Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 27 януари 2005 г.
Открито в 9,00 ч.



27/01/2005
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Асен Агов
    Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.

    Уважаеми госпожи и господа народни представители, ако няма предварителни въпроси, започваме с:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 178 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ИНСПЕКЦИЯТА НА УСЛОВИЯТА НА ТРУД И ЖИВОТ НА МОРЯЦИТЕ.
    Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Хасан Адемов да представи доклада на комисията по този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    по законопроект за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на
    условията на труд и живот на моряците, 1996 г., внесен от Министерски съвет

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 13 януари 2005 г., разгледа и обсъди Законопроект № 402-02-87, внесен от Министерски съвет. На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова - министър на труда и социалната политика, и господин Валери Апостолов, господин Румен Симеонов, госпожа Иванка Христова - заместник- министри на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт.
    Заместник-министър Валери Апостолов представи Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 178 и на мотивите, като подчерта, че от държавите-членки, които са я ратифицирали, се изисква да създадат и поддържат системата за инспектиране на условията на труд и живот на моряците. Предвижда се на определени интервали от време, препоръчително веднъж годишно всички кораби на държавата-членка, страна по Конвенцията, да бъдат инспектирани с оглед спазване безопасността на корабоплаването. Конвенцията се отнася до мореходните кораби, като по усмотрение на съответните национални органи нейният обхват може да бъде разширен и тя да се отнася и до българските рибарски кораби.
    След ратификацията и влизането на конвенцията в сила за Република България, която е морска държава, ще бъдат защитени още по-категорично условията на труд и живот на моряците не само на национално, но и на международно равнище. Ратифицирането на Конвенцията е ангажимент, поет по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 9 "Транспортна политика".
    След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати “за” 17 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, внесен от Министерски съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Водещата комисия има доклад, другите две комисии, на които е разпределен законопроектът, не са представили доклад, но няма пречка да преминем към разискванията и евентуално приемането на този законопроект.
    Няма желаещи.
    В такъв случай поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, 1996 г.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Доктор Адемов, заповядайте за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
    Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната организация на труда да бъде гласуван и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля, д-р Адемов, да докладвате закона.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
    “ЗАКОН
    за ратифициране на Конвенция № 178 на Международната
    организация на труда относно инспекцията на условията на труд и
    живот на моряците, 1996 г.

    Член единствен. Ратифицира Конвенция № 178 на Международната организация на труда относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците, 1996 г., приета на 84-ата сесия на Международната конференция на труда на 22 октомври 1996 г. в Женева.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
    Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен.
    Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
    Законът е приет.

    Преминаваме към точка трета:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА НА РЕШЕНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТНОСНО МАГИСТРАЛА “ТРАКИЯ”.
    Вносители са група народни представители начело с Надежда Михайлова.
    Господин Кирчев, заповядайте да представите проекта за решение.

    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ви представям нашето предложение за решение за създаване на временна анкетна комисия, която предлагаме да бъде от 15 народни представители, по двама от парламентарна група и един независим.
    Решението, което ние предлагаме, е:
    Създава временна анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16.12.2004 г., съгласно Протокол 48, т. 11, за предоставяне на концесия за републикански път Калотина – Софийски околовръстен път - Северната дъга – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас, изключителна държавна собственост.
    Комисията да извърши необходимите действия в срок от два месеца.
    Комисията да се състои от 15 народни представители, по двама от парламентарна група или съюз и един независим народен представител, да избере председател и заместник-председатели. Вносители са: СДС, има и представители от Новото време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вносители са народни представители от тези парламентарни групи.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Важно е кои.
    ХРИСТО КИРЧЕВ: Точно това е важно, кои го подкрепиха.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можете да го представите или го аргументирайте, ако искате.
    ХРИСТО КИРЧЕВ: Уважаеми народни представители, до това предложение за съставяне на комисия се стигна след като се изнесоха в медиите редица данни относно стойността на концесията, която ще бъде в размер около 720 млн. евро и ще бъде построен път около 260 км от автомагистралата. Цената на километър автомагистрала ще достигне 5 млн. евро на километър, стойността на таксата ще бъде от 2,5 до 2,8 цента на километър без ДДС.
    Абсолютно безпокойство създаде и това, че решението на Министерския съвет се взема без да се отдава с търг концесията за автомагистрала “Тракия”.
    По-късно, по искане на група народни представители, беше проведен разговор-питане с господин министъра Церовски, за да даде отговор на поставените въпроси, които вълнуват обществото. Защо и как са избрани трите португалски фирми. Как са поставени основните параметри на тази концесия, а именно цената на километър, цената на таксата за километър, как и под каква форма участват българските фирми и редица други въпроси, като този, например, защо концесията с тези цени е за 35 години. Ще бъдат ли покрити разходите на фирмите, участвали в строежа на магистралата, при положение че пътникопотокът на автомобили е под застъпения в концесията. Какви ще бъдат компенсациите, които ще извърши българското правителство. Какво е състоянието на площите около магистралата, ще бъдат ли отдавани те, както се носи в публичното пространство.
    Имаше колеги, които присъстваха в комисията и на всички тези отговори, господин Церовски отговаряше уклончиво: “не се знае дали за толкова години ще е концесията, не се знае, че такава ще бъде стойността”. С две думи той каза, че нищо още не се знае, а се водят преговори и съобщи пред комисията, че ще бъдат дадени разяснения след като се сключи концесионният договор, тъй като тези преговори били конфиденциални.
    На въпроса защо се избират само тези три португалски фирми и двете, създавайки това сдружение “Автомагистрали”, той отговори: “Това са единствените участници в решаване на транспортния проблем на автомагистрала “Тракия”, които са направили предпроектни проучвания”. Значи, с две думи, захващането за идеята за отдаване на концесията без търг е заради това, че, видите ли, предварително били похарчени 10-15 милиона от португалските фирми за предпроектни проучвания, за което никой досега не желаел да даде такива средства. Същевременно в медийното пространство излязоха материали, с които от добри юристи се оспорва решението на Министерския съвет, че е отдадено без концесия и е заобиколен Търговският закон.
    Всички тези въпроси, които остават във въздуха и няма отговор за тях, ни накара да внесем това решение за създаване на тази комисия и ви моля да гласуваме нейния състав, за да можем да дадем след това пред парламента разяснение около витаещите въпроси за тази концесия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми дами и господа, имате думата по тази точка от дневния ред, по този проект за решение.
    Заповядайте, госпожо Цветкова.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз се учудвам от изказването на преждеговорившия, защото на предварителното заседание, което се проведе в комисията и което се състоя в Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството, се внесе яснота по основните принципи на този проектодоговор.
    Аз останах с впечатление поне по изказванията на колегите и по въпросите, които те зададоха, че отговорите на министър Церовски удовлетвориха в значителна степен тяхната необходимост от информация. Обясниха се възлови въпроси, които са свързани с този проектодоговор.
    Колеги, конкретни цифри за нещо, което още не се е случило и още е в процес на договаряне, смятам, че изобщо не е редно да се коментира, защото условията, които са заложени в тези договори, като защита на българските интереси може би са повече, отколкото това е допустимо, и гаранциите, които нашата държава осигурява от гледна точка на банките, може би ще се окажат недостатъчни.
    Подписването на този договор, колеги от СДС, които сте вносители, стъпва на принципите и законодателството на предходното правителство, което е доказателство за приемствеността (реплики от опозицията) в действието на нашето правителство. Това е така, има и доказателства. Сега изобщо нямам време и не е мястото, може би впоследствие ще има такава дискусия. (Реплики от ОДС.)
    Ние имаме волята да се реализира един такъв проект и затова е учудващо, че такива силни са атаките и отляво, и отдясно за тази магистрала и в интерес на България ли е това? (Реплики от ОДС.)
    Искаме ли да имаме една завършена магистрала, или не искаме? (Силен шум и реплики.)
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Господин председател, кажете им да не викат.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Аз ви моля изслушайте ме внимателно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля за тишина, уважаеми колеги. Нека да се изслушваме.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Или искаме да останем едно затворено пространство, тъй като, ние, боричкайки се и спорейки по български, а около нас се строят магистрали и ни заобикалят пътникопотоците. (Реплики от опозицията.)
    Тази магистрала е стратегическа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, колеги. Нека да се уважаваме.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Това пречене непрекъснато повишава политическия риск за реализирането на този договор, а това пречене в никакъв случай не е в интерес на България. Това, ако е вашата предизборна кампания, тя е само за да обслужи вашите политически интереси, но не и интересите на България. Аз много се учудвам, това даже не е вече и евтин популизъм, колеги.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): А скъп популизъм.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА: Тук, цената ще бъде много по-голяма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Господин Маринчев, заповядайте за реплика.

    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз не мога да се съглася със становището на госпожа Цветкова. Аз присъствах на това заседание на комисията и там действително поведението на министъра беше – хайде да не търся по-остра дума. На елементарни въпроси той отговаряше с хиляди заобикалки и ни развиваше всякакви теории без да каже нищо конкретно. Спомнете си, госпожо Цветкова, на въпроса дали ще има действително възстановяване на парите на концесионерите за това, че не е достигнат определен трафик, той какво отговори. Дълго време говори, говори, за да каже накрая, че то няма да бъде възстановено, ама България ще направи инвестиции и т.н. - отговори, които са уклончиви.
    Ние, госпожо Цветкова, сме за това да има магистрала. За сме за тази магистрала, но за четири години вашето управление не знам да има и пет километра направени магистрали. Магистрала "Люлин" до ден-днешен не е направена, а можеше отдавна да бъде факт, а не е започната. Затова министър Церовски даде обяснение, когато говорехме за усвояване на парите от Европа. Пак никакви отговори.
    Затова се иска тази комисия. Нека тя да види нещата и да ги изложи тук, пред всички народни представители, такива, каквито са. Защото според мен тук са скрити много чужди интереси – да не казвам имена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ОДС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цветкова, всичко, което казахте, наистина е цинично. Тази магистрала е срещу националните интереси на България, защото се плаща такава цена, каквато никъде по света не е платена за магистрала. (Шум и неодобрителни реплики в НДСВ.) От една фирма, никому неизвестна, без никакъв опит, но, както се говори, с участието на синове на премиера и може би това е било решаващото.
    Давате ли си сметка, че една инвестиция от 730 млн. евро ще бъде възвърната на инвеститора за по-малко от пет-шест години? При 48 лв., както беше споменато, стойност до края на магистралата, само от колите на турските работници в Европа, които годишно са между два и три милиона, това е една възвращаемост от близо 100 млн. лв. на този, който получи концесията.
    Аз искам да Ви припомня, че когато ние дебатирахме и приемахме бюджета за 2004 г., правителството заяви, че до края на 2004 г. тази магистрала ще бъде завършена. Нещо, което аз смятам, че самото то не вярваше тогава, защото беше абсурдно, но го заявихте. И недейте тук да говорите за приемственост. Такава една бандитска сделка – никаква приемственост, с правителството на ОДС изобщо и дума не може да става. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цветкова, аз не съм бил на заседанието на вашата комисия и затова с голямо неразбиране и учудване слушах Вашето изказване. Бихте ли ми отговорили поне какво означават тези две фрази, които Вие използвахте – "прекомерна защита на националните интереси"? Каква да бъде защитата в този договор, че да не е прекомерна?
    Но вторият въпрос, който си задавам – Вие казахте: "гаранциите, които дава българската държава, не са достатъчни за банките". Че ако българската държава ще дава гаранции, по-добре е тя да строи тая магистрала. Защо ще я дава на концесия? Много съм учуден от Вашето изказване, ако може да ми го обясните.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Цветкова, имате право на дуплика.
    ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Аз се учудвам, че след петнадесет години се активира опозицията отляво и отдясно, след като толкова години нищо не направи, за да имаме магистрали. (Весело оживление и неодобрителни реплики от опозицията.) И един такъв първи опит, който е направен, който стъпва върху успешната световна практика за договаряне и концесиониране, толкова много ви притеснява. Може би, защото ще има успешен край?! Аз много се учудвам, че тук юристите са толкова много компетентни по строителство и знаят какви са тези фирми. Ами фирми има всякакви… (шум, весело оживление и неодобрителни възгласи в опозицията). Имате и вие фирми, които не се знае как доказват действията си. Но това "бандитска сделка" за нещо, което още не се е случило и вие нямате изобщо никакви доказателства, не ви отива да говорите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, аз мисля, че създаването на тази комисия най-логично е да бъде подкрепено от мнозинството. Тази комисия евентуално, на базата на доклада, който ще чуем, би могла да изчисти името на премиера. В обществото, особено по тази сделка, по тоя договор, и за големи други сделки непрекъснато се спряга името на министър-председателя.
    Искам да ви припомня сделката за БТК. Отново в общественото пространство се завъртя името на сина на министър-председателя. Искам да ви припомня, може би преди месец–месец и половина разглеждахме въпроса около кредита за въпросната детска болница – племенникът на министър-председателя. Сега в момента вижте какви факти излизат. И аз си мисля, че е добре тези факти, чрез временната анкетна комисия, да се уточнят.
    АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Кажи фактите!
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Една от фирмите в консорциума е регистрирана преди пет или шест месеца и се твърди, че вътре в тази фирма фигурират двамата синове на министър-председателя. Вярно ли е или не е вярно? Обществото трябва да научи.
    Отивам нататък – без конкурс или търг. Защо? Министър Церовски не дава отговор на този въпрос. Аз също не съм бил на въпросното заседание на комисията и съм изключително изненадан защо в момента хора от мнозинството или вероятно цялото мнозинство не иска да има такава анкетна комисия. Трябва да има такава анкетна комисия, за да изчистите името на премиера. Даже аз си мисля, че най-вече вие трябва да сте парламентарната група, която най-много да иска такава комисия. Непрекъснато се спряга името на министър-председателя.
    Виждам тук той идва, достолепно се държи, аристократично, но в края на краищата обществото иска отговор на тези въпроси. Вероятно неговото достолепие е в разрез с поведението на синовете му и няма нищо лошо. Но нека практически комисията да излезе с един доклад, да се види вярно ли е, не е ли вярно, верни ли са тези факти и в края на краищата обществото да получи информация, да се успокоят страстите. Не може като институция името на министър-председателя непрекъснато да се спряга в такива големи далавери и вие да не искате анкетна комисия. Аз направо съм изненадан.
    Минавам нататък, господин председателю. Мисля, че в проекторешението представителството в комисията не е на квотен принцип, а е на паритетен. Даже си мисля, че трябва да подкрепите председателя на комисията да бъде от опозицията. Изненадан съм въобще от това упорство и от тая реакция. Нека да има комисия. Изчистете името на лидера си. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
    Давам думата за изказване на народния представител Минчо Спасов.
    МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, очевидно е, че предизборната кампания започна, но аз лично няма да разреша интересите на България, интересите на Стара Загора, Ямбол и Бургас да бъдат жертвани за политическите интриги, които се създават тук. Аз лично съм за създаване на такава комисия, но ще ви кажа в какъв вид.
    Това, което ни беше предложено като проекторешение, смятам за неюридически издържан акт. Той е очевидно политически компрометиран. Защото ние не може да си позволим да пишем, да контролираме целесъобразността на решенията на Министерския съвет, когато става дума по вашите изказвания за нарушения, извършвани от министър Церовски, когато става дума за нарушения на законосъобразност, по ваши твърдения, на концесионната процедура. Искам да ви кажа, че политическият характер на вашата акция произтича от нещо, което аз добих като опит в Комисията по разследване злоупотребите с ДДС. Тя беше инициирана по желание на господин Николов, който искаше да разследваме злоупотребите с ДДС в енергетиката. Но на последната сесия, за съжаление, той не дойде, за да изслуша министър Ковачев, който дойде да даде обяснения по въпроса. Кажете ми това не е ли чисто и просто един политически фишек, след като той не желае да дойде и да чуе обясненията.
    Не желая да участваме в подобни политически фарсове. Нека, ако ще създадем тази комисия, тя да има реална задача. Нека тази комисия да се запознае със законосъобразността на действията на МРРБ при провеждане на концесионната процедура. Искам само да ви кажа, че България от гледна точка на целесъобразността не е някакъв инвестиционен рай. Очевидно е, че инвеститорите имат и други възможности да насочат своите пари – в Близкия Изток, в Далечния Изток.
    Така че това, което ние правим тук, за да привлечем тези инвеститори, това, което прави правителството, не бива да намира противодействие от парламента.
    Относно двата или трите милиона турски работници, за които господин Соколов говори. Вие знаете ли, господин Соколов, че вече не минават през България, защото ние сме тук една разбунена къща и спомагаме днес за потвърждаване на този си авторитет. Те минават през Гърция и през Албания. Как ще ги привлечем, като ние нямаме една магистрала, срещу която Вие казахте, че сте против? Съжалявам, но аз съм за тази магистрала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има госпожа Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колега, много се радвам, че Вие искате комисия. Тук става въпрос, че Вие ще подкрепите, което е малко съмнително. Тук става въпрос за нещо друго – защо няма търг. Ние трябва да дадем този отговор.
    Когато Вие отивате да си строите къща, предполагам, че проверявате различни инвеститори, които Ви предлагат различни условия. Как Вие преценихте, че това е най-доброто и се доверявате само на становището на един министър, който дори не иска да отговори? Много моля, кажете това ли е нормалната практика в България – да се случват инвестиции зад гърба и на Народното събрание, и на народа? Ако Вие това може да обясните на вашите избиратели, ще бъда много благодарна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Николов има думата за втора реплика.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Спасов! Аз съм провокиран, разбира се, от твърдението Ви, че Комисията за разследване на далаверите с ДДС е политически фарс. Очевидно не е така. Това, че тя разшири своята дейност и прие да се занимава изобщо със злоупотребите с ДДС, а не само в енергетиката, създаде твърде много работа, за да бъде достатъчно ефективна тази комисия. Но въпреки това, като гледам доклада, който вече е готов, там има препоръки за промени в 5 закона, има поне 12 препоръки за координация на дейността, а проблемът е изключително голям, защото повече от 12% от брутния ни вътрешен продукт се открадва в момента чрез измами не само с ДДС, а и измами с други данъчни задължения. Това е отговорът на твърдението Ви, че това е фарс.
    А сега за тази комисия. Тя не може да бъде фарс, защото по принцип даването на концесия чрез построяване и след това ползване от инвеститора е една доста сложна правна процедура. Няма как в тази процедура да няма гаранции, които поема българското правителство. Няма как по силата на Конституцията парламентът да е отстранен от вземането на това решение.
    Аз лично смятам, че една такава комисия ще подпомогне възможностите и ще даде по-големи гаранции на инвеститора, ако той е реален инвеститор. Ако той е инвеститор, който ще търси добавяне на своите доходи чрез една държавна гаранция за пътнико-поток през тази магистрала, очевидно е неприемливо, защото това не са го знаели другите инвеститори, които биха желали да участват в подобна процедура. Ако Вие разбирате това, което аз говоря, сте съвсем наясно, че или става дума за много голяма далавера, или става дума за усилия, които ние трябва да подпомогнем. За да сме наясно за какво точно става дума, трябва да създадем такава комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има госпожа Банкова.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
    Да правиш усилия да разследваш нескончаемите далавери на Министерския съвет и на премиера, това не означава предизборна кампания. Това означава, че ние сме длъжни да кажем “Стоп!” на това престъпно разграбване на България.
    Вторият пункт, по който искам да взема отношение, е репликата на колегата, който заяви, че ние не можем да си позволим да ревизираме решения на Министерския съвет. Това означава, че Вие перфектно сте научили урока и заповедта на господин Сакскобургготски, който превърна България в премиер-монархическа република. България отдавна не се управлява като парламентарна република. Тази реплика е позорна – един народен представител да заяви, че не можем да си позволим да реализираме решения на Министерския съвет! Не може България непрекъснато да се занимава с безкрайни, нескончаеми далавери.
    Аз няма да повтарям историята с детската болница. Междупрочем, това също е един позорен факт от историята на Тридесет и деветото Народно събрание – да се конституира комисия, тя да напише доклад и Народното събрание да откаже да изслуша този доклад, само защото умишлено там пак са забъркани имена на управляващи и на нечии синове.
    Много моля, остават още малко дни на това Тридесет и девето Народно събрание, нека да не се присъединяваме към тези, които грабят безжалостно България. Нали вие вчера видяхте, че има села, в които хората изключват вече електрическия си ток? Не парното, а електрическия ток изключват и живеят на свещ от бедност и от липса на средства, а вие позволявате на една шайка бандити да грабят България и да се присъединявате към тях. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика, ако желаете, господин Спасов. Заповядайте.

    МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Първо искам да отговоря на господин Николов и то в най-добронамерен тон.
    Господин Николов, поддържам, че Вашата идея за създаване на комисията по ДДС беше много добра и навременна. Аз съм на Вашето мнение, че в резултат от работата на тази комисия имаше един конструктивен резултат, който е отразен в доклада и ще бъде докладван и на Народното събрание, за предприемане на много конкретни мерки за спиране на тези злоупотреби с ДДС. Просто не сте ме разбрал добре. Имах предвид, че не бива да прекаляваме с политическия апломб, както направиха преждеговорившите, защото особено когато се касае за инвестиционни проекти, това е един лош знак за инвеститорите.
    И друг път съм си позволявал да дам примера за една къща, в която постоянно има скандали, побои. Никой няма да иска да дойде на гости в тази къща. Ако имате в съседните си апартаменти едно свадливо семейство и едно доброжелателно семейство, очевидно е, че ще ходите по-често на гости в доброто семейство. (Шум и реплики в ОДС.)
    Нашата България е една къща, господа, и ако искаме да има и други инвеститори в магистрали, няма да пропъждаме инвеститорите с ненужни скандали.
    Пак ви казвам: аз съм за създаване на такава комисия, но нека тя да има една конструктивно поставена цел, да изясни спазване на законовите процедури за извършване на концесията. Всичко друго и използването на този договор, нека да има повече подобни, за политически цели на дадена политическа сила, за мен е вредно за България, вредно е и за градовете, които ще ползват тази магистрала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за решение?
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както аз, така и цялата група на ОДС ще подкрепят решението за създаване на временна комисия, която да се произнесе и да изясни целесъобразността на решението на Министерския съвет от 16 декември 2004 г. относно предоставяне на концесия на магистрала "Тракия" на консорциум, в който участват три португалски фирми. Противно може би на вашите очаквания, няма да сложа акцент в моето изказване върху това, което вчера казах пред медиите, но ще го повторя, а именно, че имам информация, че двама от синовете на министър-председателя участват в една от трите фирми, които са определени като участници в този консорциум. В това отношение заставам зад думите си и това е един от мотивите да искам създаването на временната анкетна комисия - тя да изиска и по един перфектен начин да се произнесе по този въпрос въз основа на документите, които касаят регистрацията и собствениците на фирмите към вчерашна дата. Защото до нейното произнасяне ще мине доста време и много банкови операции могат да бъдат направени. Това обаче, казах, е само един детайл от една от най-непрозрачните сделки, които се предвижда да направи това управление.
    Беше казано, струва ми се, от господин Спасов, че той желае да защити интересите на гражданите от Ямбол, Стара Загора и Сливен.
    Господин Спасов, ако Вие наистина желаехте да защитите техните интереси, трябваше да изискате не от друг, а от вашето правителство, което вече четвърта година управлява страната, да изпълни своята правителствена програма. В официален документ, наречен "Управленска програма на правителството на Република България" в частта "Устойчиво развитие на икономиката, подобряване на бизнес климата" е записано, че: "Правителството се ангажира до края на мандата да завърши изграждането на автомагистрала "Тракия" от Оризово до Карнобат" – участък с дължина 190 км.
    Питам: какъв участък от тези 190 км е пуснат в движение, господин Спасов? Има ли такъв? Колко километра?
    А, че се строи? Двадесет километра ли казахте? Бих желал да мина с Вас по този участък.
    На второ място, изграждане общо на 104 км от автомагистралите "Люлин" и "Струма" в участъците Суходол – Дупница и Кресна – Кулата. Ако това беше изпълнено, не само катастрофата в Княжево нямаше да се случи, но и нямаше да ги има всички тези протести от страна на гражданите и от страна на превозвачите.
    Затова, господин Спасов, припомнете си, че имате правителство, на което сте гласували именно Вие доверие и би трябвало Ваш дълг да бъде да изисквате от него да изпълни своите обещания. И понеже стана въпрос има ли построен дори един километър магистрали по време на управлението на ОДС, съгласно официалните документи, а не по мои твърдения, са построени 90 км магистрали в един период от 1997 до 2001 г., когато страната излизаше действително от една изключително тежка криза.
    Сега, четири години по-късно и осем години след 1997 г., Вие ще ми кажете колко километра от тези 190 са построени. Не са и 90 км, не са и 50 км!
    Минавам нататък по основните други въпроси, по които ние трябва да се произнесем с решение на тази комисия.
    Каква е цената за строителството на 1 км магистрала съгласно предвидения договор? Защо тази цена е 3 млн. 200 хил. евро за строителството на 1 км, когато в същото време, ще ви цитирам конкретно, за лот № 1, който е в строителство от Оризово до Стара Загора, цената, но след търг, господин Спасов, беше 1 млн. 200 хил. За лот № 5, който също е в процес на строителство, от Карнобат до Ветрен, цената е 1 млн. 600 хил. Защо за тази магистрала "Тракия", съгласно концесионния договор, цената трябва да бъде повече от два пъти по-висока? Какви са основанията за това? Това ли е защита на националния интерес? Как ще бъде покрита тази цена? Естествено, веднага можем да се обърнем към това какви такси ще бъдат събирани. Ще ви кажа, че така, както е предвидено в момента за събиране на такси, тежкотоварните автомобили с ДДС трябва да плащат 21 евро цента – това са 42 ст. Питам: това би ли мотивирало наистина чуждестранните превозвачи да минат по тази магистрала? Категорично не. Те ще продължат да минават оттам, където е по-евтино, а това е извън страната ни.
    Трябва да знаете, че е в строителство магистралата Истанбул – Солун, която ще отнеме и този малък поток, който го има в момента и който до голяма степен минава през България именно защото не се плащат такси за минаването по магистралите.
    Продължавам нататък. Какъв ще бъде този поток, който ще обезпечи икономическата ефективност на магистралата? Ще отбележа две цифри. В световната практика, за да бъде една автомагистрала рентабилна, необходимо е през нея да минават 16 000 моторни превозни средства. В момента през магистрала "Тракия" в зависимост от участъците минават между 8000 и 10 000 моторни превозни средства. Какво обаче е заложено в договора, който ще бъде подписан с консорциума? Че българската държава, на която сме длъжни да защитаваме интересите, ще доплаща на концесионера не докато потокът стане 16 000 моторни превозни средства, а докато стане 25 650 моторни превозни средства. Коя е причината да се вдигне до такава стойност летвата? Естествено, за да се удължи срокът, през който българската държава ще доплаща на концесионерите. Това защита на националния интерес ли е? Не, поне за мен, а мисля, че и не само за мен.
    Има, разбира се, и още много други въпроси, които мога да изясня, но предпочитам да го сторя в комисията. В момента, в който България и Румъния станат страни-членки на Европейския съюз, по естествени и разбираеми причини потокът ще се насочва да минава единствено през вътрешни граници на Европейския съюз. Изследванията на експертите, не моите, показват, че основната група от тежкотоварни камиони ще се насочи през Видин, Русе и Оряхово. Ще намалее броят на моторните превозни средства и главно на тежкотоварните камиони през Калотина по причина, че там трябва да се преминава външна граница на Европейския съюз с по-сложни процедури, забавяне и т.н. Това е, между другото, и сегашната практика в Европейския съюз.
    Питам: дали именно липсата на отговор на тези въпроси не беше причината министър Церовски да внесе в Министерския съвет този проект за решение без да бъде обявяван търг? Да, защото няма съмнение, и тук искам да бъда съвсем ясен, че една от най-важните характеристики на пазарното стопанство, което дава неговата, бих казал, жизнеспособност, това е конкуренцията. Кой се плаши от това да бъде обявен търг и на базата на конкуренция между фирмите в Европа, които желаят да стават концесионери, да бъде избрана най-добрата оферта? Ами, на пръв поглед няма логика, нали? Но аз казвам: когато няма логика, има друга логика. Тази друга логика комисията трябва да разнищи на своето заседание и да разбере.
    Затова, уважаеми колеги, завършвайки изказването си, апелирам към вас: не забравяйте, че в крайна сметка наш не само морален дълг, но и по Конституция е да защитим интересите на българския народ. Чрез създаването на комисията ние ще проверим дали тези интереси са защитени в този случай. Убеден съм, че не са и съм сигурен, че това ще се разбере. Ако някои депутати гласуват против създаването на комисията, това означава, че те пренебрегват обществения интерес и са склонни да служат на личен или корпоративен интерес. Не го правете! Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Не виждам желаещи за реплики.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този проект за Решение за създаване на анкетна комисия?
    Господин Маринчев, заповядайте.
    ВАСИЛ МАРИНЧЕВ (ОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги! Не съм толкова добър оратор, завиждам на господин Иванов за ораторските му способности и общо взето малко се изказвам от тази трибуна, именно по тази причина. Но днес, особено след изказването на госпожа Цветкова, не мога да се въздържа и да не взема отношение по въпроса.
    Беше казано, че искането да се създаде тази комисия е едва ли не във вреда на националните интереси. Мисля, че това е точно обратното. Мисля, че с решението да се отдаде на концесия магистрала “Тракия” в частта от границата – Калотина, през Северната дъга до Бургас, е именно във вреда на националните интереси. Тук колеги говориха за това колко ще бъде таксата, колко ще бъде цената на 1 км магистрала – неща, които просто са непознати в Европа като размери. Ние отиваме без търг, без конкурс да го дадем при едни значително по-лоши условия.
    Когато се обсъждаше Законът за общинската собственост, а такова е и моето предложение за Закона за държавната собственост, разпорежданията стават само с търг. Изведнъж министър Церовски най-нагло в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на въпроса защо без търг, заяви: ами, законодателството позволява, появиха се кандидати и ние решихме да го дадем. Което говори, че едва ли не това нещо е необмислено.
    Същият министър Церовски заяви, че една от двете български фирми, които участват, е била на прага на фалита. И след това нагло ни казва, че по този начин, участвайки в строителството на магистралата, тя ще изплува, ще стане конкурентоспособна и утре дори ще се конкурира и ще строи магистрали на Запад. Тя е била във фалит и изведнъж от фактическо състояние на фалит възкръсва като птицата Феникс и започва да строи най-голямата магистрала в България!
    За една от португалските фирми самият министър Церовски каза, че има много кратко съществуване преди да стане концесионер. Как така се прецени, че те са толкова добри и ще могат да построят тази магистрала? Кога е създаден консорциумът? Буквално отрицателно време преди взимането на решение. Което ме навежда на мисълта, че може би той е създаден именно заради това, защото му е обещано: създайте го, ще получите магистралата и ще оживеете, ще спечелите.
    Самият министър Церовски, когато Христо Кирчев, мисля, го запита действително ли ще доплащаме, докато се достигне определеният трафик, няма да говоря за размера на трафика, господин Иванов го каза по-добре, той отговори: не че ще заплащаме, но ние ще сме задължени да инвестираме пари.
    Значи един път ние казваме: ще дадем на концесия, за да не инвестира държавата пари, ама после вече знаем предварително, че ще добавяме към тези инвестиции. Ние ще гарантираме заемите на тези фирми, на консорциума пред западни банки – нещо, което нашето правителство никога не си е позволявало да прави.
    И когато запитаха министър Церовски колко време ще продължи, кога се очаква да достигне тази норма на проходимост през магистралата, той ни обясняваше за три етапа в строителството и развитието на магистралата, на цялата концесия и ние останахме с впечатление, че някъде на 25-ата година ще се достигне. Е, мисля, че не сме си направили добре сметката. Аз съм убеден, че магистралата трябва да се строи. Магистралата трябваше отдавна да бъде завършена! Това беше във вашата програма, а и в нашата програма от 2001 г.
    Господин Иванов каза, че по време на нашето управление ние сме построили 90 км магистрала и се пита колко сте построили вие. Ще ви покажа този жест, който не е мой, а на вицепремиера Николай Василев – нула. За тези три години и половина, близо четири, нямате построен един километър нова магистрала, който да влезе в експлоатация. Спомнете си неудобството, което са изпитали всички от вас, пътували тази година към Южното Черноморие, когато се налагаше в разгара на летния сезон участъкът около Сливен да не бъде проходим, а да се минава през заобиколен път и ставаха жестоки опашки. Защото никой не си направи най-малкото сметката, че този път трябва да се завърши в началото на годината, преди усиления летен сезон.
    Вие обещавахте и не го направихте - отдавна да въведете винетната система. Спомнете си даже защо винетната система не се въведе от миналата година. Защото министър Церовски внесе закона в последния момент, ние не можахме да гласуваме и гласувахме чак през януари. А тази винетна система, ако беше въведена навреме, както беше нашето намерение и щяхме да го направим, щеше отдавна да донесе исканите пари за строеж и поддръжка на магистрали.
    Тези, които пътуват, господин Спасов сигурно пътува често по тази линия – към Пловдив, спомнете си колко километра от магистрала “Тракия” в участъка до Пловдив бяха реконструирани и обновени през нашия мандат. Сложете си ръката на сърцето и кажете: пътуваше ли се по-удобно тогава? Не смеете да ме погледнете в очите, гледате надолу!
    Тоест, забавянето на винетната система лиши страната от възможността още по-рано да започне строителството на магистралата и голяма част от тази магистрала да бъде готова. Аз смятам, че тя щеше да бъде готова.
    Смятам, че това решение на правителството уврежда националните интереси на България. Стои се зад интересите на частни португалски фирми и господин Иванов сигурно е прав, че там има интереси и на семейството на вашия премиер, което още един път говори, че вие самите не ратувате за националните интереси. В подкрепа на това е и фактът, проверете дали някога някое правителство си е позволило да дава такива гаранции на външни фирми.
    Аз съм категорично “за” това да има такава комисия, всички данни да се поставят на масата и да бъдат обявени от тази трибуна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този проект за решение?
    Заповядайте, проф. Мирчев.

    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Преди четири години без една седмица един разказвач на приказки се опита да събере в едно приказката за влака, морето и автомагистралите. Тази приказка е документирана и аз ще си позволя първо да започна с приказката за влака, защото всичко е насочено към София – Пловдив – Бургас.
    “Влакът-стрела, който да стига за два часа и половина до Бургас, поръча вчера премиерът Иван Костов на среща при разглеждане на плана за развитие на транспортната инфраструктура в Министерския съвет, на която среща са участвали министър Антони Славински и строителният министър Евгени Чачев. Премиерът Костов, който 10 години не се е качвал нито в градско превозно средство, нито във влак, изведнъж поиска от транспортния министър да осигури преминаване от София до Бургас за два часа и половина. И обясни как в края на следващия мандат на правителството столичани, вместо да разхождат кучетата си, ще хващат експреса до морето, ще плуват на воля и към обяд ще се връщат у дома си. Ако се качим сутринта на влака от столицата, ще изкараме един ден на плаж в Слънчев бряг и вечерта ще си пием аперитива при орлите на покрива на Министерство на транспорта.”
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Да, и това щеше да стане.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: След малко ще ви кажа.
    “Премиерът настоява тези срокове да бъдат съкратени. В противен случай, ако магистрала “Тракия” бъде завършена до лятото на 2005 г., както обеща министър Чачев, хората щели да пътуват по нея и нямало кой да се качи на влака.”
    И за да приключим с влака и морето и да преминем към автомагистралата искам само да припомня, че ние не сме обещавали два часа и половина, но само преди няколко дни реализирахме първата група влакове от фамилията, които ще се движат по железопътната мрежа на България. Това стана само преди няколко дни. Първата група е за регионални превози, предстои крайградски, включително и София – Бургас. Разбира се, ние сме реалисти и на първия етап ще направим това в рамките на три часа и половина.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Кога ще го направите?!
    РЕПЛИКА ОТ ОДС: Май месец.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: Но да преминем към автомагистралата.
    С Протокол № 32 на Министерския съвет на извънредно заседание на Министерския съвет на 16 юли 1998 г. точка първа от дневния ред е Доклад относно приемането на средносрочна програма за публични инвестиции на Република България за периода 1998-2001 г.
    Решение: одобрява проекта за средносрочна програма за публични инвестиции на Република България за периода 1998-2001 г.
    Отваряме на раздела Министерство на регионалното развитие и благоустройството: концесиониране на автомагистрала “Марица”. Няма да го коментирам.
    Преминаваме към следващата точка: концесиониране на автомагистрала “Тракия”.
    КИНА АДРЕЕВА (ОДС, от място): И какво от това?
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: В програмата, която вие приехте, са предвидени 520 млн. долара, в това число за 2000 г – 50 млн. долара, 2001 г. – 70 млн. долара, след 2001 г. – 400 млн. долара.
    Концесиониране на автомагистрала от Калотина – Северната дъга на София – 220 млн. долара.
    ИВАН КОСТОВ (ОДС, от място): Колко?
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: Вие сте го писали, не съм го писал аз, само го припомням. В това число концесии, концесиониране, в това число 2001 г. – 30 млн. долара, след 2001 г. – 180 млн. долара. Къде ви е автомагистрала “Тракия”, къде ви е “Северната дъга”, къде ви е Калотина – Северната дъга до София? И недейте да задавате въпроси колко километра сме направили.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Нула сте направили!
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: По въпросите, които вие поставихте, аз имам въпрос към вашето проекторешение: вие оспорвате ли целесъобразността от изграждането на автомагистралата от Калотина – Северна дъга на София – до Бургас? Не оспорвате. Защо говорите за целесъобразност? Дайте да говорим за ускоряване на изграждането.
    Следващите въпроси, които поставяте тук. На така известната среща, когато се приема планът за транспортната инфраструктура 2001-2005 г., се обсъждат и следните въпроси, които вие поставяте към нас. Аз казвам как вие сте ги решили на 6-7 февруари 2001 г. Поставя се въпросът кога ще стане това. “През тази година рехабилитираните транзитни пътища трябва да достигнат 1795 км. Само по тази линия България има над 80 проекта за над 800 млн. лв.” Кажете направихте ли ги?
    И тук строителният министър казва: “Така в края на периода – 2005 г. – ще го прочета бавно – ако Португалия и Ирландия запазят сегашното си положение, ние ще сме малко над тях” – коментира строителният министър. Вие сами сочите на какво високотехнологично ниво са и какъв опит имат тези португалски фирми. (Шум и реплики от ОДС.)
    По-нататък, вие оспорвате трафика. “Строителният министър поясни, че за да се въведе платено преминаване по автомагистралите, трафикът трябва да бъде около 28 хил. автомобила на денонощие. Ако разчетите, които транспортният министър оповести, се окажат верни – това е от вашата стратегия – то още през 2005 г. автомобилният трафик може да нарасне до 30 хил. и 600 единици.” Уважаеми, това са ваши цифри, заложени именно в проекта за автомагистралата Калотина – София – Бургас.
    Мога да ви посоча и още други неща. Включително и това, че не е забавено събирането на пътна такса, защото шефът на Изпълнителна агенция “Пътища”, ще цитирам негово изказване по време на вашето управление, че това ще стане “в края на 2007 г.”. Това са думи на шефа на Изпълнителна агенция “Пътища” Албен Родоманов, който съвсем наскоро обеща, че “експериментални такси за преминаването по високоскоростните шосета ще започнат да се събират през 2004-2005 г. и че България ще бъде готова да въведе платено преминаване по аутобаните изцяло към 2007 г.” – неща, които ние направихме.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Какво сте направили?!
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: И отново се връщам към автомагистрала “Тракия”. Във вашата програма отново ще обърна внимание на цифрите. Те са 520 млн. долара за София – Пловдив – Бургас и още 210 млн. долара за Северната дъга и Калотина. (Реплики от ОДС.)
    Цифрата, за която вие критикувате министър Церовски, е за 717 млн. евро. Съберете цифрите и обърнете внимание какви са били цените и какви са били другите показатели, формиращи цената за изграждане на една автомагистрала, включително и рехабилитация на това, което сте правили през 1998 г. Ако вземем само участъка от автомагистрала “Тракия” София – Пловдив – Бургас имаме два ЛОТ-а – от Чирпан до Стара Загора и още един от Карнобат до Бургас, останалата част струва 311 млн. евро – по-малко от това, което вие сте посочили във вашата програма. Същото мога да ви посоча и за Калотина – Северна дъга, още повече че тук е включена и рехабилитация на транспортната инфраструктура, изграждане на ТОЛ-система и други съоръжения.
    Така че, когато говорим целесъобразно ли е, тази думичка “целесъобразно” в решението според мен трябва да изчезне. Изграждането на автомагистралата, не само на тази, но и на “Люлин” ще стартира благодарение на това, че беше намерена воля именно в това правителство, ще стартира и магистралата от Видин към София, ще стартира и магистралата към Черно море, и други магистрали.

    Нека да говорим не дали е целесъобразно, а как да ускорим изграждането на тези автомагистрали. Още повече, че в Комисия по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството имаше дебати. Аз не съм присъствал, вие казвате дали сте доволни или не, нямам нищо против, но тогава ще има и още много други неща от Програмата 2001-2005 г. защо не са изпълнени. Ако вие искате да отклоните вниманието от този въпрос и да не се изгражда автомагистрала “Тракия” и да се попречи на така наречения концесионер, това е друг въпрос.
    Що се отнася до това защо без търг, нямам намерения да ви обучавам какво значи публично-частно партньорство, какво значи публично-частно сдружаване. Преди два месеца в Националния дворец на културата имаше семинар по тези въпроси. Който желае, може да отиде да се обучава по тези въпроси. Публично-частно партньорство е именно това да подбереш фирми с огромен опит и капацитет в областта на технологиите и изграждането на автомагистрали и една финансова институция. Това именно е направено, след като са проучени няколко възможни схеми за участие както на строителни фирми, така и на финансови институции. Така че аз само бих препоръчал този модел час по-скоро да се приложи и за останалите автомагистрали. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за първа реплика народният представител Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Мирчев, искрено Ви съчувствам. Съвсем искрено Ви съчувствам, защото когато един човек като Вас попадне в такава нелепа, тъпа, глупава ситуация, обикновено изприказва купища думи, купища приказки. Празни приказки! Вие тук, от тази трибуна, подценявате интелекта не само на народните представители, но и на българския народ като цяло. Всичко това, което изприказвахте, трябваше да го оставите настрани и да кажете две неща – това, което накрая се опитахте по един детински начин да обясните, сякаш тук пред себе си имате една детска градина, че трябвало публично-правно да се подбере най-добрата фирма, която била най-способна да извърши това, което на България е толкова нужно. Разбира се, че е нужно. Но това ли е критерият за най-мощна и най-добра фирма, която може да го извърши?
    Вие, господин Мирчев, трябва да знаете най-простото нещо, което тук моите колеги се опитваха един час да Ви обясняват, че няма ли конкуренция няма ефективност. И вместо всички тези приказки за влакове-стрели и тем-подобни щуротии, елате на тази трибуна и аз, господин Мирчев, Ви моля: дайте някакво по-сносно обяснение, дайте нещо по-свястно, нещо за това защо няма търг, защо няма конкурс, първо. Достатъчно логично и приемливо обяснение. И второ, защо е повече от два пъти по-скъпо строителството на един километър от тази магистрала спрямо онези, които сега се строят. Ето на тези простички въпроси, ако можете да отговорите, ще заслужите мястото си в тази комисия, която оглавявате толкова време напразно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми професор Мирчев, приказките, дори поучителни, наистина са за децата. Миналото си е минало, но ние говорим за настоящето. И ми се струва, че наистина от тази трибуна никой не говори за целесъобразността на нещата, никой не го оспорва, но говорим дали е подбран най-изгодният изпълнител на най-изгодната цена. Говорим как е възможно да има клаузи в договора, които при забавяне на магистралата българската страна заплаща на банката.
    И аз искам да ви кажа, че взе да става навик да се търсят все добри изпълнители – такива като “Вамед инженеринг”, които правиха националната детска болница, които да правят нещо, от което наистина има нужда, но на твърде висока цена за българския народ, особено на този етап. И на мен ми се струва, че вместо да си приказваме за миналото, по-добре е да си помислим за бъдещето, защото някой наистина може да носи бъдещата отговорност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика има думата народният представител Любомир Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми господин Мирчев, аз съм Ви изключително признателен за пунктуалния паралел, който направихте между поведението на две последователни правителства. От него се вижда без особено усилие следното. Първо, че няма никаква разлика между размера на лъжите, които е разпространявало едното правителство, докато е управлявало, и правителството на господин Сакскобургготски и на неговата свита по време на днешния мандат и във връзка със същия казус – изграждането на тази магистрала. И двата типа обещания - лъжи имат еднакъв хоризонт. Той е извън мандата. И едните са обещали да направят нещо след приключване на мандата си, и другите обещават същото.
    Не виждам особена разлика и по цифрите, които споменахте, и по отношение размера на далаверата. Става дума за един и същи тип, за един и същи размер далавера. Дълги години, поне последните две-три години битуваше в общественото мнение, че далаверата по времето на господин Костов е била по-голяма, отколкото тази при господин Сакскобургготски. Обаче събитията, които се разразяват напоследък, показват, че вие, преди да стигнем финалната права на мандата, ще ги надминете. Така че по тези два показателя няма никаква разлика.
    Ако има някаква разлика между поведението на едните и на другите, тя е свързана с начина, по който се обещава и обстановката, в която това става, по типа шоу. Господин Костов се придържаше към традиционализма, към едни по-сдържани форми, когато трябваше да обещава много, докато при вас, ако нещо различава предишните от сегашните министри, това е мекият сапунисващ PR, чиято пяна обилно запълва липсата на държавническо мислене. И тези шоута от типа Никиленд или Василев луна-парк, които с новите мотриси се разиграваха през последните дни, на практика няма да решат нито един транспортен проблем. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Професор Мирчев, имате право на дуплика.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Съгласен съм, д-р Китов, че ние от днес нататък трябва да говорим за ускорено изграждане на пътната инфраструктура, не само за автомагистрала Тракия, за Северна дъга и за Калотина в следващите няколко години. Ние трябва да стартираме колкото е възможно по-бързо и проекта от Дунав-мост 2 към София за Кулата, включващо като технологичен комплекс и автомагистрала “Люлин” и автомагистрала “Струма”. Ние трябва да стартираме проекта за автомагистрала “Черно море”, разбира се, и за “Марица”. Защото от “Марица” ни дойде не знам докъде.
    Дали говорим приказки, господин Пантелеев? Вие си пътувате всяка седмица до Бургас, виждате какво става между Карнобат и Бургас – автомагистралата. Виждате какво става между Чирпан и Стара Загора.
    КИНА АНДРЕЕВА (ОДС, от място): Какво става? Абсолютно нищо.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: Те ще бъдат въведени тази година, наред с много други проекти в транспорта от национално значение. И вашето любимо пристанище Бургас. Имахте възможността да се нарадвате и на влака, който беше в Бургас. След време ви обещаваме и друга по-висока класа. Така че действително, колеги, дайте да не се връщаме назад, а да направим всичко възможно инвестиции, начин за финансиране, ФАР, ИСПА, публично-частно партньорство, средства от бюджета за рехабилитация. С това ще ни запомнят, а не с някакви си комисии за целесъобразност и какво ли още не.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Това е ролята на парламента.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ: Думата “целесъобразност” тук не съществува. На нас ни трябва програма – програма за ускорено изграждане, за да решим най-накрая и проблема с републиканската пътна мрежа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Има думата народният представител Евгени Чачев.

    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги! Уважаеми господин Мирчев, благодаря Ви, че опреснихте паметта ми за средносрочната програма на правителството на Обединените демократични сили от 1998 г. В нея действително беше предвидено концесиониране на автомагистрала “Тракия”, обаче за ваше сведение след това, след поредица от изследвания, направени от Европейския съюз, от Европейската инвестиционна банка, от Световната банка на правителството беше препоръчано да не се отдават на концесии големите магистрали и българското правителство осигури средствата за изграждане на автомагистрала “Тракия” в записаните срокове. Тези средства и в момента са налице, обаче правителството Сакскобургготски нямаше политическата воля да изпълни тази магистрала. Фактът, че по няколко пъти се сменят изпълнителите, търговете се влачат с години, какво ще кажете, господин Мирчев, за жп линията “Пловдив-Свиленград” – поредния скандал, която трябваше да бъде готова през тази година? Още не е започнала процедурата и това е поредният скандал за най-големия инфраструктурен проект на България.
    Но да се върнем към магистралите. Ако си бяхте направили труда, щяхте да знаете, че има четири проучвания за автомагистрала “Тракия”, включително за автомагистралата от Калотина до София. Последното проучване е направено от Американската агенция за развитие по поръчка на Пакта за стабилност през 2000 г. Проучването е направено през 2001 г. и е връчено на правителството Симеон Сакскобургготски на 20 ноември 2001 г. Заключението на изследването, което е направила Американската агенция за развитие, че трафик от 17 648 автомобила, и то оптимистичен вариант, може да бъде постигнат след 2025 г.
    Какво показва това, господин Мирчев? Това показва, че българската държава ще плаща на предвидените от вас концесионери, докато те са такива.
    Да се върнем към европейския опит. Вие много добре знаете автомагистралата от Виена до Будапеща, която беше дадена на концесия – концесионерът фалира още на втората година. Това беше също една от причините средносрочната инвестиционна програма на правителството на ОДС да бъде променена. Ако ОДС продължаваше да управлява и днес, автомагистрала “Тракия” щеше да бъде готова. (Шум и реплики.) Същото е положението и с останалите магистрали.
    Аз искам в комисията да ми се даде отговор на един друг въпрос. Изследването на Американската агенция за развитие показва, че един километър път от Калотина до София ще струва 1 млн. 20 хил. евро – м. ноември 2001 г. В проекта сега се предвижда 128 млн. евро. Къде ще отидат, господин Мирчев, тези 68 млн. евро над проучването на американската агенция?
    Също така отговорете ми на въпроса: след като се записва целият километраж на магистралата, а на практика ще бъдат изградени само 112 км от Стара Загора до Карнобат и 50 км от Калотина до София, не е ли цената не 3,5 млн. евро, а 5 млн. евро на километър, уважаеми господин Мирчев?
    Може да се говори още по темата, но аз ще спра дотук с убедеността, че всеки, който мисли за България, ще даде днес своя вот за тази комисия и съм убеден, че комисията ще излезе със заключение магистралата да не бъде отдавана на концесия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики не виждам.
    Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение?
    Госпожа Литрова, заповядайте – имате думата.
    ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Чачев! Искам под формата на реплика да Ви задам един въпрос, защото Вие обезпокоихте залата – както Вие, така и Вашият колега Иванов, като казахте, че за да бъде рентабилна една магистрала, би следвало по нея да минават 16 000 превозни средства на денонощие. Вие казахте, че 17 648 е цифрата, която България може да постигне през 2025 г. Също така Вие казахте, че българското правителство ще доплаща разликата до 25 000 и още някакви цифри.
    Ако направим една сметка, това означава, че при постигане на едни добри стойности от 16 000, разликата между 16 000 и 26 000 е приблизително 10 000 коли на денонощие. В този случай, ако умножим 24 лв. по 10 000, ще имаме 24 000 лв. на денонощие, които българската държава трябва да доплаща. Което като го умножим по 365 дни в годината, излиза някъде около 87 милиона минимум.
    Значи ли, че това Ваше твърдение, което представяте тук в залата, е основателно или имате някакви възможности да опровергаете, че в договора са включени такива клаузи, че българската държава да търпи щети годишно в размер на минимум 87-90 млн. лв., което, умножавайки по 25 години, говори за една катастрофална цифра. Моля Ви да ми отговорите на този въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това реплика ли беше? Значи първа реплика.
    Има ли втора реплика? Няма.
    Право на дуплика – заповядайте, господин Чачев.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаема госпожо Литрова, благодаря Ви за въпроса. Цифрата 28 000 автомобила я цитира господин Мирчев в протокола от заседание на правителството. Тази цифра е действително 28 000 автомобила. Аз цитирах цифрата 17 648 автомобила в денонощие, които ще бъдат постигнати по отсечката Калотина-София през 2025 г. – това е проучване на Американската агенция за развитие, връчено на правителството Сакскобургготски на 20 ноември 2001 г.
    Ще използвам случая да Ви отговоря и на втория въпрос: действително всички ние ще плащаме милиони 35 години напред. Тези пари ще ги плаща държавният бюджет на концесионера, докато се достигне трафикът от 16 560 автомобила или колкото са записани там, тъй като въпросният договор е класифицирана информация и никой не го е виждал, госпожо Литрова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Няма.
    Ако няма, давам сигнал за народните представители, които са извън залата, да влязат в пленарната зала – предстои гласуване.
    За изказване ли желаете думата, господин Цеков? Заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Вземам думата, за да направя предложение за редакция в проекта за решение, който след малко ще гласуваме. А то е в т. 3. Предлагам тя да добие следната редакция:
    “Комисията се състои от 17 народни представители, както следва: от ПГ на НДСВ – 6 души; от ПГ на Коалиция за България – 3 души; ПГ на ОДС – 2 души; ПГ на ДПС – 2 души. От останалите три парламентарни групи – по 1 народен представител и от независимите – 1 народен представител.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да ми предадете текста, макар написан и на ръка.
    Всъщност разбирам, че е направено предложение само по т. 3. Няма предложения по точки 1, 2 и 4, но аз питам вносителите по т. 4: “Избира председател и заместник-председатели” – колко? Двама, трима, пет, шест или седем?
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Това комисията ще го реши.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да уточним, може би “и двама заместник-председатели”. Така както е записано “и заместник-председатели” може и всички да бъдат заместник-председатели. Нека да знам какво да гласуваме, господин Кирчев. Нека да уточним само този въпрос. Какво предлагате Вие, тъй като сте вносител?
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, предлагаме “председател и двама заместник-председатели”.
    Използвам случая, за да изразя възмущението си от предложената комисия в състав, който иска НДСВ. Тя просто се обезсмисля по този начин. Ами, дайте да сложим за председател на комисията Церовски и да я закрием! (Оживление в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, предлагам да подложа на гласуване решението в т. 1 и т. 2, тъй като ми се струва, че те са безспорни. По тях няма предложение. Вие имате предложение? Добре, дайте го. (Шум и реплики в залата.) Имате право! Гласуването ще покаже какво ще бъде решението.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми за редакция на решението, което е представено пред вас, се основава на това, че самото решение, така както е формулирана т. 1, създава много сериозно объркване във връзка с разделението на властите в България.
    Аз смятам, че временната комисия може да се произнесе по законосъобразността на решението на Министерския съвет, може да се произнесе по това дали е спазена процедурата, но извинявайте, уважаеми колеги, по вашата логика тогава ще трябва Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се занимава с приемане на закони.
    Моето предложение е, че трябва да бъде редактирана думата “целесъобразност” и на нейно място да пишем “законосъобразност”, тоест “създава временна анкетна комисия, която да изясни законосъобразността на решението на Министерския съвет”. Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Момент! Това за коя точка е?
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: В т. 1, уважаеми господин председател. За Вас това ще бъде доста лесно - Вие сте юрист.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: “Създава временна комисия за изясняване” не “целесъобразността”, а “законосъобразността”. Благодаря. (Реплики.)
    Няма възможност за обратно предложение. (Шум и реплики в залата.)
    Господин Гиньо Ганев, Вие се изказахте. (Реплики.)
    Момент! Това не е процедурно предложение, за да има обратно. Вие се изказахте, господин Благой Димитров. Не може втори път. Можете да направите реплика. Имате право.
    Ще подложа на гласуване и едното, и другото, но имате право на реплика.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Искам във връзка с предложението под формата на реплика на това, което беше предложено, да кажа, че това не е възможно. Аз съм изненадан, че такова предложение може да се направи.
    Може във връзка с доклада да бъде сезирана прокуратурата и евентуално съдът да се произнесе по отношение на законосъобразността. Смешно е тук въобще да се подлага на дебат дали комисията или пък пленарната зала може да определя законосъобразност.
    Ние можем и практически е в рамките на правомощията на Народното събрание, даже ако искате под формата на парламентарен контрол, да обсъждаме и целесъобразността.
    Аз не мога да се съглася с направеното от Владимир Дончев предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата за втора реплика. Но нали знаете, че репликата е несъгласие с изказващия се?
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Разбира се.
    Благодаря Ви, господин председател. На мен ми се струва, че това, което в момента става, надминава всякакви нормални граници! Ама, всякакви! (Шум и реплики в залата.)
    Елементарно е да знаем какъв орган е Народното събрание, какви са му функциите и този, които иска да въвежда норми, свързани с целесъобразност – моите извинения, но не му е мястото в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това надали беше реплика.
    Има ли трета реплика? Няма.
    Господин Дончев, имате право все пак на дуплика, ако желаете. Няма желание.
    За изказване давам думата на народния представител Гиньо Ганев.
    Нали вървим уж към гласуване, но да се съсредоточим върху текста на решението!
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, без да звучи дидактически – само една подробност. Народното събрание се произнася не само по законосъобразността на действията на едно правителство. То се произнася по целесъобразността на неговите действия не само, но и на неговите намерения. Това е смисълът на едно влияние на Народното събрание върху работата на правителството. Парламентът не е съдебен орган.
    Даже аз се учудвам, че има хора, които тук, в залата, твърдят нещо съвършено друго. Даже думата “целесъобразност” не трябва да стои в текста. Думата “законосъобразност” също не трябва да стои там. Прави се комисия с такива и такива обхват на действие и намерения, точка. Разбира се, че всичко като възможности за влияние върху работата на правителството трябва да се има предвид. Другото просто не е вярно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По текста има ли още предложения? Няма.
    Моля за внимание, за да разберем какво гласуваме.
    Първо, поставям на гласуване решение със заглавието:

    “Р Е Ш Е Н И Е
    за създаване на Временна анкетна комисия

    Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши”.
    Поне по тази част от проекта за решение няма предложения, затова подлагам първо това на гласуване.
    Моля, гласувайте за заглавието и тази част от решението. После ще вървим по точките. Тук няма предложения.
    Моля, гласувайте, а след това ще вървим точка по точка и ще гласуваме предложенията.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): И цялото предложение ще гласуваме накрая! (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Гласували 173 народни представители: за 155, против 6, въздържали се 12.
    Заглавната част на решението е приета.

    Въз основа на чл. 56, т. 3 от нашия правилник първо се гласува предложението за заместване.
    Господин Дончев направи предложение тук думата “целесъобразност” в т. 2 да се замени с думата “законосъобразност”.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител господин Дончев – в т. 1 да се запише думата “законосъобразност”.
    Моля, гласувайте предложението на този народен представител.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Вие не обяснихте процедурата, по която работим. Вие прилагате процедурата за закон. Това са различни жанрове. Накрая остава да обявите, че се приема с приетите предложения.
    И защо не ми давате думата?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще Ви дам думата.
    Гласували 202 народни представители: за 94, против 93, въздържали се 15.
    Предложението на народния представител господин Дончев не се приема. (Силен шум в залата.)
    За процедура ли искате думата, господин Ралчев? Заповядайте. (Реплика на противопоставяне от страна на Емилия Масларова.)
    Какво искате да направя?! Нека да чуем процедурата. (Силен шум в залата.)
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, събранието на е приело регламент, който Вие въвеждате, в смисъл да се гласува по точки. Моля Ви, изчистете процедурата, по която ще се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Изрично посочих, че чл. 56, ал. 1, т. 3 указва реда, по който се гласува предложението. Първо гласуваме предложението на господин Дончев, което беше за заместващ текст.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Защо се гласува заглавие?! И защо не ми давате думата?!
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Първо трябва да гласуваме редакционните предложения и после – анблок.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Второто предложение, което беше направено, е от господин Цеков – за т. 3. Той прочете предложението. Аз ще го повторя, макар и точният текст да не е пред мен:
    “Комисията да се състои от 17 народни представители, като от Парламентарната група на НДСВ – 6 народни представители, от Коалиция за България – 3, от Обединените демократични сили – 2, от Движението за права и свободи – 2, от СДС – 1, от Народен съюз – 1, от Парламентарната група на Новото време – 1 и 1 независим народен представител.”
    Подлагам на гласуване това предложение за т. 3 на народния представител господин Цеков.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 219 народни представители: за 110, против 92, въздържали се 17.
    Предложението на народния представител господин Цеков за т. 3 се приема.
    За прегласуване ли искате думата? Добре, заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля за прегласуване на направеното предложение, тъй като не е етично в дадения случай да се опитваме да получим мнозинство по решаването на един толкова важен въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване. Следователно поставям на гласуване за втори път предложението на народния представител господин Цеков, както го прочетох тук, пред вас.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 218 народни представители: за 108, против 90, въздържали се 20.
    Предложението на народния представител господин Цеков не се приема. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
    Уважаеми народни представители, след като бяха отхвърлени предложенията за заместващи текстове, всъщност решението остана така, както е внесено от групата народни представители с допълнението, което е редакционно за т. 4 – “избира председател и двама заместник-председатели”.
    Поставям на гласуване решението за създаване на тази временна комисия, както е предложено от групата народни представители – вносители на проекта, с това уточнение на т. 4.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 218 народни представители: за 109, против 56, въздържали се 53.
    При това положение проектът за решение не се приема. (Силен шум в залата.)
    Господин Нихризов, заповядайте за процедурно предложение. Явно ще бъде направено предложение за прегласуване.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека да не обръщаме Народното събрание в детска градина – след като приехме съществуването на комисията, да се окаже, че тя няма състав, с който да работи.
    Моля всички онези, които се опитват да направят някакъв трик от ранните си детски години, да минат към съзнанието си и да натиснат това, което би трябвало да бъде взето като решение за тази комисия.
    Затова предлагам прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще предложа прегласуване, но още веднъж се обръщам към всички народни представители: уважаеми колеги, моля всеки да гласува със своята карта. Нека с истина при гласуването да докажем една или друга теза!
    Моля, гласувайте проекта за решение, както е предложен от групата народни представители.
    Гласували 223 народни представители: за 115, против 56, въздържали се 52.
    Проектът за решение за създаване на временна анкетна комисия е приет. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

    Не е приет все още поименният състав на комисията.
    Приехме, че комисията се състои от 15 народни представители – по двама от парламентарни групи или съюзи и един независим. Следователно всяка парламентарна група трябва да посочи двама народни представители за членове на комисията.
    Ще ви прочета предложенията на съответните парламентарни групи за членове на комисията, които ще гласуваме ан блок. След това, тъй като има две предложения за председател на комисията, ще поставя на гласуване предложенията за председател, респективно заместник-председатели на комисията.
    Парламентарната група на ОДС предлага за членове Иван Николаев Иванов и Васил Маринчев.
    Парламентарната група на Народен съюз предлага Георги Станилов и Венцислав Върбанов.
    Парламентарната група на Новото време предлага Юлияна Дончева и Господин Чонков.
    Парламентарната група на Коалиция за България предлага Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев.
    Парламентарната група на ДПС предлага Ремзи Осман и Расим Муса.
    Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори предлага Йордан Мирчев и Ваня Цветкова.
    Парламентарната група на СДС предлага Христо Кирчев и Васил Василев.
    От независимите народни представители за член на комисията се предлага Иван Козовски.
    Има ли други предложения? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 211 народни представители: за 123, против 35, въздържали се 53.
    Поименният състав на комисията е приет.
    Предстои да изберем председател.
    Парламентарната група на НДСВ предлага господин Йордан Мирчев за председател на комисията.
    Парламентарната група на Съюза на Демократичните сили предлага за председател Христо Кирчев.
    Други предложения за председател не са направени. Следователно ще гласуваме тези две предложения за по реда, по който ги прочетох.
    Моля, гласувайте предложението народният представител Йордан Мирчев да бъде председател на комисията.
    Гласували 216 народни представители: за 112, против 63, въздържали се 41.
    Предложението се приема.
    За прегласуване – господин Валентин Василев има думата.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, от името на парламентарната група предлагам прегласуване на предложението за председател на тази комисия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване още веднъж предложението проф. Йордан Мирчев да бъде председател на тази временна комисия.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 228 народни представители: за 112, против 63, въздържали се 43.
    Предложението се приема.
    Председател на комисията е проф. Йордан Мирчев.
    Остава да изберем двама заместник-председатели. Засега имаме предложения от ДПС за народния представител Ремзи Осман и от ОДС за Иван Николаев Иванов.
    Госпожо Масларова, заповядайте да направите предложение от името на Коалиция за България. (Шум и реплики в СДС.)
    Всеки може да направи предложение. Примерно господин Кирчев не успя да участва в гласуването за председател, но може да бъде гласуван за заместник-председател.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз мисля, че при новата конфигурация на паритет в комисията, която беше току-що създадена, имаме право да предложим и заместник-председатели.
    Така че от името на Парламентарната група на Коалиция за България аз предлагам за заместник-председател господин Асен Гагаузов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предложенията за заместник-председатели станаха четири.
    Господин Николов, заповядайте.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Издигам кандидатурата на господин Христо Кирчев за заместник-председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следователно, предложенията станаха пет.
    Има ли други предложения? Няма.
    Първо, ще подложа на гласуване предложението на Парламентарната група на СДС за заместник-председател, което те направиха за господин Христо Кирчев. Първите двама, които бъдат избрани, ще бъдат и заместник-председатели.
    Моля, гласувайте предложението господин Христо Кирчев да бъде заместник-председател.
    Гласували 196 народни представители: за 53, против 41, въздържали се 102.
    Предложението не се приема.
    Сега, уважаеми колеги, да ви призная, затруднен съм по какъв ред да предложа следващото гласуване. (Реплики.)
    РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По реда на постъпването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заместник-председателят господин Агов казва “по реда на прочитането”.
    РЕЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По азбучен ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сега казвате “азбучен ред”.
    Няма как по реда на постъпването, защото листчетата тук се даваха и никой не може да каже кое листче е постъпило по-напред.
    РЕПЛИКА ОТ ОДС: По азбучен ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, по азбучен ред, но по малко име или по фамилия? (Смях и реплики.) По малко име? Добре.
    Предлага се народният представител Асен Гагаузов за заместник-председател на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 169 народни представители: за 81, против 45, въздържали се 43.
    Предложението не се приема.
    Процедура за прегласуване – госпожо Масларова, заповядайте.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми колеги, моля господин председателят да подложи на прегласуване това предложение. Мисля, че една от най-големите парламентарни групи би трябвало да има поне заместник-председател в тази комисия, така че ви моля да подкрепите кандидатурата на господин Асен Гагаузов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Подлагам на гласуване още веднъж кандидатурата на господин Асен Гагаузов за заместник-председател на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 203 народни представители: за 137, против 32, въздържали се 34.
    Народният представител Асен Гагаузов е избран за заместник-председател на комисията.
    Подлагам на гласуване предложението народният представител Георги Станилов да бъде заместник-председател на тази комисия.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 207 народни представители: за 60, против 78, въздържали се 69.
    Предложението не се приема.
    Следователно, останаха двама кандидати: Иван Николаев Иванов от ОДС и предложението на ДПС за народния представител Ремзи Осман.
    Подлагам на гласуване предложението Иван Николаев Иванов да бъде заместник-председател на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 206 народни представители: за 93, против 64, въздържали се 49.
    Предложението не се приема.
    За прегласуване – заповядайте, господин Черкезов.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като не смятам БСП за опозиция и няма нито един член от опозицията като заместник-председател в тази комисия предлагам прегласуване, за да може в комисията да има един представител от истинската опозиция. (Реплики от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Още веднъж поставям на гласуване предложението господин Иван Николаев Иванов да бъде заместник-председател на тази временна комисия. Такава конкуренция никога не е имало.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 218 народни представители: за 74, против 98, въздържали се 46.
    Предложението не се приема.
    Последното предложение е от Парламентарната група на ДПС за заместник-председател на временната комисия да бъде избран Ремзи Осман.
    Моля, уважаеми дами и господа, гласувайте това предложение.
    Гласували 208 народни представители: за 161, против 23, въздържали се 24.
    Народният представител Ремзи Осман е избран за заместник-председател.
    Следователно, за председател на комисията е избран проф. Мирчев и за заместник-председатели - Асен Гагаузов и Ремзи Осман.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, обявявам почивка до 11,40 ч. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Продължаваме заседанието.

    Следващата точка от дневния ред е:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 164 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО И МЕДИЦИНСКИТЕ ГРИЖИ ЗА МОРЯЦИТЕ.
    Комисията по здравеопазване е тази, която се грижи за моряците.
    Господин Щерев не е в залата, но виждам господин Цветан Ценков, който, предполагам, може да свърши тая работа – да представи становището на комисията.
    Заповядайте, д-р Ценков, да представите това становище.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по здравеопазване относно Законопроекта за
    ратифициране на Конвенция № 164 на Международната
    организация на труда относно защита на здравето и
    медицинските грижи за моряците от 1987 г., № 402-02-89,
    внесен от Министерския съвет на 28 декември 2004 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2004 г.
    На заседанието присъстваха: господин Валери Апостолов - заместник-министър на труда и социалната политика, д-р Любомир Куманов - заместник-министър на здравеопазването, госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията.
    Законопроектът беше представен от господин Апостолов. Изтъкнато беше, че необходимостта от ратифицирането на Конвенцията произтича от поетия от страната ни ангажимент при преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 9 “Транспортна политика”. Конвенцията установява общозадължителни за ратифициралите я страни стандарти в областта на защитата на здравето и медицинските грижи за моряците. Тя е в унисон и с общото българско законодателство, регламентиращо здравеопазването на гражданите въобще и предоставянето на медицинско обслужване по отношение на моряците, както и специални разпоредби, които са съобразени с особеностите на работата на борда на кораб, осигуряване на здравословни условия на труд на кораба, максимално близки до тези, осигурени на работещите на сушата, предоставяне на осигурено медицинско обслужване, предприемане на превантивни и профилактични мероприятия. Съгласно Конвенцията, отговорността за поддържане на подходящи санитарно-хигиенни условия на корабите е на корабособствениците.
    След проведена дискусия и последващо гласуване с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържал се”, Комисията по здравеопазване взе следното
    РЕШЕНИЕ:

    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците от 1987 г. под № 402-02-89, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Ценков.
    Искам да поканя д-р Адемов да представи доклада на Комисията по труда и социалната политика.
    Заповядайте, д-р Адемов.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    по Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на
    Международната организация на труда относно защита на
    здравето и медицинските грижи на моряците, 1987 г.,
    внесен от Министерския съвет

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 13 януари 2005 г., разгледа и обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха госпожа Христина Христова - министър на труда и социалната политика, господин Валери Апостолов, господин Румен Симеонов, Иванка Христова и господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт.
    Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Валери Апостолов, който представи основните разпоредби на Конвенция № 164 и подчерта, че националната ни нормативна уредба е в съответствие с тях. Всяка държава, която е ратифицирала конвенцията, се задължава да гарантира отговорността на корабособственика за поддържане на необходимите изисквани санитарно-хигиенни условия на борда на кораба, както и предприемането на мерки за защита здравето и предоставянето на медицинско обслужване на кораба, които мерки са посочени конкретно. Посочени са медицинските изисквания, към които трябва да се приведат различните кораби според техния тонаж и численост на екипажа и др.
    След ратификацията и влизането на Конвенцията в сила за Република България, която е морска държава, ще бъдат защитени още по-категорично здравето и медицинските грижи за моряците не само на национално, но и на международно равнище. Ратифицирането на настоящата Конвенция № 164 е ангажимент, поет по време на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава 9 “Транспортна политика”.
    След приключване на разискванията и проведено гласуване с резултати “за” - 17 гласа, “против” и “въздържал се” - няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи на моряците, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
    Има доклад и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, но проф. Венко Александров не е в пленарната зала.
    Искам да помоля от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Ангел Найденов, да представи доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 402-02-89 за ратифициране на
    Конвенция № 164 на Международната организация на труда
    относно защита на здравето и медицинските грижи за
    моряците, 1987 г., внесен от Министерския съвет на
    28 декември 2004 г.

    На редовно заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците от 1987 г. и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г., приета на 74-ата сесия на Международната конференция на труда в Женева.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Не виждам желаещи.
    Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците.
    Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте за процедурно предложение, д-р Ценков.

    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
    Колеги, предлагам да съкратим срока и да гласуваме и на второ четене тази конвенция, поради това, че няма никакви различия – нито в нашата комисия, нито в останалите комисии, които са разглеждали ратифицирането на тази спогодба.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение за преминаване към второ четене.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    Заповядайте, д-р Ценков, да представите закона с член единствен на пленарната зала, за да можем да го гласуваме според нашите правила.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател.
    "ЗАКОН
    за ратифициране на Конвенция № 164 на
    Международната организация на труда
    относно защита на здравето и
    медицинските грижи за моряците, 1987 г.

    Член единствен. Ратифицира Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защита на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г., приета на 74-та сесия на Международната конференция на труда в Женева."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По текста едва ли има някакви притеснения. Затова подлагам на гласуване заглавието и член единствен на този законопроект.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
    Законът е приет единодушно.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
    Заповядайте, доц. Моллов, да представите доклада на комисията за второ гласуване.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Бойко Боев, изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" господин Асен Друмев и началника на дирекцията, която се занимава с квотите в Министерството на земеделието и горите, госпожа Мария Стефанова.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 87 народни представители: за 87, против въздържали се няма.
    Приема се.
    Моля да поканите уважаемите дами и господа в пленарната зала.
    Господин Моллов, заповядайте да представите доклада.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: "Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители".
    Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По наименованието на закона не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте наименованието на закона, подкрепено от комисията.
    Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
    Заглавието се приема.

    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:
    "§ 1. Член 1 се изменя така:
    "Чл. 1. Законът урежда:
    1. държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони;
    2. прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този параграф не виждам желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте § 1, подкрепен от комисията.
    Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 2 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което гласи:
    "Параграф 2 да придобие следното съдържание:
    "§ 2. В чл. 2, т. 2 накрая да се добавят думите "както и райони с екологични ограничения"."
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който гласи:
    "§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В т. 2 думите "или неблагоприятни природни условия" се заличават.
    2. Създава се т. 11:
    "11. насърчаване ползването на земеделската земя и развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в райони с екологични ограничения, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този § 2 думата има господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз само искам да се обоснова защо ще оттегля моето предложение. В създадената т. 11 на същия § 2 е включено, че райони с екологични ограничения ще бъдат подпомагани. Така че текстът на т. 2 се премества в т. 11. Затова оттеглям моето предложение.
    Искам да използвам времето, за да не ставам повторно, че също оттеглям и предложението си по § 10 в Допълнителните разпоредби за термина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Има ли други желаещи? Няма.
    Моля, гласувайте § 2, така както е подкрепен от комисията.
    Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се. 1
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: "§ 3. В чл. 4 след думата "обслужване" се добавя "консултации"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
    Комисията подкрепя предложението за създаване на § 3а, направено от народния представител Пламен Моллов.
    Комисията предлага да се създаде § 3а, който става § 4:
    "§ 4. В чл. 7 ал. 2 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези два параграфа има ли желаещи за изказване? Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване тези два параграфа така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
    Приемат се.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 4 има направено предложение от народния представител Владислав Костов, което е подкрепено по принцип.
    Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
    “§ 5. Създават се чл. 7а-7г:
    “Чл. 7а. (1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа база данни за:
    1. производителите на краве мляко;
    2. млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия, които изкупуват краве мляко.
    (2) Министерството на земеделието и горите събира и съхранява информация за:
    1. предадените от производителите на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко;
    2. количествата изкупено краве мляко и неговата масленост.
    (3) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за създаването и поддържането на базите данни по ал. 1 и за условията и реда за събиране, съхраняване и проверка на информацията по ал. 2.
    Чл. 7б. (1) Министерството на земеделието и горите създава база данни за млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия въз основа на данни от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.
    (2) Производителите на краве мляко се регистрират по чл. 7.
    Чл. 7в. (1) Регистрираните производители на краве мляко водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите.
    (2) Регистрираните млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, в които вписват количеството и маслеността на кравето мляко, изкупено от всеки производител.
    (3) Образците на дневниците, данните, които се вписват в тях, както и редът за извършването на проверки за редовността и точността на записаното в тях, се уреждат с наредбата по чл. 7а, ал. 3.
    Чл. 7г. (1) Всяка година до 15 януари регистрираните производители на краве мляко, млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия подават чрез общинските служби по земеделие и гори до областните дирекции “Земеделие и гори” информация за количествата произведено и предадено, съответно изкупено краве мляко и за маслеността на млякото за предходната календарна година. Млекопреработвателните предприятия не подават информация за количествата краве мляко, които са получили от млекосъбирателни пунктове.
    (2) Областните дирекции “Земеделие и гори” проверяват достоверността на подадената информация по ал. 1. Проверяваните лица са длъжни да осигурят на проверителите достъп до информацията.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6 със следното съдържание:
    “§ 6. В чл. 9 след думата “обединяването” се добавя “и дейността”.”
    Подкрепен е и текстът на вносителя за § 6, който става § 7 със следното съдържание:
    “§ 7. В чл. 10, ал. 3 думите “регионалните земеделски служби” се заменят с “областните дирекции “Земеделие и гори”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, въвеждат се едни много сложни системи за упражняване на контрол, за събиране на данни и за изключително пунктуална отчетност.
    По време на разискванията в комисията и сега не мога да си обясня с какви щатове и с какви хора ще бъде извършена тази дейност. Даже по чл. 7 вписваме как до 15 януари се предава цялата информация в ал. 1 и след това областните дирекции “Земеделие и гори” проверяват достоверността на подадената информация по ал. 1, като проверяваните лица са длъжни да осигурят достъп на проверителите до информацията. Областните дирекции по земеделие и гори имат някакви контролни функции, но тук вписваме императивно едно задължение, което на практика е неизпълнимо. Сигурно си давате сметка в една област колко регистрирани млекопроизводители ще има и как органите ще извършват цялата тази огромна дейност.
    Бих желал все пак да чуя от представителите на министерството какво точно имат предвид и как ще бъде организирано това на практика или просто записваме пожелателни текстове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но нямате предложение за отпадане?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не, на този етап не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бих поканил представител на вносителите да обясни как ще функционира тази система.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пантелеев има право, че това е една наистина всеобхватна дейност на нашите областни дирекции по земеделие и гори, но предвид ангажиментите, които сме поели пред Европейския съюз по отношение на квотите за производство на мляко, създаваме необходимата организация, за да може да се обхванат и млекопроизводителите, и млечните пунктове, за да може да имаме всеобхватна информация по този въпрос.
    Знаете, че имаме квота от над 1 млрд. литра годишно. Тя ще бъде разпределена на съответните млекопроизводители и трябва да има контрол върху тях.
    Бих искал да уточня, че те не са чак толкова много. Става дума за не повече от 5-10 хил. ферми. Разпределени на 28 области се получава не повече от 500-600 обекта в област. В момента във всяка областна дирекция се назначава по един експерт по млякото, който ще следи именно производството на мляко в съответната ферма, санитарните и ветеринарни изисквания, на които трябва да отговаря това производство и пътя на млякото от фермата до млечната мандра. Смятаме, че ще се справим с това предизвикателство, тъй като ангажиментите, които сме поели, са недвусмислени и трябва да ги изпълним. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Господин Пантелеев, надявам се, че сте удовлетворен поне частично.
    Не виждам други желаещи.
    Моля, гласувайте представените параграфи, които са подкрепени от комисията.
    Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
    Тези параграфи се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Параграф 7 касае създаването на чл. 10б, 10в и 10г. По него са направени предложения от народните представители Владислав Костов и Радослав Илиевски, които са подкрепени частично, ще прочета само неподкрепената част.
    Народният представител Владислав Костов предлага следните изменения в § 7:
    “3.1. В новия чл. 10б ал. 3 да придобие следното съдържание:
    “(3) Лицензията за внос е непрехвърляема. Вносът на количества продукти по издадена лицензия може да се прехвърли за изпълнение на друго лице с разрешение на министъра на земеделието и горите при условията на чл. 10г, ал. 4.”
    3.2. В новия чл. 10в предлагам:
    В ал. 2 т. 3 да отпадне.
    В ал. 3 към изречение първо накрая да се добави текстът: “… както и да заявява количества за внос по-големи от 1/4 от размера на тарифната квота”.
    3.3. В новия чл. 10г предлагам:
    В ал. 3 цифрите “1/3” да станат “1/4”.”
    Относно създаването на ал. 6 и т. 3.4 от неговото предложение – намерили са място в текста, който подкрепя комисията.
    Предложението на народния представител Радослав Илиевски е подкрепено по т. 1 и 3, не е подкрепено по т. 2, която гласи:
    “2. В чл. 10г ал. 2 се изменя така:
    “(2) Когато заявените количества надвишават разпределяното количество, определянето на квотите се извършва пропорционално на наличните производствени мощности.”
    Комисията предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
    “§ 8. Създават се чл. 10б-10д:
    “Чл. 10б. (1) Предварително лицензиране при внос може да се прилага в рамките на тарифните квоти на следните земеделски продукти: зърнени продукти, ориз, захар, мляко и млечни продукти, говеждо месо, телешко месо, свинско месо и продукти от него и пилешко месо. Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензиите за внос.

    (2) Лицензията за внос дава право да се извърши внос при намалена ставка на митото в рамките на тарифна квота на посочените в лицензията вид и количество продукт с определен произход в срока на нейната валидност.
    (3) Лицензията за внос е непрехвърляема. Вносът на количества продукти по издадена лицензия не може да се прехвърля на друго лице.
    Чл. 10в. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите одобрява с решение тарифните квоти, за които се прилага лицензиране, разделянето на годишните тарифни квоти за внос на земеделски продукти по периоди на изпълнение (тримесечни и шестмесечни) и обявява размера на квотата за съответния период. Решението на Министерския съвет се обнародва в “Държавен вестник”. Разпределението и предоставянето на дялове от квотата се извършват преди началото на съответния период на изпълнение.
    (2) Вносител на земеделски продукти подава заявление за издаване на лицензии за внос в 7-дневен срок от обнародването на решението по ал. 1. Заявлението се подава до министъра на земеделието и горите и към него се прилагат:
    1. удостоверение за актуално състояние на търговската регистрация и за данъчна регистрация;
    2. нотариално заверен образец от подписа на заявителя или на лице, което има право да го представлява;
    3. документ за внесена парична гаранция за изпълнение на лицензията;
    4. декларация, че заявителят или свързаните с него лица по смисъла на Търговския закон не са подали повече от едно заявление за внос на един и същ продукт в рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота;
    5. други документи, специфични за отделните продукти, определени в наредбата по чл. 10д, ал. 3.
    (3) В рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота всеки заявител, както и свързаните с него лица подават само едно заявление за внос на един продукт. Когато се установи, че заявителят или свързаните с него лица са подали повече от едно заявление, те се отхвърлят.
    (4) Размерът на паричната гаранция за изпълнение на лицензията за единица количество се определя с наредбата по чл. 10д, ал. 3.
    (5) При непълноти или неточности в подадените документи се определя 7-дневен срок за отстраняването им.
    (6) Лицензия за внос се издава на лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон.
    (7) Лицензии за внос на захар се издават само на производители на захар. Заявителят прилага към заявлението по ал. 2 декларация, че се задължава да рафинира количеството сурова захар, за което кандидатства, в 1-годишен срок от датата на вноса.
    Чл. 10г. (1) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 10в, ал. 5. Резултатите от разпределението се обявяват в 3-дневен срок.”
    Тук има ново изречение, което технически е изпуснато:
    “Министърът на земеделието и горите връща на всеки заявител в 7-дневен срок от обявяване на резултатите внесената гаранция за количествата, за които не е получил тарифната квота за внос.”
    (2) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва въз основа на заявените количества. Когато заявените количества надвишават разпределяното количество, се прилага принципът на пропорционалността, като на всеки вносител се издава лицензия за част от квотата, която е пропорционална на неговото искане.
    (3) На един заявител не се възлага повече от 1/3 от обявеното за разпределяне количество от една тарифна квота за съответния период на изпълнение.
    (4) Неразпределените и неусвоените количества по тарифната квота се прехвърлят за разпределяне през следващия период на изпълнение през годината, за която се прилага тарифната квота.
    (5) В лицензията за внос се посочват видът, количеството и страната на произход на земеделския продукт, за който е издадена, и срокът на нейната валидност. Съдържанието и формата на лицензията се определят в наредбата по чл. 10д, ал.3.
    Чл. 10д. (1) Митническите органи контролират вноса и отчитат внасяните по тарифните квоти количества по издадените лицензии за внос на земеделски продукти и заверяват представените лицензии и други документи, определени с наредбата по ал. 3.
    (2) Министърът на земеделието и горите връща на вносителите внесената гаранция за реализираното по съответната лицензия количество в 7-дневен срок от датата на представяне на заверена от митническите органи лицензия за внос и митническата декларация по вноса. Гаранцията се възстановява напълно при представяне на заверена лицензия и митническа декларация за реализиран внос на 95 на сто от определеното в лицензията количество.
    (3) Редът за издаване на лицензии за внос в рамките на тарифни квоти се урежда с наредба на Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Господин Костов, заповядайте, част от Вашето предложение е уважено, друга част, интересно защо – не!
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение по 3.1. го оттеглям.
    По предложение 3.2. исках да не се разпределя квотата на максимално количество 1/3, а да бъде една четвърт, за да могат да участват повече участници в изпълнение на този внос. Но фактически те ще имат възможност по-нататък при преразпределение за следващия период да получат част от тези квоти. Затова ще оттегля и 3.2. и 3.3., защото те са последица от предишното.
    Що се касае до 3.4., той намира място в новия член, който прочете господин Моллов – 10д, в който е посочено, че ако фактически получателят на квотата не реализира до 95% от вноса, му се връща само гаранцията за реализираното количество, а това, което не е успял да изнесе до 95%, гаранцията не му се връща, което беше и смисълът на моето предложение. Затова той каза, че по принцип то е прието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Господин Пантелеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз възразих и на заседанието на комисията на първо четене срещу предложението в този му вид, говоря за принципа на пропорционалност, чл. 10г, ал. 2. Става дума за разпределението на количествата за внос по тарифните квоти. Когато заявените количества надвишават заявеното количество, се прилага принципът на пропорционалността и т.н. За мен този принцип ще създаде сериозни проблеми, тъй като сами разбирате, че естествено всеки участник в тази конкуренция е направил свои изчисления какви количества би могъл да внесе, колко ще продаде и как да калкулира печалбата си, какъв транспорт да използва. И всичко това той е направил преди да регистрира заявлението си за внос. При условие, че има голям брой участници в тази конкуренция за тарифните квоти, съвсем естествено е, че в крайна сметка, съгласно този принцип, всички те ще получат, ако са заявили десет пъти по-големи количества от тарифната квота, ще получат една десета от това, което са заявили. И сметките им просто няма да излязат. Ето защо трябва да се прилага друг принцип, който да дава решения, по-близки до това, което искат заявителите. След като сме направили ограничение до 1/3, с такъв принцип ще дадем по-добри възможности и препоръки на комисията, която ще ги класира, заявките да се нареждат по големината на вноса. Ако с последната заявка се надхвърли исканата квота, тогава в тези рамки да се преизчислява. Но така, както са направени нещата, аз допускам, че първо, ще има нелоялна конкуренция, после, известен субективизъм, и в крайна сметка, при голям брой участници никак не е невъзможно за всички да се окаже неизгодно и те масово да се отказват от така подадените искания и заявки, след като получат на практика една малка част, съгласно принципа на пропорционалността, от това, което искат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: За да не ставам втори път, аз предлагам този текст да се отложи, но нека да приключи дискусията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Целият текст или само ал. 2?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Алинея 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За реплика има думата господин Моллов.

    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Моята реплика към господин Пантелеев се свежда до следното: действително ние в комисията обсъждахме много обстойно възможните принципи за разпределяне на квотите, тогава когато те надхвърлят обявения размер. В този случай изходихме от принципа за най-малка възможност за някаква форма на субективизъм и корупционна практика, поради простата причина, че всеки смесен механизъм, какъвто предложи в момента и господин Пантелеев, предвижда още по-голяма доза субективизъм.
    От друга страна следва да се има предвид презумпцията, чe тарифната квота всъщност е облекчение за определено количество, но никой не забранява на този вносител да внесе друго количество, за което не ползва тази преференция.
    И на трето място, принципът за пропорционалност се поддържа и от министерството, което на практика ще прилага този принцип, след като законът стане факт.
    В този смисъл комисията се обедини практически единодушно, всеки имаше възможност да направи предложения за други механизми, както се коментираше и на първо четене на този законопроект, но все едно, преди второ четене никакви допълнителни идеи не бяха дадени, а само беше коментирано, че един или друг механизъм създават определен проблем. В действителност всеки механизъм може да бъде тълкуван и субективно, и обективно, но тук въпросът е да се избере онзи механизъм, който създава най-малки проблеми. И понеже ние като комисия решихме, че този е механизмът, който създава най-малки проблеми, затова смятам, че не е целесъобразно в момента да отлагаме текста на този член, тъй като комисията едва ли би стигнала до друго решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Втора реплика – господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Пантелеев! Самият факт, че се въвежда квота вече е някакво отклонение от пазарния принцип. Според мен какъвто и механизъм да се предложи, той няма да реши проблема. Вашето предложение едва ли е по-добро от това, по което се е спряла комисията. По никакъв начин не е по-добро! Не е добро и предложението на комисията. Просто защото няма такъв идеален механизъм, след като вече говорим за квоти, след като вече се намесваме по някакъв начин на пазара.
    Тъй като използването на квотите е в интерес на българския бизнес, смятам, че комисията се е спряла на относително най-безболезнения механизъм. Затова едва ли си заслужава комисията отново да се връща и да си търси нещо, което да го подобри. Няма да го подобри! Защото, ако се възприеме вашето предложение, ще има стимул в кавички, разбира се, лош стимул за участниците да заявяват по-големи количества, надявайки се по този начин да бъдат наредени в класацията по-нагоре. Е, разбира се, всички няма да бъдат удовлетворени.
    Лош е също така и принципът, както вече споменах, който предлага и комисията. Защото по същия начин пропорционалният принцип означава, че пак участниците ще имат стимул, пак в кавички, лош стимул да записват по-големи количества, надявайки се, че поне малка част ще влезе в тази пропорция. Но бъдете сигурен, господин Пантелеев, че няма да намерим такъв механизъм, колкото и да отлагаме този проблем.
    Така че според мен спорът в крайна сметка е дребен. Независимо че засяга икономически интереси или засяга интересите на страната. Затова аз не виждам смисъл в отлагането на този проблем и за мен е по-добре да се възприеме това, което комисията предлага на залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Господин Пантелеев, заповядайте.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Ако правилно разбирам нещата, става дума за регулация. И ако най-важният критерий, аз признавам, че един от най-важните критерии е да не се допусне субективизъм и корупция, принципът на пропорционалността върши работа. И от гледна точка на министерството, да речем, което на практика трябва да извършва тази регулация, нещата наистина са добре решени. Но те не са добре решени от гледна точка на интересите на вносителите, ако щете и на пазара. След като е необходимо да има разпределение, принципът на пропорционалността не работи, ако желаещите да внесат част от тази тарифна квота са толкова много, че увеличават желаното количество два или три пъти над онова, което всъщност е допуснато за внос.
    При това положение да насърчаваме всички, които искат да внесат по нещо, това е един сиромахомилски принцип, който според мен няма никакъв смисъл. След като сме сложили бариера в тази посока, че не повече от една трета могат да внасят, все пак трябва да поощряваме едрите вносители. Това би било по-добре и за страната. Не знам точно за какви продукти ще става дума, къде има конкуренция, къде има желание за голям внос, откъде би могло да дойде най-голяма печалба и т.н. Но принципът да се класират по големина заявките в никакъв случай не създава повече условия за субективизъм и за корупция, ако щете, отколкото принципът на пропорционалността, тъй като нещата са кристално ясни от гледна точка на комисията. В крайна сметка ваша е волята.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но не оттегляте предложението си?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Не, не го оттеглям, за да влезе в аналите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Добре, да влезе в аналите.
    Госпожо Костадинова, заповядайте, за да влезете и Вие в аналите.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Ето защо трябва да се слушат репликите.
    Много внимателно слушах предложенията и текстът ми е ясен. Искам да ви кажа, че колегите и от двете страни са абсолютно прави, но е много трудно в една област, когато вече има подобни нарушения, да намерим най-доброто решение за производителите и за вносителите на захарна тръстика. Говорим най-вече за това, на всички ни стана ясно.
    А що се отнася до пропорционалността, да ви призная също не съм много склонна да приемаме точно този вид, но пък и предложението, което е направено от господин Радослав Илиевски, е също много добро: когато заявените количества надвишават разпределяното количество, определянето на квотите се извършва пропорционално на наличните производствени мощности. Но коментирахме, че в едни заводи, които са общо взето съвсем непознати, производствените наличности трудно биха могли да се определят. Така че в крайна сметка този закон въвежда лицензиите – лицензии на всички производители. Които имат желание, ще си вземат лицензии, ще изпълнят определени условия и вече ще могат да кандидатстват за тези количества внос по квоти. Според мен така до известна степен пазарът ще се регулира. Точно въвеждането на лицензиите ще даде възможност този пазар да бъде регулиран. Но не бих могла да подмина и предложението на господин Жотев да освободим изобщо пазара на такива стоки, които са на квотен принцип, тъй като безспорно е и съм съгласна с това, се създават едни механизми, срещу които всички политически сили твърдят, че се борят.

    Аз бих подкрепила текста на чл. 10, ал. 2 с ясното съзнание, че това не е най-добрият текст. Но все пак ние правим един закон, който главно е за това да подпомогнем земеделските производители. И в тази си част смятам, че ние сме намерили най-доброто за съществуващите възможности на този етап. След като имаме вече виждания при прилагането на лицензирането на земеделските производители, смятам, че и Министерство на земеделието и горите, и ние като законотворци, ще намерим може би съвършения текст. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване.
    Първото гласуване ще бъде по предложението на народния представител Радослав Илиевски, по неподкрепената т. 2 от неговото предложение.
    РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Предложението е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате неподкрепено.
    От трите Ваши предложения едно не е подкрепено.
    РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това означава, че преминаваме към гласуване на предложението от народния представител Любомир Пантелеев за отлагане на ал. 2 от чл. 10г.
    Моля, гласувайте неговото предложение.
    Гласували 96 народни представители: за 21, против 68, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста така, както е подкрепен от комисията, с корекцията, направена по ал. 1 на чл. 10г – изпуснатото изречение по технически причини, представено от господин Моллов.
    Моля, гласувайте текста на комисията.
    Гласували 96 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 4.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 8 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
    “§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2:
    а) в т. 1 думата “земеделските” се заменя с “регистрираните земеделски”;
    б) създава се т. 3:
    “3. предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон.”
    2. Създава се ал. 4:
    “(4) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за подпомагане на земеделските производители, които развиват дейност и са регистрирани в необлагодетелствани райони или в райони с екологични ограничения.”
    По § 9 също е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
    “§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в текста след думите “ал. 3” се добавя “и предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3”;
    б) в т. 4 думите “или неблагоприятни природни условия” се заличават;
    в) в т. 5 след думите “земеделие и” се добавя “отглеждането и други дейности по”;
    г) в т. 10 след думата “обучението” запетаята се заменя със съюза “и”, а думите “и консултантското” се заличават;
    д) в т. 13 накрая се добавя “и тържища”;
    е) създават се точки 14 и 15:
    “14. развитие на земеделието от необлагодетелствани райони и в райони с екологични ограничения;
    15. изпълнение на други задачи, когато това е предвидено в закон.”
    2. В ал. 2, т. 1, думите “чл. 11, ал. 3” се заменят с “чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3”.”.
    3. Създават се алинеи 6 и 7:
    “(6) Министерският съвет определя с наредба критериите за определяне на териториалния обхват на необлагодетелстваните райони и районите с екологични ограничения по предложение на министъра на земеделието.
    (7) Отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тези два текста?
    Заповядайте, господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Министърът на земеделието с наредба определя условията и реда за подпомагане на производителите, а Министерският съвет с наредба определя критериите, по които ще определим териториалния обхват на съответните райони - необлагодетелствани и други с екологични ограничения.
    Кой определя всъщност кои са районите? Не можах да разбера.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Министерският съвет.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: С коя наредба и къде? Тук пишем, че определя критериите, но не и кои са необлагодетелстваните райони. Тоест критерии за териториалния обхват. А министърът определя как ще се подпомагат. Кой обаче ще определени кои са районите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е въпрос, на който трябва да отговори или господин Моллов, или господин заместник-министърът.
    Заповядайте, господин заместник-министър.
    Надявам се, че въпросът е ясен. Надявам се, и отговорът да е ясен.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, наистина и въпросът е ясен, и отговорът е ясен. Министерският съвет определя с наредба критериите по предложение на министъра на земеделието и горите. Това касае и действащия закон в момента. Със закон са определени кои са критериите за необлагодетелстваните райони.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): А районите кой ги определя?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Кой определя кои са тези райони?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Има обективни критерии по отношение на това кои са необлагодетелстваните райони – наклон на местността, пресечена местност, райони с екологично замърсяване и т.н. Има обективни критерии, които са известни и тези критерии се използват за определяне на тези райони. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Имаме критерии, но кой е органът, който ще каже? Аз смятам, че моят климат и т.н. не отговарят изцяло. Някой трябва да ги определи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Моллов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Въпросът на господин Пантелеев, както аз го разбирам, се свежда до това дали някой казва: тези райони са такива или онези райони не са такива. Но въпросът се определя еднозначно с критериите, които определя Министерският съвет. Министерски съвет изброява един списък от критерии, които включват различни технически параметри и няма как един район, ако не отговаря на един от тези параметри, да влезе в списъка на съответно привилегировани райони. Така че априори с наредбата, която издава Министерският съвет, фактически става ясно кои са тези райони. Няма нужда от някакъв специален списък след това.
    Освен това в сега действащия Закон за подпомагане на земеделските производители в § 5 от Преходни и заключителни разпоредби е записано: “Министърът на земеделието и горите определя с наредба районите по § 1, т. 3 и 4, което включва точно райони с влошени социално-икономически характеристики и райони с неблагоприятни природни условия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сега като че ли стана по-ясно?
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Не може министърът да определя тези райони.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въз основа на критериите. Горе-долу е ясно.
    Има ли други желаещи? Няма.
    Подлагам на гласуване § 9 и 10 в окончателните редакции на комисията.
    Моля, гласувайте тези параграфи.
    Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
    Тези два параграфа се приемат.


    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията е подкрепила предложението за създаване на параграфи от 9а до 9л, те стават съответно параграфи от § 12 до § 21, и предлага следната редакция:
    "§ 12. В чл. 12а, ал. 2 думата "август" се заменя с "март".
    § 13. В чл. 12б, ал. 5 думата "август" се заменя с "март".
    § 14. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1, т. 8 думите "международни финансови" се заменят с "финансови".
    2. В ал. 2:
    а) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя "или закон";
    б) в т. 3 думите "управлението, администрирането" се заменят с "административно-стопански", а накрая се поставя запетая и се добавя "комисионни и други";
    в) в т. 4 след думите "в плановете за регионално развитие" се добавя "или закон".
    § 15. В чл. 15 думите "чл. 14, ал. 1, точки 3, 5 и 7" се заменят с "чл. 14, ал. 1, точки 1, 3, 5 и 7".
    § 16. Член 16 се изменя така:
    "Чл. 16. В случаите по чл. 14, ал. 2, точки 1 и 2 фондът може да предоставя средства на търговските банки за предоставени от тях кредити, отпуснати по определени от фонда условия, включително за кредитиране изпълнението на проекти по програмата САПАРД.”
    § 17. В чл. 17 ал. 3 се отменя.
    § 18. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 думите "които го представляват" се заменят с "чиито правомощия се определят".
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които дават становища по проектите, постъпили за получаване на средства от фонда."
    § 19. В чл. 27, ал. 2 думите "по реда на този закон" се заличават.
    § 20. Член 26, ал. 2 се изменя така:
    "(2) При предоставяне на кредити и гаранции, както и при поемане на поръчителство фондът приема предвидените в действащото законодателство обезпечения."
    § 21. Създава се чл. 29:
    "Чл. 29. Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за Държавен фонд "Земеделие"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По тези параграфи има ли желаещи? Няма.
    Затова подлагам на гласуване параграфите, както бяха представени в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
    Приемат се.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 10 имаше предложение от народния представител Владислав Костов, което той преди малко оттегли в залата.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 22 със следното съдържание:
    "§ 22. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 4 се изменя така:
    "4. "Необлагодетелствани райони" са планинските райони и други райони с природни ограничения и демографски проблеми."
    2. Създават се точки от 8 до 12:
    "8. "Млекосъбирателен пункт" е предприятие по смисъла на Търговския закон, което изкупува мляко от производители с цел да го събира, охлажда и съхранява и да го продаде на едно или повече млекопреработвателни предприятия.
    9. "Масленост" е съдържанието на мастни вещества в млякото, изразено в проценти.
    10. "Райони с екологични ограничения" са райони, в които съществуват ограничения на земеделската дейност, наложени от законодателството за опазване на околната среда или свързани с разрешаването на определен екологичен проблем.
    11. "Тарифна квота" е количество стока по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците.
    12. "Райони с природни ограничения и демографски проблеми" са райони, включващи територии с хомогенни природни условия за развитие на селскостопанска дейност, които имат:
    а) земя с ниска продуктивност, трудна за обработване и с ограничен потенциал, който може да бъде увеличен само с прекомерни разходи, и
    б) ниска или намаляваща численост на населението, което получава доходите си предимно от земеделие."
    Ако ми позволите, господин председател, Преходната разпоредба – комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходна разпоредба и предлага следната редакция на § 11 от тази разпоредба, който става § 23:
    "§ 23. Параграф 8 (относно чл. 10б-10д) влиза в сила от 1 юли 2005 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По Допълнителните и Преходните разпоредби не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване двата последни параграфа.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
    Приемат се единодушно.
    Господин Моллов, може да благодарите на когото намерите за добре.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря на Вас, господин председател, и на всички народни представители, които са в залата и подкрепиха със своята активна дейност този законопроект. Благодаря на всички.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
    С това приключихме с тази точка от дневния ред. Още един законопроект в актива на Тридесет и деветото Народно събрание.



    Преминаваме към:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
    Искам да припомня, че е представен докладът на Комисията по икономическата политика, предстои представяне на доклада на Комисията по европейска интеграция.
    Госпожо Станчева, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Благодаря Ви, господин председател.

    "СТАНОВИЩЕ
    относно Законопроект за защита на потребителите,
    № 402-01-43, внесен от Министерския съвет на
    20 август 2004 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 6 октомври 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет на 20 август 2004 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на икономиката: госпожа Евгения Колданова – заместник-министър, заедно със своя екип и представители на Комисията по търговия и защита на потребителите: господин Дамян Лазаров – председател, заедно със своя екип.




    І. Законопроектът си поставя за цел да очертае насоките на политиката за защита на потребителите в Република България и да постигне по-висока степен на хармонизация на българското законодателство с acquis communautaire в областта на защитата на потребителите, съобразно поетите ангажименти на Република България при присъединяването към Европейския съюз.
    ІІ. Материята на законопроекта попада в обхвата на Преговорна глава 23 “Защита на потребителите и тяхното здраве”, предварително затворена на 20 ноември 2000 г.
    Отношение към предмета на проекта за Закон за защита на потребителите имат следните актове от правото на Европейския съюз: Конвенция на Европейската общност за приложимото право по отношение на договори с международен елемент; Директива 98/6 на Европейската общност за обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите; Директива 84/450 на Европейска икономическа общност за заблуждаващата реклама; Директива 97/55 на Европейската общност за сравнителната реклама; Директива 85/577 на Европейската икономическа общност за договори, сключвани извън търговските обекти; Директива 97/7 на Европейската общност за договорите за продажби от разстояния; Директива 2001/95 на Европейската общност за общата безопасност на стоките; Директива 99/44 на Европейската общност за продажбите на стоки и свързаните с тях гаранции; Директива 85/374 на Европейската икономическа общност за отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока; Директива 93/13 на Европейската общност за неравноправните клаузи в договорите, предлагани на потребители; Директива 94/47 на Европейската общност за договорите за предоставяне на правото на ползване на недвижим имот за определено време; Директива 98/27 на Европейската общност за защита на колективните интереси на потребителите за издаване на разпореждания за преустановяване на търговски практики, които са в нарушение на законодателството.
    ІІІ. Част от европейското законодателство е транспонирано в действащия Закон за защита на потребителите и правилата за търговия (ДВ, бр. 30, 1999 г.). Приемането на нов Закон за защита на потребителите се налага от необходимостта в българското законодателство да се въведат директивите за защита на потребителите, приети в Европейския съюз след 1999 г., както и директивите, чиито изисквания не са въведени или са въведени частично в действащия закон.
    Към някои текстове на проекта за Закон за защита на потребителите могат да се направят бележки с оглед на въвеждането на изискванията на европейското законодателство.

    По въвеждането на Директива 2001/95 на Европейската общност за общата безопасност на стоките

    1. Член 3, ал. 2 от Директивата предвижда презумпция за безопасност на стоката, ако тя съответства на националните стандарти, които въвеждат европейски стандарти, справки за които са публикувани в официалния вестник на Европейската общност, като държавите-членки от своя страна публикуват справки за тези национални стандарти. Последното не е предвидено в чл. 71, ал. 2 на закона, поради което текстът на разпоредбата следва да се допълни.
    2. Член 5, ал. 2 от Директивата задължава дистрибуторите да не пускат на пазара стоки, за които знаят или би трябвало да знаят въз основа на информацията, с която разполагат, и като професионалисти, че са опасни. При същите условия, ако продуктът е вече пуснат на пазара, производителите и дистрибуторите трябва незабавно да уведомят контролните органи (чл. 5, ал. 3 от Директивата).
    Възникването и на двете задължения е поставено от една страна в зависимост от информацията, с която производителите и дистрибуторите разполагат, а от друга – от преценката, която могат да направят в качеството им на професионалисти в съответната област. Законопроектът – членове 77 и 79, се обляга само на първото обстоятелство – наличната информация, и може да се препоръчва неговото допълнение, като се възпроизвеждат по-точно разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Директивата.



    По въвеждането на Директива 93/13 на Европейската
    икономическа общност за неравноправните клаузи в
    договорите с потребители

    1. Глава шеста на законопроекта, озаглавена “Неравноправни клаузи в потребителските договори при общи условия” има за цел да въведе изискванията на Директива 93/13 на Европейската икономическа общност в българското законодателство. Може да се препоръча от заглавието на главата да отпадне изразът “при общи условия”.
    Според чл. 3, ал. 2 от Директивата, дадена клауза не е индивидуално уговорена, когато е била изготвена предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху нейното съдържание, в частност при договорите при общи условия. От текста на разпоредбата следва, че договорите при общи условия не изчерпват случаите, в които клаузите не са индивидуално уговорени. Това е така, доколкото в правната доктрина се приема, че договор при общи условия е налице, когато последните са предназначени да уреждат не само отношенията с отделен правен субект, а идентични отношения с относително неограничен кръг лица. В този смисъл понятието “договор при общи условия” не обхваща хипотезите на изготвени предварително от едната страна договорни клаузи, върху които другата страна не е имала възможност да влияе, които обаче са предназначени за сключването на единични, а не на масови сделки.
    С оглед на изложеното и за да се избегнат спорове и усложнения при тълкуването е уместно отпадането на израза “при общи условия” в заглавието на Глава шеста.
    2. Според чл. 5 от Директивата, при съмнение относно смисъла на дадена клауза, трябва да се предпочете онова значение, което е по-благоприятно за потребителя. Това правило не се прилага в процесите по искове, предявени от сдружения на потребителите, имащи за предмет установяването на неравноправния характер на клаузата и осъждането на търговеца да преустанови използването й – чл. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2 на Директивата. Законопроектът за защита на потребителите не съдържа последното правило и следва да се допълни.
    3. Директивата предвижда задължение за държавите да приемат в законодателството си разпоредби, даващи възможност на потребителските сдружения да предприемат надлежни действия пред съдебни или административни органи с оглед установяването на неравноправния характер на общи договорни условия и предотвратяване на използването им – чл. 7, ал. 2.
    В частност тези действия могат да бъдат насочени и срещу сдружения на търговците, които използват или препоръчват използването на определен клаузи – чл. 7, ал. 3.
    В решение на Съда на Европейската общност по дело С-372/99 – Комисията срещу Италия, се приема, че Италия частично не е изпълнила задължението си за въвеждане на Директива 93/13 на Европейската общност, тъй като законодателството й не съдържало изрична разпоредба, предвиждаща че сдруженията на потребители могат да предявят иск срещу асоциации на търговци, които препоръчват използването на неравноправни клаузи.
    Законопроектът за защита на потребителите не съдържа разпоредба, предвиждаща, че потребителските сдружения могат да предявят иск срещу организациите на търговци, които препоръчват използването на неравноправни клаузи. С оглед на практиката на Съда на Европейската общност е необходимо създаването на правило в законопроекта, което да предвиди тази възможност за сдруженията на потребителите.

    По въвеждането на Директива 85/577 на Европейската икономическа общност за договори, сключвани извън
    търговския обект

    Член 5 от Директивата предвижда възможност за потребителя да се откаже от договор, който е сключен извън търговския обект, като изпрати писмено уведомление до търговеца в седемдневен срок от получаване на информацията по чл. 4 – уведомяваща го за правото му да се откаже от договора.
    Срокът се счита за спазен, ако уведомлението е изпратено в седемдневен срок. Според чл. 47, ал. 1 и ал. 2 на закона потребителят има право да се откаже, като писмено уведоми търговеца в седемдневен срок. Необходимо е да се предвиди, че е достатъчно изявлението за отказ да бъде изпратено в този срок, без да е нужно и да бъде получено в него.

    По въвеждането на Директива 1999/44 на Европейската общност за някои аспекти на продажбата на стоки на
    потребители и свързаните с тях гаранции

    1. Според чл. 3, ал. 1 от Директивата, продавачът отговаря пред купувача – потребител за всяко несъответствие на стоката с договора, което съществува към момента на нейната доставка.
    Законопроектът предвижда отговорността на продавача да възниква при всяко несъответствие на стоката с изискванията на договора, съществуващо към момента на доставката или появило се в двегодишен срок от доставянето – чл. 105, ал. 2 от закона. Така законопроектът предвижда две алтернативни условия за пораждане на отговорността на продавача и я разширява в сравнение с режима на директивата. Тя не изисква да се отговаря за несъответствия на потребителската стока, които не са съществували към момента на доставката, а напротив, да се отговаря за тях – съществуващите при доставката, доколкото са се проявили в рамките на двегодишен срок – чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, изречение първо и т. 17 от преамбюла.

    Целта на директивата е да гарантира минимален срок, през който продавачът да отговаря, без да се предопределя дали този срок да бъде давностен или преклузивен.
    Водещата комисия следва да прецени доколко е целесъобразно да се предвижда отговорност на продавача, която далеч надхвърля изискванията на директивата. Това означава, той да отговаря за недостатъци, причините за които не са съществували към момента на доставката. Презумпцията, че ако несъответствието на стоката не се е появило в рамките на шест месеца от доставката, се счита за съществувала към този момент (чл. 5, ал. 3 от директивата и чл. 108 от законопроекта), става излишна. След като законната отговорност на продавача на потребителски стоки се поражда не само при несъответствия, съществували към момента на доставката, но и когато те са се появили в двегодишен срок от нея, така или иначе ще се отговаря за несъответствията, появили се в шестмесечен срок, дори и да се обори презумпцията, че те са съществували към момента на доставката.
    Трябва да се има предвид, че несъответствия и недостатъци на стоката, които не са съществували към момента на доставката, по принцип са предмет на гаранционна отговорност, която се поема с нарочно изявление (чл. 6 от директивата и чл. 117 от законопроекта), а не на законната отговорност за недостатъци. В този случай (на предоставена гаранция) пък е излишно презюмирането (чл. 108 in fine), че ако несъответствието се е появило в срока на гаранцията, то е съществувало към момента на доставката. За поетите задължения по гаранцията по принцип няма значение дали недостатъкът или друго несъответствие на стоката са съществували към момента на доставката или са възникнали по-късно (аргумент от чл. 117, ал. 2 от законопроекта).
    2. Член 3, ал. 5 от директивата предвижда продавачът да отговаря и когато липсата на съответствие на стоката е резултат от неправилния й монтаж, доколкото е поел задължение за това, и монтажът е извършен от него или за негова сметка.
    На второ място, продавачът отговаря и когато монтажът се извършва от потребителя в съответствие с указанията към стоката и недостатъкът е резултат от пропуски в тези указания. Член 110 от законопроекта предвижда само първата хипотеза и следва да се допълни.
    3. Член 4 на директивата предвижда, че когато последният продавач отговаря спрямо потребителя, той може от своя страна да предяви иск към производителя или предходен доставчик по търговската верига, които са отговорни за липсата на съответствие на стоката. Лицата, срещу които може да се предяви този иск и предпоставките за възникването му се определят според вътрешното право на държавите-членки. Трябва да се отбележи, че директивата няма за цел да ограничи свободата на договаряне в отношенията между продавача и предходните участници в търговската верига (аргумент от т. 9 на преамбюла).
    Законопроектът за защита на потребителите цели да въведе тези разпоредби на директивата с чл. 116, който гласи, че всяка клауза, която ограничава възможността на продавача да предяви регресен иск срещу производителя или предходен посредник по търговската верига, е нищожна. Според българското гражданско право продавачът може да предяви подобни претенции само срещу своя доставчик на основание договора между тях, а спрямо трети лица – доколкото е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което е малко вероятно в тези случаи. Що се отнася до отговорността за недостатъци, които са една от формите на несъответствие на стоката, на предходния доставчик към последния продавач тя ще възниква и ще се погасява при условията на чл. 193-197 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че исковете на продавача към предходен продавач се погасяват по принцип с изтичане на шестмесечен срок от предаването на вещта (чл. 197, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД). В същото време давностният срок за упражняване на правата на потребителя спрямо продавача е две години. Така в много случаи претенцията на последния продавач в търговската верига към предходния продавач ще се окаже погасена.
    Това състояние няма да е в противоречие с директивата, но водещата комисия може да прецени дали не е уместно да се даде изрична и позитивна уредба на това право на продавача и в частност на погасителната давност и сроковете за уведомяване за недостатъка (чл. 194 от ЗЗД).
    По въвеждането на Директива 94/47 на Европейската общност за защита на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за придобиване на правото на временно ползване на недвижими имоти (таймшеъринг).
    1. Директива 94/47 на Европейската общност има за цел да хармонизира уредбата на защитата на потребителите при сключване на договори, които пряко или непряко са свързани с придобиване на право да се ползва недвижим имот през определен период от годината (чл. 1). Според определението на чл. 2 от директивата това е договор (или група договори), който е сключен за срок не по-малък от три години срещу заплащане на обща цена, пораждащ пряко или непряко право на ползване на недвижим имот или имоти през определен период от годината, който не е по-малък от седмица. Законопроектът в чл. 149 определя този вид съглашения като договор, сключен за срок поне три години при заплащане на обща цена, въз основа на който пряко или чрез посредник се придобива право на ползване върху недвижим имот или имоти за период от годината, не по-малък от седмица.
    Изразът “пряко или непряко”, употребен в чл. 1 и чл. 2 на директивата, не се отнася до това дали договорът се сключва чрез посредник или не, а до характера на договора и неговите последици. Той може да поражда права, имащи различна правна природа (чл. 1 от директивата). Изразът “пряко или чрез посредник”, използван в чл. 149 от законопроекта, не може да изрази идеята на директивата да се обхванат различните видове права, които могат да имат за икономически ефект възможността да се използва един недвижим имот през определен период от годината.”
    По предложение на госпожа Мингова бих могла да прочета само заключението на комисията:
    “С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за защита на потребителите, № 402-01-43, внесен от Министерския съвет на 20 август 2004 г., като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Благодаря Ви, госпожо Станчева, за този подвиг – да изчетете толкова продължителен доклад.
    ДОКЛАДЧИК ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Това беше желанието на господин Герджиков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Седем страници доклад – забележително!
    Господин Димитров, заповядайте за процедура.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Имам предложение в залата да бъдат допуснати господин Радослав Бозаджиев – заместник-министър на икономиката, господин Дамян Лазаров – председател на Комисията по търговия и защита на потребителите, и господин Емил Алексиев – началник на отдел “Защита на потребителите” в Министерството на икономиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Обратно процедурно предложение? Не виждам.
    В такъв случай моля да гласувате това процедурно предложение.
    Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
    Моля квесторите да поканят споменатите служители.
    Преминаваме към разисквания по Законопроекта за защита на потребителите.
    Преди това давам думата за процедура на госпожа Румяна Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НВ): Господин председател, правя процедурно предложение да поканите първо колегите в залата, защото предстои да се обсъжда много важен законопроект. И ако не пристигнат въпреки писмата и въпреки Вашето желание в залата да влязат народни представители, от името на Парламентарната група на Новото време моля за поименна проверка на кворума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Какъв толеранс ми давате, за да влязат?
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Ако след поканата Ви не влязат, да започнете поименна проверка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Моля квесторите да поканят народните представители, за да присъстват в залата при обсъждането на този много важен законопроект. В противен случай ще трябва да направя поименна проверка.

    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - отсъства
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - тук
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - тук
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - отсъства
    Асен Димитров Гагаузов - тук
    Асен Йорданов Агов - тук
    Асен Любенов Дурмишев - отсъства
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - тук
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - отсъства
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
    Веселин Борисов Черкезов - отсъства
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
    Владислав Борисов Костов - отсъства
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - тук
    Георги Костов Станилов - отсъства
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - тук
    Георги Чавдаров Анастасов - тук
    Гиньо Гочев Ганев - отсъства
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - отсъства
    Даниела Владимирова Никифорова - тук
    Даринка Христова Станчева - тук
    Джевдет Ибрям Чакъров - тук
    Димитър Енчев Камбуров - отсъства
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - тук
    Димитър Кателийчев Пейчев - тук
    Димитър Лазаров Игнатов - тук
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - тук
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
    Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
    Димчо Анастасов Димчев - тук
    Донка Стефанова Дончева - тук
    Евгени Захариев Кирилов - отсъства
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - тук
    Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - тук
    Енчо Вълков Малев - тук
    Златка Димитрова Бобева - тук
    Иван Георгиев Иванов - тук
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Павлов Павлов - тук
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - тук
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - отсъства
    Кина Симеонова Андреева - тук
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - отсъства
    Коста Димитров Цонев - отсъства
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
    Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - отсъства
    Любомир Пенчев Пантелеев - тук
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - отсъства
    Марина Борисова Дикова - отсъства
    Марина Пенчева Василева - отсъства
    Марио Иванов Тагарински - отсъства
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - отсъства
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова - тук
    Минчо Викторов Спасов - тук
    Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - тук
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - тук
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Надя Димитрова Атанасова - тук
    Наим Иляз Наим - тук
    Наско Христов Рафайлов - отсъства
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - отсъства
    Никола Джипов Николов - тук
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - тук
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Стефанова Чилова - тук
    Нина Христова Радева - отсъства
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - тук
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - тук
    Петър Владимиров Димитров - отсъства
    Петър Иванов Агов - отсъства
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Пламен Димитров Кенаров - отсъства
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - отсъства
    Рамадан Байрам Аталай - тук
    Расим Муса Сеидахмет - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - тук
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - тук
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - тук
    Силвия Динкова Бадънкова - тук
    Силвия Петрова Нейчева - тук
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - отсъства
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - тук
    Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
    Стойко Илиев Танков - тук
    Стойчо Тодоров Кацаров - тук
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Татяна Дончева Тотева - тук
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - тук
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Цветан Петров Ценков - отсъства
    Цонко Киров Киров - отсъства
    Четин Хюсеин Казак - тук
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - отсъства
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - тук
    Янаки Боянов Стоилов - тук

    Присъстват 141 народни представители в залата, което означава, че кворум има.
    Впрочем, госпожо Георгиева, залата видимо се напълни.
    Заповядайте, уважаеми колеги, за разисквания по Законопроекта за потребителите.
    Госпожо Нейчева, имате думата.
    СИЛВИЯ НЕЙЧЕВА (НДСВ): Уважаеми дами и господа! Колегите, изказали се преди мен по повод на процедура вече споменаха, че настоящият Закон за защита на потребителите е от изключително голямо значение за всеки един български гражданин. Аз лично, специално благодаря и на госпожа Георгиева, че съумя да привлече към пленарната зала повече колеги по време на обсъждането на този закон.
    Съвсем резонно всеки от нас си задава въпроса: защо е толкова важен този закон?
    На първо място, защото всеки един от нас, във всеки един момент в своето ежедневие и битие влиза в ролята на потребител.
    Втората изключително важна причина, поради която този закон да влезе в днешния ден в пленарната зала е фактът, че Двадесет и трета глава от преговорите на България с Европейския съюз носи името “Защита на потребителите и тяхното здраве” - един изключително важен момент, който протече и беше съществена част от целия преговорен процес на България с Европейския съюз. Ако се случи така, че в някои от следващите моменти, в които продължават разговорите около присъединяването на България към Европейския съюз, да речем, Европейският съюз установи определена нередност, свързана включително и с регламентацията на защитата на потребителите, естествено могат да бъдат поставени хиляди и хиляди въпросителни относно нашето присъединяване към Европейския съюз.
    Когато говорим въобще за историята на потребителската защита и потребителското движение в България важно е да кажем, че тази история е сравнително кратка и в последните години, тоест от момента, в който беше приет за първи път Закон за защита на потребителите и на правилата за търговия през 1999 г., се формираха изключително много очаквания към този законопроект.
    На първо място естествено такива очаквания се формираха към контролните органи с оглед тяхната способност и възможност ефективно да защитават правата ни на потребители. От друга страна, много очаквания се формираха и към потребителските сдружения, които трябваше да представляват правата на всеки един от нас, влизайки в ролята на потребител. Изключително много се очакваше от потребителските сдружения да осъществяват едно изключително ефективно представителство, най-вече в държавните органи, които решаваха в един или друг момент въпросите, касаещи потребителите.
    Естествено в тези години изключително големи очаквания се формираха и към бизнеса, който на практика трябваше вече в една чисто прагматична и практическа ситуация да защити именно със своето поведение правата ни на потребители.
    Разбира се, в тези години изключително много бяха достиженията на потребителското движение в България и най-вече в посока на повишаване гражданското самосъзнание на потребители на българските граждани.
    Изключително трудни битки бяха извоювани и точно тук мога да спомена битката с държавните монополисти, включително и назад във времето твърде често подобни битки са водени между потребители и държавни монополи, но може би трябва да мине още време, докато стигнем до онзи момент, в който българските потребители ще осъзнаят силата на портфейла си. Тоест, че изцяло в техни ръце е правото да решат да закупят или да не закупят един или друг продукт на пазара, и съответно да предявяват своите претенции спрямо неговото качество.
    Ако тогава през 1999 г. обемът на закона беше по-малък и смисълът и характерът на съдържащите се в него норми имаха в по-голяма степен пожелателен характер, в настоящия момент на вашето внимание е предложен един Закон за защита на потребителите, който бих могла да кажа, че е качествено нов или изцяло нов законопроект.
    Веднага още на пръв поглед се вижда, че и неговият обем буквално е трикратно по-голям. Кръгът от права на потребителите, които се гарантират в този законопроект също е разширен и може би най-важните две права, които допълнително са включени – правото на обучение по въпроси, отнасящи се до защитата на потребителите е изцяло нов момент, и гарантираното право с този законопроект на представителство на потребителите в държавните органи, вземащи решение по въпроси, които ги засягат.
    Това наистина са две изключително важни права, които съществуващата практика през последните години показа, че са от изключително важно значение относно ефективната защита на българския потребител.
    В докладите и на Комисията по икономическата политика, и на Комисията по европейска интеграция, специално бе подчертана важността на този законопроект с оглед на това, че българското законодателство допълнително се синхронизира в тази сфера с европейските директиви. Едни от тях не бяха отчетени през 1999 г., а други бяха приети едва след 1999 г.
    За първи път се регламентират, да речем, сравнителната реклама и още няколко други търговски практики. Много по-добра формулировка и регламентация получават гаранцията и рекламацията в българските измерения.
    И вие, а и аз сама си давам сметка, че за мнозина от нас текстовете звучат наистина малко скучновато, но на практика са от изключително важно значение за всеки един от нас. В най-голяма степен с този изцяло нов законопроект се дава една по-висока защита на българския потребител, а ми се струва, че това е изключително важно от една страна за всеки един от нас, и от друга страна, и за съобразяване, тоест и за по-голямото модернизиране на нашите търговските практики, а разбира се и практиките, свързани със защитата на българския потребител.
    Новият момент, който ми се иска специално да подчертая в този законопроект, е фактът, че ако през 1999 г. законът имаше две основни части – едната, за защита на потребителите, а другата регламентираше правилата на търговия и беше прекалено идеалистична надеждата на българския законодател, че ще съумее в един само законопроект да разгледа тези два основни момента на пазара, то тези два процеса, които са неразривно свързани, в настоящия законопроект са разделени в две части и на практика в него е застъпена основно защитата на потребителите.
    В заключение искам да кажа, че предлаганият законопроект представлява на практика един нов етап от развитието на потребителската защита в България. Точно затова си позволявам да отправя към всички вас апел да подкрепим законопроекта, защото, пак ще кажа, независимо от това, че в много отношения звучи малко скучновато, съдържащите се в него параграфи и членове на практика засягат защитата на всеки един от нас в ролята ни на потребители, а ние непрекъснато влизаме в тази роля буквално във всеки един момент от нашето ежедневие. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Госпожо Нейчева, аз не съм чувал някой законопроект да е интересен като текст. Те не са нито трилър, нито любовна поезия, така че няма как да бъде интересен. Тези текстове са винаги скучновати.
    Твърде дълъг списък за парламентарния контрол трябва да изчета и, за да не ви задържам в залата след 14,00 ч., ще започна да го чета сега, а утре ще продължим с разискванията.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Не, не съм съгласна. Искам думата за процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Има желаещи за изказване.
    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ, от място): Кой?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Господин Нихризов изрази желание за изказване, обаче ми се струва, че ако той се изкаже нещата ще се проточат и няма да успеем.
    Във всички случаи не ми се ще да прекъсвам, ако има реплики и дуплики.
    Миналия път приключих да чета списъка за парламентарния контрол към 14,12 ч.
    Съжалявам, госпожо Костадинова. Разбирам аргументите Ви.
    Съобщение за парламентарен контрол на 28 януари 2005 г., петък:
    І. Разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на “Булгартабак холдинг” АД.
    ІІ. Отговори на актуални въпроси и питания:
    1. Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
    2. Министърът на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов – два въпроса, Димитър Дойчинов, Евгени Чачев, Стела Банкова и Евдокия Манева.
    3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на 18 актуални въпроса от народните представители Михаил Миков – три въпроса, Димитър Абаджиев, Евгени Чачев, Юлияна Дончева, Евдокия Манева и Васил Маринчев, Емил Кошлуков, Иван Николаев Иванов – два въпроса, Димитър Дойчинов – три въпроса, Юлияна Дончева и Величко Клингов, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, Йордан Бакалов, Стела Банкова, и Стойчо Кацаров и на шест питания от народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева, Николай Бучков, Благой Димитров и Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Христо Кирчев, и Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
    4. Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мима Ненкова, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, и Иво Атанасов и на пет питания от народните представители Евгени Чачев, Панайот Ляков – две питания, Димитър Дойчинов, Росица Тоткова и Елиана Масева.
    5. Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Атанас Папаризов, Мария Стоянова и Димитър Абаджиев, Димитър Дойчинов, и Мария Стоянова и на пет питания от народните представители Стела Банкова, Александър Паунов и Румен Петков, Васил Василев и Никола Джипов Николов, и Йордан Бакалов – две питания.
    6. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на осем актуални въпроса от народните представители Димитър Дойчинов, Йордан Соколов, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, Петър Димитров, Александър Маринов, Стойко Танков, Васил Василев, и Мария Стоянова и на две питания от народните представители Йордан Соколов и Кина Андреева, и Стойчо Кацаров.
    7. Министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Евгени Чачев, Димитър Дойчинов, Борислав Китов, Борислав Китов и Пламен Кенаров, Евдокия Манева, Теодора Константинова, и Панайот Ляков и на четири питания от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров, Стефан Мазнев, Кръстьо Петков и Росица Тоткова и Елиана Масева.
    8. Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Никола Джипов Николов, Ангел Найденов, и Панайот Ляков и на три питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров – две питания, и Александър Маринов.
    9. Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Росица Тоткова и Васил Паница, и Ангел Найденов и на четири питания от народните представители Михаил Миков, Емилия Масларова, Георги Пирински и Румен Петков, Росица Тоткова, и Панайот Ляков.
    10. Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Николай Симеонов Николов – три въпроса, Стела Банкова, Михаил Михайлов, и Теодора Константинова – два въпроса, и на питане от народния представител Михаил Миков.
    11. Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Теодора Константинова, Димитър Дойчинов, и Стойко Танков – два въпроса, и на две питания от народните представители Кина Андреева и Благой Димитров, и Кина Андреева и Теодора Константинова.
    12. Министърът околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
    13. Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Панайот Ляков – два въпроса, и Димитър Йорданов и на две питания от народните представители Димитър Дойчинов, и Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров.
    14. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Стела Банкова – два въпроса, и Стефан Мазнев и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Александър Паунов, и Иво Атанасов.
    На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
    - заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Младен Червеняков и на питане от народните представители Румяна Георгиева, Ралица Агайн и Величко Клингов;
    - министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на актуален въпрос от народните представители Димитър Дойчинов и Александър Арабаджиев;
    - министърът на образованието и науката Игор Дамянов – на актуален въпрос от народния представител Евгения Живкова и на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев;
    - министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на два актуални въпроса от народните представители Юлияна Дончева и Иван Георгиев Иванов.
    На основание чл. 78, ал. 4, поради отсъствието на народния представител Лъчезар Тошев, се отлага отговорът на негов актуален въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
    Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев, министърът на финансите Милен Велчев, министърът на правосъдието Антон Станков, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.

    Съобщения:
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе своето заседание на 27 януари 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 132 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 27 януари 2005 г., четвъртък, от 15,00 ч. в зала № 130 в сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    На 27 януари 2005 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала № 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 ще се проведе заседание на Комисията по правните въпроси.
    Следващото заседание, с продължение на разискванията по Закона за потребителите, е утре в 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,56 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов

    Асен Агов


    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Наим Наим



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания