Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 4 октомври 2002 г.
Открито в 9,15 ч.

04/10/2002
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Благовест Сендов и Юнал Лютфи
    Секретари: Гергана Грънчарова и Георги Анастасов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка първа от днешния дневен ред предлагам да се гледа проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
    За противно предложение думата има господин Корнезов.
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Моля Ви, госпожо председател, знаете моето уважение лично към Вас като юрист и като човек, не унижавайте парламента. Точно преди секунди ни дадоха това становище. То е с час 9,03 ч. Вие искате да го вкарате като т. 1 и да го гласуваме. Всички сме изненадани. Хайде, щом така сте решили, поне дайте ни половин час ïî÷èâêà да се събере парламентарната група, да вземе позиция. Това е генерален директор на Българската телеграфна агенция – предлага се единият да се освободи и да се избере друг. Това въобще не е в дневния ред на тази седмица. Защо го правим това? Много Ви моля! Това ще бъде поредното унижение на парламента. Вие може да го наложите, имате мнозинство, но не е във ваша полза.
    Затова, или след почивката, ако чак толкова е спешно днес да бъде решен въпросът, за да може всяка една парламентарна група да вземе отношение по това, което ни се даде преди секунди, и то само като становище.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Корнезов.
    Технически бяха проблемите да не започнем заседанието десет минути по-рано, както и това, че квесторите, въпреки че им беше казано, не бяха раздали доклада до този момент, а седяха и чакаха там. Това е наш вътрешен проблем. (Реплики от ОДС.) Моля, не крещете вдясно! (Шум и реплики в залата.)
    Докладът е от четири изречения, така че всеки средноинтелигентен човек би могъл да се запознае за четири минути със съдържанието му.
    Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение на основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като т. 1 от дневния ред да бъде включен проектът за решение.
    Моля, гласувайте.
    Господин Благой Димитров, чувам Ви, че казвате “24 часа е необходимо да бъдат минали при гледане на законопроектите и постъпване на докладите на второ четене”. За проект за решение съгласно чл. 75 и следващите се казва, че становището трябва да е постъпило и решението гледано до 7 дни. Минимален срок не се предвижда.
    Гласували 166 народни представители: за 110, против 52, въздържали се 4.
    Предложението се приема.
    Госпожо Милотинова, моля да представите доклада на комисията.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател!

    “СТАНОВИЩЕ
    относно проект за решение за освобождаване и избиране
    на генерален директор на Българската телеграфна агенция,
    внесен от народния представител Радослав Николов Коев и
    група народни представители на 9 април 2002 г., разпределен
    на Комисията по медиите с разпореждане на председателя на
    Народното събрание от 9 април 2002 г.

    На свое извънредно заседание, проведено на 3.10.2002 г., Комисията по медиите разгледа проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция № 254-02-48, внесен от народния представител Радослав Николов Коев и група народни представители и проект за решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция № 254-02-50, внесен от народния представител Станимир Янков Илчев.
    На заседанието присъстваха членове на Комисията по медиите и вносителите на проекторешенията.
    Кандидатурата на господин Стоян Чешмеджиев за генерален директор на БТА беше представена от вносители на проекторешението, а именно госпожа Емел Етем и господин Борислав Ралчев.
    Народният представител Станимир Илчев оттегли внесения от него проект за решение.
    След проведена дискусия и гласуване беше прието следното решение: с 9 гласа “за”, 1 “против” и 1 “въздържал се” комисията подкрепи проект за решение № 254-02-48, внесен от народния представител Радослав Николов Коев и група народни представители за освобождаване на Панайот Владимиров Денев като генерален директор на Българската телеграфна агенция и избиране на Стоян Тодоров Чешмеджиев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Имате думата за изказвания.
    Господин Димитров, заповядайте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Първо, искам да запозная народното представителство как процедурно се стигна до разглеждането, както и днес сутринта извънредно, на такъв важен въпрос – освобождаване на стария генерален директор и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
    Съвсем внезапно вчера около обед получихме съобщение за извънредно заседание на Комисията по медиите, въпреки че предния ден не беше проведено редовно заседание. Вчера аз не получих отговор от председателката на комисията госпожа Милотинова защо така спешно се свиква извънредно заседание и защо не беше проведено редовното заседание на Комисията по медиите. Разбира се, стана ясно, че точка единствена на това извънредно заседание е освобождаване на генералния директор на Българската телеграфна агенция и предложение до пленарна зала за избор на нов генерален директор.
    Все пак трябва да стане ясно, че имаше опити в последните пет или шест месеца да бъде дискредитиран господин Панайот Денев. В комисията беше избрана една работна група или подкомисия за разследване на дейността на господин Денев във връзка с отдаване на печатната база на Българската телеграфна агенция. Само преди седмица има решение на прокуратурата, че данни за икономическо престъпление или въобще за нарушения няма. Това беше огласено и в средствата за масова информация.
    Нещо повече, преди около месец Българска телеграфна агенция получи сертификат за качество, или по-точно нейният технически отдел, за обработката на информация. Това е една добра атестация за ръководството на Българската телеграфна агенция, разбира се, в частност на генералния директор господин Панайот Денев.
    Независимо от всичко това, вече споменах, на извънредно заседание на комисията вчера беше поставен изключително внезапно въпросът за освобождаването на господин Денев. Искам да подчертая, че господин Денев даже не беше поканен за заседанието на комисията да бъде изслушан, да бъде огледан последният отчет на работата на Българската телеграфна агенция. Впрочем, искам да кажа, че беше нарушен и статутът на Българската телеграфна агенция – годишният отчет на господин Денев не беше представен в пленарна зала, така както изисква статутът, приет от Тридесет и шестото Народно събрание, а беше гледан в комисията.

    Въобще дотук някак си на тихо, на тъмно и само по политически съображения се правят опити да се реши един такъв изключително важен въпрос за държавата, какъвто е въпросът за това, по какъв начин трябва да бъде освободен и да бъде избран генералният директор на Българската телеграфна агенция. Шести месец с моите колеги сме подготвили и сме внесли в Комисията по медиите на Народното събрание Закон за Българската телеграфна агенция. Не е ясно защо госпожа Милотинова задържа, всъщност няма никакво обяснение, гледането на този въпрос и по никакъв начин нямаме обяснение защо Законът за Българската телеграфна агенция не е поставен на комисия и после в пленарната зала. Вчера госпожа Емел Етем обясни, че мнозинството имало някакви други приоритети и не били длъжни да разгледат законопроекта, който е внесен от група народни представители от Обединените демократични сили. Не е подложен на обсъждане Закона за Българската телеграфна агенция и изведнъж по политически съображения някъде е взето политическо решение на базата на временния статут на Българската телеграфна агенция. Следва смяна на генералния директор на Българската телеграфна агенция. Аз се безпокоя, че на базата на тези действия на управляващото мнозинство отново ще има мониторинг от Европа. Недопустимо е една такава медия като Българската телеграфна агенция да бъде подложена на политически натиск. Впрочем, това е записано и в самия статут на Българската телеграфна агенция. По подобен начин чрез изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията беше подменен и съставът на Съвета за електронни медии. Само с промяна на името, само с някакъв благовиден предлог за професионализъм, Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии бяха просто подменени. Искам да подчертая, че по подобен начин после стана ясно и с решение на Върховния административен съд беше сменена и госпожа Лили Попова, генерален директор на Българската национална телевизия.
    По подобен начин в момента върви един процес, излиза епизодично в средствата за масова информация, че някъде се работи по проекти на няколко варианта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията в пакет с изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
    Още отсега трябва да стане ясно, че се подготвя смяната на генералния директор на Българската национална телевизия и Българското национално радио. И това ще стане факт вероятно след определено време. Аз не знам досега от 12 години след 1990 г. такива действия на което и да е мнозинство – безапелационно върви политическата гилотина на ръководителите на националните медии. Няколко пъти в комисията повдигаме този въпрос, няколко пъти се опитваме да искаме някаква информация от ръководството на комисията и госпожа Милотинова какви са мотивите. Вчера например ми беше съобщено, когато попитах какви са мотивите при тази дейност на Българската телеграфна агенция за освобождаването на господин Панайот Денев. Госпожа Емел Етем, заместник-председател на Движението за права и свободи, каза, че просто няма политическо доверие в господин Панайот Денев. (Единични ръкопляскания от блока на ПСОДС.) Тя така каза – мнозинството няма политическо доверие и ще бъде сложен човек, на когото мнозинството ще има политическо доверие.
    Вероятно някъде, аз знам за една политическа среща между Доган и премиера, има политическо решение господин Панайот Денев да бъде сменен, някъде в началото на септември. Не може такива въпроси, даже ако искате и във връзка със статута на Българската телеграфна агенция да бъдат вземани на каквото и да е политическо ниво, на каквото и да е! И Вие сте присъствали на тази среща, госпожо Етем, доколкото аз знам.
    Но в края на краищата Българската телеграфна агенция нито е на Движението за права и свободи, нито на Национално движение Симеон Втори. Тя е Българска телеграфна агенция! Тя е телеграфна агенция на българската държава! Вие бяхте длъжни, дори и да имате някакви политически съображения и мотиви, да дадете ход на Закона за Българската телеграфна агенция, да се даде мандатност на генералния директор на Българската телеграфна агенция. И тогава, ако имате някакви политически съображения, но на базата на закон, а не на базата на временен статут да пускате политическа гилотина.
    Още един път искам да кажа, че се безпокоя, преди време беше мониторингът Гелерод - Аткинсън, вероятно в друг състав ще бъде наложен. Даже си мисля, че това даже ще бъде добре и за медийното пространство в страната. Действа се безапелационно, безапелационно върви политическата декапитация на ръководители на национални медии.
    Аз съм изненадан, уважаема госпожо председател, от това, което сторихте преди малко – извънредно да включвате точка в дневния ред в петък. Вчера извънредно беше свикано заседанието на комисията в 17,00 ч. По подобен начин преди месец и половина госпожа Милотинова в петък, отново в 17,00 ч., свика извънредно заседание по подобен проблем. Вчера й предложих – да започне да ги свиква заседанията в събота, да речем изнесено на Пампорово! След това защо нямало членове на комисията или има отсъствие! Естествено, това се прави преднамерено, идеята е да няма присъствие от страна на опозицията, обикновено в края на седмицата, за да може, разбира се, предварително подработено да има гласове на мнозинството по такива важни въпроси. Изненадан съм, разбира се, но това е в края на краищата на съвестта на господин Илчев, че той на едната кандидатура вчера направи отвод.
    И още нещо: ние нямаме възможност, технологично време, при тези внезапни действия на Председателството на Народното събрание, на ръководството на Комисията по медиите да номинираме други кандидати. Ето, внася се днес предложение за разглеждане на този важен въпрос, аз питам: каква ще бъде процедурата по номиниране, има ли технологично време отделните парламентарни групи да номинират свои кандидати? Разбира се, че няма. Защото, искам да ви припомня какви гафове станаха при избора на състава на Съвета за електронни медии. Тогава, уважаеми дами и господа, кандидатите не бяха проверени дори за съответствие – има ли човекът, примерно, диплома за висше образование?
    Сега питам – има ли такава проверка на документите на кандидати или няма? Има ли справка? Вчера видях, има автобиографични данни, обаче в тях може да бъде записано всичко. Има ли технологично време да бъде осъществена такава процедура? Разбира се, че няма! Спомняте си, когато избирахме Съвета за електронни медии, се оказа, че Народното събрание беше опозорено от госпожа Милотинова, тъй като тя представи кандидат, който не отговаря на съответствията на изискванията на закона. Да изпадаме в смешна ситуация – Народното събрание избира някой, след което се оказва, че той не отговаря на изискванията на закона, човекът да се оттегля и прочие, и прочие неща! Защо трябва да стане това нещо? Къде е гаранцията, че утре няма да се окаже, че около сега избрания кандидат има някакви проблеми? Питам: къде е гаранцията? Има ли направени някакви проверки по съответствието на документацията, по някакви изисквания? Какви са изискванията? Има ли възможност отделните парламентарни групи да номинират свои кандидати? Няма възможност, разбира се. Четвъртък вечерта – извънредно заседание, петък – извънредно включване на точка в дневния ред?!
    Всичките тези неща, уважаеми дами и господа, будят сериозна тревога и аз си мисля, че по този начин, както действа мнозинството, и вчера споменах в комисията, намаляват дните на този парламент. Защото обществеността следи какво става тук, аз оставям настрана ниския рейтинг на Народното събрание, но с тези действия на госпожа Милотинова, на мнозинството, уверявам ви, може би ще падне под 1 процент рейтингът на институцията Народно събрание.
    Уважаема госпожо председател, беше направено процедурно предложение, Вие го отклонихте, но аз Ви моля, дайте някакво технологично време, дори в рамките на днешния ден, тази точка да се гледа, примерно, след час, след два, както определите. Или след парламентарния контрол. Ако искате – извънредно заседание след 14,00 ч., но нека политическото ръководство на партиите, представени в парламента, на коалициите, нека ръководствата на парламентарните групи да имат възможност за реакция. Може би ще се окаже, че има и други кандидати. Правилникът дава възможност тук да бъдат номинирани и други кандидати.
    Аз ще Ви помоля, уважаема госпожо председател, съобразете се с тези елементарни изисквания на парламентарната етика, за да може наистина да не остане Народното събрание само с един кандидат и после да има някакви проблеми след избора на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания?
    Госпожо Етем, заповядайте.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мислех да направя едно кратко изказване като вносител на проекта, но ще използвам времето, което имам, да отговоря и на въпросите, които постави тук господин Благой Димитров.
    Уважаеми колеги, знаете, че Българска телеграфна агенция в момента работи по статут, приет от Народното събрание. И този статут важи и функционира доста дълго време. Въпросът защо не се предвижда в пленарна зала законопроектът за БТА има своя отговор. И той е, че от 2001 г. на парламентарни избори народът гласува доверие на НДСВ като най-многобройна група депутати да управлява и да определя приоритетите на Република България. (Реплики от ОДС.)
    След сформиране на коалиция НДСВ – ДПС ние определихме, скъпи колеги, нашите приоритети. И в тези приоритети, поне за тази година, господин Димитров, не попада Законът за Българска телеграфна агенция.
    И аз ви питам, ако толкова бяхте загрижени за статута на Българска телеграфна агенция, защо по време на вашия мандат, който беше четири години, вие не внесохте този закон и не го приехте? Това е относно закона.
    Така че ние в момента действаме по статута на телеграфната агенция. И на базата на този статут Народното събрание е органът, който носи отговорност за дейността на агенцията, който контролира, одобрява различни предложения, свързани с дейността на телеграфната агенция, която от своя страна обслужва всички български държавни институции. Така че, уважаеми колеги от Обединени демократични сили, ние – представителите на управляващото мнозинство, дадохме достатъчно време на ръководството на Българска телеграфна агенция, в това число и на директора, да докажат своята коректност и лоялност към политиката на управляващото мнозинство и приоритетите на Република България.
    Ние смятаме, че не можем да се доверим повече на този ръководител и трябва, ако сме отговорни като управляващи, да го сменим и да поставим човек, който би изпълнявал приоритетите на България. (Шум и реплики в ОДС.)
    Така че аз не виждам какво толкова странно и чудно има, колеги, в предложението, което беше отправено днес от трибуната на Народното събрание.
    Разбирам вашите тревоги, разбирам и притесненията ви, защото това беше един инструмент, който вие ползвахте година и половина, за да злепоставяте България, скъпи колеги. Не НДСВ и ДПС, България злепоставяхте чрез тези органи и инструменти, които ползвахте.
    Така че, бъдете така добри да не ни казвате кое е важно и кое маловажно, тъй като не сте вие тия, които диктуват правилата на страната. Освен вас има и други – не само в тази зала, но и в цяла България.
    Що се касае до тънките трикове и номера, които господин Димитров се опитва тук да прилага, аз не смятам че нещо ново виждаме. За съжаление за 12 години не можем да предложим някаква нова пиеска на избирателя или на драгия зрител и слушател, тъй като се повтарят едни и същи изтъркани номера. И в какво се състои именно този изтъркан номер, господин Димитров?
    Вие отправихте обвинение от тази трибуна, че сте били лишен от възможността да направите вашето предложение и номинация за генерален директор на Българска телеграфна агенция. Ако трябва и аз като Вас да бъда досадна и да обясня на народните представители целия процес, и това ще го направя не за нещо друго, а за да е ясно на всички, че няма никаква манипулация и няма никакви политически актове, а има един нормален режим на работа на новото мнозинство, което, пак подчертавам, миналата година, поемайки управлението на страната, каза, че ще има приемственост. Господин Димитров, моля Ви да ме слушате, за да не се налага да повтарям заради Вас, че ще има приемственост! И именно с този акт ние ви доказваме, че в България има приемственост. (Неразбираеми реплики от ОДС.) Точно така! Точно така! И ще ви кажа как.
    Чета становище на Тридесет и осмото Народно събрание, скъпи господа и дами от ОДС. Това също би послужило за информация на Коалиция за България. В това становище, което е написано по време на вашето мнозинство, пише: “Становище относно разпореждане проект за решение за промяна на ръководството, едно, две, три”… и т.н.
    “На извънредно заседание, което се проведе на 9.07., Комисията по култура и медии разгледа проект промяна на ръководство…”
    Да продължавам ли? Значи що се касае до това, че е на извънредно заседание, няма никакво нарушение, господин Димитров. Дори вашето прекрасно мнозинство и управление тогава на извънредно заседание е взело това решение.
    Що се касае до това дали сте имали време да номинирате или не, също е много некоректно от Ваша страна да подвеждате народните представители, че сте били лишени от това Ваше право. Защото, ако погледнете документите, които ви раздават винаги преди комисия, и погледнете дата, ще установите, че на 9 април 2002 г. е направено първото предложение за промяна на ръководството на Българска телеграфна агенция. И второто предложение също е направено през м. април, в рамките на една седмица. И ако можете да смятате, доколкото знам Вие сте инженер и би трябвало с математиката да сте добре, шест месеца, господин Димитров, минаха от април до вчерашното заседание. И в тези шест месеца всеки един народен представител, в това число и членовете на комисията, имаха възможност да направят своите предложения.
    Няма нищо, което да е изненадващо и шокиращо в поведението на комисията и в становищата, които предлага.
    Така че това е една практика на българския парламент. Доколко тя е най-удачната и най-брилянтната е друг въпрос, но, както виждате, тук ние просто сме следвали вашия светъл пример.

    Що се касае до мотивите, господин Димитров. Колеги, ще ми позволите още няколко минути, за да ви прочета едни мотиви. “Самият статут на БТА не предвижда мандатност при избора на генерален директор. Промените в ръководството на агенцията обаче следват от положението, което БТА заема, както и от изискването за съществуването на доверие от страна на Народното събрание към Българска телеграфна агенция и към нейното ръководство.” Това е проект за решение за промяна на ръководството на Българска телеграфна агенция, внесен на 8 юли, обърнете внимание, 1997 г. Под вносители на първо място седи господин Благой Димитров. 1997 г. Обединените демократични сили и управляващото мнозинство приемат тези мотиви, в които пише ясно и точно, повтарям: “Изисква се съществуването на доверие от страна на Народното събрание към БТА и към нейното ръководство”. Аз не виждам, господин Димитров, с какво се промени мнението Ви, отношението Ви към Българска телеграфна агенция или, може би, към народните представители, що се касае до доверието, което се изисква между институциите, и най-вече за отговорността, която носи Народното събрание относно тези органи, които трябва да излъчи и контролира.
    Така че нека да не си прехвърляме топката. Да не си говорим за някакви тайни сбирки и заседания. Явно Вие сте много навътре с тези агентурни истории, разузнавания, знам ли по каква причина? Може би Вие по-добре ще обясните. Но искам да Ви кажа, че новото време не ползва тези инструменти. Може би Вие ги ползвате, защото направихте достатъчно голяма чистка. Внедрихте, така да се каже, ваши хора, които да ви служат един ден.
    Но, господин Димитров, аз искам да се обърна не само към Вас, но и към колегите от Обединените демократични сили и от Коалиция за България. Много ви моля, скъпи колеги, всеки един от нас, идвайки тук, освен че представлява определена политическа сила, някакви политически идеологии, най-вече представлява освен себе си, за което трябва да носи отговорност, разбира се, колежке, най-вече представлява интереса на осем милиона български граждани. (Неразбираема реплика от ПСОДС.) Точно така.
    И във връзка с това, държа изрично да ви го подчертая, много моля да не променяте като фурнаджийски лопати мнението си само в рамките на една или две години, защото не сте вие факторът в момента, който определя или дирижира ситуацията. Това не е толкова важно. По-важно е какво избирателят очаква от нас. Избирателят очаква от нас ние да поемем своята отговорност за тези институции и органи и най-вече – за нашите решения. И ние наистина нямаме доверие на господин Денев. Нямаме доверие на господин Денев, подчертавам го. И може би при предстоящите пред България актове, знаете, че най-близкият е свързан с Прага, още по-малко можем да се доверим на човек, който досега не е показал лоялност към България, не е показал лоялност към приоритетите, които ние имаме. (Неразбираеми реплики от място на господин Муравей Радев и други народни представители от ПСОДС.)
    За разлика от Вас, господин Радев, Движението за права и свободи никога не си е отглеждало слугинажчета, така, както вие го правите. Така че този упрек можете спокойно да се обърнете и да го отправите към колегите си, които седят зад Вас.
    Що се касае до факта, че днес ние ще изберем господин Чешмеджиев…
    РЕПЛИКА ОТ ПСОДС: Ще го изберете!
    ЕМЕЛ ЕТЕМ: Да, ще изберем господин Чешмеджиев за директор на Българска телеграфна агенция, ще покаже, че ние като управляващо мнозинство поемаме своята отговорност за дейността на Българската телеграфна агенция. И въобще не се притесняваме от факта, че вие ще развеете някакви мракобесни идеи от типа на политически чистки. Защото всеки един нормално мислещ гражданин в тази държава дори би ни упрекнал, така както вчера господин Сапарев ни приветства, че най-после сме направили тази стъпка, която е трябвало миналата година, когато сме поели управлението на страната, да направим. Защото, пак подчертавам, Българска телеграфна агенция изцяло се контролира от Народното събрание.
    Искам да се обърна към всички вас с един апел – да подкрепим становището на Комисията по културата и медиите, защото твърде дълго време се занимавахме не само ние като комисия, но и голяма част от народното представителство, и обществото в това число, с проблема Българска телеграфна агенция. Не е необходимо, скъпи колеги, да си губим времето и ценна енергия за дейности, които изискват малко повече разум и логика и много по-малко време отколкото това, което ни очаква като законопроекти, свързани именно с хармонизиране на нашето законодателство с европейското.
    И затова моля да не си губим взаимно времето, така както доказахме, че тази седмица прекалено много приказвахме от тази трибуна, прекалено много политически речи имаше и твърде малко ефективна работа.
    Що се касае до качествата на кандидата, който ние предлагаме, аз считам, че колегите от варненската група, които също са съвносители на този проект, ще имат възможност да кажат много повече неща от мен. Но искам да ви уверя в едно, господин Димитров, Вие също познавате кандидата. И аз искрено се надявам, че по никакъв начин не оспорвате притежаваните от него качества и не само качества, но и съответните дипломи. Защото, както вчера сам казахте, сте състуденти.
    Завършвайки с това, отново апелирам към вас за разум и отговорност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Етем.
    За реплика има думата господин Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаема госпожо Етем, 14 минути говорихте какви ли не работи. Вие споменахте, че аз съм бил скучен преди това на Народното събрание. Само не можахме да разберем какви са мотивите ви за освобождаването на господин Денев, освен…
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Доверието. Ние му нямаме доверие.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Ако той не е лоялен. Че той не е лоялен на управляващото мнозинство. Вероятно на Национално движение Симеон Втори и на Движението за права и свободи? Виждам, че и Българската социалистическа партия се присъединява. И е ясно, че на цялото мнозинство господин Денев не е лоялен, не е политически лоялен.
    Що се отнася до някакви агентурни упражнения, за които разбрах тук. Аз, доколкото знам, официалната информация, официалната справка показа, че единствената парламентарна група с ченгета е Парламентарната група на Движението за права и свободи! (Ръкопляскания от ПСОДС.) Не знам какво имате предвид? Вероятно имате опит в конспиративната дейност, но тук нямам коментар. (Неразбираем реплика от място на народната представителка Емел Етем.)
    И още веднъж, аз ви призовавам, наистина, концентрирайте се, какви са сериозните мотиви за освобождаването на господин Денев. Не искам… В момента вие бягате от разговор, от дебат по същество. И започвате персонални квалификации. Аз нямам нищо против господин Чешмеджиев. (Неразбираема реплика от място на народната представителка Емел Етем.) Но аз не мога да разбера какви са по същество мотивите ви за освобождаване на генералния директор на Българска телеграфна агенция.
    И още нещо. Този процес вие го тлачите пет – шест месеца. И продължавате да го тлачите. И мога да ви кажа, че поне аз в момента съзирам една от най-големите ви политически грешки, която я правите тук. И това ще ви коства много.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС, от място): Плашите ли?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За втора реплика има думата госпожа Кина Андреева.
    КИНА АНДРЕЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, госпожо Етем, уважаеми колеги от мнозинството! Вие казахте, госпожо Етем, че българската опозиция позори България. Ако някой позори България, това е управляващото мнозинство с решение, подобно на това, което е в нарушение с всички принципи и процедури.
    Но аз Ви благодаря, че Вие от тази трибуна заявихте, че сменяте господин Денев, защото той не е лоялен на вас! Не защото той не е лоялен на България, а защото не е лоялен на вас! И аз се радвам, че тези неща ще останат в стенограмите на Народното събрание. И те очевидно ще отидат там, каквито такива неща наистина се смятат за позор.
    Но искам да ви попитам. Вие говорите от името на осем милиона. Вие говорите с назидателен тон, който много малко хора в това Народно събрание си позволяват. Кой Ви дава това право? Вие имате 4% на последните парламентарни избори. (Ръкопляскания от ПСОДС.) Така че, бъдете все пак на нивото, което изисква българския парламентаризъм.
    Това, за което ние настояваме, е да се избере директор на БТА не лоялен на управляващите, а лоялен на България, кандидат, около който Народното събрание да се обедини, а не такъв, който ще бъде угоден вам и ще ви служи във всички онези цели, които си поставяте и които очевидно не са за благото на България.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За дуплика има думата госпожа Етем.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Андреева. Защо се дразните от тона ми? Този тон Вие го държахте четири години! Какво лошо има в него? Вие го приемахте тогава, а сега не го приемате, първо.
    Второ, що се касае до процентите, аз виждам, че у Вас има някакви комплекси и с основание, защото на последните избори ние имаме 8 процента, а като гледам днес – вашите са 8. Така че внимавайте да не стигнете до 4. (Оживление, ръкопляскания от ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Господин Сапарев, имате думата за изказване.
    ОГНЯН САПАРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпросите са два. Единият е за освобождаването, а другият е за избирането.
    По първия въпрос, има един закон: не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе. Колеги, просто сме свидетели на едно достойно за уважение и радост възмездие. Преди няколко години по още по-нагъл начин СДС уволняваше и назначаваше, обяснявайки, че еди-кой си не заслужава тяхното политическо доверие. Тук има хора, които ще се пенсионират като депутати, в достатъчно народни събрания са били и помнят разни работи. Но аз, като стар човек, помня и понеже точно тогава бях около телевизията, много добре помня как първото, с извинение, демократично правителство на Филип Димитров – първият му държавнически жест беше да ме махне от телевизията, без също да ме повика и да говори с мене. Така че много ви моля, не плачете на чужд гроб също. Аз не плача по въпроса, че съм махнат, защото от гнездото на змиите отидох на много по-добро място – в българския университет, така че ми изписаха веждите по този начин и съм много признателен на филипдимитровци. Но проблемът е в подхода към нещата. Значи някога, по време на синята диктатура проблемът за политическото доверие беше достатъчно основание някой да бъде магнат или назначен, а сега, много интересно защо, не е.
    И вчера казах: синьото нахалство е безкрайно, а синята памет – много къса. Много моля да си спомняме какво сме правили преди някоя и друга година и когато ни правят същото сега, което се нарича възмездие, на което аз съм привърженик (оживление), просто да имаме доблестта да си поемем достойно положението.
    Аз поздравявам НДСВ с това добро решение. За много решения не ги поздравявам, но за това специално ги поздравявам и мисля, че беше крайно време да го направят. Това е едно добро решение. Отдавна трябваше да стане. Моите поздравления за това, че най-после го осъществиха.
    Колкото обаче до някои процедурни моменти и други проблеми, които стават в тази зала, мисля, че заразителният пример на СДС е много опасен. Мисля, че има известен момент на поемане на щафетата в поведението от СДС. Има момент на едно процедурно парламентарно поведение което не прави чест на царското движение и ми се струва, че трябва малко да се замисли по този въпрос. Много се извинявам за примера си, но никой уважаващ себе си кавалер не вика на жената: “Лягай, ма”, а първо казва: “Ах, колко си хубава” – дори, ако това е въпрос на чиста куртоазия. (Смях в залата.) Нека да спазваме това и малко по-кавалерски да се държите, защото и ние можем да реагираме по съответния начин. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Сапарев.
    За изказване – господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, първото, което бих искал да кажа, е, че в парламента е нормално да се водят политически дебати и да се произнасят политически речи. Ако някой смята, че произнасянето на речи е загубено време, значи мястото му не е в този парламент. Ние не сме цех за комунистически труд, за да работим по този начин и ако някой говори така, значи има такова мислене.
    Какво показва това решение, което предлагате и смяната на Панайот Денев? Първото е, че когато правите такава смяна, в мотивите и изобщо в цялостната оценка на Българската телеграфна агенция, трябва да знаете, че вие с думите, които изрекохте, нанасяте ужасно тежко оскърбление върху целия колектив на БТА. Ако си бяхте направили труда да прочетете отчета, който представи господин Панайот Денев пред Комисията по медиите, а не пред Комисията по култура и медии, както казва Емел Етем, която е заместник-председател, а още не знае как се казва комисията, щяхте да разберете, че през всичките тези години, през които господин Панайот Денев е бил директор на Българската телеграфна агенция, тя се е развивала положително като информационен институт по всички показатели. Това не е заслуга само на господин Денев. Това е заслуга на целия колектив на Българската телеграфна агенция, защото господин Панайот Денев по техните вътрешни правила и правомощия има един много тесен сектор, който контролира и управлява директно. Затова не могат да се приписват такива грехове и дамгата да се слага върху цялата Телеграфна агенция.
    Разбира се, вие не сте си направили труда да прочетете този отчет, който беше представен в период на създаването на една жалка и измислена подкомисия, ръководена от господин Милчев, която затъна в едно правно блато, измъкна някакви несъществени изводи, които изобщо не могат да послужат като аргументи за смяната на господин Денев и в крайна сметка резултатът беше, че прокуратурата, до която самата БТА беше отправила искане, сне всякакви обвинения, че при отдаването под наем на част от имотите на БТА е извършено престъпление. Тоест, този опит да използвате една нормална процедура, която е донесла полза и на агенцията, се провали и вие спряхте по-нататък да говорите за смяна на директора на БТА, още повече след като беше представен и отчет.
    В момента отново подновявате тази тема и според мен извършвате, както правилно каза господин Благой Димитров, една политическа грешка. Тъй като това е част от многото грешки, които правите, вероятно няма да ви направи впечатление, но според мене това, което правите в момента, е нещо повече от грешка. Вие в момента правите една показна политическа екзекуция на човек, който никой не оспорва, че е професионалист в дейността, с която се занимава. Защото Панайот Денев е започнал своята кариера в БТА като репортер и е бил последователно редактор, докато стигне до директор.

    Никой не оспорва неговите професионални качества. Вадите някакви други, измислени, и то аргументи, които нямат в момента никакво основание, защото, уважаеми колеги, няма монопол върху информацията. България има много информационни институти. В България има неправителствени организации, които играят тази роля. Не си мислете, че утре, като сложите вашия послушник, ще го командвате и в информационното пространство ще звучи един-единствен глас и това ще бъде гласът на вашето превъзходство, на вашето успешно управление. Значи, това е илюзия, която просто няма как да стане!
    Аз знам – вашите мотиви са, понеже ви се срива доверието, понеже губите авторитет, понеже процентите ви падат, понеже вече никой не ви вярва, смятате, че като смените шефа на БТА чрез БТА по някакъв начин този процес ще спре. Значи, това е пълна илюзия, че ще се случи. Пълна илюзия!
    Единственото, което ще направите, като поставите един непрофесионалист, който нищо не разбира от такъв тип информация, аз не говоря за опита му в другите медии, защото БТА е специфичен информационен институт. Освен това рязко ще падне качеството на информационния продукт, който предлага БТА и за който получава пари, ще й свалите авторитета. Оттам-нататък тя ще загуби мястото, което има като агенция № 1 – категорично – на Балканския полуостров и може би една от най-добрите в Европа. Ето това ще се случи от вашето необмислено действие.
    Затова, след като сте го решили, вие ще го направите, но много по-елегантно можеше да стане това, ако бяхте приели Закона за БТА, който отлежава в Народното събрание от м. април и който ние предложихме. Вече с влизането на новия закон в сила, можехте да извършите необходимите кадрови промени, защото БТА ще бъде устроена според този закон и т.н. и да не правите политическата грешка, но щом сте решили, вие ще я направите.
    Аз искам, завършвайки, да кажа, че високо оценявам труда на хората от Българската телеграфна агенция. Високо го оценявам. Смятам, че тези хора не заслужават отношението, което демонстрира управляващото мнозинство днес в парламентарната зала. Смятам, че това е обида към тези хора, към техния професионализъм, към това, че през тези трудни години те работиха неуморно и успяха да запазят авторитета на този пръв информационен институт в България, да го наложат в новите условия и да го развият като модерна агенция с всички необходими изисквания, които поставя информационното общество.
    А за това, че правите политическа екзекуция – вие знаете, че всички тези хора, които правят политически екзекуции, рано или късно носят последствията от това. Бъдете сигурни, че последствията ще ви стигнат!
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
    За реплика има думата госпожа Етем.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Господин Ляков, бих казала, че въобще не ме изненадва фактът, че когато другите говорят, Вие не слушате. Преди малко казахте, че погрешно съм цитирала, защото не знам името на комисията. Явно сте пропуснали факта, че аз прочетох становище от 1997 г. на комисията, която беше в Тридесет и осмото Народно събрание. Но това не е толкова страшно, че не слушате другите, когато говорят, а само себе си чувате. По-страшно е, че не можете да приемете, че в момента българският избирател е гласувал доверие на други, а не на вас. Не е необходимо винаги да ни напомняте, че вие сте единствените и непогрешимите, които знаят какво трябва да направят с България. Не е така, господин Ляков! Просто, забравете го това мислене, защото то на Вас няма да Ви донесе нищо друго, освен проценти надолу.
    Що се касае до отговорностите, които ние поемаме, ясно и точно сме ги казали и това, което правим, е много прозрачно, така че не се опитвайте да внушавате, че се правят кой знае какви политически чистки. Пак казвам, това е въпрос на доверие.
    Аз наистина приемам вашите мотиви, които през 1997 г. сте изтъкнали като членове на тази комисия, защото наистина Народното събрание трябва да има доверие към ръководствата на институциите, които назначава и за които има контролни функции, така че приемете, че ние нямаме доверие, господин Ляков. И в това няма нищо лошо и обидно. Просто няма нищо лошо и обидно! Всеки човек и всяка политическа сила си има хора, на които може да се довери според качествата, които притежават, според професионализма, който показват.
    Затова Ви моля да не се опитвате излишно да ни внушавате, че кой знае какви сатанински грешки сме допуснали. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Етем.
    Друга реплика – няма.
    За дуплика имате думата, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря.
    Аз никога не съм казвал, че ние сме непогрешими. И съм от депутатите, които в тази зала, са критикували и правителството по различни поводи, а в СДС смятам, че съм един от малкото хора, които го е критикувал доста пъти, така че чувството за непогрешимост изобщо не витае в мен.
    Аз се мъча да бъда достатъчно обективен и мисля, че доста логично ви изложих това, че правите политическа грешка и че това, което след малко ще бъде закрепено с вашите гласове, е просто една политическа екзекуция. Тя не е скрита, защото вие я правите показно, за да демонстрирате своята сила, но ви казвам какви са опасностите от това, което ще направите и каква илюзия мислите, че може да се случи със смяната на Панайот Денев с друго име. Точно така е!
    Значи, вие не знаете какво представлява БТА, какво му е мястото в информационното общество и какво ще стане с него след тази промяна. След това, като не го знаете… (Шум и реплики в залата.)
    Не го знаете, разбира се, защото, ако трябваше тук да излезете, трябваше да направите анализ на дейността на БТА и въз основа на този анализ да кажете – ето, тя не отговаря на еди-какво си и затова правим смяна, първо, на генералния директор. Направихте ли го този анализ? Не сте, защото не сте чели изобщо отчета, за да видите как се е развивала БТА през тези години. Ако си бяхте направили труда, щяхте да видите как се е развивала – положително се е развивала, госпожо Етем. Положително се е развивала и затова ви казвам, че обиждате целия колектив на БТА, защото БТА не е Панайот Денев. Разберете го това!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За изказване думата има господин Пантелеев.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Многократно се задаваше въпросът за мотивите.
    Мотивите са винаги едни и същи – политическата целесъобразност предрешава едно освобождаване, друг избор или назначение. И, разбира се, единственото желание на всяко мнозинство да осъществява партиен контрол над медиите, в случая над БТА, вярвайки сляпо, че един такъв контрол ще им създаде възможности да изглеждат по-добре в очите на хората, което, разбира се, е една дълбока заблуда.
    Качествена разлика между подходите на СДС и сега, на НДСВ, при смяната на генералния директор на БТА няма. Аз си спомням, че господин Велков също имаше един доста богат отчет за дейността, промените и развитието на БТА по времето на неговото управление, но те се оказаха недостатъчни, за да съхрани поста. Така че не е изключено и господин Денев да има някакви постижения.
    Във всеки случай истината е тази, че мнозинството слабо се интересува от това дали нещо е направено или не е направено. Има известна количествена разлика откъм количеството търпение, което прояви НДСВ спрямо СДС. СДС издържа около един месец със стария директор на БТА, докато НДСВ и партньорите му от ДПС издържаха повече от година, така че има известна разлика.
    Иначе, мотиви могат да се намерят и то от всякакъв род. Спомням си, че на дебата преди пет години, когато беше избиран господин Денев, господин Куртев – заместник-председателят на Народното събрание, обеща, че новият директор ще превърне БТА в българския "Ройтерс". Това очевидно не е станало междувременно и това вече само по себе си е достатъчна причина, която мнозинството би могло да използва, ако пожелае, за да намери нов директор, който да превърне БТА, ако не в "Ройтерс", то поне в "Асошейтед прес" или нещо от сорта.

    Аз имам по-сериозни възражения не върху мотивите, тъй като законът не изисква мотиви за такава смяна, а по процедурата, която също не е законово описана, но добрият тон, добрата политическа практика налагаха друга процедура за освобождаване и смяна на сегашния генерален директор. Общо взето на мен лично ми прави неприятно впечатление, че мнозинството развива някаква склонност към конспирация, към произвеждане на някакви тъпи номера. В последния момент вчера, в 13,00 ч. някой съобщава по телефона, че в 17,00 ч. ще има заседание. То може би ще е за БТА, но точно каква ще е темата – един Господ знае. След това изведнъж се оказа, че сутринта тази точка влиза в дневния ред като първа точка, доколкото разбрах, пак без никакво предупреждение. Някакви засади ли, чувстваме се несигурни ли, има някаква повеля свише, която се е появила там – един Господ знае. Изобщо цялата тази процедура е едно бижу на непохватността. Не знам кому е нужно това. Този въпрос никога не е формулиран в дневния ред на комисията като точка преди това - че трябва да има смяна на генералния директор. Стъпки в тази посока бяха правени, включително и бяха внасяни кандидатури, но такава точка в дневния ред на комисията не е имало. Съвсем нормално беше сега и никой нямаше да загуби от това, ако беше обявена предварително една процедура, за да имат възможност парламентарните групи и отделните народни представители да направят своите номинации. Всички знаем как биха завършили тези начинания – в крайна сметка пак кандидатът на мнозинството, ползващ се този път с убедителната подкрепа и на ДПС, щеше да спечели тази надпревара, която, пак повтарям, би могла да бъде много по-открита, разчетена, прозрачна и т.н. За съжаление това не стана.
    Колкото до кандидатурата, вчера господин Сапарев изрази известни съмнения относно това, че господин Чешмеджиев е инженер. Аз от името на инженерите в комисията (виждам и госпожа Дончева) не се притеснявам от факта, че господин Чешмеджиев е инженер. Повече ме смущава регионалният фактор в лансирането на тази кандидатура, това много активно и нетърпящо възражение местничество, което вчера даже възрази да се гласуват отделно точките в решението – първата – за освобождаването, и втората – за номинирането на кандидатурата, която комисията да подкрепи. Това е един доста спорен подход. Той би могъл да бъде защитаван с всякаква юридическа казуистика. Не знам дали най-разумното, което може да се прави, е народните представители от отделните региони да се обединяват около една или друга кандидатура и малко грубичко да я налагат, вероятно ползвайки се с по-доброто положение, което имат в ръководството на парламентарната си група.
    Считам също така, че бяхме лишени от възможността да изслушаме кандидата или кандидатите, което би било полезно, тъй като единствената причина някой да го подкрепя до този момент (това са хората, които са подписали), е тази, че го познават. Само че тази възможност поне бегло да го познаваме, ни беше отнета.
    С това не искам да кажа, че ние се противопоставяме срещу тази кандидатура, но маниерите, които демонстрира ръководството на НДСВ по цялата процедура на освобождаване и избиране, на мен лично никак не ми допаднаха и нямат нищо общо с онова, което господин Кошлуков беше заявил в началото на мандата – че тук е събран каймакът на каймака на обществото. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за реплика госпожа Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми господин Пантелеев, не се учудвам, че се опитахте да принизите професионалните качества на господин Денев. Професионализмът никога не е бил любимата черта на управляващото мнозинство. Проблемът е един. Господин Денев е демократ по убеждение. За съжаление много малко са такива в тази зала. Господин Денев е интелигентен, самостоятелно мислещ и достоен човек, а това не са качества, които се уважават в тази зала. Господин Денев не се впечатлява от финикийски знаци. Това също не се харесва в тази зала. (Шум в блока на НДСВ.)
    За съжаление днес сме свидетели на едно усилие за пореден път страната да се тласне в зоната на здрача и нас да ни управляват таласъми от миналото, те да диктуват правилата, както беше казано тук. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
    Друга реплика? Няма.
    Давам думата за изказване на госпожа Милотинова.
    МИЛЕНА МИЛОТИНОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Честно казано, аз нямах никакво намерение да правя изказване, но слушайки дебата в залата, не мога да не взема думата.
    Тук бяха дадени няколко квалификации и може би защото аз съм млад депутат и не съм престояла последните 10 години в парламента, искрено се учудвам на това, което беше казано от тази трибуна, и то от колеги, които би трябвало да държат на парламентаризма.
    Тук се казаха много тежки думи за опозоряване на Народното събрание, за проценти, за рейтинги и т.н. (Неразбираема реплика от Благой Димитров от ПСОДС.) Да, за Веско Стойков. Ще стане дума и за това.
    Нека да напомня на уважаемите колеги, които са престояли последните няколко мандата в парламента и би трябвало добре да знаят коя е последната инстанция в нашата държава, а не да се изживяват като такава, че всъщност Конституционният съд на няколко пъти Ви показа на Вас, господин Димитров (обръща се към Благой Димитров), червен картон. И аз мисля, че това е инстанцията, която може да каже кой с какво решение е опозорил Народното събрание.
    Позволете ми да напомня тук на уважаемите колеги, а и на уважаемите колеги журналисти, които слушат нашия дебат, какво стана в предишния парламент с вашия подпис, уважаеми колега Димитров. Вие се подписахте под проекторешение освен за освобождаване на шефа на БТА, и за освобождаване на генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Този акт беше извършен от българския парламент, уважаеми господин Димитров и уважаеми колеги. Този акт не заслужи плюсова оценка на Конституционния съд. Понеже говорим тук как се представят кандидатурите, аз мисля, че незаслужено бяха опозорени издигнатите тогава кандидатури на госпожа Лиляна Попова за Българското национално радио и господин Стефан Димитров за Българската национална телевизия. Това – за сведение на колегите, които имат къса памет.
    По отношение на Веселин Стойков, понеже повдигнахте този въпрос. Аз вече цяла година се чудя, но нека да изразя своята тревога и от тази трибуна и да повторя онова, което каза колегата Иво Атанасов преди няколко месеца. Аз не мога да се начудя как един човек, който беше издигнат от мнозинството и правителството на Обединените демократични сили в рамките на предишния мандат за член и председател на регулаторен орган, тогава не беше сътрудник на Държавна сигурност, и как изведнъж в следващия мандат, когато е издигнат от друго мнозинство, от други хора, от други народни представители, тъй като безспорно човекът е специалист, а не трябва да ги делим на наши и ваши, как изведнъж се оказа сътрудник на Държавна сигурност.
    И Вие, господин Димитров, къде беше Вашата будна съвест, за да заявите това, което знаете, в пленарната зала? Защо трябваше в кулоарите на парламента в същия този ден да занимавате журналистите с това?
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Това не е по същество.
    МИЛЕНА МИЛОТИНОВА: Ако имате будна гражданска съвест, каквато твърдите пред пресата, че имате, би трябвало тогава в пленарната зала да кажете: “Да, аз имам тази информация, знам този факт”. Благодаря Ви, госпожо председател.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има думата за изказване господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми колеги депутати! Прави ми впечатление разностранният подход, който се използва от тази трибуна по един въпрос, който си има ясни и точни измерения.
    Първо, случва ли се нещо ново в подхода на настоящото мнозинство, свързано със смяната на директора на тази институция и предложението за нов такъв? Очевидно е, че нещата трябва да имат своето хронологическо развитие и тогава, когато някой си променя собствения възглед по този въпрос, струва ми се, че той е длъжен да даде обяснение по същия.
    И все пак, от 1997 до 2001 г. са изминали цели четири години, в които е имало предостатъчно парламентарно и прочее време да бъде сътворен един закон, който да отговаря на възгледите, които сега, през месец април 2002 г., са били вече въведени в един законопроект.
    Първият въпрос, който аз искам да поставя, е: защо този въпрос, този прагматичен подход, тази идея не е била лансирана и осъществена в предишния мандат цели четири години, още повече, като имате предвид, че временните правила са били сътворени и приети на 29 юни 1994 г. от Тридесет и шестото Народно събрание? В този смисъл, назидателният тон и препоръки, които бяха отправени към мнозинството, просто не могат да бъдат приети, защото те нямат и не поддържат една елементарна логика – морална, конституционна, законосъобразна и пр.
    Вторият въпрос, който искам да повдигна пред вас, е, че тези временни правила определят и различния подход, който законодателят е имал предвид. Тогава, когато в тях е казано ясно и точно, в чл. 2 от този статут, че Народното събрание осъществява правомощията си пряко, очевидно е, че в тези два израза се влага едно съдържание, което не държи сметка за това, че тази институция и нейният председателстващ трябва да отговарят на принципите на мандатността. В това отношение аргументите, които бяха изложени пред вас, са достатъчно убедителни. Става въпрос за една институция, която трябва да изразява и да обявява политиката на Народното събрание, защото този институт е в пряко подчинение на народното представителство, очевидно и на болшинството, което е избрано по възможно най-демократичния път, въпрос, по който не може и да се спори.
    Бих искал да отговоря на колегата Пантелеев, че е крайно време и някои региони да посмеят да заявят своето присъствие.
    ЛЮБОМИР ПАНТЕЛЕЕВ (КБ, от място): Само Варненският регион лапа много повече, отколкото произвежда. Други няма в България.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Чудесно е да го чуя и ще Ви бъда много благодарен, ако в един частен разговор обосновете тази теза. Наистина Ви го казвам, ще Ви бъда задължен, защото нямам това чувство. Но не това е темата, защото Варненският регион за пръв път обявява някакво присъствие и заявява някаква претенция не да институционализира проблемите си и своето присъствие, а за да представи на вашето внимание една кандидатура.
    Уважаеми господин Пантелеев, тази кандидатура е подкрепена от всички народни представители от Варненския регион, включително и от такива от вашата парламентарна група. Убеден съм, че колегите от дясно, варненски депутати, няма да си позволят да кажат лоша дума по отношение на господин Чешмеджиев, защото те са достатъчно коректни и достатъчно ангажирани с проблемите и на Варна, за да може кандидатурата на господин Чешмеджиев да бъде превърната в проблем за Варна. Ние представяме една кандидатура, като смеем да заявим, че нашето предложение се основава на много обективен и точен анализ. Ние считаме, че господин Чешмеджиев обладава тези професионални качества, обладава една обществена значимост и ангажираност и е доказал в своето професионално развитие, че може да оглавява такива институции. (Íåðàçáèðàåìà ðåïëèêà íà íàðîäíèÿ ïðåäñòàâèòåë Êèíà Àíäðååâà.)
    Ако Вие, уважаема госпожо Андреева, считате, че само господин Денев – не знам дали е роден в София или не е…
    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН АГОВ: Да, роден е в центъра на София, господин Ралчев.
    БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ: Чудесно! Господин Чешмеджиев е роден в центъра на Варна, уважаеми колега, и аз смея да заявя, че един такъв подход е, меко казано, как да Ви кажа, наивен. Не мога да разбера! Аз смятам, че не това е признака, по който следва да бъдат съдени нещата.
    Аз смятам, че господин Кирчев, който не е роден във Варна, е един от достойните представители на Варна във всичките измерения на неговата дейност. И не напразно той няма да си позволи да отправя скверни слова към личността на господин Чешмеджиев.
    И така, господин Чешмеджиев има 20-годишна практика в една област, която е пряко свързана, ангажирана и покрива деятелността на иниституцията, за която говорим. Инженерното му образование, господин Димитров, подобно на Вашето, сигурно ще бъде само от полза, защото е свързано съвсем пряко и с въпросната институция в другия аспект. Това сигурно е позволило на господин Чешмеджиев да изгради най-модерния радиоцентър на България, да го представи и издигне до ниво, което да му позволи да конкурира и да отстъпи само с 0,3% от пространството, което покрива радио “Хоризонт”. Очевидно е, че за да постигнеш такива постижения в един регионален център, за да има чуваемост на много окръзи около него и всички, които могат да го слушат, показва, че човекът, който оглавява тази институция, на първо място, човекът, който е изготвил професионалната програма на това радио, заслужава доверие, защото са налице доказателства в тази област.
    Аз не мога да разбера, ако вие имате подхода, че един човек от провинцията не е достоен да заеме своето основателно място в която и да е институция, моля ви, направете съответните предложения всички ние, които не сме родени в центъра на София, да не бъдем допускани и до тая зала.
    Аз не мога да разбера откъде идва това самочувствие на някои от тези хора, защото съм убеден, че и в дясно има много колеги, които не са родени в центъра на София и си заслужават своето място тук и навсякъде, където са били до този момент.
    Професионалната квалификация на господин Чешмеджиев е точно отговаряща на нуждите на този пост, за който ние го предлагаме. От една страна – инженерното му образование, от друга страна – журналистическото такова, и съответните доказателства в тази връзка, че притежава магистърска степен “Маркетинг и мениджмънт” на Икономическия университет в град Варна, минал е през квалификационни курсове в редица западноевропейски държави, владее няколко езика - всичко това ясно и точно ни дава пълното основание да предложим на вашето внимание неговата кандидатура, да се ангажираме със същата и да ви помолим за вашата прецизност и за вашия вот на доверие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ралчев.
    За реплика - господин Димитров.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Ралчев, във Вашето изказване Вие направихте на няколко пъти акцент върху центъра на Варна, центъра на София. Аз си спомням на последните местни избори, господин Ралчев, Вие издигнахте лозунга “Варна – за варненци!”. Не знам как ще прозвучи в подобна ситуация: Лондон – за лондончани или Париж – за парижани. Впрочем Люпен излезе с призива “Франция – за французите!” и знаете какво стана.
    Когато говорим за професионални качества има просто добри професионалисти и хора, които не са добри професионалисти. Няма значение кой къде е роден. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Агов, заповядайте.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Честно казано, аз мислих, че съм приключил за тази седмица с изказванията си, но изненадващото влизане на тази тема в днешния ден ме принуждава отново да взема думата след един разгорещен дебат, който имахме само преди 2 дни. За жалост напоследък ми се налага да вземам думата по въпроси, които са свързани изобщо с ценностната система на този парламент.
    Ще направя две уговорки. Първата уговорка е, че аз съм започнал професионалния си журналистически живот в БТА и съм работил в БТА 14 години. Така се стекоха обстоятелствата, че започнах работа с един месец разлика от господин Панайот Денев. Така се стекоха обстоятелствата, че неизменно в тези 14 години бяхме рамо до рамо с Панайот Денев. Познавам чудесно този човек, познавам семейството му. Имам честта да бъда близък приятел с този изключителен професионалист. Имам честта да познавам това, че той е истински демократ, човек, чието семейство до дядовците му е било посветило живота си – подчертавам, - живота си на демокрацията. И днес този човек с една санкция, която е недостойна за този парламент, си отива.
    По-важното е – и това е втората ми уговорка, - че аз не одобрявам начина, по който парламентът санкционира водачите или ръководителите на публичните средства за масово осведомяване. Не одобрявах начина, по който аз бях назначен за генерален директор. Не одобрявам начина, по който Съюзът на демократичните сили – както правилно отбеляза Милена – обиди Лили Попова и Стефан Димитров, мои добри приятели и колеги. Не одобрявам начина, по който се правят опити за налагане на контрол върху публичните средства за осведомяване. Заявявам го ясно и категорично и това е моята морална преценка за нещата.
    БТА никога не е имала за ръководител човек отвън. Всички генерални директори, включително и споменатият тук и уважаван от мен господин Вълков, с когото също съм в приятелски отношения въпреки нашите политически различия, бяха кадри на Българската телеграфна агенция. Разбира се, господин Вълков беше кадър и на още едно учреждение. Но искам да отбележа тук и се мъча да бъда спокоен, че назначаването на външен човек в БТА ще доведе до същия прецедент, на който аз съм бил свидетел, когато се срина БТА. За първи път и за единствен път беше въведен нов човек, когато беше назначен за генерален директор господин Боян Трайков. Това разби агенцията и изведе оттам всички професионалисти. Не защото Боян Трайков беше лош журналист, не защото не притежаваше качества, а защото беше външен човек. Това е особен колектив, който аз познавам много добре. Познавам всеки ъгъл. Познавам мазетата му, познавам стаите му, познавам всички онези хора, които работят там.
    Това са достойни хора, които имат особен вид професионализъм. И се чудя на лекотата, с която тук народни представители защитават тезата, че един такъв професионален човек трябва да бъде изведен от БТА, за да се удовлетвори някаква политическа амбиция на един от коалиционните партньори на НДСВ. Защото това е политическа амбиция – нека да си го кажем направо – на Движението за права и свободи. Те налагат тази промяна в Българската телеграфна агенция. И неслучайно госпожа Етем така горещо защитава това назначение.
    Изхождайки от всичко това, аз се обръщам към конкретни хора в тази зала: това е политическа репресия срещу български журналист с изключителен авторитет. И аз се обръщам към Милена Милотинова: готова ли си, Милена, ти, която познавам чудесно и с която сме работили заедно, готова ли си да участваш в политическа репресия срещу журналист? Стенли, ти готов ли си да участваш в тази политическа репресия? Яворе, ти, който познаваш чудесно Панайот Денев, готов ли си да участваш в тази политическа репресия? Отговорете ми готови ли сте да участвате вие, които познавате хората, в този акт на посегателство върху един професионалист, демократ и доказан български журналист. Отговорете ми, поемете своята отговорност! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
    За реплика има думата господин Милушев.
    ЯВОР МИЛУШЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, и аз съм от центъра на София и държа да отбележа, че Панайот Денев е човек, когото изключително уважавам и също е мой приятел. Но проблемът е друг. Аз бях човекът, който в комисията постави въпроса за процедурата по избора. Това беше преди половин година, когато беше поставен въпросът от варненската група. Прецедентът е следният и това най-много ме учудва, че половин година, след като от 9 април 2002 г., след като е внесен един проект за решение още тогава, не е постъпила нито една друга кандидатура. Мен това ме учудва, господа.
    Така или иначе, днес ние обиждаме и господин Панайот Денев, и господин Чешмеджиев с политическото упражнение, което правим. Ние днес просто имаме друга задача – да приемем това решение или да не го приемем. Нямаме алтернатива. То е внесено, обсъждано е в комисията и нито една политическа сила, и нито един народен представител не е представил друга кандидатура, която да съпоставим с кандидатурата на Чешмеджиев. Така ли е? Така е. А ние в момента обсъждаме качествата на единия за сметка на другия и обиждаме и двамата. Това е недопустимо според мен и предлагам да се върнем единствено към процедурата, т.е. към текста на проекта за решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Милушев.
    За втора реплика има думата госпожа Етем.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Агов, позволявам си да взема отново думата не защото обичам да се изправям на тази трибуна, а защото считам, че трябва да обърна внимание не само на Вас, но и на колегите на следния факт: прави ми впечатление, че вие за година и половина не разбрахте, че в България има съвсем други реалности. И още едно нещо ми прави впечатление, че вие продължавате да мерите с двоен аршин: когато се отнася за вас тези позиции и тези действия са най-правилни от политическа и държавническа гледна точка, а когато някой друг си го позволи, това е абсолютно грешен ход. Питам ви: през 1997 г., когато вие дойдохте на власт, защо така тотално и драстично сменихте не само шефа на БТА, но и всичко, което ви се изпречи на пътя? Не само ръководителите на агенции, а и редови служители! Къде беше тогава вашият морал и вашата съвест, да кажете, че там има и специалисти, хора, които ще бъдат полезни не на СДС, а на България? И защо сега не можете да приемете, че предложението, което ние правим, е не в интерес на НДСВ или на ДПС, както Вие се опитахте да се усъмните, а е в интерес именно на БТА и на България?
    Така че, много моля, обръщам Ви най-сериозно внимание: номерът с двата аршина няма да мине и народът не е съгласен на това, колкото и на госпожа Андреева да не й харесва, че говоря от името на тези хора. За разлика от вас аз 12 години нося тази отговорност и досега не съм подвела нито моите избиратели, нито хората, пред които съм се изправяла. Най-малко сега, госпожо Андреева, мога да си позволя този лукс да изрека от тази трибуна каквото и да е в несъответствие с интересите на България. И ако можете да не ме репликирате, докато се изказвам, и ако може да не си присвоявате винаги правото Вие да говорите единствено от името на демократите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Процедурно предложение – господин Дончев.
    ВЛАДИМИР ДОНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, тъй като дебатът доста напредна, а предстои парламентарният контрол, аз правя процедурно предложение да продължим този дебат до приключването му и гласуването му, след което да се възползваме от почивката и да продължим с парламентарния контрол. Тоест да отложим парламентарния контрол до приключването на тази точка и гласуването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
    Гласували 176 народни представители: за 125, против 44, въздържали се 7.
    Ïðîöåäóðíîòî ïðåäëîæåíèå ñå ïðèåìà.
    Заповядайте за трета реплика, господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин Агов, Вашите аргументи и Вашето изказване щяха да звучат много сериозно и да тежат в избора на вариант на поведение на останалите народни представители, ако Вие бяхте в целия си политически път последователен привърженик на тази теза, която днес изложихте тук. Но понеже ние наистина помним – тя не е теза на демократ, а днес Вие защитавате един свой съпартиец, както преди години по същия начин ликвидирахте своите политически опоненти.
    Помните ли Закона "Панев"? Помните ли как го гласувахте и как лишихте нашите учители, професори и академици от това да бъдат ръководители на катедри, да бъдат членове на академични и научни съвети, които присъждат научни звания и степени? Помните ли как не можеха болните да бъдат оперирани и клинично лекувани от най-високите специалисти, защото понеже са били комунисти, не можеха след това да бъдат ръководители на клиники. И вие тогава с възторг гласувахте този закон и с хладнокръвие не погледнахте към съдбите и на унизените, и на лишените от потенциала на тези хора. А днес кротко и смирено лансирате по същия начин на мислене. Но мислене да атакуваш чуждия политически и да защитаваш своя. Затова вашите аргументи не тежат.
    Днес има, както каза господин Милушев, проект за решение. Той се разглежда отделно и персонално. Може ли да продължи един човек да ръководи и заслужава ли другият да продължи? Затова Вашите аргументи, макар и сантиментални, не могат да ни повлияят при избора на вариант на поведение днес, господин Агов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за дуплика, господин Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Ще започна отзад-напред.
    Господин Божинов, аз знам, че моите аргументи никога не могат да повлияят върху вас, защото ние имаме различна ценностна система. И моралът не е част от вашата ценностна система.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вярно е, че имаме различна ценностна система. Вярно е.
    АСЕН АГОВ: По повод изказването на госпожа Етем. Да, в България има други реалности и тези реалности са на политически произвол и политическа репресия, посегателство върху свободата на словото, за да се обслужват политически интереси. Това са другите реалности в България. Сигурен съм обаче, че българският народ не е гласувал за това.
    И аз отново се обръщам към хората, които познават Панайот Денев като истински демократ – това са журналисти, артисти, хора, които знаят много добре, че Панайот Денев не е член на никоя политическа партия. Знаят чудесно това нещо. Знаят неговия свободолюбив дух и знаят приноса му за българската култура, участвайки във фестивала "Аполония". Затова се обръщам към тяхната съвест. Не се обръщам към съвестта на политически функционери, като госпожа Етем, нито пък към съвестта на господин Божинов, също такъв партиен функционер. Обръщам се към съвестта на интелигентните, будните хора в този парламент, независимо от това от коя политическа сила са. Нека не гласуваме тази политическа репресия днес в тази зала. Затова се обръщам към вас: помислете, преди да натиснете копчето! Не става въпрос за решение, не става въпрос за процедура, става въпрос за посегателство върху свободата на словото, саморазправа с един истински професионалист. Варна само ще загуби, ако така достойният господин Чешмеджиев напусне Варненското радио. Щом има толкова много качества, защо не го държите във Варна да развива Варненското радио?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Агов.
    Заповядайте за изказване, господин Илчев.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Агов, уважаеми господин Димитров – той е излязъл. Взимам повод за това кратко изказване, дайте ми знак да спра, ако решите, че то се плъзга встрани от темата на дебата, по повод на две думи във Вашите две изказвания. Думи с ключово значение, думи с огромно значение за нравите в нашата страна, за нравите в журналистиката и за нравите в парламента. Едната дума е "съвест", употребена от господин Димитров, която той свързва с внезапния наистина и за повечето от вас странен начин на изтегляне на кандидатурата на Максим Минчев. Другата дума е "репресия".
    По обратния ред. Господин Агов, не е хубаво нещо репресията над журналисти. Кой ще спори тук? Аз познавам лично вкуса на репресията, която през 1979 г. ми попречи да Ви стана колега в БТА, в отдела на Йордан Божилов и през 1980 г. не ме допусна до БНТ, след като бях направил вече три серии в поредицата "По хълмовете на времето", та трябваше да си търся работа в списание за ракети и авиация чак през 1982 г. - четири години след дипломирането ми. Познавам вкуса на репресията, която е част от семейния ми живот. За десет години жена ми смени осем редакции. Спирам дотук.
    Асоциациите, които предизвика другата дума у мен – думата "съвест", са следните. Има разлика между "съвест" и "свяст". "Свяст" е по-стара дума, по-употребявана. "Свяст" е една от ключовите думи на българското Възраждане. Обикновено са казвали не за някой има ли съвест, няма ли съвест, а дали е свестен. Обикновено възрожденците са призовавали към народната свяст, не към политическата съвест. Много ви моля, преценявайте постъпката ми през призмата на думата "свяст", а не на думата "съвест". "Съвест" е политически натоварена в днешно време. Тя има самостоятелен живот в обществото – политическата съвест. "Свяст" като понятие се е съхранила, отграничила се е от действията на политиците и от политическите действия на гражданите. Спомнете си филма "Войната на Мърфи". Сценаристът беше решил Мърфи да победи подводницата сам. Ако сценаристът беше решил тази малка своя война Мърфи да я загуби, никой нямаше да го упрекне, че няма съвест, а щеше пак да се твърди от всички зрители, че си е останал свестен човек.
    Вчера, след като оттеглих кандидатурата на господин Минчев, ме питаха за мотивите. Казах, и това ще бъде единственият коментар, който ще направя и оттук нататък, ако се налага, че който не е разбрал мотивите ми да внеса тази кандидатура преди шест месеца и повече, няма как да разбере мотивите ми за оттеглянето й. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Илчев.
    Заповядайте за реплика, господин Агов.
    АСЕН АГОВ (ПСОДС): Трудно ми е да репликирам един съмишленик, защото смятам, че по много въпроси, включително и по философските разсъждения за съвестта, свяст, репресии и пр., ние сме единомишленици с господин Илчев. Много трудно. И когато познавам всичко това и от съдбата на неговата съпруга, аз питам още веднъж: готов ли си да участваш в този акт? Ти не ми отговори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Думата има господин Кюркчиев.
    АЛЕКО КЮРКЧИЕВ (НДСВ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Вече близо два часа слушаме плача на дясната опозиция. Този плач ми напомня на воя на койоти. Не знам за какво дебатираме в тази зала. Опозицията казва, че правим политическа репресия. Не, господа, това е политически вот. Не съм против професионализма на господин Денев. В България има хиляди професионалисти, но всичките тези професионалисти вървят със своето време. Дай Боже, след десетина години да дойде отново времето на СДС и тогава Панайот Денев пак може да стане шеф на Българската телеграфна агенция, след като толкова много държите на него. Дайте шанс и на други професионалисти в тази държава да докажат своите качества. В това няма абсолютно нищо ненормално. А иначе плачът ви е недостоен. За мен вие не сте опозиция, а сбирщина от койоти. (Смях в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Правя Ви забележка за този израз, господин Кюркчиев!
    За реплика думата има господин Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам думите, с които завърши изказването си нашия колега. Мисля, че забележката беше правилно отправена.
    Аз бих искал да кажа нещо, което наистина е срамно. Срамно е, защото, ако се превърта едно и също в нашия политически живот, господин Кюркчиев, и винаги да идва ново време, просто няма да остане време за българите да живеят в своята държава.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Господин Иванов има думата .
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма съмнение, че въпросът за това кой ще ръководи Българската телеграфна агенция е един въпрос от много голяма важност, дори поради това, че в чл. 41 на Конституцията е регламентирана свободата за достъп до информация на всеки български гражданин. В това отношение Българската телеграфна агенция като най-старата институция за разпространяване на информация до българските граждани има изключително значение. Това обаче, на което днес ние присъстваме, като акт на смяна на генералния директор на БАТ по същество е един фарс. Фарс е, защото преди всичко самите предложения за смяна на генералния директор бяха депозирани преди шест месеца, след което започна прокурорска проверка, и шест месеца предложенията бяха задържани с надежда, че прокурорската проверка ще докаже виновни действия на Панайот Денев. Това не стана. Панайот Денев също беше упрекнат, че не е представил отчета на БТА. Отчетът беше представен. Срещу него нямаше никакви възражения и по него той не можеше да бъде атакуван, след което действително като акт в един фарс съвсем конспиративно, както беше казал и господин Пантелеев, беше проведено действие за по-малко от 24 часа.
    Но това, което днес се върши, е един фарс и поради една друга причина, която дълбоко я свързвам с нашата дейност като законодатели. Преди шест месеца народни представители внесоха в Комисията по медиите Закон за Българската телеграфна агенция. Няма нищо по-естествено и нищо по-нормално от това, когато е внесен такъв закон, или да бъде представен конкуриращ от страна на друга политическа сила, имам предвид управляващото мнозинство, или този да бъде разгледан и тогава в съответствие със закона, който да регламентира правово устройството, дейността, ръководните органи и техните правомощия в Българската телеграфна агенция, да бъде извършен един нормален избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Всичко това не беше направено.
    Това, което днес се чу, е наистина достойно за съжаление. Аз искам да заявя с абсолютна категоричност, че следващата седмица, когато в България пристига делегацията на Съвета на Европа за първо посещение в процедурата на постмониторинг, на мадам Дюрио – ръководител на делегацията, ние ще представим стенограмата на днешното заседание. Ще представим стенограма, където се съдържат изказвания, в които се казва, че Панайот Денев е бил чакан шест месеца, за да докаже своята лоялност към управляващото мнозинство; изказвания, в които се заявява ясно, че това, което се върши днес, е един политически акт на управляващото мнозинство. Нещо повече, ние ще разискваме този въпрос и в края на месеца, на 28 октомври, по време на Смесения парламентарен комитет България - Европейски съюз. И тъй като тук бяха изложени в крайна сметка две тези, ние ще отнесем въпроса към Съвета на Европа като арбитър да се произнесе дали актът, който днес ще осъществи българското Народно събрание, не е предизвикан от политически мотиви и причини.
    И понеже многократно в изказвания, които бяха направени, и от господин Сапарев, чието изказване е недостойно за един университетски преподавател, и от други колеги, беше говорено за действия, допускани в предишни народни събрания, действия, които бяха реално съдени в хода на изказванията, но се сравняват като такива, каквото се прави днес, аз все пак искам да ви кажа, че не трябва да забравяме, госпожо Етем, една поговорка, че “Когато човек мие лицето си с кал, от това лицето му не става по-чисто”. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За реплика думата има госпожа Етем.
    ЕМЕЛ ЕТЕМ (ДПС): Господин Иванов, искам да изразя днес от трибуната на българския парламент моето огромно разочарование, което до този момент съм го споделяла с някои колеги, и все съм се надявала, че в тази зала, а и не само в тази зала, но и всички ние, които се занимаваме с политика и имаме претенции, че представляваме определена маса хора и се опитваме да спечелим доверието и на останалите български граждани, имаме достойнството да се наричаме български политици.
    Защо взех думата? Защото днес Вие от тази трибуна най-официално заявихте, че ще клепате България за енти път, изразявам се много точно, не на литературния български език, защото това точно е думата. Вие, господин Иванов, и вашата политическа сила много сериозно работите против интересите на България, защото използвате всеки един случай, всяка една среща с външни представители именно да очерните България, очерняйки НДСВ, ДПС или БСП, и т.н.

    А ние всички, господин Иванов, сме български партии, български депутати! Вие забравяте този факт. Не считате ли, че не правите никак добра услуга на демокрацията и на реформите, на приоритети, които има България, именно чрез това, да ходите и да се жалвате и да говорите неверни неща за България и за българския парламент? Ето го поредното доказателство за Вашата отговорност! Не казвам, че се радвам, но поне съм удовлетворена, че Вие от трибуната на българския парламент го заявихте. Това не е контрол, това не е загриженост, Вашето си е чиста проба предателство!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за втора реплика, господин Кирил Милчев.
    КИРИЛ МИЛЧЕВ (НДСВ): Господин Иванов, аз бих искал да Ви помогна да удължите списъка с нещата, с които ще се жалвате от рода на това да намерите в. “Стандарт”, където същият генерален директор на Българската телеграфна агенция казва, че управляващите искали да превърнат БТА в такава агенция, каквато Милошевич бил направил сръбската, а освен това да ги попитате дали уволнението на Панайот Денев през 1994 г. като главен редактор на в. “Демокрация” е политически акт от страна на ръководството на политическата партия СДС или репресия! (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    Когато се получиха сигнали против Панайот Денев за неправилно отдаване под наем, това е съвсем нормално в една страна, ние създадохме работна група и извикахме свидетелите. Самият Панайот Денев, който между другото е един наистина добър професионалист, дойде и каза: аз знам, че искате да ме смените. Сменете ме, но нека да не навлизаме в такива фарсове за търсене на престъпление. Самият той подаде жалба чрез в. “Сега” за изясняване на процедурата как е отдал под наем. Проверката показа, че наистина той е спазил процедурата. Това, което искам да кажа, господин Иванов, е, че господин Денев и всички като него, и всички през тези 12 години ще се въртим в този цирк, нещо, с което съм съгласен с Вас, ако наистина няма Закон за БТА или ако поне не бъде променен този статут, за да се разбере, че Народното събрание като работодател дава определен мандат на определен генерален директор на БТА. В противен случай какво трябва да имаме – вечен генерален директор, или винаги, когато се повдига въпросът за смяната, да казваме, че това са политически репресии. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за трета реплика, господин Лютфи.
    ЮНАЛ ЛЮТФИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов!
    Във всеки случай много сериозно трябва да се замислим, когато размахваме знамето на Съвета на Европа като плашило в един суверенен български парламент. Българският парламент е суверенен и той сам може и трябва да взема всякакви решения, включително и смяната на ръководителя на съответната държавна институция, каквато е БТА.
    Аз не знам защо толкова драматизъм се влага в тази смяна. Няма да говоря за качествата на господин Денев, но съм убеден, че тази смяна няма да бъде последна, в крайна сметка в едно свободно демократично общество трябва да има конкуренция и в тези сфери, трябва да се търси най-добрият мениджър на БТА, най-добрият ръководител на Българската телеграфна агенция.
    Виждам, че тук отново се търси, особено в драматичното изказване на господин Агов, отправяйки директни въпроси към отделни колеги, призовавайки ги към тяхната съвест, не считам, че това е най-правилният подход от трибуната на този парламент. Убеден съм в едно: днес народните представители ще се обърнат и ще запитат своята лична съвест. Убеден съм също и в това, господин Иванов, че ако ръководителят не успя да изтъкне необходимите аргументи за смяната на Панайот Денев, става въпрос за Комисията по медиите, и някои други колеги, убеден съм, че такива аргументи има и то професионални, не политически, и точно тези аргументи, ако трябва, ще бъдат дадени на Съвета на Европа. Но не бива за всяко нещо, което става вече практика в Обединените демократични сили, да се оплакваме на Съвета на Европа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Лютфи.
    Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги! Преди всичко искам да отговоря на господин Милчев, че фактът, който той изтъкна, а именно изказването на господин Денев, че е бил освободен по политически причини от поста на главен редактор на в. “Демокрация” показва, че ние не защитаваме господин Денев като съпартиец, а го защитаваме като човек, който притежава качества, за които говори достатъчно дълго господин Асен Агов.
    На второ място, за това, което каза госпожа Етем. Госпожо Етем, Вие казахте, че не се прави добра услуга на България, когато се оплакваме на Съвета на Европа. Знаете ли, че в моето бюро в другата сграда има доклад, по-скоро становище на Движението за права и свободи, което е подписано от господин Юнал Лютфи с около 50 страници текст, в което се упреква предишното управление на България в редица дейности, които противоречат на духа на Съвета на Европа. Ще ви кажа, че някои от тези предложения не само спомогнаха на управлението да избегне част от недостатъците, преди всичко свързано с обучението по майчин език и други подобни дейности, но действително Съветът на Европа ни помогна в това отношение. Искам да ви заявя, че това, което определя Съвета на Европа като най-старша европейска институция, е неговият характер. Преди всичко той се грижи за защита на правата на човека и неговите свободи във всяка от европейските страни, поради което когато една политическа сила счита, че по определен начин тези права и свободи се нарушават, тя е не само в правото си, но е и морално задължена да търси опора дори в Съвета на Европа, за да бъдат защитени, защото в крайна сметка това дава възможност правата и свободите да бъдат упражнявани пълноправно в една страна. Ето защо, аз считам като абсолютно неуместно твърдението, че отправянето на молби до Съвета на Европа се явява национално предателство, тоест да се предостави парламентът да нарушава правата и да си мълчи. Не! Този период за България мина. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Има ли други желаещи за изказване? Няма такива.
    Госпожо Милотинова, Вие прочетохте ли проекторешението с доклада, като представихте становището на комисията или не? Моля, прочетете проекта за решение.
    ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА МИЛОТИНОВА-КОЛЕВА: Проект за Решение за освобождаване и избиране на генерален директор на Българската телеграфна агенция.
    “Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, буква “б” от Статута на Българската телеграфна агенция реши:
    Освобождава Панайот Владимиров Денев като генерален директор на Българската телеграфна агенция.
    Избира Стоян Тодоров Чешмеджиев за генерален директор на Българската телеграфна агенция.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за процедура, господин Димитров.

    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Моето предложение е гласуването да премине на два етапа.
    Първо, с гласуване да бъде освободен господин Панайот Денев и да видим дали ще го освободим, може да се съберат гласове, може и да не се съберат, след което да преминем към избор с гласуване на господин Стоян Чешмеджиев.
    Мисля, че това е редно и такава е логиката на една такава процедура. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Противно процедурно предложение – господин Ламбовски.
    ДИМИТЪР ЛАМБОВСКИ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Правя противно процедурно предложение, тъй като има внесена само една кандидатура в случая и смятам, че гласуването трябва да се извърши както предлагаме. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Действително проектите за решение се гласуват така, както са представени, не е необходимо отделно гласуване, но това не ми дава основание да не подложа на гласуване направеното от господин Димитров предложение.
    Моля, гласувайте направеното от господин Благой Димитров предложение да се гласува поетапно, поотделно за кандидатурите за освобождаване и за избор на нов генерален директор.
    Гласували 196 народни представители: за 83, против 110, въздържали се 3.
    Процедурното предложение не се приема.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение – господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Като оставим настрани твърде недостойното и неподходящо поведение на народни представители, на част от тези, които се изказаха днес от тази трибуна, дано най-после свикнат с мисълта, че са народни представители, а не някакви махленски бабаити например, искам да Ви кажа, госпожо председател, че ние твърде малко аргументи получихме за ценностите и достойнствата на кандидата, който е предложен за директор на БТА. Не е достатъчно, господин Ралчев, Вие да излезете като представител на варненска групировка и да кажете какви блестящи качества има. Кажете какво е направил той досега като ръководител на едно ведомство във Варна. Знаете ли Вие, например, господин Ралчев, че този човек има много сериозни проблеми точно като ръководител на едно ведомство…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, това е изказване, а не е процедура, моля Ви!
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: … и това е доказано от ревизионен акт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Радев, можехте да направите това изказване по време на дискусията. Дискусията приключи.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз правя процедурно предложение, госпожо, тъй като на народното представителство не е известно какви точно качества има този човек. Аз твърдя, че той няма качества на ръководител, доказано от ревизионен акт. Вие, госпожо председател, трябва да отложите гласуването за избора на този човек, докато всички не се запознаят с неговата дейност като директор във Варна и с резултатите от ревизионния акт, който аз, ако Вие откажете да направите това, ще разглася.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Процедурно предложение за отлагане на гласуването на проекта за решение. (Силен шум и реплики в блока на ПСОДС.) Е, не, каква процедура? В момента сме в процедура, както виждате.
    Процедурно предложение, направено от господин Радев, за отлагане на гласуването.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 183 народни представители: за 49, против 132, въздържали се 2.
    Процедурното предложение не се приема.
    Последно процедурно предложение – на госпожа Стоянова. Мисля, че се изчерпаха процедурите по шиканиране на гласуването.
    МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Практика на този парламент е при подобни решения предложението за кандидатура да бъде съпроводено с автобиографична справка, придружена с ценз, квалификации, завършено образование. Всички тези неща са интересни за народните представители, които ще гласуват. И аз настоявам да гласуваме едно подобно решение и след запознаване с биографията на кандидата Чешмеджиев, да гласуваме. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
    Вашето процедурно предложение дублира процедурното предложение, направено от господин Радев, което вече беше отхвърлено, тъй като той искаше отлагане на гласуването именно на това основание, на което Вие в момента го направихте.
    Затова моля, гласувайте проекта за решение за освобождаване и избор на генерален директор, както беше представено от председателя на Комисията по медиите.
    Гласували 197 народни представители: за 144, против 51, въздържали се 2.
    Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания в мнозинството.)
    Обяснение на отрицателен вот – господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно, защото не мога да подкрепя едно позорно решение за българския парламент – едно решение, което няма никакви други мотиви, а беше аргументирано с това, че то е акт на възмездие, че то е един политически акт, защото досегашният генерален директор на Българската телеграфна агенция не бил лоялен към сегашното мнозинство, а не към България, не към българския народ.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Което също не е вярно.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ: Аз смятам, че с това решение, което днес Народното събрание прие, то за пореден път дава една много негативна представа за сегашния български парламент и пред нашия народ, и, за съжаление, пред Европа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Обявявам 15-минутна почивка, след което започваме с парламентарен контрол. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: (звъни): Продължаваме заседанието.
    Новопостъпили питания в периода от 27 септември до 3 октомври 2002 година:
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно нарушенията на изпълнителния директор на "Техноимпортекспорт" ЕАД, госпожа Грета Дончева.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно неправомерно ползване от партия "Евролевица" на три етажа в сграда на "Булгарплодекспорт" ООД.
    Следва да се отговори писмено до 14 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно предприети мерки от Министерството на икономиката във връзка с ревизионен акт № 70-20/1996 г., изготвен след извършена финансова ревизия на "Винимпекс" ЕАД и негови задгранични дружества.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Стойчо Тодоров Кацаров към Костадин Паскалев – заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, относно изграждане на язовир "Кюстендил".
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Благой Николаев Димитров към Георги Петканов - министър на вътрешните работи, относно измерването на скоростта на моторните превозни средства от органите на КАТ.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Елка Анастасова и Владимир Димитров към Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, относно преговорите на българското правителство с Европейската комисия за съдбата на АЕЦ "Козлодуй".
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народните представители Никола Джипов Николов, Иван Георгиев Иванов и Васил Богданов Василев към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно приватизационна оценка на "Булгартабак".
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно нарушения на договор № РД-50-379 от 9 юни 1999 г. за продажба на 80 на сто от капитала на "НИПНИИ" ЕООД, гр. София.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Николай Петров Бучков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно пропуски при изготвянето на приватизационна оценка на "Техноимпортекспорт" ЕАД.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпило е питане от народния представител Васил Тодоров Калинов към Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите, относно изпълнението на решение на правителството и Министерството на земеделието и горите за подпомагане на земеделските производители и осигуряване на стопанската 2002-2003 г. в земеделието.
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    И последно, постъпило е питане от народния представител Кръстьо Петков към Божидар Финков – министър на здравеопазването, относно тълкуване и прилагане на споразумението с "Остеотек".
    Следва да се отговори в пленарно заседание на 11 октомври 2002 г.
    Постъпили са писмени отговори от:
    - министъра на земеделието и горите Ìåõìåä Äèêìå - на актуален въпрос от народния представител Бойко Великов;
    - министъра на образованието и науката Владимир Атанасов – на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
    - заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев – на актуален въпрос от народния представител Благовест Сендов;
    - министъра на финансите Милен Велчев – на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев;
    - министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме – на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    За процедура от името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Тъй като т. 1 от дневния ред на днешното ни заседание – решението за освобождаване и избиране на нов генерален директор на БТА отне един час от времето за парламентарен контрол, от името на парламентарна група предлагам удължаване на времето за парламентарен контрол с един час, тоест до 13,00 ч.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: С един или с два часа?
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: С един час.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
    Гласували 102 народни представители: за 84, против 13, въздържали се 5.
    Предложението се приема.
    Времето за парламентарен контрол се удължава с един час.
    За второ процедурно предложение от името на парламентарна група, заповядайте, господин Праматарски.



    АЛЕКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, господин министър! Упълномощен съм от Парламентарния съюз на Обединените демократични сили да Ви запозная с една наша декларация.
    “Парламентарният съюз на Обединените демократични сили предупреждава за намерението на българското правителство да не изпълни решението на Народното събрание от 2 октомври 2002 г. относно съдбата на блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Правителството се опитва да не забележи различието между позицията на Народното събрание и своята от 26 септември, като твърди, че между двете няма разминаване. Напълно погрешно правителството възприема решението на Народното събрание като мощна политическа подкрепа за формулата на кабинета за затваряне на блоковете, защото Народното събрание промени тази формула по същество. Правителството отказва да промени позицията, по която води преговорите с Европейския съюз и дава ясни знаци, че е готово да наруши Конституцията на страната.
    Поради това Парламентарният съюз на Обединените демократични сили посочва отново и съвсем ясно различията между решението на Народното събрание и позицията на правителството от 26 септември, а именно:
    Първо, Народното събрание забранява на правителството да договори срокове за затваряне на реакторите до 2006 г., като посочва, че този срок не може да предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз. България досега не е получила гаранции, че може да стане пълноправен член на Европейския съюз дори през 2007 г.
    Второ, Народното събрание не приема решаващото значение на исканата от правителството проверка на безопасността на блоковете 3 и 4 на АЕЦ от страна на експерти на Европейския съюз. Тази бъдеща проверка се третира от Народното събрание само като допълнителен аргумент при определяне на срока на тяхната експлоатация.
    Трето, българското Народно събрание задължава правителството да договори равноправно третиране на България в съответствие с принципите на Петото разширение на Европейския съюз, което означава, че сроковете за затваряне на българските реактори не могат да бъдат определени противно на принципите, които са приложени при договореното затваряне на АЕЦ в Словакия и Литва.
    Правителството е длъжно да промени позицията си в преговорите с Европейския съюз. Обединените демократични сили предупреждават, че в противен случай то ще наруши българската Конституция. Ако това бъде допуснато, Обединените демократични сили ще поискат вот на недоверие за българското правителство за нарушаване на Конституцията и отказ от защита на българските национални интереси.” Благодаря. (Ръкопляскания от ПСОДС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други желаещи да вземат думата преди да преминем към парламентарен контрол? Няма.
    Преминаваме към актуални въпроси, зададени на господин Мехмед Дикме – министър на земеделието и горите.
    Давам думата на народния представител Владислав Костов за актуален въпрос относно опазване и съхраняване на българските гори.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Загриженост и безпокойство предизвиква почти повсеместната безконтролна и незаконна сеч в горите, в превоза, обработката и търговията с незаконно добита дървесина, което достига, за съжаление, застрашителни размери. В последните месеци в потвърждение на това в пресата се съобщиха и продължават да се съобщават редица случаи, които аз тук няма да цитирам, тъй като са известни на обществеността, които потвърждават тази констатация.
    За съжаление, трябва да кажа, че е застрашена българската гора с всички последици от това. Бракониерството е станало де факто професия на една част от населението. В тази незаконна дейност участват и по-крупни фигури, които, за съжаление, са недосегаеми от закона и от хората, които са задължени да прилагат този закон и да извършват контрола и охраната на горите. В обществото се налага мнението, че с действията си или бездействията си, бих казал дори и с безпомощността си ведомства, както и някои служители по горите, не са страж и стопанин на горското ни богатство, каквито функции са им възложени от закона.
    Впрочем, Законът за горите пределно ясно е разпоредил отговорностите и задълженията на ведомствата, на техните ръководители, на служителите по горите и на горската стража. Ще ви припомня само два текста от този закон, а именно:
    Член 1, ал. 2 гласи: “Целта на закона е съхраняването на българските гори като основен средообразуващ фактор”.
    Параграф 10 от Преходните и заключителните разпоредби гласи, че изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.
    Ето защо, господин министър, Ви отправям следните два въпроса:
    Първо, какви мерки предприемате, за да прекратите беззаконието и бракониерството в горското стопанство и незаконното ползване на дървесината и кога можем да очакваме резултати от тези мерки?
    Второ, какво е необходимо, за да се повиши отговорността и ефективността в работата на държавните лесничейства и горската стража по опазването на горите и кога те ще започнат да прилагат Закона за горите така, както е записан и както следва да бъде прилаган? Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костов.
    Заповядайте за отговор, министър Дикме.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костов! Аз Ви благодаря преди всичко за въпроса. Наистина през годините има много натрупани проблеми в горите вследствие на постоянните реформи, които се извършват в българската гора и всяко едно правителство, което е управлявало през тези години, трябва да поеме част от своята отговорност за създадените проблеми.
    Голяма част от проблемите по охраната на горите са в резултат от напълно погрешно проведената реформа през 1998 г. С действащата нормативна уредба в българската гора бяха допуснати некомпетентни и технически неподготвени фирми-ползватели, които нямат нищо общо с професионализма. Веднъж влизайки в българската гора, тези фирми, след като са спечелили търгове за определено количество, остават с убеждението, че могат да отсичат колкото си искат гора. Една част от нарушенията са в планинските места, а друга – в покрайнините на средно големите градове, където са съсредоточени големи маси социално слабо и безработно население предимно от ромски произход.
    С цел ограничаване на нарушенията, ръководството на Министерството на земеделието и горите именно включи охраната на горите в приоритетите на своята дейност. Бяха предприети поредица от допълнителни мерки за решаването на проблемите в българската гора. В изпълнение на краткосрочните мерки се направиха предложения за изменение на действащата нормативна уредба. Парламентът прие Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Правилника за приложението на Закона за горите и с постановление забрани износа на обгоряла дървесина, за която включително и част от Вашата парламентарна група ме обвини. Но резултатите: както виждате, тази година пожарите в България намаляха над 100 пъти в сравнение с предходни години. Ако за миналата година имаме 500 хил. дка изгоряла гора, тази година върховият пожар не е повече от 8 хил. дка, което е само в началото на годината.
    Министерството на земеделието и горите е направило предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Изработи се план-програма за взаимодействие с другите ведомства, чиято основна цел е да се противодейства на организираната престъпност в горите и да се пресече незаконният добив, преработка и търговия с дървесина. За тази цел ежемесечно се изготвят оперативни планове за действие. В изпълнение на оперативните планове само за месеците юли и август, господин Костов, са съставени общо 1439 акта.
    В резултат на съвместни проверки е спряна дейността на 37 незаконно работещи дървопреработващи цеха в страната.
    За подобряване на материалната база и техническото оборудване на горската стража са отпуснати допълнителни средства от Министерство на финансите в размер на 5 млн. лв., които ще бъдат използвани за закупуване на техника, автомобили, мотоциклети, лодки, мобилни телефони, късо и дълго оръжие, бинокли и противокуршумни жилетки.
    Работи се и по повишаването на квалификацията на горската и ловна стража.
    В резултат от дейността по охраната на горите, дивеча и рибата, за нарушения от началото на годината до края на м. август са съставени общо 15 хил. 822 бр. акта, издадени са 14 хил. 774 бр. наказателни постановления, наложени са глоби, обезщетения и имуществени санкции на стойност над 4 млн. 10 хил. лв.
    При разкрити нарушения в горите са задържани 350 куб.м обла строителна дървесина, 145 куб.м фасонирана дървесина, 242 пространствени куб.м дърва за огрев, 53 моторни превозни средства са задържани, 265 каруци, 83 моторни триона, 254 брадви и други инструменти за добив на дървесина, 19 бр. огнестрелно оръжие и 39 бр. ловни боеприпаса.
    Двеста четиридесет и осем килограма дивечово месо е конфискувано, 250 кг гъби, 8 лодки, 430 риболовни принадлежности, 391 бр. риболовни мрежи с обща дължина 23 хил. 73 м.
    Освен активизирането на взаимодействие с други ведомства и неправителствени организации, имащи отношение по охраната на горите, дивеча и рибата в изпълнение на решението на Народното събрание се изготви и проект на Закон за Национална горска компания. Компанията ще осъществява стопанисването и ползването на горите – държавна собственост, което ще даде възможност на лесничействата да съсредоточат усилията си върху контрола и охраната на горския фонд.
    Използвам случая от трибуната на Народното събрание да изкажа моята най-сърдечна и искрена благодарност към служителите на Националното управление по горите, към служителите на Министерството на вътрешните работи и по-специално към жандармерията, към служителите от Министерството на финансите и на служителите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които участваха активно в предприетите мерки от страна на работната група и тези мерки дадоха своите положителни резултати.
    Основният проблем, който обаче съществува, е свързан и с изплащането на възнагражденията и заплатите на горската стража. В тази връзка ние сме предприели допълнително мерки процент от направените актове от горските стражари да бъде като допълнително материално стимулиране към горските стражари.
    Убедени сме, че предприетите мерки дават своите положителни резултати. Убедени сме, че предприетите мерки, колкото и да бъдем обвинявани, са именно правилните мерки и ние ще продължаваме да работим в тази насока. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на министър Дикме.
    Заповядайте за реплика, господин Костов.
    ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ (ПСОДС): Уважаеми господин Дикме, аз си представях, че по този начин ще бъде конструиран Вашият отговор, в който Вие ще кажете, че една част, което е и вярно, от проблемите на българската гора са наследени. Те не са от вчера, но лошото е, че тези проблеми се задълбочават. И изброяването на броя на направените актове или всякакви други такива цифри за конфискувана 350 куб. м обла дървесина, това все още нищо не показва ще ли запазим българската гора и ще ли прилагаме в пълната му сила и сега действащия закон, където никога и никъде не е освободена стражата или служителите по горите от отговорността и контрола по охраната на горите.
    И тук не става въпрос само за това. Това е комплекс от въпроси, естествено. Но не става въпрос само за някаква промяна на Закона за горите, като се казва, че едва ли не като манна небесна ще реши проблематиката на въпроса. Не, прилагането на закона, господин Дикме, е това.
    И аз виждам, че Вие оценявате важността на проблема, но аз силно съм притеснен от това, че неадекватно се реагира на надвисналата опасност над българската гора. Неадекватно се реагира!
    Аз искам да Ви кажа едно мнение на български лесовъди, че ежегодно приблизително около 1,5 процента от българските гори, в това число и стопански ценните гори, се унищожават незаконно, секат се незаконно. Представете си, всеки човек може да си направи сметката, след 25 години какво ще остане от тази българска гора, ако така продължава, разбира се. Затова аз искам преди всичко да Ви обърна внимание, че са необходими мерки и то сериозни, на основата на прилагането на закона в пълната му сила от всички служители по горите, не само от няколко ентусиасти или от редица ентусиасти, а от всички – осъществяване на ефективен и повсеместен контрол и охрана именно за спазване на Закона за горите. Другото само може да остане в сферата на намеренията и пожеланията. Аз в този смисъл не съм задоволен от отговора Ви. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Дикме.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин Костов, аз пък знаех, че Вие по такъв начин ще конституирате Вашето допълнително питане.
    Да, аз се радвам, че Вие осъзнавате това, че допреди една година в България около 1,5 млн., даже нещо повече – до 2 млн. куб.м се добиваше дървесина незаконно, но тук, когато ги посочвахте тези цифри, трябваше да кажете: да, ние четири години направихме така, че да се добива незаконно в България дървесина.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): И то безнаказано!
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Да, и то безнаказано!
    Уважаеми господин Костов, от мерките, които са предприети, аз ще цитирам само следното.
    Първо, по отношение на пожарите – ако миналата година беше изгоряла над 500 хил. куб.м дървесина, то тази година тя е само 8 хил. куб.м. В северната част на Гърция за мандата на вашето управление възникнаха две нови предприятия за преработване на дървесина и то основно – обгоряла.
    Сега Вие ме обвинявате, че ние съживяваме българската икономика, когато даваме тази дървесина да се обработва в България.
    Уважаеми господин Костов, за последните години в България имаше залесяване 25-30 хил. дка. От тази година залесяването в България е над 100 хил. дка.
    Уважаеми господин Костов, над 21 служители за последната година са уволнени дисциплинарно за това, че са свързани по един или друг начин именно с хората от така наречената “горска мафия”. Над 200 души са наказани дисциплинарно с предупреждение за уволнение. Мерките, които се предприемат, са съвместни. Имайте предвид, че това правителство на България е първото в историята на България, което обедини своите усилия - Министерството на финансите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи…
    Искам да изразя и моята благодарност лично към главния прокурор на Република България, който също присърце прие нещата и бяха задвижени всички онези преписки, които залежаваха в прокуратурата.
    Да, ние предприехме мерки! Знаем, че за една година не можем да решим проблемите, но сме убедени, че това е пътят. Убедени сме, че след четири години нещата няма да стоят така. Аз знам, че една голяма част от фирмите бяха приватизирани по един или друг начин с приближени до определени хора от предишното правителство. Аз знам, че тези фирми се притесняват, че няма да имат достъп вече със създаването на Националната горска компания до незаконното изсичане на горите и разбирам техните притеснения, но за мен интересът на България е много по-важен от интереса на една политическа партия или на дадени фирми и аз няма да спра да продължавам да работя в тази насока! Благодаря ви. (Ръкопляскания от парламентарните групи на КБ, ДПС и НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Дикме.
    Министър Велчев иска думата.
    Преди това искам да използвам възможността да го поздравя за най-високо отличие, с което беше удостоен от авторитетното бизнес списание “Юро-мъни” на 30 септември във Вашингтон. Както знаете, той бе обявен за финансов министър на годината в целия свят. (Ръкопляскания.)
    Искам да му пожелая да продължи да работи със същото усърдие и да бъде нашият добър посланик по света за положителните промени, които се случват в България.
    Честито, господин министър!
    Имате думата.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви много, госпожо председател.
    Благодаря, че ми дадохте думата.
    Уважаеми дами и господа, бих искал с две думи само да обобщя резултатите от проведената обмяна на брейди облигации, която завърши в четвъртък миналата седмица.
    Както може би знаете от медиите, тя се увенча с успех. Резултатите надвишават очакваните и обявените предварително като очаквани – 866 млн. брейди облигации бяха изтеглени от обращение и заменени със 759 млн. нови глобални облигации, в резултат на което нетният дълг намаля с около 242 млн. долара и разходите за обслужването на дълга през следващите 10 години ще са по-малко с 364 млн. долара.
    Операцията получи категоричното одобрение не само от всички инвестиционни и търговски банки, които разбира се по принцип подкрепят такива операции, но също така и от Международния валутен фонд, от Световната банка, от рейтинговите агенции, с които имахме срещи в Ню Йорк, и не на последно място, от нашия консултант Стенли Фишер.
    Заедно с това през уикенда българската делегация проведе срещи в рамките на участието си в годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд. Това участие беше, мога да заявя, небивало по успех. За първи път от 1995 г. ръководителят на делегацията се изказа на пленарното заседание на Международния валутен фонд.
    За първи път в историята българската делегация се срещна с председателя на Управителния съвет на Федералния резерв на Централната банка на САЩ Алън Грийсман, който за тези, които не са в течение, е без съмнение най-големият авторитет във финансовия свят за последните 10 години.

    Искам да съобщя една новина, която беше съобщена пред медиите преди половин час. Японската рейтингова агенция “Джей Си А” реши да присъди нов рейтинг на България на ниво “2Â ïëþñ” (ръкопляскания от блока на НДСВ), което е с две степени по-високо от нивото, което имаме в момента (нашия рейтинг от “Стендартен турс”), три степени по-високо от рейтинга ни по “Мудис” и е само на една степен от “3В минус”, което е водоразделът, който, ако можем да направим еквивалент с футбола, е като преминаването от Б-група в А-група. Тъй като рейтингът ни е “2Â ïëþñ”, но и с положителна перспектива, значи можем да очакваме с основание през следващите няколко месеца при продължаване на реформите и успешно получаване на покана в НАТО да получим такъв инвестиционен кредитен рейтинг, който ще ни позволи да имаме достъп до десетократно повече капитали, които могат да бъдат инвестирани в нашата икономика. Благодаря ви. (Ръкопляскания от блока на НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви, министър Велчев.
    Следващият актуален въпрос към министър Дикме е от народния представител Панайот Ляков относно проверка на ПК – Велинград, и връщането на земеделски земи в землището на с. Сърница - община Велинград.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Ляков, имате думата да развиете своя актуален въпрос.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин министър, след жалби от собственици на земеделски земи в землището на с. Сърница Вие сте наредили на Поземлената комисия – Велинград, да преразгледа своите решения за три местности и да извърши частична преработка на влезлия в сила план за земеразделяне. При мое посещение в Сърница обаче установих, че Вашата заповед се бламира. Били са отправени над 250 писмени жалби, които обаче са получили формални и необосновани отговори и собствениците са останали ощетени. Тъй като са допуснати много груби нарушения при възстановяване на собствеността – не е проведено анкетиране, има несъобразяване с документите за собственост, игнориране на чл. 17 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, дублиране на собственици върху един имот, заличаване номерата на истинския собственик и вписване на други хора на най-хубавите земи и т.н., и т.н., всичко това е направено според мен с цел облагодетелстване на определени чиновници, тъй като емлячните регистри са напълно запазени в кметството и истинските собственици на земите са ясни и се знаят от цяла Сърница. Явно е, че Поземлената комисия – Велинград, не може или не иска да разреши проблема, който е създала. Затова е необходимо да изпратите комисия с представители на Вашето министерство и на областния управител в Пазарджик, за да извърши проверка на жалбите и да възстанови справедливостта със задължителни предписания за Поземлената комисия – Велинград.
    Затова, уважаеми господин министър, от името на над 250 сърничани Ви питам: ще го направите ли? Благодаря ви за вниманието.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Господин министър, когато отиваш, да поканиш и господин Ляков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Ляков, наистина жалбите, които са отправени от граждани до поземлените комисии, до областни земеделски служби и до Министерството на земеделието и горите, са не десетки и стотици, а стотици хиляди. Искам да Ви кажа, че тези жалби са именно плод на една “много добре извършена реформа” през последните 10 години, което пък от своя страна е голяма предпоставка и стои в основата на разрухата на българското земеделие.
    Конкретно по отговора на Вашия въпрос:
    Последната проверка е извършена по искане на заместник-областния управител на Пазарджик от представители на Министерството на земеделието и горите, при която са констатирани допуснати нарушения и в този смисъл Вие сте абсолютно прав, както и гражданите, които се жалват – както за постановените решения за признато право на собственост, така и при възстановяването на имоти в стари реални граници в три от местните общини на землището.
    След одобряването на протокола съм отправил искане до Поземлената комисия – Велинград, на основание чл. 14, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за преразглеждане на решенията по 179 преписки и съм издал заповед на основание чл. 17, ал. 8 от същия закон за частична преработка на въпросните местности. В момента текат законовите процедури по промяната на решенията и частичната преработка на тези населени места.
    По реда на чл. 18, ал. 7 от Правилника за приложение на закона след обявата на картата на възстановената собственост от 2001 г. и след излагането й в кметство – Сърница, са подадени цитираните от Вас 250 бр. жалби.
    Относно визираното от Вас нарушение на Поземлената комисия – че не е проведено анкетиране, то самата процедура по възстановяването на собствеността в стари реални граници не е посредством анкетиране, а чрез идентифициране на имотите на терена от собствениците им след обявата в “Държавен вестник”.
    Поземлената комисия е постановила решенията си съгласно приложените към заявленията документи, доказващи собствеността, включително и емлячния регистър, за който споменавате. Причините, наложили да отправя искане за преразглеждане на част от решенията на Поземлената комисия, са за допуснати неточности при тяхното постановяване, касаещи възстановяването на имоти, попадащи в чашата на яз. “Доспат”, за което следва собствениците да бъдат обезщетени. Допуснато е дублиране в едни и същи имоти, които са възстановени на двама души. В момента тече процедура по частичната преработка на картата на възстановената собственост. След нейното изпълнение и приемането й от приемателната комисия тя ще бъде обявена в “Държавен вестник” и изложена отново.
    Член 18, ал. 7 от Правилника дава възможност на засегнатите от преработката собственици да възразят, ако не са доволни от направените промени.
    За Ваше сведение искам да Ви информирам, приключвайки отговора на моя въпрос, че във връзка с допуснати нарушения в работата на Поземлената комисия – Велинград, съм издал заповед за освобождаването на председателя, по времето на който те са извършени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Дикме.
    Господин Ляков, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Не. Благодаря.
    Преминаваме към следващия актуален въпрос от народния представител Георги Пирински относно изкупуването на зърно в Добричка област.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин министър, зърнопроизводителите от Добричка област са сериозно обезпокоени и разочаровани от условията и начина на изкупуване на хлебна пшеница за Държавния фонд в изпълнение на Постановление № 198 от края на август т.г. Разочарованието се дължи на следните обстоятелства:
    И до началото на тази седмица не се реализира онова, господин министре, което е в основата на постановлението – изкупуването по 160 лева на тон да подкрепи именно производителите на зърно. Те сериозно се безпокоят, че отново се появяват посреднически фирми, които им поставят условия – да доставят зърното на определени от тях бази, при това за сметка на самия производител (това излиза не по-малко от 10-ина лева), да поемат разходите по окачествяването на зърното. На тях отново се създават условия (с изискванията за регистрация, включително и на кооперациите, които имат съдебна регистрация за това, че са производители на зърно) – условия, с които според тях държавата на практика едва ли не няма намерение да реализира тази подкрепа така, както беше заявена.

    Моят въпрос е продиктуван от една много сериозна загриженост, че едни макар и закъснели, макар и по мнение на много хора частични мерки, все пак предприети от правителството, могат да не дадат желания резултат. По съобщение в пресата производители в Добричко като че ли се настройват да изчакат ноември – декември, преди да реализират своето зърно. У тях се създава впечатление, че са жертва на едва ли не опит за подвеждане.
    Вие сам си давате сметка, че при подобни нагласи се поставя под въпрос самият замисъл на операцията на правителството, тоест, да се набере ресурс, който да бъде реализиран чрез износ и да се възстановят средствата в бюджета. Аз не коментирам самия замисъл, който също търпи критика, тъй като по смисъла на Закона за съхранение и търговия със зърно този фонд няма еднократен характер. И тук е друг въпрос, който можем да дискутираме по друг повод с правителството и очевидно ще го дискутираме, но сега моят въпрос е: вие съзнавате ли наличието на такова много остро безпокойство сред масата производители в Добричко? Ако го съзнавате, какви мерки предприемате и то в тези дни, за да се преодолее това безпокойство.
    Ще завърша с това, че в пресата се съобщава, че областният директор на фонд “Държавен резерв” в Добрич Йохан Вели е заявил, цитиран в пресата от началото на тази седмица, че те не се занимават с изкупуването на пшеницата. Цитират се едни или други писма от София и тъй нататък, и тъй нататък. Ситуацията според мен изисква много сериозното Ви внимание и срочни мерки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Пирински.
    Заповядайте, господин Дикме.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Пирински! За 12 години България се нагледа на какви ли не експерименти със зърното, включително и на експеримента на едно правителство как може да бъде докарана страната до зърнена криза и хората да се редят на опашки за хляб.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Това е по-сложно, трябва да се анализира.
    МЕХМЕД ДИКМЕ: Разбира се, че въпросът с докарването на кризата за зърното е доста сложен, но мисля, че това правителство е първото и единственото българско правителство за 12 години, което взе адекватни мерки за решаване на проблемите със зърното. Шестте мерки, които бяха предприети от Министерския съвет за решаване на проблемите с изкупуването на зърното, мисля, че дадоха своите положителни резултати.
    Постановлението на Министерския съвет, което Вие цитирате, не задължава фонд “Земеделие” да изкупува зърно, а напротив, Постановлението е на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно, в който задължаваме Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да изкупи 200 хил. тона зърно от производителите в България. Мисля, че резултатите, които бяха постигнати с това решение, вече са факт за цялото общество. Цената на хлебното зърно в момента не е под 160 лв. На борсите вече има търсене на българска пшеница на цена 160 лв. Ефектът, който е постигнат, мисля, че е доста показателен.
    Колкото до решенията на Управителния съвет, които са взети непосредствено след решението на Министерския съвет, са категорични и не дават основание за разочарование от действията на правителството по следните няколко причини. Между другото искам да ви кажа, че според социологическо проучване не само че няма разочарование, а напротив, има пълно одобрение на мерките, които са предприети от правителството.
    С решенията на Управителния съвет са решени няколко неща:
    Първо, покупката на зърното задължително трябва да става чрез стоковите борси. Тоест, трябва да има пълна публичност, прозрачност, без да има никакви съмнения в обществото за някакви спекулации и за това, че би могло да се създаде някаква корупция.
    Второ, земеделските производители подават задължително заявка в областните дирекции на фонд “Земеделие”. Тоест, отново се елиминира елементът на субективност от едни да се купува повече, които не са регистрирани като земеделски производители. За нас, за държавата и хората, които изпълняват държавната политика, са онези земеделски производители, които са регистрирани като земеделски производители, в това число и земеделските кооперации.
    Въз основа на информацията се определиха областните квоти индивидуално за всеки земеделски производител на базата на данните, които са подадени в анкетните карти.
    На 18 септември списъците с класиралите се земеделски производители и техните индивидуални квоти бяха предоставени на трите борси – Софийската, Пловдивската и Русенската, както и на Държавния резерв. Държавният резерв определи 25 пункта за приемане на пшеницата, като половината от тях са собствени бази с цел държавата да не направи допълнителни разходи за съхранение на зърното, а останалите – като външни съхранители, публични складове и зърнохранилища.
    Що се отнася до Вашето питане, че не са осъществени сделки и се намалява определената цена за производителя, заявяваме, че поведението на брокерите се контролира от съответните борси и след получени сигнали за нарушение на договорката с борсите за комисионни от 0,4% върху цената се взеха спешни мерки за отстраняването. Нещо повече, включително и вчера следобед ние проведохме среща с представителите на трите борси, за да видим как върви изкупуването на зърното. В момента реални сделки има, въпреки краткото време за една перфектна подготовка, която беше направена по отношение изпълнението на Постановлението на Министерския съвет.
    Накрая на отговора бих искал да Ви уведомя, господин Пирински, че заявките на земеделските производители от регион Добрич не покриха областната квота, която е определена въз основа на данните от анкетните карти на регистрираните земеделски производители. Само за Добрич квотата, която е отпусната, е в размер на 42 981 тона. Заявките, които са подадени, са само за 23 138 тона и са удовлетворени абсолютно всички земеделски производители и кооперации, които са подали необходимите заявки. Брокерите отиват направо на място, там, където се намират фирмите, и договарят количествата пшеница, които ще се изкупуват.
    В заключение само искам да ви дам една справка, господин Пирински. В настоящия момент са сключени договори за изкупуване на 25 000 тона пшеница. Първо, кратките срокове, в които държавата реагира, и това количество, което в момента е сключено като договори, ми дават основание, че мерките, които бяха предприети от правителството, са добри и се изпълняват навреме от изпълнителните органи. Нещо повече, държавата не е предприела мерки за 15 дни да изкупи 200 хил. тона. Аз още в самото начало казах, че с цел да няма стагнация на пазара на зърно, държавата ще изкупува поетапно 200 хил. тона зърно, като целта на държавата е не да изкупува и да го съхранява, защото ние имаме достатъчно резерв, за да няма в България зърнена криза, при всички случаи ние сме гарантирали това нещо, а държавата да създаде интервенционна агенция – и това е първият етап – да изкупува от пазара и да продава тази пшеница. Мисля, че резултатите са доста обнадеждаващи и ми дават основание да смятам, че предприетите мерки от правителството наистина са положителни. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Пирински, желаете ли да изразите отношението си към отговора? Заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Господин министър, наличието на това сериозно безпокойство и разочарование имах възможност да установя лично, в пряк контакт с производителите на зърно и в Генерал Тошево, и в Добрич на 25 септември тази година.
    От Вашия отговор аз разбирам, че Вие нямате контакт с производителите от Добричка област – нито пряк, тъй като не сте посетили областта, нито пък сте изискали по-автентична информация за моментните настроения на производителите в този район.
    Струва ми се, че онова, което посочихте за разликата между квотата и заявеното количество би трябвало да Ви подскаже, че нещо не е наред. Защото, при положение, че се гарантира една такава цена, при достатъчно добри условия, би трябвало производителите, които бързат да реализират, за да могат да изорат и да засеят, да попълнят квотата.
    Според мен, господин министър, наистина в Добричка област съществува недоверие сред мнозинството производители към правителствените мерки и представителите на съответните правителствени структури. Когато аз посетих този район, започнах с онази информация, която и Вие сега изнасяте – за предприетите действия, за възприетите форми. И отговорът, който получих, беше: а знаеш ли как се прилага това на практика, имаш ли представа дали тези неща действат по начина, по който правителството ги е разписало? Напълно закономерен въпрос и трябва да Ви кажа, че в резултат на два дена разговори с хората разбрах, че те не се реализират по този начин.
    Господин министър, не мога да бъда доволен от отговора Ви, тъй като според мен са наложителни мерки от Ваша страна, за да се реализира така, както правителството го е замислил, проектът от мерки по начин, който да даде на хората, които произвеждат зърно, и подкрепа в момента, и увереност в перспективата да засеят и за догодина.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин министър, заповядайте.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин Пирински. Аз обещавам и поемам отговорността да засиля контрола по изпълнението на мерките на правителството. Сигурно има допуснати слабости по изпълнението на мерките. В този смисъл аз ще направя необходимото, за да засиля контрола.
    Колкото до неизпълнение на квотата за Добричка област, искам да Ви дам още няколко данни за това кои са основните причини.
    Първо, след като държавата обяви цена от 160 лв. на тон, ние с намесата на борсите рязко увеличихме изкупната цена на пшеницата в България. Сделките вече са на цени над 160 лв. Това е една цена, която е удовлетворителна абсолютно за всички производители на зърно в цялата страна. И аз не мога да приема упреците за това, че някой не е удовлетворен.
    Разбира се, че една част от зърнопроизводителите съхраняват зърното си и не искат да го предават, както е било и миналата, и по-миналата година, с цел изчакване на по-висока цена.
    Една от причините за неизпълнение на квотата е и в липса на достатъчно качество. Защото в крайна сметка държавата не може да изкупува пшеница и да напълни складовете си. Държавата ще инвестира 32 млн. лв., но тези пари, господин Пирински, трябва да се възстановят. Ние не можем да оставим там тези пари, защото и пенсионерите искат пари, и училищата, и здравеопазването. Навсякъде има проблеми.
    Така че мисля, че мерките в този смисъл са правилни.
    Освен това мога да Ви кажа, че износът на българска пшеница за последната година е много добър. Нашите очаквания общо за износ на 1 млн. тона, което е най-голямото количество износ, ще се сбъднат. За първи път от много години ние вече имаме над 200 хил. тона износ от новата реколта пшеница. Нещо повече, в момента ежедневно се товарят по пристанищата кораби с българска пшеница. Това е добре и аз мисля, че мерките, които предприехме, са добри.
    Но съм съгласен с Вас по отношение на контрола и ще предприема необходимото. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към актуален въпрос, зададен към министъра на образованието и науката Владимир Атанасов от народните представители Димитър Дъбов и Стойко Танков относно закриване на гимназиалните класове на училище "Паисий Хилендарски", с. Припек, община Джебел.
    Господин Танков, заповядайте.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както ви е известно, учебната година в училище "Паисий Календарски", с. Припек, община Джебел не е започнала. Протестират родителите, учителите, учениците, несъгласни с решението на Общинския съвет в община Джебел да закрие гимназиалните класове. През последните години ежегодно съветниците на общината са внасяли подобно предложение и винаги Министерството на образованието и науката е намирало аргументи да съхрани гимназиалните класове, обосновавайки се на отдалечеността на с. Припек от общинския център на около 17 км, от областния център гр. Кърджали – на около 30 км.
    През м. март като народен представител имах възможността да се срещна с жителите на с. Припек и чувствах тяхната решителност да не допуснат закриването на гимназиалните класове. Още тогава ние от Коалиция за България сигнализирахме вашето министерство, че с това действие на общината ще се създаде тежък конфликт. Условията в този край на Родопите са такива, че практически през зимата не е възможно ежедневното превозване на децата, които сумарно на ден трябва да изминават около 40 км. В същото време общината в Джебел заявява, че няма пари за транспорт. А като се има предвид високата безработица в района, родителите на децата над 16 години практически няма да имат възможност да заплащат за транспорт на децата си. Това означава на практика голяма част от децата да не получат средно образование.
    Нашият актуален въпрос е: какви мерки е предприело Министерството на образованието и науката за решаването на конфликта в с. Припек във връзка със закриването на гимназиалните класове?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, господин Танков.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков, уважаеми господин Дъбов! Предварително трябва да кажа, че аз не бих се ангажирал с подкрепа на твърдението, че жителите на с. Припек, учителите в училището, родителите на децата протестират, защото тези протести са все пак едно доста ограничено явление и по моя информация те се свързват с дейността на един инициативен комитет. Вероятно в неговата основа стоят съображенията на директора на въпросното училище. Но сега не е време да правим разследване. Позволете ми да отговоря конкретно на вашия въпрос.
    Основното училище в с. Припек се преобразува в средно общообразователно училище през учебната 1990-1991 г. с по една паралелка във всеки клас по предложение на кмета след решение на Общинския съвет в Джебел. Оттогава досега тези паралелки остават маломерни и са съществували с няколко последователни разрешения от страна на Министерството на образованието и науката.
    Със заповед от м. юни т. г. средното общообразователно училище в с. Припек е преобразувано в основно училище. Учениците от IХ до ХII клас са пренасочени към средното общообразователно училище "Христо Ботев" в гр. Джебел, както и към други училища в същия град. За тези ученици е осигурен транспорт, докато 20 ученици от с. Кортни, с. Щерна и с. Жълтица от три години ходят пеша по 4,5 км в едната посока, за да учат в с. Мишевско в основното училище.
    В момента пълняемостта на паралелките в с. Припек е следната: I клас – 15 деца, II клас – 5 деца, III клас – 10 деца, IV клас – 15 деца, в V клас – 13 деца, VI клас – 12 деца, VII клас – 16 деца, VIII клас – 9 деца. В IХ клас няма ученици, тъй като шест от тях са се записали в Техникума по облекло и текстил, гр. Кърджали, едно в средното общообразователно училище в същия град, три в СПТУ по селско стопанство. В Х клас има 15 ученика, в ХI клас – 10 и в ХII клас – 2.
    С преобразуването в основно училище ние целим да отговорим на една тенденция, колкото и негативна да е тя, защото, ако и сега гимназията беше останала, в 9 клас пак нямаше да има ученици. От всички 43 ученика в гимназиалния етап 9-12 клас от село Припек до този момент са записани 33 ученика в други училища главно в Джебел, в Техникума по облекло и текстил – Кърджали, в СПТУ – в Джебел, в Техникума по строителство – Кърджали, и т.н., и т.н.
    От учебната 1999/2000 г. се правят предложения за преобразуване на училището от средно общообразователно в основно, които са подкрепени от Инспектората по образование на министерството – град Кърджали. Досега Министерството на образованието и науката е отказало преобразуване на училището поради несъответствие с изискванията на чл. 12, ал. 2 и 3 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета. На последната сесия Общинският съвет в Джебел е обсъдил промените в училищната мрежа – протоколите от това заседание са при мен, и е взето решение училището да бъде преобразувано. Държа да подчертая, без да обвинявам за това кмета на село Припек – той е присъствал на заседанието и е гласувал “за”.
    Неколкократно на училището са отпускани суми за поддръжка и ремонт. Вложените средства от общинския съвет са около 100 хил. лв., точната цифра е 106 хил. лв. от 1999 г. досега. Последната сума е от 23 юли в размер на 50 хил. лв. във връзка с Постановление № 158. По този начин ние искаме да укрепим и да обновим основното училище в село Припек, за да можем да го запазим като културно-образователен център.
    Поради небрежност от страна на ръководството на училището, вина за което носи директорът, средствата, отпуснати от общинския съвет, са разходвани за ремонт на отоплителна инсталация, а поради лошо стопанисване се стига до аварии, които предизвикват нови разходи. След спазване на законово определената процедура училището е преобразувано в основно училище, поради което социалното напрежение в момента ескалира. Общинският съвет, кметът на Джебел и Инспекторатът по образование не намират основание за отмяна на заповедта и друго решение по въпроса към момента няма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Танков, за да изразите отношението си към отговора.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ): По отношение на Вашия отговор, господин министър, имам следните съображения. Първо, смятам, че не е правилна политиката в тези райони, при тази отдалеченост учениците да ходят при учителите, а точно обратното. И затова години наред Министерството на образованието и науката, изхождайки от спецификата на село Припек, е съхранявало гимназиалния курс.
    Второ, Вие казвате, че много деца са се записали в други училища. Ами, как няма да се запишат, след като години наред всяка година се взима решение за закриване на училището? Какво да правят?
    Трето, отоплителната инсталация. Знаете ли, че през миналата година общината в Джебел е отпуснала, като изключим заплатите на учителите, 100 лв. за издръжката на училището, и цяла година котелът не е работил и са стояли на студено? Знаете ли, че една седмица, когато заваля големият сняг, не е имало път до селото и това е ангажимент на общината? И Вие прехвърляте ангажиментите към общината. Ами, те са страна в тоя спор.
    И на следващо място, фактът, че отказват и помощта от 15 хил. лв. на проф. Порязов. Значи проблемът не е финансов, а просто се цели да се закрие училището. Това не Ви ли смущава? По моя молба Вашият парламентарен секретар беше на място, запозна се и Вие така деликатно се измъквате от ситуацията като прехвърляте отговорностите към общината. Категорично не съм съгласен с Вашия подход.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Желаете ли реплика, господин министър? Заповядайте.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Господин Танков, ако имах навика да се измъквам, нямаше да съм тук пред вас. Що се отнася до всичко това, което Вие казахте, то споделя част от действителността. В момента няма никакви нормативни основания да бъдат удовлетворени очакванията на директора и на кмета на село Припек, както и на няколко учители и на няколко родители – това са родителите на десетина ученика, които все още не са се записали никъде. Мислили сме върху много варианти, за да удовлетворим това очакване. Такива варианти съществуват, но за съжаление само в областта на теоретичното. Практически и от нормативно-правна гледна точка те са неосъществими, моля Ви, да разберете това.
    Нека да помислим малко. Вие казвате, че село Припек е било изолирано и пътищата са били непроходими. Един път, както това трябва добре да се разбере, е непроходим в двете посоки. Вие казвате, че учителите трябва да отиват при учениците. Хубаво, как да отидат от Джебел при учениците в Припек? Ако приемем Вашето твърдение, ние ще достигнем до една много деликатна ситуация – учителите ще имат седмично разписание, което ще се дублира на две места. Това също е невъзможно.
    На заседание на общинския съвет е решено да се осигури транспорт като той е безплатен за социално слабите деца. Вие казвате, че в региона има висока безработица. Съгласен съм, и за съжаление това е така. Нали тъкмо за тези деца ще бъде осигурен безплатен транспорт.
    СТОЙКО ТАНКОВ (КБ, от място): До 16 години по закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не превръщайте репликата отново в дискусия.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Аз мисля, че ние тук не се опитваме да бягаме от отговорност, ами ясно да си разпределяме отговорностите. Като министър на образованието и науката аз не мога да отменя решение на общинския съвет, защото не ми се ходи да давам обяснения пред Върховния административен съд и няма да го направя. Ако общинският съвет приеме друго становище, тогава вече ситуацията може да бъде преразгледана. Пред себе си разполагам с изключително много данни, с цялата преса, която е излизала по това време, така че в Република България има законово регламентирани отговорности и те са разпределени. Аз не мога да ревизирам становище на общински съвет.
    По повод на ситуацията в момента, искам да обърна внимание, че много хора спекулират с нея и не ми се иска едно училище, един образователен проблем да се превръща в инструмент на такава спекула. Нека ясно да се разбере, че директорът, по реда на Кодекса на труда за неизпълнение на предвидените си задължения в нормативните актове, влиза в деликатно отношение със Закона за народната просвета и Правилника за неговото приложение. На същия този директор може да му бъде потърсена отговорност за самоуправство по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс.
    Родителите трябва да пуснат децата си на училище – говорим за деца в основното училище. Никой няма право да ги спира от училище, защото до 16 години образованието в България е задължително. Родители, настойници или попечители, които не осигурят присъствие на децата в училище или по някакъв начин възпрепятстват това, се наказват по чл. 47 от Закона за народната просвета. Нарушенията се установяват с актове, съставени от съответните органи на общините.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин министър, прекалявате с разпространението. Ние имаме парламентарен контрол, удължение и т.н. Репликата е до 2 минути.
    МИНИСТЪР ВЛАДИМИР АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
    Искам само да кажа, че проблемът не бива да се извежда от сферата, в която е. Това е местен проблем, който трябва да бъде решен от общинския съвет. Аз ще се съобразя 100 процента с решението на общинския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към актуален въпрос на народния представител Бойко Стефанов Великов относно функционирането на частните микробиологични и вирусологични лаборатории във Велико Търново и областта към министъра на здравеопазването господин Божидар Финков.
    Заповядайте, господин Великов.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин министър, позволих си да Ви задам този въпрос, защото разбирам, че проблемите с частните лаборатории във Велико Търново не са прецедент и защото опасностите за здравето на българските граждани нарастват и по линия на изследванията, които се правят в създаващите се частни лаборатории. Това са изследвания за встъпващите в брак, за бременни, за дарители на кръв, за венерически болести, за хепатит, за постъпващи в детски ясли, за работещи в детски заведения, за постъпващи на работа и т.н. – този списък би могъл да бъде продължен.
    Няколко фрапиращи случая насочиха моето внимание към този въпрос и това са резултатите от изследванията на частната лаборатория “Медика”. Сифилистичка на лечение в кожно-венерически диспансер във Велико Търново получава отрицателен васерман за здравна книжка. Рузултатът показва, че няма такова заболяване въпреки направеното изследване. Втори случай, семейство от Велико Търново при изследване на детето си получава резултат за заболяване от лаймска болест. Няма да коментирам преживяванията на родителите, докато в Националния център – София, установят отрицателния резултат.
    Трети случай. Бременна от Павликени с дългогодишен стерилитет получава положителни резултати от токсоплазмоза, което налага аборт по медицински причини. За неин късмет тя не прибягва до аборт, въпреки получените резултати. По-късно се установява, че изследванията са грешни.
    Този черен списък, господин министър, за съжаление може да бъде продължен.
    И моят актуален въпрос е: отговарят ли частните микробиологични и вирусологични лаборатории във Велико Търново и областта на медицинските стандарти по отношение на изискванията за регистрация и функциониране на самостоятелните медико-диагностични лаборатории, по отношение на необходимата апаратура и медицинско оборудване, по отношение на извършваната диагностика съгласно инструктивните материали на Министерството на здравеопазването? Провежда ли се външен контрол от Националния център по паразитни и заразни заболявания и от кога? Спазват ли се задължителните указания на Министерството на здравеопазването от 1999 г. за индикации, за начин на вземане, съхранение и транспорт на микробиологични и вирусологични материали?
    Възниква още един съществен въпрос, който е свързан с работата на ХЕИ, град Велико Търново. Защо при наличие на сертификати за външен контрол по микробиология и вирусология Районната здравноосигурителна каса не сключва договор с ХЕИ – Велико Търново, което има максималните 100 точки от 100 възможни? Защо се пренебрегва държавната структура, която отговаря на всички необходими изисквания, за сметка на частните лаборатории, за които е твърде съмнително с какви средства и апаратура работят? Случаите, които цитирах, мисля бяха доста показателни. Така гражданите остават без избор и са принудени да ползват услугите на частните лаборатории, защото там не заплащат, докато в ХЕИ са принудени да заплащат необходимата за изследванията сума.
    И последният ми въпрос е свързан със заплахите за убийство, които са отправени към лекарите от ХЕИ, Велико Търново, които са заявили своята позиция и са участвали в проверки, свързани с частните лаборатории. Не смятате ли, че отправените заплахи са свързани точно с начина, по който функционират частните лаборатории във Велико Търново и областта? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Великов.
    Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на въпроса на господин Великов бих казал следното. В област Велико Търново са регистрирани и функционират следните специализирани микробиологични лаборатории.
    Първа група – към лечебните заведения за болнична помощ. Това са микробиологичните лаборатории в Многопрофилна болница за активно лечение Велико Търново, която обслужва самата болница. Към здравни заведения – това са лабораториите на ХЕИ, Велико Търново, която работи за целите на Държавния санитарен и противоепидемичен контрол и обслужва по договори многопрофилните болници за активно лечение в Горна Оряховица, Павликени, Елена и Полски Тръмбеш. Тя има договори с тях. И трета група – това са самостоятелни специализирани медико-диагностични лаборатории, които са пет на брой. Това е “Медика д-р Карамелски”, която обслужва диагностично-консултативните центрове във Велико Търново и Горна Оряховица; “Медикал прециз” Еднолично акционерно дружество, Павликени; “Центролаб” ООД, Павликени и “2 М” ООД, Горна Оряховица и “Биолаб”, Плевен, което обслужва по договор Многопрофилната болница за активно лечение в Свищов.
    Районната здравноосигурителна каса във Велико Търново има сключени договори за 2002 г. само с посочените пет самостоятелни лаборатории, по същество частни. Всички посочени медико-диагностични лаборатории притежават санитарни разрешителни за своята дейност, издадени въз основа на хигиенни заключения и съответствието им с хигиенните изисквания от страна на ХЕИ.
    Системата на Национален външен контрол на микробиологичните лаборатории контролира качествените показатели на тяхната дейност според критерии на така наречения стандарт в медицината “Клинична микробиология”, утвърден със Заповед РД 90-111 от 18 март 2002 г. Той се извършва от Националния център по заразни и паразитни болести два пъти годишно – обикновено през месеците май и ноември, и включва изпращането на лиофилизирани щамове за идентификация и определяне на антибиотичната им чувствителност в контролираната лаборатория. Максималният брой точки, който може да се получи, е 100, а минимумът за получаване на сертификат е 70. Под 70 не се получава сертификат за дейност.
    В проведения последен цикъл на външен контрол през май 2002 г. са участвали 126 лаборатории в страната. Сертификат в Търново са получили лабораториите при Многопрофилна болница “Д-р Ст. Черкезов”, ХЕИ – Велико Търново, лаборатория “Медика д-р Керамелски”, лаборатория “Центролаб” – Павликени, и “2 М” – Горна Оряховица, както впоследствие и “Биолаб” – Плевен.
    Хигиенно-епидемиологичните инспекции по принцип контролират санитарно-хигиенните показатели и спазването на противоепидемичния режим на работа. През 2002 г. от ХЕИ Велико Търново са извършени осем проверки и едно обследване на условията и реда за работа на медицинските лаборатории, съгласно Наредба 13 от 1994 г. Установено е, че лабораторията “Биолаб” в Плевен е наела помещения в Многопрофилната болница в Свищов за взимане и съхранение на материали за микробиологични изследвания до транспортирането им в Плевен, които не са съгласувани с ХЕИ. Налице са и пропуски в съхраняването и транспортирането на материали в нарушение на Указанието за индикации, начин на взимане, съхранение и транспорт на материали за клинични микробиологични изследвания.
    При проверката на Медико-диагностичната лаборатория “Медика” в Транспортна болница - Горна Оряховица, са установени нарушения на противоепидемичния режим на работа, отнасящи се до обеззаразяването и унищожаването на инфекциозните материали, обект на изследване в лабораторията. За установените нарушения са съставени актове за хигиенни нарушения и са издадени предписания за отстраняване на констатираните пропуски.
    По въпроса за сключването на договори за извършване на диагностичната дейност със Здравноосигурителната каса трябва да се знае, че подборът на договорни партньори е изцяло в прерогативите на съответната Районна здравноосигурителна каса по закон и критериите са посочени в действащия Национален рамков договор за съответната година. Общите изисквания са съответната медико-диагностична лаборатория да има необходимата регистрация в Районния център по здравеопазване, която се издава при наличие на санитарно разрешително преди започването на дейност.
    Прави впечатление фактът, че Районната здравноосигурителна каса е сключила договори за 2002 г. с три специализирани медико-диагностични лаборатории, които не притежават сертификат за качество за извършената дейност, издаден на базата на независимия външен контрол, а е отказан договор с ХЕИ, въпреки че лабораторията е получила максимална оценка от 100 точки.
    Ръководството на Националната здравноосигурителна каса е осведомено писмено за случая и чакаме отговор. Ще предложа, съобразно така цитирания материал, в новия Национален рамков договор за 2003 г. да бъде вписано изискването за сключване на договори с медико-диагностични лаборатории, които са защитили качествени показатели над минимума от 70 точки от провеждания външен контрол, независимо от формата им на собственост.
    Направената проверка по повод на зададения актуален въпрос потвърди, че към специалист от ХЕИ – Велико Търново, ангажиран в контролна дейност, са отправени анонимни заплахи. За случая е уведомено ръководството на ХЕИ, както и съответно органите от полицията.
    При осъществяване на дейността си органите на санитарно-епидемичен контрол и по други поводи и на други места са били заплашвани и подлагани на различни форми на натиск, но това няма да попречи на тяхното стриктно изпълнение на задълженията и прилагането на закона в неговата цялост. За подпомагане на дейността на ХЕИ – Велико Търново, при контрола върху работата на споменатите микробиологични и вирусологични лаборатории са командировани специалисти от Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. С тяхна помощ на място ще се провери, това сега се прави, съответствието на извършената диагностична дейност с изискванията на медицинския стандарт по клинична лаборатория и микробиология и другите нормативни документи. С резултата от проверката ще бъдат запознати всички лечебни заведения в областта, както и регионалната здравноосигурителна каса, като тези заключения следва да се имат предвид при подписването на Националния рамков договор 2003 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Финков.
    Заповядайте за реплика, господин Великов.
    БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър!
    Аз искам да изразя удовлетворение от Вашия отговор, за това, че действително е направена проверка по моя актуален въпрос. Част от отговорите, които Вие дадохте, отговарят на действителното състояние на частните лаборатории. Бих могъл да Ви предоставя още данни, които са свързани с преки нарушения, както и конкретните имена на случаите, които цитирах в началото, случаи, които са действително от практиката на частните лаборатории.
    Какво се оказва обаче на практика? Това е нещо, което искам специално да подчертая тук и пред вас, защото то не намери място във Вашия отговор. Всички държавни структури работят в интерес на държавните лаборатории. Вероятно случайно или защото техните ръководители имат някакъв личен интерес. Схемата е проста – ХЕИ не е заявил искане за договор с районната здравноосигурителна каса, въпреки че има показатели за това сто от сто възможни, както и самият Вие казахте. В същото време издава санитарни разрешителни, без лабораториите да отговарят на необходимите изисквания и това се потвърждава.
    Районният център по здравна информация издава удостоверения и хигиенни заключение или без необходимите проверки, или в нечий интерес. А районната здравноосигурителна каса сключва договорите с частните лаборатории, като си затваря очите за необходимите сертификати или отказва договори. Казвам, че за това имам конкретни данни и аз ще ви ги предоставя.
    Пример за отказ е за серологични изследвания на Диспансера по кожни и венерически заболявания, който отговаря на всички условия. Вашата проверка е установила тези факти; и общо практикуващите лекари, които насочват пациентите си към частните си лаборатории, защото там не плащат, плаща касата. Ощетен, разбира се, е гражданинът, ощетена е държавата.
    Заплахите за убийство към двамата лекари са получени след писмено запитване до директора на Здравноосигурителната каса – Велико Търново, за липсата на договори с ХЕИ. Същите лекари са извършили и проверки в частните микробиологични лаборатории. Всичко е почти като в старите италиански филми за мафията. Надявам се, че поне краят няма да е същият.
    Искам да изразя своето становище, че не съм по принцип против частните лаборатории. Но в Закона за лечебните заведения в чл. 4, т. 2 – завършвам, госпожо председател – се казва: “Лечебните заведения са равнопоставени, независимо от дейността им.”
    Позволявам си и конкретна препоръка към Вас, господин министър. Проверявайте и налагайте контрол, за да пазите гражданите и да не създавате условия за корупция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате право на дуплика. Заповядайте, ако искате, господин Финков.
    МИНИСТЪР БОЖИДАР ФИНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Великов!
    Бих се радвал, ако предоставите конкретните данни, които посочихте, отнасящи се до конкретни лаборатории и лица, при които не е извършена коректна диагноза със съответни последствия за тяхното здраве.
    Искам да спомена едно нещо в контекста на цялостната тема: редица общински болници, но и такива с преобладаващо държавно участие през последната година посочват, че разходите за лабораторни изследвания от лабораториите в болниците са около два пъти по-големи, отколкото тези, които им се предлагат от частни лаборатории. Така че въпросът от чисто икономическа страна седи открит и е въпрос на избор на едно лечебно заведение, което в момента е търговско дружество, да избере с кого да направи договор от гледище на икономическата целесъобразност на услугата.
    От друга страна, разбира се, контролът върху лабораториите, не само частните, има и държавни лаборатории, които също са допускали грешки, следва да е по-затегнат и в контекста на това приемам Вашия актуален въпрос като още по-актуален. Моля да предоставите материалите си, за да мога да продължа въпроса, специално във Великотърновска област.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Финков.
    Питане към Долорес Арсенова, министър на околната среда и водите са отправили народните представители Евгени Чачев и Евдокия Манева относно усвояването на средствата от Програмата ИСПА за екологични обекти.
    Господин Чачев, имате думата да отправите своето питане към министъра.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! В периода от 1997 г. до 2001 г. България се утвърди като положителен пример на страна, която успешно и бързо се подготвя за участие в европейската структурна и екологична политика. Още в редовния доклад на Еврокомисията за 2000 г. бе подчертано, че страната е постигнала значителен напредък в областта на екологичната политика и координацията на структурните инструменти. Нещо повече – още през 2000 г. България единствена от страните в Източна Европа стана равноправен член на Европейската агенция за опазване на околната среда и откри глава “Екология”. Впоследствие в доклада на Европейската комисия за 2001 г. наред с постигнатия напредък ни бе подчертано, че вече изградената система за координация, структури, институции и процедури трябва да бъдат укрепвани и доразвивани. Вместо това вече близо година и половина с безпокойство и загриженост наблюдаваме сериозно отстъпление, което обезсмисля досегашните постижения на страната в областта на екологията. Достатъчно е да изброя само една малка част от екологичните проекти, заложени в националните планове за икономическо и регионално развитие, както и в средносрочната инвестиционна програма на правителството на ОДС, които вие едни от тях не завършихте, по други работите симулативно, трети замразихте, четвърти изобщо не стартирахте. Ще спомена някои, като втория етап на пречиствателната станция във Варна с включване на отпадните води на кв. “Аспарухово”, главния канализационен колектор на Кърджали, канализациите на Свиленград, Крумовград, Любимец, Симеоновград, кв. “Меден рудник” – Бургас, Приморско, Ново Паничарево, Ясна Поляна, Писменово; пречиствателните станции – Обзор, Бяла, Царево, Ахтопол, Белослав, Провадия, Троян, Дулово, Елена, Велики Преслав, Сухиндол; Националната програма за приоритетно строителство на пречиствателни станции за отпадни води за градове с над 10 хил. жители – Благоевград, Пазарджик, Севлиево, Попово, Ловеч, Монтана, Смолян, Балчик, Търговище, Мадан, Златоград, Стара Загора, Хасково, Димитровград, Банско, Велики Преслав, Панагюрище; регионалните депа за битови отпадъци – Силистра, Монтана, Созопол, Перник, Севлиево, Русе, Петрич, Аксаково, Добрич, Ловеч, Мадан, Шумен, Ямбол, Карлово, Цалапица, Разград, Смолян, Пирдоп, Златица, Челопеч, Омуртаг, Харманли; рекултивацията на стари сметища в Бяла, Враца, Мездра, Севлиево; проекта за идентифициране на чувствителните зони по поречията на Струма, Арда, Места, Марица, Тунджа.
    Спирам с изброяването дотук, уважаема госпожо министър. Знам какъв ще бъде Вашият отговор. Но заедно с това знам, а и всички български граждани трябва да знаят, че България не усвоява през миналата и тази година предоставените й от Европейския съюз безвъзмездно финансови ресурси за екология, транспорт и земеделие за над 450 млн. евро. 450 млн. евро безвъзмездна помощ от структурните фондове на Европейския съюз!
    Като прибавим към тези 450 млн. и кредитния ресурс от европейските финансови институции, от Световната банка, от Японския инвестиционен фонд, от Кувейтския фонд за развитие, се получава сума от над 1 млрд. евро или долара, както ви харесва.
    Много съм далеч от мисълта да обвинявам Вас, уважаема госпожо, че правителството на НДСВ не се погрижи за продължаване разширяването на материалния, човешкия и организационен потенциал за усвояване на този огромен финансов ресурс, че сегашното правителство все още няма обявена публична инвестиционна програма, че няма ясни инвестиционни приоритети, че човекът все още отсъства в координационната система на все по-бързо изтичащите 800 дни. Защото само в изграждането на инфраструктурата по европейските фондове могат да бъдат заети над 30 хиляди души.
    Затова моето питане към Вас е: изпълнението на кои екологични обекти, включени в Програма “ИСПА”, е стартирало и какъв е обемът на усвоените средства за екологични проекти по тази програма в края на първото полугодие на 2002 г.? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
    Госпожо Арсенова, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, уважаема госпожо Манева! Новият финансов инструмент за подкрепа на страните в преход “ИСПА” стартира през 2000-та година. Принципите и природата на този инструмент са регламентирани с Наредба на Европейския съюз и бяха нови както за администрацията на страните-получателки на помощта, така и за самата Европейска комисия. Независимо че прилагането на Програма “ИСПА” започна без предварително специализирано обучение на експерти за подготовка и управление на широкомащабни инфраструктурни проекти, България защити успешно два големи комплексни проекта още през първата година. Това са шестте регионални депа за битови отпадъци – Монтана, Перник, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, и вторият – изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в басейна на река Марица – град Стара Загора и Димитровград.
    През 2001 г. бяха представени и одобрени за финансиране още три големи инвестиционни обекта, както следва: събиране и пречистване на отпадните води на град Пазарджик, регионална пречиствателна станция за отпадни води – Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец, и събиране и пречистване на отпадните води на Благоевград.
    ИСПА-мярката – шестте регионални депа за битови отпадъци, се управлява от Министерството на околната среда и водите. Състои се от седем отделни подобекта – шест депа за отпадъци и една претоварна станция. Реализацията на мярката включва сключване, администриране и изпълнение на 12 договора, които могат да бъдат класифицирани в три основни типа: за техническа помощ, за администриране и управление на изпълнението на проектите, за строителен надзор и за строителство. Процесът на избор на изпълнители изисква провеждането на 12 международни тръжни процедури.
    Към 1 юли 2002 г. са подписани три договора за техническа помощ за администрирането и управлението на мярката на обща стойност 150 550 евро.
    До момента са подписани още два договора – за техническа помощ, за управление на проекта и за строителен надзор. Общата стойност на подписаните общо пет договора е 4 813 293 евро, от които са разплатени 127 608 в същата валутна единица.
    Тръжната процедура за избор на изпълнители за строителство на седемте подобекта ще стартира в края на тази седмица, точно на 4 октомври 2002 г., и се очаква да приключи с подписани седем договора в началото на 2003 г.
    ИСПА-мярката “Изграждане на пречиствателни станции” в басейна на река Марица – град Стара Загора и Димитровград, се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Мярката се финансира с безвъзмездна финансова помощ от ИСПА и национално съфинансиране, осигурено чрез кредит от Европейска инвестиционна банка и държавния бюджет. Процедурите за избор на изпълнители за строителен надзор и строителство са стартирали и графикът за подписването на договорите е, както следва: за строителство – края на месец януари 2003 г., и за строителен надзор – месец декември 2002 г.
    ИСПА-мярката “Събиране и пречистване на отпадните води на град Пазарджик” се управлява от Министерството на околната среда и водите. Реализацията на мярката включва сключване, администриране и изпълнение на четири договора, които могат да бъдат класифицирани в три основни типа – за техническа помощ, за администриране и управление на изпълнението на проектите, за строителен надзор на изпълнението и за строителство.
    Процесът на избор на изпълнители изисква провеждането на четири международни тръжни процедури. Към 1 юли 2002 г. е подписан един договор за техническа помощ - при администрирането и управлението на проекта на стойност 54 602 евро, от които са разплатени 43 682 евро.
    Предстои подписването на три договора за изпълнение – за строителство на пречиствателната станция и доизграждане на главните колектори. Графикът за обявяването на международна тръжна процедура е края на 2002 г. За строителен надзор графикът за обявяването на международна тръжна процедура за избор на изпълнител е края на 2002 г. За техническа помощ за Министерство на околната среда и водите за цялостно управление и координация на изпълнението на мярката - предвижда се договорът да се подпише до края на тази година.
    ИСПА-мярката “Регионална пречиствателна станция за отпадни води – Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец” се управлява от Министерството на околната среда и водите. Реализацията на мярката включва сключване, администриране и изпълнение на четири договора, които могат да бъдат класифицирани в три основни типа – за техническа помощ, за администриране и управление на изпълнението на проектите, за строителен надзор на изпълнението и за строителство. Процесът на избор на изпълнители изисква провеждането на четири международни тръжни процедури.
    Към 1 юли 2002 г. е подписан един Договор за техническа помощ при администрирането и управлението на проекта на обща стойност 54 332 евро, от които са извършени плащания на стойност 43 465 евро.
    Предстои подписването на три договора за изпълнение – за строителство на пречиствателната станция и доизграждане на главните колектори - графикът за обявяването на международна тръжна процедура е краят на 2002 г. За строителен надзор – графикът за обявяването на международна тръжна процедура за избор на изпълнител е краят на 2002 г. За техническа помощ за Министерството на околната среда и води за цялостно управление и координация на изпълнението на мярката - предвижда се договорът да се подпише до края на тази година.
    ИСПА-мярката “Събиране и пречистване на отпадните води на Благоевград” се управлява от Министерството на околната среда и водите. Реализацията на мярката включва сключване, администриране и изпълнение на четири договора, които могат да бъдат класифицирани в три основни типа: за техническа помощ, за администриране и управление на изпълнението на проектите, за строителен надзор на изпълнението и за строителство. Процесът за избор на изпълнители изисква провеждането на четири международни тръжни процедури. Към 1 юли 2002 г. е подписан един договор за техническа помощ при администрирането и управлението на проекта на обща стойност 48 052 евро. Към момента са извършени плащания на стойност 38 442 евро.
    Предстои подписването на три договора за изпълнение. За строителство на пречиствателна станция и доизграждане на главните колектори - графикът за обявяването на международна тръжна процедура е краят на 2002 г. За строителен надзор - графикът за обявяване на международна тръжна процедура за избор на изпълнител е краят на 2002 г. За техническа помощ за Министерството на околната среда и водите за цялостно управление и координация на изпълнението на мярката - предвижда се договорът да се подпише до края на тази година.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев, уважаема госпожо Манева! От изнесената дотук информация е очевидно, че във връзка с изпълнението само на управляваните от Министерството на околната среда и водите инвестиционни мерки, одобрени за финансиране от ИСПА, се изисква провеждането на международни тръжни процедури, сключването, администрирането и управлението на изпълнението на 24 договора. Това по формален начин доказва комплексността и изключителната сложност на проектите ИСПА, които изискват значителен капацитет от управляващата институция.
    В тази връзка бих желала да ви информирам, че укрепването на административния капацитет на звеното, което координира проектите по ИСПА в Министерството на околната среда и водите, се развива в два аспекта. С това искам да подчертая и обстоятелството, че правителството полага особени грижи за реализацията на тези проекти.
    Първо, увеличаване броя на експертите, които пряко се занимават с координацията и управлението èçïúëíåíèåòî íà проектите. През настоящата година бяха назначени допълнително още 5 експерта, които са ангажирани с координацията и управлението на ИСПА-проектите.
    Второ, допълнително обучение на експертите. През тази година започна обучение на експерти от Министерството на околната среда и водите по въпросите, касаещи координацията и управлението на цялостния процес по реализацията на проектите-ИСПА – от етапа на програмиране до пускането в експлоатация на новото съоръжение.
    Ние също живеем и работим с разбирането, че тези проекти ще осигурят на България и на целия български народ трудова заетост, която ще подобри жизненото състояние на много българи.
    Във връзка с това съм убедена, че усилията в посока на подобряване на административния капацитет на звеното в Министерството на околната среда и водите, отговорно ще подпомогне изпълнението на проектите по ИСПА, ще подпомогне успешната защита на предстоящите за одобрение нови проекти по ИСПА, както и успешната реализация на вече стартиралите проекти.
    Убедена съм, че с ваша помощ този процес ще бъде още по-успешен и по-добре представен и в Европейската комисия. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо министър.
    Заповядайте, госпожо Манева.
    Ще Ви помоля да зададете своите уточняващи въпроси в рамките на две минути.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! В отговора Ви преобладаваше бъдеще време и техническа помощ. А всички знаем, че средствата за техническа помощ не остават в България.
    Искам да Ви напомня, че нашият въпрос касаеше първите одобрени проекти за пречиствателни станции и депа за отпадъци на обща стойност 130 млн. и безвъзмездна помощ в размер на 98 млн. Те трябваше да стартират в края на 1991 г.
    Не е вярно твърдението, че няма опит в международни търгове. Многократно са провеждани такива в Министерството на околната среда и водите. Не е вярно, че няма и опит. Просто, според мен, липсва усилие. Тези проекти, тези суми бяха извоювани с много усилия на специалистите и на ръководството на министерството.
    Казвам това, като подчертавам, че без активното участие на ръководството на Министерството на околната среда и водите не могат да бъдат постигнати успехи в който и да е международен проект.
    Затова моите два уточняващи въпроса са следните. Какво направихте лично Вие, госпожо министър, за да съдействате за ускоряване усвояването на средствата?
    И второ, не смятате ли, че изключителното забавяне на усвояването на средствата, подчертавам още веднъж, стартирането на което трябваше да бъде в края на 2001 г., изразява резервите на Европейската комисия към способността на правителството и на ръководения от Вас екип на Министерството на околната среда и водите да гарантира безпроблемното усвояване на средствата? Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля да отговорите на уточняващите въпроси, министър Арсенова.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Много Ви благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева. Благодаря Ви, че концентрирахте вниманието ни точно върху тези уточняващи въпроси. В началото им Вие казахте, че моето експозе на Вашето актуално питане е насочено главно и преобладаващо в бъдеще време. Това е очевидно. Инструментът ИСПА стартира в България от 2000 г. Проектите, които предоставих на Вашето внимание, са подготвени от предишното правителство. Така че да се говори за минало считам наистина за неподходящо. Радвам се, че и Âие го разбирате, защото в миналото просто нищо не се е случило. И това, което тепърва предстои да се случи, е в процеса на работа на нашето министерство, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а също така и на министерствата на транспорта и на земеделието и горите. Те полагат наистина значителни усилия това, което е сбъркано при представянето на проектите до настоящия момент, да бъде своевременно коригирано и представено на вниманието на Европейската комисия, така че да получи положителна санкция и да може да бъде реално реализирано в нашата страна.
    Знаете, че ние имаме квоти, които можем да усвояваме и не можем да надхвърляме. В техните граници и предишното правителство се е опитало да положи усилия те да бъдат усвоени.
    Относно това, на което обърнахте внимание, че в Министерството на околната среда и водите са се провеждали много международни търгове, аз оставам твърде дълбоко изненадана, защото това не е достигало до моето знание. Този инструмент е твърде нов, за да са проведени такова множество търгове. А, както споделих и в експозето си, се оказва, че нито един такъв търг не е проведен. Малко ми е загадъчно твърдението, че експерти са подготвени за участие в подобно нещо. Оказа се, че имаме един експерт, който е участвал в международен търг. И той ще участва, дай Боже, да бъде избран от Европейската комисия, при провеждането и на следващите търгове.
    Какво направих аз лично? Проведох доста срещи и разговори на най-високо ниво, благодарение на които получих уверения от ръководството на Европейската комисия, че това, което е сгрешено, ще ни се даде възможност да го поправим към настоящия момент и за в бъдеще време отношението към нас ще бъде такова като към хора, които вече умеят да работят по тези проекти и реално са го показали.
    В тази връзка считам, че наистина като че ли Европейската комисия е имала известни резерви към правителството, което е подготвило тези проекти. Но тези резерви вече са изгладени, изчистени и новото правителство вече може да се радва на едно положително отношение от Европейската комисия. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Арсенова.
    Вероятно ще изразите отношение към отговора на министър Арсенова, госпожо Манева? Заповядайте.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Очевидно е, госпожо министър, че има още много загадки в министерството за Вас. Надявам се скоро да си изясните нещата с международните търгове.
    Очевидно е, че не знаете и какво е направило предишното правителство, затова ще Ви напомня.
    Вие наследихте членство на България в Европейската агенция за околната среда.
    Наследихте стартирали преговори по глава "Околна среда" една година след старта на общите преговори – нещо необичайно за другите страни.
    Наследихте практически приключил процес на хармонизация на законодателството, благодарение на което успяхте, макар и с доста слаба защита, да осигурите приемането на последните два закона в областта на околната среда.
    Наследихте подготвени прилагащи програми за прилагане на законодателството във всички сфери на околната среда.
    Наследихте одобрени проекти, не сбъркани, а одобрени, на стойност 98 млн. евро, които трябваше просто да бъдат изпълнени. И ако ние бяхме продължили управлението, съм сигурна, че вече много хора щяха да работят на тези обекти.
    Наследихте работещ финансов механизъм за инвестиции в областта на околната среда.
    Какво се случва една година и няколко месеца, след като Вие поехте ръководството на министерството? Не е стартирал нито един проект по програма ИСПА и не е усвоено нито едно евро инвестиции. Всичко, което цитирахте, е техническа помощ, която не остава в България.
    Не е финансиран нито един нов инвестиционен проект чрез Националния фонд за опазване на околната среда. Нещо повече, почти беше унищожен последният.
    Безхаберието в областта на околната среда, в областта на екологичната политика не може да остане без негативни резултати. Екологичната политика е по-сериозно занимание от почистване на градинки, подстригване на дръвчета, велокросове и т.н. И аз няма да се изненадам, ако в доклада на Европейската комисия се появи критика за изключителното забавяне на изпълнението на прилагащите програми. Това означа недоверие на Европейската комисия към структурите, които би следвало да управляват тези средства. И аз си спомням, че в предизборните дебати Вие, госпожо министър, обещахте рязка промяна в екологичната политика. Ние сме свидетели на тази рязка промяна, за съжаление, тя не е за добро. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Госпожо Манева, имате думата да развиете питането си относно закриване на дирекция “Информационни системи и технологии” към Изпълнителната агенция по околната среда.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Един от най-важните раздели в Закона за околната среда, който Вашият екип, още веднъж подчертавам, получи готов и внесе, без да положи усилия да го осмисли, е главата за информацията. Темата е изключително важна по много причини. Напомням, че живеем в информационно общество и съм убедена, че поне депутатите и министрите знаят какво означава това.
    Напомням, че информацията за околната среда има изключително значение за всеки от нас. Въпросът за информацията имаше своето подобаващо място в закона от 1991 г. и практиката потвърди изключителната чувствителност на обществеността към тази тема. Напомням, че България ратифицира Конвенцията от Орхус, в която един от най-важните въпроси е въпросът за достъпа до информация. Нараства както международната чувствителност и изисквания, така и изискванията на нашата общественост към навременната и достоверна информация за околната среда. Това изискване не може да бъде гарантирано без прилагане на съвременни информационни технологии. Аз мисля, че по този въпрос не може да има две мнения. По тази причина както в основния закон, така и във всички специализирани закони в областта на околната среда има категорични и конкретни норми, които задължават изпълнителната власт да събира, систематизира и предоставя информация за околната среда.
    Освен това от 2000 г. България е член на Европейската агенция по околната среда и основното задължение, произтичащо от този факт, е задължението за предоставяне на информация.
    Надявам се, че изискването за висок професионализъм и висока организационна култура към осигуряване на информация е вън от съмнение. Надявам се също така, че си давате сметка за убеждението на обществеността, че предоставянето на надеждна и своевременна информация не е на необходимото ниво. В цели области липсва систематизирана информация, която да дава възможност да се приемат адекватни управленски решения, както и която да удовлетворява изискванията на обществеността. Доказателство за подценяването и неразбирането от ръководството на Министерството на околната среда и водите на въпроса за информацията за околната среда е ажоиотажът, който беше създаден около унищожаването на ракетните комплекси. И вместо да развиете и усъвършенствате това, което беше създадено досега, за да осигурите надеждност на информационната база, Вие, госпожо Арсенова, предлагате на Министерския съвет чрез изменение на Устройствения правилник на Изпълнителната агенция да закриете специализираната структура, която реализира на практика законовите изисквания за предоставяне на информация, и закривате дирекция “Информационни системи и технологии”. Решението показва толкова крещяща липса на управленска култура, че то не може да бъде оставено без остра реакция и възмущение.
    Затова аз Ви питам какви са причините и мотивите да закриете тази дирекция?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
    Заповядайте за отговор, министър Арсенова.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Както Ви е известно, основната функция на Изпълнителната агенция по околната среда е поддържането и развитието на национална автоматизирана система за екологичен мониторинг. В своята повече от 10-годишна история нейната структура е променяна многократно, включително и в предходните няколко години. Във всички случаи се е целяло подобряване ефективността на работата и осигуряване на адекватност към непрекъснато променящата се нормативна уредба и международни договорености. Именно новите нормативни актове, хармонизиращи националното законодателство с европейското екологично право, както и приемането на Изпълнителната агенция по околната среда за член на Европейската комисия по околната среда поставиха по-високи изисквания по отношение на набирането на информацията, необходимостта от бърза обработка и своевременното й предоставяне както на европейските и българските институции, така и на обществеността.
    Работата през изминалата година показа, че е нецелесъобразно дирекция “Информационни системи и технологии” да бъде структурно отделена и обособена в самостоятелна административна единица. От една страна, част от дейността на дирекция “Информационни системи и технологии” е технически и функционално свързана и обслужва дейността на дирекция “Мониторинг на околната среда” и съответният резултат от работата на една дирекция логически предопределя или алтернативно продължава работата на другата. Поради това обединяването им в една структурна единица ще подобри цялостната дейност на агенцията по осъществяване на нормативно определените й функции.
    Така предвиденото преструктуриране на агенцията ще подобри и улесни оперативната ежедневна работа и обмена на информация между служителите на двете дирекции, тъй като дейността им е неразривно свързана и взаимно допълваща се, а именно поддържане на Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. Те ще бъдат йерархично подчинени на един директор на дирекция в Изпълнителната агенция по околната среда, което ще доведе до по-голяма ефективност и икономичност при изпълнение на поставените им задачи. А така ще се повиши и ефективността на работата като цяло.
    Разделението на взаимно допълващата се работа в две отделни дирекции създава и възможност за дублиране на функции и прехвърляне на отговорност. Останалата част от настоящите функции на дирекция “Информационни системи и технологии” представлява техническа поддръжка на компютърната техника и информационното оборудване в Изпълнителната агенция по околната среда и извършване на предпечатна подготовка на бюлетините за състоянието на околната среда, издавани от агенцията. Този вид дейност съгласно императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Закона за администрацията е включена в обхвата на дейностите, извършвани от общата администрация на институциите. Поради това извършваното преструктуриране на Изпълнителната агенция по околната среда и прехвърлянето на функциите на дирекция “Информационни системи и технологии” към структурата на дирекция “Мониторинг на околната среда” и към структурата на общата администрация на Изпълнителната агенция по околната среда е не само целесъобразно, но и законосъобразно.
    Уважаема госпожо Манева, и понеже Вие ме питате, аз с благодарност Ви отговарям и ценя Вашата загриженост цялата система на Министерството на околната среда и водите да работи възможно най-ефективно. Уверявам Ви, че такава е и амбицията на екипа на Министерството на околната среда и водите, една от целите на който е оптимизиране на административните структури на министерството чрез различни мерки, в т.ч. обезпечаване на достатъчно персонал за практическо и реално прилагане на новоприетото законодателство, привеждане на структурите на министерството в съответствие с многократно разширените задължения и компетенции на министерството през последните две години чрез разчупване на наложилите се, но неефективни към настоящата нормативна уредба стереотипи.
    В заключение, ако ми позволите, уважаема госпожо Манева, бих желала да подчертая факта, че нито в момента, нито в предходните няколко години в централното управление на Министерството на околната среда и водите и в регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите не са обособявани самостоятелни дирекции или отдели “Информационни системи и технологии”. Това обаче ни най-малко не означава подценяване както от Вас, като предишен министър на околната среда и водите, нито от мен като настоящ министър на тази много важна за функционирането на администрацията дейност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Арсенова.
    Имате право на два уточняващи въпроса, госпожо Манева, заповядайте.

    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо министър, отговорът Ви за съжаление е твърде непрофесионален, нямаме възможност да спорим как би трябвало да се постъпи, за да се усъвършенства дейността по предоставяне на информация. Във всеки случай това не е понижаване на ранга на дирекцията.
    Отговорът Ви обаче не може да прикрие истинските Ви мотиви за това Ваше действие. Затова аз преди да Ви осведомя за моето становище по въпроса искам да Ви задам няколко риторични въпроса и един, на който да ми отговорите.
    Нали Ви е известно, че директорът на Дирекция "Информационни системи и технологии" е магистър по математика със специалност "Информатика" и специализация по екологични информационни системи? Едновременно с това е и доктор по физика в областта на моделирането на замърсяването на въздуха.
    Нали Ви е известно, че успешните преговори за членство в Европейската агенция по околната среда се водеха от този директор?
    Нали Ви е известно, че плодовете, които берете във връзка с преговорите по глава "Околна среда", дължите и на него?
    Моят допълнителен въпрос, на който очаквам ясен отговор, без патетични клишета, е: чия поръчка изпълнявате, госпожо министър, с уволнението на Нено Димов? Или от само себе си се налага въпросът не е ли израз това на факта, че Вие трудно понасяте компетентни специалисти около Вас? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за отговор, министър Арсенова.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Аз съм убедена, след като имахте възможност в днешния парламентарен контрол на няколко пъти да ме питате и аз в известен смисъл досега успях да отговоря на няколко от тях, в основата на всичко, което Вие споделихте на вниманието ни, бяха думите "наследство", "професионализъм", "компетентност" и други съществителни, които, ако по-дълбоко вникнете в етимологията на техния произход, не бихте ги поставяли на вниманието на целия български народ при други подобни случаи. Сега, след като правилникът на Народното събрание Ви позволява да ми зададете два въпроса, Вие ми зададохте няколко, но аз ще отговоря на всички от тях, като уточняващи става въпрос. Аз успях да си запиша и да запомня една част от тях.
    Дали ми е известно, че директорът е висок професионалист в тази сфера? Да, известно ми е.
    Дали ми е известно, че успешните преговори за кандидатстване на България като страна членка на Европейския съюз до известно време са се водили от него? Да, известно ми е.
    И още допълнително към тези, единият от които беше дали ми е известно, че изпълнителната агенция става асоциирана такава в Европейския съюз? Да, известно ми е и това.
    Но ми е известно и друго – известно ми е, че той сам не го е направил това, той го е направил с този екип, с който работя и аз сега. И в продължение на това доколко ми е известно, аз бих направила едно обстоятелство, което да Ви бъде известно и на Вас: публична тайна е, че аз имам нескрити и лични симпатии към господин Нено Димов. И тук аз лично се чувствам виновна и пред Вас, и пред другите колеги, и пред целия български народ за това, че може би, опирайки се на тях, аз до този момент забавих процеса на преструктуриране, реконструкция и модернизация в тази сфера в изпълнителната агенция. Но съм убедена, че това наше забавяне няма да допринесе за глобални недостатъци в работата и не допринесло за такива в работа на изпълнителната агенция.
    Това, което подчертах в моето експозе, считам, че е достатъчно професионално казано и трудно би намерило някакво противоречие в тази посока, още повече, както Вие казвате, че живеем в сферата на информационните технологии – Аркуската конвенция, новия Закон за опазване на околната среда, който Вие лично подкрепихте, за което съм Ви изключително благодарна за това, че проявихте разбиране в контекста на европейската мисъл в тази посока.
    Аз съм убедена, че колкото и да говоря в тази посока, Вие трудно бихте излязла след това на тази трибуна и бихте казала: да, доволна съм. Някой път даже се питам: защо?
    И в тази посока ще се опитам да отговоря на още един от уточняващите въпроси, кой по ред не знам вече – чия поръчка изпълнявам? Не изпълнявам никаква поръчка, просто си гледам добре работата. И освен Вас едва ли би се намерил някой друг, който да твърди друго.
    Още един от уточняващите въпроси, ако не съм в грешка, съдържаше това, че трудно понасям компетентни специалисти около мен. Категорично се противопоставям на това, защото считам, казвала съм го не един път, че аз работя с най-добрите професионалисти в сферата на околната среда в България. Пак повтарям, категорична съм! Така че малко несъстоятелно ми се струва това Ваше уточняване към основното Ви питане, във връзка с което искам и отговорно да Ви заявя, че именно понеже ми е известно какви качества притежава господин доктор Нено Димов, заради това аз не считам, че това, че той няма да бъде директор на дирекция ще му попречи да пресира своя труд, своите знания и умения в изпълнителната агенция като експерт. Той би могъл да даде всичко от себе си на тази длъжност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте да изразите отношението си, госпожо Манева.
    ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ПСОДС): Трябва да призная, че отговорът Ви за личните симпатии към господин Нено Димов ме развесели. Но искам да Ви върна към аргументите за закриване на дирекцията, за дублиране на функции и да кажа, че разделяйки специфичната дейност информационни системи и технологии между две дирекции – "Мониторинг" и, забележете, "Административно-правно обслужване, финансово-стопанска дейност, управление на собствеността, отбранително-мобилизационна подготовка и човешки ресурси" – това е дирекцията, която ще се занимава с информация в бъдеще, не само че не отстранява дублирането, а многократно го увеличава. Този проблем, разбира се, ще си проличи.
    Целта обаче е друга – уволнение на хора специалисти, хора мислещи и знаещи. И аз мисля, че примерите в това отношение в министерството са многобройни. Назначенията Ви са пословични. Аз ще спомена само секретарката Ви, за която за съжаление оттук трябва да съобщя, че се превърна в еталон на невъзпитаност и грубост, ще преминем през началната учителка с 3 или 4-годишен стаж, на която са поверени средства от Националния фонд за опазване на околната среда, през началника на управление "Води". Има и още много, много подобни примери. Ще спомена и че много ценени от Вас специалисти вече напуснаха министерството заради атмосферата в това министерство. За съжаление с некомпетентност, а това е важна категория, и упорство, госпожо министър, Вие разбивате една добре работеща професионално изработена система. И затова аз се изкушавам в заключение с малко изменение да използвам едно от любимите Ви клишета: "Жалко за България, жалко за нашите деца!".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мутафчиев, имате думата да развиете Вашия въпрос към министър Арсенова относно въздействието на пясъчна база в с. Оризаре към "Кариери" АД върху околната среда по поречието на р. Марица.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Калчев, уважаема госпожо министър! Моят актуален въпрос е свързан с един доста отдавнашен проблем – още от 90-те години, но който все още е не само актуален, но и болезнен за една голяма част от населените места в Пловдивска област по поречието на река Марица. За какво става дума?
    Става дума за 40-годишна дейност на кариера за добив на инертни материали край село Оризаре, т.е. за добив на пясък от река Марица. Пристигат сериозни сигнали до всички народни представители за една тежка екологична картина в този регион, която е невъзвратимо променена. Твърди се, че в резултат на дейността на кариерите са установени негативни последици, които през последните години се задълбочават: напукани са около 28 къщи в село Оризаре. Причината е в пропадането на земни пластове. Някои от къщите вече са опасни за живеене.
    Крайречни гори около река Марица до село Кадиево са подложени на унищожение, т.е. на изсъхване в резултат на спадането на подпочвените води. Такава е съдбата и на стотиците декари овощни градини в района, които в малка степен успяха да оцелеят от сините реформи в българското земеделие. Постъпи информация, че е застрашена и дейността на помпена станция “Север 1”, водоснабдяваща голяма част от град Пловдив. Всички тези последици доведоха до негативни настроения и искания от българското общество за независими проверки от страна на министерството.
    Госпожо министър, по искане на колегата народен представител инж. Бучков през месец май Вие сте изпратили комисия, която да огледа пораженията и да даде една обективна оценка на екологичната ситуация в района. За съжаление, резултатът от тази проверка не се приема от селяните на село Оризаре и от обществеността в Пловдивска област, включително от обществените организации, които пряко се занимават с екологията в областта. В тази комисия е включен единствено кметът на община Родопи и нито един друг представител от кметските наместници или от обществените организации.
    Затова аз Ви задавам въпрос: как оценявате в този момент състоянието на околната среда в региона след дългогодишната дейност на “Кариери” АД – база село Оризаре и смята ли Министерството на околната среда и водите, че трябва да разреши продължаване на работата на споменатата кариера? Задавам Ви въпроса, госпожо министър, с ясното разбиране, че през 2000 г. е дадена нова концесия на “Кариери” за 15 години? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за отговор, министър Арсенова.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Добивът на инертни материали от поречието на река Марица е започнал преди десетилетия, както и Вие отбелязахте – след първото проучване на находище “Оризаре” през 1965 г., като в резултат от тази дейност са настъпили значителни изменения на околната среда. Но отрицателните въздействия са се натрупали с времето.
    При преценяването на последиците от добива на инертни материали от находище “Оризаре” трябва задължително да се разграничат два етапа в неговата експлоатация: първият етап – от 1965 г. до 1985 г., когато не са били изградени сегашните масивни прагове на река Марица; и вторият етап – след 1985 г., когато добивът се осъществява от руслото на реката при наличието на трите прага и водното ниво в поречието на река Марица е стабилизирано.
    В периода 1979-1985 г. предприятието “Инертни материали” започва добив от динамичните и статични запаси в коритото на реката, като финансира и изгражда трите прага на река Марица. Поради непосредствената близост на останалата част от балансовите запаси със село Оризари, през 1978 г. добивът е преустановен. През 1995-1999 г. правоприемник на “Инертни материали” става “Кариери” ЕАД, по-късно “Кариери” АД. Съгласно изискването на Закона за опазване на околната среда, за дейността на баластиерата е издадено положително решение по ОВОС от 1998 г. на Министерството на околната среда и водите. За изпълнение на условията на това решение “Кариери” АД изгражда пиазометри за наблюдение на подземните и повърхностните води в района на обекта и възлага на “Акватер” – събирателно дружество – София, извършването на хидрогеоложки изследвания за влиянието на добива върху подземните води и геоложката основа на прилежащите земи.
    В заключението си фирма “Акватер” доказва, че добивните работи влияят съвсем слабо върху нивата на подземните води в района около обекта. Местното население не е удовлетворено, както и Вие казахте, от извършената експертиза. Според него изводите и заключенията в нея са поръчкови.
    За извършване на контрол върху количеството и качеството на подземните води във връзка с дейността на баластриерата, през 1998 г. от “Водоканалпроект” АД – Пловдив, е изготвен и се изпълнява проект за локален мониторинг. Резултатите от него се предоставят на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив. Местното население изразява недоволство и по отношение на провеждания мониторинг.
    С решение на Министерския съвет на Република България от 22 декември 2000 г. и влязъл в сила концесионен договор от 1 февруари 2001 г., на “Кариери” АД – Пловдив е предоставено находище “Оризаре” – 3 км по поречието на река Марица в близост до село Оризаре. Концесионерът представи в Министерството на околната среда и водите доклад за оценка на въздействието върху околната среда на цялостен проект за разработване на находище “Оризаре”. На 5 март 2002 г. в село Оризаре беше проведена среща за обществено обсъждане на този доклад. По време на срещата и след нея в министерството постъпиха становища, жалби и подписки от местните жители. Въз основа на тези становища разпоредих на 14 и 15 март 2002 г. да бъде извършена съвместна проверка от специалисти на отдел “Земни недра и баланс на запасите” на министерството и Регионалната инспекция – Пловдив на обектите на “Кариери” АД – Пловдив.
    В резултат от проверката е направено предписание относно дейността на фирмата, като отклонения от разрешените до момента дейности не са установени. След сигнали от народните представители на Парламентарната група на НДСВ господин Николай Бучков и господин Димитър Пейчев, на 30 май 2002 г. беше сформирана втора комисия, включваща експерти освен на Министерството на околната среда и водите и на Регионалната инспекция – Пловдив, и на Районната дирекция за строителен контрол – Пловдив, на “ВиК” ЕООД – Пловдив и на областната управа – Пловдив, както и на община Родопи.
    С протокол комисията изиска допълнителни данни и информация за състоянието на мостовите съоръжения, проверка на сондажните кладенци, конструктивна експертиза за състоянието на постройките в село Оризаре в допълнение към доклада за оценка на въздействието на околната среда, за да оцени състоянието на река Марица и да се направи оценка за риска на съоръженията в близост до баластриерата. Освен това в протокола е включено и изискване към кмета на община Родопи да реализира проекта за канализация на селото. Допълнението към доклада за ОВОС заедно с експертизата на фирма “Акватер” – събирателно дружество, по отношение на хидрологията на района, са внесени в министерството и се оценяват от експерти.
    На 5 септември 2002 г. представители на неправителствени организации и засегнатата общественост внесоха в министерството искане за нова комисия, в която да бъдат включени предложени от тях представители. Със заповед от 30 септември 2002 г. разпоредих назначаването на междуведомствена комисия, която да определи обхвата на нова независима експертиза за оценка на състоянието в село Оризаре и влиянието на добивната дейност върху околната среда, да предложи състав от компетентни и независими експерти, както и срок, начин на възлагане и финансиране на експертизата и начин за приемането й. Резултатите от експертизата ще подпомогнат Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите да вземе решение по ОВОС в съответствие с изискванията на нормативната уредба. На заседанието на Висшия експертен екологичен съвет ще бъдат поканени представители на избрания инициативен комитет от село Оризари, както и кметовете на община Стамболийски и село Кадиево.
    Уважаеми господин Мутафчиев, в резултат на нееднократните проверки на място, на извършените многогодишни наблюдения и на непрекъснатия контрол експертното мнение е, че щетите върху околната среда в региона не биха могли да бъдат следствие само от изземването на инертни материали от малкото корито на корекцията на р. Марица, което е настоящо находище на Оризаре. Въз основа на изложените дотук факти е очевидно, че Министерството на околната среда и водите полага всички усилия в рамките на своите компетенции и отговорности и като споделя тревогата на засегнатото население, се стреми да намери най-доброто решение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за реплика, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, аз съм удовлетворен, че след три месеца министерството е решило най-сетне да създаде една такава комисия, която да е от експерти и представители на обществеността, която е засегната от този проблем.
    Не от м. септември, а от 9 юли 2002 г. е искането на инициативните комитети от с. Оризаре и с. Кадиево, а също така и представители на СДП “Балкани” и на “Зелени Балкани”, и на други екологични организации от областта. Надявам се, че и народните представители със своите питания до Вас също са повлияли върху решението, което сте взели. Но не това е най-важното. По-важното е друго – българската държава, институциите в българската държава най-сетне да осъзнаят своите функции, че когато има някакво противоречие между частни и обществени интереси, между държавни и обществени интереси, то трябва да се намери най-верният път, за да бъдат защитени както интересите на частните фирми, така и интересите на обществото, както интересите на държавата, така и интересите на обществото.
    Затова аз се надявам, че тази нова комисия от експерти от Вашето министерство, от представители на обществеността, от представители на засегнатите лица ще успее наистина да даде една ясна и точна картина за екологичната обстановка в района. Надявам се, че тази оценка ще бъде обективна и че ще реши този дългогодишен проблем в района. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Имате право на дуплика, госпожо Арсенова.
    МИНИСТЪР ДОЛОРЕС АРСЕНОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, аз Ви благодаря, че оценявате извършеното от нашето министерство. Искам да Ви уверя, че наистина се опитваме да намерим най-верния път за разрешаване на казуса, поради което и създадохме тая работна група. Аз също вярвам на независимите експерти, че ще бъдат безпристрастни в даването на своите оценки и нашият експертен екологичен съвет ще вземе също безпристрастно и най-вярно решение в посоката, в която работим всички ние.
    Аз лично се срещнах с граждани от поречието, с представители на неправителствени организации, които Вие цитирахте, и считам, че както и Вие инициирате казуса, и народните представители от НДСВ, така в обща посока на работа и с обща мисъл единодушно да се направи най-доброто за хората там ще работим и за в бъдеще. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Арсенова.
    Актуален въпрос към министър Калчев са задали народните представители Кръстьо Петков и Емилия Масларова относно предоставените 4 млн. лв. на Клинична база “Лозенец”.
    Господин Петков, имате думата.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател, ще бъда кратък.
    Уважаеми господин министър, стана известно, че правителството на свое извънредно заседание е решило да отпусне 4 млн. лв. на базата в Лозенец, известна като “Правителствена болница”.
    С госпожа Масларова, аз съжалявам, че тя трябваше да тръгне за Стара Загора, но независимо от факта, че решението е вече в ход и може питането да изглежда малко като след дъжд качулка, бихме искали да Ви зададем два въпроса:
    Първо, кое наложи точно сега да се направи този разход и как е оформен той – като издръжка или за ремонт и модернизация на болницата, в капитални вложения?
    Второ, как това се вписва в политическия и административния морал на сегашното правителство? Няма да ползвам нравоучения, ще цитирам цифри и факти.
    По закона, който гласувахме за бюджета, 7 млн. лв. не достигаха, за да се покрие разликата в цената на лекарствата, заради високата ставка по ДДС върху цените на лекарствата, а тук 4 млн. лв. се намериха изведнъж.
    Второ, ако има някакъв резерв някъде, не е ли по-добре да бъде съобразен и балансиран с интересите и на други болници? Тези дни министърът спешно търси 20-30 млн., за да запуши дупките, а общо не достигат около 90 млн. на лечебните заведения в страната. Или за едни елитни заведения има, а за другите не?
    Изрично искам да кажа, че нашият въпрос в никакъв случай не е насочен срещу ръководството, специалистите и персонала на болницата. Както и всички други, те си вършат работата. Нашият въпрос е към вас като правителство и лично, разбира се, към Вас като министър на държавната администрация. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор, министър Калчев.
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, във връзка с Вашия актуален въпрос от 19 септември относно предоставените 4 млн. лв. на болница “Лозенец” Ви информирам следното.
    Болница “Лозенец” е национално многопрофилно лечебно заведение към Министерския съвет. От м. юни, обаче, тази година, след проведена акредитация болницата придоби статут и на университетска болница.
    Като лечебно заведение болницата се вписва и се подчинява на националната здравна стратегия и участва в реализирането на националната здравна програма. Болницата, наред с утвърдените медицински профили, които развива, е един от основните изпълнители на Националната програма за сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология, на специфични и сложни манипулации от образната диагностика, магнитно-резонансна томография, на уникални урологични операции, литотрепсия, детски урологични операции и т.н. По тези стратегически направления болницата е предпочитано заведение от пациенти от цялата страна и няма случай да бъде върнат пациент. Аз после ще Ви кажа от тези така наречени “институции”, като Президентство, Народно събрание, Министерски съвет и др., които са прикачени към болницата, от прегледаните тази година болни какъв процент е това. Ще видите, че това е наистина много малък процент. Освен това болницата е сключила и изпълнява договор с Националната здравноосигурителна каса за голям брой от утвърдените клинични пътеки за 2002 г. По такъв начин тя се легитимира пред обществото като националноотговорна и отворена към пациентите болница. В този смисъл болница “Лозенец” като лечебно заведение не прави изключение от общите тенденции, характерни за състоянието на цялата здравна система в страната.
    Прав сте в забележката, която направихте, че и други болници страдат от хроничен дефицит. Искам обаче да мина конкретно на въпроса, за да не ви губя времето.
    Решението да се подпомогне бюджетът на болница “Лозенец” с допълнителни средства за издръжка категорично, а не за капиталови разходи, е, за да не се преустановява дейността по основните медицински направления, преди всичко кардиохирургията, инвазивната кардиология, уникалната урология и образна диагностика, които се ползват от пациенти от цялата страна, естествено, срещу заплащане, и които изискват най-много средства за издръжка.
    Особеното в болница “Лозенец” е в това, че в структурата на разходите преобладават високоспециализираните медицински дейности, свързани с високо ценово равнище на използваните медикаменти и консумативи. Така например от общия обем разходи за медикаменти и консумативи около 90 процента се отнасят до кардиохирургията, инвазивната кардиология, образната диагностика и урологията. А когато болницата работи по основните направления, това означава и по-високи разходи. За това говорят красноречиво цифрите: годишно се правят между 350 и 380 кардиохирургични операции, като средната стойност на една сърдечна операция е около 8 хил. лв. А предоставените с бюджета ресурси през 2002 г. не са в състояние да обвържат и осигурят нормално изпълнение на диагностично-лечебните мероприятия. Нещо повече, бюджетните средства за цялата 2002 г. за издръжка на дейностите са преразходвани още през първото полугодие 4,5 пъти. При достигнати разходи за издръжка на дейностите в болницата през 2001 г. 3,2 млн. лв., за 2002 г. са планирани само 289 хил. лв., а към 30 юни на 2002 г. са изразходвани някъде около 1 млн. 300 хил. лв.

    В резултат на недостатъчните бюджетни кредити за 2002 г., към 30 юни болница “Лозенец” има значителен обем неразплатени разходи към доставчиците около 3,5 млн. лв., от които в просрочие са 1 млн. 700 хил. лв., като почти половината от просрочените суми са неразплатените задължения към 31 декември 2001 г., както следва: към доставчици от страната – 2,8 млн. лв., основно медикаменти; към доставчици от чужбина – 500 хил. лв.
    Доставчиците на болницата вече отказват снабдяване с някои важни лекарства, консумативи, храни и услуги. Получени са известия от “Топлофикация” и “Електроснабдяване” за завеждане на съдебни дела за събиране на дължимите суми.
    Болница “Лозенец” е работещо лечебно заведение със завоювано място в системата на болничните заведения и има сериозен авторитет сред пациентите. В тази връзка, в стремежа за поддържане и развитие на болницата като елитна по отношение на профилактиката, диагностиката и лечебната дейност е отворена, а не елитарна и е в интерес на всички пациенти и особено на тези с рискови заболявания – сърдечно-съдови, кардиологични и др. За сведение, контингентът от висши държавни и обществени институции, обслужван от болницата, представлява само 5 процента от всички пациенти, ползвали медицинска помощ в скъпоструващите медицински дейности кардиохирургия и кардиология, уникална урология и образна диагностика. Останалата част са пациенти от цялата страна.
    Но както и Вие отбелязахте, уважаеми господин Петков, тази болница във финансово отношение не прави изключение от всички други болници, които имат бюджетни проблеми. Искам само да Ви кажа, че миналия четвъртък Министерският съвет прие едно постановление, с което отпусна на останалите болници в големите градове, които са на финансиране на Министерството на здравеопазването, 10 млн. лв. и ще направим всичко възможно, след като се види какво е изпълнението на приходната част на бюджета, а то е добро за 9-месечието, което ще стане ясно някъде около 10-15 октомври, да се направи необходимото да се подпомогнат и останалите здравни заведения така, че те да приключат годината що-годе прилично. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, министър Калчев.
    Господин Петков, имате право на реплика.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Аз благодаря за информацията, господин министър. Последната част е окуражаваща. Дано да намерите поне още 20 млн. и дано да ги разпределите справедливо, защото болници като Старозагорската, Русенската, която е добре известна, в Перник, в Плевен и къде ли не още изпитват остри потребности. Въпреки че едно разумно правителство можеше да задели част от тази сума предварително, макар и като жест, и да ÿ отправи другаде.
    Но аз бих искал да Ви кажа следното. Проверете си информацията и си направете по-точно извода дали парите, които сте дали, са за издръжка. Те не са само за издръжка. И второ, проверете какъв е статутът на спортно-оздравителния комплекс към Правителствената болница и не е ли превърнат той в частен клуб или нещо като частен клуб. И тогава като министър на администрацията, разбира се, заедно с министър Финков, може да стигнете и до по-стратегически изводи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Петков.
    Господин министър, желаете ли дуплика? Ако не желаете, преминаваме към следващия актуален въпрос.
    Има думата народният представител господин Панайот Ляков да развие своя актуален въпрос относно изпълнение на задълженията на министъра, произтичащи от чл. 16, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация.
    Заповядайте, господин Ляков, имате думата.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Калчев! В годишния доклад за състоянието на администрацията е публикувана със закъснение т. 2 – достъп до обществена информация. За съжаление, в тази точка има само няколко изречения с 2-3 числа и няколко полуизвода, които изобщо не дават представа как е осигурен достъпът до обществена информация в Република България. Тази точка коренно се различава от т. 1, където е направен анализ за състоянието на администрацията, с конкретни примери и изводи, откъдето човек може да добие представа как се развива администрацията в България.
    От обобщената информация, която Вие сте длъжен да публикувате според чл. 16, според мен са скрити ръководителите на административни структури, в чиито годишни отчети няма данни за направените откази за информиране и какви са причините за тези откази. Липсват и административните структури, в които все още няма звена, отговорници за достъп до обществена информация. Защото аз не смятам, че навсякъде има такива отговорници. Ако Вие имате данни, че има, моля, кажете го.
    Не се водят също така отделни регистри за явленията, с които се иска достъп до такава информация.
    Липсва също така каквато и да е друга информация във връзка с прилагането на този закон, чл. 16, ал. 1. Тъй че пълната, обобщена информация не е на разположение за справка на гражданите във всяка администрация, което е изискване на чл. 16, ал. 2.
    Тоест, аз твърдя, че от този доклад липсва анализът за приложението на закона точно в тази насока, със съответните конкретни данни. И затова Ви питам: какви са причините да не изпълните задълженията си по чл. 16 и да представите толкова ограничено достъпът до обществена информация от изпълнителната власт? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин министър, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, както Вие правилно отбелязахте, мое задължение е да публикувам ежегодно обобщена информация за органите и техните администрации, съдържащи данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на този закон. Тази информация се съставя на базата на отчетите на всеки ръководител, Закона за администрацията, пак съгласно същия чл. 15, които са част от ежегодните доклади по чл. 61, ал. 2 от Закона за администрацията, и се включват годишни отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, данните за направените откази и причините за това.
    Изискуемите по чл. 15 данни за всеки ръководител на административна структура са, както следва: описание на неговите правомощия и данни за организацията, функциите и отговорностите на ръководената от него администрация; списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия; описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация; наименованието, адрес, телефон, работно време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемане на заявленията за предоставяне на достъп до информацията.
    Трябва да се обърне внимание, че тези данни са съществена част от регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт, а той дава ясна картина относно структурата на администрацията на всички органи на изпълнителната власт, техните правомощия и актовете, които издават. Той е създаден със Закона за администрацията. Регистърът е базиран в Интернет и информацията в него се вписва от упълномощени длъжностни лица на всички административни структури на централната и териториалните администрации. От него българските граждани получават информация кое звено от администрацията е пряко отговорно за извършването на интересуващата ги дейност, включително и на тази по Закона за достъп до обществената информация.
    Информацията е поднесена във вид на организационна диаграма, която позволява да се проследи структурата и принадлежността на всяко ведомство, на всяко министерство, агенция или комисия в системата на изпълнителната власт и какви конкретно функции изпълнява всяко звено.
    За 2001 г. е отчетен достъп за ползване на информация от регистъра на 60 967 потребители на Интернет. Тези факти са отчетени и в първата част на доклада за състоянието на администрацията и не са повтаряни във визираната както и от Вас част относно достъпа до обществена информация. От началото на годината до края на месец септември има 37 023 регистрирани потребителя. Самите ръководители на административните структури разглеждат работата си по поддържане на регистъра като дейност по Закона за достъп до обществената информация.
    Що се касае до звената за приемане на заявления за достъп до информация, е отчетено, че във всички структури има такива звена, поне по отчетите, които са при нас.
    Все пак 2001 г. е втората година от периода на приложението на закона и сигурно и структурно, и организационно тази дейност е обезпечена още през първата година.
    Създаването на регистри на заявленията, понеже не е императивно изискване на закона и в този смисъл не през цялата 2001 г. навсякъде е воден. Може би в първите месеци от прилагането на закона може би има действително някои пропуски и не мога да кажа, че тогава е била най-добрата практика по приложението му.
    Подчертавам, че данните са общи, защото законът изисква обобщението им без да уточнява изрично каква структура да има доклада.
    В доклада по състоянието на администрацията за 2001 г. е отчетен съвсем нисък процент на откази за предоставяне на информация. По това, което аз разполагам като данни е, че само 2,6% от постъпилите заявления за достъп имат отказ. Това показва, че администрациите прилагат закона и ниският процент на откази не може да се разглежда като тенденция за неприлагане на закона.
    Докладът е публикуван на Интернет-страницата на правителството като след приемането му през м. април с решение на Министерския съвет е разпратен до всички администрации. По този начин и констатациите относно достъпа до обществена информация са на разположение на всяка администрация. Правителството следва, мога да кажа, една трайна политика по прозрачност на действията си и по други начини, както чрез създаването на електронния регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт, така и чрез публикуваната информация в правителствения уеб-сайт, в Интернет-страницата на отделните администрации и други инструменти за разгласяване на правителствените решения, редовни брифинги, прессъобщения и други.
    Наред с това се предприемат и активни действия за разпространение на знания сред служителите в администрацията относно същността и принципите на закона, както и на добрите практики по приложението му. Това се осъществява чрез специално обучение в рамките на програмите за обучение на Института по публична администрация и европейска интеграция.
    Искам да кажа само, че тези откази, които са общо-взето общ брой откази за информация - 309, една голяма част от тях са от общини и области. Не става въпрос само за централните структури на администрацията. Надяваме се, че вероятно този процент ще стане още по-малък при една вече установена практика за прилагането на закона.
    Като приемам Вашите указания, напътствия и критики, господин Ляков, аз смятам, че ние действително на втората година от прилагането на този Закон за достъп до обществената информация имаме вече определен прогрес.
    Надяваме се, че в такава посока ще се работи и през следващите години. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Ляков, заповядайте. Имате правото на реплика.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин Калчев, за отговора.
    Аз се радвам, че Вие сте осъзнали значението на този достъп.
    Искам да Ви кажа, че много е важно тази част от доклада да бъде достатъчно подробна, ако не в същия обем, който е за състоянието на администрацията, то все пак в достатъчен обем, за да се види, че законът действа и че гражданите са се превърнали в един непрекъснат коректив на администрацията. Това е смисълът на това те да получават непрекъснато достъп до обществена информация и както е казано в чл. 2 от закона: възможността на гражданите да съставят собствено мнение относно дейността на изброените в закона субекти. Значи, това е една от възможностите за контрол на гражданското общество върху дейностите на администрацията и аз се радвам, че Вие сте приели препоръката в следващия доклад, който ще бъде публикуван през 2003 г. и ще отчетете тези неща и той ще бъде действително в пълно съответствие със Закона за достъп до обществена информация. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Господин министър, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
    Преминаваме към питания и въпроси към министъра на енергетиката и енергийните ресурси господин Милко Ковачев.
    Има думата народният представител Елка Анастасова. Питането е всъщност от двама народни представители – Елка Анастасова и Владимир Димитров относно преговорите на българското правителство с Европейската комисия за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”.
    Заповядайте, госпожо Анастасова.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, питането, което днес влезе най-сетне в дневния ред на Народното събрание може да изглежда вече ненужно след решението ни от сряда, пък и не зная дали Вие бихте могли да отговорите от името на правителството, но така прецени председателят на Народното събрание господин Герджиков – на Вас бе отредено да поемете ангажимент от името на Министерския съвет и да отговорите на моето и на колегата ми Димитров питане.
    И така, вече е факт решението на Народното събрание от 2 октомври, с което единодушно народните представители дадоха сериозна опора на Министерския съвет и мандат в преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз, в които АЕЦ “Козлодуй” да не се превръща в безусловен заложник в тези преговори, а да се съобрази срокът на експлоатацията на централата с резултатите от извършената проверка на МААЕ през 2002 г. и от очакваната проверка по безопасността им.
    Впрочем, в Доклада на Международната агенция за атомна енергия се констатира, че безопасността на Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” е надминала нивото на надеждност на блоковете от този модел и съответства на западните реактори от същото поколение от целия свят.
    Блоковете на АЕЦ могат да функционират безопасно, показва и анализът на най-реномираната международна инстанция в тази област – Световният съвет на ядрените работници, които всички до един са единодушни, че те са безопасни.
    От своя страна главният инженер на АЕЦ “Козлодуй” Събин Събинов твърди, че малките блокове могат да функционират до 2010 - 2012 г.
    Специалисти на световно ниво издигнаха глас за да защитят собствената ни централа.
    Обществото поиска от нас да направим всичко необходимо за запазването й, тъй като тя е неотделима част от нашата национална сигурност.
    Петстотин хиляди подписа в подкрепа на централата потънаха някъде в Народното събрание, което обаче не означава, че ги няма, а на 9 юли Първоинстанционния съд на европейските общности в Люксембург постанови: няма решение на Европейската комисия, с което да се иска затварянето на блоковете на АЕЦ.
    Съдът отхвърли иска на Световния съвет на ядрените работници и седемте български синдикалисти за отмяна на решението на Европейската комисия поради липса на такова решение.
    При всички тези обстоятелства доказващи, че нещата около Атомната централа не стоят както преди десет години, а се развиват в положителна посока, редно би било и преговорите ни за присъединяването ни към Европейския съюз да се развиват съобразно новите обстоятелства, които доказват безопасността на Козлодуй и съвсем не означават липса на отговорност в ангажиментите ни към Европейския съюз, а напротив. В тези десет години явно е работено върху обезопасяването на централата, загубите от чието закриване днес се оценяват на милиарди евро.
    И след като в сряда българският парламент даде толкова силна подкрепа на българското правителство за преговори с Европейската комисия, отчитащи положените усилия за модернизация и международно признатите оценки за нивото на ядрена безопасност на АЕЦ, чийто срок за експлоатация да не предхожда пълноправното ни членство в Европейския съюз, моето питане е: ще поиска ли правителството на Република България нови преговори с Европейската комисия за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, предвид новите обстоятелства, изнесени от специалистите проф. Андре Майсьо и решението на съда в Люксембург?
    Нека сега тук, от високата парламентарна трибуна България да чуе Вашия отговор. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
    Господин Ковачев, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова и господин Димитров!
    Действително и отговорът, който е подготвен, е в духа на въпроса, който в крайна сметка задавате, но динамиката на всички събития около този въпрос може би ще ме изведе извън написания вече отговор, който ми е подготвен във връзка с вашия въпрос.
    Но нека да започна с отговора си така, както е подготвен и да припомня какво беше направено през тази година от българското правителство – българското правителство, разглеждано в един много по-широк мащаб. Имам предвид законодателни инициативи, работа на държавните предприятия и така нататък.
    И защо можем да говорим за нови обстоятелства? Защо говорим за нови обстоятелства?
    Първо, в изпълнение на задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност през м. април беше представен Втория национален доклад на страната ни пред Международната агенция по атомна енергия и той получи своята висока оценка като същевременно той беше и публикуван. Резултатите са известни на обществото.

    Вторият факт, който искам да отбележа, е новият Закон за безопасно използване на ядрената енергия, приет през м. юни 2002 г. – внесен от Министерския съвет и подкрепен от Народното събрание, един закон, за който България беше критикувана години наред за изоставащо законодателство в областта на ядрената безопасност и за неосигурена независимост на регулаторния орган, тъй като предишният статут на регулаторния орган беше статут на междуведомствен комитет между множество министерства, които имаха не само за цел да контролират безопасното използване, но и да развиват ядрената енергия, което е в противодействие със съществуващите норми в света.
    Сега можем да кажем, че Агенцията по ядрено регулиране има достатъчно финансови средства и квалифицирани човешки ресурси, за да изпълнява ангажиментите по изпълнение на този закон и да бъде гарант пред обществото за състоянието на безопасността в ядрените инсталации.
    През м. юни т.г. на базата на допълнително предоставена информация Групата по ядрените въпроси към Европейския съвет не направи нови препоръки и потвърди, че изпълнението на програмите за модернизация трябва да бъдат завършени в съответствие с поетите ангажименти в декларираните срокове. България предостави писмена информация на тази група и получи доклада, който в интерес на истината продължава да поддържа някои от бележките, които по-късно бяха отразени като завършени и като преодолени от мисията на Международната агенция по атомна енергия.
    В периода 1998-2001 г. са извършени оценки на остатъчния ресурс на компонентите, определящи срока на експлоатация на АЕЦ, състояние на корпусите на реакторите, като се отбелязва, че и технологиите за топлинна обработка също така имат ясен антропиран характер и са осъществими на приемлива цена и при приемлив риск.
    Основните изводи от проведените анализи са, че отсъстват към момента лимитиращи фактори за срока на експлоатация на малките блокове в АЕЦ “Козлодуй”.
    През м. юни 2002 г. беше проведена мисия, която и Вие отбелязахте във Вашето изложение, на Международната агенция по атомна енергия за оценка на всички аспекти на безопасността на АЕЦ “Козлодуй” и по-специално на проектната и експлоатационната безопасност, тъй като оценки по експлоатационната безопасност на 3 и 4 блок има изключително положителни още през 1998 г. и 2000 г., но проектната безопасност все още беше част от нещата, които оставаха за решаване.
    Мисията отчете завършването на Програмата за модернизация и решаването на всички проблеми на безопасността. Мисията е проведена по покана на българското правителство и нейният обективен експертен доклад е най-силният аргумент за състоянието на 3 и 4 блок, като имаме предвид статута на Международната агенция по атомна енергия и това, че в тази международна организация към ООН България е една от основателките, а също така участват и всички страни-членки на Европейския съюз, както и самият Европейски съюз като групов член.
    На 17.07.2002 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност одобри Енергийната стратегия на Република България, която е обнародвана през м. юли, и препоръча на Министерския съвет в съответствие с тази Енергийна стратегия да проведе консултации с Европейската комисия, базиращи се на постигнатото ниво на безопасност и оценките за разходите на алтернативни стратегии за развитие на електроенергетиката с оглед защита на националните интереси.
    Изискванията на Европейската комисия и взаимоотношенията на България с Европейската комисия в контекста на присъединяването ни към Европейския съюз съдържат известно противоречие дотолкова, доколкото Европейският съвет поради отсъствие на специфично законодателство в областта на ядрената безопасност като общност на законодателството на Европейския съюз, винаги чрез свои решения е призовавал страните-кандидатки да поддържат най-високо ниво на ядрена безопасност и изискванията не трябва да са по-строги, отколкото тези към страните-членки.
    От друга страна знаете, че неведнъж от тази трибуна аз самият, а и по други поводи е обсъждано, че страната е поемала поетапно най-различни ангажименти, свързани с първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”, които ангажименти се считат от партньорите ни от Европейската комисия и Европейския съвет като обвързващи и задължителни в изграждането на система за доверие между нас и Европейския съвет, т.е. в изпълнение на една наша стратегическа цел, каквато е присъединяването ни към Европейския съюз.
    В този смисъл бих искал да допълня този отговор с това, че българското общество трябва да знае, тъй като във Вашия въпрос се съдържат изявленията на проф. Майсьо и на Световната асоциация на атомните оператори, че това е синдикална организация, която няма компетенции в областта на ядрената безопасност, без да подценявам личното мнение на господин професора и неговата лична ангажираност с положението в България. Искам да внеса това уточнение от гледна точка на яснота в българското общество, защото ние като че ли непрекъснато потвърждаваме поговорката, че никой не е пророк в собственото си село. Трябва да си вярваме. Трябва да вярваме на това, което правят хората в България, на операторите от АЕЦ “Козлодуй”, на Агенцията по ядрено регулиране, на правителството на Република България, което е излъчено от парламента на Република България като най-висша степен на демократичен избор на всички хора в България.
    Затова като че ли дебатът в тези последни дни започна да придобива малко по-особен характер. Мога да заявя отново от тази трибуна, че България и правителството ще търсят възможности в две посоки: едната е изпълнение на Стратегията за ускорени преговори с Европейския съюз и присъединяване на България към Европейския съюз; и втората – задължително отчитане на техническите предпоставки съгласно законодателството и процедурите на Европейския съюз за състоянието на безопасността на АЕЦ “Козлодуй” и съответно включването на тези въпроси в преговорния процес. Мисля, че всички усилия на правителството са насочени именно в тази посока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожо Анастасова, имате право в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.

    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Но за да изясним може би някои недоразумения, които текат в публичното пространство във връзка с темата, бих искала все пак да Ви задам два въпроса.
    Най-напред, в нонпейпъра от 1 септември записано ли е наистина условието "след проверка на безопасността на блоковете от съответната комисия" или тъй като по тази тема има противоречиви твърдения, казват, че липсва такова условие, всъщност едва ли безусловно приемаме да бъдат затворени тези блокове.
    И вторият ми въпрос е: решението на Народното събрание от 2 октомври изисква българските институции да се съобразят с него в преговорния процес. Ще бъде ли променено или отменено решението на Министерския съвет от миналата седмица, което фиксира срок за закриването на 3 и 4 блок до 2006 г.? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
    Господин министър, имате думата за отговор в рамките на 5 мин.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: По отношение на нонпейпъра – аз не мога да го коментирам, тъй като това е начин на обмяна на дипломатическа информация между министерствата на външните работи на двете страни, но мога със сигурност да кажа, че във внесената допълнителна информация по глава 14 "Енергетика" такова условие съществува. Ние искаме проверка, очакваме проверка и това е задължителна предпоставка, за да можем да вървим по-нататък към закриване на главата.
    В допълнение мога да Ви уверя, че имам очаквания за потвърждение. Но нека да изчакаме все пак официалното становище на отсрещната страна. Това, което ми дава тази увереност, е, че тук не се използва процедура специално за България, ние искаме проверка в рамките на процедура на Европейския съвет, създадена преди две години. Процедурата сама по себе си е публикувана на електронната страница на Министерството на енергетиката и всеки един може да се запознае, за да може и хората да имат увереност в тези думи.
    По отношение на втория въпрос, разбира се, че първо въобще не може да се поставя въпросът дали правителството ще се съобрази с решението на Народното събрание. За мен такъв въпрос не съществува. Съгласно законодателството на нашата страна ние трябва да се съобразим. Тук обаче възниква недоверието или пък шума в общественото пространство дали това трябва да стане чрез промяна на сегашната позиция или може да стане без промяна на тази позиция – в следващите етапи. Чисто процедурно предоставената допълнителна информация по глава 14 открива възможност за преговори по тези въпроси. Преди да е заявена някаква позиция, не могат да бъдат обсъждани. И в оставащите месеци до м. ноември трябва да бъде вписано във всички следващи стъпки и решения на двете страни именно решението на Народното събрание. Това е моето разбиране и аз ви уверявам, че ще направя всичко възможно това да стане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожо Анастасова, заповядайте.
    ЕЛКА АНАСТАСОВА (независим): Уважаеми господин министър, много се радвам да чуя това, което казахте и се надявам наистина решението на Народното събрание да е последното решение, с което Вие наистина ще можете да преговаряте. Тъй като Вашата сила и умение като министър на енергетиката, както чувам и на отличен специалист в тази област, би била именно в това да използвате техническите факти и оценки днес в политическата аргументация, да използвате нашето решение, нашата воля, безпрекословната подкрепа на Народното събрание, за да постигнете формулата "и вълкът сит, и агнето цяло", ако това е възможно. В нея – пак повтарям - Вие имате безпрекословната подкрепа на парламента. Използвайте я добре. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
    Господин министър, искате ли да кажете нещо?
    Заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря.
    Вземам думата, единствено за да кажа още един път: благодаря за широката подкрепа на Народното събрание, която беше дадена с решението. Наистина считам, че това е силната позиция за България – широката политическа подкрепа по въпроса. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Така е, господин министър.
    Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Димитър Дъбов към министъра на енергетиката и енергийните ресурси относно нерегламентираното газифициране на територията на гр. Шумен, извършено от "Топлофикация - Шумен" ЕАД.
    Господин Дъбов, имате думата да развиете Вашия актуален въпрос.
    ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Господин министър, близо две години частни фирми, работещи в гр. Шумен, правят отклонения от газопровода на "Топлофикация", който е с дължина 7 км, и ползвайки всички естакади и комуникации на "Топлофикация – Шумен". Както Ви е известно, господин министър, "Топлофикация – Шумен" няма лиценз за газоразпределителна дейност и незаконно извършва такава, получава дивиденти под формата на такси, като големите облаги са за фирмите, получаващи газта, които вече са десетина на брой. Сега от ТЕЦ-а излизат три газопровода с тенденция да нарастват.
    Сами разбирате, че освен нарушения на закона – чл. 39, тези действия ликвидират идеята за комплексна, в това число и битова, газификация, защото интересът на една бъдеща лицензирана фирма намалява значително, след като промишлената зона е газифизирана.
    Господин министър, моят актуален въпрос към Вас е следният: считате ли, че ръководството на "Топлофикация – Шумен" съзнателно е нарушило Закона за енергетиката и енергийната ефективност? Било ли е информирано ръководеното от Вас министерство за тези закононарушения, вероятно не единствени в България? Какви мерки ще бъдат предприети от Вас спрямо Управителния съвет и управителя на дружеството?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, имате думата за отговор.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Дъбов! Ще започна от това, че тази дейност е пропуск на закона, но не е незаконна. Действително Ви благодаря страшно много за въпроса, който зададохте, защото се оказва, че на базата на Вашия въпрос ние направихме преглед на всички такива казуси в цялата страна. Оказа се, че това е една широко разпространена практика и тези две отклонения, които в конкретно цитирания от Вас случай от "Топлофикация – Шумен" са дадени с разрешение на принципала на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси - № 26-99-02 от 6 януари 2000 г. с председател Иван Шиляшки и № 70-00-20 от 17 март 2000 г.
    Чисто формално, анализирайки и закона, не може да бъде обвинено ръководството на дружеството за тези действия. Ще ви прочета и останалите неща, които се съдържат във Вашия въпрос. Бих искал отново да подчертая, че в този смисъл "Топлофикация – Шумен" не е извършило нарушение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност. На практика това, което дружеството е направило с разрешение на Агенцията по енергетиката и енергийната ефективност, е да предостави за ползване част от свободния капацитет на газопровода, негова собственост, на две фирми с оглед задоволяване на нуждите им от природен газ за осъществяване на дейността им. Към момента немалка част от капацитета на този газопровод не се използва поради свиване на пазара на топлинна енергия и поради по-ниските мощности, с които "Топлофикация – Шумен" работи. Знаете за отказа на редица промишлени предприятия да ползват технологична пара и за проблемите в битовото топлоснабдяване и свиващия се пазар.
    Към момента немалка част от капацитета на този газопровод не се използва поради свиване на пазара на топлинна енергия и поради по-ниските мощности с които “Топлофикация” – Шумен, работи. Знаете за отказа на редица промишлени предприятия да ползват технологична пара, за проблемите в битовото топлоснабдяване и за свиващия се пазар. Към момента немалка част от капацитета на този газопровод не се използва и тази практика не е прецедент и в национален план. По същество и по смисъла на Закона за енергетиката и енергийната ефективност това не представлява дейност по разпределение на газ, тъй като дружеството няма отношение към договорите за доставка на газ, които двете фирми са сключили съответно с “Булгаргаз” ЕАД.
    От друга страна, тези действия на дружеството в никакъв случай не мога да кажа, че препятстват една бъдеща газификация на град Шумен. Напротив, те я подпомагат. Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и енергийната ефективност съществуващата газопроводна мрежа трябва да бъде собственост или върху нея да бъдат учредени права за ползване от фирмата, получила лицензия за разпределение на природен газ на територията на Шумен и тя ще получи за стопанисване една вече изградена мрежа покрай тези отклонения – не на “Топлофикация” – Шумен, а на отклоненията.
    Следователно, развитието на газоснабдителната мрежа на най-ранен етап е от полза за газификацията на целия град, ако това стане в бъдеще.
    В допълнение, практиката за предоставяне на част от свободния капацитет на газопровода не е прецедент и е често срещана в редица градове, както споменах и по-рано, тъй като тя дава възможност за оползотворяване на капацитета на съоръженията срещу минимално заплащане, определено на базата на експертна оценка на експерт-оценители, покриващо само амортизационното отчисление на тези съоръжения.
    Същевременно трябва да отбележа, че наред с допълнителните все пак приходи, които дружеството получава от тази дейност, има и друга не по-маловажна функция, а именно осигуряване на инфраструктура за развитие на производство, съответно заетост и в този смисъл социална функция. Благодарение на дадената възможност за ползване на природен газ са създадени и работят 50 работни места, което за Шумен не е малко дотолкова, доколкото е висок процентът на безработицата в страната.
    В заключение, искам да подчертая, че не съществуват откъм момента законови разумни доводи за отказ за предоставяне на съоръженията на дружеството, но както отбелязах и в началото на моето изложение считам, че наистина има празнота в закона, който да регламентира по-добре такъв тип дейност. Благодаря ви още един път за поставения въпрос, тъй като знаете, че в момента подготвяме нов Закон за енергетиката и енергийната ефективност и тези казуси трябва да бъдат регламентирани на законова основа, за да не настъпват недоразумения, съмнения или злоупотреба в бъдеще. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за реплика към министър Ковачев, господин Дъбов.
    ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Господин министър, благодаря за отговора. При цялото ми уважение към Вас и ръководеното от Вас министерство, изглежда по различен начин тълкуваме закона. “Топлофикация” – Шумен, както е записано в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, може да извършва две от трите дейности – топлофикационна и производство на електрическа енергия и не може да извършва газоразпределение. Още по-малко ми се струва, че вишестояща организация, каквато е спомената от Вас агенция, преди две години би могла също да се занимава с газоразпределение, след като не е получила лиценз да извършва тази дейност на територията на община Шумен. За мен това си остава едно парекселанс криминално явление и пряко нарушение на закона. Може да има пропуск в закона, но спрямо сега действащия закон това си е тълкуване, което означава закононарушение. Така че според мен някой трябва да понесе последиците и тази практика трябва да се пресече.
    Следващият момент е, че не са две фирмите, които ползват газ. Аз мога да Ви кажа – 4, включително и фирми с чуждестранно участие. Не е въпросът във фирмите. Не е луд този, който яде баницата, луд е тоя, който му дава да я яде. Така че в този случай аз мисля, че имаме една практика, тя продължава и сега. Защото трябва да ви кажа, че третото отклонение на газопровода беше направено преди не повече от два месеца, беше демонтирана третата магистрала на топлофикационния тръбопровод и на негово място беше изтеглена 14-инчова тръба, по която върви газ. Между другото, и това не е вярно, което са подготвили Вашите сътрудници -магистралите, по които се движи газта, са собственост на тези фирми. И не мога да си представя как този, който спечели лиценза за газификация на община Шумен, някой ден ще придобие тръби и газопроводни магистрали, които са моя собственост. Тоест аз съм ги инвестирал или фирмите, които са вкарали газта. Аз мисля, че в този случай Вие, твърде деликатно защитихте ръководството и на “Топлофикация”, и своите предшественици, но тук трябва да се вземат много категорични мерки, в т.ч. и дисциплинарни, за да се преустанови тази порочна практика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Ковачев.
    МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин Дъбов, искам единствено да Ви уверя, че отново Ви благодаря за въпроса. Има такива случаи и в други дружества. Анализират се и аз ще възложа допълнителни проверки, защото е притеснително, когато един народен представител и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси тълкуват един и същи закон по различен начин. Ще възложа една независима проверка и ще Ви предоставя писмено отговора.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Ковачев.
    С това парламентарният контрол за днес приключи.
    Съобщения:
    Комисията по транспорт и телекомуникации ще проведе заседание на 10 септември от 14,30 ч. в зала № 456 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по околната среда и водите ще проведе заседание на 10 октомври от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по образованието и науката ще проведе заседание на 9 октомври от 15,00 ч. в зала № 42 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Комисията по здравеопазването ще проведе заседание на 9 октомври от 15,00 ч. в зала № 142 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
    Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)
    (Закрито в 15,02 ч.)



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов

    Юнал Лютфи


    Секретари:
    Гергана Грънчарова

    Георги Анастасов




    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания