Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 27 май 2004 г.
Открито в 9,03 ч.



27/05/2004
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
    Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам днешното заседание.
    Продължаваме с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗДРАВЕТО.
    Вчера прекъснахме заседанието на чл. 83, където дискусията по този член приключи. Има много процедурни предложения.
    Така че преминаваме директно към гласуване на процедурните предложения, които бяха направени по чл. 83 от законопроекта.
    На първо място подлагам на гласуване предложението, направено от господин Кацаров и господин Адемов за отпадане на ал. 4 на чл. 83 от текста на комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 119 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 11.
    Алинея 4 отпада.
    Подлагам на гласуване редакционните предложения, направени от господин Янаки Стоилов: в ал. 2 на чл. 83, който става чл. 82, думата “запазване” да се замени с думата “прилагане”, а в т. 4 думата “спазване” да се замени с “при зачитане”.
    Моля, гласувайте тези редакционни предложения на господин Стоилов.
    Гласували 103 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 14.
    Предложението се приема.
    Моля сега да гласуваме редакцията на чл. 82, предложен от комисията, с току-що направените и приети корекции в него.
    Гласували 110 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 19.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Комисията приема по принцип предложенията на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 84, който става чл. 83:
    “Чл. 83. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с:
    1. медицинска помощ при спешни състояния;
    2. стационарна психиатрична помощ;
    3. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
    4. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
    5. задължително лечение и/или задължителна изолация;
    6. експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност;
    7. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
    8. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.
    (2) Всеки български гражданин ползва:
    1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
    2. пълен обем от противоепидемични дейности;
    3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
    (3) Децата до 16 години имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
    (4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
    (5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по този текст?
    Господин Китов, заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз по принцип подкрепям този текст, но моите възражения, които бях направил и в комисията, искам да споделя с вас.
    Аз не съм съгласен с последната – т. 5, с която с наредба на министъра на здравеопазването ще се определя как ще плащат общините. В крайна сметка, както е и по Конституция, държавата носи своята отговорност за тези неща. Би следвало държавата да поеме финансирането и тогава би могло с наредба на министъра на здравеопазването да се определи и редът на финансирането.
    Ако в крайна сметка ние решим, че това е задължение на общините, аз съм съгласен, че има и такъв момент, би следвало със закон да кажем как ще заплащат общините, за да има яснота. Защото в противен случай винаги оставаме на една субективна преценка какъв ще бъде делът на общинските бюджети.
    Не е тайна, уважаеми колеги, и всички, които добре познават здравеопазването, са наясно, че най-окаяно е положението в общинските болници.
    И сега ние, въпреки че има явен недостиг на финансиране на общинските болници, ги натоварваме с допълнителни задължения, които, забележете, те няма да си определят, а ще се определят от министъра на здравеопазването. Да не говорим, че те вече нямат бюджети, а има заплащане по дейност. И след като има заплащане по дейност, общинските болници ще сключат може би със собствените си общини договори как ще им се заплаща. Виждате, че е абсолютен парадокс.
    Затова аз предлагам от този текст да отпадне думата “общински”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля да гласуваме предложението на господин Китов от текста да отпаднат думите “общински бюджети”.
    Гласували 108 народни представители: за 50, против 50, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме чл. 84, който става чл. 83, в редакция на комисията.
    Гласували 99 народни представители: за 63, против 18, въздържали се 18.
    Текстът се приема.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ:
    “Чл. 85. (1) Български граждани, чието лечение не може да се осъществи в Република България поради липса на апаратура, методи на лечение или специалисти, може да се изпращат за лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина.
    (2) Съставът на Централната комисия за лечение в чужбина се определя със заповед на министъра на здравеопазването.
    (3) Условията и редът за лечение в чужбина по ал. 1, както и организацията на работа на Централната комисия за лечение в чужбина се определят с наредба на министъра на здравеопазването.”
    Предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов: чл. 85 да отпадне.
    Комисията приема предложението.
    Комисията не приема предложението на вносителя за чл. 85 и предлага той да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате думата за изказване. Няма желаещи.
    Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 85 на вносителя.
    Гласували 101 народни представители: за 92, против 5, въздържали се 4.
    Текстът отпада.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По чл. 86 има предложение на народните представители Васил Паница, Теодора Константинова, Стойчо Кацаров, Димитър Игнатов и Борислав Китов:
    “Чл. 86 се изменя така:
    1. Алинея 1 се променя така:
    “(1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по чл. 83 и 84 с изключение на ал. 1, т. 1 и 3 наравно с българските граждани при условие на реципрочност със съответната страна.
    2. Създава се нова ал. 2:
    “(2) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по чл. 84, ал. 1, точки 1 и 3 наравно с българските граждани.”
    3. Създава се нова ал. 3:
    “(3) Лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по чл. 83 и 84 наравно с българските граждани.”
    4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: след думите “ал. 1” се добавят думите “ал. 2 и ал. 3”.”
    Комисията не приема предложението.
    Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 86, който става чл. 84:
    “Чл. 84. (1) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, се ползват от медицинска помощ по чл. 82 и 83 наравно с българските граждани.
    (2) Извън случаите по ал. 1 чужденците, които пребивават в Република България, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
    (3) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
    (4) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 3 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Китов, заповядайте за изказване.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искал тук да стане поне един народен представител и да каже къде на българин, на който е разрешено дългосрочно пребиваване, може да му се направи трансплантация в чужбина. Няма такава страна и Вие много добре го знаете, д-р Ценков. Няма такива. И е естествено за определени дейности, които ние сме посочили, да има реципрочност. Значи нашите сънародници в съответната страна да получават равностойни услуги. Има си спешна помощ, която не би могла да бъде отказана, тъй като това са международни спогодби. Но ние да разрешаваме на хора, на които е разрешено дългосрочно пребиваване, да имат абсолютно всички права, просто за мен е един абсурд за нашата бедност. Смисълът на нашето предложение е да има известна диференцираност по някои от действията, които иначе касаят всички български граждани. Иначе по принцип сме “за”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ценков, заповядайте за реплика.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми доц. Китов, може и да сте прав, обаче аз лично познавам хора, които от 1973-1974 г. са временно пребиваващи в България, даже някои от тях са наши колеги лекари. И се питам как бихме могли да им откажем на тях каквато и да било здравна помощ по чл. 84, за който говорите. Още повече, колко трансплантации годишно се правят в България? Така че аз поддържам становището на комисията да гласуваме члена в този му вид.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Друга реплика на господин Китов? Няма.
    Господин Китов, заповядайте за дуплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми д-р Ценков, трансплантация на органи в България след промяната на закона за информирано съгласие почти не се прави. И това е плод на Вашите усилия. Що се отнася обаче за трансплантация на тъкани, стават много. Но аз Ви казвам, че подобно нещо на български гражданин в чужбина не може да се случи, включително и в страните, за които говорите, че са колегите ни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Паница, заповядайте за изказване.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Колеги, нашето предложение е изключително логично и не разбирам защо има такава реакция срещу него. Има три категории чужденци в България. Едната категория са краткосрочно пребиваващи, преминаващи през страната, за които е ясно, че правят застраховки на границата при влизането си. Втората категория чужденци са лица без гражданство. За тях не става дума, те са свързани с така наречените миграционни конвенции и на тях медицинска помощ не може да се откаже. Става дума за третата категория - дългосрочно пребиваващи в страната. Нашето предложение е да има реципрочност при обслужването със съответната страна, изключая спешната помощ и преливането на кръв и кръвни продукти, което не може да се откаже естествено. Както каза и колегата ни Китов преди малко, няма страна в Европа не само за трансплантация, а за каквото и друго лечение да не се плаща. Откъде накъде ще важи за хора, които са дългосрочно пребиваващи в страната и, забележете, неосигурени здравно, защото знаете, че в България има 1,5 млн. души здравно неосигурени? Няма абсолютно никаква логика в окончателния текст на комисията. Нашето предложение е да има реципрочност, изключая спешната помощ. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
    Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, в чл. 86 ние разглеждаме въпроса за лечението на чуждестранни граждани в България. И тъй като не съм лекар, бих искал да попитам и заместник-председателя на комисията, след като отпадна чл. 85 по предложение на народни представители от ОДС, как ще се лекуват български граждани в чужбина, за да знам как да гласувам по този член, засягащ лечението на чуждестранни граждани в България? Според мен с това, което гласува народното представителство по чл. 85, се осуети възможността министърът на здравеопазването да подписва заповеди за лечение на български граждани в чужбина. Остава ли обаче централната комисия за лечение на български граждани в чужбина или с отпадането на чл. 85 и тя отпада? За мен е много важно да знам отговора на този въпрос, за да знам как да гласувам по чл. 86. Вероятно всеки от нас се е сблъсквал със стотици подобни случаи. Аз отправих и актуален въпрос към министъра на здравеопазването във връзка с тези апели, които всеки ден излизат по медиите за събиране на пари за лечение на един, друг, трети български гражданин. Но ние можехме да спестим всичко това, ако бяхме приели чл. 85, и ако бяхме дали възможност министърът на здравеопазването на база доклад от централната комисия за лечение в чужбина да изпраща български граждани за лечение в чужбина.
    Това е, което искам да знам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Аз Ви благодаря за поставения въпрос и съжалявам, че в залата не настъпи дебат по този член. Умишлено се въздържах от коментар, но ще ви отговоря по следния начин. Парите, които Министерството на здравеопазването отпуска на тази комисия, са около 42 хил. евро и тя се занимава единствено и само с уреждане на формалните неща по пътуването на съответния пациент. Става въпрос за около 5 хил. човека годишно, на които се налага пътуване в чужбина по здравни причини. Комисията към министъра на здравеопазването не се занимава с финансирането на лечението на тези граждани. По смисъла на сега действащото законодателство – ние този дебат сме го водили в комисията – съответното юридическо лице, в случая болнично лечебно заведение е в правото си, без да минава през комисии, ако лекуващият екип от лекари прецени, че се налага трансплантация или някакъв друг тип лечение на даден пациент, има право да влезе в контакт с институции в чужбина и да изпрати този човек. Ние самите сме свидетели, в медиите всеки ден излизат редица обяви за набиране на средства за лечение на такива граждани.
    Аз лично смятам, че не е необходимо министерството да се намесва със съответна комисия и тя да бъде този господ арбитър, който ще казва кой човек да отиде в чужбина и кой не. Тя подпомага единствено технологично, технически хората да пътуват дотам. И пак ви казвам, бюджетът е около 42-44 хил. евро. Комисията оформя само формалностите. Затова отпадна този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Втора реплика – господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Атанасов, комисията за лечение в чужбина даваше възможност на български граждани да се оформят паспортните формалности, визовите формалности и евентуално ако има контакт с чужди държави, да изпрати български граждани не на лечение, а на пребиваване в съответната страна и той трябва да си плати от събраните средства онова, което струва лечението му в чужбина. От 1999 г. е Националната здравноосигурителна каса, която е публична финансова институция и която отговаря за лечението на българските граждани. Ние бяхме единствената държава, останала от бившия социалистически блок, в която имахме такава комисия и която чрез санкция на министъра на здравеопазването трябваше да изпраща български граждани за лечение навън чрез бюджетни средства, забележете, а не чрез парите на Националната здравноосигурителна каса, където са публичните средства. В това няма нищо лошо, ако нямаме привилегировани статути на определени хора – едни да си плащат и да се чудят как да си осигурят здравето в България по Национална здравноосигурителна каса и изведнъж чрез бюджетни средства някой да заобиколи всичко това. Тоест това е неравнопоставеност, ако говорим за принципи на човешкото здраве. В същото време в текстовете, които остават тук, ние даваме правото на чужденци да се лекуват в България наравно с българските граждани, без да са плащали здравноосигурителни вноски, изключая случаите на спешната медицинска помощ, която е нормативно уредена. В цял свят, има ли спешен случай, това е нормативно уредено, но и наредбата за спешност е много точна в европейските държави. А ние даваме възможност да се лекуват в България и това не беше подкрепено преди малко и от Комисията по здравеопазване.
    Нормално е на реципрочна основа, когато една страна е поела ангажиментите към българските граждани, по същия начин да отговориш и ти. А не с парите на българския данъкоплатец и общественоосигурен човек да осигуриш лечение, за да се правиш по-хуманен или по-католик от папата! Поради което, моля ви, колеги, дайте да приемем текстовете, които не бяха приети тук, които са изключително точни, макар че комисията не ги прие в самото начало, когато ги гледахме в заседание, защото те регламентират реални плащания на българските данъкоплатци към чужденци и са съобразени с международните норми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Трета реплика? Няма.
    Господин Атанасов, заповядайте за дуплика.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ще призная, че съм шокиран от това, което чух. Народните представители – лекари, които се изказаха, убедиха всички ни, че са полагали сякаш не Хипократова клетва, а клетва пред Търговския закон. Не е нормално един представител или няколко представители на лекарското съсловие, една уважавана професия в България, да разсъждават по законопроекта за здравето от гледна точка на пазарните механизми, а не на хуманността, не на лекуването на болния, не на отношението към онези, които не могат да се лекуват. Какво лошо е имало в това, че държавата е финансирала лечението на български граждани в чужбина, когато то не може да се осъществи в България? И това ли е било срамното, че сме били единствени в Източния блок, които сме финансирали лечение на свои граждани в чужбина? Кой се срамува от това нещо? Това е било един плюс на България.
    С чл. 85 – с осуетяването на тази възможност, д-р Кенаров, каква несправедливост премахвате? Бедните хора трябва да бъдат подпомагани от държавата, независимо че държавният бюджет се събира от данъците на всички данъкоплатци. Нали това е социалната държава, каквато е България по Конституция? А сега какво се получава? Богатите ще се лекуват, бедните ще умират и те умират. Българският гражданин умира, понеже не може да се лекува. И аз се чудя как може народен представител от нашия парламент да се гордее с това и да го е срам, че държавата е давала пари за лечение на български граждани!
    Това, което Народното събрание направи днес, е много срамно. Това означава, че единствено този, който има пари, ще може да се лекува, ще могат да му се присаждат органи, ще могат да се полагат грижи за неговото здраве. Това изцяло е въвеждане на пазарни механизми в българското здравеопазване. Ако хората знаеха преди 15 години, че това ги чака, д-р Кацаров, благодарение на Вашето предложение, никога нямаше да гласуват за промяната. Защото едно казахте тогава и Вие като заместник-министър на здравеопазването, а съвсем друго се получава сега. Който няма пари, да умира – това е Вашият девиз!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване думата има господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
    Уважаеми господин Иво Атанасов, много неподготвено се изказахте, много популистки и много елементарно, неразбирайки материята, а вероятно не сте я и прочели. Аз разбирам, че Вие и вашата партия сте още във времето на 1989 г., но това време отдавна свърши, уважаеми господин Атанасов. В България има създадена Национална здравноосигурителна каса, в България има създадени осигурителни взаимоотношения. Смисълът на отпадането на този текст е в това, че тези отношения вече не се уреждат от министъра, а се уреждат от здравните каси на съответните страни чрез сключване на договори и обмен на пациенти на реципрочна основа. Това става по друг начин.
    С тези пикливи 40 хил. евро, които министерството разпределяше предишните години, абсолютно на никого не помагаше, защото само една трансплантация на черен дроб струва 100 хил. евро. Така е. Затова отпадането е продиктувано не от отказ да се лекуват български граждани в чужбина, а от необходимостта този процес да се урежда по друг начин – на сключване на договори между съответните здравноосигурителни дружества или каси в различните страни. Това е новият начин, по който се уреждат тези взаимоотношения, а те не са спрени, не са отказани.
    Така че аз Ви съветвам, преди да приказвате, първо да прочетете текстовете и да се консултирате с хора, които разбират тези неща. Недейте да приказвате празни приказки и да издигате от трибуната популистки лозунги, че тези умирали, че онези умирали, като че ли друг път не са умирали. Аз знам как ги лекувахте и кого предпочиташе министърът да изпраща – предпочиташе да изпраща и лекуваше партийната номенклатура. Това беше преди 1989 г. Защото избирателите от нашия избирателен район не са пращани в чужбина да бъдат лекувани, а само партийната номенклатура и хора като Вас, които са заемали такива постове. Това е начинът. Днес нещата се променят и стават по друг начин. Всеки осигурен български гражданин ще може да го прави. Това е отговорът на Вашия неуместен и неадекватен въпрос, който зададохте оттук.
    Сега се връщам на въпроса, който разглеждаме, защото тук беше поставен съвсем друг въпрос. Гледаме чл. 84. Има няколко неща, които са силно смущаващи.
    Някои от колегите ми преди малко споменаха. Силно смущаващо е това да се предоставя безплатна помощ, включително и трансплантации на органи, тъкани и клетки на чужденци, дългосрочно пребиваващи в България. Това е силно смущаващо и според нас подобно нещо може да става, не че не може да се извършва трансплантация на органи, тъкани и клетки на чужденци в България, но това трябва да става на реципрочна основа. Тоест, ако тук се извърши трансплантация на някой гражданин на Полша, на реципрочна основа да може да бъде извършена такава трансплантация на същия брой български граждани в Полша. Така че в крайна сметка да не бъдат ощетени българските данъкоплатци. Защото иначе има опасност ние да плащаме за трансплантации на чужди граждани в България, без такава възможност да е открита за наши граждани да го направят в чужда страна. Те ще бъдат принудени там да си платят, докато ние даваме възможност това да се извърши тук на чужденци, без да плащат в нашата страна.
    Също така ал. 2 на предложения чл. 84 говори за наредба – "при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието". Аз считам, че подобна наредба е абсолютна излишна, която да определя реда и условията, при които ще се оказва медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.
    Смисълът е съвсем друг. Ако лечебното заведение си определя цени, тук няма какво да се урежда с наредба. Определя се цена и ако на този пребиваващ в България гражданин тази цена му изнася, той ще се лекува, ако не – ще търси друга цена или друго. Той влиза в чисто пазарни отношения с лечебни заведения в България. Според мен изобщо няма какво да се урежда в такава наредба, още повече пък наредба, издадена от трима министри.
    Така че аз предлагам ал. 2 на чл. 84 да отпадне.
    Аз държа на предложението, което ние направихме с колегите. Считам, че то е много по-чисто и много по-коректно от тази гледна точка. То казва така: че на чужденци, пребиваващи в България, не може да бъде отказвана спешна помощ, не може да бъде отказвано предоставяне на кръв и кръвни продукти, независимо от това колко дълго пребивават тук, независимо от коя страна са. Това са спешни условия, които не могат да бъдат отказвани на никого. Но във всички други условия това трябва да бъде уреждано чрез реципрочни взаимоотношения или чрез заплащане, ако тези хора не са здравноосигурени в България. Считаме, че това е коректният текст, а не текстът, който е приет от комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кацаров.
    За реплика думата има господин Атанасов.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа!
    Уважаеми д-р Кацаров, аз разбирам, че 40 хил. евро за Вас са нищо пари – сумата, с която разполага тази комисия. Действително е така, защото аз много добре си спомням как по време на предизборната кампания като заместник-министър на здравеопазването Вие всеки ден дарявахте в някое село на лекарската практика апаратура за 30 хил. лв., естествено не извадени от джоба Ви. Това са Вашите представи за предизборна надпревара.
    Така че, ако тези пари са малко, нека да станат много, но да могат българските граждани да се лекуват в чужбина.
    Вие говорите за реципрочност. Но аз си задавам въпроса: има ли поне един човек на планетата, който да се затича към България с желание да бъде лекуван от д-р Кацаров, примерно, за да може България пък да изпрати свои граждани някъде в чужбина реципрочно за лечение? Има ли поне един такъв гражданин на планетата? Никой не отговаря. Значи няма такъв гражданин.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (ПГНВ, от място): Има.
    ИВО АТАНАСОВ: Мирослав Севлиевски, но той е български гражданин. Е, как тогава ние ще изпратим наши граждани на лечение в чужбина на реципрочни начала? Това просто няма как да стане. Ако това е философията на законопроекта, тя просто е неработеща. Тя действително осъжда българските граждани на затвор в нашата страна. Ние ще бъдем членове на Европейския съюз, но няма да можем да се лекуваме там. Ще могат да се лекуват богатите.
    И затова аз Ви питам, д-р Кацаров: колко договора има сключени досега за лечение на български граждани на реципрочни начала? Ако Вие кажете една солидна цифра, аз ще приема, че сте прав. Но ако няма достатъчно такива договори, значи положението е много лошо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Друга реплика има ли? Няма.
    За дуплика думата има господин Кацаров.

    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Уважаеми господин Атанасов! Първо, за апаратурата, за която говорите – това е оборудване за лекарски практики, които нашето правителство предостави на всички села – нещо, което не се беше случвало след 40 години социалистически възход. (Шум и реплики от КБ.)
    След 40 години социалистически възход в нашите села имаше по една порутена стая и в повечето от тях нямаше лекари. Ние предоставихме такова оборудване във всички села, в които има лекарски практики според Здравната карта в България. Нашият избирателен район имаше възможността да ги получи пръв – един месец преди останалите – това беше разликата.
    Уважаеми господин Атанасов! Вашата дъщеря учи и работи във Франция.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Нямам дъщеря.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Попитайте я там как се лекува, плаща ли осигуровки, как работи, как са уредени взаимоотношенията във Франция. Попитайте децата си как са уредени там взаимоотношенията, могат ли да ползват такава медицинска помощ, каквато искате чужденците да ползват в България. (Шум и реплики от КБ.)
    И, на трето място, тук говорим за следния случай. В България и в момента пребивават много чужденци. Техните взаимоотношения със системата на здравеопазване не са уредени. Законът се опитва да уреди точно тези взаимоотношения. В бъдеще след членството на България в Европейския съюз тук ще има вероятно повече чужденци и повече българи ще има в страни от Европейския съюз. Тези взаимоотношения могат да бъдат уредени и трябва да бъдат уредени по един-единствен начин – чрез договорите между отделните здравноосигурителни каси. Това е смисълът на закона, който Вие не можете очевидно да разберете дори и след обясненията. Съжалявам, аз толкова мога да Ви обясня.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Колко договора имате?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Искам да ви призова да прекъснем дебата по вече гласувания член и да се върнем на сега дебатирания чл. 84, защото е безсмислено да коментираме нещо, което вече мина. Съжалявам, колеги, но този член го гласувахме и мисля, че стана ясно на залата от дебата, че в крайна сметка министерството чрез тази комисия не прави нищо друго, освен да подпомага и по някаква за мен неясна причина да определя кой ще ходи да се лекува и кой няма. Това не е негова задача.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Ценков, по-скоро можете да направите предложение да прекъснем дебата по тази точка, която гледаме в момента, защото явно те са в някаква логическа връзка.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Не са в логическа връзка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ако искате, направете това предложение – да прекъснем разискванията по тази точка, която гледаме в момента.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Добре, оттеглям си процедурното предложение, защото госпожа Масларова вероятно иска да се изкаже.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Категорично подкрепям предложенията, които сме направили във връзка с чл. 86, тъй като всички лекари, които са в залата, и хората, които разсъждават обективно и реално, а не започват своята предизборна кампания от трибуната при разглеждане на Закона за здравето, виждат, че това е един абсолютно несериозен текст, който предлага да даваме съответната помощ на чужденците с дългосрочно пребиваване и по отношение на трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Това е един въпрос, който не е уреден и за българите. Знаем какви трудности съществуват и да предлагаме такава услуга, да се включва този текст и да бъде приет, ще бъде абсолютно несправедливо по отношение на нашите пациенти и граждани. Тук няма нищо общо Хипократовата клетва.
    Всички много добре съзнаваме какви отговорности носим и именно заради това не бива да приемаме този текст, който е предложен от комисията като последно оформление. Въпросът би се уредил, ако се сключат съответните двустранни спогодби за взаимно признаване на здравното осигуряване между България и различни други страни. Например Германия е сключила такава спогодба с Индия, тъй като не разполага с достатъчно органи и Здравната каса в Германия заплаща в Индия съответната трансплантация на свои граждани.
    Така че тук в никакъв случай не бива да се говори за това как сме отнели възможността на хора, които пребивават в България и то за какво – за трансплантация! Ние сме съгласни да получават своята спешна помощ, което е съвсем нормално при нужда, а също така осигуряване на кръв и кръвни продукти, което също е свързано със спешни състояния, животоспасяващи, но да правим услуга на други граждани, което създава много сериозни условия за спекула и корупция, в никакъв случай не бива да го допускаме.
    По отношение на това, че отнемаме възможността на хората да се лекуват в чужбина, да ме извини д-р Ценков, с отпадането на чл. 85 – това не е така. Това не е свързано с осигуряване на средства за хората, които ще се лекуват или оперират в чужбина, а само с технически подробности и евентуално плащане на пътя в една посока. Много добре знаем, защото сме работили достатъчно дълго време преди 1989 г., кой тогава се лекуваше в чужбина и тази комисия кого допускаше там. Това, разбира се, бяха партийни величия и хора от тогавашната олигархия на БКП.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, така или иначе членът за отпадане на комисията за лечение в чужбина е гласуван и не мисля да се връщам към него.
    Дебатът обаче, който беше поставен – български и чужди граждани, ме кара да мисля, че проблемите на здравеопазването на България са изключително тежки, че здравеопазването започва да става мишена на политически дрязги, което най-малкото е необходимо на българските граждани, тъй като оттук преди малко господин Иво Атанасов ни призова да бъдем хуманни и ми предложи в същото време да гласувам трансплантация за чужденците в България със средства, осигурени от българските данъкоплатци и граждани по отношение на тези вноски. Той ми предложи тази формула, четейки точно текстовете.
    Уважаеми колеги! В така разписаните текстове, приети от комисията, се дава право в т. 4 чуждестранни граждани, без значение дали са временно, дали са дългосрочно пребиваващи, дали само преминават през България, да получат правото на трансплантация в България. Питам: един български гражданин има ли това право в европейски държави или други държави? Нито един, уважаеми колеги!
    Много лесно се разпореждаме с парите на българските граждани и даваме тази възможност на чужденци, които нямат нищо общо със здравната система на България да ползват фондовете на българските граждани, нашите фондове, без да имат такава реципрочна основа! Какъв морал имаме ние към нашите избиратели? Всеки един да се замисли – тук няма партийни повели. Моля да спрем тези заигравания, които станаха и този див популизъм. Вярно е, че онова го е имало преди 10 ноември по отношение на тази комисия. В момента има 40 хил. евро. Тази комисия не може да купи дори един билет или визите на хората, които имат нужда и които заминават. Виждаме какво става по телевизията с българските граждани – как събират пари. Стига с този див популизъм.
    Нас са ни пратили тук, за да защитаваме и финансовите интереси на българските граждани. Текстовете, които бяха предложени в Комисията по здравеопазването, регламентиращи отношенията ни с чужденци, пребиваващи в България, бяха ясно и точно поставени, така че да се ползват на реципрочната основа.
    Другото, което беше заложено в тези текстове е, че всички, които преминават през България, трябва да имат своите застраховки, така както на нас ни се изисква това, пътувайки навън.
    Третото нещо, щом е спешен случай – в наредбата за спешност ясно е регламентирано, че не може да се откаже, тъй като е международна норма и в Световната здравна организация е представена по този начин.
    И накрая, ни в клин, ни в ръкав по Закона за трансплантациите, който действа от 1 януари в България и който е 100 процента бюджетно осигурен от държавата, а не от НЗОК, искаме чрез бюджетните пари на държавата да плащаме трансплантации на чужденци, дошли в България. Такава аномалия, такова чудо никъде го няма в света! И ние тук се дърлим дали да отпадне или да го приемем. Ние говорим за парите на българите, говорим за нашия икономически интерес. Естествено е, че основата на здравеопазването е финансова, а не популистична, както преди малко ми говори Иво Атанасов, той обаче изчезна.
    Мога да му кажа, че още в старите учебници отпреди 10 ноември и учебниците по управление на здравеопазването от последните години има определение що е здравеопазване – явно той не знае, човекът.
    Здравеопазването е система от политически, икономически, финансови и чисто медицински дейности, които са насочени към укрепване на общественото здраве на гражданите. Ако той не знае това нещо, да не ми говори за популизъм, че сме тръгнали към популизъм!
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Защо искаш да се политизира, казваш, че не е политическа дейност?
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Говоря за здравеопазването като отрасъл.
    Но той да ми говори за чист, див популизъм и да каже: ще отидем към хуманизма, към онзи отвлечен хуманизъм, а няма да погледнем, че това са парите на българските граждани – моля ви, не мога да го приема.
    Затова, уважаеми господин председателю на комисията! Моля Ви, не с лека ръка! Да отхвърлим текстовете, които ни бяха предложени, които бяха отхвърлени в комисията, защото тези текстове бъркат в джоба на българския гражданин, на нашите избиратели, дето са ни пратили тук! Нямаме право с лека ръка да разхищаваме българските пари за трансплантация на други хора, които нямат нищо общо и няма реципрочна основа.
    Затова ми моля още веднъж: дайте да погледнем тези текстове, става дума за пари на българските граждани, ползвани от други.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми доц. Кенаров, моята реплика освен към Вас е и към другите колеги, които се изказаха преди мен.
    Вие самият казахте, че има три категории чужди граждани, които пребивават в България, третата категория са дългосрочно пребиваващите. Предполагам, че познавате такива хора и знаете, че те поемат и понасят цялата данъчна тежест, която държавата им стоварва заради това, че живеят в България. Също така те се и осигуряват здравно.
    Вие казахте, уважаеми колеги, че над 1,5 млн. живеещи в България български граждани и чужденци не си внасят здравните осигуровки. Знаете, че тази цифра не е вярна. Тя може би е някъде между 200-300 хил. граждани. Коментирали сме я в комисията. Смятам, е подвеждате залата, като говорите за реципрочност и за механизъм, който в правния мир не съществува. Има конвенции и договаряния между държавите – това, което д-р Кацаров каза, договорки между Националната здравноосигурителна каса със западните каси. Дай Боже, след две години България да стане член на Европейския съюз, ще има такива договорки. Така че свободният трафик на хора за лечение в България и в чужбина ще е факт. Но в момента подвеждате залата с тези изказвания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми д-р Кенаров! Напълно съм съгласен с всички аргументи, които се казаха за трансплантацията. Няма как да не съм съгласен, защото това е нормалната логика.
    Но по отношение на другите точки в чл. 84 – разбира се, и за медицинската помощ при спешни състояния и осигуряване на кръв и кръвни продукти също не може да има някакви контрааргументи. Но по отношение на стационарната психиатрична помощ и задължително лечение или задължителна изолация – когато става въпрос за остри заразни заболявания, например чужденец, който пребивава в България и е с вирусен хепатит можеш ли да го пуснеш да се разхожда по границите и да сее инфекция? Точно това са аргументите, които ме карат да си мисля, че трябва да останат текстовете, които се отнасят за стационарната психиатрична помощ. Ако някой, който пребивава в България, изпадне в такава ситуация на изостряне на психичното му заболяване, той задължително трябва да бъде лекуван. Затова има международни конвенции, международноправни документи и знаете много добре за какво става въпрос.
    Но по отношение на трансплантацията просто е абсурдно да се приеме. Просто няма такъв случай досега. Нека законодателно да не даваме такава възможност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Доктор Адемов, не съм застанал срещу тези текстове по отношение на изолацията, по отношение на кръвните продукти, на спешността. Те са регламентирани и международно признати. Дълги години съм работил като директор на ИСУЛ, където имахме дипломатическо отделение и имахме два типа категории чужденци, постоянно пребиваващи в България и съм разписвал в продължение на десет години договорите. Знам, че тогава болницата търпеше огромни загуби, защото нещата не бяха уредени законодателно и трябваше това да се плаща от бюджета на държавата.
    Така че ние с Вас, д-р Адемов, сме на едно и също мнение, напълно го подкрепям.
    Доктор Ценков, моля Ви, оттеглете записаното в текстовете за трансплантация. В комисията настоявахте за такова нещо. Ние не можем да осигурим българските граждани, Вие искате чрез законови средства, чрез бюджета на държавата да харчим такива пари. Въобще не подвеждам залата. Става дума за нашите пари и то не пари на Националната здравноосигурителна каса, забележете, колеги, а става дума за плащане чрез бюджета на държавата ни, чрез събиране на данъците от всички български граждани! Такова чудо никъде няма! Моля ви, когато гледахме Закона за трансплантацията миналата година, а той действа от 1 януари т.г., приехме да се финансира единствено чрез бюджета на Република България, а не чрез Националната здравноосигурителна каса.
    Много съм радостен, д-р Ценков, ако в следващите 3-4 години нашата Национална здравноосигурителна каса има поне един-единствен подписан договор с някоя европейска осигурителна каса. Но това е договор и от другата страна на базата на договорени отношения ще искат от нас нещо, а не просто защото сме приятели.
    Така че ще бъде много трудно създаването на договор с поне една европейска държава, да кажем наблизо ни е Унгария. Да подпишем с Унгарската здравноосигурителна каса и в този договор да бъдат определени условията за диагностика, лечение и за трансплантация на наши граждани и техни граждани.
    Искам да кажа още нещо за трансплантацията, тъй като това струва много пари. В Европейския съюз не се разменят органи между европейските държави, а първо се осигурява органът за гражданина на собствената държава. “Евротрансплант” е фондация. Ще ви дам статистика от последния месец за движението на органи в Европейския съюз. Това са основно бъбреци. Най-често дарител на друга държава е Испания, и то Каталуния. В рамките на една година тя е осигурила четири бъбрека за други държави в Европейския съюз. Първо осигуряваш собствените си граждани, това не е популизъм!
    Затова ви моля тези текстове да отпаднат, както и д-р Хасан Адемов, и другите колеги настояха, да се приемат текстовете, които бяха предложени в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, госпожо председател. Явно е, че ако продължим в този дух, можем да дебатираме още около два часа! За да избегнем това и продължим разглеждането на закона, предлагам да отложим този текст, да го разгледаме в комисията и когато имаме единно мнение, да го предложим на пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Паница.
    Моля, гласувайте процедурното предложение да се отложи разглеждането на този текст.
    Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
    Разискването по този текст се отлага.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: “Раздел II – Права и задължения на пациента”.
    Комисията приема предложението на вносителя за наименованието на Раздел II.
    “Чл. 87. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.
    (2) Никой гражданин не може да бъде регистриран като пациент без неговото информирано съгласие освен в случаите, посочени със закон.”
    Има предложение на народния представител Атанас Щерев – в чл. 87, ал. 2 думата “гражданин” се заменя с израза “никое лице”.
    Комисията приема предложението.
    Има предложение на народния представител Кръстьо Петков – в чл. 87 ал. 1 да бъде редактирана, както следва:
    “(1) Пациент е всеки гражданин, пребиваващ постоянно или временно на територията на Република България, имащ право на медицински консултации, медицинска помощ и лечение.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 87, който става чл. 85:
    “Чл. 85. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило и/или на което се оказва медицинска помощ.
    (2) Никое лице не може да бъде регистрирано като пациент без неговото информирано съгласие освен в случаите, посочени със закон.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз ще направя изказване по този член и заедно с това бих искал да информирам Вас и колегите, че поредицата от предложения, които правим по главата “Правата на пациента”, не са дадени случайно. С госпожа Масларова внесохме един проектозакон за защита правата на пациента. Той беше върнат с аргумента, че достатъчно широки и прецизни права ще намерят регламентация в Закона за здравето.
    Като гледам решението на комисията се опасявам, че това не става. Може да бъркам, но моето предложение се отхвърля като доста разширено тълкуване на категорията и понятието “пациент”.
    Досега, гледайки законопроекта, тези, които не сме лекари, вероятно сте забелязали, че гласувахме маса разрешения, които са във вреда на пациентите в България. Поначало в този законопроект фигурата на пациента в много голяма степен е ампутирана. А ние като граждани сме и пациенти. Затова е много важно какво ще кажем – дали “лица, които са потърсили медицинска помощ” или “лица, които имат право на медицинска помощ”, както съм предложил в моя текст.
    Ако се отиде към стесненото тълкуване, моят въпрос е за тези, които не могат да потърсят, не могат да отидат или не могат да се регистрират, с тях какво ще стане? Въпросът е принципен, защото по-нататък ще се спрем и на текстове, които конкретно фиксират права и задължения на пациентите в България.
    Аз настоявам моето предложение да се вземе предвид. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Петков.
    За реплика има думата господин Борислав Китов.
    БОРИСАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател! Уважаеми проф. Петков, от Вашето предложение излиза, че българските граждани са пациенти. Да, ние всички, всеки един гражданин, всеки един от нас може да дойде момент, в който да стане пациент, но не може да се каже, че само този, който има право да стане пациент, е пациент. Това най-малкото означава, че в закона ние пишем, че всички български граждани сме пациенти, ерго, всички имаме нужда от лекар! И понеже вече и психиатричната помощ е доста честа, това означава ли, че имаме нужда и от такава? Не е сериозно да кажем, че всички са пациенти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Китов.
    Не виждам втора реплика.
    Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
    Аз не го правя за честта на пагона, д-р Китов. И не твърдя, че съм тесен специалист, но твърдя, че не лекари, а юристи трябва да дадат прецизна формулировка на това що е пациент. Съжалявам, аз не съм запознат с мнението на Съвета по законодателство, но можем да се обърнем към други компетентни експерти юристи. Защо? Да, потенциално всеки гражданин е пациент. Докарахме я дотам, че де факто всеки гражданин е пациент. Хубаво, но дайте онази прецизна формулировка, която да избегне колизията, защото има немалко граждани в България, които физически, транспортно, информационно и парично не могат да си потърсят помощ. Тогава ще бъда съгласен с Вас. Разбира се, Вие сте в правото си да дадете предложение и да отстоявате оригиналното предложение. Аз обаче смятам, че бъркате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Пламен Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Колеги, Главата “Права на пациента” е основополагаща глава за регулиране на обществените отношения в здравеопазването на България. Досега не е имало права на българските или на гражданите чужденци, които стават пациенти на системата, тоест граждани с граждански права, които в определен период от време могат и се ползват поради физическа или психическа непълноценност от услугите или действията на системата по здравеопазване.
    Бяха подготвени законопроекти за правата на пациентите отляво и отдясно. В последните две години беше направен един прекрасен законопроект и бяха проведени и публични дискусии в гражданското общество от страна на НДСВ. И изведнъж се прояви една кръпка в Закона за здравето, в който проект има една минимална част за правата на пациента, с което се извършва голяма демагогия. Не се регулират наистина отношенията в системата. Това беше спорът и в комисията. Говорехме го още от самото начало. Казахме, че това представлява лошо преписан Закон за народното здраве, при който имаше два-три текста, уреждащи отношенията в онова време, и върху тях някой си позволи да вкара няколко текста, неуреждащи отношенията в сегашно време, особено по отношение на европейската ни интеграция.
    Задавам си въпроса: кому е необходимо това? Кой го иска? Кой ни тика, така че тези отношения да не бъдат регулирани? Див популизъм или друга сметка?
    Моето лично виждане е на базата на това, че бяха отделени достатъчно финансови ресурси от Европейския съюз, от Ю Ес Ей Ди за създаването, финансирането на Закон за правата на пациентите в България, който беше и написан, тази глава за правата на пациента в този закон, която нищо не урежда и го прави куц закон, да отпадне и мнозинството да си внесе онзи текст и онзи закон, които разглеждахме, и книгите за правата на пациента, за да урегулираме нещата. Знам, че това не беше политическо решение, беше вътрешно лично убеждение на някои хора в НДСВ. И Вие искате колегите Ви от НДСВ да гласуват, защото просто някой от НДСВ не е пожелал да вкара нормалните текстове или нормален Закон за правата на пациента.
    Уважаеми господин председателю, правя процедурно предложение не да приемаме Глава “Права на пациента”, а да отменим Главата “Права на пациента”.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Аз правя противно процедурно предложение.
    Доцент Кенаров, имам една реплика към Вас. Не знам въобще за какъв популизъм говорите, но не виждам как този Закон за здравето може да остане без глава “Права на пациентите”. И кога във времето и пространството може да бъде вкаран изцяло нов закон, който да регулира тези взаимоотношения? За какво говорим въобще?
    Аз правя противното процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ценков.
    Ако правилно съм разбрал народния представител Пламен Кенаров, предложението е за отпадане на целия Раздел ll? Така ли е, господин Кенаров?
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС, от място): Оттеглям процедурното си предложение, защото нямаше достатъчно дискусия, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, оттегляте го.
    Продължаваме по същество по-нататък.
    Има думата господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Ценков, мисля, че този чл. 87 е абсолютно коректен и би следвало да се приеме. След това във втората алинея става въпрос за регистрация на заболеваемостта, която е свързана с пациентите. Ако ние приемем, че всички български граждани, които имат право, за което ставаше въпрос, то би следвало всички те да бъдат регистрирани и оттам насетне вече да има една видоизменена заболеваемост.
    Аз искам обаче да направя едно конкретно предложение, което мисля, че е грешка на комисията. Мисля, че много по-добре е дадено в текста на вносителя.
    Да, д-р Ценков, пациент е този, който е потърсил медицинска помощ. Но така, както комисията го е записала, за да бъде пациент, на него трябва да му се окаже задължително медицинска помощ. А на него може да не му се окаже такава. Той може само да потърси и да бъде регистриран.
    Затова аз смятам, че “и”-то трябва да отпадне от текста на комисията и да остане ал. 1 така, както е дадена от вносителя. Защото пациент е всеки, който е потърсил или му се оказва медицинска помощ. Така, както е даден текстът от комисията, задължително би трябвало на него да му се окаже медицинска помощ, за да е пациент. Когато се каже “или”, това означава, че му се оказва помощ, дори без да я е потърсил. Той може да потърси помощ, но да не му се окаже, но той се регистрира като пациент, защото е заявил това чрез своята визита. Затова аз предлагам “и” да отпадне. Да остане текстът на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. Действително “и” е абсолютно излишно. Няма капка съмнение в това. Но съображението е друго. Всяко едно от двете обстоятелства удовлетворява качеството "пациент”. (Реплики.) Тук не може да става дума за никаква комулативност, щом поотделно две неща отговарят на условието, то двете заедно на още по-голямо основание отговарят.
    За съжаление, в нашите нормативни актове има една епидемия напоследък непрекъснато да се използва тази конфигурация “и/или”, която в 90 на сто от случаите е абсолютно погрешна.
    Ако ми позволите, оттук искам да задам един въпрос – какво налага в ал. 2 да се каже “без неговото информирано съгласие”? Какво се влага в това “информирано съгласие”? Не може ли да се каже “съгласие”? Какво пречи, обяснете ми, не го разбирам. Господин Ценков, ще обясните ли? Може ли някой да е съгласен за нещо, което не знае?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Има се предвид това, че когато пациентът потърси лекарска помощ и лекарят му обясни какви манипулации би могъл той да извърши с пациента, последният може да не е съгласен да се лекува и по този начин да не бъде регистриран като пациент.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС, от място): Става въпрос за регистрация на лични данни.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Да, това е второто.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Когато някой е съгласен, той трябва да знае с какво е съгласен. (Неразбираеми реплики на народния представител Борислав Китов.)
    АСЕН ДУРМИШЕВ (НДСВ, от място): Става въпрос за опасностите, които съществуват за пациента. Той трябва да ги знае.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще го преглътна, макар че текстът много не ми харесва.
    Заповядайте.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям предложението на доц. Китов в окончателния текст да остане текста на вносителя по отношение на ал. 1.
    Но искам да попитам по отношение на ал. 2 комисията какво е имала предвид, като коментира, че никой гражданин не може да бъде регистриран. Ние започваме с израза, че “никой не може да бъде регистриран”. Този текст може да има място тук, ако имаше текст, в който се коментира регистрирането, тоест ние казваме, че “никой не може да бъде регистриран без неговото информирано съгласие”, но никъде не казваме как става регистрирането му като пациент.
    Затова предлагам на комисията да редактира текста и той да придобие следния вид: “Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.”
    Много помислете по въпроса! Не можем да започваме с отрицание “никой не може да бъде”, без да кажем как става.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Казали сме го, но не мога да намеря текста.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА: Не, не сме го казали.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
    Госпожо Михайлова, Вие предложихте редакция в пленарна зала, която ще гласуваме.
    Няма повече желаещи. Преминаваме към гласуване.
    Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Кръстьо Петков, което не е прието от комисията.
    Гласували 99 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов, което аз горещо подкрепям – за отпадането на съюза “и” от първата алинея на чл. 85 по новата редакция.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 106 народни представители: за 104, против 2, въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Госпожо Михайлова, бихте ли представили точната редакция на Вашето предложение, за да го подложа на гласуване.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): “Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Смислово това е същото, но според мен по-добре изразено.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване тази редакция на ал. 2.
    Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
    Приема се, с което текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Комисията приема текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 86:
    “Чл. 86. Оценката на здравното състояние на пациента не може да се основава на раса, пол, възраст, етническа принадлежност, произход, религия, образование, културно равнище, убеждения, политическа принадлежност, сексуална ориентация, лично и обществено положение или имуществено състояние.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте по този текст, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председател.
    Тъй като Вие като юрист веднага внесохте доста сериозна яснота в текстовете ни, ако Вие сега като юрист се зачетете в чл. 88 и колегите го прочетат, казах го и в комисията, той, уважаеми колеги, е един бутафорен текст, който не дава нито права, нито отговорности. Оценка на здравното състояние. Кой може да каже какво е това оценка на здравното състояние? Никой.
    Освен това в началото на закона ние приехме определение, че здравето е физическо, психическо и социално благополучие. Аз не съм виждал такива текстове в чужди закони, в европейски закони, нито в СЗО – оценка на здравно състояние на пациент. Разбира се, веднага са набутани няколко текста от Конституцията по отношение на вероизповедания на човека, политически убеждения, пол и т.н., да не ги обяснявам. А те са формирани като граждански права в българската Конституция. И този бутафорен текст ние го сложихме. Да, става за пълнеж на този закон, но той никому няма да бъде нужен. Защото преди това има много по-общи закони, определили правата на българския гражданин, особено пък да му правим оценка на тези права, особено да правим оценка на гражданското състояние на един човек.
    Така че аз мисля, че този бутафорен текст можеше да отпадне. Разбира се, той не беше достатъчно добре дискутиран, но тъй като е по съвест, нека всеки един да прецени сам, уважаеми господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Всъщност Вашето предложение е да отпадне текстът.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: Да, моето предложение е да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Китов, заповядайте за реплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми доц. Кенаров! Аз съм съгласен, че текстът можеше да бъде и по-изпипан, но той има своето място. И Вие много добре знаете, защото не са една и две теориите, които определяха във връзка с етническа принадлежност, във връзка с полове, определена заболеваемост, определено психично ниво, уровен на психично състояние. Така че мисля, че и в съзвучие с нашата Конституция е подобен текст да има. Не казвам, че точно този трябва да бъде, но той има своето място, за да става ясно, че не може да има такива теории и тълкувания, които сте учили и познавате много добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Не виждам друга реплика.
    Заповядайте за дуплика, господин Кенаров. Може би д-р Китов визираше учението на Малтус.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Само с две изречения, уважаеми господин председател. Приемам тази реплика на доц. Китов, но тя точно потвърждава, че не му беше мястото тук, защото, уважаеми господин председател, България е страна и е подписала Международната конвенция за правата на гражданите и за правата на пациентите, където като международен акт той стои над нашето вътрешно частно право и има много по-широко тълкуване, ако тръгнем да говорим по тези проблеми. Така че този текст наистина не му беше мястото в закона. Той не пречи на закона, но и с нищо не помага на българските граждани, особено за правата на пациентите като оценка на здравното им състояние.
    Затова помолих въз основа на теоретичната постановка, въз основа на наши международни договорености той да отпадне, защото има по-стриктни и по-сериозни текстове, които юристите преди това са направили, а не този текст, който беше формиран от няколко експерти доктори. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз.
    Има ли и други желаещи?
    Има думата господин Янаки Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господа народни представители! След като минаха някои практически много важни въпроси като че ли тази дискусия изглежда повече сама за себе си. Аз съм съгласен с оценката, че или без разпоредбата на чл. 88 законът ще бъде с еднакво качество и то няма да се определя от него. Знам, че заради систематика мнозина предпочитат в законите, които уреждат определени групи обществени отношения, да се съдържат постановки, които са по-общо записани в Конституцията. Но да не забравяме, че чл. 6 от българската Конституция казва, че не се допускат никакви привилегии или ограничения в правата, основани на раса, произход, пол и ред други признаци. Тук виждам, че те са допълнени с няколко от рода на културно равнище, сексуална ориентация, може би още едно-две неща, които не се съдържат в този конституционен текст.
    Ако трябва наистина неговият обхват да бъде разширяван, да се запишат тези няколко допълнения, но другите следват от директното действие на Конституцията. Така че в юридически план аз съм по-скоро въздържан за необходимостта от този текст, но каквото и да се реши той няма да промени оценката за целия закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Господин Кацаров, заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз мисля, че текстът е неправилно разписан. Не само че във вида, в който е, повтарят конституционни текстове, доколкото в случая предметът не е здравното състояние, това е част от лечебния процес, по-скоро ако се разписва подобен текст той трябва да бъде за достъпа до лечебно заведение, за достъпа до лекарства, за самите условия на получаване, за реда за получаване. Оценката е диагностична дейност. Тя няма как да бъде основана на друго, освен на медицинската наука. Няма как. Не може да бъде основана на друго освен на медицинската наука. Проблемът може да възникне, ако достъпът е ограничен по някакви такива причини – достъпът до лекарства, достъпът до лечебно заведение, отношението към самия пациент. Но оценката, според мен, е термин, който се припокрива със самия диагностичен процес и тя няма как да бъде друга, освен основа на методите на медицинската наука.
    Затова смятам, че е най-добре текстът да бъде преработен в друг смисъл. Може би има нужда като систематика да има такъв текст, но не да се базира на оценката на здравното състояние. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кацаров.
    Ако си позволя да коментирам, абсолютно съм съгласен с Вашето изказване.
    Има ли други желаещи?
    Заповядайте, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Аз само искам да напомня чл. 33 и чл. 34, в които министърът на здравеопазването дава преценка за здравословното състояние по региони на 5 години. И в контекста на това тук, където са правата и задълженията на българския пациент, е разписан и този текст. Така че той има своето място. Разбира се, има логика и в изказването на д-р Кацаров за това, че освен оценката, може би и достъпът, но това се третира в други глави и раздели на съответния закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ценков.
    Заповядайте за реплика, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Доктор Ценков, много уважавам това, което казахте, но то за жалост не е вярно. Онова, което дава като оценка министърът на здравеопазването, е регионалната здравна карта, основаваща се на статистическите показатели – заболеваемост, смъртност, инвалидност, или националната. Тук се прави оценка на здравното състояние на пациента, която не можело да бъде. Господин Кацаров наистина го предложи добре. Ако говорим за Главата "Права на пациента", този текст трябва да бъде формулиран по друг начин. Той трябва да се отнася за правата на пациента по отношение на достъпа до дейността. Тук тази оценка е просто бутафорна, тя не е изпълнима като оценка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това беше реплика.
    Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
    Дали има още желаещи? Не виждам.
    Затова, уважаеми народни представители, първо ще си позволя да подложа на гласуване заглавието на Раздел II – “Права и задължения на пациента", заглавие, което е на вносителя, подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте първо заглавието.
    Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
    Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Пламен Кенаров за отпадането на чл. 88.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 105 народни представители: за 21, против 64, въздържали се 20.
    Това предложение не се приема.
    Сега подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 88, подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 97, против 18, въздържали се 10.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По чл. 89, който става чл. 87, има предложение на народната представителка Елка Анастасова, което комисията приема.
    Предложение на народния представител Атанас Додов, което комисията приема по принцип.
    Предложение на народния представител Кръстьо Петков – комисията го приема по принцип.
    Искам да прочета окончателния текст:
    "Чл. 87. (1) Като пациент всеки има право на:
    1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
    2. грижи от общността, в която живее;
    3. достъпна и качествена здравна помощ;
    4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
    5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
    6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
    7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
    8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение.
    (2) При хоспитализация пациентът има право:
    1. да бъде посещаван от личния си лекар или от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
    2. да приема или да отказва посетители;
    3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
    4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
    5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в доболничната и болничната помощ.
    (3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    По този текст, уважаеми народни представители, имате думата.
    Заповядайте, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, аз напълно подкрепям този текст, но, с риск да стана банален, сега предлагам и мисля, че е по-добре да бъде “от личния си лекар и специалиста”, защото в крайна сметка считам, че и двамата би могло и трябва да го посещават. Така, както е дадено, излиза, че или от единия, или от другия. Затова считам, че е по-добре да бъде с частицата "и", което дава възможност и на единия, и на другия да го посещават.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Други желаещи има ли? Не виждам.
    Подлагам на гласуване текста в редакция на комисията с тази редакционна бележка, която е в смисъла на текста, затова не я подлагам отделно на гласуване.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 110 народни представители: за 108, против 2, въздържали се няма.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Комисията приема предложението на вносителя за чл. 90, който става чл. 88, в следната редакция:
    "Чл. 88. (1) Медицинските дейности се осъществяват след доброволно изразено информирано съгласие от пациента.
    (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.
    (3) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.
    (4) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 166, ал. 3."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Може ли някой да ми обясни как би изглеждало едно съгласие, което да не е доброволно? Как си го представяте, д-р Ценков?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Не си го представям.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Някакъв вид съгласие, но да не е доброволно.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Искате да отпадне?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно. Доброволно изразено – има си хас да е съгласие и да не е доброволно. “Contradictio in adiecto” се нарича. Вътрешно противоречие, нещо като дървено желязо, нали?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Това вероятно е техническа грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много Ви моля, нека да падне “доброволно изразено”. Да остане само "информирано".
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Тоест, чл. 88, ал. 1 да изглежда в следния вид: "Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Толкоз.
    Други желаещи? Не виждам.
    Моля ви, подкрепете този текст, който беше представен, с гласуване.
    Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
    Приема се този текст.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Комисията приема предложението на вносителя за чл. 91, който става чл. 89.
    Има предложение на народния представител Кръстьо Петков, което комисията не подкрепя.
    Ще прочета текста на вносителя:
    “Чл. 91. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (стоматолог) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, както и лицата по чл. 166, ал. 3 относно:
    1. диагнозата и характера на заболяването;
    2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
    3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и др. неудобства;
    4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение;
    (2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител, както и на лицата по чл. 166, ал. 3 своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.”
    Ето и предложението на народния представител Кръстьо Петков:
    “В чл. 91 се създава нова ал. 3:
    “(3) Всеки пациент има право на повторно медицинско изследване и на втора консултация от специалист (специалисти), ако резултатите от направените изследвания и консултации не му позволяват да даде информираното си съгласие за оказване на медицинска помощ.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 91, който става чл. 89.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи за изказване по този текст?
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз ще бъда съвсем кратък. Струва ми се, че при сегашното състояние на системата на медицинските услуги, на пациентите трябва да се даде право на повторно изследване и втора консултация от специалист, ако резултатите от направените изследвания и първите консултации не му позволяват да даде информираното си съгласие. Това е естествено право. Мисля, че то се упражнява, дори и да не го запишем.
    И без това не са кой-знае колко другите права. Затова ми се струва съвсем логично това да бъде включено в чл. 91.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика господин Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Разбирам желанието на господин Петков да даде втора или трета възможност на всеки пациент за изследване, но този текст, както е предложен, не може да бъде включен в закона по една елементарна причина – че сам болният не може да анализира направените изследвания и консултации. По тази линия всеки болен трябва да получи два скенера, два ядрено-магнитни резонанса, два доплера, ако пожелае. Кой ще ги плати? Ако той сам желае, без да го вписваме, може да направи тези изследвания частно. В този вид текстът обаче не може да влезе.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    За втора реплика има думата господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Професор Петков, логиката, която ни предлагате, е много хуманна и дава добри възможности само от теоретична гледна точка на гражданина, когато става пациент, да получи второ мнение, второ становище, ако не може да вземе за себе си решение дали да се подложи на операция или не. Това обаче е само теоретичната страна.
    Организацията и управлението на една клиника или на едно отделение, където трябва да се даде това съгласие, където трябва да се разпише, е коренно различна. Представям си в моята клиника началника, професора, и в същата клиника някои от колегите, които аз ръководя, да дадат друго различно становище на базата на друго изследване, когато това сме го направили като общо обсъждане на базата на група колеги. Обикновено крайното становище, което се предлага на пациента, за да вземе решение, не е еднолично становище на неговия лекуващ лекар. То е становище на базата на колективно мнение, колективно становище на един колектив, който на базата на изследванията и на своите познания решава какво общо да предложи на пациента – дали е диагностична процедура, дали е някаква нова лечебна методика. Физическото лице е лекуващият лекар, който отива да го предложи, но то задължително е обсъдено сутринта на консилиум, както наричаме петминутката. Така че това няма да промени първото решение. Единствено ще натовари повече финансово Касата и ще създаде възможности за противопоставяне на хора в една и съща клиника, ако го разпишем като текст, тъй като ще трябва да се противопоставят на едно официално становище, което обикновено се взема и се изразява от началника на отделението и началника на клиниката на съответната болница. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Кенаров.
    Трета реплика – господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Професор Петков, реално това става и няма нужда да се запише. Защо? Защото медицинските дейности се осъществяват само след даването на това съгласие. Когато човек не е в състояние да даде съгласие, тогава медицинските дейности не започват. Той излиза от този специалист или тази клиника и отива при друг специалист или друга клиника.
    Ако запишем обаче текста така императивно, както Вие предлагате, има реална възможност да направим тежка колизия в болничната помощ, тъй като човек може да поиска специалист от друга болница, от друг град. Възниква въпросът как ще се заплаща.
    Има едно правило, с което искам да завърша – че в крайна сметка който и да е специалист в света да дойде в определена клиника, в определено звено, трябва да има съгласие на това звено.
    Окончателното съгласие на болния се дава, ако той е убеден, но ако не е убеден, няма да започнат медицинските дейности. Затова мисля, че не е мястото тук да записваме императивно този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Господин Петков, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми д-р Кенаров, аз Ви слушах, когато предложихте да бъде отменена цялата глава с аргумента, че няма достатъчно и конкретни права. Сега правите точно обратното. Заставайки на позицията на лекарите и само на лекарите, искате и това право да го няма. Стига сте рязали правата на пациентите! Отрежете едно право на лекарите!
    Не твърдя, че това е най-прецизният текст. Може да не е императивен. Възможно е да се даде друга редакция, например “може да”, или да се намери друга интерпретация другаде, но след като това е реална или естествена практика, защо да не облечем правото в съответна форма? Защо толкова много неща в медицината стават неформално – плащания, връзки и т.н.? Защото няма фиксирани правила. Това дава възможност на институциите и на недобросъвестните лекари, защото далеч не всички са добросъвестни, да заобикалят закона.
    Това беше моето съображение. Разбира се, че има хуманни мотиви. Струва ми се, че организацията и състоянието на здравеопазването е такова, че няма да сбъркаме, ако фиксираме малко по-твърдо правата на пациентите. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Ценков, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин професор, в чл. 87, ал. 1, т. 4 е разписано точно това, което Вие искате. Само че, ако го вкараме тук, действително ще има финансово обезпечаване. И без това в България традицията показва, че един пациент, когато има съмнение за провежданото му лечение или изследване като коректно, той си прави такива допълнително – било срещу заплащане, било отново да отиде при личния лекар или специалиста и да вземе съответните направления и т.н.
    Така че аз смятам, че трябва да се съгласите тук текстът да отпадне и да гласуваме текста на комисията.
    Погледнете чл. 87, ал. 1, т. 4.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ценков.
    Има ли други желаещи? Струва ми се, че няма.
    Бих искал единствено да разбера дали проф. Кръстьо Петков държи на текста, за да го подложа на гласуване. Държите? Да. Добре.
    Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
    Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Кръстьо Петков, което, както стана ясно, не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 91 народни представители: за 7, против 62, въздържали се 22.
    Не се приема това предложение.
    Сега подлагам на гласуване окончателния текст, който е по вносителя, подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте този текст.
    Гласували 88 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 6.
    Текстът е приет.
    Господин Ценков, докладвайте последния текст преди почивката.
    Заповядайте, господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    По чл. 92 има предложение от народния представител Атанас Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 92, който става чл. 90:
    “Чл. 90. (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 89 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
    (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие, само когато непосредствено е застрашен животът му и:
    1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие;
    2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител или от лицето по чл. 164, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква.
    (3) За лица с психични разстройства, обявени в съда за неспособни да изразяват доброволно информирано съгласие, дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от Комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване?
    Не ми се иска оттук да се намесвам, но много излишни думи използвате в ал. 3: “За лица с психични разстройства, обявени от съда за неспособни да изразяват доброволно информирано съгласие, дейностите по ал. 1 могат да се извършват…” може да се каже само с две думи – “За недееспособни лица дейностите по ал. 1 могат да се извършват…”.
    Защото за недееспособни се обявяват от съда въз основа на това, че е или умствено недоразвит, или е с психично разстройство. Това са основанията и медицинските критерии за поставяне под запрещение, което го прави недееспособно.
    Така че всичко останало са излишни думи.
    Моето предложение е изразът “За лица с психични разстройства, обявени от съда за неспособни да изразяват доброволно информирано съгласие” да се замени със “За недееспособни лица” и нататък текстът продължава по същия начин.
    Господин Стоян Кушлев също го знае това.
    Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
    Аз все пак ще подложа на гласуване моето предложение по ал. 3 за тази редакция, след което ще подложа на гласуване и целия текст.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте редакцията по ал. 3, която аз предложих.
    Гласували 90 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 8.
    Предложението се приема.
    Подлагам на гласуване целия текст на чл. 92, който става чл. 90, в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 92, против 2, въздържали се няма.
    Текстът на чл. 90 е приет.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, една минута преди 11,00 ч. давам 30 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Господин Ценков, моля да продължите с докладването на Закона за здравето.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По чл. 93 има предложение на народния представител Кръстьо Петков, което комисията не подкрепя.
    "В чл. 93:
    Алинея 1 да бъде редактирана, както следва:
    "(1) Пациентът, съответно законният му представител (попечител) или други компетентни органи, в случаи, определени с този закон, могат да откажат пълно или частично по всяко време предложената медицинска помощ или продължаване на започната медицинска дейност при условие, че са му били разяснени последствията от такава стъпка на отказ."
    Създава се нова алинея:
    "Пълният или частичен отказ на пациента да му бъде оказана медицинска помощ или тя да бъде продължена, както и обръщането му за алтернативна медицинска помощ, не могат да бъдат причина за ограничаване на неговите права, предвидени в тази глава на закона, и не може да влияе на отношението лекар-пациент."
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 93, който става чл. 91:
    "Чл. 91. (1) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 164, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.
    (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.
    (3) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител или лицето по чл. 164, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате думата.
    Заповядайте, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Член 93 е изключително интересен член, макар че на пръв поглед, на първо прочитане човек може дори да не му обърне внимание, защото ставало дума само за права. Има нещо много различно в този член, ако го погледнете сериозно, ако вникнете в европейското законодателство и директиви или в холандското законодателство, където по този начин беше формирана евтаназията.
    Евтаназията, уважаеми колеги, е средство на пасивно или активно въздействие върху човешкия живот за неговото прекратяване поради непълноценност, поради молба на пациента или поради други съображения. В този член се разглежда теоретичната възможност български гражданин със своите конституционни права да откаже лечение, дори да се намира в тежко състояние, без да е формулирано точно, с което се дава възможност да се развие пасивна евтаназия.
    В други текстове на този закон евтаназията беше отхвърлена от комисията на второ четене, а тук се дава една отворена врата за извършване на евтаназия без предприемане на необходимите медицински действия на базата на информирано съгласие и отказ от лечение. Всичко това навява на мисълта или за неразбиране на проблемите с евтаназията, или поставяни пред обществото като забранителна клауза, защото тя е разрешена в последните пет години само в Холандия и Швейцария и в нито една друга европейска държава, но в нито един текст от законите в другите европейски държави по този начин не се формира начинът на отказ от лечение. Защото е право. Правото на отказ в едно интензивно отделение означава спиране на процедурите по поддържане на жизненоважни функции на един гражданин, когато животът му се поддържа например чрез изкуствен бял дроб, поставен на апаратна вентилация, няма възможност да изрази своето становище. Ще ви дам за пример локтинстейт синдрома, описан от американците в Калифорний преди 30 години, в който единственият начин, за да контактуваш с човек в напълно ясно съзнание е чрез морзовата азбука, неговите клепачи да се отварят и затварят. И искаме да кажем, че когато човек е в пълно съзнание, друг ще вземе решение за неговия живот. Друг ще каже, че трябва да се прекратят мероприятията, защото той не е съгласен с тези мероприятия. Примерно това би могъл да каже някой от неговите близки. Как да постъпим в този случай?
    Отново ви давам пример. Имаме в България циклични епидемии от енцефаломенингополирадикуло неврити. Това са пациенти, които се намират в реанимациите на България и са поставени на изкуствено дишане през трахилостоми, заради което не могат дори малкото си пръстче да помръднат, не могат да помръднат дори лицев мускул. Но някои от тях са в ясно съзнание. И в същото време ние казваме неговите близки да дадат съгласие за отказ от лечебните процедури, когато никой не знае, че човекът желае да му се поддържа изкуствено животът.

    Повдигам тази дискусия по чл. 93, защото тя носи морални, етични, философски проблеми, свързани с правата на всеки български гражданин. Затова не мисля този член да бъде разгледан просто ей така, набързо, а бих желал с останалите колеги в чисто философски аспект да дискутираме този член. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не го ли дискутирахте в комисията?
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: В комисията беше дискутирано по следния начин: да отпадне евтаназията, да бъде забранена в България, но да я оставим тук. По този начин остава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    За първа реплика – господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Уважаеми доц. Кенаров, в чл. 100 на същия закон изрично е казано, че на територията на Република България евтаназия не се прилага. Аз Ви благодаря за това, че повдигате въпроса, но този член третира случаи, които всеки ден са факт в нашата страна. Редица пациенти имат контакти всеки ден с лекари и с лечебни заведения, от които се отказват да бъдат лекувани и си тръгват. Дори бих Ви казал, че онзи ден се возих в едно такси и човекът ми каза, че е говорил с хирург за операция. Хирургът му е поставил някакви финансови бариери, да не ги дискутирам от трибуната, и човекът си е тръгнал. Можем ли ние да отнемем това право на тези хора? И как можем в този закон да не дадем правото на един пациент, който не е доволен от своя лекар или не е доволен от условията в лечебното заведение, от начина на лекуването му, да отиде да се лекува на друго място? Аз мисля, че не можем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – народният представител Евдокия Манева.
    Заповядайте, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз искам да подкрепя господин Кенаров, защото смятам, че наистина темата е изключително важна. Текстът е много общ. Той съдържа както случаите, за които Вие споменавате, когато болният може сам да преценява и не става дума за някаква изключително тежка ситуация, но включва и пасивната евтаназия. Затова аз искам да призова народните представители, текстът според мен трябва да остане такъв, какъвто е, но когато преминем към следващите текстове и обсъждаме въпроса за евтаназията, да помним, че тук сме допуснали фактически пасивната евтаназия, което според мен е съвършено напредничаво прочитане на възможностите всеки сам да решава съдбата си, живота си и смъртта си, разбира се. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председателю, виждате, че когато дискутираме чл. 93, имаме разбирания в две насоки. От една страна, това, което каза д-р Ценков, който докладва закона, е напълно правилно. Той всеки ден се среща с такива пациенти. От друга страна, в 28 големи реанимации на държавата се намират хора на апаратна вентилация. В чл. 93, ал. 1 се казва, че пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, или лицата по чл. 164, ал. 3, може да откаже по всяко време предложена медицинска помощ или продължаване на започнато лечение. Той се намира на апаратна вентилация, той не може да изрази становище. Това е ежедневие в нашите реанимации. Той не може да даде своето становище и в същото време може да бъде спряно започнатото лечение. Това дава този текст.
    Във връзка с това, че в чл. 100 забранихме евтаназията, която е спиране на лечението на човек, който се намира в такова състояние, погледнете текстовете, които си противоречат в този закон. Затова ви предлагам чл.93 във връзка със спирането на започнато лечение да бъде модифициран, да бъде променен по начин да не може да се тълкува както за едната група пациенти в ясно съзнание, които желаят да се откажат от медицинско лечение, защото имат право на това, но това не може да се отнася за хора, които не могат да изразят своето мнение и да упражнят своето право, защото нямат физическата възможност да направят това нещо. Тук не става дума за отделни казуси. Приемам Вашата теза, да, трябва да запазим правата на тези хора да се отказват, но на хората, които са в ясно съзнание и които могат да декларират това пред Вас, да се подпишат. Става дума за онези, които не са в състояние да направят това, а те имат ясно съзнание. Така че този текст трябва да го моделираме. Благодаря ви.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Колко такива случаи познаваш ти в твоята практика?
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ: В моята практика познавам около 50 случая през последните 20 години, които по три, четири месеца или една година са били на изкуствена белодробна вентилация в ясно съзнание – и това са български граждани, които не могат да изразят своето становище. Аз ви казвам, колеги, за един случай в Калифорния през 1976 г. е въведен терминът лог ин стейд, заключен в себе си, и върху един случай американското законодателство е създало стройна теория да не се предизвиква спиране на лечението на такива хора. А ви говоря, че в моята практика съм срещал достатъчно много. И всеки един реаниматор е срещал, съжалявам, че Венко Александров излезе, той също го е срещал в неговата практика като професор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на д-р Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Аз мисля, че в чл. 91, ал. 1 би могло да се прибави още нещо, което би уточнило и прецизирало текста: “Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител на лицето по чл. 164, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, с изключение на случаите, когато медицинската дейност или помощ е животоспасяваща.”
    В ал. 3 смятам, че трябва да отпаднат думите “или откаже”, защото ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, или лицето по чл. 164, ал. 3, не е в състояние да удостовери писмено отказа по ал. 1, това наистина е логично да се удостовери с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. Но аз се опасявам, че има сериозен проблем с момент на спекулация, когато ако пациентът отказва да удостовери писмено отказа, това значи, че може да се спекулира или от лекаря, или от близки да подписват вместо него. Как може той да е отказал, устно или по някакъв друг начин да е дал знак и да отказва да подпише, при положение, че е в състояние да го направи – няма някаква парализа, пареза или не е в съзнание.
    Предлагам думите “или откаже” да отпаднат от ал. 3 на чл. 91. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, д-р Константинова.
    Господин Тошев, заповядайте за изказване.

    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз не съм съгласен, че текстът на чл. 93 води към пасивна евтаназия, тоест умъртвяване, тъй като тук не става въпрос за умъртвяване, а за прекъсване на лечение. Това е право всеки пациент да реши дали да приеме или не това лечение. За евтаназията ще говорим по-късно в чл. 100, където имам едно допълнително предложение.
    Но тук бих искал да ви обърна внимание на един аспект, който в други страни е обсъждан, и се отнася за деца, чиито родители членуват в религиозни групи и поради някаква причина отказват, например, кръвопреливане или друго лечение. В такъв случай не е достатъчно да се вземе само съгласието на родителите. В страни от Европейския съюз е прието да има дежурен съдия, който да решава като неутрално лице, запознат със законите по случая, и решава вместо родителите. Той замества родителите, тяхното право, когато има съмнение, че те се водят от други подбуди, несвързани със спасяването директно на живота или здравето на едно дете, което не е пълнолетно и само не може да изрази такова становище.
    В предишния член се говори, че лекарите са длъжни при непосредствена заплаха за живота на пациент да му окажат тази помощ, без да вземат съгласие, но това се отнася само за тези случаи, когато има непосредствена заплаха за живота. Например, когато се касае за кръвопреливане поради левкимия или други заболявания, които не водят непосредствено до спасяване на живота, но в един дългосрочен план без съмнение водят до удължаване на живота, до спасяване на живота, тогава смятам, че трябва да се предвиди и тази хипотеза в този член – в този случай е редно да се произнесе районен съдия, който да е дежурен, както е в другите страни в Европейския съюз или в повечето от тях.
    Ето защо, господин председателю, процедурно предлагам да отложим разискванията по чл. 93 и да помислим за тази хипотеза, която не е предвидена нито от вносителя, нито от комисията. Смятам, че е от общ интерес да предвидим и тези възможности и с една лека корекция в текста да го направим адекватен на тази ситуация. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За обратно процедурно предложение думата има господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря, господин председател! Искам само да споделя пред Вас и пред залата, че този член сме го дебатирали може би в рамките на две заседания и отлагането му няма да доведе до по-голяма яснота.
    Смятам, че текстът, който д-р Константинова предложи като добавка към ал. 1, създава по-голяма яснота за категорията хора, които могат да откажат медицинска помощ в конкретно лечебно заведение и да не се стига до дебата има ли тиха евтаназия, открита и т.н.
    Тоест, правя обратното процедурно предложение да не отлагаме разискванията по този член.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение от народния представител Лъчезар Тошев, което всъщност е по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по този текст.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 46, против 47, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    За процедура има думата господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да предложа прегласуване на процедурата за отлагане на разискванията.
    Не е ясен текстът, както е записан. Не е добре записан. Ние не можем да лишим от право човек да приеме или да откаже медицинско въздействие върху него. Това е негово свещено право и ние не можем да го лишим от това право. Той има право да каже: не искам да бъда лекуван с този антибиотик, не искам да ми се правят венозни инжекции, не искам да ми се правят системи или отказвам кръвопреливане. Това е негово свещено право. Така че има смисъл от този текст. Обаче погледнете как е записан сега: “Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписа на лицето”. Това казва ал. 2. Само че лицето може да не е в състояние да подпише нищо, тоест, то не може да даде отказ. Има много случаи такива. Сигурен съм, че трябва да има такъв текст в закона, който да узаконява правото на човек да откаже медицинско въздействие, но трябва да се коригира. Този текст отваря врата, когато се смесват състояния. Едно е състоянието на кома, недееспособност, когато ти нищо не можеш да направиш, съвсем друго е състоянието на отказ просто да ти се правят венозни инжекции. В случая текстът се отнася и за едното, и за другото.
    Според мен текстът трябва да бъде коригиран и затова ви предлагам да отложим разискванията, за да бъде преработен в комисията. Иначе трябва да има такъв текст. Прибързаната работа може да ни доведе до грешки и след това да ги поправяме по друго време. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Лъчезар Тошев, за отлагане на разискванията по този текст.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 136 народни представители: за 83, против 52, въздържал се 1.
    Процедурното предложение е прието. Следователно отлагаме разискванията по чл. 91. Това е волята на народните представители.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ:
    “Чл. 94. Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, имате ли по този текст предложения? Няма.
    Моля, гласувайте чл. 94, който става чл. 92.
    Гласували 88 народни представители: за 86, против 2, въздържали се няма.
    Член 92 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 95, който става чл. 93:
    “Чл. 93. (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
    1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
    2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
    3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
    4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
    5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.
    (2) Достъпът на пациента до здравната информация по ал. 1, т. 2 и 3 може да бъде ограничен при писмен отказ от негова страна.
    (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа, по този текст желаете ли да вземете отношение? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
    Член 93 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По чл. 96 има предложение на народния представител Атанас Додов, което бе оттеглено в хода на дискусията.
    Има предложение на народния представител Атанас Щерев, което комисията приема.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 96, който става чл. 94:
    "Чл. 94. (1) Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител или упълномощеното от него лице има право да подава жалби и сигнали до регионалния център по здравеопазване при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
    (2) Регионалният център по здравеопазване в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.
    (3) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на РЦЗ съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на РЦЗ издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
    (4) При установяване на нарушения, наказуеми по реда на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите и Закона за здравното осигуряване районният център по здравеопазване уведомява и изпраща жалба на районните колегии на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България и на районната здравноосигурителна каса.
    (5) При установяване на данни за извършено престъпление жалбата се изпраща на прокуратурата.
    (6) В 3-дневен срок от установяването регионалният център по здравеопазване уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Искам да направя една редакционна бележка и ще помоля филолозите да помагат, защото тук не се касае до принципна бележка по текста, а до смислова.
    В ал. 6 на чл. 94: "в 3-дневен срок от установяването регионалният център …" . Вижте го само това като текст – от установяването на извършеното престъпление ли, или от установяване на престъплението? Даже трябва да бъде по-скоро "от установяване на престъплението регионалният център по здравеопазване уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия".
    В противен случай изречението е много непълно. Мисля, че като редакционна бележка това може да бъде направено в хода на дискусията. Правя предложение в чл. 94, ал. 6 текстът да звучи така:
    "(6) В 3-дневен срок от установяване на престъплението регионалният център по здравеопазване уведомява пациента за резултатите от проверката и за предприетите действия."
    Какво значи само "от установяването"?
    В такъв случай да бъде "от извършването на проверката".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Кацаров.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Казвах, казвах, че този закон е лошо написан и много трудно ще бъде поправен и сега тук отново се появява проблем. Даже се обръщам към Вас, господин председател, Вие сте известен наш юрист: "При установяване на данни за извършено престъпление жалбата се изпраща на прокуратурата". Чакайте, според нашия закон РЦЗ установява данни за извършено престъпление. Не е ли точно това работата на прокуратурата? Какво казваме с това, че ако се установят данни, го пращаме на прокуратурата? Естествено, че когато имаш съмнения и подозрения за извършено престъпление, ще сигнализираш органите на прокуратурата. Тяхна работа е да установяват дали има или няма данни и да искат да предявяват обвинения, не е работа на РЦЗ да установява данни за наличие на престъпление.
    За мен този текст е един нонсенс.
    Госпожа Масларова е права – в 3-дневен срок от установяването… Няма логика. Даваме на РЦЗ 7-дневен срок да извърши проверка, но трябва да отговори в 3-дневен срок от научаването, тоест, преди да е извършил проверката, трябва да отговори на пациента за резултатите от нея. На самата дума "установяването" не й е тук мястото. Не от установяването, може би три дни след края на проверката… Нямам идея, но от "установяването" не се разбира след края на проверката, след като си дал 7-дневен срок за проверка.
    Предлагам ви тази ал. 5 да бъде променена или най-добре да отпадне цялата, защото не ни казва нищо.
    Алинея 6 трябва при всички случаи да се коригира, ако искаме да работи, да не създаваме прецеденти.
    Ще дам друг пример – чл. 94, ал.1:
    "Пациентът, съответно неговият родител" – разбирам, че презумпцията е, ако този пациент е непълнолетен, неговият родител да го направи. Но от така написания текст става ясно, че може да бъде пълнолетен и пак неговият родител да има право да сезира. Това е важно – кой има право да сезира – ощетеното лице. Ако е пълнолетен, неговият родител не би следвало да има право да сезира районния център по здравеопазване, той не е страна в случая, страна е самият човек. Има смисъл да пишем за родител, но да подчертаем, че става дума за родителя на лице, което е непълнолетно, тоест, неговият настойник. В този смисъл родителят да има право. Иначе е пълнолетен гражданин, а пък родителят му… Може самият той да не се жалва, а родителят му да се жалва. Изпадаме в едни такива неточности. Многото неточности в текстовете ще създадат проблеми на евентуална съдебна практика, защото актовете на РЦЗ ще могат да бъдат обжалвани в съда и става една история, от която ще се срамуваме, че сме приели такъв закон. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по теста? Няма.
    Първо поставям на гласуване предложението на народния представител господин Кацаров за отпадане на ал. 5.
    Гласували 92 народни представители: за 69, против 19, въздържали се 4.
    Предложението на народния представител д-р Кацаров се приема.
    Следователно ал. 5 отпада от текста.
    Моля, уточнете за ал. 6 какво трябва да подложа на гласуване. Предложението на госпожа Емилия Масларова беше да стане: "в 3-дневен срок от установяване на престъплението…" или …?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Не може "престъплението".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е предложение. Аз също мисля, че невинаги може да бъде престъпление, може да бъде нещо друго, но не мога аз да правя предложения от тази трибуна.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Господин председател, аз имам едно предложение: “В тридневен срок от приключване на проверката на регионалния център по здравеопазване…”, без значение какъв ще е изходът от проверката – дали ще има установено нарушение или не.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Масларова, това удовлетворява ли Ви?
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Да, след като отпада ал. 5, това е логично.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: И оттегляте ал. 5, защото така става по-точно.
    Предлага се в ал. 6 да добавим: “В тридневен срок от приключване на проверката…”.
    И след отпадането на ал. 5, ал. 6 става ал. 5.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
    Това допълнително предложение за ал. 6 се приема.
    Моля, гласувайте целия текст на чл. 94, без ал. 5 и с вече приетото уточняване на ал. 6.
    Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
    Член 94 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: По чл. 97, който става чл. 95, има предложение на народния представител Атанас Щерев.
    Комисията приема предложението.
    Комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 97, който става чл. 95:
    “Чл. 95. Пациентът е длъжен:
    1. да се грижи за собственото си здраве;
    2. да не уврежда здравето на другите;
    3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
    4. да спазва установения ред в лечебните и здравни заведения.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По този текст има ли народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте за този текст.
    Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
    Член 95 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ:
    “Чл. 98. (1) При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.
    (2) Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.”
    Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев за чл. 98 – създава се нова ал. 3 със следния текст:
    “(3) В случаите по ал. 1 не се допуска евтаназия, независимо дали това е пожелано от пациента.”
    Комисията не приема предложението.
    Комисията приема текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Мисля, че не е точен крайният извод, защото в чл. 100 се казва, че “На територията на Република България не се прилага евтаназия”.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: В този смисъл не се приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми дами и господа.
    Заповядайте, господин Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми народни представители! На практика с това предложение започваме дискусията по проблема на евтаназията. “Евтаназия” означава умъртвяване по безболезнен начин. Това е значението на думата, тоест прекратяване живота на един пациент по някакви причини.
    Има различни видове евтаназия. В случая на чл. 98 се говори за нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза. Затова съм предложил в този текст изрично да се запише, че “В случаите по ал. 1 не се допуска евтаназия, независимо дали това е пожелано от пациента.”
    Оттук нататък в следващите текстове, а също така и в чл. 100 на практика говорим не за прекратяване на лечението, което е право на пациента, а за прекратяване на живота на пациента чрез лекарско действие.
    Аз смятам, първо, че не можем да вменяваме на лекарите да извършват такова нещо, тъй като това противоречи на морала на лекарската професия. Лекарите следва да се борят за живота на пациента си до последния възможен момент. Дори когато пациентът поради страдания, които изпитва, поиска да бъде сложен край на неговия живот, аз не смятам, че лекарят трябва да извършва това нещо, защото после това прекратяване на живота може да се нарече убийство, тъй като е прекратяване на живот, това не е милост към пациента, това после ще лежи на съвестта на този лекар.

    Има и случаи, когато лекарите поради това, че случаят е безнадежден, би могло да се очаква, ще се прекратят лечението поради това, че няма смисъл. Аз смятам, че това вече е криминално деяние и то изобщо не може да се допуска и не може да се разглежда. Така че в този случай аз смятам, че не трябва да се приема в нашето общество вменяването на лекарите на възможност да прекратяват човешкия живот, независимо по какви причини. Това се предлага.
    От друга страна, у нас не се наказва самоубийството, но се наказва асистираното самоубийство, когато някой подпомага някой друг да се самоубие. Това е наказуемо. И в случая една такава евтаназия би означавала също асистирано самоубийство. От гледна точка на морала аз смятам, че тук може да има дискусия, но се надявам, че както в предишни дискусии, които сме имали в Народното събрание, ние ще решим в полза на това нашето общество да бъде човешко общество и да не преминаваме към постчовешкото бъдеще, което беше прогнозирано от Франсис Фукуяма.
    Смятам също така, че не би следвало да приемаме освобождаване от отговорност на лекар, който извършва такъв акт на прекратяване на живота на пациента. Както казах, аз смятам, че ние в момента трябва да проявим милост към лекарите, защото това е част от нещата, които ги засягат пряко и не бихме могли на тяхната съвест да слагаме такива възможности, дори и когато те биха били евентуално съгласни да извършат това, законът не трябва да го позволява.
    Ето защо аз се обявявам против въвеждането на всякакви мерки, свързани с прекратяване живота на пациентите, наричана евтаназия. Затова ще подкрепя текста в чл. 100, но смятам, че в този текст би трябвало да се запише, че когато има нелечими заболявания, пак не се допуска евтаназия, независимо дали това е пожелано от пациента. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Моето предложение е към господин Тошев. Аз разбирам неговите аргументи, но ние започваме тема, която изцяло касае чл. 100. Член 100 разрешава еднозначно този въпрос. Има две мнения там. Да може да защити мнението си господин Тошев. Така започваме темата по чл. 100. Според мен е излишно да преминем направо към същинската част.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Репликата е, че не е мястото да се разисква този въпрос в чл. 95, а в чл. 100.
    Заповядайте.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, аз съм съгласен, че не му е мястото тук, но репликата си е реплика.
    Аз не зная, господин Тошев, дали винаги мерите с един аршин. Благодарение на това, че искахте информирано съгласие, трима души в България са дали и се правят там трансплантации. Сега отново, иска да си отиде от този свят, защото се мъчи – не, той не трябва. Кога мерите по един и същи начин?
    Извинявайте, вие казвате, че лекарите не бива да ги правим убийци, но те не са и мъчители. Защото вие ги принуждавате да удължават мъките на тези хора. Извинявайте, не може да се мери с два аршина. Или едното, или другото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика? Няма.
    Има право на дуплика народният представител Лъчезар Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПГСДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Китов, няма два аршина. Лекарят се бори докрай за живота на своя пациент. Има начини да му спести мъки и страдания, има такива начин и Вие като лекар много добре знаете това. Но да се казва, че лекарят има право да прекратява живота на пациента – това не е редно. И аз смятам, че ние не можем да приемем това. Обаче приемам забележката, която направи господин Кацаров, че този текст е добре да остане в чл. 100, където всички форми на евтаназии се изключват. Аз изброих няколко вида евтаназия, но всички форми се забраняват изрично в чл. 100. Така че аз си оттеглям предложението по чл. 98 в подкрепа на текста на чл. 100. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение.
    Доктор Кацаров, заповядайте. Разискваме първа и втора алинея. Господин Тошев си оттегли предложението.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГСДС): Да, следя внимателно дебата, господин председател. Не се притеснявайте. Аз искам да кажа за един проблем, който има във втора алинея. Там е казано: “Палиативните медицински грижи и поддържане качеството на живота чрез номинаване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологически и социални ефекти, свързани с тях”. Искам да обърна внимание точно на думите “неблагоприятните психологични ефекти”. Значи ние поставяме като цел на палиативните грижи да спестим неблагоприятни психологични ефекти. Това, преведено на разбираем език, означава, например, че той е болен от рак и ако му съобщим това нещо то може да има тежки психологични последици за него. Това е по-скоро присъда, не диагноза. Има такива заболявания в медицината. И обикновено това се разбира под “спестяване на неблагоприятни психологични ефекти”.
    Обаче това, което сме записали тук при палиативните грижи, противоречи на текста, който приехме в чл. 93. Тогава не стана дума за това, аз сега искам да обърна внимание, защото с приемането на текста на чл. 93 ние приехме една много сериозна промяна в отношението към пациентите. Тоест, ние записахме, че лекуващият лекар е длъжен да информира пациента за заболяването му. Досега това нещо не се правеше в нашата страна. Досега имаше неписано правило, според което лекарят преценява дали пациентът е в състояние психологически да посрещне диагнозата. Говоря за случаите, в които тя по-скоро е присъда, или трябва да информира близките на пациента, за да щади неговата психика по отношение на лечебния процес. От една страна тези два текста – на чл. 98 и приетия вече чл. 93, си противоречат. Единият казва да се спестяват неблагоприятните психологически последици, другият казва, че лекарят е длъжен да ги съобщи. Тоест, той не може да ги спести. При гласуването на този член двата текста трябва да се съгласуват.
    И другият въпрос. Аз наистина не съм сигурен дали правилното решение е това. Действително лесно е да кажем: да, длъжни сме да съобщим на пациента истината право в очите. Понякога обаче това може да влоши и често се е случвало да влошава състоянието му, когато психологически не е подготвен. И аз не зная как човека може да е подготвен за подобно нещо – да ти кажат, че остава месец, два или три до края на живота ти. Защото това означава да кажеше на един болен, че е болен от това. С този закон ние задължаваме лекаря да го каже на пациента, а не на близките му. Той е длъжен да го каже на пациента и това може да има правни последици за лекаря, ако той не изпълни закона.
    Така или иначе ние вече приехме този текст. Мисля, че в чл. 98 трябва да има корекция или най-малкото обяснение, че неблагоприятните психологически последици не включват информирането на пациента за вида на неговото заболяване. Иначе ще се получи колизия на двата текста. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кацаров, предлагате ли нещо по текста?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ: Не мога да предложа така. То трябва да се препише. Как да го предложа?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата народният представител Емилия Масларова.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви.
    Аз също исках да взема отношение по ал. 2 на чл. 98. Всъщност да се изкажа и по това, което господин Тошев предлага, но той вече оттегли предложението си, което остави за следващия член. Все пак в чл. 98 се търси възможност при хората, които са неизлечимо болни, да се приложат някакви позитивни подходи, мерки към тях с оглед да се облекчи страданието им. Така че добре е, че господин Тошев оттегли това свое предложение, ще го гледаме по-нататък.
    Аз също се притеснявам от ал. 2. Първо, притеснява ме това, че ние описваме, описателен характер на що е това палиативна медицинска грижа – цел на еди-какво си, еди-какво си. В закона трябва да има все пак императивен изказ, а не разказвателен. Това, което постави преди мен говорившият, относно това, че има някаква колизия между чл. 93 и 98 в този му вариант, който после се преномерира, има някаква логика. Мисля, че ако се намери подходящият начин с психолог да се обясни на болния за заболяването, това не би могло да доведе до някакви драстични юридически последствия, с които биха могли да бъдат обвинени лекарите. При всички случаи може да се обясни на болния, че има начин, че има вид лечение, на което той може да се подложи,че това удължава живота, че това дава шансове – така си го представям аз, за да не влезе в колизия едното с другото.
    Исках да предложа ал. 2 да звучи така: палиативните медицински грижи поддържат качеството на живот чрез намаляване и т.н. Тоест, да го няма онзи описателен характер.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да отпадне “целта на”.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, да. Иначе трябва да го изпратим към Преходни и заключителни разпоредби, да кажем какво е палиативна медицинска грижа и да го обясним.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Казано е в чл. 99, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Да, те включват, но тук – цел. Защо целта? Каква е целта?
    Звучи така: при неизлечимо заболяване се има право на палиативна медицинска грижа. Вторият член, палиативните медицински грижи поддържат качеството на живот и т.н. То личи от текста, но текстът звучи като текст в закон, а не като текст в подзаконов нормативен акт. Това имах предвид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста?
    Доктор Кенаров, заповядайте.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми колеги, аз съм приятно изненадан, че госпожа Масларова, която не е лекар, е вникнала в проблема палиативна медицинска грижа, а докторите и хората, които правеха закона, вносителите от министерството, не можаха да вникнат в текстовете що е то палиативна медицинска грижа. Просто съм изненадан, уважаеми колеги. Госпожа Масларова не е лекар, не се е занимавала с медицина, не се е занимавала със здравеопазване, а в момента вникна в проблема.
    Аз ще ви кажа веднага другия проблем, който възниква със следващия текст – противоречие. В първата част има противоречие, във втората част има противоречие. Погледнете – тя каза да махнем “цел”. Наистина палиативната медицинска грижа поддържа качество на живота и т.н. – това е реален законодателен текст.
    В следващия чл. 99, ал. 1, т. 2 е написано следното, от което вие ще ахнете. Без да сте лекари, ще ви стане ясно за какво става дума. Палиативната медицинска грижа включва здравни грижи, насочени към поддържане на основни физиологични функции. Основни физиологични функции, уважаеми колеги, са дишането и кръвообращението. Как с палиативна грижа ще поддържаме изкуствено дишане и изкуствено кръвообращение в извънболнични условия? На това едва ли някой от вас ще може да отговори. И аз не мога да си отговоря. Нонсенс.
    Така че текстът, който госпожа Масларова предложи, в ал. 2 – палиативната медицинска грижа е поддържане на еди-какво си, трябва да остане. Впоследствие обаче, тъй като почти нищо не е казано в палиативни медицински грижи, явно хора, които не разбират, са го писали това нещо – от Министерство на здравеопазването; трябва чрез Министерство на здравеопазването да се определи обемът, начинът и целта на медицинската палиативна грижа или на здравната грижа. Това, което ни е определено тук, в Закона за здравето, е просто прехвърляне на отговорности върху парламента, без изпълнителната власт да си е свършила работата.
    Подкрепям предложението на госпожа Масларова “цел” да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Емилия Масларова в чл. 98, ал. 2 думите “цел на” да отпаднат.
    Гласували 97 народни представители: за 47, против 39, въздържали се 11.
    Предложението не се приема.
    Поставям на гласуване чл. 98, алинеи 1 и 2, така както беше докладвано тук. Подкрепени от комисията, те са на вносител.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 111 народни представители: за 78, против 24, въздържали се 9.
    Член 98 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ:
    “Чл. 99. (1) Палиативните медицински грижи включват:
    1. медицинско наблюдение;
    2. здравни грижи, насочени към поддържане на основни физиологични функции, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
    3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
    (2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, от диспансери и хосписи.
    (3) Оказването на палиативни медицински грижи може да се организира и финансира от хуманитарни неправителствени граждански организации, официално признатите вероизповедания, Българския Червен кръст и други физически и юридически лица.”
    Комисията приема предложението на вносителя за чл. 99, който става чл. 97.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, имате думата.
    Заповядайте, д-р Паница.
    ВАСИЛ ПАНИЦА (ПГОДС): Благодаря, господин председател.
    Права беше госпожа Масларова, като изтъкна нейните аргументи в предишния текст. Трябва да ви кажа, че ние като лекари не можем да разберем за какво става дума. Дали от лекари е правен този закон или от някои други хора, които не разбират от медицина?
    Член 99, така както е предложен, гласи следното:
    “Чл. 99. (1) Палиативните медицински грижи включват:
    1. медицинско наблюдение”. Абсолютна глупост. Това нещо, ако остане в закона, ще ни се смеят по целия свят. Медицинското наблюдение е елемент както на радикалното, така и на палиативното лечение. Няма лечение, в което да няма медицинско наблюдение. Тук излиза, че само при палиативни медицински грижи имало медицинско наблюдение, което е нонсенс с другите две точки. Медицинското наблюдение, здравните грижи – т. 2 от ал. 1, насочени към поддържане на основни физиологични функции. Моралната подкрепа също е медицинско наблюдение. Глупости, за да има малко повече подточки на алинеите.
    Предлагам да отпадне т. 1 от ал. 1 на чл. 99, който е абсолютно несъвместим от медицинска гледна точка.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред бих искал да изразя съгласие с доц. Паница, защото не може да има медицински грижи без медицинско наблюдение. Да ги въвеждаме само и единствено в главата “Палиативни грижи” е безсмислено.
    Бих искал да продължа одевешната тема, която доц. Кенаров изтъкна – за поддържането на основните физиологични функции. Мисля, че и това трябва да бъде в палиативните грижи, но веднага би следвало в ал. 2 да се включат и онези звена, които биха могли да го правят.
    Задавам въпроса: защо в лечебните заведения за болнична помощ да не правят палиативни грижи, когато се налага?
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Но това е написано – за болничната помощ.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: Тогава грешката е моя. Бих искал да кажа, че в ал. 2 тези звена трябва да бъдат градирани – хосписа, личния лекар, лечебни заведения за извънболнична помощ, диспансери и болнична помощ. Все пак трябва да има естествена градация на нивата, за да бъде по-точно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Китов, дайте текста.
    БОРИСЛАВ КИТОВ: “(2) Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от хосписи, от лечебни заведения за извънболнична помощ, диспансери и болнична помощ”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбирам, но ние трябва да гласуваме текст, а не градация.
    Има думата народният представител Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам ал. 1 на чл. 99 да отпадне. В предходния чл. 98 гласувахме, че при неизлечими заболявания с неблагоприятна прогноза, пациентът има право на палиативни медицински грижи. В ал. 2 си позволихме да кажем, че не знаем що е палиативна медицинска грижа, макар че това е понятие, което всеки доктор учи поне два пъти – веднъж във втори курс, когато учи “Социална хигиена” – сега “Социална медицина”, и в пети курс, когато се явява втори път на “Социална медицина”. След като написахме, че знаем какво е палиативна медицинска грижа, не ни остава нищо друго освен в чл. 99 да определим кои извършват палиативните медицински грижи. Не е необходимо да вписваме медицински наблюдения и всичко, което включва палиативната медицинска грижа. В противен случай можем да дебатираме цял ден, ако решим да изписваме всичко, което включва палиативна медицинска грижа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата д-р Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги! Срамувам се от това, че колежката ни напомня, че някои неща се учат във втори и пети курс. Просто се срамувам.
    Нека пак да се върнем на темата, че нещата не са оформени добре. Гласуваме текстове – оформени или неоформени, калпави или некалпави, но ние ги гласуваме и утре те ще влязат в сила.
    В чл. 99, ал. 1, т. 2 има грубо разминаване с реалността в здравеопазването. Казваме така: “Палиативните медицински грижи включват:… 2. здравни грижи, насочени към поддържане на основни физиологични функции;”. Казах във връзка с противоречието, което беше в предния текст. Колеги, основни физиологични функции са жизнените функции дишане, кръвообръщение. Как може един личен лекар да поддържа основна функция чрез апаратна вентилация, което е обект на реанимацията на интензивната медицина, а ние да го включим в палиативната грижа?! Смесени са неща, от което се срамува един човек, който се е занимавал с тези проблеми. В същото време в хосписа на Донка Паприкова ще вкараме реаниматори, за да поддържат изкуствено дишане?! Искам да отпадне текстът “основни физиологични функции”. Може да се каже “здравни грижи, насочени към премахване на някои от усложненията на болестта и психо-емоционалните последствия на болестта”, а не “основни физиологични функции”. Студентите от първи и втори курс знаят какво е дишане и кръвообръщение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – заповядайте, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПГОДС): Използвам повода, за да изразя известно несъгласие с дронирането на лекарите при обсъждане на текстовете. Господа лекари, не трябва да забравяте, че тези закони се пишат за всички български граждани. Да се базирате на това, че в някой курс от вашето обучение нещо сте изучавали и знаете, според мен не е сериозно. Текстовете трябва да бъдат достатъчно ясни за всички граждани.
    Затова смятам, че в чл. 99 текстовете трябва да останат. Ако наистина основните физиологични функции са нещо, което не може да се поддържа в домашни условия, което категорично се твърди – аз не съм много сигурна, че е така – може да отпадне, но в този член трябва достатъчно ясно да се обоснове обхватът на палиативните медицински грижи, защото това трябва да се познава от всички. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    За втора реплика давам думата на господин Ценков.
    ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦЕНКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Аз искам освен репликата да направя и процедурно предложение. Искам да кажа на колегите в залата, които се чувстват обидени за уж некоректно разписаните текстове, че в ал. 1 пише: “Палиативните медицински грижи включват:…” и по-нататък според мен всичко е разписано коректно. Всеки от нас може да излезе и отново, както в комисията го правим винаги, да говори един куп неща, които са относително някъде около истината.
    Призовавам ви да прекъснем този дебат. Смятам, че е коректно в този текст да бъде разписано всичко, което се включва в палиативния метод, а може и нещо да сме пропуснали, и да го гласуваме във вида, в който сме го разписали.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Във Вашата реплика се съдържа и процедурно предложение. След дупликата ще го подложа на гласуване.
    Доктор Кенаров, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Няма.
    Поставям на гласуване процедурното предложение, което квалифицирам по чл. 42, ал. 2, т. 3 – прекратяване на разискванията по този текст – чл. 99.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Обратно процедурно предложение!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има думата за обратно процедурно предложение д-р Кацаров.

    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Господин председател, аз ще направя обратното процедурно предложение, защото, първо, въпросите, които бяха поставени, не получиха отговор. Това е по-малкият проблем.
    Ние навлязохме в детайлите на този текст, в детайлите на медицинската терминология, а пропускаме най-важното.
    Моля ви, колеги, погледнете този текст. Този текст вменява права на пациента да получава палиативни грижи. Този текст задължава лекарите, болниците и лечебните заведения за извънболнична помощ да оказват такива палиативни грижи. Обаче казват, че няма да има финансиране за това. Погледнете какво е финансирането – финансиране от неправителствени организации и Червения кръст. Ами, ако няма такова финансиране? Ние сме вменили правото, задължили сме лекари и лечебни заведения да го правят и казваме, че това ще се финансира от Червения кръст! Чакайте, моля ви се – от неправителствени организации! На какво прилича това? Как така можеш да вмениш права и задължения, включително и на търговски дружества, без да осигуриш финансирането за това нещо? Ами ако няма финансиране? Вие знаете ли колко струват разходите за палиативни грижи на двама души в болницата на интензивно лечение, интубирани и лежащи? Струва хиляди левове и то за седмица струват няколко хиляди лева разходи. Никъде законът не казва кой ще ги плаща. Той дава едно пожелание – неправителствени организации!
    Аз затова настоявам дискусията да продължи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям на гласуване процедурното предложение за прекратяване на разискванията по чл. 99.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 61, против 52, въздържали се 8.
    Предложението се приема.
    Прекратяват се разискванията.
    Преминаваме към гласуване на текста с предложенията.
    Доктор Кенаров поиска думата. Заповядайте, д-р Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, много Ви благодаря за думата.
    Във връзка с проблемите, които възникват в тази зала, Ви моля да прегласуваме текста и министърът на здравеопазването да дойде и да си каже мнението по тези въпроси. В крайна сметка той е министър. Тук ние спорим отдясно с някои колеги отляво, никой не се намесва. Господин Ценков е заместник-председател на комисията и изведнъж трябва да отстоява някои позиции, които понякога са точно обратни на неговата, а министърът го няма, няма никой от изпълнителната власт – хората, които вкараха този закон.
    Моля ви, предлагам прегласуване и министърът на здравеопазването да дойде, да си свърши работата и да ни каже какво е имал предвид.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям за втори път на гласуване предложението за прекратяване разискванията по този текст.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 134 народни представители: за 55, против 76, въздържали се 3.
    Процедурното предложение не се приема.
    Следователно, разискванията по чл. 99 продължават.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС, от място): Господин председател, аз поставих въпроса да дойде тук министърът на здравеопазването и тогава да продължим разискванията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля министърът на здравеопазването да бъде поканен в Народното събрание в пленарна зала. Моля веднага да се съобщи на господин министъра за тази покана от името на Народното събрание.
    За процедурно предложение има думата д-р Константинова.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, аз предлагам да дадете 30 мин. почивка, докато изчакаме идването на представител на Министерство на здравеопазването. Мисля, че министърът на здравеопазването не е в България, но смятам, че разглеждаме един изключително важен закон и има толкова спорни текстове, че не можем да си позволим да правим това, а смятам, че и самият министър не може да си позволи да отсъства при разглеждането на един толкова важен за цялото общество закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че от името на парламентарната група правите това предложение? Да.
    Направено е това предложение. То не подлежи на гласуване.
    Давам почивка до 13,15 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): В залата има 124 народни представители, следователно има необходимия кворум.
    Бих искал да Ви съобщя, че министърът на здравеопазването е извън страната и поради тази причина не може да присъства в пленарната зала. Тук е заместник-министърът д-р Салчев.
    Доктор Китов, заповядайте, имате думата за процедура.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, моето процедурно предложение е следното: в кулоарите е доц. Григоров, председател на Българския Червен кръст, и понеже това касае и Българския Червен кръст, затова предлагам да бъде допуснат в пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
    Моля, гласувайте господин Григоров да бъде допуснат в залата.
    Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение се приема.
    Моля да поканите господин Григоров да влезе в залата.
    Продължаваме разискванията по чл. 99.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
    Доктор Китов, заповядайте, имате думата за реплика.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само преди няколко текста, когато ставаше въпрос за другите дейности, много ясно беше записано, че това ще се финансира от държавния бюджет и бюджетите на общините. Съвсем прав е господин Кацаров, когато казва, че тук не е ясно кой ще финансира тази дейност. Защото, вярно, че в текста се казва "може" това да направи Българският Червен кръст и други организации, но може и да не финансират. Защото друг е въпросът те имат ли тази възможност и дори да имат тази възможност, дали ще имат достатъчно средства.
    Когато говорим за Закона за здравето, в него трябва ясно да бъде разписано, въпреки че има известни косвени данни кой ще финансира, защото безспорно, че заведенията за извънболнична помощ, като лични лекари, ги финансира Касата, а лечебните заведения ги финансира държавата, но аз мисля, че е редно много ясно да бъде записано, че финансирането на палиативните грижи трябва да се финансира от бюджета на държавата, от Националната здравноосигурителна каса и може да се финансира и от другите организации, които са дадени в закона. В противен случай може да се окаже така, че много хубаво разписваме какви са палиативните грижи и кой да ги върши, но няма да има кой да ги финансира. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник-министър Петко Салчев.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО САЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, искам да внеса едно разяснение за чл. 99. Алинея 2 императивно е определила кой ще оказва палиативните медицински грижи. След като тя императивно е определила това, финансирането, и както е в момента, се извършва по Закона за здравното осигуряване и от Националната здравноосигурителна каса.
    И, за да няма двусмислие, в ал. 3 – оказването на палиативните грижи може да се организира и финансира, моето предложение е да се добавят думите "и от", за да дадем възможност на всички останали, които могат да оказват такава палиативна помощ, да я финансират. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 99?
    Доктор Кацаров, имам чувството, че Вие вече се изказвахте?
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС, от място): Бях взел думата за процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но се изказахте по същество и не беше само процедура. Атакувахте ал. 3, д-р Кацаров. Помня, но ще Ви дам думата.
    Заповядайте.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Длъжен сте да ми я дадете, господин председател, и много Ви благодаря за това. Защото аз използвах това като аргумент да обоснова обратното си процедурно предложение. Мисля, че имам право на това.
    Сега искам да се изкажа по същество. Прибавянето на съюза "и" не решава въпроса. И кой освен изброените? Няма кой друг. В текста е казано, че оказването на палиативни медицински грижи може да се организира и финансира от хуманитарни граждански организации, официално признати вероизповедания, Българския Червен кръст и други физически и юридически лица. Тоест, всички тези са някакви физически и юридически лица общо взето. Но тук възниква въпросът, че това е само едно пожелание, уважаеми колеги. Ние пожелаваме, а не ги задължаваме да го правят. Казваме, че могат да правят това.
    Големият въпрос е в това, че разходите за палиативните грижи са много сериозни разходи. Със закона вменяваме право на пациента да получава палиативни грижи. Задължаваме лекарите и всички лечебни заведения да оказват такива палиативни грижи. И изпадаме в следната ситуация, която аз ще се опитам да илюстрирам с пример, за да бъда по-ясен. Тежко болен, в реанимация, лекува се месеци наред. Лечението само за една седмица струва хиляди левове. В тежките случаи е точно така. Никой не финансира това лечение. Вменяваме го като задължение, но и дума не става за финансиране. Ние не казвам, че палиативните грижи се финансират от някакъв бюджет, какъвто и да било, което ще ни задължи, когато подготвяме бюджета, да предвидим такива разходи за палиативни грижи. Ние не казваме, че тези грижи са обект на задължителното здравно осигуряване. Защото, ако кажем така, при гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдем длъжни да се съобразим и да предвидим средства в този бюджет именно за оказването на такива палиативни грижи. Тоест, вменяваме да бъдат лекувани, без да осигуряваме финансирането за това. Това е недопустимо. Не може да бъде така. Затова болниците ще трупат дългове. Срещу разходи, които ще правят, няма приходи. Това, което е записано, е просто едно пожелание. Вероизповеданията и Червеният кръст могат да финансират. Разбира се, че могат. Дори да не го разпишем, те могат да го направят, могат да направят дарение и да осъществят тази дейност. Това е просто хвърляне на прах в очите, да си измием ръцете, че еди кои си могат да го направят. Но дали ще го правят? Първо, не са длъжни да го направят.

    В общия случай ние изпадаме в ситуация да вменяваме финансови разходи на лечебни заведения и лекари, без да сме ги осигурили в една система, в която ние се грижим за осигуряването. Това е един популистки подход – заявяваме, че имат право, но зад това не стоят никакви ангажименти. Тоест, тази добра, благородна по същество идея да бъдат гарантирани тези палиативни грижи на практика остават неосъществими, заради това че няма как да се плащат. Нещо повече, ние ще търсим отговорност на болничния директор и ще го уволним за това, че той е преразходвал финансови средства, а в същото време ще му откажем да му дадем финансови средства именно за тези разходи, които ще направи по болните, за които се полагат палиативни грижи. Пак казвам, става дума за сериозни разходи в много от случаите. Това не са някакви дребни суми. Палиативните грижи по тежко болните имат много сериозни разходи. Колегите, които са работили в болници, много добре знаят това. Всъщност това са най-скъпите пациенти в една болница. Дали са в съзнание или не са, това не е толкова важно, но във всички случаи грижите са изключително сериозни, ангажира се много персонал, много медикаменти се ангажират. Това са 24-часови грижи в някои от случаите. Пак казвам, много сериозни са разходите.
    Затова аз ще направя процедурно предложение, господин председател. Така или иначе ние отложихме доста членове, които трябва да бъдат коригирани, нека да отложим и този, за да изчистим този въпрос. Нека да имаме позицията на Министерството на финансите може ли държавният бюджет да поеме такива разходи. Нека да имаме позиция на Националната здравноосигурителна каса смята ли за уместно и за удачно тя да поеме разходите за тези грижи като част от нашите здравни осигуровки и изобщо като част от здравноосигурителната система и едва тогава да пристъпим. А иначе няма нищо лошо. Нека добавим и това, че и други могат да го правят, ако желаят, това е благородно, хубаво. Но да го оставим само него, е несериозно. Просто не е коректно отношение от наша страна към нашите избиратели и към тези болни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кацаров освен изказване по същество направи и процедурно предложение за отлагане на разискванията по този текст. Има ли обратно процедурно предложение?
    Доктор Чакъров, заповядайте.
    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми колеги, аз правя обратното процедурно предложение и бих искал да се обърна в същото време и към уважаемия доктор Кацаров. Това, което каза той, до голяма степен е така. Наистина във втората част всички физически и юридически лица и другите субекти, които могат да подпомогнат реализирането на палиативни медицински грижи, са визирани по този начин. Аз се обръщам към него и питам по какъв друг начин може да бъде разпоредено в закона? Към тях не може да императив и с оглед именно на съображенията, които посочи тук, се дава опция тези субекти да вземат отношение и да подпомогнат. Ние, които сме лекари, знаем в недалечното минало, когато е имало такива благотворителни болници, които са подпомагали и то на много добро ниво именно такива грижи.
    А що се отнася до първата част, считам, че съвсем коректно беше представено от заместник-министър Салчев по какъв начин се поемат ангажименти относно финансирането на палиативните медицински грижи. Така че считам, че в това отношение след дадените допълнителни разяснения е коректна конструкцията и философията за финансирането на палиативните медицински грижи. Единственото нещо, което бих искал да предложа и нека уважаемите народни представители да преценят, до голяма степен лично аз преценявам, че систематичното място на описанието на палиативните медицински грижи в ал. 1 на чл. 99 трябва да бъде в Допълнителните разпоредби. Това може да се гласува. А за другото считам, че е уместно да бъде подложено днес на гласуване и уважаемите народни представители да вземат съответното решение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение на д-р Кацаров по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по текста.
    Гласували 130 народни представители: за 63, против 64, въздържали се 3.
    Процедурното предложение, направено от д-р Кацаров, не се приема.
    За прегласуване – д-р Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Виждам, че д-р Чакъров направи обратно процедурно предложение на това, което направи Стойчо Кацаров, а изказването му изцяло беше, че на този текст не му е мястото тук и че трябва да отиде в Преходните и заключителните разпоредби, след като го разгледаме допълнително. Казахте, че имате такова лично становище, д-р Чакъров. Ако имате такова лично становище, че този текст наистина трябва да бъде гледан в Допълнителните разпоредби и да бъде прецизиран, защо тогава спираме връщането му в комисията? Колеги, днес ние целия ден дискутирахме върху палиативните грижи и видяхме какви грешки са допуснати. В същото време не искате да видите кой ще финансира това нещо. Защо е това упорство? Просто не ви разбирам. Казахме, че трябва да има наистина текст за палиативни грижи, казахме, че материята с палиативните грижи не е уредена добре и в същото време да не върнем този текст в комисията, за да можем да го дискутираме и да излезем с едно общо становище на комисията. Просто не го разбирам!
    Затова Ви моля, господин председател, да подложите процедурното предложение на прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повтарям на повторно гласуване процедурното предложение на д-р Кацаров по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията по чл. 99 от законопроекта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 154 народни представители: за 73, против 78, въздържали се 3.
    Процедурното предложение и този път не се приема.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 99?
    Доктор Адемов, заповядайте.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми колеги, д-р Кацаров в началото на приемането на този закон твърдеше, че той не трябва да се занимава с материята, която е уредена в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения и т.н. Това действително е така. За съжаление ние отново объркваме нещата, като говорим в този закон за финансиране. Знаете къде се урежда финансирането на всички дейности – това е уредено в Закона за здравното осигуряване, уредено и в Закона за рамковото договаряне що се отнася до обем, цени и т.н. Доколкото на мен ми е известно, защото не мога да запомня всички клинични пътеки, има клинична пътека палиативни медицински грижи, за която се плащат 500 лв. Има такава клинична пътека.
    Що се отнася до това дали неправителствени организации, Червеният кръст и т.н. могат да участва в реализирането на тази дейност, за мен няма никакъв проблем това да става и без да го има този текст – това, което каза д-р Кацаров. За мен е много спорно, господин председател, съществуването на ал. 3.
    Има обаче един голям проблем, който не е ясен. Тази дейност по дефиниция основно би трябвало да се извършва от така наречените хосписи. За съжаление обаче финансирането на хосписите не е уредено. И аз пак твърдя, че това не е проблем на този закон и този въпрос трябва да се реши в други закони. Така че мисля, че ако отпадне ал. 3, няма да има никакъв проблем с чл. 99.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Кацаров – първа реплика.
    СТОЙЧО КАЦАРОВ (ПГОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми д-р Адемов, Вие сте напълно прав що се отнася до болниците. Но ако прочетете внимателно текста на ал. 2, ще видите, че ние вменяваме извършването на палиативни грижи не само на болниците. Така че, когато говорим за клинични пътеки, това касае само болничното лечение и прилагането на палиативни грижи в болниците. Какво става с прилагането на палиативни грижи на хора, които не са в момента в болница? Да, палиативни грижи се прилагат на хора в домовете. Така клиничната пътека не решава този въпрос. Затова аз твърдя, че този въпрос остава неуреден. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика думата има господин Кенаров.
    ПЛАМЕН КЕНАРОВ (ПГНС): Уважаеми д-р Адемов, Вие сте напълно прав, като казахте, че палиативната грижа се прави в хоспис, който трябва да бъде акредитиран, оформен, така както частично е загатнато в нашия закон, освен че тя се оказва от личния лекар, освен че тя се оказва от други структури на извънболничната помощ, освен това че се оказва от лечебни заведения за болнична помощ, освен че се оказва и от хосписи. Да, клинична пътека, палиативни грижи. За да бъде приложена тя в една болница, трябва да има отделение по палиативни грижи в такава болница. Е, няма такива. Какво да правим хората? Е, няма такива! С кого да сключат договор? Регионалната каса с кого да сключи договор? Прав сте по принцип, че трябва да бъде в хосписа. И аз искам тази пътека да отиде там, но в момента го няма това. Проблемът е, че текстът създава противоречия със Закона за лечебните заведения и със Закона за здравното осигуряване. Разминаваме пътищата на финансирането на тази толкова важна дейност, който дискутирахме дотук.
    Затова ви предложихме да го отложим, но Вие не се съгласихте. Дайте в комисията да го решим – хосписът ли ще бъде само. Ако не искате да пипаме другите закони, за да махаме оттам противоречията, дайте в този закон да добавим една ал. 4, в която да напишем, че дейностите по палиативните грижи ще се финансират от Националната здравноосигурителна каса. И тогава да кажем в сегашната ал. 3: и може да се финансират и от другите. В противен случай няма как да го решите. Оставяте противоречията между трите закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика думата има господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПГНС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми д-р Кенаров, в част от Вашите предложения има логика. Но аз Ви моля да погледнете чл. 83, където казваме, че всеки български гражданин има право и ползва и са изброени нещата, на които той има право и ползва. Всички тези дейности след това в ал. 5 много ясно казваме, че се осигуряват от… - и това е принцип, защото ние говорим за държавната политика в здравеопазването. Не е ясно тук и според мен трябва да се каже, че тези дейности се поемат от държавния бюджет, НЗОК и др., както е изброено. Това е коректният начин, за да бъде в унисон и чл. 83. Това е правилният принцип. А вече, че трябва по-детайлно в други закони да се запише, е възможно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Доктор Адемов има думата за дуплика.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Като че ли има логика във всички реплики, имаше логика и в предложението за отлагане, за да може да се огледа още веднъж този закон, но за съжаление Народното събрание гласува друго.
    Сега обаче искам да отговоря по принцип на репликите. С част от тях съм съгласен донякъде, донякъде не.
    Доктор Кацаров, доболничната помощ, както казвате, е проблем. Естествено, че проблемът е там, но в компетенциите и в правомощията на общопрактикуващия лекар влиза и наблюдението на болница с палиативни грижи, тъй като за това той получава капитационна сума. Вие прекрасно знаете това. Това са част от неговите задължения. Когато той посещава пациента в терминално състояние с нелечими заболявания, когато го посещава в дома, това са част от неговите ангажименти, защото за това той получава капитационна сума.
    Доктор Кенаров, Вие искате да запишем друга алинея, с която да подчертаем, че палиативните грижи са грижи, които задължително трябва да влязат в рамковото договаряне. Така ли да го разбирам? Това просто няма как да стане в този закон. Защото Вие знаете, че има една наредба на министъра, която наредба изброява списъка от заболяванията, за които Националната здравноосигурителна каса плаща. Вие прекрасно знаете това. Така че няма нужда от такъв текст.
    В същия стил мисля, че беше и репликата на доц. Китов. Мисля, че ако още малко помислим, може да стигнем до текст. Аз продължавам да поддържам моето предложение за отпадане на ал. 3. Мисля, че решава част от проблемите, които са поставени тук. Аз продължавам да твърдя, че този закон не трябва да се занимава с финансиране. Вярно е, че има проблеми в тази сфера, но трябва да се решават по друг ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Други желаещи народни представители има ли за изказване?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би е хубаво да се чуе и другата гледна точка на хората, които стоят срещу лекуващите ги, тоест, срещу българските лекари.
    Първо, законът разписва правата на пациентите.
    Второ, законът в чл. 99, ал. 2 конкретно за палиативните медицински грижи разписва задълженията – кой е отговорен да полага тези грижи.
    По отношение на тези права и задължения няма оспорване от страна на народните представители, тоест, всички приемат, че пациентите имат права, които са разписани. Всички приемат, че личните лекари, лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ, диспансери и хосписи имат такива задължения. И когато стигнем до въпроса за финансирането, всъщност се отказваме от реализацията на тези права и задължения. Защото как ще се реализират правата на хората, като задължаваме лекарите, ако няма кой да финансира тези дейности? Аз мисля, че законът трябва да отговори на този въпрос. Защото не може министърът с наредба да променя как да се финансира една такава дейност.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Аз ще ти обясня.
    РОСИЦА ТОТКОВА: Не искам да ми обяснявате. Аз искам законът да дава отговор на този въпрос, защото той ще възникне веднага след приемането му. Разбира се, че е така.
    Как може Вие да казвате на хората, че имат права, да задължавате лекарите и в края на краищата да няма осигурено финансиране и да казваме, че министърът с една наредба щял да впише или няма да впише? Напротив, тук трябва да е записано, че тези дейности са осигурени с финансиране. Дали това ще бъде от бюджета или от Националната здравноосигурителна каса, тоест, солидарно финансиране на тези палиативни медицински грижи, това е друг въпрос, но това задължение трябва да бъде осигурено със средства.
    Аз мисля, че ако не се отговори на този въпрос, всичко останало, което е записано преди това, няма да има смисъл. Защото ще остане една декларативна норма в закона, която няма да може да бъде реализирана на практика.
    Присъствието на ал. 3 или нейното отсъствие не е от толкова съществено значение. Нейното присъствие в този закон означава само, че държавата може да разчита на граждански структури, които да оказват подкрепа на нея и на хората, които се нуждаят от такава подкрепа. Но те могат да го правят и съвсем естествено е записано само “могат”, а не, че някой може да ги задължи, защото слава Богу не сме достигнали до такова изискване да задължаваме гражданските организации да изпълняват функциите на държавата или на солидарната система.
    Затова аз смятам, че всички, които защитават тезата, че е осигурено финансирането на тези палиативни медицински грижи, трябва да посочат кой е финансовият източник, тоест, откъде ще идват тези средства. Иначе, уважаеми госпожи и господа, и Вие, господин Адемов, няма как да защитите това задължение и още повече това право на българските граждани. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За първа реплика – д-р Адемов.
    ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Тоткова! Първо, по отношение на наредбата. Вие твърдите, че наредбата, която издава министърът на здравеопазването, не може да решава такъв въпрос. Само че ако се запознаете подробно за какво точно става въпрос, в тази наредба са изброени заболяванията, за които Националната здравнооосигурителна каса плаща. Това е списък от заболявания. А не наредбата да определя начина на финансиране.
    Вторият аргумент, с който искам да репликирам Вашето изказване. По принцип да, въпросът с финансирането трябва да бъде решен. Но големият въпрос е дали да бъде решен този въпрос в този закон или в Закона за здравното осигуряване. Защото вашата парламентарна група и д-р Кацаров от тази трибуна твърдяха, че този закон трябва да решава въпроси, свързани с общественото здраве, а не с финансирането. Това е големият проблем.
    И сега кажете ми кога сте прави – в началото, или сега, когато твърдите, че в този закон трябва да се реши този въпрос?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика?
    За втора реплика има думата народният представител госпожа Михайлова.
    МИЛЕНА МИХАЙЛОВА-ЯНАКИЕВА (НДСВ): Госпожа Тоткова, много емоционално и много хубаво се изказвате, само че дайте да се върнем към началото на нещата. Говорим за закон, който касае здравето, Закон за здравеопазване, който касае реда, по който се предлагат правни услуги. Финансирането е уредено на друго място.
    В ал. 2 изрично е казано кой указва палиативните медицински грижи. За всеки, който се занимава с лечение и със специфична медицинска дейност, да го кажем така, му е ясно, че ако един пациент се лекува от личния лекар, т.е. е в състояние да бъде лекуван при домашни условия, той ще си получава медикаменти по линия на Здравната каса. Ако е в хоспис, ще ги получава по клиничната пътека. Ако е в диспансер, те са държавни, ще си получава финансирането по съответния начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трета реплика има ли? Няма.
    За дуплика – госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПГСДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Адемов! Вие сте прав, но не докрай. (Неразбираема реплика от народния представител Хасан Адемов.)
    Аз мисля, че това е несериозно. Когато говорим за толкова много изключително сериозен въпрос, трябва да се държим и много сериозно. Съжалявам, че така реагирах точно към Вас, но такива малко цинични закачки не се приемат.
    Казах, че Вие сте прав, но не докрай, защото след като в закона е записано такова задължение, трябва да бъде отговорено и на въпроса как ще се финансира. Друг е случаят, ако тези въпроси са уредени в Закона за лечебните заведения или в Закона за здравното осигуряване. Но след като това фигурира в този закон, трябва да има отговор на този въпрос. Защото, ако след това няма отговор в другите закон, това, което казвам, е съвършено вярно. Тоест, зависи и друго тук, накрая на този закон, за да бъдем докрай ясни, трябва да има промяна в другите закони. Защото най-важното нещо е да се осигури финансирането, а не само да се записват права. Българските закони са пълни с права. Има право на какво ли не българският гражданин. Ама, когато питаме българският гражданин дали той ползва тези права, всички знаем, че те не се реализират. Това е проблемът. И аз затова се притеснявам, че за тази изключително съществена част от оказването на медицинска помощ на хората, всъщност няма такъв регламент, който да осигурява средствата.
    Дали това ще го напишем в ал. 2, 3, 4 или ще го напишем накрая на закона в Преходните и заключителни разпоредби, но този въпрос финансово трябва да бъде уреден. В противен случай хората ще си останат с тази книжка, наречена закон, и няма да могат да ползват правата си. Тъй като лекарите са изпълнители на една изключително хуманна дейност, може би най-хуманната дейност, и разбира се образованието, за което има също специално отношение като морална страна, отношение към децата и към нацията изобщо, те ще бъдат задължени да оказват тези грижи, но няма да могат да получават оценката за труда. И това, разбира се, ще се отразява на другите, които ще си плащат здравните вноски.
    Така че се получава омагьосан кръг, от който в края на краищата няма да страдат само тези хора, за които се полагат палиативни медицински грижи, а ще страдат всички хора, за които се полагат грижи. Защото отделянето на средства ще става за сметка на останалите. И затова аз смятам, че Вие не сте прав.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: До края на заседанието остават четири минути. Има още желаещи за изказване, което означава, че утре ще продължим с разискванията по чл. 99 от закона и Вие ще първата, ако желаете да се изкажете, д-р Константинова.
    Приключваме за днес.
    Няколко съобщения. Ще имат заседание днес от 15,00 ч.: Комисията по труда и социалната политика, Комисията по околната среда и водите, Комисията по транспорт и телекомуникации от 14,30 ч., Комисията по икономическата политика от 14,30 ч.
    Утре в 9,00 ч. продължаваме със Закона за здравето – чл. 99. От 11,00 ч. ще има парламентарен контрол. До този момент, за съжаление, не са ми предали списъка, но ще направя необходимото най-късно до 10 минути във всяка парламентарна група да има списък на министрите, които ще отговарят на парламентарния контрол.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 13,58 ч.)

    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов
    Секретари:

    Силвия Нейчева

    Весела Лечева

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания