Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 19 април 2002 г.
Открито в 9,05 ч.


19/04/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме с отложения § 19 от Закона за защита на класифицираната информация.
    Моля, господин Дончев, да представите § 19.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Вчера отложихме разглеждането на § 19, който предвиждаше текст за промяна на Закона за банките в чл. 52. Аз ще прочета така предложения текст, който практически ние не подкрепяме в момента:
    "§ 19. По писмено искане на председателя на ДКСИ или на ръководителите на службите за сигурност и службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят информация за банковите сметки в страната и в чужбина на конкретни физически лица, юридически лица или еднолични търговци за целите на проучването по Закона за защита на класифицираната информация."
    Действително, в този му вид текстът е неясен, създава и известни възможности за злоупотреба, поради което след сериозна консултация с председателя на Комисията по бюджет и финанси ние предлагаме един общ съгласуван текст, който звучи така:
    "§ 19. По писмено искане на председателя на ДКСИ или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лица, които са обект на проучване за надеждност, при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Към искането се прилага съгласие на проучваното лице за разкриването на тези сведения."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    По така предложения § 19 има ли желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Доколкото предложението за по-подходяща редакция на този параграф беше мое, а вчера колегите очевидно не са успели да ме намерят, за да разберат дали този, който прави бележките, приема предложението, искам да кажа, че тази дефиниция ме удовлетворява изцяло, особено след като ще има и писмено съгласие на проверяваното лице да се даде информация за неговите авоари. По този начин мисля, че не се нарушава Законът за банковата тайна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    По § 19 заповядайте, господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като цяло текстът е удовлетворителен, с оглед на това - да не се разкрива и разпространява информация, особено що се касае до банкови авоари или сметки на лица, които не са обект на проучвания.
    Но аз предлагам конкретно в текста да се премахне съюзът "или", по-скоро текстът да стане следният:
    "§ 19. По писмено искане на председателя на ДКСИ след предложение на ръководителите на специални служби банките са длъжни...", т.е. съответните специални служби да предлагат на ДКСИ и само тя да има право да изисква съответната информация. Това е по много причини, най-малкото, защото трябва да има единен орган, който да координира всички действия по отношение на проучванията, специално за банкова информация коментирам нещата, защото в интерес на истината с предходните текстове, които сме приели, службите за сигурност извършват проучвания за надеждност на лицата. Но специално за банковата информация смятам, че само единен орган, какъвто е ДКСИ, има право и смятам, че по този начин ще се осъществи по-добра координация между всички органи, визирани в законопроекта. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Предложението Ви съюзът "или" да отпадне - съжалявам, но нямам текста пред себе си - е по текста на вносителя или на прочетения току-що текст?
    ИВО ЦАНЕВ: В току-що предложения текст.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Господин Цанев, не намирам логика във Вашето предложение дотолкова, доколкото проучванията се извършват именно от службите за сигурност. (Неразбираема реплика от място на народния представител Иво Цанев.) Те са много проучванията.
    При положение че ние вкарахме този текст, а той е най-важният, че към самото искане се прилага писменото съгласие на лицето, тогава това е една излишна бумащина - да връщаме от службата към ДКСИ, пък ДКСИ да върне обратно информацията - веднъж от банката към ДКСИ, после от ДКСИ към съответната служба за сигурност?! Просто това е един абсолютно излишен процес, при положение че имаме съгласието на лицето.
    Ние въвеждаме един посредник. И в случая какво печелим? Нищо не печелим! (Неразбираема реплика от място на народния представител Иво Цанев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако искате дуплика, господин Цанев, заповядайте!
    За втора реплика, заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Само едно пояснение към уважаемия колега Цанев, тъй като съм подписвал все пак такива информации като банков директор.
    Процедурата, господин Цанев, обикновено е следната. Никой не си позволява да изпраща на 35 банки и банкови клонове към момента такива искания. Процедурата досега, било по линията на финансовото разузнаване, било по линията на прокуратура и съд, е през Българска народна банка, управление "Банков надзор", в зависимост от случая - или дирекцията на госпожа Георгиева, или някоя друга дирекция подготвя това искане. Пуска се общо писмо до банките. Банките съответно го изпращат до своите клонове, които нямат централизирана база данни, а повечето банки нямат такава централизирана база данни. Тази информация се връща, обобщава се в този специален отдел, който по Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари е задължена и има всяка банка, и се изпраща централизирано към Централната банка. Оттам се връща към тези институции.
    При положение че става дума за допуск по желание на лице, аз също, както и господин Дончев, не виждам причина защо трябва да се централизира в тази комисия и да се бави този процес. Ако вие, специалистите по национална сигурност, прецените, приемете го, както желаете, но от гледна точка на банките няма значение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Цанев, имате думата за дуплика.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Аз изхождам от това, че целта на закона е да се създаде единен орган, който да осъществява общото ръководство - методическо и контрол, по отношение на разрешението за достъп и по отношение проверката на лицата. От една страна, това е целта на закона. От друга страна, в самия закон не става ясно и навсякъде се изписва ДКСИ, т.е. Държавната комисия за сигурност на информацията или ръководителите на служби. Тогава защо правим този орган? Още повече, вие приехте, че този орган ще бъде едва ли не назначаван от министър-председателя или от Министерския съвет. Тоест, няма абсолютно никакъв проблем.
    Смятам, че по отношение на банковата тайна би следвало да има единен орган, едно лице, което да има право да подписва съответни искания, независимо от това, че, естествено, няма да има злоупотреби, след като хората, които ще бъдат проучвани, ще предоставят с подпис съгласието си за това проучване.
    Това е моята дуплика. И смятам, че по този начин трябва да се придържаме, защото това е основната цел на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По § 15? Няма изказвания. Преминаваме към гласуване.
    Гласуваме предложението, направено в зала от господин Цанев, в представения в залата текст да отпадне съюзът "или".
    Гласували 132 народни представители: за 39, против 88, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 19 във варианта, предложен в зала от председателя на комисията.
    Гласували 129 народни представители: за 91, против 25, въздържали се 13.
    Параграф 19 е приет.
    Моля, господин Дончев, да представите от § 39 до 44 включително.
    За процедурно предложение - госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, тези четири параграфа касаят статута на публичните личности и възможността да се прави проверка за тяхното минало - от § 40 до § 43. Но § 44 вече е списъкът на факти. Така че аз мисля, че независимо че няма предложение, да отделим списъка на фактите отделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, това е процедурно предложение да бъдат представени отделно. Господин Дончев няма нищо против. Няма да го предлагаме на гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз имам една молба към Вас, господин председател - да ми дадете възможност да докладвам първо § 39, тъй като там има нещо важно.
    Този текст предлага промени в Наказателния кодекс - чл. 284а, чл. 284б, чл. 313б и чл. 357б се отменят.
    Госпожо председател, когато е направено това предложение, то е направено малко механично, когато е преработвана тази част от закона по предложението на комисията във връзка с приетия вчера от нас § 38, с който отменихме Закона за досиетата и Комисията "Андреев". Там се препраща към два текста на Наказателния кодекс - 284б и 357б, които действително третират и лица, заемащи публична длъжност по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Самите текстове по Наказателния кодекс обаче, които аз ще ви прочета, третират деяния, съставомерни деяния, престъпления, които в никакъв случай не мога да се съглася, че ние трябва да декриминализираме в момента с тази отмяна. С бъдещото разглеждане на Наказателния кодекс, който предстои да се внесе в Народното събрание, тези текстове действително трябва да бъдат прецизирани с оглед отмяната на Закона за досиетата. Но аз ще ви прочета да разберете всъщност за какви съставомерни деяния става дума, какви престъпления, за да разберете моето предложение защо тези текстове трябва да се оттеглят.
    Член 284б казва:
    "(1) Длъжностно лице от действащите служби за разузнаване и сигурност, което не прекрати незабавно взаимоотношенията си по служба с щатен, нещатен или секретен сътрудник, които заемат публична длъжност" - дотук е съвсем ясно - "по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб" - значи дали това ще се третира по този закон - "се наказват с лишаване от свобода до една година и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6."
    (2) Длъжностно лице, което привлече за щатен, нещатен или секретен сътрудник на действащите служби за разузнаване и сигурност лице, заемащо публична длъжност" - тук пак продължава - "по смисъла на Закона за достъп до документите..., се лишава с наказване от свобода от една до три години."
    Тези текстове фактически криминализират деянията, свързани с вербуване на публични лица, на депутати и т.н. Тези текстове по мое мнение при всички положения трябва да останат в Наказателния кодекс и аз смятам, че ще бъда подкрепен от залата в това отношение.
    Другият текст, който съдържа в себе си Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, също криминализира определено деяние - чл. 357б от Наказателния кодекс: "Който противозаконно държи документи или съхранява данни по смисъла на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, се наказва с лишаване от свобода до една година" и т.н.
    "Който използва документи или данни по ал. 1 с цел да направи за себе си или за другиго облаги, или да причини другиму вреда, се наказва с лишение от свобода от една до три години.
    Фактически това е текст, който криминализира търговията с досиета. И ние тези текстове не можем да си позволим да ги отменим, а при бъдещата преработка на Наказателния кодекс евентуално тези текстове трябва да бъдат осъвременени с оглед отмяната на Закона за досиетата.
    В този закон в момента в Преходните и заключителни разпоредби ние нямаме право да преработваме тези текстове, освен да ги отменим. Ето защо моето предложение е от § 39 позоваването на чл. 284б и 357б да отпадне. Тоест, тези текстове да не бъдат отменени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
    Има ли съображения по този параграф? - Предложението е от § 39, предложено от вносителя, да отпаднат членове 284б и 357б от Наказателния кодекс.
    Има ли съображения по така направеното предложение от господин Дончев? Няма.
    Гласуваме § 39 в редакцията: "В Наказателния кодекс чл. 284а и 313б се отменят."
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 98, против 19, въздържали се 7.
    Параграфът е приет.

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "§ 40. В Закона за избиране на народни представители се правят следните изменения: чл. 24, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 29, ал. 2, чл. 48, ал. 5 и § 6 от Преходните и заключителни разпоредби се отменят.
    § 41. В Закона за избиране на Велико Народно събрание чл. 42а се отменя.
    § 42. В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката чл. 8, ал. 2 се отменя.
    § 43. В Закона за местните избори чл. 42, ал. 4 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съображения по тези параграфи има ли? Няма.
    Подлагам ги на гласуване ан блок. Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 108, против 11, въздържали се 3.
    Параграфите са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:
    "§ 44. Този закон отменя Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този параграф имате думата, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Не виждам колегите от СДС, които отговаряха по закона и които вчера дълго време изнасяха политически речи за бившата Държавна сигурност. Мисля, че същината на закона е 30 на сто в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна.
    На пръв поглед прави впечатление драстичното разширяване на позициите. Обяснението, което беше направено от страна на специалистите е, че всъщност не се разширявал обхватът, а се изписвали малко по-подробно и по малко по-различен начин, едва ли е твърде приемливо.
    Другото, което прави впечатление е, че в новата редакция е използвана малко по-друга техника на написване, създаваща възможност за разтегливо тълкуване. Списъкът на фактите и сведенията, които съставляват държавна тайна, е разделен на три големи групи. Като че ли най-малко възражения предизвиква частта за отбраната в раздел I.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Там отпаднаха доста текстове.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Знам, но аз гледам предложенията на комисията. Например, т. 12: "Сведения за планирането и осигуряването на общия държавен военновременен план с материални, финансови и трудови ресурси" (никакъв проблем няма), "както и документите, регламентиращи тази дейност." Документите, регламентиращи тази дейност, според мен са част от сведенията за планиране и осигуряване. Защото, ако ги отделим в нещо отделно, възможно е да има документи, които са чисто бланкетни, чисто препраткови и по никакъв начин като съдържание не могат да дадат сведения за първата част, но същевременно се дава възможност за засекретяване на много странични неща.
    В т. 16 се борави с обобщени данни за състоянието на оперативната подготовка на територията на страната за строителство на нови обекти с военновременно предназначение, а в т. 17 - за специалната продукция на отбранителната промишленост. Смятам, че ще бъде по-добре да работим със "сведения за" или "информация за". В противен случай ще изпаднем в трудности в прилагането и евентуално по-късно, когато възникне проблем за изтичане на информация, да спорим със съответния нарушител какво е обобщена информация и дали частичната информация е обобщена, че да попада под забраната на тази точка.
    Мисля, че старият законодател, който е работил с термина "сведения за" е бил по-прецизен и по-ясен в прилагането. Същото нещо е и т. 22 на I. - "Информация, свързана с отбраната на страната". Мисля, че сведения за вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за нуждите на Въоръжените сили е по-точно и по-ясно.
    Големите ми бележки обаче са по II. - "Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната".
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Нека да ги разглеждаме по раздели.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По раздел I от Списъка заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да дам известно разяснение във връзка с подхода, който е възприел вносителят, когато е очертавал рамките на сведенията, съставляващи държавна тайна, съгласно Приложение № 1 и по принцип подхода, по който една информация се класифицира и се смята за класифицирана.
    Първо, за разлика от досега възприетия подход, който всъщност не беше уреден в закон, а в множество ведомствени актове - наредби, правилници, разпореждания и т.н., ние възприемаме подхода, при който съществуват две предпоставки кумулативно. От една страна, имаме списък на информацията, която е определена по Приложение № 1 и съставляваща държавна тайна, а второто условие - кумулативно съществуващо е: нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. В случая простото включване на тази информация в списъка не я прави класифицирана, а е необходима преценката дали това би увредило националния интерес, т.е. това е една гъвкава норма, която дава възможност за преценка за конкретната информация, независимо от това, че съществува в списъка, да се види нейното разгласяване дали би увредило националните интереси.
    Именно във връзка с това Списъкът е доста по-разширен в сравнение с досега съществуващия, но всъщност, ако обърнете внимание - действително предполагам, че колежката Татяна Дончева има възражения по някои точки и може би някои от тях са основателни, тази детайлизация дава възможност за една по-правилна оценка на тази информация. Иначе, ако съществуват 7 или 9 точки, както е например в Съединените щати, тогава практически всяка информация може да бъде сложена под техния знаменател. Затова съществуват тези многобройни точки в Приложение № 1.
    Колегите, които са участвали в обсъждането на Приложение № 1 в комисията знаят, че и по инициатива на вносителя, специално Министерството на отбраната, и по инициатива на комисията имаше едно, макар и не много голямо, но чувствително намаление на точките по този списък. Мисля, че 18 или 19 точки отпаднаха. Затова предлагам, ако има дискусия, тя да бъде по раздели. Ако има някакви предложения, те да бъдат гласувани конкретно по раздели и ако има предложения по конкретните точки, примерно за отпадане на точките, те да се гласуват отделно, след което да се гласува целият раздел. Така ще можем да специфицираме информацията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика - госпожа Дончева.

    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Дончев, аз мисля, че ние не се различаваме в подхода, но ние сме ние - законодателите. Съвсем друго нещо са правоприлагащите органи. Вярно е, че по-рано този списък се е наричал "Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна", а сега този раздел ще се нарича "Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна", но аз мисля, че ние би трябвало да предвидим това, че правоприлагането винаги изкривява донякъде съществено и по-малко съществено замисъла на законодателите, даже когато е добър. Затова ви предлагам и когато обмисляме нататък позициите, да бъдем достатъчно по-прецизни, за да не даваме възможност за това, включително и по начина, по който се изписват нещата.
    По този раздел аз ви предлагам в пунктове 16, 17 и 22 да заменим "обобщени сведения" със "сведения за" и се позовавам... (Реплики.)
    Това е първият параграф. "I. Информация, свързана с отбраната на страната". (Реплики.)
    Е, добре, значи аз след това няма да вземам думата по този раздел.
    Фактът, че в първия абзац на стария списък "Обобщени сведения" е използвано един-единствен път - един-единствен път за точно определено нещо, като то е доста изчерпателно написано - само "обобщени сведения за отпусканите и изразходвани материални средства за нуждите на армията, за прираста или намаляването на запасите в складовете и базите, за въоръжение и боеприпаси, невключени в официално обявените, според международните договорености, от съединения и нагоре", е показател.
    Предлагам ви в тези точки - 22, 17 и 16 - думите "обобщена информация" да бъдат заменени със "сведения за".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По § 44, който още не сме гласували, някакви съображения няма.
    Подлагам на гласуване § 44, за да преминем към приложенията.
    Гласували 123 народни представители: за 102, против 20, въздържал се 1.
    Параграфът е приет.
    По § 1 от Приложение 1 има ли други съображения освен тези, които бяха изразени от госпожа Дончева в залата? Няма.
    Моля, представете и останалите предложения, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    По Приложение № 1 към чл. 28 със заглавие "Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна" - приема се заглавието, предложено от вносителя.
    Има предложение от Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов:
    За Приложение № 1 към чл. 28 предлагаме да бъде приет сега действащият "Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Иван Иванов:
    Приложение № 1 да стане:
    "1. мобилизационните и военновременните планове и запаси.
    2. оперативната информация на отбранителните, разузнавателните, полицейските или дипломатическите структури;
    3. задълженията, поети с международен договор, ратифициран по надлежния ред от Народното събрание и обнародван в "Държавен вестник"."
    Комисията не приема предложението.
    Комисията предлага раздел първи от Приложение № 1 с наименование: "Информация, свързана с отбраната на страната" да добие следната редакция:
    "I. Информация, свързана с отбраната на страната.
    1. Структура, организация и функциониране на държавните органи, както и на Върховното главно командване на Въоръжените сили на Република България при положение на война, военно или друго извънредно положение.
    2. Местоположение, оборудване, поддържане, експлоатация и организация на охраната на пунктовете за управление на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на Въоръжените сили на Република България, предназначени за използване при положение на война, военно или друго извънредно положение.
    3. Организация и функциониране на комуникационните и информационните системи за връзка на органите на държавно управление и на Въоръжените сили на Република България при различни състояния и степени на бойна готовност и война.
    4. Сведения за привеждане на страната в по-високо състояние и степени на бойна готовност, военновременните планове и разчети, проекти и мероприятия, свързани с осигуряването на отбранителната способност на национално равнище на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на търговските дружества, произвеждащи военна продукция. Информация относно планирането, организацията и функционирането на мобилизационното развръщане на Въоръжените сили на Република България.
    5. Подробна структура на Въоръжените сили, както и сведения за местата на разполагане (дислокация) и преместването им (предислокация), действителното наименование, организацията, щатната и списъчната численост на личния състав, въоръжението и системите за управление на Въоръжените сили на Република България, на отделните видове Въоръжени сили, родове и специални войски, обединения, съединения, режимни поделения и обекти, невключени в официалния обмен на данни, произтичащ от международни задължения на страната.
    6. Информация относно задачите и бойните възможности на Въоръжените сили на Република България, на отделните видове Въоръжени сили, родове и специални войски, както и на потенциалния противник и предвижданите райони и направления на военните действия.
    7. Организация, функциониране и технически средства за електронно разузнаване.
    8. Организация и функциониране на системата на привеждане на Въоръжените сили, на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на задължените юридически лица в по-високи състояния и степени на бойна готовност.
    9. Стратегически и оперативни документи, в които се излагат възприетите във Въоръжените сили концепции за водене на войната и операциите.
    10. Информация, отнасяща се до външни опасности и заплахи за сигурността на държавата от военен характер, отбранителни планове, анализи и прогнози, както и произтичащите от тях решения и задачи.
    11. Сведения за проектирането, изпитанието, производството и постъпването на въоръжение на нови образци въоръжение, бойна техника и боеприпаси и създадените мобилизационни мощности за тяхното производство.
    12. Сведения за планирането и осигуряването на общия държавен военновременен план с материални, финансови и трудови ресурси, както и документите, регламентиращи тази дейност.
    13. Организация, дислокация, въоръжение, задачи и възможности на поделенията и органите за разузнаване.
    14. Сведения за свързочната система и разпределение на честотите на радиовръзките на Република България, които са свързани с отбраната и сигурността.
    15. Планове и отчети за отпусканите и изразходваните материални средства, свързани с конкретни мисии и задачи по отбраната на страната, определени с акт на Министерския съвет.
    16. Планове, сведения и обобщени данни за състоянието на оперативната подготовка на територията на страната и строителството на нови обекти с военновременно предназначение.
    17. Обобщена информация относно специалната продукция на отбранителната промишленост, както и прогнози за развитието, плановете, производствените мощности, научните и изследователските единици за реализация на поръчки за въоръжение, бойна техника, боеприпаси и военна апаратура.
    18. Геодезични и картографски материали и данни, цифрови модели и данни, растерни изображения, аерофилми, аерофотоснимки и фотодокументи, които съдържат информация за местоположението, вида, характера, предназначението или инженерното оборудване на обектите и районите, имащи значение за отбраната и сигурността на държавата.
    19. Задачи на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и на задължените юридически лица при положение на война, военно или друго извънредно положение.
    20. Организация, функциониране и управление на системата за снабдяване на Въоръжените сили на Република България с материални средства при положение на война, военно или друго извънредно положение.
    21. Данни за стратегическите запаси от материални средства, създадени за военно време.
    22. Обобщени сведения по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и боеприпаси за нуждите на Въоръжените сили на Република България.
    23. Планиране, реализация и резултати от научноизследователска дейност с особено значение за отбраната и сигурността на Република България.
    24. Обобщени сведения за релефа и характера (структурата) на морското и речното дъно. Елементите, които определят хидрологичния режим на крайбрежните води в реално време (с изключение на фарватерите, които са обявени за международно корабоплаване). Данни за установените места за преминаване на войските през реките в Република България."
    Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
    По § 1 от Приложение 1 - господин Цанев, заповядайте.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Взимам думата, госпожо председател, за да обоснова нашето предложение, което сме направили, а именно за Приложение 1 към чл. 28 - да се ползва досега действащият Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна.
    Какви са мотивите ни? Естествено, по отношение на заглавието не може да имаме различни виждания, защото съгласно законопроекта, който приехме тези дни, най-доброто заглавие е това, което се предлага от комисията - "Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна".
    За съжаление аз не можах да бъда в комисията, когато се обсъждаха отделните точки, но това, което разбрах, е, че няма достатъчно мотивировка най-вече от страна на специалните служби и на силовите ведомства - Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, по отношение на това защо трябва някои от точките да бъдат доразвивани и защо трябва допълнително да се слагат определени точки, които нарастват изведнъж. От 38 в досегашния списък те сега нарастват неимоверно много, въпреки желанието и на колегите ни в комисията да бъдат намалени.
    В това отношение аз подкрепям и колежката Дончева, която тук конкретно в т. 16, 17 и 22 намира промяна в посока разширяване на списъка и разширяване на приложното поле на секретната информация, която съставлява държавна тайна. Тоест, изведнъж се оказва, че с този закон се прави изключително широко приложно поле, засекретява се изключително много и голяма по обем информация, която така или иначе не е нужно да бъде засекретена. Дори някои от тези точки са непрецизни, защото информацията може да бъде добита без специални разузнавателни средства. Тя може да бъде получена по Интернет и по всякакъв друг начин. Да не говорим, че в рамките на "Партньорство за мир" и в рамките на други такива организации информацията се разменя спокойно като разсекретена.
    Нашите мотиви стъпват и на това, че списъкът, който действаше досега, е приет за първи път на 17 април 1990 г. и в продължение на 12 години вече въпреки поправките по него той е останал като един стожер на засекретената информация на държавната тайна. В сега действащия списък е включено всичко и е показано по начин, по който възможно най-добре и читаемо в рамките на трите глави може да се отрази тежкият преход, който се извършва в България по отношение на досиетата, държавната тайна и гражданския контрол над специалните служби и над Българската армия.
    Поради тези мотиви ние предложихме да се стъпи на досегашния списък. Бихме приели да се дискутира за някои конкретни неща, които в течение на годините са показали, че е нужно да бъдат засекретени, но да се разширява изключително много приложното поле на информацията, която според закона съставлява държавна тайна, не е най-доброто. Призовавам нашите колеги сериозно да помислят, защото съгласно това Приложение след това се ограничава достъпът на лицата до определена информация, включително и на нас като народни представители, да не говорим за обикновените хора, които трудно ще получават информация дори за неща, които са им нужни от ежедневието. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цанев.
    Заповядайте, господин Дончев, за реплика на господин Цанев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Вземам думата във връзка с последното изказване на колегата Цанев, за да не се съглася с него. Както знаете, колеги, вчера приехме съответните текстове от закона - чл. 42, където предвидихме изричната възможност народните представители да не минават съответната проверка за надеждност при спазване на принципа "need to know". Не виждам по какъв начин с това приложение ще се ограничава възможността на народните представители за достъп до тази информация при положение, че те действително имат нужда от нейното ползване.
    Що се отнася до детайлизацията вътре в самия списък, то тя е необходима дотолкова, доколкото да се обясни каква е информацията, която е под защита. Тя де факто създава една яснота, прецизност и прегледност, включително и към лицата, които евентуално биха проявили интерес към тази информация. Това е елемент от самата защита на информацията. Няма изключително разширяване на тази информация. Чисто механичният подход, че тук има повече точки, не върви, защото тези точки представляват едно детайлизиране на информацията, а не разширяването й като обем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата за втора реплика на господин Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    С цялото ми уважение към колегата Иво Цанев, който е един от не многото диалогично скроени народни представители от групата на ОДС, ще го репликирам в следния смисъл:
    Не мога да приема стария Списък на информацията, съставляваща държавна тайна, защото той не само че не е пълен, но той е подвеждащ, той е лош списък.
    Ще ви дам конкретен пример. Аз и специалисти бяхме подведени, като стъпихме на предишния Списък на държавната тайна. В него има раздел, който е обновяван и допълван с решения на Народното събрание, с "Държавен вестник" и т.н. До 1998-1999 г. и касае въздухоплаването. В Списъка за държавна тайна има цял раздел за въздухоплаването. Тъй като аз не го открих в новия списък, предложих целият този раздел да се инкорпорира в новия списък. Какво се оказа? Че този списък на практика е европейска норма, че тези неща не могат да представляват държавна тайна. А ние сме ги включили в предишния списък! Доста хора гледат на тях като държавна тайна, а е европейска норма, която е задължителна и за България, и която казва, че те не могат да бъдат тайна, а трябва да бъдат достъпни за всички. Така че просто автоматично не можем да приемем списъка.
    Второ, по обема на новия списък. Нека не съпоставяме механично броя на категориите от предишния списък и броя на категориите от този списък. Най-краткият Списък за държавната тайна би изглеждал така - един единствен член: "Всичко е държавна тайна". И отиваме при Оруел.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Колкото са по-малко, толкова по-голям обем се защитава.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Колкото са по-малко, толкова по-голяма възможност има за спекулация. Така че по-големият брой мен не ме смущава, защото е много по-конкретизиран и дава много по-малка свобода на това да се поставят грифове за щяло и за нещяло. Гледали сме списъка в комисията. Разбира се, сега в зала можем да направим промени, но мисля, че това, което се предлага, е определено по-добро от досегашния Списък за държавната тайна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за дуплика господин Цанев.

    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Господин Дончев, аз дадох пример за нас, но това не изчерпва всъщност примерите, с които искам да покажа, че изключително широко се отваря приложното поле чрез списъка, който се предлага в законопроекта. Защото наистина принципът "необходимост да се знае" по отношение на народните представители си действа и така или иначе ние ще получим информация, но аз се притеснявам за хората, които не следват тоя принцип и не влязоха в приложното поле на чл. 42. Изключително трудно ще получават информация.
    Аз съжалявам наистина, че не съм бил в комисията, щях да Ви кажа тези неща, но естествено е, когато се обсъжда законопроектът, да ги кажа и тук, от трибуната на Народното събрание.
    Някои от точките наистина минават с пъти повече списъка, който досега действа. Аз съм съгласен с колегата Бояджиев, че по ИКАО конкретно сведенията, свързани с безопасността на въздухоплаването, наистина не са държавна тайна, но нашето предложение е да се стъпи на сега действащия списък и да се развие, но не в такава степен, в каквато се разви от специалните служби и от Министерството на отбраната. Защото естествено е, че те имат нужда и предлагат на законодателя възможно повече неща да бъдат засекретени. Тоест, тук законодателят и ние конкретно е необходимо да прецизираме максимално и да погледнем точно и конкретно всяка една от точките, а не да приемаме всичко, което ни се предлага от страна именно на силовите ведомства, които така или иначе контролират процеса на засекретяване и на изтичане на информация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За изказване - господин Иванов. Заповядайте.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз имам предложение по списъка на категориите информации, подлежащи на класификация като държавна тайна. В това отношение подкрепям господин Бояджиев, че прекалено краткият списък може всъщност да води до едно неправомерно тълкувание и разширяване на категориите информации, които могат да представляват държавна тайна. Поради което аз оттеглям своето предложение, но го оттеглям в полза на предложението, което са направили моите колеги Надежда Михайлова, Иво Цанев, Йордан Бакалов и Йордан Соколов. Защото господин Бояджиев твърдеше, че този действащ към момента списък е непълен, а в същото време каза, че новият списък, който се представя, само детайлизира, но не е разширен.
    Аз тогава питам: и новият ли списък, господин Бояджиев, е така непълен, както първият, досега действащият, и ако е така, защо Вие самият не сте направили предложение списъкът да бъде адекватен на действително информацията, която може да представлява държавна тайна?
    Но дори и да се казва, че действащият списък е непълен, аз защитавам все пак тезата, че по никакъв начин, особено в началото на ХХI век, трябва да бъде разширяван списъкът на информацията, която може да представлява държавна тайна. И в потвърждение на това мое становище аз ще Ви цитирам една извадка - това е извадка от Меморандума, който е направен от групата "Артикъл 19" през октомври 2001 г. Това е групата за глобална кампания за свобода за изразяване на мнения, група, която под формата на експертна оценка се произнася по проектите в Източна Европа, касаещи свободата на предоставяне на информация. И в това отношение тя е дала меморандум със становище относно българския Закон за защита на класифицираната информация. Ще Ви прочета нейното становище, което всъщност има изключително дълбок и, бих казал, философски аспект - нещо, което, уви, с приемането на един разширен списък за информация, която представлява държавна тайна, ние влизаме в противоречие с тази оценка и тази препоръка.
    И така, ето какво казва групата в своя Меморандум: "Дори, ако може да се докаже, че разкриването на информацията може да нанесе съществена вреда на една законна цел, информацията все пак трябва да бъде разкрита, ако ползата от нейното разкриване надхвърля нанесената вреда."
    Обикновено хората, които представляват службите или гравитират около тях непрекъснато и в средствата за масова информация, и на различни конференции, и тук, в пленарната зала на Народното събрание, настояват върху вредата от разкриване на информация. За едно гражданско общество обаче ние трябва преди всичко да се произнесем върху ползата от разкриване на информация и обект на държавна тайна трябва да останат действително само тези видове информация, при които вредата от тяхното разкриване е по-голямо от ползата. А те не са чак толкоз много, особено в едно демократично общество, към което, аз съм убеден, че ние принадлежим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика - господин Бояджиев, заповядайте.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Господин Иванов, аз ще се съглася с Вас, че в интерес на обществото е да има колкото се може по-малко тайна. Колкото повече се знае, толкова по-демократично е обществото. Но ние живеем в реален свят. Това, което стана на 11 септември, показа, че демокрацията е отишла твърде далече в даване достъп до информация, която може да се използва за престъпни цели. Не ползва Бог знае колко обществото, но се оказа, че ползва много добре терористите.
    Единадесети септември доказа, че тероризмът използва всички предимства на демократичното общество далеч по-добре, отколкото нормалните членове на това общество. Очевидно е, че някакъв режим трябва да има. Очевидно е, че живеем в реалистичен, а не виртуален свят и не можем да си позволим да пренебрегнем понятието "тайна", "държавна тайна", "национален интерес" и т.н.
    А по отношение на предишния списък това, което аз казах, е не че е толкова непълен, колкото че в няколко отношения даже е парадоксален. Той включва цял раздел и се тълкува като част от държавната тайна - нещо, което ИКАО е казало, че не може да бъде в никакъв случай тайна, защото гарантира безопасността на полетите и на движението.
    Разбира се, че във времето нещата се променят. Разбира се, че и списъците трябва да се променят. И тоя, който днес гледаме като Приложение № 1, твърде скоро може да се окаже, че трябва или да се съкрати, или да се допълни, защото животът не стои на едно място и защото от 11 септември живеем наистина в различен свят и това трябва да ни е обица и трябва да го помним. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика - господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бояджиев, няма никакво съмнение, че винаги могат да бъдат дадени особено силни примери, както е случаят с атентата на 11 септември, които могат да покажат, че действително не всичко е направено по отношение на това демократичното общество да се пребори с такива елементи и такива групи. Междупрочем, тяхното ниво на информираност и подготовка - Вие ще ми позволите да кажа това - до известна степен съответства и на подготовката, която на някои от тях или на техни предшественици е била дадена в някои страни, включително и в България. Но при всички положения това, което е важно, е, че тези трагични инциденти, които ще продължават да съществуват, защото развитието на обществото винаги е едно противопоставяне между законността и такива, които се стремят по всякакъв начин да извършват било терористични актове, било други подобни действия, не ни дават достатъчно основание ние да се връщаме към едни по-строги и ретроградни списъци за държавна тайна.
    От друга страна, помислете, в Румъния, когато се гласува Законът за класифицираната информация, по никакъв начин в закона нямаше текстове, които да засегнат Закона за разкриването на Секуритате като политическа полиция. И това Вие го знаете, както предполагам и господин Дончев, който в момента не е тук.
    Ние с текстовете, които гласувахме включително днес, връщаме норми, които реално считахме, че завинаги вече са изоставени. Ето защо аз продължавам да твърдя, че в тази си част, повтарям, в рамките на един модерен закон, необходим за нашето присъединяване към НАТО, в рамките на този закон ние въведохме и ретроградни норми. Поради което още веднъж подчертавам: аз подкрепям предложението на моите колеги поне да се запази предишният списък на информацията, която представлява държавна тайна, защото нейното разширение за мен нито по политически, нито по какъвто и да е друг начин може да бъде мотивирано. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други съображения по Приложение № 1 от списъка?
    Господин Бакалов, заповядайте.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа една редакционна поправка в т. 1 - "структура, организация и функциониране на държавните органи, както и на Върховното главно командване на Въоръжените сили на Република България при положение на война, военно или друго извънредно положение".
    Моето предложение е да отпадне думата "както" и текстът да стане:
    "1. Структура, организация и функциониране на държавните органи и на Върховното главно командване на Въоръжените сили на Република България при положение на война, военно или друго извънредно положение."
    Когато я има думата "както", се създава едно двусмислие и някой може да тълкува, че става въпрос и за мирно време, а знаете, че в мирно време структурата, организацията и функционирането на държавните органи са публични и се публикуват в "Държавен вестник". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Бакалов.
    Преминаваме към гласуване.
    Гласуваме предложението на госпожа Надежда Михайлова и група народни представители, подкрепено от господин Иванов в залата, Предложение № 1 към чл. 28 да остане непроменено спрямо сега действащия списък. Гласуваме всъщност по първо римско от Предложение 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 55, против 73, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на госпожа Дончева, направено в зала, в точки 16, 17 и 22 от Приложение № 1, § 1 думите "обобщена информация" да отпаднат и да се заменят с думите "сведения за".
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 56, против 70, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението, направено от господин Бакалов в зала - поправката е редакционна - в т. 1 думата "както" да отпадне.
    Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    Гласуваме § 1 от Приложение 1 в редакцията, предложена от комисията, с току-що гласуваната промяна в т. 1.
    Гласували 121 народни представители: за 97, против 17, въздържали се 7.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: "§ 2. Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната."
    Има предложение на Тодор Бояджиев, което е прието от комисията.
    Второ предложение на Тодор Бояджиев:
    "Точка 9 следва да се допълни с "както и лица, обект на законов или регламентиран оперативен интерес на службите за сигурност и службите за обществен ред".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на Тодор Бояджиев по т. 12:
    "12. Абревиатурата НОСИ - няма ли объркване?".
    Има объркване, предложението е възприето.
    Предложение на Тодор Бояджиев:
    "Точки 14, 18 и 19 и където трябва - да се добави и категорията ЛССОВ."
    Това предложение е оттеглено.
    Има следващо предложение на Тодор Бояджиев, което също е оттеглено.
    Следващото му предложение е прието.
    Становище на комисията:
    Комисията предлага "Раздел II - Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната" да добие следната редакция:
    "II. Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната.
    1. Информация от областта на външната политика, нерегламентиран достъп до която би застрашил сериозно националната сигурност или би могъл да увреди или да създаде опасност от възникване на значителни вреди на позициите на страната в преговори с друга държава.
    2. Сведения и документи за вътрешнополитическото и военното състояние на други държави, основаващи се на непубликувани данни, чието разгласяване може да застраши националната сигурност на страната.
    3. Сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателна дейност от службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения.
    4. Подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност и службите за обществен ред, както и данни за личния състав.
    5. Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничели на службите за сигурност и на службите за обществен ред.


    6. Информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или способите за тяхното прилагане), контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки.
    7. Данни за вида, нивото на снабденост и качествата на специална техника, въоръжение, боеприпаси, защитни средства, уреди и материали, използвани от службите за сигурност и от службите за обществен ред.
    8. Данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства, контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки.
    9. Информация относно планирани, извършвани и реализирани оперативно-разузнавателни дейности от службите за сигурност, както и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.
    10. Доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред.
    11. Информация за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно имущество за специални цели.
    12. Единните регистри на разрешенията, удостоверенията, потвържденията или отказите за достъп до класифицирана информация и делата по проверките за надеждност, водени и съхранявани от ДКСИ.
    13. Информацията, свързана с изработването и съхраняването на печатите с изображение на държавния герб, както и на печатите на органите на държавна власт.
    14. Класифицирана информация, обменяна между Република България и международни организации или държави, маркирана с гриф за сигурност "строго секретно", "секретно", "поверително" или равнозначни на него.
    15. Плановете за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
    16. Сведения за организационно-техническата и програмната защита на автоматизираните информационни системи или мрежи на органите на държавна власт и местно самоуправление и техните администрации.
    17.Информация относно проектиране, изграждане, снабдяване с оборудване и функциониране на телекомуникационни, телеинформационни и пощенски мрежи за предаване на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, използвана за нуждите на Въоръжените сили, службите за сигурност или организациите по обезпечаване на тези системи и мрежи.
    18. Пароли и кодове за достъп до устройства, които създават, обработват, съхраняват и пренасят информация, маркирана с гриф "строго секретно", "секретно" или "поверително".
    19. Организация, методи и средства за криптографска защита на класифицирана информация, маркирана с гриф "строго секретно", "секретно" или "поверително"; описание и образци на разработвани или използвани средства за криптографска защита на така класифицираната информация; ключови материали и класифицираната информация, защитена с криптографски методи и средства.
    20. Информация за преминаването на икономиката от мирно на военновременно положение при различните състояния и степени на бойна готовност на държавата и при положение на война.
    21. Информация за подготовката, организацията и използването на железопътния, пътния и водния транспорт при привеждане на държавата и Въоръжените сили на Република България в по-високи състояния и степени на бойна готовност.
    22. Информация за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, чието разкриване може да причини загуба на тяхната ефективност.
    23. Информация за месторазположението, предназначението, планирането и снабдяването на обекти със специално предназначение, както и планове за тяхната отбрана и охрана.
    24. Информация за лица, подозирани в провеждане на подривна, терористична или друга противозаконна дейност срещу обществения ред, сигурността, отбраната, независимостта, целостта или международното положение на държавата, получавана, проверявана и анализирана от службите за сигурност и службите за обществен ред.
    25. Обобщени данни за военнослужещите и служителите в службите за сигурност и службите за обществен ред.
    26. Данни относно кадрови въпроси на службите за сигурност и на службите за обществен ред, с изключение на данните, сдържащи се в Закона за бюджета.
    27. Информация от архивни материали относно оперативната работа, включително информация, изготвена въз основа на архивни оперативни материали.
    28. Системата от форми и методи на опазване, както и оперативните възможности за охраната на държавната граница, дейността на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и информация за антитеростични и антисаботажни действия на държавната граница.
    29.Информация, отнасяща се до планираните, извършените и реализираните оперативно-разузнавателни и оперативно-контраразузнавателни действия от службите за сигурност, както и информация и предмети, придобити в резултат на тези действия.
    30. Обобщени данни, отнасящи се до функционирането на системата за опазване на класифицираната информация, съставляваща държавна тайна.
    31. Електронни регистри и дневници за регистрация на документи, както и списъци за други материали, съдържащи класифицирана информация, съставляваща държавна тайна.
    32. Материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия потенциал на държавата, както и правителствени стратегически поръчки и тяхната реализация.
    33. Информация за производствената технология, както и отделни начини за защита на документи за самоличност, банкноти и други ценни книжа и разплащателни средства, както и други защитавани (от фалшификация) документи, издавани от органите на държавна власт и местно самоуправление и техните администрации.
    34. Информация относно планове и задачи на външната политика, чието разгласяване би увредило важни интереси на държавата или на други обекти на международните отношения до времето на официалното им обявяване.
    35. Материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са считани за класифицирана информация, по предложение на една от страните.
    36. Организация и функциониране на дипломатическата поща.
    37. Системата за охрана на българските дипломатически и консулски представителства.
    38. Задачите на българските дипломатически и консулски представителства по време на война.
    39. Задачите по охраната на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и представителства на международни организации в Република България по време на война."
    Това е текстът.
    Госпожо председател, аз моля да ми дадете думата, тъй като имам конкретни предложения по този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: По този раздел има текстове, по които действително част от членовете на комисията имат възражения. След направените консултации с моите колеги аз предлагам някои съществени промени в раздел втори, както следва.
    Точка 3 на раздел втори да придобие следния вид:
    "3. Сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности."
    Предложението е т. 9, касаеща информация относно планирани, извършвани и реализирани оперативно-разузнавателни дейности, да отпадне.
    Да отпадне също така и т. 29 във връзка с промяната - информация, отнасяща се до планираните, извършените и реализираните оперативно-разузнавателни действия.
    Да отпадне и т. 25 - обобщени данни за военнослужещите и служителите в службите за сигурност и службите за обществен ред.
    В т. 4 след думите "подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност и службите за обществен ред, както и - да се добави думата - обобщени данни за личния състав. Добавя се думата "обобщени".
    В т. 6 да отпадне текстът след запетайката - контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки, като текстът придобие следния вид:
    "6. Информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални разузнавателни средства (технически средства и/или способите за тяхното прилагане)."
    В т. 8 след думите "Данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни средства" да се добави "и данни относно" и продължаваме - контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки." Добавяме след думата "средства" думите "и данни относно".
    В т. 11 - информация за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно имущество за специални цели, след "цели" добавяме запетая и думите "свързана с националната сигурност".
    Това са предложенията ми, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Бояджиев по раздел втори.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, по този раздел аз имах много бележки, които бяха обсъдени задълбочено в комисията. Една съществена част от тях бяха приети и фигурират в текста, други аз си оттеглих, трети получиха по-нова редакция и бяха инкорпорирани в текстове. Но опитвах се да следя последното, което предлагаше господин Дончев, и отново, преглеждайки окончателния текст, така както е предложен от комисията, има един единствен момент, по който бих искал да направя коментар.
    Бях смутен, че не виждам сведенията за лицата и опазването им, които оказват помощ на службите при извършване на техните дейности.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Включено е.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Включено е, но ми се струва, че там има място да добавим "и разработваните лица". Твърде често сме свидетели на това как има отправени обвинения, без да е завършило следствие, без да са стигнали до съд нещата, без да са доказани в съд, което на практика си е изтичане на информация. По-рано е било в т. 9.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Точка 9 и т. 3 ги събираме в един текст.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Добре, просто да добавим там "както и лицата, обект на разработка от службите за сигурност", или както ще върви редакцията, но просто да включим и тази категория лица, за които данните трябва да бъдат защитавани.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За яснота ще повторя новия текст на т. 3:
    "3. Сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информации и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности."
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: И "лица, обект на разработка".
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Как "лица, обект на разработка"?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Това е обобщаващ текст.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ: Добре, приемам, че текстът е обобщаващ и ме удовлетворява. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Още едно предложение, госпожо председател.
    Имам предложение да отпадне и т. 15 "Плановете за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.", които трябва да бъдат публична информация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други съображения по този раздел?
    Госпожо Дончева, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател! Аз съм удовлетворена от бележките, които току-що направихте, но предлагам да присъедините към отпадащите текстове и т. 26. Точка 26 не я казахте.
    Тя е:
    "26. Данни относно кадрови въпроси на службите за сигурност и службите за обществен ред, с изключение на данните, съдържащи се в Закона за бюджета."
    При положение, че т. 4 добива редакцията, която казахте, и тя съдържа данни за личния състав на службите за сигурност и службите за обществен ред, при това обобщен, това просто е нелеп текст. Защото всяка кадрова справка, която някой е дал за някого в някакви свои части, съставлява държавна тайна. Например, дали е женен и има две деца, дали е завършил средно образование в Каспичан и т.н.
    По-съществени обаче за мен са две други групи въпроси.
    Първо, т. 27 може да предизвика скандал и ви предлагам сериозно да обсъдим отпадането й.

    Тя гласи:
    "27. Информация от архивни материали относно оперативната работа, включително информация, изготвена въз основа на архивни материали."
    Щом става дума за архивни материали и сме приели един нормативен акт, който е описал реда за активиране, т.е. уредили сме в закона срок, в който това да бъде тайна, уредили сме възможност този срок да бъде продължен, уредили сме процедура, включваща комисия, която да обсъди има ли документите, информацията, съответно архивна и всякаква друга стойност, не може след като всичко това сме направили, след като комисията е казала, че трябва да се разсекрети и да се предаде на архив, ние отново да го засекретяваме. Това абсолютно противоречи на целия закон. Още по-малко пък информация, изготвена въз основа на архивни материали. Написал си някой журналист, работейки с държавния си архив, нещо и сега ние със списъка даваме възможност това да бъде засекретявано. Смятам, че има някаква грешка, за да не си помисля нещо по-зловещо и злощастно за някои хора, които се мъчат да будалкат пленарната зала и народното представителство.
    Другата група въпроси касаят изложеното на стр. 165 - правомощията на Министерския съвет. Поначало Министерският съвет е публичен орган. Онова, което касае стратегически поръчки, така както е описано в т. 32 "Стратегическия потенциал и неговата реализация", може да бъде отнесено в раздел I, който преди малко разгледахме. Когато се касае за отбраната, за военните поръчки, когато се касае за системата за свръзка на армията и т.н., това може да бъде по силата на раздел I, засекретявано, даже с него да се занимава Министерският съвет. Но да не би някой да си прави илюзия, че всичко, което е поръчки на огромна стойност, може да бъде засекретявано и още по-малко раздавано без търг и конкурс.
    Понеже българското законодателство изобилства с примери, когато се прави Закон за човека, Закон за поръчката и Закон за частния случай, просто смятам, че последният орган, на който можем да позволим такъв подход, е Министерският съвет, независимо в какъв състав. Поръчките на Министерския съвет ще бъдат публични и публично достояние и ще подлежат на парламентарен контрол, и на публичност пред обществото, за да не ни боли глава.
    Категорично възразявам т. 32 да остане в този вид. Стратегическият потенциал на страната и правителствените стратегически поръчки приемам, че ще бъдат тайна, но по силата на раздел I, когато касаят отбраната, когато касаят поръчките примерно за комуникации на отбраната, когато касаят други неща във връзка с отбраната, но не и във връзка с всичко. А като го сложим в раздел II, ще бъде във връзка с всичко - във връзка с "Краун ейджънтс", във връзка с "Маркони", във връзка с големите доставки на "Майкрософт", във връзка с всичко друго, което един Министерски съвет ще си прави. Не бива да е така.
    Второто нещо:
    "34. Информация относно планове и задачи на външната политика, чието разгласяване би увредило важни интереси на държавата или на други обекти на международните отношения до времето на официалното им обявяване."
    Важни интереси на държавата - да, във връзка с това, което защитаваме. Но на други обекти на международни отношения, моля ви! Откъде накъде?
    "33. Информация за производствената технология, както и отделни начини за защита на документи за самоличност, банкноти и други ценни книжа и разплащателни средства - добре, както и други защитавани от фалшификация документи, издавани от органи на държавна власт и местно самоуправление и техните администрации."

    Технологията за издаване на лични карти на Каспичанската община, нали, което, разбира се, че не може да се фалшифицира.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За бланки става дума. Някои бланки вече са на специална хартия, със специални защити.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Да, така е. Така е - добре. Където има ценни книжа, разплащателни средства - да. Но "документи, издавани от органи на местно самоуправление и техните администрации" - чета тук аз и това за мен тук е смущаващо.
    По-нататък.
    "22. Информация за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация, представляваща държавна тайна, чието разкриване може да прецени загуба на тяхната ефективност".
    Ако ще браним интереса по дефиницията на държавната тайна, тоест, това са само четири неща. Нека да препратим там, но не и към "загуба на тяхната ефективност". Тук най-малко редакционно не е точно - "чието разкриване може да причини засягане националната сигурност". "Увреждане на националната сигурност" - да, но "загуба на тяхната ефективност" - не. Това е по т. 22.
    Останалите мои бележки вие ги коригирахме сам и аз ще Ви подкрепя в това отношение.
    Да уточним за протокола и за председателстващия, че става дума за точка....
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Те могат да касаят службите.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те могат да касаят, но "местните органи на държавната власт и техните администрации", господин Дончев, ме притеснява. Иначе по останалата част от текста нямам притеснения.
    По т. 22 - вместо "чието разкриване може да причини загуба на тяхната ефективност" да е "чието разкриване може да застраши националната сигурност".
    По т. 26 - тя да отпадне, тъй като влиза в новопредложената редакция на т. 4 от председателя.
    Точка 27 да отпадне, като категорично противоречаща на цялата уредба, която направихме.
    По т. 32 - да отпадне, тъй като, доколкото се урежда от т. I, тя може да бъде третирана само за там. В противен случай ние позволяваме на Министерския съвет да прави пълен произвол.
    В т. 33 да отпадне "и местно самоуправление и техните администрации".
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Не съм съгласен.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Добре, това беше моя довод. Просто няма какво органите на местно самоуправление да издават, което да бъде чак държавна тайна. За производствената технология на бланките - даже да има бланки какви такива бланки пък правят органите на местна власт?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Например новите бланки за компесаторни записи. Най-големите измами стават точно с тези документи.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо ги правят там? Е, как? Местните органи ли правят новите бланки за компесаторните записи? Местните органи за държавна власт са печатница, моля ви се.
    Точка 34 да отпадне.
    Имаше още нещо в областта на външната политика, което аз просто някъде загубих. То касаеше възможността по искане на една от страните ние да засекретим международни договори.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС, от място): Точка 35.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Точка 35? Да:
    "35. Материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са считани за класифицирана информация, по предложение на една от страните."
    Моля ви? Преговаря българската държава с Марк Рич, какъвто пример имаше навремето. Марк Рич вече беше, общо взето, международен престъпник. Тъй като Марк Рич иска това да бъде засекретено, то ще се засекрети и българската държава ще си преговаря с него, ей така.
    Не може да бъде по искане на никоя от страните, ако това не е класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на закона с и без искане на страните. Иначе просто така всеки път Министерският съвет ще може да се позовава на искане на противната страна да си вземе всеки лист хартия. Защото тук пише така.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако е международен договор с друга страна, който не подлежи на ратификация?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не може да има такова нещо вън от закона. Моля Ви се, ако отговаря на класифицираната информация - да. Ако е държавна тайна по дефиницията, която сме приели - да. Но да се засекретява и да се уговаря за държавна тайна - нали разбирате в какво ни вкарвате? Нямаме интерес българските държавни институции да водят сепаративни преговори по всякакви въпроси, известни само на тях, още по-малко пък "документи, части, както и части от тях". Ама как "части от тях"? Моля Ви се?! Това е просто грубо ограничаване възможностите за елементарен граждански, парламентарен контрол върху правителството.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: За парламентарен - не.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Като го обявите за държавна тайна, вие ще искате решение на залата, за да може в елементарен парламентарен контрол един народен представител да пита.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Комисията по външната политика не може ли да контролира?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Комисията по външна политика пак ще трябва да вземе решение и да контролира.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Какъв е проблемът да вземе решение?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, не може и не бива да бъде така, господин председател на комисията. Затова казваме дефиниция за държавна тайна и нищо извън дефиницията, още по-малко по преценка на трети лица, независимо от закона. Член 35 също трябва да отпадне. Това просто създава възможности за произвол.
    Пледирам към Вас. Правителството може да бъде във всякакъв състав, излъчено от всякакво мнозинство. Не можем да правим документ, нормативен акт за едно правителство, пък след време, като дойде друго, тогава ще мислим и ще говорим. Не бива да е така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Вашето изказване беше 12 мин.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Обаче се изказах по 8 пункта от закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По 8 пункта - съгласна съм, но защо пък не сте направили писмени предложения, тъй като това са доста сериозни предложения за изменения.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Аз имам две процедурни предложения. Първото е да удължим настоящото пленарно заседание след парламентарния контрол до приключване на дебатите по този закон и гласуването му. (Реплика от господин Йордан Бакалов.) Сигурен съм, че ще се справим, господин Бакалов. Вероятно сте видяли какво ни остава.
    Второто ми предложение е за извънредно заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения. Първото е за удължаване на днешния пленарен ден след парламентарния контрол.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: А, ако не довършим закона, да продължим в събота до приключването на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедурно предложение господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колега Дончев! Доживяхме явно да се заплашваме от парламентарната трибуна с работа в събота. Аз примерно предлагам да работим в неделя.
    Това е моето процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво е процедурното Ви предложение?
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да работим в неделя, след като колегата Дончева предложи да се работи в събота.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първото процедурно предложение е да се удължи днешният пленарен ден до приключване на законопроекта за класифицираната информация, включително и в събота, ако законопроектът не бъде приключен днес.
    Това е процедурното предложение - удължено пленарно заседание днес и утре от 9,00 ч. до приключване на законопроекта за класифицираната информация.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 90, против 36, въздържали се 2.
    Процедурното предложение се приема.
    За второ процедурно предложение има думата господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Второто ми процедурно предложение е за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с една-единствена точка в дневния ред: разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме това процедурно предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 123 народни представители: за 108, против 13, въздържали се 2.
    Процедурното предложение се приема.
    Обявявам почивка до парламентарния контрол. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме с:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпилите питания в периода от 12-18 април 2002 г. са следните:
    Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно трудовата емиграция на българите и европейския пазар на труда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 април 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Веселин Черкезов към Костадин Паскалев - заместник министър-председател, относно изявление на заместник-министъра господин Хасан Хасан на пресконференция от 3 април 2002 г. Следва да се отговори писмено на 26 април 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Милен Велчев - министър на финансите, относно закупуване на немски ценни книжа от БНБ с пари на Националната здравноосигурителна каса. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 април 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова, Йордан Димов и Димитър Димитров към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизацията на "Агробиохим-АД", Стара Загора. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 април 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Милен Велчев - министър на финансите, относно раздаване на кредити на задгранични дружества след 1985 г., невърнати на Българската външнотърговска банка. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 април 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Камов към Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно изпълнение на Решение на Народното събрание за изготвяне на ежегоден доклад за младежта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 26 април 2002 г.
    Има за връчване писмени отговори от:
    - министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
    - министъра на държавната администрация Димитър Калчев - на актуален въпрос от народния представител Кемал Еюп;
    - министъра на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
    - министъра на финансите Милен Велчев - на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
    - министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров - на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
    За процедурно предложение, заповядайте!
    МАРИЯ СПАСОВА-СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят процедурен въпрос е към председателя на Народното събрание господин Герджиков относно реда и подреждането на парламентарния контрол.
    През изминалата седмица аз отправих въпрос към заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева относно цената, която българският данъкоплатец плаща за извършването на луксозен ремонт на служебния й кабинет и изграждането на баня към него. Този въпрос ми бе върнат, цензуриран, за прередактиране. Той бе прередактиран и отново върнат поради преценката на председателя, че съдържа лични нападки.
    Като народен представител аз имам правото да задам този въпрос. Той касае обществото. И не разбирам защо се налага тази цензура на въпросите от опозицията. След като Вие създавате цензура към журналистите, не си представяйте, че можете да ограничите правата и на народните представители при задаването на въпроси, които вълнуват обществото и които са свързани с разходването на средства. Цената на този ремонт надхвърля 2000 минимални пенсии или над 7000 добавки за деца.
    И аз питам сега от трибуната министър Шулева. Моля я да отговори на този въпрос, който вълнува възрастните хора, децата в домовете, домовете за социални грижи и т.н.
    Моля да не бъдем ограничавани във въпросите си!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
    Това беше изказване, а не процедурен въпрос. Ще направя необходимата справка и ще Ви отговоря.
    Преминаваме към разискването по питането на народните представители Пламен Моллов и Васил Калинов към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме относно стратегията на Министерството на земеделието и горите за управлението и стопанисването на горския фонд.
    Съгласно чл. 87, ал. 2 от правилника разискванията се провеждат в рамките на един час. Времето се разпределя между парламентарните групи. Разпределям времето за изказванията между парламентарните групи по следния начин: Парламентарна група на НДСВ - 29 минути; за Парламентарна група на КБ - 12 минути; за ПС на ОДС - 12 минути; за ПГ на ДПС - 5 минути; за независимите депутати - общо 2 минути.
    Имате думата.
    Заповядайте, господин Моллов.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Ако ми позволите, госпожо председател, бих искал първо да направя едно процедурно предложение във връзка с предстоящия дебат.
    Моля да поканите в залата министър Дикме и заместник-министър Меглена Плугчиева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Дикме може да влезе в залата, когато намери за необходимо, а заместник-министър Меглена Плугчиева...
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Процедурното ми предложение е за допускане в зала на заместник-министър Меглена Плугчиева. Другото ми предложение беше покана.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме предложението заместник-министър Меглена Плугчиева да влезе в залата.
    Гласували 122 народни представители: за 102, против 16, въздържали се 4.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят заместник-министър Меглена Плугчиева в залата.
    Господин Моллов, имате думата.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли сред нас, присъстващите в тая зала, има някой, който би останал равнодушен или безразличен, когато се обсъждат въпроси, свързани с българското зелено злато, когато става дума за родните гори. Те са уникално по своята същност и значение национално богатство не само като важен суровинен ресурс, но много повече защото са естествен източник на здраве на нацията, филтър на въздуха, регулатор на водния режим, модификатор на климата, част от световната природа, част от историята и народната психология. Животът ни е немислим без тях.
    Но справедливото ни чувство на гордост от прекрасните гори, с които разполага нашата нация, днес все по-често се примесва с остро безпокойство и опасение за тяхното бъдеще. Със свито сърце се питаме неизбежни ли са опустошителните горски пожари, на които постоянно сме свидетели, безсилна ли е държавата да спре незаконната сеч, докога ще проявяваме търпимост към безпрецедентното бракониерство? Ще успеем ли да съхраним за децата ни горите такива, каквито ги наследихме от нашите родители?
    За последните 10 години бяха опожарени повече от 133 ха гори, тоест над 3 на сто от общата горска площ. От тях над 77 хил. ха, тоест повече от половината площ, е допуснато да бъде опожарена само за последните две години. Анализът на състоянието на горското ни стопанство категорично налага следния извод: налице е трайна негативна тенденция към намаляване площта на горите в България, рязко влошаване на качествената им характеристика, загуба на биоразнообразие, нарушени стопански и социални функции.
    Тази почти апокалиптични картина не е резултат от природна стихия. Тя е резултат от създадените условия за незаконна дейност в горите, които за съжаление все още се смятат от много хора за ничия държавна собственост, от която може да се краде безнаказано.
    Уважаеми дами и господа, така наречената структурна реформа в сферата на горското стопанство, която стартира през 1997 г. с приемането на два основни горски закона - Закона за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за горите, се оказа един неуспешен експеримент, който поради множество остри противоречия и проблеми за устойчивото управление на горите предпостави тяхното кризисно състояние днес и приближаващата се екологична катастрофа. Вместо на действителна и ефективна реформа, ние станахме свидетели на един злополучен опит да се вземе от гората повече, отколкото гората може да даде. Проведените от екипа на господин Върбанов структурни и икономически промени, целещи адаптиране на горското ни стопанство към пазарните условия, не бяха съобразени със спецификата на горите като изчерпаем природен ресурс, не бяха извършени въз основа на задълбочен анализ и прогноза на резултатите. Извършена беше бърза и сляпа приватизация. В горите влязоха непрофесионалисти, които в името на бързата печалба съсипват и днес безогледно това безценно природно богатство, ограбвайки на практика цялата нация.
    Преходът от напълно централизирана и планирана система към абсолютна либерализация в ползването на горския фонд без да е осигурен регулаторен механизъм, който да защитава интересите на цялото ни общество, доведе до разпиляване на изгражданото с години, превърна държавните лесничейства в безпомощни наблюдатели на процесите на брутално разграбване. Ето защо, уважаеми колеги, днес ние трябва да сложим край на погубването на българската гора и да положим едно ново начало. Дошло е времето, уважаеми колеги, за енергична и адекватна намеса от страна на държавата, за да започне лечението на горския сектор от неговата хронична болест.
    Безспорно, както разбрахме от изнесената информация от министър Дикме по повод на отправените към него питания в тази зала, Министерството на земеделието и горите предприема редица конкретни действия в правилната посока. (Реплики от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Картата, господин Моллов, моля Ви! Колко минути са това?
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Аз не мога да преценя. Проблеми има в системата. Картата е поставена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Проблеми има в системата - просто системата не отчита. Засечете времето!
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Тези конкретни действия са предприети в правилната посока, те са навременни, те са абсолютно необходими и единствено възможни мерки за излизане от кризата в краткосрочен план. Тези действия обаче трябва да се разглеждат само като усилия за временно преустановяване на разрухата в българската гора, като едно важно стъпало от подготовката за цялостно преструктуриране на системата на управление на горите. Днес без да се бавим трябва да подложим на една широка дискусия една нова дългосрочна горска стратегия, да я приемем като национална задача и да преминем към нейното реализиране, независимо от политическата ни окраска.
    Държавата трябва да поеме своята функция на собственост върху повече от 85 на сто от горите и да гарантира устойчивото и многофункционално стопанисване на горските ресурси като използва авангардния европейски опит в това отношение и го пречупи през призмата на националните особености. Това означава, уважаеми колеги, да се пристъпи незабавно към създаването на една национална горска компания, структурирана като пазарноориентирана и автономна стопанска единица, но безспорно със собственост на държавата, която да реализира приходите в целеви инвестиции за развитието на горския сектор. С такава цел именно са предприетите в последно време действия както от страна на Министерството на земеделието и горите и на Националното управление по горите, така също и проекторешенията, които предлагаме на вашето внимание от името на 53-ма народни представители.
    Призовавам всички колеги със своя глас да подкрепят усилията ни за качествена промяна и адаптиране на управлението на българската гора към европейския опит с цел да обезпечим нейното устойчиво и многофункционално стопанисване и развитие. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Моллов.
    Господин Великов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Аз подкрепям основните моменти в изказването на господин Моллов и двата акцента в проекторешенията, свързани с обсъждането и приемането на национална стратегия и на национална горска компания.
    Това, което бих искал да добавя, е да се подсили този елемент, свързан с опазването на горите, тъй като все пак основното трябва да бъде опазването и след това вече устойчивото и екологосъобразното им ползване, тъй като, както изтъкна и преждеговорившият, горите и горският фонд са нещо много повече от дървесината, която може да се добие.

    Тези нарушения, за които бяха отбелязани преди от министър Дикме, сега от господин Моллов, свързани с ползването на горския фонд, екологичните бедствия, които в повечето случаи са предизвикани от човека, а именно тези пожари предимно, но по някой път възникващи и чисто поради природни фактори - този дърволом в Бистришкото бранище, например, един характерен случай говори, че инициативата на Комисията по земеделието и горите и на министъра на земеделието и горите, и на госпожа Плугчиева, е много навременен и ние трябва да я подкрепим.
    Това, което аз бих предложил като известни малки добавки в проекторешенията, е следното: смятам, че националната стратегия би трябвало да бъде "Национална стратегия за дългосрочно развитие на горите и горското стопанство", тъй като само "на горското стопанство" ми се струва, че...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В първия абзац?
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Да, в първия абзац.
    Това малко ограничава полето на стратегията, а пък "горите и горското стопанство" ще бъде в синхрон с предвижданите и други национални стратегии на правителството и на управляващата коалиция НДСВ - ДПС, да кажем, за развитието на водите, водния сектор и т.н., да не изброявам всички стратегии, които се подготвят и които са навременни.
    И във втория абзац аз също така смятам, че за да се подчертае това, което преди малко отбелязах, думите "стопанисването и опазването" би трябвало да се заменят с "опазването и екологосъобразното стопанисване". Смятам, че това ще допринесе за подчертаване на факта, че ние най-напред трябва да опазим горите и горския фонд и след това паралелно да ги ползваме, така че, както спомена и господин Моллов, да останат и за поколенията.
    И най-сетне бих искал да спомена, че независимо от това, че в решенията не се споменава изрично Министерството на околната среда и водите като един важен орган, важно министерство, което да вземе участие в разработването на стратегията и другите мерки, които се предвиждат, аз смятам, че под една или друга форма то ще трябва да вземе участие, даже като имам предвид и досегашната много добра съвместна работа на Министерството на околната среда и водите с Министерството на земеделието и горите. Фактът, че около две пети всъщност от горите в България са защитени под една или друга форма, имат специален режим, което означава, че без Министерството на околната среда и водите просто една такава стратегия или всичко останало би загубило смисъл, така че това е по-скоро като една препоръка, да се има предвид, дори да не се запише изрично в някоя от точките на иначе добре съставените проекторешения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Великов.
    За изказване заповядайте, господин Пейчев.
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Господин министър, колежки и колеги! Бих искал да ви обърна внимание на това какво се случваше в горите преди около 2 години и няколко месеца. Тогава стана едно разделяне на горите на две части - едните станаха търговски дружества, а другите - държавни лесничейства.
    Тези търговски дружества изключително бързо бяха приватизирани от небезизвестни групи, които започнаха експлоатация, като на тези дружества безвъзмездно се прехвърли огромно количество собственост. Това са хижи, почивни станции, почивни бази. Същите започнаха да работят по един начин, по който всички видяхме докъде стига българската гора. Значи, започнаха да се печелят търгове от фирми, които дадоха по-висока цена на дървесината, отколкото е нейната пазарна цена. Това е нещо изключително прозрачно. Значи, тези фирми, които печелят търговете по този начин очакват да извлекат по-голямо количество дървесина, което да не бъде обявено и паричният поток да се придвижи в съвсем друга посока.
    Това беше спряно от новия министър - господин Дикме, респективно от хората, които започнаха да управляват горите.
    Същевременно се наблюдаваше нежелание на фирмите, които са сключили договори да изплащат своите задължения и моят въпрос е към госпожа Плугчиева, тъй като към 31 декември 2001 г. редица от тези фирми, които не знам доколко добре си вършат работата, но "Своге лес" ЕАД дължала 417 000 лв., "Букаците" ЕАД - 287 000 лв., "Мусала лес" - 619 000 лв., "Тръстеник 99" - 393 000 лв., "Беслед" - 626 000 лв., "Струма лес" - 225 000 лв., "Свети Иван Рилски" ЕАД - 84 000 лв., "Берковска гора" ЕООД - 41 000 лв., "Лонгоза" - 264 000 лв., "Леспром" - Троян, ЕАД - 989 000 лв., "Агролеспроект" - 122 000 лв. и други, на обща стойност 5 млн. 952 хил. лв. Това са средства, които не са постъпили. Това са средства, с които министерството би трябвало да работи, да възстановява гората, а не да търси начини откъде да докара пари в страната. Тези пари не работят за нашата българска гора, така че аз бих искал с навременните мерки, които бяхме взели за гората тези фирми, които са неизрядни, да бъде изработен един списък, в който тези фирми да бъдат, ако не кажа извадени, но да бъдат санкционирани по някакъв начин, за да не могат те да пречат на развитието на българската гора. Затова аз смятам, че предложението на господин Моллов в тази връзка - за обединяване на усилията на всички ни за доброто на българската гора, би трябвало всички да подкрепим. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пейчев.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Имаше отправен въпрос към заместник-министър Плугчиева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейчев!
    Вашият коментар е напълно основателен. Общата сума на дълговете, които са направени или са натрупани от държавните горски фирми само за 2001 г. възлизат общо на 5 млн. 900 хил. лв. или общо на около 6 млн. лв.
    Има създадена комисия в министерството, която в продължение на няколко месеца направи нужния анализ на работата на държавните горски фирми и се оказа, че въпреки, че те са поели цялото имущество, сграден фонд, административни сгради, ловни домове, съответно целия машинен парк - трактори, камиони, работници към всичко останало, поради факта, че са били назначавани некомпетентни хора, непрофесионалисти за мениджъри на тези фирми главно от неправилен, от некомпетентен и неграмотен мениджмънт са натрупани тези основни дългове. Поради тази причина новото ръководство на Министерството на земеделието и горите предприе съответно няколко мерки и действия, а именно - на първо място, на базата на анализа да се направят съответните промени на този кадрови потенциал. Трябва да ви кажа, че мениджърите бяха направили паралелни фирми на тези държавни фирми, частни структури, в които се извършваше същата дейност и които на практика източваха държавните фирми, което беше преустановено.

    На второ място се направи пълен анализ и една част от фирмите, които могат да бъдат санирани, са включени в група със съответната оздравителна програма за саниране и оздравяване. Тези, които са абсолютно неспасяеми, са в така наречената група за ликвидация, а останалата част, които могат все още да бъдат стабилизирани, да бъдат предвидени за приватизация.
    Така че министерството има цялостна концепция за работата с това изключително тежко за съжаление наследство, което получи от предното ръководство на министерството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева.
    Заповядайте за изказване, господин Калинов.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, в питане до министъра на земеделието и горите ние поставихме въпроса за управлението и стопанисването на горския фонд. Днешното състояние на българската гора ни дава основание да поискаме настоящия дебат.
    Още в началото трябва да кажа, че през последните години българската гора - това наше национално богатство, бе обект единствено на безогледно и варварско разграбване с цел лично облагоденстване на властимеещите. С приемането през време на управлението на ОДС на двата основни горски закона - Закона за възстановяване собствеността на горите и земите от горския фонд и Закона за горите, стартира тъй наречената реформа в горското стопанство. За съжаление тази реформа бе син тайфун, преминал унищожително през българската гора. Приетата нормативна уредба и изградената организация създаде условия и доведе до това, че цялата стопанска дейност премина в новообразуваните еднолични акционерни дружества заедно с всички дълготрайни материални активи. На държавните лесничейства се възложи управлението, охраната и контрола, но оставени без материална база, с фиктивни функции за въздействие и иззета стопанска дейност. Те се превърнаха в безмълвни регистратори на унищожаването на българската гора.
    Още със създаването на горските дружества се пристъпи към тяхната приватизация. От 80 вече са приватизирани 54, в ликвидация са 2. Останалите 26 са обявени в процедура на приватизация. Но и тук приватизацията бе извършена по определен сценарий. Многократно споменахме за Добруджанска гора, за Ракитово. На дневен ред излизат нарушенията при приватизацията на Шуменска гора, Ямбол. В грубо нарушение на законовите норми бе безвъзмездното прехвърляне на дълготрайни активи на регистрирани вече дружества само със заповед на бившия министър на земеделието и горите - господин Върбанов.
    Господа, мога да ви цитирам, че по доклад на създадена за целта комисия са установени над 100 такива незаконни заповеди за прехвърляне на активи. Така бе създадена "стройна система" за разграбване на създадената с десетилетия материално-техническа база на горското стопанство в България. Можете ли да отгатнете каква е партийната принадлежност на тези, които са плячкосали "законно" това богатство? Приетата система за ползване на дървесина от горите вкара в горския фонд търговци с нюх, които избираха най-добрите насаждения и безмилостно изсичаха най-добрата дървесина, в повечето случаи в разрез с всички лесоустройствени планове.
    Ще ви предоставя един за мен показателен пример. Сключеният договор между Националното управление за горите и "Голд паркет" ООД за покупка и продажба на дъбова дървесина, и забележете - на корен, на територията на областите Шумен, Варна, Сливен, Бургас, по оценка на експертите е на цени - пъти по-ниски от реалните. Анализът на изпълнението на този договор показва, че не са спазени даже и малкото записани изисквания към ползвателите.
    Така организираното ползване на държавната горска дървесина може да има една цел - собственикът на гори - държавата, да губи, а печалбата да остава в джоба на ползвателя - целево избрана частна фирма. И всичко това управляващите го облякоха в законова форма. Да облечеш всичко това в законова форма и да търсиш виновника другаде - това е политически цинизъм, господа. Неслучайно разрухата в българската гора се счита като едно от най-големите ви "достижения" и затова вие сте образът на корупцията в очите на българския народ, господа отдясно.
    Разбитото единно горско стопанство вече не може да осигури ефективна система за стопанисване, управление и възпроизводство на горския фонд. Умишлено или поради неработещата система в последните години не бе намерено решение на тежки въпроси, които касаят горите, като горските пожари, бракониерската сеч, нерегламентирания износ. Има изключително засилен износ на дървесина. Де факто почти цялата добивана технологична дървесина в България се изнася - 2 млн. куб. м, при общ добив 4,5 млн. куб. м. Тоест в България остава малко технологична дървесина и главно дърва за огрев.
    Естествено възниква въпросът: какво печели държавата от износа на своите гори? Всичко това доведе до обезлесяване, ерозиране на огромни територии, до загубване на водоизточниците, до нарушаване на биоравновесието. В традиционни горски райони горите загубиха своето социално значение за българското население. И всичко това при положение, че 85 процента от горския фонд е държавна собственост.
    Дами и господа народни представители, от тази трибуна поставяме въпроса за промяна на системата на стопанисване и управление на горския фонд. Безспорно е, че добивът на дървесина ще продължи, но не може държавата да заделя многократно повече за нейното възстановяване, отколкото получава от добива. Причината е, че трябва да се гарантира възпроизводството на горския фонд. Това обаче трябва да стане като стимулираме износа на готова продукция, както и развитието на местното производство за сметка на досегашното безогледно изнасяне на технологична дървесина.
    На следващо място ние подкрепяме намеренията на министерството да създаде Национална горска компания за стопанисване и управление на държавните гори. Опитът на водещи страни като Австрия и Германия и традициите на българското горско стопанство показват, че това е единствено верният път. Отчитаме трудностите, които днес има министерството. От своите предшественици те получиха лошо наследство. Получиха в наследство законова уредба, която превръщаше горите в бащиния, дивечовъдните стопанства - в частни резиденции за частно ползване и лична облага.
    Но ние не можем да приемем бавното действие на Министерството на земеделието и горите за промяна на завещания им модел, за създаване на съответстваща на потребностите на българската гора законова уредба. Необяснима за нас е неадекватната реакция по случаите на груби законови нарушения и предприемане на спешни мерки за тяхното отстраняване. Защо не се изнесе истината за това, което е правено от предишните управници, пред българската общественост, пред компетентните органи, господин Дикме? Какво чакате? Те само това искат - да ги забрави времето, да ги вмени във ваши грешки.
    Считаме, че в прерогативите на Министерството на земеделието и горите са механизми и действия, които трябва да доведат до бърза промяна на цялата система на управление и стопанисване на гората. Част по-скоро всички горски дружества да се прехвърлят за оперативно управление там, където им е мястото - в горския сектор. Съвместно с Министерството на вътрешните работи да се приеме единна система за охрана, в това число и противопожарна охрана на горите и земите от горския фонд. Съвместно с Министерството на финансите да се извърши проверка на фирмите - износителки на дървен материал, и спазване на митническия режим. Да се отменят по законов ред неправомерно издадените заповеди за безвъзмездно прехвърляне на материални активи от държавните лесничейства към търговските дружества.
    Уважаеми господа, проблемите и нарушения са много. Нашата цел не е да ги изброим всичките. Нашата цел е да постигнем политическа воля за действия, които да създадат условия българската гора да бъде извадена от колапса, в който се намира благодарение на предишното управление.

    Господа управляващи! Болестта, която ви оставиха предишните управляващи, е много заразна. Но вие очевидно не осъзнавате това докрай. Променете темпа и не се вживявайте в ролята на кадрови месии и помнете, че професионализмът няма цвят. Предприемете бързи стъпки за промяна на завещания ви модел. Ние ще подкрепим вашите законодателни инициативи и практически стъпки, насочени към спасяване на националното ни богатство - българската гора.
    И понеже през цялото време, когато коментираме въпросите, свързани със стопанисването и управлението на горския фонд, ние се натъкваме на безброй нарушения. Пред мен е една констатация с близо 30-40 заповеди на господин Върбанов, само една ще цитирам:
    "Със заповед РД 46742/14.06.2000 г. министърът на земеделието заменя продуктивна земеделска земя в община Костинброд със земя от държавния горски фонд в Несебър на 320 м от брега и на 1 км от гр. Несебър. При оценка от лицензирани, в кавички, оценители за двете земи се е получила разлика в размер на 2417 лв. в полза на молителя Евгени Димитров - служител от Министерството на земеделието и горите, която му е била изплатена."
    Такива заменки на земи и предоставянето на правото на ползване на земи от горския фонд има десетки и Вие, господин министър, трябва да вземете отношение по тях и да ги предоставите на компетентните органи, както и всички свързани със замяната на дълготрайните материални активи, за което имате доклад от над 30 страници и цитирани над 100 заповеди на министър Върбанов за груби нарушения на закона.
    Моля Ви, свършете си работата, господин министър! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Калинов.
    Заповядайте за изказване, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Слушах филипиките на господин Калинов и се учудвам накъде отиваме.
    РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Към комунизма.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Свидетели бяхме в практиката на Тридесет и деветото Народно събрание на много екзотични решения, на немалко чудесии се наслушахме и нагледахме. Обаче един бисер в това отношение смятам, че е проекторешението да се създава национална горска компания.
    Очевидно, вносителите много силно желаят да възстановят административно-директираното стопанство (неразбираема реплика на господин Моньо Христов), да се откажем от пазарните принципи, да възстановим принципа на държавата-майчица, която е и стопанин, и собственик, и ръководител, и търговец, и работодател, и всичко. И така нататък, и така нататък.
    Аз се питам сега по тоя ред на мисли не е ли редно да възстановим и стопанските обединения в страната? Не върви, примерно, металургията - да създадем обединение "Черна металургия"; не върви, примерно, млекопроизводството - да върнем ДСО "Млечна промишленост" и т.н. и т.н. (Неразбираема реплика на господин Моньо Христов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, ако още веднъж се обадите, ще Ви отстраня от залата.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: Аз мисля, че докато такива идеи от овехтелия арсенал на комунизма витаят в обществото, и жалко, и в пленарната зала, ние не можем да не се тревожим и да не бъдем обезпокоени.
    Второто нещо е за това, че някакви си причини, следствие ли, как да ги нарека, се отнасят към цялостната концепция за отделянето на държавата от стопанисването на горите, тоест, от стопанската дейност. Ами че кой създаде, господин Калинов, тези стопанства, в които елитът на партията безконтролно си властваше там и ловуваше, и го обслужваше кой ли не и какви ли не? (Реплики от КБ.)
    Точно така е, драги ми, и ти го знаеш много добре...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика ли правите, господин Костов, или изказване правите в момента?
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ: ... защото такива герои като Кубадински, като Живков и т.н. успяваха да ги превърнат в латифундии. И тук сега ми правите смешен плач, както е казал Христо Ботев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика - господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Калинов, когато се обръщате към управляващите, Вие се обръщате към себе си. Нима не знаете, че госпожа Меглена Плугчиева е член на Висшия съвет на БСП? Това не го ли знаете? Какво по-ярко червено доказателство, че Вие сте част от управляващото мнозинство, когато член на Висшия съвет на БСП е заместник-министър и управлява цял подотрасъл "Гори и горско стопанство"?
    Така че, обърнете се към нея и не казвайте "господа управляващи", вие също сте управляващи и си изяснете отношенията, но не правете този театър тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате възможност за кратка дуплика, господин Калинов.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ): Уважаеми дами и господа! Не може 85 процента от горите и горския фонд да са държавна собственост и държавата най-безогледно да се изтегля от тях за сметка на партийните мераци на една група от БЗНС с председател госпожа Мозер. (Единични ръкопляскания в блока на КБ.) Ако за Вас това е връщане на някаква стара система, то аз ще Ви помоля да бъдете много спокоен, защото проблемите за връщането на нещо, което е отминало и което не желаем, са ваши проблеми. Защото вие го възстановявате с обратен знак за вашите партии, за вашите дейци. Вие приватизирате в тяхна полза, раздавате в тяхна полза. Че засрамете се поне от хората, които гласуват за вас, които са обикновените членове на вашите партии!
    И на следващо място. Госпожа Плугчиева е заместник-министър на земеделието и горите и ние с всичките си кадри и специалисти ще подпомагаме развитието и управлението на държавата (силен шум и ръкопляскания в ПСОДС), но няма да подпомагаме това, което правихте вие. И най-малкото вие сте хората, които можете да държите сметка - морална или каквато и да е, на кадрите, които работят сега, в момента, по управлението на българската държава. Вие разсипахте България, вие носите отговорност за това, вие сте корупцията, господа, а не тези, които сега искат да измъкнат държавата от ситуацията, в която я оставихте. (Ръкопляскания в блока на КБ. Неразбираеми реплики на господин Моньо Христов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Христов, отстранен сте от залата, предупредих Ви. Моля, напуснете залата!
    Други желаещи за изказване!
    Заповядайте, господин Костов.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Излизам на това място, за да ви кажа, че когато говорим за нещо свято, каквато е българската гора, разговорът, който водим, не е нормален в момента. Аз приемам, че по този въпрос трябва да има единна политическа воля и пълно съгласие за решаване на всички затруднения, които съществуват.
    Истината е, че българската гора е болна точно по начина, по който е болно и българското общество. От гледна точка на това, което казах, аз мисля, че има решителна нужда от промени в управлението, в ползването, в залесяването, във всички дейности, които имат връзка с българската гора.
    Специалисти от моя избирателен район направиха анализ на проблемите, които съществуват в горите в Сливенския балкан. Изхождайки от това, че трябва да гледаме само напред и да забравим миналото, искам да съобразя няколко неща, които имат връзка само с това, което е напред.
    Първо, трябва да премахнем дивия капитализъм, който според мен и в момента съществува в експлоатацията на българските гори. Един прекрасен жив природен ресурс ние и сега, и през всичките 5-6 години в миналото не сме го ползвали по начина, по който трябва да бъде.
    От анализа на специалистите, който имам пред себе си, се разбира, че ако съседните нам държави са имали достатъчно ресурс да преработват дървесина, в момента българските гори ще бъдат много по-малко. Цяло щастие е, че по-богатите от нас южни държави, и преди всичко Гърция, не са имали достатъчно капацитет, за да бъде по-тежко състоянието на нашата гора.
    От тази гледна точка смятам, че ние трябва да направим всичко възможно още от днес да не бъдем суровинен придатък на нашите южни съседи, да не изнасяме само обла дървесина, да се опитаме да преработваме дървесината у нас.
    И последното, което искам да кажа, е, че трябват пари. Всяка стопанска дейност е съвразана с пари. Лично аз смятам, че за българските гори ние като Народно събрание - и бившите народни събрания, и това Народно събрание - не правим достатъчно, щото да има паричен ресурс, за да добрува гората. Какво имам предвид? Няма никога да забравя какво ми каза един възрастен човек от с. Крушаре: "А бе, господин Костов, потъвам в земята от срам, че гръцки хеликоптери гасят нашите гори. Толкова ли нашата държава не може да намери пари за един хеликоптер?"
    Толкова ли нашата държава например и ние като Народно събрание не можем да намерим паричен ресурс да купим един или два хеликоптера за водогасене? Според мен това не е толкова голям проблем, но той не се решава.

    И още нещо искам да кажа и свършвам. Навремето в капиталистическа Америка след дълбоката икономическа криза там, където е ерест намесването на държавата - в стопанската дейност, президентът Рузвелт е намерил работа на стотици хиляди безработни по залесяването на американските гори. Това е прецедент. Той е бил изкаран социалист, в какво ли не е бил обвиняван, но той е намерил решение за стотици хиляди безработни да залесяват горите.
    На вас, като народни представители, искам да ви обърна вниманието върху следното: ние не сме големи колкото Америка, но в момента също имаме стотици хиляди безработни, които получават под една или друга степен социални помощи, но ние като държава, като Народно събрание не намираме воля, не намираме средства, не намираме желание да изпратим тези хора в горите и България наистина да стане една безкрайна гора.
    Завършвам с това, че смятам, че е потребно да има промяна в горите. Смятам, че трябва да има политическа воля - обща, единна, оттук нататък да процъфтяват българските гори. И към това трябва да бъде нашето внимание като народни представители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костов.
    Коалиция за България е изчерпала времето си.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Не е вярно!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще направя справка за това.
    Движението за права и свободи не е ползвало парламентарно време. Обединените демократични сили са ползвали 4 минути, Национално движение Симеон Втори - 22 минути.
    Имате думата. Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Има думата господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Имам две бележки по текста на решението. Госпожо председател, предлагам в т. 1 да се препоръча на Министерския съвет да предприеме тези действия, тъй като той е самостоятелен държавен орган и тези действия, които трябва да предприеме, идват наистина от страна на парламента. И смятам, че това е по-добрата редакция.
    Но моето предложение е по-важно по същество във второто тире на т. 1, където се казва, че се препоръчва на Министерския съвет в срок до месец ноември тази година да внесе в Народното събрание проекти за изменение и допълнение на законите.
    Ще ви прочета новата редакция и накратко ще я мотивирам.
    "...отнасящи се до стопанисването и опазването на горския фонд и до приватизацията (нататък текстът се запазва), които да осигурят и създаването на Национална горска компания - държавно предприятие по смисъла на чл. 62 от Търговски закон."
    Смятам, господин министър, че след като направите оглед на състоянието на сегашните държавни горски стопанства, в министерството да се определят тези от тях, които няма да са в процедура на ликвидация, тези, за които се смята, че и занапред имат добри икономически възможности, да станат основата, върху която да се създаде тази национална горска компания. Тъй като, ако се запази изцяло действието на сегашния Закон за приватизация, се оказва, че вие сте задължени да приватизирате всички стопанства, а после на това празно място държавата да заделя нови финансови средства и да създава горска компания. Смятам, че това ще бъде подкрепено от вас, за да се получи исканото съчетание и да се определят тези държавни горски стопанства, които трябва да създадат материалната и всякаква друга основа за дейността на бъдещата национална горска компания. Това е моето предложение и аз се надявам, че то ще бъде подкрепено от Вас и от останалите народни представители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За изказване има думата господин Върбанов.
    Коалиция за България има още минута и половина, тъй като дубликата на господин Калинов беше вкарана във времето и тази информация беше поднесена объркано.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! За да бъде обсъден и дискутиран въпросът за Националната горска компания е необходимо преди всичко да са ясни статутът, основните функции и задачи, както и организационната дейност. Независимо от несериозния подход, по който беше предизвикана дискусията по един изключително сериозен въпрос, какъвто е управлението и стопанисването на българската гора, или точно поради това аз бих желал да изразя оттук моите притеснения.
    На първо място, не е ясно каква е политическата воля на мнозинството и правителството по отношение на горския отрасъл. В предизборните програми на политическите сили от парламентарното мнозинство няма конкретни текстове по въпроса. За осем месеца управление такава програма не беше представена. На 28 февруари 2002 г. Министерският съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за горите. В него не само че няма идея за подобно нещо, но няма и предложена промяна в обществено-икономическите отношения, уредени със Закона за горите от 1997 г.
    Два месеца след това ни се предлага за обсъждане идея, чиято реализация изисква съществена промяна в действащото законодателство и в приетия от Министерския съвет проект за закон за изменение и допълнение на Закона за горите. Може би след още два - три месеца ще се предложи нова идея с коренно-противоположна логика и икономически решения.
    Всъщност, какво се предлага? Коя е политическата воля? Заложената в проекта за изменение и допълнение на закона, приета от Министерския съвет, или в неясната идея за неясната горска компания? От многобройните медийни прояви на заместник-министъра на земеделието и горите госпожа Плугчиева се разбира, че това, което се предлага, е по подобие на съществуващата държавна горска компания в Австрия. Само шест месеца бяха необходими за тази еволюция - от възхвалявания от нея през месец септември 2001 г. немски модел до модела на Австрийската горска компания през април 2002 г. Каква е причината за тази еволюция, аз не искам да коментирам, но е факт, че госпожа Плугчиева променя често позицията си в зависимост от конюнктурата и поста, който заема. По времето, когато извършвахме реформата в горите, госпожа Плугчиева с наша благословия беше координатор на българо-германски консултантски проект и неведнъж гласно е подкрепяла политиката, която провеждахме.
    По време на срещата на Световната банка със страните от Централна и Източна Европа, проведена през 2000 г. във Финландия, в своето изказване госпожа Плугчиева изцяло подкрепя политиката на Обединените демократични сили, провеждана в горския сектор. Нещо повече, тя изказва уверението си, че дори нейната политическа сила да спечели изборите, тази политика не бива и няма да се променя.
    Политиката, която ние провеждахме в горската система, е била на базата на приемственост, последователност и съобразена с обективностите в страната. През 1991 г. тогавашният председател на Комитета по горите със заповед разделя функционално дейностите в горските стопанства на държавни и стопански. Обособява се т.нар. първо и второ направление в рамките на горкото стопанство. Създават се и търговски дружества, чрез които се реализира добитата дървесина. Със Закона за горите от 1977 г. горските стопанства бяха преобразувани в държавни лесничейства, които поеха държавните функции, т.нар. първо направление в горското стопанство. А с дълготрайните материални активи, обслужващи горскостопанската дейност, бяха създадени 65 търговски дружества. Те наследиха дълготрайни материални активи, свързани със стопанската дейност и всички финансови активи и пасиви на бившите горски стопанства.
    Финансовият пасив, госпожо Плугчиева, беше 22 млн. лв. Техниката е амортизирана и е в лошо състояние. Впоследствие на дружествата бяха вменени допълнителни задължения от лихви за минало време в рамките на още 5 млн. лв. Това наследство те получиха.
    Целта на структурната реформа беше да се отделят държавните и административните функции от стопанската дейност. След март 2000 г. всички дейности се отдаваха на търг и конкурс по силата на Инструкция № 33, регламентирани в Правилника към Закона за горите. Всички юридически лица участваха в тази процедура без преференции. По този начин цялата стопанка дейност в отрасъла се подчини на пазарния принцип, който беше законово регламентиран. Това беше едно от условията в Договора със Световната банка по заема АСАЛ-2.
    В резултат на наложилите се пазарни отношения и свободната стопанска инициатива възникнаха десетки други частни търговски субекти, извършващи горско-стопанска дейност. По този начин функциите на Националното управление по горите и неговите поделения се сведоха до привеждане на държавната политика, контрола, координацията и методическата помощ. Независимо от спецификата на отрасъла извършените реформи са аналогични на икономическите реформи в другите отрасли, провеждани от всички правителства след 1991 г., съобразени с новите принципи, заложени в Конституцията. Доколкото си спомням, същите принципи бяха декларирани и от настоящото правителство. Проблемът е, че ние обсъждаме една идея, която по своята същност предлага национализация на горско-стопанската дейност в разрез с всички пазарни механизми.
    Във връзка с това аз Ви питам това политиката на правителството и Ваша идея ли е, господин министър, или е на един от Вашите експерти, заместник-министри, член на Висшия съвет на БСП? Кой ще поеме отговорността утре, когато част от заетите над 20 хил. души в стопанския сектор останат без работа? Държа да Ви припомня, че една голяма част от тези хора са електорат на ДПС. Кой ще поеме отговорността, когато започнат да фалират фирмите, работещи в сектора? Кой ще носи отговорността за финансовите щети, които ще претърпи бюджетът и държавата - премиерът, министърът или Народното събрание?
    Уважаеми дами и господа народни представители, това, което ни се предлага, е доста объркано и е лишено от всякаква логика. Предлага ни се създаването на Национална горска компания, която да контролира горския фонд на страната и другите конкуриращи я субекти в горите, да извършва стопанска дейност в държавния горски фонд и едновременно сама себе си да контролира. Да контролира и конкурира всички други собственици на гори. В същото време сте внесли проект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча, с който се предвижда създаването на неопределен брой търговци, които също изпълняваха държавни функции. Не можем да не си зададем въпроса кой ще управлява горския фонд на страната и ще поеме отговорността за неговото съхранение и опазване? И кому е нужна тази безотговорност под формата на самоконтрол, извършван от субекти, имащи интерес от формирането на печалба? Давате ли си сметка какъв ще бъде ефектът върху преработвателната промишленост, след като се монополизира пазарът с дървесина и как ще реагира Комисията по конкуренцията?
    Уважаеми дами и господа! Съществуващата организация на управление на горския отрасъл не е съвършена. Подкрепям желанието на управляващите за една по-широка дискусия по проблема, но не дискусия по едно неясно предложение. Остава въпросът дали предложената дискусия не е един вид прехвърляне на отговорност за създаване на механизъм с неясни последици или е опит за прокарване на икономически интереси.
    В заключение искам да заявя, че бихме подкрепили всяка една конкретна идея с ясни правомощия на по-доброто функциониране на отрасъла, но не и на национализирането на горското стопанство отново. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Върбанов.
    За реплика - господин Пейчев.
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Господин Върбанов, наистина има някой объркан, но това сте Вие. И се надявам, че в най-скоро време компетентните органи ще оправят това, което се е объркало.
    Ще Ви кажа, че точно тези 65 ЕАД-та, които после достигат 82, голяма част от които са приватизирани, с Ваша заповед, господин Върбанов, безвъзмездно, интересно защо, им е прехвърлено правото на собственост върху недвижими имоти на районното управление по горите и на държавните лесничейства, създадени с имуществото на преструктурираните горски стопанства. Не искахме да политизираме въпроса, но с Вашето изказване Вие ме задължавате да дам няколко отговора. И част от тези нарушения, които Вие сте извършили, са констатирани с Акт на Сметната палата с номер Б-05-017-00. Със Заповед № РД 45-72 от 27.12.2000 г. министърът на земеделието и горите е разпоредил Държавно лесничейство "Буйновци" да прехвърли ловна хижа, с. Дента, на "Елба 92" ЕАД, град Елена. Със Заповед № РД 41-570 от 10.07.1999 г. сте разпоредили Държавно лесничейство "Габрово" да прехвърли безвъзмездно на "Узама 99" ЕАД, град Габрово, база "Тодорчетата". Със Заповед № РД 41-609 от 03.08.1999 г. е прехвърлен безвъзмездно моторен кораб "Вардин" на "Дунав" ЕАД, град Плевен. Със Заповед № РД 41-168 на министъра от 15 март 2001 г. е прехвърлен в полза на "Сюдка" АД ловен дом "Чукурска поляна", на "Чепино лес" ловен дом "Велинград", стопанисван от Държавно лесничейство - Велинград. И така нататък. Това ли е нещото, което, господин Върбанов, Вие спасявате от държавата? Или го спасявате за себе си и го раздавате от името на Вашата партия на организираните ЕАД-та? Това ли е нещото, което ние не разбираме и сме объркани? Напротив, много добре го разбираме и никак не сме объркани. И точно там ще потърсим правата на държавата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика - господин Върбанов.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, господин министър! Уважаеми господин Пейчев, не бих желал да Ви отговоря със същия тон, защото аз също мога лично да Ви засегна. Смятам, че вече толкова време управлявате, не се оправдавайте повече с мен. Това, което можехте да ми направите дотук, в момента сте го направили и колкото повече злоупотребявате оттук-нататък с името ми, ми правите един PR, който работи вече в положителна посока за мен.
    Бих желал обаче да Ви отговоря на конкретните въпроси. Вие сте объркан, защото не познавате материята и защото не сте си направили труда днес, участвайки в дебата, да се подготвите. Всички сме объркани, защото ние нямахме ясните параметри на този дебат. Какво искаме да постигнем със създаването на това предприятие? Това е едно държавно предприятие и много ясно е записано в решението, което ни се предлага.
    По въпросните заповеди, които цитирате. За най-голямо съжаление моите наследници вместо да вземат да си вършат работата, започнаха да ровят. Навсякъде, където има мой подпис, в момента документите са изпратени и се проверяват от органите. Аз нямам притеснения. Да Ви обясня ли защо се прехвърлят безвъзмездно всички тези имоти, които споменахте? Защото се прехвърлят на държавни предприятия. Защото това беше смисълът на реформата - всичко, което е свързано с бизнеса, всичко, което е свързано с търговската дейност, да се отдели в търговски дружества. И там, където някои от ръководителите на държавните лесничейства бяха запазили обекти, които са свързани с търговската дейност на тези дружества, допълнително бяха прехвърлени в тези държавни търговски дружества. Подчертавам, държавни. Вие какво искате? Да прехвърля възмездно на държавно търговско дружество държавно имущество? Да прехвърляме от единия джоб в другия? Подобно нещо видяхме как се получи с приватизацията на корабостроителницата. Но това е друга тема.

    Искам да ви кажа още няколко неща - за въпросните заменки. Защо никой от вас не цитира заменката, която аз съм извършил на "Албена инвест", когато директор беше госпожа Шулева там, която е на 100 дка на морската ивица, а се цитира единият декар на служител от министерството. Ако ще мерим, да мерим с един и същи аршин.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защото е служител.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не, защото е служител, а той е гражданин на Република България и има равни права с всички останали.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защото не е морално.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Кое е морално и кое не е морално, хората ще кажат, когато му дойде времето, както се изразява Вашият лидер. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заместник-министър Плугчиева има думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изразя задоволството си, че парламентът намира време за един дебат по темата "Горско стопанство и цялостното развитие на сектор "Гори и горско стопанство".
    В същото време съм неприятно изненадана, че се политизира този дебат, който има изключителна значимост за състоянието и бъдещето на българските гори. Позволявам си да припомня, че горите на България и на света са зелени и много моля, нека с нужната отговорност да погледнем на това, което е един рядък, възстановяем се природен ресурс, но в същото време да знаем, че той трябва и заслужава необходимата политическа отговорност, когато се обсъждат проблемите, свързани с него. Защото това са въпроси, които се отнасят не само до днешното поколение и не касаят само днешните политици, а касаят най-вече децата ни.
    Позволявам си да направя известни пояснения, вземайки повод от думите на господин Ляков и на господин Върбанов. В случая наистина се искат много експертни познания, много професионална компетентност, за да се разглежда тази специфична тематика.
    Бих искала да коментирам факта, че няма различие в моята позиция, а именно моделът, който в Европа действа, в Австрия се нарича "Национална горска компания", в Германия, господин Върбанов, се нарича "Държавно горско предприятие", във Франция се нарича също "Национална горска компания" и няма принципни различия в модела. Така че няма прескачане от позиция в позиция, а става дума наистина за европейския модел на управление на държавните гори, който в рамката си се подчинява на едни и същи принципи.
    Всякакви ваши опасения, че се стига до някаква, камо ли не, реставрация на стари времена и до някаква национализация, просто искам да ви успокоя, защото вие сами знаете, че Австрия, Германия и Франция са не само членки на Европейския съюз, но формират наистина гръбнака на Европейския съюз и те са, както традиционно с най-голям опит и водещи в европейската горска политика, те в момента точно с модела на Национална горска компания създават възможността държавата като собственик да бъде и стопанин на държавните гори в интерес на цялото общество и в дългосрочен план да гарантира тяхното устойчиво стопанисване, многофункционално функциониране на тези гори, при които има съответния баланс на икономика, екология и социална политика. Така че става дума за този модел, който ние искаме да проучим, ние искаме да ползваме като опит.
    А моделът, който ще се изгради в България, уважаеми дами и господа, вие сте поканени да участвате в дискусията, а и не само вие, а и всички, защото това е един сектор, който засяга цялото ни общество, касае и браншови организации, касае цялото общество - и общини, и неправителствени организации, всички те с техните представители са поканени да участват в дискусията, за да можем да изградим български модел на управление на държавните гори, който да не страда от болестта, от която е страдал досега, и да не води до катастрофални последици за загуба на горски фонд и влошаване на качествената характеристика на горите, а да води наистина до стабилност, до устойчивост на горите, до тяхната охрана.
    Аз съжалявам, че господин Върбанов не ме слуша, тази информация ще му бъде полезна, защото утре отново ще коментира нещата по един съвсем непрофесионален начин. Става въпрос за това, че държавата запазва функциите си за консултиране на частните горовладелци, запазва функциите си за контрол върху всички видове собственост на горите, но в същото време, отделно от държавата, създава единен стопански субект, който ще има ангажимента да управлява горите при условия на пазарна икономика.
    Освен това искам да подчертая, че този модел, точно този европейски модел подпомага Световната банка и го толерира. В момента този модел се въвежда и в Чехия, и в Латвия, и в Литва точно с консултациите, точно с подпомагането на Световната банка. Тези стъпки, които ние сме предприели, са също консултирани и са също с подкрепата на Световната банка.
    Държа да подчертая, че този анализ, който досега сме направили, се ползва и с подкрепата на споменатата от вас дървообработваща промишленост, която в последните години е страдала точно от липса на дървесина или от високи цени на дървесината, от недостатъчна дървесина и се стигна дотам, господин Върбанов, Вие го знаете, че българската дървообработваща промишленост внася дървесина от Румъния, Украйна и Русия. В същото време точно инвеститорите в дървообработващата промишленост са тези, които подкрепят и настояват за тази промяна.
    Затова аз мога само да ви помоля и да ви призова всички заедно, без да се ползват остаряли методи на политическо противопоставяне, което е абсолютно противопоказно, на развитието на България изобщо, особено когато става дума за един такъв изключително ценен и важен ресурс с икономическа, екологическа и социална значимост за страната ни. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Плугчиева.
    Думата има господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На всички ни е ясно, че в момента българското горско стопанство не е това, което трябва да бъде, не е и това, което беше, а нещо много по-лошо, нещо трагично. И то не за друго, а защото сериозно е намаляло отглеждането на насаждения в страната, намаляло е залесяването, намалял е и дърводобивът - това, което каза и госпожа Плугчиева, а същевременно се увеличават незаконните сечи. Коя е причината? Причината е ясна - четиригодишна реформа, господин Върбанов. Четиригодишна реформа, която целеше да разбие българското горско стопанство. Аз съжалявам, че трябва да кажа това, но политизацията я поискахте вие.
    Защо стана така? Най-напред защото през тези четири години се направи всичко възможно от отрасъла да се отделят от горските стопанства всички активи, които са свързани с добиване, транспортиране, преработка и търговия на дървен материал. Това е вашата политика. Но какво се направи? Направихте така, че ги прехвърлихте в акционерни дружества, господин Пейчев и в бройката, и в констатацията е точен, които след това приватизирахте. Приватизирахте ги не така, както трябваше да бъде, а ги дадохте на хора, които пряко са свързани с вашите политически сили - и с БЗНС, и със Съюза на демократичните сили. Вие твърдите, че, виждате ли, ние не сме направили нарушение, имаше търгове. Аз ще ви цитирам едно допълнително споразумение от 5.06.2001 г., където прехвърляте, тоест разрешавате 586 хил. лв., които дължи купувачът, да бъдат изплатени с компесаторни записи. Става дума за "Шумла" АД в гр. Шумен.
    Много са недостатъците, които тази реформа имаше. Много са и проблемите, които създаде на българската гора. Аз ще спомена само четири. Най-напред, на базата на тази реформа намаляха драстично приходите в държавния бюджет. И то защото основно се търсеше лично облагодетелстване от безотговорни търговци, на които беше разрешено единствено те да извършват дърводобива в страната. Сериозни проблеми в отрасъла бяха създадени с промяната на Закона за бюджета през 2000 г., когато вие премахнахте фонд "Българска гора". При провеждането на процедурите за предоставяне ползването върху дървесината от насажденията парадоксално се предлагаха на цени, които увеличиха цената на дървесината в нашата страна и я направиха неконкурентоспособна. Затрудни се и ритмичното дървоснабдяване на дървообработващата и на мебелната промишленост.
    И за това, господин Върбанов, каня и Вас, и Съюза на демократичните сили да подкрепите нашето решение. Защото то е решение в интерес на България, на българската държава, на българския народ и на българската гора, на която всички ние в този парламент сме длъжници. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
    Имате думата за реплика, господин Върбанов. Имате 30 секунди.
    ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ (ПСОДС): Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
    Не е въпросът в политизирането. Искам да задам само два въпроса - защо не ни беше даден проектозакона или проект, за да знаем всички ние какво обсъждаме днес и за какво правим дебат? И второ, защо тази идея, която днес се лансира тук, в противоречие със закона, който днес получихме в 9,00 ч.? Само това искам да ви попитам, не искам да отговарям на безпринципните нападки. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Върбанов.
    Това беше реплика. Господин Мутафчиев, можете да направите дуплика. Това е извън времето.
    Заповядайте.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): За което благодаря на господин Върбанов, мога спокойно да говоря и да не бързам. (Весело оживление.)
    Господин Върбанов, решението, което се предлага от народните представители, поставили подписа си под него, цели едно - да се проведе една сериозна дискусия както в изпълнителната власт, така и в Народното събрание по стратегията за развитие на българската гора и на българското горско стопанство. Противоречие имаше много и при вашето управление. Противоречие имаше и в управлението на Министерството на земеделието и по отношение на горите, и по отношение на връщането на земеделските земи. Аз само искам да ви припомня, че над 15 пъти вие променяхте Закона за връщане на земеделските гори. Така ли беше? Това от какво идва? От основни противоречия и неясна позиция. Сега целта е една, господин Върбанов - да изясним каква ще бъде стратегията, да има политически консенсус по нея и оттук нататък да знаем как ще развиваме българската гора. На България в момента е необходим точно такъв консенсус по всички важни за страната и за народа ни проблеми.
    Ако ние не направим това и ако днес не приемем това решение, ще останем в хаоса, в който се намира българското горско стопанство.
    Аз не искам да се спирам и на един друг много важен въпрос, който не беше засегнат тук, но ще използвам повода за това - не само липсата на стратегия доведе българското горско стопанство до ситуацията и до състоянието, в което се намира, а и кадровата политика, която вие провеждахте през тези четири години. И то основно на базата на политизация - човек от нашата партия, важно е да работи за нашите фирми, да не се интересува какво става в българската гора. Примерът е Пловдивска област, Примерът е Средна гора, примерът е "Карлово лес", примерът е и с ловешките предприятия. Вие си спомняте, че тогава ние, като народни представители, идвахме при Вас и Ви молехме в края на мандата си да не бързате с тази приватизация. А Вие "Средна гора" я продадохте за 14 дни. Направихте така, че целият международен ловен туризъм да попадне в ръцете на хора, близки до Вас, близки до вашата политическа сила и до управляващите от Съюза на демократичните сили.
    Така че с това решение аз мисля наистина да сложим край на корупцията. С това решение да кажем ясно и категорично по какъв начин и кои ще развиват оттук нататък в бъдещото българското горско стопанство. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
    Имате думата, господин Чауш.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи споделя казаното от нашите колеги от Национално движение Симеон Втори и Коалиция за България. Вследствие на една самоцелна реформа, направена през 1999 г., бе заложено на една тотална приватизация. Днес всички ние тук отчитаме, че създадената през годините българската гора се разпиля и разграби.
    Парламентарната група на Движението за права и свободи смята, че днес фундаментален въпрос по отношение на бъдещето на зеленото ни злато е въпросът за регламентиране на нов ред за стопанисване, охрана и ползване на горите от Държавния горски фонд. Считаме, че един от възможните пътища за изход от кризата в горите е създаване на национална горска компания като самостоятелно държавно предприятие.
    Тук искам да отворя скоби и да посоча един проблем, който не е маловажен, също касаещ горите. Проблемът е свързан с неуточнения и нерешен въпрос за собствеността върху горите и земите в горския фонд за част от общините в Североизточна България. Те са ощетени вследствие на пропуск в Закона за собствеността върху горите и земите от горския фонд, в който не се отчита фактът, че в периода 1919 - 1940 г. част от Южна Добруджа е била под румънско владичество и при връщането й към територията на Република България общините в тази част на страната загубват своята собственост върху горите и земите от горския фонд. Тази неяснота днес е предпоставка за безогледна сеч на горите в този регион.
    Според нас дискутираният тук европейски модел трябва не механично да бъде пренесен, а, както се подчерта, да намерим най-подходящия модел за условията на България.
    Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за решение, както подкрепя и усилията на Министерството на земеделието и горите за проучване и прилагане на европейския модел, съобразен с националните ни особености и традиции. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чауш.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС, от място): По решението!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямате повече парламентарно време.
    По редакцията? - Заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Господин председател, 2 минути и 21 секунди беше дадено на БСП по решението. Настоявам да ни разрешите да разговарям. Плюс 1 минута и 30 секунди над лимита ви. Така че желая да има еднакво отношение към всички. Благодаря ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е по решението, което днес трябва да приемем.
    Предложението ми по т. 1 е да остане само общият текст, без да се разписват предварително указанията по тире второ и трето, просто да имаме един общ текст за разработване на стратегията и едва след обсъждане на стратегията със специалисти, където ще се уточни и въпросът за създаването на национална горска компания - изключително спорен въпрос, при това оспорван от специалисти, а не от дилетанти, каквито в по-голямата си част се изказаха днес, мисля, че не трябва да предрешаваме въпроса.
    По т. 3 предлагам решението да бъде формулирано така: "Възлага на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на околната среда и водите да организират изпълнението и обезпечат финансово изпълнението на Програмата за ускорено залесяване на обезлесените..."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искате да добавите две министерства, така ли?
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Искам да добавя Министерството на околната среда и да кажа: "да организира и обезпечи изпълнението на програмата", защото такава програма съществува. Тя е приета през 2000 г. Имаше сключен меморандум между трите министерства, за които споменах. Бяха ангажирани повече от 5000 души със залесителни мероприятия. За съжаление, първата активност на госпожа Шулева беше да прекрати финансирането на тази програма, да каже, че използването на бюджетни средства за тази цел е неправомерно и представлява непозволително разточителство. Затова изпълнението на тази програма беше прекратено. Както разбрах, миналата седмица тя сама вече участва в залесителни мероприятия и няма никакви причини тази програма да не се изпълнява, тъй като площите са известни, необходимите средства са известни, дървесните видове са известни, програмата е разработена от компетентни лица и няма защо да чакаме тя да се преработва и разработва отново, защото тя съществува. Така че предлагам един по-ясен и дефинитивен текст в т. 3. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Вече няма никакво съмнение, че времето на ОДС изтече. Единствено време имат още Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи.
    Господин Моллов, заповядайте.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. По текста на решението имам известни допълнения.
    Господин председател, уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Като изразявам това, че приемам бележката на госпожа Манева по отношение редакцията на т. 3, искам да направя две допълнения към т. 4 и 5.
    В т. 4 като трето тире да влезе текст "да гарантира единство в подбора и назначаването на ръководния състав, структурите и териториалните звена от Националното управление по горите чрез прилагане на конкурсния принцип".
    Тоест, предлагам да разделим второто тире на два текста, като първият текст да завърши след "висше образование;" и преди съюза "и", който да се заличи, да влезе следващото тире: "да гарантира единство в подбора и назначаването". Това е новото в текста.
    Аз ще Ви го представя съвсем точно, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, ще Ви помоля за това, за да ми е по-лесно.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ: В т. 5 предлагам да се добави едно ново тире - трето тире: "спазването на конкурсния принцип при назначаването на ръководни кадри в структурите и звената от системата на горите и предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения".
    Това е с оглед на дискусията, която се проведе тук, в пленарната зала. Мисля, че тези предложения са уместни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
    Уважаеми народни представители, ако няма повече желаещи, думата иска министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам, първо, да изразя моята искрена благодарност на вносителите-народни представители, които поискаха дебат по тази толкова важна за обществото тема.
    Искам да изразя моята благодарност като министър към всички народни представители от всички парламентарни групи, които взеха активно участие днес, по време на дебата.
    Удовлетворен съм от това, че още в началото на дискусията за изграждането, за съставянето на Национална горска компания има проявен толкова широк интерес, включително от Народното събрание, от народните представители.
    Това още веднъж ми дава основание да смятам, че пътят, по който сме тръгнали, е правилният път. Разбира се, повишеният интерес може да се тълкува и по един различен начин. А може би някои, които толкова остро се опитаха да критикуват тази идея, включително вмъквайки някои цитати, някои изрази от близкото, но незабравимо минало отпреди 12-13 години, ми дават основания да смятам, че може би те са притеснени, че със създаването на Национална горска компания ще бъдат засегнати може би много икономически интереси, които бяха изградени именно преди няколко години или може би наистина вече има сериозна загриженост за това, което става в българската гора.
    Уважаеми дами и господа! През последните 12 години в България станаха много сериозни промени, редица, в много случаи - необмислени - реформи. Когато обсъждаме проблема за българската гора, ние трябва да отговорим на три основни въпроса:
    - Какво беше състоянието на българската гора, което ние заварихме?
    - Какво направихме с реформите? Необходими ли бяха реформите?
    - Дали трябва да продължаваме по същия начин или трябва да измислим нов механизъм за управление на българската гора?
    Ако се върнем в началото на 90-те години, колкото и да не искаме да се връщаме и да припомняме старото минало, но имахме, макар и една държавна, стройна организация, която стопанисваше добре и охраняваше добре горите.
    Необходима ли беше реформата? Да, категорично да. Трябваше да има преструктуриране и имаше необходимост от реформа в българската гора.
    Тази ли беше най-добрата реформа, която ние направихме? Категорично не. Защото, ако тя беше най-добрата реформа, то щеше да има развитие в българската гора. Случи се точно обратният ефект. И ние трябва да отговорим именно на причините, довели до съсипването на българската гора.
    Не бих искал да се спирам на цифри и да се връщам на състоянието на горските фирми. Но бих искал да коментирам от гледна точка на опасенията на някои народни представители за създаването на Националната горска компания и възстановяването възвръщането на силата на държавата в българската гора.
    Вярно е, уважаеми дами и господа, че с промените, които бяха направени, се стигна дотам, че държавата се оттегли от българската гора. В българската гора бяха вкарани некомпетентни, в много случаи - некомпетентни хора, хора, които имаха една-единствена цел - да извлекат колкото се може по-голяма материална облага от българската гора.
    Вярно е, че може би ще бъдат засегнати отчасти интересите на горските фирми, които работят за българската гора и някой цитира около 20 000. Със сигурност цифрата не е тази, но вярно е и друго - че ще бъдат защитени интересите на всички 8 млн. български граждани като хора, които живеят в тази държава. (Ръкопляскания.)
    Разбира се, че трябваше да бъдат отделени стопанствата от управлението на горите. Но това ли беше най-добрият начин, когато с отделянето им беше прехвърлено всичко онова, което беше ценно и можеше да бъде в принос на българската гора, да се изведе и да се включи в тези държавни фирми. Разбира се, че няма нищо лошо в прехвърлянето на активи от една държавна структура в друга държавна структура. Лошото е, когато се прави предумишлено, когато се знае, че другата държавна структура, към която се прехвърлят активите, само след определени дни или месеци вече няма да бъде държавна структура. Не можем ние да говорим за връщането на държавата в гората като собственик, който ще търгува, ще стопанисва гората. Защото, за да стане онова, за което вие говорите, са необходими не милиони левове, необходими са стотици милиони левове. Защото, връщайки във фирмите машините, съоръженията, техниката, чрез която държавата обработваше материала, вие лишихте държавата от възможността да упражнява контрола при добива на дървесина. За да се върне държавата обратно, трябва да купи отново техника. Това не може да стане.
    Да, така е, вие приватизирахте фирмите. Вярно е това! Но приватизирахте само онези, които печелеха. И оставихте всички онези фирми, които не бяха атрактивни, които носеха и носят към момента задължения към държавата.
    По отношение на закона, който беше коментиран. Да, недейте смята, че ние не сме го обмислили, за да внесем закон, който да променяме след 10-20 дни. Ясно е, създаването на Национална горска компания няма да стане с този закон. За това е необходимо специален закон за създаването на Национална горска компания.
    Не сте прави, когато вие се опитвате от тази трибуна да заплашите българското общество, че връщаме комунизма със създаването на Национална горска компания. Национална горска компания - така, както каза и госпожа Плугчиева, има такива горски компании създадени в Австрия, Германия, във Франция - във водещи европейски страни. Та нима там има комунизъм?
    Не сте прави, когато обвинявате, че служители на БСП правят стратегията за развитието на горите.
    РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Кой я прави?
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: В Министерство на земеделието и горите, уважаеми дами и господа отдясно, работят ваши кандидат-народни представители. Нима те не са част от този екип? В структурите на Министерство на земеделието и горите работят много хора, които са изключително ваши членове - и на БЗНС, и СДС. Интересно е много, когато вие заставате тук и ни обвинявате, че правим политически чистки, а в същото време по този начин не искате да признаете, че тези хора работят там.
    Необходима е промяна и в законодателството, необходима е и по-сериозна намеса от страна на държавата по отношение на българската гора. Не може, когато държавата притежава около 85 на сто от собствеността на българската гора, да избяга от функциите, от своите отговорни функции и да ги остави в ръцете на хора, които имат една-единствена цел - да грабят и стопанисват гората. Защото последните реформи доведоха именно до това - до съсипване на българската гора.
    Мисля, че мнозинството в българския парламент има волята за промяна и за създаване на един нов закон, който да даде възможност за нови отношения в българската гора, да изгони всички фирми, които не са лоялни към българското общество и българската гора, от гората, да даде възможност в гората да работят само онези, които милеят за гората в България. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Бих искал да помоля квесторите да поканят онези народни представители, които са в кулоарите, да влязат в залата, тъй като предстои гласуване на проекторешение във връзка с дебатите по проблемите на българското горско стопанство.
    Искам да ви представя проекта на решението, след което ще подложа на гласуване и направените предложения за корекции в текста.
    "Народното събрание, след като обсъди проблемите на българската гора и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    1. Възлага на Министерския съвет в срок до м. ноември т.г.:
    - да внесе за обсъждане и приемане от Народното събрание Национална стратегия за дългосрочно развитие на горското стопанство в Република България;
    - да внесе в Народното събрание проекти за изменение и допълнение на законите, засягащи стопанисването и опазването на горския фонд, които да осигурят и създаването на Национална горска компания - държавно предприятие по смисъла на чл. 62 от Търговския закон;
    - да създаде законово регламентирани условия за осигуряване на система за финансиране чрез средства от държавния бюджет и собствени приходи от горскостопанска дейност, на мероприятията по възстановяването и охраната на горите, независимо от вида на тяхната собственост.
    2. Възлага на Министерството на земеделието и горите и Министерството на вътрешните работи да изградят единна система за ефективна охрана, в това число и противопожарна, на земите и горите от горския фонд, като при необходимост предложат и съответната промяна в нормативната уредба.
    3. Възлага на Министерството на земеделието и горите и Министерството на труда и социалната политика да изготвят и гарантират изпълнението на програма за ускорено залесяване на обезлесените и ерозирали райони в страната чрез развитие на алтернативна трудова заетост.
    4. Възлага на Министерството на земеделието и горите в двумесечен срок да предприеме оперативни мерки за:
    - изготвяне на цялостна концепция за стопанисване на недържавните гори, включваща промени в законодателната уредба, изграждане на система за професионално консултиране и обучение на частните горовладелци, осигуряване на финансовото им подпомагане чрез програма САПАРД, с цел създаването на условия за устойчиво и многофункционално развитие на недържавния горски сектор;
    - да изгради система за осигуряване обучението на висококвалифицирани кадри със средно и висше образование и гарантиране подбора на ръководния състав в структурите и териториалните звена на Национално управление по горите чрез прилагане на конкурсен принцип;
    - изготвяне на специална концепция за подобряване качествената характеристика на горите и опазване на биоразнообразието в тях;
    - промяна на митническия режим за износ и внос на дървесина с цел ограничаване на износа на технологична дървесина, свързан с осигуряването на българската дървопреработваща промишленост и стимулирането на производството и износа на готова продукция.
    5. Възлага на Комисията по земеделието и горите да обсъди информация и контролира Министерство на земеделието и горите относно:
    - резултатите от предприетите мерки за ограничаване на горските пожари и забраната за износ на опожарена дървесина;
    - хода и резултатите по изграждането на Национална горска компания за стопанисване и управление на държавните гори.
    6. Възлага на Агенцията за следприватизационен контрол до м. септември т.г. да извърши проверки по спазването на приватизационните договори в сферата на горското стопанство.
    7. Възлага на Агенция "Митници" и Националното управление по горите т.г. до м. юни, а ежегодно до м. февруари да приемат единна Програма за осъществяване на съвместни мероприятия по организиране и извършване на проверки на фирмите-износителки на дървен материал."
    Уважаеми дами и господа народни представители, по това проекторешение има постъпили няколко предложения. Аз ще ги подложа на гласуване.
    Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за отпадане от т. 1 на текстовете от второто и третото тире. Понеже предложението е за отпадане на текстове, подлагам първо това предложение на гласуване.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на госпожа Евдокия Манева.
    Гласували 148 народни представители: за 46, против 98, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Има предложение от народния представител Янаки Стоилов - първата точка да започва не "Възлага на Министерския съвет", а "Препоръчва на Министерския съвет".
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Янаки Стоилов.
    Гласували 138 народни представители: за 112, против 15, въздържали се 11.
    Предложението се приема.
    Благодаря ви.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов - по т. 1, във втория абзац, ако правилно се ориентирам от записките тук, вторият ред от втория абзац, където се говори за опазването на горския фонд, да бъде вмъкнато: "опазването и екологосъобразното стопанисване".
    Това е предложението за добавка, което подлагам на гласуване.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов.
    Гласували 126 народни представители: за 94, против 10, въздържали се 22.
    Предложението се приема.

    Струва ми се, че има още едно предложение от народния представител Борислав Великов. Дали господин Великов може да ми помогне във формулировката, за да го подложа на гласуване? Още при първото тире на т. 1, където е казано "на горите", да се добави "и горското стопанство". Това е второто предложение на народния представител Борислав Великов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 121 народни представители: за 107, против 6, въздържали се 8.
    Приема се.
    Има предложение на народния представител Янаки Стоилов по т. 1 - второто тире: след израза "стопанисването и опазването на горския фонд" да се добави "до приватизацията". Това е допълнението, направено от народния представител Янаки Стоилов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 121 народни представители: за 38, против 71, въздържали се 12.
    Това предложение не се приема.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, не знам дали народните представители се ориентираха добре. Целта на моето предложение беше да се осигури възможност за създаване на националната горска компания. Ако не се извършат промени в списъка на търговските дружества, които са към Закона за приватизацията, как ще създавате тази държавна горска компания? Тя трябва да започне от нула, след като в момента все още има държавни горски стопанства и част от тези държавни горски стопанства, които прецени изпълнителната власт, трябва да бъдат поставени в основата на тази бъдеща компания. Иначе не виждам как една година ще продължават тотално да се приватизират тези горски стопанства и на втората година държавата трябва наново да задели капитал, за да реализира тази идея.
    Затова решете. Ако наистина имате твърдото и последователно намерение да се създаде тази компания, смятам, че това предложение трябва да се подкрепи. То е една препоръка към правителството да предложи съответната промяна в списъка на търговските дружества, която му е необходима. Ако не е, тогава да не записваме нещо, което ще остане като пожелание без за него да има необходимите материални и финансови средства, за да се реализира. Аз затова призовах и господин министъра на земеделието да подкрепи тази идея и се надявам, че той също може да даде сигнал за целесъобразността на едно такова предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Има процедурно предложение за прегласуване. Нека да направим това.
    Моля уважаемите народни представители отново да гласуват предложението на народния представител Янаки Стоилов.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 148 народни представители: за 109, против 34, въздържали се 5.
    Приема се.
    Сега искам да подложа на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева по т. 3. Госпожо Манева, ще бъдете ли така любезна да го повторите, защото освен че трябва да се включи Министерството на околната среда и водите, имаше още един текст? За да не бъде той предаден непрецизно, моля Ви да формулирате точно предложението си, за да го подложа на гласуване.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Господин председател, колеги, моето предложение беше да се включи Министерството на околната среда и водите и да се отрази, че такава програма съществува. Не започваме сега. Тези три министерства изпълняваха такава програма. Тази програма може да се допълва и да се разширява, но тя съществува. Затова моето предложение е да се добави Министерството на околната среда и водите и да кажем: "да организира и осигури финансово изпълнение на програмата за...", както е в текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Евдокия Манева. Моля, гласувайте.
    Гласували 145 народни представители: за 134, против 11, въздържали се няма.
    Приема се.
    Госпожо Плугчиева, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Ако позволите, едно пояснение по предложението, което прави госпожа Манева. (Недоволство от ПСОДС.)
    Вярно, че програмата съществува от миналата година, но искам да поясня, че през 2001 г. програмата не беше обезпечена с необходимите средства и се наложи в края на 2001 г. Министерството на земеделието и горите да прави допълнителна трансформация в бюджетните си средства, за да може да заплати над 2,5 млн. лв. за извършване на залесителната дейност по програмата, предвидена съвместно с Министерството на труда и социалната политика.
    Предложението, което правите в момента, госпожо Манева, няма основание, защото ние сме осигурили и обезпечили тази програма за тази година съгласно договор между Министерството на земеделието и горите и Министерството на труда и социалната политика в размер на 11 млн. лв., като 6 млн. лв. от средствата се предвиждат от Министерството на труда и социалната политика и останалите 5 млн. лв. - от Министерството на земеделието и горите. (Шум и реплики от ПСОДС.) Смисълът е тази програма да продължи през целия мандат на правителството и тя ще бъде обезпечена с нужните средства, за да изпълнява предназначението си за възстановяване на горите и осигуряване на работни места, особено в тези засегнати райони. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Плугчиева. Този текст беше гласуван. (Шум и реплики от ПСОДС, народният представител Евдокия Манева иска думата.)
    Прощавайте, това вече е гласуван текст. Текстът, който Вие предложихте, е приет, уважаема госпожо Манева.
    Преминаваме към следващия текст, който искам да подложа на гласуване. Това е предложението, което направи господин Пламен Моллов. Много моля господин Моллов, понеже има опасност да не мога да разчета съвсем точно това, което предложихте, да го представите пред пленарната зала, за да го гласуваме съвсем коректно.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Предложението беше в т. 4, второ тире, да отпадне текста след "висше образование" да се постави точка и запетая и на мястото на текста, който е в три реда да застане следващ текст с ново тире със следното съдържание:
    "- да гарантира единство в подбора и назначаването на ръководния състав в структурите и териториалните звена от Националното управление по горите чрез прилагане на конкурсен принцип".
    И в т. 5 да се добави трето тире:
    "- спазването на конкурсния принцип при назначаването на ръководни кадри в структурите и звената от системата на горите и предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Моллов.
    Моля, гласувайте направеното предложение от народния представител Пламен Моллов.
    Гласували 141 народни представители: за 93, против 38, въздържали се 10.
    Приема се, благодаря ви.
    Сега подлагам на гласуване целия проект за решение, разбира се с тези корекции, които бяха гласувани.
    Моля, гласувайте проекта за решение!
    Гласували 151 народни представители: за 106, против 38, въздържали се 7.
    Приема се.
    Уважаеми народни представители, с това приключихме с разискванията по питането. (Народният представител Моньо Христов иска думата.)
    Обяснение за отрицателен вот? Заповядайте. (Шум и реплики в залата.)
    Имате ли изказване преди това? (Реплики.)
    Доколкото разбирам, Вие сте бил отстранен от залата, така че няма да мога да Ви дам думата. Това е било под председателството на госпожа Касабова. Много Ви моля!
    Много Ви моля, нека да не нарушаваме дисциплината!
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, встрани от микрофоните): Все пак не мога ли да изразя становището си?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Просто няма да можете днес да го направите. Много съжалявам, наистина.
    Господин Соколов, за отрицателен вот, заповядайте.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Гласувах отрицателно, защото вие не приехте предложението на народния представител госпожа Евдокия Манева да отпаднат от т. 1 втори и трети абзац.
    На мен ми се струва абсурдно Народното събрание да гласува решение, с което да "възлага" - променихме го на "препоръчва" - на Министерския съвет да изпълнява законодателната си инициатива.
    Съгласно нашата Конституция, законодателна инициатива има Министерския съвет и има всеки народен представител. Проектът за разискване и за решение, е подписан от 53 народни представители. Ако тези 53 народни представители признават, че са некомпетентни в тази материя, аз го приемам, защото аз само така мога да си обясня, че никой от тях не иска да изпълни конституционната си възможност и правомощия на законодателна инициатива и да внесе такъв проект, какъвто намира за необходимо и нашите си правомощия като народни представители ние да прехвърляме на друг субект на законодателна инициатива, какъвто е Министерския съвет. Ние можем да препоръчваме, да възлагаме на Министерския съвет като висш орган на изпълнителната власт да изпълнява свои задължения по отношение на изпълнителната власт, не и по отношение на законодателната инициатива с каквато ние разполагаме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов. Това беше отрицателен вот.
    За втори отрицателен вот, заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз гласувах против този проект за решение, защото той всъщност представлява една длъжностна характеристика на министъра на земеделието и горите, което е неговото конституционно право и едва ли е необходимо ние с проект за решение да му препоръчваме какво той трябва да прави.
    Освен това с този проект за решение се спира приватизацията и започва един процес на национализация в българското горско стопанство.
    Аз бих ви попитала и съм заинтригувана да видя как ще се произнесе по това решение Международния валутен фонд, Европейския съюз и други институции. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
    Това беше втори отрицателен вот.
    Не виждам желаещи за трети и вече мога да кажа с чиста съвест, че сме приключили по тези разисквания, за да минем към следващата точка от дневния ред - отговори на актуални въпроси и питания.
    Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на три питания от народните представители като първо - питане от народния представител Евгений Чачев, Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев.
    Искам да поканя вносителите на питането да развият своето питане в рамките на пет минути.
    Господин Чачев, заповядайте.
    ЕВГЕНИЙ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! В периода между 1997 и 2001 г. България се утвърди като положителен пример за страна, която успешно и бързо се подготвя за участие в Европейската структурна и регионална политика.
    Още в редовния доклад на Европейската комисия за 2000 г. бе подчертано, че България е постигнала значителен напредък в областта на регионалната политика и координацията на структурните инструменти.
    В последствие в Доклада на Европейската комисия за 2001 г. наред с това ни бе посочено, че вече изградената система за координация, структури, институции и процедури, трябва да бъдат укрепвани и доразвивани. С други думи, да се запази и усъвършенства постигнатото от правителството на Обединените демократични сили, а именно - на първо място, съхраняването и развитието на изградената система за координиране в планирането, прилагането и контрола по предприсъединителните фондове.
    На второ място - приемането и представянето на окончателната версия на националния план за икономическо развитие в Европейската комисия не по-късно от края на месец септември миналата - 2001 г.
    На трето - внасянето в Народното събрание на подготвените законодателни промени, с които да се обединят Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие в Национален план за развитие така, както го изисква Европейската комисия.
    Четвърто - запазване и укрепване с кадри и финансови средства системата за координация по Програма ИСПА, чрез която се подготвяме за бъдещото ползване на средствата от кохезионния фонд.
    Пето - завършване изграждането и укрепването на прилагащото и разплащащото звено по програма ФАР - икономическо и социално сближаване и по програма САПАРД.
    И на последно място, но не на последно по значение, максималното използване на натрупания опит и което за мен е най-важното - съхраняване на обучените в рамката на специалната подготвителна програма на Европейския съюз български европрофесионалисти със задълбочен пряк опит в програмирането, прилагането и управлението на структурните фондове.
    Вместо това през последните осем месеца с безпокойство и загриженост наблюдаваме значителни промени, които обезсмислят голяма част от досегашните ни постижения. Нарушена е координацията между министерствата, бавят се необходимите законови промени, пропускат се договорени с Европейската комисия срокове, променят се изградените звена, освобождават се необосновано подготвени кадри, преминали през пет и повече годишно обучение в Европейската комисия, България и различните страни - членки на Европейския съюз, преминали през всички фази и етапи на изграждане на Единната система на структурните фондове, за което както Европейският съюз, така България е изразходвала значителни финансови средства.
    Уважаеми господин премиер, Вие лично, имайки за свой основен приоритет интеграцията на България в НАТО и Европейския съюз, сам бихте могли да допълните тази редица от допуснати слабости в нашата подготовка за участие в европейската структурна и регионална политика. Вярвам и съм дълбоко убеден, че и Вие споделяте моята дълбока загриженост и нарастващо безпокойство, което ме води към питането ми към Вас, а именно:
    Какви мерки предприехте и ще предприемете относно значителното забавяне в подготовката на Република България за ползване на кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз и как ще преодолеете слабата координация между Министерския съвет, Съвета по европейска интеграция и министерствата на финансите, на външните работи, на икономиката, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на земеделието и горите и на околната среда и водите с оглед предотвратяване на провал в преговорите с Европейския съюз в областта на регионалната политика и координацията на структурните фондове? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Господин премиер, заповядайте. Разполагате с 10 минути, за да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, в отговор на Вашата загриженост ще отговоря и ще Ви кажа, че правителството на Република България провежда последователна, целенасочена и ефективна политика за подготвяне на страната за участие в структурните фондове на Европейския съюз. Изпълнява се програмата, заложена в приетата Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. В координация функционират Министерският съвет, администрацията на същия, министерствата и междуведомствените органи, Съветът за европейска интеграция, Съветът за регионално развитие, Координационният съвет за европейска интеграция, както и работните групи по преговорните глави. Не само че няма застой, но правителството на Република България предприема сериозни мерки за преодоляване на изоставането в подготовката за управление на структурните инструменти от последните години.
    Европейската комисия многократно е отправяла препоръки към междуведомствената координация, административния капацитет на отделни звена, липсата на единен програмен документ като единно и оперативно средство за развитие на системите за наблюдение и оценка, събиране на статистически данни и показатели и техния анализ.
    Правителството на Република България взе незабавни мерки за преодоляване на тези сериозни слабости. Доказателство за това е фактът, че след представяне на преговорната позиция през септември миналата година, на заседанието на Междуправителствената конференция на 28 ноември 2001 г. беше взето решение за отваряне на Глава 21 - "Регионална политика и координация на структурни инструменти". България пое ангажимент за разработване на единен планов документ - Национален план за развитие, който да обедини съществуващите към момента Национален план за икономическо развитие и Национален план за регионално развитие.
    Преодоляно беше забавянето на договарянето по програма ФАР, както и в края на 2001 г. бяха подписани договори за над 40 млн. евро, които България можеше да загуби. България подписа и четири финансови меморандума за изпълнение на проекти по ИСПА на обща стойност над 388 млн. евро. За първи път бяха създадени условия за изпълнението на проект на стойност 43 млн. евро, който беше пред закриване, а именно проект "Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в Стара Загора и Димитровград". На 25 и 26 април т.г. предстои поредното заседание на Смесения комитет за наблюдение и контрол за прилагане на Програмата за структурна политика за предприсъединяване ИСПА. С моя заповед от 18 януари 2002 г. беше съставена междуведомствена работна група за изработване на стратегия за участие на България в структурни и кохезионния фонд на Европейския съюз. Тази стратегия има за цел да определи основните институции, които ще бъдат отговорни както за координиране изготвянето на Националния план за развитие, така и при усвояване на средства от кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз при засилено партньорство с регионалните, местни и социални партньори. Проектът на стратегията предстои да бъде внесен за разглеждане и приет от Министерския съвет. Този проект на стратегията е консултиран с Европейската комисия, която подкрепя и оценява изключително положително този първи опит на България за представяне на цялостно виждане на страната за управление на структурните и кохезионния фонд на Европейския съюз. Така подготвеният проект се базира на задълбочен анализ на управлението на предприсъединителните инструменти на Европейския съюз, ФАР, ИСПА и САПАД. Взети са предвид и многократно отправените препоръки от страна на Европейската комисия по отношение управлението на предприсъединителните фондове и подготовката за усвояване на структурните фондове - препоръки, които присъстват постоянно в редовните доклади за напредъка на страните - кандидатки за членство в Европейския съюз и които, трябва да се подчертае, не са били преодолени в продължение на няколко години.
    Наличните административни структури по предприсъединителните инструменти ще послужат като ядро, необходимо за управление и координация на структурните фондове. За тази цел се засилва подготовката за въвеждане на структурните политики. Постигнат е напредък в териториалната организация и териториалната статистика. Изгражда се система за постигане на по-добра оценка и мониторинг. Стартиран е процесът за преминаване към многогодишно планиране на бюджетната система. Развива се партньорство с регионалните и местни власти с икономическите и социални партньори с цел постигането на по-голяма прозрачност на процесите в регионите.
    Осъществяването на стратегията за участие на Република България в кохезионния и структурните фондове на Европейския съюз ще допринесе за още по-добра координация между Министерския съвет, Съвета по европейска интеграция и министерствата на финансите, външните работи, икономиката, регионалното развитие и благоустройството, труда и социалната политика, транспорта и съобщенията, околната среда и водите, както и с другите министерства и ведомства.
    В заключение следва да се подчертае, че правителството на Република България предприема всички необходими мерки страната да бъде в състояние да се възползва в максимална степен от фондовете на Европейския съюз както в периода преди присъединяването, така и след като бъде приета за пълноправен член на съюза. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
    Господин Чачев, ще се възползвате ли от правото си на два уточняващи въпроса? Разполагате с две минути пленарно време.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин премиер, благодаря за отговора, който дадохте. Благодаря и за оценката, която направихте на правителството на Обединените демократични сили през последните години в областта на регионалната политика и усвояването на структурните инструменти, тъй като глава ХХI беше открита на 28 май м.г., когато правителството на Обединените демократични сили беше на власт.
    Що се отнася до меморандумите за 378 млн. евро, за 153 и за 105 млн. евро, лично аз като тогавашен министър на регионалното развитие и благоустройството съм договорил и подписал тези меморандуми. И за мен е голяма чест Вашата оценка, която направихте на нашето управление.
    Но аз искам да Ви задам два конкретни въпроса:
    Защо до този момент не е определено министерството, което да отговаря за координацията и изготвянето на Националния план за развитие, след като ние оставихме на Вашето бюро и на бюрото на господин Паскалев Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие - и двата съгласувани с всички ведомства и с всички комисии на Европейския съюз?
    И вторият ми въпрос е: знаете ли за становището на делегацията на Европейската комисия от 25 януари т.г.? Цитирам: "Българското правителство трябва да бъде наясно с последствията от възможното решение да определи Министерство на финансите за бъдещ координатор на рамката за подкрепа на Европейския съюз. Като такъв Министерството на финансите ще трябва да поеме цялата отговорност по актуализирането на Националния план за развитие и съответствието с оперативните програми на Европейския съюз." Доколкото изтече информация в медиите онази вечер, е взето такова политическо решение за Министерство на финансите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Господин премиер, заповядайте да дадете отговор на уточняващите въпроси от народния представител Евгени Чачев.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин Чачев, ще отговоря на Вашия въпрос, като кажа, че именно имайки предвид препоръките на Европейския съюз и потвърждавайки това, което, както казахте, изтече в медиите, Министерството на финансите е, което координира всичките ни усилия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин премиер.
    Господин Чачев, можете да изразите отношението си към отговора. Разполагате с две минути. Ще Ви помоля да не пресрочвате времето.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин премиер! Ако след 25 януари 2002 г. Европейската комисия не е променила своето становище, аз дълбоко се съмнявам в това, че Министерството на финансите има необходимия капацитет да провежда тази политика. Дано, дай Боже! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    С това приключи процедурата по първото питане.
    Следващото питане е от народните представители Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев относно заседанието на Министерския съвет от 25 октомври 2001 г.
    Искам да поканя вносителите на питането - това ще бъде в лицето на господин Абаджиев. Заповядайте да развиете Вашето питане. Разполагате с пет минути, господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди около един месец в. "Труд" огласи съдържанието на стенограма от заседание на Министерския съвет, на което е взето решение Министерството на финансите да сключи договор с английската фирма "Агенти на Короната", свързан с дейността на българските митници.
    Съвсем естествено е, господин министър-председател, народните представители и българската общественост да желаят да се запознаят с мотивите не чрез българските медии, а лично от самия Вас, защото от това, което дотук виждаме и което четем, остава впечатлението за няколко странни неща. Аз лично много пъти съм чувал от Вас прокламирането на Вашето родолюбие и аз не се съмнявам в искреността на това, което Вие казвате. Но в конкретния случай остава впечатлението, че Вие сте предложили едно решение, с което българското правителство само се отказва от своя суверенитет и предоставя част от функциите, свързани с българските митници, на една чужда фирма. Остава впечатлението, че един ден по определено предложение може да предоставите и българската полиция на консигнация на агентите на някоя друга чужда корона.
    Остава открит въпросът: нима до този момент всичко, което е свързано с подпомагане от страна на Европейския съюз по отношение на българските митници, е било безсмислено? Остава въпросът: интегрирани ли са в това решение, в този процес Европейската комисия, Световната банка, Международният валутен фонд?
    Точно поради това, господин министър-председател, ние отправяме към Вас това питане - да ни кажете какви са били Вашите мотиви, да предложите, а Министерският съвет да приеме решение, с което възлага на министъра на финансите да сключи договор с английската фирма "Агенти на короната". Много ви благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Господин министър-председател, заповядайте да дадете отговор на питането.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Реформата в министерската администрация и борбата с корупцията бе и остава един от приоритетите на новото правителство и на политиката на нашето движение. Всеизвестни факти сред обществото са високата степен на корупция сред част от митническите служители, наличието на професионално организирани канали за контрабанда на различни видове стоки и наркотици.

    Неслучайно проучването на общественото мнение поставя митническата администрация на последно място по степен на доверие сред институциите в нашата страна. Ефективната и резултатна дейност на Агенция "Митници" е от изключително значение за успеха на цялостната икономическа програма на правителството. Повишаването на приходите от тази дейност би осигурило сериозен финансов ресурс, толкова необходим за ускоряване на икономическия растеж, намаляване на безработицата, увеличаване на заплатите и за разширяване на социалните програми на правителството.
    Реформата в митническата администрация има и друг сериозен икономически и политически ефект. Намаляването и прекратяването на контрабандата на редица видове стоки и селскостопански продукти би осигурило условия за възстановяването на позициите най-вече на нашата лека промишленост и земеделие, което би увеличило възможностите за осигуряване на повече работни места в нашата икономика.
    Не на последно място, създаването на прозрачни критерии на работа на митническата администрация и радикалното намаляване на корупцията по нашите граници би увеличило доверието на нашите чуждестранни партньори към България и би повишило възможностите за привличане на чуждестранни инвестиции в родната ни икономика.
    Всички тези доводи показват политическата и икономическа необходимост от радикална реформа в нашата митническа администрация. Анализът, който бе направен от ръководството на Министерството на финансите за състоянието на митническата администрация, показа, че въпреки определени достижения, свързани с изпълнението на някои международни програми, е необходима радикална реформа на системата, която да подобри рязко нейната работа и да допринесе за приобщаването й към европейките закони. Тези мотиви бяха в основата на решението за предоставяне на правителствен мандат на министъра на финансите да проведе консултации за сключване на договор с фирмата "Краун ейджънтс", мандат, даден на 25 октомври 2001 г.
    Мандатът бе даден на министъра на финансите, тъй като Агенция "Митници" е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на финансите. Бих искал да отбележа, че в рамките на няколко месеца преди подписването на договора министърът на финансите проведе редица срещи както с "Краун ейджънтс", така и с други чуждестранни компании, специализирани консултанти в областта на митническата администрация. В хода на тези преговори предложението на "Краун ейджънтс" се оказа най-подходящото както на ценово равнище, така и от гледна точка на международния опит и високата специализация и професионализъм на компанията. Дълбоко съм убеден, че по този начин правителството направи поредната крачка към ограничаване на корупцията и увеличаване на приходите от митниците.
    Ще добавя, господин Абаджиев, че се консултирах и с международни институции, европейски институции, по темата, както и с други органи, за да се уверим, че всичко се прави според изискванията и най-вече да не може да ни навреди при нашите предприсъединителни усилия. Консултацията беше и с други компании, но се оказа, че "Краун ейджънтс"... и съжалявам, че се нарича "Краун ейджънтс", а не "Рипъбликън ейджънтс" или нещо друго, да няма намеци за някакви други корони, че нещата са в ред и, както Вие много любезно ми казахте, че не се съмнявате в моите чувства, надявам се, че така ще можем да продължим. Благодаря ви много. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Абаджиев, заповядайте, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър-председател! След всичко това, което Вие разяснихте най-любезно, така или иначе остава открит въпросът за морала в политиката в конкретния случай, принцип, който Вие прокламирахте от самото начало и който аз много уважавам. Аз лично не се съмнявам в това, че в съдържанието "нов морал в политиката" Вие в никакъв случай не влагате способността на едно правителство да заобикаля българските закони. Очевидно Вас Ви подвеждат. И в конкретния случай това, което се вижда от стенограмата, показва, че един от тези, които Ви подвеждат, е представителят на един от вашите коалиционни партньори - Българската социалистическа партия, вицепремиерът господин Паскалев, който предлага конкретният случай да се свърже с националната сигурност и да се приеме политическо решение за заобикалянето на закона.
    Затова аз Ви задавам следващите два уточняващи въпроса.
    Това решение, което е прието, политическо решение ли е за заобикаляне на Закона за обществените поръчки?
    И вторият ми въпрос: именно способността на тази партия да измисля решения за заобикаляне на закона ли Ви ръководеше в това да вземете решение за промяна на Закона за обществените поръчки, с което да възложите надзор над спазването на този закон на другия представител на тази партия министъра на държавната администрация господин Димитър Калчев? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин Абаджиев, Вие сте много по-опитен в парламентарните теми от мен, така че само ще Ви припомня, че няма коалиционни споразумения. И още веднъж ще Ви кажа, че всички се опитваме с общи усилия да се справим с теми като контрабандата и други злоупотреби, без да нарушаваме законите. Мисля, че няма нужда да повтарям, че и аз съм бил възпитан безкрайно да респектирам законите. Така че ще Ви помоля да не политизираме този въпрос, а да гледаме на нещата, които са в общ интерес и да преминем към други теми. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Абаджиев, ще изразите ли отношението си към дадения отговор? Заповядайте.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър-председател! За съжаление не мога да бъда удовлетворен от отговора, защото аз също съм съгласен, че трябва да гледаме напред, но за да гледаме напред, ние наистина трябва да наложим принципа на върховенство на закона и да покажем, че България сама може да се справи със своите проблеми, естествено, подпомагано от Европейския съюз, а не да се отказваме от собствения си суверенитет. И наистина, когато говорим за политика, защото всичко е политика и всичко се политизира, да свързваме тази политика със способността ни да прилагаме и морала в нея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Преминаваме към следващото питане, то е от народните представители Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова, Анастасия Мозер и Александър Праматарски относно неотложни действия за членството на България в НАТО.
    Госпожо Михайлова, заповядайте, разполагате с 5 минути.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 5 март 2002 г. Обединените демократични сили връчиха предложение за неотложни действия, които са необходими за членството на България в НАТО във връзка с получаването на покана от България за членство на Срещата на върха през ноември 2002 г. в Прага. В тази връзка Обединените демократични сили искаме да отправим към Вас следното питане, което е изцяло в правомощията на изпълнителната власт, на която Вие сте ръководител.
    Какви мерки сте предприели като министър-председател по предложението на Обединените демократични сили за неотложни действия за членство в НАТО? И тъй като минаха доста седмици от момента, в който бяха внесени, аз искам още веднъж да изложа в какво се състояха тези предложения.
    Първо, с цел укрепване на социално-икономическата стабилност на страната Обединените демократични сили предложиха правителството да подготви до края на март, а Народното събрание да приеме до края на април законодателни промени и други решения за спешно облекчаване на проблемите на социално слабите, включително на малцинствата; правителството да предприеме незабавни законодателни и други мерки, за да преодолее изоставането в реформирането и модернизацията на Въоръжените сили, а Народното събрание да ги приеме до края на юни; правителството да снеме от въоръжение несъответстващите на военната доктрина системи и оръжия до края на м. март и да ги предостави за оползотворяване на отбранителната индустрия; правителството да внесе в Народното събрание пакет от закони за управление на кризи, за специалните служби, гарантиращ парламентарен контрол върху тяхната дейност, за класифицираната информация, защищаващ сигурността на информацията, която ще се обменя между България и НАТО, без да се ограничава конституционното право за достъп и прозрачност на дейността им в миналото; за засилване на ефективния контрол върху външнотърговския режим с оръжия, стоки и материали с възможна двойна употреба Народното събрание да приеме пакет от закони най-късно до м. юни.


    И накрая, Обединените демократични сили заявиха своята готовност да участват в изработването и да подкрепят конституционна реформа, която рязко да увеличи ефективността на съдебната и изпълнителната власт в противодействие на престъпността и корупцията.
    Господин министър-председател, ние много бихме искали да изложите пред народните представители какви мерки е взело правителството в този контекст. Благодаря ви.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Кажи за гаража първо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    Господин министър-председател, заповядайте.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Праматарски! Още в началото на моя отговор искам да подчертая, че правителството на Република България работи активно не само по посочените в предложението Ви въпроси, но и в определено по-широк спектър от приоритети, имащи директно и индиректно отношение към нашата кандидатура за членство в Алианса.
    Комплексните мерки, които правителството взема в процеса на подготовка на България за членство в НАТО, се вписват в установените инструменти и механизми за взаимодействие с Алианса, плана за действие за членство. По този план се изготвят и изпълняват годишните национални програми, които се съгласуват и одобряват от НАТО. В прилагането на мерките по подготовката ни за бъдещото членство има осъществен безспорно голям напредък, който се признава единодушно както от органите на НАТО, така и от страните-членки. Тук е мястото да се отбележи един безспорен външнополитически успех - засиленото сътрудничество с Румъния, стартирало миналата година по време на посещението на моя колега премиера Настасе. Този процес прерасна през февруари тази година в по-широк, безпрецедентен досега за района на Югоизточна Европа формат на диалог между Гърция, Турция, България и Румъния. Форматът 2 + 2 е свидетелство за конкретна подкрепа на получаване на покана за членство и за новия тип отношения на сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, формиращи се в Югоизточна Европа.
    Консенсусът между политическите сили за интегрирането на България в НАТО е от изключително значение. Българското правителство високо цени това единство и е благодарно за всички конструктивни идеи и предложения, в частност и затова, във връзка с което е и Вашето днешно питане.
    Бих искал да подчертая, че България никога не е била толкова близо до НАТО, колкото в този момент. И това не е единствено наша самооценка, това е и оценката на нашите бъдещи съюзници от Алианса, посетили България от началото на годината, на Генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън, на постоянния представител на Съединените щати в НАТО посланик Бърнс, на екипа на НАТО по изпълнението на плана на действие за членство, на върховния главнокомандващ силите на НАТО генерал Ралстън и на редица други. Всички те са на мнение, че България е постигнала голям напредък в областта на военната реформа. Високо се оценява разширеното ни участие в СФОР и в КФОР, както и участието ни в ИНСАФ и цялостният принос на страната в борбата с международния тероризъм.
    Отбелязва се важната роля на България като генератор на стабилност и сигурност в Югоизточна Европа и отличните отношения с нашите съседи.
    В заключение бих желал да изтъкна факта, че според оценката на нашите партньори от Алианса сегашното правителство е първото, което не се ограничава само с дефинирането на теоретични формулировки, а има смелостта да ги осъществи на практика. И ще подчертая отново, да ги осъществи на практика, колкото и непопулярни да са те като действия в политически план. Това е цената, която трябва да приемем сега, за да гарантираме бъдещия просперитет на България. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Госпожо Михайлова, заповядайте, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин министър-председател, от все сърце Ви желая да вкарате България в НАТО. Искам обаче да подчертая още няколко неща, свързани с Вашия отговор.
    Първо, аз не се нуждая да декларирам пред Вас, че Обединените демократични сили изцяло стоят зад този национален приоритет. И колкото до практическото заявяване на тази готовност, ние сме доказали по време на кризата в Косово, както и по време на много тежки решения, които правителството на Обединените демократични сили имаше смелостта и доблестта да вземе в един много труден период за България и за региона. Правя тази уговорка, защото наистина вероятно има политически сили, които тепърва ще се нуждаят да доказват на практика своята привързаност към идеите и към каузите на НАТО, но се надявам, дай Боже, в Прага България да получи покана.
    Искам да подчертая нещо, което е от изключително значение и което трябва да стане ясно в тази зала, че ангажиментите на България към НАТО няма да се изчерпят със срещата в Прага. Защото членството в НАТО не е само въпрос на външна политика, но и на други много по-високи стандарти на демокрация, които се надявам нашата страна да е в състояние да защитава и оттук нататък през следващите години.
    Искам обаче да заявя, че е от изключително значение Народното събрание и ръководеното от Вас правителство да предприеме всички необходими мерки, за да бъдат изпълнени законодателните изисквания към България. И тук искам да поставя Закона за управлението на кризи, който беше подготвен от Обединените демократични сили, но за съжаление до този момент комисията не е намерила време да разгледа този въпрос, а той е от изключително значение.
    Второ, да се разгледа и да се обсъди Законът за специалните служби, което е също тема от голямо значение относно подготовката ни за членство в НАТО.
    По отношение на Закона за защита на класифицираната информация - една тема, която беше дискутирана напоследък както в пленарна зала, така и в българското общество, аз искам да се обърна към Вас с апел и настоявам наистина да гарантирате, че националните интереси няма да бъдат поставени в зависимост от бившите тайни служби и техните сътрудници. Каква форма ще намерите за това, оставям на мнозинството. Но онова, което е важно за България, е наистина хората, които ще взимат решение за бъдещето и за съдбините на страната, наистина да бъдат освободени от каквито и да било други ангажименти освен от това да мислят за България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    Господин премиер, заповядайте.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо Михайлова, можете да бъдете съвсем спокойна, че това, което се отнася до бивши служби и подобни органи, които преди толкова години в друга система съществуват, както и в много други страни, ще се придържаме определено и категорично към изискванията, които ни налагат и които се очакват от страна на НАТО. Провеждал съм не един, а многократни разговори по тези теми, тъй като съм напълно наясно, че те са много деликатни и по никой начин поне лично аз, но и нашето правителство би допуснало да се провали поканата към нас в Прага, поради подобни, бих казал, вътрешни въпроси, които по всяка логика не биха били допуснати от едно отговорно правителство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Госпожо Михайлова, ще вземете ли отношение по този отговор? Заповядайте.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Господин министър-председател, благодаря Ви за отговора.
    Аз искам да заявя готовността на Обединените демократични сили да участват във всяко обсъждане, което е свързано с придобиване на законови и практични гаранции, че това, което заявихте днес в пленарна зала, наистина ще бъде спазено и ще бъде в основата на политиката на правителството - и Вашето, и всички останали правителства, оттук нататък, защото над партийните интереси стоят интересите на страната. Аз се радвам, че този ангажимент ще бъде поет от Вас.
    Изразявам готовността на опозицията да съдейства в това отношение, именно за гарант на това, че информацията няма да изтича от България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    С това приключихме по това питане.
    Уважаеми народни представители, преди да дам думата на народния представител Ангел Найденов, искам да ви обърна внимание, че остават 2 мин. до 14,00 ч., но моля за вашата благословия да спрем часовника, за да се приключи с парламентарния контрол по отношение на министър-председателя. Това е последният въпрос към него. След това да можем да изпълним решението, така както е взето.
    Уважаеми господин Найденов, заповядайте.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Концепцията за национална сигурност на Република България беше приета на 16 април 1998 г. с решение на Народното събрание. Съгласно чл. 53 от тази концепция Министерският съвет всяка година с доклад пред парламента посочва рисковете за страната и степента на защита на националните интереси.
    Първият, а засега и единствен, доклад за състоянието на националната сигурност през 1999 г. е представен в Народното събрание през м. юли 2000 г. Очевидно е, че, за да изпълни предназначението си, всеки един доклад за състоянието на националната сигурност би следвало да се внася в някакви разумни срокове, след изтичане на календарната година. Аз лично приемам, че тези разумни срокове са в рамките на едно тримесечие от следващата година.
    В тази връзка, уважаеми господин министър-председател, моят актуален въпрос е следният: подготвя ли Министерският съвет доклад в съответствие с изискванията на концепцията и кога ще бъде представен за обсъждане в Народното събрание?
    В рамките на развиването на въпроса аз искам да Ви уверя, господин министър-председател, че моят въпрос не е самоцелен. Има различни причини и в съдържателен, и във формален план.
    Първо, в съдържателен план. Ясно е, че, когато анализираме рисковете, заплахите, динамиката на опасностите, възможностите за тяхното неутрализиране или говорим за защитата на националните интереси, ние на практика говорим за всички аспекти на сигурността - външни, вътрешни, военни, и в тях се фокусира цялата дейност на държавата, на държавните институции, на обществото, проблемите на гражданите.
    Второ, известно е, че различните елементи на сигурността в един или друг момент участват с различна тежест и влияние върху крайната оценка. Но някои от тях не могат да бъдат игнорирани или подценявани за сметка на други - нито усилията на дипломацията, нито стъпките във военната реформа, нито ситуацията в обществото, от гледна точка на социални ангажименти, на икономически растеж, нито приватизационните сделки. Следователно, ако този доклад се представя, без да страда от спестяване на истината, без да страда от излишна пропагандна риторика или пък да бъде повърхностен подходът при изготвянето на доклада, ние всички можем да придобием една реалистична и по-комплексна представа за ситуацията в страната.
    Това са аргументите, които ме накараха да задам този въпрос, господин министър-председател. Аз очаквам Вашият отговор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Господин министър-председател, заповядайте, да дадете отговор на зададения актуален въпрос.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
    Уважаеми господин Найденов, в отговор на Вашия актуален въпрос бих желал да Ви информирам за следното. На основание т. 53 от Концепцията за национална сигурност, чл. 7 от Правилника за работа на Съвета по сигурността при Министерския съвет и във връзка с чл. 105 на Конституцията на Република България Министерският съвет ежегодно представя пред Народното събрание редовен годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България. Преди внасянето в Народното събрание, проектът на доклада се подготвя от администрацията на Съвета по сигурността и се приема на заседание на Министерския съвет. Досега са изготвени годишни доклади за 1999 г. и за 2000 г., като само първият е представен в Народното събрание.
    Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2000 г. е бил подготвен от предходното правителство, но не е бил разгледан в Народното събрание. Наложена е практиката докладът да се представя през второто тримесечие на годината, главно поради необходимостта да се изготвят годишните отчети на министерствата и ведомствата и да се обобщят статистическите данни за предходната година.
    От началото на м. март т.г. е в ход подготовката на годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2001 г. Особеното за него е, че той трябва да отрази оценката и вижданията на правителството за състоянието на националната сигурност в момент, когато се води активна и решителна подготовка за получаването на покана за членство в НАТО, както и да представи главните направления на работа в тази сфера за две правителства на страната, излъчени от различни политически сили. В този смисъл докладът е призван да покаже приемствеността в областта на външните отношения и сигурността, последователността в работата за ограничаване на рисковете и заплахите на националната сигурност, както и консенсуса сред основните политически сили по интеграционните приоритети на нашата страна.
    Вече споменах, че проектът на доклада се подготвя от администрацията на Съвета по сигурността. Създадена е организация на работа, инициирана през втората половина на януари тази година. Със съдействието на ръководителите на компетентните в тази област министерства и ведомства е сформирана работна група от експерти към администрацията на Съвета по сигурността, чието първо заседание беше проведено на 1 март тази година. Предоставените изходни материали в отделните раздели на доклада бяха обобщени от администрацията на Съвета по сигурността съвместно с експертната група. В момента тече процедура по съгласуване и приемането му от Министерския съвет с разчет годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2001 г. да бъде представен в Народното събрание за разглеждане и приемане най-късно през втората половина на месец май тази година. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Найденов, имате възможност за реплика. Заповядайте.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Благодаря Ви, господин министър-председател за отговора. Аз съм удовлетворен от това, което чух. Факт е, разбира се, че няма нормативно установена процедура за начина, по който се представя, обсъжда и приема от Народното събрание докладът за състоянието на Националната сигурност така, както няма фиксирани срокове за представянето на този доклад в Народното събрание, а няма и конкретно изискване за съдържанието на доклада, който ще се представя в Народното събрание.
    Но аз чух от вас достатъчно, за да направя за себе си, а предполагам - и моите колеги - за да направим извода, че администрацията и Съвета по сигурността, който има ангажимента не просто и не само да планира, да анализира и да координира определени действия, но има и задължението да подготвя за разглеждане в Министерския съвет и доклада за националната сигурност.
    Има, разбира се, редица обстоятелства и редица факти, които стоят в основата и на задаването на въпроса от мен, и на тази ангажираност от страна на администрацията на Съвета по сигурността. Само да припомня събитията на 11 септември миналата година, само да припомня решението от Лаакен в края на миналата година или пък сега да спомена решението, засягащо АЕЦ "Козлодуй", очакванията ни, свързани с решението в Прага, големите приватизационни сделки, за да направим всички за себе си сериозния извод, че ние се нуждаем не просто и не само от оценка за минал период от време, а и от споделяне на вашите очаквания, вашата преценка за тенденциите в развиването на цялата ситуация в страната и, разбира се, да чуем за вашите намерения, свързани с конкретни управленски решения и бъдещи действия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Точно в две минути се вместихте.
    Господин премиер, имате възможност за дуплика, ако искате. Не. Благодаря Ви.
    С това приключихме с парламентарния контрол.
    Уважаеми народни представители, съгласно решението, взето сутринта, се удължава настоящото пленарно заседание след парламентарния контрол до приключване на дебатите по Закона за класифицираната информация.
    Искам да помоля Националната телевизия и Националното радио да изключат предаването, тъй като парламентарният контрол приключи.

    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
    Искам да помоля председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Владимир Дончев да заеме своето място, за да можем да продължим.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, по текстовете, които обсъждахме в момента, по раздел II от Приложение № 1 бяха направени редица предложения, включително и от мен, и от народния представител Татяна Дончева.
    Разглеждаме целия раздел II "Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на страната" от Приложение № 1.
    Предложението, което аз правя допълнително освен тези предложения, които чухте малко по-рано, е да отпадне т. 26.
    "26. Данни относно кадрови въпроси на службите за сигурност и службите за обществен ред, с изключение на данните, съдържащи се в Закона за бюджета."
    В т. 27 аз предлагам една добавка. След думите "информация от архивни материали относно оперативната работа," след запетаята да се запише "касаещи националната сигурност".
    В т. 22 да останат само думите "Информация за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация, представляваща държавна тайна."
    Тоест след запетаята думите "чието разкриване може да причини загуба на тяхната ефективност" да отпаднат.
    Също предлагам в т. 15 от раздел II - "Плановете за защита на населението при бедствие, аварии и катастрофи" - също да отпадне.
    Във връзка с предложението, което беше направено от народния представител Татяна Дончева, аз бих предложил една друга формулировка. Дали тук ще стои тук този текст, или ще отиде в раздел I, но той е необходим. Става въпрос за т. 32. Ще прочета цялата т. 32:
    "32. Материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия потенциал на държавата, както и правителствени стратегически поръчки и тяхната реализация."
    Аз моля да поставим накрая запетая и да добавим думите: "свързани с националната сигурност".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Госпожо Дончева, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колега Дончев! По т. 27, това, което предлагате, не решава въпроса. Става дума за следното: "Информация от архивни материали относно оперативната работа, включително информация, изготвена въз основа на архивни оперативни материали". Вие предлагате да се добави, и "касаещи сигурността".
    Да, защото касаят сигурността, те ще бъдат класифицирана информация. Съгласно целия ред на този закон, те ще бъдат декласифицирани по реда, който законът предвижда, с изтичане на 15, респективно 30 години, а ако има продължения, след продълженията. Обаче оттам нататък, щом комисиите вземат решение, че те вече няма да бъдат държавна тайна и ще ги предават на архивите по реда, който сме приели вече, не могат да бъдат допълнително класифицирани. Иначе се обезсмисля целият ред на закона и се създава възможност за злоупотреба с информация. Това нещо е просто некоректно.
    А що се отнася до онова, което казахте по т. 32, по тази точка поначало общоприето е досега "стратегически поръчки" и "стратегически потенциал" да касае отбраната и така е било от десетилетия.
    Така че, ако искате да остане, нека да остане.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Ако касаят ядрената сигурност, например, ще отиде ли към отбраната?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Защо да не отиде към отбраната?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: А защо да се премести?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Така, както е записано, аз виждам желание на Министерския съвет и започнаха и така да го тълкуват - да свързват всеки договор за много пари, който сключва Министерският съвет, със засекретяване. И когато става дума за охранителна, за комуникативна и т.н. техника.
    Освен това, ако можете да кажете нещо и по т. 33 - фразата: "и местното самоуправление и техните администрации". До държавна власт, добре. Но и местно самоуправление?! А по т. 34 - за фразата "или на други обекти на международните отношения". Според мен това няма място тук. И по т. 35 - цялата - за предложенията на една от страните. Не може по предложение на едната от страните да го засекретим. Просто трябва да отговаря и на дефиницията, която сме приели преди това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева. Това беше реплика от Ваша страна.
    Има думата господин Тошо Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз бих желал да Ви представя в т. 5 и в т. 27 две изключения, които смятам, че залата би трябвало да одобри. Предлагам в т. 5 текстът да звучи така: "Постановъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничели на службите за сигурност и на службите за обществен ред.". И моето предложение продължава: "с изключение на данните за лица, нарушили или нарушаващи законни интереси, права или свободи на българските граждани".
    И в т. 27: "Информация от архивни материали относно оперативната работа, включително информация, изготвена въз основа на архивни оперативни материали" и моето продължение: "с изключение на информация (включително за замесените лица) за нарушаване на законни интереси, права или свободи на българските граждани". Мисля, че един такъв текст е резонен, особено в очите на хора, които са били засегнати от такива репресии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
    Има думата директорът на Дирекция "ДВСВ" към МВР господин Чавдар Пенков.
    ЧАВДАР ПЕНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа депутати! Аз искам да направя само едно уточнение по т. 27: "Информация от архивни материали относно оперативната работа". Вие ще решите, разбира се, дали това да остане.
    Каква е била идеята? Идеята е, че ние имаме данни, примерно за терористични групи, които продължават да извършват терористична дейност от преди 15 и повече години. Всички знаете, че в сегашната обстановка в света един терорист може да стане такъв на 14 години и да остане до края на живота си такъв. В такъв аспект данните, придобити по оперативен път, свързани с такива дейности, след определеното изтичане на срока, прието по предишните членове, могат да бъдат ползвани и в бъдеще, ако действително се появят тези терористични групи или членове на такива терористични групи на нашата територия. Имахме такива случаи, когато преди повече от 15 години през територията на страната имахме данни, че ще премине японска терористична група. Тогава използваха нашата територия само за преминаване без никакви дейности тук. Но ние имахме тези данни и те могат да бъдат ползвани и в бъдеще, ако тази терористична група по някакъв начин се появи и ние имаме информация. По досега съществуващите текстове ние трябва да унищожим след определеното изтичане на срока тези данни, а това не е целесъобразно, не е реално - ние да събираме отново данни, които могат да бъдат ползвани и в бъдеще.
    Такава беше и идеята на този текст, който да ни даде възможност такива данни, представляващи интерес за националната сигурност и облекчаващи нашата работа, да могат да бъдат ползвани в оперативен порядък в оперативната работа. Такава е идеята.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: При положение че бихме желали да изясним - след изтичане на срока за класификация тези архивни материали трябва отново да ги декласифицираме?
    ЧАВДАР ПЕНКОВ: Точно така. Тъй като в членовете на закона, който приехме, ние имаме възможност по предложение до ДКСИ да бъдат удължени сроковете за класификация с още един срок, предвиден за съответното ниво. Това ни дава възможност ние да продължим класификацията на тази информация с още един срок.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Тогава текстът няма смисъл?! Думичката "архивни" противоречи на смисъла на думите "класифицираната информация".
    ЧАВДАР ПЕНКОВ: Да, тогава този текст няма смисъл. Но тъй като тогава имаше... Точно заради това казах, че така го решаваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, благодаря Ви.
    Господин Бакалов има думата.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това, което говори господин Пенков, е точно така, само че за втората част на т. 27. Това е вярно. "Информация, изготвена въз основа на архивни оперативни материали" - да, това е вярно, това е точно така. Той казва за терористични групи, например от Турция, Германия и т.н. Но първата част: "Информация за архивни материали относно оперативната работа"? Това са две съвсем различни неща. Едното е за оперативната работа, и то архивната. Аз неслучайно в комисията, ако си спомняте, питах дали сте сменила архива за методите и начините на работа. Вие ми казахте: "да". След като сте ги сменили, последната инструкция за работа от 1978 г. на генерал Савов, подписана, тогава тя ще отиде в Държавен архив или както е по закона.
    Аз лично ще приема тази точка, само че във втората й част. А първата отпада, така ли е?
    Искам още един път да подкрепя колежката Дончева за изказването й. Действително, тук в момента някой се опитва да ни манипулира.
    Взел съм думата и искам да обърна внимание на т. 11: "за специални цели". Кои са тези "специални цели"? Имаме ли определение за специални цели?
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Не си чул предложението ми.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре, ако е така, може би.
    По т. 35 - това, което говори колежката Дончева. Колеги, аз не мога да подкрепя едно такова предложение - една от страните, когато реши, може да го засекрети. Едната от страните в тези договори винаги ще бъде правителството на Република България и винаги може да бъде засекретено, както имаме такива примери в последната наша история. Така че това предложение, което направи колежката Дончева, аз лично ще го подкрепя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Информация, изготвена въз основа на оперативни материали, касаещи националната сигурност.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Това няма смисъл. Щом е архивна, значи не е класифицирана. Минал е срокът 30 + 30.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Дончев, искахте думата?

    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: В т. 35, след думите "Материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са" да отпадне "считани за", да остане "класифицирана информация" и да отпадне изразът "по предложение на една от страните". Текстът като цяло ще звучи:
    "35. Материали, документи, докладни записки от международни преговори и консултации, както и международни договори или части от тях, ако са класифицирана информация."
    Да отпадне т. 27.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А т. 34 - и на други обекти на международните отношения2
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Точка 34 остава.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А кои са тези други обекти на международните отношения? Страни, организации, трети лица, частни лица? Дайте примери.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Може би за яснота преди гласуването трябва да прочета всички предложения. Ще отнеме 5 минути да обобщим всичко, докато дойдат колегите за гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така ще направим. Трябва да минем точка по точка, за да е ясно.
    Уважаеми народни представители, първо искам да поканя всички налични сили парламентаристи в кулоарите да влязат в пленарната зала и след това да помоля господин Дончев за финални уточнения по текстовете, за да мога да ги подлагам на гласуване, тъй като са твърде много точките и твърде много са предложенията, които виждам тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към поименна проверка на кворума. Моля, дайте ми списъка.
    (Списъкът от поименната проверка на кворума се прилага към протокола.)


    Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч. по предварително обявен дневен ред.

    Закривам заседанието. (Звъни.)



    (Закрито в 14,48 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председател:
    Камелия Касабова

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Георги Анастасов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания