Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 2 октомври 2002 г.
Открито в 9,05 ч.


02/10/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    В началото на днешното заседание ми позволете най-сърдечно да поздравя народния представител Наско Рафайлов, който днес има рожден ден! Да бъде жив и здрав! (Ръкопляскания.)
    Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работата на парламента от 2 до 4 октомври 2002 г.
    Постъпило е предложение по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което предложение влиза по право в програмата за работата на парламента. Това предложение е от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили, а именно: проект за решение относно политиката на правителството на Република България за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”.
    Следва проектопрограмата:
    1. Проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България. Вносители – ПГ на НДСВ и ПГ на ДПС.
    2. Първо четене на законопроекта за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
    3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
    4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
    5. Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    6. Проект за решение за избиране на състав на Комисията за борба с корупцията.
    7. Проект за решение за създаване на Временна комисия за изготвяне на проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
    8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
    9. Парламентарен контрол.
    Уважаеми народни представители, моля да гласувате проекта за дневен ред за седмицата.
    Гласували 176 народни представители: за 153, против 7, въздържали се 16.
    Дневният ред е приет.
    Господин Панайотов, заповядайте за процедурно предложение.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин премиер! Уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми колеги! Правя процедурно предложение дебатът по точката на основание чл. 40, ал. 7, входирана от Парламентарната група на ОДС, и т. 1 – проект за декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България с вносители Парламентарната група на НДСВ и Парламентарната група на ДПС да бъде общ, като решенията по двете точки бъдат гласувани отделно. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Панайотов.
    Има процедурно предложение за общ дебат по първите две точки.
    Господин Корнезов, заповядайте, вероятно имате противно процедурно предложение.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Разбира се, двете точки имат една и съща материя и е разумно те да бъдат разгледани заедно. Но, господин председателю и господа народни представители, декларацията, внесена от Парламентарната група на НДСВ, никой от нас не е получил, никой от нас не е прочел, а започваме дебати по нещо, което не ни е раздадено и никой не го познава. Е, може парламентарната група да си я познава, но народното представителство не е запознато с нея.
    Второ, проектът за решение, внесен от Парламентарната група на ОДС, ни беше раздаден преди 7 минути. Господин председателю, моля Ви, вижте чл. 75, ал. 2 от нашия правилник, цитирам: “Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии, които в 3-дневен срок от постъпването им дават становища…”. Защо поставяте цялото Народно събрание в унизителното положение да започне да дискутира и да взима отношение по неща, които нито ги е прочело, нито ги знае? Не потъпквайте правилника, който вие самите приехте!
    Разбира се, Парламентарната група на Коалиция за България е готова за този дебат, ще участва в него и както винаги, ще отстоява националноотговорни позиции. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Пламен Панайотов за общ дебат по първите две точки.
    Моля, гласувайте процедурното предложение.
    Гласували 171 народни представители: за 146, против 7, въздържали се 18.
    Предложението се приема.
    Уважаеми народни представители, постъпило е предложение за пряко предаване на дебата по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
    Моля, гласувайте предложението за пряко предаване на дебата.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Кой прави това предложение, господин председател?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предложението е постъпило от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и аз съм длъжен да го подложа на гласуване.
    Гласували 168 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    Преди да открия дебата, ще ви запозная накратко с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 25 септември – 1 октомври 2002 г.
    Проект за решение за възлагане на Министерския съвет на Република България извършване на актуализация на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. Вносители: Кръстьо Петков и група народни представители.
    Водещи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването.
    Законопроект за изменение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Вносители: Йордан Димов и група народни представители.
    Водеща е Комисията по енергетиката.
    Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание. Вносители: Пламен Панайотов и Юнал Лютфи.
    Проект за решение за създаване на Временна комисия за изготвяне на проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител: Огнян Герджиков.
    Проект за решение за избиране на Комисия за борба с корупцията. Вносител: Пламен Панайотов.
    Проект за решение относно политиката на Република България за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Вносител: Надежда Михайлова.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител: Министерският съвет.
    Водеща е Комисията по прави въпроси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители: Иван Иванов и група народни представители.
    Водеща е Комисията по икономическата политика.
    Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно провеждане на учението “Самотна котка 2002” и предоставянето на поддръжка от страната-домакин. Вносител: Министерският съвет.
    Водеща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител: Министерският съвет.
    Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейска интеграция.

    Уважаеми народни представители, пристъпваме към първа и втора точка от дневния ред, по които ще има общ дебат съгласно волята на пленарната зала.
    Давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски, който иска да направи изявление.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът за ядрената безопасност в преговорите ни с Европейския съюз е отдавна в центъра на общественото внимание. Обявяването на преговорната позиция на правителството по бъдещето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” предизвика, както всички знаем, силни и противоречиви реакции.
    Днес бих искал да ви информирам за движещите мотиви и цели, които обусловиха това решение.
    Пълноправното членство в Европейския съюз е несъмнен стратегически приоритет на Република България и на всички в тази зала. Ускоряването на преговорите за присъединяването ни към Съюза е от съществен интерес за нашата страна. Приемането ни в Европейския съюз извежда на предно място въпроса за спазването на правилата, стандартите и принципите, върху които се гради Общият европейски дом, до чийто праг сме вече съвсем близо. Съществен елемент в това съжителство е взаимното доверие, подчертавам, взаимното доверие.
    И ние, и нашите партньори от Европейския съюз издигаме ядрената безопасност в основен приоритет. За никого не е тайна обаче, че в Европейския съюз съществуват съмнения относно безопасността на малките блокове в нашата атомна електроцентрала. България иска да преодолее всякакви съмнения, защото също се стреми към максимална ядрена сигурност. Носим отговорност за съдбата на българските граждани и не само за тях. Никой български политик не може да поеме риска да пренебрегне съмненията за безопасността на нашите ядрени реактори.
    От 1992 г. насам никое българско правителство не успя да промени повтарящата се оценка, приета от Eвропейския съюз, според която блокове от 1 до 4 на АЕЦ “Козлодуй” не подлежат на модернизация на разумна цена. Въпросът отдавна е излязъл от сферата на техническите дискусии и се е превърнал в политически.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Позицията на правителството е да предизвика инспекция, която да се извърши от експерти точно от страните, с които ще споделяме обща солидарност, отговорност и задължения. Целта ни е да бъдат чути аргументите на висококвалифицираните български ядрени специалисти. Разчитаме тази инспекция да направи цялостна, обективна оценка опасни ли са или не са опасни блокове 3 и 4 от нашата централа. По този начин ние демонстрираме, че сме надежден и отговорен бъдещ член на европейското семейство. Убедени сме, че това е позиция, която ще срещне разбиране и подобаваща ответна реакция. Снемането на политическия заряд от въпроса и предоставяне думата на експертите отговаря на националните интереси на България. Ускоряването на приемането ни в Европейския съюз открива нови възможности и пред българската ядрена енергетика. България не само ще има задължението да спазва високите норми на ядрена безопасност на Европейския съюз, но и ще участва активно във формирането на общата политика в тази сфера.
    Европейският съюз, а още по-малко българското правителство целят лишаването на страната ни от ядрени реактори. Въпросът е те да бъдат в максимална степен безопасни. Неслучайно Европейският съюз предостави значителен финансов ресурс за тази цел.
    С оглед на казаното България депозира допълнителна информация, съдържаща позицията ни по блокове 3 и 4. Очакваме в резултат да затворим предварително преговорна глава “Енергетика” до края на настоящата година. Според принципите, по които се водят преговорите за присъединяване към Европейския съюз, както всички знаете, България може да се върне към тази глава в подходящ момент, преди цялостното приключване на преговорите и да поиска нейното отваряне отново. Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Призовавайки ви да изразите подкрепа за действията на българското правителство, бих искал да ви уверя още веднъж, че нашата позиция изхожда от стратегическите национални интереси на Република България и дава реални шансове за тяхното отстояване. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на НДСВ..)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
    Уважаеми народни представители, имате думата по първите две точки.
    Първо вносителите.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Да се раздаде поне декларацията, господин председателю! (Шум в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Много ви моля!
    Първо ще помоля госпожа Надежда Михайлова, председател на Парламентарния съюз на ОДС, като вносител на проекта за решение, да представи този проект.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители!
    Вчера Европейската комисия поздрави България за закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Направи го буквално часове преди днешния дебат. И естественият въпрос, който всички ние си зададохме, когато чухме това поздравление, е: какъв беше смисълът парламентът да се събере и да дебатира едно решение, което очевидно предварително е взето? Защото, уважаеми господин министър-председател, когато говорите за доверие, разбира се, много е важно България да има доверието на Европейския съюз, на Европейската комисия, но не по-малко, дори бих казала, от още по-голямо значение е доверието, което има в България между политическите партии и между политиците и българското общество. Именно поради това ние поискахме да има дебат в парламента, за да може всяка една от политическите сили да изложи своите аргументи и аз искам днес пред вас да представя нашия проект за решение относно политиката на Република България за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”.
    Вие имате разпространения текст и можете да се запознаете с мотивите, но като лидер на опозицията искам да ви дам и допълнителни аргументи за днешния дебат.
    Позволете ми първо да повторя категоричната оценка на Обединените демократични сили за политиката на настоящото правителство по въпроса за бъдещето на АЕЦ “Козлодуй”. Решението на правителството на Симеон Сакскобургготски за нас е отстъпление от ясни позиции, за които аргументите днес са по-силни от всякога. Решението България да закрие 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г., макар и под условие, показва неспособността на управляващите да разберат и защитят националния интерес. Защото това решение е отстъпление от завоювани вече български национални позиции и това е видно за всеки, дори и за неангажиран наблюдател.
    През последните пет години бе направено всичко възможно за обезпечаване безопасността на блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Над 200 млн. долара бяха инвестирани в сигурността на реакторите. Всички усилия бяха насочени към търсене на възможности за продължаване на експлоатацията на тези два блока. Решението за 2006 г. е отстъпление и от принципа за равно третиране на страните-кандидати – принцип, който България извоюва в преговорите с Европейския съюз. Ние не трябва да търсим повече от това, което другите са постигнали, но не можем да приемем и да търсим по-малко от това. Искам да напомня, че две други страни, които имат ядрени централи, намериха правилно решение. Литва се съгласи да закрие АЕЦ “Игналина” през 2009 г., но най-вероятно ще стане член на Европейския съюз през 2004 г.
    Словакия се съгласи да закрие АЕЦ “Бохунице”1 и 2 през 2006 – 2008 г. и очаква да стане член на Европейския съюз също през 2004 г.
    Какво постига с новата си позиция правителството на България? Вероятно закриване на 3 и 4 блок през 2006 г., без да е извоювало равни условия за страната ни. За мен, както и за всеки разумен българин, тази позиция е равносилна на капитулация за България.
    Защо това решение показва неспособността на правителството да отстоява националния интерес, вече също е ясно. Още през януари т.г. министър-председателят и министър Калчев дадоха сигнал, че ще се съгласят на преждевременно извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". В някои страни тези изказвания бяха коментирани от пресата като сериозна победа над България. Забележете, не на, а над България. АЕЦ "Козлодуй" има и ще има ключово политическо и икономическо значение за страната. Нима с лека ръка можем да се откажем от най-конкурентния отрасъл, който носи стотици милиони долари? Всеки ден, месец, година, отвоювани в полза на АЕЦ "Козлодуй", до приемането ни в Европейския съюз са гаранция за укрепването на икономиката. Ядрената енергетика има съществен принос в растежа на брутния вътрешен продукт - това, от което България се нуждае най-много, за да навакса икономическото си изоставане.
    Неразбирането на националния интерес позволи през последните 9 месеца в България за АЕЦ "Козлодуй" да говори всеки друг, но не и тези, които носят отговорността за него. Някои ни убеждаваха, че това било тиха дипломация. Бягането от яснота и политическа отговорност обаче не е тиха дипломация. Някои лансираха неосъществими тези, с които продължават да подклаждат антиевропейски настроения. Те имат и своите подгласници в правителството, в което продължават да твърдят, че не участват. Според господин Станишев това не вълнувало хората. Подобна безотговорност ни връща към 1993 г., когато кабинетът “Беров” пое ангажимент да закрие блоковете от 1 до 4 до 1998 г., с ясното съзнание, че няма да изпълни този ангажимент. Повтарям, до 1998 г. С този акт беше извършено национално предателство по отношение на българската атомна енергетика и зад това правителство стоеше Българската социалистическа партия. Тогава тя също отричаше, че участва във властта. Същата партия, която по времето на своето управление наистина докара народа до просешка тояга и забави България по пътя й и към Европейския съюз. (Силен шум и възгласи: “Е-е-е!” в блока на КБ.) Затова е разбираема и реакцията и днес отляво през последните седмици. (Шум и реплики в КБ.) Разбираема е и неспособността на социалистите да предложат разумни решения, които да защитават българския национален интерес.
    Със своя проект днес Обединените демократични сили предлагат решение, което е приемливо за всички. То е разбираемо за българското общество и Европейския съюз, защото се основава на ясни аргументи и последователни политически позиции. То съответства и на обективните реалности. Българското правителство трябва да търси решение на базата на принципа на взаимна изгода и равнопоставено третиране на страната с останалите страни-кандидатки за членство в Европейския съюз. И това не е самоцел. България не трябва да позволи закриването на тези реактори преди пълноправното си членство в Европейския съюз. Европа е доказала, че уважава тези страни, които разбират и последователно отстояват своя национален интерес, които не се страхуват да влязат в схватка за неговата защита, защото се уважава само онзи, който уважава сам себе си.
    Ето защо решението, което предлагаме днес, не е политиканстване. То би дало аргументи на правителството, стига то да съумее да извоюва това, което другите вече постигнаха чрез преговори.
    Но онова, което ме тревожи днес, е, че най-вероятно управляващите няма да приемат тази позиция. Първо, защото нямат нужда от аргументи по решение, което предварително са взели.
    Второ, защото нямат очевидно силата да понесат отговорността и да защитят позиции, от които правителството на Обединените демократични сили не отстъпи през тези четири години. Днес България вижда, че неясната политика на управляващите и техните мълчаливи съюзници от БСП има своята алтернатива. Ето защо ние отправяме това предизвикателство към вас, управляващите, и се надяваме поне веднъж политическият разум да надделее над ежедневното политиканстване и аргументите на опозицията да бъдат чути. Защото в случая става дума не за интереса на една или друга политическа партия, а става дума за интереса на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    От името на вносителя на проекта за декларация – господин Пламен Панайотов.
    Заповядайте, господин Панайотов.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри и народни представители! На вашето внимание от името на Парламентарната група на НДСВ и Парламентарната група на ДПС е проект за декларация със съдържание, което съответства на основните национални приоритети пред страната във връзка не само с водене на преговорите с Европейския съюз, но и във връзка със защита на националния интерес от развитие на атомната енергетика в България, от запазване на позициите на страната като основен енергиен регулатор на Балканите.
    Лидерът на ОДС отправи още при представянето на проекта за решение, входиран от Парламентарната група на ОДС, два основни упрека към управляващото мнозинство.
    Първият, че с позицията на българското правителство и предлагания проект за декларация в подкрепа на тази позиция от страна на парламента се прави отстъпление от позициите, които са извоювани вече от предходното правителство на ОДС. Това дълбоко не отговаря на истината. Истината, уважаеми дами и господа, е, че предходното правителство е подписало меморандум, съобразно който действително, твърди се, че искането от българска страна е реакторите да бъдат затворени 2006 - 2008 г. Но обърнете внимание… (Силен шум и реплики в ОДС.) 2008-2010 г. (Реплика от ОДС: “Малка грешка!”.)
    Не е грешка, уважаеми дами и господа. Важното е, че по същество няма грешка, а съществото е следното. Съобразно този меморандум, може да провери всеки, страната се обвързва до края на настоящата година да има такава позиция, която съответства на позицията на страните – членки на Европейския съюз. Позицията на страните – членки на Европейския съюз, в лицето на 15-те, както много добре е известно, е категоричното затваряне през 2006 г. Следователно, уважаеми дами и господа, всъщност предходното правителство е предпоставило затварянето без условия през 2006 г. Настоящото правителство всъщност прави крачка напред, като превръща въпроса от политически в такъв, който да даде възможност на експертно ниво да се види действителното състояние на равнището на безопасност на атомните реактори в електроцентралата “Козлодуй” и съобразно резултатите от една такава проверка да се направи извод дали е необходимо и предстоящо тяхното затваряне или не и какъв да бъде срокът за това. Това означава защита на националния интерес на България в това отношение.
    Вторият упрек беше отправен с оглед на това, че страната ни не се стреми към равноправно третиране. Бих искал да посоча като достатъчен пример в това отношение, уважаеми дами и господа, че всъщност българската позиция, която е представена пред страните – членки на Европейския съюз, и пред Европейската комисия, е позиция, която служи за пример тъкмо на посочените от госпожа Надежда Михайлова страни в лицето на Литва и Словакия. Защото след огласяването на българската позиция тези именно страни са поискали преформулиране на своите позиции и са отправили официализирани искания за това към Европейската комисия.
    Като имам предвид, уважаеми дами и господа, че аз съм един от тези, които са се запознали, за разлика от колегите от Коалиция за България, с проекта за решение на ОДС, прави ми впечатление, че в голяма степен той повтаря в съдържателно отношение проекта за декларация, входиран от НДСВ и ДПС, поради което си позволявам да направя и следния извод: въпреки обратното твърдение от страна на лидера на ОДС, струва ми се, че в случая действително става дума само за политиканстване. Поради това искрено се надявам, че в лицето на ОДС нашата декларация ще получи необходимата подкрепа, защото по съдържание тя съответства на националните приоритети на страната. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Панайотов.
    Уважаеми народни представители, имате думата по въпроса.
    Заповядайте, господин Георги Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Като оставим настрана предварително написаните текстове и проекти за решения, аз смятам, че трябва да концентрираме своето внимание върху изложените принципи на политиката и намерението на правителството. Трябва да оценим дали е надежден инструмент за постигането на българските национални интереси, на онова, от което се нуждае България. Лично аз смятам, че изложеното от министър-председателя дава основание за много сериозен и задълбочен анализ, но не и за оптимистичен извод. Министър-председателят завърши с думите: “Нищо не е договорено, след като всичко не е договорено.”.
    Предлагам да разсъждаваме и мислим върху това – може ли политика и поведение, изградено върху този принцип, да ни помогне да постигнем целите, които плахо се записват в двата проекта за решение?
    Възможно ли е, уважаеми господин министър-председател, тази теза да бъде съчетана с другата теза, с която Вие започнахте своето изказване? Цитирам: “Спазването на правилата, принципите и стандартите – и добавям, с което вярвам, че Вие ще се съгласите – и постигнатите договорености е фактор за членство и за доверие между партньорите в Евросъюза.”. Как можем ние с Вас да изградим българската позиция и да се надяваме, че можем да договорим всичко, което желаем, като игнорираме всичко договорено и подписано от български правителства и парламенти? Ако по този въпрос се заблудим, ако този въпрос подминем, днешният акт, какъвто и да е той, какъвто и текст да гласуваме, ще бъде неработещ и неполезен за България.
    Затова аз искам да използвам предоставеното ми време да покажа колко драматични ангажименти сме поели. Това, с което Вие завършихте, господин министър-председател, е било методология на мисленето на мнозинството в този парламент. И ако ние днес не консолидираме воля, с която да признаем всички ангажименти, поети от българското правителство, за да бъдем: “спазващи правилата, принципите, стандартите и постигнатите договорености”, хора, които искат предоговарянето на нещо обективно, възможно и реално, не направим ли това, пак повтарям, нищо добро няма да се случи в България.
    И така, възможно ли е да приемем декларацията, предложена от мнозинството, в която т. 2 е, че: “Ние, народните представители в Тридесет и деветото Народно събрание, разглеждаме резултатите от предстоящата инспекция на безопасността на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” като основа при определяне на сроковете за тяхната експлоатация.”. Кой, уважаеми дами и господа, ще се съгласи да разглежда заедно с нас по такъв начин ситуацията в България и нашия стремеж да постигнем своите цели? Това можеше да се каже много по-рано и в други ключови моменти, в които ние го забравяхме. Това можеше да се каже, ако не бяха актове на парламента и на българското правителство.
    И аз ще цитирам именно документи, за да се разбере колко лековато сме подхождали, колко дълбоки щети сме нанасяли на своята позиция, за да бъде ясно откъде трябва да тръгнем.
    Така например, в заседанието на парламента от 28 март 2002 г., открито в 9,07 ч., при разглеждането на Закон за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейностите на Международния фонд “Козлодуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на реакторите водещ народен представител от мнозинството, председател на комисия, заявява: “Първо, кой казва, нека юристите се произнесат след мен, че финализирането на едно споразумение с ОГУБО – вероятно иска да каже чисто финансова страна – означава финализация по цялата тема АЕЦ “Козлодуй”?”. Ето го, господин министър-председател, конкретното проявление на Вашата теза, че: “Нищо не е договорено, след като всичко не е договорено.”. Но това важи тук, в нашите домашни условия. Това не важи в онзи съюз, за който ние претендираме да членуваме. И Вие самите, с Ваше правителствено решение, господин министър-председател, опровергавате този подход на мислене, който предлагате към нас. Затова в решение на Министерския съвет от 26 септември 2002 г., извънредна точка, която включвате, В-8, за одобряване на допълнителна информация към позицията за преговори по глава четиринадесета “Енергетика” от България на договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз, в раздела “Ядрена енергетика” ръководеното от Вас правителство решава, че: “В съответствие с т. 4.4.1 на Гаранционно споразумение по взаимно споразумение за 212 млн. 500 хил. евро от 29.05.2002 г. между АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, Национална електрическа компания ЕАД и Европейската общност за атомна енергетика, ратифицирано със закон в “Държавен вестник”, бр. 101 от 2001 г., България следва да закрие блокове 1 и 2 на АЕЦ “Козлодуй”.”. Ето я примката. Първо си мислиш, че поемаш международни договори, по които България е страна и това няма да важи върху съдбата на АЕЦ “Козлодуй”. След това, за да изпълняваш тези договори, решаваш да закриеш реакторите.
    По същия начин, уважаеми дами и господа, се затягаше и примката върху 3 и 4 блокове. Така например, с приетия от Народното събрание Закон за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно дейността на Международния фонд “Козлодуй” се казва: “Република България ще вземе решение за датите на окончателното закриване на блокове 3 и 4 през 2002 г. в съответствие със споразумението, като тези дати впоследствие ще бъдат отразени в актуализираната енергийна стратегия.”. В изпълнение, за разлика от принципа, който ни предлагате тук, господин министър-председателю, с Вашето преди малко цитирано решение от 26.09. (септември) Вие, верен на тези поети ангажименти и на тяхното изпълнение, решавате в т. 2 следното:” (Шум, смях и неразбираеми реплики от мнозинството.)
    Не се вълнувайте, така се смеехте и тогава. Слушайте: “България приема общата позиция на Европейския съюз относно затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” и се ангажира тези блокове да бъдат затворени през 2006 г.” Нещо да кажете, уважаеми дами и господа? Когато парламентът е гласувал, че България поема ангажимент да определи до края на 2002 г. дата за затварянето на тези блокове, правителството на България в рамките на този международен ангажимент, в рамките на тази година решава и датата, до която да закрие.

    На какво се надявате, уважаеми господин министър-председателю? Какво смятате, че още не е договорено, за да смятаме, че всичко може да бъде предоговорено? Това е моята теза, че когато толкова дълбоко си навлязъл в блатото и си загубил ориентира за защита на своята позиция, е малко лековато и трудно да смяташ, че с една декларация ще го коригираш.
    Същото поведение имахте, уважаеми дами и господа от мнозинството, на 31 август т.г. в тази зала, когато приехме със закон проект за рехабилитация и модернизация на “Топлофикация София” ЕАД, когато бяхте предупредени от опозицията, че когато вече започнеш и да харчиш парите по поети ангажименти за закриване на централата, въобще не можеш да се надяваш на тезата, че нищо не е договорено, след като всичко не е договорено. Когато си поел ангажимент да получиш пари срещу друг ангажимент, когато парламентът ти е взел чрез мнозинството решение да харчиш тези пари, повтарям, наивно, неефективно и еклектично с казаното в началото от министър-председателя е да смяташ, че ще можеш да излъжеш своите партньори и в същото време да имаш доверие у тях.
    Тогава именно народен представител от опозицията, говорейки от тази трибуна, ви е предупредил и стенографът е отбелязал, че отново сте се смеели: “И затова – казва депутатът от опозицията – аз най-чистосърдечно се обръщам към вас като хора, като българи: помислете както правим. Заради един грант от 29 млн. долара през 1993 г. ни закачиха на кукичката и продължават да ни разнасят с условието за спирането на 1 до 4 блок. Сега с един друг грант, с едно абсолютно ненавременно използване на този грант преждевременно, става дума за 3 месеца…”. И това го е казал на 1 август, днес е 2 октомври. Точно тогава е посочил, че само за 3 месеца, а не за повече, ни обричате на пълен провал в каквито и да било разговори по-нататък. “Разбирате ли – казва народният представител – как ще се отнася към нас всеки един политик на запад, който разбере, че ние вече харчим парите, които са ни отпуснати за ликвидация от 1 до 4 блок? Какво ще ни кажат, когато тръгнем да преговаряме с тях?”
    Какво Ви казаха, уважаеми господин министър-председателю, когато при всички договорености ние лансираме тезата, че трябва да дойде проверка, която да установи надеждността на блоковете и единствено въз основа на това да изградим своята позиция? И както е казано в тази Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2002 г., този Европейски парламент казва: Разбира се, че затварянето на блоковете на АЕЦ “Козлодуй” в съответствие със задължението – подчертавам задължението – поето по Меморандума за разбирателство от ноември 1989 г., е доста напреднало, като блокове 1 и 2 следва да бъдат затворени към края на 2002 г., призовава комисията и България да стигне до окончателно споразумение за бъдещото на блокове 3 и 4 с непредубеден подход. Ето я Резолюцията на Европейския съюз. Ето го шансът ни оттогава досега да казваме, че нашата централа е модернизирана, че в нашата централа са изразходвани повече от 100 млн. долара, за да бъдат изпълнени всичките предписания на единствено оторизираната в света Международна агенция по атомна енергетика, която може да се произнесе обективно.
    Къде бяха тогава нашите министри, нашата политическа воля, правителството и парламентът да се позоват именно на тази позиция, а да не поемаме ангажимент след ангажимент, който после смятате, че можем да игнорираме? Повтарям – не можем да го игнорираме и да бъдем в семейството на Европейския съюз като хора, спазващи правилата и договореностите. Това е нашият проблем, уважаеми дами и господа. И въпросът е един – можем ли заедно, след като признаем, че всички тези последни години парламенти и правителства на България под натиска на огромни икономически, трансформирали се в политически интереси и претенции към България не са ни позволили последователно да изразим и отстояваме позицията на България? Нека да го признаем, защото това е истината, това са фактите и това би ни сродило с претенцията за достойнство и самоуважение.
    Но можем ли ние да кажем днес тук, в тази зала, и това да бъде предмет на нашето решение, че въпреки тези грешки, пропуски и неспособност да се противопоставим и да отстоим своите национални интереси, всички български правителства през това време и всички парламенти на България имат едно достойнство и то е, че те не попречиха на техническата мисъл и оперативното ръководство на Атомната електроцентрала да изразходва колкото е необходимо средства и да направи всичко в съответствие с предписанията на Международната агенция? И днес, при всички тези ангажименти, да имаме една стабилна работеща централа – икономически ефективна и безопасна. И на тази основа да градим своята теза. И никакво манкиране, че не знаем какво сме се ангажирали, кои са били отговорните. Знаем ги, но въпреки това, благодарение на българските специалисти и на оперативното ръководство на енергетиката, имаме една централа, която, господин министър-председателю, не трябва, както Вие казвате, да поражда съмнение у някого в Европа, че е опасна. Напротив, тя е и безопасна, и икономически ефективна.
    И ако трябва да сме откровени, това е голямата причина за натиска към България. Тя е ефективна и прави недостъпна електропреносната система на България за интереси на производителите на евтина електроенергия и скъпоплащащите електроенергия мощни икономики в света. Това е причината за нашата беда и за големия натиск. Нека го кажем на партньорите си, че го знаем. Нека да кажем, че имаме право на съществуване и има кой да го отстои в България, за да ни уважават, за да партнираме и да бъдем равни и уважавани. Ако изберете този подход, ако направим тези тежки признания и констатации и изразим тази категорична воля на България и българския народ, ние ще бъдем тези, от които се нуждае България. Другото не си заслужава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
    За реплика има думата господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Хубаво е, че с господин Божинов ползваме едни и същи експресни стенограми. Това е стенограмата от 28 март. Хубаво е, че той коректно цитира една нищожна част от моето изказване. Но това не е изненадващо, защото, ако беше Евангелието, ние щяхме да го четем като Евангелие, така четем и стенограмите. А вие четете Евангелието и стенограмите, както Дяволът чете Евангелието. Аз съм казал по-нататък, че всички ваши претенции от 1997 г. досега, очевидно това продължава, са чисто вербални. Вие, вашите политици, вашата политическа сила практически не са участвали в нито един практически сблъсък – “сблъсък” пише в стенограмата, така съм казал – с Европейския съюз, с НАТО, с международните организации, включително и тези, които третират, санкционират и наблюдават енергетичната проблематика в Европа и в света. Затова ви е широко около врата и лесно. Така е било лесно и на Емелян Пугачов да вдигне бунт срещу империята.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): А?!
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: С високопарни фрази.
    Господин Корнезов казва: “А?!”, а тогава е казал: “Предатели”, и е тръгнал по тази пътека, и е повлякъл цялата Парламентарна група на Коалиция за България. (Ръкопляскания и смях от мнозинството.) Ако ние ще говорим на “предатели”, ако ние ще си говорим високопарно за драмите, които очакват нашия народ, трябва да се споразумеем, че това не е дебат, а е високопарно замеряне с фрази.
    Господин Божинов, ако продължавате по този начин, Вие ще изядете хляба на известния народен певец от моя избирателен район Георги Гоцев. Той е автор на песента:
    “АЕЦ “Козлодуй” е чудо.
    Рожба българска е тя!”, което никой не оспорва.
    “Да я спрем ще бъде лудост,
    че в мрак ще тънем пак.”
    Вие ще напишете по-хубава песен за АЕЦ “Козлодуй”. Аз съм сигурен. Не съм сигурен дали можете да пеете. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И тази не е лоша!
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Друг ваш млад интелектуалец ...
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Репликата!
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
    За втора реплика – заповядайте, господин Пейчев.
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин министър-председател, госпожи и господа министри, дами и господа народни представители! Много трудно е да се изкажа след Стенли, наистина, но бих обърнал внимание, че отново някои от колегите отляво са разменили документите. Миналия път за екология говори Мишо, днес за енергетика очаквах господин Овчаров, за да започнем да разговаряме по-сериозно. (Шум и реплики.) Значи за него е по-важен Брюксел, така че не можете да атакувате нашите хора, които са в Брюксел. (Оживление.)
    Бих искал да кажа за цитирането, което направи господин Божинов, че имаме стенограма и може да се прочете – там пише, че нищо не е решено, докато всичко не бъде решено. Нека да бъдем коректни и да цитираме точно текста.
    Какво да кажем за евтината енергия от блок 1, 2, 3 и 4? Господин Божинов, погледнете пепеерите и журналите за блок 1 и 2. Рискувам заместник-председателят отдясно пак да ми каже, че звуча като научно-популярно предаване. Но то е за хора и е крайно време някои хора да се научат да четат тези неща. Погледнете колко пъти тръби на 1 и 2 блок са заглушавани. Никой в Европа няма да търпи такова нещо. Няма да го търпи! И това са факти, това е практика, която е на повече от 10 години. През едно управление, в което вие бяхте управляваща партия. Това продължи и през управлението отдясно. Тогава рангът на министерството беше променен, господин Шиляшки даже не беше министър и т.н. (Оживление.)
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това изказване ли е или реплика?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пейчев, нали правите реплика?
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Да.
    Можем ли да влезем в Европейския съюз без да затворим една от главите? Не можем. Значи вие не искате да влезем в Европейския съюз, така ли? (Смях от КБ.) Вие сигурни ли сте, че няма да влезем до 2006 г.? Не сте. Благодаря ви. (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за трета реплика.
    КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин Божинов, аз ще бъда съвсем кратък, но и много точен. (“Е-е-е!” от ПСОДС.)
    Вие говорите, че трябва да казваме колко, видите ли, са безопасни нашите блокове. Но, за да кажем това нещо, според мен трябва да докажем. Аз не чух от вашите уста вие против ли сте това, което е залегнало в нашата декларация, да предизвикаме инспекция на 3 и 4 блок? Искам това да чуя от вашите уста. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за дуплика, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Дали са безопасни блоковете, първо, ще цитирам един много голям и много уважаван от мен експерт. Този експерт в качеството си на началник-управление “Безопасност и експлоатация” на АЕЦ "Козлодуй" в НЕК, заявява: “Спирането на 1 и 2 блок е невъзможно преди да завърши модернизацията на 5 и 6 блок. Това се очаква да стане след 2005 г. За извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок може да се говори след 2010 г.” Този експерт казва: “Според западни политици може да се върже балансът без 1 и 2 блок. Това е повърхностно казано и невъзможно.”
    Този експерт е Милко Ковачев – министър на енергетиката на България днес. (Оживление.)
    По повод на трите реплики:
    Уважаеми дами и господа, може да се приведат много фрагментарни цитати “за” и “против”. И аз съм съгласен с вас в това отношение. Но аз приведох тези цитати само, за да обоснова една теза: изложеното от министър-председателя като философия, политика и методология на нашето поведение е еклектично и неефективно. Затова моля него – той, а не вие, да отговори на този мой въпрос: приема ли предложения от мен подход, че ние сме поели ангажименти и ги признаваме, но ние сме направи всичко възможно, за да смятаме днес, че нашата централа е готова на всяка, включително и на тази проверка; че ние безпрекословно ще изпълним препоръките на тази проверка, но и другата страна да бъде така добра да декларира, че ще приеме безпрекословно заключението на тази комисия? Това е българската позиция. (Ръкопляскания от КБ, реплики от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Думата има господин Агов за изказване.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър-председателю, господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В 1999 г., когато се виждаше краят на конфликта в Косово – това беше през юни, с колегата Николай Камов, който сега излезе от залата, бяхме поканени на един обяд от висш представител на Европейската комисия. Тогава той каза: “Вие се държахте като истински и достойни съюзници по време на кризата. Какво искате сега от Европейския съюз? Начало на преговори или премахване на визите?” Това беше алтернативата, която ни беше поставена. (Смях от КБ.) Това ще го потвърди онзи човек, който не се смее – той се казва Николай Камов. Това беше на този обяд – бяхме само тримата.
    Докладвах тогава на министър-председателя, който също е в тази зала, това предложение. Какъв беше отговорът на българския министър-председател? Той каза: и двете! Той не приемаше тази алтернатива. Той искаше начало на преговори и премахване на визите, защото за една страна, която е започнала преговори, не може да има визов режим за нейните граждани. Беше постигнато и първото, и второто.
    Разказвам този спомен, господин министър-председателю, защото така постъпва един силен министър-председател. Той се бори за всичко. Хубаво е тези истории да се знаят и да бъдат записани в стенограмите на Народното събрание.
    Припомням този случай и за да подчертая още нещо. Това беше политически подход. Няма никакво съмнение, че за участниците в дебатите тогава поканата за начало на преговори беше едно чисто политическо решение, защото беше използван точно политически подход за натиск и бяха предприети политически действия, които изведоха България на пътеката на преговорите за Европейския съюз – по която пътека днес се отварят, затварят глави и т.н., което не е най-важното.
    Казвам всичко това, господин министър-председателю, защото аз съм убеден, че Вашият подход е погрешен. Той е дълбоко погрешен! Вие снемате политическата защита от АЕЦ "Козлодуй" и я сваляте на експертно ниво. И сигурно това експертно ниво ще бъде експресно.
    Ние смятаме, че отказът от политическа защита, от политически подход излага не само АЕЦ "Козлодуй", но и цялата енергетика на България на сериозен риск. Именно заради това ние предлагаме решение, в което посочваме ясно кога да се пристъпи към извеждането от експлоатация на тези блокове. Аз днес говоря и от името на моите избиратели, които са в Козлодуй и които силно се вълнуват от този дебат.
    Какво имаме предвид под политически подход? Вие днес ни предлагате в своята декларация, уважаеми колеги от мнозинството, да подпишем бланков чек на инспекторите, които са още ефимерни. Това ни се предлага днес, господин министър-председателю – да кажем: да, ние сме готови днес, предварително, да приемем всеки извод на една проверка без да сме сигурни кой ще прави тази проверка и как ще бъде направена тази проверка.

    Искам още да припомня тук нещо, което господин Ковачев знае чудесно като министър на енергетиката – че такава проверка е направена от единствения компетентен орган, който е Международната агенция по атомна енергия и тази проверка за 3 и 4 блок е положителна. Защо не вземат тази проверка? Дайте ни я и ще я приложим като приложение към декларацията. Тогава да, ние ще гласуваме тази декларация.
    Но аз не мога да си дам гласа, господин министър-председателю, за имагинерен резултат на една имагинерна проверка на имагинерни инспектори, които свалят целия въпрос на експертно равнище. Аз настоявам за политическо решение на въпроса. Народното събрание е политически орган и то дава политически мандат.
    Впрочем аз питам тук, от тази трибуна, защо се принизява този въпрос до приемането на декларация? Този парламент в предишни свои състави е давал вече прецедент как се решава този въпрос. Този въпрос се решава с решения, които представляват закон за всяко правителство. Ние днес сме свидетели на това, че ни се предлага декларация, която няма никаква обвързваща стойност. И ние не можем да приемем такъв подход. Ние искаме решение, което да има обвързващ характер за правителството и за цялото българско общество. И затова сме направили своето предложение. Ето мотивите ни да направим това предложение.
    Когато говоря за политически подход, аз започвам наистина да се поддавам на угризенията на моите съмнения. А какви са моите съмнения? Спомняме си драматичното изказване на министър-председателя от януари. Тогава Вие, господин министър-председателю, разбунихте духовете, когато на срещата си с господин Симитис казахте, че ще закрием реакторите в 2006 г. Ние всички много се смутихме. След това имаше последващи обяснения от господин Калчев. Но когато нашият уважаван приятел, истински приятел на България - господин Симитис, се прибра в Гърция, гръцкият печат приветства господин Симитис за постигнатото, за постигнатия напредък по въпроса с АЕЦ “Козлодуй” за България. За господин Симитис това беше напредък, но в “Козлодуй” хората, ако си спомняте, свиркаха, когато Вие посетихте “Êîçëîäóé”. Така ли беше, господин министър-председател? Така беше.
    Затова аз смятам, че днес ние тук не можем да приемем подхода, който ни дава правителството. Не можем да приемем подход, който последователно преследва на практика сдаването на българските политически позиции в преговорите по членството на България в Европейския съюз. Защото какво дойде след тази визита на господин Симитис? Нека да си спомним. Дойде това заседание, което вече беше цитирано в стенограмите на 28 март, дойде след това и приемането на енергийната стратегия, която, забележете, отмени решението от предишното Народно събрание – политическо решение, което даваше мандат на правителството да преговаря до 2004 г. за договарянето на сроковете за извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4. Говоря всичките тези неща и се връщам към хронологията, защото това е наниз от политически действия, които на практика отслабват позицията на България не само по въпроса за енергетиката, а изобщо за членството на България в Европейския съюз. Кажете ми сега какво целите с днешната декларация? Да постигнете дата в Копенхаген? Онова, което вие наричате “пътна карта” тук, в декларацията си? Няма да получим дата в Копенхаген. Казвам го с цялата си отговорност, защото задавам въпроса на онези, които разбират от тази материя. Турция ще получи ли дата за преговори на срещата в Копенхаген? Отговорът е “не”. Не получи ли Турция дата за преговори, България няма да получи дата за членство. Ето така стоят нещата. Румъния няма да получи дата за членство. И ние няма да получим.
    Тогава какъв е пазарлъкът? Използвам тази не толкова европейска дума. Нова пътна карта? Че кой ни гарантира, че ще влезем в 2007 г., както казва господин Ферхойген? За какво ще приключим преговорите в 2003 г., когато не знаем кога ще влезем? Какво ще правим в останалото време? Ще си отваряме отново глави и ще си ги затваряме и ще докладваме в новините колко пъти са затворени и отворени главите? Кажете ми какво ще правим?
    Следователно тук трябва да има много, много ясна позиция. Или този парламент ще Ви даде сила, господин министър-председателю, чрез едно решение, което ясно обвързва влизането на България в Европейския съюз с българската енергетика и със съдбата на 3 и 4 блок, или ние ще сдадем всички свои позиции.
    И аз се връщам към началото на своето изказване, господин министър-председателю. Един силен министър-председател казва: “и двете”. И аз казвам днес: “И двете – живот за АЕЦ “Козлодуй” и членство в Европейския съюз!”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
    Заповядайте за реплика, господин Ламбовски.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
    Уважаеми колеги, господин премиер, господа министри, с много голямо внимание слушах изказването на господин Агов. Този пример, който дадохте, бих казал, че е изключително подходящ пример. Защо ние бяхме попитани, защо беше зададен този въпрос към Вас с господин Камов, т.е. към господин Костов специално? България е страната, която от началото на 90-те години, от кризата в Залива не е получила абсолютно никаква компенсация за нищо, за всичките войни в Югославия. Ние бяхме отрязани от света. При последния, както го нарекохте, конфликт в Косово, преди Народното събрание (защото Вие твърдите, че уважавате институциите) да потвърди ще има ли въздушен коридор, изтребителите вече обръщаха над София. Това го знаят всички в тази страна. (Шум в блока на ПСОДС.) Точно така е, много моля да бъдем коректни към това. Говорим като наша българска позиция. Не говоря като позиция на ОДС или на НДСВ в момента. Искам да Ви кажа, че никой от моите американски приятели, с които контактувам, не ми вярва, че е паднала ракета в нашата столица. Когато им кажа това, те казват: “Това е невъзможно! Ти се шегуваш.”. Казвам им, че това е абсолютен факт. Не е ли вярно, не падна ли ракета в София? Така че искам да ви кажа – не двете, а много повече България можеше да изтъргува, както Вие се изразихте, за това, което се случи на тази страна. Да визираме конфликта Косово.
    Обаче нещо друго: 1 млрд. и 200 млн. долара стоят замразени на площадката в Белене десета година. Защо през Вашия мандат не се предприе абсолютно нищо? За четири години този ресурс колко струва? Извинявайте много! Така че визирам моята реплика основно върху Вашето изказване. Съгласен съм, че това, което е постигнато, не е малко. Госпожо Михайлова, аз съм съгласен с това. Това е много за нашата страна. За първи път ние успяваме чрез вашето управление да имаме реален успех в тази насока. Това е факт, обаче можеше да се постигне много повече, включително и за АЕЦ. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за втора реплика господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Искам да внеса малка корекция, без да съм сигурен, че тя ще се приеме от господин Агов. Той знае английски по-добре от мен, но определенията, които той употреби, не съдържаха най-важното. Оценката господин Агов я нарече експертна, експресна, имагинерна, т.е. неясно как ще протече и неясно как ще завърши. Оттам нашата боязън, че нейните резултати могат да не съвпаднат с добрите резултати от доклада на Международната агенция за атомна енергия.
    Господин Агов, оценката официално не се определя така. Тя се нарича “пиър привю”. “Неизбежно некоректно” е преведено като “партньорска оценка”, защото няма друга дума на български език. В речника пише, че “пиър” означава “връстник” и “набор”, освен всичко друго. Значи тази оценка ще бъде най-равноправната, най-равнопоставената, най-колегиалната, най-добронамерената и най-обективната оценка, на която е способна експертната група, която очакваме от Групата по атомните въпроси на Европейската комисия. Тя ще бъде проверка, извършена по принципите, които те са създали и които те прилагат към собствените си атомни електрически централи. Аз не се притеснявам, че такава оценка може след това да бъде за нас имагинерна, направена експресно, т.е. набързо, а това, че тя ще бъде експертна, според мен е добре.
    Нашият министър на външните работи преди известно време в тесен кръг каза, че спорът с Европейския съюз не е вече политически, но за съжаление не е вече и технически. Той се е превърнал в спор религиозен. Ние не знаем как биха завършили религиозни спорове в бъдеще, но знаем как са завършвали религиозните спорове в миналото – или с взаимно изтощение, или с безкрайно кръвопролитие.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
    Заповядайте за дуплика, господин Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Ламбовски, Вие само потвърждавате онова, което казах, и аз Ви благодаря за това потвърждение. Но ще продължа да споря за това, че снемането на въпроса от политически към експертен не носи дивиденти, а ще донесе загуби на България. Това е моето разбиране и аз моля тази зала да приеме това разбиране като на един свободен член на този парламент. Приемете това разбиране, поразсъждавайте над него когато дойде времето да натиснете бутона за това да подкрепите декларацията или решението. Аз Ви призовавам към този размисъл, господин Ламбовски.
    Що се отнася до езиковия спор. Относно това ние не казваме как се нарича проверката. Ние използваме и тази конфузна дума acquis communаutaire, когато казваме за законодателството на Европейския съюз, и не я превеждаме правилно. Ние използваме и думата нон пейпър, който “нон” се появява в българското пространство – просто не се появява. Може би затова е “нон пейпър” и хората не знаят за какво става дума. По-важното е хората да разберат за какво става дума.
    Аз днес казвам, че в този дебат трябва да стане ясно едно – България не бива да предава своите реактори преди да получи ясни гаранции за членство в Европейския съюз и да знае датата за членството си в Европейския съюз. Това трябва да знае България. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
    Заповядайте за изказване, господин Вълчев.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин премиер, госпожо министър, господа министри, уважаеми колеги! Аз бих искал да започна моето кратко изказване с това какъв тип или върху каква плоскост стои въпросът за експлоатацията на блоковете в АЕЦ “Козлодуй”. Аз също считам, че в момента този въпрос далеч не е технически, той е още по-малко юридически. Въпросът е чисто политически или, ако трябва също да цитирам един наш общ приятел с господин Илчев, той в някаква степен има и една религиозна окраска.
    Защо въпросът не е технически? Защото през последните години АЕЦ “Козлодуй”, както е добре известно, е посещавана от множество експерти, от различни експертни групи, представляващи различни организации и като цяло, доколкото на мен ми е известно, оценките за безопасността са по-скоро положителни. Въпреки това обаче ние сме свидетели на една непроменяща се позиция от страна на Европейския съюз.
    Защо спорът не е юридически? Преди време по телевизията слушах, че група български юристи и интелектуалци са атакували решението, забележете, на Европейската комисия за затваряне на блокове в АЕЦ “Козлодуй” пред съда в Люксембург. Съдът в Люксембург, разбира се, е преценил като недопустимо едно такова искане по простата причина, че няма такова решение на Европейската комисия, което от своя страна беше съобщено като голям успех за България.
    Добре е да се знае горе-долу как стоят нещата поне в общи линии, а те стоят така: има позиция от страна на Европейския съюз, която е обща позиция на 15-те държави-членки, която може да бъде променена единствено с единодушие от тези 15 държави-членки. Така стоят нещата. Вероятността, поне някои от тях да сменят своята позиция, към момента се оценява на нулева. Ако ние продължаваме да държим спора в неговото политическо измерение на практика ние нямаме полезен ход.
    Какво се предлага в позицията на българското правителство? Предлага се да се съчетаят два интереса – от една страна желанието България да се утвърди като балкански енергиен център, да развива своята енергетика, в това число и ядрена енергетика, и от друга страна да се даде възможност да продължат и дори да се ускорят преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Разбира се, всичко това, при положение че бъде получена една добра експертна оценка относно безопасността на ядрените реактори 3 и 4. Надявам се, че всички в тая зала сме наясно, че безопасността, каквото и да говорим, колкото и да сме бедни, все пак е нещо, което е по-важно отколкото простото работене на едно предприятие.
    Какво се предлага в позицията на Обединените демократични сили? В тази позиция се предлага да се обвърже датата за затваряне на блокове 3 и 4 с датата на евентуалното членство на България в Европейския съюз. Тази идея между другото не е оригинална. Тя многократно е повтаряна от различни български представители на различни форуми, между другото и аз съм я повтарял на различни форуми. Цялата работа е, че винаги отговорът от страна на европейските наши партньори е един и същ: Ние желаем по-ранното затваряне на блоковете 3 и 4 по една-единствена причина – защото се съмняваме в тяхната безопасност. Следователно, какво общо има безопасността, казват те, с датата на вашето членство? И действително, няма никаква логика в поддържането на една такава позиция. Разбира се, това може да бъде някаква индикация за България, за българското правителство, за българския парламент, за всички български институции горе-долу къде да се търси окончателната дата на експлоатация, но в никакъв случай това не може да бъде официална позиция.
    Аз разбирам колко им е трудно на нашите колеги от Обединените демократични сили, тъй като те трябва на практика да съчетаят две трудно съчетаеми, да не кажем несъчетаеми неща – от една страна, да покажат европейско мислене, а, от друга страна, да не подкрепят позицията на българското правителство, за да покажат, че са и опозиция. (Ръкопляскания от НДСВ.) Това е много трудно, аз го разбирам, но се опасявам, че с това, което предлагате, не успявате да излезете от това противоречие.
    Що се отнася до другите наши колеги от страна на Българската социалистическа партия, аз искам да кажа, че не съм много сигурен от това, което каза господин Божинов, че разбрах всъщност каква е тяхната позиция. Но каквото и да означава това, което каза господин Божинов, във всеки случай то звучи като от устата на хора, на които един малък детайл от отношенията между България и Европейския съюз е убегнал, а именно детайлът, че България иска да се присъедини към Европейския съюз, а не Европейският съюз иска да се присъедини към България. (Смях и весело оживление, ръкопляскания в НДСВ.) Така че това е един важен компонент.
    Госпожо Михайлова, тези подвиквания оттам ви опровергават, че това са нашите мълчаливи съюзници. Аз оставям настрана думата “съюзници”, но ако те са мълчаливи, представям си какви биха били едни наши малко по-шумни съюзници. (Смях и весело оживление в НДСВ.)
    С други думи, уважаеми колеги, за да не губя повече време, искам да направя следното обобщение. Правителствената позиция, според мен, трябва да бъде категорично подкрепена. И декларацията, която ние внасяме, трябва да бъде подкрепена по две причини – тъй като сегашната позиция на българското правителство дава възможност да се съчетаят, от една страна, желанието за утвърждаване на България като енергиен център и, от друга страна, продължаването и ускоряването на преговорите с Европейския съюз. Не едното от двете, а както правилно и справедливо спомена господин Агов, и двете. И двете, господин Агов! (Ръкопляскания от НДСВ.) Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    Заповядайте за реплика, господин Младенов.
    НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Вълчев винаги предизвиква у мен такова умиление, когато прави изказване пред Народното събрание, и винаги изпитвам желание да му благодаря. Благодаря Ви за така добре представената обосновка за капитулация на българската позиция, господин Вълчев, защото Вие много ясно обяснихте как позицията на Европейския съюз не може да бъде променена освен с консенсус между страните-членки. Пожелавам Ви успех в бъдещата Ви кариера на защитник на интересите на Европейския съюз, но в българския парламент първо трябва да защитаваме интересите на България! (Бурни ръкопляскания от ОДС.)
    Но Вие не дадохте отговор на два много важни въпроса. На първо място, защо въобще допуснахте въпросът с АЕЦ "Козлодуй" да се третира в глава “Енергетика”, след като много добре знаете, че в тази област няма европейско законодателство. Аз мога да ви отговоря. Защото до този момент не знаехте какво да правите.
    Вторият ми въпрос е: защо мълчахте до този момент за вашата позиция относно бъдещето на АЕЦ "Козлодуй" и решаването на проблема? Всички говореха, кой ли не се изказа. И накрая какво се оказа? Оказа се, че мълчанието имало резултат и резултатът е изцяло приемането на позицията на Европейския съюз. Това не е най-добрият резултат за България, господин Вълчев, и Вие много добре го знаете! И аз разбирам Вашето желание чрез някакви елементи на шоу-програма да завоалирате това положение, в което се намирате – да трябва да дадете една обосновка чрез една декларация или нещо друго на позиция, която Вие сами разбирате, че е много трудно да бъде отстоявана и че не е в интерес на България. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика има думата господин Кирилов.
    ЕВГЕНИ КИРИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Вълчев, аз също се присъединявам към оценката за Вашето чудесно чувство за хумор. Не един път сте го демонстрирали. Но в случая ми идва наум един много концентриран израз на немска поговорка, която в тези случаи казва: “Гайген хумор!” – “Хумор пред бесилката”. В случая ми се струва, че точно този хумор не е подходящ.
    Конкретният ми въпрос е следният: съгласен съм, ако сериозно погледнем на въпроса, тези аргументи ние също сме ги чували и между другото нашата парламентарна група направи изключително много, спори и със своите колеги от Партията на европейските социалисти, успя да убеди доста от тях и в момента спорим, вчера сме спорили в Брюксел за следното, че трябва да се убеждават именно даже от позиция на въпросите, свързани със сигурността. Аз ще ви кажа моя конкретен разговор. Да, съображения за сигурност. И им задавам въпроса: защо при реактори, които са даже по-слабо пригодени, чернобилски тип реактори, годината за Литва е чак 2009-а? Отговорът не е свързан толкова с тази безопасност, напротив, отговорът е: 70 на сто от електроенергията на Литва идва оттам. Аз казвам: извинявайте, господа, но това не са съображения за сигурност. Ето за това става дума.
    Аз мисля, че ние не сме си свършили докрай работата. Говоря за всички нас. Но що се касае до Парламентарната група на Коалиция за България, ние сме работили и продължаваме упорито да работим. При това не става дума за политика, не става дума за правителството. Аз мисля, че това са въпроси, към които не можем лековато да тръгнем. Дали Европейския съюз иска да се присъедини към България? Да, въпросът с Литва можем да го поставим по същия начин. Но те успяха, при това не само със сроковете, успяха и с финансовите въпроси. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли трета реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Вълчев.
    ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Младенов, уважаеми господин Кирилов, създава се впечатление, че и Обединените демократични сили, и Коалиция за България сякаш искат да подпомогнат правителството при решаването на този, надявам се на всички е ясно, не лек проблем. Ще си позволя да ви кажа следната история с риск господин Младенов да ме обвини отново, че използвам елементи от шоу-бизнеса, но, от друга страна, преди малко станахме свидетели и на нещо като кастинг за ролята на Георги Димитров във филм за Лайпцигския процес. Така че в крайна сметка ще продължим тази тенденция съвсем накратко.
    Навремето френският министър-председател Клемансо имал един секретар, който имал навика да му държи палтото, когато той излиза от кабинета си, за да може да го облече по-лесно. Клемансо, който не обичал това, веднъж му казал: “Благодаря Ви, Жак, и сам ми е трудно!” Господин Младенов, господин Кирилов, не ни помагайте повече, и така, и така на управляващото мнозинство и на правителството не им е лесно при решаването на този въпрос. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    Заповядайте, господин Стоилов, имате думата за изказване.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър-председател, господа министри, господа народни представители, само като връзка с предишното изказване, мисля, че, господин Вълчев, когато обсъждаме темата за АЕЦ "Козлодуй" и Европейския съюз, не е добре да се връщаме към исторически фигури като Клемансо. Специално за България и за Балканите мисля, че това по-скоро ще навее мрачни мисли за резултатите, които можем да постигнем. Няма да се спирам обаче повече на историята на проблема, включително около АЕЦ "Козлодуй", тъй като тя беше представена в началото на дебата.
    Това обаче, което аз подкрепям от дотук направените изказвания и от НДСВ, и от СДС, е, че България не трябва да допуска противопоставяне на стремежа си към Европейския съюз и категоричната позиция за защита на АЕЦ "Козлодуй". Тези думи звучат добре, но ние знаем, че действителността не е такава. Знаят го много добре и представителите на предишното правителство, тъй като част от цената за започване на преговори за членство на България в Европейския съюз беше именно темата за АЕЦ "Козлодуй" и то заложена по начин, който при всички случаи не е изгоден за България.
    Днес обаче правителството прави стъпки, с които вместо да постигне баланс между интересите на България и Европейския съюз, доколкото наистина една по-малка, по-бедна и по-слаба страна може да прави това с по-силни партньори, всъщност отива на позицията, която вече е заявила Европейската комисия през 1999 г. Единственото, което я отличава, е апелът да бъде направена нова техническа експертиза чрез представители на Европейския съюз. Дали това е достатъчно? Тук се спори по въпроса дали ние да превърнем проблема предимно в политически или предимно в експертен проблем. Мисля, че по този въпрос няма яснота в самото правителство. И аз не искам да цитирам различни министри от неговия състав, които почти в едно и също време са апелирали за придържане към тези два противоположни подхода. Следователно според мен в управляващото мнозинство и в правителството няма яснота не само по стратегията, но и по тактиката за защита на българските интереси в енергийния сектор и в стремежа към членство в Европейския съюз.
    Освен това искам да поставя въпроса кое налага България да се стреми към максимално ускоряване на преговорите по глава “Енергетика”, така че тя да бъде затворена в близко време. Не е ли по-изгодно, когато не можеш да постигнеш в момента резултат, от който се нуждаеш, да оставиш открити възможности за договаряне на определени позиции? И защо – аз съм поставял неведнъж този въпрос – ние бързаме да затворим някои глави, без с това да се придвижваме реално към получаване на дата за членство в Европейския съюз? Ние не сме нито Финландия, нито Австрия, но все пак трябва да знаем, че тези страни проведоха преговорите само за няколко месеца не защото имаха чак толкова по-добри преговарящи, а защото просто отговаряха на всички изисквания на Европейския съюз по най-съществените показатели в социално-икономическата област, а България продължава да стои много назад, в някои случаи да се отдалечава още повече от Европейския съюз с решения, които се предлагат тя да вземе.
    Смятам, че са неуместни и твърденията, представени ни също от членове на кабинета, които водят външната политика, че срещу предсрочното затваряне на реакторите, или поемане на такъв ангажимент, помощите, средствата, които България получава от предприсъединителните фондове, ще бъдат значително увеличени. Та нима не е известно, че тези средства до 2006 г. вече са определени и като съотношение, и като проценти? Аз не изключвам, че ние може би ще получим някакви 10 или 20 млн. евро срещу един такъв наш акт, но могат ли те да бъдат цената, с която България да се откаже от отстояване на определени национални позиции?


    Искам срещу тези средства да съпоставя мнението на един от èçâåñòíèòå европейски и световни специалисти по ядрена безопасност, който казва, че с предварителното затваряне на реакторите съответно през 2002 и 2006 г. България ще загуби от непроизведена електроенергия за целия период на експлоатация на реакторите около 5 млрд. долара.
    Ето тези неща трябва да бъдат на вниманието на българските държавници.
    Искам да привлека вниманието ви към една от препоръките на Европейския парламент, на която и вие се позовавате най-общо в преамбюла на проекта за декларация: "Призовава комисията и България да стигнат до окончателно споразумение за бъдещето (подчертавам, за бъдещето, тук дори не се говори за спиране или за сроковете на реакторите) на блокове 3 и 4 и (отново подчертавам) с непредубеден подход, отчитайки забележките и препоръките на предстоящата инспекция на Международната агенция по атомна енергия." Ето тази инспекция, последната от серията, беше през месец юни. Нейните резултати са известни, но на мен не ми е известно правителството да е използвало всички възможности международно дадените оценки да бъдат наложени по най-убедителен начин в Европа – и сред държавниците, и сред европейските народи. Защото наистина в Европа съществуват притеснения от използването на ядрената енергетика, но трябва да знаем, че те се дължат в много случаи и на неосведоменост, и на предубеденост.
    И аз съм съгласен, че въпросите на безопасността не могат да бъдат обвързвани с въпросите на датата на членството. Но преди да бъдем политици, преди да бъдем специалисти мисля, че не трябва да ни напуска здравата логика в разсъжденията. И нека да попитаме с какво, ако една страна остане извън Европейския съюз и продължи да използва своите атомни реактори, които, да допуснем, някой смята за рискови, тя ще гарантира по-висока безопасност за Европа и за европейските народи? Нека този въпрос да бъде зададен. Тук вече проличава, че в много случаи зад разделението в Европа по въпросите на използването на атомната енергия се крият и големи икономически интереси. Те няма да бъдат открито заявени, но мисля, че България също трябва да има предвид своите икономически интереси. И аз неведнъж тук съм заявявал по тази тема, че отстъплението от позиции в енергийния отрасъл и специално в атомната енергетика окончателно ще изтласка България към периферията на съвременния свят. И тогава в или извън Европейския съюз, мисля, че нашата съдба ще бъде не особено радостна и с не особено добри перспективи.
    Освен това трябва да поставим въпроса, че Европейският съюз сам не е изработил своя енергийна политика. Сигурно добре знаем, че някои от най-големите страни, които развиват атомната енергетика, като Англия и Франция, отказаха в момента да поемат конкретни ангажименти и по този начин работата в рамките на европейските структури, без да е стопирана, не е достигнала до изработване на общи стандарти за използване и развитие на атомната енергетика. България по този начин трябва да засили тежестта на оценките на специализираните международни организации. Аз съм съгласен, че ние можем да направим реверанс към Европейския съюз, показвайки добрата си воля, и да приемем посочени от него специалисти, без обаче да се отказваме от критериите, които прилага Международната агенция по атомна енергия. Защото тези специалисти трябва да работят по някакви стандарти, а не просто да прокарват корпоративни интереси или пък интересите на една или друга от държавите, от които те произлизат.
    Аз предлагам и нашата парламентарна група ще подкрепи две допълнения в предложения проект за декларация, като тези допълнения за нас са условие дали тя може да бъде полезна за българската страна и условие за нейната цялостна подкрепа.
    В т. 2 предлагам да се добавят думите "разглежда резултатите от направената през 2002 г. от Международната агенция по атомна енергия инспекция и предстоящата инспекция на безопасността на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" като основа при определяне на срока за тяхната експлоатация." Това всъщност вече е текстът на вносителите.
    Тези две оценки трябва да бъдат включени в основата на формирането на българската позиция и оценките, които трябва да бъдат дадени от самата Европейска комисия.
    Предлагам да се добави и едно второ изречение към тази точка: "В съответствие с това призовава правителството да не поема ангажименти за тяхното преждевременно затваряне."
    Ето това може да бъде позиция, с която все още България да води преговори, показвайки и добра воля, отчитайки и чуждите интереси, без обаче да се отказва да отстоява това, без което не можем.
    Не само призовавам да подкрепите тези предложения, но искам да кажа, че ако българският парламент не стори това, има опасност да се разминем драстично с нашите интереси и с очакванията на българското общество. Защото никой от нас не е избиран за депутат от Европейската комисия или от Европейския парламент. Те за нас са важни партньори и ние трябва да се съобразяваме с тяхната политика, но за дачата на българските политици и държавници е да направят това, което обществото иска и очаква от тях. И ако правителството не е в състояние да го стори, ако парламентът се отказва да даде такъв мандат на правителството, нашите словесни спорове мисля че ще станат все по-маловажни за българската публика и тя ще има право да се намеси в решаването на този въпрос вместо нас. Господин Доган мисля че в началото на 90-те години правеше сравнения, казвайки, че вижда България като Швейцария на Балканите. Днес виждаме, че сме твърде далеко от подобно сравнение, но предполагам, че неговата идея е била България да бъде толкова благоденстваща и толкова независима, като тази европейска страна. Аз обаче искам да дам още един фрагмент от швейцарския опит – че там хората решават много въпроси както на национално, така и на местно ниво, включително такива дали да се построи или не един мост, какво да бъде работното време на магазините. А представете си такива съдбоносни теми, каквато е как България да реши въпроса с експлоатацията на своята атомна електроцентрала! Затова казвам: ако българският парламент не е в състояние да даде такъв мандат, който да запази тази възможност, то тогава трябва да дадем възможност на българските граждани да решат този въпрос. Никой няма право да ги замества в този избор, особено когато той противоречи на преобладаващото мнение в българското общество. И нека хората да знаят цената за един или друг свой избор. Там е задачата на партиите – да им обяснят какво те жертват, от какво не искат да отстъпят, какви са рисковете на едната или на другата позиция и възможно ли е да се съвместят и двете и как да стане това.
    Мисля, че ако българските институции не стигнат по този начин до българските интереси, ние все повече ще се отдалечаваме от тях и все повече ще бъдем отблъсквани от българските граждани. Затова смятам, че именно тези теми са днес на дневен ред, а не темата на една от предпоследните точки – как да си излъчим комисия да променяме Конституцията, след като не можем да решим другите въпроси, от които зависи съдбата и бъдещето на България. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – господин Ламбовски.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Стоилов, един от основните въпроси във Вашата теза беше , доколкото разбрах, дали въпросът е политически или технически, тоест, свеждаме ли го ние към графата въпроси от техническо естество. Моят отговор е: би било добре, ако това е така, тоест, ако го сведем като технически, защото много добре трябва да сме наясно, че ако той е политически, ние нямаме шанс. Естествено, това е политическо решение. Всички ние бихме искали да удължим колкото може експлоатацията на всички малки блокове. Знаем, че полето за маневриране от страна на правителството беше изключително стеснено. Това го знаете и вие, и ние.
    Според мен има два варианта, при условие, че се приеме от страна на Европейската комисия предлаганият от нас вариант.
    Първият вариант е в случай, че Еврокомисията вземе благоприятно за България решение за 3 и 4 блок и техният живот се продължи след 2006 г. Това е първият вариант.
    Вторият вариант е: ако решението не е такова, във всички случаи България би могла да поиска значителни компенсации, като се аргументира с факта, че Европейската комисия не се е съобразила със заключението от собствената си комисия.
    Това е моето мнение по въпроса и считам, че се опитвам да дам еднозначен отговор дали този въпрос е политически или технически. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ламбовски.
    Има ли желаещи за друга реплика? Няма такива.
    Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Въпросът е и политически, и технически. Проблемът е как да се съчетаят тези две страни и в кой момент коя от тях да бъде използвана в нашата аргументация. Ако не беше политически, ние нямаше да го обсъждаме. Въпросът е да използваме техническите аргументи за постигане на по-добро политическо решение.
    Знам, че нашето пространство за маневриране е твърде стеснено, но смятам, че мнозинството не трябва да отива към влошаване на предишните позиции, които са декларирани в определени документи. Затова нашето отношение беше последователно и към ратификацията на актове, които разглеждахме преди няколко месеца в парламента. Защото вашата цел смятам, че не е да докажете, че просто по-добре от предишните управляващи можете да предадете националните интереси. Ако тя е обратна, по-добре те да бъдат защитени, трябва да дадем такъв мандат на правителството да отстоява съответната позиция. Смятам, че ако този въпрос не бъде решен по задоволителен за България начин, то няма оправдание да съществува и това правителство. Ако цената е да се постигне такова решение за България, то трябва да се търси и друго политическо решение.
    Затова за мен по-добрият вариант е при политическа стабилност този кабинет да успее да постигне подобен резултат, ако има такива намерения и такава воля, а ако не, българското общество трябва да се защити от своите сегашни политици, от нещо, което по-нататък няма да може да бъде предотвратено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Ковачев, имате думата за изказване.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всяко едно обсъждане, и то обсъждане на толкова важен въпрос, изисква точност на обменената информация, изисква и отговорно цитиране на факти и събития, за да може и българският народ, както всички тук ангажирано казаха, да подкрепи всяко едно решение, което е в интерес на страната, всяко едно решение, което води до просперитета на страната. Именно затова е моето учудване, когато се цитира изборно, да кажем решение и дебати от тази година, и то от господин Божинов, който е гласувал гаранционното споразумение, в което пише “спиране на 1 и 2 блок”, а също така налично в аналите на предходното Народно събрание.
    Отменено беше решението за приемане на предходната стратегия и аз имах възможността тук, от тази трибуна, при приемането на новата стратегия да посоча, че за съжаление, онова същото решение, с което предходната енергийна стратегия на страната е било прието от това Народно събрание, по нито един от пунктовете не е изпълнено. Не може едно решение, което не е изпълнено, да не бъде отменено.
    Един от основните въпроси, които възникват тези дни, е доколко ние с една такава формула защитаваме националния интерес, доколко обективно провеждаме преговорите, доколко има доверие между нас и Европейския съюз, това политически ли е или технически въпрос? Мисля, че аз твърдо ще се прикрепя към последната формулировка на господин Стоилов, защото това е формулировката, която е на правителството, и това е формулировката, която винаги сме подчертавали.
    Днес тази формула е възможна единствено и само защото за пръв път България има ясни резултати в областта на ядрената безопасност. Аз няма да се връщам на това, че всички останали формули от 1993 г. и 1999 г. и т.н. са имали своите основания, но те не са имали тази фактология, на която ние стъпваме днес. Днес, независимо от 14-те мисии през тези последни години, за пръв път през тази година ние имаме мисия, която казва, че всички технически въпроси са затворени. Всички останали мисии имат отчетливи бележки, отчетливи препоръки, отчетливи критики към безопасността на тези блокове.
    Днес обаче докладът на Международната агенция за атомна енергия показва, доказва и не може да бъде пренебрегнато като факт, че България действително е постигнала с усилията на страшно много хора от последните десет години един изключителен успех, за да отрече тиражираната широко фраза, че тези блокове не могат да бъдат подобрени при разумни разходи. Днес и вчера пред представители на Европейския парламент аз като представител на правителството и министър на енергетиката имах възможността да кажа, че днес съвсем открито трябва да заявим, че тази фраза не почива на никакви основания и за това доказателство са блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Днес те са модернизирани, днес те имат положителна оценка за закрити проблеми на безопасността, както проектна, така и всички останали аспекти на експлоатационна безопасност и това е постигнато основно със собствено финансиране, макар и в началото този процес да бъде подпомаган от Европейския съюз, от Европейската комисия по програма ФАР, но тази помощ се изразява в около 10 процента от всичките инвестиции, които са направени по тези блокове.
    Когато имаме една техническа основа, която е много ясно дефинирана, ние няма защо да се притесняваме от каквато и да било проверка. Нужна ли ни е обаче такава проверка е въпросът, който много често занимава днес обществото. Ако процесът беше само и единствено технически, и ако правителството си въобразяваше, че той може да бъде единствено и само технически, то такава проверка не ни е нужна. Ясни са резултатите и оттук нататък ние имаме регулаторен орган, правна рамка, българско законодателство, което еднозначно казва как тези въпроси се разглеждат, при това за пръв път през тази година съответстващо на европейските практики, за пръв път през тази година ние имаме съвременен Закон за атомната енергия и статут на регулаторния орган, който е международно признат и България е поканила Международната агенция по атомна енергия през следващата година да направи преглед на статута на този регулаторен орган.
    Но сами разбирате, че натрупаното недоверие, частична информация, изкривена информация през последните тези десет години не може само от един технически факт да се превърне в политически факт.
    Не може изведнъж, както в българското общество, макар и емоционално днес 80 процента от българите да подкрепят ядрената енергетика, но ако влезете в детайли, много от тях трудно разбират за какво става дума. Те разбират обаче, че става въпрос за национално достойнство.
    По същия начин вчера представител на Европейския парламент от Австрия попита представителя на Международната агенция по атомна енергия госпожа Ани Карнино: “Кажете ми, госпожо, след като ние 10 години размахвахме знамето, плашилото, че в света има две централи, които са опасни, и това са “Игналина” и “Козлодуй”, как да обясним днес, в предстоящите избори, на нашите избиратели, че няма вече проблем?”. Как да превърнем този технически факт в едно политическо убеждение на 15 страни-членки и, разбира се, в една много трудна, както за самите нас, задача да обясним на българските избиратели, на българския народ стъпките си, така и на всеки един политик в Европа?
    Не трябва по този повод да си играем със закачки от типа: защо вкарахте разбирателството в Глава “Енергетика”, защото това не ни помага? Това само обърква българското общество какво всъщност се е случило и какво оттук нататък може да се случи.
    Проверката, която се иска в предложената допълнителна позиция, не е чисто техническа. Ето защо ние внимателно разяснихме, че тук става въпрос за експертна група, но с мандат от Европейския съвет. Европейският съвет е Съветът на министрите на 15-те страни-членки на Европейския съюз. Там се взимат политически решения. Но ние не можем да обиколим 15-те страни поединично, защото те казват: има обща позиция. Обикаляли сме ги.
    Именно използвайки процедурите и мандата, който самият Европейски съвет е дал на своите органи, за да прави преглед на състоянието и въпросите на ядрената безопасност в страните-членки, при това вече 2 години работи тази група, е пътят, по който ние можем да направим безспорния технически факт, а именно докладът на Международната агенция по атомна енергия, в един политически факт сред 15 страни-членки, които при това имат най-различна национална енергийна политика.
    Това не пречи обаче и не трябва също така да го представяме пред българското общество, че Европейският съюз няма енергийна политика. Да, няма в смисъла на общата аграрна политика. Но Европейският съюз в редица документи като бели и зелени книги представя основните направления на европейската енергийна политика и те впоследствие се оформят като основни насоки, които дават идеята на страните-членки за това каква обща или национална енергийна политика те да провеждат.
    В последната Зелена книга на европейската енергийна политика, която след широки обсъждания през тази година трябва да завърши този процес, да получи своето признание, всички варианти на снабдяване с енергия са допустими. Много често в България се казва: Европейският съюз не приема ядрената енергетика. Няма такова нещо, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ядрената енергетика в Европейския съюз е равноправна възможност за развитие на снабдяването на всяка една от страните-членки и доказателство за това е решението на Финландския парламент през тази година и обявения наскоро търг от страна на финландските власти за строителство на нов атомен блок.
    Именно затова ние не трябва да спорим тук маха ли се политическата защита на АЕЦ “Козлодуй”. Трябва отговорно да кажа, че в никакъв случай не. Но днес ние сме силни, днес ние няма какво да крием в областта на безопасността на тези блокове, докато преди се налагаше някои неща да си ги спестяваме, да ги спестяваме и на нашата публика, да ги спестяваме и на нашите партньори от Европейския съюз.
    И аз искам да повторя тук, пред вас, пред всички, разбира се, граждани на България, че в позицията на правителството се гонят и двете неща. Няма основания и не трябва да се затваря 3 и 4 блок през 2006 г., но е възможно и трябва да направим всички усилия България да стане член на Европейския съюз преди това. Благодаря. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Ковачев.
    Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: (звъни): Възобновявам заседанието.
    За процедурно предложение има думата господин Валери Димитров.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Колеги, правя процедурно предложение да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел, тъй като седмичният срок е твърде кратък. Моля срокът да бъде две седмици.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Не виждам противно процедурно предложение.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте процедурното предложение, направено от народния представител Валери Димитров.
    Гласували 190 народни представители: за 188, против 1, въздържал се 1.
    Ïðåäëîæåíèåòî ñå ïðèåìà.
    Моля, господин Дончев, заповядайте за процедурно предложение.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председателю! Правя процедурно предложение от името на Парламентарната група на НДСВ за удължаване на парламентарния ден до приемане на декларацията, която касаеше днешния дебат, тъй като тя в момента се изготвя от работната група.
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: До приключване на точката.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: До приемане на декларацията?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние можем изобщо да не я приемем. Така че - до приключване на първите две точки от дневния ред, които дебатираме едновременно. Такъв е смисълът на предложението. Това следва и от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание – не повече от 2 часа.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на дебатираните точки от дневния ред.
    Гласували 182 народни представители: за 167, против 9, въздържали се 6.
    Предложението е прието.
    Уважаеми народни представители, до окончателното изготвяне на проектодекларацията, което предполагам, че ще коства не повече от 10-15 минути, обявявам почивка от 15 минути. (Звъни.)


    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
    Господин Панайотов, заповядайте за процедурно предложение.
    ПЛАМЕН ПАНАЙОТОВ (НДСВ): Предложението ми, уважаеми господин председател, ще си позволя да кажа, че освен процедурно, ще бъде и по същество.
    По инициатива на управляващото мнозинство бяха проведени консултации с представители на парламентарните групи на ОДС и Коалиция за България. Политиката на консенсус, която е основна за управляващото мнозинство, и в този случай даде плодове. С подписите на ръководителите на четирите парламентарни групи е входиран проект за решение на Народното събрание, по текста на който има съгласувана позиция и на четирите парламентарни групи.
    Ще си позволя, уважаеми господин председател, входирания току-що проект за решение на Народното събрание да обявя като съдържание пред парламента.
    Проектът за решение на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България е със следния текст:
    “Народното събрание на Република България,
    като потвърждава, че пълноправното членство в Европейския съюз е основен приоритет на Република България,
    като одобрява действията на българските институции, насочени към ускоряване на преговорите за присъединяване към Европейския съюз,
    като отчита позицията на Европейския парламент, изложена в Резолюцията му от 13 юни 2002 г. относно преговорите за разширяване на Европейския съюз,
    като отбелязва положените усилия за модернизация и постигнатите и международно признати оценки за нивото на ядрена безопасност в АЕЦ “Козлодуй”,
    на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    1. Народното събрание на Република България ще подкрепя усилията на българското правителство за намиране на решение, отговарящо на националните интереси на България, за изграждане на модерна енергийна система и за гарантиране на висока степен на ядрена безопасност.
    2. Разглежда резултатите от извършената от МААЕ през 2002 г. и от очакваната проверка на безопасността на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” като допълнителни аргументи при определяне на срока за тяхната експлоатация. Този срок следва да отчита социално-икономическите възможности на страната и да не предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз.
    3. Настоява за равноправно третиране на България в съответствие с принципите на петото разширяване на Европейския съюз. Очаква нова пътна карта без допълнителни условия, която да гарантира приключване на преговорите до края на 2003 г.
    4. Българските институции да се съобразяват с това решение в преговорния процес.”
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, господа министри! Предложението при това положение от страна на управляващото мнозинство е консенсусно да подкрепим така изложения проект за решение на българския парламент. С това ще дадем допълнителни възможности на българското правителство в позициите, които то отстоява, по пътя ни към пълноправно членство в Европейския съюз. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Панайотов.
    Във Вашето изказване всъщност се съдържаше и оттегляне на първоначалния проект за декларация.
    Госпожо Михайлова, заповядайте.
    НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Обединените демократични сили са удовлетворени от това, че Народното събрание днес прие решение. Искам да подчертая защо ние настоявахме наистина за този документ, който се радваме, че днес ще бъде приет в пленарна зала. Защото със своето решение Народното събрание дава мандат на правителството да отстоява българските национални интереси. Това е позицията, която очакват днес от нас българските граждани.
    Какви са националните интереси на България? Те са в срока за започване и извеждане от експлоатация на блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” да бъдат отчетени социално-икономическите възможности на страната и те да не предхождат пълноправното членство на България в Европейския съюз. Второто е България да бъде равноправно третирана в съответствие с принципите на разширяването на Европейския съюз.
    За нас тези две важни условия бяха изключително сериозно условие, за да можем да дадем подкрепата си за мандата на правителството в преговорите, които то ще проведе с Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
    Господин Корнезов, заповядайте от името на Коалиция за България.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Националноотговорно е това решение, което ще приеме българският парламент. И за този консенсус, който достигнахме, макар и много трудно, имат принос всички парламентарни групи, включително и Парламентарната група на Коалиция за България, тъй като редица наши предложения и в изказванията, които тук направихме, бяха отчетени. Така че всички ние тук поемаме тази отговорност да съхраним ядрената ни енергетика, да съхраним и запазим националните си интереси и в тази насока. Това е добра крачка и тя показва, че когато сме на нивото на националната отговорност, можем с общи усилия да намираме и добри решения.
    Въпросът е обаче кой какво разбира и как тълкува една декларация. Ние смятаме на базата на тази декларация, на която сме съвносители…
    РЕПЛИКИ ОТ ПСОДС: Решение!
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Решение, прощавайте. Много пъти до последния момент дискутирахме дали да бъде декларация или решение. Аз също смятам, че решението има по-висша юридическа сила и по-доброто решение е да приемем такъв акт.
    Какви изводи обаче трябва да направим от съдържанието на този проект за решение, което може би след минути ще стане и факт? От това решение ние смятаме, че правителството, респективно неговите представители в преговорите по глава четиринадесета “Енергетика” не трябва да се обвързват с конкретен срок при евентуалното затваряне на тази глава. Не трябва да се обвързват с конкретен срок!
    Второ, от тази декларация, която и ние предложихме, ясно личи, че парламентът приема експертизите на международните специалисти, включително на Международната агенция за атомна енергия, за меродавни, че тяхното становище е категорично: 3 и 4 блок са безопасни, и няма нищо против за една нова експертиза по линията на Европейския съюз. Но, повтарям, правителството не може да се обвързва със срок за закриване на 3 и 4 енергоблок.
    И третото, което следва от това решение. Ние смятаме, че решението на Министерския съвет от 26 септември е в противоречие със сега приетото или решението, което ще приемем след малко, включително и с решението на парламента от 17 юни, затова, защото с решението от 26 септември правителството, цитирам: “Приема и се ангажира блокове 3 и 4 да бъдат затворени през 2006 г.”. Този акт на правителството от 26 септември е в противоречие с духа, буквата и текста на сега приеманото решение, което означава, че според нас правителството трябва да коригира решението си от 26 септември и да го приведе в съответствие със сега приетия акт, вече нормативен акт на парламента.
    Ако правителството не коригира това свое решение и отива на преговорите по глава четиринадесета “Енергетика”, с този си мандат, като поема ангажимент за затварянето през 2006 г., т.е. не променя своето решение, от тази трибуна трябва да заявя, че до края на тази седмица, ако това решение на правителството не бъде коригирано, то ще бъде атакувано пред Върховния административен съд. Призовавам всички народни представители, независимо от техните политически убеждения, ако правителството не коригира това свое решение, да се присъединят като граждани в жалбата ни до Върховния административен съд.
    Националните интереси стоят над всички нас. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, заповядайте, господин Саралийски.
    ИСМЕТ САРАЛИЙСКИ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Удоволствие е, когато в основата на едно решение на българския парламент стои консенсусният подход. С днешното си решение ние, като народни представители, категорично доказваме, че въпреки всички различия, ще отстояваме като основен приоритет на Република България нашето пълноправно членство в Европейския съюз.
    Приемането на предложеното ни решение има важно знаково значение както за националните ни интереси, така също и за успешната ни евроинтеграция. Убедени сме, че едно такова решение ще бъде взето под внимание и от Европейския съюз в предстоящите трудни преговори.
    Нека подкрепим правителството и му пожелаем успех в тези трудни преговори! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз.
    Уважаеми народни представители, надявам се, че няма повече желаещи, които да вземат отношение по внесеното проекторешение. Затова си позволявам да подложа на гласуване този проект за решение на Народното събрание.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 210 народни представители: за 209, против 1, въздържали се няма.
    При това положение решението на Народното събрание е прието. (Ръкопляскания.) Това ми дава основание да заключа, че 209 е едно добро число.
    Уважаеми народни представители, давам думата на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски.
    Заповядайте, господин премиер.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председателю на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Само две думи, с които да благодаря на българския парламент, на всички вас за консенсусната подкрепа в усилията ни да постигнем успех в преговорите ни с Европейския съюз по глава “Енергетика”. Считам, че днешното решене наистина е една нова страница в нашата съвременна история – и аз не обичам големите думи, нито големите фрази. Това решение демонстрира за пореден път, че страната ни ще върви непоколебимо по пътя към присъединяването ни към Европейския съюз.
    Още веднъж ви благодаря. (Продължителни ръкопляскания, депутатите от управляващата коалиция стават прави.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
    Уважаеми народни представители, с това за днес изчерпихме деловата работа.
    Позволете ми да направя няколко съобщения:
    Комисията по жалбите и петициите на гражданите отлага редовното си заседание, обявено за днес.
    Комисията по икономическата политика ще заседава днес в зала "Запад".
    Комисията по европейска интеграция ще заседава днес, сряда, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по здравеопазването ще има заседание днес, 2 октомври, сряда, на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 в зала 130.
    Комисията по правни въпроси ще проведе редовно заседание в четвъртък, 3 октомври, в зала 356 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1 от 14,30 ч.
    Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава на 3 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по околната среда и водите ще има заседание на 3 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе редовно заседание на 3 октомври, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 134 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Уважаеми народни представители, следващото пленарно заседание е утре, 3 октомври, в 9,00 ч. в пленарната зала.
    Закривам заседанието. (Звъни.)


    (Закрито в 14,59 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Камелия Касабова

    Секретари:
    Светослав Спасов
    Иво Цанев



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания