Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДЕВЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 4 април 2002 г.
Открито в 9,17 ч.


04/04/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Камелия Касабова

    Секретари: Силвия Нейчева и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работата през седмицата, би трябвало да продължим с второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Но тъй като не виждам нито вицепремиер, нито ресорния министър, не можем да започнем работата по този законопроект. Затова ще преминем към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    За процедурен въпрос - заповядайте, господин Щерев.
    АТАНАС ЩЕРЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по здравеопазване е внесен Закон за лечебните заведения от група народни представители освен този, който е внесен от Министерски съвет. Законопроектът, внесен от Министерски съвет, беше приет през седмицата на първо четене и, за да може двата законопроекта да бъдат обединени, аз моля да подложите на гласуване удължаване с една седмица на времето между първо и второ четене за приетия законопроект, за да може в началото на следващата седмица да се внесе и следващият законопроект. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Има процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за лечебните заведения.
    Има ли противоположно процедурно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за лечебните заведения.
    Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    За процедурен въпрос - господин Миков. Заповядайте.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Аз предполагам, че все още не сме преминали към този законопроект. По-скоро Вие направихте едно предложение за промяна в приетия седмичен дневен ред. В този смисъл си позволявам да направя противоположно процедурно предложение.
    Не може да бъде основание за постоянни промени в дневния ред отсъствието на този или онзи министър. Много често се е случвало ние да гледаме закони без министри. Всеки идва сутрин в Народното събрание с някакъв дневен ред, с някаква подготвеност. Така е във всички парламентарни групи. Това системно става и в работата на комисиите.
    Аз Ви моля да продължим да спазваме приетия седмичен дневен ред, защото това понякога създава и нервност в отделните парламентарни групи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Действително поведението на някои от членовете на правителството пречат на работата на Народното събрание и аз не искам да поощрявам министрите да са дезинтересирани от особено важни законопроекти, какъвто е този.
    Що се отнася до следващата точка от дневния ред, тя също е в дневния ред на днешното заседание, така че подготвеността би трябвало да я имате.
    И понеже министър Свинаров е коректен да бъде на днешното заседание, би следвало той, веднъж дошъл, да може да вземе отношение при разглеждането на този въпрос, свързан с отбраната.
    Уважаеми народни представители, предлагам да преминем към второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Моля председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Станимир Илчев...
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По процедурен въпрос? - Заповядайте.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз разбирам, че преминаваме към обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Изчаках да бъде направено предложение от страна на мнозинството, но тъй като виждам, че председателят се запътва към трибуната, за да чете доклада, искам да направя следното предложение.
    Струва ми се, че е не само уместно, но и необходимо в залата при обсъждането на този законопроект да присъства началникът на Генералния щаб. Ето защо предлагам, господин председател, да бъде подложено на гласуване предложението за поканване и допускане на началника на Генералния щаб в залата на Народното събрание и по време на обсъждането на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение да бъде поканен началникът на Генералния щаб.
    Господин Дончев, заповядайте.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Политическата отговорност за внесения законопроект се носи от министерството и лично от министъра. Учудвам се от това предложение, което не кореспондира с предишното предложение на народния представител Михаил Миков, защото в единия случай се предлага да се гледа законопроект, без да присъства тук министърът - за обществените поръчки, в другия случай, при положение, че в залата се намира министърът, се иска да присъства началникът на Генералния щаб. Това искане не намира никаква подкрепа в закона. В този смисъл аз правя противно процедурно предложение.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Това е смешно обяснение, Дончев!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от господин Ангел Найденов да бъде поканен началникът на Генералния щаб. Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 160 народни представители: за 60, против 87, въздържали се 13.
    Предложението не се приема.
    За процедурно предложение - заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Все пак в духа на законността, реда и всички онези правила, които ние с вас сме гласували, правя процедурно предложение от името на нашата парламентарна група да гласуваме промяна в дневния ред и точката, която трябва сега да започнем да разглеждаме. Нека да уважаваме това, което ние самите сме приели с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Масларова, за промяна в дневния ред, за да започнем със законопроекта за отбраната и Въоръжените сили.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 148 народни представители: за 90, против 55, въздържали се 3.
    Приема се процедурното предложение.

    Преминаваме към разглеждането на:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Господин Илчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред ми позволете да направя процедурното предложение по време на второто четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили в залата да бъде допусната експертката към комисията госпожа Марияна Ганчева. (Силно недоволство от КБ.)
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Генерала не пуснахте, за експертка ще гласуваме. Генералът няма да дойде, експертката ще дойде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение. Ако има противно процедурно предложение, заповядайте. Няма пречка да го направите. (Оживление.)
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в залата да бъдат допуснати експертите на комисията. Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 133 народни представители: за 100, против 26, въздържали се 7.
    Моля да поканите в залата лицата.
    Господин Илчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.

    "ДОКЛАД
    на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност -
    второ четене

    Относно законопроект № 202-01-7 за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2002 г.

    "ЗАКОН
    за изменение и допълнение на Закона за отбраната
    и Въоръжените сили на Република България
    (обн. ...)"

    "§ 1. В чл. 3, ал. 3 след думите "държавните органи" се добавят "специализираните служби"."
    Комисията е подкрепила този текст на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата по § 1 и заглавието на закона.
    Има ли желаещи за изказване? Няма.
    Подлагам на гласуване заглавието и § 1. Моля, гласувайте.
    Гласували 140 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 11.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 2. В чл. 7 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Личният състав на Въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 2 някой желае ли да се изкаже? Няма.
    Моля, гласувайте § 2, както е подкрепен от комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 21.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 3. Член 16 се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По § 3 няма желаещи за изказване.
    Моля, гласувайте § 3, както е подкрепен от комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 18.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 4. В чл. 17 т. 4 се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има предложение на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов за отпадане на § 4.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин председател, благодаря за ремарката. Предложението на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов гласи: "Да отпадане § 4 от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Найденов, имате думата по този параграф.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Предложението, което правят вносителите, предвижда отпадането на т. 4 от чл. 17 на досегашния текст на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Всъщност това е текст, който регламентира направлението за финансовото осигуряване на Националната гвардейска част в разходната структура на бюджета на Министерството на отбраната. Безспорно този текст е свързан по-нататък с текста на чл. 73, т. 4, в който се предвижда отпадането на един текст, досега регламентиращ Националната гвардейска част като военно формирование извън числения състав на Българската армия. В хода на дискусиите и в работната група, и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност аз и моите колеги не чухме състоятелни аргументи за отпадането на тези текстове.
    Постановление № 124, с което е приет Правилникът за структурата, организацията и реда за използване на Националната гвардейска част, е прието през май 2000 г. В този правилник изрично са посочени както структурата, така и редът за използване на Националната гвардейска част като представително военно формирование на българските Въоръжени сили. Логиката на запазването на Националната гвардейска част извън числения състав и в този смисъл на запазването на текста за отделното бюджетно осигуряване ми се струва съвсем в посока на логиката, която се използва при изваждането на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от състава на Въоръжените сили, респективно от състава на Българската армия.

    Става дума за около 800 човека, така както те са посочени в правилника, приет с постановление на Министерския съвет. Следователно, това са допълнителни бройки, които биха могли да бъдат използвани в щата и в числеността на Българската армия.
    Аз не виждам основанията, поради които би могло да се пледира за приемане на предложенията на вносителя.
    Уважаеми колеги, става дума за представителна гвардейска част, която включва както Командване и Щаб, така и основни и спомагателни поделения. Тези основни поделения са Представителната част, Гвардейския духов представителен оркестър и Артилерийска част за салюти и за илюминации. Аз не виждам с какво толкова включването на тези части ще обогатят състава на Българската армия още повече, че има редица специфични функции, в това число и самостоятелното финансиране извън бюджета, което се разпределя чрез министъра на отбраната за Националната гвардейска част.
    Струва ми се, че логиката, която е била следвана от 1996 г. със сформирането на Представителния батальон на Въоръжените сили, по-късно трансформирани в Национална гвардейска част като военно формирование, би следвало да се запази, следователно това са и аргументите, които аз и моите колеги използваме, за да мотивираме предложенията за отпадането на т. 4 на чл. 17 в § 4 на вносителя и по-нататък в § 12, чл. 73 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Найденов.
    По този текст, засягащ Гвардейската част има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
    Затова първо ще подложа на гласуване предложението на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов, Бриго Аспарухов за отпадането на § 4 от законопроекта.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 128 народни представители: за 36, против 79, въздържали се 13.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението по § 4 така както е предложено от вносителя и подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 121 народни представители: за 81, против 26, въздържали се 14.
    Приема се, благодаря.
    Заповядайте, господин Илчев, за да представите предложението на народните представители Бокова, Найденов и Аспарухов за новия § 4а.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Предложение на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов:
    Създава се § 4а със следното съдържание:
    "§ 4а. Член 28 се изменя така:
    "Чл. 28. (1) Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет: привежда Въоръжените сили или част от тях в по-високо състояние и степени на бойна готовност; обявява обща или частична мобилизация; назначава и освобождава Висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.
    (2) Президентът на републиката по предложение на министър-председателя утвърждава плана за формиране и разпределение на стратегическите възможности на Българската армия.
    (3) Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, президентът на републиката се подпомага от Военен кабинет.
    (4) Във Военния кабинет служат кадрови военнослужещи от състава на Българската армия, назначени с указ на президента. Началник на Военния кабинет е кадрови военнослужещ с висше офицерско звание.
    (5) Военният кабинет и неговият началник нямат командни функции по отношение на Българската армия."
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
    Имате думата по това предложение.
    Господин Найденов, заповядайте.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Това предложение в периода след неговото постъпване пробуди доста дискусии - кои повече, кои по-малко добронамерени или злонамерени в зависимост от гледните точки, които се отстояваха при интерпретациите и при обсъждането на предложението за създаване на Военен кабинет.
    Аз не виждам нищо страховито дори и в самото наименование "Военен кабинет", който се създава по наша идея като подпомагаща президента структура при осъществяване на неговите функции.
    Всъщност, трябва да подчертая, че в нашето предложение за създаване на нов § 4а има три нови момента - първото е в рамките на чл. 28, където досега се предвиждаше правомощие на президента да утвърждава стратегическите планове за действие на видовете въоръжени сили, се предлага една промяна - президентът да утвърждава по предложение на министър-председателя план за формиране и разпределение на стратегическите възможности.
    Аз разбирам, че това е доста неясно наименование, но това е буквален превод и копира използваните документи в класификацията на страните-членки на НАТО. Става дума за план, който отразява вижданията на военното и политическото ръководство и на Министерството на отбраната, и на страната за териториалното разпределение на ресурсите и военния капацитет, т.е. разполагане на силите за отбрана, тяхното нарастване в случаите на конфликти, използването на мобилизационните резерви и ресурси, бюджета, който се заделя, териториалното разпределение на военните съединения и всъщност става дума в крайна сметка за един нов документ в йерархията на документите, които се разработват и приемат в сферата на отбраната и на националната сигурност.
    Вторият нов момент безспорно това е създаването на Военния кабинет. Освен като подпомагаща президента структура, Военният кабинет се предвижда да включва кадрови военнослужещи, като ние предлагаме началникът на Военния кабинет да бъде назначаван, разбира се, с указ на президента, офицер с висше офицерско звание, който по-нататък да бъде един от възможните варианти за избор на началник на Генералния щаб.
    Разбира се, в хода на дискусиите и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност ние заявихме, че това са дискусионни въпроси - основно за възможността началникът на Военния кабинет да бъде вариант за избор на началник на Генералния щаб. Каква е нашата логика? Функциите на президента са достатъчно изчерпателно посочени както в Конституцията, така и в текстовете на чл. 27 до чл. 30 от Закона за отбраната и Въоръжените сили. Дори и погледът на непрофесионалиста открива огромни отговорности, които би следвало съвсем професионално и компетентно да бъдат разработвани и предлагани като становище и позиция на президента. Естествено е, че президентът при осъществяване на тези функции не би следвало да се разглежда непременно като фигура, която трябва да има военно образование или офицерска кариера, което още повече налага при осъществяването на функциите да бъде подпомаган от компетентни специалисти.
    Твърдеше се, че тези функции могат да бъдат осъществявани от неговите секретари, от съветниците-цивилни лица или в някои случаи от офицери от запаса. Логиката да бъдат кадрови военнослужещи е фактът, че те би следвало да имат определено развитие, да ползват натрупания опит, който придобиват в службата и работата си във военния кабинет на президента, че това е част от рутирането на кадрите, което така или иначе и сега съществува между Генералния щаб, между частите и съединенията на Българската армия и между Министерството на отбраната.
    Ще посоча, че в чл. 33 на Закона за отбраната и Въоръжените сили се предвижда Министерският съвет при осъществяване на своите функции също да има възможност да създава подпомагащи структури, тоест тук се отразява логиката на необходимостта от подпомагане на политиците и висшите държавници при осъществяване на техните функции в сферата на отбраната и националната сигурност.
    Накрая, искам да посоча, че за разлика от всички опасения и измислени страхове, които се появиха в хода на дискусията, се забравяше текстът на ал. 5, който сме предложили - че военният кабинет и неговият началник нямат командни функции по отношение на Българската армия.
    Затова мисля, че с тези ограничителни параметри съвсем ясно се избягват всякакви конфликти или пресичане на правомощията, които могат да съществуват между Генералния щаб, между висшето командване, между Министерството на отбраната и военния кабинет, който единствено има подпомагащи и съветващи президента функции.
    Дами и господа, ето защо предлагам да подкрепите този текст от нашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Заповядайте, госпожо Бокова.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господа народни представители, в допълнение на това, което господин Ангел Найденов каза, аз бих искала да посоча няколко аргумента в подкрепа на предложението, което ние с него и с господин Бриго Аспарухов сме внесли, особено в тази част, която се отнася до създаването на военен кабинет към президента.
    Наистина въпросът е дискусионен и ние го обсъждахме в рамките на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Също така трябва да си даваме сметка, че вероятно все още нашето Народно събрание и нашата комисия не е узряла за тази идея, но бих искала да кажа следното:
    Според нас това е едно модерно виждане как висшите държавни институции биха могли да бъдат подпомагани в своята работа от високи професионалисти, в конкретния случай говорим за отбраната и Въоръжените сили.
    Бих искала като аргументация да разширя малко този обсег и да посоча, че две са областите в една модерна държава, в която висшите държавни институции би трябвало да имат възможността да се подпомагат от високи специалисти-професионалисти. Това са отбраната и Въоръжените сили и дипломацията. Би трябвало ние да създадем такива условия, в които президентът на Републиката, министър-председателят, пък и Вие - господин председател на Народното събрание, да можете да бъдете подпомагани в своята работа или от кадрови дипломати, или от кадрови военни, когато това се налага, без те да бъдат партизирани, без те непременно да са бивши военни или бивши дипломати, за да могат да оказват със своя висок професионализъм и знания подкрепа във вашите усилия.
    От тази гледна точка смятам, че модерното, европейското разбиране е тогава, когато е необходимо, тези висши държавни институции да бъдат подпомагани в своята работа от такива специалисти, които да имат своето кариерно развитие било в областта на отбраната и Въоръжените сили, било в областта на дипломацията, след което те да могат да се завърнат и да продължат своето кариерно развитие, без непременно да бъдат обвързани с една или друга политическа сила, една или друга политическа партия. Смятам, че това е модерното развитие и съм убедена, че то рано или късно ще се случи и у нас, в България. Това беше смисълът, уважаеми народни представители, на нашето предложение.
    Затова още веднъж бих искала да ви призова да вникнете в предложението, което сме направили, и да го подкрепите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
    Заповядайте, господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър на отбраната, колеги, бих желал да се изкажа по предложението на колегите Бокова, Найденов и Аспарухов.
    В ал. 3 на чл. 28 те предлагат като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили президентът на Републиката да се подпомага от военен кабинет. Безспорно съгласно чл. 100, ал. 1 от Конституцията президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на България, но никъде по-долу в петте алинеи на същия чл. 100, където са изброени правомощията на върховния главнокомандващ, не е казано нищо за съставянето на президентски военен кабинет.
    Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет, обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната, но никъде нищо не се споменава за президентски военен кабинет в Конституцията, която е основният закон на страната.
    Действително съгласно чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията президентът еднолично подписва указите, с които определя организацията и реда на дейността на службите към Президентството и назначава персонала. Нещо подобно беше извършил президентът д-р Желю Желев, който с един вътрешен указ (непубликуван в "Държавен вестник") сформира нещо като военен кабинет, който обаче не беше третиран в нито един закон и не беше нормативен акт, с такова значение, че да бъде публикуван в "Държавен вестник".
    Организацията и дейността на службите не могат да противоречат на Конституцията и на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Искам да се поясня с няколко цитата, казани от един от вносителите - колегата Найденов. Ето как той защити в едно от заседанията на работната група предложението си за текст на ал. 4 на чл. 28 от закона, цитирам: "Акцентът безспорно е в създаването на военен кабинет. Президентът издава указ, с който назначава кадровите военнослужещи в този кабинет. Този указ се отдава за изпълнение на министъра на отбраната, респективно на началника на Генералния щаб.".
    Какви са възраженията и недостатъците срещу това предложение, свързано с предходното?
    Първо. То противоречи на току-що приетия чл. 7, ал. 2 от закона: "Личният състав на Въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната". Следователно кадрови военнослужещи не могат да служат в хипотетичния военен кабинет на президента, защото като подчинен на върховния главнокомандващ (президента) той би бил извън изброените в горния текст структури, а не може изобщо да има кадрови действащи военнослужещи извън тези структури.
    Второ. Неприемливо е и допълнителното предложение на господин Найденов, направено пред работната група: кадровите военнослужещи да се командироват от министъра на отбраната при президента, тоест хем да са подчинени на министъра на отбраната, хем министърът да ги командирова в хипотетичния военен кабинет на президента.
    Предложението според мен е недообмислено и нереалистично. Нарушава се принципът на единоначалието в Българската армия. Освен това вече е невъзможно да се изпълнят изискванията на цитираната по-горе т. 5 на ал. 3 от чл. 102 на Конституцията - с еднолично подписан от президента указ да бъде назначен персонал, кадрови военнослужещи във военния кабинет като щатни бройки в администрацията на президента, а в същото време един друг работодател - в случая министърът на отбраната, по силата на чл. 7, ал. 2 от закона да е сключил с тези военнослужещи трудови договори, по силата на които да може да ги командирова временно при президента, както предлага господин Найденов.
    Трето, най-същественото. Неприемливи са претенциите на вносителите началникът на военния кабинет да се състезава наравно със заместник-началниците на Генералния щаб и началниците на главните щабове на родовете Въоръжени сили за началник на Генералния щаб, защото заемайки длъжността "началник на военния кабинет на президента", съответният кадрови военнослужещ веднага би встъпил в състезание, ежедневно изкушавайки се да докаже, че е по-добрият кандидат от действащите началник-щабове, че умее да управлява войските, че умее да изземва командни функции и да овладява командирски позиции, че във военния кабинет на президента е израснал един достоен бъдещ началник на Генералния щаб, по-достоен от кандидатите на Министерството на отбраната.
    Оттук до двувластие в Българската армия има само една крачка. Представете си, колеги, след разцеплението на Светия синод на Българската православна църква дали един излишен, дублиращ властови претенции военен кабинет на президента не би довел и до разцепление в българската войска, въпреки уверенията на вносителите в ал. 5, че военният кабинет и неговият началник нямат военни функции по отношение на Българската армия.
    Двувластие в българската войска е немислимо, то е въоръжено и опасно, затова, уважаеми колеги, ви призовавам да отхвърлите предложените от уважаемите народни представители Бокова, Найденов и Аспарухов текстове в чл. 28. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
    Господин Найденов, заповядайте за реплика.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Аз изслушах с внимание аргументите на господин Пейков и признавам, че от съдържателно естество не намерих особено логика. Аргументите, както и аргументите, които съпътстваха по-голямата част от дискусията и в комисията, и в обществото, бяха преди всичко от формално естество. Вие говорите за начина, по който те ще бъдат преведени от едната структура в другата, към президента, как ще преминава тяхната военна служба, как ще бъдат назначавани, заповед на министъра, укази на президента - аз не мисля, че това е същността на разсъжденията на народните представители и в комисията, и в пленарната зала. Очевидно има начин тогава, когато има воля, да се намери решение на тези чисто технически според мен проблеми. Не това е особеното в аргументите, които би следвало да бъдат представени за обсъждане на направените предложения.
    Междупрочем, твърде много измислени опасения и страхове съпътстваха цялата дискусия по темата за създаването на военен кабинет. Разбира се, че има един опит, от който могат да се оценят както негативните, така и позитивните страни. И аз мисля, че именно опитът от създаването на една подобна структура при президента Желев ни кара да запишем в Закона за отбраната и Въоръжените сили създаването на този кабинет, тъй като постигаме законовото регламентиране и по този начин придаваме един официален статут на структура, която да подпомага президента независимо кой е той.
    Второ, аз подчертах, че подлежи на дискусия възможността началникът на военния кабинет да бъде един от вариантите за началник на Генералния щаб. Нашите аргументи в тази посока бяха преди всичко придаването на определен статут на военния кабинет, без това да бъде изрично условие за приемането на предложението за създаване на военен кабинет. Преди всички нещата тук опират до възможността професионално и компетентно да се разработват становища. Правомощията на президента не са само в Конституцията. Аз неслучайно споменах конкретните текстове в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Това е логиката на нашето предложение и не виждам защо трябва да се натрупват с толкова много свръхопасения едни достатъчно ясни предложения, които са направени от мен и от моите колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Найденов. Това беше реплика.
    За втора реплика, заповядайте, господин Пейчев.
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще се обърна към господин Пейков и ще му кажа, че пропусна някои неща. Наистина, господин Пейков, много прав бяхте за опасенията. Аз бих подкрепил тези опасения след опита, който беше направен от президента Желев. Защо, когато имаше сериозни събития на нашата граница със Сърбия, лявата част не направи такова предложение по време на президента Петър Стоянов? Това много ме учудва. Сега няма такова напрежение и слава Богу. Защо по време на Косовската криза не беше направено такова предложение, а то се прави сега? Нека залата да си отговори сама. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
    Господин Пейков, заповядайте за дуплика.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Найденов, аз очаквах, че Вие ще кажете, че аргументите, които изтъкнах, са основателни. Вие казахте обратното. Опасно е наистина да се изписва в този закон една такава структура, защото обикновено съперничеството води до двувластие в армията. Мисля, че това аз защитих достатъчно убедително. Има стари навици, стари сигнали, когато при върховния главнокомандващ, каквито функции нашият президент не притежава по Конституция, да бъдат съсредоточени и някои командни функции, каквито нито той, нито неговият военен кабинет би трябвало да притежава по Конституция. И затова изписването в Закона за отбраната и Въоръжените сили на кабинет с главно "к", както се изрази председателят на комисията по време на едно от заседанията на работните групи, носи някои опасности, които ние можем да предотвратим като не приемаме тези текстове.
    Колкото до репликата на колегата Пейчев, за съжаление опитът на д-р Желю Желев се провали, военният му кабинет се разпадна и той постепенно и поетапно освободи с вътрешни укази, а не с укази, публикувани в "Държавен вестник", повечето от деятелите в този, назначен лично от него с вътрешен нормативен акт военен кабинет. Затова аз не бих желал да повторим тази политическа практика. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейков.
    За процедура има думата господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! След такива сериозни аргументи в декларацията, прочетена от господин Пейков, те трябва да бъдат осмислени. От името на парламентарна група на основание чл. 51, ал. 2 Ви моля да дадете почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искате половин час почивка от името на парламентарна група, така ли? Половин час почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с дискусията по § 5 от законопроекта.
    Желаещи да се изкажат? Господин Казак, заповядайте.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз нямаше да се изкажа, но бях предизвикан от изказаните мнения в подкрепа на предложението, направено от народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов, обосноваващи тяхното предложение, а именно, че президентът на Републиката имал нужда от военен кабинет, за да изпълнява по-пълноценно функциите си на върховен главнокомандващ и да има възможността да получава компетентни становища и мнения по проблемите на армията. Аз искам само да припомня, че бившият президент на Републиката Петър Стоянов имаше двама секретари - един секретар по отбраната и един секретар по националната сигурност. Секретарят по отбраната беше бившият началник на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Цветан Тотомиров, другият секретар беше също офицер от запаса, генерал. Сегашният президент на Републиката има също двама секретари - единият по отбраната, другият по националната сигурност. Секретарят по отбраната е също един изтъкнат военнослужещ, контраадмирал Станчевски. Така че аз бих искал просто да се запитам тези съветници на президента не притежават ли достатъчно компетентност и опит в Българската армия, за да могат да дават възможно най-компетентни становища и да подпомагат президента на Републиката в изпълнението на неговите функции на върховен главнокомандващ? И не са ли те запознати в достатъчна степен с цялостните проблеми на Българската армия, за да има необходимост от създаването на цялостен военен кабинет към президента в един момент, когато ние така или иначе съкращаваме армията, когато няма непосредствена военна опасност, когато опасностите в нашия регион намаляват?
    Това са въпросите, които си задавам и искам да получа отговор. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
    Госпожо Бокова, имате думата за реплика.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, една кратка реплика към това, което господин Казак каза. На практика тук се получава едно противоречие. Той от една страна подкрепи това, което и аз казах в моето изказване преди малко, а именно, че за да бъде един военнослужещ съветник на президента, той трябва да е бивш генерал, бивш контраадмирал, бивш военнослужещ. Това, което ние с нашата поправка искаме да направим, е да се даде възможност на действащи военнослужещи също така да оказват съдействие на президента при изпълнение на неговите функции и след това те да могат да продължат своята кариера. Така че не трябва непременно тези военнослужещи да принадлежат към една или друга политическа сила. В никакъв случай ние не бива да създаваме условия тези военнослужещи да прекъснат своята кариера, след като са били съветници на президента. Аз отново не чух отговор на въпросите, които аз поставих в моето изказване. Две са основните сфери, в които е необходим висш професионализъм в служба на държавата - това са дипломацията и отбраната и Въоръжените сили. Нека да дадем възможност на тези професионалисти от тези две сфери да могат да оказват съдействие на президент, министър-председател, председател на Народното събрание по време на тяхната активна професионална кариера, след което те да могат да се върнат и да продължат по-нататък своите професионални задължения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Бокова.
    Втора реплика - госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Казак, моята реплика е по повод на опасенията Ви, че се урежда статут на военен кабинет на президента в период, когато текат съкращения в армията. Самата идея, заложена в предложението за новата редакция на чл. 28, т.е. действащи военнослужещи да бъдат във военния кабинет на президента, изключва всякакви опасения от подобен род. Щом са действащи военнослужещи, те са си в състава на Въоръжените сили и по никакъв начин тяхното пребиваване във военния кабинет на президента и на всяко друго място в състава на Въоръжените сили не влияе върху общата численост, тя не се нарушава.
    Аз мисля, че има сериозна логика, ако президентът има по Конституция правомощия, и то съществени правомощия в областта на отбраната, той да има законово предвидени инструменти, с които да ги осъществява. В противен случай ние изпадаме в ситуация да дадем тези правомощия декоративно и всеки един държавен орган, дори държавният глава, да си измисля инструменти, по които да може да уплътни реално правомощията си. Ако той е находчив, вероятно би ги намерил. Въпросът е не е ли по-разумно да направим съответен законов регламент, в който да е ясно със съгласие на парламента какъв е смисълът от това упражнение? Защото вие сами разбирате, че актуалната информация не идва от пенсионираните, тя идва от действащите, че едни действащи военнослужещи могат много по-лесно, много по-убедително да направят контакта с действащата армия. И да знаят, че те са временно в кабинета на президента и след това ще се върнат на друго място, т.е. че те не са с някакъв специален статус, който да ги конфронтира на армията, да прави някакъв втори център или нещо подобно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Найденов, заповядайте за трета реплика.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Казак, аз мисля, че ако се следи внимателно дискусията, ще получите отговор на въпроса, който Ви интересува. Логиката да се предложат кадрови военнослужещи и създаване на военен кабинет следва разсъжденията за необходимостта от по-професионално и компетентно отношение към военнотехническите аспекти на правомощията, които са заложени в Конституцията и в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Ясно е, че секретарите, които биха могли както да бъдат с военно образование, така и да не бъдат с военно образование, са по-скоро в сферата на чисто военнополитическите или политическите аспекти на тези правомощия. А ние твърдим, че ангажиментите на военния кабинет следва да бъдат именно в сферата на военнотехническите - становища, позиции, подпомагащи президента при реализиране на неговите функции.
    Аз и преди малко чух опасения от гледна точка на военния кабинет за двувластие, многовластие, други центрове. Извинявайте, колеги, но искаме или не искаме, правомощия президентът има по Конституция, които го правят именно такъв център - и на управление и съответно на власт в сферата на отбраната и националната сигурност. Следователно ние трябва да следваме логиката на предложение за по-компетентното подпомагане, независимо кой ще бъде президентът, при осъществяване на тези негови функции.
    И нека пак го повторя. Става дума, първо, за законово регламентиране. Второ, става дума за професионално отношение във военнотехническите аспекти. Трето, става дума за кадрово развитие на военнослужещите, чиито потенциал може да се използва и след приключване на този мандат.
    Не разбирам защо не коментирате и възможността, която е създадена с чл. 33 в Закона за отбраната и Въоръжените сили за подпомагане на Министерския съвет при осъществяване на тези функции, независимо че има министър на отбраната, Министерство на отбраната и Генерален щаб. Въпреки всичко законът предвижда създаване на други подпомагащи структури при осъществяване на функциите на Министерския съвет в сферата на отбраната и на националната сигурност. Ние следваме тази логика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Агов, заповядайте за изказване.

    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, много логични са разсъжденията на колегите, които предлагат тези поправки. Логични са, защото Конституцията предвижда президентът да изпълнява определени функции в областта на отбраната и националната сигурност. Но аз бих подкрепил тези предложения, ако е ясно каква е работата на този военен кабинет. Аз разбирам, че тук имаше разсъждения в тази посока. Но тези разсъждения са разсъждения в залата. Това не са ясни правила, които са разписани в този закон. И това ме кара да мисля, че именно неразписването на ясните правила за действия на военния кабинет чрез закон правят невъзможно приемането на тези поправки в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Аз съм си отбелязал, впрочем още при дискусията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ал. 5, предложена от колегите Бокова, Найденов и Аспарухов. За онези, които не са чели по няколко пъти като членовете на комисията, тя гласи следното:
    "(5) Военният кабинет и неговият началник нямат командни функции по отношение на българската войска и на Българската армия."
    Аз мисля, че тук е заровена цялата история. Очевидно нашите колеги са имали подозрения, че в тази зала, както и в комисията може да възникне точно такъв спор. Има ли са подозрения, защото те много добре са знаели, че един такъв военен кабинет ще бъде точно подобен друг център на властта, за който вече се говори в залата. И затова, за да се презастраховат и за да няма подобна критика, те са записали тази ал. 5 в предлаганите промени в чл. 28.
    Веднъж, след като не знаем какво ще прави този военен кабинет, започваме да си задаваме и други въпроси: кой е началникът на хората, които са във военния кабинет - президентът ли? Да, той е върховен главнокомандващ и по Конституция и би трябвало да се приеме, че той им е началникът. Обаче, ако те са кадрови военнослужещи - хора, които имат определени чинове във войската, звания, очевидно тези хора трябва да спазят единоначалието в българската войска. И тук, според мен, няма отговор на въпроса кой е началникът. Тук става въпрос за чисто пробно двоеначалие, което не е допустимо в българската войска.
    Аз си задавам и друг въпрос: какво прави контраадмирал Станчевски, по-малко компетентен от един кадрови военнослужещ? Според мен, това е един военен, който е израсъл в Българския военноморски флот, доказал е своите качества и се е издигнал до това висше звание във войската или в Българската армия. Този човек е точно толкова полезен, но бих казал по-полезен със своя опит на президента като негов секретар, макар и в запаса, отколкото един кадрови военнослужещ. Та нима президентът днес не получава цялата информация, която му е необходима, за да взима своите решения по въпросите на националната сигурност и по въпросите на отбраната? Получава цялата информация. Той е един от конституционногарантираните, привилегировани получатели на такава информация. Ако иска да я анализира, той има достатъчен екип; ако иска допълнителен анализ, той може да поръча този анализ в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в съответните служби и т.н. Това влиза в пълномощията на президента.
    Следователно, създаването на военен кабинет поражда твърде много въпроси, които функционално не са оправдани. Функциите днес в президентския кабинет, в службата на президента са ясно определени и те изпълняват точно това, което би изпълнявал един военен кабинет.
    Защо трябва да бъдат кадрови военнослужещи? Между другото един логичен на пръв поглед въпрос. Аз мисля, че това просто не е необходимо. Знаем, че българската войска и българската дипломатическа служба - за да се присъединя към колежката Бокова, която съвсем оправдано каза, че те трябва да бъдат деполитизирани - са в служба на националната сигурност и на външната политика на България. Следователно, тази служба не е само за министъра на външните работи или за министъра на отбраната, или за началника на Генералния щаб. Тази служба е също и за президента на републиката. Какво пречи на президента на републиката да ползва услугите на всички тези хора, а неговите секретари да бъдат трансмисия на всички тези предложения, решения, анализи, които трябва да помогнат на президента да изпълнява своите функции, много ясно определени в Конституцията?
    Именно заради това аз си мисля, че при един разумен анализ на направените предложения в никакъв случай не мога да ги подкрепя. Смятам, че тези предложения създават излишна структура, която създава власт в сянка в българските въоръжени сили. Защото, няма съмнение, че когато имаме кадрови военнослужещи, които имат достъп до президента, те ще имат много повече възможности непрозрачно, подчертавам, непрозрачно да влияят чрез мнението на президента върху взимането на решения в българските въоръжени сили. Именно тази непрозрачност е вторият аргумент, който не ми позволява да подкрепя тези предложения. Колкото по-ясни и прозрачни са процедурите на българската войска, толкова повече ще бъдем застраховани срещу опасенията, които има госпожа Ирина Бокова, за политическо влияние в българската войска.
    Именно заради това, уважаеми госпожи и господа народни представители, аз мисля, че въпреки привидната логика в предложението на колегите Бокова, Найденов и Аспарухов не би трябвало да подкрепим тези предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Агов.
    Заповядайте за реплика, господин Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Агов, разбира се, че има смисъл в подобни разсъждения, които правите в момента, по функциите и по военния кабинет, който предлагаме да се създаде. Само че, ако се върнем малко по-назад в дейността на Народното събрание - на миналото Народно събрание, Вие не следвахте такава логика, когато от вашата парламентарна група се отстояваше създаването на Съвета по сигурността чрез концепцията по национална сигурност, която беше приета в Тридесет и осмото Народно събрание.
    Аз, разбира се, не защитавам отсъствието на прозрачност, особено в дейността на подобни структури, които са свързани с отбраната и националната сигурност. Но функциите, които се предвиждат за военния кабинет и за служещите във военния кабинет, следват логиката на тези ангажименти, на тези правомощия, на тези права и отговорности, които са заложени за президента в Конституцията и в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Те са ясно посочени.
    Следователно, ангажиментите на военния кабинет са ориентирани към разработване на становища, към предлагане на позиции, към подпомагане при вземане на решение от страна на президента по тези текстове, които са достатъчно ясни. Аз не виждам защо е необходимо да изпадаме в техническите подробности на регламентиране на дейността, което очевидно може да стане с правилника за дейност и на администрацията, и съответно в рамките на указа, с който се назначават кадровите военнослужещи след създаване на военния кабинет.
    Струва ми се, че в значителна степен и във Вашите разсъждения - разбира се, че съм съгласен с оценката, която правите на контраадмирал Станчевски - но за съжаление и в разсъжденията на част от колегите присъства едно излишно персонализиране и на евентуален началник на военния кабинет, и на евентуалните служители във военния кабинет. Те в значителна степен бяха свързани с фигурата, трябва да признаем, както на настоящия началник на Генералния щаб, така и съответно разсъждения, които присъстваха за това, че, видите ли, оттам ще се роди и ще се появи новият началник на Генералния щаб, което би могло да наруши известно кадрово развитие в рамките на другите въоръжени сили. Аз трябва да ви кажа, че персонализирането в повечето от случаите води до погрешна логика и до погрешни изводи, които се правят по отношение на военния кабинет. И каква по-висока прозрачност от тази да се знае кои са служителите и то кадровите служители във военния кабинет, които подпомагат президента не на базата на някакви неясни съветници, на базата на неясни критерии, по които се разработват становищата и позициите, а на ясни ангажименти и на ясно персонализиране на служителите в този военен кабинет?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика - господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Агов! Аз не съм учуден от непоследователността в позициите на господин Агов. През всичките тези години той общо взето се е движил по един теснопартиен коловоз и това, което и сега говори, неговата риторика общо взето е събрана в някакви партийни пози.
    Мисля, че никой от нас не би могъл да се отърве от усещането, че все пак на българския президент в областта на армията тази роля, която му е предопределена като върховен главнокомандващ, освен с някои сериозни, той е снабден и с някои чисто декоративни функции, които в мирновременен период преобладават. Ако бихме желали да засилим компетентността на тази роля, няма нищо по-нормално от това да му предоставим една такава възможност да разполага с компетентен кабинет.
    Същевременно вие знаете, аз, разбира се, пожелавам пълен мандат на всеки министър на отбраната, но общо взето практиката показва, че те са фигури, които пребивават по година-две на тези постове, а президентът е човек, който така или иначе изпълнява пълния си мандат, и ако разполага с такъв кабинет, това би засилило стабилността на управлението на армията. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За трета реплика - госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Агов, струва ми се, че Вашият упрек за непрозрачност на военния кабинет е съвсем безпочвен по следните причини. Има обозначен орган, има обозначени функции и компетенции и обозначен състав. При тези условия всякакъв извод, че се касае за липса на прозрачност, не почива на нищо. Нищо, което е извън чл. 100 от Конституцията, в този кабинет не може да бъде използвано. И това не е разсъждение, направено в пленарната зала между другото, а законово положение. Досегашната редакция на чл. 28 и 29 описва точно правомощията, които има президентът като върховен главнокомандващ в мирно и във военно време.
    Сега при редакцията, която се предлага на чл. 28, изписаните в четири точки правомощия на президента по чл. 28, са събрани в ал. 1. Очевидно, че уреденият с ал. 3 на чл. 28 кабинет ще може да подпомага върховния главнокомандващ в изпълнение на функциите му по ал. 1. Какво по-прозрачно искате от това и в кой закон на българското и световно законодателство сте видели да се постига законодателна прозрачност по някакъв различен начин?
    Що се отнася до това какво ще може да прави кабинетът по отношение на президента, това пък е написано в ал. 3: подпомага, и нищо повече! И за да не би някой да си прави някакви изводи, които не почиват на абсолютно нищо, е направена ал. 5 - че нямат командни функции.
    Що се отнася до двувластието, за което Вие намекнахте, си мисля, че началникът на военния кабинет, който е кадрови военнослужещ, ще може на базата на тази субординация на войнското си звание да бъде началник на онези хора, които са членове на кабинета. Какъв оттук нататък е проблемът?
    Ако искате да кажете, че между президента като върховен главнокомандващ и ръководството на армията в лицето на Генералния щаб или на други подразделения може да има други виждания, да им издават някакви взаимно противоречащи си команди, смятам, че това житейски не може да се изключи за никаква хипотеза, но всъщност като идея на правната уредба и като идея на обичайното функциониране на армията е уредено. Защото са разделени функциите и компетенциите на различните органи и просто не може да става смесване. За да стане смесване означава, че някой е навлязъл в чужда територия, дадена по прерогативи на някой друг. Ако намеквате, че трябва да се направи някаква много по-подробна уредба на дейността на военния кабинет, ами, просто проследете целия закон. Няма някой орган, за който тук се говори, в закона, който да е изписан по някакъв по-подробен начин, освен състав, функции и компетенции.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви да се съобразявате с времето. Въпреки толерантността ми, изказването на господин Агов беше 7 минути, Вашата реплика - 3,5 минути.
    За дуплика думата има господин Агов в рамките на 3 минути.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Госпожо председател, моля за Вашето извинение за нарушението на правилника от моя страна. Надявам се и колегите да ме извинят.
    По повод на персонализацията и опасенията за персонализация. Ами, за какво говорим, уважаеми колеги, когато по-нататък, пак от същите народни представители - Бокова, Найденов и Аспарухов, е предложена поправка в чл. 75, ал. 2, в която се казва:
    "Длъжността "началник на Генералния щаб на Българската армия" се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб, началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили и началника на военния кабинет на президента на републиката."
    Значи нещата следват своята логика. Очевидно за това става дума. Тоест да има два пътя, по които да се назначават началници на Генералния щаб.
    На второ място, за прозрачността - нещо, което очевидно тук подлежи на доста дискусии. Аз казвам, че процедурата е непрозрачна, защото този военен кабинет няма да подлежи на парламентарен контрол. Когато се даде неудачният пример за Съвета по национална сигурност към министър-председателя, министър-председателят е председател на този съвет и той се явява пред парламента и се отчита за дейността на съвета. И всеки народен представител и всеки гражданин на републиката може да попита министър-председателя какво прави Съветът по национална сигурност или какво не прави. Затова струва ми се, че този паралел между двете структури - предлаганата от колегите и съществуващата в Министерския съвет, е абсолютно неудачен.
    И най-накрая, ако става въпрос за гарантиране на прозрачността на парламентарния и гражданския контрол, аз питам: кой плаща за военния кабинет? Той се плаща от средствата, от бюджета на Президентството или от бюджета на Министерството на отбраната? И тук вече е основният въпрос за контрола: ако се плаща от Министерство на отбраната, защото са кадрови военнослужещи, тогава министърът на отбраната трябва да отговаря за действията на президента. Става една абсолютна бъркотия, уважаеми колеги.
    Именно за този граждански и парламентарен контрол, за прозрачност настоявам, пък ако това е моята партийна позиция, тя е позиция на всички българи. Те искат да имат контрол за това как се харчат парите им. (Възглас: "Е е е!" в КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
    Господин Ганев, заповядайте за изказване.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Аз няма да влизам в дебрите на алинеите на предложението, но мисля, че има един принцип: президентът по Конституцията на България има една своеобразна арбитражна и неутрална власт. Така е в общото разделение на властите. Нито една от разделените власти няма възможност по Конституция, при този сложно установен баланс между властите, да упражнява сам цялата власт. Но по отношение на президента освен изричното положение на чл. 92, че той е държавен глава, чл. 100 казва, че той е главнокомандващ. И той е главнокомандващ на българската войска или на Българската армия и в мирно, и във военно време. Аз се стеснявам от начина, по който обсъждаме това предложение. Даже някой каза: нека поне да му позволим! Какво да му позволим? Да бъде главнокомандващ? Ами, той е главнокомандващ! Как може с един закон ние да слагаме бараж на неговите права? Той в определени моменти от живота в държавата обявява положение на война и т.н.
    И без това в много от случаите, знам, когато се правеше Конституцията, президентът има право на това или друго, ако Министерският съвет предложи - един опит да се сложат юзди на тази иначе президентска институция. Той е президент в парламентарна държава, но той има голямото, абсолютното право да бъде главнокомандващ, и то върховен главнокомандващ.
    Какви са тези подозрения? Аз виждам тук, те са написани по нечии лица, че ще се прави втори център, че някой ще направи опит чрез президента, който днес е един, но утре ще бъде друг, да изземе правомощия на министерството и т.н.
    Вижте, аз мисля, че трябва да забравите онези времена, някои от вас не си ги спомнят, когато имаше организации на Балканите, така наречената организация на военните "Черната ръка" в Сърбия, в България -Тайният военен съюз, Военният съюз след това. Тези подозрения ли имате тук?
    При една модерна Конституция, която е разпределила функциите между отделните власти, създала е толкова голяма прозрачност и възможност те да се възпират помежду си? Всеки опит чрез този закон да се намали самата компетентност на президента, възможността той да бъде информиран... Как може Вие, господин Агов, да кажете, че той има право да се обади на министъра, за да му изпрател информация? Това ли е главнокомандващият? Да помоли министъра да го информира? Никой нямало да го спре.
    Вижте, сменяте пропорциите на функциите на тези органи по Конституция! Трябва да има Военен кабинет. Както каза госпожа Бокова, това е едно изискване не само по отношение на президента във връзка с неговото право и задължение на главнокомандващ. Това е една модерна тенденция.
    В съда, приятелю, един съдия може да назначи вещо лице, за да му каже за какво става дума.
    Искате един президент да бъде поливалентен. Не може да бъде. И трябва, щом е главнокомандващ, да бъде снабден с една силна структура, която да го направи по-независим в това отношение и в същото време подчинен или съобразявайки се с цялата организация на Въоръжените сили.
    Аз Ви моля, уважаема госпожо председател, след тази дискусия, която ще приключим, да поставите с една енергия това предложение на гласуване. И колкото и да сте безпристрастна, да го подкрепите и Вие. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ганев.
    За реплика има думата господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, аз Ви правя реплика във връзка с Вашето изказване, че, видите ли, ние се опитваме да ограничаваме правомощията на президента като върховен главнокомандващ. И Вие цитирахте изрично чл. 100 от Конституцията, която е върховният закон в Република България, където ясно и категорично са упоменати правомощията на президента като върховен главнокомандващ. Там са посочени неговите правомощия да обявява обща или частична мобилизация, че е върховен главнокомандващ и т.н.
    Няма нужда ние чрез закон да се опитваме да специфицираме неговите правомощия. И специфицирайки ги, да ги ограничаваме, от една страна.
    От друга страна, Вие казахте, че президентът имал необходимостта, дори съдът назначавал вещо лице, президентът не бил всезнаещ. Разбира се, че не е всезнаещ. И председателят на Народното събрание не е всезнаещ. И министър-председателят не е всезнаещ. Никой не е всезнаещ на този свят, доколкото ми е известно.
    Но за тази цел президентът има назначени секретари: има секретар по отбраната, по националната сигурност със съответните експертни възможности, които той би могъл да използва. Освен това на негово разположение е и целият Генерален щаб. Генерал Михо Михов, доколкото си спомням, при всяко повикване се явява при президента на републиката и го осведомява за всички проблеми, които има в Българската армия. Освен това неговите секретари му помагат за изработването на най-компетентните становища, които би могъл да има един върховен главнокомандващ по проблемите на Българската армия.
    Аз не виждам просто абсолютно никаква необходимост от създаването на такъв Военен кабинет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика - господин Пейчев.
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Ганев, удоволствие е да се коментира някой въпрос с Вас. Говорим за разширяване правата на президента. Но аз искам да се върнем на това - каква република е България? Президентска или парламентарна?
    РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КБ: Царска!
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Е, не е точно царска. Тогава аз да разбирам, че искате да направим още един Военен кабинет към премиера, така ли?
    РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА КБ: То си има!
    ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Ама още един да си направим, щом така вие казвате от лявата страна.
    Тук нещата не трябва да ги разглеждаме така.
    Господин Ганев, тук никой не иска да отнема правомощия на президента. Напротив, ние искаме да помагаме на президента. Но това значи ли, че трябва да открием един кабинет в сянка към президента, за да може да работи той по-добре? Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството може би няма да е необходимо, но и някои други? Така ли да Ви разбирам?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика, заповядайте, господин Еюп.
    КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин Ганев, Вие казахте, че по този начин ние ограничаваме правомощията на президента. Това значи ли, че всички президенти досега са били с ограничени правомощия? И има ли нужда от един такъв Военен кабинет, когато в мирно време ние си имаме военно министерство - Министерство на отбраната и там е Военният кабинет с един цивилен министър. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Ганев, заповядайте.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Госпожо председател, като слушах тези три реплики, те бяха разкази! (Смях и оживление.) Как ограничавам, защо ограничавам? Мнения! Става дума за законодателство. Отворете стенограмите, когато Великото Народно събрание на четири гласувания прие новата Конституция. Всички искаха президентът да не бъде пълновластен като в един президентски или полупрезидентски режим. И това е така. Той е президент в парламентарна държава, затова няма право и на законодателна инициатива, а не по други хрумвания. Но той е държавен глава и в това си качество - върховен главнокомандващ. Трябва да има пълна свобода да си организира работата на равнището на изискванията, ако щете, и на достойнството на тази своя функция.
    Изглежда се плашите от думите "Военен кабинет". Наречете го Кабинет по въпросите на отбраната. Ще бъде един от секретарите или както искате. Аз пък не знам откъде имате такава компетенция, за да казвате, че има секретар по вътрешните работи, секретар по нещо друго... Това ли е аргументът, за да не се допусне този кабинет? Много е битово това!
    Отворете Конституцията. Мислете с едно законодателно равновесие и достойнство. И тогава ще видите, че това е един излишен спор, породен от тайни подозрения, които нямат никакви основания в действителността. (Ръкопляскания и възгласи: "Браво!" от блока на КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Госпожа Бокова имаше процедурно предложение.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, като един от вносителите на това предложение аз съм дълбоко удовлетворена от тази дискусия. И трябва да кажа, че уважавам всеки един от аргументите, изложен тук, в тази зала. Наистина една широка палитра от идеи и аргументи.
    Но си мисля, че ние ще загубим, ще бъде много голям пропуск за нас, ако не чуем мнението и на министъра на отбраната, който присъства тук, в тази зала, разбира се, при положение че той реши да сподели с нас своето отношение към това наше предложение.
    Това беше поводът за моя процедурен въпрос.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бокова! Мислех да не се изказвам по ненаправени от мен предложения. Но понеже Вие сте част от вносителите, си позволявам да направя това след Вашия повик.
    Аз се присъединявам към думите на господин Ганев, че спорът наистина е абсолютно излишен. В правомощията на президента има възможности той да уреди въпроса и извън законодателното му уреждане. Това винаги е правено досега. Няма да се връщам на темата защо досега, да речем, президентът Петър Стоянов не е имал нужда от военен кабинент, макар че както стана ясно в предизборната кампания, кандидатът Първанов имал по-високо воинско звание от президента Стоянов.
    Мисля си, че този спор наистина е излишен, защото това, което президентът може сам да си гарантира с консултанти - кадрови военнослужещи, е в неговите правомощия. Той издава указа за висшите военни звания. И ако той там напише, че иска да има съветник - висш кадрови военнослужещ, генерал, той ще го има. Това е моето становище. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За изказване има думата господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Като председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност най-напред искам да разсея всякакви съмнения, които биха могли да се породят за начина, по който сме разглеждали текста на законопроекта в комисията и да подчертая, че това бяха много задълбочени, много сериозни и бих добавил абсолютно колегиална размяна на мнения. Ние дори разсъждавахме по варианта част от съдържанието на предложението да отпадне и то със съгласието на вносителите, за да оцелее друга негова част. Но така или иначе накрая единодушно приехме, че ключовата дума, ключовото понятие, ключовата ситуация, която би възникнала, се крие в съчетанието "военен кабинет". За съжаление, начинът, по който от време на време вървеше дискусията днес, сигурно ще даде основание на хора, които следят не само парламентарния и не само политическия, но и медийния живот в страната, да направят един неизбежен паралел с началото на прехода към демокрация.
    Без да коментирам и без да ви губя времето, тъй като съм сигурен, че ще си го разтълкувате ефективно, ще ви цитирам само няколко заглавия:
    "Желю Желев си намери 19 съветници. Има още вакантни места". "Личен и военен кабинет за президента предвижда нова структура". "Вицепрезидентският щаб бил подсилен с нови бройки" "24 часа" от 6 март 1992 г.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Какво отношение има това?
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Пряко отношение, господин Ганев.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Стари вестници ли ще четем?
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Те са много стари, да. И затова са поучителни.
    "Комбина между социалистите и Желев" - "Демокрация", 8 януари 1994 г. "Това прозира зад гафа с исканите президентски правомощия за военния кабинет. Генерал... - спестявам му името - е бил в течение на готвените паралелни структури. Сега отрича. Очакват се оставки на президентски съветници."
    "Интересна колизия между сегашни съветници и хипотетични бъдещи и кадрови военнослужещи при това старши висши офицери." - В. "Вечерни новини" от 11.01.1994 г. "Думичката "кабинет" раздуха военно-президентския скандал".
    Асоциацията, която аз направих, вие имате право на своите собствени асоциации, е колко логично, колко рационално и колко здравословно е днес, през 2002 г., осем години след тези събития ние да реанимираме понятието "военен кабинет", като залагаме един капсов детонатор под засега устойчивата конфигурация Генерален щаб - Министерство на отбраната - президентска администрация със съветници и парламент, който чрез своята едноименна Комисия за външна политика, отбрана и сигурност третира качествено, задоволително от гледна точка на националния интерес цялата тази проблематика. Обаче в част от изказванията имаше малки, може би неволни поводи да си припомним, че пред всички нас, независимо кой е вносител и кой опонира, има и няколко категорични, императивни ситуации, произтичащи от вече гласувани и приети фундаментални документи, уреждащи сигурността и строителството в армията.
    Първо, това е военната доктрина. Там тя наистина казва, за съжаление казва го изчерпателно, от какво се състоят Въоръжените сили на страната и ако ние продължим да разсъждаваме за възможностите за създаване на подобна структура в администрацията на президента, всеки от хората, които допреди няколко месеца е работил и служил в пререгистрираните вече Войски на Министерството на транспорта, Строителни войски, Войски на далекосъобщенията има не по-малки основания да иска тяхното частично или пълно възстановяване. Една подобна, макар и малка по количество ревизия на военната доктрина, означава неправомерно да си развържем ръцете, да правим това, което военната доктрина преди няколко месеца, приета от нас с консенсус в тази зала, всъщност ни забрани. Лично аз нямам никакво намерение да обяснявам пред никой в България, в Европа и в света, че в България няма други военни формирования, както и други военнослужещи, извън Въоръжените сили. Вярно е, че има двама - трима в администрацията на президента, но това е друго. Те му помагат. Аз няма да правя такива обяснения никъде повече. Който от вас може убедително да ги направи, нека да си представи как това би прозвучало.
    Вторият аспект, който не е маловажен, уважаема госпожо Дончева, няма как да не Ви цитирам. Вие казахте: "Актуална информация не идва от пенсионираните, тя идва от действащите"! Погрешно! Актуалната информация се формира като колективен продукт в работата по формирането на което участват и цивилни, и военни, и стари, и млади, и експерти, и кадрови военнослужещи. И тя протича по установените за това механизми. И в момента така бурно циркулира информацията между президентската администрация, Министерството на отбраната, Народното събрание и другите министерства, както никога това не е било в страната. Това, че човекът не сваля мундира и идва със светлосив костюм на работа, не го прави по-малко професионалист. Нали? Ако приемем обратното, аз бих попитал от името на 250-хилядния преди един месец, а сега 100-хиляден български резерв, към който принадлежа, с какво по-малко професионални са командирите на роти, батальони и полкове от резерва само заради това, че в момента се трудят на други места и не носят униформа? С какво по-малко професионален е един професор, академично лице в областта на отбраната, само заради това, че никога дори не е служил, но е написал книги по тези въпроси. И мисля, че нашият президент ще спечели, ако се обгражда с точно такива хора, без да се лишава и от кадрови военни и без значение дали те в момента са на кадрова военна служба или не.
    И трети, последен аспект. Президентът, дни след встъпването си на тази длъжност, на площада в съседство каза, може да допусна грешка в структурата на изречението, но мисля, че ще го цитирам точно, че той не желае повече правомощия и няма да допусне орязване на правомощията му. Ако ние сме лоялни към тази негова фраза, която очевидно крие дълбоко промислена негова нагласа, ако сме наясно, че ние не орязваме правомощия, моят нериторичен въпрос по какви причини се стремим да го съобразим с допълнителни правомощия. Вие подменяте правомощия с функция, предавате една безобидност на тази група кадрови военнослужещи, начело с генерал около президента, но това е игра на думи. Естествено, че те няма да се ограничат в работата само на съветници. Естествено, че още на другия ден по обяд техният статус на съветници изведнъж ще ескалира в нещо по-голямо, по-претенциозно, за което, повярвайте ми, не е готова нито цивилната, нито военната ръководна прослойка, нито ние, които след това вероятно ще бъдем лице в лице с една много причудлива ситуация, в която не знам как бихме арбитрирали.
    Президентът може да си назначи една дузина съветници, част от тях дори да бъдат на възраст, която им позволява след неговия мандат евентуално отново да се върнат на действителна служба във Въоръжените сили. Но една релация между кадрови военнослужещи под крилото на Министерството на отбраната и кадрови военнослужещи в президентската администрация е нещо много странно за устройството на институциите в демократичния свят. Това бяха съображенията, а не някакво еднозначно и семпло желание за упорство. И ние го разисквахме въпроса точно по този начин в комисията с носителите и с всички останали членове на комисията и мисля, че там градусът на дебата вървеше към снижаване. И удивително е, че днес той тук върви към повишаване. Няма логика да се повишава температурата на този дебат, ако се разменят само рационални аргументи той би трябвало в този момент вече да е към финализация.
    Лично аз не мога да гласувам за предложението на вносителите, въпреки че уважавам изключително много техните усилия да формулират това предложение, да го аргументират, включително и на една допълнителна фаза и храбро да го отстояват днес. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
    За реплика - господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Понеже господин Илчев има картинен език, който аз много ценя, той без да иска очерта тъкмо тази драма, която аз смятам, че е несъществуваща: че ако се направи този кабинет начело с генерал, той няма да се ограничи в очертаните му като кръг правомощия в закона, непременно щял да има и по-големи амбиции и т.н. Какви са тези работи? Кой е казал, че вън от закона, защото бил генерал, той ще си позволи да прави нещо друго освен това, което му е предписано? Господин Илчев, това не е сериозно. Това не е сериозно, ако говорим за законност.
    Аз стоя на другото убеждение, казах преди малко и затова Ви се учудвам: не този кабинет увеличава правомощията на президента по Конституция. И понеже той бил казал: няма да позволя да ми се орязват - не знам този глагол откъде идва, нито пък имам нужда от повече - това е друга работа. Аз твърдя, че в рамките на Конституцията главнокомандващият има възможност, а той е казал, че има и нужда или ние трябва да кажем, да направи една такава своя среда.
    За да бъде шеговито накрая и понеже обичате историята: превратите никога не са правени от генерали, господин Илчев. От капитани - на 19 май и след това - от полковници. (Смях в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Илчев, струва ми се на интелигентен човек като Вас не подхожда предубеденост. Когато правите някакъв орган, структура, която да помогне на един държавен орган просто да осъществява нормално и естествено функциите си, без да разширявате по никакъв начин тези функции, вие просто уплътнявате една разумна и вече утвърдена за повече от десет години законова и конституционна рамка.
    Ако Вие вземете няколко кадрови военнослужещи и ги сложите като месторабота в Президентството, откъде следва твърдението Ви, че се създават формирования извън състава на въоръжените сили? Първо, не става дума за никакво формирование. Второ, не става дума за нищо извън състава на въоръжените сили. Трето, не можете да противопоставите добрите отношения, които съществуват днес между Министерството на отбраната, Генералния щаб, Президентството и Министерския съвет, на необходимостта да бъдат законово уредени техните отношения.
    Накрая, защо правите тази разлика между правомощия и функции? Осъществяването на функциите става с единство на права и задължения и много често чисто житейски, четейки един законов текст, вие не можете да ги различите. Граматически можете да ги разграничавате и можете да кажете, че словесно едното е различно от другото, но каква е практическата полза от това разграничение?
    Ясно е, че човек, който не е на една работа, е извън информацията, която тече в тази работа. Също както е ясно, че ако вие отидете десет дни в задгранична командировка, няма да бъдете в час на информацията, която ще тече по вашата нормална месторабота в Народното събрание. Защо говорим за професионализма на резерва? Резервът не е в потока информация, който тече ежедневно и това не се отнася само за военните. Това се отнася за всяка една човешка дейност, а не става дума, че в резерва има по-глупави хора, по-неуки или по-непросветени. Но аз мисля, че за да осъществим Конституцията и закона, каквато е идеята, няма нужда взаимно да си пречим и най-вече с подозрения.
    Военният министър преди вас описа, че това, на което искаме законова уредба, съществува житейски и че то е факт. Е, като е факт, пречи ли нещо на тази уредба на чл. 28? Ако нещо съществува и му търсим други механизми, то пак ще бъде факт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За трета реплика - господин Ангел Найденов.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин Илчев, повод за моята реплика е Вашият призив за рационалност в нашите разсъждения и за рационални аргументи. Аз мисля, че от началото на дискусията и аз, и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, които участваме в дискусията, правим точно това.
    За съжаление, тази посока на ирационалност, която се прибавя в дискусията, е по-скоро плод на разсъжденията, които правите Вие и Вашите колеги, които се противопоставяте на предложението за създаването на военен кабинет. Тази ирационалност се появява именно в резултат на многото измислени страхове, опасения и формални аргументи, които противопоставяте на нашите предложения. Аз го приемам като призив, но по-скоро той трябва да бъде ориентиран към колегите от мнозинството, които участват в дискусията, да противопоставят същностни аргументи на онова, което ние вече сме изразили и в предложенията по законопроекта, и в дискусиите, които до този момент следват по нашите предложения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Разбира се, логиката, която се следва в предложенията, не предвижда разширяване на правомощията. И това е в отговор на Вашия риторичен въпрос какво се цели. Ясно е записано какво се цели.
    За съжаление, когато водихме дискусията и в работната група, и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, повече се разсъждаваше как да не се допусне създаването на този военен кабинет, как да не се стигне до реализирането му, в това число независимо дали в конкретния законопроект или в други текстове, които можеха да намерят място в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тогава можехме да постигнем едно съгласие по всички опасения, които могат да се появят и които, разбира се, в определена степен имат своите основания. За съжаление, не такова беше отношението в целия процес на дискутиране на предложението за създаване на военен кабинет.
    Ето защо аз мисля, че ние сме ирационални и достатъчно аргументирани. За съжаление, не срещаме този отговор и това поведение от Вас и от Вашите колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други желаещи да се изкажат? Няма повече желаещи да вземат отношение по този текст.
    Подлагам на гласуване § 4а, който не е подкрепен от комисията.
    Гласували 181 ни представители: за 45, против 136, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Заседанието продължава.
    Моля господин Милчев да докладва § 5.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    "§ 5. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова т. 8:
    "8. в рамките на числеността на Въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, с изключение на висшите офицерски звания;".
    2. Досегашните точки 8-21 стават съответно точки 9-22".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Следващото предложение е оттеглено.
    По този текст има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Подлагам го на гласуване. Моля, гласуваме § 5 в редакцията, подкрепена от комисията.
    Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
    Параграфът е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Предложение на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов:
    "2а. Приема военната стратегия на Република България".
    Вносителите са оттеглили предложението си.
    "§ 6. В чл. 35, ал. 1 се създават точки 30 и 31:
    "30. ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материално-отговорните лица в Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
    31. осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации".
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
    Предложение на народните представители Цонко Киров и Кемал Еюп:
    В т. 31 да се добавят думите: "и сдружения на военнослужещите" и текстът да се чете така:
    "31. осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещите".
    Комисията подкрепя предложението на народните представители и предлага следния окончателен вариант за § 6:
    "§ 6. В чл. 35, ал. 1 се създават точки 30 и 31:
    30. ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материално-отговорните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;
    31. осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещите".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
    По § 6 няма желаещи за изказване. Подлагам го на гласуване.
    Моля, гласувайте § 6 в окончателния вариант, предложен от комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    Предлагам следващите параграфи от 7 до 10, включително, да ги представите и да ги гласуваме ан блок, тъй като по тях няма предложения.
    Заповядайте, господин Илчев.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Благодаря.
    "§ 7. В чл. 36, ал. 2 думата "звена" се заменя със "структури"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 8. В чл. 38, ал. 3 се изменя така:
    "(3) Дейността на служба "Военна информация", както и организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея се регламентират с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 9. В чл. 39, ал. 2 думите "първият заместник-началник на Генералния щаб" се заменя със "заместник-началниците на Генералния щаб"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 10. В чл. 62, ал. 6 думите "ал. 1 и 3" се заменят с "ал. 2 и 3"."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
    Подлагам ги на гласуване ан блок.
    Моля, гласуваме параграфи от 7 до 10 включително.
    Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
    "§ 11. В чл. 73 се правят следните изменения:
    1. Алинея 3 се отменя.
    2. В ал. 4, изречение първо, думите "извън числения състав на Българската армия" се заличават."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    В рамките на § 11 е направено предложение от народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов:
    Точка 2 от проекта на вносителя да отпадне, т.е. да остане текстът на действащия закон.
    Комисията не подкрепя това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 11 заповядайте, господин Найденов.

    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да повтарям аргументите, които прозвучаха в началото на дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Бих искал да отбележа три неща.
    Първо. В чл. 3 на Закона за отбраната и Въоръжените сили имаме дадено дефиниране на понятието "отбрана, цели на отбраната и функции при осъществяване на отбраната от страна на Българската армия".
    Струва ми се, че с предложението, което правим, тоест да се запази досегашният текст в Закона за отбраната и Въоръжените сили, че Националната гвардейска част е представително военно формирование извън числения състав на Българската армия, не изпадаме в противоречие с тази дефиниция. Нещо повече, със запазването на подобен текст считаме, че се запазва и специфичният характер на функциите на използването и на структурата на Националната гвардейска част, която очевидно не може да се включи в разбирането за Българската армия.
    Второ. Общото ръководство и досега според Постановление № 124 и правилника, с който се регламентира дейността на Националната гвардейска част, се осъществява от министъра на отбраната. Следователно не изпадаме в противоречие и с вече приетия текст в § 2, в който се говори за личен състав на Въоръжените сили, който се състои от военнослужещи в Българската армия, от Министерството на отбраната и структури на подчинение на министъра на отбраната. Следователно с предложението, което правим, не оставаме Националната гвардейска част някъде в пространството, без да се включва в определени параметри според регламентите на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Тук по-скоро се отразява онази специфичност на дейността, за която вече споменах при отстояването на предложението за самостоятелното финансиране или по-скоро за фигурирането на текст в Закона за отбраната и Въоръжените сили, който регламентира направлението на разходната част на Министерството на отбраната, предвиждащо и Националната гвардейска част.
    На трето място ще отбележа още веднъж, че не е за пренебрегване фактът за тези около 800 човека (тоест личният състав на основните и спомагателните поделения на Националната гвардейска част), когато той се съотнася към цялата численост на Българската армия. Следователно оставането извън числения състав на Българската армия, но включени в рамките на Въоръжените сили, колкото и това понятие да се стеснява и да придобива тъждественост с Българската армия, има своята логика по отношение на числеността.
    Ще помоля господин министъра да изрази определено становище за тази численост, тъй като логиката, повтарям, която следваме при НРС и НСО е възможността да се запази определена численост, която да бъде ангажирана с кадрови и наборни военнослужещи само и изцяло в рамките на Българската армия, с директни функции, свързани с отбраната на страната.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Найденов.
    Други желаещи? Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Найденов, Ирина Бокова и Бриго Аспарухов, което току-що беше обосновано. Не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 124 народни представители: за 35, против 89, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 11 в редакцията му на вносителя, подкрепен от комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 95, против 24, въздържали се 4.
    Параграф 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Параграф 12. В чл. 75 ал. 2 се изменя така:
    "(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Постъпило е предложение на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов - чл. 75, ал. 2 да бъде изменена така:
    "(2) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб, началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили и началника на Военния кабинет на президента на Републиката".
    Комисията не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Найденов, да обосновете предложението си.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Разбира се, че предложението, което сме направили с колегите, се обезсмисля, след като беше отхвърлено предложението за създаване на военен кабинет. Аз обаче искам да посоча аргументите, които ни накараха да направим това предложение, като предварително искам да поясня, че тази възможност, която се предвиждаше за началника на военния кабинет при президента - да бъде един от възможните кандидати за началник на Генералния щаб, както и самото наименование "военен кабинет", бяха част от предложенията, които според нас подлежаха на една сериозна дискусия, при която можеше да се постигне определен компромис, при която това предложение можеше да бъде или изтеглено, или променено. Но нека да се върнем на аргументите.
    Ние се ръководихме от разбирането, което са заложили вносителите с промяната спрямо досегашния текст в Закона за отбраната и Въоръжените сили, който досега предвиждаше ротация на кадровите военнослужещи с висши офицерски звания, които могат да заемат длъжността "началник на Генералния щаб". Сегашното предложение се прави според аргументите на вносителите за разширяване възможностите за избор за възможен началник на Генералния щаб. Ние следвахме тази логика и предложихме още едно допълване на възможните кандидати - между заместниците на началника на Генералния щаб и началник-щабовете на видовете въоръжени сили - с кандидатурата на евентуален началник на военния кабинет на президента.
    Второ, ние считахме, че по този начин се увеличават възможностите за състезателност между кадровите военнослужещи, заемащи командни длъжности и висши офицерски звания.
    Трето, очертава се една по-ясна перспектива за тези кадрови военнослужещи в тяхното професионално и кадрово развитие с възможността да заемат поста "началник на Генералния щаб".

    Никакви други аргументи, никакви други опасения, които прозвучаха в предишната дискусия, не са присъствали в нашите разсъждения. Подчертах това, защото много ми се иска още веднъж да кажа, че и преди дискусията се повишаваше като градус по-скоро от опасения и страхове, които не са присъствали в нашите разсъждения, с които абсолютно излишно се натоварваха разсъжденията и дискусията по създаването на Военния кабинет при президента. Ето, това са аргументите и аз мисля, че те бяха в достатъчна степен приемливи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Да не го подлагам на гласуване това предложение, защото то вече няма своя смисъл? Евентуално да Ви помоля с госпожа Бокова да оттеглите онези предложения до края?
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Нека резултатите да останат за протокола.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, тогава гласуваме предложението на госпожа Бокова, Найденов и Аспарухов за редакция на § 12, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 138 народни представители: за 30, против 107, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме § 12 във варианта, подкрепен от комисията.
    Гласували 127 народни представители: за 117, против 7, въздържали се 3.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Предложение на народните представители Ирина Бокова, Ангел Найденов и Бриго Аспарухов за създаване на § 12а със следното съдържание:
    "В чл. 78, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    а) Точка 4 се изменя така:
    "4. утвърждава плановете, разработвани в Генералния щаб на Българската армия и оперативните планове за бойните действия на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;"
    б) Създава се нова т. 23 със следното съдържание:
    "23. ръководи дейността на висшите военни училища;"
    в) В ал. 3 след края на текста да се добави "и ръководи международното сътрудничество на Българската армия".
    Комисията подкрепя по принцип предложението за изменение в подточка "а" на § 12а и не подкрепя предложението за изменение в подточка "б" и подточка"в" на § 12а.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 12а:
    "§ 12а. Член 78, ал. 1, т. 4 се изменя така:
    "4. утвърждава съвместните оперативни планове и плановете на видовете въоръжени сили за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Найденов, да обосновете неприетите от комисията предложения.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Преди да се спра конкретно на тези предложения, аз ще направя едно малко отклонение, връщайки се към логиката, която следваше Законът за отбраната и Въоръжените сили в периода 1995-1997 г. Искам да отбележа, че на практика тези промени, които сега разглеждаме, са 14-те поред в историята на съществуване на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Той е следвал една определена логика, при която се търси баланс в правомощията и функциите между политическото ръководство в лицето на министъра, впоследствие политическия кабинет, от една страна, и, от друга страна, професионалното ръководство от страна на Генералния щаб, съответно на началника на Генералния щаб. Разбира се, подобен баланс и търсене на равновесие между тези правомощия, които често пъти са източник на определени несъгласия, да не кажа конфликти, има и в структурата на Министерството на вътрешните работи, има като цяло и в рамките на съдебната власт между професионално и политическо ръководство.
    Но в периода след 1997 г. с поредицата от изменения се следваше логиката на прехвърляне на повече правомощия от началника на Генералния щаб и Генералния щаб към политическото ръководство. Разбира се, ние и не само ние нееднократно сме реагирали в тази посока, защото съществуваха в определени моменти предпоставки не просто за реполитизация, дори за репартизация при осъществяване на тези функции от страна на цивилното ръководство.
    В периода 1997-1999 г. са факт определени несъгласия, дори напрежение, което съществуваше по повод на действия и решения на политическото ръководство на Министерството на отбраната спрямо Генералния щаб. Те до известна степен бяха приглушени в периода след 2000 г., но така или иначе тези предпоставки бяха създадени чрез промените, които в значителна степен промениха цялостната логика на Закона за отбраната и Въоръжените сили от този, който е бил първоначалният вариант при приемането му през 1995 г.
    Тези предложения, които правим, са само малка част от възстановяване на определени функции, които бяха отнети или които бяха променени за началника на Генералния щаб. Вижте самата логика. Като функции за началника на Генералния щаб се предвижда да представлява Българската армия при контактите й с чуждестранни армии и войски, същевременно се предвижда той да съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващи се във военните училища. Казано е, че общото ръководство на образованието се осъществява от министъра на отбраната. На няколко места във функциите, които са разписани за министъра на отбраната, се използва терминът "общо ръководство контролира, предлага на Министерския съвет", т.е. прави се разграничение между онова, което постъпва като предложение, като вариант на решение от началника на Генералния щаб или от Генералния щаб и, разбира се, от политическото ръководство, което се осъществява от министъра на отбраната.
    И остана въпросът: след като общото ръководство се осъществява от министъра на отбраната, кой осъществява непосредственото ръководство? Според нас логиката на предложението би следвало да бъде, че непосредственото ръководство или ръководството на военнообразователната система се осъществява от началника на Генералния щаб. И второ, след като той представлява Българската армия, той би следвало да разполага с определени структури, с възможността да ръководи международната дейност, която се осъществява в рамките на Българската армия, без тази международна дейност да противоречи на общите параметри на външната политика или на военноотбранителната политика, която се осъществява от политическото ръководство на страната и на Министерството на отбраната.
    Аз разбирам, че в определени случаи, дори в дискусията, която се проведе в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, присъстват аргументите на представителите на министерството, които вероятно се безпокоят от това дублиране на дирекции, на административни структури, които съществуват в Министерството на отбраната и в рамките на Генералния щаб. И за сметка на запазването на съществуването на такива административни структури в Министерството на отбраната, се изземват правомощия и се нарушава балансът между правомощията на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб. Аз не смятам, че това са състоятелни аргументи, с оглед на което ви призовавам, колеги, да подкрепите нашето предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
    Заповядайте, господин Петров.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да подкрепя изложеното от господин Ангел Найденов дотолкова доколкото тяхното предложение е много коректно, в известна степен разширява правомощията на началника на Генералния щаб по повод утвърждаването на плановете, разработени в Генералния щаб. Но недоумявам от това, което комисията е приела по-нататък. Тя каза, че по принцип подкрепя предложението, но го видоизменя и му дава един много неадекватен, много неактуален вид. Редакционното предложение на комисията просто не е приемливо. Какво значи "утвърждава съвместните оперативни планове и плановете за видовете Въоръжени сили"? Аз съм бил началник на Генералния щаб, такива планове няма. И сега внушаваме на началника на Генералния щаб да утвърждава нещо, което го няма, което няма да се разработва. Просто една функция, която той няма да изпълнява, но ние я записваме в закона. Не знам какво се е имало предвид в комисията и ако може председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност малко да го разшифрова. Или господин министърът на отбраната да го разшифрова. За мен този текст не е прецизен. Текстът на вносителите е много коректен, много точен и нищо не пречи да бъде подкрепен.
    По-нататък обаче мен ме учудва защо не се приема подточка "б" на т. 23 - ръководи дейността на висшите военни училища. Възползвам се от случая, че министърът на отбраната е тук, господин министър, Вие да се произнесете и да изразите отношението си. Вие чувствате ли се достатъчно компетентен като министър на отбраната да ръководите специфичната подготовка на курсантите от военните училища? Аз мисля, че този закон трябва да бъде работещ и да утвърждава професионализма в Българската армия. И мисля, че не само право, основно задължение на началника на Генералния щаб е да ръководи подготовката на курсантите във военните училища. Малко недоумявам от този текст и не мога да го подкрепя така, както е предложен от комисията.
    Смятам, че предложениятя на вносителите са коректни и заслужават подкрепа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте, господин Илчев.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин Петров, всеки би бил поласкан, ако без да е управлявал Генералния щаб, го помолят да разясни видовете планове, които изготвя Генералният щаб и ако молбата е отправена от човек като Вас, който е ръководил Генералния щаб.
    В комисията ние разсъждавахме, че съществуват планове на видовете въоръжени сили, както и други планове, които колективно се разработват. И затова сме ги нарекли съвместни, което естествено не фигурира като име на конкретен план в класификацията на плановете. Обаче това ни спестява необходимостта няколко пъти в годината да преправяме точно тази част от закона, която би възникнала по повод на появата на планове от друг характер и с други имена. Ние дълго време спорихме и господин Найденов между другото беше прав, като твърдеше, че има план за стратегическите възможности и тяхното териториално разпределение.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ, от място): Това не го утвърждава началникът на Генералния щаб.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Моята мисъл е, че според стандартите на НАТО или според творческите усилия на нашия собствен Генерален щаб може да се окаже необходимо да се разработват тип планове, които да имат конкретно име, за което ние сега не подозираме. Затова най-общо сме разпределили стратегическите планове в две групи - съвместни планове и оперативни планове на видовете въоръжени сили. Но не искахме да се увличаме в по-нататъшна детайлизация на този сектор от дейността на Генералния щаб и неговия началник, включително и за училищата. Навярно Вие знаете по-добре от мен, че конфигурацията на военните училища в момента е в динамика. Просто казано, ние догодина вероятно няма да имаме същия брой военни училища, които имаме сега. Те ще станат факултети на Националния военен университет и ще оцелее вероятно едно от тях. По този начин съществува опасност, ако развием този текст и го фиксираме, да дадем възможност някой някога да опонира на реформата във военно-образователната сфера, като твърди, че този закон ни задължава да има военни училища, а не едно-единствено военно училище и един общ Национален военен университет.
    От тези съображения си спестихме усилията да детайлизираме по-надолу, както Вие сте предложили, правомощията в областта на военните училища, международната дейност и видовете планове. За да бъде по-просто, по-синтезирано и без повод за обструкции по-нататък в бъдеще.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика - господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Не е точно реплика, може би е изказване - едно предложение искам да направя, госпожо председател.
    Аз също така държа на текста, който са предложили госпожа Бокова и господата Найденов и Аспарухов за т. 4, тъй като текстът не създава никакви затруднения нито при тълкуването, нито пък със своя обхват би могъл занапред да въвежда някакви ограничения. Но текстът на комисията според мен определено е неприемлив, тъй като въвежда терминология, която в момента не санкционира нещо съществуващо. Ние допускаме, че могат да се появят някакви си планове и преди те да са се появили, ние се опитваме да ги регламентираме в закона с някакъв неясен термин.
    Ето защо бих предложил, ако не бъде приета т. 4 от предложението на Бокова, Найденов и Аспарухов, да отпадне текстът, който комисията е приела, и да остане старият тест в закона, който според мен е съвсем коректен и гласи: "Утвърждава оперативните планове за бойните действия (чета стария закон) на видовете въоръжени сили и плановете за тяхното оперативно и материално и техническо осигуряване." Не виждам какво би могло да се прибави към това.
    Ето защо малко изпреварващо правя предложението ако не бъде приет текстът, който предлагат господата от нашата парламентарна група, да отпадне в т. 4 тази дефиниция, която комисията е одобрила.
    Като възпитаник на Военно-морското училище във Варна смятам също, че няма нищо по-разумно от това началникът на Генералния щаб да се занимава с ръководството на военните училища. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пантелеев.
    Господин Илчев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Аз съм съгласен, че футуристичната част на един закон трябва да бъде много малка, може би не трябва в един закон да има никакъв футуризъм, а той да отразява сегашното състояние на нещата и дава предписания за тях. Само. Обаче ще помоля господин Петров да вземе думата отново. Предложението да се придържаме към текста на чл. 4 от стария закон означава да се придържаме към норма, чието съдържание се свежда до планиране на бойни действия. Това е много тясно ангажиращо и еднозначно определение на тип действия. Това е текст, който отразява други реалности - когато действията се визираха като бойни и те не можеха да се визират като други. Ние сега планираме участие на части от въоръжените ни сили в операции, определяни рестриктивно като мироопазващи, и това няма нищо общо с бойни действия. Значи ние не можем да възстановим стария текст, нито да го оставим, ние трябва да го променим. Тук големият въпрос е как.
    Пак се повтарям, извинявайте, няма как, затова сме предложили всички видове планове да бъдат най-общо разпределени в две групи - планове на видовете въоръжени сили и други, които сме нарекли съвместни оперативни планове. И ще ви дам една хипотеза, която юристите няма как да отхвърлят и да не уважат, защото тя е много вероятна. Когато един нов компонент в нашите въоръжени сили получи своя нов статус и това ще стане много скоро, имам предвид специалните сили, техните действия, без да бъдат определяни като учебни, тренировъчни, бойни или всякакви други, ще бъдат действия на тези сили в рамките на съвместни планове с другите родове сили. Ето как много скоро ние ще навлезем в една практическа сфера, когато действително Генералният щаб освен традиционните оперативни планове на видовете въоръжени сили неизбежно ще разработва съвместни оперативни планове. Единствено в рамките на съвместен оперативен план може да се регламентира функционирането на разнородни части в разнороден състав, на различни места от планетата дори. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика - господин Петров.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми господа министри! Господин Илчев, отзовавам се на поканата Ви да взема отношение по това съвместно планиране. Ние и засега сме в една реалност, уважаеми господин Илчев. Ние приемаме изменение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, което трябва да бъде в рамките на военната политика, приета във военната доктрина. И във военната доктрина ние сме заложили принципи - естествено, кой подкрепил, кой не подкрепил - на изграждането на Въоръжените сили и на изграждането на системата за отбраната, но в определени реалности. Това, за което говорите Вие, може да стане, обаче сега не е факт, не е реалност. Ние планираме сега отбраната в тези условия, в тези реалности. Това, за което Вие говорите, аз го споделям, но то може да стане само след няколко месеца, а дотогава ние не можем да го приемем и да го заложим в закон и да го внушим и на обществеността, и на институциите, и на структурите, които осигуряват защита на териториалната ни цялост. И това, за което говорите Вие, в значителна степен ще противоречи на чл. 9 от Конституцията на Република България.
    На мен ми се ще да изпреварваме събитията, но концептуално. Но да ги закрепваме в един закон и да принуждаваме структури и общество да изпълняват някакви наши перспективи, които я станат, я не станат - не мога да приема. Ние планираме това, което е сега, и планираме отбраната на Република България за защита на нейната териториална цялост. Там ще се разширява дейността по обхвата на отбраната, но когато му дойде времето. Това го казвате Вие и аз съм съгласен. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други желаещи да вземат отношение по този текст няма.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Ирина Бокова и група народни представители за § 12а, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 129 народни представители: за 30, против 97, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Пантелеев в залата - да отпадне редакцията на комисията за § 12а, а да остане досега съществуващият текст в закона.
    Гласували 129 народни представители: за 38, против 85, въздържали се 6.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте § 12а в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 128 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 8.
    Текстът е приет.
    Господин Илчев, моля Ви да представите текстовете от § 13 до § 18, за да ги гласуваме ан блок.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 13. В чл. 79, ал. 2 думите "първият заместник-началник на Генералния щаб" се заменят с "заместник-началниците на Генералния щаб".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 14. В чл. 80, ал. 3 изречение второ се изменя така:
    "Членове на военните съвети са заместник-началниците на Главния щаб и командирите на обединения (съединения)."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 15. В чл. 90 ал. 2 се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 16. В чл. 91 се правят следните изменения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    "(1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания."
    2. Алинея 3 се изменя така:
    "(3) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания."
    3. Алинея 4 се отменя."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 17. В чл. 92 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите "и в уставите на Въоръжените сили" се заличават.
    2. Алинея 2 се отменя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 18. В чл. 96 ал. 1 се изменя така:
    "(1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Българската армия и в Министерството на вътрешните работи при условия и по ред, определени в този закон и в уставите на Въоръжените сили.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове?
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Прави впечатление, че в § 15 на стр. 5 комисията е подкрепила едно предложение на вносителя за отмяна на чл. 90, ал. 2. Обикновено такива отменителни текстове не позволяват, ако човек няма основният текст, да се разбере всъщност какво се отменя и какво остава.
    Съгласно досегашната редакция на текста на чл. 90, ал. 2 висши офицерски звания могат да се присвояват на офицерите, които са назначени или се назначават на длъжности, изискващи такова звание. Макар и с лаически познания в областта на отбраната, четейки текста, добивам представа, че някой, който е правил предишната редакция на текста на Закона за отбраната и Въоръжените сили, е имал предвид да се препятства възможността за напредване във военната кариера чрез присвояване и на най-висшите офицерски звания на хора, които си заемат тихи и спокойни службици, синекурни длъжности, които могат да се заемат и от лица без необходимото воинско звание, и си преживяват там добре, стигайки формално до най-високите позиции на военната йерархия. Вероятно това е било пропито с доста здрав смисъл.

    С оглед на това, че аз лично, като цивилен човек, който никога няма да има нищо общо с армията, си представям, че армията трябва да се ръководи от висококвалифицирани хора, които неформално имат едно съответствие между многото големи звездички на пагоните си и своите познания върху Българската армия, способността да я ръководят и управляват.
    Защо, поради каква практическа причина вносителят, в лицето на Министерството на отбраната, е предложил да се отмени този текст? Дали министерството има някакво разбиране, че това е празно опасение, или пък някакви много ниски конюнктурни сметки, решаване на някакъв персонален въпрос за някой особено симпатичен на себе си човек, е наложило промяната на този текст? Защото аз не намирам оправдание с някаква реформа, независимо в каква посока върви тя, този текст да бъде отменен.
    Позволих си да направя това изказване под формата на въпрос, защото самото разделение на парламентарните комисии и формирането на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност на практика ограничава възможността на други народни представители да работят пряко с текста в рамките на комисиите, един от които е ген. Петров - може би единственият човек, пряко свързан с армията, но какво да се прави, това беше идея на други хора.
    Ако Вие се ангажирате с обяснение на тази позиция, което да удовлетвори залата, аз мисля, че можем да го приемем. Но иначе не виждам логика и смисъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Дончева.
    Господин министър, заповядайте.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Дончева! Мисля, че притесненията Ви са неоснователни. Съображенията ми за това твърдение са две.
    Първото е, че висшите офицерски звания се присвояват по известен на вас ред и по указ на президента, който определя длъжностите за висши офицерски звания. Ние считаме, че този текст по някакъв начин накърнява правото на върховния главнокомандващ и президент на републиката да определи длъжностите, които ще изискват висшите офицерски звания.
    Наред с изложеното има и още един допълнителен аргумент, който се отнася до променената система на заплащане и двойствения досега режим, който сега става едностранчив. Заплащането, както по-нататък става ясно с промените на закона, се осъществява по звание. Това е коментарът ми.
    Смятам, че текстът в сегашния вариант наистина следва да отпадне, защото той е една пречка и е в противоречие с посочените принцип и текст, които споменах. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По тези параграфи няма други желаещи да вземат отношение.
    Подлагам ги на гласуване ан блок. Моля, гласувайте от параграфи от 13 до 18. Текстовете са подкрепени от комисията.
    Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 19. В чл. 106, ал. 1 се създава т. 7:
    "7. наборници, които не са завършили основно образование - до завършването, но не по-късно от 27 години."
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
    Има предложение на народния представител Цонко Киров: в чл. 106, ал. 1 да отпаднат т. 1 и т. 2, както и т. 7 от предложението на вносителя и да се създадат нови т. 1 и т. 7 със следната редакция:
    "1. учащите се в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища, в училищата, създадени по законоустановения в страната ред и приравнените към тях чужди учебни заведения - до завършване на образованието, но не по-късно от 27 години;
    7. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са с тежка степен на намалена работоспособност - за срока, за който са определени за придружители."
    Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител и предлага следната окончателна редакция на § 19:
    "§ 19. В чл. 106, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
    а) т. 1 придобива следната редакция:
    "1. учащите се в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища и в други училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди учебни заведения, до завършване на образованието, но не по-късно от 27-годишна възраст.
    б) т. 2 се отменя.
    в) създава се т. 7 със следната редакция:
    "7. лицата, определени за придружители на член от семейството, на родител, единствен брат или сестра, които са с тежка степен на намалена работоспособност - за срока, за който са определени за придружители."
    2. Алинея 2 се отменя."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илчев.
    По тези текстове има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Гласуваме § 19 в окончателната редакция, предложена от комисията.
    Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
    Господин Илчев, моля ви да представите текстовете от 20-и до 25-и заедно.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: "§ 20. В чл. 115 ал. 1 се изменя така:
    "(1) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 21. В чл. 119 думите "обхватът на длъжностите" се заличават."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 22. В чл. 120, ал. 1 след думите "военните училища" се добавят "за нуждите на Въоръжените сили."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.

    "§ 23. В чл. 122 ал. 1 се изменя така:
    "(1) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 24. Член 124а се изменя така:
    "Чл. 124а. Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършва от министъра на отбраната или от упълномощени от него длъжностни лица."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 25. В чл. 125 т. 2 се изменя така:
    "2. на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица."
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 26. Член 126 се изменя така:
    "Чл. 126. Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи се извършва последователно по ред, определен в Правилника за кадрова военна служба."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По тези параграфи има ли желаещи за изказване? Няма.
    Моля, гласувайте ги ан блок от § 20 до § 26 включително.
    Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
    Параграфите са приети.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Има предложение на народния представител Цонко Киров:
    Създава се нов § 26а със следното съдържание:
    "§ 26а. В чл. 127, ал. 1 да се направят следните изменения:
    - в т. 5 цифрата 56 се заменя с 53;
    - в т. 6 цифрата 57 се заменя с 54;
    - в т. 7 цифрата 58 се заменя с 55;
    - в т. 8 цифрата 59 се заменя с 56;
    - в т. 9 цифрата 60 се заменя с 57;
    Комисията подкрепя предложението на народния представител и предлага следната окончателна допълнена редакция на § 26а:
    "§ 26а. В чл. 127:
    1. в ал. 1 се правят следните изменения:
    а) в т. 5 числото 56 се заменя с 53;
    б) в т. 6 числото 57 се заменя с 54;
    в) в т. 7 числото 58 се заменя с 55;
    г) в т. 8 числото 59 се заменя с 56;
    д) в т. 9 числото 60 се заменя с 57.
    2. в ал. 2 числото 57 се заменя с 54."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    По § 26а заповядайте, господин Петров, за процедурно предложение.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Ние днес обсъждаме един изключително важен закон - Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили и то на второ четене.
    Ние обаче се ръководим от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където точно е регламентиран в чл. 71, ал. 2 редът за внасяне на предложения за изменение и допълнение на предлаганите законопроекти. Законопроектът мина на първо четене. Там се проведе една обстойна дискусия, където аз изложих много обстойно аргументите си "за" и "против" закона. Но това предложение тук, което е внесено от уважавания от мен господин Киров, без да оспорвам правото на всеки един народен представител да прави такива предложения за изменения и допълнения между двете четения, мисля, че е направено неправомерно в съответствие с правилника. Член 71, ал. 2 казва: "Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват."
    В дискусията на първо четене, можете да се върнете към стенограмата и можете да проверите дали изобщо е повдиган този въпрос и има ли необходимост от изменения и такова предложение. Внимателно проследих, участвах тогава в дискусията, зная и стенограмата от дискусията на 20 март. Такова предложение не е направено. И не знам защо Комисията по външна политика, отбрана и сигурност го е подложила на разискване и го предлага на пленарна зала.
    Поради това на основание на този член, уважаема госпожо председател, Ви призовавам да не откривате дискусия и да не подлагате на гласуване това предложение на народния представител Киров. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петров, но Вие поставяте проблем, който сам по себе си налага дискусия и предполага председателят на комисията и вносителят на предложението да обосноват своите аргументи за това. Така че не мога да не подложа на гласуване текста и да няма дискусия по него.
    Заповядайте, господин Илчев.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаеми господин Петров, Вие направихте квалификация, която се свежда до определяне начина, по който народният представител Цонко Киров е направил предложението, като неправомерен. Но не изложихте мотиви, освен един-единствен, който е абсолютно формален, че това станало между първото и второто четене. Това обаче е възможно, това обаче се прави винаги, постоянно. Както господин Ганев ни напомня тук: "Дайте да парламентаризираме парламентаризма."
    Господин Киров не е нарушил нито Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нито правилника на комисията. Между първото и второто четене, което беше достатъчно продължително и което именно даде шанс на другите народни представители да направят три страници предложения, той направи няколко реда. Друг е въпросът за значимостта, за политическата и социалната тежест на произтичащите от това предложение, ако то се превърне в част от закона, ситуации във въоръжените сили.
    И ако искате да се концентрираме върху тази страна на въпроса, сега е моментът да го направим. Но да се апелира към отвод на едно предложение, направено според всички правила и изисквания, това е някаква неразбираема ситуация, в която ни въвеждате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате думата, господин Пейков.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Говорим за процедурата, а не за разискване по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прощавайте.
    Заповядайте, господин Ганев.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ): Разбира се, че всеки народен представител, уважаема госпожо председател, може да прави предложения между първо и второ четене, само с едно-единствено ограничение, което е от принципно значение. Предложенията не могат да бъдат извън обсега и принципите, които са сложени в законопроекта на първо гласуване. И целият въпрос е, ако идеята за пенсионирането на офицери и т.н., стои в закона, но не е включена в обсега на законопроекта за изменение и допълнение, питането е това: дали идеята не стои извън принципите и основните положения на първото четене?
    Аз погледнах още веднъж текста. Такава тема изобщо не е повдигана в законопроекта и при първото гласуване. И тук не става дума за една гола философия, за един проблем, който същностно се отнася до статуса на българските офицери.
    И ако това не е било разисквано при първото гласуване, не може внезапно да се появи, както казвате Вие, господин Илчев, с два-три реда скромно от името на един народен представител, който даже не знае, че числото не е цифра. Но това е друго. Тази преценка е много важна. И ако Вие не искате да я поставяте тук на гласуване, госпожо председател, трябва тази тема да се разисква преди съществото на този въпрос.
    Може би, ако аз бях на Вашето място и бях направил тази преценка за себе си с консултации, изобщо нямаше да се допусне този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ганев.
    Има много желаещи за изказване. Ще ви дам възможност.
    В края на краищата, в момента ние разясняваме дали предложението, направено от господин Киров, попада в принципите и обхвата на закона. Аз самата не мога да взема такова отношение, затова ще ви дам възможност да се изкажете в тази посока.
    Заповядайте, господин Киров като вносител.


    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин министър! За допустимостта този чл. 26а да бъде разгледан в залата. Той не се отклонява от общата теза, която се е разглеждала на първо четене. Много от темите, които са разглеждани, са свързани с реформата в Българската армия, с промените в числеността и с формирането на принципите, по които се извършват тези промени. Така че това не е отделен, несвързан с темата на закона текст. Това определя, че е възможно вкарването между първо и второ четене по темата на закона. По-малко вероятно беше разглеждането на темата за военния кабинет, която също не беше спомената нито на първо четене, нито преди да бъде внесено в комисията. Двете тези са равностойни при разглеждането. Моята теза е свързана с общата тема на промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Аз исках да се изкажа по същество, но щом обсъждаме процедурата...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Не, ние не обсъждаме процедура. Процедура не бихме могли да обсъждаме. По-скоро в предложението, направено под формата на процедура, господин Петров постави един въпрос, по който в момента дискутираме - предложението на господин Киров попада ли в обхвата на закона или не?
    ТОШО ПЕЙКОВ: Да, предложението на господин Киров попада в обхвата и в смисъла, и в буквата на предложените на първо четене поправки, изменение и допълнение в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Така че мисля, че той може да бъде обсъждан и може да бъде даден ход на обсъждането по същество.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин Пейков, с какви аргументи смятате, че попада? Това не е лотария!
    ТОШО ПЕЙКОВ: Аз бих Ви приканил, господин Ганев, да не мерите с двоен аршин. Тъй, както се изказахте по същество за аргументите на колегите ни Бокова, Найденов и Аспарухов по отношение на военния кабинет на президента, така бихте бил длъжен да подкрепите и едно такова предложение да бъде разгледано по същество.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дончева, заповядайте.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Изправени сме пред един проблем, с който нашият парламент започна. Най-напред започна комисията, която беше създадена, за да работи по правилника. Тогава ние формулирахме ясно и беше прието от абсолютно всички народни представители в комисията и в пленарната зала, че нашият парламент трябва да се справи по някакъв начин с проблема какво значи, че законите се приемат на две четения. Беше стигнато до крайност в прилагането на практиката да се подменят идеи, заложени в първото четене с идеи, които се прокарват на второто дотам, че се използваше времето между двете четения, за да се подмени изцяло както обхватът, така и съдържанието на онова, което е вкарано от вносителя - Министерският съвет.
    Неведнъж бяхме свидетели за 10 години парламентарен живот на случаи на надлъгване в пленарната зала. И решихме най-напред в Комисията по правилника, след това и в пленарната зала, че този парламент ще даде друг тон.
    Когато става дума за нов законопроект, проблемът не е толкова труден, господин Илчев. Защото е ясно от заглавието обхвата на закона и защото има много по-широко приложно поле. Големият проблем е, когато се прави закон за изменение и допълнение върху един съществуващ закон. Какво значи обхват и съдържание? Ясно е априорно, че, когато един законов текст е внесен от вносителя като номер, независимо с какво съдържание, той не може да бъде изваден на това процедурно основание. Но аз съм съгласен с Вашите разсъждения, че не може само номерата на членовете да ни дадат обхвата на онова, което е вложено като изменение и допълнение на първо четене. Обаче къде се простира в крайна сметка този обхват?
    Ако приемем Вашата теза, защото аз не мисля, че господин Пейков изрази каквато и да било теза, той каза: внесли сме го, дайте да си го приемем, няма какво да обсъждаме. Ако вие приемете това, което твърдите за вярно, това означава, че във всеки един законопроект за изменение и допълнение можете да правите каквито си искате поправки без оглед на съдържанието и обхвата на вашия изначален законопроект. Което пък абсолютно противоречи на конституционния принцип, че законите се приемат на две четения.
    Аз ви предлагам да стъпим на следното нещо, защото то не е изключение в този парламент. Вие си спомняте още дискусията по правилника - госпожа Мингова и госпожа Касабова извадиха няколко текста от приложените в правилника. И има редица закони в този парламент, по които е препятствано гласуване по текст, който излиза извън обхвата.
    Какво според мен е безспорно в обхвата на онова, което вие сте внесли на първо четене? Това са разделението на функциите между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб и преразпределението. Бих мислила, че са напълно резонно вносими предложения, които са извън обхвата на функциите, разместени при първо четене, но са в рамките на общата ви идея, че трябва да се поразместят правомощията между тези два органа. Бих приела също така, че резонно всичко, което е свързано с изваждането от състава на Въоръжените сили, на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, дори когато те не са точно изписани на първо четене. Защото е възможно самите правоотношения с тези служби да породят и други проблеми. Бих приела обаче, че не може, когато въобще не е поставен на първо четене въпросът за предсрочно пенсиониране на част от състава за промяна на условията на това пенсиониране, че вие не можете да го поставите и на второ. Това е категорично извън обхвата. Защото правоотношенията ни, бих ги нарекла трудови, правоотношенията с военнослужещите, които са възраст за постъпване, възраст за пенсиониране, условия на работа, условия на пенсиониране, възнаграждение, обезщетение и т.н. са една съществена група от този закон. Не може просто така да се закарфичва такъв текст.
    Ако приемете вашите разсъждения, това означава, че и този парламент ще премине под следната егида: внасяй каквото си искаш като изначален законопроект за изменение и допълнение, между първо и второ четене можеш да си прилагаш пак каквото си искаш. Няма обхват, няма принципи, няма философия. Щом е някъде по темата за военнослужещите, ще се внасят предложения. Според мен това е абсолютно некоректно и от гледна точка на Конституцията, и от гледна точка все пак на някои наши усилия да въведем някакъв ред при прилагането на конституционните изисквания.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Казак.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожа Дончева завърши своето изказване с думата "некоректно" и т.н. Аз искам да поставя следния въпрос - доколко е коректно сега да се поставя въпросът за това е ли, или не е в обхвата на законопроекта дадено предложение, направено между първо и второ четене тогава, когато ние изгубихме два часа и половина, за да обсъждаме един нов § 4а, внесен от трима народни представители от Парламентарната група на Коалиция за България, което също беше крестящо извън обхвата на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Според мен най-коректното нещо щеше да бъде, ако господин Гиньо Ганев, като изтъкнат конституционалист, беше станал и беше казал: господа, колеги от Коалиция за България, вашето предложение е извън обхвата и затова нека да не го обсъждаме, нека да не губим времето на Народното събрание. За съжаление това не беше направено, а напротив, ние го обсъждахме два часа и половина, за да вземем в крайна сметка становище по същество по него.
    Така че аз още един път приканвам тези колеги, които се застъпват за коректност в дебатите, нека да бъдат последователни в своята позиция.

    Що се отнася до това предложение, аз смятам, че то е изцяло в обхвата, защото този законопроект за изменение и допълнение обхваща цялостния закон. Това не е откъслечен закон за изменение или допълнение на няколко члена. Както виждате, законопроектът започва от чл. 7, ал. 2 и завършва с Преходните и заключителни разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря за репликата, господин Казак.
    Заповядайте за дуплика, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Съжалявам, господин Казак - все пак сте юрист. Ако доводите, които Вие имате срещу допустимостта на параграфа за военен кабинет, които имат резон и аз не крия това, защо не го поставихте? Защо искате господин Ганев да го поставя? Вие участвахте в обсъждането му по същество. Да бяхте го поставили. (Оживление.) Ама не вие се страхувате въобще от тоя проблем тук.
    Обхватът на закона и принципите на един законопроект за изменение и допълнение не се определят от това кой е първият член, който се променя и кой е последният. Това се определя от правоотношенията, които се регулират със законопроекта, внесен на първо четене. Съжалявам, господин Казак, но такава трактовка, че щом е законопроект за изменение и допълнение, той го изменя цялостно... Щом се отнася до един закон, все е цялостно. Но онова, което е обхват и принципи, се определя от кръга правоотношения, които са засегнати на първо четене. Те, разбира се, ще имат една обща шапка. В случая тя се определя от заглавието на закона и от предмета на неговото регулиране. То е най-широко. Но законопроектът за изменение и допълнение на първо четене ще даде подгрупите правоотношения. Тук Вие категорично излизате извън онова, което е очертало първото четене.
    Господин Киров, като са Ви поръчали да играете ролята на Кириак Стефчов, си я докарайте докрай. (Оживление.) Както казваше един приятел за друг, желаещ да влезе в историята човек: "Ти много жела да влезеш в историята. Сега не знам как ще излезеш." (Оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на НДСВ правя две процедурни предложения. Едното е да се прекратят разискванията по този текст.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те не са започнали.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз правя процедурното предложение...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурното предложение е да се прекратят разискванията по това дали текстът попада или не в обхвата на законопроекта.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: В обхвата на законопроекта, да.
    Второто ми процедурно предложение е да удължим работното време на днешния пленарен ден с не повече от 1 час. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Първото процедурно предложение е да се прекратят разискванията по дебата дали направеното предложение попада или не в обхвата на законопроекта.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
    Приема се.
    Второто процедурно предложение е да се удължи днешният пленарен ден с до 1 час.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 164 народни представители: за 97, против 60, въздържали се 7.
    Приема се.
    За процедурно предложение, заповядайте, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В залата в момента има 82 души. Правя процедурно предложение за поименна проверка на кворума, но този път отзад напред. (Шум и реплики от НДСВ.) Защо да няма време? Защо след почивка? Вие искате удължаване на работното време с 1 час. В залата няма кворум. По правилник имаме право да поискаме проверка на кворума и то поименна, но просто моля да не започва от А, а да започне от Я. (Оживление.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Започваме от Янаки Стоилов. (Започва поименна проверка на кворума. Депутати влизат в залата. Председателят прекъсва проверката.)
    РЕПЛИКИ ОТ НДСВ: Само си губим времето! Защо ни бавите с проверки? Имаме кворум вече!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: В залата вече има кворум, така че прекратявам... (Реплики от КБ.)
    Моля парламентарните секретари да направят поименна проверка. (Реплики от КБ.)
    Просто променям начина на преброяване. (Реплики.)
    Председателят преценява как да прави проверката. (Шум и реплики в залата.)
    Госпожо Дончева, по силата на чл. 39, ал. 3 право на председателя на Народното събрание в момента е да реши как да извърши проверката на кворума въз основа на поискана от името на парламентарна група проверка, така че аз имам в момента правото да реша, че започваме проверката с парламентарни секретари. Моля парламентарните секретари да извършат преброяването.
    Резултатите... Има 101 човека... 32 от ОДС... Коалиция за България, моля! (Шум и реплики в залата.)
    Парламентарните секретари затова са избрани от Народното събрание - да им се делегира отговорността да правят това преброяване. Аз не мога да броя 240 депутати!
    Без Коалиция за България в залата има 139 човека, така че имаме кворум и продължаваме заседанието.
    Продължаваме с предложението по § 26.
    Заповядайте, господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз се обръщам към председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за да му напомня моя текст - създаването на нова ал. 4 в чл. 127 със следното съдържание: "Министърът на отбраната има право да удължи срока на договора за кадрова военна служба на старши и висши офицери до една година след навършване от тях на пределна възраст".
    Мисля, че мотивите са ясни в контекста на предложения от господин Цонко Киров текст, а те са - по преценка на министъра на отбраната да може да използва той богатия опит на някои старши и висши офицери и това да стане по негова преценка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За реплика думата има господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Приемайки този текст - току-що предложения, ние ще започнем във всички закони да решаваме с палиативи. У нас такава сфера като армията и отношенията на офицерите с армията, да не говорим пък за обикновените трудови правоотношения, не бива да се изграждат върху благоволението на началника или на министъра, а трябва да се изграждат единствено и само на основата на закона.
    Аз разбирам деликатната ви ситуация, но сега това ще създаде един нов проблем. Тези, които искат да останат на служба, трябва да се пребоядисат политически. Ами, дайте да го направим и за държавните служби така. Дайте да го направим и в Кодекса на труда така. Това е смешно! Такива палиативи за потушаване на временно недоволство са просто смешни.
    И аз не виждам, господин Пейков, какво решавате с това предложение. Значи, те ще ходят да целуват ръка на министъра, белким ги остави още една година. Жалко отношение към офицерите! Или той е офицер и е нужен на армията, или му казвате, че е ненужен и - да си заминава. Какви са тези смешки?! И с какво тези пенсионери са по-различни от другите, че не законът ще решава техните правоотношения, а министър?
    Ние парламент ли сме или някакъв политически орган - сега ще ходят тук на министъра да се молят, за да останат на служба...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика - господин Илчев.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Господин Миков, пребоядисва се нещо или някой, който е боядисан! Ако има боядисани старши и висши офицери в момента във Въоръжените сили, но те вкупом, в хор, ще го отрекат, нека се пребоядисат, като започнат от утре да сервилничат пред министъра. Няма такава логика в това предложение и затова не е нужно да градите върху реверсна логика Вашето предложение!
    Дълбокият смисъл...
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А, каква е тази реплика към мен? Вземете думата и се изкажете! Какво ми правите на мен реплика!?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Той го репликира!... (Реплики от ПГ на КБ.)
    За друга реплика има ли желаещи? Няма.
    За дуплика имате думата, господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, аз много уважавам Вашата работоспособност и Вашето честно поведение към работата си в Народното събрание и затова съм длъжен да отговаря на Вашата реплика.
    Преди 2 дни ние се срещнахме с председателя на Комисията по национална сигурност към Долната камара на Чешкото събрание. На тази среща стана дума - госпожа Бокова също участва в тази среща - стана дума за това как се извършва реформата в Чешката армия, която вече е член на НАТО и какви мерки са били взети и имат ли те аналог с мерките, които вземаме ние с тези изменения и допълнения в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Мисля, че сме на прав път. Ако имате желание, можете да прочетете стенограмата от тази среща. Председателят на комисията потвърди точно тази насока за приемане на Чешката армия в НАТО.
    Колкото до това дали по Великден или след Великден някои трябва да боядисват или да не боядисват нещо, мисля, че всеки кабинет на министър е политически кабинет. Ако БСП и коалиция или само БСП дойде на власт, тя също ще има право заедно със своето мнозинство да внася такива предложения за изменения и допълнения на законопроекти. Мисля, че никой от днес нататък не би трябвало да обвинява който и да било политически кабинет или което и да било мнозинство, тъй като такава е логиката на политическата игра, на играта на демокрация и на участието в тази демокрация на политически партии.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): На демокрация не се играе!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за изказване господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Много съжалявам, че коментираме текст, който не е внесен и раздаден. Аз направих реплика на господин Пейков. Той представи един текст, който не е внесен и раздаден. В момента имам право на изказване по този текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, имате право на изказване.
    МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо председател. Господин министър!
    Уважаеми господин Пейков, защо не дадете Чехия за пример за това какво е направила със селското си стопанство и с атомната си енергетика?
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА НДСВ: Дали сме я.
    МИХАИЛ МИКОВ: Къде сте я дали, като там правите съвсем обратни действия на тия, които правите с армията и с отбраната. Не виждам защо въобще трябва да обсъждаме тук текст, който не е внесен. Вие трябва ясно да излезете пред войската, пред висшите чинове в тази войска. Аз съм редник. Няма какво да ви уча. Тук има много повече офицери от мен, има и генерали. Недостоен за политиците в България е такъв подход: "Абе, ние ще ви свалим възрастта и по-послушничките от вас ще ги оставим". Не може един парламент да решава въпросите по този начин.
    Процедурното ми предложение е въобще да не обсъждаме такива палиативи, за да не висят пред вратата на господин министъра още от следобеда за това кои ще останат и кои няма да останат. Става въпрос за принципно отношение, за политическо отношение и носене на ясна отговорност по какви критерии ще става това - дали професионални, дали законови, дали критериите на военната реформа или субективната преценка на министъра. Не искаме утре, когато се случи както вие казвате, ние да решаваме по този начин въпросите. Трябва да има закон и ред. Както се опитваме да го сложим в държавната служба, дайте да направим нещо и в армията. Иначе самите военни ще знаят, че всяка утре политическа врътка ще води до такива палиативни решения. Това, което правим, е недостойно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за реплика господин Пейков.
    ТОШО ПЕЙКОВ (НДСВ): Уважаеми господин Миков, именно защото те уважавам, правя тази реплика.
    Това, което се случи в Чехия и което ви дадох за пример, в цялата му пълнота (нека не ви прозвучи нескромно) беше изследвано от мен в една дебела книга, която се казва "Записки по българските реформи. Анализ на един неуспешен преход". В България не бяха приети Законът за лустрацията и други закони и текстове. За съжаление може би българското общество попадна в спирала на криминализация. В тази книга обаче именно тези успехи на чешкото общество са разгледани доста обстойно. Мога да ви препоръчам да прочетете тази книга, която е включена в задължителния минимум за подготовка на докторанти и аспиранти в БАН. Аз соча чешкия опит, защото той може да ни послужи и при реформирането на армията, и при измененията и допълненията на този законопроект, който гледаме днес. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Давам думата за дуплика на господин Миков.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, господин Пейков. Като я прочета и като ми хареса, и аз ще хваля Вашата книга и ще я препоръчвам за четене.
    Аз Ви отправих реплика за друго - за законодателните решения в тази 39 легислатура. Вие сигурно знаете повече какво е станало в Чехия. Приложете нещо от техния опит в отделни сфери, а не само да пишем книги отвън, а като влезем тук, всички забравят какво са писали и говорили.
    Същият въпрос стои и за армията, и за отбраната. Дайте и на нея да направим същите поражения като в селското стопанство, енергетиката и други сфери, та после да анализираме неуспешната реформа, да пишем книги. Дайте едно нещо да направим успешно, пък после ще напишете книга за успешната реформа в България, а не в Чехия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Давам думата за изказване на господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа народни представители! Ще се върнем към темата по моето предложение. Земеделието временно ще го оставим.
    Предложението, което съм внесъл, за намаляване на пределната възраст за кадрова служба с 3 години, е в контекста на тезата на промените в закона. В момента в Българската армия се извършва структурна реформа и реформа на числения състав. В промените на закона се регламентират отделни елементи и параметри на тази реформа, включително се формулира броят на военнослужещите в отделните звания. Това мое предложение се явява продължение на другите тези, развити в закона в отделните му точки. Предложението трябва да внесе яснота (и то я внася) в критериите, по които ще се извършват реформите, особено в тази им част, свързана с реформирането и намаляването на числеността на Българската армия. Когато се създават ясни критерии, се намалява напрежението и се увеличава яснотата на вече определената бройка за съкращаване по време на реформата. Всички много добре знаят, че тази година ще бъдат освободени 6845 военнослужещи от Българската армия, от тях 2498 военнослужещи.
    Когато са правени програмата и планът за тези съкращения, явно не е имало много ясни критерии, по които ще се извършат те, защото когато беше внесено моето предложение по критерий, който го има вече в закона - критерият "възраст" да бъде коригиран, също коригираме и пирамидата в Българската армия, за което отделно ще говоря, изведнъж се оказа, че това е проблем. Значи хората, които пишат програмите за съкращения и реформиране на армията, явно не са очаквали, че те се отнасят и за тях. Затова законодателят трябва изрично да впише тези условия в закона и реформата да се отнася до всички. Тежестта на реформата се носи от цялата армия, от всички - които са в София, в центъра и които са в Бургас, в морските поделения. По този начин ние регламентираме, че и тежестта на реформата, и тежестта от съкращенията ще бъдат понесени от всички.
    Персонифицирането на проблема, както се опитва да се направи при повечето дебати в последните 2-3 седмици, предизвиква това напрежение, но то не се отнася по съществото на проблема и по съществото на реформата, а до отделни забележки. След определянето на тази численост и този критерий се премина към тази персонификация на хората, които ще бъдат засегнати и тогава вече стана ясно, че съкращенията на тези 7000 души се отнасят и за тези, които пишат реформата.
    Затова апелирам: не персонифицирайте проблема. Погледнете от страната, която регламентира условията и начина за извършването на реформата и съкращенията, които последните години бяха повече в организационен план - преструктуриране, а тази година са в редуциране на числения състав. Стигаме до момента, когато в годината за покана трябва да съкратим 7000 човека и да поемем тежестта на реформата. Отново повтарям, тази тежест трябва да бъде понесена от всички.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Киров.
    Има думата за изказване госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Ние сме също като човека, на който сложили един шаблон, за да го умалят. Сложили върху нас шаблона и ни карат да ни изрязват по шаблона. Понеже на човек, ако му отрежете половината глава, просто ще умре, но ако му отрежете част от крака или част от ръката, може и да не умре, се пита: значи ли това, че като му отрежете нещо, без което не може да съществува, това е просто неперсонифициране на проблема и всички да носят еднакво тежестта на реформата - и частта от крака ви, и частта от главата ви. Проблемът, господин Киров, е, че този уж справедлив подход води до сериозни сътресения в Българската армия и намалява нейната боеспособност. Ако ние го приложим количествено, има реална опасност да спазим количествените критерии на НАТО, но да не можем да спазим качествените и след 20 години. Не че НАТО си прави някаква илюзия, че кой знае какво качество можем да постигнем и кой знае какъв голям принос в балканската сигурност.
    Вие сигурно ще коригирате пирамидата на висши към нисши офицери и военнослужещи. Опасявам се, че покрай тази корекция ще забършете българското Военно разузнаване, което имаше съществен принос в успеха на операцията на НАТО в Косово. И смея да кажа, че българското Военно разузнаване беше онова, което даваше най-достоверната информация за съюзниците по време на тази операция. С Вашето упражнение, господин Киров, Вие просто ще го съсипете, защото 45 души оттам ще си заминат и 20 и няколко шефове и заместник-шефове на отдели.
    Смея да кажа в пленарната зала, че това е една от целите Ви, която Вие не смеете да декларирате. Не мисля, че това Вие сте научили в Ленинградското авиационно училище. По-скоро сте го научили от един Ваш приятел, който беше голям апологет на военната реформа, обаче той се продаде отдавна. Аз не храня илюзии, мисля, че Киряк Стефчов е събирателно понятие в българската история и винаги ще има и стари, и нови. Само че е хубаво, когато правите такова нещо тук, да го формулираме ясно по следния начин: тъй като Министерският съвет на Република България при мнозинството на НДСВ не желаеше да носи отговорност и да се срещне с проблема очи в очи по отношение на армията, то намери за канарче някой Цонко Киров, който да внесе това предложение между двете четения, осигури му парламентарното мнозинство и всички последици от тази акция. И направи това, защото имаше глупостта да си въобрази, че по този начин един ден ще каже: ние не сме виновни, правителството и лидерът на носят никаква отговорност, те просто не знаеха, че в парламента има някой Цонко Киров от Пловдив, който да внесе това предложение и то да мине, "вервайте" ми. Е, не "верваме", господин Киров, тук става дума за едно целенасочено действие на мнозинството. То е насочено към ликвидиране на особено съществени части от Българската армия и то на такива, които не могат да бъдат в неин интерес, нито в интерес на нашата национална сигурност. Пакетирайте всичко това в каквито си искате панделки и опаковки, това няма да промени факта, нито пък някой ще продължи да ви "верва". Ако искате някой да "верва" в обратното, просто трябва да гласувате като едни истински българи, чели "Под игото".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика има думата господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Госпожо председател, съжалявам, но не мога да падна до нивото на госпожа Дончева и да се държа по такъв начин в пленарната зала. Деветдесет на сто от нещата, които тя каза, бяха неверни - нито къде съм учил, нито кой ми е дал предложението, нито какво ще постигнем с това предложение, нито дали режем крака или главата. Госпожо Дончева, правим реформа. Тази реформа се прави от две години и ще продължи още две години. Тя е процес и в този процес тези съкращения са насочени към подобряване на качеството на Българската армия. Няма висш офицер, който може да бъде и на по-нисша длъжност, който, когато излезе от поделението, не казва: ти оставаш за мой заместник, и не посочва втори заместник.
    Така че, когато извършваме реформата и преструктурираме армията, да казваме, че ние ще отрежем част от главата или част от крака и с кое ще ходим, това са просто приказки, на които нивото и мястото не е в тази зала. Разберете, не мога да падна на Вашето ниво, за да говоря по този начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за дуплика, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Киров, не мога да си позволя лукса да вляза в тази зала, оставяйки си мозъка на скенера. Говоря като някакъв човек, който желае да бъде в мир със съвестта си. Кажете на тази зала, ако Ви стиска, колко генерали и полковници си отиват сега и колко си отиват малко по-късно. Вярно ли е, че 45 души от Военното разузнаване си отиват? За разлика от Вас аз говоря с числа. А Вие сте вносител на това предложение и не можете да кажете едно.
    Нямате право да внасяте такова предложение. Това не е умопомрачение. Не може господин Велизар Шаламанов да Ви дава листа. И недейте да питате кой, какво и откъде го знае. Знае го достатъчно голяма част от Вашата парламентарна група. Ако това е Вашето разбиране за реформа, трябваше да излезете пред залата и да кажете: моето предложение засяга толкова генерали, толкова полковници, толкова от тях са на неутрални места, толкова не са на неутрални, толкова заемат такива ключови места, че това ще се отрази на общото равнище на отбранителната система, дайте да видим как да решим проблема. Въобще не ни сащисвайте тук с това как да носим равно тежестите. И във Вашата парламентарна група тежестите не се носят поравно. Нали знаете това?
    Така че аз много ви моля от едната почтеност към тези, които ще дойдат след нас, когато внасяме тези предложения, да ги сложим с числата. Но не с числата, които са ни дали, за да ги отрежем. И кажете на тези хора, които агитирате да гласуват от едната симпатия към вас, защото са от вашата парламентарна група, защото смятат, че сте го съгласували, защото смятат, че щом като вие сте го предложили, никой никога няма да ги пита за какво гласувахте вие и какво се получи от вашето гласуване - това или нещо друго...
    Уважаеми дами и господа от мнозинството, щом вашите лидери не смеят да ви вменят това решение, да ви обяснят с общо решение защо го провеждат, а използват такъв завоалиран начин, замислете се. Щом те не искат да носят пряка отговорност, защо трябва да я носите вие?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За изказване има думата господин Стоилов.

    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, господа народни представители! Аз се изказвам, за да оспоря предложението на господин Киров, което той обоснова и което вече обсъждаме. Ще обясня тази моя позиция с аргументи, които надхвърлят съдържанието на измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили.
    Първо, ние не можем зад призива за реформи да оправдаваме всякакви действия, които в повечето случаи практиката на тези 12 години доказа, че не са довели до резултатите, които поне гласно са били декларирани. Затова аз отправям призив към всички народни представители и парламентарни групи да спрат повече да експлоатират понятието реформа като някакво генерално самооправдание и да прехвърлят последиците от тези реформи не върху себе си, а както става в повечето случаи, върху тези, които ги избират и които прилагат законите и понасят техните последици.
    Давам си сметка, че със съкращаване на числеността на Българската армия отново възниква въпросът за съотношението между младшите и старшите чинове, за структурата на цялата пирамида, но ако имаше такъв проблем, който налага значително намаляване на възрастта за пенсиониране, според мен ние щяхме да го научим или от правителството, или от ръководството на Генералния щаб, тоест от тези институции, които управляват Въоръжените сили. След като те не поставят подобно условие за продължаване на модернизацията на Българската армия и на привеждането й в съответствие с приетите планове, аз се питам защо това предложение се появява? Да допуснем, че то наистина е самоинициатива на някой народен представител и всеки един от нас може да има собствен поглед към управлението на определена сфера, регулирана от законодателството. Но тук вече става дума за това какви са мотивите за такива предложения. И аз искам да припомня и на вносителя, и на министъра да не се поставят в ситуацията, в която беше предишното правителство по повод на част от измененията в Закона за съдебната власт. Правителството внесе един проект, в много отношения този проект се основаваше на принципи, които могат да бъдат споделени и придвижват съдебната реформа по начин, който увеличава ролята на съда, конкретизира функциите и правомощията на отделните звена в съдебната власт. След това се появи една група от шест народни представители от мнозинството, които до голяма степен подмениха този закон, по-нататък самото мнозинство ревизира до голяма част предложенията, които беше приело, и стигнахме дотам, че по-голямата част от вносителите на тези предложения, които подмениха първоначалното съдържание на законопроекта, започнаха публично да се разграничават от него, разчитайки на свойствената къса памет на българските граждани през последните години.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Това е извън темата.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е извън темата, но е много в действителността и в мотивите, към които ни отправят подобни предложения. Затова на тези, които не ги знаят, аз ги съобщавам, а на тези, които ги знаят, не искам да ги спестя, защото ние виждаме отново едно продължение на този стил, в който изпълнителната власт не инициира най-важните въпроси, които трябва да бъдат решавани, тя или не намира воля да изрази и отстои първоначалната си позиция, или се примирява с нещо, което някои със спорни мотиви предлагат тук. Ако някой има поръчка и смята, че отвън ще се погледне с добро око на такава инициатива, по-добре е такива мотиви официално да бъдат оповестени - да речем, че именно тези висши офицери и генерали са преминали през цялата йерархия на Въоръжените сили, че много от тях са подготвени в различни военни учебни заведения, в повечето случаи в началната си кариера на Изток, а не на Запад. Ако това ви е проблемът, кажете го. Въпреки че аз не виждам някакво притеснение в това, че в армията ни има военни чинове, които достатъчно добре познават и западния, и предишния опит на една военна система, в която са били, защото те се конкурираха доста добре. И тава са познания, които са в полза на Българската армия, а не в нейна вреда. Ние не се намираме в началото на политическите промени, когато можеше да има мотиви, че има известно застаряване в армията, че трябва да бъдат предприети по-радикални реформи.
    И последният ми аргумент, госпожо председател е, защо вие, които искате да намалите възрастта, не предложите да намалим общата възраст на пенсионерите в България, а я увеличавате до 63 години за мъжете и 60 за жените и има много хора, които не могат да се пенсионират? Бъдете последователни! Не може човек, който е в най-добрата възраст, защото военната дейност отдавна не е главно маршируване или марш на скок, а включва редица професионални и интелектуални управленски дейности, да бъде отрязан по този начин. И аз затова смятам, че подобно предложение поне на този етап няма основание да бъде прието. А ако има други мотиви, пак казвам, нека да се съобщават и да не се преследват други цели с наглед благовидни предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Изказвания по този текст? Господин Петров.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Киров! Аз първо искам да се извиня пред всички народни представители за напрежението, което се създаде тук, но исках да се спазва нашият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Щом като се прецени, че този правилник може да се нарушава и се пристъпи към обсъждането на такъв изключително важен текст, не мога да не взема отношение и аз по него.
    Обръщам се към господин Киров, тъй като ние неколкократно разговаряхме с него кои са мотивите, кои са целите на това предложение, той не се ли притеснява, че последствията ще бъдат много тежки не само за тази категория офицери и генерали, които се предлага да попаднат под ударите на това предложение и да бъдат освободени от Българската армия, но последиците ще бъдат изключително тежки за цялата Българска армия? Ще бъдат много тежки за България.
    Уважаеми колеги, ние имаме един външнополитически приоритет, който всички подкрепяме и искаме час по-скоро да се реализира тази цел. Но с такива предложения ние няма да стигнем дотам, където желаем. Нас ни наблюдават доколко сме последователни в нашата политика именно по този външнополитически приоритет. И аз много се съмнявам, че това ще се отрази изключително негативно на оценката ни за готовността ни за евроинтеграция. Едва ли аз трябва да бъда най-големият радетел тук в тази зала и да припомням тези изключително важни критерии, по които ще ни оценяват. И очакванията, които ние бихме искали да ни се случат, едва ли биха се случили.
    Уважаеми господин Киров, какво преследва Вашето предложение? Подмладяване на Българската армия? Поддържане на някакво съотношение между военните звания? Ето господин министърът нека да каже тук, тъй като те са предизвикали много дискусии по тези проблеми. Много е общо това, което Вие казвате - реформа - и скривате всичко зад реформата. Никой не е против реформата в Българската армия. Не сте вие тези, които поставяте началото, много преди вас реформата в Българската армия е започнала. Вие с вашите предложения забавяте реформата, забавяте този процес. Ще Ви го кажат колегите от дясната част на залата, ако са обективни, разбира се, ако не преследват и те някакви други цели. И те не биха Ви подкрепили защото не е така. Вие сам казвате, че това не е механизъм, който да поддържа такива съотношения.
    Обръщам се към председателя на Комисията по външната политика, отбрана и сигурност, която е подкрепила предложението и дотолкова доколкото той представя тук доклада, искам да му припомня, че във Военната доктрина, в т. 73 ние говорехме за принципи на изграждане на Въоръжените сили. Един от тези принципи е научната обоснованост на изграждането на Въоръжените сили. Нищо научно няма в това Ваше предложение, уважаеми господин Киров! Абсолютно нищо научно! Това е просто примитивно, несериозно, безотговорно предложение - не са ни нужни тези офицери. Аз съм далече от мисълта, че някой е внушил отнякъде, както витае в медийното пространство или някъде се коментира. Не може да бъде отвън. Това не е сериозно. Ако искате да подмладявате Българската армия, тя е подмладена достатъчно. Най-младата армия в Европа е, уважаеми господин Киров и уважаеми народни представители! По отношение на генералите няма никъде в Европа нито в света генерал, който да служи под 60 години. По сега действащия закон е: генерал - 60, генерал-лейтенант - 59, генерал-майор - 58, бригаден генерал - 57 години. И вие съкращавате това с три години. Съображенията са много несериозни. И това са все генерали, които са произведени през преходния период, които не могат да бъдат упреквани в някаква обремененост, а хора, изключително сериозно подготвени, високи професионалисти, подготвени да извършат реформата в армията. И сега реформата е в техните ръце. Вие им отнемате тази възможност и ето как стопирате процеса на реформата.
    По отношение на полковниците. Няма в света армия с полковници на 53 г. Ами няма! Защо не вземете европейския, световния опит? (Шум и реплики в блока на ПСОДС.)
    Знаете ги много добре. Аз ви моля след това да ме репликирате, а не по време на изказването ми.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето Ви за изказване изтече.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Само една секунда! Времето ми може да е изтекло, но тези неща са изключително важни.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС, от място): Трябва да се спазва правилникът.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Да.
    В Германия полковникът служи до 59 години; в Полша, която вчера беше приета в НАТО - 65 години; Дания - 60 години; Холандия - 58; Италия - 57; Австрия - 60; Швеция - 60; Турция - 58. Да изброявам ли още в това направление? При нашите - 53 години.
    Не искам да коментирам по-нататък, но вие не можете да се скриете зад реформата. "План 2004", който е съгласуван със западните страни и който е вече една стабилна основа за реформата на армията, вие го подлагате на съмнение. Това, в най-общ политически план.
    А по-нататък - социалната страна. Защо не предложите, примерно, да се създадат предпоставки и условия за адаптация на тези офицери и генерали? Колко струва на България подготовката на един генерал, на един офицер, докато стигне до това високо звание? Защо не си зададете този въпрос? И нека към армията се отнасяме по-сериозно, по-загрижено, по-отговорно, ако искаме тя да бъде институцията, която да гарантира териториалната ни цялост и да бъде факторът, който ще ни отведе там, където ние очакваме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Петров, с цялото ми уважение към Вас, първо, в изказването Ви се съдържаше лична нападка към господин Киров. Второ, отново се лансира настойчиво и натрапчиво тезата, че се нарушава непрекъснато правилникът на Народното събрание, а току-що Вие го нарушихте доста драстично. Аз не съм го нарушавала досега.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Аз много се извинявам, госпожо председател, за това, че съм прекалил с времето. Трудно ми е да се ориентирам тук. Към господин Киров не съм отправял никакви нападки. Мисля, че ние с него сме разговаряли достатъчно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: По § 26а има ли желаещи да вземат отношение?
    Има думата госпожа Бокова.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Без съмнение въпросът, който обсъждаме, е много важен и има значение за военната реформа. И в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност аз също така имах възможност да изразя известно съмнение за това, че точно това е начинът, по който може да се реши въпросът със съкращаването на армията - с въвеждането на едни механични критерии. Искам да привлека вашето внимание към една сфера, върху която ще има доста сериозно отражение решението, което ние след малко с вас ще вземем. Става дума именно за управлението и реформата на военнообразователната сфера. И тъй като не бих искала да изтъквам аргументи, без да посочвам конкретни цифри, позволете ми да се спра конкретно на този въпрос.
    Става дума за това, че хабилитираните лица във военнообразователната сфера са носители, без съмнение, на един огромен опит и имат огромно значение за по-нататъшното развитие на военната реформа отсега нататък. Това, което ние сега ще вземем като решение, ще има следното отражение. От хабилитираните си лица ще се лишат Военната академия "Г. С. Раковски" - от 14 доцента; Военновъздушното училище ще се лиши от 3 доцента и Военноморското училище ще се лиши също така от 3 доцента, единият от които е в процедура за професор. В резултат на всичко това факултет "Оперативно-тактически" към Военната академия "Г.С.Раковски" трябва да преустанови своята работа, а Военният институт към същата академия трябва да се разформирова, тъй като там остават едва 14 хабилитирани лица при изисквания от закона минимум - 20. Пред подобен проблем е изправен и факултет "Навигационен" на Военноморското училище "Вапцаров".
    Що се отнася конкретно до Военната академия "Г.С.Раковски", бих искала да посоча следното: изпълнението на тази поправка, ако ние сега я приемем, ще доведе до едновременно освобождаване на 80 процента от ръководителите на основни звена, катедри и научноизследователски секции. Тези преподаватели и изследователи са ръководители на научни, научноизследователски проекти и колективи, на докторанти и дипломанти. На практика ще се наруши цялата последователност и приемственост в управленската, научноизследователската и образователната дейност. Да не говорим за това, че ще се наруши работата на академичния съвет, научния съвет, специализираните научни съвети по военните и военноинженерните науки. А отделни образователни, професионални и научни области изцяло остават без научни кадри, което на практика е в разрез с реформата, с това, което ние с вас искаме да направим.
    Затова аз много моля народните представители, когато гласуват тази поправка в закона, да имат предвид и този въпрос, и самият господин Киров. Истината, разбира се, иска да кажа, че в първоначалната поправка на господин Киров в разпоредбите на тази разпоредба от закона, в обхвата не се предвиждаше да бъдат включени и хабилитираните лица. Това дойде в рамките на заседание на комисията по предложение на заместник-началника на Генералния щаб - ген. Маринчев, но след това беше прието от нашата комисия. В комисията аз не подкрепих това решение. Предлагам ние отново да се върнем към този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Илчев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дискусията се проточи и във времето, и в пространството, подчертавам пространството, но нищо от това. Просто тя обхвана администрацията на президента, Министерството на отбраната и е на път да обхване и поделенията Да, за съжаление. Но тук не съм сигурен, от най-обикновена аритметична гледна точка, колко хора там ще се наредят зад вашите блестяща идеи да съхраним 12 до 18 генерали и 100 - 150 полковници от въоръжените сили, които наброяват общо над 60 хил. души. Бях изумен от един от мотивите на един от опонентите, който каза: "Обезглавяваме армията, как е възможно!" Как е възможно в нашата армия от няколко десетки хиляди души войници, сержанти и офицери с вече минимум три профила на образование - българско, руско и западно, а някои от тях и с трите едновременно, да нямаме възможност чрез един плавен, обичаен, традиционен - господин Петров знае - отработван десетилетия наред механизъм, да стане заменяемостта на тези, които излизат в заслужен отдих. Подчертавам "заслужен" и подчертавам "отдих" без капка ирония, защото много често в други ситуации това са хората, които първи ни доказват, че са газили войнишката кал и техният живот е протекъл трудно, главно в екстремални ситуации, за разлика от нашия. И ако аз днес ги запитам в чудесна кондиция ли са на 60 години да управляват младата, както казва господин Петров, армия, не знам дали честно ще отговорят с "да". (Шум и реплики в КБ.)
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Премиера няма ли да уволните? Премиерът на колко години е?
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Вие освен това не казвате колко е средната продължителност на живота в Западна Европа. (Шум и реплики от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Вие освен това не казвате в какви условия живее и работи висшият и старшият офицер в модерните армии. Ето, аз съм съгласен, че нашият офицерски корпус има сравнително по-тежък живот и сравнително дълга кариера. Хора, които са курсанти на 18 години, очевидно на 60 години имат трудовия стаж в България, умножен по две. И тук лишаване от възможност да упражнява професията няма, както няма логика между това, че професорът във Военна академия ще говори увлекателно и задълбочено пред своите студенти, ако пред неговото "проф." не стои и "полк.".
    Каква е пряката релация впрочем между научно звание и военно звание? Измислена. Във времената, когато именно заплатата се формираше като функция на звание и длъжност. Нека получават своите заплати само като функция на своето звание - за офицерите в армията, и на своята длъжност, и на академичен капацитет - когато преподават. Какво фатално има в това?
    РЕПЛИКИ ОТ КБ: Какво добро има в това?

    ДОКЛАДЧИК СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Доброто е в следното: отпушва се една система, която не е абсолютно запушена, но има тясна и малка пропускателна възможност точно за тези, които са по-млади, с по-модерни знания и с изискуемия стаж във Въоръжените сили. Защото, с изключение на господин Петров, който говори неща, които познава и които е изстрадал, всички други от вас говорят текстове, които са им написани.
    Тези цифри са написани, госпожо Бокова, и са Ви дадени. Аз затова не държа нищо пред себе си. Формално не може да ме упрекнете, че чета нечий текст. Цялата тази аритметика умишлено беше сгрешена и се поддържа сгрешена. Няма да Ви занимавам сега с протокола, където представители на генералитета цитираха за две седмици три цифри: умножаваха, събираха, делиха, извеждаха корен квадратен и пак не ги докараха до 557, както се твърдеше по едно време, с цел да се екзалтира публиката. Това са много жалки опити именно да се екзалтира публиката във Въоръжените сили. Апелира се да не се създава напрежение и се предупреждава, че то ще възникне, а всъщност това се прави.
    Аз също имам текстове, писма, не поръчани сламки и справки, които са изпратени при мен в комисията от офицери. Един от тях казва: "Съгласен съм, че планираха и провеждаха реформата, а аз опъвах каиша на същата реформа долу в моя полк. Една година евакуирах техника, една година до изтощение разпределях войниците да охраняват район, който е вече буренясал и опразнен. И когато приключи най-кървавата част на тази фаза, мен ме съкратиха." Пише го майор, който дори не е получил шанса да стане подполковник. Пише го съкратен офицер, който няма да получава пенсия, освен заплатите, които му се полагат като обезщетение.
    И обратното - опонират сега на много висок глас хора, които ще получат своите обезщетения, своите пенсии, поради тази поправка. Разпределете сумата по години и вие ще видите, че сумата на обезщетението, разделена на средната бюджетна заплата в страната, означава, че те ще получават пенсия и средна бюджетна заплата за страната точно за тези три години, които им се отнемат. Признавам, че им се отнемат три години. Няма обаче тук удар, сътресение по техния социален статус, няма и в кариерен аспект. След като са стигнали до тези висши знания, очевидно са имали и шанса да стигнат до тях.
    Естествено, че мярката е болезнена най-напред за тях, вероятно и за други, които въпреки повишението в звание няма да имат пълнотата на времето до 60 години, за да разгърнат дейността си в тези следващи звания. Кой обаче е твърдял, че реформата, колко пъти споменахме тази дума днес тук, еднакво пропорционално и с еднаква скорост се е движила. Очевидно това не е било така, за да се стигне до тези възлови моменти. Кажете тогава как такива възли, теглени от много страни, могат да се развържат? Никак. Те се разсичат, дами и господа.
    Последният аргумент на опонентите, на който също искам да се спра, е за моралното и неморалното - много обтекаеми, много трудни за разтълкуване категории. Формално погледнато, неморално е, вместо благодарност и насърчение да служат до края, ние да предлагаме да излязат в пенсия.
    Аз ще ви отговоря с един пример от военната история. Господин генералът го е чел като курсант.
    По време на Персийския поход Александър Македонски припаднал от обезводняване, както и повечето от войниците. Тогава той се свестил, видял последната чаша вода пред себе си. Вместо да я изпие и да продължи да води оцелелите напред към Персия, изсипал я в пясъка. Част от военните експерти казват, че е постъпил абсолютно непрофесионално - могъл е да умре и да се разпадне походът. Други обаче казват, че е постъпил непрофесионално, естествено, но във висша степен морално. Между другото, походът е успял. След като е бил наричан Македонски, само след десет години е получил и прозвището "Велики".
    Аз бих искал да видя нашите генерали стоически да стиснат зъби и да посрещнат това, което им е подготвила съдбата в лицето на закона. Благодаря. (Смях и реплики от КБ, ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
    За реплика думата има госпожа Ирина Бокова.
    ИРИНА БОКОВА (КБ): Уважаеми господин Илчев, аз протестирам срещу Вашето възражение и правото на всеки народен представител да получава данни особено тогава, когато той не получава данни нито от правителството, нито от вносителите на съответните поправки.
    Да, аз наистина потърсих тези данни, тези цифри, като заместник-председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, тъй като беше много важно ние да знаем какви ще бъдат реалните измерения и реалните последици от тази поправка. Ако си спомняте, в Комисията по външна политика ние получихме три групи данни. Едните бяха данните от Министерството на отбраната, други бяха данните от вносителя господин Киров и трети бяха данните от Генералния щаб.
    Освен всичко друго, ние лишихме днес началника на Генералния щаб да присъства в залата и да може той да вземе отношение и да даде данни. Може би сега е моментът да помолим господин министъра да излезе и да каже във всички звена на Въоръжените сили на отбраната какво ще се случи, след като ние приемем тази поправка? Нека тогава той да даде най-достоверните цифри. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика думата има господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз съм втрещен от това, което чух от господин Илчев. По неговата логика специалистите, които са до 60 години, вече са ненужни и играят ролята на спирачка в страната.
    Ако е така, господин Илчев, аз искам да Ви помоля тогава да промените системата за пенсиониране и да облекчите голяма част от българския народ, който в момента заради точковата система, приета от Съюза на демократичните сили, не може да се пенсионира. Намалете възрастта за пенсиониране и дайте път при тази сериозна безработица в страната на хиляди млади хора да намерят работа.
    След това искам да ви попитам за друго. Ако генералите се явяват спирачка на 60 години, нека да си припомним на каква възраст е нашият уважаем премиер. Струва ми се, че е на 65-годишна възраст. Ако следваме Вашата логика, то това означава, че трябва да търсим възможност да отпушим системата в Министерския съвет да дойдат млади хора. Виждам, че сте стигнали до министерствата, направете тогава другата крачка и спрямо шефа на правителството. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика думата има госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не съм специалист във военната област и затова досега не се изказах, но тук започна да се дебатира по една тема, по която все пак мисля, че имам натрупан професионален опит. И тъй като преди малко господин Илчев каза кое е морално и кое е неморално, аз първо искам, когато коментираме и прилагаме различни критерии и правим сравнение, както преди малко беше сравнението с Чехия, да правим коректни сравнения, когато става реч за пенсионната реформа.
    Това, което вие казахте, противоречи с логиката на провежданата пенсионна реформа у нас. През цялото време в продължение на трета година ние се стремим към европейските стандарти, имайки предвид, че в Европа пенсионната възраст се повишава, тъй като средната продължителност на живота там е по-висока. В същото време обаче, когато ние поставяме контрапунктовете и контрааргументите, че за последните 12 години средната продължителност на живота в България намалява, поради стресовото състояние, вие казвате: не, ние ще гледаме европейските стандарти за пенсиониране и гоним тях. Сега изведнъж се оказва, че вие се съобразявате с една наша логика до този момент, но я прилагате много избирателно.
    Така че, уважаеми колеги, когато говорим за пенсионна реформа, или всички граждани в Република България ще ги подведем под един знаменател и ще се стремим да бъдат равнопоставени и справедливо да се отнасяме към техните качества и принос в пенсионно-осигурителната система, или ще правим избирателно и няма да говорим за морал.
    А що се касае до това доколко ще стиснат зъби българските генерали, за да получат прозвището "велики", сигурно има смисъл, ако са убедени и ако всички ние сме убедени, че това, което вършим в момента, е велико. Аз лично не съм убедена, че тази реформа, която се прави, ще ни изведе на велик път и ще имаме честта след време да се наричаме велики.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Масларова.
    Няма повече желаещи да се изкажат.
    Господин министър, моля да вземете думата.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Госпожо председател, госпожа Бокова! Да не правя впечатление на човек, който не може да Ви отказва, като го призовете, но все пак искам да взема становище, защото данните и статистиката в конкретния случай са нещо много важно.
    Вие сте получили различни справки, защото така се е харесвало на хората, които са ви ги представяли.
    Цифрите в Министерство на отбраната и в Българската армия са ясни. Те не са противоречиви, и впрочем не са тези, които сте получили вие по неизвестно за мен какъв път, що се отнася до военните училища и Военна академия.
    Какво е състоянието на нещата? Действително в Българската армия при приемане на тази програма ще бъдат съкратени 12 генерали, 3 от които и без друго ще напуснат армията през настоящата календарна година, просто искам да бъда коректен в информацията. Това са отнася и за 150 полковници от Българската армия и това е общата цифра за всички звена и структури. По понятни причини една значителна част от състава на генералите и полковниците, които ще напуснат армията, е в Генералния щаб и в главните щабове на видовете войски.
    Тук стана дума за "обезглавяване на армията". Аз не искам да влизам в дебата, нито да бъда адвокат на господин Цонев, нито да извинявам някои от присъстващите за направените реплики. Искам обаче съвсем ясно да заявя, че ако министър-председателят е искал да внесе това предложение, нямаше да се колебае да го направи. Не съм сигурен, че и днес той знае за какво става дума, когато коментираме този текст.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: И ние не сме сигурни.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Разбира се, аз не мога да не отговоря и на предположенията за обезглавяването, които направи госпожа Дончева. Съгласете се, че цифрите, които споменах, не биха могли по никакъв начин да доведат до обезглавяване на Българската армия.
    Наред с това, когато говорим за мотивация и демотивация в Българската армия, има съществено значение какво разбираме под "Българска армия". И аз лично не разбирам под "Българска армия" само генералите и полковниците.
    Когато говорим за съществени съкращения, те касаят най-вече длъжностите "капитан" и "майор", те касаят много курсанти в щат на министъра, завършили през миналата учебна година висшето си военно образование, и аз мисля, че схемата, която е предложена и до която ще доведе това предложение, ако бъде прието от вас, ще даде възможност наистина за една сериозна мотивация отдолу. Впрочем за това аз не си измислям, за това са проведени изследвания и процентите са много над 70 в личния състав на Българската армия, които поддържат това изменение. Щях да направя изследването преди да имаше предложение, но го направих след като го има.
    Вие чухте становището по отношение на хабилитираните лица, което е заявил представител на Генералния щаб в комисията, всички го чухте. Аз искам да ви кажа, подкрепяйки становището на господин Илчев, че за мен научните знания на доцента и на професора по никакъв начин не се олицетворяват с неговия пагон. Никъде в закона няма пречка хабилитираните лица да останат преподаватели във военни училища и Военна академия. По тази тема това бяха данните, които мога да дам. Мисля, че сега коментираме само предложението на господин Цонев, по предложенията на господин Пейков допълнително ще взема становище.
    Искам само да ви напомня, когато всички говорите за пенсиониране, да нямате скрупулите, че в момента сте излезли извън предмета на закона на първо четене. Нарочно не взех становище, защото в тази зала съм като министър, а не като юрист. Проверете § 27 и веднага ще разберете, госпожо Дончева, какво имам предвид. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.
    Господин Найденов - за изказване.
    АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Аз ще започна с разсъждения по повод на това, което чух от господин министъра на отбраната. Аз тълкувам това, което казва, като известно несъгласие на Министерството на отбраната и на Министерския съвет, или поне като въздържане от вземане на категорична позиция по повод на направените предложения за съкращаване на възрастта. Но се учудвам, че в определена част от неговите разсъждения присъства и нюансът на неинформираност, поне в първоначалния етап, от момента на внасяне на предложенията от колегата Цонко Киров в Комисията по отбрана, външна политика и сигурност.
    Достатъчно дълго време тези предложения се обсъждаха, в това число в присъствието на представители на Министерството на отбраната, на Генералния щаб, бяха широко отразявани и в медиите, получи се една сериозна дискусия.
    Аз не подценявам аргументите, които звучаха и в средите на военнослужещите, на запасни офицери и сержанти, и като цяло в обществото.
    Следователно не можете да твърдите, че министър-председателят, че Вие като министър, Министерският съвет са били неинформирани, не знаят за създаденото напрежение, смея да кажа това, в рамките на военнослужещите в Българската армия, в Генералния щаб, в Министерството на отбраната и Вие по същество, неизразявайки сега сериозни възражения по това предложение, обвързвате и Вас, и Министерския съвет, и министър-председателя с подкрепа на това предложение.
    Следователно не можете да прехвърлите никому другиго тази политическа отговорност с подкрепата на предложението за намаляване на възрастта.
    Вероятно това са били и част от разсъжденията, тъй като аз не допускам, че колегата Цонко Киров е импровизирал с това предложение тогава, когато го предложи за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение. Той не е стоял просто така на стола и изведнъж се сеща: абе, защо не намалим с по няколко години възрастта точно на военнослужещите от полковник нагоре?! Очевидно е имал определени свои основания, но аз не се наемам да ги квалифицирам - добронамерени или злонамерени. Но че имаше една очевидна неподготвеност, това е факт.
    И разсъжденията в търсенето на варианти за решение, засягащи както хабилитираните лица, така и службите "Сигурност" в Министерството на отбраната, "Военна информация", службите "НРС" и "НСО", при които не съществуваше първоначален вариант на решение, за мен говорят, че те до голяма степен са неподготвени като предложения, колегата не си е давал сметка за това какви групи от военнослужещи в кои направления се засягат и в един момент се стига до основателното разсъждение, че трябва да се намерят някакви компромисни варианти.
    Казвам всичко това, защото, от една страна, стои отсъствието на Министерския съвет, който би следвало в тази логика на колегата Киров, ако се възприеме, да направим цялото съгласуване - Съвета на началник-щабовете, Генералния щаб, Съвета по отбрана, Министерския съвет, консултациите с президента.
    Тук аз ще отворя само една скоба, за да кажа, разбира се, че е много учудващо, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили беше внесен на 16 януари - няколко дни преди смяната на действащия с новоизбрания президент, без консултации, без отчитане на мнения, без възможности за предложения, които могат да бъдат направени по един толкова важен законопроект или закон, какъвто е Законът за отбраната и Въоръжените сили.
    Но все пак аз ще се върна към няколко аргумента. Първо, за мен е неприемлив начинът, по който бяха направени тези предложения в една толкова важна сфера, каквато е намаляването на възрастта и то на офицери с висши офицерски звания. Ако е толкова безобидно и ако това така ще отпуши реформата в Българската армия, аз не мога да намеря отговор нито в аргументите на председателя на комисията, нито на министъра на отбраната. След като е толкова маловажно за 130 човека, как ще се задвижи тази реформа тогава? Какво толкова ще се задвижи по отношение на следващите чинове? Вижте подполковниците, които са на 51 или 52 години? Представяте ли си, че те ще престоят само една година като полковник и после ще бъдат пенсионирани? Защото това беше предложението на колегата - това да бъде трайна норма. Това не е просто за определен момент от реформата, а трайна норма. Вие така го твърдяхте.
    Аз ви предлагам, колеги, да не подкрепяте този текст за промяна в пенсионната възраст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата госпожа Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да прекратим дебатите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За противно процедурно предложение има думата господин Любомир Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз мимоходом ще спомена един крайно несъстоятелен аргумент, който приведе тук господин министърът, за това, че позовавайки се на някакви социологически изследвания... (Шум и реплики на недоволство от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедура, моля!
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Да, да. Позовавайки се на социологически проучвания...
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ, от място): Времето, времето!
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Станете права, госпожо. (Реплики от място на госпожа Гроздилова.)
    Да, чакам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение! Много Ви моля, господин Пантелеев!
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Искаше ми се да кажа, че аз съм на противното мнение по простата причина, която спомена господин Найденов, че не става дума за преходна норма. Вие въвеждате една пенсионна възраст, която ще работи във времето и занапред. Тоест ограничавате възможностите за развитие на следващите генерации и поколения военни.
    И това е много съществен момент. Не става въпрос за еднократен момент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Пантелеев, шиканирате с правото си на процедурно предложение.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ: Ето защо ви предлагам да не приемате това процедурно предложение! Нали трябва да го аргументирам, госпожо? (Шум и реплики на недоволство от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте прекратяване на разискванията. (Шум и реплики на недоволство от блока на КБ.)
    Това е първото процедурно предложение, направено от госпожа Георгиева.
    Гласували 193 народни представители: за 146, против 37, въздържали се 10.
    Предложението е прието.
    Моля, гласувайте § 26а.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): За процедура, искам прегласуване!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме § 26а! Какво е това противно процедурно предложение на гласуване на процедурно предложение? Извинявайте, това е шиканиране с правото на глас в момента!
    Моля, гласувайте § 26а.
    Гласували 177 народни представители: за 133, против 43, въздържал се 1.
    Параграфът е приет. (Ръкопляскания.)
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре, 5 април 2002 г., от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 15,00 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков

    Заместник-председател:
    Камелия Касабова

    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Георги Анастасов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания