Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 5 март 2004 г.
Открито в 9,04 ч.


05/03/2004
    Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

    Секретари: Ралица Агайн и Наим Наим

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.

    Първа точка от дневния ред за днес е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
    Вносители - Валери Цеков, Хасан Адемов, Росица Тоткова и Емилия Масларова.
    По законопроекта има доклади на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда и социалната политика.
    Има ли член на Комисията по бюджет и финанси, който да представи доклада? Заповядайте, господин Чауш.

    ДОКЛАДЧИК ХЮСЕИН ЧАУШ:

    “ДОКЛАД
    на Комисията по бюджет и финанси по законопроект за
    допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено
    осигуряване çà 2004 ã. № 454-01-7, внесен от народните
    представители Валери Цеков, Хасан Адемов, Росица
    Тоткова и Емилия Масларова на 09.09.2003 г.

    На заседание, проведено на 12 февруари 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г.
    От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Хасан Адемов.
    В мотивите към законопроекта и експозето на народния представител Адемов се изтъкна, че с последните промени на Кодекса за социално осигуряване, извършени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г., се въведоха по-строги изисквания за придобиване право на парични обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете.
    Независимо че тези промени са целесъобразни, в някои случаи те водят до неблагоприятни последици за бременните жени и майките, които желаят да ползват отпуск за отглеждане на малко дете, но не отговарят на поставените в закона изисквания за осигурителен стаж.
    В Народното събрание са внесени законопроекти, с които се предлага възникналите проблеми да се решат чрез промени в съответните нормативни актове, но това ще стане в следващите месеци. В същото време обаче, разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, отнасящи се до правото на обезщетение при бременност, раждане и отглеждане на малко дете, вече са в сила и се прилагат.
    С оглед на гореизложеното и с цел да се даде възможност за цялостното решаване на въпросите, свързани с правата на бременните жени и майките, със законопроекта се предлага да се отложи прилагането на новите разпоредби до 30 юни 2004 г.
    Тъй като в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. не е посочена дата, от която той влиза в сила, предлага се той да влезе в сила от 1 януари 2004 г., а разпоредбите на § 3, точки 12 и 13 от Преходните и заключителните разпоредби от него да влязат в сила от 1 юли 2004 г.
    По законопроекта се проведе дискусия, в която се изразиха становища в подкрепа на законопроекта, както и мнение за запазване на съществуващия до промяната ред. Обсъди се и алтернативен вариант на законопроект, който по-точно да формулира налагащите се промени със законопроекта.
    След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 9 народни представители, “против” 1, “въздържали се” няма.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за допълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Чауш.
    Има доклад на Комисията по труда и социалната политика.
    Кой ще представи доклада? Заповядайте, господин Василев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще представя доклада на Комисията по труда и социалната политика, която по този законопроект е помощна, допълнителна.


    “ДОКЛАД
    по законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на
    Държавното обществено осигуряване çà 2004 ã. № 454-01-7
    от 09.09.2003 г., внесен от Валери Цеков, Хасан Адемов,
    Росица Тоткова и Емилия Масларова

    Êîìèñèÿòà ïî òðóäà è ñîöèàëíàòà ïîëèòèêà на редовно заседание, проведено на 12 февруари 2004 г., разгледа и обсъди законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. № 454-01-7.
    На заседанието присъстваха господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Владислав Горанов от Министерството на финансите и други.
    Законопроектът и мотивите към него бяха представени от председателя на комисията д-р Хасан Адемов, който е един от вносителите. Беше подчертано, че предлаганото допълнение е продиктувано от намерението да се даде възможност за цялостно решаване на въпросите, свързани с правата на бременните жени и майките. Народните представители от комисията се обединиха около становището да се отложи приложението на онези разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, въведени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г., които предвиждат по-строги изисквания за придобиване право на обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете.
    След обсъждането бе проведено гласуване и с резултати “за” 11 гласа, “против” и “въздържали се” няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. № 454-01-7 от 09.02.2004 г.”
    Това, като първо.
    Между другото, ако позволите, госпожо председател, понеже другото предложение е свързано с това, бих искал да направя едно процедурно предложение, което да се гласува. Да бъде допуснат в залата заместник-министърът на труда и социалната политика, тъй като следващото ми предложение е веднага след първото да има и второ гласуване. Освен това да бъде допуснат и управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да, добре.
    Моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министърът на труда и социалната политика и господин Христосков да бъдат допуснати до пленарна зала.
    Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    От вносителите на законопроекта иска ли някой да го представи или да преминем към дискусия по него? Тъй като е кратък, може би да преминем към дискусия.
    Имате думата за изказвания.
    Господин Петков, заповядайте.

    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Току-що беше представен един законопроект, който е показателен за това как трябва и как не трябва да работи Народното събрание. Той е показателен за това как трябва да работи парламентът, защото вносителите са представители на всички парламентарни групи, което показва, че има висока степен на съгласие в Комисията по труда и социалната политика и че тази комисия е провела предварително подробни обсъждания, докато стигне до предложения вариант. В този смисъл ние имаме рядък случай на консенсус, независимо от политическите ориентации на народните представители в парламента.
    Аз подкрепям мотивите, изнесени от проф. Василев, и проекта, който беше подготвен преди това от група експерти.
    Но заедно с това, госпожо председател, ние имаме рядък случай на прегласуване и пререшаване на нещо, което е минало през пленарната зала в края на миналата година и което би трябвало да ни служи като урок да не допускаме повече подобни прецеденти.
    За какво става дума? Миналата година от разискванията в Комисията по труда и социалната политика стана ясно, че инициативата идва от Националния осигурителен институт – чрез обсъждане и приемане на промени в един бюджетен закон се внася поправка в Кодекса за социално осигуряване. Вие самата като юрист си дайте отговор доколко това е коректно и дали тази практика трябва да се утвърждава. При това тя засяга едно от основните права на бременните жени и майките.
    Друг е въпросът, че комисията, а преди това правителството, Националният съвет за тристранно сътрудничество и самите ние не сме обърнали достатъчно внимание на това предложение.
    Имаше още един такъв прецедент, свързан с друг закон – със Закона за здравното осигуряване. Това показва, че ако ръководството на Народното събрание и ръководствата на съответните парламентарни групи не си вземат бележка, не гледат по-внимателно какво им се представя, може да се утвърди системна и масова практика в нашия парламент чрез закони, които действат в течение на една година, да се внасят поправки в закони, които имат претенции да бъдат сборни, да кодифицират цяла една материя. Ние миналата и пт миналата година загубихме много месеци, докато обсъдим и прекроим целия Кодекс за социално осигуряване, след което се оказа, че буквално за няколко седмици се преправя една от неговите клаузи.
    Затова аз нямам съмнение, че депутатите ще гласуват на първо и на второ четене тази вече закъсняла поправка. Тя вече нанесе достатъчно щети на хората, които бяха засегнати, тъй като никой не очакваше, че от 1 януари без предварителна обществена разгласа ще бъдат коренно променени условията за получаване на социално обезщетение от бременните и майките. Това предизвиква много широк негативен отзвук в цялото общество.
    В заключение, искам да кажа, че на заседанието на комисията аз изтеглих моя вариант на законопроект, защото този законопроект е по-добър, дава по-добро временно решение. Но за да се сбъдне това, което прочете проф. Василев като становище на комисията, ние променяме срока. За да се сбъдне това, за да стане то, за да се получи цялостно решение на въпроса, необходимо е още от следващия ден правителството, експертите да подготвят изцяло това решение. Защото ще дойде 1 юли и може пак да се окаже, че ние в навечерието на тази дата ще променяме закона, без да сме огледали цялостно законодателството.
    Имам и още едно предложение. Време е някой в парламента, може би Съветът по законодателство да прегледа стотиците поправки, които направихме през последните две години и половина в социалните закони, да ги съпостави една с друга и да даде отговор на въпроса дали парламентът води една последователна и съгласувана социална политика чрез промените в законите. Дали българският парламент, променяйки през няколко месеца или всяка година клаузи, които засягат социалните права на гражданите, всъщност не налива масло в огъня на демографската криза в България, защото този път бяха ударени бременните и майките, а преди това имахме проблем с болничните. След няколко дни ще се занимаваме с едно абсурдно предложение, засягащо хората с увредено здраве. Така че такъв преглед в съответствие с провъзгласените от ръководството на това събрание високи критерии в началото на мандата, високи критерии за качеството на работа, би трябвало да се направи.
    Аз ще гласувам на първо и второ четене "за" този законопроект, имайки предвид обаче това, което се случи през последните пет-шест месеца, което ни очаква и което трябва да свършим като парламент. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Петков.
    За реплика има думата господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Моята реплика е кратка. Господин Петков, макар че подкрепя законопроекта, отправи упрек за това, че със закони, които имат според него временно действие, например Закона за бюджета за 2004 г., се изменят закони с по-трайно действие или предназначени за по-дълготрайно прилагане.
    Господин Петков, да Ви кажа, това е по-малкото зло. По-голямото зло е, когато със закони, предназначени за дълготрайно прилагане, се правят промени в текущия бюджет. В този случай, след като с бюджетен закон се изменя един закон, в който се предвиждат по-благоприятни условия, в това няма нищо лошо.
    Друг е въпросът, че това е малко закъсняло и не сме го пресметнали миналата година през декември, но по-добре късно, отколкото никога. Това е стара и изтъркана фраза, но пък е правдива.
    Сега да си приказваме тези работи, едва ли има смисъл. Ако Вие приемете това решение, добре, но надали е нужно да губим повече парламентарно време, за да се занимаваме с този въпрос. Проблемът се реши по този начин. Няма никаква пречка от гледна точка на законодателна техника това да бъде направено по този начин. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Василев.
    За дуплика има думата господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря.
    Професор Василев, Вие не ме разбрахте или аз не бях достатъчно ясен. Аз нямам предвид този законопроект, който сега се внася. Имам предвид промяната, която чрез Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е била внесена в Кодекса за социално осигуряване и заради което ние в Комисията по труда и социалната политика от три месеца се занимаваме с един въпрос, който можеше да не съществува. А иначе аз съм "за" и мисля, че всички депутати ще бъдат "за" това да се поправи грешката. Проблемът е да не се допускат нови грешки и да не стане система чрез бюджетни финансови закони да се отнемат права и да се променят клаузи, които е приел парламентът след многомесечна дискусия. Вие сам знаете, че в нашата комисия, под благовидния предлог, че всеки депутат има право да внася законопроекти, много често напоследък започнаха да се правят опити точно в тази посока. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Петков.
    Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
    Господин Валери Цеков, заповядайте.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги! Като един от съвносителите на този законопроект, бих искал да споделя няколко думи с вас по това защо се налага сега да бъде внесен този законопроект и каква беше причината за промяната в правилата, разписани в Кодекса на труда, за достъп на бременните и майките до тези осигурителни плащания през м. декември и въобще каква е историята на темата, с която сега се занимаваме.
    Говорещият преди мен колега господин Петков се опита да обясни наличието и появата на този законопроект с някаква грешка – нещо, което аз не бих искал да остане като общо впечатление в залата.

    През месец декември с приемането на бюджета на Държавното обществено осигуряване беше въведен един регламент, който всъщност идва, за да внесе едно общо правило, което важи в социалното осигуряване. Общото правило, което сме възприели, което е прието още от предното Народно събрание, е, че осигуряването е една система, в която всеки, който получава някакви доходи, участва със свои вноски, за да може тогава, когато отпадне в някой от рисковете, които покриват това осигуряване, било то трайно заболяване, било то пенсиониране, да получава оттам доходите, които не може да заработва по обичайния начин. Принципът е, че всеки, който получава обезщетение от системата на социалното осигуряване, трябва да е участвал преди това в тази система и то трябва да е участвал с един поне минимален брой внесени осигурителни вноски. Това е общият, генералният принцип, по който функционира всяка осигурителна система, независимо дали тя е в българското право или в някоя от другите европейски държави. Не само в Европа, и в света съществува този основен принцип. Осигурителният принцип изисква всеки, който получава осигурителни обезщетения, да е участвал преди това в осигурителната система с лични вноски, съответен процент от неговите трудови възнаграждения.
    Какво по-точно се направи през месец декември? През месец декември се реши, че, за да може бременните жени, майките, които раждат и отглеждат своите деца в продължение на две години, за да получават обезщетение от социалното осигуряване, трябва да са имали някакъв минимум от осигурителни вноски, които да са заплащали преди това. И този минимум беше приет тук, от пленарната зала, да бъде шест месеца, от които три месеца през последната година преди раждането. Това е един принцип, който е въведен във всяка една осигурителна система, където има покриване на този осигурителен риск – бременност, раждане и отглеждане на малко дете.
    Това, което беше направено, е, че този праг се въведе в началото на годината, от месец януари. И проблемът дойде оттам, че всъщност се оказа много кратко времето от въвеждането на тази мярка, за да може всички майки, всички бременни да се съобразят с това правило. Така че законопроектът, който ние сега предлагаме на вашето внимание не е да отпадне тази мярка, тоест да бъде поправена някаква грешка, а да се отложи действието на тази норма в Кодекса за социалното осигуряване, която да започне да действа от 1 юли 2004 г.
    Защо се налага това отлагане? Това отлагане се налага, за да бъдат направени няколко други корекции в други закони, които да позволят на тези бременни и на тези майки, които гледат своите деца, които не са имали възможност преди това да работят и не са имали необходимите шест осигурителни вноски, да получат достъп и то облекчен достъп до системата за социално подпомагане, която е нещо съвсем различно от социалното осигуряване.
    Системата за социално подпомагане е една защитна мрежа, която трябва да поеме поне минималните нужди на хората, изпаднали в някакво временно затруднение, така че те да могат да преживеят в момент, в който нямат обективната възможност да се трудят и да получават трудови възнаграждения. И това са текстове, които би трябвало да засегнат поне три закона.
    Ние направихме няколко заседания в Комисията по социална политика, в които заседания очертахме зоните, в които трябва да бъдат коригирани съответните законови норми. Затова обаче се изисква известно време и за да може през това време бременните жени и майките, които отглеждат малките си деца, все пак да получават някаква сума, обезщетение по сегашния закон, а след време ще стане подпомагане за тези, които разбира се преди това нямат трудови правоотношение, те все пак да не останат без никакви доходи. Затова се налага да отложим известно време действието на тази мярка, през което време да бъдат създадени онези облекчени условия за достъп до системата на социалното подпомагане. И аз смятам, че това е едно правилно решение и това е едно решение, което Народното събрание, вземайки днес, ще покаже, че то разбира, усеща, улавя позивите, които пристигат до нас от обществото, от хората, които по един или друг начин са засегнати от нормите, които тук се творят.
    И пак искам да наблегна на това, че тук не става дума за нещо, което е сбъркано, сгрешено или за някаква грешна концепция. Напротив, концепцията, която се предложи и която се възприе в Кодекса за социалното осигуряване според мен и според голяма част от моите колеги е правилната, а именно, че, за да получаваш обезщетение от системата на социалното осигуряване, трябва да си участвал в набирането на тези социални фондове. И аз смятам, че това правило трябва да бъде запазено. То е универсално правило за всички системи на социалното осигуряване.
    Дано да съм бил достатъчно ясен. Ако не, надявам се с репликите, които ще получа, да доизясним това, което исках да обясня тук на уважаемите колеги. Апелирам, разбира се, този закон да бъде прие. И бих искал да помоля залата да има достатъчно търпение да приемем този законопроект днес и на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Благодаря, господин Цеков.
    Имате думата за реплика, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми д-р Цеков, много сте ясен и тъкмо това, което казахте ясно, ме плаши. Не зная дали колегите разбраха Вашето послание, а то е, първо, че от юли ще върнете старото положение. Само ще промените други закони, които ще облекчат достъпа на бременните жени и майките до системата за социално подпомагане.
    Второ, че социални обезщетения ще могат да получават само онези, които са давали принос в системата на социалното осигуряване, което теоретично изглежда много добре, но не за България 2003 г. Защото, като управленец трябва да решите и обратната ситуация – да дадете достъп на жените до системата на труда, за да могат да правят вноски. А точно там те са лишени. И Вие, както Ви слушам, отивате за пореден път към колизия с конституционната материя, както става със здравното осигуряване и с инвалидите. Възстановите ли старото положение, нарушавате българската Конституция. Търсете друго решение.
    Аз зная къде е болката. Болката е че има жени и особено фирми, както ги наричат в НОИ “фирми – родилни домове”, които ползват тази ситуация и са се специализирали в приемането на работа на жени и след това оформянето на документите. Но по проверката се оказа, че това са не повече от 3000 случая.
    В България всяка година има 66 000 раждания. Между другото, два пъти по-малко отпреди 10 години. Мислете за цялостно решение на въпроса без колизия с Конституцията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли друга реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Господин Петков, благодаря за направената реплика. Вие ми давате възможност да добавя и да повторя някои от нещата които казах, а едното от тях е, че да, това е вярно, нашето намерение е да запазим това универсално правно положение или правна норма, или правно изискване, както искате го наречете, че, за да може човек да получава обезщетение от системите за социално осигуряване трябва преди това да е участвал в набирането на тези социални фондове. Това е универсалната норма, на която е изградена цялата система на социалното осигуряване, където и по света да отидете.
    Това, че има някакви прагове, които са положени още преди много време в Кодекса на труда и в Кодекса за социалното осигуряване, че трябва да има някакви минимални участия на хората, които влизат в системата за социално осигуряване, смятам, че е нещо, срещу което не бихте могли да възразите. Тази норма се отнася за всички, които искат да влязат в системата за социално осигуряване. Друг е въпросът, че има хора, които по обективни или субективни причини не влизат в тази система. Друг е въпросът, че тези хора могат да изпаднат в състояние, в което да имат нужда от помощ, от подпомагане и тогава те влизат в системата за социално подпомагане, където преди това не се изисква те да са участвали с някакви вноски. Това е система, която изцяло се поема от държавата.
    Ние направихме следното: казахме – тези, които са работили, ще си получават обезщетенията, защото са внасяли преди това. Тези, които не са работили поради една или друга причина, ще влязат и ще получат подпомагане за отглеждането и за раждането на деца от системата на социалното подпомагане, което е държавна грижа. Това е нещо, което трябва да е ясно на всеки, който се занимава с тази материя и няма никаква грешка тук. Това, което сега правим, е действително да дадем възможност през времето, в което тази норма няма да действа, жените, които ще раждат и които са родили и отглеждат децата си, да получават лесен достъп, облекчен достъп до системата за социално подпомагане, където от държавата те ще получават тези помощи, които са им необходими за времето непосредствено преди раждане, непосредствено след раждане и отглеждането на децата им до определена възраст. Нищо повече. Ако, разбира се, Народното събрание прецени, че нормата за достъп или прагът за достъп до системата за социално осигуряване трябва да бъде малко по-нисък и малко намалени изискванията, това може да бъде направено по всяко време, но не бива да смесваме двата принципа. Не може човек, който не се е осигурявал, да получава от осигурителния фонд някакви обезщетения. Ако не се е осигурявал, ще получава подпомагане. Това е принципът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за изказване.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми колеги, какво правим днес? Фактически ние спираме изпълнението на законови текстове, които сме ги приели само преди няколко месеца. От тази гледна точка аз се учудвам на опита тази груба грешка, този гаф да се неглижира и да се представи като някакъв опит за концептуални спорове, дискусии и т.н. Подобни спорове и дискусии се правят, когато се обсъждат стратегии, а не когато се обсъждат и гласуват закони и на първо, и на второ четене. Фактически днес ние се опитваме да поправим нещо, което сме сбъркали само преди няколко месеца и това е пределно ясно. Фактически днес ние се опитваме да отложим проблема, тъй като с този законопроект, който, всички сме убедени, че трябва да бъде подкрепен, ние не решаваме проблема, а отлагаме решаването на проблема на един по-късен етап. Трябва да използваме днешното обсъждане поне да се опитаме да не допускаме и в бъдеще подобни гафове и проблеми. Пределно ясно е, че с опита, който беше направен, по принцип аз съм съгласен с колегата д-р Цеков, осигурените да бъдат защитени от осигурителните фондове, неосигурените – държавата да поема тяхната защита със средства на социалното подпомагане, но с действията, които бяха предприети, фактически достатъчно непрофесионално се промениха закони и се създадоха сериозни проблеми. Сериозни проблеми, когато една категория жени в достатъчно тежка ситуация бяха изхвърлени от едната система, от системата на осигуряването и не бяха приети от другата система – от системата на подпомагането. И това е факт. Ако това не е грешка и не е груб гаф, не зная кое тогава е грешка. Със законите, които бяха променени, казвам го достатъчно непрофесионално, фактически не се направи необходимата подготовка както на обществото, и особено на засегнатите групи, те да имат възможност да се ориентират, да се подготвят, да се създадат условия за активни действия, така че да не останат в междинно състояние без липса на средства в тази тежка ситуация. Това беше направено прибързано, това беше направено без никакво информиране на тези засегнати групи, което, както казах, ги постави в тежка ситуация. Учудващо за мен е, че в рамките на едно управляващо мнозинство, че в рамките на изпълнителната власт има сериозни противоречия между двете системи – системата на осигуряването и системата на подпомагането. Достатъчно ясно беше казано при едно от обсъжданията, че системата на социалното подпомагане не е била готова за тази промяна; че тя не е била готова да поеме този контингент от хора – административно, организационно и т.н.
    От тази гледна точка днешният законопроект, както казах, само отлага проблема и се надявам, че проблемът няма да бъде гледан отново без широко обществено обсъждане, без информиране на засегнатите групи. Може би днешната ситуация достатъчно ясно и красноречиво показва, че фактически липсва ясна политика, липсват ясни виждания по решаване на тежките демографски проблеми. Това е работа на парче, това е работа по отделни проблеми без съгласуваност, без ясни виждания, без цялостна демографска политика. Ако може да се направи извод, то това е този. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Василев, заповядайте за реплика.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! От досега направените изказвания аз оставам с впечатлението, че на мнозина не е ясна не толкова тънката разлика между социално осигуряване и социално подпомагане. Социалното осигуряване се изгражда върху контрибутивния принцип и никой не е казал, че няма да бъде такава нашата политика – тъкмо обратното. Тя не е времето на държавно-бюджетната система, където хората се осигуряваха за сметка на общия кюп. За сметка на това пък към 1987 г. държавният бюджет беше задължен на бюджета на общественото осигуряване с повече от 8 милиарда тогавашни пари – левове, дето бяха по-скъпи от един долар.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Така ли беше?
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Така беше 1987 г. – провери го, ще видиш. Сегашната система на социално осигуряване, модерната система, която всъщност не е толкова модерна, защото е измислена още от Бисмарк, е изградена изключително върху контрибутивния принцип. За да бъде последователна нашата правна система на това място, миналата година се прие, включително и за майчинство, а ако става дума за осигуровки – те да бъдат изградени върху контрибутивния принцип.
    Социалното подпомагане по същината си е по-различно. То е израз на социално милосърдие. Дайте да се разберем!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Но, ние не сме студенти! Ние не спорим.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Как не спорите? Досега ми разправяте непрекъснато, че бил станал гаф. Ако има някакъв гаф, то не е гаф – въпросът е в това, че може би трябваше да се даде един по-дълъг вакацио легис за влизане в сила на тези изисквания за осигурителен стаж. Но, какъв гаф бил станал?! Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Друга реплика на господин Димитров има ли? Няма.
    За дуплика имате думата, господин Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Теоретичните спорове са нещо чудесно, но става дума за друго и вие много добре знаете за какво става дума. Става дума за цяла категория жени, които работят, които имат осигурителен стаж, но с промените, които бяха направени те не отговаряха на двете изисквания – този осигурителен стаж да е минимум шест месеца, от които три месеца в последните 12 и поради тази причина те бяха изхвърлени от осигурителната система. Само че точно тези условия не им позволиха да влязат в другата система, поради недоглеждане, поради грешки, поради прибързано законодателство. И това е фактът, един от проблемите, който наложи днешния законопроект ние да разглеждаме и да подкрепим.
    Зад този принцип осигурените да се поемат от осигурителните фондове има много нюанси. Фактически се прави опит да се вкарат два прага – единият, правилният, да има осигурителен стаж, но другият е малко особен – от този осигурителен стаж трите месеца да бъдат в последните 12. По този начин могат да бъдат създадени редица прецеденти – жена с 10 години осигурителен стаж, която обаче в последната година не е работила, да бъде поемана от друга система, а не от осигурителната. Но това е друг спор.
    Фактът, че днес отстраняваме една грешка, фактът, че днес се опитваме да отстраним едно недомислие, е достатъчно красноречив. Ние не водим днес принципни спорове. Ние просто тихомълком се опитваме да отстраним една грешка. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    Господин Христосков, моля да вземете отношение по дискусията.
    ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
    Бих искал да взема и аз участие в дискусията, тъй като на няколко пъти се спомена Националният осигурителен институт.
    Първо, по инициативата за тази промяна – вярно е, че тя дойде от Националния осигурителен институт, но не от управителя, не от главните директори, а от директорите на нашите териториални поделения. Те са хората, които се сблъскват ежедневно с измамите, които стават с фондовете на общественото осигуряване. Те са тези, които работят съвместно с икономическа полиция по тези случаи, когато парите не достигат до майките. Те са тези, които ограничават по някакъв начин възможността да се допускат такива злоупотреби, но са безпомощни, защото законът е много либерален. Той позволява с един ден осигурителен стаж да се получават 2 години и 45 дни обезщетение от фондовете на общественото осигуряване.
    Това беше причината Националният осигурителен институт да инициира тези промени. Те бяха широко обсъждани. Още от м. август бяха обсъждани със синдикатите и са изцяло подкрепени от синдикатите и от работодателските организации. След като вече бяха формулирани съответните текстове с въвеждане в допълнителни условия за достъп до обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, текстовете бяха обсъдени – първо – в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, който е един трипартитен орган, а след това вече и в Министерския съвет, и в Народното събрание. Така че тези текстове не са пъхнати някак си – хей така, в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а бяха достатъчно обсъждани от авторитетни институции и форуми.
    Второ – по самите норми, които се въведоха, изискванията за достъп до обезщетение за бременност, раждане и гледане на малко дете до две години.
    Такива норми, както спомена д-р Цеков, съществуват във всички страни, където осигуряването е изградено на принципите на Бисмарк. Аз и друг път съм цитирал законите в България от 1924 г. – Законът за обществените осигуровки. Там изисквания за достъп до помощ – първо, медицинска помощ за бременност, за раждане, както и самите обезщетения се позволяват, когато майката има 16 седмици осигуряване непрекъснато, тоест това са били много строги норми, които са съществували.
    Това, че впоследствие, по време на така наречения “Дял ІІІ” от Кодекса на труда не са въвеждани такива ограничения, мисля, че проф. Василев много ясно каза защо е направено това.
    Трето, по самото съдържание на проблема и има ли проблем – да, проблем има и той беше изтъкнат многократно – в това, че няма синхрон между Кодекса за социално осигуряване и Закона за семейни помощи за деца. В този закон има едно кумулативно изискване майката да не получава обезщетения по Кодекса за социално осигуряване и едновременно с това да не е осигурена. Именно този проблем трябва да бъде решен в този период, в който се отлага влизането в сила на тази норма. И тъй като вие ще гласувате закона със задна дата – от 1 януари, нито една майка няма да бъде ощетена в този период.
    А какъв е броят на ощетените майки и всъщност за какво говорим?
    През м. януари 2004 г. са родени 4289 деца. Две трети от майките, родили тези деца са осигурени, отговарят на новите изисквания и те получават автоматично обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, тоест те встъпват в правата си.
    Всички неработещи майки, които отговарят на изискванията на Закона за семейни помощи за деца, това е почти останалата част от тези майки, получават обезщетенията си, помощите си по този закон от Агенцията за социално подпомагане.
    До момента в териториалните поделения на Националния осигурителен институт има 22 запитвания по този текст – за новите ограничения. Интересно е обаче, че повече от две трети от тези запитвания не са от майки, а са от същите онези фирми, които досега са назначавали майки и които са ползвали тази възможност да вземат почти половината от сумите, които се полагат на майките. Тоест, аз твърдя пред вас най-отговорно, че и да има ощетени майки, техният брой е изключително малък. Този брой е изключително малък и се касае точно за тези случаи, в които са ползвали тези вратички, тези измами, при които жертва са майките като средствата за социалното осигуряване не отиват при тях, а половината от тези пари отиват във фирмите.
    Общо за цялата година, ако бъде наложена тази норма, ще бъдат затворени вратите – отново го казвам, за около 2000 майки кумулативно. А сега, за м. януари има и м. февруари говорим за няколко десетки случая, които ще бъдат коригирани с това, което днес ще гласувате. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христосков.
    Госпожо Тоткова, заповядайте за изказване.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Слушам дискусията днес и си мисля – друг парламент ли приемаше този закон, с който се промени Кодекса за социално осигуряване? Ние ли бяхме тези, които бяхме в пленарната зала или това бяха други хора? А може би наистина са били други, защото тогава едни са били в залата, а други са си пиели кафето.
    Уважаеми колеги, когато фактите говорят даже и царските депутати трябва да мълчат! Фактите са следните: беше променен Кодексът за социално осигуряване, въпреки уверенията, че тези промени са дълго, много внимателно, много обстойно, много експертно обсъждани и че те няма да доведат до никакви проблеми.
    Но всъщност проблемът се появи още в първите дни на новата 2004 г. И това не беше единственият проблем в началото на тази година, с който българските граждани се сблъскаха и трябваше да преодоляват много препятствия, които им създават Народното събрание и изпълнителната власт още в първите дни на годината, именно в социалната сфера.
    Затова днес е много коректно да се поеме отговорността такава, каквато е тя, каквато я сочат фактите. Че е допусната грешка – това е безспорно. Защото ако няма грешка, ако няма пропуски, какво правим ние днес тук?! Самият факт, че трябва да променим, и то със задна дата Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, е достатъчно показателен и силен факт за това, че парламентът, не някой друг, а българският парламент направи тази грешка. Ако постъпим по този начин, бихме могли да вярваме, че наистина можем да търсим разбирателство помежду си, можем да търсим консенсус. Ако в още няколко изказвания тук се споделят мисли на колегите – най-вече от мнозинството, аз започвам да си задавам въпроса, че няма смисъл да се участва в такава дискусия и такова гласуване.
    Смятам, че причината за допускане на тази грешка е във високомерието на мнозинството. Защото мнозинството чу следното нещо, цитирам: “Ще се спра на създаването на нов чл. 48а и 52а. Това е право на обезщетение при бременност и раждане и право на обезщетение при отглеждане на дете. Питам: една жена, която е в трудови правоотношения, но не отговаря на тези условия, които са записани тук, какъв статут ще има, когато си отглежда детето? Ще бъде ли в социалното подпомагане, където са неосигурените майки? Какво ще става с тези хора? От една страна са в трудови правоотношения, защото никой не им е прекъснал трудовите правоотношения, а от друга страна ние няма да им плащаме нито обезщетения за бременност, нито за раждане, нито за отглеждане на дете. За мен тези текстове създават проблем, който ще се яви още през първия месец на новата година и тогава ще се наложи ние спешно да вземаме решение по тези въпроси”. Това ви е познато. Това е част от дискусията, проведена на 11 декември 2003 г. при обсъждане на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване на второ четене. Това са аргументите, които аз изложих от името на нашата парламентарна група. За съжаление обаче никой не искаше да чуе тези аргументи. Просто не искахте да слушате. След като не искахте да слушате, сега ние трябва да слушаме как вие не сте направили грешки и пропуски. Ако тогава бяхте чули тези аргументи, а не бяхте сочили някакви подзаконови актове, които няма как да се променят, защото трябва да бъдат следствие от правните разпоредби в закона, днес този въпрос нямаше да бъде поставен. Затова смятам, че това е много груба грешка и тя се дължи на високомерие от страна на мнозинството.
    Но тя се дължи и на безотговорност от страна на колегите от БСП, защото вие, уважаеми колеги, които днес поставяте въпроса, тогава изобщо не участвахте в дискусията. Няма нито едно изказване, направено във връзка с въвеждането на тези два нови члена – чл. 48а и 52а. Това първо.
    И второ, уважаеми колеги, искам да ви кажа да си прочетете разпечатката от гласуването и да видите как сте гласували. На моето предложение за отпадане на чл. 48а – т. 12 от § 3, вие сте гласували “въздържали се”. Вие не сте подкрепили отпадането на въвеждането на тази норма. По същия начин сте постъпили и при гласуването за промените и създаването на чл. 52а. И след това изведнъж се сещате, че има такъв проблем. Мисля, че когато се дискутират тези въпроси и когато се изисква да вземем решение, трябва да бъдем много наясно и трябва да си бъдем на мястото. Затова този въпрос е въпрос на отговорност. Всеки трябва да носи своята отговорност – такава, каквато той си е начертал, защото той не се е държал адекватно, защото той не е взел правилното решение, защото с високомерие от страна на управляващите и с безотговорност от страна на други колеги не можем да направим нито крачка напред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Тоткова.
    За реплика на госпожа Тоткова има думата госпожа Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Най-малко исках днес да вземам отношение по този въпрос, тъй като ние надълго и нашироко дебатирахме допуснатите грешки и начина на тяхното преодоляване. Но още по-малко бих искала последният морален императив в този парламент да бъде госпожа Тоткова. И не бих допуснала такова нещо. Първо, защото ясно и категорично относно гласуването на бюджета на Националния осигурителен институт Парламентарната група на Коалиция за България каза, че няма да го подкрепи и ще се въздържи, защото ние по принцип не сме съгласни с този бюджет. Ясно и категорично ние сме казали своята позиция. (Шум в блока на ПСОДС.)
    Що се касае до въпросите за отговорност и безотговорност, нека да оставим това да го решават хората извън тази зала. Защото аз мога да извадя много стенограми и много разпечатки на гласуването относно новите промени, които се направиха в Кодекса за социално осигуряване и всички онези орязани права на хората, които сега постепенно ще ги коригираме. И ще ги коригира може би не този парламент, защото тук явно няма воля, няма разбиране, няма отговорност и няма достатъчно експертност, за да се проумее за какво става въпрос.
    Моля от тази трибуна всеки да отговаря за своите си дела, а да не посочва този или онзи и да не хвърля вината върху един или друг. Всеки в този парламент носи своята отговорност пред своите избиратели, пред своята парламентарна група и най-вече пред своята съвест!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИ КАСАБОВА: Друга реплика?
    Заповядайте, господин Цеков.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Поучителните слова на госпожа Тоткова много често звучат от тази трибуна, но много често тези слова не съдържат и не показват истинската ситуация към моментите, за които говорим. И от това изказване не става ясно къде е грешката – че се въвежда това правило, което повечето от нас знаят, че е фундаментално правило в социалното осигуряване, тоест участвай, за да получаваш, или грешката е в това, че не можа да бъде предвидено, че в подзаконовите нормативни актове може да бъде улеснен достъпът до социалното подпомагане. Да, това беше заявено тогава и затова този текст влезе, защото принципът е верен. Предложението Ви за отпадане и невъвеждането на този принцип не се възприе. Друг е въпросът, че въвеждането на този принцип изправя известна част от нашите съграждани пред проблем. Да, така е, но стана ясно кой е изправен пред проблема – по-голям е проблемът на фирмите, които се възползваха от вратичката в закона, изглежда, отколкото пред жените, които ползваха тези права. И както вече стана дума, ние въведохме един универсален принцип, който не беше въведен по отношение на бременните жени и майките с деца. Да, въведохме универсалния принцип и поехме ангажимента ако не могат да бъдат регулирани подзаконовите нормативни документи за достъп до социалното осигуряване и социалното подпомагане, това да го направим в Закона за социалното подпомагане. И то ще бъде направено. Това, което сега правим, е даване на възможност докато бъде уреден този по-лесен достъп, тези жени все пак да не останат без никакви средства във времето, когато трябва да отглеждат децата си.
    Така че за мен грешката не е в това, че е въведен принципът. Грешката е, че освен този принцип тогава трябваше да се коригира Законът за социалното подпомагане, но тогава никой, дори и Вие, госпожо Тоткова, не дадохте такова предложение. Не за друго, защото това е твърде сложен регламент, който изисква доста добро оглеждане и доста добра подготовка, преди да бъде въведен в нормативните документи. Имам предвид Закона за социалното подпомагане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цеков! Аз направих каквото смятах, че трябва да направя. Проблемът е в това, че вие не го подкрепихте. Ако бяхте го подкрепили, сега просто нямаше да се занимаваме с този въпрос. Това е истината. А когато дойде моментът да дискутираме какъв да бъде достъпът, тогава ще чуете мнението на Парламентарната група на Обединените демократични сили. И аз мисля, че тогава вие ще се убедите, че ние не сме поклонници на всеподдържаната отляво теза “Дайте да дадем”, защото трябва да вземем, за да дадем.
    Освен това искам да кажа на госпожа Масларова следното. Аз мога да бъда морален съдник само на себе си и не искам да съдя никого, но трябва всеки да съди себе си, защото точно вие не подкрепихте отпадането на тези текстове – това, което казвате днес. И аз го отбелязвам като факт. Смятам, че такова поведение – моята преценка е такава – е безотговорно. Вие няма как да реагирате по друг начин, защото винаги сте реагирали много чувствително, когато ви критикуваме, и със същата стръв се опитвате да критикувате другите. Защото за вас е малко два пъти в годината заплатата да се повишава с по 10%, но не искате да говорите за момента, когато тя е била 10 долара и 3 долара пенсията. Просто не искате, това е просто назад, вас ви няма. Непрекъснато говорите, че в последните осем години имало дясно управление, сякаш Жан Виденов нито е живял, нито е бил тук. Изобщо ние какви сме в тази държава, че нищо не помним. Затова аз не съм съгласна с вас.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Нищо не помните!
    РОСИЦА ТОТКОВА: Ние помним, вие не искате да помните! Вие се връщате само две, три, четири години назад, но не искате да си спомните за Жан Виденов. Но ние го помним. И не е въпросът, че аз го помня, въпросът е, че хората го помнят. И те няма да ви простят, че са живели с 3 долара. Каквото и да говорите, това е истината. Няма да ви простят, че имаме 10 милиарда дълг. Няма да ви простят за това, че им се стопиха всички спестявания в банките. Няма да го забравят, бъдете сигурни! (Възгласи: “Браво!” и ръкопляскания от ПСОДС. )
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други изказвания?
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако тази дискусия има смисъл от гледна точка именно на бременните и майките, отглеждащи деца, а не от гледна точка на нашите препирни тук, то е да осигурим в тези шест месеца, за които се предлага да бъде отложено въвеждането на двете норми, да се случи онова, което вносителите на този законопроект – и госпожа Тоткова, и госпожа Масларова, и господин Цеков, и господин Адемов, предлагат – през тези шест месеца да се направят промените в законодателството, които очевидно се налагат, за да се избегнат проблемите, които се създават с преждевременното въвеждане на тези две норми в Кодекса за социално осигуряване.
    Опасявам се, госпожо председател, че така, както върви дискусията и както очевидно ще приключи, тази страна на въпроса – дали ще има такава организация на работа, която през четирите месеца, които остават, ще осигури това, че към 1 юли ще има един преработен законов режим, който ще действа така, както бихме желали.
    Първият въпрос, който възниква, госпожо председател, е защо не е тук министърът на труда и социалната политика. Говоря лично за госпожа министъра, нямам никакви съмнения в компетентността и отговорността нито на господин Христосков, нито на господин заместник-министъра. Но ние говорим за възможно най-сериозната тема, тя е насърчаването на раждаемостта. И бих предложил и на господин Цеков, когато ни убеждава в отговорния подход на правителството, и на другите, малко да се замислят. Преценете сами какво отстоявате – бременността и раждаемостта и ги приравнявате или на трудова злополука и заболяване и ги вкарвате в осигуряването, или на социална слабост и безпомощност и ги пращате в социалното подпомагане. Самата тази постановка е абсурдна, господин Цеков. Вие като правителство нямате постановка по въпроса за демографския проблем пред България. Самото приказване за обезщетения за това, че жена е забременяла или гледа дете, съгласете се, е сериозно недоразумение.
    ВАЛЕРИ ЦЕКОВ (НДСВ, от място): Това е ваше дело, господин Пирински, отпреди 10 години!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И ако се върнете назад, ще видите, че ерозията на онзи режим, за който говореше господин Петков, в продължение на години не само от вас е въпрос, по който вие тепърва, ако седнете да се занимавате с него, ще излезете с други решения. Но очевидно нямате това намерение и смятате да държите тази постановка. Аз съм убеден, че тя е дълбоко неоснователна, неправомерна.
    Но, госпожо председател, връщайки се към текстовете на този законопроект, действително начинът, по който те бяха приети, е израз на възможно най-голяма безотговорност и пак преди всичко на правителството. Защото на 11 декември м.г. в тази зала имаше може би още по-малко депутати, отколкото са сега, и в дискусията участваха само 2-3 души. Но пак най-голямата безотговорност беше от страна на правителството, защото и тогава се изказа господин Христосков, и тогава той заяви приблизително онова, което каза и днес, че проблемът е с тези “фирми”, злоупотребяващи с бременни и майки с малки деца, сключващи с тях фиктивни трудови договори още в родилните домове и женските консултации, и по един съвършено незаконен начин теглещи пари от осигурителния институт. И тогава господин Христосков ни информира, че тези промени, които бяха въведени, са били плод на много сериозна дискусия, на преценка в тристранния съвет, на оглеждане отвсякъде и т.н. и че целта е да се пресече тегленето на сериозни средства от НОИ чрез едни недопустими злоупотреби.
    Действително тогава ние не гласувахме за предложението на госпожа Тоткова. Решихме да не възразим на това намерение на правителството, за което то ни уверяваше, че е насочено именно към онова, за което спомена и госпожа Тоткова, преди да се раздава, трябва или да се намерят пари, или най-малко да се запушат дупките, откъдето изтичат неправомерно средства.
    Толкова повече, господин Христосков и представители на правителството, вие днес трябваше да застанете тук и да си признаете в пълна степен гафа, който направихте. Да, ние имаме по-различно поведение от това на дясната опозиция. Ние не непременно от първия път сме склонни да атакуваме всяко действие на правителството, ако преценим, че в него има здрав смисъл. В случая очевидно се оказахме не съвсем прави. В случая очевидно може би трябваше да подкрепим госпожа Тоткова, защото се оказа, че онова, в което Вие ни уверявате, просто не е така. И не е сериозно да ни заявявате, че става дума за няколко десетки, няколко стотици случаи. Не знам дали в понятието “майки” включвате и бременните, тъй като Вие говорихте през цялото време за майките. Може би говорите и за очакващите. Но въпросът не е в броя на случаите.

    Аз разбирам господин Христосков, той пази своя фонд. Но, господин Христосков, Вие трябва да заявите, че правителството се е оказало безпомощно да пресече злоупотребите и е пряката причина за това днес ние да се занимаваме с отмяната на един или два текста, приети в тази зала преди два месеца, след уж най-сериозна преценка и няма къде да бягате от тази отговорност на правителството.
    Тук господин Димитров, моят колега, казваше, че ние сме направили тая грешка преди два месеца. Нужно е едно уточнение: гафът, простъпката е преди всичко на правителството. Разбира се, подкрепено от едно мнозинство, което не участва в дискусиите, което не вниква в това, което се дискутира и се гласува, и което механично натиска копчето. Това е истината.
    Ето защо отговорността е преди всичко и на първо място на правителството, на министъра, на целия кабинет и на мнозинството и тази отговорност ще бъде носена неизбежно. Но пак повтарям, половината въпрос е в това, че не знаете точно какво правите и действате подчертано безотговорно. Другата страна е, че нямате градивни и сериозни решения по възможно най-сериозни проблеми пред обществото, което неизбежно ще доведе и до резултатите, които можете да очаквате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Пирински, аз искам да Ви благодаря за това, което казахте, защото това е просто придържане към фактите, което е едно коректно отношение. Но в същото време има две неща, които смятам, че трябва да отбележа във връзка с Вашето изказване. Първо, тези обезщетения за бременност и раждане не са нито по режим като тези за трудова злополука, нито като тези поради общо заболяване. Дори при общо заболяване също има достъп до системата. Единствено при трудовите злополуки няма обезщетенията за трудова злополука, няма някакви ограничения до системата.
    Но второто, което искам да отбележа и което е много важно, и което е принципната разлика между нас, е в това, че според нас осигурителната система трябва да създава правата на осигурените лица и трябва да се разтоварва, макар не изведнъж, от социални функции, които са задължение на държавата. Това е фундаменталната разлика между нас – това, което казваме ние, и това, което казвате вие. Защото, ако осигурителната система постоянно се натоварва със социални функции на държавата, то тогава тя ще демотивира хората да участват в тази осигурителна система. Средствата, събирани от хората чрез осигуряване от работодателя, от личните осигурителни вноски, трябва да се насочват за покриване на осигурителни рискове, а не за да се изпълняват функциите на държавата. Демографската политика на България е задължение на държавата, а не на осигуряващите се лица. Ние това трябва да правим.
    Аз мисля и съм дълбоко убедена, че това ще бъде крайният резултат, но в същото време си давам сметка, че това не може да стане изведнъж и затова трябва с малки стъпки. Но когато правим тези стъпки, трябва да виждаме нещата от всички страни, защото с тези промени всъщност ние, една група граждани, няма значение колко са, ние ги оставихме в група “Ничии”. Тоест, все едно не са граждани на България – нито са осигурени, нито са неосигурени. И това създаде огромният проблем. Но мисля, че по фундамента на принципите на осигурителната система за солидарност, за обхватност и т.н. ние сме постигнали консенсус и ако някой иска да посяга на тези принципи ни очакват много трудни, тежки времена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за втора реплика, господин Василев.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Уважаеми господин Пирински, и в изказването преди това на господин Кръстьо Петков, и във Вашето проличава желание да припишете демографския срив в България едва ли не на управлението на НДСВ. Опитайте се да си спомните малко по-раншни работи. Този проблем съществува от преди 1968 г., от преди Тезисите на другаря Живков за насърчаването на раждаемостта.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Имаше Тезиси за насърчаване, а сега няма нищо.
    АТАНАС ВАСИЛЕВ: Точно така и те са от 1968 г., не ми ги казвайте. И въпреки тия тезиси, въпреки всички мерки, дето се взеха 1979-1980 г., вече констатират депопулацията. Така че недейте да слагате това на гърба на НДСВ.
    А това, че искаме да разграничим тези системи – на социално осигуряване и социално подпомагане, мисля, че е правилната политика и от нея не трябва да се отстъпва. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за друга реплика? Няма.
    Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Госпожо Тоткова, може би не съм бил докрай ясен, но моята теза беше точно тази – по-фундаменталния, както Вие го нарекохте, въпрос. За мен е неприемливо първостепенна социална функция, каквато е насърчаването на раждаемостта, да се вписва в дейността по социално осигуряване. Точно това е тезата ми. Осигуряването е срещу рискове от един или друг вид. Не можем да считаме раждането на деца като риск, като нещо, срещу което човек трябва да се осигурява. Обществото, майките, семействата имат право на всякакви видове насърчаване, което е друг вид социална политика. Това е моята теза.
    Затова бих отговорил по същия начин и на господин Василев. Не може да става дума нито за осигуряване, нито за подпомагане в случая, ако се замислим. Не съм имал това намерение или нещо като подтекст да вменявам нещо на НДСВ, което очевидно е проблем на обществото, на самата страна и което, както казвате, датира не от вчера. Това са обективни процеси, които по редица икономически, демографски и всякакви други причини се развиват. Целият въпрос е, че един такъв тежък фундаментален проблем иска адекватна политика, иска адекватна реакция. Това, което Вие ни предлагате, е как да пренагодим малко онези, които не могат да се осигуряват, да могат да се подпомагат, да не изпаднат съвсем в безпомощност и т.н. Това не е адекватен подход на характера на проблема и това е моето възражение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Няма.
    Моля народните представители да влязат в пленарната зала.
    Поставям на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г.
    Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Василев.

    АТАНАС ВАСИЛЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател!
    Тъй като мнозинството, с което се прие на първо гласуване този законопроект, е показателно, аз предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе второ гласуване в днешното заседание на същия законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет и на второ гласуване на това пленарно заседание.
    Гласували 131 народни представители: за 126, против 3, въздържали се 2.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля да представите текста на закона, господин Василев.
    ДОКЛАДЧИК АТАНАС ВАСИЛЕВ: Благодаря, госпожо председател!
    Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следния окончателен вариант:

    "ЗАКОН
    за допълнение на Закона за бюджета на
    държавното обществено осигуряване за 2004 г.

    § 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 8:
    "§ 8. Параграф 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г. с изключение на т. 12 (относно чл. 48а) и т. 13 (относно чл. 52а), които се прилагат от 1 юли 2004 г."

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

    § 2. Този закон влиза в сила от 1 януари 2004 г."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли изказвания по текста на закона, редакционни бележки? Няма.
    Моля да гласуваме наименованието на закона и параграфи 1 и 2 така, както бяха докладвани в залата.
    Гласували 160 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 4.
    Законът е приет и на второ гласуване.
    В почивката в Клуба на народния представител ще се представи книгата "Конституцията и държавността".
    Господин Гиньо Ганев кани всички народни представители на чаша вино по случай рождения си ден.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието.
    Преди да пристъпим към парламентарния контрол, ще направя съобщение:
    Днес в 9,11 ч. в деловодството на Народното събрание е постъпило заявление за регистрация в регистъра му на новосформираната Парламентарна група Народен съюз – БЗНС-НС, Демократическа партия и група народни представители. Съпредседатели на парламентарна група са Анастасия Мозер и Александър Праматарски. Нейни заместник-председатели са Мария Гигова, Борислав Китов, Марио Тагарински и Димитър Стефанов, а секретар – Георги Станилов. (Частични ръкопляскания.)
    В следващата сряда, в началото на пленарната седмица ще бъдат определени местата на народните представители от тази парламентарна група.
    От името на парламентарна група, заповядайте, господин Праматарски.
    АЛАКСАНДЪР ПРАМАТАРСКИ (ПГНС): Уважаеми госпожо председател, господин министър-председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Позволете ми от името на нашата парламентарна група да прочета кратка учредителна декларация на Парламентарна група Народен съюз – БЗНС-НС, Демократическа партия и група народни представители в Тридесет и деветото Народно събрание:
    “Групата се създава с цел да реализира законодателно волята на създалите я народни представители за нова политика, основана на следните принципи:
    1. Неприкосновеност и законова защитеност на собствеността, конкуренцията и предприемачеството.
    2. Обществен респект и преклонението пред образоваността.
    3. Неотменимост и законова защитеност на свободата на инакомислещите, свободата на движение на хора, стоки, капитали и идеи.
    4. Гарантиране на общественото здраве като елемент на националната сигурност.
    5. Правото на щастие и осигурен от посегателства живот.
    6. Превръщане на християнските ценности в действени норми на обществения живот, съхранение и неприкосновеност от държавата на традициите на Православната църква, съчетано с гарантирано толерантно отношение и равнопоставеност пред закона на друговерците.
    7. Постигане на национален просперитет и лично благоденствие на българите чрез равноправно членство на България в Европейския съюз и НАТО при запазване на националната идентичност, език и култура и съхранение на народната памет за миналото на България.
    За да изпълним духа и целите на тези намерения, парламентарната група смята да води нова и принципна политика, основана както на поетите обещания в кампанията за Тридесет и деветото Народно събрание от политическите формации БЗНС-НС и Демократическата партия, така и от следните приоритети на групата народни представители в рамките на този парламент: пакет демографски и емиграционни закони, целящи да спрат демографския срив, да ограничат нерегулираната емиграция в България, свързана с предстоящото й членство в Европейския съюз, да създадат насърчителни условия за заселване в Република България на нашите сънародници, живеещи извън територията на държавата; промяна на Избирателния закон за въвеждане на сериозен мажоритарен елемент като следваща стъпка за засилване на пряката демокрация, както и за прецизиране на правото на глас на българските граждани, които не живеят трайно на територията на Република България; промяна в Закона за политическите партии, особено в частта им за финансирането; промяна на Конституцията на Република България, целяща нейното адаптиране към общото законодателство на Европейския съюз; за нов Семеен кодекс; за нов Закон за обществените медии; законово уреждане на механизъм за погасяване на дълга на държавата към гражданите, притежаващи компенсаторни инструменти; политика на данъчно насърчаване за развитие на неправителствения сектор и на браншовите организации.
    Изложените принципи и намерения определят новата Парламентарна група на Народния съюз да бъде конструктивна опозиция на управляващото мнозинство и политиката на правителството.” Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Праматарски.
    Има ли други изказвания от име на парламентарна група? Няма.

    Преминаваме към:
    ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
    Новопостъпилите питания за периода от 27 февруари до 4 март са следните:
    Постъпило е питане от народните представители Атанас Папаризов, Атанаска Тенева и Бойко Великов към Николай Свинаров - министър на отбраната, относно неяснотата за бъдещето на военноремонтните заводи и тежкото положение на работещите в “Терем”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 март 2004 г.
    Писмен отговор за връчване от министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски на актуален въпрос на народния представител Румен Петков.
    Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос на народния представител Николай Камов.
    Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова; втори писмен отговор от Георги Петканов на актуален въпрос на госпожа Банкова; трети писмен отговор от господин Петканов на госпожа Банкова; четвърти писмен отговор от министър Петканов на госпожа Стела Банкова.
    Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос на народния представител Евгения Живкова.
    Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос на народния представител Христо Кирчев.
    Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос на народния представител Атанаска Тенева.
    Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
    ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, господа министри!
    Моята процедура е свързана с протеста ни, госпожо председател, за пренареждането на парламентарния контрол на реда на отговори на въпроси на народните представители от страна на министрите. В миналия петъчен парламентарен контрол не стигнаха минути, за да започне да отговаря на 12-те актуални въпроса, зададени към него, министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев. Днес в реда, който ни предлагате, той е на 12-о място. Считаме, че е нарушен Правилникът на Народното събрание и Председателството и че Вие сте проявили своеволие, така че да не дадете възможност на народните представители да използват своето конституционно право и да зададат важни въпроси към министъра на транспорта и съобщенията.
    Не знам защо е на 12-о място, госпожо председател, тъй като той е вицепремиер, а досега винаги вицепремиерите, както и премиерът на Републиката винаги са отговаряли първи. Това, че единият от вицепремиерите – госпожа Шулева, от екскурзии по страната не може да се прибере в парламента и да отговори на въпроси, свързани с Телекомуникационната компания и други проблеми, които засягат пряко икономиката на страната, не означава, че не трябва да давате път и място на другия вицепремиер Николай Василев да отговори в началото.
    Предлагам, госпожо председател, а и Вие имате това право, да пренаредите реда и да дадете възможност на Николай Василев да отговори на актуалните ни въпроси.
    Предлагам Ви от името на парламентарната ни група следващия петък целият ден да бъде за парламентарен контрол, тъй като има 90 актуални въпроса, зададени към министри, за които са необходими поне 3 или 4 дни парламентарен контрол, за да могат те да отговорят на тях. Надявам се, че ще спазите правилника и духа на демокрацията, за да дадем правото на народните представители на контрол на българското правителство. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря и аз, господин Мутафчиев, но искам да Ви информирам, че именно стриктно спазвайки правилника, съм подредила въпросите за парламентарен контрол днес по този начин.
    Второто Ви предложение беше аз да реша да пренаредя в момента подредбата на отговорите на министрите – нещо, което е невъзможно да направя като процедура, защото съм спазила правилника, подреждайки отговорите по този начин. Единствено залата може да реши иска ли в момента министър Василев да отговаря по-рано или не.
    Третото Ви предложение за парламентарен контрол в следващия петък, ако го правите, направете го като процедурно предложение, за да го гласуваме, а ако не – в началото на следващата седмица.
    Питането на народните представители Емилия Масларова и Кръстьо Петков относно предприети действия от правителството за регулиране на демографските процеси в България е отправено откъм министър-председателя господин Сакскобургготски.
    Госпожо Масларова, имате думата да отправите своето питане.

    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!
    Днес излезе в медиите, че България има най-социалният цар. За социален цар не съм чувала, днес научих, но на 3 март чухме от господин премиера, че той иска да бъдем социална държава. Задали сме един въпрос на господин премиера, който разбираме чудесно, че не може да бъде решен за една или две години, не може да бъде решен с магическа пръчка, но е въпрос, който се включва в социалната държава и който трябва стриктно да се наблюдава от правителството, когато има проблем и не само да се наблюдава, а и да се предприемат конкретни действия в тази насока. Този въпрос е свързан с демографската политика, която Вие провеждате, и изобщо, провеждате ли такава – на фона на страховитите, ужасяващи данни в демографската ситуация на Република България.
    Задаваме този въпрос много внимателно, преглеждайки и Вашата програма за управление, в която, за съжаление, няма нито ред в тази насока, нито пък за семейната политика, която трябва да се провежда от всяка една държава, защото демографската и семейната политика не е политика на институциите, а е политика на едно цяло правителство.
    Ще се огранича да кажа няколко фрапиращи данни в тази насока и то касаещи единствено и само времето от 2001 до 2003 г., за да не утежнявам всички, да не прехвърляме тежестите от други управления върху Вашето. Факт е, господин премиер, че само за една година – от 2001 до 2002 г. населението на страната е намаляло с близо 1%. Факт е, че през 2002 г. спрямо 2001 г. населението е намаляло с над 25 800 души. Постоянна тенденция е да намалява населението в подтрудоспособна възраст – от 24%, което е било през 1982 г., само за 20 години – това са сериозни тенденции, дами и господа – то е намаляло на 15,6%. За 20 години населението в подтрудоспособна възраст е намаляло с 10% - едни жестоки характеристики!
    Детската смъртност в Република България в момента е най-висока от страните-членки в Европейския съюз и от тези, които се кандидатират и от 1 май ще станат също членки.
    Само за една година – между 2001 и 2002 г. – в България са се родили 1142 деца по-малко. Забележете, че за същия период са починали 45 579.
    Има твърде сериозни данни, които посочват, че в демографските ни характеристики нашата страна изостава чувствително от почти всички европейски страни както по-високата смъртност, така и по-ниската раждаемост, разбира се, както и по средния брой родени деца на една жена.
    Има нов вид данни, нови информации. Парламентарната група на Коалиция за България е поръчала едно голямо социологическо изследване и за демографските процеси, за възпроизводството на нацията и за проблемите на българското семейство. Но предварителните данни сочат, че само за една година – между 2001 и 2002 г. населението между 15 и 24-годишна възраст е намаляло със 78 019 души. Това са все млади хора, това е репродукцията на Република България.
    Същата ситуация е и с жените в България. За съжаление младите, знаещите, можещите, интелигентните българки напускат България. Напускат България, защото са вече икономически принудени да напуснат страната. При такива ситуации обикновено всяко едно правителство се замисля какви спешни мерки ще вземе в насока за стабилизиране на демографските процеси и най-вече за създаване на благоприятни условия, чиито резултат ще се види след 5 – 10 – 15 години.
    Тръгвайки така ние просто намаляваме и се топим. Данните сочат, че българите просто ще изчезнат. Нашият въпрос с господин Петков към Вас, господин премиер, е: какви конкретни мерки предприема правителството за спиране, за ограничаване на част от тези сериозни, страшни демографски проблеми за българската нация? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
    Господин премиер, имате думата да отговорите на отправеното питане.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Данните, които приведохте, са само свидетелство на установения известен факт, че през последните десетилетия се стигна до редица негативни промени в развитието на основните демографски процеси в България. Искам да подчертая, че това е процес, който започна отдавна – още през 70-те години, но докато тогава причините са били свързани главно с икономически параметри, то след 1989 г. върху тези процеси влияние оказват и редица фактори, свързани с преодоляване на последствията от тоталитарното управление и затвореност на страната и постепенното й отваряне и включване в интеграционната среда.
    Българското правителство е наясно с нерадостната картина на тази демографска ситуация, която зачекнахте и сега, която, повтарям, е резултат от неблагоприятни фактори. Същевременно не мога да не отбележа, че тази ситуация в нашата страна не се различава съществено от демографското положение и тенденции в другите държави на Централна и Югоизточна Европа. Ако се вземат предвид по-дългосрочните демографски процеси, България не е единствената страна в Европа с отрицателен естествен прираст. Имаме и Испания, Италия, Литва, Словения, Чехия където, за съжаление, се отбелязва същият феномен.
    Вярвам, че като хора със значителен научен опит и такъв в социалната политика и интерес към темата ще се съгласите, че дългосрочните демографски тенденции могат да бъдат оценявани само в такава перспектива – дългосрочна. Това мнение се споделя от научната общност, резултатите от чиито изследвания се отчитат при определяне на политиката на правителството. Ние се запознахме с изготвения от Националния статистически институт специален аналитичен доклад с основните характеристики на установената демографска ситуация в страната, а съвсем наскоро е проведена среща с представители на Българската академия на науките, с които обстойно бяха обсъдени мерки, които биха могли да имат по-непосредствен ефект върху така очертаната от българските учени-демографи ситуация. Сигурен съм, че при проява на интерес и народните представители биха могли да се консултират с тези изследвания.
    Ролята на правителството, както и на всяко едно правителство, е да ориентира своята политика към актуалните приоритети на обществото и държавата. Те, естествено, отчитат и са насочени, особено в този случай, към по-дълготраен ефект, но все пак имат конкретни приоритети в съвремието.
    Правителството прие отговорностите си на управлението на страната с една програма, изцяло ориентирана към хората, които, пак ще повторя, са едно от нашите големи богатства. Нашата основна цел бе и продължава да бъде повишаването на жизненото равнище на гражданите чрез създаване на най-благоприятни условия за развитие на инициативността и предприемчивостта.
    Същевременно си даваме и ясна сметка за наследената реална ситуация в страната и развихме и осъществяваме разгърната програма, която да облекчи нерадостното положение на най-уязвимия сектор на нашето общество.
    Правителството прие специална стратегия за борбата с бедността и социалната изолация, а през тази година се изпълнява национален план за борба с тези социални явления. На тази основа ние отиваме още по-далеч и предвиждаме да обърнем поглед към следващите десет години на основата на идентификацията на важните демографски проблеми и на анализа на дейността на държавните институции и добрите практики в други държави по решаването на сложни проблеми. Това ще бъде изготвен стратегически програмен документ по демографската политика за периода 2004-2010 г.
    Макар и само в третата година на своя мандат правителството определено постигна положителни резултати за осъществяване на тези цели. Годишният темп на растеж на брутния вътрешен продукт в българската икономика постепенно се увеличава и достига едно от високите равнища за страна в преход. Темпът на растежа се запазва и през тази година като основен двигател за растежа на дохода в страната, а също и нарастването на вътрешното търсене. Последователно се увеличава размерът на средната работна заплата и като цяло общият размер на доходите на домакинствата. Съществено се подобрява и структурата на разходите на домакинствата.
    През тази година ще има съществен ръст на трудовите доходи. Предпоставка за това са съществуващата макроикономическа стабилност в страната и очакваният реален ръст на брутния вътрешен продукт от 5,3 на сто, а за това допринася и въведеният нулев данък печалба за фирмите в общините с най-висока безработица и намалението на ставката за корпоративния данък от 23,5 на 19,5 на сто.
    Един от съществените успехи на политиката на правителството, признат от международните фактори, е намаляването на безработицата и по-специално безработицата сред младежта, и продължително безработните. Само през миналата година – 2003 г., безработицата у нас е намалена с 3,5 на сто.
    За всички нас е много важна и оценката на Европейската комисия, според чиито анализи осъществяването на сегашната икономическа политика на правителството ще доведе до нарастване на реалните доходи на населението с цели 20% и спад на равнището на безработицата с около 4% около датата на нашето присъединяване през 2007 г.
    Уважаеми дами и господа народни представители, започна изпълнението на национални здравни програми и национални стратегии, които са приоритетни именно с оглед решаване на демографските проблеми на страната. В момента се работи по близо 20 такива програми. Като резултат се наблюдават признаци за подобряване на общата картина за здравеопазването, по-ниска заболеваемост, начало на позитивни здравно-демографски и социално-икономически ефекти.
    Резултатите от политиката на правителството, свързани с жизненото равнище на българските граждани, се демонстрират не само от икономическата статистика. Започва да се очертава една тенденция към подобряване на самочувствието на българските граждани и засилване на увереността в утрешния ден – нещо, което е показателно и важно, утрешния ден, който неразривно се свързва с присъединяването ни към Европейския съюз.
    Вярно е, че нашето правителство стартира от много ниска точка в тези социални и демографски показатели, но също така е вярно, че именно това правителство създава предпоставките за излизане от тежкото демографско положение.
    Не мога да не посоча, че започналият процес на оздравяване на демографската ситуация у нас е неразривно свързан с присъединяването ни към Европейския съюз и допълнителните възможности за развитие и икономически растеж, които предоставят структурните фондове на съюза в социалната област за развитие на селското стопанство и регионите, за малкия и среден бизнес. Това съчетаване на политиката на правителството и сътрудничество с Европейския съюз е залегнало в приетия Национален план за икономическо развитие. Ние си даваме сметка, че видимо въздействието от мерките, които предприема нашето правителство за подобряване на демографската ситуация, ще се почувства не по-рано от 15 до 20 години. Това обаче не отменя ролята и значението на социалните програми и политики, които разработваме съвместно с българските експерти в областта, отчитайки опита и на другите европейски страни, за които и Вие, госпожо Масларова, споменахте. Благодаря ви много.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър-председател.
    Вие ли, господин Петков, ще отправите уточняващите въпроси? Заповядайте.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, колеги! Ние си даваме сметка, че демографската политика не е за един мандат и че кризата, която изживява България, е наследена. Но ние добре знаем и приемаме това, което записахте във вашата програма, че хората са богатството на България, на нашата страна и искаме с питането да Ви кажем, че страна и нация, в която хората намаляват, а жизненият потенциал като качество върви надолу, няма бъдеще.
    Освен това се помъчихме да бъдем коректни и да зададем въпроса само за вашия мандат на управление, който отива към четвъртата си година, и разбрахме, че вие ще приемете тепърва програма за демографска стабилизация и излизане от кризата.
    От тази гледна точка, господин премиер, бих искал да Ви обърна внимание, че България се преценява и от българските демографи, и от Световната банка като страна не само с демографска криза, като страна, която сега и в бъдеще й предстои да изживее тежки, драматични години като след войната. Ние сме страна с най-висок или с един от най-високите проценти на загуби на деца на възраст до 1 година и тази тенденция продължава да се задълбочава през последните години. Расте броят на недоносените деца, увеличава се смъртността при мъжете със средна и висока възраст, което дава отражение върху възпроизводството. И което е особено тревожно, висок е процентът на стерилитета на семействата в България – около 10-12%.
    През същото това време, през тези години, господин премиер, за трета година се отхвърля предложението да се мине към семейно подоходно облагане, да се ангажират и работодателите, и държавата, ето, днес сме спорили два часа, чрез социални обезщетения, подпомагане на раждаемостта и т.н.

    И още един момент се изпуска, върху който искам да Ви обърна внимание и да Ви попитам. През последните три години емиграцията се стабилизира на около 12-15 хиляди души годишно. Стабилизира се на високо равнище. Всяка година през зимата около 200 хиляди българи пребивават в чужбина, търсейки временно препитание, а през топлите месеци стигат до 500 хиляди. Това е част от демографския ни потенциал.
    Онзи ден питах министър Кунева: "Какво ще прави вашето правителство след лошата вест, която получихме, че са ограничава престоят на тези хора и ще се въвежда санитарен период от седем години?" Отговорът беше: "Питайте българското правителство".
    Аз ви питам като българско правителство – с тези 11 западноевропейски страни, които ограничават достъпа на България и на българските работници до тях, какво ще направите, за да облекчите демографската и трудовата ситуация в България – вие като правителство и Вие лично като премиер? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за отговор на отправените въпроси, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми професоре, много е трудно да се предскаже това, което би се случило през следващите години. Мисля, че не сме единствената държава, която се изправя пред тези потенциални или възможни ограничения за нашите емигранти. И други страни и правителства са се справяли с темата. Мисля, че ако продължаваме да подобряваме състоянието и работните възможности на хората тук и работодателите се включат, и всички се опитаме да допринесем за това, ще има и по-малко емигранти. Аз съм бил свидетел на подобни процеси и в момента, когато вече има подобрение в страната, обикновено емигрантите, а най-вече нашите българи, се прибират.
    Също така мисля, че е много трудно да се спрем само на България като нация, която би загинала, защото през 13-вековната ни история сигурно сме минали през много по-тежки моменти. Най-накрая бих казал, че един народ не загива толкова лесно. Ние имаме много качествени хора, които в момента работят в чужбина, но които биха се завърнали, защото българинът не е емигрант по призвание. В момента, в който усети, че има възможност за реализация, той ще се върне. И мисля, че главната цел на това правителство с многото му дефекти, не се срамувам да го казвам, защото може би има един малко по-широк начин на гледане върху нещата, с всичките му дефекти това правителство се старае да подобри състоянието на нашите сънародници и да има необходимата стабилност. И с това да можем да бъдем приети в най-скоро време в Европейския съюз, където вече мисля, че проблемите ще са в друго измерение, а не толкова акутни, каквито в момента изглеждат. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
    Госпожо Масларова, имате право да изразите отношението си към отговора на господин Сакскобургготски.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Господин премиер, господа министри! Господин премиер, аз не мога да разбера как е възможно Вие да говорите за икономически напредък, за икономически ръст и в същото време само за 2003 г. икономическите емигранти от България да надхвърлят 270 хиляди души? Няма логика – да се стабилизира икономиката в страната, а хората да напускат държавата. (Шум и реплики от мнозинството.) Няма логика и в това… (Продължителен шум и реплики от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля за тишина в залата!
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Няма логика в това да коментирате програми за майчинското и детско здравеопазване и в същото време това да е една от най-драматичните сфери от българското здравеопазване, това е факт, особено в малките населени места, в селата, в отдалечените райони на страната.
    Вие коментирахте, че ще се повишат доходите на населението и че се очаква тенденция на повишаване на доходите. И в същото време, господин премиер, дано да са Ви дали факти, данни и изследвания, че издръжката на едно дете до една година е 179 лв., а средно над 80% от българското население и българските домакинства нямат такива доходи. Това са все реалности.
    Хубаво е да слушам Вашия оптимизъм – исторически оптимизъм към миналото, оптимизъм към бъдещето, но е крайно време да се приземите и да имате един реализъм за днешния живот, точно за днешния момент, защото проблемите на България чукат сега. (Шум и реплики от мнозинството.) Далеч съм от мисълта, че нещата се решават с един замах. (Шум, реплики и тропане по банките от мнозинството.) Но в никакъв случай не можем да приемем и това, че се работи усилено и се усещат по-добри резултати.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата! (Продължително чукане и тропане върху банките от мнозинството.)
    Времето за отношението Ви към отговора изтече, госпожо Масларова.
    ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не е изтекло времето, тъй като имаше повече от 30 секунди възпитано поведение от страна на НДСВ. Но аз ще покажа култура и възпитание и ще благодаря за отговора, който ни беше даден, но който не ни удовлетворява. (Силен шум и реплики от мнозинството.)
    РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Вашите деца къде са?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министър-председателя е отправил народният представител Янаки Стоилов относно контрола от страна на министър-председателя при продажбата на държавни жилища на министри и служители от изпълнителната власт.
    Имате думата, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател! По времето на държавния социализъм жилищните нужди на гражданите в по-големите градове се задоволяваха главно чрез строителството на държавни и общински жилища. (Продължаващи шум, смях и реплики от мнозинството.) Това ви е добре известно, както е известно и на министър-председателя, но се налага да бъде направена връзката. В тази командно-административна система първо се подреждаха високопоставените партийни и държавни ръководители. Системата, макар и критикувана, беше морално търпима, защото от нея се ползваха и голяма част от работниците и служителите. Всяка година в страната се завършваха няколко десетки хиляди жилища, а само в София – между 10 и 15 хиляди.
    След политическите промени държавата се оттегли от инвестиране и строителство в жилищния сектор. Много от управляващите, особено днешните, в разрез с техните идеологически проповеди, искат да запазят облагите на социализма само за себе си, а оставят останалите хора в обятията на свободния пазар.
    Нашумелият напоследък жилищен скандал е твърде показателен пример за това. В последните дни станаха известни заключенията на назначената от Вас комисия за проверка на извършените продажби на жилища на лица от администрацията на Министерския съвет. Във връзка с резултатите от проверката възникват редица въпроси, на които очаквам да отговорите.
    Как Вие като ръководител, който е разрешавал продажбите, сте проверявали дали предлаганите лица отговарят на изискванията на закона за купуване и замяна на държавни жилища?
    Дали и как контролирахте софийския областен управител за начина, по който са определяни цените на закупуваните имоти, в много случаи значително под данъчните оценки?
    Защо не е изпълнено изискването на Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти да се определят държавните жилища, които подлежат на закупуване с компенсаторни инструменти? Как стана така, че такива са купени предимно от висши длъжностни лица от различните власти, включително от ваш министър – същият министър, който цинично заявява, че е привърженик на пазарната икономика.
    В същото време хиляди притежатели на дългогодишни жилищноспестовни влогове и хора, на които съдът е отнел собствеността без те самите да са нарушили закона, не могат да придобият жилища по този ред.
    Моят финален въпрос е в две части – какви действия по административен и гражданско-правен ред ще предприемете по отношение на подчинените Ви длъжностни лица, нарушили закона при придобиването и разпореждането с държавни жилища? И ще разпоредите ли на министрите и ръководителите на подчинените Ви ведомства да извършат проверка, подобна на тази в администрацията на Министерския съвет? Очаквам Вашите отговори. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
    Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Уважаеми господин Стоилов, съгласно Конституцията на Република България режимът на обектите на държавната собственост се определя със специален закон. Действащата нормативна уредба предвижда държавните жилища да се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на настанените в тях наематели при условия и ред, определени в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Служителите от държавната администрация и в частност служителите от администрацията на Министерския съвет, настанени в жилища от държавния ведомствен жилищен фонд, имат правото да ги закупят, ако отговарят на определените в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост условия. Задоволяването на жилищните потребности на работещите в администрацията на Министерския съвет и на техните семейства е част от социалната политика на ведомството от дълги години.
    В Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост са записани правомощията и задълженията на ръководителя на ведомството, свързани с процедурите за продажба и замяна на ведомствения жилищен фонд на администрацията на Министерския съвет. Съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, оперативният контрол по тази дейност на ведомството се извършва от министъра на държавната администрация и от главния секретар на Министерския съвет. В изпълнение на задълженията си по закон областният управител упражнява представителен контрол чрез назначени от него постоянни комисии от длъжностни лица, които разглеждат преписките по продажба и замяна и дават становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност. Както знаете, съгласно Закона за държавната собственост общото ръководство и контрол по управлението и разпореждането с недвижими имоти, които са държавна собственост, се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последващият контрол се осъществява чрез одит, извършен от Сметната палата и от Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол.
    Във връзка с постъпилото искане от председателя на Комисията по въпросите на гражданското общество с писмо до председателя на Народното събрание от 24 февруари т.г. бе изпратен за служебно ползване списък на 65 служители, купили жилища от фонда на администрацията на Министерския съвет. Със заповед от 13 февруари т.г. назначих комисия, която да провери процедурите за продажба и замяна на жилище, предоставени на управление на администрацията на Министерския съвет. Проверката приключи с констатирани нарушения в четири сделки за продажба и 3 за замяна на държавни жилища, по които предстои да бъдат взети съответните мерки.
    В Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на същия, всеки ръководител на ведомството има равни права и задължения без оглед на това дали ведомственият фонд е на Министерския съвет или на отделно министерство. В Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е предвидено министрите и ръководителите на ведомствата, включително областни управители, да придобиват права върху държавни имоти като физически лица със заповед и договор на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Налице е законова възможност при продажба на държавни жилища да се плаща с компенсаторни и жилищни компенсаторни записи, издадени по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. С компенсаторни записи са извършени 14 замени през мандата на предишното правителство. Независимо от това всички 65 служители от администрацията на Министерския съвет, купили ведомствени жилища, както и трима служители, извършили замяна след 25 юли 2001 г., са платили в брой и в определения срок формираната от областния управител цена на жилището, заедно с дължимите данъци и такси, включително данък добавена стойност, което не се дължи при сделки, извършени на свободния пазар между физически лица.
    Бих искал да припомня един факт, който юристите тук добре познават. По време на така наречената социалистическа България допустимата жилищна площ на семейство бе ограничена до 120 квадратни метра по закон, но нормата не визираше членовете на Политбюро на БКП. Елемент от така наречената социална политика на тогавашната държава е облагодетелстването на определена привилегирована прослойка. В периода от 1977 до 1991 г. са раздадени жилища от фонда на Министерския съвет на 277 души, които не са били служители на Министерския съвет, (реплики в залата) Държавния съвет и Народното събрание. При интерес от ваша страна сме готови да ви предоставим такъв списък. (Реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля ви за тишина в залата!
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ: Днешните форми на контрол са свързани с предвидените в закона възможности и са белег на демократичността на развитото гражданско общество в България. Елемент на този контрол е и високото гражданско съзнание. Тук визирам вниманието на журналистите, които ни насочиха към проблема, който лично за мен налага промяна на нормативната уредба, която при сегашните условия наистина е анахронизъм.
    В моите правомощия е да реализирам контрол върху действията, както Вие посочихте на подчинените на мен лица, работещи в администрацията на Министерския съвет. С моя заповед се разпоредих за създаване на комисия, която да направи проверки на всички конкретни случаи на извършено настаняване, продажби и замени на жилища държавна собственост, предоставени за управление от Министерския съвет. Нейните констатации вече са известни на всички ви.
    Когато приех високия и отговорен пост като министър-председател на Република България, аз вярвах и продължавам да вярвам, че заедно с усилията на всички българи ще можем да повишим морала и да утвърдим ценностите и реда, установени в развитите европейски демокрации. Затова първо апелирах към получените жилища от фонда на Министерския съвет да направят своя личен морален избор какво ще предприемат, за да запазят своята чест и достойнство да бъдат сред висшите служители на държавата. А другата отговорност и нейната санкция е в правомощията на съдебната власт.
    мОценявайки Вашата ангажираност в проблема, аз бих се радвал, ако и Вие подкрепите инициативата същите форми на контрол да се упражняват и в другите държавни институции, ползващи ведомствени жилища, фондове, включително и в общините. Защото всички ние сме граждани на България и според Конституцията сме равни пред закона. Проблемът е важен за цялото общество, поради което и от законова, и от морална гледна точка е недопустимо да се правят разлики между отделните личности, независимо от техните позиции.
    Конкретно на Вашия въпрос бих искал да Ви отговоря, че жилищната комисия има експерти. Аз, противно на много хора, не се считам за експерт по всяка тема,…
    ИВО АТАНАСОВ (КБ, от място): Вие носите отговорност.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: … а още по-малко да съм в течение на всичко. Опирам се именно на отговорността на хората и също така на тяхната експертиза. В този случай ще се предприемат мерките, които се полагат, оставил съм избор на хората – да намерят как да реагират, защото в крайна сметка считам, че също не е редно, ако мога да кажа, да разпъваме някои хора на кръст, а би било хубаво всички да се позамислим по въпроса за морал и етика, а не само да го търсим при едни хора.
    Мисля, че това е пример, защото досега едва ли е имало правителство, което се е обърнало към близките си хора с подобни мерки. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Заповядайте за реплика, господин Стоилов.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър-председател, добре е, че тази тема се обсъжда, но заслугата за това е повече на медиите, защото тя стана публично достояние. Едва ли в обратния случай щеше да бъде предприета някаква самоинициатива от страна на правителството. Освен това Вие не поехте ясен ангажимент по основните въпроси.
    Ще предприемате ли като ръководител възможните административни и гражданско-правни действия – там, където има нарушение на закона?
    Вторият въпрос е: Вие не сте ръководител нито на обществена организация, нито на някаква религиозна, за да апелирате единствено към морала и Вашите подчинени от правителството да решат дали да разпоредят такива проверки във ведомствата. Аз споделям напълно едно от изреченията, които казахте, че това трябва да се отнася за всички клонове на властта. Но то трябва да се отнася като Ваше разпореждане първо за министрите и ведомствата, за да се направят подобни неща, каквито са започнали в администрацията на Министерския съвет.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Всички правителства назад да си извадят апартаментите!
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Освен това, аз лично не Ви съветвам да се връщате много назад в миналото, защото забелязах известна ироничност. В България правителство, което не достигна социалната сигурност отпреди 15-20 години, не може да черпи политически активи, говорейки за миналото. Този, който успее да стигне това ниво и да го задмине, може да критикува и да търси по-голяма подкрепа. (Ръкопляскания от блока на КБ.) Така че не смятайте, че от това нещо ще спечелите, връщайки ни към едно време, от което много повече ще предизвикате допълнителна критика.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): За БКП ли говориш, бе Янаки?
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Искам да ви припомня и друго за близкото минало. В началото на 90-те години един бивш ръководител на правителството в България беше осъден на лишаване от свобода заради това, че е разрешил на лица, които са останали без родители, да бъдат продадени държавни жилища на по-ниски цени. Съвсем искрено не ви пожелавам такава съдба. Но днес този случай звучи като гротеска. За всичко това, което се случи в тези 15 години.
    Госпожо председател, ще се възползвам от една минута, поне пропорционално на времето, с което удължихте отговора на министър-председателя.
    Проблемът е, че и предишното, и сегашното управление имат вкус към привилегиите. Само няколко примера. Да си спомним пенсионното осигуряване на членовете на Конституционния съд. Практиката на правителството на СДС - особено в края на неговия мандат, когато министри продаваха жилища сами на себе си. Гласуван е от това мнозинство закон, дал прекомерни облаги на бившите президенти. Няма да продължавам. При Вашето управление някои лица не направиха и една година на длъжностите, които заемат, но за това време успяха да се уредят с държавни жилища. От Вашето предизборно послание хората получиха внушението: ще ви оправя за 800 дни и ще бъда почтен към вас.
    СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ, от място): Една минута повече.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Новият морал на управлението обаче се оказа дори по-долу от морала на стария закон.
    Последното, господин Сакскобургготски. Вие самият…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Стоилов, и удължението, което Ви отпуснах, изтече.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: …дадохте окуражителен и заразителен пример на Вашите подчинени с това, че си възстановихте имоти (тропане по банките в блока на мнозинството), върху голяма част от които тегнат сериозни съмнения относно юридическите основания за тяхното придобиване и притежаване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Вече сте извън темата и Ви изтече времето.
    ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следва да се запитате кой да направи проверка пък по тези въпроси. (Ръкопляскания от блока на КБ. Шум и реплики.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Актуален въпрос към министъра на финансите господин Велчев е отправен от народните представители Панайот Ляков и Иво Цанев, относно финансирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
    Господин Ляков, Вие ли ще отправите актуалния въпрос към министър Велчев? Заповядайте.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Господин Цанев вече не е народен представител, така че аз ще задам въпроса и ще получа отговор.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, драги гости! Въпросът ми за интегрираната информационна система за противодействие на престъпността според мен е изключително актуален, тъй като до голяма степен той засяга дали приетата от правителството стратегия ще бъде ефикасна. Тази единна информационна система се изгражда като междуведомствена автоматизирана система за информационно осигуряване на всички институции, участващи в дейността – противодействие на престъпността в Република България. Системата ще функционира в единодействие с ведомствените системи на органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, тоест на всички, осигуряващи работата по наказателния процес. Системата ще работи ефективно при изградена централна компонента, свързана с адекватно изградени или адаптирани системи в посочените ведомства.
    Изградени системи, които следва да бъдат адаптирани за свързване с тази единна информационна система за противодействие на престъпността, засега има само в Министерство на вътрешните работи и в Националния статистически институт. Други ведомствени системи, които следва да се свържат с нея, или няма, или за наличните се изисква основна преработка и внедряване на ведомствено равнище. Министерство на правосъдието отговаря за управлението, изграждането, изобщо функционирането на тази система според измененията в Закона за съдебната власт.
    Ето какво казва Вашият колега, уважаеми министър Велчев, Антон Станков за основния проблем през 2003-2004 г. Това е, че системата е оставена без финансиране. Тъй като тя се изгражда с бюджетни средства, и в бюджета за 2003 г. не са били предвидени такива средства. Общо необходимите средства, за да бъде ефективно внедрена тази система, при сегашното състояние на ведомствените системи, са в размер на 9 млн. 200 хил. лв. С Постановление на Министерския съвет от 31.10. са предоставени 3 млн. лв., които са употребени, и Министерство на правосъдието е отправило искания за оставащата сума, която да бъде осигурена с бюджета за 2004 г. Антон Станков казва, че тези средства не са осигурени.

    Възниква основателно въпросът: как смятате да се борите с престъпността, след като, според мен, борбата с нея започва от това да имате пълна, достоверна, навременна информация и в същото време две години вие не осигурявате финансиране на тази изключително важна система. На какво се дължи това?
    Моля да ми отговорите, но да бъдете съвсем конкретен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ляков.
    Има думата министърът на финансите господин Милен Велчев.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Ляков, в отговор на поставения от Вас актуален въпрос Ви информирам за следното.
    Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в сила от 8 юли 2003 г., средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието. Въпросът с финансирането на системата през 2003 г. бе обсъден от Министерския съвет в края на м. октомври, в резултат на което с Постановление № 245 на Министерския съвет от 31 октомври 2003 г. на Министерството на правосъдието бяха предоставени допълнителни средства в размер на 6,2 млн. лв.
    По предложение на министъра на правосъдието от тях 3 млн. лв. бяха предвидени за закупуване на техника и базов софтуер за внедряване в системата на Министерството на правосъдието, следствените служби и Министерството на отбраната.
    Обсъждането от Министерския съвет на въпроса за по-нататъшното финансиране на Единната информационна система съвпада по време с финалната фаза по съставянето на проектобюджета за 2004 г., поради което не бяха налице условия за преструктуриране разходната му част с оглед пренасочване на средства за системата.
    Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. в консолидираната програма за капиталови разходи са предвидени 1 млрд. 330 млн. лв. за капиталови разходи, които възлизат на 3,5 на сто от очаквания размер на брутния вътрешен продукт.
    В изпълнение на възприетите от правителството приоритети в областта на публичните инвестиции преобладаващата част от горните средства са насочени към усвояване на предоставените ни безвъзмездни помощи от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и съответното национално съфинансиране и към усвояване на външните инвестиционни кредити по действащи кредитни споразумения.
    В рамките на общата квота на одобрените капиталови разходи след приспадане на посочените по-горе разходи за разпределение между бюджетните системи, остават около 600 млн. лв. За Министерството на правосъдието са одобрени 5,2 млн. лв., като 2,8 млн. лв. са трансфер от Висшия съдебен съвет за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради".
    Според експерти от Министерството на правосъдието разходите за изграждане на системата през 2004 г. възлизат на 6,3 млн. лв., което съвпада с Вашата информация за 9,3, след като 3 млн. лв. са предвидени вече в края на миналата година.
    Министерството на финансите би подкрепило, ако постъпи предложение от Министерството на правосъдието, с което оставащите средства в размер на 2,4 млн. лв. да бъдат насочени за внедряването на Единната информационна система за противодействие на престъпността.
    Отчитайки значимостта на системата като част от мерките за противодействие на престъпността и необходимостта от нейното успешно внедряване, ще потърсим възможности чрез механизмите за текущо управление на бюджетните ресурси, заложени в Закона за устройството на държавния бюджет, за предоставяне на Министерството на правосъдието на допълнителни средства за 2004 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
    Господин Ляков, имате думата.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, очаквах много по-категоричен ангажимент от Ваша страна. Просто не ми казвайте, че не можете да намерите 6,2 млн. лв. в бюджета за 2004 г.! Това е смешно твърдение!
    Аз мога ей сега да ви изброя десет пера, от които можете да вземете тези пари и ако Вие не го направите, аз ще предложа промени в Закона за държавния бюджет за 2004 г.
    Абсурдно е да твърдите, че имате приоритет за борба срещу престъпността, когато не можете да осигурите най-елементарното. Вие разбирате ли, че никаква стратегия няма да действа, ако тази система не започне да функционира, защото увисвате във въздуха! Без информация вие ще гоните престъпниците на сляпо! Можете ли да допуснете те да са по-информирани от Вас, те да имат по-добре изградена информационна мрежа? Ами, ако Вие го допуснете това, значи Вие сте просто комбина с тях и някой не иска такава система да започне да функционира. (Шум и реплики в залата.)
    Не ми казвайте: "Боже!", защото, ако това не го направите през 2004 г., това ще стане ясно на всички. Сега е станало ясно на мен!
    Затова аз очаквам много спешно Вие да осигурите тези милиони, защото тези 3 млн. лв., за които Вие говорите, те чак сега ще бъдат използвани – в началото на 2004 г., за да могат да бъдат доизградени тези допълнителни подсистеми във ведомствата. И голямата работа по внедряването на системата предстои през цялата 2004 г.
    Затова, уважаеми господин Велчев, разчитам, че няма да има разминаване между думи и дела и Вие ще осигурите тези средства. Аз Ви казвам какво ще се случи, ако не го направите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Преминаваме към втория актуален въпрос към министъра на финансите. Той е зададен от народния представител Георги Пирински и е относно отчетения бюджетен излишък за 2003 г.
    Заповядайте, господин Пирински, за да зададете своя актуален въпрос.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители!
    Актуалният въпрос към министъра на финансите, който отправих, е относно отчетения така наречен "бюджетен излишък" за 2003 г. и гласи следното.
    Уважаеми господин министър, по съобщение на Министерството на финансите от 4 февруари т.г. изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 декември 2003 г. е приключила с излишък в размер на 937 300 лв.
    Същевременно, както стана ясно от внесения в Народното събрание доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството, само по линия на Изпълнителна агенция "Пътища" за същата 2003 г. са останали неразплатени над 48 млн. 801 хил. лв. по изпълнени, но неизплатени пътно-строителни работи. Освен това, според министъра е наложително бюджетът на агенцията за текущата 2004 г. да се увеличи допълнително с 250 млн. лв., в противен случай ще продължи по-нататъшната деградация на националната пътна мрежа с всички произтичащи за икономиката последици.
    Господин министър, каква стойност има отчитането на "излишъци" като миналогодишния при наличието на огромни неизплатени задължения на държавата и какъв смисъл имат урежданите с правителствени постановления и решения бюджетни процедури за подготовка на проектобюджетите за съответната година при положение, че в крайна сметка за неотложни и наложителни потребности не се планират необходимите средства?
    В допълнение към този въпрос, така формулиран, господин министър, Ви моля да коментирате и следните констатации, които се налагат по така представената информация от Министерството на финансите.
    Вие говорите за излишък от 837 хил. лв., с което сериозно заблуждавате онези, които обръщат внимание на вашите съобщения. Както знаете, по закон бюджетът за 2003 г. трябваше да завърши с дефицит – само републиканският бюджет с 262 млн. 800 хил. лв., т.е. Вие сте си позволили, еднолично очевидно, да коригирате Закона за бюджета с над 263 млн. лв., господин министър! Това Вие нямате право да направите, тъй като е съвършено ясно, че и по Конституция именно Народното събрание приема и закона, и отчета за бюджета.
    По-нататък във Вашето съобщение Вие съобщавате, че най-големи са социалните разходи и те съставляват заедно със стипендиите 5 млрд. 151 млн. лв. за миналата година, но не сочите, че в същия този Закон за бюджета тази сума заедно със стипендиите е 5 млрд. 302 млн. лв.

    Вие сте платили със 151 милиона по-малко. Откъде отрязахте, господин министър?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Жалко, господин председателю, надявах се на Вашите пет минути, въпросите следват един след друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате актуален въпрос, който се развива в рамките на три минути.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля господин министърът да отговори на какво основание въвежда в такава тежка заблуда обществото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Да, благодаря Ви, министърът ще отговори.
    Заповядайте, господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги министри, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Пирински, по повод на Вашия актуален въпрос, отнасящ се за отчетения бюджетен излишък за 2003 г., позволете ми да отговоря, като започна от основния въпрос за бюджета, а именно смисъла от поддържане на бюджетна дисциплина. България е в условията на валутен борд и един от основните инструменти за постигане на икономическа стабилност е бюджетният баланс. В този смисъл неговото постигане представлява един от най-важните елементи от икономическата политика. С намирането на оптимално ниво на дефицита може да се постигне осигуряване на условия за стабилност на икономиката, осигуряване условия на ръст, на икономически растеж и база за реализиране на структурните реформи в икономиката.
    Един от най-важните фактори, оказващи влияние върху стратегията за избор на определено ниво бюджетен баланс, е състоянието на текущата сметка на платежния баланс. Затова е препоръчително да се избягват двойните високи дефицити – и по текущата сметка, и по бюджета. През 2003 г. заложеното в програмата ниво на дефицита наистина беше 0,7% от брутния вътрешен продукт. То беше определено като оптимално след анализ на възможностите на бюджета да акумулира определени приходи, необходимостта да се финансират наличните разходи и отговорности, амбициозните нови икономически приоритети и структурната реформа и след като бе направен подробен анализ на макроикономическата среда. Тогава се прогнозираше, че ключовият показател – дефицит по текущата сметка на платежния баланс, ще възлезе на 5-6% от брутния вътрешен продукт. Очакванията към края на деветмесечието на 2003 г. обаче показаха, че този дефицит ще бъде между 7 и 8% от брутния вътрешен продукт, а нека ви напомня, че само преди дни окончателните данни бяха публикувани от Националния статистически институт и се оказа, че този дефицит дори надхвърли 8% от брутния вътрешен продукт.
    Икономическата логика изисква в такива случаи да се реагира по възможно най-адекватния начин, какъвто е постигане на балансиран бюджет, някога дори при излишък доста по-голям от този, който беше реализиран. За нас тази цел бе постигната през 2003 г. едновременно с изпълнението на изброените по-горе три условия. Както знаете, именно поради ролята на бюджета да поддържа макроикономическа стабилност в него се вграждат буфери, които да позволят оперативно Министерството на финансите и Министерският съвет да реагират бързо при променени макроикономически показатели чрез намаляване на разходите, заложени в бюджета. Благодарение на по-добрата събираемост на приходите в Бюджет 2003 тези буфери не бяха активирани. Избраният от правителството подход получи висока оценка от международната финансова общност и България бе определена за една от най-стабилно и бързоразвиващите се европейски икономики. Според оценката на Международния валутен фонд именно благодарение на строгата фискална политика българската икономика се е справила и е намалила външния риск и дисбалансите и е успяла да реализира висок икономически растеж.
    Господин Пирински, искам да насоча Вашето внимание към факта, че правилните бюджетни решения доведоха до постигането на добри икономически резултати за 2003 г. Ще ги изброя. Очакваният икономически ръст е над 4,5-4,6%. По прогнозни данни ръстът на средната работна заплата в страната е около 9,4%. Нивото на безработица през 2003 г. спадна до 13,5% при 16,3% в края на 2002 г. Инфлацията остана на много ниски нива – средногодишно 2,4% и 5,6% в края на периода. Подобрената бизнес среда и повишеното потребителско търсене доведоха до значително нарастване на банковото кредитиране. И не на последно място 2003 г. бе най-силната година за привлечени преки чуждестранни инвестиции в страната. Тези инвестиции са директният външен принос за растеж на брутния вътрешен продукт.
    Няма как да не отбележа, че поради липсата на сериозни действия през последните 15 години нуждите на инфраструктурата, не говоря само в областта на пътищата, са огромни. И тези нужди са несъизмерими с възможностите на бюджета и разумната и балансирана политика. Затова ми е трудно да вникна във вашето разбиране за неотложни и наложителни потребности. Вие като заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси в детайли сте запознат с размера на средствата, които управлява Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в частност Изпълнителна агенция "Пътища". По плана за 2003 г. министерството е управлявало бюджет в размер на 446 млн. лв., без да се включват значителните средства по програмите ФАР и ИСПА. Тук са включени и допълнително предоставените в края на 2003 г. около 67 млн. лв. специално за нуждите на Изпълнителна агенция "Пътища".
    Информирам ви също, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството с писмо от 18 февруари 2004 г. до Министерството на финансите е предоставило справка, от която е видно, че министерството няма просрочени задължения, макар и по-късно да бе дадена подробна информация за задълженията на Изпълнителна агенция "Пътища", към края на годината, които възлизат на 48,9 млн. лв. Те са извършени за строително-монтажни работи по подписани договори през предходни години, но фактурирани в края на 2003 г. В момента съм разпоредил извършването на извънпланов финансов одит на Изпълнителна агенция "Пътища" от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и след приключването й ще ви информираме за резултатите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Пирински, имате думата за реплика.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин министър, да, наистина дефицитът по текущата сметка на практика надхвърли 8% спрямо брутния вътрешен продукт, за да сме по-точни, възлезе на 8,7%, което е резултат преди всичко на катастрофалния дефицит във външнотърговското салдо, който надхвърли 13% или гони 2,5 милиарда долара. Но вие нямате право да прехвърляте този провал на вашата външноикономическа политика, след като сам признавате, че сте заложили в бюджета текущ дефицит от 6,4 на сто, а се получава 8,7 на сто, с това самоволно да орежете с 263 милиона бюджетния дефицит. Отговорният подход щеше да бъде, както казахте, в края на третото тримесечие, когато се очертават реалностите, да дойдете в парламента и да кажете: уважаеми дами и господа, ето как бяхме разчели разходите и приходите за годината, ето как се слагат нещата, ето какви са претенциите на Международния валутен фонд, за да не застрашим валутния борд.
    Аз лично мога да ви кажа, че трудно бих подкрепил едни или други ваши предложения, защото знаете, че по принцип отхвърлям онзи вид бюджетна политика, която вие водите, тъй като тя единствено и само гледа бюджетното салдо. И от онова, което казахте, е очевидно, че Вие не водите диалог с другите министри в кабинета, да речем, с министъра на регионалното развитие, а ни приканвате ние да бъдем съдници на това има ли или няма неразплатени разходи и т.н. Но коректността поне пред мнозинството изискваше Вие да заявите реалното състояние тук и мнозинството да поеме отговорността за коригиране на закона за годината.
    Ето защо аз оставам с констатацията си, че Вие сте си позволили нещо, на което нямате право, че Вие не считате за нужно да дадете обяснение от кого колко сте отрязали и сте в буквално нарушение на Конституцията, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Имате думата за дуплика, господин министър.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Пирински, аз бих искал да Ви призова за обективно, а не популистко отношение към бюджета. Той се изготвя веднъж в годината. И вероятно ще се съгласите с мен, че никой не трябва да допуска, планира или извършва разходи извън заложените в бюджета, освен по определения от закона ред. Допълнителните разходи извън одобрените от Народното събрание могат да бъдат правени съгласно чл. 34 и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет при положение, че не се нарушава бюджетният баланс. Всяко друго желание за извършване на допълнителни разходи или натрупване на просрочия представлява нарушение на финансовата дисциплина, а последиците от такива действия сигурно добре си спомняте от периода, когато вашата партия за последен път управляваше държавата.
    Междупрочем, този период съвпадна и с най-голямата емиграция на български граждани заедно с предходния период на вашето управление – през 1989-1991 г., с което индиректно отговарям на последния въпрос на госпожа Масларова към премиера и изразявам своето нетърпение да поговорим повече по тези въпроси в четвъртък.
    Бих искал да поздравя и младите хора, които са на балкона в Народното събрание, да изразя доволството си, че са тук и да изразя убедеността си, че господин Виденов също има заслуги за тяхното пребиваване тук, тъй като, ако не си беше подал навреме оставката, сигурно половината от тях щяха да ни наблюдават по сателитния канал "България". Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Господин председателю, съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда. Току-що господин министърът пряко наруши реда на заседанието като вместо да отговаря на мен и вместо да третира въпросите, които аз съм поставил, той отново се занимава с пропаганда и агитация.
    Възразявам на това, че Вие не го прекъснахте, господин председателю.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Не приемам бележката. Точно в отговор на Вашите въпроси говори две минути. Накрая каза само едно изречение.
    Преминаваме към актуален въпрос към министъра на вътрешните работи Георги Петканов, зададен от Кръстьо Петков и група народни представители, относно действията на РПУ на МВР – Девин.
    Заповядайте, проф. Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
    Господин министър, от името на колегите депутати Николай Камов, Веселин Черкезов, Борислав Китов и аз се обръщам към Вас с актуален въпрос, чиято актуалност междувременно нарасна – въпросът стана още по-актуален.
    На 14 януари 2004 г. група съветници в община Девин са разбили с бормашина ключалката на кабинета на кмета Юлиян Семчев и са нахлули вътре в кабинета. Това силово нахлуване е станало в отсъствието на господин Семчев, но в присъствие на група полицаи от РПУ – Девин, и на заместник-областния управител на Смолян. Първоначално полицаите са се опитали да въдворят ред и да успокоят гражданите, които са се събрали, за да защитят кмета Семчев от силовите действия на съветниците. След като гражданите са освободили помещенията е било извършено разбиването пред погледа на полицаите.
    Нашият актуален въпрос е:
    Първо. Кой е наредил на полицаите от РПУ да охраняват помещенията на общината, давано ли е указание и от кого, в т.ч. и Вие лично обаждали ли сте се или Ваш заместник, господин министър, за осигуряване на безпрепятствено влизане в кабинета на кмета?
    Второ. Информирано ли е МВР за инцидента, както и за изричните предписания на прокуратурата – районната и окръжната, да не се предприемат действия за блокиране работата на кмета и общинската администрация до окончателното решение на Върховния административен съд във връзка с искането за касиране на изборите?
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, проф. Петков.
    Господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос. Разполагате с пет минути.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, във връзка с поставения от вас актуален въпрос относно действия на служители на Районното полицейско управление на МВР – град Девин, разпоредих проверка, в резултат на което предоставям на вниманието ви следния отговор.
    Първо. На 10 януари 2004 г. в РПУ – Девин, е получено писмо от председателя на общинския съвет – град Девин, и от председателя на Комисията по законността към общинския съвет – град Девин, с което е поискано съдействие за опазване на обществения ред на 14 януари 2004 г. от 10,30 ч. в сградата на общинската администрация – град Девин, където ще се приведат в изпълнение решения на общинския съвет – Девин.
    На 14 януари в 10,15 ч. в РПУ – Девин, постъпва сигнал от председателя на общинския съвет, че в сградата на общинската администрация се намира голяма група граждани, които нарушават реда и нормалната работа на служителите и общинските съветници.
    В изпълнение на разпореждане на началника на Районното полицейско управление – град Девин, в сградата на общинската администрация пристигат служители на Охранителна полиция с цел организиране и опазване на обществения ред. Следователно на въпроса ви кой е разпоредил – това е направил този, който притежава такива правомощия, това е началникът на Районното полицейско управление. Към този момент сградата е блокирана от група граждани от около 70-80 човека, една част от които се намират вътре в самата сграда. В резултат на намесата на служителите на РПУ – Девин, около 11,30 ч. редът в сградата на общинската администрация и нормалните условия за работа на служителите са възстановени. На входа на сградата е поставен полицейски пост, който е свален след 17,00 ч., т.е. след приключване на работния ден. През целия ден не е допуснато друго нарушение на обществения ред и саморазправа върху граждани, общински съветници и служители от общинската администрация.
    Второ. Полицейските служители на Районното полицейско управление – Девин, не са охранявали конкретни помещения в сградата на общинската администрация – Девин, нито пък са участвали при подмяна патрона на вратата на кмета. Те са изпълнявали единствено законовите си задължения, произтичащи от Закона за Министерството на вътрешните работи, по отношение организирането и осигуряването на обществения ред.
    За създалата се ситуация е докладвано на ръководството на Регионалната дирекция на вътрешните работи – град Смолян. На 13 януари 2004 г. по въпроса са проведени консултации на директора на РДВР – Смолян, с прокурор от окръжна прокуратура – Смолян, и председателя на Смолянския окръжен съд относно действията на полицията при създалата се обстановка.
    Министерството на вътрешните работи не е предприемало, нито е участвало в действия по блокиране работата на когото и да е било от общинската администрация – Девин. Напротив, именно присъствието на служители на МВР на 14 януари 2004 г. в сградата на общинската администрация е осигурило условия за нормален работен процес.
    Ако беше станало нещо повече, ако бяха настъпили някои по-тежки последици, тогава, убеден съм, уважаеми господин Петков, че Вие щяхте да ми зададете актуален въпрос: защо полицията е бездействала, защо не е изпълнила законовите си правомощия и е допуснала размирици и други неблагоприятни последици? И тогава щяхте да бъде прав и въпросът Ви наистина щеше да бъде актуален.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Господин Петков, заповядайте, имате думата за реплика в рамките на две минути.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин министър, благодаря за подробната и фактологически подплатена информация.
    Сега ми разрешете да изразя моето несъгласие с няколко пункта в нея. Аз не мога да си представя група полицаи да свършат едната част от работата – да предпазят гражданите от силови действия, и да оставят съветниците със сила, разбивайки с бормашина кабинета на кмета, да влязат вътре в него. За мен полицаите са свършили половината от работата си.

    Второ, Вие прочетохте документ, в който заявявате, че единствено началникът на РПУ е дал разпореждане, което значи, че той е действал без да се консултира предварително с началника на РДВР и с ведомството, което Вие ръководите.
    Позволете ми да се съмнявам, че това е станало, имайки предвид старанието и вътрешноведомствените отношения в Министерството на вътрешните работи. Но аз отправям съмнение тук заради нещо друго, господин Петканов. В същия този район, поради бездействието на полицията при силовото нахлуване при кмета, още по-актуални станаха няколко събития – навлизането със сила няколко дни след това в кметството на едно от съставните села. Това, че не се е намесила полицията при разбиването на ключалката е дало кураж на тези хора, които самоуправстват, ползвайки силови действия. Онзи ден стана един срамен скандал – изтръгнаха кабелите и отказаха да приемат клетвата на кмета, който с решението на ВАС вече е потвърден като легитимен кмет. Тук аз виждам една окуражителна, как да кажа, позиция, която идва от едностранчивата позиция на полицаите. Но полицаите не са виновни, виновен е този, който им е наредил.
    Аз имам един такъв въпрос: Вие лично обаждал ли сте се на областния управител или някой от Вашите заместници, за да даде указания как да се действа в девинския конфликт, за да стигнем до истината?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: При актуални въпроси не се задават допълнителни въпроси, господин Петков.
    Заповядайте за дуплика, господин министър, в рамките на две минути. Не сте длъжен да отговаряте на уточняващи въпроси, съгласно правилника.
    МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Казусът в Девин е достатъчно сложен от юридическа гледна точка – кой е легитимно избраният кмет. Вашият кандидат беше господин Семчев. МВР обаче в този спор кой е кмет не участва. Аз декларирах пред Вас, че от МВР е поискано съдействие по повод създалата се конфликтна ситуация.
    Вярвам, господин Петков, че сте убеден, че МВР трябва да откликне на това и трябва да се намеси. Органите на МВР са процедирали именно по този начин. Основанието, за да възникне този конфликт, е, че по това време господин Семчев не е кмет на гр. Девин. Ето Ви определението на Върховния съд по повод негова жалба, с което определение се потвърждава решението на Смолянския окръжен съд, че той не е кмет. Въпреки това господин Семчев продължава да стои в кабинета си и да се опитва да управлява града към онзи момент, не към днешна дата. Следователно първопричината за този конфликт е именно в господин Семчев. Слава Богу, че в крайна сметка конфликтът мисля е приключил.
    Що се касае до селото, което споменахте, не съм запознат кое село имате предвид, кога е станало това, дали МВР се е намесило или не. МВР би трябвало да се намеси, ако научи за този конфликт, ако бъде поискано съдействие, но ако това не е направено, очевидно е, че няма на какво основание да се намеси.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Има постъпила молба от министър Христина Христова с оглед на нейни ангажименти да отговаря преди министър Дикме.
    Преминаваме към питане от народния представител Димитър Димитров към министъра на труда и социалната политика Христина Христова относно обезщетенията при бременност, раждане и отглеждане на малко дете.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Уважаема госпожо министър, днес Народното събрание отдели почти два часа за обсъждането на изменения в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и то, забележете, в една екстремална ситуация, когато измененията на толкова важен закон се обсъждат на първо и второ четене едновременно. Това не е случайно. Това говори за достатъчно сериозни пропуски в законодателството, което се предлага от изпълнителната власт и което безпрекословно се подкрепя и гласува в залата от управляващото мнозинство, независимо от предупрежденията и дискусията, която се води от опозицията.
    В последните години беше наложена порочната според мен практика чрез Закона за бюджета за общественото осигуряване да бъдат правени съществени промени в Кодекса за социалното осигуряване и други социални закони. Както казах, въпреки противопоставянето и предупрежденията от страна на опозицията, в края на миналата година именно чрез Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване бяха предложени от Министерския съвет и гласувани от мнозинството промени в нормативната база, отнасящи се до системата за изплащане на обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на деца. Зад благовидния предлог за разграничаване на плащанията между двете системи – осигурителната система и системата за социалното подпомагане – без задълбочено обсъждане, без подготовка и информация към засегнатите групи, според мен, без административна и организационна подготовка в системата на подпомагането, което беше декларирано от представители на тази система при обсъждането на проблема в комисията, бяха направени тези съществени промени в нормативната база. В резултат на това се оказа, че една част от хората, които имат конституционни права, бяха изхвърлени от осигурителната система и нямаше никаква възможност да бъдат приети от системата на подпомагането. Не говоря за административния хаос, опашките, разнопосочните сигнали по искането на различни документи, които отделните представители на администрацията в отделни региони искаха. Всичко това доведе до хаос, липса на информация и реално отнемане на конституционни права при бременност, раждане и отглеждане на малки деца.
    Уважаема госпожо министър, каква е причината за създадения хаос в резултат на предлагането от Министерския съвет и приемането от мнозинството на тези изменения в нормативната база и как ще бъдат решени проблемите на все по-намаляващото количество бременни жени и млади майки в България? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Госпожо Христова, заповядайте да отговорите на питането в рамките на 10 минути.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Димитров, бих искала да Ви дам следната информация относно Вашето питане.
    На заседанието си на 11 декември м.г. Народното събрание прие Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2004 г. В този закон бяха направени изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване. С една от направените промени бяха въведени допълнителни условия за получаване на парични обезщетения по време на отпуск за бременност, раждане и за отглеждане на дете, а именно наличие на шестмесечен осигурителен стаж като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест или за всички осигурени социални рискове без безработица, от които три месеца през периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, от който започва отпускът за бременност, раждане и отглеждане на малко дете.

    Предложенията, които бяха направени от експертите на НОИ, действително предвиждат допълнителен критерий, а именно, освен изравняването на условията за ползване на отпуск за временна нетрудоспособност и това, че половината от необходимия шестмесечен осигурителен стаж – три месеца, следва да бъде придобит през периода от последните дванадесет календарни месеца преди ползването на съответния отпуск.
    Давам си сметка, че промените, които бяха предложени от експертите на НОИ, се базират на опита на осигурителната институция през последните години и зачестилите случаи на некоректно използване на осигурителни права без почти никакъв осигурителен принос.
    Направените със Закона за държавно обществено осигуряване за 2004 г. промени в Кодекса за социално осигуряване засегнаха жени, които почти нямат осигурителен стаж и по тази причина не могат да придобият правото си на ползване на отпуска за временна нетрудоспособност от 45 дни преди раждането. Наличието на трудов договор обаче създава пречки тези жени да се възползват от условията на Закона за семейните помощи за деца.
    Уважаеми господин Димитров, с преминаването на администрирането на всички плащания за деца в Агенцията за социално подпомагане проблемът беше установен още в първите дни на м. януари. Предприети бяха две основни мерки.
    Първо, веднага беше информирана Комисията по труда и социалната политика. Беше депозирано предложение до членовете на комисията от Министерството на труда и социалната политика за отлагане влизането в сила на новите текстове от Кодекса за социално осигуряване – чл. 48а и чл. 52а до 1 юли т.г. През това време експертите на Министерството на труда и социалната политика заедно с експертите на НОИ ще направят предложения за решаване на възникналия проблем по най-справедлив начин.
    Едновременно с това беше разпоредено от ръководството на Агенцията за социално подпомагане на жените, за които е възникнал проблем от новите текстове, да бъдат осигурени средства като еднократна помощ, за да бъде компенсирано това затруднение.
    Бих искала да благодаря на народните представители от всички политически сили в Комисията по труда и социалната политика, които постигнаха консенсус и подкрепиха това предложение, давайки си сметка за изключителната сложност на нормативната материя по социално осигуряване, за да може да се преодолеят възникналите проблеми и в срока на отлагането на влизането на текстовете, които създадоха проблема, да се направят най-добрите решения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Заповядайте, господин Димитров, имате думата в рамките на 2 минути да зададете два уточняващи въпроса.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо Христова, все пак не чух кой поема отговорността за създадения проблем за това, че хиляди хора бяха поставени в такава обстановка и спешните действия, и времето, които трябваше да отделя отново Народното събрание, за да се връща към текстове, които вече е разглеждало веднъж. Мисля, че тази отговорност може да бъде поета единствено от изпълнителната власт и, разбира се, от управляващото мнозинство, което подкрепи тези изменения.
    Тъй като с днешното гласуване реално не се отлага проблемът, а просто се отлага неговото решаване, докато вие решите насоките, в които ще действате, моите допълнителни въпроси са: в каква насока ще са измененията, които ще предлагате, за да се гарантират конституционните права за особената закрила на жената-майка? В какви срокове поемате ангажимент да направите промени в законодателството, за да се гарантират тези права? Ако е възможно, конкретизирайте Вашите виждания, тъй като имам опасенията, че ако се повторят подходите, които бяха реализирани чрез промените в Закона за бюджета на общественото осигуряване в Кодекса за социално подпомагане, реално това конституционно право за закрила на жената-майка ще бъде отнето от част от жените. Фактически за неосигурените бременни жени прехвърляте правата в социалното подпомагане, където няма никаква разлика дали една жена е безработна и небременна, или е безработна и бременна и изисква особена защита и внимание, и особено подпомагане, което е малко по-различно, но е просто една безработна жена, която е в тежко финансово положение.
    Ще Ви моля в допълнителните разяснения да аргументирате насоките, в които смятате да промените законодателството, и времето, в което ще го направите. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Госпожо министър, имате думата да отговорите в рамките на 5 минути на двата въпроса.
    МИНИСТЪР ХРИСТИНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Трябва да Ви кажа, че всички тези промени, които бяха направени чрез Закона за държавното обществено осигуряване 2004 г. в Кодекса за социално осигуряване, първо са дебатирани в Надзорния съвет на НОИ, където участват всички социални партньори, а след това са дебатирани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където също е постигнат консенсус и са дебатирани от всички социални партньори.
    Не бих казала, че това е някаква грешка, това е едно усилие, един опит да се сложи по-голям ред в разходването на осигурителните фондове и те да отиват при тези, които наистина се нуждаят, защото е факт, че имаме много проблеми. Няма да цитирам колко десетки фирми има, в които има по 50-60 души работещи, само с един ден трудов стаж, които са само бременни жени. Въпреки уважението ми към това състояние на жената и майката, наистина трябва да има ред в осигурителната система.
    Но не става въпрос за хиляди хора. Преди да дойда поисках справка от Агенцията за социално подпомагане колко такива жени са се явили от 1 януари 2004 г. в Дирекцията за социално подпомагане, за да идентифицираме този проблем. Явили са се 9 жени. Явно все повече намалява броят на тези жени, които просто така искат да се възползват от осигурителната система – работейки или нямайки никакъв стаж, тъй като тези текстове отпаднаха и фактически няма никакви ограничения, с един ден осигурителен стаж могат да ползват правото си на две години осигурителни права и плащане на обезщетения.
    За сроковете, за които се ангажираме – експертите на Министерството на труда и социалната политика са готови с предложенията. Ще поканим членовете на Комисията по труда и социалната политика на предварителен разговор, за да изложим всички наши аргументи и вариантите, които предлагаме. При всички случаи работещата жена 45 дни преди раждането се нуждае от отпуск. В никакъв случай решението няма да бъде по посока на ощетяване на правата на тези жени.
    За това, което се прокрадна в медиите за административния хаос при изплащането на семейните помощи за деца – не бих казала, че има такова нещо. До 1 януари 2004 г. по този начин неосигурените майки са си получавали семейните помощи за деца. Сега просто държавата си поема ангажимента, което досега беше изпълняван от работодателите – да осигури и обезпечи тези плащания, защото само за един месец се явиха 27 хил. жени, които не са си получавали повече от шест месеца семейните помощи от своите работодатели и от вузовете. Така че това не е лоша мярка.
    Друг е въпросът, че тези хора наистина трябваше да си подадат документите. До 1 януари 2004 г. не е имало оплаквания от другите семейства, които са си получавали плащанията по този начин. В най-скоро време ще представим пред Комисията по труда и социалната политика нашите решения и наистина ще се върви към трайно и справедливо решение в посока на обезпечаване в пълна степен правата на майките, които са работещи, 45 дни преди раждането.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо министър.
    Господин Димитров, имате думата да изразите Вашето отношение към получените отговори.
    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаема госпожо Христова, броят на дискусиите и форматът им не е оправдание за слабото законодателство. Напротив – толкова по-зле, това говори за формализъм при обсъждането на тези проблеми.
    Мисля, че в дискусията днес сутринта в събранието и днес във Вашия отговор липсва ясно виждане, пълна концепция по решаване на тежките демографски проблеми в страната. Липсва, както казах, гарантирането на основното конституционно право за особената закрила, повтарям, особената закрила към жената-майка. Всичко това говори за липса на цялостна политика по тези проблеми.
    С промените, които се готвят, отново се пристъпва към палиативни решения, към частично разглеждане на конкретни проблеми за времето, когато те възникнат. Крайно време е тук, в Народното събрание, да обсъждаме цялостните Ви виждания по тежките демографски проблеми на страната. Такива виждания до момента няма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Има писмо до председателя на парламента от народната представителка Евгения Живкова, която поради заетост желае да се отложи отговорът на нейния въпрос.
    Преминаваме към питания и актуални въпроси към министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме.
    Първото питане е от народните представители Мария Стоянова и Румяна Георгиева относно определянето на земи от държавния поземлен фонд на Долни Лозен за обезщетяване на собственици.
    Заповядайте, госпожо Георгиева.

    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поводът за въпроса, който ще задам, е свързан с това, което ни беше поставено от страна на хората от Долни Лозен – проблем, който касае връщането или раздаването на 611 дка земя в землището на Долни Лозен на 11 правоимащи лица, които се обезщетяват с целия държавен поземлен фонд.
    Знаете, че беше проведена среща с представители на всички политически сили. На тази среща възникнаха много въпроси, но тук, господин министър, искам да Ви кажа, за едно некоректно държане от страна на ваш служител. Това е областният представител на поземлената комисия господин Гюров, който отказа да се яви пред народните представители и пред хората от Долни Лозен и разпореди и на председателя на Поземлената комисия на Панчарево – господин Равалиев, също да не присъства на това обсъждане. И може би днес нямаше да задам този въпрос към Вас. Затова много моля да потърсите отговорност от господин Гюров.
    А сега конкретно към въпроса.
    Колко сделки със земеделски земи – замени, продажби, обезщетения на собственици по реда на чл. 10в, ал. 1 от закона и други, са направени в провинцията и колко са в столицата? Защо собственици със земи в провинцията се обезщетяват със земеделски земи от държавния поземлен фонд в София?
    Хората от Лозен не са против това, че се обезщетяват правоимащите съгласно международните спогодби от Беломорска Тракия. Те обаче искат да знаят защо целият поземлен фонд отива за раздаване на такива земи. София не е земеделски район и би следвало тези лица да бъдат овъзмездявани по някакъв друг начин.
    Следващият въпрос: защо държавата не поема задълженията към собствениците на земи по § 4? Държавната земя е раздавана на ползватели по постановления, наредби и други нормативни актове. Защо съгласно закона сега единствено общината трябва да разрешава проблемите на собствениците? На тези хора им се предлагат парични обезщетения вместо земя от Държавния поземлен фонд. Това са въпросите към Вас, господин министър. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
    Госпожо министър, имате думата за отговор на питането на народния представител Румяна Георгиева.
    Заповядайте, имате думата.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева, аз Ви благодаря и за Вашето лична ангажираност за решаването на този проблем. Радвам се, че изключително голям брой народни представители със срещи на населението на Долни Лозен се опитваха да представят проблемите пред министерството и ние да търсим тяхното решение.
    Ще бъда съвсем кратък. По отношение, първо, чл. 10 от закона и правилника за приложението му, съгласно Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция, която е подписана през 1964 г., държавата е длъжна да обезщети тракийските бежанци по местонастаняване при преселването им с поименни компенсационни бонове или със земеделска земя. На територията на София общо са заявени 46 броя собственици за 1557 дка земя.
    Конкретно на въпроса за землището на Долни Лозен. Общо 610 дка на 11 правоимащи.
    Искам да отбележа и да подчертая, че никой от тях не е привилегирован. Просто е използван принципът да не се разпокъсва земята и хората, които са имали право на най-голямо обезщетение, са получили обезщетение там. Друг е въпросът, че Столична община също е трябвало да постъпи по съответния ред и голямото напрежение възниква именно по втория Ви въпрос, във връзка с проблемите с § 4, което, за голямо съжаление съгласно закона не е проблем на държавата, а уреждането на взаимоотношенията между бившите собственици и хората, които са били настанени, се извършва чрез общинските администрации.
    В тази връзка министерството няма пряко задължение към този въпрос. Всичко това става със заповед на кмета на общината. За периода м. юли 2001 г. до настоящия момент общо в страната са извършени 1187 броя замени на земеделски земи от държавния поземлен фонд – частни лица, физически и юридически лица, като държавата е отстъпила около 57 590 дка, а е придобила право на собственост върху 64 126 дка. Тоест след направените заменки държавата е придобила в повече като собственост над 7000 дка земя.
    Държа да подчертая, че от юли месец има нови принципи по отношение на извършването на замени. Изцяло е забранено извършването на замени в близост до големите административни центрове, около магистралите, шосетата, черноморските курорти и зимните планински курорти. В този смисъл Ви уверявам, че в рамките на моя мандат няма извършена нито една такава замяна, с нито едно лице, и обвиненията, които бяха отправени по-миналата седмица от госпожа Стоянова за това, че едва ли не някой народен представител или някой негов близък се е облагодетелствал с такива замени, не са верни, защото такива замени на територията на Софийска област от мандата, когато аз съм министър, не са извършвани.
    Друг е въпросът за замени, които аз не бих искал да коментирам и за които министерството не носи отговорност, те са извършвани до юли месец 2001 г.
    По отношение на държавния служител господин Гюров, уважаема госпожо Георгиева, аз като министър на земеделието се явявам винаги на парламентарен контрол, всеки държавен служител е длъжен да се яви на срещи с народни представители и висши държавни служители при техните посещения. Ще поискам писмено обяснение от директора на Областната служба по земеделието и горите за отказа на господин Гюров за неявяване на тази среща.
    В заключение ще кажа само едно: радвам се, че вече има един конструктивен диалог между министерството и инициативния комитет в Долни Лозен. Надявам се и със съдействието на Столична община, след като бяха определени и терените от тяхна страна за обезщетяване на правоимащите, да намерим най-добрият подход за решаване на този проблем.
    Но трябва да бъдем категорично ясни в едно: държавата не трябва да бяга от своите ангажименти за обезщетяване на тракийските бежанци. Това са хора, които са изключително изстрадали от различните споразумения през годините, с имотите и имуществото на тези хора е бил погасяван дългът на България към Гърция. В този смисъл цялото гражданско общество трябва да прояви разбиране при оземляването на гражданите
    и аз ще спазвам принципите на закона, които повеляват оземляването на тези граждани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Заповядайте, госпожо Георгиева. Имате право на два уточняващи въпроса.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Благодаря, господин министър.
    Аз също съм доволна, че се получи един диалог с Вас, но в същото време в публичното пространство излезе, знаете, че някои чиновници подведоха министър-председателя и се явиха новодомци. Страх ме е някои Ваши чиновници да не са Ви подвели и да се появят и новоземци. Затова във Вашия отклик, че ние работим добре, бихте ли съдействали на инициативния комитет на народните представители държавата да докаже, че наистина тя е собственик на тези 611 дка, които се твърди, че са държавна собственост и в същото време има претенции от страна на обществеността на Долни Лозен? Извършена ли е проверка дали тези лица, съгласно заповедта на предишния министър Върбанов, са си подали заявление за оземляване? Освен това фигурират ли такива лица, които не са по заповедите, които бяха обнародвани в “Държавен вестник”? Извършена ли е такава проверка, господин министър, и ако е извършена, кога и какви са констатациите? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин министър, имате думата в рамките на 5 минути да отговорите на двата допълнителни уточняващи въпроса.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател. Благодаря за допълнителните въпроси.
    Разпоредил съм да бъде направена проверка дали едни и същи лица са били обезщетявани два пъти, тоест дали веднъж са получени компенсаторни записи и втори път – дали не искат обезщетяване със земеделски земи. След приключване на проверката ще Ви дам писмен отговор за резултатите от нея.
    По отношение на въпроса дали бихме оказали съдействие за доказване собствеността на държавата, да, разбира се, че сме готови да работим в диалог заедно с инициативен комитет, за да изгладим противоречията и възникналите спорове. Ще цитирам по памет годините. Ако не се лъжа, държавата е подала съответните заявления през 1992 г. Аз нося в мен съответния документ - заявление от кмета на общината за този период. Мисля, че за този период същото се отнася и за Бързосукарица. По отношение на общината не са предявявани претенции. И когато не са предявявани претенции, от това не следва, че след две-три години трябва да се въведат в собственост.
    Нещо повече, госпожо Георгиева, след основната проверка, която се извърши, се оказа, че и в двата случая най-ощетена е държавата. Но сме направили необходимото, така че поне да не бъде ощетен нито един гражданин, който е подал заявление за възстановяване на собствеността, защото, в крайна сметка, държавата е за това да защитава освен държавните интереси, и интересите на своите граждани.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Госпожо Георгиева, желаете ли думата.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ, от място): Не, благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: И аз Ви благодаря.
    Уважаеми народни представители, преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Панайот Борисов Ляков относно обезщетяването на собствениците от община Пазарджик със земеделска земя от общински поземлен фонд и държавния поземлен фонд. Въпросът е към министъра на земеделието и горите.
    Заповядайте, господин Ляков.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Трябва да изкажа разочарованието си, че за втори път задавам един и същи въпрос. Но вината не е у мен, тъй като 987 души от община Пазарджик отдавна чакат техният проблем да бъде решен.
    Трябва да кажа, господин министър, че явно в министерството има пропуски, не знам точно в коя от службите. За мен е необяснимо как, след като поставих пред Вас този въпрос през м. юни м.г., а Вие обещахте, че ще одобрите техническото задание за обезщетяване на тези собственици, което Ви е изпратено в четири екземпляра много отдавна от Общинската служба по земеделие и гори, заедно с всички необходими документи, и ми казахте, че ще заложите техническите дейности по проектиране границите на имотите за обезщетение, което е Ваше задължение съгласно чл. 19, ал. 18 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и сега през м. март аз да Ви задавам същия въпрос защо това още не е направено.
    Аз Ви моля в отговора да не ми четете отново данни, които отдавна имам, да не ми обяснявате процедурата, а точно и ясно да кажете това задание утвърдили ли сте го, възложили ли сте дейностите и кога тези хора ще бъдат обезщетени? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин министър, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! С голямо огорчение трябва да призная, че Вие сте абсолютно прав. Вината не е във Вас, вината за забавяне на процедурата е в нас. Това, което е истина, трябва да си го кажем право и не трябва да бягаме от истината, когато има забавяне в изпълнението на поети ангажименти.
    Но така, както забавянето е при нас, така е и в Общинския съвет в Пазарджик, който е взел съответно решение на 20 май м.г. Впоследствие с решение на Общинската поземлена комисия съгласно закона на 6 юни 2003 г. е определен коефициент на редукция с оглед на това, че земите общо са по-малко в сравнение с необходимите за обезщетяване. Този коефициент, с който се редуцира стойността на дължимото обезщетение, е 0,79. Общинската служба по земеделие и гори е изпратила справка и заверени копия от така постановените решения чрез Централния регистър за компенсаторни инструменти за Централния депозитар за регистриране на поименните компенсационни бонове на съответните лица. Общинската служба по земеделие и гори – Пазарджик, е изготвила задание за изпълнение на техническите дейности при изработване на плана за обезщетение. С моя заповед от 8 юли м.г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка за извършване на технически дейности за поддържане и осъвременяване картата на възстановената собственост за обекти на територията на Съдебен район – Пазарджик. Обявата е публикувана в “Държавен вестник” на 22 юли м.г. Търгът е проведен през м. септември 2003 г. С моя заповед от 16.10.2003 г. за изпълнителна дейност и за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост за съдебен район – Пазарджик, е определена фирма “Зенит-гео” ЕООД, Пазарджик. След изтичането на срока за обжалване, съгласно закона е сключен договор на 28.11.2003 г. С Допълнително споразумение от 22.12.2003 г. към същия договор на фирма “Зенит-гео” ЕООД, гр. Пазарджик, е възложено в тримесечен срок от датата на подписване на споразумението да бъдат изпълнени техническите дейности по изработване плана за обезщетяването собствениците със земя в община Пазарджик. След приемането на изработения план за обезщетяване на собствениците ще бъдат постановени решения и скици на имотите, с които те ще бъдат обезщетени.
    Благодаря Ви още веднъж за този въпрос.
    Уважаеми господин Ляков, позволете ми да използвам и трибуната на парламента, за да поднеса своите извинения към всички граждани, които чакат именно тези решения, за да бъдат обезщетени със съответните земи. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря, господин министър.
    Уважаеми господин Ляков, имате думата за реплика в рамките на две минути.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин министър. Дано това да е краят на одисеята, но все пак има значителен оптимизъм в това, което ми казахте. Дано фирмата свърши работата си до края на м. март и да няма непрекъснато удължаване на този срок с анекси към договора, което се боя, че може да стане.
    Бих помолил Вашето министерство да изпраща конкретната информация специално, още повече знаете, че имаше и въпрос по този повод, защото когато проверих в Общинската служба по земеделие и гори, се оказа, че такава информация липсва. Те не знаеха, че Вие сте възложили, че има договор с фирма, че тя има срок. Би трябвало всеки един от собствениците, когато се обърне към общинската служба, да получи тази информация, защото тази служба, както и Вашето министерство, трябва да защитава неговите права с всичките си действия.
    Аз ще продължавам да следя дали тази фирма ще изпълни задълженията си по договора. И дано не се налага да задавам въпроса за трети път. Благодаря ви.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Оттук нататък нещата не зависят от мен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не. Благодаря.
    Преминаваме към актуален въпрос, зададен от народния представител Евгени Стефанов Чачев относно възстановяване на господин Атанас Михайлов като началник на Гранична инспекция за ветеринарен контрол, Свиленград.
    Заповядайте, господин Чачев.

    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 22 август 2003 г. господин Атанас Михайлов – началник на Граничната инспекция за ветеринарен контрол в град Свиленград е отстранен от длъжност след разкритие на крупни злоупотреби в ръководената от него инспекция. Проверката е установила невнесени близо 1 млн. лв. такси в държавния бюджет на Република България, пълен хаос в документацията и всякаква липса на контрол от негова страна към подчинените му служители.
    Във връзка с това е и моят актуален въпрос, а именно какво наложи през тази година възстановяването на господин Атанас Михайлов като началник на Граничната инспекция за ветеринарен контрол в Свиленград при наличието на такива нарушения? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Господин министър, имате думата да отговорите на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Благодаря за въпроса, защото такива въпроси ежедневно интересуват и занимават цялата българска общественост. Ако ми позволите, ще вляза малко в предисторията.
    Министерство на земеделието и горите работи изключително добре с НСБОП, Гранична полиция и всички служби в Министерство на вътрешните работи. Във връзка със съвместните действия по отношение спиране на контрабандата на границата ние изготвихме един специален план, който е подписан между двете министерства и Министерство на финансите за ограничаване на този незаконен внос. Разбира се, предприети са и различни мерки и действия, които едва ли бих могъл точно и конкретно да коментирам публично от трибуната. В крайна сметка, именно на базата на една такава проверка между Гранична полиция и Министерство на земеделието и горите беше разпоредено от министъра на земеделието и горите в мое лице да бъде извършена проверка от Инспектората в граничните пунктове. След констатираните несъответствия беше поискана извънпланова финансова ревизия, за да бъде констатирано дали има или няма нарушение в съответния пункт. Разбира се, това е предисторията.
    На базата на акта, който е съставен от финансовия контрол, т.е. от проверяващата институция, той е внесен в прокуратурата за предприемане на необходимите действия от страна на прокуратурата. До произнасяне на окръжна прокуратура по нашия сигнал господин Атанас Михайлов в качеството му началник отдел ГИВК в Свиленград и на контролиращ орган в отдела на основание чл. 83 от Закона за държавния служител със заповед на генералния директор на НВМС е преместен за срок от 45 дни от същия отдел, за да може да бъде направена проверката в негово отсъствие, т.е. той да не присъства, когато се проверява от проверяващите институции. След което господин Михайлов си е взел полагаемия му се платен годишен отпуск. След изтичането му господин Михайлов се е завърнал на работата, която заема по безсрочно трудово отношение. Ние коментирахме този въпрос, че е назначен в началото на 2000 г., т.е. в случая, господин Чачев, не става въпрос за освобождаване и ново назначаване на служител, за временно преместване с оглед да бъде направена проверка, след което е ползвал отпуската и той се връща от отпуска на работа.
    С постановление от 07.10. м.г. по нашия сигнал Окръжна прокуратура – Хасково е образувала предварително производство срещу 10 служители. Аз Ви представих и документацията от Окръжна прокуратура – Хасково. Между тези лица не е д-р Атанас Михайлов. На основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, държавните служители, срещу които има образувано наказателно производство, са отстранени от работа. Онези, за които в настоящия момент има следствени дела, не са освободени от работа, а са отстранени от работа до приключване на проверката. Това е от Закона за държавния служител. Тоест, НВМС няма права да го освобождава, съгласно закона, докато не се произнесе прокуратурата виновно или не е виновно лицето. Няма правни основания д-р Михайлов да бъде отстранен от работа по тази причина поради това, че прокуратурата не се е произнесла в смисъл, че той носи някаква виновна отговорност. Няма образувано наказателно производство срещу него и няма така наречените – аз не съм юрист, но на езика на юристите – безспорно установени доказателства с влязла в сила присъда за извършено от него престъпление.
    Още веднъж повтарям, че той не е бил освобождаван от работа и наново възстановяван, а просто за определения период е бил преместван.
    Разбира се, след приключване на съответните процедури от следствието на базата на решенията на съда ще бъдат предприети необходимите мерки. Но още веднъж подчертавам, в случая не става въпрос, господин Чачев, казусът не е само този – лицето “Х” еди-къде си. Наистина може би парламентът трябва да разгледа по-добре Закона за държавния служител, за да даде правомощия на работодателя, бил той министър или друго лице, при особени случаи да има права да освобождава съответното лице. В случая съответният работодател - директорът на Националната ветеринарномедицинска служба - няма такива правомощия.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Чачев, имате думата за реплика.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора, обаче дълбоко в себе си оставам неудовлетворен, тъй като и обществеността в Свиленград има чувството, че е поставен политически вид чадър над въпросното лице. Защото в заключението на Вашия вътрешноведомствен контрол през август м.г. е констатиран пълен хаос в документацията. Кочаните за издаване на квитанции са прехвърляни от човек на човек, без да се прави протокол за приемане и предаване. Най-честото нарушение за присвояване на пари е като вместо тежки автомобили и тирове се вписват леки коли, за което се плащат 13 евро по-малка такса. Така само за м. март на миналата година хазната е била ощетена с 205 хил. 732 лв. Същият месец са таксувани 6699 наши и чужди автомобили по-малко. През същия месец са въведени новите валутни такси, за плащане от чуждестранни граждани при влизане в България. В Инспекцията в Свиленград старите бланки е трябвало да бъдат описани и унищожени. Протокол, че са бракувани и изгорени има, но направената от Вашите служители проверка е констатирала, че се намират под разпореждане на въпросния господин Михайлов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Желаете ли думата за дуплика? Заповядайте, господин министър.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Благодаря за допълнителните въпроси, господин Чачев. Не може да бъде поставен политически чадър, лицето не е назначавано след м. юли 2001 г., т.е. откакто това парламентарно мнозинство е излъчвало своето правителство. Защото казвайки така, Вие, господин Чачев, тогава ще признаете, че сте назначавали корумпирани лица по време на Вашето правителство. Тоест, няма политически чадър и не може да бъде осъществен политически чадър. Но в крайна сметка ние трябва да се съобразяваме със законите в тази държава, т.е. с решението на съда, на прокуратурата, на следствието. Тоест, ние не можем да се бъркаме в тези неща.

    Вие сте абсолютно прав и тези данни може би са част от данните, които са от проверката, съвместната разработка между Министерството на земеделието и горите и Гранична полиция по отношение на колите и транспорта, който се осъществява през границите. Именно в тази връзка, уважаеми господин Чачев, съм направил писмено предложение. Има проблем – ние трябва да признаем, че го има този проблем, но в крайна сметка трябва да се обединят всички институции, за да го решат. Защото проблемът е явен, казваме, че съществува и десетки години, защото той не е отсега, не можем да го решим. Решаването е съвсем елементарно и ние сме направили такова предложение до Министерството на транспорта и съобщенията и до Министерството на финансите.
    Първо, таксите, които се събират не само от НВМС на ГИВК-овете, всички такси, които се събират на границата, да се събират на едно гише. Това първо ще намали корупционния елемент, второ – ще ускори потока през границата.
    Второ, уеднаквяване на таксите за български граждани и във валута, защото наличието на различни такси – в евро, в долари, в левове също е предпоставка за различни неща. Тук не коментирам само за един ГИВК или за един случай, господин Чачев. Вие сте бил министър, който е отговарял пряко и за Агенция “Пътища”, и за таксите, които се събират в системата на пътищата. Страната трябва да изгради единна информационна система, обвързана система, на едно гише, за да направим нашите граници като границите на Европа. Това е начинът. Аз съм направил такова предложение и поддържам това предложение, защото смятам, че това е начинът за решаването му. А не за това да бъдат сменени един човек, друг човек, трети човек, пети човек, защото със смяната на хората няма да се реши проблемът, но със смяната на системата ще се реши проблемът.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): За 10 години изградихме тази система, защото пресича каналите и далаверата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Питане от народния представител Евгени Чачев относно усвояването на средствата от присъединителна програма САПАРД. Заповядайте, господин Чачев.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Правителството на Иван Костов беше първото правителство от страните кандидат-членки за присъединяване в Европейския съюз, което разработи национален план за икономическо развитие на Република България до 2007 г. Съставна част на този национален план беше и планът за развитието на българското земеделие, благодарение на което България беше първата страна от страните-кандидатки, която получи достъп до фондовете на Европейския съюз, по-специално до САПАРД. Тъй като през последните години ние получаваме годишно от порядъка на 100 млн. евро от САПАРД с финансовите меморандуми 2000-2001-2002, моето питане към Вас е: какво е състоянието към момента по усвояването на тези огромни за България средства.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Господин министър, заповядайте в рамките на 10 минути да отговорите на питането на народния представител Чачев.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, уважаеми господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Действително програма САПАРД е една от предприсъединителните програми на Европейския съюз, което е включено в програмата, подписана още от предишното правителство, за присъединяване на България към Европейския съюз и това трябва да се признае.
    В съответствие с многогодишно финансово споразумение по програма САПАРД просто бих искал да дам някои разяснения. Многогодишното финансово споразумение включва основните параметри и общия размер на сумата. Всяка година се подписват годишни споразумения. До настоящия момент България е подписала четири годишни споразумения. Договорената по тях сума за субсидиране е в размер на 570 млн. 647 хил. 496 лв., която е абсолютно една изключително добра сума. До настоящия момент само по четирите споразумения една изключителна помощ за българските земеделски производители и за преработвателните предприятия, както и стимулира развитието на селските райони.
    Трябва да се има предвид, уважаеми господин Чачев, че към настоящия момент са одобрени, тоест към 18.02. са одобрени 987 броя проекти с бенефициенти от страната, като размерът на субсидията, договорена по тях е в размер на 377 млн. 3680 лв., което представлява 66,06% от четиригодишния бюджет на програма САПАРД. Казвам, че тези данни са към 18 февруари, защото в Пловдив на “Аграта” подписахме Проект № 1000 и над 100 нови проекта са одобрени по програма САПАРД на последното заседание. Общият размер на инвестициите и на субсидиите в настоящия момент далеч надхвърля 600 млн. лв.
    Радвам се, че вече България е кредитирана и по нови шест мерки, по които работи, и едни от тях са именно за развитие на селските райони, за подобряване условията на живот на хората, които живеят в селските райони. Тоест, съвместно с общините първите осем проекта вече са одобрени, за да може общините да се модернизират и да се подобрят условията на живот. Това са основно средства за пътища, канализация, водоснабдяване, включително вече ще бъдат предвидени мерки за подпомагане на сдруженията за напояване.
    Трябва да бъда изключително откровен и трябва да призная, че аз не само съм изключително удовлетворен от добрата работа на програма САПАРД в България, но имам притеснения, които още преди 6-7 месеца споделих пред еврокомисаря Фишлер. Това ще е една от позициите, която министерството ще отстоява и при неговото посещение само след две седмици в България, че средствата по програма САПАРД за България са недостатъчни и България желае да получи допълнително средства по програма САПАРД в рамките на двете години и половина, които й остават до влизането в Европейския съюз.
    Активността, колкото и в началото да имаше оплаквания, че програмата е тромава, че е много тежка, активността и доверието на земеделските производители и на преработвателните предприятия са изключително големи в настоящия момент. Ако за 2001 г. бяха одобрени около 50 проекта общо за година, то сега на едно заседание се разглеждат проекти – над 100 проекта на стойност приблизително 100 млн. лв. на всяко заседание.
    По този начин България показа и на Европейската комисия, че е готова да влезе в Европейския съюз, защото усвояването на средствата по програма САПАРД дава една висока оценка на потенциала и възможностите на България да усвоява и структурните, и кохезионните фондове след присъединяването към Европейския съюз.
    Именно затова ние държим и в нашата позиция – още веднъж повтарям – да се увеличат средствата по Програма САПАРД. Аз съм откровен и ще кажа, че имам притесненията, че всичките средства по Програма САПАРД ще приключат при всички случаи до средата – максимум казвам, включвайки всичките мерки – до средата на следващата година. Нещо повече, в настоящия момент по втора мярка за подобряване на преработвателните предприятия в хранително-вкусовата промишленост средствата са вече на приключване. И тук съм направил допълнително предложение за вътрешно преструктуриране и за отделянето на над 105 млн. лв. субсидия, за да можем да подпомогнем нашата преработвателна промишленост.
    Господин Чачев, САПАРД е за това – да подготви България за влизането й в Европейския съюз. И големият проблем на България, освен че е в неефективното производство, което се дължи до голяма степен на разпокъсаността на земята, идва и от предприятията за преработка, които не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания на Европейския съюз. Те трябва да получат своя шанс да модернизират своите технологии, да вкарат нова техника, за да отговарят на изискванията на Европейския съюз и да може 2007 г. да съществуват. Именно затова аз ще търся допълнително ресурс и ще увеличим средствата.
    Нямам притеснения по отношение на усвояването на средствата по САПАРД. Повтарям, това го констатира и Европейската комисия на базата на 28 проверки, които са направени, господин Чачев. България е единствената страна, в която на два пъти Европейската сметна палата е направила проверка. Това не е правено в нито една друга страна от първите, които и сега се присъединяват. Такава проверка не е направена. Нито едно съществено нарушение не е констатирано по изпълнението на Програма САПАРД. Това ни дава много сериозно основание за това да искаме допълнително средства, което съм го направил и ще го поддържам. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Чачев, имате думата да зададете до два уточняващи въпроса по Вашето питане.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора.
    Разбира се, може би ще трябва да се направи едно уточнение, че действително 66,5% е изпълнението, но спрямо бройки планирани проекти, докато усвояването на средства е значително под този процент.
    Аз си давам сметка, че за такова късо време такъв огромен финансов ресурс трудно може да бъде усвоен. България действително постигна значителни успехи благодарение и на приемствеността, която се получи. И аз се радвам, че Вие ще защитавате пред Европейския съюз позицията за увеличаване на средствата по САПАРД до 1 януари 2007 г., когато ние ще станем пълноправен член на Европейския съюз.
    Преди няколко дни обаче излезе Бюлетина на Националния статистически институт, в който са публикувани чуждестранните инвестиции за миналата година в България. От 356 млн. евро чужди инвестиции. За пръв път от години насам няма нито едно евро инвестиции в земеделието и горите. Вие лично бихте ли ми отговорили на какво се дължи това?
    Вторият ми въпрос е – снощи в Програма “Седмицата“ на Българската национална телевизия вицепремиерът Пламен Панайотов постави въпроса, че за следващите три години България ще получи от предприсъединителните фондове 1 млрд. и 200 млн. евро като 40% от тях са за Програма САПАРД. Лично той изрази съмнението си във възможността на държавната администрация да усвои тези средства и че ще помолите общините и неправителствените организации да помогнат в това отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Благодаря, господин Чачев, за допълнителните въпроси.
    Аз ще започна с инвестициите и това, което е уточнено. Вие казвате, че няма нито един милион в земеделието от тези инвестиции, които са направени. Трябва всички да свикнем да разсъждаваме и да свързваме земеделието и преработвателната промишленост. Колко са инвестициите в преработвателната промишленост?
    Най-големите инвестиции, господин Чачев, на зелено, които са направени за миналата година и аз се надявам, че този месец ще открием това предприятие, то е около Пловдив. Отидете и го вижте само какви предприятия бяха изградени за последните две години на зелено. Може ли да се изграждат такива предприятия, да се правят такива инвестиции на зелено в преработвателната промишленост в случай, че земеделието не се развива? Разбира се, че не може. Никой няма да дойде да инвестира. А това е американска инвестиция, която е направена в преработвателната промишленост. До нея е немска инвестиция, която е за преработка на сиропирани череши и вишни.
    По отношение на броя на проектите – защо е от съществено значение броят на проектите, господин Чачев? Защото, при влизането си в Европейския съюз през 2007 г. са важни за България договорените средства. По отношение на това защо темповете на растеж на приемането на проекти не са такива, каквито са, примерно, за одобрените проекти? Отговорът е много прост. Проблемът е в предварителното финансиране на проектите, тоест – първо, трябва да бъдат изпълнени, платени и чак тогава САПАРД да възстановява средства. Именно в тази връзка Фонд “Земеделие” сключи договор с над 20 банки за сътрудничество, с което чрез рефинансиране на Фонд “Земеделие” се осигуряват необходимите кредитни линии за изпълнение на проекти по Програма САПАРД.
    Разбира се, че всичко това е една бюрократична процедура, която изисква своето време, съгласувана с Брюксел и т.н. Затова и първите 5-6 месеца имаше съответното забавяне, но аз се радвам за друго нещо – така, както Вие сте си дали данните за инвестициите в страната, ако погледнете данните в банковия сектор за миналата година и там ще видите една изключително голяма цифра за селското стопанство – почти 30% от банковите кредити, които в България за миналата година са се давали са отишли за селското стопанство, което е и потенциал.
    По отношение на чуждестранните инвестиции аз ще помоля лично Вас и всички народни представители да подкрепят проектозакона, който ще бъде внесен от Министерския съвет по отношение на създаване на условия за уедряване на земята.
    Защо не инвестират чуждестранните инвеститори в земеделско производство? Защото просто няма окрупнена комасирана земя. Няма такава земя и това е големият проблем, господин Чачев, на българското земеделие. Ако до преди няколко години стоеше проблемът с финансите, с липсата на средства, не че сега този въпрос не съществува, той винаги ще съществува за България поне до 2012-2013 г., докато се изравним отчасти със стандартите на Европейския съюз, но ако България не реши проблема със своята разпокъсаност на земята, ако не реши този проблем аз ви казвам като министър, че българското земеделие няма да бъде толкова конкурентоспособно, колкото би ни се искало на нас да бъде, когато станем членове на Европейския съюз. Само тогава ще дойдат чужди инвеститори, за да инвестират в селското стопанство, в производството на земеделски продукти, а такива, господин Чачев, има и то доста.
    Ние сме приемали делегация от Израел, от Холандия, от Съединените американски щати, които са готови да инвестират, но държавата не може да им предложи, общините не могат да им предложат комасирана, уедрена земеделска земя. Никой външен инвеститор не иска да работи раздробена земеделска земя. И това е големият проблем. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
    Имате думата, господин Чачев, за да изкажете своето отношение по получените отговори.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин министър, благодаря Ви за откровения отговор. Действително въпросите, които поставихте са от изключителна важност за България, но аз бих искал да Ви напомня, че Законът за комасацията беше подготвен от нашето правителство и внесен в началото на мандата на този парламент, но вече три години той не влиза!
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Той не отговаря на съвременните изисквания!
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Да, но мандатът вече изтича, крайно време е.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, господин Чачев, продължете.

    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не ми отговорихте на въпроса за изявлението на господин Панайотов снощи – че се съмнява във възможността на административния капацитет на държавната администрация.
    В интерес на истината програма САПАРД до преди две години беше на трето място по изоставане, докато през тази година нещата се обърнаха – изпълнението по програма САПАРД е най-добро, следва програма ФАР и накрая програма ИСПА. Опитът, който Вие прилагате, явно трябва да се приложи и в другите две програми. Това може би се дължи до голяма степен на това, че там има голямо разминаване между министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, докато при програма САПАРД нещата са съсредоточени само в Министерството на земеделието и горите.
    В заключение бих искал да Ви пожелая по-бързо да внесете тези законодателни промени, които ще спомогнат за бързото преодоляване на кризата в земеделието и горите преди присъединяването на България в Европейския съюз, за да може в максимална степен да се възползваме от нейните фондове. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Чачев.
    Господин Димитър Димитров е изпратил молба да се отложи неговото питане, затова преминаваме към питането от народния представител Георги Божинов и група народни представители към министъра на земеделието и горите относно обезщетяването на собственици на земеделски земи с поименни компенсаторни бонове.
    Заповядайте, господин Божинов, да развиете Вашето питане.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, току-що направихте една изключително вярна и справедлива оценка – че за България е беда това, че няма комасирана земя, което е условие за едно ефективно земеделие. Нещо повече, България изразходва 500 млн. лв., за да удовлетвори едно политическо безумие и да раздроби земята си. България ще трябва да отдели от залъка си още близо 300 млн. лв. да събере земята си и 10-15 години да не бъде производител, а купувач на селскостопанска продукция.
    ПАНАЙОТ ЛЯКОВ (ПСОДС, от място): При вас какво беше – внос на картофи от Полша!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Вие се чувствате виновни и затова реагирате. Прави сте, господа – към вас е адресирана моята мисъл.
    Но нека да продължа. Моят въпрос, на който може да отговорите само с две цифри, господин министър, не е толкова елементарен, защото политическият коментар, който искам да направя след това, е от рубриката, че съдбата на хората в България и тяхното битие зависи в голяма степен от политиката, която се води, от това, което се казва от този квадратен или кубичен метър и се записва на тази маса.
    И така, господин министър, моят въпрос към Вас е следният: колко са българските граждани и за колко декара земя са обезщетени с поименни компенсаторни записи по силата на чл. 35 от закона и колко от тях са обезщетени по силата на чл. 9, ал. 8 преди да бъде отменен?
    Защо Ви задавам този въпрос? Вие отлично знаете, че по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи се предвиди ред, по който се обезщетяват собствениците, когато собствеността не може да се възстанови по друг начин, предвиден със закон. Въпросният чл. 9, ал. 8 определи реда, по който се компенсират собствениците на земеделски земи, притежавали земи над определени размери по отменения чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост.
    Така че чакам от Вас тези две цифри, господин министър.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има думата за отговор на питането министърът на земеделието и горите господин Дикме.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов, уважаеми господин Миков! Ще дам няколко цифри, защото в крайна сметка законът претърпя промяна и вече нямаме съответните правомощия да издаваме такива документи.
    На основание чл. 19а, ал. 4, т. 1 от Закона за стопанисване и ползване на земеделски земи от общинските служби по земеделие и гори са постановени решения за определяне правото на обезщетение по закона на 643 хил. 450 бр. собственици за 3 млн. 408 хил. 980 дка земеделски земи на стойност 1 млрд. 920 млн. 344 хил. 341 лв. По тях правоимащите лица за обезщетение с поименни компенсационни бонове са за 2 млн. 848 хил. 253 дка земеделски земи на стойност 1 млрд. 636 млн. 395 хил. 31 лв. По реда на чл. 10, ал. 8 от Закона за размерите над определените общо в страната с право на обезщетяване са 2472 бр. собственици за 655 хил. 528 дка земеделски земи – това са хората, които са над този размер.
    В изпълнение на цитирания член от закона обезщетяването на тези правоимащи лица е с поименни компенсационни бонове на обща стойност 326 млн. 423 хил. 788 лв. До влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти на собствениците с право на обезщетяване с поименни компенсационни бонове са издадени удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове на стойност 1 млрд. 350 млн. 423 хил. 756 лв., представляващи 82% от общата стойност на дължимото обезщетение с поименни компенсационни бонове. Общата стойност на използваните поименни компенсационни бонове възлиза на 992 млн. 936 хил. 321 лв. Това са вече погасените компенсационни бонове на базата на издадените.
    Посочените данни за използваните компенсационни бонове са към м. юни 2002 г. – това е месецът на влизане в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти, до който срок общинските служби по земеделие и гори изпълняваха произтичащи от закона задължения по издаване на удостоверения. С влизането в сила на закона се преустанови издаването на удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове, отразяване на сделките и плащанията с поименни компенсационни бонове от общинските служби по земеделие и гори. Продажбата на такива бонове се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа. Централният депозитар е органът, който е оторизиран от закона да открива и води сметките на притежателите на поименни компенсационни бонове, да регистрира сделките и плащанията с тях, да издава документи, удостоверяващи придобиването и ползването на поименните компенсационни бонове от собствениците им.
    В заключение, господин Божинов, господин Миков, ще кажа следното. Процесът на обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове не е окончателно приключил, предвид факта, че са налице висящи съдебни производства в настоящия момент за възстановяване правото на собственост, както и против постановени решения на общинските служби по земеделие и гори, за определяне стойността на дължимото обезщетение на съответните лица, които са подали тези заявления в съда.
    След влизане в сила на решенията на съда органите на поземлената собственост следва да обезщетят правоимащите лица по реда, предвиден в закона, включително и с поименни компенсационни бонове. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Божинов, заповядайте.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Най-искрено Ви благодаря, господин министър, за тази информация. Тя ще трябва да бъде много сериозно анализирана, но и в този момент може да се каже, че стотици хиляди български граждани бяха обезщетени с компенсаторни записи. Когато преди повече от една година от тази трибуна Ви питах за безобразията в община Криводол, в следващите дни и седмици аз получих десетки писма. Хората ми пишеха: при нас историята беше същата. А тази история каква беше? Подават си документите собствениците на земи, поземлената комисия им отказва въвод, изпраща ги в съда, през това време влизат в сила плановете за земеразделяне, земите на хората отиват при когото е угодно, печелят делата в съда, връщат се с правото си на имот, но им дават вече компенсаторни записи. И това на стотици места в България, за да стигнем до 643 хил. български граждани, които са получили хартийки вместо земя. И днес аз Ви питам, вместо да ги продават на тези, които могат да си купят апартаменти с тях, Вие, господин министър, преди да стартирате тази необходима компания “Земя”, ще дадете ли от държавния поземлен фонд на тези хора да могат да си купят целево със своите компенсаторни записи за неполучена земя директно и само те да участват в търговете на държавна земя, за да има малко справедливост в България и по българските земи и да покажем друг морал и друга политика, от тази, на която се нагледахме, която граби бедните и прави богатите по-богати, господин министър. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Имате думата, господин министър, да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Божинов, наистина въпросът е изключително сериозен, особено когато говорите за притежаването на така наречените хартийки, компенсационните бонове.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Ами те са хартии за хората.
    МИНИСТЪР МЕХМЕД ДИКМЕ: Дали министерството може да предприеме мярка, с която да допусне на търгове да участват само хора, които са били ощетени? Пазарът на компенсаторните инструменти е свободен и едва ли някой би могъл да ограничи участието на едни хора, които притежават такива компенсаторни бонове, за сметка на други. Много трудно би могъл да се намери механизмът кой е бил ощетен и кой не е бил ощетен. Факт е, че тези компенсаторни бонове съществуват на пазара, държавата ежегодно обявява търгове във всички райони на страната на базата на писмени заявления от областните служби по земеделие и гори и се провеждат търгове, на които трябва да участват. Защото държавата трябва да погаси този дълг. На базата на компенсаторните бонове този дълг трябва да бъде погасен от държавата. Защото в крайна сметка каква е цената на тези бонове, в случай че те няма да могат да получат обезщетение срещу тези бонове със земя или нещо друго? Но това не е в правомощията на министъра на земеделието и горите, а е в други правомощия, включително и в правомощията на българския парламент. Така че аз не мога да отговарям.
    По отношение на пазара на компенсаторните бонове аз се надявам да направим необходимото първо да изградим тази компания “Земя”, за да може да съществува. Винаги съм бил откровен и ще бъда максимално откровен и сега: не е важно дали аз ще бъда министър, дали министърът ще бъде от ДПС. Това няма никакво значение. Важното е да се решат проблемите. А това е един от начините за решаване на проблемите, без да се прехвърля някаква политическа отговорност към ДПС и след време - аз го заявявам от тази трибуна – след 7, 8, 10 години политиците ще мислят не можеше ли тази земеделска земя да се окрупни и да се даде на български граждани, които живеят в настоящия момент, които са бедни и нямат пари, но могат да си я платят за 7-8 години с бонове? А вместо това ние правим другото – политически ежби и т.н. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Господин Божинов, заповядайте.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин министър, долавям във Вашето поведение една искреност, която приветствам. Но искам категорично да Ви кажа, че ние тук, в тази зала, можем да направим почти всичко, около което се обединим. Важното е чии интереси защитаваме. Погледнете отговора, който ми дадохте. Две хиляди четиристотин осемдесет и двама души са били едрите земевладелци на България. Как тези хора намериха тук мнозинство в тази зала и отмениха този член в закона, според който трябваше да получат 200 дка земя и за горницата бонове? Значи те консолидираха воля, за да не получат хартийки, а да си получат хилядите декари земя, а 643 хил. българи не намериха свои представители в парламента, които да служат на техните интереси. За това става дума. И аз ви призовавам, правителството, не Вие да направите целеви търг, в който да се явяват толкова декара земя, за колкото са обезщетените хора, и да участват само те, а не прекупвачите, придобили бонове на пазара. Това е друга политика – в интерес на милионите, а не в интерес на десетките или на стотиците. Това е вашият избор, вие го направете в правителството. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Благодаря на всички народни представители и на Вас, господин председател.
    Няколко съобщения:
    Комисията по здравеопазване ще проведе заседание във вторник от 9,30 ч. в сградата на “Батенберг” 1, зала 130.
    Комисията по културата ще заседава във вторник от 14,30 ч. в сградата на “Батенберг” 1.
    Временната комисия по подготовка на предложения за промени в Конституцията ще проведе заседание на 9 март от 13,30 ч. в сградата на пл. “Народно събрание”, зала “Запад”.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 14,03 ч.)



    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи

    Секретари:
    Ралица Агайн

    Наим Наим


    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания