Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания

ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 23 март 2004 г.
Открито в 14,02 ч.


23/03/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи

    Секретари: Гергана Грънчарова и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, като ви пожелавам приятно заседание, откривам извънредното пленарно заседание.
    Преди да пристъпим към гласувания дневен ред, бих желал да ви направя следното съобщение: постъпил е и се раздава обобщен проект на Закона за политическите партии, изготвен на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави предвид срока за писмените предложения.

    Продължаваме нашата работа по
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
    Продължаваме с чл. 83 по номерацията на вносителя.
    Продължаваме прекъснатата дискусия. Информиран съм от председателя на Комисията по икономическата политика, че предложенията са прочетени. Предложението на Димитър Ламбовски и група народни представители е прието по принцип.
    Предложението на Валери Димитров е прието.
    Подобрената редакция на чл. 83, който става чл. 90, също е прочетена от председателя на комисията.
    Заповядайте за изказване, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както вече стана ясно в дебата по този закон, заобикалянето на възлагането на обществените поръчки по този закон става най-вече чрез неясните текстове, които бяха и в предишния законопроект. Сега идеята на комисията и на вносителите е да ги изчистим.
    Поради това имам няколко въпроса или предложения, а именно по чл. 90 по номерацията на комисията, т. 7. Този неясен текст очевидно по-късно ще доведе до конфликти. Записано е, че възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедури на договаряне без обявление. Разбирате, че това е най-затворената форма на възлагане на обществени поръчки, най-непрозрачната форма, очевидно формата, която има най-голям корупционен потенциал. В нея е казано, че услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето на един или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса. Дали поканата ще бъде изпратена на един или на няколко участници зависи от волята на съответната администрация – нещо абсолютно недопустимо, защото по този начин се провежда процедура само с един участник, въпреки че има и други класирани участници в конкурса.
    Предлагам да отпадне възможността за субективно решение от страна на администрацията, като отпаднат думите “на един или”, което означава да се изпращат на всички участници.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Значи текстът става: “покани за участие в договарянето на всички класирани участници”, така ли?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Да, “на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса”. За мен това е справедливото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах. Имате право по правилника да правите подобни предложения.
    НИКОЛА НИКОЛОВ: По т. 11 в Комисията по икономическата политика не успяхме да стигнем до съгласие, че ще се премине към процедура на договаряне без обявление, когато обект на поръчката е доставка на стоки, определени в Правилника за прилагането на закона и търгуване на лицензирана стокова борса при спазване на Закона за стоковите борси и тържищата.
    Заобикалянето на сегашния закон чрез стоковите борси създава първо предпоставки за корупция и второ – за злепоставяне работата на съответната борса. Представителите на Стоковата борса – София, а и всички, които бяхме на това заседание, сме сигурни, че трябва много по-ясно да запишем кои са точно тези стоки, защото традиционно търгуваните стоки на борсата са ясни. Според мен би следвало да ги изброим, а не в друг правилник да определяме кои са те. Затова предлагам да запишем традиционно търгуваните стоки на борсата – метали, петролни продукти, хранителни стоки и земеделска продукция. Знаете, че само за тези четири стоки има специални борси, има традиционно търгуване. Всичко останало е опит да се заобиколи този закон, като два или пет дни преди излизането на съответната обществена поръчка се взема писмо от Дирекцията по обществени поръчки. Тук са нейните представители. Нека да кажат колко такива писма са дадени до този момент. Стоки, които по същество не се търгуват на стокови борси, изведнъж се появяват на стоковата борса. Разбира се, намира се и кой да ги купи, като заобикаля Закона за обществените поръчки.
    Затова предлагам тези две редакционни поправки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Николов, искам да Ви попитам – не са ли дефинирани в правилника стоките, както Вие ги казахте преди малко?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Не са.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Защо да не са?!
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Ами ако са, тогава кажете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за реплика господин Великов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател. Това, което каза колегата Николов, е понятно. Всички ние бихме желали в закона да има съответните гаранции, да няма заобикаляне на принципите на прозрачност, публичност, свободна и честна конкуренция, равнопоставеност. В този смисъл би трябвало в съответния Правилник за прилагане на закона всички тези стоки да бъдат поместени. Това ще стане така. Но ако в закона започнем да изброяваме типичните стоки, които господин Николов каза и които би трябвало да бъдат търгувани на стоковата борса, можем да изпуснем някой вид стоки, които много по-трудно биха могли да влязат след това обратно в обхвата на закона, тъй като процедурите са по-сложни. Когато приемахме този текст – не знам дали господин Николов беше на заседанието на комисията, може случайно да е отсъствал – мислехме, че този текст до голяма степен гарантира основните принципи на Закона за обществените поръчки и не можем да се съмняваме, че правилникът, който ще бъде утвърден от Министерския съвет, ще бъде правилник, в който няма да бъдат изяснени достатъчно ясно групите стоки, които не трябва да включват някакви съвсем екзотични стоки като тези, които се продаваха в края на миналата година на Софийската и други стокови борси като рентгенови апарати, ехографи и др. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
    Господин Димитров, заповядайте за втора реплика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Може би господин Николов наистина отсъстваше, когато приехме окончателния текст в комисията след дълъг дебат. В порядъка на реплика ще посоча, че този текст беше подкрепен от страна на вносителя, при това със съгласувана позиция на министъра на икономиката и министъра на финансите. Става въпрос за стоки, които ще бъдат определени в Правилника за прилагане на закона, а той е нормативен акт на Министерския съвет. Значи той не може да бъде променян току-така за целите на някоя обществена поръчка. Това е абсурдно. Така че не става дума за някакво писмо, с което ще се даде ход едва ли не на една нестандартна процедура с цел да бъде манипулирана цената на стоковата борса. Мисля, че посочването на тези стоки в подзаконов акт на Министерския съвет е достатъчна гаранция, тъй като от една страна осигурява известна стабилност, а на второ място – позволява този списък да бъде допълван и променян, без да е необходимо да се променя самият закон. В определянето на този списък пряко отношение ще имат Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, министърът на финансите, министърът на икономиката и всички заинтересовани, които се грижат за интересите на данъкоплатците. Затова смятам, че този текст е достатъчна гаранция.
    Що се отнася до т. 7, господин Николов постави определен въпрос. Бих помолил госпожа Колдамова, която е тук и е представител на вносителя, да изясни позицията на вносителя по тази т. 7 на чл. 83.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте за дуплика, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Не виждам защо трябва да чуем мнението на експерти по абсолютно ясен въпрос, какъвто е този в т. 7 – да не зависи от волята на чиновника поканването на всички спечелили конкурса, когато се преминава към процедура на пряко договаряне. Не виждам какво не можем да разберем, че не можем да вземем своето решение. Според мен е абсолютно ненужно да чуем какво ще кажат от администрацията.
    Колкото до т. 11, където става дума за търговия на стокова борса, като към нея практически се преминава чрез пряко договаряне на възложителя на обществената поръчка, аз искам да отбележа, че волята на Министерския съвет, след като е видял целия опит, който имахме с този текст, който беше текст, приет от нашите колеги в предишни поправки на закона, е довела до извода, че не бива да се използва тази практика, защото тя изкривява възлагането на обществените поръчки. След това е предложено текстът да се възстанови. Сега уж с по-съвършен текст се подменя от комисията, но аз все пак считам, че да запишем ясно кой е кръгът от стоките, които ще бъдат търгувани от възложителите на обществените поръчки, като ще се преминава на пряко договаряне без обявление, е важен въпрос. Разбира се, може да бъде записано и в правилника, но не е страшно да пропуснем стоки, страшно е да запишем повече стоки.
    Примерът, който даде колегата Великов, е абсолютно показателен – наблюдавахме търгуване на стоки, които по никакъв начин не са предмет на стокова търговия. За съжаление българският Закон за стоковите борси и тържищата допуска подобна практика. Подчертавам, че комисията също го допускаше, но това ставаше с писма, които бяха давани от министъра на държавната администрация – нещо, което е изключително порочна практика.
    Така че аз още веднъж искам да се обърна към Вас, господин председателю, да подложите на гласуване, а колегите да подкрепят моите предложения по т. 7 и по т. 11.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    За изказване има думата господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам и аз да подкрепя предложението по т. 7 – да могат да бъдат канени всички класирани участници, тоест да отпаднат думите “на един или”.
    Що се отнася до т. 11, мисля, че това е пример как комисията и двамата министри – на икономиката и на финансите, не можаха да си свършат работата във връзка със закона. Всички знаете какво е по света стокова борса. Знаете кои стоки се търгуват там – пшеница, нефт, метали. Продуктите са ясни. Ако отворите всеки един икономически вестник, ще ги видите. Защо беше трудно това да се направи в този закон след толкова дебати и отлагания, не мога да си обясня. Очевидно трябва да има друга цел, за да не могат да се изпишат стоките.
    В този смисъл предлагам вариантът, който прехвърля отговорността другаде, а не на народните представители, които приемат законите – т. 11, да се отложи и да се разгледа отново в Комисията по икономическата политика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не!
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Не е възможно да не можем да изпишем основните борсови стоки. Ако трябва, да кажем: “и други стоки, определени от Министерския съвет с правилник”, но да не изпишем основните борсови стоки – струва ми се, че някой цели произвол, за който говори господин Николов, въпреки че председателят на нашата комисия господин Димитров твърди, че такъв произвол след като стоките ще бъдат изписани в правилник, не може да съществува.
    Редно е все пак Комисията по икономическата политика да си свърши работата, господин председателю, и затова предлагам т. 11 на предлагания чл. 19 да бъде отложена и върната в Комисията по икономическата политика.
    Подкрепям и предложението на господин Николов за отпадане на думите “на един или” в т. 7.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Противно предложение, заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, Вашето процедурно предложение е пример за неконструктивен подход. Защото къде бяхте Вие, когато можехте да предложите подобни текстове в комисията? Вас Ви нямаше просто. Вас Ви нямаше! Тук няма Ваше предложение.
    Сега да обвинявате председателя на комисията, цялата комисия и двамата министри, видите ли, че те имали някаква друга злонамерена цел – да заобиколят закона, значи Вие просто не сте в час. Не сте били на комисия, не знаете как се развиха дебатите. Примерно до Вас седи господин Миков, който категорично твърдеше, че няма нужда от нищо друго, освен да се посочи само стоковата борса. Дори и никакви стоки да няма в самия закон.
    Защо не направихте едно предложение в самия закон и да ни кажете как да дефинираме тези стоки? Вие не сте го направили.
    Проблемът е, че в самия Закон за стоковите борси и тържищата няма такова определение. И в края на краищата ние търсехме начин да излезем от затруднението, да не позволим манипулирането на цената и стигнахме до извода, че това като че ли е най-добрият резултат. Но, моля Ви да не обвинявате комисията, че не си е свършила работата. Просто Вас Ви нямаше, Вие не сте направили предложение. Недейте да прехвърляте от болната на здравата глава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли друга реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Действително, господин Димитров, мен ме нямаше, мен ме нямаше, мен ме нямаше - четири пъти ли казах? – защото бях на Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз”, на Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз”, на Съвместния парламентарен комитет “България – Европейски съюз”.
    Но предложението на господин Ламбовски беше постъпило в срока и нямаше никакви други предложения, не беше редно и няма как отделни народни представители извън комисията да направят предложения след срока. Това мисля, че Ви е известно. Единственото изключение е, когато комисията като цяло прави такива предложения. И ние неведнъж обсъждахме този текст. Може би господин Миков да се е бил съгласил да няма списък, но не са се съгласили господин Овчаров и господин Петър Димитров. Все пак аз съм запознат с дискусията, когато имам и други задачи, и знам за какво става дума. Преди това няколко пъти разговарях с всички участници в този спор и предложението за списък съществуваше и се обсъждаше нееднократно между колегите в Комисията по икономическата политика, нееднократно с борсата, защото, както Вие казвате, законът не е допълнен. И на Вас Ви беше известно, че това предложение беше правено три седмици подред.
    Така че смятам, че има възможност да довършим тази работа, която законът изисква, за да не бъде той повод да се заобикаля. А това, че само аз съм отсъствал и може би не съм Ви дал възможност да си свършите работата, сега присъствам и ще Ви помогна. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не ми помагате с нищо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за изказване Михаил Миков. Заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми председателю на Комисията по икономическата политика! Не върви на един председател на икономическа или друга комисия да коментира отношенията между членовете на комисията. Но защо се стига до това? Защото четири пъти в Комисията по икономическата политика Вие умишлено искахте да отстраните борсовите стоки да преминават през стоковата борса. Има един принципен въпрос – че в България от 10-12 години има стокова борса и това също е една от причините да казвате и да се хвалите, че сте направили в България – каква икономика? – действаща пазарна икономика. Това е, че има стокова борса.
    Към тази стокова борса има една комисия, ако не знаете, която има абсолютните задължения по закон. Но на третата година от мандата Вие не знаете какви органи функционират. И да вкарате в ред тази комисия е напълно в правомощията на министър Шулева – от вашия кабинет. Тя отговаря въобще за функционирането на стоковите борси.
    И оттам е следващият принципен въпрос: редно ли е на стоковата борса да се търгуват борсови стоки, както каза народният представител Папаризов? Тях ги пише във всички чужди вестници, които вие четете поради знаене на чужди езици.
    И ако аз съм настоявал за това борсовите стоки да се търгуват на борсата без списък, смятам, че е абсолютно разумно, защото Комисията по стоковите борси е тази, която ще преценява какви стоки да се търгуват там. Списъкът е някакво компромисно решение. Компромисно решение поради упоритостта ви да извадите житото, петрола, цимента от стоковата борса и министрите от вашето правителство да вършат разни далавери с тях. Така излиза. Тази упоритост на една декларираща себе си като дясноцентристка политическа сила и война със стоковата борса.
    ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Либерална партия.
    МИХАИЛ МИКОВ: Либерална ли е? Добре, но те също са за пазарна икономика. Да ги изземете от стоковата борса и да ги търгувате по други пътища!
    Това, че беемветата бяха купени от комисията, ами, купени са, защото и тази комисия контролирате като другите органи в страната. По същия начин. И не са ви виновни законите. Виновно е правителството, което не успява, не смогва или толкова са му възможностите да контролира тези органи, които трябва да прилагат и спазват законите.
    Така че за нищо друго тук не става въпрос и колкото и да изпадаме в детайли, ясно е едно: Вие упорито, а изглежда и това е правителствената линия, искате да затворите стоковите борси за обществени поръчки, свързани с борсови стоки. И децата знаят кои са борсовите стоки.
    Може ли Министерският съвет да каже явно: жито няма да се търгува на борсата? Може, ако иска да направи далавера. Може ли Министерският съвет да каже: цимент няма да се търгува на борсата? Може, ако иска да направи далавера. Може ли да каже: петрол няма да се търгува на борсата? Може, ако иска да направи далавера.
    И въобще този списък дава възможност на изпълнителната власт да определя какво може и какво не може във вашата действаща пазарна икономика.
    Но работата е ясна – че става въпрос за доста сериозни суми, за доста сериозни интереси и цялата тази далавера трябва да бъде контролирана от изпълнителната власт. Явно такава е и поръчката към Вас. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Реплика – народният представител Валери Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз наистина се учудвам, господин Миков. След лошата работа в комисията, когато се появяват, депутатите от БСП не правят никакви конструктивни предложения, а след това от лимона се опитват да направят червена лимонада. Нали? Тоест да извадят позитива от собственото си неглижиране на проблемите. Не ми казвайте, че, видите ли, и децата знаели кои са борсовите стоки.
    Уважаеми господин Миков, защо Вие не дадохте едно рационално предложение кои стоки точно да се търгуват? Вие изобщо не дадохте предложение кои да бъдат традиционните борсови стоки. Не сте предложили текст, а дебатът в комисията беше съсредоточен върху това. Аз лично казах, че трябва да бъдат защитавани интересите на данъкоплатеца, да няма манипулиране на цени през стоковите борси, каквото се е получавало именно с определени нетрадиционни стоки. Проблемът е, че този въпрос не се решава нито от Закона за стоковите борси и тържища, нито от Комисията по стоковите борси и тържищата, за която Вие казахте, че не знам, че съществува, но аз пък по една случайност знам, че съществува, тъй като се интересувам от тези неща. Мога да Ви кажа и много полезни неща, които Вие не знаете.
    Но никъде няма определение за традиционни борсови стоки. Ето, това е проблемът. Вие вместо да помогнете и да кажете: тези, тези и тези стоки, обвинявате комисията. Въпросът е как да избегнем манипулирането на цените, за да не се ощетява данъкоплатецът. Тоест публичните пари да не се харчат безотчетно с определени манипулирани поръчки на стоковите борси, тъй като практиката показа, че такива поръчки могат да съществуват. Особено когато става дума за нетрадиционни, но все пак незабранени за търговия стоки. Ето, за това става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Втора реплика – Ралица Агайн. Заповядайте, госпожо Агайн.

    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Миков, този дебат буди известно недоумение у мен, тъй като в случая Вие абсолютно неправилно използвате аргументите, че, видите ли, тези предложения определени стоки да бъдат извадени от някаква търговия е обект на корупция или на някакви черни замисли. Точно обратното, и то е ясно на цялата държава. Въведохме от добри намерения преди две години възможността държавата, общините да си купуват необходими на тях стоки от стоковата борса. Оказа се така, че няма достатъчен капацитет тази търговия да се контролира добре от Комисията по стоковите борси. Стоковите борси нямат въведена система за електронна търговия и се случи така, че именно тази система даде твърде много почва за корупция. Именно поради тая причина - за да се ограничат харчовете на парите на данъкоплатците, още през есента Министерството на финансите предложи да бъдат извадени въобще всички стоки, които държавата купува, от възможността да се купува без обявление и без обществена поръчка от стоковите борси.
    В момента се търси един вариант, при който да се запази пазарната страна и най-добрият начин е предложението, което направи Министерството на икономиката – да се приеме списък, одобрен от Министерския съвет, така че да спре тази търговия, която имаше досега, с БМВ-та, скенери, сложна медицинска апаратура и т.н., за която се твърди, че е масова и еднородна и се търгува на стоковите борси по цени, които са десетки пъти над цените, по които може да се купи, ако се направи една обществена поръчка.
    Поради тая причина лично аз съм в пълно недоумение защо въобще се дебатира тоя въпрос. Много ясно, че житото, петролът и всички стоки, които са ни познати, ще останат в тоя списък. Въпросът е да не се харчат парите неразумно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте за трета реплика, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин Миков, аз отправям към Вас своята реплика, че вкарвате в недоумение част от народните представители с това, което казахте, вместо да им обясните, че точно лошата практика беше продукт на правителството, което в момента иска пък да определи списъка. И народните представители, които ще гласуват този член, трябва да знаят кои точно са стоките. Защото аз хич не съм убеден, че в следващия списък няма да се появи търговия на стоковата борса, например на свръхскоростни влакове, както се чува, че ще се купят без обществена поръчка и с пряко договаряне.
    Аз отправям своята забележка, като Ви моля в дупликата си да им обясните точно това: защо именно ние, народните представители, които осъществяваме и парламентарния контрол върху правителството, трябва да запишем поне общата характеристика на онези стоки, които ще се търгуват на стоковата борса. Да ги определим по видове стоки. Защото в противен случай в тоя списък, твърдя, че ще се появят свръхскоростни влакове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Миков, имате думата за дуплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин Николов, тръгвам от Вашата реплика. То е ясно, че в тая работа и Новото време добре иска да участва в търговията с борсовите стоки и то, ако може, с някои определени техни министри. Затова е и този вой срещу стоковата борса. Новото време не ни учудва. В техния подход няма нищо ново.
    Менторският тон на председателя, който тръгнал да се сърди на народните представители, че не упражнявали законодателната си инициатива. Ами, господин Димитров, ние не сме служители на кабинета, нито на партията Ви, нито на комисията и ще си упражняваме законодателната инициатива точно тогава, когато ние решим и когато смятаме, че интересите на българските граждани го налагат.
    А това да ми се сърдите дали съм си упражнил законодателната инициатива, показва във висока степен безпомощност по повод на аргументите за това, че Вие не искате да признаете ясно, поради некадърност и контрол на стоковите борси, поради неупражнен такъв контрол и върху разпоредителите с бюджетни средства. Защото проблемът, уважаеми дами и господа, доколкото аз разбрах, не е в цените на БМВ-тата. Там проблемът е, че са си купили БМВ-та, изхарчили са си бюджета за БМВ-та – дали е на борсата, дали е на друго място, и са го направили бързо на борсата, защото оная търговия бързо позволява това и са използвали края на бюджетната година. Само че не съм чул някой да е наказан за харченето на тия изтичащи средства. Един няма наказан! Иначе постоянните нарушения на законите и вредите, които се нанасят на държавния бюджет, служат като аргументи за отваряне на нови и нови възможности за крадене. В цялата история има нещо объркано.
    И колкото щете да обвинявате тоя или оня народен представител, по отношение на Комисията по икономическата политика аз не съм казал нищо лошо, защото там народните представители си вършат работата. Коментирах само нейния председател, който от време на време, при липса на аргументи, си позволява да се държи като начален учител в едно училище от преди 50-80 години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Миков, моля Ви без обиди.
    МИХАИЛ МИКОВ: Защо, това е почетна длъжност, не е обида.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека запазим парламентаризма на високо ниво.
    Заповядайте за изказване, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Очевидно около текстовете в чл. 90, така както е предложението на комисията, се разгаря един дебат, от който може да се намери конструктивен изход.
    Що се отнася до предложението на господин Николов по отношение на т. 7, мисля, че е прекалено ясно и текстът, който той посочи, е редно да отпадне, за да има прозрачност.
    Във втората част обаче, по отношение дебата на чл. 11, аз смятам, че след като е посочено, че министерството, т.е. вносителят, ще направи такъв списък от борсови стоки и ще го приложи в правилника, нищо не пречи този списък да бъде като приложение към закона. В този закон вече има три приложения, ако не се лъжа, и нищо не пречи текстът да звучи: “Обект по поръчката е доставката на стоки, определени в Приложение № 4, търгувани на лицензирана стокова борса”, и по този начин всички съмнения, че тези стоки, които ще бъдат посочени в евентуалния правилник, могат да бъдат манипулирани от страна на заинтересовани страни, ще отпаднат, тъй като контролът ще се извършва с приемането на този закон.
    Във връзка с това поддържам предложението, което направи колегата Папаризов – да отложим разглеждането на този член, и без това имаме отложени текстове, като съответно вносителят, министерството, даде приложението, което, предполагам, и без това е изготвило за този правилник и ние го приложим към закона.
    Що се отнася до процедурата, ясно е, че когато се внасят текстове, които ще се гледат директно на Икономическата комисия, никой не може да предвиди какви ще бъдат те, за да може оттам нататък да представи текста такъв, какъвто е най-добър за цялостното комплектоване. Смятам, че в тази зала текстът на т. 11, който гледахме няколко пъти, може да бъде подобрен като съответно като приложение влезе списъкът на борсовите стоки. И да не правим изявления от типа, че борсови стоки са марки за ушите на крави, както беше казано в комисията, нито пък средства, които се срещат в медицината, да не говорим за влакове или някакви други крупни превозни средства, които могат да станат основа за една корупционна методика.
    Затова, уважаеми колеги, още веднъж преповтарям негласуваното предложение на колегата Папаризов – да отложим текста, за да можем да бъдем конструктивни при приемането на този закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Великов.

    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Под формата на реплика аз изразявам несъгласие с тезата на господин Нихризов, че трябва да отлагаме този текст, тъй като в комисията ние загубихме, може би не е най-точната дума, но оползотворихме около два часа, за да изчистим този текст, да го приемем с доста гласове “за”. В този смисъл ми се струва да губим времето, по този начин да оползотворяваме времето на народното представителство в залата с неща, които вече сме изговорили в комисията, не е правилно. Този списък може спокойно да си остане в правилника и ние няма защо да предполагаме предварително, че Министерският съвет ще има някакви мисли за далавери или някакви подобни неща, които тук се промъкнаха, не знам кой точно беше създателят на тази теза, и заради тези далавери сме искали да бъде там списъкът. Ние искаме списъкът да бъде там, за да бъде малко по-оперативен, тъй като не можем да предвидим, независимо от доброто ни желание, абсолютно всички видове стоки, които, макар и типични, макар и характерни за борсите, трябва да се търгуват там. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За втора реплика думата има господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, това е пореден тромав опит да се осуети приемането на закона днес, да се забави колкото е възможно. Аз искам да обърна внимание, че в комисията тези текстове бяха специално отложени на едно заседание, за да може на следващото заседание да постигнем по-добър вариант на този текст за търговия през стоковите борси. На това следващо заседание изключително компетентните представители на левицата не дадоха никакви предложения, въпреки че имаха такава възможност, за да може сега тук да обвиняват, че управляващото мнозинство, видите ли, искало да прави далавери през борсите. Просто глупости, които не заслужават коментар.
    Уважаеми колеги, моля ви да не подкрепяте процедурното предложение на господин Нихризов и господин Папаризов за отлагане на този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за дуплика, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми колеги, под формата на дуплика искам да изкажа своето становище.
    Предложението за отлагане е свързано с факта, че ние все пак трябва да разгледаме списъка. Ако вие, уважаеми колеги, имате готов списък за правилника, просто го предложете за гласуване. Но ми се струва, че такъв списък отсъства. От друга страна, засилват се съмненията, че този списък може да бъде изготвен след това при недостатъчна прозрачност. И след като говорим за прозрачност, то дайте списъка и сега ще го гласуваме.
    Що се отнася до конструктивизма и неконструктивизма.
    Уважаеми колеги от мнозинството, от страна на опозицията ние се събираме дори тогава, когато по правилник не е разрешено, в почивките между заседанията само и само да спомогнем за създаване на едни текстове, които ще бъдат взаимно приемливи и конструктивни за този закон. Вие отлично си спомняте отложения текст, който беше добавен, за арбитражния съд, че ние постигнахме съгласие и то напълно нормално при участието на всички политически сили в това Народното събрание, представени в Комисията по икономическата политика. Нищо не пречи в момента да се извърши подобно действие, още повече, че имаме и сега отложени текстове, които в почивката след час трябва да разглеждаме. Ако обаче въпросът иде до юмрука на мнозинството, то дори и у мен ще останат съмнения, че действително се готви някакъв правилник, в който да излязат и такива борсови стоки, които никой не е чувал, или по-скоро, който някой е чувал, има интерес да ги счита за борсови стоки и то за определени сделки.
    Затова ви моля да извършите това нормално действие – да седнем, да разговаряме и след като министерството е готово, да представи това приложение, което ще бъде не в правилника и в закона. Смятам, че всички ще бъдем съгласни с него и ще го гласуваме, без да се обвиняваме в едни или други скрити стремежи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има думата за изказване народният представител Валентин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Ние стигаме тук до един текст, който поставя въпроса за характера на нашето законодателство – въпрос, който е поставян във всеки един парламент от началото на промените в България. Ние винаги решаваме законите да бъдат такива, че да бъдат максимално пълни, точни и да не се прибягва до допълнителни подзаконови нормативни актове, като наредби, правилници за приложение и т.н.
    За справка – в законите на Англия и Германия има поне десет пъти по-малко такива подзаконови нормативни актове. Всичко там се изписва в законите.
    Като решаваме какъв да бъде характерът на нашето законодателство, изведнъж в процеса на законодателната ни дейност ние започваме да препращаме всичко от закона в подзаконови актове. Има закони с по шест наредби и един правилник. Значи един правилник, който да ни разясни какво да правим със закона, и шест наредби, в които се препраща всичко към Министерския съвет. Това създава определена несигурност, непредсказуемост в нашата крехка пазарна икономика.
    Ето защо ние трябва да помислим как да действаме занапред с всички останали закони, особено в областта на икономиката, където нещата са много чувствителни, където фирмите планират дългосрочно, където една бърза промяна на нормативни актове води до негативни последици за нашата икономика.
    Аз разбирам, че днес не всичко може да бъде написано в закон при нашите условия и при това бързо темпо, с което ние вървим, но все пак основни неща би трябвало да бъдат вписани в закона, както е в европейските законодателства, където почти наредби и правилници не съществуват.
    Ето защо аз подкрепям този списък да бъде приложен в закона, за да има яснота, тъй като тук става дума за държавни поръчки, които ще бъдат на много големи стойности – например, държавния резерв, зърно и т.н.
    Подкрепям предложението този текст да бъде отложен, да бъде приложен списък, който да гласуваме. Аз предполагам, че всички ще застанем зад този списък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Юнал Тасим за изказване.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря, господин председател!
    Уважаеми колеги, този дълъг дебат, който се проведе в комисията и продължава в пленарната зала, до такава степен наводни темата, че ние забравихме от какъв вариант тръгнахме и какъв вариант последно предлагаме. Естествено има преходни варианти, по които в момента спорим.
    Нека ви припомня, че във варианта, който беше предложен от Министерския съвет, стоковите борси бяха изключени от възможността да участват в Закона за обществените поръчки. Това беше големият дебат, но в крайна сметка се оказа, че не е нормално един такъв пазарен сегмент като стоковата борса да бъде лишен от възможността да присъства в приложното поле на този закон.
    Ние имахме, разбира се, и предложение, което никой в залата не спомена. Големият спор днес в залата е кой да направи този списък. Когато става въпрос някой да направи какъвто и ще да е списък, идват вече такива популистки фрази – кой ще прави, за какво ще прави, какъв ще е списъкът, каква ще е далаверата. Общо взето в такъв дух се водят нещата.
    Аз искам да ви припомня едно наше предложение, че е нормално да има такъв списък, но ненормално е от наша гледна точка такъв списък да присъства в законодателното тяло. Това е несериозно според мен. Още по-нормално е този списък да бъде изготвен от държавен регулатор. Такъв държавен регулатор съществува. Защо да бягаме от възможността държавният регулатор да предложи стоките, защото те са най-добрите специалисти, имат съответно история по този въпрос – 12-годишна такава, и те могат да предложат стоки, които да бъдат одобрени от Министерския съвет. Имаше такъв вариант, но за съжаление бяхме малцинство и не се прие. Прие се един междинен вариант – стоковите борси да участват в Закона за обществените поръчки, но за стоки, които са определени от двама министри. Това е проблемът, тук е мелодрамата. За да няма такава мелодрама, за да няма такива съмнения и такива обвинения към настоящото мнозинство, аз предлагам този списък да бъде одобрен от държавния регулатор. Не кой да е, все пак е държавен регулатор, излъчен от българския парламент и би трябвало да има все пак някакво доверие в държавните институции. Мисля, че по този начин ще излезем от тази ситуация.
    По предложението на колегата Николов за т. 7 – да отпадне "един или" – той е прав, напълно го подкрепям.
    Господин председател, предлагам съвсем процедурно, като гласуваме този чл. 90, да гласуваме т. 7 и т. 11 отделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Естествено, че ще бъдат гласувани поотделно!
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Пак уточнявам: да има такъв списък, но той да бъде от държавния регулатор. Този регулатор се нарича Държавна комисия по стоковите борси. Този списък трябва да бъде одобрен от Министерския съвет, иначе ще има място за изява на всякакъв тип политици, които ще съзрат нещо корупционно в самия закон. Не бих желал да участвам в такова гласуване, за което след това някой може да ме обвини точно в това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За реплика има думата господин Атанас Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин Тасим! Това беше първата мисъл, която и на мен ми дойде, като прочетох предложението на господин Ламбовски – че е възможно в стоковата борса нейната комисия да определи стоките. Проблемът е в това, че Законът за стоковите борси и тържища не съдържа никакъв критерий за стоките, които се търгуват на тези борси, това е основният проблем. Ако трябва да стане това, първо трябва да изменим Закона за стоковите борси и тържища. Това също е начин, ако го обсъждаме сериозно. Затова можем да направим и това – с този закон да изменим другия закон и да определим какви стоки могат да се търгуват на борсата. Но в момента е абсурдно, че за разлика от всички стокови борси по света, където практиката се е установила, у нас в закон не са изброени стоките, но практиката, за съжаление, не е само с масови стоки, които са нормалните стоки за стокова борса, а се появяват, както BMV-тата, за които говорихте, така например марки за уши на крави. При такава практика е много трудно регулаторът да направи списък и да изключи тези стоки, защото веднъж са били търгувани на тази борса и не е имало никакви законни основания да не се търгуват там. Именно оттам идва проблемът, че тук, в този Закон за обществените поръчки, трябва конкретно да определим стоките или критериите, или списъка, но това трябва да го направим в този закон, тъй като другият закон не дава възможност за това.
    Иначе Вашето предложение би било логично, ако в Закона за стоковите борси беше така и ако практиката в България беше като в практиката в другите страни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Искам да направя тази реплика на господин Тасим по–скоро под формата на въпрос.
    Какво предлагате, господин Тасим – тъй като в т.11 се казва "обект на поръчката е доставка на стоки, определени в правилника за прилагане на закона"? Автор на правилника е Министерският съвет. Това ще бъде очевидно някакъв списък в правилника, но вие искате по предложение на Държавната комисия по стокови борси и тържища – това ли е? Тоест, в т. 11 да се добавят думите "по предложение на Държавната комисия по стокови борси и тържища"? Така ли да Ви разбирам, господин Тасим?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: За трета реплика има думата господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Що се отнася до този списък, аз съм твърдо да го има в закона, може би, както каза колегата Нихризов, като приложение. Досега има три приложения. Това е четвърто, ще се съгласуват накрая, т.е., има време да се внесе тази поправка.
    Що се отнася до Вашето предложение Комисията по стоковите борси и тържищата да се произнесе по този списък – може би има някаква логика, но в момента тази комисия е нелегитимна. От две години й е изтекъл мандатът и никой не подменя този състав. Какво ще прави тя тогава? В този момент ще бъде съвсем послушна на който и да е министър. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Господин Тасим, имате думата за дуплика.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Ще започна отзад напред.
    Господин Маринчев, това, че има ръководство, има държавен регулатор, който няма легитимно ръководство, това не е проблем на парламента, а на органа, който излъчва. И аз, също като Вас, пледирам всички органи в тази държава да си свършат работата, за да няма такива емоции в зала и обвинения и съмнения за корупция и т.н.
    Що се отнася до това, за какви стоки иде реч – съгласен съм с господин Папаризов. Може би някои колеги не правят разлика, без да обвинявам когото и да било, между стокови борси и тържища. Това са много различни понятия. Нека да се разберем, не казвам, че не го знаете. През стоковите борси минаха такива екзотични стоки не за друго, а защото никой не е дал определение за стокова борса. Прав сте. Но в същото време всички знаем, че през стоковите борси минават определени стоки. Ако трябва да продължим още по –нататък, трябва да кажем, че това не може да е нещо, което да е трайно, константно за дълъг период от време. Утре може и токът да стане в трудова борса, като либерализираме енергийния сектор, доставките може да минат и през борсата. Идеалният вариант е точно в стоковата борса, където стоките намират истинската си цена, а не регулирана цена, поставена от служители и кандидати от двете страни.
    Точно това предлагам – този закон ще задължи държавния регулатор да каже кои са стоките, защото те най-добре знаят кои са тези стоки. Не вярвам един държавен регулатор да включи в списъка такива стоки, за които Вие преди малко казахте. Досега в регулатора нямаше легално определение за стоките, съответно нямаше и задължение да се прави такъв списък. А с този закон ще правим точно това – което искате Вие – да задължим регулатора да определи списъка, който да бъде одобрен от Министерския съвет, а не от министри.
    Иначе за варианта, който е предлаган от господин Димитров – явно е, че този списък трябва да бъде предложен поне от двама министри. Аз поне не съзирам одобряване от Министерския съвет.
    За да не бъде обвинено мнозинството или да бъде внушено, че правим нещо нередно, мисля, че този вариант е добър и моля колегите да обърнат внимание точно на това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие имате ли процедурно предложение за текст в чл. 11 и какво е то? Приемате ли отлагането или предлагате нов текст?
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Този текст, господин председател, е гледан в комисията. Сега не съм в състояние да го формулирам точно чисто редакционно, но може с господин председателя да седнем и да го направим. Логиката е ясна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Логиката е ясна, но правилникът много ясно казва какво може да се прави на второ четене – какви промени могат да се правят и какви не. Могат да се правят само редакционни промени и отпадания – нищо друго, и то без да се променя смисълът на текста.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Господин Димитров, сега е моментът да предложите текст за т. 11. Помислете добре, да го дефинирате добре, да бъде ясен и редакционен.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Спомням си много добре дебата в комисията. Предложението на господин Тасим е следното… Бих могъл да дам една примерна редакция…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Няма примерна редакция! Винаги предложенията са окончателни.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Така е.
    Става дума за текст с подобно съдържание: "Обект на поръчката е доставка на стоки"…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, заместник-министърът иска думата.
    Може ли да помислите малко…
    Заповядайте, госпожо заместник-министър.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Най-напред бих искала да ви предложа редакция на чл. 7:
    “Чл. 7. Услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето в съответствие с условията на конкурса, посочени в обявлението.”
    Ако обърнете внимание на чл. 97, там са посочени всички условия, на които трябва да отговаря обявлението, включително и това – дали конкурсът ще бъде последван от обществена поръчка и критериите, по които ще се извърши предварителният подбор на участниците. Това ще бъде известно предварително. Тази част от текста – “на един или всички класирани участници” може да отпадне, като се изпълнят всички условия на чл. 97. Мисля, че текстът така би се изчистил.
    По отношение предложението на господин Тасим – няма проблем предложението да дойде от страна на Комисията по стоковите борси и тържищата, като списъкът бъде одобрен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник-министър.
    Моля първо да гласуваме поправката в чл. 7.
    Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Никола Николов и подкрепено от доста народни представители, изказали се след него, а именно т. 7 да гласи така:
    “7. Услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса.”
    Това е текстът, който се предлага от народния представител Никола Николов.
    Моля, гласувайте за този текст.
    Гласували 114 народни представители: за 76, против 37, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Преминаваме към т. 11 на чл. 90. (Реплики.)
    Моля, гласувайте първо предложението за отлагане на текста и връщането му в комисията с цел подобряване на т. 11 от чл. 90. Предложението е направено от народния представител Атанас Папаризов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 61, против 55, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Господин Папаризов, искате думата по процедура? Заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Предлагам този текст да се прегласува, още повече че вече се направиха опити и в залата текстът да се поправи. Мисля, че нищо не пречи сега в почивката, когато ще работим по други текстове на този закон, да видим по-внимателно и този текст още веднъж и с помощта на вносителите – имам предвид правителството – да го конкретизираме така, че той да не бъде използван неправомерно.
    Така че моля предложението за отлагане да бъде прегласувано, още повече че гласовете бяха почти 50% на 50%.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, прегласувайте предложението за отлагане на т. 11 и за връщането й за разглеждане в комисията.
    Гласували 144 народни представители: за 67, против 69, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Господин Димитров, заповядайте, продължаваме нашата работа.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Тасим има предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: То касаеше текста на чл. 11.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: То е редакционно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Предлагам малка корекция в предложения текст.
    “Обект на поръчката са:
    и доставката на стоки чрез стоковата борса по списък, определен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет.”
    И всичко нататък се зачерква. Текстът е съвсем кратък
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: “Обект на поръчката е и доставката на стоки, чрез стоковата борса, определени от списъци…”?
    Господин Тасим, извинявайте много, става ясно, че сега тази редакционна поправка не може да се поправи.
    Преминаваме по-нататък.
    Господин Димитров, почивка ли ще искате, или ще продължаваме по-нататък?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, аз бих предложил да прочета една редакция на това, което предложи господин Тасим, която можем да приемем:
    “Обект на поръчката е доставката на стоки по списък, предложен от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и одобрен от Министерския съвет в правилника по прилагането на закона”.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Без “в правилника по прилагането на закона”, а само “одобрен от Министерския съвет”.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: А тогава с какъв акт ще бъде?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Димитров, много Ви моля, това вече е несериозно.
    Преминаваме към Раздел III.
    РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: А т. 11?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Точка 11 остава с тази редакция, отлагането й не се прие.
    Остава да гласуваме целия чл. 90.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС, от място): Искам да предложа заместващ текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз предложих заместващ текст и сега го повтарям като процедура – думите “определени в правилника за прилагане на закона” да бъдат заменени с думите “в Приложение № 4 към закона”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, бихте ли прочели отново целия текст на т. 11, как ще изглежда?
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: “Обект на поръчката е доставката на стоки, определени в Приложение № 4 към закона, търгувани на лицензирана стокова борса при спазване на Закона за стоковите борси и тържищата, принципите на този закон и съответния борсов правилник.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте това предложение, което чухме ясно и отчетливо, направено от народния представител Йордан Нихризов. Гласуваме нова редакция на т. 11 от чл. 90.
    Гласували 93 народни представители: за 36, против 50, въздържали се 7.
    Предложението на народния представител Йордан Нихризов не се приема.

    Подлагам на гласуване чл. 90 с направените поправки.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 91 народни представители: за 60, против 8, въздържали се 23.
    Член 90 е приет в новата му редакция.
    Господин Димитров, продължаваме нашата работа. Раздел III.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Раздел III има предложение на Комисията по икономическата политика за наименованието на раздела:
    “Наименованието “Раздел III. Процедура на договаряне с обявление” да отпадне”.
    По чл. 84 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 85:
    “Чл. 85. В решението по чл. 25, ал. 1 възложителят е длъжен да мотивира избора на процедурата на договаряне с обявление.”
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 86:
    “Чл. 86. (1) Обявлението за обществена поръчка се изпраща едновременно до “Държавен вестник” за обнародване и до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки най-малко 37 дни преди крайния срок за получаване на заявленията за участие в процедурата.
    (2) При възникване на обстоятелства от изключителна спешност, които възложителят не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и в резултат на които е невъзможно спазването на срока по ал. 1, възложителят може да определи срок за получаване на заявления за участие в процедурата на договаряне не по-кратък от 15 дни от датата на изпращане на обявлението.
    (3) В случаите по ал. 2 в обявлението за обществената поръчка възложителят е длъжен да посочи и конкретните обстоятелства от изключителна спешност.”
    По чл. 86 има предложение на Комисията по икономическата политика, който става съответно чл. 87:
    “Чл. 87. (1) Заявлението за участие в процедура на договаряне с обявление трябва да отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 3-5.
    (2) Заявлението се представя по реда на чл. 57, ал. 1, 3 и 4.”
    По чл. 87 има предложение, което е подкрепено от комисията и предложение на Комисията по икономическата политика за този текст, който става чл. 88:
    “Чл. 88. (1) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на Глава III, Раздел V.
    (2) Комисията разглежда постъпилите заявления и извършва подбор на кандидатите въз основа на представените съгласно обявлението документи за тяхното икономическо и финансово състояние, техническата им възможност и/или квалификация за изпълнение на обществената поръчка.
    (3) Комисията съставя протокол за резултатите от подбора по ал. 2, който съдържа:
    1. състав на комисията и списък на консултантите;
    2. списък на кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания, както и причините за това;
    3. списък на кандидатите, които отговарят на изискванията по ал. 2 и ще бъдат поканени да представят оферти, а когато броят на кандидатите е по-голям от три – предварително класиране въз основа на комплексна оценка на обстоятелствата по ал. 2;
    4. датата на съставяне на протокола.
    (4) В 7-дневен срок от датата на протокола по ал. 3 възложителят обявява с решение кандидатите, предложени от комисията, които ще бъдат поканени за участие в договарянето. В решението се включват и кандидатите, които не отговарят на обявените от възложителя изисквания и причините за това.
    (5) Когато по ал. 3 са предложени повече от трима кандидати, броят на поканените от възложителя не може да е по-малко от трима. Когато предложените кандидати са трима или по-малко, за участие в договарянето се канят всички.
    (6) Възложителят изпраща едновременно на всички определени кандидати писмени покани за участие в договарянето и изпраща решението си по ал. 4 до агенцията и до некласираните кандидати.”
    По чл. 88 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 89:
    “Чл. 89. (1) Поканата за участие в договаряне трябва да съдържа:
    1. дата и място за провеждане на договарянето;
    2. изискване за допълнителни доказателства за заявените обстоятелства, ако такива са необходими;
    3. изискване за представяне на първоначална оферта;
    4. датата на обнародване на обявлението по чл. 86.
    (2) Комисията провежда договарянето с поканените кандидати за определяне на клаузите на договора съгласно обявените изисквания.
    (3) Направените предложения и постигнатите договорености с всеки кандидат се отразяват в отделен протокол, който се подписва от членовете на комисията и от кандидата.
    (4) След провеждането на договарянето с всички поканени кандидати комисията изготвя доклад до възложителя, в който му предлага класиране на кандидатите.
    (5) Възложителят определя за изпълнител на обществената поръчка класираният от комисията на първо място участник по реда на Глава V, Раздел III.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Искам да обърна внимание, че ако остане по този начин, дали Раздел III остава като раздел. Финалът на това, което, господин Димитров, прочетохте току-що.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Просто отпада Раздел III, господин председател. Наименованието на раздела отпада.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Просто трябва да отпадне, нали така?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове, представени от комисията. Има ли желаещи? Не виждам желаещи.
    Това ми дава основание да подложа на гласуване текстовете от този раздел, като включвам в гласуването и предложението на комисията за отпадане наименованието на раздела и текстовете, така както са подкрепени от комисията или в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте тези текстове.
    Гласували 86 народни представители: за 70, против 4, въздържали се12.
    Приемат се тези текстове.
    Раздел IV.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията предлага наименованието “Раздел IV. Процедура на договаряне без обявление” да отпадне.
    По чл. 89 има предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 91:
    “Чл. 91. (1) В решението за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление възложителят мотивира избора на тази процедура и одобрява поканата и документацията за участие.
    (2) В поканата за участие в процедура на договаряне без обявление възложителят определя обекта на поръчката, както и други изисквания за изпълнението. В случаите по чл. 90, т. 2, 4 и 10 в поканата могат да се включват и изисквания за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация на кандидата.”

    По чл. 90 комисията има предложение този текст да стане съответно чл. 92:
    "Чл. 92. Поканата за участие в процедура на договаряне без обявление се изпраща до избраните лица и до агенцията, с изключение на случаите по чл. 90, т. 11."
    По чл. 91 има предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 93:
    "Чл. 93. (1) За провеждане на процедурата възложителят назначава комисия по реда на Глава трета, Раздел V.
    (2) За участие в процедурата на договаряне поканените от възложителя кандидати представят документите по чл. 77, ал. 3, т. 1, 2, 6 и 7, а когато възложителят е поставил изискване в поканите – и по т. 3, 4 и 5.
    (3) Комисията провежда договарянето с кандидатите по ал. 2 за определяне на условията на договора съгласно изискванията на възложителя, посочени в поканата и документацията за поръчката.
    (4) Направените предложения и постигнатите договорености с всеки кандидат се отразяват в отделен протокол, който се подписва от членовете на комисията и от кандидата.
    (5) След провеждането на договарянето с всички поканени кандидати комисията изготвя доклад до възложителя, в който му предлага класиране на кандидатите.
    (6) Възложителят определя за изпълнител на обществената поръчка кандидата, класиран от комисията на първо място, по реда на Глава пета, Раздел III.
    (7) В случаите по чл. 90, т. 11 разпоредбите на ал. 2 до ал. 6 не се прилагат и договорът се сключва по реда на Закона за стоковите борси и тържища."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Тук пак искам да обърна внимание на предпоследната алинея – ал. 6 – на чл. 93. "Раздел трети" вероятно трябва да отпадне.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Остава само "по реда на Глава пета" и там се слага точка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
    Има ли смущения по тези текстове? Има ли желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текстовете, предложени от възложителя и подкрепени от комисията и в редакцията на комисията заедно с предложението за отпадането на Раздел VI като наименование.
    Моля, гласувайте предложенията на комисията.
    Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
    Тези текстове се приемат.
    Господин Димитров, имате ли готовност?
    Много е важно да внимаваме относно това има ли ги – няма ли ги разделите. Може да ги има, може да ги няма. На мен ми е трудно в момента да установя.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Глава осма комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма и на Раздел I съответно "Конкурс за проект" на Глава осма и на Раздел I – "Подготовка на конкурс за проект".
    По чл. 92 има предложение на комисията за този текст, който става чл. 94:
    "Чл. 94. Конкурс за проект се провежда за придобиването на:
    1. устройствена концепция за изработване на устройствена схема, устройствен план, план за земеразделяне или лесоустройствен проект;
    2. идеен проект за изработването на проекти, в това число ландшафтни, архитектурни, конструктивни, технологични, инсталационни, както и проекти за произведения на изкуството и за реставрации и възстановяване на паметници на културата;
    3. проект в областта на обработката на данни;
    4. други проекти."
    По чл. 93 комисията подкрепя текста на вносителя за този текст, който става чл. 95:
    "Чл. 95. (1) Конкурсът за проект може да бъде открит или ограничен.
    (2) При открит конкурс всички заинтересовани кандидати могат да представят проекти.
    (3) При ограничен конкурс проекти могат да представят само кандидати, които въз основа на предварителен подбор са били поканени от възложителя."
    По чл. 94 комисията подкрепя текста на вносителя, който става съответно чл. 96:
    "Чл. 96. (1) Възложителят взема решение за провеждане на конкурс за проект, с което одобрява обявлението за участие и конкурсната програма.
    (2) Конкурсната програма трябва да съдържа:
    1. проектната задача и указания за изпълнението й;
    2. всички технически данни, необходими за изпълнението на проекта;
    3. критериите за оценка на проекта, тяхната относителна тежест и начина на определяне на комплексната оценка на проекта.
    (3) Цената на конкурсната програма не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване."
    По чл. 95 има предложение на комисията за този текст, който става съответно чл. 97:
    "Чл. 97. (1) Възложителят изпраща обявление за провеждането на конкурс за проект едновременно в "Държавен вестник" за обнародване и до Агенцията за вписвания в Регистъра на обществените поръчки най-малко:
    1. петдесет и два дни преди крайния срок за получаване на проектите при открит конкурс;
    2. тридесет и седем дни преди крайния срок за получаване на заявления за участие в ограничен конкурс.
    (2) Обявлението за конкурс за проект се изготвя и обнародва по реда на чл. 27 и трябва да съдържа най-малко следната информация:
    1. наименование, адрес, телефон, факс или електронен адрес на възложителя;
    2. описание на проекта;
    3. вид на конкурса – открит или ограничен;
    4. място, срок и цена за закупуване на конкурсната програма;
    5. при открит конкурс – крайна дата за представяне на проекта;
    6. критерий за оценка на проектите;
    7. изисквания за определена професионална класификация или правоспособност на участниците;
    8. указание дали конкурсът за проект ще бъде последван от обществена поръчка за услуга;
    9. брой и стойност на наградите и/или другите плащания за участниците, ако са предвидени;
    10. дата на изпращане на обявлението.
    (3) Обявлението за провеждането на ограничен конкурс за проект трябва да съдържа и:
    1. критериите, при които ще се извършва предварителен подбор на участниците;
    2. крайна дата за получаване на заявления за участие.
    (4) При ограничен конкурс възложителят може да ограничи в обявлението броя на участниците, които ще покани да представят проекти, но техният брой не може да бъде по-малък от пет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дотук.
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Има ли желаещи?
    Господин Маринчев, заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател. Обръщам внимание, че в чл. 92 по вносителя, разбира се, когато се изреждат видовете проекти, за които ще се обявяват конкурси и търгове, е включена т. 4 "други проекти". Винаги ме е смущавало такова определение "други проекти", защото това е нещо много широко. Него може да си го тълкува кой както си иска. Щом го е нарекъл "проект", значи ще има основание да го включи.
    Ако волята на вносителя е такава, защото така е и в първоначалния проект – малки са разликите – да изброи видовете проекти, за които ще важи Законът за обществените поръчки, може би е по-добре тази т. 4 – "други проекти" - да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е чл. 92, който става чл. 94? Предлагате да отпадне т. 4?
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ: Да, защото така е много широко и всеки ще си прави каквото си иска. Щом е "друг проект", там влиза.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Има предложение за отпадане на т. 4 в чл. 92 по вносителя.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, господин Никола Николов.

    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Когато са добре прецизирани текстовете, както се вижда, те лесно вървят в залата, но аз тук имам пак една малка забележка към текста на ал. 4 на новия чл. 97 – при ограничен конкурс възложителят да може да ограничи в обявлението и броя на участниците.
    Няма логика, когато е такава формата на конкурса, а именно ограничен, да определяме, че броят на участниците трябва да бъде не по-малко от пет, но може да ограничи самия брой на тези, които участват. Според мен логиката във възлагането на обществена поръчка чрез ограничен конкурс е в изискванията към участниците да могат да се заложат такива изисквания, които са специфични за потребностите на съответния възложител. Тогава наистина ще се получи по-малък брой участници, които могат да отговорят на тези изисквания. Не виждам логика да ограничаваме броя на участниците.
    Как ще изглежда едно такова обявление? Седем на брой, но не по-малко от пет. Това според мен е абсурдна ситуация. Аз съм по-склонен да приемем, че броят може да бъде по-малко от пет, но да няма физическо ограничение, цифрово ограничение на броя на участниците. Може например чрез изискванията да се окаже, че реално могат да участват само трима. Тогава тази поръчка ще се продължи, понеже са се явили трима, ще трябва да се удължи процедурата.
    Според мен вместо “пет” да запишем “трима”, но в обявлението да няма ограничение на броя на участниците.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво е точно Вашето предложение по ал. 4 на чл. 97?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Да отпаднат думите “може да ограничи в“ и да подменим цифрата “5” с “3”. Според мен това е по-правилната логика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Николов, обаче формулировката на ал. 4 ще стане малко сложна, ако възприемем това, което предлагате.
    Господин Димитров, ще вземете ли отношение?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз предлагам текстът да се запази в редакцията на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи? Не виждам.
    Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Васил Маринчев, направено в залата, по чл. 92 на вносителя, който става чл. 94, т. 4 да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 28, против 57, въздържали се 22.
    Предложението не се приема.
    Господин Николов оттегля предложението си.
    Моля, гласувайте наименованията на Глава осма и Раздел I и текстовете от чл. 92 до чл. 95 по вносител в редакция на комисията.
    Гласували 97 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 5.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя заглавието на Раздел II “Провеждане на конкурс за проект”.
    Предложение на комисията за чл. 96, който става чл. 98:
    “Чл. 98. При ограничен конкурс възложителят извършва предварителен подбор на кандидатите, които ще бъдат поканени да представят проекти по реда на членове 79-81.”
    Предложение на комисията за чл. 97, който става чл. 99:
    “Чл. 99. (1) За разглеждане и класиране на проектите възложителят назначава жури, което се състои най-малко от трима членове.
    (2) Членовете на журито трябва да отговарят на изискванията на чл. 35.
    (3) Когато от участниците в конкурса се изисква определена професионална квалификация или правоспособност, най-малко 1/3 от членовете на журито трябва да имат същата или еквивалентна квалификация или правоспособност.”
    Предложение на комисията за чл. 98, който става чл. 100:
    “Чл. 100. (1) Възложителят определя длъжностно лице, което да приема конкурсните проекти.
    (2) Лицето по ал. 1 е длъжно да пази в тайна обстоятелствата, станали му известни във връзка с конкурсните проекти, за което представя писмена декларация.
    (3) Представените конкурсни проекти се номерират по реда на тяхното постъпване и се съставя списък на номерата и съответстващите им имена на участниците. Списъкът се поставя в плик, който се запечатва и се съхранява до датата на обявяване на резултатите от конкурса.
    (4) При открит конкурс участниците представят данни и доказателства за професионалната си квалификация и правоспособност в отделен непрозрачен плик, който се отваря след класиране на проектите.”
    Предложение на комисията за чл. 99, който става чл. 101:
    “Чл. 101. (1) Журито разглежда проектите и съставя протокол за класиране в съответствие с предварително обявените критерии и изисквания по чл. 97, ал. 2, т. 6.
    (2) Журито отстранява от класирането участниците в конкурса, които не отговарят на изискванията по чл. 97, ал. 2, т. 7.
    (3) Възложителят обявява с решение класирането на участниците в конкурса съгласно протокола на журито, както и наградите или другите плащания.
    (4) Възложителят изпраща информация за проведения конкурс до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки по реда на чл. 44.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Николов, имате думата.

    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, аз имам само един въпрос, който е отправен към чл. 100, ал. 4, а именно, че при открит конкурс участниците представят данни и доказателства за професионалната си квалификация и правоспособност в отделен непрозрачен плик, който се отваря след класиране на проектите.
    Представям си суматохата, която ще настъпи, когато се установи след като един проект е спечелил, че участникът няма съответната професионална квалификация и правоспособност. Поне това би могло да се избегне, като предварително бъдат отсети именно по този показател – ако има такова изискване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това ми изглежда много разумно.
    НИКОЛА НИКОЛОВ: В противен случай наистина ще настъпи много голям конфуз. Представете си, че ако има такова изискване за професионална квалификация, спечели проект на човек, който няма подобна квалификация и правоспособност, и това ще стане ясно очевидно след като се класират проектите.
    Според мен, просто житейската логика изисква да решим това. Може би нещо друго се има предвид?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз съм любопитен, господин Николов.
    Господин Димитров, надявам се да внесете яснота.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз бих помолил тук представителят на вносителя – госпожа Колданова, да представи допълнителна информация за позицията на вносителя, тъй като това е текст, който е предложен от вносителя и е възпроизведен в окончателната редакция на комисията за чл. 100, ал. 4.
    Става въпрос за следното, колеги. За да не се окаже, че се влияе на комисията от данните за професионалната или друга репутация, тъй като се оценяват проектите, а не се оценява репутацията на авторите на проектите, проектите се отварят след класирането. Това е с цел да се избегне влиянието на определени имена в професията. Това е смисълът на текста, доколкото знам – с оглед да се осигури по-голяма безпристрастност на комисията. Но все пак бих помолил и госпожа Колданова да вземе думата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Можете да помолите мен да поканя госпожа Колданова.
    Заповядайте, госпожо Колданова.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Освен аргументите, които господин Димитров изложи пред вас, искам да обърна внимание на следното. Много трудно би се спечелил конкурс от хора, които не са професионалисти, с изключение, може би на някакви художествени идеи или нещо, което не подлежи на принципите на професионалната квалификация. Всички изброени видове конкурси за проекти изискват наистина една висока квалификация. Трудно можем да си представим, че човек, който не е инженер или конструктор, би спечелил технологичен проект или пък архитектурен, дори и за устройство на територии. Според нас текстът е абсолютно логичен и ние заставаме зад него.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин председател, аз ще се изкажа, за да може господин Николов да уточни своята позиция и да я изрази ясно от трибуната. По този текст наистина смятам, че нещата, колкото и спорни да изглеждат на пръв поглед, са продиктувани от желанието както на вносителя, така в крайна сметка и на комисията, да осигурят, повтарям, безпристрастност при оценките на тези проекти. Но ако господин Николов предложи по-добро решение, нека да го чуем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Николов, имате възможност да направите Вашата реплика.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Колеги, когато аз направих своето изказване, имах предвид, че членове 98-101 са в своята логическа връзка, защото когато към участниците, както е записано в чл. 99, има изискване, съответно изискване за професионална квалификация и правоспособност има и към една трета от членовете на журито.
    Сега изведнъж става така, че когато конкурсът е открит, няма такова изискване, а чл. 99 очевидно предполага някакви изисквания за професионална квалификация. Според мен, може би журито би се повлияло в своята една трета от съответното име в професията, но другите две трети очевидно, по силата на чл. 99, не са свързани със съответната професия.
    Според мен би се получила много конфузна ситуация, ако наистина се яви, даже в рамките на шегата със съответната администрация, човек, който няма квалификация и правоспособност и неговият проект спечели класирането. И тогава няма никаква полза да се разкрива кой е автор на проекта постфактум след класирането. Няма логика. Ако няма изискване – няма изискване, и това е – печели този, който е спечелил самия конкурс. Ако обаче има изискване, няма логика да се обявява квалификацията след провеждането на конкурса. Според мен, това е логиката на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, в крайна сметка Вашето предложение е за отпадането на ал. 4 на чл. 100.
    Ще се възползвате ли от дуплика, господин Димитров?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, чухте двете възможни позиции и затова подлагам на гласуване предложението на народния представител Никола Джипов Николов за отпадането на ал. 4 на чл. 100 по новата номерация.
    Гласували 91 народни представители: за 26, против 42, въздържали се 23.
    Предложението на господин Николов не се приема.
    Подлагам на гласуване Раздел II, заедно със заглавието и текстовете, както са предложени от комисията.
    Гласували 84 народни представители: за 61, против няма, въздържали се 23.
    Тези текстове се приемат.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Част трета има предложение на народен представител, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за наименование на Част трета “Възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейности във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги”.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава девета “Общи правила за възлагане на обществени поръчки” и Раздел І “Общи положения”.
    Комисията предлага чл. 100 да стане чл. 102:
    “Чл. 102. Разпоредбите на Част трета се прилагат само от възложителите по чл. 7, ал. 1, т. 5.”
    Комисията предлага чл. 101 да стане чл. 103 в следната редакция:
    “Чл. 103. При възлагането на обществени поръчки възложителите по чл. 7, ал. 1, т. 5 могат да изберат всяка от процедурите по чл. 16, ал. 4 и 5, ал. 6, т. 1 и ал. 7.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Не виждам.
    Моля, гласувайте заглавието на Част трета, заглавието на Глава девета и заглавието на Раздел І заедно с чл. 100, който става чл. 102, както и чл. 101, който става чл. 103, в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 83 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 7.
    Тези текстове са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията предлага чл. 102 да стане чл. 104 в следната редакция:
    “Чл. 104. (1) Възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато:
    1. откритата процедура, ограничената процедура или процедурата на договаряне с обявление е прекратена, тъй като не е подадена нито една оферта и първоначално обявените условия не са съществено променени;
    2. възлагането на обществената поръчка на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост или на изключителни права, придобити по силата на закон или на административен акт;
    3. при непреодолима сила не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с публикуване на обявление;
    4. стоките, предмет на доставка, се произвеждат с цел изследване, експериментиране, научна или развойна дейност и са в ограничено количество, което не позволява формиране на пазарна цена или възстановяване на разходите за тази дейност;
    5. са необходими допълнителни доставки от същия доставчик, предназначени за частична замяна или за увеличаване на доставките, при което смяната на доставчика ще принуди възложителя да придобие стока с различни технически характеристики, което ще доведе до несъвместимост или до технически затруднения при експлоатацията и поддържането;
    6. услугата се възлага след проведен конкурс за проект, като се изпращат покани за участие в договарянето на един или на всички класирани участници в съответствие с условията на конкурса;
    7. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:
    а) допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за възложителя или въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за изпълнението на поръчката;
    б) общата стойност на допълнителната услуга или строителството не е повече от 50 на сто от стойността на основната поръчка;
    8. е необходимо повторение на строителство от същия изпълнител при наличие на следните условия:
    а) първата поръчка е възложена при открита процедура, ограничена процедура и процедура на договаряне с обявление и в обявлението за нея е посочена възможността за такова възлагане;
    б) общата стойност на тази поръчка е включена при определяне стойността на първата;
    в) новата поръчка съответства на основния проект, в изпълнение на който е възложена първата поръчка;
    9. обект на поръчката е доставката на стоки, определени в правилника за прилагане на закона, търгувани на лицензирана стокова борса, при спазване на Закона за стоковите борси и тържищата, принципите на този закон и съответния борсов правилник;
    10. поръчката се възлага въз основа на рамково споразумение, сключено по реда на този закон;
    11. за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени по-ниски от пазарните, включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или несъстоятелност.
    (2) В случаите по ал. 1, т. 5 срокът на основния договор, както и на договора за допълнителна доставка, не може да бъде по-дълъг от три години.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи по този текст?
    Господин Никола Николов има думата.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПГСДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз правя същото предложение, каквото направих и беше прието от пленарната зала в чл. 90, т. 7, а именно тук е вече чл. 104, ал. 1, т. 6 – да отпаднат думите “на един или”. Това е моето предложение.
    В същото време ми е много трудно да разбера логиката на т. 11. Искам да отбележа, че цялата тази глава касае режима на обществени поръчки от възложители, които по същество са монополисти на географски пазар и предоставят обществени услуги. Това е ясно. Това е в заглавието на самата Част трета на закона. Тук трябва да бъдем много внимателни.
    Затова недоумение у мен буди т. 11 на ал. 1, а именно: “за кратък период възникнат благоприятни условия за доставка на стоки на цени по-ниски от пазарните,”. Значи, винаги някой може да твърди, че са възникнали условия да закупи на цени по-ниски от пазарните, а, както е всеизвестно, определение на пазарни цени няма. И след запетайката е записано: “включително при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или несъстоятелност.” – нещо като оправдание защо приемаме т. 11.
    Според мен няма никаква логика да разрешим възложителите чрез процедура на договаряне да заобикалят закона по силата на тази т. 11.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагате ли отпадане на точката?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Категорично съм за отпадане. Ако сега няма време за дебати, може би след почивката да разгледаме тази точка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Уважаеми народни представители, обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Продължаваме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, или не, това е съвсем нов Закон за обществените поръчки.
    Председателят на комисията господин Валери Димитров обаче не е в пленарната зала.
    Има ли някакви предварителни въпроси, процедурни въпроси?
    Заповядайте, господин Маринчев.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Мисля, че ваканцията вече е започнала и се учудвам защо на подхвърлената от мен реплика "извадете списъка", не го извадихте действително, защото такъв важен закон, като Закона за обществените поръчки, да го приемаме с не знам дали има петдесет души в залата… Но това е Ваше право.
    Искам да се върна към проблема, който повдигна господин Никола Николов преди почивката за т. 11 на чл. 102, който става чл. 104. Както в предишното си изказване, когато говорих за другите видове проекти – нещо, което не е определено, не може в закон да записваме нещо, което не е определено, което всеки може да тълкува както желае, така и тук споделям неговото становище по отношение на т. 11 – "за кратък период". Кой ще определи този период колко е кратък – дали е от два дни, от два месеца или от две години?
    И по-нататък: "на цени, по-ниски от пазарните". Кой е определил пазарните цени? Вярно е, че по-нататък в текста се говори за ликвидация на търговски дружества, но при тази ликвидация не винаги ще се разпродават активите на такива никакви цени – "далеч по-ниски от пазарните".
    Така че тази неопределеност "кратък период", без да се казва кой е този период и "цени, по-ниски от пазарните", без да са точно определени, не съм чел в теорията какво означава пазарни цени…
    Когато се изнесе стоката на пазара на търг и се достигне до някаква цена – това е пазарна цена. Тук говорим да избегнем това и точка. Затова се присъединявам към предложението т. 11 да отпадне и апелирам към колегите да вникнат в текста на т. 11, той действително е без смисъл е по-хубаво да отпадне.
    Връщам се на т. 6 на ал. 1. Господин Николов предложи да отпаднат думите "на един или", но мисля, че тъй като приехме този текст по-рано – преди почивката, в нов чл. 90, ако не ме лъже паметта, то би трябвало сега веднага де се приеме и да не се гласува повече. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Маринчев.
    Заповядайте, господин Панев.
    ГЕОРГИ ПАНЕВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Процедурата ми е по разглеждането на този закон, към който нямам отношение, но прави впечатление, че в залата освен че липсва председателят на комисията, липсват и най-компетентните народни представители – членовете на комисията, която в момента има заседание. Питам се как залата ще прецени тези предложения, които са направени или които ще се направят в залата за отпадане и пр., как ще прецени точно и професионално, за да не стане грешка?
    Оставям на Вас да решите този въпрос. Мисля, че един такъв важен закон при отсъствието на компетентното тяло в народното представителство не върви да продължи. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Панев.
    Споделям това, което казвате. Съвършено прав сте и затова въпреки моето нежелание, ще трябва да направя една поименна проверка.

    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - отсъства
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - тук
    Андрей Лазаров Пантев - тук
    Анели Гинчева Чобанова - тук
    Анелия Йорданова Мингова - отсъства
    Анелия Христова Атанасова - отсъства
    Антонина Бончева Бонева - отсъства
    Антония Стефанова Първанова - тук
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - отсъства
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - тук
    Атанас Крумов Додов - отсъства
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - отсъства
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Михайлов Борисов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - отсъства
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - отсъства
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - тук
    Васил Димитров Паница - отсъства
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Веселин Борисов Черкезов - тук
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - тук
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - тук
    Георги Костов Станилов - тук
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - отсъства
    Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
    Гергана Христова Грънчарова - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - тук
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - отсъства
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - тук
    Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - тук
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - тук
    Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - отсъства
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - тук
    Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
    Димчо Анастасов Димчев - тук
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - тук
    Енчо Вълков Малев - тук
    Златка Димитрова Бобева - отсъства
    Иван Георгиев Иванов - отсъства
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - отсъства
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Мирчев Митев - отсъства
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - отсъства
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - отсъства
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
    Лъчезар Благовестов Тошев - тук
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - отсъства
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - отсъства
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - тук
    Марина Борисова Дикова - отсъства
    Марина Пенчева Василева - отсъства
    Марио Иванов Тагарински - тук
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - отсъства
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
    Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
    Мирослав Петров Севлиевски - тук
    Михаил Райков Миков - отсъства
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - тук
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - отсъства
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Наим Иляз Наим - тук
    Наско Христов Рафайлов - отсъства
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Богданов Николов - отсъства
    Никола Джипов Николов - тук
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - отсъства
    Николай Симеонов Николов - тук
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - тук
    Нина Христова Радева - тук
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - тук

    Осман Ахмед Октай - тук
    Панайот Борисов Ляков - отсъства
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - тук
    Петър Владимиров Димитров - отсъства
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Стоилов Жотев - отсъства
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Пламен Димитров Кенаров - отсъства
    Пламен Неделчев Моллов - отсъства
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - отсъства
    Расим Муса Сеидахмет - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - тук
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - тук
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - отсъства
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - отсъства
    Силвия Петрова Нейчева - отсъства
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - отсъства
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - отсъства
    Стефан Ламбов Данаилов - тук
    Стефан Николаев Мазнев - отсъства
    Стилиян Иванов Гроздев - тук
    Стойко Илиев Танков - отсъства
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - отсъства
    Тома Янков Томов - тук
    Тошо Костадинов Пейков - тук
    Хасан Ахмед Адемов - отсъства
    Христина Георгиева Петрова - отсъства
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Цветан Петров Ценков - отсъства
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - тук
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - отсъства
    Янаки Боянов Стоилов - тук


    Уважаеми народни представители, в 16,56 ч. в залата има 116 народни представители – с 4 души под изискуемия кворум.
    Следващото заседание е утре в 9,00 ч. в пленарната зала.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 16,58 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председател:
    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Несрин Узун





    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания