства за наличие на обстоятелствата по ал. 1, точки 5 и 6 в случаите, когато се прилагат тези изключения.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По този текст желае ли някой да вземе отношение? Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на наименованието на Раздел IV и текста на чл. 12 в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 86 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 13.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 12 от текста на вносителя има предложение на Валери Димитров, което е подкрепено от комисията, и предложение на Петко Ганчев, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за нова редакция на чл. 12, който става чл. 13:
    “Чл. 13. (1) Законът не се прилага за обществени поръчки:
    1. свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или когато изпълнението на обществената поръчка трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство;
    2. за доставки и услуги, които са свързани с производството и търговията с оръжия, боеприпаси и военна техника;
    3. при изпълнение на международен договор, предвиждащ доставки, услуги и строителство на обекти, предназначени за съвместна реализация или експлоатация от подписалите го страни;
    4. възлагани по специална процедура на международна организация, когато тя предоставя повече от половината от финансирането;
    5. възлагани в изпълнение на международен договор, свързан с разполагане на войски и осигуряване на участието на въоръжени сили и полицейски контингенти в международни мисии и учения.
    (2) Условията и редът за възлагане на обществени поръчки в случаите по ал. 1, точки 1 и 2, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната. В наредбата се определят и условията и редът за сключване на компенсаторни (офсетни) споразумения, както и случаите, в които те се допускат.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст?
    Заповядайте, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Моето процедурно предложение е да отложим разискванията и гласуването по този текст. Аргументите за подобно предложение са следните. Имаме на практика една очертала се доста необичайна ситуация. На 25 февруари аз и моят колега Румен Петков внесохме законопроект за изменение и допълнение на действащия Закон за обществените поръчки точно по текстовете, които предстои в момента да се разгледат. На практика те засягат предложение, свързано с възлагане на задължение за възложителите да предоставят определени данни в регистъра за обществените поръчки.
    На 26 февруари Вие, господин председателю, съвсем добросъвестно сте разпределили този законопроект на Комисията по икономическата политика и на още две парламентарни комисии. За съжаление аз не виждам в доклада на Икономическата комисия становище по направените предложения. Необичайното в случая, разбира се, е, че ние гледаме законопроекта на второ четене, а има предложеня за изменение и допълнение на съществуващия Закон за обществените поръчки. Струва ми се обаче, че приемайки предложението за отлагане, Икономическата комисия ще има на разположение време да се произнесе по внесените текстове и да прецени доколко те са обосновани и могат ли да бъдат включени в доклада на комисията за второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов. Става дума само за този текст, нали?
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Да, само за този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение за отлагане разискванията и гласуването на текста на чл. 12, който става чл. 13. Дали има обратно процедурно предложение?
    Заповядайте, господин Димитров, да обосновете обратното си процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз смятам, че не трябва да се отлага под предлог за внесен законопроект гласуването на тези текстове, тъй като този законопроект е внесен далеч след като са изтекли сроковете. Господин Найденов, Вие можехте да направите предложение между първото и второто четене на този законопроект.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Затова направихме законопроект за изменение, защото съзнавахме, че са изтекли сроковете.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Но сега по парламентарната процедура мисля, че не можем да включим Вашите предложения. Едва ли трябва да забавяме закона, още повече, че сме притиснати от срокове. Законопроектът на Министерския съвет беше много забавен, защото постъпи в деловодството на парламента на 18 юни. Така че аз правя процедурно предложение да продължим с гласуването на тези текстове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Действително процедурно е трудно осъществимо иначе вероятно разумното предложение на господин Ангел Найденов. Но така или иначе, подлагам на гласуване предложението за отлагане на текста, който разискваме.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 88 народни представители: за 28, против 52, въздържали се 8.
    Това предложение не се приема.
    Продължаваме по съществото на текста на чл. 13.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има ли желаещи за изказвания по чл. 13? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 13, така както е предложен от Комисията по икономическата политика.
    Гласували 86 народни представители: за 65, против 19, въздържали се 2.
    Член 13 се приема.
    Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Гласувах отрицателно, защото предполагам, че и част от колегите може би не схванаха същността на гласувания преди малко текст. С този текст не просто се изключват сделките, които, най- общо казано, са свързани с националната сигурност или са задължение по международни споразумения и договори като процедура, а и като задължение за предоставяне на минимално количество информация, която да бъде вписана в регистъра за обществените поръчки.
    Аз съм убеден и след разисквания, които бяха осъществени в пленарната зала по въпросите, свързани с ремонта на бойни самолети, вероятно и по повод на хеликоптерите, че няма никаква логика в това данни, свързани с възложителя, с процедурата, с вида на поръчката, със сроковете за реализация на поръчката да бъдат засекретявани. Най-малкото поради факта, че по този начин се скрива информация от обществения и политическия контрол, преди всичко свързана с изразходването на средства и то на огромни финансови средства. Лишават се в това число и потенциални участници или изпълнители на обществените поръчки от възможността да бъдат информирани кога, кой, какво обявява в сферата на националната сигурност като обществена поръчка и като изпълнение на определени ангажименти на държавата.
    Затова, уважаеми колеги, струва ми се, че не просто е необходимо да бъде преразгледан този текст, но трябва да имаме съзнанието за задължението минималното количество информация да се вписва в отделни регистри, в отделни раздели на регистъра за информация, свързана с обществените поръчки. Това са аргументите, поради които гласувах “против”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Господин Димитров, заповядайте да докладвате чл. 13, който, както виждам, става чл. 14.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 13 от текста на вносителя има предложение от Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията; от Васил Маринчев, което не е подкрепено от комисията; от Петко Ганчев, което също не е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за чл. 13, който става чл. 14:
    “Чл. 14. (1) Условията и редът за възлагане на обществени поръчки, определени в този закон, се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки, които имат следните стойности без ДДС:
    1. за строителство – над 1 800 000 лева, а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – над 5 000 000 лева;
    2. за доставки – над 150 000 лева, а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – над 250 000 лева;
    3. за услуги – над 90 000 лева, а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – над 250 000 лева;
    4. конкурс за проект – над 30 000 лева.
    (2) При възлагане на обществена поръчка, която включва едновременно доставка на стоки и услуги и стойността на услугите е по-голяма от стойността на стоките, се прилага ал. 1, т. 3.
    (3) Когато възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1–4 финансират с повече от 50 на сто договор за строителство, лицата, които възлагат договора, са длъжни да спазват този закон, когато общата стойност на договора без ДДС е над прага, определен в ал. 1, т. 1.
    (4) Когато възложители по чл. 7, ал. 1, т. 1–4 финансират с повече от 50 на сто договор за услуги, който е свързан с договор за строителство по ал. 3, лицата, които възлагат договора за услуги, са длъжни да спазват разпоредбите на този закон, когато общата стойност на договора без ДДС е над прага, определен в ал. 1, т. 3.
    (5) Условията и редът за възлагане на обществени поръчки под праговете по ал. 1 се определят от наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и министъра на външните работи.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Великов, имате думата.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, както стана дума от едно предишно изложение на проф. Димитров, ние доста се забавихме с този закон, което се дължеше и на факта, че трябваше да се уточняват редица положения, свързани с изискванията на Европейския съюз. Но в тези изисквания, доколкото си спомням от разискванията в Комисията по икономическата политика, не са заковани с някакви абсолютни стойности съответните прагове.
    Аз лично си мисля, че ние, хармонизирайки нашето законодателство с европейското, трябва да държим сметка, както и в много други случаи, казвали са го и други колеги, за особеностите на нашата страна, за интересите на нашата страна, интересите на бизнеса в нашата страна. В този смисъл рязкото увеличаване на праговете, което е по вносителя, създава предпоставки за това много поръчки да се възлагат изобщо без прилагането на Закона за обществените поръчки и наредбата на Министерския съвет, която се предвижда в ал. 5, трудно може да гарантира изцяло принципите, които са залегнали като текстове в чл. 1 за ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и в чл. 2 – публичност и прозрачност, свободна и честна конкуренция, равнопоставеност на всички кандидати.
    В този смисъл е и моето предложение – да няма чак тройно увеличение на праговете, а максималното да е двойно. Може би това е някаква междинна стъпка, но тя е оправдана с оглед на конкретното състояние на икономиката и в нашата страна.
    Аз апелирам към колегите да подкрепим предложеното от мен увеличение, което изглежда много по-разумно.
    Няма да се спирам по-подробно на начините, по които, когато имаме само една наредба под праговете, по какъв начин съответните стопански субекти се подпъхват и под тези изисквания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Господин Маринчев, заповядайте, за да обосновете Вашето предложение.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз и на първо четене на този законопроект направих изказване, че не приемам толкова рязкото вдигане на праговете за обществените поръчки – от трите вида прагове. Сега тук се въвежда и четвърти. Четвъртият аз го споделям като вид праг, нормално е да го има. Тази специфика е малко по-различна от останалите три вида.
    И аз, както господин Великов, виждам, че нашите предложения се разминават само в един от праговете с 200 000 лева…
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Ние не сме се договорили предварително.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, не сме се договорили предварително.
    Аз съм целял да не се вдигат толкова рязко праговете и да не се създават прекомерно много възможности да се заобикаля Законът за обществените поръчки. На първо четене казах, че областните управители, имам този опит, на практика няма да прилагат Закона за обществените поръчки. Те нямат нищо, което да отива към тези прагове. Така ще бъдат и много от общините, особено по-малките общини. Така ще бъдат и много от администрациите, държавните администрации – по-малките комисии и други такива, които бяха изредени в прословутия чл. 7, ал. 2, т. 1. Но все пак целта на този закон е да поставим спирачка пред безполезното пилеене на държавни средства, на обществени средства. Такова вдигане на праговете говори точно в обратната посока.
    На първо четене, не си спомням кой колега застъпваше тезата – така е в Европа. Господин Великов каза, а и аз го поддържам, че в Европа може да е така, но Европа не е България и България все още не е Европа. Може би ще дойде времето, когато ще бъдат актуални такива прагове…
    РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не е в Европейския съюз.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, Европейският съюз, съгласих се с тази корекция. В момента ние не сме в тези условия и аз апелирам да подкрепите било моето, било предложението на господин Великов, тъй като на практика те са еднакви. В моето предложение числото “1 800 000” се заменя с “1 000 000”. Тъй като има достатъчно логика и в предложението, когато мястото на поръчката е извън страната, да бъдат по-високи праговете, ще помоля господин Великов да се присъедини към моето предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Маринчев, да, Вие сте напълно прав в това, че ние не трябва да допускаме безконтролно харчене на публични пари, но държа да припомня, че вдигането на праговете не означава, че няма да има контрол върху средствата, така да се каже, когато обществени поръчки попадат под тези прагове. Според чл. 14 в редакцията на комисията в ал. 5 се казва, че “условията и редът за възлагане на обществени поръчки под праговете се определят с наредба, приета от Министерския съвет”. И досега има такава наредба за така наречените малки обществени поръчки. Там също има процедура, също има контрол, въпросът е, че не е тази тежка процедура, свързана със сериозни административни разходи, която е уредена в този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Заповядайте за дуплика, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Понятието “малки обществени поръчки” съществуваше досега и за хората, които са го прилагали, известни са похватите, по които може да бъде заобиколена тази наредба. Все пак наредбата не е закон.
    Що се отнася до това какво ще възлагат отделните администрации, аз бих напомнил един случай, който излезе във вестниците някъде втората половина на миналата година, когато областният управител на София обяви обществена поръчка за отдаване под наем на лек автомобил на обща стойност 50 и няколко хиляди лева. Питам: той щеше ли да прави такава обществена поръчка? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Господин Ганчев ще може да защити своето предложение на следващото заседание, когато продължим второто четене на закона.
    Няколко съобщения.
    Комисията по труда и социалната политика ще има редовно заседание утре, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134.
    Комисията по здравеопазването ще заседава днес в 14,30 ч. в зала 142.
    Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще има заседание днес в 14,30 ч. в зала 356.
    Комисията по икономическата политика ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала “Запад”.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч. в зала 232.
    Комисията по образованието и науката ще има заседание днес от 15,00 ч. в зала 456.
    Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 16,30 ч. в зала 134.
    Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,01 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Весела Лечева


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания