Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания

ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 3 април 2002 г.
Открито в 9,03 ч.



03/04/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова
    Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, днес, 3 април 2002 г., е рожден ден на д-р Атанас Щерев. (Ръкопляскания.) Искам да го поздравим най-сърдечно. Да бъде жив и здрав и успешен в своята дейност! Честито, господин Щерев! (Ръкопляскания.)
    Сега ми позволете да представя на вашето внимание проектопрограмата за работата на Народното събрание. Има една особеност, на която искам да обърна внимание. В началото има две предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тези предложения са направени от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили и Парламентарната група на Коалиция за България и те влизат по право в дневния ред. Те не подлежат на гласуване.
    А в останалата си част от проектопрограмата ние трябва да изразим с вота си съгласието дали това трябва да бъде дневният ред за тази пленарна седмица.
    Моля, уважаеми народни представители, гласувайте проектопрограмата за работата на Народното събрание от 3 до 5 април 2002 г.
    Гласували 139 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 6.
    Програмата е приета.
    Искам да ви запозная с предложение, направено на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4, чл. 19, ал. 3 и чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което предлага за включване в дневния ред на точка за промени в състава и числеността на постоянните комисии, като са приложени 9 броя заявления за промени в числеността и състава на тези комисии, проекторешения.
    Моля, гласувайте направеното предложение за промени в състава и числеността на постоянните комисии да влезе като точка в дневния ред.
    Гласували 156 народни представители: за 88, против 65, въздържали се 3.
    Приема се като точка от дневния ред да влязат промени в състава и числеността на постоянните комисии.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): От името на Парламентарната група на НДСВ искам прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено предложение за прегласуване. Затова аз съм длъжен да уважа предложението за прегласуване на тази точка от дневния ред за промени в състава и числеността на постоянните комисии.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 172 народни представители: за 82, против 87, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Предлагам на вашето внимание постъпилите законопроекти и проекторешения в периода от 27 март до 2 април 2002 г.:
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банките с вносител Иван Ганчов Искров и Валери Георгиев Димитров. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, подпомагаща е Комисията по европейска интеграция.
    Законопроект за амнистия с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейска интеграция.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
    Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол № 10 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагаща е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
    Това са постъпилите проектозакони и проекторешения през периода, който ви посочих.

    Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да започнем по нашия дневен ред така, както го приехме:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАВНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ.
    Вносител е госпожа Анастасия Мозер и група народни представители.
    Искам да поканя председателя на Комисията по правата на човека и вероизповеданията господин Лъчезар Тошев да представи доклада на водещата комисия. Заповядайте, господин Тошев.

    ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми народни представители:
    "На 24 януари 2002 г. се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, на което се обсъди законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 154-01-11, внесен от Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Александър Праматарски.
    От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Анастасия Мозер още на 20 септември 2001 г., когато започна разглеждането на този законопроект в комисията и протече първата дискусия.
    Вносителите подчертават в мотивите си значимостта на проекта съобразно желанието на България да се придържа към законодателството на Европейския съюз и европейските норми, необходимостта му като потвърждение на демократичното развитие на страната, за равнопоставеността на всички граждани на Република България и против тенденциите на дискриминация.
    Законопроектът предвижда създаване на условия за равни възможности на жените и мъжете във всички сфери на обществения живот чрез провеждане на държавна политика в тази област.
    Регламентирани са правата и задълженията при трудовоправните отношения между работодатели и работници и служители с прилагане на еднакви критерии за двата пола.
    Подчертана е важността от създаването на равни възможности на жените и мъжете при участие в политическия живот и в управлението на всички нива в държавния и частния сектор.
    Акцентирано е и върху правото за образование и обучение при равни условия за двата пола.
    За спазване на този закон е предвиден специален контрол, санкции и обезщетения.
    Подчертано бе, че след като българската държава е подписала и ратифицирала основните международни актове в областта на правата на човека, то това е законовата, по-нататъшна стъпка, която се предприема за превръщането на тези подписи в конкретни дела.
    Второто обсъждане на законопроекта на 24 януари т.г. повтори част от проблемите, дискутирани и на 20 септември 2001 г. Отново се подчерта, че възникването на специален омбудсман по проблемите на равните възможности на жените и мъжете е в компетентността на един нов закон единствено за институцията омбудсман, което може би налага отпадането на глава седма от настоящия законопроект.
    Господин Гиньо Ганев акцентира на отрицателното становище на вицепремиера и министър на труда и социалната политика госпожа Лидия Шулева.
    Госпожа Шаклиян обърна внимание на текста, изискващ създаването на Национален съвет за равни възможности на жените и мъжете като постоянно действащ консултативен орган към министъра на труда и социалната политика, което би изисквало съответните финансови средства.
    Господин Кирил Милчев също изказа становище, че не може да се задължава министърът на труда и социалната политика да открива ново звено от 20 души и народните представители се обединиха около идеята, че тази част би трябвало да се преразгледа допълнително и да се дискутира както бройката на участниците в този съвет, така и финансовото обезпечаване на евентуалната им дейност след консултации със съответните институции.
    В края на дискусията преобладаващо бе мнението, че макар и с някои недостатъци е необходимо законопроектът за равните възможности на жените и мъжете да влезе на първо четене в пленарна зала, след което ще бъде преработен прецизно в съответствие с всички конкретни предложения на народните представители и институции.
    След приключване на дебатите заместник-председателят на комисията господин Милчев подложи на гласуване законопроекта за първо четене.
    Резултатът от гласуването е: "за" - 10 народни представители, "против" - няма, "въздържали се" - 5.
    Законопроектът се приема за първо четене.
    Комисията по правата на човека и вероизповеданията препоръчва на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за равните възможности на жените и мъжете".
    Становището е подписано от заместник-председателя на комисията господин Кирил Милчев. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Искам да поканя председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Адемов, за да представи становището на комисията. Него не го виждам.
    Госпожо Драганова, заповядайте, имате възможност да представите доклада на комисията по този законопроект.
    ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА:
    "На заседание, проведено на 27 септември 2001 г., Комисията по труда и социалната политика разгледа законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, № 154-01-11 от 18 юли 2001 г., внесено от Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Александър Праматарски.
    На заседанието присъстваха господин Асен Иванов от Дирекция "Европейска интеграция" при Министерството на труда и социалната политика, госпожа Румяна Кралева - изпълнителен директор в КНСБ, господин Атанас Бангачев - парламентарен секретар в Министерството на труда и социалната политика.
    От името на вносителите народният представител госпожа Росица Тоткова представи законопроекта. Тя подчерта, че задължението на България за осигуряване на равни права на мъжете и жените произтича както от вътрешното, така и от международното законодателство, което означава, че нашата страна има конкретни задължения да осигури равни права за мъжете и жените.
    Законопроектът е конструиран в няколко глави: "Общи положения", "Държавна политика в областта на равните възможности на жените и мъжете", "Равни възможности на жените и мъжете при упражняване на правото на труд", "Равни възможности на жените и мъжете при участие в политическия живот и управлението", "Равни възможности на жените и мъжете в образованието и обучението", "Преодоляване на отрицателни стереотипи относно ролите на жената и мъжа", "Обществен защитник за равните възможности на жените и мъжете", "Контрол", "Санкции и обезщетения" и др.
    В законопроекта е предвидено държавната политика за осигуряване на равни възможности на мъжете и жените да се разработва, координира и провежда от министъра на труда и социалната политика. Към него се създава национален съвет, който се състои от представители на държавата, представители на организациите на работодателите, на работниците и служителите и на неправителствените организации. Дейността се осъществява с помощта на администрация, чиято структура и функции се определят с правилник. Специален момент в законопроекта е създаването на независим орган - обществен защитник за равните възможности на мъжете и жените, който следи за осъществяването на равните възможности на жените и мъжете, за преустановяване накърняване на права и възстановяване на причинени вреди.
    Държавните органи и органите на местното самоуправление провеждат политиката на равни възможности на жените и мъжете в рамките на своите правомощия в сътрудничество с национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите и с неправителствените организации. С решение на общинските съвети се създават обществени съвети, които упражняват контрол по изпълнението на закона. Според проектозакона на Националния статистически институт се възлага статистическата дейност, свързана с равенството на жените и мъжете.
    Регламентирани са правата, задълженията и отговорностите на работодателите и на работещите за равен достъп до свободни работни места при заплащане на труда, условията на труд, при сключване на колективни и индивидуални трудови договори. Предвижда се задължението на работодател с над 20 души работници и служители след консултации да определи с писмена заповед длъжностно лице за равните възможности, като неговите функции и задачи се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.
    Макар че в много от действащите закони са включени текстове, недопускащи дискриминация на половете, с този законопроект се прави крачка напред в реализирането на конкретни норми за осигуряване на равните възможности на мъжете и жените.

    След представяне на законопроекта бяха проведени разисквания. Бе изяснено, че ООН отчита въпросите, свързани с равенството между половете, от изключителна значимост в обществото. Това равенство, извън общия контекст на дискриминацията по всички останали признаци, се обособява като отделна разпоредба в Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН, ратифицирани от Република България и други.
    Бяха изразени становища, че още в самото заглавие на проектозакона се съдържа идеята, че жените нямат равни права с мъжете в България, че имаме изпреварващо законодателство по равните права на жените и мъжете не само в Конституцията на Република България, но и почти във всички български закони. Бяха изразени опасения, че разглежданият законопроект в този му вид може да инициира проблеми по равните права. Спорове породиха различията на понятията "възможности" и "права", което предизвика поредица от неточности. При подробното посочване на конкретните случаи може на практика да бъдат пропуснати онези, които не са намерили място в законопроекта.
    Проектът на закон би могъл да доведе до признаване, че съществува първоначална полова дискриминация в страната, която трябва да бъде ограничена. Що се отнася до това, че с този законопроект се обсъждат обществени отношения, свързани с пряката и непряката дискриминация, основана на пол, и с насърчаването на равните възможности на жените и мъжете във всички сфери на обществения живот, бе отбелязано противоречие с чл. 2, където се казва, че "Законът не се прилага за личните отношения между жените и мъжете, както и в отношенията, свързани с изпълнението на каноните, догмите и установените положения на религиозните общности."
    Обществените отношения не са само между институциите, те са субектите, обществените отношения са и в сферата на цитираните по-горе отношения в чл. 2, които се поставят извън сферата на обсег на законопроекта в обществения живот.
    Не е изяснено поради какви причини Министерството на труда и социалната политика се определя като координираща структура и по този закон. По въвеждането на институцията на обществен защитник възниква въпросът относно стесняване обсега на защитата на гражданските права на този вид гражданска институция.
    Относно изграждането на Национален съвет в проектозакона бе отбелязано, че са налице и други институции в България, които се занимават с тази проблематика - Националният съвет за тристранно сътрудничество, Икономическият и социален съвет, Надзорният съвет на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната служба по заетостта и други, в които също се решават проблеми по равните права. Бяха изразени съмнения относно реалната приложимост на текста, който регламентира при равни възможности в държавни и общински институции да се осигури поне 40 на сто достъп на жените до съответните служби и дейности.
    След приключване на разискванията бе обобщено, че наличието на Закон за равните права не е прецедент в европейската правна уредба. По принцип всички членове на комисията подкрепят целта на законопроекта за нормативно регламентиране на въпросите, относно равните права на жените и мъжете. Бе изразена необходимостта от известно подобрение на законопроекта, най-малкото защото определени дефиниции в Европейския съюз са претърпели важни промени по времето на дейност на работната група, подготвила проекта. Би трябвало проектът на един такъв закон да бъде в пълно съответствие с изискванията на международните и европейските документи, стандарти и терминология. Това би могло и трябва да се реализира и чрез продължаване процесите на синхронизиране на националното ни законодателство с европейското по посока въвеждане на равните права на жените и мъжете.
    След проведено гласуване и резултати: "за" - 2 гласа, "против" - 5 гласа, и "въздържали се" - 3 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване законопроект за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Арабаджиев и Александър Праматарски."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Драганова.
    Последният доклад по този законопроект е на Комисията по европейска интеграция.
    Понеже не виждам председателя на комисията - господин Даниел Вълчев, докладът ще бъде представен от заместник-председателя на тази комисия.
    Господин Еюп, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря Ви, господин председател.

    "ДОКЛАД
    на Комисията по европейска интеграция относно проект
    на Закон за равните възможности на жените и мъжете,
    № 154-01-11 от 18.07.2001 г., внесен от Анастасия Мозер,
    Екатерина Михайлова, Димитър Арабаджиев и
    Александър Праматарски и предстоящ за първо четене

    На заседание, проведено на 17 октомври 2001 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, внесен от народните представители Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Арабаджиев и Александър Праматарски.
    На обсъждането на законопроекта присъстваха директорът и експерти от дирекция "Европейска интеграция" към Народното събрание.
    Законопроектът за равните възможности на жените и мъжете е първият антидискриминационен закон у нас.
    Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС за 2001 г. предвижда чрез приемането на такъв закон в българското законодателство да бъдат транспонирани следните актове на Европейската общност - Директива 75/117/ЕИО, Директива 97/80/ЕО, Директива 76/207/ЕИО, Директива 86/378/ЕС, Директива 79/07/ЕС, Директива 86/316/ЕС. Разпоредбите на законопроекта са съобразени с проекта за изменение на Директива 76/201/ЕИО - (СОМ (2001) 321 final).
    Директива 75/117/ЕИО за сближаване на законодателствата на страните-членки относно прилагането на принципа за равенство в заплащането на труда на мъжете и жените урежда премахването на всякаква дискриминация, основана на пол, по отношение на условията на труд и изисква равно заплащане за равен труд или за труд с еднаква стойност.
    В предложения законопроект са възприети провъзгласения от Директивата принцип на равно заплащане и изискването за прилагането на еднакви критерии при определяне на възнагражденията на мъжете и жените (чл. 20, ал. 1, 3 и 4). Предвидена е възможността на всеки трудещ се, чиито права по закона са засегнати, да предяви своите претенции по съдебен ред (чл. 62, 61). Регламентирано е обявяването за недействителни на индивидуални и колективни трудови договори, противоречащи на разпоредбите за равните възможности. Уредена е и хипотезата, при която само отделни клаузи се обявяват за недействителни (чл. 14, ал. 2, 3 и 4). Постановена е забрана за работодателя да налага дисциплинарни наказания по отношение на работник и служител, предприел действия поради нарушение на правата му, произтичащи от този закон (чл. 29). Предвидено е задължение работодателят да поставя на достъпно място разпоредбите, които се отнасят до равните възможности на мъжете и жените - закона, колективен трудов договор, вътрешни актове (чл. 27).
    Директива 97/80/ЕО регламентира тежестта на доказване в случаите на дискриминация, основана на пол. Основна цел е да осигури по-ефективно прилагане на мерките за еднакво третиране на мъжете и жените и да даде възможност на всеки засегнат от неприлагане на принципа на еднакво третиране да се защити по съдебен ред.

    Предложеният законопроект отразява една съществена част от разпоредбите на горепосочената директива. Постановена е забрана за пряка и непряка дискриминация, основана на пол. Провъзгласено е правилото за носене на тежестта на доказването при спор относно права, произтичащи от Закона за равните възможности, когато от изложените от ищеца факти може да се предположи наличие на дискриминация. В такива случаи отговорността да докаже липсата на дискриминация се прехвърля върху ответника.
    Предложеният законопроект транспонира действащата Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа за равенството в третирането на мъжете и жените по отношение на заетостта, професионалното обучение и развитие и условията на труд, както и значителна част от предложението на Европейската комисия за изменение на Директивата. Изменението й се налага с оглед развитието на Договора за ЕС след Договора от Амстердам за съответствие между актовете от вторичното законодателство в областта на равното третиране. Предложеният законопроект ще използва дадените в (СОМ (2001) 321 final) дефиниции на понятията "пряка дискриминация", "непряка дискриминация" и "сексуален тормоз". Установена е забрана за пряка и непряка дискриминация и сексуалният тормоз е обявен за дискриминация.
    В законопроекта е отразено и решението за недопускане на дискриминация, основана на пол, както в публичния, така и в частния сектор (чл. 13, 16, 18). В съответствие с Директивата е постановено, че специалните мерки за закрила на жените при бременност и майчинство не представляват форма на дискриминация. Възприето е и изискването всички нормативни актове да осигуряват спазване на принципа за равенство, както и за отмяна на тези клаузи или договори, които му противоречат (чл. 30, ал. 1, чл. 14).
    Законопроектът за равните възможности на жените и мъжете предвижда и възможност за лицето, чиито права са нарушени, да предяви своите претенции по съдебен ред (чл. 58, ал. 6, чл. 61, ал. 1 и 2). Документът (СОМ (2001) 321 final) предвижда компенсиране на загубите и вредите на пострадалото лице - разпоредба, която е включена и в законопроекта (чл. 60). В съответствие с Директивата е предвидена и закрила за лицата, предприели съдебни и други действия в защита на своите права (чл. 26, ал. 3 и 4, чл. 29, чл. 37, ал. 3 и 4).
    В съответствие с документа (СОМ (2001) 321 final) законопроектът в глава седма урежда фигурата на обществения защитник, който е независим орган и следи за осъществяването на равните възможности на жените и мъжете, за преустановяване нарушаването на правата и за възстановяването на причинените вреди (чл. 6).
    Възприета е разпоредбата, предвиждаща да бъдат определени наказания за неспазването на принципа за равните възможности (чл. 58, 59, 69).
    Комисията по европейска интеграция с единодушие прие становище, че предложеният проект за Закон за равните възможности на жените и мъжете е в съответствие със 75/117/ЕИО, Директива 97/80/ЕО, Директива 76/207/ЕИО и (СОМ (2001) 321 final).
    С оглед гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да предложи разглеждането на проект за Закон за равните възможности на жените и мъжете № 154-01-11 на първо четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Еюп.
    От името на вносителите заповядайте, госпожо Мозер, за да представите законопроекта.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че най-после този законопроект е успял да се добере до пленарната зала, за което благодаря. Но искам също така да спомена, че законопроектът беше разгледан и в Комисията по въпросите на гражданското общество, оглавявана от господин Кошлуков през миналата седмица. Въпреки че той досега не е внесъл становището, то беше благоприятно. Госпожа Калканова е тук, тя беше там и знае, че становището на комисията при гласуването беше благоприятно. Знам, че не е дадено, но искам да кажа това, защото знам, че то ще дойде. Аз бях там, когато се гласуваше, освен ако нещо стане междувременно, в което много се съмнявам. Искам да спомена, че има още едно благоприятно становище по отношение на този законопроект в общите му линии.
    Искам също още в началото да спомена, че този законопроект вярно, е бил изготвен по време на предишната администрация, но той беше изготвен с участието на международни институции и организации като UNDP и неправителствени организации, занимаващи се с този проблем. Стремежът беше да се изготви нещо непартийно, а напротив, съвсем обективно и полезно.
    За мен този законопроект, както е събран в тази малка книжка, е много важен знак, който България ще даде по отношение на защитата на правата и на мъжете, и на жените. Пак искам да спомена, че само България и Сърбия засега нямат такива закони. Всички други европейски и кандидатки за Европейския съюз страни са изготвили такива законопроекти, които вече са били приети. Затова нека не изоставаме в това отношение.
    Аз нямам амбицията, че този малък законопроект, който е предложен, може да изчерпи въпроса за равните възможности. Разбира се, много от нещата ще бъдат уредени в други части на нашето законодателство, както е с всички закони. Само този, който не е работил с тази материя, не знае колко свързани са всички предложения с различните наши ведомства и това няма да се изчерпи само с предложеното тук. Но това е събрана на едно място и философията, и предложенията за законодателство и аз смятам, че това е много важно.
    Искам да спомена и това, което каза госпожа Марта Руедас - постоянен координатор на ООН тук, в България, по време на кръглата маса: че този въпрос, законодателството за равнопоставеността между жените и мъжете има и социална, и гражданска насоченост и това е съвсем нормално. И че един такъв закон е от интерес, важен е за националния интерес на България и е въпрос за спомагане на националното развитие.
    Още в началото искам да кажа: нека не се забравя, че това е Закон за равните възможности и на мъжете, и на жените. Оказва се, че например в Латвия повечето жалби са подадени от мъже, а не от жени във връзка със закона, който те са приели, така че нека да не разглеждаме въпроса едностранчиво и да смятаме, че ако приемем такъв закон, значи, че признаваме, че в България има дискриминация спрямо жените, мъжете или каквото и да е. Това не е духът на закона. Той е правозащитен, както виждате. Водещата Комисия е за правата на човека и това е нещо много важно.
    Ние казваме, че това е антидискриминационен закон. Доста се говори и ще отговоря на някои от възраженията, че фактически жените не са малцинство. Общо взето все говорим за жените, когато се мисли за този закон, но жените не са малцинство, а са малцинство на работата и в някои други отношения. Затова тук не става въпрос точно за един антидискриминационен закон, а за един закон, който ще ни помогне да се съобразим законодателно с актовете и на Европейския съюз. И в това отношение мисля, че има смисъл и доста сериозни основания това да бъде направено предвид нашата предприсъединителна политика, защото вие знаете, че тази тенденция в Европейския съюз върви доста усилено. Вие знаете, че там има предложена квота за депутатите в Европейския съюз и по този въпрос - за тези 40 на сто, за които говореха в някои от забележките, може би това засега е малко амбициозно, но това трябва да бъде цел за нас и ние трябва да я преследваме сериозно.
    Проектът е съобразен с изискванията на международните актове. Дирекция "Правата на човека" към Министерството на външните работи излезе с положително становище за законопроекта, твърдейки (това, което чухме), че той се съобразява с всички международни изисквания. Те имат някои малки забележки, но затова има първо и второ четене. Надявам се, че много от нещата и възраженията, които се изложиха, ще могат да бъдат включени в окончателния текст, но без да се променя духът на този закон. Далеч съм от мисълта да твърдя, че в България, която е една от страните, където висшето образование е било достъпно за жените много рано (а това прави чест на нашата държава), някой подценява и омаловажава жените. Напротив, точно обратното. Но нека си признаем, че в нашето общество все още няма необходимото отношение, защото има феминизация на бедността според изследванията, с които и аз съм се занимавала, има феминизация на безработицата, има неравенство в заплащанията, както се споменава. Тези неща трябва да бъдат уредени. Трябва да има отделно законодателство, независимо от Конституцията. Ако става въпрос само за Конституцията, ако тя изчерпва всичко, тогава ние нямаме нужда от законодателство. Конституцията е основен закон. Ние сме подписали Конвенцията за правата на човека, но тя трябва да се подкрепи с допълнителни законодателни документи, за да може да се превърне в действителност и да има кой да следи за нейното спазване.
    Беше споменато, че проектът се състои от четири части: общи положения, права и задължения, преодоляване на отрицателните стереотипи относно ролите на жената и мъжа и контрол, санкции и обезщетения.
    Беше споменато и за стереотипите, на които много държа. Ненапразно и Министерството на образованието и науката (не само Министерството на труда и социалните грижи) е включено във ведомствата, които трябва да се занимават с учебните помагала, с отношението и с речника, който употребяваме, защото в него много често има такива забележки, които определено подценяват жените. Доста съм чувствителна на тази тема, след като доста дълго време съм се занимавала с тези проблеми. Дори съм обръщала внимание на такива изрази като мъжко момче, мъжка работа, свършил го по мъжки. Такива забележки в днешно време не могат да се употребяват, защото както мъжете, така и жените във всяко отношение трябва да бъдат поставени на едно и също ниво. (Обръща се към председателстващите) Така ли е, господин Сендов?
    Тук бяха споменати много от нещата. Затова ще ги прескоча. Ще се спра на въпроса за омбудсмана. Там има този дебат - дали да бъде един за България или няколко. Напоследък имаше доста връзки с омбудсмани или обществени защитници в други страни. Например в Чехия са четири. Както виждате, не е необходимо да бъде само един. Това, което ние предлагаме и което за първи път е нещо ново, е, че този обществен защитник ще има право да проверява не само държавните, но и частните предприятия, което е много важно, за да могат да се направят необходимите проверки.
    Това, което се спомена досега, не е малко. Надявам се, че вие ще се отнесете с разбиране към необходимостта България да даде един ясен сигнал за това да има един законопроект, който говори сам по себе си, без да се препращаме до 150 други законодателни документи. Това е нещо много важно за мен.
    Пак ще спомена изказването на госпожа Руедас, която казва, че по целия свят нивото на корупцията в държавното управление е по-ниско там, където жените имат по-големи права и играят по-значима роля в обществения живот. Фирмите, които принадлежат на жени или са ръководени от тях, извършват по-малко неправомерни плащания на държавни служители, отколкото фирмите, чиито собственици са мъже. Изследване в 63 страни е установило, че увеличеният достъп на жените до образованието е бил най-значителният фактор с принос от 43 на сто към спада на недохранването в периода 1970 - 1995 г. Не по-малко значение от образованието имат и доходите на жените. Изследванията показват, че когато доходите се харчат от майките, те имат четири пъти по-благотворно влияние върху изхранването на децата, отколкото в противния случай. Това са малко от сведенията, които са на разположение на тези, които искат да се запознаят по-основно с този въпрос.
    Надявам се, че вие като хора с европейско мислене си давате или ще си дадете сметка колко важен е този законопроект.
    Искам да благодаря, че след неговото злополучно начало, когато беше безцеремонно отхвърлен, явно се е стигнало до заключението, че влизането ни в Европейския съюз е свързано с този малък законопроект, който се надявам, че ще получи вашата подкрепа. Надявам се на едни сериозни разисквания и допълнения. Ние сме готови да ги изслушаме и да приемем това, което ще бъде от полза за всички. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
    Уважаеми народни представители, имате думата за дискусия по внесения законопроект.
    Заповядайте, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да призова всички в тази зала да проявят висока култура и демократичен дух, като подкрепят законопроекта на първо четене.
    Няма да припомням, че в световната литература и в поезията са лансирани много текстове, с които се подчертава тезата, че отношението към жената в едно общество характеризира степента на неговото развитие.
    Искам да приведа два по-рационални аргумента в подкрепа на моя призив.
    На първо място, това е желанието ни да хармонизираме нашето законодателство с европейското. В европейското законодателство и във всички развити страни в момента има ясно и точно законодателство, осигуряващо равнопоставеност на мъжете и жените. Ако искаме наистина да хармонизираме нашето законодателство, а не следваме празните лозунги от 50-те години, в които живяхме с фалшиви тези, неподкрепени с реални дейности, ние наистина ще направим такъв закон, защото за съжаление нашето законодателство в момента, управленските практики и държавната политика страдат от сериозни недостатъци.
    Аз съм председател на една женска неправителствена организация и трябва да ви кажа, че през последните години жените в България създадоха много неправителствени организации, работят изключително активно в тази област, познават прецизно както текстовете на Конституцията, така и текстовете на редица закони, но законодателството ни категорично страда от системност, от яснота, от липса на практически инструменти за реална защита на правата на жените. Затова този сериозен пропуск задължително трябва да бъде преодолян.
    Законът, който се предлага, решава до голяма степен тези въпроси. Това, че има определени терминологични пропуски, съвсем не може да бъде аргумент законът да бъде отхвърлен. И аз се учудвам, че председател на женска партия може да защитава такава теза.
    Уважаеми колежки, това, че съдбата ни е подхвърлила на вълната на успеха и в момента около 20 на сто от членовете на Народното събрание са жени съвсем не означава, че проблемът за равнопоставеността на мъжете и жените в страната е решен. Не смятайте, че успехът, който сме постигнали, гарантира равнопоставеност на жените в България. Повече от 50 на сто от населението на България са жени и те за съжаление нямат ясна защита чрез нашето законодателство на своите права. Този закон е абсолютно необходим.
    И аз още веднъж ви призовавам да подкрепите закона на първо четене. А всички проблеми, които съществуват в неговите текстове в момента, с добра воля могат да бъдат подобрени между първо и второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Господин Ляков, заповядайте, имате думата.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато разглеждаме този законопроект, не би трябвало да изпадаме в един уклон, че това е законопроект, който по някакъв начин с текстовете, които са предложени, трябва да защити единствено жените и тяхното неравностойно положение в обществото. Вие знаете, че има много сериозна научна теза за това, че не жените, а мъжете са слабият пол в съвременното цивилизовано общество, защото жените се оказват много по-адаптивни към променящите се динамични условия на съвременната цивилизация. Затова законопроектът трябва да се разглежда действително като една гаранция, че в обществото по никакъв начин, независимо в каква сфера, няма да се допуска полова дискриминация.
    Затова нека да разгледаме законопроекта от тази гледна точка, че той ще дава такива равни възможности, особено в четирите области, които са изброени и които бяха споменати от госпожа Мозер. В законопроекта доста детайлно е развита темата за всички нарушения, които се допускат и как да бъдат предотвратени в икономиката, трудовоправните отношения, които засягат участието на мъжете и жените в различни структури - частни или държавни, също така в обучението и образованието, в управлението и политиката и отрицателните стереотипи.
    Много важно е създаването на този консултативен орган, за да може чрез него в обществото да бъдат изпращани ясни индикации, послания за това, че и мъжете, и жените, независимо от това къде ще се състезават, какво участие ще взимат в политиката, управлението, как ще се обучават, какви възможности ще имат на работното си място, не трябва да бъде допускана полова дискриминация.
    Според мен има нужда от по-детайлно разработване на раздела за образованието и обучението, който е доста кратък, а тази сфера има изключително важно значение, защото ако не искаме да има някакви рецидиви и да се случват такива неприятни неща в отношението към мъжете и жените, това отношение трябва да бъде заложено още при образованието на младите поколения. Когато те са възпитани така, след това, заставайки на определени длъжности, когато могат да вземат решения, те няма да допускат по никакъв начин да бъде нарушено правото на равна възможност на мъжа и на жената.
    Също така е спорен въпросът за обществения защитник. Знаете, че има три законопроекта за омбудсмана, който според мен като обществена фигура е по-скоро посредник, а не защитник. И ако в законопроекта остане това описание, което е дадено в момента, а то повтаря всъщност функциите на омбудсмана, тази част от законопроекта според мен трябва да бъде променена и изчистена, защото е възможно един от заместниците на омбудсмана, когато Народното събрание приеме този законопроект, да се занимава и да наблюдава и това дали в България се нарушават равните възможности на мъжете и жените. А не да се създава отделна институция обществен защитник, която да се занимава с това. Ако обаче вносителите или Народното събрание реши, то тогава тези функции трябва да бъдат много по-детайлно описани и доста по-различни от това, което се предвижда в законопроекта за омбудсмана. Това са два варианта, които трябва да бъдат много добре очертани и при приемането на един обобщен законопроект за омбудсмана, което неизбежно ще стане, да се реши дали той ще наблюдава и равните възможности или ще създадем някаква друга институция, която специално ще се занимава с тази сфера.
    Искам да обърна особено внимание също на равното участие на мъжете и жените в управлението и политиката. Това също е област, където в законопроекта е написано доста малко, по-скоро като пожелание към политическите партии и към участието на мъжете и жените в държавните структури. Знаете, че засега има преобладаващо мъжко участие, макар че това започва да се променя. Свидетелство дават и политическите партии. Вие знаете, че наскоро на Националната конференция на СДС кандидати за поста лидер бяха две жени. И това е още едно доказателство, че ние сме въвели поне в нашата партия и спазваме този закон за равните възможности на мъжете и жените, преди още той да бъде приет.
    Мисля, че законопроектът е изключително важен за духовното здраве на обществото, затова нито мъжът, нито жената, независимо къде попадат още от началните си стъпки, които те предприемат, започвайки от училище, университет или колеж, след това, попадайки на работно място в предприятие - държавно или частно, в администрацията, никога и по никакъв начин да не усещат, че към тях има някакво отношение на основата на пола им и че те не могат да използват възможностите, които имат, своите професионални качества само заради това, че са от единия или от другия пол.
    И пак повтарям, нека да бъде ясно, че този законопроект се отнася както за жените, така и за мъжете. Защото полова дискриминация в тези изброени области се упражнява и по отношение на мъжете. Даже ще ви дам и един пример, който госпожа Мозер не цитира. В една от прибалтийските републики, където вече съществува институцията омбудсман, който разглежда такива оплаквания, една трета от оплакванията са от мъже. А, каза ли ви го? Добре, аз не съм чул.
    Така че, уважаеми колеги, призовавам ви да подкрепите този законопроект и се надявам, че след това всички заедно ще съумеем, давайки и личен пример с участието си както в парламента, така и в политическия живот, този принцип на равни възможности да защитаваме по всякакъв начин. Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ляков.
    Господин Тошев, заповядайте.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми народни представители, аз съм много доволен, че днес Народното събрание се занимава с такава тематика, тъй като тя показва и степента на развитие на нашето общество - тематиката, която ни вълнува, за разлика от някои съседни страни, които се занимават със съвсем друг тип проблеми, като спазване на примирие, прекратяване на огъня и т.н. Това показва, че българското общество наистина е достойно да се присъедини към голямото семейство на европейските народи. Първата точка, на която бих искал да се спра, е, че предложеният законопроект е изработен в изминалите месеци от правителствени, неправителствени експерти и експерти на международни организации, между които и експерти на Международната организация на труда и на ООН. Смятам, че този законопроект получи добра оценка от международните организации още по времето на своето изработване. Така например имаме положително становище от Европейския съюз, експертите на Съвета на Европа дори предложиха този законопроект да бъде използван като модел за страните на Югоизточна Европа.
    Съвсем наскоро организирахме съвместен семинар с ООН и с Международната организация на труда, които също категорично изразиха задоволството си от това, че такъв законопроект е внесен в Народното събрание. Между другото, тук беше казано, че от съседните ни страни само България и Сърбия нямат институции, които се занимават с въпросите на равните шансове между мъжете и жените. Но за Сърбия аз бих искал да подчертая, че не е съвсем така, тъй като в една от нейните провинции, във Войводина, има такава институция и такъв механизъм.
    Проблемите на равните възможности в нашето общество не са така силно изявени, но те съществуват. Тук имам една справка например за заплатите в икономиката по отрасли и никъде, в нито един отрасъл заплатите на жените средно не се изравняват с тези на мъжете, а общо за икономиката жените имат 89,7 процента от средната заплата за разлика от мъжете, които имат 111,1%. Това показва, че наистина има стереотипи, нагласи, народопсихология, ако искате, които правят така че приносът на жените в тяхната работа се подценява.
    Освен това, особено в частния сектор има случаи, когато се избягва наемането на работа на жени, тъй като има опасения у собствениците, че те могат да излязат по майчинство, да имат деца и да излязат за няколко месеца в отпуск или за повече време, могат да ползват болнични след това поради заболяване на децата им. Така че работодателите избягват в този случай наемането на жени на работа, което също беше показано в доклади на профсъюзите. Да не говорим за това, че някои работодатели изискват снимки на кандидатките-жени, което не е изискване за кандидатите-мъже. Това също е един вид дискриминация, което не трябва да се прави.
    Доколкото проблемите с образованието и възпитанието могат да се решават с програми, с някакви проекти, другите проблеми, свързани с неравенството в социалната сфера, би трябвало да се решават чрез кодификация, чрез отделен закон. Тук е нужно да се подчертае необходимостта от отделен закон, тъй като тази тематика според мен не е подходящо да се включва в общия закон срещу дискриминацията. Тук не става въпрос за случаи на дискриминация в смисъла, в който това ще се опише в закона срещу проявите на дискриминация, тъй като жените, както се казва, не са малцинствена група. Освен това практиката ще бъде различна, когато се касае за малцинствени групи и за този специфичен случай.
    Бих искал да подчертая също, че този въпрос се следи от Европейския съюз, който в последния си доклад за България за 2001 г. казва следното: "Голямата част от постиженията в областта на равното третиране на жените и мъжете не е транспонирана и фактът, че това транспониране се извършва твърде бавно представлява основание за загриженост." И по-нататък се казва: "Не се отбелязва напредък в областта на приемането на подробно и ефективно антидискриминационно законодателство. Необходими са по-нататъшни усилия, за да се осигури съответствие с достиженията на общността в областта на недискриминацията съгласно чл. 13 от Договора за създаване на Европейската общност."
    Също така в заключителните коментари и препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените към българското правителство има един текст, в който се препоръчва на правителството да даде предимство на създаването на стабилен и ефективен национален механизъм за подобряване на статуса на жените в България, осигурен със съответните финансови и човешки ресурси. Текстът, разбира се, е по-дълъг и няма да го цитирам в момента.
    Законът, който е внесен тук, не покрива всички въпроси, свързани с равнопоставеността, тъй като част от тях имат частно правен характер и би трябвало да се решат при приемането на нов Семеен кодекс. Всъщност не смятам изобщо за уместно да се намесваме в религиозни въпроси чрез законодателството, тъй като това ще бъде и нарушение на чл. 13 от Конституцията.
    Що се отнася до опасенията, че създаването на Национален съвет по въпросите за равните шансове между мъжете и жените ще изисква специални средства, тъй като се предлага той да е от 20 души, бих искал да възразя, че този съвет ще бъде междуведомствен и хората, които участват в него, ще получават заплатите си от съответните министерства и институции, където те работят.
    И последният въпрос е за това следва ли да има отделен омбудсман за равните възможности или омбудсманът, който предстои да създадем, следвайки дискусията по трите внесените законопроекта, които разглеждаме и в момента, може да реши този въпрос. Спецификата е, че омбудсманът за равните възможности ще следи процесите и в частния сектор, докато това би било съвсем неуместно за общия омбудсман, който има за цел да следи действията на държавата администрация и неговите доклади да дадат възможност на парламента да подобрява работата на държавната администрация, така че да бъдат гарантирани правата на човека.
    С тези няколко думи бих искал да ви предложа да гласувате в подкрепа на този законопроект. Общото становище на три от четирите комисии, които го разглеждаха, е такова. И да удължим срока за второ четене с ваше съгласие максимално, така че Консултативният съвет по законодателство към Народното събрание да може да направи съответните предложения за подобряване на текстовете.
    Ползвам възможността да изразя благодарност на Консултативния съвет по законодателство и специално на проф. Цанкова за нейното участие в дебатите по тази тема във водещата комисия.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Господин Казак, заповядайте.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! В момента ние разглеждаме наистина един важен законопроект от гледна точка на съобразяване на нашето законодателство с достиженията на правото на Европейския съюз, а именно законопроекта за равните възможности на жените и мъжете. Казах важен, защото в няколко по ред вече редовни доклада на Европейската комисия този проблем се поставяше, а именно че в България липсва ефективен механизъм за гарантиране и защита на равните възможности както на жените и мъжете, така и цялостно антидискриминационно законодателство, което да бъде в съответствие с последните достижения на правото на Европейския съюз.
    Във връзка с това беше изработен и този законопроект. Аз се радвам, че беше признато, че този законопроект беше разработен навремето от междуведомствена група под ръководството на Министерството на труда и социалната политика по време на предишното правителство, като бяха направени доста усилия изработването му да се ускори за сметка на забавянето на един цялостен закон или отделен закон за дискриминацията на етническа основа.
    Тогава сред управляващите среди имаше абсолютно нежелание да се приеме подобно законодателство, въпреки наличните и тогава забележки към нашето правителство, че не изпълнява ангажиментите си и не съобразява законодателството в областта на антидискриминационното законодателство. Тогава се изказаха дори становища, че в България няма дискриминация, че е достатъчно, че в Конституцията на Република България има член, който казва, че е недопустима дискриминация, основана на пол, възраст, етническа принадлежност, вероизповедание и т.н., и т.н., и че след като това е посочено в Конституцията, няма нужда от приемането на специално законодателство. След това се прецени, че все пак в България няма етническа дискриминация, но има дискриминация на полов признак и затова се ускори изработването на този законопроект. След това обаче, незнайно защо, придвижването на този законопроект до пленарна зала и приемането му от Тридесет и осмото Народно събрание беше забавено. Именно, защото проблемите, свързани със съобразяването му с други норми на нашето вътрешно законодателство, продължават да съществуват.
    Никой не оспорва, че такива проблеми има. В България има дискриминация и на етническа основа, и на полов признак, и т.н. Аз не мога да се съглася, че този законопроект не бил антидискриминационен закон. Тук чух и от господин Ляков, който потвърди, че това е един антидискриминационен закон по един от признаците, който се посочва и в Конституцията на България, а именно по полов признак. Така че той да се поставя като някакъв законопроект, който има някакво предимство или някаква по-голяма важност от друг законопроект, например за дискриминация на друга основа, аз не намирам това за основателно.
    Именно, съобразявайки се с тези аргументи, искам да посоча на уважаемите народни представители, че в законодателната програма на българското правителство е предвидено изработването и приемането на един цялостен антидискриминационен закон, който изцяло да въведе съответните достижения на правото на Европейския съюз в тази област, включително равните възможности на жените и мъжете и дискриминацията по другите признаци. Създадена е междуведомствена работна група, в рамките на работна група по глава тринадесета "Социална политика", която има за задача изработването на такъв законопроект.
    Съобразявайки се с тези забележки, които бяха казани от господин Лъчезар Тошев и от господин Ляков, а именно, че не можем да решаваме на парче проблеми с дискриминацията в България, от една страна, а от друга - проблемите, свързани със специалния надзорен или контролиращ орган, който ще контролира спазването му и ще санкционира неговото нарушаване. Вече бяха поставени проблемите, свързани със съобразяването на закона със законопроектите за омбудсмана, които вече са внесени в Народното събрание.
    Затова има становище този законопроект, общият законопроект за предотвратяване на дискриминацията, да създаде един специализиран орган, който да се занимава изключително и само с проблемите на дискриминацията, отделно от институцията Омбудсман, който има съвсем други функции. Както знаем, омбудсманът ще защитава гражданите в техните отношения с държавната администрация, докато този орган - може би той ще се нарече комисия за равенство или антидискриминационна комисия - ще се занимава изключително и само с проблемите, свързани с дискриминацията по всички признаци, включително и по полов признак. Тази комисия ще има много по-широки правомощия, отколкото институцията Омбудсман. Мисля, че по този начин тя ще бъде много по-адекватна на очакванията, които има и българското общество, и Европейският съюз от ефективното прилагане на това законодателство, от тези достижения на Европейския съюз в българското законодателство.
    Не мога да се съглася също така, че този закон решава всички проблеми. Както вече беше посочено, има много проблеми, които той не решава или чието решаване не е изработено докрай. Не са прецизирани докрай разпоредбите. Затова аз предлагам на Народното събрание да се въздържи от приемането на този законопроект. Нека ние наистина да приемем един истински, цялостен законопроект против дискриминацията, изработен от тази междуведомствена група и приет от правителството, за да можем наистина да отговорим изцяло на критиките на Европейската комисия.
    Тук бяха прочетени отделни пасажи от последния редовен доклад на Европейската комисия. Господин Тошев ненапразно наблегна на факта, че там се изисква приемането на цялостно антидискриминационно законодателство, а не само на равните възможности на жените и мъжете. Това е основният проблем в България. Аз не виждам необходимостта ние да работим на парче, а нека поне веднъж да си изпипаме работата както трябва и да приемем един наистина работещ закон с един наистина работещ и ефективен орган, който ще контролира и санкционира неговото прилагане.
    Аз лично ще се въздържа от подкрепата на този законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
    Заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, действително внесеният законопроект е в изпълнение на изискванията за нашето присъединяване към Европейския съюз. Един законопроект, който в голяма степен се дискутира в различни среди в българската общественост и в българското общество.
    Мислех си отпреди малко да репликирам част от изказалите се колеги, защото когато говорим за равнопоставеността между половете в Република България в никакъв случай не трябва да внасяме политически привкус и политически елементи. Защото, ако някои от колегите са тук, в залата, за първи път, т.е. като народни представители, други колеги са били в други Народни събрания, а трети, мисля, че от началото на прехода следят именно какво става в равнопоставеността между жените и мъжете в Република България.
    И тъй като госпожа Манева каза, че трябва да проявим висока култура, когато дебатираме и когато приемаме законите, аз приемам да дебатираме действително културно. Но не бих приела подмятанията за това колко дискриминирани са били част от половете в Република България през 50-те години, тогава когато действително беше постигнато едно изравняване. И не искам да ви връщам към онези години, в които от тази трибуна видни демократки защитаваха една друга позиция. Аз мога да цитирам и Елка Константинова, аз мога да цитирам и Снежана Ботушарова, аз мога да цитирам още много други жени, които говореха какво е това жената да ходи да работи и да се приобщава. Тя трябва да си седи в къщи и да си гледа децата. Сега изведнъж ние виждаме една друга тенденция. Така че, ако ще дебатираме културно, да дебатираме културно в днешния ден и да не правим такива евтини подхвърляния, защото аз също съм председател на неправителствена организация. Аз знам какво е състоянието на жените в определен период от време и какви проблеми имат сега хората в България. Не само проблеми между половете, защото действително това е една необходима стъпка, пак подчертавам, един необходим закон, въпреки че пак с резерва.
    Ние така силово приехме миналата година един много необходим Закон за закрила на детето, но всички ние с вас разбираме, че децата в България са на кота нула и независимо че имаме закон, който уж е съобразен с правилата и с Конвенцията за защита на децата, децата ни са по-зле, отколкото бяха преди. И търсим начини и с Агенцията за децата, и със социалните служби, и с Министерството на труда и социалната политика, и всички ние с вас как да направим така, че отношението към децата да е друго.
    Така че, когато се подготвят законопроектите, нека те действително да бъдат работещи законопроекти, както каза колегата преди малко, законопроекти, които да дават своя принос.
    Има много неща в този законопроект, които подлежат на дискусия. Аз си спомням обсъжданията в неправителствените организации миналата година и участието на много неправителствени женски организации в подготовката на законопроекта. Спомням си различните дебати и различните лобита, създадени в предишния парламент. Също така си спомням, казах го и в нашата комисия, че същите тези женски лобита, когато дойде време да гласуваме промяната на Закона за изборите, точно тези женски лобита не подкрепиха квотното представяне на жените в политическите партии в листите.
    Колеги, нека да не забравяме какво сме говорили вчера, какво говорим днес и какво искаме да направим утре. Аз съм "за" такъв закон, пак подчертавам. Но искам принципно, толерантно и коректно да заставаме зад позициите на гражданите в Република България, било то мъже и жени. Аз казвам на първо място мъже, защото ние чудесно разбираме, че има феминизирани професии и правилно в закона е казано, че там, където на работните места има превес единият пол, трябва да се даде приоритет на другия, за да има баланс. Ние трябва да имаме предвид, че в нашата страна в момента в Търговище безработицата е 32 на сто, а в София е 4,5 на сто. Че това не е ли вид дискриминация в регионален мащаб? Ние трябва да кажем, примерно, че между възрастните и по-младите хора също има един голям дисбаланс. Тоест, въпросите за дискриминацията са нещо изключително деликатно и важно и не зависят единствено и само с уреждането на един закон или с един обществен защитник.
    Аз много внимателно съм запозната със закона, зная процеса на работа при разработването на закона и имам чувството, че този човек трябва да има една огромна администрация поне в правомощията, които му се дават, защото всички дискриминирани по полов път, независимо от това дали са мъже или жени, ще се обърнат към него.
    Другото, което в законопроекта трябва да бъде много прецизирано между двете четения, са подзаконовите актове. Има един правилник, който трябва да разработи Министерството на труда и социалната политика за Националния съвет за осъществяване на тази дейност, след това има един правилник за устройство на този национален съвет, след това има една наредба на Министерския съвет за условията и реда на разработването и т.н., не искам да ги изброявам всичките.
    Освен това, колеги, и в Комисията по труда и социалната политика много надълго и нашироко ние дебатирахме този национален съвет и това представителство, равнопоставено на различните институции, в който, забележете, неправителствените организации са само една четвърт, тоест, точно тези, които най-мощно могат да изразят позициите си. Да, работодателите трябва да отговарят за прилагането на закона. Да, синдикатите трябва да следят. Но неправителствените организации са тези, които няма да се притесняват силно, мощно, аргументирано и безпристрастно да защитават интересите на единия или другия пол.
    Нещо, което е много обезпокоително и което в крайна сметка не зависи от закона, за мен то звучи, нека не ми се сърдят колегите, много пожелателно - що се касае до образованието.
    Колеги, в чл. 35 се казва, че училищата и обществените институции са длъжни да осигурят равни възможности на всяко лице, независимо от неговия пол, достъп до образование или обучение и т.н., да не ги изброявам. Равни са. Еднакви са таксите. Таксите за обучение и за мъжете, и за жените са еднакви. Даже аз ще ви кажа нещо друго, което е сериозен проблем, това е вече въпрос на друг вид дискриминация или разслоение на обществото. В България има феминизация на неграмотността. Защото, когато едно семейство няма пари да плати обучението на своите две деца, то започва приоритетно да плаща таксата за обучение на мъжката рожба. Ние се връщаме към началото на предишния век, към началото на ХХ век.
    Така че тези текстове са само пожелателни. Реално в България никой не е ограничил правото на момичето или на момчето да отиде да се учи, а всъщност дискриминацията, разслоението и неравнопоставеността идва в резултат на икономически и други причини, които не са в резултат на уреждане точно на тази материя.
    По-нататък аз изцяло бих подкрепила и много ми е интересно как част от медиите ще се издържат, но има преодоляване на отрицателните стереотипи относно ролята на жените и мъжете в глава шеста относно рекламите, които се правят, обиждайки единия от двата пола, относно снимките, които се показват, обиждайки единия или другия пол, защото в момента и едното, и другото го има.
    За мен много важно е по-силното присъствие на неправителствените организации, защото въпросът за равнопоставеността на половете, за отношението на гражданите към половете започва от първия миг на раждането на детето. То започва от семейството. Какво от това, че в училище ще говорят, че момичетата и момчетата са равни, ако вкъщи една майка командва цялата къща и детето вижда, че майката е по-силна от таткото, или, обратното, таткото бие майката. Между другото, тук искам да кажа, че категорично не съм съгласна с равните възможности като заглавие и го казах. Това е закон за равнопоставеност. Защото всички вие, когато коментирахте, ако вземете стенограмата, ще видите, че става въпрос за равнопоставеност и вие казвате равнопоставеност. Равни възможности не ни е дала природата - и физиологически, и физически. Така че не можем да говорим за равни възможности. Защото, ако един мъж има физическата сила, жената може да има повече интелектуална сила или обратното. (Смях и реплики в залата.) Ето свидетелство, че това е въпрос не на закон, а на възпитание, на отношение, изграждано в семейството.
    Колеги, не бих се съгласила този обществен защитник, който ще го избере Народното събрание, цели шест години да бъде обществен защитник. Аз мисля, че между двете четения трябва много сериозно внимание да се обърне. И много символични критерии: виден юрист с висок морал. Моля ви се, дайте да сложим една голяма питанка до морала и да си изясним що за категория е това? При положение, че вчера сме говорили едно и сме гласували по един начин, а днес говорим друго и ще гласуваме по друг начин. И цели шест години! Ами, ако излезе на втората година, че не може да си върши работата, че не отговаря на условията, не може да се справи с дейността си?
    Виждате, че са положени усилия действително за едно добро начало, едно начало, обединило усилията на доста институции, едно начало, за което имаше и консултации, за което имаше отпуснати и доста средства по линия на Пакта за стабилност и т.н. Този законопроект, разбира се, заслужава да бъде разгледан от нас самите. Аз ще подкрепя този законопроект, независимо какво е становището на останалите колеги с всичките ми резерви. Тези резерви не съм ги казала днес в залата. Аз тези резерви съм ги казвала и преди това. Ако законопроектът остане в този вариант, пак ще отреагирам по същия начин. Предполагам, че и тези, които ще го изпълняват като законопроект, и тези, които ще са потърпевши или ще трябва да се съобразяват с него, също няма да се съгласят с много от нещата. Но между първо и второ четене, доколкото е възможно, разбира се, ще се опитам да внеса корекции и виждания, въпреки че законът явно има нужда от много сериозно коригиране. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    За реплика думата има господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги! Госпожо Масларова, това, за което Вие говорихте, се нарича равни способности. Когато хората имат равни способности...
    ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ, от място): Някои мъже и жени имат равни способности.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: ... Да, не трябва по някакъв начин, когато се прави избор, полът да играе роля за този избор. Равните възможности, които се осигуряват чрез този закон, дават възможност, независимо къде е съревнованието, в коя сфера е то, мъжът и жената да бъдат третирани по един и същи начин. Ние, разбира се, имаме различни способности, различна квалификация, различни умения. Затова според мен наименованието на закона е абсолютно правилно. Трябва да имат равни възможност мъжете и жените, мъжът и жената във всяка ситуация, във всяка обществена структура, при всеки избор. Това се отнася и за политическите партии.
    И затова, ако си спомняте дискусията, в която и Вие участвахте тогава, за т.нар. полови квоти в листите, тя не се прие, защото по изкуствен начин установяваше една дискриминация и даваше някакъв процент, който не можеше просто така да бъде закован и изпълнен, след като примерно в една листа участието на мъжете и жените трябва да се определя не от това дали предварително сме заковали колко да бъдат, а от това колко качествени мъже или жени могат да бъдат кандидати в тази листа. Те могат да бъдат и 50:50, могат да бъдат 80:20. И въпросът е в една организация, в една структура да има този дух и това разбиране, че по никакъв начин хората не трябва да бъдат или оценявани, или пренебрегвани по полов признак. За това става дума. А иначе хората имат различни способности, но трябва да имат равни възможности. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Госпожо Манева, заповядайте за втора реплика.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо Масларова, ако тази равнопоставеност, за която Вие твърдите, че е била постигната през въпросните 50 години, за които аз намекнах и Вие ме упрекнахте в неоснователен политически привкус в изказването ми, ние днес нямаше да дебатираме тази тема. Защото нищо в законодателството през изминалите 12 години не е помръднало на йота от постановките на законодателството в тази сфера, което се прилагаше през онези години.
    И аз съм една от жените, които са се сблъсквали с формалността на тези лозунги и с практиката, която е дискриминирала жените. В много области, в много професии имаше квоти, които толерираха мъжете. Имаше неписани правила, когато в определени сфери - в научната или къде ли не, просто не можеше да се кандидатства. Знаеше се предварително, че каузата е загубена, ако една жена кандидатства за това място. И нямаше никакъв механизъм, чрез който жената можеше да се защити. Това е само един конкретен случай.
    А истината е, че нашето законодателство в момента има само общи, обтекаеми норми, няма никаква практика в тази област, няма ясни регламенти, няма процедури, няма органи, изобщо няма ясна политика. И аз мисля, че когато човек има демократични убеждения и демократично мислене просто не може да не подкрепи този закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    За още една реплика има думата господин Костов.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги, предизвикан бях да направя реплика от гледна точка на това, че почувствах как по един абсолютно непартизански проблем се изложиха партизански съображения. (Оживление.) Искам да кажа, че българският народ, бидейки по-умен от всички нас, е решил въпроса още преди 150 години - по време на българското Възраждане, защото в нашата народопсихология никога не е съществувал този въпрос с тази сила, с която съществува в някои други държави. Смятам, че ние разисквахме по един въпрос толкова дълго и толкова много, ние сега по този въпрос отиваме към Европа, а аз лично съм убеден, че ние сме ги изпреварили още по време на българското Възраждане, а и до момента сме пред тях точно по този въпрос, който разискваме. Няма защо да отиваме някъде, когато ние сме по-напред по този въпрос. Това беше първото ми съображение.
    Стана въпрос за женските лобита. Имах възможност да контактувам с организации, които се занимават със защита правата на циганите. И останах със страшно впечатление, че тези организации, които ядат хляб от положението на циганите, имат неказаната нагласа тяхното положение да бъде все лошо, за да могат те вечно да ползват привилегиите на техни защитници.
    Не мога да се изненадам, че и женски организации гласуват срещу правата на жените, защото просто няма нарушение правата на жените в онзи смисъл, че трябва да има женски организации, които трябва да ги защитават. Ясно е, че тези лобита искат да има смут в това отношение. Затова и гласуват, госпожо Масларова, "против". Вие съобразихте нещата. Те нямат интерес да се оправят нещата - искат да има проблеми, за да печелят и да живеят като администраторки. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И за циганите си много прав.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Госпожо Масларова, имате възможност да вземете отношение към отправените към Вас реплики.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз за първи път виждам да се правят реплики от хора, които внасят закона, към човек, който подкрепя закона! Но явно е, че тук репликите са от друг тип.
    Най-напред, господин Ляков, ако проблемът ни е само в заглавието, значи ние просто нямаме проблем. Аз ще се радвам да дебатираме по-нататък въпроса. Но тъй като се съобразявам и с това, което вносителите са написали в чл. 34, ал. 1, където казват, че "по-слабо представеният пол трябва да има 40 на сто представяне", значи тук вече говорим за едно и също място какви са способностите. И неслучайно казах въпроса за изборите, защото всяка политическа сила, когато издига своите кандидатури, тя явно се съобразява със способностите. Но когато се подреждат листите, ние с вас и 60% жени да напишем, в случая жените са дискриминирани там, те ако са от първата трета надолу, т.е. ако не са в първата половина на листата, те също ще бъдат представени в листата, но няма да бъдат избрани! Друг е въпросът, ако изборът е по друг начин.
    Госпожо Манева, това, което Вие казахте, аз ще го взема от стенограмата и просто ще го предоставя на женските организации, за да разберат жените кога са били в по-добра, кога са били в по-лоша ситуация. Защото моите впечатления от обикалянето из страната и срещите не само с женски, но и с други структури свидетелстват точно за обратното на това, което Вие казахте. Можем да имаме чудесни закони, те може да са най-пунктуално съобразени с европейското законодателство, но ние далеч-далеч не сме с европейски стандарти и самочувствие. Така че нека да правим, да творим с вас закони, които да ни дават стандарт, самочувствие така, че да се чувстваме достойни в собствената си страна, а не закони, с които да кажем: "Ние изпълнихме тази и тази директива", но какво от това като сме изпълнили директивата, като се чувстваме далеч по-зле от тогава, когато е била друга ситуацията. Не коментирам ситуацията.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Госпожо Лечева, заповядайте за изказване.
    ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да взема отношение в подкрепа на предложения законопроект, въпреки изказаните съображения на преждеговорившия господин, че един вид няма нужда от подобен законопроект в днешно време в България, и въпреки това, че дискусията се опитва да се измества от главната тема на този законопроект. Но като основен аргумент искам да посоча не само изискванията за хармонизация на българското законодателство за достигане стандартите на Европейския съюз в тази област, а защото жените на България наистина го заслужават. Защото всичките тези 12 години на преход, на политически, обществен и икономически реформи, най-тежко рефлектираха върху българските жени. В процеса на продължаващата криза, свързана с голямата безработица, процентът на жените без работа е много по-голям, особено на жените след 45-годишна възраст. И аз слагам този факт на първо място, тъй като в него влиза и моята майка, която на 50 години изгуби работното си място и което по-късно оказа влияние върху формирането на нейната пенсия, нейния социален и обществен статус. Затова съм го сложила за първи факт.
    И тук поставям под въпрос възможностите за професионална реализация на жената-майка, продължаващата тенденция на разлика в доходите, на равно заплащане на равностоен труд, дискриминационни проекти при набиране, подбор и наемане на работа, сексуален тормоз и насилие на работното място, неравенство в семейните отношения, по-малката мобилност на жените, тормоз и насилие в семейството и разводът като фактор за обедняване на жените.
    Важно е да се разбере, че условията на живот на жените и мъжете са много различни. До известна степен това се дължи на майчинските функции на жените. Тук важното е не просто наличието на такива различия, а фактът, че тези различия не бива да оказват негативно влияние върху условията на живот както на жените, така и на мъжете. Не бива да водят до дискриминация спрямо тях, а трябва да бъдат предпоставка за една равнопоставеност по отношение на властта в икономическите, обществените, политическите и управленски процеси.
    Равенството между половете предполага дискусия върху възможностите да се постигне по-добър баланс между различните женски и мъжки ценности и приоритети. Това предполага реално партньорство между жените и мъжете и споделена отговорност при отстраняване на дисбалансите в обществения и частния живот.
    Аз няма да се спирам върху някои несъвършенства и пропуски на предлагания законопроект, но смятам, че той е предпоставка и крачка напред в доброто функциониране на демокрацията, още повече в една бъдеща дискусия процедурата на Народното събрание позволява той да бъде преработен, като се спази духа и неговата философия. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
    За изказване - заповядайте, господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Вчера реших да не се изказвам по закона, но чух уважаваната от всички нас госпожа Лечева, която каза, че може да преработим закона между първо и второ четене. Не е възможно това. Този проект, който е внесен, говоря само от лично име, не ангажирам никого, освен себе си, този законопроект е един абсолютно излишен, мъртвороден проектозакон. Мъртвороден! (Единични ръкопляскания.) Той има само някои пожелания и нищо друго. Така че между първо и второ четене трябва да се напише нов закон или въобще да не се приема.
    Бунтува се и юридическата ми съвест и не мога да го подкрепя, колкото и красиви неща да се пишат вътре. Позволете ми да се спра само на две - три неща, за да видите абсурдността на този законопроект.
    Първо, чл. 2. В чл. 2 пише: "Законът не се прилага в личните отношения между жените и мъжете". А? Защо да не се прилага, бе, хора? (Смях.) Значи в личните отношения, включително и съпружеските отношения няма равенство! (Смях.)
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма, разбира се, то е ясно.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Академик Сендов също ми подсказва: "Няма равенство". Защото огромната част от мъжете трябва да се борят за своята свобода в семейството! (Смях и ръкопляскания.)
    Но този текст, че законът не се прилага в личните отношения е в пряко противоречие с чл. 46 от българската, подчертавам, българската Конституция, която изрично казва, конституционен принцип, че: "Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството". Виждате колко по-хубаво, по-красиво и по-точно е казано. А ние в закона казваме: "А, не сте равни мъжете!"
    Второ, в същия този текст... Вие се усмихвате и аз малко шеговито говоря, но в края на краищата приемаме закон. Вижте какво казва: "Законът не се прилага и в изпълнение на каноните, догмите и другите положения в религиозните общности". Значи в зависимост от религията няма равенство между мъжа и жената. Това казва чл. 2. Значи може да кажем, най-образно казано, защото в България има различни вероизповедания, ако изповядвате, примерно, католицизма, нямате право на развод. Защото католическата религия забранява развода. Или пък мюсюлманската позволява един мъж да има няколко съпруги. Това ли означава? (Смях.) Горкият мъж! (Смях.)
    И по-нататък другият абсурд. Вижте чл. 5, ал. 2 - създаваме Национален съвет от 20 човека. Защо го създаваме? Добре, хайде създаваме. И накрая казваме, че в този Национален съвет участват и представители на неправителствени организации. Нямам нищо против в този съвет да участват неправителствените организации, но, колеги, в момента има над 9600 неправителствени организации. Кой ще определи от тези 9600 организации, които са регистрирани, кой да участва. Всичките ли?
    РЕПЛИКА: Всички!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По един представител от всяка.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Председателят ми подсказва: по един представител от всяка. Да, рационално е, но няма да бъдат 20 члена, а всички са общо 20.
    Парадоксите на този законопроект продължават. Няма да се спирам на всички теми тук, защото съм ги маркирал, но вижте какво става сега в глава седма. И тук има един чл. 6 - създаваме обществен защитник за равните възможности на жените и мъжете, така нареченият омбудсман. Колеги, в момента има три законопроекта за омбудсмана или обществения защитник. Те са минали и през съответните комисии. Зная, че сега се пише и четвъртия. Ако приемем законопроекта в този вид - за създаване на такъв омбудсман за защита на равните възможности, то практически тези законопроекти, които имаме, и тяхната философия, въобще не трябва да бъдат допускани за разглеждане в пленарна зала.
    За мен не само, че не е целесъобразно, но не е и разумно. Ако ние създадем такъв омбудсман за равните възможности на мъжете и жените, което ще бъде прецедент, в такъв случай ние ще бъдем длъжни да създадем омбудсман, примерно, на лицата, лишени от свобода, който също трябва да защитава техните права. Трябва да създадем, примерно, омбудсман за малцинствата, омбудсман за децата. Тоест всеки един специализиран закон да си има и по няколко омбудсмана, които в България сигурно ще бъдат 100, 200 или и аз не знам колко.
    Освен това, защото колегите от ОДС са внесли законопроекта, философията на вашия омбудсман, макар и специализиран, се различава коренно от философията на Закона за омбудсмана, който сте внесли вие.
    Вие предвиждате този омбудсман да бъде де факто държавен орган, защото му давате възможност да издава наказателни постановления и да налага глоби, а това са държавни функции. Но законопроектът, който вие сте внесли, има съвсем други функции - той е един обществен орган, а не държавен орган.
    По-нататък тръгваме - тук виждам уважаваната и от мен доц. Мингова - и стигаме, доц. Мингова, с този закон и до нашия ГПК. Има принципи и поне в миналия парламент ги спазвахме. Не може с Преходни и заключителни разпоредби на един законопроект да изменяш кодекс - Гражданско-процесуалния кодекс. Препраща се към чл. 126а и в § 4 на Преходните и заключителни разпоредби изменяме и допълваме Гражданско-процесуалния кодекс с един Закон за равните възможности на мъжа и жената... (Оживление.) Но колеги, това е юридически недопустимо, включително и по Закона за нормативните актове.
    В заключение, на този законопроект само донякъде заглавието му е важно. Всичко останало е абсолютно излишно и предлагам на Народното събрание да прояви трезвост и да го отхвърли. Необходим е такъв законопроект, но не и с такова съдържание. И да ме извинят дамите от моята парламентарна група: не бих могъл да ви подкрепя. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    За реплика - господин Тошев.
    ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председателю.
    Господин Корнезов, аз не приемам ироничния тон, с който говорите за този законопроект. Още повече, че той получи международното признание, за което вече Ви информирах и това не трябва да се пренебрегва.
    Искам само да Ви кажа, че когато Народното събрание през 1890 г. разреши на жените да участват в наследството, променяйки Закона за наследяването, тогава също е имало такива подвиквания и иронични реплики. Пет години по-късно дори това нещо е отменено и жените не получават право на наследство след 1895 г. отново, както и преди това. Но това означава ли, че нашето общество в момента според Вас не е готово да приемем такъв закон?
    На второ място, има Закон за нормативните актове, който казва, че една и съща материя не може да се урежда на две места. Има Семеен кодекс и там се уреждат семейните отношения. Има Закон за вероизповеданията и там е мястото да се сложат ограничения, ако някъде има нарушения на правата на човека. Не може на две места да се решава една и съща материя. Затова намирам Вашето изказване за неправилно и смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен. Това има и външен, и вътрешен аспект. И в двата аспекта смятам, че законопроектът трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
    Втора реплика не виждам.
    Господин Корнезов, предполагам, че ще вземете отношение по репликата? Заповядайте.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): С едно изречение.
    Господин Тошев, обществото е готово за такъв законопроект, но Вашият законопроект не е готов за обществото. (Единични ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Корнезов.
    Госпожо Константинова, заповядайте за изказване.
    ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Убедена съм, че не е необходимо да бъдем особено многословни, за да разберем няколко прости истини, първата от които е, че законопроектът не е партиен и в никакъв случай не може да бъде оцветен в каквито и да било цветове. Създаден е на базата на изследвания, анализи и препоръки на Европейския съюз. Приемането на такъв закон е едно от изискванията на Европейския съюз.
    В началото на май ще има заседание на Съвместния парламентарен комитет "България - Европейски съюз" и един от въпросите, който ще се постави, е именно този - за равните възможности на жените и мъжете. Отхвърлянето на този законопроект ще бъде един изключително лош знак за Европа. Вярно е, че принципите за равните права на жените и мъжете трябва да са заложени в цялото ни законодателство, но приемането на специален закон ще покаже, че България обръща специално внимание на това и че реално приема ценностите на Европейския съюз.
    Затова аз ви приканвам да подкрепим този законопроект, а между първото и второто четене могат да настъпят всички корекции, за които говориха преди мен много уважавани от мен и с много мандати колеги-народни представители в Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
    Не виждам повече желаещи за изказване и предлагам да преминем към гласуването на този законопроект. Гласуването е важно, тъй като има противоположни позиции, изразени както в постоянните комисии, които не са единодушни, така и в изказванията на народните представители в залата.
    Подлагам на гласуване законопроекта за равните възможности на жените и мъжете, внесен от Анастасия Мозер, Екатерина Михайлова, Димитър Абаджиев и Александър Праматарски.
    Уважаеми народни представители, моля, гласувайте!
    Гласували 180 народни представители: за 60, против 17, въздържали се 103.
    При това положение законопроектът не се приема на първо четене.
    АНАСТАСИЯ МОЗЕР (ПСОДС, от място): Браво! Това е много добър знак за нашето европейско поведение и отношение. (Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам желаещи за отрицателен вот.
    Господин Ляков има думата да направи съобщение.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По повод 8 април - Международния ден на ромите, за първи път творби на автор от ромски произход ще бъдат изложени в Народното събрание. Художникът Васил Василев излага повече от 60 акварела, рисунки и пластики в южното фоайе на Народното събрание. Изложбата се организира и открива по инициатива на Комисията по въпросите на гражданското общество, Фондация "Етнопалитра-трубадури" и със съдействието на Пресцентъра на Народното събрание.
    Моля всички да заповядате на откриването в 11,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Тридесет минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.

    Следващата точка от дневния ред е:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ЕЖЕГОДЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА.
    Вносители на проекта за решение са народните представители Николай Камов и Бойко Радоев.
    Проектът за решение е разпределен на две комисии. Има становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по европейска интеграция.
    Господин Праматарски ще представи доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
    ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Представям ви становището на комисията по проекта за решение относно изготвяне на ежегоден доклад за младежта, № 254-02-2 от 18 януари 2002 г. по проект с вносители господата Камов и Бойко Радоев:
    "На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2002 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Проект за решение относно на ежегоден доклад за младежта.
    На заседанието присъстваха: господин Моллов - министър, господин Васил Иванов - председател на Държавната агенция за младежта и спорта и господата Камов и Радоев в качеството им на вносители.
    Излагайки мотивите към проекта за решението, господин Камов изрази мнение, че поводът за внасянето на проекта е приемането на Бялата книга за младежта на Европейската комисия. Подобен доклад на правителството ще даде възможност за законодателна инициатива по въпросите на младежта, тъй като в България все още няма законодателна рамка за формиране на младежка политика. Целта, с която е посочен фиксиран срок за представянето на доклада от Министерския съвет е с оглед при вземането на решения по доклада, свързани с финансови разходи, правителството да има възможност да ги отрази в бюджета за следващата година.
    В свое изказване господин Моллов - министър, изложи становище, в което цитира чл. 49 от Закона за администрацията и чл. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за младежта и спорта, че е задължение на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта да изготвя ежегоден доклад за дейността на агенцията, като възрази относно срока за представяне на ежегодния доклад.
    В хода на дискусията се изказаха мнения, че трябва да не се омаловажава направеното до момента, което е явно недостатъчно, но грижата за младите хора от страна на държавата е задължителна. Именно в тази връзка необходимостта от подобен доклад е наложителна предвид на това, че това ще даде предпоставки и основания за изготвянето на дългосрочна програма на държавна политика в областта на младежта. Младите хора в България имат нужда от това държавата да се обърне по-сериозно към тях и към техните проблеми.
    Координацията между различните държавни институции, свързани с проблемите на младите хора и ефективния контрол са гаранция за създаването на една наистина работеща стратегия за развитието на младежта в страната. След изказаните мнения, че не е необходимо да се фиксира срок за представяне на доклада от Министерския съвет в Народното събрание, вносителите се съгласиха с изказаните възражения по т. 2 по предложения проект за решение и я оттеглиха в хода на дискусията.
    След приключване на дебатите и проведеното гласуване, резултатите са: "за" - 13, "против" - няма, "въздържал се" - 1, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи окончателната редакция на проекта за решение относно изготвяне на ежегоден доклад за младежта:


    Р Е Ш Е Н И Е:

    Като отчита особената важност на проблемите на младежта за цялото българско общество,
    Като изразява увереност, че цялото общество следва да полага особени грижи за младите хора, като държавните институции имат основна роля в тези усилия,
    Като намира за необходимо изработването и провеждането на цялостна, ясна и дългосрочна държавна политика, която да залага критериите и създава условия за решаването на проблемите на младите хора в различните сфери като образование, свободно време, култура, спорт, професионална квалификация и реализация, борба с младежката престъпност и наркомания,
    Като има предвид, че политиката за младежта следва да ангажира различни звена на изпълнителната власт, както и Народното събрание като законодателен орган и субект на парламентарен контрол върху дейността на правителството, Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    Възлага на Министерския съвет да изготвя ежегодно доклад за младежта, в който да посочва основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година.
    Годишният доклад се приема с решение на Народното събрание след провеждането на дебати."
    Това е становището, което ви предлагаме от името на комисията. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Праматарски.
    Моля представител на Комисията по европейска интеграция да представи становището на комисията.


    ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:

    "С Т А Н О В И Щ Е
    относно проект за решение относно изготвяне на ежегоден
    доклад за младежта, внесен от Николай Камов и Бойко
    Радоев на 18 януари 2002 г.

    На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2002 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект за решение относно изготвяне на ежегоден доклад за младежта.
    На обсъждането присъстваха вносителите господин Николай Камов и господин Бойко Радоев.
    Представяйки мотивите към проекта за решение, господин Камов посочи, че внасянето на проекта е свързано с приемането от Европейския съюз на Бяла книга за младежта през ноември 2001 г., в която в препоръчителна форма такова предложение е отправено към всички държави-членки. Той изтъкна, че в някои държави-членки като Испания и Германия подобен ежегоден доклад се изготвя от правителството. Отправената с Бялата книга за младежта препоръка може да бъде отнесена и към България в качеството й на държава-кандидатка за членство в Европейския съюз. Посочено бе, че ускоряването на формирането и прилагането на политика за младежта е необходимо за доближаване до стандартите на държавите от Европейския съюз в тази област.
    След проведените разисквания, на които изготвянето на ежегоден доклад за младежта бе подкрепено, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение относно изготвянето на ежегоден доклад за младежта, внесен от народните представители Николай Камов и Бойко Радоев в окончателната редакция, одобрена от водещата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
    Вносителите имат ли желание да вземат отношение по проекта за решение?
    Заповядайте, господин Камов.
    НИКОЛАЙ КАМОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тази Бяла книга (това е българското издание) беше повода да предложим на вашето внимание проекта за решение - всяка година правителството да внася в парламента доклад за младежта, въпреки че законът и сега задължава Държавната комисия по младежта и спорта да прави това. Както беше отбелязано и в становищата, които вие чухте, това не може да бъде ниво, на което да можем да говорим за една цялостна и то с поглед на българския парламент политика за младежта.
    Освен Бялата книга имаше и един черен повод - инцидентът в дискотека "Индиго". Ние съвсем умишлено решихме да се отдалечим от това събитие, за да няма спекулации с този повод, но е добре известно, че нашето общество очаква действията на парламента и на всички други институции на държавата, а не думите по проблемите на младежта.
    Може да се спори кой е най-пострадалият, но със сигурност може да се каже, че най-пострадалите от българския преход са децата, младежите и жените. В този смисъл проблемът е много български.
    Тъй като споменах за Бялата книга, която през м. ноември прие Европейската комисия, това е европейската практика, която в някои от държавите-членки съществува доста отдавна - например в Германия и Испания. В Бундестага този годишен доклад на правителството е съпроводен с много оживени дебати и решения, които определят дългосрочни и по-краткосрочни цели в областта на младежката политика. Денят, когато се обсъжда и приема решение по този доклад, се нарича ден на младежта.
    От името на вносителите искам да изразя истинската си благодарност към двете комисии, към които председателят на Народното събрание насочи този проект, а именно Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция. Едната само с 1 "въздържал се", а другата с пълно единодушие подкрепиха решението. Надявам се, че това ще стори днес и пленарната зала, защото в този проект няма никаква партизанщина, никакъв партиен подход. Той изцяло съответства на стандартите, към които ние желаем да принадлежим, и на проблемите - твърде остри, с които ежедневието ни среща в областта на младежката политика.
    Накрая, както беше съобщено в доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, ние възприемаме препоръките на тази комисия и предлагаме на вашето внимание не оригиналната от две точки версия на диспозитива, а именно решението, което в дискусията на комисията се получи като приемливо за всички: да не се посочва срок за този доклад.
    В заключение ще си позволя още веднъж да прочета онова, което ние предлагаме на вашето внимание само като решение:
    "Възлага на Министерския съвет да изготвя ежегодно доклад за младежта, в който да посочва основните приоритети на държавната политика за младежта, извършеното през годината и предвидените действия за следващата година. Годишният доклад се приема с решение на Народното събрание след провеждането на дебати." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Камов.
    Има ли желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Заповядайте, господин Николов.
    НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, на мен също ми направи впечатление при разглеждането на този проблем, че двете комисии единодушно подкрепят решението за изслушване на Министерския съвет по проблемите на младежта. Аз също подкрепих в комисията това решение, защото смятам, че един дебат в края на годината преди приемането на бюджета ще бъде много съществен и ще допринесе за по-добрата работа по проблемите на младежта. Чрез този дебат ще се начертаят насоките и ще се видят слабостите в работата по проблемите на младежта, ще може да се предвидят както средства, така и да се начертаят някои мероприятия, с изпълнението на които ще се повиши вниманието както на нас, така и на обществото, на всички институции по наболелите напоследък остри проблеми на младежта в страната.
    Смятам, че всички ние, благодарение на мнозинството, което подкрепи това решение, също ще го подкрепим. Наистина се радвам, че мислим за подобряване на работата относно младежта. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Николов.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по проекта за решение? Няма.
    Подлагам го на гласуване.
    Гласували 140 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 61.
    Решението е прието.

    Следващата точка от дневния ред е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
    На предишното пленарно заседание е приет до § 12, като два са отложени. Предстои докладване на § 13 от законопроекта.
    Моля председателят на Комисията по икономическата политика да докладва.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    По § 13 от текста на вносителя има предложение от народния представител Панайот Ляков:
    В § 13, т. 1, буква "г", т. 10 и т. 12 да отпаднат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
    Има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
    В § 13, чл. 16, т. 1, буква "г", т. 10 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народния представител Борислав Великов, което е оттеглено от него.
    Има предложение на Евгения Живкова и Михаил Миков:
    "В § 13, чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
    "(1) Възложителят може да вземе решение за провеждане на процедура по договаряне за възлагане на обществена поръчка, след като е публикувал предварително обява и е избрал кандидатите, съгласно публично известни качествени критерии, само в следните случаи:"
    2. Точка 1 и т. 2 се изменят така:
    "1. когато поръчката е свързана с научни изследвания, експерименти или проучвания и резултатите от такава поръчка не могат да се използват за серийно производство или за доказване на пазарна приспособимост на продукта;
    2. когато подадените в рамките на открита или ограничена процедура оферти са нередовни."
    3. Създава се ал. 2:
    "(2) Възложителят може да вземе решение за провеждане на процедура по договаряне за възлагане на обществена поръчка, без да е необходима предварителна обява, само в следните случаи:
    1. когато съществува опасност за здравето и живота на хората или за възникване на щети в големи размери, както и когато е необходимо спешно предотвратяване или отстраняване на последици от аварии или стихийни бедствия, които са несъвместими със сроковете, предвидени за провеждане на открита или ограничена процедура. Във всички случаи това трябва да са обстоятелства, които възложителят не е могъл да предвиди;
    2. възлагането на друго лице би довело до нарушаване на авторски или други права на интелектуална собственост;
    3. при липса на оферти или при оферти, които не отговарят на изискванията, в рамките на открита или ограничена процедура, и първоначалните условия на договора не са съществено променени;"
    4. Точки 3, 4 и 7 стават т. 4, 5 и 6 от ал. 2, а т. 6 от чл. 16 да отпадне.
    5. Създават се нови т. 6 и 7:
    "6. поръчката е за сервизно обслужване на доставени стоки и/или услуги, за които е имало гаранционно обслужване в рамките на сключен договор по открита или ограничена процедура и това гаранционно обслужване е приключило;
    7. когато възложителят вече е сключвал договор за обществена поръчка за конкретна доставка на стока или услуга с определен изпълнител и сключването на договор с друг изпълнител би нарушило изискванията за техническа или друга съвместимост на доставяните стоки и услуги със съществуващите такива."
    Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
    Предложение на комисията:
    "§ 13. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се правят следните изменения и допълнения:
    а) в т. 3:
    аа) думите "6 месеца" се заменят с "една година";
    бб) буква "в" се отменя;
    вв) в буква "г" числото "20" се заменя с "30";
    б) в т. 4:
    аа) след думите "допълнителна услуга" се добавя "или строителство";
    бб) в буква "а" след думата "услуга" се добавя "или строителство";
    вв) буква "б" се отменя;
    гг) в буква "в" числото "20" се заменя с "30";
    в) точка 6 се изменя така:
    "6. за кратък период възникват благоприятни условия за доставка на стоки на цени по-ниски от пазарните при разпродажба на имуществото на търговски дружества, обявени в ликвидация или несъстоятелност;"
    г) създават се т. 8, 9, 10, 11 и 12:
    "8. откритата или ограничената процедура е прекратена, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 1, т. 5, и първоначално обявените условия не са съществено променени;
    9. обект на обществената поръчка е доставка на стоки, търгувани на стокова борса, създадена и действаща по реда на Закона за стоковите борси и тържищата;
    10. поради извънредни обстоятелства, които възложителят не е могъл да предвиди, сроковете за провеждане на открита и ограничена процедура не могат да бъдат спазени;
    11. мястото на неизпълнение на поръчката е извън страната и местното законодателство предвижда специална правоспособност или разрешителен режим за изпълнителя й;
    12. изпълнението на обществената поръчка за доставка или услуга може да се осъществи само от едно определено лице, притежаващо изключителни права по силата на нормативен акт."
    2. Създава се ал. 2:
    "(2) В решението по ал. 1 възложителят е длъжен да мотивира избора на тази процедура, както и да осигури доказателства за наличието на съответните обстоятелства."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По предложенията, съдържащи се в § 13, има ли желаещи да ги защитят?
    Заповядайте, господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз взимам думата не толкова за да защитя това предложение, което съм направил за уточняване на редакцията на чл. 16, колкото за да напомня на комисията, че по време на дискусиите ние нееднократно разглеждахме предложения на съюзите на инвалиди в България.
    Както е известно, и в международното споразумение за държавните доставки, и във всички други актове на Европейския съюз се допуска извън процедурите на обществените поръчки да се осъществяват дейности от организации на инвалиди и те в никакъв случай не се считат за нарушение на принципите на обществените поръчки.
    На няколко етапа в комисията ние разглеждахме различни предложения на тези съюзи - както за допълнение към чл. 7, в смисъл, че разделяне на обществени поръчки се допуска в случаите, когато някоя от дейностите може да се извършва от такава организация, така и такива предложения бяха направени във връзка с чл. 9 - обществените поръчки не само да гарантират публично свободна и честна конкуренция, но също така и да могат да осигуряват условия за насърчаване производството на стоки и услуги от специализирани предприятия, трудово-лечебни кооперации на инвалиди.
    Аз не станах във връзка с тези предложения на съюзите на инвалидите, защото те дотук имаха предимно пожелателен характер. Но на мен ми се струва, че именно в чл. 16 се намира т. 7, която е редно да уточним, ако действително искаме да мислим за интересите на тези организации.
    В чл. 16 т. 7 отбелязва, че възложителят взема решение за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне само когато, и чета т. 7, "стоките и услугите са включени в списък, утвърден от Министерския съвет съгласно чл. 22, т. 1 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите".
    Аз ви предлагам да уточним този текст, както предлагат и техните организации, за да може този текст да не бъде едно просто пожелание в закона. Смятам, че всички ще се съгласим с тези предложения, които правят тези съюзи и които в комисията бяха раздадени. И мисля, че ние обещахме да ги включим, може и да бъркам.

    Предложението на тези съюзи е много разумно, да създадем букви "а", "б" и "в" към тази т. 7, а именно:
    "а) в тези случаи възложителят е длъжен да отправи писмено предложение за договаряне към съответните специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации за инвалиди;
    б) в 7-дневен срок от получаване на предложението специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите за инвалиди се задължават да отговорят писмено на отправеното предложение;
    в) в случай на писмен отказ от поканените за договаряне специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации за инвалиди възложителят има право да премине към друга процедура."
    Мисля, че това уточнение на действащата досега т. 7 е изключително коректно, дават се само 7 дни на съответните организации да реагират. И ако всички ние, както в комисията изразихме загриженост за правата на инвалидите, сме съгласни, бихме могли този текст да го възприемем и, ако господин Димитров не възразява, именно тук с тези три подточки да отразим тази дискусия, която беше изцяло положителна в рамките на Комисията по икономическата политика и която следва да намери някакво отношение в законопроекта.
    Затова предлагам, госпожо председател, не правя ново предложение, тъй като това предложение беше подробно обсъждано в комисията, да разпишем съдържанието на т. 7 от чл. 16, който е предмет на обсъждания параграф, с тези три букви. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика има думата господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Папаризов повдигна един много важен въпрос. Ние наистина обсъждахме този проблем в комисията. Всъщност, господин Папаризов, предложението е прието и представителите на Съюза на инвалидите изразиха своето съгласие. Обърнете внимание, че в чл. 52 на страница 43 от предложенията на комисията с т. 7 на предложението се създава нова ал. 7 със следното съдържание:
    "(7) В случаите по чл. 16, ал. 1, т. 7 - става въпрос именно за инвалидите - възложителят е длъжен да отправи покана за договаряне към съответните специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на инвалидите."
    Обръщам внимание, че този текст беше изцяло подкрепен от представителите на Съюза на инвалидите, включително от техните юристи. Те казаха, че този текст ги задоволява. Господин Папаризов, съвсем уместно е това предложение, само че е друго систематичното му място в закона, това е в чл. 52, а не в чл. 16, където те го бяха предложили като подточки "а", "б" и "в". Но те се съгласиха, че е по-удачно това да бъде в процедурната част на закона, а именно в чл. 52.
    Другите срокове - за размяна на волеизявления, са всъщност част от стандартната процедура. Затова с тях се споразумяхме, че решаваща е ал. 7 на страница 43. Мисля, че това решава проблема. Така че всъщност предложението е прието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Папаризов.
    АТАНАС ПАПАРИЗОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател! Все пак, ако комисията счита, че систематичното място на процедурата е другаде, аз не възразявам тези три букви да бъдат възпроизведени изцяло там. Струва ми се, че не са излишни и другите текстове, които са предложени от Съюза на инвалидите, доколкото, както стана ясно, все пак този закон се чете от доста широка група от хора, като не всички са юристи. Така че аз ще възобновя това предложение, когато стигнем до съответния текст. Струва ми се, че е добре да възприемем изцяло предложението на съюза.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Папаризов.
    Заповядайте, господин Ляков, да обосновете своето предложение.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз оценявам конструктивния подход, който е приела Комисията по икономическата политика, приемайки голяма част от разумните предложения. Всъщност промяната, която е направила на т. 12 с нова редакция, която гласи, че "Изпълнението на обществена поръчка за доставка и услуга може да се осъществи само от едно определено лице, притежаващо изключителни права по силата на нормативен акт" коренно променя текста на Министерския съвет, който според мен беше една отворена врата за корупция, тъй като абсолютно субективно можеше възложителят на обществена поръчка да определи това единствено лице и да запази откриването на съответната процедура.
    Така че с тази редакция тази възможност се затваря. Аз я приемам и затова в желанието си да бъда конструктивен оттеглям както предложението си по т. 12, така и по т. 10, макар че там имам известни съмнения. Но се надявам, че с тази точка няма да бъде злоупотребявано при възлагането на обществени поръчки.
    Оттеглям и двете си предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Има ли други желаещи? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Гласуваме предложението на господин Папаризов, което не е прието от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 125 народни представители: за 42, против 77, въздържали се 7.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 35, против 83, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на Комисията по икономическата политика за редакцията на § 13.
    Гласували 122 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 21.
    Текстът е приет.
    За обяснение на отрицателен вот има думата господин Миков.


    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Позволих си да гласувам "против" най-вече за т. 11, в която се казва, че мястото на изпълнението на поръчката извън страната и местното законодателство предвижда специална правоспособност и разрешителен режим за изпълнителите. Не бива по такъв начин ние да отменяме действието на Закона за обществените поръчки, особено в случаите, когато става въпрос за възложители от наша страна - става дума за държавата или някакъв неин орган - и единствено по силата на тази разпоредба да се пренебрегва Законът за обществените поръчки. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
    Докладвайте § 14, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение на народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков за нов § 14:
    "§ 14. Създава се чл. 16а:
    "Чл. 16а. Възложителят взема решение за провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка чрез договаряне на стокова борса винаги, когато обект на обществена поръчка са стоки, търгувани на стокова борса, утвърдена за търговия от Държавната комисия по стоковите борси и тържища."
    В доклада пише, че комисията не подкрепя предложението, но аз смятам, че тук трябва да се направи известна корекция. Всъщност това предложение е подкрепено по принцип, доколкото в т. 9 на предшестващия параграф, тоест на чл. 16, се казва, че обект на обществена поръчка е доставка на стоки и търгуване на стокова борса, създадена и действаща по реда на Закона за стоковите борси и тържища. Обръщам внимание, че това се отнася до изчерпателното изброяване на случаите, в които се прилага процедурата по договаряне, която е изключение от откритата процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

    По този параграф желаещи да вземат отношение? Да го подлагам ли на гласуване, господин Миков?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 14, предложен от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков, който не е подкрепен от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 29, против 89, въздържали се 6.
    Текстът не се приема.
    Моля, докладвайте § 14 на вносителя.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 14 има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
    Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е прието.
    Предложение на народния представител Борислав Великов - в § 14 т. 1, ал. 3 и т. 3 думата "агенция" се заменя с "комисия".
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на Комисията по икономическата политика за § 14:
    "§ 14. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 2:
    "(2) Не се допуска сключването на безсрочни договори за обществени поръчки."
    2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Господин Великов, ще подкрепите ли предложението или ще го оттеглите?
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Желаещи да вземат отношение по § 14? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 14.
    Гласували 127 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 19.

    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 15 от текста на вносителя има предложение от народните представители Мариана Костадинова и Борислав Великов, които са оттеглени.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    "§ 15. В чл. 18 се правят следните изменения:
    1. В т. 3 накрая цифрата "2" се заменя с "3".
    2. Създават се т. 4 и 5:
    "4. с кандидат, определен за изпълнител, който при подписването на договора не представи документите по чл. 24, ал. 5;
    5. с кандидат, определен за изпълнител, който при подписването на договора не представи документ за внесена гаранция за изпълнение."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По този текст желаещи да вземат отношение няма.
    Моля, гласувайте предложението на вносителя за § 15, подкрепено от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 16.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 16 няма предложение от народни представители.
    Комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    "§ 16. В чл. 19 след думата "променят" се добавя "и/или допълват", а след запетаята се добавя "които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 16 в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 17 от текста на вносителя има предложение от народния представител Панайот Ляков, което е прието по принцип.
    Има предложение от народния представител Борислав Великов - в § 17, т. 2, ал. 2 думата "агенция" се заменя с "комисия".
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Предложение на комисията за § 17:
    "§ 17. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 след думата "поръчка" се добавя "с мотивирано решение".
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Възложителят е длъжен да изпрати в 7-дневен срок решението си за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка до министъра на държавната администрация за вписване в регистъра."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    По този параграф има ли желаещи да вземат отношение?
    Господин Великов?
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Оттеглям предложението си.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Оттегляте предложението.
    Моля, гласувайте § 17 в редакцията, подкрепена от комисията.
    Отменете гласуването!
    Моля списъка за поименна проверка. (Започва поименна проверка на кворума. Депутатите влизат в залата и председателят прекъсва проверката.)
    Моля, гласувайте предложението на комисията за § 17.
    Гласували 127 народни представители: за 99, против 3, въздържали се 25.
    Текстът на § 17 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 18 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е прието.
    Има предложение на народния представител Борислав Великов, което е оттеглено.
    Има предложение на народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков - в § 18, чл. 22 се правят следните допълнения:
    1. В ал. 2 се създава т. 4:
    "4. данни за търговската репутация на кандидата."
    2. Създава се ал. 4:
    "(4) В решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне на стокова борса възложителят, наред със съдържанието по ал. 1, посочва още и наименованието и адреса на стоковата борса, на която ще се проведе договарянето."
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Предложение на комисията за § 18:
    "§ 18. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 т. 10 се изменя така:
    "10. размер и условия на гаранцията за участие в процедурата за възлагане и на гаранцията за изпълнение на договора;"
    2. Създават се нови ал. 3, 4 и 5:
    "(3) Когато предметът на обществената поръчка включва няколко обособени позиции, възложителят задължително посочва в решението си дали кандидатите могат да подават предложения само за една или за няколко отделни позиции.
    (4) Когато предметът на обществената поръчка включва няколко обособени позиции, една или повече от които са за стоки и/или услуги, включени по списъка на чл. 16, ал. 1, т. 7, възложителят не ограничава кандидатите да подават предложения за всяка отделна позиция.
    (5) Когато предметът на обществената поръчка включва едновременно доставка на стоки и услуги, възложителят предвижда разумен срок за изпълнение на поръчката, с оглед необходимостта от предварителна доставка на стоките за предоставяне на услугата."
    3. Досегашната ал. 3 става ал. 6 и се изменя така:
    "(6) Възложителят се разплаща за изпълнението на обществената поръчка само в пари."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Миков, имате думата да обосновете предложението.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, ние сме предложили две неща. Първото е в допълнителните изисквания, които могат да бъдат поставяни към изпълнителите на обществени поръчки, да се предвидят и данни за търговската репутация на кандидата. Защото много често се случва търговски дружества с не особено добра репутация, търговски дружества, които веднъж или повече пъти са били лоши изпълнители на обществени поръчки, да бъдат допускани и отново да се върти тоя порочен кръг. Аз не виждам нищо ненормално и не виждам защо комисията не приема това предложение.

    Другото ни предложение е свързано с новия метод - пряко договаряне на стоковата борса. Смятаме, че определено е необходимо да се указва в обявата за обществена поръчка на коя стокова борса ще се проведе процедурата. Иначе общото "на стокова борса", защото в България, ако не ви е известно, има няколко стокови борси. След като се прави тази стъпка към прозрачна и състезателна процедура, каквато е търговията на стоковите борси, трябва да се създадат и достатъчно условия, за да не се играят игри с обществените поръчки в рамките на тази процедура.
    Аз не виждам защо е това упорство и липса на воля да се приеме едно конкретизиране на тази процедура? Разбира се, че е нормално, че щом се вземе решение за възлагане на обществена поръчка чрез стоковата борса, да се каже и на коя стокова борса ще става това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други желаещи по този текст има ли? Не виждам.
    Моля, гласувайте предложението на господин Миков, което сега беше аргументирано, но не е подкрепено от комисията .
    Гласували 132 народни представители: за 30, против 90, въздържали се 12.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 18, предложен от комисията.
    Гласували 122 народни представители: за 107, против 7, въздържали се 8.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Има предложение от народните представители Евгения Живкова и Михаил Миков за създаване на нов § 19:
    "§ 19. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст става ал. 1.
    2. Създава се ал. 2:
    "(2) Освен ако това не се налага от естеството на поръчката, възложителят няма право да въвежда клаузи за използването на специфични продукти, процеси или други технически индивидуализации, които облагодетелстват едни от кандидатите или вредят на други."
    Комисията по икономическата политика приема по принцип предложението, което е отразено в § 30.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Миков, вероятно не Ви задоволява редакцията на § 30.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Той ще ме задоволи, ако това не беше една измама. Отворете на § 30 и да видите текста, който съм предложил, има ли въобще нещо прието от него, не по принцип.
    Аз наблюдавам една трайна тенденция. И двата законопроекта се приеха на първо четене. Голям част от нашите предложения, насочени най-вече срещу създаване на предпоставки за корупция в този закон, се казва: приема се по принцип и е в еди кой си текст. Обръщаш оня текст и виждаш, че или текстът е обърнат с лавата надолу и съвсем друго се има предвид, или въобще не е приет, какъвто е сегашният случай.
    В доклада, раздаден на народните представители, пише, че комисията приема по принцип предложението, което е отразено в § 30. Пет пъти четох този § 30 и моля и народните представители да го прочетат и да видят какво е прието и какво е отразено. Аз просто нямам думи! Ако така ще си играем: приемаме на първо четене законопроекта, приемаме ви идеите, но ще си оставим предпоставките за корупция в закона. Ами тази игра ние от опозицията не искаме да я играем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Миков.
    За реплика думата има господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Миков е прав да се възмущава, тъй като тук става дума наистина за техническа грешка. Не е § 30, а става въпрос за чл. 36.
    Господин Миков, в чл. 36, ал. 3, т. 3 от сега действащия закон е посочено: "Технически условия за изпълнение на поръчката. Тези условия не могат да съдържат изисквания и/или посочване на предприятия, стоки, материали или услуги, които са свързани с определено предприятие, патенти, полезни модели, търговски марки и марки за произход."
    Това е текст от сега действащия закон. Вие всъщност повтаряте нещо, което го има в сега действащия закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
    Не повтарям нещо, което го има в сега действащия закон, уважаеми господин Димитров. Нещо повече, идеята по силата на закон тук е свързана с патентите. Имам съвсем друго предвид в направеното предложение: "Освен ако това не се налага от естеството на поръчката, възложителят няма право - категорично да се забрани - да въвежда клаузи за използването на специфични продукти, процеси или други технически индивидуализации, които облагодетелстват едни от кандидатите или вредят на други."
    Това е текст от Директивите на Европейския съюз, ако искате да знаете откъде съм го взел. И той съществено се различава с този чл. 36, който Вие четохте: "Тези условия не могат да съдържат изисквания или посочване на предприятия, стоки, материали или услуги, които се свързват с определено предприятие, патенти, полезни модели, търговски марки и марки за произход."
    Само че ние вече приехме, че когато предимство има интелектуалната собственост, този принцип, уреден тук, ние го разбихме вече в един от предишните текстове. Приехме друго. Въобще не става въпрос за едно и също.
    Трябва да се запише една категорична забрана за възможности при формулирането на обществената поръчка да се дават възможности за игри. Това е въпросът. Има ли воля за това или няма? Дори да приемем, че горе-долу същото е уредено, хайде, още един път изрично да го запишем. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
    Гласували 129 народни представители: за 31, против 89, въздържали се 9.
    Не се приема.
    Моля, докладвайте § 19 на вносителя, господин Димитров.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 19 от текста на вносителя има предложение на народния представител Мариана Костадинова, което е оттеглено от нея.
    Има предложение на народния представител Панайот Ляков:
    В § 19, чл. 24:
    1. В ал. 1 промените в т. 2 и т. 5 да отпаднат.
    2. В ал. 3 промяната да отпадне.
    3. В новата ал. 5 след цифрата "1" се добавя цифрата "2" и текстът продължава.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е подкрепено от комисията.
    Предложение на комисията за § 19 в следната редакция:
    "§ 19. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) Точка 2 се отменя;
    б) В т. 5 след думата "фондове" се поставя запетая и се добавя "освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;".
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Изискванията по ал. 1, т. 4 и т. 6 се отнасят и за управителите или за членовете на управителните органи на кандидатите, а в случай, че членове са юридически лица - за техните представители в съответния управителен орган."
    3. В ал. 3 цифрата "2" се заличава.
    4. В ал. 4 след числото "16" се добавя "ал. 1".
    5. Създава се ал. 5:
    "(5) Когато поръчката е с място на изпълнение извън страната, кандидатите могат да удостоверят всички обстоятелства по ал. 1 с декларации, но при подписването на договора за възлагане на обществената поръчка кандидатът, определен за изпълнител, е длъжен да представи документите по ал. 1, т. 1, 3 и 5 от съответните компетентни органи."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този § 19 някой да защити предложенията си? Господин Ляков, заповядайте да аргументирате предложенията си.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Аз искам да прочета на колегите си чл. 24, ал. 1, т. 2 и 5, за да им стане ясно за какво се отнасят моите предложения.
    "Чл. 24. (1) Не може да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат, който:
    ...
    2. е осъден за банкрут;"
    Другото понятие е фалит. Не знам кое от двете се използва в Наказателния кодекс.
    "5. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължения към осигурителни фондове."
    Тези две точки се предлага да отпаднат. Тоест фирми, които примерно са фалирали умишлено, завлекли са държавата, завлекли са техни клиенти, техни партньори, вие ги допускате до достъп на бюджетни средства?! Е, на какво прилича това?! Това за мен е чисто безобразие! Няма никакво логично обяснение как може тези ограничения да отпаднат. Как може фирми, които имат парични задължения към държавата, да ги допускате до бюджетни средства?! Фирми, които дължат милиони левове на Националния осигурителен институт, ще ги допуснете до обществени поръчки?! Моля ви се, аз недоумявам как е възможно да се предлага това изобщо?! Как може това да се защитава и да остане като текст?
    Такъв е смисълът на моите предложения. Не може хора, фирми, които са осъдени за фалит, фирми, които имат парични задължения към държавата, фирми, които имат парични задължения към осигурителните институти, такива фирми да имат достъп до обществени средства.
    За мен ще бъде много противоречив сигнал, ако вие не подкрепите моето предложение и допуснете такива фирми до обществените поръчки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ляков.
    За реплика има думата господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Ляков, аз не виждам тук... Нека отново да прочета Вашите предложения. Не става дума за това изобщо. В ал. 1 промените в т. 2 и т. 5 да отпаднат. Нека да видим какви са тези промени, които се предлагат.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Аз ви ги прочетох.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Какво прочетохте? Става дума за чл. 24.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Да, става дума за т. 2 и т. 5.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: "5. освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията". Това е с правомерен акт, например на министъра на финансите. Тогава какъв е проблемът, наистина?
    Обикновено разсрочване или отсрочване на задълженията, доколкото си спомням от финансовото законодателство, се извършва тогава, когато е имало някакви непредвидени обстоятелства в бизнеса. Например, когато е ставало дума за изискуеми задължения, но те не са могли да бъдат платени поради непреодолима сила. Какъв е проблемът да допуснете такова лице?
    Обърнете внимание: "освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията". Така че той при разсрочване или отсрочване няма изискуеми задължения към държавата. Просто няма такива задължения. Може да има задължения, това е нормално, но те на практика не са изискуеми.
    Този текст и сега го има в сега действащия закон, но просто тук уредбата е усъвършенствана с това допълнение, че "компетентният орган е направил разсрочване или отсрочване на задълженията" и тогава няма изискуеми задължения.
    А по т. 2, господин Ляков, какво означава т. 2? Точка 2 е включена в т. 1. Обърнете внимание. Какво означава да си осъден за банкрут? Да си осъден за банкрут означава, че ти си бил в несъстоятелност и след това компетентните органи са установили, че става дума за умишлено фалиране, т.е. налице е неплатежоспособността, налице е изтекло производство по несъстоятелност и Вас просто Ви намират за осъден за банкрут. Вие просто сте обявен в несъстоятелност. Вие сте несъстоятелен. Точка 2 просто е включена в т. 1. За това става въпрос. Не че някой иска да пуска осъдени за банкрут. Този, който е осъден за банкрут, е в несъстоятелност, изцяло в хипотезата на т. 1. За това става въпрос. За това не е прието предложението Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте за дуплика, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Аз не искам да влизам в детайлни юридически спорове дали обявяването в несъстоятелност и банкрутът са едно и също нещо.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Естествено е, че са едно и също.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Да, в определени случаи са едно и също, но има други случаи, в които не са едно и също. И според мен в Наказателния кодекс има ясно юридическо разграничение на едните от другите случаи.
    Аз ви казах. Има умишлени фалити, има и други форми на фалити, което не е едно и също с обявяването в несъстоятелност. Нищо не пречи този текст да остане. Много по-ясно и много по-чисто е, ако го има и него.
    Колкото до следващата точка, за която Вие казахте, забравяте, че още не сме приели Закона за държавните вземания. Тоест позовавате се на норма, която още не е приета. Тази възможност е на министъра на финансите.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Тя е по ДПК тази норма.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Имаше я с решение на Министерския съвет.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): За Министерския съвет се възприе от комисията.

    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ: Добре, мога да приема с тази редакция за т. 5, но категорично държа по т. 2 да се гласува този текст, който е бил, да остане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Гласуваме предложението на господин Ляков - т. 2 в закона да остане.
    Гласували 123 народни представители: за 24, против 95, въздържали се 4.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на комисията за § 19.
    Гласували 122 народни представители: за 110, против 5, въздържали се 7.
    Текстът е приет.
    Господин Димитров, докладвайте § 20.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 20 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което е прието от комисията.
    Предложение на Комисията по икономическата политика за редакция на чл. 26:
    "В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 се създава изречение второ:
    "В предложението си кандидатът може да представи различни варианти, когато възложителят е допуснал такава възможност в документацията за участие в процедурата."
    2. Създава се нова ал. 2:
    "(2) Възложителят може да допусне възможност за представяне на различни варианти, само когато критерият за оценка на предложенията е икономически най-изгодното предложение."
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 3."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По този текст няма желаещи да вземат отношение.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Може ли нещо да попитам?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Може да питате, господин Миков, заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Аз виждам на предишната страница, че предложението на господин Ляков е прието. И гледам окончателния текст на комисията и не мога да го прочета.
    Господин Ляков, или мен ме лъжат очите, пише, че Вашето предложение е прието, а в текста на комисията Вашето предложение го няма. Прието ли е предложението Ви?
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: То е по старата ал. 2.
    МИХАИЛ МИКОВ: Неговото предложение е: "Алинея 2 става ал. 3 и се изменя така: "Лице, което е дало съгласие и фигурира...".
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: То е по старата алинея.
    МИХАИЛ МИКОВ: Да, но нека да се запише.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 20 във варианта, предложен от комисията.
    Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 21 от текста на вносителя има предложение на народния представител Панайот Ляков - в § 21, чл. 27, ал. 1 промяната в т. 8 се отменя.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): Оттеглям го.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията не приема предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя със следното съдържание:
    "В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в т. 6 след думата "гаранция" се добавя "за участие";
    б) в т. 8 цифрата "2" се заличава.
    2. Създава се нова ал. 3:
    "(3) Когато кандидатът в процедура е чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, документите по ал. 1 и 2 се представят и в легализиран превод."
    3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: "Върху плика кандидатът посочва адрес за кореспонденция и по възможност телефон, факс и електронен адрес."
    4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
    5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
    "(6) Предлаганата цена се представя в отделен запечатан плик, обозначен с надпис "Предлагана цена", поставен в плика с предложението."
    6. Досегашната ал. 6 става ал. 7."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Ляков оттегли предложението си.
    Гласуваме § 21 във варианта, предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
    Отменям гласуването и този път ще направя поименна проверка до края на списъка.
    (Поименна проверка на кворума. Списъкът се прилага към протокола.)
    Имаме кворум.
    Гласуваме § 21 с текста на вносителя.
    Гласували 143 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 16.
    Следващият параграф, господин Димитров.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Следващият параграф е § 22.
    Има предложение на народния представител Панайот Ляков - параграф 22 да отпадне.
    Комисията по икономическата политика не приема предложението.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
    "§ 22. В чл. 28, ал. 3 думите "български физически или юридически" се заменят с "местни"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. (Шум и реплики в залата.)
    Господин Ляков оттегля предложението си.
    Гласуваме § 22 във варианта на вносителя.
    Гласували 140 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 8.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 23 има предложение на народния представител Панайот Ляков за неговото отпадане.
    Комисията по икономическата политика не подкрепя предложението.
    Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
    "§ 23. В чл. 29, ал. 2 след думата "поръчка" се поставя точка и думите "но не с повече от 90 календарни дни" се заличават."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други желаещи да се изкажат по този параграф? Няма.
    Гласуваме предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 141 народни представители: за 25, против 105, въздържали се 11.
    Гласуваме § 23 във варианта, предложен от вносителя.
    Гласували 133 народни представители: за 111, против 3, въздържали се 17.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя по § 24 текста на вносителя, който гласи:
    "§ 24. Наименованието на раздел трети се изменя така: "Раздел трети. Гаранции."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По този текст няма желаещи за изказване.
    Гласуваме наименованието на раздела.
    Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
    Господин Димитров, моля, § 25. (Шум и реплики в залата.)
    Господин Великов има думата за процедура.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като в този параграф също има един малко спорен елемент, свързан с гаранцията за добро изпълнение, която по лично мое мнение и по мнението на някои други колеги е излишно висока, и с това не се създава добър бизнесклимат за малките и средните предприятия в страната и с оглед на възможностите след обяд на извънредното заседание на Комисията по икономическата политика евентуално да бъде постигнат консенсус по това, моля всички да го отложим за утре, примерно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме отлагане гласуването на този текст - разглеждането и гласуването на § 25.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, моля ви да подкрепите това процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласували 144 народни представители: за 141, против 2, въздържал се 1.
    Приема се.
    Докладвайте § 26.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 26 от текста на вносителя има предложение на Комисията по икономическата политика:
    "§ 26. В чл. 31 се правят следните изменения:
    1. думите "гаранцията се представя" се заменят с "гаранциите се представят";
    2. точка 2 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. По този параграф няма желаещи да вземат отношение.
    Гласуваме предложението на комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 27 има предложение на Комисията по икономическата политика:
    "§ 27. В чл. 32 след думата "гаранция" се добавя "за участие"."
    Само това е предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на комисията за § 27.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имам предложение за отпадане!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ние гласуваме § 27. По него няма никакви предложения на народни представители.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Имаме предложение за отпадане!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Къде е?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Такова предложение за отпадане може да се направи и направо в пленарна зала!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съгласна съм.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Вие претупвате нещата!
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Не, не претупвам! Вие сега се сещате.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ама как сега се сещаме! (Реплики на недоволство от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По-тихо, господин Миков! Недейте така!
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Чакайте, какво се палите сега? По-спокойно, моля ти се.
    Ето, госпожа Живкова да направи предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Но нали бяхме в режим на гласуване?
    Отменяме гласуването на предложението на комисията.
    В залата госпожа Живкова иска да направи предложение за отпадане на § 27.
    ЕВГЕНИЯ ЖИВКОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз искам да направя предложение по т. 2 на § 27, чл. 32: "Възложителят има право да задържи гаранцията, когато кандидат в процедурата за възлагане на обществена поръчка" - чета т. 2 - "подаде жалба срещу решението за класиране до решаване на спора от съда". Това е текстът, който е в момента.
    Предложението на комисията е: "до решаване на спора от съда" да бъде заличено. Това според мен... (Реплики.)
    Точно така е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това отпада.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Предложението на комисията включва това Ваше предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В предложението на комисията това Ваше предложение е включено, госпожо Живкова, за отпадането.


    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Нека да изясня. Оригиналният текст на вносителя е следният:
    "2. В т. 2 думите "до решаване на спора от съда" се заличават.
    3. Създава се ал. 2 (госпожа Живкова предлага нейното отпадане):
    "(2) В случаите по ал. 1, т. 2 възложителят възстановява гаранцията на кандидата, когато съдът е постановил решение, с което е признал жалбата за основателна."
    Обръщам внимание, че в предложението на комисията остава само т. 1 - "в чл. 32 след думата "гаранция" се добавя "за участие"." Точка 2 и т. 3 отпадат.
    Бързам да поясня: госпожа Живкова и господин Миков са напълно прави, защото ако приемем тези текстове на вносителя, това означава съществено ограничаване на правото на жалба, на правото на правосъдие. Този текст може да ни създаде сериозни проблеми пред Конституционния съд. Това беше основанието за отпадане.
    Обърнете внимание на стр. 34, горе, удебеления шрифт. След думата "гаранция" се добавя "за участие". Аз не прочетох текста на вносителя. Това не е случайно. Той го няма. Остава само т. 1 от текста на вносителя. Всичко останало отпада.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме предложението на комисията за § 27.
    Гласували 133 народни представители: за 122, против 5, въздържали се 6.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Колеги, трудно се работи с такъв изменителен закон, тъй като трябва да имате пред себе си текстовете на сега действащия закон, за да видите кое се променя. Иначе, ако четете само доклада, може да се изпадне в заблуждение.
    По § 28. Има предложение на народния представител Панайот Ляков за неговото отпадане. Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя текста на вносителя, който гласи: "В чл. 33 ал. 3 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Ляков, заповядайте да обосновете предложението си.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Има порочна практика при провеждането на процедурите за обществени поръчки за участие на подставени фирми, които имат за цел след това да изнудват реални участници в процедурите, които участват, дават оферта, след това предлагат на фирми - класирали се на второ и трето място да ги включат като подизпълнители при изгодни за тях условия. Според мен, за да се прекъсне възможността фалшиви фирми, които нямат никакъв потенциал и никакво намерение да участват в изпълнението на обществена поръчка, трябва да им бъдат затворени всякакви възможности за участие в такива процедури. Затова съм предложил в текста на чл. 33, ал. 3 - "Гаранцията на кандидат, с който възложителят сключи договор за обществената поръчка, да се трансформира в гаранция за изпълнението на договора и се освобождава след неговото приключване." Тоест тези фирми трябва да знаят, че внасяйки гаранция, спечелвайки конкурса (процедурата), няма да им бъде върната гаранцията, но ще остане като гаранция за изпълнение на този договор. Смятам, че тази ал. 3 не трябва да отпада.
    Понеже Комисията по икономическата политика ще обсъжда онова, което колегата Великов предложи за гаранциите (не повече, не по-малко, 10 процента ли ще са), трябва да имате предвид, че трябва да сложите много категорична бариера, за да не допуснете този механизъм, за който ви казах, да може да се използва и да участват фалшиви фирми в процедурите. Това е реална опасност. Знам много такива случаи. Вземете мерки в текстовете това да бъде предотвратено.
    Затова ви моля да подкрепите моето предложение и този параграф да остане. Той ще бъде само такава гаранция - че действително участникът не е фалшив, че смята да изпълни договора и след като го изпълни, неговата гаранция ще бъде освободена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за реплика господин Великов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Искам да кажа, че предложението на вносителя според мен е правилно, тъй като може би има такива фалшиви фирми, за които каза колегата Ляков, но има и много случаи, когато възложителите трансформират автоматично гаранцията за участие в гаранция за изпълнение, независимо от това, че размерът на гаранцията за участие обикновено е по-голям, тъй като обикновено в началото имаме много по-големи обеми, които много често по позиции се разпределят на различни фирми. Според мен по-правилно е наистина алинеята да отпадне.
    Извън репликата искам да допълня: при положение, че се приеме § 28, може би като решение в пленарна зала трябва да се възприеме в чл. 33, ал. 4 да отпадне "и 3", тъй като след като нямаме ал. 3, гаранции по чл. 33, ал. 3 просто няма да има.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Бележката на господин Великов е напълно правилна. Не трябва да бъде "по ал. 1, 2 и 3", а "по ал. 1 и 2".
    В ал. 4 вносителят е пропуснал да зачертае отпадналата ал. 3. Значи в ал. 4 изразът "по ал. 1, 2 и 3" трябва да стане "по ал. 1 и 2". Това е техническа грешка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правим нова техническа редакция на ал. 4 на чл. 33.
    Моля, гласувайте предложението на господин Ляков, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 121 народни представители: за 24, против 96, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме предложението на комисията за § 28 с онова редакционно предложение, което беше направено в залата по чл. 33, ал. 4 от действащия закон.
    Гласували 122 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 11.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 29 няма предложения от народни представители.
    Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
    "§ 29. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
    "1. наименование, адрес, телефон, лице за контакт, факс или електронен адрес на възложителя;".
    2. В ал. 4 думата "пет" се заменя със "седем".
    3. В ал. 5 местоимението "я" се заличава, а след думата "публикува" се добавя "информация за обществената поръчка". В изречение второ след думата "посочва" се добавя "най-малко предмета на обществената поръчка и".
    4. Алинея 7 се изменя така:
    "(7) Всяка промяна в срока за подаване на предложенията трябва да бъде публикувана по реда на ал. 4, като кандидатите, представили вече предложения, се уведомяват писмено."
    5. Създава се ал. 8:
    "(8) В случаите, когато поръчката е с място на изпълнение извън страната, възложителят може да не прилага разпоредбите на ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, но е длъжен да публикува поканата в един местен вестник и да я изпрати до Регистъра за обществени поръчки."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По § 29? Няма желаещи.
    Гласуваме § 29, подкрепен от комисията.
    Гласували 127 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 6.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: По § 30 има предложение на народните представители Валери Димитров, Константин Пенчев и Ралица Агайн, което е оттеглено от тях.
    Има предложение на народния представител Борислав Великов:
    В § 30, чл. 36 се правят следните изменения:
    1. Точка 2 се изменя така:
    "2. В ал. 3, т. 2, накрая се добавя "със спецификация по количества и видове, както и уточнена времева схема в случай на периодично повтарящи се поръчки през цялата финансова година;"
    2. В т. 6 ал. 6 да отпадне.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    Комисията подкрепя текста на вносителя, който гласи следното:
    "§ 30. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 се създава изречение второ: "Цената на документацията не може да бъде по-висока от действителните разходи за нейното изработване и публикуването на поканата и информацията по чл. 34, ал. 5."
    2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
    а) в т. 2 след думата "поръчката" се поставя запетая и се добавя "включително на обособените позиции";
    б) в т. 3 накрая се поставя точка и запетая и се създава изречение второ: "По изключение, когато предметът на поръчката не е възможно да бъде достатъчно точно описан, техническите условия могат да съдържат подобни изисквания, като задължително се добавят думите "или еквивалент";
    в) създава се нова т. 6:
    "6. методика за оценяване на предложенията, когато критерият за оценка е икономически най-изгодното предложение";
    г) досегашната т. 6 става т. 7.
    3. Създават се алинеи 5 и 6:
    "(5) До 15 дни преди изтичането на срока за подаване на предложенията всеки кандидат може да поиска писмено от възложителя разяснения по документацията за участие. Възложителят е длъжен да отговори в тридневен срок от постъпване на искането.
    (6) Възложителят изпраща разяснението по ал. 5 до всички кандидати, които са закупили документация за участие и са посочили адрес за кореспонденция, без да отбелязва в отговора кандидата, който е направил запитването. Разяснението се прилага и към документацията, която се закупува от други кандидати."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Великов, моля, защитете предложението си по този текст.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, които все още сте в залата! Трябва да кажа, че втора точка от моето предложение може спокойно да бъде оттеглена и аз го правя в момента. Но по отношение на първата част - т. 1, аз мисля, че това допълнение е необходимо, тъй като в момента би било: "Документацията включва пълно описание на предмета на поръчката, включително на обособените позиции". Смятам, че ако се добави "със спецификация по количества и видове" и тук да се сложи точката дори, ще бъде много по-ясно и за много от възложителите, които не го правят понастоящем, ще бъде едно задължение, което те ще трябва да изпълнят. Можем да допуснем, че това, което подразни комисията, тази уточнена времева схема звучи малко отвлечено или в някои случаи неприложимо, но бих настоял, ако уважаемият господин Димитров възприеме в порядък ад хок, просто да звучи така т. 2 в чл. 36, ал. 3: "Пълно описание на предмета на поръчката, включително на обособените позиции, със спецификация по количества и видове." Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Димитров - реплика.
    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, имам процедурно предложение да отложим гласуването на този текст, за да доуточним тук позицията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме процедурното предложение за отлагане гласуването на § 30.
    Гласували 130 народни представители: за 130, против няма, въздържали се няма.
    Преди да закрия заседанието, искам от името на господин Щерев, който днес има рожден ден, да отправя покана към цялата зала. Приема поздравления в кафето на народния представител сега от 14,00 ч.
    Съобщения:
    Обявеното за 3 април заседание на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство се отменя.
    Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 3 април от 17,00 ч. в зала № 134.
    Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 4 април от 15,00 ч. в зала 130.
    Комисията по икономическата политика ще заседава на 3 април от 14,00 ч. в зала "Запад". Тя ще има и извънредно заседание на 4 април от 14,30 ч. в зала "Запад".
    Комисията по образованието и науката ще има заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала № 142.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание от 14,30 ч. в сряда, 3 април, в зала № 232.
    Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 4 април от 14,30 ч. в зала № 232.
    Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще проведе заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала № 356.
    Комисията по енергетика и енергийните ресурси ще проведе заседание на 3 април от 14,30 ч. в зала № 42.
    Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала № 130.
    Комисията по европейска интеграция ще проведе заседание на 3 април от 15,00 ч. в зала № 134.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 4 април, от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,00 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Камелия Касабова

    Секретари:
    Светослав Спасов

    Весела Лечева


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания