Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 25 октомври 2002 г.
Открито в 9,05 ч.



25/10/2002
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Асен Агов

    Секретари: Величко Клингов и Несрин Узун

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    За процедура има думата господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Става дума за един технически въпрос. Нашата парламентарна група още преди повече от две седмици е внесла един проект за решение, няколко пъти и на Председателски съвет сме поставяли въпроса за това, за известно разместване на народни представители в различните комисии във връзка с това, че някои от колегите участват в три комисии, други – в една. Затова сме предложили освобождаването на господин Петър Агов като член на Комисията по околната среда и водите, тъй като той вече има три комисии, а да се избере господин Стойко Танков за член на Комисията по околната среда и водите, тъй като той пък е само в една комисия.
    Моля Ви, госпожо председател, със съгласието, разбира се, и на народните представители само за секунда да гласуваме тази промяна, която повече от месец вече отстоява.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е проект за решение, който е раздаден.
    Господин Корнезов, бихте ли представили проекта за решение на пленарната зала?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
    1. Освобождава Петър Иванов Агов като член на Комисията по околната среда и водите.
    2. Избира Стойко Илиев Танков за член на Комисията по околната среда и водите.”
    Аз изложих мотивите за това. Благодаря ви и ви моля да гласувате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Корнезов.
    Има ли съображения по този проект за решение? Няма.
    Моля да гласуваме този проект за решение, както беше представен от господин Корнезов.
    Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
    Решението е прието.
    За процедура има думата господин Великов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Комисията по околната среда и водите искам да благодаря на господин Агов за това, че беше много полезен в работата на комисията. Желая му успех в другите комисии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
    Господин Кацаров, заповядайте за процедурно предложение.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам разглеждането на законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване на второ четене да бъде отложен, тъй като той е изготвен в нарушение на Конституцията на Република България и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Какви са мотивите? Срокът за представяне на писмени предложения по законопроекта изтече на 12 септември 2002 г. На 9 октомври – един месец по-късно, бяха внесени като писмени предложения текстове за 10 нови параграфа от Агенцията за застрахователен надзор. Те бяха одобрени от мнозинството на комисията. Това е очевидно нарушение на Конституцията, тъй като Агенцията за застрахователен надзор няма право на законодателна инициатива.
    На второ място нарушение е и това, че това са членове, които не са гледани на първо четене в пленарната зала. Те ще бъдат приети само на едно четене, на сегашното второ четене.
    Същото се отнася и за три предложения, направени от Министерството на околната среда и водите, което също няма законодателна инициатива. Освен това предложенията са внесени в нарушение на нашия правилник – един месец след изтичане на срока. И вие ще видите в така изготвения законопроект, че по тези нови 13 члена, които -– повтарям – ще бъдат приети само на едно четене, няма нито едно направено писмено предложение. Как да направим писмени предложения за второ четене – чисто практически задавам въпроса, - след като ние не сме ги виждали? Ние ги виждаме един месец по-късно, две седмици преди законопроектът да влезе в Народното събрание.
    Ето защо правя процедурно предложение разглеждането на този законопроект да бъде отложено, той да бъде върнат в комисията за преработка и да бъдат представени и становища на Съвета по законодателство на Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, заповядайте за противно процедурно предложение.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение – законопроектът да се разгледа. Във връзка с възраженията на народните представители от Парламентарния съюз на ОДС: Стойчо Кацаров, Борислав Китов, Димитър Игнатов, Теодора Константинова и Васил Паница аз съм направил съответните възражения до председателя на Народното събрание, като в тези възражения смятам, че възраженията на народните представители, които цитирах, са неоснователни. Не съм извършвал нарушение на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На заседанията на комисията е приет на второ четене законопроектът за изменение на Закона за здравното осигуряване в съответствие с правилника на Народното събрание.
    Предлагам да продължим с гледането на законопроекта на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, господин Щерев.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Кацаров за отлагане на тази точка от дневния ред – отлагане на разглеждането на законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 175 народни представители: за 77, против 90, въздържали се 8.
    Процедурното предложение не се приема.
    Господин Щерев, заповядайте да представите доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви предложа доклад за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от народния представител Недялко Калъчев и група народни представители на 18 юли 2002 г.
    Заглавието е “Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
    Комисията приема текста на вносителя за заглавието на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по заглавието на законопроекта? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
    Заглавието е прието.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 1:
    “(1) Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното раходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националния рамков договор и в договорите по доброволно здравно осигуряване.”
    2. Досегашният текст става ал. 2.”
    Комисията приема текста на вносителя за § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
    За изказвания по този параграф? Господин Кацаров, заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще помоля някой от вносителите да обясни на Народното събрание какво означава терминът “предоставяне на стоки и услуги” като елемент на здравното осигуряване и да го разгледа и в контекста на § 2, където е казано, че задължителното здравно осигуряване е предоставяне на здравни дейности, без стоки и услуги. От това следва, че предоставянето на стоки и услуги е само в обхвата на доброволното здравно осигуряване. Моля да бъде обяснено какво има предвид вносителят под “стоки и услуги” в контекста на доброволното здравно осигуряване. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
    Други изказвания по § 1? Няма.
    Подлагам на гласуване § 1 на вносителите, подкрепен от комисията.
    Гласували 119 народни представители: за 88, против 23, въздържали се 8.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “§ 2. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване гарантира пакет от здравни дейности.”
    Има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова – чл. 3, ал. 2 се променя както следва:
    “(2) Доброволното здравно осигуряване е дейност за предоставяне на допълнителен (извън задължителния) пакет от здравни услуги и стоки, осъществявана от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лицензия при реда и условията на този закон.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 2:
    “§ 2. В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Задължителното здравно осигуряване е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националния осигурителен институт (НОИ), тяхното управление и разходване за здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване гарантира основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Щерев.
    Изказвания по § 2?
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ, от място): Оттеглям нашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Кацаров, заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам последното изречение на така прочетената редакция на комисията да отпадне. Първо, то е излишно, второ, така е написано, че граматически е неиздържано и на практика няма смисъл: “Задължителното здравно осигуряване гарантира основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК”. Най-малкото, граматически е неиздържано и ще ни се смеят, ако вадим такива продукти от парламента. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За изказване – господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз поддържам предложението, направено от колегата Кацаров, и ще ви кажа какво е основанието за това.
    Здравното осигуряване задължава българските граждани да плащат осигурителни вноски и на базата на тези осигурителни вноски наистина трябва да получат съответната медицинска помощ. Така записано изречението обаче ясно показва, че не е в зависимост от неговите вноски, а е в зависимост от бюджета, който тук ние в събранието приемаме. Между другото, на практика точно така се получава. На практика хората плащат пари, парите стоят, без да се използват, а хората получават, въпреки че си плащат, много по-малко средства. Искам ясно да кажа, че това не е само обект на сегашното правителство, така за съжаление беше и по-рано. Но е безспорно, че здравното осигуряване трябва да дава възможност българските граждани да имат един пакет дейност, който обаче в никакъв случай не бива да зависи само и единствено от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който в крайна сметка приема Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Петков, заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз неслучайно оттеглих нашето предложение, тъй като то можеше да има смисъл, ако беше приета друга философия на съотношението и действието на задължителното и доброволното здравно осигуряване. Но явно с поправките по този закон се върви по друга философия – доброволното здравно осигуряване, след като се развие достатъчно, ще предлага и услуги, които са характерни за задължителното. Но това, което предложи колегата Стойчо Кацаров, ми се струва, че не бива да приемаме и гласуваме. Защото въпросът не е чисто граматически, той е прав, думата “гарантира” се повтаря два пъти, но ако отпадне цялото изречение, това означава, че ние нарушаваме една концепция, по която постигнахме съгласие, а именно, че здравното осигуряване ще гарантира един пакет от медицински услуги. Нещо, което досега не е било практика.
    Затова аз предлагам, госпожо председател, текстът да остане в този вид, като накрая на изречението вместо “Националната здравноосигурителна каса чрез бюджета гарантира” да бъде “финансира чрез бюджета”. Така ще се избегне тавтологията в думите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
    Господин Паница, заповядайте за реплика.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че колегата Кацаров е абсолютно прав в своето искане. Тук се говори за гарантиран пакет от дейности, а след това в текста ще видите, че се говори за основен пакет. Нека се изясни има ли разлика между гарантиран и основен пакет и кое е важното.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Втора реплика – господин Кацаров.

    СТОЙКО КАЦАРОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Петков, аз не смятам, че в това изречение се съдържа философията на промяната, която се прави. Аз мога да се съглася дотолкова, доколкото философията на промяната, която се предлага в законопроекта, е сбъркана, защото това е една промяна на одържавяване на Националната здравноосигурителна каса. Самият текст не съдържа такава философия. Какво съдържа пакетът, кой го предлага – това са неща, които са изброени по-нататък в закона. Със или без това изречение нищо няма да се промени. Самото изречение, пак казвам, няма никакъв смисъл, защото това е нещо, което беше и досега – и досега имаше пакет, и досега на базата на този пакет се плащаха услуги, които се предоставяха от лекарите и се заплащаха от Националната здравноосигурителна каса.
    Затова казвам, че изречението е абсолютно безсмислено и най-правилно би било, ако щете и от юридическа гледна точка, да отпадне. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Думата има господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Преди малко господин Кацаров каза, че този текст го има и в стария Закон за здравното осигуряване. Става въпрос за гарантиран от държавата пакет и вие знаете, че услугите в този пакет се определят от министъра на здравеопазването с наредба.
    Идеята, която е заложена в този текст, е в зависимост от финансовия ресурс този пакет да бъде разширяван или да бъде оставен същия. В този смисъл аз подкрепям това изречение и тази тавтология да бъде избегната с думата “финансиране”, както каза и господин Петков преди малко.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
    Други изказвания има ли?
    За реплика думата има господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Адемов! Вие казахте “гарантиран от държавата пакет” – нещо, което беше оттеглено впоследствие. Той в никакъв случай не е гарантиран от държавата, а се гарантира от средствата, които набира фондът.
    Що се отнася до стария текст, за който Вие казахте, в чл. 4 е казано буквално: “Задължителното здравно осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител”. А министърът в друг текст определяше онзи минимален пакет, от който не може да падне Националният рамков договор. Когато се говори за основен пакет, аз не виждам каква е разликата и какво повече ще се допринесе с това, а от друга страна се казва, че само от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И, забележете, уважаеми д-р Адемов, бюджетът на касата е част от консолидирания бюджет.
    Аз се учудвам и на уважаемия проф. Петков, който имаше предложение: “Сумите, събрани за здравно осигуряване, да бъдат равни на разходите, или обратно – разходите да бъдат равни на сумите”, а сега държи това да става от бюджета на касата. Вие си противоречите във Вашата философия, уважаеми проф. Петков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика думата има господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Ние в момента спорим по един принцип, но както го редактираме, така ще отиде по-нататък в целия текст. Ако след запетаята текстът стане такъв: “финансиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса”, според мен ще паднат всички спорове. По-нататък като стигнем до въпроса за взаимоотношението с консолидирания бюджет, ще се опитам да покажа на уважаемия д-р Китов, че не влизам в противоречие. Зависи откъде тръгваш да правиш анализа и къде пристигаш. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
    За трета реплика думата има господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Адемов! Искам да кажа, че в последното изречение “Задължителното здравно осигуряване…” дали ще бъде “гарантира”, което не е лошо да остане така, дали ще бъде “финансира” и дали ще бъде “предоставя” – това би могло да се измени, но “основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК” – това е записано като определение в § 86, т. 2. Ако изменим този текст “основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК”, това вече променя философията на закона.
    Затова ви моля обсъждането да бъде за термина “гарантира” или “предоставя”, или “финансира”, както е предложено в дискусията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Щерев, моля Ви точна редакция на това последно изречение да направите.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: “Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК”.
    По-нататък има определение за това, че бюджетът на НЗОК гарантира всички плащания. За това става въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по този параграф няма.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Стойчо Кацаров и Борислав Китов последното изречение на ал. 1 да отпадне.
    Гласували 115 народни представители: за 22, против 87, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на господин Петков, подкрепено от господин Адемов, като това последно изречение на ал. 1 има следната редакция: “Задължителното здравно осигуряване гарантира основен пакет от здравни дейности, финансиран чрез бюджета на НЗОК”.
    Гласували 116 народни представители: за 39, против 71, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на господин Щерев за редакция на това последно изречение: “Задължителното здравно осигуряване предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК”.
    Гласували 118 народни представители: за 93, против 13, въздържали се 12.
    Предложението се приема.
    Моля, гласувайте § 2 в редакцията на комисията с току-що гласуваното изменение на последното изречение.
    Гласували 107 народни представители: за 91, против 11, въздържали се 5.
    Параграф 2 е приет.

    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 3, чл. 4 има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова, което е прието от комисията, и предложение на Борислав Китов и група народни представители, което също е прието от комисията.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 3:
    “§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
    “Чл. 4. (1) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса."
    2. Създава се ал. 2 със следното съдържание:
    “(2) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи да се изкажат по § 3? Няма такива.
    Гласуваме § 3 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 113 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 3.
    Параграфът е приет.
    Продължаваме с § 4.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: По § 4 има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова:
    “В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 1 се променя, както следва:
    “1. чрез вноски от осигурените лица и работодателите;”
    2. В т. 2 след думата “работодателите” се добавя “държавата”.
    3. В т. 8 след абревиатурата “НЗОК” се добавя “и публичен контрол върху извършваните от нея разходи”.”
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Борислав Китов и група народни представители:
    В § 4, т. 9 се изменя по следния начин:
    “Гарантиран от държавата минимален пакет от здравни дейности”.
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 4:
    “§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 1 накрая се добавя “при набирането на вноските”.
    2. В т. 2 думите “осигурените и работодателите” се заменят с “държавата, осигурените и работодателите”.
    3. Създава се нова т. 6:
    “6. Равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК.”
    4. Досегашните точки 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8.
    5. Създават се точки 9 и 10:
    “9. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
    10. свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ;”
    6. Досегашната т. 8 става т. 11.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Щерев.
    Има ли желаещи за изказвания по този параграф?
    Господин Китов, имате думата.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За тези от вас, които не разполагат със закона, би следвало да се каже, че “гарантиран от държавата пакет” беше в първоначалното предложение на самите вносители.
    Що се отнася до принципа обаче, вие сами може да видите много внимателно какво се получава. Изведнъж предложението пакетът да бъде гарантиран от държавата се оттегли, но в същото време в управителния съвет на касата се засилва участието на държавата. Нещо повече, колеги, вие ще стигнете и по-нататък и ще видите, че държавата взима фифти, половината от контрола в управителния съвет. От една страна, бягаме от задълженията държавата да гарантира пакета на здравеопазване на българските граждани, от друга страна обаче, държавата слага ръка на управителния съвет на касата. И ако това не е двоен стандарт, здраве му кажете!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Наглед промените, които се предлагат, са редакционни, но с тях подхващаме един спор, който вероятно ще водим дни наред в тази зала. Дано да намерим най-доброто решение.
    С госпожа Масларова сме склонни да си оттеглим другите предложения, но настояваме да остане добавката “публичен контрол върху извършените от нея разходи”, имам предвид т. 8, защото ако се съгласяваме още в началото, че промените, които внасяме в управлението на здравноосигурителната система и в частта за НЗОК, трябва да водят до разширяване на гражданското участие, публичния контрол трябва да го запишем още тук. Това е концептуална промяна и мисля, че тя отговаря на доста промени, които по-нататък частично или по-пълно комисията отрази в тази посока.
    И още нещо, като стигнем до съответния текст аз ще взема отново думата, но мисля, че и доц. Щерев и господин министърът са запознати в подробности с прегледа на Световната банка за състоянието на публичните финанси в България. Ако говорим за публични финанси, то здравните пари са 100 процента такива. Една от двете препоръки за усъвършенстване, която се дава, е за засилване на публичния контрол върху средствата. Ако приемем това, мисля, че опасението на доц. Китов, че се засилва държавното начало или по-скоро може да се стигне до доминиране на държавата в управлението на здравната система, в голяма степен ще отпадне.
    Така че настоявам другото да отпадне, госпожо председател, но само последният ред, който сме предложили към т. 8, да остане да се гласува. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми проф. Петков! Това ваше предложение за публичен контрол върху извършваните разходи не противоречи на принципите и на текстовете, така че т. 8 на закона, която сега е “задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на задължително участие” и т.н. и 8-мо “публичност в дейността на НЗОК”, ако Вие държите да се добави “публичност на дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи”, няма проблем това да се добави.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Така е, когато комисията не си е свършила работата – залата се превръща в парламентарна комисия и започва да прави нови изречения.
    Моето предложение е по т. 2, където се добавя “държавата”. По досегашния принцип, който е заложен в закона, право на участие в управлението на НЗОК имаха осигурените и работодателите. Тук е всъщност една от основните промени, които се правят във философията на здравното осигуряване, вкарвайки държавата като участник в управлението. По-нататък в текстовете ще видите, че същата тази държава ще има половината от представителите в общото събрание на НЗОК. Ще видите и други странни неща – как се определя Националният рамков договор, общи условия за застраховане и т.н.
    Думата ми е за държавата. Какво означава терминът “държавата”? Някаква територия, население, общ език, институции? Когато говорят за участие на държавата, в случая вносителите имат предвид Министерския съвет, защото представителите на държавата – това са всъщност представителите на Министерския съвет.

    И тук се поставя въпросът: кой е държавата? Министерският съвет ли представлява държавата? Ако в Конституцията сме записали, че България е парламентарна република, не е ли Народното събрание това, което трябва да представлява държавата? Ако в същата тази Конституция сме записали, че президентът е държавен глава, не е ли той, който трябва да определи представителите на държавата, ако изобщо говорим за представители на държавата?
    И още нещо. Каква е логиката на това държавата да участва в управлението на Националната здравноосигурителна каса? Това е просто игра на думи. По този начин прикриваме желанието на управляващото мнозинство да сложи ръка и да осъществява контрол върху Националната здравноосигурителна каса. Това е простата истина. Защото аз знам някои такива аргументи. Държавата плаща осигурителни вноски на държавните служители. Ама, моля ви се! Държавата не плаща нищо! Държавата събира от хората данъци и плаща с тях. Това не са нейни пари. Това са пак пари на хората. Ето защо такава логика е абсолютно неиздържана. Затова заявявам най-отговорно: това е основното изменение, изменението в принципа на закона и тук съвсем ясно се вижда желанието на мнозинството да сложи ръка върху управлението на Националната здравноосигурителна каса и още по-ясно казано, върху управлението на един значителен финансов ресурс. Затова моето конкретно предложение е в т. 2 думата “държавата” да отпадне. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания?
    Заповядайте, госпожо Първанова.
    АНТОНИЯ ПЪРВАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не виждам защо тук трябва да се драматизира толкова много по отношение на текста “държавата, осигурените и работодателите”. То е безспорно ясно, че държавата се явява плащател на 50% от здравните вноски, тъй като тя плаща за децата, за социално слабите, за социалните пенсионери, включително и Вашата здравноосигурителна вноска, господин Кацаров, независимо от това колко сте продуктивен в парламента.
    Така че аз не виждам защо трябва да се изключва държавата. Това е основен механизъм и след като участва с 50% от здравните вноски тя е и работодател, и осигурява здравните вноски на 500 хил. души, следователно какъв е толкова проблемът?
    По отношение на публичността и публичния контрол. Ами, аз мисля, че това е осъществено, след като бюджетът, вие по-нататък ще видите, и отчета за дейността на касата се извършва в Народното събрание пред опозицията, то тогава по-публичен контрол от този… Освен това се осъществява контрол за разходите и въобще за финансовата дейност на касата от Сметната палата, която е конституционен орган.
    Така че, господин Петков, вместо да говорите по телефона по-добре ме чуйте, като Ви репликирам за публичния контрол. Мисля, че той е осъществен от висшия законодателен орган – държавата, и от Сметната палата. Така че няма какво повече да се добави в т. 8. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания?
    Реплика на госпожа Първанова – господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаема госпожо Първанова, това, което казвате, първо, не е вярно. Държавата не внася 50% от осигуровките, а внася точно 38% от осигурителните плащания в НОИ по здравното осигуряване. Питайте и този, който седи до Вас – господин Искров – председател на Бюджетната комисия, може и да я знае тази цифра. Това е истината.
    Второ, аз неслучайно още в изказването си наблегнах на това какво е държавата и на кого плаща. Държавата не е работодател, държавата събира бюджет и го събира пак от тези хора. И плаща с парите пак на хората. Тя няма свои собствени пари. Затова, пак казвам, това, което е записано тук, не е нищо друго и не можете да го облечете с логични и разумни аргументи, не можете да скриете желанието си да одържавите Националната здравноосигурителна каса и управляващото мнозинство да сложи ръка не само върху касата и върху здравеопазването, но най-вече върху парите на Националната здравноосигурителна каса. Това е истината, уважаеми колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Втора реплика – господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо Първанова, ако проследим произхода на парите, които постъпват за здравеопазване, те са от здравни вноски, т.е. от публиката, те са от данъци и са от общините. В голяма степен, аз не знам точно колко, се взимат от хората. Няма друга логика щом събираш накуп пари, взети от гражданите, да не им дадеш възможност, като закрепиш това като принцип и по-нататък с механизъм в управлението и т.н., да осъществяват публичен контрол. Той няма да измести специализирания финансов контрол.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Дай предложение – кой? На стадион “Васил Левски” ли ще ги събереш?
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Господин Искров, Вие не сте запознат с текстовете. Много Ви моля, запознайте се, по-нататък е предложен цял механизъм. Ние тук предлагаме принцип – публичен контрол, а по-нататък чрез представителство на гражданския сектор в събранието на представителите и по още няколко начина предлагаме нещо, което съществува в другите страни и би трябвало сега да се впише идеално във философията на реформата, която предлагате, в промените. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Друга реплика? Няма.
    Други изказвания по параграфа? Няма. Преминаваме към гласуване.
    Първо, подлагам на гласуване предложението, направено от господин Петков и от госпожа Масларова в т. 8 след абривиатурата “Национална здравноосигурителна каса” да се добави “и публичен контрол върху извършваните от нея разходи”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 133 народни представители: за 103, против 30, въздържали се няма.
    Предложението е прието.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Кацаров, в т. 2 думата “държавата” да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 23, против 93, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Има предложение, направено от господин Борислав Китов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Предлагат се изменения в § 4, т. 9.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 109 народни представители: за 34, против 74, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 4 в редакцията, предложена от комисията, с гласуваните изменения в залата.
    Гласували 99 народни представители: за 88, против 11, въздържали се няма.
    Параграфът е приет.
    Господин Игнатов иска думата вероятно за процедурно предложение за прегласуване. Заповядайте.

    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз искам да Ви помоля да поканите народните представители в залата, тъй като в момента и за трите гласувания са изписани между 99 и 117 души, а тук има 54. Ние решаваме един много сериозен въпрос, изключително сериозен въпрос, който е само прерогатив на парламента. Ще бъде ли одържавена Касата или няма да бъде? Самостоятелна финансова институция ли ще бъде, под контрола на парламента, безспорно, така е записано в закона, или оттук нататък имаме една крачка, която да направим, за да одържавим Касата, каквато е тенденцията в целия законопроект, да се ликвидира и Националният рамков договор през Арбитражния съвет и прочие, и прочие, и тогава начело на цялата история да застане министърът, както беше до 1989 г.
    Ако за това вие сте дошли в Народното събрание, станете и го кажете ясно и категорично. Това е алтернативата на сегашната система. Това е алтернативата, друга трета алтернатива няма. Има само една алтернатива – самостоятелна, независима Каса и второ, бюджетно държавно здравеопазване.
    Затова, много Ви моля да проверите кворума. Това е във Вашите правомощия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Игнатов.
    Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Тече гласуване на законопроект на второ четене и всеки текст трябва да се гласува.
    Има предложение за създаване на нов параграф.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: То е оттеглено от вносителя.
    По § 5 освен предложенията на вносителя, има предложение на народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова – в чл. 7, ал. 1 в края на изречението да се добави:
    “В квотата на осигурените се включват и 6 представители на представителните организации за защита правата на пациентите, излъчени със споразумение между националните органи на тези организации."
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на Алеко Кюркчиев и група народни представители по § 5.
    Комисията приема това предложение.
    Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 5:
    “§ 5. Член 7 се изменя така:
    “Чл. 7. (1) Събранието на представителите се състои от общо 31 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата.
    (2) В квотата на осигурените се включват 5 представители на представителните организации на работниците и служителите и 1 представител на представителните организации за защита правата на пациентите, които се избират от самите тях.
    (3) Представителите на работодателите в събранието са 5 и се избират от представителните организации на работодателите.
    (4) Представителите на общините са 5 и се избират от Националното сдружение на общините в Република България.
    (5) Представителите на държавата са 15 и се определят от Министерския съвет.
    (6) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите са признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.
    (7) Представителните организации за защита правата на пациентите са юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на чл. 7а, ал. 1.
    (8) Представителите на организациите на работниците и служителите, на работодателите и на Националното сдружение на общините в Република България се определят от ръководните им органи на национално равнище, представителят на организациите за защита правата на пациентите – от общото събрание на представителите на организациите по ал. 7, а на държавата – от Министерския съвет, до един месец преди изтичане на мандата на действащото събрание на представителите.
    (9) Мандатът на събранието на представителите е 3 години.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата.
    Заповядайте, господин Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Като вносител на този текст апелирам към Вас за една промяна и увеличаване на квотата. Вместо да бъдат по 5 представителите на работодателите и другите организации, да увеличим квотата на 6. И фактически ще стане 6 + 6 + 6 + 18 + 1 (представител на сдруженията на пациентите), или общо 37. (Неразбираема реплика от място на народния представител Стойчо Кацаров.)
    Защо правя това предложение? Ще го мотивирам. Квотите се падат нечетно число. Сами разбирате, че въпросът е важен и когато трябва да се избира една квота от 5 човека, и има две организации, които представляват дадена общност, тогава трудно може да се раздели квотата 5 на две равни части. Затова съвсем мотивирано смятам, че квотите трябва да бъдат по 6 човека, за да има паритет вътре при избирането от организациите. Благодаря ви.
    Госпожо председател, извинявам се, но не уточних точно квотите. Моля да се върнем отново към тях. Стават общо 37.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вие направихте предложение по ал. 2.
    Моля да уточним предложението по всички алинеи, защото са много цифрите. Общото представяне ще бъде 37, вместо 31.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Как може така? Два месеца работим този закон?!
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ: Или респективно ще бъдат разпределени 6 + 6 + 6 + 1 + 18 (представители на държавата).
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кюркчиев.
    За реплика има думата господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Сигурно и Вие сте объркана, но затова беше и нашият протест. През цялото време непрекъснато така се връщахме и непрекъснато така изменяхме нещата.
    Господин Кюркчиев, моята реплика към Вас е следната. Вие като един от вносителите и на основния законопроект в първия си текст ясно бяхте предложили едно съотношение, което горе-долу отговаряше на някакви рамки: 36, 3 х 8 и 12, една трета за държавата. Кое Ви накара след това да промените своето мнение, за да дадете точно 50 на сто за държавата? Вие два пъти сте вносители! И сега искате да увеличим още веднъж?! Абсолютно без никаква логика на нещата. Винаги се запазва 50 на сто. Кой написа това предложение, господин Кюркчиев?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика има думата господин Васил Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Този § 5 е ясен признак на това, за което говорихме, че Касата се одържавява. Вижте, квотата на осигурените се намалява от 8 на 5. Говоря за текстовете, които се предлагат тук и които са дадени, а не това, което говори господин Кюркчиев в момента. Намалява се от 8 на 5. Квотата на работодателите – също от 8 на 5, т.е. намаляват се 6 души. И държавата става от 13 на 15. От 31 човека събрание на представителите, с 15 души или 50 процента е представена държавата.
    Значи тези, които плащат парите – осигурените и работодателите, са с 6 души по-малко, а на държавата увеличаваме с 3 души и стават 15. Това е нашата обща теза. И тя прозира по-нататък в целия закон. И се питаме защо. Няма никаква логика в това нещо. Априори Касата е независим институт. Защо трябва да има контрол на държавата, представен под формата на 50 процента с тези 15 души?
    Тези промени, които се предлагат сега, би трябвало да бъдат в тази посока: тези, които дават парите – осигурените и работодателите – да бъдат най-добре представени или поне равномерно с представителите на държавата. Иначе няма никаква логика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за дуплика господин Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги от ОДС, виждам, че вие сте доктори, а не математици. Съвсем елементарно е, че квотата в случая е 48:52 в полза на представителните организации. Просто вземете един молив и сметнете. Ако смятате, че 15 срещу 16 е равно на 50:50, това не е така. Просто това е равно на 48:52. Какъв е паритетът на държавата в случая, след като държавното представяне е 48 процента, а 52 процента е представянето на другите организации, членки на този Управителен съвет? Ако вие това наричате ръководство на държавата? Доколкото ми е известно, за да има ръководство държавата, трябва да бъде 51 процента на 49. А тук е точно обратното – 48:52. Това, че сте доктори, не значи, че трябва да се излагате и да не можете да сметнете колко е 15:16. Съжалявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Явно е, че в този текст проличават твърде много неща, които прозират напоследък. Ако прочетете точно предложението на вносителите, което е утвърдено от комисията с гласовете на управляващите, касаещи чл. 7, т. 5, представителите на държавата са 15 и се определят от Министерския съвет, това не ви ли напомня за спора отпреди няколко дни по Кодекса на труда, в който отново превръщаме Министерския съвет в държава. Кои ще са тези 15 души, които ще реши държавата? Тоест, Министерският съвет ще ръководи и ще решава какво ще стане в Националната здравноосигурителна каса. Това е една последователно прокарвана тенденция от вас. И ако мислехме, че случайно Атанас Василев е сгрешил, явно е, че грешката не е случайно, тя се мултиплицира.
    Аз категорично искам да застана зад другата позиция, нашата, от която не зная защо всички бягаме.
    Има представители на осигурените в частта им на работещите, които се представляват от синдикатите, които по данни, когато сега започнем да гледаме бюджета на Националния осигурителен институт, държавния бюджет, ще видим колко са тези, които се осигуряват и са работещи. Има представителна квота на работодателите, които също внасят вноска, които осигуряват и себе си, и своите работодатели. И ние настояваме да има представителна квота не по-малка и на останалите граждани, така наречените пациенти, които не работят, които не са заангажирани в трудови правоотношения, а са много повече от работниците и работодателите.
    Разбира се, тук има една представителна квота на общините, на Националното сдружение на общините, което е правилно, тъй като действително върху общините се извършва една голяма част от здравната политика, реализира се на по-ниско равнище. Но вие сте свидетели, че промените, които се направиха в здравната реформа, в крайна сметка в най-голяма степен рефлектират върху тези, които потребяват здравни услуги. А това са пациентите. И именно защото пациентите не са доволни от провежданата здравна реформа и от промените, които се предложиха, те започнаха да създават свои сдружения.
    Кое налага ние да ги елиминираме, след като всички толкова много прокламираме европейските стандарти и структурите на гражданското общество? Ето ви структури на гражданското общество. Защо на тези структури на гражданското общество даваме един човек, който да представлява пациентите? Другите общини в една известна степен ще бъдат заинтересовани какви ще бъдат осигурителните вноски – дали ще бъдат 25:75, дали ще бъдат 50:50, там има едни други взаимоотношения, които естествено трябва да се дебатират. Но къде е онзи потърпевш средностатистически българин, който, след като гласувахме, че ще трябва да има една прозрачност на средствата на Касата, ще трябва да следи в крайна степен тези осигурителни вноски, които от новороденото до най-възрастния по някакъв начин се внасят за здравно осигуряване да каже в крайна сметка доколко пациентите са доволни или недоволни, да проследяват, да дават информация, да има и друг вид визия на това кое се случва в здравната политика на страната. Защото досега всъщност вие виждате, че общо взето много малко се чува гласът на хората, които потребяват здравни услуги. Оплакват се, обаждат се по радио, звънят по телевизия, показват се, но това е.
    Общо взето тези, които приоритетно говорят, са представителите на Националната здравноосигурителна каса от различните квоти. Един-единствен представител на пациентите - категорично не сме съгласни с това. Нека помислим много внимателно и сериозно върху този проблем. Пациентът е този, заради когото се прави здравната реформа. Здравната реформа не се прави нито за държавата, не се прави нито за синдикат, нито за работодател. Прави се за пациента. Всички ние сме пациенти. Ние в комисията коментирахме, но какво от това, пленарната зала е тази, която в крайна сметка ще вземе последното решение. Ние с проф. Кръстьо Петков настояваме да се приеме това наше предложение, като смятаме, че квотите могат да бъдат 6-6-6-6… Да приключим до 36, както беше в първоначалния вариант.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо Масларова, въпросът с така наречените пациентски организации или НПО-организации, както и да ги наречем, го дебатирахме в продължение на няколко месеца. И всички стигнахме до извода, че те практически не могат да излъчат представители в това общо събрание на Касата. Няма критерии, създадени от държавата, които да кажат кой кого представлява и кой е по-представителен от другия. Кажете ми, ако има изградени критерии в държавата, изписани критерии. За мен това е нещо доста абстрактно. И ако ние искаме наистина да саботираме работата на Касата по някакъв начин и да я провалим, то можем да разчитаме на такъв начин на действие.
    Все пак, въпреки всичко ние се съгласихме да включим една организация, която дава именно характера на общественост и променя съотношението в квотата на общото събрание в полза на другите членове извън държавната квота. Но все пак, нека да бъдем реалисти в нещата. България още не е узряла да има такова представителство по простата причина, че няма такива регистрирани организации. На практика всички, които са представители извън държавната квота, са представители на обикновените хора. Защото, макар и представители, те също се явяват пациенти. И мисля, че в случая да се търси някаква гражданска квота, самите ние всъщност сме пациенти, случаят е дидактичен и не може да се разсъждава по този начин. Иначе много лесно може да се получи един тотален хаос в системата, тъй като сега изградените такива представителни организации са представители на диабетици, на някакви други видове заболявания. Представете си какво ще стане в Управителния съвет на Касата, когато те влязат и започнат да гонят интересите на хората, които ги представляват.
    Изтече ми времето, благодаря Ви, но мисля, че хаосът ще бъде тотален и по този начин ще съсипем Касата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Игнатов, имате думата за втора реплика.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Искам да направя една поправка за края на Вашето изказване. Реформата не се прави само за пациентите. Реформата се прави за гражданите на България, като в гражданите на България се включват две подгрупи, като в даден момент едната е динамична – това са пациентите. Защото държава, която се състои от хронично болни пациенти значи, че здравоопазната й система е слаба, лоша. Те или умират, или оздравяват. Колкото по-малко хроници има в една държава, толкова по-доброкачествено е здравеопазването. Значи от една страна са изпълнителите, които са непостоянна величина, а от другата страна е обществото чрез пациентите, гражданите, които в момента са болни.
    От тази гледна точка искам да кажа, че това, което тук се предлага, за представител на организациите на пациентите, е един огромен популизъм. По-нататък ще видите в т. 5а за какво става въпрос и, че това никога няма да заработи и затова от вносителите се гарантират, че ако няма такъв представител и без него може.
    Второто, обаче, което искам да кажа, е по-важно. Пет представители на общините – кои ще бъдат те? Те могат да са само от София, Плевен и Бургас. Какъв беше по-рано законът и замисълът на закона? Двадесет и осем представители на областите, избрани от всички общини в дадена област. Е, кое е по-добро представителство – 28 или 5? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За трета реплика има думата господин Щерев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Масларова! Представителите на държавата са, както каза д-р Кюркчиев, 48%. Знаете много добре, че 47% от приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса се осъществяват от държавата. Ето ви един аргумент за това нещо, че държавното участие наистина трябва да е налице в Националната здравноосигурителна каса.
    От друга страна, ние даваме наистина възможност чрез предложенията на представителните организации на работниците и служителите, т.е. синдикатите, както и на представителите на общините да вземат участие в общото събрание.
    И, обърнете внимание на този представител на пациентските организации, който е изключително трудно да се избере, но той ще се избере рано или късно, затова защото една пациентска организация, каквато е например Организацията на диабетно болните, примерът го взимам съвсем произволно, тя ще бъде повече вредна в Събранието на представителите, защитавайки интересите на своите членове, отколкото ще бъде полезна. Разбирате го много добре това нещо. Именно затова ние правим една важна апробация с този закон, вкарвайки наистина представители на гражданското общество и маркирайки със закон тяхната дейност с възможност по-нататък да се развива все по-голямото им участие, но в настоящия момент аз смятам, че това е един изключително важен пробив. Това е направено по ваше предложение и аз се надявам, че вие ще подкрепите в края на краищата тази идея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика имате думата, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Колеги, ако ви прави впечатление, репликите ми ги правят само лекари. Нито един, който не е медик не става, за да ме опонира по този въпрос.
    Четиридесет и осем процента от приходите в касата са от държавата. Да, от д-р Щерев, само че 716 или 711 млн. лева здравноосигурителни вноски на пациентите, на гражданите, прав сте, д-р Игнатов, се използват от същата тази държава в лицето на Министерския съвет, за да се държи фискалната политика и да се стабилизира фискът на държавата и се използва като данъци, а не като осигурителни вноски за здравно обслужване.
    Аз не зная защо се притеснявате, че ще има 5 или 6 човека – представители на пациентите? Те няма да са мнозинството. Защо се страхувате да чуете различното мнение от мнението на специалистите? Защо се страхувате да чуете нещо, което ще дойде от живия живот, а не от кабинетите – единствено и само, и от нашите зали и кабинети? (Реплики.)
    Осигурени – да, разбира се. Осигурени са. Прави сте, всички са граждани на страната и една голяма част от тях са хронично болни, други са пациенти, други – не дай си боже, нека да не са потенциални пациенти, а да са здрави пациенти, да са здрави граждани на страната и да не стават пациенти на касата. Ние всички се осигуряваме и тук има един елемент на солидарност. И точно този елемент на солидарност ме кара да следим какво става в тази каса и как се разпределят тези средства. И не мога да приема, че под абревиатурата “държавата” ще се ограничим да чуем един по-различен от общия глас, дано в един хор да звучат тези гласове, в синхрон да звучи този глас.
    Да, разбирам. Пробив е, че ще има един представител на представителните организации на пациентите. Нямала държавата критерии?! Ама, не е необходимо държавата да има критерии. Пациентските организации ще си изберат кой да ги представлява, както и общините ще изберат кой. Има си национално сдружение, те ще си направят своята преценка и ще кажат кой да отиде там и да ги представлява. Така че е добре, че все пак един техен представител влиза, но ние считаме, че квотата трябва да е по-голяма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Госпожо Константинова, заповядайте за изказване.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Прави впечатление в новия текст на § 5, чл. 7, че се предлагат промени по отношение броят на членовете на Събранието на представителите да бъде намален от 54 на 31. Сега господин Кюркчиев направи ново предложение за увеличаване с по една бройка на останалите квоти като е любопитен фактът, че се намалява драстично квотата на представителите на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите, на общините, а в същото време се увеличава чувствително броят на представителите на държавата.
    В чл. 5, т. 6, където са визирани принципите, по които работи и трябва да действа Законът за здравното осигуряване, гласи “самоуправление на НЗОК”.
    Няма ли да бъде твърде голяма вероятността държавата да се намеси сериозно в дейността на Националната здравноосигурителна каса? Смятам, че вероятността е много голяма и моето безпокойство е основано на логика, а не на математика. А логиката е свързана със съдържанието на редица текстове, допълнени и изменени в Закона за здравното осигуряване, а също така и с текста на § 6, чл. 8, който ще коментирам, когато му дойде времето.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Константинова.
    Други изказвания по този текст има ли?
    Господин Кръстьо Петков има думата.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател!
    Уважаеми господин министър, колеги! Ние спорим за бройки, но зад този спор прозират различия в нашите виждания за принципите. От нашата парламентарна група – на Коалиция за България, ние неслучайно подкрепихме предложенията, които дойдоха и от управляващото мнозинство, да се промени конфигурацията на управлението на Националната здравноосигурителна каса, така че когато сега спорим дали пациентите да имат чрез своите представителни организации едно място или повече, колко да имат синдикатите и дали да има баланс или превъзходство на държавните представители, би трябвало да не забравяме с какви констатации започнахме в началото.
    Констатация номер едно е, че управлението на Националната здравноосигурителна каса в България се беше превърнало в твърде автономен орган, който беше независим, в т.ч. и от Народното събрание. Тук има депутати, които помнят, че ние бяхме безсилни в правото си да упражним контрол върху нарушенията и безобразията, които се правеха там.
    Освен това гражданският сектор или гражданският вектор беше представен чрез синдикатите и общините. Моите уважения и към едните, и към другите, но те не изчерпват цялата схема на представителство и неслучайно в развития свят навсякъде се отива към засилване на гражданския контрол.

    Затова, приемайки обяснението на д-р Кюркчиев за корекцията в квотите на синдикатите – да, нека да са шест представителите, а не пет, с оглед на удобство и т.н. – аз настоявам да се гласува нашето предложение с госпожа Масларова в този си вид за сметка на държавната квота. И тогава ще се отиде към един много по-пълен баланс, като държавата ще си запази, естествено, своето влияние. Тя има начин как да влияе в управлението на Касата.
    Ако в България представителните организации на пациентите имат тези шест места в събранието, ние можем да кажем: не сме им дали символично присъствие с един, просто като декор, да се отчетем пред света, че го правим, а вкарваме гражданския компонент вътре в управлението на Касата.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Вместо синдикатите.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Не бива да е вместо синдикатите, доц. Щерев. И едните, и другите, както ще е в Социално-икономическия съвет. Това са органи, които не са на трипартитен или някакъв друг принцип, там се търси четвъртото измерение. Като стигнем до Закона за икономическия и социален съвет, ще се сблъскаме със същия проблем.
    Госпожо председател, отпадна междувременно и опасението, че имало стотици такива организации и те не могат да се разберат помежду си. Тези месеци се регистрират и тече обединение на организациите на пациентите и подобно на схемата при Фонда за социално подпомагане и рехабилитация и тук може да се намери механизмът.
    Настоявам да се гласува нашия текст и да не се измества центърът на дискусията към другите въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
    Реплика на господин Игнатов.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков! Аз искам да попитам, госпожо председател, сега залата как работи – като комисия ли или като пленарна зала? В момента се води един дебат, в който всеки излиза и прави предложение. Проф. Петков казва: подкрепям предложението за шест за синдикатите и останалите. Аз казвам седем.
    Мисля че този дебат и този разговор може да се води само в комисията. Тук просто това е абсурдно днес да го правим. Това е абсурдно!
    Искам да ви кажа нещо друго, господин Петков. Митът за Националната здравноосигурителна каса – митът! – беше пуснат със съвсем други помисли – не с помисли да се помогне на българския народ, не да бъдат вкарани злосторници в затвора, а просто да се овладее Касата. И сега одържавяването на Касата – това е поводът да се говори против Касата. Ако Касата е имала превишение на своята автономия, както Вие казахте, това е било по отношение на парите, които тя е харчела за себе си. За себе си, собствения си бюджет как са го харчили и парите, които ние отпуснахме от бюджета…
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Само за пари става въпрос.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ: Да, само за пари, разбира се. В Касата става въпрос за пари. И не ме прекъсвай, когато говоря!
    И второто нещо – тези пари, които ние давахме през бюджета за устройството на Касата. Останалите пари са договаряни в продължение на три години и знаем, и следим всеки месец тяхното изразходване от Касата. За каква автономия става дума? Точно там нямаше автономия Касата. Там започнаха моите разпри със Софиянски – защо се прехвърля от едно перо в друго перо. Каква автономия е това?
    Значи, контролът беше заложен вътре в системата. Това искам да ви кажа. Това, че не навсякъде е изпълнено, че недобре технически е направено – това не е проблем на закона, а е проблем на изпълнителите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания? Няма.
    Дуплика – господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
    Уважаеми д-р Игнатов, аз не съм дал ново предложение, освен да настоявам това, което е внесено в комисията, да бъде гласувано. Ние искахме шест и настоявам шест места да бъдат дадени.
    Освен това, мисля, че то се вписва и в логиката на Вашето мислене, за сметка на държавната квота.
    Ако искате, можем да водим дебат по тоя член за Здравната каса. Вие сте един от нейните създатели и бащи.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС, от място): Майка.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Майка, добре. Но ако ние сега не направим тази крачка с разширяване на парламентарния и гражданския контрол…
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Детеродните ефекти.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Да, детеродните ефекти, господин Искров, са много странни. Касата се е превърнала в държава, която доскоро се ръководеше от господин Софиянски и неговата група. И сега в управлението има хора, които не представляват никого, освен себе си. И аз затова – няма смисъл да се връщам – подкрепям, и колегите подкрепят, опита да се промени конфигурацията на управлението на Касата и да се засили парламентарният и гражданският контрол.
    Спирам дотук, защото законът по-нататък предлага възможности, особено при избирането на оперативните органи за ръководство, да се върнем към фундаменталния въпрос за парите, който постави д-р Игнатов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания?
    Вие не се ли изказахте по този текст, господин Кацаров? Не, не сте. Заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Аз Ви предупредих, още преди да отложим разглеждането на законопроекта. Не само че е направен в нарушение и на Конституцията, и на правилника, но той е направен по един много лош начин. Сами виждате по какъв начин е направен. Виждате какво се получава. Тук в залата излизаме, един си предлага едни цифри, друг – други, трети, четвърти. Пълна каша! Пълна каша, както беше междупрочем през цялото време на гледането на този законопроект в комисията.
    Аз ви казвам, че ние тези текстове сме ги гласували не на две четения в комисията, а на пет четения. Стигаме до § 80, връщаме се на § 1 и започваме отначало. Хайде, на някой от вносителите му хрумнало нещо друго. Ето, виждам в момента д-р Кюркчиев – той е един от вносителите на законопроекта. Този човек пет пъти си е променял цифрите и днес стана в залата и предложи нови цифри.
    Понеже това става практика и понеже виждам, че това се одобрява от Народното събрание, аз ви предлагам други цифри. Предлагам в чл. 7 цифрата “31” да се замени с “41” – това е в ал. 1. В ал. 2 цифрата “5” да се замени с “8”. В ал. 3 цифрата “5” да се замени с “8”. В ал. 4 цифрата “5” да се замени с “8”. В ал. 5 цифрата “15” да се замени с “12”. А в ал. 7 цифрата “1” да се замени с “5”. Това е предложение, което правя тук, в залата, на същото основание, на което д-р Кюркчиев направи предложение.
    Между другото, моето предложение отговаря на съотношението на вноските, които се правят в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за разлика от предложението на вносителите, което не отговаря. Предложението на вносителите отговаря на техния интерес да удържавят Касата и да сложат ръка върху парите на Националната здравноосигурителна каса.
    Правя и едно друго, обаче принципно предложение. То е принципно предложение и то е в съгласие с нашата Конституция – това е Конституцията на Република България.
    В чл. 1, ал. 1 пише така: “България е република с парламентарно управление.” Така пише в нашата Конституция, откакто е създадена. Затова предлагам в ал. 5 на чл. 7, където пише “представители на държавата са… и се определят от”, думите “Министерски съвет” да се заменят с “Народното събрание”, защото по този начин законът няма да противоречи на Конституцията. Това е редакционна поправка, за да не противоречи законът на Конституцията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Момент! Вие казахте в ал. 7, ама то е в ал. 5.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: В ал. 5 на чл. 7 думите “Министерски съвет” да се заменят с “Народното събрание”. По този начин текстът ще бъде в съгласие с чл. 1, ал. 1 на нашата Конституция. Благодаря, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания? Няма.
    Преминаваме към гласуване по § 5.
    Поставям на гласуване предложението на господин Петков и госпожа Масларова, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 158 народни представители: за 56, против 92, въздържали се 10.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Кюркчиев цифрата “31” да се замени с “37” със съответната разбивка по алинеи: в ал. 2 вместо “5” да стане “6”, в ал. 3 вместо “5” - “6”, в ал. 4 вместо “5” – “6” и ал. 5 вместо “15” – “18”.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 146 народни представители: за 104, против 36, въздържали се 6.
    Предложението се приема.
    В такъв случай няма да подлагам на гласуване предложението на господин Кацаров за цифрите, а само това предложение, което направи за чл. 7, ал. 5 – думите “Министерски съвет” да се заменят с “Народно събрание”.
    Господин Щерев, заповядайте за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ЩЕРЕВ: Аз възразявам, госпожо председател, да поставяте на гласуване това искане на народния представител Стойчо Кацаров, защото това предложение не е редакционно, а е по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За противно процедурно предложение има думата господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Само преди малко ние гласувахме нещо, което изобщо не е редакционно. Ако смятате, че промяната на броя на членовете на Управителния съвет е редакционна, аз не смятам така. И това беше именно Ваше предложение, господин Щерев. Така че мисля, че в момента за пореден път показвате двоен аршин, който провеждате по отношение на важни за българския народ неща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Кацаров, тъй като господин Китов беше прав, че принципите трябва да се спазват.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 168 народни представители: за 41, против 125, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме § 5 в редакцията, предложена от комисията, с току-що гласуваните изменения в залата по него.
    Гласували 128 народни представители: за 96, против 30, въздържали се 2.
    Параграф 5 е приет.
    Господин Игнатов, заповядайте за обяснение на отрицателен вот.
    ДИМИТЪР ИГНАТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, отрицателният ми вот е затова, защото аз Ви помолих преди малко да направите проверка на кворума, а Вие не направихте това. Цифрите започнаха да се повишават точно когато започна пазарлъкът. В момента гласуваха 168 народни представители. Вие стоите най-високо. Малко срам трябва да имате! Трябва да имате малко срам от празната зала, която гласува със 168 карти. Поне не натискайте толкова много карти, да бъдат 110, 113, та горе-долу да се замажат нещата. Аз никога няма да приема това нещо. И аз не гласувам като тебе, Щерев, с 8 карти!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първо, Вие не направихте предложение за проверка на кворума, тъй като нямате право да го направите. Вие не сте от ръководството на парламентарната група.
    От ОДС са гласували 29 човека, а в залата са 12.
    Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Започваме с
    ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ.
    Ще ви информирам, уважаеми народни представители, за новопостъпилите питания и актуални въпроси за периода от 18 октомври 2002 г. до 24 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Бучков към Николай Василев, заместник министър-председател и министър на икономиката, относно предприети мерки за проверка на повдигнатите въпроси във факс, изпратен до Министерството на икономиката на 18 януари 2002 г. от ръководните органи на “БУЛТО” ООД и “БУЛОНС” АД, гр. Първомай.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Васил Калинов и Асен Гагаузов към Милен Велчев, министър на финансите, относно задълженията на земеделските производители към държавата, най-големите длъжници и принципи и правила на Държавната агенция “Държавни вземания” при събиране на вземанията. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Стефан Мазнев към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно начина на образуване на цената по чл. 1, т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 141 от 5 юли 2002 г. за битовите потребители на топлинна енергия.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Васил Паница и Борислав Китов към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно акция на Министерството на вътрешните работи и Дирекция на националната служба “Полиция” срещу членовете на нумизматичното дружество “Филипопол”, Пловдив, на 15 септември 2002 г.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Петър Димитров към Георги Петканов, министър на вътрешните работи, относно терористични актове спрямо кмета на община Девня Димитър Димитров.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Йордан Бакалов към Божидар Финков, министър на здравеопазването, относно стратегия за развитие на балнеолечението в с. Нареченски бани, област Пловдивска.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно присъединяването на България към Европейската електроенергийна система.
    Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 ноември 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Милко Ковачев, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно стратегията за развитието на въгледобива и енергетиката в Бобов дол.
    Следва да се отговори писмено до 7 ноември 2002 г.
    Писмени отговори, които сега ще бъдат раздадени, а именно:
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
    Писмен отговор от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на актуален въпрос от народния представител Сергей Станишев.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев на питане от народния представител Николай Бучков.
    Писмен отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Любен Петров.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на питане от народния представител Георги Божинов.
    Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
    Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова.
    Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! След съгласуване с всички политически сили се взе решение да се предложи на Народното събрание следния проект за:

    “Д Е К Л А Р А Ц И Я
    на Народното събрание

    Като припомня своите декларации от 12 септември 2001 г. и от 21 септември 2001 г. Народното събрание на Република България:
    изразява своето възмущение от терористичния акт в Москва
    декларира своята солидарност с руския народ в този тежък за него момент
    изказва своята искрена съпричастност към трагедията, засегнала стотици невинни хора от различни националности и държави, в т.ч. и българи
    заявява, че няма политическа или морална кауза, която да оправдава взимането на заложници и посегателството срещу живота на невинни хора!
    Народното събрание на Република България отново и категорично осъжда тероризма във всичките му форми във всички части на света и го разглежда като открита агресия срещу съвременната цивилизация и устоите на демокрацията.
    Настоява за незабавно освобождаване на всички заложници.
    Апелира към обединяване на усилията на международната общност за решителна борба срещу тероризма и изразява своята готовност да подкрепи действията на българското правителство в тази насока.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли някой, който да желае да вземе думата? Няма.
    Подлагам на гласуване прочетения проект за декларация на Народното събрание.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
    Декларацията е приета.

    Продължаваме работата ни по парламентарния контрол.
    Получи се спешно писмо от министъра на земеделието и горите до председателя на Народното събрание на Република България господин Огнян Герджиков:
    “Уважаеми господин председател, поради заболяване и необходимост от болнично лечение, моля да не бъда включен в графика на парламентарния контрол днес, 25 октомври 2002 г.”
    Така че уважава се писмото на министър Дикме. Той днес няма да присъства в пленарната зала и да отговаря на актуални въпроси и питания.
    Започваме с питане от народния представител Панайот Ляков относно благоустройството на село Сърница, област Пазарджик към Костадин Паскалев, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
    Уважаеми господин министър, село Сърница е едно от най-хубавите места в България, отдалечено е на 50 км. от общинския център Велинград, в него има 1340 домакинства и население около 4000 жители и с безработица над 50 на сто. То е курортно селище и от година на година се увеличава броят на почиващите в района. В последните две години има и интерес от чуждестранни туристи, но основният проблем, който спира развитието на туризма в района на Сърница, е благоустрояването на селото.
    Преди 11 години започва едно разширение на село Сърница, което се състои от нови 185 парцела за жилища, в които започва ново строителство. В част от тези жилища, които са построени, вече има хора, които живеят, а в други предстоят довършителни работи. Около 70 на сто от парцелите вече са застроени. В тези нови квартали за съжаление обаче няма прокарана улична водопроводна мрежа и канализация за битова и дъждовна вода. Обитаемите жилища в момента се снабдяват с вода чрез превозване в съдове или с временни водопроводи от съседни квартали. Уличната мрежа в тези квартали е 6500 линейни метра, а в селото общо 30 000 линейни метра.
    С изграждането на улична водопроводна мрежа, освен че ще се водоснабдяват вече изградените жилища, ще се подпомогне и довършването на останалите. Изкупно-насипните работи в тези квартали са изпълнени, което ще улесни изграждането на водопроводната мрежа. Трябва да отбележа, че в останалите квартали изградената водопроводна мрежа е много остаряла. Тя е от 45 – 50 години и всички тръби са азбестови с малък диаметър, които вече са забранени. Почти ежедневно има аварии. От остарялата мрежа загубата на питейна вода е над 60 на сто. Затова е необходимо да се подмени най-амортизираната част от нея с PVC-тръби. Водоснабдяването в селото е изцяло от естествени водоизточници. Има закаптирани няколко нови извора, които ще подпомогнат селото с питейна вода, а също така е необходимо и изграждането на два водоема от 500 кубически метра в Сърница и 100 кубически метра за местността “Крушата”, които са крайно необходими. За водопроводната мрежа и водоемите има изготвени проекти. За тяхното изпълнение ще бъде ангажирана и много местна работна ръка, която в момента е безработна.
    Заради рязкото намаляване на водата, което се дължи на природните условия и на загубите по амортизираната водопроводна мрежа, от месец ноември миналата година в Сърница се въвежда режим на водоподаване. Този режим продължава и в момента. В някои квартали режимът е ужасен – 20 часа без вода. Този режим доведе до много повече аварии в крайно амортизираната мрежа и лично аз бих окачествил положението в селото като бедствено.
    Затова, уважаеми господин министър, Ви питам: какви средства ще бъдат предвидени за водоснабдяването в село Сърница за изпълнение на тези проекти, за които говоря в моето питане, и дали тези средства ще бъдат включени в бюджета за 2003 г.? Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Има думата за отговор на питането заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Един от най-тежките проблеми на село Сърница, община Велинград, е водоснабдяването на населението с питейна вода. Този проблем съществува и в не малко други родопски селища, особено през летните месеци.
    За осигуряване на допълнителни водни количества за село Сърница още през 1994 г. с общински средства е започнало изграждането на нови водохващания и каптажи. През 1998 г. по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тези обекти са били осигурени средства за изграждане на малки водоснабдителни обекти, определени със Закона за републиканския бюджет за съответната година. Оттогава досега за съжаление не е направено абсолютно нищо.
    През месец февруари 2001 г. община Велинград е представила в Министерството на регионалното развитие и благоустройството списък за обектите за допълнително финансиране в областта на инфраструктурата, благоустройството и образованието. В раздел “Водоснабдяване” са включени 12 обекта, като 3 от тях са за село Сърница. Общата стойност на обектите за община Велинград в областта на водоснабдяването е 2 170 970 лв. Конкретните обекти са: водоем 500 кубически метра 2 броя на стойност 320 000 лв.; реконструкция на водопроводна мрежа на стойност 250 000 лв.; външен водопровод на стойност 310 000 лв. В раздел "Канализация” са включени 11 броя обекта, в които фигурира и един такъв обект – канализация на село Сърница със стойност 150 000 лв.
    Всички обекти на селото са посочени като нови, строителството на които не е започнало. Същевременно на територията на страната имаме огромен брой незавършени подобни обекти, тоест започнати и незавършени обекти. Началото на строителството на някои от тях е преди повече от 20 години. Общият размер на инвестициите възлиза на около 650 млн. лв. необходими средства. Поради тази причина, реално погледнато, обектите в село Сърница не са включвани в инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2001 и 2002 г.
    Отчитайки от една страна тежкото състояние на водоснабдяването и красивите природни дадености, които позволяват реализацията на екотуризъм и курортна дейност, ще потърсим възможности въпросните проекти да бъдат включени, подчертавам, в интегрираната инвестиционна система на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което представлява проект по програма ФАР за 2003 г.
    Искам съвсем обективно, без да ви заблуждавам, да призная, че средствата, които са предвидени в проектобюджета за 2003 г., не позволяват инвестиции в подобен род обекти. Точно поради това се опитваме да намерим друга формула за реализация на въпросните проекти. Мисля, че съм напълно откровен. А колкото до Вашата позиция, аз се надявам, че при разглеждане на Закона за държавния бюджет за 2003 г. ще обърнете особено внимание в раздела “Капиталови разходи” в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ще съм Ви благодарен за подкрепата на нашата позиция.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, уважаеми господин заместник министър-председател.
    Заповядайте, господин Ляков, за реплика и да зададете два уточняващи въпроса.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър! Аз също предпочитам да се говори откровено, да не се лъжат хората и да са наясно на какво могат да се надяват. Аз съответно ще направя своите предложения, когато законопроектът за държавния бюджет бъде внесен в Народното събрание. Благодаря Ви за данните, които дадохте, за тези огромни средства, които са необходими за инвестиции в изграждането на водопроводи и канализации в цялата страна.
    Имам следния въпрос: тъй като явно на много места проблемът е много остър, не би ли трябвало все пак от вашето министерство да бъдат създадени някакви стандарти по отношение на снабдяването на хората с вода – основна жизнена необходимост, изграждането на канализация и съобразно тези стандарти да могат да се разпределят средствата, за да има някаква обективност, а да няма насочване на средствата по някакви други критерии? Защото, когато има такъв стандарт, вие можете да направите класиране на населените места в зависимост от това колко състоянието на водопровода и канализацията е много отдалечено от изискванията на стандартите. И тогава, когато насочвате средства към определени населени места, никой няма да ви обвинява, че ги правите по еди-какви си критерии, тоест по необективни критерии.
    Затова искам да Ви питам: мислите ли, че изобщо са необходими и ако мислите, че са необходими, ще ги направите ли? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Паскалев, имате думата.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин Ляков, искам да подчертая, че посоката на Вашето мислене за усвояването на капиталовите разходи съвпада с моята. Ще поставя пред Вас още един въпрос, който чака своето разрешаване.
    В момента средствата за капиталови разходи са разпределени, т.е. разпръснати в редица ведомства и много трудно се осъществява нормална координация и ефективно усвояване на този финансов ресурс. С други думи, според мен е необходима не централизация, а концентрация на финансовия ресурс за постигане на максимално ефективно усвояване на финансовите средства плюс разработването на съответните индикатори за оценка на ефективността на проектите преди обезпечаването им с финансови ресурси. В стратегията за развитие на водния сектор сме предвидили такава възможност. Друг е въпросът доколко тя ще бъде обезпечена и реализирана докрай. Нашата амбиция е до края на годината да имаме работната програма в готов вид. Надявам се, че ще имам възможността да Ви запозная в подробности с нея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Паскалев.
    Господин Ляков, дотук ли свършваме? Добре.
    Има думата председателят на Парламентарната група на Коалиция за България господин Сергей Станишев за изказване от името на парламентарната група.
    СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да направя следната

    “Д Е К Л А Р А Ц И Я
    по повод предстоящата финализация на приватизационната
    сделка за БТК

    С Решение № 682 на Министерския съвет от 22 октомври 2002 г. българското правителство даде благословията си за продажбата на 65 процента от активите на БТК със скандално ниската цена от 200 млн. евро за покупка от пощенската кутия “Вива винчърс холдинг”, регистрирана във Виена, зад която стои американският инвестиционен фонд “Адвент”. С този акт българският телеком, както сполучливо се изрази вестник “Труд”, се продава на цената на медния скрап на кабелите на компанията.
    Напомняме, че за последните 6 години за модернизацията на телекома на България са инвестирани над 500 млн. евро, а само през 2002 г. инвестициите ще надхвърлят 160 млн. евро. Очакваната печалба за тази година ще бъде не по-малка от 130 млн. евро. БТК не е просто най-печелившата и най-голямата българска компания, тя е национална инфраструктура, от която зависи всеки българин – работещ, пенсионер, болен, здрав, бизнесмен и безработен.
    Коалиция за България още в началото на месец юли предупреди от тази трибуна, че развитието на сделката от продажбата на БТК не отговаря на реалното състояние на компанията и целите на България в този сектор. В тази връзка Парламентарната група на Коалиция за България настоява:
    1. Да се спре тази скандална сделка, която е неизгодна за България.
    2. Народното събрание да поеме инициативата по тази сделка, за да защити националните интереси.
    Коалиция за България предлага Народното събрание да приеме решение, с което да защити националните интереси, като очертае задължителната рамка на сделката, която следва да включва:
    1. минималната продажна цена на БТК да бъде не по-ниска от размера на вложените инвестиции за модернизация през последните години и поне трикратния размер на годишната печалба;
    2. гарантиране на социалната достъпност на телекомуникационните услуги, запазване на телекомуникациите в малките и отдалечени населени места;
    3. защита на работните места на персонала на компанията. Категорично възразяваме срещу шоковото съкращаване на персонала. Това може да стане в резултат на постепенното пенсиониране на работещите в компанията;
    4. гарантиране на модернизацията на БТК чрез собствени инвестиции на купувача не по-малки от 150 млн. евро годишно в продължение на 5 години, а не само чрез реинвестиции на собствената печалба на БТК.”
    Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Станишев.
    Продължаваме нашата работа с питане от народния представител Стойчо Кацаров относно изграждането на язовир “Кюстендил” към господин Костадин Паскалев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството.
    Господин Кацаров, заповядайте, имате думата да развиете Вашето питане.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Преди да развия моето питане, ще дам един съвет на колегата Станишев. Вместо да четете декларации, да вземете да си изтеглите министрите от правителството! (Шум в залата.) За мен е много интересно как е гласувал вашият представител в правителството по това решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Намираме се във времето за парламентарен контрол, господин Кацаров. Моля за тишина!
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Моят въпрос, уважаеми господин вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството, е свързан с проблема за водоснабдяването на град Кюстендил, община Кюстендил и съседните общини.
    Вече повече от 20 години в един район с население над 80 000 души, по-голямата част от тях са на воден режим. За тези, които не знаят какво е воден режим, ще кажа, че това означава в чешмата да имаш вода 2, 3 или 4 часа в денонощието. За това време трябва да се изкъпеш, да изкъпеш децата, да измиеш чиниите, да сготвиш и съответно да напълниш легените, кофите, да изпереш, както ми подсказва колежката и да чакаш следващото идване на водата. Това е нещо, което продължава повече от 20 години.
    Преди 20 години експертите са се обединили около становището, че единствената възможност да бъде решен изцяло проблемът с водоснабдяването в района на град Кюстендил, е изграждането на язовир “Кюстендил”. И това изграждане започна. Продължава вече близо 20 години.
    Моето питане към Вас, господин министър, е: какъв обем дейност и за колко пари са извършени през настоящата 2002 г. по изграждането на язовир “Кюстендил”, и какви са средствата, които предвижда Министерството на регионалното развитие и благоустройството за следващата 2003 г., също за изграждането на язовир “Кюстендил”? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Господин Паскалев, имате думата за отговор.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин Кацаров, уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз си давам сметка, че независимо от това, дали ще Ви отговаря на въпроса или не, Вие свършихте това, което Ви беше необходимо – да си правите политически закачки. Бих Ви посъветвал Вие да се поинтересувате как съм гласувал, а не да питате господин Станишев и да му давате съвети.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС, от място): Кажете!
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Няма да Ви кажа сега, защото въпросът е съвсем друг – става въпрос за гражданите на град Кюстендил.
    Водоснабдяването на град Кюстендил от едноименния язовир е един от най-големите инфраструктурни проекти на територията на Кюстендилска област както по стойност на необходимите капиталовложения, така и по своята социална значимост. Той включва следните подобекти: каменно-насипна язовирна стена с височина 72 м и прилежащите й съоръжения, пречиствателна станция за питейни води с капацитет 910 л в секунда, водоеми с обем 18 000 м3, водопроводи от язовира до пречиствателната станция и до водоемите с обща дължина 6500 м, корекция на река в участъка на подязовирната стена. Безспорно най-значимото съоръжение в този водоснабдителен обект е язовир “Кюстендил”. Неговото строителство е започнало през 1979 г. по проект на фирма “Водоканалинженеринг”, а финансирането се осъществява от републиканския бюджет чрез инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на водоснабдителни обекти.
    Основните съоръжения, които се включват в язовир “Кюстендил” са язовирната стена, общият обем на насипите е 1 млн. 321 хил. 500 м3, контролно-инжекционна галерия, състояща се от 39 броя стоманобетонни секции. Тя минава под тялото на язовирната стена и от нея се извършва инжектирането в основата на циментов разтвор. В нея също са разположени всички кабели на контролно-измервателната апаратура.
    Отбивни съоръжения, през които преминават водите на реката през времето на строителството. Състоят се от отбивен яз и отбивен тунел, шахта-преливник с енергогасително съоръжение. Той представлява уникално съоръжение, което е проектирано за първи път в България на този обект. Фунията му в горната част е с диаметър малко над 26 м и е оразмерен за провеждане на водно количество в размер на 648 куб.м/сек. Водовземна кула с височина 69,5 м и 5 броя водовземни отвора, през които се осъществява отвеждането на водата.
    Изкопите на язовирната стена са извършени. В тялото на стената са изсипани 669 хил. куб. м, което представлява малко над 50 процента от общото количество на насипните работи. Височината на стената в момента е 29 м. Отбивните съоръжения са изградени изцяло, шахтовият преливник е изпълнен, остава само оформянето на вътрешната част на фунията. Енергогасителят е изпълнен над 90 процента, по водовземната кула са изпълнени изкопните работи, фондирането и тялото по първия водовземен отвор.
    Контролно-инжекционната галерия и инжекционните работи се изпълняват едновременно с нарастването на тялото на язовирната стена. Към настоящия момент са изградени 23 бр. секции и остават за изпълнение още 16 бр.
    Цялото оборудване на контролно-измервателната система е доставено и е реализиран монтажът на тази част от него, която се разполага в тялото на стената до кота 29 м.
    Изградени са също така пътища, електропроводи с временен характер и други помощни съоръжения.
    Поради ограничените възможности на инвестиционните разходи от републиканския бюджет през последните 4-5 години, обектът е финансиран с незначителни средства, средно с по около 500 хил. лв. годишно.
    Едва през миналата година с допълнителната инвестиционна програма за обекта са осигурени 10 млн. лв. Поради финансовото необезпечаване обаче на тази програма средствата, които са разплатени, са в рамките на 7 млн. 530 хил. лв. С писмо от 18 юли 2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството главният изпълнител на обекта – фирма “Хидростроителство 2000” АД, е уведомена за невъзможност да бъде осигурена през 2001 г. цялата сума от 10 млн. лв. за финансиране на проекта.
    Поради технологична невъзможност за прекратяване на някои от дейностите обаче, част от тях са осъществени.
    През настоящата година за изграждане на обекта са заделени 2 млн. 422 хил. лв. Това беше конкретният Ви въпрос и аз Ви отговарям съвсем ясно на него.
    Според направената оценка на оставащото строителство на язовир Кюстендил са необходими още 28 млн. лв. Става ясно, че ако строим с тези темпове, няма да завършим скоро проекта.
    Както се вижда от тези цифри, необходими са значителни инвестиции. Липсата на достатъчни финансови ресурси не ни отчайва напълно. Ще бъда съвсем откровен, господин Кацаров, въпреки че не знам дали това си заслужава.
    Обектът в Кюстендил е включен не само като язовир, включили сме още четири обекта към него – пречиствателна станция за питейни води, пречиствателна станция за отпадни води, пълна рехабилитация на водопреносната мрежа на гр. Кюстендил, пълна рехабилитация на канализационната мрежа на гр. Кюстендил. С този проект Министерство на регионалното развитие и благоустройството кандидатства пред програма ИСПА. Имам уверенията, че проектът ще бъде одобрен и целият финансов ресурс за завършването не само на язовира, на всички тези четири допълнителни обекта ще бъде осъществен в рамките на 30 месеца след започването и провеждането на процедурата. В противен случай, както сам разбирате, ако заделим тези финансови ресурси, които са заделени в рамките на последните десет години, ние бихме могли да строим този язовир поне още десет години. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Господин Кацаров, имате думата.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министре, моят въпрос беше: какви средства са предвидени в бюджета на Министерство на регионалното развитие за следващата година? От отговора Ви разбирам, че там не са предвидени никакви средства. Вие говорите, че ще подготвите проект, с който да кандидатствате за програма ИСПА. В бюджета на Министерство на регионалното развитие не са предвидени никакви средства. Нали така?
    Що се отнася до строителните работи Вие тук заявихте, че ще говорите откровено. Ами, пропуснахте да кажете, че средствата, които сте разплащали през т.г. са за строителни работи, извършени през миналата година.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Не сте ме чули.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Защото те са били извършени през миналата година, актувани са, не са разплатени през миналата година и вие сте ги изплатили през тази година. Тази година строителни работи там не са извършвани. И тъй като не сте предвидили средства в бюджета и за следващата година, следващата година също няма да бъдат извършвани.
    По тази сметка, която правите, след като язовирът струва 28 млн. лв., ако така я караме, значи още 28 години ще бъде изграждан този обект. Още 28 години!
    Моят въпрос беше този: колко средства има за следващата година в бюджета? Аз разбирам, че няма. Това е моят уточняващ въпрос, на който искам да отговорите: има ли предвидени средства от бюджета или няма?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Господин Паскалев, заповядайте, имате думата да отговорите.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: При най-дълбокото ми уважение към Вас, господин Кацаров, не знам какво общо имате с леля Ванга, но докато не влезе тук Законът за държавния бюджет за следващата година Вие не бихте могли да предполагате нищо. И мисля, че по-добре би било да запазим коректния тон и да се опитваме да решаваме проблемите на гражданите в област Кюстендил, защото там става въпрос за решаването не само на проблемите на гр. Кюстендил, а и на гр. Бобов дол, бих искал да подчертая това нещо.
    И в крайна сметка да Ви кажа следното: в моя отговор подчертах, че са извършени дейности, които не са разплатени през 2001 г., и те са погасени с разплащанията в рамките малко над 2 млн. 400 хил. през настоящата година.
    Ще Ви кажа и още нещо. Ще се опитаме да заделим и още малко финансов ресурс до края на годината и, разбира се, да заложим средства за следващата година, но все пак, надявам се, че това ще Ви накара в един добър ден да ми благодарите, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството се опитва да реши комплексно въпросите на водоснабдяването и канализацията не само в гр. Кюстендил, в цялата област, чрез кандидатстването по един такъв изключително сериозен проект, за който са положили усилия не малко служители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, уважаеми господин заместник министър-председател.
    Господин Кацаров, имате думата.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министре, не знам какво общо има тук леля Ванга, Бог да я прости. Аз Ви попитах нещо много просто, което очаквах един министър на регионалното развитие да знае: какви средства е планирало неговото министерство за един голям инфраструктурен проект за следващата година? Естествено, че това е бюджет, който ще бъде приет или неприет от Народното събрание. Аз не Ви питам какъв ще бъде държавният бюджет за следващата година, а Ви попитах какви средства Вие предвиждате в своя бюджет за следващата година за изграждането на този обект. И това, че Вие тук ми шикалкавите и ми се гънете, означава само едно, и аз ще го повторя още веднъж: никакви средства не са предвидени! Това е фактът! Никакви средства! И недейте да заблуждавате хората с програма ИСПА, с програма ФАР и не знам си какво, защото тези приказки те ги слушат от 1989 г. и продължават да пълнят кофите и легените с вода. Недейте да ги заблуждавате! Както заблудихте Народното събрание, че до м. септември ще внесете тук водна стратегия. Къде е тази водна стратегия?
    Тук, пред Народното събрание, обещахте, че ще изградите регулаторен орган за цената на водите. Къде е този регулаторен орган? Пак ли ще кандидатстваме пред ИСПА, за да решаваме тези проблеми?
    Всичко това ми дава основание, уважаеми господин министър, много ясно да заявя от тази трибуна, защото Вие апелирахте да бъдем откровени и аз ще бъда откровен докрай и ще кажа: Костадин Паскалев е най-слабият министър на регионалното развитие и благоустройството, който България има в най-ново време. (Шум и реплики от залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, моля да бъдем толерантни, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Още веднъж ще го повторя. Аз споменах моите основания. Аз се мотивирам. И това е заключението ми. Това е най-слабият министър на регионалното развитие и благоустройството, който сме имали.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, господин Кацаров, да запазим толерантния тон.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Още един аргумент ще Ви дам, още един аргумент ще Ви дам!
    Моля, господин председател, не ме прекъсвайте и не ми казвайте какво да говоря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имам право да Ви казвам. Времето Ви изтече.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Още един аргумент ще Ви дам. За тази година министерството е предвидило… (Председателят Юнал Лютфи изключва микрофона.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Продължаваме по-нататък.
    Питане от народния представител Георги Юруков относно изпълнение на споразумение между Република България и Република Гърция от 1995 г. за откриване на три пътни връзки и ГКПП-та между двете страни.
    Господин Юруков, имате думата да развиете Вашето питане към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин Паскалев, уважаеми колеги народни представители! (Народният представител Стойчо Кацаров продължава да говори.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Кацаров, моля Ви най-любезно да заемете своето място.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ: Уважаеми господин Паскалев, моето питане е свързано с изпълнение на Споразумението между Република България и Република Гърция от 1995 г. за откриване на три нови пътни връзки и изграждането на съответните гранични контролно-пропускателни пунктове.
    Аз искам обаче да развия малко история пред Вас. Тя е свързана с това, че първият въпрос е поставен от българското правителство още на 12 март 1993 г. И той е единствено и само за отваряне на нова пътна връзка между Република България и Република Гърция в района на село Илинден, тъй наречената пътна връзка Гоце Делчев – Драма. С това споразумение от 1995 г. то е разширено и са включени още две нови пътни връзки: В Смолянска област – Рудозем – Ксанти, в Кърджалийска област – Кърджали – Комотини.
    Конкретното ми питане към Вас, уважаеми господин Паскалев, е следното. В изпълнение на това споразумение през 2000 г. започна и завърши строителството на Граничния контролно-пропускателен пункт в село Илинден, община Хаджидимово, област Благоевград, както и отсечката от пътя Гоце Делчев – Драма, 12 км на българска територия, а за останалите два контролни пункта в област Кърджали и в област Смолян в момента се провеждат процедури за тяхното изграждане. През месец октомври 2002 г. в редовния годишен доклад на Европейската комисия бе посочено, че Република България до 2007 г. ще отговаря на условията за членство в Европейския съюз.
    Предвид на това е и моето питане по поставените по-горе теми.
    Първо, каква е позицията на българската страна към настоящия момент относно изграждането на граничните контролно-пропускателни пунктове и пътните връзки, които ще свързват България и Република Гърция? Съответно и каква е готовността от българска страна за тяхното завършване в определените срокове?
    Второ, каква е съгласуваността с Република Гърция по този въпрос и какво се прави от гръцка страна за завършване на това споразумение?
    Трето, ще се промени ли позицията на Република България и тази на Република Гърция относно ГКПП-та и пътните връзки с оглед на бъдещото членство на България в Европейския съюз? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юруков.
    Има думата заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Костадин Паскалев. Имате думата за отговор, господин Паскалев.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юруков! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното.
    Република България е подписала през 1995 г. Споразумение с Република Гърция за откриването на три нови гранични контролно-пропускателни пункта между двете страни, а именно: Илинден – Ексохи, Еледжек – Ксанти и Маказа – Нимфеа. Съгласно тази спогодба се предвиждаше всяка от двете страни да изгради сградите, съоръженията и подходните пътни връзки към тях на своята територия до края на 1998 г. С Решение № 48 на Министерския съвет от 16 февруари 1998 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе определено за инвеститор на трите гранични контролно-пропускателни пункта. Сами разбирате, че самият срок на това решение вече компрометира изпълнението на спогодбата към 1998 г.
    В рамките на подписаните финансови меморандуми по Програма ФАР “Трансгранично сътрудничество” между Република България и Република Гърция за периода 1998-2001 г. са включени следните проекти за изграждане на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и на подходните пътища към тях. По финансов меморандум за 1998 г., проект BG 98-03-02-01, изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт “Илинден” на пътя Гоце Делчев – Драма, който вече е изграден и от 1 април 2002 г. е в така наречения период на отстраняване на дефектите; проект 98-03-01-02, строителство на обходен път Гоце Делчев – Драма, километър 0 до километър 12 + 938. Обектът вече е изграден и от 16 юни 2002 г. е в период на отстраняване на дефектите.
    Така че, господин Кацаров, съжалявам, че вече Ви няма, Програма ФАР и Програма ИСПА са действени програми, при условие, че някой ги управлява разумно.
    По финансов меморандум 2000, подписан през месец декември 2000 г., е сключен проект BG 00-08-02-01 за изграждане на българската част на тунел по открит способ при Граничен контролно-пропускателен пункт “Илинден” по пътя Гоце Делчев – Драма с цел опазване популацията на мечките, така наречения “Мечи тунел”. Проведени са тръжните процедури по избор на строител и независим строителен надзор над обекта. След одобрение на резултатите от тръжните оценки и последвалите постъпки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от страна на делегацията на Европейската комисия се очаква сключването на договорите за строителство и супервизия да се осъществи в началото на следващия месец. Предвиденият срок за завършването на проекта е 2004 г.
    Проект BG 00-08-01-01 за изграждане на подходен път Подкова – Маказа. Заложен е в изпълнение също на финансовия меморандум от 2000 г. Проектът обхваща изпълнението на 18 км строителство на път по нов терен. Срокът за изпълнението на обекта е 30 месеца. Вече са подписани двата договора както за супервизия, така и за строителство. Очаква се обектът да бъде готов в средата на 2005 г.
    По отношение обаче на връзката Рудозем – Ксанти поради неяснота и несъгласуваност с гръцката страна, която отказва да подпише такъв меморандум с българската страна, тези проекти не са включени във финансовия меморандум за 2002 г. Знаете, че програмната мисия беше преди около 2 месеца в Република Гърция. Поради забавяне изпълнението на спогодбата и в съответствие с договореността, направена между министър Паскалидис и мен на срещата ни в София през месец март настоящата година, беше създадена българо-гръцка експертна работна група по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове, която посети местата, определени за гранични контролно-пропускателни пунктове в периода от 22 до 26 април 2002 г. Целта на двустранната експертна работна група бе да се направи оглед на местата за изграждане на нови гранични контролно-пропускателни пунктове и да се събере информация за готовността на двете страни в това отношение. Като резултат от наблюдението бе подписан двустранен протокол.
    Относно въпроса Ви каква е съгласуваността с Република Гърция по въпроса и какво се прави от гръцка страна за довършването, мисля, че на този въпрос коректно би следвало да Ви отговори Министерството на външните работи. Но аз бих могъл категорично да Ви кажа, с изключение на Гоце Делчев – Драма, всички останали проекти са с 2 години след българските проекти като възможност за пускане в експлоатация.
    Що се отнася до въпроса Ви за позицията на Република България и тази на Гърция относно пътните връзки с оглед бъдещото членство на Република България в Европейския съюз, аз вече обърнах внимание в началото на моя отговор, че позицията на България по отношение на проектите няма да се промени. Въпреки предстоящото присъединяване и членство в Европейския съюз, България ще изпълни условията на подписаната от нея спогодба. Необходимо е, разбира се, нашите усилия да бъдат насочени към създаване на инфраструктура в регионите за трансгранично сътрудничество, която да отговаря на европейските стандарти – нещо, което за нас категорично представлява проблем на този етап. Тази инфраструктура ще може да се използва веднага. Нейното изграждане ще бъде икономически оправдано. Подобряването на съществуващата връзка е необходимата база, на която да се развие и регионалното сътрудничество, т.е. България е необходимо да задели допълнителни финансови ресурси, за да изгради допълнително прилежащата инфраструктура. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Господин Юруков, имате думата. Имате право да зададете два уточняващи въпроса.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря, господин Паскалев, за изчерпателните отговори.
    Позволявам си да задам още два допълнителни въпроса, свързани с това, което Вие изложихте.
    Първият проблем е това, което и Вие казахте, че вече е изградена сградата на Граничния контролно-пропускателен пункт, село Илинден, и от месец април 2002 г. тя е в готовност. Но и до ден-днешен тя не е предадена съответно на българската държава. Към момента фирмата-изпълнител “Сиконко”, АД ежемесечно губи по около 10 000 лв. за издръжка на персонала за охрана, за материална издръжка. Започна есенно-зимният отоплителен сезон, започнало е отоплението, появяват се пукнатини и т.н. Има ли готовност от българска страна сградата вече да бъде приета?
    И второ, Вие казахте за изграждането на тунела. Това ни е известно. От българска страна има готовност, но каква е готовността на гръцката страна? Това е част от споразумението. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юруков.
    Господин Паскалев, имате думата да отговорите в рамките на пет минути.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Господин Юруков, може би не сте ме разбрали. В период на отстраняване на дефектите са двата проекта, след което Министерство на вътрешните работи трябва да приеме проекта, от една страна. От друга страна, не бих искал да предизвиквам и да повишавам нивото на градуса, но според мен не бих могъл аз да искам отговорност на Министерството на развитието на Гърция. Естествено това е въпрос на дипломатически взаимоотношения. Затова деликатно Ви казах, че е въпрос на дейност на Министерство на външните работи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Господин Юруков, имате две минути да изразите Вашето становище от отговора.
    ГЕОРГИ ЮРУКОВ (КБ): Благодаря Ви още веднъж, господин председател, благодаря за дипломатичния отговор на господин Паскалев. Но все някой трябва да зададе тези въпроси. Българската страна е изпълнила ангажиментите си, проведен е конкурсът, започва строителството на тунела, а от гръцка страна дори няма и проект за това нещо.
    Така че каквато е готовността на строителството при КПП “Илинден” и пътната връзка Гоце Делчев - Драма, след Вашия отговор надявам се това нещо да бъде актуално и да бъде значимо и за пътната връзка Кърджали – Комотини и за Рудозем – Ксанти. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Юруков.
    Преминаваме към актуалния въпрос на Димитър Абаджиев, Иво Цанев и Теодора Константинова Гайдова също към вицепремиера и министъра на регионалното развитие и благоустройството, относно необходимите действия по присъединяването на с. Сваленик, община Цар Калояново, област Разградска към община Иваново, област Русенска.
    Заповядайте, господин Цанев.
    ИВО ЦАНЕВ (ПСОДС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин Паскалев, госпожи и господа колеги народни представители! Нашият въпрос всъщност се надявам вече да е на финалната права на голямата одисея на жителите на с. Сваленик и с. Церовец, които с Указ на Държавния съвет от 28 октомври 1987 г., така нареченият Указ 3005, преминават от община Русе в територията на община Хлебарово тогава, днешно Цар Калоян. След много перипетии през 1997 г. се провежда референдум и 70 процента от жителите на с. Сваленик са гласували преминаването на селото към община Русе. Така или иначе този процес не се е развил. През 2000 г., когато се правят промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, започва нов процес от инициативен комитет на двете села с искане да се насрочи референдум с цел този път селата да преминат към община Иваново, съгласно промените в горепосочения закон.
    Във връзка с това е и решението на общинския съвет от 20.12.2000 г., което решение обаче се оказва незаконосъобразно и с това решение фактически, след като то е отменено, впоследствие процедурата трябва да продължи, съгласно закона, от областния управител и от общинския съвет, за да се даде възможност на жителите на двете села да гласуват на нов референдум, с който да изразят волята си за преминаване от община Хлебарово, община Цар Калоян към община Иваново.
    Във връзка с това нашият въпрос е следният. Въпреки тези изменения на закона, в които подробно се облекчиха всички тези процедури, държавните органи при ясно изразена воля на населението и областния управител на Разград, общинския съвет на община Цар Калоян създават постоянни и незаконосъобразни пречки за реализиране на желанието на жителите на с. Сваленик за провеждането на референдум. Като заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството ние искаме да разберем какви действия ще предприемете за преодоляване на субективните и незаконосъобразни действия срещу желанието на жителите на с. Сваленик и с. Церовец за преминаване от едно населено място, а именно от населеното място на община Цар Калоян към населеното място на община Иваново, област Русенска. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цанев.
    Господин Паскалев, имате думата за отговор.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Константинова, господин Абаджиев и господин Цанев, към настоящия момент в Министерство на регионалното развитие и благоустройството няма преписка, с която на основание резултатите от проведен референдум и в съответствие с нормите на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, да се иска промяна на границите на общините Цар Калоян, област Разград, и Иваново, област Русе, поради отделянето на населеното място Сваленик, община Цар Калоян, и присъединяването й към община Иваново, намираща се на територията на друга област. Също така не е искано и официално становище на министерството във връзка с действие или бездействие на органите на местната власт в община Цар Калоян и областния управител на област Разград във връзка с искането на населението на с. Сваленик за извършване на административно-териториална промяна в границите на общините. В специализираното звено на министерството, занимаващо се с изготвянето на избирателните списъци – подчертавам – няма искане за изготвяне на списък на избирателите от с. Сваленик за провеждане на референдум. Предоставената от Закона за административно-териториалното устройство на Република България правна възможност за промяна в границите на общините преди отделянето на населеното място и присъединяването към съседна община изисква спазването реда на чл. 28, ал. 1 и 2. Правото на инициатива за административно-териториална промяна е представено на населението и се изразява в подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място, оформена съгласно разпоредбите на Закона за допитване до народа. Неразделна част от подписката е аргументирано становище на кмета на населеното място.
    Искам да подчертая, че лично, персонално съм се срещал с кметовете на двете населени места. Общинските съвети и на двете общини се произнасят задължително с решение, изготвят свое положително или отрицателно становище относно исканата промяна като посочват и мотивите си. Двете решения, придружени с материалите по преписката, се предоставят на областния управител на областта, в чиито граници се намира общината, от която става отделянето. Той извършва проверка по законосъобразност както на искането, така и на решенията на общинските съвети и при положително решение на общинския съвет на приемащата община прави предложение за приемане на решение за провеждане на референдум при условията и по реда, предвидени в Закона за допитването до народа. При положителен вот на избирателите, областният управител прави предложение за внасянето на преписката в Министерския съвет. Материалите се предоставят и на областния управител на областта, в чиито граници е общината, към която се иска присъединяване, който изразява своето становище по съответното предложение. На основание предложенията на областните управители в съответствие с чл. 28, ал. 2, тъй като става дума за преминаване на населеното място от една община към друга, намираща се в друга област, аз като министър на регионалното развитие и благоустройството, съгласно възприетата в закона процедура, правя предложение за разглеждане в Министерския съвет и вземане на решение. Няма причина процедурата за административно-териториална промяна да не бъде завършена, съгласно изискванията на закона, ако е налице, разбира се, официално подготвена и постъпила преписка.
    Онова, което мога да кажа дотук, е, че е налице волята на населението на двете населени места, подписката, която е подготвена от тях. И оттам нататък нямаме проведена законова процедура. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Господин Абаджиев, заповядайте. Имате право на реплика.

    ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! С актуалния въпрос, който ние зададохме, не сме твърдели, че има преписка при Вас. Ние знаем, че процедурата не е стигнала все още до Вас, но именно поради огромната загриженост на хората от населеното място, поради тяхното чувство за безизходица затова, че те не могат да реализират волята си, ние отправихме актуален въпрос към Вас, за да Ви попитаме за Вашето отношение и затова дали Вие имате воля да се съдейства. Нашето убеждение от това, което те са представили като доказателства е, че има възпрепятстване на процедурата от страна на областния управител, поради следните причини – както Вие заявихте, когато са налице законовите предпоставки, единствено и първостепенно значение има волята на населението. Тя е изразена чрез подписка. Становище на кмета също има. Има становище на приемащата община Иваново. Има дори отмяна на отрицателните становища на Общинския съвет - Цар Калоян, от съда и решението на съда замества това положително решение, въпреки че то не е необходимо по процедура, тъй като това е общината, от която излиза населеното място.
    Очевидно е, че липсва воля от страна на областния управител да изрази своята обвързваща компетентност. Той по закон няма право да разсъждава, когато дотук е стигнала процедурата. Той е длъжен да внесе искането за референдума и да даде възможност процедурата да продължи.
    Очевидно е, че той или политически сили, които стоят зад него, нямат волята тази процедура да продължи. Точно поради това Вие като заместник министър-председател, като министър, чийто ресор обхваща тази процедура, според мен, сте длъжен да съдействате тя да продължи. Населението на с. Сваленик трябва да знае, че наистина оттук всичко нататък зависи от волята на областния управител и съответно на правителството, за да се реализира тази промяна.
    Аз искам да напомня, че през 2000 г. – тогава, когато имаше подобни случаи, включително и в селата около с. Дралфа, ние променихме дори и закона, за да се реализира процедурата, така че волята оттук нататък е от първостепенно значение. Оттам нататък процедурата, съм убеден, че може да бъде завършена. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
    Господин министър, имате право на дуплика.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ: Уважаеми господин Абаджиев, ние нямаме различие за това, за което говорим. Налице е волята да бъде реализиран интересът на населението в Сваленик.
    Бих казал и още нещо – много просто и елементарно е съответното желание с подписката да бъде внесено с искане за положителен или отрицателен отговор до областния управител и при неизпълнение на изискванията на Закона за администрацията, господин Калчев да поиска отговорност от съответния областен управител, ако той не си е свършил работата. Мисля, че това е нормалният, директен път и Вие го знаете добре.
    Бихме могли много по-лесно в оперативен порядък да приключим темата извън изчерпването на този отговор повече от месец. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    С това приключиха актуалните въпроси и питанията към заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството господин Паскалев. Благодаря му за неговото участие в парламентарния контрол.
    Преминаваме към актуалния въпрос от народния представител Димитър Йорданов към министъра на отбраната Николай Свинаров относно унищожаване двигателите на ракетите "Фрог" на военния полигон край с. Беляковец, Великотърновска област.
    Заповядайте, господин Йорданов.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
    Повече от 20 дни имаше протести във връзка с решението за унищожаването на двигателите на ракетите "Фрог" на военния полигон край с. Беляковец, Великотърновска област.
    В декларация, изпратена до Вас, жителите на селото протестираха против унищожаването на двигателите на този полигон, който е само на 50 м от селото и на по-малко от 3 км от гр. Велико Търново. Протестът беше подкрепен и от Граждански комитет за защита на населението и околната среда в община Велико Търново и от Сдружението на кметовете и кметските наместници от община Велико Търново "Янтра 2001".
    С писмо до президента, до министър-председателя и до Вас кметът на община Велико Търново възразява срещу неинформирането на органите на местната власт и настоява за провеждането на разяснителна кампания за гарантиране сигурността, здравето и живота на хората в региона.
    На свое заседание от 2 октомври 2002 г. Общинският съвет – Велико Търново, единодушно прие решение, с което не дава съгласието си горенето на двигателите да се извърши на територията на общината.
    На 16 октомври 2002 г. жителите на селата Беляковец, Балван, Самоводене, Леденик, Шемшево и други блокираха за един час главния път Русе – Стара Загора в знак на протест и заради липсата на каквато и да е информация относно горенето.
    Необходимо е да отбележим, че всички протестиращи декларират подкрепата си за присъединяването на България към НАТО и възразяват само срещу начина, мястото и липсата на информация, а не срещу унищожаването изобщо.
    Моят актуален въпрос към Вас е – какви действия предприехте във връзка с решението за унищожаването на двигателите на този полигон, за информиране на местната власт и органите на реда, на областните институции, имащи отношение към едно такова действие? Защо не отговорихте на нито едно от писмените възражения и не се срещнахте Вие или Ваш представител с протестиращите? Не считате ли, че с това си бездействие и пренебрежение към гражданите и местните власти създавате условия за компрометиране на евроатлантическата идея и то точно пред нейните привърженици? Какви действия ще предприемете оттук нататък за разрешаване на създалата се ситуация?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
    Господин Николай Свинаров – министър на отбраната, има думата за отговор на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов.
    Най-напред нека тези, които не са наясно досега, да бъдат наясно, че такова решение за унищожаване на двигателите на ракетите "Фрог" на полигона край с. Беляковец няма и никога не е било вземано.
    Нека да напомним, че от самото начало на изпълнение на решението на Министерския съвет за унищожаване на ракетните комплекси Министерството на отбраната действа под основния критерий за сигурност на всяка цена и през целия период по никакъв начин не е компрометирало това си решение в изпълнението на процедурите.
    Нека наред с това споменем, че всички процедури по унищожаването на ракетните комплекси се осъществяват само във военни полигони.
    Нека в скоби направим уговорката, че военните полигони на Министерството на отбраната по правило се намират на територията на Република България. Във всеки край на България има такива военни полигони.
    Министерството на отбраната в изпълнение на правителственото решение за унищожаване на комплексите на практика не е ангажирано от никакви решения на никакви общински съвети в цялата страна.
    Искам още веднъж да подчертая, че в цялата процедура по унищожаването на ракетните комплекси Министерството на отбраната не е правило политика от това. Единствената политика на Министерството на отбраната е да изпълни правителственото решение.
    Като министър на отбраната, аз приемам, че е чисто и случайно съвпадение, че питанията в тази зала по отношение на Стара Загора и по отношение на Перник идват отляво, а питанията по отношение на Търново идват отдясно.
    За мен е пълно съвпадение, че общинските ръководства се идентифицират с партиите, които задават въпросите в тази зала. Разбира се, аз съм абсолютно убеден, че темата за унищожаването на ракетите е една сериозна тема и е съвсем обяснимо нейното преекспониране на базата на обяснимата чувствителност и желание за сигурност. Впрочем, желанието за сигурност, както вече споменах, е изцяло в основата на действията на Министерството на отбраната.
    При липса на решение на министъра на отбраната за използване на полигона край с. Беляковец, който, подчертавам, че е полигон на Министерството на отбраната, а не е на общинския съвет, аз не намирах нито за необходимо, нито за възможно да правя опровержение, защото такова решение просто не е било вземано.
    Вие говорихте за заседанието на 2 октомври. Аз искам да Ви напомня, че на това заседание на 2 октомври при областния управител и в общинския съвет бяха изслушани експертизи, които категорично подчертаваха абсолютната сигурност на избрания метод и липсата на опасност за населението в района на полигона, ако се вземе решение изпълнението да се осъщесвти там. Впрочем, аз разполагам и със запис на това, което се е случило както при областния управител, така и в общинския съвет и когато на една категорична експертиза се отговаря с думите: "Ние не ви вярваме", подходът на Министерството на отбраната беше да промени своето решение, тоест да вземе решение за извършване на унищожаването извън полигона край с. Беляковец.














    Искам да Ви уверя, че евроатлантическата идея се подкрепя и с думи, и с дела не само от всички български граждани, но и от Министерството на отбраната и ние ще продължим категорично да отстояваме тая идея, въпреки възникнали трудности в процеса на унищожаване на ракетните комплекси.
    Нека спомена още веднъж от тази трибуна, че всички български правителства след демократичните промени имаха за своя задача изпълнението на подобно решение, което не посмяха да вземат и изпълнят. Нека да напомним, че точно това правителство своевременно взе това решение и нека ви уверя, че то ще бъде изпълнено в сроковете, които са предписани в декларация на българския парламент.
    За да приключа темата с унищожаването на двигателите на ракетите Фрог, искам да Ви уверя, а чрез Вас и всички жители на България, не само от община Велико Търново, че на основание на направените ясни експерименти съответните документи, доказващи липсата на вредни последици при изгарянето на двигателите на Фрог, унищожението ще се извърши в заводски условия извън полигони на територията на Република България. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря ви, господин министър.
    Господин Йорданов, имате думата за реплика.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, аз искам да Ви уверя, че повече от 10 дни се колебаех въобще дали да питам по този въпрос. И това е точно, защото аз не искам да правя политика от това. Питането ми не е от името на нито една политическа сила и дори не е от мое име. Питането е от името на тези, които стояха повече от двадесет дни при всякакви климатични условия на входа на полигона. Съжалявам, че не намерихте време да отидете до там, за да видите за какъв полигон става въпрос.
    В този полигон, на по-малко от 100 метра от ямата, която беше изкопана за изгарянето на това гориво, има частни ниви, които хората обработват вътре в полигона. Хората си пасат животните в полигона. И аз смятам, че най-вероятно наистина неподходящ полигон бяхте избрали за това унищожаване от тази гледна точка.
    Що се отнася до това, че политическите сили, общинският съвет – аз едва ли мога да Ви убедя, че нямам нищо общо с решението на общинския съвет, но бих Ви напомнил, че сте министър на същите тези хора, защото те избраха това мнозинство, което избра Вас. И не мога да разбера как отидохте в завод “Ивайло” по повод другата злополука, която съм убеден, че няма нищо общо с ракетите, и не намерихте пет минути. Ако бяхте се качили тогава до полигона и видите хората на портала, и им кажете ето тези думи, които сега казвате тук – аз затова питах, за да се чуе публично това, което казвате – аз съм убеден, че ако тогава бяхте го направили, хората щяха да се разотидат, както се разотидоха преди два дни, когато получиха писмо от секретаря по отбраната в президентството, където ги уведомяват за срещата между Вас и президента и за взетото решение изгарянето да не се извършва на този полигон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Благодаря и на министър Свинаров.
    Както ви информирах, уважаеми народни представители, министър Мехмед Дикме днес отсъства от парламентарния контрол по болест.
    Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Евгения Живкова, относно действието на Наредба № 5 от 14 май 2002 г., Наредба № 7 и писмо № 41-447 от 30 септември 2002 г. на Министерството на образованието и науката, и Решение № 612 на Министерския съвет от 12 септември 2002 г.
    Госпожо Живкова, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
    ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, задавам въпроса си към Вас във връзка с безпокойство, изразено от учителската общност и гражданството по отношение регулирането на системата на народната просвета. Начинът на действие или непълнотата на редица документи поражда опасения, че в нормативната уредба съществуват условия българското училище да бъде поставено в нова трудна ситуация.
    В Наредба № 5 на Министерството на образованието и науката, раздел III – “Нормативи за числеността на персонала” – се посочват условията, по които се формира персоналът в системата на образованието. Наредба № 7 в чл. 11, т. 1 и т. 2 определя минималния брой на учениците и децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена.
    Към 1 юли 2002 г. бяха извършени съкращения на учители. Мрежата на образователната система за учебната 2002/2003 г. бе утвърдена. Решение № 612 на Министерския съвет от 12 септември 2002 г. за разделяне на дейностите и определяне на стандарти за числеността и издръжка на държавни дейности, финансирани чрез общинските съвети за 2003 г., и писмо № 41-447 от 30 септември 2002 г. на Министерството на образованието и науката са довели в общини да бъде утвърдена нова численост на персонала, считано от 1 октомври 2002 г.
    Моля, разяснете връзката и действието на документите Наредба № 5, Наредба № 7 и писмо № 41-447 от 30 септември 2002 г. на Министерството на образованието и науката, и Решение № 612 на Министерския съвет и пояснете значението им относно въпроса: ще се извършат ли нови съкращения на учителите през учебната 2002/2003 г. и кога; в сила ли е Наредба № 5 и на кой документ фактически определя числеността на персонала в системата на народната просвета; какви са възможностите чл. 7, т. 1 и т. 2 от Наредба № 7 да бъде коригиран в полза на малките общински училища по отношение на т.нар. маломерни паралелки? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Живкова.
    Има думата министърът на образованието и науката господин Атанасов да отговори на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Живкова, преди да започна отговора на своя въпрос, искам категорично да кажа, че към 1 октомври не са извършвани и не се предвиждат през учебната 2002/2003 г. никакви допълнителни съкращения на персонала.
    Що се отнася до чл. 7 на Наредбата за маломерните паралелки, разбира се, че корекции могат да бъдат направени. Във всички правно-нормативни документи корекциите възникват тогава, когато възникне обществена необходимост за това. Аз лично до момента съм утвърдил немалко маломерни паралелки. Струва ми се, че една такава корекция не би била лишена от основание. Но това съвсем не означава, че правно-нормативните документи трябва да се заобикалят.
    Веднага искам да кажа, че с факта, че има документи от по-висш юридически порядък ние трябва да се съобразяваме и тъкмо те имат значение тогава, когато определяме изпълнението на нашите функции.
    Министерството на образованието и науката всяка година уведомява общините за числеността на персонала от 1 октомври във връзка с организацията на новата учебна година. За учебната 2002/2003 г. е запазен персоналът на отрасъл “Образование”, определен от 1 юли 2002 г. съгласно Закона за държавния бюджет.
    Изменението в числеността на персонала на някои общини е вследствие на промяната на натуралните показатели в тях – паралелки, ученици, деца и групи - като министерството извършва само преразпределение на персонала по общини. За общините от област Враца от 1 октомври числеността на персонала е увеличена с 55 бройки.
    Министерството на образованието и науката определи числеността на персонала на общините при спазване изискванията на Наредба № 5 и Наредба № 7. В Наредба № 5 от 2002 г. са разработени нормативи за детски градини, училища, общежития и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи. Осигуряването на персонала на обслужващите звена – Център за работа с деца, Общински детски комплекс, Център за ученическо и техническо творчество, Ученическа спортна школа, Обсерватория “Планетариум” – се извършва при спазване на изискванията на чл. 15 от Наредбата.

    Тоест първостепенният разпоредител с бюджетни кредити определя конкретната численост на персонала на всяко училище и обслужващо звено в рамките на определена численост, като осигурява: обучение по училищните учебни планове съгласно разпределение на часовете по списък-образец 1 за учебната година; обучение в училищните центрове за трудово-политехническо обучение; дейностите в обслужващите звена, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата от областта; ученическото хранене. По този начин при определяне на персонала министерството гарантира равнопоставеност на общините. Кметът на общината осигурява дейностите в обслужващите звена от определения персонал за свободно избираема подготовка на училищата. Това е чл. 21 от същата наредба.
    Въвеждането на стандартите за численост на персонала на държавните дейности за образование, приети с Решение № 612 от тази година на Министерския съвет, не води – бих искал да повторя, не води до намаление на персонала в отрасъла от 1 януари следващата година. Министерството на образованието и науката поетапно ще осигури допълнително 85 бройки през 2003 г. за прилагане на стандартите в община Враца. Стандартите за численост на персонала в държавните дейности служат за определя на персонала на ниво община. Разпределянето му по отношение на видовете училища и обслужващи звена, които изброих преди малко, в една община се определят и при спазване подхода на чл. 15 и чл. 21 от Наредба № 5 от 2002 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожо Живкова, имате думата в рамките на две минути да изразите Вашето становище по отговора.
    ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, господин министър! От Вашето изложение разбирам, че нормативните документи, които бяха цитирани, все пак не водят до съкращения. Но ние се притесняваме от това, че непрекъснато получаваме сигнали, писма от учители от цялата страна, които твърдят точно обратното, че тези наредби ще доведат до нови съкращения. Затова зададох актуалния въпрос към Вас. Благодаря още веднъж за отговора, но ние ще продължим да проучваме този проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Продължаваме с актуалния въпрос, зададен от народния представител Румен Петков, относно действието на Наредба № 3 от 15.03.2002 г. на Министерството на образованието и науката за оценяване и одобряване на учебници и вземане на мерки за преодоляване на несъответствията й с нормативната база, действаща в страната.
    Заповядайте, господин Петков, да развиете Вашия актуален въпрос.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, проследявайки състоянието на действащата система за оценяване и одобряване, издаване и разпространение на учебници и учебни помагала по силата на Наредба 3, през този сезон се очерта конфликт държава – учебникарски пазар и напрежение сред учители, издатели, родители по различни причини, породени до голяма степен от сериозните пропуски в нормативната уредба – проблем, който се превърна в огромен обществен скандал през тази година. Повече от 30 медийни публикации във всички национални вестници и многобройни предавания в електронните медии биха тревога, че става нещо нередно.
    Особено много въпросителни повдигна решението на министерството във връзка с новите буквари и читанки. От представените 13 проекта бяха одобрени 4. Силно впечатление направи фактът, че проекти, изготвени от колективи с участието на видни писатели – Валери Петров, Йордан Радичков, Марко Ганчев, Леда Милева бяха единодушно отхвърлени от пет анонимни оценители, назначени от Министерството на образованието и науката, а конкурсът беше явен. Налага се изводът, че оценителите са знаели проектите на кои колективи се отхвърлят, както са и знаели кои следва да бъдат одобрени.
    Оказва се, че един от одобрените комплекти на Издателство “Даниела Убенова” е от авторски колектив с участието на проф. Мария Герджикова, майка на заместник-министър Атанас Герджиков и бивш Ваш ръководител в Катедрата по методика на българския език и литература в Софийския университет. Вторият одобрен комплект е на издателство “Булвест 2000” с участието на служителката в Министерството на образованието и науката Катя Николова. Връзките на висши служители на Министерството на образованието и науката с автори на двата одобрени комплекта на издателство “Просвета” също станаха широко известни.
    Почти всички авторски колективи на неодобрени учебници отправиха в началото на август мотивирани възражения до Вас като министър по отношение решението на комисията. До този момент те не са получили отговори на тези свои питания. Нека да напомним, че тази година скандалът започна с обявяването на вазовото стихотворение “Аз съм българче” за несъответстващо, според Министерството на образованието и науката, на новото време и едва след тежък обществен и медиен натиск това любимо българско стихотворение триумфално беше върнато в читанките за първи клас. Няма съмнение, че евентуалното повторно грубо нарушаване на етичните норми при одобряване на учебниците ще събуди още по-мощна медийна и обществена реакция, а некомпетентните и преки виновници за покушението срещу българското образование ще трябва да понесат и своята отговорност.
    Моят актуален въпрос е: възнамерявате ли да предложите промени в действащата Наредба № 3 от 15 март 2002 г., издадена на основание на Постановление на Министерския съвет № 218 от 1994 г. по отношение въвеждането на прозрачен подбор на оценители на учебници и учебни помагала, които да отговарят на конкретни и ясни изисквания за висока професионална квалификация и авторитет, както и по-широки ограничения пред кандидат-оценителите, които имат родствена и/или служебно йерархична връзка с автори и издатели на учебници и учебни помагала? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос на господин Петков.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Трябва да призная, че изпитах известно безпокойство, защото Вие заявихте, че има проблем, въз основа на което обяснихте, че има скандал. Проблеми винаги има и изпълнителната власт е за това, за да ги решава, а законодателната е, доколкото ми е известно, за да следи за това изпълнение.
    Трябва да обърна внимание, че на всички приведени от Вас примери може да се отговори много просто и аргументирано. Нека да знаят всички, които присъстват в тази зала, че имената на уважаваните автори, както и любимото на целия български народ стихотворение “Аз съм българче” продължават да стоят в читанките и букварчетата и никой не е имал намерение да ги маха оттам.
    Възраженията на част от авторите бяха подбудени от някои издатели във връзка с това, че тук ставаше дума за безплатни букварчета и читанки, чието издаване и разпространение се осигурява със средства от държавата. Тези средства понякога достигат шестцифрени суми. Ето затова става въпрос тук.
    Що се отнася до случаите, които посочихте, аз не бих искал да бъда в ролята на адвокат и нямам право да заставам в такава роля пред вас. Но не ми е известен закон в България, който да е забранил на някого да бъде автор на учебник. От това не следва автоматически, а боя се, че по Вашата логика това стана точно така, не следва автоматически, че един учебник е бил одобрен или неодобрен, само защото някой е бил в роднински отношения с друг. Няма да се връщам към факта, че и в тази зала вероятно има много хора, които са трети братовчеди. Просто нашата страна е малка, за добро или за зло. Аз вярвам, че е за добро.
    Що се отнася до името на Катя Никова, имате предвид, не Николова, аз взех писмени обяснения от всички служители, които бяха цитирани в една статия, и мога да Ви кажа, че техният отговор категорично изключва подозрението, че са участвали в одобряване и оценяване на учебници, бидейки техни автори. Що се отнася до въпросната Катя Никова, изданието, за което става дума, се е появило много преди тя да започне работа в министерството. Тя не е участвала нито в писането на учебни програми, нито в одобряване на учебниците по въпросната процедура.
    Но ми се струва, че освен тези конкретни илюстрации въпросът беше много принципен и, ако ми позволите, аз ще му отговоря.
    Наредба № 3 от 15 март за оценяване, одобряване и разпространение на учебници е в съответствие с действащите нормативни актове, със Закона за авторското право и сродните му права и с Постановление № 218 от 1994 г. на Министерския съвет за издаването и разпространението на учебници, с Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, както и със Закона за обществените поръчки. В развития от Вас въпрос не са посочени конкретни примери на несъответствие, а тук вероятно по-скоро се касае за възможност за допълнение на сега съществуващата уредба.
    Искам да подчертая, че Наредба № 3 е създадена и утвърдена с непосредственото участие и подкрепа на Асоциацията на българските издатели. Бе постигнат консенсус както по основните, принципни положения на наредбата, така и по нейния цялостен текст. Любопитно е, че някои издатели, които възразяват срещу процедурата, това, разбира се, е тяхно право, възразяват към онези аспекти на процедурата, които са довели до отхвърлянето на техни учебници, а в същото време не възразяват за учебници, които са били одобрени по същата процедура и често пъти от същите оценители. Това също е обяснимо.
    Искам да посоча, че през юни 2002 г. ние подписахме Споразумение за сътрудничество и съвместна дейност с Комисията по търговия и защита на потребителите. Мисля, че това е нещо напълно резонно в демократичната практика на едно гражданско общество, въз основа на което бяха направени 450 проверки, в 250 от които участваха и наши служители от регионалните инспекторати. Служителите от Направление “Икономическа полиция” при Дирекция национална служба полиция също участваха в проверките.
    Общите нарушения са свързани с неиздаване на документи за продажба, с некоректност при етикетирането на книжарските стоки, както и с непредставяне на документи за произход на стоките.
    Струва ми се, че ще бъде интересно за всички да знаят, че тази година чрез Наредба № 3, отново повтарям, тя е приета през м. март с пълен консенсус от всички ангажирани в процеса страни, всички оценители участват в процедурата на оценяване с индивидуализиран съответен код. Тоест не можем да кажем, че процедурата е явна, а пък оценителите по някакъв начин са били крити. Целта беше да се елиминират евентуални опити за оказване на натиск от заинтересовани лица. В действащата наредба имената на оценителите не остават скрити, те се обявяват на заседанието за формиране на окончателната оценка.
    Искам да посоча също така, че в чл. 31, ал. 2 от същата наредба се посочва, че одобрените учебници трябва да включват и задължително изписване на имената на оценителите, тоест те са популярни личности.
    Действащата наредба ни позволи да използваме съществуващата база данни, като в нея, държа да подчертая, са включени само известни специалисти от отделните учебни предмети по предложение на регионалните инспекторати по образование – на висшите училища, на научните институти и на творческите съюзи.
    По отношение на избора на оценители от базата данни сме използвали случаен принцип, като не сме насочвали вниманието си единствено към онези, които са били изрично посочвани за участие в определени процедури.
    В наредбата също така са уредени отношенията, които в най-голяма степен на вероятност биха повлияли на оценяването. Съгласно чл. 17 оценител не може да бъде автор или рецензент на внесен по процедурата на оценяване учебник. Смятаме, че е невъзможно в един нормативен акт да бъдат обхванати абсолютно всички изброени обстоятелства, които биха могли да доведат до подобно влияние, но няма пречка, повтарям, няма пречка да бъде направен опит за извеждане на най-вероятните от тях и ако се налага, да бъдат извършени и допълнителни.
    Ще си позволя, господин председател, да обобщя. Известно е от Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, че бе създадена разпоредба в ал. 3 от § 1 на Допълнителните разпоредби, съгласно която министърът по образованието и науката одобрява със заповед учебниците и учебните помагала след установяване на съответствието им с държавните образователни изисквания за учебно съдържание, като одобрява не повече от три учебника по един учебен предмет за всяка учебна група. Искам да кажа, че това предложение активно беше излъчено и подкрепено от Коалиция за България. С изменение на законовата разпоредба предстои създаване на държавни образователни изисквания за учебници и учебни помагала, както и преосмисляне на концепцията по оценяване и одобрение на учебниците, учебните помагала и евентуалното обсъждане на една нова наредба. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Петков, заповядайте.
    РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, аз няма да се спирам повече на взаимовръзката между оценители и висши служители на министерството, както и няма да коментирам въпроса, че двама от оценителите впоследствие са оценени по достойнство и са назначени за заместник-директори на софийски училища. В крайна сметка тезата за братовчедите е била развивана от тази трибуна и резултатите както от тезата, така и от нейния автор са добре известни на българското общество.
    На мен ми се иска да чуя малко по-аргументиран отговор готови ли сме да преодолеем липсата на изисквания за роднинска или служебно-йерархична връзка? Резултатът, както казах, вече има конкретни измерения. Готови ли сме да работим за решаване на парадокса за едностранната анонимност? Вие казахте, че в учебниците от тази анонимност се излиза, но при самата подготовка и провеждане на конкурсите тази анонимност е налице. И когато аз говоря за отстраняването на имена като Йордан Радичков, Валери Петров, Марко Ганчев, Леда Милева, имам предвид тях не като автори и като литератори, а по-скоро като автори на учебници.
    На трето място, как виждаме възможността да бъде обжалвана заповедта на министъра? Защото сега е нарушена процедурата и това е грубо и пряко нарушение на Закона за административното производство, чл. 26, ал. 4. Незаконосъобразно е с подзаконов акт, в смисъл наредба, да се отнемат права, които законът дава, особено в хипотезата на обвързаната компетентност, при която решението на министъра зависи изцяло от предложението на оценителите, чиито оценки остават необжалваеми.
    Според мен си струва да се помисли малко за коректността на цялостната организация на министерството. Защото в крайна сметка за една година два пъти е променяна учебната програма и е сменяна нормативната база с четири изменения на Наредба № 5 от 28 декември 2000 г. и накрая нейната отмяна. И тези некоректни промени са продиктувани по-скоро от желанието за нагаждане на срокове и програми, поне такова впечатление остава, с определени колективи, които се нуждаят от преференциация. И според мен се налага изводът, че се нуждаем от една навременна и широкообществена дискусия с участието на най-авторитетните автори на учебници, учители, представители на издателствата, както и на парламентарно представените политически сили.
    И още нещо, уважаеми господин министър. Смятам, че би трябвало да намерите време и да се срещнете с авторите, които останаха особено огорчени от отношението на Министерството на образованието и науката към тях. Още повече, че това са хора, които са стожери на българската духовност и култура и всички ние трябва да се отнасяме с особен респект и уважение към тях. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Аз ще продължа да се придържам към един принцип, който ми се струва, че е принцип на тази висока трибуна, и няма да поставям квалификации. Трябва да призная, че има голямо основание в това, което предлагате. Аз ще съсредоточа вниманието си върху рационалния аспект на това предложение. Абсолютно съгласен съм, че трябва да бъде преодоляно роднинството с всички възможни средства. Впечатлението, че правни документи се налагат или променят така, че да паснат по-добре на определени роднински отношения, ми се струва, че е много пресилено. Това нещо не е правено и аз поемам цялата отговорност за това, ако се е случило.
    Във всеки случай ние трябва сериозно да се замислим за онова, което често пъти в резултат на мнителност или от провокиране на чисто комерсиални интереси се превръща във възражение и в много сериозен медиен отзвук. Нека да кажа отново, готов съм на диалог, готов съм да участвам в дискусия, както аз лично, така и експертите на министерството. В това няма нищо лошо. Ако ние в този парламент създадем законовите основания на една пълна прозрачност на процедурите, гражданското общество след нас ще ни бъде благодарно.
    Бих се срещнал с авторите. Искам да изразя своите почитания към автори като Йордан Радичков, Валери Петров, Марко Ганчев, но нека категорично и ясно да кажем: те никога не са се изявявали като автори на учебници, а техните художествени текстове продължават, моля да разгърнете читанките и букварчетата на децата, продължават да стоят като текстове в тях.

    Що се отнася до онова, което Вие наричате нарушение, струва ми се, че изцяло сме се придържали в рамките на закона. Ако съществува административно нарушение, то може да бъде обжалвано пред Административния съд. Струва ми се, че съдът ще отреди всекиму правото да създава, да издава, да разпространява произведения на българската култура, изкуство и образование. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е на народния представител Михаил Миков относно октомврийските съкращения на учители.
    Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър! През м. юли в България в системата на българското образование бяха съкратени 10 923 учители. Тогава това се обоснова с някакви обективни критерии. И когато и обществото, и учителите, и общините, и синдикатите малко се бяха пооуспокоили, се констатира нещо друго. Констатира се, че от началото на октомври ще бъдат съкратени още около 1500 учители. В тази връзка в продължение на няколко седмици народният представител Стойко Танков и преди малко народният представител Евгения Живкова питат, уважаеми господин министре, защо се вършат тези съкращения? Чувам от Вашите отговори, че те се вършат поради Решение № 612 на Министерския съвет. Става въпрос за едно тайно решение, уважаеми господин министре, тайно за гражданите, защото не е публикувано. В същото време има задължителни – примерно Законът за учебния план или наредбите по неговото приложение. И никъде, по никоя логика не се предвижда да има такова отношение към полуинтернатните групи, особено сега, когато вашето правителство постоянно говори, че има опасност от наркомании, че децата трябва да бъдат обхванати в училище, и в същото време правителството провежда политика на дезангажиране на държавата от финансиране на полуинтернатни групи и всякакви форми на извънучебни занимания. От Кула, Видинско, до Каменово, Бургаско, понеже твърдите, че няма и няма съкращения, аз мога да ви изброя десетки общини, в които има съкращения, които се израз, пак казвам, на тази политика, политика на дебаркиране, на бягство на държавата от проблемите на образованието.
    Само през 1991-2001 г. по статистически данни неграмотността сред учащите се в задължителната учаща възраст се е вдигнала от 1,7 на сто на 7,2 на сто. В същото време тези действия, които предприема министерството, ще доведат до нови големи трагедии, бих казал, за бъдещите поколения по отношение на тяхната образованост.
    Кои са причините правителството да има такава политика? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Господин министър, имате думата да развиете своя отговор.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! На това нещо народът казва: “Къде го чукаш, къде се пука.” Това беше едно политическо обобщение. Аз искам да отговоря на това политическо обобщение по следния начин.
    Не си спомням да съм участвал за повече от една година в тайни съвещания на Министерския съвет, където се взимат тайни решения и тези решения никой никъде не може да ги прочете. Нали затова е “Държавен вестник”, за да можем да прочетем тези решения. Специално за Постановление № 612 заседанието беше явно, от него има стенограма. Дай, Боже, да не се появи в някой вестник. Но, така или иначе, решението е свързано с продължаване на един процес, който аз бих разгледал в контекста на евроинтеграционните стъпки, които България извършва. Това е процес на децентрализация между дейностите и финансовото осигуряване, и контрола на местно и на държавно равнище.
    Не зная къде са тези десетки съкращения, за които Вие говорите, но до момента моите данни са много ясни и категорични. Със стандартите за определяне на числеността на персонала на редица общини ние сме отпуснали дори и повече бройки.
    Моля Ви, господин Миков, нека да не спекулираме с тези 10 900 съкратени учители. Няма такова нещо.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това е м. юли.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: През м. юли са съкратени щатни бройки. Една голяма част от тях са условни щатни бройки. Фактически са съкратени, в момента не мога да си спомня точно, около 2700 бройки педагогически персонал. Това са учителите, за които говорим.
    Вие говорите за увеличаващата се неграмотност. Аз ще си позволя на Вашия въпрос да отговоря с въпрос, въпреки че не е много коректно. Неграмотността се увеличава, защото изпращаме децата да бъдат учени от условни щатни бройки, от фантоми. Това е моето обяснение.
    Ако ми позволите в конкретност на Вашия въпрос, пък и конкретно за регион Видин, защото ми се струва, че това е най-важното, промените в персонала на някои общини са вследствие от промяната на натуралните показатели. Аз отговорих преди две или три седмици на господин Танков, който пръв повдигна този въпрос, че всичко това е станало, благодарение на факта, че в някои общини, вместо да се извършват реални съкращения според Закона за бюджета на Република България, тези съкращения са останали скрити, като бройките са пренасочени от един вид към друг вид дейност. По този начин, не зная дали не е грозна думата, която ще използвам, са укрити и запазени работните места на немалко заети в образователната сфера.
    Специално в област Видин през 2002 г. и 2003 г. има намаление на 21 паралелки и 5 групи в целодневните детски градини, поради което в 7 общини от областта са намалени 33 бройки, а в четири общини има увеличение с 23 бройки персонал.
    За училищата, финансирани чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, числеността се определя чрез съгласуване на списък-образец 1 и образец 2. За учебната 2002-2003 г. персоналът на финансираните от бюджета на министерството училища е 31 061 бройки, съгласно определената с бюджета численост от 1 юли. Други съкращения не се предвиждат и не са извършвани. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Заповядайте за реплика, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
    Уважаеми господин министър, това че има политика в парламентарния контрол нека да не Ви притеснява. Вие също сте политик, господин министре, правите политика. Аз смятам, че много често и законодателството, и актуалните въпроси са свързани с политика. Аз затова говоря за политиката на кабинета Сакскобургготски, която Вие изразявате в една сфера – образованието.
    Понеже говорите за Европа, аз ще Ви кажа, че в една Испания 60 на сто от децата са обхванати в полуинтернатни форми. В една България са около 20 на сто и въпреки че са записани децата - по 25-26 деца в полуинтернатна група, заради други нужди на държавата…, пак казвам, тайното решение на Министерския съвет, господин министре. Вие не сте го взели тайно, но то никъде не е публикувано. Нека да видим някой народен представител открил ли го е в “Държавен вестник”? То е решение, не е постановление. Защо не се публикува Решение № 612, защото оттам ще произтекат и други ефекти за общините, не само в сферата на образованието. Вземете да го публикувате. То не е тайно, но не е публикувано. Изпратено е на кметовете по секретната поща. Но това е отклонение. Та, мисълта ми беше, имам списък на училища, в които през годината, макар че има записани по 25-26 деца за полуинтернатна група, политиката на министерството каза: не, няма да имате полуинтернатни групи, ще ходите в кафенетата, ще ходите по улиците, ще ходите да играете, държавата не може да се ангажира с това. Или казва: общините, вие осигурете средства.
    Става въпрос за това, понеже Вие отворихте темата за Видинско, че проблемът върви от Кула във Видинско до Камено в Бургаско. В Кула, Видинско, се съкращават 6 души, във Видин 51, в Камено са …, имам ги всичките, но няма смисъл да товаря народното представителство. В Камено са 20 души, в Бургас са 80 души. Това е ефектът от всичко това, което става, прикрито с наредби, наредбички, списъци № 1, 2 и 3. На много места полуинтернатните групи са запълнени, но се каза: не, вие няма да имате полуинтернатни групи! Всичките тези ефекти, които настъпват за осигуряването на учебния план, са вредни за образованието. Те са не по-малко вредни от въпроса за неквалифицираните учители в маломерните паралелки. Но тогава въпросът за квалификацията на учителите е ваш въпрос; въпросът за политиката и осигуряването на образованието на българските граждани е въпрос на правителството и парламента.
    Така че аз съм недоволен от отговора. Поне кажете ясно: ние провеждаме такава политика, в която основата са финансите, а не образованието на народа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Господин министър, имате право на дуплика.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков! Нашето е малко като игра на “сляпа баба”. Аз съм застанал до тази трибуна, не за да разказвам измислени неща, а за да Ви запозная с конкретните резултати и цифри, върху които се градят нашите анализи, нашите очаквания и нашата политика. Това е наш дълг. Няма рестриктивна политика за образованието до момента. Нека да не се връщаме толкова назад, но аз бих Ви припомнил за средствата, които бяха отделени за осигуряването на един нормален учебен процес и за подобряването на условията в инфраструктурата на образованието. Образователна политика не се осъществява с козметични средства, като удовлетворим едно или друго желание за една или друга бройка, която иска да получава заплата, а пък да не ходи на работа. Това не е никаква политика в образованието! Ние сме решили с бюджет 2003 г., надявам се, че това ще бъде осъществено, да насочим средствата към инфраструктурата, компютъризацията и квалификацията, за което сте абсолютно прав. Исках да кажа, че за тази година са осигурени 300 хил. лв. за квалификация на учители. Този процес ще продължи и през следващата година. Нашата грижа са децата на България и ние нямаме право по никакъв начин да спекулираме с тях.
    Що се отнася до сравнението с Испания, много бих искал България да може да се изравнява по своите показатели със страни като Испания и други страни от Европейския съюз. Уверявам Ви, че ние работим тъкмо в тази посока – присъединяването на България не само фактически, юридически и ментално, граждански и социално, ние работим в името на това, нашите деца да бъдат граждани на Европа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    С това приключваме разискванията по актуалния въпрос на народния представител Михаил Миков.
    Господин Иван Николаев Иванов, народен представител от Обединените демократични сили, ще зададе своя актуален въпрос за занятията в училище “Паисий Хилендарски” в с. Припек.
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът с училището в с. Припек, Кърджалийско, за втори път влиза в пленарната зала, но при различна постановка. Няма да повтарям мотивите, които преди три седмици при първия актуален въпрос бяха изложени от други колеги. Надявам се, че и Вие няма да повторите отговора си, който е отразен в стенограмите на Народното събрание.
    Акцентирам въпроса си върху събитието, което се случи през изтеклите три седмици, а именно: на свое редовно заседание на 16 октомври т. г. Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание разгледа петицията от инициативен комитет на жителите на с. Припек, община Джебел, област Кърджали, относно закриване на гимназиалната степен на обучение в местното училище. След разискванията комисията прие Решение № 29, в което съгласно т. 2 препоръчва на министъра на образованието и науката да намери формулата така, че учебните занятия от I до ХII клас да започнат в училище “Паисий Хилендарски” в с. Припек, община Джебел. Като примерен вариант комисията посочва създаването на филиал в с. Припек на училище “Христо Ботев” в гр. Джебел, което ще позволи на учениците от Х, ХI и ХII клас да продължат обучението си в селото. Като се има предвид, господин министър, че съгласно чл. 79, ал. 2 от българската Конституция, цитирам дословно: “Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол”, очевидно е, че в този смисъл настойчивата препоръка на комисията, приета и с гласовете на управляващото мнозинство в тази комисия, не би трябвало да стане без последващи действия от Ваша страна.
    Искам да напомня, че в отговор на първия актуален въпрос преди три седмици Вие заявихте и аз ще Ви цитирам, че като министър на образованието и науката не можете да отмените решението на Общинския съвет в Джебел. Ако той приеме друго становище, тогава вече ситуацията може да бъде преразгледана. Ще си позволя да не приема тази логика, господин министър, защото това е обратна логика и ще обясня защо. Съгласно действащата Наредба № 7, която беше действаща в този вид до 17 май, се даваше възможност в чл. 10, ал. 1, там, където има класове след първия гимназиален клас, да се допуска изключение, дори когато броят на учениците е по-малък от минималния, занятията да продължат в същото населено място до завършването на тези класове. Именно на 17 май, с новия чл. 9а, ал. 2 Вие премахвате тази възможност. По такъв начин Вие давате юридическия аргумент на Общинския съвет – Джебел, да закрие гимназиалния курс. Ето защо именно у Вас е и възможността за решаване на проблема. По този повод се обръщам към Вас със следния актуален въпрос: какви действия предприехте за разрешаване на проблема с обучението на учениците от Х, ХI и ХII клас от училище “Паисий Хилендарски” в с. Припек в съответствие с препоръките на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! В наредбата, която твърдите, че е отменена на 17 май, чл. 9, ал. 2 е актът, който не е дал юридическа възможност на никой да извърши каквото и да било действие по простата причина, че решението на общинския съвет, с което училището в Припек е преобразувано, е от м. февруари.
    Съжалявам, но неизбежно някои моменти от писмото ми ще повтарят вече казани неща. Ще се опитам, доколкото е възможно, да спестя тази информация. Държа да Ви кажа, че информацията ми е от тази сутрин, съвършено прясна, въпреки че за огромно съжаление ситуацията в Припек не се е променила съществено.
    Във връзка с Вашето актуално питане бих искал да Ви информирам за следното: въпросът за преобразуването на училището не е нов. Той е обсъждан четири пъти през последните години на заседания на Общинския съвет в гр. Джебел, но досега е останал без последствие, поради несъответствия с изискванията в чл. 12, ал. 2 и 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета. Държа пак да припомня, че решението на Общинския съвет е от февруари т.г., а Законът за народната просвета беше обнародван през септември.

    Село Припек отстои на 20 км от общинския център, обособил се е като микрорайон със слаборазвит поминък и висока безработица. Наблюдава се тенденция за намаляване на учениците поради социални и демографски причини, като в същото време няма приток на ученици от други населени места.
    Поради изброените причини на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета и чл. 12, ал. 2 от правилника за приложение на закона, както и Решение № 164 от 25 февруари т.г. на Общинския съвет в Джебел, е предложено средното общообразователно училище в община Джебел да се преобразува в основно. На това основание е и Заповед от 10 юни т.г. на Министерството на образованието и науката.
    Решението на общинския съвет и заповедта на министерството не са обжалвани по законов ред. Ако ми позволите да подчертая това: не са обжалвани по законов ред! Евентуален отказ от наша страна по направеното предложение за преобразуване ще бъде предпоставка за обжалване от вносителя по реда на Закона за Върховния административен съд и по смисъла на чл. 12, ал. 9 от правилника за приложението.
    В този смисъл ситуацията, свързана с препоръката на Комисията по петициите и жалбите на гражданите, е изключително деликатна. От 15 септември учениците в Припек не учат. За решението на проблема са проведени редица срещи от страна на министерството, кмета на Припек, общински съветници с представители на жителите на селото. От страна на регионалния инспекторат по образованието са осъществени многократни разговори с родители, ученици, с кмета на Припек, с директора на училището, с общинската администрация в Джебел, с инициативния комитет на протестиращите родители.
    Искам да подчертая, уважаеми дами и господа народни представители, че протестите се активираха много в началото на м. септември. Струва ми се, че на 12 септември при мен бяха представители на инициативния комитет, а преди 10 дни са разговаряли и с моя заместник. До този момент обаче никакви действия да се обжалва това решение по съдебен път от никого не са предприемани.
    Разяснена е възможността учениците от гимназиалния етап да се пренасочат в Средното общообразователно училище в Джебел, както и в Техникума по селско стопанство. За всички деца е осигурен транспорт. Тази сутрин ми беше потвърдено, че транспорт е осигурен.
    Всички 37 ученици от гимназиалния етап в с. Припек са получили отпускни удостоверения, издадени от директора на училището в Джебел. Към днешна дата учениците от гимназиалния етап са записани, както следва: от 37 са записани 31 ученика, занятия обаче посещават половината от тях.
    За настоящата учебна година броят на учениците в класовете от 1-и до 8-и е съответно: 1 клас – 5 деца; 2 клас – 15 деца; 3 клас – 5 деца; 4 клас – 10 деца; 5 клас – 15 деца; 6 клас – 13 деца; 7 клас – 12 деца; 8 клас – 16.
    Позволявам си да прочета това не за да ви отегчавам, а за да можем да установим тенденцията към намаляване на броя на децата и факта, че те просто не достигат в това училище.
    Обръщам внимание върху този факт и по още една причина. Тук става дума не само за учениците от горния курс, част от които са се записали и учат вече в различни училища в Джебел. Става дума и за децата от 1 до 8 клас, които не са допускани до училище и причината тук, за голямо съжаление, са техните родители. Имам сведения от тази сутрин, че са провеждани срещи, на които е уточнено, че позицията на двете страни ще бъде съгласувана и, струва ми се, има тенденции на очакваме тези ученици един месец след началото на учебната година най-сетне да започнат да посещават училище. В момента това са 91 деца. Нека все пак да кажа и на техните родители: Конституцията задължава децата да посещават училище до 16 години. Не спирайте децата да посещават училище!
    Уважаеми господин Иванов, обучението на учениците в Припек е обект на обществено внимание в продължение на почти два месеца. Този период съвпада с началото на учебната година и фактът, че част от децата не посещават училище, би трябвало да тревожи съвестта на онзи, който подклажда ненужно социалното напрежение там. Предполагам, на всички е ясно, че ескалирането на проблема в Припек не е нито в интерес на децата, нито в интерес на родителите, нито в интерес на обществото.
    Министерството изпълнява своя ангажимент към осигуряване на обучение на децата от гимназиалната степен. Общинското ръководство също е направило необходимото за това. Очаквам всички останали заинтересовани среди и институции, ако не помогнат, то поне да не пречат на обучението на децата от с. Припек. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Иванов, имате думата за реплика.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Едва ли би имало основание да ме упреквате мен в подклаждане на това, което става в Припек, но болката на децата и на техните родители е и моя лична болка и аз като народен представител съгласно Конституцията трябва да представлявам целия народ, а не единствено моите избиратели от София.
    Когато казвате за евентуално решение, искам да Ви напомня, че в крайна сметка има решение, но то не може да дойде от Общинския съвет в Джебел. Решението може да дойде от Вас, а именно като се отмени член 9а, ал. 2 от променената Наредба № 7. Това ще даде именно основанието да бъде обжалвано решението на Общинския съвет в Джебел, защото иначе няма законово основание за обжалване.
    Още повече, че съгласно Закона за народната просвета, съгласно чл. 34, ал. 2 Вие сте специализираният орган за управление на системата, Вие именно можете да вземете това решение и аз Ви призовавам към това. Има прецедент, решението, което взехте от 17 май, на 4 юни в една част беше коригирано, заради протестите на синдикатите. Жителите на Припек не могат да напълнят площада пред Народното събрание, но трябва човешки да разберем техните проблеми. Аз ще изброя само два.
    Първо, че транспортът, съгласно промените в закона, който ние гласувахме, се осигурява за децата до 16 години. Няма гаранция, че този транспорт ще бъде осигурен, защото това са именно деца на 16, 17, 18 години – от 10 до 12 клас.
    Второ, през зимата има един участък от около 3 км, който става непроходим, когато падне сняг. Ще има седмици, в които тези деца няма да посещават училище и няма да бъдат в отоплената зала на Народното събрание, а ще мръзнат по върхарите на Източните Родопи.
    И тук ще кажа още нещо: от това, че се прави икономия за мизерни средства от закриване на гимназиалния курс, бюджетът няма да се напълни. В същото време подаръкът, който беше направен с приватизацията на БТК, можеше да позволи не само училището в Джебел, но компютризацията на българските училища да бъде решена. Уви, поне за момента това не става и, честно казано, от това наистина трябва да ни боли и да намерим решение. Не бих желал този проблем да остане нерешен, защото това ще означава, че тези хора ще бъдат обезверени във възможностите и на Народното събрание, и на Вас като министър да се намери решение на проблема им. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Господин министре, заповядайте.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Аз разбирам Вашата загриженост и Ви уверявам, че най-малко Вас бих могъл да заподозра в политическо подклаждане на този въпрос. Ако от моето изказване сте останали с такова впечатление, разрешете ми пред тази зала да поднеса своите извинения.
    Във всеки случай ние трябва ясно да си даваме сметка за историята на този случай. За мен е извън съмнение, че може да бъде намерено решение. Това решение може да бъде инициирано както от местните власти, така и от държавната власт. В момента, по сведения от тази сутрин, е осигурен транспорт, което означава, че общината има готовност. Осигурено е и общежитие за всички, които, разбира се, през зимните месеци няма да могат да пътуват до родното си място.
    Но нека да се върнем към историята. През февруари Общинският съвет в Джебел взема решение училището да бъде преобразувано. Никаква реакция! До момента никой не си е направил труда да се запита възможно ли е да бъде сезиран съдът за нещо, което ми се струва и основателно. До този момент такава реакция няма. Има социални реакции, има реакции на гражданско неподчинение, има реакция, която, смея да кажа, излиза извън нормите на една гражданска почтеност в нашето общество.
    Значи някой може да нарушава Конституцията, някой може да нарушава Закона за просветата, някой може да нарушава Закона за местното самоуправление! Това означава ли, че Министерството на образованието и науката като субект на изпълнителната власт също трябва да наруши законите? Ето тук аз нямам отговор.
    Уверявам Ви, господин Иванов, продължаваме да търсим решение и ще го инициираме в момента, в който това решение отговаря на съществуващата правно-нормативна уредба в страната. Никой няма правото да притиска институциите на изпълнителната власт, казвайки им: ние нарушихме законите, сега и вие бихте могли да отмените някоя и друга наредба, за да нарушите някои и друг закон. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря ви, господин министър.
    С това въпросите към министъра на образованието и науката приключиха.
    Преминаваме към въпросите до министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
    Господин министър, народните представители господата Бойко Борисов и Кръстьо Петков помолиха да им предадете писмено своя отговор, за да спечелим време.
    Следващият въпрос е на народния представител господин Панайот Ляков относно статута и дейността на Оперативното бюро по масмедии към Министерството на транспорта и съобщенията.
    Заповядайте, господин Ляков, да развиете въпроса си в рамките на три минути.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Този въпрос възникна у мен, когато в Комисията по медиите разглеждахме стратегията, която беше подготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, за развитието на сектора. В регулаторната рамка на тази стратегия се предвижда равноправен статут на Бюрото по масмедии с независимите регулаторни органи, каквито са Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Не е ясно обаче каква структура е това оперативно бюро, на кого е подчинено, какви функции изпълнява и кой работи в него. Като имам предвид, че то е създадено някъде през 1982 г., не зная дали с разпореждане или с решение, Ви моля да отговорите на поставените въпроси и да изясните пред Народното събрание статута и дейността на Оперативното бюро по масмедии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря ви, господин Ляков.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! На Вашия актуален въпрос относно статута и дейността на Оперативното бюро по масмедии към Министерството на транспорта и съобщенията бих искал да Ви отговоря следното.
    С приемането на Република България за член на Съвета на Европа през 1992 г. и с Решение на Министерския съвет от 7 януари 1992 г. на Министерството на вътрешните работи е създаден Координационен съвет по участието на Република България в дейността на Съвета на Европа. С това решение за национален координатор в областта на средствата за масово осведомяване и комуникации е определен Комитетът по пощи и далекосъобщения. Неговите функции от 4 февруари преминаха към Министерството на транспорта и съобщенията. С оглед осигуряване на ефективно и компетентно участие в междуправителствената дейност на Съвета на Европа в областта на средствата за масово осведомяване Комитетът по пощи и далекосъобщения създаде Оперативно бюро по масмедии, утвърдено от председателя на Комисията по радио и телевизия към Тридесет и шестото Народно събрание. Това бюро е със статут на работна и консултативна междуинституционална структура. Председателят на бюрото е председателят на Комисията по медиите в Народното събрание. Целта на оперативното бюро е да осигури равнопоставено и експертно участие на всички заинтересовани институции, както и на професионалната общност в тази област. В настоящото бюро участват с представители освен министерството Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция, Факултетът по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, Българската медийна коалиция, Съюзът на българските журналисти, като бюрото остава отворена структура. Функциите са да изработва всяка година проекта за Национална програма за участието на Република България в междуправителствената дейност на Съвета на Европа в частта за средствата за масово осведомяване и комуникации и за Програмата за сътрудничество и техническа помощ на Съвета на Европа като осигурява тяхното изпълнение; също така да провежда процедури по присъединяване на Република България към европейските конвенции и да разпространява и предоставя достъп до препоръки и документи, преведени на български и в оригинал.
    Създадена е уеб страница към сайта на МТС с връзки към съответните структури и бази данни на Съвета на Европа.
    Оперативното бюро по масмедии към МТС по замисъл, статут и дейност не е и не може да бъде регулаторен орган с равнопоставен статут заедно с националните регулатори СЕМ и КРС по смисъла на раздел IХ от проектостратегията, на която се позовава Вашият въпрос.
    Също така предполагам, че датата 1982 г., цитирана във Вашето писмо, е техническа грешка, тъй като от гореизложеното стана ясно, че датата на утвърждаването на оперативното бюро е 1994 г. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря ви, господин министър.
    Заповядайте, господин Ляков, за реплика.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз Ви благодаря за информацията, господин министър. Ясно е, че ако оттук нататък искаме да следим какво прави оперативното бюро, най-добре трябва да е информиран неговият председателя, а именно Милена Милотинова, която е председател на Комисията по медиите към Народното събрание. Аз Ви уверявам, че моите колеги от ОДС ще поискаме това да бъде правено редовно.
    Но тъй като, така или иначе, това бюро участва в стратегията, надявам се, че Вие сте запознат с нея, а с подготвяния нов Закон за радио и телевизия има коренна промяна на основни положения в стратегията, аз искам да Ви попитам Вие споделяте ли, че стратегията, която според мен е подготвена много професионално, с много ясни и точни правила и перспективи за развитие на сектора, трябва да бъде променяна така радикално? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    Имате право на дуплика, господин министър. Заповядайте.
    МИНИСТЪР ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Ляков, както вече споменах, медията няма функция на регулаторен орган. Министерството на транспорта и съобщенията е само една от институциите, които участват в работата му и като такава може да взема отношение. Но при така поставен формално въпрос ние ще Ви дадем и официален отговор. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви.
    С това се изчерпват въпросите към министъра на транспорта и съобщенията господин Пламен Петров.
    Преминаваме към питането до министъра на културата господин Божидар Абрашев. Питането е на народния представител госпожа Кина Андреева относно опазването на културното наследство на Република България.
    Разбирам, че госпожа Андреева не е в България, така че, господин Абрашев, напразно сте били пътя до парламента. Съжалявам много от името на госпожа Андреева. Очевидно има някакво разминаване в програмите. Благодаря Ви много, господин министър. Свободен сте да продължите работата си днес.
    Следващият въпрос е към министъра на държавната администрация господин Димитър Калчев, който още не е влязъл в залата.
    В такъв случай ми позволете, за да не го правя в края на заседанието, докато дойде господин Калчев, да ви прочета съобщенията за следващата седмица.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 30 октомври 2002 г., сряда, от 16,30 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 с дневен ред:
    1. Обсъждане на доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 202-02-01, внесен от Министерския съвет на 17 април 2002 г.
    Същата комисия ще има заседание на 31 октомври 2002 г., четвъртък, от 16,30 ч. в зала 130 с дневен ред:
    1. Обсъждане на доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националния център за аграрни науки № 202-01-60, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.
    2. Текущи.
    На 30 октомври 2002 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 232 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе редовно заседание.
    Същата комисия ще проведе редовно заседание на 31 октомври 2002 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    И тъй като не виждам господин Калчев да влиза в залата, закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,26 ч.)


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Асен Агов

    Юнал Лютфи



    Секретари:

    Величко Клингов

    Несрин Узун


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания