Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 18 март 2005 г.
Открито в 9,02 ч.


18/03/2005
    Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

    Секретари: Гадар Хачикян и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.

    Продължаваме с точка трета от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
    Моля, проф. Димитров, да преминем към чл. 44.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 44 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, което е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната редакция на чл. 44:

    “Сетълмент

    Чл. 44. (1) Сетълмент е прехвърляне на парични суми между водени в БНБ сметки, наричани по-нататък “сетълмент-сметки”.
    (2) Сетълмент се извършва само в платежната система за брутен сетълмент в реално време.”
    По чл. 45 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Неотменимост на нареждане

    Чл. 45. След определения в правилата на системата момент на приемане на нареждане, нито участник в платежната система, нито трето лице може да отмени приетото от системата нареждане. Изпълнението на такова нареждане не може да бъде осуетено по друг начин.”
    По чл. 46 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Неплатежоспособност на участник в платежна система

    Чл. 46. (1) По смисъла на този закон неплатежоспособност на участник в платежната система е:
    1. отнемането на лицензията на търговска банка или на клон на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност в страната поради неплатежоспособност, както и откриването на производство по несъстоятелност спрямо друг участник в платежна система;
    2. всяка друга предвидена в законодателството мярка, прилагана от административен или съдебен орган спрямо участник в платежна система, включваща принудително ограничаване или прекратяване на плащането от участника.
    (2) Момент на неплатежоспособност е моментът на постановяване на решение по ал. 1 от съответния съдебен или административен орган.
    (3) При неплатежоспособност на участник в платежната система не се засяга правото да се използват средствата по водена в платежната система сетълмент-сметка на участника за изпълнение задълженията, произтичащи от участието му в платежната система с оглед приключване на сетълмента в системата на датата на неплатежоспособност.
    (4) При неплатежоспособност на участник в платежната система не се засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на нарежданията на този участник, нито действителността и противопоставимостта на такива нареждания срещу трети лица, ако тези нареждания са били приети от платежната система в съответствие с нейните правила:
    1. преди момента на неплатежоспособност или
    2. след този момент, ако нарежданията са били извършени на датата на неплатежоспособност и при условие, че системният оператор и участниците в системата за сетълмент, чиито нареждания са засегнати, докажат, че настъпването на неплатежоспособност за участника не им е било известно и не е могло да им бъде известно.
    (5) Забранено е обратно преизчисляване на вземания и задължения на участници в платежната система поради недействителност на сделки и действия, извършени преди датата на неплатежоспособност.
    (6) Неплатежоспособността на участник в платежната система не засяга правата върху обезпечението, предоставено от този участник на друг участник в платежната система или на друго лице във връзка с неговото участие в системата, ако тези права са възникнали преди настъпването на неплатежоспособността. Правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от предоставеното обезпечение също не се засягат.
    (7) Средствата по сетълмент-сметките на участниците в платежната система за брутен сетълмент в реално време, водени от БНБ, които са предназначени за изпълнението на задължения на тези участници в системата, произтичащи от тяхното участие в нея, както и ценни книжа, предоставени като обезпечение от участник в платежната система на друг участник в нея или на друго лице във връзка с неговото участие в платежната система, не могат да бъдат конфискувани, отнемани в полза на държавата или обект на принудително изпълнение.”
    По чл. 47 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Задължения за предоставяне на информация в
    платежна система

    Чл. 47. (1) Системният оператор своевременно уведомява БНБ в писмена форма за всяка промяна в наименованието, седалището или мястото на дейност на всеки участник в съответната платежна система, както и за всяко изменение в броя на участниците в нея.
    (2) Системният оператор подава до БНБ заявление за предоставяне на предварително одобрение за промяна на участниците в платежната система, с изключение на промени по ал. 1, както и за промяна в споразумението или правилата на системата.
    (3) Системният оператор и другите участници в платежната система своевременно съставят и представят в БНБ пълна и точна информация по ред, определен с наредба на БНБ.
    (4) БНБ урежда с наредба структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и друга свързана информация, подавана от системните оператори или участниците в оперирани по реда на този закон платежни системи.”
    По чл. 48 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Правила на системата

    Чл. 48. (1) Правилата на всяка платежна система представляват неразделна част от споразумението за съответната система.
    (2) Правилата на платежната система задължително съдържат:
    1. оператора на платежната система;
    2. начина за осигуряване окончателност на нарежданията;
    3. участниците в платежната система;
    4. условията за участие в платежната система и условията за изключване от нея;
    5. правата и задълженията на участниците и на системния оператор;
    6. начина на подаване на нареждания, тяхната форма и структура;
    7. формата и структурата на информацията относно операциите;
    8. начина за защита на информацията срещу неправомерна употреба;
    9. принципа на опериране на платежната система;
    10. момента на приемане на нареждане от платежната система, както и времевия период, в който платежната система ще приема нареждания;
    11. валутата или валутите, в които платежната система оперира;
    12. правилата за извънредни ситуации.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Нека спрем дотук, тъй като това е краят на Раздел І, Глава Четвърта.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете? Няма.
    Подлагам на гласуване текстовете, както бяха прочетени от председателя на комисията, от чл. 44 до чл. 48, включително.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел ІІ комисията подкрепя наименованието на раздела:

    “Раздел ІІ
    Платежна система за брутен сетълмент в реално време”
    По чл. 49 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Общи положения

    Чл. 49. (1) Система за брутен сетълмент в реално време (по-нататък “СБСРВ”) е платежна система, която извършва прехвърляне на парични суми между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за прехвърляне.
    (2) Оператор на системата по ал. 1 е БНБ.
    (3) БНБ издава наредба, с която урежда функционирането на системата, изискванията към участниците и реда за участие в нея и плащанията, които задължително се извършват през нея.”
    По чл. 50 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Агент по сетълмента

    Чл. 50. (1) Агент по сетълмента в СБСРВ е БНБ.
    (2) БНБ води сетълмент-сметки за участниците в СБСРВ, без лицата по чл. 51, ал. 1, т. 3.
    (3) БНБ извършва сетълмент на нареждания по сетълмент-сметките в съответствие с тяхната поредност и при условие, че съответният участник има достатъчно средства по своята сетълмент-сметка.
    (4) Участниците в СБСРВ осигуряват наличието на достатъчно средства по своите сетълмент-сметки за извършване сетълмента на нареждания.
    (5) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката БНБ може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит следва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията (наричано по-нататък “обезпечение”).”
    По чл. 51 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Участници в платежна система за брутен
    сетълмент в реално време

    Чл. 51. (1) Участници в СБСРВ са:
    1. Българската народна банка;
    2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата;
    3. оператори на системи по чл. 41, ал. 1.
    (2) Лицата по ал. 1, т. 2 и 3 са длъжни да участват в системата за брутен сетълмент в реално време.
    (3) Участници в СБСРВ могат да бъдат и други лица, одобрени от БНБ по ред, определен в наредба.
    (4) Участници в сетълмента са лицата по ал. 1, т. 1 и 2. Те притежават сетълмент-сметки в БНБ и участват в СБСРВ чрез индивидуален код.
    (5) Ако БНБ установи, че участник в СБСРВ е престанал да отговаря на изискванията за участие в системата или ако той не изпълнява своите задължения, БНБ може да ограничи или да изключи участника от платежната система.”
    По чл. 52 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Подаване на нареждания и информация за тях

    Чл. 52. (1) Участниците в СБСРВ подават нареждания до БНБ чрез кредитен превод, с изключение на участниците по чл. 51, ал. 1, т. 3, които подават нареждания чрез заявка за сетълмент.
    (2) БНБ изпраща информация до съответните участници в СБСРВ за обработените от системата нареждания.
    (3) БНБ не извършва сетълмент на нареждания, които не отговарят на установените от нея изисквания.”

    По чл. 53 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Недостиг на средства за сетълмент

    Чл. 53. (1) В случай на недостиг на средства по сетълмент-сметката агентът по сетълмента може да предостави кредит на участник, като кредитът подлежи на връщане в същия или най-късно на следващия работен ден, когато е бил предоставен. Този кредит следва да бъде обезпечен чрез ценни книжа или парични средства, които служат като обезпечение за задълженията.
    (2) За осигуряване нормалното извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства на участниците в СБСРВ и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка.
    (3) За отпускането на кредит от гаранционна схема по ал. 2 се предоставя обезпечение. БНБ обнародва списък на активите, приемани като обезпечение.
    (4) Ако в момента на приключване работното време на СБСРВ участник в нея не притежава достатъчно средства по своята сетълмент-сметка, БНБ връща нарежданията до този участник, без по тях да е извършен сетълмент. Информацията за тези нареждания се запазва.
    (5) В случаите на връщане на нареждане и изключване на участник в СБСРВ, участникът е длъжен в началото на следващия работен ден да отправи с текуща дата до съответните платежни системи същото нареждане с определения индентификационен номер.”
    По чл. 54 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Срокове за приемане и подаване на нареждания

    Чл. 54. (1) Участниците в СБСРВ могат да подават нареждания до БНБ в съответствие с графика за работа на системата. Нареждания, подадени след приключване дейността на СБСРВ за деня, се връщат от БНБ, без да бъде извършен сетълмент.
    (2) СБСРВ не извършва сетълмент с дата, различна от посочената в нареждането дата за сетълмент.”
    По чл. 55 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Валута

    Чл. 55. Сетълмент в СБСРВ се извършва в национална валута, освен ако БНБ реши друго.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Това е един подходящ момент да спрем и да видим дали има някакви становища по Раздел ІІ, включително наименованието и текстовете от чл. 49 до чл. 55 включително. Няма желаещи.
    Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ и текстовете от чл. 49 до 55 включително.
    Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
    Наименованието на Раздел ІІ и членове от 49 до 55 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава пета комисията подкрепя наименованието “Платежен надзор”.
    По чл. 56 има предложение от народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за чл. 56:

    “Общи разпоредби относно платежния надзор

    Чл. 56. (1) Платежният надзор се осъществява от БНБ.
    (2) Обект на платежния надзор са:
    1. системните оператори и другите участници в платежните системи;
    2. изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ и всички други лица за извършваните от тях дейности във връзка с функционирането на платежните системи;
    3. платежните механизми в системите за сетълмент на сделки с корпоративни и държавни ценни книжа.
    (3) БНБ и оправомощените от нея лица не носят отговорност за вреди при упражняване на функциите си по платежен надзор, освен ако са действали умишлено.
    (4) При упражняване на платежен надзор БНБ има право да изисква от лицата по ал. 1 и 2 да й предоставят всички необходими документи, информация за дейността им, както и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.”
    По чл. 57 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Предоставяне на информация за нуждите на
    платежния надзор

    Чл. 57. (1) Лицата, които са обект на платежен надзор, са длъжни да осигуряват цялата информация и съдействие, изисквани с оглед осъществяването на надзора, както и да се въздържат от всички действия, които могат да попречат на неговото провеждане.
    (2) За нуждите на платежния надзор Централният депозитар предоставя на БНБ поискана от нея информация от регистрите, които поддържа.
    (3) Системните оператори и другите лица, които са обект на платежен надзор, са длъжни при проверки на място да позволяват на натоварените с надзорни функции лица да присъстват на заседанията на техните органи на управление.”
    По чл. 58 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Надзорно сътрудничество

    Чл. 58. При упражняване на платежен надзор БНБ си сътрудничи с институции за надзор на платежните системи в други държави, с учредени по реда на нормативен акт институции за надзор на финансовата система и с независимите одитори. БНБ има право да обменя с тях информация, необходима за платежния надзор.”
    По чл. 59 комисията подкрепя текста на вносителите.

    “Задължение за конфиденциалност при упражняване
    на платежен надзор

    Чл. 59. (1) При упражняване на платежен надзор длъжностните лица са длъжни да пазят банковата, служебната и търговската тайна.
    (2) БНБ може да предоставя придобита при упражняване на платежен надзор конфиденциална информация на:
    1. институции и органи на Европейския съюз, ако това е необходимо за изпълнението на задължения, произтичащи от международно споразумение, по което Република България или БНБ е страна;
    2. чуждестранни органи за платежен надзор, с които БНБ е сключила споразумение;
    3. други органи, посочени в специален закон.
    (3) Извън случаите по предходната алинея, събраната при извършване на платежен надзор информация може да се предоставя на трети лица само във формата на обобщени данни, като не могат да се идентифицират конкретни лица или конкретни платежни системи.
    (4) Институциите и органите по ал. 2 могат да получават придобита при упражняване на платежен надзор информация само при условие, че те имат установено със закон задължение да защитават получената информация и да спазват конфиденциалност поне в степента, която е предвидена по този закон, като използват информацията само за целите, за които тя е била предоставена.
    (5) Освен когато закон предвижда друго, информация и документи, отнасящи се до клиентите или техни сделки, могат да се предоставят от лицата по чл. 56, ал. 1 и 2 на трети лица само с предварителното писмено съгласие на съответния клиент.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава пета и текстовете от чл. 56 до 59 включително? Няма.
    Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета и текстовете от чл. 56 до чл. 59 включително.
    Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 60 има предложение от народния представител Юнал Тасим, което той оттегля.
    Комисията подкрепя текста на вносителите.
    Тук трябва да посоча, че има и допълнителен доклад на комисията, по силата на който в чл. 60, ал. 3, т. 2 се изменя.
    Господин председател, аз ще прочета консолидирания вариант.


    “Лиценз за опериране на платежна система

    Чл. 60. (1) Лиценз за извършване на дейност като системен оператор на платежна система се предоставя от БНБ.
    (2) Лиценз по ал. 2 се предоставя на оператор на платежна система за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.
    (3) За издаване на лицензия трябва да са налице следните изисквания:
    1. системният оператор се учредява като акционерно дружество със седалище в Република България;”
    Чета изменената т. 2, съобразно вчерашното заседание на комисията:
    “2. записаният капитал на системния оператор възлиза на не по-малко от 5 млн. лв., като срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да се правят само парични вноски или непарични вноски, необходими за осъществяваната от системния оператор дейност. Вноските не могат да се правят със заемни средства. Към момента на подаване на заявлението за лиценз трябва да е внесена като парична вноска поне 25 на сто от записания капитал;
    3. произходът на внесения капитал е прозрачен и законен;
    4. системният оператор притежава техническите, организационни и функционални възможности за упражняване дейностите на системата, включително механизми и правила за сигурност и управление на риска, съответстващи на обхвата на платежната система;
    5. физическите лица, предложени за членове на органите за управление, притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация;
    6. системният оператор е подготвил стратегия и бизнес план за дейността си във връзка с оперирането на платежната система, базирани върху реалистични икономически прогнози;
    7. гарантирано е извършването на сетълмента на нарежданията, приемани от платежната система;
    8. платежната система, участниците в нея, както и правилата за функционирането й отговарят на изискванията, съдържащи се в този закон и подзаконовите актове по прилагането му;
    9. чрез дейността на платежната система не се застрашава съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи, както и стабилността и сигурността на финансовата система на страната.
    (4) По смисъла на този закон като професионално квалифицирани лица, предложени за членове на управителните органи, ще се считат физически лица, които имат:
    1. висше образование в област, необходима за компетентното изпълнение на техните функции, и
    2. поне 5-годишен професионален опит в областта на платежните системи, или в банковия или друг финансов сектор, и
    3. поне 3-годишен управленски опит, придобит с работа в областта на платежни системи или в банковия сектор, или поне 5-годишен управленски опит в друг сектор.
    (5) Системният оператор е длъжен да отговаря на условията по ал. 3 през целия период на действие на издадената лицензия.
    (6) Без разрешение на БНБ системният оператор не може да извършва по занятие друга дейност освен оперирането на платежна система.”
    По чл. 61 комисията подкрепя текста на вносителите, като искам да подчертая, че има допълнителна промяна в ал. 2, приета на вчерашното заседание на комисията:

    “Разглеждане на заявление за издаване на лицензия

    Чл. 61. (1) Лице, което желае да бъде системен оператор, подава писмено заявление за издаване на лиценз по ред и със съдържание, определени в наредба на БНБ.
    (2) БНБ се произнася в срок до шест месеца от получаване на заявлението за издаване на лиценз и на всички необходими документи.”
    В ал. 2 се създава допълнително изречение съгласно доклада на комисията:
    “Преди произнасянето е необходимо заявителят да удостовери, че записалите акции лица са направили вноски, общата стойност на които е не по-малко от минимално необходимия капитал по чл. 60, ал. 3, т. 2.”
    (3) БНБ отказва издаването на лиценз, когато заявителят е представил непълна или невярна информация, или когато прецени, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 3. В случаите на отказ заявителят може да направи ново искане за издаване на лиценз не по-рано от шест месеца от влизането на акта за отказ в сила.
    (4) Окръжният съд регистрира акционерно дружество с предмет на дейност като системен оператор на платежна система, след като му бъде представен лицензът, издаден от БНБ.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли някой, който желае да вземе отношение? Не виждам.
    Моля, гласувайте членове 60 и 61, както бяха представени от председателя на комисията.
    Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62:

    “Отнемане на лиценз

    Чл. 62. (1) БНБ може да отнеме предоставения лиценз на системен оператор, ако:
    1. лицензът е бил издаден въз основа на невярна информация;
    2. системният оператор не започне оперирането на платежната система в срок от шест месеца след датата на издаване на лиценза;
    3. дейността на платежната система е била прекъсната за срок по-дълъг от шест месеца;
    4. в дейността на платежната система са констатирани сериозни нарушения.
    (2) В решението за отнемане на лиценза БНБ посочва датата, от която лицензът се счита за отнет.
    (3) Решението за отнемане на лиценза се връчва на системния оператор.
    (4) БНБ обнародва решението за отнемане на лиценза в “Държавен вестник” и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на лиценза.
    (5) В срок от седем дни след вземане на решение за отнемане на лиценза на оператор на платежна система БНБ отправя искане до Търговския регистър за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 63:

    “Преустановяване действието на лиценза

    Чл.63. (1) Освен при отнемането на лиценз, действието на лиценза се преустановява от датата, на която:
    1. юридическото лице на системния оператор е прекратено поради преобразуване;
    2. системният оператор е бил обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
    3. е вписано в Търговския регистър решение на общото събрание на системния оператор за преустановяване на дейността, за която е издаден лицензът;
    4. броят на участниците в платежната система спадне под посочения в чл. 41, ал. 1, т. 2.
    (2) Решение за преобразуване на юридическото лице на системния оператор за доброволна ликвидация или за прекратяване на дейността като системен оператор се взимат при условия, предварително определени от БНБ.
    (3) При преустановяване действието на лиценза по причина, различна от неговото отнемане, се прилага съответно чл. 62, ал. 5.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, гласувайте членове 62 и 63, както бяха представени от председателя на комисията.
    Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По чл. 64 има предложение на Юнал Тасим, което той обявява, че оттегля.
    Комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Мерки за въздействие спрямо системни оператори

    Чл.64. (1) В случай, че БНБ установи нарушения в дейността на платежна система, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения тя може:
    1. да отправи писмено предупреждение до системния оператор;
    2. да задължи системния оператор да отстрани нарушенията в предварително определен срок;
    3. да задължи системния оператор да извърши за своя сметка извънреден одит на системата или на участниците в нея;
    4. да нареди на системния оператор да изключи определен участник от платежната система, ако участникът не спазва установените с този закон изисквания за участие в такава система или правилата на системата;
    5. да забрани на системния оператор да изпълнява своята дейност, произтичаща от издадения лиценз, докато не бъдат отстранени нарушенията.;
    6. да отнеме лиценза на оператора.
    (2) За нарушение по смисъла на ал. 1 се счита:
    1. неспазване на изискванията за издаване на лиценза по чл. 60;
    2. нарушение на този закон или друг нормативен акт, свързан с функционирането на платежната система, както и на правилата на съответната система;
    3. неизпълнение на разпореждания на БНБ;
    4. възпрепятстване на надзорни инспекции или неоказване на съдействие, когато такова е било поискано от системния оператор за целите на платежния надзор;
    5. застрашаване сигурността и стабилността на платежната система;
    6. спадане на капитала на системния оператор под 5 млн. лв.”
    По чл. 65 има предложение на Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията:

    "Мерки за въздействие спрямо изпълняващи
    институции, посреднически институции, участници в
    платежната система, издатели на ЕПИ или
    системи за сетълмент на сделки с ценни книжа

    Чл. 65. Ако изпълняваща институция, посредническа институция, участник в платежната система, издател на ЕПИ по смисъла на този закон или система за сетълмент на сделки с корпоративни или държавни ценни книжа извършат нарушения, представляващи неспазване или заобикаляне изискванията на този закон, БНБ може да отправи до тях писмено предупреждение или да ги задължи да преустановят и отстранят нарушенията в предварително определен срок."
    По чл. 66 комисията подкрепя текста на вносителите:
    Чл. 66. (1) Налагането на принудителна административна мярка по чл. 64 и чл. 65 не засяга възможността за налагане на мерки по други нормативни актове.
    (2) При налагането на принудителни административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 4 и 6 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица не се прилагат.
    (3) Актовете за налагане на принудителни административни мерки по чл. 64, ал. 1, т. 6 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.
    (4) Освен налагането на принудителни административни мерки БНБ може да обсъжда нарушенията в дейността на лицата по чл. 64 и чл. 65 с членовете на техните органи на управление, които са длъжни да предоставят на БНБ поисканото от нея съдействие."
    По чл. 67 има предложение на Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията, и предложение на комисията за този текст:

    "Регистри и уведомителни задължения на БНБ

    Чл. 67. (1) БНБ поддържа публични регистри на платежни системи, действащи по реда на този закон, включително регистри за операторите и участниците в тези платежни системи. БНБ отбелязва във водените от нея регистри отнемането и преустановяването на действието на лицензиите на системните оператори.
    (2) БНБ предоставя съдържащата се в регистрите по ал. 1 информация на окръжните съдилища.
    (3) БНБ информира Европейската комисия относно операторите и участниците в платежните системи, както и относно преустановяване действието на лицензии за опериране на платежна система.
    (4) Ако БНБ получи от съда по несъстоятелността или от друг държавен орган уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на участник в действаща по реда на този закон платежна система, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това:
    1. оператора на платежната система, за чийто участник се отнася уведомлението;
    2. всички други участници в тази платежна система.
    (5) При получаване от БНБ на уведомление за неплатежоспособност или за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на лице по ал. 1, БНБ е длъжна незабавно да уведоми за това определените за тази цел в законодателството на съответната държава институции на другите държави-членки на Европейския съюз и на държавите, участващи в Европейското икономическо пространство."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Димитров.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чисто формално, след като господин Юнал Тасим оттегли своето предложение, в т. 6 на ал. 2 на чл. 62 сумата от 10 млн. лв. беше заменена с приетите 5 милиона.
    Но, господин председателю, аз считам, че за да бъдем изрядни, това трябва да бъде подложено на гласуване. Защото никъде в текста на т. 6 не е написано, че е свързано с минималния капитал. Ние сменихме сумата на минималния капитал, а тук имаме: "За нарушения по смисъла на ал. 1 се счита…", и намаляване на капитала под определена сума. Няма предложение, няма допълнителен доклад, както беше в случая, така че мисля, че трябва да направите гласуване на текста, понеже нещата стоят малко по-различно от случая на чл. 60, където говорим за минималния капитал – спадане под определена сума.
    Затова, уважаеми господин председателю, за да няма някакви вътрешни противоречия, ви предлагам чл. 64, ал. 2, т. 6 – изменението, спадането на капитала до 5 млн. лв., да бъде гласувано. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пет, а не десет милиона. Чухме аргументите, става въпрос да бъде не както е тук – 10 милиона, а да бъде 5 милиона. Нали така?
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Да. Тъй като председателят на комисията го прочете автоматично, но няма решение на комисията, няма допълнителен доклад и няма обвръзка с минималния капитал в текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Видях, че и проф. Герджиков се намеси.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, поначало аз не възразявам срещу това, което предложи господин Нихризов, нека да гласуваме, но след консултация с господин Герджиков стана ясно, че може би е добре да се оформи текстът в следния вид. Става въпрос за чл. 64, ал. 2, т. 6: "спадане на капитала на системния оператор под 5 млн. лв."
    Трябва да бъде гласувано, но след консултация с господин Герджиков предлагам една редакционна поправка, която по-точно отразява смисъла на това нормативно решение – "спадане на нетната стойност на активите на системния оператор под размера на регистрирания капитал от 5 млн. лв.".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, това е редакционно и по-точно.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И по-точно, съобразно Търговския закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Просто в желанието да получим точен текст, ако кажем "регистриран капитал от 5 млн. лв.", според мен няма да бъдем точни. Защото даден оператор може да регистрира капитал от 8 млн. лв. Тоест може би да го свържем само с регистрирания капитал, но без числото. Защото, ако кажем числото, може да не е 5 милиона, а да бъде 6 милиона, 8 милиона.
    ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ, от място): Така е.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: "Под регистрирния капитал".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Без да посочваме цифра, така ли?
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, без да посочваме числото.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Пет милиона лева е минимално изискуемата сума за регистриране.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Значи тогава той никога няма да спадне под 5 милиона. Той ще има регистриран капитал 5 милиона и не може да спадне под него. Според този член.
    Иначе, ако кажем "регистрирания капитал от 5 милиона", някои могат да регистрират…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чакайте сега, по-спокойно! Ако трябва да отложим този текст, за да го видим, защото виждам, че аргументите...
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Аз също съм склонен да отложим този текст, явно е, че днес няма да свършим със закона, комисията да го гледа още един път и тогава да се вземе окончателно решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да не направим все пак някаква грешка.
    Заповядайте за реплика, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, като реплика на господин Маринчев.
    Уважаеми колеги, става дума за следното: петте милиона лева, за които се разбрахме, това е капитал, който трябва да бъде налице, внесен към момента на издаване на лиценза. Този размер на капитала се вписва в търговския регистър като минимално изискуем. Регистрацията означава, че във всеки момент разликата между активите и пасивите на дружеството не може да бъде под тази стойност, именно тази разлика. Ако тя е под тази стойност, това вече се смята за нарушение и може да доведе до евентуално отнемане на лиценза.
    Сега обаче по това, което каза господин Маринчев. Може да бъде учредено с по-висок размер на капитала, може в търговския регистър да се впишат 10 милиона, само че, ако са 10 милиона, тоест по-висок от минимално изискуемия, спадането на нетната стойност на активите, активи минус пасиви под 10 млн. лв., не дава основание за отнемане на лиценза. Трябва да спадне под 5 млн. лв. Тоест минимално изискуемият капитал, който трябва да бъде регистриран в търговския регистър. Нали разбирате, господин Маринчев, така стоят нещата по мое мнение. Може би трябва да си кажат мнението и колегите от БНБ, но аз лично смятам, че така трябва да бъде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, под формата на реплика, но аз виждам, че има различни мнения по същество. Затова ще помоля и проф. Герджиков, който е специалист в тази област, да вземе отношение. Да не правим нещата на крак.
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Господин Димитров, моето предложение беше да не записваме едновременно и регистрирания капитал, и петте милиона. Защото това могат да бъдат различни числа.
    Аз мога да се съглася и с това, че под минимално допустимия, тоест, който се изисква за регистрацията. Мога да се съглася с това нещо, то беше идеята на господин Нихризов, когато предложи да се гласуват петте милиона, защото вече сме записали 5 милиона. Но не може да кажем "регистрирания, но не по-малко от 5 милиона”, защото регистрираният може да бъде 8 милиона, както казах преди малко.
    Действително днес няма да свършим до 10,00 ч. и може би е по-добре да го видим в комисията и да вземем окончателно решение.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да отложим текста и да вървим нататък, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предлагате да отложим чл. 64, ал. 2, т. 6?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, само този текст, за да го уточним.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, направено е предложение за отлагане на разискванията по чл. 64, ал. 2, т. 6.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Целият член!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, целият чл. 64.
    Моля, гласувайте за отлагане на разискванията по този член.
    Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
    Това процедурно предложение е прието.
    Има ли други изказвания по останалите текстове – от чл. 65 до чл. 67 включително? Няма.
    Моля, гласувайте тези текстове – чл. 65, 66 и 67.
    Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава шеста комисията подкрепя наименованието “Извънсъдебно разрешаване на спорове”.
    По Раздел І комисията подкрепя наименованието на раздела “Вътрешни процедури”.
    По чл. 68 има подкрепено предложение на народния представител Юнал Тасим.
    Има подкрепено предложение на народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева.
    Предложението на Комисията по икономическата политика за чл. 68 е следното:

    “Възражения

    Чл. 68. (1) Всяка изпълняваща институция, издател на ЕПИ, системен оператор и участник в платежна система по смисъла на този закон, в рамките на вътрешните си правила предвижда процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с извършването на операции по сметки, преводи или издаване и използване на ЕПИ.
    (2) Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ са длъжни да се произнесат и да уведомят писмено клиента за решението си по всяко постъпило възражение в 7-дневен срок от
    подаването му.
    (3) Ако изпълняващата институция или издателят на ЕПИ не се произнесат в предвидения в ал. 2 срок, както и когато решението им не удовлетворява клиента, спорът
    може да бъде отнесен за разглеждане от Помирителната комисия за платежни спорове. Изпълняващата институция или издателят на ЕПИ задължително информират клиента за наличието на тази възможност.”
    По Раздел ІІ комисията подкрепя наименованието на раздела “Помирителна комисия за платежни спорове”.
    По чл. 69 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Създаване

    Чл. 69. Към Комисията по търговия и защита на потребителите се създава Помирителна комисия за платежни спорове като помирителен орган за разрешаване на спорове между:
    а) изпълняващи институции и техни клиенти относно извършването на преводи;
    б) издатели на ЕПИ и оправомощени държатели на такива инструменти относно издаването и използването им.”
    По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “Състав на Помирителната комисия за платежни спорове

    Чл. 70. (1) Помирителната комисия за платежни спорове (по-нататък "комисията") е независима и към нея не могат да се отправят задължителни указания относно изпълнение на дейността й.
    (2) При всяко помирително производство комисията заседава в състав от петима членове, притежаващи необходимата квалификация. В състава на комисията се включват:
    1. председател, определен от управителя на БНБ;
    2. двама членове, определени от представителна организация на търговските банки;
    3. двама членове, определени от Комисията по търговия и защита на потребителите.
    (3) Членовете на Комисията по т. 2 и 3 на ал. 2 трябва да бъдат включени в листи, утвърдени от представителната организация на търговските банки, съответно от Комисията
    по търговия и защита на потребителите. Те могат да бъдат отзовавани по всяко време.
    (4) При невъзможност на някой от членовете да участва в отделно помирително производство, председателят на комисията определя негов заместник измежду включените
    в съответната листа лица.
    (5) Членовете на Комисията нямат право да разгласяват сведения, които са им станали известни във връзка с изпълнение на задълженията им.
    (6) Ежегодно след изтичане на календарната година, председателят на комисията изготвя отчет, който предоставя на организациите, представени в нея. При изготвяне на
    отчета се спазват изискванията на предходната алинея.”
    По чл. 71 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Несъвместимост

    Чл. 71. (1) Не може да участва в помирителното производство член на комисията, който:
    1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до 4 степен или по сватовство до 3 степен на някоя от страните по спора;
    2. се намира с някоя от страните по спора в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
    (2) Искането за отстраняване на член на комисията може да бъде направено от всяка от страните по помирителното производство.
    (3) Член на комисията е длъжен да си направи отвод, ако са налице обстоятелствата по ал. 1.
    (4) Членовете на комисията попълват декларация, че не са налице обстоятелствата по ал. 1, преди началото на помирителното производство.”
    Господин Тасим оттегля неприетото си предложение по чл. 72.
    По този текст има предложение на народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, подкрепено от комисията.
    Предложението на комисията за чл. 72 е следното:

    “Ред за подаване на възраженията

    Чл. 72. (1) Възражението е писмено, като съдържа изложение на фактите и искането. Към възражението се прилагат всички документи, необходими за изясняване предмета на спора.
    (2) Подателят представя и декларация, че към момента на подаване на възражението не е отнесъл същия спор за разрешаване пред съд, арбитражен съд или друга помирителна институция, както и че не е сключил с противната страна спогодба. Подателят на възражението може да упълномощи свой представител, който да го представлява пред комисията.
    (3) Ако липсват достатъчно документи или изложеното във възражението е непълно или неясно, комисията оставя възражението без движение, информира подателя за това и му
    дава срок от 10 работни дни за отстраняване на недостатъка.
    (4) Полученото възражение се изпраща на засегнатите лица, които в срок до 10 работни дни трябва да представят становища и доказателства. По изключение срокът може да бъде удължен с 10 работни дни.
    (5) След изтичане на срока по ал. 4 на подателя на възражението се предоставят получените становища и доказателства на противната страна и му се дава срок до 10 работни дни за допълнително становище и нови доказателства, ако ответната страна не желае да удовлетвори възражението му.
    (6) Ако подателят на възражението представи допълнително становище и/или нови доказателства, комисията дава възможност на засегнатите лица да представят допълнително становище и нови доказателства.”
    По чл. 73 има предложение на народния представител Юнал Тасим, което е оттеглено.
    Комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Разглеждане на спора

    Чл. 73. (1) В срок до един месец след изтичане на срока по чл. 72, ал. 5, комисията разглежда спора.
    (2) Когато комисията счита, че е необходимо допълнително изясняване на обстоятелствата по спора, тя може да поиска от страните документи, информация или допълнителни доказателства. Комисията може да извършва и проверки на място във връзка с предмета на спора.
    (3) Комисията може да разгледа спора в открито заседание, като разяснява на страните приложимите към спора нормативни разпоредби и ги приканва да се споразумеят.”
    По чл. 74 комисията подкрепя текста на вносителя:

    “Оставяне на възражението без разглеждане

    Чл. 74. Комисията оставя без разглеждане възражението на подателя или прекратява помирителното производство, когато към момента на подаване на възражението по същия спор вече има заведено съдебно или арбитражно дело, или спорът се разреши чрез спогодба.”
    По чл. 75 комисията подкрепя текста на вносителите:


    “Помирително предложение

    Чл. 75. (1) След извършване на необходимите действия по изясняване на спора комисията изготвя писмено помирително предложение за неговото разрешаване.
    (2) Помирителното предложение се приема с обикновено мнозинство от пълния числен състав на комисията. Въздържане при гласуване не се допуска.
    (3) Помирителното предложение може да бъде прието от страните в срок от 10 дни след получаването му, като приемането става чрез писмено известие до Комисията за платежни спорове. Приемането на предложението от двете страни има сила на спогодба между тях. Страните следва да бъдат уведомени, че не са длъжни да приемат помирителното предложение.
    (4) След изтичане на срока по ал. 3 комисията съобщава резултата на страните, след което прекратява помирителното производство.”

    По чл. 76 комисията подкрепя текста на вносителите:

    “Разходи за производството

    Чл. 76. (1) Страните не заплащат такса за разглеждане на сбора от Комисията. Направените от страните разноски са за тяхна сметка. Всяка от страните може да предложи в помирителното предложение да бъде включена и уговорка за поемане на разноските.
    (2) Разходите за възнаграждение на членове на Комисията се поемат от организациите, които са ги определили. Комисията по търговия и защита на потребителите осигурява персонал и подходящи условия за работа на Помирителната комисия за платежни спорове.
    (3) Управителят на БНБ утвърждава правилник за дейността на Комисията.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Ще ми позволите, уважаеми народни представители, да направя едно съобщение. Точно в 10 ч. комисарят по разширяването господин Оле Рен ще бъде в пленарната зала, ще произнесе слово. Затова ще помоля квесторите да поканят народните представители, които са извън залата, точно в 10 ч. да заповядат в пленарната зала.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по Глава шеста – от чл. 68 до чл. 76 включително да вземете отношение по тези текстове.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители. Чисто формално предложение за уеднаквяване на подхода в текста. Вчера гласувахме всички онези дефиниции, които са направени в скоби от стила на това, което е в чл. 70, ал. 1 - “(по-нататък “Комисията”)”, да бъдат изписани с думи “наричана “Комисията”. Така че аз, за да бъдат текстовете еднакви, предлагам същият подход да бъде възприет и в чл. 70, ал. 1 по отношение на Помирителната комисия за платежни спорове. Благодаря ви.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Точно така е, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вчера беше направено такова предложение и то беше възприето. В този вид трябва да бъде прието и в чл. 70, ал. 1.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
    За да бъдем прецизни, първо ще поставя на гласуване предложението на господин Нихризов, което е редакционно – в чл. 70, ал. 1 текстът в скобите да бъде, както сме го приели досега в същия текст.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 7.
    Това предложение на народния представител господин Нихризов е прието.
    Поставям на гласуване Глава шеста с наименованието й от чл. 68 до чл. 76 включително.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте тези текстове.
    Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
    Тези текстове са приети.
    Заповядайте за процедура.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Моето процедурно предложение е за извънредно заседание на Народното събрание във вторник, 25 март, от 14 часа със следния дневен ред:
    1. Проект на Решение за промени в състава и ръководството на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпуснати на страни от Третия свят, произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е осъществено, държавите-кредитополучатели, действията на правителството от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
    2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесени от Росица Тоткова и група народни представители; Министерския съвет; Ваня Цветкова и Борислав Владимиров; Валентин Василев; Явор Милушев; Валери Цеков и група народни представители.
    3. Първо четене на Законопроекта за екстрадицията, внесен от Министерския съвет.
    4. Първо четене на Кодекса за международно частно право.
    5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица.
    6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, внесен от Министерския съвет.
    И, ако ми позволите, господин председател, за да не излизам повторно, правя и второ процедурно предложение за пряко излъчване на обръщението на господин Рен в 10 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо ще подложа на гласуване предложението за пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия изявлението на господин Оли Рен.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 147 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 2.
    Това процедурно предложение се приема. Разбира се, то ще бъде осъществено, когато господин Оли Рен бъде в залата.
    Има второ процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14 ч. с дневния ред, който всички чухте тук.
    Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
    Поставям на гласуване процедурното предложение за извънредно заседание във вторник от 14 ч.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 170 народни представители: за 102, против 45, въздържали се 23.
    И това процедурно предложение се приема. Следователно парламентът ще заседава извънредно във вторник от 14 ч. при дневния ред, който беше предложен тук.
    Очевидно, че с този законопроект ще продължим следващата седмица. Стигнахме до Глава седма “Административнонаказателни разпроредби”.
    Очакваме нашия гост.

    (Народните представители стават и с ръкопляскания посрещат господин Оли Рен, член на Европейската комисия, отговарящ за разширяването.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! За мен е чест да приветствам с “Добре дошъл!” в Народното събрание на Република България комисаря по разширяването на Европейския съюз д-р Оли Рен.
    Лично аз съм впечатлен от политическия и професионален опит на господин Рен. Този опит успешно съчетава политика, икономически науки, международни отношения и журналистика, което кореспондира с процеса на разширяване и европейска интеграция.
    Затова, уважаеми госпожи и господа, ще си позволя да ви представя някои по-важни моменти от биографията на нашия гост:
    Д-р Оли Рен е роден през 1962 г. във Финландия. Завършил е икономически науки, международни отношения и журналистика в Съединените щати. През 1989 г. става магистър по политология в Хелзинкския университет. През 1996 г. става доктор на философските науки по международнополитическа икономия на Оксфордския университет. От 1988 до 1994 г. е заместник-председател на Центристката партия на Финландия. От 1991 до 1995 г. е член на парламента на Финландия. От 1992 до 1993 г. е специален съветник към министър-председателя на Финландия. От 1995 до 1996 г. д-р Оли Рен е член на Европейския парламент. През 2002-2003 г. е преподавател и директор “Научни изследвания” в Департамента по политология и Центъра за европейски изследвания на Хелзинкския университет. От 2003 до 2004 г. е съветник по икономическата политика към министър-председателя на Финландия.
    Автор е на редица книги и статии. Заместник-председател на Либералната група в Европейския парламент от 1995 до 1996 г., председател на финландската делегация към Съвета на Европа от 1991 до 1995 г. и заместник-председател на Европейското движение на Финландия от 1996 до 1998 г.
    От юли 2004 г. е член на Европейската комисия, отговарящ за предприятията и информационното общество. През август 2004 г. д-р Оли Рен е избран за комисар.
    Уважаеми господин Рен, Вашата среща с българските парламентаристи е в един решаващ момент за процеса за присъединяване на България към Европейския съюз. Всички ние очакваме Европейският парламент да даде зелена светлина за предстоящото подписване на Договора за присъединяване. Това ще стане възможно благодарение на огромната работа на Европейската комисия за финализирането на целия процес по преговорите, както и благодарение на съгласието в България по отношение на европейската й политика.
    Убеден съм, че на 1 януари 2007 г. България ще стане пълноправен член на Европейския съюз, защото българските граждани и институции вложиха неимоверни усилия в европейското си бъдеще.
    Имам удоволствието, господин Рен, да Ви дам думата. (Ръкопляскания.)
    Д-Р ОЛИ РЕН: Господин премиер, господин председател на парламента, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители, дами и господа! За мен наистина е голяма чест, че имам възможност да говоря пред българските народни представители по повод първото ми официално посещение тук като комисар, който отговаря за разширяването.
    Ние се намираме в решаващ момент от този исторически процес, който започна преди близо шест години на срещата на върха в Хелзинки, когато Европейският съюз реши да започне преговори за присъединяване на България към Съюза.
    Като финландец аз се чувствам особено поласкан от факта, че това се случи точно тогава на срещата на върха в Хелзинки 1999 г. Както знаете, преговорите приключиха формално през декември 2004 г. и ние, комисията, излязохме с положително становище по присъединяването на България. Преди няколко седмици – на 22 февруари т.г. излезе нашето становище. Сега вече изготвянето на Договора за присъединяване е приключило, вашите колеги в Европейския парламент скоро ще бъдат помолени да дадат съгласието си преди Договорът да бъде подписан в Люксембург на 25 април. След това Договорът ще бъде подложен на ратификация от България и от 25-те страни-членки.
    С подписването България ще получи статут на наблюдател и ще бъде представена в повечето дейности на европейските институции. Бих искал да подчертая по-конкретно, че 18 български представители ще участват в работата на Европейския парламент, където те ще съблюдават интересите на българските граждани и ще бъдат свидетели на това, което става в Европейския съюз.
    Всъщност ние вече сме много близки и тесни партньори с България и бих искал да повторя и пред тази аудитория тук, че в Европейския съюз комисията и страните-членки са решени да работят активно за едно справедливо и задоволително решаване на проблема с българските и палестинския медик, които в момента са задържани в Либия. Имате цялото ни състрадание и солидарност и действително ние работим съвместно с българското правителство, за да постигнем задоволително решение на този въпрос.

    Драги приятели, присъединяването на България и Румъния ще отбележи края на петото разширяване на Европейския съюз. Това е също така пример и за целия Балкански регион. Искам да подчертая конкретната роля на България като модел и като стимул за развитието на демокрацията и стабилността на Западните Балкани. Дългогодишната решимост на България за присъединяване към Европейския съюз и други институции наистина е ключов елемент в този процес.
    Присъединяването към Европейския съюз е вече съвсем близо. Аз познавам и оценявам пътя, който е изминала България досега. България вече постигна много в подготовката си за членство. Този напредък заслужава да бъде изтъкнат и признат. С други думи, вие сте свършили огромната част от подготовката за този маратон. Но последната миля е все още пред вас и съм уверен, че ще приключите и тази последна миля в маратона много успешно.
    Българското законодателство беше до голяма степен приведено в съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз, т.нар. “acquis communautaire”. Това е благодарение на общите усилия както на правителствата, управлявали страната ви от началото на преговорите, така и на уважаемите народни представители. Тези усилия трябва да продължат, за да бъдат преодолени оставащите слабости и да се открие пътят за пълното прилагане на законодателството на Европейския съюз.
    Реформата в публичната администрация напредва. Този напредък трябва да продължи, за да могат гражданите и икономическите фактори в България да ползват качествени услуги, предоставени от компетентна и прозрачна публична администрация, действаща независимо и неподдаваща се на натиск. Укрепването на административния капацитет в отделните сфери трябва да продължи да бъде приоритетна задача.
    Икономическите структури са в процес на приспособяване към международните стандарти. България относително късно започна икономическата си реформа, но трайната тенденция на икономически растеж и чуждестранни инвестиции са доказателство за съживяването на икономическата динамика във вашата страна. Още през 2002 г. Комисията категоризира България като страна с функционираща пазарна икономика, според така наречените Копенхагенски критерии за присъединяване.
    Сега България трябва да продължи да надгражда на базата на този успех, за да бъде готова да се присъедини към вътрешния пазар и да извлече всички облаги от това.
    Разрешете ми да споделя с вас нашето очакване, че оставащите законови разпоредби и административни практики, които имат дискриминиращ характер спрямо граждани на Европейския съюз ще бъдат незабавно премахнати. Те са в противоречие с принципа на равнопоставено третиране на гражданите на Европейския съюз.
    Освен това като приветстваме напредъка постигнат през последната година в областта на конкуренцията и правилата за държавните помощи е важно да подчертаем, че България трябва да продължи да работи усърдно за по-строгото прилагане на тези правила. Това е наложително с оглед на продължаващото преструктуриране и динамика на българската икономика.
    Основното предизвикателство за България остава реформата на съдебната система. Това е според мен приоритетът на всички приоритети. Това не е реформа, чието предназначение е да задоволи изискванията на европейски чиновници или на европейската бюрокрация. Това е реформа, която е необходима, за да направи съдебната система по-ефективна, по-надеждна, по-ефикасна и по-прозрачна. Следователно на първо място това е в интерес на българските граждани, фирми и всички други членове на българското общество. Независимо от това колко чувствителен от политическа гледна точка да е този въпрос, той трябва да бъде разрешен колкото е възможно по-скоро.
    Направи ми силно впечатление доброто сътрудничество между всички политически партии в парламента във връзка с изменението на някои разпоредби на Конституцията преди година и половина. Убеден съм, че същият дух на единство и консенсус между партиите ще надделее и сега, когато сте изправени пред сегашните предизвикателства. Това е особено важно във връзка с прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс и произтичащите от това структурни промени в досъдебната фаза. Реформата е крайно необходима, за да се гарантира, че България разполага със законови инструменти и ресурси за пълното прилагане на принципите на правовата държава и за успешна борба с организираната престъпност и корупцията.
    България трябва да спазва задължението, което е поела по време на преговорите за присъединяване, а именно – да осъществи необходимата реформа в съдебната система най-късно през 2005 г.
    Мобилизирането на усилията на цялото българско общество е необходимо за постигането на тази цел. Необходимо е повече прозрачност, тъй като корупцията и организираната престъпност често вървят ръка за ръка и борбата срещу тях трябва да се води с еднаква решимост от всички за благото на всички.
    Дами и господа, друг важен момент в това отношение е необходимостта да заделяме достатъчно ресурси за пълното прилагане на съществуващата законова рамка в областта на правата на човека. Гражданите в неравностойно положение трябва да имат възможността да се възползват пълноценно от подобрената законова среда. Запознат съм с досегашните ви усилия за разработването на механизми за закрила на различни категории от населението и тук бих искал да приветствам инициативата “Ромска декада”, открита преди един месец в София от министър-председателя. Надявам се, че тя скоро ще намери израз в конкретни дейности и мерки.
    Драги приятели, нека да ви кажа като партньор и като приятел на България, че часовникът тиктака през оставащите 21 месеца до заплануваната дата за присъединяването на България. Страната трябва да се заеме енергично с отстраняване на слабостите, съществуващи в редица области. Всеки ден ви приближава все повече и повече до реалността на пълноправното членство. Това означава, че отсега нататък всеки ден, всяка седмица, всеки месец е от значение. С други думи, България трябва да използва това време, за да приключи с подготовката си за пълноправно членство в европейското семейство. Това е моментът, когато България трябва да докаже още веднъж доверието, което си спечели по време на успешните преговори. Именно сега България трябва да покаже, че е способна да изпълнява задълженията, свързани с членството й и да даде реален принос за Европейския съюз.
    От страна на Европейската комисия ние ще следим от близо спазването на задълженията, приети по време на преговорите и пълното им прилагане на практика.
    Подробен мониторингов доклад ще бъде представен през есента на тази година, който ще очертае пълната картина на готовността на България за членство. Докладът ще отрази напредъка във всички области на законодателството, както и по отношение на икономическите критерии. Освен това той ще обхваща и редица въпроси, свързани с изпълнението на изискванията по политическите критерии. Този мониторинг има за цел да помогне на България да фокусира усилията си, за да гарантира плавен преход към членството през януари 2007 г.
    Днес България е поела твърдо по пътя към присъединяване. При положение, че напредъкът продължи и ако се осъществят необходимите реформи, тези усилия ще продължат да бъдат подкрепяни от Европейската комисия, включително и чрез програмите за финансова помощ.
    Задължение на Европейската комисия като пазител на договорите на Европейския съюз, включително на Договора за присъединяване на България и Румъния, е да гарантира правилното функциониране на разширения Европейски съюз. Ако България или Румъния не спазят поетите задължения, ние имаме възможност да приложим корективни мерки. Специфична предпазна клауза бе договорена с България и Румъния, която позволява на страните-членки въз основа на предложение на Европейската комисия да отложат заплануваната дата за присъединяване на едната или двете страни–кандидатки с една година. Това би се случило само, ако съответната страна се окаже явно неподготвена по съществен брой области.
    В този контекст бих искал да посоча, че комисията няма да се поколебае да се възползва от тези корективни мерки, включително като препоръча да се използва задействането на специфичната предпазна клауза, ако това се налага и с цел да се защитят интересите на всички страни по договора.
    Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители, дами и господа! Познавам добре ценностите и добродетелите на българския народ, на българските граждани. Знам, че духът на единство може да надделее, за да гарантира интересите на тази нация. Знам също, че България между другото е и голяма футболна нация. Нека да приключа с една аналогия с този спорт, който е наистина един от най-любимите на всички нас. Спомням си, когато преди около 12 години България се класира за финалите на Световната купа през 1994 г., след един драматичен мач с френския отбор. Тогава ми казаха, че когато България вкарала победния гол, коментаторът на мача извикал: “Господ е българин!”. Може и да е така, но убеден съм също, че това не е било просто едно чудо. Вярвам, че победата се е дължала на една солидна подготовка, на вярата в успеха, на правилния метод на работа, на колективния дух и огромната подкрепа от всички слоеве на българското общество. Вярвам, че тя е била заслужена победа! Заслугата е на всички слоеве на българското общество. Принципът “Всекиму според заслуженото” е водещ принцип на Европейския съюз в целия процес на разширяване. Именно по този принцип със собствените си заслуги България ще спечели квалификационния мач за висшата лига на държавите-членки на Европейския съюз! Сега е моментът да доведете докрай тази подготовка. Сега е моментът за национално съгласие, изразено в действия и в убедителни резултати! Благодаря ви много за вниманието. (Продължителни ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви много, господин Рен.
    Колеги, обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще продължим с парламентарен контрол. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпилите питания в периода 11-17 март 2005 г. са следните:
    Постъпило е питане от народния представител Стойчо Кацаров към Славчо Богоев, министър на здравеопазването, относно издаване на разрешение за аптеки. Следва да се отговори писмено на 25 март 2005 г.
    Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Милко Ковачев, министър на икономиката, относно българските нефтени концесии в Либия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 март 2005 г.
    Постъпило е питане от народните представители Иван Николаев Иванов и Евгени Чачев към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно българското участие в проекта "Галилео". Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 март 2005 г.
    Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Милко Ковачев, министър на икономиката, относно изплащане на обезщетения на съкратени работници и служители от "Асеновград БТ" АД. Следва да се отговори писмено до 30 март 2005 г.
    Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Милко Ковачев, министър на икономиката, относно връщане на лиценз за производство на тютюневи изделия от "Асеновград БТ" АД. Следва да се отговори писмено до 30 март 2005 г.
    Има за връчване писмени отговори.
    От министър-председателя Симеон Сакскобургготски – на питане от народния представител Николай Младенов.
    Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева; втори отговор на госпожа Манева от министър Кабил.
    Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева; втори отговор на министър Арсенова на госпожа Манева; трети отговор.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос на народния представител Мария Стоянова.
    Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова. Госпожа Стоянова има и писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев.
    Писмен отговор от министъра на културата и туризма Нина Чилова на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова.
    Писмен отговор от министър Фелиз Хюсменова на актуален въпрос от народния представител Димитър Дойчинов.
    Отговор от министъра на енергетиката Мирослав Севлиевски на актуален въпрос на господин Дойчинов.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Димитър Абаджиев.
    Писмен отговор от министър Василев на актуален въпрос на народните представители Теодора Константинова и Димитър Абаджиев.
    Отговор от министъра на културата и туризма Нина Чилова на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова. Госпожа Константинова има и писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос на народния представител Александър Маринов. Господин Маринов има писмен отговор и от министъра на образованието Игор Дамянов и от министъра на културата и туризма Нина Чилова.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
    Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на питане от народния представител Росица Тоткова.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    Писмен отговор от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на народния представител Стела Банкова.
    Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народните представители Кръстьо Петков и Огнян Сапарев.
    От името на парламентарна група – заповядайте, госпожо Михайлова.



    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги!

    “ДЕКЛАРАЦИЯ
    на депутатите от Демократи за силна България и БСДП
    относно неизпълнение на Решение на Върховния
    административен съд
    Преди 7 дни Върховният административен съд окончателно отмени решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за повишение на цените на електроенергията, използвана за битови нужди от 1 юли 2003 г. като противоречаща на Закона за енергетиката и неотговаряща на енергийната стратегия на Република България. Решението на съда не подлежи на обжалване. То показва, че правителството на Симеон Сакскобургготски отново е погазило законите на Република България. Щетата, която държавата е нанесла на потребителите, е за около 43 млн. лв. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заяви, че няма намерение да изпълни решението на съда. Министър-председателят и Министерският съвет носят пряка отговорност за решаване на проблема, тъй като съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за енергетиката председателят, заместник-председателите и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя.
    Правителството досега не изразява отношение и не предприема мерки за решаването на проблем, отнасящ се до милиони български граждани. Такова поведение руши престижа на държавните институции, задълбочава кризата в доверието към съдебната власт и върховенството на закона.
    Ние, народните представители от Демократи за силна България и БСДП, внасяме в Народното събрание проект за решение, с което изискваме правителството Сакскобургготски да приведе цените на електроенергията в съответствие с енергийната стратегия, което означава да ги намали с близо една четвърт.
    Предлагаме също, след влизането в сила на решението на съда, Министерският съвет да предложи механизъм за компенсиране на щетата, нанесена на гражданите-потребители на електроенергия.
    Очакваме всички народни представители да подкрепят решението. В противен случай самото Народното събрание ще допринесе за рушенето на авторитета на съдебната власт. В Република България неспазването на закона от днешното правителство не е прецедент, а практика. Това поведение в цивилизования свят се окачествява като престъпно и води до незабавни оставки на управляващите. Неизпълнението решенията на съда не може да се толерира от Народното събрание и ако управляващите си позволят това, не може да изискват спазването на закона от българските граждани.
    Настояваме нашата родина да не губи сила и авторитет пред цивилизования свят, да не руши доверието на българските граждани в правовата държава и демокрацията.”
    Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, господин министър! Госпожо председател, 2003 г. внесох питане относно свлачищните процеси по пътя Варна-Златни пясъци. Тогава министър Церовски отговори, че такива проблеми няма, а в същото време в предизборната кампания по местните избори министър-председателят и министър Церовски срещу 50 млн. бюджетни средства рязаха лентички. Тоест, тоя PR на управляващото мнозинство тогава струваше на българските данъкоплатци над 50 млн. лв. Сега това свлачище е активизирано. Аз съм отправил актуален въпрос на министър Церовски отпреди 15 дни. Виждам графика за парламентарен контрол. Министър Церовски е писан практически на място, от което до края на тоя парламент няма да може да отговори на въпроса.
    Отправям искане към Вас, госпожо председател, към Председателския съвет и към председателя на парламента министър Церовски другия път да отговори на актуалния въпрос. Става дума за стотици варненски семейства, за туристическия сезон. Завчера гледахме един смехотворен законопроект, министър Чилова не каза нищо по този въпрос. Туристическият сезон 2005 г. е изправен практически пред провал.
    Умолявам Ви, вземете необходимите мерки министър Церовски да отговори на актуалния ми въпрос за свлачищните процеси по време на парламентарния контрол идния петък, защото иначе излиза, че председателството и службите, които подреждат контрола, крият Церовски от сериозни проблеми, които засягат хиляди и десетки хиляди хора във Варна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Знаете, че никой не крие министър Церовски, а по съответния ред на правилника се подреждат отговорите на министрите. Ще проверя и ще направя необходимото, да Ви се отговори евентуално по-рано на този въпрос.
    За процедура има думата госпожа Кина Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на 3 септември 2004 г. с моя колега Васил Паница отправихме питане до министър Церовски относно продажбата на Римския форум в Пловдив. Изнесохме скандални факти за нарушение на български закони и от трибуната на Народното събрание министър Церовски потвърди, че информацията е вярна и пое ангажимент да внесе в съда иск от страна на държавата за обявяване на сделката за незаконна.
    В началото на февруари т.г. ние научихме от вестниците, че Римският форум е препродаден и отново отправихме питане към министър Церовски.
    Миналия петък от тази трибуна той отговори, че е внесъл иск за спиране на сделката, но не можа да си спомни кога точно е сторил това. Само че проверката в регистрите на съда показа, че той го е направил на 9 март 2005 г. Отговорът беше на 11 март 2005 г. Ако министър Церовски си беше изпълнил задълженията, които законът му вменява, Римският форум нямаше днес да бъде препродаден отново.
    Затова, госпожо председател, моята процедура към Вас е да се обърнете към министрите, първо, да изпълняват своите законови задължения; второ, да бъдат прецизни в отговорите си пред Народното събрание и да съобщават истинската фактология; трето, да не лъжат от парламентарната трибуна, защото това е позор за българските институции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за други процедури преди да отправим въпросите към министър Василев? Няма желаещи.
    Преминаваме към питането, отправено към министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев от народния представител Иван Николаев Иванов относно политиката на Министерството на транспорта и съобщенията за отдаване под наем на кораби тайм-чартър.
    Господин Иванов, имате думата.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, още преди няколко месеца Вие любезно раздадохте на народните представители от Комисията по транспорт и телекомуникации информация за дейността на Министерството на транспорта и съобщенията от юли 2003 до юли 2004 г. В информацията изрично е отбелязано, че Параходство “Български морски флот” е отбелязало значителни положителни финансови резултати. Тези резултати също са положителни, включително и за третото тримесечие, извън този период, когато печалбата на параходството е близо 40 млн. лв. – 39,9 млн. лв. Разбира се, трябва да се отбележи, че значителна част от тези средства са дошли от три продадени кораба, а не от оперативна печалба, в чистия смисъл на думата. Истина е, че на едно параходство, каквото е Параходство “Български морски флот”, най-доходоносната му дейност е отдаването под наем на кораби тайм-чартър. Тази дейност се счита действително не само за Параходство “Български морски флот”, но и за много европейски параходства за една от най-доходоносните дейности.
    В едно Ваше интервю Вие заявявате, явно отчитайки проблемите, които бяхте наследили относно прозрачността на тази процедура, и корупционната практика, която наследихте, че ще създадете и система за фрахтоване на тайм-чартър корабите от Параходство “Български морски флот” с потвърждение на предложенията от страна на комисия, излъчена от Министерството на транспорта и съобщенията и че това вече дава плодове.
    Нека да видим наистина, господин министър, какви са плодовете, за които Вие говорите:
    За първите шест месеца на 2004 г. Параходство “Български морски флот” има печалба 28 млн. лв. и сега аз ви заявявам, че само за първите три месеца има пропусната печалба от 18,8 млн. долара, която стойност и по тогавашния, и по сегашния курс надвишава печалбата на обявената за Параходство “Български морски флот”. Това показва, че всъщност не че има печалба, а е пропусната печалба, която би могла да бъде два пъти по-голяма и това, за което ви говоря, е само от Дирекцията “Насипни превози”. (Реплики от НДСВ.)
    Аз няма да използвам вестникарски статии, просто ще Ви покажа, че по официалните данни на “Български морски флот” и на международния фрахтов пазар се оказва, че българските кораби от Параходство “Български морски флот” са фрахтовани при ставки от два до три пъти по-ниски от тези на международния фрахтов пазар.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Кога?
    ИВАН ИВАНОВ: Ще Ви дам пример – това е в началото на 2004 г. и за да бъда напълно конкретен Ви давам примера с кораба “Вола”. Преговорите са водени от март до юни 2004 г. Имало е оферта за 15 хил. 750 щат. долара на ден.
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Откъде знаете?
    ИВАН ИВАНОВ: Умишлено е занижена тайм-чартърната ставка и накрая “Български морски флот” отдава кораб “Вола” само за 10 хил. долара на ден. Тъй като наемът е сключен за една година, ако сметнете пропуснатите приходи само от кораба “Вола”, те са над 2 млн. щат. долара. Същото важи и за кораба “Йордан Лютибродски”. Има първокласен наемател, който предлага 15 хиляди, Министерството на транспорта и съобщенията се противопоставя, нарежда да се отдаде на “Булфрахт” за 12 хиляди. Ще Ви кажа и конкретните дати: на 16 януари 2004 г. “Булфрахт” отказва изпълнение на договора за 12 хиляди и след една операция с друг първокласен наемател отново се стига до “Булфрахт”, но вече при 10 хил. 500 щат. долара. Загубите са над 1 млн. 600 хил. долара. Как се извършва това? – ще попитат може би колегите, а вероятно и хората, които слушат.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Вече питат.
    ИВАН ИВАНОВ: Много просто! – създават се български оператори с офшорни фирми, които успяват да наемат – познайте как? – при много ниски ставки, български кораби, след това ги преотдават при 3-4 пъти по-високи ставки. По тази причина и като имам предвид, че през отчетния период е времето, в което Вие сте вече министър, аз отправям питането си към Вас: каква е политиката на ръководеното от Вас министерство относно отдаването под наем тайм-чартър на собствени кораби на Параходство “Български морски флот” и смятате ли, че постигнатите резултати за периода юли 2003 г. – юли 2004 г. действително са положителни? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Само така може да се потвърди, че държавата е лош управленец.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Василев, за отговор.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Да Ви призная честно не очаквах, че Вие ще предложите днес да обсъждаме конкретни кораби с конкретни ставки на ден. Не може да очаквате, че знам наизуст ставката на всичките ни 80 кораба за всяка една дата и конкретния случай.
    По този въпрос бих Ви казал следното: ако желаете заповядайте при нас да обсъдим тези конкретни случаи, но най-важното, което искам да Ви отговоря, че в никакъв случай не приемам няколкото изречения, с които Вие окачествихте нашата работа, и Ви цитирам:
    Първо: “Ставката е умишлено занижена”. Такова нещо не може да има. Не може да има!
    Второ: “Министерството на транспорта и съобщенията се противопоставя на по-висока ставка”. Абсурд!
    Трето, единият път казахте: “2-3 пъти”, другия път: “3-4 пъти по-ниски ставки”. Това е абсолютно абсурд!
    И за да илюстрирам това, което имам предвид, ще Ви покажа справката за финансовите резултати на Параходство “Български морски флот”, откакто то съществува в този си вид като такова държавно дружество. От 1992 г. до 2003 г. през няколко от годините дружеството е на загуба; през няколко от годините дружеството е на малка печалба и общо то е реализирало за този 12-годишен период сумарна загуба от 3,6 млн. долара. Казвам Ви в долари, понеже валутният курс знаете, че се променяше многократно.
    Само за 2004 г. под наше управление печалбата, ако искате в долари, е около 30 млн. долара и тя е няколко пъти по-висока от най-добрата година в новата история на “Български морски флот”. Ако Вие казвате, че Министерството на транспорта и съобщенията като принципал умишлено се противопоставя на подобряването на финансовите резултати, умишлено ги занижава и умишлено съсипва “Български морски флот” просто нямате нито един факт, с който да го докажете.
    За последната година “Български морски флот” реализира значителни стъпки напред в своята програма за развитие. След дълго прекъсване бяха достроени и закупени два нови кораба от Варненска корабостроителница, която отново работи.
    В момента се обсъжда строителството на още нови кораби. Финансовото състояние – Вие сам признахте, то е ясно. Тези резултати дадоха на параходството възможност в рамките на година и половина да увеличи заплатите на целия персонал средно с над 51%. Бих пожелал това на всички държавни и частни дружества в България и не само в България, но много малко дружества могат да го постигнат.
    В заключение, бих искал да Ви уверя, че още в началото, след като поех параходството, въведох нови правила и процедури на работа, включително и за сключване на договори за отдаване на кораби на тайм-чартър и за други подобни процедури. Тези процедури са изключително прозрачни, те осигуряват конкуренция и аз обратното бих твърдял, че ние значително сме увеличили постигнатите ставки, които се дължат частично на по-добрите пазарни условия и частично на по-добрите процедури. С други думи, не приемам Вашата оценка и смятам, че финансовите резултати на Параходство “Български морски флот” доказват моята теза. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
    Господин Иванов, заповядайте да зададете два уточняващи въпроса.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз не оспорих, че параходството в момента е на печалба. Казах, че печалбата можеше да бъде два и над два пъти по-голяма.
    Първо, по отношение на процедурите – не се спазва изискването да се отдават кораби само на първокласни наематели и да се отдават на пазарни цени.
    На второ място, Вие казвате, че не сте информирани. Напротив, твърдя, че Вие сте много добре информиран за това, което става в “Български морски флот” и много добре знаете, че основно тези договори, за които аз говоря са между Параходство “Български морски флот” и офшорката “Булпартнърс”. Не може да не го знаете това! Не може да не знаете, че корабите “Балкан” и “Козница” са отдадени при занижени цени по начин, че на ден се губят 10-11 хил. долара! Десет-единадесет хиляди долара на ден търпи загуби Параходство “Български морски флот”!
    Не може да не знаете, че това става с лобирането на варненски депутат. Това го знае цялата общественост, защото беше писано, включително и във вестниците! Но не варненски депутат от Демократи за силна България – партията, към която принадлежа, а варненски депутат от Национално движение Симеон Втори. Каза се, включително, че е оказан натиск върху Вас и за да бъда съвсем ясен и конкретен ще ви кажа, че това показва извършената проверка, както и резултатите от нея.
    На тази база искам да разбера – хората, които са били виновни за това, къде са отишли? Моят първи въпрос е: какви са мотивите Ви да изпратите Гено Генов за представител на Параходство “Български морски флот” в Пирея след това мародерстване по негово време и ощетяване на параходството с милиони долари и нанасяне на непоправими щети? Защо след заключението на назначената от Вас комисия сте оставили на поста му директора на Дирекция “Трампово плаване” Атанас Атанасов? Искам да ми отговорите съвсем ясно, защото ще Ви прочета заключението на назначената от вас комисия! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Заповядайте за отговор на допълнителните въпроси, министър Василев.

    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Не съм сигурен, че сега е подходящо да коментирам всички кадрови решения в десетките дружества на Министерството на транспорта и съобщенията.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Трябва да има прозрачност, господин министър!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Смея обаче да твърдя, че резултатите не само на това дружество, а на всичките ми 28 дружества, взети заедно, показват, че вероятно финансовото управление и кадровите решения са подходящи. Например за първите 9 месеца на 2003 г. съвкупната печалба на нашите дружества е 55 млн. лв. За същия период през 2004 г. е вече 228 млн. лв. – увеличение от над четири пъти.
    Питате ме могат ли държавните дружества да имат още по-голяма печалба – разбира се, че могат. Ако днес някой банкер може да предположи точно какъв ще бъде валутният курс след една година, всички банкери ще станат милиардери, но считам, че това е една изключително трудна задача. Уверявам ви като принципал на тези дружества, че вземаме всички мерки и 2005 г. да бъде поне толкова успешна, колкото 2004 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Иванов, да изразите своето отношение към отговора на министър Василев.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Наистина е жалко, защото наистина не отговорихте на моите въпроси.
    Преди седмица същото вършеше и Вашият колега министър Церовски, по същия начин го вършите и Вие.
    Да бъда конкретен – специално за Вашия служител Атанас Атанасов е записано в доклада, който Вие сте поръчали и Ви е на бюрото, че: “необходимо е незабавно да бъде отстранен от длъжността директор на дирекция “Трампово плаване” Атанас Атанасов, който носи пряка отговорност за договарянето и сключването на тези неизгодни договори. Препоръчваме Ви да бъде потърсена съответната отговорност от виновните длъжностни лица по съответния ред от компетентните органи”.
    Сезирали ли сте прокуратурата? Нанесени са щети и Вие това го знаете, защото докладът, който аз съм чел, сте го чел преди всичко Вие. Нанесени са щети за десетки милиони долари. Не може да се говори, че има печалба, когато реално печалбата е можело да бъде от два до три пъти по-висока. Имам разпечатка за всичките кораби. Знаете каква е системата – взима се корабът, когато трендът е нагоре, отдава се 2-3 пъти, преотдава се, а когато започне да спада трендът, се връща на Параходство “Български морски флот”. Това означава, че вместо тази печалба да отиде в “Български морски флот” за рехабилитация на корабите, за подобряване на условията на труд на хората, които работят там, тя отива в няколко банкови сметки на няколко фамилии.
    Затова, господин министър, съжалявам, че Вие в случая не поемате отговорността, когато знаете, че има виновни лица, да ги накажете. Това руши доверието на гражданите в институциите. Те виждат, че стават безобразия, че се мародерства и въпреки това вие казвате – направени са кадрови промени. Накажете ги явно, показно, за да се разбере, че се сменя начинът на управление. Това нещо Вие не го вършите и това носи негативи за Вас и на управлението на правителството на Сакскобургготски! Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Следващото питане към министъра на транспорта и съобщенията е от народните представители Мария Гигова, Борислав Китов и Христо Марков относно появилите се съобщения в медиите за продажба на стадион “Раковски”.
    Заповядайте, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това питане далеч вече не е актуално. Не е актуално, защото е зададено точно преди шест месеца, но така или иначе по принцип то запазва своята актуалност, за да предпази българската общественост, българските граждани и българските спортни среди от подобни посегателства.
    Преди шест месеца или малко повече българската спортна общественост беше доста разбунена от опитите да бъде приватизиран стадион “Раковски”. Известно е Вашето писмо, господин министър, до министър Петканов, в което му подсказвате какво да направи, за да може тази собственост от публична държавна да стане частна държавна, за да може след това да бъде продадена или дадена на концесия.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): На когото трябва.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: На когото трябва. Господин Божинов, много Ви благодаря.
    Точно по това време една голяма част от спортните среди в България направиха една среща с Парламентарната група на Народния съюз. Съжалявам, че тук ги няма такива видни спортисти като госпожа Гигова и господин Христо Марков, и не само те, разбира се. Всички спортни среди бяха много остро разтревожени от опита един стадион, който доста активно се ползва, и, забележете, не само от видни спортисти, а преди всичко от младежи, деца, които се подготвят за бъдещата спортна слава на страната. Знам, че впоследствие благодарение на големия обществен натиск, господин министър, тази сделка беше спряна и за щастие, което е добре.
    Но все пак, макар и доста късно, бих искал вие да заявите пред българската общественост истинските мотиви, разбира се, ако намерите смелост да ги кажете, за искането за преобразуване на стадион “Раковски” – София, от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Останалата част на въпроса няма да я задавам, защото тя вече отпадна.
    Но все пак бих искал да ви запитам: какъв щеше да бъде интересът на страната, на българските деца и българските спортисти от тази сделка? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
    Имате думата за отговор, господин министър, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Китов! Както Вие сам започнахте своя въпрос, това питане отдавна не е актуално и всички сме казали всичко, каквото имаме да кажем по този въпрос, но бих искал да Ви успокоя по няколко направления.
    Най-напред, никой никога не е споменавал нито думата приватизация, нито думата концесия. Това са Ваши предположения, но те не са точни.
    Второ, нищо лошо не се е случило със стадион “Раковски”.
    Трето, нищо лошо е нямало да се случи със стадион “Раковски”, както виждате, той си е там, където си е бил.
    Един министър, включително и министърът на транспорта и съобщенията, няма възможност да има пълна информация за всички обекти и терени, които са на подчинение в другите ведомства. В моето министерство е нямало никаква информация за този терен. Затова съвсем нормално, публично, писмено съм задал въпрос в писмо, което е изведено от министерството, до свой колега – друг министър, в което го моля за информация по този въпрос. Съответно получих информация от другите ведомства.
    Питате какъв е бил мотивът и какъв би бил интересът при реализирането на подобни инвестиционни проекти. Мотивът е много прост. Когато в нашата страна, която се бори за всяка инвестиция – българска или чуждестранна, се появи чуждестранен инвеститор, който е реализирал милиарди евро инвестиции в съседни на нас страни и каже, че иска в България да реализира инвестиции от половин милиард евро, което ще го направи един от най-големите инвеститори, всеки отговорен министър на мое място поне би задал някой и друг въпрос с едно писмо. Точно това е, което съм направил.
    В заключение, уверявам Ви, че никой, най-малкото пък министърът на транспорта и съобщенията, е имал каквото и да било намерение да направи нещо, което е в ущърб на българския спорт. Напротив, действията на правителството и на всички министри показват точно обратното.
    Можете да бъдете спокоен – както виждате, нищо лошо не се е случило на този стадион. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за уточняващи въпроси, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин министър, като гледам, сам разбирам, че спортът никога не е бил Ваш приоритет. Но спортното израстване и възможността деца и подрастващо поколение да се обучават, да се ползват, са много по-голяма инвестиция от сумата, която Вие назовахте.
    В тази връзка винаги съм бил за инвестиции, но не може да не се претеглят инвестициите по отношение на бъдещето на нашите деца, по отношение на борбата с наркоманиите, по отношение на престъпността, защото спортът е този, който именно е бил спирачка за един от бичовете на нашето общество. И не може да се измерва тази инвестиция с друга, дори в размерите, за които Вие говорите.
    Бих искал да кажа, че е недопустимо да се посяга на малкото останали и поддържани зелени площи, на които българските деца биха могли да се упражняват.
    И в писмото, което Вие изпращате до министър Петканов, дори и да цитирате буквата на закона, извинявайте, смятам, че като Ваш колега министър Петканов има достатъчно възможности да познава какъв е Законът за преминаване от публична в държавна собственост, но най-малкото преди да попитате министър Петканов, би трябвало да се обърнете към министъра на младежта и спорта. Не става въпрос за собствеността, а именно за инвестицията за бъдещето на България, което се измерва в хората на България. Нека да не забравяме! Аз ще ви припомня, че мотото на вашата кампания беше, че най-голямото богатство на България не са инвестициите, а са хората.
    Така че много Ви моля, господин министър, няма да задавам допълнителни уточняващи въпроси, защото знам и не по моя вина сега се задава въпросът, но Вие сам знаете, че това възбуди много духовете в България, спортните духове, на хората, които наистина разнасят славата на България. И в крайна сметка все пак съм благодарен, че наистина тази сделка не се осъществи, не защото съм против инвестициите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, господин министър.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин Китов, принципно съм съгласен с Вашето становище, че трябва да се имат предвид интересите на спортната общественост при подобни случаи, но не приемам, че това се отнася за този случай. Ако прочетете дори само това писмо, което няма нищо общо с инвестиционния проект, Вие можете да видите, че това, което реално се предлага в него, е спортната общественост да получи условия за развитие на спорта, които са не по-лоши, а по-добри от това, което е заварено. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Господин министър, всеки, който направи инвестиции, е нормално да иска да си ги връща. Става въпрос, че дори условията да станат по-добри, те няма да бъдат достъпни за българските деца. Дори да има такива клаузи за известно време, Вие сам разбирате, че децата, особено учениците, нямат възможност в днешно време да плащат за добри условия, от които иначе те имат нужда. И не бива да говорите тези неща, защото в момента нямат възможност да плащат за масов спорт нито родителите, нито самите деца.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Какво общо има това с този случай?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър Василев е отправил народният представител Бойко Великов относно демонтиране на система за инструментален заход за кацане на летище Горна Оряховица.
    Заповядайте, господин Великов, имате думата.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! И моят въпрос като питането преди загуби своята актуалност, защото е зададен преди пет месеца – на 7 октомври 2004 г. Но въпреки това ще си позволя да поставя и други въпроси, свързани с летище Горна Оряховица, защото разбираме, че е приета и Стратегия, свързана с развитието на инфраструктурата в транспорта до 2015 г.
    Истински парадокс, господин министре, е да се демонтира система за т.нар. сляпо кацане, кацане при лошо време, на едно международно летище, за каквото летище Горна Оряховица е признато през 1993 г. И то да няма такава система! Това връща летището може би повече от 20 години назад!
    Ако не знаете, през 70-те и 80-те години това е най-натовареното летище, най-натовареният авиопорт. През 1982 г. каргополетите са 411, през 2000 г. са 233, а през 2003 г. – 36.
    Възниква въпросът: колко каргополета ще има сега, след демонтажа на тази система? И за лаиците е ясно, че това рязко ще ограничи възможността на самолетите за кацане на летище Горна Оряховица, а вероятно и ще спре полетите в обозримо бъдеще.
    Досещам се за Вашите аргументи. Те ще бъдат свързани с плащането на лицензионната такса за поддържане на системата. Но много добре знаете кой е плащал тази такса, кой е предложил по-висока такса в периода преди демонтирането на системата и това е свързано както с РВД, така и с Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.
    Може би аргумент за Вас ще бъде и това, че американската Агенция за международно развитие е отпуснала 500 хил. долара за изработване на генерален план за сигурност на Гражданската авиация. Част от средствата са предвидени и за летище Горна Оряховица, и за летище Пловдив. Кога ще стане обаче това? Планът трябва да е готов тази година, а реализацията му? Само можем да гадаем.
    Има няколко въпроса обаче, които заслужават специално внимание: защо Летище Горна Оряховица не е включено в Проекта за подготовка на кадри за гражданската авиация, след като досега то е било едно от най-използваните за тази цел?
    Вторият ми въпрос, господин министър, е: как ще се отрази демонтирането на системата върху цената на евентуалната концесия? Според Вашата Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура, обявявате летище Бургас и Варна веднага за концесиониране, докато летище Горна Оряховица го оставяте някъде в обозримото бъдеще, вероятно за 2007 г.
    И тук възниква един съществен въпрос: какво ще стане с летището, ако не се появи концесионер? Отговор дава вашата стратегия: летището се предлага на общината и, ако тя откаже, се пристъпва към ликвидация на летището. Това ли е целта, господин министър?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
    Заповядайте за отговор, министър Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Великов! За хората, които не са запознати с техниката в авиацията, може би като чуят Вашия въпрос ще си помислят, че става въпрос за някаква супермодерна система, която в момента прави летището в Горна Оряховица суперизползваемо, а като се демонтира неправомерно, ще стане неизползваемо.
    Всъщност моите данни не показват това. Става дума за една стара система, закупена през 1984 г. и произведена в град Кузнецк, в бившия Съветски съюз. Това наистина е една стара система и аз бих могъл много дълго да говоря по техническите параметри, но мисля, че Вие не това питате и няма никакъв смисъл.
    Преди две години Държавно предприятие “РВД” е назначило съответните проверки и технически експертизи и те дават негативна оценка за техническото състояние на тази система. С други думи, нито е целесъобразно тя да бъде ремонтирана, нито да бъде заменена с друга от същото поколение, а просто става дума за технология от съвсем различно поколение.
    В момента има други системи в летище Горна Оряховица и аз бих могъл да Ви дам техните имена, ако това Ви интересува, които вършат не по-лоша работа от тази система. По-важно е обаче какво ще стане с летището в бъдеще. Вие сте прав, че има американска програма за генерален план за сигурността на летището, но тя не е от USAID, а е от USTDA – една друга американска агенция, и очаквам резултатите да дойдат след около 1-2 месеца. По нея работим вече две години и срокът е април – май 2005 г.
    Ясно е, че бъдещето на летище Горна Оряховица е свързано единствено с неговото концесиониране. Изключено е да се мисли, че държавата има излишни средства, които може да инвестира във всички регионални летища. Ако се появят концесионери, които да инвестират там необходимите средства и да построят по-модерно летище, то тогава това летище ще има добро бъдеще. В тази посока се надявам да работим. А първата стъпка е да съберем ценен опит с успешна концесия на летищата в Бургас и Варна, след това следват летища Русе, Горна Оряховица, Пловдив и т.н. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Реплика – господин Великов, заповядайте.

    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, Вие всъщност ми дадохте очаквания от мен отговор с аргументите, които Ви изложих предварително.
    Специално искам да отбележа, че тази система на летище Горна Оряховица няма заместител и това специалистите не може да не са Ви го казали. Не бих искал да заблуждавате тук, че тя има заместител в момента. Независимо каква е системата, тя работи безотказно, откакто е монтирана на летище Горна Оряховица.
    Искам да Ви кажа още някои интересни неща във връзка с демонтажа на системата. Тя е демонтирана така, че е невъзможно да бъде монтирана повече, господин министър. По такъв начин е била свалена от летище Горна Оряховица! Разбити са дори бетонните фундаменти на системата.
    Интересен е още един факт, който бихте могли да проверите – от кого е демонтирана системата. Оказва се, че фирмата, демонтирала системата, е свързана със зет на служител на РВД. И това сигурно има някакво значение за Вас като министър.
    Колкото до бъдещето на летището, аз се надявам, че Вие сериозно говорите тук за евентуалното концесиониране на летището, имайки предвид бъдещето му с липсата на тази система, без която при лошо време е невъзможно кацането при определена видимост на летище Горна Оряховица. Както Ви споменах, такъв заместител няма.
    Ще се върна още веднъж на онова, с което завърших преди. Господин министър, при липса на концесионер летището ще бъде предложено на общината – така е записано във вашата стратегия. Какви са възможностите на община летище Горна Оряховица днес да поеме летище Горна Оряховица? Почти никакви, господин министър! След което според вашата стратегия ще последва ликвидация на въпросното летище.
    Пак повтарям, надявам се, че това не е едно от условията на концесионерите на другите летища – в един обсег от около 200-250 км да няма друго летище и потърпевшо да се окаже точно летище Горна Оряховица, което е стратегическо за Великотърновския регион.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Продължаваме с питане към министър Василев от Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров относно Закона за високотехнологичните паркове.
    Господин Иванов, имате думата.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Този въпрос не е свързан с корупционни практики, но с нещо също много важно.
    Пред мен е един фундаментален документ по време на едно управление – това е управленската програма на правителството на Република България 2001-2005 г., правителството на Симеон Сакскобургготски. Отгръщам на раздел "Високи технологии, транспорт и съобщения". И веднага в този раздел намирам какви ще бъдат действията, които ще бъдат предприети за развитие на информационните технологии.
    Първото действие в средносрочен период до края на 2002 г., господин министър, е приемането на Закон за високотехнологичните паркове или група закони, които практически трябва да изпълнят същата цел.
    Вие знаете, че краят на 2002 г. отдавна изтече. Изтече и 2003, и 2004 г. До края на управлението остават фактически по-малко от три до четири месеца. Освен това знаете, че ежегодно, когато Вие сте в комисията, аз поставям въпроса за внасянето на Законопроект за високотехнологичните паркове. И винаги имах Вашите обещания за това.
    Защо считам този закон за важен за България? Преди всичко, защото ние имаме сериозен научен потенциал в тази област.
    На второ място, защото все още имаме една добра образователна система за високите технологии и имаме съхранена лабораторна и производствена база. Имаме и много фирми, къде по-големи, къде по-малки, които се занимават с тази дейност. Фактически чрез създаване на високотехнологични паркове се дава възможност на държавата, на общини, на висши училища, на институти на Българската академия на науките чрез своя сграден фонд, чрез своя лабораторна база да могат да допринесат за развитие на високите технологии като изследвания и като реализация на определена продукция.
    Бих казал даже най-общо: дава се възможност в България да се изгради икономика, базирана на знанието, която е най-голямото предизвикателство на ХХІ век за европейските страни-членки на Европейския съюз.
    Фактически Вие като министър и вашето правителство направиха пълен отказ от заявено намерение, декларирано и подчертано категорично в управленската ви програма. И е съвсем естествен моят въпрос и той има голяма обществена значимост, а именно: разработката на Законопроекта за високотехнологичните паркове представлява ли все още част от програмата на Министерството на транспорта и съобщенията до края на мандата? Разработват ли се други закони, които биха реализирали ангажимента на държавата със сектора?
    Фактически от Вашия отговор ще се разбере доколко заявените намерения имат някакви покрития или просто са пуснати фрази, както и много други във вашата управленска програма, които не бяха реализирани, но за които хората, които имат памет, трябва да си спомнят. Очаквам отговор на въпроса ми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
    Министър Василев, заповядайте за отговор на въпроса на господин Иванов.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Бих искал да Ви уверя, че и по този въпрос Вашите коментари не са съвсем точни. Между другото, напълно споделям Вашето виждане, че България трябва да развива икономика, базирана на знанието. И смятам, че точно в тази посока нашето правителство през последните години има значителни стъпки напред. Ръстът на сектор "Информационни и комуникационни технологии" годишно се движи между 25 и 35 процента. Това включва хардуер, софтуер и телекомуникации и е един от най-бързо растящите сектори в страната в момента. И нашето правителство направи много неща. Например още от 2002 г. въведе нулева данъчна ставка по ДДС при износ на софтуер – нещо, което не зная защо не беше направено години преди това. Двукратно беше намален амортизационният срок за компютърна техника на две години. През 2005 г. бяха въведени данъчни облекчения за дарение за компютърна техника. Като резултат около 80 процента на приходите на българските софтуерни фирми са от договори и с външни възложители.
    Още когато бях на поста министър на икономиката екипът ми разработи проект на иновационна стратегия, който по-късно от новия екип беше внесен в Министерския съвет и приет през 2004 г. Там се предвиждат значителни разходи за научно-развойна дейност и иновации.
    В момента няма да ви припомням всички компоненти от програмата "Y-България” – за масова компютризация и въвеждане на информационните и комуникационните технологии".
    През миналата година екипът на министерството разработи законопроект с работно заглавие Закон за насърчаване на високите технологии, който още от 2004 г. е внесен за съгласуване в Министерския съвет. Съгласувателната процедура продължава и се надявам, че е към своя край. Надявам се в най-скоро време този законопроект да бъде внесен в Министерския съвет и евентуално да бъде подкрепен, след което, разбира се, ще го внесем и в Народното събрание.
    С няколко думи, целта на този законопроект е да създаде рамка от правила, в които държавната подкрепа се насочва към високотехнологични изследвания с пазарна стойност, увеличава стимулите за частни инвестиции във високотехнологичните дейности, насърчава предприемачеството сред научните работници и изследователите. В законопроекта са използвани няколко фискални механизма, които ще бъдат обсъдени в Министерския съвет и в Народното събрание. Бих могъл да говоря за тях, ако това е необходимо.
    В заключение, този законопроект е получил подкрепата и от ректора на СУ " Св. Климент Охридски" проф. Боян Биолчев, и от декана на Факултета по математика и информатика акад. Борислав Боянов. Надявам се и вие да подкрепите този законопроект, ако той бъде внесен в пленарната зала на Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
    Господин Иванов, заповядайте за уточняващи въпроси.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин министър, моята подкрепа за подобен закон я имате и тя не е от днес. Още в Тридесет и осмото Народно събрание беше създаден Закон за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности, който, включително, беше разгледан на второ гласуване в комисията, но не можа да влезе за окончателно приемане в пленарната зала. Там аз съм дал своя глас за този закон. Но това, което Вие казахте, първо, изисква един кратък коментар и на второ място, естествено, ще си задам допълнителен въпрос.
    Преди всичко, не става ясно как може този законопроект, за който Вие казвате, че сте убеден, че е важен, да отлежава в Министерския съвет година и два месеца. Вие казахте, че през м. януари 2004 г. е внесен за съгласуване в Министерския съвет. Нормалната съгласувателна процедура трябва да свърши за месец, не повече от два. Вместо това законопроектът отлежава година и два месеца. И Вие говорите, че евентуално скоро ще бъде разгледан. Вие сам разбирате, защото надявам се сте реалист, че не е възможно този закон да мине през Тридесет и деветото Народно събрание поради липса на технологичен срок. И оттам няма да се реализират предимствата, които този закон би дал на общността, която се занимава с високотехнологични дейности. Защото Вие изброихте някои мерки, които се вземат. Те са съпътстващи, но по никакъв начин не умаловажават това да бъдат събрани на едно място студенти, докторанти, преподаватели и бизнесмени. Това е европейският опит. Това е опитът от високотехнологичен парк в Триест, това е опитът и от високотехнологичните паркове в страните от Европейския съюз и в Съединените щати.
    Моят допълнителен въпрос към Вас, господин министър, е, защо идвайки на власт не стъпихте върху закона, който чакаше за второ четене в пленарна зала, ако трябваше да го коригирате малко и не го внесохте, за да може България да използва своята лабораторна база, а не част от нея просто да стои да залежава и до голяма степен да остарява. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ (от място): Трябва ли да отговарям?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както искате.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ, от място): На отрицателни въпроси отговор не се дава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Питане към министър Василев е отправил народният представител Петър Мутафчиев относно оздравителната програма на Националната компания “Български държавни железници”.
    Господин Мутафчиев, имате думата.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Госпожо председател, имам право на финална реплика. Господин министърът не ми отговаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Каква реплика?
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС, от място): Имам право на заключителна реплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате да изразите отношение към отговора на министъра. Това е процедурата, за която имате възможност. Заповядайте.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Ще бъда съвсем кратък. Това е по процедура и това могат да потвърдят моите колеги.
    Господин министър, до голяма степен смисълът на моя въпрос се състоеше в следното. Когато се декларират намерения пред българските избиратели, когато се съставя управленска програма, там трябва да бъдат разписани ангажименти, които действително се реализират. Тези ангажименти трябва да бъдат в главата и в дейността на един министър през четирите години. От Вашия отговор аз не чух ясно причините, поради които не е изпълнен този ангажимент. Още повече, че този закон реално съществуваше, ако не на 100 процента, защото всеки нов екип може да промени някои неща в закона, но смисълът щеше да бъде запазен и трябваше този законопроект да бъде приет. Това е грижа за тази общност. И до голяма степен това щеше по определен начин да запълни една дупка, която десетилетия наред преди това съществуваше – това разкъсване между образователната дейност и науката. Защото Европейският съюз по време на посещението в България на техни делегации в областта на образованието, ни съветваха много енергично за създаване на високотехнологични паркове, за да може взаимно да проникват образованието и науката. Защото те бяха разкъсани по времето на реалния социализъм. И затова за мен остава необяснимо защо този закон не беше реализиран. От това всъщност губи българската научна и преподавателска общност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Мутафчиев, да отправите Вашето питане към министър Василев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Аз не искам да казвам кога точно съм задал актуалния си въпрос към министър Василев, за да запазя авторитета на Народното ни събрание.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС, от място): Миналата година.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Може би.
    Този въпрос касае един от важните сектори в страната. Това е транспортът и по-точно оздравяването на Националната компания “Български държавни железници”. Казвам “Национална компания “Български държавни железници”, тъй като първата оздравителна програма е приета през 1995 г. и са сключени заемни договори със Световната банка и Европейската банка за развитие.
    На всички ни е ясно, че за разлика от всички други видове транспорт, железопътният транспорт без ясна държавна подкрепа, без търсене на кредитиране в страната – външно и вътрешно, без привличане там, където е възможно, на частния бизнес, не може да се развива. И това именно определя важната роля на държавата в изграждането на стратегията за развитие и осигуряването на различните подходи на финансиране на железопътния ни транспорт.
    През 1995 г., господин министър, както споменах преди малко, е приет проектът за оздравяване на железниците. Сключени са и ратифицирани, разбира се, от българския парламент споразумения със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. В тази оздравителна програма са приети конкретни ангажименти и срокове за изпълнение от българска страна с гарант българското правителство. Тоест пряко с гарант от ваша страна. В точно определени срокове е трябвало да бъде подновен железопътен път от 414 км, да бъдат изградени технологични линии за подпомагане и възстановяване на пътя, да бъдат доставени необходимите количества материали за възстановяването на пътя. Става дума за релси, подкрепления и траверси. Както и технологични линии за рециклиране и модернизация на пътническите вагони. За съжаление досега няма информация нито в средите на железопътния транспорт, нито сред народните представители, как бе изпълнена тази оздравителна програма, какви са резултатите от нея и какви трудности е срещнало българското правителство или управляващите до този момент компанията или сега вече двете компании – Национална компания “Инфраструктура” и “БДЖ” ЕАД като превозвач.
    Така че, уважаеми господин министър, моето питане към Вас е: приключили ли изпълнението на оздравителната програма, съгласно заложените параметри и срокове? И ако не е, на какъв етап се намира? Изпълнила ли е държавата своите ангажименти по заемното споразумение? Има ли констатирани отклонения, които затрудниха или затрудняват изпълнението на програмата в срок? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за отговор, министър Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев!
    Вие сте напълно прав, че още през 1995 г. е започнало изпълнението на т.нар. оздравителна програма на тогавашната Национална компания “Български държавни железници”. В тази й част неин наследник днес е Националната компания “Железопътна инфраструктура”. Вие също така добре знаете, че тази програма трябваше да бъде изпълнена основно в периода 1995-1998 г. И наистина може би Вашият въпрос е насочен колективно към последните 6-7 министъра на транспорта, които са управлявали оттогава досега.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Няма ги тях, иначе щях да ги попитам.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Бих могъл много подробно да Ви дам информация за десетките обекти, те са поне 66, които са в тази програма, със срокове за изпълнение, километри, усвоени суми и т.н. Бих предложил, ако желаете, да Ви дам писмено цялата информация, тя е тук, аз само да обобщя резултата.
    Наистина изпълнението на тази програма е закъсняло с мандат и половина на едно правителство. Но положителното е, че сега тя ще трябва да приключи изцяло до средата на 2005 г. Дори след последните мерки, които са взети, и малко допълнителни средства, отпуснати от българското правителство и железните през последната година и половина, вместо планираните 414 км ще бъдат подновени още 13 км. Това не е много, разбира се, но все пак е повече от предвиденото. Общо до 30 юни окончателно ще бъде подновен 427 км железен път.
    Достатъчно ли е това? Не, безспорно не е достатъчно. Трябва десет пъти повече километри железен път да бъде подновен. И в тази връзка съм съгласен с Вашия коментар, че трябва да се привличат повече инвестиции и от частни сектори смятам, че в началото на следващия мандат бъдещ министър на транспорта е редно да внесе промени в железопътното законодателство, които да допускат участието на частния сектор в развитието на железниците в по-голяма степен, отколкото в момента. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Господин Мутафчиев, заповядайте да отправите своите допълнителни въпроси към министър Василев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Аз Ви благодаря за готовността да ми предоставите писмено един пълен анализ на това какво е свършено и какви са били проблемите, но аз очаквах вие като министър да систематизирате проблемите, за да е ясно, че след един такъв подробен анализ на една важна програма, която се бави осем години, от които примерно четири години управлява правителството на НДСВ, сте направили изводите, така че да не допускаме допълнително грешки. Защо? Защото аз имам още едно притеснение. Втората голяма програма с международно финансиране, която касае електрификацията и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, също се бави. Тя се бави с години. За съжаление, пак поради неогледани и неопипани неща в Министерството на транспорта и съобщенията от вашите служители, аз се надявам, че след време ще вземете мерки – дай Боже, до края на мандата, отново се бави и тази година може би няма да се започне работа по първия етап Крумово – Първомай.
    Затова мисля, че пред народните представители, тъй като те са гласували, трябваше да кажете какви са причините. Аз Ви зададох включително два конкретни въпроса – по отношение и на материалите: как са доставени, защо, има ли проблеми с тях? Вие не ми отговорихте на това.
    Ще Ви задам още два конкретни въпроса. Радвам се, че все пак до м. юни 2005 г. ще приключим с 414 км железопътен път. Ами Вие много добре знаете колко хиляди – 6000 км е железопътната ни линия. Ако десет години рехабилитираме по 400 км, ние скоро няма да имаме железници, господин министър. Вие ни предложихте една сериозна стратегия, от която не личат приоритети, но пък са написани всички линии, които имат нужда от ремонт.
    Моите конкретни въпроси са, тъй като виждам, че двете минути изтичат:
    Каква е производителността, господин министър, на изградените технологични линии в Шумен, Дряново и Свищов? Разбирате за какво става дума. Достигнати ли са проектните мощности? Това касае подвижния състав. Още нещо: изпълнила ли е държавата, повтарям този въпрос, тъй като не ми отговорихте на него, своите ангажименти по заемното споразумение като участие на държавния бюджет във финансирането? Надявам се, че този път ще бъдете конкретен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    И аз се надявам, че ще бъдете точен във времето, господин Мутафчиев.
    Заповядайте за отговор, министър Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчев! Мисля, че и двамата добре знаем какъв е бил основният проблем за закъснението на тази програма и той се свежда основно до липса на финансиране, по-точно съфинансиране, от страна на държавния бюджет. Това се отнася не само за железниците, а се отнася за цялата транспортна система, и се отнася не само за тази година, а се отнася за последните 15, а може би и повече години.
    Няма да задавам въпроса: ако е нямало финансова криза в страната 1996-1997 г., дали може би е нямало да има повече средства за транспорт – това не е толкова важен въпрос.
    Другият проблем са хроничните загуби в областта на железниците. Само например в изборната 2001 г. БДЖ е загубила над 140 млн. лв. Пак ще илюстрирам – над 140 млн. лв. за една година. За сведение, БДЖ излезе за пръв път в новата си история на печалба. Тук можем да се върнем и към темата БМФ, но БДЖ излезе на печалба през втората половина на 2004 г. Надявам се така да бъде за в бъдеще. Ясно е на всички, не само на специалистите в тази област, че всяко дружество, което е на печалба, има повече възможности за инвестиции и за развитие, отколкото това, което е на голяма загуба.
    Напълно сте прав също така, че е приоритет линията Пловдив – Свиленград, нейната рехабилитация, модернизация и електрификация. Уверявам ви, че по никакъв начин Министерството на транспорта и съобщенията в момента не бави реализацията на този процес. От два месеца всички документи са в Брюксел, ние постоянно разговаряме с Европейската комисия и имаме уверение, че тази година ще има развитие. Отново ви казвам – не е в наши ръце някакво конкретно действие или забавяне.
    Прав сте също така, че Националната транспортна стратегия, която току-що представихме на широко обществено обсъждане, предвижда около 2,4 млрд. евро инвестиции до 2015 г. чрез различни източници на финансиране и тези средства няма да са достатъчни за рехабилитация на цялата железопътна мрежа, но все пак са повече, отколкото имаме в момента.
    По отношение на някои от тези дружества, за които споменахте. Повечето от тях отдавна са приватизирани, много преди мое време, така че в момента са в ръцете на частния сектор.
    По отношение на ангажиментите по заема. Държавата напълно обслужва, по-точно не държавата, а дружествата, включително и НКЖИ, в срок обслужват своя заем, включително и към Световната банка. Няма никакви закъснения по тях, тъй като обслужването на тези заеми, а те са държавно гарантирани, е важен приоритет. Но сте прав – държавата систематично от 1995 г. до съвсем скоро не изпълняваше своите задължения по съфинансиране. Както виждате, щом програмата ще завърши изцяло и то с преизпълнение през 2005 г. до м. юни, едва ли точно тази година е тази, която е причинила това закъснение. Напротив, сега наваксваме за пръв път закъснението от вече десетина години. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Василев.
    Господин Мутафчиев, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министъра.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, Вашето правителство вече четири години управлява България. Когато след четири години трябва да отчетете какво е свършено по оздравителна програма, която върви осем години вече, да се словоблудства е най-циничното, което може да се направи в пленарна зала. Извинявайте, че го казвам така. Защо?
    Не се оправдавайте с 1996 г. и с финансовата криза. В анализите, които сте направили в стратегията, ще видите една таблица: 1997 г., една година след 1996 г., транспортът е един от най-интензивно развиващите се отрасли в икономиката на страната, с рязък спад 1998 г. Така че престанете да се оправдавате с финансовата криза 1996 г.
    Вижте как са били товарите тогава в железниците и какъв е бил делът на товарите, които са минавали в железниците, и вижте сега колко е. Не е важно едно предприятие дали ще има някаква минимална печалба или няма да има, ще ви обясня защо. Защото рязко е намален оборотът на товари. Сега се забелязва едно леко увеличение и т.н. Аз не съм убеден до каква степен е реална тази печалба, за която твърдите, и Вие много добре знаете защо.
    Искам да Ви попитам: какво е състоянието на железопътния транспорт, колко са задълженията между едното и другото дружество и какъв беше ефектът във въвеждането именно от вашето правителство на разделението на железопътния транспорт? Извинявайте много, ако Вие имате право да се оправдавате с програмата от 1995 г., какво оправдание имате за Пловдив – Свиленград? Какво оправдание имате, че никакви други мерки не са предприети и че държавата не си изплаща по време на вашето управление съфинансирането, какво оправдание имате? Нямате оправдание за това. Затова носите Вие, вашето правителство, вина. Така че поемете вината си и предприемете мерки (сигнал от председателя за изтичане на времето) все пак на железопътния транспорт да се гарантира, да има приемственост от следващото правителство на една ясна перспектива за развитие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Отново заповядайте за следващото си питане, господин Мутафчиев, относно социалните клаузи в договора за приватизация на Българската телекомуникационна компания. Имате думата.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Следващото ми питане е относно социалните клаузи в договора за приватизация на БТК. И този път, за да покажа с какво време сме се забавили в отговора на този въпрос, ще прочета първото изречение, с което задавам въпроса си, а то е: След приватизацията, уважаеми господин Василев, на Българската телекомуникационна компания държавата продължава да владее 35%. Сега ситуацията в БТК е съвсем различна. Въпросът е от 3 ноември 2004 г.
    Но, аз не мисля, че социалният проблем по отношение заетостта в БТК се е променил рязко. Беше сключен договор за приватизация на БТК, господин министър, и Вие ни уверявахте, че ще има сериозни социални гаранции към работещите в БТК, тъй като това са хора с квалификация, експерти, които могат да работят най-вече в тази сфера – в сферата на съобщенията. Вие ни уверявахте, че при подписването на договора и с участието си, което имахме дотогава в БТК ще можем да гарантираме изпълнението на програмата, която е предложил купувачът. Това е една програма за доброволно напускане и осигуряване на професионална реализация на работещите в момента, които ще бъдат освободени от БТК, в три части: първата част е Програма за доброволно напускане; втората част е Програма за предприемачество и третата е за професионална реализация.
    Струва ми се, че се говореше включително и за това, че през 2004 г. не трябва да има съкратени от сферата на БТК, а съкращенията трябва да започнат 2005 г., но не мога да твърдя това със сигурност, тъй като народните представители не са запознати с приватизационния договор и това, което правителството е подписало с купувача, затова аз Ви задавам и този актуален въпрос.
    След това, в останалите три години трябваше да бъдат съкратени, струва ми се, около 4000 работещи в БТК. Така ли беше? Така! Обаче последните данни, които получавам, включително и днес, по неофициална информация от синдикатите са, че съкратените в сферата на Българската телекомуникационна компания са близо 10 хил. човека, господин министър! В бизнес програмата за предприемачество, в която можеше да се участва с бизнес планове са участвали само трима човека, а всички останали са с участие в програмата за доброволно напускане. Разбира се, на напусналите БТК им се изплащат определени суми, но това няма да им гарантира бъдеща работа. Това увеличава и безработицата в страната.
    Все пак Ваше задължение е, господин министър, да следите целия този процес, тъй като Вие сте този, който по принцип подготвяше приватизационната сделка, включително и като министър на икономиката, а сега като пряко отговарящ за съобщенията – като министър на транспорта и съобщенията.
    Аз все пак искам да чуя дали със златната акция ние, казвам “ние” – държавата, сме запазили в БТК свой представител в управителните органи и ако е така – имаме ли още представител и каква е била неговата позиция по спазването клаузите на социалната програма и програмата за доброволно напускане?
    Моето питане към Вас е конкретно: какви са социалните параметри, заложени в приватизационния договор за БТК? Съобразени ли са с тях предприетите действия от ръководството на компанията по съкращаване на наличния персонал и поставянето на допълнителни изисквания към него? Вярно ли е, че се подготвя преминаването на служителите на БТК на изпитателен срок по чл. 70 от Кодекса на труда? Доколкото знам, информацията ми е, че от началото на м. януари е започнало преназначаване на работещите в БТК преди да се започне с т. нар. масово доброволно напускане, на изпитателен срок по чл. 70 от Кодекса на труда, както и задължителното изискване към персонала да владее английски език? Има ли такова допълнително изискване към работещите в БТК? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за отговор, министър Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Преди да премина към отговора на Вашите конкретни въпроси бих искал да призная, че Вие сте парламентарист със сериозен парламентарен опит и затова винаги използвате следната стратегия: задавате питане, в което взимате последната трета дума и каквото и да отговори съответният министър, накрая Вие завършвате с политическа декларация, която няма нищо общо с това, което е отговорил министърът, и казвате точно обратното.
    Вярно е, че през 1997 г. имаше голям ръст на товарите на БДЖ и единствената причина за това, защото този ръст изчезна веднага на следващата година, бяха хиперинфлационно ниските реални цени на железниците, вследствие на което те реално превозвайки реализираха още по-голяма загуба.
    Също така да казвате точно на министъра, който приключва оздравителната програма, че прави обратното, считам, че е некоректно. (Шум и реплики от Парламентарната група на Коалиция за България.)
    По отношение на БТК – да, държавата запазва за момента само златна акция и по тази причина тя има двама члена в управителния съвет и един член в надзорния съвет, които стриктно изпълняват своите задължения – контролират изпълнението на следприватизационните ангажименти и до момента не са установили никакви нарушения, включително и в социалната програма, както и в колективния трудов договор.
    Да, винаги съм заявявал, че приватизацията на БТК е една от най-социалните, ако не и най-социалната приватизационна сделка в България. Социалните параметри са сериозни и те са много добре известни от момента на отварянето на офертите в БТК. С тях са запознати всички страни, включително и синдикалните организации.
    Ще ви припомня, че при тази толкова важна сделка трудовата заетост имаше 15-процентно тегло за оценката. Също така в процеса на преговорите, които продължиха повече от година купувачът на няколко пъти повишава броя на персонала и на работните места, които ще бъдат запазени. Цифрите, които Вие цитирахте, наистина са коректни и са правилни.
    Също така знаем, че по отношение на броя на служителите, които работят в БТК, които работеха до приватизацията, и по отношение на тяхната производителност на труда България е горе-долу на последно място в цяла Европа – средно три пъти по-назад по производителност на труда, измерена в брой линии на служител, отколкото в останалите държави от Централна Европа като Полша, Унгария, Чехия, Естония, Гърция и т.н.
    Като следствие от приватизационната сделка – новият собственик има значителни социални ангажименти, например три програми: Програма за доброволно напускане, Програма за преквалификация, Програма за предприемачество. До момента са изплатени над 30 млн. лв. социални разходи по тези и други програми и тези програми продължават.
    Тук много информация бих могъл да Ви дам, но ето само някои по-интересни факти: по Програмата за доброволно напускане служителите, които желаят да участват в такава програма – подчертавам – това е доброволно напускане, минимално получават седем брутни работни заплати, а максимално – седемнадесет брутни работни заплати и общите суми варират между 3000 лв. и 23 000 лв. на служител. И повечето от служителите, които са получили такова обезщетение – до 23 000 лв. накуп, са били доволни от тези обезщетения.
    В Програмата за предприемачество и Програмата за нова професионална реализация са стотици, а не трима! По моя информация там са стотици служителите, които участват в Програмата за квалификация и преквалификация, а подадените бизнес планове за субсидиране от БТК са десетки досега.
    В БТК има подписан колективен трудов договор със срок на действие до края на тази година и той се изпълнява. Не съм информиран за никакви нарушения по него. По отношение на средната работна заплата – тя най-напред беше увеличена в първите три месеца след приватизацията с 8%, което за три месеца не е толкова малко, а от началото на тази година допълнително с още 20%, което значително надхвърля увеличението на средната работна заплата в страната.
    Новата система за възнаграждение на БТК включва три основни елемента – заплата за длъжността, бонус за постигнати резултати и допълнителни социални придобивки. Преди месец Инспекцията по труда извърши множество проверки в БТК, които обаче не са установили никакво нарушение на Кодекса на труда, нито на колективния трудов договор. Практиката на БТК е да се подписват безсрочни договори със служителите и тук бих могъл да Ви дам много данни.
    По отношение на това дали е задължителен английският език отговорът е - не. В БТК няма въведена мярка за владеене на английски език от всички служители на компанията, но е съвсем нормално да има такава мярка за мениджмънта на компанията. Мисля, че това е по-скоро положително за самата компания и за самите служители, а не отрицателно.
    През 2005 г. продължава програмата за придобивките на персонала. За тази година са предвидени допълнителни социални разходи в размер на още 18,5 млн. лв.
    Всички тези цифри и факти считам, че доказват, че социалната програма в БТК се изпълнява и тя е доста щедра към хилядите служители на компанията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Народният представител Петър Мутафчиев има възможност в рамките на две минути да зададе своите уточняващи, до два въпроса.

    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз се учудвам, честно да Ви кажа, за начина, по който ми отговорихте на въпроса, тъй като усещам съпричастност към всички тези процеси, които в никакъв случай не са позитивен план за България, включително и за работещите в БТК. Може би това е причината, тъй като ние имаме двама члена като представители в Управителния съвет и един член в Надзорния съвет. Но какво подобрява това ситуацията на хората, които работят там, и какво гарантира изпълнението на клаузите на приватизационния договор? Независимо, че тези хора бяха там, имаше затруднение с подписването на новия договор за сътрудничество със синдикатите.
    Вие твърдите, че видите ли, 18 млн. лв. ще бъдат дадени на хората, които доброволно са напуснали. Да, това е вярно и ще Ви отговоря в репликата си защо не е проблем, включително за БТК. Аз съм с най-добри чувства към една от най-големите компании в България.
    Вие обаче не гарантирахте в никакъв случай правата на хората, които са пред пенсия, и че тези хора трябва да бъдат запазени на работа, защото примерно 9 или 6 заплати, които ще им се дадат, в един момент ще ги поставят в тежко социално положение – да не могат да се пенсионират.
    Обяснете ми Вие като вицепремиер, по какъв начин могат да намерят работа примерно 55-годишни техници, които имат пет години до пенсиониране? И къде на борсата примерно ще приемат хора на тази възраст?
    Второ, Вие не защитихте в клаузите на приватизационния договор, който беше подписан, нито майките, нито инвалидите.
    Надявам се да ми отговорите на два въпроса, господин министър: ще поискате ли проверка колко са съкратените в момента работещи в БТК и какви са оттук нататък намеренията на ръководството на БТК за изпълнение на инвестиционната им програма? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте. Моля да отговорите на допълнителните въпроси на народния представител Петър Мутафчиев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, бих искал отново да Ви успокоя, че всички клаузи на колективния трудов договор, които е в сила до края на годината, както и на Кодекса на труда, се изпълняват. В компанията няма социално напрежение. Средната заплата за половин година е увеличена с около 30%. Има щедри социални програми, които се изпълняват по план и те са в размер на десетки милиони левове. Както казах, при доброволно напускане, служителите получават между 7 и 17 заплати на стойност общо бруто до 23 хил. лв.
    Също така не считам, че хората, които работят в областта на телекомуникациите, са точно тези, които имат най-големи проблеми с намирането на нова работа, тъй като в момента в страната има много на брой телекомуникационни оператори, издадени са над 15 лиценза на компании, които могат да извършват фиксирани телекомуникационни услуги, тоест конкуренти на БТК. В момента дори се провеждат търгове за нови поколения телекомуникационни услуги. Това е един от най-динамично развиващите се сектори в страната. Уверявам ви, в частния сектор фирмите плащат или служителите получават два-три, а понякога и повече пъти отколкото средната заплата в бившата държавна БТК.
    По отношение на Вашите конкретни въпроси – да, приемам Вашето предложение и ще изискам данни за социалната ситуация в момента. Също така ще изискам данни за изпълнението на инвестиционната програма. Без да имам точната цифра пред себе си, информацията ми е, че само за една година компанията ще извърши инвестиции в размер на няколкостотин милиона евро, съвместими с тези, които трябваше да извърши до края на следприватизационния период, тоест тя значително ще преизпълни своята инвестиционна програма още през тази година. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Мутафчиев, заповядайте да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Василев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Аз се надявам, господин министър, че оттук нататък българското правителство и лично Вие ще поемете ангажимент да следите изпълнението на клаузите на договора за приватизация на БТК, така че те да защитават до голяма степен и националния интерес. Разбира се, че е мениджърски екип, че собствениците ще се стремят за максимално развитие на БТК с печалби. Това е пълно тяхно право, което никой от нас няма право да го оспорва.
    Ваше задължение като държавник е да защитавате обществения интерес по отношение на социалната програма и съкращаването на работници, по отношение цените и предоставянето на услугите.
    За съжаление аз напоследък, включително и от отговора на този въпрос, съм убеден, че ще направите проверка. Ако има нарушения и са съкратени повече хора, отколкото е необходимо, това няма да промени нещата в БТК, тъй като те доброволно ще са напуснали и тогава ще кажем: “Виждате ли, хората напускат. Това не е под натиск на ръководството.” Убеден съм, че ще предприемете и мерки наистина да се защити интересът на хората при ползване на услугите и на техните цени.
    Убеден съм, че ръководството на БТК ненапразно поиска увеличаването на цените на градските разговори и ще компенсира до голяма степен с това си искане обезщетенията, които се платиха на уволнените работници. Това е, разбира се, тяхно право, но пак ще кажа, право на КРС - един орган, за който заявявате, че нямате отношение към него, и това е истина – е да контролира ръста на цените, така че да са обосновани, а не без нито един лев инвестиция, без подобряване на услугата, примерно една аналогова услуга да се плаща близо ако не 20% по-скъпо, то поне 60% по-скъпо.
    Оставам с надеждата, че изпълнителната власт ще изпълнява държавническите си функции, а не препоръките от членовете на Надзорния и Управителния съвет, представени от Министерството на транспорта, с които те вероятно ежедневно ви засипват. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането от народния представител Благой Димитров отново към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Слава Богу, че от ноември миналата година, господин министър, дойде време да отговорим или по-точно Вие да отговорите на жалбата на 15 семейства, с която аз излизам на трибуната, които са наематели в жилища на “Пристанище “Варна” ЕАД тогава, а сега в момента “Пристанищна администрация” след приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за пристанищата.
    Но какви са фактите? Тези семейства са в наемни отношения от 20-30 – дори и 40 години. Става дума за семейства в неактивна възраст. Упоменатите наематели са кандидатствали по надлежния ред за закупуване на жилищата още през 1990 г., без да настъпи последствие от това и до този момент.
    През 2002 г. наемателите отново кандидатстват за закупуване на жилищата, които населяват, но отново няма решение на този въпрос. Това практически е в мандата на Вашето управление.
    На 12 септември 2003 г. изпълнителният директор на пристанище Варна Данаил Папазов подава искова молба до Варненския районен съд тези семейства да бъдат извадени от жилищата с мотива, че наемателите са се самонастанили, което е изключително удивително. Това означава, че този човек или няма информация, или по някакъв начин влиза в заблуда. В същото време започва продажба на апартаменти от активите на пристанище Варна на физически и юридически лица. Аз мога да ви предоставя документи за продадени жилища в кв. “Чайка”, кв. “Трошево” и кв.”Владиславово”. Тоест, от една страна, тези хора са притискани да напуснат жилищата, а други жилища от същите активи на дружеството се продават на други лица. Тук искам да Ви припомня, че в този район в момента, и Вие добре го знаете, цената на един квадратен метър жилищна площ вероятно вече е над 1000 евро. Тоест хората в момента са пред невъзможност да предприемат каквото и да било по отношение на своето бъдеще. Още веднъж повтарям, става дума за семейства, които са в неактивна възраст.
    Правят впечатление атрактивните цени на продадените апартаменти, за които споменах преди малко, както и липсата на търг при продажбата. Повтарям, става въпрос за апартаменти в кв. “Чайка”, кв. “Трошево” и кв. “Владиславово”, за което аз мога да Ви предоставя включително и решения на съда в тази връзка и нотариални актове.
    Уважаеми господин Василев, моето питане към Вас е следното: какво смятате да предприемете като министър на транспорта и съобщенията, за да се реши този социален въпрос, тази несправедливост, бих казал към тези семейства, които остават фактически на улицата в резултат на действия на служители от подопечната Ви администрация? Тук искам още веднъж да спомена, надявам се да ме оборите, но моето подозрение във връзка с факта, че се продават жилища от активите, е, че има корупционна практика и нечисти намерения на служителите под Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител Благой Димитров.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, ако започна от последното Ви изречение, не, не съм получил информация или сигнали, които да ме наведат на мисълта, че са нарушени някои процедури, разпоредби и принципи. Считам обаче, че във Вашето изложение и във Вашия въпрос Вие до известна степен избирателно смесвате темите. Веднъж питате защо не продаваме жилищата на хората, които живеят в тях и защо ги ощетяваме, тъй като те са в неактивна възраст, а пък на тези, на които сме продали, питате защо сме им ги продали и ако ги бяхме продали на търг, нямаше ли да се постигнат по-високи цени. Тоест всъщност не разбирам Вие коя теза приемате. И според мен тезата Ви винаги е да питате защо така е направено и винаги искате обратното.
    Но все пак да Ви отговоря на няколкото въпроса. Най-напред, става дума не за някаква подопечна моя администрация, а става дума за пристанище Варна, което е еднолично акционерно дружество и това е самостоятелно търговско дружество. Също така тези 78 жилища са не на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, която между другото вече не съществува, а са на пристанище Варна ЕАД.
    Първата група жилища са 36, мога да Ви кажа в кои квартали са, в никакъв случай не става дума за жилища с цена над 1000 евро на квадратен метър, става дума за съвсем различно поколение жилища. Тридесет и три от тях са продадени на живеещите в тях, 3 са продадени на търг. Дотук няма нищо ненормално. На живеещите в тях са продадени на цени, които са съгласно чл. 18, ал. 3 от съответния Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Точно според правилника! Мога да ви кажа точно как са продавани тези жилища, тук има много данни.
    Що се отнася до другите 42 жилища, те се намират на територията на пристанището. Предполагам, че като варненец Вие сте бил там да видите къде всъщност се намират те и всякаква нормална логика показва, че там не би трябвало да има такива жилища. Става дума за територия на самото пристанище, става дума за публична държавна собственост и по никой закон не би могло пристанището да ги продаде на живеещите в тях. Напротив, тази собственост трябва да е публична и пристанището се нуждае от тези сгради и от тези терени.
    За тази група жилища, за които питате защо пък не ги продаваме на живеещите в тях, те нямат право да ги закупят. Не става дума за хора, които работят в пристанището, а става дума за техни наследници или роднини. Няма закон, наредба или някаква човешка логика, според която роднините на някой, който работи някъде, да могат да си купят евтино ведомствено жилище. И ако случайно пък ги продадем, Вие ще зададете два въпроса. Първият въпрос, който съм сигурен, че ще зададете, е: Как така решихте да продавате на частни лица? И Вие няма да ги наречете тогава граждани в нетрудоспособна възраст, ще питате: Как така продавате сгради в самото пристанище? А също така, ако ги продадем на по-ниска социална цена, ще питате: Защо не взехте истинската пазарна цена?
    Така че наистина, господин Димитров, според информацията, с която разполагам, считам, че действията на пристанище Варна ЕАД са правомерни и не виждам който и да е на тяхно място какво друго би могъл да направи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, оставете на мен правото да преценя какви въпроси да Ви задавам, не ставайте оракул – Вие да предполагате какви въпроси ще Ви задам.
    Има нещо, което ме изумява. Аз твърдя и ще Ви помоля внимателно да чуете какво е моето твърдение, че, от една страна, без търг или конкурс се продават на частни лица жилища в кв. “Чайка”, а си мисля, че ще се съгласите, че жилищата там не са толкова евтини и твърдя, че могат да бъдат над 1000 евро на квадратен метър, а от друга страна тези въпросни блокове 1 и 3 въобще не са, господин министър, в района на пристанището. Вие като варненец идете, разходете се и ще видите. Има една двуметрова стена между района на пристанището и тези жилищни блокове, които като човек, който е роден във Варна, вероятно знаете от детските си години. Това са стари жилищни блокове. Тоест, аз искам да ви кажа, че има двоен стандарт – за физически или юридически лица, не знам по какви съображения, се продават жилища от активите на дружеството, а за други се твърди, че собствеността е публична държавна. А съгласно Закона за пристанищата като публична държавна собственост могат да бъдат актувани райони от пристанища само където се осъществява такава дейност. Съветвам Ви, вървете да видите, има двуметрова стена между района на пристанището и тези жилищни блокове. Това е практически един комплекс от жилищни сгради, които са срещу Дирекцията на “Български морски флот”, които по никакъв начин не можете да твърдите, че са публична държавна собственост.
    Освен това има различни сигнали. Веднъж се казва, че ще бъдат построени нови жилища на това място, втори път – някакви атрактивни заведения. Такива сигнали идват към тези 15 семейства. И аз не виждам как може в момента да се завеждат искове от страна на подопечната Ви администрация тези хора да бъдат изведени от жилищата. Още веднъж Ви казвам, това са хора, пенсионирани в сектора, работили в пристанището. И в момента се оказва, че има опити от страна на държавата тези хора изключително несправедливо да бъдат оставени на улицата.
    Във връзка с това още веднъж най-настоятелно Ви питам какво смятате да предприемете, какви са конкретните Ви намерения по отношение на тези семейства? Допускам, че жалбата на тези хора е стигнала до Вас. Кажете ясно на хората ще бъдат ли извадени от жилищата или не. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на допълнителния въпрос на народния представител Благой Димитров.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Точно така е, както казахте – има два различни казуса, затова аз не бих нарекъл това двоен стандарт, а просто управленски решения при две съвсем различни, нямащи нищо общо една с друга, ситуации.
    Точно така, от една страна, Вие сте загрижен за хората с трудно социално положение, които са работили примерно 30 години в пристанището, затова на такива дългогодишни служители, и това не е единственото предприятие, което го прави в България, и не само през този период, се продават на несъвсем пазарни цени, но точно според Правилника за упражняване на правата, без търг или конкурс на хората, които живеят и винаги са живели в тези дружества, защото те имат такова право. И тогава Вие задавате въпрос: “Защо без търг или конкурс, защото тогава можеше да се постигне по-висока цена”. Да, точно така, но такъв е правилникът и няма никакво нарушение!
    От друга страна, бих искал да обобщя по следния начин, за тези граждани, които имат право да закупят такива жилища, ние вече или сме им ги продали, или случайно, ако се окаже, че някой е бил пропуснат и на него ще му бъде продадено по същия правилник. На лица, които нямат такова право – примерно за роднини на някой, който преди е работил в пристанището, определено нямат право по никакъв закон да закупят това жилище на социални цени или да си го закупят на някакъв търг, или ако трябва да си закупят друго жилище. Вие не може да искате от някого да направи нещо различно от това, което ви казах.
    За трети случай, когато има жилища, които не могат да бъдат продадени изобщо, защото са публична държавна собственост, ако има такива, то те няма да бъдат продадени. Затова не смятам, че нещо е нарушено. Не смятам, че някой е направил нещо нередно, затова ситуацията е такава, каквато е. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
    Господин Димитров, може да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Василев.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не съм доволен от Вашия отговор! Вие ясно не поехте ангажимент във връзка с жалбата на тези семейства. Искам да Ви уверя, че жалбата е подписана само от хора, поне жалбата до мен, които са били служители на пристанището дълги години – аз Ви споменах - 30-40 години, т.е. не става дума за родственици или трети лица, които са по някакъв начин настанени в тези жилища. Ако има такъв случай това е можело да стане в момента, в който жилищата са били под опеката на “Жилфонд”. Това е някъде до началото на 90-години. Но такива случаи, още веднъж Ви казвам и ще Ви предоставя жалбата до мен, тук не говорим за тези случаи, аз говоря за хора, които в момента са в невъзможност да си закупят жилища, които са работили по 30 години в пристанище Варна и над които в момента по различни поводи има натиск да напуснат жилищата.
    Още веднъж Ви казвам, идват различни сигнали, аз съм разговарял с тези хора и те са притеснени! Ако Вие допуснете практически тези хора да бъдат изведени от жилищата аз мисля, че само силово може да стане това - с полиция, ще стане голям скандал във Варна. В този случай съзирам, че практически на хората от администрацията, които са в йерархията под Вас, Вие по някакъв начин осъществявате опека. Това не е добре.
    Така че, моля Ви, вземете присърце този тежък социален проблем – не става дума за някакви дребни политически заяждания. Става дума, още веднъж Ви казвам, за съдбата на много хора. Става дума за това, че в съзнанието на хората излиза, че има някакви, още веднъж Ви казвам, корупционни практики. (Председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтичане на времето.) Свършвам, господин председателю. Не може да има двоен стандарт по отношение на тези жилища и завършвайки искам да Ви кажа, че не става дума за публична държавна собственост. Аз съм проучил документите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Иван Николаев Иванов към министър Николай Василев.
    Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Моят актуален въпрос е от 12 ноември. Той е по един проблем, който впоследствие намери решение, но има много важно значение, защото показва, че все още в България законите не се спазват и само по щастлива случайност това не води до много тежки резултати. Искам да чуя Вашия отговор за случая, който ще опиша пред Вас.
    Петгодишният лиценз на летище София изтече на 20 октомври 2004 г. От следващия ден, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, произтичат две много важни неща:
    Първо, летището няма право да посреща и изпраща самолети, защото няма удостоверение за експлоатационна годност и няма лиценз.
    Второ, ако при излитане или при кацане беше настъпила злополука, застрахователите имат право да не изплащат никакво обезщетение по същите две причини – летището няма лиценз за извършване на съответните летищни дейности.
    Вместо да се издаде максимално бързо лиценз и, разбира се, удостоверение за експлоатационна годност, началникът на Българска гражданска въздухоплавателна администрация Калин Барзов заявява, че е разрешил опериране до Нова година преди да се поднови лицензът. Такова нещо в правния свят няма! Има закон и нормата на закона трябва да се спазва. Писмото от господин Барзов няма никакво значение по двата казуса, които току-що изложих пред вас. А истината е, че още на 29 септември е постъпило искане от ръководството на летище София за удостоверение за експлоатационна годност и за подновяване на лиценза. Едва на 2 ноември господин Барзов, в качеството на шеф на Българска гражданска въздухоплавателна администрация, създава двете комисии за удостоверението и за лиценза – едва на 2 ноември и им дава едномесечен срок. От 20 октомври летището реално е незаконно. Вие сте по спешност известйн. Това става на 10 ноември - по времето, когато сте на посещение в Израел. Вестниците оповестяват този случай и по спешност от 2 ноември до 10 ноември екстрено се издават и двата документа.
    Аз казвам, те бяха издадени, след като 21 дни летище София работеше извън нормите – нямаше лиценз, нямаше удостоверение за експлоатационна годност. И макар че по щастлива случайност нищо не се случи (председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтичане на времето), завършвам господин председателю, моят въпрос продължава да бъде актуален и към момента. А той е: какъв е бил съгласно Закона за гражданското въздухоплаване правният статут на летище София през периода от 21 октомври до 10 ноември, при липса на лиценз за летищен оператор? Има ли виновни длъжностни лица за създалата се ситуация и какви мерки са предприети спрямо тях? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Най-напред бих искал да Ви успокоя, че няма основание за притеснение във Вашите думи, защото не е вярно твърдението, че дори за един час летище София е било без лиценз. Няма такова нещо! Тоест, сега трябва дълго да Ви отговарям, за да Ви кажа, че това, което питате не е вярно!
    Съгласно Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е в сила от 18 декември 2003 г., са установени общите правила, приложими към всеки лицензионен режим и в чл. 10 от този закон е посочено, че лицензиите се издават без срок, освен в изрично изброени случаи. В промените на Закона за гражданско въздухоплаване е премахнат текстът – това е много преди този период, това е преди една година, че валидността на издадения лиценз е от пет години. Няма такъв текст. Лицензиите са безсрочни.
    При това положение моят отговор е, че няма нарушение, няма никакъв проблем, няма виновни лица, няма защо те да бъдат наказвани по някакъв административен начин.
    В заключение, по никакъв начин ситуацията не е поставила под съмнение безопасността на полетите от и до летище София, а съвсем отделна е темата, че през последните месеци Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” по принцип е засилила контрола към всички летищни оператори и към всички авиационни оператори. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, виждам, че имате желание за реплика.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Това, което казахте, можеше да ме успокои, ако не бях Ви цитирал думите, които заявява ваш служител и това е именно Калин Барзов. Той казва: "Разрешихме оперирането до Нова година преди подновяването на лиценза". Ако действително лицензът е бил безсрочен, питам по какъв начин господин Барзов, който носи отговорност за тази дейност, не знае това? Второ, защо лицензът е бил подновен по спешност на 10 ноември? Ако наистина лицензът е безсрочен, можеше да се отговори на ръководителите на летище София, че техните действия и отправени искания за подновяване на лиценза и подновяване на удостоверението за експлоатационна годност са излишни.
    Получава се една абсурдна ситуация, в която ръководителите на летище София изпращат искания и за лиценз, и за удостоверение за експлоатационна годност, съставят се комисии за подновяване на лиценза и за издаване на ново удостоверение за експлоатационна годност. Обяснява се защо към момента не е могло да се направи - че до Нова година би могло да се оперира без такъв лиценз, и изведнъж Вие, като министър заявявате, че дори не е имало нужда от подновяване на лиценза.
    Защо тогава, господин министър, лицензът е бил подновен? Защо удостоверението за експлоатационна годност е било подновено, още повече, че забележките са минимални? Можело е да се мине и без такова удостоверение. Аз не намирам отговор. Ако не е било необходимо, са виновни длъжностните лица, които създадоха ситуация, в която имаше очакване, че такова подновяване трябва да се извърши. И действително такова напрежение, поне в летище София, съществуваше.
    Моля Ви, сведете до знанието на всички Ваши служители тези промени, защото в противен случай се остава с впечатление, че не се спазва законът, или второто – че не се познава законът от тези длъжностни лица.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преминаваме към питането на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов отново към министър Василев.
    Давам думата на народния представител Евгени
    Чачев.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Публична тайна е, че към момента Република България не усвоява над 2 млрд. евро безвъзмездни средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, както и кредити от Европейската инвестиционна банка банка в Люксембург, Европейската банка за реконструкция и развитие, Световната банка, Кувейтския фонд за икономическо развитие и Японския фонд за развитие. В резултат на това не е изграден нито един километър автомагистрала или нова железопътна линия; не е изграден нито един проект от Програмата за развитието на водния сектор; не е изградена нито една от пречиствателните станции за отпадни води по поречието на р. Марица и Черноморското крайбрежие, за които Република България има поети ангажименти и които ние просрочваме с години. Не само че не са изградени, въпреки че парите на Европейския съюз се търкалят в краката ни, а по-голямата част от тези проекти нямат и открити процедури, а други се бавят с месеци и години.
    Правителството Сакскобургготски ще приключи мандата си след няколко месеца, без да въведе в експлоатация нито един от обещаните в Програмата за 800-те дни "България добър дом за своите граждани", инфраструктурни обекти, автомагистралите "Тракия", "Струма", "Люлин", железопътната линия Пловдив-Свиленград, летище София, пристанищата в Лом и Бургас. Ще спра дотук.
    На 4 ноември 2004 г. Сметната палата прие одита на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерството на транспорта и съобщенията за периода от 1 януари до 30 юни 2004 г. В доклада на Сметната палата е отбелязано, че по параграф "Изграждане на инфраструктурни обекти" усвояването на средствата е, забележете, 0,83 на сто от утвърдените годишни разходи. Пак повтарям, 0,83 на сто, господин вицепремиер.
    Ще направя и едно уточнение. Нашето питане е отпреди половин година – началото на ноември месец, а отговорът е в края на март, и то е: кои са причините за изключително ниската усвояемост на средствата за инфраструктурните обекти, какви са последиците от тази неусвояемост на средствата, какви конкретни мерки предвиждате за преодоляване на установеното изоставане? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на двамата народни представители.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Вярно ли цитирате едно изречение от доклада на Сметната палата за един определен период? Може би вярно. Верни ли са обаче изводите, които правите? Според мен – не, защото Вие съвсем избирателно избирате едно изречение от един доклад за един определен период. Примерно, ако случайно сега направите един одит колко средства са изразходвани между 13,00 и 14,00 ч. днес по тези проекти, може да се окаже, че няма изразходени средства, вследствие на което Вие ще направите извод, че тази година се усвояват нула процента от средствата. При мен има една таблица за Министерството на транспорта и съобщенията, в която се показва, че има една много висока степен на изпълнение на средствата за капиталови разходи по големите инвестиционни проекти в министерството, която е може би от порядъка на около 90 процента за цялата 2004 г.
    Например: средствата за строителството на зимовника за кораби в гр. Русе са изразходвани на 100 процента; средствата за разширение на пристанища Бургас, които са най-големите, те са десет пъти по-големи от някои от другите проекти, са изразходвани на 100 процента. Не са изразходвани на 100 процента средствата за "Дунав-мост 2" и средствата за Пловдив – Свиленград, но твърдя, че това не е по причини, които са в Министерството на транспорта и съобщенията. Например в момента и двата тези проекта – Пловдив-Свиленград и "Дунав-мост 2" от дълъг период насам са в ръцете на Европейската комисия. Те биха могли още да закъснеят, ако са в ръцете на Европейската комисия, но не по вина на българската страна - първо. Второ, това в никакъв случай няма да доведе до тяхното нереализиране или до връщането на средства, както би могло да се помисли, да се направи извод от Вашите думи.
    Позволете ми тук да не говоря за ресорите на други колеги министри, но специално за моето министерство Вие казахте, че не е построен нито един километър жп линия. Това не е точно така. Например миналата година в много кратък срок беше построена една малка наистина жп линия до новия голям завод на "Шише джам" в района на Търговище. Освен това в срок, с който изпреварихме съседни страни, електрифицирахме останалите участъци от цялата линия между София и Драгоман до сръбската граница. Тоест, България има изцяло електрифициран участък, което позволи да се въведе нова организация на работа и да се намали престоят на пътническите влакове на българо-сръбската граница от три часа на тридесет минути, което е нещо съвсем различно, макар че според мен може да пада и под тридесет минути.
    Също така на въпроса на уважаемия господин Мутафчиев имах възможност да го информирам, че през тази година приключва модернизацията и рехабилитацията на 427, вместо планираните 414 км по оздравителната програма, която, ще ви припомня, че не е била изпълнена в срок цели десет години. Но тази година до м. юни програмата ще бъде изпълнена изцяло, дори преизпълнена.
    Всъщност, не казвам, че Вие сте некоректен, защото Вие не сте казали, че в нашето министерство големите проекти не вървят. Напротив, те вървят, ние сме обсъждали това с Вас. Достатъчно е пътниците да погледнат на 500 м от стария терминал, за да видят новия терминал на летище София и да видят, че той има голяма степен на завършеност и че само след няколко месеца той ще бъде открит. Същото се отнася и за новата писта на летище София. Същото се отнася и до големия нов, пристанищен терминал на пристанище Бургас, който се надявам да бъде открит през м. юни 2005 г., няколко месеца преди заложения краен срок.
    В заключение, смятам, господин Чачев, че нашата дискусия е полезна. Считам, че министерството е положило максимални усилия всички инфраструктурни проекти да вървят напред и според нашите възможности да бъдат реализирани в срок. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Иванов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, господин министър! Вие дадохте пример с един кратък отрязък от време за един час и естествено може да се окаже, че нищо не е усвоено.
    Но пред мен отново е тази дебела книга, озаглавена “Управленска програма на правителството на Република България”. И там за някои от проектите, за които Вие току-що ни говорихте, сроковете са съвсем различни, за някои от тях са отдавна отминали.
    Съгласен съм, че тази година ще бъдат завършени реконструкцията и модернизацията на тези 414 или 424 км железен път, но съгласно програмата това трябваше да стане до края на 2002 г. И това е програма, направена през лятото на 2001 г. Реално закъснението е с две години и половина, дори с три години.
    По същия начин тук се говори за реконструкцията и електрификацията на железопътната линия Пловдив – Свиленград до гръцко-турската граница със скорост 160 км в час, знаейки, че нищо не е започнало по тази реконструкция и модернизация.
    Аз не мога да приема Вашето твърдение, че всичко това зависи от Европейската комисия. Зависи преди всичко от административния капацитет в няколко министерства, едно от които и до голяма степен с водеща роля е Министерството на транспорта и съобщенията – да могат качествено и навреме да се подготвят проектите, за да могат всичките фази да следват без закъснение.
    “Дунав мост 2” трябваше да завърши през 2006 г. Вместо това е предвиден за 2008 г.
    Поради тази причина, господин министър, искам да Ви запитам: считате ли, че това, което сега заявявате, че ще се направи до края на 2005 г., ще бъде извършено? Защото дори и за летището и за терминала, заявявайки, че това ще стане тази година, не трябва в крайна сметка да се пренебрегва паметта на българина, който знае, че това трябваше да стане още миналата година за олимпиадата. Ще бъдат ли изпълнени тези срокове, които сега в момента са обявени от Вас?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и уважаеми господин Чачев! Ежеседмично структурите на министерството упражняват контрол и получават текуща информация по всички наши инвестиционни проекти. И за три от тях нямаме никакви сигнали или информация, че може да има някакво закъснение. Това е Зимовникът в гр. Русе, започва третият етап, това е пристанище Бургас, както ви казах, очакваме с няколко седмици предсрочно да бъде открит терминалът, което означава, че той ще бъде открит в срок, и също така на летище София не очакваме тази година да не можем да открием и терминала, и пистата. Напротив, считаме, че ще бъдат реализирани в срок.
    Разбира се, вие и двамата добре познавате спецификата на всички големи инфраструктурни обекти и на строителната работа изобщо. Би могло в някой обект някога изпълнителят да закъснее по обективни, субективни или други причини. Ще припомня, че при всички тези процедури и договори има значителни неустойки, които в случая с терминала на летище София са около 100 хил. евро на ден. Ако случайно има закъснение по вина на строителя, а не виждам защо да има закъснение по наша вина, примерно за първите десет дни държавата ще си върне 1 млн. евро, което между другото може би не е чак толкова лоша идея, но е избор на самия строител! Отново казвам, нямам никаква информация, че по тези три обекта би могло да има някакво закъснение.
    Що се отнася до другите два изключително важни обекта – “Дунав мост” и линията Пловдив – Свиленград, уверявам Ви, че министерството е направило всичко и днес сме готови да продължим работата по тези обекти, но в момента “топката” е в полето на Европейската комисия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, имате право да изразите своето отношение и това на господин Иванов към отговорите на министъра.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Определено не сме доволни от получения от Вас отговор и ще Ви кажа защо.
    Преди изборите ще се режат лентите на терминала на летище София и на терминала на пристанище Бургас. Обаче кому са нужни и двата терминала, след като на практика пистата няма да бъде готова, работите по пристанището – също. Да не говорим, господин вицепремиер, че няма подход към летище София. На практика ние ще открием в навечерието на изборите една хубава сграда, която само ще ни затруднява, тъй като пътуването до нея ще се удължи с 15 минути.
    Аз ще Ви кажа и нещо друго. Ако бяхте съсредоточили усилията си в проекти, от които действително ще има полза, ще носят национален доход за българската държава, аз щях да Ви приветствам. Но на практика с това, което казахте преди малко от тази трибуна, Вие отново си правите една pr-кампания преди изборите заедно с откриването на къщички на Баба Яга и тем подобни сияйни пътеки и царски беседки, които не водят доникъде! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следват няколко актуални въпроса на близка тематика. Но както беше докладвано, въпреки че въпросите са близки, на всеки един от тях министърът ще отговори поотделно.
    Актуален въпрос от Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наскоро в тази зала Вие, пък и навсякъде в обществеността шумно прогласихте така наречената Стратегия за компютризация на българските училища.
    Аз обаче искам да се спра върху това как се харчат парите на данъкоплатеца, господин министър, тъй като никой няма против в училищата на България българските деца да работят с компютри. Но всеки от данъкоплатците се интересува как се изразходват тези пари, а те са в един значителен обем.
    Първо, прави впечатление по отношение на търга за закупуване и доставка на работни станции за създаване на електронно съдържание така, както е в заповедта, която регламентира спечелилите конкурса, че има много разтегливи понятия, да речем, по отношение на видеомонитор – от една до десет точки, но няма някакви ясни критерии. Примерно, плосък екран или ниво на контраста, или брой на пикселите. Не знам тук какви съображенията сте имали, като регламентирате от една до десет или от една до тридесет точки – по какъв начин точно се обективизират точките, които се дават.
    Но ми прави впечатление, господин министър, и пред моя поглед са заповедите, с които се обявяват резултатите от конкурса. За същите работни станции фирмата “Контракс” печели търга с 1 млн. 238 хил. 400 лв. на първо място. И забележете, с по-малка цена – “Риск електроникс” с 1 млн. 180 хил. 800 лв. с ДДС е поставен на второ място. Питам защо?

    Даже фирмата "Стемо", която е трета с 1 млн. 231 хил. 260 лв., следват "Прософт", и пр. Фирмата, която дава най-високата цена, е на първо място.
    Минавам нататък. За същите работни станции от среден клас от друга поръчка "Мултиелектроникс" дава 1 млн. 98 хил. лв., в същото време "Риск електроник", която по първия търг е на второ място, тук е на трето място и дава 1 млн. 80 хил. Пак цената е по-ниска и е класирана трета, а първата фактически е с по-висока цена.
    Прави ми впечатление, нарочно цитирам конкретни факти, господин министър, защото тези неща са изключително изненадващи, отново "Контракс" с 1 млн. 408 хил. 800 лв. с ДДС е първа, а втора "Прософт" с 1 млн. 376 хил. 400 лв.
    Моят въпрос към Вас е: какви са ясните критерии, как е правен търгът и защо най-високите по цена оферти печелят тези търгове, защото това са изключително големи пари на българските данъкоплатци.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Благой Димитров.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! От вашата парламентарна група по тази тема имам зададени четири въпроса и не можах да разбера по кой от тях точно искате отговор, мисля, че е на един от последните,…
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо фирмите с най-големи цени печелят търговете?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да, ще Ви кажа.
    Това е следващият въпрос. Ако това, което казахте, беше вярно – искам да се обърна към всички народни представители и към нашите зрители и слушатели, щеше да има огромен проблем. Но това, което казвате, изобщо не е вярно.
    Методиката, която се използва за оценка на офертите, е изключително прозрачна. Тя е много ясно обяснена и е добре известна на всичките участници. В нея има няколко критерия. Един от тези критерии е цената и той безспорно има най-висока тежест.
    Вторият критерий, който е също много важен и не може да не бъде важен, са техническите характеристики на оборудването, което е предоставено.
    Третият критерий са допълнителните гаранционни, сервизни и други фактори.
    В никакъв случай не е вярно, ако беше вярно, наистина щеше да има нещо много нередно, че са избрани офертите с най-висока цена.
    Изобщо не са избрани, господин Димитров, офертите с най-висока цена! Има около 12 или 13 ЛОТ-а на компютри, сървъри и друга периферна техника.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): Десет са.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Повече са. В някои от тях печелят офертите с най-ниска цена и това са случаите, в които, освен че кандидатът е дал… Ето, това са всичките цифри – три страници фирма по фирма, сума по сума…
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС, от място): И тук са същите!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: В някои случаи печелят фирмите с най-ниска цена, когато това съвпада с фирмите, които са предоставили най-добра техника.
    Например в ЛОТ № 1 печели фирма, която е дала наистина 8 % по-висока цена от най-ниската, но е дала значително по-добри технически параметри. Но това не е най-високата цена, защото повечето от цените са по-високи от тази, като най-високата е с 52 % по-висока от тази, която е спечелила. С още 52 % по-висока! Как Вие твърдите елементарно във Вашето изказване, че винаги е печелила най-високата цена?! Изобщо не е вярно това нещо!
    Във втория ЛОТ печели фирма с 3 % над най-ниската цена, защото дава много по-добри технически характеристики, а има друга фирма, която дава 80 % по-висока цена. Как тогава казвате, че печели фирмата с най-високи цени?
    Да продължавам ли по списъка, защото пропорциите са абсолютно същите? Пропорциите са абсолютно същите! Мога да ви гарантирам, че през последните две години в дейността на Агенцията за развитие на съобщенията, информационните и комуникационни технологии са проведени няколко десетки подобни процедури по обществени поръчки и при тези процедури нито една не е провалена, нито има обжалвания, които да са спечелени в съда, нито някакви закъснения, нито някакви неизпълнения. Уверявам ви и то по-скоро с думите на специалистите, които разбират от компютърна техника, учителите по информационни технологии и информатика в училищата, директорите и на самите фирми – доставчици, че тези 7 хил. 700 компютри, които сега бяха предоставени на близо 800 български училища, имат изключително високи технически характеристики, те са съвсем ново поколение, чисто нови компютри. Повечето от тях, ако имате познания в тази област, имат процесори "Пентиум 4" със скорост 3 гигахерца и в никакъв случай няма нито един ЛОТ, в който някоя фирма с по-добро качество на компютрите и с по-ниска цена да е била отхвърлена. Няма нито един такъв случай.
    Вие задавате въпроса: защо винаги не е избирана най-ниската оферта? Защото, ако предложим "Трабант" за 5 хил. лв. или "Мерцедес" за 6 хил. лв., може би не трабантът е най-доброто решение в някои случаи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Димитров, имате право на реплика.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин министър, имам претенциите да съм специалист в тази област и много обтекаемо ми звучи "по-добри технически характеристики". Какво означава "по-добри технически характеристики"? Още веднъж Ви отбелязвам този факт. От нула до десет точки – какво се гледа за един монитор? Мога да ви кажа, че практически по всички оферти има такъв сериозен проблем. И ненапразно имам писмо на БАИТ – организацията, която практически инкорпорира фирмите, за които говорите, които са изразили пред Вас протест по отношение на този конкурс и търг. Вие въобще не звучите убедително.
    Вие потвърдихте това, което казвам, че с 8, 10 или 12 % по-лоша оферта отива на първо място.
    Казвам Ви: Заповед № РД 08-303-29, подписана от Кузов. По-нататък – тези неща, които преди малко Ви казах – фирми с най-високи оферти са на първо място.
    Заповед № 08-304…
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Абсолютно не е вярно!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ама не ми казвайте, че не е вярно, аз Ви чета заповедите! Ще ме накарате да го покажа пред камерата! Недейте казва, че не е вярно, защото Ви чета: Заповед 08-304 от 29 ноември 2004 г. – фирма "Контракс", с най-висока цена, е на първо място!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не е вярно!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Оттук насетне, ако казвате на документи, заповеди за тези конкурси и търгове, че не са верни, не знам… Това е безочие, господин министър! Извинявайте.
    Фактически Вие с парите на данъкоплатците си правите каквото си искате! И цялата тази работа в момента около тази компютризация знаете ли на какво ми мирише? На една голяма далавера! Това е истината и това нещо трябва да се каже на българската общественост!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Категорично не приемам манипулативния начин, по който се опитвате да опорочите една от най-добрите инвестиционни програми на нашето правителство! Вашето правителство знаете ли колко компютри купи за българското образование – нула компютри, уважаеми господин Димитров! Нула компютри купи вашето правителство за българското образование!
    След като цитирате фирмата "Контракс" два пъти от трибуната на Народното събрание, ще Ви прочета цифрите, защото те са пред мен. Никакви 10 %, никакви 12 %, уважаеми господин Димитров!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Вие го казвате!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Фирма "Контракс" е спечелила следните ЛОТ-ове: при цена 1 млн. 147 хил. 200 лв. оферта на "Контракс", тя е най-ниската оферта в първия ЛОТ. Има фирма, която е предложила 1 млн. 800 хил. лв., почти минус 3 хил. лв. На това ли казвате, че е спечелила най-високата оферта? Изобщо не е спечелила!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Заповедите са пред мен!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Следващият ЛОТ на фирма "Контракс": цена 1 млн. 408 хиляди и нещо лева. Има фирма, която е предложила 2 млн. лв. минус 7 хиляди и нещо. На това ли казвате, че е най-високата цена? (Реплика от народния представител Благой Димитров.)

    Следващото на “Контракс” – милион или 1 млн. 312 хил. лв. Има фирма с 1 млн. 873 хил. лв. Това ли е най-високата цена?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Защо само “Контракс”?
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Следващото на “Контракс” е 1 млн. 238 хил. лв. Има други фирми с 1 млн. 460 хил. лв.
    А Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) не подкрепя коментарите или въпросите на една фирма, която е спечелила част от лотовете и е загубила друга част от лотовете по абсолютно обективни причини. Информацията Ви е изключително остаряла, господин Димитров, може би защото Вие сте задал въпросите толкова отдавна. Но Вие знаете, че не е моя вината, че не съм отговорил на този въпрос. Абсолютно не е моя вината. След като Вие сте задал Вашия въпрос ние имахме поредица от срещи с БАИТ, имаме подписан Меморандум, където те подкрепят нашите процедури и нашата методика, нямаме нито една провалена процедура, нямаме нито едно закъснение на доставчиците.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Той и Меморандумът е резултат от това.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Какво лошо има в това да има меморандум? Меморандумът подкрепя и новите поръчки за по-големите лотове.
    Абсолютно се разграничавам от начина, по който Вие се опитвате да опорочите едно от най-хубавите неща, които е правило всяко едно правителство в България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: След разгорещен спор преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов, отново по тази тема към министър Николай Василев.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, трудно ще манипулирате, защото разполагаме с документите от Вашето министерство по този въпрос. Ясно е, разбрахме, че фирмата “Контракс” е приближената до Вас фирма. Другата, ако не е се лъжа, е “Мутлиелектроникс”. Но това в случая не е важно. Това в случая не е толкова важно.
    Моето питане към Вас, заедно с колегата ми Иван Иванов, е свързано с политиката на правителството за въвеждане на информационни комуникационни технологии. И това, което става ясно, не само от търговете, които провеждате, но и от стратегията, която преди две седмици беше внесена в Народното събрание и услужливо гласувана от мнозинството, е, че правителството няма политика за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в образованието. То има политика за харчене на пари на данъкоплатците под благородната идея и маска зад фасадата на това да направим нещо добро за българските ученици.
    А спекулациите Ви, че вие сте първото правителство, което прави нещо и купува компютри за училищата, по този повод искам да Ви напомня, уважаеми господин Николай Василев, че именно по Ваше настояване бяха спрени открити тръжни процедури за закупуване на компютри 2001 г. По Ваше лично настояване тогава в предизборната кампания бяха спрени открити тръжни процедури. И заради Вашето настояване компютри в училищата се въвеждат четири години по-късно. Нека бъдем коректни, когато говорим за тези неща. Напомням Ви го, защото виждам, че сте го забравили.
    Сега да говорим за политиката на правителството – нарочно изричам целия термин – за въвеждане на информационни и комуникационни технологии. Ако говорихме за политика за купуване на компютри, това е едно. Политика за въвеждане на информационни и комуникационни технологии обаче е нещо съвсем друго и аз настоявам тук, господин министър, да се опитаме, заедно с Вас, колкото и да не сте компетентен в темата, да направим разлика между двете неща.
    И започвам оттам, че купуването на компютрите е само един елемент, и то най-маловажният елемент, може би най-престижният, може би най-печелившият за този, който провежда търговете, но най-маловажният елемент от една цялостна политика за въвеждане на информационни и комуникационни технологии. Защото, ако правителството наистина имаше такава политика, ако то беше изготвило такава политика, то щеше да започне не със закупуването на компютрите два месеца преди изборите и не с всички тези нарушения, за които говори преди малко моят колега Благой Димитров и за които ще стане дума и в следващите въпроси, защото търгът, за който говорим, е опорочен отначало докрай. Но правителството, ако имаше политика за въвеждане на информационните и комуникационните технологии, щеше да мисли наистина за това как да запознае нашите ученици и нашите деца, как да ги научи на компютърна грамотност и да ползват компютрите, а не как да закара 10 компютъра в училищната стая и Вие, заедно с премиера, да отивате да галите по главичката дечицата, които са седнали зад компютрите, за да ви снимат всички вестници. Това не е въвеждане на информационните и комуникационните технологии. Това е харчене на пари и провеждане на една предизборна кампания зад привидно благородна цел. Всъщност Вие използвате това за предизборна кампания и за да финансирате може би партията, а може би себе си с начина, по който провеждате тези търгове.
    Това е истината за политиката на правителството за въвеждане на информационни и комуникационни технологии. Защото, господин министър, когато тръгнем на училище – ще го кажа простичко, за да бъде много ясно – на нас не ни дават учебник по политическа икономия или учебник по висша математика, а започваме да чертаем лулички, чертички, започваме да учим буквичките една по една. По същата логика, когато искаме да въведем информационни комуникационни технологии не е достатъчно да стовариш последния модел компютри с последния модел операционна система и да кажеш: “Ето, аз направих нещо за вас!”. Защото нищо не сте направили! Защото преди да направиш това нещо трябва да си изготвил съответния софтуер, съответната програма, на която ще се обучават дечицата в първи клас, да имаш програма за втори клас, да имаш за трети, за четвърти, за осми клас.
    Второ, трябва да подготвиш преподаватели за това нещо, които да могат да преподават на тези дечица.
    И трето, да осигуриш достатъчно компютри в паралелката, така че 25-те деца, които са в класа, да не стоят на петте компютъра, да може всяко дете да е пред компютър. С гледане тази работа не се учи, господин министър.
    Така че аз моля да ми отговорите на въпроса: каква е политиката и има ли изобщо политика правителството за въвеждане на информационните и комуникационни технологии, защото България е на последно място в Европа по обзавеждането на тези технологии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля да отговорите на питането на народните представители господин Кацаров и господин Иванов.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кацаров! Не зная кога за последен път Вие сте ходили в някое от българските училища, може би сте ходили напоследък. За последната половин година съм ходил над 30 пъти в български училища във всички краища на страната. И вероятно с изключение на хората в системата на Министерството на образованието и науката, с които нашето ведомство работи изключително добре в общ екип, вероятно и по тази програма ние сме част от хората, които добре познават проблемите на въвеждането на новите технологии в образованието. И между другото, радвам се, че точно тези елементи, които са залегнали в нашата стратегия и се изпълняват през 2005 г., са точно тези елементи, които вие препоръчвате там да бъдат включени.
    Прав сте, че закупуването и инсталирането на компютърна техника е само един от петте елемента. Тук няма смисъл да обсъждаме дали той е най-важният или най-маловажният елемент. Той просто е един от най-важните пет елемента, защото без нито един от тези елементи, Вие сте напълно прав, не може да се изпълни тази стратегия.
    Първият елемент хронологично не е купуването на компютри, той е създаването на подходяща нормативна база, на стратегия, програми и проекти, които да бъдат изпълнявани. И това е факт, защото първите такива програмни проекти Министерството на транспорта и съобщенията е предложило още, когато новият екип пое това ведомство в края на 2003 г. И през цялата 2003 и 2004 г. ние изпълнявахме нашите програми и още далеч преди сегашните компютри да бъдат поръчани, закупени и инсталирани, вече бяхме инсталирали няколко хиляди компютри, както следва: 1500 във всички, без изключение, висши училища, те са около 37-38 държавни, във всички научни институти на Българска академия на науките, в няколко десетки телецентъра, особено в слаборазвитите развитите райони във всички краища на страната, а броят им през тази година ще стане 160, и в около 50 училища. След последната вълна броят на училищата нараства на 800. До един месец ще има нова вълна телецентрове, а до края на учебната година, до началото на лятото във всички български държавни общински училища, те са около 3300, ще има инсталирани модерни компютри.
    Това всъщност в цялата история на България, говоря не само за образованието, са най-големите поръчки за купена компютърна техника изобщо. И това са повече компютри, да не говоря за колко по-добри компютри, тук изобщо не може да става сравнение, но са повече като бройка, отколкото предоставените на образованието за последните 20 години общо. Мисля, че това дава частичен отговор на това има ли държавата някаква стратегия и направила ли е нещо за българското образование.

    Третият компонент. Прав сте, че компютрите без Интернет-връзка, и то модерна Интернет-връзка, са по-малко полезни. Затова изпълнявайки стратегията, до края на тази учебна година, до началото на новата учебна година над 1000 български училища ще имат не само Интернет-връзка, а широколентов достъп, високоскоростна Интернет-връзка, по който показател до новата учебна година тази година България ще изпревари вече много европейски страни. Но ние мислим и за останалите 2000 училища. През 2006 г. всяко едно българско училище, освен че ще има една или повече модерни компютърни зали, ще има и широколентов достъп до Интернет, с което ще изпреварим повечето европейски страни. Защото няма много европейски страни, в които всяко дете днес да има широколентов достъп до Интернет.
    Четвъртият елемент, изключително важен - обучението на учители, което стартира от м. март т.г. по програмите на Министерството на образованието и науката. Няколко хиляди учители по информатика ще бъдат обучени, те ще усъвършенстват своите знания, след което програмата ще продължи и при десетки хиляди учители по други образователни дисциплини. Защото Вие сте напълно прав – не става дума само за часа по информатика, а часът по математика, по история, по биология също би могъл да бъде подобрен с използването на компютърни технологии.
    Петият елемент, който също е много важен. Отделили сме над 3 млн. лв. през тази година и повече средства през следващите две години за създаване на ново електронно съдържание, което включва уроци, лекции, учебници, сайтове и много други видове специализиран софтуер, който да бъде специално насочен към българските ученици.
    Считам, че с тези думи, уважаеми господин Кацаров, до голяма степен отговарям на Вашия въпрос дали държавата в момента и правителството имат стратегия за развитие на информационните и комуникационните технологии в България. Също така смятам, че направеното до момента и амбициозната програма за следващите няколко години отговаря на въпроса дали това се прави единствено с предизборни цели.
    Има по-важни неща от парламентарните цифри и от парламентарните избори. Считам, че бъдещото на сегашното талантливо и изключително амбициозно младо поколение на България, модерното образование, модерното европейско образование за децата на България е нещо много по-важно от нашите партийни дейности. Благодаря ви за вниманието.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС, от място): Става дума за парите на данъкоплатците.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Стойчо Кацаров.
    Господин Кацаров, може да зададете допълнително до два въпроса, както Ви е известно.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Василев, аз ще изразя отношението си малко по-късно към това, което казахте, защото в голяма част от Вашето изложение всъщност потвърдихте моята теза, че липсва такава ясна политика.
    Преди да направя това обобщение, искам да задам два уточняващи въпроса, свързани с един много важен елемент от въвеждането на информационните и комуникационните технологии, който пропуснахте във Вашия отговор, а именно разработването на специалните програми. Тук нямам предвид изготвянето на сайтове или качването на даден учебник в електронен вид и достъп до него на компютъра. Имам предвид обучителен софтуер за обучение за работа с компютри. Не обучение по математика на компютъра, а обучение за работа с компютри, защото преди да започнеш да учиш уроците си през компютъра, което всъщност няма как да направиш, когато 25 или 30 деца ще работят на 10 компютъра един час или два часа в седмицата – това няма да стане; не широколентов достъп до Интернет да им осигурите, какъвто щете – ако щете Интернет да го закарате целия в тяхната стая. То няма как да стане очевидно. Никой не отрича ползата от това да има компютри. Само че начинът, по който се прави, показва това.
    Моят въпрос, свързан с изработването и подготовката на софтуер, е следният: каква е ролята в политиката на правителството, която очевидно е голяма питанка - дали изобщо има такава политика, каква е ролята на свободния софтуер в тази политика? Това е първият въпрос, който задавам – мястото и ролята на свободния софтуер, защото аз твърдя, че една от причините за изоставането на България в развитието на информационните и комуникационните технологии е това, че правителството игнорира четири години поред развитието на свободния софтуер и пречи за неговото развитие в България.
    Вторият ми уточняващ въпрос е: знае ли министърът на транспорта и съобщенията, че през м. юли 2003 г. министър Калчев от името на България е подписал декларация, според която задължава да се предефинират системите в администрацията, така че да се използват отворени стандарти (сигнал от председателя за изтичане на времето) и да участва в обмен на информация, изпълнен софтуер с отворен код. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, господин министър.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кацаров, на конкретния Ви въпрос – Министерството на транспорта и съобщенията не е против използването на свободен софтуер, на всякакъв софтуер или никога в дейността си не дискриминира един вид технологии спрямо друг. По никакъв начин никога не сме го правили. Може би сме Ви информирали и преди, че например в част от телецентровете, които сме открили вече, сме предоставили именно такъв софтуер. Правилната политика е правителството, изпълнителната власт във всички случаи да бъде неутрална към отделните технологии, към отделните доставчици. Нищо не пречи във всички компютърни зали в училищата, в университетите, в телецентровете, в държавната администрация, вкъщи и т.н. да бъде инсталиран всякакъв вид софтуер. Благодаря.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Той иска в администрацията да е само свободен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Кацаров, за да изрази отношението си, неговото и това на господин Иванов, към отговорите на министъра.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър на транспорта и съобщенията, не е вярно, че нямате отношение, че сте безразлични към вида на технологията. Вие сте пристрастни към софтуера на компанията “Майкрософт”. Единственото нещо, което вашето правителство е направило за развитието, а според мен за спирането на внедряването на информационните и комуникационни технологии, е непрекъснато да купува софтуер от американската компания “Майкрософт”. Вашият министър Калчев и т.н.
    Когато споменахте за тези 1500 компютри, които сте закупили за университетите, ами вие го направихте, за да оправдаете една покупка на Министерство на образованието на огромно количество софтуер от същата компания “Майкрософт”.
    Да напомня ли сега, че Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи имат специални свои договори с компанията “Майкрософт” и ползват единствено и само такъв софтуер? Да напомня ли, че министър Калчев закупи за администрацията за 14 млн. долара софтуер само и единствено от компанията “Майкрософт”?
    Връщам се на Вашите отговори, когато говорехте за закупуването на компютри, за наличието на политика и стратегия. От вашите действия е очевидно, че Вие сам, вашето мнозинство и вашето правителство не следват подобна политика. Сам казахте, че първата работа е да бъде изготвена една стратегия. Де факто през м. ноември миналата година Вие започнахте със закупуване на компютри и само преди две седмици вкарахте тук на пожар една стратегия, която беше обсъждана в Народното събрание и която очевидно не е подходяща. Тя не е стратегия за развитие, аз ще го кажа за пореден път това нещо, че не е стратегия за развитие на информационните и комуникационни технологии. Защо първо закупихте компютри, 10 хил. компютъра, 10 млн. лв. платихте, пък след това вкарахте стратегия? Защо? Защо първо върви купуването на компютри, пък след това почва обучението? Да не говорим за програмите, чиято разработка въобще не е започнала до този момент. Как така следваме тези елементи, хубаво говорите тук, но практиката показва точно обратното. Вие на думи сте съгласни с мен, но на практика вашето министерство и вашето мнозинство прави точно обратното (сигнал от председателя за изтичане на времето). Ето затова не мога да се съглася с това и затова твърдя, че политиката на правителството е политика на харчене на пари, а не на внедряване на тези технологии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Остават 10 минути. Ако можем да бъдем по-концентрирани, бихме могли до 14,00 ч. да приключим с актуалния въпрос.
    Актуален въпрос на Благой Димитров към министър Василев.


    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Когато говорим за партийно използване на темата искам да Ви кажа, че има Ваша снимка в няколко софийски училища, на която се вижда как Вие давате на училището компютри. Направете справка и ще видите – например, в 128-о училище в София.
    Когато говорим за партийна политика във връзка с компютризацията искам да Ви кажа, че една бегла справка показва, че само във Варненска област практически са “доставени” компютри и остават 12% до осъществяването на тази програма. Междупрочем Вие ще бъдете водач на партийната листа на управляващото мнозинство във Варна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А, откъде знаете това, господин Димитров?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Казвам ви, че има връзка между двете неща! И това обаче, господин министър, тези 12% са виртуални, затова защото Вие предварително сте превели пари на фирмите-доставчици с банкова гаранция, а както беше споменато тук преди малко – нито имате политика, нито правителството има хабер да има политика по отношение на тези нови технологии в училищата. Господин министър, това означава, че тези компютри, за които е платено още м. декември, ще бъдат на складова база вероятно още няколко месеца, после ще се купува софтуер, после ще се обучават учители, после виждаме, че няма готовност за стартиране на цялата тази дейност, а Вие говорите за комутируем Интернет, Интернет-доставка, широколентов Интернет. Просто всичките тези неща са един лош PR, предизборен PR и в края на краищата децата ще гледат Вашата снимка в училищата там, където е поставена, вероятно и на Симеон Сакскобургготски като премиер, като шеф на този кабинет и от това българските деца нищо няма да спечелят, господин Николай Василев! Само парите на българските данъкоплатци, много пари ще бъдат изхарчени за Вашия PR така впрочем, както правите и за други неща!
    В тази връзка моят актуален въпрос към Вас е: каква е причината при провеждане на търга за закупуване на компютри за нуждите на средното образование, възложителят да изплати цялата сума авансово?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате думата, за да отговорите възможно изчерпателно и кратко.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да Ви кажа, че най-напред съм малко озадачен и не си спомням кога съм ходил в 128-о училище в София, макар че това няма голямо значение, но по памет си спомням някои от областите, в които съм бил с тази цел: това са например Силистра и Кюстендил, Сливен, неотдавна – община Провадия, Шуменска област, Мездра – това е Врачанско, Видинска област, Кнежа, Благоевградско и т.н.
    За складовата база и това, че компютрите като нямали програми щели да стоят на складова база и да не се използват – абсолютно не е вярно. Всички компютри са предоставени на съответните училища в срок през този месец. Както Ви казах, много от тях са били открити, много хора са ги посетили, децата вече работят на тези компютри. Да Ви призная, нямам време от парламентарната трибуна да Ви разкажа своите лични впечатления, но голяма част от децата имат впечатляващи умения или поне интерес към тези технологии.
    По другия Ви конкретен въпрос, който е предмет на този актуален въпрос – защо са били плащани авансово? Да видим дали е така.
    Всъщност отново може би някои незапознати наши зрители и слушатели ще си кажат: как така министерството плаща авансово средствата? Вероятно някой си е взел парите е избягал в чужбина, не е доставил компютрите и децата ще останат без компютри. Има ли нещо подобно? Разбира се, че няма!
    Абсолютно спазвайки Закона за обществените поръчки и организирайки съвсем прозрачни процедури, Агенцията за развитие на съобщенията е дали три опции на плащане на съответно всички кандидати и те са следните: първа опция – 100% заплащане след изпълнението на доставката, тоест доставиш техниката, след това, когато бъде доказано, че ти си я доставил и тя работи, си получаваш парите.
    Втора опция – 40% авансово плащане при 40% банкова гаранция от страна на фирмата-изпълнител и ако съответно по някакъв начин фирмата-изпълнител се провали, тогава държавата си взема парите обратно чрез усвояването на банковата гаранция.
    И трета опция – 100% плащане авансово, но при 100-процентова банкова гаранция от страна на фирмата-изпълнител.
    Освен това имаме отделно 5% гаранция за недобро изпълнение на поръчката, така че в най-тежкия случай, ако някой изпълнител си беше позволил да не изпълни поръчка, той щеше да върне 105% от вложените средства, но такива случаи няма! Нито един! Така че да Ви успокоя, уважаеми господин Димитров. Провели сме над 40 тръжни процедури по Закона за обществените поръчки. Нямаме никакъв случай на неизпълнена или рекламирана поръчка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров. Той има право на реплика.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз ще Ви предложа да направим една анкетна комисия, за да видим точно какъв е бил механизмът на разплащането. И аз допускам, че Вие ще подкрепите една такава анкетна комисия, примерно, във връзка с третата опция – 100% банкова гаранция срещу доставка на компютри.
    И ще Ви кажа какво може да стане – с един протокол за доставка практически, който Министерството на транспорта и съобщенията може да представи на банката, парите могат да бъдат освободени.
    Съгласен ли сте да има такава анкетна комисия, която да провери процедурата по освобождаването на парите и доставката на компютрите? Съгласен ли сте или не? (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, няма как министърът да отговори!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това нещо по съответния ред ще бъде предложено и ще направим анкетна комисия, за да проверим това.
    Що се отнася до това предварително плащане искам да кажа, че нашите притеснения са следните.
    Първо, при тази техника, при компютърната техника цените много бързо падат, господин министър. Ако е платен м. декември даден вид компютър, то цената му към м. март, когато той примерно е получен, както Вие твърдите, е поне да речем с 40% по-евтин, тоест платен е практически модел, който е получен от съответните училища с 3-4 месеца по-късно.
    Второто нещо – факт е, че компютрите наистина в момента са на складова база и практически Вие изсипвате проблема на инспекторатите и на училищата с риск тези компютри да не тръгнат. Парите на данъкоплатците са във фирмите-изпълнителки, а в края на краищата какво правим за децата? – Аз не знам откъде са Вашите впечатления, къде сте ходили, къде са правени тези снимки, за които говорих преди малко, но искам да Ви уверя, че цялата тази работа мирише на голяма далавера!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, господин министър, ако желаете.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не, няма смисъл!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Отказвате се от това Ваше право.
    С това днес парламентарният контрол приключи.
    Позволете ми и от ваше име да благодаря на министър Николай Василев за участието му в този парламентарен контрол, както и на народните представители, които са в залата.
    Следващото пленарно заседание е вторник, 14,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,58 ч.)




    Председател:
    Борислав Великов


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов


    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Несрин Узун



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания