Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 20 декември 2002 г.
Открито в 9,01 ч.

20/12/2002
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
    Секретари: Ралица Агайн и Веселин Черкезов


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Откривам заседанието днес, 20 декември.
    Уважаеми народни представители, продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
    Продължаваме с обсъждането на чл. 12.
    Има думата господин Тошев, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    “Чл. 12. (1) Връзките на религиозните институции с държавата и свързаната с тях документация се осъществяват на официалния български език.
    (2) При извършване на различни ритуали и в богослужението може да се използва друг език, по избор на религиозната общност и според традицията на нейната практика.”
    Има предложение на господин Гиньо Ганев, прието от комисията.
    Комисията предлага следния текст за чл. 12:
    “Чл. 12. (1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.
    (2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Комисията приема предложението, така ли?
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, комисията приема предложението и аз прочетох окончателната редакция с това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 12, както го докладва председателят на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 6.
    Член 12 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
    “Чл. 13. (1) Вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение. Сгради на вероизповеданията се изграждат при спазване на Закона за устройство на територията и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.
    (2) Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове.”
    Предложение на господин Гиньо Ганев:
    В ал. 1, изречение второ да се заличи изразът “и съответните подзаконови актове”.
    Комисията не приема предложението.
    Предложение на народния представител Бойко Великов:
    В края на изречението на ал. 2 да се добави “при условията и по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Тошев.
    Господин Ганев, имате предложение, което не се подкрепя от комисията. Заповядайте!
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Аз оттеглям това предложение, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Ганев.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): И аз оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Великов също оттегля предложението си.
    Господин Мазнев има думата.
    Колеги, от експедитивността на днешния ден зависи дали ще завършим нашата програма.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Господин председател, ще бъда максимално кратък.
    Има случаи, когато някои деноминации откриват молитвени домове в сгради етажна собственост, но част от живущите не са съгласни и протестират пред общински власти, областни власти и т.н. Затова аз мисля, че тук по някакъв начин би следвало да се регламентира, че евентуално, ако такъв молитвен дом се открие в сграда етажна собственост, би следвало да има разрешение от общото събрание на собствениците. В противен случай наистина няма да можем да решим този проблем, който стои пред много областни и общински власти. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Мазнев. Всъщност какво предлагате Вие? Промяна в текста ли?
    СТЕФАН МАЗНЕВ: Предлагам в чл. 13, ал. 1 да се включи ново изречение: “В сгради етажна собственост молитвен дом може да се открие след разрешение на общото събрание на собствениците”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: След думата “оформление” Вие предлагате ново изречение?
    СТЕФАН МАЗНЕВ: Да, предлагам ново изречение, както го казах.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното устно предложение за допълнение на чл. 13, ал. 1.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 127 народни представители: за 31, против 90, въздържали се 6.
    Устното предложение на господин Мазнев не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте чл. 13!
    Гласували 111 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 10.
    Член 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 14. Тайната на изповедта е неприкосновена. Никой свещенослужител не може да бъде принуждаван да свидетелства или да дава информация за факти и обстоятелства, които са му станали известни при изповед.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Подлагам на гласуване чл. 14 на вносителя, подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
    Член 14 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Глава трета – Регистрация”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
    “Чл. 15. Религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме заглавието на глава трета и текста на чл. 15.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
    Заглавието на глава трета и чл. 15 са приети.

    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 16, по който има приети предложения, така че ще прочета направо редакцията на комисията за чл. 16, който гласи:
    “Чл. 16. (1) Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на Глава четиридесет и шест от ГПК.
    (2) Недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Тошев, тук може би е редно да отбележим, че госпожа Анелия Мингова предлага обединяване на чл. 16 и чл. 17.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, това е прието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предлага се чл. 17 да отпадне и се прави преномерация.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да, това е прието от комисията и чл. 17 няма да бъде докладван.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 16…
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: И ако се приеме, чл. 17 отпада, тъй като е слят с текста на чл. 16.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
    Новият чл. 16, обединен с чл. 17 от текста на вносителя в предложената редакция е приет на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 18 по номерацията на вносителя:
    “Чл. 18. Софийският градски съд може да изиска експертно заключение във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция “Вероизповедания”.
    Предложението на народния представител Бойко Великов е думата “може” да отпадне.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Становището на комисията за текста на чл. 18 е:
    “Чл. 18. Софийският градски съд може да изиска експертно становище във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция “Вероизповедания”.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Народният представител Бойко Великов оттегля своето предложение.
    Подлагам на гласуване редакцията на чл. 18, както беше докладвана от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
    Член 18 по номерацията на вносителя е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 19, по който има прието предложение на народния представител Бойко Великов.
    Становището на комисията за текст на чл. 19 е:
    “Чл. 19. Уставът на вероизповеданието трябва да съдържа задължително:
    1. наименованието и седалището на вероизповеданието;
    2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика;
    3. структурата и органите на вероизповеданието;
    4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат;
    5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието и начина за определянето им;
    6. начините, по които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието;
    7. начини на финансиране и имущество;
    8. начина на прекратяване и ликвидацията.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Предложението на народния представител Бойко Великов е прието.
    Не виждам други желаещи да вземат отношение по чл. 19 на вносителя.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 19, както беше докладван от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 19 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, чл. 20 гласи:
    “Чл. 20. Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, в който се вписват:
    1. съдебното решение за регистрация;
    2. наименование и седалище;
    3. органи на управление и представителството;
    4. имената на лицата, представляващи религиозната институция.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
    Народният представител Бойко Великов е оттеглил предложението си на заседание на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат отношение по текста на чл. 20? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 20, както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
    Член 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва предложение на народния представител Иван Николаев Иванов за създаването на нов чл. 20а със следното съдържание:
    “Чл. 20а. (1) Вероизповеданията без статут на юридически лица заявяват за съществуването си в Дирекция “Вероизповедания”, като представят и списък на лицата, които осъществяват контактите им с държавните органи.
    (2) Дирекция “Вероизповедания” води регистър на вероизповеданията без статут на юридически лица. Регистърът съдържа данните по чл. 20, т.т. 2, 3 и 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, имате думата.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което правя за създаването на чл. 20а, до голяма степен е в съответствие с препоръките, които бяха направени от експерти на Съвета на Европа, когато им беше представен за експертиза предишният проект на Закон за вероизповеданията в края на Тридесет и осмото Народно събрание. Една от важните препоръки беше да се разреши втори статут на съществуване на вероизповедания в страната, който да се различава от режима на регистрация. Ако прочетете предложения от мен текст, тези вероизповедания, които са без статут на юридически лица, трябва по същество да заявят за съществуването си и да представят в регистъра, който ще се води в Дирекция “Вероизповедания”, всички документи, с изключение единствено на съдебното решение за регистрация.

    За мое учудване логиката в Комисията за правата на човека и вероизповеданията беше в смисъла, че това ще разреши съществуването на каквито и да е вероизповедания, включително и такива, които не би трябвало да им се позволява да упражняват своя дейност в страната.
    Всъщност, точно обратното е. Ако ние откажем да имаме втори статут на вероизповедания в страната, които не са юридически лица, реално към забраните, които са предвидени в чл. 13, ал. 4 на Конституцията и чл. 37, ал. 2 от Конституцията, ние предвиждаме и още една императивна забрана за упражняване на вероизповеданията, която е свързана с необходимостта от съдебна регистрация на вероизповеданието. По същество това представлява ограничаване на правото на вероизповедание, без да са нарушени разпоредбите на Конституцията.
    Ние по-скоро трябва да разберем, че съдебната регистрация не е форма на контрол върху вероизповеданието, а по-скоро подпомага вероизповеданието да осъществява своята обществена дейност, да развива определени, включително стопански дейности за целите си и по такъв начин го подпомага цялостно в целите, които преследва.
    Поради тази причина аз апелирам към вас да приемете моето предложение за чл. 20а в две алинеи.
    Все пак искам да напомня, че категоричното заключение на проф. Евънс, защото и в по-предишния законопроект се изискваше единствено регистриране на вероизповедание, е, че това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Има думата за изказване господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Дами и господа, този въпрос беше разглеждан много подробно в комисията и неведнъж, защото неведнъж господин Иван Иванов прави това предложение по различни материи на този законопроект.
    Според мен справедливо комисията не се съгласи с това предложение. Аз настоявам сега то да бъде отхвърлено отново.
    Какво значи това – вероизповедание без статут на юридически лица? Това е някакъв приятелски кръг. Аз мога да направя един такъв приятелски кръг в подкрепа именно на господин Иван Иванов, но това – да се нарича “вероизповедание” и, вижте, да се задължи Дирекцията по вероизповеданията да го регистрира, посочвайки и лицата, които могат да имат отношения с държавните органи, това всъщност е правно несъществуващ субект.
    Какви отношения с държавни органи? Това е един нонсенс и мисля, че това е много ясно.
    Не зная с какви препоръки и това вечно наше позоваване на европейските органи се иска да се наложи това нещо, но в контекста на нашия закон това е несериозно. Ако някаква група иска да направи нещо, което да общува с йерархията на органите на власт и управление, да направят едно юридическо лице с нестопанска цел. Има специално законодателство за тази работа, но Дирекцията по вероизповеданията да бъде товарена с такъв регистър, това е просто несериозно. Благодаря ви много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ганев.
    Има думата народният представител Борислав Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Религиозната общност е неформална група. Тя не е колективен субект така, както излиза по думите на господин Иванов. И в този смисъл не може да бъде носител на права и задължения.
    Хубаво казва господин Ганев – това е един кръг от хора, които обединени от някакви свои общи виждания, извършват определени действия заедно, без обаче като колектив, като група те да бъдат субект, който може да влиза в отношение с трети лица, не просто с държавата.
    Ако те искат да придобият такъв статут, да придобиват имущество и т.н., ще се регистрират като юридическо лице и не е вярно, господин Иванов, че едва ли не това означава забрана за тяхната дейност. Напротив, толкова е либерален режимът, че даже нищо не се иска. Вие искате ограничаване на режима за религиозните общности, когато ги карате те да уведомяват дирекцията, да се вписват някъде по някакъв начин и т.н. А ние казваме – пълна свобода, те са неформални общности и могат, стига да спазват законите на страната като всеки друг български гражданин, да правят каквото намерят за добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за реплика, господин Мазнев.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Правя реплика на господин Цеков, защото според мен този законопроект точно трябва да ограничи тази свобода, бих казал свободия, на различните номинации в България.
    И в този смисъл аз напълно подкрепям предложението на господин Иванов. Разбира се, може да отпадне втората част на изречението на ал. 1 и тогава, господин Цеков, това, което Вие желаете, се осъществява.
    Преди малко не се прие предложението ми за етажната собственост, където различни такива групи извършват молитвени практики, незнайно какви са, и сега, ако отпадне и това, наистина общинските и областни власти много ще се затрудняват с такива случаи.
    Затова официално предлагам в ал. 1 на чл. 20 от предложението на господин Иванов да отпадне текста след запетаята: “като представят и списък на лицата”, но наистина да има регистрация в Дирекцията по вероизповеданията.
    Предлагам текстът да остане така: “Вероизповеданията без статут на юридически лица заявяват за съществуването си в Дирекцията по вероизповеданията”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата господин Лъчезар Тошев - председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за изказване.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Взимам думата за изказване като народен представител.
    Господин председател, въпросът е за това – появяват се такива групи, които не са регистрирани. Дали е добре ние да знаем, че те съществуват или Дирекцията по вероизповеданията да знае, че те съществуват или да не знаем, че те съществуват?
    В португалския закон, с който бяхме запознати, има такава възможност – когато се появи група, тя уведомява и казва – ето, това сме ние, това е нашата доктрина. И уведомява съответния орган, който се занимава с вероизповеданията.
    Господин Иванов предлага същото. И смятам, че това е по-добре, отколкото да няма изобщо такъв режим на уведомяване. Те уведомяват, че съществуват. Дирекцията по вероизповеданията знае за тяхното съществуване, знае кои лица ги представляват.
    Ето защо смятам, че не е неразумно да се включи такъв текст.
    По отношение на другите текстове можем да спорим, но за това дали изобщо те да уведомят Дирекцията по вероизповеданията, че съществуват, смятам, че е разумно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Господин председател, една от основните идеи на този законопроект е държавата да не се намесва в нищо. Затова вижте след малко – правата и отговорностите на Дирекцията по вероизповеданията.
    Е, ако една такава група се впише в някакъв регистър на Дирекцията по вероизповеданията тя какво ще прави след това – ще контролира работата й? Или ще има случаи, в които ще каже: да, тя е регистрирана при мен, но изпълнява една работа, която противоречи на принципите. Ами, те нямат такива контролни функции. Защо искате някъде да се впише това?
    Да си направят една юридическа личност, да си изберат органи. Приехме толкова странно модерен Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Това не ми се струва, че трябва да бъде подкрепено.
    Аз искам, господин председател, да напомня, че този въпрос беше най-обстойно дискутиран и казвам още веднъж – нееднократно, защото господин Иванов инфилтрираше същото предложение на две-три места в територията на закона. Би трябвало да се подкрепи комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
    Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за създаване на нов чл. 20а.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 167 народни представители: за 35, против 130, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Продължаваме по-нататък.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
    “Чл. 21. (1) Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.
    (2) Местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.
    (3) Заявлението по ал. 2 включва:
    1. съдебното решение на Софийски градски съд за регистрация на вероизповеданието и неговото централно ръководство, съответно пълномощно на лицето, упълномощено от централното ръководство;
    2. удостоверение от централното ръководство за лицата, които го представят в съответната община, седалището и адреса на местното подразделение.
    (4) Кметът уведомява Дирекция “Вероизповедания” за извършеното вписване в 3-дневен срок от вписването в регистъра.
    (5) В общинската администрация се води регистър на местните поделения на вероизповеданията.”
    Има предложение на народния представител Иван Николаев Иванов, което гласи:
    “В чл. 21, ал. 3, т. 1 след края на текста да се добави: “Вероизповеданията без статут на юридически лица прилагат удостоверение от Дирекция “Вероизповедания”, че са изпълнили задължението си по чл. 20а, ал. 1” (който обаче не беше приет).
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Естествено, аз оттеглям както това предложение, така и следващите две, които са свързани с материята, по която се водеше дискусията по чл. 20а.
    Все пак искам да напомня, че след като законопроектът, вече станал закон след няколко дни, бъде изпратен в Съвета на Европа, отново основна препоръка ще бъдe тази, че не е спазено това, което се изисква за втория режим – това е за вероизповедания, които съществуват по закона, но нерегистрирани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Тошев.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ще направя само една редакционна бележка:
    В т. 2 на ал. 3, последната дума “подразделениe” трябва да стане “поделение”, за да бъде еднакво с това в ал. 2 – “местните поделения”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, добре.
    Подлагам на гласуване чл. 21 в текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 21 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 22 има прието по принцип предложение на господин Ганев.
    Комисията предлага текстът на чл. 22 да гласи:
    “Чл. 22. По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание, местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд според населеното място, където е седалището им.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Имам чисто редакционно предложение към предложението на комисията – вместо “окръжния съд според населеното място, където е седалището им”, да стане “окръжния съд по седалището им”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението, току-що направено в пленарната зала от народния представител Борислав Цеков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 115, против 4, въздържал се 1.
    Предложението на народния представител Борислав Цеков е прието.
    Господин Тошев, моля да прочетете окончателния текст на чл. 22.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 22. По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание, местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Моля да гласувате за новата редакция на чл. 22, както беше докладвана от председателя на комисията.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Член 22 в новата му редакция е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва Глава четвърта “Имущество и финанси”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четвърта.
    Има две приети предложения по чл. 23 – на госпожа Мингова и на господин Ганев.
    Становището на комисията за текст на чл. 23 гласи:
    “Чл. 23. (1) Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон, имат право на свое имущество.
    (2) Имуществото на вероизповеданията може да включва: право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи; плодове от стопанисването на имоти, в т.ч. и наеми; печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества; право на собственост върху движими вещи, в т.ч. и ценни книжа; права по Закона за авторското право и сродните му права; приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и др.
    (3) Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има предложения на народните представители Анелия Мингова и Гиньо Ганев, които са подкрепени и приети от комисията.
    Чухме заглавието на Глава четвърта и окончателната редакция на чл. 23.
    Има ли желаещи? Заповядайте, господин Мазнев.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Уважаеми дами и господа, в момента се строят много църкви в България. Добре е, ако теренът, върху който се строи, бъде собственост на съответното вероизповедание. Затова в чл. 23, ал. 3 аз предлагам да се допълни “право на собственост или ползване”. Да не ограничаваме само право на ползване, защото това не е достатъчно сигурна гаранция, за да се изгражда един голям храм. Общините и областите спокойно могат да отстъпват и право на собственост на даден терен, върху който могат да се строят храмове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво мисли председателят на комисията по този въпрос?

    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Може би юристите трябва да кажат по-компетентно. Аз лично смятам, че е уместно да включва и право на собственост, и право на ползване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Мазнев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 20.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване заглавието на глава четвърта и текста на чл. 23 в неговата последна редакция, представена от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 3.
    Заглавието на глава четвърта и текстът на чл. 23 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 24. Разпореждането с имуществата на вероизповеданията се урежда в техните устави.”
    Няма предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване текста на чл. 24.
    Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
    Член 24 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 25, по който има неприето предложение на господин Иванов – мисля, че той го оттегли преди малко, и прието предложение на господин Гиньо Ганев.
    Комисията подкрепя следния текст за чл. 25:
    “Чл. 25. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.
    (2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.
    (3) Молитвени домове, храмове, манастири, предмети и лица, свързани с богослужебната дейност, не могат да бъдат използвани за реклама от търговци по смисъла на Търговския закон, без изричното съгласие на съответното вероизповедание.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 25 няма изказвания.
    Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 25 така, както беше докладвано от председателя на комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 25 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 26. Предложението на господин Иванов по него е оттеглено.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): По цялата глава четвърта си оттеглям предложенията.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Член 26 гласи:
    “Чл. 26. Регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат за своя сметка гробищни паркове.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 26.
    Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
    Член 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 27 в редакцията на комисията, който гласи:
    “Чл. 27. (1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, при условията и по ред, определен в съответните специални закони.
    (2) Когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1, годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит при условията, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.
    (3) При констатиране на закононарушения Министерството на финансите уведомява органите на прокуратурата и на Държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на чл. 27.
    Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 27.
    Гласували 121 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 6.
    Текстът на чл. 27 в последната му редакция е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 28. Вероизповедание, придобило статут на юридическо лице по този закон, може да създава и да участва в субекти на търговското право.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Гласуваме текста на вносителя за чл. 28, който се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Член 28 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 29. Господин Иванов оттегли предложението си по него.
    Член 29 в редакция на комисията гласи:
    “Чл. 29. (1) След предварително съгласие на съответната религиозна институция могат да се създават юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, което е със статут на юридическо лице.
    (2) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1 нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Гласуваме текста на чл. 29 така, както беше докладван от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 30. Разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания се извършва с годишния Закон за държавния бюджет.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “Чл. 31. Трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 31.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, гласуваме текстовете на вносителя за чл. 30 и чл. 31, които се подкрепят от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
    Членове 30 и 31 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "Глава пета – Лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията".
    Становището на комисията е, че наименованието на глава пета трябва да стане "Лечебни, социални и образователни дейности на вероизповеданията".
    След приетото предложение на господин Ганев чл. 32 гласи:
    "Чл. 32. (1) Вероизповеданията, регистрирани по реда на този закон, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения.
    (2) Лечебните, социални и образователни заведения на вероизповеданията се създават и действат според действащото законодателство."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Колеги, гласуваме предложението за промяна в заглавието на глава пета и текста на чл. 32 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4.
    Наименованието на глава пета и текстът на чл. 32 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 33 и 34 не са постъпили предложения и са подкрепени от комисията.
    "Чл. 33. Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката следят за спазване на държавните изисквания при осъществяване на дейността на съответните лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
    Чл. 34. Приемането в здравно или социално заведение на вероизповедание не може да се поставя в зависимост от принадлежността към съответната религиозна общност."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
    Моля, гласувайте членове 34 и 34 така, както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
    Текстовете на членове 33 и 34 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 35 има прието предложение по принцип на господин Иван Николаев Иванов.
    Комисията предлага следния текст на чл. 35:
    "Чл. 35. (1) Регистрираните вероизповедания с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.
    (2) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета.
    (3) Регистрираните вероизповедания могат да откриват средни общообразователни училища при условията и по реда, предвидени в Закона за народната просвета за частните училища.
    (4) Постъпването в училищата по ал. 1, 2 и 3 става с писмено заявление на родителите или на настойниците, освен в случаите когато обучаваният е навършил 18 г.
    (5) Образователните заведения на регистрираните вероизповедания не могат да възпрепятстват предоставянето на задължителните степени на държавно образование, предвидени в Конституцията и закона.
    (6) Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.
    (7) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на регистрираните вероизповедания с разрешение на Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По чл. 35?
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата по два повода. Първият е ал. 2, където текстът е: "Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета". Бих желал и мисля, че залата ще приеме, да бъде добавено "в съответствие с изискванията съгласно Закона за народната просвета". Текстът "в съответствие със Закона за народната просвета" реално не дава яснота. В Закона за народната просвета има определени държавни образователни изисквания. Ако ние запишем "в съответствие с държавните образователни изисквания" или дори само "с изискванията на Закона за народната просвета", това съвсем ясно ще покаже кое е условието, при което образованието, получено в духовните училища, може да бъде приравнено към светското. И това е за мен нормалното.
    Когато се казва, че се приема по принцип моето предложение, всъщност две от предложенията са приети, едното не е – това е за общообразователните училища. Те са обект на ал. 3. Записано е: "Регистрираните вероизповедания могат да откриват средни общообразователни училища при условията и по реда, предвидени в Закона за народната просвета за частните училища". Обучението на учениците в средните общообразователни училища се извършва по образователните изисквания на закона. Ако регистрираните вероизповедания искат да се открият такива училища със засилено изучаване на религия в тях, те са в друга категория. Това са така наречените профилирани гимназии. Например, учениците, които завършват математическата гимназия, получават диплома за завършено средно образование със силно изразена подготовка по математика. Езиковите гимназии – по същия начин. Но това са профилирани гимназии. Едва ли регистрираните вероизповедания ще открият средни общообразователни училища, които повтарят модела на средните общообразователни училища в Република България. Ако се има предвид именно засилено изучаване на религия в тези училища, това трябва да бъдат не общообразователни училища, това трябва да бъдат, както ви казах, профилирани гимназии. Това е съгласно чл. 26, ал. 1 на Закона за народната просвета. Благодаря ви.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Какво се предлага като текст?
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Господин Ганев, по отношение на ал. 2 предлагам да се допълни "в съответствие с образователните изисквания на Закона за народната просвета".
    Що се касае до ал. 3, да се каже: "Регистрираните вероизповедания могат да откриват профилирани гимназии при условията и по реда, предвидени в Закона за народната просвета за частните училища". Защото останалите степени на образование са разписани – духовните училища са разписани в ал. 1, висшите училища са разписани в ал. 6 и 7, тук се касае за ученици, които ще завършат средно образование, ще получат зрелостно свидетелство и в същото време ще бъдат със силно изразена подготовка по религия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Иванов.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Не че трябва да се губи времето, уважаеми господин председателю, но понеже все пак става дума за законодателен език, вижте ал. 2 – образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета. Сега господин Иванов предлага да кажем "в съответствие с изискванията на Закона за народната просвета". Ами това е смешно! Като кажеш "в съответствие със закона", то е с всичко това, което представлява законът – и с неговите изисквания, и с неговите запетайки, и с неговите препинателни знаци.
    Аз предлагам текстът на ал. 2 да остане такъв, какъвто е.
    За третата алинея аз просто не го разбрах. Ако ние тук трябва да дешифрираме, както каза той: “профилирани гимназии” и пр. – това е някакво описване на всичките особени степени и възможности, които този закон предвижда. Ние просто казваме: “предвиден в Закона за народната просвета”.
    И се връщам към първата алинея – “Регистрираните вероизповедания с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.” Няма по-тягостно повторение на този специален Закон за народната просвета, освен в този текст.
    Текстът на чл. 35 въобще стои в границите на Закона за народната просвета. Другото са детайли. Благодаря.
    Предлагам да приемем текста така, както е редактиран от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Иванов по чл. 35, ал. 2, а именно след думата “съответствие” да се добави “с образователните изисквания на Закона за народната просвета”.
    Гласували 152 народни представители: за 37, против 113, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване направената редакционна поправка от господин Иванов в чл. 35, ал. 3, а именно след думите “откриват средни” да се добави “профилирани гимназии” и нататък текстът продължава както е.
    Гласували 135 народни представители: за 25, против 110, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на чл. 35 с прилежащите му алинеи, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 9.
    Член 35 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Глава шеста – Дирекция “Вероизповедания”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава шеста.
    “Чл. 36. Министерският съвет осъществява държавната политика в областта на правото на вероизповедание.”
    По чл. 36 няма постъпили предложения.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване наименованието на глава шеста, а именно “Дирекция “Вероизповедания”, и текста на чл. 36.
    Гласували 122 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 9.
    Наименованието на глава шеста и чл. 36 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Чл. 37. Дирекция “Вероизповедания” е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
    1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;
    2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;
    3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;
    4. дава експертни заключения и становища, когато това е предвидено в този закон;
    5. дава становище относно искане за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни свещенослужители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;
    6. проверява сигнали и жалби на граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки, чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;
    7. съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица;
    8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност, във връзка с чл. 7 от този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата;
    9. прави предложения пред Министерския съвет по проекта за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания.”
    Предложение на народния представител Иван Николаев Иванов – чл. 37, т. 5 да гласи:
    “5. дава становище относно искане от централните ръководства на вероизповеданията за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни лица, свързани с техния религиозен живот;”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага:
    В т. 5 думата “свещенослужители” да се замени с “религиозни служители”.
    В т. 9 да се добави в края “и осигурява отчетността”.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има думата за изказване господин Мазнев.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Бих искал да направя една редакционна поправка в т. 9 на чл. 37 относно израза “проекта на разпределението на държавната субсидия”. По принцип няма проект за разпределение на субсидия, а има проект на държавния бюджет.
    Предлагам текстът на т. 9 да се стане по-коректен, а именно:
    “9. прави предложение пред Министерския съвет по проекта на държавния бюджет за разпределение на държавната субсидия…”.
    Иначе просто няма смисъл. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Стефан Мазнев за поправка в чл. 37, т. 9.
    Гласували 127 народни представители: за 108, против 19, въздържали се няма.
    Предложението на господин Мазнев е прието.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, предлагам да подложите на гласуване текста на чл. 37 с двете предложения на комисията и току-що приетото предложение, направено от господин Мазнев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване текста на чл. 37 с направените предложения от комисията, включително и приетото предложение от господин Мазнев.
    Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
    Член 37 с поправките е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: “Глава седма – Административно-наказателни разпоредби”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава седма.
    “Чл. 38.(1) Който без представителна власт осъществява дейност от името на вероизповедание се наказва с глоба от 100 до 300 лв.
    (2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 500 до 1000 лв.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, като предлага следната редакция:
    “Чл. 39. Който препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, освен в случаите по чл. 7, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава седма “Административно-наказателни разпоредби” и текстовете на чл. 38 и 39, така както бяха докладвани от председателя на комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Наименованието на глава седма и текстовете на чл. 38, 39 в последните им редакции са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Следва чл. 40 в редакция на комисията, който гласи:
    “Чл. 40. За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 100 до 300 лв. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте чл. 40 в редакцията на комисията.
    Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
    Текстът на чл. 40 в неговата последна редакция е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Има една малка редакция на комисията на чл. 41, който гласи:
    “Чл. 41. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от длъжностни лица на Дирекция “Вероизповедания”.
    (2) Наказателните постановления за налагане санкции по този закон се издават от директора на Дирекция “Вероизповедания”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага в ал. 2 да отпаднат думите “за налагане санкции по този закон”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Можете да прочетете и чл. 42, за да ги гласуваме заедно.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: По чл. 42 не са постъпили предложения.
    Комисията подкрепя текста на чл. 42, както е представен от вносителя:
    “Чл. 42. Актове за нарушения и наказателните постановления по този закон се съставят, издават и обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване текстовете на чл. 41 и 42, както бяха докладвани от председателя на комисията със съответните поправки.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Членове 41 и 42 в най-новите им редакции са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, преминаваме към Допълнителната разпоредба и Преходни и заключителни разпоредби.
    Има предложение от господин Гиньо Ганев и Иван Николаев Иванов за допълнителна разпоредба.
    Комисията е приела по принцип предложението на Иван Николаев Иванов без последната му точка.
    Ще ви прочета предложението на комисията:
    “Допълнителна разпоредба
    § 1. По смисъла на този закон:
    1. Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.
    2. Религиозна общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
    3. Религиозна институция е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.”
    Това е предложението на комисията.
    При господин Иванов е:
    “Религиозните институции са елементите на организационната форма и структура, чрез които съответната общност осъществява своята дейност вътре в общността и извън нея – в обществото.”
    Това е разликата в т. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи?
    Господин Мазнев, заповядайте.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Само ще предложа едно допълнение, защото ние трябва да правим ясно разграничение между религия, вероизповедание, религиозна общност и религиозна институция. Това са съответно – християнство, православно вероизповедание, Българска православна църква, Свети Синод. В този смисъл, за да бъде по-ясен текстът на § 1, т. 1, предлагам: след думата “ритуали” да се запише “формират се религия, религиозна общност и религиозна институция”.
    По този начин напълно ще обхванем точно това разграничение между съответните понятия във вероизповеданията въобще.
    Това е в т. 1, след “формират се” - “религия, религиозна общност и религиозна институция”. Защото “религия” е християнството, “вероизповедание” е източното православие; “общността” е Българската православна църква, а “институцията” е Светият Синод.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мазнев, каква точно поправка предлагате и къде?
    СТЕФАН МАЗНЕВ: “1. Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религия, религиозната общност и нейната религиозна институция.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е § 1, т. 1.
    Господин Иванов има думата.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да пледирам да бъде прието моето предложение за т. 3 от Допълнителната разпоредба. Причината за това е, първо, че религиозната институция действително представлява организационната форма и структурата на регистрираната, защото ние вече приехме, че само регистрирана религиозна общност. Ако ние приемем предложението на комисията, се получава едно вътрешно противоречие и аз ще го изтъкна. Нека да прочета т. 1 от § 1 – Допълнителна разпоредба:
    “1. Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.”
    А в т. 3 се казва: “Религиозната институция е регистрираната религиозна общност”.
    Не можем ние да говорим, че религиозната институция е, така да се каже, една отделна част в съвкупността на вероизповеданието и това представлява организационната форма и структурата на религиозната общност, а след това да кажем, че всъщност религиозната институция е самата религиозна общност, стига тя да е регистрирана съгласно Закона за вероизповеданията.
    Това по принцип е неправилно, според мен, като текст, и формално има вътрешно противоречие в Допълнителната разпоредба, поради което пледирам да бъде прието моето предложение за т. 3.
    За т. 1 и 2 считам, че са отчетени моите предложения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чудесно.
    Подлагам по реда на постъпване направените предложения за изменение и допълнение в текстовете на § 1. Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Мазнев за промяна в § 1, т. 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 141 народни представители: за 33, против 105, въздържали се 3.
    Предложението на народния представител господин Мазнев не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Иван Николаев Иванов да бъде приета предложената от него т. 3 в § 1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 150 народни представители: за 37, против 113, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване целия текст на § 1 с трите точки в редакцията, която е предложена от комисията.
    Моля, гласувайте § 1 на Глава “Допълнителна разпоредба”.
    Гласували 155 народни представители: за 135, против 7, въздържали се 13.
    Заглавието на Допълнителната разпоредба и § 1 с трите точки са приети.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председател, сега следват Преходни и заключителни разпоредби.
    “§ 2. (1) Регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията запазват статута си на юридически лица.
    (2) В едномесечен срок от влизането на закона в сила Дирекция “Вероизповедания” предоставя на Софийски градски съд регистъра на регистрираните вероизповедания и техните устави.
    (3) Съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните по ал. 1 вероизповедания, с изключение на вероизповеданието по чл. 11. В този случай съдът не може да откаже вписването.
    (4) Регистрираните местни поделения на вероизповеданията, съществуващи до влизането в сила на закона, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им в закрито заседание по искане на централното ръководство на вероизповеданието, придружено с удостоверение за регистрацията му от Софийски градски съд. Кметовете на общините в едномесечен срок от влизането на закона в сила предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.”
    Предложение на народните представители Мария Стоянова и Иван Николаев Иванов:
    “В ал. 3 текстът след думите “регистрираните по ал. 1 вероизповедания” да се заличи.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага ал. 4 да добие следната редакция:
    “(4) Заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. Към заявлението се прилагат удостоверение за регистрацията на вероизповеданието в Софийски градски съд, съответно удостоверение, издадено то централното ръководство на вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение. Кметовете на общините в едномесечен срок от влизането на закона в сила предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Тошев.
    Заповядайте, господин Мазнев.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа! Припомням ви, че в чл. 27, ал. 1 е записано: “Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания”. Сега в ал. 3 казваме, че “съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните вероизповедания, с изключение на вероизповеданието по чл. 11”, което означава, че с този закон забраняваме на Министерския съвет и на Дирекцията по вероизповеданията да субсидира Българската православна църква! Това е поредният парадокс, който съществува в този закон. Дали говорим за чл. 11, за други текстове, дали ще гласувате или не – това е ваш въпрос. Така или иначе те няма да съществуват в закона, защото при всички случаи ще отпаднат при Конституционния съд. По-добре да не унижаваме Народното събрание с подобни текстове. Защото в случая това е най-големият удар срещу Българската православна църква. В желанието си някои хора да решат проблемите се получава така, че я лишаваме от субсидии за години напред. Затова наистина предлагам ал. 3 да отпадне. Благодаря.
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Тъй като вчера беше въпрос на тактическо надлъгване, си позволих мълчаливо да слушам всякакви тиради за великите привилегии на Православната църква, която, представете си, е получила статут на юридическо лице по закон, което било въпиещо нарушаване на човешките права, достойно за заклеймяване в Съвета на Европа. Днес по същия начин колегата инж. Мазнев ни обясни ефекта на ал. 3 за служебното вписване в закрито заседание. Моля, като разгледаме тази материя днес, да имаме предвид няколко прости факта: фигурата юридическо лице е съчинена от правната доктрина преди около 200 години.
    Българската православна църква е създадена и има статут и характеристики, такива, които де факто корелират с фигурата юридическо лице, измислена много векове по-късно от правната доктрина от Събора в Константинопол през 870 г. Поради особеността на Православната църква, поради конструкцията на нейните органи не само като индивидуална българска, а като част от Светата единна апостолска църква, тя има органи, които се формират пожизнено. Това не е конгрес или някаква друга структура, която прави на мандатен принцип ръководни органи. Там след смъртта на един от членовете на синода се подменя само той. И за разлика от всички светски организации, няма такава мандатност!

    Когато преди 10 години бяха великите спорове, за които СДС сложи контрол върху съдебната власт, включително когато част от миналите и сегашните глави на тази власт си позволяваха във вестник “Демокрация” да пишат по цели чаршафи за комунизацията на Българската църква, дори тогава поръчковият съд написа ясно и категорично, че регистрацията има констативно, а не конститутивно действие. Това означава, че 50 години, а преди това и другите 50, преди това другите 50, откогато има самостоятелна българска държава, законодателство и признат статут на Българската православна църква, се получават компетенции след и в резултат на религиозния обряд, а не в резултат на регистрацията, за разлика от светските организации.
    Регистрирането й, според съда, има уведомителен характер. И той не поражда и не прекратява права. Това дори съдът го призна. Тази регистрация и този режим, който Законът за вероизповеданията…
    ИВАН КОСТОВ (ПСОДС, от място): Вие не сте вярваща!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Костов, темата не е финансова, а юридическа. (Неразбираеми реплики на Иван Костов.)
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Става въпрос за вяра, а не за финанси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, не влизайте в диалог!
    Госпожо Дончева, продължавайте!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Дори в този случай…
    ИВАН КОСТОВ (ПСОДС, от място): Стефан е екзарх, а не патриарх български.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Костов, ще Ви дам думата, ако желаете.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Господин Костов, това не променя нещата. Аз говоря за статута на Българската православна църква като юридически субект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате, госпожо Дончева?
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това не е различно. Това дали се казва патриарх или екзарх, даже няма отношение към автокефалността. Съжалявам, ще го обясня после за по-лаически в тази област хора като Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво предлагате конкретно? Госпожа Дончева, моля Ви!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Вписването на вероизповеданията и признаването на статута трябва да обхване това, което до момента е създадено. Ако желаете регистрите да бъдат преместени в съда, защото така сме преценили, е доста глупаво да ги караме да минат обратно на регистрационна процедура. Особено тези, които имат до момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, направете, ако обичате, конкретно предложение. Какво предлагате? Обсъждаме § 2.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Заличаването на ал. 3 е нещо, което не трябва да става. Защото, господин Мазнев, когато… (Неразбираема реплика на Стефан Мазнев.)
    Имам 5 минути, господин Мазнев. Когато заличите ал. 3 ще трябва досега регистрираните вероизповедания, по досегашния ред, да ги накарате да се вписват обратно в общата процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Госпожо Дончева, благодаря Ви много. Времето Ви изтече.
    За реплика има думата господин Мазнев.
    Желае ли друг думата за реплика? Няма.
    Господин Мазнев, заповядайте.
    Всъщност госпожа Дончева предлага същото.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Госпожо Дончева, просто много думи, но не зная дали Вие разбрахте какво казахте, явно и в църква не сте влизали. Защото по принцип аз говорех за това, че чл. 27 казва кой субсидира и кое вероизповедание има право да бъде субсидирано. И ако тази алинея остане в този й вид, аз съм съгласен на известна редакция, но ако остане в този й вид, се получава репресия срещу Българската православна църква, независимо за кой синод става въпрос в момента.
    Ето затова, господин председател, аз си поддържам предложението и в никакъв случай не бива със закон да се прави, защото явно, че това Народно събрание ще влезе в Книгата на Гинес, след като от 49 текста 44 бяха отменени от Конституционния съд. Сега това мнозинство отвори война, което никой не си го е позволявал, вече и на съдебната система, и наистина ще има “легни-стани” за това мнозинство. Аз вече не виждам на какво се разчита в случая.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Мазнев, позоваването на последното дело на Конституционния съд може да ни убеди само в едно-единствено нещо, което ние и без това знаем от 12 години. СДС получи контрол върху Конституционния съд и може да събори всяко правителство, независимо от структурата и състава на останалите власти. Смятам просто, че това е един от проблемите в държавата, който налага ревизия. Нищо повече! (Реплика от НДСВ: “Браво!.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за изказване господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили с госпожа Мария Стоянова, е в § 2, ал. 3 да бъдат заличени думите след думата “вероизповедания”. Това означава, че защитаваме принципната позиция, че всички вероизповедания трябва да бъдат равнопоставени, съгласно закона, за да се изпълни именно чл. 6, ал. 2 на българската Конституция, в смисъл, че не се допускат нито привилегии, нито дискриминация по различни социални признаци, включително и по признака религия.
    Но тъй като само преди минута в залата прозвуча едно скандално изказване на госпожа Дончева, искам, първо, да кажа, че госпожа Дончева, която очевидно е атеист, не познава историята на Българската православна църква, защото тя говори за 1890 г. и че Българската православна църква тогава е била член на Световната православна църква, което не е вярно, тъй като от 1872 до 1941 г. Българската православна църква, госпожо Дончева, е била в схизма.
    Второ, за Вас между патриарх и други духовни лица явно няма разлика, защото, както разбрах, Вие сте била, а може би сте и в момента, адвокат на патриарх Максим. Но залата на Народното събрание, госпожо Дончева, не е съдебна зала. Защото Вашето изказване изобщо противоречеше на духа на обсъждането на закона.
    И още нещо! Звучи наистина нелепо, когато Вие говорите за СДС преди 10 години. Особено Вие, госпожо Дончева, защото едно от големите престъпления на 50-годишното управление на БКП беше моралната разруха на българското общество, до голяма степен предизвикано от това, че Българската православна църква беше подчинена на Българската комунистическа партия. И само миналата седмица тук, на балкона, беше патриарх Максим, който, знае се, тъй като документите съществуват, беше назначен чрез прекия натиск, реално нареждане, на Политбюро на ЦК на БКП.
    Смятам, че в такива дискусии Вие действително трябва да замълчите, защото останалото звучи изключително грозно. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Иванов, позволявам си да си припомня това, защото чух преди месец-два, че СДС се кани да преоцени онова, което през 1992 г. направи в църквата.
    Имам един спомен от годишнината от интронизацията на патриарха, когато агитката на СДС влезе в “Св. Александър Невски” по време на литургията и кордон полицаи раздели първата част на храма от втората. Имам и видеокасета и мисля да я предоставя тези дни на медиите, за да припомни на СДС за какво става дума.
    Помня как със съдействието на тогавашната власт и неговият вътрешен министър, в момента депутат на СДС, с благословията на полицията ордите на Фори Светулката, тогава висш функционер на СДС, превземаха църковни сгради.
    Помня покойния митрополит Григорий, който 85-годишен беше изхвърлен в Ловеч и беше пред самоубийство, обикаляйки улиците на града в една неистова жега. (Шум и реплики от ОДС.)
    Помня избора на Неврокопския митрополит в един малък манастир близо до Гоце Делчев, когато властта се беше погрижила да блокира градските църкви и когато целият двор беше пълен с полиция, шлемове и каски.
    Помня всичко това и наистина смятам, че 10 години по-късно то трябва да бъде направено обществено достояние. Тогава беше направено международно достояние, но не и вътрешно, защото господин Агов тогава беше директор на Българската национална телевизия и това беше невъзможно.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Е, стига бе!
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Ако вие наистина желаете да промените позицията, защото всеки може да допусне грешка, има грешка, има и корекция – направете го.
    Ако искате да съдим за вас по делата ви, а не по думите ви, продължавайте в същия дух! Продължавате да защитавате като Матросов на амбразурата шепа разколници, които направиха бизнес от това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Цеков.

    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов, няма нужда повече да повтаряме и да се убеждаваме в общоизвестни истини и факти. Политическата намеса на СДС, правителството на СДС, управлението на СДС на всички равнища създаде разкол в Българската православна църква. (Шум в блока на ПСОДС.)
    В крайна сметка беше изключително позитивно това, че преди лятната ваканция на парламента тук, от тази трибуна, беше прочетена декларация, с която СДС пое отговорността за тези свои действия, посипа си главата с пепел и образно целуна ръка на Негово Светейшество Максим.
    Явно обаче има разнобой между вас, има различни среди и сега надделява онази група, антиправославната, която непрекъснато през тези години цели разбиване и унижаване на достойнството на Българската православна църква.
    Самият Явор Дачков, ваш добър приятел, много по-краен от най-крайните от вас в някои отношения, онзи ден в ефира на предаването си "Гласове" каза: "Аз се срамувам от моя преподавател Анатолий Балачев (един от вашите разколници, господа от СДС)…"
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Не е вярно това нещо. Как така ще говориш?!
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Ама казал ли го е? Казал е: "Срамувам се за това, което те вършат". Той обикаля и вашите партийни събрания и критикува вашата позиция. Послушайте Явор Дачков. Той е човек богослов и има гражданска съвест. Послушайте го и спрете гаврата с Българския Патриарх и Българската православна църква (Ръкопляскания от блока на КБ и частично от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за дуплика господин Иванов.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Това не е вярно!
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Хайде питай го!
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Цеков, не се занимавайте с процеси в СДС. Занимавайте се с процеси във вашата парламентарна група. Обяснете например как три противоконституционни текста от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, след като шест часа бяха защитавани с жар, не влязоха в пленарната зала. Обяснете това!
    И сега в закона има противоконституционни текстове и ние ще ги оспорим.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Вие оспорихте дейността на България в Съвета на Европа!
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Госпожо Дончева, няма да правим видеокасети, защото целият български народ знае добре, че в онези смутни месеци след 9 септември бяха избити стотици български свещеници и по никакъв начин Вашата усмивка в този момент не говори, че Вие разбирате какво значи това за Българската православна църква, за Неврокопския архимандрит Борис.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кажете вие защо след 1990 г. правите това!
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Нека да си спомним дори и за отец Камберов. Ще заявя, че това престъпление, което беше направено тогава, през тези 50 години, няма нужда да бъде филмирано. Всеки един от хората в тази зала знае как бяха следени тези, които влизаха в църква, знае как бе забранен достъпът в "Александър Невски" по време на големи празници, знае, че се пишеха доноси за всички онези, които посещаваха църквите. И то Българската православна църква, госпожо Дончева! И как стана така, че най-големите атеисти днес се явяват най-големите защитници на Българската православна църква?! Това е лицемерие! Това действително е нещо, което ще се запомни с лошо.
    Аз все пак считам, че Конституционният съд ще се произнесе по тези текстове, които, ние сме убедени, са противоконституционни. Благодаря ви.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Питайте си вашите партийни секретари за онези след девети септември.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по § 2? Няма.
    Преминаваме към гласуване на § 2.
    Постъпило е предложение на Мария Стоянова и Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 194 народни представители: за 48, против 146, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Мазнев в залата – ал. 3 на § 2 да отпадне.
    Моля, гласувайте. (Кирил Милчев вдига високо червен флумастер.)
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Не те ли е срам! Това е парламент, бе!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 170 народни представители: за 44, против 126, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Моля за тишина в залата!
    Подлагам на гласуване § 2 – ал. 1, 2 и 3 на вносителя и ал. 4 в редакция, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте. (Силен шум в блока на ПСОДС.)
    Господин Черкезов, седнете си на мястото и не викайте!
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, от място): Обяснявам му как да вдига червения флумастер.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 172 народни представители: за 133, против 36, въздържали се 3.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: "§ 3. Лицата, които са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.”
    Има предложение на народните представители Мария Стоянова и Иван Николаев Иванов - § 3 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция за § 3.
    “§ 3. Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за изказвания по § 3.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предложението, което е направено за отпадане на § 3, почива на следните мотиви:
    На първо място, в текста съществуват утвърждения, които по принцип са заложени в предишни членове на закона, а именно когато са се отделили лица от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения неин устав, не могат да използват идентичното наименование – това е записано още в първите членове на закона – че всяка религиозна общност се характеризира със своето наименование.
    Що се касае до имуществените спорове, то е редно да бъдат решавани именно в съда – институцията, която трябва да решава тези спорове.
    Едновременно с това аз все пак искам да припомня решението на Европейския съд по човешките права по делото на Сериф срещу Гърция, в което се казва: “Въпреки че според съда е възможно да възникне напрежение при ситуации, в които в дадена религиозна или друга общност може да настъпи разединение, съдът смята, че това е едно от неизбежните последствия на плурализма. Ролята на властта при тези обстоятелства е не да премахва причината за напрежение, което би било всъщност намеса, като елиминира плурализма, а да гарантира търпимост между съперничещите си групи”.


    Това решение на Европейския съд по правата на човека дава отговор реално и на това защо ние смятаме, че § 3 от Преходните и заключителните разпоредби би трябвало да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Иванов.
    За реплика – господин Милчев.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Иванов, напълно съм съгласен с това, което прочетохте по отношение на съда в Страсбург, защото и ние с този закон, с този параграф разрешаваме плурализма – лица, които са се отцепили, които искат да излязат от съответното вероизповедание, могат да съществуват. И ние така толерираме плурализма, включително и на различни православни общности. Даваме такава възможност.
    Що се отнася до това, че Вие в началото цитирахте текста, където дадено вероизповедание се характеризира с наименование, смятам, че също сте абсолютно прав. Наистина дадено вероизповедание се характеризира със своето наименование. И когато определена общност се отдели от това вероизповедание, трябва да приеме друго наименование, за да бъде характеризирана тази общност като вероизповедание.
    Ето защо в духа на Вашето изказване аз правя обратното предложение, че § 3 трябва да остане, за да запазим духа на закона и Вашата идея, господин Иванов, ще бъде осъществена. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Милчев, що се отнася до това, че Вие приехте първата част от текста на § 3, аз съм удовлетворен. А що се отнася до втората, аз все пак повтарям, че в една правова държава само съдът може да реши кой да се разпорежда с едно имущество. Но понеже Вие коментирахте и решението на Европейския съд по правата на човека, все пак искам да Ви кажа, че ако има разединение в православната ни общност, то до голяма степен се дължи именно на поведението на ръководството на Българската православна църква през тези 13 години след 10 ноември 1989 г. Защото, господин Милчев, за разлика от папата, българският патриарх не осъди насилието през 50-те години комунизъм. Не осъди насилието, което унищожи стотици свещенослужители. За разлика от други свещенослужители в други страни, ръководството на Българската православна църква не взе отношение по никакъв начин по демократичните промени в страната. Дори ще Ви кажа последния случай, когато бяха свалени плочите в гората край Тел Авив, Българската православна църква замълча дори за софийския митрополит Стефан, чиято плоча също беше свалена.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е пряко свързано с § 3.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Много жалко, че вие се стремите да накарате хората да забравят това нещо, а някои изобщо да не го научат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Многото и понякога изискани думи не могат да прикрият същността на нещата. За какво става въпрос в този § 3? Тук не става дума за плурализъм на идеи, право на убеждение и формирование на тази основа. Ако човек гледа безпристрастно текста, не е трудно да се убеди, че става дума за разклонения с цел разпореждане с имущество. И защо не го кажем много просто и ясно, че ако ние не приемем този текст и не го утвърдим като законова норма, няма да има спирачка и предел за това многообразие, което не е в резултат на идеи и желание за самоопределение, а за придобиване и разграбване на имуществото на Българската православна църква. Това е разголената истина и всеки народен представител като гласува, ще си произнесе по този въпрос.
    Аз лично ще подкрепя текста, защото не приемам плурализъм с тази природа, за която Вие се изказахте позитивно, господин Иванов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на § 3 няма никаква политика, както чувахме тук какво ли не. Той визира един общовалиден юридически принцип, че когато едно юридическо лице със своето имущество изпадне в ситуация някой да се отдели в нарушение на неговия устройствен акт, той не може да завземе неговото имущество и да претендира, че е негово. Това е един общовалиден принцип. Това е все едно, господин Иванов, някой да се отдели от фондация “Демокрация” в нарушение на нейния устройствен акт, да завземе офисите и да казва, че той е негов. Няма нищо друго. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожа Стоянова, заповядайте.
    МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вчера апелирах към вас да проявите повече отговорност, когато приемате този закон. Защото в процеса на преход към демокрация в много страни от основно значение поради екстензивното отчитане и ограничаване на това човешко право през изминалите години, особено в посткомунистическите страни.
    Аз искам да помоля уважаемите колеги да имат предвид, че лятото тези три законопроекта бяха дискутирани от големи експерти в областта на православието, които проведоха два семинара. И на тези семинари имаше много интересна и много полезна дискусия, която третираше всеки от предложените три законопроекта. И в заключителните документи на тези семинари се взе решение тези наши предложения да бъдат изпратени за една експертиза в Съвета на Европа. Защото само по този начин този текст може да бъде наистина съгласуван със стандартите и изискванията на европейските институции. Защото ние днес отново нарушаваме изконни човешки права. Защото България е ратифицирала Хартата за спазване на човешките права и основните свободи и днес ние я нарушаваме с нашите решения.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Кой нарушава?
    МАРИЯ СТОЯНОВА: Става традиция да се нарушава Конституцията в България. (Неразбираема реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, моля Ви!
    МАРИЯ СТОЯНОВА: Не, аз не искам вие отляво да репликирате. Защото вие отляво трябва да се засрамите. (Силен шум и реплики от КБ.) Да се засрамите за всичко онова, което сте направили – за Черната скала, от която бутахте свещеници, за това, че не позволявахте на младежта да влиза в църквите, за това, че опорочихте морала в тази държава. За това, че никой от вас, вие сте атеисти, вие не вярвате и е грехота да сте в тази зала, когато се коментира нещо такова. Но вие поддържате една кауза, която няма никакъв смисъл, защото тя разрушава гражданското общество, което ние се стремим да изградим. (Шум и реплики от КБ.) Защото България е в центъра на Балканите и ако ние приемем един модел за закон, който да регламентира вероизповеданията на равна основа. Само по този начин ние ще станем модел за подражание и за стабилност в региона. Защото само по този начин ние ще изглеждаме европейски в очите на нашите партньори.
    Днес ние изглеждаме ужасно зле. Ние нарушаваме правилата на хартата. (Шум и реплики от КБ.)
    Госпожо председател!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, помолих Ви!
    МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Мутафчиев, аз съм сигурна, че не сте кръщаван, за разлика от мен. (Смях в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Гиньо Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Очевидно е, госпожо председател, че тази дискусия не прилича на дискусия по второ четене. Всеки взима повод от някакъв текст, за да говори друго, което му е дошло на ума отдавна.
    Госпожо Стоянова, аз се обръщам към Вас с една молба: не превръщайте и Вие българското Народно събрание във фирма за спедиционни услуги. (Оживление и единични ръкопляскания.) Какво ще изпращаме в Европа и кога? Това е тягостна история. Чух преди малко този транспортен израз: Ами сега, когато изпратим текста на закона в Европейския съвет, какво ще стане?
    Нищо няма да стане. Трябва да се знае, че има един български парламент, който брани собственото си достойнство и не трябва да бъде преподчиняван. Не ни плашете с това, че ще пращаме някъде някакви текстове. Текстовете се правят тук, не като избирателно тяло, а с глава върху раменете на тези народни представители. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Стоянова, Вие говорите за изконни права. Какви изконни права има в § 3? Какво изконно право е това да завземеш чуждо имущество и да го държиш без правно основание? Къде е това изконно право?
    Спрете да спекулирате с това, че е нарушен принципът на равнопоставеност на вероизповеданията. В моделния закон на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – има го даже и в Интернет, проверете го – от септември 1999 г. има ясни текстове, които казват: в различните държави – членки на организацията съществува диференциация между различните вероизповедания на базата на национални специфики, традиции и пр. И ако такова диференцирано третиране не носи след себе си други допълнителни правни или фактически привилегии, това не е нарушение на принципа на равнопоставеност.
    Няма да се връщам на примерите със законодателствата на почти половината държави от Европейската общност, които са много по-крайни по отношение на господстващата религия - господстващата, а не традиционната религия, отколкото е нашият е закон. И Дания, и Испания – всички католически държави. В Норвегия е държавна религия, във Великобритания и пр., и пр. Няма да повтаряме повече едно и също. Очевидно СДС не иска да го чуе и проблемът си е негов. (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика имате думата, госпожо Стоянова.
    МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Аз исках да ви кажа, че експертизата от Съвета на Европа ще даде отговор на всички въпроси, които ни вълнуват в тази зала.
    Господин Ганев, аз съм изненадана, защото Вие сте институционалист. Вие трябва да знаете, че именно това упорство на мнозинството, към което и вие се числите (оживление), доведе до това, че Глава девета – “Съдебна политика”, няма да бъде затворена, защото това Народно събрание, с което вие се гордеете, се противопостави на съда и на Конституционния съд. И този лош пример, този балкански подход не води до нищо добро. Ако вие сте наистина морално ангажирани хора и отговаряте за своите избиратели, а те очакват от вас, макар и комунисти, да направите нещо добро за религията в България – най-накрая нещо добро в ХХI век, след като ХХ век беше кървав от ваша страна. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедура - господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение, както следва: да бъде обявено утрешното заседание – в събота, за извънредно, при дневен ред, който ще ви прочета. (Оживление.)
    Колеги, моля ви за малко търпение, тъй като има предложение за решение, което е направено. Естествено, че не можем да обявим трите дни и да ги гласуваме преди да се приеме решението, затова искам правилно да го формулирам и после да не правите възражения.
    След гласуването на проекта за решение предложението ни е да бъдат обявени следващите три дни – събота, неделя и понеделник, за извънредни заседания при дневен ред, както следа:
    1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
    2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, внесен от Емилия Масларова и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължителното обществено осигуряване, внесен от Министерския съвет.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане.
    4. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за финансово сътрудничество (2001 г.), внесен от Министерския съвет.
    5. Проект за решение за вземане на акт от Конвенция № 184 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство, приета на 89-ата сесия на Международната конференция на труда, внесен от Министерския съвет.
    6. Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 192 от 2001 г. относно безопасност и здраве в селското стопанство, приета на 89-ата сесия на Международната конференция на труда, внесен от Министерския съвет.
    7. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за временен внос, внесен от Министерския съвет.
    8. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Държавата Кувейт за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото, внесен от Министерския съвет.
    9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
    10. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсурите, внесен от Министерския съвет.
    11. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата на общността “Рамкова стратегия на общността по въпросите за равенство между половете” (2001-2005 г.), внесен от Министерския съвет.
    12. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата на общността “Действия на общността за насърчаване на сътрудничеството между страните-членки да се борят със социалната изолация” (2002-2006 г.), внесен от Министерския съвет.
    Така направеното предложение за трите извънредни заседания в събота, неделя и понеделник да бъде с дневен ред, така прочетен пред вас и за трите извънредни заседания, като моля същото предложение да бъде подложено на гласуване след гласуване на проекта за решение във връзка с коледната ваканция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Бихте ли представили проекта за решение? Вие сте вносител на този проект.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    “Проект!
    Решение във връзка с коледната ваканция на Народното събрание за 2002-2003 г.
    Коледната ваканция на Народното събрание за 2002-2003 г. е от 24 декември 2002 г. до 10 януари 2003 г. включително.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
    Господин Петков, заповядайте. Можете да направите противно процедурно предложение.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Госпожо председател, извинявам се, ние подкрепяме това предложение, но смятам…
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Браво!
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Чакайте, и аз имам мнение. Аз смятам, че трябва да работим преди Коледа. Има още три социални закона, които трябва да бъдат приети. (Оживление.) Предлагам Законът за социалното подпомагане да бъде преди Кодекса за задължителното обществено осигуряване.
    И второ, понеже четохте бързо, включен ли е Законът за лекарствата и аптеките в хуманната медицина?
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Да.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване проекта за решение, представен от господин Дончев, за коледната ваканция, която да е от 24 декември до 10 януари.
    Моля, гласувайте този проект за решение.
    Гласували 156 народни представители: за 123, против 28, въздържали се 5.
    Решението е прието.

    Подлагам на гласуване второто процедурно предложение, направено от господин Дончев – събота, неделя и понеделник да бъдат с извънредни заседания с представения в залата дневен ред. Заседанията ще започват в 9,00 ч. сутринта.
    Моля да гласуваме за това процедурно предложение.
    Гласували 168 народни представители: за 119, против 41, въздържали се 8.
    Процедурното предложение е прието.
    Има процедурно предложение на господин Кръстьо Петков за разместване на точките в дневния ред.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 165 народни представители: за 62, против 101, въздържали се 2.
    Процедурното предложение не се приема.
    Да продължим ли с дискусията?
    За процедура има думата господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Тъй като се разглеждат процедурни предложения по време на разглеждането на закон, аз също искам да направя едно процедурно предложение, което мисля, че е важно за всички.
    Вчера в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са изнесени категорични данни за това, че са използвани специални разузнавателни средства в нарушение на закона, в които са включени политици от опозицията, висши магистрати, конституционни съдии и водещи журналисти от частни и обществени медии.
    Моля Ви да поставите на гласуване процедурното ми предложение да бъде поканен министър-председателят в рамките на днешното заседание – правя го именно сега, преди почивката – да се яви и да отговори на въпроси на народните представители, защото само той, само Министерският съвет може компетентно да отговори на проблемите, които са поставени и които трябва да тревожат всички тук, в тази зала.
    Затова правя това процедурно предложение. Моля Ви, поставете го на гласуване, защото тази тема, колеги, трябва да вълнува всички вас! Това е тема, свързана с фундамента въобще на цялото ни общество и ние не можем да допуснем този въпрос да остане оттук нататък по този начин.
    Моля да поставите на разглеждане процедурното ми предложение. Благодаря ви. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли противно процедурно предложение?
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Правя противно процедурно предложение по простата причина, че правещият това предложение не е добре подготвен по темата. До него се намира човек, който е добре подготвен по темата. Аз съжалявам, че господин Соколов не направи предложението, но явно той е твърде запознат със случая и заради това и не желае да го направи.
    Вчера в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред беше направено изявление от народния представител Йордан Бакалов неподкрепено с никакви доказателства. Повтарям – с никакви доказателства!
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): С всички доказателства!
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ:…За извършване на някакви подслушвания, по негово мнение.
    Господин Бакалов твърдеше, че разполага с такива доказателства, които му били подхвърлени в пощенската кутия – метод, който е известен на всички нас – услужливо подхвърлени в пощенската кутия.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на този етап въобще не се е занимавала с тези твърдения на народния представител Бакалов, който на всичкото отгоре отсъства и от залата в момента, когато се прави такова важно предложение.
    Има в момента комисия, знаете, която се занимава по определен случай и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред естествено, че ще се занимае с тези голословни на този етап твърдения на народния представител Бакалов.
    Аз смятам, че направеното предложение от господин Абаджиев в този момент е направено единствено с политически цели за разпространяване на слухове и инсинуации именно в тази посока. Именно тези, които го правят много добре знаят, че няма нищо в случая и че това е един голям кььорфишек, от който кьорфишек те искат да извлекат преди Коледа само политически дивиденти.
    За сметка на това обаче искам да ви кажа в рамките на това предложение, че има информация за изключително големи нарушения при боравене със секретната информация от бившата комисия “Андреев”, която и в момента се опитва против закона да упражнява правомощия, след като е един прекратен орган. Затова има съставен протокол от съответните служби, за което аз ще сезирам прокуратурата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Дончев.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Абаджиев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Ако искат изслушване, то трябва да бъде поискано писмено!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 200 народни представители: за 84, против 115, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Има думата господин Соколов с предложение за прегласуване.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, моля да се прегласува направеното предложение за изслушване на министър-председателя.
    Господин Дончев си позволи да каже тук доста неистини.
    Истината е, че на вчерашното заседание бяха показани изходящи от МВР автентични материали за извършени подслушвания в нарушение на закона и доста от членовете на комисията, докато течеше заседанието, успяхме да се запознаем с тях.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Това просто не е вярно!
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Това просто е вярно, господин Дончев!
    И се оказа, че наистина са подслушвани… (Шум и реплики в залата.)
    И, недейте ме прекъсва. Аз не Ви прекъсвах! … И конституционни съдии, и висши магистрати, и лидерите на опозицията, и много журналисти.
    За първи път в историята на България такива хора са подслушвани!
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Говорите неверни неща!
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: За първи път!
    И, ако премиерът е доблестен премиер, ако той наистина оглавява едно правителство, което има чувство за отговорност, трябва не да го пазите и да го криете, и да се страхувате какво ще стане, ако той дойде тук, а да дойде, да застане пред цялото Народно събрание, да отговори на тези въпроси, защото се оказа, че наистина действащите закони и Конституцията са били нарушени с едни наивни обяснения от страна на министъра на вътрешните работи по това как той тълкувал закона, когато законът ясно казва какво трябва да се направи с подобни материали. Когато са събрани и те не сочат за извършено престъпление, трябва да бъдат унищожени. Беше ни обяснено, че практиката на Министерство на вътрешните работи не била такава. Тези материали се запазвали в томове, в папки и това е резултат вече за това да започнат да излизат такива материали в медиите – нещо, което е недопустимо за една правова държава с една действаща Конституция! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. (Силен шум и реплики в залата.)
    Бихте ли ми прочели от протокола точно формулираното искане на господин Абаджиев? Моля от протокола точно формулираните думи на искането на господин Абаджиев. Искам да ги чуя от протокола.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Трябва да има писмено искане!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Точно затова! (След справката.)
    Анулирам гласуването, което беше осъществено. Не мога да подложа на гласуване това искане от господин Абаджиев, тъй като то се основава на чл. 94 и следващите от правилника. За да бъде поканен, искането трябва да бъде направено в писмен вид, така че анулирам гласуването.
    Не мога да поставя на гласуване подобно искане и обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)



    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Има думата за процедурно предложение господин Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Първо, правя процедурно възражение за това, че не подложихте на прегласуване предишното искане и подведохте Народното събрание, тъй като по чл. 94 и следващите няма никъде изискване за правене на писмено предложение.
    Освен това тук става въпрос за воля на Народното събрание и за това, освен че предлагам да поставите на прегласуване направеното искане от мен, Ви правя и второ процедурно предложение:
    Моля Ви на основание чл. 40, ал. 5, тъй като е налице изключителен случай – за първи път в най-новата българска история става въпрос за документирано доказан случай на подслушване на политици и журналисти, а това е важно за всички, затова Ви моля да предложите т. 1 на извънредното заседание да бъде внесеният от нас проект днес, който вече е раздаден, за създаване на Временна анкетна комисия, която да проучи случая.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Стига сте изопачавали истината!
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Това, отново повтарям, е в интерес на всички и не е свързано с отделни политически интереси.
    Моля Ви, госпожо председател, тъй като това, пак повтарям, е свързано с волята, а не с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да поставите на гласуване тези процедурни предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: На Вас Ви е добре известно, че второто предложение по чл. 40, ал. 5 не мога да го поставя на гласуване…
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Ако имате воля, ще го поставите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Разбира се, но то се прави в началото на пленарното заседание.
    Пленарното заседание вече е започнало. Нито мога да го подложа на гласуване, нито мога да го оставя на предложения в момента. Просто трябваше да прецизирате формулировката си по първото искане. Това е единственото, което трябваше да направите в момента, господин Абаджиев.
    Давам думата за втора процедура на господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаема госпожо председател, Вие или наистина не искате да се запознаете с правилника, или си го тълкувате абсолютно произволно, само и само да може да спирате основателни искания на опозицията.
    Преди малко току-що казахте, че искане за включване в дневния ред трябвало да се направи в началото на пленарното заседание. Ами спомняте ли си кога се направи предложението за извънредните заседания тези три дни?! Да не би да беше в началото на пленарното заседание?! Направи се преди малко повече от половин час. Как това предложение го поставихте на гласуване?!
    Сега Ви се прави искане да стане точка от дневния ред на същите извънредни заседания една нова точка. Не е във Вашите правомощия да кажете: “Аз няма да го поставя на гласуване, защото не е направено в началото”. В началото изобщо нямаше предложение за извънредните заседания.
    Много Ви моля, спазвайте правилника. Не прави добро впечатление. Не е добре за авторитета на Народното събрание това непрекъснато нарушаване на правилника, който е приет от това Народно събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    В момента Вие правите волно тълкувание на чл. 40, ал. 5 от правилника, с което въобще не мога да се съглася. Можехте да посъветвате господин Абаджиев как да формулира правилно първото си процедурно предложение, за да го поставя на гласуване.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Вие с Вашата юридическа мисъл не ме съветвайте, защото я докарахте доникъде!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Соколов да Ви съветва! Аз нямам никакво намерение да Ви съветвам.
    Господин Мазнев, имате думата за изказване.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Поставете на гласуване процедурно ми предложение. Дръжте се сериозно в тази зала!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мазнев – за изказване. (Стефан Мазнев не излиза на трибуната, а господин Йордан Бакалов иска думата за процедурно предложение.)
    Има думата за процедурно предложение господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, не мога да си представя, че в българския парламент в момента има предложение от опозицията за създаване на такава анкетна комисия, и второ предложение – за включване като точка в извънредно заседание, и да не се подложат тези точки на гласуване?! Особено второто предложение, с елементарните мотиви, че това трябвало да се направи в началото на заседанието.
    Категорично искам да заявя пред българския парламент: има веществени доказателства, които се намират в касата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Пликът е подписан от същия председател на комисията, който преди 10 минути каза, че няма такива доказателства. Има! (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Цялата комисия видя веществените доказателства. След като има такива веществени доказателства, аз не мога да разбера какъв е този нов морал в политиката – да излезеш на трибуната на българското Народно събрание и да кажеш, че няма такова! Като лично този председател ги чете.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Защо лъжеш, Данчо? Безобразие!
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Лично ти ги прочете. И това се видя от цялата комисия. И сега да се бяга от това – да няма анкетна комисия и да няма извънредно заседание, това е бягане от отговорност. Въпреки че на мен лично с идването на новото време ми е ясно едно – то не може да носи отговорност, точно затова бяга от тази отговорност. Но рано или късно Вие ще отговаряте за тази отговорност, господин Дончев!
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ, от място): Не ми говорете така! Това е пълно безсрамие! Тук са членовете на комисията. Не Ви ли е срам!
    ЙОРДАН БАКАЛОВ: Моето предложение е да се гласува!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не мога да подложа на гласуване това предложение. Не мога в тази хипотеза да приложа чл. 40, ал. 5 от правилника.
    Ще се изказва ли някой по § 3 от закона или не? Няма желаещи за изказване.
    Преминаваме към гласуване.
    Гласуваме предложението на народните представители Стоянова и Иванов § 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията. (Йордан Соколов иска думата за изказване.)
    Три пъти отправих покана за изказване – има ли желаещи или не.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Отправихте покана към господин Мазнев.
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Прекратено ли е гласуването?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прекратено е.
    Заповядайте за изказване, господин Соколов.

    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз предлагам от § 3 от Преходните и заключителните разпоредби да отпаднат думите “и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество”. Абсурдно е с един закон отново да се намесваме в материята, която единствено може да бъде решена от съответното вероизповедание, от съответната религиозна общност, от нейния устав.
    Кой има право да се разпорежда с имуществото на една религиозна общност се решава от устава. Уставът сочи кои лица с какви правомощия разполагат. Ако има спор, спорът се решава от съда. Не може парламентът да се превръща в орган на съдебната власт и да казва Х или У има право да се разпорежда с нечие имущество.
    Може ли със закон сега да гласуваме, да кажем, кой има право да се разпорежда с моето имущество или с имуществото на всеки един от вас, да кажем, с имуществото на господин Казак – той не може да се разпорежда, друг може да се разпорежда? Това са абсурдни неща!
    И пак някак си вносителите не искат да разберат, че правят мечешка услуга. Вместо ние да приемем един юридически издържан, в съответствие с Конституцията закон, непрекъснато гласуваме текстове, които аз съм убеден, че утре ще отпаднат. Това ли е целта на вносителите на този законопроект?
    Колкото пъти сме ви предупреждавали съвсем добронамерено какво ще стане, ако се гласува един или друг текст чисто от правна, а не от някаква политическа гледна точка, не се вслушвате. И виждате какви са резултатите.
    Кажете ми как със закон ще кажем кой има право да се разпорежда с имуществото на мюсюлманите? Може ли това да го направим? Или на католическата общност, или на протестантската общност, или на израелтяните. Това са абсурдни неща!
    Вносителите смятат, че понеже става дума за Българската православна църква, по отношение на нея това може да стане. Ама не може, защото всичките вероизповедания по силата на Конституцията, първо, са равнопоставени, второ са отделени от държавата. Какво значи да са отделени от държавата? Означава, че дори със закон ние не може да се намесваме там. Това казва Конституцията.
    И тези позовавания от господин Цеков на други конституции или на други страни. Кажете тези други конституции имат ли текстовете на нашата Конституция? Нали вчера господин Ганев цитираше Търновската конституция? Ама Търновската конституция не предвиждаше отделянето на църквата от държавата. За какво тогава ни беше цитирано от господин Ганев това? Какъв аргумент е, освен аргумент срещу неговата собствена теза? Както и това, което преди малко господин Цеков спомена, когато се изказа. Може в Испания да е така. Аз не познавам нито испанската конституция, нямам такива претенции, съмнявам се че и той я познава, или в Дания, или в Норвегия. Това е въпрос на конституционна уредба. Ако една конституция позволява в съответната държава това да става, българската Конституция не позволява. И всеки текст в закон, който противоречи на съответната разпоредба на Конституцията, няма защо да се учудвате, ако утре отново бъде обявен за противоконституционен.
    И тези тук евтини приказки на госпожа Дончева, че Конституционният съд бил не знам си какъв – син, червен, или от кого бил командван. Конституционният съд затова е Конституционен съд, за да се произнася един текст противоречи ли или не на Конституцията. Когато противоречи, очевидно е, че ще бъде обявен за такъв. Другото е да си правим илюзии и наистина да произвеждаме тук ежедневно, за съжаление, брак. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика - господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съжалявам, че господин Соколов няма познания по сравнително конституционно право, това си е негов проблем, но не за това ми е репликата. Репликата ми е във връзка с § 3. (Шум и реплики в блока на ПСОДС.) Напротив, аз изключително уважавам юриста господин Соколов. Господин Костов, недейте!
    Става дума за следното, господин Соколов. Вие твърдите, че с този текст се препятства съдебното решаване на подобни имуществени спорове. Не е така, не е така! Този текст просто казва, че тези, които, нарушавайки устава, са завзели, те нямат право да го ползват и да се разпореждат. Но ако този спор възникне, съществува, той ще се реши от съда по общия ред. И това е правното основание, на което съдът ще решава. Нищо повече. Никой не заобикаля съда.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин Соколов, много е хубаво, че Вие напоследък постоянно се съобразявате с Конституцията и това, което би решил Конституционният съд. Още по-добре щеше да бъде, ако го правехте преди година и половина. Ако тогава се отнасяхте по този начин към Конституцията, може би господин Костов нямаше да подвиква от дъното на залата, а щеше да седи тук.
    Но истината е друга – че има създадено едно фактическо положение, което законодателят иска да премахне, и то създадено абсолютно противозаконно, квазизаконно. И тук Ви казаха и Дончева, и Цеков как преди години се създаде – по революционен, болшевишки начин се създаде това статукво. И то трябва да се преодолее, то трябва да се реши. Няма друг начин да се реши, освен с промени в закона, което е много по-легално, много по-нормално, отколкото с превземането на сгради и имоти от лица, които са решили, че имат право върху тях – нещо, което е част от историята и която ние не бихме искали да припомняме. Но явно ще трябва на цялото общество да се припомни откъде тръгна днешната дискусия и откъде е нейният корен.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: От 9 септември 1944 г. Оттам тръгна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не викайте в залата! Господин Димитров, моля Ви! Господин Димитров, правя Ви забележка.
    МИХАИЛ МИКОВ: От 9 септември са тръгнали много неща. Попитайте вашите партийни секретари къде са били във времето до 10 ноември. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика? Няма.
    Дуплика – господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цеков, аз никога не съм имал претенции да познавам всички конституции. Съмнявам се, че и Вие ги познавате, това вече го казах.
    Хубаво е, че Вие вече не сте в Правния отдел на Народното събрание, за да налагате там очевидно правни тези, които са неиздържани. Лошото е, че като влязохте в Народното събрание, тук ги прокарвате. Това наистина не повишава авторитета на Народното събрание.
    Аз отново твърдя, че ние не може със закон да казваме кой има право да се разпорежда или да ползва имуществото на една религиозна общност, на една религиозна институция, която по силата на Конституцията е отделена от държавата. Това може да го реши само нейният устав.
    Що се касае до репликата на господин Миков – господин Миков, много неточности казахте. Не само напоследък спазвам Конституцията и решенията на Конституционния съд. Изглежда, че за разлика от Вас аз винаги съм ги спазвал – и като председател на миналото Народно събрание.
    Знаете ли колко закони бяха върнати в миналото Тридесет и осмо Народно събрание? Всичките върнати текстове са по-малко на брой от върнатите преди три дни от Конституционния съд 44 текста на Закона за съдебната власт – този закон, по отношение на който в миналия парламент вашата парламентарна група беше на една позиция, а тук, за да подкрепите мнозинството, си променихте позицията. (Председателят Камелия Касабова дава сигнал за прекъсване на изказването.)
    Госпожо председател!…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Отклонихте се. А, дуплика, извинявайте! Извинявайте!
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: За енти път Ви моля да научите правилника вече. Не да го спазвате, поне го научете. Разполагам с 3 мин.
    Що се отнася до това кой бил нарушил закона, хайде недейте вие пък да се превръщате в съдник. Никога по време на наше управление ние не сме използвали силови методи (шум и реплики), за да решаваме който и да било църковен въпрос. Не се смейте! Най-малко пък комунистите ще ни учат на морал и на църковност. (Шум и реплики.) Ами така! Защото сте атеисти! Дано да се научите най-после, но и в това се съмнявам. Силови методи бяха употребени единствено и за пръв път при управлението на НДСВ, когато полицията се намеси в Поморие. Това е историческата истина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Петков има думата за изказване.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както тече дискусията вече втори час, ние рискуваме да превърнем този § 3 в сърцевина на дебата за закона. А по всички правила и предварителни дискусии той не би трябвало да бъде.
    Очевидно имущественият, а не институционалният аспект на горещата тема от 10 и повече години насам за Българската православна църква интересува доста хора, а не би трябвало да е така. Затова аз апелирам, в това число и към мои колеги, да не връщаме историята с 40 или 70 години назад и да се опитаме да видим позитивното в този параграф, който, мисля, че много точно беше наречен от господин Цеков неутрален и въпрос, който трябва да се третира от правна гледна точка.
    Моето изказване е в пълна подкрепа на този текст, за да можем да приключим закона и да се затвори една не много достойна страница от намесата на политиците и парламента в делата на Българската православна църква.
    Първо, ако остане текстът така както е, по моите скромни разбирания едва ли ще има възражения от европейските институции, тъй като ние се опитваме да поправим едно зло, което е сторено на Българската православна църква. Създаден е прецедент, умножен много пъти след това, за силово завземане на имущество, без да има правни и институционални основания за това. Възстановяваме една справедливост.
    Второ, който познава добре еволюцията на отношенията в Българската православна църква, знае, че много от апостолите на разкола, а и техни помощници, през последните години преосмислиха своята позиция. И неслучайно на тази основа още през лятото и преди няколко седмици се зароди надеждата за постигане на консенсус, в това число и по въпроса за имуществото. Ако някой се тревожи за църковните имоти, нека да постави въпроса другояче: защо държавата не е върнала докрай и ние през демократичния период не сме създали условията за връщане докрай на църковните имоти? Защо продължава да има насила заграбени и притежавани църковни имоти? Аз не оправдавам бившия режим в неговото отношение към Православната църква и, слава Богу, не съм от тези, които можете да обвинявате за някаква друга позиция. Но в района на Рилския манастир, в моя избирателен район Велико Търново и на редица други места нецърковни и непретендиращи да бъдат църковни институции и структури продължават да държат, да ползват, да експлоатират църковни имоти! Ние трябва да направим и тази стъпка.
    Освен това, уважаеми колеги, ако допуснем сега да се реши по друг начин този въпрос, рано или късно, когато този или следващ парламент ще се занимае с другите имуществени въпроси, възстановяване на правната и историческата справедливост, свързана с имоти на демократични синдикати, чиито права са били национализирани след 9 септември, или университети, или фондове, или други юридически лица, които не попаднаха под юрисдикцията на реституционното законодателство, щом искаме да бъде възстановена историческата правда и нарушенията, които са направени по силов начин, по политически начин, нека да бъдем коректни и по отношение на Българската православна църква.
    И в заключение, аз с интерес слушах дебатите в онази част, в която Българската православна църква беше обвинена, че не е активен фактор в демократичния преход. Би трябвало да познаваме добре историята на религиите и би трябвало да се прави сравнителен анализ кои църковни институции в кои исторически периоди каква роля са играли. Но не е сега времето и мястото да водим този спор. Аз искам да кажа следното. Ако някой иска да накаже Българската православна църква за това, че политически не е била активна за 12 години, той бърка много. Това е неин плюс, не неин минус. Ако нещо искаме от Българската православна църква, то е тези имоти да бъдат ползвани за социални потребности, за активна социална функция на Българската православна църква, каквато тя за съжаление не изпълнява достатъчно добре.
    Аз ще гласувам за този параграф. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика – господин Мазнев.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Петков, дали § 3 ще бъде гласуван сега или няма да бъде гласуван, все едно, него няма да го има в закона! Защото този параграф противоречи и на Конституцията, и на чл. 4, ал. 2, господин Цеков!
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И на Устава на СДС!
    СТЕФАН МАЗНЕВ: Така че, няма смисъл да унижаваме Народното събрание, но явно е, че в началото на третото хилядолетие наистина България живее в интересно време, след като управляващата партия носи името на живия си вожд – нещо, което го няма в цивилизования свят, може би само в Буркина Фасо има такъв случай. Сега явно това Народно събрание иска да стане рекордьор по законодателен брак. Нека поне да спрем това унижение на Народното събрание и да гласуваме отпадането на § 3. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата господин Кошлуков за изказване.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че този спор събуди духовете и то на хора, които отдавна мълчат. И разбирам, че спорът е политически, защото юридическата страна беше достатъчно добре обяснена и нека да не предрешаваме работата и вижданията на Конституционния съд.
    Параграфът е много елементарен – пише, че лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрираната религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да ползват идентично наименование и имущество. Не мога да разбера във въпрос за вярата защо ни е толкова важно имуществото? Не мога да схвана каква е драмата с това пусто имущество, нали се борим за българското православие? (Реплики в ПСОДС.) Ако е толкова тежко, аз смятам, че така наречените отделили се лица спокойно могат да си направят ново имущество. След като са толкова добри и толкова подкрепяни, най-вероятно ще намерят и дарения и ще дръпнат напред със страшна сила. И за какво са се втренчили в тези имоти?
    Въпросът е много интересен, защото опира до пари. Защото въобще няма тук битка между комунисти и СДС, между атеисти и вярващи, напротив, говорим за пари и то по доста жалък начин. Инокентий с този закон става свободен. Той вече може да си регистрира Първа частна православна църква, да си събере пари, да си изгради църкви, и, дай Боже, да помогне на българското православие със своя нов частен синод да се развива!

    Какъв е проблемът на тези, които се отделиха и са правоверни, и са далеч по-добри, и са демократични и не комунисти – къщата ли, сградата ли, земята или вярата, или обновлението на нацията?
    Хайде да видим какво работят. От одеве слушам дебат по една единствена тема – как да могат да си запазят името, за да претендират в съда, че са те и как да могат да запазят имуществото. Само тук имаше спор, по никакви други текстове.
    Искам да ви известя, че този закон за първи път даде равен шанс на Инокентий. Той днес вече може да работи спокойно, без да се тревожи, без да се притеснява дали Синодът го признава или не, без да влиза в драми и разпри. Освободихме го да се развива и да избуи напълно. Дай Боже да помогне.
    Така че, уважаеми колеги, когато зад юридически наукообразни термини и изказвания, в които е верен само словоредът, с цялото ми уважение, се крие въпрос за пари, чисто и просто за пари, мисля, че в този закон - за вярата, не е моментът да го поставяме. Разбирам драмата. Десет години са много пари, много наеми, много имоти, много свещи - всичкото е в големи количества. Разбирам, че става въпрос за големи корпоративни интереси, но те ще бъдат решени със Закона за лобизма, който също новото време е внесло.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кошлуков, аз оставам с впечатление че Вие подкрепяте отпадането на този текст, защото не ние, които не сме вносители, се занимаваме с имотите. Вносителите се занимават. Те предлагат Народното събрание да се занимава с имотите на Българската православна църква. Изглежда, че там са вашите интереси.
    И случайно ли е - господин Цеков преди няколко дни си позволи тук да обвинява, че СДС ползвал каси на Българската православна църква.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): На Инокентий, а не на Българската православна църква.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: СДС никога не е ползвал стотинка от Българската православна църква, но член на вашата парламентарна група завежда финансовите въпроси на Светия Синод на Българската православна църква. Така ли е? Така че изглежда, че вие тук имате трайни интереси – дали са корпоративни, дали са лични, дали са партийни, това вие ще определяте. Но когато в този закон, в нарушение на Конституцията вие, вносителите, държите законът да се занимава с имотите кой да ги ползва, кой има право да се разпорежда с тях, недейте вашите цели да ги прехвърляте другиму.
    Очевидно, че вие искате тези имоти да се ползват от вас. Е, няма да стане това, отсега ви го заявяваме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Кошлуков.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Соколов, разбирам и с удоволствие приемам Вашата забележка. Вече ми се изясняват нещата. Аз съм регистрирал РМД, което в момента мениджира няколко църкви. Не знаех, но е любопитна идея.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Не Вие, а други.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Имотите се връщат на Българската православна църква, където принадлежат от векове. Искам да Ви кажа, че на тази църква е дарявано много преди този парламент да се появи и ще продължава да се дарява. И то ще се дарява на Българската православна църква. Сигурно ще има добри българи, които ще дават.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Не трябва да се взима.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Тези имоти отиват там и ние връщаме откраднатите, защото се появиха една шепа хора с активната ваша намеса на тогавашния кабинет и превзеха насила тези имоти. Дали тази православна църква днес е оглавена от светите отци, от негово светейшество, от техни високопреосвещенства, дали утре ще бъдат други – аз не знам, тя ще продължи да живее. Но имотите ще бъдат на църквата, не на разколници, не на банди, не на групи.
    Затова искам да ви кажа, че ние не се разпореждаме с нищо, само връщаме откраднатото. Ако ползвахте този пример вие трябва да върнете доста в държавата – като почнете от БГА “Балкан” та да стигнете до църквата. И ще бъде много полезно. Разбира се, ако искате вие може да продължите да настоявате и да обяснявате как този текст ще отпадне, само че нека оставим това на Конституционния съд, стига сте говорили от името на съда. Аз наистина започвам да вярвам, че нещо управлявате.
    И искам да ви кажа, че църквата знае по-добре от нас какво да прави. Да спрем да даваме акъл кой е по-крив и кой е по-прав.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС, от място): Ти си противоречиш.
    ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Това правите. Казвате: “Защо ги връщате на този Синод?”. Един е, един е – нищо повече! И не мога да разбера къде е проблемът.
    За мен казусът е повече от ясен. Ако така говорим за завзимане на имоти трябваше да погледнете и някои гаражи, и някои помещения из София и тогава щеше да е по-прецизно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания по § 3? Няма.
    Преминаваме към гласуване на § 3.
    Подлагам на гласуване предложението на Мария Стоянова и Иван Иванов - § 3 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 192 народни представители: за 46, против 146, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, което господин Соколов направи в пленарната зала – в § 3 накрая на изречението да отпаднат думите “и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество”.
    Гласували 189 народни представители: за 50, против 139, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
    Гласували 192 народни представители: за 146, против 46, въздържали се няма.
    Параграф 3 е приет.
    Заповядайте за процедура, господин Радев.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Госпожо председател, аз Ви моля, ако поне малко уважавате българския парламент, ако се интересувате от авторитета на българския парламент, да забраните на господин Милчев преди всяко гласуване да размахва зелен или червен фулмастер, защото няма по-ясно признание за малоумие от това. Това е българският парламент! Не е болница за бавноразвиващи се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора процедура думата има господин Цеков.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, тези фулмастри и така нататък имат една единствена цел – да покажат на СДС какъв е единствения националноотговорен начин, по който да гласуват, и ви моля да не правите такава бележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля Ви § 4.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Моля Ви да гласувате предложението ми или да направите забележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, недейте да се провиквате от място, правя Ви забележка за поведението в залата!
    РЕПЛИКА ОТ ОДС: Вие сте длъжна да направите забележка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Аз съм длъжна да правя забележки, когато намеря за уместно, а не, когато господин Радев ми каже.
    Заповядайте, господин Тошев.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ:
    “§ 4. (1) Въз основа на искане на регистрирано вероизповедание директорът на Дирекция “Вероизповедания” на Министерския съвет издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г.
    (2) Представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят удостоверението на директора на дирекция “Вероизповедания” по ал. 1.
    (3) Съдът се произнася с решение, което се вписва в регистъра по чл. 20.
    (4) Решението може да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на ГПК.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Следват две предложения за § 5 и 6, които са оттеглени.
    Комисията предлага нов § 5 със следното съдържание:
    “§ 5. (1) Възстановява се собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти, на основания, посочени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, чл. 21 от Закона за изповеданията (отм. Решение № 5 на КС от 1992 г.), Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, Закона за благоустройството на населените места, Закона за държавните имоти, Закона за собствеността, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
    (2) Възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането на този закон в сила.
    (3) За висящите дела по спорове, отнасящи се до възстановяване на собствеността на вероизповеданията, се прилагат разпоредбите на този закон със съответните препращания към другите реституционни закони.
    (4) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането му в сила.
    (5) Когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по § 5, вероизповеданията се обезщетяват по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Исканията за обезщетяване се подават от вероизповеданията в едногодишен срок от влизане в сила на този закон.”
    Следва § 5 на вносителя, който ще бъде преномериран по-нататък:
    “В Закона за лицата и семейството (ДВ, бр. …) чл. 133а се отменя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “§ 6 – на вносителя – В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. …) в § 2, ал. 1 текстът “и религиозна дейност” да бъде заменен с “и дейност, присъща на вероизповедание”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    И последният нов параграф, който предлага комисията, който ще бъде 7 или 8, както бъде номериран, гласи:
    “Този закон отменя Закона за изповеданията (ДВ, бр. …)”
    След това ще трябва да се върнем на преамбюла, който отложихме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези текстове.
    Господин Цеков, заповядайте.
    БОРИСЛАВ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По § 5, както е предложен от комисията, имам няколко технически редакции.
    Там, където се казва: “чл. 21 от Закона за изповеданията”, да стане “отменения чл. 21 от Закона за изповеданията”, а в скобите: “(отм. Решение № 5 на Конституционния съд от 1992 г)” да отпадне, тъй като това Решение № 5 е тълкувателно решение на Конституционния съд и с него не е отменян този текст.
    И долу, където се изброяват законите, тъй като реституционният закон е с едно дълго име и така, както след него са изброени Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се получава чисто редакционно двусмислие, затова предлагам след “Закона за собствеността”, да стане “в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и в Закона за възстановяване …” и т.н., тъй като това са три отделни закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Това е предложение за редакция на § 5.
    Други изказвания по тези параграфи има ли? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Цеков за редакционните уточнения на § 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 153 народни представители: за 130, против 17, въздържали се 6.
    Редакционното предложение се приема.
    Подлагам на гласуване параграфи от 4 до 7 включително ан блок, подкрепени от комисията.
    Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    Връщаме се към съдържанието на преамбюла, предложен в законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Госпожо председател, по преамбюла бяха направени предложения от господин Местан: да отпадне текстът “Изхождайки от факта, че Република България е светска държава”, а от следващия абзац думата “признавайки” да стане “подчертавайки”.
    Господин Ганев предложи текста “съставляващи неделима част от историческото наследство на страната” да отпадне.
    До момента това са предложенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Мисля, че господин Кошлуков предложи това на предишното заседание.
    Господин Милчев, заповядайте за изказване.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Госпожо председател, Ваше Светейшество, уважаеми дами и господа народни представители! Когато комисията разглеждаше на второ четене текста за преамбюла, тя гласува той да отпадне.
    След кпато чухме аргументацията на господин Лютви Местан и след като се видя, че духът на този закон е да даде равноправие на всички вероизповедания и да изтъкне тяхната неделима част от историческото наследство на страната, то ние сме съгласни този преамбюл да намери своето място, така както бяха дадени поправките. Подкрепям в такъв вид преамбюла, който ще даде началото на този закон, слагащ едно ново начало след 53 години, през което ние нямахме Закон за вероизповеданията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Милчев.
    Господин Казак, заповядайте за изказване.

    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на господин Милчев за това изказване. Искам от името на моите колеги и на господин Местан, също да ви призова да подкрепите в този вариант този преамбюл, тъй като неговото гласуване и приемане би внесло известен баланс в това, което се получи като цяло със закона и специално с чл. 11. Смятам, че с един такъв преамбюл законът би станал по-добър и за България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
    Има ли желаещи за други изказвания по преамбюла? Няма.
    Законът има преамбюл със следното съдържание: “Народното събрание на Република България, препотвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения (отпада следващото изречение), подчертавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура, като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии, вярвайки във възможността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този Закон за вероизповеданията.”
    Заповядайте за редакционна бележка, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Струва ми се, че уточняването включваше и това да го няма този глагол “препотвърждавайки”, защото не сме някаква административна инстанция, а конституционно трябва да кажем “потвърждавайки правото”. Не “препотвърждавайки”, спрямо кого? Това беше уточнено вчера. Смятам, че с тези корекции така прочетеният преамбюл е добре да го подкрепим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
    Има ли други редакционни предложения по текста? Няма.
    Преминаваме към гласуване на направените предложения за редакционни поправки.
    Първото предложение по хронологичен ред е на господин Ганев – думата “препотвърждавайки” да се замени с думата “потвърждавайки”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 182 народни представители: за 170, против 8, въздържали се 4.
    Предложението се приема.
    Гласуваме предложението на господин Местан изречението “Изхождайки от факта, че Република България е светска държава” да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 159 народни представители: за 149, против 4, въздържали се 6.
    Предложението се приема.
    Гласуваме предложението на господин Местан думата “признавайки” да се замени с думата “подчертавайки”.
    Гласували 167 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 5.
    Предложението се приема.
    Гласуваме предложението в предпоследния абзац на преамбюла, направено от господин Кошлуков – думите “съставляващи неделима част от историческото наследство на страната” да отпаднат.
    Гласували 162 народни представители: за 144, против 9, въздържали се 9.
    Предложението се приема.
    В преамбюла “Закон за религиозните права и религиозното сдружаване” автоматично се заменя с гласуваното ново наименование “Закон за вероизповеданията”.
    Подлагам на гласуване преамбюла на закона с току-що гласуваните в залата редакционни поправки.
    Гласували 178 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 9.
    Преамбюлът е приет, а с това и целият закон. (Ръкопляскания от блоковете на НДСВ, ДПС и КБ.)
    Заповядайте, госпожо Масева.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили правя следната

    “Д Е К Л А Р А Ц И Я
    относно законопроекта за вероизповеданията

    Парламентарните групи на Национално движение Симеон Втори и Българската социалистическа партия в Народното събрание гласуваха законопроекта за вероизповеданията и отново бе нарушена Конституцията на Република България. Нарушен е предвиденият баланс на вероизповеданията, защото за едно от тях не важат изискванията, които са задължителни за останалите. Това противоречи на чл. 6, ал. 2 от Конституцията и представлява форма на дискриминация, която е недопустима в Европейския съюз. Законопроектът нарушава и чл. 13, ал. 2 от Конституцията, защото насърчава пряко вмешателството на държавата във вътрешните дела на Българската православна църква.
    Поредното потъпкване на Конституцията стана с гласовете на Парламентарната група на Коалиция за България. БСП отново доказва, че е важна резервна част от днешното управление. Партията, която изби стотици свещенослужители, която носи огромна вина за упадъка на нашата православна църква и за моралната криза сред християните в България, днес отново стана вярна на атеистичната си същност.
    Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще поиска становище от Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа относно съответствието на законопроекта за вероизповеданията с нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на Международния пакт за граждански и политически права.
    Парламентарният съюз на Обединените демократични сили ще сезира Конституционния съд и ще го призове спешно да се произнесе по посочените нарушения на Конституцията, защото те засягат основните права и свободи на гражданите.
    Ние отново и отново декларираме необходимостта от единение на Българската православна църква, което може да се постигне единствено чрез единение и разбирателство в самата религиозна общност.
    20 декември 2002 г.” (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:

    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
    Господин Адемов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Преди да пристъпим към обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, правя процедурно предложение във връзка с това обсъждане в залата да бъдат допуснати господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за допускане на господата Апостолов, Мирославов и Христосков в пленарната зала.
    Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение се приема.
    Моля, господин Адемов, докладвайте.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    “На заседание, проведено на 7 ноември 2002 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 254-01-58, внесен от Атанас Василев, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанието.
    Комисията предлага на Народното събрание следния проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обнародван в “Държавен вестник”, бр. 26 и 27 от 1986 г., изм. бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 65 от 1995 г., доп. бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., изм. бр. 124 от 1997 г., допл. бр. 22 от 1998 г., изм. бр. 52 от 1998 г., изм. и доп. бр. 56 и 83 от 1998 г., доп. бр. 108 от 1998 г., изм. и доп. бр. 133 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г., доп. бр. 67 от 1999 г., изм. бр. 110 от 1999 г., изм. и доп. бр. 25 от 2001 г.).”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По заглавието на законопроекта? Няма желаещи.
    Гласуваме заглавието на законопроекта.
    Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение на народния представител Борислав Цеков – параграф 1 се изменя така:
    “§ 1. В чл. 2 думата “регулира” се заменя с думата “урежда”.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Сергей Станишев, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров; предложение на народните представители Стела Банкова, Надка Пангарова и Сийка Димовска; предложение на народния представител Росица Тоткова, които са идентични – за отпадане на § 1.
    Комисията подкрепя предложението.
    И предложение на народния представител Валери Цеков: в чл. 2 думата “регулира” се заменя с “урежда”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 1: параграф 1 отпада. Следващите параграфи се преномерират.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи да се изкажат по § 1? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на народните представители и комисията § 1 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 98 народни представители: за 91, против 7, въздържали се няма.
    Параграф 1 отпада.
    Това обезсмисля гласуването на останалите предложения.
    Параграф 2.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение на народния представител Борислав Цеков - параграф 2 се изменя така:
    “§ 2. В чл. 3, ал. 1 думите “осъществява регулирането на” се заменят с думата “урежда”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Сергей Станишев, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров: параграф 2, т. 1 и т. 2 да отпаднат.
    Да се създаде нова ал. 3 към чл. 3 със следното съдържание:
    “(3) Процедурата за консултации по ал. 1 се прилага и в случаите, когато никоя от представителните организации не се яви на преговорите.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Стела Банкова и група народни представители:
    1. В § 2 да отпаднат т. 1 и 2.
    2. Да се създаде нова ал. 3 към чл. 3 със следното съдържание:
    “(3) Процедурата за консултации по ал. 1 се прилага и в случаите, когато нито една от представителните организации не присъства на преговорите.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова: параграф 2 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Валери Цеков, което комисията подкрепя по принцип.
    И предложение на комисията за § 2, който става § 1:
    “§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 се създава изречение второ:
    “Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.”
    2. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Адемов.
    Имате думата за изказвания по този параграф.
    Госпожо Тоткова, заповядайте. Имате предложение.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да споделя с всички вас, които останаха в залата, че Комисията по труда и социалната политика извървя голяма част от пътя към разрешаване на един изкуствено създаден проблем, а това е именно въпросът с необходимостта от създаване на условия и гарантиране чрез тези условия на тристранния диалог в България, като диалог, който е изключително важен за намиране на решенията, които да бъдат в интерес на българските граждани. И затова аз подкрепям текста, който е направила комисията, но тъй като по моето предложение беше предложено този въпрос да бъде разрешен в Допълнителните разпоредби, като определение на това какво е жизнено равнище, правя формално предложение накрая на изречението в т. 1, ал. 1 да се добави “прието с консенсус”. Защото смятам, че решенията по въпросите, свързани с жизненото равнище, трябва да бъдат формулирани така, че да отразяват становищата и на и трите страни, участващи в тристранното сътрудничество. Тоест не би било редно, ако в едно решение какво представлява жизненото равнище участва само едната или две от страните, които присъстват на заседанията на органите на тристранното сътрудничество. Това е начин, по който можем още с прилагането на този закон да гарантираме диалогичност, да гарантираме стремеж към постигане именно на този консенсус, който би бил полезен за всички.
    Мисля, че от това няма да загуби никой, напротив, ще спечелят всички – държавата, нейните представители, работодателите и техните представители, синдикатите и техните представители, когато се приеме това решение, защото то ще бъде изключително важно и оттам насетне всички органи ще трябва да се съобразяват с това решение.
    И затова се обръщам с молба към всички да подкрепите накрая на изречението в т. 1 да се добави “прието с консенсус”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В редакцията на комисията?
    РОСИЦА ТОТКОВА: Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Петков, заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    И аз искам да изразя своето и на нашата група удовлетворение, че при преформулирането на този параграф се е извървял определен път.
    Имайки предвид текста, който е предложен като окончателен на комисията, оттеглям нашето предложение, още повече, че то е намерило решение, и то добро решение, по-нататък в § 3. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказване ли, господин Василев? Заповядайте.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Аз какво да ви кажа? След този наистина дълъг път вече не бих могъл да имам и евентуални претенции за бащинство върху този законопроект. Но в крайна сметка намирам за удовлетворителен окончателния вариант на § 1, предложен от комисията.
    Това допълнително условие, изискване, което госпожа Тоткова иска да се постави в текста на закона, ми се струва, първо, не много издържано юридически, поради простата причина, че в Тристранния съвет вече се взимат решения, които са консултативни. И как ще се приемат те, се определя от правилата за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Дали те ще се съгласят ад хок или по принцип да работят само с консенсус, или с някакво мнозинство, това си е тяхна работа и не е нужно да им се намесваме.


    От друга страна, аз пак напомням, че самото решение има консултативен характер. А изискването тези решения да се приемат с консенсус превръща Тристранния съвет в сърешаващ орган. Тоест неговата воля се наслагва успоредно с волята на Министерския съвет и става източник на право, каквато въобще не е идеята на социалния диалог. Става дума за консултации.
    И най-сетне, възприемането на подобно допълнение крие сериозна опасност от практическо блокиране на решаването на въпросите. Представете си, там са 3-4 представителни работодателски организации, по 1-2 синдиката, по едно време те бяха 7-8, и един от тях като не се съгласи, какво става? Осуетява се диалогът!
    Поради това аз предлагам текстът да бъде приет така, както е предложен от комисията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Василев! Аз си позволявам да не се съглася с Вас, с това, което Вие казахте като аргументи, защо не трябва да бъдат вземани решенията с консенсус.
    Тъкмо обратното, именно защото въпросите на жизненото равнище, изобщо въпросите, които се решават в Тристранния съвет за сътрудничество, който е най-висшият консултативен орган за сътрудничество в нашата страна, са изключително важни. Те засягат всички български граждани пряко или косвено. Именно затова смятам, че решенията в него трябва да се взимат с консенсус.
    Ние не трябва по този начин, изхождайки от презумпцията, че някой би бил или не би бил съгласен, да търсим други механизми, за да стигнем именно дотам, докъдето я бяхте докарали Вие с Вашия законопроект, тоест, единият от участниците в този Тристранен съвет, единият само, както Вие бяхте записали, той да взима тези решения. Целият път, който ние извървяхме, беше в тази посока.
    Искам да се върнем на темата. Търсенето на консенсус е най-добрата форма на диалог. И консенсусът е този, който може да подпомага държавата, когато изпълнява своите функции, заложени в Кодекса на труда и не само в него, но и в други социални закони.
    Не виждам нищо смущаващо. Точно обратното, това е пътят, по който трябва да се вземат не само тези решения, но и всички останали решения. Защото този труден път на осигурителните прагове, както би трябвало да ги наричаме според мен, беше дълъг, беше труден, но в края на краищата решението беше взето с консенсус.
    Така че по този начин ние можем да доближаваме гледните точки на различните страни, именно търсейки тези допирни елементи, които могат да дадат доброто решение, а не като прилагаме механизми за елиминиране на едната или другата част от този тристранен диалог, още повече че след малко ще видите, че има един текст, който предполага точно това. Не се смущавайте от консенсуса. Той е от полза за държавата и гражданите й.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Друга реплика? Няма.
    За дуплика има думата господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, госпожо Тоткова! Размерът на минималната заплата е очевидно елемент на жизненото равнище.
    Представете си следната ситуация в тристранния съвет: синдикатите искат минимална заплата 160-170 или 200 лв., ако щете. Работодателите не дават повече от 100. Държавата е склонна на средно число помежду. Консенсус не се постига. Какво правим на това място? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания има ли? Няма.
    Преминаваме към гласуване по § 2.
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
    Моля, гласувайте предложението на Борислав Цеков по § 2, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 114 народни представители: за няма, против 114, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на Сергей Станишев и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Оттеглихме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, оттеглихте го. Благодаря.
    Моля, гласувайте предложението на Стела Банкова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 122 народни представители: за няма, против 101, въздържали се 21.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Вие го оттегляте, за да се гласува редакционната корекция.
    Моля, гласувайте редакционното предложение на госпожа Тоткова, направено в зала, в края на ал. 1 на чл. 3, в края на изречението точката да стане запетая и да се добавят думите “прието с единодушие”, защото това е по-коректната дума.
    Гласували 138 народни представители: за 25, против 90, въздържали се 23.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 2, който става § 1, в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
    Параграфът е приет.
    За процедура има думата госпожа Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на работното време с два часа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на работното време с два часа.
    Гласували 113 народни представители: за 104, против 7, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Ще работим до 16,00 ч.
    Заповядайте, господин Адемов.

    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Валери Цеков за създаване на нов § 2а.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 2а, който става §2:
    "§ 2. В чл. 3а се създават алинеи 4 и 5:
    "(4) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от 1 година.
    (5) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество, заседанията се ръководят от посочен от него заместник-председател."
    Предложение на народния представител Валери Цеков за нов § 2б.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 2б, който става § 3:
    "§ 3. В чл. 3д се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни.
    2. Създава се нова ал. 3:
    "(3) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай, че те са били уведомени.
    3. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6."
    По § 3 има предложение на народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията по принцип.
    Предложение от народния представител Росица Тоткова, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за § 3, който става § 4:
    "§ 4. В чл. 34, т. 2 и чл. 35, т. 2 думите "съгласно Националната отраслова класификация" се заменят с "от Министерския съвет" в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да взема отношение по § 2б, който комисията предлага да стане § 3. Става въпрос за заседанията на съветите за тристранно сътрудничество - в кои случаи те се смятат за редовни. Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители на трите, участващи в тях страни. Във втората алинея обаче е записано, че заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в случай, че те са били уведомени. Аз смятам, че с този текст трите партньора в тристранния съвет се поставят в неравностойно положение. Защото в този случай съветът може да заседава тогава, когато отсъстват представителните организации на работниците, може да заседава, когато отсъстват представители на представителните организации на работодателите, може да заседава и когато отсъстват и едните, и другите.
    Това, според мен, дава една възможност представителите на държавата, на правителството да си провеждат сами такива заседания. Ако обаче, тъй като в чл. 3г съществува и вероятно ще се запази, защото няма никакви предложения за промяна, ал. 2, в която е записано, че съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседания и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите, които предлагат и дневния ред. Тоест, освен председателят на Съвета за тристранно сътрудничество е предвидена възможност и по искане на един от представителите, да кажем, някой от синдикатите или някой от работодателите, също да се свикат по предложен от тях дневен ред заседание на Тристранния съвет.
    И в този случай, ако представителите на държавата, ако са редовно уведомени, откажат да се явят, което ще означава, че те искат да откажат диалог или дебат по една или друга тема, предложени от други участници в този тристранен съвет, това означава, че те няма да могат да реализират тази възможност, която им дава чл. 3г. Защото просто няма да има заседание на Тристранния съвет.
    Затова смятам, че всички участници трябва да бъдат равнопоставени. Тоест може да се провежда, ако отсъства някой от тези участници. Няма нужда ние да казваме кои ако не отсъстват. Ако всички са редовно уведомени и знаят, че в 13,00 ч. трябва да се състои заседанието на Тристранния съвет, ние не трябва да създаваме преференциален режим за един или друг участник в този Тристранен съвет. Защото първото и най-важно качество на Тристранния съвет е именно той да бъде на паритетен принцип, изграден по определен механизъм и във всички случаи всички негови представители, независимо от това дали са на много голям синдикат или на по-малък синдикат, или на много голяма работодателска организация, или по-малка такава, да бъдат равнопоставени, както е впрочем и сега. Така че един синдикат се представя от определен брой представители.
    Искам във връзка с това, което изложих и което смятам, че е съвсем разумно и вие бихте могли да се престрашите да го подкрепите, да предложа в т. 2 от ал. 3 да отпаднат думите "от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите". И по този начин ще дадем тази равнопоставеност на 30 участника в тристранното сътрудничество, защото тристранното сътрудничество е нещо, което смятам, че е достижение на нашата страна, което има място в Европа, за разлика от някои колеги, които смятат, че няма място и че ние трябва да развиваме този всестранен диалог.
    Искам да ви кажа и още нещо. Тъй като вие не подкрепихте моето предложение, само искам да ви кажа, че то всъщност е формулирано, но в друг текст - в чл. 3г, ал. 3, където пише, че съветите приемат решенията си с общо съгласие. Тоест ние можехме спокойно да затвърдим този текст, този регламент и в текста, който ви предложих преди малко по предходния параграф. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика – проф. Кръстьо Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Моята реплика към госпожа Тоткова се отнася до следното. Ако приемем нейната логика, би трябвало да си припомним спора, който се разгоря в комисията и след това със социалните партньори. Доколкото си спомням, ние отиваме към такава редакция на ал. 2, защото преди това се отказахме от промени в чл. 3, тъй като там вносителите бяха атакувани, че посягат на едно право, на една утвърдена практика. И, за да бъде решен истинският проблем, се предлага редакция от този тип. Какъв е истинският проблем? Като човек, участвал 7-8 години в тези съвети, истинският проблем е може ли някой от социалните партньори, неявявайки се, да блокира преговорите? Това е. И ако той не се явява системно, какво прави правителството оттук насетне? На мен ми се струва, че в случая трябва да решим въпроса, като знаем българската практика, като знаем и международната практика.
    Най-напред искам да ви кажа, че няма посегателство, няма нарушение на права, тъй като т. 2 на ал. 2 казва, че заседанията са редовни, когато присъстват представители на трите участващи страни. Значи няма да има променен формат. Но, ако всички бъдат надлежно уведомени и една, примерно, работодателска организация реши да не се яви, какво пречи да се проведе заседанието? Нищо не пречи.
    Второ, синдикатите често пъти прилагат, аз съм го прилагал, тактика на бойкот и на отказ да участват в заседания. Защо? Защото после чрез публични изявления и медии не става ясно, че ти си на различна позиция, те те броят, заедно с другите. Добре, това е тяхно право. Те могат да правят това. Но след като са уведомени - мисля, че тук законодателят е коректен - сами решават какво да направят. При всички случаи ще има представител на тази страна по силата на т. 2.
    И затова аз мисля, че трябва да останем на този текст и да го гласуваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика – проф. Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ, от място): Покриват се репликите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    За втора реплика – Валери Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Аз също взимам реплика, за да застана зад решението, което е взела комисията по този член, защото с това, което предлага, госпожа Тоткова, ни изправя пред една много интересна хипотеза. Всъщност Тристранният съвет е мястото, където социалните партньори излагат своята позиция пред правителството. Това е формулата на Тристранния съвет. След като социалните партньори са се консултирали и са стигнали до някакво решение, или не са стигнали, да излагат своите позиции пред правителството; представете си какво заседание на Тристранния съвет ще бъде, ако там не присъства представител на правителството. Пред кого ще изложат своите позиции участниците в социалния диалог? Защото участници в социалния диалог всъщност са формированията на гражданското общество. Това са синдикатите, организациите на работодателите, на служителите и т.н. Нима е възможно те да проведат заседание на Тристранния съвет и там да няма представител на правителството? Тази хипотеза според мен е абсурдна. Затова аз съм против това да се приеме предложението на госпожа Тоткова. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Госпожа Тоткова има думата за дуплика.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков, уважаеми господин Цеков! Аз съжалявам, че сигурно не съм се изразил достатъчно ясно, господин Петков. Смятам, че наистина трябва да има механизъм, който да избегне тези случаи, в които някой умишлено отказва да отиде и по този начин да блокира работата. И аз по никакъв начин не предлагам това да стане. Аз само предлагам всички тези участници в тристранния диалог да бъдат равнопоставени. Защото, господин Цеков, тристранният диалог не е синдикатите да излагат пред правителството своите проблеми, а тристранният диалог е всеки от участниците да поставя теми за разговори. И по тези теми да се постига съгласие. Ето, аз ще ви дам пример. Правителството предлага дискусия по минималната работна заплата, да се консултира със синдикатите. Тоест, не само синдикатите и работодателите към правителството, а и точно обратното. И в това е смисълът. Може би тук ние се различаваме по нашата оценка какво значи тристранен диалог. Тристранният диалог е точно в това тези три страни равнопоставено да говорят помежду си, да търсят допирните точки, да се стремят да намерят решения, които да удовлетворяват всички. И аз искам да ви кажа следното. Аз не се съмнявам, че ако един от синдикатите предложи да има заседание на Тристранния съвет, че правителството ще отиде. Но ние му даваме тази възможност. Тоест, ние откриваме тази възможност. А синдикатите, ако искат да поставят въпроса, да речем, с минималната работна заплата – нарочно казвам него, защото този въпрос вече е договорен – правителството може да не отиде. Те имат право да предложат такъв дневен ред. Представителите на правителството няма да отидат. И тогава такъв диалог няма да има. Това означава още веднъж именно такова неравнопоставено отношение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
    Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Росица Тоткова за изменение в текста на новия § 3.
    Моля да гласувате.
    Гласували 132 народни представители: за 15, против 117, въздържали се няма.
    Предложението на Росица Тоткова не се приема.
    Подлагам на гласуване текстовете на § 2, 3 и 4, включително по новата номерация, както бяха докладвани от председателя на комисията д-р Адемов.
    Моля да гласувате.
    Гласували 117 народни представители: за 113, против 4, въздържали се няма.
    Параграфи 2, 3 и 4 в новата им редакция са приети.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Росица Тоткова за създаване на нов § 3а, което предложение е оттеглено от вносителя в хода на дискусията.
    Предложение на народния представител Валери Цеков за създаване на нов § 3а, което комисията подкрепя.
    Предложение на народния представител Иван Иванов – създава се ново § 3а със следното съдържание:
    “§ 3а. Член 51б, ал. 3 да отпадне.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за създаване на § 3а, който става § 5:
    “§ 5. В чл. 51б се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности.”
    2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Предложението, което не се подкрепя от комисията, е предложението на Иван Иванов.
    Господин Иван Иванов не е в залата.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 3а със съответното съдържание.
    Моля да гласувате.
    Гласували 122 народни представители: за 18, против 104, въздържали се няма.
    Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на § 5 по новата номерация така, както беше изложен.
    Моля да гласувате.
    Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
    Новият § 5 е приет в новата му редакция.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “§ 4. В чл. 61, ал. 1, накрая се добавя “преди постъпването на работа”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
    Няма предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване новия § 6.
    Моля да гласувате.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Новият § 6 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 5. По този параграф има предложение от народните представители Сергей Станишев, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което е оттеглено.
    Има предложение на народния представител Росица Тоткова:
    “Параграф 5 се изменя така:
    “§ 5. В чл. 62 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
    “(3) В еднодневен срок от сключването или изменението на трудовия договор, работодателят е длъжен да изпрати уведомление до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Редът за изпращане на уведомлението и данните, които се съдържат в него, се определят с акт на Министерския съвет.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Валери Цеков, което комисията подкрепя по принцип.
    Предложение на комисията за § 5, който става § 7:
    “§ 7. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се отменя.
    2. Създават се нови ал. 3 и 4:
    “(3) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
    (4) Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Националния статистически институт.”
    3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Давам думата на проф. Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Когато е оттеглено това наше предложение, аз по обективни причини бях в чужбина и не съм присъствал. Не споря. Предложението е оттеглено, но проблемите остават. Затова бих искал да обърна внимание на колегите върху няколко спорни въпроса.
    Най-напред, в България широко се практикува почасова работа. Тя не е регламентирана, но така или иначе хора се наемат за няколко часа, на парче и т.н. Идеята с нашето предложение беше да освободим тези работодатели, които работят по такъв начин със своите работници, от задължението за всеки договор, бил той на парче и т.н., да информират компетентните органи. По мое сведение около 400 хил. души в България работят по този начин. В модерната икономика се засилва тенденцията за гъвкавите и почасови форми на работа. Разбирам, че е възразявано от вносителите, че по този начин се отваря вратичка и всеки може да минава към такива режими, но проблемът остава. Може да има и обратно действие – освобождаване на работници, които при равни други условия работодателят би ги държал, но само заради тази писмовна допълнителна работа той просто няма да си прави труда.
    Трябва да се намери някакъв начин да се регулират индивидуалните трудови правоотношения, без да се посяга на една ниша, която е създадена в пазара на труда. Излиза, че работодателите не са консултирани както трябва по конкретните параметри за това решение.
    Второ, ние предложихме да има уведомяване веднъж в месеца – по пощата или по електронен път. Разбирам, че това предложение е прието по принцип и намерението е в т. 4 на окончателния текст, който предлага комисията, това да бъде уредено с наредба.
    Бих искал да чуя заместник-министъра на труда и социалната политика господин Валери Апостолов, и господин Христосков – управителя на НОИ, които би трябвало да ни уверят тук, а не да препращаме тази материя към подзаконови актове, как точно ще бъдат решени тези въпроси.
    За да бъда съвсем конкретен – има ли НОИ административния капацитет да работи по този режим, който се залага тук? Няма ли да бъдете засипани с огромни сведения, които не можете да включите във вашата информационна система и да задръстим по този начин един общо взето крехък трудов пазар?
    И второ, аз продължавам да не разбирам какво пречи работодателят на пакети да съобщава, а не за всеки трудов договор, за да не слагаме повече административни задължения към работодателите? Едва тогава ще си съставя мнение дали да гласувам “за” или да се въздържа по § 7 от варианта на комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има думата господин Христосков – управител на НОИ.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, бяха зададени няколко въпроса, които се отнасят до Националния осигурителен институт, тъй като това е институцията, която ще извършва регистрацията на трудовите договори и съответно ще предоставя информацията на контролните институции.
    Първо, по отношение на това дали не се бюрократизира процедурата както като задължение на работодателите, така и по отношение на срокове. Искам да ви уверя, че всички тези текстове бяха съгласувани с работодателите. Нещо повече. Независимо, че законът не е приет, ние сме подготвили цялата подзаконова нормативна уредба, а именно тази наредба, която ще подпише министърът на труда и социалната политика, съгласувано с управителя на НОИ и председателя на Националния статистически институт, заедно със социалните партньори. Дори наредбата вече е готова. След като бъде приет законът, ние бихме желали да бъдат публикувани едновременно, в един и същи брой на “Държавен вестник”.
    Няма да бъде бюрократизирана процедурата за работодателите и те приемат всичките тези методи за поднасяне на информацията, на уведомлението в тези срокове, защото в противен случай, ако срокът бъде 30-дневен, би се създал проблем на работодателя да изчака Националният осигурителен институт да бъде уведомен, обратно да се получи информация и едва тогава работникът да започне работа.
    Нищо не пречи обаче на работодателя, когато няма непосредствена нужда от работника в конкретния момент, в пакет, както каза проф. Кръстьо Петков, да подаде информация за едно, три, пет уведомления. Не съществува никакъв проблем, щом той не иска да подава всеки ден това уведомление.
    Иначе по отношение на самата процедура искам да ви уверя, че Националният осигурителен институт има необходимия капацитет да приема тези уведомления както по електронен път, в случай, че работодателят има сертифициран универсален електронен подпис (защото нашият сървър е сертифициран), така и във всяко териториално поделение на Националния осигурителен институт плюс във всяко бюро по труда, където ще има наш представител веднага, щом законът и съответната наредба влязат в сила. Работодателите ще бъдат обслужвани веднага, т.е. те веднага ще получат потвърждение върху тези уведомления, ако те са вярно съставени, и съответно работникът, след като бъде уведомен, ще може да започне работа.
    Дадена е възможност в проектонаредбата уведомленията да се изпращат и по пощата с препоръчани писма за онези работодатели, които нямат възможността да отиват (макар че във всяка община ще има наш представител). Така или иначе дадена е възможността това да става и по пощенски път.
    Що се отнася до гъвкавата заетост и гъвкавия пазар на труда, там така или иначе по Кодекса на труда трябва да бъде сключен договор и Националният осигурителен институт трябва да бъде уведомен. В противен случай всичките тези мерки, които се прилагат като борба със сивия сектор, биха били безсмислени, защото ще се получава сегашната картина – когато отиде инспекторът по труда, ще има съответна реакция: “Ние току-що го назначихме, за час, за два, за пет и т.н.”. Наредбата е достатъчно ясна. Допуска се гъвкавост по отношение на броя часове заетост в рамките на деня или в рамките на седмицата, или брой дни в рамките на един месец. Така че тази уредба не пречи на гъвкавостта на пазара на труда. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Желае ли някой думата?
    Госпожа Тоткова, Вие вероятно ще защитите Вашето предложение, което не се подкрепя от комисията. Имате думата.


    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз, в противоречие с вашето очакване, ще си оттегля предложението. Но за сметка на това ще направя едно допълнително предложение към текста на комисията: в ал. 3 да отпадне “и в 7-дневен срок от неговото прекратяване”. Това на практика, уважаеми колеги, означава, че работодателят ще бъде задължен в точно определен срок да уведомява Националния осигурителен институт за сключване на трудовия договор и за всяка промяна в трудовия договор. Това отговаря на философията, която беше изложена от вносителя в промените, които той предложи в Кодекса на труда. Това отговаря и на философията, която беше защитавана от представителите на правителството в комисията, в това число и от министъра на труда и социалната политика.
    Искам да ви припомня, че в текста на вносителя задължението на работодателя е да уведомява Националния осигурителен институт само при сключване на трудовия договор. Целта на тази поправка, която ние подкрепяме, е да може, когато хората са назначени на работа, да има достатъчно надеждна и защитена с Кодекса на труда информация в Националния осигурителен институт и тази информация да бъде предоставяна на контролните органи. Това е идеята, чийто израз беше намерен в този текст.
    Ние обаче, в това число и аз, признавам си, предложихме да се разшири това задължение на работодателя, с цел да може да се осъществява контрол върху промяната във възнаграждението на работещите и по този начин да се гарантира осигуряването на дохода, който те получават. Но не знам уведомяването за прекратяване на трудов договор с какво ще допринесе за това да се борим със сивия сектор. Битката е, когато отиде контролният орган на място и ме види мен, да може да ми изиска всички документи. Тоест, щом като аз се намирам на работното си място, трябва да имам трудов договор, трябва да бъда осигурявана. Обаче, ако аз не съм на работното си място, какво значение има дали работя в някоя друга фирма или съм си вкъщи и т.н.?
    Изобщо тук се измества акцентът върху това, което правим, и ние още веднъж натоварваме работодателите с още нещо, което няма никакво отношение към битката със сивата икономика, която, сто пъти съм казвала, не е работа единствено и само на Министерството на труда и социалната политика, а е работа на други министерства, които трябва да доказват оборота на средствата, на парите, къде ходят, какво правят тия пари, как се крият тия пари, как не се плащат данъци на тези пари.
    Затова, уважаеми колеги, мисля, че ние трябва да намерим в себе си и малко милосърдие към работодателите, защото ние ги натоварваме с безкрайно много задължения. В никакъв случай аз не смятам, че трябва да натоварваме работодателите със задължения, които имат контролните органи, и по този начин ние да им вменяваме още допълнителни задължения. Натоварваме ги с данъци, натоварваме ги с осигурителни вноски за лица, които не полагат труд, както са майките – още 2 години, натоварваме ги със задължението да плащат осигурителните прагове, натоварваме ги със задължението да уведомяват Националния осигурителен институт, да връчват уведомленията на хората. Е, те какво да правят по-напред – бизнеса ли да си гледат, работа ли да осигуряват на хората, условия на труд ли да им осигуряват на тези хора или просто трябва да им даваме и несвойствени задължения?! Аз смятам, че това прекратяване няма да допринесе за по-добро реализиране на идеята, която беше вложена и която, пак повтарям, ние подкрепяме.
    Нека да направим така, че да се обърнем с лице и към българските работодатели и да кажем, че ние не само искаме от тях, а ние ги освобождаваме от някои задължения, които, отново ще повторя, са задължения на контролните органи, а не на работодателите, и ние не трябва да изискваме от тях да изпълняват административни функции на държавни органи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Професор Василев – реплика.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Тоткова, Вашето изказване породи у мен няколко въпроса.
    Първо, като се държи сметка за един текст, до който още не сме стигнали, но аз не виждам особени предложения по него. Става дума за измененията в чл. 63. Веднага става ясно, че двата срока, предложени от комисията в текста на ал. 3, са различни по правната си същност. Ако първият срок – 3-дневният, е преклузивен, тъй като, ако в този срок не бъде направено уведомлението, не може да възникне правното отношение, то преклудира тази възможност, то вторият срок е инструктивен.
    Второто обстоятелство, което също трябва да имате предвид, е, че този срок е установен не толкова, за да товари работодателите, а по-скоро да им създаде удобство. В техен интерес е създадено, тъй като този срок – аз пак ви казвам, той е инструктивен – ги ориентира да уведомят за прекратяването. Защото в противен случай те, дори след прекратяването, без да са заличени от регистрите, ще останат длъжници на Осигурителния институт и той ще ходи да ги търси за осигуровки, а пък този човек вече го няма. Нали разбирате? Това е смисълът на този срок – втория. Той е в интерес на работодателите – да бъдат заличени от списъка на осигурителите по отношение на работника, с когото е прекратено. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Василев.
    Имате думата за дуплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин Василев, това, което Вие предложихте в Кодекса на труда, коренно се различава от това, което ние приемаме днес, в това число и в този текст. И аз не знам как така защитавате нещо, което е различно по своята философия. Добре, хубаво, обаче аз искам да Ви питам: какво инструктивно има в това, когато после ще го глобим с 1000 лв., че не е подал заявлението в Националния осигурителен институт? Кое е инструктивното тук? Инструкцията е към Националния осигурителен институт или към Главната инспекция по труда по-точно, която ще го глоби 1000 лв., само защото той в 7-дневен срок не си е подал заявлението, че договорът е прекратен. Какво ще спечели държавата от това? Ще спечели стремеж на работодателя да не казва даже, че е назначен. Това е една реакция, която е твърде възможна. Ние трябва да ги облекчаваме, а не да ги подтикваме да правят едно или друго такова действие.
    Освен това искам да Ви кажа, че още повече ме смути това, което Вие казахте. И ако Вие влагате това нещо, аз просто си мисля, че ние наистина гледаме по различен начин на въпросите. Как може това, че едно лице е регистрирано в Националния осигурителен институт, да бъде основанието за неговото осигуряване? Значи, той си е подал молбата, а може да е излязъл в неплатен отпуск. Тогава пак ли ще го осигурява? Изобщо това, че тези хора ще бъдат регистрирани в Националния осигурителен институт, когато започват работа, означава, че аз, като съм на работното си място и дойде инспекторът по труда и ме види там, аз трябва да имам съответната регистрация. Като не ме види, какво да си помисли за мен? Той трябва да знае всеки български гражданин къде се намира във всеки един момент ли?
    Аз просто наистина си мисля, че ние така започваме да залитаме, че най-накрая не знаем нито откъде сме тръгнали, нито къде искаме да отидем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата председателят на Националния осигурителен институт господин Йордан Христосков.

    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз знаех, че ще има такова предложение, но беше некоректно преди да го направи госпожа Тоткова да взема отношение. По-нататък в текстовете, които вие ще обсъдите и ще гласувате, се казва, че Националният осигурителен институт поддържа информационна система за лицата, работещи по трудово правоотношение. Всяка информационна система има вход и изход. Не може при прекратяване на трудовите правоотношения да не се подаде информация, че тези лица вече не са заети и те да бъдат заличени от Регистъра за работещи по трудови правоотношения при всеки един работодател. Това са основни правила на всяка информационна система. Затова обаче срокът е 7-дневен, той не е свързан с непосредствени задължения на работодателя, може да бъде по-дълъг. Затова е определен да бъде 7-дневен. Иначе информационната система няма да изпълни своите функции. Ако този работник отиде да работи на друго място, ние ще го видим в нашия персонален регистър, но той може да отиде в домакинството, може да отиде в чужбина и т.н. и тогава тази информационна система няма да бъде актуална. И ще се получи в един момент, че има 5 милиона регистрирани трудови договори, а на практика ще работят 2 млн. 200 хил.
    Това е смисълът на това предложение. Аз смятам, че то не натоварва работодателя, защото, за Ваше сведение, отново се ползва същата бланка, същият начин на подаване. Тоест ние не бюрократизираме системата. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Преминаваме към гласуване на направените предложения.
    Народният представител Росица Тоткова прави предложение в § 7 по новата номерация в ал. 3 след думите “трудовият договор” да отпадне “и в 7-дневен срок от прекратяване”.
    Моля, гласувайте това предложение на Росица Тоткова.
    Гласували 140 народни представители: за 30, против 101, въздържали се 9.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме целия § 7 по новата номерация в последната му редакция, прочетена от председателя на комисията д-р Адемов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
    Новият § 7 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение на народния представител Валери Цеков.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Предложение на комисията за § 6, който става § 8:
    “§ 8. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създават се нови ал. 1 и 2:
    “(1) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
    (2) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал. 1.”
    2. Досегашната ал. 1 става ал. 3 и в нея в изречение първо думите “сключването на трудовия договор” се заменят с “получаването на документите по ал. 1”.
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Преминаваме към гласуването на окончателния текст на § 6 по номерацията на вносителя, който става § 8, така както беше докладван от председателя на комисията д-р Адемов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
    Новият § 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
    Господин председател, има ново предложение на комисията за § 7, който става § 9. Това ново предложение е представено в допълнителния доклад:
    “§ 9. Чл. 414 се изменя така:
    “Чл. 414. (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.
    (2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.
    (3) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с глоба в размер на 1000 лв. за всяко отделно нарушение.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Подлагам на гласуване редакцията на § 9, така както докладва председателят на комисията д-р Адемов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
    Новият § 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Валери Цеков за създаване на нов § 7а, който става § 10.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 7а, който става § 10:
    “§ 10. В чл. 416, ал. 5, думите “за усъвършенстване на контролната дейност” се заличават.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте новия § 10 в редакцията, която току-що беше докладвана от председателя на комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Новият § 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 8 има направено предложение от народния представител Росица Тоткова § 8 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията - § 8 отпада.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова, което не е подкрепено от комисията – в § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда се създава нова т. 1 със следното съдържание:
    “1. Въпросите на жизненото равнище по смисъла на Кодекса на труда се определят с акт на Министерския съвет след решение на Националния съвет за тристранно сътрудничество, взето с консенсус.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди това трябва да гласуваме отпадането на § 8.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Параграф 8 отпада.
    Сега преминаваме към предложението на народния представител Росица Тоткова, която предлага в § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда да се създаде нова т. 1, чието съдържание беше докладвано.

    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, по това предложение в предните параграфи гласувахме вече отпадането на такава една редакция. Независимо от това трябва да се подложи на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 120 народни представители: за 1, против 118, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: “Преходни и заключителни разпоредби”.
    Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
    По § 9 има предложение от народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
    Предложение от народния представител Атанас Василев по същия параграф, което комисията подкрепя по принцип.
    Предложение на комисията за § 9, който става § 11:
    “§ 11. Работодателите в срок до 1 април 2003 г. са длъжни да изпратят писмени уведомления до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за заварените към влизането в сила на този закон сключени трудови договори.”
    Господин председател, допусната е техническа грешка, която ще видим и по-нататък– става въпрос за датата “1 април” да се замени с “30 април”. Това е гласувано в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се, веднага ще се коригира.
    Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
    Подлагам на гласуване окончателния текст на § 9, който става § 11, с коригираната печатна грешка думите “1 април” да се заменят с “30 април”.
    Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
    Параграф 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 10 има предложение от народния представител Валери Цеков, което комисията подкрепя по принцип.
    Предложение на комисията за § 10, който става § 12:
    “§ 12. Работодателите, които са приели на работа работници или служители при условията на отменената ал. 2 на чл. 62, са длъжни в срок до 1 април 2003 г. да сключат писмени трудови договори и да изпратят уведомления за това до съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.”
    Господин председател, тук датата “1 април” също трябва да бъде заменена с “30 април”, каквото е предложението на комисията в допълнителния доклад.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
    Подлагам на гласуване новата редакция на § 10, който става § 12, както беше докладван от председателя на комисията д-р Адемов, с поправката “1 април” да стане “30 април”.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Параграф 12 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 комисията подкрепя предложението на вносителя като предлага редакция на комисията за § 11, който става § 13:
    “§ 13. В чл. 33 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд на Република България от 2000 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35, 41 от 2001 г., бр. 1 от 2002 г., бр. 10 от 2002 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 74 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 се създава т. 10:
    “10. създава и поддържа информационна система за лицата, които работят по трудово правоотношение.”
    2. Създава се ал. 5:
    “(5) Информацията по ал. 3, т. 5 може да се предоставя на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, контролните органи на Министерството на финансите, органите на Министерството на вътрешните работи и на органите на съдебната власт по ред, определен от управителя на Националния осигурителен институт.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Подлагам на гласуване текста на § 11, който става § 13, така както беше докладван от председателя на комисията.
    Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 12 и § 14 вносителят оттегля предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При това положение няма какво да се гласува.
    При това положение Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет.
    Честито, д-р Адемов.
    Заповядайте за процедура, госпожо Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Колегите бяха така добри да приемат и извънредните, и удължените заседания, но като че ли имаме нужда от 15 минути почивка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Петнадесет минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.

    Следващата точка от дневния ред е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ – продължение.
    За изказване има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Продължаваме по Кодекса за задължителното обществено осигуряване. Не знам дали си спомняте предишния дебат – докъде стигнахме и какво коментирахме в залата. Може би трябва да ви припомня, че има два законопроекта: единият е на Министерския съвет, а другият е на представители от Коалиция за България. За ваша информация искам да кажа, че този, който е внесен от Министерския съвет, касае много повече втория и трети стълб на социалното осигуряване, докато това, което ние сме направили като предложение, касае първия стълб, тоест задължителното социално осигуряване.
    Аз ще се спра в по-голяма степен на нашия законопроект, независимо че моите колеги Димитър Димитров и Кръстьо Петков вече се изказаха по този въпрос. Няма да се връщам на това, че в периода, през който съществуваше, този кодекс показа някои слабости и се създаде доста напрежение относно възможността да се пенсионират хора, които са в близка до пенсионната възраст или вече минали пенсионната възраст по стария закон, което създаде напрежение и в крайна сметка ги елиминира от пенсионната система за определен период от време. А имайки предвид икономическата ситуация в страната, а от тази гледна точка и възможността за активна трудова заетост, те в крайна сметка остават извън системата, в която са били коректни платци.
    Основанията да направим нашите предложения са три.
    Първото основание е да се създаде един твърд праг, под който лицето задължително получава пенсия. Ние в никакъв случай не сме изменили в това отношение на преди съществуващия текст, че всички, които са навършили 65-годишна възраст и имат 15 години трудов стаж, имат право на пенсия. В досегашния текст се казва, че от тези 15 години, 12 трябва да бъдат действителен стаж. Ние обаче считаме, че трябва да има 15 години действителен стаж, а не 12 години. За колегите, които не са запознати с терминологията, искам да кажа, че примерно двете години в казармата, които на мъжете се зачитат за трудов стаж, не са действителен трудов стаж, тъй като през това време те не са правили вноски. По същия начин стоят нещата и при отпуската по майчинство. Така че ние искаме да бъдат 15 години действителен стаж, през които хората са работили, с оглед да подпомогнем първия стълб с по-стабилни осигурителни вноски.
    Вторият принцип, втората цел на нашите промени е да се регламентира така наречената точкова система в три основни принципа – от една страна, пенсиониране над определена възраст, от втора гледна точка, задължително участие в осигурителния процес и, трета гледна точка, която е изключително важно в този период, възможността за по-ранно пенсиониране при изпълнение на определени критерии. И, разбира се, на следващо място, да се създадат законови гаранции за увеличаване на приходите, на паричните потоци към Националния осигурителен институт с някои от нашите промени.
    Ще започна конкретно с промените.
    В § 1 ние правим едно предложение, в което в крайна сметка поставяме на вниманието на залата този първи принцип, свързан с разширяване на кръга от хора, които могат да участват в задължителното осигуряване, тоест в първия стълб. Аз внимателно прочетох всички бележки, или по-точно становища от Министерството на труда, разбира се, и от Националния осигурителен институт. С голяма част от тях не бих се съгласила не за друго, а защото, разсъждавайки логически, можем да оборим част от тях, защото логиката, която аз ще ви изложа, е вярната, тъй като тя съществува в сегашното законодателство.
    Съгласно действащия закон - Кодексът за задължителното обществено осигуряване, и сега вече трудовият стаж не е критерий за участие в пенсионната възраст. Тогава аз питам защо да не могат хората да внасят в осигурителната система и ще се аргументирам за това какво имам предвид.
    В здравното осигуряване имаме две осигурителни системи – пенсионна и здравноосигурителна. В здравното осигуряване и ще цитирам точно – в Закона за здравното осигуряване в чл. 40, ал. 1, т. 5 се правят осигурителни вноски не на базата на трудов доход, а просто на базата на доход. Значи, доходът може да е от наем. Доходът може да е от рента. Защо ограничаваме правото на хората, които имат откъде да внесат в първия стълб да не могат да внасят, а да искаме непременно и единствено да имат специално трудово правоотношение и трудов доход?
    Още повече, уважаеми колеги, забележете, че тук става въпрос, че доходите трябва да ги търси финансовата система, а ние с вас в случая разглеждаме един осигурителен закон, който в крайна сметка трябва да подсигури и да гарантира осигурителната система.
    Ще кажа нещо друго – по този начин в последните десет години е имало хора, които биха могли да заплатят за тези години, през които не са внасяли осигурителни вноски, да им дадем шанс да внесат в тази осигурителна система и да подкрепят първия стълб. Тоест, няма нищо, което да е толкова страшно да не се приеме. Напротив, даваме възможност всеки, който иска да внася в осигурителната система, да го внесе съвсем добронамерено и по този начин не само да има принос за системата, но и в крайна сметка да има възможност да изисква след години от тази система.
    На следващо място – в нашето предложение в § 2 не се отрича точковата система. Напротив, ние въвеждаме точкова система. И аз много моля в случая да ме чуете като аргумент.
    Уважаеми колеги, вие говорите, че има точкова система. Само че точковата система в момента не важи. Има твърде много хора, които имат 101 точки за мъжете или 91 точки за жените, но не могат да се пенсионират, защото нямат онази възраст, която е добавена още веднъж към начина на изчисляване на пенсиите. Тоест, точковата система в момента е точкова система само в годините между 63 и 65, т.е. 63 години за жените и 65 години за мъжете.
    И затова ние предлагаме чиста точкова система, която в никакъв случай, господин Мирославов, понеже предполагам, че Вие сте писали бележките, които е изпратила министър Шулева, не отрича участието и елиминирането на възрастта. Ама, категорично не! Защото, ние казваме, че това е точкова система – 100 точки за мъжете, 90 точки за жените, които точки се образуват от сбора на осигурителния стаж и възрастта. Тоест, в никакъв случай ние възрастта не я елиминираме.
    Сега тук има една бележка на Министерството на труда и социалната политика, в която се пише: “Действително, през последните години броят на новоотпуснатите пенсии намалява, но причината не е само в завишените критерии. Следва да се има предвид – забележете – голяма част от хората предпочитат да работят и на практика не са засегнати от промените”.
    Аз бих попитала: къде да работят?
    Значи, ние миналият път, когато обсъждахме това в комисията, коментирахме – могат да работят при положение, че безработицата у нас е 5%, 8% и, че могат действително, реално да намерят място, за да се реализират.
    И ви моля – не гледайте каква е ситуацията в София. Погледнете към вашите избирателни райони, в малките населени места където действително безработицата е изключително висока. Но, да не се връщам към тази тема. Тоест, ние предлагаме чистата точкова система – 100 и 90.
    На следващо място, не искам да се спирам на това, което е казано тук, че с направеното предложение тази точкова система се отменя. Напротив, въвежда се в един чист вид и искам още нещо друго да кажа, уважаеми колеги.
    Не зная доколко вашите синове и дъщери или младото поколение около вас следи пенсионните реформи, но аз имам впечатление, че младите хора виждайки как техните родители са се осигурявали по 25-30-35-40 години и не могат да се пенсионират казват: “Чакай, бе, аз защо ще правя осигурителни вноски?”.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Да, Вълко Червенков вече го няма!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Искров, много Ви моля!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Така че ние, казвайки, че на всеки човек, примерно, на един мъж ще са му нужни 100 точки. При всички случаи след като навърши 20 години един млад човек от мъжки пол ще иска да се реализира, ще иска да търси своето място в сферата на заетостта. Тоест, това ще бъде един стимул и за младите хора, защото те знаят ясните критерии – не определената възраст, а броят точки, който се формира и от трудовото участие. В противен случай ние демотивираме, демобилизираме и бъдещите пенсионери.
    Така че, опитвам се съвсем спокойно да обясня това, което ние предлагаме и което действително е една парлива тема в обществото.
    На следващо място – аз ще започна от това, тъй като от тази трибуна много често се цитират европейките критерии и, разбира се, Европа. Аз искам, уважаеми колеги, да поставя и въпроса, свързан с това, че и в европейските страни – страните-членки на Европейския съюз, при определени условия се допуска хората да бъдат пенсионирани преди, т.е. да влязат в пенсионната система преди да дойде необходимото време по закон, което е регламентирано.
    И от тази гледна точка си мисля, че е и справедливо и ми се иска тук да цитирам господин Христосков, който на 15-и този месец каза – аз го записах точно, господин Христосков, защото много ми пасва да Ви, цитирам, точно сега, че това, което получаваш трябва да е свързано с това, което даваш.
    Да, в тази връзка ние предлагаме тези хора, които са дали да могат да получат. Те ще преценят дали да отидат в пенсионната система, но те са дали и то са давали съвсем добронамерено, съвестно, регулярно и са разчитали, те просто са разчитали, че в страната ни ще има една гаранция, една сигурност за тях.
    Затова ние предлагаме за тези, които имат определен брой точки – и за мъжете предлагаме това да са 94, а не онези 100 по завишените критерий, в този период, в който са и на полето на безработицата, за жените – 82 точки, да имат право на пенсия. Тоест, да имат право на пенсия, но – забележете – за всяка недостигаща им тока пенсията да бъде намалена с 2%.
    Всеки сам ще прецени. И отговарям тук на това, което е писано в становището на министерството и на Националния осигурителен институт, че хората искали да работят. Значи, той ще си направи преценка дали иска да работи или ще се пенсионира при тези условия като – забележете – тези условия са твърде ограничени, ако няма никакви други доходи, ако няма никакви други възможности и те в никакъв случай не влизат в противоречие с решението на Конституционния съд.
    Мисля си, уважаеми колеги, че един такъв акт от страна на нашия парламент би бил в полза на всички ни. Далеч съм от мисълта за някакви политически, конюнктурни съображения в случая, но искам да попитам нещо. Господин Христосков каза, че ще са нужни за това нещо, за приложенията, 142 млн. лева. Нали така беше? Сто милиона лева се предвижда да се дадат точно за точковата система, за който не му стига една точка, примерно. Но, има хора, на които не им достигат 2-3 точки. Просто, защото са млади, пък са работили много отрано. Започнали са да внасят в осигурителната система от 18-годишна възраст и не могат да стигнат… И точките ще ги надхвърлят с 3, с 4, с 5, но няма да могат да се пенсионират. Защо ние бягаме от тази възможност и защо не искаме да уредим този въпрос?
    Аз зная, че юристите могат много по-аргументирано и по-обстойно да говорят по този въпрос, но искам да кажа няколко думи и във връзка с въпроса, който тук е поставен от моите колеги, които са правели бележките за това, че по този начин в крайна сметка проблемът относно първата и втората категория труд не го касае.
    Проблемът за първа и втора категория труд не е в това, тъй като законодателят е решил, че ако си работил една година в определени условия и си се изхабил колкото за три, значи проблемът не е в това, че ти си се изхабил, а проблемът е в това, че вноската е малка, вноската е ниска. Тогава дайте това да гледаме, а не да бъде това мотивът, че видите ли, ние сме направили едно преизчисляване на първа и втора категория труд и затова това не би могло да се приложи. Значи, при добро желание ние бихме могли да направим всичко.
    Още повече, аз бих могла да седна и да говорим с вас за всяка недостигаща точка. Нека да не са 2%, нека да са 5%. Тогава хората ще преценят, но те имат шанса да влязат в тази система, имат шанса да получат това, което беше казал преди пет дни и господин Христосков – за всяко нещо, което получаваш, трябва да дадеш. Е, добре, но когато си дал имаш ли право да получиш? Това е въпросът!

    Разбирам, че всички сме уморени, че всички сме настроени, кой повече, кой по-малко, празнично, но, колеги, разберете, че това касае десетки хиляди хора. И ако ние действително се опитаме да обединим усилията си, още повече, че това са законопроекти на първо четене, и да коментираме по тях, те могат да влязат от средата на следващата година, те могат да влязат накрая на следващата година, но да направим първите стъпки. Аз чух тук становището на част от политическите партии в Национално движение Симеон Втори, които казват, че по принцип Кодексът за задължително обществено осигуряване трябва да бъде променен. Така ли е? Не знам дали точно тези дами и господа, които направиха пресконференция, са тук в залата, за да ги чуем и тях. Ако те също смятат, че има нужда от такива промени, дайте да се обединим и да видим какво бихме могли да направим, но да го направим разумно, спокойно, а не под натиска на някакъв час или на някакво решение, което не искаме просто да го погледнем, защото така сме го решили преди година, две, или преди три години.
    По-нататък минавам по нашите предложения за промени. Създава се нова алинея в § 4. Аз тук бих попитала колегите, тъй като при приемането на закона ние създадохме възможността за така нареченото "закупуване" на трудов стаж, защо не го разширим, защо само по времето на следването.
    Уважаеми колеги, това не е прецедент, в момента много българи работят в Гърция примерно за 6-8 месеца. Защо тези млади хора, които отиват за 6, за 8 или за 10 месеца да работят в Гърция, да късат с тази наша осигурителна система и да нямат право да си платят през този период, да си закупят това време, когато са работили там? Те ще внасят в първия стълб, те ще внасят в Националния осигурителен институт и то в първия, задължителния стълб, а не в доброволното пенсионно осигуряване. Има неща, които времето ни показва, че трябва да ги обмислим, да ги огледаме от всички страни и в крайна сметка да решим можем ли да направим промените или не можем.
    Аз определено смятам, че ако вие проявите достатъчно спокойствие, когато разсъждаваме по тези въпроси, и ако се приемат и двата законопроекта по принцип, за да може между първо и второ четене да гледаме какво може да се направи от тях, бихме могли да постигнем много по-добри резултати, отколкото сега съществуващата система. Още повече, аз не зная доколко в нашата комисия, но ние не сме го гледали за съжаление, пристигнаха твърде много и остри предложения от страна на Националния съюз на земеделските кооперации, от Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Не може да продължаваме различните категории граждани в страната да ги гледаме по различен начин с непрекъснати изменения и допълнения в законодателството. Явно трябва да обхванем и член-кооператорите – там също има неща, които в сега съществуващите текстове са в определена степен дискриминационни спрямо тях.
    Така че, уважаеми колеги, опитвам се в кратките минути, с които ние разполагаме, за да остане време и за моите колеги, ако има нужда от реплики или нещо друго, да представя това, което ние смятаме, че трябва да бъде предложено на вашето внимание. Много бих искала да се надявам и да вярвам, че ще проявите далновидност и ще подкрепите нашия законопроект на първо четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
    Господин Адемов има думата.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес на нашето внимание са поставени за разглеждане не един, а два законопроекта, госпожо Масларова. Единият законопроект е внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване и другият е този, за който говори преди малко госпожа Масларова, внесен от Коалиция за България.
    В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, е записано, че настоящите поправки са необходими, за да може да се синхронизират действащи в момента закони и подзаконови нормативни актове, да се кодифицира материята, отнасяща се до допълнителното и доброволното социално осигуряване. Веднага искам да отбележа, че това е една доста амбициозна задача, имайки предвид, че различните осигурителни рискове са доста разнородни по характер, макар да носят в себе си доста сходни измерения. Разбира се, инициативата за този подход трябва да бъде поздравена, въпреки че самият модел предполага съчетаването на разнопосочни интереси и на тяхното балансиране. Става дума за интересите преди всичко на осигурените лица, на осигурителните дружества, на осигурителните фондове, държавата – в частност Държавната агенция по осигурителен надзор, Националният осигурителен институт, а може би вече трябва да говорим и за новите структури – Комисия по финансов надзор, Комисия по ценните книжа и други. Тук някъде трябва да бъдат позиционирани и банките, защото през тях преминават доста големи за размерите на България финансови ресурси.
    Очевидно е, че трябва да се търси и намери баланс между администрирането и съвместяването на разнопосочни интереси в този налагащ се вече в България осигурителен бизнес.
    Доброволното осигуряване в България има своята не по-малка история, която съвпада и с нашия драматичен преход. Върху основата на Търговския закон през много оспорваната 1996 г. в България се появиха първите осигурителни дружества, които стартираха тогава, издържаха на предизвикателства, наречени пирамиди, банкови фалити, хиперинфлация, нестабилна политическа и бизнес среда, те се превърнаха в неотменна част от прохождащата пазарна икономика. Нещо повече, те станаха част от прохождащия български социален модел.
    През 1998 и 1999 г. бяха регламентирани законово доброволното и допълнителното осигуряване, които постигнаха изключително крехък баланс между интересите на осигурените, осигурителите и държавата при нееднозначна, забележете, обществена приемливост и подкрепа. Неслучайно няколко пъти акцентирам върху баланса на интересите, защото съм убеден, че ако се наруши един от неговите компоненти, то би се стигнало до конфликтна ситуация, която сама по себе си е възможност за ревизия на избрания модел и в крайна сметка до преосмисляне на българския осигурителен модел със сериозни заплахи за неговата необратимост.
    Един от важните и безспорно необходими в името на реформата акценти е, че направените промени са свързани с основната философия на осигурителното законодателство, а именно съхраняване и доразвиване на мерките, с които се преследва постигане на повече сигурност за осигурените. Предложеният проект обосновава няколко критерия.
    На първо място, сигурност, за която вече стана дума, мотивиран избор, баланс на интереси, отговорност – държавна, корпоративна и лична, инвестиционна и социална дългосрочност, както и пазарност, по-скоро съизмерима с административност и необходимост от държавна регулация, както и за конкуренцията като основен елемент от пазарната икономика.
    Основните промени, отнасящи се до размера на осигурителния доход и всички тези неща, които бяха приети с приемането на Закона за държавното обществено осигуряване, аз няма да ги коментирам, защото те вече са приети от Народното събрание.
    Сериозността на материята, която обсъждаме, изисква задълбочен анализ и коментар на промените, в това число във втория стълб на съществуващия осигурителен модел. Многократно е подчертавано, че в него се съчетават интересите на осигурените, осигурителите и държавата, че той стъпва на принципи, като задължителност, всеобхватност, дефинирани вноски, капиталови натрупвания по индивидуални партиди на осигурените, отговорност, която носят най-вече дружествата, лицензирани от държавата, да извършват тази пазарна дейност.
    Не става съвсем ясно от внесения проект защо от този стълб ще бъдат изключени определени категории лица. Предлага се да не се осигуряват в универсален пенсионен фонд кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, държавните служители – офицери, сержанти и граждански лица по Закона за Министерството на вътрешните работи, държавните служители – офицери и сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията. Мотивите за секретност на информацията около техните лични данни трябва да бъдат прецизирани и да се търсят начини за тяхното включване в системата. В противен случай остава съмнение за целесъобразност, а не за принципна законосъобразност. И затова като че ли търсенето на по-добро решение от предложеното, остава предизвикателство както за вносителите, така и за народните представители.
    И още нещо. Не трябва никой да остава с впечатлението, че тези лица се лишават от осигуряване за втора пожизнена пенсия по технически причини извън принципите, заложени в целия втори стълб.
    Вторият момент, на който искам да се спра малко по-подробно, е въпросът за статута на банките-попечители, досега наричани банки-депозитари. Доколкото имам информация, в други страни от Европейския съюз е недопустимо банките-попечители да бъдат акционери в или да са свързани лица с обслужваните от тях пенсионносигурителни дружества. От така предложените промени излиза, че банката-попечител ще трябва да контролира собственото си дружество, което може да доведе до риск за осигурените или до конфликт на интересите между банките, пенсионноосигурителните дружества и фондовете, като тук съществена роля се пада на Държавната агенция за осигурителен надзор.
    Всички заедно – и вносители, и народни представители, сме длъжни да постигнем баланса на интересите на всички и ако някъде съзрем условия и предпоставки за конфликт, да се опитаме да ги минимизираме. Сигурен съм, че и вносителите ще се съгласят с един такъв извод.
    Искам да се спра и на още един текст от така наречените конфликтни текстове, а именно забраната пенсионноосигурителното дружество да бъде свързано лице с управляващото дружество. Тук, разбира се, трябва да се отчете фактът, че когато цялата дейност по инвестиране на пенсионен фонд се възложи на отделно дружество, пък било и свързано с пенсионното, се постига по-голяма прозрачност. Давам си ясна сметка, че има и други предпоставки, които ще предизвикат различни тълкувания и оценки, като например ролята на инвестиционните посредници, портфейлите на пенсионните фондове, инвестиционната политика на инвестиционните дружества и др. Казвам всичко това не за да се противопоставя на основни моменти и добри решения в предложения законопроект, а с ясното съзнание, че при подготовката за второ четене трябва разумно и аргументирано да поднасяме позициите си и да се водим от мисълта, че в допълнителните задължителни доброволни пенсионни фондове вече се осигуряват 1 млн. 800 хил. български граждани. Длъжни сме да съхраним и развием заради тях и следващите поколения избрания действащ, изстрадан през годините, хвален и критикуван, но необходим български пенсионен модел. Имал съм и друг повод да кажа, че конфликтите и дискомфортът трябва да останат единствено и само за политиците, а гаранциите, сигурността и перспективите да са защитена територия на осигурените.
    Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този законопроект, като между двете четения ще търсим решения за подобряването на текстовете, внесени от вносителя.
    Искам малко по-подробно да се спра на законопроекта на колегите от Коалиция за България, защото тук, в тази зала, говориха само колегите от Коалиция за България – вносителите. За мен, поне на този етап, е странно защо никой от Обединените демократични сили до този момент не е казал и дума по този проект, още повече, че този проект, поне според мен, в известен смисъл и известна степен застрашава сигурността на първия стълб. А с този пенсионен модел Обединените демократични сили не без основание се гордееха и твърдяха, че това е модел, който е постигнат с максимални усилия, положени не само от тях.
    В мотивите към законопроекта вносителите правят няколко извода. На първо място, че възприетият модел за ежегодно увеличение на пенсионната възраст, осигурителния стаж и необходимия минимум от точки се отрази негативно на немалка част от хората в пенсионна възраст. Второ, че новият осигурителен модел има сериозни недостатъци, свързани главно с пенсионносигурителната система. И трето, че изискването за необходимия брой точки ежегодно лишава около 60 хил. души от правото да получат пенсия за осигурителен стаж (забележете) и за възраст.
    Редно е, когато се правят толкова сериозни изводи и се предлагат философски промени в действащата в България пенсионноосигурителна система, да се припомнят някои основни положения и аз ще си позволя да направя точно това.
    На първо място, преди няколко години, когато се въведе и законово осигури новият пенсионен модел, по-голямата част от гражданското и политическото общество беше стигнала до много съществения извод, че той е необходим, че старата пенсионна система е амортизирана и че пенсионната реформа е трябвало да започне още преди 10-12 години. Ако тя се е състояла навреме, нямаше да се достигне до критичното състояние на сегашните пенсионери и дълбоката осигурителна демотивация на сегашните работещи – бъдещи пенсионери, както и до финансовото състояние на пенсионния фонд, което от някои се оценява като рисково.
    На второ място, с много разчети и анализи върху икономическото и демографското състояние в страната, върху безработицата и бедността се стигна до извода, че възрастта за пенсиониране ще бъде увеличена, че ще се намали броят на хората, които ползваха привилегиите на ранното пенсиониране – първа и втора категория труд, че системата ще има фондова организация и че стъпвайки на тристълбовата основа, първият стълб ще запази разходно-покривния си характер, а вторият стълб ще се придържа към капиталовия принцип. Това далеч не изчерпва акцентите на новата пенсионна система, но по-важното е, че КЗО регламентира всички видове пенсии, които се отпускат, както и условието за пораждане на правото за съответния вид пенсия. По силата на неговите разпоредби се отпускат както пенсии, свързани с трудова дейност на осигурените лица, така и такива, които не зависят от внасянето на осигурителни вноски. Пенсиите за осигурителен стаж и възраст са основният вид пенсии, които се отпускат по съществуващото законодателство. Те, естествено, имат и най-високият осигурителен дял в пенсионната ни система. Един от най-важните принципи за този вид пенсия е еднакви условия за пенсиониране за всички категории осигурени лица, с изключение на офицерите, сержантите и кадровите военнослужещи. Тези условия са: на първо място, навършена минимална пенсионна възраст и определен сбор от възрастта и осигурителния стаж – така наречените точки. Заради тежестта и социалната цена на реформата беше осигурен плавен преход за постигане на тези условия – от 2000 до 2009 г.
    Говорейки за ранното пенсиониране, трябва да си припомним, че по стария закон над 600 хил. души трябваше да се пенсионират около 50-та си година, а хиляди – далеч преди нея. В реда на припомнянето – имаше хора, които на 38 или на 40 години вече бяха пенсионери. Вярно е, че една от най-тежките реформи във всяка страна, не само в България, е смяната на пенсионния модел. Това е така, защото всеки модел се създава, за да действа с десетилетия. Няколко поколения свикват с него и много трудно променят традиционните си нагласи към такива основни въпроси, като пенсионна възраст, трудов стаж, осигуряване и т.н. Затова навсякъде по света промяната на пенсионното законодателство предизвиква и голям интерес, и голямо напрежение, и носталгичния рефлекс за връщане към старото статукво, което, макар и не толкова добро, е поне познато.
    На второ място, в този законопроект е налице опитът да се върнем назад към доказалия вече своята финансова, социална и дългосрочна стратегическа несъстоятелност стар пенсионен модел. Тук е посочен начинът за реформиране на първия стълб, на тристълбовата пенсионна система, както и частичното реформиране на втория стълб, като за това се използват действителните трудности, в които живеят няколко хиляди души, за които важи синдромът на границата. При всяка смяна на системата има хора, които са близо до новите условия, но поради обективни и законови причини не могат да ги изпълнят и на практика се нареждат в групата на ощетените от реформираната система. Това е една непопулярна констатация, но почтеността изисква всичко това да се признае. Не допускам, че от неопитност, още повече и най-малкото от некомпетентност, вносителите не са предвидили опасните последствия, които могат да възникнат от направените предложения.
    Обаче е некоректно да се твърди, че в България има хора, лишени от пенсионни права или че има хора, които никога няма да се пенсионират. Истината е, че няма хора, които да не могат да се пенсионират, ако отговарят на отразените условия в закона, разбира се.
    Какво ще се случи, ако се приемат корекциите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 68? Отделен е въпросът, че това са промени, които променят философията на системата на пенсиониране в България. Преминава се от пенсии за осигурителен стаж и възраст към пенсии за осигурителен стаж, независимо че в броя на точките съществува възраст и тя има за цел така наречената “точкова система” да подпомогне хората, които не се осигуряват за даден период от време, но от възрастта натрупват необходимите изисквания за пенсиониране. Това е едно от предимствата на точковата система в сравнение със стария Закон за пенсиите, защото позволява да се регламентира така нареченият “дарен стаж”. И точно тук вносителите предлагат да се върнем към една осигурителна система, която дава право на пенсия и то на пенсия за старост, базирана не на определена със закон възраст, а на прослужени години като сбор от възраст и стаж. Това наистина е коренна промяна във философията на системата и връщане назад към 60-те години. Във всички страни, които извършиха осигурителни реформи, подобни на тази в България, се заложи на съвременна социална солидарна система и първото и определящо условие за пенсиониране не е възрастта.
    Определя се една възраст, от която нататък се счита, че хората са трайно нетрудоспособни поради старост и оттам нататък си получават заместващ доход, доходът от пенсията. Това е принципът. Тук ни се предлага да го подменим с нещо, което е съществувало в други години.
    На трето място, предложенията на вносителите, отнасящи се към ощетените от действащата пенсионна система. С помощта на актюерите на Националния осигурителен институт в числа изглежда така: ще бъдат пенсионирани веднага около 40 хил. души. Имайки предвид обстоятелството, че новоотпуснатите пенсии са по-високи от старите, и че средният им размер ще бъде 128 лв. при очакван среден осигурителен доход за 2002 г., закръглено 260 лв., със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2003 г., който вече разгледахме и приехме в пленарна зала, трябва да се предвидят още 62 млн. лв.
    Ако се реализира предложението за ал. 3 на чл. 68 и се даде възможност отново за ранно пенсиониране, тоест хората да се пенсионират с по-малък брой точки, ще се пенсионират още 60 хил. души. Това ще струва още 85 млн. лв. от бюджета на Държавно обществено осигуряване или общо дотук по разчети 147 млн. 700 хил. лв. Разбира се, това е по-малкият проблем. Парите сигурно ще се намерят. Същите тези около 100 хил. души се пренасят и в следващата година, а към тях се добавят и нови. Тази сума екстремално ще нараства всяка следваща година и само за две години ще трябват 200 млн. допълнително и т.н. Така ще се увеличава непрекъснато дефицитът във фонд “Пенсии”, вместо да се намалява и да започне да формира резерв.
    Но по-опасното е, че всичко това ще доведе до натоварване на бизнеса и на работещите в България или с данъци, или с осигурителни вноски, за да бъде финансирана в края на краищата тази скрита форма на ранно пенсиониране. Ето, заради това се налага твърдението, че с тези предложения се посяга на философията и принципите на практикувания вече четвърта година в България пенсионен модел.
    И следва логичният въпрос: кога вносителите на законопроекта са по-разтревожени? Когато изискват от управляващите да намерят начините за преодоляване на дефицита във фонд “Пенсии” или когато предлагат мерки за увеличаване на този дефицит? Това разминаване може да се обясни може би единствено и само с опозиционната принадлеженост на вносителите.
    Вносителите твърдо вярват като че ли старият Закон за пенсиите е бил по-щедър във формулата си за определяне на размера на пенсиите. Да, вярно е, че някои пенсии бяха по-високи, но се вземаше 55 процента от дохода от последните три години и винаги този доход не се изчисляваше като обективна величина, а като сумарна такава. И като се припомни инфлацията от 1995, 1996 и 1997 г., доходът от последните три години се появяваше в такива размери, че по старата формула за изчисление на пенсиите се появяваха скандално малки размери на тези пенсии. Затова буди недоумение желанието на вносителите да се върнат отново към старата схема.
    Това, което трябва да стане, е далеч по-справедливо и обективно – да се използва доходът за последните 12 календарни месеца преди пенсионирането. Но това е по-скоро въпрос на други поправки, в друг законопроект.
    Аз си давам сметка, че наистина има ощетени от реформата хора, че новата система е по-скоро трудно достъпна и повече финансова, че има социален проблем и напрежение при хората, които все още не могат да се възползват от правото си да се пенсионират. Но казвам, че не предлаганият начин ще помогне на хората. Други би трябвало да бъдат решенията и в други сфери. Трудно намирам аргументи да гласувам за закон, с който ще се увеличат пенсионерите в България, отново за сметка на работещите хора и увеличените им данъчни и осигурителни тежести, закон, с който ще се намалят в известен смисъл пенсиите на сега съществуващите пенсионери, закон, който не държи за финансовото състояние на пенсионния фонд, който не държи сметка за така трудно постигнатия баланс между трите стълба на пенсионното осигуряване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Реплика – госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Адемов, много хубаво изчетохте това, което са Ви написали, чудесно звучи, стига човек да не се задълбочи, да не внимава и да не следи нещата.
    В никакъв случай няма социална опозиционност при нас.
    Първо, не е вярно това, че ще се дестабилизира първият стълб. Защото ние правим конкретни предложения, именно за да се даде законодателна възможност да се внася повече в първия стълб. И ако трябва, да го повторя.
    Значи в здравното осигуряване хората правят осигурителни вноски на базата на осигурителен доход. В социалното осигуряване това не се позволява. Защо? Когато аз съм един реститут и имам 3 хил. долара месечно от наем, който взимам от “Витошка”, вие да не ми давате право да си внасям осигурителна вноска на базата на този доход в първия стълб! Абе, в първия искам, аз вярвам на НОИ, засега. Още не вярвам на третия стълб! Защо не искате да разрешите това? И това е приход, това е възможност.
    На следващо място, Тридесет и осмото Народно събрание разреши да се “закупува”, ако мога така да кажа, осигурителен стаж. Тоест учили сме по четири години, за тези четири или пет години, през които ние с вас сме били студенти, си внасяме и получаваме съответното. Ние си внасяме за това, след време ще получим. Защо сега да не се даде възможност на тези хора, които искат да направят това, да откупят, ако мога така да кажа, осигурителен стаж, да го откупят? Значи не е вярно твърдението Ви, че ние ще ощетим първия стълб.
    И, разбира се, на следващо място, в никакъв случай тук не говорим за принципи и че ги подменяме. Принципите са подменени и Вие сам казахте, но не отбелязахте, че ние правим предложение -който има възможност, с много осигурителен принос, да влезе в системата, че предлагаме с 2 процента за всяка година да се намалява тази пенсия, така че тази цифра, която цитирате, не е вярна. Даже казваме: нека да са 5, нека да са 10 процента. Пет-десет процента са твърде много. Но даваме варианти, с които да се даде възможност на тези, които са били коректни години наред, да влязат в системата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – господин Димитър Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми д-р Адемов, на пръв поглед всички сме обединени от идеята, че след влизането на толкова важен закон в действие през последните години, той се нуждае от едно преразглеждане. И в същия момент с всеки опит да бъде поставен под въпрос и анализ чл. 68 – достъпът до системата, едва ли не биваме обвинявани, че искаме да срутим системата, че искаме да върнем някакъв стар вариант на системата и т.н. Това не е вярно! Това значи ли, че това е идеалният вариант, единственият вариант и нищо не може да се направи?
    Беше казано, че така наречената точкова система за мъжете действа точно две години – от 63 до 65 години. Преди 63 години няма никакво значение колко точки имаш, ти не се пенсионираш.
    Над 65 години условията са толкова минимални, че също не играе никаква точкова система. Ами, това е точковата система! За две години за мъжете.
    Ние искаме да разширим този вариант и да търсим решение на проблема на около 100 хил. човека. И тук отговорът трябва да бъде даден точно по този начин: търси ли се решение на проблема на тези 100 хил. човека или те са обречени в интерес на сигурността на системата?
    Отговорът е точно този, който днес трябва да бъде даден: ние имаме ли политическата воля, имаме ли желанието по този или по друг начин да търсим решение на проблема или тези хора ги обричаме? Този отговор вие го дължите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Трета реплика – госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Адемов! Аз много ви благодаря и много съм ви задължена за това, че настоявате да чуете мнението на Обединените демократични сили, което ви задължава да искате да го чуете и когато започнем да разглеждаме законопроекта на второ четене.
    И аз специално ще отбелязвам това, но то е малко предпразнично, бих казала.
    В своето изказване много ясно изразих позицията – моята лична и на моята парламентарна група. Ние сме поели нашата политическа отговорност, когато имахме куража и волята да направим пенсионната реформа в България. Тя ни струва много. Тя струва много и на българските граждани. Но отговорност за тежестта на тази реформа върху българските граждани не носим само ние. Защото голямата тежест беше резултат на дълго отлагане на решаването на тези въпроси. И не само отлагане, а точно обратното – разширяване, либерализиране на достъпа до системата. Не на 50, не на 48 години, а имаше хора, които на 43 г. вече бяха в пенсионна възраст.
    Но не в това е въпросът. Аз защитавам принципите на пенсионната реформа. Иска ми се всички ние да търсим тези решения, които утвърждават тези принципи, разбира се, коригирайки там, където е необходимо, и там, където виждаме проблема.
    Аз защитавам и философията на тази система – изграждането на тристълбовата система в нашата страна като една възможност за това да приучим българския гражданин, освен че работодателят трябва да се грижи за него, да го приучим и на това, че той сам трябва да се грижи за себе си. Затова всяко едно предложение, което е насочено срещу тези принципи и срещу тази философия ние няма да го подкрепим.
    И аз виждам в законопроекта на колегите от Коалиция за България едно желание да се помогне на хората, обаче това желание ще струва много скъпо на много повече хора в България. И аз мисля, че ние точно тук трябва да намерим доброто решение.
    Затова аз няма да подкрепя законопроекта на колегите от Парламентарната група на Коалиция за България.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Трета година започва и не сме намерили решение. Дайте да го намерим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика има думата господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Аз благодаря на колегите за репликите. Аз ги очаквах. Няма нищо изненадващо в това.
    Благодаря на госпожа Масларова. Тя много добре знае, че освен да чета, аз мога и да говоря. Но въпросът е в това, че когато аз говоря, тя трябва да си записва! Но това е друга тема!
    Госпожо Масларова, господин Димитров, вие поставихте въпроса, че тази категория хора са действително хора в затруднено положение. Аз никога не съм отричал това. Единствената разлика между вашия и моя начин на мислене е, че аз нямам никакви основания да не се доверя на актюерските разчети, на прогнозите и планирането на експертите от Националния осигурителен институт. И те многократно са ми доказвали истинността на това, което ми представят. Това е от една страна.
    Действително тези хора имат проблем. Действително, че има напрежение. И действително тези хора не могат да си намерят работа. А вие сега какво предлагате? С инструментариума на пенсионната реформа, с осигурителния модел да решим проблемите на безработицата? Как да стане това?
    Решението на проблемите на безработицата твърдя отговорно, че не може да стане с инструментариума на пенсионната реформа. Действително, че трябва да се търсят начини, но тези начини според мен са в посока на това да търсим заетост на тази категория хора, защото няма друг начин, с помощта на който да решим този въпрос. С помощта на инструментариума на осигуряването в България ние няма как да решим проблема на тези хора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Коалиция за България изчерпи времето си за изказвания.
    Господин Василев, заповядайте.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз бих искал да кажа няколко думи в най-общ план по реда, по който са внесени законопроектите и по който започна разглеждането им на предишното заседание.
    Първо, по законопроекта на госпожа Масларова и група народни представители. Ние много сме говорили по него. Сравняван преди всичко със законопроекта, внесен от Министерския съвет, това е един ескизен законопроект. Той се отнася до един частен случай, макар че той е концептуален за развитието на реформата в пенсионното законодателство. Но той надхвърля и пенсионното законодателство. Изведнъж тук в чл. 4, ал. 3 се създава нова точка за включване в задължителното осигуряване на някои неопределени категории лица – извън тези от т. 1 до 5. Това означава всички останали, които някой ден някой ще реши да осигурява задължително. Може би това са рентиерите, които Вие имате предвид, които имат по не знам си колко хиляди долара месечен доход. Но те не са длъжни да го правят! Вижте, поначало в осигурителните конвенции на Международната организация на труда се предвиждат три възможни схеми на осигуряване.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Осигурителната система трябва да е единна, с един вид правила.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Благодаря. Единна е, точно това цели законопроектът на Министерския съвет.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не е единна, здравната е една, социалната е друга.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Схемата е такава – или се осигуряват задължително всички – работници и служители – тоест наетите по трудови правоотношения; вторият вариант на национално решение е осигуряване на 75 на сто от активното население; и третият вариант, който аз се надявам някой ден да бъде следващата крачка в нашата осигурителна система, е да се осигуряват задължително само лица, които имат до определен максимум доходи. Няма никакъв смисъл Бил Гейтс да го караме да плаща задължителни осигуровки. Или Рокфелер да плаща. Няма никакъв смисъл в тази работа! Длъжни са да се осигуряват хората, които са в рискови групи.
    А това с изкупуването на стажа, което Вие го подхвърлихте, трябва да Ви кажа, че то е направо абсурдно от юридическо гледище.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Но то съществува!
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: То съществува, но аз не казвам, че го одобряваме, значи, ще се махне.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Как ще се махне?
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Ще се махне! Но сега, така ли ще си водим диалога?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Ами така ще говорим, нямаме повече време.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: По-нататък, в самата пенсионна материя предлаганите изменения в чл. 68 в осигурителния кодекс от госпожа Масларова и нейните колеги всъщност обръщат нещата наопаки. Те слагат каруцата пред коня. Вместо, както е редно, и според мен както е и юридически издържано, най-напред да се формулира в първата алинея общият фактически състав за придобиване право на пенсия, ние тръгваме от едно преходно положение или най-малкото то е изключение, или, както беше навремето чл. 8 от Закона за пенсиите, ако за него ви е много мъчно, сегашната ал. 5 на чл. 68. Недейте да тръгвате от изключението и да строите режим! Може би има 100 хил. души, макар че аз се съмнявам.
    Освен това по начина, по който вие предлагате този текст, знаете ли какво става в крайна сметка? Аз много се взирах в него. Премахва се тази постъпателност на нарастването на сумата от годините, възрастта и трудовия стаж. Вие искате сега рязко да го направите това и за всички да стане еднакво. Струва ми се, че така няма да стане и че подобна философия не може да бъде приета.
    После, предлага се също така възстановяването на една институция – пенсия в намален размер при непълен осигурителен стаж и определена възраст. Това е една уредба, въведена с чл. 9 на Закона за пенсиите от 1957 г., в сила от 1958 г. Тя просъществува само до 1963 г. Беше възстановена през 1991 г., за да просъществува пак по-малко от една година и през 1992 г. също беше отменена.
    Това е една уредба с процентно намаление и докато си стигнеш възрастта, през това време да получаваш пенсия. Това е остаряла работа и ми се струва, че не е в духа на реформата, заложена в Кодекса за задължително обществено осигуряване.
    И нещо друго, което още повече ме смущава, е предлаганото връщане към уредбата на чл. 50 от Закона за пенсиите – за работещите пенсионери – нещо, което нашият Конституционен съд още при действието на Закона за пенсиите обезсили – това е за удържането на пенсия в случай, че получаваш повече от две минимални заплати. Заради това на мен ми се струва, че на фона на законопроекта, внесен от Министерския съвет, този проект не би могъл да бъде подкрепен.
    Що се отнася до законопроекта, внесен от правителството, за мен като юрист най-голямо удовлетворение е обстоятелството, че той представлява една мащабна кодификация на осигурителната материя. И неслучайно това личи и от предлаганото ново заглавие – Кодекс на социалното осигуряване. Практически от обществено-осигурителните системи извън този кодекс остава само здравното осигуряване, защото здравното осигуряване също е дял на осигурителното право. Но засега, разбира се, такава голяма крачка още не би могла да бъде направена. Засега мисля, че е достатъчно да се обединява само социалното осигуряване.
    Първо, това е една положителна тенденция, която аз приветствам, в противовес на тази, която се разрази през последните десетина години у нас да се прави не кодификация, а декодификация, да се приемат закони на парче. Не само това, ами материя, която се урежда в кодекси, да се изважда оттам и да се разкъсва, да се изважда от общия контекст на кодификационната уредба. Дано това да е тенденция, тя е похвална във всички случаи, тъй като тя дава възможности за изграждане на една стройна, последователна и безпротиворечива уредба въз основа на едни общи принципи. Докато сега действащият Кодекс на задължителното обществено осигуряване, забележете, има два дяла. И двата са за различни общи части. Но това е само механичен кодекс. И това, от което съм удовлетворен аз лично и професионално е, че в законопроекта на Министерския съвет, след като и така наречените три стълба на осигуряване са обединени в един кодекс, в една обща уредба, това обединяване не е станало механично, а е изчистило всичко онова, което се дублираше по-рано. Защото при приемането на Кодекса за задължителното обществено осигуряване какво стана? Допълнителното задължително пенсионно осигуряване трябваше да се позовава на уредби, които преди това бяха приети със Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Това поне от гледна точка на правна техника и на обществено-политическа целесъобразност ако щете, е неприемливо. И това е едно много сериозно постижение на законопроекта. То позволява от своя страна една по-добра вътрешна систематизация, която в голямата си степен е постигната. Всичко това води при една такава кодификация до улесняване на правоприлагането. А за мен улесняването на правоприлагането е равнозначно на създаването на условия за повишаване на неговата ефективност.
    В този законопроект продължава да се запазват пенсиите, така наречените пенсии, не свързани с трудова дейност. Вярно е, у нас такава е традицията. И тя е такава още от Закона за обществените осигуровки от 1922 г. Но аз чисто професионално изпитвам сериозни съмнения относно правната същина на тези пенсии. За мен това не са в никакъв случай осигурителни плащания и да се надяваме, че в едно обозримо бъдеще ще намерят мястото си в един Закон за социалното подпомагане. Защото те, първо, не са изградени върху контрибутивния принцип, върху който е изградена цялата друга материя на общественото осигуряване и се използват източници на бюджета. Това е социално подпомагане. То е израз не на социална осигуреност, а по-скоро на социално милосърдие.
    Традицията изглежда и тук е надделяла и те са си останали там.
    Важна заслуга на правителствения законопроект е въвеждането на диференцираните минимални месечни осигурителни доходи, диференцирани по критериите дейности, квалификационни групи и т.н. Аз не бих могъл да се произнеса дали те са изработени по най-сполучливия начин, защото това е по-скоро актюерска работа или на икономисти-специалисти и съм готов да приема на вяра определението, може би в недалечно бъдеще да се наложи да се налагат известни промени. Но опитът ще покаже, че това се прави за пръв път. То гарантира, първо, по-голяма социална справедливост. Трябва да се заема повече от имащите, а не от нямащите. Това е тривиална истина, тъй като се отчитат различните възможности за участие в осигуряването. И по-този начин именно е истинска проява на социална справедливост.
    Освен това, по този начин се създават условия за поддържане на една по-голяма финансова стабилност на осигурителните фондове на институцията. Важен социален ефект има също така запазването до 2004 г. на сегашното съотношение, тазгодишното съотношение в разпределението на осигурителните вноски между осигурители и осигурени. Защото, ако тази промяна не беше предложена, те трябваше още от другата година да започнат да растат още 5% за работниците и да намаляват съответно с 5% за осигурителите.
    По-социално справедливо ми се струва също така и въвеждането на пропорционално зачитане на осигурителния стаж при непълно работно време. Какво е положението сега? Този проблем го има и при трудовия стаж, но те вече имат известни разлики, съгласно чл. 355 на Кодекса на труда. Ако работите половината от работното време ви се смята цял ден трудов стаж. Ако работите по-малко, може да сте при 10 работодатели и да работите общо 9 – 10 часа, нищо не ви се зачита.
    Така че не ми се струва социално несправедливо половин работен ден да ти се зачита за цял, а ако на няколко места направиш цял работен ден, нищо да не ти се зачита, каквато възможност сега се създава. Има и други въпроси в конкретните текстове, които ще ги гледаме за второ четене.
    Във всеки случай, пак ви казвам, ако в тази мащабна кодификация на трите стълба на осигуряването, подчинени на общи принципи и последователно изградена уредба на всеки един от тях –на Държавното обществено осигуряване, на задължителното пенсионно осигуряване и на доброволното пенсионно осигуряване за безработица или професионална квалификация, нещата си идват на мястото. Събират се заедно и могат да станат по-лесно приложими. Благодаря ви за вниманието.
    Аз ще подкрепя правителствения законопроект.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Не може да бъде. Чак не вярвам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
    Има думата господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, ще взема отношение съвсем накратко само по законопроекта, внесен от Коалиция за България, тъй като ние сме дали нашето становище на Националния осигурителен институт по правителствения законопроект и изцяло го подкрепяме.
    Беше отправена реплика към мен или по-скоро бях цитиран, че осигурителната система сега трябва да даде справедливо на хората онова, което те са дали. Това е съвършено вярно. Въпросът е обаче кога. И именно законодателството решава кога се дава. В случая в областта на пенсиите се дава в случай на инвалидност, инвалидна пенсия, в случай на смърт се дава наследствена пенсия и в случай на старост се дава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест, тук са налице комулативно две условия – постигане на определена възраст и при необходим осигурителен стаж.
    Ето какво са казали вашите предшественици в тази зала много, много години назад, когато е приет Законът за обществените осигуровки и когато в него е фиксиран текст за получаване на старческа пенсия, след това вероятно е искано и становище на Конституционен съд и е дадено конституционно решение. Това конституционно решение от 1934 г. по чл. 34, ал. 2 гласи следното: “За да може да се добие право на старческа пенсия във всички случаи се изисква навършване на 60-годишна възраст”. По-нататък има, естествено, условия и т.н. Пенсията за старост винаги се измерва с възраст, а след това са необходими други условия. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Христосков.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Преминаваме към гласуване на законопроектите на първо четене.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 254-01-101 от 7.11.2002 г., внесен от Емилия Масларова и група народни представители.
    Гласували 173 народни представители: за 52, против 116, въздържали се 5.
    Законопроектът не се приема.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване № 202-01-78 от 11.11.2002 г., внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 180 народни представители: за 119, против 42, въздържали се 19.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    За процедурно предложение – господин Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който току-що беше гласуван, е достатъчно мащабен, обемист и сложен. Освен че променяме един действащ закон, фактически кодифицираме материя, която беше решена в други закони. Затова предлагам да удължим срока за предложенията за второ четене на две седмици. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По време на ваканцията сроковете не текат.
    Има процедурно предложение срокът за предложения по този законопроект да бъде удължен от една на две седмици.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 162 народни представители: за 94, против 68, въздържали се няма.
    Предложението е прието.

    Преминаваме към разглеждане на следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ.
    Господин Адемов, моля да започнете с представянето на Доклада на Комисията по труда и социалната политика за второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    На свои заседания Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 202-01-67, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2002 г., постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанието.
    Комисията предлага на Народното събрание следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли съображения по заглавието на законопроекта? Няма.
    Моля да гласуваме заглавието на законопроекта, подкрепено от комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Заглавието е прието.
    Моля да представите § 1.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Стилиян Гроздев:
    “В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2, т. 1 текстът да се допълни с “в това число: парични помощи, подслон, храна, облекло”.
    2. Точка 2 добива следната редакция:
    “2. укрепване и развиване на обществената солидарност в трудни житейски ситуации за адаптация на изпадналите в криза хора в условията на пазарни отношения;”
    3. Точка 3 добива следната редакция:
    “3. да се повиши способността за социално функциониране на хората, нуждаещи се от помощ чрез създаване на условия за трудова заетост, квалификация и образование”.
    4. Създава се нова ал. 6:
    “(6) Министерството на труда и социалната политика приема национална програма за социално подпомагане. Програмата да се актуализира всяка година, съгласно декларираните приоритети на Министерския съвет.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Росица Тоткова. Предложението по т. 2 е оттеглено.
    Комисията подкрепя предложенията, които стават съответно т. 3 и 5 от § 1 за чл. 1, ал. 2.
    Предложение на народния представител Валери Цеков, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на народния представител Панайот Ляков:
    “В чл. 1, ал. 2 се създава нова т. 4:
    “4. осигурява равнопоставеност на субектите, предоставящи социални услуги”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за § 1:
    “§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Законът има за цел:
    1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;
    2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации;
    3. подпомагане на социалната реинтеграция на лицата, които получават социални помощи;
    4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи;
    5. насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица”.
    2. Създава се нова ал. 3 и ал. 4:
    “(3) Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи и услуги.
    (4) Социалното подпомагане се основава на социална работа, като се прилага и индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата.”
    3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стилиян Гроздев, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 112 народни представители: за 2, против 103, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 14, против 98, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 1 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
    Параграф 1 е приет.

    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч. по предварително обявения дневен ред.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,00 ч.)



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Ралица Агайн

    Веселин Черкезов


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания