Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 19 май 2004 г.
Открито в 9,00 ч.

19/05/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи

    Секретари: Светослав Спасов и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагам на вашето внимание проекта за програма за работата на Народното събрание от 19 до 21 май 2004 г.:
    1. Проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир – “Кооператив партнер 2004”.
    2. Второ четене на законопроекта за здравето – продължение.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование – продължение.
    4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
    5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
    6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
    7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Нидерландия за международни автомобилни превози.
    8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Испания за международни автомобилни превози на пътници и товари.
    9. Законопроект за ратифициране на измененията в чл. 24 и 25 от Устава на Световната здравна организация.
    10. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по наказателни дела.
    11. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за екстрадиция.
    12. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Узбекистан за правна помощ по граждански дела.
    13. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
    14. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България.
    15. Парламентарен контрол.
    Моля, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувайте така предложения дневен ред.
    Гласували 181 народни представители: за 160, против 1, въздържали се 20.
    Програмата е приета.
    Има постъпило предложение на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник, подписан от заместник-председателя на Парламентарната група на ОДС Димитър Абаджиев, и предложение със същото съдържание, подписано от народния представител Бойко Великов. Те предлагат да се включи като точка от дневния ред проект за решение за създаване на временна анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
    Ще бъде ли обосновано? Понеже и двамата вдигат ръка, все пак кой ще вземе думата? Те са предложения, постъпили от две страни, с едно и също съдържание.
    Заповядайте, господин Великов.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Миналата седмица този въпрос беше поставен, но поради процедурна неиздържаност не успя да влезе в дневния ред. Аз бих повторил част от аргументите, които посочих и на предходното заседание.
    Всички са добре запознати с трагедията, която стана след катастрофата в р. Лим. Смятаме, че държавните институции са длъжници на родителите, длъжници са на обществото и ние преценихме, че като народни представители, които подписахме това предложение, бихме могли да дадем своя принос с една временна анкетна комисия, която да направи сериозно проучване както на законодателството, така и на нормативната уредба, регламентираща подготовката, организацията и провеждането на ученическите екскурзии.
    Смятаме, че бихме могли заедно да установим тези пропуски в законодателството и да направим необходимите предложения.
    Заедно с това тази комисия би могла да окаже съдействие при проучване на всички данни, свързани с катастрофата в реката, и да окаже необходимата помощ на различни държавни институции при установяване на истината по случая с катастрофата при р. Лим. Според нас, Народното събрание би могло да даде своя принос за изясняване истината по катастрофата.
    Има, разбира се, различни съмнения, относно ефективността на тази комисия и нейната роля в Народното събрание, за възможността други комисии да поемат част от тези функции, които споменах, но според нас една комисия би могла да координира достатъчно ясно всички проблеми, свързани с нормативната уредба и законодателството. Бихме могли да посочим и някои от законите, които могат да се допълнят, имам предвид Закона за народната просвета, някои корекции в Закона за туризма – в режима на туроператорските фирми и начина, по който те функционират.
    Това са част от аргументите, които ни накараха да направим това предложение. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, подлагам на гласуване предложението за създаване на временна анкетна комисия за проучване на данните, свързани с трагичната катастрофа в р. Лим.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 169 народни представители: за 119, против 14, въздържали се 36.
    Предложението е прието. Включва се в дневния ред проект за решение за създаване на такава временна анкетна комисия.
    Следващото предложение е на основание чл. 40, ал. 3 от правилника и е от името на Парламентарната група на Коалиция за България, където се предлага като точка от дневния ред да бъде включен проект за решение за участие на Република България в четвъртата фаза на операцията на ООН за стабилизиране и възстановяване на Ирак. Подписът е на народния представител Михаил Миков.
    Заповядайте, госпожо Бокова, имате възможност да аргументирате искането.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, от името на нашата парламентарна група отново внесохме предложение в дневния ред за тази седмица да бъде включено обсъждането на проекторешение относно участието на Република България в четвъртата фаза на операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак.
    Мотивите за нашето предложение са свързани както с нарастване на кризата в Ирак, така също и с необходимостта Народното събрание да се заеме с един от най-важните въпроси, който стои на вниманието както на нашето общество, така и на цялата международна общност.
    Смятаме, че ако Народното събрание не се заеме с обсъждането на този въпрос, ние ще абдикираме, уважаеми дами и господа народни представители, от нашето най-важно задължение – да осъществяваме парламентарен контрол върху действията на правителството, и няма да отговорим на очакването на българското общество наистина да направим сериозна и задълбочена дискусия на това какво се случва в Ирак, каква да бъде сигурността на българските военнослужещи там и какви в крайна сметка са перспективите за нашето участие по-нататък.
    Тъй като, ако си спомняте какви бяха обсъжданията и какъв беше основният мотив, на повечето от нас, когато гласувахме в подкрепа на предложението да изпратим български батальон, това беше нашето желание да допринесем за икономическото възстановяване, за едно бъдещо демократично развитие, затова Ирак да може самостоятелно в бъдеще да управлява своята държава.
    От тази гледна точка най-естественото нещо, което можем да направим, е да изразим политическо желание, политическа воля да бъдат подкрепени усилията на ООН за урегулиране на демократичния процес в Ирак, предаване на властта на гражданското управление, и смятаме, че това е най-естествено наше задължение. Смятаме, че също така е наложително да поканим на пленарно заседание министър-председателя, министъра на външните работи, министъра на отбраната, които да изслушаме с техния анализ на това, какво се случва в Ирак, какви са намеренията на правителството, и съответно да вземем решение относно перспективите на българското участие по-нататък там.
    Затова ви призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да подкрепите нашето предложение втора точка от дневния ред през тази седмица да бъде именно обсъждането на това проекторешение. Още повече, че засега не виждам в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да се предвижда този проблем да влезе в дневния ред през тази седмица.
    Затова настоятелно призоваваме да гласувате този въпрос да бъде включен като точка втора от дневния ред. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
    Бих искал само да обърна внимание на пленарната зала преди да гласуваме, че проекторешението с вносител Сергей Дмитриевич Станишев е постъпило на 11 май т.г. и е разпоредено от мен на следващия ден – 12 май, в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на 13 май са раздадени материалите на членовете на тази комисия. Становище обаче комисията още няма, тъй като не е минала и една седмица от раздаването на материалите. Това е за сведение.
    Моля, гласувайте направеното предложение за включване в дневния ред на това проекторешение.
    Гласували 164 народни представители: за 48, против 83, въздържали се 33.
    Това предложение не се приема.
    Има едно следващо предложение, подписано от народния представител Петър Агов. Също на основание ал. 3, чл. 30 от правилника се предлага в дневния ред за седмицата да бъде включено проекторешение за създаване на временна анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка за дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяване на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте за това предложение.
    Гласували 193 народни представители: за 78, против 103, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Господин Агов, заповядайте да поискате прегласуване.
    ПЕТЪР АГОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги народни представители, няколко пъти се опитваме да ви убедим в необходимостта от приемане на такова решение. И от резултата от току-що миналото гласуване се вижда, че много от нас са осъзнали тази необходимост.
    Предвид на особеното обществено звучене на тази тема предлагам да бъде прегласувано предложеното решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Агов.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте отново същото предложение за създаване на тази временна анкетна комисия.
    Гласували 202 народни представители: за 91, против 100, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Следващото предложение е подписано от заместник-председателя на Парламентарната група на Новото време Борислав Цеков. На основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предлага да бъде включено в програмата за работа на Народното събрание за тази седмица второ четене на Закон за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа.
    Искам да напомня, че той е приет на първо четене на 16 октомври 2003 г.
    Господин Цеков, имате възможност да аргументирате Вашето предложение.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, Парламентарната група на Новото време предлага включването на обобщения законопроект за промени в Закона за допитване до народа в седмичната програма, не само защото мина много време от неговото приемане на първо четене и изготвянето на обобщения проект и доклада по него на водещата комисия, но и защото, без да звучи силно, смятаме, че приемането на този законопроект е дълг на Тридесет и деветото Народно събрание. Дълг е, защото именно в този парламент от всички страни се заговори за реформа на политическата система, за разширяване на гражданското участие и т.н. И вместо да водим схоластични и безплодни дискусии “за” или “против” Велико Народно събрание, хубаво е да докажем на хората, че сме в състояние да направим нещо конкретно, но реално променящо политическите механизми в нашата страна, нещо, което ще вдъхне живот на конституционната разпоредба, съгласно която народът упражнява пряко властта, а след това – чрез избраните от него органи.
    Този обобщен законопроект е резултат от усилията на колеги от всички парламентарни групи. Той дава реална възможност на хората чрез подписки да инициират провеждането на национални референдуми. И което е още по-важно, значително облекчава условията и изискванията за провеждането на местни референдуми по въпросите, уредени и в сега действащия Закон за допитване до народа. Ето защо ви призовавам да подкрепите включването на този обобщен законопроект на второ четене в седмичната програма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Преди да го подложа на гласуване, бих искал да обърна внимание, че същото искане е подписано самостоятелно от народния представител Емил Кошлуков, но в качеството му на председател на комисия – нещо, което по правилник не се допуска.
    Но така или иначе, предложението е направено коректно от господин Цеков.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното предложение за включването на тази точка в дневния ред.
    Гласували 158 народни представители: за 120, против 5, въздържали се 33.
    Това предложение се приема. Това означава, че то се включва в дневния ред за седмичната програма.
    С това ми се струва, че изчерпихме направените предложения.
    Господин Великов, заповядайте.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за това, че подкрепихте предложението ни за временна анкетна комисия. Бих предложил това да бъде т. 3 от дневния ред. По възможност да бъдат направени консултации между политическите сили за персоналното представителство и ръководството на комисията. И може би в началото на утрешния ден да конструираме комисията и тя да започне своята работа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
    Има предложение тази временна анкетна комисия за трагедията в р. Лин да бъде т. 3 от дневния ред.
    Вероятно има противно процедурно предложение, което ще направи господин Валери Цеков. Заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю. Моето предложение, уважаеми колеги, не е противно, а е по-скоро алтернативно. Аз бих помолил този проект за решение да стане т. 5 от седмичната програма на Народното събрание с оглед на две съображения.
    Първо, така ще имаме възможност действително да направим консултациите между всички парламентарни групи за това какъв да бъде съставът на комисията и как да бъдат представени те. Трябва да подберем и самите членове, които всяка парламентарна група ще предложи за участие в тази комисия.

    Второто ми съображение е, че има два законопроекта на трето и четвърто място, които са с особена спешност. Единият е завършването на второ четене на измененията на Закона за висшето образование, който се надявам да успеем да приключим в залата преди 24 май. Това ще бъде един добър сигнал за празниците да сме с изменен и подобрен Закон за висшето образование. И измененията в Закона за здравното осигуряване, които са свързани със срокове, касаещи онези хора, които имат нередовни периоди от внасяне на своите здравноосигурителни вноски, които хора в момента, по силата на сега действащото законодателство, или трябва да заплащат, или нямат достъп до медицински услуги, които заплаща Здравната каса. И тъй като в тези изменения са базирани срокове, в които им се дава нещо като гратисен период, в който те да могат да ползват услуги, плащани от Здравната каса, хубаво е този закон тази седмица да стане факт.
    Аз смятам, господин Великов, че и залата, и вносителите на това решение ще се съгласят да приемем такова предложение, като евентуално, ако видим, че седмичният график изостава, бихме могли в петък сутринта с промяна в дневния ред да започнем с гласуването на състава на тази комисия.
    Връщам се към това, с което започнах. Предложението ми е този проект за решение да бъде т. 5 от програмата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Господин Великов, съгласни ли сте така да го подложа на гласуване?
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението за създаването на Временната анкетна комисия за трагедията в р. Лим да бъде точка пета от програмата за седмицата.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 140 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 16.
    Предложението е прието.
    Уважаеми народни представители, искам да ви направя едно съобщение.
    На Председателския съвет днес се обсъди въпросът за изоставането от графика на парламентарния контрол и се взе решение или в петък целия ден да бъде парламентарен контрол, или, което е по-вероятното, да се направи извънредно заседание във вторник, на което цялото време да бъде посветено на парламентарен контрол. Тоест, редовният парламентарен контрол да си бъде в петък от 11,00 до 14,00 ч., освен това да има извънредно заседание във вторник целия ден от 14,00 до 19,00 ч., като по този начин успеем да наваксаме с изоставането по парламентарния контрол. Това е за сведение.
    Има думата господин Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Аз подкрепям това, което казахте, и онова, което сте постигнали като разбиране на Председателския съвет относно парламентарния контрол. Но все пак предлагам този петък да работим цял ден по тази проблематика, защото има много актуални въпроси, които престават да бъдат актуални, чакат по няколко месеца. Имаме въпроси и питания, които могат да запълнят 7 или 8 парламентарни петъци. Така че няма защо да отлагаме повече. Разбира се, най-добре е и в петък, и във вторник. Ако искаме да отговорим на една голяма част от това, което народните представители са задали към министрите като питания и въпроси, би трябвало поне няколко петъка да работим изцяло по парламентарния контрол.
    Моето конкретно предложение е в унисон с това, което казахте Вие, господин председателю – този петък да бъде посветен изцяло на парламентарния контрол. Тоест, за точка петнадесет от предвидения проекто дневен ред, да бъде отделен целия петък. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение този петък да бъде посветен изцяло на парламентарния контрол.
    Има ли противоположно процедурно предложение?
    Господин Цеков, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, колеги! Аз правя противоположно процедурно предложение. Този въпрос беше повдигнат и сутринта на Председателски съвет, където единодушно всички председатели на парламентарни групи се обединиха около идеята, тъй като програмата е доста сериозна и е свързана с известни срокове, един от които е 24 май, това предложение за цял ден парламентарен контрол да бъде един от следващите вторници – или това да бъде 25 май, който, както знаете, за учениците, учителите и преподавателите също е почивен ден, или това да стане на 1 юни, следващия вторник.
    Това е едно мнение, около което се обединиха всички председатели на парламентарни групи и аз смятам, че това е едно добро решение, за да може в крайна сметка в този петък за един час и половина да довършим онези спешни неща от законодателната програма, които ни очакват. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цеков.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов този петък целият ден да бъде парламентарен контрол.
    Моля, гласувайте предложението на господин Иво Атанасов.
    Гласували 152 народни представители: за 55, против 78, въздържали се 19.
    Предложението не се приема.
    Едно съобщение. Във връзка с точка четиринадесет от приетата програма, а именно първо четене на законопроекта за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България, искам да ви съобщя, че графичните и цветните изображения на ордените и медалите на Република България към законопроекта, са предоставени на разположение на народните представители в Библиотеката, по парламентарни групи, има ги и на адрес в мрежата на Народното събрание, за да могат всички народни представители да се запознаят с тях, тъй като става дума за цветни изображения и е трудно да се осигурят за всички, тъй като Народното събрание няма цветен принтер. Това, което може да се направи, е в Библиотеката всяка парламентарна група да може да се запознае с тези цветни изображения, изработени по съответния ред.
    Постъпили законопроекти и проекти за решения:
    - законопроект за защита от шума в околната среда. Вносител – Министерски съвет. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите. Подпомагащи комисии са Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, Комисията по здравеопазването, Комисията по европейска интеграция и Комисията по въпросите на гражданското общество;
    - проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с вносител Коста Костов, Рамадан Аталай, Радослав Илиевски и Йордан Соколов. Водеща е Комисията по правни въпроси;
    - законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и преходното правителство на Афганистан относно безвъзмездно предоставени на въоръжение бойни припаси и материални средства с вносител Министерски съвет. Водеща комисия е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност;
    - проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак с вносител Борислав Ралчев;
    - законопроект за изменение на Закона за ордените и медалите на Република България. Вносител – Явор Милушев и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по културата.
    Току-що пристигна и проект за решение за удължаване срока на действие на временната анкетна комисия, така че това може да бъде включено в програмата за утрешния ден, за да се вземе надлежно решение.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма други въпроси, започваме работа по приетия дневен ред.

    Преминаваме към:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ВОЕННИ КОРАБИ, ВОЕННИ САМОЛЕТИ С ЩАТНОТО ИМ ВЪОРЪЖЕНИЕ И ВОЕННОСЛУЖЕЩИ С ЛИЧНОТО СИ ОРЪЖИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕ В УЧЕНИЕТО НА НАТО ПО ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР “КООПЕРАТИВ ПАРТНЕР 2004”.
    Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност проф. Венко Александров, за да представи становището на комисията по този проект за решение.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “СТАНОВИЩЕ
    относно проект за Решение № 402-03-17, за разрешаване
    пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни
    самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с
    личното си оръжие на територията на Република България
    за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир
    “Кооператив партнер 2004”, внесено от Министерски съвет
    на 3 май 2004 г.

    На редовно заседание, проведено на 13 май 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в присъствието на представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб разгледа проект за решение за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България, за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004”.
    От 14 юни до 6 юли 2004 г. във вътрешните морски води и на територията на Република България ще се проведе учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004”, което има за цел да повиши оперативната съвместимост и взаимодействието между военноморските формирования между страните-членки и страните-партньори на НАТО при провеждане на операция по поддържане на мира и оказване на хуманитарна помощ в кризисен район.
    В учението ще участват военни кораби, самолети и военнослужещи с личното си оръжие от военноморските сили на 10 страни, представители на Обединените въоръжени сили на НАТО в Средиземно море и на Международния комитет на Червения кръст. Българската армия участва с бойна техника и личен състав от 1400 души. Планирано е по време на учението да се отработят елементи от стандартните оперативни процедури, правила за комуникация, осигуряване на видове отбрана и защита на хуманитарен конвой, тактическо маневриране, десант на личен състав и техника.
    Като отчита, че участието на Българската армия в учения на НАТО по Партньорство за мир има значителен принос в постигането на реална оперативна съвместимост от страните-членки на Алианса и страните-партньори, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да приеме следното

    РЕШЕНИЕ:

    Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби; военни самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004” за времето от 14 юни до 6 юли 2004 г., както следва:
    - от Обединените въоръжени сили на НАТО в Средиземно море – 17 кораба, 8 вертолета и 1620 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Грузия – 2 кораба и 60 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Румъния – 3 кораба и 180 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Република Турция – една подводница, 5 кораба, 4 самолета и 430 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Украйна – 5 кораба, 4 самолета и 210 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Република Франция – един кораб, един вертолет и 160 военнослужещи;
    - от Азербайджанската република – 6 военнослужещи;
    - от Кралство Испания – 5 военнослужещи;
    - от Република Италия – 9 военнослужещи;
    - от Република Молдова – 7 военнослужещи.
    Становището на комисията беше прието с консенсус.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Александров, аз предлагам да прочетете и решението, макар че Вие всъщност възпроизведохте това решение. В него има една техническа грешка. Виждам, че е отстранена.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Господин председател!

    “РЕШЕНИЕ
    за разрешаване пребиваването на чуждестранни военни
    кораби, военни самолети с щатното им въоръжение и
    военнослужещи с личното си оръжие на територията на
    Република България за участие в учението на НАТО по
    Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004”.

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България

    РЕШИ:

    Разрешава пребиваването на чуждестранни военни кораби, военни самолети с щатното им въоръжение и военнослужещи с личното си оръжие на територията на Република България за участие в учението на НАТО по Партньорство за мир “Кооператив партнер 2004” за времето от 14 юни до 6 юли 2004 г., както следва:
    - от Обединените въоръжени сили на НАТО в Средиземно море – 17 кораба, 8 вертолета и 1620 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Грузия – 2 кораба и 60 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Румъния – 3 кораба и 180 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Република Турция – една подводница, 5 кораба, 4 самолета и 430 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Украйна – 5 кораба, 4 самолета и 210 военнослужещи;
    - от Военноморските сили на Република Франция – един кораб, един вертолет и 160 военнослужещи;
    - от Азербайджанската република – 6 военнослужещи;
    - от Кралство Испания – 5 военнослужещи;
    - от Република Италия – 9 военнослужещи;
    - от Република Молдова – 7 военнослужещи.”
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Няма желаещи да вземат думата.
    Поставям на гласуване решението така, както беше прочетено от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
    Решението е прието.

    Преминаваме към точка втора:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО, продължение.
    Вчера приехме заглавието на законопроекта и от чл. 1 до чл. 26, включително. Предстои разглеждането на Раздел V, подзаглавие “Здравна информация и документация”.
    Доктор Щерев, моля да докладвате.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Раздел V – Здравна информация и документация”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел V.
    “Чл. 27. (1) Здравна информация за личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.
    (2) Лечебните и здравните заведения, регионалните центрове по здравеопазване, регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, лекарите, стоматолозите, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система по здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация.
    (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 27.
    “Чл. 28. (1) Здравна иформация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:
    1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
    2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
    3. е необходима при идентификация на труп на починало лице или за установяване на причините за смъртта;
    4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;
    5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;
    6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;
    7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните центрове по здравеопазване, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве и Националния статистически институт.
    (2) Предоставянето на информация в случаите по ал. 1, т. 2 се извършва след уведомяване на съответното лице.
    (3) Лицата по чл. 27, ал. 2 са длъжни да осигурят защита на съхраняваната от тях здравна информация от неправомерен достъп.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 28.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата по тези два текста от законопроекта.
    Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Доктор Куманов може да влезе в залата, тъй като вчера това беше гласувано.
    Моля, гласувайте текстовете на чл. 27 и 28.
    Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала. Приема се основен закон, касаещ всеки български гражданин! Всички говорим за здравеопазването, а когато трябва да приемем закон, залата е полупразна! Не се обръщам към народните представители в залата, а към тези, които са извън залата.
    Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
    Членове 27 и 28 са приети.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Глава втора – Дейности по опазване здравето на гражданите”.
    Има предложение на народния представител Щерев.
    Комисията приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за заглавието на Глава втора: “Глава втора – Дейности по опазване на здравето”.
    “Раздел l – Общи положения.
    Има предложение, оттеглено в хода на дискусията.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел l – “Общи положения”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, моля да гласуваме наименованието на Глава втора, предложена от комисията, както и на Раздел l – “Общи положения”.
    Има ли желаещи да се изкажат по наименованията? Няма.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Господин председател, с толкова малко хора правим само парламентарен контрол!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
    Заглавието на Глава втора и на Раздел l са приети.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 29 има предложение на народната представителка Елка Анастасова.
    Комисията приема предложението.
    Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов:
    “Член 29 се изменя така:
    “Чл. 29. Министерският съвет планира и разработва политика, насочена към опазване здравето на гражданите. Министерството на здравеопазването провежда тази политика.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 29 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 29. Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 29?
    Заповядайте, господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председателю.
    Член 29, както го формулира вносителят, гласи: “Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика…”. Този текст звучи прекалено абстрактно за закон. Въпросът е кои са тези държавни органи и институции – дали Министерството на транспорта, МВР ли? Кой точно? Безспорно здравната политика е резултат от дейността на различни ведомства, но синтезът на тази политика трябва да я прави все пак Министерският съвет. Трябва да има някой отговорен. Не може да се пише така абстрактно – “Държавните органи и институции планират, разработват и провеждат…”. Трябва да има конкретна институция, която да носи отговорност. Така звучи много абстрактно.
    Затова считаме нашият текст за прецизен, достатъчно конкретен и напълно в духа на вносителя, непротиворечащ на закона. Поддържаме нашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи да вземат отношение по чл. 29?
    Заповядайте, д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Абсолютно прав е и доц. Паница. В крайна сметка политиката се прави преди всичко от Министерския съвет. Малко по-рано в закона ние ясно казахме, че министърът на здравеопазването е този, който отговаря и провежда здравната политика. И изведнъж сега тук за цялата политика трябва да отговарят институциите.
    С този текст за пореден път се вкарва едно абсолютно безхаберие в този закон, което няма ясно да покаже на българските граждани кой е отговорен за здравната политика.
    Така че, каквото и да решите, гласувайте. Но всеки един от вас много добре знае, че здравната политика на всяко едно правителство се определя от съответната политическа сила, която е излъчила това правителство и Министерския му съвет. По-ясно и по-точно от това просто не може да бъде. Всичко останало е да прехвърлим някъде другаде отговорността, за да не я носим ние.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този текст? Няма.
    Първо поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов за чл. 29 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 44, против 39, въздържали се 21.
    Предложението на тази група народни представители не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 29 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 99 народни представители: за 77, против 20, въздържали се 2.
    Член 29 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 30, уважаеми господин председател, има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов чл. 30 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на народния представител Атанас Додов, което е прието.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 30 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 30. (1) За разработване и осъществяване на дейности по промоция на здраве към Министерския съвет се създава Национален съвет по промоция на здравето.
    (2) Националният съвет по промоция на здравето:
    1. подпомага Министерския съвет при определяне на целите и задачите на държавната политика по промоция на здравето;
    2. координира, анализира и оценява дейността на отделните ведомства за провеждане на държавната политика по промоция на здраве и прави предложения за подобряването й;
    3. информира обществеността за резултатите от реализираните от държавата дейности по промоция на здраве.
    (3) Съставът на Националния съвет по промоция на здравето се определя с решение на Министерския съвет. В състава на съвета се включват задължително представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, на съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на Националната здравноосигурителна каса, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българския червен кръст.
    (4) Дейността на Националния съвет по промоция на здравето се определя с правилник, приет от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Щерев.
    Имате думата, уважаеми дами и господа, за чл. 30, който касае тази промоция на здраве.
    Има думата господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Ето, тук пак е парадокс. Абсолютно прав е господин Додов и аз подкрепям неговото предложение, но мисля, че ако трябваше да бъде точно, трябваше да запише, че този съвет за промоция подпомага държавните органи и институции. Много ясно сте го казали, д-р Додов – подпомага Министерския съвет, защото той е отговорен, а не държавните органи и институции.
    Виждате ли си парадокса? Като се направи един съвет, аз предлагам да се включи и Светият Синод, за да стане работата още по-сигурна и по-хубава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да не намесваме Българската православна църква.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Съжалявам, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Игнатов, Вие искахте думата. Заповядайте.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колежки и колеги! Нашата парламентарна група, която е от 5 души от ОДС и заедно с Борислав Китов сме предложили чл. 30 да отпадне изцяло. Основанията ни за това са следните.
    Така, както е записан, първо, никой не знае какво означава “промоция на здравето”. Какво включва тази “промоция на здравето”? Правим ли аналогия с промоция на стоките? Навсякъде, по всички супермаркети и магазини непрекъснато пише “промоция”. Значи ли това, че правим същото?
    Второ, промоцията може ли да се отдели от профилактиката? За профилактиката отговаря министърът, а за промоцията – някаква измислена, куха структура, наречена Национален съвет по промоция на здравето, която на всичко отгоре освен състава й, който е почти идентичен с този на Висшия медицински съвет, както беше преди, функциите, които са заложени в закона, са толкова разляти, толкова неясни по своите послания, че на практика, като се събере този съвет, той няма въз основа на какво от закона да наложи своите виждания.
    От тази гледна точка това е още едно недоразумение в този закон според мен, което трябва добре да преосмислим, защото аз не съм съгласен, нашата парламентарна група не е съгласна министърът на здравеопазването да се занимава с търгове, да се занимава с назначавания, политически уволнения и пр., а да не се занимава с промоция на здравето. Това е бъдещото развитие на Министерството на здравеопазването. Аз и вчера казах, че министерството трябва да бъде политически орган, а не търговски.
    Затова предлагам народните представители добре да помислят има ли нужда да създаваме тези институции и няма ли да се получи същият вариант като вчера с кабинетите. Радиото и телевизията днес тръбят: “Върнаха училищните кабинети!”. Тук ще бъде същото. Има промоция на здравето – има съвет. Само че след 2-3 месеца ще се види, че всичко това е кухо, празно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Давам думата на народния представител Теодора Константинова, една от вносителките на предложението за отпадане на този текст.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател! Моите аргументи съвпадат с аргументите на колегите, които преди малко се изказаха.
    Първо, смятам, че не би трябвало да се разделят двете дейности – промоция и профилактика – и не би трябвало да се говори само за промоция, макар и в тази глава от закона.
    Бих искала и би ми било много интересно да чуя какво съдържание влагат вносителите на този законопроект в термина “промоция” в чл. 30, след което да изразя своето категорично мнение против това да се създава поредният съвет. Защото напоследък имам чувството, че в последните 2-3 години съвети и агенции никнат като гъби към всички министерства и ведомства.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това не е агенция.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА: Разбрах и знам, д-р Цеков.
    Изказвам си мнението и моля да не ме прекъсвате с реплики.
    Да, казах съвети и агенции. Структурата според мен ще бъде абсолютно без сериозно съдържание, ще бъде един тромав елемент в тази дейност, която смятам, че в момента се изпълнява, и то ефикасно, от различни други институции, от всички тези навързани като в една броеница членове, които би трябвало да бъдат в Националния съвет, представители на различни министерства, на различни съсловни организации, които по никакъв начин няма да облекчат работата и да допринесат за ефикасността на тази дейност.
    Бих искала наистина да чуя някакви други аргументи, които да ме оборят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    За изказване ли искате думата?
    Заповядайте, д-р Щерев.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, аз съвсем накратко искам да кажа, че чл. 30 в редакцията, която му е дала комисията, е абсолютно необходим, защото промоция на здравето е нещо, което не може да се прави само от Министерството на здравеопазването. Разбира се, че трябва да бъдат включени почти всички държавни институции, които имат отношение към този процес.
    И тъй като на два пъти беше отбелязано, че “промоция на здравето” е неясно, аз обръщам внимание, че на стр. 137, § 1 на Допълнителните разпоредби, в т. 8 е записано: “Промоция на здравето” е процес, при който чрез осигуряване на социални, икономически, екологични и други условия и на адекватно здравно образование се дава възможност на индивидите да подобрят собственото си здраве чрез засилване на личната и груповата отговорност.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кенаров, имате думата.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Става дума за концептуален спор. “Промоцията на здраве” наистина е нещо много важно. Това е въведено като термин, понеже по-голяма част от депутатите в тази аудитория и извън нея, с изключение на единици, знаят и са чували що е “промоция”. Това не е промоция на автомобили, това не е промоция на вино. “Промоция”, казано на български език, е здравно образование, това са образователни програми, които съществуват. Профилактиката обаче и образованието са неразривно свързани едно с друго, така както е във всички европейски държави, така както и в момента е по Закона за народното здраве. Изведнъж някой се сети, че трябва да ги разграничим дидактически и да направим промоция на здраве и агенция. Защо не направим и агенция за профилактика на здравето?
    Следващият чл. 31 говори за профилактика. Там нямаме агенция. Обаче за здравнообразователните програми имаме агенция. Тази агенция с какво ще се изпълни? Написани са 5-6 кухи текста, уважаеми колеги – нещо, което няма да работи. Затова и колегите ви от СДС са предложили този текст да отпадне, не защото профилактика не трябва да има и промоция.
    В момента ние всички, използвайки купешките термини “промоция”, “промоция на здраве”, изведнъж се хващаме: бре, специална агенция ще направим. Толкова ли нещата не могат да се видят в това Народно събрание и всички като един ще започнем да гласуваме.
    Уважаеми колеги, дайте да бъдем малко по-държавнически настроени към нашия народ. Отново вкарваме куха терминология. Законът през цялото време явно куца. Виждаме, че Министерският съвет ще провежда политика и изведнъж казваме: не, държавните органи ще провеждат политика. Ами общинските органи, които гласувахме в началото, няма ли да провеждат политика? Тях ги оставихме извън периферията на нашето знание, на нашата законодателна инициатива ли? И всички сега ще натискаме червеното или сивото копче, защото просто ей така политическа воля. Тук няма никаква политическа воля, колеги.
    И моят колега Атанас Щерев казва, че това е много необходимо. Добре, господин Щерев, разбирам, че е много необходимо, но защо го формираш като агенция? Защо в същото време не формираш агенция и за профилактика, която е по-важна?
    РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Няма агенция.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Напротив, вижда се как е направено още в следващия текст. Прочетете текстовете.
    По отношение на чл. 30 – национален съвет. Вижте какво, наистина ли искате да вършите работа или само да изпълваме закона с думи, думи, глуми, както го наричаше Радой Ралин. Националният съвет ще ви свърши работа и ще подпомага Министерския съвет в провеждане на неговата политика. Просто не ви разбирам. Нищо няма да свърши този национален съвет. Колкото Националният съвет по трансплантация, преди да бъде изпълнителна агенция, преди да бъде национален център по Закона за администрацията, вършеше нещо, толкова и този национален съвет ще свърши същата работа.
    Призовавам ви този текст наистина да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
    Давам думата на народния представител Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като спорът е кой е СДС, кой е ОДС, аз мисля, че няма какво да уточняваме ние кои сме.
    Аз също се присъединявам към колегите, които оспорват не толкова това, че трябва да има образование и здравна култура, колкото създаването на един национален съвет. Аз си представям, че ще се съберат всички описани тук представители на всички министерства, които са предложени, от съсловните организации, от Червения кръст, разбира се, радиото и телевизията, които са много необходими, защото те ще бъдат ретранслаторите на здравна култура или здравно обучение. Значи Министерският съвет ги определя с негово решение, Министерският съвет ще им определи и правилника и в крайна сметка те ще се съберат, ще си поговорят, по медиите ще изтече това, че Националният съвет по промоция на здраве се е събирал и е дал някакво виждане по даден въпрос и дотук.
    Вярно е, че има определение в Преходните и заключителни разпоредби ми се струва, което казва що е “промоция на здраве”, но там вече говори за осигуряване, забележете, не само на социални, но и на икономически, и на екологични и други условия и на адекватно здравно образование, което се дава възможност на индивида, и за лични и колективни. След като ще говорим за индивида, след като ще говорим за лични, къде са пациентите? Пациентските организации също биха могли в много по-голяма степен да бъдат онези хора, които ще дадат здравна култура, защото хората, които са диабетици, могат да говорят. Има такива организации. Астматиците могат да говорят, онкоболните могат да говорят. Ние сме свидетели, че тези хора правят много по-добра промоция на здравето, много по-голямо образование. Например, всеки м. октомври има Световен месец за борба с рака на гърдата. В България има такива неправителствени организации, които правят не само един месец в годината, а цяла година много по-голямо, много по-интелигентно и много по-човешко образование в тази насока. Тогава, ако ще правим такава институция, която ще се събере веднъж месечно или на три месеца веднъж, ще си поприказват, ще получат някакви пари или няма да получат нищо, това вече е другата страна на въпроса, къде са ни пациентите?
    Много правилно някой от колегите каза: къде са общините? Там също трябва да има хора. Къде е Националното сдружение на общините?
    В законопроекта, който в момента гледаме, който е с над 240 члена, колеги, до чл. 30 ние вече сме създали два национални съвета – един Висш медицински съвет, приехме го, да, там има друга визия, сега правим един друг такъв съвет.
    Колеги, моля ви, нека бъдем по-прецизни, нека да не създаваме структури, които може би няма да бъдат достатъчно ефективни. Подчертавам, много повече разчитам на онези неправителствени, онези граждански структури на пациентите, които могат да бъдат далеч по-полезни. Нека и радиото, и телевизията да им помага, но дайте да оставим на гражданското общество в този Закон за здравето да има своята позиция. Ние вкарваме всичко в този законопроект, всичко да бъде лимитирано, регламентирано от политиката на държавата. А ние говорим, че трябва да имаме едно интелигентно, елегантно съчетаване – от една страна държавата – от другата страна гражданските структури в страната.
    Аз лично не бих подкрепил този текст. Ще подкрепя отпадането на този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 30?
    Народният представител Антония Първанова има думата.

    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, независимо, че терминът “промоция на здравето” е труден за превод на български език и труден за обясняване, това е термин, който е въведен доста отдавна – над 10 години, от Световната здравна организация във всички страни-членки на Европейския съюз и като политика, не само като термин. Изучава се в университетите, включително и в България. Част е от европейска програма, от курикулума при обучение на магистратурите по обществено здраве, има цял семестър от образователната програма, която се занимава с този проблем. Това, че може би има неразбиране сред някои от колегите по-скоро го отдавам на липса на информация и подготовка. Но все пак промоцията на здравето в случая няма за цел да се занимава само със здравната култура на населението. Това е един цялостен процес, свързан с политиката на устойчиво развитие, като включва социални, икономически, екологични фактори, а по средата се поставя здравето на човека.
    Ако трябва да го обясня с прости думи – това е свързано с тротоарите, с жилищата, с храната, с дрехите, с всичко, което се прави в една страна и което трябва да се мисли, което е насочено към здравето при всяка една политика. Именно поради това този орган е като консултативен към Министерския съвет. Разделянето е на две нива. Първото е на ниво централна власт, второто е на ниво местна власт. И тези координационни съвети имат за цел да обединят усилията на всички министерства със мисъл към здравето на човека. Тоест всичко, което се приема като законодателна програма, което се предприема в административна посока като решение на всяко едно министерство трябва да поставя като приоритет здравето на хората. Не може да бъде правено само от едно ведомство, не може Министерството на здравеопазването да се намесва в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в Министерството на икономиката, не може да влиза в техните структури и да определя тяхната политика да се съобразява със здравето на човека. Именно поради това за повишаване на отговорността на всички институции, за включване на обществеността, на неправителствените организации, за повишаване активността около здравето на човека е въведен точно този термин и “политика около промоция на здравето”. Заради това има и необходимост от такъв орган към Министерския съвет. Това не е агенция, не е нещо, което е кух термин или куха структура. Това е основната координация в държавата с цел издигане като приоритет в държавната политика здравето на хората. Това може да стане само ако всички институции, ведомства и организации в държавата се обединят около един такъв основен приоритет.
    Съжалявам, че ми се налага да направя такова изказване като лекция, но все пак това са основни неща, които, според мен, беше крайно време в България да се знаят на високо ниво, отколкото да се знаят само от хората, които са подготвени тепърва за работа в структурите на здравеопазването, да бъдат изчерпвани като терминология и да бъдат използвани по-рано.
    ОГНЯН САПАРЕВ (КБ, от място): Има си български понятия!
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА: Ако чакаме студентите да дойдат до парламента, ще мине много време и може би ще дойде друг термин на мода в света.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика има думата народният представител Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Като една студентка, обучена току-що за нещо, което не разбирам и не съм чувала по света и у нас, искам да питам д-р Първанова: как точно?
    Чудесно, промоция на здравето трябва да правим всички ние, всички трябва да правим здравна култура. Но ми обяснете как, като създадем национален съвет, в който влизат всички министерства, как…
    По същата логика мога да ви кажа, че може би министърът по опазване на околната среда ще иска промоция на екологията и ще иска от всички министри да ги обучава да направят необходимото в тази насока. Обяснете ми как? За мен това не е ясно. Така написано, така поднесено, така създадено то прави едно впечатление, че това ще е една институция заради самата институция, един консултативен съвет към Министерския съвет, който ще учи министрите какво трябва да направят в областта на образованието. Кой ще учи хората, а не онзи консултативен орган, в който има представители на министерствата, които ще правят политиката? Не виждам как ще функционира този консултативен съвет. В това е спорът.
    А че трябва да има здравна култура - разбира се, че трябва да има.
    Що се касае до това, че това отдавна го има в света – ние си имаме български термини, които могат да бъдат аналогични – “здравна култура”, да наложим и други термини, а не във всяко нещо да слагаме клишета от други нормативни документи. Още повече, доколкото знам, част от колегите са внесли Закон за чистота на българския език. Това ще бъде една тема, по която ще трябва да мислим и да обсъждаме. Но тук не става въпрос за промоцията като промоция, като израз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова! Не съм учуден, колеги, от начина, по който говори госпожа Първанова. Да, наистина тя е права, обучена е в това отношение, има и международна практика и никой това не го оспорва.
    Но въпросът е друг – с какво ще се занимава министърът? В това е цялата работа. Представете си технологията на решенията – ще се събере този обществен съвет, вероятно ще участват разни заместник-министри и началници на отдели и какво ще сътворят? Кой ще бъде двигателят на темите? Кой ще бъде човекът, който предлага начините за обединяване на усилията? Някой си, някъде си… Ами министърът на здравеопазването – той и затова е длъжен.
    Повтарям ви, не сме против промоцията на здравето, а сме против органа, който няма да свърши работа. А министърът вместо четири месеца да мисли как да назначи за заместник-министър един следствен професор, по-добре да мисли как да направи тази промоция или как да се координира с останалите си колеги и да предложи решението си чрез постановление на Министерския съвет. Това е управленческата практика, а не да се събира този съвет. Той сам по себе си не може да роди постановление. Пак трябва да мине през едно определено министерство и това е Министерството на здравеопазването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за трета реплика, д-р Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Уважаема госпожо Първанова! Имам чувството, че във Вашето изказване отправихте обвинение към министерствата и министрите, че в момента в своята дейност не прилагат като приоритет отговорностите си по отношение на здравето на хората, независимо дали изпълняват регламенти и закони за министерството на строителството, на регионалното развитие, на околната среда… Не знам дали ме чувате какво казвам в момента.
    Смятам, че това е много показателно за това, как преценявате работата на тези министерства по отношение на здравето на хората. Имаме много данни по отношение на това, как съветите могат да не се събират в разстояние на година-две и то в моменти, в които трябва да се решават много сериозни и наболели проблеми. В момента и Министерството на образованието в училищата, и Червеният кръст с различни начинания, и радиата и телевизията провеждат такава промоция на здравето без да е необходимо да се създава една толкова тромава структура, която ще си остане куха и може да се събира и един път в годината и да не води до нищо ефикасно в своята дейност. Хора с такава средна обща култура и работили по 26-30 години като лекари знаят какво значи промоция и Вие това го знаете много добре. Едва ли има нужда студентите да идват дотук, за да ни казват какво значи това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
    Заповядайте за дуплика, д-р Първанова.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Да, права е д-р Константинова, че в работата на отделните министерства до 2000 г., когато беше въведена промоцията на здравето в частта “устойчива политика” в системата на глобализация и глобалното развитие като основна политика и приоритет, подадена от Световната здравна организация, имаше съществен пропуск в работата на отделните ведомства и това в световен мащаб, не само в България. Не само у нас е този проблем, че отделните министерства са фокусирани върху своята собствена работа и по-малко се наблягаше като първостепенна задача за здравето на човека.
    Тук няма касателство към обучението. Това не е политика, насочена към обучение на хората. Това е политика за цялостна грижа и именно поради това терминът "промоция на здравето" е много по-глобален, отколкото е здравната политика. И затова не може да бъде изчерпан в рамките на Министерството на здравеопазването.
    Именно поради това няма промоция на екологията, защото, изкарвайки здравето на хората като основен приоритет в системата на устойчивото развитие, екологията, икономическата и социалната сфера се явяват партньори. Те се явяват подчинени на промоцията на здравето. Те се явяват необходимо изискване като развитие в общата система на развитие на една страна и на една глобална система. Поради това беше въведен този термин - "промоция на здравето".
    Далеч съм от мисълта, че думата "промоция" не се разбира. Тук въпросът е в координацията. И именно поради това този орган е консултативен. Той има за цел да събере всички ведомства на едно с изграждане на обща политика, а след това, съответно по експертни групи, да се заложи именно този приоритет – здравето. Повтарям го непрекъснато, защото това е най-важното нещо. Този приоритет здраве да бъде включен в работата на всяко едно ведомство и да се превърне в основна цел на цялото общество – за всяка една страна, за всяка една общност в системата на глобалното развитие на света.
    Това са много сериозни термини, свързани със съвсем различни измерения, но ние ги провеждаме надолу за всяка една страна, за всяка една община, за всеки един град, за всяко едно населено място, за всеки един отделен човек. Това е и смисълът, когато е бил въвеждан терминът. Да се получи една такава система на транслация на приоритета здраве. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по промоция на здравето? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов за отпадане на чл. 30.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 128 народни представители: за 61, против 64, въздържали се 3.
    Предложението на тази група народни представители не се приема.
    Заповядайте, д-р Кенаров.
    Моля, поканете народните представители да влязат в залата. Предстои гласуване.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председателю, предлагам прегласуване, тъй като това е важен текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля още веднъж, поканете народните представители да заповядат в пленарната зала. Предстои гласуване на чл. 30. Обръщам се към народните представители всеки да гласува със своята карта, за да бъде честно.
    Първо, поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов за отпадане на чл. 30.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 180 народни представители: за 105, против 69, въздържали се 6.
    Предложението на групата народни представители за отпадане на чл. 30 се приема.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по чл. 31 има предложение на народния представител Елка Анастасова – правят се следните допълнения:
    В чл. 31 след думата "профилактични" се добавя "дейности, в т.ч.".
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на народния представител Атанас Додов: в чл. 31, ал. 2 думите "със заболявания" се заменят с думите "с хронични и други заболявания.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 31 и предлага следната окончателна редакция:
    "Чл. 31. (1) За опазване здравето и работоспособността на гражданите лечебните заведения системно извършват профилактични прегледи и диспансеризация.
    (2) Лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на диспансеризация.
    (3) Условията, редът и финансирането за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и списъкът на заболяванията, при които се извършва диспансеризация, се определят с наредба на министъра на здравеопазването."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, по чл. 31 има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
    Най-напред има думата вносителят – госпожа Елка Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря, господин председател.
    Колеги, с това предложение имах предвид, че освен профилактични прегледи могат да се осъществяват и други профилактични дейности. Разбира се, склонна съм да го оттегля, ако чуя сериозни аргументи за това отхвърляне на моето предложение.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): "Дейности" не е ли по-широко?
    ЕЛКА АНАСТАСОВА: Аз мисля, че е по-широко и включва и друго, освен профилактични прегледи.
    Затова на този етап го поддържам. Ако чуя сериозни аргументи срещу разширяването на текста, срещу моето предложение, тогава бих могла да го оттегля.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, благодаря Ви.
    Доктор Ценков, искахте думата.
    ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ):Благодаря, господин председател.
    Искам да внеса малко яснота и да помоля вносителите за разяснение по текста. Защото в чл. 31, още в ал. 1 се казва: "За опазване на здравето и работоспособността на гражданите лечебните заведения системно извършват профилактични прегледи".
    Според наредби № 3 и 14 на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика всички работещи в съответните фирми подлежат на такава диспансеризация, тоест на такива профилактични прегледи.
    След това е казано, че лицата с повишен здравен риск или със заболявания подлежат на диспансеризация. И това е вярно, защото също по разпорежданията на Националната здравноосигурителна каса чрез Националния рамков договор всички лица – от децата до пенсионерите, се диспансеризират. Има и такава наредба. И аз просто не виждам смисъла от нова наредба на министъра на здравеопазването, в която да се каже кой е този контингент от населението, който ще попадне в тази наредба за допълнителна диспансеризация. При условие, че в момента действащото законодателство урежда този въпрос.
    Просто ще помоля колегите да дадат по-голямо разяснение на залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на д-р Ценков. Всъщност той зададе въпрос, вероятно към Комисията по здравеопазването.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
    Доктор Игнатов, заповядайте. И по този текст ли имате възражения?
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГСДС): Не, нямам.
    Уважаеми господин председател, мисля, че текстът, както е даден, е прецизен.
    В момента всеки диспансеризира каквото му хрумне на акъла. Диспансеризации са абсолютно необходими, тъй като тези болни подлежат не само на по-нататъшно наблюдение, но и на научно изследване върху развитието на дадена област. Така че диспансеризацията е един необходим процес.
    Въпросът обаче е кой урежда правилата на тази диспансеризация. И аз мисля, че в закона добре е написано, че министърът е този, който урежда нещата с наредбата.

    Друг е въпросът колко наредбата в момента е стойностна.
    Ако действително министърът сега се постарае да направи една добра наредба за диспансеризацията, тя ще се отрази и върху воденето на разговорите в Националния рамков договор, когато ще се набележат изпълнителите на тези наредби по диспансеризацията. Кой ще я прави, за да остава информационният блок на разположение на всички, които имат нужда от него? Затова аз подкрепям текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Емилия Масларова за изказване.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, аз също подкрепям текста на вносителя. Но искам да коментираме дали все пак “дейности” не е по-широко от “прегледи”, тъй като дейностите включват и прегледите.
    Още нещо, което каза д-р Ценков, касаещо чл. 31, ал. 1, че има наредба. Да, вярно е, че има такава заедно с Министерство на труда и социалната политика относно профилактиката, но тя касае само работещите. Затова считам, че законодателят правилно е предложил отново да се създаде нова наредба по чл. 31, ал. 3. Защото наредбата, която Вие цитирате, че съществува, е само за хората, които имат трудов договор и са в трудово правоотношение. Докато за деца, ученици, възрастни хора, такъв вид профилактика в наредбата не съществува. Тя е само за работещите, тоест касае определен кръг, определен процент от българското население.
    Искам и нещо друго да спомена, защото тук има представител на министерството. За мен това системно извършване, не зная, когато се касае за профилактиката, имайки предвид колко проблеми има в момента с нея, това записано “системно” е много добре, но дали след като приемем закона лечебните заведения ще са в състояние да го извършват и да спазват стриктно буквата на закона? Но аз ще подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
    Доктор Кенаров, заповядайте.
    Докато дойде д-р Кенаров, смея да коментирам, че ако вървим с този темп, и до лятната ваканция няма да приемем законопроекта!
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председателю.
    Понеже по обобщения текст на комисията по чл. 31 бяха изказани някои съображения във връзка с диспансеризацията, считам, че този текст в комисията беше доста подробно разглеждан. Той отговаря на необходимите условия за диспансеризация в България.
    Освен това, ако погледнем Наредбата за диспансеризация, която стана крайъгълен камък на скандалите през последно време за подписването на Националния рамков договор, тази наредба беше в изпълнение на Закона за народното здраве. Там обаче няма ал. 3, каквато е посочена в сегашния закон, в резултат на което и начинът, по който беше направена Наредбата за диспансеризация, и противоречията, съществуващи в момента със съсловните организации точно по тази наредба, чрез ал. 3 на настоящия закон се определя “редът на финансиране за извършване на профилактичните прегледи и диспансеризация”. Това дава една финансова основа и правила за извършване на диспансеризацията, както и списъкът със заболяванията, които ще подлежат на диспансеризация.
    В резултат аз подкрепям текста, без да се променя чл. 31, така както беше предоставен от комисията – по такъв начин да бъде гласуван и в зала, защото тези три алинеи на чл. 31 в достатъчна степен определят обема и на диспансеризацията, и на заболяванията, които трябва да подлежат на профилактични прегледи.
    Господин председателю, ако сте съгласен и няма други изказвания, аз предлагам да преминем към гласуване на този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма други изказвания, аз съм длъжен да премина към гласуване на текста.
    Има ли други желаещи? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Елка Анастасова.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС, от място): Тя го оттегли.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, не е заявила, че го оттегля. Каза, че евентуално може да го оттегли, ако бъде убедена.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим, от място): Мисля, че има смисъл и никой не ме опроверга.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, ето, не го оттегля.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложението на народния представител Елка Анастасова така, както беше докладвано от председателя на комисията.
    Гласували 83 народни представители: за 38, против 38, въздържали се 7.
    Предложението на народния представител Елка Анастасова не се приема.
    Заповядайте, госпожо Анастасова, за прегласуване.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Колеги, предлагам да го прегласуваме, защото не зная дали всички разбраха, че това предложение има смисъл. Аз предлагам да се гласува лечебните заведения да извършват профилактични дейности, в това число профилактични прегледи и диспансеризация. Всъщност тук малко разширявам базата на профилактиката. Това е всичко.
    Предлагам да подкрепите моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте за втори път предложението на народния представител Елка Анастасова.
    Гласували 128 народни представители: за 64, против 51, въздържали се 13.
    Госпожо Анастасова, Вашето предложение не се приема. Резултатът е 64:64. Необходими са 50 плюс 1 процента.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Додов…
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да се протоколира в стенографския протокол, че народният представител Атанас Додов оттегля предложението.
    Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 31, което беше представено от председателя й.
    Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
    Член 31 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, позволете ми да прочета членове до 37 включително, защото по тях няма неприети предложения.
    “Раздел II – Осигуряване на здравословна жизнена среда”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел II.
    “Чл. 32. (1) Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.
    (2) При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.
    Комисията приема предложението.
    По чл. 33 има предложение на народния представител Светлин Белчилов.
    Комисията приема предложението.
    Има и предложение на народния представител Атанас Додов.
    Комисията също приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 33 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 33. (1) Министърът на здравеопазването ръководи Националната система за наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, замърсителите в храните и питейните води.
    (2) Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите на жизнената среда на национално равнище в годишния доклад по чл. 5, ал. 2 и предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.

    (3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.
    (4) Държавните органи, които извършват наблюдения, оценка и контрол на параметрите на околната среда, предоставят в Министерството на здравеопазването данните, необходими за извършване оценка на здравния риск.”
    По чл. 34 има предложение на народния представител Атанас Додов, което е подкрепено от комисията.
    Има и предложение, оттеглено в хода на дискусията.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 34 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 34. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите определя на всеки три години районите в страната с повишен здравен риск.
    (2) Министерският съвет приема програми за организиране на контролни изследвания и прегледи, провеждане на дейности, свързани с опазване, укрепване и възстановяване на здравето на гражданите, които живеят в районите с повишен здравен риск.”
    “Чл. 35. (1) Здравните изисквания при проектирането и изграждането на обекти с обществено предназначение се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
    (2) Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго.
    (3) Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 35.
    По чл. 36 има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което е прието по принцип от комисията.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 36 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 36. Органите на държавния здравен контрол участват в състава на експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени схеми и планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица, дават становище по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията.”
    По чл. 37 има предложение на народния представител Атанас Додов, което се приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 37 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 37. (1) Всеки, който открие обект за обществено предназначение, е длъжен за уведоми за това съответната РИОКОЗ по местонахождението на обекта в 7-дневен срок от започването на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а за търговците – данните от съдебната регистрация.
    (2) В срок до три месеца от уведомяването териториалните органи на държавния здравен контрол извършват проверка със спазване на здравните изисквания в обекта.
    (3) Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве създават и поддържат публичен регистър на обектите с обществено предназначение при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
    (4) Алинея 1 не се прилага за лечебни заведения, предприятия за производство и търговия на едро с лекарства, аптеки, дрогерии, предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни и за обекти за обществено хранене.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дами и господа, имате думата от чл. 32 до чл. 37, които по доклада на председателя на комисията бяха безспорни.
    Заповядайте.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, бих предложил малка редакция за изчистване на текста по чл. 33.
    В ал. 1 се казва: “Министърът на здравеопазването ръководи националната система за наблюдение, оценка и контрол на шума…”. Тук господин Додов има предложение цифрата “мониторинг” да се замени с “наблюдение и контрол”. Но, ако четем внимателно текста, наблюдение на шума не звучи съвсем изчистено. Освен това днес бяхме уведомени от председателя на Народното събрание, че е постъпил законопроект за защита на шума в околната среда, който вярно още не е разглеждан, тъй като е съвсем топъл, но така или иначе там също фигурират термини, които би било добре да бъдат съобразени и в този закон.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не може да бъде съобразен с нещо, което още го няма.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Така е, но наблюдение на шума, госпожо Масларова, ми звучи не съвсем точно. Затова предлагам да бъде “система за анализ, оценка и контрол на шума”. Вместо да наблюдаваме да анализираме.
    Също така бих предложил в ал. 4 да бъде “държавните органи, които извършват анализ” - вместо “наблюдение” - оценка и контрол на параметрите на околната среда”. Тъй като ние анализираме параметрите на една вода, измерване какво е рН, анализираме го, а не го наблюдаваме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
    Вие предлагате вместо “наблюдение” в ал. 1 и 4 да се каже “анализ”, защото шумът не може да се наблюдава.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Параметрите не може да се наблюдават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други предложения, уважаеми дами и господа?
    Заповядайте, д-р Додов.
    АТАНАС ДОДОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В предложението, което аз съм направил, съвсем чисто редакционно съм искал да заменя чуждата дума “мониторинг” с “наблюдение, анализ и контрол”. Но, сложено в изреченията, които са в предложенията на комисията, наистина това, което каза доц. Великов – наблюдение на шума – не се връзва.
    Смятам, че той е прав, подкрепям предложението му и оттеглям моето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Додов.
    Има ли други предложения? Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов в чл. 33, ал. 1 и ал. 4 думата “наблюдение” да се замени с “анализ”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 90 народни представители: за 74, против 14, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    Поставям на гласуване чл. 32 до чл. 37 включително и заглавието на Раздел ll така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
    Членове от 32 до 37 включително са приети, заедно със заглавието.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря, господин председател.
    “Чл. 38. (1) По искане на заинтересуваните лица главният държавен здравен инспектор издава здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека, който удостоверява спазването на нормативно установените изисквания за производство на продуктите и стоките със значение за здравето на хората.
    (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда за издаване на здравен сертификат за износ на продукти и стоки със значение за здравето на човека.
    (3) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето на човека от внос митническите органи имат право да не ги допуснат на територията на Република България. Продуктите и стоките се внасят след представяне на становище на РИОКОЗ относно безопасността им.”
    Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов, Китов:
    “В чл. 38, ал. 3 се добавя ново изречение: “Министърът на здравеопазването предоставя на Агенция “Митници” списък с продуктите и стоките със значение за здравето на човека”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 38.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И така, имате думата, д-р Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Първите две алинеи от чл. 38 – ясно е, че касаят износа и те са коректно вписани в предложението на вносителя. Третата алинея касае вноса. Казва се: “При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето на човека … митническите органи имат право да не ги допуснат на територията на Република България.” Питам – как ще стане това? Митническите органи експерти по хигиена на храненето ли са? Какво разбират те от тези продукти, които се внасят? Цялата гама – хранителни продукти, фармацевтични – всичко, което касае здравето на хората. Затова сме предложили този списък министърът на здравеопазването да го представи на Агенция “Митници”, защото той е органът, който трябва да каже кои стоки и продукти са със значение за здравето на хората, а не митничарят. Това е проблем въобще на нашите митници, защото контролът не е изнесен на митниците.
    След това другата част – последната част от ал. 3: “Продуктите и стоките се внасят след представяне на становище на РИОКОЗ относно безопасността им.” Ако някой митничар реши, може да разиграва вносителя на границата колкото си иска. Дай ми сертификат, аз имам съмнение за тази стока. Този текст също създава проблеми от корупционно естество и явно е една врата за корупционни практики. Министърът трябва да даде този списък, а не митничарят да решава коя стока е със значение за здравето на хората и коя не. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
    Доктор Игнатов, заповядайте.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз използвам тук присъствието на д-р Любомир Куманов и искам той, ако може, да обясни сегашната практика на народните представители, за да стане по-ясно какви трябва да бъдат бъдещите текстове, защото в момента в текста се казва, че трябва да се вземе разрешението от РИОКОЗ. Центърът по хигиена, с неговите лаборатории, остава ли в действие на контрол и неговите сертификати важат ли за митническите власти? Ако нямате нищо против, господин председателю, заместник-министърът да обясни подробно тези неща. Мисля, че тогава ще стане по-ясно и начина на гласуване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Остават ни пет минути.
    Заместник-министърът на здравеопазването д-р Куманов, ще вземете ли отношение за кратко разясняване?
    Заповядайте, господин заместник-министър. Моля Ви за краткост.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако правилно разбрах питането на д-р Игнатов, то касае ал. 3 на текста на чл. 38:
    “При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето на човека от внос митническите органи имат право да не ги допуснат на територията на Република България. Продуктите и стоките се внасят след представяне на становище на РИОКОЗ относно безопасността им.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е практиката сега – това питаше. Нали, д-р Игнатов? Как става?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: В заключителните разпоредби на проектозакона има изчерпателен списък на продуктите и стоките със значение за здравето на населението. Това е отговор на въпроса, който беше поставен. Наборът от стоки – това са хранителни продукти, козметика, битова химия и т.н. – е посочен изчерпателно. В момента това, което е заложено като проект, е установена практика, но на базата на едно споразумение между нас и Агенция “Митници”. Тогава, когато по определени показатели, свързани с външен вид, опаковка, съмнение за подмяна, менте стока и т.н., у митническите органи възникне съмнение, съответната митница се обръща към регионалната ХЕИ в момента; наш екип отива на място, изяснява нещата, при необходимост извършва лабораторно изследване и на базата на неговите резултати се решава съдбата на стоката. Това сега се постига чрез едно споразумение, подписано между мен и Асен Асенов, шефа на Агенция “Митници”. Тази практика е заложена – тук, на базата на законова регламентация. Центърът по хигиена не е орган на Държавния санитарен контрол, изследването се извършва от хигиенно-епидемиологичните инспекции. Ако заинтересована страна оспори лабораторно изследване на хигиенна инспекция или примерно две изследвания си противоречат, Националният център по хигиена, медицинска екология и хранене има функциите на арбитраж и неговото изследване се приема за меродавно и дефинитивно при възникване на спор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Не виждам други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст.
    Първо, чл. 38. Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 43, против 73, въздържали се 4.
    Предложението на тази група народни представители не се приема.
    (Народният представител Валери Цеков иска думата за пояснение.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За уточняване на чл. 38 – добре, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Става въпрос за ал. 3 на чл. 38. Нещото, което на мен ми направи впечатление и бих искал да помислим е дали да не редактираме малко второто изречение на тази ал. 3. Има съмнение на митницата, че това, което се внася, са продукти, които имат значение за здравето на човека или попадат в списъка, който е приложен. Митническите органи имат право да не ги допуснат. Това е първото изречение на ал. 3.
    След което, както поясни господин Куманов, ако регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве издаде становище, че тези продукти са безопасни, те могат да влязат. В това е смисълът на второто изречение, само че второто изречение е формулирано така: “Продуктите и стоките се внасят след представяне на становище на РИОКОЗ относно безопасността им”. ”Продуктите и стоките”, но да стане ясно, че това са тези именно, които са спрени от митническите власти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Е, ясно! Ясно е!
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Ако това е ясно, да го приемем така.
    Ако не, да добавим: “тези продукти”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ясно е на цялата зала. И на митничарите сигурно е ясно.
    Ако правите някакво предложение дайте го конкретно и ще го гласуваме.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: По-добрата редакция е, ако запишем: “тези продукти и стоки”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.
    Доктор Чакъров, и Вие ли искате думата? Аз нарушавам вече много съществено правилника, защото тръгваме и сме в режим на гласуване. Започваме да правим редакции… Но, хайде, дано да е за добро.
    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Вземам думата с оглед на това, че ние по принцип трябва да решим един много важен въпрос – правомощията с оглед на вноса на храни и списъците дали да бъдат на ниво на РИОКОЗ или да бъдат на ниво отговорния в ресора за здравето – министърът на здравеопазването.
    Искам да изразя тук, от трибуната на Народното събрание, нашата позиция, че е по-правилно да бъде – с оглед на значението на храните и то на безопасните храни, един по-стриктен контрол. Добре е това да се осъществява от министъра на здравеопазването. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Първо, поставям на гласуване предложението в ал. 3, второто изречение да започне с думата “тези”, като става така: “Тези продукти” и т.н. Това е редакционно предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    Поставям на гласуване чл. 38 така, както е предложен от комисията и с тази добавка, която е редакционна и я приехме току-що.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
    Член 38 е приет.
    Преди да обявя почивка ще направя едно съобщение – в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба от председателя на Народното събрание проф. Герджиков. Там са изложени скулптурни произведения на Райнис Гелов.
    В Клуба на народния представител нашата колежка народният представител Анелия Атанасова чества своя юбилей. Поканени са всички народни представители.
    Почивка до 11,35 ч. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни.): Възобновявам заседанието.
    Уважаеми народни представители, продължаваме със законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 39 има предложение на народния представител Атанас Додов, което е прието от комисията.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 39 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 39. (1) При неспазване на здравните изисквания в обекти с обществено предназначение или при извършване на дейности със значение за здравето на човека държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията.
    (2) При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на Националния център по радиобиология и радиационна защита, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията.
    (3) В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на РИОКОЗ.
    (4) Директорът на РИОКОЗ съответно директорът на Националния център по радиобиология и радиационна защита, в срок до 24 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност.
    (5) При изпълнение на задължителните предписания и определените мерки, органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или експлоатацията на обекта.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст, който изглежда безспорен, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 39 в окончателната редакция на комисията.
    Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
    Член 39 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
    “Чл. 40. (1) При съмнение за безопасността на продукти и стоки със значение за здравето на човека държавният здравен инспектор:
    1. издава писмено предписание за спиране производството на продукти и реализацията на стоки със значение за здравето на човека, което връчва срещу подпис на заинтересованото лице или на негов представител;
    2. взема проби за лабораторен анализ и експертиза в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител и ги предоставя в лабораторията на РИОКОЗ.
    (2) Държавният здравен инспектор уведомява заинтересованото лице за резултатите от лабораторните изследвания и експертизата в 3-дневен срок от получаването им.
    (3) При оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертиза се извършват повторни изследвания по писмено искане от заинтересованото лице, направено до главния държавен здравен инспектор чрез директора на РИОКОЗ в 3-дневен срок от датата на получаване на резултата от първоначалното изследване.
    (4) В случаите по ал. 3 повторните изследвания се извършват от друга РИОКОЗ, определена от главния държавен здравен инспектор.
    (5) Резултатите от извършените изследвания по ал. 4 не подлежат на оспорване.”
    Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов:
    “Член 40 се изменя така:
    1. Ал. 1, т. 1 отпада.
    2. В ал. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавят думите: “като налага със заповед предвидените от закона мерки.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 40.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, господин Васил Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Нашето предложение е да отпадне т. 1 на ал. 1. Защо? Казва се: “При съмнение за безопасността на продукта” и след това т. 1 гласи: “държавният здравен инспектор издава писмено предписание за спиране производството на продукти”. Как е възможно при съмнение да спреш едно производство?! След това следват срокове на обжалване – 3-дневен на едната инстанция, 3-дневен на втората инстанция. Ако това е предприятие, което произвежда продукция, за шест дни то може да фалира. Накрая може да се окаже след изследванията, че няма никакви проблеми в тези здравни продукти. С това не сме съгласни и трябва да отпадне, защото в никое право няма при съмнение на безопасността да издадеш писмено предписание за спиране на дадено производство. Не зная дали това го има в правото. Вие сте юристи, можете да го кажете. Как е възможно да се процедира по този начин?! Когато се вземат проби за лабораторен анализ – ясно, но само при съмнение – това създава възможност и за корупция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Паница.
    Има ли други желаещи за изказване? Искам да видя дали има други народни представители, които искат да вземат отношение по този спорен текст, защото това, което каза господин Паница, действително заслужава внимание. Не виждам.
    Ще помоля господин заместник-министъра да даде разяснение по този случай, за да се ориентират народните представители при гласуването.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам отново с уточнението, че на стр. 138 в раздадения ви проект е разтълкувано понятието “Продукти и стоки със значение за здравето на човека”. Това са храните, лекарствата, козметичните продукти, химическите вещества, препарати и продукти и дрехите втора употреба. Уточнението е важно, защото говорим не за какво да е производство, а за производство тъкмо на тези стоки. Да, става дума за съмнение, което е свързано с очевидни промени в продукта или сериозни нарушения на производствената технология. Става дума за продукти и за козметика, когато техният вид, мириз и възможностите на обективната преценка на специалиста пораждат непосредствено съмнение, че консумацията на този продукт може да породи неблагоприятни здравни последици. Това са тези случаи. Между другото това е постановка и от досегашната ни практика. Не бих казал, че тя е довела до съсипването на производствени мощности. Напротив, в системата работят професионалисти. Упражняващият държавен здравен контрол е лице с определено образование. Той знае отговорността, която поема, вземайки решението за спиране на това производство и за лабораторно изследване, което да обективизира отклоненията, които той подозира. Държавният контрол като институция носи отговорност за своите последствия, включително за икономическите последствия от неправомерни действия.
    Считам, че това е норма и правило, което проектът на закон предлага на вашето внимание, подчинено изключително на грижата за здравето на гражданите.
    Повтарям, това е установена практика в действащото законодателство и тя не е дала основание както да бъде реализирана, така и да породи съмнение, че е инструмент за корупционни действия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Заповядайте, господин Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, искам да направя тълкувание. Ще помоля председателя в качеството му на юрист да каже презумпцията за виновност основание ли е за последствия. При съмнение затваряме производството. След три дни пробите показват, че няма нищо. Ами в тези три дни какво става?!
    Аз нямам нищо против да бъдат контролирани и проверявани, но кога трябва да бъде санкцията на затварянето? След излизането на резултата! Иначе просто не е логично според мен. Не е логично.
    В този смисъл ние сме направили нашето предложение именно ал. 1 да отпадне. Защото е записано “при съмнение за безопасност”. Как се съмнява той? Той какъв е? Органолептично ли ще изследва храните, за да има съмнение, или само от вида на храните и от вида на крема за лице и т.н.?
    Смятам, че съмнението не е достатъчно основание в един закон да бъде записано като алинея за санкция. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
    Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
    Заповядайте, господин Великов, за изказване.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз мисля, че колегите имат известно основание и поради това бих предложил може би не цялата точка да отпадне, но да отпаднат думите “производството на продукти и”. Тогава ще стане, че при “съмнение за безопасността на продуктите държавният здравен инспектор издава писмено предписание за спиране реализацията на стоки със значение за здравето…” и т.н.
    Ако този производител, независимо че му е спряна реализацията, иска да си продължи да си произвежда и да си складира, това вече си е за негова сметка. Трупа ги в някакъв склад и в момента, в който излезе, че няма никаква опасност, разрешава се реализацията, той не търпи никакви загуби.
    Нали има нещо рационално в това, което казвам, господин Щерев?
    Това е моето предложение.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Великов.
    На мен също ми хареса неговото предложение, доколкото мога оттук да го споделя. Виждам, че има одобрение и от дясната страна, включително и от заместник-министъра, което ми дава основание да смятам, че въпросът ще бъде решен положително.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Да считам ли, че си оттегляте Вашето предложение, господин Паница?
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС, от място): Ако се приеме предложението в смисъла, в който го предложи господин Борислав Великов, ние сме съгласни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Приемате в този смисъл корекцията? Да. Благодаря.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Борислав Великов, в ал. 1, т. 1 думите “производство на продукти и” да отпаднат.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
    Приема се единодушно.
    Искам да подложа на гласуване втората част от предложенията на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което гласи:
    В ал. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавят думите: “като налага със заповед предвидените от закона мерки”.
    Това предложение, както разбирам, не е прието от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 84 народни представители: за 28, против 44, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване целия текст, заедно с извършената корекция.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 74 народни представители: за 67, против 4, въздържали се 3.
    Текстът е приет.
    Заповядайте, господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “Чл. 41. В случай, че продуктите и стоките са явно негодни за употреба и заинтересованото лице няма писмени възражения по това заключение на държавния здравен инспектор, лабораторни анализи и експертиза не се извършват.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 41.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 41 има ли изказвания? Текстът ми се струва безспорен. Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте чл. 41 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
    Текстът на чл. 41 се приема.
    Член 42!
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
    “Чл. 42. (1) В случай, че резултатите от лабораторните изследвания и експертиза потвърждават съответствието на продуктите и стоките със здравните изисквания, държавният здравен инспектор ги проверява за настъпили промени по време на спирането и писмено отменя даденото предписание в 3-дневен срок от датата на получаване на резултатите.
    (2) В случай, че от резултатите от лабораторните изследвания и експертиза се установи, че продуктите и стоките не съответстват на здравните изисквания, държавният здравен инспектор предлага да бъде издадена заповед за преработка, използване за други цели в преработен или непреработен вид или унищожаване на продуктите и стоките със значение за здравето на човека.”
    Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов:
    “В чл. 42 ал. 1 се отменя.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 42.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата.
    Заповядайте, господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Във връзка с корекцията, която направихме в чл. 40, ал. 1, т. 1, тук трябва да има само една редакционна поправка: “… отменя даденото предписание за реализация…”, защото иначе този текст ще остане кух, ще виси. А така той ще кореспондира с чл. 40, ал. 1, т. 1, която току-що приехме. Да бъде не за производство, а за реализация.
    Това е нашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
    Подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов.
    Всъщност те го оттеглят, като приемат единствената редакционна поправка, която е съвсем коректна. Тя е съгласувана с предходния текст, който приехме.
    Така че подлагам на гласуване текста на чл. 42 с извършената корекция, която се налага от само себе си.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 67 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 4.
    Приема се текстът.
    Сега могат да бъдат представени няколко текста – членове 43, 44 и 45 наведнъж.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “Чл. 43. (1) Заповеди за преработка, използване за други цели или унищожаване на продукти и стоки със значение за здравето на човека се издават от директора на РИОКОЗ или НЦРРЗ – за продукти и стоки на стойност до 100 хил. лв., и от главния държавен здравен инспектор – за продукти и стоки на стойност над 100 хил. лв.
    (2) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1 продуктите и стоките се предават за преработка, използване за други цели или се унищожават задължително в присъствие на държавен здравен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по ал. 1.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 43.
    “Чл. 44. (1) Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    (2) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния здравен контрол са за сметка на РИОКОЗ.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 44.

    “Чл. 45. Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 45.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези три текста желаещи има ли за изказвания? Не виждам. Те изглеждат безспорни.
    Моля, гласувайте текстовете по вносителя, подкрепени от комисията, с корекцията, която се налага, “предписания за спиране на реализацията” в чл. 42.
    Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
    Тези текстове се приемат.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 46 има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов: в чл. 46, ал. 2 т. 3 да отпадне.
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на народния представител Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 46 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 46. (1) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по реда на Закона за административното производство. Принудителните административни мерки подлежат на предварително изпълнение.
    (2) Принудителните административни мерки, наложени по реда на този раздел, се обжалват по административен ред, както следва:
    1. постановените от държавен здравен инспектор – пред директора на РИОКОЗ и директора на НЦРРЗ;
    2. постановените от директора на РИОКОЗ и НЦРРЗ – пред главния държавен здравен инспектор;
    3. постановените от главния държавен здравен инспектор – пред министъра на здравеопазването.
    (3) Случаите, условията и редът за издаване и обжалване на принудителните административни мерки се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Паница, заповядайте.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател! Нашето предложение цели да съкрати бюрокрацията. За много по-тежки случаи, примерно за отнемане на лекарски права има двуинстанционно производство, а тук виждаме три инстанции, които са абсолютно излишни. Нашето предложение е точно във връзка с тази многоинстанционност, която считаме за излишна. След като предишните две инстанции са се произнесли, да натоварваш и министъра на здравеопазването с това е излишно. Излишна бюрокрация е.
    Това е презумпцията на нашето предложение и настояваме да се приеме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате т. 3 от ал. 2 да отпадне.
    Думата има господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател!
    Уважаеми колеги, изказването ми е във връзка с това, че в ал. 1 казваме, че обжалването става по Закона за административното производство, а в ал. 3 ние даваме възможност на министъра на здравеопазването да издаде някаква наредба за случаите, условията и реда. Редът за обжалване не може да бъде друг, освен по реда на Закона за административното производство, нито пък случаите, нито пък условията, доколкото съм наясно със Закона за административното производство.
    Така че моето предложение, въпреки становището на комисията, е ал. 3 да не се приема, да отпадне, тъй като тя е в противоречие с това, което гласи ал. 1.
    Аз подкрепям текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие подкрепяте текста на вносителя, а не новата редакция: “Случаите, условията и редът за издаване и обжалване на принудителните административни мерки се определят с наредба на министъра на здравеопазването”.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Но в ал. 1 казваме, че те стават по реда на Закона за административното производство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точно така.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Така че ал. 3 просто е излишна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли комисията по въпроса?
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Комисията подкрепя окончателния текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Васил Паница и група народни представители, по текста на вносителя на чл. 46, ал. 2 т . 3 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 82 народни представители: за 39, против 38, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, във връзка с предложението на господин Валери Цеков искам да поясня, че досега са давани указания и именно затова би трябвало да съществува този текст на ал. 3, където да се определят принудителните административни мерки с наредба на министъра.
    Затова моля колегите да гласуват предложението на комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Доктор Игнатов има думата за процедура.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз Ви моля да подложите на прегласуване текста, който преди малко гласувахме, тъй като не стана ясно в крайна сметка двуинстанционно или триинстанционно. Аз не чух една сериозна юридическа обосновка срещу тезата, че в Закона за съсловните организации правата на лекарите се отнемат двуинстанционно, а тук в много по-маловажен случай по своята същност е триинстанционно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах Ви.
    Моля да прегласуваме предложението, направено от народния представител Васил Паница и група народни представители, за отпадане на т. 3 на ал. 2 на чл. 46 на вносителя.
    Гласували 110 народни представители: за 54, против 49, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Валери Цеков за отпадане на ал. 3 от новата редакция на чл. 46, прочетена от председателя на комисията д-р Щерев.
    Гласували 107 народни представители: за 62, против 34, въздържали се 11.
    Предложението за отпадане на ал. 3 на чл. 46 в новата редакция е прието.
    Моля, гласувайте чл. 46 в новата му редакция с направените поправки.
    Гласували 85 народни представители: за 63, против 18, въздържали се 4.
    Член 46 се приема.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
    “Чл. 47. За издаване на документи от органите за държавен здравен контрол се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 47.
    “Чл. 48. Фактите и обстоятелствата, които длъжностните лица, упражняващи държавен здравен контрол, научават при изпълнение на своите задължения, са служебна тайна, с изключение на случите, когато е налице заплаха за здравето и живота на гражданите.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 48.
    “Чл. 49. Органите на Министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на държавните здравни инспектори при упражняване на правомощията им.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 49.
    “Раздел III – Здравни изисквания към козметичните продукти”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименование на Раздел III.
    “Чл. 50. (1) Козметичните продукти, които се предлагат на пазара, не трябва да причиняват увреждане на човешкото здраве, когато се прилагат в съответствие с тяхното предназначение, инструкциите за употреба и унищожаване, както и с всички други указания, предоставени от производителя или вносителя.
    (2) Изискванията за производство, опаковане, етикетиране, рекламиране, пускане и предлагане на пазара на козметичните продукти се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на икономиката.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 50.
    По чл. 51 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов, Борислав Китов, което комисията приема по принцип.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 51 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 51. При етикетирането производителите и вносителите могат за период пет години да не посочват една или повече от съставките на козметичния продукт с цел запазване на търговската тайна след разрешение от главния държавен здравен инспектор.”
    “Чл. 52. (1) За получаване на разрешение заинтересованите лица подават заявление до главния държавен здравен инспектор на Република България, към което прилагат доказателства за безопасност на съставката, определени в наредбата по чл. 50, ал. 2.
    (2) Главният държавен здравен инспектор издава разрешение или издава мотивиран отказ в срок до два месеца от подаването на документите по ал. 1. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
    (3) При наличие на важни причини заинтересованите лица могат по реда на алинеи 1 и 2 да поискат удължаване на срока на издаденото възражение за срок не по-дълъг от три години.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 52.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по членовете от 47 до 52 включително?
    Заповядайте, госпожо Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам чл. 51 да отпадне. Той гласи, е вносителите могат за период от пет години да не посочват една или повече съставки на даден козметичен продукт.
    Господа, уважаеми колеги! Питам ви: говорим за козметика за масова употреба. Ако аз съм алергична към дадена съставка, а господин производителят или вносителят не я е обявил и се намажа с този крем и се измия с този шампоан за тяло, какви ще са последствията за мен – потребителя? Къде е защитата на потребителя, на обикновения гражданин? Какво ще се случи, ако лицето обяви съставките на даден крем или даден шампоан? Ще тръгна да си го правя по съставки или да си го варя? Това, че са обявени съставките, не означава, че конкурентът ще произведе същият продукт. Този текст е в абсолютен ущърб по отношение на редовия гражданин, който си знае към какво е алергичен. Как може да предлагаме продукти на пазара, без да е написана съставката?
    Предлагам чл. 51 да отпадне. Това е моята бележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Паница, за реплика.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Разбирам притесненията на госпожа Михайлова. Те са свързани главно с алергии. Трябва да ви кажа, че защита от алергии няма в никакъв медикамент, в никакъв хранителен продукт, в никакъв козметичен продукт. Всички продукти може да са абсолютно изрядни, съставките им да са абсолютно безвредни за хората и някои хора да реагират с алергии. Това не е проблем на този текст. Това е нещо индивидуално. По никакъв начин не считам, че този текст може да отпадне, заради това, че някой е алергичен към някои съставки. Това е просто едно болестно състояние, което не зависи от чистотата на даден продукт. Има хора, които са алергични и към пчелно млечице, има алергични към полени, към прахове и т.н.
    Предлагам този текст да остане така, както е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за изказване, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Уважаеми колеги! Ще се присъединя към изказаното мнение, че чл. 51 е по-добре въобще да отпадне от закона. Искам да ви илюстрирам, че по отношение на Закона за храните бих желал, ако е тук председателят на комисията, да вземе отношение, но доколкото си спомням в Закона за храните има доста по-строги изисквания към съставките и изведнъж при козметичните продукти си позволяваме нещо, което дори в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина го няма. Там също има патентно право, но производителите посочват генеричното наименование на употребената в даден лекарствен продукт субстанция. Това не им отнема патентното право, те си имат защитата по патентното законодателство, но са длъжни да го обявят като състав.

    И аз не виждам по какъв начин необявяването на някаква съставка ще защити търговските интереси и търговската тайна. Това е начин за шмекерии, с извинение. Вие знаете, че има една много сериозна индустрия, основаваща се на дамските бръчки, но това вече е прекалено – подобни текстове да влизат в закон, който се прави през 2004 г.
    Всичките заклинания от типа: “Кожата Ви ще стане като на 25-годишна жена”, отправени към 60-годишната аудитория, са смешки, но нека тези смешки да не влизат в законодателството. А този член дава именно такава възможност.
    Така че, колеги, призовавам ви просто да гласуваме за отпадане на този член и ще моля, ако има членове на Комисията по земеделието и горите в залата да дадат разяснения какво се случи при разглеждането на Закона за храните. Там също има доста сериозни изисквания.
    В гласувания на първо четене Закон за генномодифицираните храни също знаете колко изисквания въведохме, макар че не е минал на второ четене, на първо четене беше приет в Народното събрание. И те са не по-малко тежки – за състав, за процент геномомодифицирани продукти и т.н.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Паница имаше реплика към Вас.
    Заповядайте, госпожо Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин Паница, поставям на вниманието на народните представители отпадането на чл. 51 по причина на това, че се визира некоректността на текста. Той дори не е коректно изписан. Визира се период от 5 години, в който, за да се запазва търговската тайна, няма да обявим състава на козметичния продукт. Обаче не е написано например какво значи срок от 5 години. Срок от 5 години от производството, от излизането му на пазара или 5 години от вноса му в нашата страна? Ами, че този продукт може и 10 години да е на американския пазар, днес да е внесен в нашата страна и ние 5 години няма да му обявим състава!? Какво значи това? Текстът е некоректен, записан е некоректно като такъв. Това първо.
    Второ, той е некоректен по отношение на потребителя. Абсолютно некоректен е! Не можем да пускаме на пазара козметика за масова употреба, без да е написан съставът. Моля, уважавайте българските граждани! Те са що-годе интелигентни, дори много по интелигентни, отколкото си представяме. Хората знаят към какво са алергични. Този текст абсолютно защитава производителите и вносителите на козметика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по текстовете от чл. 47 до 52 включително? Не виждам желаещи.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Михайлова за отпадането на чл. 51.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 112 народни представители: за 86, против 24, въздържали се 2.
    Предложението на народния представител Михайлова е прието. Член 51 отпада.
    Подлагам на гласуване, уважаеми народни представители, текстовете на членове от 47 до 49 включително.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
    Текстовете от чл. 47 до чл. 49 включително са приети.
    Сега поставям на гласуване Раздел III със заглавие “Здравни изисквания към козметичните продукти” и текстовете на чл. 50 и 52, който става чл. 51 по новата номерация, тъй като чл. 51 отпадна.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 4.
    Раздел III със заглавието и членове 50 и 52, който става чл. 51, са приети.
    Продължаваме по-нататък с текста на чл. 53. Доктор Щерев, заповядайте на трибуната.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, следващите текстове са свързани с чл. 51. Току-що се обадиха от Правна дирекция на Народното събрание. Аз моля, ако разрешите, да продължим с Раздел IV, като междувременно установим каква връзка има между отпадналия чл. 51 и следващите два члена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите процедурно предложение да отложим разглеждането на раздел III и да преминем към Раздел IV? Това ли е Вашето процедурно предложение?
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Да. “Дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за отлагане на Раздел III, да не се обсъжда на това пленарно заседание, и да преминем по-нататък – към Раздел IV.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 2.
    Процедурното предложение за отлагане на Раздел III е прието.
    Продължаваме с Раздел IV.
    Доктор Игнатов – за процедура.

    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас с молба да приканите народните представители да влязат в залата, тъй като следващите два члена, които ще разглеждаме, са свързани с две сериозни теми – злоупотребата с алкохол, цигари и наркотични вещества. Затова мисля, че по-голям брой народни представители трябва да вземат отношение по тези обществено важни и значими теми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласен съм с Вашата препоръка.
    Моля квесторите да поканят народните представители да заемат своите места в пленарната зала.
    Заповядайте на трибуната, д-р Щерев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Раздел IV – Дейности за въздействие върху рискови за здравето фактори”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел IV.
    По чл. 54 има предложение на народния представител Елка Анастасова.
    Комисията приема по принцип предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 54 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 54. (1) Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи съвместно с неправителствените организации създава условия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества, като:
    1. осъществява промотивни и профилактични дейности;
    2. осигурява достъп до медицинска помощ и социална защита на засегнатите лица.
    (2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
    (3) Едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
    (4) Общините приемат и осъществяват регионални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този член и наименованието на раздела? Не виждам.
    Моля, гласувайте новата редакция на чл. 54 и заглавието на Раздел IV.
    Гласували 107 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 6.
    Заглавието на Раздел IV и чл. 54 са приети.
    Преминаваме към чл. 55.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ:
    “Чл. 55. Забранява се продажбата на алкохолни напитки на:
    1. лица под 18 години;
    2. лица в пияно състояние;
    3. територията на детски градини, училищата, общежития за ученици, лечебни заведения;
    4. спортни прояви и на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.”
    Предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Борислав Китов. В чл. 55, ал. 4 след думата “мероприятие” се поставя точка и останалият текст отпада.
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което е оттеглено в хода на дискусията.
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 55.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, имате думата, господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Нашето предложение е толкова елементарно, че мисля, че колегите по време на заседанието на комисията са били малко преуморени или разсеяни и затова не са го приели. Така, както е записан текстът в т. 4, касае спортни прояви и на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици. А за останалите?
    Затова нашето предложение е т. 4 да завърши до “спортни прояви и на обществени мероприятия.”
    Един елементарен пример. Спортна проява е един футболен мач. Има изрични изисквания на ФИФА да не се продава абсолютно никакъв алкохол. Това е изискване на ФИФА. Тук се говори за спортни прояви, организирани за деца и ученици.
    Текстът, който предлагаме, е елементарен, ясен по същество, разбираем и молим да се приеме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин Щерев, имате думата за реплика.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Паница, едно честване на кръгла годишнина или рожден ден на някакъв гражданин е обществено мероприятие, защото участват редица органи в държавата. И тук би трябвало да се забрани да се използва алкохол. Мисля, че няма логика в това, което предлагате. (Шум и реплики от ПГОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика има думата господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! В законите трябва да се съдържат ограничения, които са изпълними. Затова аз възразявам срещу направеното предложение, но само отчасти. Предлагам на вносителите да променят частично своето предложение. По отношение на спортните прояви има основание да не се допуска продажбата на алкохол на самите спортни площадки, стадиони и обекти – точно там, където е публиката и участниците в спортното състезание наистина не би трябвало да има продажба на алкохол.
    Затова, ако става дума за обществени мероприятия, те трябва да се отделят от т. 4, тъй като обществени мероприятия са и панаирите, селските събори и т.н., които се организират и на тях е естествено да се продава алкохол наред с много други неща.
    Затова Ви предлагам в дупликата, която ще направите, ако искате да подкрепим предложението Ви, то да се модифицира и в т. 4 да се разграничат двете категории случаи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за дуплика господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Аргументът за рождените дни не го приемам, тъй като той е частно мероприятие. Но аргументите на господин Стоилов ги приемам, така че сме съгласни да отпадне втората част “обществените мероприятия”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво приемате да отпадне? Да остане само “спортни прояви”? Следователно т. 4 обхваща само спортни прояви?
    Заповядайте, господин Калъчев.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Господин председател, би трябвало в т. 5 да има следния текст: “обществени прояви, организирани за деца и ученици.”.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Във връзка с това, което се каза, мисля, че има консенсус. Предлагам ви т. 4 да завърши със “спортни мероприятия”. И да добавим редакционно т. 5 с текста, който остава от т. 4 – “обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.”. Така текстът ще се изчисти и мисля, че ще стане добър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има думата госпожа Елка Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, аз също искам да направя едно предложение. Тук виждам, че председателят на комисията доц. Щерев е внесъл предложение към т. 3, която гласи:
    “3. територията на детски градини, училища, общежития за ученици, лечебни заведения;”, към този текст да се добави “в радиус от 200 м от тях”.
    Виждам, че предложението е оттеглено, но аз бих искала да го предложа на вашето внимание и да помоля да го подложите на гласуване, защото според мен това е текст, който ние сме длъжни да подкрепим. Благодаря Ви. Бих искала да чуя защо е оттеглено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах, държите на предложението, направено от господин Щерев – след т. 3 да се добави "в радиус от 200 м от тях".
    Заповядайте за реплика, господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, искам да обясня на госпожа Анастасова това, че аз виждам логика в това мое предложение, но го изтеглих в хода на дискусията в комисията, защото комисията прие с определени аргументи, че това е неизпълнимо, защото в много малки населени места заведения, където се употребява алкохол - пивницата или кръчмата, е в непосредствена близост до училището. И в този случай би трябвало да имаме поредица от конфузни ситуации в по-малки населени места.
    Във връзка с това аз оттеглих това предложение. Комисията реши, че не приема едно такова предложение и затова го оттеглих. Сега предложението се подкрепя от госпожа Анастасова и аз с интерес ще очаквам дебатите по този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ако има такъв дебат.
    Доктор Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Тъй като доц. Щерев отвори дискусия по темата за 200-те метра от училища, от лечебни заведения, от детски градини да не се продават цигари и алкохол, аз искам да подновим този дебат, тъй като няма политическо решение на нито една политическа сила тук, която да е взела политическо решение точно по този проблем. Значи нещата отиват до такава степен, че ние по съвест да видим дали в закона за здравето на българските граждани трябва да залегне този текст или уреждането на материята да стане в друг закон – на производителите на спиртни напитки, и в Закона за тютюна по отношение продажбата на тютюневи изделия и алкохол.
    Истината е, че ако като народни представители наистина искаме да приемем един нормален закон за здравето на българската нация, там не може да има текстове, които да имат разрешителен режим или полуразрешителен режим, като и цигарите, и алкохолът, и дрогата представляват част от нарушаване на здравето на българските граждани, а ние в момента приемаме Закон за здравето. Така че господин Щерев, който беше внесъл това предложение, на базата на големите спорове, които бяха в комисията, и му казаха, че едва ли не ще ликвидира малките магазинчета, които се намират до училищата… Тук виждаме училища, единни и средни училища, около които има бакалии, около които има кафенета. Представете си там да забраним продажбата на алкохол и на цигари. Това означава, че техният оборот рязко ще падне. Това е от една страна дейността на търговците. Само че, ако наистина искаме да гласуваме закон за здравето, ние не се съобразяваме с търговците, защото в Търговския закон си има начин, по който те формират своите търговски обороти и своите печалби и друга комисия, освен Здравната комисия, трябва да се занимава с продажбите и рекламите на алкохол, цигари и дрога, както в момента имаме доста изразен натиск.
    Така че в първия вариант на предложението на Атанас Щерев той постъпи като председател на комисията и като лекар, полагал Хипократова клетва, че никога със своите действия няма да уврежда човешкото здраве по какъвто и да е повод. В същото време обаче на базата на това, че сме в парламента, се появяват корпоративни интереси. И той казва: да, ама тук ще бъде ударена индустрията, тук ще бъдат ударени търговците, тютюнопроизводителите, търговците на цигари, търговците на алкохол. Е, какво да правим с тях? И тогава започва смекчаването на комисията от чисто морално-етичната норма на лекар към частично разрешаване, защото корпоративният интерес диктува нещо друго.
    Ако, колеги, наистина гласуваме по съвест в тази пленарна зала, аз мисля, че и алкохолът, и цигарите, както беше формулирано в комисията, и предложението на председателя на комисията, което от морално-етична гледна точка беше да се забрани на 200 м, беше идеалното, ако ние като народни представители искаме да защитим здравето на народа, здравето на нашите деца. В противен случай ще се получи конфликт на интереси.
    И аз затова предлагам, уважаеми господин председателю на Комисията по здравеопазване, за да не бъде увредена нашата съвест като лекари, ние да разрешим да се гласува по съвест Вашето предложение, макар че Вие го оттеглихте. Нека да подложим на гласуване по съвест това предложение, а не да настояваме дали е отхвърлено или не това предложение, тъй като все пак народните представители по отношение на алкохола и цигарите не всички имат интереси в тази област. Нека да се гласува по съвест. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли реплики?
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз, разбира се, се отнасям с известно подозрение, че по този начин можем да съхраним и да предпазим нашите деца от употребата на спиртни напитки и алкохол, но това не пречи да има някакъв норматив в тази посока. Само че така записан текстът, както е имало практика, няма да ни даде този резултат, тъй като, първо, не е ясно на този радиус къде му е центърът и какво мерим. Тоест, дали започваме от оградата, дали започваме от центъра на тежестта на училището или Господ знае откъде.
    Ако искаме да въведем някакви териториални ограничения, то разумно е да ограничим продажбата на алкохол в тези улици, които опасват училището или са прилежащи към него в дължината, в която е оградата на училището или в някакво продължение от там. Само че едва ли можем да направим един достатъчно съвършен и огледан отвсякъде текст по този въпрос. Радиусът не е измерител или ограничител на територия, която може да ни предпази и създава безброй конфликти.
    Освен това проблемът в малките села – там, където има един-единствен магазин, е твърде сериозен. И ако трябва да направим тези уточнения, трябва да освободим селата от този ангажимент и да го отнесем единствено за градове от определена численост нагоре, което не е лесно да бъде описано с няколко думи при условие, че днес не сме готови.
    Така че има два варианта – или да отпадне текстът така, както е записан с радиус, защото това е нещо безкрайно неясно, или пък да отложим текста за кой ли път и да се опитаме да опишем какво значи съседна прилежаща улица с определена дължина или нещо от сорта. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Пантелеев, няма процедура "или-или". Какво всъщност предлагате? Правите ли процедурно предложение?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Доколкото няма друг текст в момента, нямаме резервен текст, аз предлагам да отложим разглеждането на този.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това вече е ясно и категорично.
    Заповядайте за втора реплика, д-р Ценков.
    ЦВЕТАН ЦЕНКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Аз остро протестирам против тезата на доц. Кенаров, че тук има корпоративно или каквито и да било интереси. Когато правихме дебата в комисията, беше ясно, че има населени места с територия под 200 м. И тогава се питам къде хората от селото могат да си купят кутия цигари или бутилка ракия или вино?
    Според мен, както е разписан чл. 55, трябва да остане така и действително не трябва да влизаме отново в тази тема.
    Освен репликата, предлагам да прекъснем дебата по тази тема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    За трета реплика към доц. Кенаров има думата д-р Игнатов.

    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Кенаров! Колеги, много искам да разграничим истинската грижа за борбата срещу алкохола и тютюнопушенето от популизма. Аз искам да кажа, че по-добре "от 200 м" е те да бъдат "300 м". Ще се намерят законодатели, ако не в това, в другото Народно събрание, които могат да кажат: "100 м"! Според мен, това не е подходът, нито е съвременно отношение към проблема. Това не е отношение към магазинчетата и търговците. Аз мога да предположа, например, че сладкарниците на Лучано са най-близко до училищата, каквито примери мога да дам и да кажа, че това е продиктувано от желанието да помогнем на Лучано, но не е вярно! Обаче, това не е вярно! Тази теза е грешна.
    И затова трябва да останем на текста и да преминем към други варианти и други схеми за отказване от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол. Това е нормалното, а не да правим такива ограничения, които на практика и сегашният закон съдържаше – да не се продава алкохол на 150 м от учебни заведения. Това е в момента. Но какъв е ефектът? Нулев!
    Затова, господин председател, подложете на гласуване текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие предлагате текстът да остане такъв, какъвто е? Добре.
    Давам думата на доц. Кенаров за дуплика.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
    В трите реплики, които ми бяха направени, има различни тези.
    Първата – на господин Пантелеев.
    Господин Пантелеев, донякъде се съгласявам с Вашата реплика за това, че: какво ще правим със селската кръчма, която се намира на мегдана, където е училището? Долу-горе, това беше Вашата теза. (Неразбираеми реплики от място на народния представител Любомир Пантелеев.) Добре, добре! Слушах Ви и разбрах, че става дума за селската кръчма. Аз приемам, че тя е социално място, където хората се събират на чаша ракия и салата, за да си поговорят малко вечерта. В същото време до нея е и училището.
    В Библията е написано: "Словото беше първо". Училището е първо, а не кръчмата да бъде първа. Ние гласуваме закон за здравето, а не за кръчмите. Затова ви моля да приемете и моята теза, че наистина не трябва да се продават цигари и алкохол около училищата, около детските площадки.
    По отношение на репликата на колегата д-р Ценков.
    Доктор Ценков, може би няма корпоративни интереси. Може би говорим за дребните магазини, за дребните търговци, за дребните бакалии. Но, приемете тезата, че Вие сте лекар и имате лечебно заведение, което се занимава със здравето на хората, а не с продажбата на алкохол. Приемете, че в момента гласуваме закон за здравето на българските граждани, а не закон как разрешаваме алкохолните продажби.
    Приемаме на д-р Игнатов тезата и във връзка с това ви предлагам, ако сте съгласни и ако мислим по съвест да гласуваме, председателят на комисията, който беше внесъл текстът за 200 м, да го върне обратно в комисията. Можем да определим по-точен текст.
    Предлагам този текст за 200-те метра да го отложим, да го разгледаме в комисията, да направим една по-точна редакция на текста, но наистина той да звучи добре в Закона за здравето. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има няколко процедурни предложения. За да внесем ред, ще премина към гласуване. (Шум в и реплики в залата.)
    Има няколко сериозни процедурни предложения, които трябва да бъдат подложени на гласуване.
    Има едно генерално предложение на господин Пантелеев чл. 54 да се отложи и да се върне в комисията, като там да продължи дискусията.
    Заповядайте, имате думата, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Да направя по същество едно предложение. (Силен шум в залата.) Само ако имате желание да ме изслушате, разбира се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля за тишина!
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Това, което искам да предложа на залата и на колегите, е да направим следното. Общо взето е ясно, че най-вероятно волята на залата е да не се допуска продажбата на алкохол в непосредствена близост до изброените в т. 3 на чл. 55 заведения – детски градини, училища, общежития и лечебни заведения. Ако искате, за да излезем от този безсмислен спор – как да измерим разстоянието – дали това да е радиус, дали да мерим от оградите или по някакъв друг начин, бих искал да предложа следния вариант, който мисля, че изглежда разумен.
    В тази т. 3, където е казано "територията на", да добавим: "територията и в непосредствена близост до" и изброяваме заведенията, които са описани. А до края на четенето на закона от комисията в Допълнителните разпоредби може да се вкара едно определение по смисъла на този закон какво означава "в непосредствена близост". И по този начин ще решим проблема, като ще дадем един ясен сигнал, че Народното събрание, пленарната зала е решила, че не бива да се допуска продажбата на алкохол в непосредствена, действителна близост до тези заведения.
    Това е смисълът на моето предложение, а вече, ако решим, че трябва в Допълнителните разпоредби, можем да направим по-конкретно уточняване на това какво означава терминът "непосредствена близост" за нуждите на този закон.
    Формално това е моето предложение. По смисъл то е същото, за което говорим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Доктор Цеков, Вие правите изказване на базата на предположения на пленарната зала. Никой няма право да предполага какво мислим, никой не знае, защото още нямаме гласуване. Вашите тези трябва да ги изграждате на базата на Ваша позиция, лична.
    Заповядайте за процедурно изказване, господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Правя обратно процедурно предложение на процедурното предложение на господин Пантелеев.
    Не бива да се отлага този текст, колеги, защото има обща забрана и обща воля на парламента да не се продават цигари и алкохол на лица под 18 години. Това е основното. Тук залата не възразява това да става за 20-годишни и на 100-годишни старци да се продава алкохол или цигари. Това е безспорно, нали?
    Следователно, проблемът от какво идва? Може би не всички сме сигурни, че добре се контролира забраната да се продава алкохол на лица под 18 години. Тук трябва да се съсредоточат усилията. Ние имаме една обща забрана. Мислим, че тя не действа добре. Слагаме още една забрана за радиус от 200 м и тази забрана е безсмислена, защото влизаме в географски понятия, физически понятия – откъде ще се мерят тези 200 м? Градовете не се правят във вид на окръжности, а са на блокове, на пространства – правоъгълници, квадрати. Безсмислено е това нещо!
    Ако някой иска да засили текста, да поработи върху него и да предложи нещо по-силно за това как да се контролира. Тук никой не лобира и не защитава някакви корпоративни интереси. Това са безсмислени приказки. Здравето на нацията е основното! Разглеждаме Закона за здравето. Искаме да приемем един смислен текст и за голяма радост вносителят е направим добро предложение. И аз се радвам, че господин Щерев всъщност се отказва от своето предложение.
    Затова Ви моля, господин председател, правя обратно процедурно предложение – да не отлагаме този текст и да гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Пантелеев, Вие имате направено вече едно предложение за отпадане на текста. (Реплика на народния представител Любомир Пантелеев от място.)
    Господин Пантелеев, нека да внесем малко ред.
    Започваме с гласуването, защото ако не се приеме Вашето предложение, има няколко други, които също ще подложа на гласуване.
    Имате право сега да вземете думата.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Първо, има ученици, които са над 18-годишна възраст, господин Жотев.
    Второ, става дума за това да въведем една допълнителна мярка, свързана с разстояние, която би била препятствие, евентуално, и т.н. Тоест, радиусът не ни върши никаква работа. Ето защо е хубаво да отложим малко, за да видим как би могла да се опише тази ситуация и тогава да решим по същия начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, разбрах.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Любомир Пантелеев чл. 55 да бъде отложен.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 135 народни представители: за 45, против 80, въздържали се 10.
    Това предложение не се приема.
    Продължаваме по-нататък.
    Ще подложа на гласуване и останалите предложения, съгласно правилника.

    Преминаваме към предложението, направено от народната представителка Елка Анастасова – в т. 3 след думите “лечебни заведения” изречението да продължи с: “в радиус 200 м от тях”.
    Моля, гласувайте предложението, направено от Елка Анастасова по т. 3.
    Гласували 142 народни представители: за 24, против 84, въздържали се 34.
    Предложението на народния представител Елка Анастасова не се приема.
    Преминаваме към следващите предложения.
    По т. 4 има предложение на Васил Паница и група народни представители. Господин Паница коригира своето предложение.
    Има и предложение на д-р Калъчев – т. 4 да бъде:
    “4. спортни прояви.”
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 141 народни представители: за 132, против 6, въздържали се 3.
    Предложението се приема.
    Има още едно предложение – да има нова т. 5. Доктор Калъчев, моля да я дефинирате още веднъж от трибуната, защото не ми я дадохте в писмен вид.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Предлагам т. 5 да гласи:
    “5. обществени мероприятия, организирани за деца и ученици.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте текста на новата т. 5 в чл. 55.
    Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
    Текстът на новата точка е приет.
    Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 55, допълнена и изменена.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 3.
    Член 55 е приет.
    Има думата за процедурно предложение д-р Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, дами и господа! Целия работен ден днес и вчера успяхме да отхвърлим 55 члена от този закон, който е с обща големина 240 члена.
    Моля да подкрепите моето процедурно предложение от името на Парламентарната група на НДСВ да удължим пленарния ден с два часа, за да можем с общи усилия да приемем поне още 20 члена от този тъй дълъг и важен закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има направено процедурно предложение за удължаване на нашето работно време с два часа, тоест до 16,00 ч.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 140 народни представители: за 89, против 44, въздържали се 7.
    Предложението за удължаване на работното време на пленарното заседание е прието. Ще работим до 16,00 ч.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По чл. 56 има предложение на народната представителка Елка Анастасова, която комисията приема по принцип.
    Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов:
    “Член 56 се изменя така:
    “Чл. 56. Забранява се пряката реклама на алкохолни напитки, цигари и цигарени изделия.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
    “Чл. 56. (1) Забранява се пряката реклама на спиртни напитки.
    (2) Непряката реклама на спиртни напитки и рекламата на вино и бира не може:
    1. да е насочена към лица под 18-годишна възраст, както и да се излъчва в предавания или да се публикува в печатни издания, предназначени за тях;
    2. да използва лица под 18 години като участници;
    3. да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения или с управление на превозни средства;
    4. да съдържа неверни твърдения относно полза за здравето, социално или сексуално благополучие или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина.
    (3) Непряката реклама на спиртни напитки не може да се излъчва в радио- и телевизионни предавания преди 22,00 ч.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За процедурно предложение има думата госпожа Мария Гигова.
    МАРИЯ ГИГОВА (ПГНС): Господин председател, във връзка с важността на този член и с много дебати, които предшестваха неговото решаване в комисията, както и важността на закона, който в момента разглеждаме, предлагам поименна проверка на присъстващите в залата. (Силен шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Започваме поименна проверка на кворума.

    Янаки Боянов Стоилов - тук
    Явор Тодоров Милушев - тук
    Юнал Тасим Тасим - отсъства
    Юнал Саид Лютфи - тук
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Четин Хюсеин Казак - тук
    Цонко Киров Киров - отсъства
    Цветан Петров Ценков - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христина Георгиева Петрова - тук
    Хасан Ахмед Адемов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - тук
    Тома Янков Томов - тук
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Татяна Стоянова Калканова - отсъства
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стойко Илиев Танков - тук
    Стилиян Иванов Гроздев - тук
    Стефан Николаев Мазнев - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Станимир Янков Илчев - отсъства
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Силвия Петрова Нейчева - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - отсъства
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Рупен Оханес Крикорян - отсъства
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Румяна Денева Георгиева - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - отсъства
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
    Расим Муса Сеидахмет - отсъства
    Рамадан Байрам Аталай - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Радослав Николов Коев - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Пламен Димитров Кенаров - тук
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Владимиров Димитров - тук
    Петър Василев Мутафчиев - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Огнян Стефанов Сапарев - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Нонка Дечева Матова - тук
    Нина Христова Радева - отсъства
    Нина Стефанова Чилова - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Николай Симеонов Николов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Никола Джипов Николов - отсъства
    Никола Богданов Николов - отсъства
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Наско Христов Рафайлов - тук
    Наим Иляз Наим - тук
    Надка Радева Пангарова - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Моньо Христов Христов - тук
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Михаил Рашков Михайлов - тук
    Михаил Райков Миков - отсъства
    Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - тук
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Вердова Гигова - тук
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Марио Иванов Тагарински - тук
    Марина Пенчева Василева - отсъства
    Марина Борисова Дикова - отсъства
    Марианна Босирова Асенова - отсъства
    Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
    Коста Димитров Цонев - отсъства
    Коста Георгиев Костов - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Кирил Станимиров Милчев - отсъства
    Кина Симеонова Андреева - тук
    Кемал Адил Еюп - отсъства
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - отсъства
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Иван Тодоров Козовски - тук
    Иван Павлов Павлов - тук
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Георгиев Иванов - тук
    Златка Димитрова Бобева - отсъства
    Енчо Вълков Малев - тук
    Емилия Радкова Масларова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - тук
    Емел Етем Тошкова - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Елиана Стоименова Масева - отсъства
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - тук
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - тук
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - отсъства
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - тук
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - отсъства
    Антония Стефанова Първанова - тук
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - тук
    Асен Любенов Дурмишев - отсъства
    Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
    Атанас Димитров Щерев - тук
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - тук
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Михайлов Борисов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - отсъства
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - отсъства
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - тук
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - тук
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
    Веселин Борисов Черкезов - тук
    Веселин Витанов Близнаков - тук
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - отсъства
    Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - отсъства
    Георги Костов Станилов - тук
    Георги Любенов Хубенов - отсъства
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - отсъства
    Георги Чавдаров Анастасов - тук
    Гиньо Гочев Ганев - тук
    Господин Христов Чонков - тук
    Даниел Василев Вълчев - отсъства
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - отсъства
    Джевдет Ибрям Чакъров - тук
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - тук
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - тук
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
    Димитър Лазаров Игнатов - тук
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - тук
    Димитър Станимиров Дойчинов - тук
    Димитър Стоянов Дъбов - тук
    Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
    Димчо Анастасов Димчев - тук
    Евгени Захариев Кирилов - отсъства
    Евгени Стефанов Чачев - отсъства
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства

    В пленарната зала присъстват 137 народни представители от Тридесет и деветото Народно събрание.
    Продължаваме нашата делова работа.
    По чл. 56, който е представен, разискванията не са започнали.
    Имате думата, д-р Игнатов, заповядайте.

    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кошлуков! Когато ние направихме нашето предложение и то не се прие от комисията, аз считам това за правилно, тъй като там бяхме записали “алкохолни напитки”. След един дебат, който се състоя доста сериозно в Комисията по здравеопазването, втори такъв и т.н, се наложи консенсусно един общ текст, който е предложен сега като текст на комисията, където се касае за спиртните напитки. Тоест, аз мисля, че въпроси от залата не трябва да се задават за това алкохолни ли са или са спиртни и да се говори в залата само за спиртни напитки.
    От друга страна, обаче, още по време на разглеждането в комисията този въпрос стана много интересен особено за рекламодателите и за електронните медии. Изведнъж най-различни тълкувания се чуха на въпроса дали тази комисия и този закон са в правомощията си да решават този проблем.
    Аз искам да заявя от трибуната, че ние нямаме претенции в този закон да решим проблема с намаляването и злоупотребата с твърд алкохол в България. Ние само отваряме част от нещата, които трябва законодателно да се решат, и да се обърне съотношението на твърдия алкохол за сметка на виното и бирата. Това е нашето желание, което ни е водило при написването на тези предложения.
    От друга страна, нямаме желание да влизаме в колизия с Медийната комисия и с представителите на СЕМ за някакъв строг регламент и контрол върху медиите, най-малкото. Въпрос на технология, на съчетаване на двете неща – дали да мине през Закона за медиите или да мине през Закона за здравето. Въпрос на технология и договаряне е.
    Искам да попитам, в заключение, има ли такъв проблем в България? По този въпрос мисля, че няма кой да каже, че няма. Въпросът обаче е как ще бъде решен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Игнатов.
    Думата има господин Иван Павлов.
    ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Искам накратко да представя проблема, който се получи с текста, приет от Комисията по здравеопазването, и неговия процес на възникване. Имаше няколко обществени дискусии с представители от най-различни сектори, имаше дискусии и в Медийната комисия. В крайна сметка остана текстът така, както беше приет. За съжаление тези консултации започнаха по-късно, тоест, след като беше приет вече на второ четене в комисията, тъй като преди това всички заинтересовани групи считаха, че текстът, който е предложен от вносителя, е приемлив и не нарушава интереси на части от обществото, ако щете, дори и на родителите.
    Това, което обаче се представя от комисията като окончателен текст, като окончателна редакция на предложението на вносителя, въвежда няколко проблема и аз ще си позволя да ги очертая пред вас.
    Най-вече това, което притеснява и членовете на Медийната комисия, това, за което господин Игнатов каза преди малко, е въвеждането на нови понятия за видове реклама. Тези понятия не са в синхрон със Закона за радиото и телевизията, още повече, че в Закона за радиото и телевизията има много повече ограничени изисквания относно съдържанието на рекламата на алкохол, независимо какъв, отколкото тук са посочени в тези текстове.
    Така че моето конкретно предложение е да се запази текстът на вносителя така, както е предложен от Министерския съвет, за да не се създават конфликти между два закона и неприложими текстове в Закона за здравето. Още повече, европейската практика не изисква такива конкретни редакции, каквито са предложени, нито в законите го има, нито в практиката. В повечето европейски страни няма забрана за реклама на алкохол, както е представено тук.
    Това е, което искам да ви кажа. Ставаше въпрос за двете понятия “пряка” и “непряка” реклама, които са абсолютно в колизия с определенията за реклама в Закона за радиото и телевизията. Още повече, че тук става въпрос за реклама не само в електронните медии, а изобщо за реклама. Текстовете, които са предложени от Министерския съвет, покриват и тази част от медиите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
    Господин Кюркчиев има думата за реплика.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Това, че има много заинтересовани лица и в тази зала, и извън тази зала да текат реклами на алкохол по телевизията е ясен факт. Никой не се съмнява, че това е така. Но да се спекулира с това каква е рекламата – дали пряка или непряка, това вече е направо кощунство. По някакъв начин група хора искат, използвайки терминология, ами вкарайте съдържанието на тази терминология, която сега сме решили да въведем с този закон, смисълът на Вашето понятие в Закона за медиите. Оттам нататък няма никакъв проблем. Не може да се хващаме за думи, вследствие на което да се рекламира алкохол по телевизията. Не виждам защо го правите? Още повече, че вносител не е Министерският съвет, а вносител е Министерството на здравеопазването през Министерския съвет. Когато текстът на комисията беше приет, там присъстваха министърът с всичките заместник-министри и те подкрепиха внесения от комисията обобщен текст. Тук не може да се спекулира и на тази тема. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
    За реплика думата има господин Кенаров.

    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
    След направената проверка залата доста се напълни за чл. 56 от Закона за здравето във връзка с това, че достигнахме до един текст, който не е пряко свързан със здравето, а с рекламата на алкохола. Явно е, че интересът към рекламата на алкохола в нашата зала е по-висок, отколкото интересът за здравето на българската нация.
    Виждам редица гласове в тази зала, които се надигат и още отсега мога да кажа следното: в Закона за здравето определяме параметрите на здравната политика на България, а не начина чрез реклама да продаваме алкохол, който е протоплазмена, клетъчна отрова. Няма лекар в света, който би ви казал нещо различно.
    Виждам голямо настървение от Медийната комисия, че не са започнали навреме да водят дискусии с Комисията по здравеопазването. Ами, уважаеми колеги, къде бяхте? Защо в Медийната комисия не формулирате принципите на финансовата политика на медиите в държавата, а настоявате медиите да бъдат финансирани чрез продажбата на алкохол и реклама? Истина ли е това, което и медиите заявяват, че не знаят какви са реалните приходи от рекламата на алкохол, с които се издържат? Вярно е, че по-голямата част от тях са частни медии, имаме една обществена телевизия и едно национално радио, които по същия начин получават допълнителен финансов ресурс към техния бюджет чрез рекламата на алкохол. В същото време като че ли не искате да погледнете реално на проблема – не медиите в България са виновни, че не могат да бъдат финансирани по нормален ред, а точно Медийната комисия трябваше да формулира начин, по който да бъдат финансирани медиите в България, начин, който е нормален за европейската практика.
    Някои се опитват да ми говорят: в Европейския съюз няма забрана на алкохола. Извинявайте, колеги, преди 10 дни бях там и видях, че нито по радиото, нито по телевизията, нито по билбордове може да има реклама на алкохол. Ще ви кажа и още нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, изтича Ви времето.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Франция е държавата, която произвежда едни от най-качествените алкохоли и в същото време във Франция четири години Гран при не е провеждан, защото не са провеждали такава реклама. Дайте в Медийната комисия…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, времето, господин Кенаров! Две минути!
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Извинявайте, господин председател.
    Дайте възможност Медийната комисия да си свърши работата, а не от болната глава да го прехвърля на здравата и на Здравната комисия, която говори за здравето на нацията и за този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
    Господин Павлов, имате право на дуплика.
    ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Ще отговоря на първото изказване на колегата Кюркчиев.
    Колега Кюркчиев, Медийната комисия е затова – да защитава интересите и да има компетентност по отношение на медиите в България. (Шум и викове от групата на ПГОДС.)
    Това е една част от медиите, това е и рекламата. Но не става въпрос за това. Вие би трябвало да се аргументирате пред цялата зала, пред всички колеги защо внасяте тази забрана и този текст. Не давате нито една-единствена разумна и нормална аргументировка за това нещо. Във всеки един случай този спор се води в Европа от най-малко 30 години и неслучайно тази забрана все още я няма!
    Не виждам защо трябва да налагате мнението, че, виждате ли, рекламата на алкохол увеличава алкохолиците в България. Докажете с едно изследване дали е така! (Силен шум и реплики от ПГОДС.)
    КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС, от място): Защо я правите тогава?
    ИВАН ПАВЛОВ: Ще отговоря и на обвинението на господин Кенаров, че в Медийния закон не е регламентирано финансирането на медиите.
    Господин Кенаров, направете си труда да отворите Медийния закон – Закона за радио и телевизия, и там ще видите, че много ясно е регламентирано това финансиране. Там пише черно на бяло, че медиите се финансират най-вече от реклама – именно поради това да се осигури тяхната независимост от всяко друго финансиране. В крайна сметка Вашето предложение, което чух в комисията, да бъдат финансирани от бюджета, е нещо, което не се е случвало от десетилетия в белите страни в Европа. Няма такова финансиране на частни медии. Благодаря.
    Пропуснах да направя допълнение към моето предложение да отпадне дефиницията в Допълнителните разпоредби точки 20 и 21…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да стигнем до тях, още е рано.
    Благодаря Ви, господин Павлов.
    Заповядайте, господин Кошлуков, имате 5 минути пленарно време.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Почитаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих помолил Народното събрание да подкрепи текста на вносителя на Министерския съвет с голяма радост. Смятам, че това решение е по-добро поне по три причини.
    Първата причина е, че наистина с тази забрана се намесваме в пазара на рекламата и медиите, което не е цел на този закон.
    Втората причина е, че ако тази забрана цели здраве, трябва да забрани рекламите на “Макдоналдс” – той увеличава холестерола и е мазен, и е вреден. Хората умират повече сигурно от мазни храни, отколкото от алкохол, но не сте го забранили.
    Третата причина е, че не е задача на този закон, затова Министерският съвет е преценил и е внесъл това предложение в рамките на Европейската директива, да вкарва тежки ограничения в бизнес, който няма никаква връзка със закона. Ако искаме да се грижим за здравето на нацията и да намалим тютюнопушенето и употребата на алкохол, има хиляди други методи. Рекламата не е най-тежката част. Ако вярваме, че правим свободно стопанство, стига сме мислели по комунистически и да даваме акъл кой как да работи и коя медия откъде да си вади парите. Не е наша задача, категорично не е наша задача!
    Смятам, че Министерският съвет внимателно е обмислил своето предложение, когато го е внесъл именно като препис от тази директива, а не е навлязъл в допълнително развиване на творчеството.
    Да ви кажа, че днешният коктейл на уважаемата колежка по случай рождения й ден – Анелия Атанасова, нямаше да бъде показан, защото има коктейл – има коктейли и чаши с напитки – непряка реклама!
    Нито един прием на президента няма да се отрази, нито на Министерския съвет, където винаги се сипва по чаша. Влизаме в една казуистика, която какво показва, че сме правоверни и че сме изключително морални, спазваме десетте Божи заповеди? На кого доказваме това, питам аз? Нека да оставим медиите, рекламодателите и бизнеса да си вършат работата. Ограничението, което Министерският съвет е дал, е много добро.
    Ще ви прочета това, което предлага комисията: “В печатни издания за 18-годишни”. Питам ви: списание “Егоист” за кого е – за над 18-годишни или под 18-годишни? Трябва ли да свали рекламите или трябва да ги пусне? “Плейбой” могат ли да го четат и лица под 18-годишна възраст, трябва ли да му паднат всичките реклами? Това са дефиниции, казуистика и опит за див популизъм колко сме строги и как се грижим за децата. На майките не даваме надбавки, емиграцията тече всеки ден, ама сега се погрижихме за рекламата на водката! Извинявайте много, но по-добре е да рекламират продукти по телевизията, които да отговарят на качествения контрол, отколкото цар Киро да си продава неговите! Така че аргументите на Министерския съвет звучат сериозно. Разбира се, въпросът е в гласуването.
    Призовавам всички колеги да подкрепим текста на вносителя и да не се караме излишно и с медиите, и с производителите, и с рекламния пазар, и най-вече да не правим законотворчество, което показва само нищета на мисленето и подход от ХIХ век. Ще им забраним, ще им сложим оковите и вече няма да пият и да пушат. Едно време така ни караха на училище под строй и ни подстригваха сантиметър, за да няма западно влияние. Е, не можа да се закрепи. Това е комунистически подход. Не става със забрани, става със стимули.
    Затова моето предложение към всички вас е да подкрепим текста на вносителя. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
    Има ли реплики? Господин Игнатов и господин Казак.
    Заповядайте, господин Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кошлуков! При цялото ми уважение към младежкия Ви плам и към формацията Ново време, аз не мога да разбера от чисто политическа гледна точка кога Вие стоите на мястото си стабилно. Когато предложихте да се криминализира единичната доза и разтръбихте в цялата страна, че това е единственият начин, ние все пак като част от борбата срещу наркоманията, ви подкрепихме. Сега когато ние искаме да започнем част от борбата срещу алкохолизма в България, за каква Европа ми говорите Вие? Какво значи: “няма в Европа”? Какво значи? Значи, че ако няма в Европа, и в България не може да има. А има ли проблем в България? Има! Кой ще ни го реши? Европа и НАТО! Това ли е Вашата теза?
    Аз не мога да разбера такава теза. Българският проблем трябва да се реши от българските народни представители. И не казвам, че проблемът, пак повтарям, ние го решаваме с един замах. Рекламата може би е последната, но някой трябваше да започне. Това, че ние сме започнали, питайте вашия финансов министър кога ще направи преференции за производителите на вино и на бира. Кога? Той да тръгне и да мисли сега. Да се включат именно пазарни механизми, а не само рекламата. И в този смисъл не придавайте такава важност и глобалност на предложението, а с разума си подкрепете битката, защото това е в интерес на бъдещите ви деца.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика – господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кошлуков! Изцяло подкрепяйки всичко, което Вие казахте, искам само да изразя едно съжаление, че тази пламенна реч не беше произнесена, когато обсъждахме измененията в Наказателния кодекс, където също щеше да бъде много, много пламенна и навременна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика – госпожа Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПГОДС): Аз имам един въпрос към господин Кошлуков. Той придаде силна публичност на криминализирането на еднократната доза на марихуаната и се опита да извлече големи политически дивиденти.
    Как се отнасяте Вие, господин Кошлуков, към рекламата, която върви по Националния канал – по първи канал, вечер, в праймтайма, на водката “Мери Джейн”, в която се поканват всички да заповядат на планетата Мери Джейн? Защо са тези двойни стандарти? Или може би когато става дума за пари, забравяме какво сме правили преди един месец?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кошлуков, имате право на дуплика. Заповядайте.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Високопочитаеми господин председател, уважаеми колеги, благодаря за мъдрите коментари и ще си позволя съвсем кратко да отговоря.
    Първо, не е моя работа, а е на СЕМ да гледа дали я има тази реклама или я няма и дали тя нарушава закона. Не искам да съм пазвантин и, ако трябва да се глоби тази реклама, да се глобява. Една подобна скандална реклама я спряха – за една друга водка, която беше еротична.
    Второ, аз не смятам, че еднократният аперитив е равен на еднократната доза и така смята и законът. Разбира се, далеч не поставям под съмнение добрата памет на господин Игнатов и неговия прочит на закона, но все още наркотиците са забранени, а алкохолът е разрешен. Разбира се, като дойде сухият режим, за който той пледира и който беше експериментиран успешно не в Европа, а в САЩ, ще видим брилянтни резултати. Но засега все още може да си пие по една ракия преди вечеря. И не смятам, че това е фатално.
    И трето, разбира се, господин Казак е прав, в тази поправка видяхме обществената реакция, ние смятаме, че трябва да бъде премахната, но наказанията очевидно не са разяснени и приложени добре и в Комисията по въпросите на гражданското общество утре ще има изслушване именно на протестите срещу поправката за дозата.
    Искам да ви кажа, че наистина вярвам, че рекламата е по-малкият проблем на твърдия алкохол. Плюс това, както е разписан текстът, ние трябва да изрежем игралните филми в любимия ви праймтайм, защото там пият и е непряка реклама. Просто не знаете какво е написано. Наистина последствието е това. Ще трябва “Кръстникът” да го орежем и да го редактираме, за да може да се излъчва.
    Няма смисъл! Нека да подкрепим Министерски съвет! А, повярвайте ми, от рекламата на хамбургери, пушки или водка не се създават убийци, алкохолици и преяждащи. Създават се от образование, възпитание, начин на живот, култура и много други неща. Рекламата е един от факторите, но не доминиращият.
    И още нещо. Този закон влиза сега. Ами, добре, съгласен съм, дори и Вашето предложение да е валидно. Дайте две-три години. Знаете ли, че клиповете са произведени, бюджетите са разчетени, има олимпиади и всичко това е финансирано, сметнато и е в разходите вече? И днес на нас ни скимва, че сме пуритани от утре. От утре станахме пуритани!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващият народен представител, който желае да вземе отношение по този текст е господин Явор Милушев.
    Заповядайте, господин Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушам дискусията около Закона за здравето и си задавам въпроса: този закон ще гарантира ли наистина здраве на българския народ? Аз също много се тревожа за здравето на нашите съграждани, но принципните ми съображения към чл. 56 по никакъв начин не са продиктувани от лобизъм към рекламата и дори категорично възразявам срещу такива намеци от трибуната на Народното събрание, защото когато се гледаха законите за лекарствата, за донорите и безброй други закони, ние стояхме, слушахме и гласувахме, без да коментираме кой за какво лобира.
    Въпросът е принципен. Малко по-късно в закона вие ще прочетете дефинициите на понятията “пряка” и “непряка реклама”. Тези дефиниции ще станат общовалидни за рекламата въобще. Никъде не е казано, че тези дефиниции се отнасят само за рекламата на алкохол. Свободата на словото, свободата на изразяване са гарантирани от Конституцията – не само нашата, но и на всички демократични държави. И рекламата е дейност, която е част от тази свобода на изразяване. По този начин, с тази дефиниция се ограничава значително свободата на изказа.
    Какво имам предвид? Аз ще направя пряка реклама, да речем, на бисквити или на витамини, които са изключително полезни за вашето здраве. И попадам вече под ударите на закона, защото вие сте видели на екран витамина. Ще ви покажа костюм и попадам под ударите на закона, защото правя реклама на “Армани” или на “Рила спорт”. Ето го проблема! По този начин се ограничава изцяло творческата свобода на изказ на рекламата.
    От друга страна, казва се, че рекламата е забранена само до 22,00 ч. Покажете ми едно проучване, което показва, че младите хора гасят телевизора в 22,01 ч. А знаете ли, че има проучвания, които казват, че все повече възрастни хора, дами и господа, възрастни хора включват телевизорите през нощта да гледат XXL и държат в ръката си чашата с твърд алкохол? (Шум и възгласи в залата.) Знаете ли това? Знаете ли, че децата или лицата до 18-годишна възраст се прибират по домовете си след 22,00 ч. и тогава започват да гледат телевизия?
    Следователно те ще видят рекламите, които имат пряко внушение. Следователно този закон, така формулиран този член не действа в тяхна полза, защото ще ги стимулира да купуват.
    Възмутителна е рекламата за “Мери Джейн” и искрено съжалявам, че точно в парламента има човек, който лобира за тази водка и за регистрацията на знака на марихуаната. Възмутен съм от това!
    ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Кой е той?
    ЯВОР МИЛУШЕВ: Засега няма да споменавам. (Силен шум и реплики от залата: “Кой е? Кой е?”.) Засега няма да споменавам! Всички го знаят.

    Наистина, уважаеми господин председател и дами и господа, наистина въпросът е принципен. В Комисията по здравеопазване се изказах и съм много доволен, че те възприеха може би моето предложение и забраниха продажбата на алкохол на лица до 18-годишна възраст и на цигари.
    Каква е философията на закона? Член 57 забранява тютюнопушенето на обществени места. Питам: защо авторите на закона не подходят по същия начин за алкохола? Фантазията ми не може да го побере какво ще стане, ако кажем, че се забранява пиенето на обществени места. Ще стане сух режим! (Шум и реплики.) Сух режим и масово развитие на черната търговия и черното производство на ментета. Проблемът е обаче, дами и господа, че с тези текстове също ще бъде разширен периметърът на сивата икономика в алкохолното производство. Държа да подчертая – напълно споделям мотивите, с които предлагате тези текстове. Внимателно прочетох и предложението на д-р Паница, д-р Константинова, д-р Игнатов, другите предложения и се подписвам под техните мотиви, защото аз съм убеден, че те искат наистина здравето на хората. Всичките тези предложения, дори ги коментирах в комисията, но не това е пътят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Милушев, изтече времето.
    ЯВОР МИЛУШЕВ: Извинете, преминах ли времето?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вече с 30 секунди.
    ЯВОР МИЛУШЕВ: Просто предлагам да предефинирате, отложете този текст и предефинирайте, защото се намесвате пряко в друга дейност, която няма нищо общо със здравето на българските граждани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Процедура - Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители, ще има още много изказвания по тази тема, затова аз призовавам да припомните на народните представители изискването, което съществува в правилника, когато говорят по тази тема – да кажат дали имат някакъв пряк или непряк интерес, било то от рекламата на определени продукти, за които тук се води дискусията (Неразбираема реплика от народния представител Емилия Масларова.) или от участието в самия пазар на реклами. Защото голяма част от ораторите се отнасят към едната или към другата категория. Аз бих призовал за нещо повече – тъй като част от колегите ще говорят, без да принадлежат към една от тези две групи, може би ще се формира една трета група за кандидати на любимци на медиите.
    Затова аз призовавам по някакъв начин дискусията да не се влияе от тези естествени наклонности и наистина да се съсредоточи върху това как рекламата на алкохолни и спиртни напитки трябва да бъде уредена с оглед здравето на гражданите и с преобладаващата европейска практика. Много съм изненадан, че хора, които работят в медийната област, не говоря, че тук са предлагали някакви странни решения, а тези решения просто отговарят на преобладаващата уредба – било то законова или медийна, като регулация, по отношение на мярата в ограничението на рекламния пазар по отношение на тези продукти. Така че нека тук да не ни се представят неща като на хора, които не са ни известни, защото аз имам представа от поне обществените телевизии на повечето от европейските страни. И там тази практика, която съществува, е много близка до това, което се предлага като нормативна уредба. Мога да ви кажа за Холандия, за Белгия, за Франция и за ред други страни. Така че нека колегите да си излагат мотивите, но да се съобразяват с всички тези факти и да имат предвид, че ние имаме някаква ориентация по обсъждания проблем. Комисията го е обсъждала два пъти, за да се налага да го решава трети път.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е процедурно предложение на господин Янаки Стоилов – неговото процедурно предложение беше всъщност народните представители, които взимат отношение, да кажат имат ли някакъв интерес или нямат във връзка с тази реклама.
    Имаме ли реплики по повод изказването на народния представител Явор Милушев?
    Господин Кенаров, заповядайте, първа реплика.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин Милушев, може ли да ме слушате, и с апаратчето?
    Казахте, че ако тези текстове бъдат въведени, в България ще бъде въведен сух режим. Това е анахронизъм. В 2004 г. сух режим в България никой не въвежда и няма да го въведе. Няма нужда да се излагаме пред хората, които ни слушат в момента – и медиите, и държавата.
    Второ, Вие сте член на Комисията по медиите и дойдохте в Здравната комисия да лобирате за други текстове, които да бъдат приети според Вашето виждане. Аз Ви предлагам: вместо да настоявате пред Комисията по здравеопазването да приеме Вашите текстове, разговаряйте като член на управляващото мнозинство, като близък човек на министъра на финансите. Същото нещо и Емил Кошлуков – да разговаря като близък човек на министъра на финансите. Дайте за следващата година данъчни облекчения на производителите на алкохол, на производителите на цигари, за да финансират медиите нормално, а не под форма на реклама да бъдат финансирани медиите. Медиите нека да бъдат финансирани под формата на реклама за всички останали продукти, некасаещи човешкото здраве, и то застрашаващи човешкото здраве – тютюна, алкохола и дрогата. Не трябва да бъдат рекламирани. Не само че няма, ако вие наистина бяхте на мястото си като Медийна комисия, щяхте отдавна да сте спрели тази реклама на водката, която има на етикета си поставен наркотик.
    Така че аз въобще не съм съгласен да прехвърляте вашите проблеми на Комисията по здравеопазването, че финансирането на медиите би се нарушило. Вие, уважаеми господа от Комисията по медиите от управляващото мнозинство, бихте могли това нещо спокойно да го договорите с вашия финансов министър, със заместник-министрите, с тези, които предлагат бюджета на държавата – как посредством данъчна политика да се стимулират медиите, защото наистина правото на глас е основно човешко право. Правото на мнение. Информацията, която ни казвате, че била обективна информация, защото това беше Ваша теза, обективна информация е тази, която в момента насочвате, за да се консумира повече алкохол. Тогава всеки един, който произвежда менте, ще…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето изтече.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Извинявайте. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика. Има ли втора реплика?
    Госпожа Манева, заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Уважаеми господин Милушев, Вие от тази трибуна се разтревожихте, че понятията “пряка реклама” и “непряка реклама” ще се разпространят върху рекламата изобщо. Мисля, че законодателят съвсем ясно е казал в т. 20 и т. 21, че ограничава тези понятия само върху спиртните напитки. Следователно, мисля, че авторите на този текст нямат никакви претенции извън сферата на влияние на тези два термина и конкретизирани в конкретното предложение. Аз изцяло поддържам тази забрана да остане, даже мисля, че съвсем неоснователно в текста не фигурират и цигарите. Би трябвало този текст да се разпространява и върху цигарите, защото наистина ако проследите данните, и то съвсем скоро излязоха данни за това как се развива алкохолизмът в България, всеки би се разтревожил. Около 50% е скокът на алкохолизма при децата. Изключително високо нарастване на алкохолизма във всички възрастови категории. Сериозни здравни последици, свързани с преждевременни инсулти, инфаркти в районите, в които алкохолизмът е изключително висок: Смолянска област, Видинска област, с най-голяма консумация в Смолянска на твърд алкохол, във Видин – на вино. Значи имаме всички основания да се загрижим за състоянието на нацията и да поставим ограничения в този закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
    Имате право на дуплика, господин Милушев.

    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо Манева, ще отговаря първо на Вашата реплика, защото беше твърде сериозна и аргументирана. Аз не съм против забраната на рекламата. Аз изказвам основно съмнение дали това ще има какъвто и да е ефект. Но съм против въвеждането на дефиниции, независимо че съществува уговорката, която Вие споменахте. Съществува вече тази дефиниция, която трябва задължително по какъвто и да е начин да бъде пренесена в рекламната дейност. А свободата на изказ на рекламната дейност е гарантирана. Тя също е творческа дейност. Аз засягам само този принципен въпрос. Нищо друго. Дори с тази уговорка остава понятието “пряка и непряка реклама”, която твърде много ограничава свободата на изразяване. Говоря за това, за нищо друго.
    Що се отнася до репликата на д-р Кенаров, вярно е, че предвид обстоятелствата имам твърде широк кръг от приятели и не знам точно защо решихте, че си пия кафето само с министъра на финансите. И какво общо има той?!
    Доктор Кенаров, по никакъв начин не заставам на трибуната да защитавам интересите на рекламния бизнес или да говоря за финансирането на електронните медии. Преди малко господин Иван Павлов и някои други говориха на тази тема. Аз говоря за принципи. Много често се говори за честота на лексиката в законите, които правим. Тук виждам пряка намеса. За това става въпрос.
    Иначе дайте да ограничим рекламата, но гарантирайте, че ще има ефект. Може би вие не знаете, че такъв диалог вече започва в Чехия, в Германия, във Франция. Само че във Франция като покажеш силуета на Наполеон, всички знаят за какво става въпрос. (Силен шум в залата.)
    Отдавна се рекламират само марки и символи, а не конкретни продукти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата за изказване на д-р Щерев - председателят на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Става въпрос за разпоредба. При проведените две обществени дискусии се изясни, че текстът на вносителя на практика не забранява рекламата на алкохол. Практически не я забранява. Затова са и призивите да се подкрепи текстът на вносителя.
    Текстът на комисията дойде след две обществени дискусии. Аз искам да кажа, че се оформиха няколко групи, които лобираха за определени текстове. В това няма нищо лошо. Всеки е лобист някъде. Няма нищо лошо в това, особено когато се изяви. Това са производителите и вносителите на алкохол. На второ място са рекламните специалисти. На трето място са медиите. На четвърто място са представителите на родителски организации и организации за деца.
    Като имаме предвид, че рекламата на алкохола заема дял от около 60 млн. лв. годишно, става въпрос за значителни интереси и е разбираемо, че се провежда такава дискусия. В никакъв случай аз не съм за това да се пренебрегват интересите на вносителите на алкохол, на рекламните специалисти и т.н. Всичко трябва да бъде обсъдено и балансирано.
    Предложението на комисията идва и в резултат на проучването върху това, че този текст не противоречи на специализираните закони – Закона за радиото и телевизията, но забраната е по-рестриктивна, защото става въпрос за Закон за здравето, а не изобщо за рекламата. Междувременно в процеса на дискусията не само представители на родителски и обществени организации, а например и представители на производители на вино и бира подкрепиха текста на комисията. Това отново показва, че става въпрос за интереси.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Естествено, точно за тях става дума.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Оттук нататък искам да ви припомня, че производителите на алкохол се позовават на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, но тази конвенция има изменение, в което се казва, че всяка държава има право да въведе по-големи рестрикции върху рекламата, ако реши това да бъде нейна политика.
    И още нещо. Съветът на министрите на Европейския съюз дава изрична препоръка за по-големи рестрикции на рекламата на алкохол за опазване на особено уязвимата група на тинейджърите. Това е политиката, която от Европейския съюз искат да бъде следвана.
    За да завърша, искам да ви кажа мнението на Комитета за защита права на детето. Господин Кръстев пише: “Трябва да се има предвид здравето на българския народ и българските деца. Именно затова подкрепяме идеята да се забрани рекламата на спиртни напитки в средствата за масова информация, както и продажба на спиртни напитки на деца. Това е единственото достойно решение на национално отговорни държавници”. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Заповядайте, господин Павлов.
    ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Щерев, Вие прочетохте два текста от европейски документи, но за съжаление с така предложената редакция на комисията тези текстове не се изпълняват. В трансграничната телевизия текстът, отнасящ се именно за защита на малолетни и тинейджъри при употребата на алкохол, съдържа поне десет ограничения, свързани с тази група от нашето общество.
    Това, което е предложено от комисията като редакция, не променя тези защитни мерки относно младите хора в България. Вие просто правите нови понятия за вида реклама на алкохолите – как да се прави тази реклама – пряко или непряко. Ако отворите Закона за радиото и телевизията, там има определение що е то реклама по принцип и то съответства почти напълно с Вашето определение за пряка реклама. Има и определение за спонсорство, което почти се припокрива с понятието “непряка реклама”, както е дефинирано в допълнителните разпоредби.
    За да няма колизия между текста, предлагам редакцията, която е приета в крайна сметка от комисията, да не бъде гласувана, а да бъде гласуван първоначалният вариант, както е предложен от вносителя.
    Освен това в никакъв европейски документ не се препоръчва забрана на рекламирането, господин Щерев. Това, което цитирахте сега, не се отнасяше за забрана, а за ограничения във формата и съдържанието на рекламата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за втора реплика господин Николов.
    НИКОЛА ДЖИПОВ НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю! Уважаеми господин Щерев, в дупликата, която вероятно ще вземете, аз очаквам да отговорите на въпроса рекламата ли е проблем на алкохолизма в България или нелегалното достъпно производство на евтина ракия. Защото ако Вие разбирате, че не рекламата е проблемът, а нещо друго, дайте да запишем онези текстове в закона, които да регулират производството на нелегален алкохол и достъпен алкохол за тези, които злоупотребяват с него. Според мен там е истинският проблем. Всички специалисти в тази област много добре го знаят. Другото според мен е демагогия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
    Доктор Щерев, имате право на дуплика.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам само да кажа, че внимателно е проследен текстът от комисията, в съответствие с европейски директиви, в съответствие със специализирани закони. Той трябва да се чете във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби – т. 18 до 21. Няма абсолютно никакви противоречия. Искам още веднъж да заявя, че това е текст на Комисията по здравеопазване, където, според мен, са взети предвид поредица от интереси, за да могат да бъдат съчетани и да може да се даде едно добро определение. В никакъв случай няма забрана за рекламата за алкохол, а има рестрикция за тази забрана. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иво Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа, прав е господин Янаки Стоилов, че преди да се изказваме по подобни законопроекти трябва да декларираме евентуална обвързаност. Впрочем това е наше задължение по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз съм човек, който повече от 20 години не е пил концентрат и който е отказал цигарите на 23 ноември 1980 г. Така че не мога да имам никакъв интерес от лична гледна точка. Ако питате за материална обвързаност, за разлика от мнозина сегашни и бивши, вече тринадесета година аз съм обвързан единствено с панелния си апартамент в Кюстендил. Не се гордея с това, но и няма да допусна някой да отправя към мен неоснователни подозрения за това, което ще кажа.
    Има ли законова регламентация на рекламата в България, включително и на рекламата на алкохол? Отговорът е: има. Медийният закон може и да ви изглежда лош и за редица негови глави тези от вас, които не го харесват, вероятно са прави. Но по отношение на рекламата в нашия медиен закон по един перфектен начин са пренесени нормите, включени в Европейската конвенция за задгранична телевизия и в Европейската директива “Телевизия без граници”. Това е един безспорен факт. Задава се въпросът защо тогава в един закон, който няма общо с рекламата, се въвеждат допълнителни ограничения върху нея? Поводът е много мил – да се намали консумацията за алкохол. Е, кой ще посмее да излезе и да каже: аз съм за увеличаване на консумацията на алкохол? Ето го популистичният похват.
    Но дали консумацията на алкохол ще намалее след забраната на рекламата му? Ясно е, че рекламата на алкохол само преразпределя пазара, само преориентира тези, които купуват – потребителите, от една марка към друга? Така че няма връзка между рекламата на алкохол и общата консумация на спиртни напитки в която и да е страна.
    Освен това според статистиката 60% от консумацията на алкохол в България е потребление на домашна ракия и вино. Е, има ли реклама за домашната ракия и вино? Няма реклама. Пие ли се и то на поразия? Пие се. Е, защо ни е тогава този чл. 56? И хората с висококачествен алкохол ли се тровят, уважаеми народни представители, или правят това с ментета? Смятам, че отговорът е много ясен. Включително и за тези, които искат забраната. Защото рекламата на алкохол е свързана с такива напитки, които отговарят на европейски и на световни стандарти, а не на разни боклуци, с които българското население действително се трови.
    Какъв ще бъде резултатът след забраната на рекламата? Просто производителите на алкохол, чиито рекламни бюджети се освобождават, някои казват, че това са 60 млн. лв. на годината, може да са толкова, може да и по-малко, с такава стойност ще намалеят цените на алкохолните напитки. Защото тези милиони вече няма да се дават за реклама. Е, като намалеят цените на алкохолните напитки, ще намалее ли тяхната консумация?
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ, от място): Това е една презумпция, която в случая не е доказана от пазара.
    ИВО АТАНАСОВ: Как да не е доказано? Всеки купува по-евтиното. Особено когато няма да има реклама на алкохол и водещ мотив при покупката ще бъде не качеството, а цената. Така че всеки ще купува по евтиното. И това означава увеличаване на консумацията.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС, от място): Не е вярно това!
    ИВО АТАНАСОВ: Напротив, вярно е и е доказано и статистически. И ще се докаже и у нас. И аз питам има ли един от нас, който да се ангажира, че след година, след пет или след десет, след забраната на алкохол неговата консумация ще намалее? Ако има такъв народен представител, нека да стане и да го каже. Ако няма, съжалявам, че ще го кажа, но това е мярка, която има за цел не да намали консумацията на алкохол. Ако беше така щеше да се забрани употребата на алкохол от лица до 18 години, а не продажбата. Щеше да се забрани продажбата на алкохол в радиус от 200 м от детски и лечебни заведения. Това не се забранява. Затова имаме една репресия срещу медиите. И аз разбирам…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изтече Ви времето.
    ИВО АТАНАСОВ: … андроповско-горбачовския патос на някои народни представители и виждам как след като гласуват ще хукнат да изкореняват лозята.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Надхвърлихте времето почти с една минута.
    ИВО АТАНАСОВ: Искам да им кажа, че са закъснели, защото аграрната реформа на СДС вече свърши тази работа. (Оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплика?
    Заповядайте, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Господин Атанасов, много Ви благодаря за декларацията, която направихте във връзка с правилника на Народното събрание, като декларирахте, че нямате никакво отношение към рекламата и отношение като финансови интереси. Мисля, че и аз трябва да декларирам, че нямам подобни отношения. Вие обаче през цялото време бяхте против текста на закона, а не извадихте никакви доводи, никакви мотиви за рекламата на алкохола. Тезата Ви е изключително погрешна – дайте да оклепаме тези текстове, защото аз съм против тях, защото медиите по този начин ще бъдат ударени, а не защо Вие предлагате да има реклама на алкохол и тя да бъде свободна? Аз мисля, че това е тезата и това е разковничето на въпроса.
    Моята антитеза е защо Вие не предлагате да има реклама на алкохол по медиите? Нека да стане всеки един от вас да защити пред Народното събрание пред българските граждани, защото той ви прочете едно писмо от гражданско сдружение. Да, имаше голям шум в шестте месеца – това бяха производителите, това бяха рекламодателите, имаме някои народни представители, които също участваха като рекламодатели. Някои имат лично отношение и Вие правилно декларирахте, че нямате. Но защо Вие не предлагате да има реклама на алкохол до 22,00 ч.? Дайте тази теза пред българското общество. Тогава ще стане ясно защо в Закона за народното здраве ще трябва да пишем за алкохола.
    Вие казахте, че ментето било виновно за това. Не, уважаеми господин Атанасов, аз като лекар Ви казвам, че всяка капка алкохол е протоплазмена отрова, независимо дали той е менте или е най-чистият алкохол и спирт. Независимо дали е най-висококачественият той е протоплазмена отрова и няма лекар, който би застанал зад друга теза, уважаеми господин Атанасов. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Кошлуков.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (ПГНВ): Благодаря Ви, почитаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, аргументите на доц. Кенаров са изключително убедителни и всъщност те ми помагат да развия още повече тази добра идея. Не само тази реклама трябва да забраним, а трябва да забраним всички филми, в които има убийства, защото усилено насърчават престъпността.
    И сега се сещам, че от утре можем да пуснем лека поправка в закона, за да може Достоевски да бъде преразгледан и Разколников вместо да сече бабичката, да й поднесе цвете за 8 март, за да насърчаваме добрите отношения!
    Това са безумни истории!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кошлуков, не можах да разбера. Вие трябваше да направите реплика към господин Иво Атанасов, нали така? (Шум и реплики в залата.)
    Доктор Първанова има думата за трета реплика.
    Припомням, че реплика е несъгласие с изразено становище от изказващ се.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаеми колеги, по никакъв начин не мога да се съглася с това да се измества дебатът за или против медиите. Тук въобще не става въпрос дали медиите трябва да се издържат от реклама на алкохол или не трябва изобщо от реклама. Това просто звучи абсурдно! Като не могат да рекламират алкохол и с това да се издържат, да рекламират тогава хляб. Какъв е проблемът?! Обаче, въобще не е спорът за това.
    Извинявам се, господин Атанасов, обаче не развивайте тезата, че като падне цената на алкохола щяло да се увеличи потреблението. Това е просто смешно, защото има много фактори, които влияят. Алкохолът не е стока, която може неконтролируемо и безкрайно много да се употребява. Това има някакви други граници. Излишно е да водим спор сега за това. Мисля, че да откриваме сега курс по микроикономика ще бъде много порочно в момента.
    И аз мисля, че трябва да се фокусираме върху това, че разглеждаме Закон за здравето. Това не е закон за рекламата на алкохол. Това не е Закон за медиите. Има много начини медиите да печелят в случая. Не трябва, според мен, разговорът да се измества в тази посока, защото от изказванията тук започваме да ставаме смешни. Коментарите на колегите са: дайте да видим кой е следващият изказващ се, за да видим кой е лобистът и на кого е платено.
    Мисля, че изпадаме в много неприятна ситуация. Дайте да запазим достойнството си и да не изпадаме в такива подобни обвинения един спрямо друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иво Атанасов за дуплика. Този път точно три минути, господин Атанасов!
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаеми д-р Кенаров, много лесно ще отговоря на Вашия въпрос. Има едно действащо, съществуващо положение в синхрон с всички европейски норми. Има група народни представители, които искат да го променят. Нека да бъдат така добри те да се аргументират. Нека те да кажат защо трябва да се забрани рекламата на алкохола, която, пак повтарям, е в хармония с всички изисквания, които идват към нас по линия на Европейския съюз. Такива аргументи няма.
    Аз неслучайно попитах има ли един от нас, който да застане тук и да каже: година-две или десет след забраната на рекламата на алкохола консумацията му в България ще намалее? Има ли един тук, който да поеме такъв ангажимент? Няма. Няма, защото всички знаете, че този закон е лицемерен и че той няма да свърши това, за което се говори, че е предназначен.
    Господин Кошлуков е много прав за тези абсурди, до които ще се стигне. Затова, че ние няма да можем да покажем по телевизията – не ние, а операторите – един прием, една промоция, една премиера, защото има алкохол и то реклама на алкохол в по-лошия вид – не на определена марка, а на пиенето изобщо. Това е по-действащата реклама, която вие няма как да спрете. Защото не можете да забраните филмите, в 90 на сто от които има употреба на алкохол. Как ще ги забраните?
    Дали ще забраните по телевизията да се излъчва “Червено вино снощи пих” или “Горчиво вино”? Ще го забраните ли това нещо? Виждате ли колко е абсурдно това, което приемате?
    И, ако все пак се намери някой, който да поеме ангажимента пред България, че в резултат на законодателните промени, които се предлагат, консумацията на алкохол ще намалее, и аз ще подкрепя тази забрана, но всички знаем, че това не е възможно. Тогава за какво говорим?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Елка Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, лично аз съм много изненадана от факта, че ние въобще водим подобен спор в залата. Струва ми се, че като народни представители, които са се заклели да служат на народа си и да отстояват неговите интереси темата, която днес стана база на толкова разгорещени дебати доведе дотам, че от тази трибуна да чуем какви ли не абсурдни твърдения, е просто, меко казано, странна за тази зала, за този парламент.
    Ясно е, че налице има сблъсък на интереси, в който трудно може да се постигне съгласие освен ако рекламодателите и рекламоразпространителите не приемат аргументите на законодателите. А ние, законодателите, законотворците по презумпция и по Конституция сме призвани, сме избрани да представляваме, както казах, интересите на народа като цяло. Един от тези обществени интереси е здравето. Затова, както и в комисията обсъдихме тези въпроси, въпросът за рекламата на алкохол се третира именно тук.
    Вече се спомена, че по принцип алкохолът, дрогата и тютюнопушенето са основните язви на всяко общество – язви, с които всяко общество трябва да се бори както може. Днес ние тук се опитваме да направим това или поне част от нас се опитват да го направят.
    Здравето на отделния човек и в частност на нацията като цяло е един твърде сериозен обществен проблем и той естествено, господин Атанасов, не може да се реши само с една мярка. Всички знаем, че поредица от мерки трябва да се вземат и още повече от последващи ги действия, за да има ефект от това, което правим, и то да не остава написано само на книга.
    Известно е, че България е на едно от първите места по консумация на алкохол и тютюнопушене. Впрочем, аз вярвам, че Европа очаква от нас да се справим с този проблем преди да ни приеме в редовете си. И нека тук не се убеждаваме непрекъснато, че европейските норми били такива-онакива и ни внушават едва ли не, че не бива да стигаме до никакви ограничения. Напротив, европейските норми, които в основни линии предписват, а не написват все пак законодателните ни текстове, изискват от нас доста сериозни ограничения.
    Известна е вредата от алкохола, която има твърде разностранни измерения като се започне от разрушителната за отделния индивид сила – както физическа, така и психическа, като преминем през наркотичния ефект на пристрастяването, защото знаем, добре позната ни е онази поговорка: “Без една мога, с една не мога”, стигнем до вредата за околните, за които опасността от влиянието на алкохола може да се окаже още по-сериозна. И тук много аргументи могат да ни приведат както от полицията, понеже битовите престъпления, насилието над жени и деца е резултат най-често на алкохолизма, така и от КАТ, където повечето убийства и катастрофите са резултат именно от употребата на алкохол, от лекарите и т.н., и т.н.
    Още в училище децата се запознават с основните вреди, до които води употребата на алкохол, но какво от това като действителността навън, извън училище, понякога дори у дома удря детската психика безжалостно и нанася едно от първите разочарования и сривове с противоречивото и двойнствено поведение на възрастните. Естествено, това съвсем не значи да се забрани продажбата на алкохол и забраната на излъчване на реклами в определено време не води до сух режим, все пак.
    Наистина, ние говорим за сваляне на пряка и непряка реклама на спиртните напитки, а не за отмяна или забрана на рекламата въобще. Тоест, никой не пречи медиите да ползват реклами и твърдения, които се чуха тук като репресии срещу медиите, са, меко казано, твърде преувеличени. (Реплики.)
    Говорим за рекламата на спиртни напитки.

    И нека не си отклоняваме вниманието с твърдения от рода на това, че ни спасяват от ментетата. Някои колеги вече коментираха този въпрос. Да не говорим за внушенията на подобни реклами като база за приятелство, едва ли не, както отбелязват и някои зрители.
    Така че, ако някой си позволява да не се интересува от въздействието на подобна реклама или да я интерпретира по какъвто иска свободен начин, видите ли, колко е полезна тя и как българското общество не може без такива реклами, то ние сме тези, които трябва да гледаме в перспектива и трябва да вземем мерките, за да запазим, доколкото е във възможностите ни, здравето на народа и на децата ни. Това е от първостепенно значение и първостепенна грижа. Това се очаква от нас.
    Мисля че с това, което днес ще направим, ние ще покажем доколко сме отговорни и готови да отговорим на очакванията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.
    За процедура има думата д-р Михайлов.
    МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (ПГСДС): Искам да направя процедурно предложение. Чуха се достатъчно тези от едната страна за защита, чуха се и тези в подкрепа предложението на вносителя.
    Аз искам само нещо да кажа, защото може би съм единственият човек в залата, който десет години се е занимавал с лечение точно на такива хора, алкохолици. Искам да кажа, че това, което се говореше тук от голяма част от колегите, които подкрепяха предложението на вносителя, а не предложението на комисията, не почива на абсолютно никакви аргументи. Рекламата действа и на подсъзнателно ниво и на ред други неща. Така че, ако мислим за здравето на нашите деца, ако мислим наистина за здравето на българските граждани…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, каква е Вашата процедура?
    МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Процедурата ми е да се прекратят дебатите и да се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение?
    Господин Калъчев, заповядайте за обратно процедурно предложение.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Не обратно процедурно, а ще го подкрепя със следното.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не, обратно процедурно предложение.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Да, обратно процедурно предложение, защото не знам дали стана ясно, но и в двата текста, ако останат, независимо дали на вносителя или текстът на комисията, през м. юли предстои Европейското първенство по футбол. И в двата текста присъства следната алинея – "Да свързва употребата на алкохолни напитки със спортни и физически постижения". Това означава, аз поне така го тълкувам, дано не съм прав, но предполагам, че съм прав, че една такава реклама на генералните спонсори просто няма да бъде законна, защото директно релира бирата със спортни и физически постижения.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не със спортни състезания, а със спортни постижения!
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Победата на отбора е постижение, това е ясно. (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да не навлизаме по същество.
    Моля, направете предложение за процедура.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: Процедурното ми предложение е да се разясни, да се изяснят всички аспекти на въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да продължат разискванията. Вие аргументирахте защо не трябва да спрем разискванията.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: И двата текста са опасни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от д-р Михайлов по чл. 42, ал. 2, т. 3 за прекратяване на разискванията по чл. 56.
    Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
    Гласували 165 народни представители: за 136, против 19, въздържали се 10.
    Процедурното предложение за прекратяване на разискванията е прието. Следователно трябва да преминем към гласуване по същество.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Имаме предложения по текста, които не са записани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, моля, има процедурно предложение, което е прието, господин Пантелеев. Друго не мога да направя.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Имаме предложение за отпадане на текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е второ четене, да сме го направили, когато му е било времето.
    По чл. 56 има предложение на госпожа Елка Анастасова, което е прието по принцип.
    Има и второ предложение на групата народни представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов, което се оттегля.
    Следователно остава единствено гласуването на чл. 56 така, както е предложен от комисията.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Имаме предложение за отпадане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да работим по правилата!
    Господин Павлов, можете да направите процедурно предложение.
    ИВАН ПАВЛОВ (НДСВ): Аз вече направих едно процедурно предложение. То беше при първото ми изказване – да се гласува текстът на вносителя – Министерският съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, благодаря.
    Заповядайте за процедура, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ): Предлагам да гласуваме отпадането на чл. 56. Аргументите са – мястото в Закона за радиото и телевизията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, макар че същото може да се получи по друг начин.
    Доктор Кенаров има също процедурно предложение.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Моето процедурно предложение, уважаеми господин председател, като Народно събрание е да гласуваме първо текста на комисията, която е част от Народното събрание, а не текста на вносителя. Мисля, че текстът на вносителя е бил разглеждан достатъчно подробно. Правилникът ни задължава и Народното събрание има свои органи и комисии и тази комисия в Народното събрание е Комисията по здравеопазването. Тя предлага определен текст.
    Затова предлагам първо да се гласува текстът на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга процедура? (Шум и реплики.)
    Самият правилник показва по какъв ред ще протече гласуването, а не чрез процедурни предложения.
    Господин Пантелеев, заповядайте. Щом имате процедура, нека да я чуем.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Моля да отложите това гласуване на въпросния текст. Моля това да се подложи на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За противно процедурно предложение има думата д-р Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това не е разрешение на въпроса. В момента, в който отложим гласуването, ще има отново два часа дебати и същите хора ще станат и отново ще предлагат същите аргументи.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Дебатът е прекратен.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Да, дебатът е прекратен. Защо трябва да отлагаме гласуването, за да се правят пазарлъци ли? Извинявайте, за какво да се отлага гласуването? Дебатът току-що е приключил. Всички са наясно и казаха своите тези "за" и "против". Нека да гласуваме. Няма лошо да се приеме Вашата теза, стига мнозинството от народните представители да я приеме. Всичко друго е измама в някакъв смисъл.
    Затова правя обратното процедурно предложение: да продължим гласуването сега.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но е направено процедурно предложение, което съм длъжен да подложа на гласуване. Господин Пантелеев направи процедурно предложение, което квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 5 – отлагане на гласуването по чл. 56. Отлагането на гласуването означава, че преминаваме към следващите текстове.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 195 народни представители: за 45, против 144, въздържали се 6.
    Процедурното предложение не се приема.

    Моля за внимание, уважаеми народни представители!
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител господин Калъчев за отпадане на чл. 56 от законопроекта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 195 народни представители: за 35, против 138, въздържали се 22.
    Предложението на народния представител господин Калъчев не се приема.
    Сега ще поставя на гласуване предложението на комисията. Ако не бъде прието становището на комисията, ще поставя това, което господин Павлов предложи – текста на вносителя, тоест на Министерския съвет.
    И така, уважаеми дами и господа народни представители, поставям на гласуване чл. 56 така, както е предложен от комисията, докладван тук от председателя доц. Щерев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 189 народни представители: за 125, против 41, въздържали се 23.
    Член 56, предложен от комисията тук, в пленарна зала, е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    По чл. 57 има предложение от народния представител Щерев, което се приема по принцип.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя за чл. 57 и предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 57. (1) Забранява се тютюнопушенето в закритите обществени места, включително обществения транспорт, и закритите работни помещения.
    (2) Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по ал. 1.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложения по чл. 57, уважаеми дами и господа? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 57.
    Гласували 109 народни представители: за 94, против 9, въздържали се 6.
    Член 57 е приет.
    Господин Додов си оттегля предложението за чл. 57а.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Чл. 58. Общинските съвети имат право да забраняват или да ограничават употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето на определени обществено достъпни места в съответните общини.”
    Има предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов чл. 58 да отпадне.
    Комисията приема предложението.
    Има предложение на народния представител Атанас Щерев чл. 58 да отпадне.
    Комисията приема предложението.
    Комисията не приема предложението на вносителя за чл. 58 и предлага да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Искате ли да изразите отношение към този текст, уважаеми дами и господа?
    Има думата господин Танков.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Аз бих подкрепил предложението на вносителя, тъй като този член има пряка кореспонденция примерно с чл. 55, където много умувахме да има ли ограничения около училищата, да има ли зона, около която да не могат да бъдат създавани заведения за спиртни напитки, за употреба на алкохол. Така че това право и тези притеснения, които имахме със създаването на 200-метрова зона за училищата, това могат да го решават общинските съвети по предложение на кметовете, съобразявайки се с конкретната ситуация в определения град или населено място.
    Така че това право на местните органи да решават къде да забраняват, изхождайки от специфичната ситуация в общината, трябва да остане.
    Аз бих ви призовал да подкрепите предложението на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Такъв текст би могъл да има, господин Танков, ако в закона ясно е казано горе-долу докъде се простират тези правомощия или докъде бихме могли да ограничаваме и докъде не. Такива текстове на този етап в законопроекта няма. Да се даде правото на общините сами да си го определят, значи да им се даде право по този пункт те сами да си определят закона. Вие разбирате ли, че би следвало горе-долу да имат правомощия и тогава вече да им се даде право да избират. След като ги няма, просто този текст става абсурден.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за друга реплика? Не виждам.
    Господин Танков, ако желаете, имате право на дуплика.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Доктор Китов, аз съм съгласен с Вас, но ако трябва, в Преходните и заключителните разпоредби да разпишем някакви текстове. Но, така или иначе, нека да оставим възможността общинските съвети при конкретната обстановка и конкретната ситуация да определят чрез наредбата за обществения ред в общините някакви ограничения, които да са съобразени с конкретната специфична ситуация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Чакъров, Вие искахте да вземете отношение по този текст.
    Заповядайте, д-р Чакъров.
    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми колеги, аз донякъде се учудвам на позицията, която е взета, и съм убеден, че уважаемите народни представители ще я преоценят по отношение на този казус. Считам, че сме в противоречие и с принципите на регионализма, където на ниво местно самоуправление да се прецизира един изключително важен, актуален, общественозначим проблем, какъвто е употребата на алкохол и тютюнопушенето, да бъде прецизирано на кои места по какъв начин да бъде уредено. Считам, че именно в аспект на прецизност е уместно общинските съвети да имат правомощия да се разпореждат и да вземат по-правилни решения.
    А що се отнася до това да има допълнително посочени критерии – обръщам се към доц. Китов, когото уважавам много, - разпоредбите на Закона са достатъчно ясно разписани и общинските съвети спокойно могат да се позоват на тях. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Игнатов, заповядайте, имате думата за реплика.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Благодаря, господин председател. Аз мисля, колеги, че ние не четем точно текстовете. Ако се вгледаме какво казва чл. 57, ал. 2 – “Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на местата по ал. 1”. Значи Министерският съвет ще определя, а не общинският съвет да каже на това обществено място може. Тогава какво казва Министерският съвет? Значи ли, че общинският съвет може да измени тази наредба? Затова сме предложили да отпадне. Защото има въведен един принцип. И аз ще ви го обясня по-просто. Значи в наредбата може да пише, че в ресторант със 100 места се заделят 20 места за тютюнопушачи. Това е, което ще каже Министерският съвет, той не може да каже друго. Но при едно заведение от 20 места ще има ли такава област на тютюнопушене? Няма да има.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Значи ако заведението е от 20 места или всички ще пушат или никой няма да пуши.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Това е положението. Защото е закрито място. Как е в самолета? В самолета не нарушават ли моите права? Единадесет часа пътуваш до Ню Йорк, единадесет часа не пуша. Това е положението, аз приемам този факт и не пътувам до Америка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Пътувайте до по-къси разстояния, д-р Игнатов.
    Господин Китов, заповядайте за реплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми д-р Чакъров, става въпрос за общественодостъпни места. Това значи паркове, улици, градини. Но с този текст се дава възможност някой да изменя закона. Не става въпрос за закритите места, а за общественодостъпни. За това става въпрос. И след като не е регламентирано в закона, че там би могло да се забрани, изведнъж създаваме хипотезата, че един общински съвет по презумпция на някой, който е върл противник на тютюнопушенето, може да забрани и там. И става една тежка колизия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чакъров, заповядайте, имате думата за дуплика.
    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз започвам да разбирам д-р Игнатов и другите колеги, които знам, че са страстни пушачи и че се нарушават техните права. Това е така, но в случая трябва да преценим кое е по-важното с оглед на целите, които искаме да постигнем. Аз продължавам да твърдя, че имайки възможността общинските съвети да прецизират, да взимат решения, финалните решения биха били много по-ефективни и много по-целесъобразни.
    Така че ние поддържаме тази наша позиция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Гагаузов.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Според мен въпросът за чл. 58 е принципен. Не става въпрос дали с него забраняваме употребата на цигари, на алкохол или каквото и да било, а става дума за намеса в правомощията на местните органи за управление. И не мога да се съглася с д-р Китов, че в общинските съвети работят едва ли не някакви малоумници, които не могат да вземат елементарни решения. Ние ще им даваме правомощия да определят местни данъци и такси, да разполагат с бюджетите си, да отговарят за социалните си дейности, а една елементарна работа няма да им позволим да вършат. Още повече това те много по-добре могат сами да преценят, а не ние от Народното събрание да знаем какво трябва да има и какво не трябва да има в община Горно нанадолнище. Нека не се намесваме в неща, които, регламентирайки ги чрез закон, ние задаваме основните параметри, които трябва да бъдат спазвани и не могат да бъдат нарушавани.
    Но какво значи да отменим правото на общинския съвет да взема конкретно решение по този въпрос, именно спазвайки закона, който ние сме приели? Аз не се изказвам само конкретно по закона, който разглеждаме в момента. Става въпрос за намеса в работата на регионалните и местни власти. И аз съм категорично против това. Не само че те ще го направят по-добре от нас, но и ще следят с удоволствие решението, което те са взели, да бъде спазвано. Защото какво беше доскоро? На 200 метра от църква, от детска градина, от училище, от обществена сграда не трябвало да има продажба на алкохол и цигари. Ами огледайте се дали в градовете има такива отстояния. Ако няма църква, ще има нещо друго. И законът масово се нарушаваше. Не трябва да приемаме закони, за които предварително знаем, че няма да се спазват. Нека да дадем възможност хората да си свършат работата на място. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика има думата д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин Гагаузов, за никого не съм казал, че е малоумен. Много Ви моля да не ме обвинявате за нещо, което не съм казал.
    Аз говоря за конкретния случай. Законът ясно и точно е казал кое се забранява. В случая обаче имаме общодостъпни места, не става въпрос за отстояние. Тези общодостъпни места са извън категорията на закритите обществени места. Може ли да се каже, че ще се приеме едно решение, което ще противоречи на закона, след като в закона няма забрана за тези неща? Аз затова Ви питам Вас като опитен човек в местното самоуправление. Решението ще противоречи на закона, защото в закона няма друго ограничение. Аз съм съгласен те да преценяват, но да взимат решения, които са извън закона, това ще бъде нарушение на закона. За това става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
    Народният представител Асен Гагаузов има право на дуплика.
    АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаеми д-р Китов, аз се извинявам, Вие наистина не сте казали подобно нещо за общинските съветници, но начинът, по който искаме да им диктуваме определено поведение, подсказва поне нещо подобно.
    Вижте, в чл. 58 пише: “Общинските съвети имат право да забраняват или да ограничават употребата на алкохолни напитки и тютюнопушенето на определени обществени места в съответните общини”. Ние сега в закона какво казваме? Че забраняваме да се извършва това там, там, там и там. А те самите могат да ограничават, не в нарушение на закона, и допълнително някъде другаде, където те преценят. Ние сега искаме да ги лишим от това право. Защо? Никой не говори, че общинският съвет може, има право и някой ще му прости, ако вземе някакво решение в нарушение на закона. За това става дума и за нищо друго.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Любомир Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Аз не виждам тук голяма колизия и някакви особени принципи да се сблъскват, ако ние оставим чл. 58. В крайна сметка нали това е духът на закона – ограниченията? Нали всички тези членове на комисията, които преди малко пледираха за това да приемем въпросните ограничения в рекламата на алкохолните напитки, изхождаха от този именно принцип. Между другото, там гласувахме и някои глупости, които бяха написани още от правителството, тъй като прекратиха пак по предложение на членове на въпросната комисия изказванията. В предходния член ние писахме, че се забранява да съдържа неверни твърдения относно ползата за здравето. Ами ако са верни? Значи могат да се съдържат. И за каква умереност и какво въздържание става дума въобще не иде реч и не е ясно. И сега пак се тласкаме в разни такива посоки. Такава била буквата на закона.
    В общинските съвети не работят хора, които са вън от тютюнопушенето и алкохола, и всички те са силно зависими от общественото мнение. Няма никакъв риск в това, че ще им дадем възможност да разширят действието на ограничителните разпоредби на закона, не само върху закрити, а и върху някои открити обществено достъпни места. Това няма да предизвика никакъв катарзис, никакви взривове в нашето законодателство.
    Аз моля да разрешим това на общинските съвети. Там хората от всякакви политически сили са много разумни и могат да преценят дали да забранят някъде на публични, открити обществени места, разбира се, защото за закритите въпросът е ясен, дали да се забрани тютюнопушенето или не. Това няма да навреди на никого и няма да предизвика реакцията на Конституционния съд. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    За реплика думата има господин Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Пантелеев и господин Гагаузов! И аз съм за правомощия на местната власт, но тогава трябва да сменим текста.
    Аз предлагам да се напише: “извън посочените от наредбата”. Защото наредбата е за затворени помещения, Китов ви го обясняваше. Вижте какво пише в текста: “за затворени”. Ако общинският съвет иска извън тези, които са написани в наредбата, да си направи още по-забранителен режим, защото това му дава чл. 58, това е добре. Тогава можем да кажем само с едно изречение “извън наредбата” и край, приемаме този текст. Тогава и аз съм съгласен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За втора реплика думата има господин Атанас Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Във връзка с това, което каза д-р Игнатов, правя формално предложение в текста на чл. 58, след “съответните общини” да се добави текстът “в изключенията по чл. 57, ал. 2”.
    Алинея 2 е: “Министерският съвет определя с наредба условията и реда, при които се допуска по изключение на обществено достъпни места”. А общинският съвет има право в някои от тези обществено достъпни места, където се разрешава, да забрани. И тогава и общинският съвет има право да се разпорежда, и от друга страна, не се нарушава разпоредбата на чл. 57. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли трета реплика? Няма.
    За дуплика думата има господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин Щерев и господин Китов, аз преди малко казах, че вие не четете това, което сте записали в част от текстовете, макар че комисията е загубила изключително много време върху тези два текста. Различен е предметът на регулация в ал. 2 на чл. 57 и предметът на регулация, който описва следващия чл. 58. В единия става дума първо само за тютюнопушенето, в ал. 2, освен това, става дума за изключенията в закрити, единствено и само там. Докато в чл. 58 се говори за употребата на алкохол и за тютюнопушенето и става дума въобще за обществено достъпни места.
    Аз мисля, че няма никакъв риск и не влизаме в никакви противоречия с философията на закона, ако дадем това правомощие на общините. Записвайки го като текст, ние, господин Китов, го правим закон. Нека да не се забранява от централната власт, ако щете, едно или друго докрай, а да дадем възможност допълнителни ограничителни текстове да въвеждат и местните власти, когато се борим срещу едни толкова вредни за здравето, какъвто е вашият патос, често пъти доста фалшив, в защита на здравето. Тук въведохме други ограничения, с които между другото в по-голямата част аз съм съгласен. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    Има ли други желаещи народни представители?
    Господин Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този спор наистина по подобен начин беше воден и в Комисията по здравеопазването. Ако погледнете чл. 57, алинеи 1 и 2 на вносителя, в ал. 1 е казано: “обществено достъпни места”. В комисията “обществено достъпни места” бяха разгледани подробно и се считаше, че това може и по улиците на София, това може и под земята, може навсякъде, където се нарича “обществено достъпно място”, да се забрани употребата на алкохол и тютюнопушене, което практически е неизпълнимо, уважаеми колеги.
    В резултат на това, на базата на тези дискусии, ние решихме, че ние няма да можем да открием топлата вода, така както са го направили по света – това са закритите обществени помещения, самолети, нашият Клуб на народния представител, така както е указано - в обществения транспорт като закрито помещение, че би могло да забраним или наредба на Министерския съвет да определи начина и формата, с която да не се използва алкохол и да не може да се пуши. Това по принцип е правилна теза.
    В същото време обаче в чл. 58, който в момента обсъждаме, беше дадено правото на общинските съвети да имат право да забраняват и ограничават употребата на алкохолни напитки и тютюнопушене в обществено достъпните места. Значи, не е текстът, който сме приели вече в Народното събрание, чл. 57, алинеи 1 и 2, който гласувахме преди малко, а тук отново остана “общо достъпните места”. Представете си в парковете на едно село, на едно малко градче видиш някой с цигара и кметът се засили или контролните органи да го глобяват. Разбирате ли – за обществено достъпните места, които се намират на територията на цялото населено място.
    По принцип аз съм против алкохола и тютюнопушенето. Бихме ли могли обаче наистина да приемем, че този текст за обществено достъпните места ще изиграе своята роля на цялата територия? В общините има хора, които са против тютюнопушенето и против алкохола. Например, Общинският съвет на София забранява тютюнопушенето на територията на столицата, по улиците, навсякъде, където се движим. Ще бъде ли изпълнено това, уважаеми колеги, или ще остане празен текст?
    Вижте, ако променим, че могат допълнителни ограничения да налагат, освен наредбата, която е издадена от Министерския съвет за по-строги санкции, да дадем това право на общините. Но нека да дадем едно реално право на нашите общински съветници, които се избират от населението по подобие както ние сме избрани като народни представители, да има някакви рестрикции, но те да бъдат реално приложими, реално изпълними.
    Затова и в Комисията по здравеопазване беше преценено, че трябва да отпадне този текст. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Думата за реплика има господин Миков.

    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин Кенаров! Господин Пантелеев Ви каза, че става въпрос за различни неща. Като сте разсъждавали в комисията как се прилага законът, просто сте пропуснали да разберете, че общинските съвети по Закона за местното самоуправление и местната администрация имат административно-наказателни функции. Като си включат в техния акт наредба, която се приема, ще се предвидят и съответните глоби, така че приложението да не Ви притеснява, а също и цялата Комисия по здравеопазване.
    И пак стигаме до това – вносителят е направил някаква подредба, като чл. 57, ал. 1 е забранил тютюнопушенето в закрити обществени места и еди-къде си. В ал. 2 е предвидил възможността Министерският съвет с наредба да определя критериите и реда, при които може да се изключват или обособяват зони за пушачи.
    А чл. 58 е нещо съвсем друго и това господин Пантелеев преди малко се опита да го каже и е хубаво да си остане. Той дава още една възможност за постигане на целите на закона и то по отношение на ограничаването на тези неща, като предвижда, че общинските съвети по места могат и повече от това, стига да решат, че имат възможност, има обществена потребност или натиск и сили да го реализират. Така че текстът си е абсолютно на мястото и надгражда, дава допълнителни възможности за изпълнение на тази цел. Нали целта на тези текстове, общо взето, е ограничаване на тютюнопушенето и алкохолизма.
    Да си остане този текст, всички те си вървят в една и съща посока и са с една и съща цел.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Заповядайте за втора реплика, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, правя моята реплика към господин Кенаров, за да му предложа да подкрепи в дупликата си текста на вносителя по чл. 58, тъй като неговото изказване изрази като че ли по-скоро резерви, макар и не категорични, срещу предложената уредба.
    Ще посоча два мотива, междупрочем единият е от негово изказване преди около един час, когато той самият се застъпваше за това да има зона от около 200 м около училищата, в която да не се продава алкохол и цигари. С една такава разпоредба, без да се ограничава продажбата, общинският съвет може да каже, че на определени открити места в заведенията няма да се пуши или да се сервира алкохол, а това ще става само в закритата част. Ето една рационална мярка, която могат да съобразят, ако сметнат, че за определени райони е необходимо.
    Освен това, защо да отнемем възможността на един общински съвет, който отдава под наем свои помещения на някой, който иска да създаде едно заведение – да каже: предоставяме го при условие, че в това заведение няма да се сервира алкохол. Защо да им отнемем тази възможност – собственикът да управлява по начин, по който иска, своята собственост? Така че чл. 57 определя границите на ограниченията по отношение на тютюнопушенето, а чл. 58, както се каза вече няколко пъти, се отнася и до употребата на алкохолни напитки, и до тютюнопушенето за всяка една от двете възможности заедно или поотделно, без това да се свежда само до закритите помещения, а до обществено достъпни места.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А забрана за продажба също!
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, не могат да забранят продажбата, защото това няма да се отнася вече до приложението на текста. Тук става въпрос само за употребата, въпросът за продажбата го решихме.
    Затова смятам, че народните представители могат да подкрепят текста на вносителя и той дава най-добри възможности, без да се злоупотребява с него.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Заповядайте, господин Кенаров, за дуплика.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми колеги, пак ще се върна на първата теза, защото господин Стоилов заяви, че аз преди около час застъпвах тезата на 200 м да не се продава. Това е търговията и продажбата, тук говорим за употребата, за консумацията, нямащи нищо общо с продажбата.
    Моето виждане е: приемам, че трябва да имаме по-сериозни и по –сурови санкции към пушачите и употребата на алкохол. Задавам си въпроса: след като сме забранили тютюнопушенето на обществени места, в закритите обществени помещения, предоставяме възможност на уважаваните общински съвети да наложат още по-голяма и по-тежка санкция на обществено достъпните места. Обективно ли е това, ще стане ли? Вече има една забрана въз основа на наредбата на Министерския съвет – и по отношение на кръчмите, и по отношение на училищата, и по отношение на коридорите в самото кметство, и по отношение на дома за пенсионерите. Тези забрани вече са оформени, уважаеми колеги! Ние казваме на общинските народни съвети: ето ви власт, реализирайте повече власт, защото сте самостоятелни и на тях не им остава нищо повече, освен по-голяма санкция от страна на Министерския съвет, т.е. остават публичните места, където се движат хората – улиците. То друго не им остава на тях. Това ли е свободата? Помислете за това.
    Затова ви питах: обективно ли е това, което ще направят общинските съвети? Нека дадем по-голяма власт, но тя да бъде изпълнена с някакво съдържание. Ще се окаже така, че им даваме право само на улиците да забраняват нещата, защото предварително другото е формирано в наредбата на Министерския съвет.
    Затова ви казах, уважаеми колеги: става дума за употребата, а не за продажбите. И ние уж даваме правото на общинския съвет да реализира някаква своя самостоятелна политика, която ще бъде в повече от политиката на Министерския съвет, ще бъде само за това, което е вече общодостъпното място на улицата, тъй като другото вече е определено в предишните членове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Кенаров.
    Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Честно да ви кажа, учудвам се на бурния дебат, който се развива по този въпрос и по целия закон. Това е добре, явно Народното събрание желае да приеме колкото се може по-добър закон, така че максимално да защитим здравето на българските граждани. Но, като знам каква е ситуацията в българските училища, независимо от ограниченията, които направихме, учудвам се по какъв начин изпълнителнта власт и управляващото мнозинство ще може да наложи изпълнението на този закон, защото в досегашния също имаше забрани, разпоредби, но те не се спазваха, включително на малолетни се продаваха и алкохол, и цигари. Никой не можа да спре до този момент в училищата да се внасят цигари чрез джобовете на учениците, включително да се разпространяват наркотици. Трябва добре да помислим как да помогнем на изпълнителните органи да приложат този закон. В този смисъл във връзка с текста, който обсъждаме в момента – абсурдно е да ограничаваме правата на местната власт. Не за друго, а защото сме им дали задължения и те касаят пряко спазването на обществения ред, на контрола на този закон. Така че нека да бъдем така добри да приемем съответно текста, който ни е предложен и да продължаваме със следващите текстове, които не са по-малко важни от този. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
    Струва ми се, че господин Мутафчиев направи разумно предложение.
    Не виждам повече желаещи.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов, Китов и Щерев, което е прието от комисията, за отпадане на чл. 58.
    Гласували 127 народни представители: за 72, против 50, въздържали се 5.
    Това предложение се приема. Текстът на чл. 58 отпада.
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми колеги, достатъчно малко сме, нека наистина да прегласуваме този текст и да го отхвърлим. И да го отхвърлим!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Отново подлагам на гласуване предложението, подкрепено от комисията, за отпадането на чл. 58.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 78, против 59, въздържали се 6.
    Приема се. Член 58 отпада.
    Продължаваме по-нататък – с Раздел V.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Раздел V – Контрол върху заразните болести”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел V.
    “Чл. 59. (1) За опазване на страната от разпространение на особено опасни заразни болести при необходимост се извършва граничен здравен контрол.
    (2) Условията и редът за провеждане на граничен здравен контрол се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
    Комисията приема предложението за чл. 59, който става чл. 58.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 60, който става чл. 59:
    “Чл. 59. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
    (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на:
    1. задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар на Република България;
    2. целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални указания;
    3. препоръчителни имунизации.
    (3) С наредбата по ал. 2 се определят и специфичните изисквания и приложението на отделните серуми, имуноглобулини и други биопродукти с профилактична цел.”
    “Чл. 61. При възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди:
    1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар;
    2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар;
    3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар;
    4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки.”
    Комисията приема предложението за чл. 61, който става чл. 60.
    По чл. 62 комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 62, който става чл. 61:
    “Чл. 61. (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет.
    (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет.
    (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести.
    (4) Организацията на профилактиката и контролът на вътреболничните инфекции се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
    (5) Министърът на здравеопазването определя с наредба реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести.
    (6) Условията и редът на изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 63, който става чл. 62:
    “Чл. 62. (1) На задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
    (2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на заразоносители и болни от болести извън посочените в ал. 1.
    (3) Задължителната изолация и лечение на лицата по ал. 1 и 2 се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар.
    (4) Изолация и лечение на болни от заразни болести, извън посочените в ал. 1, може да се осъществява в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от епидемиолог и специалист по инфекциозни болести.”
    “Чл. 64. (1) Физическите и юридическите лица, които извършват дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, уведомяват за това Министерството на здравеопазването в двуседмичен срок от започването на дейността.
    (2) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 64, който става чл. 63.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата. Заповядайте, господин Калъчев.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Колеги, правя предложение за отпадане в чл. 61.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По новата номерация?
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ: В окончателната редакция на комисията.
    Предлагам ал. 6 да отпадне. Тя гласи: “Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    Бих могъл да посоча няколко причини.
    Първата е, че Световната здравна организация прие редица правила, които препоръча на страните-членки да масовизират, анонимизират и направят лесно достъпни изследванията.
    Второ, нашата страна е бенефициент по една програма на глобалния фонд, която касае именно тези неща, тоест ние получаваме средства за подобни програми, касаещи изследванията, превенцията, здравната култура и т.н. в областта на СПИН.
    И трето, имайки предвид печалния опит от 90-те години със съществуващата наредба или опит за наредба, която имаше доста дискриминационен характер, предвид че в края на краищата заболяването не е в категорията на холера, чума, вариола, жълта треска и т.н., това е така наречената инфекция на рисковото поведение, тоест тя няма характера на обществено опасно заболяване, предлагам да не прекаляваме с държавната намеса в това отношение, защото си мисля, че това е една много деликатна област и всеки опит за администриране може да има обратен ефект.
    Затова приветствам членовете, те са съвсем разумни що се касае до останалата част от фактологията на инфекциозните болести, но специално по отношение на синдрома на придобитата имунна недостатъчност мисля, че не е разумно да се прави някакво специално администриране.
    Бихме могли да чуем и вносителя. Все пак заместник-министърът е специалист в областта. Нека и той да каже нещо по въпроса. Това е моето мнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Калъчев.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
    Заповядайте, господин заместник-министър, да вземете отношение по направеното от народния представител Недялко Калъчев предложение по тази шеста алинея.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР КУМАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, д-р Калъчев беше абсолютно прав в тази част на своето изказване, в която очерта спецификата на синдрома на придобитата имунна недостатъчност и неговата съществена отлика от останалата инфекциозна патология.
    Тъкмо тази специфика е основание извън наредбата по ал. 1 и 2 на министъра, която определя общия ред за регистрация, съобщаване, изследване, третиране и т.н. на инфекциозно болните, да предвидим отделна наредба, специално за изследванията, регистрацията и отчета на заразеността с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност.

    Това в никакъв случай не е стремеж да се декретира и да се администрира тази дейност в ущърб на серопозитивните или на обществото. Напротив, тази наредба ще има свои особености, съответстващи на спецификата на това заболяване, необходимостта от създаване на много по-широки възможности на всички желаещи да се изследват. От миналата година в страната се разкриха последователно 4, 6, 8, вече са 12 кабинета във всички основни хигиенно-епидемиологични инспекции, в които всеки български гражданин напълно доброволно и напълно анонимно може да се консултира и да се изследва за това заболяване.
    Освен това случаите, които се констатираха като серопозитивни, имат особен начин на поведение. Те не се разгласяват пред обществото, запазват се интересите на индивида. Има специален ред за тяхното по-нататъшно проследяване, потвърждаването чрез централната лаборатория и т.н., въобще този вид диагностика, потвърждаването на диагностиката, последващото поведение и лечение е твърде специфичен. Тази наредба е предвидена тъкмо в интерес на обществото, както и в интереса на серопозитивните. Тя създава тези широки възможности, които между другото, съвършено правилно каза господин Калъчев, в много голяма степен ще бъдат подпомогнати от значителната сума, която страната получава по линията на Глобалния фонд за борба със спина. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Господин Калъчев, Вие продължавате ли да стоите на Вашето мнение?
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (ПГНВ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви за това. Това ме облекчава.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте заглавието на Раздел V заедно с текстовете на чл. от 59 до 64 включително по номерацията на вносителя.
    Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
    Тези текстове се приемат.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, по чл. 65 има едно предложение на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов – чл. 65 се изменя така:
    1. Алинея 2 отпада.
    2. В ал. 3 след думите “републиканският бюджет” се поставя точка, а останалият текст отпада.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 65, който става чл. 64:
    “Чл. 64. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
    (2) Мерки по ал. 1 на територията на отделна община могат да се въвеждат и от кмета й по предложение на директора на съответната РИОКОЗ.
    (3) Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от републиканския бюджет, съответно от общинските бюджети.
    (4) При опасност от възникване и епидемично разпространение на заразни болести държавните органи, общините, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват пълно съдействие на органите за държавен здравен контрол.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата. Желаещи няма.
    Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Паница, Константинова, Кацаров, Игнатов и Китов, което не се приема от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 12, против 73, въздържали се 20.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста в окончателната редакция на комисията.
    Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Раздел VI – Медицинска защита от въздействието на йонизиращи лъчения”.
    Има предложение на народния представител Веселин Близнаков – в заглавието на Раздел VI да се заличи думата “медицинска”.
    Комисията приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименование на Раздел VI: “Защита от въздействието на йонизиращи лъчения”.
    По чл. 66 има две предложения, които се приемат от комисията – на народния представител Веселин Близнаков и на народния представител Евдокия Манева.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 66, който става чл. 65:
    “Чл. 65. (1) Защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява при спазване на принципите за радиационна защита в съответствие с този закон и Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
    (2) Защитата по ал. 1 включва:
    1. контрол на факторите на работната и жизнената среда за определяне и намаляване на облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения;
    2. медицинско наблюдение на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения;
    3. дозиметричен контрол за определяне на вътрешното и външното облъчване на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения;
    4. оценка на облъчването и на радиационния риск на населението като цяло или на групи от него;
    5. медицинско наблюдение на индивидите, облъчвани с източници на йонизиращи лъчения при медицински изследвания и/или лечение;
    6. медицинско осигуряване на обществото, на отделни групи от него и на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения, в случаите на радиационна авария.”
    По чл. 67 има предложение на народния представител Веселин Близнаков, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 67, който става чл. 66:
    “Чл. 66. (1) Министърът на здравеопазването определя с наредби:
    1. условията и реда за медицинско осигуряване и здравни норми за защита на лицата в случаи на радиационна авария;
    2. условията и реда за осигуряване защита на индивида при медицинско облъчване;
    3. условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения;
    4. здравните норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения;
    5. изисквания за защита на лицата при хронично облъчване в резултат на производство, търговия и използване на суровини, предмети и стоки с повишено съдържание на радионуклиди.
    (2) Лицата, заболели в резултат на радиационна авария или радиационно замърсяване на околната среда, подлежат на наблюдение и лечение при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
    Чл. 68. (1) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се допуска при:
    1. извършване на диагностика или лечение на пациенти;
    2. провеждане на здравен скрининг;
    3. осъществяване на медицински изследователски програми, в които участват доброволци.
    (2) Медицинско облъчване с източници на йонизиращи лъчения се допуска по отношение на лица, които съзнателно и доброволно оказват помощ на други лица в процеса на медицинско облъчване, без това да е тяхно професионално задължение.
    (3) Медицинското облъчване по ал. 1 се подписва и провежда от лекари или стоматолози.
    (4) Облъчване с йонизиращи лъчения на деца като част от програма за здравен скрининг, както и облъчването, свързано с високи дози за пациента, се извършва само от специалисти, преминали допълнително специализирано обучение.
    (5) В случаите по ал. 1 лицата, на които се прилага медицинско облъчване, имат право по всяко време да откажат диагностика и лечение, свързани с облъчване с йонизиращи лъчения.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 68, който става чл. 67.
    По чл. 69 има предложение на народния представител Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 69, който става чл. 68:
    “Чл. 68. (1) Допуска се извършване на медицинско облъчване с източници на йонизиращо лъчение при извършване на медикоправни процедури на лица, срещу които има образувано предварително наказателно производство за извършено престъпление, или на лица, срещу които е образувано наказателно производство.
    (2) Медицинско облъчване по ал. 1 се разпорежда от компетентния държавен орган след заключение от лекар, че лицето няма медицински противопоказания за това.
    (3) Условията и редът за провеждане на медицинско облъчване на лицата по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на финансите и министъра на правосъдието.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
    Заповядайте, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Аз мисля, че при редакцията на чл. 65 е допусната една грешка с отпадането на термина “медицинска”. В общата разпоредба на ал. 1 наистина има основание “медицинска защита” да отпадне, тъй като се споменават два закона – този и Закона за безопасното използване на ядрена енергия, който предвижда и технически мерки за защита от йонизиращи лъчения. По-нататък в ал. 2, когато се казва “защитата по ал. 1 включва”, по същество се изброяват само медицинските методи на защита. И аз смятам, че в ал. 2 трябва да бъде “Медицинската защита включва”, като отпадне “по ал. 1”, тъй като ал. 1 обхваща по-широко задачите на защитата от радиационно лъчение. Медицинската включва само тези, които са упоменати тук и няма нито дума за техническите мерки за предотвратяване на облъчването.
    Затова аз предлагам като редакционна поправка в ал. 2 да запазим термина “медицинска” и да отпадне “по ал. 1”.
    Мисля, че д-р Куманов може да потвърди, че нещата стоят точно така. Иначе би било непрецизно цялата защита да се свежда само до медицинските мерки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Великов, заповядайте за реплика.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, аз все пак си мисля, че ал. 2 може да си остане както е, тъй като т. 1 на ал. 2 включва според мен не само медицинската защита, а и друг контрол на фактори, които могат да бъдат свързани примерно с работата в една АЕЦ. Така че може би могло да остане така, както е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Манева, имате възможност да вземете дуплика.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Нека да поясня. Медицинските контролни органи имат тази функция да контролират факторите на работната среда, но те нямат функции да предлагат технически мерки за защита от йонизиращи лъчения. Затова в обхвата на задълженията на медицинските органи не се включват задължения по обезпечаване на техническата защита от йонизиращи лъчения. За това има други органи.
    Защитата по принцип от йонизиращи лъчения в ал. 1 е посочена в пълния обхват на двата закона - Закона за безопасно използване на ядрената енергия и този закон. В следващата алинея са изброени само функциите на медицинските органи, те контролират всички фактори, но не взимат мерки, нито предлагат технически мерки за защита.
    От тази гледна точка е непрецизно да кажем, че защитата по ал. 1, която включва и технически мерки, които са по-важни от препоръките за някакви медицински мерки, които трябва да се предприемат, фактически кардиналното решение се прави с технически мерки, то отсъства от компетенциите на медицинските органи. Затова смятам, че по-вярно, по-прецизно ще бъде, ако ал. 2 стане “Медицинската защита включва:” Иначе ще вменим задълженията на медицинските органи да правят и технически препоръки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Уважаеми народни представители, аз ще си позволя една дребна корекция, защото винаги ме дразни подобно недоглеждане на текста. Господин Щерев, ще Ви помоля да погледнете текста на чл. 66 на вносителя, който става чл. 65, т. 5 в редакция на комисията, където се казва “медицинско наблюдение на индивидите, облъчвани с източници на йонизиращи лъчения при медицински изследвания и/или лечение”. Защо е необходимо това “и/или”? Абсолютно достатъчно е да се каже “или лечение”. Като се каже или при едното, или при другото, това се разбира, че е кумулативно на още по-голямо основание. В този смисъл е моята редакционна корекция.
    Уважаеми народни представители, ако няма други желаещи, си позволявам да подложа на гласуване, първо, направеното предложение от госпожа Евдокия Манева ал. 2 да стане: “Медицинската защита включва:”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 46, против 55, въздържали се 3.
    Това предложение не се приема.
    Сега подлагам на гласуване представените текстове с малката редакционна корекция, която си позволих да направя, и със заглавието на Раздел VI, както е прието от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
    Уважаеми народни представители, с това приключваме деловата работа за днес.
    Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,02 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Светослав Спасов

    Несрин Узун


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания