Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 22 ноември 2002 г.
Открито в 9,05 ч.


22/11/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Иво Цанев

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме нашата работа с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
    Член 13 е докладван, имаше разисквания по него. Последното изказване беше направено от господин Ремзи Осман.
    За реплика към господин Осман има думата госпожа Кина Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Осман, в своето изказване Вие поискахте едно разяснение и аз съм готова да Ви го предоставя. Ставаше въпрос за архитектите на общините.
    По никакъв начин общините не са заплашени от това да останат без архитекти, защото Вие много добре знаете, че този чл. 13 визира пълната проектантска способност на архитектите и инженерите. Това не ги лишава от правото да проектират. А Вие знаете, че в допълнителните разпоредби сме предвидили един член, който казва, че те имат право да проектират в общините, в които нямат разрешителни, съгласувателни и други функции. Така че няма никаква опасност българските общини да останат без архитекти.
    Аз искам да Ви кажа и нещо друго. Професията на архитекта и инженера е свободна професия и ние сме длъжни в закона да вземем всички мерки, за да не допускаме нелоялна конкуренция. Именно такива са разпоредбите, които се съдържат в моето предложение за чл. 13, а именно “архитектите и инженерите да не работят на основен трудов договор в общинска или държавна администрация и да не са служители или собственици на фирми със същия предмет на дейност”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Андреева.
    За втора реплика – господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ремзи Осман, Вие освен председател на водещата комисия сте и юрист и е добре, когато друг юрист Ви обръща добронамерено внимание върху някои слабости на предложенията, до които е стигнала комисията, да се вслушате.
    В този закон липсва определяне на най-важната категория – проектант с пълна правоспособност. Започвате доста добре развито кой проектант е с ограничена правоспособност, регламентирате пълната правоспособност на чуждестранен проектант, но нямате определение за българския проектант с пълна правоспособност.
    В чл. 12 бяха предвидени няколко изисквания за това кой не може да бъде проектант. Третото изискване беше: “лице, което е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер”. По предложение на комисията пленарната зала гласува и този текст отпадна. Какво е мястото в сегашния чл. 13 на изискването какви документи да се представят, че този, който иска да бъде регистриран, да представи и свидетелство за съдимост? Кому е нужно това свидетелство за съдимост, след като отпада изискването един проектант да може да стане проектант било с ограничена, било с пълна правоспособност, само ако не е осъждан? В сегашния му вид чл. 13 виси във въздуха. И това е, което трябва да се поправи, и сега е времето, защото утре ще бъде късно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за изказване, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, няма съмнение, че чл. 13, който разглеждаме в момента, е най-важният член на закона, защото той фактически регламентира статута на основните лица, които са обект на закона, а това са именно специалисти с пълна проектантска правоспособност. И тук именно възниква основното противоречие.
    Първо, чл. 13, който впоследствие ще стане чл. 12 – има такова предложение – влиза в сериозно разминаване, дори бих казал в противоречие, с текста на вносителя – Министерския съвет, където така, както е необходимо, Министерският съвет регламентира условията, на които трябва да отговарят лицата, които могат да получат пълна проектантска правоспособност. Това нещо по един невероятен начин изчезва в текста, който ни се предлага да гласуваме в момента.
    Второ, лица, които са, бих казал, помощни по отношение на закона – тези, които са с ограничена проектантска правоспособност, и още повече чуждестранни лица, които са единици, са обект на разширено представяне в членове 7, 9, 10, включително взаимното признаване на дипломите. А там, където ние трябва да дефинираме кой ще бъде гръбнакът на тази камара – архитекти и инженери, които да имат пълна проектантска правоспособност, реално няма никакви условия, след като са били заложени от Министерския съвет.
    И при цялото ми уважение към колегата Владимиров и колежката Цветкова аз мисля, че пленарната зала по един друг закон – за лечебните заведения, се произнесе съвсем недвусмислено, че не може да се пришива, така да се каже, текст на закона към вносители, които искат просто да влязат в текста на закона.
    Какво е смущаващото тук? Преди всичко така, както е разписан чл. 13, противоречи на европейската практика. Ако говорим за тази част на закона и дейностите на архитектите и инженерите, които трябва да имат пълна проектантска правоспособност, аз бих казал, че те трябва да бъдат разглеждани така, както са и юристите. Вие знаете, че юристите могат да упражняват различни видове професии – да бъдат адвокати, съдии, прокурори, нотариуси, но никога не могат да съвместяват две длъжности, защото в този смисъл те могат да ощетят клиентите, които са лица в един процес. По същия начин би трябвало да има ясни условия за несъвместимост по отношение на лицата, които ще получат пълна проектантска правоспособност, а тези условия за несъвместимост са по същество европейската практика.
    На първо място, трябва да бъде отделена държавната и общинска администрация от частния бизнес, защото това е крещящ конфликт на интереси. И на второ място, дейността на проектанта трябва да бъде отделена от строителната дейност. На тази база, за мен, в този нов чл. 12, сегашния чл. 13, трябва ясно да бъдат разписани принципи, че лицата, които ще притежават пълна проектантска правоспособност, трябва да бъдат архитекти и инженери, които не са назначени в държавните и общинските администрации. На второ място, които не са собственици или са назначени във фирми, които осъществяват строителство или строителен надзор, или доставка на строителни материали. Защото и в двата случаи ще имаме конфликт на интереси.
    Естествено, те трябва да имат определен опит. Аз приемам тезата на председателя на комисията, че той не трябва да бъде прекалено голям. Мисля, че комисията е достигнала до някакво решение по този въпрос, но този опит трябва да го има.
    На второ място, естествено, архитектите и инженерите, които ще имат пълна проектантска правоспособност, не трябва да попадат под различни дисциплинарни забрани.
    За да бъда все пак изчерпателен в защита на тази теза, аз искам да кажа, че напълно приемам тезата на господин Осман, която той разви за малките общини в България, които, уви, са преобладаващи. Но за мен точно последната преходна и заключителна разпоредба урежда съвсем ясно този въпрос, а именно, че “държавните и другите служители в териториалните администрации, които притежават ограничена или пълна проектантска правоспособност, имат право в извънработно време да изработват проекти на устройствени схеми и планове и инвестиционни проекти, както и да упражняват технически контрол за територии, за които служителите не са органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по реда на този закон”. По този начин се решава този проблем, за който говори и господин Осман.
    В заключение, уважаеми колеги, аз наистина считам, че в този вид не би трябвало да гласуваме този член и Ви моля, госпожо председател, да се подложи на гласуване отлагането на този член до приемане на едно, бих казал, консенсусно решение в комисията. В противен случай ние ще нарушим по същество европейската практика в такова законодателство. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Трябва да проверя дали не гласувахме такова предложение по този текст.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Не, не сме гласували, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Осман.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми колеги, аз не съм вносител на законопроекта. Това е докладът на комисията. Разбира се, господин Соколов, много Ви ценя като опитен юрист, не съм имал предвид да не се вслушвам във Вашите препоръки, изрично изтъкнах и пред колегите, когато обсъждахме закона в комисията. Но това, което мен ме притесняваше, преди малко и господин Иванов го каза, в последния параграф в законопроекта този въпрос се изяснява за общините и не разбирам защо тук непременно трябва да има забранителен текст за тези, които са в държавната и общинската администрация. Нямам нищо против, ако народните представители преценят, един текст може да се отложи, но все пак народните представители да преценят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля, гласувайте процедурното предложение на господин Иван Иванов да отложим гласуването на чл. 13 от законопроекта.
    Гласували 140 народни представители: за 62, против 74, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Други изказвания по текста на чл. 13 има ли? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Кирчев и Иван Иванов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Оттегляме го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложението се оттегля. Анулирам гласуването.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Кина Андреева, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 63, против 75, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    За процедура думата има госпожа Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, може би една част е забравила за какво ставаше въпрос, защото ние прекъснахме дебата преди няколко дни по този член. Аз искам да ви напомня, че става въпрос за едни изключително антикорупционни текстове, които трябва да бъдат включени в този законопроект, за да не се допуска нелоялна конкуренция и да бъде защитен общественият интерес в този толкова важен процес на проектиране, който в крайна сметка опира до всеки един гражданин.
    Затова аз ви моля внимателно да обмислите и да подкрепите предложения от мен текст. Аз и миналия път споменах, че това е текст, който подкрепят и Съюзът на архитектите, и Камарата на архитектите, и Съюзът на инженерите-конструктори, и всички други професионални организации, които работят в тази област. Един закон не може да бъде добър, ако гилдията, за която той е предназначен, не споделя неговата философия и неговите идеи.
    Затова още веднъж настоявам да бъде прегласуван текстът и да бъде подкрепен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прегласуваме с тези мотиви съдържанието на чл. 13.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Нали предложението на комисията гласуваме?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме предложението на госпожа Андреева по чл. 13.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, народните представители не можаха да разберат какво гласуваме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме в момента предложението, което госпожа Кина Андреева е направила по чл. 13, което веднъж гласувахме и отхвърлихме. Сега прегласуваме това предложение.
    Гласували 165 народни представители: за 90, против 75, въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, по тази логика чл. 12 се отлага. Това означава преминаване към следващите членове. Или приехме предложението на госпожа Андреева, но не съм в състояние сега тук да пиша нови текстове. Тези, които са вносители, да дойдат и да защитят какво приемаме и какво отпада.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Ти си председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Аз съм председател на комисията, но не съм председател на парламента в момента да пиша от трибуната закон. Така че продължаваме по-нататък, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Какво правим по-нататък, господин Осман?
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Вече се прие предложението на госпожа Кина Андреева и ще я помоля да подпомогне народните представители по какъв начин трябва да редактираме текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Най-разумното предложение е в комисията да изчистите съдържанието на този текст. Нека да отложим гласуването, така и така това се прие, по-нататък явно рефлектира и в останали текстове.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, аз имам една молба – когато народните представители гласуват, техен въпрос е, разбира се, да знаят точно какво гласуваме в момента – дали гласуваме предложението на народен представител или на комисията, просто да бъдат информирани дали е подкрепено от комисията или не е подкрепено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Два пъти казах това нещо в залата. Трети път да обяснявам на народните представители какво да гласуват, малко е странна ситуацията.
    За процедура думата има господин Осман.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Госпожо председател, въпреки че преди малко имаше едно гласуване, аз също правя процедурно предложение, тъй като с приемането на текстовете, предложени от колежката Кина Андреева, би било наистина добре чл. 12 да се отложи, чл. 13 по новата номерация, за да имаме възможност… (Реплики от ОДС.)
    Следващият път с направените предложения текстът трябва да се промени, господин Иванов, защото преди малко нямаше приети текстове, а в момента имаме приети текстове. Общо взето в тази насока трябва да вървим. Убеден съм, че никой от нас не е в състояние на крак да пише закон и би било най-добре да се гласува чл. 12 да се отложи и да минем нататък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Предложение на господин Осман за отлагане на разглеждането на редакцията на чл. 12.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС, от място): Как ще се отложи? Текстът е гласуван!
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Редакцията да се отложи, не самият текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
    За процедура думата има госпожа Андреева.

    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Госпожо председател, Вие драстично нарушихте Правилника на Народното събрание! Има приет текст на чл. 13 и то след прегласуване. Целият текст, който съм предложила от чл. 13, току-що беше приет. Няма никакво основание той да бъде отлаган или прегласуван, или подлаган на каквито и да било други редакции! Продължаваме да гледаме нататък следващите членове по законопроекта! Това, което Вие правите, е недопустимо! Много Ви моля да продължим с гласуването на следващите членове!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Беше направено предложение за прегласуване от председателя на комисията. (Силен шум в блока на ПСОДС.)
    Продължаваме с чл. 14.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: “Чл. 14. При положително решение кандидатът се вписва в съответния регистър на камарата и получава удостоверение за пълна проектантска правоспособност.”
    Има предложение на народния представител Кина Андреева, което комисията подкрепя по принцип. Другите предложения са оттеглени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по чл. 14? Не виждам такива.
    Подлагам на гласуване чл. 14 в редакцията, предложена от комисията. Текстът на вносителя се подкрепя.
    Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Осман.
    ДОКЛАДЧИК РЕМЗИ ОСМАН: Уважаема госпожо председател, предлагам за днес да спрем разглеждането на законопроекта, защото с отлагането на чл. 12, следващите текстове са свързани с… Моля Ви, госпожо Андреева, не ме прекъсвайте! Има трибуна – вземете думата и говорете!
    Предлагам за днес да приключим дотук и от следващата сряда, след като се изчисти чл. 12, да продължим, защото следващите текстове са свързани с чл. 12.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте за противно процедурно предложение, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, надявам се, че Вие няма да станете съучастник в нарушенията, които се извършват тук в момента. Беше гласувано предложение, внесено от мен, неподкрепено от комисията, но пленарната зала го подкрепи. Това решение беше прието – чл. 13, който става чл. 12. Няма никакво основание той да бъде подлаган на някакво друго отлагане, прегласуване, обсъждане, преобсъждане!
    Много Ви моля да бъде потвърдено, че този член е приет във вида, в който беше предложен от мен и да се продължи работата по законопроекта по-нататък.
    Отново повтарям, става дума за два антикорупционни текста, които не мога да разбера защо управляващото мнозинство не желае да приеме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение на господин Ремзи Осман за преустановяване на разглеждането на този законопроект. Правилно ли съм разбрал? И противно процедурно предложение. Натиснах копчето за повикване за гласуване, защото залата не изглежда достатъчно внушителна, особено на фона на вчера, за да мога да подложа на гласуване процедурното предложение, направено от председателя на комисията господин Ремзи Осман.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Ремзи Осман, председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство по законопроекта за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, за отлагане на второто четене на този законопроект, като припомням, че има противно процедурно предложение, направено от госпожа Кина Андреева.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 170 народни представители: за 134, против 36, въздържали се няма.
    Това процедурно предложение се приема.
    Тази точка от дневния ред се отлага, което ми дава основание да преминем към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
    Заповядайте, господин Валери Димитров, да представите становището на Комисията по икономическата политика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
    Имам процедурно предложение – в залата да бъде допуснат господин Калоян Нинов, заместник-министър на икономиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Процедурно предложение – в залата да бъде поканен заместник-министърът на икономиката господин Калоян Нинов.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 130 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 9.
    Поканете господин Нинов в пленарната залата.
    Господин Димитров, заповядайте да представите становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект № 202-01-62 от 18.09.2002 г. за изменение
    и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, внесен от
    Министерския съвет

    по законопроект № 254-01-78 от 24.09.2002 г. за
    изменение и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, внесен от народния
    представител Константин Пенчев

    по законопроект № 254-01-79 от 24.09.2002 г. за
    изменение и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, внесен от народните
    представители Несрин Узун и Юнал Тасим

    по законопроект № 254-01-84 от 1.10.2002 г. за
    изменение и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, внесен от народния
    представител Иван Георгиев Иванов и група народни
    представители
    по законопроект № 254-01-85 от 7.10.2002 г. за
    изменение и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, внесен от народните
    представители Валери Димитров и Константин Пенчев

    На заседанията, проведени на 2 и 6 октомври и на 6 ноември 2002 г., с участието на вносителите, както и с представители на Министерския съвет, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с вносител Министерския съвет; законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народния представител Константин Пенчев; законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Несрин Узун и Юнал Тасим; законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народния представител Иван Иванов и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Валери Димитров и Константин Пенчев.
    Внесеният от Министерския съвет законопроект е насочен към изменение на някои разпоредби и уреждане на заварени правоотношения. Създава се възможност за допълване на списъка по чл. 11 от закона. Отменя се изискването приватизационната оценка на търговски дружества, които имат права, възникнали или с местоизпълнение на територията на чужда държава, да се приема от министъра на финансите. Създава се приватизационен способ отдаване за управление с клауза за изкупуване. Запазва се възможността за плащане с непарични платежни средства по заварени сделки, ако това е предвидено в приватизационната сделка. Изменя се редът за разпределяне на паричните постъпления по приватизационните сделки. Предвижда се също, ако към момента на влизане на закона в сила е налице висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение, процедурата по продажба да се приключва по досегашния ред.
    В дискусията по законопроекта някои народни представители критикуваха възможността за допълване на списъка по чл. 11, ограничаването правомощията на министъра на финансите, новия приватизационен способ и съотношението на законопроекта със Закона за концесиите. Направени бяха предложения и за изменение на списъка по чл. 3, ал. 1 от закона.
    Внесеният от народния представител Константин Пенчев законопроект предлага банките с държавно участие да отпаднат от обхвата на закона, тъй като досега тези банки се продаваха от Банковата консолидационна компания, а не по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
    Законопроектът, внесен от народните представители Несрин Узун и Юнал Тасим, урежда допълнителни източници за покриване на разходите на Агенцията за следприватизационен контрол.
    В дискусията по законопроекта се постави въпросът доколко предлаганите изменения са съгласувани с министъра на финансите и дали съответстват на Закона за държавния бюджет.
    Внесеният от народния представител Иван Иванов и група народни представители законопроект изключва от участие в приватизацията физически лица, на които са наложени принудителни административни мерки или влезли в сила присъди за нарушения по Закона за чужденците в Република България, както и юридически лица, в които те участват като членове на управителни или контролни органи, собственици, съсобственици или акционери.
    При обсъждане на законопроекта народни представители определиха предлаганите изменения като дискриминационни и изразиха съмнения за възможността за създаване на ясен механизъм за идентифициране на подобни лица.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народните представители Валери Димитров и Константин Пенчев, определя органа, който има право да разваля приватизационни сделки, прихващането на дължимата от държавата цена срещу вземанията й за неустойки и последиците от развалянето, в случай че цената е била заплатена с непарични инструменти.
    В дискусията по законопроекта народни представители поставиха въпросите за стойността на имуществото, което държавата ще получи след разваляне на договорите, режима на прихващане на цената срещу неустойките и съотношението между развалянето и обезщетението на държавата.
    След проведеното обсъждане Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесени от Министерския съвет, от Константин Пенчев, от Несрин Узун и Юнал Тасим, от Валери Димитров и Константин Пенчев, като на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на тяхна основа се изготви общ законопроект.
    Комисията по икономическата политика не предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Иван Иванов и група народни представители.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Не виждам председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова. Да, тя е в командировка. Има ли някой заместник-председател или член на Комисията по правни въпроси да прочете становището?
    Член на Комисията по правни въпроси е самият господин Валери Димитров. Заповядайте, господин Димитров.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “Д О К Л А Д
    на Комисията по правни въпроси относно законопроекта
    за изменение и допълнение на Закона за приватизация и
    следприватизационен контрол, № 202-01-62, внесен от
    Министерския съвет

    На редовно заседание, проведено на 17 октомври 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъства господин Калоян Нинов – заместник-министър на икономиката. Господин Нинов представи законопроекта, като посочи основните пунктове в него. Предлагат се няколко промени в сега действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол.
    Първата промяна касае изменение на чл. 26, ал. 3. Предвижда се да отпадне одобряването от министъра на финансите на приватизационните оценки на външнотърговските дружества.
    Предложено е допълнение на § 2 от Допълнителните разпоредби, с което се разширява възможността за плащане по приватизационни сделки с непарични платежни инструменти.
    Предлага се нова редакция на § 9 от Преходните и заключителни разпоредби, с която се предвижда възможност паричните постъпления от продажба на акции или дялове – собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие, в други дружества или част от тях, да остават собственост на дружеството.
    Предлага се изменение и допълнение на § 17 от Преходните и заключителните разпоредби, с което се уточнява процедурата за приключване на незавършени приватизационни сделки. Предлага се създаването на нови ал. 7 и 8 на същия параграф, с които се предвижда предоставяне на концесия без търг или конкурс на вече приватизирани търговски дружества или обособени части от тях.
    Предвидено е удължаване на срока на валидност на емитираните инвестиционни бонове до 30 юни 2003 г., които обслужват процеса на масовата приватизация.
    По искане на Министерството на енергетиката се предлага въвеждането на нов метод за приватизация, а именно управление с последваща клауза за изкупуване на определени дружества.
    Народният представител Валери Димитров заяви, че законопроектът не променя съществено философията на сега действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Господин Димитров категорично не подкрепя предлагания нов приватизационен метод. Той изрази известни резерви и по отношение предлаганото изменение и допълнение, свързано с концесиите.
    Народният представител Михаил Миков заяви, че принципно подкрепя предложението за въвеждане на нов приватизационен метод – управление с клауза за изкупуване, но способът следва да получи по-подробна законова уредба. Господин Миков изрази несъгласие с предложението паричните средства от продажба на дялове или акции, собственост на еднолични търговски дружества, да остават в дружеството.
    Народният представител Константин Пенчев изрази подкрепата си за законопроекта. Според него предвидената възможност паричните средства от продажба на дялове или акции – собственост на еднолични търговски дружества, да остават в дружеството е напълно целесъобразна и следва да се подкрепи. Той изрази резерви спрямо способа – управление с уговорка за изкупуване.
    Народният представител Йордан Соколов заяви, че не подкрепя предлагания приватизационен способ – управление с уговорка за изкупуване.
    Народният представител Елиана Масева възрази срещу предложението незавършени приватизационни сделки да бъдат приключвани от органа по чл. 3 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това е препращане към орган, който вече не съществува и не може да осъществява никакви действия.
    Народният представител Анелия Мингова заяви, че не е съгласна с предложения § 6 от законопроекта. Според нея е недопустимо да се въздейства върху преходно правило с ново преходно правило. Тя предложи в § 3 от законопроекта да бъде обмислено предвиденото уведомяване на министъра на финансите или уведомяването да бъде обвързано с възможност за възразяване или то да отпадне. Госпожа Мингова заяви, че в останалата част подкрепя законопроекта.
    В резултат на разискванията комисията реши с 8 гласа “за”, 0 “против” и 5 “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Сега следва вносителите на законопроектите да представят своите законопроекти.
    От името на Министерския съвет заместник-министър Калоян Нинов вероятно ще направи представянето на законопроекта. Заповядайте, господин Нинов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАЛОЯН НИНОВ: Господин председател, дами и господа народни представители! Министерският съвет внесе някои промени и изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това са предимно козметични промени, бих казал, тъй като в процеса на приватизация забелязахме, че са допуснати някои пропуски в този закон. Това до известна степен спъва процеса на приватизация.
    В най-общи линии предложенията, които Министерският съвет е направил, касаят някои основни моменти в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Те са следните.
    Първо, допълва се така нареченият забранителен списък, в който се добавят от различни министерства и ведомства дружества, които не подлежат на приватизация. След обстоен анализ, аргументация и мотивировка на всяко едно министерство този списък беше приет като възможен за допълнение от Министерския съвет. И най-основно в него са добавени предприятия, които имат стратегическо значение или имат някои особености, които не позволяват тяхната приватизация особено на този етап.
    Друга промяна, която предлага Министерският съвет като вносител в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това е решаването на висящи случаи, като например приватизационни процедури, по които има влязло в сила съдебно решение, което отменя даден акт или действие, извършено от приватизационния орган по стария Закон за приватизация, известен като ЗППДОП. Такива случаи има около десет в различни министерства. Там Върховният административен съд се е произнесъл по определена фаза от приватизационната процедура, като в общия случай той е счел за опорочено едно от действията по приватизационната процедура и е върнал преписката на съответния орган по чл. 3 от отменения Закон за приватизация за довършване на тази процедура. Касае се за съвсем крайни фази в приватизацията на определени дружества, като в 90 на сто от случаите е отменена заповедта на съответния министър, с която той не е избрал купувачи по процедурата въпреки извършеното класиране. От този момент нататък за приключването на тази процедура има само две действия. Едното е издаване на нова заповед, която да бъде съобразена с решението на Върховния административен съд, от една страна, и евентуално, ако тази заповед е за избиране на купувач, последващо сключване на договор от съответния министър със съответния кандидат-купувач.
    Тук бих искал да кажа, че аргументът на някои народни представители – членове на комисии, че в министерствата вече не съществуват дирекции и отдели, които да довършват приватизационните процедури, и аргументът, че приватизацията вече е концентрирана в един-единствен орган, а именно Агенцията за приватизация, не смятам за много състоятелни. Тук не говорим за продължаване на цяла процедура от нейния начален стадий, а за чисто техническо довършване на една процедура с двата акта, за които току-що споменах, а именно издаване на заповед и сключване, ако тази заповед е с положително решение, на приватизационен договор. Бих искал да ви уверя, че в повече от 90 на сто от случаите се касае за такъв тип процедури.
    Също така опасението, че тези процедури са стотици на брой, не е аргументирано и не отговаря на истината. Това са не повече от десетина процедури, които са върнати със съдебно решение, преписката е върната за довършване към съответния орган от отменения Закон за приватизация.
    Друго предложение за допълнение и изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерския съвет е удължаването на срока на инвестиционните бонове. Знаем, че на 30 септември срокът за оползотворяване на инвестиционните бонове изтече. В момента те са в един правен вакуум и практически не могат да бъдат използвани. Ето защо с цел да се защитят интересите на гражданите, които са получили такива инвестиционни бонове по масовата приватизация, с цел използването им в масовата приватизация, смятаме, че с цел защита на собствениците на тези инвестиционни бонове е необходимо срокът им да бъде удължен до 30 юни 2003 г.
    Друго предложение, което имаме за промяна и изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, това е за вече приватизирани дружества, които имат възможност за концесиониране на определени обекти, да могат тези концесии да се дават по право без търг или конкурс. Тук изрично искам да подчертая, че не става дума за пристанища, което разтревожи една част от народните представители – членове на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическата политика. Знаете, че пристанищата са изключителна държавна собственост и там е предвиден друг ред, който в никакъв случай не влиза в това, което ние предлагаме тук по отношение на концесиите.
    Друга промяна, която предлагаме, е да се даде възможност за заплащане по стари приватизационни сделки, в чиито договори е предвидено заплащане с непарични платежни средства, да бъде допълнена в закона възможността да продължи да се заплаща разсрочено с тези непарични платежни средства, тъй като в новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол тази възможност не беше предвидена. Това с обратна сила въздейства върху договори, които са били сключени в миналото и в които е било предвидено заплащането с компенсаторни записи или с други неплатежни парични средства. В нашето и в други министерства има такива договори. Купувачите по съответните сделки са внесли с нотариална покана непаричните си платежни средства и фактически имат възможност да оспорват действията на приватизиращия орган, който в момента няма основание да приеме тези средства във връзка с празнотата на новия закон.

    Друга промяна, друго изменение, което предлагаме, е отдаването за управление на определени дружества с възможност за последващо изкупуване. Бих искал да подчертая, че това изменение произтича от Министерството на енергетиката. Знаем спецификата на дружествата в енергетиката и този метод за приватизация не е непознат в световната практика. Той има своите предимства и недостатъци. Разбира се, предполагам, тук биха могли да се чуят и мнения, че този метод до голяма степен създава една непрозначност, неконкурентност. Също така до голяма степен някой би могъл да сподели, че той преповтаря отречения метод за продажба на работническо-мениджърски дружества. Но, разбира се, това са потенциалните негативи на един такъв метод. Този метод не страда и от своите положителни аспекти, от липса на положителни аспекти. Отчитайки спецификата на дружествата в енергетиката, както и на дружества в банковата и застрахователната сфера, аз смятам, че той има своето място в процеса на приватизация, но би било добре да се претеглят и положителните, и отрицателните страни. Когато говорим за дружества от сферата на енергетиката, трябва да сме наясно, че там става дума за огромни инвестиции по повод тяхната рехабилитация и по повод техния мениджмънт и експлоатиране. И не е лишено от логика желанието на потенциалния кандидат-купувач да поеме като начало управлението на тези дружества, да се запознае добре със състоянието и възможностите на тези дружества, преди да приеме окончателно решение дали да закупи или да не закупи съответното дружество. Така че до известна степен аз подкрепям въвеждането на един такъв нов метод за приватизация.
    В най-общи линии, това са промените, които предлага Министерският съвет като вносител на закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ако има въпроси към мен, с удоволствие ще им отговоря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нинов.
    Искам да поканя вносителите на законопроекта, внесен от Несрин Узун и Юнал Тасим, да го представят.
    Заповядайте, господин Узун.
    НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съвсем накратко ще представя нашите мотиви във връзка с нашето предложение.
    Със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който ние приехме, е създадена Агенция за следприватизационен контрол като администрация към Министерския съвет за осъществяване на следприватизационния контрол за приватизацията на държавно участие в капитала на търговски дружества и обособени части от имуществото на търговските дружества с над 50 процента държавно участие. Член 18, ал. 2 от същия закон гласи, че агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, а в ал. 3 към същия член се уточнява, че бюджетната издръжка на Агенцията за следприватизационен контрол е отделена от приходите и разходите, свързани със следприватизационния контрол. В същото време обаче ние сме пропуснали да посочим източник за покриване на разходите, свързани със следприватизационния контрол.
    По отношение на Агенцията за приватизация, източник за покриване на разходите на приватизация е фондът по чл. 9 от същия закон. Като се има предвид, че дейността на следприватизационния контрол беше отделена от дейността на процеса на приватизация чрез създаване на две отделни агенции, според мен е налице една неоправдана с нищо дисхармония в уредбата на двата закона.
    Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от същия закон гласи, че Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол утвърждава общи правила за допълнително материално стимулиране на служителите от агенцията, от което също може да се заключи, че ние сме имали намерение да предвидим източник за разходите на следприватизационния контрол.
    В същото време дейността, необходимостта от допълнителни средства за Агенцията за следприватизационен контрол произтича не само от духа на самия закон, но и от следните няколко по-важни съображения и особености.
    На първо място, Агенцията за следприватизационен контрол трябва да възлага множество експертизи.
    На следващо място, агенцията носи риска да плаща съдебни разноски по дела, ако изгуби такива.
    Служителите от Агенцията за следприватизационен контрол по понятни причини могат да бъдат подложени на сериозен стрес и гарантирано им се оказва и ще им се оказва значим, може би силно казано, корупционен натиск, което в достатъчна степен може да бъде компенсирано чрез допълнителното им материално стимулиране.
    На следващо, но не на последно място, агенцията разполага с много окаяна материална база, с която тя на практика няма да може да осъществи функциите си.
    Със законопроекта, който ние предлагаме, създаването на разпоредба, с която се допълва Законът за приватизация и следприватизационен контрол, като се регламентира набирането на средства за покриване на разходите за следприватизационния контрол и правилата за тяхното изразходване.
    И накрая, разбира се, не на последно място, бих искал да кажа, че ако приватизацията е пред приключване, то следприватизационният контрол, според нас, тепърва предстои. С оглед на това липсата на допълнителни средства на Агенцията за следприватизационен контрол при положение, че за Агенцията за приватизация такива са осигурени, според нас е несправедливо и в крайна сметка запазването на досегашното статукво няма да се окаже целесъобразно. В този смисъл аз ви призовавам да подкрепите този законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
    Искам да поканя да представят своя законопроект господин Иван Георгиев Иванов и група народни представители.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги народни представители, от Обединените демократични сили 8 народни представители сме внесли този законопроект за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол поради следните основни съображения.
    В момента Закона за приватизация и следприватизационен контрол поставя някои изисквания, които са крайно недостатъчни пред потенциалните инвеститори и пред потенциалните купувачи. С особена значимост е изискването да бъде охранена националната сигурност на Република България. Това е основен конституционен принцип. В този смисъл голяма част от българските закони поставят изискването както при вземането на определени длъжности, така и при участието в институции, тези лица да отговарят на определени критерии.
    Ето защо и редица европейски директиви регламентират и определят като изключително обществено опасна дейността на престъпните групировки, незаконния трафик на хора, извършителите на умишлено тежки престъпления. Особено важно е за лицата, за които е наложена принудителна мярка за достъп и влизане в съответната страна.
    Съгласно националното законодателство и в частност съгласно Закона за чужденците в Република България именно на изброените лица – чуждестранни граждани, извършители на тежки престъпления или административно наказателни нарушения, се отказва издаването на визи и влизането в страната съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон. С още по-голяма сила това изискване трябва да се отнася към законовата забрана тези лица да участват в приватизационния процес и да придобиват собственост в пределите на Република България. Същото изискване за неучастие в приватизационния процес следва да се отнася и за чуждестранните лица, които участват като собственици, акционери, съсобственици, членове на управителни съвети и надзорни съвети на юридически лица. Ето защо ние предлагаме текстът в предложената редакция да бъде приет с допълнение на чл. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
    Според нас е изключително важно, особено след като вече ние получихме покана за членство в Северноатлантическия пакт, това изискване да бъде заложено като правна норма в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Това ще изчисти съмненията за чистотата на капиталите на потенциалните инвеститори и купувачи. Така че аз се надявам народните представители, нашите колеги от другите парламентарни групи, да подкрепят нашия законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Давам думата на народния представител Константин Пенчев да представи законопроекта, който е внесъл в Народното събрание.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, моят законопроект е кратък и аз съвсем кратко ще го мотивирам.
    Ние всички знаем, че досега държавното участие във всички банки беше приватизирано чрез носителя на правата Българската консолидационна компания (БКК). Всички също знаем обаче, че в Банка ДСК – най-голямата банка, акционер е не БКК, а самата държава и ако следваме логиката на закона, би следвало тази банка да бъде приватизирана чрез Агенцията за приватизация. Аз лично смятам, че не е необходимо накрая на процеса по приватизация на банките ние да правим прецедент и да възприемаме една процедура, която досега не е била изобщо утвърдена. Ние сме свидетели на много успешни приватизации на банки – и на неуспешни също, но и на успешни, цитирам специално банка “Биохим”. Затова аз смятам, че това е един пропуск на законодателя - приватизацията на държавното участие в банките да бъде изключена от този закон, а да се урежда, както се е уреждала досега, чрез продажба на акциите на държавата, които БКК притежава, чрез съответни посредници – по вече утвърдения и изпитан път. Затова моето предложение е в чл. 1, ал. 4 към другите изключения, за които този закон не се прилага, да се запише и държавното участие в банките.
    Аз също заявявам, че между първото и второто четене ще внеса предложение от списъка на предприятията, които няма да се приватизират в момента, да излезе Насърчителната банка, защото Насърчителната банка също е с държавно участие. И тъй като този закон по моя идея не би следвало да се прилага за продажбата на държавните акции в банките, то не трябва да се прилага и за Насърчителната банка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
    И последният законопроект е внесен от народните представители Валери Димитров и Константин Пенчев. Предполагам, че господин Валери Димитров ще го представи.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Нашият законопроект с господин Пенчев цели да уреди една изключително спорна материя, която беше обект на остри дебати и на противоречиви оценки, тоест доколко държавата в лицето на съответните институции може да иска развалянето на приватизационни договори и какви са последиците от това. Тъй като става въпрос за сделки, при които в огромния брой случаи е плащано с непарични платежни инструменти, част от които вече са извадени от оборот – те са обезсилени, веднага се поставя въпросът при развалянето на приватизационната сделка, когато е паднало основанието за размяна на престациите, какво ще получи държавата и какво тя трябва да върне като престация. Ето тук възникват едни сериозни рискове за държавния бюджет, тъй като може да се окаже, че при необмислено разваляне на приватизационна сделка от бюджета може да излязат пари.
    С господин Пенчев ние най-напред смятаме, че ясно трябва да се посочи коя е институцията, която може да разваля такива сделки. Това трябва да бъде Агенцията за следприватизационен контрол.
    На второ място, нашето първоначално предложение, което е представено тук на вашето внимание, е, че когато има извършено плащане с непарични платежни инструменти, трябва да се върне тяхната равностойност в нов вид непарични платежни инструменти, но искам изрично да ви обърна внимание, че ние няма да подкрепим на второ четене подобен текст. По-скоро нашата идея е в тези случаи да се извършва задължително прихващане на евентуалното задължение на държавата да върне определени средства по такива сделки с вземанията на държавата за неустойки, които са в огромен размер и от които към момента е събрана една съвсем незначителна част. Смятаме, че това е едно практично решение, което много съществено намалява рисковете за държавния бюджет, тъй като събирането на тези неустойки е проблем и смятаме, че те са добър обект за упражняване на едно право на прихващане.
    По този начин смятаме, че решаваме поне част от проблема, който е създаден наистина с тези непарични платежни средства, с тези компенсаторни инструменти, които виждате, че ние продължаваме да се опитваме и да решаваме проблеми, свързани с въвеждането на такъв, бих казал, безумен инструмент в нашата правна система и в нашата икономика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Това бяха законопроектите, които са представени за първо четене.
    Уважаеми народни представители, вярно е, че няма много време, но все пак остават 16 минути до 10,30 ч. и можем да открием дебатите на първо четене.
    Имате думата по тези законопроекти.
    Заповядайте, господин Пирински.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Имате основание, господин председател, да казвате това.
    Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прав е господин Герджиков в своето наблюдение, че предлаганите промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и от Министерския съвет, и от отделните народни представители, представляват един пребогат материал, който заслужава достатъчно сериозно и задълбочено обсъждане. Това е така, защото в тези поправки се предлагат редица много съществени изменения в условията, обхвата и механизма на приватизационния процес така, както той е регламентиран в наскоро приетия Закон за приватизация.
    Чухме обосновката на господин Пенчев, който остави под въпрос субекта – държавния орган, който ще осъществи последната фаза на приватизационния процес в банковия сектор.
    Чухме господин Димитров, който току-що обоснова в своя законопроект една нова функция на Агенцията за следприватизационен контрол, а именно предприемането на действия за разваляне на приватизационни сделки, за разтрогване на договори, когато се набележат достатъчно сериозни основания.
    В законопроекта на Министерския съвет също са предвидени твърде съществени промени на режима на приватизация, които, както е отбелязано и в становището на Комисията по икономическа политика, достатъчно коректно по време на заседанията на комисията са били поставени и от наши колеги - от Михаил Миков, от други.
    Законопроектът на Министерския съвет предвижда възможности за допълване на списъка по чл. 11 от закона. Отменя се изискването приватизационната оценка на търговски дружества с възникнали права и изпълнения на територията на чужда държава да се поема от министъра на финансите, от него да се приема оценката за такива дружества; нов начин на приватизация за управление с клауза за изкупуване; предвиждат се определени режими за разпределяне на средствата при такава форма на приватизация; целия кръг въпроси за плащане с непарични платежни средства.
    Какво искам да кажа, господин председател, без по-нататък да изброявам твърде съществените въпроси, съдържащи се в този набор от законопроекти за изменение и допълнение?
    Ясно е, че както каза и господин заместник-министърът, макар и да е кратък периодът от прилагането на новоприетия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, очертал се е цял кръг от твърде съществени въпроси, затрудняващи или осуетяващи неговото прилагане така, както той беше предложен от правителството.
    Какво ни се предлага сега, господин председател? Един набор от промени – част от тях внесени от правителството, част от отделни народни представители, които на парче коригират едни или други пропуски и пороци на закона.
    Намирам, че този подход е недостатъчно сериозен. Тук пред нас трябваше да дойде министърът на икономиката, който лично се ангажира и пред парламента, и пред обществото с много категоричното становище, че това е законът-слънце, който ще създаде друга основа за приватизацията, ще я ускори, ще я завърши ефективно така, както е записано и в чл. 2, определящ целите на този нов закон.
    Вие навярно ще си спомните и тук много колеги много по-добре от мен ще си спомнят, че по време на дискусиите по приемането на закона от наша страна – от страна на колегите от Коалиция за България, много от тези въпроси, които сега се предлагат да бъдат доуточнявани, бяха поставени достатъчно аргументирано, достатъчно сериозно. И считам, че такъв подход на правителството сега да ни предлага между другото някак си да приемем тези поправки не е на равнището на отговорностите на Министерския съвет по такъв въпрос като процеса на приватизация. Това не е и начинът действително да сме сигурни, че се създава един вече наистина достатъчно работещ процес и процедура на приватизация.
    Какво бих предложил, господин председател? Нека да преустановим дискусията по този набор от законопроекти, да възложим на Комисията по икономическа политика да проведе необходимите допълнителни заседания с привличането на отговорни представители от Министерството на икономиката и да се внесе за първо четене още един законопроект, който да е достатъчно съгласуван помежду си, защото процедурата, която сега се предлага, е ние поотделно да гласуваме тези отделни поправки, след което да се изготви общ законопроект. Не мисля, че това е работещият начин, защото, пак повтарям, отговорност на правителството, особено по този законопроект, е да внесе в парламента достатъчно цялостен, обмислен, предварително съгласуван проект за Закон за изменение и допълнение на закона, който да не се нуждае от допълнителни обработки от този род, който сега се предлагат – на отделни законопроекти, които да се стиковат. Още повече, че повечето от измененията, на практика всички, освен онова на господин Иван Иванов, произхождат от управляващото мнозинство и е задължение на управляващото мнозинство да представи пред парламента единен, цялостен, съгласуван проект.
    Пак повтарям, някои от предложенията са в съответствие с онези предупреждения, препоръки и предложения, които произлизаха от левицата. Ето защо аз не бих искал да предреша сега как ще гласуваме, защото много от нещата, които се предлагат, беше очевидно още при приемането на закона, че не са доогледани, но повтарям, че този начин на поднасяне на материята първо говори, според мен, за бягство от отговорност на министъра на икономиката, и второ, не предвещава по-добро, така да се каже, развитие на процеса след приемането на поправките по такъв начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Реплика ли имате, господин Ляков?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Имам предложение за противна процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако имате процедурен въпрос, заповядайте. Или е процедурен въпрос, или е реплика, или изказване, така че кажете за какво става дума?
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Едно от трите – ще го определим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека все пак да съм наясно!
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Господин Пирински нали всъщност направи процедурно предложение да не довършим разискванията, да се върнат тези законопроекти и да се направи нов, обобщен законопроект. Аз така го разбрах. Нали, господин Пирински?
    Аз не смятам, че това е по-работещ вариант, защото така или иначе тези законопроекти – дали ще бъдат приети или отхвърлени, ще си влязат в Комисията по икономическа политика – някои от тях като законопроекти, а други след това ще бъдат вкарани като предложения между първо и второ четене. Там, в Комисията по икономическа политика, също ще има дебат и ще се стигне до някакъв вариант, който пак ще бъде предложен в залата.
    Аз не смятам, че от всички тези предложения може да се направи и нещо общо. Категорично казвам това. Те са за различни ситуации, за различни части от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, затова нека да си довършим процедурата, само че с този състав в пленарна зала не може да се направи сериозен дебат на законопроектите.
    Така или иначе, ще приемем част от тях, някои ще отхвърлим, в Комисията по икономическа политика след това ще бъде довършен дебатът и ще се излезе с един законопроект, който парламентът ще приеме и ще даде нови възможности за по-добри процедури при приватизация и следприватизационен контрол.
    Действително много от положенията може да се каже, че са спорни, но зависи от каква гледна точка са спорни. Примерно, управляващото мнозинство си има една стратегия за приватизация. То смята, че така трябва да се извърши процесът. Опозицията има друга гледна точка. Тя има някакви отделни нейни сериозни предложения, които, особено след поканата за присъединяване на България към НАТО, имат съвсем друга стойност и затова аз предлагам – нека да си оставим старата процедура, да си довършим обсъждането, но смятам, че в този състав на парламента в момента не може да стане сериозен дебат. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков. Предлагам Ви това да се брои за реплика, за да имате възможност после по същество да се изкажете. Иначе ще сте си изчерпали тази възможност.
    Господин Пирински ще има възможност да отговори на Вашата реплика, след което ще ударя звънеца за почивка.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Ляков, струва ми се, че нямате основание в твърдението си, че отделните поправки могат да се гледат поотделно, тъй като са към различни части от закона. Да, те са по различни части, но процесът на приватизация е единен, той е взаимосвързан и всички тези отделни функции, които разглеждаме, в края на краищата се вменяват на Агенцията по приватизация. И няма кой друг, освен правителството, да излезе пред нас с целия набор от предложения как вижда функционирането си чрез Агенцията по приватизация по целия този набор от въпроси. Няма как да ги гледаме на парче и да не знаем агенцията съгласна ли е или не с едно или друго от предложенията.
    Пак повтарям: правителството и мнозинството са длъжни да излязат с един-единствен проект пред Народното събрание. Ето защо предлагам все пак, господин председателю, преди да ударите звънеца, аз не храня особени илюзии за резултата от гласуването, но държа да подложите на гласуване предложението ми да бъдат изтеглени тези законопроекти, да бъдат проведени консултации с правителството и мнозинството и да се влезе с единен законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Пирински. Позволете ми да забележа, че това процедурно предложение не би могло да бъде …
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Това е на границата на правилника, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Отвъд границата е, защото ние не можем да накараме Министерския съвет или когото и да било друг да си изтегли законопроекта. Ние можем или да го приемем, или да го отхвърлим. Можем да отложим неговото разискване, всичко друго можем да направим, но точно това, което Вие предлагате, просто няма как да стане.
    Процедурно предложение – господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
    Моето процедурно предложение, господин председателю, е да отложим дебата по внесените законопроекти, тоест сега, в момента, да не гласуваме.
    Аз се безпокоя, че това, което господин Пирински предлага, няма как да стане, ако по принцип не гласуваме на първо четене законопроектите. Мисля, че те са изключително важни и би трябвало този дебат да бъде изключително задълбочен по всички законопроекти, да се чуят различни тези на вносителите. Ето, аз например съм съвносител на един от законопроектите и, за съжаление, нямам сега възможност да изразя становище по законопроектите.
    Затова, господин председателю, моето предложение е да преустановим дебата и той да продължи вероятно идната седмица, ако влезе в програмата на Народното събрание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Едва ли е необходимо това да го гласуваме, тъй като аз и да искам, другояче не мога да постъпя. След една минута трябва да ударя звънеца, а след почивката започва парламентарният контрол и завършва пленарната седмица, която ще започне следващата седмица от сряда. Така че ние, щем – не щем, отлагаме.
    Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Новопостъпили питания:
    Постъпило е питане от народния представител Моньо Христов към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно масово уволнение на директори на Държавен фонд “Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Евгени Стефанов Чачев към Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България, относно липсата на напредък в усвояването на средствата по програмите ИСПА, ФАР, САПАРД и изработването на Национален фонд за развитие. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Кина Симеонова Андреева към Антон Станков, министър на правосъдието, относно нарушение на Закона за обществените поръчки. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Радослав Георгиев Илиевски към Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите, относно приватизацията на “Бит” ЕАД, град Долна Митрополия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно мотивите за освобождаване на госпожа Катерина Атанасова Димитрова от поста изпълнителен директор на “Първомай БТ” АД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември 2002 г.
    Постъпило е писмо до господин Огнян Герджиков, председател на Тридесет и деветото Народно събрание:
    “Уважаеми господин Герджиков, поради внезапно заболяване, моля да бъда извинен, че няма да мога да присъствам на парламентарния контрол днес, 22 ноември 2002 г.
    Министър Васил Иванов.”
    И молба от народния представител Михаил Миков на неговия въпрос към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев относно приватизацията на “Видахим” да бъде отговорено писмено.
    Писмени отговори:
    - от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народните представители Елиана Масева и Никола Николов;
    - от министъра на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
    - от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
    - от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров на питане от народния представител Иво Атанасов;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Кина Андреева;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Николай Бучков;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
    - от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Жотев;
    - от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
    - от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
    - от министъра на финансите Милен Велчев на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.


    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Питане към министъра на вътрешните работи господин Георги Петканов.
    Давам думата на господин Петър Димитров да развие своето питане относно терористични актове спрямо кмета на община Девня Димитър Димитров.
    Господин Димитров, заповядайте.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Преди да започна въпроса си към министъра на вътрешните работи, искам процедурно да бъде изяснено по какъв начин въпросът, който ще задам днес, и на който днес ще ми отговори министър Петканов, срещу него в община Девня е образувана подписка, като се твърди, че министърът ми е отговорил на 25-и, тъй като той трябваше да ми отговори на 25-и, но те явно не са знаели, че това не е станало тогава. Значи, без подписалите се да имали възможност да чуят какво питам и какво ми се отговаря, са направили протестна подписка. И не само това, събира се Общинският съвет в Девня под председателството на кмета, за да обсъди тази подписка. И след като ги запознават с подписката, пише: “Въпроси не можем да задаваме, тъй като хората, които са пуснали подписката, ги няма”. Ясно е, че ги няма, защото те няма какво да отговарят, те не са чули нищо.
    И как кметът на Девня Димитър Димитров обяснява нещата. Въпросът е зададен до министър Петканов. Доколкото знам министър Петканов го е изпратил на ген.-майор Веселин Петров, а оттам на господин Иванов.
    Има и още по-любопитна информация: водещият, който е председателят на Общинския съвет в Девня, казва: “Длъжен съм да допълня, че снощи имаше коктейл, даден от директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи – Варна, полк. Веселин Попов Петров, във връзка с производството му в генералско звание. И на този коктейл бяха поканени само кметът на община Варна и кметът и председател на Общинския съвет в Девня от всички 12 общини във Варненска област. Разбира се, и началникът на Районно полицейско управление – Девня, беше там. Хванаха ни двамата с кмета, за да ни задават въпроса по какъв начин те биха могли в Общинския съвет в Девня да изразят своя позиция относно някои от твърденията и обстоятелствата от питането на депутата Петър Димитров, които те квалифицират като обидни и недопустими по отношение на институцията Регионална дирекция на вътрешните работи”.
    Моля, господин министър, изяснете нещата. Трябва ли да Ви питам как мой въпрос към Вас със съдействието на полицията стига до адресата, адресатът организира подписка. Аз съм сигурен, че това, което Ви е написано в папката, е съгласувано с кмета на Девня. За какво да си говорим? Моля Ви да изясните тази ситуация, тъй като мисля, че тя е скандална.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, аз предлагам Вие да развиете питането си и в процеса на питането ще изясним този въпрос. Защото процедура значи хода на заседанието. Вие искате да измените хода на заседанието.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, аз питам господин министъра това отговор на неговото министерство ли е или е отговор на областното ръководство на СДС, Варна? И ако е отговор на областното ръководство на СДС – Варна, аз мисля, че няма защо да ми го давате. Ако това е Ваш отговор и Вие се ангажирате с него, аз, разбира се, с удоволствие ще го изслушам. Това е, което искам да уточним тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, Вие правите това процедурно предложение във връзка с писмения отговор ли?
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Не, във връзка с това питане. Министърът просто да каже, ако това не е негов отговор и той не може да се ангажира с това, което е написано от авторите на отговора, по-добре да не го правим, за да не поставяме в деликатна ситуация министъра. А за тези, които го поставят в деликатна ситуация, примерно другия петък да чуем какви последствия ще има. Това е скандал на скандалите, така би било в цял свят, и ако сега няма оставки на виновни лица, аз не знам какво трябва да се случи. Подполковник, полковник, генерал! Освен да направите шефа на РДВР маршал. Мисля, че трябва да го изясним предварително.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, ще имате възможност да го изясним, но аз смятам, че трябва да изложите Вашето питане и във формата на допълнителни въпроси да направите това изяснение. Защото сега по Вашето процедурно предложение трябва да гласуваме нещо. Какво да гласуваме? – Да изслушаме министъра на вътрешните работи. Аз приемам това като изложение по Вашето питане в рамките на 5 мин. и давам думата на министъра на вътрешните работи, който е запознат с питането Ви. Ако се наложи, ще Ви дам още един път думата.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Господин председател, това беше процедурен въпрос. Не съм стартирал питането.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Спокойно! Няма да се отнеса с неразбиране към Вашето питане.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Може би трябва да започна с въпросите, които сега поставихте, както Вие ги нарекохте, процедурни. Питането, което бяхте отправили към мен преди известно време, беше подготвено, и Вие добре разбирате, с помощта на Регионалната дирекция на вътрешните работи във Варна. Иначе не би могло и да бъде. Въпросът се отнася до дейността на Регионалната дирекция на вътрешните работи във Варна по повод на четири конкретни случая и естествено е, че за да подготвя своя отговор пред парламента, аз трябва да събера данни от тази регионална дирекция. Това е практиката и по друг начин не би могло да стане. Аз съм използвал тази процедура, изпратил съм искане от Варна да ми предоставят данни във връзка с Вашето питане. Отговорът е подготвен от мен лично на базата на информацията, която ми беше предоставена оттам.
    Това, което изнесохте преди малко, и това, което аз получих от Вас писмено преди 5 минути, ме навежда на мисълта, че някой от нашите служители в РДВР – Варна, е запознал кмета и Общинския съвет с Вашия въпрос и по повод на това е станало и обсъждането в Общинския съвет. Аз лично смятам, че това не би трябвало да става.
    На базата на това, което сега поставихте като допълнителни въпроси, аз ще направя за себе си проверка, а ако Вие държите, устно или писмено ще Ви информирам допълнително как са се развили събитията.
    По повод на поставените от Вас въпроси, посочени във Вашето питане, Ви запознавам с реалните факти.
    По първия случай – със запаления на 31 май автомобил, който е собственост на бащата на кмета на община Девня Димитър Димитров. В Окръжна следствена служба, гр. Варна, е образувано следствено дело № 7029 от 2002 г. по чл. 330, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс срещу неизвестен извършител.
    По втория случай. На 27 септември в кв. "Химик" в двор, използван за гараж от "Силдекс" ООД, Девня, са запалени камион "Камаз" и джип "Дод", който е използван от кмета Димитър Димитров. Управител на ООД "Силдекс" е Марин Димитров, който е брат на кмета на община Девня. По този повод в Окръжна следствена служба, гр. Варна, е образувано следствено дело № 7054 от 2002 г. също по чл. 330, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, отново срещу неизвестен извършител.
    Трето. На 10 април на паркинг до ресторант "Вълшебен извор" в гр. Девня е задействано взривно вещество. Нанесени са материални щети по два леки автомобила, които са били случайно на паркинга. По случая в Окръжна следствена служба - Варна, е образувано следствено № 7022 по чл. 333 във връзка с чл. 330, ал. 1, от Наказателния кодекс. Заведението се стопанисва от братята Георги и Николай Георгиеви и тяхната майка. Георги Георгиев е председател на Сдружение футболен клуб – Девня, като сред управляващите осем лица, вписани в решението за регистрация, е и кметът на община Девня Димитър Димитров. От извършените досега проверки от органите на полицията по различните версии не са установени данни взривяването да е насочено към кмета на община Девня.
    Що се отнася до четвъртия от цитираните от Вас случаи, с откраднат луксозен автомобил, използван от Димитър Димитров, досега няма регистрирана такава кражба нито през 2001 г., нито през 2002 г.
    Това означава, че ако направим една рекапитулация, случаите не са четири, а три и по отношение на третия, свързан с ресторант "Вълшебен извор", връзка с кмета Димитров няма.
    Заключението Ви, уважаеми господин Димитров, че случаите формирали страхова психоза и несигурност сред жителите на Девня, според мен не отговаря на истината. В този смисъл е и това, което Вие днес допълнихте – подписките на комшиите на Димитров и обсъждането, което е станало в Общинския съвет. Друг е въпросът относно изтичането на информация.
    Според мен, Вашето заключение се базира или на неверни данни, които сте получили, или на невярна интерпретация на фактите и, струва ми се, само на предположения. Едва ли жителите на Девня са имали преки и косвени впечатления за извършените престъпления, тъй като стопанският двор в кв. "Химик" е сред гориста местност и около него няма жилищни сгради. Същото се отнася и за ресторант "Вълшебен извор". До момента в Регионалната дирекция на вътрешните работи във Варна няма постъпили оплаквания и жалби от жители на Девня във връзка с тези случаи. Заслужава обаче да се замислим какво означават употребените от Вас фрази за три от четирите автомобила, които са собственост на трети лица, а именно, цитирам, реален ползвател на автомобила е кметът на гр. Девня, както и, цитирам, особено напрежение има сред живущите и работещи около имотите и техниката на кмета. Върху тези две фрази ми се струва, че заслужава да помислим.
    Колкото до общото състояние на престъпността в град Девня, бих искал да посоча следното. От началото на тази година досега – за десет месеца, има извършено едно убийство на битова основа, чийто извършител е заловен веднага, и един грабеж от непълнолетно лице, установено и заловено в рамките на два часа. Няма случаи на кражби на моторни превозни средства на територията на града.
    За извършените в Девня през тази година 64 престъпления срещу 85 за същия период от миналата година процентът на разкриваемост е 75 на сто. В сравнение с миналата година за същия период има снижение на нивото на престъпността с 25 на сто и увеличение на разкриваемостта с 12 пункта. За съжаление, посочените от Вас случаи – имам предвид трите случая, са станали и към настоящия момент техните извършители не са разкрити.
    От извършените досега оперативно-издирвателни действия за установяване на извършителите на тези престъпления не са установени данни, които да дадат основание да се предположи, че се касае за поръчкови деяния с политическа насоченост. Работи се по конкретни версии и лица, имащи евентуално отношение към извършените палежи.
    Част от въпросите в питането по отношение на тяхната политическа насоченост и оценки, според мен, са тенденциозно зададени и определено в никакъв случай не касаят, не засягат дейността на органите на Министерството на вътрешните работи. Поне засега такива данни няма. По-скоро има данни в друга насока, особено по третия от посочените от Вас случаи, свързан с лицето Георги Георгиев.
    Доколкото обаче се касае до оперативни данни, по които и към настоящия момент продължава да се работи, то тези данни към настоящия момент с Вас не бих могъл да споделя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): По процедурата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Димитров, това, което направихте, не беше процедура. Не ме карайте сега да давам обяснение. Това, което направихте, беше легално използване на механизмите на парламентарния контрол.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Трябваше да ме предупредите поне да задам въпросите си. Не може да протича парламентарен контрол без задаване на въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз ви поканих, господин Димитров, да зададете въпроса си. Вие не го направихте.
    Имате думата.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин министър, съжалявам, но на всички стана ясно, че има терор срещу кмета на Девня. Не мисля, че това е нещо добро. Обратното, смятам, че това е трагедия и не бива да се допуска. Вие сте вътрешният министър. Аз ви зададох въпроса: това политически терор ли е или криминално деяние? Политически терор или криминално деяние? Самият кмет твърди, че е политически терор и аз Ви питам кои са терористите. Може би е криминално деяние?! Давам Ви още две папки.
    Поглеждайки в кмета на Девня се оказва, че това е една успешна финансова фамилия, която в общи линии върви добре. Съпругата на кмета Еленка Димитрова: фирма “Монтажстрой”, “Корнелиус”, “Силдекс”, “Електра 90”, Професионален клуб “Девня”, “Агропро”. Марин Иванов Димитров – братът на кмета: фирма “Монтажстрой”, “Корнелиус”, “Сияна 87”, “Газ рейдинг” – същата “Газ рейдинг”, която направи газ-станция на общинска земя без конкурс. Да знаят девненци, че това е братът на кмета. Дъщерята на кмета Силвия Димитрова – “Силви”, “Силвия Димитрова”, “Силдекс”, “Невия”. Бащата на кмета и той има фирма.
    Защо Ви задавам тези въпроси, господин министър? Задавам Ви ги тъй като втората папка, която съм Ви дал, с документи от “ВиК” се оказва, че всички тези фирми много интензивно работят за “ВиК” – Варна. (Неразбираеми реплики от народния представител Благой Димитров.) Страшно интензивно. (Неразбираеми реплики от народния представител Благой Димитров.)
    Господин председател, осигурете нормална обстановка за провеждане на контрола.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз не мога да разбера кой говори в залата. Кой говори в залата?
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благой Димитров, народен представител от СДС – Варна.
    Ето и фактура на фирмата “Силдекс”, господин министър, за 6266 лв. – без протокол, без акт за приемане; фактура на фирмата “Силдекс” за 4945 лв. – без протокол, без акт за приемане; ето и на фирмата “Силдекс” - на майката и на дъщерята, за 9856 лв. - без акт за приемане; фирмата на дъщерята “Силвия Димитрова” за 5209 лв. без акт за приемане и така нататък.
    Вие проверихте ли бизнеса на фамилията, за да не се окаже, че бизнесът е такъв, примерно някой варненец, скандализиран от високата цена на водата, която се оказва, че изтича към фирми на СДС и финансиране на СДС, да не би пък ползвателите на вода във Варна да са свършили тая работа. Вие какво проверихте, за да установите какъв е терорът спрямо кмета на Девня?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Димитров, не знам защо сте толкова ядосан дори и на мен. Аз все още нямам нищо общо с Вътрешното министерство.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, добре, че е ядосан и на Вас, за да не бъде само на мен. Малко да си разделим отговорностите, защото иначе всичко ще се стовари върху мен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз толкова искам да съм любезен. Не мога да разбера защо трябва така да се отнасяте? Ако беше отдясно, щях да имам някакво обяснение, а отдясно се държат прилично.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Димитров, допълнително бих могъл да кажа накратко следното.
    Първо, на тези папки, с които ме сезирахте сега, няма да им обърна абсолютно никакво внимание. Вие сте ми предоставили 200 страници фактури. Така че Ви казвам откровено, искрено: с тези папки аз няма да се занимавам.
    Какъв е бизнесът на семейството, това е друг въпрос. Доколко са проспериращи – това е друг въпрос. Вие сте ми задали питане, свързано с това има ли политически терор, има ли данни за подобна дейност. Следователно, аз ще се огранича само по него и Ви отговарям още веднъж - междупрочем, аз и преди малко Ви отговорих.
    Данни за такъв политически терор няма. Накрая в моето изложение споменах нещо, на което не знам дали обърнахте внимание – по-скоро има оперативни данни за други неща, но не и за политически терор.
    Що се касае до бизнеса на това семейство, нито има такова питане към мен, нито това е от компетентност на МВР. Така че по тоя въпрос аз ревизии, проверки и т.н. няма да правя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Димитров, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин министър, признавам си, че съм поразен от Вашия отговор. Извършени са терористични актове срещу кмет и Вие не проверявате за какво може да са извършени! Не проверявате! Не желаете да проверявате! Нещо повече, аз Ви давам данни защо може да е станало, а Вие казвате, че няма да им обърнете внимание. Недейте да обръщате внимание на това нещо. Значи едно 22-годишно ромче от Варненско има 40 фирми и всичките са сто на сто негови. В този списък, който съм Ви дал, господин министър, само една фирма с 49 на сто не е негова и там съсобственици са съпругата и братът на въпросния кмет. На посочения адрес фирмата я няма, господин министър. Няма я. Но това не пречи на брата и на съпругата най-напред да прехвърлят фирма “Корнелиус”, да станат съсобственици и след това през м. август да излязат оттам.
    Така че, скъпи българи, ако министърът на вътрешните работи, ако полицията не се интересува от тези работи, аз задавам въпроса: към кого да се обърна? Може би към Интерпол, може би към НАТО? Някой все пак трябва да реши тези проблеми в България. Поразен съм от Вашето нежелание да се занимавате с реални престъпления, които се извършват, тъй като според запознати това най-вероятно са вериги за източване на ДДС. Най-вероятно. Най-вероятно това са вериги, свързани с една фондация.
    Господин министър, Вие разбирате, че парламентът не е следствие. Ваша работа е да проверите тези неща и да ги докажете. Вие не само че не желаете да ги проверявате, но Вие казвате: “Това не е работа на полицията”. Дайте тогава да сложим някоя силова групировка и тя да върши тази работа. Аз Ви питам имало ли е дела за оперативно наблюдение срещу кмета на Девня, воден ли е в контингента на силовите структури, работил ли е за СИК, Вие поискахте отлагане с една седмица, а след това ми казвате: това е квалифицирана информация, не мога да Ви отговарям. Ами “не” квалифицирана информация ли е, господин министър? Отговорът е: да. Тогава с кой седи началникът на РДВР и заедно пишат отговорите до парламента на Република България? (Единични ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към следващото питане от народния представител Йордан Нихризов относно контрола, осъществяван от Министерството на вътрешните работи, на охранителната дейност за недопускане на възлагане охрана на обект от лица без правно основание във връзка с прецедента със седалището на БСДП на ул. “Екзарх Йосиф” № 37, ет. 6.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петканов! Моят въпрос е свързан с контрола, който МВР осъществява по възлагане на охранителна дейност и недопускане тя да се възложи от лица, които нямат правно основание да владеят съответния обект. Използвам примера с окупацията на централата на БСДП, който сам по себе си е скандален в една демократична страна, но подобни аналогични случаи има доста в България. Някои от тях завършват с неприятни инциденти, с изстрели, дори и с трупове. Но да тръгнем директно по фактологията.
    Българската социалдемократическа партия има нормално сключен наемен договор за общинско помещение, намиращо се на ул. “Екзарх Йосиф” № 37. След една година трудности, на 27 септември започва въвод в помещенията. В момента на въвода нахлува тази охранителна фирма, лице, което няма нищо общо с БСДП, за съжаление има общо с Коалиция за България, и под безучастните погледи на представителите на МВР обявява, че ползва 14-те помещения. Седмица по-късно същото лице със същата охранителна фирма затваря достъпа и до 15-то помещение, в което БСДП е въведена. Естествено идва нотариална покана, среща с фирмата “Спартак секюрити”, установява се, че има сключен охранителен договор, който, забележете, господин министър, е регистриран в съответните поделения на МВР, съобразно изискванията. Фирмата е готова да осигури достъп до помещенията, ако за това има съответните разпореждания и намесата на МВР. Следва сезиране на прокуратурата, разпореждане на прокуратурата до Пето районно управление на МВР, четиридневно ослушване в управлението, след което се разбира, че документите не могат да влязат в кръглата папка и се намесват и установяват, че има охранителен договор, който е регистриран в МВР, сключен в условията на измама. Отново сезират прокуратурата, но не правят нищо по разпореждането да се възстанови фактическото положение преди да влезе охранителната фирма. С това кръгът се затваря.
    Следват два въпроса. Първият е по-лесният: какво разпореждане е необходимо на МВР, след като има прокурорско такова, за да възстанови фактическото положение преди влизането на охранителната фирма?
    И второто, по-сериозното: как в съществуващото законодателство – нормативни актове, МВР осъществява контрол върху охранителната дейност по отношение на сключваните договори така, че охраната да не се възлага от лица, които нямат никакво правно основание да съществуват в обектите?
    Защото на практика, господин министър, обикновено в такива случаи се случва подобното – хората, които имат пари, наемат насрещна охранителна фирма, тогава започва екшън, летят изстрели, а по някой път падат и трупове. Хората, които нямат пари, обикалят в кръг по инстанциите и казват, че в България нямало закони и нямало право.
    Това, господин министър, според мен не трябва да се допуска. Ако е необходимо да се измени подзаконовата нормативна уредба, изменете я. Ако е необходимо да гласуваме съответни изменения в законодателството, предложете ги. Но аз смятам, че не е разумно да има възможност да се сключва договор за охрана от лица, които нямат никакво правно основание да присъстват примерно в даден обект. Защото оттам нататък хората започват вече да чувстват, че държавата я няма, а това нещо вреди на държавността, вреди на всички нас като цяло.
    Затова аз най-добросъвестно Ви моля да дадете отговор: какъв е начинът съвместно да решим този неприятен казус, имайки предвид, че в момента охраната в България се осъществява както от МВР, така и от фирми, които са частни охранители, но контролът се извършва от Вашето ведомство? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Господин министър, имате възможност да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нихризов! Във връзка с постъпилия актуален въпрос относно контрола, осъществяван от Министерството на вътрешните работи, на охранителната дейност на централата на Българската социалдемократическа партия на ул. "Екзарх Йосиф” № 37 в Дирекция Национална служба Полиция беше извършена проверка, която констатира следното.
    На 27 септември т.г. във връзка с писмо на кмета на район “Оборище” при Столична обшина, двама служители от охранителна полиция на Пето районно полицейско управление при Столична дирекция на вътрешните работи са присъствали при съставянето на протокол за приемане и предаване на помещенията на шестия етаж в сграда на ул. “Екзарх Йосиф” № 37. Съгласно договор с район “Оборище” за отдаване под наем помещенията са предоставени за ползване на Българската социалдемократическа партия. Присъстващите, сред които и служители на охранителна фирма “Спартак секюрити” АД, не са създали пречка на длъжностните лица да изпълнят задълженията си. На мястото сте присъствали и Вие, господин Нихризов, и господин Георги Анастасов като представители на партията. Тук правя едно отклонение за яснота. Въпросът на господин Нихризов се свежда до това: кой представлява партията и кой трябва да държи помещението. Това е казусът.
    На 23 септември т.г. фирма “Спартак секюрити” АД е сключила с Българската социалдемократическа партия, представлявана от Георги Анастасов, договор за охрана на централата й. Преди сключване на договора Анастасов е уверил изпълнителния директор на фирмата, че той представлява партията и му е показал протоколи от проведени избори за председател на Българската социалдемократическа партия на 44-я и 45-я конгреси, в които документи фигурира неговото име като избран председател.
    В качеството си на възложител по договора за поръчка, Анастасов е изготвил заповед, с която нарежда на "Спартак секюрити" АД да допуска в помещенията на БСДП само лица, чиито имена са предварително съгласувани с него. Във връзка с Ваша молба до началника на Пето районно полицейско управление е извършена проверка. По същата молба в Софийска районна прокуратура е образувана преписка № 44364 т. г. Съгласно дадените допълнителни указания от прокурора Ангелов по тази преписка, на 23 октомври охранителя на "Спартак секюрити" АД е предупреден писмено с протокол на основание чл. 63 от Закона за МВР. В протокола е посочено да не се възпрепятства Вашият достъп до помещенията на шестия етаж в сградата на "Екзарх Йосиф" 37. Вие сте уведомен лично за резултата от проверката и съставения предупредителен протокол. Резултатите от проверката по преписката са докладвани на Софийска районна прокуратура и по указание на прокурора Ангелов преписката е архивирана в Пето РПУ.
    Предвид установената при проверката фактическа обстановка, органите на полицията са действали законосъобразно при изпълнение разпорежданията на органите на съдебната власт, в случая прокуратурата.
    Във връзка с втория въпрос от Вашето питане - за контрола по охранителната дейност въобще, осъществявана от органите на МВР, бих искал да Ви запозная с процедурата, съгласно съществуващата в момента нормативна уредба.
    Според чл. 81б, ал. 1 от Закона за МВР министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица издават или отнемат разрешения за осъществяване на частноохранителна дейност на търговци, регистрирани по Търговския закон. Условията и редът за извършване на частна охранителна дейност са определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
    Тук правя едно отклонение и вметвам, че ние сме изготвили законопроект за охранителната дейност, който предстои да бъде внесен и материята за в бъдеще ще бъде уредена на законово ниво.
    В изпълнение на действащите към момента текстове от Закона за МВР, наредбата за условията и реда за извършване на частна охранителна дейност, полицейските органи издават, отказват издаване или отнемат издадените разрешения за извършване на частна охранителна дейност. Полицейските органи контролират дейността, осъществявана от частните охранителни фирми само на обслужваната територия, на която се намира охраняваният обект. Моля ви да забележите, че съгласно тези нормативни актове обаче, полицейските органи нямат правомощия да осъществяват контрол над физическите или юридическите лица, които като възложители сключват договори за охрана за частните охранителни дейности. Казано по друг начин, полицейските органи нямат такива правомощия нито по отношение на Вас, нито по отношение на господин Георги Анастасов.
    В заключение мога да изразя мнение, подкрепено и от резултатите от извършената проверка, че случаят засяга частноправни отношения между Вас, господин Нихризов, и господин Атанасов. Спорът е кой е легитимният, кой представлява партията, респективно кой трябва да стопанисва офиса. Това са отношения, които не могат да бъдат уредени чрез намесата на МВР.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Нихризов, имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Петканов! Първо Ви съветвам да уволните лицето, което Ви е подготвило отговора. То Ви излага не като министър, а като преподавател по право. Не е възможно един преподавател по право да не може да направи разлика между гражданско и фирмено дело.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Фирменото е гражданско!
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Затова ще Ви предоставя удостоверението кой представлява БСДП. Но и нещо по-различно, господин министър – извинявайте, но Вие ми обяснихте, че Осама бен Ладен може да възложи охраната на посолството на Съединените щати и Вие да не се интересувате от това, че го е възложил на охранителна фирма, защото го разглеждате като обекта на ул. "Съборна". Смятам, че това, господин Петканов, е в най-добрия случай пълна незаинтересованост, предвид факта, че тръгваме в една сериозна посока – да ставаме член на НАТО. Оттам нататък възникват много въпроси.
    Вие, господин Петканов, като министър ще успокоите обществеността, че когато прозвучат изстрели по улицата, две охранителни фирми се стрелят или се стрелят хора от някакви групировки. Ако някой куршум евентуално улучи случаен гражданин, то това ще бъде случаен куршум, ако някой го гръмнат, то това е уреждане на вътрешни отношения между фирми. Вие нямате фирма, следователно няма да Ви гръмнат. Оттук нататък излиза въпросът, господин Петканов, какво е МВР – дали е случайно филиал на Националния статистически център? Кой управлява тази страна, господин Петканов – правителството, в което Вие сте министър, или групировките, или имате договор за съвместна дейност?
    Затова, господин Петканов, Ви питам: как ще осъществявате контрол, за да може държавността в тази страна да бъде запазена, да може хората, които обикалят по инстанциите, да не ги препращат на частноправни отношения и да не се предизвиква нещо друго – да търсят силната ръка, която да оправяла страната. Ние сме в демократична държава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Заповядайте, господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните въпроси.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Що се касае до разликата между граждански и фирмени дела, господин Соколов излезе, но бих Ви помолил, господин Нихризов, да се обърнете към него. Той ще Ви каже, че фирмените дела са граждански.
    Иначе, ако бъда изправен пред алтернативата за кого да гласувам – за Вас или за господин Анастасов, за председател на партията, ще гласувам за Вас. Благодаря. (Смях в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте, господин Нихризов.
    След този любезен отговор и декларация партията порасна изведнъж.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Значи може спокойно да Ви предоставя членската книжка след тези любезности, господин Петканов? Но въпросът е много по-сериозен, отколкото хумора, с който в момента си разменяме реплики.
    Представител съм на партия, междупрочем, не е лошо да се запишете в нея, която винаги е била против диктатурата – и през 1934 г., и през 1944 г., така че няма да Ви бъде лошо да се запишете в БСДП. Въпросът обаче е друг: вследствие на незаинтересоваността, на липсата на нормативна уредба, днес хората започват също да търсят силната ръка. Падат невинни жертви, връщаме се към времето на проф. Беров, в което групировките си разменяха аргументи по улиците. Тези групировки имаха по-голяма сила дори от органите, които трябваше да ги контролират.
    Затова смятам, господин министър, че този частен случай, подобни случаи в България има много, не бива да довежда хората до отчаяние, че не съществува правова държава. Вие, господин министър, заедно с цялото правителство, сте тези, които трябва да утвърждавате реда в държавата, за да има хем демокрация, хем народовластие, хем в същото време спазване на законите, независимо дали господин Георги Чавдаров Анастасов е депутат и независимо от това дали съм Ви симпатичен като председател или не. Има решение на съда, то трябва да се изпълнява, а когато се опре до въпроса за това гражданите да се обърнат към службите с участие на Министерството на вътрешните работи, те трябва да получават необходимата отзивчивост за това. Затова е държавата – да работи в интерес на гражданите, а не в интерес на едни или други корпоративни интереси, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Нихризов.
    Благодаря, проф. Петканов, приключихме питанията към Вас.
    Преминаваме към актуални въпроси на брой седем – пет от Моньо Христов и два от Янаки Стоилов.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Петте на Моньо Христов можем да ги обединим в един въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не знам дали господин Моньо Христов ще се съгласи на такова нещо. Това е негово желание.
    Давам думата на народния представител Моньо Христов за първи актуален въпрос относно усвояването на средствата, отпуснати от фонд “Земеделие” за есенната сеитба.
    Заповядайте, господин Христов. Зададени са пет актуални въпроса, могат и петте да бъдат представени. Ако господин Христов желае, може да ги обедини.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю, нямам това желание, защото въпросите са по отделни дати. И най-после господин министърът намери време да се яви пред публиката, пред избирателите и пред мен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие сте в пълното си право да ги зададете. Заповядайте.
    МОНЬО ХРИСТОВ: Така че ще започнем въпрос по въпрос, господин Дикме.
    Господин председател, уважаеми колеги! В края на м. септември земеделски производители се оплакаха от това, че фонд “Земеделие” не раздава това, което е обещал като средства по целева субсидия за 2002 г., за закупуване на семена за посев за рапица - реколта 2003 г., пшеница за хляб – реколта 2002-а, за закупуване на изкуствен тор за пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица за зърно – реколта 2003-а, целева финансова линия за закупуване на семена за масов посев на пшеница за хляб – реколта 2003-а.
    Запознавайки се с документите мога да кажа, че оттук нататък следва една драма, която може да се нарече, както е наречена при зараждането на българския театър - вместо “Многострадалната Геновева”, “Многострадалната драма на българските земеделски производители”.
    С решение на управителния съвет на 16 юли тази линия е стартирана. На 23 юли тя е обявена. На 29 август тя е спряна със заповед на изпълнителния директор Асен Друмев. На 30 август са включени нови условия, съгласно решенията на управителния съвет от 30 август. Вие сте председател на фонда. На 5 септември – нови изменения в указанията, съгласно заседание на управителния съвет. На 1 октомври - изменение в указанията във връзка със заседание на управителния съвет от 1 октомври. Допълнителни указания – за какво? Да ви кажа ли? Как земеделските производители да печатат етикетчета за зърното вкупом, върху семената, които са за посев. Просто вместо в чувалите, на купаж, да печатат етикети, за да могат да работят печатниците в България.
    Нови договори, ново заседание на управителния съвет. На 10 октомври - отново договори. Когато аз задавам въпроса си, най-шокиращото, въпросът ми на 18 октомври, на 22 октомври отново изменение на заседание на управителния съвет и отново заповед на господин Друмев във връзка с това, че отпадат ограниченията за свързани лица, отпадат клаузите за обща изискаемост на двете линии и т.н.
    Моят въпрос, господин министър, първият ми въпрос, е точно този… (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Малко е по-дълъг, господин председателю, но е така.
    Колко средства отпусна Фонд “Земеделие” и кои са причините земеделските производители да нямат сключени договори до 10 октомври? Моля да посочите във Вашия отговор до 25 октомври, когато изтича агротехническият срок, колко договори има сключени? Въпросът ми е пуснат на 18 октомври. Благодаря. Чакам отговор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на първия актуален въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
    Днес с моя приятел господин Христов ще си говорим от парламентарната трибуна.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Аз не бях се подготвил по този начин, благодаря Ви, че цитирахте толкова много решения на управителния съвет, защото Вие с факти потвърдихте, че Управителният съвет на Фонд “Земеделие” работи и аз Ви благодаря за това.
    Ще бъда много по-кратък в отговора си, защото зададохте конкретен въпрос и ще Ви отговоря конкретно.
    Към 20.11.2002 г. по трите целеви линии са договорени и ще бъдат разплатени 12 млн. и 300 хил. лв. В ежедневната информация, която получаваме от областните дирекции, е видно, че има постъпили заявки и се подготвят документи за още 450 хил. дка за 3 млн. 250 хил. лв. Или очакваното изпълнение на усвоените средства за есенната сеитба от фонд “Земеделие” ще бъде по 620 договора. Конкретно на въпроса колко договора, отговарям: 620 договора по трите линии за 1 млн. 858 хил. 661 дка подпомагане на обща сума 13 млн. 134 хил. 945 лв., от които над 9 млн. лв. чиста субсидия за семена, торове и дизелово гориво.
    Да, господин Христов, има въведен механизъм от тази година за първи път, имайки предвид, че България през последните 10-12 години нямаше стратегия за извършване на сеитба с качествени семена.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): И аз знам, че не е така.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: За първи път тази година ние пуснахме специална кредитна линия, която включва само субсидия, за да могат земеделските производители да сеят с качествени семена. Естествено, за да има контрол върху тях беше необходимо да се въведат и допълнителни изисквания, които бяха въведени от фонд “Земеделие”. Смятаме, че по този начин сме спрели и сме ограничили възможността да бъдат използвани средства на фонд “Земеделие” за неземеделски нужди – такива, каквито се наблюдаваха през последните 5-6 години много често, знаете много добре, средства около 100 млн. лв., които никога няма да се върнат в държавата, една част от тях са използвани даже за изграждане на хотели. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Христов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Както винаги, господин министър, Вие нищо не отговаряте, само се хвалите и тук-таме лъжете. Аз Ви питах до 10 октомври колко сключени договори има. Вие ми отговаряте за 20 ноември. Питам за 10 октомври.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Стига си се карал сега!
    МОНЬО ХРИСТОВ: Това първо.
    Второ, знаете ли колко време носи бременността си една свиня? Сто и четиринадесет дни. Сто и четиринадесет дни Вие и вашият управителен съвет сте раждали линиите за есенната кампания. От 15 юли до 22 октомври вие нямате ясни критерии как да кандидатстват земеделските производители. Разбирате ли за какво става дума?
    Трето, какви семена за посев? Те сяха през септември и октомври! Как ще докажете, че тези семена са такива?! Какво се хвалите, впрочем не се хвалите, а лъжете и заблуждавате всички?! Просто няма такова нещо!
    Така че, господин министър, първи провал – есенното кредитиране на сеитбата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Заповядайте, седнете тук, отпред, за да не губим време за транспорт.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС, от място): А, господин председател, народният представител взема думата от мястото, където седи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз Ви помолих само, Ваша воля.
    Заповядайте, господин министър.

    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Христов, аз Ви благодаря за това, което казахте, че сеитбата в България завършва в края на септември! По-нататък Вие задавате един въпрос как върви есенната сеитба. Ще видите, че в края на септември тя тъкмо започва, а не завършва!
    Задавате ми въпрос в началото на сеитбата колко кредита са усвоени – това е най-малкото недостойно. Действието на линиите е до 10 декември. Така че точен отговор можете да получите след 10 декември, след 15 декември. Тогава ще Ви кажа точно колко средства са усвоени по линиите.
    Но при всички случаи едно мога да Ви кажа. Никога в България държавата не е субсидирала или кредитирала сеитбата на есенници в размер повече от 10 на сто от общото необходимо количество земя. И Вие много пъти сте го казвали тук, от трибуната.
    Господин Христов, държавата подпомага тази година почти 2 млн. декара. Зададохте въпрос кои са причините.
    Първо, в много по-големите количества земя, които се подпомагат.
    Второ, господин Христов, Вие знаете много добре, аз съжалявам, не исках да отговарям по този начин, но след като желаете, ще Ви кажа. Хубаво е да го знаят и земеделските производители в страната.
    Споразумението със Световната банка АСАЛ 2, господин Христов, не е подписано нито от мен, нито от това правителство. Със споразумението АСАЛ 2, господин Христов, на България се забранява отпускането на краткосрочни кредити от следващата година, като е приет план за пропорционално намаляване всяка година.
    И Вие ме питате защо не сме отпуснали кредити, при условие, че много добре знаете, че именно вашето правителство е подписало споразумение със Световната банка в България да не се отпускат такива кредити.
    Така че ние сме направили необходимото, намерили сме необходимия механизъм, за да можем да минем от краткосрочно кредитиране към целево субсидиране. В бюджета за следващата година за това са предвидени достатъчно средства, за да могат българските земеделски производители, които от догодина няма да могат да получат кредити, да получат субсидии. Аз отсега Ви отговарям на въпрос, който догодина ще ми зададете – нула кредити, защото има споразумение със Световната банка, което аз няма да наруша, но догодина ще има субсидии, както и тази година има субсидии. Да, това са нови линии, за които ние ще търсим все по-добра и по-добра реализация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Христов, имате думата за следващия актуален въпрос.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Господин министър, Фонд “Земеделие” получи тази година трансфер от 47 млн. от държавата. Една част от него е за инвестиционно кредитиране. Бяха направени и подобрени или измислени нови инвестиционни програми от Фонд “Земеделие”, чийто председател сте Вие, и от Управителния съвет.
    Моят въпрос към Вас. Отново напомням датата – 18 октомври. Колко инвестиционни кредита от началото на годината досега е сключил Фонд “Земеделие” със земеделски производители и в кои области на страната са?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Благодаря за краткия въпрос. И аз ще отговоря кратко.
    От началото на годината досега по инвестиционните програми на Фонд “Земеделие” са одобрени общо 102 броя инвестиционни проекти на обща стойност 9 млн. 735 хил. 814 лева. От тях 48 броя проекти на обща стойност 2 млн. и 28 хил. лева са одобрени за финансиране по схемата с ресурс при условията на Фонд “Земеделие”, но за риск за обслужваща търговска банка и са по Програма “Животновъдство”; 10 проекта по същата програма, но с риск на фонда за 178 хил. лева; 19 проекта на стойност 2 млн. 297 хил. лв. по Програма “Растениевъдство” и с риск на търговските банки; 19 проекта са чрез пряко кредитиране по Програма “Растениевъдство” и са на стойност 4 млн. 974 хил. лева.
    За техника чрез търговските банки са одобрени и финансирани 6 проекта за 255 хил. и 600 лева.
    На втория Ви въпрос в кои области са предоставени кредитите отговарям, че средствата са предоставени на земеделските производители от областите: Бургас, Видин, Варна, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Стара Загора, София-област и град Ямбол. В момента в отдел “Инвестиционно кредитиране” на Фонд “Земеделие” в процес на обработка са 20 броя проекти на обща стойност 1 млн. и 54 хил. лева. В областните дирекции на Фонд “Земеделие” се подготвят становища за още 56 броя проекти на обща стойност 6 млн. 752 хил. лева.
    На свое заседание Управителният съвет на Фонд “Земеделие” одобри промени към посока на облекчаване на някои от условията по инвестиционните програми, които сигурно ще допринесат за цялостно усвояване на ресурса. Едно от тези условия е, че се намаляват лихвите по инвестиционното кредитиране от 7,5% на 6%. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Христов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Този път министърът беше малко по-точен. Но към 18 октомври усвоените средства са 6 млн. Той отговори към днешна дата.
    Аз Ви казах тази справка за 26 млн., които стоят…
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Справката е от нас.
    МОНЬО ХРИСТОВ: Тя е от Министерството на финансите към края на септември. Тя е за 26 млн. неусвоени пари, гласувани от парламента. Защо, господин министър? След което, какво става? Вижте заповед на заместник-директора на Фонд “Земеделие”. Той е заместник-изпълнителен директор, който разпорежда по еди-колко си милиона, по еди-колко си хиляди лева, не знам за коя област е това – 600 хил. лева. Да се мобилизират всички усилия и да се раздадат парите до 20 декември на всяка цена. Който не изпълни тези задължения, слушате ли, ако не раздаде парите, за неизпълнението на настоящата заповед ще се търси дисциплинарна отговорност от съответните служители! Какво става тук? Това направо е уникум, господин министър? Какви са тези Ваши хора? Разпореждат веднага да се раздават парите, дето не са ги давали цяла година?
    РАСИМ МУСА (ДПС, от място): Защо не са ги дали?
    МОНЬО ХРИСТОВ: Защо не са ги дали ли? Защото, господин Муса, тези линии не стават. И земеделските производители не вярват на министър Дикме. Линиите не стават и никой няма да отиде да кандидатства пред тях, защото условията са неподходящи. Защото по наше време се правеха по 600-800 проекта. Чухте ли го? А Вие сега – 102, няма и толкова даже. Ето, за това става дума. Това е нещо, с което не може да се справи неговата администрация и неговият Управителен съвет и цялата му централна администрация. Земеделските производители не кандидатстват. Ами, като нямат полза, защо да кандидатстват? Благодаря.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Защото пречеха тези от Фонд “Земеделие”, които ги уволниха.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, желаете ли реплика? Заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Господин Христов, Фонд “Земеделие” не раздава кредити. Фонд “Земеделие” отпуска кредити.
    Аз не знам защо Вие се притеснявате. Аз не се притеснявам. Още веднъж повтарям, че кредитите са до края на годината. И ще Ви отговорим след като приключи краят на годината.
    Да, наистина интересът към инвестиционното кредитиране намаля. Намаля поради няколко причини.
    Първо, заради това, че те се ориентираха към Програма САПАРД, по която има одобрени проекти на стойност 200 млн. лева, господин Христов. Това е много повече, отколкото е по инвестиционното кредитиране, отпуснато от Фонд “Земеделие”. Това е първото.
    Второ, предвид на това, че някои земеделски производители бяха свикнали с предишния принцип фондът да раздава кредити, а не да отпуска. И те се отказаха вече да кандидатстват във фонда.
    Кои са основните причини, господин Христов? До тази година във Фонд “Земеделие” необслужваните, невъзстановимите кредити бяха 60 на сто от отпуснатите кредити. Мога да Ви кажа, че ако ние приемем тази политика, още утре всички кредити ще бъдат раздадени. Хората кандидатстваха и се бореха с презумпцията, че никога няма да върнат тези кредити на държавата. Затова са натрупани и средства в размер над 100 млн. лева, които българската държава никога няма да си ги върне обратно.
    Господин Христов, за една година от управлението на Фонд “Земеделие” невъзстановимите кредити, т.е. лошите кредити, изискуемите спаднаха до 10 на сто. Това е един много сериозен успех на фонда.
    Аз съм убеден, че до края на годината има достатъчно време и за колкото средства бъде кандидатствано, толкова ще бъдат одобрени, стига те да отговарят на изискванията.
    Аз разбирам, че Вие се притеснявате, че фондът не дава кредити на хора, които не дават необходимото обезпечение, но без значение какъв е размерът, след като няма необходимо обезпечение за възстановяване на кредитите, те няма да получат.
    Защо, господин Христов, Вие не си вземете от една банка кредити без обезпечение? Защото тя просто няма да Ви даде! Разберете, че Фонд “Земеделие” не е благотворително дружество. Фонд “Земеделие” е кредитна институция, която подпомага българското земеделие. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Преминаваме към актуален въпрос на народния представител Янаки Стоилов относно снабдяването на населението с дърва за отопление.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър! Няколко пъти през тази година тук обсъждахме и темата, която отново поставям, но обсъждахме и въпроса за съдбата на българската атомна централа. Днес Ви поставям друг енергиен и социален проблем – този за снабдяване на нуждаещите с дърва за отопление. Опасявам се, че след като правителството закри глава “Енергетика”, респективно прие решение за закриване на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", цената на електроенергията ще се повишава. И колкото и да е неприятно, моят сегашен въпрос може да се окаже още по-актуален в бъдеще. Сега по конкретния въпрос.
    През тази есен при посещението ми в редица общини и населени места, включително в Ловешка област, дори в планински райони, на много места граждани и кметове изразиха безпокойство от трудностите и забавянето при снабдяване на хората с дърва за отопление. В навечерието на зимата на някои места все още не са осигурени дърва за огрев. През последните седмици има напредък в решаването на въпроса, но все още не е ясно за колко време окончателно ще приключи снабдяването на всички нуждаещи се. Моят въпрос е точно отпреди един месец и мисля, че той не е престанал да бъде актуален.
    Проблеми срещат както социално слабите в тази част, разбира се, отговорник по въпроса е преди всичко министър Шулева, тя отговаряше в парламентарния контрол на тези въпроси, но те останаха без удовлетворително решение, тъй като по информация, идваща от различни области, през м. октомври все още продължаваше сключването на договори с фирми, които осигуряват дърва за социално слабите. Можем да си представим в какво реално време тези дърва ще пристигнат до нуждаещите се. Няма да коментирам и схемата за изплащане на задълженията на тези фирми. Издадена е обаче и заповед на директора на Националното управление по горите кметовете да не участват по договарянето с фирми-доставчици. Това принуждава възрастни и болни хора сами да търсят кой да им отсече дърва и кой да ги превози. Така се оскъпяват и се затрудняват доставките до потребителите.
    Не по-малки са проблемите и на гражданите, които се снабдяват по другите начини с дърва и те се отнасят вече пряко към Вашето министерство. Те трябва да вземат разрешение от кметството, после от лесничейството, да им се маркират дърветата, да намерят фирма за сечене, после за превоз, отново за маркиране и т.н. Няма да описвам в детайли дългата и мъчителна процедура и броя на документите, които те трябва да представят, за да ползват дърва и от собствените си гори. Пречки се срещат включително и за добив на суха маса. Това се дължи на неустановените граници между имотите, което означава, че обявеното от миналото правителство възстановяване на собствеността върху горите, до голяма степен е фиктивно.
    Поставям тези въпроси, първо, за да се предприемат бързи действия за приключване на снабдяването с дърва за тази година; и второ, за да се облекчи и подобри организацията на тази дейност за следващия отоплителен сезон.
    Господин министър, какво ще предприемете, за да приключи в най-близко време осигуряването на дърва за отопление на всички нуждаещи се? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз наистина Ви благодаря за този въпрос, защото преди началото на същинската зима това е един от актуалните и важните въпроси, които касаят наистина социално слабото население в България, което разчита именно на подпомагане по този начин, за да си осигури отоплението през зимния период. Искам да Ви кажа, че във връзка с това Министерството на земеделието и горите, респективно Националното управление по горите са свършили своята част от ангажимента, поет, заедно с Министерство на труда и социалната политика.
    Къде е големият проблем? Въпросът е такъв, че една голяма част от населението се преориентираха от въглища на дърва. Искам да Ви кажа, че за този отоплителен сезон сме осигурили общо 1 млн. 800 хил. куб. м дърва за огрев, което е с една трета, 600 хил. куб. м повече от миналата година, като подготовката е започнала още през м. юни. Нормативните актове в горите позволяват на местното население да се включи пряко в добива на дървесина по такса на корен за собствени нужди от общински гори, която такса е в размер на 3,6 лв. Това, което Ви казах – преориентацията на хората от въглища към дърва, създаде допълнителни трудности за добив на дърва, които не бяха предварително разчетени. Нашите разчети бяха на базата на миналогодишното количество дърва, което беше употребило населението. Но по този начин, както и вицепремиерът Шулева заяви нееднократно, мисля, че една голяма част от хората, които придобиваха по незаконен начин дървата от гората, излязоха и на светло, като получаваха помощта чрез дърва.
    Отделно добитите количества дърва за огрев от промишления дърводобив, които се предлагат на свободния пазар към края на м. септември са 1 млн. 818 хил. куб. м, което е с 470 хил. куб. м повече спрямо същия период на миналата година.
    Много е важно да се подчертае, че дървата, които предоставяме на социално слабите, както и на местното население, което няма физическа възможност да си добие самостоятелно, са на преференциални цени, което аз Ви казах, по себестойност и на практика Националното управление по горите губи от продажбата на тези дърва, но в крайна сметка това е една социална политика, с която правителството се е ангажирало за осигуряване на социално слабите в страната.
    Това, което Ви казах, особено в региони като Видин, Монтана, Враца, където има сравнително близки лесничейства и в региони с установени частни и общински гори, една голяма част от хората, за които бяха предвидени въглища, се преориентираха от въглища на дърва. Ние не бяхме предвидили там да бъде осигурено такова количество дърва и това е, което създаде трудности.
    Другият проблем. Има случаи на недобросъвестни граждани, които един път са ползвали дървесина по единия ред за добив на граждани по тарифа на корен, които са включени в списъците на социално слабите, които очакват повторно подпомагане от страна на държавата.
    Мисля, че всички тези пропуски, които излязоха на преден план през последните няколко месеца, вече са взети предвид и се работи по този въпрос и населението ще бъде снабдено от Националното управление по горите с необходимите дърва за отопление през този сезон. Ние вече сме разпоредили допълнителна сеч в някои региони, за да можем да изпълним съвместната програма с Министерството на труда и социалната политика. В този смисъл социално слабите, които разчитат на тези дърва, трябва да бъдат спокойни, че ще им бъдат осигурени необходимите количества дърва. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Стоилов, желаете ли да изразите отношението си отговора? Заповядайте.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, тук публично поехте този ангажимент, за който апелирах, но искам да използвате възможността във Вашата дуплика да посочите окончателна дата, през която това ще стане. Защото ние вече сме в отоплителния сезон и на прага на зимата. Така че нека във Вашите думи да се посочи и дата, за да се знае, че този ангажимент е обвързан с реалните потребности във времето.
    Искам да използвам останалото време, за да апелирам за редица подобрения в организацията на дейността по снабдяването с дърва за отопление за следващия сезон, за да не се натъкваме на проблемите, които срещаме многократно през тази година.
    Първо, смятам, че трябва и двете министерства, особено Министерството на труда и социалната, политика много по-рано да уточнят кръга на социално слабите, които имат право на подпомагане. Това не може да се върши през м. септември, тъй като през м. септември те вече трябва да получават дървата, които са им необходими. Могат да се направят само необходимите окончателни актуализации в тези списъци, но пак казвам, те трябва да са подготвени много по-рано.

    Също така настоявам за по-стриктен контрол върху служителите от лесничействата – те да събират такси само за реално извършените дейности, защото в някои случаи се начислява пълният каталог от такси по наредбата, без да са извършени всички дейности, а знаем, че те са разнообразни и по някой път се злоупотребява с хората.
    На следващо място мисля, че тази дейност изисква и по-голяма централизация. Хората ще бъдат значително облекчени, ако съответните фирми извършат сечта, превоза и тези дърва се доставят поне на едно място в общините, за да могат хората да си осигурят само транспорт и да ги превозят до местата, а не възрастни и болни хора да се занимават да търсят фирми за сечене, за превоз и по няколко пъти, ходейки по мъките, да са принудени да правят всичко това.
    Последният ми апел е да се упражнява много по-стриктен контрол върху фирмите, на които е възложено осъществяването на плановете по извършване на сечи, тъй като някои от най-големите нарушения стават именно от фирми, които легално са влезли в горите. Така че първата опасност е от големите бракониери, втората от фирмите, които покрай получените разрешения извършват повече от това, което им се полага, а третите вече са масови, но дребни нарушения, които смятам, че в най-малка степен застрашават целостта на българската гора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Господин Стоилов, ще Ви дам тази справка, защото ние работим по този въпрос, който зададохте. Тук са дадени възможности за изпълнение до края на тази година, като до края на годината ще бъдат осигурени общо от системата за социално слабите 133 023 кубически метра дървесина допълнително за огрев на социално слабото население.
    Разбира се, Вие сте прав по отношение на пропуските, които се получават. Но имайте предвид, че това се прави за първи път в страната по тази методика и при тези условия. Този механизъм се използваше от общинските центрове за социално подпомагане през 1997 – 1998 г. и аз много добре си спомням това като кмет на община, когато социално слабите се снабдяваха с дърва за огрев през зимата. Но тогава лесничействата имаха стопанска дейност, имаха възможност, имаха и фирми и държавата изпълняваше своите функции, възлагайки ги на тях. Сега сме в други условия, когато държавата няма възможност и не извършва дърводобив в момента. Основно това се възлага на частни фирми и все пак се съобразяват с възможностите на фирмите, които осъществяват съответния дърводобив, тоест механизмът е доста по-сложен, но аз въпреки всичко съм доволен от постигнатите резултати като за първа година и съм убеден, че именно тази методика и този механизъм трябва да се утвърждават по-сериозно в България за снабдяване на социално слабото население с дърва за огрев през следващите години.
    Мисля, че само по този начин ние ще избегнем големите проблеми, които възникваха и възникват с кражбата на ток от социално слаби семейства, както и злоупотребата със средствата, които им се дават за енергийно подпомагане пряко под формата на финансов ресурс. Мисля, че това е най-добрият механизъм. Убеден съм, че заедно с вицепремиера Шулева ще работим заедно, за да отстраним тези пропуски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Връщаме се към актуалните въпроси на народния представител Моньо Христов. Продължаваме с актуалния му въпрос относно дейности, свързани с възстановяване и настаняване на собственици на земи и гори в горския фонд.
    Заповядайте, господин Христов.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Господин Дикме, 62 млн. са задълженията на Фонд “Земеделие”. Миналата година, когато беше анкетната комисия, бяха 37 млн. лв.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Само по краткосрочните. Не може да ме обвинявате, че не съм давал кредити, пък са увеличени.
    МОНЬО ХРИСТОВ: Да минем на другата тема, на актуалния въпрос.
    Получих оплаквания от собственици на възстановени земи и гори в горския фонд, разбира се, възстановени след общото възстановяване в страната през 2000 – 2001 г., тоест решението за възстановяването на тяхната собственост е по-късно. Оказа се, че те имат документ за собственост, но не са настанени в реални граници там, където е собствеността им.
    Хората поставиха въпроса, че фактически те пропускат възможности за ползване на своята собственост вече една година. Оказа се, че този въпрос стои от началото на годината, даже от миналата година. Оказа се също, че поради тази причина в страната не могат да се извършват сделки с гори между частни лица, тъй като са изтекли сроковете на скиците – изтекъл е 6-месечният срок.
    Ето защо, господин министър, в интерес на заинтересованите Ви задавам следния въпрос: каква е причината през 2002 г. за лица, на които е възстановена собствеността на земи и гори от горския фонд след приключването на първоначалното гороразделяне, да не се извършват дейности, свързани с настаняване на собствениците в реални граници? Защо няма Ваша заповед за тези дейности в горския фонд, въпреки че има сключени договори с фирмите-изпълнителки? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
    Заповядайте, господин Дикме, да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Този въпрос наистина е актуален и доста сериозен. Вие имате абсолютно основание да зададете този въпрос, защото тук не, че има пропуски от страна на министерството, но има известно забавяне на този процес.
    След възстановяването на собствеността върху гори и земи от горския фонд първостепенна задача на фирмите, извършващи поддържане на картата за възстановената собственост, е изпълнението на техническите дейности по обединяване на цифровите модели от горския модел с цифровите модели на земеделските земи. Господин Христов, това беше основната причина, защото трябваше да се обединят двата цифрови модела в един общ цифров модел. С писмо на Министерството на земеделието и горите от 9 август са изпратени указания до всички бивши поземлени комисии в страната за обединяване на цифровите модели, тоест, ние и тогава активно работихме по този въпрос, господин Христов.
    При изготвянето на програмните продукти възникнаха известни проблеми, които вече са отстранени. На национално съвещание, проведено в Кърджали през м. октомври, програмните продукти вече са раздадени на общинските служби по земеделие и гори. След обединяването на цифровите модели, землищата ще минат в режим на поддържане. Към настоящия момент няма основание за задържане на технически дейности по поддържане на картата на възстановената собственост. За региони с приключил процес по обединяването техническите дейности се изпълняват от общинските служби по земеделие и гори и фирмите. Непосредствено след преминаване на землищата в режим на поддържане, ще се изпълняват и постановените решения в съда.
    Господин Христов, с моя заповед от 2 октомври 2002 г. съм възложил подписването на договори за извършване на технически дейности по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост. Понастоящем се сключват договори и се издават заповеди за извършени технически дейности от фирмите.
    Аз искам да се извиня за забавянето на всички граждани, които са чакали и които са имали забавяне в този процес с техните имоти. Причината е основно в нас, но забавянето е техническо, а не административно и е свързано основно с обединяването на цифровите модели, тоест вече има един нов механизъм. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Господин Христов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Да, господин министър, аз се радвам, че сте работили по този въпрос и че отговорихте, че наистина сте задействали механизма. Знам, че имаше такъв проблем, свързан с обединението на двата кадастъра и е добре, че сте го решили. Надявам се обаче, че хората, които слушат сега този въпрос и които са заинтересовани – Вашите подчинени по места, имам предвид общинските служби, ще действат бързо, за да могат да се възползват хората тази година от това. Същото се отнася и за горските, за да се възползват поне от санитарната сеч и да добият известни количества дърва за огрев. Господин Стоилов преди малко говореше на тази тема. Оказа, че за социално слабите търсим дърва за огрев от държавата, пък собствениците, които имат дърва, тоест гора, не могат да влязат в самата си собственост и да си добият.
    Но, радостното е, че този въпрос е решен. Надявам се, че ще тръгнат и сделките с гори, които също бяха блокирани, тъй като имаше оплаквания от фирми, които са закупили такива, фазанарии ще правят, други неща, а дейността им се спира по този начин. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Няма нужда от реплика.
    За следващ въпрос, заповядайте, господин Христов. Върнете се, за да не губим време за транспорт из залата.
    Актуален въпрос относно есенната сеитба.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Господин председател, господин министър! Този въпрос е много важен, особено след като вчера България беше поканена за член на НАТО и вече ще участва в общата сигурност и същевременно ще излъчва сигурност. От тази гледна точка стратегически за развитието на държавата и изхранването на населението е важно да се знае какво е състоянието и каква е информацията относно най-стратегическата дейност в земеделието – хляба на народа, както се казва!
    Аз ще Ви кажа предварително моите данни, които са обявени от Министерството на земеделието и горите към края на м. октомври, когато трябваше да ми отговорите. По данни от вашето министерство, има засети 1 млн. дка ечемик и 3 млн. дка пшеница. Тогава изтича, както казах преди малко, ахротехническият срок. Това е по данни на вашето министерство.
    По данни на Земеделската камара, Съюза на кооперациите и на други неправителствени организации, засетият ечемик е около 600-700 хил. дка, а засятата пшеница е около 2 млн. 100 хил. – 2 млн. 300 хил. дка.
    Ще кажете, че има обективни причини. Аз ги приемам – условията и времето, но аз ще кажа още едно нещо, че най-обективната причина беше, че земеделските производители нямаха пари, защото не можаха да реализират своята продукция.
    И така, господин министър, очертава се тежко положение за следващата година, защото ако 3 млн. дка ги умножим по 350 кг средно от декар, и това е 1 млн. т зърно, това означава, че всичко, което е засято след 5 ноември, е компрометирано и ще е около 150 и 250 кг, значи ние очакваме около 1 млн. 500 хил. т до 1 млн. 800 хил. т пшеница най-много и около 200-300 хил. т ечемик. Тежка картина! Даже при Шиваров нямаше такова положение. При Шиваров бяха малко повече.
    Затова искам да Ви попитам и да ми отговорите: колко декара са засети от земеделските производители с културите пшеница и ечемик до 25 октомври 2002 г.? Моля да посочите във Вашия отговор колко дка са засети и в отделните области. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
    Заповядайте, господин Дикме. Очаква се да прочетете дълга таблица.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов!
    Ако ме питате колко засети площи е имало към 31 юли т.г., щях да Ви кажа – нула!
    Некоректно е да задавате въпроса в началото на есенната кампания колко са засетите площи и мисля, че най-коректно би било след приключване на сеитбата да зададете въпроса колко площи са засети и тогава ще имате по-точна картина.
    В отговор на Вашия въпрос, аз ще дам данните, които са в настоящия момент – към 21 ноември т. г. Общо за страната в настоящия момент са засети 7 млн. 164 хил. 571 дка с пшеница и 2 млн. 401 хил. 985 дка с ечемик. Освен това са засети 309 хил. 111 дка с ръж, тритикале и зимна маслодайна рапица.
    В сравнение с миналата година засетите площи пшеница са 70 на сто от миналогодишното, с ечемик – 82,27 на сто от миналогодишното.
    Сеитбата продължава и в момента с ускорени темпове в резултат на подобрените агрометеорологични условия.
    Към настоящия момент има подготвени площи за сеитба на още 620 хил. дка.
    Не искам да цитирам кои са основните причини. Естествено е, че вие ще кажете, че това е липсата на средства, ние ще кажем, че не е липсата на средства, а основно са агрометеорологичните условия.
    И, господин Христов, ако Вие сте земеделец и разбирате от земеделие, кажете ми от 1 юли до 3 ноември, при 155 календарни дни - 80 валежни, как може да се извършва сеитба, когато има обилен валеж? Като нормата на значителните валежи през третото десетдневие на м. септември на много места надхвърлиха до три пъти нормата за месеца. Как може при това положение да се влезе и да се прави есенна сеитба?
    Аз нямам притеснения, господин Христов, защото Вие наистина сте прав, че дори и по времето на Шиваров е имало в този момент повече засети площи, за които Вие цитирате, за началото на м. октомври. Но времето на Шиваров е много далеч. Аз ще се върна в малко по-близкото време – 1998-1999 г., когато, господин Христов, общо в страната са били засети площи с пшеница от 9 млн. дка. Говоря, че са били засети общо за годината, които са много по-малко от сега.
    Разбирам, че трябва да се използва в голяма степен и да се прояви известен политически популизъм, да се обвинява, но аз свикнах с обвиненията за това, че не е осигурена есенната сеитба, че зърнопроизводителите, от една страна, ни обвиняват, че не могат да си продадат зърното, а от друга страна, обявявате, че ще има криза. Изяснете си позицията, уточнете си коя е Вашата позиция и нека тя да бъде единна. Аз ще се съобразя с нея и ще коментирам нея!
    Аз нямам, господин Христов, притеснения както за есенната сеитба, така и за зърнения, за хлебния баланс на страната за следващата година. Нещо повече, господин Христов, аз смятам, че мерките, които правителството предприе, са едни положителни мерки. Мен ме интересуват конкретно цифрите.
    Господин Христов, към днешна дата, понеже казвате, че няма свеж ресурс в земеделието за есенната сеитба, ще Ви кажа, че към днешна дата България е изнесла от нова реколта над 600 хил. т ечемик, което никога не е било от 1990 г. насам в страната. Към днешна дата, господин Христов, България е изнесла вече над 500 хил. т пшеница, имайки предвид, че в най-силните години на предишното правителство това са били 524 хил. т износ на пшеница. Само от износа ресурсът, който е влязъл, не е напълно достатъчен, но все пак е един доста сериозен ресурс. Отделно линиите за кредитиране, които са осигурени.
    Аз ще Ви отговоря и през следващата седмица и на въпроса за стоковия фонд - за това как държавата със своята намеса при закупуване за стоковия фонд на 200 хил. т с вливането на един допълнителен ресурс, даде своето влияние.
    Не е липсата на финансови средства. Напротив, има достатъчно финансови средства, а липсата на достатъчно добро време забави есенната сеитба, но в никакъв случай нещата не са трагични. И Вие знаете много добре, че в България при добри агрометеорологични условия сеитбата продължава до Нова година.
    Аз съм убеден в това, защото в началото на м. октомври имаше изоставане и ние бяхме на 30 процента спрямо сеитбата през предишната година. Вече сме над 70 процента.
    Убеден съм, че до Нова година това изоставане ще бъде наваксано и няма да има никакви проблеми за осигуряването на зърнения и хлебния баланс за следващата година. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Христов, желаете ли да изразите отношението си към отговора?
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател. Днес малко Ви омръзнах, но няма начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не малко.
    МОНЬО ХРИСТОВ: Господин министърът не ми отговаря две-три седмици. Ходи натам-насам, бяга…
    Господин министър, знаете ли колко сеялки има в страната? Пет хиляди. Знаете ли колко торачки има в страната, с които също се сее? Пет хиляди. Десет хиляди торачки и сеялки да ги съберем, да сеят по 150 дка на ден – а сметнете какво правят! Сто и петдесет хиляди декара.
    За 20 дни те засели 3 млн. дка, според Вашите изчисления. През тези 20 дена пече само слънце, сняг не валя, дъжд не валя – нищо, и т.н. Така излиза.
    Господин министър, Вашите данни въобще не са верни. Въобще не са верни. Сеялките във влажното време не работеха, защото им се запушваха ботушите, ако не знаете, и затуй всички сееха с торачки. Затова тези цифри – 7,5 млн. – не са 7,5 млн., а са 5,5 млн. Да Ви го кажа и да си накарате служителите там вярно да отчитат. Това – първо.
    Второ. Господин министър, който е сял ечемик след 5 октомври, е абсурд. Може да засее пролетен ечемик, но ечемик да сее след 5-10 октомври е абсурд. Тъй че този 1 млн. дка ечемик въобще го няма, въздух под налягане.
    Така че, господин министър, Ви моля и се обръщам към Вас, този въпрос е много сериозен, наистина да проверите колко са засетите декари. Навремето техният министър Кръстю Трендафилов ето тук по същия начин ми отговори, че за 15 дни засял 5 млн. дка. После, като му прочетох справката, като седнахме на разговор и като му казах тия данни колко трактора има в страната, колко сеялки, колко торачки, той каза: вярно е, тия там моите, в министерството, са ме излъгали.
    Така че съм сигурен, че са Ви излъгали, ама не искам Вие да лъжете нас и хората. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Дикме, желаете ли реплика?
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин Христов. Аз ще проверя в министерството данните и ще видим дали наистина са толкова торачките и сеячките, ще проконтролираме нашите данни и Вашите, за да няма някакво разминаване.
    Господин Христов, за периода 8 - 21 ноември т.г. в България са засети 1 млн. 616 хил. 860 дка с пшеница, или средно по 124 хил. 374 дка на ден с пшеница, и 484 хил. 327 дка с ечемик, което е средно по 37 хил. 255 дка на ден.
    А колкото до служителите, които работят в системата на Министерството на земеделието и горите, уважаеми господин Христов, искам да Ви кажа, че аз безрезервно вярвам на служителите, с които работя. Това са кадри, които са се утвърдили във времето, с изключение на една част, които бяха освободени или на които им предстои да бъдат освободени, – Вие сте задали въпрос за другата седмица и аз ще Ви отговоря защо – които са назначени по политически причини и не са експерти, а по-скоро водят една антиполитика на министерството. И в този смисъл аз мисля, че Вие обиждате всички кадри, които работят в системата на Министерството на земеделието и горите. Аз като министър, ръководещ съответното министерство, заставам зад тях и съм убеден, че те си вършат съвестно своята работа.
    Господин Христов, аз не знам защо Вие се притеснявате. Би трябвало аз да се притеснявам, защото ако няма добра сеитба, тогава Вие предричате зърнена криза и това нещо аз ще го понеса, а не Вие, господин Христов.
    В този смисъл разбрах, че Вие имате данни за това колко сеялки има и разбирате от техника, но не съм убеден, че разбирате докога трябва да се прави сеитба на различни видове култури. Може да ползвате исторически данни, което би било добре за Вас, за последните 10-12 години как в България се е правила есенна сеитба по месеци, по седмици, по дни. Но искам да Ви кажа, че от 1961 г., господин Христов, по-големи валежи и по-голяма влажност на почвата не е имало в България. Наистина, основната причина е именно тази. Да, може би няма да засеем толкова площи, колкото миналата година сме засели, със сигурност казвам, но Вие недейте се тупа в гърдите, защото Вашето правителство никога не е засявало толкова, колкото ние миналата година сме засели. Най-голямото количество пшеница, която Вие сте засели, е била около 10 млн. дка. И може би тогава трябваше да зададете въпроса, господин Христов, когато засявахте по 9 млн. дка, защо няма зърнена криза и защо не обвинявахте. Тогава нямаха такива ограничения за кредити, нямаше споразумението АСАЛ2, имахте необходимия финансов ресурс. И тогава трябваше да зададете въпроса защо тогава не бяха осигурени средствата.
    Господин председател, за да не се разкарва господин Христов, аз ще му дам справката по области. Тя е точна и е изготвена от моите специалисти, господин Христов, на които аз вярвам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дикме.
    Имате думата, господин Христов, да зададете последния си въпрос за днес – относно подпомагане на земеделските производители, отглеждащи културите червена капия, домати, корнишони, лен, памук и захарно цвекло.
    Ето Ви таблицата по области. Заповядайте.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю. После ще я видим.
    Само едно ще Ви кажа, министър Дикме: не се хвалете, мерете си приказките! Има още много въпроси към Вас, така че внимавайте. Миналата година се хвалехте тук, големи приказки казахте, обещавахте какво ще стане тая година, а тая година мънкате тук, не можете да засеете 7 млн. Ето това е резултатът от дейността Ви.
    Второ. Вчера Ви слушам, 150 млн. Ви дали! Вие 46 не може да усвоите, а искате 180 млн.! За какво Ви са тези пари? Това Ви е кадърната администрация. (Неясна реплика на господин Четин Казак.) Некомпетентност, некадърност и кражба – това е.
    Сега ще чуете за една линия – казак ли си, читак ли си – подпомагане на земеделските производители, отглеждащи културите червена капия, домати, корнишони, лен, памук, захарно цвекло, линия за 2 млн. 300 хил. лв. Колко от средствата от целевата финансова линия за кредитиране и прословутото Ви субсидиране относно закупуване на семена, торове и препарати от горепосочените култури са усвоени от земеделските производители? Моля да посочите как са изпълнени съответните линии по видове култури. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Христов.
    Господин министър, имате думата да отговорите на последния актуален въпрос на господин Христов.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин Христов. Благодаря Ви за това, че задавате толкова много въпроси. Може би парламентът трябва да вземе решение един специален ден, може и почивен, примерно в събота или неделя, на който само аз да Ви отговарям на въпросите. За мен ще бъде удоволствие.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, наистина аз Ви благодаря за този въпрос, защото за първи път тази година ние се опитахме да създадем една нова линия, която е в потребностите на българското земеделие.
    Основно с цел възраждане на зеленчукопроизводството, за първи път в България беше създадена линия за стимулиране на зеленчукопроизводството. Доколко тази линия беше добра или лоша, доколко успяхме, времето и земеделските производители ще дадат своята оценка. Аз мисля, че макар и плах, опитът даде своите резултати. Нещо повече, догодина тази линия ще продължава и ресурсът, който ще бъде отпуснат, ще бъде по-голям от тазгодишния, като по тази линия догодина ще бъдат основно финансирани, тоест само субсидирани, без кредити, защото догодина нямаме право на кредити. За тази година ние сме видели нашите слабости и след промяната на закона за подпомагане на земеделските производители догодина вече ще има една по-голяма възможност.
    Конкретно на Вашия въпрос – целевите линии, включващи кредит и субсидия за подпомагане покупката на семена, торове и препарати за растителна защита за различните култури са следните: за лен – 140 хил. лева, от които 70 хил. лева кредит и 70 хил. лева субсидия; за памук – 750 хил. лева, в т.ч. 500 хил. лева кредит и 250 хил. лева субсидия; червена капия – 900 хил. лева, в т.ч. 450 хил. лева кредит и 450 хил. лева субсидия; домати за консервиране – 400 хил. лева, в т.ч. 200 хил. лева кредит и 200 хил. лева субсидия; корнишони – 400 хил. лева, в т.ч. 200 хил. лева кредит и 200 хил. лева субсидия; целева субсидия директно за захарно цвекло, което пробвахме за първи път – 400 хил. лева. Всички тези линии, които изброих, са отпуснати за първи път от Фонд “Земеделие” и тепърва се разработват.
    За лен са определени 12 лева на декар кредит и 12 лева на декар субсидия за предадена готова продукция. Освен за сеитба, субсидията тук вече идва след предаване на самата продукция, т.е. ние изключваме възможността, както е било досега, земеделският производител да вземе кредита и да не го използва по предназначение, защото ще загуби другата част, която му се дава от държавата. За памук – кредит до 5 лева, от които 1 лев на декар за семена, 4 лева на декар за препарати за растителна защита и 2,50 лева на декар субсидия за предадена продукция. За червена капия – 48 лева на декар като кредит, от които 11 лева за семена, 37 лева за торове и препарати, 48 лева на декар субсидия за предадено първо качество продукция. За домати се предоставят 9 лева на декар кредит и 9 лева на декар субсидия. За корнишони – 20 лева на декар кредит и 20 лева субсидия. За захарно цвекло се предоставят 12 лева на тон субсидия за предадено количество.
    В момента започна усвояването на средствата по отношение на захарното цвекло, защото в настоящия момент започна усвояването на средствата от субсидията за продадено количество захарно цвекло. Досега са изплатени 41 хил. и 800 лева. За червена капия е усвоен кредит в размер на 155 хил. и 899 лева и субсидия – 136 хил. и 500 лева. Кредитните линии за домати и корнишони са много слаби, т.е. нямаше необходимото търсене от земеделските производители, макар че условията, които бяха предвидени от Фонд “Земеделие”, бяха достатъчно опростени. Колкото до памука, който също се включва в тази група, нямаше желание за кредитиране от страна на земеделските производители. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на министър Дикме.
    Господин Христов, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
    МОНЬО ХРИСТОВ (ПСОДС): Какво става? Земеделските производители не искат тези финансови средства, отпуснати от държавата. Пита се в задачата защо? Както тук вчера един депутат от ДПС преливаше басейна и го изпразваше, да разгледаме задачата защо земеделските производители не искат тези линии. Защото са направени така, че няма смисъл да вземат тези средства. Пет декара домати или пет декара корнишони, както са линиите, само разходите по вземането на документите – ксерокопията и другите от Фонд “Земеделие”, които земеделският производител трябва да подготви, са 43 лева без застраховката. А парите, които ще получи като кредитиране и субсидиране, са по-малко. Линия за памук до 100 декара. Кой гледа 100 декара памук в механизирани условия? Никой! Никой, затова няма кандидати. Да не говорим за лена. Има само малко кандидати за червената капия.
    За какво става дума? За това, за което говоря, че Народното събрание гласува пари, дава ги за подкрепа на земеделското производство, обаче председателят на Фонд “Земеделие”, Управителният съвет правят такива линии и в инвестиционното кредитиране, и в краткосрочното кредитиране, и във всичко, че просто земеделските производители не могат да ги усвоят, защото не са им изгодни въобще. Ето за това става дума, господа депутати! И в българската история от 12 години, където ДПС управляваше две години… Вчера Ви слушах, няма такова нещо, ДПС две години управляваше – от 30 декември 1992 г. до 1 септември 1994 г. И ще си носите отговорността за това управление. Така ли е, господин министър? Така е. Българското земеделие е било подпомагано и тогава, господин министър.
    Какво ще правим сега? Това подпомагане ли е на земеделските производители? Знаете ли какво е това? Залъгване, прах в очите и измама към вашите гласоподаватели! Ето това е, господин Дикме. Съжалявам, че трябваше да Ви го кажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, на господин Христов.
    Министър Дикме, ако искате реплика, заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: След тази емоционална реч на моя приятел не мога да не взема думата, господин председател. Господин Христов, не знам от какво се притеснявате и от какво българското общество трябва да се притеснява. От това Фонд “Земеделие” да раздава пари, държавни пари ли, които знае, че никога няма да си върне или от това да осъществява контрол при раздаването на тези пари с цел тези пари обратно да се върнат в държавната хазна? Аз мисля, че е по-добре човек да бъде обвинен в това, че една линия не е напълно усвоена, отколкото да го обвиняват в това, че той е раздал тази линия за неземеделски нужди – за изграждане на хотелски комплекси, магазини и други неща. Няма нищо по-лесно от това да бъдат раздадени парите по този начин. Да, контролът вече е съвсем различен и хората го знаят.
    Колкото до това доколко са били успешни линиите, още веднъж повтарям, господин Христов, това са първите линии, които се изпробват. Наистина в България се работи вече по един друг начин, който е коренно различен от предишния. Да, вече трудно някой може да излъже Фонд “Земеделие” и да заеме средства от Фонд “Земеделие”, които смята да не връща. И това все повече и повече ще намалява. Бъдете сигурни, че линиите, които ние сме започнали, ще дадат и дават своите резултати. След промяната на Закона за подпомагане на земеделските производители от следващата година, аз повтарям, че тези линии вече ще имат много по-големи размери от тазгодишните, като елементът на субсидия ще бъде много по-голям. Зеленчукопроизводителите в страната ще бъдат подпомогнати от Фонд “Земеделие”, в това вие не трябва да имате както никакво съмнение, така и никакви притеснения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин министър.
    Преминаваме към актуален въпрос на народния представител Янаки Стоилов относно изготвяне на земеразделителен план в с. Голец, община Угърчин.
    Заповядайте, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, както чухте, моят въпрос е частен – за изготвянето на земеразделителен план в с. Голец, община Угърчин, Ловешка област.
    Какъв е накратко случаят? Със заповед на министъра на земеделието и горите от ноември 2000 г. се постановява да бъде извършена цялостна преработка – подчертавам, - цялостна преработка на земеразделителния план на землището на селото. Това се налага, тъй като представеният план за одобрение е бил абсолютно непригоден, в него дори не са отразени правилно основни ориентири, например първокласният път София – Варна, който минава през землището на селото, много от ориентирите в този план са такива, че той не може да бъде подобрен чрез преработване. Отговорност за това има земеразделителната фирма и на приемателната комисия, и на поземлената комисия. Така че в крайна сметка се налага, както посочих, този план да бъде отменен.

    В отговор на мой въпрос от месец май тази година, в който исках да разбера кога ще се пристъпи към изготвянето на този план – въпрос, който задават жителите на селото и собствениците на земи в него, Вие отговаряте, че в момента се подготвя обявяване на преработката по съответната процедура. Тоест, това би трябвало да означава, че в съответствие със заповедта за отмяна на плана, трябва да се изготви изцяло нов земеразделителен план и се казва, че средствата за това ще бъдат осигурени.
    По-късно, през месец юни вместо това се назначава нова комисия и в отклонение от първоначалното заявление, през месец юни заместник-министър Боев разпорежда да се извърши тази проверка, а през месец юли в съответствие с нея – само частична преработка на плана. Тази частична преработка обхваща незначителна част от землището на селото, около 200 дка, като се има предвид, че цялото землище е над 25 хил. дка. Предполагам, че в тези 200 дка е изключен един от абсурдите на предишния план, тъй като в земята, подлежаща на раздаване, са включени и гробищата на селото.
    За мен вече става трудно да се поставя въпрос и за земеразделянето. Няма да се връщам към този несполучлив процес в българското земеделие, но въпросът ми е: ще разпоредите ли, съгласно преди оповестения от Вас ангажимент, да се изготви нов план за земеразделяне в село Гулец? Подчертавам, никакво друго решение не може да доведе до удовлетворяване на стотиците собственици на земеделски земи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Заповядайте, господин министър, да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! На 15 май тази година Ви дадох отговор, в който принципно Ви обясних какви действия следва и ще предприеме Министерството на земеделието и горите за изпълнение на заповед на ексминистър Върбанов от 14 ноември 2000 г. за преработка на влезлия в сила план за земеразделяне и картата на възстановената собственост в стари реални граници на землището на село Гулец по Закона за обществените поръчки. В процеса на подготовката на процедурите експертите от Министерството на земеделието и горите установиха, че в протокола от проверката, въз основа на който е издадена заповедта, няма достатъчно законови основания за пълна преработка. По тази причина аз разпоредих нова проверка по случая, която е извършена на 26 юни тази година.
    Назначената комисия от експерти установи необходимостта от преработката на 229 дка на основание чл. 17, ал. 8 от закона поради наличието на явни фактически грешки, допуснати при изработването на плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост в стари реални граници. Установено е още, че причината за възникналото недоволство от страна на собственици е тяхното желание да бъде изработен изцяло нов план, който да узакони имотите, които в момента ползват, а не тези, вече възстановени с решенията на поземлената комисия. Във връзка с това е констатирано, че Поземлената комисия в Угърчин е допуснала някои неточности при възстановяване правото на собственост. Възможно е било грешките да се отстранят, ако в законно установените срокове собствениците са се възползвали от правото си да обжалват влезлия в сила план за земеразделяне и картата на старите реални граници. В чл. 14, ал. 7 от закона е регламентирана и възможност за преразглеждане на постановените от поземлената комисия решения, издадени в нарушение на закона и правилника за приложението му. За съжаление, и в тази хипотеза към настоящия момент министерството не може да направи никакви промени, тъй като преклузивните срокове, предвидени в закона, са изтекли още през април 2000 г.
    Видно от изложеното, стриктното спазване на разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение наложи издаването на нова заповед от 17 юли тази година за частична преработка на 229 дка от землището на село Гулец и съответно отмяна на предишната. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Стоилов, имате възможност да изразите отношението си към отговора.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, аз не съм доволен от този отговор, защото няма да са доволни хората, които са Ви чули, и тези, на които аз ще оповестя този отговор. Вярно е, че собствениците не са се възползвали от правото си, което им дава законът, по съответния ред да обжалват новата заповед, но доказателство за това, че постановената частична преработка на плана не решава проблема, е подписката, която те са събрали и мисля, че са изпратили в министерството. В нея участват над 200 души, даже не всички недоволни от плана, като се има предвид, че избирателите в селото са около 360 души. Следователно поне две трети от хората са недоволни от това, което се предвижда да бъде направено и в съответствие с новата заповед, която е издадена.
    Мисля, че не трябва да се стоварва вината на земеразделителната фирма, на приемателната и на поземлената комисия, и на органите в структурата на Министерството на земеделието и горите върху самите хора. Затова моят апел е наистина, след като съществуват явни фактически грешки, независимо от това, че не са подадени отделни жалби от засегнатите собственици, да се изпълни първоначалното решение за цялостна преработка на плана. Тоест, да се отмени сегашната Ви заповед и да се издаде нова. Защото иначе се опасявам, че недоволството сред хората ще нараства и не изключвам те да преминат към протести и гражданско неподчинение. Ако желаете и имате възможност, това село се намира встрани от основния път София – Варна, бихте могли на място с Ваши служители да се уверите, че наистина това е един от най-абсурдните планове за земеразделяне. И хората може би добре знаят какви са техните права. Искам да направя само едно историческо сравнение. Преди десетилетия, когато много от тях е трябвало да влязат в ТКЗС, те са се съпротивлявали и тогава дори е създадена фразата “Берлин падна, Гулец не падна”. Нека сега не ги принуждаваме да действат в подобна ситуация, защитавайки правата, които имат съгласно закона. Затова настояването е наистина да се отмени тази заповед и да се извърши цялостна преработка на плана. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, желаете ли реплика? Заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Господин Стоилов, аз разбирам проблемите на хората. Заповядайте в министерството Вие и техен представител заедно да обсъдим възможностите. Но трябва да Ви е ясно, че аз не мога да наруша законите. Моите действия са основно в рамките на закона.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Има законово основание – явни фактически грешки.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Ако заедно с юристите на Министерството на земеделието и горите се намери законна форма, аз съм готов да окажа пълното съдействие. Още повече, това не е единственият случай в страната, в който има такива проблеми. В настоящия момент това е един от основните проблеми. Такива проблеми има и в София, в самия град, в Студентски град, в Панчарево и т.н., проблеми включително и с имоти, които са възстановени едновременно на няколко души.
    Още веднъж повтарям, аз не мога да наруша законите. Тоест, моите действия са в рамките и в ограниченията на законите. Това, което ми позволява законът, аз съм готов да го направя с цел да помогна на хората, които живеят в това село. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър, с това завършихме актуалните въпроси към Вас.
    Преминаваме към актуални въпроси и питания, отправени към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
    Актуален въпрос от народните представители Марина Дикова и Величко Клингов.
    Заповядайте, госпожо Дикова.
    МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Приватизацията на “Транспирин” ЕОД, град Разлог, търговско дружество с предмет на дейност транспортни услуги, е извършена през 1998 г. Купувачът е РМД, което по изпитаната схема е единственият участник в конкурса и ползва всички привилегии съгласно действащия в момента Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това са: разсрочено плащане, гратисен период, намален лихвен процент и т.н. За платената от така наречения купувач цена, просто ми е неудобно да говоря, толкова ниска е тя.
    Независимо от всички изброени преференции, гарантиращи пълен икономически просперитет и финансово процъфтяване на предприятията, на практика се случва точно обратното – започва тотално неизпълнение на поетите от страна на купувача задължения. Относно размера на уговорените в приватизационния договор инвестиции неизпълнението е на обща стойност около 250 хил. лв.; намаляване броя на договорения средносписъчен състав на персонала; съответно начисляване на неустойки за неизпълнени клаузи в договора в размер на около 100 хил. лв. и др.
    За задължението относно спазването предмета на дейност на предприятието би трябвало този текст да тълкуваме доста разширително, за да приемем, че той се изпълнява.
    Друго явление е разпродажбата на дълготрайни активи на странно ниски цени и в същото време покупка на автобуси втора употреба на цена, значително по-висока от действителната им стойност. Ясно е, че в случая е налице класическа схема на източване на дружеството.
    Втора тема е липсата на всякакъв ангажимент от страна на купувача към поддръжката на недвижимите имоти, собственост на предприятието. Същите не се ползват по предназначение и от автогари се превръщат в шивашки цехове, отдадени под наем от управленския екип, който явно счита, че по този начин изпълнява добросъвестно и успешно управленската си програма.
    Господин министър, на мен ми е известно, че нямате нищо общо с анализираната приватизационна сделка и не можете да носите отговорност за безотговорността на тези, които са управлявали преди Вас в името на себе си и на ближния си, а не в интерес на държавата. Но както и в нашата приемна – на депутатите от Благоевградския регион, така и при Вас са идвали хората, които носят на гърба си последиците от тази “успешна” приватизация, а това са: минимални работни заплати и осигуровки, изплащани от време на време; безработица; нежелани неплатени отпуски; дискриминация на верска основа и много други.
    Господин министър, аз знам, че в този случай имате малко възможности за въздействие, но ние не можем да се дистанцираме от проблемите на хората. Ето защо Ви задаваме следните въпроси:
    Какви са резултатите от извършените проверки по линия на следприватизационния контрол?
    Какви действия са предприети в защита интересите на приватизираното дружество и съответно на продавача?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
    Господин министър, имате думата за отговор на зададения актуален въпрос.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Дикова, уважаеми господин Клингов! На 17 ноември 1998 г. е сключен договор за покупко-продажба на 70 процента от капитала на “Транс Пирин” ООД – Разлог, с купувач “Автотранс-Пирин” АД – Разлог, работническо-мениджърско дружество по смисъла на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. “Автотранс-Пирин” АД – Разлог, е бил единственият кандидат-купувач. Със сключването на договора купувачът е поел множество задължения, от които най-важните са: да заплати цената по приватизационния договор за срок от 10 години; в срок до края на 2001 г. да извърши инвестиции, свързани с основния предмет на дейност общо в размер на 530 хил. лв.; да запази средносписъчния брой на заети по трудов договор лица в размер на 145 човека, като разкрие и три нови работни места.
    С избирането ми за министър на транспорта и съобщенията разпоредих извършването на проверка на изпълнението на задълженията на купувача по всички приватизационни договори, включително и за тази сделка. Проверката доказа, че е налице частично неизпълнение на обещаните инвестиции в размер на 200 хил. 235 лв. – общо за двата отчетни периода. Не е изпълнена и програмата за трудова заетост като за 1999 г. това са 9 работни места, а за 2000 г. – 15 работни места.
    На въпроса извършена ли е проверка на място? Отговарям, че при постъпване на първия сигнал за нарушение в приватизираното дружество на 27 януари 1999 г., в който са атакувани законосъобразността на сделката и произхода на средствата, с които е платена началната вноска по договора, е извършена проверка и тя не е установила нарушение. Това е януари 1999 г. След тази проверка, в периода до ноември 2000 г., няколкократно са постъпвали жалби и сигнали от работници в приватизираното дружество за извършване на нарушения от страна на управителя. Всички твърдения са проверявани щателно. По повод такава жалба на уволнени работници от приватизираното дружество на 22 ноември 2000 г. между жалбоподателите – представители на синдикат “Промяна” и представители на Министерство на транспорта и съобщенията е осъществена среща. Тази среща отново е доказала, че дори и законосъобразна сделката е сключена нецелесъобразно. По договор единственият инструмент за оказване на въздействие върху купувача при неизпълнение на инвестиции и работни места е търсенето на неустойки. Такива са предявени към купувача с нотариална покана от 30 май 2002 г. в размер на 100 хил. 117 лв. – за инвестиции, и 93 хил. 697 лв. – за работни места. Купувачът не ги е заплатил доброволно. Поради това сме завели съдебен иск.
    С писмо от 12 ноември 2001 г. в Министерството на транспорта и съобщенията постъпи нов сигнал за нарушения от страна на управителя на приватизираното дружество, граничещи с престъпления. Сериозността на обвиненията предизвика веднага реакция от страна на министерството и със сигнала беше ангажирана Агенция за държавен вътрешен финансов контрол с молба за извънпланов вътрешен одит в приватизираното дружество за периода след последната финансова ревизия, когато държавата е притежавала блокираща квота, както и районна прокуратура – гр. Разлог.
    По отношение на поставения въпрос за продажба на дълготрайни материални активи на приватизираното дружество от страна на управителя пояснявам, че отменения Закон за приватизация не предвижда ограничение в това отношение. Не е предвидена забрана и по самия приватизационен договор.
    В заключение искам да подчертая, че към осъществяването на следприватизационен контрол по сключени с Министерството на транспорта и съобщенията или по-скоро сключени от бившото Министерство на транспорта приватизационни договори министерството подхожда изключително сериозно и изпълнява всички необходими действия в рамките на своите правомощия. По всички сигнали, извън тези рамки, уведомяваме компетентните за това органи, такива каквито в случая са Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и прокуратурата. Независимо, че дейността по следприватизационния контрол преминава към специално създадената агенция, аз като министър на транспорта и съобщенията ще продължавам да следя развитието на всички дружества от сферата на транспорта, включително и на приватизираните, особено тези, където добросъвестността на купувача не е кристално ясна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожо Дикова, имате думата.
    МАРИНА ДИКОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин министър, за това че сте съпричастен към проблемите на хората, които идват за помощ както при Вас, така и при нас. Благодаря Ви и затова, че сте взели всички необходими мерки в рамките на сключения приватизационен договор, който за съжаление явно Ви е вързал ръцете. Надявам се и моля да изпълните ангажимента си да продължите да следите тази сделка, независимо че от конструирането на Агенцията за следприватизационен контрол тя минава за контролиране към нея. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
    Преминаваме към следващото питане, което е от народния представител Благой Димитров, към министъра на транспорта и съобщенията относно условията по сделката за продажба на БТК.
    Заповядайте, господин Димитров, имате думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Условията по сделката за продажба на Българската телекомуникационна компания в момента поражда изключително много въпроси в обществото. Това е един актуален въпрос, един процес, който тече в момента. Аз дълбоко се надявам в резултат на моето питане все пак да изясним доста неща – Вие, като принципал на компанията и като член на правителството, което впрочем носи отговорност по отношение на сделката.
    Аз искам да акцентирам на сериозния проблем по отношение досега на разминаване между приетата стратегия от парламента, предложена от правителството и това, което става във връзка със сделката. Веднага искам да уточня, че опозицията не гласува за стратегията. Тя беше един лош документ. Независимо от всичко обаче с гласовете на мнозинството тя беше приета. Независимо от това, че беше приета с гласовете на народните представители от мнозинството, тя не се изпълнява от Агенцията за приватизация.
    Какво имам предвид? На стр. 15 в квалификационните изисквания към лицата, които могат да участват в процедурата има няколко изисквания – цитирам текстове от стратегията:
    1. да имат приходи от дейност с фиксирани линии за 2000 г. над 500 млн. евро;
    2. да оперират с над 2 млн. абоната с фиксирана мрежа и да докажат управление на фонд от над 300 млн. евро.
    Веднага искам да спомена, че определеният купувач “Вива Венчърс” не отговаря на нито едно от изискванията. Какво имам предвид? Дружеството е регистрирано в Търговския съд във Виена на 8 юни 2002 г. Имам документ от регистрацията в Търговския съд. Има една изключително любопитна подробност – крайната дата за закупуване на документацията е 23 май 2002 г. Агенцията за приватизация удължава датата до 7 юни, за да може вероятно “Вива Венчърс” да си подаде и да купи тръжна документация, а за подаване на индикативна оферта е удължен срокът до 10 юни, тоест след датата на регистрация има само два дни. Много любопитен факт, който вероятно трябва да има някакво обяснение, или това е едно интересно съвпадение.
    Нито “Вива Венчърс”, нито собственикът Инвестиционен фонд “Адвент” не са оперирали с фиксирани линии, тоест нямат опит в управлението на една голяма компания като Българска телекомуникационна компания. “Вива Венчърс”, забележете, е дружество с ограничена отговорност, не е акционерно дружество, тоест има определени ангажименти по отношение на риска. Мисля, че 35 хил. евро е капиталът, с който е регистрирано дружеството във Виена. Дори да е вдигнат капиталът, което също трябва да изясним, в края на краищата отговорностите на “Вива Венчърс” са до капитала, по който е регистрирано дружеството, което също е обезпокоително – защо дружество с ограничена отговорност кандидатства.
    Тоест, купувачът, уважаеми господин министър, не е стратегически купувач по смисъла на дефиницията на стратегията за приватизация. Интересно е по какъв начин той ще преструктурира компанията.
    В Приложение № 2 на Стратегията е отразено, че нетните активи на БТК за 2000 г. са 568 млн. лв. Нетната печалба за 2001 г. е малко над 200 млн. Излиза, че цената от 200 млн. евро представлява два пъти нетната годишна печалба на компанията. Аз в питането си съм развил, че все пак стандартите при едни такива покупки са 7-8 пъти нетната годишна печалба. Даже, ако искате, това е условие, за да кажем, че купувачът е стратегически и има намерение да стъпи поне едно десетилетие на българския телекомуникационен пазар.
    На мен ми направи впечатление изказването на госпожа Джоана Джеймс – изпълнителен директор на “Адвент”. Тя в няколко интервюта каза, че е под условие третата GSM-лицензия. Значи госпожа Джеймс поставя условия да няма четвърта GSM-лицензия. Освен това, важно е, че тук в момента се лансира тезата, ако е вярно, все пак очаквам отговор, че третата GSM-лицензия ще се продаде за 20 млн. евро, което е изключително ниска цена. До този момент БТК не е регистрирана като публично дружество. На стр. 21 е записано, че такава регистрация, за да има листване на борсата, трябва да стане или може да стане до приватизацията, тоест преди приватизацията. Има драстично разминаване със стратегията.
    От изявленията на госпожа Джеймс е ясно, че намеренията на “Адвент”, изключително важно е, са да бъде препродадена Българската телекомуникационна компания след срок от 5 години. Това е изключително тревожен факт. Условията на купувача са също за нов закон за приватизацията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, ако обичате, приключвайте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Завършвайки, господин председателю, искам да задам следните три въпроса към министъра, които съм развил и писмено.
    1. Кой ще поеме политическата отговорност за това, че има сериозно разминаване между изискванията на Стратегията за приватизация на БТК и осъществената досега процедура по сделката? Впрочем и във връзка с течащите преговори за парафиране окончателно на договора.
    2. Какви механизми се предвиждат за гарантиране на ангажиментите на купувача при препродажба на закупения дял от 65 на сто във връзка с това, което госпожа Джеймс спомена преди няколко дни?
    3. Обсъждана ли е в Министерския съвет програма за пренасочване на освободените 9000 служители, така както предвижда “Адвент”, във връзка с преструктурирането?
    Вероятно госпожа Шулева има нещо предвид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви много.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: И аз Ви благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Думата има министър Пламен Петров да отговори на така дълго и подробно развитите въпроси.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Внимателно прочетох въпросите, които сте поставили, както и притесненията, които сте изразили, но ми се струва, че задавате въпросите си не на когото трябва. Ако имате притеснения относно спазването на процедурата, която е одобрена, има съответните компетентни органи и ако искате да зададете въпрос, може да го зададете в Агенцията за приватизация.
    Кой ще поеме политическата отговорност? Вие трябва да я поемете. (Реплики от ОДС.)
    Да, изненадани ли сте?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Това е наглост.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Чудесно е, че сте изненадани, но когато пазарът беше на върха си през 2000 г., вие не продадохте компанията. Тя действително щеше да струва повече от милиард. Но ако не сте забелязали, от март 2000 г. насам пазарът е 98 на сто надолу. Защо не я продадохте? Тишина! Благодаря.
    По отношение на механизми, които се предвиждат за гарантиране на ангажиментите на купувача при препродажба. Това също се включва в договореностите, които се постигат по време на преговорите. Пак Агенцията за приватизация - ще Ви каже докъде са стигнали с тези преговори, какво са постигнали и как смятат да го структурират. Въпросът отново не е към мен.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Вие сте на Луната.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Дали на Луната или на Марс, няма значение.
    Обсъждана ли е в Министерския съвет програма за пренасочване на освободените 9000 служители? Аз не съм чул да са освободени тези служители още. Това също е тема на преговори. Ако не сте забелязали, в последните дни тези преговори се водят и имаме постигнат значителен напредък, тоест намалението на персонала ще бъде много по-малко. Не може да не забелязвате тези неща и да поставяте въпроси, които нямат нищо общо с този, когото питате.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Вие трябва да отговаряте.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Аз ще Ви отговоря, ще се опитам да ви помогна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Петров, моля Ви, не влизайте в диалог. (Реплики от народния представител Муравей Радев.)
    Моля ви, колеги, не репликирайте министъра. Той ще отговори на въпросите.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Това бяха въпросите. Аз смятам, че те трябва да бъдат зададени някъде другаде. (Реплики от народния представител Муравей Радев.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Радев! Той ще отговори.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Да не се отклонява, а да отговори по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, по същество отговаря.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: По същество това са три въпроса, които трябва да бъдат зададени в Агенцията за приватизация. (Шум и реплики от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля ви за тишина, колеги!
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: По отношение на това дали “Вива Венчърс” има или няма 300 млн. под управление или 500 млн. под управление. Това са документи, които са показани. Ако отново имате притеснения, че процедурата е нарушена, обърнете се към Агенцията за приватизация. Има компетентни органи, обърнете се там.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Не ни давай съвети.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Радев, моля Ви! Моля Ви за малко по-толерантен тон!
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Ще си позволя и един инвестиционен съвет. Във въпроса, както го бяхте описали, излиза, че цената трябва да бъде 6 до 8 пъти предходната нетна годишна печалба. Сега вече ми казахте още по-конкретно, че трябва да бъде между 7 и 8 пъти. Не знам каква методология сте използвали, но нетна печалба не е най-добрият метод за оценка. Бихме могли да дискутираме дали по международен стандарт, дали по общоприети счетоводни стандарти, които се използват в Северна Америка, или по местно счетоводство, тъй като БТК има и международни стандарти - по коя печалба трябва да вървим тук? Бих ви предложил да погледнете парични потоци, по-специално най-добре ще бъде да се замислите за двустепенен или тристепенен модел на дисконтирани парични потоци. Ще ви препоръчам хоризонт от пет години, терминална стойност на пет години. За сконтов фактор бихте могли да използвате синтетичен модел, базиран на книжа с доходност – може да използвате и брейди, може и ДЦК да използвате, ваш е изборът. Но нека да оставим това, както и “Ентърпрайз Велиус”, за следващата лекция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Димитров, заповядайте да зададете, ако желаете, два уточняващи въпроса.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин министър, вероятно не знаете задълженията си. Вие не сте назначен да четете лекции, Вие сте принципал на дружеството БТК. Вие персонално носите, като принципал, политическа отговорност за това каква ще бъде сделката, а не за да се дистанцирате от това, което става. Искам да подчертая дебело – Вие, заедно с министър-председателя носите персонална политическата отговорност.
    РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Всички я носим.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако всички я носим, тогава вероятно и Румен Гечев я носи, защото по време на управлението на Виденов също беше провалена…, не беше продадена компанията.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Стига, бе!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Това е несериозно отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Дайте по същество.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Говоря по същество, господин председател. Моля Ви не ме прекъсвайте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Румен Гечев е далеч оттук, нали?
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Господин министърът също се отклони от конкретните въпроси. Още веднъж искам да подчертая, че той се дистанцира, забелязвам разнопосочност. Господин Николай Василев говори едно, а Вие друго. Виждам, че искате да се дистанцирате от парещия картоф, искате да го хвърлите, но Вие сте министър на транспорта и съобщенията, уважаеми господин Петров! Никой друг! Още веднъж Ви казвам, Вие носите персонална отговорност. Апостол Апостолов е председател на Агенцията за приватизация. Това е едно технологично звено, което на практика осъществява преговорите с оглед на парафиране на окончателния договор. Политическата отговорност я носи правителството. Не знам защо се дистанцирате.
    По отношение на това, което казвате, преди да задам конкретен въпрос – нетната печалба е пряка функция от паричните потоци. Това не Ви го казвам като лекция. Вероятно знаете за това, Вие бяхте и мисля, че все още сте собственик на голяма компания и вероятно методиките, които използвате за управлението на тази компания, вероятно са във връзка с Вашата лекция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, задавайте въпроса, защото времето Ви изтече.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Моят допълнителен въпрос е: господин министър, можете ли да ми отговорите дали, “Вива Венчърс”, купувачът, който е определен, е вдигнал капиталите си над регистрационния капитал от 35 хил. евро? Изключително важно е дали е вдигнат капиталът на дружеството преди подписването на договора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин министър, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! За съжаление "Адвент" не ми рапортува. Не знам дали са си увеличили капитала или не, но много по-лесно ще бъде, ако си зададете въпроса в Агенцията за приватизация. Те имат всичката информация, аз не участвам като страна в сделката. Това трябва да е съвсем ясно. Страна по сделката е Агенцията за приватизация. Поради това не мога да отговоря на конкретен въпрос дали и кога кандидат-купувачът си е увеличил капитала. Те не ме информират за това.
    Ако имате някакъв друг въпрос по същество, вместо да правим политически изказвания, заповядайте – ще Ви отговоря, дори и извън рамките на питането. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Димитров, имате право да изкажете Вашето становище по отговора в рамките на 2 мин.
    Заповядайте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! От Вашия отговор разбрах, че всъщност членове на правителството, включително министърът, който е принципал на компанията, а може би цялото правителство, а може би и министър-председателят, са безхаберници по отношение на сделката. Това чух от Вас! Вие нямате информация за това как текат преговорите. Мисля си, че е изключително лесно като принципал на БТК, телефонните връзки са в активите на компанията, да вдигнете един телефон във връзка с подготовката на отговора на моя въпрос и да попитате господин Апостолов докъде са стигнали преговорите, и да ми отговорите конкретно на този въпрос.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Вие нямате такъв въпрос!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Аз Ви задавам конкретни въпроси във връзка с това по какъв начин са дадени интервюта от изпълнителния директор на "Адвент" и в момента текат преговори, а Вие не искате да уведомите Народното събрание и в частност народен представител, и българската общественост, как текат преговорите в страната по най-голямата приватизационна сделка и как ще приключи тя.
    Изключително не съм доволен от Вашите отговори. Това обаче, че не ми отговаряте и се дистанцирате, не снема Вашата политическа отговорност, нито Вашата, нито на министър-председателя за това, как ще се финализира сделката и за това, че евентуално 9000 души ще отидат на улицата, а само 200 млн. евро ще влязат в хазната на България.
    Мисля, че трябва да имате едно по-сериозно отношение по този въпрос, уважаеми господин министър, а не само да си гледате по някакъв начин частни фирми и прочее. С Вас сме коментирали тези въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за процедурен въпрос, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Категорично протестирам против начина, по който се води заседанието днес и това, господин председателю, че Вие позволявате министрите да се държат непочтено към Народното събрание…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Какво по-конкретно имате предвид?
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ:… включително и да нарушават българската Конституция, като не отговарят на конкретни въпроси на народните представители. Отговорността за приватизацията на БТК наистина я носят Министерството на транспорта и съобщенията и Министерският съвет, и те са длъжни да отговорят на конкретните въпроси. Какво означава министърът да не отговори увеличен ли е капиталът на купувача или не, след като това е едно от условията за приватизация? Вие сте длъжен, господин министър, също да контролирате Агенцията за приватизация!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Мутафчиев, какво е процедурното Ви предложение?
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, процедурата ми е следната: когато министрите се отнасят неуважително към Народното събрание, Ваше задължение, господин председателю, е да ги прекъсвате, включително и да ги отстраните от залата. Затова настоявам да спазвате правилника на Народното събрание!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Ваше задължение е, а не право, господин председател!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Съгласно правилника, нямам право да отстранявам министри, господин Мутафчиев. Мога да взема предвид, господин Мутафчиев, това, че министрите трябва да отговарят по същество на зададените въпроси, но да изгоня министър от пленарна зала – нямам право на това.
    Министърът има право на още 2 мин., ако иска думата.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС, от място): Нямате право, Вие не познавате правилника!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент, да, приключихме с Вас.
    Заповядайте за процедура, господин Иванов. Моля Ви, нека, като взимаме думата по процедурни въпроси, да говорим по тях.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Господин председателю, действително взимам думата по процедура. Тя е свързана с реда, по който отговарят министрите в българския парламент.
    Аз също имам актуален въпрос, свързан с приватизацията на БТК, но той е директно към заместник министър-председателя Николай Василев, който в периода на приватизация на БТК носи отговорността дотолкова, доколкото съгласно разпределението на отговорностите в Министерския съвет носи отговорност за Агенцията за приватизация.
    Моят актуален въпрос е от вече един месец. Датата е 23 октомври. Какво се получи? Първата седмица господин Василев поиска отлагане, втората седмица моят въпрос беше оставен на последно място в списъка на отговарящите министри, третата седмица беше в чужбина, сега отново е на последно място, господин председателю, и като виждам, че е 13,40 ч., очевидно и днес няма да отговори.
    Господин председател, моят процедурен въпрос към Вас е свързан с текста за парламентарния контрол – чл. 88, ал. 2, където е записано: "Пръв отговаря министър-председателят, след него заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на заместник министър-председателите и министрите се прилага ротационен принцип". Какъв е ротационният принцип, при който заместник министър-председателят Николай Василев е винаги на последно място? Преди две седмици беше осми, а днес е седми, а междувременно предишната седмица отсъстваше. И не е чудно, че към него има отправени наистина осем актуални въпроса. След като и днес няма да отговаря, очевидно следващата седмица, ако не се окаже отново в чужбина, ще станат петнадесет актуални въпроса към него. И поне три от тях - този, който задавам, свързан с приватизацията на БТК, на колегата Петър Димитров, свързан също с печалбата на БТК за 2002 г., и един въпрос на Димитър Абаджиев, свързан със сделката за "Терем", са действително актуални. И ще се окаже така, че господин Василев, ако имаме удължено заседание, но той очевидно ще говори днес…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Ето, господин Василев влезе.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Да. Иначе ще се окаже, че ние сме в невъзможност да зададем актуалните въпроси в периода, когато те са действително актуални. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Иванов, искам да Ви поздравя, Вие сте абсолютно прав, че наистина в правилника е записано точно това, което Вие казвате. На Председателския съвет аз лично поемам ангажимента да информирам председателя и моите колеги заместник-председатели строго да се спазва подреждането именно по този ред, както сме приели в нашия правилник: първо отговаря министър-председателят, след това заместник министър-председателите и, респективно, министрите.
    Уместно е Вашето процедурно предложение. Съвсем уместно!
    Преминаваме към питане на народния представители Емилия Масларова и Янаки Стоилов към министъра на здравеопазването Божидар Финков относно здравния статус на българския народ.
    Заповядайте, госпожо Масларова, имате думата.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз много съжалявам, че миналата седмица този въпрос не беше гледан, тъй като целта му беше да бъде разгледан преди бюджета на Република България на първо четене и най-вече да го чуят колегите от управляващото мнозинство, които и сега в залата са малцинство. Така като гледам те са 6 човека, опозицията може да вземе властта в момента.
    Но въпросът, който зададохме с моя колега господин Янаки Стоилов, е свързан именно и защото едва ли има българин в момента, който, ако попитаме какво е здравното обслужване и как се чувства той, какъв е неговият здравен статус, ще отговори положително.
    Всички ние се сблъскахме с проблемите, които постави здравната реформа, и всички ние сме потърпевши от тази реформа. В същото време всички ние с вас сме отговорни как гласуваме, когато се приема бюджетът на Република България и как се разпределят средствата в бюджета – основния закон на всяка една държава.
    Аз зададох този въпрос с моя колега Янаки Стоилов, и затова защото твърдо сме убедени, че здравният статус на една нация е от значение за нейната трудоспособност, за нейната жизнеспособност, за нейното дълголетие, за нейната конкурентоспособност.
    Притеснени сме от факта, че Република България се третира като една от най-болните нации на планетата, забележете. Ние сме на последно място по средства в Европа, които се отделят като процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Може би трябва да спомена само няколко неща, които са ни притеснили, за да зададем този въпрос на господин Финков и да помогнем на министъра на здравеопазването и на колегите от управляващото мнозинство да преосмислим това, което сме гласували в пленарната зала и в комисиите относно бюджета за здравеопазване.
    Трагично е това, че над 21% от българското население страда от високо кръвно налягане. На всеки 10 души в България само 3 могат да си поправят зъбите. Това положение при децата е още по-страшно. Ако продължим нататък, ще кажа, че близо 3% са получили инсулти, над 2% са инфарктите. Българските мъже, за съжаление, са на първо място по тези заболявания в Европа.
    И в същото време ние непрекъснато коментираме, че в България има излишък от здравни кадри, че в България има излишък от медицински персонал, има излишък от легла в здравните ни заведения. Съпоставени към Европа, към която се стремим, ние далеч отстъпваме от тези показатели. Оказва се, че на 10 000 души в Европа болничните легла са около 78, в България са 61. Оказва се, че по брой лекари на 10 000 души в Европа са над 36, в България са вече 30. Очакваме още 4000 висококвалифицирани специалисти в здравеопазването в резултат на реформата да бъдат пренасочени незнайно къде. Все такива неща, които стоят с главни букви пред всеки един от нас.
    Уважаеми господин министър, започна реформата и всеки един българин било чрез държавата, било чрез личните си вноски прави социално осигуряване, осигуряване за здраве. Публични пари, които в момента надхвърлят 730 млн. лв., които публични пари за здраве не се дават за здраве, а се дават, за да обслужват фиска на държавата. Когато в Комисията по здравеопазване попитахме Министерството на финансите какъв е фискалният резерв, оказа се, че той ще надхвърли 4 млрд. лв., а в същото време хората в болниците, за болнично обслужване, за лечение, освен това, което внасяме като осигуровки, което дава държавата и което отива в Здравната каса, дават допълнително близо половин милиард лева.
    Не искам да отивам в детайли как това стои в общините, в които има ромско население, в които има смесено население, много деца, безработни хора.
    Така че мен ме интересува, господин министър, все пак имате ли представа в министерството как изглежда българската нация откъм здраве – в териториален разрез, във възрастов разрез, по професионална структура и по социален статус? Защото това е най-важното за министерството и политиката, която прави Министерството на здравеопазването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, благодаря Ви за дадената възможност.
    Имам процедурно предложение към Вас във връзка с отговорите, които господин Василев трябва да даде. Той много стриктно се отклонява от своите задължения седмици поред. Днес като заместник министър-председател наместо първи да отговаря на натрупаните от седмици назад въпроси, някой умишлено го слага на последно място, така че да се появи тук в 13,45 ч. и да не може да отговори. Идващата седмица вероятно ще бъде някъде в чужбина, а по-следващата може би вече няма да е министър.
    Поради тази причина аз Ви моля, господин председател, да удължим днешното работно време с два часа, но не по-късно от два часа, да дадем възможност на господин вицепремиера, докато е такъв, да отговори на зададените въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тоест, Вие какво по-конкретно предлагате, господин Радев?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Удължаване на работното време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: До отговарянето на осемте въпроса от господин Василев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Аз съм “за”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Един момент, господин вицепремиер. Има направено процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на отговорите на осемте питания и въпроси към вицепремиера Николай Василев. Това трябва да се подложи на гласуване.
    ГЛАСОВЕ ОТ КБ: Ние го приемаме с консенсус, понеже нямаме достатъчно хора в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Приема се с консенсус. Запишете за протокола: приема се с консенсус.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): И телевизията и радиото да продължат да предават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбира се. Телевизията предава до приключване на парламентарния контрол.
    Продължаваме нашата работа.
    Господин министър на здравеопазването, чухте питането, развито от народния представител Емилия Масларова за здравния статус на българския народ. Имате думата за отговор.
    МИНИТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът е изключително обширен. Затова моля да ми кажете с какво време разполагам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разполагате с 10 минути за отговор. Това е питане.
    МИНИТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Стоилов, съвършено ясно е, както посочвате и в своето питане, че здравният статус на гражданите на всяка една страна е от особено значение за равнището на жизнеспособността и трудоспособността на нацията.
    Ще се постарая да отговоря с обективни данни на поставения от Вас въпрос. Моля да се има предвид обаче, че те се отнасят за 2001 г., а когато се отнасят за по-предишни години, ще ги отбелязвам конкретно.
    У нас здравословното състояние на населението по социални групи се наблюдава в аспекта град – село, както и от специални и целенасочени проучвания. Повечето от тях обаче не са изчерпателни и имат чисто статистически или т.нар. представителен характер. Някои от тях няма да могат да бъдат тълкувани пространно, други ще бъдат тълкувано ограничено, а тези, които е възможно, по-широко.
    Освен това поставеният въпрос е изключително обширен сам по себе си. Ако можем да го разглеждаме по един адекватен начин, той не би могъл да се изчерпи дори в рамките на една монография. Ето защо, предвид ограниченото време, ще се спра само на някои основни акценти, които определят здравето на нацията.
    Здравното състояние на нацията се оценява по няколко показателя както в тяхната времева динамика, така и синхронно за отделните териториални единици. Има и други проучвания, тип “просекшън”, например като болестност и т.н.
    Започвам в този контекст с най-важните показатели.
    Един от най-важните показатели за здравето на нацията са т.нар. демографски показатели. Между тях, без да пренебрегвам останалите, особено значение имат показателите за смъртност, общо, по групи и по причини. Тези показатели следва да се интерпретират на фона на изразеното в България демографско остаряване, т.е. нарастването на относителния дял на населението над 60-годишна възраст. Както е известно, с напредването на възрастта нараства възможността за смъртен изход, както и се променя структурата на смъртността.
    В края на 2001 г. 22,4 от населението на страната ни е над 60-годишна възраст, като в някои области този дял е значително по-висок, например във Видинско – малко над 30 на сто, в Монтана – малко над 29 на сто, в Ловеч – 27,2. В други области обаче относителният дял на хората над 60 години е под средния за страната, например в Кърджалийска област – 18,9 на сто, в Смолян – 18,8 на сто, в Благоевград – 18,6 на сто.
    Средната продължителност на живота през последните години намалява във връзка с неблагоприятните изменения на смъртността във всички възрастови групи. За 2000 г. този показател е 71,10, от които за мъже 68,15, за жени – 75,34 години. Средната продължителност на живота в България в сравнение със страните от Европейската общност, поне в писмената част на въпроса Ви са препоръчани тези сравнения, аз съм взел Алманаха от Световната здравна организация за 2002 г. и ще извадя данни оттам, е с 6 години по-малка. При мъжете средно за Европа, говоря за Европейския съюз – 73,7 общо за мъжете, за жените – 81,0. Има 7 години средна разлика.
    Възрастовата структура на населението дава значително отражение върху смъртността. При средна за страната 14,2 на хиляда, във Видинска област тя е 20,8, в Монтана – 19,9, в Ловеч – 18. Това са трите области с най-висока смъртност.
    В другата част на диапазона е Кърджалийска област – 10,8, Благоевград – 10,5, Смолян – 11,1, Варна – 12,4, Пазарджик – 12,8, София-град – 12,6.
    В страните от Европейския съюз тези показатели са съответно 7,18 на хиляда население за 1999 г. За 2000 г. за Австрия – 9,5, Белгия – 10,3, Великобритания – 10,2, Германия – 10,1, Гърция – 9,8, и т.н. са изброени двадесет и няколко държави.
    Демографското остаряване оказва слабо влияние върху смъртността по възрастови групи, например върху по-младите.
    Отделно ще засегна детската смъртност – от 0 до 1 година, както и в групите от 1 до 20 години след 1999 г. Наблюдава се бавно понижение на смъртността, но в групите между 30 и 59 години е налице колебливо и устойчиво повишение на смъртността, тоест в активния период. Тази тенденция може да се приеме за тревожна.
    Между причините за смърт на 100 000 души население на първо място излизат болестите на сърдечносъдовата система – около 1000 души или 66,6 на сто, две трети от всички.
    На второ място са злокачествените образувания – 13,8, на трето място, травми и отравяния – 3,8, на четвърто място, болестите на дихателната система – 3,3, на пето място, болестите на храносмилателната система – 2,6. Всичко това означава, че 90 на сто от умиранията в страната се причиняват от тези пет основни групи заболявания.
    За отстраняване влиянието на възрастовата структура като причина за високата смъртност по препоръки на Световната здравна организация се използват редица показатели, един от които е така нареченият стандартизиран коефициент за смъртност по причини. Тези коефициенти са следните. За новообразувания, ракови заболявания, Европейски съюз – 184,6, България – 163,3. По-добре сме. Болести на дихателната система, показател 30 за България, 58,2 за Европейския съюз, това е обратно. Дължи се на по-широкия кръг заболявания от типа на грипове и пневмонии, които се диагностицират в по-висока степен. Може би е некоректно, но е въпрос на отделен разговор. И за пътно-транспортни травми, 11 за Европейския съюз и 12 за България. Този показател е горе-долу еднакъв.
    Равнището на детската смъртност и неговата динамика имат съществено значение. Между причините за умиранията на деца до 1-годишна възраст общо за страната са нарушенията, възникнали през перинаталния период, между които: къс срок на бременност, показател, който се смъква; хипоксия, асфиксия, задушаване при раждане и т.н. На второ място са вродените малформации и на трето място - болестите на дихателната система, сред които от най-голямо значение - пневмонии и грип.
    Детската смъртност в България се стабилизира някъде около 14 на хиляда. В сравнение с някои държави тя е твърде висока. Например в Чехия е 4,6. Там традиционно от много десетилетия се поддържа ниска смъртност. В Унгария – 11,4, за Европейския съюз средно е между 4 и 5 на хиляда.
    Структурата на заболеваемостта е относително устойчива със значително преобладаване на болестите на дихателната система като болестност. За дихателната система те са около 40 на сто, болестите на нервната система и сетивата – 12, кръвообращение – 10, травми, отравяния – 7, храносмилателна система – 5.
    Ще спомена само някои заболявания, които имат съществено значение за здравното състояние на нацията. Това са инфекциозните болести и паразитозите. Те заемат 3,5 на сто благодарение на добрата противоепидемична и епидемиологична дейност.
    Туберкулозата обаче, както в цял свят, така и при нас, формира една тенденция на нарастване на случаите, например на 100 000 души заболеваемостта нараства от 154,9 през 1995 г. на 173,4 през 2000 г. и на 185,8 през 2001 г.
    Към тази група трябва да отчетем и болестите СПИН и полово предавани такива.
    Времето е изключително ограничено, но бих отдал по-голямо внимание на злокачествените новообразувания. У нас се поддържа една добре организирана онкологична мрежа, която покрива цялата страна и осигурява възможна ранна диагностика и съответно лечение на туморите. Честотата на тези заболявания бавно и устойчиво нараства, достигайки през 2001 г. 22 618 на 100 000 души население, което е показател, близък до европейските.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Може ли да привършвате, господин министър?
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Остават болестите от психичното здраве, за които исках да кажа две думи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да кажете заключителни думи.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: От аспекта на споменатите заболявания първостепенно значение имат тези, които са предизвикани от болестите на кръвообращението, онкологичните заболявания, на дихателната и храносмилателната системи. Редица авторитетни международни организации приемат, че състоянието на здравето на нация, която и да е, зависи 10 на сто от медицинските дейности, 20 на сто – от наследствени влияния, 30 на сто – от факторите на околната среда, и 40 на сто – от социално-икономически фактори.
    Стратегията за решаване на основните проблеми по здравето на нацията виждаме в разработването и изпълнението на ефективни програми, които ангажират не само здравни институции, но и всички други ведомства и неправителствени организации. Двадесет и седем програми са налице, от които в момента вървят 17. Те са финансово осигурени, макар и непълно. Ефектът от изпълнението на тези програми, разбира се, не може да настъпи автоматично. При едно успешно изпълнение може би в близките пет или десет години някои от тези демографски показатели, с изключение този на детската смъртност, могат да бъдат отчетени като резултат. Но въпросът с детската смъртност има сравнително по-бърз “търн овър” на показателите. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър, за обстойния отговор.
    Госпожо Масларова, имате право и време да зададете допълнителни въпроси.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): От това, което каза министър Финков, сами разбираме, че в действителност здравният статус на българина е далеч под този в страните от Европейския съюз. Още повече, че към това аз бих могла да прибавя, господин министър, че в България по бюджета, който ние сме разпределили тази година, т.е., който управляващото мнозинство има намерение да приеме, на човек в България ще се падат по-малко от 80 евро за здравеопазване, докато в страните от Европейския съюз са 10 до 12 пъти повече. Това никак не е без значение като една много сериозна, бих могла да кажа огромна разлика.
    Освен това за 10 процента - значи здравето, животът на хората, дееспособността на хората зависи от 10 процента от дейността на Министерството на здравеопазването и на здравната система - аз трябва да кажа, че България е и страната в Европа, която дава най-малко средства за лекарства и най-малко пари на човек, на процента от брутния вътрешен продукт за лекарства на тази заболеваемост, която имаме.
    Мога да кажа и още нещо. Преди години средногодишно – Вие казахте нещо за злокачествените заболявания, които са действително един бич не само в България, а и в света – са се правели над 100 хил. намаски, а сега се правят около 15 хил. намаски. Тоест, много и много примери в тази насока могат да се зададат, господин Финков.
    И в тази връзка, понеже казахте как стоят нещата по регионите, ние също имаме определена информация за индекса на човешкото развитие, което всъщност показва едни много тревожни за България характеристики, аз искам да Ви задам два допълнителни въпроса. Най-напред, предвижда ли Министерството на здравеопазването като политика, като своя насока нещо конкретно в областта на здравеопазването и профилактиката на гражданите в тези застрашени региони, конкретно?
    И на второ място, все пак, господин министър, Вие изброихте няколко приоритетни заболявания – какво в тях ще бъде заложено като политика на министерството за ограничаване или за по-доброто лечение на хората в тези няколко приоритетни заболявания, които са пет функции, които Вие изброихте, които много сериозно влияят върху смъртността и върху продължителността на живота в страната? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Преди да отговори господин министърът, уважаеми колеги, ще трябва, съгласно правилника, да подложа на коректно гласуване процедурното предложение, направено от господин Радев за удължаване на времето след 14,00 ч. Въпросът на госпожа Масларова започна в 13,53 ч. Тогава госпожа Масларова започна да развива своя въпрос. След отговора на господин Финков ще подложа на коректно гласуване, съгласно правилника, предложението за удължаване на времето до отговорите на 8-те питания и въпроси към вицепремиера господин Николай Василев. Ако има необходимият кворум и предложението се приеме, разбира се, ще продължим нашата работа.
    Заповядайте, господин Финков.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Масларова и господин Стоилов! Позволете ми само да обърна внимание, в публичното пространство се тиражира това, че сме много болна нация, че здравеопазването ни е много лошо. Оценката на Световната здравна организация ни слага в група Б, т.е. с ниска детска заболеваемост и ниска смъртност при възрастните. Значи ние сме група Б. Искам само да ви обърна внимание, че Унгария е група С. Почти всички държави от Европейския съюз са в група А, а от тези, които се присъединяват, само Чехия е там.
    Искам да кажа това, че въпреки ниските пари, отпускани за здравеопазване, като цяло ние сме в една добра оценъчна група. Ако включим и показателя “средства спрямо здравно състояние”, ние се оказваме в група А. Ще ви предоставя материалите.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нека да вярваме повече на хората в България, отколкото на изследванията.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: По отношение на въпроса за приоритетните мерки, които се взимат по отношение здравето на нацията, министерството би трябвало да управлява здравето на нацията освен нормативно и с национални програми, а Касата да плаща. В този смисъл е и програмата на правителството за преминаване на плащанията към Касата и оставяне изключително на нормативната дейност в управление на националните програми по приоритети да бъде в министерството. В този смисъл.
    По Националната програма за борба срещу съдовите заболявания 2001-2005 г., финансирана прилично миналата и тази година, се извършиха твърде много мероприятия, включително и инвестиции.
    Национална програма по инвазивна кардиология също стартира, макар и финансирана в малък обем, тя е малка програма, започва от миналата година.
    Национална програма за профилактичен онкологичен скрининг 2001-2006 г. – работи.
    Национална програма за профилактика и ранна диагноза на туберкулозата и още 18 такива.
    Тези национални програми са ориентирани изключително към структуроопределящите болестни единици по отношение заболеваемост, болестност, смъртност и инвалидизация на населението.
    Едно по-добро финансиране на програмите ще подобри изключително много обема дейности, които биха могли да бъдат покрити от тези програми като кофинансиране на бюджета.
    В този смисъл, понеже говорите за бюджета, да, действително ние сме една от държавите с най-малко пари за здравеопазване. Така е, под 80 долара годишно на осигурен. Знаете поправките в проектозакона за здравното осигуряване, което вече е закон, записана е възможността за доброволно осигуряване. Това е първата сериозна стъпка към разширяване на възможностите гражданите да се осигурят извън задължителната здравна вноска. На този етап, и това съм казал, в 2003 г. не се предвижда увеличение на здравната вноска. Живот и здраве, в 2004 г. ще помислим и по този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Заповядайте, господин Стоилов, да изразите Вашето отношение към получения отговор.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, нашето питане беше панорамно, за да очертае картината и проблемите. Наистина оттук нататък решенията по повечето от тях предстоят. Аз мисля, че няма нужда да пристъпваме към увеличаване на здравните вноски не само през следващата, но и през по-следващата година, ако просто се преустанови практиката да се прехвърлят средства от здравното осигуряване към фискалния резерв. Така че, този преходен остатък, ако се използва оттук нататък за здравни нужди, няма такава потребност да се натоварват българските граждани с увеличаване на тези вноски. Смятам, че това е ангажимент на цялото правителство и най-много Ваш, за да настоявате за това решение да се прекрати една порочна практика от последните няколко години.
    Освен това смятам, че особено в тези области, които споменахте, измежду които Видин, Ловеч и други, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки, за да може поне да се доближат до средните показатели. Тоест, освен демографските характеристики, които не могат да бъдат променени бързо и само в резултат на подобряване на здравните услуги, то останалите могат да се повлияят, тъй като в някои от тези райони и по-рязко се увеличава определена заболеваемост, каквато е туберкулозата и други заболявания, които бяха изтласкани на много по-заден план.
    Моят апел е наистина в областта на здравеопазването да се провежда такава политика, че България да не продължи придвижването си към Третия свят, макар че ние наистина сме във втората група, но с повече опасност да преминем в третата, а не в първата. Така че трябва да се сложи точка и да се извърши един поврат, така че българското здравеопазване при нова организация да осигурява поне такова качество на здравните услуги, каквото е имало и каквото оттук нататък съответства на съвременните стандарти и изисквания.
    И най-накрая това, което смятам за много важно, е да се рационализират здравните дейности, като общопрактикуващите лекари отчасти получават средствата си на брой пациенти, но друга част за извършените дейности. Тъй като в момента самата организация на здравната дейност в някои области не стимулира оказването на повече и по-добри здравни услуги. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    С това приключихме актуалните въпроси и питанията към министъра на здравеопазването.
    Сега подлагам Вашата процедура на гласуване, господин Радев. (Народният представител Муравей Радев иска думата за процедурен въпрос.)
    За процедурен въпрос – ние вече сме извън работното време, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): И вчера бяхме, и друг път много пъти сме били.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вчера не си спомням да сме били.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Защото не бяхте в залата.
    Благодаря Ви, господин председател, за проявеното разбиране и съпричастие, бих казал, към опасността господин Василев никога да не отговори на натрупаните въпроси, която е съвсем реална. Но, господин председател, аз разбирам и загрижеността на господин Герджиков да извади от тази неловка ситуация Николай Василев, като Ви предложим…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Много Ви моля, председателят няма никакво отношение към днешния случай.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Има, защото той Ви предложи да подложите на гласуване моя процедурен въпрос, но Вие това не може да направите. Вие не може да го направите, защото гласуване се прави единствено след задаването на процедурния въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Абсолютно сте прав.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз зададох процедурния въпрос, Вие не го подложихте на гласуване, казахте че има консенсус, мина едно питане, мина един въпрос, имаше отговор на него и сега пост фактум искате да гласувате.
    Понеже нямате това право, аз Ви предлагам следната спасителна възможност, господин председател, а тя е да спрете часовника, така както вчера го спряхте, за да приемете държавния бюджет в нарушение на правилника.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това също се подлага на гласуване.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Спрете сега часовника и накарайте господин Василев да отговаря на зададените му въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Аз исках да подложа съвсем коректно Вашето процедурно предложение въпреки и със съзнанието, че нарушавам правилника. Прав сте, то се подлага веднага. Но явно Вие сега предлагате нещо, което също трябва да стане с гласуване, така че…
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Няма смисъл тогава, когато мнозинството се е втурнало да работи за интересите на своите избиратели и го няма в залата…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,12 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Иво Цанев


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания