Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 28 април 2005 г.
Открито в 9,01ч.


28/04/2005
    Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
    Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
    Най-напред едно съобщение:
    На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Екатерина Михайлова, Васил Маринчев и Елиана Масева оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост , № 554-01-25.
    Бих искал по чл. 40, ал. 5 днес да разгледаме три точки:
    Първата точка е свързана с проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание.
    Втората точка е свързана с проект за решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и законопроекта за ратифицирането му.
    Точка трета – попълване състава на комисиите на Народното събрание.
    Моля да подкрепите с гласуване включването на тези три допълнителни точки днес.
    Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
    Тези допълнителни точки се приемат.
    В момента имаме пълна готовност с проекта за решение за Великденска ваканция.
    Бих помолил господин Илчев да представи проекта за решение.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Проектът за решение е кратък – на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект за решение във връзка с Великденската ваканция за Народното събрание за 2005 г.:

    “Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    Народното събрание е във Великденска ваканция на 29 април 2005 г."
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли някакви съображения по този проект за решение?
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Кога сме на работа?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Вторник, нормално.
    Има ли някакви съображения по този текст, колеги? Не виждам.
    Подлагам на гласуване проекта за решение, както беше представен от вносителя – народния представител Станимир Илчев.
    Гласували 150 народни представители: за 122, против 16, въздържали се 12.
    Решението е прието.
    Заповядайте за процедура, господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСДСБ): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, взимам думата в момент, в който пленарното заседание се ръководи от господин председателя Борислав Великов, защото считам, че в това му качество той трябва да реагира на неоснователни нападки срещу Народното събрание и да защити неговия авторитет.
    В предаването "Всяка неделя" участваше главният прокурор господин Никола Филчев. В това предаване той заяви, че всяка година прокуратурата представя доклад за своята дейност в Народното събрание и досега Народното събрание не било обърнало никакво внимание на тези доклади. Истината е, че в миналото Народно събрание се получаваха доклади от прокуратурата, но Народното събрание, освен да се запознаеше с тези доклади и то чрез отделните народни представители, нищо повече не можеше да направи, просто защото нямаше такава законова възможност.
    С едно от последните изменения на Закона за съдебната власт, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 29 от 9 април 2004 г., ние приехме обаче следния текст: "Главният прокурор всяка година до 31 март предоставя на президента, на Народното събрание и на Министерския съвет доклад за дейността на прокуратурата по спазване на законността."
    В два последователни дни, за да не стане грешка, правих проверка в деловодството на Народното събрание. Тази година главният прокурор не е представил този доклад и то точно сега, когато законът го задължава да направи това и когато въз основа на новия текст на закона вече Народното събрание може да разгледа един такъв доклад, да се запознае с него и да изрази своето отношение.
    С оглед на това, казаното от господин Филчев абсолютно не отговаря на истината, и аз Ви моля да направите необходимото и чрез медиите, а, ако прецените, да сезирате и Висшия съдебен съвет, че главният прокурор не е изпълнил досега, 28 април, 28 дни след този законов срок, едно свое законово задължение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Соколов.
    Ще направя съответната проверка.
    Има ли други процедурни предложения или някакви други изказвания преди да преминем по дневния ред?
    Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа, виждам, че има един проект за решение от Вас, уважаеми господин председател, № 554-02-66, за процедурни правила относно обсъждане Договора за присъединяване и проект за решение за една комисия. Аз поне не видях да ни е раздаван договорът, или не съм разбрал и питах и други колеги.
    Внесен ли е договорът, подписан с Европейския съюз, който ние трябва да ратифицираме? Това е първият въпрос, след това ще видим какво ще правим с него. Това е по организацията на работата. Като видим, че е внесен, да видим как постъпваме нататък с ратификацията. Вие имате ли информация? Поне аз, от беглия ми разговор с народни представители, не разбрах някой да е получил договора и да знае, че е внесен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Миков.
    Очакваме всеки момент да бъде внесен отговорът на този въпрос, така че преди почивката в никакъв случай няма да разглеждаме тази точка. Тя просто е включена за разглеждане днес евентуално след срещата с Йошка Фишер.

    Това, което предстои сега във връзка с вчерашното решение на Народното събрание е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО.
    Това е, което вчера е решило Народното събрание. (Реплики в КБ.)
    Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Моля във връзка с обсъждането на Законопроекта за меценатството в залата да бъде допусната госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата и туризма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря. Противно процедурно предложение – не виждам.
    Моля да гласуваме процедурното предложение в залата да бъде допусната заместник-министър Килева.
    Гласували 137 народни представители: за 124, против 8, въздържали се 5.
    Предложението е прието. Госпожа Килева може да бъде поканена в залата.
    Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, правя предложение, което има принципен характер, но се отнася и до конкретния въпрос, с който предстои да се занимава Народното събрание. Какъв е смисълът да приемаме оттук нататък закони на първо четене, ако не става дума за някои много кратки и относително безспорни закони или пък само за изменителни текстове, които имат голямо значение?
    Предлагат се изцяло нови законопроекти, които създават нови институти, като на всички е ясно, че по много от тях въобще няма да се пристъпи към разглеждане за второ четене, тоест до окончателното им приемане. Всички много добре трябва да знаят, че един законопроект, на каквато и фаза от неговото разглеждане да е стигнал, ако той не е приключен в даден парламент, това по никакъв начин не ускорява процедурата в следващото Народно събрание.
    Затова моето конкретно предложение е да се отложи тази точка и да се премине към някаква дейност на парламента, от която ще има реален законодателен резултат и оттук нататък призивът ми към мнозинството е да не се занимаваме със законодателна имитация. Ако няма с какво сериозно да се занимава Народното събрание, ние можем да вложим своите усилия в други дейности в този период. Но мисля, че е добре да се възложи на една група, или ако искате този ангажимент да бъде поет от мнозинството, да се направи селекция на всички съществуващи към момента законопроекти, които са на някаква фаза от тяхното обсъждане, и оставащите няколко седмици, вече и няколко пленарни заседания, да бъдат използвани, за да се постигне реален законодателен резултат.
    Така че моето предложение е да се отложи тази точка и да се премине по-нататък към реална законодателна дейност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Стоилов.
    Има предложение за отлагане на тази точка.
    Подлагам на гласуване това предложение.
    Гласували 132 народни представители: за 61, против 57, въздържали се 14.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към доклада на Комисията по културата.
    Професор Данаилов в момента го няма. Има думата заместник-председателят господин Коста Цонев. Заповядайте.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСДСБ, от място): Прегласуване!
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Не, няма, няма!
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ, от място): Как така няма? Вие да не сте председател?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Доктор Константинова, аз погледнах, нямаше никакво предложение за прегласуване и вече дадох думата на заместник-председателя. (Възражения на депутати от ПСДСБ.) Не е така! Погледнах. Погледнах наистина.
    Заповядайте, господин Цонев.
    ДОКЛАДЧИК КОСТА ЦОНЕВ:

    “ДОКЛАД
    за първо гласуване относно Законопроект за
    меценатството, № 454-01-108, внесен от
    Юлияна Дончева Петкова и група народни
    представители на 19.10.2004 г.

    На свое заседание, проведено на 23 ноември 2004 г., Комисията по културата се запозна и обсъди Законопроекта за меценатството, внесен под № 454-01-108 от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители.
    В работата на комисията участва заместник-министърът на културата Борислав Абаджиев и директорите на “Правна дирекция” на министерството – Полка Александрова, и на “Инвестиционна политика” – Златко Халваджиев, както и всички народни представители, вносители на законопроекта.
    При обсъждането беше представено писмено становище по законопроекта на Министерство на културата.
    След направените разисквания Законопроектът за меценатството бе оценен като сериозен опит за създаване на нормативна база за регулиране на обществените отношения, свързани с бъдещото развитие на меценатството в страната ни. Отбелязана бе навременността от такъв закон в условията на пазарна икономика, както и необходимостта от намиране на нови подходи за стимулиране, развитие и популяризиране на националната ни култура. Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите, които предоставят безвъзмездна помощ за създаване на произведения на културата или съществена част от тях. От обхвата на понятието “меценат” са изключени държавата, общините, търговските дружества с държавно или общинско участие, тъй като техните функции по подпомагането на културата са детайлно регламентирани в действащите в тази сфера нормативни актове.
    Комисията подкрепя философията на законопроекта, като изразява становище, че с него се създава само една рамка на регулираните обществени отношения, която се нуждае от доработване, както и от прецизиране на използваната терминология с оглед недопускане на съществени смислови различия.
    В този закон се уреждат отношенията по безвъзмездно предоставяне на помощ от физически и юридически лица за създаването, съхранението и популяризирането на произведения на културата. Именно тези физически и юридически лица са определени в чл. 4, ал. 1 като меценати. Член 5 от законопроекта дава легално определение за меценатството като дейност по чл. 1 от този закон, извършвана само чрез организации, подпомагащи културата и регистрирани по закона.
    Отношенията, свързани с конкретното предоставяне на помощ от физически и юридически лица, освен в чл. 4, ал. 1 от законопроекта, не са прецизно регламентирани. Дейността на организациите, подпомагащи културата, е определена не само като посредническа, но и като възможност те самите да предоставят безвъзмездна помощ.
    Член 3 от законопроекта изброява онези произведения на културата, които могат да бъдат подпомагани. От анализа на посочените в дванадесетте точки на чл. 3 творчески дейности става ясно, че този закон ще се прилага само за един ограничен кръг обществени отношения, в това число и свързани със създаването на “публицистични произведения”, “произведения на архитектурата”, “звукозаписи”, “аудио-визуални произведения” и “произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърни програми”.
    Комисията се обедини около становището, че определените със законопроекта творчески дейности, които могат да бъдат обект на подпомагане, са твърде общо формулирани и следва да се прецизират сферите на приложението на закона, за да не бъде съпроводено с евентуални проблеми от данъчен характер след влизането му в сила. Точното и ясно определяне на областите от културната сфера, които ще бъдат предмет на подпомагане по смисъла на този закон, е в основата на трайното уреждане на съответните обществени отношения, посочени в чл. 1 от проекта.
    В Глава втора от законопроекта е предложено да бъде създаден нов административен орган – Държавна комисия за подпомагане на културата. Предложената регламентация, съобразена с разпоредбите на Закона за администрацията и създаването на такъв орган, е въпрос на законова целесъобразност. Комисията счита за необходимо да се определят точно и ясно функциите на такъв специализиран орган.
    Според становището на Министерството на културата и депутати от Комисията по културата, определените в чл. 8 функции на комисията може да се възложат на звено от действащата специализирана администрация в Министерството на културата, респективно на Национален фонд “Култура” или на Националния дарителски фонд “13 века България”.
    Съгласно този закон меценатите могат да реализират своята меценатска дейност и интереси само непряко, чрез други субекти, също регистрирани по специален ред. Интересът на “посредническата организация”, съгласно чл. 34 от проекта, е обективиран във възможността да получат до 7% от стойността на предоставената от мецената безвъзмездна помощ. Комисията счита, че законопроектът не дава отговор на въпроса защо се прави всичко това? Необходимо е да се формулира ясен механизъм, който не би затруднил меценатите.
    Не е ясно аргументирано защо след като една организация с нестопанска цел, определила се, че ще работи в обществена полза и вписана като такава в Централния регистър при Министерството на правосъдието, следва да се вписва отново в друг регистър, за да може да изпълнява посредническите функции по този закон.

    С оглед специалната защита на обществения интерес в законопроекта относно необходимите изисквания в дейността и средствата за постигане на целите на тези посреднически организации са недостатъчни. Необходимите механизми в защита на авторите в законопроекта следва да бъдат разписани – както минималното съдържание на договорите за посредничество, така и условията и редът на провежданите конкурси.
    Законопроектът не дава отговор как меценатът ще отчита пред данъчната администрация помощта си. Още повече, че тази дейност меценатът ще върши чрез посредник – чл. 30, ал. 1, и друг ще решава къде да бъдат вложени неговите свободни средства.
    Комисията подкрепя по принцип идеята за създаване на културно лото, предложено с чл. 41, ал. 1 от законопроекта. Комисията счита за целесъобразно организирането от страна на държавата на хазартна игра, както и регламентирането на правото на Министерството на културата ежегодно да определя приоритетите за финансиране в областта на културата, които да се залагат в програми на министерството за всяка календарна година.
    Частноправните субекти, доказали траен интерес чрез влагане на свободните си средства в развитието на културата, следва да получават учредена от Министерството на културата Награда "Меценат на културата" и правото да използват лого "Меценат на културата".
    Глава шеста от законопроекта - "Съхранение и популяризиране на произведения на културата", съдържа разпоредби, които се нуждаят от цялостно преработване.
    Предложенията за промени на материално-данъчните закони, посочени в параграфи 6, 7 и 8 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, следва да се обсъждат след предоставено становище от Министерството на финансите, тъй като са свързани с промени в преходната част на държавния бюджет. В мотивите на вносителя не е посочено какъв е очакваният резултат, свързан с прилагането на предложените данъчни промени, и не са отчетени действащи законови разпоредби, с които и към настоящия момент се дават данъчни облекчения, в случай че са предоставени средства в областта на културните дейности и институти.
    След проведеното обсъждане в Комисията по културата бе проведено гласуване и с 13 гласа "за", без "против" и 3 гласа "въздържал се" комисията реши:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за меценатството, № 454-01-108, внесен от Юлияна Дончева Петкова и група народни представители на 19 октомври 2004 г." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
    Колеги, откривам разискванията.
    Най-напред има думата госпожа Дончева като вносител. Заповядайте.
    ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, от името на вносителите искам да ви запозная с мотивите към законопроекта.
    Със Законопроекта за меценатството се създават правни механизми, чрез които се стимулират частноправните субекти да подпомагат развитието на българската култура. При изготвянето на настоящите предложения е следвана европейската и световна тенденция в тази област, като моделите не са директно привнесени, а са адаптирани към българските условия.
    Законопроектът е насочен към подпомагане създаването, съхранението и разпространението на широк кръг произведения на културата: литературни произведения, публицистични произведения, музикални произведения, звукозаписи на музикални произведения, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби, сценични произведения, филми и други аудио- и аудиовизуални произведения, произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна, народните художествени занаяти, произведения на архитектурата, на художествената фотография, на изкуството, създадени с помощта на компютърни програми, и изпълнение на артисти – изпълнители.
    "Меценат" по смисъла на законопроекта е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя безвъзмездна помощ за създаване на произведение на културата или съществена част от него. Меценат е и всяко лице, което предоставя безвъзмездна помощ за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека, Националната фонотека и Националната филмотека. Меценати са и лицата, които безвъзмездно предоставят помощ за издаване над определен минимален тираж на произведения на културата, за организиране и провеждане на концерти, изложби, представяне на постановки, филмови излъчвания или други форми за популяризиране на произведения на културата.
    Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите, като на първо място това са данъчните облекчения: намаляване на данък общ доход, съответно на корпоративния данък с 20 на сто, както и освобождаване предоставянето на безвъзмездната помощ от облагане по Закона за данък върху добавената стойност.
    Освен материални законопроектът предвижда и морални стимули за меценатите. Въвеждат се различни форми за осигуряване на публичност за меценатите, които желаят имената, съответно наименованията им и размерът на предоставената помощ да бъдат публично оповестени.
    Законопроектът въвежда гаранции срещу злоупотреби при предоставянето на безвъзмездна помощ. Договорите за предоставяне на помощта се сключват в писмена форма. Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да откаже сключване на договор, когато волята на мецената е неосъществима или е в противоречие с целите на закона и добрите нрави, или когато безвъзмездната помощ се предоставя при явно неизгодни условия или при условия, които поставят под съмнение изпълнението на договора.
    Организацията, подпомагаща културата, е длъжна да упражнява контрол върху разходване на средствата от получателя на безвъзмездната помощ и при всяко отклонение от договорените клаузи да информира незабавно мецената. При съмнения за разходване на предоставената безвъзмездна помощ не съобразно предварително определеното й предназначение, организацията е длъжна да информира контролния орган.
    За регистриране, осигуряване публичност и осъществяване на контрол върху дейността на организациите, подпомагащи културата, за регистриране и осигуряване публичност на меценатите, както и за изготвяне на предложения за нормативни актове, програми и проекти за стимулиране на меценатството, се създава Държавна комисия за подпомагане на културата към Министерския съвет. Комисията е в състав от 3 члена, съответно от Министерството на културата, Министерството на финансите и Министерството на правосъдието.
    При осъществяване на функциите си комисията се подпомага от обществен съвет, съставен от 12 члена – представители на съсловни организации и творчески съюзи на отделните направления в културата. Общественият съвет е консултативен орган и извършва своята дейност безвъзмездно. При упражняване на контролните си правомощия комисията може да бъде подпомагана от Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и други държавни органи.
    Законопроектът вменява задължения на държавата в едногодишен срок от влизане в сила на закона да организира културно лото, каквато възможност предвижда Законът за хазарта. Чрез културното лото държавата ще компенсира по-ниските приходи от данъци, резултат от въведените данъчни облекчения. Използването на приходите от културното лото, след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, се утвърждават от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 50 % от тях се използват за нуждите на националните фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата.
    Отделна глава в законопроекта регламентира случаите, при които частноправните субекти ползват предвидените стимули и облекчения за предоставяне на безвъзмездна помощ за съхранение и популизиране на произведения на културата. С разпоредбите в тази глава се създават и условия за популяризиране на произведенията на културата, съхранявани в националния архив. Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека, Националната фонотека и Националната филмотека се задължават да осигурят възможност за предоставяне на копия върху съответния хартиен, електронен, филмов или звуконосител на произведения на българската култура, които съхраняват и за които срокът на авторското право е изтекъл по тарифа, определена от Министерския съвет.
    Очакваме, че с приемането на настоящия законопроект и влизането му в сила приходите за развитие на културата сериозно ще се увеличат, творците ни ще получат нужната им помощ и съдействие за извършване на творческа дейност и ще се стимулират културните процеси в страната. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Това бяха по-важните моменти от мотивите.
    Откривам разискванията по законопроекта.
    Има ли желаещи колеги да вземат отношение?
    Професор Данаилов, заповядайте.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, ще се върна на две дати – законопроектът беше влязъл в комисията на 19 октомври, а на 23 ноември, преди 5 месеца, нашата комисия се събра и обсъди доста сериозно и обстойно този законопроект. В самото становище, което прочете господин Цонев, има доста сериозни забележки по отношение на закона. Тогава ние се убедихме и решихме да опитаме да работим върху един такъв законопроект, за да има наистина възможност за развитие на меценатството.
    Аз се учудвам на това, че в продължение на 5 месеца този законопроект не намери място в залата. Всичко ми е ясно, протоколите са запазени как всички единодушно искахме да има такъв законопроект. Освен това се оказа, че и днес нямаме становище на Комисията по бюджет и финанси. В тези 5 месеца те не са имали възможност да го обсъдят. Когато дойде законопроектът, аз зададох въпрос дали имаме становище на Министерството на финансите и се оказа, че няма. Пратих съответно питане, заедно със законопроекта, до Министерството на финансите и отговорът по § 6, 7 и 8 от Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, които са свързани с материалните данъчни закони, с подпис на министър Велчев и по трите параграфа беше: не, не и не.
    Аз мисля, че може би това становище някак си спира закона. Остават буквално няколко дни работа и ако днес приемем да мине на първо четене, пак казвам, с това становище на Министерството на финансите, без да е разглеждан в Комисията по бюджет и финанси, на нас ни трябват минимум три седмици, за да се доработи законът. В този вид той не е добър и не случайно становището ни е толкова дълго. Затова ви умолявам да преценим дали да го приемаме днес на първо четене или да го приемем за шум на първо четене и той да остане някъде, живот и здраве, за следващия парламент.
    Мисля, че много късно някой се сети да вкара закона сега. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, професор Данаилов.
    Други изказвания има ли?
    Господин Абрашев, заповядайте.
    БОЖИДАР АБРАШЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че приветствам вносителите на този законопроект. Той най-после трябваше да бъде внесен, за да се разбере, че българската култура не е изоставена на произвола, а че има хора, които се грижат за нея. Благодаря и на комисията, която е разисквала по този въпрос. Давам си напълно сметка, че законопроектът в сегашния му вид не е съвършен, но по-добре е да се започне, отколкото никога да не се започне. Има време между първо и второ четене някои неща да се доуточнят, оправят, а пък и никой закон не е абсолютен. Той подлежи на известни изменения.
    Така че напълно споделям мненията на онези, които евентуално, както аз, ще гласуват в полза на Закона за меценатството. Това е един закон, който има своите корени в Европа още от времето на Ренесанса. Представете си само какво би станало, ако нямаше онези ренесансови меценати, които със своите пари и действия са помогнали за европейската култура. Представете си го само, ако е възможно да си го представите. Не можем да се ограничим само с европейското меценатство, защото меценатство има и извън Европа. Така че ние просто продължаваме една много положителна културна традиция.
    Аз призовавам колегите да гласуват за едно добро дело. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, професор Абрашев. Вашата премиера беше кратка, но съдържателна.
    Има ли други становища?
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Боя се, че ще наруша този дух, който в момента цари.
    Ще започна с това, че Народното събрание миналата седмица пак така на първо четене гласува един законопроект, а това беше Законопроектът за административното регулиране на производството на оптични дискове и други носители, свързани с авторското право, и пак така с мотива, че трябва да дадем добър сигнал на европейските ни и американските ни партньори. Разбира се, те не са толкова глупави и от този сигнал не излезе нищо, ако сте се запознали днес с медиите. Там много ясно е казано, че България, вероятно утре, за голямо съжаление на всички нас и най-вече заради безотговорността на управляващото мнозинство, ще бъде включена в Списък 301 и то в по-тежката категория.
    Днес отново се занимаваме с един законопроект, който, всички знаем, че няма да може да бъде гласуван на второ четене, но въпреки всичко даваме някакви сигнали. На кого даваме сигнали – не е ясно.
    Вместо днес да разгледаме на второ четене законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи, който би решил реално съществуващи проблеми на стотици български граждани и би позволил справедливостта да възтържествува и те да получат обратно земите си, които са им били отнети от държавата и наистина да има някакъв ефект от това наше действие, ние отново се занимаваме с PR-акции. Разбирам, че на Новото време му е изключително необходимо да извърши подобен предизборен PR, но се питам защо българският парламент позволява подобно отношение?
    След тези няколко думи бих искала да кажа своето отношение и отношението на Демократи за силна България към законопроекта, който разглеждаме в момента. Ще започна от самото заглавие – защо меценатство, защо не е дарителство, което е една хубава българска дума? Защо този законопроект, който, ако наистина имаше желание да подкрепи българската култура, не беше направен в консенсус с българските културни творци, не беше направен в консенсус с представителите на политическите сили в парламента и с държавните институции, защото той би имал сила и някакъв ефект единствено ако беше плод на един такъв консенсус?
    Преди малко чухме какво е становището на Министерството на финансите – не на никакви данъчни облекчения. Е, какво остава от този законопроект? Остава една държавна комисия за подпомагане на културата, още трима народни представители от мнозинството от либералния управляващ алианс ще получат заплата и мандат в някаква държавна комисия и с това ще се приключи. Самият факт, че българските творци имат в една доста голяма част отрицателно становище по този законопроект, говори достатъчно красноречиво за това.
    Бих искала да се спра на някои от основните слабости, според мен, на законопроекта, първо като философия. Този законопроект по никакъв начин няма да спре, а точно обратното – ще стимулира изпирането на мръсни пари под формата на помощ за културата. Този законопроект не либерализира и няма да стимулира дарителството в полза на културата, а точно обратното – той го ограничава, защото създава, представете си, първо, държавна комисия за подпомагане на културата. Тази комисия е подробно разписано какъв регистър води – публичен регистър на организациите, подпомагащи културата. Тези организации всъщност са посредниците между мецената и твореца или творческия състав. Защо са необходими те, каква е тяхната роля? Всички тези организации трябва да отидат и да се регистрират. Освен това към тази държавна комисия ще има и обществен съвет. Този обществен съвет и тази комисия ще разпределят някакви дарения, които евентуално ще се получат, ако меценатът не е изявил изричната си воля.
    Но нали смисълът е, че всяко юридическо или физическо лице, което има намерение да дари средства за културата, е нормално да каже: искам да дам тези средства и да подкрепя видинския театър, или театъра в Сливен, или симфоничното, оперно-филхармоничното дружество в Русе? Кой би отишъл и просто би дал на тази комисия някакви средства, за да ги разпределя тя чрез проекти? Това е пълен абсурд!
    Защо в този законопроект е изключена възможността общинските фирми да бъдат дарители и меценати? Една печеливша общинска фирма спокойно би могла – и това е смисълът – да се поощрява културата в регионите по места, да направи дарение за местната театрална трупа или местния оркестър, или да подкрепи един художник да си направи изложба. Какво лошо има в това? Защо априори общински фирми с държавно и общинско участие са изключени от тази роля? Не виждам никакъв смисъл в това.
    Защо в текста на главата “Стимулиране на меценатството” е записан следният текст в чл. 37: “Държавата може да подпомага и насърчава меценатите на културата чрез данъчни и други финансови и други икономически данъчни облекчения”? Какво означава това – “може да подпомага”? Може и да не подпомага. За какво е този закон тогава, какъв проблем ще реши и как точно ще помогне на българската култура? За мен този закон е направен точно по поръчка на хора, на които единствения начин на икономическо мислене, формата им на икономическа изява е далаверата. Те по никакъв начин няма да стимулират средния бизнес, предприемачите, да направят дарение за културата.
    Впрочем в него никъде не са засегнати отношенията, няма и думичка по въпроса как да се развиват взаимоотношенията между българските предприемачи и българската култура, как да се постигне онази престижност на това да подкрепиш едно високостойностно изкуство. Така както всичко тук е написано, разбира се, че подкрепа ще получат най-ниските форми на културата, тези, които и без това се продават, защото са комерсиални, защото са най-лесно смилаеми от публиката. Какво ще се получи тогава с високото изкуство, със стойностното изкуство?
    Така както е написан законът, поставя изключително много въпроси. Няма точно определение и разграничение между дарителство, спонсорство, меценатство и т.н. Не са точно обяснени произведенията на културата. Тук има един списък, изброени са 12 точки кое може да бъде произведение на културата, само че липсват, примерно, паметниците на културата. Това означава, че ако един български бизнесмен желае да даде средства за съхраняването или опазването на един паметник на културата, той няма да получи за това никакви данъчни облекчения. Как може точно паметниците на културата да бъдат пропуснати в този списък? Как може да бъдат пропуснати луксозните издания на албуми и на други такива форми на изобразителното изкуство? Очевидно е недомислено и направено само и единствено с една цел: евтин популизъм. Само че културата не търпи популизъм на неин гръб и аз мисля, че тук вносителите са направили много голяма грешка, защото тази подигравка ще се върне като бумеранг срещу тях.
    Струва ми се, че накрая няма да бъде зле да кажа, че ако Гай Меценат – онзи пръв римски министър на император Август, от когото носи името си тази дума и който е бил известен покровител на изкуството и на литературата, едва ли би подкрепил Вергилий, Хораций и всички онези древноримски поети, ако трябваше да се съобразява с този законопроект и ако трябваше да минава през всичките онези безсмислени стъпала и държавни комисии, регулатори, организации, които се предвиждат по този законопроект. Той изобщо не позволява директната връзка между дарителя и твореца, което, според мен, ограничава изключително много вероятността някой да направи подобно дарение.
    Накрая, завършвайки, искам да кажа, че Демократи за силна България смятат, че българската култура има необходимост от подкрепа, че трябва да бъдат взети сериозни мерки, за да се засилят частните инвестиции в българската култура. Това може да стане по различни начини и един от тях е просто поправка на Закона за закрила и развитие на културата. Може да има и Закон за дарителството, но този закон има смисъл единствено и само ако в него е постигнат консенсус и са изброени конкретни финансови облекчения. В противен случай това остава един безсмислен текст на хартия, който няма да може да изпълни своето предназначение.
    Затова и ние ще се въздържим при гласуването на този законопроект. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
    Госпожо Дончева, заповядайте за реплика.
    ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА (НВ): Госпожо Андреева, може би ще трябва да си опресните текста от законопроекта, защото е явно, че философията му не е това, което Вие зададохте като въпроси.
    Ако поне веднъж присъствахте на срещите, които направихме с представители на българската култура и изкуство, щяхте да разберете, че те не възприемат този законопроект като подигравка, а точно обратното. Петнадесет години политици от коя ли не политическа сила обещаваха, че ще внесат такъв законопроект в Народното събрание, но той стана факт едва преди половин година.
    Искам да Ви кажа, че върху този законопроект работи една много голяма група. Това не са някакви измислени, неработещи текстове. Аз неслучайно в мотивите посочих, че подобни са вариантите, по които се работи във Франция и Великобритания. Те работят там много добре и успешно.
    А ние с подобни нападки, каквито Вие отправихте днес от трибуната, никога няма да имаме закон за меценатството. Аз Ви убеждавам в това.
    Искам да Ви кажа, че Новото време не си прави абсолютно никаква предизборна кампания, защото този законопроект беше внесен преди половин година. Аз се радвам, че най-после за българската култура остана някакво време, за да й обърнем поне малко внимание в рамките на 30-40 минути. Мисля, че тя заслужава това време.
    И още нещо, този закон се явява специален спрямо Закона за закрила и развитие на културата, а не специален спрямо Закона за паметниците на културата и музеите. Вие знаете, че още в първия член на този законопроект е упоменато точно за кои произведения на културата става въпрос. Това са за създаване и разпространение, а не тези, които са в музеите, археологическите ценности и т.н. Това е друг законопроект.
    Аз искам да има законопроект и за паметниците на културата, но за съжаление в един законопроект не може да се изчерпи абсолютно цялата тематика. Съжалявам, че времето ми изтече.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Господин Клингов, заповядайте за втора реплика.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо Андреева! Ще се опитам да перифразирам един бивш председател на Народното събрание и да кажа, че днес е един добър ден за българската култура.
    Вашето изказване, госпожо Андреева, беше: лошо, лошо, лошо, лошо. Вие не обиждате Новото време, Вие обиждате българската култура. Елементарен е начинът по който започнахте, с проблемите в земеразделянето и много актуалния закон. Вие променяте, госпожо Андреева, тридесет и три пъти този закон. Тридесет и три пъти го променяте! (Шум и реплики от ПСДСБ.) Десет пъти го променяте в миналия парламент.
    Защо вие не внесохте Закон за меценатството? И защо лъжете от тази трибуна, че няма консенсус по закона? Консенсус няма с Демократи за силна България, но с тях няма консенсус по нищо! По нищо няма консенсус за това!
    В крайна сметка, аргументът, че няма време или аргументът, че законът не е съвършен, за мен са слаби аргументи. Ние никога не сме твърдели, че законът е съвършен. Ние затова правим четири пъти публични обсъждания с дейци на културата. Има подкрепа от дейците на културата, не е вярно, че няма.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ, от място): От кои?!
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Господин Данаилов, и Вие много тънко се опитвате да минете. Ако беше толкова лош този закон и тази идея, защо сте сложили на първо място във вашата културна програма Закона за меценатството, като първа точка да го правите в следващото Народно събрание? Защо сте направили това?
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ, ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Това е друг законопроект.
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ: Като е друг, къде е? Вие даже го нямате. (Шум, реплики от КБ.)
    Затова, много ви се моля!
    Призовавам всички народни представители да подкрепят Законопроекта за меценатството. Той се подкрепя и от българската култура. Дано, дай, Боже, той да бъде приет!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Клингов.
    Има ли трета реплика? Не виждам.
    Госпожо Андреева, заповядайте за дуплика.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нервността на Новото време показва, че сме улучили точно там, където трябва. И всички онези несъвършенства на законопроекта, за които аз говорих, очевидно, повече от очевидно, са самата истина!
    За това как културните дейци възприемат този законопроект бих Ви посъветвала, господин Клингов, да прочетете пресата. Има достатъчно много интервюта, на достатъчно много дейци на културата, впрочем на тези, на които министър Чилова не им е забранила да говорят! Защото тя забрани на една голяма част от културните дейци да говорят! Онези, които все още имат смелост, си изразиха становището по този въпрос.
    Ако сте гледали телевизионни предавания, сте чули уважавани български творци какво казаха по този законопроект. Обидно за българската култура е, ако той бъде приет в този вид, в който вие сте го написали. Защото той по никакъв начин няма да подкрепи развитието на българската култура. (Реплики на н.п. Величко Клингов.) Защото той представлява само поредната шепа прах, хвърлена в очите на българските творци. Ето, това е унижението за българската култура и това е подигравката! И Вие си позволявате да го вършите тук, в Народното събрание! Защото ако Вие бяхте загрижени за българската култура, нямаше да си позволите тази гавра, внасяйки подобен законопроект, от който не следва абсолютно нищо добро за българската култура! (Шум и реплики от народния представител Величко Клингов.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Андреева.
    Едва ли някой е очаквал толкова разпалени разисквания по отношение на българската култура, но, разбира се, не е лошо, че ги има.
    Има ли още някакви мнения?
    Има думата госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИНА КИЛЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук съм, за да представя позицията на Министерството на културата и туризма относно разглеждания законопроект.
    Но преди това ще си позволя да кажа няколко думи по дискусията.
    На първо място, изключително се радвам, че за краткия период на действие на новото министерство в новия формат и начело с министър Чилова се забелязва осезателно раздвижване на законодателните инициативи, свързани с културата. Това показва, че културата излиза от забвението, в което беше вкарана петнадесет години, в продължение на повече от петнадесет години. Това е ясен знак, че ние като министерство имаме много сериозно отношение към взаимоотношенията с културната общност. И всякакви нападки, каквито си позволи уважаемата от мен госпожа Кина Андреева, за цензура, са абсолютно безпочвени. И тя много добре го знае. Ние обяснихме нещата по един много аргументиран начин в Комисията по културата. Мисля, че за цялата общественост стана ясно каква е била целта на диалога ни с подразделенията, с второстепенните разпоредители. (Реплики на народния представител Кина Андреева.)
    Това е един чисто административен проблем. Беше излишно това напрежение, което отново се поставя на дневен ред. Мисля, че госпожа Кина Андреева, тя е много емоционална, за което аз много я харесвам, просто този път малко пресоли манджата, както се казва. (Шум и реплики от КБ и ПСДСБ.)

    Връщам се обратно към позицията на Министерство на културата и туризма, която се изразява в категорична подкрепа на проекта на Закона за меценатството. Тази позиция е продиктувана от обективната обществена необходимост за приемането на такъв закон, който ще обогати по несъмнен начин възможностите за финансиране на културата. Вече повече от 15 години се провеждат дискусии за необходимостта от подобна нормативна уредба, която да помогне на държавата да обезпечи по адекватен начин динамичното и устойчиво развитие на българската култура в условията на европейско членство. Факт е, че държавата не е в състояние сама да отдели всички необходими средства и да субсидира самостоятелно в достатъчна степен българската култура. Трябва да се намери подобаваща възможност, за да се поощри творческият процес – продуктът на българските творци и културни дейци. Същевременно трябва да си даваме ясна сметка за предизвикателствата, които европейското членство поставя пред българската култура и българските творци. Тези предизвикателства налагат нови решения и практики, нови механизми и подходи за стимулиране, развитие и популяризиране на националната ни култура.
    Министерството на културата и туризма се ръководи в своята законодателна политика изключително от обществения интерес. В този смисъл подкрепата на Законопроекта за меценатството е добър пример за последователност при отстояването на интересите на обществото. Същественото е, че в този законопроект много добре се съчетава държавната грижа с възможностите на физическите лица, корпоративните субекти, гражданските структури да допринасят активно за развитието на културата. Ние гледаме на Закона за меценатството като на пресечна точка между държавния интерес, структурите на гражданското общество и частния бизнес.
    С тези съображения министърът на културата и туризма инициира кръгла маса на 18 този месец и на тази кръгла маса бяха поканени вносителите и множество представители на културната общност в България, сред които бяха и членовете на създадения към министъра на културата и туризма Консултативен съвет за развитие на българската култура. За нас беше изключително окуражаващо да чуем принципната подкрепа на представителите на културната общност в България. Естествено имаше и критични бележки по отделни текстове, както и конструктивни препоръки. Добрата парламентарна практика в тези случаи е ясна. Няма пречки тези препоръки да бъдат отразени в текстовете на законопроекта между първо и второ четене и вносителите изразиха своята подкрепа за това.
    Положителното в предложения законопроект е, че той стъпва върху европейските практики и е продукт на сравнително-правно проучване на сходни законодателни решения в над 20 страни. Наложително е безспорно едно: хармонизиране на разпоредбите със съществуващото данъчно законодателство и ние сме убедени, че ще се намерят работещи компромисни решения между фиска и законопроекта, който предвижда данъчно стимулиране за дарителството и меценатството.
    В заключение бих искала да кажа, че Министерството на културата и туризма одобрява философията на законопроекта и препоръчва на уважаемите народни представители да го гласуват на първо четене. Това ще бъде ясен знак за българското общество и цялата културна общност, че управляващото мнозинство и българското правителство осъзнават нуждата от вземане на прагматични решения за финансиране на българската култура. Българската култура и нейните проблеми дълги години бяха пренебрегвани и оставени встрани от приоритетните държавни решения. Няма време за повече отлагане и трябва да вземем тези прагматични решения днес и сега. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Килева.
    Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
    ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
    Уважаеми дами и господа! Моето изказване в известен смисъл е и процедурно, тъй като се отнася до това, което си позволи тук един заместник-министър. Ние като народни представители сме избрани от българския народ и имаме свободната воля да говорим в парламента на Република България онова, което смятаме за правилно, необходимо и разумно. Не може един представител на изпълнителната власт, пък било той и заместник-министър, да си позволява такива квалификации, каквито въпросната заместник-министърка отправи към народния представител Кина Андреева.
    Друг е въпросът, че става дума и за дама, в този случай отношението към народния представител Кина Андреева е още по-недопустимо. Скандално е да дойде един заместник-министър в Народното събрание и да заявява, че един народен представител бил пресолил манджата.
    Настоявам да направите строга забележка на тази заместник-министърка и да не допускате повече подобно поведение спрямо български народни представители! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ПСДСБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
    Това, за манджата, беше едно шеговито подмятане, но може би наистина в случая по-скоро госпожа Килева пресоли манджата. Може би тя няма такъв голям опит като заместник-министър и на това се дължи.
    Има ли някакви изказвания по същество?
    Господин Ляков, заповядайте.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз ще вгорча манджата, тъй като според мен този законопроект е изключително нескопосан – едно недоносено творение, което по никакъв начин няма да изиграе тези чудодейни свойства, които му приписват неговите вносители. От тях не чух никакво аргументирано становище срещу критиките. Говорят се общи приказки за това какво щяло да се случи, за това каква подкрепа имал, обаче тези критики срещу самата структура на закона и механизмите, по които той ще действа, по никакъв начин не ги опровергахте. Не опровергахте твърдението, че няма да има данъчни облекчения. Това не е ли ясно на всички? Няма да има данъчни облекчения! Голямото ви предимство, дето го размахвате, просто изчезва. Министерството на финансите, съвсем правилно, е категорично. Не само по този законопроект, по никой законопроект няма да има данъчни облекчения. Това е принцип, който ние сме приели и който, слава Богу, досега е спазван. Щом няма да ги стимулирате по този начин, с какво ще ги стимулирате? Ще ги популяризирате?! Те са достатъчно популярни – тези, които сега дават пари за културата; тези хора, които дават пари за театрални постановки, за изложби, за книги. Тези хора са достатъчно популярни, те го правят, не за да бъдат популярни – те го правят, защото имат вътрешна необходимост, защото знаят, че не се живее само с хляб, знаят, че този народ има нужда и от по-възвишени неща. Техните имена можете да намерите и във вестниците, и на плакатите за реклама на изложби, на плакатите за реклама на театрални постановки. Не искам да ги споменавам, за да не излезе, че и аз ги рекламирам от трибуната на Народното събрание.
    Защо не казахте нищо за безсмислието на тази държавна комисия, която, като отзвук от късния социализъм, ще регулира, ще контролира? Структурата на самото министерство, с всичките й звена, спокойно може да играе тази роля. Защо трябва да се прави отделна комисия, освен ако не искате да си назначите поредните активисти на Новото време? За нищо друго, та даже сте им написали заплатите колко ще са. Понеже сте много загрижени за културата, сте написали заплатите на Държавната комисия за подпомагане на културата.
    Защо не казахте, че тези организации, които вие предлагате, всъщност си съществуват, защото много от неправителствените организации, т.нар. юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, работят в полето на културата, имат програми, защитават проекти, получават финансиране, имат връзки със спонсорите, осъществяват това посредничество и не е необходимо да се създават специализирани организации, пък да ги регистрирате, пък няма да ги регистрирате – пак намеса на администрация, на чиновници и т.н.? Тези организации работят и съществуват и без вие да сте се сетили, че трябва да ги упоменете в специален закон.
    Втора основна тухла във вашия законопроект след държавната комисия, напълно безсмислена – регистрирани организации, работят си, вие искате сега специално да има някаква отделна регистрация, специални организации и т.н. Или вие не знаете, че има юридически лица с нестопанска цел, които работят в сферата на културата, които са регистрирани в този регистър към Министерството на правосъдието? Би трябвало да го знаете.
    Няма смисъл от държавната комисия. От тези организации няма смисъл, защото такива съществуват. Данъчни облекчения няма да има. Какво остава, ви питам, от закона? (Реплика от народния представител Юлияна Дончева.) Ето това остава, както казва Николай Василев. (Народният представител Панайот Ляков показва нула.) Ето, това остава в закона. Остава големият рекламен шум за новата министърка колко била активна, че направила обсъждане на законопроекта, пък поканила хора, пък те казали “да”. Колко хора са казали “да”? Колко хора са казали “не”? Много повече от тези, които са казали “да”, защото сте събрали там хора клакьори, които да ви похвалят законопроекта, и да го използвате за рекламна кампания. Защото цялата ваша дейност е само това – един непрекъснат кьорфишек, зад който няма нищо!
    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ, от място): Засрами се малко!
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Каква е скритата цел на закона според мен? Културното лото, защото вие винаги сте защитавали хазартните босове, вашите спонсори и за тях си правите културно лото. Не трябваше да правите цял закон за това, а да внесете един текст в Закона за закрила и развитие на културата, направете културното лото, дайте го на вашия спонсор и благодетел и нещата ще бъдат наред. Цял закон да правите за културното лото, извинявайте. Това остана от закона, нищо друго.
    Може да ми викате, да ми подвиквате, но не можете да оборите тези аргументи, защото няма как да ги оборите. Недейте да лъжете благотворителите, спонсорите на всички културни прояви, за които вече говорих, че ще им дадете данъчни облекчения, защото това е една голяма лъжа и Министерството на финансите го е написало черно на бяло в своето становище. Няма да има данъчни облекчения – казвам го високо! Не вярвайте на Новото време, защото то за пореден път лъже българската общественост.
    За мен законът е абсолютно безсмислен и призовавам Народното събрание да го отхвърли, защото освен да изиграе някаква роля може би за предизборната кампания, според мен няма да донесе никаква практическа полза и по никакъв начин няма да стимулира българската култура. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам желаещи за реплики.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по този законопроект?
    Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за меценатството.
    Моля, гласувайте.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Ето тук има трима души, които гласуват с чужди карти!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да не се гласува с чужди карти! Знаете – това е изискване на Конституцията! Забраната за гласуване с чужди карти важи за цялата зала и за всички страни в залата.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 142 народни представители: за 79, против 39, въздържали се 24.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Новото време не са 9 души, господин Корнезов! Тук няма 9 души от Новото време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Сигурно сте права.
    Заповядайте, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване, защото в момента Народното събрание наистина се подиграва с българската култура. На всички стана ясно, че този закон няма да има никакви последствия, не само защото той няма да мине на второ четене, а защото всичко онова, което е заложено в него, не може да доведе до никакви реални промени и не може по никакъв начин да стимулира притока на частни инвестиции в българската култура. Един такъв сигнал, който днес даваме, е обиден и унизителен за българската култура.
    Затова ви призовавам - при повторното гласуване недейте подлага българската култура на подобно унижение. Този законопроект трябва да бъде отхвърлен. Нека следващото Народно събрание направи наистина с политически консенсус и с усилие един законопроект, който може да изпълни целите, които си поставя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Андреева, Вие направихте всъщност процедурното предложение и го мотивирахте.
    Моля всички народни представители да гласуват само със своите карти! Нека да не се злепоставяме взаимно.
    Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за меценатството.
    Гласували 154 народни представители: за 83, против 55, въздържали се 16.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Осем души няма в залата от Новото време! Моля за Вашата реакция! (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, знаете, че се говори само от трибуната на Народното събрание.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Данаилов, заповядайте за процедура.
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Много моля за срок между първо и второ четене от три седмици. Невъзможно е за една седмица да се получи нещо добро от този законопроект. Поне това бъдете любезни да направим. Много е важно все пак становището на Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСДСБ, от място): Отрицателно!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Данаилов, между първо и второ четене да не пишете нов закон?
    СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Да, налага се.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Правилникът не позволява, пък и Конституцията, да се пише нов закон.
    Направено е процедурното предложение за удължаване срока между първо и второ четене от една седмица, както е по принцип, на три седмици.
    Моля, гласувайте срок от 21 дни между първо и второ четене.
    Гласували 154 народни представители: за 78, против 46, въздържали се 30.
    По мое изчисление процедурното предложение е прието.
    Господин Клингов, заповядайте за процедурно предложение.

    ВЕЛИЧКО КЛИНГОВ (НВ): Благодаря, господин председател.
    Аз ще направя процедурно предложение за прегласуване със следния аргумент: дори и да има наистина притеснения по законопроекта и дори и да трябва да се направят много процедурни предложения между първо и второ четене ми се струва, че предложението на господин Данаилов за триседмичен срок действително цели единствено и само да изпрати законопроекта в следващото Народно събрание.
    Поради тази причина, ако ми позволите, господин председател, с едно изказване ще направя две процедурни предложения – едното е за прегласуване. Ако бъде отхвърлено искането за триседмичен срок за предложения, след това предлагам да удължим срока с една седмица, всъщност срокът да бъде само две седмици. (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, поставям на прегласуване предложението на народния представител Стефан Данаилов за срок между първо и второ четене по законопроекта от три седмици.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 191 народни представители: за 98, против 76, въздържали се 17.
    Процедурното предложение, направено от народния представител Стефан Данаилов, се приема, следователно срокът ще бъде три седмици.
    Поради тази причина няма да подложа на гласуване второто процедурно предложение на господин Клингов.
    До почивката остават около 30 минути. С какво ще продължим?

    Вървим по дневния ред. Седма точка е:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЕКТИ ЗА ЕНЕРГОЕФЕКТИВНО САНИРАНЕ НА УЧИЛИЩНИ СГРАДИ.
    За да докладвате становище на Комисията по енергетика заповядайте, господин Мазнев.
    ДОКЛАДЧИК СТЕФАН МАЗНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    относно проект за Решение за приемане на
    Стратегически насоки за осъществяване на проекти
    за енергоефективно саниране на училищни сгради,
    № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на
    25.03.2005 г.

    Комисията по енергетика обсъди проект за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради, № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 25.03.2005 г.
    Разглежданият проект за решение е изготвен в изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. и по-конкретно § 69, алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби. Записаната в цитирания параграф норма задължава Министерския съвет да внесе за решение стратегически документи, свързани с усвояването на предвидените в бюджета суми за развитие на образованието и науката. Настоящите Стратегически насоки са в частта за осъществяване на процесите на енергоефективно саниране на училищни сгради.
    Основните цели на проекта са фокусирани върху дейности за:
    - намаляване на енергийните разходи на училищата;
    - подобряване състоянието на сградите и удължаване на срока на тяхната експлоатация;
    - подобряване на микроклимата в класните стаи и създаване на условия за нормално протичане на учебния процес.
    Предвижда се откупуването на заложените мерки да е със срок от 2,5-3 години.
    Комисията по енергетика с 8 гласа “за”, 1 глас “против” и 5 гласа “въздържали се” реши:
    1. Одобрява Стратегическите насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради.
    2. Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Стратегическите насоки по т. 1.”
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мазнев.
    Докладът на Комисията по образованието и науката ще се представи от народния представител Татяна Калканова.
    ДОКЛАДЧИК ТАТЯНА КАЛКАНОВА:

    “ДОКЛАД
    относно проект за Решение на Народното събрание за
    приемане на Стратегически насоки за осъществяване на
    проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради,
    № 502-03-11, внесен от Министерски съвет на 25.03.2005 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2005 г., Комисията по образованието и науката разгледа внесения проект за решение.
    В заседанието на комисията взеха участие доц. Игор Дамянов – министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, и господин Стоян Тодоров – главен секретар на Агенцията по енергийна ефективност.
    Проектът за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради бе представен от министъра на образованието и науката. Той подчерта, че предложеният документ е в изпълнение на § 69 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
    Целите, които си поставят Стратегическите насоки са: намаляване на енергийните разходи, осигуряване на пожарна безопасност, подобряване състоянието на сградите и удължаване срока на експлоатацията им, осигуряване на безпрепятствен достъп в сградите на деца със специални образователни потребности.
    В хода на проведената дискусия народните представители изразиха положително становище относно необходимостта от осъществяването на енергоефективно саниране на училищните сгради. Министърът на образованието и науката подкрепи направените от народни представители целесъобразни предложения.
    Комисията по образованието и науката с 12 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се”, взе следното решение:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за Решение на Народното събрание за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно санирани на училищни сгради, № 502-03-11, внесен от Министерски съвет”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство също има доклад.
    Госпожо Цветкова, заповядайте, за да представите това становище.
    ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ЦВЕТКОВА:

    “СТАНОВИЩЕ
    относно проект за Решение за приемане на
    Стратегически насоки за осъществяване на проекти за
    енергоефективно саниране на училищни сгради,
    № 502-03-11, внесен от Министерски съвет

    Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство на свое заседание, проведено на 20 април 2005 г., обсъди внесения проект за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради.
    В хода на дискусията всички народни представители се обединиха около необходимостта от вземане на мерки за намаляване на енергийните разходи на училищата, подобряване на състоянието на сградите и увеличаване на срока на експлоатацията им, както и за създаване на условия за нормално протичане на учебния процес.
    В резултат на обсъжданията Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство с 10 гласа “за”, без “против” и 2 гласа “въздържали се” реши да предложи на Народното събрание да приеме внесения проект за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради.”
    Становището е подписано от председателя на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство – господин Ремзи Осман.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.
    Надявам се в залата вече да има представител на Комисията по бюджет и финанси.
    Господин Механдов, заповядайте.
    ХРИСТО МЕХАНДОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.

    “Д О К Л А Д
    по проект за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради, № 502-03-11, внесен от Министерския съвет
    на 25.03.2005 г.

    На заседание, проведено на 21 април 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха Таско Ерменков – изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност и Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката.
    При представянето на проекта вносителите изтъкнаха, че той е изготвен в изпълнение на § 69, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г., а също така и в съответствие с постигане на целите в приоритетния сектор – образованието.
    В проекта се посочва, че санирането ще включва осигуряване на конструктивна устойчивост на сградите; премахване на течовете от покрива, външните и вътрешните фуги, отоплителните и ВиК-инсталации; допълнителна топлоизолация и ремонт на дограмата; осигуряване на безпрепятствен достъп в сградите на децата с увреждания.
    Критериите, по които ще се определи кои училища да бъдат санирани тази година, са разхода на топло- и електроенергия през последните години; средни общообразователни училища, професионални гимназии и др., които са в областни или общински центрове; наличието на готови проекти или проучвания за реконструкция за учебното заведение.
    Координацията и контролът по цялостната реализация на проектите ще се осъществява от министъра на образованието и науката със съдействието на министрите на регионалното развитие и енергетиката. Предложенията за училищата, в които ще се осъществяват проектите през 2005 г., ще бъдат изготвени от Регионалните инспекторати по образование и Областните съвети за регионално развитие. Изпълнението на проектите на областно ниво се възлага на съответния областен управител.
    След проведената обширна дискусия членовете на комисията се обединиха около становището относно необходимостта от приемането на Стратегическите насоки, но критериите и механизмите за одобряването на проектите да са в съответствие със Закона за енергийната ефективност.
    След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 11 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи проекта за решение за приемане на Стратегически насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищни сгради, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Механдов.
    Чухме докладите на четири комисии.
    Давам думата на министъра на образованието и науката като представител на Министерския съвет, на вносителя, ако желае, да представи стратегията, както и проекта за решение.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правителството определи системата на образованието като един от приоритетите, заложени при съставянето на държавния бюджет за 2005 г. Поставихме си за цел осигуряване на качествено образование за всеки, целящо успешна реализация през целия живот.
    В тази последователност, с ваше решение, допълнително за системата на образованието бяха предоставени 130 млн. лв., разходването на които следва да се извърши при спазване на законно определени приоритети, един от които е подобряване на енергийната ефективност на българските училища. Следователно основната задача, която се поставя пред Министерството на образованието и науката, е да се осигурят максимално добри условия за провеждането на учебния процес при ефективно използване на обществените и енергийните ресурси.
    В тази връзка и в изпълнение на § 69 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. представяме на вашето внимание за одобрение Стратегически насоки за енергийно ефективно саниране на училищните сгради. Документът е изготвен съвместно от експерти на Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и е приет с решение на Министерския съвет от м. март 2005 г.
    Дейностите, предвидени в стратегията, са в две насоки:
    Първо, енергоефективни мерки, насочени към редуциране на топлинните загуби, чрез подмяна на външна дограма; външна топлоизолация на сградите; премахване на течове от покрив, фуги и т.н.; осигуряване на ефективно функциониране на отоплителните инсталации чрез ремонт или подмяна.
    Второ, подобряване на жизнената среда чрез подобряване на конструктивна устойчивост, пожарна безопасност, достъп за лица с увреждания, екстериора и интериора на всяко училище.
    Новият подход при реализиране на горепосочените действия е, че за първи път при изпълнение на тази стратегия се цели дългосрочно, а не частично решение на въпроса за подобряване на условията в училищата. Изпълнението на стратегията за саниране на училищата ще стартира в началото на м. юни, тоест ще съвпадне с лятната ваканция на учениците. Това е единствената възможност за извършване на цялостни ремонтни дейности в училищата.
    Предвид ограничените средства сме наясно, че е невъзможно едновременно включване на всички училища, поради което при стартиране на стратегията са определени следните критерии за подбор:
    - да участват проекти от всички области на страната;
    - да бъдат пълни общообразователни или професионални училища в областни или общински центрове;
    - да са съобразени с демографското състояние и перспективи пред населеното място;
    - да отчитат значителни разходи за отопление през последните години.
    В рамките на предвидените 33 млн. лв. очакваме през 2005 г. да бъдат ремонтирани около 150 училища в цялата страна, независимо от формата на финансиране – държавни или общински. В хода на бюджетната процедура за 2006 г. отново сме предвидили 33 млн. лв. за следващата година, със същата цел.
    Съгласно стратегията координацията и контролът на изпълнението се възлагат на Министерството на образованието и науката със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. Всички процедури ще бъдат изпълнявани при стриктно спазване на Закона за обществените поръчки. Енергийните обследвания и експертизи ще се контролират от Агенцията по енергийна ефективност.
    Във връзка с гореизложеното моля да одобрите представените ви Стратегически насоки за енергийно ефективно саниране на училищните сгради. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Откривам разискванията по този проект за решение.
    Господин Мазнев, заповядайте.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа, въздържах се при гласуването в Комисията по енергетика не че съм против това, което каза и господин министърът, да се санират училищата, по-скоро за някакви значителни пропуски в самия Закон за енергийната ефективност, а защото на първо място, членовете на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност се назначиха доста субективно – хора, много близки до изпълнителната власт. Това създава възможности по-скоро да се облагодетелстват някои фирми, които се занимават с този проблем, отколкото наистина да се извърши едно качествено саниране на училищата в България. В Закона за енергийната ефективност, аз тогава го казах на първо четене, сега няма да се спирам подробно, не са решени критериите за енергийното обследване. Те са доста субективни.
    На второ място, начинът на сертифициране на сградите – има много различни мнения от експерти. Те предлагат различни варианти и така не се стигна до единно становище. И най-вече за самия контрол по отношение на дейността на тези фирми, които извършват обследването и сертифицирането. Това води наистина до един голям субективизъм, който просто води до съмнения за качеството на процеса.

    Стана дума и за това, че преди всичко ще се санира дограмата, някои уреди по отношение на отоплението, но никой досега не доказа точно какъв ще бъде ефектът за един вложен лев, или примерно за 1000 лв. – с колко ще се подобри самата енергийна ефективност, и няма гаранции и показатели за такова енергоспестяване. Говоря от енергийна гледна точка.
    Поради факта, че услугата е доста скъпа, различните експерти, които се занимават с този процес, дават доста различни данни за цената на кв. м – от няколкодесетки до няколкостотици лева на кв. м, и то жилищна площ, което значително оскъпява тази дейност. Липсата на гаранции – 1 лв. до какво спестяване ще доведе – е факт, който буди недоумение и е повод за съмнение.
    В края на краищата се получава така, че цената, която ще се даде за подобряване на енергийната ефективност, е съразмерна с цената на самото жилище, което е доста съмнително, особено при панелните жилища, тъй като те най-много се нуждаят от саниране, а тяхната цена е най-малка. Да не говорим, че данъчните облекчения, които се предлагат, са от 5 до 10 години, което е значително малко по отношение на сумата, която трябва да се заплати за самото санифициране, и на пръв поглед означава, че тези данъчни облекчения не водят до постъпване на пари в хазната, а и не са стимул за енергийна ефективност.
    Ето защо, пак казвам, ние не сме против да има саниране на училищата, но тези сериозни пропуски ме карат да се съмнявам дали част от средствата от Фонда за енергийна ефективност няма да бъдат източени в частни фирми при съмнителен ефект за самото саниране на училищата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Мазнев.
    Има ли други народни представители в полупразната зала, които желаят да вземат отношение по тази стратегия?
    Заповядайте, госпожо Калканова.
    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважавам мнението на господин Мазнев, което беше експертно от гледна точка на човек-специалист в сферата, свързана с енергоефективни технологии, но от друга страна бих искала да подчертая още веднъж същността на реализацията на тази стратегия. Както каза и министър Дамянов, всъщност за първи път около 150-160 училища ще бъдат цялостно ремонтирани. Разбира се, една от целите на тези ремонти е да се реализират тези енергоефективни мерки.
    Изказвам се в качеството си на член на Комисията по образование и наука. За мен тези действия са още една стъпка в по-голямата цел, която има тази стратегия, пък и тя е свързана с вече одобрените от Народното събрание стратегии за използване на информационните технологии в училищата, за задържане на децата в училищата. Знаете, че по силата на тези стратегии се предвижда закупуването на специални училищни автобуси, компютърно оборудване, обучение на учители. Това са неща, които според мен за първи път се правят в България така масирано. Тяхната безспорна цел е да подобрят училищната и изобщо образователната среда.
    В този смисъл смятам, че при изпълнението на стратегията може би тези чисто технологични забележки ще се имат предвид. Те са отстраними. Моето лично убеждение е, че тя трябва да бъде безусловно подкрепена, защото – отново ще подчертая – точно в този аспект на стратегията, която сега коментираме – за първи път в България няма да се правят някакви леки козметични ремонти на училищните сгради, а 160 училища ще бъдат изцяло ремонтирани и обновени. Смятам, че е важно да се подкрепи стратегията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Калканова.
    Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! За съжаление разискванията, които бяха проведени в комисията, бяха в момент, когато бях ангажиран в друга комисия и не можах да участвам. Това е поводът тук да отправя някои въпроси към министъра на образованието и науката и в същото време да изкажа някои забележки по отношение на стратегията.
    На първо място, в стратегията липсва финансова оценка колко ще струва целият проект по санирането на българските училища. Няма съмнение и в това отношение аз съм напълно съгласен, че проектът е мащабен, че българските училища имат крайна необходимост от това сградите да бъдат санирани, да бъдат осъществени не само от топлоизолационни мерки, но и да бъдат изцяло санирани в частта “водоснабдяване и канализация”, подмяна на дограмата и т.н. Но всичко това, когато се говори за стратегически насоки, трябва да бъде придружено с ясен финансов план. Това, което липсва в стратегическите насоки, е споменаването дори с една дума на финансовите средства, които ще бъдат разходвани, как ще бъдат разходвани по години и в какъв период от време този проект ще може цялостно да бъде завършен. Защото когато говорим, че училищните сгради са 3319 и знаем, че практически 100% от тях имат нужда от саниране в различна степен, трябва да имаме представа за какъв период от време този проект ще бъде реализиран.
    Следващото, което ми направи впечатление и което считам за минус в критериите за подбор на училищните сгради, е записано в т. 3: “Училищата да са разположени в областните, общинските центрове”. Питам: това израз на какво е – на специално отношение към областните центрове ли? Защото от информацията, която получавам в последните дни, се оказва, че сведенията, които се събират и които сигурно са постъпили в Министерството на образованието и науката, концентрират изцяло усилията върху училищата в областните центрове. Когато говорим, че българските ученици са равнопоставени, ние трябва да знаем, че не можем по този начин да казваме “Децата в областните центрове имат нужда от саниране на техните училища, а тези, които не са в областните центрове, за тях – по-нататък, като втора категория”.
    Истинският критерий е четвъртият, и той е ясно записан: “Демографското състояние и перспективи пред населеното място”. Ясно е, че там, където демографското състояние се влошава, не е необходимо да се влагат такива средства. Все пак това е критерий, а не това дали центърът е областен или общински. Защото дори и в областните центрове, в определени техни квартали има училища, в които броят на учениците постепенно спада и по определен начин са обречени при оптимизация в бъдеще време да бъдат закрити. Затова този критерий не мога да го приема по никакъв начин.
    Не може господин министърът да не знае, но освен това е настъпило известно объркване в регионалните инспекторати по образование, които поради това, че е записано “професионални гимназии”, са счели, че трябва изцяло училищата, които са държавна, а не общинска собственост, да бъдат включени в проекта. Мисля, че тече процес, в който се преодолява постепенно този недостатък и се подават и общински училища в списъка за саниране.
    Това, което обаче ми прави впечатление, господин министър, е, че основната отговорност се възлага на Министерството на образованието и науката. Аз не считам, че тази дейност под каквато и да е форма е присъща на Министерството на образованието и науката. По няколко причини.
    Първо, доколкото разбрах от разговора си с господин Мазнев, средствата, които ще бъдат заделени, идват от Фонда за енергийна ефективност.
    МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Не, те са целеви от бюджета.
    ИВАН ИВАНОВ: От бюджета ли? Целево към Министерството на образованието и науката? Добре. С това съм съгласен. След като средствата са от бюджета към Министерството на образованието и науката, Министерството на образованието и науката трябва да осъществява и определени контролни функции.
    СТЕФАН МАЗНЕВ (ПСДСБ, от място): Не е така.
    ИВАН ИВАНОВ: Министърът заяви, че е така.
    Но оттук нататък, като дейност, експертната оценка и оттам проблемът, за който господин Мазнев говори, е наистина сериозен – че ще бъдат подредени определени фирми, които ще изпълнят почти цялата дейност. Дали ще е качествено не може да се гарантира, но това, което ще се гарантира, е, че ще бъдат фирми на определени хора. Ние трябва поне в областта на образованието, когато се извършват ремонтни дейности и саниране на училищни сгради, да намерим начин да се освободим от такива, бих казал, приятелски и роднински връзки. Защото по същество проектът наистина е голям, интересите са големи. Това, което, господин министър, е Ваша пряка отговорност, е пълна прозрачност на този процес, за да може да се осъществят нещата така, че да няма критики в тази насока. Защото при предишни ремонти на училищните сгради имаше сериозни критики и Вие знаете, че бяха изнесени много данни в тази насока. За мен основният проблем е: пълна прозрачност по отношение на възлагането, контрол по отношение на изпълнението от наистина експертни комисии, а не просто формално изпълнение на работата и, на трето място, ясен поглед за какъв срок от време и в какъв график ще бъде изпълнен целият проект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Иванов.
    Подлагам на гласуване проекта за решение:

    “РЕШЕНИЕ
    за приемане на Стратегическите насоки за осъществяване на
    проекти за енергоефективно саниране на училищните сгради

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с § 69, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.

    РЕШИ:

    Приема Стратегическите насоки за осъществяване на проекти за енергоефективно саниране на училищните сгради.”
    Проектът е раздаден на всички народни представители, той е пред вас. Моля, гласувайте.
    Гласували 106 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 15.
    Решението е прието.
    Съобщение: днес от 11,00 ч. в зала “Изток” на Народното събрание ще има среща с федералния министър на външните работи и вицеканцлер на Германия господин Фишер. Всички народни представители са поканени в 11,00 ч. в зала “Изток”.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тази сутрин в дневният ред са предложени проекти за решения за създаване на Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, приемане на Правила за процедурата относно обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и за ратификацията на този договор. Вносител е председателят на Народното събрание.
    Господин Миков, заповядайте за процедура.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател, може би само аз не съм получил договора. Дали договорът е внесен в Народното събрание, преди да приемаме процедурни правила? Аз сутринта поставих този въпрос: внесен ли е проекта на договора, който Народното събрание ще ратифицира и за чието ратифициране приемаме процедурни правила? Все пак двата въпроса са свързани. Не може да няма нещо внесено и ние да приемаме процедурни правила. Като приемаме процедурните правила все пак трябва да имаме някаква поне бегла представа за този договор. Това е първото ни официално докосване с него. Всеки се информира отнякъде, но народните представители официално се информират по някакъв начин от раздаването на съответните материали – всички знаем, че той е 900 страници. Мисля, че този подход на работа - колкото и да е важен този въпрос, колкото и да има консенсус по този въпрос, себеуважението изисква да спазваме някакъв такъв тип отношение и процедури.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Миков, Договорът за присъедининяване е на Интернет-страницата както на Министерски съвет, така и на страницата на Министерството на външните работи и не от днес, не и от вчера. Освен това е приет днес от Министерския съвет. На хартиен носител за всеки, който не може да борави с информация на електронен носител или Интернет, ще постъпи до края на работния ден и ще бъде на разположение в Народното събрание. Днес преди обяд е минал в Министерски съвет. Не случайно не е разпечатан, а е на магнитен носител, защото Присъединителният договор е 1 000 страници. Всеки, който се интересува от главите на договора може просто да влезе в Интернет-адреса и да ги прочете. (Шум и реплики в КБ.)
    Господин Великов, имате думата, за да представите двата проекта за решения.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му.
    Този проект за решение гласи следното:

    “РЕШЕНИЕ
    за създаване на Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    РЕШИ:
    1. Създава Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му.
    2. Комисията се състои от 22 народни представители, от които по трима народни представители: от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори, Парламентарния съюз на Демократи за силна България, Парламентарната група на Коалиция за България” - тук редът е малко изменен и ще трябва да се поправи – “Парламентарната група на Движение за права и свободи, Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група “Народен съюз”, Парламентарната група “Новото време” и един независим народен представител.
    3. Избира председател и членове на комисията” - тук трябва да постъпят предложения.
    “4. Временната комисия се създава до изчерпване на предмета й.
    5. Комисията се свиква на заседание по инициатива на нейния председател, по искане на най-малко една трета от членовете й, както и от председателя на Народното събрание.
    5.1. Комисията заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й. Ако до 15 мин. след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е на лице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове.
    5.2. Решенията на комисията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.
    6. Докладът на комисията се приема с мнозинство две трети от всичките й членове.”
    Мотивите за създаване на такава Временна комисия са следните:
    “МОТИВИ
    за създаване на Временна комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му

    Създаването на Временна комисия има за цел да улесни процедурата по обсъждането и приемането на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, тъй като обсъждането му във всички постоянни комисии на Народното събрание значително би затруднило процеса по приемането му.
    Второ, да даде възможност за активно участие в работата на комисията на по-широк кръг народни представители от всички парламентарни групи, пряко свързани с процеса на присъединяване към Европейския съюз, както и на преговорния екип на министъра по европейските въпроси.
    Трето, да синхронизира мнозинството за приемане на Законопроекта за ратифициране от комисията с конституционно установеното мнозинство за ратифициране на този международен договор, съгласно чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България.
    Четвърто, да подчертае изключителната значимост на този акт за страната ни.”
    На основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям проект за Решение за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз на Законопроекта за ратифицирането му:

    “РЕШЕНИЕ
    за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане
    на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му

    Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    Приема Правила за процедурата относно обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му, както следва:
    Чл. 1. Договорът за присъединяване на Република България към Европейския съюз и Законопроектът за ратифицирането му се обсъждат и приемат в Народното събрание на две гласувания в едно заседание на основание чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България.
    Чл. 2. Временната комисия за обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на Законопроекта за ратифицирането му, изпълнява функциите на водеща комисия.
    Чл. 3 (1) На първо гласуване Законопроектът за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на Водещата комисия и становището на вносителя.
    (2) При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Народните представители се изказват по основните положения на законопроекта, като обсъждането протича при условията и реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване.
    (3) Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували две трети от всички народни представители на основание чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България.
    Чл. 4. (1) При второто гласуване законопроектът се обсъжда и гласува текст по текст при спазване изискванията на чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    (2) Законопроектът е приет на второ гласуване, ако за него са гласували две трети от всички народни представители.”
    Това са двата проекта, госпожо председател.
    Колеги, благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Великов.
    Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по двата проекта за решения. Тъй като те са в логическа връзка един с друг, ви предлагам да има обща дискусия по тях.
    Господин Димитров, заповядайте.







    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, искам да направя няколко уточнения по предложеното от господин Великов проекторешение. Първо, не е прецизен текстът по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – “до изчерпване на предмета й”. Най-малкото трябва да бъде съобразено с края на мандата на парламента, ако искате. Трябва да се посочи някакъв срок.
    Освен това ми прави впечатление “избира председател и членове на комисията”. Досега винаги е имало председател и заместник-председатели. Даже аз ще отида малко по-натам – в тази комисия да има съпредседатели от всички парламентарни групи, ако ще правим консенсус, тъй като все пак тук има една консенсусна формула. Виждам, че не е на квотен принцип, всички парламентарни групи имат равно представителство.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): На паритетен принцип е.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да.
    Тоест, да се помисли по отношение на това. Аз мисля, че проекторешението е добро, но тези две неща все пак трябва да се прецизират, за да не се създават по никакъв начин противоречия, тъй като въпросът все пак е деликатен. Аз си спомням дебата преди две седмици за това с каква писалка да се подпише договорът и кой да го подпише. Изпаднахме в смешна ситуация. Нека да изчистим тези неща, за да не създаваме допълнително напрежение и неуточнени неща. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господин Великов, уважаеми дами и господа! Първият принципен въпрос, който стои и който е обсъждан на Председателския съвет и при консултации, но не е станал достояние на пленарната зала, на отделните народни представители – кое налага избиране въобще на такава комисия и какво пречи всички парламентарни комисии да разгледат в рамките на една седмица законопроекта и да си мине по нормалната процедура? Тоест, ние влизаме в една извънредна процедура за създаване на извънреден парламентарен орган – една извънредна комисия за приемане на Договора с Европейския съюз ад хок. Аз не чух от мотивите на вносителя никаква нужда от това.
    Лично аз смятам, че най-нормалното би било в рамките на тия десетина дни всяка от комисиите на Народното събрание да разгледа Договора и, естествено, в Комисията по земеделието и горите ще се коментира Глава “Земеделие”, в Комисията по икономическата политика ще се коментират други въпроси, в Комисията по транспорт и телекомуникации ще се коментира тая глава – процедура, съвсем позната от нормалната работа на Народното събрание. Няма никакъв проблем, който да налага създаването на такава извънредна комисия.
    Аз мисля, че този консенсус по въпросите на Европейския съюз, който съществува сред всички парламентарни фракции, не би довел и до никакви проблеми на управляващото мнозинство при гласуването в отделните комисии и всичко това, развито в рамките на нормалната процедура. Ще може да се проведат едни пълноценни заседания на тия комисии.
    Аз виждам, че някои комисии въобще не функционират, там не се събира кворум. Може да се прецени като краен вариант и ние, от Коалиция за България, предлагахме това да го разгледат 4-5 възлови комисии. Мога да ви кажа и кои са тия няколко комисии. Тоя списък може да бъде увеличаван или намаляван. Примерно в Комисията по икономическата политика може да се гледа и транспортът, и други въпроси; в Комисията по труда и социалната политика би трябвало да се включи и здравеопазването, и пр. Но виждам, че вносителите априори приемат, че парламентарните комисии не могат да си свършат работата, че парламентарните комисии не функционират, което мисля, че е един изключително лош атестат за формализма, с който ние ще прокараме процедурата за един такъв твърде важен акт. Пак казвам, факт е, парадоксално е, че се търси такава процедура по въпрос, по който всички политически сили имат консенсус. В същото време виждате, въвежда се 2/3 мнозинство. Кому е нужно това?
    По-нататък, по същество по отношение на проекта за решение за създаване на временна комисия. Кворумът на пленарната зала за приемане е 2/3, за кворумът за гласуване, записан в т. 6, е казано, че се приема с мнозинство от 2/3. Там не е дадена друга възможност за гласуване, но няма значение. В същото време се дава една възможност за провеждане на заседание с 1/3 състав.
    Аз мисля, че това е несериозно, неуважително към сериозността на заниманието, което предстои да се случи на финала на тоя парламент, на народните представители, които сме в него, и мисля, че, ако щете, е и обидно към тия хора, които са ни изпратили тук с някакви отговорности. Тоест, иде Великден, иде Гергьовден, парламентът се е разпуснал, дайте да претупаме и тая работа. Ама тая работа никак не е за претупване. Ако има сериозно място на парламента в целия този процес, който оставя спомена за всеки един от нас персонално, за участието му в тоя исторически и основателно наричан исторически акт, то това е парламентарната процедура. Другото е – за пореден път влизаме в схемата, която управляващите през тоя мандат много често си позволяваха да прилагат – неглижиране на парламента като върховния орган на властта в Републиката. Значи всичко важно се е случило в Министерския съвет, в Брюксел и някъде другаде, а тук седят едни натискачи на копчета, които трябва да се съберат и да натиснат някакво копче, защото тия процедури за това говорят.
    Във връзка с всичко това бих предложил за една много сериозна мобилизация към всички парламентарни групи и отделни народни представители. Имаме 4-5 работни дни, горе-долу в тоя времеви хоризонт, който се залага от управляващата фракция за ратификацията. В тая работна седмица, ако има функциониращ парламент и парламент, който осъзнава отговорността на това, което върши, е добре председателят, с всичките му правомощия, да прецени дали на всички комисии да разпредели законопроекта, който ще бъде внесен, защото той още не е внесен, или по негова преценка да разпредели на тия 4, 5, 6, 7 важни комисии, които имат близки зони на покритие, да проведат своите заседания и да се движим в онова, което ни е познато и от правилника, и от Конституцията като парламентарна процедура, и което е някакъв атестат на способността, макар и на финала тоя парламент да работи нормално. Иначе с всичко това това е едно много лошо признание за един – не искам да употребя такова прилагателно, в лоша кондиция -орган на финала, с последно издихание, да свърши някаква работа. Сами разбирате, че тая формална работа е, ако щете, и важна за съществуването на парламента като институция, за ролята му, за мястото му в политическия живот.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Много далече отиде, Мишо!
    МИХАИЛ МИКОВ: Може далече да съм отишъл, но всеки има право да каже това, което мисли. Аз мисля, че няма място за свенливост, когато става въпрос за такива важни неща.
    Пак казвам, интересно е защо всичко това се развива в една полупразна зала, при една апатия на народното представителство, при една процедура, която, пак казвам, е далеч от това, което са парламентарните процедури? Как така комисията ще заседава с 1/3 кворум? Или какво искаме да кажем – че материята е толкова безинтересна, че квотното представителство от всички парламентарни групи ще отиде да пие някъде кафе и няма да участва в заседанията на комисията!?

    Аз мисля, че най-малкото, ако вървите по този път, е да приемете, че тази комисия ще заседава с две трети кворум, тоест навсякъде да има две трети. Неслучайно е две трети конституционното изискване за приемане, за да се подчертае тежестта на процедурата и високата степен на съгласие по такъв жизненоважен, не жизненоважен, а исторически важен за нацията въпрос. Така че тези въпроси висят във въздуха, витаят във въздуха.
    Освен политическите игри и предизборните настроения, които са обхванали всички, мисля, че ние като народни представители трябва да подходим от висотата на своята отговорност. Иначе в медиите несъмнено много ще се изпише за историческото значение, но това историческо значение по никакъв начин не проличава от начина, по който ние искаме да претупаме процедурата.
    Ще се радвам да чуя и реплики, и други изказвания, да стане наистина дискусия, а не въпросът да бъде подминаван като някакъв дребен, формален въпрос. Всичко е прието. Вие тук 240 или по-малко, не знам колко са се заклели при тези смени, сте тук да се съгласите с това, което още не е внесено. Това е истината за нещата. Не знам вие какво мислите, но поне знам, че сте чули това, което ви казвам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, за щастие седя близко до Парламентарната група на Коалиция за България и чувам отделни много интересни реплики. Последната беше: “Не е прав Мишо, обаче е от нашата парламентарна група и ще го подкрепим”. Няма да кажа кой го каза.
    Това ми дава допълнителен стимул да изляза на трибуната и да защитя противоположната на тезата, която господин Миков каза, която не е тайна, надявам се, за по-голямата част от народното представителство – какви са нейните подбуди. Едно е важното и едно е същественото, което е свързано като основания за предложенията на тези проекторешения.
    Първото от тях е, за разлика от това, което каза господин Миков – дайте да не изпадаме във формализъм, че тези проекторешения целят точно да не се изпада във формализма на парламентарната процедура, а да бъдем на висотата на отговорността на това Народно събрание, както каза господин Миков, на висотата на този исторически момент, в който се намираме сега, който надали ще се повтори скоро – когато България за първи път ще прекрачи прага на едно междудържавно образование, което няма прецедент, когато България въз основа и на промените, които всички приехме в нашата Конституция, ще сподели част от своя суверенитет с други държави от Европейския съюз. И когато на нас се пада тази чест и отговорност да дадем началния сигнал, началния тласък на един дълъг процес, който ще продължи повече от година и половина, на ратификации на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, най-малкото е неуместно ние, особено като имаме предвид момента, в който се намира пък нашето Народно събрание, когато ни остават не повече от няколко работни дни на това Народно събрание, да изпадаме във формализма, от който колегата Миков ни приканва да се отърсим, но към който той съзнателно ни тласка, да отпратим този законопроект по каналния ред във всички парламентарни комисии, знаейки много добре, че кондицията, в която се намира и парламентът, и парламентарните комисии, не е добра и това не е някакъв лош атестат за Народното събрание. Това Народно събрание е в края на своя мандат. Винаги в края на мандата на едно Народно събрание неговата кондиция намалява и това е присъщо. Това не е нито положително, нито отрицателно, това просто е факт.
    Аз ще си позволя да изкажа още едно съждение, което е продиктувано от един мой разговор с един представител на Коалиция за България преди известно време, когато коментирахме защо са празни местата в пленарната зала, включително и в Коалиция за България, и в другите парламентарни групи, и колегата от Коалиция за България каза: някои колеги са доволни от това, че са водачи на листи и ходят да правят кампания, а други са недоволни, че не са в листите и затова не идват в Народното събрание. (Реплики от КБ.) Да, именно, аз казвам за всички парламентарни групи и т.н. Това е причината, господин Миков, и в Народното събрание местата да са празни, а още повече в комисиите. Вие знаете в Комисията по правни въпроси колко хора идват вече на заседания. И вие искате с това присъствие и с тези настроения в пленарната зала ние да пуснем този толкова важен законопроект по каналния ред, да оттече, така да се каже, в комисиите и да рискуваме, така че да не стигне до неговото приемане от това Народно събрание, вместо да създадем една специална временна комисия, какъвто прецедент вече имаме с Комисията за промените в Конституцията, която свърши немалко работа и която по никакъв начин не допринесе нито за намаляване, за почерняне имиджа на Народното събрание, нито пък намали неговата ефективност. Напротив, ние приехме две групи много съществени промени в нашата Конституция.
    Тези заседания на тази комисия ще бъдат максимално публични. В тях ще участват излъчени представители от всички парламентарни групи на паритетен принцип, максимално медийно покритие, там ще могат да бъдат обсъждани всички възможни теми, които са свързани с текстовете в присъединителния договор, там ще могат да бъдат изказани всички мнения, становища по всеки един съществен въпрос.
    Искам да ви напомня, че ние ратифицираме един договор, един международен договор, който например не е свързан с някаква пунктуална проблематика, като например престъпленията в кибернетичното пространство, а е свързан с една тематика, която занимава цялото ни общество в продължение на толкова години вече, тематика, която е обсъждана във всички парламентарни комисии по време на работата на тези комисии по приемането на законите, с които се хармонизираше нашето законодателство. В Комисията по европейска интеграция периодично се получаваше информация за хода на преговорите, за поетите ангажименти и т. н., така че този договор не съдържа някакви клаузи, които тепърва ние с изненада ще открием, и ще се налага някаква кой-знае каква експертиза от страна на специализираните комисии, за да може да се излъчи някакво експертно становище по тях.

    Така че мисля, че предложението за създаване на такава временна комисия е напълно основателно и е напълно в хармония с отговорността на Народното събрание и към самия акт на ратификация на този договор, и към историческия момент, в който се намираме, в който трябва Народното събрание максимално да оцени по достойнство и да съобрази своята организация, а не да изпадаме в онзи краен формализъм, към който ни призовават колегите от Коалиция за България и по-скоро колегата Миков. Нека да подкрепим едно такова решение, тъй като то е правилното и адекватното с оглед на ситуацията, в която се намираме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Явно е, господин Казак, че когато човек няма аргументи, си служи с анонимни източници. Доброто е, че прибягвате до анонимни източници от Коалиция за България. Това говори за усета Ви за достоверност към нещата, които се казват и които стават.
    Иначе по въпроса за формализма.
    Уважаеми дами и господа, европейското пространство е пространство на правото и реда. Самият договор е толкова обемен, толкова подробен, защото Европа държи на спазване на процедурите, Европа държи на точното спазване и на парламентаризма. Знам, че вие от управляващото мнозинство парламента го имате като излишен придатък на властта. Много пъти и с действия, и с думи, и с отсъстващите министри и министър-председател, и с поведението си сте доказали отношението си към парламента. Но аз се обръщам към вас не като представители на едно отиващо си мнозинство, обръщам се към вас като към народни представители в Република България, които са избрани тук, за да спазват Конституцията и законите, и духа, и буквата й. Не чух никакъв аргумент или ако се каже, че Събранието е в такава ситуация, че председателят се притеснява, че комисиите не се събират, което не е далеч от истината, вчера бях свидетел на един такъв случай, дайте да приемем друга извънредна процедура! Щом няма да се обсъжда това, дайте да минем на първо и второ четене в залата, няма нужда – това са помощни органи! Защо си губим времето тогава и със създаването на такива измислени комисии?
    Но пак казвам, сериозността, присъствието в залата… Вижте какво е присъствието в залата – има-няма – 120-130 души, няма и толкова… Това показва историческото отношение към този наистина исторически акт, господин Казак.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Казак, Вие използвахте трибуната, за да създадете представата, че, виждате ли, в БСП и Коалиция за България няма единно мнение. Напротив, това, което каза господин Миков – това е нашата обща позиция.
    Когато представяте нещо, слушайте добре за какво става дума. Господин Миков говореше за това, че ДПС е една демократична партия, която ще подкрепи нашето предложение и в това беше смисълът, че Миков не е прав, защото очаквахме това, което вие направихте – без каквито и да е доводи да отхвърлите едно разумно предложение.
    Наистина мисля, че ще приемете това наше предложение не за друго, а защото това е един от най-важните договори, които Тридесет и деветото Народно събрание през последните си дни ще ратифицира. Искахме да има референдум, българският народ да знае за договора, да даде своя глас и да знаем, че това е ангажимент на цялата нация. Разбира се, ние сме народни представители на всички. Не бива в един момент само с представители от отделни групи, ако и да бъдат техните председатели, този договор да бъде предложен за ратифициране от парламента. Никакъв проблем няма, с изключение на съмненията, които има господин председателят и които бяха споменати от страна на господин Миков, да се разгледа в отделните комисии. Мисля, че това е сериозното отношение на българския парламент именно към този договор и тогава с докладите на тези комисии да бъде внесен в пленарната зала.
    Защо толкова много се противопоставяте на един такъв нормален подход, така както се е работило винаги в Тридесет и деветото Народно събрание? Да направим специална временна комисия! Един постоянен договор, с който България ще бъде обвързана с Европейския съюз, трябва да бъде предложен от една временна комисия! Някак си не звучи много сериозно.
    Изцяло подкрепям това, което господин Миков предложи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за дуплика, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Разбира се, не претендирам, че мога веднага да вникна в цялостната дълбочина на съжденията и на намеренията на колегите от Коалиция за България, коментирам това, което е изказано от трибуната.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То друго няма.
    ЧЕТИН КАЗАК: Вярно е, че знам от вашия представител на консултациите господин Овчаров, че имате решение на парламентарната група да предложите този законопроект да бъде предложено да отиде по каналния ред във всички комисии и т.н., това го отстоявате. Но просто исках да ви убедя, че това решение, което ние предлагаме, е по-доброто, защото е по-отговорното. Защо Вие не се противопоставихте…
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Защо е по-отговорно?
    ЧЕТИН КАЗАК: Защото придава цялостния характер на специалност на този проектозакон и на този договор в сравнение с всички проектозакони за ратификация на международни договори.
    Защо Вие тогава не се противопоставихте, ако за Вас това е някакво принизяване на стойността, на два пъти, когато се изготвяха промените в Конституцията, да се създаде временна комисия, която да се занимава с тях, а не предложихте Комисията по правни въпроси да ги изготви и да ги представи на пленарната зала, и т.н.? Защо тогава нямаше такива аргументи, а напротив, вие с две ръце ръкопляскахте и участвахте активно в работата на временната комисия и тя свърши много добра работа. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
    А сега изведнъж създаването на подобна комисия ви се струва принизяване на висотата на този акт. Просто нямате последователност във вашата позиция, тъй като вашите цели и намерения са други. Те са известни, но просто нямате убедителни аргументи, с които да защитите тази позиция, която изразявате. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
    Заповядайте за изказване, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Госпожо председател, господин председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Действително апелирам да разгледаме двете предложения за решения, които ни представи господин Великов възможно най-отговорно и от гледна точка на важността на законопроекта, който предстои да гледаме. Всички сме наясно какво е значението на договора, който се предлага да бъде ратифициран със закон на Народното събрание, но мисля, че в тази връзка е важно да отчетем още едно обстоятелство, госпожо председател.
    В чл. 3, ал. 3 на проекторешението за процедурните правила се казва, че първото гласуване трябва да бъде с две трети от всички народни представители, моля и господин Цеков да обърне внимание, на основание на ал. 2 на чл. 85.
    Коя е ал. 2 на чл. 85 Вие най-добре знаете, госпожо председател, защото тя беше приета с една от последните поправки на Конституцията и предвижда такова гласуване за ратифициране на международен договор, който е по т. 9 на предходната ал. 1. Кой е той? Това е договор, с който на Европейския съюз се предоставят правомощия, произтичащи от тази Конституция, тоест, ще ратифицираме законопроект, който е на ранга на конституционния текст, който се занимава не с друго, а със суверенитета на държавата и с неговото преразпределение. Затова, струва ми се, господин председателю, и госпожо председател, и едното и другото решение, когато се позовават на Конституцията, не бива само да цитират процедурните текстове на Конституцията – чл. 79, ал. 1, че има временни и постоянни комисии, чл. 86, ал. 1, че Народното събрание приема решения, а да тръгне именно от ал. 1, т. 9 и да стане ясно, че Народното събрание предстои да ратифицира със закон международен договор, с който на Европейския съюз се предоставят правомощия, произтичащи от тази Конституция.
    Говорим за законопроект, който е на равнището на конституционен закон, затова са тези две трети и т.н.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И никаква друга интерпретация не е възможна.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Оттук, госпожо председател, предлагам всеки един от конкретните въпроси, които бяха поставени, от момента на внасянето на законопроекта през конструирането на комисии, в които той да се обсъжда, до гласуването, да ги разглеждаме именно през призмата на конституционния характер на този законопроект.
    В тази връзка първото ми възражение е към Вашата реакция на съвършено законния въпрос, който постави господин Миков, за това внесен ли е или не законопроектът. Вие ни препратихте към Интернет. Такава процедура нашият правилник не предвижда.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Досега то търсихме, няма го.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Много ясен е чл. 63, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че законопроектите заедно с мотивите се внасят до председателя на Народното събрание, незабавно се регистрират в регистъра "Законопроекти". И следващият чл. 64 предвижда, че председателят разпределя законопроектите между постоянните комисии в съответен срок.
    Тук се обръщам преди всичко към Вас и към председателя на Народното събрание. Очевидно е, че текстът на договора е огромен. Има вече създадена практика – с един компактдиск беше предоставено съдържанието на преговорните глави. Смятам, че е редно законопроектът да бъде внесен като текст на хартиен носител – самият законопроект за ратификация, и той да бъде придружен с възможно колкото се може по-разгърнат текст на договора, текстовата му част, и с компактдиск за актовете и за протокола, където се съдържат основните приложения и другите допълнителни документи. Но всеки народен представител да разполага или на хартиен, или на електронен носител с пълния текст на всички текстове и приложения в основната част и в другите текстове на договора.
    Второ, предлагам, госпожо председател, да погледнем заглавието на двете проекторешения, озаглавени: Обсъждане на Договора за присъединяване и на Законопроекта за ратифицирането му.
    Мисля, че това не е стандартна формулировка. Във всички подобни случаи на международни договори ние приемаме решения или закони за ратифициране на даден договор. Това е, което предвижда и Конституцията, което предвижда и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Член 85 от Конституцията, който цитирах, казва:
    "Чл. 85. Народното събрание ратифицира и денонсира със закон."
    Ние разглеждаме законите, разбира се, и съответният договор, който е предмет на ратификация. Но смятам, че коректното формулиране е: решение за приемане на закон за ратифициране на договор.
    Мисля, че това различие не е формално, защото Народното събрание дискутира закони и решения, декларации и обръщения, а не договори като такива.
    Стигаме до въпроса за комисията, госпожо председател. Нека да погледнем на нещата така. В същия чл. 79 от Конституцията, където господин Великов – председателят на Народното събрание, се е позовал на ал. 1, има една ал. 3, която казва така:
    "(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети."
    Господин Казак, ние с какво ще се занимаваме сега? С проучване, с анкета, или с изработване на мнение на ранга на конституционно решение?
    Тук се обръщам и към Вас, госпожо Касабова. Аз лично не си спомням на какво основание и как беше формулирано създаването на Временната комисия за промени в Конституцията…
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Пак беше временна комисия!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … на ал. 1, навярно?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Алинея 1.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Добре.
    Значи тук Народното събрание е решило да подходи може би по-разширено и да приеме едно такова решение, което аз разбирам, че би могло така да се постъпи.
    Но целият въпрос възниква: дали това да е единственият орган, който ще разгледа законопроекта и проектодоговора, и дали това е начинът, по който би трябвало да процедира Народното събрание?
    Бих искал веднага да възразя на господин Четин Казак, който започна своето изказване с внушение за скрити мотиви на левицата. И за да отпадне такова съмнение, аз виждам възможност, госпожо председател, както е постъпвал парламентът неведнъж, да не се спазват всички тези срокове, изписани в правилника, от чл. 64 надолу – сроковете за 48-те часа и т.н.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Предложение ли правите?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това нещо може да се обсъжда, да се приеме режим, програма на работата, която да избегне това протакане.
    Но по никой начин не приемам аргумента на господин Казак, че отговорното поведение на парламента е да избере една временна комисия, която може да работи с една трета от състава си и която, така да се каже, по един тържествен начин да даде мнение да бъде ратифициран този договор в парламента.
    Тъкмо обратното, господин Казак. По същество Народното събрание именно сега, ако възнамерява да отиде към такава ратификация, е длъжно да подходи възможно най-отговорно и най-конкретно, не декларативно, а съвършено конкретно към целия обем права и задължения, които се съдържат за България в този договор. И това няма как да стане в една комисия.
    Онова, което предложи господин Миков и ми се струва, че има основание, е най-малкото да бъдат проведени заседания на функционалните комисии, каквито са: Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по въпросите на гражданското общество.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Няма такова разделение.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Това не е разделение де юре, господин Цеков.
    Аз предлагам да не бързате да спорите с мен, преди да чуете какво предлагам. Защото подходът, който Вие сега предлагате, е подходът на управляващото мнозинство, което се мъчи да обори, преди да е чуло за какво става въпрос.
    Този подход най-малкото не бива да го прилагаме в този случай.
    Има групи проблеми, едните са функционални, те са хоризонтални. В Европейския съюз ги има тези понятия – хоризонтални и вертикални групи проблеми. Вертикалните са отраслови, хоризонталните пронизват различните отрасли.
    Така че има по своята същност функционални комисии, които засягат всички области и които биха могли да проведат свои заседания, като привлекат, примерно, Комисията по икономическата политика и онези комисии, които имат отраслови характер, например Комисията по енергетика и енергийни ресурси, Комисията по транспорт и телекомуникации и т.н. Би трябвало отделно заседание да проведе и Комисията по околната среда и водите.
    Убеден съм, госпожо председател, че едно сериозно разглеждане в тези комисии в онзи времеви хоризонт, за който говори и господин Миков – тези четири-пет дни, не рискува да създаде прекалено продължителен хоризонт на време на парламента и едновременно с това ще ни даде пълно основание да считаме, че парламентът е бил на равнището на висотата на сложността на проблема, пред който е изправен, тъй като въпросът е да се приеме закон, който ангажира България за десетилетия напред в една друга схема на политическо, икономическо и всякакво друго живеене, отколкото сегашната ни Конституция предвижда.
    Затова, госпожо председател, и господин Великов, бих предложил отново да проведете консултации в рамките на Председателския съвет на Народното събрание с председателите на парламентарните групи; да поканите представители от отделните групи, убеден съм, че господин Миков ще е готов да участва в една предварителна подготвителна среща, която да предложи на тези председатели на парламентарни групи един достатъчно отговорен начин за разглеждане и приемане на този законопроект, съответно ръководствата на парламентарните групи да осигурят едно пълноценно участие и във временни, и в постоянните комисии; и в пленарната зала да се състои това гласуване, както вие предлагате – в един ден на две гласувания, но с пълна парламентарна зала и с отворени очи, а не с цел просто да бъде формално изгласуван един проект.
    Предлагам, госпожо председател, и Вие като председател на свършилата добра работа Комисия по промени в Конституцията да прецените дали на тази именно Комисия по промени в Конституцията не би трябвало отново да й бъде даден допълнителен мандат, да бъде възобновена нейната дейност доколкото има един изминат път на работа в същата тази сфера и ниво на отговорност и да се направи всичко възможно една такава ратификация да бъде наистина акт, който да даде необходимата правна и конституционна тежест на Договора, с който България се присъединява към Европейския съюз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    За реплика има думата господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, използвам формалното право за реплика на господин Пирински като подчертавам, че съм съгласен изцяло с това, което той каза, но репликата ми е, че той посочи няколко комисии, които смята, че е необходимо или задължително, ако се приеме другият вариант непременно да обсъдят съдържанието на договора.
    Мисля си, че като пропусна Комисията по околната среда и водите той ми даде основание, правейки му реплика, да кажа, че може би това е комисията, която задължително трябва да обсъди ангажиментите, които е поела българската страна.
    Искам дори да отида по-нататък – ние с вас, уважаеми колеги, в последните дни работим на празни обороти. Ние приемаме на първо четене закони, които всички вие знаете, че няма да приемем на второ четене. Затова аз предлагам, ако сме сериозни, ако сме отговорни пред своите избиратели, ние трябва да посветим оставащите 6-7 работни дни на един много сериозен дебат, на може би най-отговорния акт, по който трябва да вземем отношение. Нещо повече, заседанията на комисиите трябва да бъдат открити, трябва да бъдат поканени специалистите, трябва да видят те българските депутати с каква сериозност обсъждат този съдбоносен за България документ. Те трябва да чуят нас, а ние да чуем тях.
    Времето ми за реплика изтече, но другото предстои!
    Това беше репликата ми към господин Пирински и ще чуем неговата дуплика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е първа реплика.
    За втора реплика има думата господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Пирински! Вие изказахте от тази трибуна съмнения относно факта, че едва ли не заседанията на тази временна комисия могат да се провеждат, когато присъстват повече от половината, дори с 1/3 от членовете. Аз не разбирам Вашата логика, тъй като изрично е записано за разлика от това, което след малко ще кажа, че тази комисия ще приема своите решения с мнозинство от 2/3 от броя на членовете си. А това, което Вие предлагате, както и колегата Миков, като ваша позиция е законопроектът да отиде в редовните парламентарни комисии, където вие много добре знаете как се заседава, как се гласуват решенията и т.н. (Шум и реплики в залата.)
    Заседава се с обикновено мнозинство, при падащ кворум и т.н. Решенията и законопроектите се гласуват с обикновено мнозинство от присъстващите. Това ли е висотата на момента и отговорността ние да приемем формално в комисиите на бърза ръка, да гласуваме законопроектите с мнозинството, което е предвидено в правилника или в Конституцията за работа на тези парламентарни комисии или да гласуваме този законопроект в една специално създадена комисия, която ще привлече общественото внимание, не само медийното, на която ще се разгърне този дебат, за който пледира колегата Божинов? Да не говорим, че този дебат ще продължи и ще се разгърне още по-широко в пленарната зала. По този начин ще изпълним и тези ваши очаквания. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това е втора реплика.
    Има ли трета реплика? Няма.
    Давам думата на народния представител Георги Пирински за дуплика.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви за дадената ми дума, господин председател.
    Господин Божинов, безспорно е, че Комисията по околната среда и водите е една от тези с най-широк обхват и няма съмнение, че тя трябва обезателно да се произнесе по този въпрос. Още повече, че ние знаем, че деловите среди в България са особено обезпокоени от финансовите последици за всяка една фирма от ангажиментите, които са поети в тази област.
    Що се отнася до репликата на господин Казак аз смятам, че тя е изцяло неоснователна, защото аз много ясно казах, че работата на постоянните комисии очевидно трябва да скъса по този въпрос, за жалост, с една лошо създала се практика и това да бъде отговорност на самите ръководства на парламентарните групи. Аз съм убеден, че при една ясно поставена задача това нещо няма да се случи просто.
    Второ, що се отнася до самата временна комисия е предвидено да се провеждат нейни заседания и ако 15 минути след определеното време кворумът не е налице, комисията да заседава и при наличния състав, който не е по-малко от 1/3 от всичките й членове. Това е същият режим, който важи и за постоянните комисии, така че мнението, че Вие имате основание по това Ваше възражение е изцяло несъстоятелно. Просто това мнение е несъстоятелно!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Тук ми беше предоставен един списък на едни колеги от Парламентарната група на Новото време. Тях не ги виждам в залата, затова сега ще дам думата на народния представител Христо Кирчев.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, със задълбочено внимание слушах думите на колегите от Коалиция за България и уважавам дълбоко професионализма на господин Пирински като бивш външен министър, но аз искам да запитам каква е целта на това обикаляне из Народното събрание на този Закон за ратифициране на един вече готов Договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз?
    Аз не искам ни най-малко да подценявам колегите - народни представители. Моля да бъда разбран правилно. Отива законопроектът в съответната комисия – например, в Комисията по правни въпроси. Познавате господин Стоилов, господин Миков, те знаят какви са възможностите на народните представители там. В комисията са много добри юристи, но това не са обичайни договори. По този договор е работено много дълго време. Затворени са 30 глави.
    Вие знаете, че едни такива договори са с изключително важно значение. Те не се работят за седмица – две или за месец, както се работи по един търговски договор между фирми. Това е една цяла общност, която е готова да приеме един нов член!

    И не мога да разбера, в края на краищата, каква е политическата цел на колегите от Коалиция за България: да проточим ратифицирането или да покажем мускули, или да направим предизборно шоу, че сме загрижени за българския народ, че видите ли, го пращаме в неизвестното?! Аз търся някъде в тази насока мислите на моите колеги от Коалиция за България, тъй като знам, че …
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не може да ги намериш, защото ги няма там тези мисли!
    ХРИСТО КИРЧЕВ: Извинявам се, нека не се репликираме. Господин Пирински, Вие сте възпитан човек!
    Но става дума, че аз наистина, когато се мъча да размислям върху всички тези задълбочени, казвам, изказвания за една огромна грижа – как народните представители трябва да се запознаят - ние можем да видим, в момента, при една такава важна дискусия колко е меракът на народните представители да се запознаят при такъв изключително важен момент за България да ратифицира един такъв договор. И Вие смятате ли, че когато почне да обикаля комисиите ще почне едно голямо задълбочено проучване, ще кипнат едни дискусии. И какво от това? Ако вие наистина желаете да имате една пълна информация за договора – да, да ви бъде предоставен на хартиен носител, на електронен, какъвто пожелаете, да покажете пред себе си едно задълбочено проучване на проблема. Но аз не виждам практичното приложение на всички тези ваши предложения. Ако ги виждам – да, бих ви подкрепил. Мисля, че има по-различен подтекст и може би това е в останалите няколко работни дни, този договор да не бъде ратифициран. Защото, пак казвам, ние виждаме един най-обикновен закон за частните съдебни изпълнители, колко време, господин Стоилов, се проточва да се обсъжда, за нещо което например касае бизнеса в България. Ами представете си за толкова глави какво ще излезе и какво може да направим?
    Договорът е готов, воден от правителства наред, подготвен и ние сега ще показваме мускули от трибуната и красноречие: колко сме загрижени за българите, колко е тежка енергийната глава, колко е тежка екологичната глава, колко това е тежко?! Ще обясняваме на българския народ какви огромни тежести го чакат и го разбирам и как изведнъж БСП ще бъде спасителят в ръжта. Ще спасят българския народ с тези дискусии, с тези прекрасни приказки от тази тежест, която го чака в първите години от присъединяването. Защото всички знаем, че първите години няма да е лесно. Ще има доста негативни моменти. Видяхме какво беше във Вишеградските страни, видяхме колко време й трябваше на Полша, за да разбере приятния момент от приемането в Европейския съюз.
    Наистина моля колегите от БСП да помислят за една бъдеща полза за Република България, а не отново да играят ролята на възпираща сила. Тук да стават изказвания както беше за НАТО, за нашите участия в мисиите в чужбина и така нататък…
    Животът си тече. Вярно е, трябва да има опозиция, но нека тя да бъде наистина конструктивна и смислена, иначе “филе шпрехен, артбайт нихт!”. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Миков, заповядайте за първа реплика.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Уважаеми господин Кирчев, при цялото ми уважение малко ми е странно да задавате въпроса каква е целта на ратификацията на финала на Народното събрание?! Узнаването каква е целта на ратификацията се постига чрез четене на Конституцията, иначе по тази логика Народното събрание не би трябвало въобще да обсъжда ратификация. Правителството да подписва международни договори и няма нужда от ратификация. Така излиза от Вашите думи.
    Що се отнася до предизборното шоу: друг прави предизборното шоу, а вие само му пригласяте в момента. Още повече на финала на изказването пролича ясно, че Вие се чувствате от управляващото мнозинство и едва ли не само Коалиция за България е опозиция.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Така излиза.
    МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цеков, може и така да излиза, но истината е следната: Европа уважава тези страни, в които има функциониращи парламенти. Има едни критерии, мисля че са от Копенхаген, аз не съм тънък познавач на европейското право, както много от вас тук, които свързват демокрацията не с общата политическа воля, а включително и с процедурите. Елементарното себеуважение към нас самите и към Конституцията, по силата на която и по волята на избирателите сме тук, налага да спазваме елементарни процедури. Иначе конспиративното мислене, което вие ни предлагате, и търсите да откриете нещо кой-знае какво в Коалиция за България – ние нямаме никакви задни политически мисли. Не искаме обаче да се използва такова важно нещо за политическа пропаганда за предстоящите избори от управляващото мнозинство, като по-важната част от обсъждането, свързана да узнаят българските граждани какво подписваме, какво ратифицираме със собствената си отговорност и с гласа си за този договор. Те да знаят, да знаем и ние, поне най-общо да се ориентираме, тези които сме в това Народно събрание, и най-вече да знаят и тези, които ще дойдат в следващото Народно събрание. Защото някои от представителите в Събранието ще бъдат и в следващата асамблея.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Времето!
    МИХАИЛ МИКОВ: Истината е следната и пак я повтарям: никой народен представител в официален порядък не е имал повод да се докосне до това, което е договорено.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е смешно!
    МИХАИЛ МИКОВ: За това става въпрос. Колкото и да е смешно, господин Цеков, от председателстващите постоянно ми се казва, че законопроектът още не е внесен.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Внесен е.
    МИХАИЛ МИКОВ: Внесен е вече.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Ще бъде ратифициран.
    МИХАИЛ МИКОВ: Хубаво е, че е внесен поне и да почнем да го четем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля да бъда извинен от залата, пропуснах да предупредя господин Миков, че двете минути изтекоха.
    Господин Божинов, заповядайте за втора реплика.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, възползвам се и от този случай да засвидетелствам още един път уважението си към господин Кирчев, и след това веднага обаче да заявя, че в никакъв случай не мога да се съглася с подхода, който той тук изложи преди малко. Той искаше да ни каже, че няма смисъл ние да мислим и разсъждаваме. За нас има кой да мисли, той вече се е погрижил, той вече е постигнал договореностите и на българския народ не му остава нищо друго освен безропотно да изпълнява, а народните представители да ратифицират. Когато ние се противопоставяме на този начин на мислене, никой няма право да спекулира, че ние се противопоставяме на самото ратифициране и тази спекулация е недостойна.
    В оставащите 50 сек. искам да кажа, че на вчерашната ни работна среща с представители на Минната камара и на Камарата по металургия ни попитаха като народни представители: какъв е бил пътят до тези договорености, които ние като български индустриалци, нямаме ресурс да ги реализираме и не е постигнат никакъв гратисен период?
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Да не ратифицираме договора?!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какво вдигате рамене? Значи трябва поне на тази последна фаза тук да дойде красивият главен преговарящ, да дойде министърът на екологията, който е водил преговори, описани на 1570 страници, как са се срещнали позициите на България и позициите на Европейската комисия. И този дебат да бъде смислен и ние да мислим, а не просто да се съгласяваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли трета реплика?
    Давам думата на народния представител Христо Кирчев за дуплика.
    ХРИСТО КИРЧЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Миков, уважаеми господин Божинов! Аз съм човек, който приема аргументите ви. Сигурно вие добре сте ги обмислили като партия с опит - да излезете и да защитите своите позиции. Уважавам човешките мнения. Не репликирам и не крещя от място.
    Искам от името на СДС да заявя: не става въпрос кой е опозиция и кой не е опозиция в такъв изключително важен момент. Става въпрос за нашата държава, за нашата страна, за нашата България, за която хора като мен очакваха и преди 15-20 години не са мислили, че може да бъде член на Европейския съюз. Вие бяхте към друг съюз, не ми се обиждайте. За мен това е един трепетен момент. Затова така репликирам и така говоря.
    Искам да ви запитам като опитни юристи, тъй като тези предложения бяха дадени също от опитни юристи: възможна ли е промяната на глави, на съдържанието на този договор, ако вие тук извикате, ако извикаме госпожа Кунева, ако трябва – да извикаме и госпожа Михайлова, да се направят красиви политически речи, да върви шоуто и както е редно – да си ги оплюваме, да ги овикаме, че не са свършили работата, да извикаме Долорес Арсенова, Манева и т.н., защото БСП с евроинтеграция не се занимава.
    Искам да ви кажа нещо друго. Що се отнася до важни външнополитически приоритети, СДС винаги е подкрепял управляващите, когато се касаеше до въпроси за НАТО и евроинтеграцията. За нас не е стоял въпросът да бъдем тотална опозиция срещу всяко действие на управляващите, което ние сме считали, че е в полза на Република България. Това го заявявам още веднъж отговорно като заместник-председател на групата. Така че ако вие искате да бъдете опозиция на евроинтеграцията, това е ваш проблем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кирчев.
    Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
    Съобщавам, че Парламентарната група на Коалиция за България разполага със 7 мин и 15 сек.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Аз призовавам всички, които сега участват в дискусията, да не използват едни или други предизборни аргументи и свои оценки за политическите сили, а да се насочим към предмета на нашата дейност. Призовавам всички да се съгласят с това, което ние предлагаме – че договорът не трябва да се претупа, а след като той ще се ратифицира, без да има едно много широко обсъждане, както в повечето страни в рамките на един референдум, то поне да се осъществи обсъждане в парламента на отделните приети глави, правата и задълженията по тях и съответните ангажименти, защото така ще бъдем на висотата на Народното събрание и на неговата роля.
    Авторите на проекта за решение, който е пред нас, доколкото зная на консултациите не са отказвали да има сериозен дебат по договора, а не това да бъде просто един фойерверк.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е така.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Ако това е така, те би трябвало да приемат правилата за процедура относно обсъждането на договора. Смятам, че господин Пирински имаше предвид заглавието на временната комисия – тя да бъде за ратификация. Правилата би трябвало да си останат за обсъждане на Договора за присъединяване към Европейския съюз и на законопроекта за ратифицирането му.
    Така че в тези правила, най-малкото в чл. 2, ако има действително намерение да се провежда дискусия на поетите ангажименти, би трябвало да се добави текст. Там, където се казва, че временната комисия за обсъждане изпълнява функциите на водеща комисия, би могло да има втора алинея, където да се казва: "Договорът се представя от вносителя и разглежда от временната комисия по дялове, съдържащи правата и задълженията, както и ангажиментите на Република България за осигуряване на съответствие с нормите и практиката на Европейския съюз по отделните глави от преговорите за присъединяване". Тоест обсъждането да се осъществи по теми по тези 30 основни раздела, към които ние се присъединяваме, и да бъде сигурно, че ще бъдат изяснявани пред народните представители от водилите преговорите по съответните раздели и най-важното по тях.
    Аз правя това формално предложение, господин председател, и се надявам, че ако вносителите твърдят действително, че искат да има работа в комисията, те ще го приемат и по този начин ще ни убедят, че ще съществува прозрачна и задълбочена процедура. Това не отменя онова, което ние предлагаме и мисля, че също си струва де се обсъди – процедурата да обхване и другите комисии.
    Що се отнася поне за предложението пред нас – аз се надявам, че този метод на работа, който разбирам, че по принцип се приема от вносителите, ще бъде формално отразен и в предложението.
    Освен това тук възникна спор дали това ще е една обикновена комисия, след като тя може да работи при една трета от участниците си. На това беше казано, че в крайна сметка решението се взема с две трети. Ако всички сме съгласни, че тази комисия трябва да работи сериозно, аз предлагам в другото решение, което предлагат вносителите – за създаване на временна комисия – поне да отпадне второто изречение на т. 5.1. и комисията да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете. Мисля, че това ще даде сериозност на комисията. Естествено, другите текстове ще си останат.
    Това е моето второ формално предложение – да отпадне цялото второ изречение на т. 5.1. – “Ако до 15 мин. …” и т.н., като остане т. 5.1.: “Комисията заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й”. Второто изречение на тази точка да отпадне. Това са двете мои формални предложения, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    Има ли реплики към изказването на господин Папаризов? Не виждам.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по тази точка от дневния ред? Парламентарната група на Коалиция за България разполага с още 2,30 мин.
    Заповядайте за процедура, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Виждам, че това предложение, което в никакъв случай не мога да нарека предложение на управляващите, защото тук не става дума за въпрос, дирижиран по някакъв начин от управляващите, а е предложение към всички парламентарни групи за създаване на паритетна комисия, където в никакъв случай управляващите няма да доминират, та виждам, че този въпрос събуди много сериозен интерес сред управляващите на парламентарната група на Коалиция за България. Може би са притеснени от нещо. Надявам се в дебата да се изясни какво е тяхното притеснение. Дотук доводите ми се струват не много сериозни.
    Аз вземам думата, за да направя процедурно предложение – да дадем възможност този дебат да се развие днес. За да стане възможно това, трябва да удължим работното време. Затова предложението ми е да удължим работното време днес до приключването на дебатите и гласуването на точката, която сега обсъждаме, както и до приключването на другата точка, която беше внесена от председателя днес сутринта – промените в състава на постоянните комисии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Можем да удължим работното време, но с не повече от два часа, както е по правилник.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Ще поставя на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до изчерпване на тази точка и промените в постоянните комисии, но не повече от два часа.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 92, против 7, въздържали се 8.
    Процедурното предложение се приема. Продължаваме разискванията.
    Заповядайте, господин Великов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, аз съм удовлетворен, че всъщност от изказванията на всички колеги е очевидно, че никой не се противопоставя на самия акт на ратифициране, а по-скоро тук става дума за това как да го направим най-ефективно, най-работещо. В този смисъл предложението да има една такава формално временна, но по същество работеща водеща представителна комисия, съставена от цвета, от елита на всяка парламентарна група по предложение на съответните парламентарни групи, с възможности тази комисия, разбира се, да работи в присъствието на всички народни представители, които имат интерес от заседанията, желаят да поставят въпроси или да разискват. Мисля, че това е един много добър, работещ вариант и по никакъв начин не намалява високоотговорната дейност на Тридесет и деветото Народно събрание и това, което то до момента е свършило.
    Това съгласие, за което се спомена от колегите, мисля, Михаил Миков или Петър Мутафчиев, съгласие, което и така съществува, което би се проявило, ако мине през всички постоянни комисии, би могло да се отрази и в тази единна представителна стабилна комисия, която ние предлагаме. Това съгласие би могло да се прояви и там и сигурно ще се прояви.
    По преценка на председателя, каза някой от колегите, би могло да се подберат 4-5 комисии, мисля, че колегата Миков спомена, през които да мине този законопроект. Разбира се, и това е възможно. Но преценката на председателя в случая беше основана и на Председателския съвет, който проведохме, именно да бъде създадена една такава комисия и тя да свърши тази високоотговорна работа.
    В този смисъл мисля, че няма да има никакво претупване, това ще бъде една сериозна комисия, която ще свърши своята работа както трябва. Апелирам, след като привършим дискусиите и преминем към вземане на решение, съответните колеги да дадат своите предложения. Някои от парламентарните групи вече предадоха своите предложения за по трима народни представители, така че това да бъде спазено още днес.
    Приемам, разбира се, в малка степен упрека, че започнахме разглеждането на този въпрос, без да сме получили текста на мотивите, съответно законопроекта от Министерския съвет, но това вече е факт. Приемам формално предложението на народния представител Георги Пирински за известно модифициране на заглавието. Даже предлагам, уважаеми господин председателю и уважаеми колеги, и на двете решения заглавията да звучат по следния начин:
    “РЕШЕНИЕ
    за създаване на Временна комисия за обсъждане и приемане на
    Закона за ратифициране на Договора за присъединяване на
    Република България и Румъния към Европейския съюз, Протокола
    относно условията и договореностите за приемане на Република
    България и Румъния в Европейския съюз, Акта относно условията за
    присъединяване на Република България и Румъния и промени в
    Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт
    по присъединяването на Република България към Европейския съюз, подписани на 25 април 2005 г. в Люксембург”

    По същия начин да звучи и решението за приемане на правила за процедурата:
    “РЕШЕНИЕ
    за приемане на правила за процедурата относно обсъждане и
    приемане на Закона за ратифициране…”

    По този начин ще бъдем в единство с онова, което действително комисията ще разглежда. Предлагам на колегите да подкрепят двете проекторешения с това изменение, което току-що предложих в заглавията в синхрон с това, което беше споменато от колегата Пирински. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    За реплика – господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Ако настъпи това изменение в заглавието, то трябва и в предложението, което аз направих за ал. 2, да се добави, че се разглежда по дялове Договорът и съпътстващите го актове. Без да изброяваме всички. Защото щом формално ще представим всички пет акта, то разбира се и в моето предложение след договора трябва да добавите “и съпътстващите го актове”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези две решения? Няма.
    Уважаеми народни представители, първо ще гласуваме решението за създаване на Временна комисия за обсъждане и приемане на Закона за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, Протокола относно условията и договореностите за приемане на Република България и Румъния в Европейския съюз, Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на Република България към Европейския съюз, подписани на 25 април 2005 г. в Люксембург.
    Това да бъде наименованието на решението, както го предложи вносителят народният представител Борислав Великов.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 153 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 5.
    Решението и наименованието на решението са приети.

    Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов – в същото решение, в т. 5.1. второто изречение – да отпадне.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 158 народни представители: за 30, против 110, въздържали се 18.
    Това предложение на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
    Господин Пирински, заповядайте за процедура за прегласуване.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предлагам да бъде прегласувано току-що отхвърленото предложение, като аргументите ми са аргументите, които току-що изложи господин Борислав Великов пред нас относно характера на обсъждането, което се очаква да се състои в тази комисия. Ако, господин Великов, ние наистина искаме това да е сериозно по същество и т.н., не можем да допуснем то да се провежда с една трета от членовете на комисията.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): То сега започва, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няма значение дали започва или свършва. Просто като норма трябва да имат задължението на такова обсъждане да присъстват повече от половината народни представители от начало докрай. И аз бих помолил и Вие да апелирате към парламентарната група на НДСВ да подкрепи това предложение на господин Папаризов.
    Моля, господин председателю, за прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
    За втори път гласуваме предложението на народния представител Атанас Папаризов за отпадане на второто изречение от т. 5.1.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 173 народни представители: за 42, против 108, въздържали се 23.
    Предложението на народният представител Атанас Папаризов не се приема.
    Поставям на гласуване решението за създаване на Временната комисия – заглавието вече го гласувахме, с корекциите, които вече направихме и в неговата цялост, както е внесено от народния представител Борислав Великов, без поименния състав на комисията, тъй като в момента не разполагам с него.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 161 народни представители: за 153, против 1, въздържали се 7.
    Проектът за решение е приет.
    Има ли процедурно предложение за прегласуване?
    Господин Миков, заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма нужда да излизам - прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се отбележи в стенографския протокол, че сте направили такова предложение.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурното предложение за прегласуване.
    Гласуваме решението за създаване на Временната комисия за обсъждане и приемане на Договора за присъединяване към Европейския съюз и Законопроекта за ратифицирането му.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 170 народни представители: за 154, против 8, въздържали се 8.
    Решението е прието.
    В това решение има и т. 3 – да се измени и поименния състав на комисията. Ако парламентарните групи ми представят своите кандидати, бихме могли да гласуваме и състава.
    За отрицателен вот има думата народният представител Георги Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председателю, това гласуване, което току-що извърши Народното събрание, създава възможност пленарната зала да разгледа законопроекта, който ще бъде представен след като в тази постоянна комисия са присъствали около една трета от нейния състав.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Това не е вярно.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Такава възможност се създава, поне с този текст. Струва ми се, че Народното събрание много лековато подготвя дискусията по въпрос, който засяга всеки български гражданин за десетилетия напред.
    Господин Христо Кирчев въведе една такава диференциация, едни, които желаят, надяват се, работят за евроинтеграцията и други, които са били на едни или други позиции в миналото, които желаят да я спъват. Аз Ви предлагам да обърнете внимание на онова, което господин Михаил Миков обърна пред пленарната зала.
    Първата група критерии от Копенхаген са политическите, господин Герджиков, и ако говорим за парламентарна демокрация, парламентът е главният носител на този комплекс от политически критерии. И когато вие тръгвате лековато да създавате процедури, които да създадат формален парламентарен процес, а не пълноценен, вие сте онези, които работите против пълноценното членство.
    Вие, господин Герджиков, навярно знаете, че едно от становищата на професор Живко Сталев за това кога един закон е неконституционно съобразен е тогава, когато не е спазена процедурата за неговото приемане, и той става нищожен в неговата цялост до отнемането на неговата процедурна несъстоятелност. (Реплика от народният представител Валери Цеков)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не виждам други желаещи за обяснение на отрицателен вот.
    За да приключим с това решение е необходимо всяка парламентарна група да представи своите кандидати за членове на комисията – по трима народни представители от парламентарна група и един независим. Пет парламентарни групи са представили своите предложения, включително и независим народен представител за член на тази комисия. Ако има възможност и Парламентарната група на Коалиция за България, респективно на Народен съюз, но не виждам тук тяхно присъствие, за да представят кандидати.
    Засега има само едно предложение за председател на тази комисия направено от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори. За председател се предлага Камелия Касабова.
    Господин Китов, Вашата парламентарна група ще представи ли кандидатурите на трима народни представители?
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС, от място): Да. Писмено ли?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако искате, може и от трибуната. Заповядайте.




    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Народния съюз предлагаме за членове на комисията Венцислав Върбанов, Димитър Стефанов и Владо Джаферов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    От името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагаме господин Румен Овчаров, господин Атанас Папаризов и господин Александър Арабаджиев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Тези предложения са дадени и като писмена бележка. Ще ги поставя на гласуване.
    Парламентарната група на НДСВ предлага за председател на комисията госпожа Камелия Касабова и членове Станимир Илчев и Ирена Варадинова.
    Парламентарната група на Коалиция за България предлага за членове на комисията Румен Овчаров, Атанас Папаризов и Александър Арабаджиев.
    Парламентарната група на СДС предлага за членове на комисията Христо Кирчев, Николай Младенов и Лъчезар Тошев.
    Парламентарната група на Народния съюз предлага за членове на комисията Венцислав Върбанов, Димитър Стефанов и Владо Джаферов.
    Парламентарната група Новото време предлага за членове на комисията Борислав Цеков, Юлияна Дончева и Величко Клингов.
    Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага за членове на комисията Юнал Лютфи, Лютви Местан и Емел Етем.
    Парламентарната група на Демократи за силна България предлага за членове на комисията Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Иван Николаев Иванов.
    От независимите народни представители се предлага госпожа Елка Анастасова.
    Точно двадесет и двама.
    Моля, гласувайте за председателя и състава на комисията.
    Гласували 179 народни представители: за 179, против и въздържали се няма.
    Поименният състав, включително и председателят на комисията са приети, с това – и цялото решение.
    Преминаваме към гласуване на наименованието на втория проект за Решение за приемане на Правила за процедурата относно обсъждане на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и на законопроекта за ратифицирането му.
    Поставям на гласуване наименованието на този проект за решение.
    Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
    Наименованието на решението е прието.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов – в чл. 2 да се създаде ал. 2:
    “(2) Договорът и съпътстващите го актове се представят от вносителя и разглеждат от временната комисия по дялове, съдържащи правата и задълженията, както и ангажиментите на Република България за осигуряване на съответствие с нормите и принципите на Европейския съюз по отделни глави от преговорите за присъединяване.”
    Поставям на гласуване това предложение на народния представител Атанас Папаризов.
    Гласували 154 народни представители: за 49, против 93, въздържали се 12.
    Предложението на народния представител Атанас Папаризов за нова ал. 2 не се приема.
    Поставям на гласуване текста на проекта за решение, както е внесен от вносителя Борислав Великов.
    Гласували 135 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 10.
    Решението е прието.
    С това приключихме тази точка от дневния ред.

    Предполагам, че ни остана още съвсем малко работа.

    Преминаваме към:
    ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ.
    Има предложение за проект за решение:

    “РЕШЕНИЕ
    за увеличаване на числения състав на Комисията по правата на
    човека и вероизповеданията

    Народното събрание на основание чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    1. Увеличава числения състав на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с един независим народен представител.
    2. Избира Теодора Владимирова Литрова за член.”
    Това е предложение, а имаме и още предложения за промени в състава на комисиите.
    Има думата народният представител Четин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме новоизбрания колега Джеват Яшар да бъде избран за член на Комисията по култура и на Комисията по бюджет и финанси на мястото на господин Чауш. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да започваме!
    Има проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Дияна Божинова Костадинова за член на комисията.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
    Решението е прието и с това народният представител Диана Божинова Костадинова е вече член на Комисията по бюджет и финанси.
    Втори проект за решение за промени в състава на Комисията по транспорт и телекомуникации:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Николай Николов Маринов за член на Комисията по транспорт и телекомуникации.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
    Решението е прието - Николай Маринов е вече член на тази комисия.
    Има проект за решение за промени в състава на Комисията по образованието и науката:


    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Божидар Зафиров Абрашев за член на Комисията по образованието и науката.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 107 народни представители: за 104, против 3, въздържали се няма.
    Решението е прието, а с това народният представител Божидар Абрашев става член на Комисията по образованието и науката.
    Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство:

    “РЕШЕНИЕ

    “Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Цветослав Василев Кръстев за член на комисията.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
    И това решение е прието – господин Цветослав Кръстев става член на тази комисия.
    Има проект за решение за промени в състава на Комисията по европейска интеграция:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Цветослав Василев Кръстев за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
    Това решение е прието – господин Цветослав Кръстев е вече член на Комисията по европейска интеграция.
    Има предложение за промени в състава на Комисията по земеделието и горите:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Дияна Божинова Костадинова за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Решението се приема – госпожа Дияна Костадинова става член на Комисията по земеделието и горите.
    Има проект за решение за промени в състава на Комисията по земеделието и горите:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    РЕШИ:

    Избира Йордан Николов Памуков за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 100 народни представители: за 99, против 1, въздържали се няма.
    Решението се приема - народният представител Йордан Памуков е избран за член на тази комисия.
    Има предложение за решение за промени в състава на Комисията по околната среда и водите:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител


    Р Е Ш И:

    Избира Станко Петров Михайлов за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
    Решението е прието – народният представител Станко Михайлов е член на тази комисия.
    Има предложение за решение за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    Р Е Ш И:

    Избира Станимир Николов Чакъров за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Това решение е прието.
    Има още един проект за решение за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    Р Е Ш И:

    Избира Станимир Николов Чакъров за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте.
    Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
    И това решение е прието.
    Следващият проект за решение е за промени в състава на Комисията по култура:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    Р Е Ш И:

    Избира Джеват Яшар Мехмед за член на тази комисия.”
    И още един такъв проект за решение за промени в състава на Комисията по бюджет и финанси:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 5 и чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и във връзка с Решение на Народното събрание за прекратяване пълномощията на народен представител

    Р Е Ш И:

    Избира Джеват Яшар Мехмед за член на тази комисия.”
    Моля, гласувайте тези проекти за решения.
    Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
    Решението се приема - господин Джеват Яшар е вече член на тези две комисии. (Шум и реплики в залата.)
    Може юридически да не е толкова прецизно, но е целесъобразно!…
    Народният представител и заместник-председател на Парламентарната група на Народен съюз господин Борислав Китов е направил предложение:

    “РЕШЕНИЕ

    Народното събрание на основание чл. 17, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

    РЕШИ:

    1. Увеличава числения състав на Комисията по правата на човека и вероизповеданията с един независим народен представител.
    2. Избира Теодора Владимирова Литрова за член на тази комисия.”
    Няма желаещи да вземат отношение по това предложение.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 106 народни представители: за 65, против 8, въздържали се 33.
    Това решение е прието.
    Уважаеми народни представители, с това изчерпахме днешната програма.
    По традиция от 15 години българският парламент на Разпети Петък не провежда пленарни заседания. По общо съгласие на всички, включително и на председателя на Народното събрание, утре няма да има пленарно заседание. Ние гласувахме, че утре е ден от Великденската ваканция. Утре няма да има пленарно заседание.
    Следващо пленарно заседание ще има в сряда, 4 май т.г., от 9,00 часа.
    Пожелавам на всички празниците около Великден да донесат по-добро на всеки един от вас и на България като цяло!
    Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 14,16 ч.)



    Председател:
    Борислав Великов



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов


    Секретари:
    Гадар Хачикян

    Веселин Черкезов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания