Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 1 октомври 2002 г.
Открито в 14,05 ч.

01/10/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
    Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми колеги народни представители, за мен е удоволствие да съобщя, че на днешния ден един народен представител има юбилей, макар че аз не го виждам в залата, това е народният представител Иван Козовски, който прави 60 години. Нека да е жив и здрав! (Ръкопляскания.)
    Позволете ми да ви представя дневния ред на днешното заседание, което е извънредно и беше гласувано в петък:
    1. Първо четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел – продължение.
    2. Първо четене на законопроекта за изменение на Указа за печатите.
    3. Законопроект за ратифициране на конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство.
    4. Първо четене на:
    - законопроекта за защита на правата на детето с вносители Евгения Живкова и група народни представители;
    - законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с вносител Министерския съвет.
    5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
    6. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
    7. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
    Твърде амбициозна програма. За да я изпълним, вероятно ни трябва повече време от това, което можем да си позволим.

    Започваме с:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ – продължение.
    От стенограмата, с която разполагам, става ясно, че времето на вносителя за представянето на законопроекта не е изчерпано, което означава, че госпожица Ралица Агайн би могла да довърши представянето му, което беше прекъснато по уважителни причини – заради посрещането на португалския президент.
    Заповядайте, госпожице Агайн.
    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! За да не повтарям това, което вече изложих пред вас, уважаеми колеги, в петък, ще се опитам с няколко думи да ви припомня основата на изготвения законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел. Целта на законопроекта е да бъдат създадени нови привлекателни възможности за инвестиране в България, така че българските пари да имат възможност да остават в България и да намират своето приложение, а в същото време страната ни да бъде равностоен участник на международния пазар на капитал.
    Дружествата със специална инвестиционна цел са един аналог на инвестиционните дружества по реда на Закона за публично предлагане на ценните книжа, но в същото време имат специална цел в инвестирането на своите активи, това са недвижими имоти или вземания. Макар и нови за българския правен мир, дружествата със специална инвестиционна цел, независимо от тяхното наименование, функционират отдавна в повечето европейски държави, в Съединените щати, в Канада, Австралия и Азия. Вероятно България вече е на крачка от това да извърви дългия път на ефективно функциониране на пазара на капитал и да се появят нови форми и дружества, които в своята форма да бъдат привлекателни за участието на професионалните и непрофесионалните инвеститори.
    Дружествата със специална инвестиционна цел в законопроекта е предвидено да бъдат публични, като по този начин се дава възможност на всеки един гражданин, което е една от основните цели на проекта, да участва в рамките на своите спестявания и своите възможности в подобни дружества със специална инвестиционна цел. До момента такива дружества функционират по общия ред, но за съжаление те са ограничени само до няколко по-големи чуждестранни инвеститори и няколко по-големи български фирми, които практически единствени имат възможност да участват в този процес.
    Разбира се, в законопроекта са предвидени всички специфични изисквания за управление, отчетност и контрол, съответстващи на дейността на публичните дружества. Тези регулации, макар и отежняващи оперативната гъвкавост на дружествата със специална инвестиционна цел, са необходими за защитата на интересите на миноритарните акционери и предотвратяване на случаите на недобросъвестност.
    Поради характерните особености в дейността на тези дружества са поставени и някои допълнителни изисквания. На първо място, извън обичайната практика в българското законодателство е предвидено изискване по отношение на учредяване на дружествата със специална инвестиционна цел, а именно не по-малко от 30 на сто от учредителния капитал да бъде записан от институционални инвеститори. Изисква се самият капитал да бъде изцяло внесен в размер не по-малко от 500 хил. лв. и учредителното събрание да вземе решение за нова емисия за увеличение на капитала, която да бъде предложена публично на регулирания пазар. Тези ограничителни разпоредби имат за цел да се осигури публична реализация на емитирания капитал и максимална защита на непрофесионалните инвеститори. Миноритарното участие на банки, застрахователи и пенсионни фондове е един вид знак за доверието на професионалните инвеститори в управлението на дружеството и допълнителна сигурност за обикновения акционер.
    Изхождайки от специфичните функции на дружествата със специална инвестиционна цел и разликите с традиционните търговски дружества, законопроектът поставя сериозни изисквания за квалификация и опит пред лицата, които управляват и представляват дружеството. По същите причини се забранява намаляването на капитала и принудителното обезсилване на акции, реинвестирането на печалба и се изисква пълна прозрачност за начина на определяне на възнаграждението на управителните органи и обслужващите лица. Въведени са разпоредби, целящи предотвратяване на конфликта на интереси и налагащи публично разкриване на информация за дейността на дружеството.
    В последните години дружествата със специална инвестиционна цел заемат все по-значимо място на капиталовите пазари на развитите индустриални държави по света. Независимо от различните наименования, които са им дадени, принципите на регулиране на този тип дружества е един и същи – защита на интересите на инвеститорите и постепенно разширяване на кръга от активи, които подлежат на секюритизация.
    Практиката на страните от Европейския съюз в областта на облагането на колективните схеми на инвестиране е да се избягва повторното данъчно облагане на инвестициите. За целта се използват различни механизми и правни конструкции с един и същи резултат.
    В Германия например са възможни два варианта за дружества за колективно инвестиране в недвижима собственост. Затвореното дружество, тоест дружеството, което се предлага публично, но е с непроменлив капитал, е под формата на събирателно дружество, което по германското законодателство не е юридическо лице и на тази основа не подлежи на корпоративно данъчно облагане. Отвореното дружество е юридическо лице, но ако отговаря на изискването да инвестира в недвижима собственост с търговско и жилищно предназначение и да разпределя цялата печалба към инвеститорите, не се облага с данък печалба на федерално ниво и търговски данък на ниво провинции.
    В Италия ефектът на елиминиране на повторното данъчно облагане се постига чрез въвеждането на данъчен кредит за дивидентите в размер на данъка, платен от дружеството за съответния облагаем доход. Едновременно с това дивидентите се приспадат при изчисляване на облагаемия доход на лицата.
    В Люксембург регистрираните дружества за колективно инвестиране са освободени от данък върху печалбата, а дивидентите се облагат по общия ред.
    В Португалия тези дружества също са освободени от данъчни задължения, ако поне 50 на сто от приходите им са резултат от пасивни инвестиции и цялата печалба се разпределя към съдружниците и акционерите.

    Уважаеми колеги, независимо какъв ще бъде ефектът от създаването на тези дружества със специална инвестиционна цел, навсякъде по света те са показали своята ефективност при разпределението на капитала и стимулирането на растежа в икономиката. Така че независимо какви разпоредби конкретно бъдат приети по отношение на тези дружества, те винаги успяват да намерят в икономиката своето приложение и вероятно ние като законодател сме длъжни да дадем на страната си този шанс. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
    Заповядайте за процедурен въпрос, господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Моят процедурен въпрос е свързан с това, че в предложения на нашето внимание законопроект се предвиждат данъчни облекчения, както беше споменато преди малко. В този смисъл Ви моля да поканите министъра на финансите, още повече, че предстои гледане на данъчния закон, предстои формиране на бюджет, да имаме едно становище от Министерството на финансите как се отразяват тези данъчни облекчения върху съставянето на бюджета и въобще на цялостното ни данъчно законодателство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има процедурно предложение при обсъждането на този законопроект да бъде поканен министърът на финансите.
    Има ли противно предложение?
    Заповядайте, госпожо Агайн.
    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Миков, правя противното процедурно предложение, тъй като, ако обърнете внимание, основата на този законопроект е регулирането на устройството и дейността на дружествата със специална инвестиционна цел. При това положение данъчните разпоредби, макар и заявка за необходимост от приемането на по-различно третиращ данъчен режим по реда на облагането на дружествата, или по-скоро тежестта на разпределението на данъците е една по-скоро несъществена част от целия законопроект. Това вероятно ще бъде една съществена част от дискусиите между първо и второ четене, но това по никакъв начин не се отнася до философията на законопроекта в основната му част.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Това беше противното процедурно предложение.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Михаил Миков за поканване в залата на министър Милен Велчев.
    В момента не може да се проведе гласуването по технически причини, така че ще трябва да продължим нашата работа и в момента, в който стане възможно, ще гласуваме направеното процедурно предложение.
    Господин Василев, имате думата.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Аз също мисля, че правителството трябва да има отношение по този закон, най-вече министърът на финансите и министърът на икономиката, тъй като тук става въпрос за едни специални дружества, в които ще инвестират евентуално много хора.
    Тази идея поначало е много добра, тя не е нова, тя работи в много страни в света при различно законодателство, при различен начин на данъчно облагане и при различен контрол. Има както добър опит, така и дружества, в които хората са загубили своите пари. Това показа многогодишният опит в тези страни, в които има такива дружества.
    Ето защо ние много внимателно трябва да преценим, когато приканваме българския народ да инвестира в такива дружества, каква защита за неговата инвестиция ще осигурим. Българският народ е много чувствителен на тази тема. Той беше приканван на няколко пъти да инвестира. Веднъж беше приканван да инвестира в така наречените финансови пирамиди, където му се обещаваха големи проценти, след това парите му изгоряха. След това беше приканван да инвестира в строителството на градовете на бъдещето, тоест строителните пирамиди, там изгоряха също много пари. Хората си инвестираха, дребните инвеститори… Трети път, вече съвсем официално и законно, българският народ беше приканен да инвестира в инвестиционните фондове за масова приватизация. Тези фондове не фалираха, обаче от тях хората почти нищо не получиха срещу своите инвестиции. Облагодетелства се една малка група хора, които овладяха тези фондове.
    Имаме случаи с изгаряне на парите, вложени от хората в банките. Темата е много чувствителна и ние, когато приканваме тези хора да инвестират в тези специални дружества, трябва да осигурим една максимална защита за техните инвестиции. Разбира се, ние сме пазарна икономика и, разбира се, човек от което и дружество да си купи акции, рискува те да изгорят, да им падне номиналът. Рискува във всички останали дружества в пазарната икономика.
    Тук обаче имаме един малко по-специален вид дружества. Като приветствам тази идея на вносителите, че рано или късно такива дружества ще има, ние бихме желали да чуем много категорично мнението на финансовия министър и да се види при сегашното законодателство каква защита може да бъде осигурена, какъв контрол може да бъде осигурен в тези дружества. Защото контролът в различните страни е различен – във Франция и Белгия е един много строг контрол, в други страни е по-либерален. Там нещата се подчиняват на търговския закон и си е едно нормално търговско дружество. Докато тук искаме да му придадем някакви нови функции.
    Също така трябва да се види възможността за данъчни преференции, за които тук се говореше, аз не виждам в закона да има някакви такива данъчни преференции. Но за мен най-чистият начин на облагане е при крайния акционер. Идеята на закона е наистина да се съберат много хора, да съберат своите капитали, за да може да се постигне някаква инвестиционна програма. Въпросът е тези много хора първо да бъдат убедени, защото те вече имат някаква нагласа към всички тези, които им обещават, че ще спечелят, като си вложат парите някъде. Доверието в инвестирането в България, не само от хората вътре и навън, е разклатено. Тоест, да гарантираме с този закон една категорична защита на дребните вложители.
    Ето защо, като приветствам вносителите, аз настоявам да се изяснят всички тези неща, да се чуе становището на правителството, да се чуе финансовият министър и на второ четене да се направят всички тези неща, за които говорим.
    Иначе в този си вид, в който се внася, при това състояние, аз лично ще се въздържа. Няма да гласувам против този закон, но ще се въздържа и предлагам колегите също да се въздържат, докато не се изяснят тези неща относно гарантирането на дребните вложители в тези фондове. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Василев.
    Уважаеми народни представители, системата вече функционира, така че подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Миков да бъде поканен в пленарната зала министърът на финансите или неговият заместник, нали така, господин Миков?
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 145 народни представители: за 71, против 72, въздържали се 2.
    Предложението не се приема за малко.
    Така че, уважаеми народни представители, продължаваме.
    Заповядайте, господин Пантелеев.

    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Господин председател, предлагам да бъде прегласувано предложението на господин Миков. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване.
    Уважаеми народни представители, моля отново да гласуваме направеното процедурно предложение да бъде поканен министър Велчев или негов заместник.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение отново.
    Гласували 178 народни представители: за 92, против 84, въздържали се 2.
    Приема се.
    При това положение трябва да бъде поканен, за това много моля пленарна връзка по телефона, съответен заместник-министър на финансите, за да присъства при дебатите на този законопроект.
    Междувременно ние продължаваме нашата работа.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
    Има ли желаещи? Няма. Защо тогава каним министъра?
    РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Чакаме да дойде министърът.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Той ще ни изясни и тогава ще стане дебатът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, очевидно колегите отляво искат министърът да чуе техните мнения по този законопроект.
    Аз лично смятам, че този законопроект продължава една практика, която започва със Закона за ипотечните облигации, където дадохме възможност на банките срещу получените в обезпечение ипотеки да емитират облигации, като по този начин увеличават своя оборот, а, разбира се, се увеличава и оборотът в строителството – една много важна сфера, когато става дума да разчитаме на икономически растеж, и то устойчив.
    Знаем, че когато имаме ръст в строителството, то тогава е сигурен и икономическият растеж.
    Предложеният от нашите колеги законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел решава няколко, според мен, важни въпроса.
    Първият въпрос, това са възможностите на хората да инвестират при една доста сигурна законова рамка и по-строга, отколкото законовата рамка на отворените инвестиционни дружества, която рамка съществува в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
    В законопроекта са описани по-строго, отколкото, според мен, е нормално, изискванията към дружествата със специална инвестиционна цел. Имам предвид задължението уставът на дружеството да съдържа освен данните, предвидени в Търговския закон, Глава осма от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и още седем изисквания. Част от тях са смислени, но смятам, че част пък не са, особено една бланкетна форма, записана в т. 7, като допълнителни факти и обстоятелства, които да се определят с наредба. Според мен между първо и второ четене този пропуск на закона може да бъде преодолян.
    В същото време обаче аз смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен, защото той наистина създава една добра възможност за българските граждани да участват в тези дружества, да получават, разбира се, със съответния инвестиционен риск, доходи от своята инвестиция, за която имаме съответната нормативна рамка, създадена от закона. И в същото време ефектът върху икономиката ще бъде силно раздвижване на строителството, на пазара на недвижими имоти и отдаването под наем, лизинг, аренда, продажба, въобще една сфера, в която има достатъчно капитал, който е обездвижен. Не трябва да забравяме, че в България има 12 млн. единици имота, които практически са обездвижени, които практически не представляват капитал. Има 40 млн. дка земеделска земя, които също не представляват капитал. Един такъв закон би облекчил силно оборота в тази сфера и би създал добри условия за икономически растеж. Това е полезното за обществото и за всеки един от тези инвеститори.
    Така, както е предвидено в закона, капиталът на дружеството със специална инвестиционна цел не може да бъде по-малък от 500 хил. Там вноските могат да бъдат само парични, акциите на дружеството са безналични, става дума за охраната правата на акционерите, което е много важно и това би успокоило страховете на ония колеги, които считат, че този закон би се превърнал в основа на нови финансови пирамиди.
    Също така е предвидено да не се издават привилегировани акции, капиталът на дружеството да не може да бъде намаляван чрез принудително обезсилване на акции и увеличението на капитала да не се допуска съгласно чл. 197 от Търговския закон.
    В същото време, разбира се, тази охрана е необходима за правата на акционерите. Според мен има няколко неща, които в този законопроект са прекалено засилени и аз смятам, че би следвало добре да ги обясним в Допълнителните разпоредби, да дадем ясни и легални определения, например, на секюритизация на активите – това е нещо, което очевидно на всички е направило впечатление, че е недостатъчно ясно, макар и да има легално определение. Има и няколко други термини, които според мен са специфични за този закон и също трябва да бъдат обяснени.
    И не на последно място, смятам, че трябва ясно да конкретизираме коя е банката-депозитар. Защото така създадена обща правна норма за банка-депозитар при строгостта на този Закон за охрана на правата на акционерите не е достатъчна. Би следвало да кажем ясно или по-късно ясно да се приеме коя е банката-депозитар, специално на този тип дружества.
    В заключение, според мен, предложеният от нашите колеги закон продължава логиката на Закона за ипотечните облигации, който, вие знаете, в миналото Народно събрание беше приет и който закон създаде добри възможности банките да получават финансов ресурс благодарение издаването на облигации от заложените ипотеки. Сега това е възможно и за инвестиционни дружества, които са организирани от българските граждани. И според мен остава да приемем Закон за прехвърляемите облигации, който би затворил този кръг от възможности за българския инвеститор.
    Надявам се, че законът рязко ще подобри инвестиционната култура на българите, ще създаде нови възможности пред тях и затова предлагам да приемем закона, който ни е предложен от нашите колеги. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Други желаещи? Заповядайте, господин Узун.
    НЕСРИН УЗУН (ДПС): Благодаря, господин председател, уважаеми колеги народни представители, предварително искам да кажа, че ще подкрепя този законопроект и ще призова колегите да го подкрепят.
    В същото време ще си позволя от свое име да поздравя и приветствам усилията на колегите Севлиевски и Агайн в изготвянето на един съвършено нов закон, който по своята същност цели постигане на устойчив икономически растеж и създаване на силна и граждански активна средна класа.
    Наистина инициативи като тази заслужават специално внимание. Според мен този закон е необходим и може би позакъснял. Той е необходим от гледна точка на развитието и регулирането на обществените отношения в този сектор. Да се надяваме, че обсъждането и в крайна сметка законът, който ние ще приемем вследствие на това обсъждане, ще съответства на нивото на изискванията за тази изключително сложна, много отговорна и деликатна материя.
    Безспорно законопроектът, който ние днес гледаме на първо четене, е доста сложен. Но в същото време аз смятам, че ще придобие голям обществен отзвук и ще бъде един от законите, които ще стоят в основите на развитието на пазарната икономика у нас.
    Закъснял или не, този законопроект дава отговор на няколко много важни въпроса, на които смятам да се спра.
    На първо място, всички ние много добре знаем, че един от най-сериозните проблеми на българското селско стопанство през последните години е свързан със собствеността. Ако трябва да бъда по-конкретен – той е в нейната разпокъсаност и раздробеност. Изключвайки една голяма част от собствеността, която е организирана във вид на земеделски кооперации, към днешна дата ние не разполагаме с естествен пазарен механизъм за уреждане на този проблем и окрупняване на земите. Не смятам, че предложеният законопроект е в състояние да разреши този изключително наболял проблем, но той определено според мен е крачка и е насочен в правилна посока.
    В същото време дружествата със специална инвестиционна цел създават необходимите условия за възникване и развитие на ефективен и прозрачен пазар на земеделските земи.
    Уважаеми колеги, дружествата със специална инвестиционна цел определено ще произвеждат положителен ефект поне в още една посока. Пазарът на едра недвижима собственост в големите ни градове е в значителна степен консервативен и ограничен предимно до чужди инвеститори или хора със съмнителен характер или произход на капиталите. Създаването и регулирането на дейността на дружествата, които генерират своите средства от широката публика и български институционални инвеститори неминуемо ще доведе както до по-голяма прозрачност, така и до значително по-големи възможности за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти, от които нашата държава определено има нужда.
    За никого не е тайна, че от няколко години насам икономиката ни изпитва остра необходимост от нови възможности за инвестиране. Институционалните инвеститори се съвзеха изключително бързо след кризата през 1997 г. Банките, застрахователните дружества и набиращите скорост пенсионни фондове разполагат със значителен паричен ресурс, който за наше огромно съжаление не може да бъде ефективно оползотворен у нас. Жалко е, че липсата на атрактивни перспективи принуждава най-добрите ни инвеститори да влагат значителна част от активите си зад граница. Или може би тук е мястото да подчертая, че виждам в дружествата със специална инвестиционна цел една наистина модерна идея как да върнем българските пари обратно в България, да създават блага тук и сега.
    Трябва да се отбележи, че поради съществуващите законови ограничения, в основата на които стои ниската ликвидност на недвижимите имоти, институционалните инвеститори към днешна дата стоят малко настрани от този бизнес. Банките, например, могат да инвестират едва 50 на сто от собствения си капитал в дълготрайни материални активи. Това в редица случаи създава определени затруднения във финансирането особено на мащабни строителни проекти. Смятам, че с регламентирането на инструмент, който съчетава високата ликвидност на публичната търговия и акции със сигурността, предлагана от недвижимата собственост, ще бъдат преодолени редица от проблемите в тази сфера.
    Бих искал да обърна вашето внимание и към другия вид дружества, предлагани от законопроекта – дружествата за инвестиране във вземания. Ако секюритизацията на недвижими имоти е едно познато, макар и ограничено засега явление, то инвестирането във вземания е една напълно нова за българската среда идея, която според мен има значителен потенциал, първо, да осигури алтернативен начин за финансиране на банките, на търговския оборот и, второ, да предложи едно елегантно и при това прозрачно решение на проблема с междуфирмената задлъжнялост.
    Уважаеми колеги, всички вие знаете, че един от основните проблеми на бизнеса в България е недостигът на финансиране и големите трудности при проучването на банковите кредити поради прекалено рестриктивния режим, установен за тази дейност. За разлика от повечето развити в икономическо отношение държави у нас, за съжаление, не съществува реален пазар на вземания. Това създава реални затруднения пред такива сфери като отдаването под лизинг, потребителското кредитиране и т.н. Една от причините за това е именно липсата на подходящи инструменти за инвестиране, които едновременно да могат да генерират достатъчно средства, да са в състояние да диверсифицират и оттам да ограничават риска и да разполагат с мениджмънт с необходимия опит и квалификация.
    Вярвам, че предлаганият с този законопроект инструмент за колективно инвестиране във вземания отговаря на всички тези изисквания.
    Бих искал също така да ви обърна внимание на факта, че зараждащата се средна класа също търси начин и инструменти за влагане на своите средства, а не само пасивното им предоставяне на банките, чиито лихвени проценти преди всичко компенсират инфлацията. Именно в тези дружества аз виждам реална възможност за обикновените хора да влагат парите си в нещо, което те всички много добре разбират – недвижимата собственост и то при отлично съотношение между доходност и риск. В тази връзка разглежданият законопроект предвижда достатъчно механизми – изискването за независими експерт-оценители, предлагане на режима за публични дружества, въвеждане на отговорност за управителните органи и задължително използване на банки-депозитар, които да гарантират в максимално висока степен интересите на дребните акционери-инвеститори.
    Драги колеги, аз си позволих да взема отношение по предложения законопроект, както и да се спра на някои от основните моменти, тъй като смятам, че този закон е твърде специфичен, материята е твърде тежка. Аз лично обаче съм убеден, че този закон има своето фундаментално място в съответствие с развитие на икономиката на България като цяло.
    И накрая, преди да завърша, ми позволете да отбележа, че категорично не смятам, че този законопроект не се нуждае от съответни добавки, поправки, ако щете, или пък прецизиране и конкретизация. В този смисъл аз вярвам, че във времето, което ще имаме между първо и второ четене, ще можем да ги направим. Разбира се, пак ще подчертая, че има и моменти, към които ще се върна с конкретни предложения.
    Не бих искал да се спирам обаче на конкретни текстове, тъй като на първо четене ние говорим по принцип за самата философия на законопроекта, за неговата полезност и за това дали тази конструкция би могла с малки или с по-големи изменения да бъде приета. Лично аз смятам, че би могло. И приканвам и всички колеги да подкрепят този законопроект. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Узун.
    Други желаещи да вземат отношение по този законопроект?
    Господин Севлиевски, заповядайте.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Благодаря ви за тази възможност, благодаря на всички колеги, които се изказаха “за” и “против” предлагания законопроект.
    Аз няма да се опитвам като съвносител да влизам в детайлите и да обяснявам законопроекта. Вярвам, че всички колеги са имали време да разгледат проекта и предлагания текст.
    Бих искал обаче да се опитам да акцентирам върху няколко неща, свързани с философията на този законопроект.
    Колеги, всички знаете, че няма държава, която се е оправила без максимален брой хора да участват в бизнеса и в политиката на съответната държава. Това е, когато говорим за избирателната система. Тогава ние говорим да създадем по-широка и по-лесна рамка за всички хора в България да участват в нареждането на българската политическа система.
    Тогава, когато говорим за бизнес, няма държава, която да е успяла, в която бизнесът се прави от 10, от 5, Г-13, 17, 28 и т. н. Успяват само тези държави, в които стотици хиляди хора се чувстват полезни и активно участват в големия бизнес на държавата. Участват по начин, по който техните доходи и тяхното образование им позволява.
    В предложения законопроект основната философия или основната цел е да създадем схема за колективно инвестиране. Схема за колективно инвестиране в активи, които по презумпция са най-трудно ликвидните. На първо място – недвижимата собственост. И на второ място – вземанията. А всички знаем, че благодарение на лошото управление на българските активи през последните 50 години, без да търся персонална връзка или отговорност за това нещо, в България българските банки са затрупани от вземания, които не успяват да реализират и представляват проблем за тях. България, поради специфичното развитие, реституция и приватизация, е напълнена с раздробена недвижима собственост. България, плюс това, към днешна дата не е в състояние даже да развие един относително малък общински инфраструктурен инвестиционен проект, така че населението в съответната община по един модерен механизъм да може да участва в изграждането, да кажем, на водопровод или на чешма. Това е поради простата причина, че в България към днешна дата подобни схеми не съществуват. Корелациите, които бяха направени с предложения законопроект и с практиката от близкото минало в България по отношение на инвестиционните фондове или ваучерните фондове, които бяха създадени вследствие на ваучерната приватизация в България, където всички ние знаем и много наши избиратели бяха ощетени от неправомерно увеличение на капитала. Но всички колеги тук знаем, че преди година един от първите закони, който беше променен в тази зала, беше Законът за публичното предлагане. Подобни увеличения на капитала, които бяха познати от 1998, 1999 и 2000 г., днес са невъзможни. Те са невъзможни благодарение на Закона за публичното предлагане.
    Този закон за дружествата със специална инвестиционна цел прехвърля всички правомощия по отношение контрола и защитата на дребните инвеститори към тези органи и закони, които регулират публичните дружества в България. И ние приемаме, че едно дружество със специална инвестиционна цел има правото на подобен статут само тогава, когато то е създадено с капитал не по-малко от 500 хил. лв., ефективно внесен. Тогава, когато 30 процента от този капитал е записан и платен от институционални инвеститори. Определението на този тип инвеститори също е описано подробно в Закона за публичното предлагане. С две думи, това са банките, застрахователните дружества, пенсионните дружества или пенсионните фондове и инвестиционните фондове.
    Идеята тук е, че ако двама човека решат да създадат подобно дружество, има смисъл да вървят напред само тогава, когато те успеят да убедят поне четири институционални инвеститори в България да станат съакционери при тях. Тези институционални инвеститори имат специални закони, които регулират размера на тяхното участие, процент от техния портфейл, който може да бъде инвестиран в едно подобно дружество.
    Но това не е всичко и тук идва истинското разковниче, което ние вярваме, че е необходимо на България. Представете си случая, където двама човека са станали първоначални инвеститори, случай, при който те са успели да убедят със своите бизнес качества и бизнес идеи 5 български банки и 2 български застрахователи, които нямаме причина да мислим, че са недостатъчно професионални. Това очевидно ще бъде добро бизнес предприятие или поне рисковете в това бизнес предприятие ще бъдат много по-малки, отколкото в други случаи. Затова ние предлагаме на първото учредително събрание да се гласува увеличаване на капитала чрез публично предлагане на правата. За първи път ние вярваме, че чрез предлагането на права на Българската фондова борса ще създадем достатъчно конкурентна среда и за тези малки инвеститори, като майка ми, например, на която, ако днес й дам 100 лв. и тя си купи акции от едно такова дружество, аз се надявам, че след две години тя ще ги даде на дъщеря ми като наследство и ще каже: "От тези 100 лв. най-вероятно ти ще получаваш по 10 лв. годишно дивидент". Това е и другата ни цел – да създадем инвестиционна култура.
    Уважаеми колеги, аз разбирам, че когато говорим за изобретателност и когато говорим за модернизация, не е лесно. Днес предложеният законопроект не е лесна топка. Аз съм сигурен, че този законопроект ще бъде приет и подкрепен от мнозинството от народните представители. Също така знам, че ако не днешният български парламент приеме подобен законопроект, то някой от следващите парламенти ще го приеме. Тук няма никаква уникалност. Нито аз, нито госпожа Агайн сме измислили колелото или топлата вода, както се казва. Ние в общи линии сме се опитали да използваме световния опит в този сектор, така че да го направим възможен да бъде приложен в България.
    Вероятно за никой не е тайна, че най-големите собственици в света на недвижимости са подобни дружества със специална инвестиционна цел, които имат най-различни наименования в различните държави. Тук, господин Миков каза, че се дават данъчни преференции. Не, господин Миков, не се дават данъчни преференции. Вероятно Министерството на финансите ще има мнение по този въпрос. Но аз не вярвам, че българският парламент по практиката от последните години трябва да бъде шофиран от изпълнителната власт и единствената директива е тези закони, които се приемат, да бъдат тези, които са генерирани и предложени от изпълнителната власт. С всичките ми уважения към Министерството на финансите, при всички положения ние сме готови да чуем тяхното мнение и да дискутираме тяхното мнение, но така или иначе предложеният законопроект не е законопроектът за данъчни облекчения. Предложеният законопроект е как в България недвижимата собственост да стане по-движима и как в България да се създадат условия много малки инвеститори да участват в развитието на българската държава, на държавата, в която ще живеем ние и нашите деца. Благодаря ви. (Частични ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    За реплика има думата господин Жотев.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Севлиевски, репликата ми към Вас е: какво пречи в момента група от инвеститори, банкери, собственици на фирми, които се занимават с търговия с недвижими имоти, с апартаменти и т.н., какво им пречи в момента да извършват такава дейност? Има ли нещо в Търговския закон или в някой друг закон – Закона за банките и т. н., което пречи за създаването на такива дружества? Или може би на вас ви е необходимо друго? – Малко повече шум в пресата, намекване, че парламентът стои твърдо зад един нов закон и зарибяване на хиляди българи , които вече загубиха много пари, че дори не искат да признаят и пред себе си, от така наречените пирамиди, а след това ги глътнаха и 15 търговски банки. Това ли ви е необходимо?
    Господин Узун преди малко каза, че законът има фундаментално значение и че той ще осигури устойчивото развитие на българската икономика. Това, ако беше вярно, отдавна правителството да е направило крачка и да предложи такъв законопроект.
    Моят въпрос към Вас, господин Севлиевски, е: какво пречи в момента такава дейност, такъв бизнес да бъде рекламиран? И ако има будали, нека да станат акционери и инвеститори в тези ваши дружества.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Има думата за дуплика господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин Жотев, както винаги, Вие сте великолепен и ми давате великолепна възможност да Ви отговоря.
    Този законопроект, господин Жотев, по никакъв начин не се занимава с частните търговски дружества. Ние тук говорим единствено и само да създадем условия за добре регулирани български публични дружества. Както Вие знаете, уважаеми господин Жотев, няма държава в света, с изключение на няколко султаната, където публичните дружества не съществуват и не се приемат. Няма причина България, като част от Европа, въпреки бедния си опит по отношение на публичните дружества и фондови борси, да не се опитва да върви напред.
    Уважаеми господин Жотев, днес българските банки и пенсионни дружества вероятно имат условия да създадат подобни дружества. Вие много добре знаете, че всички тези институции се регулират от специални закони. Вероятно е относително трудно да се съберат и десетте български застрахователни дружества и да направят едно дружество, което да се занимава с техните недвижими имоти. Вероятно Вие много добре знаете, че има конкуренция между съответните дружества. Затова ние се опитваме да създадем условия и изисквания не и десетте, но поне три да се обединят и да участват в едно такова дружество, като гаранция за професионален мениджмънт, за спазване на закона, така че да има причина майка ми да повярва да участва в едно подобно дружество. Това е истинската причина.
    По отношение на гаранциите и на регулациите е най-добре всички заедно да се върнем, както казах няколко пъти, към Закона за публичното предлагане, към Комисията по ценни книжа и към Българската фондова борса.
    Господин Николов тук пледира по-скоро обратното – да намалим регулациите и вероятно той е прав, но ако не знаех практиката в България, нямаше да предложа този текст, който е предложен днес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Севлиевски.
    Господин Нихризов, заповядайте.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз подходих към този закон със смесени чувства именно поради разликата в две изказвания, които чухме преди малко. Едното е на господин Севлиевски с всички положителни аргументи и забележката на господин Жотев за фактическото състояние, което може да се получи. Дължа да кажа, че с това изказване ангажирам само себе си и Българската социалдемократическа партия, която представлявам.
    Защо със смесени чувства? Защото такива дружества съществуват по света в модерните страни; защото те са една крачка за развитието на един процес в икономиката и специално в концентрацията на инвестициите. И защо едно но? Защото всичко това са държави със съществуваща отдавна пазарна икономика и най-вече с култура на инвестициите.
    Аз си припомням случая, в който господин Севлиевски в комисията се позова на гаранции за това, че нашата Фондова борса стои като един гарант в този закон и тя има достатъчно опит. Сега той каза обратното. Следователно, нещата в България трябва да се разглеждат съобразно фактическото състояние. А какво е то?
    Ние отлично помним за съществуващите пирамиди и банки, които фалираха, за онези фондове от масовата приватизация, които след това изчезнаха. Господин Севлиевски е прав в едно отношение – че това е въпрос на пазар. Но всички те предлагаха едни много хубави проспекти, каквито ще предлагат и тези дружества. Хората се хванаха на тези добри обещания и вложиха своите пари, колкото и малки да са те. Тук също се казва в законопроекта, че като дивидент ще се разпределят 90 на сто от печалбата. Но никъде не се казва, че от нула 90 на сто са кръгла нула. А хората, които загубиха парите си в тези дружества, побягнаха да търсят своето обезщетение от държавата и аз няма да забравя това нещо: те зададоха въпроса къде е и защо държавата не се намеси тогава, когато се образуваха тези дружества.
    Спомените са твърде пресни. Следователно, аз исках да чуя и становището на Министерството на финансите и на правителството като цяло дали застават като гаранти зад този законопроект. Защото дори и само едно дружество от всички, които могат да се образуват по този закон, да има отрицателен финален край, то хората, които ще изгорят в него и няма да оставят на децата си по 20 или дори по 2 лв. дивиденти, ще попитат къде са им парите. И когато това нещо се повтори многократно в България и няма гаранция за тези дребни инвеститори, то следващият отрицателен ефект за икономиката ще бъде много по-голям.
    Аз не искам да стане така, че от един законопроект, който е внесен от уважавани наши колеги, след това да се развиват процеси, зад които никой няма да застане като гарант, че е застанал на тази позиция, колкото и модерна да е тази идея.
    Бих искал, тъй като в момента не виждам представители и дори прочетено становище от Министерството на финансите, да чуя тяхното мнение, защото то е много важно в прокарване на едни модерни идеи. Иначе идеите могат да отидат в едно направление – да напълнят за известно бързо време джобовете на определени хора, които да оправят трудностите с намиране на средства за инвестиране, да концентрират тези средства, а дребните отново да останат измамени и протестиращи на улицата. Тогава няма да достигнем до онова ниво на пазарната икономика и до онова доверие в развитието на тази икономика, каквото, надявам се, всички ние търсим. Ще се върнем към обратното – към пълното отрицание на всяка идея, която може да бъде свързана с развитието на бизнеса в нашата страна.
    Затова аз в този момент, както казах и в комисията, ще се въздържа от гласуването на този закон докато нямам отношението кой и как застава зад тези идеи, за да може да бъде техен бъдещ гарант. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Заповядайте за реплика.
    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаеми господин Нихризов и уважаеми господин Жотев! Разбира се, последното ни желание като вносители на този законопроект е впоследствие той да бъде използван в случаи на недобросъвестност, но както господин Жотев каза, в момента няма абсолютно никаква пречка хората всъщност да участват в най-обикновени търговски дружества, където да инвестират спестяванията си.
    Проблемът е този, че при недобросъвестност именно липсата на регулации е основата за появата на пирамиди. За съжаление, и до днес сме свидетели на появата на нови и нови форми на така наречените пирамиди. За съжаление, хората все още имат нужда от по-добра култура при инвестирането и именно в тази насока са важни и ценни законите, особено в инвестиционната сфера. Тези закони целят да защитят интереса на инвеститорите, а не по някакъв начин те да бъдат реклама на когото и да е. Липсата на тези регулатори в момента е най-напред опасност за нашите граждани да загубят част от спестяванията си като участват в дружества, които не са регулирани. Опасността е и за инвеститорите, за чуждестранните инвеститори, когато те влагат парите си в една недобре регулирана среда. Опасност е също така и за най-добросъвестните фирми или институционални инвеститори, когато те започнат едно подобно начинание, да бъдат в среда, която по никакъв начин не действа благоприятно на техните начинания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    За втора реплика – господин Николов.

    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин Нихризов! Аз искам да отправя към Вас реплика: още веднъж да изясним какъв е проблемът, когато се позоваваме на опита на пирамидите или фалиралите банки. Това, че имаше строителни пирамиди и пирамиди в страната показва, че е имало нужда и хората са желаели да инвестират някъде, където очевидно държавата, правителството и мнозинството тогава не са създали съответните регулации, за да бъдат защитени техните инвестиции. Не може този довод, този аргумент да бъде използван сега, когато се внася законопроект, който по много специален и по-сигурен начин урежда отношенията между инвестиционното дружество и съответния инвеститор.
    Убеден съм, че вероятно ще има и недобросъвестни дружества, стига да успеят да пробият нормативната рамка, създадена от закона. Така, както е създадена, аз съм убеден, че е твърде стегната. В нея има твърде респектиращи мерки. Лично аз считам, че трябва да бъде доста по-свободна, защото в края на краищата да се превърнат в капитал тези 12 млн. единици имоти в страната и 40-те млн. дка земеделска земя, пътят е само този – те да се включат в стопанския оборот. Начинът да се включат в стопанския оборот трябва да бъде гаранция за инвеститора, който участва в дружество със специална инвестиционна цел.
    Затова лично аз считам, че аргументите за съществуването на пирамидите не са убедителни. Обратното, те са доказателства за това, че трябва да има много сериозна регулация, когато решаваш да инвестираш в примамливи проекти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Трета реплика – господин Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Господин Нихризов, както се казва – “Апетитът идва с яденето”. Понеже споменахте Социалдемократическата партия, аз искам да Ви кажа, че този модел е създаден в различни държави точно тогава, когато социалдемократите са управлявали или пък партиите са били близки до социалдемокрацията.
    По отношение на регулирането искам да Ви кажа, че тук е повече от социализъм и това, което ние сме предложили – по-тежка регулационна рамка за България днес няма, ако говорим за едно публично дружество. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Има думата за дуплика господин Нихризов.
    ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз се радвам, че получих толкова реплики. Значи с изказването си все пак съм достигнал до съзнанието на хората, които защитават тези позиции.
    Радвам се и затова, че получих реплики от собствената си парламентарна група и преди всичко с факта, че действително социалдемокрацията в света е работила в тази насока.
    Затова пак ще подчертая едно изречение, което казах – разликата се състои във факта, че докато все още светът счита за нас, че нямаме развита пазарна икономика, че вследствие на това нямаме и развита пазарна култура, още повече култура в инвестициите, не смятам, господин Севлиевски, че скок в едно пространство, в което има вода, но не знаем къде се намира дъното, е най-добрият начин за обучение на хората в едни пазарни отношения, в начина на инвестиране.
    Вярно е, че вие въвеждате една регулация, но вие казвате в комисията, че се позовавате на добрия опит на нашата Фондова борса и на възможностите на специалистите, които работят в нея, които също са с опит. А ние отлично знаем, че те са хора, които може и да имат познание, но опитът в това отношение в нашата страна е все още твърде малък поради естествения начин на развитие, който тя преживя.
    Защо исках тук да присъстват представители на Министерството на финансите и защо исках да чуя тяхното мнение? Защото гаранцията на държавата в съзнанието на хората все още съществува. И ако тази гаранция бъде избегната, то хората, които ще направят бъдещите проспекти, ще се чувстват по-свободни в начина на пропагандиране на положителните неща, забравяйки отрицателните. Затова смятам, че трябва да се получи гаранция преди всичко за дребния инвеститор, за да не се наложи да повтаряме след това, че виждате ли, положението е такова и никой няма гаранции в пазарна икономика, че участвайки като инвеститор в едно дружество, може да спечели, и да обясняваме, че дружеството може и да фалира, да обясняваме, че дружеството и да не докарва печалба. Хората ще разберат това нещо по-късно и ще се почувстват излъгани.
    Иначе идеята да съществува такова нещо по света (което предлаганият от Вас законопроект урежда), е прекрасна, но трябва да прехвърлим тази форма не механично в България, а съобразно условията и нивото на хората, с които разполагаме и тези, които ще инвестират. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
    Господин Жотев, имате думата за изказване.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В своето изказване бих искал да се спра на два момента.
    Първият е: има ли нужда от специален закон, който да регламентира дейността на дружества със специална инвестиционна цел?
    Вторият, по-важният въпрос, е: как ще се контролира дейността на тези дружества?
    Господин Севлиевски не отговори убедително според мен на моята реплика – има ли нужда и какво пречи сегашната законова рамка на такива дружества? Госпожа Агайн, на която благодаря, всъщност конкретно каза, че и в момента никой не пречи да бъдат създавани такива дружества. Това, господин Севлиевски, е категоричният отговор. В момента с такава дейност може да се занимава всеки, който пожелае в България, стига да регистрира по изискванията на Търговския закон едно търговско дружество. Няма нищо лошо в това да се съберат група хора, да купуват заедно апартаменти, да купуват парцели по Черноморието, да купуват предприятия – да правят каквото искат. Никой не забранява това нещо, ако някой желае да го прави. Нищо не пречи такава дейност да се върши и без създаването и приемането на такъв закон.
    Вторият основен въпрос е: кой ще контролира дейността на тези дружества, ако бъде приет такъв законопроект? Господин Севлиевски каза, че по-тежка регулаторна рамка от тази, каквато сме предложили, няма. Това е лъжа, господин Севлиевски. Банките в България са регламентирани и контролирани много по-тежко, много по-сериозно.
    Тук, в този законопроект, липсва нещо много важно – няма я надзорната функция на Българската народна банка. Няма я! Всяка търговска банка, регистрирана в България, подлежи на тежък надзор от страна на БНБ и всеки, който се занимава с този въпрос, знае това.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Това не е банка.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ: Точно така, това не е банка, но това, което се опитвате да предложите тук и да го защитите, не е банка, но ако се създадат такива дружества, обществените последствия ще бъдат тежки, почти толкова, ако фалира една банка, ако няма контрол и надзор върху тях.
    В какво се състои контролът? Няколко са защитните елементи, които вносителите са предложили.
    Първо, поне 30 процента от капитала да принадлежи на няколко институционални инвеститори. Тези няколко институционални инвеститори (трима, четирима или петима) ще държат поне 30 процента от капитала. Но питам аз, какво ще стане, ако те държат само 30 процента от капитала? Как на едно общо събрание на акционерите ще въздействат със своите 30 процента? Нима някой тук ще бъде убеден, че с 30 процента, дори без да имаш блокираща квота поне за някои решения, можеш да вземаш отношение и да решаваш каквото и да било?! Всеки, който притежава 50 процента плюс 1 от гласовете, може да прави каквото си пожелае на едно общо събрание на акционерите.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Какво например?
    ПЕТЪР ЖОТЕВ: Второ, ефективно внесен капитал в размер на определена сума. Нашият опит в България убедително показва, че с изисквания към банки с много по-голяма сума не е проблем да бъде достигнат този капитал. Ако има далавера, тогава капиталът ще бъде набран. Въпросът е кой ще контролира по такъв начин тези дружества, че да не отиват там инвеститори, които смятат, че от това ще направят далавера. На законопроекта му липсва точно това качество – няма го ефективния механизъм, няма я институцията, която ще контролира.
    Дълбоко се съмнявам, че ако тук дойде министърът на финансите, ще може да гарантира, да каже своето становище по това дали ще бъдат защитени интересите на инвеститорите. Как ще стане това? Как Министерството на финансите по някакъв начин ще контролира дейността на тези дружества? То няма абсолютно никакво отношение. Отношение към тяхната дейност има Комисията по ценни книжа и ръководството на Фондовата борса. Моите уважения към тези две институции, но за мен те нямат достатъчно опит. Набират го в момента и тепърва ще се сблъскват, ако се приеме този законопроект, с едно явление, което е възможно да акумулира много средства на обществото.
    Аз обаче вярвам в разума на българския народ. Тук ние, депутатите, може и да се излъжем или по убеденост да подкрепим този законопроект и да дадем възможност той да влезе в живота. Аз се надявам, че българският гражданин няма така лесно да забрави какво се случи с парите му през 1994 и 1995 г.
    Категорично съм против този законопроект да стане реалност в България и не мога да го подкрепя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Жотев.
    Реплика – господин Мирослав Севлиевски.
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ): Уважаеми господин Жотев! Вие се опитахте да бъдете пунктоален, но, за съжаление, Вашето изказване показа, че в голяма степен не сте допрочели предложения законопроект, както и се опитахте да извлечете евтини политически дивиденти.
    Това дали Вие ще подкрепите този законопроект е последна грижа, както се казва. Но, господин Жотев, ако Вие ми кажете, че българският съд не е достатъчно сериозна институция, че да регистрира едно дружество по Търговския закон, ако то е изпълнило изисквания, които се искат от други закони и от други органи, кажете ми кой в България ще регистрира дружествата? И какво общо имат банките тук? Да, тези дружества вероятно ще създадат конкуренция на българските търговски банки. Да, но тези дружества ще създадат условия българските търговски банки да инвестират в достатъчно законово стабилни търговски дружества. Това е голямата истина, господин Жотев. Тук няма нито пирамиди… Кой орган ви липсва – не знам. Нека да видим: има съд, има Държавна комисия по ценните книжа, има Закон за публичното предлагане, има Правилник на Българската фондова борса, има Търговски закон. Аз не виждам какво липсва тук. Не виждам къде е ролята на БНБ или къде е ролята на банките. Нямаме нищо общо с банките.
    Аз разбирам, че на Вас ви се иска Управителният съвет на БНБ да управлява всичко и да дава мнение по всичко. Но Вие виждате, че в Бургас специално Управителният съвет на БНБ взе недобро решение, взе решение, което не е популярно сред Вашите и сред моите избиратели.
    Господин Жотев, по този начин съм в състояние дълго да Ви говоря. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
    Втора реплика – господин Валентин Василев.
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ (ПСОДС): Господин Жотев, наистина тук, в тази зала, витае един основен въпрос: каква ще бъде гаранцията за парите на тези малки вложители, които ще си вкарат парите вътре? Тук обаче не става въпрос за този закон, който внася господин Севлиевски, а става въпрос за един много важен принцип, който ние не сме решили изобщо в останалото законодателство.
    Всяко дружество по българския Търговски закон може да си съществува 100 години и всяка година да не отчита никаква печалба и да е на ръба и в загуба. Колко години в Германия има право да съществува такова дружество, което не отчита печалба? Знаете ли колко години?
    МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ (НДСВ, от място): Колко?
    ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Две години и след това няма такова дружество.
    Въпросът е колко години може да се източват парите, колко години може да се оперира с тези пари на хората, кой ще ги защитава и какво ще остане след това за тях. Защото вие хубаво казвате 90 процента се раздават като дивиденти. Ами, ако дивидентът е нула? Дивидентът от нула е нула цяло и нула.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Василев.
    Има ли трета реплика? Няма.
    Господин Жотев, заповядайте, имате думата за дуплика.
    ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Севлиевски, не намирам, че отговорихте на въпроса за контрола.
    Първо, съдилищата – аз не съм отправял никакъв упрек. Съвсем нормално е, когато се предоставят документите на едно търговско дружество и те отговарят на всички изисквания, съдът да ги регистрира. Какво общо има това с контрола, обаче? Съдът ли ще ги контролира тези дружества? Очевидно не. Съдът най-накрая може да установи има ли вина за това, че е фалирало едно дружество. Кой ще защити обаче инвеститорите? Никой. Няма механизъм за контрол, и в това съм убеден, който вие да предлагате с вашия законопроект. Няма такъв механизъм.
    Втората част на Вашата реплика беше за това, видите ли, аз съм пледирал Управителният съвет на БНБ да контролира тези инвестиционни дружества със специална инвестиционна цел. Не съм казвал такова нещо. Не ми внушавайте думи и идеи. Може би това са ваши идеи. Няма нищо общо Управителният съвет. Аз Ви дадох пример за това, че Вие не бяхте прав, когато казахте, че вие сте създали много трудна законодателна рамка, която да се пробие. Нищо подобно! Вие просто не предоставяте защита на инвеститорите. В случая на банките – Управителният съвет на БНБ чрез банков надзор контролира банките. А те акумулират огромни обществени средства. При вас обаче, аз ви питам, кой ще контролира, кой ще надзирава тези дружества? Институциите, които вие отбелязахте – Фондовата борса и Комисията по ценните книжа, не могат да извършват тази дейност.
    За репликата на господин Василев благодаря. Това е, така разбирам аз, реплика от колега от една и съща парламентарна сила, а не реплика, която да налива вода във воденицата на вносителите по тема, която очевидно засяга много членове на нашето общество.
    Как ще разпределяте нула между деветдесет и десет процента засега е теоретичен въпрос. Но след време, ако, не дай си Боже, тръгне този законопроект и стане реалност и, не дай си Боже, български граждани му повярват, тогава ще Ви питат Вас, господин Севлиевски, и младата госпожа Агайн: къде бяхте, когато внасяхте тези идеи? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Жотев.
    Уважаеми народни представители, дискусията продължава да е открита.
    Процедурен въпрос? Заповядайте, няма никакъв проблем.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко ние гласувахме в залата да бъде поканен представител на Министерството на финансите, някой от заместник-министрите да дойде тук да чуем мнението му. Такъв човек още не е дошъл, а ние продължаваме дебата. Как ще ориентираме народните представители какво решение да вземат?
    Аз Ви моля за това решение. Благодаря Âи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов. Направих всичко, което зависи от мен, да бъде поканен представител от Министерството на финансите и, доколкото съм уведомен, той пътува, но вероятно пътят му се струва по-дълъг, отколкото е нормално да се очаква.
    Продължавате да имате думата, уважаеми народни представители. Има ли желаещи да вземат отношение по този законопроект?
    Сега разпоредих да се направи проверка дави вече е пристигнал или не заместник-министър на финансите.
    За процедурно предложение има думата госпожа Анелия Мингова.
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, искам да направя предложение да отложим разискванията по този закон поради липсата на възможност да дойде представител на Министерството на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за отлагане разискванията по този законопроект поради неявяване към този час на представител от Министерството на финансите.
    Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение от госпожа Анелия Мингова.
    Гласували 144 народни представители: за 62, против 68, въздържали се 14.
    Това процедурно предложение не се приема.
    За следващо процедурно предложение има думата господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес българският парламент работи в извънредно заседание. Аз смятам, че отговорността е изцяло върху мнозинството за това, когато подготвя едно заседание, то да бъде подготвено както трябва, т.е. да има и представител на вносителите, който да може да отговори на народните представители на конкретните въпроси, а и представител на министерството.
    Затова предлагам да се прегласува направеното предложение от госпожа Анелия Мингова, т.е. да се отложат разискванията по този законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение за прегласуване на процедурното предложение, направено от госпожа Анелия Мингова.
    Моля, гласувайте отново това процедурно предложение.
    Гласували 165 народни представители: за 68, против 96, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Уважаеми народни представители, още не е изчерпано времето за дебата на първо четене по този законопроект, така че имате възможност да изразите по същество отношението си към него. Има ли желаещи? Не виждам, което за мен означава, че дебатът е приключил.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел с вносители Мирослав Севлиевски и Ралица Агайн.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 174 народни представители: за 100, против 15, въздържали се 59.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към точка втора:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА УКАЗА ЗА ПЕЧАТИТЕ.
    Искам да помоля председателя на Комисията по правни въпроси госпожа Анелия Мингова да представи доклада на комисията.
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател!
    Моля преди това едно процедурно предложение – в залата да бъде допусната госпожа Мая Добровска, началник отдел “Нормотворческа дейност” към Министерството на вътрешните работи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли “против” това предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
    Предложението се приема, моля да поканите госпожа Мая Добровска в залата.
    Заповядайте, госпожо Мингова, да прочетете доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги,

    “ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси относно законопроект за
    изменение на Указа за печатите, № 202-01-51, внесен от
    Министерския съвет

    На редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение на Указа за печатите, внесен от Министерския съвет. Председателят на комисията запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект.
    Указът за печатите е нормативен указ, който съответства на Конституцията на Република България като нормативен акт. Предлагат се най-необходимите изменения в действащия Указ, като отмяна на разрешителния режим, въведен със сега действащия чл. 13; актуализация на чл. 22, който след деноминацията не е приведен в съответствие; изменение на административно-наказателните разпоредби; както и някои терминологични корекции.
    В подкрепа на законопроекта се изказаха народните представители Константин Пенчев и Любен Корнезов.
    След проведеното гласуване комисията реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение на Указа за печатите, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
    Има ли желаещи да вземат думата по първо четене на законопроекта за изменение на Указа за печатите? Не виждам.
    Моля да гласувате законопроекта на първо четене.
    Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, тъй като и в комисията колегите бяха единодушни, а и от обсъждането в залата стана видно, че няма никакви конкретни бележки и не бяха направени такива по текстовете, имам процедурно предложение съгласно чл. 67, ал. 2 от нашия правилник да разгледаме и гласуваме днес законопроекта и на второ четене.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражение по това процедурно предложение? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението да преминем към второ четене на законопроекта.
    Гласували 97 народни представители: за 92, против 5, въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Преминаваме към второ четене на законопроекта за изменение на Указа за печатите.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Предлагам за заглавие на законопроекта: “Закон за изменение на Указа за печатите”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли предложения по заглавието на законопроекта? Не виждам.
    Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта.
    Гласували 98 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 4.
    Заглавието е прието.
    Има ли възражение петте параграфа да бъдат прочетени заедно? Не виждам.
    Госпожо Мингова, моля да прочетете първите пет параграфа до Допълнителната разпоредба.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: “§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “Право на ползване на печат с изображението на държавния герб на Република България имат държавните органи и учреждения – Президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, министерствата, административните структури по чл. 35 от Закона за администрацията, централните ведомства, прокуратурата, съдилищата и териториалните органи на власт.”.
    2. Алинеи 3 и 4 се отменят.
    § 2. Член 13 се отменя.
    § 3. В чл. 18 думите “Органите на Народната милиция” се заменят с “Полицейските органи”, след думата “щемпелите” се поставя точка и текстът до края се заличава.
    § 4. В чл. 20 думите “Органите на Народната милиция” се заменят с “Полицейските органи”.
    § 5. В чл. 22 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “от 1000 до 20 000 лв.” се заменят с “от 10 до 50 лв.”, поставя се запетая и се добавя “която се налага от полицейските органи по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания”.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    “В случаите на оспорване на нарушението или отказ да се плати глобата полицейските органи съставят акт за установяване на нарушението, въз основа на който директорът на съответната регионална дирекция на вътрешните работи издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
    3. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли бележки по тези пет параграфа? Материята е доста разнообразна, ако има бележки, кажете, защото ще ги гласуваме заедно. Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване първите пет параграфа от този законопроект.
    Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
    Параграфи от 1 до 5 са приети.
    “Допълнителна разпоредба” - § 6.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
    “ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
    § 6. Навсякъде в Указа думите “Народна република България” се заменят с “Република България”, думите “народните съвети” и “общинските народни съвети” – с “общинските съвети или кметовете”, думите “областните народни съвети” – с “областните управители” и думите “Министерството на икономиката и планирането” – с “Българската народна банка”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по Допълнителната разпоредба - § 6? Не виждам.
    Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
    Допълнителната разпоредба и § 6 са приети.
    С това законът е приет на второ четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В КИБЕРНЕТИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО.
    Има думата госпожа Анелия Мингова да ни запознае с доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Благодаря Ви, господин председател.
    “ДОКЛАД
    на Комисията по правни въпроси относно законопроект за
    ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет
    Законопроектът беше разгледан на редовното заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 19 септември 2002 г.
    На заседанието присъства госпожа Антония Ангелова – главен експерт в Дирекция “Международно правно сътрудничество” при Министерството на правосъдието.
    Госпожа Ангелова от името на вносителя запозна народните представители с основните положения и цели на предложения законопроект. Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство е изработена в рамките на Съвета на Европа. Тя е открита за подпис на 23 ноември 2001 г., като в деня на откриването е подписана от 30 държави, включително и от България.
    Конвенцията определя три основни насоки, които подлежат на правна уредба. Това са хармонизиране на националните законодателства по отношение на инкриминираните деяния; въвеждане на съответните процесуални стандарти при тяхното разследване и наказателно преследване, адаптирани към глобализацията на мрежите, както и създаването на бърза и ефикасна система на международно сътрудничество.
    Престъпленията, които са предвидени в Конвенцията за кибернетичните престъпления, са обособени в четири категории.
    Тези материално-правни разпоредби на Конвенцията вече намериха отражение в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Република България с въвеждането на Глава Vа – “Компютърни престъпления”.
    Конвенцията съдържа и процесуално-правни разпоредби, чрез които се определят процесуалните стандарти, към които държавите трябва да се присъединят.
    Въвеждането на процесуално-правните разпоредби от Конвенцията във вътрешното право същевременно трябва да се подчини и на предвидените разпоредби в законодателствата на държавите, чрез които се гарантира спазването на правата на човека и прилагането на принципа на пропорционалността.
    Следва да се обърне внимание на резервата, която се предлага в Закона за ратификация. В съответствие с вътрешното право, с Конституцията на Република България, с Наказателно-процесуалния кодекс и с разпоредби от Закона за специалните разузнавателни средства Република България следва да направи допустимата от чл. 14, ал. 3 на Конвенцията резерва, че ще прилага разпоредбите, предвидени в чл. 20 на Конвенцията, а именно прихващане на данните за трафика на компютърните съобщения само по отношение на тежките престъпления така, както те са определени в българския Наказателен кодекс.
    Тази резерва се прави, доколкото кръгът престъпления или категория престъпления не следва да бъде по-тесен от кръга престъпления, по отношение на които се прилагат мерките по прихващане по отношение на данните за съдържанието. Предложената по-горе резерва би позволила на Република България да ограничи прилагането на мерките за събиране в реално време на данни, свързани с трафика, до същия кръг престъпления, по отношение на които се прилагат правомощията и процедурите за прихващане в реално време на данни, свързани със съдържанието.
    Друга голяма насока на Конвенцията, която е взета предвид при нейното изработване, са традиционните форми на международно правно сътрудничество в наказателно-правната област, включително и тези, предвидени в Европейската конвенция за екстрадиция, Европейската конвенция по наказателно-правни въпроси. Наред с това Конвенцията въвежда и нови форми на международно сътрудничество, съответстващи на правомощията, залегнали в нейните разпоредби.
    Народният представител Пенчев изрази подкрепата си за законопроекта, като изтъкна, че част от текстовете на Конвенцията вече са залегнали във вътрешното ни право и по-конкретно в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предстои процесуалните норми на Конвенцията да залегнат в проекта за изменение и допълнение на НПК.
    След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши единодушно да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, № 202-02-30, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Ако ми позволите, господин председател, тъй като преди доклада пропуснах да направя едно процедурно предложение – да бъдат допуснати в пленарната зала заместник-министърът на правосъдието господин Севдалин Божиков и госпожа Антония Ангелова – главен експерт в Дирекция “Международно правно сътрудничество” при Министерството на правосъдието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли противно предложение? Няма.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
    Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
    Предложението се приема.
    Моля квесторите да поканят господата в залата.
    Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев да прочете доклада на комисията, която той оглавява.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:

    “ДОКЛАД
    относно законопроект, № 205-02-30, за ратифициране на
    Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство,
    внесен от Министерския съвет на 15 юли 2002 г.

    На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, подписана на 23 ноември 2001 г. в Будапеща, със следната резерва:
    “В съответствие с чл. 14, ал. 3 Република България си запазва правото да прилага мерките, предвидени в чл. 20 от Конвенцията, само по отношение на тежките престъпления, така както те са определени в българския Наказателен кодекс.”
    Становището беше прието с консенсус.”
    Благодаря, господин председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към обсъждане на законопроекта.
    Има ли желаещи да се изкажат? Аз имах голямо желание, но съм лишен от тази възможност.
    Названието на Конвенцията на английски език как е?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Киберкрим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Защото никъде в Конвенцията понятието “кибернетично пространство” не се използва и “кибернетично пространство” е много остарял термин.
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми господин председател, ако възниква някакво съмнение за превода по отношение на заглавието, аз мисля, че това не е пречка да приемем сега законопроекта на първо четене. И без това не смятах да правя процедурно предложение, въпреки резултата за гласуване и за второ четене, така че въпросът за заглавието може също спокойно да бъде изяснен в срока между двете гласувания. И аз не съм в състояние да реагирам на Вашето питане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И още един въпрос: защо в Конвенцията няма нищо за вирусите?
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Господин Миков би могъл да отговори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Миков, заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря ви, уважаеми господин председател.
    В нашето законодателство има решение по този въпрос – умишлено вкарване на вируси с цел да се причинят вреди, така че в тая посока ние сме надминали изискуемото от Конвенцията. Историята на Конвенцията е дълга и е предмет на много спорове. Неслучайно в момента само Албания я е ратифицирала. Ние сме втората страна, която трябва да ратифицира конвенцията. Трябва още една страна – нечлен на Европейския съюз, и още три страни – членове на Европейския съюз, да я ратифицират, за да влезе в сила. Именно в тоя смисъл говорихме и с уважаемата госпожа председател на комисията, че няма смисъл да бързаме толкова, защото освен нас още една друга страна - нечлен на Европейския съюз, и още три страни – членове на Европейския съюз, трябва да я ратифицират, за да влезе в сила. Има достатъчно време, за да се огледат тези неща.
    Нашата принципна позиция е, че ние трябва да подкрепяме тази част от опита за унифициране на международно-правните норми за борба с престъпленията в кибернетичното пространство и киберкрим, както е наречена Конвенцията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи? Няма.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство с обещание, че няма да се предлага за второ гласуване на това заседание.
    Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, внесен от Евгения Живкова и група народни представители, а също така ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО, внесен от Министерския съвет.
    Най-напред имаме становище за защита на правата на детето от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
    Заповядайте, госпожо Гигова.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ГИГОВА: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание
    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта

    На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2002 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа законопроект за защита на правата на детето, внесен от Евгения Живкова и група народни представители, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет на Република България. На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева, министър на труда и социалната политика, госпожа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на децата, господин Бойко Пройчев, директор на Дирекция “Политика и стратегии на социалната защита” в Министерството на труда и социалната политика.
    Законопроектът за защита на правата на детето бе представен от госпожа Евгения Живкова. В мотивите бе изложено, че философията на предлагания законопроект изцяло е следвала идеята на правителствената стратегия и план за действие за закрила на правата на децата в Република България 2000 – 2003 г. Изграден на принципите на Конвенцията на ООН за защита на правата на децата, проектът се концентрира върху основните им приоритети. Законът конспектира основните проблеми на детето и набелязва основните мерки за постигане на най-добрите му интереси, така както са препоръчани от Световната банка, Европейския детски тръст, УНИЦЕФ и стотици неправителствени организации, което напълно обяснява необходимостта от неговото приемане.
    Идеята и съдържанието на закона съчетават ценностите на българската традиция, полезната практика и опита на реално ангажирани с детските проблеми държавни и граждански структури с европейските стандарти, изисквания и ефективна практика.
    Законът издига въпросите за правата на детето в национална политика за детето, с което цели съхранение и възраждане на обществото и стабилизиране на защитните му механизми. Опирайки се на корените на българската култура и просвета и създавайки условия на сигурност за развитието на децата, особено внимание е отделено на реалното решаване на кризисни въпроси, проблемите на децата от рисковите групи, децата от малцинствата, децата-инвалиди, хронично болни и др. Необходимото внимание е обърнато и към децата, показващи дарование. Проектът не предвижда разширяване на щата или утежняване на бюджета с нови административни звена. Във финансово отношение законът не създава прецедент, защото механизмите и структурите, които го осъществяват, са в рамките на съществуващата административна система. Законът за защита правата на детето е действащ механизъм на демократичното общество, поставящо въпросите на своите деца в държавен приоритет.
    Законът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето бе представен от госпожа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето. В изказването госпожа Местан изложи мотивите за предлаганата промяна на закона, а именно: законопроектът продължава изпълнението на ангажиментите на Република България, по смисъла на чл. 4 от Конвенцията за правата на детето. Предлаганата промяна предвижда създаване на подзаконова нормативна уредба. Основните промени са свързани с въвеждането на незабавност на действията по закрила на детето, с цел осигуряване на навременна защита на децата в риск. Конкретизират се функциите на Държавната агенция за закрила на детето и нейния председател, както и правомощията за компетенциите му.
    В проекта се предвижда финансова помощ, предназначена за подкрепа на детето и семейството, при реализиране на мерки за закрила, превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. С промяната в закона се създава комисия за закрила на детето с консултативни функции към общинските служби за социално подпомагане, чието учредяване ще допринесе за поставяне на проблемите на по-широка обществена основа.
    Въвежда се процедура и критерий за оценка на кандидатите за осиновители от страната, проследяване адаптацията на детето в семейството на осиновителите, с цел осигуряване правото на детето да получи най-добрата семейна среда чрез осиновяването, намаляване случаите на прекратяване на осиновяванията и в съответствие с Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международните осиновявания, ратифицирана от Народното събрание.
    В хода на дискусията госпожа Местан изложи становище, че предлаганите промени в Министерския съвет са изготвени на базата на задълбочен анализ по прилагането на закона и постъпващата информация от общинските служби за социално подпомагане. Изразено бе и становище, че не се налага отмяна на действащия закон и приемането на нов закон за защита правата на детето. Противно мнение изложи госпожа Живкова, като категорично и мотивирано изказа становище, че идеята чрез поправки на сега действащия закон няма да доведе до постигане на желаните цели, така както обсегът на Закона за закрила на детето за съжаление е твърде ограничен.
    След приключване на дебата и проведеното гласуване беше прието следното становище:
    1. с 3 гласа “за”, 8 “против” и 1 “въздържал се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене законопроекта за защита правата на детето № 254-01-41 от 30.05.2002 г., внесен от госпожа Евгения Живкова и група народни представители;
    2. с 9 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържали се” Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42 от 25.07.2002г., внесен от Министерския съвет на Република България.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Лъчезар Тошев не го виждам. Има ли някой от неговите заместници?
    Няма ли доброволци от НДСВ? От ОДС? Има ли някой от Комисията по правата на човека и вероизповеданията да замести Лъчезар Тошев? От Коалиция за България, от тази комисия?
    Няма кой да представи доклада.
    Оригиналът идва! (Смях в залата.) Заповядайте, господин Тошев.
    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председателю!
    Извинявам се, че бях в кулоарите, когато ме повикахте.
    Докладът на комисията относно законопроект за защита правата на детето с № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 30 май 2002 г., и законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г., гласи следното:
    “На своето редовно заседание от 5 септември 2002 г. Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа съгласно чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесения от госпожа Евгения Живкова и група народни представители законопроект за защита правата на детето с № 254-01-41 и внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с № 202-01-42.
    На заседанието присъства госпожа Татяна Маркова - експерт в Държавната агенция за закрила на детето. Госпожа Маркова изложи подробно пред членовете на комисията мотивите за исканите изменения и допълнения в сега действащата нормативна уредба. Предлаганата промяна предвижда създаване на подзаконова нормативна уредба – правилник за прилагане на Закона за закрила на детето и наредби за единните минимални изисквания за обществена грижа за деца, за превенция и реинтеграция на деца в риск, за приемни семейства и за даровити деца, както и наредба за предоставяне на специализирана закрила на деца на обществени места и осигуряване на тяхната безопасност.
    Основните промени са свързани с разширяване обхвата на мерките за закрила, въвеждане принципа за незабавност на действията по закрила, създаване на Комисия за закрила на детето към общинските служби за социално подпомагане, въвеждане на процедура и критерии за оценка на кандидатите за осиновители и др.
    Членовете на комисията се запознаха и с писмените мотиви на законопроекта за защита на правата на детето, № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители, поради отсъствие на вносителите. Според мотивите, внесеният нов Закон за защита на правата на детето е изграден на принципите на Конвенцията на ООН за защита на правата на детето и разработва и създава ефективни механизми и мерки, реално действащи в условията на българската среда. Същевременно народните представители изслушаха и следните зебележки по законопроекта, внесени като становище от Агенцията за закрила на детето.
    Голяма част от текстовете на законопроекта възпроизвеждат цели или част от съществуващи текстове в други нормативни актове; липсва единство в терминологията, както и част от използваната терминология не кореспондира с действащите вече нормативни актове и общоприети термини; предложените текстове са декларативни без конкретно формулиране; не са развити процедурните правила за мерките за закрила на детето; не са разписани функциите на предлаганите органи по защита на детето на национално и териториално ниво, а някои от текстовете във връзка с устройството и организацията на органите влизат в противоречие със Закона за администрацията, Закона за бюджета на Република България и Закона за местното самоуправление и местната администрация. В разпоредбите, уреждащи участието на детето в производствата, не е включено и административното производство; не е посочена минималната възраст на задължителното изслушване на детето и др.
    След проведените разисквания народните представители проведоха гласуване, както следва:
    1. Законопроект за защита на правата на детето, № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители – гласували “за” – няма, “против” – 4 народни представители, “въздържали се” – 4 народни представители.
    2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет – гласували “за” – 7 народни представители, “против” – няма, “въздържал се” – 1.
    Комисията предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за защита на правата на детето, № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители.
    Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет.
    Докладът е приет със 7 гласа “за”.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Тошев.
    Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов. Не го виждам.
    Има ли желаещи да прочетат доклада на комисията?
    Заповядайте, господин Дончев.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: “Комисията по труда и социалната политика на съвместно заседание с Комисията по здравеопазването, проведено на 11 септември 2002 г., разгледа законопроект за защита на правата на детето № 254-01-41 от 30.05.2002 г., внесен от Евгения Живкова и група народни представители, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42 от 25.07.2002 г., внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха госпожа Шерин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето, д-р Бойко Пройчев от Министерството на труда и социалната политика, директор на Дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” и др.
    Народният представител госпожа Евгения Живкова представи законопроекта за защита на правата на детето и мотивите към него. Законопроектът е насочен към пълно прилагане препоръките на Комитета за децата на ООН, на Световната банка, на Европейския детски тръст. Съобразен е с основните изисквания и приоритети в детските дейности на УНИЦЕФ и други компетентни организации, което го прави актуален и хармоничен с изискванията на Европейския съюз.
    Наложително е създаването на национална система за защита на детето, за определяне на насоки за дейността на държавните и обществени организации. Държавната агенция за закрила на детето да има власт да осъществява и координира държавната политика за детето, да има финансова независимост и подчинени на нея служби. Необходимо е да се уеднаквят стандартите на министерствата по отношение на детето, да се регламентира работата на неправителствените организации.
    Съществуващият понастоящем закон е разработен по идея на “Правителствена стратегия и план за действие за закрила правата на децата в Република България 2000-2003 г.” за изпълнение на Програма “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в Република България” и е финансиран от кредити, частично външно подпомагане и бюджетни средства. Неговото реално приложение не е ефективно, поради което е необходим нов закон.
    Предложеният законопроект създава реален правен метод за решаване въпросите на децата в тяхната всеобхватност, рационалност и конкретност. Подобряват се условията за координация между правителствените структури, местната власт и гражданското общество и управлението на ресурсите; създават се условия за интегрирана стратегия особено за засегнатите от икономическия преход деца, като в същото време са обхванати всички сфери и групи деца; създават се предпоставки за оползотворяване капацитета на държавните структури по прилагане на икономическите, социалните и културните права на децата при максимално използване на наличните ресурси.
    Принципът “най-добър интерес на детето” намира реална възможност за осъществяване чрез въвеждане на единни стандарти за отглеждане на децата в семейна среда и извън семейството, при гарантирана защита от държавата на детските права, като категорично се обявяват мерките за преодоляване на кризисните пунктове в детското развитие, сигурност и бъдеще. Изградена е като управленска система за защита на правата на детето, така и независим контролен орган по тази защита в сферата на държавните и обществените дейности и др.
    Във финансово отношение законопроектът не създава прецедент, защото механизмите и структурите, които го осъществяват, са в рамките на съществуващата административна система. Клаузите на законопроекта извеждат политиката по защита на детето като национален приоритет, създават правни предпоставки за синхронизиране на националното законодателство по отношение на децата с цялостната национална правна система и тази на Европейския съюз, с икономическите и културните механизми на обществото и неговия материален и духовен живот.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет, бе представен от д-р Бойко Пройчев – директор на Дирекция “Политика и стратегия на социалната защита” в Министерството на труда и социалната политика. Предлаганите изменения и допълнения са с цел да се усъвършенства законовата основа на държавната политика по закрила на детето, което е в изпълнение на ангажиментите на страната по смисъла на чл. 4 от Конвенцията за правата на детето. Предвижда се създаване на подзаконова нормативна уредба – Правилник за прилагането на Закона за закрила на детето и наредби относно единните минимални изисквания за обществена грижа за деца, за превенция и реинтеграция на деца в риск, приемни семейства и за даровити деца, за специализирана закрила и осигуряване на безопасност на деца на обществени места.
    Въвежда се принципът на незабавност на действията по закрила, разширява се обхватът на мерките в тази посока, като се включва осиновяването. Към общинските служби за социално подпомагане се предлага създаването на Комисия за закрила на детето, която ще има консултативни функции. В нея ще участват представители на общинската администрация, регионалните звена на Национална служба “Полиция”, регионалните инспекторати по образование на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, юридически лица с нестопанска цел и други обществени структури, които осъществяват дейности и реализират програми по закрила на децата.
    Въвежда се процедура и критерии за оценка на осиновители от страната, с цел намаляване случаите на прекратяване на осиновяванията и в съответствие с Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване. Общинските служби по социално подпомагане ще участват като страна в съдебни процедури, по гарантиране интересите на детето. Разширен е кръгът на основанията за настаняване на деца извън семейството в случаи на насилие в семейството. Увеличава се времетраенето на полицейската закрила на децата с цел пълно установяване на обстоятелствата и предприемане на мерки за отстраняване на причините. Предвиждат се възможности за финансиране на дейностите по превенция, реинтеграция и настаняване на дете в семейства на роднини и в приемни семейства. С цел синхронизиране на нормативната уредба по закрила на детето, се предлагат изменения в нормативни актове. Такова синхронизиране се въвежда като задължение и за институциите, работещи по проблемите на децата.
    След представянето на законопроектите бяха проведени разисквания. По законопроекта с вносител госпожа Евгения Живкова и група народни представители Комисията по труда и социалната политика е поискала и са постъпили становища от Министерството на финансите, от Министерството на здравеопазването, от Министерството на труда и социалната политика и от Държавната агенция за закрила на детето. Анализирани са подробно текстовете на законопроекта. Отчетено е позитивно желанието за усъвършенстване нормативната уредба по отношение закрилата на детето. Общо в становищата се поддържа тезата, че не се налага приемането на нов и отмяна на съществуващия Закон за закрила на детето, както се предлага, а той да се усъвършенства чрез изменения и допълнения.
    Председателят на Държавната агенция за закрила на детето госпожа Ширин Местан подчерта, че относно важността на проблемите за закрилата на детето е налице политически консенсус. Разглежданите законопроекти изцяло са съобразени с Конвенцията на ООН за защита на правата на детето и другите международни документи. Подготовката на законопроекта, внесен от Министерския съвет, е извършена на широка обществена основа, като в междуведомствената работна група са участвали не само представители на всички министерства и ведомства, но и на неправителствени организации, които имат отношение към защитата на децата. Изготвените предложения са на базата на задълбочен анализ по прилагането на Закона за закрила на детето и на постоянно постъпващата информация от общинските служби по социално подпомагане. Бе изразено и мотивирано становище, че не се налага отмяна на действащия и приемането на нов Закон за защита на детето. Основните трудности в дейността по закрилата на детето са свързани с липсата на подзаконови нормативни документи по приложението на закона - както правилник за неговото приложение, така и други нормативни актове, чието създаване се регламентира с проектозакона, внесен от Министерския съвет. Европейската комисия е информирана за философията и същността на подготвените документи и за готовността по спазването на сроковете за тяхното разработване, предвидени в § 31 и § 32 от Заключителните разпоредби на законопроекта.
    Бе прието, че е налице общо разбиране относно необходимостта от усъвършенстването на законовата база по закрила правата на детето, което ще гарантира продължаването на държавната политика в тази област и нейното извеждане като национален и международен приоритет.
    След приключване на разискванията и проведено гласуване, бяха приети следните становища, както следва:
    1. С резултат “за” – 2 гласа, “против” – 2, “въздържали се” – 7 гласа, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроекта за защита на правата на детето, внесен от Евгения Живкова и група народни представители.
    2. С резултат “за” – 9 гласа, “против” – няма, “въздържали се” – 2 гласа, Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет.” Благодаря Ви, господин председателю. Разбрах защо няма представители на Комисията по труда и социалната политика. Действително, много подробно е изготвен докладът й.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дончев.
    Има думата господин Кошлуков – председател на Комисията по въпросите на гражданското общество, да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря Ви, господин председател. Като гледам интереса към тези становища, разбирам, че това е най-полезното четиво в момента.
    Спазвайки процедурата, ще прочета и нашето становище.
    “На свое заседание от 19 септември 2002 г. Комисията по въпросите на гражданското общество разгледа законопроект № 254-01-41 за защита на правата на детето, внесен от Евгения Живкова и група народни представители и законопроект № 202-01-42 за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет.
    В работата на комисията взеха участие представители на Обществения съвет към комисията и представители на голям брой неправителствени организации, които явно много ги вълнува този закон.
    Госпожа Евгения Живкова като вносител на законопроекта за защита на правата на детето мотивира необходимостта от нов закон, изграден изцяло на принципите на Конвенцията на ООН за защита на правата на децата. Той разработва и създава ефективни механизми и мерки, които реално да действат в условията на българската среда и са съобразени с ценностите на българските традиции, установената вече полезна практика и опита на държавните институции и гражданските структури. Изведени са основните същностни и структурни проблеми, което съдейства за ясното определяне на компетенциите и функциите на органите, ангажирани с решаването на тези проблеми. Законът издига правата на детето в национална политика, с което се цели възраждане на обществото и стабилизиране на защитните му механизми. Особено внимание е отделено за реално решаване на кризисни въпроси, свързани с децата от рисковите групи, малцинствата, децата-инвалиди, хронично болните и др. Законът обръща необходимото внимание и на децата с дарования в областта на науката, културата, изкуствата и спорта. Разпоредбите на закона създават правните предпоставки за синхронизиране на националното законодателство по отношение на децата с цялостна правна система, както и с тази на Европейския съюз, с икономическите и с културните механизми на обществото и неговия материален и духовен живот.
    Комисията по въпросите на гражданското общество е на мнение, че законопроектът е насочен повече към цялостното уреждане на проблемите на семейството, свързани с отглеждането на детето, отколкото към закрила на правата на самото дете.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето. Законопроектът има за цел да усъвършенства законовата основа за осъществяване на държавната политика по закрила на детето. Основните промени са свързани с незабавна и навременна защита на децата в риск, с разширяване на обхвата на мерките за закрила, гарантиране на сигурността и здравето на децата, създаване на Комисия за закрила на детето с консултативни функции към общинските служби за социално подпомагане, въвеждане на процедури и критерии за оценка на кандидатите за осиновители, разширяване на основанията за настаняване на деца извън семейството, увеличаване на времетраенето на мярката “полицейска закрила”, създаване на възможност за финансиране на дейностите по превенция, реинтеграция, настаняване на дете в семейство на роднини или близки и в приемни семейства.” Въобще не знам защо има такива дълги изречения в тези становища!
    “Комисията е на мнение, че законопроектът усъвършенства досега действащия закон и промените, залегнали в него, са навременни и са резултат на практиката и ефективността от приложението на закона. Комисията препоръчва в закона да залегнат разпоредби, които да дават ясни и конкретни правомощия на неправителствените организации, доказали се в практиката при работа с деца.
    След направените разисквания Комисията по въпросите на гражданското общество с 9 гласа “въздържали се” не подкрепи законопроекта на Евгения Живкова.
    Със 7 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се” подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет на първо четене.”
    Благодаря, господин председател, надявам се да Ви е било интересно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Кошлуков.
    Остава да изслушаме д-р Щерев и проф. Дурмишев. Надявам се след почивката те да присъстват в залата. След това ще имат думата вносителите.
    Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    За процедурно предложение има думата господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение във връзка с обсъждания законопроект в залата да бъдат допуснати следните лица: госпожа Христина Христова - заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето, и госпожа Петя Доганова – държавен експерт в Министерство на труда и социалната политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
    Гласували 106 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 7.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля представител на Комисията по здравеопазването да представи доклада на комисията.
    Заповядайте, господин Китов.
    ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ КИТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

    “СТАНОВИЩЕ
    на Комисията по здравеопазването по законопроект за защита
    на правата на детето, № 254-01-41, внесен от госпожа Евгения
    Тодорова Живкова и група народни представители на
    30 май т.г., както и на законопроект за изменение и
    допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42,
    внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроект за защита на правата на детето, № 254-01-41, внесен от госпожа Евгения Тодорова Живкова и група народни представители и законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г.
    В обсъждането взеха участие: заместник-министъра на здравеопазването доц. Петър Тенчев, госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето, експерти от Министерство на труда и социалната политика. На народните представители бяха предоставени становища на Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето.
    Законопроектите бяха представени от вносителите.
    Законопроектът, внесен от госпожа Живкова, бе оценен като изграден изцяло на принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето. С предложените текстове се уреждат правата, принципите и мерките за една всестранна закрила на детето във всички сфери на обществения живот, в който участват децата. Изказани бяха мнения, че законопроектът предлага някои нови решения и ценни идеи в областта на защитата на правата на децата, които следва да бъдат подкрепени, но тази цел би могла да бъде постигната и чрез промяна на сега действащия Закон за закрила на детето. Създаването на нов закон, уреждащ тази материя, би било в противоречие със Закона за нормативните актове, съгласно който създаването на нов закон се позволява само когато това е абсолютно наложително и се третира материя, която не е обект на друг закон. Законопроект за защита на правата на детето претендира да урежда всички обществени отношения, в които влиза детето с различни сфери – здравеопазване, образование, правни отношения и сигурност, без да са налице точни препратки към нормативните актове, в които тези въпроси са вече уредени. Това отново е в противоречие със Закона за нормативните актове, съгласно който обществените отношения от една сфера се уреждат с един нормативен акт.
    Отбелязано бе, че законопроектът предвижда създаването на нови структури – регионални бюра за защита на детето и общински отдели за защита на детето, като в мотивите не е предложен разчет на необходимите финансови ресурси и възможностите за тяхното осигуряване за изграждането на тези структури, а също и противоречи на политиката за ограничаване на бюджетните разходи за издръжка на административните структури.
    В заключение членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че законопроектът за защита на правата на детето, внесен от госпожа Евгения Живкова, съдържа някои ценни предложения и предлага те да бъдат внесени като предложения към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, ако не противоречат на философията и обхвата му или като самостоятелен законопроект за изменение и допълнение на закона.
    Действащият от 13 юни 2000 г. Закон за закрила на детето е плод на обединението на три законопроекта, появили се в момент, в който е назряла нуждата от нормативно уреждане на обществените отношения, â êîèòî âëèзат редица проблеми, свързани с гарантирането правата на детето. Този закон има редица пропуски и недостатъци. Той маркира проблемите на ограничена група деца. Създадените със закона структури и органи за закрила на децата имат правомощия и компетенции, които се преплитат с тези на съществуващи структури на МТСП, не са добре разписани текстовете, които да регламентират практическото функциониране на тези органи.
    Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето има за цел да усъвършенства законовата основа за осъществяването на държавната политика по закрила на детето. Предвижда уреждането на законовата база за единните минимални изисквания за обществена грижа за деца, за превенции и реинтеграция на деца в риск, за приемните семейства и даровити деца, за предоставяне на специализирана закрила на децата на обществени места и осигуряване на тяхната безопасност. Законопроектът ще осигури продължението на изпълнението на ангажиментите на Република България по смисъла на чл. 4 от Конвенцията за правата на детето.
    Предложеният законопроект, внесен от Министерския съвет, получи подкрепата на членовете на комисията. Отправена беше препоръка към вносителите да се избегне създаването на правилник за прилагането на закона, тъй като това ще доведе до допълнително утежняване на процедурата по приложението му, а необходимите текстове да се включат в самия законопроект.
    След задълбочено обсъждане и последващо гласуване с 1 глас “за”, “против” няма и 14 “въздържали се” за законопроекта, внесен от госпожа Живкова и 11 гласа “за”, “против” няма и 3 гласа “въздържали се” за законопроекта, внесен от Министерския съвет, членовете на Комисията по здравеопазването взеха следното

    РЕШЕНИЕ:

    Предлага на Народното събрание да обсъди и отхвърли на първо четене законопроект за защита на правата на детето, № 254-01-41, внесен от госпожа Евгения Тодорова Живкова и група народни представители на 30 май 2002 г.; и да приеме на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 25 юли същата година.”
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Китов.
    Комисията по образованието и науката също има доклад.
    Господин Камбуров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КАМБУРОВ:

    “ДОКЛАД
    относно законопроект за защита правата на детето,
    № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни
    представители на 30 май 2002 г., и законопроект за изменение
    и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42,
    внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г.

    На своето редовно заседание, проведено на 25 септември 2002 г., Комисията по образованието и науката разгледа законопроекта за защита правата на детето, № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 30 май 2002 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г.
    На заседанието присъстваха госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето, госпожа Деяна Костадинова – главен юрисконсулт на агенцията, господин Юлиян Наков - заместник-министър на образованието и науката, госпожа Маргарита Йорданова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на образованието и науката и госпожа Христина Христова – началник отдел “Духовно развитие и културна интеграция” към Министерството на образованието и науката. Също така присъства и госпожа Петя Доганова – началник сектор “Закрила на детето” в Министерство на труда и социалната политика, както и представители на синдикални и неправителствени организации, журналисти.

    Народният представител Евгения Живкова представи законопроекта за защита правата на детето № 254-01-41 от името на вносителите. Според мотивите законопроектът е изграден върху принципите на Конвенцията на ООН за защита правата на детето. Той обхваща основните проблеми на детето и набелязва мерки и механизми за решаването им, реално действащи в условията на българската среда. Необходимото внимание за децата, показващи дарования, дава възможност за съхранение и развитие на националния потенциал в различните области на науката, културата и изкуствата. Законопроектът е съобразен и с основните изисквания и приоритети в детските дейности на УНИЦЕФ от 2002 г. и препоръките на Световната банка, Европейския детски тръст и други компетентни организации. Принципът “Най-добър интерес на детето” намира възможност за осъществяване чрез въвеждане на единни стандарти и за отглеждане на децата в семейна среда и извън семейството, при гарантирана защита от държавата на детските права.
    В хода на обсъждането беше отбелязано, че внесеният от Евгения Живкова и група народни представители законопроект е нов закон, който предлага отмяна на сега действащия Закон за закрила на детето и цялостна промяна на законодателството в тази област. Същевременно той в голямата си част припокрива сферата на действие на сега действащия закон. Отделни разпоредби на законопроекта уреждат материя, регламентирана в действащи закони (например, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за народната просвета, Семейния кодекс, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и др.), без да се предлагат съответните промени в тези закони. Част от разпоредбите и механизмите имат декларативен характер, като не се предлагат реални гаранции за тяхното прилагане.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42, внесен от Министерския съвет, бе представен от госпожа Ширин Местан – председател на Държавната агенция за закрила на детето към Министерския съвет, която изложи мотивите на вносителя. Предложеният законопроект отразява необходимостта от усъвършенстване на законовата основа, върху която се осъществява държавната политика по закрила на детето. Предлаганите промени предвиждат създаване на подзаконова нормативна уредба – правилник за прилагане на Закона за закрила на детето и наредби за единните минимални изисквания за обществена грижа за децата, за превенция и реинтеграция на деца в риск, за приемни семейства и за даровити деца, наредба за предоставяне на специализирана закрила на деца на обществени места и осигуряване на тяхната безопасност.
    Въвежда се принципът на незабавност на действията по закрила на детето. Включването на осиновяването, като мярка за закрила на детето, осигурява висшите му интереси в съответствие с чл. 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето.
    Учредяват се със закон комисии за закрила на детето с консултативни функции към общинските служби за социално подпомагане, в които ще се включат представители на различните служби, осъществяващи дейности по закрила на детето, което ще допринесе за поставяне проблемите, свързани със закрилата на децата, на широка обществена основа. Въвеждат се процедури и критерии за оценка на кандидатите за осиновители. Организира се обучението и подготовката им в родителски умения и се проследява адаптацията на детето в семейството на осиновителите. Законопроектът предлага разширяване основанията за настаняване извън семейството, които включват и децата – жертви на насилие в семейството.
    Предвижда се възможност за финансиране на дейностите по превенция, реинтеграция, настаняване на децата в семейства на роднини или близки, както и в приемни семейства. Финансовата подкрепа на семействата ще допринесе за изпълнението на една от основните цели на Закона за закрила на детето – отглеждане на децата в семейна среда.
    Членовете на Комисията по образованието и науката разгледаха подробно специализираните текстове в двата законопроекта, отнасящи се до сферата на образованието.
    След задълбочена дискусия, народните представители се обединиха около становището, че сега действащият закон е доказал своята целесъобразност и че законопроектът на Министерския съвет прави допълнения и изменения, насочени към неговото усъвършенстване. Ето защо е неприемливо приемането на нов закон с нова философия, който изисква цялостна промяна на законодателството в тази област.
    Членовете на Комисията по образованието и науката на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание взеха следното решение:
    1. С 3 “за”, 2 “против” и 6 “въздържали се” предлагат на Народното събрание да не обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за защита правата на детето № 254-01-41, внесен от Евгения Живкова и група народни представители на 30 май 2002 г.
    2. С 10 “за”, без “против” и 3 “въздържали се” предлагат на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето № 202-01-42, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камбуров.
    Вносителите имат думата да представят законопроектите. Госпожо Живкова, заповядайте.
    ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, още веднъж ще представя пред вас необходимостта от приемането на нов Закон за защита правата на децата.
    Сега действащият Закон за закрила на детето обхваща несъществена част от детската проблематика и обществената оценка за него е отрицателна. На практика Държавната агенция за закрила на детето не е в състояние при сегашното си положение да извършва каквото и да било координация по отношение на други ведомства. В измененията и допълненията на закона, предложени от Министерския съвет, също не се намира решение на този въпрос. В проекта отново е допуснато смесване на институции, права и задължения, функции и отговорности. Това води до опасност от констатации като тези на Европейския детски тръст, че в България всяко министерство наблюдава себе си.
    Препоръките на Комитета на ООН за защита правата на децата недвусмислено показват пасивите на стария закон, които в законопроекта на Коалиция за България са преодолени именно поради съобразяването с тези препоръки. Той въвежда като основен принцип държавна политика за детето, основана на държавна стратегия и осигурена с държавни гаранции и обществено участие. Изграден е върху принципите на свободно и регламентирано участие на гражданското общество и неговите структури в процеса на цялостното развитие на човешката личност - от защита на майката до възпитанието и развитието на детето.
    Законопроектът за защита правата на детето разработва мерки в защита и развитие на всички групи деца, а именно: да се зачита мнението на детето, да е по-категорична правната защита на детето, талантливите деца не просто да се закрилят, а да се набележат конкретни мерки за развитие, създаване на национална система за детето, определяне на насоки за дейността на държавните и обществените организации. Държавната агенция за закрила на детето да има власт да осъществява и координира държавната политика за детето, да има финансова независимост и подчинени на нея служби. Да се уеднаквят стандартите на министерството по отношение на детето. Да се регламентира работата на неправителствените организации. Децата да са активни участници във въпроси, отнасящи се до тях.
    Законопроектът запазва полезните организационни форми и мерки на действащия закон, като ги оптимизира в по-ясни решения. Съобразен е с всички приложими и рационални предложения на водещи национални и международни структури по въпросите на децата. Разширява обхвата на сега действащия закон и въвежда условия за цялостно синхронизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз и Конвенцията за защита правата на детето.
    Законопроектът обобщава в едно различни мерки за защита на децата, които се съдържат в други законови и подзаконови актове. Това не е направено случайно. По този начин се цели да бъде създадено взаимодействие между различните държавни институции по отношение на въвеждането на единни държавни стандарти в областите на комплексното детско развитие.
    Законопроектът издига въпросите за правата на детето в национална политика за детето, създава условия на сигурност за развитието на децата, цели да се овладее демографският взрив и емигрантската вълна и да се запази идентичността на българската нация. Дава се възможност за реално решаване на проблемите на децата от рисковите групи, децата от малцинствата, инвалиди и хронично болни. Защитава правата на децата, показващи дарования, както и дава възможност за съхраняване и развитие на националния потенциал.
    Законопроектът предлага конкретни мерки за стимулиране чрез финансово и социално подпомагане, осигуряване на стипендии, школи, регистри за деца с дарования, събиране на пълна информация за деца в чужбина и разработване на механизми за връщането им в страната. Дават се гаранции за реална защита на децата от Държавната агенция за закрила на детето по места чрез нейните отдели по отношение на всички права чрез правото на контрол върху всички държавни и неправителствени сруктури.
    Във връзка са това се предвижда към агенцията да бъде създаден инспекторат, който да осъществява вътрешноведомствен контрол относно постигнатите резултати от агенцията. Трябва да се изградят и регионални бюра в областните градове и общинските отдели за защита на детето. Регионалните бюра не са друго освен общински отдели за детето на регионално равнище, но с повече координационни функции. Предвижда се те да са самостоятелни, за да могат ефективно да ръководят не единствено социалната политика за детето, а и другите области и направления, в които интересите на детето се нуждаят от защита. Те ще се финансират от бюджета на агенцията и ще имат щат 28 души – по един човек в област, който да координира цялостно дейността в областта между общините. Общинските отдели ще са преки изпълнителни органи на агенцията в общините. Така сътрудничеството им с местната власт ще е по-комплексно. И по сега действащия Закон за закрила на детето е предвидено да бъдат създадени такива отдели, но до момента те са изградени частично в общинските служби за социално подпомагане.
    Агенцията ще наблюдава спазването на правата на всички групи деца чрез Национална информационна система, ще организира и контролира настаняването на деца, останали без родителски грижи, в приемни семейства и в специализираните институции за деца.
    Децата ще могат да получават защита и в училище чрез Държавната агенция за закрила на децата. В тази връзка са предвидени: гаранция на държавата и мерки срещу неграмотността, издигане авторитета на учителя – възпитател и подпомагане на социално слаби деца, защита на талантливи деца и в училище, формиране на собствени приходи за училищата по изкуства.
    Новият законопроект предвижда регламентирано право на участие във всички дейности за деца на неправителствените организации. Агенцията ще има право да сключва договори с фондации и други структури при определени критерии, ще има възможност и да подпомага работата на тези структури, но и ще контролира резултатността.
    По време на двегодишната практика на Държавната агенция е установено, че тя не е в състояние при сегашното си положение да извършва каквато и да било координация по отношение на другите ведомства. Също така не е първостепенен разпоредител на средствата, които постъпват по различни програми, което на практика затруднява дейността й. Поради тази причина е необходимо да бъде изградена управленска система като независима структура за наблюдение и спазване правата на детето, координация и контрол на обществената сфера в изпълнение на държавната политика за защита на детето. Държавата трябва да определя показателите за необходимия жизнен стандарт, като въвежда единни критерии. Към децата в неравностойно социално положение държавата ще предприема специални мерки за постигане на необходимия жизнен стандарт. Правата и задълженията на детето се определят в Кодекс на детето, съставен от агенцията.
    Законопроектът предвижда и здравни гаранции за децата – здравни грижи в училище, рехабилитация и почивка на децата да се осъществява при облекчени условия.
    Също така се създават и правни гаранции. Всяко съдебно производство и прокурорска намеса, отнасящи се до дете и неговите права, да се осъществява в най-кратките предвидени от закона срокове. Във всяко административно или съдебно производство, когато се засягат интересите на детето, то задължително ще се изслушва. Когато са нарушени интересите на дете, то ще има право на незабавна правна защита.
    Превантивни мерки за защита на живота и здравето на детето се прилагат постоянно от МВР чрез изземване на материали и предупреждения. Към дете с риск за живота и здравето му се предприема незабавно оказване на квалифицирана медицинска помощ, полицейска защита или охрана до отстраняване на опасността. Незабавни мерки за защита ще се приемат от МВР в случаите, когато децата са малтретирани, принуждавани към просия, криминални деяния, наркомания, участие в нерегламентирани от закона организации и проституция. Мерките за защита на децата са полицейска защита, връщане в семейството или настаняване в специализирано заведение за деца, като се съпровождат с необходимата медицинска помощ. Полицейската защита е спешна мярка, която се предприема съгласно Правилника на МВР и се осъществява от специализирани органи на МВР в сътрудничество с агенцията.
    Освен при реализацията на промените, предвидени в законопроекта, не е необходимо допълнително финансиране, тъй като те са в рамките на бюджета на държавната агенция. Åôåêòèâíîñòòà îò ïðèëîæåíèåòî íà íîâèÿ çàêîí идва от преразпределяне и по-добро управление на съществуващите материални и финансови ресурси. Със законопроекта се цели подобряване на координацията, оползотворяване на вътрешните ресурси и отстраняване на безполезни разходи, извършвани сега по линия на различни програми, изградени върху кредити, резултатът от които е фиктивен, като например тъй наречената програма "Реформа за повишаване благосъстоянието на българските деца", която се отнася единствено до благосъстоянието на най-онеправданите деца от малцинствата. Досега по тази програма е постигнато единство, но изграждането на дублиращи звена за управление на проекта с допълнителен щат в Министерството на труда и социалната политика, офиси, оборудване, транспортни средства, несъмнено тежи върху бюджета на данъкоплатеца, който в случая изплаща заем от Световната банка.
    Законопроектът предвижда насочване на национални финансови програми за координация от агенцията, собствена стопанска дейност от възстановяване на бази за деца, средства от международни програми като Европейския съюз и различни чужди и български фондации, координиране на всички чуждестранни програми за деца в България чрез информация за агенцята къде отиват парите.
    Предвижда се създаване на специализирани фондове към агенцията за подпомагане на болни, нуждаещи се и даровити деца. Дава се възможност за кредитиране от държавата чрез агенцията. Принципът "най-добър интерес на детето" намира реална възможност за осъществяване чрез въвеждане на единни стандарти за отглеждане на децата в семействата и извън семейството при гарантирана защита от държавата на детските права чрез категорично дефиниране на мерките за постигане на сигурност и бъдеще в детското развитие. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Живкова.
    От името на вносителите други желаещи има ли? Няма.
    Преминаваме към дискусия по законопроектите.
    Имате думата, господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, наистина и двата предложени на нашето внимание законопроекти третират една изключително важна и изключително нежна материя.
    Бих искал да дам малко хронология на нещата.
    Законът за закрила на детето в миналото Народно събрание бе сформиран от няколко законопроекта. Беше изградена една работна група, която търси в членовете и алинеите максимален консенсус. По този начин наистина бе създаден закон, който именно защото търсеше консенсус, не можа да бъде най-добрият, пък и едва ли има закон, който да претендира във времето и условията, в които се прави днес българското законодателство, че може да бъде абсолютно изчерпателен и точен.
    Хубавото на този законопроект, който беше създаден преди години е, че в крайна сметка той за първи път започна да третира една много важна материя. Ако ние бихме искали да изградим една национална политика, която наистина да има отношение към децата, би следвало да сме последователни, да развиваме нещата в посока на по-добро, на максимално обхващане на всички необхванати не само категории деца, но и необхванати случаи на материята, така че да създадем един европейски закон за закрила на детето, който трябва да бъде и в абсолютно съответствие с Конвенцията за правата на детето.

    В тази връзка наистина законопроектът, представен от госпожа Живкова, попълва някои празноти и това не може да бъде отречено. Но като че ли той според мен не прави разликата, че наистина тези проблеми, които се прави опит да бъдат обхванати в един законопроект, са обект на различно законодателство, на различни държавни институции и наистина е много трудно те да бъдат събрани в един закон без едно много добро синхронизиране с останалото ни законодателство. А тук е и въпросът, на който би следвало да отговорим: има ли нужда от един закон, който да обхваща всички възможни случаи в един закон, или закон, който да препраща към останалото законодателство, което също е синхронизирано, а по-скоро методологията и институциите, които ще следят и ще изпълняват тези грижи, да бъдат организирани чрез един такъв законопроект.
    Ето защо и в Комисията по здравеопазването почти всички бяхме единодушни, че наистина има текстове, които спокойно биха могли да бъдат инкорпорирани в действащия Закон за закрила на детето, а и в този, представен от Министерския съвет. Разбира се, дори и да има различна философия, това не пречи някои текстове, които, за да не противоречат на нашия правилник, които са добри и би следвало да бъдат подкрепени, да бъдат предложени или на второ четене, или в един отделен законопроект.
    Аз пак бих искал да кажа, че ако ние искаме да утвърждаваме и българското законодателство, и българската държавност, и българските институции, би следвало това, което е наистина наш национален приоритет, да направим всичко възможно да го доразвиваме, а не да се опитваме да правим винаги нещо ново. Нещо ново почти винаги не става, както трябва.
    И в комисията, и тук аз определено заявявам, че наистина в законопроекта на госпожа Живкова има неща, които може и трябва да влязат в законопроекта за закрила на детето и че на този етап не е необходимо да правим нов закон. Не е необходимо да правим нов закон, защото, първо, за пореден път отричаме и онова добро, което сме направили, дори и с най-добронамерена цел; второ, така, както се предлага законопроектът, той наистина не е обезпечен финансово или не е направен добре разчетът по отношение на финансовите средства, които са необходими, за да бъдат изградени всички онези структури, които ще го обслужват. И не на последно място, би следвало да подлежи на една много, бих казал, внимателна и съсредоточена синхронизация с останалото ни законодателство, за да не предизвика спорни моменти. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Китов.
    Проф. Петков, заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние за пореден път се сблъскваме с една ситуация, при която от управляващото мнозинство и от опозицията се внасят законопроекти, третиращи една и съща материя, но те са различни като инициатива, като персонажи, които стоят зад тях, и като цели, които се преследват в средносрочен и по-дългосрочен план. Но и в нашата Комисия по здравеопазване, и сега тук, размишлявайки върху мотивите на вносителите, аз стигам до извода, че двата законопроекта стратегически не си противоречат. Може би има някои различия, по които ние сега би трябвало да разискваме внимателно, но не и да стъпваме на погрешни тези, стигащи дотам, че едните искат едно, а другите – съвършено друго. Ще поясня за какво става дума.
    Най-напред, дали трябва или не трябва да има изцяло нова законова уредба на тази материя. Съжалявам, д-р Китов, но тук търсите малко изкуствени аргументи, за да докажете една теза, която невинаги е състоятелна – че новото като че ли в повечето случаи е по-лошо от съществуващото и от неговото усъвършенстване. Няма такъв принцип, зависи от конкретната ситуация.
    Аз мисля, че, специално що се отнася до правата и закрилата на детето, България се нуждае от един стабилен, солиден, европейски ориентиран закон, който гарантира правата на българските деца и търси една закрила, която се прилага и в други страни.
    Второ, всеки закон или повечето закони опират до пари. Аргументът срещу закона на госпожа Живкова и групата депутати е, че няма финансови разчети. Това не е най-големият недостатък. Могат да се направят финансови разчети и да се види кое може и кое не може да се приеме. После, ние много пъти сме спорили върху принципа откъде тръгваме – от наличните пари или от потребностите. Имайте предвид, че често пъти под “налични пари” разбираме това, което казва заместник-министър Кирил Ананиев, който си прави сметките и казва: толкова за това перо, толкова за другото перо. И в тази желязна рамка вкарва решенията на парламента.
    Третото, което искам да кажа директно. Аз разбирам притесненията на управляващото мнозинство. То е подготвило промени в сега съществуващия закон, потрудило се е. Ние не казваме, и аз лично не казвам, че тези промени са в грешна посока. Но сега изведнъж до този законопроект за изменение и допълнение има нов закон. И се получава една колизия – вместо да си кажем, че управляващото мнозинство в този момент не е готово или не иска, или смята, че няма достатъчно финанси да приеме този закон, ние започваме да търсим слабости на законопроекта на госпожа Живкова. Бил много общ. Ами, ще се конкретизира там, където е общ! Създавал излишни структури. Ами, няма да ги създава!
    Затова аз съм силно затруднен при тази ситуация. Искам да кажа, че далеч не единодушно беше мнението в нашата комисия. И в крайна сметка очевидно, като слушам мотивите на вносителите, на комисиите и първите изказвания, ми се струва, че ще натежи мнението и позицията на управляващото мнозинство.
    Но моят апел, с който завършва и моето предложение, е не просто целесъобразните според мнозинството предложения от този закон да бъдат вкарани на второ четене в законопроекта, предложен от НДСВ, от правителството, а да се направи една добра симбиоза между двата закона и особено да не се допуска уредба, която има принципно значение за политиката по отношение на детето, изобщо социалната и здравната политика да се оставя по-нататък да се решава и регламентира с подзаконови актове.
    Едно от достойнствата на този закон – не твърдя, че решенията са перфектни – е, че търси по-трайни решения, по-трайно уреждане на отношенията. Затова аз ще гласувам за закона на госпожа Живкова и ще бъда любопитен да чуя вносителите на следващия закон, за да видим дали ще постигнем конструктивен компромис по една материя, по която не бива да има деление по партии, цветове и т.н. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
    Реплика - господин Китов.

    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаеми проф. Петков, да, може да бъде по-добър, по това две мнения няма, но от гледна точка на чистия парламентаризъм не можем в едно заседание да разглеждаме два законопроекта, единият от които отрича другия. От гледна точка на чистия парламентаризъм, уважаеми проф. Петков, структурата на Министерския съвет, на управлението на държавата е на управляващото мнозинство. И въпреки всичко моето изказване беше абсолютно добронамерено по отношение на онези ценни моменти, които има в закона на госпожа Живкова. Но самият факт, че това вече е един нов закон, който срива другия, не е в тона на добрия парламентаризъм.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други изказвания по законопроекта?
    Заповядайте, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Спомням си в предишния парламент, когато приехме Закона за закрила на детето бих казал с надежда, че ще помогнем за отглеждането, за възпитанието на нашите деца чрез този доста спорен закон. Оказа се за тези две години, че този закон е един от поредните полумъртви закони, родени в този парламент. Аз също съм убеден, че вносителите – както Министерският съвет, така и Евгения Живкова и другите колеги, които са внесли новия закон, също са водими от съвсем хуманни съображения.
    Но позволете ми да се спра само на няколко аргумента само от юридическата страна относно законопроекта на Министерския съвет, за ви кажа: да, можем да го приемем днес на първо, след петнадесетина дена и на второ четене, но това ще бъде поредният мъртвороден закон. Той няма да постигне целите си, задачите си, които са вложени като идеи от авторите.
    Какво имам предвид? Имам предвид, че този законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето предвижда няколко наредби, че и правилници, приети от Министерския съвет. Значи ние създаваме уж закон, който трябва да регулира дадени обществени отношения, свързани със закрилата, с възпитанието и т.н. на децата ни, а после прехвърляме с редица подзаконови нормативни актове практическото им уреждане. Това е крайно слабо законодателно. Защото и чрез закона за изменение и допълнение, който ни се предлага, не е определен точно кръгът на обществените отношения, които той регулира. Значи се предвиждат редица подзаконови нормативни актове, за които никой не знае какво ще съдържат. Че що за закон е това?
    Вижте още каква законодателна техника се предлага примерно в § 7, дами и господа. Ако някой може да ми я разтълкува, бих казал, че тогава вероятно аз не разбирам от правна техника или от правни идеи. Няма да чета целия текст, чуйте края му: “Когато това не е във висш интерес на детето”. Може ли някой да ми каже кой е висшият, кой е по-малко висшият и кой е най-низко висшият интерес на детето? Кой ще определи що е туй висш интерес на детето? Що за термини са това?
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): Правоприлагащият орган.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожа Мингова ми подсказва, но все пак правоприлагащият орган трябва да има някаква дефиниция, върху която да се опре. Защото за един съдия едно е висш интерес, за друг може същото това нещо да бъде малозначителен интерес. Щом е за дете, всичко е висше. Щом е в интерес на детето, не можем да степенуваме нещата и то по законодателен път, който – пак казвам – само ще създаде объркване, а не правна норма, която ще помогне за защита и закрила на тези деца.
    Дами и господа, обръщам се към вас и към многоуважаемия председател на Комисията по правни въпроси госпожа Мингова, защото тя ме репликира в тон на колегиалност…
    АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ, от място): И на приятелство!
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Да, можем и така да го кажем.
    С този закон за изменение и допълнение променяме Семейния кодекс. Променяме осиновяването и то семеен кодекс с един закон, който няма такава задача, няма и такива параметри.
    Второ, понеже госпожа Мингова е точно пред мен, един уважаван преподавател в областта на гражданското съдопроизводство и гражданския процес, госпожо Мингова, нима Вие ще гласувате за този законопроект, когато променят нашето ГПК? Променят Гражданско-процесуалния кодекс! Вкарват нови страни в процеса. Социалната комисия и не знам си каква друга служба стават страна в един процес. Но да не ви занимавам сега с видовете страни. Поне в предишния парламент беше ясно, че със закон не може да се изменя, допълва, променя кодекс. И това го спазвахме. Боже, отворете стенографските протоколи и сами ще се убедите в това. Ето, юристите казват, че не може. Е тогава, като не може, защо ще гласуваме този закон за изменение и допълнение? Като не може, ще го отхвърлим, за да си го преработят и да го внесат както трябва, да отговаря на Закона за нормативните актове.
    Ние не можем да гласуваме тук невежи закони, защото ние ги гласуваме и ние носим отговорност за това.
    Затова нашата парламентарна група, призовавам и всички народни представители да не подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето. Този закон нищо няма да постигне и ще бъде поредният срам за българския парламент. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания по тези законопроекти?
    Заповядайте, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, ние чухме доста аргументи “за” и “против” двата законопроекта. Аз няма да се спирам детайлно на тях, искам само да запозная колегите народни представители, които не са членове на водещата комисия, че във водещата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и двата законопроекта бяха разгледани много обстойно.
    Единодушно беше мнението, че и двата законопроекта съдържат в себе си много положителни черти, много положителни моменти и заслужава адмирация труда, който е положен и от двете страни за това да се подобри, да се оптимизира и да се създаде по-ефективен механизъм за закрила на детето, да се създадат наистина работещи механизми за подобряване положението на децата в България, което всички ние знаем, че не е особено цветущо, всички проблеми, с които се сблъскват децата и в училище, и на улицата, децата от социално слаби семейства, децата от малцинствата и т.н., децата, подложени на насилие в семейството, на улицата, на тормоз, на сексуална експлоатация и т.н.
    Всичко това изисква от нас като народни представители да създадем наистина един закон, който в максимална степен ще защити здравето, живота и благосъстоянието на нашите деца, за да се осигури едно нормално бъдеще за нашата нация. И в същото време България да отговори на изискванията и ангажиментите, които е поела, ратифицирайки Конвенцията на ООН за закрила на детето.
    Именно в тази връзка, когато взех отношение и в комисията, посочих, че най-важното в този момент е да създадем наистина един работещ закон. Един закон, който няма да е, както каза и господин Корнезов, че Народното събрание е приело много мъртвородени закони, пълни с разпоредби, които никога не намират реално приложение. Затова е много важно Народното събрание да се постарае в своята работа да приема наистина закони, чиито разпоредби ще бъдат прилагани ефективно, които ще създадат наистина работещи механизми, за това обществените отношения, които те регулират, да бъдат детайлно уредени и в интерес на обществото.
    В тази връзка мисля, че е редно Народното събрание да приеме законопроекта, предложен от Министерския съвет, именно поради тази причина, защото той наистина до голяма степен поправя онези грешки, които са били допуснати при първоначалното приемане преди 2 години на Закона за закрила на детето, който наистина беше един почти мъртвороден закон и който не оправда очакванията и не създаде наистина работещ механизъм за закрила правата и интересите на децата в България.
    Сега Законът за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето предвижда именно оптимизиране на институционалната рамка, с която държавата ще работи за гарантиране правата и за закрила на децата в България, като предвиди и съответните финансови средства, и съответната институционална подкрепа в рамките и на програмата, която тече в момента, финансирана от Световната банка за реформа и за оптимизиране закрилата на детето. И в крайна сметка ще създаде наистина един по-добре работещ механизъм за закрила правата на децата в България.
    Господин Корнезов тук ни посочи един или два чисто юридически аргумента, въз основа на които той направи едно много капитално заключение, че законопроектът е бил срам за българското Народно събрание. Аз мисля, че това е много крайно мнение, продиктувано просто от желанието по някакъв начин да се обоснове несъгласието на Коалиция за България с този законопроект. Въз основа на два чисто правни аргумента – за това, че с един закон не можело да се променя друг и т.н., не бива да се правят такива капитални заключения относно качеството на един закон.
    Отделно искам да посоча, че колегата Корнезов се спря само на закона на Министерския съвет, без да посочи, без да вникне и да даде за пример някои разпоредби, които се съдържат в другия закон, в които, ако един юрист се вгледа по-внимателно, би могъл да направи немного по-различни констатации от тези, които и проф. Корнезов направи за първия законопроект. Но аз няма да се спирам на тях.
    Аз се обръщам с молба към народните представители да подкрепят на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, като още един път искам да повторя това, което беше единодушното мнение във водещата комисия – ние ще дадем възможност на вносителите на новия Закон за защита правата на детето да направят своите предложения по приетия на първо четене законопроект и водещата комисия ще приеме всички онези от тях, които са добри и които са в интерес на подобряване закрилата на детето в България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Казак.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма.
    Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала за гласуване.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за защита правата на детето, № 254-01-41 от 30 май 2002 г., с вносител Евгения Живкова и група народни представители.
    Гласували 185 народни представители: за 41, против 128, въздържали се 16.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, № 202-01-42 от 25 юни 2002 г., с вносител Министерският съвет.
    Гласували 178 народни представители: за 110, против 28, въздържали се 40.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в подкрепа на това, което казах преди малко в своето изказване, искам да направя процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене с една седмица, за да може вносителите на отхвърления законопроект да внесат своите предложения. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока за предложения.
    Гласували 130 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 10.
    Процедурното предложение е прието.
    Следващата точка от дневния ред е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
    Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Аз съм член на Комисията по евроинтеграция, в която този законопроект е разпределен. Днес ние получихме своите материали и този законопроект ще бъде гледан от комисията утре. Така че няма становище на една от комисиите, в които този законопроект е разпределен.
    Моля Ви да отложите гледането на Закона за пътищата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, това е процедурно предложение.
    За противно процедурно предложение или в потвърждение на това, господин Мирчев?
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Действително, законопроектът е разпределен на Комисията по европейска интеграция и на Комисията по бюджет и финанси.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пътищата, това, което тук се предлага, е пряко свързано с преговорите по Глава девета "Транспортна политика". Аз лично считам, че предложението е уместно, въпреки че може по правилника и днес да се гледа, но е по-коректно утре двете комисии да дадат своите становища. Това е в интерес и на самия закон, а и на преговорите по Глава девета. Така че бихме могли да го отложим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Моля да гласуваме процедурното предложение за отлагане разглеждането на този законопроект, предложен от госпожа Андреева и подкрепено от господин Мирчев.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
    Господин Димитров ще представи доклада на Комисията по икономическата политика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект № 202-02-32
    от 12 август 2002 г. за ратифициране на
    Договора между правителството на
    Ðåïóáëèêà България и правителството на
    република Йемен за взаимно насърчаване и
    защита на инвестициите, внесен от
    Министерския съвет

    На заседанието, проведено на 18 септември 2002 г. с участието на представител на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, който е подписан на 12 април 2002 г. в София по време на сесия на Смесената българо-йеменска комисия за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество.
    Договорът е елемент от международноправната основа за развитие и осъществяване на сътрудничество и партньорство между двете страни в условията на новите икономически реалности. Той е необходимо условие за гарантиране интересите на бъдещите български и йеменски инвеститори на териториите на двете страни и е предпоставка за активизиране на деловите контакти и създаването на съвместни предприятия.
    Разпоредбите на договора обхващат целия комплекс от отношения, свързани с процеса на осъществяване на инвестиции от инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна в атмосфера на равнопоставеност и добра воля, като са съобразени с българското законодателство и съвременната международна договорна практика.
    Съгласно този договор, всяка договаряща се страна, в рамките на своята територия, предоставя на инвеститорите от другата договаряща се страна, по отношение на разширяването, управлението, оперирането, поддържането, използването, притежаването и разпореждането с техните инвестиции, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститорите на която и да е държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно за тези инвеститори.
    Договорът между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите подлежи на ратификация, тъй като предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове и се отнася до действието на закона.
    На основа на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Ðåïóáëèêà България да ратифицира със закон Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Има становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Има ли заместник-председател на комисията в залата? Член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?
    Заповядайте, господин Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател!


    "Д О К Л А Д
    относно законопроект № 202-02-32
    за ратифициране на Договора между правителството
    на Ðåïóáëèêà България и правителството на
    Република Йемен за взаимно насърчаване и защита
    на инвестициите, внесен от
    Министерския съвет на 12 август 2002 г.

    На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Ðåïóáëèêà България да ратифицира със закон Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 12 април 2002 г. в София.
    Становището беше гласувано с 14 гласа "за" и 1 "въздържал се".
    Председател на комисията:
    (п) Станимир Илчев"

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
    Имате думата за изказвания по законопроекта на първо гласуване. Няма желаещи.
    Подлагам на първо гласуване законопроект № 202-02-32 за ратифициране на Договора между правителството на Ðåïóáëèêà България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на 12 август 2002 г.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Имам процедурно предложение законът да бъде приет на това заседание на парламента и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законопроектът да бъде приет на първо и второ гласуване в едно пленарно заседание.
    Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Преминаваме към второ гледане на законопроекта.
    Моля да го представите, господин Димитров.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    “ЗАКОН
    за ратифициране на Договора между правителството на
    Република България и правителството на Република Йемен за
    взаимно насърчаване и защита на инвестициите

    Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Йемен за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 12 април 2002 г. в София.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате думата по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
    Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация. Моля, гласувайте.
    Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
    Законът е приет на второ гласуване.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ И ОТВЪД ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ТЕРИТОРИИ.
    Има думата за доклад на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Предлагам в залата да бъде допуснат господин Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, отговарящ за въздушния транспорт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме направеното процедурно предложение.
    Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Господин Мирчев, моля доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.

    “ДОКЛАД
    на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
    законопроекта за ратифициране на Спогодбата между
    правителството на Република България и правителството
    на Република Албания за въздушни съобщения между и
    отвъд техните съответни територии, внесен от
    Министерския съвет под № 202-02-39 на 16 септември
    2002 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 202-02-39, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.
    Законопроектът беше представен от господин Милчо Миланов – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
    На 21 март 2002 г. въз основа на протоколно решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 8 април 1999 г., е подписана Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Спогодбата заменя сега съществуващата от 1990 г. спогодба и е правна основа за развитието на отношенията между двете страни в областта на международните въздушни съобщения.
    Спогодбата урежда на взаимноизгодна и реципрочна основа въпроси като правото на назначаване, правото на експлоатация, правото на представителство и продажби, елементите на достъп до пазари, правата, отговорностите и задълженията на подписалите страни и назначените от тях превозвачи, решаването на споровете.
    Подписаната спогодба урежда отношенията по въпросите, свързани с авиационната безопасност и одобряване на тарифите. Регламентира се и откриването и поддържането на представителство на територията на двете страни, превода на печалбите, освобождаването от митнически такси и сборове и др.
    Подписаната на 21 март 2002 г. спогодба отговаря в по-пълна степен на съвременните изисквания към гражданското въздухоплаване, кодифицирани в българското национално законодателство. Спогодбата предоставя по-големи възможности на превозвачите на двете страни за осъществяване на търговска дейност при спазване на редица технически, икономически, международни и правни изисквания на съвременния етап.
    В проведената дискусия се подчерта, че предложеният от Министерски съвет законопроект е особено необходим за по-пълното осъвременяване и актуализиране на отношенията ни с Република Албания, които в предложената спогодба обхващат много по-широк спектър.
    Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 12 гласа “за” реши:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, № 202-02-39, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2002 г.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Александров, бихте ли представили доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател,
    “ДОКЛАД
    относно законопроект № 202-02-39 за
    ратифициране на Спогодба между правителството на
    Република България и правителството на Република
    Албания за въздушни съобщения между и отвъд
    техните съответни територии, внесен от
    Министерския съвет на 16 септември 2002 г.

    На редовно заседание, проведено на 19 септември 2002 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 21 март 2002 г. в София.”
    Становището беше прието с консенсус и подписано от председателя на комисията Станимир Илчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
    Имате думата за изказвания по законопроекта. Няма желаещи.
    Подлагам на първо гласуване законопроект № 202-02-39 за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Имате думата за процедурно предложение, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този законопроект за ратификация да бъде гласуван и на второ четене.
    Комисията единодушно, с 12 гласа “за”, реши това да бъде предложено на днешното заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме направеното процедурно предложение.
    Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля да представите съдържанието на законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря.
    “ЗАКОН
    за ратифициране на Спогодбата между правителството на
    Република България и правителството на Република
    Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните
    съответни територии

    Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Албания за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 21 март 2002 г. в София.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта за второ четене. Няма желаещи.
    Подлагам законопроекта на второ гласуване.
    Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
    Законът е приет на второ гласуване.
    С това и с отлагането на законопроекта за транспорт и телекомуникации се изчерпва гласуваният за днес дневен ред.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 18,15 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Весела Лечева



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания