Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 21 ноември 2002 г.
Открито в 9,05 ч.


21/11/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Силвия Нейчева и Наим Наим



    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2003 Г.
    Вносител – Министерският съвет.
    Моля господин Иван Искров – председател на Комисията по бюджет и финанси, да заеме мястото си на трибуната.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС, от място): Имам процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След господин Искров ще имате възможност за процедурно предложение.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

    “Д О К Л А Д
    по законопроект № 202-01-74 за държавния бюджет на
    Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет
    на 31 октомври 2002 г.

    На заседания, проведени на 7, 14 и 15 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    От името на вносителя на заседанията присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, Цветан Манчев – изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, директори на дирекции в Министерството на финансите, председателят на Сметната палата доц. Георги Николов и членовете на Сметната палата. От името на Националното сдружение на общините в България присъстваха д-р Иван Колчаков и госпожа Гинка Чавдарова.
    От името на Висшия съдебен съвет на заседанието присъстваха господин Благовест Пунев – заместник-председател на Върховния касационен съд и председател на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет, и господин Боян Магдалинчев – съдия във Върховния административен съд и член на Бюджетната комисия на Висшия съдебен съвет.
    Министърът на финансите Милен Велчев представи законопроекта и изложи пред народните представители целите на икономическата политика на страната, основните показатели на икономическата рамка, целите на провежданата от правителството данъчна политика, бюджетните приходи, политиката на бюджетните разходи, бюджетния баланс и финансирането му.
    Подчертано бе, че основните цели на икономическата политика на страната са: постигането на висок и устойчив икономически растеж; повишаване на жизнения стандарт на населението; устойчиво развитие на икономиката и подобряване на бизнес климата; постигане на европейските и евроатлантическите приоритети.
    Икономическата политика на правителството предвижда създаването на по-благоприятна среда за български и чуждестранни инвестиции, балансирано развитие на дребния, средния и едрия бизнес, стимулиране на износа и превръщането на страната в износител на продукти с висока добавена стойност с цел ограничаване на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка.
    Основните стратегически приоритети в социалната сфера са: създаването на условия за бърз икономически растеж, насочен към осигуряване на заетост и повишаване на доходите; увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда; намаляване на безработицата с над 150 000 човека общо за периода 2002-2005 г.; разработване на нова концепция за политиката на доходите; значително увеличаване на детските надбавки; гарантиране на социална защита на групите в неравностойно социално положение и развитие на социалния диалог.
    Устойчивото развитие на икономиката и подобряването на бизнес климата са съобразени с процесите на глобализация на икономиката и либерализация на световната търговия, приключването на процеса на приватизация на всички държавни активи, които подлежат на приватизация до 2005 г., и преструктуриране и либерализация на естествените монополи. Правителството извежда пет приоритетни области като базови за устойчивото развитие на икономиката. Това са: енергетика, комуникации и високи технологии, селско и горско стопанство, туризъм и транспорт.
    Европейските и евроатлантическите приоритети на правителството са: получаването на покани за членство в НАТО през месец ноември 2002 г., за членство в Европейския съюз до края на 2003 г. и подписването на договор за пълноправно членство в Европейския съюз до края на 2006 г. Това е израз на стремежа на Република България постепенно да изгради балансирана, устойчива и демократична обществена и пазарна среда.
    За първи път макрорамката и бюджетната прогноза са разработени за един и същ 3-годишен период. Това дава възможност за по-добра обвързаност на обемите и пропорциите на финансовите с икономическите показатели.
    Основни макроикономически показатели: брутен вътрешен продукт по текущи цени – 32 млрд. 607 млн. лв. за 2002 г. по прогноза, предвижда се за 2003 г. по проект да нарасне на 35 млрд. 286 млн. лв. или растеж от 4,8 процента; инфлация – в края на годината при 4,5 процента за 2002 г. се предвижда да бъде 4 процента за 2003 г., средна за периода при очаквана прогнозна за 2002 г. 6 процента се предвижда да спадне на 3,5 процента през 2003 г.; валутен курс (лева за щатски долари) – 2 лв. за 2002 г., предвижда се 2 лв. и за 2003 г.; текуща сметка – отрицателно салдо 857 млн. за 2002 г., предвижда се през 2003 г. да бъде 900 млн. щат. долара; като процент от брутния вътрешен продукт дефицитът по текущата сметка трябва да спадне от 5,4 процента за 2002 г. на 5 процента за 2003 г.
    Очакваният растеж на брутния вътрешен продукт през 2003 г. е около 4,8 процента. Този размер е определен на база оформилите се тенденции във външната среда, положителните резултати на българската икономика през първата половина на 2002 г. и на политиката в средносрочен аспект за последователно повишаване на доходите и жизнения стандарт при съхраняване на макроикономическата стабилност и ограничаване на съществуващите дефицити в платежния баланс и бюджета.
    Провежданата икономическа политика и увеличаващата се конкурентоспособност ще съдействат за по-нататъшното понижаване на инфлацията. Очакваната инфлация за периода декември 2002 г. – декември 2003 г. е около 4 процента, а средногодишната инфлация през 2003 г. се очаква да се понижи до около 3,5 процента. При тази прогноза са отчетени одобрените от Министерския съвет стъпки за последователно приспособяване на административно регулираните цени и приспособяването на митата и акцизите във връзка с поетите ангажименти от страната в тази област при преговорите с Европейския съюз.
    През 2003 г. се очаква търговският дефицит на страната да продължи да намалява – до около 10,5 процента от брутния вътрешен продукт, а дефицитът по текущата сметка на платежния баланс – до около 5 процента от брутния вътрешен продукт. Тези дефицити се очаква да бъдат финансирани чрез преки чуждестранни инвестиции “на зелено” и приходи от приватизация. Значението на предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз се предвижда да продължи да нараства като инструмент за финансиране на преструктурирането на българската икономика.
    Консолидиран държавен бюджет за 2003 г.:
    Общо приходите се предвижда да нараснат от 12 млрд. 406 млн. лв. по програма за 2002 г., което представлява 37,5 процента от брутния вътрешен продукт, на 13 млрд. 374 млн. през 2003 г., което представлява 37,9 процента от брутния вътрешен продукт. В това число данъчните приходи от 9 млрд. 684 млн. лв. през 2002 г. следва да нараснат на 10 млрд. 662 млн. лв. през 2003 г. В това число преките данъци – от 5 млрд. 111 млн. лв. на 5 млрд. 724 млн. лв.; осигурителните фондове от 3 млрд. 208 млн. на 3 млрд. 704 млн.; косвените данъци от 4 млрд. 260 млн. лв. на 4 млрд. 624 млн. лв. При неданъчните приходи се очаква намаление от 2 млрд. 220 млн. лв. или 6,7 процента от брутния вътрешен продукт през 2002 г., на 2 млрд. 211 млн. лв. през 2003 г. или 6,3 процента от брутния вътрешен продукт. Помощи – през 2002 г. са разчетени помощи 502 млн. лв. или 1,5 процента от брутния вътрешен продукт, почти същото състояние се запазва от 501 млн. през 2003 г., което представлява 1,4 процента от брутния вътрешен продукт.
    В проектозакона за бюджета са отразени промените в областта на косвените, подоходните и имуществените данъци и е поставена основата на финансовата децентрализация на общините, в частта й за осигуряване на достатъчни приходоизточници за общинските бюджети.
    Данъчната политика ще е в подкрепа на икономическия растеж и подобряване на цялостната бизнес среда в страната при пълни гаранции за запазване на икономическата стабилност. Това се потвърждава и от целите и приоритетите на провежданата от правителството данъчна политика, които са насочени към:
    - намаляване на данъчната тежест в рамките на поддържането на нисък бюджетен дефицит;
    - стимулиране на инвестициите чрез създаване на съвременна нормативна уредба, позволяваща дългосрочно планиране на бизнеса;
    - поддържане стабилността на данъчната система;
    - развитие на законодателството в съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз;
    - точно определяне на правата и задълженията на данъкоплатците и данъчната администрация;
    - отраслова неутралност и равнопоставеност на данъчните субекти.
    Провежданата от правителството данъчна политика осигурява един значителен ресурс, който държавата очаква да постъпи в приходната част на бюджета.
    Предлага се през 2003 г. в консолидирания държавен бюджет да постъпят общо приходи в размер на 13 млрд. 374 млн. лева, което е с 968 млн. лева повече от програмата за 2002 г. Този обем на приходи е 37,9% от брутния вътрешен продукт.
    Данъчните приходи от 9 млрд. 684 млн. лева или 29,2% от брутния вътрешен продукт по програмата за 2002 г. нарастват на 10 млрд. 662 млн. лева или 30,2% от брутния вътрешен продукт, което е с 978 млн. лева повече главно в резултат на подобряване на събираемостта на данъчните приходи.
    От нарастването на данъчните приходи най-голям е делът на приходите от осигурителните фондове – 496 млн. лева. Това е резултат от предлаганото нарастване на средния осигурителен доход; увеличаването на минималната работна заплата; увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица.
    Увеличения на постъпленията се очакват и от данъците върху печалба – със 138 млн. лева; данъка върху добавената стойност – със 163 млн. лева; акцизите – със 121 млн. лева; митата и митническите такси – с 80 млн. лева.
    Данъкът върху доходите на физическите лица се предлага да намалее с 20 млн. лева. Това е резултат от новата данъчна скала, която се изменя в посока намаляване на данъчната тежест за всички подоходни групи, като най-голямото намаление е за нискодоходните групи, както и увеличаването на необлагаемия праг от 100 на 110 лева. Намалението се дължи и на позитивните за данъкоплатците изменения в патентния данък.
    Неданъчните приходи се разчитат с 9 млн. лева по-малко от програмата за 2002 г.
    По разходите:
    Разходите по икономически елементи:
    - текущите нелихвени разходи се предвижда да нараснат от 10 млрд. 401 млн. лева по програмата за 2002 г. на 11 млрд. 397 млн. лева през 2003 г., което ще представлява 32,3% от брутния вътрешен продукт;
    - капиталовите разходи се предвижда да нараснат от 1 млрд. и 28 млн. лева през 2002 г. на 1 млрд. 196 млн. лева през 2003 г., което представлява 3,4% от брутния вътрешен продукт;
    - резервът ще спадне от 230 млн. лева през 2002 г. на 168 млн. лева през 2003 г. или 0,5% от брутния вътрешен продукт;
    - разходите за лихви се очаква да спаднат от 1 млрд. и 4 млн. лева по програмата за 2002 г. на 876 млн. лева през 2003 г., което представлява 2,5% от брутния вътрешен продукт.
    За 2003 г. се предлага общият размер на разходите да достигне сумата 13 млрд. 637 млн. лева или с 974 млн. лева повече от 2002 г. Сумата на разходите, както отбелязах, представлява 38,6% от брутния вътрешен продукт.
    Размерът на текущите нелихвени разходи нараства от 10 млрд. 401 млн. лева на 11 млрд. 397 млн. лева или с 996 млн. лева повече спрямо 2002 г.
    Предвидено е за заплати и стипендии в бюджетния сектор да се изплатят 1 млрд. 459 млн. лева, което е със 110 млн. лева повече и ръст от 8% спрямо програмата за 2002 г. Предвидено е увеличение на месечната работна заплата в бюджетната сфера на два пъти – от 1 януари 2003 г. и от 1 юли 2003 г. с по 3,5%. Това осигурява номинален ръст от 10,4% спрямо очакваната средна месечна работна заплата за 2002 г. В резултат на предвижданото увеличение се очаква средногодишната работна заплата в бюджетната сфера да достигне 307 лева.
    Правителството предвижда увеличение на минималната работна заплата от 100 на 110 лева.
    Разходите за издръжка на бюджетната система през 2003 г. са предвидени на 1 млрд. 984 млн. лева, което е със 133 млн. лева в повече спрямо 2002 г.
    През 2003 г. се предвижда капиталовите разходи да се увеличат от 1 млрд. и 28 млн. лева на 1 млрд. 196 млн. лева или да достигнат 3,4% от брутния вътрешен продукт. По източници разпределението е както следва:
    - от външни безвъзмездни помощи – 500 млн. лева при 325 млн. лева за 2002 г.;
    - от външни държавни и държавно гарантирани от държавата инвестиционни кредити – 230 млн. лева при 184 млн. лева за 2002 г.;
    - от национални източници – 465 млн. лева при 519 млн. лева за 2002 г.
    От тях:
    - централният бюджет осигурява 316 млн. лева при 389 млн. лева за 2002 г.;
    - от собствени средства на бюджетните организации се осигуряват 149 млн. лева при 128 млн. лева за 2002 г.
    Разходите за лихви намаляват от 1 млрд. и 4 млн. лева за 2002 г. на 876 млн. за 2003 г. или със 128 млн. лева по-малко. Общото намаление на лихвите е резултат от намалението на лихвите по външните заеми със 143 млн. лева.
    Разходи по функции:
    - за общодържавните служби се предвижда нарастване от 802 млн. лева през 2002 г. на 913 млн. лева през 2003 г. или 2,6% от брутния вътрешен продукт;
    - за отбрана и сигурност се предвижда нарастване на разходите от 1 млрд. 573 млн. лева през 2002 г. на 1 млрд. 711 млн. лева, което представлява 4,9% от брутния вътрешен продукт;
    - за образование се предвижда нарастване от 1 млрд. 271 млн. лева на 1 млрд. 353 млн. лева или 3,8% от брутния вътрешен продукт;
    - за здравеопазване се предвижда нарастване от 1 млрд. 322 млн. лева на 1 млрд. 415 млн. лева, което е 4% от брутния вътрешен продукт;
    - за социалното осигуряване, подпомагане и грижи имаме нарастване от 4 млрд. 341 млн. лева на 4 млрд. 905 млн. лева, което представлява 13,9% от брутния вътрешен продукт;
    - за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда имаме нарастване от 328 млн. лева на 673 млн. лева, което представлява 1,9% от брутния вътрешен продукт;
    - за почивно дело, култура и религиозни дейности имаме 232 млн. лева за 2002 г. при 227 млн. лева за 2003 г., което представлява 0,6% от брутния вътрешен продукт;
    - за икономически дейности и услуги за 2002 г. имаме 1 млрд. 559 млн. лева, за 2003 г. – 1 млрд. 488 млн. лева, или 4,2% от брутния вътрешен продукт;
    - за разходи, некласифицирани в другите дейности, имаме 1 млрд. 234 млн. лева за 2002 г., а за 2003 г. съответно 948 млн. лева или 2,7% от брутния вътрешен продукт.
    По консолидирания държавен бюджет се очаква дефицит в размер на 263 млн. лева, който е 0,7% от брутния вътрешен продукт по програмата за 2003 г., при дефицит по програмата за 2002 г. 0,8%. Дефицитът ще бъде покрит изцяло с постъпления от приватизация, които се очаква да бъдат в размер на 550 млн.лева.

    Проект на държавния бюджет за 2003 г.
    За първи път от 10 ноември 1989 г. насам Министерският съвет започна бюджетната процедура за 2003 г. през м. февруари 2002 г. с поставянето на задача на неговите органи да разработят средносрочна бюджетна прогноза по години за периода 2003-2005 г. На основата на приетата от него бюджетна прогноза в началото на м. август т.г. бяха одобрени разходни тавани на държавните органи и бюджетните организации, които се включват в консолидирания държавен бюджет. Едновременно с това правителството прие програма за последователно осъществяване на децентрализация в управлението и увеличаване финансовата самостоятелност на общините. В изпълнение на тази програма правителството с Решение № 612 от 12 септември 2002 г. извърши разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети, на държавни и общински и определи стандарти за численост на персонала и стандарти за издръжка на държавните дейности по образование, здравеопазване, социално подпомагане, социални услуги и култура през 2003 г. Предстои да се приемат и съответни изменения и допълнения в законодателството, които произтичат от изпълнението на програмата за децентрализация в управлението и увеличаването на финансовата самостоятелност на общините.
    Проектобюджетът за 2003 г. е разработен в съответствие с правителствената икономическа политика и очакванията за развитието на макроикономическата среда в средносрочен план.
    Републикански бюджет.
    Предвидените приходи се характеризират от следните данни:
    Приходите по републиканския бюджет се предвижда да нараснат от 6 млрд. 982 млн. през 2002 г. на 7 млрд. 660 млн. лв. през следващата година. Като процент от брутния вътрешен продукт това представлява 21,7 на сто. В това число данъчните приходи нарастват от 5 млрд. 450 млн. на 6 млрд. 93 млн., а неданъчните приходи от 1 млрд. 532 млн. на 1 млрд. 567 млн. лв.
    В приходната част на републиканския бюджет са взети предвид внесените промени в данъчното законодателство, които са приети от Народното събрание на първо четене.
    Предлага се приходите да достигнат 7 млрд. 660 млн. лв., което е с 678 млн. лв. повече от предвидените със закона за 2002 г.
    Най-висок относителен дял в приходите на републиканския бюджет заемат постъпленията от данъка върху добавената стойност – 38,4 на сто. Предлага се абсолютната сума на данък добавена стойност да възлезе на 2 млрд. 943 млн. лв. или увеличение с 5,9 на сто спрямо предвиденото в закона за 2002 г. На следващо място са акцизите и пътната такса с 1 млрд. 501 млн. лв. или увеличение със 121 млн. лв. спрямо 2002 г.
    По разходите на републиканския бюджет се предлага следното.
    Разходите по републиканския бюджет от 7 млрд. 528 млн. през 2002 г. да нараснат на 8 млрд. 22 млн. лв. през 2003 г., тоест ръст от 6,6 на сто. Като процент от брутния вътрешен продукт разходите ще представляват 22,7 на сто. В това число нелихвените разходи нарастват от 6 млрд. 526 млн. на 7 млрд. 147 млн. или имаме увеличение от 9,5 на сто спрямо 2002 г., а при лихвените разходи имаме намаление от 1 млрд. и 2 млн. през 2002 г. на 875 млн. през 2003 г., или едно намаление от 13 на сто.
    Общият размер на разходите по републиканския бюджет се предлага да достигне 8 млрд. 22 млн. лв. Увеличението е с 494 млн. лв. и е в резултат от завишаването на нелихвените разходи със 621 млн. лв. и намаляването на лихвените разходи със 127 млн. лв.
    В нелихвените разходи са включени капиталови разходи за 534 млн. лв.; субсидия и трансфер за бюджета на държавното обществено осигуряване в размер на 945 млн. лв., в това число имаме 383 млн. лв. субсидия и 562 млн. лв. трансфер; субсидии за общините – 391 млн. лв., субсидии за съдебната власт – 96 млн. лв., за Българското национално радио – 32 млн. лв., за Българската национална телевизия – 41 млн. лв., резерв за непредвидени и неотложни разходи за структурната реформа 20 млн. лв. и за ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии – 52 млн. лв. Субсидиите за нефинансовите предприятия са 259 млн. лв. и нарастват с 34 млн. лв., а субсидията за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ ще представлява 258 млн. лв., тоест имаме увеличение с 25 млн. лв.
    Първичният баланс по Закона за 2003 г. ще възлезе на 513 млн. лв. при 456 млн. през 2002 г., което представлява 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Бюджетният дефицит ще спадне от 546 млн. лв. на 361 млн. лв., което представлява 1 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Това е по републиканския бюджет.
    Увеличаването на абсолютната сума на първичния баланс се дължи на по-голямото нарастване на приходите от нелихвените разходи, а запазването на относителния му дял спрямо брутния вътрешен продукт е резултат и от увеличаването на брутния вътрешен продукт.
    От законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. се вижда, че ако се приемат предложените приходи и разходи, размерът на бюджетния дефицит ще бъде 361 млн. лв. и изцяло ще се финансира със средствата от приватизация, които се очаква да постъпят през 2003 г.
    За разходи по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2003 г. са предвидени 4 млрд. 489 млн. лв.; за трансфери 310 млн. лв.; суми за погасяване на заеми към външни институции в размер на 191 млн. лв. или общо в размер на 4 млрд. 990 млн. лв. Тези разходи ще се осигурят с финансиране от:
    - субсидия от централния бюджет – 3 млрд. 646 млн. лв.;
    - собствени приходи – 1 млрд. 344 млн. лв.
    По бюджетите на съдебната власт и Сметната палата.
    Със законопроекта за държавния бюджет се предлага да се приемат и бюджетите на съдебната власт и Сметната палата.
    В проекта на съдебната власт е разчетено да се получи субсидия от републиканския бюджет в размер на 217 млн. лв., а в проекта на републиканския бюджет е предвидена субсидия от 96 млн. лв., тоест налице е разлика от 121 млн. лв. Различието се дължи на разчетените от Висшия съдебен съвет общи разходи в размер на 260 млн. лв., а становището на Министерския съвет е те да са 139 млн. лв., или със 121 млн. лв. по-малко. Различието произтича от текущите разходи в размер на 76 млн. лв. и от капиталовите разходи в размер на 45 млн. лв.
    Предложените средства за разходи на Сметната палата са в размер на 8 млн. лв. и са с 1 млн. лв. повече от 2002 г.
    Общински бюджети.
    Разходната част на общинските бюджети, като част от консолидирания държавен бюджет за 2003 г., се предвижда да възлезе на 1 млрд. 612 млн. лв., в това число за текущи нелихвени разходи – 1 млрд. 476 млн. лв. и за капиталови разходи – 136 млн. лв. От текущите нелихвени разходи за финансиране на изпълнителните и законодателни органи (общинския съвет и общинската администрация) се осигуряват 143 млн. лв.; за образование 719 млн. лв.; за здравеопазване 138 млн. лв.; за социални помощи, обезщетения и подпомагане – 99 млн. лв.; за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда 285 млн. лв. Тези разходи ще се извършват за сметка на приходи от преотстъпения данък върху общия доход в размер на 698 млн. лв., от местни данъци и такси в размер на 507 млн. лв., субсидия от централния бюджет в размер на 356 млн. лв., трансфер от бюджетите на министерствата 35 млн. лв. и заем, гарантиран от държавата, в размер на 15,7 млн. лв.


    Субсидията от централния бюджет се предоставя като обща, допълваща субсидия в размер на 271 млн. лева, обща изравнителна субсидия в размер на 15 млн. лева и целева субсидия за капиталови разходи 70 млн. лева, в т.ч. 40 млн. лева за капиталови разходи в областта на питейното водоснабдяване, социалните грижи, образованието и екологията, и 30 млн. лева за строителство на екологични обекти. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. се слага началото на финансовата децентрализация в управлението на общинските бюджети, като се въвежда принципът държавните дейности в бюджета на общините да се финансират с държавни средства, а общинските дейности със собствени средства, получавани от местните данъци и такси, и от другите неданъчни приходи. Когато преотстъпените държавни средства не достигат, от централния бюджет се отпуска допълваща субсидия, а когато собствените общински средства не достигат, от централния бюджет се отпуска изравнителна субсидия за компенсиране на недостатъчния данъчен капацитет в част от общините. С този механизъм се преустановява изземването на местните данъци, такси и други неданъчни приходи от общинските бюджети.
    С бюджета за 2003 г. на общините се преотстъпват 100% приходите по Закона за облагане доходите на физическите лица. Изключение се прави само за онези общини, на които собствените приходи значително надвишават необходимите им средства за финансиране на държавните дейности. За 2003 г. тези общини са 35 на брой, поименно посочени в Приложение № 3. Със сумата на преотстъпения данък по Закона за облагане на доходите на физическите лица и общата допълваща субсидия се осигурява пълният размер на разходите за заплати, осигурителните плащания, стипендиите. В размер 50 на сто се осигуряват изчислените по норматив разходи за текуща издръжка, субсидиите за осъществяване на здравна дейност и медицинска помощ и за организациите с нестопанска цел. Останалата част ще се осигури допълнително от централния бюджет през второто полугодие на 2003 г.
    По консолидирания държавен бюджет и законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2003 г. се проведе широка дискусия, в която участваха всички народни представители и членове на комисията, както и представителите на НСОРБ и Висшия съдебен съвет. От името на Сметната палата кратко изложение направи нейният председател Георги Николов. Той информира народните представители, че проектобюджетът е съставен съгласно изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет и другите законови и подзаконови и нормативни актове, свързани със съставянето на държавния бюджет и внасянето му в Народното събрание. Това е основание за започване на процедурата за обсъждане и приемане на първо четене на законопроекта за държавния бюджет за 2003 г.
    На разискване беше подложена програмата и политиката на правителството за икономическо развитие и фискална стратегия, които намират концентриран израз в проектобюджета за 2003 г. Бяха изказани мнения в подкрепа на законопроекта, както и такива, критикуващи някои отделни негови страни, както и изказвания против неговото приемане. Беше обсъдена възможността за увеличение на субсидиите за капиталовите разходи на общините. Поради голямото различие между проекта на Висшия съдебен съвет и становището на правителството, комисията възложи на работна група в състав от представители на Висшия съдебен съвет, Министерството на финансите и Комисията по бюджет и финанси да разгледа различията. Работната група констатира, че различията в разходите в значителна степен се дължат на влезлия в сила през 2002 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Изпълнението на закона изисква с бюджета за съдебната власт за 2003 г. да се осигурят допълнителни парични средства за нови възнаграждения на съществуващия персонал, увеличаване на щатните бройки с нови 2000 щатни места, за дежурства на магистрати и служители, за обезщетения при пенсиониране и напускане, социални и здравни осигуровки, за облекло на магистрати и служители, за реконструкции на сгради, надстройки, преграждания на помещения и закупуване на нови сгради, за оборудване на работните места на новоназначени магистрати и служители, за купуване на компютри, печатни машини, ксерокси и други.
    След приключването на дискусиите се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 13 народни представители, “против” 7, без “въздържали се”.
    На основание на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. и да го приеме на първо четене.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение за удължаване на пленарното заседание до гласуването на проекта за държавния бюджет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за удължаване на работното време до приключването на тази точка от дневния ред.
    Има ли противно процедурно предложение? Не виждам желаещи.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 158 народни представители: за 123, против 26, въздържали се 9.
    Заповядайте, господин Панайотов.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам днешното заседание да се предава пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има процедурно предложение за пряко предаване. Има ли противно предложение? Не виждам такова.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 168 народни представители: за 167, против 1, въздържали се няма.
    Има думата министърът на финансите от името на вносителя. Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е голяма чест днес да представя пред вас проекта за Закон за държавния бюджет за 2003 г.
    Пред вас е бюджетът на по-високата заетост, бюджетът, който ще направи реална стъпка към по-висок жизнен стандарт на българските граждани. Бюджет 2003 е средството за постигане на средносрочната стратегия на правителството за финансова стабилност на България, за висок икономически растеж, по-висока инвестиционна активност, модернизиране на българската държава и цялостното подобряване на качеството на живот на българските граждани. Бюджетът е отражение на всички позитивни процеси, благоприятстващи развитието на нашата икономика през тази година и неколкократното повишение на кредитния ни рейтинг, и успешното преструктуриране на външния ни дълг, и признанието ни от Европейската комисия за функционираща пазарна икономика, и повишаването на приходите чрез сътрудничество с представителите на “Краун ейджънтс”, и по други линии.
    Двете най-големи предизвикателства, оставащи пред българската икономика, са все още големият брой безработни хора и проблемите с платежния баланс на страната. Преодоляването на тези две препятствия, чрез повишаване на заетостта, е основна цел на предложения проект за бюджет.
    Здравеопазването и образованието са също сред приоритетите на Бюджет 2003 и тук акцентът е върху подобряване качеството на услугите, които българските граждани получават. Основна роля трябва да изиграе провеждането на нелеките реформи, залегнали в предизборните програми на НДСВ и ДПС, а след изборите и в дневния ред на правителството. В Бюджет 2003 са разработени механизмите, които ще гарантират на българските граждани повече яснота за това как и за какво се изразходват техните пари. Правителството на НДСВ и ДПС е убедено, че така предложените параметри в проектобюджета за 2003 г. са предпоставка и условие за запазване на стабилна макроикономическа среда и за ускоряване на процеса на структурните и публични реформи, които българската държава отдавна дължи на българското общество. Предпоставка за постигането на тези цели е заложеният дефицит за 2003 г. от 0,7% от БВП. Това ниво на дефицит е задължително за България, поради високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, поради ограниченията на валутния борд и с цел да не се акумулира нов непосилен дълг на страната, с което да се обремени бъдещето на нашите деца.

    Правителството очаква с приемането и изпълнението на този проект за бюджет реалният ръст на брутния вътрешен продукт през 2003 г. да бъде 4,8% и да достигне 35 млрд. 285 млн. лв. при средногодишна инфлация под 3,5%. Заложените приходи на консолидирана основа са в размер на 13 млрд. 374 млн. лв. или 37,9% от прогнозирания БВП. Разходите, които прогнозираме, са 13 млрд. 637 млн. лв. или 38,6 от БВП.
    Данъчната политика за 2003 г. е съобразена с параметрите, които трябва да постигнем във връзка с намаляване на общото ниво на данъчната и осигурителната тежест при увеличаване на събираемостта на данъците. И през следващата година запазваме тенденцията на намаляване на преките и увеличаване на косвените данъци, с което стимулираме повишаване на нивото на инвестициите.
    Дами и господа народни представители, вие вече се запознахте с внесените по-рано предложения за промени в данъчните закони, които са инструментите за реализация на високата заетост и модернизиране на българската държава чрез по-ефективно провеждане на структурните реформи. Преди да продължа с представяне на отделните сектори на Бюджет 2003 бих искал да насоча вниманието ви върху факта, че този бюджет е изготвен при поемането на един много ясен ангажимент за рационализиране и преструктуриране на разходите към приоритетните области във всеки един сектор. В съответствие със стремежа за социална насоченост на бюджета през 2003 г. средносрочният номинален ръст на доходите в бюджетната сфера е 10,4% спрямо 2002 г. Пенсиите се увеличават с 8,5% спрямо 2002 г. Ръстът на заплатите и пенсиите значително изпреварва заложената инфлация от 3,5 от процента. Най-голям дял от бюджета и най-голямо процентно увеличение спрямо предходни години бележат разходите в сферата на социалната защита на българските граждани. Средствата са с 22% повече спрямо 2002 г.
    Проектът за бюджет предвижда значителен ръст и в капиталовите разходи – традиционен източник на икономически растеж. През следващата година държавата ще инвестира със 168 млн. лв. повече в национални инфраструктурни обекти спрямо 2002 г.
    Правителството предлага през следващата година най-голям ръст на разходите за социално подпомагане и грижи. Сумата на разходите ще възлезе на 4 млрд. 905 млн. лв. Като дял от брутния вътрешен продукт това е с 0,8% от брутния вътрешен продукт в повече от тази година. Осигурени са 304 млн. лв. за активна политика през следващата година, от които 217,7 млн. лв. за новата програма “От социални помощи – към осигуряване на заетост”.
    Заделените средства за борба с безработицата са близо осем пъти повече от изразходваните през 2001 г. и близо четири пъти повече спрямо 2002 г. Правителството на НДСВ и ДПС е първото, което демонстрира политическа воля и компетентност да се бори ефективно с безработицата. За сравнение само ще отбележа, че БСП и СДС показват привидна загриженост по проблема за безработицата у нас само когато са в опозиция и реално през последните десет години техните правителства не успяха дори да намерят верните пътища и методи за справяне с този огромен проблем.
    Разходите за отбрана и сигурност през 2003 г. в този проект за бюджет се предвижда да бъдат 1 млрд. 711 млн. лв. или 4,9% от БВП, като през 2002 г. този дял е малко по-нисък – 4,8%. Приоритетите в областта на отбраната и сигурността произтичат от общополитическите цели на правителството и се базират на реалностите на международната среда и обективните възможности на страната да отделя ресурси за тях. Бюджет 2002 спомогна за сериозния напредък в реформирането на Българската армия и резултатът от това е очакваната покана за членство на България в НАТО.
    Разходите за здравеопазване се запазват на нивата от 2002 г. като дял от брутния вътрешен продукт на 4%. Номинално за 2003 г. те възлизат на 1 млрд. 416 млн. лв. Целта на тази финансова рамка е да осигури нормално функциониране на системата на здравеопазване по време на преструктурирането на сектора. През 2003 г. българските граждани трябва да получават по-качествени здравни услуги при по-голяма адекватност на отпуснатите средства за извършените услуги. И през 2003 г. ще се запазят в определена степен ангажиментите на държавата чрез републиканския бюджет по отношение на финансирането на болничната помощ, независимо че по-голямата част от болниците са преобразувани в търговски дружества. Целта е здравните заведения по-бързо да се адаптират към новия начин на заплащане на болничната помощ и да не се допускат сътресения в системата, както и в равнището на здравното обслужване на населението. Участието на Националната здравноосигурителна каса във финансирането на лечебните заведения се предвижда да бъде в размер на 34% от общите разходи за болнична помощ през 2003 г.
    В разходите за образование се залага продължаване на оптимизирането на структурите съобразно демографските и икономическите фактори в страната ни. Реално разходите за образование през 2003 г. ще са много по-високи за отделните училища. Неефективните структури следва да бъдат закрити с оглед осигуряване на достатъчно средства за тези училища, които предоставят качествени услуги. За 2003 г. се залагат 1 млрд. 353 млн. лв., което е 3,8% от брутния вътрешен продукт.
    Правителството и управляващото мнозинство на НДСВ и ДПС имаха смелостта да пристъпят към осъществяването на идеята за финансова децентрализация. Ние имаме волята да покажем истинските проблеми и да предложим решения. От следващата година ще направим първата стъпка към ясно регламентиране на отговорностите на държавата и общините, към повишаване на финансовата дисциплина и прозрачност.
    Дами и господа народни представители, аз съм уверен, че предложеният бюджет за 2003 г. е един добър бюджет, най-малкото поради това, че критиките на опозицията са в двете крайности. СДС го оцени като социалистически, БСП го окачестви като крайно десен и мракобеснически. (Весело оживление в мнозинството.) И вие днес ще чуете не малко изявления в този смисъл. Приемете ги с разбиране. Фактът, че това са взаимоизключващи се твърдения, говори, че този бюджет е намерил необходимия баланс, който ще гарантира изпълнението на заложените в него цели.
    Уважаеми дами и господа, българското правителство ви призовава да подкрепите със своя глас проекта за бюджет за 2003 г. Не се съмнявам, че онези от вас, които работят като доблестни политици и български граждани за осъществяване на идеята за модерна и функционираща българска държава, онези от вас, които са се посветили на идеята за постигане на основните задачи, поставени на дневен ред в българското общество, ще гласуват за този бюджет. Защото при настоящите обективни условия той осигурява най-добрия път за постигане на тези цели. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми народни представители, продължаваме със становищата по законопроекта от различните комисии.
    Давам думата на господин Четин Казак да прочете становището на Комисията по правни въпроси. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
    “ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси
    Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    На редовни заседания, проведени на 7 и 14 ноември 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха господин Антон Станков – министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет, господин Боян Магдалинчев и господин Румен Георгиев – членове на Висшия съдебен съвет, и господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
    Представителите на Висшия съдебен съвет изтъкнаха обстоятелството, че съгласно Конституцията на Република България, решение на Конституционния съд от 1993 г. и разпоредбата на чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт (в сила от 3 август 2002 г.) Висшият съдебен съвет е изготвил и внесъл в Народното събрание проект за бюджет на съдебната власт за 2003 г. Министерският съвет може да изрази своето становище, да прави бележки и възражения по предложения проект, но той не може да представя свой, алтернативен вариант на бюджета на съдебната власт. В консолидирания проект за държавен бюджет, внесен от Министерския съвет за разглеждане от Народното събрание, е следвало да бъдат отразени предложените от Висшия съдебен съвет параметри. Предложеният от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2003 г. не осигурява провеждането на съдебната реформа, предвидена в измененията и допълненията на Закона за съдебната власт от тази година, както и затварянето на съответната преговорна глава с Европейския съюз. Предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт възлиза на около 0,4-0,5 процента от брутния вътрешен продукт, докато в страните от Централна и Западна Европа този бюджет е между 2 и 4 процента от брутния вътрешен продукт. Изтъкнато бе, че предложените от Министерския съвет средства не покриват дори разходите за заплати и осигуровки на служителите от съдебната власт във връзка с измененията и допълненията на Закона за съдебната власт.
    Представителят на Министерския съвет господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, отбеляза, че изискванията на Конституцията и закона са изпълнени. Във внесения в Народното събрание от правителството проект на Закон за държавния бюджет е включен проектът за бюджет на съдебната власт за 2003 г. във вида, в който е съставен и представен от Висшия съдебен съвет. Същевременно съгласно чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт Министерският съвет е изразил становището си по проекта на Висшия съдебен съвет под формата на отделен проект. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет на основата на становището си правителството е подготвило общите параметри на държавния бюджет, отразявайки взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. По този начин правителството е спазило както изискванията на Закона за съдебната власт, така и тези на Закона за устройството на държавния бюджет. Господин Ананиев отбеляза, че Висшият съдебен съвет не е спазил установените с решение на Министерския съвет срокове, в които е следвало да представи проекта си за бюджет и поради това включването на предложенията на Висшия съдебен съвет в макрорамката на държавния бюджет се е оказало невъзможно. Според него в процентно отношение спрямо брутния вътрешен продукт проектобюджетът на съдебната власт за 2003 г. отбелязва нарастване, макар и с малко. Предвидените в измененията и допълненията на Закона за съдебната власт кадрови и структурни реформи са финансово обезпечени.
    Народните представители от ОДС се солидаризираха с позицията на Висшия съдебен съвет. Те предложиха или гласуването по проектобюджета да бъде отложено, или да бъде гласувано само предложението на Висшия съдебен съвет.
    Народните представители от Коалиция за България считат, че тенденцията за увеличаване средствата на съдебната власт трябва да бъде ясно изразена. Според тях дискусията във връзка с конституционносъобразността и законосъобразността на действията на Министерския съвет при изработването на консолидирания проект за държавен бюджет не е нова. Изразено беше становище да бъдат гласувани както предложенията на Висшия съдебен съвет, така и становището на Министерския съвет. Отправени бяха въпроси по отношение финансирането на предвидените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт реформи.
    Народните представители от НДСВ и ДПС изразиха становище, че действително механизмът, по който следва да бъдат изработени и оформени бюджетът на Висшия съдебен съвет и републиканският бюджет, не е достатъчно изяснен. Според тях Министерският съвет не е нарушил Конституцията и закона при изработването и внасянето на консолидирания проект за държавен бюджет и е следвал една установена практика.
    Комисията по правни въпроси смята, че предложените от Министерския съвет параметри в приходната и в разходната част на бюджета за съдебната власт представляват негово становище по представения от Висшия съдебен съвет проект за бюджет на съдебната власт. В този смисъл комисията не счита, че са нарушени чл. 117 от Конституцията, чл. 20, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, Решение на Конституционния съд № 18/1993 г., както и чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Освен това комисията смята, че обсъждането на бюджета на съдебната власт не следва да е в зависимост от атакуването на решението на Министерския съвет за внасяне на законопроекта за бюджет за 2003 г. пред Върховния административен съд. Първо, защото съгласно чл. 7, т. 1 от Закона за Върховния административен съд решението на Министерския съвет представлява законодателна инициатива и не подлежи на съдебен контрол пред Върховния административен съд. На второ място, защото Комисията по правни въпроси не е съдебен орган, който има задължение да преустановява дейността си, за да вземе предвид решенията на определени съдебни органи по даден преюдициален въпрос.
    В резултат на проведените обсъждания на проект за бюджет на съдебната власт по същество Комисията по правни въпроси взе следните решения:
    1. С 5 гласа “за” и 15 “въздържали се” комисията реши, че не следва да приеме заложените параметри за бюджет на съдебната власт, предложени от Висшия съдебен съвет поради това, че са твърде завишени и е невъзможно да бъдат заложени в този им вид в рамките на консолидирания държавен бюджет за 2003 г.
    2. С 11 гласа “за”, 5 “против” и 4 “въздържали се”Комисията по правни въпроси реши да приеме по принцип параметрите за бюджет на съдебната власт, заложени в представеното от Министерския съвет становище по проектобюджета на Висшия съдебен съвет, както и представения от Министерския съвет бюджет за Министерството на правосъдието. Във връзка с провежданата съдебна реформа Комисията по правни въпроси препоръчва между първо и второ гласуване на проектобюджета за 2003 г. да се направят и обсъдят конкретни предложения за повишаване на предложените суми, необходими за финансиране функционирането на съдебната система във връзка с промените в Закона за съдебната власт – създаване на информационно обслужване и технологии, съдебна охрана, Съвет за криминологични изследвания и Национален институт на правосъдието.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
    Уважаеми народни представители, искам да ви обърна внимание, че Българската национална телевизия и Българското национално радио имат ангажименти да предават пряко от Срещата на високо равнище в Прага, така че за времето, за което е предвидено това да стане, те ще го направят. Струва ми се, че това ще бъде времето между 10,10 ч. и 11 ч. и колкото е предвидено. През това време няма да има предаване от пленарна зала.
    Давам думата на председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
    “СТАНОВИЩЕ
    по законопроект № 202-01-74 от 31 октомври 2002 г. за
    държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    с вносител Министерския съвет

    На своето редовно заседание, проведено на 6 ноември 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет.
    В резултат на проведеното обсъждане, както и на проведеното гласуване с 8 гласа “за” и 5 “против” Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. с вносител Министерския съвет”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Искам да помоля господин Ремзи Осман в качеството си на председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри!
    “Законопроектът беше представен от името на вносителя от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите. Комисията проведе три заседания, на 12, 13 и 19 ноември 2002 г.
    Проектозаконът за държавния бюджет на Република България за 2003 г., в частта му за общините, е разработен в съответствие с основните принципи на Концепцията за финансова децентрализация, но в условията на ограничения финансов ресурс на страната. Именно недостатъчните финансови средства са основна причина за предлаганото поетапно въвеждане на финансовата децентрализация, което стартира от 1 януари 2003 г. Финансовите ограничения ще влияят на изпълнението на общинските бюджети през следващата година, но следва да се има предвид, че приетата програма за реализация на финансовата децентрализация включва периода 2003-2005 г., през който по-голяма част от съществуващите проблеми ще бъдат разрешени. Някои отрицателни фактори се предвижда да бъдат преодолени още с бюджет-2003 г.
    В най-общ план общинските бюджети в своята приходна и разходна част изглеждат по следния начин:
    Общински приходи – 1 млрд. 596 млн. лв. В това число: приходи за издръжка на държавните дейности – 1 млрд. и 4 млн. лв., собствени приходи – 507 млн. лв., изравнителна субсидия за общините – 15 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи – 70 млн. лв.
    Общо разходи по направления – 1 млрд. 612 млн. лв. В това число: заплати, стипендии, осигурителни плащания – 775 млн. лв., издръжка – 701 млн. лв. и капиталови разходи – 136 млн. лв.
    Дефицит в общинските бюджети – 16 млн. лв.

    В сравнение с 2002 г. общата сума на приходите е по-малко със 132 млн. лв. Това намаление се дължи на преструктурирането на преотстъпените данъци и собствените общински приходи. Разходите по общинските бюджети са разчетени на 1 млрд. 612 млн. лв., което е по-малко с 293 млн. лв. в сравнение с 2002 г. Това намаление обаче е резултат от намаляване на разходите по здравеопазване, за издръжка на общинските болници със 131 млн. лв., които от 2003 г. преминават на финансиране от Националната здравноосигурителна каса и на социалните помощи и обезщетения с 315 млн. лв., които преминават от 2003 г. на финансиране от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
    Наред с това горните данни показват, че в проектозакона е предвидено на общинските бюджети да се предоставят трансфери в размер общо на 391 млн. лв., от които 356 млн. лв. от централния бюджет и 35 млн. трансфер от Агенция "Пътища". Средствата от централния бюджет се предоставят под формата на обща допълваща субсидия – 271 млн. лв.; обща изравнителна субсидия – 15 млн. лв.; и целева субсидия за капиталови разходи – 70 млн. лв.
    Предоставено бе и становището на Националното сдружение на общините в Република България. Националното сдружение подкрепя принципно представения законопроект, като прави следните бележки и предложения.
    Предвиденият с проектобюджета финансов ресурс за общините не осигурява успешен старт, според тях, на финансовата децентрализация и нормално функциониране на финансираните от общинските бюджети държавни и общински дейности. Националното сдружение на общините счита, че 74 на сто от общините ще получават през 2003 г. по-малко средства от реално отчетените на съпоставима база разходи през 2001 г. Изтъкнато бе, че основна причина за намаляване на бюджетните средства за общините е редуцирането на размера на отстъпените данъци от 868 млн. лв. през 2002 г. на 697 млн. лв. през 2003 г. Като краен резултат държавната подкрепа за общините под формата на споделени данъци и субсидии през 2003 г., според тях, ще бъде с 11,7 млн. лв. по-малка. Приемането на законопроекта ще създаде още в началото на годината ежемесечен недостиг от 10 млн. и 800 хил. лв. във финансирането на делегираните държавни дейности. До евентуалното получаване на допълнителния транш от държавния бюджет през септември, общините ще натрупат, според Националното сдружение, над 128 млн. лв. неразплатени разходи, като само лихвите и неустойките по тях ще се равняват на предвидената изравнителна субсидия.
    За разрешаване на посочените проблеми Националното сдружение на общините, вие знаете, колеги, че те имат право на съвещателен глас във всички комисии в Народното събрание, предлага:
    1. на общините да се предостави пълният размер от приходите по данъка върху доходите на физическите лица;
    2. да се запази целевата субсидия на капиталовите разходи на общините поне в размера на 2002 г. – 70 млн. лв. без екопроектите, които са част от капиталовите разходи;
    3. при определяне на изравнителната субсидия за общините да бъдат взети предвид и показателите на Столичната община. Столичната община не бива да бъде извън общия подход;
    4. разходите за издръжка на дейността на общинската администрация да се поемат изцяло от държавата.
    Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразиха становище, че проектозаконът за държавния бюджет за 2003 г. предвижда крайно недостатъчен финансов ресурс на министерството. По такъв начин липсват необходимите финансови предпоставки за цялостно и ефективно изпълнение на инвестиционните функции и задачи, заложени в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а именно за изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, водопреносната мрежа, както и дейностите, свързани с кадастъра, геозащитата и провеждането на регионалната политика.
    В проектозакона за Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предвидени около 215 млн. лв. капиталови разходи, от които само 8 млн. лв. са субсидии от държавния бюджет. Според представителите на министерството, за изпълнението на инвестиционната програма са необходими близо 250 млн. лв. или се очертава един недостиг от 35 млн. лв. за изпълнение на своята програма. По такъв начин, уважаеми дами и господа, редица обекти, по които вече е започнало строителство, ще бъдат замразени. Освен това бе изтъкнато, че средствата, предвидени за проектно-проучвателни разработки, свързани с подготовката на проекти, които да бъдат финансирани от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, са символични – едва 500 хил. лв., при заявени около 5 млн. лв. Дами и господа, по такъв начин, според министерството, се поставя под съмнение възможността за подготовка на качествени проекти, с които да се кандидатства за финансиране по линия на програмите ФАР и ИСПА.
    Представителите на Министерството на околната среда и водите изтъкнаха, че по бюджета на министерството са предвидени редица възможности за финансиране на екологични проекти в общините. На първо място, от общия бюджет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда на стойност 40 млн. лв., за общините са предвидени 35 млн. лв. Второто перо, предвидено в консолидирания държавен бюджет, е така нареченото Приложение № 6 за финансиране на екологични общински проекти, където са заложени още 30 млн. лв. като част от капиталовите разходи на общините. По линията на програмите ИСПА и ФАР, предвидената безвъзмездна помощ е на стойност 52 млн. лв., като допълнителното национално съфинансиране е на стойност 20 млн. лв., осигурено от Националния фонд към Министерството на финансите. На четвърто място е програмата за повишаване на заетостта на Министерството на труда и социалната политика за закупуване на сметоизвозваща техника, а от Министерството на труда и социалната политика са предвидени допълнително 14 млн. лв. за решаване на проблемите със сметищата.
    Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство счита, че внесеният законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г. е разработен във вариант, отговарящ в максимална степен на актуалното социално-икономическо състояние на страната. Много от цифрите в предлагания документ могат да бъдат критикувани, но по-важно е да се разбере каква философия стои зад числата, защото, без съмнение, бюджетът е съставен в трудна икономическа среда. Единственият справедлив въпрос за бюджета в момента е дали чрез него е намерен балансът на интересите на обществото. Изхождайки от тази позиция, народните представители от комисията изразиха желание проблемът с недостатъчните капиталови разходи, заложени в общинските бюджети, да бъде разрешен в най-близко бъдеще. Целесъобразно ще бъде издръжката на държавните дейности, осъществявани от общинската администрация, изцяло и безусловно да се приеме от държавния бюджет. Необходимо е през 2003 г. да се преустанови наложилата се в последните години практика на опрощаване на временни безлихвени заеми, получени от общините. Членовете на комисията изразиха своето безпокойство от ограничените средства, предвидени в проектобюджета за капиталови разходи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и предлагат да се намерят възможности за тяхното увеличение.
    Имайки предвид гореизложеното, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 10 гласа "за", 5 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се" реши да предложи на Народното събрание внесеният законопроект за държавния бюджет за 2003 г. да бъде приет на първо гласуване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Осман.
    Уважаеми народни представители, продължаваме с докладите на комисиите.
    Моля господин Станимир Илчев да представи доклада на комисията по Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    “ДОКЛАД
    Относно Законопроект № 202-01-74 за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г.
    На извънредно заседание, проведено на 13 ноември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г. в частта му за Министерството на външните работи и Министерството на отбраната.
    В заседанието участваха министърът на външните работи господин Соломон Паси, заместник-министрите на външните работи господин Любомир Иванов и господин Петко Драганов, господин Яшарали Ахмед – главен секретар и госпожа Зоя Плачкова, директор на Дирекция “Финансово-стопанска дейност” от Министерството на външните работи; заместник-министъра на отбраната господин Мехмед Али Джафер и господин Гошо Генчев – началник на Дирекция “Планиране и управление на бюджета” от Министерството на отбраната; госпожа Маруся Гърбачева – началник на Отдел “Бюджет и финанси на отбраната и сигурността и интеграция в НАТО” и госпожа Бориска Стоименова, държавен експерт в Дирекция “Финансиране на държавните органи, програми и осигурителни фондове” от Министерството на финансите.
    Основно в проекта за държавния бюджет е заложен ръст на брутния вътрешен продукт 4,8%. Бюджетният дефицит е определен на 0,7% от брутния вътрешен продукт или в абсолютна сума – 262 млн. 800 хил. лв. Дефицитът ще бъде покрит изцяло с постъпления от приватизация, които се очаква да бъдат в размер на 550 млн. лв.
    В рамките на посочените нелихвени разходи са определени разходите на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната.
    В сравнение с Бюджет 2002 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2003 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
    Приходна част за 2003 г. – 39 млн. 955 хил. лв.; разходната част – 97 млн. 576 хил. лв. и субсидия – 58 млн. 221 хил. лв.
    В сравнение с Бюджет 2002 основните показатели в проекта за бюджет за 2003 г. в частта му за Министерството на отбраната са следните:
    Приходна част за 2003 г. – 30 млн. 757 хил. лв.; разходна част – 810 млн. 82 хил. лв.; субсидия – 797 млн. 200 хил. лв.
    След проведеното обсъждане в комисията и направените предложения от страна на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната по проекта за бюджет за 2003 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното
    СТАНОВИЩЕ:
    Като отчита външнополитическите цели и приоритети на България, подчертава необходимостта да бъдат взети предвид направените предложения от Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г.
    Становището беше прието с 10 гласа “за”, 2 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
    Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Дончев – заповядайте, за да представите доклада на вашата комисия по проектобюджета за 2003 г.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своите заседания от 6 и 13 ноември 2002 г.
    В заседанието взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Националната служба за охрана.
    При обсъждането на проекта за бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2003 г. бе изслушан министър Георги Петканов.
    Министър Петканов изложи позицията на МВР, че за изпълнение на основните задачи и дейности, определени със Закона за МВР, е необходимо недостига по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2003 г. в размер на 22 млн. 113 хил. лв. да бъде осигурен допълнително и с оглед на това бюджетът на министерството за следващата година да възлезе на 715 млн. 518 хил. лв., в това число 15 млн. лв. за капиталови разходи.
    След проведените дискусии Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема по принцип проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2003 г. в частта му, отнасяща се до бюджета на Министерството на вътрешните работи и препоръчва на Министерството на финансите да се потърсят допълнителни средства за увеличаване на разходния таван на МВР в рамките на бюджета за 2003 г.
    Становището на комисията бе взето с 9 гласа “за”, 5 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се”.
    При обсъждане на проекта за бюджет на Националната служба за охрана за 2003 г. бе изслушан ген. Владимиров.
    Ген. Владимиров обоснова необходимостта от осигуряване на допълнителни средства в размер на 1 млн. 500 хил. лв. за капиталови разходи. След проведените дискусии Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2003 г. в частта му, отнасяща се до Националната служба за охрана.
    Становището на комисията бе взето с 9 гласа “за”, 0 гласа “против” и 1 глас “въздържал се”.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Не виждам председателя на Комисията по земеделието и горите.
    Заместник-председателят на комисията господин Муса - заповядайте, за да представите доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК РАСИМ МУСА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
    “Комисията по земеделието и горите проведе две заседания, съответно на 6 и 13 ноември 2002 г., на които обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г. в частта “Селско и горско стопанство, лов и риболов”.
    В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите господин Мехмед Дикме, заместник-министрите на земеделието и горите господин Бойко Боев, госпожа Адрияна Тошева, госпожа Меглена Плугчиева, господин Нихат Кабил, господин Асен Друмев – изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, както и експерти на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на финансите.
    На 13 ноември министър Мехмед Дикме даде обстоен отговор на поставените от народните представители въпроси на първото заседание на комисията по повод Бюджет 2003 г.
    В хода на дискусията се оформиха няколко групи въпроси. Основно те се свеждат до следното:
    Първо, в чл. 14, ал. 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители е посочено, че ежегодната субсидия от централния бюджет се определя като процент, не по-малък от 0,5% от брутния вътрешен продукт. Това означава, че размерът на бюджетния трансфер следва да бъде минимум 176 млн. лв., а размерът на разходите за субсидии – не по-малко от 88 млн. лв.
    Политиката за увеличаване на субсидиите в земеделието е продиктувана от необходимостта за стимулиране на земеделското производство с цел защитаване на по-големи квоти пред Европейския съюз при присъединяването ни към него, в това число квотата за тютюн и за български вина.
    В тази връзка се поставя основателен въпрос от народните представители за необходимостта да се изпълнява политиката в областта на земеделието и горите, която намери своя законодателен израз в последното изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
    Съгласно законопроекта за държавния бюджет за следващата година предвидената сума е в размер на 150 млн. лв. Тази сума е близо до законно установената рамка от 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт, но не е повече. От друга страна, половината от тези средства трябва да бъдат дадени на земеделските производители под формата на субсидия.
    Народните представители, взели участие в дискусията се солидаризираха около становището, че средствата за субсидия за българското земеделие следва да бъдат завишени от 40 на 75 млн. лв.
    Втората група от въпроси се отнася до това как с предвидените за следващата година бюджетни средства Министерството на земеделието и горите ще изпълни поетите ангажименти за залесяване в горите.
    Третият основен въпрос е относно предвидените средства за ловно-стопански мероприятия във връзка с екологичното равновесие на дивеча и регулиране числеността на хищниците. Становището на участниците в дискусията, както и на Министерството на земеделието и горите е, че предвидените 600 хил. лв. са недостатъчни. За нормалното функциониране на 37-те държавни дивечовъдни станции, както и за изпълнението на ловно-стопанските мероприятия, залегнали в устройствените проекти с цел поддържане на екологичното равновесие на дивеча и регулиране числеността на хищниците в дивечовъдните участъци са необходими около 12 млн. лв.
    Относно Фонд “Тютюн” се поставиха два противоположни по своя характер въпроса: какво наложи драстичното увеличаване на целевата парична подкрепа по Фонд “Тютюн” и достатъчни ли ще бъдат заделените средства за сключените договори за тази година?
    Министър Дикме изтъкна, че средствата по Фонд “Тютюн” се увеличават поради рязкото увеличаване на площи, които са засадени с тютюн.
    Съгласно правителствената програма в областта на тютюнопроизводството се цели: постигане на производство на суров тютюн в размер на 70 хил. т. за 2005 г.; увеличаване на експортните възможности на страната и създаване на по-голям ресурс за износ на манипулиран и ферментирал тютюн; повишаване на доходите на населението, заето в тютюнопроизводството, последно, решаване на въпроса с трудовата заетост в планинските и полупланинските райони.
    Министър Дикме изтъкна, че за реколта 1999 г. е дадена целева парична подкрепа от 1,22 лв. за килограм; за реколта 2000 г. – 1,00 лв., а за 2002 г. целевата парична подкрепа е намалена на 0,51 лв. за килограм.
    Той подчерта, че размерът на целевата парична подкрепа се формира както от количеството тютюн, който е произведен и изкупен в страната, така и от неговото качество. Министърът счита, че заделените средства за сключените договори за тютюн са оптимално възможният вариант, който държавата сега може да си позволи.
    След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното
    СТАНОВИЩЕ:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г. Това становище е гласувано с 14 гласа “за”, “против” – няма и 2 “въздържали се”.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Комисията по труда и социалната политика. Доктор Адемов, заповядайте да представите доклада на Вашата комисия по законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “Д О К Л А Д
    по законопроект за държавния бюджет на Република
    България за 2003 г., внесен от Министерския съвет за
    първо гласуване

    Комисията по труда и социалната политика на редовни заседания, проведени на 7 и 14 ноември 2002 г., разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г. На заседанията присъстваха госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, господин Владимир Петров, директор на Дирекция “Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове” в Министерството на финансите.
    Законопроектът бе представен от господин Владимир Петров.
    През 2003 г. за функция “Социално осигуряване” разходите са разчетени да бъдат 4 млрд. 905 млн. 202 хил. лв. или 13,9 на сто спрямо брутния вътрешен продукт, като нарастването спрямо 2002 г. е с около 0,9 пункта, което е едно значително завишаване на средствата по тази функция.
    Средствата за пенсии възлизат на 3 млрд. 122 млн. 700 хил. лв. заедно с резерва за реформата на социалното осигуряване, който е в размер на 60 млн. лв. Този разход съставлява 8,8 на сто от брутния вътрешен продукт. Предвижда се средномесечният размер на пенсията на един пенсионер за 2003 г. да достигне 108,16 лв., номиналният ръст на пенсията на един пенсионер е 8,5 на сто, а реалният е 2,4 на сто. За 2003 г. за социални помощи и обезщетения за домакинствата са предвидени общо 1 млрд. 535 млн. 900 хил. лв. или номиналното нарастване спрямо 2002 г. е с 271 млн. 526 хил. лв. Отнесено към брутния вътрешен продукт по години, делът на тази група разходи се увеличава от 3,82 на 4,4 на сто, което се дължи главно на разходите за активни мерки на пазара на труда – прехвърлянето на държавните социални дейности от бюджетите на общините към бюджета на Министерството на труда и социалната политика като орган, който осъществява тази политика. В съответствие с политиката на правителството за изграждане на по-добре функциониращ пазар на труда, който да осигури по-висока степен на заетост, в проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени средства в размер на 304 млн. лв., от които 217 млн. 700 хил. лв. са за Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”. За финансиране на другите програми по-активните мерки, съществували в досегашната форма, са осигурени 86 млн. 300 хил. лв. Целевите помощи за енергийна защита на социално слабото население са в размер на 110 млн. лв. По Закона за семейните помощи за деца са предвидени средства в размер на 171 млн. 800 хил. лв. За изплащане на социални помощи на неосигурени родители са предвидени 87 млн. 200 хил. лв. Размерът на помощите по този закон е определен при 200 лв. доход на член от семейството и 15 лв. месечна помощ. За социални помощи са осигурени 100 млн. 600 хил. лв., а за фонд “Социална интеграция на инвалидите” са предвидени 16 млн. лв.
    За министерствата и ведомствата за социални помощи и обезщетения са предвидени средства в размер на 19 млн. лв. Предвиждат се разходи за общините за държавни дейности, финансирани чрез общинските бюджети, в размер на 65 млн. 900 хил. лв. за 2003 г., като за общинските бюджети са предвидени 20 млн. лв. разходи за здравноосигурителни вноски на социално подпомагани граждани.
    Предложеният проект за държавен бюджет за 2003 г. бе представен като балансиран, добре обвързан в отделните функции и отрасли, съобразен с политиката, която се осъществява от правителството във всички сфери – в сферата на социалното осигуряване, в сферата на здравеопазването, на образованието, на културата, на икономиката и на други дейности от националната икономика, като особено внимание е отделено на социалната политика.
    Бяха поставени поредица от въпроси относно очаквания брой осигурени от работещите по трудов договор и самонаети лица, по отношение номиналния ръст на работната заплата, увеличения размер на социалните разходи, както и по взаимоотношенията на държавния бюджет за 2003 г. с бюджета на Националния осигурителен институт за гарантиране нормалното изплащане на пенсиите.
    След приключване на разискванията бе проведено гласуване. С резултати “за” – 8 гласа, “против” – 6 гласа и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
    Комисия по образованието и науката. Искам да поканя председателя на комисията проф. Асен Дурмишев да представи доклада на комисията по законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК АСЕН ДУРМИШЕВ: Благодаря, господин председател.

    “Д О К Л А Д
    относно законопроект за държавния бюджет на
    Република България за 2003 г. № 202-01-74, внесен от
    Министерския съвет на 31 октомври 2002 г.

    На свое редовно заседание Комисията по образованието и науката разгледа на 6 ноември 2002 г. законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. в частта му за образованието и науката.
    В проведените разисквания народните представители отбелязаха, че целите и принципите, както и заложените средства в частта “Образование и наука” от законопроекта за държавния бюджет за 2003 г., създават условия за качествен образователен и научноизследователски процеси. В същия дух бяха мненията на председателя на Българската академия на науките – акад. Юхновски, и на председателя на Съвета на ректорите – проф. Камен Велев. Същевременно бе изказано становище, че средствата за обновяване на материалната база и за компютризация на учебната мрежа са недостатъчни.
    Членовете на Комисията по образованието и науката с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 “въздържали се” взеха следното решение:
    Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., № 202-01-74, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Дурмишев.
    Комисията по здравеопазването. Моля председателя на комисията господин Атанас Щерев да представи доклада на комисията по законопроекта. Заповядайте, господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, позволете ми да ви предложа

    “Д О К Л А Д
    на Комисията по здравеопазването
    по законопроект за държавния бюджет на Република
    България за 2003 г., внесен от Министерския съвет

    На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2002 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    В заседанието взеха участие министърът на здравеопазването, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, проф. Генчо Начев – изпълняващ длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса, представители на Националното сдружение на общините, на съсловните организации на лекари и стоматолози.
    На вниманието на народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и Федерацията на синдикатите в България.
    Законопроектът беше представен от неговите вносители.
    В хода на дискусията народните представители поставиха основен акцент върху проектобюджета за общинското здравеопазване. Изразено беше категорично мнение, че предвидените средства са крайно недостатъчни и заложената финансова рестрикция от около 71 млн. лв. в общинските бюджети ще компрометира сериозно провеждането на структурната реформа в болничния сектор, особено в по-малките общини. Заплащането по клинични пътеки от бюджета на НЗОК, на което се разчита да компенсира намалението на бюджета за общинското здравеопазване при финансиране на медицинските дейности, е недостатъчно. При тези обстоятелства и предвид намаляването на субсидията за общинските болници, поддържането на тяхната дейност би било изключително затруднено.

    С оглед гарантирането на поетия ангажимент за допълнителни субсидии в общинското здравеопазване, народните представители се обединиха около становището, че е необходимо текстовете в проектобюджета, които се отнасят до този ангажимент, да бъдат прецизирани в посока на по-императивното им записване, както и да бъде предвидено такова разплащане да започне по-рано през годината. Изразено беше и настояване за намиране и пренасочване на средства от други пера към общинските бюджети за функция "Здравеопазване". Като такъв източник бяха посочени ведомствените болници, като беше изразно мнение, че заложените за тези лечебни заведения болници са необосновано високи.
    След проведеното обсъждане и последващо гласуване, с 11 гласа "за" и 11 гласа "против" Комисията по здравеопазване прие следното решение:
    Предлага на Народното събрание да обсъди и отхвърли на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Щерев.
    Становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта ще бъде представено от председателя на комисията господин Александър Праматарски.
    Заповядайте, господин Праматарски.
    ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям ви становището на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    "На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2002 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на Република България.
    На заседанието присъстваха: господин Васил Иванов – министър на младежта и спорта, госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за защита на детето, госпожа Ангелова – началник отдел в Министерството на труда и социалната политика, представители на Министерството на финансите.
    Законопроектът за държавния бюджет за 2003 г. в частта относно Министерството на младежта и спорта бе представен от господин Иванов - министър на младежта и спорта. Господин Иванов изложи основните параметри в предложения проектобюджет за 2003 г. Общият размер на одобрените разходи е 42 млн. 643 хил. 998 лв. или приблизително 95% от необходимите средства, като същевременно е променена структурата на разходите. Като цяло е намален разходът за издръжка и са увеличени капиталовите разходи. Предвид намалените бюджетни средства за издръжка са заложени нови източници на приходи за покриване на планираните разходи, които са основно за олимпийска подготовка. Тези нови източници се очаква да бъдат от промяна в схемата за разпределение на постъпленията от Българския спортен тотализатор на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и промяната на Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор. За "Дейности за младежта" са предвидени само разходите за членски внос. За дейности, обхващащи реализиране на спортния календар на Ученически игри, учебно-спортна дейност и тренировъчен процес в спортните училища са отпуснати средства в размер на 1 млн. лв. Заложени са 30 млн. лв. под формата на финансиране чрез увеличаване участието на държавата в капитала на търговското дружество, като средствата са предвидени за приключване изграждането на Националния стадион "Васил Левски".
    В хода на дискусията членовете на комисията изказаха становища, че представеният проектобюджет за 2003 г. за физическо възпитание и спорт е увеличен с около 20% от предходната година, което е добър старт за новото министерство. Отбелязано бе също така, че средства по програмата "Младеж" са предвидени единствено за членски внос.
    Бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето бе представен от госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията като второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерството на труда и социалната политика е включена в сборния бюджет на министерството. На агенцията са отпуснати средства в размер на 594 хил. 908 лв. За първи път в проектобюджета на Държавната агенция за закрила на детето за 2003 г. са предвидени средства за дейности и програми. Има направен финансов план и обосновка за програмите и дейностите на агенцията за 3-годишен период. Сумата от 74 хил. лв. за програми е вследствие на разбивка за три години, като те са в изпълнение на основните приоритети, одобрени от Националния съвет. В бюджета са заложени 100 хил. лв. за изпълнение на Закона за закрила на детето.
    В дискусията по проектобюджета относно частта за Държавната агенция бяха изказани мнения от народните представители, че бюджетът на агенцията е увеличен, за да може наистина тя да работи по-ефективно. В проектобюджета предвидените средства за програми и дейности в голяма степен са недостатъчни. Изразено бе становището, че е необходимо да се потърсят възможности да бъде завишен лимитът на Държавната агенция за закрила на детето от бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
    След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
    С 9 гласа "за", 4 гласа "против", 0 гласа "въздържали се" Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на Република България." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Праматарски.
    Господин Веселин Близнаков – председател на Комисията по енергетиката, ще представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!

    "Д О К Л А Д
    на Комисията по енергетиката относно
    проект на Закон за държавния бюджет на
    Република България за 2003 г.
    № 202-01-74, внесен от Министерския съвет
    на 31 октомври 2002 г.

    На две свои редовни заседания, проведени на 6 ноември 2002 г. и на 13 ноември 2002 г., Комисията по енергетиката обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    На заседанията присъстваха: Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, Емил Вапирев – председател на Агенцията за ядрено регулиране, Константин Шушулов – председател на Държавната комисия по енергийно регулиране, Валентин Димитров - изпълнителен директор на "Топлофикация – София", както и други представители на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, на Държавната комисия по енергийно регулиране, на Агенцията за ядрено регулиране и на "Топлофикация – София".
    От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Румен Порожанов – директор на дирекция "Финанси на търговските дружества и структурна реформа" към Министерството на финансите.
    Като взе под внимание текста на законопроекта за държавния бюджет за 2003 г., доклада по него, направените изказвания, констатациите и реалните възможности за изпълнение на определените приходни и разходни суми в проекта, Комисията по енергетиката към Тридесет и деветото Народно събрание проведе гласуване, при което бяха получени следните резултати: в подкрепа на "Бюджет 2003" – 9 гласа "за"; "против" гласували 4; "въздържал се" 0 гласа.
    Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетиката към Тридесет и деветото Народно събрание реши:
    1. Подкрепя одобрения с Решение № 702 на Министерския съвет от 31 октомври 2002 г. законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    2. Предлага на Народното събрание да приеме законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2003 г. на първо четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
    Кой ще представи становището на Комисията по жалбите и петициите на гражданите? Ще помоля това да бъде само представител на комисията, който е в залата.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз съм председател на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Корнезов, съжалявам. Вероятно имате заместник. (Неясна реплика на господин Любен Корнезов.)
    Именно, като влезете в залата, ще имате възможност да представите доклада. Извън залата не можем да работим.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Аз съм в залата преди Вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не сте в залата, не, моля Ви! Не, не сте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Преди Вас съм в залата!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Регистрация – "0". Много съжалявам!
    Ще представите ли от вашата комисия доклада?
    Комисията по културата - кой ще представи доклада?
    Господин Коста Цонев, заповядайте.

    ДОКЛАДЧИК КОСТА ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни депутати, уважаеми министри!
    “ДОКЛАД
    на Комисията по култура
    относно проект на Закон за държавния бюджет
    на Република България за 2003 г.,
    внесен от Министерския съвет на 31.10.2002 г.

    Комисията по култура на три свои заседания обсъди законопроекта за държавния бюджет на Република България, № 202-01-74, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2002 г. Заседанията са отразени в стенографски протоколи от 12, 13 и 14.11.2002 г. В тях участваха заместник-министрите на културата Анда Палиева, Бисера Йосифова и представители на Министерството на финансите.
    Народните представители се запознаха с внесения проект за Закон за държавния бюджет и доклада на министър Абрашев, както и разписания бюджет за 2003 г. на Министерството на културата.
    След станалите разисквания Комисията по култура препоръчва на Министерството на финансите да търси възможност за коригиране законопроекта за бюджет за 2003 г. на Министерството на културата с още 3 млн. лева към предложената рамка от 52 млн. 973 хил. лева, от които 2 млн. лева за капиталови разходи и 1 млн. за творчески проекти.
    На основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по култура прие с 8 гласа “за” и 6 гласа “против” следното становище:
    Подкрепя законопроекта в раздел VII “Почивно дело, култура, религиозни дейности”, т. “Г” – “Култура” и предлага проекта за държавен бюджет на Република България за да бъде приет на първо четене.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
    Моля госпожа Милена Милотинова, председател на Комисията по медиите, да представи становището по законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА:
    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по медиите
    относно законопроект за държавния бюджет на
    Република България за 2003 г.


    На две заседания, редовно проведено на 6.11.2002 г. и извънредно заседание, проведено на 12.11.2002 г., Комисията по медиите разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет на 31.10.2002 г.
    В обсъжданията на законопроекта участваха и представители на Министерството на финансите, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция, Съвета за електронни медии и неправителствени организации в областта на медиите.
    За 2003 г. за Българското национално радио и Българската национална телевизия са предвидени субсидии общо в размер на 72 млн. 898 хил. лева, както следва: за Българското национално радио – 31 млн. 836 хил. и 200 лева за обем радиопрограма 73 хил. 523 часа; за Българската национална телевизия – 41 млн. 61 хил. и 900 лева за обем програма 16 хил. 352 часа.
    Съгласно Закона за радиото и телевизията БНР и БНТ съставят самостоятелен бюджет, като в него включват субсидията от държавния бюджет, собствени приходи от реклама и спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност.
    Субсидиите за Българското национално радио и Българската национална телевизия са разработени в съответствие с чл. 70, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията и включват разходите по създаване и разпространение на национални и регионални програми, а за БНР и целева субсидия за капиталови разходи. Проектът на субсидиите е разработен на принципа на норматив за час програма: за Българското национално радио норматив за час програма за 2003 г. – 429 лева, а за Българската национална телевизия – 2511 лева.
    Предвидените разходи по бюджета на Българската национална телевизия са за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми, както следва: национална програма “Канал 1” – 6935 часа, или 19 часа среднодневно излъчване; сателитна програма – 4380 часа, или 12-часово среднодневно излъчване; регионални програми – 5035 часа, на регионалните телевизионни центрове във Варна, Пловдив, Благоевград и Русе. В общия размер на разходите са включени и средствата за заплати и осигурителни вноски, съгласно политиката на доходите за 2003 г. Предвидено е и намаление на числеността на персонала.
    Разходите по бюджета на Българското национално радио са за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми, както следва: 73 хил. 523 часа национални програми “Хоризонт” и “Христо Ботев”; радио “България”, както и регионални програми на регионалните центрове във Варна – 24-часово излъчване, Шумен, Пловдив, Стара Загора и Благоевград – 18-часово излъчване. Предвидена и субсидия за капиталови разходи в размер на 300 хил. лева. В общия размер на разходите са предвидени и средства за заплати и осигурителни вноски, съгласно политиката на доходите за 2003 г. Оптимизирана е числеността на персонала за 2003 г. с оглед намаляване дела на разходите за заплати в общия размер на разходите за издръжка на БНР.
    Субсидията на Българската телеграфна агенция се предоставя от централния бюджет съгласно т. 17 от статута на БТА, приет с решение на Народното събрание от 1994 г. За 2003 г. за Българската телеграфна агенция е предвидена субсидия в размер на 3 млн. и 500 хил. лева, от които 3 млн. и 200 хил. лева са за технико-информационно обслужване на агенцията и 300 хил. лева – за капиталови трансфери.
    За 2003 г. за Съвета за електронни медии е предвидена субсидия в размер на 1 млн. и 78 хил. лева за осъществяване на основната дейност на съвета съгласно Закона за радиото и телевизията, в т.ч. 150 хил. лева за капиталови разходи. В общия размер на разходите са предвидени и средства за заплати и осигурителни вноски, съгласно политиката на доходите за 2003 г. Предвидено е и увеличение на числеността на персонала на СЕМ с 8 щатни бройки през 2003 г.
    В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за държавния бюджет се предвижда изменение на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията, съгласно който БНР, БНТ и СЕМ получават субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2003 г., и се отменя т. 1 на ал. 3.
    На второто заседание беше проведено гласуване и със 7 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се” Комисията по медиите реши:
    Подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Милотинова.
    Доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    Заповядайте, господин Тошев.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Защо на него му давате думата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Той е регистриран. (Шум и многобройни реплики от КБ.)
    Винаги можете да влезете, разбира се, по всяко време, само че трябва да се регистрирате, за да присъствате в залата.
    Заповядайте, господин Тошев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
    “На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2002 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    На заседанието присъстваха госпожа Юлия Цанева и господин Христо Илиев от Министерството на финансите, господин Метин Казак и господин Михаил Иванов от Националния съвет по етническите и демографските въпроси при Министерския съвет, господин Бойко Антонов и госпожа Еме Караиванова от Агенцията за бежанците при Министерския съвет, господин Антон Пиралков от Държавната агенция за българите в чужбина, госпожа Ширин Местан и госпожа Изидора Петкова от Държавната агенция за закрила на детето, доц. Иван Желев и господин Емил Велинов от Дирекция “Вероизповедание” при Министерския съвет, господин Георги Угринов и господин Иван Тонгов от Министерството на културата, които представиха законопроекта от името на вносителя, като по-специално представиха бюджетите на своите институции и дейности.
    След проведени дебати комисията се обедини около следните становища:
    1. Като знак за провежданата политика за интегриране на малцинствата е препоръчително бюджетът за програмите на Националния съвет по етническите и демографските въпроси да бъде увеличен.
    2. Бюджетът, предложен за Държавната агенция за българите в чужбина, не е приемлив, тъй като няма да позволи ефективното провеждане на националната политика спрямо българските общности в чужбина. Необходимо е той да бъде увеличен.

    3. Бюджетът на Агенцията за бежанците при Министерския съвет би следвало да не бъде по-нисък от този за 2002 г., за да могат да се изпълняват ангажиментите, които България има по националното законодателство и международните договори по отношение на бежанците и по-специално за осигуряване на средствата за издръжка и интеграция на бежанците.
    4. Бюджетът, предвиден за подпомагане на вероизповеданията и молитвените домове и храмове у нас и българските църкви в чужбина, е препоръчително да бъде увеличен до размера, първоначално поискан от Дирекция “Вероизповедания” при Министерския съвет.
    5. Бюджетът, предвиден за Държавната агенция за закрила на детето, е недостатъчен, за да може да се изпълнят планираните дейности по превенция на изоставането, превенция на насилието, реинтеграция, информационно обучение и др.
    6. Повод за загриженост е значителното намаляване на бюджета за капиталови разходи на Министерството на културата, където се включват сумите, предвидени за поддържане и реставрация на паметниците на културата, между които много храмове и манастири.
    След дискусиите беше проведено гласуване по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., при което се получиха следните резултати: “за” - 6 гласа, “против” – 2 гласа, “въздържали се” – 4 гласа.
    На редовното заседание на комисията, проведено на 14 ноември 2002 г., по предложение на заместник-председателя на комисията Кирил Милчев, беше прието решение, с което се оттегли вече представеният доклад по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. № 253-14-37 от 12 ноември 2002 г. Решението беше прието с 9 гласа “за” и 4 гласа “въздържали се”, като при това беше взета консултация по допустимостта му от проф. Емилия Друмева – директор на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание.
    При възобновяването на дебатите комисията потвърди позицията си по шестте точки от мотивите към доклада си от заседанието на 7 ноември 2002 г.
    Проведено беше отново гласуване по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г., при което се получиха следните резултати: “за” – 8 народни представители, “против” – 3 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител.
    Въз основа на проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията препоръчва на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. № 202-01-74 от 31 октомври 2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, с голямо удоволствие възобновявам заседанието на Народното събрание.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, събитието, което всички напоследък с надежда и нетърпение очаквахме, вече е факт. Само преди броени минути на срещата на най-високо равнище – на НАТО в Прага, генералният секретар на Организацията Лорд Джордж Робъртсън обяви, че България, заедно с други шест държави-кандидатки, е поканена за член на Евроатлантическия алианс. (Всички стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
    Направена е съществена крачка към осъществяването на един от основните външнополитически приоритети на демократична България – членството в НАТО.
    Народното събрание е длъжно да вземе отношение към това бележито събитие. По този повод, уважаеми госпожи и господа народни представители, давам възможност на всички парламентарни групи, в лицето на техните ръководства, да направят изявления.
    Заповядайте, господин Панайотов, за изявление от името на Национално движение Симеон Втори.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Днес България постигна първия значителен национален успех в новия ХХl век. Ако за нашия народ великите дати от предходните 125 години са свързани най-вече с Освобождението и Съединението на България, големите събития за страната ни през новото хилядолетие започват с присъединяването на България към семейството на държавите, споделящи общи демократични и пазарни ценности.
    Ние разглеждаме членството в НАТО като неделима част от процеса на приобщаване, предхождаща близкото пълноправно членство на България и в Европейския съюз. Днес ние получихме най-яркото признание за необратимия път на страната ни в утвърждаването на демокрацията, в развитието на гражданското общество и изграждането на функционираща пазарна икономика. Получихме най-силното доказателство, че усилията и трудностите на българския народ през тези 13 години не са били напразни, че те са цената, която трябва да заплатим за своята свобода – политическа и духовна.
    Днес дължим признателност и на онези български граждани, които десетилетия, отстоявайки принципите за свобода и демокрация в държавата, заплащаха за това със собствената си свобода. Поканата за членство на България в Северноатлантическия алианс е следствие на дълъг и нелек път, резултат от категоричната политическа воля и последователната работа както на управляващото мнозинство на Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи, така и на предходните управления. България доказа своята решителност за присъединяването към Алианса, проявявайки се като фактически член на Пакта, с включването си в операциите на международната антитерористична коалиция, формирана след трагичните събития от 11 септември миналата година, и с последователната си подкрепа за миротворческите и мироопазващи операции на НАТО.
    Ние разглеждаме днешната покана за присъединяване на България към Северноатлантическия договор не като край на усилията ни в процеса на демократизация, а като ново начало за повече и по-големи възможности за развитие пред страната ни, за по-добър стандарт на живот за българските граждани.
    Членството на България в НАТО е несъмнено доказателство за принадлежност към най-надеждната система за колективна сигурност в съвременния свят, но същевременно то е и важен инвестиционен индекс, сертификат за сигурност и за стабилност. Това е допълнителна гаранция за чуждестранните инвеститори.
    Отчитайки историческото значение на получената днес покана ние не забравяме, че в периода на подписване на протоколите за присъединяването и тяхната ратификация през следващата година и половина трябва да продължим с неотслабващо темпо изпълнението на всички поети ангажименти, свързани с членството на България в НАТО.
    Национално движение Симеон Втори започна консултации за необходимите промени в Конституцията, произтичащи от членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз. Приемаме, че днешната покана е допълнителен стимул за тяхното ускоряване. Надяваме се тази инициатива да бъде подкрепена и от представителите на опозиционните политически сили при обсъждането във временната комисия за промени в Конституцията, както и при дебатите и гласуването на измененията в пленарната зала.
    Управляващото мнозинство ще продължи започнатата реформа в съдебната система, която е в основата на справедливо правораздаване и функционираща пазарна икономика. Ще продължим и категоричната борба с престъпността и корупцията, която вече дава своите резултати. Този факт бе отчетен и оценен от нашите чуждестранни партньори, които приемат България като важен свой съюзник.
    В периода на ратификация е особено важно да продължи модернизацията на Въоръжените сили, изграждайки ефективна, мобилна и боеспособна армия.
    Уважаеми госпожи и господа, днешният ден е доказателство, че най-големите успехи в българската история се постигат тогава, когато всички сме обединени около националните интереси и когато националната кауза стои над всичко друго. Искрено вярвам, че Тридесет и деветото Народно събрание ще продължи да отстоява националните приоритети и всички ще работим за България и за нейния просперитет. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
    От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има думата заместник-председателят господин Димитър Абаджиев.
    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! По пътя към свободния свят България днес се изкачи на своя превал. Пред нас са ценностите на демокрацията и защитеното човешко достойнство, на правовата държава и нейното благоденствие. Истинските победители са българите, които вярват в тези ценности, които искрено и последователно отстояват. Тези, които платиха висока цена за своите убеждения, които понесоха загуби и лишения, но не се примириха с комунистическата тирания. Тяхната победа днес е победа за всички българи, защото всички ние, привърженици и противници на членството в НАТО получаваме безспорни гаранции за своята сигурност. За първи път в своята история България става неразделна част от евроатлантическата цивилизация, която е символът на човешкия прогрес. Поканата за членство в НАТО е наша победа.
    Преди 12 години неколцина народни представители от Съюза на демократичните сили издигнаха идеята за присъединяване към Алианса. В трудните години на прехода Обединените демократични сили станаха неин постоянен защитник и политически двигател. Наша е заслугата, че преодоляхме разделението в българското общество. Преди две години убедихме всички парламентарни партии да подкрепят членството в НАТО.
    Верни на атлантическите ценности Обединените демократични сили не се поколебаха да застанат рамо до рамо със съюзниците във войната срещу престъпния режим на Милошевич, поругал човешките права и свободи. Закономерно бе точно заради това сегашното правителство и мнозинство да съхранят посоката към членство в Алианса, да подкрепят участието на България в антитерористичната коалиция и така да ускорят поканата, която днес получихме в Прага.
    Президентът Георги Първанов продължи успешните усилия на своя предшественик Петър Стоянов. Той извървя своя път от яростен противник на НАТО до поддръжник на членството в Алианса. Сега обаче започва истинската проверка на привързаността към каузата на свободния свят, на достоверността на декларациите, на готовността да бъдат решени задачите, които пълноправното членство диктува.
    В името на това да не разделим българското общество на консуматори и на инвеститори на сигурност в Северноатлантическия съюз Обединените демократични сили призовават към нов консенсус за достойно членство в НАТО. Това членство изисква Народното събрание и правителството да предприемат всички мерки, за да направят невъзможна незаконната търговия с оръжие; България да превърне границите си в непреодолима бариера за наркотрафика, за незаконната емиграция, за прането на пари и за членовете на терористични групировки и организираната престъпност; все още действащите представители на комунистическата Държавна сигурност да бъдат отстранени от специалните служби и Министерството на вътрешните работи; до членството в НАТО да бъде осъществена реформа, въвеждаща пълен граждански контрол върху Министерството на вътрешните работи и специалните служби; управляващото мнозинство да поправи грешката си и да осигури отново пълен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, воювала срещу свободния свят; реформата в Българската армия, съгласно План 2004, да бъде съобразена с поканата за членство и ускорено завършена; да се осъществи конституционна реформа на съдебната власт, установяваща върховенството на закона и справедливост за всички; България да се подготви да даде нов принос в безкомпромисната борба срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово поразяване, защото е необходим член на Евроатлантическата коалиция.
    Уважаеми госпожи и господа, предстоят ни изпитания, за да съхраним мира и стабилността, но от днес България ще ги посрещне по-уверена и по-силна като член на най-могъщия военнополитически съюз в света. Благодаря ви за вниманието. (Народните представители от ПСОДС стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
    От името на Парламентарната група на Коалиция за България думата има председателят Сергей Станишев.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Новина, която научихме преди малко, че България е получила покана за членство в Съвероноатлантическия съюз е важен, бих казал, исторически момент в най-новата история на нашата страна. Тази покана свидетелства за това какъв път е извървяла България през последните 13 години за постигане на стабилна демократична система, за отговорно управление пред българските граждани, за създаване на действено гражданско общество и правова държава, за усилията на нашата страна за създаване на функционираща пазарна икономика.
    Тази покана нямаше да бъде възможна, ако през последните години не съществуваха консолидирани усилия на всички държавни институции и политически партии. Съществен принос за този успех на България има и българската левица. Без нашата последователна позиция през последните години към тази кауза нямаше да бъдат приобщени привържениците на левицата. Без тази наша подкрепа може би резултатът нямаше да бъде същият, защото консенсусът, политическият консенсус между парламентарно представените сили има огромно значение, като свидетелство на пътя на България за членство в НАТО.
    Безусловно поканата за НАТО увеличава значително гаранциите за националната сигурност на България в съвременния свят. Безусловно тя ще има важно икономическо следствие като гаранция за инвеститорите, че тук има смисъл да се влагат пари. Наред с това, заедно с поканата, нарастват и отговорностите към българското правителство, към всички държавни институции и политически сили, защото пътят още не е извървян докрай, защото ние си знаем колко много проблеми изпитват българските граждани и колко много трябва да се направи, за да имаме действено гражданско общество, демократични отношения и отговорно управление. България не може да бъде просто консуматор на сигурност. Нашата държава трябва да бъде реален съюзник и да даде своя принос за укрепването на НАТО в съвременните условия, за неговата ефективност.
    Убеден съм, че е необходимо да се направи много за това съдебната система да бъде много по-ефективна и справедлива. Убеден съм, че е необходимо правителството да се държи къде по-отговорно пред българското Народно събрание и да спазва Конституцията. Сигурен съм, че след като в продължение на цяла година основен приоритет на правителството беше получаването на покана, оттук нататък то трябва да демонстрира пред българското общество, че има отношение към всекидневните проблеми на гражданите, към бедността, към безработицата, към тежкото положение на милиони наши съграждани, защото демокрацията трудно вирее в мизерия. Убеден съм, че ако това не бъде направено, външнополитическите успехи няма да подменят вътрешните провали на това управление.
    Във външен план е необходимо правителството и парламентът да формулират нашата визия за мястото на България в НАТО и в Европейския съюз, защото членството в двете организации е неразривно свързано с формулирането на целите на България в съвременния глобализиращ се свят в интегрираща се Европа. Искам да подчертая, че вчера при гласуването на Европейския парламент беше постигнат също един важен успех за нашата страна във връзка с подкрепата за нашите усилия да станем членове на Европейския съюз през януари 2007 г.
    Искам от тази трибуна да благодаря на нашите партньори от Партията на европейските социалисти, на нейната парламентарна група, без чиято подкрепа това решение нямаше да бъде факт, защото европейската десница не подкрепи този външнополитически и национален приоритет на България.
    Искам отново да се обърна към народните представители да бъдем на висотата на тези отговорности, които се изправят пред нашата страна, и да бъдем на необходимото ниво като отговорности пред българските избиратели. По нашите дела ще ни съдят, по нашите дела и нашите бъдещи съюзници ще съдят за напредъка и реалната готовност на България за членство в НАТО и в Европейския съюз. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
    От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи думата има председателят Ахмед Доган.
    АХМЕД ДОГАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Днешният ден е толкова значим за България, че има всички шансове да се превърне във водораздел както за периодизацията на най-новата ни история, така и за правенето на нова политика за трасирането на пътя за бъдещето на страната.
    Усетили значимостта на днешния ден, определени политически сили с акомпанимента на медиите започнаха предварителни внушения за това кой колко е направил за превръщането на тази дата от надежда в реалност. И това, разбира се, е нормално. Защото приносът на различните политици и политически сили към днешното събитие дава обективна индикация за това кой доколко е бил в час по въпросите на сигурността, стабилността и бъдещето на България.
    В границата на нормалното политическо поведение е също да си самоприписваме определи качества, за да подсилим или да доизградим собствената политическа идентичност по начин, по който да изглеждаме съизмерими със значимостта на днешната дата. Но за съжаление съизмеримостта с реализирането на една националнозначима цел, каквато в случая е поканата за НАТО, независимо от декларативните самооценки, е функция на реалните политически и социални условия, които са заработили като детерминанти на мотивацията на Алианса да бъдем удостоени с това внимание, с каквото сме удостоени днес.

    Точно в това отношение ДПС е прецедент в най-новата история главно от гледна точка на утвърждаването си като стабилизиращ фактор в страната и региона с български етнически модел, който се зададе и реализира като такъв през последните 13 години. Това, което ДПС направи през последните две десетилетия по отношение на хармонизирането и балансирането на принципите на етническата идентичност с тези на интеграционните процеси в гражданското общество, предстои да се осъществи като модел в съчетаването на националната идентичност и националния интерес с евроатлантическите интеграционни процеси.
    Още от самото си създаване една от стратегическите цели на движението беше разбирането, че пътят на България за Европа минава през НАТО. Днес сигурно са много малко изразите в нашата политическа лексика, които са придобили гражданственост още в самото начало на прехода, но съм сигурен, че метафоричният израз от лятото на 1990 г., че пътят на България за Европа минава през Босфора, се помни от много граждани на страната. Разбира се, както се случва обикновено, тогава този израз се възприе като алогизъм и затова внесе смут и объркване в обществото. Но днес с удовлетворение можем да констатираме, че движението като колективен политически субект нито на йота не се отклони в политическото си поведение от тази магистрална за страната стратегическа постановка.
    Не ми е работа да правя ретроспективен анализ на приноса на ДПС за НАТО, но се изкушавам да отбележа още един факт, а именно, че без ясната и категорична позиция на ДПС за кризата в Косово, която впоследствие се превърна и в позиция на парламента, имаше опасност в днешния ден да останем извън борда. Но така или иначе извървеният път до НАТО е факт. И ние, политиците, трябва да предоставим времето на досегашните си усилия на историците. По-важното в случая е пътят, който ни предстои да извървим в евроатлантическото политическо пространство.
    Уважаеми дами и господа, по-трудното тепърва предстои и това ще бъде следващото голямо предизвикателство пред страната ни. На първо място, още от днес трябва да ни е ясно, че когато говорим за НАТО, трябва да разбираме предимно определен тип ценностна система, която е на път да стане универсална базова ценностна система в съвременния глобализиращ се свят. Такива категории като “свобода, отговорност, солидарност, толерантност” са базисни политически инструменти на Международната общност. Нещо повече – тези привидно абстрактни категории определят необходимостта от диалога, консенсусният подход и партньорството в правенето на политика. Конкретните политически параметри на сигурността, на стабилността, както и Концепцията за активно управление на потенциални и реални кризи, са следствие от тази ценностна философия на Алианса. В този смисъл дори и парадигмите за правене на политика, и програмата на правителството за стабилен икономически растеж са функции на тези ценности. Това означава, че ако до поканата основният проблем беше в това как ще бъдем оценени от Алианса, то от днес нататък ключът за нашата роля в НАТО е в самите нас. Ние трябва да сменим и да преосмислим политическите си дискети на мислене и действие за изграждането на реално гражданско общество с реална пазарна икономика и то така, че това да бъде почувствано от всеки български гражданин в страната.
    На второ място, трябва да преосмислим националните си ценности от гледна точка на универсалните ценности на Алианса. В този контекст пътят към универсалните ценности на Алианса предполага връщането към изконните ценности на българския народ. От тази позиция предстои и актуализацията на националната идея, на националните интереси и на Националната доктрина за сигурност и стабилност, включително и на разбирането ни за национален суверенитет. От днес ние реално се включваме в една взаимно зависима геополитическа стратегия, която в конкретните си параметри представлява логиката на новия световен ред. Нашата основна задача е да си намерим конкретното място и отговорната роля в него.
    Надявам се, че сме готови за това предизвикателство пред обществото, държавните институции и пред всеки български гражданин.
    На трето място, завидна историческа участ на всяко управляващо мнозинство е да приключи един етап и да започне реализацията на една такава значима национална цел. Но тъкмо затова управляващото мнозинство в лицето на НДСВ и ДПС, за да бъде в час по отношение на стратегическите приоритети на страната, трябва да се движи изпреварващо спрямо другите политически сили в сегашното политическо пространство. Убеден съм, че управляващото мнозинство е готово да отговори достойно на това предизвикателство с реално подобряване на жизнения стандарт на всеки български гражданин.
    Бог да ни е на помощ! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Доган.
    Давам думата по процедурен въпрос на господин Асен Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю, за тази възможност да направя процедура в такъв тържествен и много добър момент за България.
    Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа министри, и госпожи и господа народни представители! В такъв момент обикновено се замисляме за това, колко понякога са несправедливи съвременниците към близката и по-далечната си история. Струва ми се, че този парламент, който изпълни дълга си към стратегически приоритет на България, би трябвало да даде дължимото на онези (неодобрителен шум от блока на НДСВ), които извършиха много, за да стане този момент реалност. Виждам в този парламент един човек, който не стои пред прожекторите в Прага, не стои и пред прожекторите на телевизионните камери (неодобрителен шум от блока на НДСВ), а стои и участва в ръкоплясканията. Този човек понесе най-тежките моменти, когато България определяше своя път.
    Мисля, че настоящото Народно събрание (шум в блока на НДСВ) трябва да отдаде благодарност и това е моята процедура, господин председателю, към този човек.
    Този човек, който споделя тази благодарност, се казва Иван Костов. (Бурни ръкопляскания в блока на ПСОДС.) Нека да изръкопляскаме! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ:
    “ДО
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
    НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
    г-н ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

    Уважаеми господин председател,

    На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за Декларация на Народното събрание.
    Молим проектът за декларацията да бъде представен за разглеждане и приемане.
    С уважение: Пламен Панайотов, Димитър Абаджиев, Сергей Станишев, Ахмед Доган – председателите на парламентарните групи на Тридесет и деветото Народно събрание.”
    Позволете ми, уважаеми народни представители, да ви представя проекта за декларация:
    “Като изразява дълбокото си удовлетворение от отправената към България покана за членство в НАТО на срещата на най-високо равнище в Прага в рамките на историческото решение за мащабно разширяване на Алианса, като подчертава, че отправените покани за започване на преговори за присъединяване към НАТО, заедно с предстоящото разширяване на Европейския съюз, окончателно слагат край на разделението на Европа, наследено от Втората световна война, изразява увереност, че 7-те поканени страни ще вземат своето заслужено място като неразделна част от евроатлантическото демократично семейство и от една колективна система за сигурност.
    Като приема отправената покана като уникална възможност за пълноценно участие на страната в международните усилия за укрепване на мира и утвърждаване на демократичните ценности, особено след трагичните събития от 11 септември 2001 г., които доведоха до радикални промени в основите на международния мир и сигурност, в условията на обща борба в глобален мащаб срещу тероризма, имаме готовността да докажем, че сме надежден съюзник, достоен да носи бъдещите отговорности, произтичащи от членството в Алианса.
    Като отчита, че след преодоляването на различията с общите усилия на всички парламентарно представени политически сили бе постигнат консенсус по българската кандидатура за членство в НАТО, а интеграцията в Алианса се превърна в основен външнополитически приоритет, Тридесет и деветото Народно събрание на Република България:
    Първо, приема решението от Срещата в Прага като признание за положените през последните 13 години усилия на целия народ, на всеки българин, насочени към утвърждаване на демократичните ценности и развитието на съвременното българско общество.
    Второ, потвърждава волята на Република България за изпълнение на ангажиментите, свързани с подготовката за членство в НАТО, в това число продължаване на модернизацията на Въоръжените сили, реформиране на съдебната система, ефективно противодействие на корупцията, осигуряване на икономически просперитет и заявява своята решимост да продължи упорито и целенасочено да работи за гарантиране на успешното завършване на процеса на присъединяване.”
    Уважаеми народни представители, представих ви проекта за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България.
    Има ли желаещи да вземат отношение по този проект за декларация? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, моля ви гласувайте Декларацията на Тридесет и деветото Народно събрание.
    Гласували 213 народни представители: за 210, против 1, въздържали се 2. (Ръкопляскания.)
    Декларацията е приета, уважаеми народни представители. (Всички народни представители стават, бурни ръкопляскания.) Благодаря ви.
    Уважаеми народни представители, давам думата на заместник министър-председателя госпожа Лидия Шулева да представи декларация на правителството.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Днес на свое извънредно заседание правителството на Република България прие следната декларация:
    “Правителството на Република България разглежда решението на Срещата на НАТО на най-високо равнище в Прага от 21 ноември 2002 г. за отправяне на покана за присъединяване към България и още шест страни като исторически момент в развитието на Европа, след който нейното изкуствено разделяне безвъзвратно отива в миналото.
    С дълбоко удовлетворение подчертаваме, че НАТО още веднъж доказа, че е на нивото на своята историческа мисия, като осъществи огромна стъпка за развитието на демократичните процеси и за заличаване на раните, нанесени от Втората световна и от студената война.
    Отправената покана правителството разглежда като израз на високата оценка, която Алиансът дава на системните и целенасочени усилия, които поканените седем страни полагат в своята подготовка за членство, като признание за техния значим принос към регионалната и глобалната сигурност.
    Същевременно потвърждаваме своята решимост да продължим с неотслабващи темпове работата по целия спектър реформи, свързани с присъединяването към НАТО. За България членството в Алианса е преди всичко споделена отговорност и възможност за пълноценно участие в усилията за укрепване на мира и демократичните ценности, за свобода и просперитет. Правителството обръща особено внимание и на останалите аспекти на решенията, взети в Прага. Твърдото ни намерение е да продължим и засилим своя принос в борбата с тероризма и да участваме ефективно в процеса на адаптация на НАТО към новите предизвикателства за международния мир и сигурност.
    България безусловно подкрепя продължаването на политиката на НАТО на отворени врати и активно ще взаимодейства с всички страни-кандидатки в подготовката им за присъединяване. Същевременно интензивното участие в работата на Евроатлантическия съвет за партньорство и Партньорство за мир, както и във форматите на партньорство и сътрудничество с Европейския съюз, Русия, Украйна и Средиземноморските страни, остават сред основните приоритети на нашата страна като израз на оценката за тяхното ключово значение за сигурността в евроатлантическото пространство.
    Решенията от Прага откриват нови хоризонти и възможности за България. На първо място от нас самите зависи как ще ги използваме. Правителството ще положи всички усилия, за да може членството в НАТО, което е постижение на всички българи, да се превърне в реална и осезаема полза за целия ни народ.
    21 ноември 2002 г.”
    И накрая, позволете ми от свое име да честитя поканата за приемане в НАТО и нека помним: НАТО не е финал, НАТО за нас е начало! (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шулева.
    Уважаеми народни представители, след тези тържествени минути, нека ни бъде позволено да се върнем към днешния дневен ред.
    Продължаваме с първо четене на законопроекта за бюджета на Република България за 2003 г.
    Искам да поканя председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации да представи доклада на комисията по този законопроект.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа министри, дами и господа народни представители!
    “ДОКЛАД
    на Комисията по транспорт и телекомуникации
    относно законопроект за държавния бюджет на
    Република България за 2003 г.
    На две свои заседания, проведени на 7 и 12 ноември 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    На заседанията присъстваха министърът на транспорта и съобщенията и всички заместник-министри от министерството, както и представителя на Министерството на финансите господин Румен Порожанов – директор на Дирекция “Публични финанси”.
    Предвидените приходи са в размер на 65 млн. лв. срещу 61 млн. 727 хил. лв. по Закона за държавния бюджет за 2002 г., или ръст в размер на 5,3%.
    Капиталовите разходи по стратегическите и транспортни инфраструктурни проекти са в размер на 46 млн. 239 хил. лв. и включват основно разходите, с които да стартират главните проекти: “Дунав мост-2”, “Реконструкция и модернизация на ж.п. линия Пловдив – Свиленград”, “Летище – София”.
    Предвидени са и капиталови трансфери за развитие на железопътната инфраструктура в размер на 20 млн. лв. за изпълнение на проекта по оздравяване на железопътната инфраструктура, като допълнение по договора за заем със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
    Министърът на транспорта и съобщенията подчерта, че са положени огромни усилия от страна на министерството, като позицията му беше аргументирана и в значителна степен тя е отразена в Бюджет 2003. Предстои договореност с международните финансови институции и донори във връзка с изпълнението на проекта за Пристанище – Бургас. Подчертано беше, че японската страна ще продължи да осъществява реализацията на този проект. Проблемът с “БДЖ” – ЕАД, винаги е стоял на дневен ред, но в последната година е налице по-добро управление на разходите и паричните потоци, което е важен фактор за финансовото стабилизиране.
    Представителите на Министерството на финансите поставиха някои въпроси, свързани с по-ефективното използване на бюджетните средства, както и възможността недостигът от финансов ресурс да се осигури чрез увеличаване на приходите от държавни такси за пристанища и летища в размер над 51 млн. лв.
    Бяха изказани мнения и предложения за по-ефективна търговска политика, както и необходимостта за регулиране на транспортния пазар между железопътния и автомобилния транспорт на базата на съвременните екологични интермодални транспортни технологии.
    След изказаните мнения и направените предложения Комисията по транспорт и телекомуникации с 10 гласа “за”, 3 гласа “против” и 0 “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България № 202-01-74, внесен от Министерския съвет на 31.10.2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Бих искал да поканя председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество, но не го виждам. Ще помоля заместник-председателят да представи становището на комисията по законопроекта за бюджета.
    ДОКЛАДЧИК МУСТАФА ХАСАН: Благодаря, господин председател.
    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно законопроект № 202-01-74
    за държавния бюджет на Република България
    за 2003 г.

    На свое заседание от 8 ноември 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 202-01-74 за държавния бюджет на Република България за 2003 г. В заседанието взеха участие представители на Обществения съвет към комисията и представители на Министерството на финансите.
    В бюджета е предвидено субсидиране на юридическите лица с нестопанска цел в размер на 3 599,9 хил. лв. Комисията е на мнение, че взимането на решение за субсидиране на тези организации не е осъществено на базата на публично оповестени критерии и процедури за това какви дейности на юридическите лица с нестопанска цел се субсидират от държавата, как се кандидатства за това субсидиране, кой е отговорен за взимането на крайните решения за субсидиране, както и кой и как контролира изразходването на държавната субсидия. Подобна практика не е отговорна нито към избраните за субсидиране организации, тъй като ги поставя в привилегировано положение, нито към несубсидираните юридически лица, които или не са информирани, че съществува практика за държавно субсидиране, или не са допуснати да кандидатстват за субсидии. Няма яснота защо определени организации се финансират от държавата, при наличието на много други със сходен предмет на дейност и по какви критерии точно тези организации са определени като национално представителни. Не на последно място, настоящият подход създава широки възможности за корупция.
    Очевидна е обществената необходимост от радикална промяна на подхода към публичност, конкурсно начало и съвременни критерии и процедури, така че при изготвянето на следващия бюджет да се приложи съвременен и отговорен към обществените нужди подход.
    Редно е да се помисли за преструктуриране на финансирането на някои от тези организации с оглед стимулиране на превенцията на някои видове заболявания, които в бъдеще биха изисквали много повече средства за съответното лечение. Така например, ако се предвидят повече средства за операции на деца с вродена глухота до 3-годишна възраст – напълно обратимо състояние, ще се намали до голяма степен държавната субсидия за Съюза на глухите. Децата възстановяват напълно слуха си, живеят и се развиват в нормална среда и по този начин ще отпадне необходимостта от допълнително финансиране на други организации, които се занимават със социална адаптация и интеграция на хора с увреждания.
    С така направените препоръки Комисията по въпросите на гражданското общество с 6 гласа "за", 2 гласа "против" и 1 глас "въздържал се" подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България и предлага да бъде приет на първо четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Хасан.
    Искам да помоля д-р Чакъров като председател на Комисията по околната среда и водите да представи доклада на комисията по законопроекта за държавния бюджет.
    Заповядайте, доктор Чакъров.
    ДОКЛАДЧИК ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Предлагам на вниманието ви:
    "Д О К Л А Д
    на Комисията по околната среда и водите
    относно законопроект за държавния бюджет
    на Република България за 2003 г.,
    № 202-01-74, внесен от Министерския съвет
    на 31 октомври 2002 г.

    На свои редовни заседания, проведени на 7 и 17 ноември 2002 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    На заседанието присъстваха министърът на околната среда и водите госпожа Долорес Арсенова, заместник министър Маноела Георгиева, заместник министър Фатме Илияз, експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на финансите. Те представиха законопроекта от името на вносителя в частта му, отнасяща се за околната среда.
    Беше заявено, че по отношение на разходната част на бюджета заложените суми за изразходване, трасфрериране и координиране в областта на околната среда са в размер на 173 млн. 700 хил. лв., което представлява реално увеличение от 93,2 на сто. Общият размер на разходите за околна среда ще бъде около 1,3 на сто от публичните разходи на републиканския бюджет за 2003 г. или близо 0,5 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт.
    Изложени бяха двата основни приоритета за 2003 г., а в дългосрочен план и за 2004 и 2005 г., по които ще се изразходва по-голяма част от средствата, заложени в бюджета за следващата година. Това са управлението на отпадъците и осигуряването на вода в необходимото количество и качество за питейно-битово снабдяване и развитие на икономиката на страната. От особено значение за изпълнение на поставените цели в тези две приоритетни области са и средствата от Европейския съюз, кофинансирането от Националния фонд и приходите на Държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда.
    Като положителна страна на бюджета в частта му за околната среда беше посочен и фактът, че е предвидено увеличение на числеността на персонала на Министерството на околната среда и водите с 537 човека, което ще улесни до голяма степен процесът на правно-нормативна хармонизация в тази област с изискванията на Европейския съюз.
    В хода на развилата се дискусия се очертаха няколко основни проблема за проектобюджета за 2003 г., свързани с дейностите, засягащи околната среда.
    На първо място, беше поставен въпросът за реално необходимите парични средства, които трябва да се изразходват за инвестиции в сектор "Околна среда", за да може България да покрие изискванията, които са й поставени от Европейския съюз и практически заложените суми, които са по-ниски от нужните. На вниманието беше поставен и въпросът за системата на мониторинг, която е капиталоемка и с оглед на това би следвало рязко да се повишат капиталовите разходи в системата на Министерството на околната среда и водите.
    Като отговор на така поставения проблем вносителите подчертаха, че Министерството на околната среда и водите е в процес на финализиране на финансови прилагащи планове, които се подготвят с подкрепата и участието на експерти от Световната банка и които ще дадат подробен отговор за това как в годините занапред ще бъдат разположени финансовите средства, така че да бъде възможно достойното присъединяване на Република България към Европейския съюз. Освен това бяха посочени и други положителни страни от процеса на предприсъединителната подготовка на Република България в областта на околната среда – възможни преходни периоди по най-тежките директиви, където финансовите средства ще бъдат съвместени, за да се получи желаният положителен резултат и инструментът ИСПА. По втория поставен въпрос беше изказано становище, че системата на мониториг е в процес на своето развитие.
    На въпроса за малкия ръст на целевите субсидии, предвидени за общините в сравнение с миналата година, вносителите на законопроекта за държавния бюджет обосноваха заложените суми с факта, че средствата, които са предвидени в размер на 40 млн. лв. за Държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, ще ползват и общините.
    Изразена беше подкрепа на тенденцията за увеличаване на административния апарат, като за в бъдеще обаче акцентът следва да бъде върху повишаване на квалификацията на заетите в него.
    Като положителен факт се посочи трансформирането на Националния фонд за опазване на околната среда в Държавно предприятие за дейностите по опазване на околната среда, което позволи съхраняването на философията, механизмите и инструментариума за реализиране на дейностите в тази сфера. Същевременно с това бе застъпено и становището, че предвидените 40 млн. лв. за Държавното предприятие за дейностите по опазване на околната среда са недостатъчни и следва да бъдат увеличавани през следващите години.
    Проведено бе гласуване с 12 гласа "за", 4 гласа "против", без "въздържали се".
    Комисията по околната среда и водите подкрепи проекта и изрази следното
    С Т А Н О В И Щ Е:

    Предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г." Благодаря ви за вниманието.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
    За процедурно предложение, заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Искам да направя две процедурни предложения. Едното е в залата да бъде допуснат господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и господин Георги Николов – председател на Сметната палата.
    И второто предложение е дебатът да се предава пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. В момента не се предава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Решението беше такова, че тази точка от дневния ред да се предава по Българската национална телевизия и Българското национално радио извън времето, в което се предава пряко от Прага. Така че такова решение има и то трябва да бъде изпълнено така, както съм го формулирал.
    Що се отнася до допускане в залата, аз ще подложа на гласуване това процедурно предложение, след като с удоволствие поканя председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, ако иска да представи становището на комисията.
    Господин Корнезов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    И личното ми уважение към Вас ще ми спести думите да Ви отвърна така, както Вие преди час се обърнахте към мен. (Неразбираема реплика от народния представител Владимир Дончев.) Тук са регистрациите. (Показва разпечатка.) И нека нямате халюцинации.
    Ще бъда съвсем кратък, няма да чета цялото становище.
    Комисията обсъди основно бюджета в частта му за субсидия на юридическите лица с нестопанска цел, това, което ви е известно, е Приложение № 2. Подчертано беше, че е необходимо по принцип да се предвидят такива субсидии. В тази насока нещата трябва да бъдат прецизирани, като се предвидят суми и за тези юридически лица с нестопанска цел, които имат реални нужди и трябва да се определят критериите защо на тези юридически лица с нестопанска цел се отпускат, а на други не. Това беше застъпено и в Комисията по въпросите на гражданското общество.
    Комисията предлага да се направят известни вътрешни размествания по перата на бюджета, като се подпомагат финансово домовете за деца с умствена изостаналост и деца без родители. Състоянието в тези домове е много тревожно и ние сме длъжни да ги подпомогнем финансово чрез бюджета.
    Всъщност в нашата комисия имаше и парадокс – два пъти трябваше да се гласува с различни решения по бюджета. Но така или иначе, вчера, на последното заседание, беше проведено такова повторно гласуване и с 8 гласа “за” и 5 гласа “против” Комисията по жалбите и петициите на гражданите препоръчва на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иван Искров за допускане в залата на заместник-министъра на финансите господин Кирил Ананиев и на председателя на Сметната палата господин Георги Николов.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Моля, поканете ги в залата.
    Преди да обявя началото на изказванията, искам да помоля ръководствата на различните парламентарни групи по възможност да представят списък на лицата, които ще се изказват. Това би ме облекчило при даване на думата. Досега такъв списък съм получил само от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
    Госпожо Шулева, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри!
    Днешният ден е знаменателен за България. Искам още веднъж да ви поздравя за огромните усилия, които всички вие и целият български народ направи по пътя за НАТО.
    Неотдавна прочетох една фраза на известния европейски режисьор Вим Вендерс. Той казва: “Визията винаги е политика, но политиката трябва да носи надежда”. Днес ние правим нова визия за България и тази визия трябва да носи надежда.
    Бюджетът, който представяме, стимулира инвестициите и растежа и затова го нарекохме “бюджет на заетостта”. Някои твърдят, че няма разлика между него и бюджетите от предишните години. Позволете ми да не съглася с това. Този бюджет и първият след 10 ноември 1989 г., който е обърнат приоритетно към обикновените хора. Този бюджет има по-модерен подход по отношение на приходите и той се изразява в поставянето на една по-висока летва към самите нас. От друга страна, има коренно различен подход по отношение на разходите. Този бюджет има и ясни приоритети. Всеки от вас знае кое е най-важно за народа – работа и доходи. В този бюджет ние правим първата голяма крачка за намиране на решение на тези проблеми. Именно затова средствата, отделени за заетост, са 330 млн. лв. и са много повече от предишни години. Искам да ви попитам: подкрепяте ли такава политика?
    И миналата година опозицията твърдеше, че бюджетът ни бил лош и няма да минем без актуализация. Какво се оказа? Бюджетът се изпълни и даже има преизпълнение от 500 млн. лв.
    Връщам се на темата за високата летва. Всички ние в тази зала сме длъжници на народа. И всеки от нас трябва да си поставя високи летви, за да има средства, с които да решим проблемите на нацията. След една година управление ние вече знаем почти всички пробойни, които пречат бюджетните приходи да растат. И вземаме категорични мерки, за да ги неутрализираме. Някои от тях са добре известни – източване на ДДС, не плащане на мита и акцизи, не плащане на данъци и осигуровки, разхищение на социални помощи и т.н. Ако ние самите не си поставим висока летва за приходната част, никога няма да я постигнем. Познатият от близките години подход – залагане на ниски приходи и преизпълнение на бюджета, не помага на никого. Високите цели, които ние сега си поставяме, действат стимулиращо и самодисциплиниращо както за правителството, така и за администрацията. Мисля, че за всички е ясно, че когато приходната част на бюджета е по-висока, това е позитивно за цялостното развитие на страната. Знаем, че няма да ни е лесно, но ние се надяваме да подкрепите високите цели, които ние си поставяме.
    По отношение на разходите е приложен принципът на съгласуване на политиките – икономическа, финансова и социална.
    Приоритетите на правителството са три – повишаване на заетостта, по-висок икономически растеж, повече инвестиции. Тези три приоритета са в тясна взаимовръзка. И това е отразено в проектобюджета за 2003 г.
    В социалната сфера целите ни също са три – спад на безработицата, увеличаване на доходите, ефективно социално подпомагане. Работата в тази насока започна още в началото на 2002 г. След многобройни консултации с кметове от цялата страна, възприехме една тяхна обща идея – парите за социални помощи да се осигуряват изцяло от държавата, за да се избегне перманентният недостиг на средства по това перо и прехвърляне на отговорности между различните институции. Този подход е вече факт в проектобюджет 2003 г. и чрез промените в Закона за социално подпомагане. Нещо повече, правителството прави всичко възможно да се изчистят и всички неразплатени социални помощи от общините към момента.
    Кметовете неоснователно твърдят, че средствата им за догодина са намалели. Те може би не отчитат, че от техните бюджети са извадени парите за социално подпомагане, които ще се предоставят и разпределят през новата Агенция по социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика. Освен тази функция, от която те вече са освободени, в бюджета са предвидени 217 млн. за програмата от социални помощи към осигуряване на заетост.
    Тези пари на практика отиват в общините. Кметовете трябва да са абсолютно наясно, че това са пари, които трябва да добавят към своите бюджети, защото с тях ще заплащат компонента “труд” за допълнителни общински дейности.
    На практика, ако от тази сума се приспаднат парите, които ще бъдат насочени към други държавни ведомства и парите, които традиционно се отпускат на общините за временна заетост, реално в бюджетите им ще отиде допълнителен приход от 150 млн. лв.
    Запознах се внимателно с критиките по отношение на програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”, което има амбицията да създаде 100 хил. работни места за хора - трайно безработни, реално отхвърлени от обществото. Тази програма е олицетворение на нашето мото: “Повече ред и социална справедливост!”.
    Ще си позволя да прочета два цитата: “Солидарността означава да работим за повишаване на социалната интеграция. Грижата за най-слабите е наше етично и политическо задължение, споделено задължение между централната власт, общинската власт и структурите на гражданското общество”.
    И втори цитат: “Справедливостта изисква обективни критерии за определяне на гражданите и семействата, които реално се нуждаят от социална грижа и помощ. За трайно безработните трябва да бъде осигурявана временна и частична трудова заетост”.
    Тези цитати са от програмните документи на двете опозиционни политически сили у нас. Лесно е да си щедър на думи, но когато се стигне до реални стъпки, липсата на ясна и категорична подкрепа сега означава, че това са само празни думи.
    Уважаеми господа народни представители! Този бюджет ви дава възможност да реализирате идеите си.
    Някои казаха: защо не дадете тези пари на общините за капиталови разходи? Винаги, когато ми зададат този въпрос се сещам за печално известното решение на една бивша водеща политическа сила, която стои от дясната страна в парламента, макар че, ако ми позволите да се пошегувам, зависи от коя страна гледате…
    Това е прословутото Постановление № 306 на Министерски съвет, с което еднократно бяха отпуснати над 305 млн. лв. за капиталови разходи точно преди изборите. За съжаление те не създадоха нито допълнителен брутен вътрешен продукт, нито постоянна трудова заетост.
    Ние направихме проверка на обекти, получили по-голямо финансиране по това постановление. Установи се, че не е разкрито нито едно постоянно работно място. Тук-там са разкрити по 2-3 временни работни места като един от най-добрите примери е проект Благоевград, където са били временно наети 30 безработни. Това са фактите!
    Нашето правителство има друг подход за подкрепа на бизнеса. Тезата за инвестиции е вярна, но добре премислени инвестиции от бюджета и добре премислени мерки. Акцентът, който поставяме е за коалиция с бизнеса, за решаване на проблемите с безработицата.
    Като се съобразяваме с нивото на стопанското развитие на страната и на отделните региони, ние въвеждаме нулев данък печалба, който е и наш предизиборен ангажимент на този етап в най-критичните региони. И не само това.
    За работодателите, които инвестират – български и чужди, даваме преференции като поемаме осигурителната тежест изцяло за сметка на бюджета, когато се разкриват нови работни места за рискови групи.
    За професионално обучение, крайно необходимо в момента сумите се увеличават от 200 на 450 лв. за едно лице.
    Земеделските производители обикновено казват: имаме земя, но нямаме пари да я засеем. Ето защо ще подпомогнем безработните с поемане на част от разходите им по одобрен бизнес проект.
    Семейният бизнес – схемата за микрокредитиране продължава и догодина.
    След като безработни и социално слаби успяха да я приложат успешно и то в най-неразвитите райони на страната, значи всички могат! По нея има предвидени достатъчно средства, а част от раздадените заеми вече започват да се връщат.
    Всичко изброено доказва, че в социалната сфера бизнесът е наш основен съюзник.
    И все пак, модерният дебат в световен мащаб днес е между напълно либералния пазар на труда и допускането на регулация дотолкова, доколкото да не се стига до изключване на огромни социални групи.
    В този спор визията на Европейския съюз е на страната на социалната интеграция. Чрез новата социална политика на правителството ние ставаме част от този отбор.
    Няколко думи за политиката по доходите. Крайно време е да излезем от шаблона, който затваря политиката по доходите в процентите увеличение на бюджетните заплати, размера на минималната работна заплата, наличието или отсъствието на 13-та заплата. При 80 на сто частна икономика в страната, нашата политика е да стимулираме диалога между работодатели и синдикати с цел повишаване заплащането на труда в страната. Впрочем, това е и препоръката на Европейската комисия, отразена в съвместния доклад по прегледа на заетостта, който подписахме неотдавна.
    Повечето от вас са запознати с парадокса, че заплатите на държавните служители са официално по-високи от средната работна заплата в частния сектор.
    Ние решихме да престанем повече да се правим, че не забелязваме този парадокс. Въвеждането на минималните осигурителни прагове подготвя почвата за старта на договаряне на по-високи работни заплати. Вярваме, че хората ще усетят промяната през 2003 г. Разбира се, разчитаме и на тяхната активна позиция.
    Държавата винаги ще се грижи за хората в най-неравностойно положение. За нас това са самотните възрастни хора, самотните родители и хората с увреждания. Те са приоритетна група за политиката на Министерството на труда и социалната политика. Планираме увеличение на техния гарантиран минимален доход до два пъти с промяна на правилника към Закона за социалното подпомагане.
    Не си правим илюзии, че окончателното решаване на проблема ще стане бързо и лесно. Международните финансови институции установиха, за съжаление, че се увеличава броят на некоректните платци.
    Искам да помоля опитните политици, каквито сте вие в тази зала, да не подкрепяте обществения нихилизъм с изявления, че тази или онази мярка срещу сивата икономика няма да успее, защото тази борба, която ние сега започваме е наша обща борба. И тя е в името на просперитета на обществото. Само тя може да доведе до реално увеличение на пенсиите на нашите родители.
    Удовлетворена съм, че от преизпълнението на бюджета отделихме 100 млн. лв. за коледни добавки към пенсиите, но това е палиативна мярка и ние сме длъжни да гледаме по-далеч.
    И накрая искам да благодаря на всички своите колеги-министри и специално на Министерството на финансите, че подкрепиха увеличението на бюджета за социалните разходи. Зная, че на всеки от тях трябваха тези пари, но за съжаление, социалните проблеми са първостепенни проблеми на хората в България.
    Уважаеми народни представители, апелирам да подкрепите високите цели, които си поставяме, защото това са целите, които обществото ни поставя!
    Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Шулева.
    Давам думата на народния представител Петко Ганчев.
    ПЕТКО ГАНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители, аз ще говоря съвсем кратко. Моля за извинение, че някои неща ще се повторят, но когато се говори за истината, тя се казва по един начин, както ни говореше някога древният велик Сократ, а глупостите могат да се говорят по най-различни начини и да бъдат безкрайно много.
    Бюджетът 2003 – реалности и претенции. Срещу този бюджет атаките започнаха още преди той да бъде обсъждан в отделните комисии и да бъде подкрепен от народните представители. Ние видяхме стандартните обвинения от ляво и от дясно, които според мен са доказателство за идейната безплодност на опозицията днес, която демонстрира със своето напускане вчера на пленарната зала, че се държи като ученик, който не е научил политическия урок на времето.
    Днес започваме обсъждането на този бюджет в намалена маса на присъствие на народни представители, със слабо присъствие на представителите на лявата и дясна опозиция.
    Въпреки всичко искам да очертая само основните принципи на този бюджет, без да повтарям многото цифри, с които тук непрекъснато бяхме запознавани.
    Първият принцип е неговата реалистичност. Този бюджет отчита състоянието както на външната среда, тоест нашите взаимодействия с икономическата световна система, главно с Европейския съюз и с американската икономика, които в предхождащия период се намираха в стагнация, но все пак започват симптомите на подем. Той отчита също така и вътрешната среда, за която говори прекрасно вицепремиерът Шулева. Това е огромният брой безработни, натрупан през изминалите години, това са онези 600 хиляди, които се намират на социални помощи, това е доста значимият сектор на сивата икономика, която обхваща от 40 до 60% от цялата национална икономика. Тоест това е една силно неблагоприятна или с малки възможности за стимулиране на националната икономика среда. Въпреки всичко в изминалата година (краят на 2001 и 2002 г.) националната икономика отбеляза растеж от 4,2 и 4,8%. Планираното за 2002 г. – 4,8%, е с отчитането на тези тенденции в световната икономика.
    Мисля, че като говорим за тази реалистичност, трябва да отчетем втория принцип на Бюджет 2003 – неговата стратегичност. За първи път виждаме, че бюджетът е изграден като система от степени на възхождане и стабилизиране, на усилване на движението, усилване на икономическия ръст с 5,3% за 2004 г. и 5,3% за 2005 г. Всичко това е факт, с който трябва да се отчита нарастването на брутния вътрешен продукт. Така че когато отчитаме, че в отделните сектори на националната система имаме запазване или леко покачване на процента на субсидии, които се отделят за бюджетната сфера, то трябва да отчитаме, че средствата, които там ще бъдат отделяни, са много повече – със стотици милиони.
    Като говорим за този принцип на стратегичност, искам да подчертая третия принцип – балансираност и интегрираност на всички политики. Вицепремиерът Шулева говореше за интегрираност на финансовата, икономическата и социалната политика, но когато се запознаем внимателно с бюджета, с неговата рамка, с взаимодействието на отделните секторни политики, ще видим, че там има взаимодействие не само с тези основни сектори на националната икономика, на националното стопанство, а имаме взаимодействие с Министерството на околната среда и водите, взаимодействие с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с всички останали министерства. Тоест имаме онзи принцип, който е особено важен, за да се получи нарастващият ефект от взаимодействието. Това може да се види не само със средствата, които са отпуснати на Министерството на труда и социалната политика, но и със съответните субсидии в другите направления, които също ще стимулират този ефект.
    Иска ми се да подчертая това, което също беше казано – в този бюджет имаме за първи път извеждане на един стратегически приоритет, на водещо звено, което е призвано да изтегли цялата икономика от състоянието на криза, в която се намираше в предните години. Това е социалната политика, това е активната социална политика, това е европейската социална политика. За първи път виждаме, че нашето правителство се обръща към тази сфера не само за да стимулира заетостта с Програмата “От помощи към трудова заетост”, но и със стимулирането на всички останали сектори, призвани да задвижат икономиката, да задвижат потреблението. Това означава да се даде възможност не само тези хора да бъдат здравно осигурявани, не само да постъпват данъци от тях, не само те да могат да потребяват пълноценно, не само те да се чувстват като пълноценни граждани на страната, а не като готованци, които получават някакви мизерни помощи. Това означава цялата тази политика, която наблюдавахме в Съединените щати през 30-те години на ХХ век в политиката на президента Франклин Делано Рузвелт, която изведе американската икономика от голямата депресия от 1929 – 1933 г., това е също така политиката на Европа, особено на Германия и всички останали страни от 1948 г. насам. Тази политика е политика, която трябва да бъде провеждана стратегически от държавата. Не случайно беше споменато, че въпреки стандартните плачове на общините, които като цяло получават много по-висока субсидия отколкото предната година, не се отчита фактът, че там са отделени 334 млн. и 900 хил. лв. за социални помощи, които са на централно разположение на Министерството на труда и социалната политика и неговите подразделения. Това е мярка, това е политика, призвана да осигури реално, справедливо разпределение на тези средства, а не те да стават средства за политически рекет и за произволи, които се правеха предните години от различните общини и различните кметове.
    Искам да завърша изказването си с това, че този бюджет, съставен по съвършено нов начин, с нови подходи, с нови акценти, този бюджет изисква висока финансова дисциплина. Този бюджет изисква висока предприемчивост. Този бюджет изисква въвеждането постепенно и спазването на правилата, които сме приели през тази година в различните години, както и въвеждането на нови правила, които да ускорят нашето движение към правова, към демократична система, към пълноценно интегриране в Европейския съюз.
    Благодаря ви, госпожи и господа народни представители.
    Аз ви призовавам да подкрепите този бюджет, а също така опозицията да има достатъчно смелост и доблест, за да направи същото това. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганчев.
    Има думата господин Станишев.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи внесения законопроект за държавния бюджет. Това е бюджет на правителствена консумация, бюджет на административния произвол, бюджет за лична употреба на министър-председателя и неговата многобройна свита, бюджет на безотговорността, при който гражданите ще трябва да плащат за това, че държавата е забравила да ги предвиди, че е планирала всичко с най-големи подробности – от скъпите автомобили до вносните химикалки на министрите, но е изключила напълно хората и техните всекидневни нужди.
    Трябва да си даваме сметка като народни представители, че едно българско правителство за първи път отправя към българския парламент подобно предизвикателство, и не само към парламента, тъй като вчера и Международният валутен фонд ни тръшна вратата заради същия този предварително превъзнесен от правителството проектобюджет.
    Замислих се защо се прави това. Та нали през следващата година изтичат прословутите 800 дни и премиерът ще трябва да се отчете за дадените обещания? Стигам до извода, че този бюджет, освен всичко останало, е бюджет за еднократна употреба, за последно “Сбогом!”, защото очевидно никой няма намерение да изпълнява обещания. Целта явно е да се изконсумира колкото се може повече, да се издои докрай данъкоплатецът, след което правителството да се изсули тихомълком от България, да ни праща картички отдалеч или да ни се присмива от скъпите си яхти. (Шум в блока на мнозинството.)
    В нашето обсъждане не е лошо да си спомним, че всяко едно семейство ежемесечно кърпи своя минибюджет. Сяда в кухнята с един кочан сметки, които му звучат като присъди, неподлежащи на обжалване. Вади молива и листа и започва да смята колко лева му се събират със заплатата, помощите за безработни, пенсиите на родителите и колко трябва да похарчи. За огромното мнозинство на нашите съграждани това е един болезнен момент, защото сметката не се връзва. Българските домакинства са принудени да решават от кои разходи и услуги ще трябва да се лишат, за да съществуват. Драматичен е изборът между това дали да спрат още няколко радиатора или да купят зимни дрехи. Има обаче неща, от които българинът не може да се откаже. Сред тях е децата да могат да ходят на училище и да се изучат добре, стремежът на родителите ни да получават медицинско обслужване.
    В това положение какво би трябвало да очакваме от бюджета на държавата? Да прецени колко средства са необходими реално за запазването и възпроизводството на основни дейности на обществото – образование, здравеопазване, социално и пенсионно дело, сигурност на хората; да предложи мерки, които ще доведат до повишаване на стопанската дейност, до реален растеж, за да можем да вървим напред, а не да затъваме в блатото.
    Най-малко пет са сериозните основания за нерадостната констатация, че това е бюджет на безотговорността на държавата спрямо нейните граждани:
    Първо. Стандартът на живот на огромното мнозинство от хората ще остане на равнището на жизненото оцеляване. Дяловете в бюджет 2003 на основните социални разходи спрямо брутния продукт поголовно спадат в сравнение със сега изпълнявания: на социалното осигуряване, подпомагане и грижи – от 14,3 на 13,7 на сто; на образованието – от 4,1 на 3,8 на сто; на здравеопазването – от 4,3 на 3,9 на сто, и т.н. Само за пенсии, при 9,4 на сто за 2002 г., за следващата година делът спада на 8,7 на сто.
    Още по-тревожно е, че тепърва предстои реално да се почувства разширяването на платените услуги в основните социални сфери. Налице е стремеж за прехвърляне на значителна част от разходите за здраве и образование върху домакинските бюджети, без голяма част от тях да могат да ги поемат.
    В проектобюджета не личи и определена политика по отношение на доходите. Очевидно е, че те не са сред приоритетите на правителството, а се явяват като резултатна величина от рязко ограничителната бюджетна политика. Минималните проценти на увеличение на различните категории заплати очевидно няма да покрият очертаващите се ръстове на цените, породени от дясната политика на увеличение на косвените данъци и чисто фискално мотивирания скок на акцизите. Тези ценови ръстове, очакваните корекции на цени и тарифи в електроенергийния отрасъл, множеството нови налози и такси в резултат на законодателните промени тепърва ще се стоварят върху разходите на милиони български семейства. Пълната безпочвеност на твърдението за социалния характер на бюджета личи и от твърде спорния ефект от тъй наречените активни мерки за преминаване от помощи към заетост на пазара на труда.
    Прехвърлянето на отговорността за съответните програми на общините в голяма степен ги превръща в добри намерения без реално покритие. Болезнената необходимост от извънредни и реални действия, за да заработят стотици хиляди с години безработни и отчаяни хора си остава без отговор.
    Второ. Правителството се провали в намерението си да очертае ясни приоритети на бюджет 2003 въз основа на програми и политики, разработени от министерствата и ведомствата през текущата 2002 г. Най-красноречиво доказателство за този провал са думите на самия министър Велчев, че ако са били отчетени заявките на министерствата, то дефицитът е щял да възлезе на над 4 млрд. лв. или 12 на сто спрямо брутния вътрешен продукт.
    В края на миналата година, след приемането на сега изпълнявания бюджет, същият министър заяви, че за 2003 г. бюджетните разходи ще бъдат на съвсем друга програмна основа. Днес става ясно, че нищо подобно няма. И това не е случайно. За такъв подход е нужно решително провеждане на болезнени структурни реформи в основни бюджетни сфери. Без доверието на хората, без предварителна подготовка и компенсиращи мерки това е невъзможно. Очевидно е, че правителството и мнозинството се оказаха напълно безсилни да проведат такава резултатна структурна политика. Стана също очевидно, че бюджет 2003 бе внесен напълно несъгласуван с нито един от основните партньори на правителството – Сдружението на общините, съдебната власт, синдикатите, организациите на работодателите и т.н. Вместо до съгласувателни протоколи се стигна до съдебно оспорване на решението на кабинета по проектобюджета – факт без прецедент в досегашната практика.
    Трето. Съвършено кухо се оказа и твърдението, че бюджетът е бизнес ориентиран, че създава благоприятен климат и за малкия, и за средни, и за едрия бизнес. Запазването и за следващата година на осигурителния дял от 75 на сто за фирмите предполагаше правителството да въведе компенсиращи механизми, които да позволят на фирмите да се развиват. Става обаче тъкмо обратното – корекциите в амортизационния режим са половинчати. Значително се орязват възможностите за активна реинвестиционна политика на фирмите и през 2003 г. те ще трябва да покриват както разходите, които НОИ изплаща за осигуровки върху обезщетенията за временна нетрудоспособност, така и средствата за първите три болнични дни на заетите във фирмите - обща сума от над 70 млн. лв., които първоначално се предвиждаше да бъдат поети от бюджета. Това става при вече влошения общ резултат с близо 200 млн. лв. поради запазването на сега действащото разпределение на осигурителни плащания.
    Ново и твърде противоречиво бреме за фирмите стават въвежданите осигурителни прагове. Новият режим няма нищо общо с твърденията за увеличаване гъвкавостта на пазара на труда. Същевременно обявяваните очаквания за чувствителен ръст на осигурителния приход за бюджета се оказват крайно оптимистични, завишени с до 300-350 млн. лв., което означава приблизително 1 на сто от брутния вътрешен продукт спрямо реалните разчети, което предизвика вече реакцията на представителите на Международния валутен фонд.
    Като цяло бюджетната рамка и данъчните промени налагат силно ограничителен режим за бизнеса и през следващата година.
    Четвърто. Проектобюджетът на практика блокира финансовата децентрализация и оставя общините в пълна зависимост от централното правителство. Това, че откровено се заявява, че бюджетът първоначално осигурява една втора от дължимата на общините текуща издръжка не променя факта, че през второто полугодие средствата ще им се предоставят на час по лъжичка – на два транша през август и ноември, в очевиден синхрон със сроковете на предстоящите местни избори.

    С нищо по същество не променя нещата и доводът за предоставения на общините по линия на местните приходи над половин милиард лева. Без коректни оценки за прогнозирани общински приходи и разчети за взаимоотношенията с републиканския бюджет всичко красиво звучащо като намерения и обещания на практика води до ново разочарование и безпомощност на местното самоуправление.
    Пето. Като цяло продължава общата политика на това правителство и мнозинство да абдикира от основни отговорности на държавата, например по отношение условията на живот, образование и работа на хората, осигуряване на бизнес среда за лоялна конкуренция и защита срещу беззаконие, насърчаване на износа на стоки и услуги и конкурентоспособността на икономиката. Вместо активни, подкрепени от бюджета мерки в тези жизненоважни сфери, правителството отново свива дела на разходите спрямо брутния вътрешен продукт с аргумента, че при дефицит, клонящ към нулата, растежът се появява сам, че частният сектор прогресивно следва да поеме публични функции, че именно такъв дефицит е верният начин да се балансира огромната дупка в текущата сметка на платежния баланс.
    В реалните условия в страната обаче такава политика на практика не е друго, а бягство от отговорност, проява на пълна липса на решимост за пряко атакуване на проблемите, в крайна сметка на безсилие. Същевременно обаче правителството явно възнамерява да продължи много активното си поведение под чертата, тоест при използването на средствата по фискалния резерв за операции по външния дълг, инвестиционни схеми от рода на операциите с "Балкан" и т. н. Тук за разлика от общия подход на неутралност наблюдаваме една завидна ангажираност и лично съпричастие на правителствените лица и кръгове, при това в редица случаи подминавайки законно установените парламентарни процедури и изисквания.
    Трябва да заявя категорично, че левицата не може да има нищо общо с подобна бюджетна, финансова и общоикономическа политика. Нашата еднозначна позиция против предлагания бюджет не е плод на конюнктурни съображения или липса на последователност. Напротив, ние сме убедени, че друга политика, основана на социална загриженост за състоянието на хората, на обективната оценка на предизвикателствата пред икономиката и обществото, на реални разчети на минимално необходимите разходи за преструктуриране и нормализиране на публичните услуги, както и за възможните приходи, може да даде както далеч по-добри резултати, така и да спечели убедена подкрепа от външните партньори на страната.
    Затова ние еднозначно гласуваме "против" този бюджет и заложената в него политика. Призовавам народните представители да решат могат ли да подкрепят един бюджет на безотговорността на държавата към своите граждани, да изберат по съвест кого да подкрепят – хората или правителството, което абдикира от своите отговорности. Благодаря ви за вниманието! (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли реплики към изказването на господин Станишев? Няма.
    Господин Велчев поиска думата, заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Не бих искал да ви отегчавам с прекалено чести изказвания от моя страна, но дължа уважение на партиен лидер от ранга на господин Станишев, затова ще направя коментар на неговото изказване. Дължа благодарност на господин Станишев и неговите колеги, че толкова бързо промениха решението си от вчера да не присъстват в залата и да уважат, макар и в ограничен кръг, нашето заседание.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Благодарете и на колегите от НДСВ, че днес са тук. Те вчера също не бяха в пленарната зала!
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Точно това имах предвид, когато казах в първоначалното си изказване, че днес ще чуете много обвинения отляво – в дясна политика, очаквам обвинения в социалистическа политика, идващи отдясно, но направеното изказване още веднъж доказва, че Българската социалистическа партия никога не е била силна в боравенето с цифри. Как можем да говорим за увеличаване на разходите за издръжка на администрацията, когато всеки непредубеден поглед в бюджета може да покаже обратното? Как можем да говорим за намаляване на разходите за обикновения човек, за удовлетворяване на нуждите на обикновения човек, когато непредубеденият поглед в бюджета показва увеличение на разходите за социално подпомагане с 304 млн., което е 22 на сто повече от тази година, увеличение на заплатите в бюджетния сектор със 7 процента над инфлацията и увеличение на пенсиите с 5 процента над инфлацията? Изказването на господин Станишев за "бюджета на царската свита" удивително напомня за отминали времена на антифашистки плам (ръкопляскания и смях от НДСВ) и се потвърждава от току-що гласуваната декларация на парламента за присъединяването на България към НАТО.
    Все пак аз държа да подчертая и да напомня на Коалиция за България, също да ви информирам всички, че имахме няколко предварителни консултации с Коалиция за България по бюджета по тяхна молба. Нямахме такива със СДС, тъй като те не изразиха желание. На първата консултация, след като чух направените многобройни възражения по бюджета, им предложих реален коректен подход - да направят те препоръки как в рамките на ограничения ресурс, за който сега чувам от господин Станишев, че не е толкова голям, колкото ние се надяваме, защото сме надценили приходите, но да кажем дори в този ограничен ресурс, който ние сме планирали, как по-добре да разпределим разходите. Предложих им те да кажат кои разходи да увеличим и кои да намалим. Наистина се надявах да получа такива предложения, но за съжаление на вторите консултации, които проведохме, такива предложения нямаше.
    Все пак ще се радвам, ако макар и със закъснение такива предложения се появят. С удоволствие ще ги обсъдим между първо и второ четене в рамките на заседанията на Комисията по бюджет и финанси. Сигурен съм, че господин председателят на комисията няма да възрази да даде достатъчно време за такива конструктивни предложения. С нетърпение ще очаквам да получа конкретни предложения за това кои разходи да намалим и кои да увеличим. Все пак не мога да обещая, че ще се съобразим с всички препоръки, защото всички за съжаление все още добре си спомняме до какво водят практиките на БСП в бюджетната сфера. Това беше само преди 6-7 години. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Велчев.
    За изказване има думата господин Стойчо Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми министър Велчев! Нещо не стана много ясно преди малко. Всъщност господин Станишев Ви упрекна, че бюджетът е прекалено ляв, а Вие тук, от трибуната на Народното събрание, обяснихте, че, да той е ляв, ние увеличаваме разходите, увеличаваме данъчноосигурителната тежест и в крайна сметка увеличаваме бюджетните заплати, предприели сме и една безумна програма за временна заетост, която аз наричам програма за казармена заетост. Моята дума обаче е за нещо друго и тя е свързана с бюджета за здравеопазването. Вие заявихте няколко пъти, не само днес от трибуната, но и преди това, че здравеопазването е един от приоритетите на бюджета. Това просто не е вярно. Нищо различно няма да се случи през следващата година от това, което сме наблюдавали и през тази, с бюджета, който сте определили. Това, което не може да разбере управляващото мнозинство, е, че проблемът не е в парите. Истина е, че и целият държавен бюджет да изсипете в недокрай реформираната здравна система, парите ще потънат както водата потъва в пясъка. Проблемът е на реформата в здравната система. Това е нещото, което не може да бъде разбрано до този момент. Можете да казвате каквото си искате на пресконференции и на брифинги, това са намерения. Истината за вашата политика обаче може да бъде видяна в цифрите в бюджета, който сте предложили. А тези цифри сочат едно – че приоритетът на правителството в здравеопазването е закриването на общинските болници. И това е факт, уважаеми колеги! Преценете сами, общата субсидия за здравеопазване за общините се намалява от 274 на 143 млн. Субсидията за общинските болници се намалява от 195 на 68 млн. Това е предизвестен фалит! И аз ще поставя въпроса обратно: добре, след като вие сте решили, че това означава структурна реформа в болничното здравеопазване, нека да спрем и тези 68 млн.! Защо ги хвърляте на вятъра? Защо ги давате на едни дружества, които така или иначе през следващата година ще фалират и ще бъдат закрити?
    Не това, уважаеми дами и господа народни представители и министри, е смисълът на здравната реформа. Не е целта на здравната реформа да направим болничната помощ трудно достъпна за българските граждани. Не е целта на здравната реформа да накараме българските граждани да пътуват по 40-50 или 100 км, за да могат да влязат в болница и да се лекуват. Истината е, че в тази позиция вие сте абсолютно сами, уважаеми колеги от мнозинството. Това решение да фалират общинските болници не се подкрепя от никого – нито от Сдружението на общините, нито от синдикатите, нито от Българския лекарски съюз, нито от Международния валутен фонд. Дори и госпожа Перита Сорса, която е може би последният човек на нашата територия, който можем да упрекнем, че милее за повече обществени разходи, дори и тя каза, че с тези средства болничната система няма да издържи, защото е нереформирана.
    Аз искам да ви кажа, уважаеми колеги, че дори и вашите представители в Комисията по здравеопазване са против този бюджет в този му вид. Двама от тях имаха достойнството да го изразят и с гласуване. Останалите, въпреки че не са съгласни, подкрепиха бюджета, водени от някаква криворазбрана партийна дисциплина. Истината е, че и те не го одобряват, дори и те не го одобряват!
    Изглежда, че вие сте изправени пред една ситуация, от която няма изход. Първата възможност е да отхвърлите бюджета, но това означава да бламирате своето правителство. Втората възможност е да го подкрепите. Това обаче означава да направите една голяма, решителна крачка към предсрочни избори. Изборът обаче е лесен, защото вие трябва да избирате между вашите избиратели и министъра на финансите Милен Велчев. И тогава, когато гласувате, си припомнете едно нещо: че не Милен Велчев ви е довел тук, в парламента, а гласовете на 2 млн. пълнолетни български граждани. И ако някому дължите нещо, вие го дължите на тях, а не на Милен Велчев. Това е истината. Това е дилемата, пред която сте изправени и която трябва да решите.
    Това, което трябва да се направи в системата на здравеопазването, са четири простички неща. Първо, всички болници трябва да бъдат поставени на равни начала – не опрощаване на дългове само за държавни болници. Като ще разпределяме пари, ще ги разпределяме по равно за всички, защото това са парите на всички данъкоплатци. Второ, незабавно трябва да се смени начинът на финансиране на болниците и да се плаща само за дейност, така че колкото повече пациенти има една болница, толкова повече печалба ще има. И обратното. Това е пазарният механизъм, това е начинът. Нека пазарът, в случая пациентите, да решат много ли са нашите болници и ако са много, кои от тях да останат и кои да си отидат. Трето, средствата трябва да бъдат увеличени постепенно до 6% от брутния вътрешен продукт. Пак ще са по-малко отколкото в страните от Европейския съюз и в повечето посткомунистически държави, но това означава здравеопазването да е приоритет на бюджета. И четвърто, премахнете забраната за приватизация, дайте шанс на предприемачеството и на инициативните хора. Здравеопазването има нужда от инвестиции, няма кой друг да ги направи. Това е решението, уважаеми колеги, другото, което ни предлагате е, извинявайте, социализъм, волунтаризъм и безотговорност. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика - господин Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя моята кратка реплика и да кажа, че Милен Велчев няма никакъв проблем с бюджета. Проблем има Парламентарната група на СДС с двама нейни представители – Стойчо Кацаров и Димитър Игнатов. На заседанията на Комисията по здравеопазването колкото пъти двамата си отворят устата, толкова пъти се надлъгват един друг. И само лъжи излизат от техните уста! Като двама Баронмюнхаузеновци те двамата се надпреварват да лъжат и да сипят лъжа след лъжа. Аз ще кажа само една от лъжите. С бюджета Милен Велчев иска да се предотврати административното закриване на болници и самите граждани на страната, търсейки медицинска помощ в общинските болници за дейност, да изберат тези болници, които са добри и които трябва да функционират. Точно това е целта на този бюджет, който предлага Милен Велчев, и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всички, които се изказаха преди това, знаят много добре. И ние тази година ще направим точно това – заплащане за дейност. Така гражданите в страната ще разберат, че става въпрос за друг тип здравеопазване. Благодаря ви. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика? Заповядайте, господин Кацаров.

    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Донякъде сте права, наистина не изгарям от желание да репликирам това, което се каза преди малко, защото не намирам кой-знае какви сериозни основания за реплики.
    Уважаеми колеги, кой е барон Мюнхаузен, кой е някой друг, в случая не е толкова важно. Важни са фактите, а фактите са: три пъти по-малка субсидия за общинските болници в сравнение с тази година. За 2002 г. субсидията е била 195 млн. лв. С 30 млн. лв. неразплатени сметки ще останат общинските болници на края на тая година.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): От колко?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Това означава, че действителната им нужда е над 220 млн. лв. За 2003 г. те ще получат 68 млн. лв. субсидия. Вие сами можете да направите сметката. Аз повече няма да смятам вместо вас.
    Обаче господин Щерев е прав в нещо, съвършено прав. Той каза, че бюджетът е направен така, че да не се закриват административно болници и това е точно така. Идеята на бюджета е те да се фалират, а не да се закрият административно. Затова, господин Щерев, тук с Вас сме на едно мнение. Вие ще ги фалирате, и ще е истинско чудо, казвам ви го оттук, от Народното събрание, ако след средата на следващата година някоя от 150-те общински болници все още не е фалирала. Това ще бъде истинско чудо. Не си давате сметка каква бомба залагате.
    Проблемът не е в това – аз още веднъж ще го подчертая, за да използвам времето за дупликата. Проблемът не е в това. Ако вие сте решили, че болниците са много, те може и да не са много, въпросът е кой го преценява. И аз съм против това да се преценява от един чиновник в което и да е министерство, защото това не е правилният начин. Правилният начин е да се финансира изцяло за дейност и пазарът, пациентите да определят много ли са, малко ли са, кои от тях да останат. Това е правилният начин.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ, от място): Точно така е.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: А това, което правите вие, свивайки субсидията три пъти, вие просто фалирате общинските болници и смятате, че така ще си решите проблема. Нищо няма да решите. Вие ще си създадете още по-големи проблеми.
    Аз още веднъж ви казвам, уважаеми колеги от мнозинството – вашата дилема днес е проста, много проста – трябва да избирате между Милен Велчев и вашите избиратели. Господин Велчев едва ли е влизал някога в общинска болница. Жив и здрав да е, той сигурно и никога няма да влезе, защото утре, когато не е министър, ще си отиде там, откъдето е дошъл. Ние с вас обаче, уважаеми господа, ще останем тук, ще останем с нашите избиратели и всеки със своята съвест. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Взимам повод от казаното от д-р Кацаров. Голяма част от Вашето изказване аз чух на телевизора отвън, така че имам пълен поглед. С много голяма лекота се коментира темата “болници”. Само искам да Ви обърна внимание върху някои числа. Функция “Здравеопазване на общините” е определена в бюджета за 2002 г. като 270 млн. лв., а общинските бюджети са си гласували 195 млн. лв. като по фактическо изпълнение вероятно ще бъдат доста по-малки. И така, както съм разговарял и с Вас, и с колеги от всички парламентарни групи, парите за здравеопазване досега в общините са ползвани не за здравеопазване, а за други нужди. В тоя смисъл, ако се приеме, че реалните потребности, а то не е така, са 195 млн. лв. тази година в бюджета, 75 млн. лв. са предвидени да влязат през Касата. И затова, както добре знаем всички, в бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха осигурени 100 млн. лв. в повече. Така че общинските болници, точно в смисъла на това, което Вие казахте, ще могат по пътя на финансиране, на заплащане на дейности, а не на исторически принцип да вземат тези пари, които “са им отнети” чрез Касата.
    Напълно подкрепям и Вашето становище, както и това на господин Велчев, както и това на кабинета, че тази година по отношение на общинските болници парите ще бъдат върнати, както и в другите болници, които са с държавна или предимно държавна собственост, ще се върнат през Касата. Правим първата голяма крачка по отношение на финансиране на медицински дейности, а не на исторически принцип.
    Дали ще се закриват болници или не зависи от това как те работят. Има два механизма, по които болниците могат да бъдат оценявани. Единият е чрез Касата, вторият – чрез акредитацията. Но понеже темата за акредитацията не е свързана с бюджета може би ще я коментираме друг път. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Финков.
    Господин Чауш, заповядайте за изказване.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес, когато разглеждаме Бюджет 2003, считам, че за да намерим точен отговор на въпросите, които се дискутират от тази трибуна, трябва да се предпазим от излишна емоционалност, варираща между крайни суперлативи и крайни негативи, от това колко е добър, доколко е лош бюджетът.
    Според мен, следва да бъде проследена икономическата логика, скрита в цифрите, и да се обоснове съответства ли тази логика на настоящите потребности, има ли разминаване, възможен ли е по-добър и по-оптимален вариант на разпределение на очакваните приходи.
    Ако съпоставим настоящата бюджетна рамка с тази, която приехме миналата година, онова, което тогава отчетохме като недостатък, сега можем да посочим, че с този бюджет се преодолява, прилага се един нов подход, нова методика на бюджетни взаимоотношения, като се запазва схемата за 90-процентно финансиране.
    Считам, че този бюджет е по-социално ориентиран от Бюджет 2002. В същото време съм длъжен да отбележа, че има и определени, нелишени от основание притеснения по отношение на:
    - предвидените за бюджетно финансиране разходи в здравеопазването;
    - необходимите средства за капитални вложения;
    - финансирането на някои дейности в сферата на културата и др.
    Не без основание са и някои от исканията на Националното сдружение на общините. В периода между първо и второ четене на Бюджет 2003 могат да бъдат прецизирани определени бюджетни цифри след съответно обсъждане, при спазване на вече приетата данъчна стратегия.
    Същественият елемент на настоящия проект на Бюджет 2003 е приходната му част. Вярвам, че той е изчислен в съответствие с реалните възможности на икономиката ни.
    Без да бъда многословен, ще кажа, че аз и колегите ми от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим предложения проект на Бюджет 2003 като между първо и второ четене ще направим обосновани предложения за промени в някои раздели на бюджетната рамка. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
    Имате думата за изказвания.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, най-напред нито отляво, доколкото знам, нито отдясно вчера не е взимано решение да се бойкотира обсъждането на бюджета. Очевидно медиите са много виновни за това, за което се учудвам. Идеята беше друга, че отговорността за един бюджет се носи от управляващото мнозинство и че винаги, когато се обсъжда и приема един бюджет, спират се командировки, цялото управляващо мнозинство седи тук, тъй като това е въпросът на въпросите. Не може ние да правим кворума на мнозинството, за да може то с картите на екскурзиантите да приеме бюджета на България. Това е абсурдна ситуация. Така че, дайте да не обръщаме нещата и да оставим всичко в рамките на истината, за да не стигаме до неверни резултати.
    Аз действително се отнасям сериозно към бюджета. Това е най-важният ден за всеки парламент. Нацията ни е дала горе-долу 40 на сто от ресурса си за цяла година днес да го разпределим. Това е отговорността на парламента, това е огромна отговорност. Разбира се, можем да си измием ръцете с правителството дотолкова, доколкото някои, които не искат да мислят, викат: то, щом си е свършило работата, ние ще изгласуваме и край по въпроса. Но трябва да ни е ясно, че няма по-отговорен момент в живота на всеки парламент – това е бюджетът и точно затова смятаме, че тук трябваше да бъде и премиерът, и всички народни представители.
    В тази връзка имам молба към представителите на правителството и на мнозинството, тъй като преди малко прозвуча: ние ще дадем, ние ще направим. Господа управляващи, вие не давате нищо. Дава данъкоплатецът. Това е истината. Вие само преразпределяте. Това е огромна власт и огромна отговорност, но дава данъкоплатецът. Така че 13-та пенсия, летял за някъде, казал, че ще даде, това са несериозни неща. В тази посока ние трябва да разберем, че това е отговорността. Тези пари, които данъкоплатецът ще бръкне в джоба и ще ги даде, какво ще ги направим?
    Трябва да си припомним все пак, че източникът на пари за България не е само данъкоплатецът. Има втори канал - от кредиторите, и трети канал – от Европейския съюз. Аз не съм чул по първия канал – от данъкоплатеца, някой да е казал, че е доволен от бюджета. Не говоря за управляващото мнозинство. Говоря за профсъюзи, говоря за работодатели, говоря за браншови съюзи, говоря за болни, говоря за пенсионери. Ако сте чули някоя структура на гражданското общество да е казала: “Е, най-после бюджетът на благоденствието, благодарим ви много за този бюджет”. Обратното, всички сигнали от данъкоплатеца са негативни. Настоявам, ако има позитивни сигнали, да ги споделите, за да може и опозицията да ги има предвид.
    Второ, кредиторите. Знаете, че ние сме държава в особено положение. Тук не бягам от нашата отговорност. Напротив, благодаря ви, че я напомнихте, тя е такава, но ние имаме синдик, нас ни поставиха под наблюдение точно затова, че не ни вярват. Кредиторите пратиха Мисията на Фонда, за да ни инспектира, за да не правим глупости. Ето, този синдик на България казва: “Не приемайте този бюджет! Недейте, ще сбъркате! Поставяте под въпрос стабилността на системата си. Не го правете!”
    И трети източник – Европейският съюз. Те нямат синдици, а имат по-проста система: има проекти, усвоиш парите, дават ти; не можеш да ги усвоиш, парите се връщат там, откъдето са дошли.
    В тази връзка е много важно да си зададем въпроса: ние защо не използваме подхода на Европейския съюз? И аз Ви питам, господин министър: ако ние приложим подхода на Европейския съюз спрямо собствените си разходи, ще успеем ли да усвоим парите на този бюджет? Сега се използва пак същият таванен подход: толкова пари и вътре всичко се бие за пари – там са заплати, там е топло, там са мобифони, там са коли, там е всичко. Дайте да обърнем нещата, както са в Европейския съюз. Нали такова беше обещанието? Цели програми и като можеш да достигнеш целта – да реализираш програмата, ето ти пари; като не можеш, ще ти взема парите. Тогава всичко се обръща обратно и няма да има този див вой за пари, тъй като е ясно – колкото повече са парите, толкова повече ще можем да похарчим.
    И говорейки за този подход, господин министър, аз съм изненадан, че Вие казахте, че България има два проблема – безработица и платежен баланс. Ами, мизерията? Къде отиде мизерията? Ние имаме въпиюща поляризация на бедни и богати. Не се трае! Действително не се трае! Вие смятате, че това не е проблем на бюджета. Значи проблемите са безработицата и платежният баланс. Всичко друго сме го решили – няма бедност, няма несправедливост, няма разделение на много богати и на много малко и на много бедни. Бюджетът не се интересува от тези проблеми.
    В тази посока аз мисля, че един от най-важните недостатъци на този бюджет е избраният инерционен подход – както се е правило досега, така е направен и тази година. Съжалявам, че сте го направили така. Аз се надявах, че като млад екип няма да го направите по този начин.
    За да се върнем към терминологията на бюджета, до голяма степен за този бюджет може да се каже, че това е типичен бюджет, какъвто беше бюджетът на СДС, типичен бюджет, какъвто беше бюджетът на Международния валутен фонд, има някои типични елементи и без да доскучавам, аз ще ги напомня. Това е рестриктивен бюджет по отношение на социалните системи, по отношение на общините и по отношение на доходите. Там са рестрикции. Спрямо растежа тук се твърди, че този бюджет ще осигури растеж, но ако може господин министърът да обясни как се прави тази връзка между този бюджет и интензивен растеж, аз ще съм му благодарен. Ние не успяхме да открием такава връзка.
    Бюджетът е десен. Няма да използвам суперлатива “супердесен”, но бюджетът на практика какво прави: разтоварва богатите и товари бедните. При това вижте как ги товари: дясната теза – дайте да намалим преките данъци и да увеличим косвените – какво означава? Примерно, бедният може да си купи 5 кофички мляко. Толкова са му парите – за 5 кофички мляко. Като му сложиш косвен данък 20 на сто, както е ДДС, той ще си купи 4 кофички мляко, а не 5. Богатият ще си купи пак 5 кофички мляко. По-малко ще са му спестяванията, но толкова. Значи, удряйки по този начин, взимаш от живота на бедния, взимаш му от млякото, взимаш му от хляба, взимаш му от топлото, взимаш му от светлото. Това е простата и жестока истина.
    Ние категорично сме против тази политика на намаляване на преките данъци и увеличаване на косвените данъци, където всеки ден в магазина са най-бедните слоеве и всеки ден ги удряме – всяко пето нещо отива в Министерството на финансите, вместо да се облече, да се нахрани с него и да бъде жив.
    Определено бюджетът, който ни се предлага, е пребалансиран за правителството. Господин Велчев знае, като почнете от 10-процентния резерв от разходите, излиза около 802 млн.; за риск сте сложили 167 млн., като сложим и фискалния резерв, сумите стават съпоставими с републиканския бюджет. Професор Стоилов обичаше да ги нарича “възглавници”, “фуги” и какво ли не. Значи за централната изпълнителна власт това е източен балкански тип “рахат бюджет”. Извинете ме, но с такива резерви звучи неприлично. В същото време Вие играете същата роля, която играе господин Шиф по отношение на общините – на траншове ще ви ги даваме. Значи август месец не сте послушни, няма транш. Обяснете ни този неравен подход. Защо единия път викаме на Фонда: това е лошо, дайте ни свобода, а по отношение на общините сме същите и по-жестоки и тъй като идат избори, там сме и политически жестоки, да им е ясно на кметовете, защото иначе няма как да бъдат избрани.
    Казах вече, като основна характеристика на бюджета, Вие вкарвате делът на приходите и на разходите да намалява. Много ми е интересно къде е краят на това намаляване. Все пак това е различен бюджет. Аз миналата година казах, че на този бюджет личат отпечатъците на господин Муравей Радев, а сега са позамазани отпечатъците. Това е типичен бюджет на НДСВ. Типичен с 4 елемента.
    Първите два елемента аз ги наричам “двете нули на бюджета” или “бюджет на двете нули”, без да правя някакви асоциации с определени места. Бюджетен дефицит нула.
    Ако може господин министърът да каже защо нула? Какво хубаво ни се случва с тази нула, към която се стремим? Представете си, че къщата ви е рухнала, в същото време вие имате 3-4 млрд. резерв, ще чакате да падне къщата, но няма да я ремонтирате, няма да я оправите. При това обещавате, сега влязохме в НАТО, че тръгваме с бързи темпове напред. Че това са бели пари за черни дни. Но какво очакваме напред? По-черни дни ли? Ако не очакваме по-черни дни, сигурно ще трябва част от тях да похарчим сега, за да сме живи.
    И втората нула – това е данък печалба нула. Обещахте, фондът не ви пусна, сега тръгнахте с преференции за изостаналите райони. Но това е типична характеристика за вашия бюджет.
    И още две характеристики, които се колебаех как да класифицирам. Благодаря на министър Велчев, той ми помогна за това. Той каза – вижте в какво ни обвиняват – едновременно казват, че бюджетът бил крайно десен и социалистически и не знам какво си. Господин Велчев, бюджетът Ви е едновременно тоталитарно социалистически и второто, извинявам се за определението, Вие го казахте – мракобесен.
    Вие отивате към скриване на безработицата. Нереални програми – нереална работа, нереални проекти, ще скрием, ще дадем само за работна сила. При това Вие сте прекрасен икономист. Ако някой ми дава работна сила без пари или държавата я дотира, субсидира тази работна сила, аз веднага ще уволня платената. Ако предложите на бизнеса тези дотирани работни ръце, те ще уволнят другите, които не са дотирани. Безработицата ще си е пак толкова. Остава само варианта ангария - от седем до седем и половина метеш улицата, после се прибираш и прибираш и заплатата, и вървят осигуровките. Това е типичният тоталитарно-социалистически подход, при който държахме ешелони от реално безработни, за да бъдат на работа, да имат поминък и да получават нещо.
    И второто – това, което нарекохте мракобесно – слагате осигурителен праг. Вие сте дясно управляваща сила, Вие сте пазарник. Пазарът би трябвало да определя цената на едно нещо. Щом пазарът ще го определя, как може да сложите праг, бе, господин министър? Идва млекарят и плаче, и казва: държаво, продават ми млякото по-евтино от чешмяната вода! Намесете се и ми сложете минимално гарантирана цена. Държавата казва: няма такива работи, има пазар! Ние не се месим в тези работи. Зърнопроизводители, тютюнопроизводители – няма! Пазарът трябва да реши. И когато трябва да вземеш осигурителната вноска, същата държава, която за разлика от млекаря има полиция, съдебна система, органи за репресиране и данъчна администрация, казва: праг ще ви сложим! И на основата на този праг ще плащате осигуровки. Значи които са под прага, сигурно ще трябва да си отидат. Но на тези, които са над прага, работодателят ще каже: я да ви го сваля, тъй като собствената държава така го иска! Няма да осигурите тези приходи и Вие прекрасно знаете това! Другата легенда – за да ги осигурите, трябва да ги изкарате от реалния бизнес, да ги изкарате от оборот. Вие сте икономист и разбирате за какво говорим. За да ги дадете на фиктивни, скрити работещи! Какво ще се случи с тази икономика, какъв ще бъде икономическият резултат от това уравнение?
    Искам да кажа и две думи по отношение на социалността на бюджета, това е гвоздеят на програмата. Най-социалният бюджет… Господин министър, ще си хванете чиновниците и най-малкото им насолете главите, ако не им направите нещо по-сериозно. Най-малкото, което е трябвало да направят те, е било да Ви дадат Вашия доклад от миналата година. Чета Ви “социалността” на Вашия бюджет. В доклада си за миналата година, тоест Закона за държавния бюджет, Вие сте обещали социалното осигуряване, подпомагането и грижите да бъдат 14,3 процента от брутния вътрешен продукт. 14,3! Сега взимате не Закона за държавния бюджет, не, той не Ви е удобен, взимате прогнозираното изпълнение - какво ще стане до края на годината и спрямо него давате увеличение и казвате, че ще стане 13,9. Но 13,9 сравнено с 14,3 е минус 0,4, господин министър! Минус 0,4! Образование – миналата година в доклада си сте обещали 4,1, сега обещавате “страшен ръст” – 3,8, минус 0,3! Миналата година за здравеопазване сте обещали 4,3, сега обещавате 4 – минус 0,3. За наука сте обещали 0,4, сега обещавате 0,3 – минус 0,1. За култура сте обещали 0,7, сега обещавате 0,57, тоест минус 0,17. За пенсиите сте обещали 9,4, сега обещавате 8,8 – голям ръст! Като ги сумирам, това прави с почти 2 процента по-малко от БВП. Тоест, господин министър, по Вашия доклад най-социален е бил бюджетът за текущата 2002 г., а този е много по-несоциален. Задавам Ви простия въпрос (понеже виждам и заместник-министър Ананиев), става въпрос за закон, какви прогнози ни давате като база за сравнение? Това е закон, защо не изпълнявате закона, бе, господа управляващи? Вие не го взимате дори като база за сравнение, за да ни кажете нагоре ли вървим или надолу! Спрямо закона вървим сериозно надолу с абсолютно всички показатели. Приходите за 2001 г. са 40 процента, а по Закона за държавния бюджет за тази година сте обещали да съберете 38,4, за следващата обещавате 37,9 – върви надолу! Приходите падат, а оттук вървят и дитирамбите, че увеличаваме събираемостта. За какво говорите?! Задавам Ви въпроса: докога ще го намалявате и колко ще го направите – 20, 10 процента? Има някаква търпима граница, зад която не може и не бива да се минава. Приказката е за това, как преките данъци падат, а косвените растат. Преките Ви данъци, господин министър, растат с 11,99. Това прави 613 млн. лв. Косвените Ви данъци растат с 8,57, което прави 365 млн. лв. Това са числата, а не словата, които се крият покрай тези цифри.
    И като става въпрос за приходите, не мога да не Ви задам най-сладкия въпрос – за печалбата на БТК. В доклада сте записали, че ще продадете БТК без печалбата. Простете ми, но какво е станало с тези приходи? Цяла година сте инвестирали в къщата си 300 млн., имали сте наемател и той Ви дължи около 270 млн. наем. И Вие решавате да го продадете за 400 милиона и казвате: няма да го продаваме без печалбата, празна кутия, Пандора и не знам какво си… Тези глупости се приказваха на Комисията по икономическата политика.
    Така че, господин министър, за това, което е изключително важно в бюджета, съвсем накратко, тъй като моите колеги ще ми изядат главата – искахте да Ви кажем какво препоръчваме и какво искаме. Искаме с бюджета да решавате проблеми, а не да ги възпроизвеждате. С това, което правите за безработицата, Вие ще възпроизведете същите безработни и догодина, и пак ще бръкнете в държавния бюджет, и пак ще давате пари. Приходите искаме да са поне 40 процента от БВП, както е в белите държави. Знаете, че за Европа е средно 45 процента, не говорим за скандинавските страни, където се събират по 50-60 процента. Значи богатеем, а щом богатеем, то приходната част се качва, а не намалява.
    По въпроса за повишаването на събираемостта на данъците. Съгласен съм, че вероятно няма да ги съберете, но няма да ги съберете не затова, че ги няма, а заради корупция, тъй като Вие самите заявихте, че са откраднати 900 млн. ДДС, 900 млн.! Събираме ги от коректните данъкоплатци, за да може някой да ги краде. Ами съберете ги, господин министър, вкарайте ги в бюджета, за какво си говорим? Но, както каза един ваш депутат, очевидно и от мнозинството са се закачили на тези чешмички и поради тази причина не искат да ги съберат. (Смях в блока на НДСВ.) Това го твърдят депутати от вашата група, не от левицата.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това го каза Георги Божинов.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Реагирайте спокойно. Ние категорично държим на друга данъчна политика. Облагате 110 лв. Според всички международни организации, ако имаш по-малко от 2 долара на ден, ти загиваш. Тогава защо облагате 110, след като минималното, което трябва да се освободи от всичко е 140 лв.? Как го получавате? Събирате данък и от минималния жизнен ресурс на хората.
    По въпроса за високите лихви. Докато казвате, че няма пари и облагате най-ниските доходи, за най-високите доходи са 29 процента. Дайте да го направим 34 процента, господин министър, и да видим колко ще излязат приходите и дали няма да съберем по-голям ресурс.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Да убием богатите…
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Искаме да замразите парите за бюрокрацията. Те са главният приоритет на този бюджет – над 16 процента данъци на бюрокрацията. За какво? За да влезем с модерна бюрокрация в Европейския съюз?

    И последното предложение, и с това завършвам, смятаме, че пенсиите трябва да са поне 10 процента от брутния вътрешен продукт. Поне 10 процента! В Европейския съюз средно са 12 процента. Ако ще вървим натам, дайте да ги дадем, за да има за живота на хората.
    И завършвам поетично, тъй като днес очевидно такъв ще бъде рефренът. Признавам си, че като дете много обичах приказката за голия цар. Не очаквах, че като голям ще видя как царят ще се облече. Благодаря на съдбата, че имах тази чест и това удоволствие. Признавам си, че ми е неприятно от този облечен цар да слушаме тази прекрасна цифрова приказка за бюджет 2003, където ви гарантирам, че догодина пак ще забравите какво сте обещали и пак ще направите най-социалния бюджет, който съществува в България. Така че аз си мисля, че няма защо да играем ролята на детето, дето извикало кой е гол. Смятам, че и без нас народът прекрасно знае, че е гол. Та каквото и да му кажем, няма да стане.
    И си мисля, че ако вие смятате, че хората подкрепят този бюджет, ами, дайте, отидете на референдум. Няма други варианти да попитате народа подкрепя ли го или не. Няма нужда, тук, гледам, и мнозинството се усмихва, тъй като знаят какъв ще бъде резултатът. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Искам да обърна внимание, че Коалиция за България вече консумира от допълнителното време. Сега ще поискам справка, но ми се струва, че около 4 минути вероятно остават за Коалиция за България. Така че продължаваме нататък, уважаеми народни представители.
    Господин Пантелеев, ако обичате седнете си на мястото и недейте да коментирате. Вие вчера три часа всъщност откраднахте от парламентарното време, така че най-малко имате основание.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Вашите хора ги нямаше, а не нас!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, госпожо Масларова. Много Ви моля!
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Нека да съобщя използваното време: Национално движение Симеон втори – 10 минути, Коалиция за България – 37 минути, тоест остават 3 минути, а не 4, както ми се искаше. Обединени демократични сили са използвали 7 минути, ДПС са използвали 3 минути.
    Така че имате думата, уважаеми народни представители, продължаваме. Има думата господин Валентин Церовски.
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Понеже изказването ми започваше с изречението “Длъжни сме да не забравяме”, искам да вметна нещо преди да започна официалното си изказване.
    Да, господин Иван Костов извървя пътя си към НАТО, както и господин президентът Първанов го извървя. Но ако трябва българският парламент да благодари на някой за присъединяването и въобще за идеята НАТО, то той го дължи на моя добър приятел, който започна кариерата си като депутат от Великото Народно събрание, и този човек се казва Соломон Паси. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    Искам да припомня, че тогава Съюзът на демократичните сили изказа официално становище, че се разграничава от идеята и това нещо го направи господин Корнажев. Искам да припомня, че по това време Българската комунистическа партия също искаше да подведе господин Паси по чл. 103 – за национално предателство и т.н., както сега иска да го подвежда за приключването на глава “Енергетика”.
    ГЛАС ОТ КБ: Сбъркал си темата.
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Не съм сбъркал темата. Сега ще ви припомням още много неща, дами и господа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Церовски, ще Ви помоля, нека да се концентрираме върху темата на обсъждане.
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Да, ще се концентрирам. И така, уважаеми дами и господа, какво сме длъжни да не забравяме? Длъжни сме да не забравяме как бе ограбена държавата и кой е отговорен за това.
    Да разгледаме наследството на БКП от 1989 г.: външен дълг – над 10 млрд. долара; пълна дискредитация на България пред международните финансови институции заради въведения мораториум върху плащанията по дълга; ограбени пенсионноосигурителни фондове; ограбен паричен ресурс; огромен паричен ресурс под контрола на Българската комунистическа партия, който след това беше разпределен на “нашите другари” по списъци. По-късно тези другари станаха отличници в капиталистическото строителство. Резултат: насадени кадри по цялата йерархия в банковата система – от местните структури на банките до управлението на банките, в резултат на което срив на банковата система по времето на управлението на Виденов, което фактически окраде спестяванията на целия български народ.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Три долара пенсия.
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Да не забравяме и финансовите пирамиди. Като казах Виденов, искам да припомня два от инструментите, чрез които БСП доизтупа брашнения чувал: Орсовите кооперации и измислената Орсовата банка. Колко пари ли бяха завлечени тогава?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Шестстотин милиона…
    ВАЛЕНТИН ЦЕРОВСКИ: Сметката я плати българският селянин.
    Фонд “Индустрия”. Колко милиарда потънаха след фалита на управляваната от бившите комунистически или по-точно комсомолски активисти банка “Елит”? Колко пари бяха завлечени принудително от този Фонд “Индустрия” от изнемогващите държавни предприятия и редица частни предприятия?
    Да припомним кръга “Орион”. “Нашите фирми” на входа и на изхода на отрасловите предприятия и най-вече в строителството. Тоест “битката” за така лелеяните капиталови разходи.
    Или безобразията, които се вършеха в системата на енергетиката. Оказва се, че не е достатъчно на властимащите да оберат парите на хората. Налага се да посегнат на собствеността, изградена с труда на целия български народ. Започва вторият етап от ограбването на държавата, дами и господа. Измислената и пропагандирана от БСП масова приватизация е издигната в култ по времето на управлението на Съюза на демократичните сили. Инструментите, чрез които управляващите сменят числеността, са всичко друго, освен пари. Измислени са какви ли не инструменти за разплащане: приватизационни бонове, компенсаторни бонове, компенсаторни записи и какво ли не още, само и само приватизацията да не става срещу кешови плащания.
    Възникналите приватизационни фондове отново са овладени от “нашите хора”. Правителството на СДС е във вихъра си. Да припомним крупните приватизационни сделки с умопомрачителни резултати. Бисерът в короната е БГА “Балкан”, дами и господа, който бе продаден за 150 хил. долара, а аз не съм убеден, че и един долар е влязъл в бюджета от тези 150 хил. долара. Интересно срещу какви суми българските политици продадоха националния превозвач, в частност – националния интерес?
    “Плама” – Плевен. С активното участие на комсомолски активисти и сегашни активисти на Българската социалистическа партия.
    “Химко” – Враца, продаден за 1 млн. лв., при възможност да се получат 150 млн. долара.
    “Неохим” – Димитровград, продаден за 30 хил. долара.

    Да не говорим за приватизацията на циментови заводи, инженерингови предприятия, строителни и пътно-строителни дружества, асфалтови бази, външнотърговски предприятия и т. н., и т. н.
    Всеки гражданин на държавата знае за хиляди примери за разграбване чрез местната власт, в това число, използвайки успешно инструментариума на РМД-та.
    Да говорим ли за София? Примерно, за аптеките, за химическото чистене, за веригите от магазини, за складовите бази и какво ли още друго няма в цялата тази работа!
    През всичките тези години правителствата на БСП и СДС са управлявали държавата чрез бюджети, които са подкрепяли точно този вид политика.
    Политическият театър, който се разиграва през последните дванадесет години от СДС и БСП пред българския народ, е целял едно-единствено нещо - те да притежават властта на всяка цена, за да прикриват престъпната политика на разграбване на държавата и да трансформират политическата си власт в икономическа.
    Какво значи да гласуваме срещу Бюджет 2003? Опит да се свали правителството на премиера Сакскобургготски – това значи гласуване срещу Бюджет 2003. Правителство, подкрепяно от парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС, което получи властта на последните избори от българския народ с поръката да направи следното – да прекрати разрухата и разграбването в България след управлението на БСП и СДС по време на прехода; да накаже крадците и престъпниците, вкарали държавата ни в тази разруха, в това число и отговорните политици; да изгради действаща пазарна икономика, в която всеки български гражданин да има шанса да печели добре и да живее достойно; да присъедини страната ни към НАТО и Европейския съюз и най-накрая българският гражданин да се почувства достоен в общото европейско семейство!
    Тези, които гласуват против Бюджет 2003, всъщност са срещу какво? Активните мерки за борба срещу безработицата, обезпечени с този бюджет, в размер на 217 млн. лв. Това е истината.
    Те са срещу намаляването на преките данъци с поредната им стъпка.
    Те са срещу патентните данъци, които с този бюджет влязоха в нормалните си норми.
    Те са срещу старта на децентрализацията на общините, в това число и срещу това да се опростят задълженията на общините към момента.
    Те са и срещу използването на всички онези преференции за бизнеса, осигуряващи по някакъв начин разкриване на нови работни места.
    Те са против мерките, целящи подобряване на бизнес климата и привличането на чужди инвестиции.
    Те са против реалното присъединяване на България към НАТО и Европейския съюз, защото чрез този бюджет са осигурени средствата да бъде изминат този път по-бързо и по-стойностно.
    Аз разбирам мераците на БСП и СДС да свалят властта, но искам да им кажа следното. Уважаеми дами и господа, тези политически сили са в това кьоше, в което народът ги е поставил в този парламент. И ви уверявам, че те нямат потенциала да направят това.
    Това, което искам да кажа в заключение, е да се обърна към моите колеги от управляващото мнозинство – от НДСВ и от ДПС, и да ги призова без колебание да подкрепят Бюджет 2003, защото той ще ни помогне да доизвървим пътя си към обещанията, които сме дали пред нашите избиратели и да ограничим още повече грубите манипулации, които се мъчат нашите политически опоненти да представят от всяка една трибуна, до която са се докопали. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Церовски.
    Не виждам желаещи за реплика.
    Продължаваме изказванията.
    Има ли желаещи? Не виждам.
    От Движението за права и свободи има записани, господин Хасан Адемов, господин Арсо Манов, ще искате ли да се изкажете?
    От ОДС искате ли да вземете отношение? Не виждам.
    От Коалиция за България има ли желание за изказване? Не виждам.
    Господин Адемов, заповядайте.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес Народното събрание обсъжда и след малко ще гласуваме законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2003 г. От всички определения за бюджета на държавата като че ли най-вярното е, че бюджетът е политика. Нещо повече, той е минала, настояща и бъдеща политика.
    Някои политици го наричат финансов план, други – финансова конституция. Журналистите всяка година му поставят атрактивни заглавия. Най-много са били трактовките на тема социален и антисоциален. Управляващите винаги са отстоявали неговата социалност, опозицията винаги е противопоставяла неговата антисоциалност. Логото на бюджета е изразът на неговата същност.
    От дистанцията на времето ще се опитам да направя една кратка сравнителна характеристика на посланията и същността на бюджетите от 1995 г. до днес, изразени най-отчетливо в основните им определения.
    Бюджет 1995 г. е характеризиран от вносителите му като стимул на развитие, бюджет на траен растеж и увеличена заетост.
    Бюджет 1996 г., според управляващите тогава, е за по стигане на макроикономическо равновесие, баланс между социалната политика и осигуряване на икономически растеж, ще създава средна класа и ще реализира социална приватизация.
    Бюджетите за 1995 и 1996 г. са актуализирани общо 8 пъти – факт, достатъчен, за да покаже несъстоятелността на определенията им и доказващ политическата, икономическата и социална нестабилност на държавата през онези години.
    Бюджет 1997 г. се приема през юни 1997 г. Според тогавашните управляващи това е бюджет в условията на валутен борд, на твърди ограничения, на финансова и икономическа стабилизация, на адекватна социална политика, на преструктуриране и приватизация на държавните предприятия.
    Бюджет 1998 г., според премиера, е бюджет на приватизацията, според финансовия министър – бюджет на ускорената стабилизация и ускорения икономически растеж.
    Бюджет 1999 г. е бюджет на инвестициите и на устойчив икономически растеж, бюджет на повишаване на доходите и на жизнения стандарт. Според опозицията, този бюджет е предизборен бюджет, защото същата година се провеждат местните избори.
    Бюджет 2000 г. е определен като най-социалният бюджет, заради осигурените пари за старта на пенсионната и здравната реформа тогава. Кой знае защо беше решено в рамките на една и съща година да стартират две тежки реформи в социалната област – в пенсионната и в здравната система?!
    Бюджет 2001 г., според финансовия министър, е бюджетът, определящ бърз икономически растеж, нарастване на заетостта и доходите, довършване на реформите в икономическата и социалната сфера. Според опозицията, това е отново предизборен бюджет, защото същата година се проведоха парламентарните избори.
    Бюджет 2002 г. дава гаранции за устойчив икономически растеж. Според министър Велчев, това е бюджет за началото на преодоляването на бедността. Акцентите му са за изграждане на нови механизми на социална защита чрез подкрепа на активните мерки на пазара на труда.
    Направих си труда да извадя тези основни определения за бюджетите, не за да отегчавам залата, а за да заостря вашето внимание, че всички правителства са били ръководени от желанието да подпомогнат социалната сфера. Социалният вектор е бил и си остава адекватният отговор на очакванията на избирателите. Друг е въпросът, че малко правителства са заставали с адекватен финансов ресурс зад тази социална политика.
    Това, което е различно, е особено важно. За първи път в Бюджет 2003 г. се залага на интегрирания подход чрез различни политики – икономическа, данъчна и финансова, за борба с безработицата. Интегрираният модел дава възможност само в условията на финансова стабилизация да се смени моделът и подходът на подпомагане, а именно – от универсален да се премине към диференциран, тоест става дума за фокусна, прицелна политика, ориентирана към истински нуждаещите се.
    Структурата на безработицата, диференцирана и дефинирана за първи път като многообразна и с различни характеристики, предполага ангажиране на най-уязвимите и групите с неравностойно социално положение. В цифри социалната ориентация на бюджета се изразява в следното. Социални разходи 4 млрд. 900 млн. лв., с 900 млн. лв. повече в сравнение с 2001 г., с около 560 млн. повече в сравнение с 2002 г. Размерът на помощите по Закона за семейните помощи за деца е определен при 200 лв. доход на член от семейството и 15 лв. месечна помощ за децата до 18-годишна възраст.
    Всеки малко по-грамотен икономически човек може да се справи с числата. По-важното е какви политически послания носи Законът за бюджета. Смисълът на един бюджет е да носи в себе си обявена пред обществото политическа философия и тази философия да има последователност, политическа предвидимост и зрялост. Важно е да носи спокойствие и сигурност на хората. Компромисите и дискомфортите трябва да останат единствено и само за политиците. Двата последни бюджета са последователни по отношение на социалната политика. Политическите приоритети, безработицата и бедността са изведени на преден план. Отново най-много пари държавата ще дава за безработните, социално слабите, децата и пенсионерите. Важното е хората да чуят, че заплатите им ще се увеличат и следващата година, макар и в рамките на възможното, че пенсиите също е предвидено да бъдат увеличени, че повече деца ще получават помощи от държавата.
    Не бива обаче да се рисува прекалено розова картина. Все още възможностите на икономиката не са в състояние да удовлетворят ескалиращи желания за увеличаване на разходите. Никой бюджет не трябва да има претенцията, че е социален, по-социален, много социален, най-социален. Бюджетът е толкова социален, колкото са икономическите възможности и реалности на държавата. Предимството на Бюджет 2003 е, че той прави последователен опит да излезе от досегашната социална практика на всеки по малко, на калпак, пък колкото стигне. В него акцентът отново е върху най-рисковите социални групи – тези на най-бедните и на трайно безработните хора. Той прави опит тези хора да бъдат ресоциализирани и реинтегрирани в обществото. Може би големият позитив на този бюджет е, че започва провеждането на диференцирана социална политика за разлика от досегашната универсална социална политика. Тоест, преследва се силен социален ефект за определени групи от обществото. Никой не си прави илюзията, че това е първата и последната битка с бедността и безработицата. По-важното е тази поредна битка да е успешна. Бюджет 2003 гарантира желания изход от нея, като застава зад нея със значителен финансов ресурс.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър Велчев. Много пъти сме имали възможност с Вас да разговаряме на тема “бюджет на здравеопазването”. Моето и желанието на нашата парламентарна група винаги е било, когато се определя брутният вътрешен продукт за функция “Здравеопазване” да има ясна тенденция за завишаване на този процент от брутния вътрешен продукт. Ние не сме съгласни с постановката, че с рестрикция на финансовия ресурс Министерство на финансите трябва да извършва реформа в друго министерство, в случая Министерството на здравеопазването. Ако Министерството на здравеопазването е изготвило и приело програма за преструктурирането на болничната помощ, нека колегите от мнозинството и тези от опозицията да застанат ясно зад тази програма, която се надявам да бъде подкрепена и с финансов ресурс и да декларират, че ще подкрепят непопулярните мерки на правителството и управляващото мнозинство, защото тази реформа изисква точно такъв тип подкрепа. Всичко останало са празни приказки и дай Боже, следващата година да бъдем свидетели на едно такова отговорно поведение.
    Уважаеми дами и господа, много или малко са всички тези пари в разходната част? Разбира се, че тези, които искат повече, са винаги по-настоятелни от тези, които вземат решенията за разпределение. Очевидно е много важно да се намери оня баланс, онази пресечна точка на интересите, която да гарантира нормалното функциониране на системите и рационализиране на разходите. Искрено се надявам, че такъв баланс ще бъде намерен, включително, колкото и невероятно да звучи това, с предложения между първо и второ четене.
    Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим бюджета. Призовавам и колегите от останалите парламентарни групи да подкрепят този бюджет. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Не виждам желаещи за реплика.
    Уважаеми народни представители, за последен път се обръщам към вас. Първо, Национално движение Симеон Втори има ли желаещи за изказвания? Няма.
    От Обединените демократични сили има ли желаещи за изказвания?
    Заповядайте, господин Иван Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Слушах изказването на господин Церовски и ми направи впечатление, че той говореше все в минало време, може би защото се чувства неудобно да говори за бюджета. И в това отношение аз споделям неговото мнение и наистина може да се чувства неудобно.
    Аз като представител на една българска народна партия искам да ви заявя, че за една народна партия човекът, неговото образование и неговото здраве са в основата на една дясна политика на европейските народни партии, поради което искам да говоря за образованието.
    В Комисията по образованието и науката аз гласувах “против” бюджета. По същия начин ще гласувам и тук ще ви призова да направите същото. Гласувах “против” бюджета първо, защото все още вярвам в думите, които каза преди близо два века Жорж Дантон, че след хляба за един народ най-важно е училището, а Бюджет 2003 доказва точно обратното, че това не е важно за управляващите и за бюджета. И второ, защото днешното управляващо мнозинство дойде на власт, заявявайки, че образованието е национален приоритет – нещо, което по никакъв начин не се доказва от Бюджет 2003. И отново ще кажа, че за една дясна партия образованието трябва да бъде приоритет. То не е приоритет в бюджета, защото, господин Велчев, Вие не сте десен политик, не сте министър в едно дясно правителство и не провеждате една дясна политика. Затова не е приоритет.
    Искам да ви уверя, и това може да се докаже с данните, че средствата за образованието като част от брутния вътрешен продукт са по-малки, отколкото по време на предишното управление. И това беше казано от други оратори. Искам да ви кажа, че особено за най-масовата част на образованието – средното образование, има един сериозен спад в относителния дял на разходите по отношение на брутния вътрешен продукт. Какво значи това?
    На първо място, за втора година се блокира една от най-важните национални програми – програмите за изграждане на националната училищна и университетска компютърна мрежа. Ще ви заявя, че това е равностойно на едно престъпление спрямо младите хора на България, защото само по този начин, чрез едно силно компютърно образование те могат да бъдат равностойни граждани в Европейския съюз и равностойни представители в обединения европейски пазар на труда и в информационното общество на ХХl век.
    На второ място, по никакъв начин в бюджета не са предвидени средствата, които произтичат от промените в Закона за народната просвета и които предполагат равностоен достъп до образование на тези, които страдат от хронически заболявания или към които има специални образователни изисквания. Всичко това липсва и се отлага отново.
    На трето място, което е особено важно, по никакъв начин не са предвидени допълнителни средства, за да има диференциран, бих казал човешки подход в политиката на оптимизация на училищната мрежа, чиито резултати ние чувстваме в последните два месеца чрез стачките на отдалечените гранични села на България. За тях отново ще действа този познат административен подход.
    И на четвърто място, не се въвежда по никакъв начин чрез финансиране за тази дейност проектът за диференцирано отчитане на резултатите от дейността на учителите, което по думите на самия министър Атанасов би дало възможност да се повиши качеството на българското образование.
    По отношение на висшето образование, като отчитам, че действително се въвежда и за втори курс диференцираната издръжка на българските студенти, аз все пак ще ви кажа, че по отношение на най-важната част за развитието на висшето образование – не текущи разходи, а капиталовите разходи в образованието са на едно срамно ниско ниво. Ще ви ги цитирам. Каза се, че се увеличават 50 процента спрямо миналата година и стигат до 9,5 млн. лв., а в последната година на прокълнатото управление на Иван Костов те бяха над 14 млн. лв. Помислете кога ще станат такива.
    Няма да спомена за това, че няма средства за ремонт нито на общежитията, нито за увеличаване на стипендиите, които нарастват само с 4 процента при 8-процентно нарастване на студентските такси.
    И в заключение, уважаеми колеги, смятам, че с този последен бюджет се пропусна и последния шанс на това управление да покаже, че образованието е национален приоритет. И ето защо апелирам към вас да гласувате против него. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    За процедурен въпрос – господин Михаил Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Парламентът заседава от 11,30 ч. – почивка от името на парламентарна група.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колко минути предлагате? То е до 30 минути. Имате ли предложение или аз да определя?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Тридесет минути.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тридесет минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Госпожо Калканова, заповядайте.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Дами и господа министри, дами и господа народни представители! Бих искала да взема думата, за да изтъкна някои важни моменти, заложени в Бюджет 2003, като ще се съсредоточа в частта в Бюджет 2003, касаеща образованието – не само, защото аз съм член на Комисията по образование и наука, но защото за мое дълбоко съжаление винаги, когато се дискутира Бюджет 2003, образованието и здравеопазването според мен са сферите, които най-често се използват за откровена политическа манипулация. Смятам, че това е проява на крайна политическа безотговорност и съжалявам политиците, които въпреки всичко използват този прийом.
    Какво е най-основното в Бюджет 2003, касаещо българското образование?
    На първо място, искам да оборя една теза, която и днес чухме неколкократно, че видите ли, има намаление на процента на средствата, предвидени за образованието като процент от брутния вътрешен продукт. Да, но така е само на пръв поглед, защото не забравяйте, колеги, че в Бюджет 2003 е заложена по-голяма относителна сума за брутния вътрешен продукт и оттук общите средства за образование в размер на 1 млрд. и 353,5 млн. лева по същество съдържат увеличение, като от тях 66,2 млн. лева са предвидени за капиталови разходи. Тези средства по същество са с 82 млн. лева повече в сравнение със средствата от 2002 г., като 50 млн. лева са средствата, предвидени повече за средното образование. Следователно, да не говорим, да не използваме този момент с процента, да говорим наистина за реалните суми, които са прогнозирани, които са заложени в Бюджет 2003.
    Ще използвам възможността да маркирам положителните моменти в Бюджет 2003, които защитават тезата, че наистина образованието е приоритет за това управляващо мнозинство и излъченото от него правителство.
    На първо място, средствата за издръжка на средното образование са разпределени за първи път в този бюджет в синхрон с философията, заложена в концепцията за финансовата децентрализация. За първи път в този бюджет образованието е определено като държавна дейност. И особено, когато бъдат изплатени през второто полугодие и предвидените допълнителни 36 млн. лева, цялата сума, необходима за покриването на държавните отговорности в образованието, е осигурена. Тук искам да кажа, че на практика това означава, че се изключва какъвто и да е дефицит в системата на образованието през 2003 г.
    Съвсем бегло ще маркирам и други интересни моменти от Бюджет 2003. Предвидени са средства за издръжка на въведения ХII клас. В Централния републикански бюджет са обезпечени средства за пътуване на учениците, за дейностите по новия учебен план, има увеличение на средствата за инвестиции, като увеличението е почти двойно в сравнение с миналата година, т.е. имаме гарантирани средства за поддръжка на материална база за училищата.
    И още нещо, което искам да кажа специално, тъй като беше повдигнат въпросът в изказването на господин Иванов: в Бюджет 2003, господин Иванов, специално е подчертан ангажиментът на правителството да бъде преразгледана Програмата за изпълнение на проекта за модернизация на образованието, финансиран със средства от Световната банка.
    Тук ще си позволя да направя само едно вметване, че лично аз, като член на Комисията по образование и наука, имам намерение да повдигна дебат в комисията за това как бяха изразходвани средствата по този проект, тъй като той беше сключен от вашето правителство и аз лично разполагам с доста информация за това защо така или иначе средства не достигнаха до българските училища.
    Драги колеги, в заключение, говорейки за средното образование, искам да кажа съвсем отговорно, защото, аз съм човек, идващ от системата на образованието. Тук ще си позволя да говоря в съвсем личен аспект и като родител. Има гарантирани средства за един спокоен, качествен учебен процес през следващата учебна година. В този смисъл смятам, че са абсолютно неосновани всякакви други спекулации по тази тема.
    За висшето образование също имаме увеличение на средствата, включително най-основните моменти: за първи път има увеличение почти 200% на средствата за фонд “Научни изследвания”; имаме увеличение на субсидията за БАН; имаме увеличение на средствата, предвидени за научноизследователска дейност в държавните висши учебни заведения. Петдесет на сто в сравнение с 2000 г. е увеличението на средствата за капиталови разходи за поддържане на висшите учебни заведения.
    И накрая ще си позволя в заключение да кажа това: благодаря, господин Иванов, че подчертахте, че вашето управляващо мнозинство е давало повече средства за образованието. Проблемът е, че вие за съжаление не разработихте необходимите механизми, които да гарантират качественото, рационално и ефективно усвояване на тези средства, а това е нашият ангажимент, многократно заявяван – ангажимент, по който ние вече работим с конкретни стъпки.
    И още едно последно изречение: наистина сега доста често се работи и се използва тезата за образованието и училищата в малките общини. Господин Иванов, ако Вие имахте наистина съзнанието да изпълните ангажимента за качествено образование в България, смятам, че трябваше да разработите тази програма, гарантираща достъп на всички лица до качествено българско образование – нещо, което не направихте, но тъй като образованието е приоритет на нашето управляващо мнозинство, ние работи по изпълнението на тази програма. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
    Не виждам желаещи за реплика.
    Дали има още желаещи за изказване или да преминем към гласуване?
    Понеже не виждам желаещи в залата, искам да помоля председателят на Сметната палата господин Георги Николов да разясни пред Народното събрание съвсем накратко проблемите, които се повдигат и имат отношение към Бюджет 2003.
    Господин Николов, заповядайте.
    ГЕОРГИ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо заместник-председател на Министерския съвет и министър на труда и социалната политика, уважаеми господин министър на финансите, госпожи и господа народни представители и министри! Ние сме подготвили подробно становище по законопроекта за бюджета на Република България за 2003 г. в три основни части: по спазване на законовите изисквания при съставянето и внасянето на законопроекта за държавния бюджет за 2003 г. в парламента; за структурата и съдържанието на законопроекта и неговото съответствие със законите, които регламентират бюджета и съответно, на трето място, като преценка за възможните рискове при изпълнението на Бюджет 2003.

    С оглед и напредналото време искам да декларирам това, което си позволих да направя от името на Сметната палата и при обсъждането на бюджета в комисията, че са спазени законовите изисквания по отношение на разработването и внасянето на законопроекта в Народното събрание. Аз няма да се спирам подробно на това.
    Също така искам да заявя, че ние сме отбелязали редица нови моменти при бюджетирането тази година като се започне от значително по-ранното откриване на бюджетната процедура, нов подход за разходни тавани, нов подход за взаимоотношенията между централния бюджет и общините.
    По отношение на структурата и съдържанието на законопроекта декларирам, че внесеният законопроект за държавен бюджет съответства на законовите разпоредби по отношение на изискванията и дотолкова, доколкото се породи спор по отношение на бюджета на съдебната власт искам да заявя, че представеният проект на Закон за държавния бюджет в частта за бюджета на съдебната власт като два варианта - на самата съдебна власт и на правителството, е в съответствие и с промените в Закона за съдебната власт и най-вече със Закона за устройство на държавния бюджет, който е бюджетната конституция. Така че парламентът със своя вот ще прецени окончателно кой вариант ще бъде включен в последствие в консолидираната фискална програма, но правителството в съответствие с чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет е включило в консолидираната фискална програма този вариант, който е на правителството. И тук заявявам съвсем сериозно – другото е въпрос на спорове.
    Ние имаме някои технически бележки, които ще ги предоставим между първо и второ четене.
    Искам само да обърна внимание на нещо, което се явява една от основните функции на Сметната палата, а именно превенцията. В края на своето становище ние обръщаме внимание на възможните рискове, а те са свързани с това че за пръв път се пристъпва към децентрализация в общините, въвеждат се разходни тавани, стандарти, нещо, което е ново и като такова може да създаде известни рискове.
    Известни рискове създава и непокритието на този етап, повтарям, с 50 на сто на текущите издръжки на общините, което дава основание на Сметната палата да заключим, че за успешното стартиране на финансовата децентрализация и минимизиране съответните рискове, е необходима строга дисциплина при администриране на приходите и разходване на бюджетните средства.
    Наложително е да се подобрят системите за финансово управление и контрол в отделните организации и повиши тяхната ефективност, с оглед едно успешно изпълнение на бюджета за 2003 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Господин Соколов, заповядайте.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
    Парламентарният съюз на Обединените демократични сили не може да подкрепи предлагания Закон за бюджет на Република България за 2003 г. и заради смачкания и предлаган в нарушение на Конституцията бюджет на съдебната власт.
    Аз не мога да отмина току-що направеното изказване от председателя на Сметната палата, че в тази част законопроектът бил в съответствие със закона. Това може да се твърди само, ако Сметната палата не познава Конституцията, не познава Решение № 18 от 1993 г. на Конституционния съд, не познава текста на чл. 196, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
    Там, където има ясен текст на Конституцията, където има тълкувателно решение на Конституционния съд, спор не може да има! И аз не знам дали правителството и мнозинството си дават сметка какво може да последва, ако наистина при едно атакуване на вече приетия Закон за държавния бюджет за 2003 г. Конституционния съд го отмени. И дали не се цели именно пълен финансов хаос, какъвто имаше преди няколко години по време на управлението на БСП, за да може правителството и мнозинството да се оправдават после с това, което е станало само по тяхна вина!
    Какво представлява бюджетът на съдебната власт? Продължават изказванията, че били двата варианта, че бил приет варианта на Министерския съвет… Точно това ви казва Конституционния съд, че не може да има вариант на Министерския съвет и нарушението на Конституцията е, че бюджетът, предложен от Висшия съдебен съвет изобщо не е вкаран в параметрите на общия държавен бюджет. Вкаран е само проектът на Министерския съвет – право, каквото Министерският съвет няма. И от този бюджет така предложен вместо 260 млн. 139 хил. лв. става ясно, че дори в рамките на съдебната власт приказките на мнозинството за някаква реформа в съдебната власт бяха чиста демагогия. Защото дори тези промени в последния Закон за съдебната власт не са ресурсно обезпечени. Дори няма да може този Национален институт по правосъдие, на когото се възлагат много надежди, да заработи.
    Две последователни години Европейската комисия критикува България за неефективна съдебна система като изрично отбеляза, че това се дължи и на малкото средства, отделяни за тази съдебна система. Като пример в последния доклад се сочи, че другите страни отделят от 2 до 4% от брутния вътрешен продукт. В предлагания бюджет цифрата е 0,4%! Това означава ние наистина да обречем на бездействие, на неефективност съдебната власт.
    Очевидно е кой има интерес за това. Интерес има организираната престъпност, сивата икономика, всичко това, което ние в миналото успяхме да ограничим, за да превърнем България в правова държава. Сега се рушат с този бюджет именно устоите на България като една правова държава, в която законът трябва да бъде над всичко! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.
    Думата иска, ако няма реплика, министърът на правосъдието.
    Заповядайте, господин Станков.
    МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри!
    Повод за моето изказване вземам от изказването на господин Георги Николов и на господин Соколов по повод проблемите на бюджета на съдебната власт.
    Тези проблеми са в два аспекта. Единият аспект е спазена ли е процедурата по представянето на бюджета.
    Аз изцяло споделям мнението на господин Николов и му благодаря, че той публично го изказа. Това е мнението на Сметната палата. Това е мнението на един конституционно определен орган, че процедурата е спазена. Оттук нататък мисля, че ако има спорове, трябва да ги решават компетентните органи. Всяка една друга декларация означава несъобразяване с мнението на едни или други държавни органи.
    Що се отнася до размера на бюджета на съдебната власт – така е, господин Соколов. Вие знаете и на заседание на Комисията по правни въпроси аз споделих своите опасения относно размера на този бюджет. И искам да ви уверя, че има пълно разбиране от страна на правителството и конкретно от страна на министъра на финансите, че ще бъдат приети препоръките на Европейската комисия, но това трябва да стане плавно.
    Господин Соколов, това, че реформите в съдебната система са забавени с четири години преди нашето управление, не може да бъде компенсирано в рамките на една година. Така че увеличението на бюджета на съдебната власт, както го изисква препоръката на Европейската комисия, ще става плавно.
    В заключение искам да кажа, че много ми хареса едно изречение от изказванията тук. Ние не делим нашите пари, а делим парите на нашите данъкоплатци. Като министър на правосъдието искам в този бюджет всеки лев, даван допълнително на съдебната система, да отиде за нейното реформиране. Всеки лев за тази съдебна система да означава по-бързо и по-качествено правосъдие. Всеки лев отгоре да означава отговорност и на висшите ръководства на съдебната система за тази реформа. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Петков, Вие бяхте заявили желание за изказване. Поддържате ли го? Да. Заповядайте, разполагате с 3 минути пленарно време.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Аз Ви благодаря, но мисля, че беше редно, уважаеми господин председател, да се спазва процедурната договорка от вчера, на Председателския съвет. Ако смятате, че като спирате хората да говорят, печелите, бъркате.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Вашата уговорка вчера вие не я изпълнихте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Искам да започна с въпрос към министъра на финансите. Може ли да ни информира сега или преди второ четене… (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Дръжте се прилично, не се дръжте като хулигани. (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Съжалявам. Можете ли да ни информирате за постигнатите договорености и различията с Международния валутен фонд? Кои са конкретните причини, поради които те си тръгнаха, без да се подпише споразумение? Знаете, че професионална дискусия не може да стане, ако не се хвърли светлина по този въпрос.
    Аз имах въпрос и към отсъстващия тук премиер. Исках да му го задам лично (силен шум в блока на НДСВ), но ще намеря начин да му го предам в края, за да съкратя времето.
    Уважаеми колеги, това е първият самостоятелен продукт на НДСВ в най-важната сфера – финансовата и бюджетирането. При това – благоприятни условия. Оптимистична е прогнозата в доклада на Милен Велчев за следващата година. Няма наследен дефицит за тази година от някакво друго правителство. Затова не се сърдете, ако критериите са ни завишени и оценките са по-строги.
    За да не губя излишно време в политизиране, бих искал да задам три въпроса от гледна точка на предизборните обещания и управленската ви програма от декември м.г.
    Първо, ще се състои ли догодина обещаното несимволично увеличение на доходите? Миналата година пенсиите и заплатите бяха оставени на същото реално равнище, което заварихте от предишното управление. Следващата година ги замразявате на същата квота – 2001. Вярно е, че се предвижда номинално увеличение на пенсии с 8,5 на сто, на заплати в бюджетния сектор с 10,4 на сто, на минималната заплата – с 10 на сто, и т.н., но синдикалните разчети, господин министър, сочат други цифри, различни от тези, които Вие казахте. Половината от увеличението ще бъде изядено…
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Синдикатите да се явят на избори и след това да управляват!
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Господин Искров е бил банкер доскоро, а не продавач на тезгях някъде. Може ли да ме слушате и да се уважаваме. Аз говоря за цифри.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма да лъжете!
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Цитирам точно цифри от вашия доклад.
    При това, както и миналата година, чрез данъците се ощетяват нискодоходните групи. Хората с най-малки доходи получават допълнителни данъчни облекчения с 40-50 стотинки, а тези с доходи от 700 лв. и нагоре – 10 пъти повече.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Трите минути минаха.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Второ, ще изведете ли здравеопазването от колапса, който заварихте? Бюджетните решения показват, че се движим в друга посока, различна от тази. (Шум в блока на НДСВ.)
    Прав ви път! Вие сте пътници с това възпитание и с това отношение. (Силен шум в блока на НДСВ.)
    Нямам нищо против, уважаеми дами и господа, заповядайте, управлявайте от днес нататък абсолютно сами! (Ръкопляскания от блока на КБ, силен шум в блока на НДСВ и ДПС.)
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): С израза “Прав ви път” и Вие показахте Вашето възпитание, господин професоре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Уважаеми народни представители, към края сме на дебата. За последен път искам да се обърна към депутатите.
    Национално движение Симеон втори? Няма желаещи.
    Парламентарен съюз на Обединените демократични сили? Има желаещи.
    Господин Чачев, заповядайте. Време има достатъчно – 24 минути.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги, за мен бюджет 2003 страда от един основен недостатък, защото той е бюджет на забавените реформи. Той не стимулира, а задържа икономическия растеж. Той не само не подобрява условията на бизнес, а е откровен отказ от предизборните обещания на НДСВ. Бюджет 2003 не осигурява необходимите средства за инвестиции, които да стимулират икономическия растеж, а осигурените такива не са концентрирани така, че с минимална подкрепа да се постигне максимален ефект.
    На пръв поглед (предполагам, че господин Велчев ще ме репликира) в бюджета са записани 1 млрд. 196 млн. лв., което е с 0,3 процента увеличение спрямо 2002 г. Увеличени са средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз от 325 на 500 милиона. Увеличено е държавното гарантиране с инвестиционни кредити от 184 на 230 милиона. Но забележете, намалено е националното финансиране от 519 на 465 милиона. Това означава, че правителството изповядва погрешна бюджетна философия, опитва се да компенсира намаляването на националното финансиране на растежа с увеличаване на външното безвъзмездно и заемно финансиране. Трябва да се има предвид, че изпълнението на публичните инвестиции към днешна дата е под 56 процента, в това число изпълнението на проектите по програма ИСПА е под 1 процент, изпълнението на програма САПАРД, господин Дикме, е 13 процента, изпълнението на програма ФАР закъснява не по-малко. Афишираното в бюджет 2003 увеличение на публичните инвестиции със 7,4 процента е напълно несъстоятелно.
    Въпреки че бюджетът е обявен за програмен в областта на инвестициите, с него няма да се реализира нито една програма. Нещо повече. Драстично е намалението на капиталовите разходи на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, на екологията, на земеделието. И забележете – господин Милко Ковачев има само 8 млн. и 400 хил. лв. за капиталови разходи. В резултат на това рязко ще бъде увеличен делът на незавършеното строителство във всички отрасли, като най-драстично е в транспортната инфраструктура, пътната, железопътната, пристанищната, летищната, в благоустройството, водоснабдителните обекти, свлачищата, канализацията, екологичната инфраструктура, енергийното строителство. Ще бъдат компрометирани националните стратегии за развитието на енергетиката, на водния сектор, на железопътния транспорт, на пътищата, програмата за борба със свлачищата и абразията, програмите за развитие на кадастъра и имотния регистър, и не на последно място – Националният план за регионално развитие, както и трансграничните проекти, които изпълняваме с Гърция, Турция, Македония, Румъния и Югославия.

    Бюджет 2003 не гарантира нормалното функциониране на българските градове и села. Фискалната децентрализация е потенциалната възможност за най-големия му провал, защото постига обратен ефект – засилва централизацията и субективизма във взаимоотношенията на правителството с местните власти. Те на практика не могат да съставят своя бюджет за 2003 г. поради финансова необвръзка. Техните разходи превишават приходите им, а средствата за инвестиции, забележете, са редуцирани с 42 процента.
    Всичко това неминуемо води до извода, че правителството няма своя ясна инвестиционна програма, че тя е заменена с мерки, имащи краткосрочни, популистки ефекти.
    Инвестиционните разходи, така както са планирани, са непрозрачни и създават корупционни предпоставки. Бюджетът застрашава и макроикономическото равновесие, тъй като изкуствено завишава приходите и не покрива всички необходими разходи. Този допълнителен бюджетен дефицит ще се допълни със съмнителни по своята целесъобразност инициативи за изразходване на средства от фискалния резерв, като създаване на нова авиокомпания и рисков инвестиционен фонд, за което, господин Велчев, мисията на Международния валутен фонд изрази сериозна загриженост и ясно заяви, че “ако се продължи в тази насока, това може да отслаби цялото финансово здраве на България и значително да намали фискалната прозрачност”. Това е цитат.
    Правителството декларира, че вижда във вътрешното търсене основния източник на растеж в икономиката. Но доходите и публичните инвестиции са двата водещи фактора на вътрешното търсене. Реално те намаляват в следващата година, което означава, че на практика и очакваният икономически растеж от 4,8 процента не е базиран на обективни тенденции и няма да бъде достигнат.
    През 2003 г. намесата на държавата ще продължи да нараства. Увеличава се държавната администрация с 2700 служители. Възражда се прякото въздействие на държавата в икономиката и преразпределителните процеси, които подтискат бизнеса и конкурентоспособността, и се залага на неефективното използване на публичните фондове.
    Друга сериозна пречка пред растежа е липсата на чужди инвестиции. Но, господин Велчев, чужди инвестиции не отиват там, където няма добре изградена и поддържана инфраструктура. В тази посока Вашият бюджет е крачка назад и то сериозна.
    Дотук ще спра със заключението, че Бюджет 2003 е един ляво популистки бюджет, който се разминава дори с прокламираните социални цели и в този си вид неминуемо ще повлияе неблагоприятно на развитието на България не само през 2003-а, но и в следващите години. Благодаря ви. (Ръкопляскания в блока на ПСОДС. Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Не виждам желаещ за реплика.
    Думата иска и я получава министърът на земеделието и горите господин Дикме.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, аз знам, че Вие разбирате от много неща, но не бях сигурен, че разбирате и от земеделие. Много се радвам, че много стриктно следите и програма САПАРД, но като министър така трябваше да следите и инвестиционната програма на държавата и да не завещавате на нашето правителство над 300 млн. лв. неразплатени, които ние две години подред продължаваме да плащаме. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    Искам преди всичко да благодаря на цялата Комисия по земеделието и горите, която безрезервно подкрепи проекта за бюджет за следващата година на Министерството на земеделието и горите. Да, само господин Костов гласува “въздържал се”. Аз Ви благодаря, че гласувахте “въздържал се”, а не “против”, което, от една страна, означава подкрепа на бюджета и, от друга страна, спазване на партийната дисциплина. Благодаря Ви за това.
    За следващата година, господин Чачев, по програмата САПАРД са осигурени инвестиции в размер на над 300 млн. лв. Това, че тази година размерът на изплатените средства е в този размер, съвсем не означава, че толкова средства са усвоени. Общо по програмата САПАРД са усвоени над 200 млн. лв., с одобрени проекти в настоящия момент.
    Уважаеми господин Чачев, държа да Ви напомня, че България е сочена за пример в целия Европейски съюз за усвояването на средствата по програмата САПАРД и за работата по програмата САПАРД. Докато аз съм министър, смятам тази тенденция да продължава. Нещо повече, от тази трибуна искам да Ви кажа, че за следващата година вече водим разговори за подписване на ново годишно споразумение още до края на тази година в размер на 55 млн. евро, а след 2004 г. със 100-процентово увеличаване на субсидиите по програмата САПАРД. (Ръкопляскания от мнозинството.) Правителството задели необходимите средства и те са в бюджета, за да може да изплати догодина инвестициите, които са направени в земеделието по програмата САПАРД.
    Уважаеми дами и господа! Българското земеделие наистина през последната една година изживява своето ново възраждане. За първи път в България за последните 12 години, не за последните 3 или 4, са най-големите инвестиции, които са направени и се правят в областта на земеделието в страната. Това правителство не само на думи, но и с цифри, с факти показва и демонстрира на българското общество своята загриженост за развитието на българското земеделие. Ако вие се притеснявате от това, това си е ваш проблем.
    Макар че предишното правителство и лично господин Муравей Радев подписа финансовото споразумение със Световната банка по АСАЛ2, което от следващата година забранява на България да дава краткосрочни кредити, това правителство отделя най-големите в историята на България след 1990 г. субсидии пряко за българското земеделие, субсидии – отворете и прочетете – в размер на 150 млн. лв. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    Уважаеми господин Радев, през последната година на Вашия мандат Вие отделихте само 27 млн. лв. Заявете го тук, за да знаят българските земеделци кой каква кауза защитава. Ако Вие сега не подкрепите този бюджет, означава, че Вие целенасочено сте работели срещу българското земеделие през последните години. (Бурни ръкопляскания в блока на НДСВ и ДПС.)
    В този бюджет са осигурени средства в размер на над 130 млн. лв. за развитие на тютюнопроизводството в страната. Забележете, че за първи път правителството вече не финансира преработвателите на тютюн, тоест така, както е било направено преди. Петдесет процента от средствата са отивали директно във финансите на предприятията, които са изкупували тютюн, а останалата част – на тютюнопроизводителите. Правителството заделя от тези 130 млн. лв. 101 млн. лв. пряко за земи на тютюнопроизводителите и колкото и на някои хора да им се иска да има сътресения догодина, не може да има и няма да има никакви сътресения по отношение изплащането на премиите на тютюнопроизводителите. (Ръкопляскания в блока на мнозинството.)
    Министерството на земеделието и горите работи много активно с Министерството на труда и социалната политика. Само в областта на заетостта в горското стопанство за следващата година са предвидени да бъдат ангажирани 12 хил. души, които да правят залесяване на над 100 хил. дка площи в страната. Искам да ви направя едно сравнение, че ние годишно залесяваме толкова, господин Радев, колкото вие за четири години сте залесявали. И ако това не е политика, не знам какво друго трябва да кажем. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    Мерките, които са въведени от правителството още от тази година, дадоха и своите резултати. За първи път тази година Националното управление по горите още преди края на годината преизпълни плана си за приходите. Това е един ясен показател, че кражбата, незаконната сеч в българската гора е драстично намаляла. Аз знам, че много пъти тук се дебатираше въпросът за горските фирми. Ние започваме полека лека да изкарваме онези фирми, които вие вкарахте чрез бандитска приватизация, бих казал, в гората. Започваме да ги изолираме и да ги изкарваме от гората. (Ръкопляскания от мнозинството.) И тези средства са предвидени в следващата година за залесителни мероприятия.
    Уважаеми господин Чачев, във връзка с капиталовите разходи – за първи път тази година в българското селско стопанство ние приключваме изграждането на нови язовири за напоителни съоръжения. За следващата година бюджетът на министерството за капитални разходи от 23 нараства на 33 млн. лв. Това е израз на политиката на правителството – затова, че отделя все по-големи грижи за поливното земеделие в страната. Една голяма част от средствата от увеличението на капиталовите разходи ще отидат във връзка с изграждането на нови напоителни системи и инвестициите в селското стопанство ще нараснат.
    Освен това Министерството на земеделието и горите е подкрепено от правителството за заем от Световната банка в размер на 80 млн. долара, от които 50 млн. долара ще отидат именно за изграждането на поливна инфраструктура в страната.
    Уважаеми дами и господа, аз се надявам, че вие ще подкрепите – и отляво, и отдясно, проектобюджета за следващата година, представен от правителството. Ще го подкрепите, защото това е най-добрият бюджет, който е представян, възможно най-добрият бюджет, който е представян изобщо за последните 12 години на българското общество. Убеден съм, че този бюджет ще постави началото на интензивното развитие на страната. Да, ние една година плащахме това, което вие бяхте направили, оттук нататък това правителство започва сериозни инвестиции в страната. Благодаря за вниманието. (Бурни ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми дами и господа, отново ще си позволя да ви приканя да вземете отношение. Заповядайте, господин Радев, очаквах Вашето излизане на трибуната.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател. След тази доста оптимистично наивна реч и аз съм длъжен да кажа някои работи.
    Уважаеми господин председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Държавният бюджет е основният инструмент за политика на едно управляващо мнозинство. Не само за политика, но и за изпълнение на ангажименти. Тази политика и тези ангажименти в 13-я бюджет от началото на прехода, първият самостоятелен, 100-процентов бюджет на управляващото мнозинство, е пред нас. Изпълнява ли той тези свои ангажименти като политика и като ангажименти? Трябва да констатираме пълно разминаване между ангажименти и политика.
    Ангажимент първи – данъчната политика. Няма и помен от широкопрокламираната данъчна революция отпреди година и половина, която щеше да облекчи бизнеса и домакинствата, да ги стимулира. Точно обратно, в този бюджет ние сме свидетели на увеличаване на данъчната тежест независимо от това, което пише в неговите първи страници, от 29,2 на 30,2 на сто от брутния вътрешен продукт, което в абсолютен размер означава 1 млрд. лв. повече данъци, които излизат от джобовете на данъкоплатеца и влизат в държавния бюджет. На това, колеги, се казва увеличаване на данъчната тежест, а не обратното!
    В пълен разрез със своите предизборни обещания управляващите се отказаха и отхвърлиха семейното подоходно облагане. Запазиха увеличените от самите тях миналата година непоносими размери на патентните данъци, на данъците на дребния, семеен, малък бизнес. Нещо повече, тази година чрез рязко увеличение на акцизите увеличават цената на горивата – бензини, газьол, пропан-бутан. Онези данъчни облекчения, малкото, които ги има заложени в тазгодишния бюджет, са под условия и то толкова много условия, че едва ли някой би могъл успешно да ги изпълни, за да се докосне до тази преференция.
    В крайна сметка бюджет 2003 окончателно ликвидира тенденцията за рязко намаляване на данъчната тежест, характерна за 1999-2000 г. Това е окончателно, безпристрастно ясно. (Силен шум и реплики от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, много Ви моля! Господин Кошлуков, правя Ви забележка и ще Ви изгоня от залата!
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Реалистичен ли е размерът на данъчните приходи, заложени в държавния бюджет? Внимателният разчет показва, че данък добавена стойност е силно надценен, защото, за да се постигне тази величина, която е заложена, трябва рязко да се увеличи събираемостта, а в момента тенденцията е към рязко намаляване на данъчната събираемост от този вид данък.
    Интересното е, че бюджетът залага едновременното увеличение на два данъка – данъка върху печалбата и социалните вноски, в едно и също време, от едно и също стопанско лице. Вие представяте ли си тези две скачени неща, когато увеличаваш едното, то обикновено е за сметка на другото. Да заложиш едновременно увеличение на двете в бюджета, означава само едно – или да не постигнеш от едното или от двете това, което си заложил, или, което е по-вероятно, за да не фалира фирмата, минава в сивата икономика.
    Ангажимент втори – икономически растеж. Така, поизтрезнели от следизборната еуфория, днес нововремци престанаха да говорят за 10-11 на сто реален ръст на икономическия растеж. Вероятно защото разбраха, че онези възможности, които имат, са много далеч от тези ангажименти. Сега растежът, който е заложен за другата година, и не само за нея, а 3 години напред, е по-малък дори в третата година от онзи, който завариха през 2000 г. И това съвсем не е случайно. Това се дължи на погрешна икономическа, на данъчна, на инвестиционна, ако щете дори на социална политика.
    Защо казвам дори на социална политика? Защото от този оскъден бюджетен ресурс се отделя огромна сума – 217 млн., която буквално се излива на пътя. Тези пари ще се изразходват за непроизводствени дейности, за дейности, които не създават национален продукт. Вместо с тях да се финансират инвестиционни проекти – истински, реални, които създават трайна заетост, които създават национален продукт, тези пари ще бъдат изразходвани в една предизборна обстановка за целите на днешните управляващи.
    Интересното е, че авторите на бюджет 2003 посочват като основен фактор на икономическия растеж увеличаване на вътрешното потребление. И сигурно са прави, защото след като пренебрегнаха възможностите, които имаха, да стимулират износа и то при една очаквана по-нататък подобряваща се външна среда, такива са изгледите, ние стигнахме до единствената възможност да очакваме от увеличено вътрешно потребление ръст на икономическия растеж. А какво е това увеличено вътрешно потребление? Има два фактора – платежоспособно търсене на населението и ръст на инвестициите. Това са два основни фактора. Нека да ги разгледаме поотделно.
    Платежоспособното търсене на населението зависи от реалните доходи – заплати и пенсии. Какво е състоянието на този фактор в предложения ни бюджет? Трагично е! Най-малкото увеличение на заплати и пенсии от 1997 г. насам, най-малкото – два пъти по 3,5 на сто. Къде останаха тези два пъти по 5 процента? А забравихте ли два пъти по 10 процента, които наследихте от предишните управляващи? Днес те са само някакъв далечен спомен.
    Защо казвам, че това е най-малкото увеличение? Аз категорично не приемам числата, записани в бюджета, за тези 10,4 на сто номинален ръст на средната работна заплата за следващата година и 6,7 на сто реален ръст на същата заплата. Това е толкова просто и елементарно. Очаква се средната работна заплата за месец декември тази година да достигне 281 лв. Това е базата, на която индексирате два пъти по 3,5 процента – от 1 януари и 1 юли. Умножете ги и ще получите 295 лв. средна работна заплата, а не 307-308, колкото е записано. Разделете тази средна работна заплата за сегашната година, която е 278 лв. и ще получите ни повече, ни по-малко от 106 процента.
    Това означава 6% ръст, не 10,5%. Извадете инфлацията от 3,5% и някъде около 2% е реалният ръст. Ето това е истината за работната заплата следващата година. С пенсията положението е още по-трагично – само едно увеличение от 6,2% от 1 юли, не от 1 януари, което е средногодишно като ръст от януари до декември следващата година, дава 3,1%. Това е средногодишното нарастване на пенсията другата година. Хайде сега да съпоставим инфлацията и оттам насетне изводите вие сами ги правете.
    Вторият фактор – инвестициите. За тях стана дума преди малко. Инвестициите през 2003 г. са заложени по-малко, отколкото бяха през 2001 г. Догодина са 3,4% от брутния вътрешен продукт, в 2001 г. бяха 3,9%. Това увеличение ли е или намаление? Около 1 млрд. и 200 млн. са заложени. Направихте ли си труда да видите колко са обектите от капитално строителство в края на тази година от цялата бюджетна сфера като инвеститор? В края на годината ще има един преходен остатък за следващите години от над 5 млрд. лева. И за да бъдат достроени и пуснати в експлоатация следващите една, две, максимум три години, трябва да бъде инвестиран ресурс от публичните инвестиции в размер на над 5 млрд. лева.
    На фона на това тези 1 млрд. и 200 млн. наистина са много недостатъчни. При това една голяма част от тях е куха – около 40% от тези 1 млрд. и 200 са тези 500 млн., на които се разчита, че едва ли не ще бъдат усвоени от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и нашето кофинансиране. След като знаем способността на днешното правителство да усвоява тези средства на Европейския съюз, което тази година е под трагедията, защото 0,2% сме усвоили за цяла година до този момент от най-големия фонд “ИСПА”, представете си какво може да стане другата година! Във всички случаи най-вероятното последно решение, което като отчет ще се случи следващата година, е една инвестиционна програма по отчет от порядъка на 800 до 900 млн. лева. Колеги, това е всичко друго, само не икономически растеж. Не факторът за икономически растеж е този!
    Ангажимент трети – държавна децентрализация. Помним как държавата щеше да отстъпва. Проектобюджет 2003 не намалява, напротив, засилва тази държавна намеса. Вместо да инвестира в републиканската инфраструктура, тя налива пари, казахме вече в какви фондове – които деприватизират дяловете в частните фирми. Това, колеги, е една лява политика, това е една лява философия в бюджета и най-отчетливо се забелязва в структурата на разходната му част, където онези разходни елементи, които са преразпределящи, са много повече от онези, които стимулират икономическия растеж. И това е много ясно подчертано – в пъти е разликата.
    Лявото прозира и в отношението към бизнеса. Въпреки заложеното намаление 75 на 70, и другата година то ще остане такова. Много са нещата, които могат да бъдат посочени в този бюджет, с който бизнесът се деактивира да инвестира и да произвежда.
    Най-тежкото обаче е в общините. Тук директно е най-големият блъф на настоящия бюджет. Да обещаеш ти на общините само 50% от държавната издръжка и тази държавна издръжка в средата на годината да приключи, означава в един период, когато се очакват местни избори, ти да поставиш под 100-процентова финансова зависимост местната власт пред правителството. Извинявайте, колеги, но тези кметове и общинари трябва да бъдат факири, за да могат да направят такъв бюджет, в който разходите им да са много повече от приходите и в същото време да не посочат дефицит. Да видим как ще го направят.
    В крайна сметка държавен Бюджет 2003 по отношение на финансовата общинска децентрализация се превръща в поредната царска илюзия. “Вервайте, като му дойде времето, ще дадем някаква финансова независимост. Сега обаче гледайте позитивно на нещата, за да не притесняваме публиката” – както би казал онзи, който трябваше да бъде днес ето тук, на тази трибуна. Истината е, че през следващата година общините ще бъдат в много по-тежка ситуация, отколкото бяха в 2001 г. на съпоставима база. И това го има като изчисление, после ще ви го дам, за да не губим време.
    И така, колеги, ангажименти, ангажименти и политика в обратна посока – това е най-характерното за този бюджет, определено най-слабият през последните 13 години. Бюджет, който Международният валутен фонд не подкрепи. Знаете ли вие какво значи това всъщност? Вие разбирате ли за какво става дума? Или сетивата ви още не са узрели да разберете тази оглушителна плесница, която получи правителството и този бюджет от Международния валутен фонд? И какво ще се случи утре, когато вие приемате този бюджет в този вид, в който е отхвърлен от фонда? Справката е правителството на Виденов, пет-шест години по-назад и зимата на 1996 г.
    Бюджетът е приет в нарушение на Закона за съдебната власт. Над него има висящо съдебно производство и най-вероятно е съдът да върне обратно незаконосъобразния бюджет? Знае ли мнозинството какво ще прави след 10 дена, ако това се случи? Има ли ясна представа или тогава ще започне да мисли?
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не може да го върне, той няма правомощия.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Този бюджет фактически блокира реформите в здравеопазването и образованието и дава приоритет на преразпределителните функции на бюджета за сметка на онези дейности, от които зависи икономическият растеж. Бюджет, в който липсва пазарно ориентирана политика и тя е заместена от краткосрочни мерки с популистки ефект – това виждаме на всяка страница в настоящия бюджет. Този бюджет понижава икономическата активност на работодателите, влошава бизнессредата и не създава условия за икономически растеж. Бюджет, който отлага поетите ангажименти някъде далеч във времето, тогава, когато може би от настоящото управление ще е останал само един лош спомен.
    Ние няма да гласуваме за този бюджет и ви призоваваме да не гласувате и вие. Защото този бюджет е опасен за България! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, ще се наложи да спрем часовника в пленарната зала. Силно се надявам, че това ще бъде за кратко, тъй като времето на Коалиция за България изтече, на ОДС остава по-малко от една минута.
    Давам думата на народния представител Нина Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Днес се приема най-важният политически документ на правителството, който гарантира и обезпечава финансовото функциониране на българската държава. Това ме кара да вярвам, че може би днес българският парламент ще има най-много зрители, че българският народ с голямо внимание ще следи тази дискусия. По този начин българските граждани косвено ще участват в дебата по законопроекта за Бюджет 2003, не само защото той пряко касае тяхната съдба, но и защото от тази трибуна ще имат възможността и имаха тази възможност да чуят много аргументирани становища и искания, както и много безпринципни критики. Ще стане ясно кое е истина и кое е спекулация и манипулиране. Ще стане ясно на цялото българско общество и нещо много интересно. Който си е водил записки, ще констатира, правейки елементарната справка, че, от една страна, критичните изказвания и реплики са идентични по съдържание с миналогодишните. Шаблонът в реакцията на опозицията е покъртителен! А от друга страна, ако българските граждани сравнят цифрите, заложени в проектобюджет 2003 г., ще се убедят, че те са съвсем различни от бюджета за 2002 г.
    Посочвам този факт, водена не от емоционални подбуди, защото повечето от коментарите по проектобюджета бяха по-скоро лишени от разум и плод на емоционални чувства и вълнения, напълно ясни за обществото.

    Казвам това преди всичко, защото лично аз си позволих и направих справка в стенограмата на Народното събрание от обсъждането на миналогодишния бюджет - господин Искров я показва - и там същите тези изказвания са направени и за проектобюджет 2002 г.
    Винаги съм вярвала в здравия разум на българския народ и съм убедена, че той добре съзнава защо и откога се намира в това изключително тежко положение и че не НДСВ и водената от него политика са причина за това му състояние. Също така съм убедена, че този здрав разум ще му даде възможност да направи една обективна и справедлива оценка за изпълнението на поетите ангажименти на българското правителство, пречупени през рамката на реалните факти и обстоятелства, съотнесени като политики и стойностни величини, заложени в проектобюджет 2003 г.
    Ще се опитам да направя един анализ, една оценка на показателите, заложени в приходната част на проектобюджета, за да докажа, че от този аспект бюджетът е балансиран, социален, той насърчава и стимулира икономическото развитие и подобрява инвестиционния климат в страната. Като база за доказване на това твърдение ще използвам провежданата данъчна политика, не само защото тя е пряко ангажирана към направените прогнозни разчети по приходната част, но защото тя е фундаментът за икономическо развитие и растеж на страната. Постигайки целите на провежданата данъчна политика ние обезпечаваме целите и философията, които са залегнали в проектобюджет 2003 г.
    Ние твърдим, че приетите данъчни закони на първо четене, които са в съответствие с програмата на правителството за данъчната политика 2003 – 2005 г. илюстрират една последователна насоченост към намаляване на преките данъци и изместване фокуса на данъчната тежест върху косвените, към създаване на стимули за икономическо развитие, преференциални условия за насърчаване на бизнеса и опростяване на процедурите по администрирането на данъците. Разбира се, тези цели се реализират и обезпечават с конкретни законови механизми и разпоредби, които по същество трябва да обуславят заложените данъчни приходи.
    Фактите наистина показват, че в консолидирания държавен бюджет за 2003 г. са предвидени да постъпят общо приходи в размер на 13 млрд. 374 млн. лв., което е с 968 млн. лв. повече от програмата за 2002 г. Данъчните приходи показват ръст на увеличение с 978 млн. лв.
    Какви са обаче законовите механизми, които се предвиждат и дават основание да твърдим, че тези стойности могат да бъдат изпълнени? Уважаеми колеги, ще взема за пример законопроекта за данък добавена стойност не само защото той е основният и най-голям приходоизточник в републиканския бюджет, а и защото голямата част от направените предложения от Министерския съвет са подкрепени от опозицията, от внесения от тях законопроект.
    Със Закона за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност се предвиждат няколко съществени изменения, които са безспорни аргументи в подкрепа на тази теза. Ние въведохме облекчен данъчен режим за събиране на този данък предвид ДДС-сметката, която става задължителна не само за откриване, но и за използване, благодарение падането прага на ДДС-регистрация от 75 на 50 хил. лв. за задължителна регистрация и 25 хил. лв. – за доброволна регистрация. Вследствие на тези две законодателни промени, на база на направени разчети, че контролните органи ще имат възможността, ще контролират и обезпечават събираемостта на близо 80% от стопанските субекти, а това еднозначно доказва, че държавата ще се гарантира от ефективни постъпления от този вид данък и респективно тези механизми ще доведат до увеличение на събираемостта на този приход в бюджета.
    На трето място, предвижда се събирането на ДДС при внос на стоки да се извършва от Агенция “Митници”. Вследствие на тази мярка се очаква постъплението на приходите месечно да възлезе на около 5 млн. лв. Фактът, че за периода 1 януари 2002 г. до месец октомври 2002 г. Агенция “Митници” са отчели приходи за 2 млрд. 193 млн. 687 хил. лв., за същия период за 2001 г. има ръст със 124 млн. 880 хил. лв., а само за месец октомври, обърнете внимание, 2002 г. Агенция “Митници” има рекордна събираемост от тяхната история в размер на 268 млн. 509 хил. 156 лв. Убедена съм, че господин Радев ще подкрепи тези цифри.
    На базата на тези обективни факти, смятам, че митническите органи са достатъчно надежден изпълнител, който ще изпълни изискването за повишена събираемост на заложените прогнози в приходите в бюджета.
    Не зная как трябва да се квалифицират всички онези промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които за първи път се предлага да се преотстъпи 100% данък печалба на стопанските субекти, които реално ще инвестират в региони с повече от 50% безработица на територията на страната.
    Уважаеми колеги, в моя избирателен район наричат данъчна преференция, данъчен стимул и сериозна икономическа мярка, която увеличава възможностите за инвестиране и подобряване икономическото и социалното положение на региони в бедствено положение.
    На следващо място, какво друго освен либерализация и облекчаване на данъчния режим е ускорената амортизационна политика за данъчни цели и въвеждане на диференциран подход за облагане на компютрите, софтуерите, стимулирайки развитието на високите технологии?
    Некоректно и цинично е, когато се говори за подоходните данъци и данъчната ставка намалява от 18 на 15 пункта и тези тенденции за 2004, 2005 г. вървят към намаляване на този процент и то за най-уязвимата част от обществото – социалните групи с доходи от 110 до 150 лв., някак си да се твърди, че се увеличава данъчната тежест на българските граждани. Още повече, че изчисленията на база общите разчети на данъчните приходи в консолидирания държавен бюджет за 2003 г. намаляват с 20 млн. лв.
    Нека да оставим на българското общество само да реши дали не е социален този бюджет, който финансово е обезпечил с 304 млн. лв. или 22% повече за социалните разходи в сравнение с 2002 г.
    Уважаеми колеги, в заключение бих си позволила да споделя, че когато се говори и се твърди, че Бюджет 2003 г. не е социален, не стимулира икономическия растеж, не подобрява бизнеса в страната, не обезпечава стимулиране на инвестициите и не въвежда повече социална справедливост, ви моля да не правите популистки заключения и прогнози, защото така, както правихте прогнози за Бюджет 2002 г. на случайно избрани цифри, формули и параметри, и говорихте за неизпълним и нереален бюджет, така и сега фактите на края на деветмесечието говорят нещо друго. Говорят за почти 100 процентово изпълнение на консолидирана основа на тези, по вашите изказвания, завишени приходи в Бюджет 2001. Това доказва целесъобразността на използвания подход от правителството при определяне на тези политики, формиращи макрорамката на бюджета.
    Нещо повече, изпълнението на параметрите за Бюджет 2002 доказва и още един факт – че НДСВ имаше куража и политическата воля да планира по-високи приходи, респективно по-високи разходи. Доказва, че този подход изисква въвеждане, използване и спазване на политики за по-строга финансова и фискална дисциплина при администрирането на приходите и разходите за обезпечаване на бюджетния дефицит, респективно за изпълнение на фискалната и заложената макрорамка в бюджета.
    За мен най-важното е, че този подход обърна философията на предишните бюджети, защото залагайки по-високи реалистични прогнози за приходи, ние фиксирахме и по-високи разходи, което означава, че Народното събрание гласува този бюджет и държи отговорно правителството за неговото изпълнение.
    Мисля, че също така е справедливо да оставим квалификациите и оценките на способността на българското правителство в подреждането на приоритетите за реализирането на бюджета на българското общество, защото ние сме отговорни само и единствено пред него и то е нашият най-точен коректив. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
    Бих поканил министър Долорес Арсенова, която заяви желание за изказване.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер Шулева, колеги! Позволявам си да направя това изказване, взимайки повод от изказванията на господин Чачев и на господин Муравей Радев. Първият от тях каза, че бюджетът на екологията е намален и правителството няма своя инвестиционна програма. Вторият изрази становище, оформено в кратък въпрос – дали разбираме за какво става дума.
    Като министър на околната среда и водите, в изпълнение на Решение № 96 на Министерския съвет на Република България от 19 февруари 2002 г., Министерството на околната среда и водите разработи програмен формат на самостоятелен бюджет, внесен в Народното събрание като приложение към проекта на Закон за държавния бюджет, което ще представя на вашето внимание.
    Уважаеми дами и господа народни представители, за първи път в държавата при разработването на проектобюджета на Министерството на околната среда и водите за 2003 г. е приложен принципно нов подход – програмният. Този подход се използва в страните от Европейския съюз и при него разходната част на бюджета се формира на основата на предвидените за съответната година средства за изпълнението на правителствените програми, насочени към по стигането на определени конкретни приоритети и цели. Чрез този подход, уважаеми дами и господа, ние се стремим и ще постигнем: първо, значително подобряване връзката между целите и политиките и бюджетните разходи; второ, ще има много по-голяма яснота какво точно от програмите на национално, регионално и местно ниво ще бъде финансирано, както и размерът на финансиране и подробна информация за всички източници за осигуряване на необходимите средства и трето, осъществява се много по-ефективно изразходване на парите на данъкоплатците.
    Вярвам, уважаеми дами и господа, че този модерен подход за съставяне на проектобюджета ще бъде използван и от другите министерства през следващите години. Бих искала да подчертая, че проектът на бюджет на министерството е разработен със съдействието на холандски експерти в рамките на един от проектите на предприсъединителната програма "Матра" за реформа в бюджетната сфера, финансирана от холандското Министерство на външните работи. Проектобюджетът представя необходимите на министерството средства по програми, насочени към постигането на конкретни оперативни цели, чрез съвкупността от които се достигат нашите главни цели. Всяка програма е свързана с показатели за изпълнение, показващи доколко успешно дадена програма и министерството допринасят за реализирането на оперативните цели.
    Този бюджет за първи път представя разходите за околна среда на консолидирана основа и обхваща всички средства, изразходвани, трансферирани или координирани от държавния бюджет в сферата на околната среда, като обхваща целия сектор "Околна среда" в зависимост от източниците на финансиране, които са държавен бюджет, предприятия за дейности по опазване на околната среда, финансиране по програмите ИСПА и ФАР, Национален доверителен екофонд, финансиране на дейностите в общините за екологични обекти.
    За 2003 г. Министерството на околната среда и водите е постигнало, уважаеми дами и господа народни представители, своя най-оптимален размер за бюджет в сектор "Околна среда" в сравнение с всички предходни години. През следващата бюджетна година министерството ще разходва, трансферира и координира 173 млн. 700 хил. лв. от държавния бюджет. Това представлява реално увеличение за следващата година от 93,2 на сто. Увеличеният размер на разходите показва голямото значение, което правителството на България отдава на подобряването на условията на околната среда в страната. Това е изключително голям успех за Министерството на околната среда и водите и предпоставка за пълна финансова обезпеченост на дейностите по опазване на околната среда. Това е и в контекста на изявлението на господин Милен Велчев – министър на финансите, който каза, че това е бюджет на по-висока заетост и бюджет на по-високо качество на живот. Защото чистата околна среда, създавайки здравословни и благоприятни условия на живот на населението в нашата страна, означава по-високо качество на живот в същата.
    Общите разходи в сектор "Околна среда" за 2001 г. са в размер на 110 млн. лв. за разлика от тези, които са предвидени за 2003 г., които са в размер на 173 млн. 700 хил. лв. Общият размер на публичните разходи за околна среда ще бъде приблизително 1,3 на сто от разходите на консолидирания бюджет за 2003 г., или близо 0,5 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Съответно тези цифри за 2001 г. са 0,9 на сто от общите разходи на консолидирания бюджет и 0,4 на сто от брутния вътрешен продукт.
    Делът, уважаеми дами и господа народни представители, на кофинансирането на Националния фонд към Министерството на финансите ще бъде приблизително 27 на сто или 19 млн. 100 хил. лв. Това означава, че следващата година България ще разполага с нетен трансфер от Европейския съюз в размер на 52 млн. лв. за дейности, свързани с околната среда. За 2002 и 2005 г. министерството е заявило средства от фондовете на Европейския съюз, главно ИСПА и ФАР, в размер съответно 252 млн. 800 хил. лв. и 251 млн. 300 хил. лв. Това е доказателество за голямото значение на предприсъединителните фондове за провеждане на политиката и дейностите по опазване на околната среда в Република България.
    В отговор, уважаеми господин Чачев, на това, което споделихте на нашето внимание, че България не върви изключително успешно в усвояване на средствата, отпуснати по предприсъединителната програма ИСПА, бих искала да Ви обърна внимание на обстоятелството, че, поемайки ръководството на това министерство, то разполагаше с административен капацитет, който беше крайно недостатъчен за осъществяването на тези наши добри намерения. Това е намерило своето реално подобрение в Бюджет 2003 г., където капацитетът от експерти в министерството ще бъде увеличен с 537 човека и ще бъде обезпечен с финансов ресурс. Това наше добро намерение намери реално приложение в работата ни, като за 2002 г. Европейската комисия по околна среда одобри програми в сектор "Околна среда" на стойност 87 млн. лв. В процедура е одобрение и на следващата ни програма на стойност 16 млн. лв., което е два пъти повече от 2002 г. и два пъти и малко повече от 2001 г. Всичко това е реално обезпечено със съответното кофинансиране от фонда към Министерството на финансите.
    Собствените приходи, събирани от Министерството на околната среда и водите, възлизат на обща стойност 80 млн. лв.
    Уважаеми дами и господа, средствата от Европейския съюз, както и всички други средства в консолидирания държавен бюджет, преобладаващо ще бъдат изразходвани и предназначени за общините. Този преобладаващ процент възлиза на 87 на сто от бюджета на околната среда.

    Ако направим един преглед на тези консолидирани разходи за околна среда по съответните политики, на които обърнах внимание, е видно, че министерството очаква да се изразходва значително по-голям обем от средства в почти всички области на политиката по опазване на околната среда. Ако говорим с цифрите от нашия програмен бюджет, ще ви направи изключително голямо и добро впечатление, че в по-голямата си част по съответните седем сектора, на които сме обърнали особено голямо внимание….
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Да се разпространи докладът!
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Разпространен е в пощенските кутии на всеки един от вас, убедена съм, че сте го прочели. Бюджетът е към два пъти повече в сравнение с 2002 г.
    Бих искала да обърна внимание и на някои елементи от изказването на д-р Кацаров и д-р Димитров, които са свързани с така наречената от д-р Кацаров…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, госпожо министър, да преминете към приключване.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: … “безумна програма” за социална заетост. Тази “безумна програма” намери израз и в изказването на господин Димитров, който каза, че това, което предлага настоящото правителство, граничи с мизерията, а аз мизерията я определям с нищетата. И понеже уважаемият господин народен представител си позволи да говори за поезия, и за приказката “Царят е гол”, ще ви кажа, че през всичките години на управление като че ли БСП успя да създаде у българския народ едно отношение като “Ние ви лъжем, че ви плащаме, вие ни лъжете, че работите”. В тази посока т.нар. “безумна програма” не намира реално приложение с това, което се предлага на нашето внимание и което ще бъде реализирано през 2003 г. от госпожа вицепремиера Лидия Шулева, защото само от Министерството на околната среда и водите ще бъдат заети хора и ще бъдат изразходвани средства в рамките на 14 млн.
    В заключение, уважаеми дами и господа, бих искала да кажа, че бюджетът за 2003 г., както каза и господин Дикме, е наистина най-добрият бюджет, който правителства и народни представителства до настоящия момент са могли да си представят и да изработят. Изказвам своята специална благодарност на Комисията по околна среда. Изключително добро впечатление ми направи изказването на господин Димчо Димчев, който в заключение сподели с нас, че наистина това е най-добрият, балансиран, с изведени приоритети бюджет и тези, които са управлявали досега, могат единствено да съжаляват, че няма да могат да го разходват. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания и викове: “Браво!” от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
    Давам думата на народния представител Арсо Манов. Единствено ДПС има още пленарно време.
    АРСО МАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Питам се, в края на този напрегнат парламентарен ден, когато всички сме изморени, какво би станало, ако от тази височайша трибуна се говореха само истини? Представям си каква тишина би настанала в тази зала тогава.
    Накрая на моето изказване ще си позволя отново да се върна на въпроса за истината, на словоблудствата, извинете ме за този израз, но го взаимствах от речника на един колега и на други неща, свързани с изказванията, които бяха направени досега.
    Ако трябва да бъда лаконичен, опозицията подцени този дебат, по-скоро се отнесе твърде несериозно към него. Не мога да си позволя да правя импровизации, свободни съчинения на тема “Бюджет”, подготвил съм някои неща и от уважение към тези, които ни слушат и гледат, ще ги прочета, с единствената надежда да разберат поне част от това, което се обсъжда в тази зала днес.
    Уважаеми дами и господа, вероятно си спомняте известната задача за басейна от учебниците по математика на учениците от началния курс. В едно от множеството възможни условия на тази задача се казва най-общо следното: “Бесейнът се пълни от едната страна, празни се от другата при определени условия. Пита се: кога ще бъде напълнен или изпразнен басейнът?” При бюджета положението не е съвсем същото. Там задачата се поставя от друга гледна точка. Тук времето, за което трябва да бъде напълнен или изпразнен “басейнът” е предварително определено. Задачата се свежда до отговора на две групи въпроси. Въпросите от първата група имат отношение към приходната част на бюджета, а от втората – към разходната.
    От първата група въпроси могат да бъдат посочени следните две точки – колко трябва да влезе в бюджета и по какъв начин трябва да бъде осигурено това, и от кого трябва да бъде взет необходимият финансов ресурс. Ето това е елементарната логика на първата част. По същия начин втората група въпроси са свързани с разходната част – колко трябва да излезе от бюджета, по какъв начин трябва да бъде разпределено и на кого трябва да бъде дадено. Разбира се, уважаеми дами и господа народни представители, това е една елементаризирана форма на представяне на бюджета с надеждата, че ще бъде разбран основния механизъм за неговото формиране. Казвам елементаризирана, защото при бюджета има една друга, основна, бих казал, фундаментална цел – при това пълнене или изпразване трябва да има известен растеж, да има увеличаване на материалните блага, които създава обществото. Тоест, при това пълнене и изпразване трябва да бъде реализиран икономически растеж. Ето това е основният проблем, който трябва да се има предвид при обсъждането на бюджета изобщо. Това е сериозната позиция според мен. Това е позицията, лишена от празнодумство. Какво е положението в България в момента по отношение на този критерий? Основните характеристики на БВП са две: равнище и темп. Какво е положението на България? В момента, на основата на направените оценки и прогнози, към края на годината се очакват около 2100 долара БВП на глава от населението, през 2003 г. този показател ще нарасне на около 2250 долара.
    Уважаеми колеги, това е около 15 процента от същия показател за Съединените щати. Образно казано, басейнът на американците е седем пъти по-дълбок от нашия и те умеят да плуват много по-добре от нас в така наречената "планова и пазарна икономика". От тази гледна точка всяко позоваване на това какво е в Америка, Европа и т.н., е лишено от всякаква логика. Не можем да искаме такива начини и форми на разпределение на БВП, които съществуват в развитите страни, по простата причина, че създаваме много малко БВП, създали сме много малко материални блага, които да могат да бъдат разпределени по този начин.
    Какво е положението в динамиката? Ако сравним този показател във времето между 1989 и 2002 г., става ясно, че за този период, който наричаме “преходен”, разрухата е огромна.
    Брутният вътрешен продукт на населението в България в началото на така наречения преходен период е около 5300 долара. Аз съм сигурен, че обикновените хора от градове и села много добре разбират и усещат тази разруха, без да е необходимо да знаят какво е ставало с брутния вътрешен продукт през така наречения преходен период. Не бива да се злоупотребява и забравя фактът, че управляващото днес мнозинство няма нищо общо с така наречения преходен период, т.е. няма нищо общо с тази разруха, в резултат на която е жизненият стандарт и начинът на живот на хората, който ние констатираме днес. Нещо повече, управляващото мнозинство днес се е нагърбило с тежката задача да ликвидира последствията от тази разруха. Бюджет 2003 трябва да се разглежда като една сериозна стъпка в тази посока.
    С ясното съзнание, че уважаемите колеги са изморени, ще премина директно към така наречената “финансова децентрализация” на общините.
    Бюджет 2003 съдържа в себе си първите стъпки на така наречената “финансова децентрализация”. Всички опити да бъде отречен този процес, според мен, са политическа демагогия. Достатъчно е да бъдат сравнени двете части на бюджета, отнасящи се за общините, за да се направи този елементарен извод. Досегашните финансови взаимоотношения между държавата и общините могат да бъдат определени като архаични. Те създаваха предпоставки за политически натиск, субективен подход и липса на финансова дисциплина. Доказателство за това е тенденцията към застрашително, мултиплициращо нарастване на неразплатените разходи на общините през последните години. Защо нито един от колегите досега не говори по този проблем? Тази тенденция генерираше в перманентен, хроничен финансов проблем в общините. В същото време трябва да се отбележи, че около 10 процента от нашите общини изобщо не генерираха неразплатени разходи. Това е ясен знак, че при генерирането на тези разходи се проявяват знаци и сигнали на неспазване на финансовата дисциплина. В това отношение заслужава подкрепа справедливото възмущение на кметовете на тези общини - общините, които са спазвали финансовата дисциплина. Защото с пълното покриване на неразплатените разходи през текущата година се стимулира и финансовата безотговорност на някои кметове. Това налага необходимостта от засилване на финансовата дисциплина в общините, от строг режим на икономии и ефективно управление на общинските финанси.
    Бюджет 2003 поставя началото на регулираната финансова децентрализация у нас. Това е процес, който трябва да се прилага стъпка по стъпка в съответствие с природните, демографските, икономическите и социалните характеристики на общините. Известно е на всички, че нашите общини до известна степен са изкуствено създадени териториални структури и те в голяма степен се различават помежду си. Бих могъл да ви дам значително много примери в това отношение, но за съжаление времето напредва и смятам за необходимо да премина към последната част от моето изказване.
    Понеже става дума, разбира се, за моята обща оценка на това, че дискусията беше подценена, затова че беше проявена висока степен на политическа демагогия и словоблудство, бих желал да ви цитирам два цитата от стенограмата на 22 ноември 2001 г. при първо четене на бюджет 2002, т.е. на текущия бюджет. Нека вие сами да си направите изводите за това има ли словоблудство, къде е истината, къде е политическата демагогия, кой казва онова, което е вярно, и кой желае да скрие тази истина.
    Надявам се, вие ще познаете чий е този цитат.
    “Няма го активния елемент за икономически растеж в този бюджет, т.е. познава се почеркът на Международния валутен фонд. Много ясно личи пълната капитулация пред него. Това е бюджет на Международния валутен фонд. Предадени бяха всички извоювани позиции до този момент между българското правителство и Международния валутен фонд в тези преговори.”
    ГЛАСОВЕ ОТ ДПС: Кой го казва това?
    АРСО МАНОВ: Господин Муравей Радев. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    Питам се: коя е правилната позиция, коя е истината? Когато правителството се договаря с Международния валутен фонд или когато правителството дискутира проблемите на държавата и не се договаря с Международния валутен фонд? Вие кажете! (Ръкопляскания в мнозинството.)
    Ще си позволя, уважаеми дами и господа, още един цитат, пак от стенограмата на 22 ноември 2001 г. Не мога да не кажа това, защото съм силно чувствителен към темата “политическа демагогия”.
    “Проектобюджет на предварителната капитулация, го наричам аз. Проектобюджет много рестриктивен и със сигурност неизпълним. Защото приходната му част е почти недостижима. След успешния погром, който правителството нанесе на държавната администрация на България, на митниците на България, приходната му част е недостижима.”
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Кой го казва това?
    АРСО МАНОВ: Цитат от колегата Муравей Радев. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
    Нека уважаемият господин Муравей Радев да каже изпълнена ли е приходната част на Бюджет 2002. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Манов.
    Не виждам желание за реплика.
    Има думата министърът на вътрешните работи господин Георги Петканов. Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал съвсем накратко, но действително накратко, да изложа пред вас моите и на ръководството на Министерството на вътрешните работи виждания по проектобюджета за 2003 г. като финансова основа за работата ни през този период.
    В изпълнение на Решение № 96 на Министерския съвет от 19 февруари 2002 г. относно бюджетната процедура, нашето министерство разработи средносрочна бюджетна прогноза по функции и програми за периода 2003-2005 г.
    С Решение № 520 на Министерския съвет от 1 август е одобрен разходният таван по проекта на бюджет на МВР за 2003 г. в размер на 693 млн. лв., в рамките на който е разработен и проектобюджетът за 2003 г. В сравнение с бюджета за 2002 г., който е 624 млн., това означава увеличение от 11 процента.
    В проектобюджета ние сме се постарали да направим възможно най-добър разчет по финансовите средства, с оглед реализирането на приоритетите на министерството. За целта беше взето предвид следното: през настоящата година МВР разработи своя стратегия за противодействие на престъпността и организира подготовката на национална такава, приета от Министерския съвет на 7 ноември 2002 г.

    Експерти от Министерството на вътрешните работи взеха участие в разработването и на Национална стратегия за борба срещу наркотиците.
    Разчетът на финансовите средства за 2003 г. е съобразен оптимално с реализирането на поставените цели и задачи в тези стратегии, както и с осъществяването на останалите приоритети в дейността на МВР.
    Аз съм убеден, че е много важно финансовите средства да се управляват добре. И затова ние се стремим към ефективното им управление, поради което и Министерството на финансите посочи за пример по отношение на оптималното използване на финансовите средства през тази година именно нас. Тази оценка ни окуражава, от една страна, и ни задължава, от друга страна, да продължим да работим по този начин и през 2003 г., ръководейки се от принципа, че който не може да управлява паричните си средства правилно, той не би могъл да реализира и добри резултати. Колкото и средства да му бъдат предоставени, ефект няма да има, ако те не се управляват разумно и целесъобразно.
    Средствата никога и на никого не стигат, но ние се съобразяваме с реалността и сме се постарали да оптимизираме разходната част на бюджета, като сме поставили акцента именно върху приоритетите на министерството и сме ограничили в максимална степен второстепенните разходи, разходите, които не са целесъобразни, които не влияят пряко върху дейността на МВР.
    Кое най-вече прави впечатление при прегледа на нашия проектобюджет? Утвърдените с ПМС № 127 етапи и срокове за пълна професионализация на Национална служба “Гранична полиция” и Национална служба “Жандармерия” съгласно европейските стандарти чрез намаляване числения състав на военнослужещите на наборна военна служба и за увеличаване щата на МВР са осигурени със средства от проектобюджета. От друга страна, и през 2003 г. ние ще положим усилия за увеличаване на собствените средства. В тази връзка търсим допълнителни начини за финансиране на министерството. Аз съм убеден, че както и досега, ще се справим и за в бъдеще успешно.
    През следващата 2003 г. ще се изпълняват споразумения за туининг по проекти с външно финансиране по програма ФАР с правителствата на Германия, Франция, Испания и Великобритания и по програма “Матра” на холандското правителство. По програма ФАР са одобрени 5 проекта на МВР на обща стойност 15 млн. евро, което показва, първо, че Европейската комисия подкрепя водената от МВР политика, за да одобри 100 процента от това, което сме поискали. И второ, че това е една от формите за набавяне на недостигащите по бюджета средства.
    Струва ми се, че те също трябва да се използват възможно най-целесъобразно и в съответствие с приоритетите на министерството.
    Нашите проекти са свързани с развитието на човешките ресурси, управлението и контрола на бъдещите външни граници на Европейския съюз, противодействието на корупцията и изграждането на национална информационна система в съответствие с шенгенските изисквания, тоест и тези средства са насочени пак по приоритетите, които министерството има намерения да изпълнява.
    И накрая, предвид приходната и разходната част на държавния бюджет към момента, Министерството на вътрешните работи в рамките на своите законови правомощия ще насочи усилията си за намаляване и ограничаване степента на въздействие на криминогенните фактори във финансовата и икономическата среда с оглед осигуряването на добър инвестиционен климат в страната. Това, струва ми се, неминуемо ще доведе до намаляване щетите за държавния бюджет като цяло и увеличаване на приходната му част.
    Ще продължим да работим и за ограничаване на незаконосъобразните и нецелесъобразни разходи за бюджетни средства в държавата като цяло. Реалността ни задължава да работим в тази насока.
    Искам да ви уверя, уважаеми дами и господа народни представители, че с предоставените ни бюджетни средства за 2003 г. Министерството на вътрешните работи ще изпълни законовите си правомощия, предоставени му от законодателството в страната, и ще даде своя принос за просперитета на България. Благодаря ви. (Продължителни ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Петканов.
    Има думата народният представител Лютви Местан. ДПС разполага с още пленарно време. Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател. Няма да се възползвам от пленарното време, което остава за Движението за права и свободи.
    Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Фактът, че проектът за бюджет за 2003 г. бе наречен отляво “десен” и отдясно “ляв” ни подсказа, че или сме скарани с понятията ляво – дясно, или че аргументите на опозицията са били неоснователни и те са останали на плоскостта на чистото политиканстване. Не знам кое е вярно. Но едно е безспорно. Вие не сте разбрали философията на бюджета за 2003 г., защото този бюджет излиза от логиката на тясното двуполюсно мислене, с което след последните избори се сбогувахме.
    Всички трябва да носим отговорност за думите, които изричаме в тази пленарна зала. И аз поздравявам колегата Арсо Манов, който припомни акценти от едно от най-ключовите изказвания при обсъждането на проекта на бюджета за 2002 г. Аз ще оставя настрани поетическите достойнства на тази много интересна конструкция “проектобюджет на предварителната капитулация, го наричам аз, проектобюджет рестриктивен и със сигурност неизпълним”. Тук се долавят елементи на шестостъпен ямб. (Ръкопляскания от ДПС, оживление.) Но, простете, по-нататък Вие, господин Радев, наричате бюджета “неудържим в разходната му част и абсолютно неизпълним в неговата приходна част”. Нито една от тези две прогнози не се сбъдна. Да, проектобюджетът в разходната му част щеше да бъде неудържим в една корупционна среда, каквато Вие създадохте. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.) В съвършено друга среда обаче се изпълни бюджетът за 2002 г. И това го твърдим, за сетен път ще го кажа, не ние като управляващи, а граждански структури, които не могат да бъдат обвинени в пристрастие към кабинета. Те казаха, че корупцията в България е намаляла. Да, това е една от причините, наред със стриктната финансова дисциплина този проект да не се издъни в разходната му част. И забележете, не само да бъде изпълнен в приходната му част, а данните сочат, че бюджетът е преизпълнен и то в степен, че с това преизпълнение ние плащаме и вашите предишни харчове.
    РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Да, да!
    ЛЮТВИ МЕСТАН: Включително тази година ще заделим от преизпълнението огромна част, за да покрием немалка част от разходите, които бяха направени по така хвалената от вас допълнителна инвестиционна програма, с която направихте предизборната си пропаганда и избирателите още помнят що ножици заиграха по откриване на нови обекти, но разходите по тяхното изпълнение ги плащаме ние. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
    Уважаеми дами и господа, Движението за права и свободи ще подкрепи проекта за бюджет за 2003 г., не само защото той е изпълним, не само защото е реалистичен, и не само, защото е бюджет на заетостта, както вече сполучливо беше определен, но смея да твърдя, че това е бюджет, който съответства на новите предизвикателства, пред които е изправена България днес – поканата за НАТО и датата за пълноправно членство в Европейския съюз, януари 2007 г. Благодаря ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
    Давам думата за реплика за 45 секунди, колкото пленарно време остава, на господин Муравей Радев. (Оживление.)
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Местан. Това е много глупава политика веднъж някой да прескочи случайно един трап и да смята, че винаги ще успява да го прескача всеки път, и този път, и следващия, и утре, и вдругиден. Не само аз Ви казвам това. Ако бях само аз, можете да кажете: “Ами, сбъркал веднъж, пък ние сме много добри”. Всички Ви казват това, всички – синдикати, работодатели…
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Защото всичките са ваши.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Всички, отляво, отдясно! И знаете ли, дори и тези хора да грешат, дори и гражданското общество да не е право, вземете онзи обективен критерий, вземете Международния валутен фонд. Обяснете ми защо той ви удари тази плесница? Ето, това е нещо, което трябва да кажете. На това дайте отговор. (Реплики от всички страни на залата.) Защото онова, което ще се случи оттук насетне, като ви казват всички за трапа, че е голям, че е дълбок, че е широк, е, че ще влезете вътре следващата година. Това, че вие ще влезете, въобще не ни интересува, но за съжаление целият български народ ще влезе. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Радев.
    Това беше реплика, на която господин Местан има право на дуплика.
    Заповядайте, господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Радев, нямах никаква идея да се заяждам с Вас, просто цялото ми изказване беше подчинено на идеята, че човек трябва да бъде последователен в своите изказвания. Аз не зная как се нарича това състояние на личността, при което той оценява по съвършено противоположен начин едни и същи факти и явления. (Ръкопляскания от мнозинството.) Например миналата година Вие започнахте изказването си с това, че това е бюджет на предварителна капитулация пред Международния валутен фонд. Тази година ни обвинявате, че нямаме споразумение с Международния валутен фонд. Може би д-р Щерев ще ми помогне в това отношение. А инак така, както сгрешихте в прогнозата си за Бюджет 2002 г., така ще сгрешите и за този Бюджет 2003 г. Защото, както вече казах, той е извън Вашата логика. Други са реалностите в България. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
    Уважаеми народни представители, с мъка удържам парламентарния часовник, който стои на 16,00 ч.
    Давам думата на заместник министър-председателя госпожа Шулева.
    РЕПЛИКА ОТ КБ: Нали се изказа?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На министър-председател и на министър думата може да се дава винаги, когато той поиска.
    Госпожо Шулева, разполагате с 5 мин., които аз Ви определям.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Провокирана съм от няколко изказвания отляво и отдясно и всичките еднопосочни. И отляво, и отдясно са против програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост".
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Защото е силна, затова.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Трудно ми е да си обясня защо отляво са против тази програма. Може би защото отнемаме най-важния им аргумент за критика. Цинизъм е, когато са изолирани, отхвърлени, оставени без шанс стотици хиляди хора по време на вашето управление, господин Радев, и сега да се изказване против програма, която цели тяхната реинтеграция.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПСОДС, от място): С метла на улицата.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Ако си бяхте стояли случайно на мястото в пленарната зала, господин Радев, щяхте да чуете моето изказване преди това, в което обяснявах подробно какъв е резултатът на великата, страхотна инвестиционна програма по Постановление № 306 – нулев принос към брутния вътрешен продукт, за който така пледирате, и нито едно разкрито постоянно работно място по нея. (Реплики от ПСОДС.)
    Тъй като, уважаеми господин председател, хората нямат възможност да вземат отношение от тази трибуна, ще ми позволите символично да им дадем думата и ще се опитам тук да ви прочета няколко цитата на обикновените хора.
    В писмо от Видинската районна организация на Съюза на инвалидите се казва: "Много от нашите членове са трудноподвижни, незрящи и самотноживеещи. В повечето случаи в изключително тежко социално положение. Със стартирането на програмата "От социални помощи към заетост" ние успяваме по някакъв начин да им помогнем и улесним тези болни и самотни хора. С това писмо изразяваме нашата благодарност за предоставената възможност чрез националната програма да се подобри благосъстоянието и обслужването на хората с увреждания."
    Жена, която е включена в програмата в Белоградчик, казва: "По-добре съм, отколкото да си стоя вкъщи. Вкъщи не се издържа. Нервите не стигат на човек. Ще стоя на тази работа, докато ме държат. Аз не бих се отказала. Срамна работа няма."
    Друга жена от Белоградчик: "Ние сме доволни. Досега сме били на социални. Специално аз не съм работила досега. На 25 години съм. Не е имало къде да работя досега. Доволни сме, че работим, че взимаме заплати, че не чакаме на социалното. И да ходя с метлата по улицата, не ми е срамота, защото ще си взема заплатата. Досега съм била на социални с две деца и не стигат."
    Жена от Дунавци: "Ние сме доволни, защото сме ангажирани с работа. Нямаме време да се занимаваме с глупости, да крадем, за да ядем. Когато сме на социални помощи, повече крадем. По-добре да си работим, отколкото да крадем."
    Тъй като господин Станишев се беше обезпокоил много силно за кметовете, какво щели да правят с тази програма, за негов информация искам да кажа какво казва кметът на Белоградчик който, между другото, е син кмет: "Програмата "От социални помощи към заетост" се осъществява успешно, защото 745 човека са на работа от началото на м. септември. Още по-висока е значимостта на програмата, защото тя се оценява високо от самите граждани. Аз мисля, че тези хора трябва да имат самочувствие, че са пълноправни граждани на тази страна. Те са на работа на трудов договор и не за два или пет месеца, а до края на програмата, която ще продължи няколко години."
    И последното, което искам да цитирам, е на кмета на Ихтиман: "От стартирането на програмата "От социални помощи към заетост" е постигната цялостна промяна в облика на града – асфалтирани са входните и изходните артерии на града, запълнени са дупките в цялата градска пътна мрежа, направена е подготовка и се полагат тротоарни настилки, ремонтирани и хигиенизирани са училищата и детските площадки."
    И още: "Работещите по програмата са доволни, че са заети и осъществяват обществен контакт. Даден им е шанс да се трудят. Лавинообразно се увеличава броят на желаещите да бъдат включени в програмата. Пътят на правителството е правилен."
    Бих ви попитала, уважаеми народни представители отляво и отдясно, поинтересували ли сте се за мнението на избирателите си за новата програма "От социални помощи към заетост"? Знаете ли, че хората се редят на опашка, за да могат да бъдат включени в програмата, и че тя е по следната надежда, че има хора, които от десет години за пръв път получават работа? Попитайте собствените си кметове – червените, и сините – какво мислят за тази програма. Благодаря. (Ръкопляскания, възгласи "Браво!" от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, министър Шулева.
    Давам думата на министъра на финансите господин Милен Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! В края сме на един напрегнат парламентарен ден, в който не се случи нищо различно от това, което очаквах. Чухме цяла поредица от изказвания на опозицията, които сега е безсмислено да бъдат оборвани или критикувани. Съвсем правилно бяха посочени подобни изказвания през миналата година, едно от които, ако мога и аз да добавя, беше: "Инфлация 3,5 на сто, според мен, е нереално заложена инфлация. Аз очаквам в следващата година тя да бъде не по-малко от 5 на сто". Господин Муравей Радев каза така на 21 ноември 2001 г. Какви са фактите? Агенцията за икономически анализи и прогнози за тази година очаква инфлацията да бъде между 3,3 и 3,5 на сто.
    Ще си позволя още един цитат на господин Радев, който беше вече приведен, но си го позволявам, заради фундаменталното му значение. (Смях в мнозинството.) "След успешния погром, който правителството нанесе на държавната администрация на България, на митниците на България, приходната част на този бюджет е недостижима".
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Това го цитираха преди малко.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Да, повтарям го заради фундаменталното му значение.
    Какви са фактите? Приходите в консолидирания бюджет за 2002 г. се очаква да бъдат с около 190 млн. повече от предвиденото. (Ръкопляскания от мнозинството, възгласи "Браво!".) Приходите в митниците до края на октомври бяха със 125 млн. повече, отколкото миналата година (ръкопляскания от мнозинството) при намаляващ внос и при положение, че приходите се събираха реално със завишени темпове от м. март насам, откакто реално започна да работи програмата с "Краун ейджънтс".
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): И то при нисък валутен курс.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но да не забравяме и другия цитат на господин Радев – същите думи, които използва и преди пет минути: оглушителна плесница от МВФ. Същата получихме ние и миналата година, господин Радев, в резултат на което след поредица от други оглушителни плесници от рейтинговите агенции, от Европейската комисия и от всички останали международни наблюдатели ние констатираме при последната мисия на Международния валутен фонд категорично изпълнение на всички поети ангажименти и договаряме допълнителен икономически меморандум, включващ между другото и предвиждане за организация на фонд за инвестиции на рисков капитал.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Защо си тръгнаха? (Оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля Ви, не от място, господин Радев! Много Ви моля!
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Няма да коментирам другите изказвания на господин Радев. Аз от години следя неговото развитие и въпреки критиките, които чувам в негова посока, забелязвам сериозен напредък, макар и да е станал малко по-обидчив. (Оживление.)
    Но какво да кажем за цитатите на другата част от опозицията? Господин Петър Димитров точно преди година каза следното: “В бюджета е заложен растеж от 4 на сто, но я няма политиката, която ще ги осигури. Обратното, в бюджета с това по-голямо данъчно бреме ще се свие вътрешното търсене”.
    И какви са фактите? Фактите са, че очакваме икономическият растеж за 2002 г. да е между 4,2 и 4,5 на сто. (Бурни ръкопляскания от НДСВ.)
    Дами и господа, господин Димитров постави редица въпроси като този защо дефицитът е толкова малък и оттук пак ще се върна към думите си от предишното изказване, че е хубаво да си припомним Виденовите зими, за да знаем какво ни чака при по-високи дефицити.
    Той изрази желание да се повиши процентът на приходната част в бюджета в брутния вътрешен продукт и със сигурност избирателите трябва да си спомнят тези думи при следващите парламентарни избори, но не чухме предложенията за намаляване на разходите, които да компенсират увеличаването на толкова други разходи, които би желала да види БСП.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Няма и да ги чуеш!
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Със сигурност един от начините за увеличаване на разходите е увеличаване на приходите чрез повишаване на събираемостта. И аз съм напълно съгласен с господин Димитров, че нередовните длъжници трябва да бъдат заставени по-бързо да плащат своите неразплатени вземания към различните приходни агенции, включително и Националния осигурителен институт, като се започне с Българската социалистическа партия. (Смях и ръкопляскания от НДСВ.)
    Уважаеми дами и господа, честно казано, днес очаквах много по-сериозни аргументи от опозицията. След като чух това, което те имаха да кажат, съм още по-убеден в това, което казах в началото: смятам, че това е най-добрият възможен бюджет. Това е бюджет на по-високата заетост и аз ще ви бъда изключително благодарен, ако го подкрепите единодушно. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Уважаеми народни представители, смятам, че с това приключиха дебатите по законопроекта за бюджета на Република България за 2003 г., което ми дава основание да подложа на гласуване на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    Макар че залата е пълна, натиснах копчето, за да могат всички депутати да влязат в пленарната зала и госпожа Чилова също да може да гласува.
    Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2003 г.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 219 народни представители: за 129, против 89, въздържал се 1.
    Бюджетът на Република България за 2003 г. е приет на първо четене. Нека бъде честито! (“Браво!” и ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    За отрицателен вот, първо, госпожа Росица Тоткова, след това господин Борислав Китов и господин Ляков. (Депутати от НДСВ и ДПС стават и напускат пленарната зала.)
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, аз се радвам, че ме слушате на крака. Благодаря ви за това.
    Искам да се обърна към вас и да ви кажа защо гласувах против бюджета за 2003 г., въпреки че цял ден слушаме колко е хубав, колко е красив, колко е добър този бюджет. Защото, уважаеми дами и господа, точно днес трябва да ви кажа една източна мъдрост: прицели се с лъка си в птицата Феникс и улучи врабче.
    Точно с този бюджет, уважаеми колеги, вие правите това: вместо да направите доброто на българския народ, вие правите лошото, защото, уважаеми колеги, вие нарекохте този бюджет бюджет на заетостта.
    Госпожа Шулева даде 150 млн. лв. през 2002 г. за заетост. Резултатът от този процес, от тези 150 млн. лв., е 1% безработни повече! А сега, когато имаме 300 млн. лв., колко ще бъде безработицата през следващата година?
    Вие направихте един трик – искате да вземете безработните да метат улиците и да носят камъни от единия тротоар на другия и по този начин изкуствено да намалите безработицата, но тези хора в края на годината отново ще бъдат в социалните служби. И аз питам това ли е вашата цел? Това ли е, господин Адемов, Вашата цел? Това Ви питам. Вие отговорете.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ще ти отговоря, но нямам право.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Още нещо искам да ви кажа, уважаеми колеги. Българските граждани разбират всичко. Всичко разбират. Те са убедени, че не е нужно да изпият цялото море, за да разберат, че водата е солена. Идете си! (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    За отрицателен вот – господин Китов. Заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, няма голям интерес към чуждото мнение. Но, колеги, аз гласувах против този бюджет, защото той, според съдебната система, е незаконосъобразен. Това е и според Висшия съдебен съвет. Той е опасен за нашите отношения с международните валутни институции, от които ние имаме нужда и е вреден за икономиката и здравето на българските граждани.
    Има и нещо хубаво в цялата работа. И хубавото, уважаеми колеги, е, че стана ясна флагрантната лъжа, с която НДСВ и Симеон Втори спечелиха властта.
    Затова, от името на българските граждани, които нито за миг не повярваха на лъжата, ви благодарим за символичното увеличение на заплатите в бюджетната сфера. Благодарим ви за намаляване на администрацията. Благодарим ви за това, че осигурихте бъдещето на общините. Благодарим ви за това, че всяка година се увеличава процентът от брутния вътрешен продукт за здравеопазване, увеличават се средствата за наука и си пожелавам да усвои министър Дикме малко повече от средствата, които са му отпуснати, да не са като тази година и понеже наистина има ренесанс в българското село и гори, хващайте гората, за да се спасите от народната любов! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    И трето, последно възможно обяснение на отрицателен вот – народният представител господин Ляков.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, които сте останали в залата! Липсата на политическа култура в управляващото мнозинство е отчайваща.
    Аз се постарах да направя шест основни характеристики на държавния бюджет за 2003 г.
    Бюджетът според мен е централизиран, защото осигурява повече пари за разпределение, повече администрация, повече чиновници.
    Бюджетът е небалансиран, защото не е подкрепен от нито една структура на гражданското общество – Съюз на работодатели, синдикати и Националното сдружение на общините в Република България, включително, както казва моят колега Муравей Радев и от нашия основен финансов партньор, забравяйки, че ние сме във валутен борд, Международния валутен фонд!
    Бюджетът е не реформаторски, защото е с осакатена инвестиционна политика и без стимули за икономически растеж.
    Бюджетът е предизборен, защото спуска финансова гилотина за общините. В споразумението, което вие лъжете, че е било подкрепено по седем точки, несъгласие има от Националното сдружение на общините и те отхвърлят цялата схема за взаимоотношения с бюджета.
    Бюджетът е незаконен, защото нарушава Конституцията, решение на Конституционния съд и Закона за съдебната власт.
    И накрая, бюджетът е некомпетентен, каквато е цялата ви политика. И затова ние няма да го подкрепим! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ПС на ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    С това се изчерпа процедурата по тази точка от дневния ред.
    Остана да ви направя само няколко съобщения.
    Първото е от Комисията по труда и социалната политика, която отлага своето редовно заседание, насрочено за днес, 21 ноември.
    Съобщения за парламентарния контрол на 22 ноември, утре:
    Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на две питания от народните представители Петър Димитров и Йордан Нихризов.
    Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на седем актуални въпроси от народните представители Моньо Христов – пет въпроса и Янаки Стоилов – два въпроса.
    Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на актуален въпрос от народните представители Марина Дикова и Величко Клингов и на питане от народния представител Благой Димитров.
    Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на питане от народните представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов.
    Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на питане от народните представители Евдокия Манева и Иван Николаев Иванов.
    Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
    Министърът на младежта и спорта Васил Иванов ще отговори на питане от народния представител Йордан Бакалов.
    Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Петър Димитров, Михаил Миков, Димитър Абаджиев, Петър Мутафчиев и Борислав Борисов и на две питания от народните представители Стойко Танков и Румен Овчаров.
    На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
    - министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на три актуални въпроса от народните представители Моньо Христов и Петър Мутафчиев;
    - министърът на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Евгени Чачев;
    - министърът на здравеопазването Божидар Финков – на актуален въпрос с писмен отговор на народния представител Янаки Стоилов;
    - министърът на правосъдието Антон Станков – на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Мария Стоянова.
    Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на образованието и науката Владимир Атанасов и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
    Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Паскалев не може да участва в заседанието за парламентарен контрол поради годишен отпуск.
    Уважаеми народни представители, позволете ми да закрия днешното пленарно заседание.
    Следващото пленарно заседание е утре – 9,00 часа. (Звъни.)

    (Закрито в 17,15 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председател:
    Камелия Касабова


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Наим Наим


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания