Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ПЕТДЕСЕТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 4 май 2004 г.
Открито в 14,03 ч.


04/05/2004
    Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
    Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам извънредното заседание, дневният ред на което е гласуван в петък. Той е:
    1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от Министерски съвет.
    2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Анели Чобанова и от Министерския съвет.
    3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от народния представител Коста Костов.
    4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерски съвет.
    5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от Министерски съвет.
    6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средни предприятия, внесен от Министерски съвет.

    Първа точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Вносител – Министерски съвет.
    Постъпили са становищата на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    Давам думата на проф. Александров, за да докладва становищата на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Заповядайте, господин Александров.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, преди да изложа доклада на комисията правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на отбраната господин Илко Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля гласувайте за направеното процедурно предложение в залата да влезе заместник-министърът на отбраната Илко Димитров.
    Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
    Моля заместник-министърът да заеме своето място.
    Господин Александров, имате думата, за да докладвате становището на Вашата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

    “ДОКЛАД
    относно Законопроект № 402-01-8 за изменение и допълнение
    на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република
    България, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2004 г.

    На редовно заседание, проведено на 19 февруари 2004 г., с участието на представители на Министерството на отбраната – господин Илко Димитров, заместник-министър, госпожа Нина Николова – дирекция “Международно право”, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет на 2 февруари 2004 г.
    Председателят на комисията проф. Венко Александров даде думата на вносителите, за да изложат мотивите на законопроекта.
    От името на вносителя – Министерски съвет, заместник-министърът на отбраната господин Илко Димитров изложи мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Господин Димитров подчерта, че предлаганите изменения и допълнения са продиктувани от необходимостта да се отговори на етапа, на който се намира реформата в Българската армия, и членството на страната ни в НАТО. По този начин се хармонизира правната уредба с новите реалности в света и произтичащите от това ангажименти на Република България.
    По-съществените промени се отнасят до прецизиране на кръга на обектите, в които съгласно разпоредбите на Закона за отбраната и Въоръжените сили, служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” осъществяват своята дейност, като към тези обекти се включват всички структури на подчинение на министъра на отбраната, едноличните търговски дружества, където той упражнява правата на държавата по отношение поддържането на сигурността.
    В тази връзка са определени и лицата, спрямо които служба служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” упражнява правомощията си – личния състав на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите, подчинени на министъра при или по повод изпълнение на службата им или в района на местоработата им, сътрудници на органите на Министерството на отбраната.
    Важна промяна е регламентирането на възможността за взаимодействие на служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” с други служби за сигурност и обществен ред, с други държавни органи и със сродни служби на чужди държави и организации. От особено значение е и регламентирането на информационната дейност на службата – създаване, обработване, използване на информационните фондове, контрол на дейността и обмен на информация с други служби и държавни органи при спазване на действащото законодателство като са отчетени изискванията на Закона за защита на личните данни.
    Господин заместник-министър Димитров обърна специално внимание на разпоредбите в законопроекта, които регламентират възможността кадровите военнослужещи да сключват договори за служба в подразделения за изпълнение на военна служба извън територията на страната при участие в международни мисии и операции.
    По този начин се създават законови предпоставки за изпълнение на възприетия в т. 21 от Военната доктрина принцип на отбранителна политика на Република България – подкрепа на международните организации за поддържане на мира и осигуряване участие на български военнослужещи и формирования в международни военни, хуманитарни и контролни мисии.
    Анализът на досегашната практика от участието на Република България в операциите по поддържане на мира показва, че липсва механизъм за своевременното планиране на участието, сформиране и подготовка на необходимия личен състав. Възможен вариант за решаване на проблема е определянето на конкретни подразделения за изпращане извън страната при необходимост от участие в международни военни мисии. Във връзка с това се предлага Министерският съвет в съответствие с т. 91 от Военната доктрина да определи подразделения (войскови единици) от Българската армия за участие в международни операции и мисии, с кадровите военнослужещи от тези подразделения да се сключват допълнителни споразумения за изразяване на принципно съгласие за бъдещо участие в международни операции и мисии. По този начин ще отпадне необходимостта за даване на последващо съгласие за всяка конкретна мисия, което ще позволи в мисиите да се изпращат предварително формирани и подготвени подразделения. На тези от тях, които откажат да сключат споразумения, ще се предложат подходящи длъжности в други подразделения. При отказ да заемат тези длъжности или при липса на подходящи вакантни длъжности на кадровите военнослужещи ще се връчват предизвестия за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 3 от закона. Те ще имат възможност в срока на предизвестието отново да кандидатстват за назначаване на длъжности във Въоръжените сили по общия ред като запазят всички права при уволнение.

    Вносителят отбеляза, че е предвидено допълнение на Закона за държавната собственост, с което се регламентират правомощията на министъра на отбраната и на военнополицейските органи в случаите, когато е налице неправомерно владеене или държане на имоти. Предвидено е постъплението от продажбата на частна или държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, да постъпват по бюджета на министерството. Предлага се от новата бюджетна година държавните такси по Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба да постъпват по сметка на Министерството на икономиката, тъй като административното обслужване на Междуведомствената комисия по този закон се извършва от това министерство, което е и контролен орган по изпълнението на закона.
    При последвалото обсъждане на предложения законопроект изказвания и предложения направиха народните представители Цонко Киров, Асен Агов, Ангел Найденов, Атанас Папаризов, Марианна Асенова и Станимир Илчев. Като цяло мотивите на вносителя бяха приети. Отбелязано беше, че необходимостта от промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили е очевидна, тъй като приключва един етап от реформата в Българската армия, обвързан с План 2004. Беше заявено, че поправките в закона ще решат и проблеми, с които страната ни се сблъска в хода на набирането на кандидати за участие във военни мисии зад граница и се апелира за приемането на законопроекта на първо четене.
    Наред с изразената принципна подкрепа, народният представител Асен Агов и народният представител Ангел Найденов изказаха някои съмнения и колебания, които като цяло се свеждат до необходимостта от приемането на цялостна стратегия за развитие на българската отбрана, изслушване на представители на Държавната комисия за защита на класифицираната информация и Комисията за защита на личните данни относно предвидените в проекта функции на служба “Сигурност”, изясняване на смисъла на ал. 2 от § 11, отнасяща се до подписването на предварителен договор за участие в мисии зад граница и следващата конкертизация на всяка една отделна операция.
    След проведените разисквания, председателят на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност постави на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Със 7 гласа “за”, 5 гласа “въздържали се” и нула гласа “против” Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 402-01-8, внесен от Министерския съвет.” Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин Александров.
    Има становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
    Господин Дончев, заповядайте да представите становището като председател на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    “Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на своето заседание на 10 март 2004 г.
    В заседанието взеха участие представители на Министерството на отбраната и Държавната комисия за защита сигурността на информацията.
    Законопроектът бе обсъден в частта му, отнасяща се до предлаганите изменения и допълнения в правомощията на служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” и в кръга от субекти, в които службата осъществява своята дейност.
    Направените предложения са в посока разширяване на кръга от субекти чрез включване на структурите на подчинение на министъра на отбраната и едноличните търговски дружества с принципал – министърът на отбраната. Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на закона под “структури на подчинение на министъра на отбраната” следва да се разбира “служба “Военна информация”, Военната академия “Георги Сава Раковски”, Военномедицинската академия и изпълнителните агенции към министъра на отбраната. По този начин служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” разширява функциите си и по отношение на служба “Военна информация”. Така направените предложения обаче противоречат на основни принципни положения, залегнали в Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 11, ал. 3 служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” осъществява дейности по защитата на класифицираната информация в структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, но с едно изрично посочено изключение, а именно – служба “Военна информация”. Законодателят е възприел този подход, воден от различното функционално предназначение на двете служби за сигурност. Не трябва да се забравя, че съгласно § 1, т. 1 и 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация двете служби са самостоятелни организационни единици и самостоятелни органи за защита на класифицираната информация.
    В областта на урежданата от него материя Законът за защита на класифицираната информация се явява специален по отношение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това налага привеждането на предвидените промени в субектния и функционалния обхват на правомощията на двете служби в съответствие с изискванията на специалния закон, т.е. Законът за защита на класифицираната информация.
    В подкрепа на гореизложеното е и Решение № 368 от 19 май 2003 г. на Министерския съвет за определяне на органите, провеждащи процедурата по проучване и издаващи удостоверения за сигурност по Закона за защита на класифицираната информация. В него двете служби са изрично посочени като самостоятелни субекти в областта на индустриалната сигурност.
    В рамките на проведената дискусия народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ четене е необходимо да бъдат направени съответните промени в насока изключване на служба “Военна информация” от субектите, по отношение на които служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” осъществява своите правомощия.
    Друга група предложения, които бяха обсъдени от комисията, се отнасят до създаването на регламент за извършването на информационната дейност от страна на служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”. Според вносителите изчерпателно са уредени въпросите за създаването, обработването и използването на информационни фондове и контролът върху тези дейности.
    В хода на дебатите от представителите на Държавната комисия по сигурността на информацията бе обърнато внимание, че бъдещите информационни фондове ще обхващат целия спектър на дейността на служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” по чл. 40, ал. 3, в т.ч. и дейностите по защита на класифицираната информация. Според тях предложената редакция на § 7 от законопроекта обаче противоречи на Закона за защита на класифицираната информация. На основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация, Държавната комисия по сигурността на информация при изпълнение на своите правомощия има право да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност, каквато се явява служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”. Предвидената възможност в проектозакона директорът на службата да отказва пълното или частичното предоставяне на данни по преценка, че от това би възникнала опасност за националната сигурност или обществения ред, или за опазване на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, влиза в противоречие със специалния закон и не следва да се разпростира по отношение на Държавната комисия по сигурността на информацията. Според представителите на държавната комисия приемането на подобен текст би затруднило българската страна при провеждането на редовните инспекции от страна на Главната квартира на НАТО.
    Народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се обединиха около мнението, че между първо и второ четене е необходимо да се изготвят предложения в посока преодоляване на съществуващото противоречие, което бе развито по-горе.
    След приключване на обсъждането и в резултат на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Министерския съвет.
    Становището на комисията е прието с 11 гласа “за”, 5 гласа “против” и нула гласа “въздържал се”.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Дончев.
    Вносителят – заместник-министърът на отбраната, желае ли думата? Не.
    Уважаеми народни представители, откривам дискусията на първо четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, внесен от Министерския съвет.
    Моля, парламентарните групи да представят списък на желаещите, които ще вземат участие в дискусията на първо четене на законопроекта.
    Имате думата.
    Още веднъж отправям най-любезна покана за откриване на дискусията на първо четене.
    Заповядайте, госпожо Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Нямаше късмет законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде гледан по време, когато народните представители да могат да го слушат малко по-внимателно. Проблемът на този закон се явява, първо, парламентарен и, второ, на Министерския съвет. Не ги подреждам по значимост, нито по важност. Проблемът в Министерския съвет се появи от това, че няколко от специализираните звена на Министерския съвет са против закона и имат противоположни разбирания по философията му. Но министърът на отбраната в нашата комисия заяви, че все пак и въпреки всичко той ще го внесе и ще стои зад него, макар да не даде по никакъв начин убедителни обяснения защо са тези разминавания и по какъв начин ще се справи с тях изпълнителната власт.
    Парламентарният проблем е създаден от структурата на комисиите в сегашното Народно събрание, в което един закон, в който има прекалено много полицейска уредба, макар и тя да се съдържа в Çàêîíà çà îòáðàíàòà è âúîðúæåíèòå ñèëè, се гледа от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, където вероятно може да мине доста по-леко, но неслучайно председателят на парламента го разпредели преди първо четене на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред и докладът на Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред е значително по-критичен и има много съществени бележки.
    Дори и мнозинството да приеме всичко онова, което господин Дончев пред вас днес заяви – че мнозинството ще подкрепя и ще променя – това няма как да бъде осигурено чисто технически, защото то по никакъв начин не обвързва Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, където с такива детайли едва ли ще се занимават.
    Така че едната комисия може да внесе поправки, но ще се създаде изключителна сложност дори за тяхното гледане наистина по същество и достатъчно сериозно.
    Предназначението на този закон и бързината на Министерството на отбраната е продиктувана от няколко текста в Преходните разпоредби, които касаят решаването на проблема с третия и четвърти контингент за Кербала. Тъй като очевидно желаещите стават все по-малко, Министерството на отбраната е решило да ни предложи следния ред за попълване на контингента: първо, определяне на специални подразделения, където да се готвят бойци; задължителен договор на професионалните военнослужещи, че държавата може да ги изпраща до всяка точка на земното кълбо, където прецени и на практика липса на възможност за отказ. Ако военнослужещият все пак откаже, той трябва да напусне това поделение, което се предполага, че е елитно, и да се задоволи с онова, което ръководството на армията му предложи. Никъде няма никакво изискване какво ръководството на армията може да му предложи и тази редакция на закона не съдържа никаква пречка да изпратите един относително висок чин офицер за една съвсем нискоразрядна задача, която изисква много по-ниско звание от неговото и въобще не се изисква квалификация, която де факто да го принуди да не я приеме и да напусне армията.
    Има разум в това в специализирани поделения на армията да се готвят бойци за задгранични мисии и ние може би трябва да спрем да изпращаме в чужбина безработни, желаещи да се правят на рамбовци и други подобни смелчаци. Но Българската армия няма толкова квалифицирани бойци, за да можем да направим условие, в случай на отказ от участие в задгранична мисия, за напускането на армията. Може да се отиде до друго решение, което очевидно Министерството на отбраната не предлага, гонейки просто попълването на трети и четвърти контингент. Предлагам чисто хипотетично да помислите, колеги от мнозинството и от Министерството на отбраната, за възможност, когато лицата от елитните поделения не желаят да подпишат такъв задължителен договор, те да могат да не напускат армията и да се задължи армията да им предостави длъжности и възможности, които съответстват на тяхната квалификация. Защото това е в интерес на българската държава, която няма достатъчно много ресурс, за да го разпилява. Не знам защо мнозинството иска да поеме една допълнителна отговорност върху себе си, защото, ако досега мисията в Кербала, с всичките й последици, беше гледана и през призмата на това, че там са войници, които са с договор, тоест, по свое собствено желание и срещу заплащане, българската държава да поеме отговорността, че някой политик ще може просто по преценка и по усмотрение да праща военнослужещи, независимо дали им се иска или не. Вярно е, че професионален военен е кариера, вярно е, че тя изисква съответно поемане на рискове. Но въпреки всичко ми се струва, че доброто решение на този казус е някъде по средата. В никакъв случай с формата на натиск, което Министерството на отбраната е предвидило в § 18 във всичките му алинеи.
    Много голяма тревога будят обаче останалите две трети от законопроекта, които включват уредбата на служба "Сигурност, âоенна полиция и военно контраразузнаване". Вярно е, че има спор в специализираните среди дали в една служба могат да съжителстват Военната полиция и Военното контраразузнаване и дали те не се бият по функции. Но, общо взето, в тези 15 години демокрация има вече някакво разбиране по какъв начин да се балансират специалните служби, какви функции да им се предоставят и по какъв начин да се избегне концентрирането на такива функции от най-различен характер и възможността за злоупотреба с тях.
    Струва ми се, че сегашната уредба на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили е точно в обратната посока и ми се струва, че, ако Министерството на отбраната няма виждания или не би желало да се конфронтира с ръководителя на тази служба, то не бива да предоставя до такава степен право на фантазията на службата да предвиди всичко, мисля, само с изключение на частен затвор на служба "Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване". Тази служба може да прави всичко останало. Първо, разширила си е кръга на лицата, с които да се занимава, и то особено драстично – това можете да видите сами на стр. 3, буква "б" в ал. 4 на чл. 40 – където е предвидено, че и сътрудниците на органите на Министерството на отбраната при и по повод изпълнение на възложени задачи ще бъдат проверявани с всички функции от военното контраразузнаване, казано накратко.
    Разширяването на обхвата на ВКР до военното разузнаване предизвиква смях, защото автоматически може да предизвика, според мен, желание на НСС да се пробва по отношение на НРС, което едва ли е най-светъл пример за подражание. Мисля, че автономията на службите и балансираното им присъствие трябва да се спазва желязно.
    Лично на мен са ми крайно недостатъчни заявленията на ген. Иванов, че между първо и второ четене те сами ще се откажат от онова, което са дали на Военното министерство да предложи.
    По отношение на задържането на лица – на стр. 4, чл. 40а, ал. 5, нова – досега такива възможности Военното контраразузнаване и Военната полиция са нямали, да задържат лицата "извършили, извършващи или подготвящи се да извършат престъпление".
    Мисля, че с финала на изречението се отива твърде далече. То няма никаква връзка с превенция. Няма връзка с превенция, има други възможности, при които потенциален извършител на престъпление може да бъде ограничен като придвижване, но да признаем директно в закон правото на един държавен орган да задържа някого просто така, без възможности за контрол, извинявайте, уредбата и функциите на Военна полиция и военно контраразузнаване ще трябва да бъдат съобразени с общите конституционни изисквания.
    Службата освен полицейска е предвидила вече да извършва полицейска регистрация на лицата. Досега те са събирали и съхранявали информация за извършването на полицейската регистрация, но общата регистрация се е съдържала в Национална полиция “Полиция”. Държавата няма Бог знае какви технически и финансови възможности да поддържа няколко такива регистрационни масиви, защото извършването на тази полицейска регистрация е свързано с правото на службата да събира лични данни, да ксерокопира и фотографира лични данни и да заема образци за ДНК профил. Никой друг извън полицията в момента няма технически възможности да прави това. И уредбата в нов закон означава, че държавата трябва да се ангажира технически да снабди Военното контраразузнаване с цялата необходима за това техника. На всичкото отгоре няма никакъв разум тази картотека да се съдържа на пет места. Не е нужно тя да бъде ползвана само от тази служба. Защо само в тази служба ще се съдържат ДНК образци? И защо службата за малка държава като България да не е една и да се работи по нейното техническо снабдяване и по всичко останало? Общо взето до този момент няма не разумно, а никакво обяснение.
    Предвидено е органите, осъществяващи наказателно преследване, по задължение да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрация от органите на Военната полиция. Тоест дори са се застраховали в случай, че все пак някой държавен орган от правосъдието реши да изпрати материалите в полицията и те да си ги събират. Мисля, че тези неща са недостатъчно обмислени и недостатъчно оправдани.
    Задържането на лицата, полицейското задържане на лицата в този закон трябва да бъде абсолютно идентично с онова, което прави един нормален полицай и по отношение на лицата, към които да бъде насочено, и по отношение на начина, по който това става, и по отношение на възможностите за обжалване на тези мерки. Няма никакъв резон министърът на отбраната да прави отделна уредба с други текстове и различно съдържание. Може, няма законова пречка може би, но няма никакво оправдание. Има си общи принципи и би трябвало в това отношение да вървим към унификация.
    Изключителна тревога буди отношението между Държавната комисия по сигурността на информацията и Военното контраразузнаване. Дори според мен да не мине на второ четене, самият опит да се прокара в парламента идеята, че някоя от специалните служби ще задържа информация за себе си вън от ДКСИ, е изключително опасна и трябва да бъде пресечена сега и никой да не си помисли, че след това може пак да я прокара. Или ще бъдем партньори, отговарящи на всички условия, или няма да бъдем никакви. ДКСИ предупреди, че ние ще имаме сериозни възражения в Щаб квартирата на НАТО от инстанциите, които там се занимават с класифицираната информация и работата с нея, и че те на няколко пъти са правили официални запитвания дали на ДКСИ се създават пречки при получаване на информация за обследване на лицата или не се създават. Смятам, че не може от страна на правителството и от страна на Министерския съвет, който е вносител на този закон, да се създават условия за конфликт между тези институции, които са изключително важни при работата ни с новите международни партньори.
    В заключение, Коалиция за България няма да подкрепи законопроекта. Защото смятаме, че въпросите и с Военното контраразузнаване, и с участието ни в задгранични мисии има мегдан да бъдат решавани, но огромната част от съдържанието на този законопроект е неприемлива и общо взето с една голяма въпросителна дори по отношение на различни институции и конфликтите, които тя поражда. Смятам, че концентрация на власт в нито една от специалните служби не бива да се допуска, защото това противоречи на нашето общо разбиране, че трябва да има парламентарен и граждански контрол, трябва да има една разумна унификация на част от уредбата и общо взето държавата да подхожда по-икономично с финансите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
    Има ли реплики към изказването? Няма.
    Има ли други народни представители, които желаят думата?
    Има думата народният представител Тодор Бояджиев.
    ТОДОР БОЯДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Първо искам да се извиня на Вас и на колегите, че излизам на трибуната недостатъчно официално, но това е извънредно заседание и идвам директно от района си. Слизайки от колата, влизам направо в залата, още повече, че това е важен въпрос, по който исках да взема отношение.
    Ако колегите са слушали достатъчно внимателно това, което каза колежката Татяна Дончева, единствената възможност за избор при гласуването е червено или сиво, защото наистина проектът, който се предлага днес на нашето внимание, има толкова сериозни недостатъци, че да разчитаме, че между първо и второ четене ние в Народното събрание ще го оправим, сигурно ще можем, но не това е практиката. За пореден път, поне в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, влизат проекти, които имат очевидни нецелесъобразности и комисията трябва да работи между първо и второ четене на няколко продължителни заседания, за да се опита да оправи проектите. Това не е нормална практика. И продължавайки да пускаме на първо четене с лекота внесените проекти, ние просто я утвърждаваме и казваме на вносителите: пускайте каквото си искате, ние в парламента и в комисиите ще се опитаме да го подобрим и законът да мине и на второ четене. Това наистина е неподходяща практика и според мен днес парламентарната зала не трябва да проявява повече толерантност и не трябва да пуска един неизпипан проект на първо четене, а да го върне, вносителят да си свърши работата и да ни даде един далеч по-добър и стойностен проект за промяна на закона.
    За мен внасянето на този законопроект е прецедент – аз съм бил и във Великото Народно събрание, – може би има и други прецеденти, но за първи път аз участвах в комисията при разглеждане на проект, по който две основни институции от министерството, което стои зад проекта, имат диаметрално противоположни становища. И малко силово и в комисията министърът на отбраната каза: да, но аз стоя зад проекта, Министерският съвет е вносител и затова ще го внесем и ще го гласуваме. Отново тази практика за мен е неприемлива. При положение, че вътре в институцията има много сериозни спорове и диаметрално разминаващи се мнения, то най-малкото трябва да се намери някакво изглаждане, даже да не се съберат на 100% тези различни мнения, и тогава парламентът да решава кое е по-доброто.
    Случаят се усложнява още повече и от факта че ДКСИ, една изключително важна институция особено в процеса на присъединяване и сега като страна-членка на НАТО, също има много сериозни възражения. На практика Законът за въоръжените сили и отбраната има необходимост от поправка.
    Но тук аз ще Ви върна, господин председател, Вас и още трима от колегите в залата, година и половина назад, когато четирима народни представители и то уважавани от всички нас народни представители – председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Дончев, Вие, господин председател, Юнал Лютфи, Ангел Димитров и не си спомням кой беше четвъртият, внесохте едно много разумно предложение за промяна в Закона за въоръжените сили, едно предложение, което превръщаше или би превърнало специалните служби в работодател с еднакво отношение към всички желаещи да работят в тях, един много модерен принцип.
    Припомням ви, че този проект, под който стояха вашите подписи, беше внесен на първо четене, мина дебатът, и когато се стигна до гласуването, с процедурни трикове не се гласува и повече той не видя пленарната зала. Затова аз се питам: когато наистина има разумни предложения, защо и поради що те не стигат до гласуване? Никой не дава обяснение защо повече не се появи в пленарната зала това разумно предложение? Сега ни се предлага един проект, в който има очевидни недостатъци, очевидни разминавания, и да се иска от нас между първо и второ четене да го направим е повече от нелоялно от страна на изпълнителната власт.
    Затова аз ще гласувам против проекта, въпреки че има важни неща, които подкрепям, но искам да прекратим с тази практика. Проектът трябва да се върне на вносителя, вносителят да си свърши работата, да внесе един изчистен, качествен проект, в комисиите ние да го подобрим, доколкото можем, и пленарната зала по възможност с консенсус да приеме един такъв важен закон. Отново казвам, тази практика трябва да престане.
    Напомняйки отново всичко, което каза колежката Дончева, зад което аз също заставам, моля колегите много сериозно да помислят, натискайки бутоните. Нека да създадем прецедент и да върнем проекта на вносителя да си го доработи. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, ген. Бояджиев.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
    Заповядайте, господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е представен проект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Промените в него могат да бъдат разгледани в три части. Първата е регламентиране дейността на военна сигурност, военна полиция и ВКР. Втората е регламентиране на дейността на протичането на службата, особено в частта преподписване на договорите на кадровите военнослужещи и професионалните войници. И трето, Преходни и заключителни разпоредби, където частично е регламентирана службата на резерва и някои икономически въпроси.
    По първата част, свързана с дейността на военна полиция и ВКР, има съгласие в двете комисии за известни корекции и допълнително изчистване на проблемите. В Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред бяха изказани тези съображения и са предвидени промени между първо и второ четене.
    В тази връзка искам да се върна към казаното за предложението, внесено отпреди 3-4 месеца, на което аз също съм съвносител, което смятам, че имаше смисъл и в голямата си част облекчаваше дейността на тези служби. Също така смятам, че сега се подготвят много по-съществени и обемни по съдържанието си промени и това предполага разглеждането на предишното предложение в сегашния контекст и в сегашната ситуация, в която се намираме. Като съвносител съм се подписал за изтеглянето, за да не пречи на работата по общия закон и общите промени, които сега се разглеждат. Същото направиха и някои от колегите. Всеки отговаря за подписа си, който го е сложил и който не е.
    Имайки предвид, че все пак сме държава–членка на НАТО, промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили са необходими с цел по-нататъшната и по-добра регламентация на дейността на Въоръжените сили. В момента се водят разговори за пренаписване на закона, но най-необходимите промени трябва да бъдат направени сега, за да бъде изравнено условието и подобрени възможностите за комуникация в законодателната уредба на България, българските Въоръжени сили и страните-членки и представители на алианса.
    Разглеждането на промените, които бяха внесени, а те са от няколко месеца в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, започна преди приемането ни в НАТО и със стартирането на стратегическия преглед на отбраната. Затова смятам, че сега между двете четения трябва да бъде дадено достатъчно време да бъдат отчетени резултатите на стратегическия преглед на отбраната и да бъдат законодателно вкарани в закона с цел неговото по-нататъшно изчистване и по-доброто му функциониране.
    Така че по проблемната част от закона има пълно единомислие за изчистване на текстове, които подлежат на корекция, а не са за пълно отхвърляне. Във втората и третата част, които са изключително необходими за регламентиране на дейността и подготовката в Българската армия, е необходимо да подкрепим на първо четене този законопроект. Между първо и второ четене с по-активна дейност от страна на всички представители на двете комисии той да бъде изчистен и внесен в залата за второ четене в един изключително прецизен и приемлив вид. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Киров.
    За реплика думата има госпожа Дончева.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Киров, по принцип това е добър подход. Само че, когато в закона четири пети са спорни текстове и една пета са чисто декоративни промени, не можем да кажем, че заради едната пета декорация, по която няма спорове и по която има някакви терминологични изчиствания, просто може да мине целият законопроект. Защото ние ще спорим както по отношение на уредбата на ВКР, така и по отношение на задграничните мисии. На практика нищо не остава от закона.
    Така че аз мисля, че точно в този случай не би могло да се приложи това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за дуплика, господин Киров.
    ЦОНКО КИРОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател! Аз съм съгласен, когато разглеждаме изцяло неприемливи текстове, да подходим по този начин, без да измервам съотношението в четири пети или някакво друго, това въобще няма значение. Става въпрос за текстове, които се нуждаят от корекция, а не текстове, които се нуждаят от пренаписване.
    Затова изказването ми беше в този дух и моето предложение е, че текстовете, които се нуждаят от корекция, да бъдат коригирани, но те да не пречат на останалите текстове от закона, които са необходими за организация на дейността в Българската армия.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кои са те?
    ЦОНКО КИРОВ: Кои са те? Законът е пред вас, прочетете го. Да не влизаме в реплики.
    Така че подходът според мен е правилен и той е приложимият. Наистина трябва да отчетем резултатите от стратегическия преглед на отбраната, което ще доведе и до допълнителни корекции и промени в текста. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо се извинявам за моето закъснение. Ще се опитам с няколко думи да аргументирам философията на исканите промени, като най-напред благодаря на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на другите комисии, които вече се произнесоха по предложения от Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.
    Най-напред по темата за необходимата регламентация на дейността на службите и как трябва да се осъществява контрол от тях във връзка с текстовете на Закона за защита на класифицираната информация. Предложеният проект е достатъчно добър и гарантира на добра основа регламентацията, взаимодействието и отношението във връзка с този въпрос.
    И в двете комисии държахме на регламент, а не точно на този регламент. Това е нещо, което, предполагам, ще се обсъжда при гласуването на закона на второ четене.
    Наред с това за нас е изключително важно с оглед на международните ангажименти на България във връзка с пълноправното членство в НАТО да имаме готови подразделения за участие в мисии и в този смисъл нека да бъде ясно за всички народни представители, че не сме коментирали и не предлагаме отмяна на принципа за доброволност. Ние изнасяме този принцип на доброволност към момента на подписване на договор за кадрова военна служба. Обратното би означавало за всяка една мисия и за всяка една ротация наново да формираме контингенти, което отнема изключително много време и средства, които могат да бъдат използвани по по-добър начин за организиране на отбраната и сигурността на страната. Логиката на закона и необходимите промени в този момент са от изключително значение, макар че в окончателния му вид стратегическият преглед на отбраната, който се извършва, беше приет в междуведомствен съвет. Предстои неговото внасяне в Министерския съвет през този месец и, надявам се, разглеждането му в пленарна зала през следващия месец. Много е вероятно, дай Боже още през есента на тази година да имаме възможността да докладваме в пленарната зала и нов Закон за отбраната и, дай Боже, нов Закон за кадровата военна служба, тоест, да вдигнем нивото на регулация по отношение на кадровата военна служба.
    Предлаганите промени обаче са от изключително значение, за да можем в един кратък период от време, надявам се още до края на този месец, след приемането на закона на второ четене, да организираме дейността в Министерството на отбраната адекватно на сегашната ситуация. В този смисъл и в контекста на докладваното пред вас ви моля за подкрепа на направените предложения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказване.
    Преминаваме към първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 140 народни представители: за 104, против 36, въздържали се няма.
    Законът е приет на първо четене.
    Заповядайте за процедурно предложение, проф. Александров.
    ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател! На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за писмени предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект да бъде удължен с три седмици.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Младенов.
    НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ (ПГСДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Правя противното процедурно предложение, тъй като мисля, че достатъчно време беше забавен този закон. Той наистина трябваше да бъде разглеждан много по-рано. Тази сутрин имахме среща в Комисията по външна политика, за съжаление, много малко народни представители благоволиха да дойдат на нея. Тя беше с британския и американския генерал във връзка със стратегическия преглед на отбраната, където за пореден път се потвърди, че има нужда от много сериозни промени в законодателството, включително тяхната препоръка в рамките на следващите 90 дни да започнем малко по-активно да се занимаваме с тази проблематика.
    Затова правя обратното процедурно предложение и смятам, че
    каквито предложения има да бъдат направени, трябва да бъдат направени в срок, както е по правилника на Народното събрание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Младенов.
    Чухте първото процедурно предложение, чухте и мотивите за обратното предложение.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Венко Александров.
    Гласували 127 народни представители: за 105, против 15, въздържали се 7.
    Предложението за три седмици срок между първо и второ четене е прието.

    Преминаваме към точка втора от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, внесен от народния представител Анели Чобанова, и на законопроекта, внесен от Министерския съвет.
    Има четири становища по тези законопроекти.
    Първото становище е на Комисията по бюджет и финанси.
    Госпожо Радева, имате думата да представите становището на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите и господин Методи Киров – председател на Комисията по хазарта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане на заместник-министъра и на директора на Комисията по хазарта.
    Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА:

    “ДОКЛАД
    по законопроектите за изменение и допълнение на
    Закона за хазарта, № 302-01-49, внесен от Министерския съвет
    на 14 октомври 2003 г., и № 354-01-102, внесен от
    народния представител Анели Чобанова и група
    народни представители на 22 октомври 2003 г.

    На заседание, проведено на 26 февруари, Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесени от Министерския съвет и от народния представител Анели Чобанова и група народни представители. На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Нахит Зия и председателят на Държавната комисия по хазарта Методи Киров.
    Законопроектът, внесен от Министерския съвет, бе представен от господин Зия, който изтъкна, че с предложените изменения на закона се осигурява изпълнението на чл. 45, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга, което предвижда най-късно до края на преходния период по чл. 7 от споразумението, а именно – 1 февруари 2005 г., България да предостави за установяването на компании и граждани на общността третиране не по-малко благоприятно от предоставянето на собствените й компании и граждани по отношение на организирането на хазартни игри, лотарии и др.

    С преговорната позиция по Глава трета – "Свободно предоставяне на услуги", Република България е поела ангажимент към Европейския съюз до края на 2004 г. да извърши законодателни промени, позволяващи предоставянето на режим на национално третиране по отношение на юридически лица, които са регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, или са граждани на държава-членка на Европейския съюз, осъществяващи на територията на страната дейност в областта на хазартните игри.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта е подготвен в изпълнение на посочения ангажимент и по-конкретно хармонизира Закона за хазарта с изискванията на Договора за създаване на Европейската общност по отношение на правото на установяване.
    Основните промени в законопроекта са следните:
    - въвежда се забрана за държането в обекти, за които няма издадено разрешение от Държавната комисия по хазарта, на игрални съоръжения за хазартни игри, включително неработещи, както и за използването или държането в игрални зали и казина на игрални съоръжения, които не отговарят на изискванията на закона или за които няма издадено разрешение;
    - предвижда се отпадане на разрешителния режим, въведен за организациите, извършващи сервиз и поддръжка на игрални съоръжения за хазартни игри;
    - дава се възможност на лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност, да продават ненужните си игрални съоръжения, без да е нужно да искат разрешение;
    - предвижда се удължаване на срока за проучване и проверка и по-кратък срок за отстраняване на нередовности или за представяне на допълнителна информация по подадените писмени искания за издаване на разрешения. Извършват се съответно и промени в сроковете по чл. 34, ал. 1;
    - въвежда се забрана за достъп на непълнолетни лица до игралните зали по подобие на забраната за казината;
    - предлагат се промени в административно-наказателните разпоредби.
    Със законопроекта на народния представител Анели Чобанова и група народни представители се предлага да се създаде нова структура за организиране на хазартни игри към Министерството на труда и социалната политика – Българска национална лотария за хора с увреждания, като приходите от дейността й се използват за подпомагане на хора с увреждания.
    След представяне на законопроектите се проведе дискусия, при която се оформи становище за отхвърляне на законопроекта на народния представител Анели Чобанова и група народни представители, тъй като текстовете по чл. 6, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3, т. 2 от сега действащия Закон за хазарта, дават възможност да се организират специални тиражи в полза на хората с увреждания. Поради това не се налага, а и икономически не е оправдано създаването на ново структурно звено за осъществяване на тези дейности.
    По законопроекта на Министерския съвет бяха поставени следните въпроси:
    1. Какъв е мотивът за промяна на чл. 4 относно забраната за държане на съоръжения за хазартни игри в игрални зали, казина и други?
    2. Кое налага промяната на чл. 5, ал. 1, с която отпада разрешителният режим за извършването на сервизна дейност на игралните съоръжения за хазартна дейност?
    3. С предложените промени в чл. 6 и чл. 7 от законопроекта създава ли се равнопоставеност на българските и чуждестранни граждани по отношение на възможностите за организирането и провеждането на хазартни игри?
    4. Какъв е мотивът за промяна на сроковете по чл. 19, ал. 3 във връзка с уведомяване на лицата за нередовности в представените документи или предоставяне на допълнителна информация по повод издаването на разрешения за организиране на хазартни игри?
    5. Да се прецизира размерът на глобите в чл. 86-93б, като се намали разликата между минималния и максимален размер.
    След дискусията по законопроектите се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
    1. по законопроекта на Министерския съвет: "за" – 8 народни представители, "против" – 1, "въздържали се" – 2;
    2. по законопроекта на народния представител Анели Чобанова и група народни представители: "за" – няма гласували народни представители, "против" – 3, "въздържали се" – 9.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Министерския съвет, и да не приеме законопроекта, внесен от народния представител Анели Чобанова и група народни представители." Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Има ли представител на Комисията по европейска интеграция, за да прочете становището на комисията? Тази комисия има становище и по двата законопроекта.
    Заповядайте, господин Памуков.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря Ви, господин председателю.

    "СТАНОВИЩЕ
    относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 302-01-497, внесен от
    Министерския съвет на 14 октомври 2003 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 12 октомври 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2003 г. В заседанието взеха участие господин Нахит Зия - заместник-министър на финансите, господин Пламен Георгиев – държавен експерт от Комисията по хазарта, и господин Огнемир Митев – държавен експерт от Комисията по хазарта.
    I. С предложения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, на юридическите лица, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, и на гражданите на такава държава се предоставя режим на национално третиране по отношение на организирането на хазартни игри.
    По този начин се цели изпълнение на задължението на Република България, произтичащо от чл. 45 от Европейското споразумение за асоцииране ( ЕСА) между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България – от друга.
    В мотивите на законопроекта се посочва и че чрез промените се хармонизира Законът за хазарта с acquis communautaire, относно свободата на установяване – чл. 43-48 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО).
    Със законопроекта за изменение и допълнение се променят и редица разпоредби относно административно-наказателната отговорност за нарушения на нормите на Закона за хазарта. Тази част на проекта няма отношение към acquis communautaire.
    II. Законопроектът се отнася към преговорна Глава трета – "Свободно предоставяне на услуги". Регулирането на хазарта не е хармонизирано на общностно ниво в правото на Европейския съюз. Доколкото дейността по организиране на хазартни игри е икономическа по характера си, към нея се прилагат правилата на ДЕО за свободното движение на стоки (чл.23-32), свободите на установяване и предоставяне на услуги (чл. 43-53). Ограничения на тези свободи според практиката на Съда на Европейската общност е допустимо, само ако по този начин се защитава значим обществен интерес – например предпазване на потребителите от измами и престъпления или опасностите за обществото, свързани с пристрастяване към хазарт. (Дело С-275/1992 – "Schindler".) Евентуалните ограничения трябва да бъдат пропорционални на преследваната цел и недискриминационни.
    III. Предложените изменения и допълнения следва да се подкрепят като необходими и съответстващи на достиженията на правото на Европейския съюз.
    1. Относно необходимостта от промени в Закона за хазарта.
    1.1. Чл. 45, ал. 2, т. 1 ЕСА предвижда, че България трябва да предостави на гражданите и компаниите (търговските дружества) от държави-членки на Европейския съюз до края на преходния период (01.02.2005 г.) третиране, не по-малко благоприятно от предоставяното на собствените й граждани и компании по отношение организирането на хазартни игри.
    Според § 28 от Закона за изменение и допълнение разпоредбите, които предвижда възможността на търговските дружества и на гражданите на държавата-членка на Европейския съюз да участва в организирането на хазарт (§ 3, т. 1 и § 4, т. 2) влизат в сила от 1 януари 2005 г.
    1.2. В Решение на Съвета на Европейския съюз № 2003/396/ЕС от 19 май 2003 г. за принципите, приоритетите и средносрочните цели и условия, съдържащи се в партньорството за присъединяването с Република България (ОjL-145 от 12.06.2003 г.) се посочва необходимостта от промени в Закона за хазарта с оглед по-нататъшно възприемане достиженията на правото на Европейския съюз в областта на свободното предоставяне на услуги и правото на установяване.
    1.3. В Годишния доклад на Европейската комисия за 2003 г. също се обръща внимание на необходимостта от промяна на Закона за хазарта относно дискриминационните изисквания спрямо участието на чуждестранни лица в дружества, организиращи хазартни игри.
    1.4. С преговорната позиция по Глава Трета “Свободно предоставяне на услуги” Република България е поела ангажимента да извърши законодателни промени до края на 2004 г., с които се предоставят национални третирания на гражданите и компаниите на Европейския съюз по отношение организирането на хазартни игри.
    2. Относно съответствието на законопроекта с достиженията на правото на Европейския съюз.
    2.1. Договорът за Европейската общност дефинира свободата на установяване като право да се предприемат стопански дейности от самостоятелни лица, ненаети по трудов договор или чрез образуване на компании в друга държава-членка при условията на равноправно третиране с гражданите и компаниите на тази държава. От правото на установяване се ползват както гражданите, така и компаниите.
    2.2. С промените в чл. 6, ал. 1 на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, се предоставя правен режим на национално третиране при организиране на хазартни игри - § 3 от проекта за ЗИД на Закона за хазарта.
    С допълнението на разпоредбата на чл. 7 за юридическите лица, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз и гражданите на такава държава, отпадат ограниченията, предвидени в чл. 7, ал. 1 от Закона за чуждестранни лица да са съдружници или акционери в български търговски дружества, организиращи хазартни игри – § 4, т. 2 от проекта за ЗИД на Закона за хазарта.
    2.3. С предлаганите промени не само се изпълняват задълженията по ЕСА, но и се възприемат достиженията на правото на Европейския съюз по отношение на свободата на установяване (чл. 43-48 от ДЕО). Според § 3, т. 1 от ЗИД, за да се ползва едно търговско дружество от правото на установяване, е достатъчно то да е регистрирано в държава-членка на Европейския съюз. Не е необходимо да има и връзка с икономиката на съответната държава (каквото ограничение предвижда чл. 49 от ЕСА). Възприетото от ЗИД разрешение съответства на чл. 48 от ДЕО и на практиката на Съда на Европейските общности относно свободата на установяване (Дело С-212/97, “Centros”).
    IV. Комисията по европейска интеграция, подкрепяйки предложения законопроект, препоръчва някои редакционни подобрения на неговите разпоредби.
    1. Във връзка с предлаганата нова ал. 2 на чл. 7 (§ 4 от ЗИД), е необходимо прецизиране на разпоредбата на чл. 76, ал. 3. Според действащата редакция на чл. 76, ал. 3, от дружествата с повече от 51% чуждестранно участие се изисква да удостоверят пред държавната комисия изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискваните и допълнителни работни места. Това задължение е свързано с една от двете възможности за участие на чуждестранни лица в дружества, които организират хазартни игри, а именно тези дружества да са инвестирали и в друга дейност на територията на Република България не по-малко от левовата равностойност на 10 млн. щатски долара и да са осигурили не по-малко от 500 работни места (чл. 7, ал. 1). В същото време с предлаганата нова алинея на чл. 7 за гражданите и юридическите лица на държавите-членки на Европейския съюз отпадат ограниченията по чл. 7, ал. 1 за участие в търговски дружества, организиращи хазартни игри. За да бъде в синхрон с допълнението на чл. 7 е необходимо разпоредбата на чл. 76, ал. 3 да свърже задължението за удостоверяване на направените инвестиции само с дружествата с над 51% чуждестранно участие, за които продължават да се прилагат ограниченията на чл. 7, ал. 1.
    2. Законопроектът не урежда изрично положението на гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, желаещи да се занимават със самостоятелна стопанска дейност, извън случаите на участие в търговско дружество. По отношение на хазарта това е възможно само в един случай – организиране на хазартни игри с игрални автомати. Тази дейност според чл. 6, ал. 1, т. 3 може да се извършва и от еднолични търговци. Доколкото режимът за организирането на хазартни игри от чуждестранни лица е ограничителен, а с предлаганите промени се предвижда изключение от този режим за чуждестранните лица, които са граждани и юридически лица на държави-членки на Европейския съюз (чл. 7 във връзка с § 4 от ЗИД), могат да възникнат някои проблеми при тълкуването и прилагането на закона.
    Според едно утвърдено тълкувателно правило, разпоредбите, които представляват изключение от уредба, имаща по-общ характер, не могат да се тълкуват разширително. Би могло да се стигне до извод, че тъй като за гражданите на държави-членки на Европейския съюз е предвидена изрично само възможността да участват в дружества, организиращи хазартни игри, следва, че за тях е изключена възможността да организират такива игри като еднолични търговци. Това тълкуване би противоречало на ЕСА, което предвижда Република България да предостави на гражданите на държави-членки на Европейския съюз правото да предприемат и осъществяват стопански дейности като самостоятелни лица.

    Във връзка с опасността от подобно тълкуване на разпоредбите на закона, би могло да се препоръча изрично да бъде предвидена възможността за гражданите на държави-членки на Европейския съюз да организират хазартни игри както чрез участие в търговски дружества (български или регистрирани в страните от Европейския съюз), така и като еднолични търговци.
    С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 302-01-497, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”

    “СТАНОВИЩЕ
    относно проект за Закон за изменение и
    допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-102,
    внесен от народния представител Анели Чобанова и
    група народни представители на 23.10.2003 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 12.11.2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Анели Чобанова и група народни представители. Законопроектът беше представен от името на вносителя от госпожа Анели Чобанова.
    I. С внесения законопроект се предвижда създаването на специализирано държавно предприятие “Българска национална лотария за хора с увреждания” към Министерството на труда и социалната политика. Според проекта Министерският съвет трябва да приеме устройствен правилник на предприятието, а разпределението и използването на приходите от Българската национална лотария за хора с увреждания да се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.
    II. Правото на Европейския съюз не е хармонизирано на общностно ниво в материята на предоставянето на услуги в областта на хазарта. Не съществува acquis communautaire относно субектите, които могат да организират лотарии, нито относно начина на разпределение на приходите от лотарии.
    Уреждането на тези обществени отношения е въпрос на правна политика, който се решава по преценка на всяка държава в съответствие с вътрешния й правен ред и традиции, стига да не води до дискриминация и непропорционално ограничение на основните свободи по ДЕО.
    С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи се обедини около становището, че поради липсата на хармонизационни изисквания от страна на Европейския съюз относно предмета на предложения законопроект, той не подлежи на оценка за съответствие с acquis communautaire.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Памуков.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря и аз.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вашата комисия пише дълги и обосновани становища.
    Има думата д-р Адемов, председател на Комисията по труда и социалната политика.
    Заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    по Законопроект за изменение и допълнение на
    Закона за хазарта, № 354-01-102 от 23 октомври 2003 г.,
    внесен от Анели Чобанова и група народни представители
    за първо гласуване

    На заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 18 февруари 2004 г., беше разгледан и обсъден законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
    На заседанието присъстваха и взеха участие госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, председатели и членове на ръководствата на национално представителни организации на и за хора с увреждания, представители на други юридически лица с нестопанска цел на и за хора с увреждания и др.
    Законопроектът и мотивите към него бе представен от госпожа Анели Чобанова. Предлага се създаването на нов специализиран държавен хазартен оператор със социална функция, даваща възможност хората с увреждания да са равнопоставена част на обществото и др. Предвижда се създаването на около 2000 работни места. Дефинирани са девет основни цели на законопроекта, сред които са подпомагането на хората с увреждания за закупуване на помощни средства чрез фонд “Рехабилитация и социална интеграция” (или неговия правоприемник), средства за животоспасяващи операции на деца и скъпи медикаменти и др. За приложението на проектозакона ще са необходими около 4 млн. 800 хил. лв. от държавния бюджет, която вложена държавна инвестиция ще бъде изплатена за четири години.
    След обсъждането бе проведено гласуване и с резултати “за” – 6 гласа, “против” – 1 глас и “въздържали се” – 3 гласа Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Вносителите имат възможност да представят своите законопроекти – представител на Министерския съвет, респективно – госпожа Анели Чобанова.
    Госпожо Чобанова, заповядайте.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, тъй като нямах възможността да направя своята защита във водещата Комисия по бюджет и финанси, аз бих искала да кажа няколко думи тук – сега в залата - за това, което ни е накарало да внесем подобен законопроект, с пълното съзнание, че този законопроект и такива текстове са нови и революционни за нашето битие. Така или иначе аз съм казвала и пак ще кажа, че сме почерпили опит и бяхме посъветвани да почерпим положителен опит от Испанската кралска лотария, която наистина е насочена към хората с увреждания в Испания и има изключително положителен резултат.
    Създаването на един такъв качествено нов хазартен оператор не е средство за вкарване в хазартни игри или пък създаване на хазартни игри за хора с увреждания. Напротив, този хазартен оператор, който ние наричаме Българска национална лотария за хора с увреждания е един целеви оператор или едно целево средство за набиране на финанси за сегашния фонд “Рехабилитация и социална интеграция” или неговия правоприемник – Агенцията за хора с увреждания. Казвам това спокойно, защото в най-скоро време може би и в залата за разглеждане на второ четене ще влезе законопроектът за равнопоставеност на хората с увреждания. Именно там - във фонда за рехабилитация и социална интеграция ние се мъчим да намерим начин за попълване на неговия бюджет. Смятаме, че със създаването на една такава целева лотария бихме могли да постигнем ефекта, така че фондът да не бъде зависим изцяло от държавния бюджет в бъдеще. Това е едната от целите, които сме си поставили, създавайки този законопроект.
    Другата наша съществена цел е и създаване на работни места за самите хора с увреждания или поне на тази част от хората с увреждания, които интелектуално стоят добре, но обществено не са интегрирани или понастоящем обществото не създава практики и начини за интеграцията им поради някакви техни физически недъзи или увреждания. Визирам тези хора, които могат да работят на компютри, и тези хора, които биха могли да работят посредством компютри в този оператор – Българската национална лотария за хора с увреждания. Тези хора, които могат едновременно да бъдат интелектуалци, едновременно могат да бъдат и оператори, могат да бъдат и разпространители на игрите, които ще създаде Българската национална лотария. Тук бих искала да кажа, че ние нямаме предвид само тези билети, които в момента парично-предметната лотария разпространява, ние бихме искали да създадем нещо повече. Бихме искали да разпространяваме подобен род игри и по електронен път, така че мисля, че по този начин ще се постигне нашата втора цел – именно заемане на работна ръка от сферата на хората с увреждания.

    Водейки се от тези две хуманни цели, ние смятаме, че не правим нищо невъзможно и не искаме нищо толкова много от държавния бюджет, още повече, че може би този законопроект, ако би бил приет, той ще влезе към края на годината и може би ще бъде застъпен известният бюджет, който ние тук сме посочили в размер на 4 млн. 800 хил. лв. като начална субсидия, би могъл да представлява едно не толкова голямо перо. Но в същото време ще изиграе своята положителна роля за представителството ни пред Европа и европейските структури, към които сме се устремили.
    Във връзка с това аз бих искала да ви призова преди да гласувате, да погледнете добре текстовете на нашия законопроект, които иначе са кратки, и да помислите, че нашата държава – винаги досега съм го казвала, ще го кажа отново – е длъжник на хората с увреждания. И ако ние не започнем да правим поне начални стъпки в тази посока, може би Европа рано или късно ще ни принуди да ги направим. Но тогава ще бъде твърде късно, за да помислим за тази част от българското общество.
    Отново ви моля да подкрепите този законопроект, който иначе е съгласуван с министъра на труда и социалната политика, с министъра на икономиката и с някои други министерства, с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Те са дали своето положително становище и аз не виждам смисъл да отхвърляме подобна инициатива. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Анели Чобанова.
    Представителят на Министерския съвет, ако желае, може да представи законопроекта.
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НАХИТ ЗИЯ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта се изпълнява договореността, залегнала по чл. 45, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга. Договореността в Европейското споразумение за асоцииране предвижда най-късно до края на предходния период по чл. 7 от споразумението, България да представи за установяването на кампании и граждани на обществеността третиране не по-малко благоприятно от това, представено на собствените й компании граждани по отношение организирането на хазартни игри, лотарии и други.
    С преговорната позиция по Глава трета – "Свободно предоставяне на услуги" Република България е поела ангажимент към Европейския съюз до края на 2004 г. да завърши законодателни промени, позволяващи предоставянето на режим на национално третиране по отношение на юридически лица, които са регистрирани от държава-членка на Европейския съюз или са граждани на държава-членка на Европейския съюз, осъществяващи на територията на страната дейност в областта на хазартните игри.
    Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта е подготвен в изпълнение на посочения ангажимент и по-конкретно хармонизира Закона за хазарта с изискванията на Договора за създаване на Европейска общност по отношение правото на установяване.
    С предложените промени в чл. 4 от Закона за хазарта се прецизират разпоредбите, регламентиращи издаването на разрешения. Въвеждат се конкретизация и детайлизация на обхвата на разрешението с оглед извършените дейности. Въвежда се нова материално-правна норма, забраняваща държаните в игралната зала казина и прилежащите площи на игрални съоръжения за хазартни игри, без разрешение по този закон.
    С предложените промени в чл. 18, ал. 1, т. 3 се предвижда отпадане на разрешителния режим, въведен за организаторите, извършващи сервиз и поддръжка на игрални съоръжения за хазартни игри с оглед създаване на по-благоприятни условия и подобряване на бизнес климата. Същевременно се запазва разрешителният режим за производители, вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност и съответно възможността за контрол върху предоставянето, вноса и разпространението на игрални съоръжения.
    С промените в чл. 18, ал. 3 се дава възможност на лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност, да се разпореждат с игрални съоръжения, вписани в издадените им разрешения.
    С оглед на оптимизиране на разрешителния режим и необходимостта от получаване на информация от институции на държава-членка на Европейския съюз, се налага удължаване на срока за извършване на проверка и проучване по подадени искания за издаване на разрешения.
    С чл. 74, ал. 3 от проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта се въвежда изрична забрана за достъп на непълнолетни лица до игрални зали. Със законопроекта се предвижда разширяване обхвата на административно-наказателните разпоредби за нарушения на съответни материални норми. С предлаганите промени се цели усъвършенстване на наредбата, регламентираща организирането на хазартна дейност и по-пълното й съответствие и синхрон с приетите европейски стандарти на административно обслужване.
    Уважаеми дами и господа народни предстàвители, моля ви на първо четене да подкрепите така предложените промени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Откривам дискусията по двата законопроекта.
    Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
    Ако няма желаещи, ще преминем към първо гласуване. Госпожа Радева посочва господин Пирински, който вдига ръка.
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, госпожа Радева може би Ви прикани да ми дадете думата, защото и в доклада на комисията е отбелязано, че макар и повечето колеги да са гласували за законопроекта, внесен от Министерския съвет, има един, който се е въздържал. Имаше и сериозна дискусия, господин председател, даже и сред онези колеги, които гласуваха за законопроекта. Едва ли в пленарната зала можем да влезем в детайлите на дискусията по отделните норми в законопроекта, проекти за норми, но с две думи, съмненията и колебанията да бъде подкрепен законопроектът на Министерския съвет се свеждаха до следното. Безспорно основната аргументация е хармонизиране с европейското законодателство, разпространяване на принципа на правото на установяване и за лица от страните-членки на Европейския съюз, гарантиране на това право, което е част от ангажиментите на България.

    Едновременно с това обаче възникнаха сериозни въпроси дали чрез други норми на законопроектите не се накърнява и не се създава опасност от накърняване на други основни права, а именно правото на лоялна конкуренция между участниците на даден пазар и опасността от неправомерно увреждане на законни интереси на едни или други участници в хазартния пазар, в хазартната дейност. В частност бяха изразени съмнения по две линии – едната линия е сервизната дейност, където се предвижда в законопроекта отпадане изискването за лицензиране на тази дейност. Някои от колегите, които са имали възможността, господин председател, пряко да участват на въпросния хазартен пазар в най-развитите хазартни средища в света, така да се каже, бяха силно смутени от тази свобода на дейността по поддръжката на една или други устройства, автомати, маси, ролетки и т.н., считайки, че при една такава свобода се създава много сериозна опасност за накърняване на обективното протичане на хазартния процес, ако ми разрешите, така да се изразя.
    Другият параметър, който предизвика смущение е освобождаването от едни или други устройства или апарати, при които също се създава една свобода на изписването на такива устройства без някакъв особен контрол върху тях и какво става с тях по-нататък. Имайки предвид все пак не докрай регулираната стопанска среда, бизнес среда в България на този етап и смущението, че с устройства, втора употреба, могат да се създадат конкурентни подпазари, които са атрактивни за една част от гражданите, желаещи да играят, а също така доста сериозно беше смущението, че от една страна създаваме ред, регламентация, гарантираме едни права, а с другата ръка сякаш отново зацапваме току-що заметеното.
    Затова, господин председател, част от колегите се въздържаха от подкрепа на този законопроект. Разбира се, в него има и доста други детайли, които едва ли тук би трябвало да дискутираме, но поради тази причина аз и в това предстоящо гласуване ще се въздържа, господин председател.
    Що се отнася до втория законопроект – на госпожа Чобанова, тук мнението на двете комисии се различава. Както чухме мнението на Комисията по социална политика е законопроектът да бъде подкрепен, а мнението на Комисията по бюджет и финанси е, че той не следва да се подкрепи.
    Мотивите, които госпожа Чобанова изтъкна и които се съдържат в текста на законопроекта са от две групи – едната, на които тя тук наблегна е възможността да се генерират средства, които целево да се насочат за нуждите на хората с увреждания.
    Другият кръг мотиви, които се съдържат и в писмено внесения текст, са създаването на заетост на самите лица с увреждания, цитира се числото 2000, при организирането и експлоатирането на тази лотария.
    Струва ми се основателно становището на Комисията по бюджет и финанси, господин председател, че безспорно необходимите средства за хората с увреждания трябва да се генерират по силата на действащия закон, съответните текстове в него, които позволяват организирането на специални емисии, дейности, игри и т.н., насочени целево именно за попълване на едни или други фондове, насочени към хората с увреждания, а не да се създава цялостна нова структура, с която, съгласете се, наред с благородните цели би могло и да се спекулира и злоупотребява, със създаването на която трябва да си зададем въпроса дали тя ще привлича допълнително играещи една или друга хазартна игра или ще отнема от онези, които сега участват в сега действащите форми и дали ще постигне този ефект, който се счита, че ще се генерира допълнителен приход от допълнителни участници в играта.
    По-силното, според мен е, да се търси възможност действащите тиражи, форми и т.н., ако трябва и нормативно да заделят определен процент от генерирания приход за попълване на фондове в полза на хората с увреждания вместо да се създава цялостна структура, така че и този законопроект, господин председател, независимо от благородните цели, които си поставя, струва ми се, не по най-добрия начин решава въпроса. Поради това аз и него няма да мога да подкрепя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по двата законопроекта?
    За реплика има думата госпожа Чобанова.
    АНЕЛИ ЧОБАНОВА (НДСВ): Разбира се, аз уважавам всички аргументи, които изложи тук моят колега господин Пирински. И сигурно е така, но идеята, която е заложена за целево насочване на средствата е във връзка именно с този законопроект, който в момента върви към второто си четене и който вероятно под една или друга форма ще влезе в сила, а именно законопроектът за равнопоставеност на хората с увреждания. Там се създава една качествено нова институция – Агенция за хората с увреждания. Именно там бихме искали да насочим тези средства, както вече разбрахте, защото ние, уважаеми колеги, бихме искали постепенно да изваждаме групата на хората с увреждания от сферата на социалното подпомагане, за да не става така, че хората с увреждания да бъдат с постоянно протегната за просия ръка към държавата. Просто ние бихме искали да ги поставим на нивото, което те заслужават - да се чувстват равнопоставени, равноправни и интегрирани граждани на нашата държава. Това е нашата идея.
    Най-вероятно нашата идея може да бъде изродена, както всяка една останала идея, която по принцип с идеална цел е влизала тук или по принцип някъде се е лансирала. Бихме искали да опитаме да направим възможното за хората с увреждания още повече, че към настоящия момент съществуващата парично-предметна лотария отчислява средства от постъпления за социални дейности, но тези социални дейности далеч не се разпределят целево за хората с увреждания и са крайно недостатъчни. Именно поради тази причина, господин Пирински, аз бих искала да направим този опит. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря на госпожа Чобанова.
    Има ли друга реплика? Няма.
    Господин Пирински, имате право на дуплика. Отказвате се, благодаря.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези законопроекти?
    Думата има народният представител Емилия Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
    Аз нямам амбициите да познават хазарта из основи, нито съответните игри, нито пък законът. И го признавам. И ще взема отношение по това, което е предложение на госпожа Чобанова, защото то беше обект на обсъждане в Комисията по труда и социалната политика и то касае хората с увреждания.
    Идвайки към трибуната един колега каза: “малко политика да направим!”. Не искам да правим политика с проблемите на хората с увреждания, още по-малко чрез промени, които по някакъв начин, в един или друг вариант да ги поставят в ситуация, в която те да се чувстват в дискомфортна ситуация. Само че аз много се съмнявам, че това, което предлага госпожа Чобанова въпреки това, че аз уважавам желанието й да се подпомогнат по някакъв начин хората с увреждания, може да бъде реализирано и може да доведе до позитивни резултати.
    Аз съм задала един актуален въпрос към министъра на финансите във връзка с Държавната лотария, в която също основната дейност е социална и тя има определени насочености какъв процент от приходите на Държавната лотария да се разпределят към четири министерства. Едното от тях е социалното министерство, другите са здравното, културното и образователното.
    Макар че не знам точно къде, но знам, че съгласно чл. 25 от Устройствения правилник на Държавната лотария миналата година беше организирана една такава лотария, която се наричаше с едно помпозно наименование: “Надежда за инвалидите”. Знам, че са отпечатани 300 хиляди билета и тези 300 хиляди билета са с една цена, която е от 10 лв. Включително, ако част от колегите в залата си спомнят и ако са участвали, на народните представители бяха предоставени билети тук, в парламента, с предложение също да се включим в тази лотария. Не зная колко билета са продадени и не зная какви са резултатите, но някак си не ми се иска по този начин да се опитваме да помагаме индиректно на хората с увреждания.
    Аз като разбрах, че това ще влиза днес в пленарната зала се опитах да проверя хората с увреждания дали са запознати с това, и какво е тяхното мнение. Трябва да ви кажа, че те бяха твърде предпазливи. Някои от тях въобще не знаеха, че има такъв вариант на законопроект и той се подготвя.
    Нека да не ми се сърди колежката Чобанова, но аз ще се въздържа. Не бих могла да подкрепя такава идея, само защото това било много успешно в Испания. Последните 10-15 години се нагледахме на решения, които се вземат инерционно, само защото били решения в една или друга държава, далеч от нашата страна, защото там вървели добре и имало добри резултати.
    Струва ми се, че ако има нещо, което трябва да се направи за хората с увреждания, то е да се направи по съответните други пера на държавния бюджет, на извънбюджетните сметки, на другите закони. Има данъчни закони, има разпределени средства в областта на социалното подпомагане и социалната политика, които биха били много по-ефективни.
    Лично аз много се съмнявам, че учредяване на такава институция, която да се занимава само с хората с увреждания, и то чрез хазарта, би било достатъчно добре прието и достатъчно целесъобразно.
    Пак казвам – не знам доколко тези билети са реализирани, каква е ползата за хората с увреждания, както беше “Надежда за инвалидите”, но дълбоко в мен има сериозен резерв. За съжаление госпожа Чобанова да ме накара да повярвам, че всичко, което тя предлага, ще стане реалност, която ще работи единствено и само в тази насока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Господин Имамов, имам чувството, че искате да вземете думата, но като изказване или като реплика? Като изказване. Добре. Заповядайте.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, бих желал съвсем накратко да взема отношение по двата законопроекта.
    По отношение на законопроекта, предложен от Министерския съвет – в основната си част това е законопроект, подчинен на изискванията за хармонизация. Казвам – в основната си част. Смятам, че това е достатъчно основание ние да подкрепим законопроекта, без да ни лишава от възможността, задължението и правото да критикуваме отделни негови текстове.
    В по-голямата си част бележките, които посочи господин Пирински и които бяха обсъждани в Комисията по бюджет и финанси, аз ги приемам. Бих могъл да ги обобщя с един общ извод, че става дума за по-либерален, по-хлабав режим по отношение на хазарта. Това се отнася за разрешителните, за срокове, за място за изпълнение на тази дейност и т.н. Предполагам, че между първо и второ четене по-голямата част от тези текстове ще бъде прецизирана.
    Що се отнася до втория законопроект на госпожа Чобанова, дълбоко съзнавам, че темата е изключително деликатна, защото засяга важна и съществена част от всяко общество. Всяко становище в тази посока може да се интерпретира като нехуманно отношение към тази част от обществото. Въпреки това съм убеден, че вместо да създаваме нови държавни структури с всички негативни последствия, бихме могли да използваме съществуващите начини за осигуряване на допълнителни финансови средства за тази част от обществото. Без съмнение държавата е длъжник на хората с увреждания в България. Имам предвид това, което са направили за хората с увреждания в другите, в развитите страни, и това, което е направено в България досега. Така имам пълното основание да направя този извод. Следователно държавата ще продължава и трябва да продължава да носи основната отговорност и да подпомага тази част от нашето общество. Още повече, че ако се създаде Агенция за хората с увреждания, това е форма за институционализиране на държавната грижа и държавната отговорност към хората с увреждания. Ще бъде много по-добре и по-ефективно да търсим други методи – такива методи и пътища за подпомагане на хората с увреждания съществуват, отколкото да създаваме нови държавни структури, да създаваме отново бюрокрация, която влече след себе си всички негативни ефекти и последствия от подобен акт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Имамов.
    Заповядайте, господин Пирински. Имате право на реплика.
    С общи усилия можем да се ориентираме към гласуване преди почивката.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председателю.
    Господин Иванов, по първия законопроект Вие казвате: “между първо и второ четене да затегнем разхлабеното”. Защо не възприемам този подход? Това ще бъде второ общо разхлабване. Първото настъпи още в края на 2001 г., в началните месеци на този парламент, където едни от първите промени в законодателството бяха по Закона за хазарта. Те именно в редица такива текстове относно технически и процедурни норми за упражняването на хазартни игри въведоха доста разхлабени режими и облекчиха редица от процедурите по разрешаване, опериране и стопанисване на материалната част. Така че сегашната стъпка е втора стъпка в същата посока. За мен това не е лутане в неизвестността, а определена тенденция, която не намирам за обоснована, тъй като считам, че движението трябва да бъде в обратната посока – на прогресивно затягане и повишаване изискванията по отношение на режим, строгост, достъп и т.н., по редица причини, които сега няма да развивам, но ми се струва, че са ясни на повечето хора.
    Що се отнася до втория законопроект, продължавам да се съмнявам, че тези безспорно благородни и високи цели за интегриране на хората с увреждания като нормални граждани на обществото с пълен достъп до всички публични услуги и дейности ще се постигне с тази форма.
    Господин Имамов, погледнете обосновката, в края на която се съдържа финансова обосновка. Там са изписани единствено видовете разходи на обща сума 4 млн. и 800 хил. лв. Няма я обратната страна на обосновката – очакваните приходи. Казва се, че за четири години те ще бъдат възстановени. Не е ли по-разумно, ако се решава да се дадат 4 млн. и 800 хил. лв., да ги направим 5 млн. лв., да ги включим следващата година в бюджета, да бъдат инвестирани половината в доходоносни дейности, които може би не са с онази повишена възвръщаемост на хазартните игри, но са достатъчно сериозен фонд, който да се възстановява?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Друга реплика има ли? Няма.
    Господин Имамов, ще вземете ли думата за дуплика или не? Отказвате се.
    Не виждам други народни представители, желаещи да се изкажат. Преминаваме към гласуване.
    Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Министерския съвет.
    Уважаеми дами и господа, моля, гласувайте.
    Гласували 132 народни представители: за 95, против 16, въздържали се 21.
    Законопроектът е приет на първо четене.


    Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта с вносител народният представител Анели Чобанова и група народни представители.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 146 народни представители: за 75, против 27, въздържали се 44.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Госпожо Радева, Вие искахте думата. Заповядайте за процедурно предложение.
    НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че много съществени аргументи бяха казани в тази дискусия и тези аргументи, общо взето, се обединиха около тезата, че не е необходимо да се създават специални структури към други министерства, за да реализират една такава хуманна инициатива, каквато е лотарията за инвалидите и която може да бъде реализирана и в рамките на законопроекта за хазарта, предложен от Министерския съвет, и в рамките на съществуващата структура Агенция за хазарта.
    Така че, моля ви отново да се върнем към аргументите, които бяха изложени при обсъждането на законопроекта.
    Правя процедурно предложение за прегласуване на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.
    Отново поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Анели Чобанова и група народни представители.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 163 народни представители: за 64, против 50, въздържали се 49.
    Законопроектът е отхвърлен на първо четене, а следователно, отхвърлен и изцяло.
    Сега е 16,03 ч. Обявявам почивка до 16,33 ч. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Продължаваме заседанието.
    Точка трета от днешното извънредно заседание е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
    Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
    Госпожо Радева, заповядайте да прочетете доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Стамен Тасев, заместник-министър на финансите, също така Людмила Елкова и Милена Василева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт да влязат в залата.
    Госпожо Радева, можете да продължите с доклада.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
    “ДОКЛАД
    по законопроекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 302-01-55, внесен от Министерския съвет на 24.10.2003 г., и № 354-01-110, внесен от народния представител Коста Костов на 19.11.2003 г.

    На заседание, проведено на 25 ноември 2003 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесени от Министерския съвет и от народния представител Коста Костов. Законопроектите бяха представени от вносителите.
    От името на Министерския съвет мотивите по законопроекта бяха представени от Стамен Тасев – заместник-министър на финансите, и Яна Пальова – директор в министерството. Те изтъкнаха, че със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството се цели постигането на максимално съответствие на счетоводното законодателство в Република България с изискванията на Европейския съюз за: отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор; счетоводната рамка, принципите и концепциите на методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд, и с приетите от Международната федерация на счетоводителите Международни счетоводни стандарти за публичния сектор.
    С влизането в сила на Закона за счетоводството от 1 януари 2002 г. се положи изцяло нова основа на нормативната уредба и нов подход при регламентирането на счетоводната отчетност в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за счетоводството предприятията изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, приети от Борда по международни и счетоводни стандарти, утвърдени от Министерския съвет, а бюджетните предприятия – на базата на счетоводни стандарти за публичния сектор, разработени въз основа на приетите от Международната федерация на счетоводителите Международни счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от министъра на финансите. Това изискване за отчетността на бюджетните предприятия следва да бъде променено, тъй като в обхвата на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор не попадат редица съществени въпроси, като измерване на бюджетния дефицит, функционален разрез на разходите, отчетност за целите на бюджетирането.
    От особено важно значение е въвеждането на програмното бюджетиране, което ще изисква и разработване на методология за отчетността при тази система на бюджетиране по въпроси, нерегламентирани в Международните стандарти за публичния сектор, като измерване и разпределяне на разходите по програми, индикатори на изпълнението и др.
    С предлаганите изменения и допълнения на Закона за счетоводството се постига в максимална степен разширяване на базата, въз основа на която се разработват и актуализират основните подзаконови актове, регламентиращи счетоводството на бюджетните предприятия – сметкоплан, счетоводни стандарти и методически указания по тяхното прилагане, като се запазват съществуващите счетоводна рамка, принципи и концепции на отчетност на публичните финанси и се създават предпоставки за прилагане на изискванията както на международните институции и организации, така и на българското законодателство по отношение на отчетността и бюджетирането на публичния сектор.
    Народният представител Коста Костов изтъкна, че внесеният от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството има за цел да се продължи усъвършенстването на нормативната база в областта на счетоводството и хармонизирането й със световната и европейска практика в тази област.
    Първата група изменения и допълнения е насочена към промяната на нормативната база, регламентираща задължителните реквизити на първичните счетоводни документи. С това се цели въвеждане на принципа на минимално държавно регулиране на тези обществени отношения. В този смисъл промяната на чл. 7 има за основна цел силно да ограничи противоречивата данъчна и съдебна практика чрез дефиниране само на онези реквизити в първичните счетоводни документи, без които те не биха могли да бъдат надеждни носители на информацията, необходима за доказване на действителността на сделката, в случаите на съдебно или данъчно производство. Изрично у дефинирана възможността стопанските субекти по свое усмотрение да добавят други данни и реквизити върху първичния счетоводен документ, с които допълнително да конкретизират съдържащата се в документа информация от гледна точка на нуждите на вътрешнофирмения контрол или по други съображения.
    Втората група промени е насочена към дефиниране приложното поле на Международните стандарти за финансови отчети и на Международните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, приети от Съвета по Международни и счетоводни стандарти. За периода до приемането на Международни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия се предлага тези предприятия да прилагат националните счетоводни стандарти, което налага тяхното усъвършенстване. В тази връзка с предложения законопроект са предвидени конкретни стъпки за осъществяването му, което обуславя и утвърждаването на Националния съвет по счетоводство като постоянен консултативен орган към Министерството на финансите.
    Законопроектът предвижда Националният съвет по счетоводство да се занимава с въпросите, отнасящи се до разработването и съгласуването на нормативните актове, свързани със счетоводството и независимия финансов одит и развитието на счетоводната професия и практика в България.
    Третата група промени цели да се регламентира процедурата за превод и издаване на Международните стандарти за финансови отчети в Република България. Предлага се предоставянето на дейностите по превод и издаване на стандартите на Института на дипломираните експерт-счетоводители, който е единствената професионална организация в страната, създадена и работеща по силата на специален закон. Тя е подписала договор с частната организация, която притежава правата върху стандартите, съгласно който е оторизирана да издава Международните стандарти за финансови отчети на територията на нашата страна. В подкрепа на това предложения са и решенията на Конституционния съд № 10 от 1994 г. и № 3 от 2000 г., в които се застъпва тълкуванието, че е възможно възлагане на изпълнението на определени държавни функции на неправителствени организации, стига това възлагане да е направено със закон.

    За да са задължителни и за предприятията, които ще ги прилагат, законопроектът предвижда да се запази нормативният характер на международните стандарти чрез утвърждаването им със заповед на министъра на финансите, която ще се обнародва в “Държавен вестник”. По този начин държавата запазва своя контрол в цялостния процес.
    По законопроекта се проведе дискусия и бяха зададени множество въпроси, на които отговориха вносителите на законопроектите.
    След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
    - по законопроекта на Министерския съвет: “за” - 9 народни представители, без “против”, “въздържал се” - 1;
    - по законопроекта на господин Коста Костов: “за” – 8 народни представители, без “против”, “въздържал се” – 1 народен представител.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да обсъди и приеме на първо гласуване и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Има и становище по двата законопроекта на Комисията по европейска интеграция.
    Заповядайте, господин Вълчев, да представите становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    “На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2003 г., Комисията по европейска интеграция разгледа двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството с вносители Министерският съвет и народният представител Коста Костов.
    Законопроектът на Министерския съвет предлага изменения и допълнения на правната уредба, свързана със счетоводството и отчетността на бюджетните предприятия, насочени към постигане на максимално съответствие на счетоводното законодателство с изискванията на европейската и международна практика за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор.
    Законопроектът на народния представител Коста Костов предлага изменение и допълнение на действащия Закон за счетоводството в три насоки: промяна на нормативната база, регламентираща задължителните реквизити на първичните счетоводни документи, дефиниране приложното поле на международните стандарти за финансови отчети и уреждане на процедурата за официален превод и издаване на международните стандарти за финансови отчети в Република България.
    Разглежданата материя попада в обхвата на преговорна Глава пета “Дружествено право”, предварително затворена от Република България на 11 юни 2001 г. Поетите ангажименти за хармонизиране на националното счетоводно законодателство с правната рамка на Европейския съюз в тази област са изпълнени с приемането на Закона за счетоводството през 2001 г., влязъл съответно в сила от 1 януари 2002 г. Този закон въведе и основните изисквания на директивите на Европейския съюз в областта на правното регулиране на счетоводството и създаде необходимите законови предпоставки за прилагане на международните счетоводни стандарти по отношение на отчетността на предприятията.
    Предлаганите законопроекти не въвеждат конкретни правни норми на правото на Европейския съюз.
    Първият законопроект отразява динамиката на развитието на европейската и международната практика в областта на счетоводните стандарти за публичния сектор. Той цели да допринесе за по-голяма гъвкавост на действащото законодателство и за създаване на предпоставки за необходимото актуализиране на счетоводните стандарти, сметкоплана и финансовите отчети, съобразно развитието на изискванията на Европейския съюз и международните финансови институции.
    Вторият законопроект цели да отстрани констатирани празноти и неясноти на действащия Закон за счетоводството, довели до затруднения и противоречиво прилагане на някои негови разпоредби. Същевременно изричното въвеждане на международните стандарти за финансови отчети на малките и средни предприятия, както и предлаганата процедура за официален превод на международните стандарти, запазваща техния нормативен характер, са насочени към уеднаквяване на счетоводната практика с практиката на останалите европейски държави.
    Следва да отбележим също, че предлаганите промени в двата законопроекта не противоречат на Директива 660 от 1978 г. и Директива 349 от 1983 г., въведени в националното законодателство с приемането на действащия Закон за счетоводството.
    С оглед на това Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет, и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от народния представител Коста Костов.” Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
    Вносителите имат възможност, ако желаят, да представят своите законопроекти в рамките на 10 минути. Не е задължително, но все пак се обръщам към представителите на изпълнителната власт, макар и да не са членове на Министерския съвет, имат възможност, ако желаят, да направят това. Господин Коста Костов, вносител на другия законопроект, ако желае, може да представи законопроекта. Няма желаещи.
    Откривам дискусията по двата законопроекта.
    Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двата законопроекта?
    Заповядайте, госпожо Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам няколко въпроса по същество.
    Първо, как е разчетено във времето гледането на тези промени в Закона за счетоводството с това, което току-що ни се дава – второ четене на Закона за малките и средни предприятия? Тъй като в § 4 от Допълнителните разпоредби е казано, че “малки и средни предприятия са тези, определени в Закона за малките и средни предприятия”, а ние тепърва предстои да гледаме този закон. Значи трябва да се съобразим с него.
    В § 5 са вкарани разпоредби, които касаят и сега действащи предприятия по чл. 38 в сила от 1 януари 2003 г.
    Мисля, че това са ненужни неща.
    Имам един конкретен въпрос към господин Костов във връзка с § 8 – за Националния съвет по счетоводството, за което може да отговори и господин Тасев. Тук се вменява на Националния съвет по счетоводството да разработва и съгласува нормативни актове, свързани със счетоводството и независимия финансов одит. Не знам дали е необходимо всичко това, като знаете, че не може да има тълкуване на утвърдени международни правила при упражняване на професията “счетоводител” и “одитор”. Не знам как може да става такова тълкуване и има ли такава практика, след като вече е възприето какво е счетоводна и одиторска професия. Това е регламентирано.
    Второ, в Закона за счетоводството са регламентирани принципите, които трябва да спазват счетоводителите при съставянето на финансовия отчет. И в националните счетоводни стандарти, и в международните стандарти, и в Закона за независимия финансов одит са регламентирани целите и принципите на независимия финансов одит. Какво налага да се дават на Националния съвет по счетоводство такива правомощия за тълкуване на международни актове, които са приети? Това ми е въпросът. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Заповядайте, господин Костов.

    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Зададоха се два въпроса. Наистина днес беше раздаден Законът за малките и средни предприятия. Как законопроектът за изменение и допълнение на Закона за счетоводството е съобразен с този закон? Отговарям, че законопроектът, който внасям, не е съобразен с този закон. Той има отношение единствено към приложение на счетоводните стандарти по отношение на малките и средни предприятия. При наличието на закон, който сега е внесен в Народното събрание, няма никакви затруднения при второто гледане на закона в комисията да се съобразим с изискванията и на внесения Закон за малките и средни предприятия.
    По отношение Националния съвет по счетоводство искам да внеса малко яснота. При разработването на Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството се срещнах с всички възможни институции в държавата, които имат отношение към счетоводната дейност в страната. За мое удовлетворение всички одобриха това, което се внася и в същото време се оказа, че и в тази област на живота в България има стотици подразделения, има много интереси и противопоставяния и тогава, когато всеки постави на карта своите интереси, се получава голям разнобой, в който в крайна сметка след дълги разисквания има възможност да се обединят интересите. Това може да стане лесно при второто четене в Комисията по бюджет и финанси.
    Така или иначе е ясно, че когато става въпрос за счетоводство, счетоводни стандарти и счетоводна дейност в тази висококвалифицирана и високообразована гилдия, както и в други подобни гилдии, се получават много разногласия, така че мога да отговîря по следния начин на втория въпрос – какви са функциите на Националния съвет по счетоводство. Сигурно и колегите от министерството ще ме допълнят – моето лично мнение е, че: при всички случаи, каквито и международни стандарти да използваме, като вътрешна дейност трябва да имаме орган, който да регулира нашите дейности. Този въпрос произтича от многото интереси в тази област. Това, което е записано в закона, сигурно ще се промени частично с оглед удовлетворяване на многото интереси, но според мен това изменение на закона е наложено от практиката. Няма да развивам теза защо бях принуден да внеса този закон, но практиката се нуждае от ясни и конкретни промени, каквито са посочени тук. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Има ли други народни представители или представители на изпълнителната власт, които желаят да вземат отношение по законопроекта?
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин председателю, в доклада, както е посочено, има един въздържал се по двата законопроекта и това съм аз. Съображенията ми да не подкрепя единия или другия произтичат от същите тези проблеми, за които току-що говори и господин Костов, тъй като той справедливо визира особената важност на материята, нейната сложност и до голяма степен противоречивост, нейната първоначална фаза на разработване, която предизвиква редица въпроси, които са реални и сериозни. Онова, което ни е предложено като текстове на законопроектите и от Министерския съвет, и от господин Костов, според мен не решава тези проблеми, господин председателю.
    Първо, по въпроса за бюджетните предприятия, което е основният въпрос в законопроекта на Министерския съвет – заслужава да си зададем въпроса защо в действащото законодателство се оказа тази празнина? Забележете за какво става дума – отсъствие на ясни правила, които да позволят на държавата да си прави сметката. За това става дума. Бюджетните предприятия – това са министерствата, редица публични нестопански организации, маса други предприятия, се оказва, че по действащото законодателство съставят такива счетоводни отчети, по които не може да се анализира нито консолидираният бюджет на държавата, нито платежният баланс и т.н.
    Причината е, че преди три години – през м. октомври 2001 г., когато приемахме закона, той беше подчинен на една ясна, категорична позиция – че регламентирането на счетоводство трябва да става въз основа на международните счетоводни стандарти, приети от Съвета по международни счетоводни стандарти в Лондон, който в онзи законопроект е наречен "борд", че това е една саморегулираща се общност, която трябва да бъде освободена от държавна намеса, опека и диктат, за да може да създаде възможно най-благоприятните условия за привличане преди всичко на чужди инвестиции. Чуждите инвеститори, като видят, че ние сме по международните счетоводни стандарти, ще си кажат: ето го мястото, където трябва да инвестираме, ясни са правилата и т.н. Тогава законопроектът беше внесен не от правителството, а от група народни представители, начело с предшественика на госпожа Радева и господин Искров, който отиде на отговорен пост в държавата. Тогава той беше главният проводник на това разбиране.
    Сега с новия § 5а се предлага да се запишат принципите, на които ще се съставят отчетите на бюджетните предприятия – сметкоплановете им. Тук е включено всичко, господин председателю – и Европейският съюз, и Международният валутен фонд, и Международната федерация на счетоводителите, и българското законодателство по отношение бюджетирането и отчитането на изпълнението на бюджетната програма и управлението и контролът на средствата и разходите на бюджетните предприятия. Това не знам какво казва.
    Това казва, че може всичко, но какво ще е, не е много ясно. Вярно е, че по-нататък се утвърждават правомощия на министъра на финансите, като и по досегашния закон има такива записи, но тук по-скоро са изброени най-общо сферите, с които би трябвало да се съобразяват правилата за съставяне на годишните финансови отчети на бюджетните предприятия, но нищо повече.
    Тук ще възникнат повече въпроси, отколкото решаваме.
    По-нататък навлизаме в територията на законопроекта на господин Костов. Тук действително става дума за три групи въпроси, които са от особена важност за всяко едно предприятие, за всяка една фирма. Първият въпрос, който отбеляза и господин Вълчев, са промени в реквизитите на първичните счетоводни документи. Става въпрос за това, с което оперира всяка една фирма - § 1 от законопроекта на господин Костов, в което се третира материята на чл. 7 от действащия закон – двата вида първични счетоводни документи, едните, които се отнасят до други предприятия, и другите, които се отнасят само до предприятията, които ги съставят. За да може човек точно да прецени какво означават едни и други изменения, трябва да принадлежи наистина към професионалната общност на счетоводителите, на одиторите, които боравят с тази материя и най-добре могат да преценят какво означава едно или друго изменение. Но даже един повърхностен прочит и сравнение на това, което предлага господин Костов, с това, което сега го има в закона, показва, че ал. 1 на чл. 7, т. 1 отпада изискването да се посочи мястото на съставяне на документа.
    В т. 3 също има отпадане на посочването на единния граждански номер за получателя – физическо лице. Може би това е правилно, но също ми е трудно да преценя.
    В ал. 2, която е документът, засягащ само дейността на предприятието, вече изчезват повече текстове. Например в т. 5 от тази ал. 2, която досега изискваше подписи на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция, ако правилно разбирам, господин Костов предлага да отпаднат тези подписи, също може би има някакво правдоподобно обяснение, но поначало ми се струва, че подписи трябва да има. И тук също - в ал. 1, отпада мястото, където се издава документът. Въобще неща, които са твърде деликатни, въпреки че изглеждат свръхпроцедурни и недотам съществени. Вие сам разбирате, че едно е да се подпишеш, а друго е да не се подпишеш.
    По-нататък, господин председателю, обаче възниква въпросът действително за сърцевината на законите за счетоводството. Това е какви са стандартите, които се прилагат, и кой ги формира, така да се каже.
    Господин Костов предлага промени в чл. 23, който е сърцевината на действащия закон, защото в ал. 3 и 4 са регламентирани, са нормативно закрепени международните счетоводни стандарти за различните предприятия. Значи ал. 3 казва, че от съответната дата – 1 януари 2005 г., предприятията ще изготвят финансовите си отчети на базата на международните счетоводни стандарти, приети от Съвета, било е Борд на международните счетоводни стандарти. И ал. 4 казва, че от 1 януари 2005 г. бюджетните предприятия изготвят същите отчети. За бюджетните се разбрахме, че друго се предлага в другия законопроект. Но сега тук се оказва, че трябва да има допълнителни алинеи, които да регламентират стандартите, по които се съставят годишните финансови отчети на предприятията, тоест онова, което регламентира кои стандарти се прилагат и как се съставя сметкоплан за съответната фирма.
    В ал. 2 на чл. 23 се предлага да има нова или изменена ал. 3, която да препраща вече към международни стандарти за финансови отчети, като тук допълнителният въпрос е, че се прави диференциацията, за която постави въпрос и госпожа Георгиева – между по-големите, малките и средни предприятия.
    В своите мотиви господин Костов ни съобщава, че засега такива няма за малките и средни предприятия. Казва, че Съветът по международни счетоводни стандарти е възприел действия за разработване и предстоящо утвърждаване на международни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия и че именно в тази връзка е необходимо в практиката да се предвиди до приемането на международните счетоводни стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, тези предприятия да прилагат националните счетоводни стандарти, което налага тяхното усъвършенстване. И в тази връзка в законопроекта се предлагат стъпки за осъществяване на това усъвършенстване, което обуславя и утвърждаването на Националния съвет по счетоводство като постоянен консултативен орган към Министерство на финансите.
    От самия текст на § 8 обаче, господин председателю, става ясно, че не се има предвид консултативен орган, а се предвижда един по-разгърнат орган. Ако гледате пред Вас текстовете, тук вече се говори, че Националният съвет по счетоводство става постоянен консултативен орган и, второ, той разработва и съгласува нормативни актове, свързани със счетоводството.
    Второ, предприема действия за развитието и усъвършенстването на счетоводната професия и практика в България. Това не са консултации, господин председателю, това са действия.
    Когато законът се приемаше преди две години и половина, пледирах, ако не точно за такива, то за подобни функции на държавен орган. Защото не сме стигнали до онзи етап на развитие на Великобритания и т.н., където международни счетоводни стандарти могат да действат автономно на базата на една сложила се от столетия практика със съответните умения, със съответната съдебна практика, със съответните кадри, които могат да спазват целия този набор от писани и неписани правила на осчетоводяване и поведение във връзка с тази работа.
    Ние изведнъж се хвърлихме в една област, за която не сме подготвени. Ясно беше, че е нужно държавата да има едно много по-ангажирано участие в този процес, който безспорно е необходим, но може да протече в продължение на един разумен период. Добре, обаче мнозинството в духа на своята решителна политика за реформи и революции наложи действащият закон, създаде института на дипломираните експерт-счетоводители, даде им необходимите правомощия по закон и хората в онази степен, в която им беше възможно, с най-добро намерение, сигурен съм, тук не става въпрос за някакви зли намерения, вървят в тази посока, развиват дейността си на такава основа, стараят се да бъдат онзи институт, който да работи за едно разумно и регламентирано въвеждане на тази практика.
    Какво се получава сега? Ние с вас сме пред казуса, когато правителството се кара със счетоводителите и одиторите. Ние нямаме пред себе си един съгласуван законопроект, който да отчита и натрупания опит, и възникналите проблеми, и на една разумна основа да ни бъде представен вариант за осъвременяване на Закона за счетоводството, без да влиза в конфликт със Закона за финансовия одит, който да върви напред, вместо наистина да се връщаме назад.
    Господин Костов загатна в своето изказване, че не би желал да се спира на мотивите, които са залегнали в неговата законодателна инициатива. И аз го разбирам. Едва ли би искал да обясни от трибуната защо изведнъж един отделен народен представител внася този законопроект, който третира толкова сложна, противоречива и засягаща изключително широки общности материя, и не на последно място, общия държавен финансов интерес. Колкото и да е компетентен един отделен народен представител, тази работа не може да се свърши без и извън участието на националните държавни и публични, недържавни органи и инстанции, занимаващи се с тази материя. Самото обстоятелство отделен народен представител да се ангажира с такава инициатива е израз наистина на високо самочувствие.
    Така че, господин председателю, това са причините, поради които се въздържах да гласувам и за единия, и за другия законопроект. Виждам, че залата повече или по-малко, къде ще изслуша, къде няма да изслуша това изложение. Гласуването ще бъде такова, каквото очевидно е необходимо, но трябва да сме наясно, че с подобен вид текстове и практики ние проблем не решаваме, а, опасявам се, задълбочаваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
    Заповядайте, господин Чонков.
    ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Благодаря, господин председател.
    Аз съм напълно съгласен с това, което каза господин Пирински. В предложението от законопроекта на господин Костов за новия § 8, в който Националният съвет по счетоводството става постояннодействащ консултативен орган, му се вменяват според мен дейности, за които, доколкото съм разговарял със счетоводители и одитори, те въобще не са съгласни.
    Това, което разбрах от техните обяснения, е, че на практика се създава такава методология, която ще бъде предлагана от националния институт при условие, че в България вече е прието да действат международните счетоводни стандарти. Ще се получи едно объркване, което до голяма степен ще размаже отношенията за работа, създадени в момента в предприятията.
    Съгласен съм напълно с всичко това, което каза господин Пирински. Той много по-точно изложи своята теза. Според мен между първо и второ четене ще предложим този член да отпадне.
    Общо взето, Новото време ще се въздържи от гласуването на законопроекта на господин Костов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте, госпожо Радева, за реплика.
    НИНА РАДЕВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чонков! Аргументите, които бяха споделени тук, в никакъв случай не отменят необходимостта от създаването и функционирането на такъв орган, какъвто е Националният съвет по счетоводство.
    Смятам, че с така предложената формулировка в законопроекта на господин Коста Костов въобще няма императивно определени такива функции, които биха накърнили правата или наложилите се взаимоотношения между общността на дипломираните експерт-счетоводители, общността на счетоводителите и съответно Министерство на финансите.
    Затова аз ви моля да погледнете малко по-широко на съдържателната страна на двата законопроекта и да ги подкрепите, защото между първо и второ четене ще има достатъчно възможност да се обсъди текстът, касаещ състава и принципите на функциониране на националния съвет. Това, което е вложено като идея, е много повече от споровете, върху които сега се фиксира вниманието на пленарната зала. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Чонков, имате думата за дуплика.
    ГОСПОДИН ЧОНКОВ (ПГНВ): Госпожо Радева, това, което казвате, че това не са императивни текстове и че между първо и второ четене те могат да бъдат променени и по-точно дефинирани, аз съм съгласен с Вас.
    Но от начина, по който са разписани, аз разбирам, че това са императивни текстове.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата народният представител Коста Костов като един от вносителите на законопроекта.
    КОСТА КОСТОВ (НДСВ): Благодаря, господин председателю.
    Аз очаквах такива съображения. Преди малко изказах становището си, че когато се срещнаха интересите на много хора от гилдията на счетоводната дейност, от упражняващите счетоводна дейност, се оказа, че те са толкова многопосочни и с толкова различни интереси, че всъщност трябваха много усилия за да се стигне до някакво общо решение за тяхната бъдеща дейност, дотолкова доколкото те имат интереси.
    Така че аз не се изненадвам. Тук става въпрос за представители на различни звена от счетоводната гилдия, а това е въпрос, който засяга много интереси и нямам изненада от такива изказвания.
    Искам да отговоря на господин Пирински. Господин Пирински, имам ясна и точна формулировка, за да предложа закона. Действията ми бяха предизвикани от конкретна житейска ситуация, при която данъчните органи обвиняват определен дребен предприемач само въз основа на формални основания и го карат да плаща данъчни задължения, равни и по-големи от годишния му доход, затова че липсват някои реквизити, например мястото на съставяне на документа. В съвременните условия мястото на съставянето на фактурата, ако имате поглед върху дейността в англо-саксонския свят, където договорът може да бъде и устен, затова документът може да бъде подписан и с устно съгласие, стига да има добронамерени контрагенти. При нашите условия данъчните органи карат един дребен предприемач само въз основа на липсващи документи във фактурата на доставчика му да плати повече данъчни задължения, отколкото е годишният му оборот. Това ме предизвика като народен представител да внеса промяна в този закон, който по същество пречи и не помага за развитието на стопанската дейност.
    Съгласен съм с това, че финансовите и данъчните органи във всички случаи трябва да защитават държавните интереси, но когато става въпрос за неща, за каквито аз ви говоря, не мога да се съглася, че нямам мотивировка за създаване на проект на ЗИД на Закона за счетоводството.
    Продължавам да твърдя, че когато аз като добросъвестен народен представител и отговорен човек реших, че трябва да направя промяна в закона, съм съгласувал проекта с всички видове институции – с най-върховните органи на данъчната администрация, с ИДЕС, с одитори, с всички, които имат отношение по въпроса, и съм получил тяхното съгласие за такова решение. Това беше истинската мотивировка, за да се захвана със Закона за счетоводството.
    Аз заставам зад това, което съм предложил. Смятам, че има дълбок смисъл в промените, които се предлагат. Ние като държава към този момент бяхме задължени или щяхме да задължим в най-близко време нашите предприятия да прилагат счетоводните документи на международните счетоводни стандарти. А те в момента разработват, или както Вие казахте, бордът на директорите разработва стандарти за малки и средни предприятия. Не мога да се съглася с Вас, че това положение трябваше да продължи и ние да работим като стахановци, което другите не правят. И ние не бива да ги изпреварваме.
    Става въпрос за интереси. Повтарям го отново. Тук всяка гилдия се опитва да прокара интересите си. Но истината е, че предлаганото е полезно. Аз знам, но не приемам Вашето становище, че след като толкова задълбочено съм работил и съм го съгласувал с органите, от които зависи, Вие да казвате и да ми отнемате възможността като народен представител да направя предложение за промяна в закона. Не виждам защо това да не стане Закон за счетоводството. Но това са си Ваши съображения.
    Единственото, което сериозно сблъсква хората, са функциите на Националния съвет по счетоводство. Казах и пак ще повторя, че ние ще дадем достатъчно срок, отново ще извикаме в Комисията по бюджет и финанси хората, които в момента спорят чрез народните представители, и смятам, че няма никакво затруднение да стигнем до проект, който ще е полезен за обществото, и да избягаме от всякакви противоречия на партизански и други начала. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Костов.
    Заповядайте за реплика, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин председател, господин Костов! Няколко реплики.
    Не съм сигурен дали съм Ви разбрал правилно. Ако твърдите, че защитавам някакви групови интереси, искам да Ви кажа, първо, че дълбоко се заблуждавате.
    Второ, би трябвало по-внимателно да отправяте такива намеци.

    Както Вие сам казахте, господин Костов, Вие сте се натъкнали на изключителната сложност, противоречивост и острота на въпросите, свързани с прилагане на закона от края на 2001 г. И казвате, че сте съгласували с всички заинтересовани страни и внасяте нещо, което сте убеден, че е достатъчно балансирано. Целият проблем е, че това просто не е така. И Вие и при най-добро намерение не сте в състояние, един отделен човек не може в себе си да затвори намирането на този баланс. Това е сложен процес на консултации, на различни предложения, на обсъждане и на изкристализиране на позиция, която може да бъде защитена. Това поначало би трябвало да е функцията на сега регламентирания в сегашния § 8 от закона статут на Националния съвет по счетоводство, който, както Вие знаете, си действаше по стария Закон за счетоводството. И тук беше записано, че продължава да действа като консултативен орган към министерството, който подпомага разработването на нормативните актове по счетоводство. Така че според мен Вие, ако наистина искахте да постъпите така, както казвате, да сезирате онзи орган, който може да обърне внимание на реалните проблеми, с които сте се сблъскал, трябваше да се обърнете към този съвет, в него да се организира един процес на дискусия и Министерство на финансите да внесе в Министерския съвет, а той в Народното събрание, един законопроект, който наистина може да се твърди, че в задоволителна степен е отчел различните гледни точки.
    Вие сега казвате, че това, че има спорове и различни изказвания в пленарната зала, говори за някакви безпринципни интереси. Не, това просто говори, че този процес, който е необходим, не се е състоял и че Вашата гледна точка е една от възможните, но далеч не е безспорната и общоприетата.
    Направих тези уточнения, господин Костов, не за да оспорвам Вашето право на законодателна инициатива, а за да обясня защо Вашият законопроект не бива да се подкрепя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря много, господин Пирински.
    Има ли други реплики? Няма.
    Народният представител Румяна Георгиева има думата по процедурен въпрос.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обсъждаме много важен закон и в залата са не повече от 50 човека. Много моля да поканите колегите да влязат в залата.
    Ако не влязат, от името на парламентарна група моля за поименна проверка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие правите две предложения. Първо да поканя народните представители. След това ще вземете думата за втора процедура.
    Моля квесторите да поканят народните представители да заемат своите места в пленарната зала.
    Има думата народният представител Алиосман Имамов.
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря.
    Уважаеми господин председател, ще си позволя най-напред да направя едно най-общо заключение по повод дискусията по този закон. То е общо, защото се отнася и за други подобни дискусии. Смятам, че на първо четене обикновено обект на дискусия е философията, основата и съдържанието на законопроекта. От гледна точка на тази логика текстове, които биха могли да бъдат променени между първо и второ четене, според мен не могат да бъдат основание за въздържание или за отрицание. Няма логика между двете заключения. Следователно, повечето изказвания поставят под съмнение и на дискусия конкретни текстове в тази изключително сложна материя, тази тясноспециализирана материя, която засяга специалисти от различен ранг в счетоводната гилдия.
    А сега по съдържанието на отделните законопроекти.
    По отношение на първата група изменения така, както са дадени в мотивите, които са насочени към промяната на нормативната база, регламентираща задължителните реквизити на първичните счетоводни документи, бих желал да кажа, че тази промяна е изключително наложителна най-малко поради две причини. Първо, тази промяна ще осигури съпоставимост и сравнимост на качествата на данните, които са много необходими, когато трябва да се обобщава информацията на национално равнище, когато трябва да се правят сравнителни анализи между отделните икономически дейности и т.н. В това отношение ние вероятно в бъдеще ще трябва да направим още няколко крачки напред. Трябва да усъвършенстваме документооборота на отделните фирми в съответствие с компютризацията на информацията, ще трябва да направим така, че документооборота на отделните фирми да съответства ясно и точно и в определени правила на стокооборота, за да елиминираме в крайна степен или до голяма степен документните измами. Не е тайна, че документните измами до момента са в основата и формират основната част от данъчните измами на страната. Публична тайна е, че в България например има пазар на документи, първични документи, откъдето отделните фирмаджии и икономически субекти могат да си купят фалшиви документи, които са в основата на по-нататъшните данъчни измами. Именно в това аз виждам и противоречията между отделните счетоводители в страната и отделните браншови организации.
    Също така публична тайна е, че добрият счетоводител за един фирмаджия е онзи счетоводител, който до голяма степен може да скрие задължение към държавата. Това е публична тайна. Значи ние трябва да направим още няколко крачки през следващите години, така че на първичния документ да се гледа като на ценна книга. Тоест да се цени в еднаква степен както от страна на този, който го дава, така и от страна на този, който го получава. И мисля, че тези два законопроекта са една стъпка именно в тази посока към усъвършенстване на първичната документация, която обслужва отделните икономически субекти. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Алиосман Имамов.
    Имате думата за реплика, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Да, господин Имамов, ако става дума за второстепенни текстове, за детайли в законопроектите. Но в първия законопроект на Министерския съвет, аз оспорвам сърцевината, чл. 5а, който не дава дефиниция как ще бъдат регламентирани счетоводните правила за бюджетните предприятия, а във втория законопроект параграфът, който създава нова уредба на чл. 23, което е също сърцевината на проекта на Закона за счетоводството, тоест какви стандарти се прилагат при изготвянето на годишните финансови отчети, където фактически се прави една пълна подмяна на материята, която сега е уредена.
    И второ, възразявам срещу начина, по който крайно неясно е регламентиран статутът на Националния съвет по счетоводството. Започва се с израза, че той става постоянен консултативен орган и му се придават управленски правомощия. Смятам, че това са достатъчно основания, това не са отделни текстове, тук е заложен подходът на вносителите на законопроектите, тези законопроекти да бъдат или отхвърлени, или най-малкото да не бъдат подкрепени.
    И второ, кажете ми все пак с какво се подобрява дисциплината по отношение на точност и прецизност на документите като премахвате подписите в тях, както е в ал. 2 на чл. 7, където отпадат подписите на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция? Кое му е засилването на отговорността и строгостта.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Имамов, няма да се възползвате от правото си на дуплика?
    АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС, от място): Да пестим времето.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за процедура.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (ПГНВ): Да, процедура, господин председател. Въпреки Вашата любезна покана, не се получи наплив в парламентарната зала. Затова моля от името на парламентарна група да се извърши поименна проверка. Благодаря.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
    Адриана Георгиева Брънчева - òóê
    Алеко Константинов Кюркчиев - тук
    Александър Великов Маринов - тук
    Александър Димитров Паунов - тук
    Александър Манолов Праматарски - отсъства
    Александър Стоянов Арабаджиев - тук
    Александър Христов Филипов - тук
    Алекси Иванов Алексиев - отсъства
    Алиосман Ибраимов Имамов - тук
    Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
    Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
    Ангел Петров Найденов - отсъства
    Андрей Лазаров Пантев - тук
    Анели Гинчева Чобанова - òóê
    Анелия Йорданова Мингова - òóê
    Анелия Христова Атанасова - отсъства
    Антонина Бончева Бонева - òóê
    Антония Стефанова Първанова - îòñúñòâà
    Асен Димитров Гагаузов - îòñúñòâà
    Асен Йорданов Агов - отсъства
    Асен Любенов Дурмишев - тук
    Атанас Атанасов Папаризов - тук
    Атанас Димитров Щерев - îòñúñòâà
    Атанас Крумов Додов - òóê
    Атанас Петров Василев - отсъства
    Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - òóê
    Ахмед Демир Доган - отсъства
    Ахмед Юсеин Юсеин - тук
    Благой Николаев Димитров - отсъства
    Бойко Илиев Рашков - îòñúñòâà
    Бойко Кирилов Радоев - îòñúñòâà
    Бойко Стефанов Великов - отсъства
    Борислав Бориславов Цеков - тук
    Борислав Георгиев Владимиров - òóê
    Борислав Георгиев Спасов - отсъства
    Борислав Димитров Китов - тук
    Борислав Любенов Великов - тук
    Борислав Михайлов Борисов - отсъства
    Борислав Николов Ралчев - тук
    Борислав Славчев Борисов - тук
    Ботьо Илиев Ботев - тук
    Валентин Илиев Василев - îòñúñòâà
    Валентин Николов Милтенов - отсъства
    Валери Георгиев Димитров - òóê
    Валери Димитров Цеков - òóê
    Ваня Крумова Цветкова - òóê
    Васил Богданов Василев - òóê
    Васил Димитров Паница - îòñúñòâà
    Васил Тодоров Калинов - îòñúñòâà
    Васил Христов Маринчев - отсъства
    Величко Стойчев Клингов - òóê
    Венко Митков Александров - îòñúñòâà
    Венцислав Василев Върбанов - отсъства
    Весела Атанасова Драганова - отсъства
    Весела Николаева Лечева - îòñúñòâà
    Веселин Борисов Черкезов - òóê
    Веселин Витанов Близнаков - îòñúñòâà
    Владимир Иванов Димитров - отсъства
    Владимир Михайлов Дончев - òóê
    Владимир Стоянов Джаферов - òóê
    Владислав Борисов Костов - тук
    Гадар Агоп Хачикян - тук
    Георги Владимиров Юруков - îòñúñòâà
    Георги Георгиев Пирински - òóê
    Георги Костов Станилов - тук
    Георги Любенов Хубенов - òóê
    Георги Стефанов Панев - тук
    Георги Тодоров Божинов - îòñúñòâà
    Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
    Гиньо Гочев Ганев - òóê
    Господин Христов Чонков - òóê
    Даниел Василев Вълчев - тук
    Даниела Владимирова Никифорова - òóê
    Даринка Христова Станчева - отсъства
    Джевдет Ибрям Чакъров - îòñúñòâà
    Диляна Николова Грозданова - отсъства
    Димитър Енчев Камбуров - отсъства
    Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
    Димитър Иванов Стефанов - отсъства
    Димитър Илиев Димитров - отсъства
    Димитър Кателийчев Пейчев - òóê
    Димитър Лазаров Игнатов - îòñúñòâà
    Димитър Милков Ламбовски - îòñúñòâà
    Димитър Николов Димитров - îòñúñòâà
    Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
    Димитър Стоянов Дъбов - тук
    Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
    Димчо Анастасов Димчев - òóê
    Евгени Захариев Кирилов - отсъства
    Евгени Стефанов Чачев - òóê
    Евгений Стефанов Бакърджиев - îòñúñòâà
    Евгения Тодорова Живкова - отсъства
    Евдокия Иванова Манева - отсъства
    Екатерина Иванова Михайлова - îòñúñòâà
    Елиана Стоименова Масева - òóê
    Елка Панчова Анастасова - òóê
    Емел Етем Тошкова - îòñúñòâà
    Емил Илиев Кошлуков - отсъства
    Емилия Радкова Масларова - отсъства
    Енчо Вълков Малев - отсъства
    Златка Димитрова Бобева - îòñúñòâà
    Иван Георгиев Иванов - òóê
    Иван Йорданов Костов - отсъства
    Иван Николаев Иванов - отсъства
    Иван Павлов Павлов - отсъства
    Иван Тодоров Козовски - отсъства
    Иво Първанов Атанасов - тук
    Илчо Георгиев Дуганов - тук
    Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
    Ирина Георгиева Бокова - отсъства
    Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
    Йордан Ангелов Нихризов - тук
    Йордан Георгиев Соколов - тук
    Йордан Иванов Бакалов - отсъства
    Йордан Мирчев Митев - тук
    Йордан Николов Памуков - тук
    Йордан Стоянов Димов - тук
    Камелия Методиева Касабова - отсъства
    Камен Стоянов Влахов - отсъства
    Касим Исмаил Дал - отсъства
    Кемал Еюп Адил - тук
    Кина Симеонова Андреева - отсъства
    Кирил Станимиров Милчев - тук
    Клара Петкова Петрова - тук
    Коста Георгиев Костов - тук
    Коста Димитров Цонев - тук
    Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук


    Кръстьо Илиев Петков - тук
    Лиляна Калинова Кръстева - тук
    Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
    Любен Андонов Корнезов - тук
    Любен Йорданов Петров - тук
    Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
    Людмил Славчев Симеонов - тук
    Лютви Ахмед Местан - отсъства
    Люцкан Илиев Далакчиев - тук
    Маргарита Василева Кънева - тук
    Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
    Марианна Борисова Асенова - тук
    Марина Борисова Дикова - тук
    Марина Пенчева Василева - тук
    Марио Иванов Тагарински - отсъства
    Мариус Цаков Цаков - отсъства
    Мария Вердова Гигова - отсъства
    Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
    Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
    Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
    Милена Костова Паунова - тук
    Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
    Мима Петрова Ненкова-Запрянова - отсъства
    Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
    Михаил Райков Миков - тук
    Михаил Рашков Михайлов - отсъства
    Младен Петров Червеняков - отсъства
    Моньо Христов Христов - отсъства
    Муравей Георгиев Радев - отсъства
    Мустафа Зинал Хасан - тук
    Надежда Николова Михайлова - отсъства
    Надка Радева Пангарова - тук
    Наим Иляз Наим - отсъства
    Наско Христов Рафайлов - тук
    Недялко Иванов Калъчев - тук
    Несрин Мустафа Узун - тук
    Никола Богданов Николов - тук
    Никола Джипов Николов - тук
    Николай Георгиев Камов - отсъства
    Николай Евтимов Младенов - отсъства
    Николай Петров Бучков - тук
    Николай Симеонов Николов - отсъства
    Николай Цветанов Чуканов - отсъства
    Нина Стефанова Чилова - отсъства
    Нина Христова Радева - тук
    Нонка Дечева Матова - тук
    Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
    Огнян Стефанов Сапарев - тук
    Осман Ахмед Октай - отсъства
    Панайот Борисов Ляков - тук
    Пенка Иванова Пенева - тук
    Петко Димитров Ганчев - тук
    Петър Василев Мутафчиев - отсъства
    Петър Владимиров Димитров - тук
    Петър Иванов Агов - тук
    Петър Стоилов Жотев - тук
    Петя Велкова Божикова - отсъства
    Пламен Димитров Кенаров - тук
    Пламен Неделчев Моллов - тук
    Радослав Георгиев Илиевски - тук
    Радослав Николов Коев - отсъства
    Ралица Ненчева Агайн - тук
    Рамадан Байрам Аталай - отсъства
    Расим Муса Сеидахмет - тук
    Ремзи Дурмуш Осман - тук
    Росица Георгиева Тоткова - тук
    Румен Йорданов Петков - отсъства
    Румен Стоянов Овчаров - отсъства
    Румяна Денева Георгиева - тук
    Румяна Цанкова Станоева - тук
    Рупен Оханес Крикорян - тук
    Светлин Илиев Белчилов - отсъства
    Светослав Иванов Спасов - тук
    Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
    Сийка Недялкова Димовска - отсъства
    Силвия Петрова Нейчева - отсъства
    Снежана Великова Гроздилова - тук
    Снежина Венциславова Чипева - тук
    Стамен Христов Стаменов - тук
    Станимир Янков Илчев - отсъства
    Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
    Стефан Атанасов Минков - тук
    Стефан Ламбов Данаилов - тук
    Стефан Николаев Мазнев - тук
    Стилиян Иванов Гроздев - тук
    Стойко Илиев Танков - тук
    Стойчо Тодоров Кацаров - тук
    Стоян Илиев Кушлев - тук
    Татяна Дончева Тотева - тук
    Татяна Стоянова Калканова - тук
    Теодора Владимирова Литрова - отсъства
    Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
    Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
    Тодор Костов Бояджиев - отсъства
    Тодор Найденов Костурски - тук
    Тома Янков Томов - отсъства
    Тошо Костадинов Пейков - тук
    Хасан Ахмед Адемов - тук
    Христина Георгиева Петрова - отсъства
    Христо Атанасов Механдов - отсъства
    Христо Ганчев Марков - отсъства
    Христо Йорданов Кирчев - отсъства
    Христо Любенов Георгиев - отсъства
    Хюсеин Ниязи Чауш - тук
    Цветан Петров Ценков - тук
    Цонко Киров Киров - тук
    Четин Хюсеин Казак - тук
    Юлияна Дончева Петкова - тук
    Юнал Саид Лютфи - тук
    Юнал Тасим Тасим - тук
    Явор Тодоров Милушев - отсъства
    Янаки Боянов Стоилов - отсъства

    От направената проверка се установи, че в залата има 128 народни представители.
    Продължаваме нашата работа.
    Имате думата за изказвания.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма желаещи, ще преминем към гласуване. Питам още веднъж – има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
    Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте.
    Съгласно монитора са гласували 165 народни представители. (Смях в блока на парламентарните групи на СДС и ОДС.) За: 104, против 24, въздържали се 37.
    Този законопроект е приет.
    Поставям на гласуване втория законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, внесен от народния представител Коста Георгиев Костов.
    Моля, гласувайте. Всеки народен представител да гласува със собствената си карта!
    Гласували 151 народни представители: за 101, против 11, въздържали се 39.
    И двата законопроекта са приети.
    Знаете процедурата – от двата законопроекта водещата комисия трябва да направи един общ законопроект, който ще бъде раздаден на народните представители и от този момент ще започне да тече съответният срок за правене на предложенията между първо и второ четене.

    Преминаваме към четвърта точка от извънредната ни програма:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
    Отново ще помоля госпожа Нина Радева – председател на Комисията по бюджет и финанси, да прочете доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурното предложение да бъдат допуснати в пленарната зала господин Нихат Зия – заместник-министър на финансите, Апостол Апостолов и Нуредин Кафелов от Комисията по финансов надзор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
    Моля, гласувайте за допуск на тези представители на изпълнителната власт в пленарната зала.
    Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, възържали се 3.
    Процедурното предложение се приема.
    Моля, квесторите да поканят допуснатите представители на изпълнителната власт в пленарната зала.
    Госпожо Радева, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви.
    “ДОКЛАД
    по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховане, № 302-01-75, внесен от Министерския съвет на
    3 декември 2003 г.

    На заседание, проведено на 18 март 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха заместник-министърът на финансите Нихат Зия, Нуредин Кафелов – член на Комисията за финансов надзор и изпълняващ длъжността ръководещ управление “Застрахователен надзор”, и Николай Петков – началник отдел “Проверки” в Дирекция “Проверки и финансов надзор на застрахователите и застрахователните брокери” от Комисията за финансов надзор.
    Законопроектът беше представен от заместник-министър Зия, който изтъкна, че целите на предлаганите изменения в Закона за застраховането са по-нататъшно хармонизиране на застрахователното законодателство с това на Европейския съюз, преодоляване на някои несъвършенства и пропуски на Закона за застраховането, които досегашната практика по прилагането му е показала, актуализиране на закона в съответствие с измененията в други закони, имащи отношение към материята на Закона за застраховането като Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Закона за чужденците в Република България, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и др.
    Измененията и допълненията на Закона за застраховането се предлагат основно във връзка с ангажиментите, поети от Република България с допълнителната информация към преговорна позиция по Глава трета – “Свободно предоставяне на услуги”, и в частност директивите, свързани със застраховането в общността, застраховки на кредити и гаранции, допълнителен надзор на застрахователни предприятия, включени в застрахователна група и т.н.
    Основните изменения в законопроекта са следните:
    В чл. 2 се дефинира легално дейността по презастраховане в съответствие с европейската практика. Във връзка с отпадането на предварителния систематичен контрол върху общите условия и тарифите по застраховките с чл. 19, се установява процедура по уведомяване. С оглед необходимостта от осигуряване надеждна защита на интересите на застрахованите лица, административният орган може да прави предписания относно отстраняването на противоречия с действащото законодателство и при наличието на клаузи, накърняващи интересите на застрахованите.
    С прилаганите допълнения в чл. 52 се цели законово закрепване на основните принципи, заложени в международните счетоводни стандарти по отношение на счетоводното отчитане на застрахователните премии, застрахователните резерви, съответно покриването на застрахователните резерви с активи.
    С предлаганото допълнение в чл. 65 от Закона за застраховането се цели засилване на текущия финансов надзор след въвеждане на по-голяма честота на отчетност – ежемесечна, по определени индикатори, както и унифициране с дейността на Комисията за финансов надзор по другите специализирани закони.
    С оглед на предприсъединителния процес и реалното функциониране на дъщерни дружества на чуждестранни застрахователни компании, в т.ч. преобладаващо от Европейския съюз, у нас с новия чл. 83а се допуска извършване от дъщерни дружества на дейност по ликвидация на щети по застраховки “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, сключени от чуждестранни застрахователи в чужбина.
    Във връзка с частичното въвеждане на Директива 98/78/ЕО – относно допълнителен надзор на застрахователни предприятия, включени в застрахователна група, в § 1 от Допълнителните разпоредби се дават легални дефиниции на понятията “дружество-майка”, “дъщерно дружество”, “участие”, “възходящо свързано дружество” и “низходящо свързано дружество”.
    Предлага се изменение на Приложение № 2.1 към чл. 48, ал. 2 относно размера на гаранционния капитал за акционерно дружество и клон на чуждестранен застраховател по общо застраховане. Той е приравнен към изискванията, валидни за Европейския съюз, а по животозастраховане размерът е увеличен с цел поетапно достигане на предвидените стойности съгласно директивите.
    След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха следните въпроси:
    1. Да се уеднакви терминологията на чл. 25, чл. 27, чл. 30, чл. 36 и чл. 43 от Закона за застраховането с тази в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като думата “разрешение” се замени с “лиценз”.
    2. Да отпадне § 55 за промяна в Закона за Комисията за финансов надзор относно създаването на разпоредби за изплащането на допълнително възнаграждение към основното месечно трудово възнаграждение на членовете на Комисията за финансов надзор.
    3. Да се прецизират разпоредбите на § 13 за чл. 34, като се посочи ясно видът на сделките, за които става въпрос, на § 25 относно чл. 55а за реда за покриване на загубите, реализирани от застраховател, на § 30 относно чл. 65, ал. 4 – да се уточни обхватът на исканата информация и др.
    След дискусията по законопроекта се проведе гласуване, при което законопроектът бе единодушно подкрепен с 12 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за зстраховането, внесен от Министерския съвет.”
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Радева.
    Комисията по икономическата политика не е водеща, няма становище, но не е пречка да разискваме по законопроекта и без това становище.
    Все пак виждам господин Памуков и аз ще го помоля да докладва становището на Комисията по европейска интеграция, тъй като председателят й в момента не е в залата.
    Заповядайте, господин Памуков.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ПАМУКОВ: Благодаря Ви, господин председател!

    “СТАНОВИЩЕ
    относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането, № 302-01-75, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2003 г.

    На свое редовно заседание, проведено на 21 януари 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха: господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, господин Нуредин Кафелов – член на Комисията за финансов надзор, господин Николай Петков – началник на отдел “Проверки” в управление “Застрахователен надзор”, господин Калоян Симеонов – експерт в Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет.
    Законопроектът беше представен от страна на вносителя от господин Апостолов.
    I. Предлаганият законопроект за изменение и допълнение на Закона за застраховането регламентира материя, която се отнася към Глава № 3 “Свободно предоставяне на услуги” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, предварително затворена за преговори на 28.11.2001 г.
    Съгласно мотивите към законопроекта измененията и допълненията в Закона за застраховането се предлагат основно във връзка с по-нататъшно хармонизиране на застрахователното законодателство с това на Европейския съюз, съобразно ангажиментите, поети от Република България по Преговорна глава № 3. В допълнителна информация по тази глава (CONF-BG 41/01) е заявена времевата рамка за въвеждане на вторичното законодателство на Европейския съюз относно застраховането. Съобразно посочените срокове до края на 2003 г. следва да бъдат транспонирани Директива на Съвета 78/473/ЕЕС, Директива на Съвета 84/641/ЕЕС и Директива на Съвета 87/343/ЕЕС. Освен посочените актове настоящият законопроект въвежда частично и някои от разпоредбите на Директива 98/78/ЕС, чийто срок за въвеждане е 1 януари 2005 г. В позицията по Преговорна глава № 3 Република България е поела ангажимент да приведе в пълно съответствие националното си законодателство в застрахователния сектор с acquis до края на 2005 г.
    II. С оглед оценката за съответствие на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането могат да бъдат направени следните изводи:
    1. Във връзка с Директива на Съвета 78/473/ЕИО относно координирането на законодателствата, правилниците и административните разпоредби, отнасящи се до застраховането в общността.
    Разпоредбите на Директива 78/473/ЕИО са транспонирани в чл. 51, ал. 6, чл. 54, ал. 3 и в т. 17 от Допълнителната разпоредба от Закона за застраховането (съответно § 21, § 24 и § 45 от законопроекта), като се въвежда възможност за съзастраховане от няколко застрахователни дружества в рамките на ЕС. Съзастраховане се допуска за специално посочени застрахователни рискове извън животозастраховането, когато са налице определени допълнителни условия, посочени в Директива 78/473/ЕИО. Тези допълнителни условия са въведени съответно в предложената със законопроекта дефиниция за застраховане (т. 17 от Допълнителната разпоредба).
    2. Във връзка с Директива на Съвета 84/641/ЕИО, изменяща особено по отношение на подпомагането на туристи Първата директива 73/239/ЕИО за координация на законите, регламентите и административните разпоредби, отнасящи се до предприемането и упражняването на икономическа дейност по пряко застраховане, различно от животозастраховането.
    С предложените изменения и допълнения на Закона за застраховането се допълва Раздел II, б, А на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, като в съответствие с Директива 84/641/ЕИО се въвежда нов вид застраховка – помощ при пътуване “асистанс”. Въведени са разпоредбите на директивата относно допълнителните изисквания към застрахователи за получаване на разрешение за извършването й.
    С § 17 от законопроекта в Глава Четвърта “Дейност на чуждестранни застрахователи и чуждестранно участие в местни застрахователи” от Закона за застраховането се създава нов чл. 38а, който трансонира чл. 12 от Директива 84/641/ЕИО, изменящ чл. 26 от Директива 73/239/ЕИО.


    Разглежданият текст на директивата урежда отношения между държавите-членки на Европейския съюз, свързани с принципа за упражняване на единен надзор върху застрахователи, които са поискали или получили разрешение в повече от една държава-членка. До момента на присъединяването на Република България към Европейския съюз хипотезата, предвидена в чл. 12 от директивата, няма да може да се прилага, което правилно е съобразено с отлагането на влизането в сила на чл. 38а до датата на присъединяването.
    Същевременно обаче чл. 38а, ал. 1 от законопроекта не въвежда прецизно чл. 12 от директивата, което ще доведе до противоречие с нейните изисквания към момента на влизането му в сила. За коректното му въвеждане е необходимо да бъде разширен обхватът на чл. 38а по отношение на всички застрахователи, които са поискали или получили разрешение за застрахователна дейност в повече от една държава-членка на Европейския съюз и да се уточни, че Комисията за финансов надзор може да издаде допълнително разрешение за правата, изброени в точки 1, 2 и 3 на ал. 1.
    В тази връзка Комисията по европейска интеграция препоръчва на водещата комисия основният текст на ал. 1 на чл. 38а да бъде преформулиран по следния начин: "Застраховател, който е поискал или получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в две или повече държави-членки на Европейския съюз, може да получи допълнително разрешение".
    3. Във връзка с Директива на Съвета 87/343/ЕИО за изменение и допълнение, що се отнася до застраховането на кредити и застраховането на гаранции, на първата Директива 73/239/ЕИО за съгласуване на законите, подзаконовите актове и административните разпоредби за достъпа до дейността пряко застраховане, с изключение на животозастраховане, и нейното упражняване.
    В съответствие с Директива 87/343/ЕИО, чл. 48, ал. 3 (§ 20 от законопроекта) предвижда размер от 2 млн. 700 хил. лв. за минималния гаранционен капитал на застрахователи, които извършват застраховане на кредити. Съобразно нейните изисквания законопроектът предвижда увеличаването на гаранционния капитал да се извършва поетапно, като посоченият по-горе размер бъде достигнат към 1 януари 2007 г.
    4. Във връзка с Директива на Европейския парламент и на Съвета 98/78/ЕО за допълнителен надзор на застрахователните предприятия, включени в застрахователна група.
    С § 45 от законопроекта в § 1 от Допълнителната разпоредба се въвеждат редица понятия, предвидени в Директива 98/78/ЕО, с които се дефинират в съответствие с нейните изисквания: "дружество-майка", "дъщерно дружество", "участие", "възходящо и низходящо свързано дружество", "застрахователен холдинг" и "застрахователен холдинг със смесена дейност".
    В съответствие с разпоредбите на Директива 98/78/ЕО законопроектът предвижда упражняването на допълнителен надзор от Комисията за финансов надзор върху застрахователите, които участват в застрахователна група.
    В заключение следва да бъде отбелязано, че настоящият законопроект представлява стъпка в процеса на хармонизация на българското застрахователно законодателство с acquis communautaire в застрахователния сектор.
    Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането, № 302-01-75, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2003 г., като направените с настоящето становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Дуков.
    Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект? Няма.
    Моля, гласувайте законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховането на първо четене.
    Гласували 91 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 17.
    Законопроектът е приет на първо четене.

    Следващата точка от дневния дневен ред е:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
    Госпожо Мингова, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси.
    "Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация".
    Наименованието е подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който е следният:
    "§ 1. Член 9 се изменя така:
    "Чл. 9. (1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.
    (2) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки –ов или –ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.
    (3) Името на чужденец, роден на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.
    (4) Името на чужденец, роден извън територията на Република България, се вписва в регистрите за гражданско състояние и в регистрите за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои."
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
    "§ 2. В чл. 13 думите "семейната, етническата или религиозната традиция на лицето" се заменят с "семейните, етническите или религиозните традиции на родителите"."
    По § 3 комисията е подкрепила текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
    "§ 3. В чл. 14 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите "семейната, етническата или религиозната традиция на лицето" се заменят със "семейните, етническите или религиозните традиции на родителите".
    2. Алинея 2 се изменя така:
    "(2) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По наименованието на закона и трите първи параграфа има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
    Моля, гласувайте заглавието на законопроекта заедно с трите параграфа.
    Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
    Заглавието заедно с първите три параграфа на законопроекта са приети.

    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 4 е подкрепен от комисията със следното съдържание:
    “§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Алинея 1 се изменя така:
    “(1) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.”
    2. Създават се нови алинеи 2 и 3:
    “(2) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.
    (3) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.”
    3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5:
    “§ 5. В чл. 19, ал. 2 думите “от български произход” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя, като съдържанието на т. 2 се обособява като преходна разпоредба, която ще прочета накрая.
    Комисията предлага следното съдържание на § 6:
    “§ 6. В чл. 19а, ал. 2 думите “от нотариус” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7:
    “§ 7. Член 21 се отменя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8:
    “§ 8. В чл. 22, ал. 2 след думата “общината” съюзът “и” се заменя с “или”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От § 4 до § 8 включително има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
    Тези параграфи от 4 до 8 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 9 има предложение на народния представител Четин Казак, което е подкрепено по принцип.
    Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
    “§ 9. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Точка 2 се изменя така:
    “2. псевдоним и/или имена в чужбина.”
    2. В т. 9 накрая се добавя: “електронен адрес, ако има такъв”.
    3. Точка 10 се отменя.
    4. В т. 22 думите “дата, място и причина за смъртта” се заменят с “дата и място на смъртта”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10:
    “§ 10. В чл. 29 след думата “картони” думите “на български граждани” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11:
    “§ 11. В чл. 30 след думата “картони” думите “на чужденци” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12:
    “§ 12. В чл. 31 след думите “български граждани и” думите “лични регистрационни картони” се заличават.”
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
    “§ 13. Член 32 се изменя така:
    “Чл. 32. Архивният регистър се състои от личните регистрационни картони на лицата, на които постоянният адрес вече не е в тази община, както и на лицата, освободени от българско гражданство.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14:
    “§ 14. В чл. 33 думите “Министерския съвет” се заменят с “министъра на регионалното развитие и благоустройството”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15:
    “§ 15. В чл. 38, ал. 1, изречение първо думата “веднага” се заличава.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16:
    “§ 16. В чл. 41, ал. 1 думите “и правната евроинтеграция” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17:
    “§ 17. В чл. 50, ал. 5 думите “при техните деца” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18:
    “§ 18. В чл. 51, ал. 1 думите “по взаимно съгласие” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19:
    “§ 19. Член 62 се отменя.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20:
    “§ 20. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 думите “постоянния си адрес” се заменят с “постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, точки 1, 2 и 3” и след думата “легализиран” се добавя “и заверен”.
    2. В ал. 3, изречение първо думите “преведени и легализирани” се заменят с “легализирани и преведени” и изречение второ се заличава.
    3. Създава се ал. 4:
    “(4) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:
    1. произхождат от държава, която е ратифицирала конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;
    2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;
    3. са получени по дипломатически път.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, от § 9 до § 20 включително има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
    Текстовете от § 9 до § 20 включително са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 21 има предложение на народния представител Четин Казак, което по принцип е подкрепено от комисията.
    Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21:
    “§ 21. В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал. 4:
    “(4) При съществени различия в имената на лицата се представя документ за идентичност. Промяна на данните в представените документи се допуска по съдебен ред.”
    2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите “преписа по ал. 1” се добавя “при поискване или служебно”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22:
    “§ 22. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 3 след думата “титуляра” се поставя точка и текстът до края се заличава.
    2. Създава се ал. 4:
    “(4) При изрично писмено искане промяната може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласието на родителите. При взаимно съгласие на съпрузите промяната може да се отрази в акта за граждански брак.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23:
    “§ 23. В чл. 75, ал. 1 след думите “съдебно решение” се добавя “или административен акт”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
    “§ 24. Член 76 се изменя така:
    “Чл. 76. (1) По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересованите лица.
    (2) По административен ред по молба на заинтересованите лица може да се отрази и промяна в имената им, настъпила по силата на нормативен акт. Към молбата се представят документи.
    (3) Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 75.
    (4) По административен ред не могат да се променят името на титуляра, с изключение на изрично предвидените в чл. 19а случаи, датата на раждане, брак или смърт, и полът.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25:
    “§ 25. В чл. 77 след думата “извършва” се добавя “само по административен ред”, а след думите “длъжностно лице” думата “само” се заличава.”
    Параграф 26 е подкрепен от комисията:
    “§ 26. В чл. 79 ал. 2 се отменя”.
    Параграф 27 е подкрепен от комисията:
    “§ 27. В чл. 83 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 след думите “гражданско състояние” се добавя “за цялата община”.
    2. Алинея 2 се изменя така:
    “(2) Всяка година най-късно до 20 декември Министерството на външните работи и общините снабдяват дипломатическите и консулските представителства, съответно кметствата и населените места на територията им с необходимите формуляри на актове за гражданско състояние.”
    Параграф 28 е подкрепен от комисията:
    “§ 28. В чл. 85 ал. 3 след думата “съхраняване” се добавя “в административния център на”.”
    Параграф 29, който е подкрепен от комисията, е:
    “§ 29. В чл. 88 ал. 3 се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли предложения по тези текстове? Няма.
    Подлагам на гласуване параграфи от 21 до 29 включително.
    Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя, но предлага следната редакция:
    “§ 30. В чл. 93 се създава ал. 5:
    “(5) Всеки собственик или ползвател на жилище може да възрази пред кмета на общината срещу ползването на неговия адрес от трети лица.”
    Параграф 31 е подкрепен от комисията:
    “§ 31. В чл. 94 ал. 3 се изменя така:
    “(3) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се отразява в автоматизираните информационни фондове само с името на държавата, в която пребивават.”
    Параграф 32 е подкрепен от комисията.
    “§ 32. В чл. 98 ал. 2 след думите “Министерството на вътрешните работи” се добавя “съгласно технологията на ЕСГРАОН” и изречение второ се заличава.”
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33:
    “§ 33. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 2 изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя “и в петдневен срок се изпраща за актуализация на Национална база данни “Население” и изречение второ се заличава.
    2. Ал. 4 и 5 се изменят така:
    “(4) Настоящият адрес на децата, оставени за отглеждане в специализирана институция, е нейният адрес. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната институция.
    (5) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.”
    Комисията е подкрепила текста на вносителя за § 34:
    “§ 34. В чл. 101 т. 4 думата “еталонодържател” се заменя със “създаване и поддържане”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване по параграфи от 30 до 34 включително? Няма.
    Моля, гласувайте тези параграфи.
    Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: По § 35 има предложение на народния представител Четин Казак, което е оттеглено по т. 2 и 3, но не е подкрепено от комисията по т. 1 и в тази си част е:
    1. а) В ал. 1 се създават нови точки 2, 3, 4, 5 и 6 със следното съдържание:
    “2. органи на съдебната власт;
    3. Национален статистически институт;
    4. Национален осигурителен институт;
    5. Министерство на финансите (Агенция “Митници”, Агенция “Бюро за финансово разузнаване”, Главна данъчна дирекция);
    6. други държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия.
    б) сегашната т. 3 става т. 7.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
    “§ 35. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1:
    а) в т. 2 след думата “органи” се добавя “и институции”;
    б) в т. 3 след думата “закон” се поставя запетая, а думите “или акт на съдебната власт“ се заменят с “акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни”.
    2. В ал. 2 накрая се добавя “и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.”
    3. Алинея 3 се отменя.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Казак, да обосновете Вашето предложение.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Мотивите за моето предложение се свеждат до това, че и в сега действащия закон по сега действащите разпоредби на този член с органите ЕСГРАОН, които поддържат актуализирана база данни относно личните данни на българските граждани, която е доста богата откъм информация база, всички останали институции, въпреки че са длъжни да се съобразяват със своите бази данни с базата на ЕСГРАОН и да ги актуализират, не го правят. Затова се получават много неприятни разминавания по най-различни показатели между данните, свързани с българските граждани, които се съдържат в някои държавни органи и институции, специално в органите на съдебната власт или Националния осигурителен институт и актуализираната база данни ЕСГРАОН. Именно поради тази причина моето предложение цели чрез този запис да принудим, да задължим тези органи и институции, които не са си актуализирали данните в съответствие с актуализираната база данни на ЕСГРАОН, да го направят, за да се избегнат подобни разминавания. Специално при тези органи, които съм посочил, има най-фрапантни разминавания, които създават проблеми. Именно затова приканвам народните представители да подкрепят това предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
    Поставям на гласуване първо предложението на господин Казак само по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 94 народни представители: за 25, против 51, въздържали се 18.
    Предложението на народния представител Четин Казак не се приема.
    Поставям на гласуване предложението на комисията.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
    Параграф 35 е приет.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Параграф 36, подкрепен от комисията:
    “§ 36. В чл. 109 накрая се добавя “и задължителните предписания на Комисията за защита на личните данни”.
    § 37. В чл. 112, ал. 2 след думата “равнище” се поставя точка и текстът до края се заличава.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “§ 38. В чл. 113 думите “и правната евроинтеграция” се заличават и се добавя “и Комисията за защита на личните данни”.
    § 39. В чл. 114, ал. 3 след думите “постоянни адреси” се добавя “и заявения адрес в чужбина”.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    “§ 40. В чл. 115, ал. 1, т. 3 думите “и правната евроинтеграция” се заличават.”
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    По § 41 обаче комисията предлага собствена редакция вместо тази на вносителя и тя е следната:
    “§ 41. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 запетаята след думата “благоустройството” се заличава и се добавя “или министъра на вътрешните работи или”.
    2. В ал. 2 запетаята след думата “благоустройството” се заличава и се добавя “или министъра на вътрешните работи или”, съюзът “и” се заменя с “или”, а накрая се добавя “или определени от тях длъжностни лица”.
    3. Създава се нова ал. 3:
    “(3) Министърът на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица установяват нарушения и издават наказателни постановления само по Глава четвърта.”
    4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, дотук. Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
    Тези параграфи, включително и § 41, с текста, предложен от комисията, са приети.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА:
    “§ 41а. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 1а:
    “§ 1а. (1) Децата на починалите през периода от 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1993 г. български граждани, чиито имена не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си по реда на чл. 19а, ал. 2.
    (2) Молбата по ал. 1 се подава по местожителството на починалото лице в срок до 31 декември 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, госпожо председател.
    Господин Четин Казак, заповядайте. Спомням си, че в Комисията по правни въпроси дълго обсъждахме този проблем.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина в Комисията по правни въпроси имаше доста дълъг дебат по отношение на тази разпоредба и в края на краищата именно тогава се реши моето предложение по този текст да премине от основния текст на закона към края, тоест да се създаде една специална разпоредба.
    Ние тогава се обединихме около един принцип, а именно, че този текст така или иначе касае онези български граждани, които са починали по време на така наречения възродителен процес с насилствено променени имена и поради тази причина не са имали възможност да си възстановят имената, както всички останали български граждани след промените през 1989 г.
    Затова по предложение на вносителя се даваше възможност на техните деца или наследници да променят имената им по административен ред, както това е възможно за всички останали български граждани.
    Факт е, че по предложение на комисията, което не беше изчистено по време на заседанието, са фиксирани начална и крайна дата, които биха създали сериозни проблеми, особено началната – 1 януари 1984 г. Знаем, че насилствената промяна на имената на българските граждани е започнала не от 1 януари 1984 г., а в някои региони много по-рано. И от тази гледна точка § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани не касае само и единствено този ограничен отрязък от време, а именно 1984-1993 г.
    И затова, за да се избегне подобна неравнопоставеност между българските граждани в съответствие с това кога имената на техните родители са били насилствено променени, предлагам от текста на § 41а, тоест в новия § 1а, който се създава, да отпаднат думите “през периода от 1 януари 1984 г. до 26 ноември 1993 г.” и текстът да остане така: “Децата на починалите български граждани, чиито имена не са възстановени при условията и по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани, по общо съгласие…” и т.н.
    Тоест този § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани точно посочва за кои български граждани става въпрос, така че няма смисъл да се фиксират начална и крайна дата.
    И второто ми предложение е по ал. 2. Тъй като се предвижда един срок – 31 декември 2004 г., в който трябва да се подадат молбите от децата на починалите български граждани, мисля, че този срок е твърде къс, тъй като по стечение на обстоятелствата много от тези деца или наследници в момента дори не живеят постоянно в България. Така че може би няма да имат достатъчно време да се ориентират в тази нова възможност, която им се предоставя, и затова молбата ми е да се удължи с една година срокът. “В срок до 31 декември 2005 г.” Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?
    Заповядайте, госпожо Мингова.
    ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, от това, което каза господин Казак, мога да подкрепя второто му предложение – за удължаване на срока, тъй като и без това приемането на този закон се забави във времето. Така че, ако е възможно тук, в залата, датата 31 декември 2004 г. да стане 31 декември 2005 г., това за мен е допустимо и възможно.
    По отношение на предложението му по първата алинея обаче, той, разбира се, защити своята позиция, която е по § 6 – така както стана дума в доклада по законопроекта първоначално. Дебатите в комисията обаче не ми позволяват да взема някаква друга позиция, освен да ви запозная със съдържанието на тези дебати, тъй като те наистина бяха много пространни и задълбочени.

    Идеята на членовете на комисията, които приеха и предлагат този § 1а, е да се даде възможност при последния възродителен процес, по който именно е предвидена със Закона за имената на българските граждани и неговия § 2 възможност да се променят имената, да се отнася и за определен кръг наследници на починалите лица, чиито имена са били сменени. Комисията обаче изрично фиксира тези текстове, защото става дума именно за последния възродителен процес, за който се отнася и § 2 от действащия закон. Така че не можем да не фиксираме една начална дата, тъй като посоченият § 2 от Закона за имената на българските граждани визира правомощия именно за този възродителен процес. Ако ние не посочим тази начална дата, се създава невъзможност за прилагане на разпоредбата, защото не можем изобщо да посочим кой Закон за имената на българските граждани и кой текст от него се визира.
    Освен това крайната дата, която е посочена – 26 ноември 1993 г., с тази дата се погасява едногодишният преклузивен срок, в който тези лица са имали възможност да поискат възстановяване на предишните си имена.
    Идеята сега е, ако те са починали до изтичането на срока и не са могли да упражнят своето собствено право, което е лично и непрехвърлимо право, ние като народни представители да зачетем това, че те не са могли да упражнят своята воля. И затова сега децата им биха имали възможност да го направят. Но нищо повече от това не можем юридически да обосновем в закона.
    Освен това аз се изненадвам, че господин Казак не направи едно друго предложение, нещо, което се основава на неговата първоначална идея. Тя беше за наследниците. Комисията се ограничи до децата, за да може все пак да не се разширява прекалено кръгът на лицата, които ще упражняват едно чуждо право на починали лица. Но мисля, че в рамките на добрата идея, която сме заложили, би трябвало да направим нещо средно. И мисля, че това е възможно, господин председател, защото няма да излезем извън началното предложение – да не става дума само за децата, при които се разбира само първият ред низходящи, а изобщо за низходящите. Възможно е и според мен това е по-изчистено, междувременно да е починало детето на починалото лице, но да е жив неговият внук, който би могъл да упражни неговото право.
    Така че, завършвайки своето изказване, аз правя едно следващо предложение. Единствено в ал. 1 думата “децата” да бъде заменена с “низходящите”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма ли да е по-хубаво “низходящите по права линия на починалия? То няма друга линия, но …
    АНЕЛИЯ МИНГОВА: Няма други, господин председател, за мен е по-изчистено да кажем само “низходящите на починалите”. Но за другите неща, моля ви, колеги, няма как да приложим реално разпоредбата, ако не се ограничим в този срок.
    Така че това първо предложение на господин Казак аз лично не го споделям, но предавам дебата в комисията. Всеки може да гласува, както прецени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, часът е 19,03 ч. Мисля, че с общо съгласие бихме могли да спрем часовника. Знам, че този параграф е изключително важен, болезнен и деликатен, наричайки го по най-мекия начин. Имаме още Заключителни разпоредби. Моля да намерим най-доброто разрешение на този текст. Мисля, че има разбиране по този въпрос.
    Всяко едно предложение ще подложа на гласуване.
    Господин Казак, имате думата да изразите отношението си под формата на реплика.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Мингова, аз напълно подкрепям това, което Вие споменахте, че освен децата, които може към настоящия момент да са починали, трябва това право да се даде поне на техните внуци, за да може да се възползват онези, за които той е предназначен. Иначе определена група български граждани няма да имат тази възможност. От тази гледна точка нямаме разминавания.
    Аз неслучайно наблегнах и е много хубаво, че в предложението се цитира именно § 2 от отменения Закон за имената на българските граждани. Този параграф и този закон, точно там се намира и това ограничение на крайната дата. Крайната дата, която се съдържа в този закон, е 26 ноември 1993 г.. Затова си позволих да кажа, че може би е излишно да се упоменава начална и крайна дата, защото по § 2 е ясно, че тази крайна дата е била 26 ноември 1993 г.
    Ако Вие държите, няма проблем да остане крайната дата. Но мисля, че това е излишно, тъй като този закон, на който се позовава изрично § 1а, я фиксира.
    Що се отнася до 1 януари 1984 г., мисля, че идеята на вносителя, тъй като това не е мое предложение, а на вносителя – Министерския съвет, не прави никакво подобно разграничение между последния възродителен процес и т.н. Напротив, идеята е всички онези български граждани, чиито имена насилствено са били сменени през минали периоди, които поради тази причина, поради липсата на демократични устои в нашата държава не са имали възможност да се противопоставят на това насилствено променяне и които са починали през този период и са останали с такива насилствено променени имена, да се даде възможност на техните деца да направят това в определения срок, който ние фиксираме. Затова считам, че § 2 не прави подобно разграничение. В § 2 се казва “насилствено променени имена”. Затова според мен е излишно да се упоменава тази начална дата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Казак.
    Има ли други желаещи народни представители за изказване?
    Има думата народният представител Татяна Дончева.
    ГИНЬО ГАНЕВ (КБ, от място): Господин председателю, с този текст трябва да се преспи и утре да се гласува.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Рано е още за спане! (Оживление.)
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Нямам нищо против да се преспи с текста и утре да се гласува, но само няколко ремарки по текста.
    Правото на избор на име за едно дете се реализира от родителите му. Когато човек желае да смени името си, това е негово лично право. Но такова право на смяна на името не е познато за никой наследник.
    Аз разбирам да се упражнява право по отношение на починали лица, но как разбирате как човекът би желал да си смени името? Нали след 1993 г., дори след 1990 г., когато държавата даде друга оценка на възродителния процес, се позволи на българските турци да определят име. Някои от тях определиха нещо, което им е било име. Но имаше и такива, които се кръстиха по съвсем друг начин, но това е техният личен избор.
    Как така някой ще избере име на починалия човек?
    Аз разбирам другата задна мисъл, че вие искате през определени архиви на базата на избраните вече от наследниците имена да се узаконяват по този начин имена на техните наследодатели, на техните възходящи. Какво ще кажете обаче за преди 1984 г.? Първо, за мен правото на избор на име на починал човек от страна на наследници е абсурд. Това няма връзка с никаква справедливост.
    ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС, от място): Те и тогава са били насилствено променяни.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Чакайте сега, как отграничаваме насилствено променени от доброволно променени? Приемаме, че всички са насилствено променени. Добре, приемам го. Но как казвате как да се казва починалият човек? Той може да каже, че иска да се казва Хасан, но може да иска и Хюсеин, може да иска и Мехмед?
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Възстановява се.

    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Примерно, Исмаил Абилов. Имаше един такъв много известен спортист Исмаил Абилов. Ако ще му възстановявате името като Исмаил Абилов, с каквото той е бил известен, за което има издадени кръщелни и т.н. … но вие искате друга работа. Вие искате, като се казва Четин “хикс” Казак… (Реплики от ДПС.)
    Той и законът е за възстановяване, ама това, което протече по Закона за възстановяване, нямаше нищо общо с това Юнал Лютфи да се казва както се е казвал преди 1984 г. Нали така?
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Това е друго.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Не, не. Това не е друго. Това е все същото.
    Въпросът е да се уважи несъмнено правото на българските турци на самоопределяне на име. Ако се иска демонстрация на това право – да. Въпросът е какво става в регистрите, дали това е разумно и дали въобще се вписва в някаква държавна концепция. Защото как сега ще възстановите, примерно, едно име, което е Исмаил Юсуфов Мустафов, той е починал, децата му се казват по някакъв начин, както Вие се казвате Четин, Казак, Чауш, Карадайъ и еди-как си, т.е. не на “ов”, “ев” и не точно на същите фамилии, защото въпросът е да се издадат документи на наследодателя по такова турско име, каквото би приличало да бъде родител на тези, които ще му го върнат.
    Как освен това искаме да разпрострем безсрочно този процес? Ами, Арсо Манов сега си смени името. Онзи ден. Даже не и 1993 г., даже не и 1998 г. Е, добре, той насилствено ли е преименуван? Петдесет години насилствено ли се е казвал Арсо?
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Десет години насилствено ли някой го държа Арсо? Не, очевидно не! (Реплики от ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По-спокойно.
    ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Аз смятам, че текстът, който е предложила комисията, търси компромис на парламентарното мнозинство и едни несъмнени искания, които ДПС представя. Дали те са правилни? Юридически те са абсурдни. Но тъй като няма да ставаме пречка за разваляне на достлука между НДСВ и ДПС, мисля, че това, което е предложено като вариант на комисията, е горе-долу максимумът. Но да се твърди, че и преди 1984 г., и преди 1944 г., че и преди 1900 и преди 1878 г., мисля, че е малко много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Виждам че има реплики и изказвания. В такъв случай, уважаеми дами и господа, и да спрем времето няма да можем да изчерпим дискусията.
    ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Запазете ми правото на реплика за утрешното заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Разбира се, господин Казак. Имате право на реплика на изказването на госпожа Татяна Дончева.
    Мисля, че днес, макар и напрегнато, приехме пет законопроекта.
    Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 19,14 ч.)



    Заместник-председатели:
    Любен Корнезов

    Юнал Лютфи

    Секретари:

    Светослав Спасов

    Георги Анастасов



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания