Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДЕМДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 29 март 2005 г.
Открито в 15,00 ч.


29/03/2005
    Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов
    Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседание.
    Преди да започнем работата по първа точка, бих искал да направя няколко съобщения:
    На 25 март 2005 г. Сметната палата е представила в Народното събрание доклад за извършения финансов одит на бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2003 г. Докладът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
    Също там е на разположение докладът на Сметната палата за резултатите от извършените одити в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, областите и общините по актуване и изграждане на регистри на държавата и общинската собственост.
    Пак в библиотеката е на разположение Програмата на Сметната палата за нейната одитна дейност за 2005 г. Програмата е внесена на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за Сметната палата.
    Последното съобщение е свързано с отчета на Икономическия и социален съвет в изпълнение на чл. 23 от Закона за Икономическия и социален съвет, като годишният отчет за дейността на съвета през 2004 г. е на разположение на колегите отново в библиотеката.


    Първа точка от приетата за днес програма е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ.
    Вносители – Стела Банкова и Министерският съвет.
    Заместник-председателят на комисията проф. Имамов има думата да представи доклада на Комисията по бюджет и финанси по тези законопроекти. Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
    Преди това правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Румен Симеонов – директор "Надзорна политика" в Банков надзор на БНБ и заместник-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и господин Любен Любенов – главен експерт във фонда.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Противно процедурно предложение? Няма.
    Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в зала на Румен Симеонов и Любен Любенов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
    Моля квесторите да поканят двамата колеги в залата.
    Заповядайте за доклада.

    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ:

    "ДОКЛАД
    по законопроекти за изменение и допълнение на
    Закона за гарантиране на влоговете в банките,
    № 402-01-58, внесен на 22.10.2004 г. от
    Министерския съвет и
    № 454-01-89, внесен на 01.10.2004 г. от
    народния представител Стела Банкова

    На заседание, проведено на 10 март 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
    На заседанието присъстваха: Любен Любенов – главен експерт в отдел "Банков" на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който представи проекта на Министерския съвет, и Минчо Христов, който представи проекта на народния представител Стела Банкова.
    Законопроектът на Министерския съвет предвижда увеличаване на гарантирания размер на влоговете в банките от 15 хиляди на 25 хил. лв.
    Това се налага от ангажиментите ни за присъединяването към Европейския съюз в 2007 г., когато ще бъде достигнато минималното за Европейския съюз ниво от 20 хил. евро.
    Анализът на равнището и разпределението на влоговете в страната към настоящия момент сочи, че процентът на покритие (сума на гаранцията към общия обем на влоговете) при ниво на гаранцията 15 хил. лв. е 56,61 на сто от общия размер на гарантираните влогове. При ниво на гаранцията 25 хил. лв. този процент нараства приблизително до 64,15 на сто. От този анализ и от други данни е видно, че предлаганото изменение не би довело до намаляване на възможностите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за осигуряване предвидената защита на влоговете.
    Законопроектът на народния представител Стела Банкова предвижда следните промени:
    първо - валутата, която е депозирана, да бъде изплащана в съответната валута, а не в левове и
    второ – срокът за изплащане на суми от фонда да бъде ограничен до 60 дни от заявената молба на вложителя.
    По законопроектите се проведе обширна дискусия. По предложението на народния представител Стела Банкова представителят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Любен Любенов изтъкна, че не е световна практика влоговете да се изплащат в чужда валута, а само в местна. А относно срока на изплащане на сумите – става въпрос за волеизявление на вложителя, а не на фонда. В момента, в който фондът започне да изплаща парите, вложителят може да дойде да си ги вземе, когато пожелае – може на първия ден, може на десетата година.
    След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
    - по законопроекта, внесен от Министерския съвет: "за" – 12 народни представители, без "против" и "въздържали се";
    - по законопроекта, внесен от народния представител Стела Банкова: "за" – нито един народен представител, "против" – 10 и "въздържал се" – 1 народен представител.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
    - да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-58, внесен от Министерския съвет на 22.10.2004 г. и
    - да не приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-89, внесен от народния представител Стела Банкова." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    От вносителите – госпожо Банкова, заповядайте.
    СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, напоследък в икономически аспект се забелязват някои изключително тревожни тенденции. Според доц. Емилия Миланова, шеф на отдел "Банков надзор" в БНБ, цитирам: "Кредитната експанзия се превръща в реална заплаха". Официален анализ на БНБ е категоричен, че, цитирам: "Кредитният риск продължи да се увеличава въпреки предприетите надзорни и финансови мерки". Международният валутен фонд обръща внимание в свои официални доклади, че, отново цитирам: "Рязката експанзия на кредитите много напомня за последвалата криза през 1996-1997 г."
    Чудя се, уважаеми колеги, случаен ли е фактът, че един от първите закони, които гласува НДСВ, беше за отпадане на наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Силно обезпокоителни са и други тенденции в българската икономика, за които кой знае защо никой не желае да говори. Брутният външен дълг на България в края на 2004 г. достигна сумата 16 млрд. 453 млн. долара. Впечатлява огромният търговски дефицит – над 5 млрд. лв. през 2004 г.

    При тази изключително тревожна икономическа ситуация днес съществуват законови предпоставки за ново ограбване на българските спестители. Какво имам предвид?
    В чл. 23, ал. 5 в Закона за гарантиране на влоговете в банките е записано, че изплащането на суми от Фонда за гарантирането на влоговете започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на съответната банка. В закона обаче никъде не е фиксиран срок за завършване на изплащането, което теоретично дава възможност това изплащане да продължи десетилетия и на практика влоговете да бъдат блокирани в ущърб на интересите на вложителите за неопределен период от време. Но това не е всичко.
    В същия чл. 23, ал. 6 е записано, че при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете.
    Защо един човек, който е дал влог във валута, трябва да получава левове? Какво ще се случи, ако предупрежденията на Международния валутен фонд се окажат верни и наистина ситуацията много напомня кризата през 1996-1997 г.
    Според моите опоненти в САЩ гарантирали само националната валута. Така трябвало да бъде и в България. Съгласете се, че между американския долар и българския лев все пак има разлики.
    Моите опоненти твърдят също, че българската държава е в условията на валутен борд и това е достатъчна гаранция за поддържането на твърд, фиксиран валутен курс. Припомням ви, че такъв закон имаше и в Аржентина, господа.
    Похвални са опитите впрочем на правителството да увеличи номиналния размер по гаранцията на влоговете. Аз също подкрепям тези усилия, но дори и да увеличите тази гаранция на 100 хил. лв., ако влоговете бъдат изплатени в обезценени левове, това означава, че българските спестители ще бъдат отново ограбени. Днес общата сума на влоговете е около 16 млрд. лв. Ако левът бъде обезценен само на половина, това означава, че българските спестители ще бъдат ограбени с около 8 млрд. лв.
    Искам да ви цитирам още две мнения, уважаеми колеги. Законодателните промени често се вършат, за да обслужват групови интереси на кръг политици или кръг мощни икономически групи. Това го казва не Стела Банкова, а главният прокурор на Република България Никола Филчев.
    Мисля, че проблемът, върху който ви обърнах внимание отговаря точно на тази характеристика, а Държавният департамент на САЩ наскоро призна в свой официален доклад, че в българския парламент съществува мощно финансово лоби. Мисля, че тук коментарите са излишни.
    Бих искала да ви припомня накрая и предупреждението на един носител на Нобелова премия, известният проф. Джоузеф Стиглиц, цитирам: “В Аржентина на повърхността изглеждаше, че хората са спокойни, но вероятността от бунтове при тамошната конфигурация беше доста висока, но трябва да се каже, че тук, в България, в един определен момент това също ще е вярно”. Край на цитата, но повтарям последната мисъл на проф. Стиглиц: “Трябва да се каже, че тук, в България, в един определен момент, това също ще е вярно”.
    Призовавам ви, уважаеми колеги, да се замислите върху тези предупреждения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожо Банкова.
    Колеги, откривам разискванията по двата законопроекта.
    Господин Жотев, заповядайте.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
    Аз ще подкрепя законопроекта, внесен от Министерския съвет, с който ще се увеличи таванът за обезщетение на депозанти в случай на фалит на някоя от българските банки.
    Този законопроект може да се счита за хармонизационен. Ние сме все още далеч от онзи минимален праг, който работи в страните от Европейския съюз, но смятам, че имаме достатъчно време следващият парламент да намали тази разлика, за да осигури по-голяма стабилност на банковата система и по-голямо доверие на депозантите в търговските банки.
    Не бих могъл да подкрепя предложението за промяна в закона, внесено от госпожа Банкова, макар че държа да подчертая, че съм съгласен с голяма част от нейните доводи, които тя току-що изложи пред нас. Вярно е, че може би повече от две години в банковата система настъпиха сериозни промени, които доведоха до интензивно кредитиране, бих казал свръхкредитиране, което в определена степен създава тревога не само в Централната банка, в международните финансови институции, но тази тревога започва да се прокрадва и в българската общественост. Текат безумни реклами за привличане на потенциални кредитополучатели, където за голямо съжаление не малка част от българските банки започват битка за клиенти вече влизайки в една непредпазлива политика. Това обаче не би трябвало да послужи като повод, за да се приеме предложението на госпожа Банкова, тоест има проблем, който трябва да се лекува, според мен, с друго лекарство. И това лекарство е изцяло в ръцете на Българската народна банка.
    Вече цяла година БНБ се опитва да затегне кредитната политика като поставя определени рестрикции и прави непредпазливото кредитиране все по икономически неизгодно. За голямо съжаление наблюдаваме, че резултатите, които БНБ постига и цялата банкова система постига не дават необходимия ефект.
    Няма икономическа логика да се приеме предложението, а именно, ако вие депозирате долари, при фалит на банка да получите долари, ако депозирате швейцарски франкове – да получите швейцарски франкове. И тук бих си позволил да коригирам леко доклада на Комисията по бюджет и финанси. За мен основният мотив не е това, че преобладаваща практика в света е да се изплащат депозитите в националната валута. Аргументът е друг и той е чисто икономически – някой трябва да понесе риска от прехвърлянето от една валута в друга. Когато български гражданин прави депозит той е този, който трябва да прецени риска в каква валута да направи своя депозит. Нормално е не само защото държавата ни е във валутен борд, нормално е, защото икономическата логика го изисква този риск да се взема от депозанта. В противен случай се поставя въпроса кой ще носи риска. Ако не е депозантът, както предлага госпожа Банкова, то очевидно трябва да бъде Фондът за гарантиране на депозитите. Защо? Защо е необходимо този фонд да носи риска, след като той просто е акумулирал определени средства, които постъпват от всяка една от търговските банки, която има депозитна база?
    Аз считам, че риска трябва да се носи от депозанта, защото вкарването на пари и депозирането на средства в банките е една рискова операция. Няма 100-процентова гаранция за това, че нещо не би могло да се случи с една търговска банка. Такъв е икономическият живот. Намираме се в пазарна среда.
    Ако оставим рискът изцяло да се поеме от Фонда за гарантиране на депозитите смятам, че това ще бъде тежест, която просто няма логика да бъде приета.
    Разбирам и другия аргумент на госпожа Банкова, която желае със своето предложение във втората му част по-бързо да се изплащат средствата, които са депозирани във фалирали банки. Тук проблемът е отново икономически. Ние трябва да сме сигурни, да има експертното мнение на ръководителите на Фонда за гарантиране на депозитите, мнението на експертите и ръководителите на Централната ни банка, че средствата са достатъчни към днешна дата. Същевременно обаче аз изцяло споделям тревогата, която преди малко сподели госпожа Банкова пред нас. Увеличава се рискът във финансовата ни система през последната година, може би вече този процес тече повече от една година. И аз апелирам към Централната банка и към Асоциацията на търговските банки да погледнат по-сериозно на въпроса, защото е вярно, госпожо Банкова, това, което Вие казахте, че в Аржентина това беше моделът, който и България следва при въвеждането на валутния борд. И всички видяхме колко крехка е системата на валутния борд. Аз бих казал, че системата на валутния борд е крехка винаги. Винаги от баланса, от спокойствието до финансовите турбуленции има само една крачка! И тази крачка никога не бива да се прави, за което отговорност носят всичките банки, тяхната асоциация – Асоциацията на търговските банки, и Централната банка. Смятам, че се нагнетява рискът през последните години и политиците също трябва да кажат своето безпокойство за това, което се случва.
    За мен предложението да се превалутират депозитите не е приемливо. Проблемът трябва да се решава, пак повтарям, от участниците във финансовия пазар. Ако не могат да направят това, те ще поставят под заплаха валутния борд.
    Самият бизнес на предоставяне на кредити винаги е свързан с рискове. Моите наблюдения са, че в няколко търговски банки вече има доста съществен размер на кредитния им портфейл, който е инфектиран. Дано моята информация да не е правилна. Но все пак нека да бъде това една питанка, на която може би сега ще отговорят представителите на Централната банка, или пък просто да си остане една питанка. По-внимателно с кредитирането в България, защото крачката между финансовата стабилност и крахът на една финансова система е много малка.
    В заключение ще подкрепя предложението на Министерския съвет за повишаване на прага на компенсациите. И за голямо съжаление ще гласувам “против” предложението на госпожа Банкова, която съвсем човешки разбирам, че вижда проблема, предлага лекарство, но според мен лекарството трябва да го дадат банкерите и техните ръководители от Централната банка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
    Има ли други желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Колеги, преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 454-01-89, внесен от Стела Банкова, който не е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 104 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 18.
    Законопроектът не се приема.
    Преминаване към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 402-01-58, внесен от Министерския съвет, който се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 120 народни представители: за 115, против 5, въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Процедура – професор Имамов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като имам предвид консенсусния характер на законопроекта, предложен от Министерския съвет и гласуването в Комисията по бюджет и финанси, правя процедурно предложение да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Имамов.
    Действително става дума за една цифра, която е важна, както разбрахме от изказването и на господин Жотев, в становището на комисията.
    Така че, ако няма възражения, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Имамов законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 94 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 7.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Имамов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: “Закон за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките:
    Параграф единствен. В чл. 4, ал. 1 числото “15 000” се заменя с “25 000”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Моля, гласувайте да бъде приет на второ четене този закон, както беше прочетен от проф. Имамов.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
    Този законопроект е приет и на второ четене.
    Има ли други процедурни предложения? Не виждам.

    Преминаваме към втора точка от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯТА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ВОЕННИ КОНТИНГЕНТИ В ОПЕРАЦИИ ЗАД ГРАНИЦА.
    Вносител е Министерският съвет.
    Давам думата на проф. Венко Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, правя предложение за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната Илко Димитров, заместник-министъра на външните работи Николай Милков и директора на дирекция “Отбранителна политика” на Министерството на отбраната – полк. Миленски.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министрите Илко Димитров и Николай Милков и директора Миленски.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Моля квесторите да допуснат колегите в залата.
    Професор Александров, имате думата.






    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност
    относно Проект за Решение № 402-03-37 за приемане на
    Концепцията за участие на Република България с
    военни контингенти в операции зад граница, внесен от
    Министерския съвет на 26.11.2004 г.

    На заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Проект за Решение за приемане на Концепцията за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница. Мотивите на вносителя бяха изложени от представителите на Министерството на отбраната в лицето на министър Свинаров и заместник-министър Илко Димитров, както и на Министерството на външните работи в лицето на заместник-министър Николай Милков и заместник-министъра на вътрешните работи Бойко Коцев.
    Членството в НАТО и предстоящото членство в Европейския съюз сериозно променят националната роля и значимост в глобален и регионален мащаб. Страната може активно да участва в управлението на процесите за генериране на сигурност, на защита на националните интереси и осигуряването на световния мир. Това неминуемо става и чрез участието във военни операции зад граница. Активната, последователна и отговорна външна политика на България се нуждае от готовност за навременно и гъвкаво участие с въоръжени сили в различни коалиционни форми за провеждане на подходящи военни операции с необходим мандат. Това налага и дефиниране на принципите и параметрите на българския военен принос. За целта е изготвен и проект на Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница. Тази концепция е национален документ, отразяващ максималната готовност за участие в операции зад граница и посочва рамковите параметри за осъществяване на всяка конкретна мисия или операция. Реализацията се осигурява от съществуващ или по-специално създаване за всеки отделен случай подразделение с цялата конкретизация за осъществяването. Концепцията представлява инструмент за отговорно вземане на политически и военнотехнически решения в динамична стратегическа обстановка предвид потенциалното участие в мисии зад граница. Определят се конкретните параметри на готовността и участието на България във всички вероятни видове военни операции зад граница.
    Обсъждането започна с предложение на господин Асен Агов – в т. 9 на Част втора, стр. 4, изречението да стане: “Участието във военни операции зад граница се основава на политическия консенсус за стратегическите приоритети на България.”
    Предложението на господин Ангел Найденов бе в т. 4 след думите “с национални интереси” да се добави “и разполагаемите ресурси”, а в края на изречението да се добави “и нормите на международното право”. В т. 9 след думите “бойна техника” да се постави запетая и да се добави думата “задачите” – “бойна техника, задачите и параметрите на отговорност на контингента”, както и в т. 9 накрая на изречението да се добави задължението за информиране на Народното събрание – “при задължение да се информира Народното събрание”. Към т. 7 след израза “глобалната сигурност” да се добави “при въздържане на България от участие в мироналагащи операции”.
    Господин Найденов предложи в т. 22 – “Операции в коалиционна форма по специален случай ад хок” да бъде инкорпорирана като част от т. 16 – “операции на ООН”. В т. 23 в края на изречението след израза “поетите за операцията ангажименти” да се постави запетая и да се добави “посочени в съответното решение”.
    Свои положителни оценки за концепцията изразиха господин Цонко Киров, господин Николай Младенов, госпожа Бокова, господин Агов и др.
    С 15 гласа “за”, нула гласа “против” и нула гласа “въздържали се”, се прекрати дебатът.
    С 12 гласа “против”, 3 гласа “за” и 1 “въздържал се”, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие т. 4 така, както е предложена от вносителя.
    С 12 гласа “против”, 3 гласа “за” и 1 “въздържал се”, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие т. 7 така, както е предложена от вносителя.
    По т. 9 с 9 гласа “за”, 5 “въздържали се” и нула “против” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие първото изречение да гласи “Участието във военни операции зад граница се основава на политическия консенсус за стратегически приоритети на Република България”.
    С 9 гласа “против”, 3 “за” и 2 “въздържали се” комисията запази предложението на вносителя.
    С 6 гласа “против”, 3 гласа “за” и 3 “въздържали се” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност отхвърли предложението за промяна в т. 9.
    С 14 гласа “против”, 3 гласа “за” и нула “въздържали се” комисията отхвърли предложението за промяна в т. 16.
    С 10 гласа “против”, 3 гласа “за” и 4 “въздържали се” комисията не подкрепи предложението за промяна в т. 23.
    С 9 гласа “за”, нула гласа “против” и 3 “въздържали се” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие текста на предложената Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2004 г. с приетите поправки.
    Като счита за основателни мотивите на правителството, с 13 гласа “за” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие следното решение:
    Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 7 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разгледа и приеме Концепция за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница със следните промени:
    В т. 9 на Част втора, изречението “Участието във военни операции зад граница се основава на принципа на политическия консенсус” да стане “Участието във военни операции зад граница се основава на политическия консенсус за стратегически приоритети на Република България.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, проф. Александров.
    Колеги, откривам разискванията.
    Заповядайте, господин Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
    Демократи за силна България ще подкрепят концепцията. Ние я подкрепихме в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ще я подкрепим и сега, при гласуването й в пленарната зала.
    Искам да изложа, господин председателю и уважаеми народни представители, три причини, поради които Демократи за силна България са много категорични в подкрепата си за този документ. Веднага искам да добавя своите комплименти към екипа на Министерството на отбраната, който е подготвил една добра концепция, отговаряща на подобни документи сред водещи наши съюзници. Това е един страничен мотив да подкрепим тази концепция.
    Ние я подкрепяме, защото това е списък от политически и военни правила за изпращането на наши войски в чужбина. Ще кажете – “прост и ясен мотив”, но такива правила нямаше. Когато се сформираше нашият батальон, нашият контингент да отиде в Ирак, много от решенията, които трябваше да взима Министерството на отбраната и военното ръководство на отбраната, бяха на практика импровизирани решения. Затова тези правила са много ценни и оттук нататък ще сложат една дългосрочна рамка за това как трябва да действа всяко българско правителство, всяко политическо и военно ръководство на отбраната, когато взима толкова важни решения, касаещи сигурността на България, сигурността на българите и на нашите бойци, които отиват да изпълняват своите мисии в защита на свободата, на свободния свят и на демокрацията по света.
    Съвсем естествено е, че втората причина се дължи на това, че ние виждаме в тези правила едно изолиране на възможността да се вземат произволни решения. И най-важното – виждаме правила, които позволяват да се минимализира или да се минимизира рискът за нашите бойци.
    Третата причина е по-особена, господин председателю и уважаеми народни представители. Третата причина, която мотивира народните представители от Демократи за силна България днес да подкрепят тази концепция, е, че тя на практика с чудесната си изработка потвърждава по един категоричен начин всички наши критични тези за управлението на отбраната в България, всички тези, които ние излагаме в последните седмици – тези, отнасящи се както до работата на нашето оперативно командване на място в Ирак, така и за поведението на военното управление на отбраната в лицето на Генералния щаб, така и за политическото поведение на министъра на отбраната. Тази концепция, господин председателю, показва по един категоричен начин, че ние, Демократи за силна България, сме съвсем прави, когато искаме да бъдат освободени от длъжност министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб. Защото те на практика, написвайки тази концепция, която представят днес на нашето внимание, не са изпълнили ключови пунктове от нея.

    И след малко аз ще докажа как е станало това.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Как ще го докажеш?
    АСЕН АГОВ: Със съвсем конкретни данни. Господин Петров, едни правила се пишат, за да бъдат изпълнявани, а не за да не бъдат изпълнявани. И нашата надежда е, че следващият министър на отбраната и следващият началник на Генералния щаб ще се придържат към тази концепция и към тези правила. Ето, това имам предвид!
    Искам да добавя още, господин председателю, че тази концепция е белязана от основния недостатък, който води до много слабо управление на целия сектор за сигурност от кабинета на Сакскобугготски. Това е липсата на подредба, липсата на ред, липсата на цялостно виждане за това как трябва да изглежда секторът за сигурност и по-конкретно в областта на отбраната.
    Днес ще гледаме, дори е парадоксално, но погледнете, господин председателю, днес пета точка в нашия дневен ред е Стратегията за сигурност на Република България, но ние пак сме вързали каруцата пред коня, разглеждайки концепцията за чуждото участие, а естественият ред, подредбата на сектора за сигурност е в следната пирамида, която аз съм имал възможност да изложа неведнъж тук от тази трибуна. Това е Стратегията за сигурност, оттам – Военната доктрина. От Военната доктрина следват две много важни неща, от които едното е също така Концепцията за нашето военно участие в чужбина. Оттам произтича Планът за модернизацията и организационното изграждане на Въоръжените сили. Оттам произтича и тази концепция.
    Ние сме тръгнали отзад напред, господин председателю. Това не е управление на сектора за сигурност и на отбраната като част от този сектор за сигурност. Това е, как да кажа, конюнктурно приемане на закони и решения, които не носят белега на силно управление. Затова, впрочем, не носят отговорност присъстващите тук представители – висши чиновници от Министерството на отбраната, а носи отговорност министър-председателят Сакскобугготски, защото нито министърът на отбраната самостоятелно, нито министърът на вътрешните работи самостоятелно могат да решават всичките тези въпроси, нито пък министърът на финансите, които са членове на Консултативния съвет за националната сигурност при президента, нито пък и президентът. Конкретна, директна отговорност за този хаос, за това обръщане на нещата, за тази липса на подредба носи лично министър-председателят Симеон Сакскобургготски.
    Ето какво виждаме ние като потвърждение на нашите критични тези, излагани много остро, впрочем, от Демократи за силна България в последно време.
    Аз започвам, уважаеми народни представители, от част шеста на представената ни концепция. Ето какво казва т. 32 в нея. Тази част шеста се казва "Планиране, командване и управление". В т. 32 се казва "Националното и коалиционното планиране, командване и управление са взаимно свързани и паралелно протичащи процеси. Това изисква осигуряване на постоянна и активна информационна връзка между двата процеса в реално време за ясно дефиниране, разпределяне и делегиране на отговорностите, задълженията и задачите".
    Да вземем конкретния пример, който дебатираме тук от месец и половина. Изпълнени ли са условията на т. 32? Не са изпълнени, разбира се.
    Националното командване, както разбирам днес, оперативните, полевите командири предстои да бъдат санкционирани от Министерството на отбраната. Разбирам, че не е имало - това явно става по причина, която все още не е известна на всички ни, но аз се догаждам, че онова, за което говорихме тук преди месец по повод трагичната гибел на офицерския кандидат Гърдев, се е случило и всъщност нито националното командване, нито коалиционното командване са се придържали към тази концепция, когато са определяли задачите, довели до трагичното изпълнение на тази мисия.
    "Националното планиране", казва по-нататък т. 33, "е водещ елемент". И по-нататък в следваща точка разбираме, че ресурсите по гарантирането на нормалното опериране на нашите контингенти пак е въпрос на националното планиране и националните ресурси. Такъв ли беше случаят с изпращането на нашия контингент, когато ние в 2002 г. бяхме убеждавани от военното и политическото ръководство на отбраната, че трябва да подкрепим решението за изпращането на контингента и ни беше казана една история, която става по-късно анекдотична – за изключителните качества на джиповете "УАЗ", руско производство, в условията на Ирак; за това, че те ще свършат отлична работа и прочие? Оказва се, че при първата засада, когато е обстрелван джип "УАЗ", нашите бойци и техните командири, с изричното нареждане на националното командване, са се отказали от употребата на тези джипове. Това е само един пример. И тогава, питам аз: изпълнили ли са се условията на националното планиране, на управлението на тази операция? Не са изпълнени условията. Следователно, нашите критични тези са абсолютно основателни, днес, когато имаме този документ в ръцете си и когато се готвим да вземем решението за изпращането на пети български контингент.
    По-нататък в същата тази глава се казва, че "Република България определя военнополитическите цели на участието си в операция, желания, краен политически и международен ефект, делегирането на командните отговорности" и т.н., и т.н. Определи ли България желания, краен, политически и международен ефект за себе си? На нас ни изглеждаше тогава като че ли е достатъчно ние да кажем: "Да, ние заставаме на страната на свободните иракчани, заставаме на страната на онези, които се борят да има демокрация в страната!", без обаче да сме наясно и без да бъде добре формулирано както от българската дипломация, така и от политическото ръководство на отбраната, така и от министър-председателя и това да бъде прието от президента на републиката, а не след това да упреква депутатите, че не си гледат работата или че са приели такова и такова решение!? Не, това не беше сторено! Ние не знаехме и не го казвам за собствено оправдание – аз стоя зад всеки глас, който съм дал в това Тридесет и девето Народно събрание! Но това означава несвършена работа – несвършена работа, която днес започва да прозира!
    Онзи ден слушаме доклад на заместник-министъра на външните работи, поискан, впрочем, от Демократи за силна България в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, и разбираме, че целите, които си е поставила България за постигане на свои изгоди, ако щете, на свои ползи от участието си – казвам го в най-положителния смисъл "на свои ползи от участието си" в операцията в Ирак – не са постигнати. Не е постигнат значителен напредък например в отношенията ни със Съединените щати, които са главният ни политически и военен партньор, съюзник вътре в Ирак! Има цял куп висок стълб стоящи проблеми в отношенията ни със Съединените щати, за които няма никакъв сигнал, че те ще бъдат решени! Поставям този въпрос, защото според тази т. 34 на планирането, командването и управлението, ние сме изпратили, гласувайки в този парламент, един контингент, който не е знаел каква точно политическа мисия осъществява или ние не сме знаели за какво изпращаме този контингент, освен зад общия лозунг "За свободата и демокрацията в Ирак".
    И днес, аз мисля, че ние всички, включително и аз самият, който съм подкрепил изпращането на този контингент, трябва да поемем отговорността затова, че се е случило всичкото това нещо. В крайна сметка обаче има – във всяка парламентарна демокрация има определени хора, които носят всекидневната управленска отговорност и това са министър-председателят и министрите. И затова именно смятам, че това е един провал в сектора за сигурността, който и произтича някак си парадоксално от този документ, който е предложен днес на нашето внимание.
    Свършил ли си е Генералният щаб работата? За мен лично той изобщо не си е свършил работата! За Демократи за силна България – още повече! Защото съгласно т. 34 рамката на военнотехническите параметри на стратегическо ниво се формира и определя именно от този Генерален щаб. Генералният щаб не си е свършил изобщо работата, уважаеми народни представители, на базата на този документ! Виждаме резултатите! Какво е развитието на случая с уазките? Карикатурен за една нормална войска. Свалят плочките, кевларените плочки от неупотребените американски жилетки, защото за тях няма сертификат и започват да облепват отвътре гражданските камионетки "Шевролет", които са дадени от американците, за да се предпазят при засади от куршумите . Това е разказът на един войник, който се връща от Ирак. Кажете ми, това отговаря ли на високопарните слова "рамката на военнотехническите параметри се формира от Генералния щаб" и т.н. Ами, няма такава рамка, в която войниците правят свои самоделни бронирани коли, за да се пазят, защото не са наясно със задачите и не са им добре формулирани задачите, когато са били изпращани там.


    По-нататък – за оперативната съвместимост и стандартизацията. Аз вече дадох тези примери. При изпращането на нашия контингент оперативната съвместимост, въпреки умилението на генерал Колев, който ни обясняваше колко хубави са “УАЗ”-ките и колко подходящи са автоматите “Калашников” за Ирак – спомняте си онова заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, аз казвам, че и ние твърдим, че ефективността не е била гарантирана именно заради отсъствието на оперативна съвместимост. Покрай драматичните разкази около гибелта на офицерския кандидат Гърдев научаваме, че само един от “Хамър”-ите е имал т.нар. геопозиционираща система, по-известният GPS. Не са имали дори разпознавателни комуникационни системи “свой – чужд”, за да не се стига до инцидента да воюват или да се стрелят помежду си съюзнически части, съюзнически войници. Очевидно такава ефективност няма, след като няма такава елементарна оперативна съвместимост.
    Съвместното осигуряване на дейностите, което се препоръчва в тази концепция. И това е отсъствало, защото впоследствие първо идват белите “Шевролет”-и, след това – “Хамър”-ите и след това всичко онова, което започва малко от малко да наподобява на някаква обща операция на съюзниците в коалицията. Това означава, че тази концепция е крайно необходима. Тя междупрочем беше необходима преди две години. Днес тази концепция се превръща в най-разобличаващия документ за това, че ние сме взимали своите решения и нас са ни подтиквали да взимаме своите решения по начин, който в никакъв случай не е отговарял нито на интереса, нито на защитата от риск на нашите бойци, нито пък на целите, които трябва да постигнем.
    Затова, уважаеми госпожи и господа, подкрепяйки тази концепция, ние още по-категорично настояваме за незабавното освобождаване на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб от техните длъжности. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Агов.
    Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
    Колеги, имате думата за изказвания. Сигурен съм, че ще има още оратори, но ще изчакам, за да дадат знак.
    Да считам ли, че няма повече желаещи?
    Знам, че има колеги, които са готови, и бих апелирал да помислят дали да не дадат знак. Въпросът е важен.
    Господин Найденов, Вие ориентирате ли се? Заповядайте.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще кажа на микрофона това, което казах, идвайки към трибуната. За мен е необяснима тази пасивност или нежелание да се участва в дискусията, която в момента се демонстрира от рехавото присъствие на народни представители в залата, по тази тема. Не отдавам това на съдържанието на материала, а на факта, че за част от народните представители вероятно в края на мандата има други далеч по-важни теми – казвам това като ирония, без да го споделям като разбиране.
    И така, господин председателю, дами и господа народни представители, вън от съмнение или поне доскоро за мен вън от съмнение беше факта, че разглежданият проект за концепция е един от най-важните документи, разработвани и представени както в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така и в Народното събрание. И неговото значение изобщо не се изчерпва със сравнително лаконичните раздели, съдържащи се в проекта за концепция, а и наивно и дълбоко несериозно би било да се мисли, че това са проблеми, които само и единствено са свързани с Министерството на отбраната, Генералния щаб или Българската армия.
    В случаите на участие с български военни контингенти в операции зад граница, независимо от формата или правната основа, регламентираща това участие, трябва ясно да се разбере, че България се ангажира като държава. Ангажира се като държава с всички плюсове и минуси, с всички рискове и последици от подобен ангажимент и то в дългосрочен план. Тоест военните способности и готовност на Българската армия, капацитетът и ресурсите, вътрешно-правната регламентация са малка макар и важна част от необходимите аргументи като основа за вземане на политическо решение.
    С други думи, те са необходимо, но не и достатъчно условие и предпоставки. За да стигнем до отговора на въпроса как тази концепция, изобщо българското участие с военни контингенти, се вписва в общото външно и вътрешнополитическо поведение и действие, как съответства това участие на националните интереси и приоритети, на международни отговорности и ангажименти на държавата, са необходими цяла поредица от други документи.
    Казвам това като разбиране, но и използвам възможността да изразя и аз и недоумението си, и несъгласието си, и съответно да ползвам това като аргумент, който определя позицията ми, за разлика от преждеговорившия, стъпвайки на тази основа, да не подкрепя предложения проект за концепция за участие на български военни контингенти в операции зад граница.

    Аз споделям, разбира се, част от аргументите и задавам въпроса: защо не стъпваме на цялата поредица от логически и йерархически свързани документи, каквито са Стратегията за сигурност, Военната доктрина, Законът за отбраната и въоръжените сили, Планът за организационно изграждане и модернизация на българските Въоръжени сили до 2015 г.? Къде са годишните анализи, които могат да послужат като основа, на която народните представители да определят своето отношение – годишни анализи за състоянието на националната сигурност, за състоянието на отбраната и въоръжените сили? Беше спомената т. 5 “Стратегия за сигурността”. Не е ясно кога ще бъде внесен за разглеждане за второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Отлежава в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност Планът за организационното изграждане. Отдавна е снет от дневния ред от Народното събрание Годишният доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Що за логика е това? Аз не я споделям и това са част от аргументите да не подкрепя предложения проект. Някой вероятно ще каже, че всичко това е според степента на готовност – има готов документ, той се внася в Народното събрание и че, така или иначе, това са документи, които са разгледани, приети и одобрени от Министерския съвет. Всъщност това е логика обаче на Министерския съвет, не на Народното събрание. Това е логика, която не съответства на степента на отговорност на Народното събрание в тези случаи, а това е неприемливо.
    На второ място, бих посочил веднага и недоумението, и въпроса, свързан с момента на внасяне на този документ, както междупрочем и с внасянето на Стратегията за сигурността – време, непосредствено преди изтичане на мандата на правителството и на управляващото мнозинство. Не че дейността на Народното събрание трябва да свърши или да бъде ограничена с наближаване на изтичането на мандата, но приемането на подобни стратегически документи и то, бих подчертал, без необходимото съгласие между парламентарните групи, което очевидно го нямаше и няма, както при разглеждането в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, така и на основата на изразявани вече позиции. Всичко това не предполага и съответната трайност на решенията, които се залагат в този документ.
    Веднага искам да подчертая, че не отсега, от тази година или от края на миналата година, когато беше гледана концепцията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, датира участието на България с военни контингенти. Четири операции, които изобщо не се заключават само и единствено в рамките на 2004 г., 2005 г. или пък на 2003 г. До този момент настояванията да бъдат представени ясни правила, регламентиращи и политическата, и правната, и военнотехническата основа, на която се вземат решения за участие на България с военни контингенти, са се сблъсквали с нежеланието и с упорството те да не бъдат разисквани нито в комисията, нито в пленарната зала.
    Тук веднага искам да кажа, че това очертава втория кръг на несъгласие по отношение на документа и те са свързани с тази пасивност и на Министерството на отбраната, в известна степен и на Генералния щаб, като цяло на правителството, пасивност, която, смея да кажа, граничи с безотговорност.
    Аз няма да се спирам и да говоря за достойнството на проекта. Безспорно тази разработка има и добри попадения, и добри решения, в това число и цяла поредица от въпроси, свързани с финансирането, с начина на екипиране, с регламентиране до голяма степен на формите, като международна легитимност за участие на България във военни операции. Вероятно представителите на мнозинството много по-добре биха защитили ролята на адвокат в този случай на правителството и на този документ, съответно и достойнствата на документа.
    Няма да се спирам и на конкретните предложения, които фигурират в становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и които по една позната вече практика на мнозинството вероятно ще бъдат отхвърлени, без дори да има коментар до колко и в каква степен те са целесъобразни, единствено следвайки логиката на предложения от страна на правителството, които безкритично биват приемани и одобрявани, в това число и в такъв документ.
    Аз обаче искам да се спра на поне три още допълнителни аргумента, които определят и моята позиция, и позицията на Парламентарната група на Коалиция за България за неподкрепа на предложения проект на концепция.
    Веднага бих отбелязал, че за нас е неприемливо отхвърлянето на предложенията към т. 22, като форма на участие в така наречените ад хок или коалиция на желаещите да съществуват в отделна възможност за участие на България във военни операции. За нас това трябва да бъде включено в текстовете, регламентиращи решенията на Организацията на обединените нации, като първа и основна форма за вземане на решения от страна на България за включване в подобни операции. Всъщност това очертава различията в разбиранията между Парламентарната група на Коалиция за България и останалите, които подкрепят текста, за необходимата рамка, даваща международната легитимност на подобно военно участие.
    На следващо място, бих посочил предложението и съответно нежеланието то да бъде прието по отношение на въздържането на България от участие в мироналагащи операции. Бързам веднага да кажа, че споделям разбирането, че България трябва да притежава способност и готовност за участие в целия спектър от мисии и задачи, но същевременно трябва да има текст, който да обуздава, образно казано, амбициите на политическо ръководство, на институции, на правителство за участие на България във всякакъв тип операции. Не изключваме, но настояваме да има текст, при който да бъде ясна необходимостта от въздържане от участие на България в мироналагащи операции.
    Тук можем да коментираме, разбира се, дали си заслужава да се залага текст за географски ограничения за участието на България в подобен тип операции. Според мен има такава логика, тя заслужава внимание и, разбира се, би могло да бъде предмет на нашата дискусия. Не го предлагаме, но ми се струва, че това също е част от тази рамка, която е необходимо да фигурира в подобен документ.
    Завършвам с едно за мен абсолютно необяснимо нежелание да се приеме задължението, дори в случаите, в които съобразно международните ангажименти по договори – многостранни или двустранни, решенията се формулират от правителството и България се включва въз основа на подобни решения в операции зад граница. За мен е необяснимо и неприемливо да отпадне и контролната функция на Народното събрание и съответно задължението на правителството да информира Народното събрание в тези случаи, в които то взема решения както по отношение на чл. 5 от Вашингтонския договор, така и по отношение на другите случаи, в които с тълкувателното решение на Конституционния съд правомощията се отнасят към правителството. Това също е част от това неразбиране на отговорността, която следва и има Народното събрание, в които случаи се вземат решения за участия на български военни контингенти в операции зад граница, независимо от характера, формата, мисията и задачите, които ще изпълнява военният контингент.
    В заключение още веднъж ще кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи предложеното решение, съответно Проект за концепция за участие на български военни контингенти в операции зад граница.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.
    Заповядайте, господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми дами и господа, искам още в самото начало да се присъединя към изказванията на колегите за особената важност и значимост на предложения ни документ. В съвременната среда, в която се развива и България, и нашите въоръжени сили, трябва изключително ясно и точно да формулираме всички отделни аспекти за участие на държавата и въоръжените ни сили. Една от основните задачи, които си поставяме във все по-голямата и по-активна среда, в която се намираме, е пълното, ясно и точно участие във всички мероприятия и коалиции, целящи запазване на сигурността.
    Значението, което има предлаганият документ, е точно да изясни окончателно тази последователност от действия при участието ни и целта е все по-голямата значимост, която придобива България в международната общност и по-голямата значимост, която има за България участието в международните операции, не само по линията на НАТО и Организацията на обединените нации, а и на всички останали, е тези принципи да бъдат ясни и да не бъдат нарушавани от нито една от структурите, свързани с взимането на решенията и изпълняването на тези решения.
    Предлаганият документ е изключително ясно структуриран и позволява да се направи една по-дългосрочна визия и по-дългосрочна оценка на всички действия, които могат да бъдат предприети. Моментът, в който ние вземаме тези решения, е изключително важен, защото и досега имахме участие, но сега ясно назря моментът, в който трябва да бъдат приети решенията и да бъдат регламентирани всички действия и условия.
    Участието в международни мисии преди 2000-та година – 1998-1999 г. и последващи мероприятия, въобще преди приемането на концепцията, бяха базирани на базата на отделни конкретни документи без единна концепция за вземане на решения и тяхното прилагане.
    В концепцията, която в момента ни се предлага, имаме изключително важна последователност за вземане на решение – политическа основа, правна основа, изброени са икономическата и военнополитическата основа като база за вземане на решения и тяхното изпълнение. Изцяло са посочени и всички форми на участие. Това за един концептуален документ е много важно – още преди настъпване на събитието да имаме яснотата и визията за развитието и начина, по който ще бъдат взети последващите решения. Изброяването на отделните мисии, които са визирани в документа, под егидата на ООН, НАТО и международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, включително и операциите ад хок, каквато е тази в Ирак, посочва, че има яснота по развитието на процеса за сигурност и участието на България в него. Даването на примери, както се случи в момента, само с една отделна операция – операция ад хок, която е извън общоприетите операции, показва, че документът наистина е необходим и ще бъде една много добра концептуална основа за всички последващи действия и операции, в които се включи Република България, както за възстановяване, така и във всички сфери на сигурността.
    Документът, който ни е предложен, е изключително точно, ясно и конкретно описан, това беше посочено и от преждеговорившите, но той посочва и последователността за вземане на решения – преди вземането на решението, по време на изпълнението, по време на конкретните действия в партньорство с останалите коалиционни сили. Имаме национално планиране, коалиционно планиране, изрично е уговорено преподчиняването – един фактор, който в различните мисии, не само в Ирак, оказва значително влияние за изпълнението и качеството на изпълнението на задачите, с които е изпратен българският контингент.
    Изключително важно е в цялата тази логика на развитието на документа с целите, задачите, вземането на решенията и начинът на изпълнението да бъдат отчетени и ангажираността на българската държава, и евентуалните успехи и печалба, която тя би постигнала с участието си. Изрично е обърнато внимание на финансирането и логистическата поддръжка, и съвместимостта на целите и задачите, които се поставят, и възможностите, които могат да бъдат отделени. Имайки предвид необходимостта и усилията, които се полагат за създаването на мобилни оперативно-съвместими единици и техният все пак ограничен размер, имайки предвид възможностите на българските въоръжени сили и държава, изключително важно е да се отбележи и е отбелязано в документа участието според целите и задачите, които ние си поставяме, и с цел адекватност на постигане на резултатите спрямо тези цели и задачи.
    Смятам, че предложеният документ е изключително важен, навреме формулиран и предложен за разглеждане от българското Народно събрание. Той заслужава необходимото внимание и да бъде подкрепен, тъй като в процеса на развитието, което претърпяваме от идеи към изпълнение, много от идеите, заложени за участие в международни организации, в международни формирования и международни коалиции, претърпяха своето развитие – ако в края на миналия век бяха една добре формулирана идея, която очакваше реализация в последните години, имаме едно много ясно и силно развитие в тази посока, реализация на тези идеи и стигаме до момента на тяхното по-пълно, ясно и точно формулиране. Тази концепция е един точно такъв документ, който заслужава подкрепата и, както при гласуването в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше подкрепена от Национално движение Симеон Втори, смятам, че всички трябва да подкрепят добрия документ.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
    Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
    Заповядайте за изказване, господин Бакалов.
    ЙОРДАН БАКАЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес наистина обсъждаме един много важен документ и аз самият не мога да разбера липсата на ангажираност от страна особено на управляващото мнозинство.

    Но нещото, с което бих искал да започна, е това, че за да се направи един такъв документ, при положение че България вече има достатъчно опит при изпълнение на определени мисии, а именно в Босна, Косово, Афганистан, Ирак, бих казал и Индокитай, нормалното беше, първо, да се направи един анализ на участието на българските контингенти в тези мисии. Когато се направи безпристрастен анализ от страна на военното и цивилното ръководство, такъв един документ би придобил малко по-различен вид, с много по-голяма конкретика, с много по-голяма ангажираност и преди всичко отговорност при изпращането на българските мисии в чужбина.
    В документа има неща, които откровено липсват. Преди всичко нещата са прекалено общи. А тогава, когато става въпрос за изпълнение на военни мисии, важното нещо е да има конкретика. Тя е необходима поради простия факт, че парламентът е мястото, което ще упражнява контрол при изпълнение на тези мисии. Но тогава, когато липсва такава конкретика, така, както имаше и има конкретика в Концепцията за национална сигурност, тогава действително парламентът можеше да упражнява по много по-добър начин своя парламентарен контрол.
    В самата Концепция за изпращане на мисии в чужбина не става ясно в какви операции ще участва България, от какъв тип и в колко едновременно операции. Тук имам предвид т. 4, т. 25 и т. 26 от Концепцията за изпращане.
    В т. 4 се казва: “Отразяваща консенсуса за максимална готовност за участие във военни операции зад граница в съответствие с националните интереси в областта на сигурността и при отчитане на външнополитическите приоритети на страната”. Дотук – добре. Но не е ясно какви са точно нашите приоритети, когато трябва да изпълняваме такива мисии.
    И за да бъдем ефективни при изпълнението на своите мисии в чужбина, нормално е досега ние, особено управляващото мнозинство да даде отговор на следния въпрос: кога ще се премахне наборната военна служба. Аз започнах с това и ще ви цитирам някои данни от доклада на Джеф Саймън – съветник на министъра на отбраната на САЩ. От него ясно се вижда, че България е единствената държава от новоприсъединилите си, която на този етап е посочила крайна дата за професионализация на Българската армия 2010 г. А останалите като Унгария, Чешката република, Словакия, дори и Румъния, са дали дати 2005, Румъния - 2007 г. Оказва се, че България в този случай е на опашката. И тя е на опашката по простата причина, че има не толкова липса на финансови средства, колкото на воля, за да се извърши тази професионализация и от Генералния щаб, и от политическото ръководство на Министерството на отбраната.
    И другото, което също е много важно, когато се разглеждат тези концепции, е, че България, бидейки вече член на НАТО, би трябвало да постигне определени критерии, критерии като процент спрямо общата численост на армията при операции. Този процент е 8%. Тук България отново е на опашката. Ние сме на 1,5%, Унгария – с 3,2%, Полша – с 6,2%, Словакия – с 3,5%, Румъния – с 2%. Тук за мен лично определено липсва волята за промени в тази насока, а именно професионализация на Българската армия. Защото изводите, които е направил Джеф Саймън, единият от изводите, направен във връзка с участието на мисиите ни особено в Босна, първият от изводите му е точно в тази посока, че наборниците, наборната военна служба, наборните войници са безполезни и този извод е направен още през 1995 г.
    Останалите изводи, направени в резултат именно на този анализ, защото за да подготвиш такъв документ, трябва да имаш основополагащ документ, на базата на който се гради всичко останало, останалите изводи, които той е направил и които ще ви ги представя, от тях ще видите, че те важат особено много за близкото минало. Например, лоши правила за използване на сила “Приятелския огън”. Националните системи компрометират операциите особено в Ирак и те ги компрометират не поради друга причина, а поради това, че са неподготвени. Ще дам един пример. Не можем да изпратим четири контингента и тези четири контингента да имат все едни и същи проблеми, примерно с бронежилетките. Даже тази събота и неделя се оказва, че тези бронежилетки, които са тествани, не са издържали теста. Но заместник-министър Иво Иванов е задължил по някакви причини, не знам как, фирмите да подпишат декларации, с които да не разгласявали тайни. Не знам какви тайни може да има тук, при положение че бронежилетките не отговарят на тези стандарти! Това също трябва да се има предвид.
    Не е ясно също какви основни насоки при определяне на конкретните параметри за готовността и участието на Република България във всички вероятни видове военни операции зад граница дава настоящата концепция. Няма такава яснота. Особено в т. 15, извинявам се колеги, но ще ви прочета края на тази точка: “Спецификата на всяка операция е в рамките на национално ниво на амбиция”. Аз за първи път срещам официален документ на българско правителство, респективно на Министерство на отбраната, в който се говори за някаква амбиция и ние с амбиция да изпращаме контингенти и те да са подчинени на точно такава амбиция, когато ги изпращаме! Изпращането е въпрос на политическа воля и на национални български интереси.
    Не е ясно също и друго, какъв тип експедиционни сили ще формира България, с каква численост. Знаете, че ние сме поели ангажимент 40% от нашите сили да имат възможност да се развърнат, 8%, както вече ви казах, трябва да могат да бъдат изпращани тогава, когато е необходимо.
    Но в тази концепция не е ясно каква ще бъде числеността на българските експедиционни сили. Не е ясно и самото финансиране на тези български експедиционни сили. Казва се, че ще бъдат включени в бюджета, в отделна сметка, но дали ще бъде в бюджета на Министерство на отбраната, в отделен ред? Тук бих казал, че всяко едно изпращане на контингент в чужбина преследва определени политически цели и интереси. Ние преследвахме определени политически цели и интереси в Ирак, които не бяха постигнати. И след като не бяха постигнати, от тази гледна точка бих казал: защо примерно министърът на външните работи да не е този, който ще бъде разпоредител на точно тези сметки и тези пари за изпращане на контингента в чужбина, след като той ще бъде човекът, който трябва да постигне определените политически цели в полза на Република България?
    Говорим за отговорност. Не за първи път ми прави впечатление нещо като предложение в законопроектите на това управляващо мнозинство, а именно бягството от такава отговорност, бягството от конкретиката. Говори се за Република България. Уважаеми колеги, Република България се представлява от Министерския съвет, Министерският съвет се представлява от министър-председателя.

    Нека да бъдем много по-конкретни, тогава когато се поемат тези ангажименти. Министерският съвет, респективно министърът на отбраната, естествено че те представляват Република България. Затова според мен съвсем нормално е ние да бъдем много по-конкретни, тогава когато приемаме тази концепция.
    Нещо, което също ми прави впечатление, а то е: защо по модернизацията за постигане на оперативна съвместимост, така както се получи примерно особено в последно време с мисията ни в Ирак, а явно с мисията в Ирак лъснаха доста недостатъци на нашето управление и от военна гледна точка, и от политическа гледна точка, не се предвиди Агенция за трансформация и командване на доктрини, подготовка на доктрини с цел реален капацитет точно в тази сфера. Не нашите операции да бъдат анализирани от чужбина, а да бъдат анализирани оттук, от България. По този начин да се предлагат нормалните естествени решения за България.
    Защото най-важното нещо, което ние трябва да преследваме, са политическите цели, които трябва да защитаваме за нашата Родина.
    Накрая нещо, което според мен също е свързано с това, което досега ви казах, а именно – не се използва активно създаденият през 1999 г. Център за оперативна съвместимост като звено за извличане на поуките от ученията. Защото това е основата на всяко едно действие в бъдеще време. Тогава когато има такъв анализ, такова извличане на събитията, ние няма да се повтаряме.
    Колеги, бих ви казал, че това, което се случи с офицерски кандидат Гърди Гърдев, ами то се случи точно преди една година с един сержант по същия начин, по същите причини. Какво направихме ние за една година? Какво направи респективно военното ръководство и цивилното ръководство на Министерство на отбраната? Нищо. Тук наистина вече отговорността на парламента, който трябва да упражни своя контрол спрямо Министерство на отбраната – не само за бронежилетките. По същия начин стои въпросът с очилата за нощно виждане. По същия начин стои въпросът примерно и със закупуването на мерцедесите, които не са съвместими и не могат да се ползват в Ирак. Защо ги купихме при това положение? Тепърва ще почнем да ги бронираме. Това така или иначе говори за едно, че действително, както каза министър Свинаров, а и генерал Колев го спомена, има прекалено голям корупционен натиск в това министерство и няма загриженост за нашите контингенти, които ще изпращаме в чужбина.
    Накрая бих искал да споделя с вас едно нещо: аз лично имам много съмнения, които споделих пред вас, дали да подкрепя тази концепция. Този път ще я подкрепя по простата причина, че е по-добре с документ, който не може да свърши работа и ще се наложи действително да се конкретизира, за да може парламентът да изпълнява своите функции като контролиращ орган, отколкото да няма такъв документ. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Бакалов.
    Дали има още желаещи? Струва ми се, че колегите, които основно са профилирани в тази област, взеха отношение и ориентираха достатъчно добре останалите, които може би имат по-голям личен опит в други области. Все пак, ако някой още желае да вземе отношение? Няма.
    Уважаеми колеги, подлагам на гласуване проекта за решение за приемане на Концепцията за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница, така както беше представен от председателя на комисията проф. Александров с корекцията за стратегическите приоритети на Република България.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 143 народни представители: за 121, против 16, въздържали се 6.
    Решението е прието. С това тази точка е изчерпана.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Следващата точка трета:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ.
    Вносител – Министерският съвет.
    Имаме становище, водеща е Комисията по икономическата политика.
    Моля да се прочете становището. Не виждам председателя Валери Димитров, но заместник-председател на комисията.
    Господин Папаризов, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    “СТАНОВИЩЕ
    по Законопроект № 502-02-3/21.02.2005 г. за ратифициране
    на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония, внесен от Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 9 март 2005 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония, подписано на 15 декември 2004 г. в Токио.
    Целта на споразумението е да се подпомогне икономическата реформа в страната, да се отговори на възникналата необходимост от приемане на рамково споразумение, регламентиращо и обхващащо нововъзникнали въпроси по дейността на японските доброволци в Република България по линия на Програмата на японските доброволци (JOCV) и цялостната дейност на служителите на Японската агенция за международно сътрудничество (JICA), както и да обхване всички форми на техническо сътрудничество между двете страни.
    Дейностите по техническото сътрудничество, които японската страна ще предприеме за своя сметка, ще бъдат изпълнявани от Японската агенция за международно сътрудничество. Предвидени са приемане на български граждани за обучение в Япония, изпращане в Република България на японски експерти и старши японски доброволци с голям опит, изпращане на японски мисии за извършване на проучвания и на японски доброволци за оказване на безвъзмездна помощ. Също така е предвидена възможността правителството на Република България да получава съоръжения, техника и материали, както и други форми на техническо сътрудничество съгласно постигнати договорености между двете правителства.




    Със споразумението се регламентират привилегиите и данъчните облекчения, от които ще могат да се възползват японските експерти, членовете на техните семейства и членовете на японските мисии.
    Предоставените от Японската агенция за международно сътрудничество на Република България оборудване, машини и материали ще бъдат освобождавани от данъци, в т.ч. мита, държавни и местни вземания, както и от задължението за предоставяне на гаранции за дължими държавни вземания по отношение на вноса.
    Транспортните разходи в Република България за техниката, съоръженията и материалите, както и разходите за тяхната подмяна, поддръжка и ремонт ще се поемат от българската страна. В споразумението са уточнени статутът на техниката, съоръженията и материалите, необходими за изпълнение на задълженията на експертите, членовете на мисиите и старшите доброволци, освобождаването от данъци, в т. ч. мита и държавни и местни вземания, както и освобождаването от задължението за предоставяне на гаранции за дължими държавни вземания по отношение на вноса на такава техника, а така също и освобождаването от данъци, включително данък върху добавената стойност и държавни и местни вземания по отношение на местни покупки.
    Със споразумението се дава възможност в Република България да бъде открит задграничен офис на Японската агенция за международно сътрудничество. Във връзка с това са регламентирани привилегиите и облекченията, от които ще може да се ползват определеният от японска страна представител и персонал на офиса.
    Предвижда се споразумението да е приложимо и по отношение на сега пребиваващите в Република България японски служители и предоставените техника, съоръжения и материали по конкретни програми за техническо сътрудничество, започнали преди влизането му в сила.
    В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    За процедура заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Искам да благодаря на господин Папаризов за това, че ме замести в този момент.
    Колеги, искам да ви помоля да гласувате за допускане в зала на госпожа Евгения Колданова - заместник-министър на икономиката, и господин Иво Конов – директор на дирекция, във връзка с ратификационния законопроект, който разглеждаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обратно процедурно предложение предполагам, че няма.
    Моля, гласуваме за допускане на тези представители на Министерството на икономиката в пленарната зала.
    Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
    Това процедурно предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят представителите на министерството в залата.
    Моля представител на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЦОНКО КИРОВ: Благодаря, господин председател.

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 502-02-3 за ратифициране на
    Споразумението за техническо сътрудничество между
    правителството на Република България и правителството
    на Япония, внесен от Министерския съвет на
    21 февруари 2005 г.

    На редовно заседание, проведено на 17 март 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония. Мотивите на вносителя бяха докладвани от представители на Министерство на икономиката.
    Основна цел на споразумението е да подпомогне икономическата реформа в България като обхване всички форми на техническо сътрудничество, предоставяни от Япония на страната, в т. ч. и дейността на японските доброволци и служителите на Японската агенция за международно сътрудничество.
    В споразумението се предвижда да бъдат приемани български граждани за обучение в Япония и изпращане на японски експерти и доброволци за оказване на безвъзмездна помощ в България. Съгласно постигнати договорености се предвижда и получаване от Япония на съоръжения, техника, материали и други форми на техническо сътрудничество за Република България.
    Споразумението регламентира подробно привилегиите и данъчните облекчения, които ще ползват японските експерти, членовете на техните семейства, членовете на японските мисии, както и доброволците. Тези привилегии и облекчения са същите, които са предвидени в досега действащото споразумение от 1992 г., като се посочват нови аспекти от дейността на японските специалисти, свързани с освобождаването на оборудване, машини и материали от данъци, включително данък добавена стойност, държавни и местни вземания по отношение на местни покупки, свързани с тяхната работа. Транспортните разходи за техниката, съоръженията и материалите, както и тяхната поддръжка, ремонт и подмяна се поемат от българска страна.
    Предвидено е откриването на задграничен офис на Японската агенция за международно сътрудничество в България и се регламентират привилегиите, облекченията и ползите, които ще има персоналът на офиса, включително при покупка на място.
    Това споразумение се предвижда да бъде приложимо и за сега действащите японски служители по конкретни програми за техническо сътрудничество между двете страни.
    Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на Народното събрание прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония, подписано на 15 декември 2004 г. в Токио.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Киров.
    Няма член на кабинета, който да представи като вносител законопроекта. Всички народни представители са запознати с него.
    Откривам дискусията по този законопроект за ратификация.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Разбира се, имат думата и представителите на Министерството на икономиката, ако желаят.
    Ако няма желаещи, поставям на гласуване първо четене на законопроекта.
    Подавам сигнал на народните представители, които са извън залата, да заповядат в нея, защото предстои гласуване.
    Уважаеми народни представители, гласуваме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Япония, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и приет на второ четене на това заседание на парламента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Законопроектът, както знаете, има само един текст.
    Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Гласуваме процедурното предложение да преминем към второ четене на законопроекта.
    Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Димитров, имате думата.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “ЗАКОН
    за ратифициране на Споразумението за техническо
    сътрудничество между правителството на Република България
    и правителството на Япония

    Член единствен. Ратифицира Споразумението за техническо сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Япония, подписано на 15 декември 2004 г. в Токио.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, имате думата. Намираме се на второ четене и все пак някои могат да проявят желание да вземат отношение по този законопроект.
    До почивката остават 7 минути, ако някой желае може да вземе думата и да се изкаже. Няма желаещи.
    Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта както на заглавието, така и на член единствен.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет и на второ четене.
    Макар и да остават 6 минути, мисля, че следващият законопроект трябва да започне както със заглавието и с § 1 – това е Законът за туризма, много важен законопроект. Всички трябва да се съсредоточим върху този закон и затова трябва да си починем 35 минути.
    Обявявам почивка до 17,30 ч. (Звъни.)


    (След почивката.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
    Давам думата за процедурно предложение на господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение да отложим тази точка от дневния ред със следните мотиви:
    В петък ние приехме доклада на комисията, която разследва трагедията в р. Лим. Тази комисия имаше предложения за изменения на Закона за туризма – някъде от порядъка на пет или шест на брой. Тогава от тази трибуна аз поставих въпроса, че ако не искаме да мине формално съществуването на тази комисия и ако искаме да направим нещо реално в памет на децата, които са загинали, за да не се случват повече такива трагедии, трябва предложенията на комисията, свързани с изменения на Закона за туризма, да бъдат приети и гласувани от този парламент.
    Така или иначе сега сме във второ четене на предложенията, които са направени за изменения на Закона за туризма. Единственият начин, по който предложенията на комисията, разследваща трагедията в р. Лим, могат да бъдат вкарани в този законопроект, в този парламент, е утре на заседанието на Комисията по икономическата политика те да бъдат предложени като предложения на комисията.
    За да дадем шанс да се реализира това нещо, ние днес не трябва да ликвидираме възможността предложенията на Комисията за трагедията в р. Лим да станат част от нашето законодателство, що се отнася до Закона за туризма.
    Затова ви правя това предложение. Смятам, че това е последователността на едно становище, което беше изложено. Смятам, че не е хубаво Народното събрание да показва формализъм в действията си, както в петък заявих, че ако утре не бъде направено изменението, то ще остане за някакъв неизвестен момент.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Популизъм!
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ: Затова ви моля да приемете това мое процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обратно процедурно предложение – господин Валери Димитров. Заповядайте.
    ХЮСЕИН ЧАУШ (ДПС, от място): Има дневен ред. Стига с такива популистки предложения.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми колеги, мисля, че това процедурно предложение не трябва да бъде приемано, тъй като смятам, че имаше достатъчно време между предоставянето на доклада на комисията и заседанието на Комисията по икономическата политика, за да може господин Нихризов или който и да е от опозицията да направи тези предложения, които се съдържат в доклада, и те да бъдат приети на заседанието на комисията през миналата седмица. Такова нещо нямаше.
    Уважаеми господин Нихризов, дайте сега да не използваме това като повод просто да не приемаме закона. Вие имахте достатъчно време, а сега искате да блокирате приемането на закона. Няма смисъл да се повличаме по тази логика.
    Затова, колеги, предлагам, тъй като този закон е много наложителен, понеже е свързан със структурната промяна в правителството, да преминем към гласуването на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има процедурно предложение на господин Нихризов – да отложим тази точка от дневния ред.
    Моля, гласувайте предложението на господин Нихризов.
    Гласували 156 народни представители: за 45, против 107, въздържали се 4.
    Процедурното предложение не се приема.
    Господин Димитров, моля да представите заглавието на законопроекта.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    “ДОКЛАД
    по Законопроект № 554-01-21 от 2 март 2005 г.
    за изменение на Закона за туризма,
    внесен от Юнал Тасим и Валери Димитров

    На заседанието, проведено на 23 март 2005 г. с участието на вносителите, Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за изменение на Закона за туризма, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
    Комисията предлага на Народното събрание да обсъди следния Закон за изменение на Закона за туризма.
    Комисията предлага наименованието на закона да бъде: “Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма”.
    По § 1 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 1. Навсякъде в закона думите “министърът на икономиката”, “министъра на икономиката” и “Министерството на икономиката” се заменят съответно с “министърът на културата и туризма”, “министъра на културата и туризма” – става дума за членуване – и “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 1 има предложение на Йордан Нихризов за създаване на нов § 1а, което е подкрепено от комисията, и предложение на Валери Димитров и Юнал Тасим, което също е подкрепено от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика: създават се § 1а, 1б и 1в:
    “§ 1а. В чл. 5, т. 11 се отменя.
    § 1б. В чл. 14 думите “Агенцията по туризъм” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.
    § 1в. В чл. 15, ал. 2, т. 2 буква “б” думите “от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите и” се заличават.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове от законопроекта?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, аз имам процедурно предложение. Тъй като започнахме със законопроекта, моля да бъдат допуснати в залата господин Димитър Хаджиниколов – заместник-министър на икономиката, и госпожа Камелия Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на икономиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
    Гласували 113 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 4.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля, имате думата за изказвания по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
    Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и съдържанието на § 1, § 1а, §1б и § 1в, подкрепени от комисията.
    Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 2. В чл. 24, ал. 2 думите “министъра на културата” и запетаята след тях се заличават.”
    Има предложение на Валери Димитров и Юнал Тасим за създаване на параграфи 2а, 2б, 2в, 2г, 2д, 2е и 2ж.
    Комисията подкрепя по принцип предложението.
    Предложение на комисията за създаване на параграфи 2а, 2б, 2в, 2г, 2д, 2е и 2ж:
    “§ 2а. В чл. 64, ал. 2, се правят следните изменения и допълнения:
    а) в т. 4 думите “писмени указания” се заменят със “задължителни предписания”;
    б) създава се т. 6:
    “6. да налагат глоби и имуществени санкции.”
    § 2б. Чл. 64а се изменя така:
    “Чл. 64а (1) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм извършва контрол за спазване изискванията към туроператорите и туристическите агенти за категоризацията на туристическите обекти по чл. 52, ал. 2, както и към лицата, извършващи дейност в тях, с изключение на случаите по чл. 64б.
    (2) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм в резултат на контрола по ал. 1:
    1. налага глоби и имуществени санкции;
    2. предлага на министъра на културата и туризма да:
    а) заличи регистрацията за туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите по чл. 20, ал. 1, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 2;
    б) понижи категорията на категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3;
    в) прекрати категорията на категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5 и 6 в случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2-6 и ал. 3, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 3 и чл. 64в, ал. 2, т. 4.”
    § 2в. Чл. 64б се изменя така:
    “Чл. 64б (1) Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите извършва контрол за:
    1. спазване изискванията към туоператорите и туристическите агенти по чл. 17, ал. 1, чл. 18, ал. 9, чл. 24, ал. 1 и 3, чл. 25, чл. 28-36 и чл. 42, ал. 2 и 3;
    2. спазване изискванията за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, посочени в чл. 44, ал. 1, чл. 45, т. 2, чл. 46, т. 2 и 4, чл. 47, 48, 49, ал. 1, чл. 50, ал. 4 и чл. 55, ал. 1 и 2.
    (2) Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите в резултат на контрола по ал. 1:
    1. налага глоби и имуществени санкции;
    2. уведомява изпълнителния директор на Агенцията по туризъм в случаите на системни нарушения на изискванията по чл. 24, ал. 1 и 3;
    3. уведомява изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, съответно кметовете на общините при неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 1;
    4. налага принудителна административна мярка “временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 в случаите на:
    а) извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация;
    б) извършване на дейностите “хотелиерство” или “ресторантьорство” в некатегоризиран туристически обект;
    в) повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверката документи.
    (3) Принудителната административна мярка по ал. 2, т. 4, се налага до отстраняване на констатираното нарушение.
    (4) Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите в 7-дневен срок уведомява изпълнителния директор на Агенцията по туризъм за наложените от него глоби и имуществени санкции, за налагането на принудителната административна мярка по ал. 2, т. 4, както и в случаите на ал. 2, т. 2.”
    § 2г. Създава се чл. 64в:
    “Чл. 64в. Кметовете на общините извършват контрол за спазване на изискванията за категоризация на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, посочени в чл. 45, т. 1 и 3, чл. 46, т. 1, чл. 49, ал. 3 и 4, чл. 50, ал. 5, чл. 53, ал. 1, т. 3-6, чл. 56, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2.
    (2) Кметовете на общини в резултат на контрола по ал. 1:
    1. налагат глоби и имуществени санкции;
    2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 3;
    3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията по чл. 46, т. 1;
    4. уведомяват изпълнителния директор на Агенцията по туризъм в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 3 и 4 за туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, категоризирани по чл. 52, ал. 2.”
    “§ 2д. В чл. 65 ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.”
    “§ 2е. В чл. 84 думите “Агенцията по туризъм” се заменят “Министерството на културата и туризма”.”
    “§ 2ж. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
    1. в ал. 1 след думите “определени от” се добавя “изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, от”;
    2. ал. 2 се изменя така:
    “(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, от председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Имате думата за изказвания по тези текстове.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, ако погледнем формално и спазваме Правилника за организация и дейността на Народното събрание, Вие не бихте могли да подложите току-що прочетените текстове на гласуване, защото тях ги нямаше в проекта за първо четене. И точно от тази трибуна аз, прочитайки тогава текста на варианта, приет сега като § 1а, напомних, че има още текстове в законопроекта, които се нуждаят от допълване. Така или иначе, беше ми отговорено, че това, което е необходимо като промяна в Закона за туризма, е налице в предложенията на нашите двама вносители народни представители. Сега се оказва, че съществува цяла поредица от текстове, които се изменят, като се изменя и самата формулировка за начина, по който се налагат съответните санкции и се осъществява контролът. Това, което е интересно и е заключено сред многото текстове, е как след направената промяна се появява един триъгълник, в който този, който санкционира, трябва да уведоми другия, когото наказва. Цялата тази наглед неестествена функция се явява от това, че в момента законът е построен така, че Комисията за защита на потребителите и Агенцията по туризма да се намират в едно и също министерство – Министерството на икономиката, а сега част от функциите излизат и отиват в друго министерство. Оттам се появяват и тези интересни текстове, в които налагащият наказанието председател на Комисията по търговия и защита на потребителите в 7-дневен срок уведомява изпълнителния директор на Агенцията по туризъм за наложените от него глоби и т.н., и т.н.








    Тоест, създава се една административна връзка, която на практика досега не съществуваше в текстовете, затова имаме такова разбиване на 64в и т.н., нови функции, които могат да създадат евентуално предизборно нови административни длъжности, но едва ли ще облекчат работата по осъществяване контрола по Закона за туризма.
    Що се отнася до предния елемент, в който предложих още веднъж да прегледаме тези текстове, той беше свързан, не само с това да дадем възможност да се реализират предложения, които една временна комисия, в която не съм участник, законно направи и бяха утвърдени от Народното събрание след срока, в който ние разгледахме закона, но и с нещо друго – вкарването на тези текстове, които са направени сега между първо и второ четене от нашите колеги, очевидно ще бъдат предложени и гласувани от мнозинството. Ще се позовем на практиката – вярно е, нямало ги е по принцип в материала за първо четене, но това ли ще ни бъде първият случай, в който ние сме допълнили нещо? И пак ще остане дупката, защото в края на краищата при нас липсва основата. Видно е липсва и виждането на Министерския съвет, на Министерството на културата, към което минават в момента туризмът и неговите функции, как ще се осъществява тази дейност.
    Причината да създаваме текстове на крак, в края на краищата ще ни доведе до това, че анархията в законодателството ще се засилва с нарастващи темпове.
    Пак подчертавам, действително, ако спазваме правилника, това са абсолютно нови текстове, които определят по същество функции на контролните органи. Те не бяха заложени в първоначалния материал. Сега се явяват някъде между първо и второ четене, без дори да са били дебатирани от тази трибуна. Така че, ако продължим по този път, утре и вдругиден някой може да се усети и да вкара нови текстове. Затова аз предложих едно по-внимателно разглеждане. Вие, уважаеми колеги, не го приехте, дори и с желанието да бъдат допълнени текстове, предложени с решение на Народното събрание, затова заявявам, че срещу тези текстове ще гласувам против, понеже те увеличават бюрокрацията в нашата система.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли реплика или изказване към господин Нихризов?
    Изказване – господин Папаризов, заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът, както е пред вас, внесен от нашите колеги Валери Димитров и Юнал Тасим, още веднъж показва, че вместо Министерският съвет да направи отговорно предложение за това как на практика да се осъществява дейността на новото Министерство на културата и туризма или на туризма и културата – аз не зная в крайна сметка по същество на какво ще бъде новото министерство, се правят едни предложения в последния момент, за които говори и господин Нихризов, които в крайна сметка прехвърлят отговорности на Народното събрание, които са отговорности на изпълнителната власт.
    В първоначалния законопроект, който внесоха колегите, се сменяше само наименованието на министерството и като че ли просто се създаваше възможност господин Хаджиниколов, който сега следи дискусията, от заместник-министър на икономиката да стане заместник-министър на новото министерство.
    Вече в този проект, който вие виждате на второ четене, се правят значителни изменения, които нито са съгласувани със съответните министерства, нито в крайна сметка, според мен, е редно да се правят от Народното събрание.
    Сега, във варианта, в който се предлага § 1, по същество не само се променят функциите на Комисията по търговия и защита на потребителите – между другото, за тази комисия следваше да бъдат включени в законодателството нови функции и в момента в парламента са внесени от Министерския съвет няколко закона, които в крайна сметка аз отказвам да ги чета, защото те съдържат откъслечни изменения в редица нормативни актове и закони, уж под предлог, че се предлагат от Европейския съюз и които си струваше да обсъждаме тук в пленарната зала. Нито ние обсъждаме Закона за защита на потребителите и измененията в него, нито днес внесения Законопроект за изменение на Закона за техническите изисквания, който също така е изключително важен закон от гледна точка на определяне на системата "Сертификация, стандартизация, контрол, качество", а сега в закона на нашите колеги изведнъж променяме функцията на Комисията по защита на потребителите.
    Мисля, че този § 1в във всеки един случай е неправомерен и не зная по какъв начин въобще е влязъл в допълнителните предложения на господин Димитров и на господин Юнал Тасим. На мен ми се струва неправомерно да приемаме такива изменения, освен тези изменения да сменим наименованието на съответното министерство.
    Също така за мен е необяснимо и § 1б, в който в чл. 14 на закона, "Агенцията по туризъм" се заменя с "Министерство на културата и туризма". На други места по-нататък вие ще видите, че тази агенция също така продължава да съществува в рамките на новото министерство. Не е много ясно защо някои от нейните функции в крайна сметка се прехвърлят съответно на министерството и на заместник-министъра, какво се е променило толкова от Закона за туризма, който неотдавна приемахме и където беше ясно какво се прави на ниво министерство, какво се прави на ниво агенция.
    Така че тези две изменения в § 1б и § 1в съвсем не мога да си ги обясня.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние тях вече ги гласувахме.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Съжалявам, госпожо председател, но точно тези промени поначало внасят в закона такива неясноти, според мен, такива промени във волята на парламента, които ще направят целия закон неработещ и аз от тази гледна точка настоявам всички тези допълнителни изменения – те не са само тук, те са на много други места, които бяха внесени между първо и второ четене, това са цели, нови страници от параграфи 2а, 2в, 2г и т.н., да не бъдат подлагани на гласуване, тъй като подобни изменения нямаше в първоначалния проект за закон, който внесоха колегите.
    Сега от името на парламента в един законопроект се правят изменения в редица закони, които не са минали през Министерския съвет и тази практика, която се въвежда в това Народно събрание, по същество е недопустима. Тя подменя в крайна сметка волята на изпълнителната власт, като се използва, разбира се, правото на един народен представител да прави всякакви изменения и допълнения.
    Но, според мен, целият този подход на закона е напълно порочен и аз ще гласувам против всички текстове – против това разширяване на компетенции и Ви моля, Вие да следите за това, да не се нарушават правилата между първо и второ четене да се внасят съвсем нови неща в законопроекта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Господин Хаджиниколов иска да вземе думата.
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ХАДЖИНИКОЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Представители на Министерството на икономиката и на Министерството на културата и туризма присъстваха по време на обсъждането на проектозакона на второ четене в Комисията по икономическата политика и те изразиха своето становище по предлаганите текстове, така че мисля, че да се твърди, че изпълнителната власт не е ангажирана с този проект, ако не директно, то индиректно, не е точно.
    Що се касае до разделянето на функциите. Целта е между двете контролни институции - Агенцията по туризъм и Комисията за защита правата на потребителите точно да се дефинират компетенциите. Агенцията да следи за стандартите и изискванията за извършване на туристически дейности, а Комисията за защита правата на потребителите съответно да следи за тези текстове, които касаят правата на потребителите в Закона за туризма. Не напразно тук е целият въпрос за информацията, за обявяването на цените, за Договора за организиране на туристическо пътуване и т.н., и т.н.
    Механизмът за взаимодействие мисля, че не утежнява, а, напротив, облекчава обмена на информация между отделните контролни органи и по този начин да не се натрупва за един и същи проблем да проверяват няколко органа.
    Искам да заявя, уважаеми господин Нихризов, че в резултат на тези текстове няма да има увеличение на административния персонал, а в рамките на съществуващите компетенции и бройки – щатни и пр., и функицонални изисквания на двата контролни органа, те ще извършват своята работа както и досега. Така че не виждам някакви коренни изменения. Напротив, едно по-точно дефиниране на правомощията и отговорностите на двата органа и създаване на един ефективен механизъм за уведомление на двата органа, за да не се получава дублиране или непознаване на обекта.
    Пак искам да уверя, че всички тези текстове са обсъждани, съгласувани и с нашето присъствие бяха потвърдени в Комисията по икономическата политика. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Хаджиниколов.
    Има ли други желаещи за изказване по тези текстове от законопроекта? Няма.
    Подлагам на гласуване § 2 и параграфи от 2а до 2ж включително, подкрепени от комисията.
    Гласували 146 народни представители: за 95, против 46, въздържали се 5.
    Текстовете са приети.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, единственото нещо, което мога да предложа, е процедура за прегласуване.
    Но аз Ви питам, госпожо председател, като как нарушихте за пореден път правилника и подложихте на гласуване текст, който не съществуваше в законопроекта на първо четене? Как господин заместник-министърът изведнъж реши, че министерството застава зад тези текстове, когато това са предложения на народни представители? И след като министерството толкова стоеше зад тези текстове защо сами служителите на министерството не ги изготвиха, а Министерският съвет не ги гласува, както искахме да има нормален законопроект? Така или иначе господин Хаджиниколов заяви тук, че стои зад текстовете. Но ще стои ли зад следващите и по-следващите изменения, в които ще се окаже примерно, че нещата са били недогледани?
    Затова, уважаеми дами и господа, моля за прегласуване, като, госпожо председател, Ви информирам, че за пореден път нарушавате Правилника на Народното събрание като подлагате на гласуване текстове, които не са били приети по принцип на първо четене и не са били обсъждани в тази зала, нито пък въпросът за тях е бил поставен. Така че, продължавайки по тази схема, Вие можете да подложите утре на гласуване и текст, който изобщо не е бил предложен от народен представител. Това сме го виждали, знаем силата на мнозинството, но тази сила постепенно изтича, защото начинът, по който действате в този парламент, създава една не добра практика. Насилието никой път не е раждало нещо добро, в случая няма да роди и добри текстове на закона.
    Затова ви моля, уважаеми колеги, да прегласуваме текста и зад него да застане министерството като внесе съответните изменения и допълнения към Закона за туризма. Така ще може да изпълни и задължението си към комисията ни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на прегласуване тези текстове.
    Гласували 168 народни представители: за 104, против 61, въздържали се 3.
    Текстовете се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По Преходните и заключителни разпоредби по § 3 има предложение на Димитров и Тасим, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията:
    “§ 3. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за закрила и развитие на културата, Закона за народната просвета, Закона за народните читалища, Закона за паметниците на културата и музеите, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за филмовата индустрия, издадени от или съвместно с министъра на културата преди влизането в сила на този закон, запазват действието си.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказвания по § 3? Няма.
    Подлагам на гласуване § 3 в редакция, предложена от комисията.
    Гласували 143 народни представители: за 98, против 41, въздържали се 4.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от Димитров и Тасим, което е подкрепено от комисията, за създаване на параграфи 3а, 3б, 3в и 3г.
    Предложение на комисията за създаването на тези параграфи:
    “§ 3а. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени или утвърдени на основание на Закона за туризма от или съвместно с министъра на икономиката или от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, запазват действието си.
    (2) Регистрацията на туроператори и туристически агенти и определените категории на туристическите обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3, извършени от министъра на икономиката, се запазват.
    § 3б. (1) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има започната процедура за регистрация, съответно за издаване на удостоверение за регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност от министъра на икономиката, процедурата се довършва от министъра на културата и туризма.
    (2) В случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон има открита процедура за категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5 и 6 от министъра на икономиката, процедурата се довършва от министъра на културата и туризма.
    § 3в. В едномесечен срок от влизане в сила на този закон министърът на икономиката предава на министъра на културата и туризма регистъра по чл. 58 и цялата документация към него.
    § 3г. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма от 2004 г. в § 66, ал. 2 се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за изказвания по текстовете на тези параграфи.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още едни текстове, които не съществуваха в първоначалния вариант и които са по същество изменения във функциите на съответните служби, включително и въпроса за прехвърляне на регистър, внасяне на нови срокове и т.н., и т.н.
    Аз ще съм благодарен, ако господин Хаджиниколов стане и каже, че застава зад тези текстове и те са изготвени с предложение и участие на експертите в министерството, съгласувани са от Министерския съвет, така че всичко по отношение на закона е наред. Защото съм сигурен, че нашата председателка пак ще наруши правилника на Народното събрание и, въпреки че няма право да ги подлага на гласуване, спокойно ще използва мнозинството, което послушно ще натисне копчетата в тази зала, без да се замисли изобщо за какво иде реч, как се разменят функции, как в последния момент те са били написани и пренаписани.

    Защото, когато ставаше дума за този законопроект, на неговото първо четене всички казваха, че нещата са сложени на своето принципно място, концептуално и т.н., и т.н., и че ние не трябва да направим нищо повече, освен да преетикетираме съответните министерства. Само че сега се разбира, че вътре в законодателството нещата не стоят по този начин, трябва да се направят набързо промени и от вкарания законопроект, който имаше два листа и пет-шест параграфа, сега вече започваме да изреждаме буквите на азбуката "а", "б", "в" и т.н. с допълнителни предложения, които трябва евентуално да намерят своето място. Дали това нещо е огледано, дали това нещо е реално и изпълнимо? Разбира се, утре Министерство на културата и туризма ще каже, че е било предложение на народни представители, а оттам нататък нещата ще бъдат прехвърлени до това, че е чута волята на Народното събрание. А всички вие ще прочетете последната страница от вестника, тъй като в момента срокът на това събрание изтича. Дали ще нарушим толкова дребничко правилника му е без значение, важното е да върви бизнесът, а оттам нататък да се реализират идеите за по-големи и по-малки преустройства в администрацията. Сега е време да може да се намират функции на отделни хора и съответно да се лансират пред обществеността бляскави решения. Резултатът ще бъде след няколко месеца, който хората ще видят от изпълнението на тези решения.
    Затова, уважаеми дами и господа, заявявам, че пак ще гласувам срещу тези текстове. Това е по принцип, защото те са прокарани и написани на коляно, както на коляно беше написана голяма част от нашето законодателство и оттам нататък резултатът му се вижда в действие. Да запомним, че инатът на едно управление никой път не е водило до нещо добро. Така или иначе, ще настъпи един ден, в който дадените норми ще трябва да се отменят.
    Затова, когато лепите етикетите, уважаеми дами и господа, и набързо прехвърляте функциите, правете го поне така, че те да могат да бъдат възвърнати в началното си положение без много труд от хората, които ще намерят достатъчна смелост да кажат, че в тези текстове съществуват половинчатости и грешки.
    Аз ще изразя своето отношение с гласуване "против". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за изказване, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам специално да ви обърна внимание на тези предложени между първо и второ четене параграфи 3а, 3б, 3в и 3г. Специално се обръщам и към госпожа Костадинова, която неотдавна като председател на анкетната комисия във връзка с р. Лим предложи изменяне на режима за туроператорската дейност и то много справедливо. Между другото, този въпрос дали от лицензионен на регистрационен режим и от регистрационен отново на лицензионен режим е необходимо да се премине в тази област, мисля, че този спор го водим в тази зала не един път. Когато променяхме Закона за туризма, стана ясно, че преждевременната либерализация в този случай не е най-доброто нещо, което бе прието в Тридесет и деветото Народно събрание. Независимо че в началото на дискусията господин Нихризов засегна този въпрос по принцип като основание да се отложи дискусията, аз все пак искам да ви обърна внимание да не приемаме тези четири параграфа, добавени в последния момент в работата на комисията.
    Мисля, че не е редно, точно когато се прави от народни представители, включително и от мнозинството, предложение за промяна на режима, специално сега да въвеждаме текст за това как регистрациите ще продължат оттук нататък, както са били досега. Мисля, че това допълнение и мнозинството не трябва да подкрепя, ако стои зад резултатите на доклада, за който бяхме информирани тук.
    Мисля, че не е редно да приемаме такъв текст. Параграф 3 относно подзаконовите нормативни актове е достатъчен да урежда въпросите, свързани с функционирането на двете министерства, но да се заостря вниманието чрез този закон, че и оттук нататък ще действа единствено регистрационен режим по туроператорската дейност, мисля, че е прекалено за този законопроект.
    Обръщам се към мнозинството поне да гласува "против" тези четири параграфа. Защото по този начин, след това, което обсъждахме тук, се предлага изричен текст, който върви точно в обратната посока.
    Надявам се, уважаеми колеги, че вашата съвест няма да ви даде възможност да подкрепите тези четири параграфа и ще гласувате против тях, за да може да не се приема сега закон, противоречащ на това, което прие Народното събрание във връзка с анкетната комисия.
    Още веднъж предлагам да отпаднат, госпожо председател, параграфи 3а 3б, 3в и 3г. Те са предложени между двете четения и по същество не допълват в някаква конкретност § 3, а просто узаконяват, увековечават един режим, против който сме повечето народни представители в тази зала. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли други желаещи за изказване по тези текстове?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Папаризов, мисля, че до голяма степен Вие се опитахте да придадете съвсем друг смисъл на тези разпоредби, които нямат нищо общо с тяхното предназначение в рамките на закона. Те произтичат пряко от логиката на законопроекта. Става въпрос за заварени, висящи към момента на влизане в действие на закона производства по регистрации на туроператори и туристически агенции. Въпросът е, че те трябва да бъдат довършени. Въпросът е кой да ги довърши, тоест да се определи ясно правомощието на съответния орган, който да довърши тази регистрация.
    Освен това, след като преминава регистрацията при друг министър, тъй като е създадено друго министерство, напълно нормално е законът да установи, че заварените към момента действащи регистрации продължават да бъдат легитимни.
    Така че това е смисълът, господин Папаризов. Обърнете внимание, че това са разпоредби от Преходните и заключителни разпоредби на закона, които уреждат така наречените от юристите висящи правоотношения. Това е въпрос на правна логика, на правна техника и изобщо не става дума за това, както Вие се опитвате да убедите аудиторията, че ние едва ли не увековечаваме, видите ли, регистрационния режим. Мое дълбоко убеждение е, разбира се, че регистрационният режим е по-добър от лицензионния режим, но аз сега не искам да отварям този спор. Ние сме го водили многократно и няма смисъл да го повтаряме.
    Колеги, аз предлагам да подкрепим тези разпоредби, тъй като те са изцяло въпрос на правна логика, на правна техника и нито един юрист в залата не може да бъде заблуден, че става дума за нещо различно от това, което пише в законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Папаризов, заповядайте за реплика. Господин Папаризов, заповядайте за реплика.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук не става дума за формално-правната страна, а за убеждението на мнозинството от нас, че регистрационните режими трябва да се заменят с лицензионен. Именно този повод – приемането на този доклад и на изменението в закона би трябвало да бъде основание и за внасяне поне от тези, които участваха в комисията, на съответния законопроект, който да бъде разгледан в пленарната зала. Именно понеже мое убеждение е, че не е подходящ регистрационният режим, а обратно – лицензионният, възразявам започналите процедури за нови регистрации да се продължат по действащия закон. Сега имаме един прекрасен повод да допълним закона с една лицензионна процедура, както предлагат и колегите, които участваха в анкетната комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
    Господин Папаризов направи предложение за отпадане на текстовете, първо него ще подложа на гласуване, след това текстовете на комисията за редакция на параграфи 3а – 3г.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов параграфите от 3а до 3г включително, да отпаднат.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 164 народни представители: за 66, против 96, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласуваме текстовете на комисията за редакция на параграфи 3а, 3б, 3в и 3г.
    Гласували 141 народни представители: за 92, против 48, въздържал се 1.
    Текстовете са приети.
    Заповядайте, господин Мутафчиев, от името на парламентарна група.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България моля за половин час почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Господин Димитров, моля да докладвате § 4 от Заключителните разпоредби. До края няма предложения. Моля да представите всичко до края. Ако има изказвания по тях, те ще се отразят.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 4 има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на народния представител Коста Цонев, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика за § 4:
    “§ 4. Навсякъде в:
    1. Закона за филмовата индустрия (ДВ, бр. ….);
    2. Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, ….);
    3. Закона за народните читалища (обн., ДВ, ...);
    4. Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, ...) и
    5. Закона за народната просвета (обн., ДВ, ...)
    думите “министърът на културата”, “министъра на културата” и “Министерството на културата” се заменят съответно с “министърът на културата и туризма”, “министъра на културата и туризма” и “Министерството на културата и туризма”.
    По § 5 има предложение на народния представител Йордан Нихризов, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на Валери Димитров и Юнал Тасим, което също е подкрепено.
    Предложение на комисията:
    “§ 5 се отменя.”
    По § 6 има предложение на народните представители Димитров и Тасим, което се подкрепя от комисията.
    Предложението на Комисията по икономическата политика е следното:
    “§ 6. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., Изв., ...) в чл. 50, ал. 4 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”, а в чл. 4, ал. 1, думите “заместник-министър на културата” се заменят с “заместник-министър на културата и туризма”.”
    По § 7 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 7. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, ...) в чл. 42 се правят следните изменения:
    1. В т. 1 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.
    2. В точки 4 и 5 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.”
    По § 8 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 8. В Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения (ДВ, бр. 108/2000 г.) в чл. 16 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.
    2. В ал. 2 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.”
    По § 9 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 9. В Закона за закрила на детето (обн. ДВ, ...) се правят следните изменения:
    1. В чл. 5, ал. 3 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.
    2. В чл. 17а, т. 1 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.
    3. В чл. 18, ал. 1 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 10 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 10. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, ...) в чл. 30, т. 4 и чл. 35, ал. 2 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.”
    По § 11 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 11. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, ...) в чл. 15, ал. 1, чл. 25, ал. 6 и чл. 36, ал. 2 думите “министъра на културата” се заменят с “министъра на културата и туризма”.”
    По § 12 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 12. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, ...) в чл. 33, чл. 40, ал. 4, чл. 83, ал. 1 и чл. 98, ал. 4 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 13 има предложение на народните представители Димитров и Тасим, което е подкрепено от комисията.
    Предложението на комисията е следното:
    “§ 13. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, ...) в чл. 61, думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 14 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 14. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81/2004 г.) в чл. 37 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 15 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 15. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, ...) в чл. 11, ал. 1, т. 11 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 16 има предложение на народния представител Коста Цонев, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на народните представители Димитров и Тасим, което също е подкрепено от комисията.
    Предложението на Комисията по икономическата политика е следното:
    “§ 16. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, ...) в чл. 195, ал. 2 и в чл. 197, ал. 1, чл. 201, ал. 3 думите “Министерството на културата” се заменят с “Министерството на културата и туризма”.”
    По § 17 комисията подкрепя текста на вносителите:
    “§ 17. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, ...) в Раздел VІ от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 – “Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях” думите “Министерство на културата” се заменят с “Министерство на културата и туризма”.”
    По § 18 има предложение на комисията този параграф да стане § 17:
    “§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 3г, който влиза в сила от 15 март 2005 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за изказвания по тези текстове.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаема госпожо председател, след като нарушихте правилника два пъти, искам да Ви предпазя от трето нарушение, тъй като това са последните текстове на закона, които ще гласуваме, а в залата има 55 души.
    От името на нашия парламентарен съюз моля за поименна проверка с прочитане имената на народните представители.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Поискана е поименна проверка. Моля за списъка.
    Адриана Георгиева Брънчева - тук
    Алеко Константинов Кюркчиев - тук
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - тук
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
    Ангел Петров Найденов - тук
    Андрей Лазаров Пантев - отсъства
    Анели Гинчева Чобанова - отсъства
    Анелия Йорданова Мингова - тук
    Анелия Христова Атанасова - тук
    Антонина Бончева Бонева - тук
    Антония Стефанова Първанова - отсъства
    Асен Димитров Гагаузов - отсъства
    Асен Йорданов Агов - тук
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - отсъства
    Атанас Крумов Додов - тук
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - тук
    Бойко Илиев Рашков - отсъства
    Бойко Кирилов Радоев - отсъства
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - отсъства
    Борислав Георгиев Владимиров - тук
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Николов Ралчев - отсъства
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - отсъства
    Валентин Илиев Василев - тук
    Валентин Николов Милтенов - тук
    Валери Георгиев Димитров - тук
    Валери Димитров Цеков - тук
    Ваня Крумова Цветкова - тук
    Васил Богданов Василев - тук
    Васил Димитров Паница - тук
    Васил Тодоров Калинов - отсъства
    Васил Христов Маринчев - тук
    Величко Стойчев Клингов - тук
    Венко Митков Александров - тук
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - отсъства
    Весела Николова Караиванова-Начева - тук
    Веселин Борисов Черкезов - тук
    Веселин Витанов Близнаков - отсъства
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - тук
    Владимир Стоянов Джаферов - тук
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - тук
    Георги Георгиев Пирински - отсъства
    Георги Костов Станилов - отсъства
    Георги Любенов Хубенов - тук
    Георги Стефанов Панев - отсъства
    Георги Тодоров Божинов - тук
    Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - тук
    Господин Христов Чонков - отсъства
    Даниел Василев Вълчев - отсъства
    Даниела Владимирова Никифорова - отсъства
    Даринка Христова Станчева - отсъства
    Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
    Димитър Василев Калоянов - тук
    Димитър Енчев Камбуров - тук
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - тук
    Димитър Лазаров Игнатов - тук
    Димитър Милков Ламбовски - отсъства
    Димитър Николов Димитров - отсъства
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
    Димитър Цвятков Йорданов - тук
    Димчо Анастасов Димчев - отсъства
    Донка Стефанова Дончева - отсъства
    Евгени Захариев Кирилов - тук
    Евгени Стефанов Чачев - тук
    Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - отсъства
    Екатерина Иванова Михайлова - тук
    Елиана Стоименова Масева - тук
    Елка Панчова Анастасова - тук
    Емел Етем Тошкова - отсъства
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - отсъства
    Енчо Вълков Малев - отсъства
    Златка Димитрова Бобева - отсъства
    Иван Георгиев Иванов - отсъства
    Иван Йорданов Костов - тук
    Иван Николаев Иванов - тук
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - тук
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - тук
    Йордан Иванов Бакалов - тук
    Йордан Мирчев Митев - отсъства
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - отсъства
    Камелия Методиева Касабова - тук
    Камен Стоянов Влахов - тук
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - тук
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - отсъства
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
    Кръстьо Илиев Петков - отсъства
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - тук
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - отсъства
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - тук
    Марианна Борисова Асенова - отсъства
    Марина Борисова Дикова - тук
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - отсъства
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - тук
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - отсъства
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова - тук
    Минчо Викторов Спасов - тук
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - отсъства
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Надя Димитрова Атанасова - тук
    Наим Иляз Наим - тук
    Наско Христов Рафайлов - отсъства
    Недялко Иванов Калъчев - отсъства
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Джипов Николов - отсъства
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - тук
    Нина Христова Радева - отсъства
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - тук
    Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Павлинка Трифонова Иванова - тук
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - тук
    Петър Владимиров Димитров - отсъства
    Петър Иванов Агов - отсъства
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - тук
    Пламен Димитров Кенаров - отсъства
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
    Радослав Николов Коев - тук
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - отсъства
    Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - отсъства
    Румяна Денева Георгиева - отсъства
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - отсъства
    Светослав Иванов Спасов - отсъства
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - тук
    Силвия Динкова Бадънкова - отсъства
    Силвия Петрова Нейчева - тук
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - отсъства
    Станимир Янков Илчев - тук
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
    Стефан Николаев Мазнев - тук
    Стилиян Иванов Гроздев - тук
    Стойко Илиев Танков - отсъства
    Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Татяна Дончева Тотева - отсъства
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - тук
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - отсъства
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - тук
    Христо Любенов Георгиев - тук
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Цветан Петров Ценков - тук
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - тук

    124 народни представители дотук – над 130 души кворум.
    Изказвания по тези параграфи, които бяха представени от господин Димитров? Няма желаещи.
    Моля да гласуваме текстовете от § 4 до § 17, подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 95, против 18, въздържали се 13.
    Текстовете са приети, с това и на второ четене Законът за изменение на Закона за туризма.
    Госпожо Калканова, заповядайте за процедурно предложение.


    ТАТЯНА КАЛКАНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Правя процедурно предложение да преминем към т. 6 от днешния дневен ред, а именно – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, тъй като по предходната точка не е внесено становище от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Такова заседание предстои утре и нямаме готовност днес да гледаме Стратегията за сигурност на Република България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение да преминем към първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
    Моля гласувайте това процедурно предложение на госпожа Калканова.
    Гласували 162 народни представители: за 136, против 26, въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.

    Преминаваме към:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО.
    Господин Моллов, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Ще направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра Бойко Боев във връзка с тематиката на разглеждания законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на земеделието и горите.
    Гласували 132 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят заместник-министъра на земеделието и горите в залата.
    Моля председателя на Комисията по земеделието и горите да представи становището на водещата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ:

    “ДОКЛАД
    за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
    относно Законопроект за изменение и допълнение на
    Закона за съхранение и търговия със зърно, № 402-01-70,
    внесен от Министерския съвет на 14.12.2004 г.

    Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 2 февруари 2005 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, внесен от Министерският съвет. В работата на комисията взеха участие господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, и експерти.
    Законопроектът беше представен от господин Боев. Той изтъкна, че със законопроекта се цели създаването на механизми за интервенция на зърнения пазар.
    Със законопроекта се регламентира: достъпа на контролните органи до местата, където се съхранява и търгува зърно и зърнени продукти, както и където се произвеждат, съхраняват и търгуват фуражи; обвързване на регистрацията на търговците на зърно с изпълнението на данъчните им задължения; промяна на размера на прилаганите санкции в посока завишаване.
    Със законопроекта се създават предпоставки за стабилизиране на пазара на зърно и осигуряване на навременна и достоверна информация за наличните количества зърно и фуражи, както и увеличаване ефективността от дейността на контролните органи.
    В дискусията взеха участие народните представители Васил Калинов, Пламен Моллов и Стоян Кушлев.
    След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно, № 402-01-70, внесен от Министерския съвет на 14.12.2004 г.
    Това становище е прието с 13 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Становището на комисията е положително.
    Подкомисия по този законопроект е Комисията по икономическата политика. Тази комисия не е изработила своето становище, но след като имаме становището на водещата комисия няма юридически пречки да преминем към представяне на законопроекта, респективно разискванията по него.
    Господин заместник-министър, ако желаете, можете да представите законопроекта. Имате време, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО БОЕВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, приетият през 1998 г. Закон за съхранение и търговия със зърно създаде система за лицензиране на публични складове за зърно и издаване на складови записи за влог на зърно. Този закон даде правната уредба на контрола върху публичните складове, търговците на зърно и качеството на зърното. Като цяло създадената със Закона за съхранение и търговия със зърно система даде добри резултати, особено след неговото изменение и допълнение през 2003 г. Повиши се доверието на производителите на зърно към лицензираните публични складове и зърнохранилища, активизира се безналичната търговия със зърно чрез издаването на складови записи, увеличиха се възможностите на производителите на зърно за получаване на кредити срещу залог. Установен беше по-стриктен контрол върху лицата, търгуващи със зърно.
    Наред с добрите резултати обаче при прилагането му се установиха и редица проблеми и празноти, които налагат неговото усъвършенстване.
    При проведената през 2003 г. на основание на закона интервенция на зърнения пазар чрез Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” бяха допуснати някои закононарушения. Едни от причините за това са, че предвидената в Глава трета на закона възможност за намеса на пазара няма детайлна правна уредба, а Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” не е административна структура, която може да изпълнява функциите на интервенционна агенция.
    Междувременно със Закона за подпомагане на земеделските производители и нормативните актове по неговото прилагане беше създадена правна уредба на намесата на пазара, хармонизирана с правото на Европейския съюз. Ситуацията на зърнения пазар наложи извършването на проверки за набиране на достоверна информация за наличностите на пшеница в страната. Възникнаха проблеми, свързани с недопускане на контролните органи в лицензираните и нелицензираните обекти за съхранение на зърно и с укриване на местата, където то се съхранява. Предвидените в закона санкции се оказаха недостатъчни и неефективни.
    Изменението и допълнението на Закона за съхранение и търговия със зърно е обусловено от следните по-важни причини: наложително е да се премахне дублирането на правната уредба за интервенция на пазара на зърно; контролните органи ще имат по-голяма информация за местата, където се съхранява зърното; ще се осигури възможност контролните органи да получат достъп до всички места, в които се съхранява това зърно и се произвеждат, съхраняват, търгуват, превозват и използват фуражи; нужда от промяна на размера на прилаганите санкции с цел гарантиране спазване на законовите изисквания; регистрацията на търговците на зърно трябва да бъде обвързана с изпълнението на техните данъчни задължения и ще се подобри правната редакция на закона.
    С промените в този законопроект отпада Глава трета “Стратегически резерв от зърно”. Тя се отменя.
    В Глава четвърта на закона се въвежда забрана за отдаване под наем на лицензирани вместимости за съхранение на зърно и се коригират някои документи, които публичните складове за зърно и зърнохранилищата подават с цел лицензиране и регистрация. Срокът на лицензията за публичен склад за зърно се уеднаквява със срока на представената банкова гаранция.
    В Глава шеста регистрацията на търговците на зърно се обвързва с доказването на изпълнението на техните данъчни задължения.
    В Глава седма се въвежда задължението всички лица, които съхраняват зърно и зърнени продукти да осигуряват на контролния орган достъп до складовите помещения и стоките, съхранявани в тях и да ги информират за мястото на съхранение и количеството на зърното.
    В Глава осма се повишава размера на някои санкции и се въвежда административнонаказателна отговорност за внос или износ на зърно и зърнени продукти без сертификат за съответствие.
    Със Заключителната разпроедба се изменя и допълва Закона за фуражите, като се въвежда изискването физическите и юридическите лица, които произвеждат, съхраняват, търгуват и използват фуражи да осигуряват на контролните органи достъп до местата, където се произвеждат, съхраняват, търгуват, превозват и използват и се коригират някои санкции.
    Прилагането на Закона за съхранение и търговия със зърно след неговото изменение и допълнение ще създаде предпоставки за стабилизиране на пазара. Ще се осигури навременна и достоверна информация за наличностите на зърно и фуражи в страната. Ще бъде улеснена дейността на контролните органи и ще се подобрят резултатите от нея. Ще бъде стимулирано точното спазване на задълженията, които произтичат от този закон и в крайна сметка ще имаме възможност да провеждаме интервенция на зърнения пазар. Това е един европейски механизъм, който ние сме задължени да приложим от началото на 2007 г.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Професор Кушлев, заповядайте за изказване.
    СТОЯН КУШЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Почитаемо народно представителство, аз ще подкрепя измененията и допълненията в този закон, защото те са необходими на сегашния етап от развитието на нашето земеделие и от измененията, които следва да се направят в държавната политика по отношение на съхранението на зърното и търговията с него.
    Ние обикновено, когато обосноваваме определени изменения в законите, много често споменаваме като основна причина необходимостта от съгласуване на нашето вътрешно законодателство с европейските директиви. И тук има такъв момент, но трябва ясно и категорично да заявим, че той не е основният, не е водещият. Всички си спомняте, че Тридесет и деветото Народно събрание избра временна анкетна комисия, която в продължение на няколко месеца работи, за да установи състоянието на зърното и фуражите в страната и съществуващата тогава информация за липса на зърно в държавните складове, и специално в онези пунктове, които се наблюдаваха от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
    Настоящите изменения, които главно решават организационно-технически въпроси на правна основа за съхранението и търговията със зърно, са именно в голяма степен резултат на решенията, които Народното събрание взе при приключване на дебата за съхранението на зърното по отчета на временната анкетна комисия. Така че ние с тези изменения, извинявайте трябва да го заявя пред вас, ние фактически довеждаме едно наше дело, едно наше решение, което има организационен характер при неговото вземане, със законодателни промени.
    В какво се състоят те и защо ще подкрепя тези изменения? Първо, ние изцяло премахваме Глава трета “Стратегически резерв от зърно” където отнемаме несвойствената функция на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да функционира като интервенционна агенция по проблемите на търговията и съхранението на зърното. Нещо, което беше една несъмнена грешка, но ние сме го направили на определен етап през 2003 г., и което в хода на предлагането на съхранението и търговията на зърно, показа редица недостатъци и доведе до липси и промени, които помните разтърсиха нашето общество. Ето защо ние трябва да подкрепим измененията в тази насока.
    Какви са предимствата и какви са основните насоки, които с измененията на закона се следват от земеделската политика и специално в политиката по зърното?
    Второ, укрепва се държавния орган – Националната служба по търговия и съхранение на зърното, като единна институция, която ще провежда държавната политика в тази област, тоест отнемат се онези функции, които се дублираха от други държавни органи. В случая това беше Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Тоест един орган ще провежда държавната политика в тази област, нещо, което беше необходимо вече на този етап на воденето на държавната политика по отношение на зърното.
    Третото направление, в което се подобрява режима по отношение на търговията и съхранението на зърното, това е въвеждането на по-строга дисциплина при отчитането на информацията и при осъществяването на контрола. Вие си спомняте, че временната анкетна комисия изнесе пред нас факти, когато даже представителите на комисията – нейни експерти, не са били допуснати в складовете, за да извършват проверка на наличното зърно. След измененията, които ние приемаме в този закон, и особено в наказателно-административните разпоредби, където ние завишаваме отговорността за подобни действия, фактически ще подобрим, първо, контрола – ще въведем повсеместен контрол върху всички места, където се съхранява зърното и съответно ще осигурим постъпване на регулярна информация за наличното зърно в страната.
    На четвърто място е необходимо да добавим, че ние усъвършенстваме режима на онези институции, които ще осъществяват съхранение и търговия със зърно. Не можем да допуснем една фирма, едно търговско дружество да има големи задължения към държавата, да не си изпълнява своите задължения към държавата и същевременно да допуснем то да бъде регистрирано като фирма, която ще съхранява и ще търгува със зърно. Тук законът е категоричен – без да бъдат изправни тези търговски дружества или фирми към държавата, те не могат да искат да бъдат регистрирани. Това е условие за допускане до регистрация.
    И една друга насока, която е необходимо също да подчертая, това е завишаване, това е основен момент в измененията на закона – завишаване на отговорността за недопускане на контролните органи и други нарушения по този закон.
    Не можем да не отбележим, разбира се, това, че се усъвършенства режимът на контрол и съхранение на фуражите. С този закон ние правим съответните необходими изменения и в Закона за фуражите, което е следствие, тоест политиката към зърното и фуражите е една, и ние без да осигурим качествен фураж за животновъдството не можем да осигурим и качествена продукция от него.
    Ето тези необходими изменения на сегашния етап, които бяха констатирани и като недостатъци от анкетната комисия в дебата в Народното събрание, и необходимостта същевременно да синхронизираме нашето законодателство с европейското по въпроса за пазара на зърното – за създаване на единен пазар на зърното, налагат тези изменения.
    За мен, а мисля и за вас, проблемът за зърното винаги е бил основен в държавната политика и зърното винаги е било предмет на политика и стратегия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Кушлев.
    Тъй като не виждам реплики, господин Костов, имате думата за изказване.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Действително този законопроект, както изтъкна и проф. Кушлев, е резултат на това, че ние приехме едно решение, в което една от точките е, че трябва да се въведат някои промени в смисъл на изменения и допълнения на съществуващия Закон за държавните резерви и военновременните запаси и този законопроект се опитва да изпълни тази необходимост.
    Искам обаче, като казвам предварително, че съм за приемането на този законопроект, да изтъкна някои неща, които трябва да бъдат взети предвид в периода между двете гласувания, за да може те да намерят съответно едно по-добро отражение или изражение в законопроекта, тъй като някои неща заслужават да бъдат изтъкнати тук в пленарната зала на първо четене, където му е и мястото да стават тези бележки.





    Проверката на ВАК – Временната анкетна комисия, направи няколко основни констатации.
    На първо място, контролът и отчетността в Агенцията за държавен резерв и военновременни запаси са слаби, а в някои случаи практически отсъстват, което е предпоставка за злоупотреби със съхраняваните стоки, в случая зърно. Това бе категорично констатирано от членовете на комисията, за което беше официално сезирана и прокуратурата с наше решение.
    На второ място, не се използва пълноценно принадлежащата на агенцията складова вместимост, складов капацитет за съхраняване на резервите и запасите, а се договарят външни съхранители, с което се е затварял – дай Боже повече това да не става – кръгът на безпрепятствено източване на резерва.
    На трето място, част от външните съхранители не отговаряха на изискванията за правилно съхранение на зърното, въпреки че в закона бяха изрично поставени тези предпоставки – да има необходимите условия за съхраняване на зърното, което също така лишаваше от възможността да се извършва проверка и контрол на съхраняваното зърно и изобщо на материали, които се съхраняват.
    На четвърто място, установи се, че агенцията реализира неизгодни сделки при освобождаване и попълване на резервите и запасите, като в редица случаи продава евтино и купува скъпо.
    И на пето място, че вътрешноведомственият контрол е неефикасен и в известна степен – заблуждаващ.
    Този закон се опитва да отстрани тези слабости, но позволявам си да кажа пред всички вас, че не в пълна степен ги отстранява и в известна степен той е недостатъчен, бих казал – в определени моменти несръчно написан.
    Какво имам предвид? Текстовете на законопроекта, отнасящи се до контрола и възлагането му на външни контрольори, защото се установи, че вътрешният контрол не е достатъчен, а че трябва да има и фирми отвън, трети лица, които по договор да осъществяват този контрол, не са точни и ясни. Съществува смесване на вонновременните запаси и държавните резерви.
    В новия чл. 27а, ал. 1 и 3, решение за възлагане на проверки от независими изпълнители се вземат, забележете, от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност. Да, това би могло да се каже за стоките, които са военновременен запас, обаче от текста произтича изводът, че този междуведомствен съвет, консултативен съвет взема решението както за военновременните запаси, така и за държавния резерв. Тоест те не са разграничени. Това очевидно е неправилно.
    От друга страна на този съвет никъде в закона не са му възложени никакви разпоредителни функции и задължения за вземане на решения, още повече, че в чл. 27, ал. 1 изрично е записано, че Министерският съвет контролира дейността на Агенцията по управление на държавните резерви и военновременните запаси, а в чл. 7, ал. 1 е записано, че председателят на агенцията организира и ръководи цялостната дейност на резервите и запасите. Откъде се вмъква един междуведомствен съвет, който издава решения за изпълнение от един орган на Министерския съвет, прескачайки самия Министерски съвет?! Смятам, че това е много голям пропуск в закона, който между двете четения трябва да бъде отстранен. А въпросът с контрола и опазването на запасите и резервите е един от най-щекотливите и е уязвимо място в работата на агенцията. Затова в закона трябва да има пределна яснота – кой отговаря, кой решава и кой назначава проверките. Този въпрос в представения законопроект създава повече объркване, отколкото ред и яснота.
    На второ място, в законопроекта не са предвидени текстове във връзка с работата на собствения на агенцията инспекторат или на упълномощените от председателя на агенцията лица-служители в агенцията, извършващи проверките в контрола, въпреки че беше констатирана неефикасна, формална и дори заблуждаваща работа на тези инспектори. Това налага в законопроекта обезателно да бъдат включени текстове за подобряване на работата и отговорностите на този инспекторат. Отсъствието на такива текстове в законопроекта смятам за съществена слабост.
    На трето място – административнонаказателните разпоредби не са актуализирани в съответствие с предложените изменения в законопроекта и не са взети предвид констатациите и препоръките на ВАК. Административнонаказателните разпоредби са абсолютно същите, каквито са в действащия законопроект. Очевидно това е съществен пропуск на законопроекта. Липсват също така и разпоредби по отношение на извършени нарушения на длъжностни лица – както на агенцията, така и на външния контрол. Очевидно, че е налице необходимост от пренаписване на административно-наказателните разпоредби на закона.
    Освен това в законопроекта следва да бъдат включени изисквания към всички съхранители на резерви и запаси – освен необходимите условия за съхраняваните материали и суровини, да притежават и необходимите условия и съоръжения за контрол и проверка. Това изрично трябва да бъде упоменато в законопроекта. То е абсолютно необходимо, тъй като в противен случай контролът е невъзможен и се обезмисля извършването му. Както бе отбелязано, в работата на Временната анкетна комисия по зърното бе установено, че такива условия в много случаи са отсъствали при външните съхранители, а това създава условия за злоупотреби.
    Накрая бих искал да отбележа, че законопроектът не трябва да способства за създаване на излишна бюрокрация. Такъв опит се прави в § 1 на законопроекта, където се предвижда от един заместник.-председател на агенцията те да станат няколко. Това е напълно излишно, уважаеми дами и господа, води до раздуване на щата, тромавост на управлението и размиване на отговорностите, освен ако не се предвиждат някакви други цели, които аз в момента не мога да кажа какви са.
    Ще отбележа още, че този законопроект неизменно повтаря практиката артистично небрежно да се поднасят текстове, които за мен не са достатъчно изпипани.
    Що се касае до измененията, предложени от народния представител Кръстьо Петков, аз намирам, че те макар и малко на брой – в един-два параграфа, те не подобряват закона, а напротив, могат да създадат допълнителни условия за размиване на отговорностите, тоест в законопроекта на господин Петков има предложение Народното събрание да участва в известна степен в работата на изпълнителната власт, а това ще размие, както казах, отговорностите и противоречи на принципа на разделението на властите.
    Аз ще подкрепя законопроекта, защото той така или иначе е необходим, но ще призова комисията да вземе предвид някои неща, които аз казах, а сигурно има и други, които не съм забелязал, за да може между двете четения да имаме възможност да създадем такъв законопроект и да приемем на второ четене такъв закон, каквито изменения и допълнения на Закона за държавните резерви и военновременните запаси действително са необходими, че да го направят такъв закон, който ще позволи да не се повтарят тези грешки, които Временната анкетна комисия установи, такъв закон, който ще послужи както на правилното процедиране с военновременните запаси, така и с осигуряването на държавния резерв на страната. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.
    Други народни представители, желаещи да вземат думата по този законопроект?
    Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз много съжалявам, че този закон не мина през Икономическата комисия. Може би той е приет с единодушие от Комисията по земеделие, но за мен буди недоумение решението, което се предлага, на слабостите, които съществуват досега в изпълнението на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Да, ние всички помним критиката тук към закона, към това как се прилага Законът за държавните резерви и как се прилагаше Законът за съхранение и търговия със зърно. Но едва ли проблемите могат да се решат, просто като премахнем съответния раздел от Закона за държавните резерви и военновременни запаси.
    Тук се твърди от вносителя Министерския съвет, че функциите на стратегическия резерв от зърно ще бъдат заменени един ден от Интервенционния фонд от зърно. А какво ще правим през следващите две години, ако има проблем на пазара на зърно? И въобще какъв е смисълът от подобряване на работата на публичните складове и на другите складове за зърно, ако вече няма да има задължителен държавен резерв? Тоест тук се правят някакви самоцелни подобрения в процедурите, но не знам какво се цели в крайна сметка. Да, твърди се, че ще се създаде компенсационен фонд, може да се участва в него, но ако в следващите две години има проблеми в търговията със зърно и недостиг в търговията със зърно, достатъчно ли е това, че досега Държавният резерв не си вършеше работата, за да премахнем стратегическите запаси от зърно? Аз лично не мога да схвана смисъла на законопроекта и бих помолил все пак Комисията по земеделие, когато го разглежда, да не прави такива радикални промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси преди да е създаден съответният Интервенционен фонд. Нищо не може да гарантира, че конюнктурата на пазара на зърно ще бъде така благоприятна в следващите две години, та ние отсега да премахнем фактически компетенциите на Държавния резерв. Аз разбирам, че има дублиране, че има редица бележки, че трябва да се работи по-добре, че трябва да се намали администрацията, но да не изхвърлим заедно с водата и бебето! Не мога да схвана тази логика – че след като има слабости в прилагането на Закона за държавния резерв и военновременните запаси, най-доброто радикално решение е да премахнем съответния стратегически фонд за зърно.
    Аз не мога да подкрепя този законопроект. Разбирам, може би мотивите на колегите, които се занимават само с организацията на пазара на зърно, са че се правят някакви стъпки напред, но не мога да разбера техните мотиви докато не е създаден Интервенционният фонд да се премахне сега съществуващият резерв. Така че аз не мога да подкрепя законопроекта. Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Моллов, заповядайте.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, законопроектът, който се предлага от Министерския съвет и който Комисията по земеделието и горите единодушно подкрепи, има за своя задача да въведе една европейска практика на интервениране на пазара на зърно. Тази практика не само е ангажимент на България по силата на договора, който предстои да сключим във връзка с преговорната позиция Глава “Земеделие”, но той е доказан в практиката на Европа и на други страни механизъм, когато се интервенира по чисто икономически принципи, а не както е заложено поначало в Закона за държавния резерв, да има някаква възможност с решение на Министерския съвет държавният резерв да се използва за интервенция на пазара.
    Искам тук много ясно да се направи разграничението между функциите на интервенционната агенция, която предстои да изградим, и държавния резерв като функция, защото съгласно Закона за държавния резерв запасите от зърно не се използват за интервенция на пазара. Това че това се случи през последните две години, е резултат от една екстремална ситуация, която се получи в България и в която правителството взе решение да намали загубите за страната. Така че в случая Законът за зърното, чиято промяна се предлага, има съвсем друга задача. Той не се занимава с държавния резерв като самоцел. Казано е обаче, че когато се въведе интервенционният механизъм и когато се създаде този Интервенционен фонд, а това става всяка година, след като се прибере реколтата, държавата на практика изкупува зърното от всички производители, тоест предлага определена цена, която е гарантирана, която гарантира печалбата и на производителите. Разбира се, тя им дава възможност те и сами да търгуват със зърно, но тя изкупува задължително цялото зърно и след това разполага с това зърно. Всъщност с това зърно разполага Европейският съюз. И това е практиката във всички европейски страни, това е смисълът на интервенцията.
    Фактически трябва да се прави разлика между онова, което е зърно, предназначено за интервениране на пазара, тоест за гарантиране на онези количества, които ще осигурят зърнения баланс на България и които ще осигурят един пазарен подход от страна на държавата, когато се интервенира на пазара, и другата част, онази, която касае военновременните запаси. Разбира се, стратегическите запаси в новите условия, в които се намира България, ще останат, те трябва да се преразгледат. Те вероятно няма да останат на това ниво, на което са сега, но трябва ясно да се знае, че тези запаси не бива да се използват, подчертавам, не бива да се използват за интервенция на пазара. И тази практика, която се получи в последните две години, беше едно изключение по силата на един член, който даваше възможност чрез постановление на Министерския съвет да се вземе решение за интервениране.
    Временната анкетна комисия, която се занимаваше с проблемите около Държавния резерв, установи, че този механизъм, който сега функционира по силата на сега действащите разпоредби във Закона за зърното, дава възможности за злоупотреби – нещо, което не може да се случи при интервенционната агенция, която ще се изгради и която ще действа на този принцип, който е доказал своето съществуване в Европейския съюз.
    Самият Европейски съюз предоставя на България финансиране за тази цел. Тоест той дава парите, с които държавата ще изкупи това зърно, след като мине срокът, в който производителите на зърно ще имат възможност сами да разполагат и да продават своето зърно – мисля, че това беше 30 октомври. На 30 октомври държавата взима зърното, което е останало, плаща за него и то става вече притежание на практика на Европейския съюз. И той интервенира с това зърно, тоест продава го и съответно поддържа някакъв запас за целия Европейски съюз.

    Това е практика, която ние така или иначе ще трябва да прилагаме след 2007 г., но идеята на тази промяна сега е да се дадат някои възможности, да се проиграе механизмът, така че когато се създава Интервенционната агенция – нашите задължения да създадем тази агенция са 2006 г., да имаме вече съответния опит. Аз бих казал, че в България се натрупа такъв опит благодарение на освобождаването на зърно от държавния резерв, но този опит е само частичен, защото касае един конкретен случай и една крайна ситуация, но този механизъм ще трябва да се проиграва още много пъти, докато е сигурно, че тази Интервенционна агенция функционира нормално.
    Разбира се, Интервенционната агенция изисква съответният капацитет - административен капацитет, информационен капацитет, складов капацитет и т.н. Това нещо изисква време, изисква подготовка, но това е задължение, което ние имаме и трябва да сме въвели в практиката до средата на 2006 г. Тоест, механизмът е проиграл, а това означава тази агенция практически да започне своето изграждане, своето съществуване, ако щете, като практика, като механизъм, който се прилага от Министерството на земеделието и горите още от тази есен, защото реколтата е от тази година и фактически ние трябва да имаме някаква възможност, с която трябва да се прилага този механизъм.
    Последно, което бих искал да кажа – другите промени, които се предлагат в този законопроект, са свързани с някои чисто практически неудобства, с които по силата на сега действащия закон, се сблъсква Националната служба по съхранение и търговия със зърно. Това са предложения, които ще облекчат, ще дадат възможност да се упражнява един по-сериозен контрол върху складовете, ще дадат възможност за ограничаване на практики, които в момента съществуват по силата на това, че има смесване между функциите на държавния резерв и публичните складове.
    Това са неща, които са изключително положителни и затова призовавам всички колеги в залата да подкрепят този законопроект, разбира се, с уговорката, която правя, че всички изказвания и предложения по отношение на корекции в някои текстове – не смятам, че всичко е съвършено, но всички те ще бъдат взети предвид и между първо и второ четене имаме възможност да изгладим там, където има някакви съображения, така че законопроектът да може да действа още през това лято. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Моллов.
    Първа реплика – господин Атанас Папаризов. Заповядайте.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Моллов, разбира се, всичко това, което казахте аз го споделям, но не можахте да ме убедите, че трябва отсега да се отмени съответният раздел от Закона за държавните резерви преди агенцията, за която говорите да е създадена и да е проиграна нейната работа.
    Всичко това, което Вие говорихте, спокойно може да се създава от Службата по зърното, но аз не бих отменил текста в Закона за държавните резерви преди 1 януари 2007 г., защото, докато създадете новата агенция на практика няма да има за такива изключителни обстоятелства, за които Вие говорихте възможност в страната да се интервенира, дори по начина, по който се интервенира преди година и половина, ако това се изисква от интересите на българите и от необходимостта да се осигури зърно.
    Така че аз ви предлагам все пак да помислите в комисията дали преди да се създаде тази агенция трябва да отменяте това, което сега съществува и по никакъв начин съществуването на стратегически резерв по мое мнение няма да пречи, докато се създаде новата агенция, а както Вие казахте за това се изисква време, опит и кадри. Така че, докато не се промени това, което се предлага в § 26 и съответно в § 2, да се отмени стратегическият резерв и съответно членовете от Закона за държавния резерв, трудно мога да приема законопроекта, който предлагате. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.
    Господин Моллов – заповядайте, имате право за дуплика.
    ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Папаризов, дупликата ми е в смисъл – че това, което казах, че няма нужда от един огромен запас от зърно в България не е само мое мнение, това е резултат и е посочен в изводите на анкетната комисия, която се занимаваше с държавния резерв. По силата на обстоятелствата аз бях председател на тази комисия, както си спомняте, и едно от нейните решения касаеше точно държавния резерв и доколко, какво зърно трябва да се съхранява в него. Тоест, решението на комисията и цялата дискусия, която се водеше там, беше в посока на това, че трябва да си остане само един изключително стратегически запас за военновременни обстоятелства. Останалото количество зърно трябва да бъде обект на интервенция и ако има някакви проблеми със сроковете – примерно да са до края на годината или до средата на 2006 г., това е въпрос, който смятам, че ще намери решение в комисията. Той е по-скоро технически въпрос да се прецени точно как ще действа този интервенционен механизъм, но принципно по смисъл, отмяната на резерв чрез интервенционен механизъм, е полезен и той трябва да започне да работи.
    Аз пак Ви призовавам да преосмислите своята позиция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Ако няма, ще трябва да преминем към гласуване.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговията със зърното - първо четене.
    Гласували 147 народни представители: за 127, против 17, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Уважаеми народни представители, остават 11 минути до 20,00 ч. Точката за Стратегия за сигурността на Република България е изключително важна – надявам се тази седмица да я разгледаме, така че ще прекратим днешното заседание и ще продължим утре с редовно заседание от 9,00 ч.
    Приятна вечер, уважаеми дами и господа.
    Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

    (Закрито в 19,49 ч.)


    Председател:
    Борислав Великов


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Любен Корнезов


    Секретари:
    Светослав Спасов

    Наим Наим


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания