Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТОТНО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 18 април 2002 г.
Открито в 9,02 ч.


18/04/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Наим Наим



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    В началото имам приятния повод от трибуната да поздравя народния представител Веселин Черкезов, който днес има рожден ден. Да му пожелаем да бъде жив и здрав! (Ръкопляскания.)

    Уважаеми народни представители! Продължаваме нашата работа с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
    Искам да поканя председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Дончев.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 80. (1) Всички материали и технически средства, които се използват за защита на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията, сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския съвет.
    (2) Други технически средства могат да се използват само по изключение, при условие, че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация за сигурност на информацията.
    (3) Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на класификация за сигурност, се определят в списък, утвърждаван от ДКСИ."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 3 думата "утвърждаван" се замени с "утвърден".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност това е само една редакционна поправка.
    Ако и по следващия текст няма предложения, да докладвате и него.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Няма предложения по следващия текст.
    "Чл. 81. Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, условията и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Докладвайте и чл. 82 по същия начин.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 82. Служителите по сигурността на информацията извършват предварителен и текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за физическа сигурност в организационната единица."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По тези три текста, тъй като няма предложения, затова бихме могли едновременно да ги обсъждаме и гласуваме.
    Има ли желаещи за изказване по чл. 80, 81 и 82? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 80 до чл. 82 така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 131 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 11.
    Текстовете се приемат.
    Благодаря ви.
    Преминаваме към раздел II.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел II - "Документална сигурност".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 83. (1) Документалната сигурност се състои в система от мерки, способи и средства за защита на класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването на документи, както и при организирането и работата на регистратури за класифицирана информация.
    (2) Системата от мерки, способи и средства за документална сигурност, условията и редът аз използването им се определят с правилника за прилагане на закона."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 84. За осигуряване защита на класифицираната информация ръководителите на организационните единици определят допълнителни специални процедури и изисквания в рамките на своята компетентност."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да спрем дотук, защото дотук също няма никакви предложения.
    Колеги, имате ли бележки? Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване заглавието "Раздел II - "Документална сигурност" и текста на чл. 83 и 84 така, както са предложени и подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 10.
    Приемат се.
    Благодаря ви.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 85. (1) В рамките на организационната единица се създава отделно организационно звено - регистратура за класифицирана информация, отговорно за надлежното създаване, обработване и съхраняване и предаване на упълномощени лица на материали, съдържащи класифицирана информация. Регистратурите за класифицирана информация са пряко подчинени на служителя по сигурността.
    (2) Изискванията за изграждане и функциониране на регистратурите по ал. 1 се регламентират в правилника за прилагане на закона."
    Оттеглено е предложението на народния представител Тодор Бояджиев.
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 след израза "служителя по сигурността" се добавя "на информацията".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има само една редакционна добавка. По чл. 85 има ли желаещи за изказване? Няма.
    Подлагам на гласуване чл. 85 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
    Текстът се приема.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел III - "Персонална сигурност".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 86. (1) Персоналната сигурност представлява система от принципи и мерки, прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация.
    (2) Принципите и мерките по ал. 1 включват принципа "необходимост да се знае", процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп по глава пета, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област."
    Комисията приема текста на вносителя.
    Мога ли да продължа, господин председател?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, понеже виждам, че няма предложения.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел IV - "Криптографска сигурност".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 87. Криптографската сигурност представлява система от криптографски методи и средства, които се прилагат с цел защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработка, съхраняване и пренасяне."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 88. Условията и редът за използването, производството и вносът на криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация се регламентират с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като думата "регламентират" се заменя с "определят".

    "Чл. 89. За защита на класифицираната информация се прилагат криптографски методи и средства само след предварително одобрение и регистрация от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 90. (1) Производството и разпределянето на необходимите криптографски ключове се извършва от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
    (2) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват и от други организационни единици след разрешението и под контрола на Дирекция "Защита за средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    От чл. 86 до 90 включително, както и по заглавието на раздел lll не са постъпили предложения.
    Желаещи за изказване не виждам.
    Моля, гласувайте раздел lll със заглавието "Персонална сигурност" и текстовете на чл. от 86 до 90 включително, така както са подкрепени от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 7.
    Заглавието на раздела и чл. от 86 до 90 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 91 има само едно предложение на народния представител Тодор Бояджиев.
    Комисията приема предложението на Тодор Бояджиев и предлага чл. 91 да добие следната редакция:
    "Чл. 91. (1) В рамките на организационната единица прилагането на криптографските методи и средства се извършва от служителя по сигурността на информацията или от други служители от административното звено по сигурността, преминали обучение в областта на криптографската сигурност и получили разрешение за работа с криптографски средства.
    (2) Разрешението по ал. 1 се издава от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи след проучване на лицата по чл. 49, т. 3. Издаването, прекратяването и отнемането на разрешение се извършва при условията и по реда на глава пета. Отказът, прекратяването и отнемането не подлежат на обжалване по съдебен ред.
    (3) Обучението по ал. 1 се извършва от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи или от други организационни единици след разрешението и под контрола на Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 91 има постъпило само едно предложение. То е прието от комисията.
    Не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте чл. 91, така както се подкрепя от комисията.
    Гласували 125 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 9.
    Член 91 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел V - Сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    "Чл. 92. Сигурността на автоматизираните информационни системи (АИС) или мрежи представлява система от принципи и мерки за защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в АИС или мрежи."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 93. (1) Задължителните общи условия за сигурност на АИС или мрежи обхващат компютърната, комуникационната, криптографската, физическата и персоналната сигурност, сигурността на самата информация на всякакъв електронен носител, както и защитата от паразитни електномагнитни излъчвания, определени в наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
    (2) Задължителните специфични изисквания за сигурност на АИС или мрежи във всяка организационна единица се определят от ръководителя на организационната единица по предложение на служителя по сигурността. Тези изисквания подлежат на утвърждаване от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
    (3) Изискванията по ал. 2 включват подробно описание на мерките за сигурност, които се прилагат, и правилата за сигурност, които се спазват при проектиране и експлоатация на конкретната АИС или мрежа.
    (4) Изискванията по ал. 2 се изготвят на етапа на проектиране на АИС или мрежи и при необходимост се изменят и допълват в процеса на изграждане и развитие на системата.
    (5) Всички последващи промени в изискванията по ал. 2 се утвърждават от Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 2 в края на първото изречение се добави "на информацията", което е редакционна бележка.
    "Чл. 94. Преди въвеждане в експлоатация на АИС или мрежи Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи извършва комплексна оценка на сигурността им съгласно изискванията на чл. 93 и издава сертификат по чл. 15, т. 2 по образец, посочен в наредбата по чл. 93, ал. 1."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 95. Ръководителят на организационната единица, в която се използват АИС или мрежи за обработка на класифицирана информация, по предложение на служителя по сигурността назначава или възлага на назначени служители от административното звено по сигурността и охраната функции по контрола за спазване на изискванията за сигурност на тези системи или мрежи."
    Комисията приема текста на вносителя за чл. 95, като след израза "служителят по сигурността" се добави "на информацията", което е редакционна бележка.
    "Чл. 96. Не се допуска създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация в АИС или мрежи без наличието на издаден сертификат за тези АИС или мрежи по реда на този раздел."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 97. Не се допуска включването на АИС или мрежи, предназначени за създаване, обработка, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация към публични мрежи като интернет и други подобни електронни комуникационни мрежи."
    Комисията приема текста на вносителя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По раздел V има ли бележки, уважаеми народни представители? Не виждам.
    Моля, гласувайте раздел V заедно със заглавието и чл. 92 до 97 включително, така както са подкрепени от комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 6.
    Текстовете се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Раздел Vl - Индустриална сигурност".
    Заглавието се подкрепя от комисията.
    По заглавието има предложение на народния представител господин Бояджиев, което е оттеглено.
    По целия чл. 98 има предложение на народния представител Владимир Дончев, което е възприето от комисията.
    Комисията предлага ал. 1 на чл. 98 да добие следната редакция:
    "Чл. 98. (1) Индустриалната сигурност представлява система от принципи и мерки, които се прилагат по отношение на кандидати - физически и юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация, с цел защитата й от нерегламентиран достъп."
    Комисията предлага ал. 2 да добие следната редакция:
    "(2) Общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност се определят въз основа на този закон с наредба на Министерския съвет."
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 3 и 4, като в ал. 3 изразът "председателят на" отпада, а в ал. 4 изразът "залегнали в договора" отпада.
    "(3) По предложение на председателя на ДКСИ Министерският съвет определя с решение органа, провеждащ процедурата по проучване и издаващ удостоверение за сигурност.
    (4) С договорите по ал. 1 се определят специфичните изисквания за защита на класифицираната информация, свързани с обема и нивото на класификация за сигурност, лицата, имащи достъп до нея, клаузи за отговорност в случай на неспазване на изискванията за индустриална сигурност, залегнали в договора." Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По този текст и заглавието на раздел шести има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста така, както е предложен като окончателна редакция на комисията.
    Моля, гласувайте чл. 98, заедно със заглавието на раздела.
    Гласували 124 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 10.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 99 има постъпило предложение на Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов - в чл. 99, ал. 2 текстът да се измени. Всъщност това предложение е възприето от комисията по принцип.
    И предложение за създаване на нова ал. 3 на чл. 99:
    "(3) В случаите по ал. 2 лицето е длъжно да уведоми незабавно съответния орган по класифициране и да съхранява съответната информация при правилата на този закон."
    По принцип предложението по ал. 2 е прието и не е прието предложението за създаване на нова ал. 3.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 99 да добие следната редакция:
    "Чл. 99. (1) Класифицирана информация може да бъде предоставяна само на физически лица, на които са издадени удостоверения и разрешения за достъп до класифицирана информация, и на юридически лица, на които е издадено удостоверение за такъв достъп.
    (2) Извън случаите по ал. 1, ако има основание да се счита, че в процеса на дейност лице ще създаде или ще получи достъп до класифицирана информация, то е длъжно да поиска издаване на разрешение по реда на глава пета или удостоверение по реда на този раздел."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По текста на чл. 99 има ли желаещи да вземат отношение? Единствено спорно остава предложението за нова ал. 3, което не е прието.
    Заповядайте, господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Напротив, не е спорно. С текста, който се възприе, а именно препратка към глава пета, всъщност се възприе и ал. 2, и ал. 3, където всъщност се урежда въпросът за условията за предоставяне на достъп до информация и съответно информирането на органите, от които зависи този достъп и разрешение. Така че предлагам на уважаемите колеги да гласуват текста така, както е предложен от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев. Така ме облекчихте. Оттегля се предложението, защото то е възприето.
    Ако няма други желаещи, подлагам на гласуване текста така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 132 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 10.
    Приема се.
    И сега, уважаеми народни представители, от чл. 100 до чл. 111 включително, няма направени никакви предложения. Затова ще помоля председателя на комисията да представи текстовете ан блок и да се обсъждат и гласуват по този начин.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 100. (1) За получаване на удостоверение се извършва проучване на кандидата, при което се събират данни относно:
    1. лицата, заемащи ръководни длъжности, както и на лицата, на които е възложено непосредственото изпълнение на договора по чл. 98, ал. 1;
    2. лицата, ангажирани с провеждането на преговорите във връзка със сключването на договора по чл. 98, ал. 1;
    3. лицата, работещи в административното звено за сигурност на кандидата.
    (2) В рамките на проучването се събират и данни за:
    1. структурата и произхода на капитала на кандидата;
    2. търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни, необходими за преценка на надеждността на кандидата."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 101. (1) При извършване на проучването кандидатът попълва въпросник, определен с Правилника за прилагане на закона.
    (2) При последващо настъпване на промени в данните, попълнени от кандидата във въпросника по ал. 1, той се задължава незабавно да уведоми за това органа, извършил проучването."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 102. При предоставяне на неверни данни или при непредоставяне на данни във въпросника по чл. 101, ал. 1 кандидатът не получава удостоверение за достъп до класифицирана информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 103. Удостоверение за достъп до класифицирана информация се издава на кандидат, който:
    1. отговаря на изискванията за сигурност по този закон и актовете по неговото прилагане;
    2. е икономически стабилен;
    3. е надежден от гледна точка на сигурността."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 104. (1) Не се счита за икономически стабилен кандидат, който:
    1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;
    2. е осъден за банкрут;
    3. се намира в ликвидация;
    4. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
    5. има ликвидно и изискуемо задължение към държавата, към осигурителни фондове, както към физически или юридически лица, когато е признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице;
    6. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран.
    (2) Изискването по ал. 1, т. 6 се отнася и за управителите, съответно за членовете на управителните органи на кандидатите.
    (3) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 105. (1) Кандидатът се счита за ненадежден от гледна точка на сигурността, ако:
    1. се установят данни, че не отговаря на изискванията по чл. 44;
    2. се установи, че посочените от кандидата за проучване лица не отговарят на изискванията за сигурност по чл. 43.
    (2) В случая по ал. 1, т. 2 кандидатът може да предложи други лица.
    (3) Проучването на кандидата за надеждност от гледна точка на сигурността по ал. 1 се извършва от службите за сигурност."
    Комисията приема текста на вносителя, с една редакционна бележка - в ал. 1 изразът "Кандидатът се счита за ненадежден" се замени с "Кандидатът не се счита за надежден".
    "Чл. 106. (1) В зависимост от резултата от проведеното проучване органът, който го извършва, издава удостоверение за сигурност или отказва издаването му.
    (2) Отказва се издаване на удостоверение за сигурност, когато кандидатът не отговаря на изискванията по чл. 103.
    (3) Отказът по ал. 2 не се мотивира, като се посочва само правното основание за издаването му."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 107. (1) Удостоверението, както и отказът за издаване на удостоверение за сигурност се издават по образец, утвърден от ДКСИ, и съдържат:
    1. компетентния орган;
    2. наименование, седалище и номер на БУЛСТАТ на кандидата, на когото се издава удостоверението или отказът;
    3. правното основание за издаване на удостоверението или отказа;
    4. номер на удостоверението или отказа;
    5. срок на валидност на удостоверението;
    6. дата и място на удостоверението или отказа;
    7. подпис и печат на органа, който издава удостоверението или отказа.
    (2) Удостоверението или отказът за издаване на удостоверение са писмени документи и се издават в три екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в органа, извършил проучването, и в кандидата."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 108. Ръководителят на организационната единица - възложител по договора, определя лице, което осъществява контрол по спазване разпоредбите на закона и актовете по неговото прилагане и консултира изпълнителя при изпълнението на договора."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 109. Срокът на удостоверението се определя в зависимост от срока на договора, но за не повече от три години."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 110. При необходимост ново проучване се извършва по молба на кандидата, подадена не по-късно от три месеца преди датата на изтичане на валидността на действащото удостоверение до органа, провел проучването."
    Комисията приема текста на вносителя.


    "Чл. 111. (1) Органът, издал удостоверението, упражнява контрол с цел установяване дали кандидатът продължава да отговаря на изискванията за сигурност по този закон.
    (2) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на изискванията по чл. 103, т. 1, органът, издал удостоверението, определя срок за отстраняване на пропуските, ако те не са довели до нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
    (3) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали да отговарят на някои от изискванията по чл. 103, т. 2 и 3 и не са отстранили пропуските в срока по ал. 2 или е установено, че нарушението по чл. 103, т . 1 е довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация, удостоверението за сигурност се отнема от органа, който го е издал."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
    Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 100-111 включително. Има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване ан блок чл. 100-111 включително, така както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 126 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 5.
    Тези текстове се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 112. Отказът по чл. 106, ал. 2, както и отнемането на издадено удостоверение за сигурност не подлежат на обжалване по съдебен ред. Те се обжалват по реда на чл. 65 и следващите."
    Комисията приема текста на вносителя, като изразът "чл. 65 и следващите" се замени с "чл. 65-71".
    "Чл. 113. (1) Данните, събрани при проучването на кандидат по този раздел, се съхраняват от органа, извършил проучването, в отделно дело и се ползват със защита като класифицирана информация.
    (2) Данните, съдържащи се в делата по ал. 1, могат да се използват освен за целите на закона и за целите на гражданския, административния или наказателния процес, при условие, че данните се обработват само във връзка с тази цел и за не по-дълго от законоустановения срок за съхраняването им.
    (3) Делото по ал. 1 се съхранява за срок от 20 години, считано от датата на прекратяване дейността на кандидата.
    (4) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране, картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с правилника за прилагане на закона."
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 1, 3 и 4, и предлага ал. 2 да добие следната редакция:
    "(2) Данните, съдържащи се в делата по ал. 1, могат да се използват за целите на този закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по чл. 112 и 113, уважаеми народни представители, тъй като има корекция, нанесена от комисията, но струва ми се, няма нищо спорно. Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване чл. 112 и чл. 113, както са предложени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 121 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 4.
    Приемат се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 114. Защитата на класифицираната информация в областта на изобретенията и полезните модели се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за патентите, освен ако този закон предвижда друго."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 115. Лицата по чл. 98, ал. 1 след получаване на удостоверение за сигурност по този раздел имат всички задължения на организационните единици по този закон."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 114 и 115 няма предложения. Не виждам да има спор, а и желаещи за изказване не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 114 и чл. 115, както са подкрепени от комисията.
    Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4.
    Приемат се.
    Преминаваме към глава седма.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин председателю, моля да ми разрешите да прочета цялата глава седма, тъй като в нея има само две редакционни бележки, направени от комисията и са напълно консенсусни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:

    "Глава седма
    ПРЕДОСТАВЯНЕ ИЛИ ОБМЕН НА
    КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ
    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГА ДЪРЖАВА
    ИЛИ МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ"

    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    Член 116 ще прочета с редакционните бележки на комисията:
    "Чл. 116. (1) Република България предоставя или обменя класифицирана информация с държави или международни организации, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация.
    (2) Ако международният договор по ал. 1 не посочва кое е приложимото право за неуредени от него въпроси, прилага се правото на страната-източник на информацията.
    Чл. 117. Решението за предоставяне или обмен на класифицирана информация по чл. 116, ал. 1 се взема от ДКСИ въз основа на предварително становище от организационната единица, която предоставя информацията."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 118. (1) В съответствие със сключеното международно споразумение за защита на класифицирана информация ДКСИ и компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва на реципрочна основа предварително да установят, че предоставяната или обменяната информация ще бъде надеждно защитена.
    (2) За предварителното установяване на обстоятелството по ал. 1 компетентният орган по сигурността на информацията на другата държава или международна организация следва да удостовери пред ДКСИ, че лицата, които ще имат достъп до предоставяната или обменяната класифицирана информация, са оправомощени за достъп до съответното или по-високо ниво на класификация за сигурност чрез разрешение или удостоверение."
    Комисията приема текста на вносителя, като в ал. 1 изразът "сключеното международно споразумение" се замени със "сключения международен договор" и думата "реципрочна" се замени с "взаимно".
    "Чл. 119. По отношение на обменяната или предоставената на Република България класифицирана информация от страна на международна организация, чийто член е Република България, се прилагат принципите, нормите и процедурите за защита на класифицирана информация, действащи в рамките на тази международна организация, ако такова задължение произтича за Република България от членството й в международната организация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Имате думата по глава седма. Има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване заглавието на глава седма и текстовете на чл. 116-119 включително, както са представени и подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
    Приемат се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:

    "Глава осма
    АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ"

    По чл. 120 комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага чл. 120 да добие следната редакция:
    "Чл. 120. (1) Който наруши чл. 18, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.
    (2) Когато нарушението по чл. 18 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
    (3) За допускане извършването на нарушение по ал. 2 ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 120 има ли желаещи да се изкажат? Няма.
    Подлагам на гласуване заглавието на глава осма и текста на чл. 120, както е възприет от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
    Приемат се единодушно. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 121 да добие следната редакция:
    "Чл. 121. (1) Който извърши нарушение по чл. 19 и чл. 20 се наказва с глоба от 50 до 300 лева.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 19 и чл. 20".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 121 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване редакцията на чл. 121 така, както е възприета от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 122. Служител по сигурността на информацията, който извърши нарушение по чл. 24, се наказва с глоба от 100 до 1000 лева."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 123. (1) Който извърши нарушение по чл. 34 се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 34."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По чл. 122 и чл. 123 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 122 и чл. 123 така, както са предложени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага чл. 124 да добие следната редакция, като се премахнат двете алинеи и остане един общ текст:
    "Чл. 124. Лице по чл. 34, ал. 1, което извърши нарушение по чл. 38, ал. 4, се наказва с глоба от 100 до 1000 лева".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 124, където има нова редакция, предложена от комисията, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване редакцията, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 125. (1) Длъжностно лице, което извърши нарушение по чл. 46, ал. 5, се наказва с глоба от 50 до 5000 лева, ако деянието не съставлява престъпление.
    (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване на нарушение по чл. 46, ал. 5."
    Комисията приема текста на вносителя като в ал. 1 и 2 изразът "ал. 5" се замени с "ал. 6". Благодаря.
    Но, позволете ми да прочета и следващия текст, тъй като има чисто редакционна поправка.
    "Чл. 126. Ръководител на организационна единица или на служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 76, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 400 лева."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    От чл. 125 до чл. 126 - по двата текста, има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Подлагам на гласуване двата текста така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 127. (1) Който извърши нарушение по чл. 89 се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лева.
    (2) Юридическо лице, което извърши нарушение по чл. 89 се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лева.
    (3) За допускане извършването на нарушението по ал. 1, ръководителят на юридическото лице се наказва с глоба от 300 до 2000 лева."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1 и 3.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага ал. 2 да добие следната редакция:
    "(2) Когато нарушението по чл. 89 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лева".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По този текст, където има едно възприето предложение на господин Дончев, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста така, както е възприет от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
    Приема се.
    Господин Дончев, сега от чл. 128 до чл. 131, включително, моля да докладвате.

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "Чл. 128. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 93, ал. 2, изречение второ, се наказва с глоба от 300 до 2000 лева."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 129. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 95, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 130. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева.
    (2) Ръководител на организационна единица, който допусне извършването на нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 131. (1) Който извърши нарушение по чл. 99 се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева.
    (2) За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева.
    (3) Ръководител на организационна единица и служител по сигурността на информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 99, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева, ако деянието не съставлява престъпление."
    Комисията приема текста на вносителя.
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    От чл. 128 до чл. 131 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете ан блок от чл. 128 до чл. 131 така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
    Приема се.

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 132. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 101, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв."
    Комисията приема текста на вносителя по ал. 1.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
    "(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Има ли желаещи за изказване по чл. 132? Няма.
    Подлагам на гласуване чл. 132 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
    Член 132 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 133. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 111, ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление."
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 1.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага ал. 2 да придобие следната редакция:
    "(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено при осъществяване на дейност на юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
    По чл. 133 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 133 така, както е възприет от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
    Текстът на чл. 133 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 134. Ръководител на организационна единица, който не предостави информация на компетентните органи, поискана при условията и по реда на закона, се наказва с глоба от 500 лв."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "Чл. 135. В случаите, когато за нарушение на закона и нормативните актове по неговото прилагане не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба от 30 до 200 лв."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по чл. 134 и 135? Не виждам.
    Подлагам на гласуване двата текста така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
    Текстовете на чл. 134 и 135 се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По чл. 136 има предложение на Тодор Бояджиев: в ал. 1 изразът "в двоен размер" да се замени с "от двоен до четворен размер".
    Това предложение не е възприето от комисията.
    Комисията е приела предложението на Владимир Дончев ал. 2 да се заличи, а определението да се включи в Допълнителните разпоредби на закона, като е предложила текстът на чл. 136 да придобие следната редакция:
    "Чл. 136. Когато нарушенията по чл. 120 - 135 са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По чл. 136?
    Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз се въздържах по доста текстове. И тук можех да се въздържа, но исках да кажа мотивите защо го предлагам.
    При извършване на подобно нарушение може да се окаже, че има различни нюанси, различни гами на виновност - непредумишлено, с умисъл и т.н. Доколкото това предложение се подкрепя и от експертния юридически съвет на Народното събрание, реших да кажа на колегите, че има такава подкрепа и нека залата да прецени дали има място да дадем правото този размер на наказанието да не се ограничи в двоен, а да се остави възможност и за малко по-сериозно наказание при такова нарушение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Други желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Тодор Бояджиев така, както той го аргументира.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 116 народни представители: за 71, против 36, въздържали се 9.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За съжаление ще поискам прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение на господин Владимир Дончев. Той иска прегласуване на направеното гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Мотивите ми са, че ако възприемем това предложение на уважавания от мен народен представител господин Тодор Бояджиев, трябва да преработваме голяма част от текстовете на закона, който е приел друга практика, поради което ви моля да прегласувате този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Тодор Бояджиев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 40, против 89, въздържали се 6.
    Картината се промени. Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 136 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте чл. 136.
    Гласували 116 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 17.
    Член 136 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Чл. 137. (1) Актовете за установяване на нарушения по предходните членове се съставят от упълномощени от председателя на ДКСИ или от ръководителите на Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи, служба "Военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната и Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи длъжности лица, а наказателните постановления се издават от председателя на ДКСИ или от съответния ръководител на службите в зависимост от компетентността им."
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 1.
    Комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага текстът на ал. 2 да придобие следната редакция:
    "(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Има ли желаещи за изказвания по чл. 137, последният от тази глава? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 137 така, както е приет от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 7.
    Приема се.
    Преминаваме към Допълнителните разпоредби.


    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Допълнителни разпоредби".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    По § 1 има предложение от Надежда Михайлова и група народни представители - в § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби да отпаднат дирекциите "Защита на средствата за връзка" - МВР, "Оперативно издирване" - МВР, "Оперативно-техническа информация" - МВР.
    Комисията не приема предложението.

    Може би е редно да прочета и самия текст:
    "§ 1. По смисъла на този закон:
    1. "Служби за сигурност" са Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Национална служба "Сигурност" - МВР, дирекция "Защита на средствата за връзка" - МВР, дирекция "Оперативно издирване" - МВР, дирекция "Оперативно-техническа информация" - МВР, служба "Военна информация" - МО и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - МО."
    Има предложение от Тодор Бояджиев, което е възприето.
    Има следващо предложение от него:
    "§ 1, т. 5 - да се направи редакция в светлината на предложенията ми за промени в чл. 12 и чл. 16."
    Господин Бояджиев оттегля предложението си.
    Следващото му предложение е прието.
    Има негово предложение по § 1, т. 10 - "след "суверенитетът на страната" да се добави "нейната икономика, финанси, екология, информационна среда и е гарантирано...". Към всичко това бих добавил и "национален и културен идентитет", но се боя, че не сме достигнали още това ниво на конституционен патриотизъм и няма да мине."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
    "В § 1, т. 10 текстът се изменя така:
    "10. "национална сигурност" включва отбраната, външната политика и защитата на конституционно установения ред и цели охраната на основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Тодор Бояджиев:
    "§ 1, т. 11 - в края на изречението да се добави "пране на пари и други форми на организирана престъпност, престъпни действия, застрашаващи националната и трансгранична екология, финансовата система, информационното пространство". Ако се прецени, че т. "б" включва и финансовата система, тук би могло да не се конкретизира, но мисля, че е по-добре да остане."
    Комисията не приема предложението, но възприе редакция, която е близка до неговото предложение.
    Има предложения, които са постъпили от мен. Последното ми предложение е за т. 13 на § 1, което аз оттеглям в момента.
    По същия параграф, т. 14 народният представител Тодор Бояджиев предлага:
    "Съхраняване или" на първия ред да стане "съхраняване, унищожаване и" и в края на изречението след думата "разсекретяването" да стане "унищожаването и отчета по всички тези действия с класифицирана информация".
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение чл. 15 да се отмени, което се е възприело.
    Предложение на Надежда Михайлова и група народни представители:
    "В § 1 от Допълнителните разпоредби да се създадат нови точки 16 и 17:
    "16. "Първично класифицирана" е информацията за конкретен факт или обстоятелство, съхранена на материален носител, която за първи път се подлага на класификация по реда на чл. 28 или чл. 29 от този закон.
    17. "Вторично класифицирана" е информацията, получена след обработването на първично класифицирана информация и възпроизведена на нов материален носител."
    Комисията, естествено, не приема предложението, тъй като то е в разрез с цялостната философия на закона.
    Окончателно становище на комисията за § 1:
    Комисията приема предложенията на Владимир Дончев и частични предложения на ген. Бояджиев и предлага следната редакция:
    "§ 1. По смисъла на този закон:
    1. "Служби за сигурност" са Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Национална служба "Сигурност" - МВР, дирекция "Защита на средствата за връзка" - МВР, дирекция "Оперативно издирване" - МВР, дирекция "Оперативно-техническа информация" - МВР, служба "Военна информация" - МО, и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" - МО.
    2. "Служби за обществен ред" са: Национална служба "Полиция" - МВР, Национална служба "Борба с организираната престъпност" - МВР, Национална служба "Гранична полиция" - МВР, Национална служба "Жандармерия" - МВР и Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" - МВР.
    3. "Организационна единица" са: органите на държавна власт и техните администрации, включително техните поделения, подразделения и структурни звена, както и въоръжените сили на Република България, органите на местното самоуправление и местната администрация, публичноправните субекти, създадени със закон или с акт на орган на изпълнителната власт, физическите и юридическите лица, в които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация.
    4. "Служител по сигурността на информацията" е физическо лице, назначено от ръководителя на организационната единица за осъществяване на дейността по защита на класифицираната информация в организационната единица.
    5. "Компетентен орган по издаване, прекратяване, отнемане и отказване на разрешение за достъп до класифицирана информация" са: ДКСИ и ръководителите на службите за сигурност и за обществен ред, както и служители по сигурността на информацията.
    6. "Нерегламентиран достъп достъп до класифицирана информация" е разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата й или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилното му определяне, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за това.
    7. "Регистратура" е обособена структура, в която се регистрира, получава, изпраща, разпределя, изработва, размножава, предоставя и съхранява класифицирана информация.
    8. "Регистратура в областта на международните отношения" е регистратура, създадена по силата на международен договор, по който Република България е страна.
    9. "Гриф за сигурност" е маркировка върху материал, съдържащ класифицирана информация, която показва нивото на класификация.
    10. "Материал" е документ или всякакъв друг предмет от техническо естество, съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и съставни части от тях, използвани за производството им.
    11. "Документ" е всяка записана информация, независимо от физическата й форма или характеристика, включително следните носители на информация: ръчно или машинно написан материал, програми за обработка на данни, печати, карти, таблици, снимки, рисунки, оцветявания, гравюри, чертежи или части от тях, скици, чернови, работни бележки, индигов лист, мастилени ленти или възпроизвеждане чрез каквито и да е средства или процеси звук, глас, магнитни записи, видеозаписи, електронни записи, оптични записи в каквато и да е форма, портативни съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни с постоянен носител на информация или с преносим носител на информация и други.
    12. "Сбор от материали и/или от документи" е съвкупност от материали и/или документи, събрани заедно за постигане на предвидена от закона цел, отнасящи се до една тема и подредени по определен ред.
    13. "Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.
    14. "Интереси на Република България, свързани с националната сигурност" са гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционно установения ред в Република България, включително:
    а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу независимостта и териториалната цялост на страната;
    б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, които накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните интереси на страната;
    в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна за вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното управление;
    г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства, насочени към насилствена промяна на конституционно установения ред в страната, който гарантира упражняване на правата на човека и гражданина, демократично представителство на основата на многопартийна система и дейността на институциите, установени от Конституцията;
    д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия, на незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик на продукти и технологии, поставени под международен контрол, пране на пари и други специфични рискове и заплахи.
    15. "Вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред" е заплаха или увреждане на интересите на Република България или на тези интереси, които тя се е задължила да защитава, вредните последици от чието увреждане не могат да бъдат елиминирани, или вредни последици, които могат да бъдат смекчени само с последващи мерки. В зависимост от значимостта на интересите и сериозността на причинените вредни последици вредите са непоправими или изключително големи, трудно поправими или големи и ограничени, като:
    а) непоправими или изключително големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи цялостно или частично разрушаване на националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси;
    б) трудно поправими или големи вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи значително негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което не може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени само със значителни последващи мерки;
    в) ограничени вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи краткотрайно негативно въздействие върху националната сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси, което може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните последици могат да бъдат смекчени с незначителни последващи мерки.
    16. "Повторно" е нарушението на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
    17. "Системни нарушения" са три или повече нарушения на закона или на нормативните актове по неговото прилагане, извършени в продължение на една година.
    18. "Създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация" е създаването, маркирането, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Един твърде обширен и важен параграф. Откривам дебатите по него.
    Господин Бояджиев, заповядайте.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Имам малката боязън, че поднасянето на този огромен обем информация наистина създава една малка технологична трудност. Ще говоря малко по-дълго, тъй като имам твърде много предложения тук.
    Ще започна с шеговит цитат. Монтескьо е казал, че ако обичате кренвирши и уважавате закона, по-добре не ставайте свидетели на това как се произвеждат двата продукта. Разбира се, аз не приемам тази постановка, тъй като участвам в писането на закони и в същото време ги уважавам.
    По конкретните ми предложения. Ще моля все пак колегите от залата да слушат, да вземат отношение, защото става въпрос за важни неща.
    Започвам с това, което комисията е приела. Аз предложих в § 1, ал. 2 към службите за обществен ред да се добави и Националната служба за пожарна и аварийна безопасност. Комисията прие това предложение, но все пак искам в залата да се чуе защо беше направено това предложение, тъй като това е важно. Защото почти навсякъде, където говорим за защита на информацията и особено за нейната физическа защита, става въпрос и за противопожарна защита. И не може една служба, която е в системата на МВР, да остане извън действието на този закон.
    Второто нещо е, че така или иначе във всяка една структура - икономическа, индустриална, финансова и т.н., държавна, кооперативна или частна, тази служба присъства със свои представители. С други думи, в много от случаите те ще бъдат в състояние също да са източник на информация, ако има нарушение на Закона за защита на класифицираната информация, а не само на противопожарните изисквания.
    Аз съм доволен, че моите колеги в комисията приеха тези аргументи. Да се надяваме, че това ще бъде едно ново добро начало, и когато се приема новият Закон за МВР или поправките към Закона за МВР тази служба ще получи съответния си статут в рамките на МВР, а няма да остане като някакъв придатък, тъй като ролята и важността й непрекъснато се увеличават.
    Другите предложения по текстовете.
    Предложение в § 1, т. 5. Това беше редакционно предложение, което аз оттеглям, тъй като не бяха приети предишните ми предложения.
    В § 1, т. 6 в оригиналния текст на вносителя съм направил предложение да се отразят мненията на Консултативния съвет по законодателството. В голяма степен това е направено, така че тук не настоявам за предложението си.
    Стигаме до § 1, т. 13. Тук искам да направя защита на моето предложение. Това е изключително важен въпрос. В тази точка се дава дефиниция на понятието "национална сигурност". Моето разбиране е, че е по-добре да кажем няколко думи повече, отколкото да не ги кажем и да ги оставим под въпрос и с възможност за тълкуване. Затова предлагам следното:
    "13. "Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната - добавям - нейната икономика, финанси, екология, информационна среда - и продължавам - и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива."
    Ако искаме да бъдем в крак с времето, тези неща трябва да ги кажем, те не са в повече при опита да определим понятието "национална сигурност". Това очевидно е едно много широко понятие, много сложно понятие, сигурно и този текст не изчерпва всичко. Но ние не можем да оставим извън определението "национална сигурност" икономиката на държавата, нейната финансова система, екологията на държавата и информационната среда, която, като отклонение, по всяка вероятност не само за България, глобално ще бъде една от следващите цели на международния тероризъм.
    Така че всичко това е част от националната сигурност. Аз бих добавил и националния и културния идентитет, но наистина може би ще дойде твърде много да настоявам на този текст, затова не го предлагам, въпреки че за мен и религиите, и двата синода, всичко това е част от националната сигурност.
    Господин председател, бих предложел процедурно да гласуваме точка по точка, където има предложения за промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест Вие настоявате т. 13 на § 1 да се гласува отделно?
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Да. Уважаеми колеги, много ви моля преди да натиснете бутоните, да разберете, че е по-добре да кажем повече, отколкото да не доизкажем някои неща, когато става въпрос за национална сигурност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Господин Дончев, заповядайте.

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, искам да направя едно малко уточнение във връзка с приетата формулировка, която имаме в § 1.
    Действително, това, което правим, е изключително важно. Ние за първи път даваме едно легално определение на националната сигурност в закон. До този момент това определение се намираше в Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с решение на Тридесет и осмото Народно събрание от 16 април 1998 г.
    Аз също като господин Бояджиев смятам, че това е един изключително важен въпрос и искам да докладвам пред уважаемото събрание на народните представители, че при обсъждането на този текст в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред действително имаше предложения. Те бяха обсъждани, но общото мнение, около което се обедини комисията и то беше гласувано, беше да се придържаме към Концепцията за национална сигурност дотолкова, доколкото това определение е било предмет на едно сериозно и задълбочено обсъждане и всяко отклонение от това определение в момента би могло да бъде неточно. А моето лично становище е, че то трябва да бъде предмет на едно много сериозно и широко обществено обсъждане. До известна степен това обсъждане на определението за национална сигурност може да бъде елемент от дискусиите, които могат да се развият в обществото по повод евентуални промени в Конституцията. Но на мен ми се струва действително малко опасно в момента, така набързо, в рамките на тази дискусия, ние да приемем бързи промени в Концепцията за национална сигурност, съответно и в определението за национална сигурност.
    Аз моля уважавания от мен народен представител господин Бояджиев да влезе в това положение и да разбере сложността на проблема, че действително една или друга терминология в случая е много важна и изисква много сериозно обсъждане и в никакъв случай ние не трябва да изключваме обществото от това обсъждане. Едва след една широка обществена дискусия, в която можем да привлечем и специалисти, която може да бъде организирана и в рамките на Народното събрание, и в рамките на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а също и Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние можем да прибегнем към една промяна на това определение, което е легално, което е добило гражданственост, което е прието от предишното Народно събрание. Поради това аз моля народните представители да се придържат към определението, което е дадено до този момент в Концепцията за националната сигурност и което се възприема от комисията, като уверявам господин Бояджиев, на който още един път казвам, че уважавам неговите мотиви и опитите да се модернизира това определение, тези негови предложения да бъдат предмет на една широка обществена дискусия, която благодарение на нашите общи усилия да се разгори непосредствено след приемането на закона, за да можем наистина да приемем едно качествено определение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    В рамките на две минути имате думата за реплика, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Един от любимите ми закони на Мърфи е, че по-лесно се получава прошка, отколкото разрешение. Ако възприемем логиката, че някъде, някога нещо е казано, междувременно светът се е променил и ние трябва да тръгнем да променяме основната дефиниция, за да направим нещата съответни на реалностите, според мен това не говори в името на прогреса.
    Аз не предлагам да променяме Националната концепция и Националната доктрина за сигурност. Тук става въпрос за едно работно определение в Допълнителните разпоредби, което наистина може да стане стимул, катализатор, да се подходи към тоя въпрос поновому и в другите, изключително важни документи.
    Колегата Дончев говори в момента за документ, който е приет 1998 г., но всички знаем, че от 11 септември 2001 г. светът е друг. И докога ще чакаме, и докога ще бавим? Лично аз не мисля, че с нещо нарушаваме принципи, подходи. Напротив, вкарваме един катализатор, който може да накара обществото да започне да търси едно широко, точно, ясно и съвременно дефиниране на понятието "национална сигурност". Да не говорим, че и такива понятия като "тероризъм" са безкрайно непълни, неадекватни и то не в националното, а в международното законодателство. Но ако приемем тоя принцип, чакайки да се промени дефиницията на ООН, тогава твърде дълго ще чакаме.
    Затова, колеги, аз отново настоявам - не виждам тая опасност и нямам тия страхове, които има колегата Дончев, и ви моля отново по съвест да натиснете бутона за предложението, което съм направил.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Господин Дончев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Съжалявам, че взимам отново думата под формата на изказване, но ако ние възприемем предложението на уважавания от мен народен представител господин Бояджиев, то тогава ние трябва да включим в тия Допълнителни разпоредби определения примерно на термините "информационна среда", "финанси". Ей Богу, аз в момента не съм готов да включа в това определение тези термини, около които ние не сме се обединили в момента.
    Има ли някой, който в момента може да ми даде това определение на "информационна среда", около което ние всички сега да се обединим и да го въведем в закона като едно легално определение? Според мен - не. Също и "финанси".
    Аз дори бих помолил господин Искров или господин Севлиевски да кажат как ще го определим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване на Допълнителните разпоредби.
    Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Тодор Бояджиев - т. 10, която става т. 13, след израза "суверенитетът на страната" да се добави "нейната икономика, финанси, екология, информационна среда и е гарантирано...". Към всичко това бих добавил и "национален и културен идентитет".
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Без последното.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласували 130 народни представители: за 35, против 92, въздържали се 3.
    Предложението на народния представител Тодор Бояджиев за изменение в § 1, т. 13, не се приема.
    Заповядайте, господин Бояджиев.

    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Следващото ми предложение е в § 1, по т. 11 в оригиналния текст, внесен от вносителя, а сега т. 14. Цялата тази точка третира въпроса за интересите на Република България и се прави опит да се дефинират тези интереси. В последната точка "д" на основната т. 14 се говори и е отразен частично смисълът на това, което предлагам. Говори се за разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия - това е, което е прието, на незаконен трафик на хора и т.н.
    Какво предлагам тук? Предлагам да се включи още и "пране на пари и други форми на организирана престъпност". Мисля, че тук никой няма да ми опонира, че нямаме определение на понятието "пране на пари", защото го има международно, а имаме и закон.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Прането на пари го приехме.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Да, вярно е, значи това може да не влезе.
    И другото, което съм предложил, е: "престъпни действия, застрашаващи националната и трансгранична екология, и финансовата система и информационното пространство".
    Колеги, какво имам предвид? Имам предвид абсолютна конкретика. Казвам ви конкретен случай, който се случи преди 8 или 9 години, тогава министърът на вътрешните работи беше господин Данов. Тогава кораб под чужд флаг на някаква караибска република или остров направи опит да влезе в Черно море, за да хвърли токсични отпадъци - нещо, което директно представляваше заплаха и за България, и за другите страни. Именно на базата на тази опасност се отиде до едно широко международно сътрудничество. Защо да не вкараме наистина като престъпна дейност и тази, която застрашава националната и трансгранична екология? Защото знаете, че България е имала подобни исторически проблеми на трансгранично заразяване, водила е, общо взето, модерна политика. Защо да не го кажем тук?
    Предефинирам предложението си на база на последната редакция, като "пране на пари" да отпадне, но да влезе: "други форми на организирана престъпност и престъпни действия, застрашаващи националната и трансгранична екология".
    Ще оттегля "финансовата система и информационното пространство".
    Предложението ми е да влезе само: "организирана престъпност и престъпни действия, застрашаващи националната и трансгранична екология". Тук не мисля, че има понятия, които се нуждаят от допълнително определение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Заповядайте, господин Рафайлов.
    НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съвсем кратка реплика. По същество аз нямам възражения към мотивите, които уважаваният наш колега - член на комисията, изложи. Тук смисълът на направеното предложение е в това, че ние изрично сме визирали тези от престъпните действия, които непременно трябва да посочим като изискуеми, като наши взаимоотношения с международната общност, от една страна. От друга страна, всичко, което той изброи, и останалите хипотези, които ние не бихме могли да изброим дори да искаме, по предложение, доколкото си спомням, на народния представител Иво Цанев ние дефинирахме с термина "специфични рискове и заплахи".
    В този смисъл аз предлагам текстът, подкрепен от комисията, да бъде подкрепен и в зала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Колеги, има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване на § 1, т. 11, сега вече т. 14.
    Моля, гласувайте предложението на господин Тодор Бояджиев, което в крайна сметка придоби следното съдържание: в края на изречението да се добави "и други форми на организирана престъпност и престъпни действия, застрашаващи националната и трансгранична екология".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 15, против 86, въздържали се 21.
    Предложението не се приема.
    Господин Цанев, Вие сте оттеглили Вашето предложение.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Бояджиев, за последното предложение.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Поисках гласуването да се направи по групи, за да видят журналистите, че в тази пленарна зала не се гласува по политически принцип, а очевидно се гласува по разбиране и съображения по конкретните текстове от всеки народен представител. Мисля, че така трябва да се гласува, независимо че не бях подкрепен.
    Последното ми предложение е по § 1, оригиналната т. 14, а сега т. 18. Това е последната точка, която предлага: "създаване, обработване, съхраняване, предоставяне на класифицирана информация" и т.н., и дава обяснение на това понятие. Когато се е приемал чл. 75, аз имах предложение, касаещо няколко члена, но не го защитих в залата, но тук му е мястото все пак да го защитя.
    Мисля, че определено е необходимо да се вкара още едно действие в това определение и това действие е "унищожаване". Отново ви говоря, воден от личен опит и от информация, която имам в резултат на работата, която съм вършил в продължение на много години.
    Най-големият провал на Централното разузнавателно управление в битката с разузнаването на бившия Съветски съюз е това, че руснаците успяват да вкарат свой агент, американски сержант, в помещението, където се унищожава информацията на ЦРУ. Тя е минала през протоколи, държавни комисии, ведомствени комисии са решили да се унищожи, но в момента, в който физически трябва да се унищожи, този сержант пълни под ризата и изнася килограми строго секретна информация. По американска оценка, нещата стават през 50-те години, щетите, които той тогава е нанесъл, надхвърлят 1 млрд. тогавашни американски долара.
    Затова, според мен, не трябва да оставяме на подразбиране, че дейността по унищожаването влиза общо в понятието "обработка". Сигурно влиза, сигурно може и това да се приеме, но тъй като то е процес, то е изключително важен етап, аз държа в Допълнителните разпоредби, където даваме обяснението, да вкараме "унищожаването".
    И последното, което добавям тук, е: "унищожаването и отчета по всички тези действия с класифицирана информация". И "отчета", което също е отделен технологичен момент от работата с информацията. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Бояджиев, във Вашето предложение думата "отчет" липсва. Сега ли я добавяте?
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Не, не, напротив.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: "... класифицирана информация." Сега предлагате да стане "унищожаването и отчета по всички тези действия с класифицирана информация."
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Точно така. "унищожаването и отчета по всички тези действия с класифицирана информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Държите само това да остане?
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Да се добави "унищожаването и отчета". Това да се добави към всичко останало.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Съжалявам, че отново се налага да вземам думата, господин председателю. Но аз моля, когато обсъждаме тези предложения, да следваме систематиката на закона и това, което сме приели по-рано. Всеки, който е присъствал тук и е участвал активно, надявам се, в приемането и гласуването на тези текстове, си спомня, че в чл. 36 ние приехме разпоредби, които по принцип забраниха унищожаването на класифицирана информация. Така че такъв термин просто няма място в този закон. В чл. 36, ал. 2 ние записахме, че в срок от една година след изтичане срока на защитата, информацията се предоставя на Държавния архивен фонд, освен ако специален закон не предвижда друго. В ал. 3: "Унищожаване на информация се допуска само след изтичането на една година след срока на защитата й." Класифицирана информация вече не може да се унищожава. Може да се унищожава само, след като е изтекъл срокът на защитата, когато тя - казано просто - е декласифицирана. Просто този термин не намира място тук.
    В тази връзка аз дори ще използвам момента, за да направя едно предложение. В т. 18 на § 1 имаме използването и на този термин - "унищожаването на класифицирана информация". Ще го видите в предпоследния ред: "Създаване, обработване, съхранение и предоставяне на класифицирана информация е създаването, маркирането, регистрирането, съхранението, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация."
    Моето предложение в случая е редакционно, но абсолютно необходимо, в тази т. 18 на § 1 думата "унищожаването" да бъде заличена, което моля отделно да бъде гласувано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи ще направим две гласувания. Благодаря Ви.
    За реплика има думата господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Разбира се, че никой закон не е съвършен и, разбира се, че законите подлежат на допълнение и промени. Но уважаваният председател на нашата комисия сам посочи, че в закона има текстове, които третират технологията и процеса на унищожаването. Нонсенс е ние да решим, че 60 години, след като е сложен веднъж гриф, но неговата актуалност е изчезнала на следващия или по-следващия ден, тази информация ще стои и не може да се унищожава. Разбира се, че трябва да може да се унищожава, което става по съответен ред, под контрол и т.н. Иначе на Министерството на вътрешните работи трябва да му търсите още две такива сгради, ако решим наистина, че няма да може въобще процесът на унищожаването да съществува. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За съжаление ще трябва да кажа още нещо.
    Именно, за да не се унищожава класифицирана информация, е предвидена процедурата на ал. 4 на чл. 38, според която лицата по чл. 34, ал. 1 преразглеждат периодично най-малко веднъж на 2 години сроковете за защита на всеки материал или документ, маркиран с гриф за сигурност, за наличието на правни основания за промяна или премахване нивото на класификация. Фактически при промяна и специално при премахване нивото на класификация тогава тази информация се декласифицира и тогава може да бъде унищожена по този ред, който ние приехме. Това е смисълът. Ние въвеждаме изрична забрана за унищожаване на класифицирана информация. Това е един съвременен подход по този проблем. Защото, ако се запази възможността класифицирана информация да се унищожава, тогава кой ще унищожава? Задайте си този въпрос. И какъв е действително контролът върху унищожаването на тази информация?
    Затова ние въвеждаме възможността за унищожаване на информация единствено, след като се декласифицира, за да може в този едногодишен период да се реши какво ще се направи. Но тогава обществото ще е запознато с информацията, която се унищожава. Ние сме въвели един съдебен механизъм за обжалване решението за унищожаване на информация, като по този начин този масив се съхранява за обществото и това макар и да може да звучи уникално - така твърди генерал Бояджиев, аз не съм запознат в дълбочина с проблема - но във всички случаи е и демократично, и съответства на духа на закона, който ние сме изготвили.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Отново ще бъдем вписани в Книгата на Гинес. Дано да е за добро.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Извинете, генерал Бояджиев, но тъй като Вие ме репликирате от място, ще кажа, че аз абсолютно не съм съгласен службите да унищожават информация, без обществото да знае за какво става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев. Ясно е.
    Преминаваме към гласуване.
    В § 1 по т. 18 има предложение, направено от народния представител Тодор Бояджиев, на първия ред и в края на изречението след "разсекретяването" да стане "унищожаването и отчета по всички тези действия с класифицирана информация."
    Моля, гласувайте предложението на господин Бояджиев по § 1, т. 18.
    Гласували 133 народни представители: за 19, против 109, въздържали се 5.
    Предложението на господин Бояджиев в § 1, т. 18 не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението за изменение, което направи председателят на комисията, а именно в окончателния текст на целия § 1 с всичките 18 точки в т. 18 на § 1 от израза "разсекретяване и унищожението" изразът "и унищожението" да падне.
    Моля, гласувайте това изменение в окончателния текст на т. 18 от § 1.
    Гласували 135 народни представители: за 122, против 8, въздържали се 5.
    Предложението е прието.
    По този начин окончателният текст на § 1 с всичките 18 точки и промяната в последната точка - т. 18 - е приет на второ четене.
    Заповядайте, господин Дончев, да продължим по § 2.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага § 2 да добие следната редакция:
    "§ 2. "Длъжностно лице" по смисъла на този закон е лице по чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс."
    Това е една легална дефиниция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма предложения.
    Има ли някой, който желае да вземе думата по § 2? Не виждам.
    Моля, гласувайте окончателния текст на § 2, така както беше предложен от председателя Дончев.
    Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "Преходни и заключителни разпоредби".
    Комисията приема заглавието, предложено от вносителя.
    По § 3 комисията възприе предложението на народния представител Владимир Дончев и предлага параграфът да добие редакцията:
    "§ 3. В срок от три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане."
    Практически съкращаваме срока от шест на три месеца.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Няма други предложения.
    Няма желаещи да вземат думата.
    Моля, гласувайте § 3 с приетото предложение на народния представител Владимир Дончев с окончателния текст, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 4 комисията приема по принцип предложението на Владимир Дончев и предлага параграфът да добие следната редакция:
    "§ 4. В срок от три месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет:
    1. приема наредбите по чл. 14, чл. 81, чл. 88, чл. 93, ал. 1 и чл. 98, ал. 2;
    2. привежда в съответствие с този закон Наредбата за секретните патенти (обн., "Държавен вестник", бр. 81 от 24.09.1993 г.) по предложение на председателя на Патентното ведомство."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    По § 4 някой желае ли да вземе думата, уважаеми народни представители? Не виждам.
    Моля, гласувайте текста на § 4, така както беше предложен от председателя на комисията господин Дончев.
    Гласували 128 народни представители: за 126, против 1, въздържал се 1.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 5 комисията приема предложението на Владимир Дончев и предлага параграфът да добие следната редакция:
    "§ 5. В срок от 3 месеца от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването, съгласувано с ДКСИ, издава наредба по чл. 45, ал. 3."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По § 5 не виждам желаещи да вземат отношение.
    Моля, гласувайте текста на § 5, така както беше докладван от председателя на комисията, който включва и промяната, предложена от самия него.
    Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
    Текстът на § 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 6 има едно предложение на народния представител Владимир Дончев, което комисията не е приела. Оттеглям го.
    Има предложение и на народния представител Панайот Ляков - в § 6 на Преходните и заключителни разпоредби думата "създава" да се замени с израза "предлага състав на".
    Моля господин Ляков също да оттегли предложението си, тъй като с оглед на предходните текстове той няма смисъл.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Ляков.
    Цялата комисия се обедини около един нов текст по § 6 в следната редакция:
    "§ 6. В срок един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет създава Държавна комисия по сигурността на информацията и приема устройствен правилник за организацията и дейността й."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Не виждам желаещи да вземат думата.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Искам само нещо да допълня.
    Както виждате, колеги, и в предходните текстове, и в този комисията се обедини около мнението, че този закон е изключително важен за нашата страна, поради което сроковете, в които той трябва да влезе в сила, сроковете за издаването на наредбите към него, срокът за създаването на ДКСИ и приемането на устройствения правилник за дейността й бяха драстично намалени. В този смисъл този срок ние го намалихме от два месеца на един месец с оглед на това, че ние не просто трябва да приемем закона, а към момента, когато ще се разглежда нашата готовност за членство в НАТО, ние трябва да имаме един закон, който не само е приет и е влязъл в сила, но той вече трябва и да действа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев, за това разяснение.
    Моля, гласувайте окончателния текст на § 6, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 140 народни представители: за 139, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 7 аз оттеглям предложението си.
    Ще прочета предложението на вносителя, което се възприема от комисията.
    "В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици назначават служители по сигурността на информацията освен в случаите по чл. 22, ал. 3 и създават административните звена по сигурността при условията на чл. 25."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат отношение по § 7? Не виждам.
    Моля, гласувайте текста на вносителя, такъв какъвто е прочетен от председателя на комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 122, против 3, въздържал се 1.
    Параграф 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 8 също оттеглям своето предложение.
    Комисията предлага също нова редакция на § 8:
    "§ 8. В срок три месеца от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици и ръководителите на службите за сигурност и обществен ред съставят списъците по чл. 40."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Няма други предложения с изключение на това, което е направил господин Дончев, който оттегля предложението си.
    Има ли желаещи да вземат отношение по окончателния текст на § 8? Няма.
    Моля, гласувайте окончателния текст на § 8, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 130 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 4.
    Параграф 8 е приет.
    Преди да дам почивка, уважаеми колеги, искам да ви прочета едно съобщение:
    Днес, 18 април 2002 г., от 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще се проведе представяне на Националния исторически прабългарски комплекс, който се изгражда на Аспаруховия вал край гр. Варна. Фондация "Царство България" най-учтиво кани всички народни представители да присъстват на представянето. Благодаря ви.
    Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Господин Дончев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 9 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев - в § 9, ал. 1 да се отчете предлаганият гриф "лично!", "строго секретно от особена важност".
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ, от място): Оттеглям го.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Комисията предлага ал. 1 да добие следната редакция:
    "§ 9. (1) Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи, обозначени със степени на секретност "Строго секретно от особена важност", "Строго секретно" и "Секретно", се считат за обозначени с нива на класификация за сигурност съответно "Строго секретно", "Секретно" и "Поверително", като сроковете се изчисляват съгласно чл. 37, ал. 1 и се броят от датата на създаването им."
    Комисията приема текста на вносителя за ал. 2:
    "(2) В срок от една година от влизането в сила на закона ръководителите на организационните единици са длъжни да преразгледат и приведат в съответствие с изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите и документите, съдържащи класифицирана информация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 9.
    Има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 9 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 102 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 5.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 10 има предложение на народния представител Тодор Бояджиев - "Буди недоумение изключително дългият срок за проверка - 18 месеца. Мисля, че 6 месеца са достатъчни. Освен това не става ясно дали сегашният допуск за работа със секретни материали ще действа за целия срок на проверката."
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя, който гласи:
    "§ 10. (1) Допуските, издадени по реда на действащите нормативни актове преди влизането в сила на закона, запазват действието си до издаване на разрешения за достъп. Ръководителите на организационните единици, в които работят лица с допуск и чиито длъжности или конкретно възложени задачи изискват работа с класифицирана информация, са длъжни да поискат издаване на разрешения за достъп в съответствие с изискванията на закона в 3-месечен срок от влизането му в сила. Неизпълнението на това задължение води до прекратяване действието на вече издадените допуски.
    (2) Процедурата по проучване и издаване на разрешенията по ал. 1 приключва в срок, определен от ДКСИ, но не по-дълъг от 18 месеца."
    Комисията приема този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Бояджиев, имате думата.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Няма да има дебат по предложения текст. Ние ще приемем текста така, както е предложен от комисията, но искам да направя много кратко изказване по стенограмата и за някои журналисти, които са изкушени да твърдят, че когато разглеждаме този закон, Тодор Бояджиев действа повече като ченге, отколкото като народен представител. Ето ви един пример за това как в случая отивам против интересите на службите.
    Комисията предвижда 18 месеца време да могат да вършат проверки, а аз казвам "не повече от 6 месеца". Ако действах като ченге, щях да кажа "24 месеца". В крайна сметка приемам аргументите на комисията и се присъединявам към предложението за 18 месеца. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 13.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 11. Заверените процедури по издаване на допуски за работа със секретна информация се трансформират в процедура по проучване, извършвана при условията и по реда на закона."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 11 няма предложения.
    Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 11, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 7.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 12 комисията предлага нова редакция:
    "§ 12. В Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.) в чл. 20, ал. , т. 2 думите "да пази като служебна тайна данните, които са му станали известни и" се заменят с "да защитава класифицираната информация, представляваща служебна тайна, която му е станала известна"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по този текст.
    Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване § 12.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 4.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 13, който по принцип беше приет от комисията, си позволявам да направя една поправка и Ви моля да ми дадете възможност да я прочета, която е съобразена и с промените, които приехме в чл. 42 на закона с оглед включването на членовете на Конституционния съд в лицата, които са освободени от проверката за надеждност.
    Поради това текстът, който предлагам, е:
    "§ 13. В Закона за Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 67 от 1991 г., доп. бр. 25 от 2001 г.) в чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".
    2. Създава се нова ал. 3:
    "(3) В случаите по ал. 2 се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Тази промяна в текста се налага заради това, което вече приехме в чл. 42.
    Имате ли възражения? Не виждам.
    Подлагам на гласуване коригирания текст така, както беше предложен от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 6.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 14 комисията е предложила нова подобрена редакция, а именно:
    "§ 14. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп. бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г. и бр. 25 и 34 от 2001 г.) се правят следните изменения:
    1. В чл. 5 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".
    2. В чл. 32 т. 9 се отменя.
    3. В чл. 35, ал. 1, т. 14 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".
    4. В чл. 78, ал. 1, т. 16 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна".
    5. В чл. 200 думите "държавна и служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация".
    6. В чл. 273 думите "държавна и служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация".
    7. В чл. 281, т. 1 думите "държавната и служебната тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Тези корекции се налагат от само себе си и предполагам, че няма възражения.
    Моля, гласувайте текста, както е предложен от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 3.
    Приема се.
    Параграфи 15 - 17 могат да се представят ан блок.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 15. В чл. 9, ал. 2 от Валутния закон (ДВ, бр. 83 от 1999 г.) думите "и служебна тайна" се заменят с "тайна и изискванията за защита на класифицираната информация, представляваща служебна тайна"."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "§ 16. В чл. 3, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ДВ, бр. 82 от 1999 г.) думата "служебна" се заменя с "класифицирана информация, представляваща служебна тайна"."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "§ 17. В чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство (обн. ДВ, бр. 90 от 1979 г.;) ..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не е необходимо да се четат всичките изменения.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "... думите "с опазване на" се заменят със "със защита на класифицирана информация, представляваща"."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 15 - 17 има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 15 - 17 така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 113 народни представители: за 104, против 5, въздържали се 4.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 18. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бежанците след думите "сигурност, са" се добавя "класифицирана информация, представляваща".
    Комисията предлага подобрена редакция:
    "§ 18. В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бежанците думите "служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща служебна тайна"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 18 не виждам желаещи да се изкажат.
    Подлагам на гласуване § 18, както се предлага от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 110, против 4, въздържали се 4.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 19 има предложение на Тодор Бояджиев под формата на въпрос: "Предлаганата промяна в ал. 8 дали да важи за всички специални служби или само за ДКСИ и звеното на НСС, което е компетентно да издава разрешения за работа с класифицирана информация"?
    Комисията не приема предложението в този му вид.
    Има и предложение на Панайот Ляков в § 19, ал. 8 изразът "за целите на проучването" да се замени с израза "които се проучват".
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя, който звучи, както следва:
    "§ 19. В чл. 52 от Закона за банките се създава ал. 8:
    "(8) По писмено искане на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят информация за банковите сметки в страната и в чужбина на конкретни физически лица, юридически лица или еднолични търговци за целите на проучването по Закона за защита на класифицираната информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Бояджиев, заповядайте, имате думата.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Разбира се, не мога да лобирам за текста, както е отразен, тъй като той беше свързан с едно мое предложение все пак да има филтър и не всички служби да имат права, а да има едно специализирано звено само за проверка на кандидатите. Мисля, че това беше разумно предложение, тъй като може да се осъществява контрол, има по-малък шанс за злоупотреба и т.н. Но нека не се връщам на тази тема - предложението не беше прието.
    Какво ме безспокои в текста? Ако видим кои са специалните служби и кои са службите за обществен ред, сигурно икономисти и финансисти ще се хванат за главата. Ние даваме бланкетно право на абсолютно всички да имат достъп до банковата тайна. Не съм икономист, не съм финансист и затова моля моите колеги специалисти в тази област да вземат отношение. Ако кажат, че няма проблеми и че не противоречи на други закони и други принципи, ще го подкрепя. Но аз просто се страхувам, че даваме твърде много права в една твърде специфична сфера, каквато е банковата дейност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Моля да оставим текста за няколко минути, за да го прецизираме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този текст ще отлежи малко, за да се види най-точната му редакция, вероятно имайки предвид съображенията на народния представител Тодор Бояджиев, за да можем да намерим най-точното законодателно решение.
    Преминаваме към § 20, за да може да се намери точната редакция на § 19.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 20. В Закона за българските документи за самоличност се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 75 се създава нова т. 2:
    "2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;"
    2. В чл. 78 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
    "(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и обществен ред."
    Тук има нова редакция, която предлагаме - нова т. 2:
    "2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;"
    2. В чл. 78 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
    "(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред."
    3. В чл. 79 ал. 1 и ал. 2 думите "по чл. 75 т. 1 и 3" се заменят с "чл. 75, т. 1 - 3"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Дончев, има ли веднага готовност за гласуване и по предишния параграф, или трябва да подложа на процедурно гласуване, защото господин Цанев с пълно основание ми обърна внимание, че едно отлагане на гласуването на текста на § 19 изисква това да се гласува в пленарната зала, за да можем да преминем нататък.
    Имаме ли готовност по § 19?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Имаме готовност, господин председателю. Нашето предложение е текстът да бъде приет във вида, в който е предложен по простата причина, че там действително съществува текст, че достъпът до банковите сметки се допуска за целите на проучването, което сме приели по-нагоре в самия закон. Тази практика съществува и в другите подобни закони, които касаят националната сигурност. Този въпрос може би трябваше да бъде обяснен на председателя на Икономическата комисия в случая, поради което това ни отне известно време. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Други желаещи? Господин Димитров, имате ли желание да доизясните или смятате, че всичко, което трябва, е казано от господин Дончев?
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Аз не знам дали този текст е обсъждан и с председателя на Бюджетната комисия, защото това е много съществен текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако намирате за необходимо, ще подложа на гласуване процедурното предложение да се отложи този текст при положение, че има някакви притеснения. (Шум и реплики.)
    Уважаеми народни представители, има процедурно предложение да се отложи разглеждането и гласуването на § 19, за да се намери точната редакция.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на § 19.
    Гласували 125 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 10.
    Приема се.
    Параграф 20 беше представен, уважаеми народни представители. По него имате ли съображения? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 20, както е предложен от комисията. Моля, гласувайте.
    Гласували 130 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 7.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 21 направо ще прочета редакцията, която предлага комисията, господин председателю, тъй като текстът е доста дълъг:
    "§ 21. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения:
    1. В чл. 7, т. 14 думите "шифровата работа в Република България и задграничните й представителства" се заменят с "криптографската защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства".
    2. В чл. 46, ал. 1, т. 7 думите "опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна".
    3. В чл. 51, ал. 1 се изменя така:
    "(1) Национална служба "Сигурност" осъществява дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита на класифицираната информация."
    4. В чл. 52, ал. 1 думите "опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация".
    5. Член 53 се отменя.
    6. Член 124 се изменя така:
    "Чл. 124. (1) Дирекция "Защита на средствата за връзка" е специализирана дирекция на МВР за криптографска защита на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:
    1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска защита на класифицираната информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира използването, производството и вноса на средства за криптографска защита;
    2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
    3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската защита на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;
    4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закон;
    5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;
    6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;
    7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;
    8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави, в кръга на своята компетентност;
    9. извършва информационна дейност.
    (2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
    (3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет."
    7. Член 162, ал. 3 се отменя.
    8. В чл. 187 думите "опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната информация"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    По § 21, по който комисията предлага подобрена редакция, има ли становища? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 21, както се предлага от комисията. Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Има предложение от народния представител Тодор Бояджиев в Преходните и заключителните разпоредби като нов параграф - § 22 да се включи текст: "Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб да бъде отменен", като следващите параграфи бъдат съответно преномерирани.
    Комисията е приела предложението по принцип. То е отразено и съчетано с моето предложение в § 38. Моля господин Бояджиев да се съобрази с това при изказването си, т.е. да не откриваме наново дискусия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Дончев, този път нямате никакво основание да мислите, че ще предизвикам дискусия. Напротив, лично аз мисля, приемам и признавам, че предложеният от председателя на комисията господин Дончев текст в § 38 е много по-конкретен, по-пълен, по-изчерпателен. Аз го подкрепям и оттеглям на практика това си предложение, за да може дискусията да се развие, когато дойде предложението на господин Дончев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев, за конструктивната позиция.
    Преминаваме към § 22.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "§ 22. В Закона за Българската народна банка се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 4, ал. 2 след думите "кредитните отношения" се поставя запетая и се добавя "освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация".
    2. В чл. 22, ал. 2 думите "които са служебна и" се заменят с "която е класифицирана информация, представляваща служебна тайна или"."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Желаещи за изказване по § 22? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 22 съгласно текста на вносителя, подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: В § 23 е прието предложението на Надежда Михайлова и други народни представители. То е инкорпорирано в текста и новият текст гласи:
    "§ 23. В Закона за достъп до обществената информация се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 7, ал. 1 думата "представлява" се заменя с "е класифицирана информация, представляваща".
    2. В чл. 9, ал. 2 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".
    3. В чл. 13, ал. 3 думите "20 години" се заменят с думите "2 години".
    4. В чл. 37, ал. 1, т. 1 думите "държавна или служебна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".
    5. В чл. 41, ал. 4 думата "засекретяването" се заменя с "маркирането с гриф за сигурност"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Предполагам, че вносителите на предложението са удовлетворени от редакцията. Не виждам желаещи за изказване.
    Подлагам на гласуване § 23 така, както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага § 24 да добие следната редакция:
    "§ 24. В Закона за държавната собственост се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 70, ал. 2 думите "държавна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна тайна".
    2. В чл. 78, ал. 2 думите "държавна тайна" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна тайна"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 24 - не виждам желаещи за изказване.
    Подлагам на гласуване § 24 така, както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 25 комисията предлага нова подобрена редакция:
    "§ 25. В Закона за държавния служител чл. 25 се изменя така:

    "Защита на класифицираната информация, представляваща
    държавна или служебна тайна

    Чл. 25. (1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
    (2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и редът за работа с нея, се определят със закон."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 25 има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 25 така, както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 109 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 3.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По § 26 има предложение на Панайот Ляков - той да отпадне.
    Комисията приема това предложение, тъй като то касае текст на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. В новия Закон за приватизация няма аналогичен текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, гласувайте § 26 да отпадне, което се подкрепя от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "§ 27. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "включително и представляващите държавна тайна" се заличават.
    2. Създава се ал. 2:
    (2) В случаите, когато информацията по ал. 1 е класифицирана информация, тя се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По § 27 не виждам желаещи за изказване.
    Подлагам на гласуване § 27 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
    Приема се.


    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага подобрена редакция на § 28:
    "§ 28. В Закона за пощенските услуги в чл. 11, ал. 1 думите "секретна кореспонденция" се заменят с "кореспонденция, съдържаща класифицирана информация"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по § 28? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 28 с подобрената редакция, предложена от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 3.
    Параграф 28 се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 29. В Указа за печатите в глава втора т. 9 се отменя."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "§ 30. В Закона за обществените поръчки в чл. 6, т. 1 думите "са предмет на държавна тайна" се заменят със "са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна"."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "§ 31. В Закона за статистиката се правят следните изменения:
    1. В чл. 22 думите "опазване на тайната" се заменят със "защита на класифицираната информация".
    2. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването на статистически данни, представляващи класифицирана информация, се извършват в съответствие с изискванията на нормативните актове за защита на класифицираната информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От § 29 до § 31 - имате ли изказвания? Не виждам.
    Моля, гласувайте параграфи от 29 до 31 включително, както са подкрепени от комисията.
    Гласували 109 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 4.
    Параграфи от 29 до 31 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 38. В Закона за Сметната палата в чл. 4 ал. 3 се изменя така:
    "(3) Когато проверката по ал. 2 налага достъп до класифицирана информация, се спазват условията и реда на Закона за защита на класифицираната информация."
    Комисията предлага § 32 да добие следната редакция:
    "§ 32. В Закона за Сметната палата се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 30, ал. 1 изразът "държавната, служебната" се заменя с "класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и".
    2. В чл. 31 се създава нова ал. 7:
    "(7) Когато при упражняване на правомощията по ал. 1 се налага достъп до класифицирана информация, се спазват условията и реда на Закона за защита на класифицираната информация."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата по § 32. Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте § 32, както се предлага от комисията.
    Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
    Параграф 32 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 33. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия в чл. 6, ал. 2 изречение второ се изменя така:
    "Те могат да изпълняват и да възлагат обществени поръчки, свързани с отбраната или сигурността на страната, които имат за предмет класифицирана информация, представляваща държавна тайна, като тяхното изпълнение се извършва при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."
    Комисията приема текста на вносителя.
    "§ 34. В Закона за социално подпомагане в чл. 32 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица."
    Комисията приема текста на вносителя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 33 и § 34, както са подкрепени от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 3.
    Параграфи 33 и 34 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага нова редакция на § 35, както следва:
    "§ 35. В Закона за патентите се правят следните изменения:
    1. Член 24 се изменя така:
    "Чл. 24. (1) Секретни патенти се издават за изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл. 28 от Закона за защита на класифицираната информация.
    (2) При подаване на заявка за секретен патент заявителят е длъжен да декларира, че изобретението представлява държавна тайна.
    (3) Нивото на класификация за сигурност на изобретение по заявка съгласно ал. 2 се определя от съответния компетентен орган, до чиято дейност се отнася изобретението, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията.
    (4) Компетентният орган по ал. 3 се произнася в 3-месечен срок от сезирането му и информира за това Патентното ведомство. На заявката за секретен патент с определено ниво на класификация за сигурност се поставя съответен гриф, като за това се уведомява заявителят.
    (5) Ако в срока по ал. 4 в Патентното ведомство не се получи информация за нивото на класификация за сигурност на изобретението, се счита, че заявката не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Патентното ведомство уведомява заявителя, че изобретението по заявката за секретен патент не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна, и изисква изричното му съгласие заявката да се разглежда по общия ред. В случай, че той не изрази съгласие, заявката се счита за оттеглена и материалите се връщат.
    (6) Ако компетентният орган по ал. 3 е заявител и след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията заявката е маркирана с гриф за сигурност съгласно ниво на класификация за сигурност на изобретението, процедурата по ал. 4 и 5 не се прилага.
    (7) Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни патенти, за което не се дължи такса."
    2. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията могат да забранят патентоване в чужбина на изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна тайна."
    3. В чл. 31, ал. 5 думите "след предварително писмено съгласие на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи" се заменят с "при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация".
    4. В чл. 32, ал. 8 думите "само от Министерския съвет по искане на Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи" се заменят с "от Държавната комисия по сигурността на информацията".
    5. В чл. 45, ал. 3 думите "Министерството на отбраната или на Министерството на вътрешните работи" се заменят с "компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията".
    6. В чл. 46 ал. 3 се отменя.
    7. В чл. 48 думите "чл. 46, ал. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 46, ал. 1 и 2".
    8. В чл. 50 се правят следните изменения:
    а) в ал. 1 т. 3 се изменя така:
    "3. заявката е за секретен патент за изобретение, съдържащо класифицирана информация, представляваща държавна тайна;"
    б) алинея 3 се изменя така:
    "(3) Патентното ведомство извършва публикация, когато по реда на чл. 38 от Закона за защита на класифицираната информация са отпаднали правните основания за класифициране на информацията, съдържаща се в изобретението като държавна тайна."
    9. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите "чл. 46, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 46, ал. 2".
    10. В чл. 67 ал. 6 се изменя така:
    "(6) В случаите на самопосочване на Република България по чл. 8, ал. 2, буква "б" от договора Патентното ведомство изпраща международната заявка на компетентните органи, до чиято дейност се отнася изобретението, за определяне нивото на класификацията за сигурност. Определянето на нивото на класификацията за сигурност на изобретението по заявката се осъществява при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и в срока по чл. 24, ал. 4 от този закон. Ако се установи, че международната заявка съдържа информация, класифицирана като държавна тайна, тя не се третира като международна, не се разпраща служебно и не се публикува."
    11. В чл. 84, ал. 1 думите "секретна заявка" се заменят със "заявка за секретен патент", а думите "от 100 до 1000 лв." се заменят с "от 1000 до 20 000 лв."."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    По § 35 желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 35 в редакцията, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 112 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 2.
    Приема се.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 36. В Закона за далекосъобщенията в чл. 99 думите "националния шифров орган" се заменят с "дирекция "Защита на средствата за връзка".
    Комисията приема текста на вносителя, като след думите "чл. 99" се добави "ал. 1".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 36 желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване § 36 така, както се предлага от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
    Приема се.
    Господин Дончев, предложението за нов параграф.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 37 със следното съдържание:
    "§ 37. В Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 33, ал. 2 думите "държавна или служебна тайна по закон" се заменят с "класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна".
    Искам да направя едно пояснение. Има предложение от народния представител Йордан Соколов и група народни представители за създаване на нов чл. 36а, което не се възприема от комисията. Има и предложение по § 37, което е всъщност моето предложение, свързано със Закона за досиетата. Систематично аз предлагам предложението на господин Йордан Соколов и моето предложение, които касаят една и съща материя, да бъдат разгледани след гласуването на § 37, по който няма никакъв спор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По § 37? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте новия § 37.
    Гласували 118 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 9.
    Приема се.
    Направено е процедурно предложение - предложението на народните представители Йордан Соколов, Димитър Абаджиев и Иво Цанев за § 36а да се разгледа систематично с предлагания § 38, тъй като засягат една и съща материя.
    По това процедурно предложение има ли противно?
    Господин Соколов, заповядайте.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има две различни предложения и те трябва да се обособят в два отделни параграфа. Това предложение, което ние сме направили, е дали този закон ще има действие по отношение на един съществуващ закон. Предложението на колегата Дончев е съществуващият закон да бъде отменен. Това дали този закон ще има действие или не по отношение на един друг закон още не предопределя съдбата на другия закон. Така че аз смятам, че тези две предложения, които не са процедурни, те са по същество, трябва да бъдат разгледани поотделно и последователно. Ние можем да решим, че този закон има действие там, където се преплита със Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб или че той няма действие, това още не означава какво ние ще решим по отношение предложението изобщо този закон да отмени Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
    Така че аз моля да се разгледат така, както е и по нашия правилник, двете предложения поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов. Вашето съображение ми изглежда основателно.
    Давам почивка до 13,00 ч. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Постъпило е предложение на Йордан Соколов, Димитър Абаджиев и Иво Цанев - в Преходните и заключителни разпоредби се предлага нов § 36а, който гласи:
    "§ 36а. Този закон няма действие по отношение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."
    Комисията не приема предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, имаше едно предложение този параграф да бъде дискутиран заедно с § 38. Но възражението, което направи господин Соколов, е съвършено основателно и затова няма и да го подложа на гласуване, за да бъдем последователни в разглеждането на проекта, така както изисква нашият правилник.
    Имате думата по § 36а, предложен от народните представители.
    Заповядайте, господин Соколов, имате думата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, вие чухте нашето предложение. Ние смятаме, че е полезно да има изричен текст в закона, който разглеждаме. Затова предлагаме § 36а - може би той ще промени номерацията си - "Този закон няма действие по отношение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."
    Аз ще се концентрирам само върху това предложение, като си запазвам правото по следващото предложение - за отмяната на Закона за досиетата, също да взема отношение.
    Ние сме изхождали от няколко положения. Първо, искам да припомня на уважаемите народни представители решението на Народното събрание, взето с огромно мнозинство още 1994 г., което гласи:
    "Народното събрание, на основание чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България,
    РЕШИ:
    Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъла на т. 19 и 20 от списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България."
    Тоест, още от 1994 г. тези факти, посочени в това решение, престават да бъдат държавна тайна. Затова ще бъде неправилно, ако с някои от текстовете на настоящия Закон за защита на класифицираната информация ние отново им върнем това качество, което те са загубили преди 8 години.
    Изхождали сме и от друго - че в Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление има предвидени изключително добри гаранции за това, че при дейността на създадената комисия, при оповестяването на факти, свързани с определени лица, които попадат под действието на този закон, няма да бъде разкрита нито държавна тайна, няма да бъдат засегнати националните интереси на България и няма дори да бъдат засегнати по неправомерен начин интересите на лицата за това, защото с този закон много точно беше предвидено в кои случаи комисията има право да огласи дадено лице, че е било служител или сътрудник, разбирайте доносник, на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление.
    Затова ние считаме, че тези два закона нямат пресечна точка. Както виждате дотук почти всички положения в днес разглеждания Закон за защита на класифицираната информация биваха приемани с мнозинство. Почти по всички текстове имаше консенсус, защото ние съзнаваме, че това е един полезен закон, ако наистина е искрено нашето желание да се интегрираме в евроатлантическите структури и особено в НАТО. Не е тайна, че едно от изискванията на НАТО е да има сигурност на класифицираната информация у нас. Това ние постигаме със Закона за защита на класифицираната информация. И понеже другият действащ закон - за достъпа до досиетата на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление, не разкрива и няма опасност да разкрие факти, сведения и данни, които съставляват държавна тайна, и то държавна тайна, чрез която би била застрашена националната сигурност на България, затова ние предлагаме този текст и ви молим наистина да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Господин Бояджиев, заповядайте.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, всички знаете, че много или малко аз съм страна по въпроса и затова ще направя всичко възможно да се въздържа от участие в дебата по тоя изключително важен въпрос.
    Искам да направя една реплика на господин Соколов и към всички останали, които ще вземат отношение. Най-вулгарната част от манипулацията на общественото мнение с тоя въпрос през последните 12 години е слагането на знак за равенство между моралната категория доносник и служебната категория служител или сътрудник. Господин Соколов отново го направи - нали, доносник или служител, ерго доносник. Доносници е имало и между сътрудниците на Централния комитет на Комсомола, а има хора в дясното пространство, които са били такива сътрудници (ръкопляскания от КБ), доносници има във всяка обществена сфера, доносници има в партийните апарати, доносници има във ведомствата, в институциите. Въпросът е наистина те да стават колкото се може по-малко. Но да говорим ерго всеки, който е имал отношение към националната сигурност, е бил доносник, за мен е недопустима манипулация и ви призовавам просто да се въздържате от това нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    За дуплика има думата господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Бояджиев, аз си служа със законовите категории, които са залегнали в Закона за достъпа до досиетата на бившата Държавна сигурност. Самият този закон не слага знак за равенство. Доносникът винаги ще си остане доносник. И с Вашето следващо предложение - за отменяне на целия закон, Вие би трябвало като опитен човек да си давате сметка, че защитавате именно доносниците.

    Вие много пъти сте имали възможност, това е разбираемо, Вие сте бивш служител на Държавна сигурност, да излизате с тезата, че всички бивши служители на Държавна сигурност са защитавали националните интереси на България - нещо, с което аз не мога да се съглася. Защото Държавна сигурност беше най-черната страница на тоталитарния период на управление. Тя пишеше тези страници. И Държавна сигурност беше "меча и щита на партията", както тя сама се наричаше.
    Винаги националните интереси на България през цялото й съществуване са изисквали България да бъде нормална, демократична, правова държава. Точно това Държавна сигурност не допускаше да стане.
    Аз не бих искал тук да соча конкретни примери, които вие много по-добре знаете, какви действия извършваха не вече сътрудниците или доносниците, а именно служителите на бившата Държавна сигурност, включително и служителите на прехваленото Първо главно управление, които изпълняваха активните мероприятия и мокрите поръчки навън само че, за разлика от други отдели на Държавна сигурност, които действаха в страната. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Господин Китов има думата.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първият въпрос, който бих искал да изложа пред вас, е има ли нужда от двата закона? Имат ли те място? Аз мисля, че отговорът е "да". Защото, ако погледнем какво правят нашите съседи, ние ясно ще видим, че Румъния прие Закона за класифицираната информация, но не отмени Закона за досиетата, най-общо. Нещо повече, Чехия, която е член на НАТО, вече четири пъти преработва закона.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Дончев, на 24 в нашия роден град ще има изложба на ЩАЗИ, която ще бъде открита от федералния инспектор по тези въпроси Мариане Биртлер. Как Вие ще я погледнете в очите?
    В тази връзка, уважаеми колеги, уважаеми господин Бояджиев, аз смятам, че наистина Законът за досиетата, най-общо, има какво да се поправи. Именно затова ние с колегата Осман Октай направихме предложения за поправки в закона, които правят разлика между доносник, в чистия смисъл на думата, и сътрудник.
    Второ, по отношение на Разузнавателното управление на Генералния щаб. Там вече ще се правят разследвания само на кредитни милионери и тези, които са отпускали кредити - една тема, която е изключително чувствителна за българското общество.
    И не на последно място, правим опит наистина да променим процедурите, като дадем възможност най-напред гражданите, които се разследват, да проверяват своите досиета и те да решат дали да се огласяват или да се оттеглят.
    Без да мислим, че това е най-доброто, готови сме наистина да се направи един дебат, не става въпрос тук за комисията "Андреев", уверявам ви, защото дори да е друга комисия, дори да е комисия, която тук наново ще изберем или ще бъде назначена, е въпрос това да го има, защото българското общество, българските граждани в крайна сметка трябва да бъдат осведомени за това, което наистина се е случило. В противен случай искам да ви кажа, че ние ще направим един недобър прецедент, една крачка назад и ще дадем един лош пример за това, което се случва днес в страната. Защото същата изложба, която ще се открива в Пловдив, след това ще бъде открита в Румъния от Йоан Илиеску. В момента в Румъния наистина управляват бившите комунисти и те правят това, а днес ние говорим, че сме демократи и правим точно обратното. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    Думата има господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ако говорим за правни категории, на мен ми се струва, че аргументът на господин Соколов не издържа.
    Всъщност отговорът на поставения от уважаемия господин Соколов въпрос се съдържа в самата формулировка на § 36. Тезата, която беше изложена, е двата закона имат място да битуват в пространството и в крайна сметка имат различно приложно поле. Това е основанието една материя да бъде уреждана от два различни закона.
    Самият факт, че чл. 36 казва: "Този закон няма действие по отношение на Закона за досиетата" показва, че още в тази формулировка се съдържа твърдението, че има общо приложно поле. Това най-малкото се вижда от двата основни текста - и двата под № 1 в двата различни закона.
    Този закон, по който днес работим:
    "Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на квалифицирана информация...", не го чета до края.
    И ал. 3:
    "(3) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна и служебна тайна, както и чуждестранна.", което ни интересува."
    Ще си позволя да ви цитирам чл. 1 от Закона за досиетата:
    "Чл. 1. Този закон урежда достъпа, разкриването и използването на информацията, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателно управление."
    Очевидно е, че има пълно припокриване на двете материи. Основен принцип в правото е, както и в първоначалното обсъждане на първите текстове от закона, че една материя, едни обществени отношения могат да бъдат уредени само от един закон. Очевидно е, че приложното поле на Закона за досиетата има пълно припокриване с приетия днес закон. Нещо повече, законът, за който сега работим, в крайна сметка е този, който всеобхватно регламентира тази материя. Според мен той довършва оня цикъл от законодателството, който е започнал със Закона за достъп до обществена информация, Закона за защита на личните данни и това е най-просторният закон, който регламентира в крайна сметка този по-широк кръг отношения, които могат да бъдат уредени и които касаят тази материя.
    С оглед на това аз смятам, че няма място да бъде приета тезата на § 36.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    За реплика думата има господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми колега, това, което казвате, по-скоро подкрепя моята теза. Аз смятам, че няма такова пресичане на двата закона, при което единият да пречи на другия. За яснота това трябва да се каже и е полезно да се каже изрично.
    Вие твърдите, че има такова пресичане. Аз Ви прочетох решение на Народното събрание. Това, за което Вие говорите, от 1994 г. не е държавна тайна. А Законът за класифицираната информация борави най-вече, разбира се, и с другото понятие "служебна тайна", с понятието "държавна тайна" и е Закон за защита на държавната тайна.
    На второ място, Вие твърдите, че една и съща материя уреждат. Аз ще бъда много любопитен да ми посочите Законът за класифицираната информация как урежда материята за бившите служители на бившата Държавна сигурност? Или може би Вие наистина искате те да си останат засекретени завинаги и нашето общество да не знае и да не може да узнае кои бяха тези хора, и най-вече тези доносници, за които става дума предимно в този закон, които съсипаха и живота, и бъдещето, и здравето, и имуществото на стотици хиляди хора в България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    За втора реплика думата има господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ралчев, господин Соколов, когато цитира въпросното решение на Народното събрание от 1994 г., посочи един срок - 13 октомври 1991 г. Според този срок всичко, свързано с Държавна сигурност до 13 октомври 1991 г., вече не е секретна информация. Всичко, свързано с Държавна сигурност, не е секретна информация. От 13 октомври 1991 г. до 13 октомври 2001 г. са изтекли десет години, в които по Закона за държавния архивен фонд - чл. 10, ал. 4 - целият този архив вече принадлежи на Държавния архивен фонд и трябваше да започне предаването му от вашия министър Георги Петканов. Само че вашият министър, който нарушава и действащия Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, осем месеца се ослушва и не съобщава имената на бивши сътрудници, които са кредитни милионери, които са банкери, синдици, посланици, управляват Българската православна църква и т.н. Нарушава и това решение на Народното събрание, нарушава и Закона за държавния архивен фонд. Това искаше да ви каже господин Соколов. Това е архивна информация и няма текст в Закона за класифицираната информация, който обхваща архивната информация. Тази информация принадлежи на Държавни архивен фонд и трябва да искате от вашия министър - и ние ще искаме - той да предаде тези документи на Държавния архивен фонд, за да бъдат на разположение на цялото общество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
    Има думата господин Иво Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Аз съжалявам, че ще направя реплика на уважавания от мен колега господин Ралчев, но наистина в тази реплика аз искам да кажа някои неща, в които той греши и които аз се опитах да му обясня по време на почивката.
    На първо място - решението на Народното събрание. Съгласно това решение тази информация престава да бъде държавна тайна, тоест, престава да бъде класифицирана информация. По смисъла на Закона за класифицираната информация, който ние днес обсъждаме, до тази информация не може да бъде предоставен нито достъп, нито този закон може да се приложи по отношение на информацията, която не е държавна тайна.
    След това - обхващаме втория закон - Закона за достъп до обществената информация точно, както и Вие се изразихте. В чл. 8, т. 2 на Закона за достъп до обществената информация пише изрично, че Законът за достъп до обществената информация не се прилага по отношение на Държавния архивен фонд. Тоест, изрично и в Закона за достъп до обществената информация приложното поле изключва архива от Главно управление на архивите. Съгласно същото решение на Народното събрание в момента, поради това, че то не е изпълнено, архивът на Държавна сигурност се намира в архива на МВР или, както е обозначено - архив на Държавна сигурност в МВР. Тоест, няма нито един действащ закон досега, освен Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, чието приложно поле да се отнася именно за този архив. Поради тази причина ние смятаме, че трябва да остане да действа Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и затова предлагаме § 36, ал. 2 да остане и да не се прилага Законът за класифицираната информация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Господин Ралчев, имате право на дуплика. Разполагате с три минути пленарно време.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря за любезното съдействие, което колегите искат да ми окажат с оглед на това да добием единомислие по въпроса.
    Но аз имам следното питане, разбира се, не в прекия смисъл на тази дума. След като съобразно решението от 13 септември 1994 г. въпросите, свързани с Държавна сигурност, са престанали да бъдат държавна тайна, защо е било необходимо да бъде създаван този Закон за досиетата? Първият въпрос е, че той действа до 13 октомври 1991 г. От отговора на този въпрос веднага следва, че материята, която се урежда от Закона за защита на класифицираната информация, е точно на място и крайно необходима.
    На второ място, какво е съотношението между този закон и аргумента на господин Ляков, свързан с това, че след като в това решение всичко за Държавна сигурност е разсекретено, цитирам, всичко - не знам точно какво влага колегата в това понятие - то вторият аргумент е: какви са били нуждите, щото да бъде създаден специален закон с ред регламентации и процедури, които да позволяват бъркането точно в тази материя? Това просто е един нонсенс. Няма никакъв контрааргумент.
    Що се касае до Закона за държавния архив, очевидно правилата там са съвсем ясни. Бих цитирал и чл. 18 от правилника, който регламентира тези правила. А що се касае до това дали определен изпълнителен орган е изпълнил задълженията, които произтичат от решения на Народното събрание, очевидно е, че този упрек, ако е основателен по отношение на господин Петканов - не вземам отношение по този въпрос - но и към всички онези, които след влизането в сила на въпросното решение на Народното събрание, досега не са го изпълнили и не само това - но са създали един специален закон, който, очевидно по логиката на преждеговорившите е нямал място.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    Има думата господин Осман Октай.
    ОСМАН ОКТАЙ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам преди всичко да се изкажа в подкрепа на този текст и ще се мотивирам защо.
    Няма политическа сила в България и в тази пленарна зала, която от 12 години да не иска да чуе за репресиите, извършвани от Държавна сигурност и бившия комунистически режим по времето на така наречения възродителен процес. Много хора отиват на паметниците и се извиняват и се размива отговорността на тези, които направиха този геноцид. Вменява се на българския народ, че всички са виновни и всички започват да се оправдават за този възродителен процес. С този Закон за класифицираната информация, с тези текстове се засекретяват за още 30 години всички тайни, които очаква и Движението за права и свободи, очаквайки най-после не само турците в България, но и всички граждани в България да получат истината кой какво е правил. И сега, когато Движението за права и свободи е в коалиционното управление на страната, всички очакват най-после някакво възмездие за виновниците и да излезе истината.
    Сега ще затворим още веднъж страницата.
    И за това - за да се каже защо е направен този геноцид, защо са убити толкова хора, защо са били в лагерите толкова хора, кои са ги вкарвали в тези лагери, кой най-после ще понесе отговорността за тези неща, трябваше да излезе и чакаме от 12 години да излезе на светло.
    И аз, за да илюстрирам някои неща, които утре - вдругиден ще се засекретят, ще направя публично достояние за първи път на парламента един документ, за да илюстрирам връзки между партия, Държавна сигурност, източване и кредитни милионери и т.н. - това, за което говорих.
    На 14 февруари 1991 г. Софийският градски съд регистрира фирма на Движението за права и свободи "4М". Тази фирма се управлява от майора от Държавна сигурност Стоян Мерджанов.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Сериозно? Сериозно?
    ОСМАН ОКТАЙ: Ето я регистрацията, фирмено дело 94-80 от 1990 г. Два месеца след това тази фирма прави иск за кредити. Ето го искът. Това е с оригинален печат. Искът е до Търговска банка, Димитровград, за 1 млн. 375 хил. лв., на 28 юни 1991 г. Забележете, още същия ден, но не Търговска банка, Димитровград, а Търговска банка, "Тракия" АД, град Кърджали дава кредита. Същия ден! (Смях от блока на ПСОДС.) Ето ги документите, Юнал Тасим. Ще ги изпратя на кърджалийци.
    След това кредитът не се възстановява!
    След три години, на 28 февруари 1994 г., в името на народа Кърджалийският народен съд с изпълнителен лист осъжда фирмата на обществена организация ДПС с наименование "4М" със седалище София за 6 млн. с лихвите и т.н.
    Съжалявам, имам и още други неща, които може би ще станат предмет на дискусия...
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: То е ясно!
    ОСМАН ОКТАЙ: За да не отегчавам залата, избрах този конкретен пример как може във взаимодействие с офицери от Държавна сигурност по разбираеми за мен, но неразбираеми за залата причини още през 1991 г. във всеки случай и източването, защо някой иска да отмени този текст и да прикрие всичко това? За това става въпрос, колеги!
    И аз не знам моите колеги как ще обяснят на партийните структури, след като през 1990 г. на национален форум на Движението за права и свободи има изрично решение със закон да се засекретят архивите на Държавна сигурност, и доколкото знам, това не е отменено. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Октай.
    Понеже не виждам реплики, давам думата на господин Бакалов за изказване.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя текста, внесен от моите колеги, но предварително си запазвам правото да взема отношение по следващия текст. Сега ще бъда по-кратък.
    Тъй като основният закон, който ние приемаме в момента, е Законът за класифицираната информация, аз бих искал да цитирам пред вас някои документи, които особено касаят този закон, и за сигналите, които ние ще изпратим за Брюксел. Цитирам Директива 55-15: "Главни принципи, мерки за сигурност, възприети във всяка страна, трябва..." - разковничето на дебата, който в момента се води. Точка "д": "които могат да се окажат уязвими на натиск на чужди или други източници, например поради предишно гражданство или връзки от миналото".
    Всички ние знаем, че много служители на тези служби, даже и ръководители на партии са родени в Съветския съюз. (Смях от блока на КБ.)
    Така че и това е едно от условията, които се поставят от НАТО.
    Господин Бояджиев каза, че бил заинтересувана страна. Да, но имате предложения? Като сте заинтересувана страна, защитавайте си го! Защо сте направили предложението, след като знаете, че сте заинтересувана страна? Защитавайте си го и обяснете доброто съдействие на българските служби тогава от Държавна сигурност по залавянето на немската терористична организация. Как стана така, че тази терористична организация, която извършваше по 1-2 бомбени атентата в Германия, идваше тук, по нашето Черноморие? И вие контролирахте всичко това? Как става така, че след като вашите колеги от федералните служби за сигурност на Германия разбраха това, тогава просто нямаше начин те да не бъдат задържани? Но Държавна сигурност беше структурата, която ги покровителстваше. Така че това просто не е успех, така както вие понякога си позволявате да го коментирате.
    Господин Ралчев, аз искам да Ви обясня защо стана така с решението на парламента от 1994 г. По много прости причини. Защото България е единствената държава от бившия соцлагер, която не проведе освобождаване от бивши служители на тези служби. Не го проведе. Тоест, законът, който трябваше да се направи и се направи от Тридесет и осмото Народно събрание, трябваше да намери един баланс между хората, които са служили на бившите служби и сега служат и да не бъдат разкрити и за хората, които са били репресирани.
    За ваше сведение, миналата година лично аз като председател на комисията поисках един списък, а това можете да го сверите с вашия генерал Чобанов, колко служители от сегашната служба НСС има в бившата служба Държавна сигурност. И се оказа, че цифрата е доста сериозна - 1758, доколкото си спомням. За това става въпрос.
    След като основният дебат явно ще се проведе по § 38, аз ще си запазя правото и там да взема думата. Мисля, че господин Осман Октай преди мен беше много красноречив. Ако това ви е новият морал, само "благодаря" мога да ви кажа!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    За реплика има думата господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа! За мен все пак остана непонятно защо се получи така, че през 1994 г. излиза въпросното и цитирано най-подробно решение на Народното събрание. И през 1997 г. се създава един закон, който изцяло припокрива онова, т.е. отваря една врата, която вече е отворена.
    Не искам да правя преценки на политическата система, която тогава е била в действие и какви са били съображенията й, но неминуемо изниква въпросът. Ако ние можем да отправим по една или друга причина, основателно или не упрек към сега действащите министри, какво е било отношението на вашата политическа сила за периода от 1997 до 2001 г. по същия въпрос? Защо вместо направо да бъде приведено в изпълнение решението на Народното събрание, което е безспорно един нормативен акт и си има средства за едно такова изпълнение, се прави цял един закон, който припокрива или урежда една материя, която вече няма никакво основание, създават се цели процедури и пр., по един въпрос, който е абсолютно дефинитивно според вас решен?
    Нещо повече, на мен ми се струва, че някой съвсем целенасочено иска да измести центъра на вниманието. Ние в момента говорим за класифицирана информация. Като че ли забравихме онова, което налага този закон да бъде приет, като че ли забравихме, че в предишното Народно събрание вие имате закон с идентичното заглавие и с идентично съдържание. Очевидно, че има разлика и между това, което днес гласуваме, и това, което е било. Но очевидно е, че не може да се спори по въпроса, първо, необходим ли е този закон на българското законодателство? Необходим ли е за демократичното функциониране на гражданското общество? И второ, трябва ли да смесваме този въпрос с един въпрос, който има съвсем друго звучене и друга характеристика - този за органите на ДС и какво те са правили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ралчев.
    За втора реплика - господин Тодор Бояджиев. Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Бакалов, когато заявих в началото, че съм взел страна и че ще се въздържа от активно участие в дебата по същество, нямах предвид къде съм работил и колко години съм работил, а имах предвид това, че от 4 декември 1990 г. от тази трибуна, тогава като депутат във Великото Народно събрание, аз имам ясна и категорична позиция по този въпрос. Аз казах: "Не пипайте кутията на Пандора" - това влезе в обръщение във всички медии. Аз казах: "Не създавайте вторичен пазар на държавна тайна" - пазарът е създаден, досиетата се продават на черно. Това съм имал предвид. И тъй като моята позиция е ясна и категорично е била заявявана многократно, затова казах, че този път ще се въздържа и няма да участвам в дебата по същество. Но не мога да не Ви репликирам, защото Вие, като българин, искате да отречете достойнството на това, че България е допринесла да се разгроми групата на Барбер - Майнхоф и отново да го превърнете от заслуга в обвинение срещу Държавна сигурност. Ще Ви напомня само, ако не го знаете, можете да го проверите, че след операцията по задържането на тези терористи на Слънчев бряг, именно правителството на Федерална република Германия подари на България оперативна техника за няколко милиона западногермански марки, като израз на благодарност за това, което направиха тогава българските служби в борбата срещу тероризма. Така че проявете малко патриотизъм поне в някои от случаите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Господин Миков има думата за трета реплика. Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Бакалов! Чувам доста емоция в дебатите и си спомням, когато тук се приемаше законът. И много странно сега, когато питате защо в службите има толкова бивши служители, защо вие тогава, въпреки нашите предложения при приемането на закона да премахнем възможността за реактивиране, не го приехте? Въпросът за реактивирането е много тясно свързан с въпроса за досиетата. И този въпрос, щом трябва, отново ще се коментира. Какво стана, когато се прие законът? Едни се реактивираха и си изчистиха миналото. Другите започнаха да се употребяват за политически цели. Ето това е големият въпрос, че и тогава стандартът беше двоен. Иначе принципните изявления за Държавна сигурност всички ги слушат 10 години. Само че и тогава се извърши тази операция по реактивацията и то от актуалната изпълнителна власт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Имате думата, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): По отношение репликата на господин Ралчев. Господин Ралчев, Вие потвърдихте точно моята теза. Моята теза е както в Директивата, която вече цитирах - за проверка. Първият закон, който е приет за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е 1997 г. Тоест, Обединените демократични сили тогава имаха волята да решат този проблем. Следващият закон са поправки към закона от 1997 г. И тези два закона два пъти бяха внесени от опозицията в Конституционния съд, има Решение № 14 на Конституционния съд, в което се казва, че тези два закона не противоречат на Конституцията на страната. Така че аз не виждам какъв е проблемът.
    Другият въпрос, който засегнахте. Аз ще Ви кажа кой е човекът, който доведе до този дебат. Човекът седи пред Вас. Той е физически изпълнител.
    Внасянето на § 38. Да, така е. Законът за класифицираната информация трябва да бъде консенсусен закон. Както виждате, той беше до днес, досега. Това е проблемът. Аз наистина предложих на господин Дончев в комисията, ако има желание да изпълнява повелята на Вашия ръководител, да изтегли § 38 и да го внесе отделно. И тогава Законът за класифицираната информация щеше вече да бъде забравен. Това е истината.
    Генерал Бояджиев, кой продава досиетата? Досиетата ги продават Вашите хора? Кой ги унищожи? Мисля, че онзи ден даже имаше някакво решение на съда за някои хора, които унищожавали тези досиета. И Вие много добре знаете кой продава тези досиета и какви са сумите. Защото е публична тайна.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: А кой ги купува?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: За патриотизма. Господин Бояджиев, аз съм много по-голям патриот. И знаете ли каква е разликата между мен и Вас? Че аз съм българин, който служи на българската държава, за разлика от Вас, който служеше на руските, по-специално на съветските интереси. Това е голямата разлика. Така че има много голяма разлика.
    Аз ви зададох един конкретен въпрос - защо лично Вие не обясните как стана задържането на терористите? Колко пъти те бяха идвали в България и Вие им уреждахте хотелите на "Златни пясъци"? Защо не прочетете тези архиви? Вие много добре ги знаете.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажи за реактивирането.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ето го законът, четете закона, който е приет - § 2. За реактивираните прочетете § 2, защото нямам време. (Реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    За процедурно предложение има думата господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на дебатите и гласуване на текстовете по § 36а, предложен от народните представители Йордан Соколов, Димитър Абаджиев и Иво Цанев и § 38 включително, който е предложен от мен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Има процедурно предложение за удължаване на времето до приключване на § 38 включително. Не виждам противоположно процедурно предложение.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 268 народни представители: за 144, против 20, въздържали се 4.
    Приема се.
    Благодаря ви.
    Има думата за изказване господин Ляков.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Колко пъти ще се изказва?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ляков не се е изказвал досега. Правил е реплики.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Няма кой да слуша господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Да, гузната парламентарна група не иска да слуша. То е ясно, защото печатът на Държавна сигурност с пълна сила тежи върху цялата БСП, която не можа да се освободи от своята генетична връзка с нея и това е един от проблемите й в момента и пречка за реформирането. Но това е проблем на БСП. Както и да е, тя ще си го решава за в бъдеще.
    Искам да кажа на господин Ралчев, и се учудвам, че юрист като него не можа да разбере много ясното нещо, което аз казах относно решението на Народното събрание.
    Значи, решението гласи следното, пак ви го чета: сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност, както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи и т.н. ... държавна тайна.
    Това означава според мен всичко, свързано с Държавна сигурност, между другото цялата структура на Държавна сигурност, на основните й управления бяха публикувани в пресата - кой ги е ръководил, с какво са се занимавали и т.н. От 13 октомври обаче, господин Ралчев, 1991 г. до 2001 г. тече десетгодишният срок по Закона за Държавния архивен фонд. Значи, тази информация не може да бъде изнасяна от МВР през тези 10 години и за да има достъп до нея трябва този достъп да бъде осигурен на основата на някакъв закон. Това е именно Законът за достъп до досиетата. Сега разбрахте ли?
    След 13 октомври 2001 г. цялата тази информация трябваше да започне да бъде предавана, защото това не става веднага, на Държавния архивен фонд и вашият министър не прави това. Това искам да ви кажа. Значи, до октомври 2001 г. никой друг министър не е имал право да го прави, съгласно Закона за държавния архивен фонд.
    В този фонд има един проблем, че там има дела и на действащи сътрудници и е трябвало да става разделение. Тук не знам дали е правено, не е ли правено, попитайте господин Петканов, той ще ви обясни, но не може никой друг да бъде обвиняван освен Георги Петканов, че не е започнал архивна информация, определена с решение на Народното събрание да бъде предадена там, където й е мястото по закон - в Държавния архивен фонд. Затова ви казвам, че предложението на моите колеги е абсолютно резонно, защото не може Законът за класифицираната информация да се отнася до архивна информация, която вече е определена с решение на Народното събрание тя да се намира в Държавния архивен фонд.
    Това е, което исках да ви обясня и се надявам, че ви е станало ясно. На вас не ви е ясно просто! Ние говорим за различни неща и вие не можете да разберете, че и тази информация, за която аз ви говоря, е архивна информация вече. И не може да се отнася за този закон. Не може да се разпростира този закон върху тази информация. Вие не можете да го разберете, защото вие не искате да го разберете. Искате отново информация, която е разсекретена, отново да я засекретите и да спрете всякакъв достъп до нея, включително и на засегнатите лица.
    Аз не знам господин Дончев как ще гледа утре хората, чиито семейства, роднини и близки са били репресирани от Държавна сигурност. Със закона, с това, което предлагате, и това, което ще отхвърлите в момента, вие им забранявате достъпа до това и с това, което ви казах вчера, че всъщност вие с текстовете, които не приехте - нашите, вие осигурихте достъп до класифицираната информация на бившите сътрудници на Държавна сигурност. Неограничен от нищо достъп, вход и по този начин, според мен, вие създадохте, инициирахте или подкрепихте един нов Възродителен процес за възкресяване на Държавна сигурност, осигурявайки най-важния ресурс на една власт - информацията. Вие я пуснахте отново до информацията и е жалко, че един млад човек като господин Владимир Дончев се явява главен възродител на този процес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    За реплика има думата господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Очевидно е, че когато се говори по една материя, която е чисто юридическа, с език, който не е характерен за юриспруденцията, разбирателствата стават все по-трудни.
    На мен ми се струва, че господин Ляков бърка основни понятия. Значи, това, за което говорим, е за приложното поле на един закон. Това, което говорим, е обхват на закона. Това, за което говорим, е, когато една материя е регламентирана по един начин, има ли нужда от повторното й регламентиране - тема първа.
    Тема втора: тогава, когато проблемите са решени с един нормативен акт, какъвто представлява решението на Народното събрание, защо е необходимо да бъде създаден специален закон за това? Очевидно е, че проблемът с Държавния архив и правилата, свързани с него, вече взехме становище по този въпрос, проблемът от ваша гледна точка за неизпълнение на служебни задължения на едно длъжностно лице, ако и да е министър, не е проблем на законодателството, а е проблем на други институции, с други характеристики и с други средства. Защо трябва да бъркаме елементарни неща? Министър не е изпълнил едно свое задължение. Има си други средства, но не е този Закон за досиетата. И няма нищо общо единият с другия въпрос. Надявам се, че този път поне ще бъда разбран.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ралчев.
    За втора реплика думата има господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Господин Ляков, в никакъв случай не мога да приема упреците, които отправяте към мен, още по-малко и Вашите съвети.
    За съжаление, през изтеклите два дни, по които действително Народното събрание работи усилено по този закон, всички колеги в залата станаха свидетели на Вашето некомпетентно и шиканьозно поведение точно по този закон. Дори в опита си да бавите, стоейки на края на залата, с непрекъснатите разходки в тази зала.
    Заедно с това аз се въздържах да репликирам именно поради това, че ще предизвикам само загуба на парламентарно време, да репликирам Вашите предложения, които бяха доста некомпетентни. По този въпрос всъщност се е произнесла именно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която в 99 процента от случаите не възприе Вашите предложения.
    Естествено, за съжаление, Вие нямахте и физическата възможност да го направите. В продължение на три месеца Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разглеждаше предложенията за промени по закона и в това отношение аз имах помощта и на по-възрастни колеги, които ми помогнаха много в това отношение и ние действително направихме много за този закон. Ако Вие си бяхте направили труда да дойдете и да участвате в работата на комисията, да поддържате своите предложения, щяхте да се убедите, че и представителите на вашата парламентарно представена политическа сила щяха да ги отхвърлят.
    Аз имах подкрепата не само на господин Ралчев, не само на господин Рафайлов, не само на уважаваната колежка Дончева. Аз имах подкрепата по работата на този закон и на Иво Цанев, и на господин Соколов, и на Владо Джаферов, на Марио Тагарински, на Данчо Бакалов, защото те разбират от тази материя, но Вие, за съжаление, не разбирате от нея. Ето защо не мога да приема Вашите възражения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
    Това беше втора реплика.
    Няма желаещи за трета реплика.
    Господин Ляков, имате възможност да вземете отношение по репликите, отправени към Вас.

    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Нашият спор с господин Ралчев явно ще продължи и по-нататък, в бъдеще. Предполагам, че ще има произнасяне и на Конституционния съд. Не искам да се връщам към неща, които според мен са явни.
    Аз, наистина, не съм юрист, но мисля, че съм политик за разлика от вас, които определено мога да кажа, че сте пълни лаици и в политиката!
    И тук, когато се прави оценка на един закон за мен е най-важно да се прави тази оценка от политическа гледна точка. Затова, господин Ралчев, тълкуването, което правите даже от политическа гледна точка за това какво представлява единият или другият закон, нека да оставим да го реши бъдещето, а колкото до това словоизлияние на господин Дончев за въпроса кой е компетентен и доколко е компетентен, няма да влизам в същия тон. Има едно правило в политиката, че личните нападки и обидите винаги са признак на слабост. И той го демонстрира много явно в момента.
    От моите предложения са приети 1/3 по моя преценка. Естествено, че няма да приемете предложения, които затварят входа към класифицираната информация на бивши сътрудници на Държавна сигурност, след като вие го отваряте широко. Как ще ги приемете? Ние имаме два коренно различни политически възгледа по този проблем, но аз Ви казвам, че това е проблем, много сериозен обществен проблем, с който Вие тепърва, господин Дончев, ще се сблъскате. И Вие не оценявате всъщност какво правите със своите предложения, но живи сме, ще видим обществената присъда. Знаете, тя се бави, но в крайна сметка идва!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин Джаферов, заповядайте, имате думата.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, разбира се, това, което каза колегата Дончев е истина и ако тук присъстващите в залата си спомнят изказването на моя колега Йордан Бакалов, с някои условности, Парламентарният съюз на Обединените демократични сили абсолютно винаги е съзнавал, че България се нуждае от такъв закон за класифицираната информация и сме работили с разум и с умения, доколкото са ни позволявали възможностите, за да се получи един добър закон.
    В края на краищата този закон е започнат да се готви от Министерския съвет, който беше излъчен от Обединените демократични сили. В общи линии той е канавата, върху която е изграден новият закон и с промените, които се направиха дотук. Но, българският парламент изпусна възможността този закон да бъде консенсусен. Изпусна тази възможност, защото това де факто се превърна в един чисто политически закон, защото в Преходните и заключителните разпоредби аз не деля § 36а и § 38 по новата номерация. Тези два параграфа превърнаха в един значителен политически закон Закона за класифицираната информация.
    И с така внесеното предложение по § 37 е съвсем ясно, че Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не може да го подкрепи и този закон не може да бъде консенсусен. Разбира се, за мен това е един политически парадокс.
    Примерно, спомням си, да не се повтарям, много колеги го казват от трибуната, за новото време, новия морал, с който дойде Национално движение Симеон Втори на власт. Аз разбирам, примерно Парламентарната група на БСП. БСП от 1990 г., от Великото Народно събрание - тук виждам господин Стоилов - винаги е отстоявала една позиция и тази тяхна позиция е последователна и до този момент. Прав е генерал Бояджиев, когато каза тук преди малко, че той не си е променил позицията от времето на Великото Народно събрание.
    Но, аз не разбирам Парламентарната група на НДСВ. За какъв нов политически морал става въпрос? Ами, ние се връщаме от времето на "кръглата маса". Ние не се връщаме 1990 г.! Връщаме се по времето на "кръглата маса" - да, защото въпреки че БСП имаше мнозинство от 211 народни представители във Великото Народно събрание, все пак се излъчи една комисия, която за определени лица, заемащи определени политически длъжности или определени политически категории, политическите председатели на тези политически партии да излъчат своите представители в тази комисия и да бъде извършена проверка за определени лица. Това беше първата крачка.
    След това Тридесет и шестото Народно събрание с гласуваното решение извърши втората крачка.
    Аз ще се върна след 1994 г., когато се създаде и беше гласувано Тридесет и седмото Народно събрание и започна да работи. БСП тогава имаше абсолютно мнозинство. БСП въпреки всичко не предприе хода да анулира решението на Тридесет и шестото Народно събрание. Не си го позволи да го направи. И фактически, в Тридесет и осмото Народно събрание първо беше гласуван законът и след това бяха гласувани в края на работата на Тридесет и осмото Народно събрание поправките, които създадоха Комисията "Андреев".
    Да, това е политически закон. И всяка една от страните от бившия соцлагер, от бившия Варшавски договор се нуждае от такъв закон. Нуждае се!
    И тук някои от моите колеги преди малко го казаха - коя от страните от този бивш соцлагер си позволи да прекрати действието на тези закони, на законите за разкриване на документите на техните служби за сигурност, че ние се намерихме най-интересната държава в Източна Европа, която сега, в 2002 г., да си позволим да закриваме един закон в един параграф от Преходни и заключителни разпоредби. Кой си го позволи?
    Изтъкват се много мотиви. Казват като основно нещо това, че мотивът за прекратяването на действието на закона и закриването на Комисията "Андреев" това е, че, виждате ли, била застрашена националната сигурност на Република България. Добре, аз ви питам така, простичко - нима беше застрашена и се нанесе голяма вреда на националната сигурност на Германия? Знаете за Комисията "Гаус".
    Председателят ми сигнализира, че времето ми е изтекло...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, с чувство на неудобство.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ: Да, но аз ще се възползвам от правото си и ще продължа изказването си по двата параграфа и по втория параграф. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Джаферов.
    Думата иска господин Дончев за реплика на господин Джаферов.
    Заповядайте, господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Вземам думата за реплика от последните думи на господин Джаферов, който цитира Комисията "Гаус".
    Информацията, която беше публикувана тези дни в медиите за решението на Германия да прекрати практиката на свободния достъп до документите на ЩАЗИ е твърде скромна в този момент, за да може от нея да се извлекат конкретни изводи. Ако тя обаче е цитирана точно това би означавало, че страната със законодателство, което дълго време беше сочено като модел за подобни законодателства в Европа вече преосмисля своята позиция и това би следвало да ви е известно.
    Аз не мога да коментирам доколко този германски модел е успешен и доколко той може да бъде репликиран в България. Решенията на българското законодателство са обърнати към проблемите на българското общество. Но вие знаете, че в последните 10 години този проблем не беше решен. Ето защо внимателно трябва да следим и процесите по този въпрос в Германия и в други страни с подобно законодателство и да търсим най-добрия начин, по който да решим проблема с достъпа до документите на бившата Държавна сигурност.
    Моето виждане е, че с предложената промяна, която след малко ще коментираме, ние търсим решаване на този проблем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Дончев.
    Не виждам желаещи за втора реплика.
    Господин Джаферов, имате думата.
    ВЛАДИМИР ДЖАФЕРОВ (ПСОДС): Аз не знам дали ние имаме право да даваме оценка каква работа е свършила Комисията на Пастор Гаус, но аз лично съм се срещал с този човек и мога да ви кажа, че от информацията, която съм получил от него, господин Дончев, така, както той се изрази - с милиони километри документи са прегледани, прочетени и се е свършило най-важното. И това важно нещо, което е било свършено е това, че хората, които са били служители, доносници, агенти на бившата ЩАЗИ просто нямат възможност да правят зависима политика. И най-главната цел, която преследва Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателно управление на Генералния щаб е това повече в Република България да няма възможност хора, които да бъдат зависими от бившите служби на Държавна сигурност.

    И още нещо искам да Ви кажа, господин Дончев. За разлика от България бившата ГДР има щастието, че имаше Западна Германия. За разлика от България бившата ГДР, която е в рамките на Обединена Германия, е член на НАТО и на Европейския съюз.
    Една от другите основни задачи на тъй наречения Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност е да се спре възможността комунистите или бившите комунисти да дърпат конците във всяка една от държавите от бившия Варшавски договор и бившия социалистически лагер. Темата за антикомунизма никога няма да бъде изчерпана до момента, до който България не стане пълноправен член на НАТО и пълноправен член на Европейския съюз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Джаферов.
    Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Комунистите ще направят България член на НАТО, не се притеснявайте.
    Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа, смея да кажа, че дебатът по параграфа даде отговор на въпроса защо ние 12 години се въртим около този въпрос и не можем да го решим. Такъв въпрос във всички страни предизвиква някакъв конфликт на интереси, но независимо от него всички страни по някакъв начин го решиха. Защото според мен ние не щем да разберем кога и за какво говорим.
    Този параграф има едно-единствено предназначение - да даде отговор на въпроса могат ли да съществуват два режима за достъп до секретна информация. Смятам, че не. Много е логично да не е, защото ако има два режима, просто няма класифицирана информация. Има вратички, през които тя става де факто декласифицирана.
    Отделен от този въпрос е въпросът за историческото наследство, за това какво трябва да направим с тайните на Държавна сигурност, как да ги вадим, къде да ги прилагаме и по какъв ред.
    Предлагам всички тези въпроси да ги обсъдим в § 38, където е поставена де факто тази тема и да видим така ли я решаваме, както се предлага, по друг начин ли я решаваме.
    Предлагам тогава да видите позицията на БСП, а не да пришивате БСП към позицията на генерал Бояджиев. Просто ще направите грешка.
    Тук е ясно следното: има решение от 1994 г., но то фактически е неизпълнено. Да, може да не е отменено от мнозинството на БСП в периода 1995-1996 г., но и фактически не е изпълнено, при което сега имаме във фактическо състояние една информация, представляваща държавна тайна, част от която - на бившите специални служби. Тя не е фактически отделена. Това ще се прави сега, с този закон, с премаркирането на информацията и с евентуалната декласификация на част от нея. Смятам за твърде недалновидно, безсмислено, да не кажа - вредно, да преследваме други интереси (които биха могли да бъдат решени и по друг начин, ако имаме желание да го правим), да направим два режима за достъп до информация, която де факто представлява държавна тайна.
    Поради това аз ще подкрепя това решение на този параграф. Не могат да съществуват паралелно двата режима.
    Друг е въпросът, че решението от 1994 г. се показва, че не е изпълнено дори с двата закона - за комисията - едната по времето на Бонев, а втората - Комисията "Андреев". Ако СДС с ръка на сърцето бъде почтено и коректно към българския парламентаризъм, ще каже, че то много често се бори за решения в техния политически контекст, но не желае да ги докара законодателно до задоволително равнище. Вие сте тръгнали по пътя на комисиите - извървете го докрай. Но вече неща, които противоречат на този път, не ги ползвайте за обосноваване на някакъв частен случай.
    Що се отнася до господин Стоян Мерджанов, господин Октай, да не би да говорите за оня Стоян Мерджанов, гдето беше офицер от Държавна сигурност, след това беше съден по глава първа преди 10 ноември, пък след 10 ноември излезе от затвора и осъди държавата? Защото, ако говорите за него, наистина има някакво преплитане, но не знам дали е точно, дали примерът мотивира онова, което искате да кажете.
    Искам да изчистим въпроса и с реактивираните лица, защото, дами и господа от СДС, вие направихте през 1997 г. закона точно по този начин - да реактивирате част от агентите, да ги вкарате отново в службите и сега да ни говорите, че НАТО не ги ще, че те били от бившите служби. Като не ги ще НАТО, а вие сте най-големите пронатовисти, защо ги реактивирахте? За да можете да ги използвате за други цели като фронтмени на вашата политика и да им държите вилицата на врата. За въпроса за реактивираните лица ние говорихме и в новото издание на Комисията "Андреев". Пак ще ви кажа: според мен вие не бяхте докрай откровени в желанието си да се разчисти миналото. Вие обаче бяхте последователни в желанието си да приписвате всички грехове дори на новото поколение на БСП. И продължавате да го правите!
    Затова аз предлагам вместо да се замеряме с камъни и да се състезаваме с това чия градина повече се е препълнила, да приключим с обсъждането на този параграф, приемайки нещо, което ми се струва очевидно - че не може да има два режима на достъп до класифицирана информация, ако искаме тя наистина да бъде класифицирана, а всичките дебати, които започнаха, да ги развием в следващия параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Силно се надявам да няма повече желаещи по този § 36а. Не виждам повече желаещи.
    Подлагам на гласуване предложението на господата Соколов, Димитър Абаджиев и Иво Цанев по § 36а.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 180 народни представители: за 52, против 125, въздържали се 3.
    Предложението не се приема след почти час и половина дебат.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): След като Ляков го защитава!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дончев, имате думата по следващия параграф.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателю, преди § 38, който е преномериран с моето предложение, съобразно предложението на комисията, имаме един стар § 37, който гласи: "Законът влиза в сила един месец след обнародването в "Държавен вестник"."
    Комисията предлага този параграф да отпадне. Той вероятно отпада с гласуването на § 37, но формално трябва да го прегласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поставям на разглеждане § 37, по който има предложение за отпадане. Имате думата по него.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Но този параграф защо е тук?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Така е останало от вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадането на § 37.
    Моля, гласувайте предложението на комисията.
    Гласували 156 народни представители: за 111, против 32, въздържали се 13.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията предлага създаването на нов § 38, който гласи:
    "§ 38. (1) Този закон отменя Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб.
    (2) Предвидените средства по Закона за държавния бюджет за 2002 г., както и дълготрайните материални активи на прекратилите действието си държавни органи по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията."
    Уважаеми господин председател, ще ми позволите ли да направя предложение за една трета алинея, която е във връзка с този текст и която би могла да намери място именно тук? (Шум и реплики в опозицията.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това нещо малко странно звучи!
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Каква е тази трета алинея?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако не я чуете, няма да разберете за какво става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека поне да чуем за какво става дума, пък друг е въпросът дали ще го разглеждаме.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тъй като не бяхте в залата продължително време, не чухте, че приемахме подобни текстове, те се приемат и в други закони.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС, от място): Не можеш сега да го правиш.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дончев, прочетете ал. 3, за да видим как ще бъде възприето.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "(3) С решение на Министерския съвет, до конституиране на Държавната комисия по сигурността на информацията, се съставя Експертна междуведомствена комисия в 5-членен състав от представители на Министерския съвет, МВР, Министерството на отбраната, която в едномесечен срок да приеме и опише проверената документация. Комисията изготвя доклад за дейността си, който се внася за одобрение в Министерския съвет."
    Предложението, което постъпи за съставянето на тази комисия, е, че между влизането в сила на закона и съставянето на органа по сигурността на информацията има един определен период. Това е предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев, но трудно мога да приема това да бъде предмет на обсъждане - нова ал. 3, която не е била предварително раздадена, не е била предмет на обсъждане.
    Заповядайте, господин Бакалов.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако ще е по този текст, да го оттегля. Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Току-що получих информация, че текстът се оттегля. Така че отпада всъщност необходимостта да спорим дали има или няма място за такава нова ал. 3.
    Така че, уважаеми народни представители, пред вас са двете алинеи на § 38. Имате думата, като разбира се смея да припомня, че по същество тезите бяха изложени, но така или иначе това е самостоятелен параграф.
    Господин Ляков, имате думата по § 38.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Аз ще предложа на Народното събрание да отхвърли този параграф, като няма да повтарям нищо от това, което говорих до момента. Искам само да ви запозная и да осъзнаете, че с приемането на този параграф вие застрашавате основния принцип на едно демократично общество, а това е разделението на властите.
    В Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, в Допълнителните разпоредби, § 2а, ал. 2 е записано дословно: "Извършването на дейност като щатен или нещатен сътрудник на действаща служба за разузнаване или сигурност е несъвместимо със заемането на публична длъжност по смисъла на ал. 1, т. 1."
    И сега ще ви прочета кои са публичните длъжности, за да разберете какво ще стане, като отмените закона.
    "Публичните длъжности са: президент и вицепрезидент - независима институция по Конституция; народен представител - законодателна власт, независима институция по Конституция; министър-председател, заместник министър-председател - изпълнителна власт; съдия, прокурор и следовател - съдебна власт, независима по Конституция."
    Вие като премахнете това ограничение - единственият забранителен текст в закона, действащи сътрудници на службите за сигурност могат да станат съдии, прокурори и следователи, могат да станат народни представители, могат да станат президент и вицепрезидент. (Реплика на госпожа Татяна Дончева.) Сега не могат по този закон, госпожо Дончева! Прочетете го един път, Вие сте юрист!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): По кой закон, господин Ляков?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: По този Закон за достъп.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Сигурен ли си?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Сигурен съм, да. Нали Ви чета текста до момента - единственият забранителен текст в закона!
    И какво става? Тези служби за сигурност пласират свои хора в уж независимите власти и независими институции. Да не ги изброявам тук, че става дума и за Българска народна банка - членове на Управителен и Контролен съвет, става дума за Национален осигурителен институт, Национална здравноосигурителна каса, Сметна палата. Тоест, тези служби за сигурност могат да контролират всичко това, включително и независимите по Конституция власти - съдебна власт, законодателна власт, президент и да не говоря за другите по-дребни.
    Вие представяте ли си какво значи това? Значи, поставяте цялата държава, цялата власт под контрола на службите за сигурност, премахвайки този закон и текста в него. С това се ликвидира разделението на властите. Абсолютно! Има възможност това да стане. Помислете за отговорността, която носите! Помислете за тая отговорност, че утре ще се окаже, че всички тези хора - аз не казвам, че това ще е масова практика и ще се втурнат, но ви казвам, че има възможност независимата съдебна власт, независимата законодателна власт, президентът на републиката да бъдат поставени под контрола и командвани от службите за сигурност. Ето, това ще направите с гласуването си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    За изказване - господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Министерският съвет вкарва един закон, от който безспорно има нужда. Разбира се, законът е почти консенсусен, както казаха повечето хора, докато между първо и второ четене се вкарва едно предложение, което е извън обхвата на закона, но това е другата страна на въпроса.
    Струва ми се, че по тази тема също би следвало да бъде приложен чл. 103 от нашия правилник, господин председател, за да декларират тук изказващите се и защитниците на тази теза за личните си интереси и за интересите на групировките, които обикновено защитават. Защото ако Министерският съвет искаше да го вкара, той щеше да го направи.
    На кого се явява адвокат вносителят - на премиера или на групировките, които платиха на премиера по време на изборите? Кой се страхува в момента да бъдат извадени връзките на Държавна сигурност с кредитните милионери? (Шум и реплики.)
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Да, нищо не пречи това да се направи от комисията "Андреев".
    Кой се страхува в момента?
    РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вие.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Не, напротив, аз не се страхувам, защото твърдя, че комисията "Андреев" трябва да си свърши работата дори и под друга форма и под друго съдържание. Но днес тук вие се явявате адвокати именно на тези групировки и това стана ясно от изказването на господин Осман Октай. Защо Движението за права и свободи, което винаги искаше да стане ясно кой извърши възродителния процес, което подкрепи Закона за досиетата, днес е в подкрепа на нейното отпадане?
    Недейте да разчитате, че българските граждани няма да си отговорят на тези въпроси. Вие не желаете наистина да стане нещо добро.
    Пак ви казах и одеве в моето изказване: никой не приема, че старият закон е най-добър. И факт е, че именно ние искаме да се опитаме в една обща дискусия да го направим по-добър. Говорих за това, господин Пейчев, че ние искаме това да стане ясно.
    Днес вече тази информация се засекретява, господин Пейчев, и тя няма да излезе. На Вас трябва да Ви е ясно, че Вие носите отговорността за това. Защото може би много хора, не всички, може би не са и много, но някои явно се страхуват от изнасянето на фактите.
    Аз си задавам въпроса, задайте си го и вие, уважаеми колеги: ако Министерският съвет имаше политическата воля, защо той не го направи?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС, от място): Защото царят нямаше куража!
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Защо се намират винаги определени ренегати, които да вършат подлогарската работа в това Народно събрание? Останете насаме със съвестта си, защото, както каза един колега преди време: "Господ забавя, но не забравя!"
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    За реплика има думата Анелия Атанасова.
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Китов, дълбоко уважавам чувството Ви за отговорност, с което говорихте от трибуната на Народното събрание и чух репликата: свършила ли си е работата комисията "Андреев". Да, в определения политически момент комисията "Андреев" си свърши работата точно толкова добре, колкото трябваше, за да обслужи политическите интереси на Съюза на демократичните сили. Какво стана по-нататък? В ръцете си държа откритото писмо на един свой колега, високо ерудирана личност, млад човек, университетски преподавател, който беше оскандален, който беше принизен и беше обруган пред цялото общество и трябваше да напусне листата. Защото пишеше: "служил на Националната сигурност".
    Нещо повече, този млад човек на три пъти подава молба до същата комисия "Андреев" и в частност до самия Андреев и никой не намира за нужно да отговори на този човек. В навечерието на Търновската конституция и нейното честване - 15 април, като отговорен човек аз застанах до него и на пресконференция във Варна афиширах неговото открито писмо, което аз лично връчих както на министър-председателя, така ще го връча и на Вас, господин Дончев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Времето Ви изтече!
    АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Аз няма да чета това писмо, но искам да ви кажа само едно, че на три пъти е подадена молба без отговор и миналата седмица човекът лично е стоял три часа и е чакал въпросния господин Андреев да му обърне внимание. В крайна сметка отива и вижда молбите си оставени без всякаква резолюция, собственоръчно написаните му молби. Извинявайте за емоцията, от която не лиших аудиторията, но това е истината - чии интереси обслужва тази комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Аз, уважаеми колеги, още в самото начало казах, че не съм адвокат на комисията "Андреев" и даже предлагам, ако вие искате, да стане по друг начин. Аз знам случая. Затова, за което е изваден от листите не пише, че е служил на националните интереси, а че е бил сътрудник на Държавна сигурност.
    Нещо повече, уважаема госпожо Атанасова, ако Вие си бяхте направила труда да видите поправките, които внесох в Закона за досиетата, се вижда, че там се улеснява процедурата за достъп на гражданите до техните досиета, което касае Вашия случай, както и че се прави разлика между доносници и хора, наистина служили на националната сигурност. Именно ако бяхте го прочели или ако ме слушахте, нямаше да ми правите реплика, защото преди да говоря това, което говоря сега, аз го направих със законопроекта, който внесох.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов. Много силно се надявам да няма повече изказвания.
    За процедура има думата господин Рафайлов.
    НАСКО РАФАЙЛОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! С оглед на това, че в цялото парламентарно пространство беше взето отношение, по същество бяха изложени качествени аргументи и вече се наблюдават елементи на популизъм и политически изказвания, предлагам да бъдат прекратени разискванията по този въпрос и да преминем към гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За противно становище има думата господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз имам противно мнение по въпроса. Защо се страхувате да продължи тази дискусия? Даже бих предложил да включим и камерите на Българската телевизия, за да видят българските граждани за какво се говори в българския парламент, за какво те плащат данъци, които вие не пропуснахте да им вземете тази година.
    Така че противното ми предложение е да продължи дискусията по въпроса, още повече че имаше заявка от страна на БСП и аз лично искам да чуя тяхната позиция. Защото позицията на президента Първанов е коренно различна от тази, която беше в парламента. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Имам процедурно предложение, което аз ще подложа на гласуване.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за прекратяване на дебатите по този въпрос.
    Гласували 159 народни представители: за 88, против 68, въздържали се 3.
    Предложението се приема.
    За процедурно предложение има думата господин Иван Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мотивите, с които господин Рафайлов направи предложението за прекратяване на дебатите, бяха ясни, те са записани в стенограмата, а те са, че по § 38 всички политически сили в парламента са изразили становище. Съжалявам, господин Рафайлов, не знам дали сте бил през цялото време в залата или не, но Парламентарната група на БСП не изрази становище по § 38. Парламентарната група на ДПС не изрази становище по същия параграф. Аз не мога да разбера дали Вие под всички политически сили в парламента разбирате единствено Обединените демократични сили и НДСВ?
    Поради което, считайки, че народните представители действително не са разбрали, че гласуват, за да се отнеме възможността те да изразят становище по този въпрос, правя процедурно предложение за прегласуване. И, второ, не забравяйте, че отнемането възможността на опозицията в българския парламент да изразява своето становище не е прецедент, който вие ще създадете. Такъв прецедент е имало преди повече от 50 години, но това винаги, господин Рафайлов... Не знам защо се засягате вие, господин Корнезов, може би правите някакви асоциации. Но това е ваш проблем. Винаги е завършило с негативен резултат, рано или късно, за тези, които постъпват по този начин! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за прегласуване.
    Моля, гласувайте отново процедурното предложение на господин Рафайлов.
    Гласували 160 народни представители: за 88, против 70, въздържали се 2.
    Процедурното предложение се приема. Повече дискусии по § 38 няма да има.
    Имате думата за процедурно предложение, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Член 71, ал. 2 гласи: при второто гласуване се обсъждат само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложенията на водещата комисия, включени в доклада. Допустими са и редакционни поправки. И сега внимавайте в изречението: Предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и не се гласуват.
    Предложението, направено от господин Дончев, не беше включено изобщо в разискванията на първо четене. Тук отменяме с Преходни и заключителни разпоредби не един, а доста закони. Освен закона, за който говорим, се извършват изменения и в още 5-6 закона. Това предложение е направено между първо и второ четене и противоречи на правилото да не разширява обхвата на закона. Това беше казано и в многото изказвания.
    Поради което аз предлагам, господин председател, да влезете в качеството си и да не подлагате на гласуване това предложение на господин Дончев, тъй като той като шеф на комисията е превишил правата си и е предложил на самата комисия да се обсъжда и да се гласува. Това предложение фактически изменя обхвата на закона и противоречи на чл. 71, ал. 2 от нашия правилник.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Уважаеми народни представители, аз не намирам, че има противоречие. Повече разисквания по § 38 не може да има. Затова подлагам на гласуване по същество § 38.
    Моля, гласувайте предложения от комисията § 38.
    Гласували 155 народни представители: за 99, против 48, въздържали се 8.
    Параграф 38 е приет.
    За процедура има думата заместник-председателят на Народното събрание господин Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Моля Ви, господин председателю, да подложите на прегласуване този член, защото струва ми се, че не стана ясно след процедурното предложение на колегата Нихризов за какво гласува залата. Затова моля да го подложите на прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на прегласуване. За да стане ясно: гласува се § 38 така, както е предложен от комисията.
    Моля, гласувайте § 38.
    Гласували 174 народни представители: за 107, против 53, въздържали се 14.
    Параграф 38 се приема.
    За отрицателен вот има думата господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам отрицателен вот, защото пред мен е една папка на хора, които са се подписали против отмяната на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Взимам отрицателен вот, защото съм убеден в едно - след три дена гласуване на този закон управляващото мнозинство май че се събуди. И много интересно защо. Защото това е политическата поръчка на техния лидер. Ето защо тази политическа отговорност, която лично се пое от техния лидер, нека той да си я носи оттук нататък. Аз лично не искам да нося тази тежка политическа отговорност. И нека на хората, на които той трябва да отговаря, да им обясни защо заповяда на господин Дончев да внесе това предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Бакалов.
    За отрицателен вот - господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах отрицателно за направеното предложение, защото смятам, че то бележи една срамна страница от историята на българския парламент. По този въпрос парламентите след промяната от 1989 г. изминаха дълъг път и за съжаление с днешното гласуване мнозинството в този парламент направи така, че много неща, които бяха достояние на нашия демократичен процес, да загинат.
    Пред мен е Декларацията на Тридесет и осмото Народно събрание за национално съгласие, приета по тази точка единодушно - точка 5: "Отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност".
    С вашето гласуване България отново, както беше в недалечното минало, се нареди извън другите страни в преход. Пред мен е Законът за разкриване на работата или службите на лица, изпълняващи публични функции в органите за държавна безопасност - Република Полша; Законът за лустрация на Чешката република; Закон 23 от 1994 г. относно проверяване на лица, заемащи важни държавни и публични длъжности, както и за службата за досиетата на Унгария; Законът на Федерална република Германия. Румъния, за да улесни пътя си към НАТО, прие нормативен акт, засягащ 500 висши служители на "Сикуритате", които не могат вече да заемат длъжности. В момента Сърбия готви закон за досиетата. Единствено в България стана това, което не трябваше да става - страна, в която Държавна сигурност отново ще командва! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    И последен за обяснение на отрицателен вот - господин Октай.
    Господин Октай, заповядайте.
    ОСМАН ОКТАЙ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много съжалявам, че не можах да взема думата да се изкажа. С процедурната секира, която се наложи, не ми се даде възможност да взема отношение по толкова важен въпрос.
    Аз не виждам 9 колеги от Движението за права и свободи, а само 2, а на таблото излиза, че гласуват 9 души.
    Второ, още един аргумент. Когато се закри с това решение достъпът до архива на Държавната сигурност, как оттук нататък ще разберем кой уби Тюркиян в Кърджали и други хора в Каолиново, в Медовец, в Езерче по време на възродителния процес? Движението за права и свободи днес затвори страницата за прочит, която се очаква от всички турци и всички български граждани на страната, затова гласувах "против". Защото всички знаеха, че, когато Движението за права и свободи влезе в управлението, ще има възможност да влияе върху мнозинството, ще се отвори тази страница от историята на България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Октай.
    Уважаеми народни представители, това, което трябваше да направим с удълженото време, приключи.
    От името на парламентарна група думата има господин Праматарски.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да ви запозная с една декларация, която ясно изразява позицията на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: По тази тема, която разисквахме днес, не може.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Може би тепърва този въпрос ще продължи да се обсъжда, той е във връзка със закона и с гилотината, която току-що наложихте, така че е хубаво да чуете още веднъж нашата ясна позиция.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Нямате право.
    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Беше хубаво и господин Дончев да я чуе, защото мисля, че това, към което ние призовавахме всеки един да се изправи пред собствената си съвест, явно някои не искат да го чуят.
    Парламентарният съюз на Обединените демократични сили настоява управляващото мнозинство да поеме твърди законови гаранции, че националните интереси няма да бъдат поставени в зависимост от бившите тайни служби и техните сътрудници. Ето защо Парламентарният съюз на Обединените демократични сили е категорично против отмяната на Закона за достъп до досиетата на бившата Държавна сигурност. С този акт Националното движение Симеон Втори, Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия премахват всички гаранции, че ключови фигури в българската политика няма да бъдат зависими от бившите тайни служби. (Реплики на неодобрение от КБ.)
    За покриване на стандартите за сигурност на информацията, необходими за членство в НАТО, не е достатъчно да се декларира готовност и консенсус, за разлика от останалите страни- кандидатки, които дадоха и дават ясен знак за окончателно скъсване със зависимостта си от бившите тайни служби. Сегашните действия на управляващите в България поставят под заплаха възможната покана за членство в Алианса.
    Новият морал предполагаше да не допуснем хора, които са писали платени доноси срещу свои колеги и приятели, да могат да заемат публични длъжности и да влияят върху управлението на държавата. Чрез днешния акт управляващото мнозинство и министър-председателят ще поемат тежка политическа и морална отговорност за отказ от последователни усилия за изпълнение на националния приоритет за атлантическа интеграция. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
    От името на парламентарна група думата има госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, въпросът с разчистването на миналото и решаването на бъдещето е въпрос, който не може да бъде решаван с парламентарна гилотина. Това беше позицията на нашата парламентарна група, когато решавахме въпроса дали да бъде прекратен дебатът, без да бъде давана въобще възможност на Коалиция за България да каже позицията си по този толкова важен параграф.
    Също така обаче намираме за срамна спекулацията на колегата Праматарски, който ни вмени позиция, която не може да бъде отчетена нито при гласуването, нито тук от тази трибуна.
    В рамките на декларацията на групата и в нарушение на правилника, защото той също нямаше право да прави декларация по темата, която току-що е приключила, искам да ви кажа следното. Коалиция за България няма да слага чадър над доносниците на политическата полиция. Това - първо.
    Второ, Коалиция за България ще се постарае в рамките на този приет закон да осигури разсекретяването на материалите в рамките на премаркирането на архивния фонд. Това означава, че де факто достъп до документите на бившата Държавна сигурност до 1985 г. може да бъде получен, даже до 1987 г.
    Ние ви декларираме, че ще подкрепим евентуално промени в Закона за достъп до обществената информация, който касае достъпа на гражданите до Държавния архивен фонд по отношение на засегнатите лица, за които въпросът остава неуреден, дори след отмяната на комисията "Андреев".
    Искаме обаче също така да признаете, че комисията "Андреев" не оправда очакванията, които й възложихте, и не само защото й бяха създадени пречки. Няма защо да оправдаваме комисия, която оня ден извади в една от основните печатни медии списък, в който няколко имена се повтарят по два пъти, а има имена, на които се вменява агентурно минало между 3 и 15-годишната им възраст.
    Също така не смятам, че българското общество и историческата истина спечелиха от това да бъде заклеймена една журналистка, която е била принудена да подпише декларация, за да осигури лечение в чужбина на тежко болната си сестра, представила един документ от партийно събрание. Не мисля, че някой спечели от подобна историческа истина.
    Не мисля, че спечели и НДСВ от това, че извади от листите си хора, работили нормално за военното ни разузнаване, които биха били изключително полезни в момента дори на специализираните комисии и които също бяха наречени доносници на политическа полиция по инерция.
    Но за нас въпросът с историческото наследство не е минал и ние сме готови да участваме в неговото дорешаване по един разумен начин, като бихме съдействали и в рамките на този закон нещата до 1985 г. да бъдат изчистени. Предлагам ви утре, когато обсъждаме списъка на сведенията, представляващи държавна тайна, да огледате т. 27, която според нас би дала възможност за засекретяване на архиви, без въобще да пречат на националната сигурност и на произведения, правени от архиви. Мислим, че след като 12 години въпросът, така или иначе, не беше решен, може би наистина е по-добре да бъде решен от историците, от архиварите, от хората, които, занимавайки се с това, ще извадят истината.
    Що се отнася до лицата, заемащи публични длъжности и необходимостта обществото да знае за факти от тяхната биография, ние не сме против. И сега няма лустрационни ограничения, независимо от това какво твърди колегата Ляков. Може да се помисли дали досегашната работа на комисията "Андреев" и информацията, с която тя разполага, и възможността тя да бъде ползвана в публичното пространство, в рамките на всякакъв обществен живот, не би решил по задоволителен начин въпроса с това да бъдат информирани избирателите за всяка биография и те, разбира се, да решат на кого симпатизират и на кого не, независимо че хората са работили или не за службите.
    Категорично възразяваме да се четат стари изказвания, които нямат връзка с това, което е станало в пленарната зала. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Уважаеми народни представители, ще ви прочета някои съобщения:
    1. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще има заседание на 18 април от 15,00 ч. в 238-а зала на пл. "Батенберг".
    2. На 24 април, сряда, от 15,30 ч. на пл. "Батенберг" Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе извънредно заседание.
    3. Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 18 април, четвъртък, от 16,30 ч. в зала 134.
    Да ви съобщя и парламентарния контрол:
    I. Разисквания по питането на народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме относно дейността на Министерството на земеделието и горите за управление и стопанисване на горския фонд.
    II. Отговори на актуални въпроси и питания:
    1. Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на три питания - от народните представители Евгени Чачев, Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев; Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер и Александър Праматарски и на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.
    2. Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на питане от народния представител Христо Кирчев.
    3. Министър Неждет Моллов ще отговори на два актуални въпроса - от народните представители Борислав Китов и Петър Мутафчиев.
    4. Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Владислав Костов и на питане от народните представители Иван Георгиев Иванов и Асен Агов.
    5. Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев и на питане от народния представител Евдокия Манева.
    6. Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на две питания - от народните представители Моньо Христов и Венцислав Върбанов, и на актуален въпрос от народния представител Борислав Китов.
    На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
    - министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров - на актуален въпрос от народния представител Емилия Масларова;
    - министърът на културата Божидар Абрашев - на актуален въпрос от народния представител Ахмед Юсеин;
    - министърът на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Елиана Масева;
    - министърът на вътрешните работи Георги Петканов - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Жотев;
    - министърът на външните работи Соломон Паси - на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Бойко Великов.
    На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народния представител Татяна Дончева се отлагат отговорите на министъра на здравеопазването Божидар Финков на нейни два актуални въпроса.
    Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват:
    - заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев;
    - министърът на отбраната Николай Свинаров;
    - министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров;
    - министърът на вътрешните работи Георги Петканов.
    Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 15,12 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Наим Наим




    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания