Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 1 март 2002 г.
Открито в 9,12 ч.

01/03/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
    Секретари: Гергана Грънчарова и Весела Лечева


    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    По реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, са постъпили законопроекти, които са подредени по реда на парламентарните групи.
    Първи са законопроектите за омбудсмана, след това е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица.

    Преминаваме към:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ОМБУДСМАНА.
    Вносители на законопроектите за омбудсмана са народните представители Любен Корнезов и Екатерина Михайлова - два законопроекта.
    По законопроектите има становище на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, на Комисията по въпросите на гражданското общество и на Комисията по европейска интеграция. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    Моля председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да запознае пленарната зала със становището на комисията.
    Има ли представител на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, който да запознае пленарната зала със становището на комисията?
    Заповядайте, господин Великов, да прочетете доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    ДОКЛАДЧИК БОЙКО ВЕЛИКОВ:

    "Д О К Л А Д
    относно законопроект за омбудсмана № 154-01-7 от
    12 юли 2001 г., внесен от Любен Корнезов, и законопроект
    за омбудсмана № 154-01-18 от 19 юли 2001 г., внесен от
    Екатерина Михайлова и група народни представители

    На своите редовни заседания, проведени на 4 октомври 2001 г., 18 октомври 2001 г. и 1 ноември 2001 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията, съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разгледа внесените законопроекти за омбудсмана - № 154-01-7 от 12.07.2001 г., внесен от народния представител Любен Корнезов, и № 154-01-18 от 19.07.2001 г., внесен от народния представител Екатерина Михайлова и група народни представители.
    На заседанията присъстваха представители на неправителствени организации и академичната общност, които взеха участие в обсъждането.
    По време на дебатите в комисията се изразиха становищата, че е добре институцията "Омбудсман" да бъде създадена и в България, каквато е практиката в повечето европейски държави. Отчете се препоръката, отправена към нашата страна в Резолюция № 1211 от 2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Комисията разполагаше с положителни становища от министър-председателя, министъра на правосъдието, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на външните работи, министъра на финансите и експерти за обществената необходимост от създаването на такава институция.
    Същевременно внесените законопроекти имат и различия, касаещи изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за омбудсман, начина на неговото номиниране, избора му, статута и правата на омбудсмана, кой и в какви случаи може да подава жалба до него, отговорността, която носи, и др.
    Като взе предвид изразените становища, комисията препоръчва на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване и двата внесени законопроекта. Съгласно приетата процедура, законопроектите бяха поставени на гласуване поотделно.
    Получените резултати от гласуването в комисията са следните:
    1. За законопроекта за омбудсмана № 154-01-7 от 12 юли 2001 г., внесен от Любен Корнезов: гласували "за" - 4, "против" - 1, и "въздържали се" - 3.
    2. За законопроекта за омбудсмана № 154-01-18 от 19 юли 2001 г., внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители: гласували "за" - 3, "против" - 2, и "въздържали се" - 3.
    Председател: (п) Лъчезар Тошев".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Великов.
    Моля председателят на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да представи на пленарна зала становището на комисията.
    Заповядайте, господин Корнезов.

    ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Комисията по жалбите и петициите на гражданите
    относно законопроекта за омбудсмана, внесен от Любен
    Корнезов, и законопроекта за омбудсмана, внесен от
    Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова, Елиана Масева

    На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2001 г., Комисията по жалбите и петициите на гражданите в срока по чл. 65, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разгледа двата законопроекта, които преди малко цитирах. Двата законопроекта бяха разгледани заедно, съобразно изискванията на чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    1. За необходимостта от такъв закон.
    Институцията на така наречения омбудсман, която първоначално е възникнала в Скандинавските страни (кралския омбудсман в Швеция от 1713 г.), днес е познат под различни наименования в почти всички европейски страни, а така също в Латинска Америка и Канада. След промените в Централна и Източна Европа омбудсман е въведен в Полша, Унгария, Словакия, Хърватско, Румъния, Русия, Латвия, Литва, Грузия и Албания.
    Съветът на Европа приема препоръка R/85/13 от 23.09.1985 г. относно институцията омбудсман и Резолюция 85/8 от 23.09.1985 г. относно сътрудничеството между държавите-членки в тази област. Маахстрихският договор предвижда Европейският парламент да избере европейски омбудсман и през 1995 г. за такъв е избран господин Якоб Зьодерман.
    Република България е кандидат за пълноправно членство в Европейския съюз и една от задачите ни е да въведем у нас институцията омбудсман. Всички членове на комисията са единодушни, че е необходимо да се приеме Закон за омбудсмана. Двата законопроекта не противоречат на Конституцията.
    2. Основна философия на законопроектите.
    Омбудсман не е държавен орган. Той няма държавно властнически правомощия. Той не е част от държавната система, а по-скоро елемент на гражданското общество. Чрез омбудсман гражданинът ще има още една възможност да защити своите права и интереси. Това не изключва съдебна, административна или други форми на защита на правата на гражданите. Омбудсман е призван да оказва обществена защита на тези права, когато те се нарушават от представителите на държавната власт.
    И двата законопроекта предвиждат единна структура на институцията омбудсман, а не отделни омбудсмани с различен предмет на дейност, познати например в Швеция. Комисията възприема тази философия на двата законопроекта.
    3. Прилики и разлики в двата законопроекта.
    И двата законопроекта предвиждат омбудсман да се избира от Народното събрание, да има местни структури - областен или местен омбудсман, начин на сезиране на институцията, нейното финансиране и т.н.
    Различията са относно кръгът на лицата, които имат право да сезират омбудсман, изискванията за заемането на тази длъжност, някои от формите на предлагане и отзоваване на омбудсмана, правомощията му и др.
    Комисията приема, че двата законопроекта са съвместими и на основата на тях би могъл да се изработи един общ законопроект по реда на чл. 68, ал. 2 от нашия правилник.
    В хода на разискванията се изказаха различни мнения относно наименованието на институцията, като се търси на български език наименование, отговарящо на неговата същност. Повдигна се въпросът за начина на избор на централния, респективно на местния, областен, омбудсман, за да се гарантира тяхната политическа безпристрастност. Постави се въпроса относно структурата на омбудсмана да се съобрази с евентуалното ново административно-териториално деление на страната. Бе поставен също и проблемът за финансирането.
    Прие се чрез водещата комисия да се изиска становище на органите на изпълнителната власт относно двата законопроекта, а така също да се организира обществена дискусия, в която да участват структурите на гражданското общество, които имат отношение към защитата правата на гражданите.
    След плодотворни разисквания, в които участваха активно всички присъстващи членове на комисията, законопроектът за омбудсмана с вносител Любен Корнезов беше приет по принцип единодушно, без "въздържали се" и без "против".Също така беше приет и законопроектът с вносители Абаджиев, Екатерина Михайлова, Елиана Масева само с 1 глас "против", с мнение на народния представител, че е необходимо по-широко обсъждане.
    Предвид на изложеното дотук Комисията по жалбите и петициите на гражданите предлага на народните представители в Тридесет и деветото Народно събрание да приемат по реда на чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание двата законопроекта за омбудсмана, защото такъв закон и такава институция са необходими." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Моля председателят на Комисията по въпросите на гражданското общество или неин заместник-председател да представи становището на комисията.
    Господин Ляков, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    "На няколко свои заседания Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа двата законопроекта - № 154-01-7, внесен от Любен Корнезов, и законопроект № 154-01-18, внесен от Екатерина Михайлова и група народни представители. Специално заседание на комисията по двата законопроекта бе проведено и в гр. Пловдив с участието на широк кръг представители на местната общественост. В работата на комисията взеха участие и представителите на Обществения съвет към комисията.
    В мотивите към двата законопроекта се подчертава, че основната функция и предназначение на институцията омбудсман е да наблюдава дейността на администрацията в държавата и да бъде възпиращ фактор срещу злоупотреби във властта, които водят до накърняване на правата на човека. Омбудсманът е призван да оказва обществена защита на тези права, когато те се нарушават от държавната власт.
    Комисията е на мнение, че законопроектът с вносител Любен Корнезов по принцип не противоречи на Конституцията на Република България и действащото законодателство. Законопроектът обхваща основните аспекти от организацията и дейността на омбудсмана, но не предлага регламентация на определящи по значение въпроси. Общите положения са декларации, които могат да се приемат, само ако сполучливо определят целта на закона. Проектът не указва каква форма на алтернативна защита представлява омбудсманът и как се вписва в системата от съществуващите средства за защита. Изборната процедура е сравнително добре уредена, но не са ясни видовете актове, с които се реализират предвидените възможности и тяхната обжалваемост - чл. 5 и чл. 11. Правомощията нямат самостоятелна стойност, преди да е определено какъв правен субект е омбудсманът. Не е определено какви по правната си природа са актовете на омбудсмана и обектите на въздействие и надзор от негова страна. Не е изяснен предметният критерий на дейността на омбудсмана. Не се дава разграничителен критерий по отношение на молбите, жалбите и сигналите на гражданите - чл. 20 и следващите.
    Следва да се има предвид, че у нас все още действа закон за предложенията, жалбите, молбите и сигналите на гражданите. Ограничителни и неясни са разпоредбите на чл. 22 и чл. 23. Разпоредбите на чл. 26 са юридически абсурд, след като омбудсманът не е държавен орган, не е предвидена юридическа отговорност за омбудсмана, което поставя под съмнение ефективността му и предполага култивиране на корупционни нагласи.
    Комисията по въпросите на гражданското общество счита, че мотивите към проекта не отговарят на въпросите и не отстраняват неяснотите му. Основна слабост на предложения проект е отсъствието на концепция за ефекта от институцията сред съществуващите правозащитни системи. Липсва разбиране за независимостта и надведомствеността на омбудсмана.
    Законопроектът с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители не противоречи по принцип на конституционноправните разпоредби, както и на законовите разпоредби в действащото право. Проектът почива на принципно правилна структура, но следва да се има предвид, че глава трета, посветена на принципите, трябва да се отнесе или към общите положения, където е систематичното й място, или да бъде предходна по отношение на конституирането на институцията, доколкото принципите следва да се прилагат и при конституирането й. Материята не е равномерно разпределена в отделните глави. Липсват указания за субсидиарното приложение на общите разпоредби, например по Закона за административното производство, както и по имплицитната или експлицитната отмяна на противоречащи или преуредени отношения.
    Комисията по въпросите на гражданското общество е на мнение, че проектозаконът е сполучливо насочен към основните аспекти от организацията и дейността на омбудсмана, но не предлага регламентация на определящи по значение въпроси. Например още в Общите положения, чл. 2, проектът не указва каква форма на алтернативна защита представлява омбудсманът и как се вписва в системата от съществуващите средства за защита. По този начин не се формулира ясно целта на института и се предпоставя колизия с разпоредбите за съответствие с целта на закона - чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство и чл. 12 от Закона за Върховния административен съд - при бъдещия контрол върху актовете и действията на администрацията; във втората глава, чл. 3 не дава отговор на въпроса за вида образователен ценз, специализирания стаж и мандатността на органа; не са изяснени процесуалните правила при подбора на омбудсмана по чл. 3 и чл. 4, критериите за оценка при бланкетно формулираните изисквания за кандидатите, както и самата изборна процедура и нейните последици при възможните варианти и видовете актове, с които се реализират предвидените възможности и тяхната обжалваемост; формулираните в глава четвърта, чл. 17 правомощия нямат самостоятелна стойност преди да е определено какъв правен субект е омбудсманът; не са определени обектите на въздействие и надзор от страна на омбудсмана. Разпоредбите на чл. 19 и следващите използват отрицателен критерий за изключване на определени органи от кръга на въздействие на омбудсмана; не е предвидена юридическа отговорност за омбудсмана, което поставя под съмнение ефективността му и предполага култивиране на корупционни нагласи.
    Комисията смята, че мотивите към проекта не отговарят на въпросите и не отстраняват неяснотите му. Основната слабост на предложения проект е отсъствието на концепция за ефекта от институцията Омбудсман. Липсва разбиране и за независимостта и надведомствеността му, затова че може да бъде единствено държавен орган, за да защитава правата и интересите на гражданите.
    Въз основа на направените забележки Комисията по въпросите на гражданското общество предлага законопроектът за омбудсмана с вносител Любен Корнезов и законопроектът с вносител Екатерина Михайлова и група народни представители да не се приемат на първо четене.
    Становището на комисията е прието с 10 гласа "за" и 2 гласа "въздържали се".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
    За процедурно предложение има думата госпожа Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да направя процедура на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за отлагане разискванията на внесените законопроекти със следните мотиви.
    Знаем, че бяха внесени както законопроектът на госпожа Надежда Михайлова, така и законопроектът на господин Любен Корнезов. Но освен тях в Народното събрание беше внесен и впоследствие оттеглен законопроектът с вносител Емил Кошлуков и група народни представители. Тази сутрин в деловодството на Народното събрание законопроектът е внесен отново с вх. № 254-01-21.
    Считам, че материята за омбудсмана е изключително сложна и специфична и с изключителна обществена значимост. Поради това обстоятелство мисля, че в интерес на цялото българско законодателство и на българското общество е наистина тези законопроекти да бъдат обединени и разгледани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
    Госпожа Чилова направи процедурно предложение за отлагане на разискванията.
    Господин Корнезов иска да направи противно процедурно предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Това процедурно предложение въобще не може да бъде гласувано. Въобще! Четете чл. 40, ал. 7 от правилника! В чл. 40, ал. 7 изрично е казано: "Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения по законопроектите." Длъжно да разгледа по същество! Там пише. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Чилова да се отложи разискването по законопроектите по съображенията, които бяха изложени от нея.
    Гласували 144 народни представители: за 105, против 37, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Цитираният текст от господин Корнезов в чл. 40, ал. 7, изречение трето, а именно: "Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения", се изчерпва с изчитането на становищата на комисиите - това, което беше направено току-що.
    За второ процедурно предложение има думата господин Местан.
    ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Съзнавам, че процедурното предложение, което ще направя, беше по-редно да се направи вчера. Но в интерес на изработването на един наистина добър закон за опазване на околната среда, позволете ми да направя процедура - срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 14 дни от приемането на законопроекта за опазване на околната среда № 102-01-35, внесен от Министерския съвет на 13 декември 2001 г.
    Това предложение е съгласувано с членовете на Комисията по околната среда и водите и те са на мнение, че 7-дневният срок няма да бъде достатъчен за прецизно изработване на предложенията между първо и второ четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Местан.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за писмените предложения по законопроекта за опазване на околната среда да бъде 14-дневен.
    Гласували 136 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    По реда на чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили и три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица. По тези законопроекти няма становища на водещите комисии.
    За процедурно предложение има думата госпожа Георгиева.

    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Честит празник на всички колеги! Много здраве и късмет!
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на основание чл. 42, ал. 2, т. 4 предлагам отлагане на разискванията във връзка със Закона за облагане на доходите на физическите лица и корпоративното подоходно облагане. Смятам, че са нарушени процедурите на чл. 64 от правилника, тъй като в момента не са представени становище и доклад на водещата комисия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За противно процедурно предложение думата има господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз правя противното предложение - да се гледа проектът за промяна в този закон. Защото по този начин, по който мнозинството процедира, всъщност обезсмисля целия този член на нашия правилник. Тези комисии могат да не гледат през цялото време на съответното Народно събрание законопроекта, който опозицията е предложила, и по този начин да обезсмисля този правилник.
    Аз смятам, че този закон в частта патентен данък е един изключително важен обществен въпрос. Още миналата година предупреждавахме, когато се приемаше законът, че ще се стигне до такава ситуация. След като е назряло общественото негодуване по него, днес мнозинството с такива трикове да го отлага в някакво бъдеще, което никога може би няма да дойде, след като председателят на парламента вчера пое ангажимент, че този закон ще влезе и то в срок, днес мнозинството, ако наистина го отхвърли с тази парламентарна хватка, само ще докаже невъзможността да решава истинските проблеми на българското общество. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Искам да припомня все пак, че председателят на Народното събрание пое ангажимент вчера за друг законопроект, а не за този, който в момента се разглежда.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ОДС, от място): Вие не сте в час!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения.
    Първото е да се отложи разискването по този законопроект, поради това, че няма становище на водещата Комисия по бюджет и финанси.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 160 народни представители: за 93, против 67, въздържали се няма.
    Процедурното предложение се приема.

    Следващата точка от дневния ред е:
    СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА "БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ" АД - СОФИЯ.
    Има становище на Комисията по икономическата политика.
    Моля представител на Комисията по икономическата политика да прочете становището.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател!

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по Стратегия № 202-03-6 от 12 февруари 2002 г. за
    приватизация на "Булгартабак холдинг" АД - София,
    внесена от Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 20 февруари 2002 г., с участието на министъра на икономиката, министъра на земеделието и горите и представители на Агенцията за приватизация, Комисията по икономическата политика разгледа Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД - София, внесена от Министерския съвет.
    Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД е разработена на основата на досегашния успешен опит в областта на приватизацията и отчита препоръките, направени от международния консултант "Кредитанщалт". В Стратегията ясно е изразена политическата воля за бърза приватизация на "Булгартабак холдинг" АД като цяло. Основната цел, която се преследва с приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД е да се защитят преди всичко националните интереси, в това число и интересите на тютюнопроизводителите, изразяващи се в по-нататъшното производство на тютюн в страната, последващата му преработка на територията на България, запазване на българските марки цигари и тяхното производство на базата на български тютюн както на територията на страната, така и в чужбина, както и поддържането на определена численост на персонала на "Булгартабак холдинг" АД в съответствие с бизнеспрограмата.
    Чрез Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД се цели още и преструктурирането на холдинга, като чрез оптимизиране дейността на компанията и усъвършенстване на производственото й оборудване се очаква тя да се превърне в мултинационална компания, която ще оперира не само на българския пазар, но и ще осъществява сериозна експанзия на международните пазари. С приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД се цели също така и получаването на възможно най-голям размер на парични постъпления в бюджета от продажбата на холдинга, както и запазване и увеличаване на приходите в бюджета от данъци и акцизи.
    В Стратегията е предвидено, че преди продажбата на "Булгартабак холдинг" АД ще бъдат предприети необходимите действия, свързани с изваждането на Института по тютюни и тютюневи изделия от активите му. По този начин се гарантира запазването на правата на държавата върху сортовете тютюн.
    Стратегията предвижда продажбата на "Булгартабак холдинг" АД да се осъществи чрез конкурс, който ще протече на два етапа. Изборът на този метод е обусловен от желанието на правителството за максимална гъвкавост при вземането на решения.
    В Стратегията ясно е изразено желанието на държавата да разполага с механизъм за противопоставяне на онези действия на инвеститора, които биха застрашили съществуването и успешното развитие на холдинга. Това ще се постигне чрез наличието на адекватна законова рамка, въвеждане в устава на холдинга на "златна акция" и ефективен следприватизационен контрол, осъществяван на базата на сключения приватизационен договор.
    В хода на обсъждането народните представители поставиха въпроси относно възможността да бъдат променяни условията на конкурса между първия и втория етап, наличието на задължително условие към бъдещия купувач да запази някакъв минимум от сега съществуващите фабрики за производство на цигари, статута на "златната акция", механизмите за защита интересите на миноритарните акционери, гаранциите за бъдещото изкупуване на българските сортове тютюн и преди всичко на ориенталските, гаранциите за запазването на българките марки цигари, както и необходимостта от промени в някои закони, преди приватизацията на "Булгартабак холдинг" АД. Беше поставен и въпросът дали само бъдещият собственик ще преструктурира дружеството и защо преди стартирането на приватизационната процедура не се преструктурират смесените дружества в Русия.
    Отделни народни представители изказаха мнение, че избраният приватизационен метод много наподобява на метода "преговори с потенциални купувачи", че има известно смесване между стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД и стратегията за развитие на тютюневия бизнес, както и че е налице известен конфликт между целите на приватизацията на холдинга.
    Бяха направени препоръки да се прецизира предметът на продажба, като отпаднат думите "заедно с държавното участие в дъщерните дружества на холдинга", както да се преаранжират в низходящ ред изискуемите елементи, съдържащи се в индикативната оферта, като най-голяма тежест се даде на елементите, предложения за количествата тютюн, които ще бъдат изкупени от българските производители на тютюн и срокът на изкупуване. Следващият критерий е предложение за развитието износа на тютюн и цигари на компанията.
    В резултат на проведеното гласуване със 7 "за" и 4 "въздържали се" Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да одобри стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД, внесен от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    Има ли желаещи да вземат отношение по разглеждания въпрос?
    За процедурно предложение, заповядайте, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По време на дискусията в Комисията по икономическата политика бяха направени много предложения за промени в самата стратегия, които вносителят прие.
    Бих искал да попитам дали вносителят възнамерява сега да ни представи този осъвременен, така да се каже, вариант на стратегията, тъй като това беше един от основните въпроси, който беше обсъждан в Комисията по икономическата политика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    Господин Василев, имате думата да представите стратегията.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Честит празник най-напред и дано всичките дни в тази година да са слънчеви като този.
    Уважаеми господин Папаризов, благодаря Ви много за това, че представихте доклада от името на Комисията по икономическата политика. Аз съм готов, разбира се, да взема отношение по всички поставени въпроси. Най-напред - на Вашия последен въпрос.
    Наистина след подробното неколкочасово обсъждане в Комисията по икономическата политика ние като вносители заедно с Агенцията за приватизация въведохме някои корекции в самата стратегия. Предполагам, че сте получили последния текст. Ако не, след днешния ден отново ще ви изпратим последния вариант.
    Не се е променила цялостната структура на тази стратегия, както и основните параметри. Промените обаче са в няколко посоки. Една от тях е конкретна - доразработена е темата за Института по тютюните, където се засилват неговите контролни функции. След малко ще се върна на тази тема.
    Освен това по отношение на приоритетите вследствие на предложенията, направени в Комисията по икономическата политика, изрично са променени като последователност някои от тези приоритети, като на първо място винаги се извежда защитата на интересите на производителите на тютюни. Тоест, това са тези десетки хиляди семейства в много региони на страната, особено в планински, полупланински, по-изостанали региони, където това е основен поминък наистина на десетки хиляди семейства.
    С риск да повторя някои от основните параметри, докладвани от господин Папаризов, позволете ми, уважаеми дами и господа, да ви запозная накратко със стратегията. Това, както виждате, е първата стратегия от този вид, която нашето правителство внася в Народното събрание за обсъждане. Това няма да е последната такава стратегия. Вчера на заседание на Министерския съвет ние официално одобрихме и стратегията за приватизацията на Българската телекомуникационна компания. Тя също е готова и в най-кратки срокове ще я представим за обсъждане в Народното събрание.
    Предвиждаме в бъдеще при подобни случаи и други стратегии за ключови, структуроопределящи предприятия и за цели отрасли също да бъдат внасяни за обсъждане в Народното събрание и, разбира се, представени за широка обществена дискусия поради големия интерес, поради голямата важност на тези отрасли и поради голямата отговорност, която всяко едно правителство, което ще ги приватизира, трябва да поеме пред нашето общество.
    Основните идеи на стратегията са следните. Най-напред ние наистина трябва да продадем "Булгартабак холдинг" бързо, сега, веднага. Причините са известни отдавна. Международната конюнктура в момента е подходяща. Интересът към България е безпрецедентно висок. Има голям брой потенциални инвеститори, които биха се заинтересували през тази година да купят "Булгартабак холдинг". На инвестиционната конференция за "Булгартабак" през есента се появиха 12 потенциални кандидати и оттогава още един - 13-и, е заявил интерес. Това, разбира се, далеч не означава, че ние ще имаме 13 оферти. Напротив. Само ще ви напомня, че преди 2-3 години, когато имаше подобна процедура, получихме точно нула оферти.
    След този период, в който ние продаваме нашия тютюнев холдинг, други държави от региона ще направят същото. Практиката показва, че който първи свърши, най-много печели. След като интересът бъде насочен към други страни, България би могла да бъде позабравена. Освен това финансово-икономическите резултати на "Булгартабак холдинг" за последните години не са впечатляващи. Напротив, те са се влошили значително по всички параметри. Печалбата от доста висока преди пет години сега клони към нула и това не е случайно.
    Изключително важна тема е дали да продадем "Булгартабак холдинг" като цяло или по някакъв начин на части. Тук работната група за приватизация на "Булгартабак холдинг", която включва представители на шест институции, достигна единодушно до извода, че трябва да се приватизира холдингът като цяло. Това е единственият шанс в обозримо бъдеще България да има конкурентна и растяща мултинационална компания, която да изкупува колкото се може повече тютюн от българските селскостопански производители, да го обработва в България, да произвежда цигари в България, да изнася суров тютюн, обработен тютюн, да изнася български цигари, част от този тютюн да бъде пренасочен към фабриките - дъщерни дружества на "Булгартабак холдинг" в чужбина, където с производството, с употребата на български тютюни да се произвеждат български марки цигари. Това според нас най-добре ще защити националните интереси. Обратно, ако ние решим да продадем "Булгартабак холдинг" на части, ще ви припомня, че има 22 дружества в България и 8 в чужбина, т.е., общо 30, тогава очакваме няколкото перли в короната, така да се каже, да бъдат продадени успешно и всички останали фабрики да бъдат затворени. След това се очертава да бъдат произвеждани предимно или единствено чужди марки цигари на българския пазар и по никакъв начин новите купувачи да не бъдат заинтересовани от износ на български марки цигари.
    Следващата тема е за целите на приватизация на "Булгартабак холдинг".
    Уважаеми колеги, предвиждам това да бъде единствената сделка или почти единствената сделка в приватизацията при нашето управление, при която цената да не е най-важният показател при приватизацията. При повечето други сделки цената ще бъде най-важният или единствен показател, по който ние ще избираме бъдещите купувачи-инвеститори.
    Като първа цел сме си поставили запазването и по-нататъшното развитие на тютюневия и на цигарения бизнес в България.
    Втора цел, разбира се, е постигането на максимален размер на паричните постъпления в бюджета от продажбата на холдинга. Това все пак е едно от атрактивните предприятия в България и не е все едно на каква цена ние ще го продадем.
    Третата цел, която, разбира се, е свързана с първата, е подкрепа на тютюнопроизводителите в България чрез използване, доколкото е възможно, на български тютюни като основна суровина за производство на цигари, включително и на български марки цигари.
    Четвъртата цел е развитие на чуждестранните пазари на цигари и тютюни на "Булгартабак холдинг" и увеличаване на експортната дейност на компанията. Ясно е, че малкият български пазар с 8 млн. население и около 3 млн. пушачи не може да бъде единственият пазар за компания с претенции да бъде мултинационална компания. По света има много стотин милиона пушачи, които са потенциални клиенти на "Булгартабак холдинг". "Булгартабак холдинг" е загубил до голяма степен своите традиционни пазари. Има едва 1 на сто от руския пазар, което е крайно недостатъчно.

    Следващата цел е преструктурирането на "Булгартабак холдинг". Ясно е, че сегашната структура не е най-добрата възможна и трябва да се усъвършенства организационната структура, оборудването, да се извършат инвестиции, насочени към модернизиране на технологиите в съответствие с приетата бизнес-програма от бъдещия инвеститор.
    Шестата важна цел е поддържане на определена численост на персонала на "Булгартабак холдинг" в съответствие с предложената и одобрена бизнес-програма. Тук бих искал да уточня, че ако в дружествата на "Булгартабак холдинг" в България, отново ви напомням, това са 22 дружества, работят приблизително 8 хил. индустриални работници и служители, то много по-важен за нас е социалният ефект за десетките хиляди семейства, които са селскостопански производители на тютюн, които биха били най-силно засегнати положително или не толкова положително от една успешна или не толкова успешна приватизация на "Булгартабак холдинг".
    Седмата цел, която в никакъв случай не е за пренебрегване, е запазване и постепенно увеличаване на приходите в бюджета от данъци и акцизи. Независимо кой е собственик на "Булгартабак холдинг" - дали е държавата или е частен инвеститор, тютюни в България ще се произвеждат, цигари в България ще се продават и от тях ще има сериозни постъпления в бюджета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се, че ще приемете с разбиране това прекъсване на деловата работа на българския парламент, защото скъпи гости на днешното ни заседание са членовете на Руската парламентарна делегация, начело с председателя на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация уважаемия Генадий Николаевич Селезньов. (Всички депутати стават и с ръкопляскания поздравяват делегацията.)
    Генадий Николаевич Селезньов е избран за заместник-председател на Държавната дума през януари 1995 г., през януари 1996 г. е избран за председател на Втората Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация, а от 18 януари 2000 г. е избран за председател на Третата Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация.
    Ние особено се радваме, че нашите руски приятели гостуват на Народното събрание в дните, когато на 3 март се готвим да честваме 124-годишнина от Освобождението на България и националния празник на Република България.
    Трети март е светла дата в историята на българо-руските отношения. Това е и ден на нашата признателност към саможертвата на хиляди руски синове, отдали живота си за свободата на българския народ.
    Уважаеми госпожи и господа народни представители, като приветствам нашите руски гости, искам от ваше име да им пожелая приятно прекарване в приятелска България и успешно участие в съвместните ни усилия за развитието на българо-руското парламентарно сътрудничество и за заздравяване на приятелството между нашите два народа.
    Още веднъж нека приветстваме нашите скъпи гости. (Депутатите стават. Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, имате думата да продължите Вашето изложение.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа! Предмет на продажбата при приватизацията на "Булгартабак холдинг" ще бъдат до 80 процента от акциите на холдинга. Правителството изразява желанието си да продаде точно 80-процентен пакет, но, разбира се, ние сме длъжни да проявим известна гъвкавост, като при всички случаи желанието ни е да продадем мажоритарен пакет, тоест над 51 процента.
    Двадесет процента ще бъдат листвани в крайна сметка на Българска фондова борса - София, като ще ви напомня, че и в момента около 7,1 процента са вече листвани на Българската фондова борса. Тоест очакват се още допълнителни 13 процента.
    Профилът на потенциалните инвеститори би могъл да бъде доста разнообразен. След първия етап на приватизацията ние ще успеем да проверим кои са потенциалните инвеститори. Очаква се те да бъдат от следния тип: производители и търговци на тютюни, втори тип - производители и търговци на цигари. Разбира се, възможна е и комбинация между двата. Бизнесите са свързани и много световни компании произвеждат едновременно и тютюни, и цигари.
    Възможно е да се появят и финансови инвеститори с известен опит в производството на цигари и управлението на подобни компании. Възможни са, разбира се, консорциуми от всички гореспоменати инвеститори. Целта е да се привлекат колкото се може повече оферти, за да се получи по-силна конкуренция.
    Според духа на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който приехте преди седмица, предвижда се приватизация чрез публично обявен конкурс. Според новата наредба тези конкурси протичат на два етапа.
    На първия етап ще се явят всички потенциални инвеститори, които ще представят индикативни оферти. И тези оферти ще съдържат подробна информация относно предлаганата покупна цена, относно доказателства за тяхната финансова обезпеченост, както и комплексна бизнес-програма. А тази бизнес-програма ще трябва да съдържа информация по следните теми: предложения за количествата тютюн, които ще бъдат изкупувани от българските производители на тютюн и в какви срокове.
    Ще отворя една скоба, че моят колега - министърът на земеделието и горите господин Дикме, е предвидил квота от около 72 хил. т тютюн към момента на присъединяване на България към Европейския съюз. Това ще бъде нашата цел.
    Другият компонент на комплексната бизнес-програма е предложение за развитие на износа на тютюн и цигари. Тук осигуряването на сериозни чуждестранни пазари е от ключово значение. Предложения за инвестиции, в това число срок, начин на извършване, дали това ще стане чрез увеличение на акционерния капитал или чрез привлечени средства, както и предложения за мястото на извършване на инвестициите. Не е все едно дали това ще стане в българските фабрики или също така в чуждестранните дружества. Начинът и мащабите на преструктуриране - дали ще се наложи да се преструктурират някои от дъщерните дружества, дали някои от фабриките в средносрочно бъдеще ще бъдат продадени и дали ще се освободи компанията от някои така наречени неоперативни активи, както и ниво на заетостта.
    По време на втория етап вече ще бъде фиксиран точно процентът за продажба, например 80 процента от акциите. И предложенията на инвеститорите, които ще бъдат не повече от 5, дано да има толкова, ще включват следните елементи:
    Първо, количество тютюн по сортове и по години.
    Второ, продажна цена.
    Трето, размер на инвестициите с начин и място на тяхното извършване.
    Четвърто, предлагане на численост на персонала и в какъв срок.
    И пето, предложение относно начина на уреждане на задълженията на холдинга, включително и някои необслужвани задължения към работниците и служителите на компанията към бюджета и към Националния осигурителен институт.
    Изключително важен момент е решението за отделяне на Института по тютюна и тютюневите изделия от състава на "Булгартабак холдинг". С цел защита на националните интереси и запазване на българската собственост върху марките, сортовете произвеждани тютюни в България, този институт ще остане държавен и ще бъде прехвърлен към структурите на Министерството на земеделието и горите. Ще бъдат засилени контролните функции на института и стратегическата цел е подготовката на тютюнопроизводителите към бъдещото ни членство в Европейския съюз, постепенно подобряване на сортовата картина или карта на страната, увеличаване на произвежданите количества и осигуряване на по-добри, по-високи и по-устойчиви доходи за това население.
    При уточняване на позициите на България при преговорите с Европейския съюз в главата "Социална политика" след тежки преговори България настоява за минимум 4-годишен срок, преходен период за привеждане на българските цигари към европейските критерии по отношение на максималното съдържание на катрани и никотин. Четиригодишен преходен период е максималното, на което можем да се надяваме, но това е минималното, което ние искаме. Това означава, че в зависимост от това кога ние ще станем пълноправни членове имаме един срок от почти 10 г., в който българската индустрия ще може да се приспособи към новите условия.
    Изключително важно е какъв ще бъде механизмът за осъществяване целите на приватизацията и за осигуряване на балансирано влияние на държавата и на правителството при вземане на бъдещи стратегически решения от бъдещия собственик на "Булгартабак холдинг". Държавата наистина ще се раздели с по-голямата част от своите акции. Тя обаче ще запази поне една акция, която ние на жаргон наричаме "златна акция". Това означава следното. В приватизационния договор, в споразумението между акционерите, което е честа практика в цял свят, и в устава на дружеството ще бъдат записани определени условия, че докато държавата е притежател на тази така наречена "златна акция", тя ще има сериозни права за влияние върху стратегическите решения на "Булгартабак холдинг", държавата ще има свои представители в Съвета на директорите и тя ще има право на вето върху приемане на някои неблагоприятни за националните интереси решения. Такива решения, до които ние, разбира се, няма да стигнем, биха могли да бъдат ликвидация на компанията, промяна на нейното име, тоест загубване на българския характер на името на компанията, преместване на нейното седалище в чужда страна или в офшорна зона, решение за промяна на предмета на дейност, решение за загубване, тоест за неизгодно прехвърляне на някои видове търговски марки, решение за сериозни отклонения от предложената и одобрена бизнеспрограма, както и неизгодни за държавата решения за промени в устава на дружеството.
    Механизмите за контрол са не само тази "златна акция". Механизмите са и адекватната законова рамка. Разбира се, държавата има и много сериозни възможности за влияние върху икономическата среда чрез икономическите закони, чрез Закона за тютюна и чрез много други свои действия. Много важен е и ефективният следприватизационен контрол, който ще бъде осъществяван на базата на приватизационния договор. Практиката до момента показва, че държавата не е особено успешна при извършване на следприватизационен контрол в голям брой от структуроопределящите за националната икономика сделки.
    Позволете ми още веднъж да ви благодаря за възможността да обсъждаме тази стратегия. Готови сме да изслушаме всички ваши предложения, коментари, въпроси, тъй като новият закон за приватизация скоро ще влезе в сила и очаквам в най-скоро време, до броени дни, да започне и процедурата по приватизация на "Булгартабак холдинг". И ще ви напомня, че наш консултант по сделката е една от международните инвестиционни банки "Кредит анщалт" от Виена. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Василев.
    Преминаваме към разисквания по стратегията за приватизация.
    Имате думата.
    Заповядайте, господин Тасим.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Още в началото искам да заявя, че Парламентарната група на ДПС приветства подхода, който е избрало Министерството на икономиката за приватизацията на "Булгартабак холдинг". На практика се прилага член от все още непубликувания Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Изпълнява се един ангажимент на настоящото правителство за бърза и прозрачна приватизация. Убедени сме, че така ще се постъпи и за другите държавни монополи, държавни икономически структури, предлагащи обществени услуги. Нашите поздравления, господин вицепремиер!
    Какво всъщност ще приватизираме?
    "Златната кокошка" на България, която даваше над 32 на сто от валутните приходи на страната, беше "златна" допреди 15 г., а сега? Холдингът в момента е просто един данъчен инспектор, който събира акциза от пушачите, които са почти само български, за съжаление, в размер на 600 млн. лв. и почти никакъв принос няма към приходната част на бюджета като данък печалба. В същото време с най-висока средна работна заплата за страната - около 2000 лв. Двадесет и две дружества в страната и 8 извън нея, обединени в холдинг, е нещо уникално за световната практика. Уникалността в случая обаче не е ценност, напротив. В света няма икономически субект, който да обединява преработватели, търговци на тютюни и производители на цигари. Никаква икономическа логика. Просто комунизъм. Всичките външнотърговски дружества са губещи. Този факт не учудва никого. Решенията са взети през далечната 1988 г. През последните 100 години няма да намерите случай, когато една фирма не патентова производствената си марка в друга държава, където я произвежда. Стигна се дотам, че днес мастит български "бизнесмен" иска да продаде за 12,5 млн. долара на холдинга правата върху български марки цигари, регистрирани в Русия. Всички компетентни и некомпетентни знаят за какво става въпрос, но не се намери компетентен орган или ръководство на холдинга, който да предотврати или просто да възстанови държавния интерес в Русия. Преди десет години вероятно щяхме да получим над милиард долара, а сега?
    От гледна точка на Парламентарната група на ДПС днес цената не може да бъде водеща. Ако не се приватизира в най-къс срок, след година, максимум две, "Булгартабак холдинг" ще се декапитализира, тоест ще фалира. Ще загубим един от най-големите донори на бюджета, а по-важното - ще увеличим безработицата с 50 процента, тоест 300-350 хил. души ще останат без препитание. Имайки предвид всичко това и не само гореизложеното, един неправилен подход и начин на провеждане на приватизацията на "Булгартабак холдинг" може да доведе до изключително негативни последици. Най-малката последица по значение ще бъде падането на властта.
    До 1997 г. по ред причини не се стигна до приватизация, но най-вече поради това, че "Булгартабак холдинг" беше дойна крава за богоизбраници, а и думата приватизация предизвикваше идеологически дискомфорт на управляващите. Тогава течеше така наречената масова приватизация. Последно управлявалите страната измислиха РМД-приватизация като идеологически аналог на масовата. "Булгартабак холдинг" се оказа голяма хапка за тях. Разбирането, че купувачи сме аз, брат ми, зетят и приятелите от клуба някак не заработи, но за радост. Не съм убеден, но може би и заради така наречената "кумова срама" не можеше да мине с РМД закриване на холдинга.
    Ние, представителите на ДПС в Комисията по икономическата политика, предложихме промени в представената стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг". По същество те бяха приети от комисията и от присъствалия на заседанието вицепремиер Василев. Очакваме същата подкрепа и от вас, уважаеми колеги.
    Първо, искам да ви запозная с тях и накрая ще изразя и мотивите.
    В раздел V, т. 2 - "Профил на потенциалните инвеститори", предлагаме преаранжиране на евентуалните инвеститори по степен на тежест:
    1. консорциум от финансови инвеститори и търговци на тютюни;
    2. търговци на тютюни;
    3. консорциум от финансови инвеститори и търговци на цигари;
    4. търговци на цигари.
    В т. 3 - "Приватизационна процедура", първи етап, предлагаме преаранжиране в низходящ ред по важност на индикативните оферти:
    I. Комплексна бизнеспрограма. Тя трябва да съдържа следните елементи, подредени по тежест:
    1. предложения за количествата тютюн, които ще бъдат изкупени от български производители, съгласно националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството.
    2. предложения за развитие на износа на тютюна и български марки цигари;
    3. предложения за инвестиции;
    4. ниво на заетост;
    5. срок за извършване на преструктурирането.


    II. Това е по важност да бъде предлаганата покупна цена.
    III. Доказателства относно финансовата обезпеченост на оферираната цена.
    За втори етап на приватизационната процедура предлагаме следната промяна, разбира се пак по степен на тежест:
    1. перспективи за развитие на тютюнопроизводството, износа на тютюни и български марки цигари;
    2. социални последици;
    3. парични постъпления от приватизацията;
    4. размер на инвестициите с основен акцент върху преработката на тютюни;
    5. предложения за численост на персонала;
    6. начини за уреждане на задълженията на холдинга.
    Мотиви за нашите предложения:
    I. Преаранжирането на критериите за оценка на офертите цели ясно да покаже на евентуалните купувачи очаквани поведения за периода по договора за продажба. Надявам се, че разбирате: за нас най-важното е преработката на български тютюни, износът на български тютюни и износът на български марки цигари.
    II. Ние желаем инвестициите да отидат основно в преработвателните дружества на холдинга. Понастоящем те са Ахилесовата пета в структурата на производството и пряката връзка с тютюнопроизводителите.
    В третия сегмент на тютюневия бизнес - производството на цигари, холдингът притежава свръхмощности, както и технологии и машини за производство на световно ниво. Те са просто най-доброто от нашата индустрия като цяло.
    III. Ние смятаме, че този подход ще даде достатъчни гаранции за достигане най-малко на 70 хил. т, от които две трети ориенталски тютюни - квота, успешно защитена пред Европейската комисия като тютюнопроизводство в България.
    IV. Надяваме се, че холдингът ще остане като един от най-големите донори в приходната част на бюджета.
    Най-дискусионният елемент от стратегията за приватизация на "Булгартабак - холдинг" е понятието "златна акция", което трябва ясно да е формулирано в устава на новото дружество. Аз няма да коментирам така наречената златна акция, защото съм го правил десетократно. В най-общ вид нашето виждане е проектоуставът да е съставна част от проектодоговора за продажба на холдинга. На практика на това понятие се вменяват изключителни възможности, подобни на притежаването на 34 на сто от акциите на дружеството. Това е основното условие за подкрепа от страна на парламентарната група на Движението за права и свободи на предложената от Министерския съвет стратегия за приватизация на "Булгартабак - холдинг". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Касим.
    За реплика - господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изслушах с огромен интерес изказването на господин Тасим, защото го приемам и като официална позиция на Движението за права и свободи. Приемам за себе си констатацията, която Вие направихте, че ако преди години дружеството е струвало повече от 1 млрд., в резултат на редица фактори днес вече ние не можем да търсим в цената определящия фактор за по-нататъшната съдба на холдинга.
    Освен това Вие казахте, че всички държавници досега не са намерили сили, за да потърсят отговорност за този огромен грабеж, който ставаше в "Булгартабак". Моята реплика към вас е следната:
    Сега вие сте тези държавни мъже, които управлявате държавата. Господин вицепремиерът заяви официално и се ангажира, че поне 50 млн. долара са загубите и откраднатото на година. Четири години по 50 са 200 млн. долара откраднати от българския народ само от това предприятие! А вие знаете какви компромиси правим за кредитите на Международния валутен фонд.
    Отлично знаете като държавни мъже каква е била и схемата: със заповед на финансовия министър се прави ревизия на задграничните дружества. Загубите и пасивите се прехвърлят на холдинга. Всичко излиза ОК в момента на проверката. Идва ревизията в холдинга - холдингът прехвърля загубите на дружествата, ревизията на холдинга е чиста... Всички го знаем и се наричаме държавни мъже, и се вайкаме, че някой ни е ограбил и народът ни е беден...
    Питам ви: преди да го продадем, ще кажем ли на грабителите да спят спокойно или ще потърсим отговорност преди продажбата? Това питам и Вас, и вицепремиера.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Божинов.
    За втора реплика - господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз не разбрах от господин Тасим дали ДПС подкрепя стратегията. От Вашето изказване това не стана ясно. Вие сте направили добри предложения, те обаче не са били представени в комисията, не са гласувани в комисията. Вие ги четете тук, господин Василев си ги записва, Народното събрание не ги знае.
    Според мен и всички тези предложения, за които говори заместник министър-председателят, и вашите предложения - всичко това трябва да бъде получено в писмен вид и да е ясно дали то влиза в стратегията. Това вече нова стратегия ли е, доколко е изменена? Народното събрание трябва да се запознае, трябва да мине през Комисията по икономическата политика и тогава вече ние да седнем да обсъждаме един документ. Защото първоначалният документ в момента се променя. С вашето предложение той се променя.
    Аз ценя вашата загриженост към приватизацията. Знам колко това е свързано с тютюнопроизводителите. Но нека да го направим така, както трябва, а не да обсъждаме документ, който всъщност не сме видели. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Тасим, заповядайте.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Уважаеми колега Ляков, има един проблем или една позиция, в която ние с Вас се разминаваме. Има проблеми, касаещи като цяло България и Парламентарната група на ДПС. Ако аз не съм в залата, питам колегите за какво става въпрос и евентуално дали мога и трябва да се намеся.
    Когато вицепремиерът представяше стратегията, аз чух поне половината от предложенията, които ние направихме в Комисията по икономическата политика.
    Първо, искам да ви кажа, че дебат за предложената стратегия за приватизацията на "Булгартабак - холдинг" в Комисията по икономическата политика имаше. Чух от вицепремиера Василев основните наши искания, но предполагам, че не е имал време да обобщи цялото. Приветствам вашето желание да видим в писмен вид всички наши предложения и доуточнения, които направих преди малко.
    Но пък не разбирам това обвинение да кажете, че не е минало през комисия и т.н.. Просто не е вярно, тъй като иначе документът не може да влезе в пленарната зала. И прави чест на министерството, че първо Министерският съвет предложи това в комисията и това вече е факт и в пленарната зала.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение думата има господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз искам в рамките на процедурното предложение, което правя, да изясним какво точно трябва да се случи с тази стратегия. Първо, в раздел пети като предмет на продажбата е записано, че се продава пакет от 51 до 80 на сто от капитала на "Булгартабак - холдинг" и след това е записано: заедно с държавното участие в дъщерните дружества на холдинга. Това или е стратегия за продажба на 51 до 80 на сто от капитала на "Булгартабак", или е стратегия за нещо различно.
    В комисията се разбрахме, че този текст трябва да отпадне, което на мен ми говори, че ние трябва да променим стратегията. Затова моето процедурно предложение е следното: имаме раздадена една стратегия, приета от Министерския съвет. Днес и в следващото пленарно заседание ние ще водим дебати по тази стратегия. Очевидно има много добри предложения. Аз приветствам предложенията, които се правят от господин Тасим. Те бяха направени и в комисията, но тях ги няма написани.
    Затова предлагам, след като протекат дебатите, вицепремиерът да има волята и ангажираността да внесе поправките, които са направени в тази стратегия, тя да се приеме с тези поправки от Министерския съвет и това да бъде стратегията, която ние ще одобряваме. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трудно е да се формулира това Ваше процедурно предложение като предмет на гласуване. Да разбирам ли, че предлагате днес да се разисква, като се отложи гласуването? Какво предлагате?
    НИКОЛА НИКОЛОВ: Напротив, да се разисква днес и с акта на приемане...
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие защо нямате новия текст?
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ, от място): Нека да ни раздадат новия документ през почивката.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Защо нямате новия документ? Смятаме, че го имате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да се раздаде.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да благодаря на всички изказали се.
    Има нов текст на Стратегията, който смятаме, че сме предали в Народното събрание. Ще проверим къде се намира и ще бъде раздаден.
    Уважаеми колеги, разликите между новия и стария текст не са толкова съществени. Мога да ви ги кажа за около 30 секунди. Всички предложения, които Движението за права и свободи и лично господин Тасим направиха, са приети до едно. Те се свеждат до следното:
    Навсякъде, където има изброяване като приоритети и цели, те леко се преподреждат, като на първо място излизат производството на тютюни и защитата на интересите на производителите.
    Господин Николов е прав. В комисията ние се разбрахме втората половина от изречението, където се казва "заедно с държавното участие", да отпадне и то отпадна. С други думи, колеги, за момента няма предложения, които да не са приети или да не са обсъдени. Предлагам днес Народното събрание да подкрепи тази Стратегия.
    Това, което каза господин Божинов, го приемам. Признавам, че ситуацията е доста трудна и че това не е единственото предприятие, което е в подобна ситуация. Част от усилията на правителството и ръководството на "Булгартабак холдинг" АД са насочени към запушване на дупките, затваряне на кранчетата и разчистване на терена за една по-добра и по-успешна приватизация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    От името на парламентарна група - госпожа Драганова, заповядайте.
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри, драги сънародници! Позволете ми от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори да ви поздравя с днешния прекрасен български празник Баба Марта!
    Поисках думата за кратко изявление, защото в дни като този традицията повелява да забравим дребните крамоли и заедно да изживеем чувството, че сме българи, че сме наследници на славен род.
    Българите са познали възходи и падения и са оцелели. С Божията помощ нека да заемем достойното си място в общия европейски дом!
    След два дни е 3 март - Националният празник на България. Вярвам, че този ден ще ни изпълни с респект към прадедите и националните ни идеали - свобода, достойнство, просперитет и справедливост за българския народ.
    Бих искала символично да закича тази висока трибуна с мартеница за здраве и късмет. Нека оттук, дами и господа, изпращаме към нашия народ само добри послания! Нека мартеницата ни напомня, че ние, народните представители, сме избрани, за да се грижим за народа и България.
    Граждани на България, на всички нас ни е необходим кураж и търпение. Бъдете здрави! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Драганова.
    Новопостъпилите питания за периода от 22 до 28 февруари 2002 г. са три:
    Постъпило е питане от народните представители Васил Василев и Иван Иванов към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно мениджърския договор на изпълнителния директор на "Булгартабак холдинг". Следва да се отговори в пленарно заседание на 8 март 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Иван Иванов към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно финансово и пазарно развитие на "Булгартабак холдинг". Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 март.
    Постъпило е питане от народния представител Васил Василев към Николай Василев - заместник министър-председател и министър на икономиката, относно управлението на "Булгартабак холдинг". Следва да се отговори в пленарното заседание на 8 март.
    Има за връчване писмени отговори:
    - от министъра на здравеопазването Божидар Финков - на актуален въпрос на народния представител Стойчо Кацаров;
    - от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме - на актуален въпрос от народния представител Александър Арабаджииев;
    - от министъра на външните работи Соломон Паси - на актуален въпрос от народния представител Радослав Коев;
    - от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев - на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
    Господин Велчев, заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател, за дадената ми възможност да направя изявление по въпроса за патентните данъци.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Използвам правото, дадено ми от Конституцията на Република България, за да представя пред вас позицията на Министерството на финансите и моята лична позиция по въпросите, възникнали в резултат на стартиралите вчера протестни действия на някои групи занаятчии и дребни търговци. Позволявам си да твърдя, че това не са представители на цялото съсловие, а една много малка част от тях.
    За съжаление, ставащото още веднъж доказва старата максима, че никой не е пророк в собствената си страна. Данъчната политика на правителството получи положителна оценка и одобрението на международните институции. В резултат на това беше сключено и споразумение с Международния валутен фонд. Вътре в страната обаче данъчната политика се използва за постигане на нездрави политически амбиции и цели.
    Каква е философията на направените промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица? По своята същност патентният данък е предназначен за лицата, упражняващи дребен и среден бизнес. Този вид облагане им дава възможност да планират по-лесно своите разходи. Целта е да се облекчат хората, които със своя бизнес хранят себе си и своето семейство и които нямат финансова възможност да поддържат и водят двустранно счетоводство.
    Ако изпълним исканията за премахване на патента, всички занаятчии и дребни търговци ще трябва да се регистрират по ЗКПО или ЗДДС. Това би означавало освен по-висока данъчна тежест и допълнителни разходи за ползване услугите на счетоводител.
    Направените промени в закона не са направени хаотично. Използван е диференциран подход и е отчетено обстоятелството, че повишението на ставките в слабо населените райони би довело до преустановяване на дейност от страна на лицата, извършващи патентни дейности и услуги, вследствие на което би се увеличила безработицата. В тази връзка, за населените места с население по-малко от 5000 жители увеличението на ставките е само с около 10 процента. За още по-слабо населените места за повечето от дейностите и услугите патентният данък не е увеличен, с изключение на дейностите и услугите, които имат променени критерии. По този начин на диференциране на размерите на патентния данък повишението няма да повлияе негативно върху пазара на труда в слабо населените места, където преобладаващата част от работодателите са платци на този вид данък.
    Въведените нови критерии за облагане с патентен данък спомагат за по-справедливо определяне на данъка и по-справедливо разпределение на данъчната тежест. Критерият "работно място", въведен за дейности в сферата на бръснарски, фризьорски, ветеринарно-фризьорски, козметични и някои други битови услуги, цели справедливото облагане на лицата, които извършват тези дейности.
    Считаме за несправедливо лице, извършващо някои от цитираните дейности на едно работно място, да заплаща същия патентен данък като лице, извършващо същата дейност на 10 или повече работни места, например.
    Поради същите мотиви е въведен и критерият "брутна площ на обекта" за фризьори, козметици, автомонтьори, производители на хранителни и други стоки и т.н., в зависимост от населеното място, на територията на което упражняват дейността си. С въвеждането на този критерий е постигнато разграничаване на занаятчиите и търговците по отношение на размера на обекта, на който те упражняват дейността си. Безспорно, размерът на обекта е косвено свързан с паричния и стоков оборот от извършваните дейности. Поради тази причина несправедливо е лице, извършващо дейност върху 15 кв. м площ, да заплаща един и същи патентен данък с лице, извършващо същата дейност върху 500 и повече кв. м площ.
    Твърдя, че с тези изменения в закона се създава по-благоприятна среда за развитието на дребния и среден бизнес, тъй като ще бъде отстранено влиянието на нелоялната конкуренция. Променен е и режимът на облагане на лицата, извършващи търговия на дребно. Облагането се извършва на база квадратен метър търговска площ. Така е постигнато по-справедливо облагане на лицата, извършващи търговия на дребно на малки площи, като сергии, маси и други, където има реално намаление на данъка. Чрез провеждането на тези критерии големите предприятия, които до този момент не са показвали реалните си търговски и стокови обороти, следва да преминат в режимите за данъчно облагане, предвидени в Закона за корпоративното подоходно облагане, респективно в Закона за данък добавена стойност.
    Идеята на измененията е големите играчи на пазара да излязат от сянката на патентите и да започнат да си плащат данъците. Това, на което ставаме свидетели в момента, е как големите, защитавайки собствените си интереси, се опитват да се скрият зад малките. И ако инициаторите на действията отвън твърдят, че имат икономически, а не политически искания, то това се отнася само до икономическите искания на едрите, които досега уютно се спотайваха в сянката на изгодния за тях, но не и за държавата патент.
    С промените в Закона за облагане на данъците на физическите лица сме се погрижили данъчната тежест да се разпредели по-равномерно през годината в сравнение с предшестващия режим за внасяне на вноските. Предвидено е патентният данък да се внася на четири вноски вместо на три, както беше досега.
    Постигнато е сравнително намаление на осигурителните вноски на самонаетите лица, тъй като са запазени на нивата от предходната година на максималните и минимални осигурителни доходи, на чиято основа се начисляват вноските.
    Искам да ви уверя, че екипът на Министерството на финансите, както и представителите на мнозинството са готови да водят задълбочен диалог с всички заинтересовани от промените в данъчните закони страни. Убедени сме, че този диалог трябва да се води на всички възможни нива - с браншовите и синдикалните организации, с коалиционния партньор и с представителите на опозицията при желание от тази страна. Но започвайки този диалог сега, резултатите от него ще бъдат отразени в данъчните закони и бюджета за следващата година. Това е и една от основните причини за принципно новия подход, който ще имаме при изготвянето на бюджета за 2003 г.
    С днешна дата, когато бюджетът и данъчните закони са вече приети, те трябва да се изпълняват. Недопустимо е да се използват недиалогични и крайни средства, да се упражнява натиск върху правителството. Времето за промени в параметрите на данъчните закони за 2002 г. беше през декември м.г. Тогава в Комисията по бюджет и финанси бяха изслушани различни мнения и становища и някои бяха взети под внимание, да ви напомня, някои такси, акцизът върху пропан-бутана и т.н.
    По време на обсъжданията сега претендиращите да бъдат браншови лидери не се явиха в комисията, нито изпратиха свои представители. Това само доказва тяхната некомпетентност в процедурите и недотам искреното им желание да защитават интересите на хората, които са ги избрали. Това не ви ли оставя с чувството, че зад лошо и повърхностно обоснованите икономически искания всъщност се крие политическият стремеж да се дестабилизира държавата? Трябва ли хората отвън да допускат да бъдат манипулирани? Трябва ли съсловните организации да се превръщат в политически и да защитават интересите на лидерите, търсещи политическа изява?
    Готовността на Министерството на финансите за диалог бе демонстрирана с участието на експерти от министерството в проведените работни срещи с представителите на Българската занаятчийска камара, на преподавателите по авто-мото подготовка и Съюза на превозвачите. За съжаление по време на тези срещи, въпреки присъствието и на експерти на трите организации, не беше представена ясна концепция за направените предложения, както и финансови анализи, които икономически да обосноват предлаганите от тях промени в приетите вече методи на облагане. От страна на Министерството на финансите бе представена информация за ефекта от предлаганото отпадане на облагането с 5 лв. на квадратен метър от брутната площ на обектите, намалението на размерите на данъка за дейности за транспортни услуги и обучение на водачи на МПС. Доказано беше, че предлаганите промени ще доведат до намаление на предвидените приходи в държавния бюджет от патентен данък за 2002 г. с около 9,6 млн. лв.
    Тъй като горепосочените организации до края на разговорите не представиха никакви финансови разчети и икономически обосновки и поради липсата на ясна концепция за предлаганите промени, аз и експертите от Министерството на финансите не бяхме убедени, че следва да се правят промени и намаления в облагането с патентен данък. Още повече, че някои от предлаганите промени ще имат негативен ефект по отношение на заетостта и размера на цените на предлаганите услуги. Това искане би довело до повишаване на данъка спрямо сега действащия размер. За повечето от дейностите в тези райони данъкът е намален или непроменен, например за бръснаро-фризьорски, козметични, обущарски, шапкарски, дърводелски, шивашки, кожарски и други услуги. Средното увеличение на патентните данъци през 2002 г. е 26-26 на сто, като за търговците на дребно и по-конкретно за будките и магазините с малка площ има намаление. Намален е и патентът за обущарите и шапкарите с 20 на сто спрямо миналата година.
    Също така не можем да приемем искането за промяна в приетия вече размер на патентния данък за автомобилните инструктори. Поради неясни причини за 2001 г. той необосновано беше намален с 50 на сто. Размерът на данъка за тази дейност за 2002 г. е коригиран на база 2000 г.
    Ще си позволя да направя кратък анализ на някои данни, предоставени ми по мое искане от Главна данъчна дирекция. Ако се сравни броят на подадените декларации и общата сума на начисления патентен данък до 14 февруари 2001 г. и 2002 г., ясно се вижда, че средното увеличение на месечния размер на патентния данък на едно данъчно задължено лице през 2002 г. спрямо предходната година е около 3 лева. Политическо недоразумение е хора, които плащат патентен данък по-нисък от данъка на гражданите на трудови договори, да предизвикват бунтове и да правят опит да манипулират общественото мнение. Когато някои групи не плащат данъци или са при облекчени условия, тежестта несправедливо се носи от тези, които си плащат. Например лице, извършващо бръснаро-фризьорски услуги в центъра на София, където е най-високият размер на патента, дължи средномесечен патентен данък в един и същи размер с лице, получаващо трудово възнаграждение в размер от 455 лева. Дължимите осигуровки по обществено осигуряване за работещите на трудов договор са на база 455 лева и са по-високи от тези при патентна дейност, тъй като облагаемата основа за социално осигуряване при патента се намалява с 35 на сто нормативно признати разходи.
    Знам възраженията на противниците на патентните данъци, че те не са много важни в макроикономически смисъл. Факт е обаче, че се очаква измененията в закона да доведат до по-високи приходи в републиканския бюджет в размер на около 30 млн. лева. Важно е обаче, че те ще помогнат да се разпредели по-справедливо данъчната тежест сред данъкоплатците.
    Нека да ви дам още няколко примера. Лице, упражняващо машинописни услуги във втора зона в град София, дължи 528 лева патентен данък за годината, а на месечна основа това са 44 лева. За сравнение лице, което работи по трудов договор, би платило месечен данък в размер на 44 лева, ако възнаграждението му на месец е 277 лева. Лице, извършващо обущарски услуги във втора зона на град София, дължи 120 лева годишен патентен данък или 10 лева на месец. За сравнение 10 лева месечно плащат лицата, наети на трудов договор със заплаща 104,17 лева.
    Анализът показва, че увеличението на общата данъчна тежест през 2002 г., сравнена с тази през 2001 г., е минимално. За месечен доход от 300 лева той е 1,4 на сто и пада до 0,3 на сто при доходи от 1300 лева и нагоре. Както се вижда, заплатите по трудови правоотношения през 2001 г. и 2002 г., на които съответства начисления данък, равен на този при патентна дейност, са доста по-малки от средните за страната и през двете години. Средствата, постъпили в бюджета за 2001 г. от платения годишен патентен данък, са 50 млн. 632 хил. лева. За същата година платеният данък върху доходите на лица, работещи по трудови и служебни правоотношения, е в размер на 874 млн. и 500 хил. лева. Очевидно е, че приносът на патентните данъци в бюджета е значително по-нисък, отколкото приносът на данъка върху доходите на работещите по трудови правоотношения.
    Какво би се случило, ако хората, работещи на трудов договор, които са в пъти повече от тези, дължащи патентен данък, решат, че не им харесва да плащат двукратно по-високи налози в сравнение с протестиращите днес? Справедливо ли е една малка група хора, за съжаление умело манипулирана, да се опитва силово да налага искания за привилегированост?

    Това е, което ми дава основание да твърдя, че хората отвън са манипулирани и са една малка част от занаятчиите и дребните търговци, плащащи патентен данък по данните на Главна данъчна дирекция. Те показват, че подадените патентни декларации за 2002 г. са с 0,8 процента, около 1500 бр. по-малко спрямо подадените миналата година. Това опровергава твърденията, че новите размери на патентни данъци ще стимулират преминаването на част от дребния бизнес в сивата икономика. Цифрите недвусмислено показват, че не само няма индикации за преливане към сенчестия бизнес, но и че в по-голямата си част плащащите патентен данък го приемат като добро решение за себе си.
    Минималното намаляване на броя на подадените декларации се дължи на фактори като сезонен характер за някои дейности, достигнат оборот за регистрацията по данък добавена стойност и т.н.
    Постъпилите плащания по патентния данък към 31 януари 2002 г. са намалели с около 5,9 процента спрямо 2001 г. Обяснението на този факт е свързан с това, че през 2001 г. данъкът се е плащал на три вноски, а през 2002 г. законът предвижда по-облекчен режим на плащане на годишното задължение - на четири вноски в течение на годината.
    Уважаеми дами и господа народни представители, грешно е да се допуска, че под натиска на улицата трябва и ще се променят законите. Затова днес бих искал да благодаря на мнозинството, което прие и застана зад данъчната политика на правителството. Аз много добре съзнавам, че както всяка реформа, данъчна реформа се провежда трудно. Както и че тя е по-болезнена от всяка друга. Важно е обаче обществото да осъзнае защо са необходими провежданите реформи и че в крайна сметка то може да бъде основният печеливш от успешното им осъществяване като получи повече и по-добри обществени услуги, по-високи доходи и стандарт на живот за всички - работещи, безработни, пенсионери, деца и майки. Пътят за постигането на тази цел не е лесен. Никъде и никой по света не обича да плаща данъци, но в развитите демокрации, в които законите и институциите са безапелационно уважавани, никой освен нарушителите на закона не си позволява по отношение на данъците да смесва желаното с реалното. Тоест всеобщото нежелание да се плащат данъци не влияе върху абсолютната неизбежност те да бъдат платени.
    Уличният натиск е опит да се затрудни работата на кабинета и да се изложи на риск изпълнението на социалните му ангажименти. Това всъщност означава да се изложи на риск приходната част на бюджета, да се изложи на риск осигуряването на средства и изплащане на заплати, пенсии, детски и социални осигуровки. Това, дами и господа, означава взривяване на социалния мир. Това ли всъщност искат инициаторите на досегашните протести? Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Велчев.
    От името на парламентарна група - господин Овчаров.
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че днес сме свидетели на един прецедент, който през последните няколко години не е наблюдаван в това Народно събрание. За пръв път вместо министрите да идват в Народното събрание и да се отчитат и да отговарят на въпроси на народните представители, да дават информация за едно или друго нещо, идват тук и започват да ни агитират за това каква политика провеждат те и колко правилна е тя.
    Искам да Ви попитам, господин Велчев, защо не казахте всички тези хубави неща на хората, които вчера бяха пред парламента? Защо не излязохте да им ги кажете там? И защо те някак си не Ви разбират след като всичко това, което вие говорите, е толкова хубаво, толкова вярно, толкова правилно?
    Искам да Ви попитам още нещо, господин Велчев. Докога всички освен вас ще се опитват да дестабилизират страната, докога всички освен вас ще създават хаос в страната, докога всички освен вас ще са национално безотговорни и само вие ще бъдете национално отговорни? Наистина ли си мислете, че тези хора, които защитават интересите си, тези хора, които искат да живеят нормално, са национално безотговорни, че тяхната единствена цел е да дестабилизират България, че те са едва ли не национални престъпници?
    Уважаеми дами и господа управляващи, идва времето, когато трябва да се носи отговорност. Ако искате да водите диалог с обществото, този диалог се води не от тази парламентарна трибуна. Ако искате да водите диалог с опозицията, този диалог се води не само тук, в тази зала. Иначе все повече и по-често ще се изненадвате.
    Оправданието с това, че хаосът с лекарствата са го създали българските производители е точно толкова невярно, колкото и това, което сега твърдите тук - че всички други освен вас са национално безотговорни.
    Вие спечелихте изборите с конкретни обещания. Вие спечелихте изборите с конкретни ангажименти. Вие спечелихте изборите, защото влязохте в диалог с хората, защото искахте да отговорите на техните интереси. Разберете, че капсулирането, бягството от отговорност е първата крачка към провала. Нямате право да я правите сега. Вие трябва да продължите това, което започнахте. Ако го продължите, ще имате наша подкрепа. Ако започвате и продължавате да се държите по начина, по който се държите сега, вашият път е обречен. Чувството за непогрешимост е първата крачка към провала, а вие сте вече почти на прага на тази крачка.
    Благодаря ви за вниманието и искам още веднъж да ви помоля: търпението, не само нашето, търпението на тези, които вчера бяха вън, вече е на изчерпване. И следващата стъпка, която ви очаква, е тази, която в България вече се е случвала няколко пъти. Аз не ви я пожелавам, но вие сте тръгнали натам и не виждам какво може вече да ви спре. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Първият актуален въпрос е зададен от народните представители Тодор Бояджиев, Нонка Матова и Стефан Данаилов към господин Симеон Сакскобургготски - министър-председател на Република България, относно политиката на българското правителство, по въпроса за имотите на тракийските бежанци и техните потомци в Източна Тракия, сега Турция.
    Господин Бояджиев, заповядайте да развиете своя актуален въпрос.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Най-после започваме и парламентарния контрол.
    Мислех, че ще имам уникалната възможност пръв да поздравя залата и министрите, но правилникът дава предимство на парламентарните групи, а министрите имат право на изявление по всяко време, дори и по времето на парламентарния контрол. Но така или иначе, за да върна малко все пак тържествения дух в залата преди да развия актуалния си въпрос, бих искал да поздравя всички мои колеги, министър-председателя и чрез него правителството с настъпващия национален празник, с най-хубавата българска традиция, свързана с 1 март, и да ви пожелая много здраве и сили, за да можем по-добре да изпълняваме ангажиментите пред българския народ в работата си за България. (Ръкопляскания от НДСВ.)
    А сега ще развия актуалния си въпрос.
    Уважаеми господин министър-председател, добре известен е фактът, че от много години в българо-турските отношения съществуват нерешени проблеми от общонационално значение. Това са проблеми, които нямат и не могат да имат партийна окраска. Дълг на всички нас, като граждани на България, е да търсим заедно тяхното решение. Такъв е проблемът с частните имоти на тракийските българи от Източна Тракия, сега в Турция.
    Сигурно трябва да припомня, че в Ангорския договор от 1925 г. се признава по безспорен начин наличието на българска собственост на територията на Република Турция и се определя обхвата и вида на правата на българските собственици, включително връщането на собствеността, получаване на приходите от секвестираните имоти и получаване на наеми за времето на тяхното ползване от други лица. Ако преведем тези задължения на турската държава на езика на днешния ден, става дума за 800 хил. българи, става дума за сума от 5 млрд. щатски долара за имотите и почти толкова за пропуснати ползи през последните десетилетия.
    Факт е, че са правени опити за търсене на решения. В договора за приятелство, добросъседско сътрудничество и сигурност от май 1992 г. е предвидено да се започнат преговори и те да се водят в следната последователност: имуществени, социални и хуманитарни.

    Докато през изминалите 10 години бяха намерени решения по въпроси в социалната и хуманитарната област, в първата област по имуществените и финансови проблеми, която и хронологически е с най-дълга предистория, няма никакво движение.
    Бащата на съвременна Турция Кемал Ататюрк още през 1923 г. е казал: "Нам ни е нужен един приятелски народ на Балканите. Който е против България, той е против Турция."
    Към тази позиция на Ататюрк ще си позволя днес да добавя: приятелството между двата народа наистина е много важно, но трайно приятелство се гради на здрав фундамент. И докато не намерим справедливо решение на висящите проблеми, не можем да разчитаме на такъв фундамент.
    Съюзът на тракийските дружества в България, който през изминалата седмица отбеляза своята 105 годишнина, който има 15 свои члена в залата на това Народно събрание, още толкова депутати, които с гордост заявяват своя тракийски корен, не само следи, а и активно участва в търсенето на решение на тези проблеми. Ние търсим консенсуса на цялото общество и вярваме, че той съществува.
    Затова нас ни тревожи констатацията за трайно неспазване на Ангорския договор и последвалите го договорености, включително и договора от 1992 г. Затова нас ни тревожи опитът на представители на предишното правителство да трансформират проблема от обект на международното публично право в проблем от частен характер, тоест държавата да абдикира от своите задължения. Затова нас ни тревожи многогодишното отлагане и безплодността на опитите да се търси справедливо решение.
    Във връзка с това, господин министър-председател, нашето питане е: каква е политиката на ръководеното от Вас правителство по този въпрос? Кога правителството ще утвърди позицията на българската страна за водене на преговори с Република Турция? И кога ще започнат преговори по същество за намиране справедливо решение на този проблем? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Господин премиер, заповядайте. Имате думата за отговор на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Уважаема госпожо Матова, уважаеми господин Бояджиев, уважаеми господин Данаилов, въпросът за имотите на българите - бежанци от Източна Тракия, е част от висящите имуществени въпроси между Република България и Република Турция. Следва да се има предвид, че от дълги години, както казахте, господин Бояджиев, между двете страни съществува комплекс от открити имуществени, социални и хуманитарни въпроси. Много български правителства са положили усилия за намиране на взаимно приемливо решение на тези висящи въпроси в българо-турските отношения. В тази връзка бих искал да подчертая, че е налице приемственост в политиката на сегашното правителство по отношение на позицията на българската страна по откритите въпроси между Република България и Република Турция, включително и по въпроса за имуществените права на тракийските бежанци и техните наследници. И това още е от 1908 г.
    Както правилно е отбелязано във вашия актуален въпрос, политическата воля на двете страни за решаването на тези въпроси е залегнала в чл. 2 от Договора за приятелство, сътрудничество и сигурност между двете републики от 6 май 1992 г. Позицията на българската страна за преговори по имуществените и финансовите проблеми с Република Турция е подготвена от междуведомствена комисия, включваща представители на компетентните министерства, както и представители на Съюза на тракийските дружества. При изработването на тази позиция са отчетени становищата на всички членове на комисията. В съответствие с чл. 2 от Договора за сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, който споменах, и въз основа на постигнатите договорености между двете страни през 1998 г., както може би повечето от вас знаят, са проведени три кръга преговори в рамките на съвместната българо-турска работна група на министерствата на външните работи по следните четири групи въпроси.
    1. Имуществени, които се отнасят до недвижимото имущество, намиращо се на територията на една от двете страни. Собствениците на тези имоти са били възпрепятствани да се разпоредят с имуществените си права, когато са изселени или са се изселили на територията на другата страна, чието гражданство са придобили.
    2. Социални, които се отнасят до социалното осигуряване на гражданите на двете страни.
    3. Хуманитарни - за събирането на разделените семейства.
    4. Културно и историческо наследство, а именно обектите на това наследство, намиращо се на територията на другата страна.
    В резултат на трите кръга преговори на 4 ноември 1998 г. в Анкара са подписани три споразумения. За съжаление, по насрещните имуществени претенции напредъкът в преговорите между България и Турция е най-малък, поради принципни различия в позицията на страните. Те се отнасят по-конкретно до характера и вида на имуществените претенции, както и начина на уреждане на вземанията.
    В тази връзка бих искал да подчертая, че предложеният от турската страна проект за спогодба за уреждане на имуществените отношения е съобразен единствено с интересите на изселниците си от България от турски произход и не се отделя достатъчно внимание на имуществените права на българските бежанци и изселници от Източна Тракия и Мала Азия.
    В отговор на предложения проект през 1999 г. от българска страна е изготвен проект на междуправителствена спогодба за уреждане на насрещните имуществени претенции между Република България и Република Турция. Проектът на спогодбата е подготвен въз основа на утвърдените от българското правителство позиции, поддържани и отстоявани от българската делегация по време на проведените през 1998 г. три кръга преговори в рамките на съвместната българо-турска работна група на министерствата на външните работи на двете републики. В българския проект се предлага взаимно приемлив баланс между възстановяването на имуществените права на българските и на турските изселници. Предстои разглеждането на този проект от Министерския съвет с оглед продължаването на преговорния процес между двете ни страни.
    Що се отнася до въпроса кога ще започнат тези преговори между двете страни за постигане на решение на висящите от близо 90 години имуществени въпроси, бих искал да посоча, че конкретните дати за провеждане на преговори ще бъдат уточнени въз основа на взаимна договореност с турската страна.
    В заключение бих искал да ви уверя, че българското правителство няма да се откаже да работи за защитата на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на откритите въпроси в тази област. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
    Господин Бояджиев, имате право на реплика. Разполагате с две минути. Заповядайте.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър-председател! Аз не мога да си позволя да правя оценка на Вашия отговор. Това ще направят 800 хил. наследници на тракийските бежанци, а и всички българи, които приемат този проблем като национален проблем.
    Тракийците сме хора толерантни. Осемдесет години мотото на нашия вестник е: "Не забравяйте, но не отмъщавайте!".
    В тази връзка искам да ви уверя, че докато българското правителство дава необходимите знаци, че активно защитава позициите на наследниците на тракийските бежанци, ние няма да прибягваме до търсенето на съдействие на международни институции. Но това е, докато българското правителство наистина демонстрира една ясна и категорична позиция по този въпрос.
    На нашата среща, господин министър-председател, на 2 февруари 2001 г. във "Врана", ние разбрахме Вашата лична съпричастност към проблема на тракийците. Днес тракийците се надяват, че тази лична съпричастност ще получи израз и във външната политика на Република България. Преговорите са много трудни. Вярно е наистина всичко това, което и Министерство на външните работи Ви е дало като информация. Имаше междуведомствена група. Ние, тракийци, участвахме в тази междуведомствена група. Вярно е, че трудностите в тези преговори идват поради много голямо разминаване в българската и турската позиция по този кръг въпроси. Но трябва да се търси решение. Ние се надяваме, че най-после българското правителство ще утвърди позиция на правителството, за да може Министерство на външните работи да води активни преговори.
    Една от пречките към водене на тези преговори - това е официално заявена позиция на Министерство на външните работи - е, че няма позиция на българското правителство и всичко, което се е правило досега, не е дало резултат по този въпрос, защото предишното правителство не прие ясна и категорична, националноотговорна позиция.
    Ние очакваме от Вас именно това - Вашето правителство най-после да приеме една ясна правителствена позиция, за да се водят преговори. Знаем, че въпросите са сложни. Но, както казват китайците, "Всяко дълго пътуване започва с първата крачка.". Като човек военен, бих желал да пожелая маршова крачка на Вашето правителство в тази посока. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бояджиев.
    Господин премиер, ще вземете ли отношение към репликата? Не.
    Преминаваме към следващия актуален въпрос - от народния представител Любен Корнезов, относно мотивите за освобождаването на заместник-министър.
    Заповядайте, господин Корнезов, да развиете Вашия актуален въпрос.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Господин министър-председател! Конституцията на Република България в чл. 108, ал. 2 Ви дава право да назначавате и освобождавате от длъжност заместник-министри.
    Вие, господин премиер, на 18 февруари освободихте трима свои заместник-министри, единият от които е господин Ганчо Карабаджаков - един голям български художник със световна известност. Да бъдеш художник с величината на Ганчо Карабаджаков е дар Божи. Освобождаването на Ганчо Карабаджаков има отражение както във вътрешен план, така и извън страната, което засяга общата политика на правителството.
    Преди шест месеца Вие с Вашия подпис назначихте господин Карабаджаков, а днес, със същия Ваш подпис го уволнявате. Кога сгрешихте, господин премиер? Когато назначавате или когато уволнявате? Срещнахте ли се поне за минута с този утвърден български художник, преди да го разочаровате с подписа си? Вероятно не знаете, че Ганчо Карабаджаков има над 50 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Негови творби са изложени в престижните галерии на Мюнхен, Виена, Брюксел, Торино, Перуджа, Париж, Ню Йорк и десетки други, да не говоря за частните колекции по целия свят. Ето, вашите депутати даже се смеят.
    Тук не става въпрос за стола на един заместник-министър. Тук става въпрос за отношението на един министър-председател към българската култура и нейните изявени дейци.
    Господин министър-председател, Ваше право е да освободите заместник-министър. Но мое право е като народен представител да Ви питам защо и Вие сте длъжен да отговорите не само на мен, но и на българския народ това ли е Вашето отношение към българската култура и нейните деятели?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Господин министър-председател, заповядайте.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Господин председател! Уважаеми господин Корнезов! Както всички в залата знаете, Конституцията на Република България определя министър-председателя за ръководител на изпълнителната власт и координатор на общата политика на правителството. Министър-председателят е този, който възлага на титулярите на министерствата реализирането на определени задачи и контролира тяхното изпълнение, за което носи и отговорност. Министърът по силата на Конституцията е едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност да ръководи, координира и контролира държавната политика на оглавяването от него министерство. Министърът е този, който поема политическата отговорност за действията на своя екип и неговите заместници трябва да го подпомагат в осъществяване на правителствената политика в съответната област.
    Липсата на разбирателство, доверие и принципните различия между министъра и заместника му са сериозна пречка за успешното реализиране на правителствената програма и конкретните задачи, поставени пред Министерството на културата.
    Именно с цел да се осигури управление, основано на екипния принцип, бях принуден да освободя заместник-министър Карабаджаков.
    Възползвам се от Вашия въпрос, уважаеми господин Корнезов, да подчертая, че с този акт по никакъв начин не се подценяват качествата на световноизвестния художник Ганчо Карабаджаков, на когото и аз съм почитател и то от немалко години. Високо ценя жеста на твореца, който се откъсна от изкуството, за да помогне в управлението на българската култура. Липсата на административен опит, която доведе до неговото освобождаване, не би могла да повлияе на артистичния му престиж. Той и за в бъдеще остава посланик на българската култура пред света. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Господин Корнезов, искате ли да се възползвате от правото си на реплика? Заповядайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател! Господин премиер, не мога да бъда доволен от Вашия отговор. Вие тук заявихте, че високо оценявате твореца, художника Ганчо Карабаджаков, този световноизвестен художник, и много го цените, както и аз. Това е добре, отлично. Но защо всъщност, след като толкова високо го оценявате, го уволнявате? Защото не се разбирал с министъра на културата! Само че питам Ви, господин премиер, Вие знаете ли кого назначихте за министър на културата? Дали Божидар или Люлина Абрашева и кой командва министерството? Знаете ли, че не само Ганчо Карабаджаков е уволнен, а колко хора си отидоха от това министерство - специалисти, като започнем от главния секретар, минем през парламентарния секретар, пресцентъра и т.н.? Само ако прочетете вестник "168 часа", ще разберете що за министър на културата сте назначили. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Господин министър-председател, имате възможност да вземете отношение по направената реплика.
    Заповядайте.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Корнезов, благодаря Ви за допълнителните бележки. Бих искал да стане пределно ясно, че между културата и администрацията никога не съм имал съмнения или съм ги бъркал.
    И второ, че личните намеци или неща, които засягат човек, който не е в тази зала, също така не е по мой навик да отговарям, нито да окачествявам. И съжалявам, ако нарушавам някаква практика, но така съм свикнал. Благодаря ви много. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател. С това се изчерпа процедурата по актуалния въпрос от народния представител Любен Корнезов.
    Преминаваме към питане от народните представители Румяна Георгиева и Нина Чилова относно изпълнението на приватизационния договор и икономическото състояние на "Кремиковци" АД. Питането е към заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев.
    Заповядайте, госпожо Георгиева, да развиете Вашето питане.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Поводът да направим това актуално питане е свързан с някои изявления в медиите от собственика на фирма "Кремиковци", че държавата се опитва да пречи на работата на комбината. Тези изказвания бяха свързани с блокирането на суровини от Агенция "Митници" във връзка с дължими митни сборове от комбината.
    В подкрепа на изявленията на собственика на комбината се появиха и изказвания на някои синдикални лидери, че ще предприемат протестни действия, ако държавата продължава да настоява собственикът на комбината да изпълнява всичките поети ангажименти по приватизационния договор и задълженията си към НЕК, "Булгаргаз" и НОИ.
    В същото време оставам изненадана от отношението на профсъюзите, които по никакъв начин не съдействат собственикът да внася дължимите суми към НОИ, когато те се събират от работниците и в момента са в размер на 57 млн.
    При среща с народни представители и изпратено открито писмо от група металурзи от комбината, част от което ще ви прочета, се казва:
    "Решихме да напишем това писмо с надеждата да бъдат взети мерки, че положението в комбината хич не е розово. Ако бъде публикувано, това ще е геройство, тъй като писмото е писано и до в. "Труд" и "24 часа" - двата вестника, най-четени от народа.
    Работниците нямат обувки, лични предпазни средства, а и се забавят авансът и заплатите от 5 до 10 дни. Вървят съкращения без да се взема предвид семейното положение на работещите, като се съкращават и тези, които са единствени работещи от семейството. Уж трябваше да бъде намалена администрацията, но тя си остава и само се сменят имената на длъжности заради някои "шефчета", заради които си отиват работници.
    В заведенията за хранене - столовете и бюфета, хранителните продукти са по-скъпи от магазините в София. Ръководството на комбината раздаде тези обекти на синдикатите, за да се издържат и подпомагат своите членове, изпаднали в беда. Това решение е добро, но от момента, в който лидерът на нашия синдикат Цветозар Боянов и заместникът му Николай Николов не бръкнаха в кацата с мед - и за тях да има, те двамката постоянно гонеха едни и вкарваха други доставчици на хранителни стоки, като срещу това гушкаха комисионни."
    Не искам да продължавам с четенето на това писмо. Смятам, че масмедиите го имат и ще го предоставят на обществото.
    Във връзка с това се обръщам към Вас, господин вицепремиер, защото обществото и работниците от комбината са длъжни да знаят истината за условията за сключения приватизационен договор и извършени ли са досега проверки по неговото изпълнение. Изпълняват ли се инвестиционните задължения и задълженията за трудова заетост, поети от собственика на комбината? Има ли сключени анекси към договора, от кого и за какво? Правени ли са опити от страна на собствениците на дружеството с искане към държавата за сключване на допълнителни споразумения, касаещи намаляване на инвестиционните задължения и задълженията за трудова заетост?
    Отправени ли са искания от страна на синдикалните организации за защита на работниците във връзка с удържаните им суми, които не са превеждат по техни сметки? Какво е икономическото състояние на "Кремиковци" и какви действия са предприети от Вас като вицепремиер да задължите собственика на дружеството да изпълни задълженията си към НОИ, НЕК, "Булгаргаз" и т.н.? И има ли сигнали за източване на дружеството от страна на съсобственика към офшорни фирми?
    Освен това подсказано ми беше, че задавам много въпроси във връзка с приватизацията на "Кремиковци". Но ще продължавам да ги задавам, господин вицепремиер, и ще продължаваме да ги задаваме, докато не изпълните обещанието си, че обществото трябва да знае и на обществото трябва да му е ясно как се е разграбвала държавата чрез приватизационни сделки от преждеуправляващите. (Ръкопляскания.) За да не забравите, че новият морал изисква не само прозрачност и честност, но и търсене на отговорност от хората, които източваха България.
    Освен това искам по този начин, отговаряйки, господин вицепремиер, да дадете отговор и на питането на господин Румен Овчаров защо българинът е беден. Ами, затова е беден, господин Овчаров, и затова провеждаме тази социално-икономическа политика. Благодаря. (Ръкопляскания в НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Господин заместник министър-председател, заповядайте да дадете отговор. Разполагате с 10 минути.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми госпожо Георгиева и госпожо Чилова, благодаря ви много за това, че ми зададохте този въпрос и също така за правилно избрания момент. Напълно споделям вашата тревога и вашата загриженост. Този въпрос насочва общественото внимание към един от основните проблеми в българската приватизация и към едно от най-големите промишлени предприятия, което е структуроопределящо за националната икономика. "Кремиковци" осигурява работа на хиляди хора и каквото и да стане ние не можем да забравим интереса на работниците, които толкова често през последните години са лъгани от собствениците на приватизираните предприятия.
    Сигурен съм, госпожо Георгиева и госпожо Чилова, че това няма да е последният път, когато тук, от трибуната на Народното събрание, обсъждаме "Кремиковци", както и в по-широк смисъл проблемите на българската приватизация.
    Спомняме си добре развитието на приватизационната процедура. Тогава беше избран възможно най-лош тип купувач за това предприятие - една не особено мощна фирма, която купува дружеството за скромната сума от 1 долар и поема ангажимент да изплати огромните задължения на "Кремиковци" към неговите кредитори в размер на много стотин милиона лева, което обаче, разбира се, дотогава не се е случвало.
    Има много паралели между приватизацията на "Кремиковци" и други приватизационни сделки. Една от тях е "Балкан". Нека да погледнем някои цифри.
    Много често собствениците на подобни предприятия твърдят, че те сериозно са подобрили ситуацията в съответните предприятия. Много често във въздуха се подхвърлят цифри и факти, които, разбира се, много малко хора могат да проверят точно, а ето някои от тях.
    Вземанията от продажби на дружеството през 1998 г. са били, говорим в нови, деноминирани лева, 14 млн. лв. В края на 2000 г. са увеличени над два пъти - до 31,6 млн. лв., а през 2001 г. нарастват главоломно до 94 млн. лв. Повечето от тези вземания са несъбираеми и повечето от тях са към свързани лица.

    Други краткосрочни вземания - от 13 млн. през 1998 г. до 137 млн. през 2001 г. Загубата е огромна през всяка от тези години. 1998 г. - минус 68 млн. лв.; 1999 г. - минус 180 млн. лв.; 2000 г. - минус 39 млн. лв. и през 2001 г. загубата продължава с минус 62 млн. лв. Кумулативно това е една колосална сума около 400 млн. лв. Няма българска компания, дори и такава голяма като "Кремиковци", която да може да издържи на подобен финансов натиск.
    Банковите заеми са се удвоили - от 58 млн. лв. през 1998 г. до 105 млн. лв. в края на миналата година.
    Други краткосрочни задължения - от 134 до 237 млн. лв. Говорим за космически суми.
    Общите краткосрочни задължения са нараснали от 344 млн. лв. през 2000 г. до 410 млн. лв. и сега близо до 500 млн. лв.
    Вземанията са основно от свързани лица в чужбина и, както казах, те са почти несъбираеми. Има трайна негативна тенденция на загуби и ликвидна криза. Съдбата на подобни предприятия не е особено розова в бъдеще време.
    Да преминем към следващия Ви въпрос - дали купувачът, който е "Дару метълс" АД, изпълнява своите следприватизационни задължения? Някои - да, други - не.
    Следприватизационните задължения обикновено са в три посоки. Най-важните са погасяването на задълженията към кредиторите, другите са по инвестиционната програма и последните са по запазването на определен брой работни места. Нека да започнем отзад напред, тъй като е по-лесно.
    Програмата за трудова заетост засега се изпълнява, тъй като въпреки сравнително високия брой на първоначалните работещи при приватизацията - 15-16 хил. души към 1999 г., са поети много ниски ангажименти за трудова заетост - над 8 хил. души. Средносписъчната численост на персонала в дружеството е 14 898 работещи през 1999 г., т.е. с 6 хил. души повече от поетия ангажимент, и за 2000 г. е 11 550, с над 3 хил. повече от поетия ангажимент. Съкращенията обаче продължават и при сегашната тенденция перспективите не са особено положителни.
    По отношение на инвестиционната програма положението не е добро. Нали заради това "Дару метълс" АД, е платило само 1 долар?! И аз, преди да съм бил народен представител или министър, си спомням много добре тогавашните дискусии в българския парламент, преди три години, когато се обсъждаше как може да се продава едно такова предприятие за 1 долар и какво следва след това. То на практика се продава за минус неколкостотин милиона лева или долара, първо, защото се отписват минус неколкостотин милиона лева или долара задължения и, второ, защото се натрупват плюс още неколкостотин милиона лева задължения. Това е най-лошият тип приватизация в България. Ние сме заварили тази ситуация и въпреки някои, разбира се, те никога не могат да бъдат достатъчни, мерки през последните месеци, ситуацията не може да бъде подобрена с магическа пръчка. Говорим за една наследена загуба за четири години от над 400 млн. лв.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Така са ставали революциите.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Купувачът е поел ангажимент за инвестиции в порядъка на 300 млн. долара за шест години - от 2000 г. до 2005 г. включително, т.е. в размер на 50 млн. долара годишно. Неустойката е стандартна - от 50% годишно.
    През 2000 г. не е изпълнена инвестиционната програма в размер на 10 млн. 463 хил. 438 долара, т.е. над 1/5 от предвиденото за съответната година. А това беше една сравнително добра година за световната черна металургия. Дължимата неустойка е малко над половината от това, т.е. малко над 5 млн. долара.
    Проблемът е, че към настоящия момент Агенцията за приватизация все още не е предявила официална претенция към купувача по отношение неизпълнението на инвестиционната програма, тъй като има сериозни различия между направените от Агенцията за приватизация констатации за изпълнението на тази инвестиционна програма и одиторските доклади от Делоит и Туш. Проверката и констатациите продължават.
    Много дълъг би могъл да бъде моят отговор за това как се изпълняват или по-скоро как не се изпълняват задълженията по погасяването на задълженията към кредиторите.
    Най-напред ще трябва да уточня, че с приватизационната процедура на 30 юли 1999 г. тогавашният Министерския съвет е отпуснал сума в размер на 183 млн. деноминирани лева за погасяване на задълженията на дружеството към някои кредитори - НЕК, "Булгаргаз", държавния и общински бюджети, в т.ч. и неплатени мита и данъци.
    Така са погасени задълженията към НЕК в размер на 47,7 млн. лв.; към "Булгаргаз" - 85,8 млн. лв. Доскоро "Кремиковци" нямаше стари и необслужени задължения и обслужваше сравнително редовно тези си нови текущи задължения. Неотдавна, вследствие донякъде на тежката зима и на по-тежката конюнктура се появиха и такива необслужвани задължения.
    Интересното е защо в приватизационния договор при повечето от тези случаи при погасяването на такива космически задължения в рамките на десетки и понякога стотици милиони лева не са предвидени неустойки. Това изречение, че в приватизационния договор не са предвидени неустойки, го срещам много пъти - над пет пъти в материала, който в момента е пред мен.
    Към НОИ - отговорността на "Дару метълс" се ограничава до съществуващите към 30 юни 1999 г. задължения на "Кремиковци" към НОИ, но не повече от 50 млн. лв.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Муравей Радев да каже.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Договорено е разсрочване на старите задължения в период за три години с двегодишен гратисен период. Общият размер на задълженията към НОИ не е изяснен и в приватизационния договор няма справка, която да конкретизира точния размер.
    Тук ще пропусна големите таблици с големите цифри, тъй като в момента би било трудно да ги изложа всичките.
    В края на 2001 г. обаче НОИ за пореден път уведомява Агенцията за приватизация, че поради неизпълнение на задълженията по текущо внасяне на дължимите вноски в НОИ общият размер на задълженията на "Кремиковци" се увеличава. Надзорният съвет на НОИ е прекратил действието на плана за разсрочване. Към настоящия момент още се водят преговори за предоговаряне на погасителния план.
    След това има още много данни за задължения към Стопанска банка - АД, към Търговска банка "Биохим" и към други основни кредитори на дружеството, както и към Държавния фонд за реконструкция и развитие.
    Считано до 10 май 2001 г. с решение на Министерския съвет са отписани задълженията на държавата по ЗУНК, надхвърлящи 379 млн. щ.д., като при по-голямата част при тези отписвания не са спазени законовите процедури, не са създадени равнопоставени условия за потенциалните купувачи в тези предприятия, тъй като новите условия, касаещи отписване на значителни по размер задължения на приватизиращи се предприятия и финансиране от страна на държавата на големи суми за погасяване на задълженията им към кредиторите, не са били оповестени по законовия ред и не са били достъпни за всички кандидат-купувачи. Това според нас е нарушило конкурентния принцип по време на приватизационния процес и по наше мнение не само че не е довело до ефект за постигане на по-високи цени, а напротив - общият резултат е свързан със сериозни преки и косвени щети на бюджета от необосновани разходи, лишаване от годишни постъпления по ЗУНК, недоговаряне на по-високи цени за приватизационните сделки въпреки едностранно предоставените благоприятни условия на потенциалните купувачи.
    Агенцията за приватизация и други органи извършват преглед на процедурите по тези и други сделки, за да направят оценка на нанесените на бюджета щети и направените нарушения на нормативната уредба.

    Тук имам списък на общо 17 дружества, в които "Кремиковци" АД има участие. Това са свързани лица. Има списък на още три дружества, в които "Финметъл холдинг" има участие. Освен това има и списък на 13 дружества - едно от тях е "Финметъл холдинг", които са свързани лица с "Кремиковци" АД, на които е назначена данъчна ревизия.
    Както казах, през зимата на 2001-2002 г. "Кремиковци" изпита финансови затруднения, неплащане на митнически сборове и текущи задължения към НЕК и "Булгаргаз", както и към НОИ, а това всъщност са социалните осигуровки за работещите в дружеството. Собствениците използваха тежката зима и трудностите на българското население, за да заплашат правителството със социално недоволство - сякаш точно ние сме виновни за начина на приватизация и за неизпълнените следприватизационни задължения.
    Правителството проведе бързи срещи с ръководството. Създадена бе голяма работна група с участието на Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Агенцията за приватизация, "Кремиковци" АД, както и представители на организациите на бизнеса като Българската стопанска камара и Съюза на работодателите в България. В момента тече задълбочена данъчна ревизия, която ще даде отговор на много въпроси, включително и на вашите и наши съмнения за източване на компанията. Когато има резултати от данъчната ревизия и от работата на работната група, правителството ще предложи мерки за решаването на този проблем. Във всички случаи ще бъдат защитени интересите на хилядите работници от "Кремиковци", които не са виновни за сегашната ситуация. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Госпожо Георгиева, госпожо Чилова, имате възможност за два уточняващи въпроса. Ще се възползвате ли?
    Заповядайте, госпожо Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин вицепремиер, считам, че това, което Вие представихте тук, пред народните представители и пред обществото, не показва какви действия ще се предприемат от страна на изпълнителната власт, защото цифрите, които цитирахте в момента, са много обезпокояващи.
    Затова ние с госпожа Чилова ще внесем предложение за дебати - предполагам, че ще съберем необходимия брой подписи, и по процедура ще предложим след 14 дни да се проведат отново дебати и какви са конкретните мерки, които ще бъдат предприети от страна на правителството, за да няма излъгани хора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Господин вицепремиер, заповядайте, да вземете отношение.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Георгиева! Аз Ви благодаря за това, което казахте, и съм напълно съгласен. Проблемът е голям и според мен идеята за дебати в Народното събрание е правилна. Аз я подкрепям. Ние наистина имаме още две седмици, през които да получим резултатите от сегашните данъчни ревизии на 13-те дружества, както и резултатите от работата на работната група и съответните препоръки. Междувременно, уверявам Ви, всички институции работят, а те са много. Това са структурите на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, на Агенцията за приватизация по отношение на следприватизационния контрол, както и голяма част от кредиторите - някои от тях са държавни дружества, като например Националната електрическа компания и "Булгаргаз" ЕАД. Ние следим всеки ден състоянието и в най-скоро време ще Ви предоставим писмено още по-подробни резултати. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Госпожо Георгиева, госпожо Чилова, можете да изразите своето отношение към отговора, ако искате да се възползвате от това право или да смятаме процедурата за приключена? Не искате думата, благодаря ви.
    С това считам процедурата за приключена и обявявам 15 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Следва актуален въпрос от народния представител Никола Николов относно политическа закрила на лица от Главно управление "Митници". Въпросът е към министъра на финансите господин Милен Велчев.
    Искам да поканя господин Николов да развие своя актуален въпрос. Заповядайте.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, колеги! Моят актуален въпрос касае един случай на типична институционална корупция, който беше описан най-подробно от Емил Димитров, а именно срещу невръчване или заплаха срещу уволнение от митничарите в Русе са събирани пари. По определени канали те са се движели в някаква посока. Оказва се, че самият господин Емил Димитров заедно със съответните компетентни органи са прекратили втория транш от тази институционална корупция. Той обвини министъра в това, че самият Емил Димитров е уволнил своя подчинен, който е имал достъп до заповедите за уволнение и който би могъл да реализира това. Вторият обаче е назначен от господин министъра. До този момент той не го е уволнил.
    Моят въпрос е: защо и има ли политически чадър над това лице?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Господин министър Велчев, заповядайте за отговор на зададения актуален въпрос.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Николов! Трябва да си призная, че не съм чувал директно от Емил Димитров такива заявления, че един от уличените в корупция е бил защитен от мен. Не съм и виждал такова твърдение в медиите, но не мога да споря в момента с Вас. Не следя абсолютно всички медии. Може би някои правилно или не са препредали неговите думи. Ако е така наистина, мога отговорно да заявя, че никога не е бил и няма да бъде създаван политически чадър за уличени в корупция лица в Агенция "Митници".
    С поведението си господин Емил Димитров вече е бивш директор на агенцията и доказва, че търси лични активи с множеството си публични изяви и подхвърлените в публичното пространство необосновани твърдения.
    Искам да подчертая, че не разполагам с информация за служители на Министерството на финансите, уличени в корупция, и никога не е била проявявана благосклонност към такова поведение. При наличие на доказана информация за корумпирани и неправомерни действия на служители от повереното ми ведомство ще бъдат предприети незабавни мерки.
    Реформата на митниците и борбата с корупцията там са едни от основните функционални приоритети на Министерството на финансите. Този приоритет заема важно място в преговорите ни с Международния валутен фонд и предложените от нас мерки в тази насока получават пълна подкрепа от фонда.
    В тази връзка бих искал да Ви уведомя за предприетите административни и законодателни мерки, включващи увеличаване броя на мобилните екипи, създадени за борба с контрабандата, укрепване на информационния обмен с митническата администрация на държавите-членки на Европейския съюз и съседните страни, изграждане на Централно звено за последващ контрол, оптимизиране на материалната база на граничните пунктове, провеждане на съвместни ревизии с Главна данъчна дирекция и консолидиране броя на учрежденията и създаване на звено за вътрешен контрол.
    За да проведем тези мерки, получаваме значителна чуждестранна помощ от Европейския съюз и сме подписали, както знаете, 3-годишен договор за консултации от "Краун ейджънтс". Целите, за постигането на които ще работим заедно с нашите партньори от "Краун ейнджънтс", са насочени в няколко основни аспекта:
    1. повишаване на приходите от мита и други сборове на митниците;
    2. значително намаляване на корупцията;
    3. напредък на реформите и модернизацията с оглед постигане на изискванията на Европейския съюз;
    4. улесняване на законната търговия.
    Това са целите, към които се стремим и изпълнението по които се наблюдава от страна на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите, от Европейската комисия, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация и нашите двустранни търговски партньори.
    След всичко това бих казал, че всички популистки изказвания, опитващи се да попречат и забавят хода на реформите и модернизацията на митниците, са насочени към уронване престижа на българската финансова система. Надявам се и съм сигурен, че новият ръководител на митническата администрация ще върши съвестно своята работа, като се старае да издигне пред обществото в кумир своята работа, а не своята личност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
    Господин Николов, имате възможност за реплика. Заповядайте.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, аз не се съмнявам в добрите Ви намерения, но моят въпрос беше абсолютно конкретен. Може би прочетохте част от отговора си за следващия въпрос, който касае договора с "Краун ейджънтс".
    Въпросът ми е относно описания типичен пример за институционална корупция на 10 февруари в предаването "Всяка неделя", в което Вие участвахте и влязохте в дебат с господин Емил Димитров. Като доказателство ще Ви дам целия Ви разговор, който е публикуван в радио-телевизионния монитор на БТА. Оттам съм ползвал повода, за да задам този въпрос.
    Питам: има ли такъв човек, за който говори господин Емил Димитров и защо Вие не сте го уволнили? Той е уволнил онази част, която му е била подвластна и участвала от Главно управление "Митници" в този корупционен канал, и твърди, че Вие не сте уволнили Вашия подчинен, който е уличен в това престъпление.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Господин министър, заповядайте. Разполагате с 2 минути.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Николов, мога да Ви уверя, че никога не съм участвал в предаването "Всяка неделя". Един вид задочен дебат с Емил Димитров се проведе може би ...
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ОДС, от място): Извинявам се, в "Неделя 150".
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: А, в "Неделя 150", точно така. Това щях да кажа, че в "Неделя 150" имах едно участие горе-долу около тази дата - 10 февруари. По време на предаването беше включен по телефона Емил Димитров. Но във всеки случай много добре си спомням, че в предаването не е ставало дума за политически чадър и за предложения да бъде уволнен човек, който е бил уличен в корупция по случая Русе, чието уволнение аз да съм спрял. Емил Димитров може да е споменал, конкретно не си спомням, за това, че той предложи да бъде освободен от работа заместникът му Мариян Абрашев. Но това не е било във връзка със случая в Русе. Той заявяваше, че Мариян Абрашев е загубил неговото доверие. Тук ще напомня, че Мариян Абрашев беше назначен по директното настояване на господин Емил Димитров няколко месеца преди това. Та, господин Димитров заявяваше, че той е загубил неговото доверие и поради тази причина настояваше той да бъде освободен от работа, без да споменава никакво уличаване в корупция.
    Трябва да кажа, че тогавашните обяснения на господин Димитров не ми прозвучаха убедително и поради тази причина и господин Абрашев запази своята длъжност.
    Мисля, че няма нужда допълнително да коментирам случая. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
    С това приключихме процедурата по актуалния въпрос от народния представител Никола Николов.
    Преминаваме към питане от народните представители Георги Пирински и Емилия Масларова относно договора с "Краун ейджънтс" за реформа в митниците.
    Господин Пирински, Вие ли ще развиете питането? Заповядайте. Разполагате с 5 мин. парламентарно време.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин председател, господа министри, уважаеми дами и господа! Питането, което сме отправили с госпожа Масларова до министъра на финансите, се състои от три въпроса:
    Първият е: какво всъщност е било състоянието на митническата система и Агенция "Митници", което господин Велчев е заварил, встъпвайки в отговорностите си на министър на финансите, и по-специално какво е показал неговият анализ - кои са причините на митниците да се гледа като на една от най-корумпираните системи в България и да има достатъчно основания да се твърди, че от нея изтичат стотици милиони лева, дължими на бюджета? Стотици милиони лева!
    Вторият въпрос е: какви правомощия липсват на министъра в упражняването на ефективен митнически контрол по силата на Конституцията и законите на страната, които го карат да търси съдействието на частна фирма, след като имаме предвид, че върви сътрудничество по редица проекти и с Европейския съюз, и със Световната банка? Онзи ден беше тук директорът за България господин Воркин, който потвърди интереса и намеренията на банката много активно да работи с българската митническа система по контрола на митническата граница на страната.
    И на трето място, разбира се, договорът. Какво, в крайна сметка, беше като процедура и критерий в основата на решението на Министерския съвет, както бяхме информирани, да даде на министъра на финансите правомощията да сключи договора с "Краун ейджънтс" и конкретно каква ще е ползата за България от този договор?
    Господин министърът неколкократно отправи пожеланието и предупреждението с тази тема да не се спекулира, да не се отива в популизъм и да не се накърнява националната сигурност на страната. Ние нямаме намерение да правим нито едното, нито другото, но искаме ясно да заявим, че отношението към този договор и на финансовия министър, и на цялото правителство, поведението спрямо него и от страна на мнозинството не могат да са друго, уважаеми дами и господа, освен тест, изпитание дали имате намерение да управлявате отговорно и в съответствие с Конституцията и законите, или на практика вършите нещо друго.
    Защо поставям нещата така? Първо, господин министър, Вие досега сте длъжник с една ясна картина каква е фактическата обстановка в митниците. На въпрос на нашата колежка госпожа Дончева през ноември миналата година във връзка с крещящи несъответствия между отчетен износ от Промахон и отчетен внос на Кулата, стигащи до сто на сто разлики, Вие изброихте десет конкретни групи действия, мерки, програми, които заявихте, че са в пълен ход с Агенция "Митници", че Вие ежеседмично поддържате много плътен контакт с директора на агенцията господин Емил Димитров, че този комплекс от мерки е достатъчно сериозен, за да гарантира пълен, надлежен, надежден контрол върху митниците.
    Между тези десет мерки, нямам време да ги изброявам, на трето място беше формирането на мобилни екипи заедно с органи на Министерството на вътрешните работи, които не само на граничните пунктове, а и по цялата територия на страната да осигурят плътен, надежден контрол така, че да не може да се злоупотребява с митническия контрол. И Вие днес сте длъжен да обясните защо, да речем, онзи ден, на заседание на Комисията по бюджет и финанси новият директор на Главна данъчна дирекция - господин Попов, е заявил следното: ако се гледа колко данък добавена стойност е възстановен при износа и с колко е обложен вносът, излиза, че България има активно външнотърговско салдо.
    Господин министър, става дума, че се губи някъде оборот от най-малко 1 млрд. 500 млн. щатски долара, тоест, 3 млрд. лв. като минимум след всичките мерки, след всичките програми. Вие навярно ще кажете: ето ви аргумент, че ми трябва помощ отвън. Само че преди да се позовете на такава необходимост, Вие бяхте длъжен и в парламента, и, ако щете, като член на Консултативния съвет по национална сигурност към президента да алармирате, че така, както функционират тези програми, те не дават желания резултат.
    И на второ място сте длъжен да отговорите все пак защо не са достатъчни програмите по линия на Европейския съюз и Световната банка. Защото, както добре знаете, и по тях на практика се привличат частни консултанти и няма никакъв проблем, тъй като парите се дават от Европейския съюз, на конкурсна основа се привличат такива консултанти и те вършат своята работа.
    Що се отнася до пороците на самия договор, тъй като наистина темата е обширна, а вече времето изтече, ще използвам двете минути, които имам по правилник след Вашия отговор, но знайте, че ако Вие не предложите най-малкото промени на тоя договор, правителството и мнозинството ще изпаднат в една неспасяема от конституционна гледна точка ситуация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин министър, имате думата за отговор на питането. Разполагате с 10 мин. пленарно време. Заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Масларова, уважаеми господин Пирински, аз Ви благодаря за Вашия въпрос, който до известна степен ще осветли за пореден път причините за сключването на договора между Министерството на финансите и английската фирма "Краун ейджънтс". Надявам се, че вчерашното четиричасово заседание на Комисията по бюджет и финанси по този проблем донякъде допринесе за осветляването на тези въпроси и много от въпросите, които Вие повдигнахте сега, бяха обсъдени, както си спомняте, и вчера. Но, разбира се, няма никаква пречка да продължим да ги обсъждаме, щом като народните представители проявяват такъв интерес.
    Както знаете, един от важните елементи в предизборната програма на Националното движение Симеон Втори бе радикалната реформа в митническата администрация на нашата страна, реформа, насочена към изкореняване на корупцията в митниците, пресичане на контрабандните канали, които пресичат България, а също така и решително повишаване на приходите в бюджета - необходим момент, крайно необходим момент в нашето желание за отделяне на повече средства за социални програми и повишаване на жизненото равнище на населението.
    За никого не са тайна проблемите, съществуващи пред митническата администрация в България. Това пролича особено на Националното съвещание с ръководството на Агенция "Митници", регионалните директори и началници на митници, проведено в София на 26 февруари 2002 г. Всички присъстващи изразиха своята загриженост от състоянието на митническата администрация като кадрова и техническа обезпеченост, административен капацитет, борба с контрабандата и корупцията.
    Съгласен съм с Вас, че още преди 6 месеца започнахме да вземаме мерки за подобряване на положението в митниците. Признавам, че аз се надявах тези мерки да имат по-добър ефект и да бъдат взети по-решително. Една от причините, поради която те не бяха толкова решителни, колкото на всички нас ни се иска, е неспособността на предишното ръководството на Агенция "Митници" да ги приложи, а и - давам си реално сметка, - че тази неспособност беше причинена от недостатъчно доброто взаимодействие с "Краун ейджънтс", новия консултант.
    По втория въпрос, считам, че в правомощията на изпълнителната власт е да управлява и контролира процесите в митническата администрация. И можете да бъдете сигурен, че в големи детайли в правителството и на друго ниво сме обсъждали проблемите в митниците, съотносимостта им към проблемите на националната сигурност и необходимостта да се вземат тези мерки, които в крайна сметка бяха взети. Както знаете, Министерският съвет на два пъти в официални заседания разгледа ситуацията в митническата администрация и в резултат на това взе две решения - едното през октомври, другото на 29 ноември, с второто упълномощавайки министъра на финансите да подпише подготвения договор с "Краун ейджънтс" и да предприеме мерките, които бяха залегнали в този договор.
    Ще си позволя да изразя категорично несъгласие с Вас, че в днешния си вид договорът създава каквито и да било конституционни проблеми. И Вие и господин Корнезов, който постави този въпрос на предишни заседания на парламента, присъствахте на вчерашното заседание, чухте категоричните становища и на юрисконсулта на Народното събрание, и на директора на Дирекция "Правни въпроси" на Министерския съвет, и на директора на Дирекция "Държавно юрисконсултство" в Министерството на финансите, като с нито една дума Вие не оспорихте техните твърдения. Така че няма как да се съглася с Вашите твърдения. А Вие, господин Корнезов, си тръгнахте по време на техните изложения.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да, тръгнах си, но след като ги чух, а моите аргументи ще чуете тук, от трибуната.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Добре, но може би трябваше да ги изложите и вчера.
    Считам, че със сигурност през последните 12 години са правени сериозни опити да бъдат пресечени каналите за контрабанда и източване на ДДС и съм уверен, че е била дискутирана възможността да бъдат използвани възможностите както на Консултативния съвет за национална сигурност към президента на Република България, така и тези на Конституцията и някои други закони в страната. Има естествено и становища на нашите международни партньори - Европейския съюз, Световната банка, в някои от които се констатира, че ситуацията се подобрява. Но бавният темп, с който се подобрява тази ситуация през последните години, не може да не ни безпокои. Нарочно или не, тези опити, за които казах, според мен не са били успешни. Свидетели сме - както и Вие заявихте - на безразборно източване на данък добавена стойност, на огромно обогатяване при търговията с акцизни стоки на отделни групи хора, на наличието на отлично работещи канали за контрабанда, използвани за облагодетелстване на определени икономически структури.
    Смятам, че по-важен въпрос от този за правомощията е въпросът за предприемане на бързи действия, водещи до промяна в структурата, методологията и въвеждането на съществуващите в Европейския съюз модерни процедури и техника. Този процес, изпълняван с национални средства, включва мерки и дейности, като се започне от обучението на кадри, мине се през организацията на контрола, международното сътрудничество в областта на информацията, въвеждането на системи за вътрешна комуникация и особено сътрудничеството и помощта с другите администрации и ведомства, имащи отношение към движението и контрола на стоки. Всичко това изисква продължителен период от време по мнението на експерти, над 5 години. Скъсяването на този срок е необходимо и то може да бъде постигнато с помощта на доказали се консултанти от страните - членки на Европейския съюз, притежаващи съответния опит и ноу-хау.
    Бих желал да изразя искрената си благодарност към нашите партньори от Европейския съюз и Световната банка, които през последните години направиха и продължават да правят много чрез съответните туининг-проекти и други програми за приобщаването на българската митническа администрация към европейската практика.
    Но бих искал и да подчертая, че при подписването на договора с "Краун ейджънтс" целта ни беше да се постигне радикализиране на достигнатите резултати чрез допълняемост между действащите вече проекти и консултантската помощ, като краен ефект бързо повишаване събираемостта на приходите, създаване на благоприятна среда на икономическите оператори, намаляване престоя на транспортните средства и товари по граничните пунктове, повишаване на разкриваемостта при стоковата контрабанда и митническата измама и, не на последно място, борбата с корупцията, което ще доведе до издигане престижа на митническата администрация.
    Проведох предварителни разговори и избрах британската фирма "Краун ейджънтс" поради безспорната им репутация, конкурентната оферта и реалният им опит в редица страни в тяхната 150-годишна история.
    Действително, както споменавате във въпроса си, в договора с британската фирма няма клауза за конкретни ангажименти в стойностно изражение за постигане на нарастване на приходите по линия на митниците за държавния бюджет. Ние предпочетохме това да бъде така. Имаше възможност да се включи условие за повишаване на приходите, но ние предпочетохме да няма такова условие, тъй като много добре разбирате, че ролята на един консултант е сравнително ограничена. Дали ще бъдат повишени приходите в митниците в много по-голяма степен зависи от всички нас, от законодателния орган на властта, от Министерския съвет, от Министерството на финансите, от работата на самата агенция, как те ще приложат съветите, които ще ни дадат нашите партньори. В много малка степен повишаването на приходите зависи от усилията на самите "Краун ейджънтс", особено ако техните съвети не бъдат изпълнени. Затова наличието на такава клауза за задължително повишаване на приходите щеше да доведе до много по-висока цена на договора и от целесъобразност прецених, че не би трябвало ние да се ангажираме да плащаме тази по-висока цена, след като имаме достатъчно увереност и в собствените си сили, в добрите си намерения да последваме съветите от "Краун ейджънтс".
    Отново бих желал да подчертая своята убеденост, че съвместната работа на "Краун ейджънтс" с нашата митница би повишила не само приходите в бюджета на страната, но и авторитета и професионализма на българската митническа администрация. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
    Господин Пирински, госпожо Масларова, заповядайте, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председател, господин министър! Договорът с "Краун ейджънтс" страда от три много дълбоки порока, които може би са поправими, но не съм съвсем сигурен.
    Първият е, че той наистина е в разрез с Конституцията.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това го твърдите Вие!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Към двата аргумента, които звучат досега, а именно точки 4 и 5 от чл. 85 - финансовите задължения и арбитража, аз искам да ви насоча вниманието към т. 7 на същия член. Народното събрание ратифицира международни договори, които се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение. Не може да има спор, че ал. 2 на чл. 2 от Закона за международните договори се отнася именно към този тип договори, когато държавата България сключва с чуждестранно лице договор като публично-правен субект.
    Какво означава: "се отнасят до действието на закона или изискват мерки"? Този договор пряко се отнася до действието на Закона за митниците и, както знаете, в него се предвиждат задължителни консултации - ако се променя в бъдеще законодателството, да се консултираме с "Краун ейджънтс" едва ли не дали те са съгласни. По две линии, с двата крака, този договор трябва да бъде ратифициран от парламента.
    Второ. Той предлага един много неприемлив баланс на права и задължения. Задълженията са на българската страна и то във възможно най-широк кръг - от предоставянето на информация и даването право на агентите да упражняват митническа дейност, не да консултират, дори до такива неща, че председателят на Съвета по митническата реформа, забележете, ще има англоговорящ шофьор, който ще бъде на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Кой е този човек, който ще изпълнява тази свръхестествена функция, аз не знам. Но да се поеме такъв ангажимент, според мен, е някакъв щрих към степента на сериозност при четенето на текста.
    Третият въпрос е за цената. Цената е, грубо казано, 33 млн. лв. В началото на днешното заседание Вие завихте тук, че патентният данък струва 30 млн. - повишението. И за 30 млн. вие предизвиквате един социален взрив, който по никакъв начин не можете да омаловажите.
    Три думи, три възможни изхода имате. Единият е да внесете и да продължавате да твърдите, че това е договорът. Тая позиция е неспасяема. Вторият е да го промените като завърши работа работната група, за която не споменавате, която го преглежда, и го внесете променен. Знаете, че в него има възможност да се внасят промени. Има такава договорка. И третият, разбира се, е да го анулирате. Засега, може би, може да се спасите с промени, но не виждам у Вас готовност да разберете същината на проблема.
    Искам само да ви кажа, че в 1998 г. зададох оттук въпрос по митниците на господин Костов. Той се отнесе доста несериозно и съдбата му не беше много завидна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Господин председател, първо, трябва да се спазва правилникът. Второ, вчера четири часа се отговаряше на тези въпроси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Проявих търпимост.
    Заповядайте, господин министър. В рамките на пет минути имате възможност да дадете отговор.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Пирински, със съжаление трябва да кажа, че не приемам нито един от Вашите аргументи. Вие много добре и много уместно споменахте за думите ми по-рано, че призовах народните представители да не изпадат в популизъм като коментират този договор. Защо тогава Вие сам го правите сега? Защо не повдигнахте тези въпроси вчера, когато имахме достатъчно време да обсъдим тези въпроси в делова обстановка?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Защото сега го гледат пенсионерите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, не се обаждайте от залата, ще наказвам!
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Защото сега го гледат телевизионните зрители.
    Не приемам Вашето заявление, че договорът е в разрез с Конституцията. Нито Вие, нито аз сме юристи и, предполагам, трябва да се вслушаме в мнението на юристите.
    Вслушахте ли се Вие вчера в мнението на госпожа Друмева от Народното събрание, на госпожа Маринска от Министерския съвет, на господин Цветков от Министерството на финансите?
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Те нямат отговор на моите въпроси.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: А Вие знаете ли, че по Конституцията Конституционният съд е органът, който следва да коментира дали един или друг договор, един или друг акт са в разрез или не с Конституцията? (Шум и неодобрителни реплики от КБ.)
    Не приемам Вашия аргумент, че балансът между права и отговорности е неприемлив. Същото можехме да коментираме и вчера, но, може би, защото нямаше телевизионни камери в залата, Вие решихте да си го спестите.
    Не приемам обвиненията, че цената е прекалено висока. Знаете, че цената е 8 млн. лири, която ще получи "Краун ейджънтс" Това за 33 млн. лв. е приблизителна сума, която може да бъде променена, но нетната сума след плащането на данъците ще бъде точно 8 млн. 132 хил. английски лири, което е около 25 млн. лв.
    И понеже повдигнахте въпроса за патентните данъци, да използвам случая да отговоря и на въпроса, който зададе господин Овчаров в началото на парламентарния контрол, когато той ни обвини едва ли не, че е прекалено висока и непоносима данъчната тежест според нашата данъчна политика, и да напомня, че през 1996 г., господин Пирински, данъчната тежест за средна работна заплата беше 17,5 процента. През 2002 г. тази тежест е 11,5 процента - 6 процента по-ниска.
    За данъчната тежест по Закона за корпоративното подоходно облагане за големи фирми - през 1996 г., господин Пирински и господин Корнезов, е била 40 процента. Днес тя е 23,5 процента.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не се излагайте с това! Какво може да си купите е важно. (Реплики от народния представител Иван Искров.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, ще Ви накажа. Няма да се обаждате от място.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Напускам, защото не мога да слушам глупости.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Мисля, че привърших по този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
    Господин министър, да, вчера в Комисията по бюджет и финанси на закрито заседание ние имахме уговорка с председателя на Комисията по бюджет и финанси да изслушаме Вашите аргументи и мотиви заедно с екипа, който беше с Вас, което не отменяше правото и възможността - такава беше договорката ни - ние с господин Пирински да зададем своите въпроси и своето питане днес. Откровено да Ви кажа, едва ли можете да обвините всички ни, че не сме слушали внимателно и не сме присъствали. Но по много от поставените въпроси ние не получихме задоволителен отговор.
    Струва ми се, че Вие като министър трябва ясно и категорично да кажете, не че са работили по-добре или по-зле, не че е имало някакви групировки, а какво точно, кои са тези групировки, какво е станало, колко пари са влезли и не са влезли. Това е дейността, за която в крайна сметка Вие като министър на финансите сте длъжен да ни информирате, защото едно се пише във вестниците - и Вие много точно казахте: оценката на Европейския съюз е една, а на общественото мнение - съвършено друга.
    Освен това, що се касае до юридическите доводи, аз също не съм удовлетворена от въпроса, който Ви зададох и Вие ми отговорихте защо взаимоотношенията в този договор са съобразно английското законодателство, а не съобразно българското. Така че много и много въпроси от това, по което ние вчера дебатирахме - и по цената на договора, и по това, че консултантски услуги, които ние можем да приемем, можем да не приемем... Затова ли ще дадем толкова милиона български лева, ако не ги приемем, в крайна сметка? Някак си отговорите се плъзгат встрани от същината.
    И тук не става въпрос за политика. Тук става въпрос за сигурност на границите, за сигурност на работата на една институция, каквато са българските митници, за сигурност на българските финанси и на всички нас и за прекратяване пътя на корупцията.
    И тъй като много неща останаха неизяснени, използвам правото по чл. 87 от правилника на българското Народно събрание и връчвам на председателя подписите на необходимия брой народни представители, че желаем дебат по този въпрос. (Народният представител Емилия Масларова предава подписката на председателя.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    На основание чл. 87, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като подписите са автентични и имат необходимия брой, назначавам разисквания по този въпрос на 8 март т.г.
    За процедура има думата господин Пирински.

    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, редно е да информирате и министрите, че заседанията и дебатите в парламентарните комисии не отменят дебатите и контрола в пленарна зала. И конкретно в случая ние с господин Искров имахме пределно ясната уговорка, че закритото заседание вчера по никакъв начин не отменя актуалността на нашия въпрос днес. Но аз нямаше да настоявам да задавам тези въпроси, ако вчера беше прозвучала готовност от министъра на финансите да внесе нужните промени в текста на договора. И съвсем не търся телевизионни камери, и съвсем не ме интересува, така да се каже, евтината популярност.
    Но от друга страна, да си затваряме очите пред нещо, което бие директно в суверенитета и основния закон на страната, ние просто нямаме право. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това, което казахте, министрите го чуха.
    Преминаваме към актуалния въпрос на народните представители Йордан Нихризов и Росица Тоткова относно възможност за промени в Закона за облагане доходите на физическите лица по отношение на патентния данък, без това да се отрази на макрорамката на Бюджет 2002.
    Заповядайте, господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Велчев! През миналата година по предложение на Министерството на финансите бяха направени набързо промени в данъчните закони, които доведоха до непосилна тежест на редовите данъкоплатци, на тези, които бяха изправни. Естествено това предизвика ответна реакция и недоволство особено сред лицата, които плащат патентен данък.
    Уважаеми господин министър, Вие започнахте да отговаряте на нашия въпрос с Вашето встъпително слово, преди да сме го задали, и дано това да не повтори българската поговорка "Гузен негонен бяга". Защото аз искам да посоча, че Вашата грешка се състои в следното. Пълното название на патентния данък се нарича "Окончателен годишен патентен данък" и когато той беше въведен от правителството на ОДС, това беше направено с цел облекчаване на бизнеса, а не с цел да се създаде основа, върху която да се строят надстройки, лев на квадратен метър, пет лева на квадратен метър, на работно място и така нататък.
    След като станаха протестите, беше създадена работна група, която да разговаря с протестиращите. От нея бяха изключени естествено част от заинтересованите, като например Националната занаятчийска и предприемаческа камара. Макар че нормалната парламентарна практика предвиждаше да се разгледат двата вече внесени законопроекта - единият от мен, съставен от същата тази Национална занаятчийска и предприемаческа камара и експерти на БСДП, внесен на 25 февруари и вторият - от Муравей Радев и група народни представители, внесен на 31 януари. И двата законопроекта са внесени от ОДС.
    По времето на преговорите имаше най-различни изказвания от страна на Министерството на финансите - от това, че има възможност да се направи корекция до това - и една цифра да се смени, България и бюджетът пропадат. В края на краищата останах с чувството, че министерството иска да влачи проблема и в края на краищата преговорите се провалиха.
    Нашите въпроси са следните: съществува ли възможност за изменение в Закона за облагане доходите на физическите лица по отношение на патентния данък, без това да се отрази на макрорамката на Бюджет 2002? Ако отговорът е "да", то какво ще предприеме Министерството на финансите в тази насока, за да може да смъкне социалното напрежение? Ако отговорът е "не", както разбрах от Вашето изказване, то защо бяха водени тези разговори и защо беше нагнетявано това социално напрежение? Как ще се върже Вашият отговор с предложението на председателя на Народното събрание господин Герджиков да се гледат всички тези законопроекти? И смятате ли, че по този начин можете да продължите с пренебрежително отношение към хората, които протестират?
    Аз ще завърша със следната поговорка, господин министър.
    Когато лъжете някого един път, той може да Ви прости. Когато го лъжете два пъти, той може да се озлоби. Третия път няма да Ви прости. Българинът е казал: "Един път стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път се чупи."
    Това е напълно добронамерено казано към Вашата политика в момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми господин Нихризов, предполагам, че говорите от собствен опит, като казвате, че третият път стомната се чупи. Ние не изхождаме от тази философия и смятаме, че и един път, въпреки че вие смятате, че един път ще ни простят, но аз не смятам, че и един път трябва да лъжем гласоподавателите. Ние се отнасяме с честност и почтено водим диалога с тях.
    Затова искам да отговоря и на Вашия въпрос. На първия въпрос отговорих в началото на заседанието, казвайки, че не е възможно да бъдат нанесени промени в Закона за облагане доходите на физическите лица за 2002 г.
    А това: защо сме водили разговора, защото ние сме привърженици на постоянен диалог с всички заинтересовани страни. Не смятаме, че ако позицията ни е определена, трябва да прекратим всякакъв диалог и да се затворим в министерствата, както това беше направено от вашето правителство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата има госпожа Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри!
    Господин министър на финансите, мисля, че Вие вече започвате да разбирате, че сте много самотен в защитата на данъчната политика. Самотен, защото останахте без заместник-министър, който беше освободен затова, защото не бил намерил достатъчно думи в българския език да обясни данъчната политика на хората. Самотен, защото бизнесът в България не Ви разбира. Защото дребните и средни търговци са на улицата. Защото Вие се опитвате на дребните и средни търговци да казвате кое е доброто и кое не е доброто за техния бизнес, сякаш те са некомпетентни и не познават ситуацията, а Вие им казвате какво е доброто за тях. Чуйте ги! Чуйте ги, защото очевидно Вие не познавате България, Вие не познавате българите, Вие не познавате условията в България. Това е съвсем естествено, след като дълго време Ви нямаше в България. Вие не можахте да обясните и на опозицията, на нас, какви са тези промени и в чий интерес са те? Затова ние сигнализирахме още през месец ноември и Ви предупреждавахме, обаче Вие не можете да обясните дори на собствените си депутати какво правите и в чий интерес е тази политика.
    Аз ще ви цитирам, няма да кажа имената, защото сигурно и за тях ще има другарски съд, но Вие добре се следите кой какво говори по страниците на българската преса.
    Ще цитирам от 22 февруари: "Създадените от нас данъчни закони създадоха напрежение за хората." Цитат от изказване на депутат от Национално движение Симеон Втори.
    Втори цитат: "Какво да ви кажа? Изчезваме, не правим добри неща." Цитат от народен представител от Национално движение Симеон Втори.
    И снощи председателят на българския парламент каза: "Въпросът е сериозен. Аз поех лично ангажимента да бъдат разгледани в пленарната зала внесените закони."
    Смятам, уважаеми господин министър, че имате един-единствен изход: да си признаете грешките, да си признаете гафовете и да дадете възможност на народните представители в Народното събрание да гласуват по съвест. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин министър Велчев има думата за реплика.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаема госпожо Тоткова, Вашето изказване звучеше толкова красноречиво и гладко, че очевидно беше отрепетирано многократно, най-вероятно за последно отвън, пред градинката на Народното събрание.
    Това имах предвид, когато казах, че исканията на господата и дамите, стачкуващи отвън, са преди всичко политически, а не икономически. Мога да ви уверя, че не се чувствам самотен в защита на данъчната политика. Чувствам се в много добра компания, в компанията на Международния валутен фонд, на Световната банка, на всички наши международни партньори от чужбина и в компанията на управляващото мнозинство, което единодушно гласува данъците и бюджета през миналата година.
    А това, че е необходимо да се вземат някои мерки в областта на данъчната политика, които наистина не са много популярни, за това не ни обвинявайте нас. Обвинявайте своето правителство, което в продължение на няколко години не намери сили да направи необходимите промени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, министър Велчев.
    С това приключихме актуалните въпроси и питания към министъра на финансите господин Милен Велчев.
    Продължаваме с питане към министъра на земеделието и горите господин Мехмед Дикме.
    Питане от народната представителка Евдокия Манева и народния представител Владислав Костов относно отчета за изпълнението на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г. и план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2002 г.
    Кой ще представи питането?
    Господин Костов, заповядайте.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Държавен фонд "Земеделие" е създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители. Това подпомагане, най-общо казано, се изразява в подкрепа и участие в инвестициите, производствения процес и успешно провеждане на реформата в областта на земеделието. Очевидно това са изключително важни цели на фонда, който се явява основен инструмент на държавата за подпомагане развитието и създаване необходимите предпоставки на българското земеделие, българското земеделско стокопроизводство и създаване на необходимите предпоставки за успешното закриване на Глава осем "Селско стопанство" от Европейската комисия във връзка с кандидатстването ни за членство в Европейския съюз.
    Всички сме свидетели на факта, че българското земеделие страда от заложената още преди години тенденция на прогресивно развиваща се декапитализация, неефективност, неконкурентоспособност и хронична липса на финансови средства. В този смисъл очакванията към Държавен фонд "Земеделие" и към ефективното му функциониране и използване са основателно големи. Той е във фокуса на общественото внимание, още повече че в общественото съзнание дейността и управлението на Държавен фонд "Земеделие" напоследък бе преекспонирано с много политически популизъм, спекулации и внушения. Той бе използван като средство за оправдаване на управленски и организационни неудачи на сегашното му ръководство и търсене за това на виновници в правителството на ОДС.
    Ето защо първата част от нашето питане към Вас представлява информацията за приключването на план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" за 2001 г. и отчетените данни по всички позиции на план-сметката, включително и преходния остатък към 31 декември 2001 г., който най-добре ще илюстрира действителното състояние и дейността на фонда.
    Освен това съгласно чл. 3 на закона Министерството на земеделието и горите следва да внесе до 31 октомври за одобряване в Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието и програма за целите и мерките на държавната политика в областта на земеделието за следващата година. Този годишен доклад се приема от Министерския съвет преди внасянето на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание. Съгласно чл. 13 от същия закон фондът подпомага земеделските производители в съответствие с приетите от Министерския съвет годишен доклад и програма.
    Моля да ни информирате също така кога е приет и с кое решение на Министерския съвет годишният доклад и въз основа на него каква е план-сметката на фонда за 2002 г., което е втората част от питането ни.
    Желаем да чуем какви са програмите, които фондът ще финансира, като посочите предвидените средства за всяка програма и какви са подобренията в механизма за реалното им достигане до земеделските производители. Каква е инвестиционната програма, изградена на базата на приетата от Министерския съвет програма, въплътена в план-сметката, и какви са приоритетите в това отношение?
    Очевидно, че тези въпроси са много актуални. Земеделските производители искат да ги чуят поради, общо взето, недостатъчната информация и прозрачност по тези въпроси, още повече че оптималните срокове за усвояване на средствата за инвестиции за машини, за съоръжения, за посадъчни материали вече изтичат.
    Тези въпроси живо интересуват земеделските производители и Ви молим за ясни и точни отговори.
    Молим също така, ако е възможно сега, ако е възможно - в началото на следващата седмица, да ни предоставите и екземпляр от отчета по приключването на план-сметката за 2001 г., както и одобрената план-сметка за 2002 г. по нейните пера. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Заповядайте, министър Дикме.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева, уважаеми господин Костов! Аз първо искам да Ви благодаря за отправения въпрос, защото по такъв начин българските земеделски производители ще могат да получат допълнителна информация чрез прякото предаване от Българска национална телевизия и Българско национално радио за състоянието на Фонд "Земеделие", както и за новите линии, които се отпускат чрез Фонд "Земеделие".
    Държавен фонд "Земеделие" е създаден като юридическо лице със Закона за подпомагане на земеделските производители с цел държавно финансово подпомагане на земеделските производители съгласно одобрения от правителството годишен аграрен доклад. Дейността на Фонд "Земеделие" е регламентирана със същия закон, която се финансира и отчита чрез извънбюджетната сметка. В Закона за подпомагане на земеделските производители са посочени източниците за набиране на приходи и направленията за тяхното изразходване.
    На основание чл. 14, ал. 4 приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите.
    1. По отношение на отчета за изпълнение на план-сметката на Фонд "Земеделие" за 2001 г.
    По приходната част:
    В утвърдената план-сметка на Фонд "Земеделие" за 2001 г. размерът на планираните собствени приходи е 7 млн. 750 хил. лв. Общата събираемост на приходите е 82 на сто спрямо предвидената норма по план-сметка за годината. От планираните 7 млн. 750 хил. лв. са постъпили 6 млн. 324 хил. 119 лв. Неизпълнението е основно, господин Костов и госпожо Манева, заради заложените много високи приходи от продажба на държавно и общинско имущество, като стойността на заложените приходи в план-сметката е в размер на 5 млн. лв., а реалното изпълнение е само 15 на сто в размер на 765 хил., 936 лв. Преизпълнение има по две от приходните пера, съответно приходи от наем на държавни и земеделски земи и приходи от лихви. По-големият размер на постъплението от лихви по предоставени заеми се дължи на три основни причини:
    1. Достигната е висока събираемост на кредитите през последните месеци на годината заедно с начислените върху тях лихви.
    2. Удвоения размер на лихвените приходи по кредитите за пролетници реколта 2000 г., които от предишното ръководство на фонда през 2000 г. са били разсрочени с една година.
    3. Събраните лихви по изискуеми вземания на фонда, които се олихвяват с наказателна лихва.
    По отношение на субсидиите от републиканския бюджет:
    За 2001 г. от държавния бюджет по извънбюджетна сметка на Фонд "Земеделие" са преведени сто на сто планираните субсидии за годината в размер на 28 млн. 99 хил. лв.
    По разходната част на фонда.
    Планираният с решение на Министерския съвет нетен размер на разходите по план-сметката на Фонд "Земеделие" за 2001 г. е 35 млн. 849 хил. лв. След направената промяна в разходната част на план-сметката през м. юни 2001 г., нетният размер на разходите се увеличава със 17 млн. лв. и достига 52 млн. 849 хил. лв.

    Към края на 2001 г. е отчетен нетен разход по план-сметката на Държавен фонд "Земеделие" в размер на 49 млн. 299 хил. 640 лв. или 93 процента от планирания, както следва:
    По отношение на капиталовите разходи изпълнението е 97 процента. По отношение на предоставените лихвени заеми нето при план 24 млн., раздадени - 23 млн. 940 хил. 112 лв., което представлява 99 процента.
    Предоставени средства, от 36 млн. предвидени, в размер на 35 млн. 725 хил. 779 лв., което също представлява 99 процента.
    Възстановени средства от 12 млн. - 11 млн. 785 хил. 667 лв., което представлява 99 процента.
    Предоставена временна финансова помощ, при план 5 млн., усвоени 3 млн. 933 хил. 70 лв., което представлява 80 процента.
    В § 43.00, план-сметката, която ще ви предоставя, за да се запознаете по-подробно, са отразени разходите за субсидиране на земеделски стопани за подпомагане на тяхната дейност.
    От 17 млн., така както ви казах по план за 2001 г., по отчет са усвоени 15 млн. 783 хил., което смятаме, че е един добър показател за усвояването на средства по този параграф.
    Останалата част от същинските разходи за дейност на фонда се отчитат в § 71, 72 и 73 на сметката, което представлява краткосрочно кредитиране, инвестиционно кредитиране и плащания по активирани гаранции.
    В подпараграф 71.01 са отразени предоставените суми за кредитиране на инвестиционни проекти. За 2001 г. усвоените средства за инвестиционни кредити са в размер на 35 млн. 725 хил. 779 лв. и представлява 99 процента от планираните 36 млн. Същите са договорени и предоставени през първата половина на годината и се разпределят, както следва.
    Преди да посоча как са разпределени, господин Костов, госпожа Манова, до края на м. юни, както и преди съм го казвал, така и в план-сметката е отразено, са раздадени всички средства за инвестиционно кредитиране. Новото ръководство на фонда от съставянето си не е дало един лев средства по инвестиционното кредитиране. Всички средства в размер на 99 процента са усвоени до края на м. юни.
    Разпределението е по следния начин:
    - рефинансиране чрез търговски банки - 8 млн. 861 хил. 937 лв.;
    - пряко кредитиране "Трайни насаждения" - 24 млн. 755 хил. 13 лв.;
    - пряко кредитиране Програма "Агротехника" - 2 млн. 108 хил. 829 лв.
    В подпараграф 71.02 са посочени възстановени суми по главници на предоставените инвестиционни кредити. От предвидените по план-сметката 12 млн. през 2001 г. са възстановени 11 млн. 785 хил. 667 лв., което също представлява 99 процента от плануваните средства.
    В подпараграф 72.01 е посочена сумата на усвоения ресурс по краткосрочните кредитни линии на фонда за 2001 г. в размер на 25 млн. 813 хил. 595 лв. или 96 процента от планираните 27 млн. лв., от които 9 млн. 271 хил. 560 лв. са договорирани за подпомагане на есенната кампания за реколта 2002 г. Усвояването на средствата ние смятаме за един много добър показател като изпълнение в размер на 96 процента.
    В § 72.02 е посочена сумата на възстановените кредити през 2001 г. по краткосрочните финансови линии на фонда от 1996 до 2001 г.
    От планираната за годината сума за възстановяване в размер на 22 млн. лв. реално са постъпили 21 млн. 880 хил. 525 лв., което представлява отново 95 процента за възстановяване от общата сума.
    Господин Костов, само за периода от м. септември до 31 декември 2001 г., тоест новият Управителен съвет на фонда, възстановените суми по краткосрочните линии са в размер на 17 млн. 888 хил. 674 лв., което представлява 82 процента от сумата за погашенията. До септември средствата са в размер на около 4 млн. лв. и тук става много ясно за новата политика на фонда по отношение на събиране на своите вземания.
    За взиманията по финансовите линии, на които срокът за погасяване е изтекъл, са предприети мерки за събирането им по съдебен ред и се водят както съдебни или присъдени вземания.
    Създаденият от новото ръководство на фонда механизъм, който не позволява на нередовни длъжници да се предоставят нови кредити и неговото стриктно спазване е предпоставка за добри резултати относно събираемостта на вземанията - такива каквито са и последните показания за състоянието на фонда.
    По гаранционните споразумения. За покупка на селскостопанска техника - това, което Вие казахте във Вашето изложение, депозираният паричен ресурс по сметките със специално предназначение на фонда в търговските банки към 31.12.2001 г. е общо в размер на 11 млн. 171 хил. 337 лв., от които 9 млн. 808 хил. са за блокирани издадени гаранции през 2000 и 2001 г.
    Наличностите по банковите сметки на фонда в момента, към 31.12.2001 г. са следните. По извънбюджетна сметка в БНБ - 32 млн. 566 хил. 951 лв., при планирани 28 млн. 356 хил. лв.
    По сметките със специално предназначение в търговските банки - 11 млн. 181 хил., при планирани 13 млн. 257 хил. лв.
    Във връзка с предприетите навременни мерки за финансова дисциплина и контрол по целевото усвояване на средствата изпълнението на план-сметката за 2001 г. е в рамките на определените лимити по отделните параграфи. В резултат на това в края на годината се формира по-малък дефицит от планираните 17 млн. в размер на 2 млн. 123 хил. лв. С тази сума се увеличава наличността по извънбюджетната сметка на фонда към 31.12.2002 г., която представлява преходен остатък за следващия отчетен период.
    Въпреки тези усилия на сегашното ръководство на фонда, очерталата се трайна тенденция на влошаваща се събираемост на вземанията от предоставените до средата на миналата година средства по краткосрочните целеви финансови линии, независимо от изпълнението на годишната план-сметка, е проявена и през 2001 г. Тоест нямаме сто на сто събираемост.
    По отношение на втората част на Вашия въпрос - за план-сметката на фонд "Земеделие" за 2002 г. В съответствие с приетите от Народното събрание показатели на консолидирания държавен бюджет и аграрния доклад на правителството за 2002 г., съгласно изискванията на чл. 14, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделски производители, Управителният съвет на фонд "Земеделие" със свое решение от 28.01.2002 г. одобри проекта за план-сметка на фонд "Земеделие" за 2002 г., който вчера на заседание на Министерския съвет беше утвърден със следните основни параметри.
    Преди да кажа параметрите, господин Костов, искам да Ви кажа следното: за пръв път от изграждането на фонда Министерство на земеделието и горите е внесло навреме за разглеждане в Министерския съвет план-сметката. Досега по принцип план-сметката се е разглеждала през м. май, през юни, тоест по средата на годината. За първи път Министерският съвет на Република България вчера прие на свое заседание новата план-сметка, така както тази план-сметка преди това, още м. октомври, беше одобрена в годишния аграрен доклад, който също беше одобрен с Решение на Министерския съвет, и с този аграрен доклад разполага както председателят на Комисията по земеделие, така и Комисията по земеделието и горите в Народното събрание и вие винаги можете да се запознаете с него.
    По отношение на приходите за план-сметката за 2002 г. в Закона за държавния бюджет на Република България за фонд "Земеделие" е предвидена годишна субсидия в размер на 47 млн. лв., която е най-голямата по размер от съществуването на фонда.
    По-значими статии в частта на собствените приходи са премийните вноски по застраховки на земеделски култури и активи, приходите от лихви по предоставени краткосрочни инвестиционни кредити и постъпления от наем и продажба на държавни земеделски земи.
    Като цяло собствените приходи за 2002 г. са предвидени в размер на 4 млн. 650 хил. лв.
    По отношение на разходната част на фонд "Земеделие". Разпределението на средствата за финансиране дейността на фонда по чл. 12 от закона е планирана, както следва:
    - за субсидиране на текуща дейност за растениевъдство и животновъдство - 19 млн. 500 хил. лв.;
    - за капиталови трансфери, субсидии за трайни насаждения в планински и полупланински райони, нова линия - 500 хил. лв.;
    - за възмездно финансиране, нетен размер - 23 млн. лв., които са предназначени за лихвени заеми по инвестиционни програми, нетен размер - 25 млн. лв., като 16 млн. е сумата и за възстановяване се предвиждат 9 млн. лв.;
    - предоставена временна финансова помощ за краткосрочни кредити, нетен размер - 6 млн. лв., като разлика от предоставени 25 млн. обща сума и възстановени 19 млн. лв.
    Нетни плащания по поети гаранции по гаранционни програми с търговски банки за селскостопанска техника - 1 млн. лв, като разлика между 4 млн. лв. от активирани гаранции и 3 млн. лв. постъпления от възстановени суми по тези гаранции.
    Сумите, които Фонд "Земеделие" ще предостави за финансово подпомагане на земеделските производители през 2002 г., ще бъдат разпределени по последните одобрени от управителния съвет програми:
    Първо, инвестиционни програми - 25 млн. лв., в т.ч., Програма "Животновъдство" - 5 млн. лв. като рефинансиране чрез търговски банки; Програма "Растениевъдство" - 10 млн. лв., от които за пряко кредитиране за създаване на трайни насаждения - 5 млн. лв. и за рефинансиране чрез търговски банки - още 5 млн. лв.; Програма "Селскостопанска техника" - 10 млн. лв. като рефинансиране по гаранционни схеми.
    Реалният ефект по схемите, по които ще се работи, е около 30 млн. лв. за закупуване на земеделска техника.
    По краткосрочни програми, предоставени под формата на кредити - 25 млн. лв., в т. ч. - за пролетници - 15 млн. 120 хил. лв., от които за целева финансова линия за закупуване на изкуствена тор, пшеница, ечемик, картофи, царевица и слънчоглед - 6 млн. лв.; целева финансова линия за покупка на препарати за растителна защита - 4 млн. 500 хил. лв.; целева финансова линия за закупуване на семена за масов посев на царевица - 1 млн. 350 хил. лв.; целева финансова линия за закупуване на семена за черен маслодаен слънчоглед - 1 млн. 250 хил. лв.; целева финансова линия за закупуване на картофи за масов посев - 300 хил. лв. Аз съм готов да ви предоставя допълнително план-сметката, за да не изчитам всичко, защото това ще ни отнеме още много време.
    Допълнително са предвидени средства за есенници в размер на 9 млн. 800 хил. лв., от които за изкуствена тор - 4 млн. 800 хил. лв. и линия за покупка на семена за пшеница в размер на 5 млн. лв.
    За първи път средствата не както миналата година ще се разходват авансово, а са предвидени още в началото на годината и няма такава опасност, каквато беше създадена миналата година, есенниците да останат без финансиране.
    Субсидии за финансово подпомагане на земеделските производители в размер на 19 млн. 500 хил. лв. - най-голямата сума за субсидии, която отделя държавата от съществуването на фонда досега. Ще даваме за първи път и субсидия за подпомагане издръжката при отглеждането на животни и птици за националния генофонд в размер на 2 млн. 900 хил. лв.
    Преди да приключа, искам да кажа, че Фонд "Земеделие" за първи път през тази година започна да финансира и да субсидира отглеждането и на зеленчуци в България. Бяха създадени нови линии за субсидиране и кредитиране на линии за отглеждане на домати, червен пипер, памук, лен и допълнително за маслодайни култури. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на господин Дикме за просторното изложение.
    Искам да напомня на господа министрите, че съгласно правилника отговорът на питане е в рамките на 10 мин., но понеже Вашето изложение представлява интерес за много селскостопански производители, не Ви направих напомняне.
    Имате думата, госпожа Манева, за задаване на до два допълнителни въпроса.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Дикме! Благодаря за изчерпателния отговор. Числата бяха интересни, но преди да направя коментар на това, което чухме, бих искала да Ви помоля да отговорите на два допълнителни въпроса.
    Първият ми допълнителен въпрос касае срока, когато ще бъдат утвърдени инвестиционните програми, защото Вие отбелязахте направленията, в които ще финансирате през тази година различните земеделски инициативи. Те се подкрепят със съответни инвестиционни програми. Кога ще бъдат утвърдени те и кога ще станат достояние на земеделските стопани? Всъщност, срокът за подготовка на успешна реколта 2002 г. вече изтича. Срокът за заявка на машини и съоръжения за посадъчен материал - също, така че би трябвало да има активност по този въпрос.
    В тази връзка искам да Ви попитам: намирате ли и убеден ли сте, че обявените от Вас намерения да субсидирате лозови насаждения в планинските райони от 20 дка ще бъдат ефективни? Не е ли това една отречена мярка, вместо да се насочите...
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: До 100 дка.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, благодаря, ще ми отговорите. Аз си задавам въпрос и ми се струва, че това не е много ефективно направление. Вие ще ме убедите в обратното.
    Има други направления, свързани с билкопроизводство, с технически култури, отглеждани на тези места, които са много по-перспективни.
    И вторият ми въпрос е: какво внимание ще отделите на биологичното земеделие? В това отношение имаше програми, финансирани от Националния фонд за опазване на околната среда и Министерството на земеделието. Кога тази дейност ще стане актуална и кога усилията на производителите ще бъдат подкрепени? И ще утвърдите ли такава мярка по програма САПАРД, която дава шанс и надежда на много селскостопански производители? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, госпожа Манева.
    Господин министър, имате думата да отговорите на двата допълнителни въпроса.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви за въпросите, госпожа Манева. Програмите са одобрени на управителен съвет. Нещо повече, интересът на земеделските производители е много голям и доколкото знам, по едната програма за торовете и препаратите ресурсът вече е почти усвоен от земеделските стопани. Даже поради големия интерес нашите областни служби във Фонд "Земеделие" работят с допълнително натоварване, за да могат да приемат всички молби на желаещи, които да участват. В момента всичко това работи и функционира.
    По отношение на въпроса за лозовите насаждения - не е 20 дка. Има нова методика, нов механизъм по отношение на финансирането. България работи много успешно по Програма САПАРД. Преди две седмици подписахме новото годишно финансово споразумение в размер на 54 млн. евро. Лично аз в началото на мандата си като министър поех ангажимент и казах, че държавата ще създаде необходимите условия за финансиране и кредитиране и на най-дребния земеделски производител до най-едрия. И ние изпълняваме нашата политическа програма.
    Първо, по отношение на лозовите насаждения сме създали възможност за кредитиране до 100 дка на един земеделски производител. По този начин всички земеделски производители, така наречените дребни и средни, ще могат да участват по отношение на финансирането. От друга страна, ще се избегне възможността - това, което е ставало преди при дългосрочното кредитиране само определени лица да взимат по 3-4 млн. и да изчерпват годишния лимит на фонда. Сега много повече хора ще могат да се възползват по тази линия. Сто декара за един земеделски производител, госпожо Манева, никак не са малко.
    От друга страна, Програма САПАРД вече дава възможност за финансиране подмяната на лозовите насаждения в размер, по-голям от 100 дка. Така че в момента Фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието създават условия за финансиране от 1 дка лозови насаждения до много голям размер на декарите.
    По отношение на екологичното земеделие и ще се утвърди ли то по Програма САПАРД. Госпожо Манева, в момента Програма САПАРД е акредитирана и работи по три мерки. На заседание на Управителния съвет на Фонд "Земеделие" бяха разгледани и одобрени нови шест мерки, които вече са представени за акредитация в Европейската комисия. Аз искам да се надявам, че ние ще получим най-късно до края на месец юни акредитация по новите шест мерки, които сме представили, и имаме принципното разбиране по отношение на тези мерки. Така България ще разполага конкретно по Програма САПАРД не с три, а с девет мерки, с които ще може да работи след месец юни.
    Убеден съм, че по този начин са създадени едни много добри и перспективни условия за развитие на българското земеделие, използвайки двете програми - на Фонд "Земеделие" и финансирането по Програма САПАРД. Нещо повече, годишното финансиране, което е осигурено за българското земеделие, далеч, далеч надхвърля едногодишното, далеч надхвърля предишното финансиране за 4 или 5 години, тоест, има предостатъчно средства за финансиране на българското земеделие - и за закупуване на земеделска техника, и за създаване на трайни насаждения, и за това да няма проблеми.
    Между другото, ясен е показателят чрез новата сеитба в България за повишеното доверие на българските земеделци към правителството. Нещо повече, аз ви гарантирам и ви казвам, че в България през тази година с 2 млн. дка ще намалеят пустеещите земи заради това, че ще бъдат засети над 2 млн. дка повече земи в сравнение с миналата година. Благодаря ви.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ОДС): Благодаря Ви, господин Дикме. Искрено се радвам, че фонд "Земеделие" е в чудесно състояние. Това показват данните Ви и от отчета за миналата година, и направленията за финансиране през тази година. Числата, които Вие посочихте, показват, че фондът през 2001 г. е изпълнил своята задача. Почти всички позиции от план-сметката са изпълнени над 97 на сто, включително и кредитите са възстановени с тази сума. Аз искам да отбележа само една подробност, че голямата събираемост се дължи на факта, че договорите за кредитиране предвиждаха на 15 октомври и на 31 декември сумите да бъдат възстановени. И това стана.
    Следователно, питам се защо беше неколкомесечният спектакъл, чрез който се опитвахте да внушите на обществеността, че фондът е източен, че се отпускат едни необезпечени кредити на роднини, които никога няма да бъдат събрани. Това твърдеше Вашият председател на фонда. Той заяви пред комисията категорично, че това са едни абсолютно безперспективни кредити. Оказа се, че това не е така и фондът работи абсолютно нормално. Освен това се вижда, че направленията, в които Вие ще финансирате в бъдеще, следват структурата - с малки изменения, на финансиране и през тази година. Значи фондът ще продължава добрата политика, която се водеше през последните години, въпреки всички затруднения и аз Ви пожелавам успех. Но смятам, че начинът, по който започна атаката срещу фонда, за да създадете една представа за някакви неимоверни усилия и за извънредни трудности, беше непочтен. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    (Министър Дикме иска думата за реплика.)
    Нямате право, съгласно чл. 83, ал. 3. Нямате право на реплика след питане. Има правилник. Член 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва: "След изразяване на отношение по отговора не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог". Това е от вас гласуван правилник.
    За процедура има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за Председателския съвет следващият петък да се обяви за ден на парламентарен контрол. Днес не се отговори на 4 въпроса, отложени са 8 въпроса. Това са 12 въпроса, на които актуалността налага да влязат час по-скоро в пленарната зала и да чуем отговорите на министрите. Защото през това време, докато отлагаме и губим време, за да не можем да зададем своите въпроси, изтичат средства от различни структури, на които е крайно време да бъде обърнато специално внимание от министрите и, разбира се, най-вече от всички нас, които сме заинтересовани нещата в България да вървят по друг начин.
    Господин председателю, настоявам другата седмица, 8 март, да бъде ден за парламентарен контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря на госпожа Масларова.
    Ще поставя този въпрос следващата сряда на Председателския съвет.
    Съобщения:
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 7 март, четвъртък, от 14,30 ч.
    Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 5 март, вторник, от 13,30 ч.
    Комисията по културата ще проведе заседание на 5 март, вторник, от 13,30 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
    Закривам заседанието. (Звъни.)


    (Закрито в 14,00 ч.)



    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов

    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Весела Лечева

    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания