Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 5 декември 2002 г.
Открито в 9,02 ч.


05/12/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Благовест Сендов
    Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
    Уважаеми народни представители, съгласно приетата програма за работа през седмицата, предстои:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКСИ КЪМ ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ, ФИНАНСИРАНЕ И ПРОЕКТИ И ДОГОВОРА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ МЕЖДУ КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ – ФРАНКФУРТ НА МАЙН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И “НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА” АД.
    Искам да поканя председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи законопроекта.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:

    “Д О К Л А Д
    по законопроект № 202-02-51 от 13 ноември 2002 г. за
    ратифициране на анекси към Договора за заем, финансиране и
    проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр
    Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България
    и “Насърчителна банка” АД

    На заседание, проведено на 15 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на анекси към Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България и “Насърчителна банка” АД, внесен от Министерския съвет.
    Анексите регламентират изменения в основните договори на действащата в България Кредитна програма на Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, за малки и средни предприятия, наложени от отпадането на функциите на германския консултант Интернационале Проект Консулт, поради приключването на договорните отношения в него. Във връзка с това всички права и задължения на страните по Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение от 18 ноември 19989 г. ще се изпълняват без посредничеството на консултанта и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн.
    “Насърчителна банка” АД става страна по посочените договори и поема всички определени в тях права и задължения на Българската народна банка.
    С влизането в сила на анексите се облекчава процедурата по избор на банки партньори, кандидатстващи за усвояване на свободния ресурс по кредитната програма, което ще допринесе за по-успешно финансиране на малки и средни предприятия.
    След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира анексите към Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България и “Насърчителна банка” АД.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи да вземат отношение към законопроекта на първо четене? Не виждам.
    Моля да гласувате на първо четене законопроект за ратифициране на анекси към Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България и “Насърчителна банка” АД.
    Моля да гласувате.
    Гласували 162 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Имате думата за процедурно предложение, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Правя процедурно предложение да бъде гласуван законопроектът, с който се ратифицират анексите в това заседание и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли против това процедурно предложение? Няма.
    Моля да гласувате.
    Гласували 153 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 5.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля, господин Искров, да прочетете законопроекта на второ четене.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, господин председател.

    “З А К О Н
    за ратифициране на анекси към Договора за заем, финансиране и проекти и Договора за изпълнение между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, Република България и “Насърчителна банка” АД

    Чл. 1. Ратифицира Анекс № 1 към Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн и Република България, представлявана от министъра на финансите, и “Насърчителна банка” АД за 10 млн. ДМ, подписан на 9 октомври 2002 г.
    Чл. 2. Ратифицира Анекс № 1 към Договора за изпълнение от 18 ноември 1998 г. между Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн и Република България, представлявана от министъра на финансите, и “Насърчителна банка” АД, произтичащ от Договора за заем, финансиране и проекти от 18 ноември 1998 г., за 10 млн. ДМ, подписан на 9 октомври 2002 г.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли бележки? Има ли желаещи да вземат отношение към съдържанието на законопроекта? Не виждам.
    Моля да гласувате законопроекта на второ четене.
    Гласували 153 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 5.
    Законът е приет и на второ четене.

    Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, позволете ми от името на ръководството на Народното събрание да поздравя нашите колеги мюсюлмани със свещения празник Рамадан Байрям, всички мюсюлмани в България заедно с тях и по традиция всички депутати са поканени през първата почивка в клуба на народния представител на традиционната баклава. (Ръкопляскания.)

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ЗАЕМНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕЙНОСТТА ПО ПРОЕКТ “СОЦИАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА”.
    Има думата господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Господин председател, правя процедурното предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения по това процедурно предложение? Няма.
    Моля да гласувате да бъде допуснат в залата заместник-министър Валери Апостолов.
    Гласували 123 народни представители: за 113, против 3, въздържали се 7.
    Предложението се приема.
    Моля да поканите господин Апостолов да заповяда в пленарната зала.
    Имате думата, господин Искров, да прочетете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.

    “ДОКЛАД
    по проекта за Решение № 202-03-52 от 4 ноември 2002 г.
    за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно
    споразумение между Република България и Международната
    банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността
    по Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”

    На заседание, проведено на 28 ноември 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”. Проектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Радослав Бозаджиев.
    Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” е продължение на пилотния Проект “Фонд за регионални инициативи”, изпълняван от Министерството на труда и социалната политика, финансиран първоначално със заем от Международната банка за възстановяване и развитие, а след това с безвъзмездна помощ от правителството на Съединените американски щати, предоставена чрез Американската агенция за международно развитие.
    Световната банка ще отпусне държавно гарантиран заем в размер на равностойността на 50 млн. щ.д. в евро и 13 млн. и 89 хил. щ.д. съфинансиране от българска страна.
    Проектът съдържа следните компоненти:
    1. Инициативи за развитие чрез инвестиции в инфраструктурата на местно ниво – общата стойност възлиза на равностойността на 37 млн. щ.д., като съфинансирането от българска страна възлиза на равностойността на 9 млн. щ.д. в евро.
    2. Инициативи за активни мерки на пазара на труда – общата стойност възлиза на равностойността на 11 млн. щ.д., като съфинансирането от българска страна възлиза на равностойността на 2,8 млн. щ.д. в евро.
    3. За управлението, изпълнението и мониторинга на проекта се предвиждат средства в размер на равностойността на 683 хил. щ.д. в евро, като българското съфинансиране възлиза на равностойността на 885 хил. щ.д. в евро.
    Структурата на бюджета на проекта ще бъда максимално оптимизирана.
    Основната цел на проекта е да укрепи системата за социална защита, като се създаде временна заетост чрез инвестиране в инфраструктурни проекти. Той ще е насочен към работници и служители, които ще бъдат съкратени в секторите, където структурната реформа е в ход и които имат нужда от краткосрочна заетост.
    Механизмът на инвестиране ще бъде под формата на безвъзмездна помощ, като за всеки микропроект ще се изисква и минимален дял съфинансиране от ползвателите. Заемополучателят заплаща на банката първоначална такса, възлизаща на 1 на сто от сумата на заема.
    След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 7 народни представители, без “против” и 2 - “въздържали се”.
    Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 50 млн. щ.д. в евро за подкрепа на дейността по Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта” като основа за водене на преговори.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Адемов, заповядайте да прочетете доклада на Комисията по труда и социалната политика.
    ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “ДОКЛАД
    по проекта за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и
    Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по Проект “Социални инвестиции и
    насърчаване на заетостта”, № 202-03-52, внесен от
    Министерския съвет

    Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 14 ноември 2002 г., разгледа проект за Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
    На заседанието присъстваха госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Христова, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт.
    Проектът за решение бе представен от госпожа Лидия Шулева, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика. Основен приоритет на правителството на Република България е борбата с бедността и подобряване качеството на живот на българските граждани. В Програмата на българското правителство от октомври 2001 г. като втори по важност приоритет след запазването на общата макроикономическа стабилност се определя създаването на социален капитал и социалната интеграция. Дейностите, очертани в Закона за социално инвестиционния фонд, е предвидено да се осъществят чрез реализиране на Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.
    За финансовото осигуряване на проекта се водят преговори със Световната банка за отпускане на заем в размер на 50 млн. щ.д. за инвестиции в тази област, преговаряно е по процедурите, които трябва да се спазват и по компонентите, които трябва да се изпълняват.
    Този заем ще обхване два компонента. Първият е свързан с инфраструктурни проекти, подобни на тези от известния Фонд за регионални инициативи. Вторият компонент е “Инициативи на пазара на труда – активни мерки и политики за насърчаване на заетостта”.
    Постигнато е съгласие със Световната банка по отношение на параметрите. Предстои в Борда на директорите през месец декември да бъде разгледано решението за отпускането на този заем. Процедурата изисква да бъде дадено съгласие за сключване на заемно споразумение между Република България и Световната банка. Досега успешно е издействан един подкомпонент от компонента “Инфраструктурни проекти”, който се отнася за ремонт и възстановяване на социални домове. Двадесет процента от тази сума ще бъдат изразходвани за ремонт и възстановяване на социални домове, така че освен за насърчаване на заетостта по тези проекти, една от основните задачи на този заем е възстановяване на социалната инфраструктура в райони с ниска икономическа активност, в райони, където липсват комуникации и по инфраструктурата, за създаването на пътища, водоснабдяване и канализация в изключително бедни райони в нашата страна. За ефективността на усвоения вече заем и държавните средства, които са изразходвани по Проекта “Фонд регионални инициативи”, е дадена висока оценка.
    В проведените разисквания бе отбелязано, че истинската заетост е инвестиционната заетост, защото точно по този начин се създава трайна заетост и се дава ново качество на работната сила. Проектът ще допринесе за укрепване на съществуващата система за социална защита. Предприемането на нов тип инициативи ще доведе до реално намаляване на бедността и повишаване на благосъстоянието на групите в неравностойно положение.
    След проведеното гласуване и резултати “за” – 18, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
    Предлага на Народното събрание да приеме Решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи Заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по Проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към обсъждане на решението.
    Има ли желаещи да вземат отношение?
    Заповядайте, господин Петков.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Аз смятам, че това е един добър законопроект, една новост и крачка напред в сравнение със системата на Фонда за регионални инициативи и ще гласувам за него така, както стана и в комисията, но тъкмо защото е важен този закон, бих искал на първо четене да направя няколко бележки…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това не е законопроект, а е решение и ще бъде само на едно четене.
    КРЪСТЬО ПЕТКОВ: Искам да направя няколко бележки.
    Най-напред ще кажа, че съжалявам, че се получи пауза в работата между спирането на Фонда за регионални инициативи и стартирането на Социалноинвестиционния фонд. По тази схема ние можеше да започнем работа още през пролетта, но не това е най-важното в случая. По-важното е, че започва работа на базата на съфинансиране един нов фонд без Народното събрание да е получило отчет, информация, анализ за това как е приключила работата на предишния Фонд за регионални инициативи, стартирал през 1998 г., доколкото си спомням, и прекратил своята работа в края на миналата година. При това, анализ от гледна точка на целесъобразността и законосъобразността на използването на парите и анализ от гледна точка на това какъв е бил механизмът за провеждане на търговете и одобрение или неодобрение на едни или други проекти в дадени общини.
    Тези, които са следили по-отблизо този процес, знаят, че имаше доста сериозни възражения, между другото, и от общини, и от участници в тази система на състезание. Казвам го не само заради самия отчет, а заради това да не се възпроизведе на друга основа, с новата схема, с новия проект старата система.
    Аз бих подкрепил това, което се каза, че приоритетите ще бъдат модернизацията на социалните домове, тъй като тук има сериозни проблеми, доста критики вътре и извън страната към нас. Бих подкрепил идеята да се насочат средствата към социалната инфраструктура, към икономически депресивните райони, но все пак ми се иска да добавя още един приоритет, а той е, че провеждането, вкарването в действие на тази система при всички случаи трябва да бъде насочено към създаване на повече и трайни работни места, а не временно решаване на проблемите на една или друга община, на един или друг обект.
    Това може да стане по най-различни начини. Не е работа на Народното събрание да препоръча как точно да се получи това, но го казвам, за да имаме един контрапункт, един баланс на другата тенденция, която се утвърждава по повод на други програми – да се създават изкуствено работни места, за които не сме сигурни след шест месеца или след една година дали ще съществуват. Това може да стане.
    И, второ, на мен ми се струва, че Министерството на труда и социалната политика, вероятно и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, трябва да направят предварително една система от критерии за оценка на това кои общини ще имат и кои няма да имат приоритет не само от гледна точка на безработицата. Може да се сложат и други критерии. И че не бива, както това ставаше понякога при Фонда за регионални инициативи, на една комерсиална, равнопоставена основа да се казва: който спечели съответния търг, която община даде по-добър проект, няма значение коя е тя – дали е Якоруда или София, Силистра или Видин, тя ще получи съответните средства. Нали за това е Социалноинвестиционен фонд и тук държавата прави една регулативна активна политика.
    В заключение бих искал да кажа следното. Добре е в ръководството на новия фонд, а аз мисля, че ще има ново ръководство и няма да се ползва старата система, освен държавата и социалните партньори, да влязат и представители на общините, за да може в предварителните обсъждания и в предварителното състезание да се отрази по-обективно истинската картина, която съществува в отделните региони на страната.
    Ще гласувам "за". Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи за изказване?
    Заповядайте, госпожо Тоткова.
    РОСИЦА ТОТКОВА (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
    Внесеното решение за одобрение от Народното събрание е изключително важно, защото то е продължение на едно успешно използване на средства от чужди донори в България, целта на които средства е не само да се решават определени социални и инфраструктурни проблеми в различни общини, а по този начин да се създава и заетост на хората в различните общини. А косвеното значение на реализирането на такива проекти, които по правило са малки проекти и решават дълго, дълго отлагани въпроси, за които по друг ред не са могли да бъдат намерени средства, е, че хората, включени в тези проекти, използвайки възможността, която им се дава като участие в проектите, е освен да добиват нова квалификация, което е едно от задълженията на работодателите, или да повишават своята квалификация, да търсят възможност и за трайно решаване на проблемите със своята заетост.
    И аз мисля, че оценката, която е дадена на Фонд "Регионални инициативи", е именно в двете посоки – решаване на различни проблеми в общините и създаването на условия за заетост, след това и за трайна заетост на работещите по тези проекти и това е много важно за България. Тази висока оценка ни изправя днес пред едно решение, което ние трябва да гласуваме, а именно отпускането на тези 50 млн. щатски долара за продължаване на проекта.
    Знаете, че миналата година беше приет Закон за изграждане на Социалноинвестиционния фонд, където са уредени правилата, по които трябва да се работи, но това, което искам още веднъж да подчертая, е, че по времето на работата на Фонда за регионални инициативи беше изграден и капацитет в българската държава за управлението на такива средства. А управлението на средствата е било под непрекъснатия мониторинг на донорите, защото, както и сами чухте от докладите и на двете комисии, тези средства не са били като съфинансиране или съфинансирането от общините е било една много малка част, а огромната част – в 90 процента, е била именно от тези донори. Затова тези средства са били изразходвани под непрекъснатото наблюдение и контрол от донорите. Затова аз мисля, че използвайки възможността за изграждане на такъв капацитет и такива проблеми, които са възниквали, няма да бъдат често явление.
    По отношение на критериите за включване в тези проекти – има и в досегашната система различна оценка на тези критерии. Това са критерии, които са свързани с безработицата в общината, със социално-икономическото развитие на общината, с насочеността на проектите и какви проблеми те решават - там просто не могат да бъдат включени всякакви проекти – с това дали чрез тези проекти се осигурява заетост, каква заетост се осигурява, с това дава ли се възможност за квалификация или за преквалификация на хората, които са включени в проектите.
    В това отношение може да се търси и развитие, но аз мисля, че трябва да оценяваме постиженията, които са направени дотук.
    В едно състезание винаги има един, който печели, и един, който губи, или даже няколко, ако участват повече хора. Лично аз много съм се интересувала от работата на този фонд, защото чрез него можеха да бъдат решавани много проблеми на общините. Трябва да ви кажа, че това, което ми направи много силно впечатление, е, че общините много бързо разбраха за възможностите, които им дава фондът, включиха се много активно в разработването на такива проекти и аз съм убедена, че още със стартирането на Социалноинвестиционния фонд, общините вече имат готовност за участие в конкурсите, които ще се провеждат за отпускане на средства от Социалноинвестиционния фонд. Нека не забравяме най-напред, че той е социален фонд, тоест основната насоченост на средствата ще бъде по критерии, които са свързани със социалната страна, а след това – инвестиционен фонд.
    Най-голямото преимущество на тези средства, както каза председателят на Комисията по труда и социалната политика, е, че с тези средства се създава истинска инвестиционна заетост. Ако имаме възражения по отношение на някои субсидирани програми, мисля, че тук в това отношение всички ще бъдем единодушни и ще оценим тези добри отражения на изразходването на такива средства в социалната сфера, в социалната инфраструктура, в социалното развитие на човешките ресурси в отделните общини.
    Аз и моята парламентарна група ще подкрепим проекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
    Други желаещи? Не виждам.
    Господин Искров, моля да прочетете проекторешението, за да го гласуваме.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
    “РЕШЕНИЕ
    за даване на съгласие Министерският съвет да сключи
    заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

    Р Е Ш И:

    Дава съгласие Министерският съвет да сключи заемно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в размер на равностойността на 50 млн. щатски долара в евро за подкрепа на дейността по проект “Социални инвестиции и насърчаване на заетостта”.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да го гласувате.
    Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
    Решението е прието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОМИСИЯТА ПО ФИНАНСОВ НАДЗОР, второ четене.
    Заповядайте, господин Искров, да започнете доклада по второто четене на законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, правя процедурно предложение, тъй като вече е допуснат господин Апостолов като представител на правителството по предходната точка (мисля, че това няма нужда да се гласува), да бъдат допуснати в пленарната зала Николай Петков – директор на Правна дирекция към Агенция “Застраховане”, и Бисер Петков – председател на Агенцията “Застрахователен надзор” към Министерството на труда и социалната политика.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други предложения по това процедурно предложение? Няма.
    Моля да го гласувате.
    Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
    Моля да поканите господата Николай Петков и Бисер Петков в залата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Закон за Комисията по финансов надзор”.
    Предложението на комисията е заглавието да се измени така: “Закон за Комисията за финансов надзор”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не “по”, а “за”.
    Има ли възражения?
    ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Много съществена промяна!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Няма възражения.
    Моля да гласувате предложението на комисията за заглавие на закона.
    Гласували 109 народни представители: за 95, против 14, въздържали се няма.
    Заглавието на закона е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по чл. 1 са постъпили две предложения: на Валери Димитров, подкрепено по принцип, и на Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска, също подкрепено по принцип.
    Предложението на комисията за окончателен текст на чл. 1 е:
    “Предмет на закона
    Чл. 1. (1) Този закон урежда създаването, обхвата, устройството, функциите и дейността на Комисията за финансов надзор.
    (2) По смисъла на този закон финансов надзор е надзорът на:
    1. дейността на регулираните пазари на ценни книжа, централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
    2. дейността на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти съгласно Закона за застраховането;
    3. дейността на дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, в т.ч. пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация, както и на управляваните от тях фондове, съгласно Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
    (3) Комисията за финансов надзор, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез:
    1. издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения;
    2. извършване на проверки по документи и на място върху дейността на лицата по ал. 2;
    3. прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания.
    (4) Разпоредбите на закона не се прилагат за:
    1. Националния осигурителен институт;
    2. Националната здравноосигурителна каса.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По чл. 1 има ли бележки? Не виждам.
    Моля да го гласувате.
    Гласували 108 народни представители: за 92, против 16, въздържали се няма.
    Член 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 2 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска. Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията предлага ал. 2 на чл. 2 да стане ал. 4 на чл. 1, а останалите текстове да отпаднат.
    Вече прочетох ал. 4 на чл. 1 и тя беше гласувана.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Значи комисията предлага ал. 2 на чл. 2 да стане ал. 4 на чл. 1; а останалите текстове да отпаднат. Но ние вече гласувахме чл. 1.
    Понеже сме непосредствено след чл. 1, аз предлагам да прегласуваме чл. 1 с това изменение – ал. 2 на чл. 2 да стане ал. 4 на чл. 1, без “Българска агенция за експортно застраховане”, а останалите текстове да отпаднат.
    Има ли възражения? Няма.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Просто прегласуваме ал. 4 на чл. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямаме нарушение, тъй като след чл. 1 не сме правили нищо друго. Можем да го прегласуваме с тази поправка.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 121 народни представители: за 106, против 13, въздържали се 2.
    Член 1 е приет с направената поправка.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Предложението на комисията е заглавието на Глава втора да се измени така: “Глава втора – Статут, устройство и управление на Комисията за финансов надзор”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Няма.
    Моля да гласувате предложението на комисията.
    Гласували 111 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 4.
    Заглавието на Глава втора е прието.
    ДОКАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председател, по чл. 3 и 4 са постъпили две предложения, приети от комисията, и чак по чл. 5 има неприето предложение. Затова предлагам, ако нямате против, да ги изчета двете и да ги гласуваме наведнъж.
    По чл. 3 е постъпило предложение от народните представители Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска.
    Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага окончателен текст на чл. 3, който става чл. 2.
    Уважаеми колеги, чета окончателния текст:
    “Статут на Комисията за финансов надзор
    Чл. 2. (1) Създава се Комисия за финансов надзор (наричана по-нататък “комисията”).
    (2) Комисията е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на лицата по чл. 1, ал. 2 (по-нататък наричани “поднадзорни лица”).
    (3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Тя може да създава териториални подразделения.
    (4) Комисията, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си по този закон пред Народното събрание.”
    По чл. 4 е постъпило предложение от същите народни представители.
    Комисията подкрепя предложението и предлага окончателен текст на чл. 4, който става чл. 3 със следното съдържание:
    “Състав на комисията
    Чл. 3. Комисията се състои от 7 членове: председател, 3 заместник-председатели и 3 други членове.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези два члена има ли бележки? Не виждам.
    Моля да гласувате чл. 2 и чл. 3.
    Гласували 108 народни представители: за 101, против 5, въздържали се 2.
    Член 2 и чл. 3 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 5 по номерация на вносителя е постъпило предложение от народния представител Муравей Радев.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Господин Радев предлага в чл. 5, ал. 1 да се добави нова т. 7:
    “7. не са били сътрудници на бившата Държавна сигурност.”
    Предложение на комисията за окончателна редакция на чл. 5, който става чл. 4. Чета окончателния текст:
    “Изисквания към членовете на комисията
    Чл. 4. (1) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование, които притежават подходяща професионална квалификация и опит в сферата на икономиката и финансите.
    (2) За членове на комисията се избират лица, които:
    1. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
    2. не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
    3. не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако има неудовлетворени кредитори;
    4. не са управители, изпълнителни директори, членове на управителен или контролен орган, или неограничено отговорен съдружник на поднадзорно по смисъла на този закон лице;
    5. не са съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен включително с друг член на комисията или с лице по т. 4;
    6. не упражняват контрол върху поднадзорно по смисъла на този закон лице.
    (3) Председателят и заместник-председателите на комисията не могат да извършват друга платена дейност, освен преподавателска или научна, или като членове на международни организации, във връзка с дейността на комисията.
    (4) Другите трима членове на комисията не могат да работят в изпълнителната власт или за поднадзорно по смисъла на този закон лице.
    (5) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 – 6, ал. 3 и ал. 4 се декларират от всеки член на комисията пред председателя на Народното събрание при встъпване в длъжност.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, заповядайте да защитите своето предложение.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги! С този законопроект се създава една комисия, един нов държавен орган с изключително сериозни правомощия, много сериозни правомощия. На нея се възлагат изключително сериозни отговорности и много сериозни надежди да регулира по един подходящ пазарен начин тези все още нови за България взаимоотношения.
    Неслучайно са поставени много високи изисквания за членовете на тази комисия. Не на последно място са техните високи нравствени стойности. Виждате, че за да бъдат членове на такава комисия, предложените кандидати трябва да не са фалирали в други фирми, трябва да не са били в предприятия, на които ръководните органи са изпаднали в несъстоятелност, и т.н., и т.н.
    Най-хубавото в този законопроект е, уважаеми колеги, че този много сериозен контролен орган се отделя от прякото влияние на изпълнителната власт, в която винаги, то е заложено в нея самата, са в много по-висока степен политизирани, отколкото Народното събрание, отколкото другите държавни органи.
    В този смисъл отделянето на ръководството и контролът на тази комисия от изпълнителната власт и предоставянето й не точно в подчинение, но в правомощията на управлението на Народното събрание е нещо, което е изключително положително и навсякъде в този законопроект, където този елемент е сериозно подчертан, аз ще гласувам за него. Но в този ред на мисли да прескочим едно важно качество, което трябва да притежават представителите на тази комисия, наред с всички останали, които се изискват по този пети член - аз смятам, че ние сме длъжни да обезпечим присъствието на хора в комисията, които нямат нищо общо с бившите тайни служби на Държавна сигурност. Според мен това е изискване, което някак си беше неглижирано напоследък от Народното събрание. Но за такъв орган като този аз смятам, че това е повече от задължително.
    Затова ви призовавам да приемете моите предложения кандидатите за тези високи длъжности да бъдат проверени за тяхното участие или неучастие, съпричастност или не към службите на бившата Държавна сигурност. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Радев.
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз напълно подкрепям, а и всички колеги от Комисията по бюджет и финанси, когато обсъждахме на второ четене законопроекта напълно подкрепят мотивите на господин Радев и казаното от него. Аз бих добавил и нещо друго. Господин Радев, така или иначе този закон доби гражданственост като закона “Искров-Церовски” и аз съм един от хората, които държат наистина такива хора да няма в бъдещото ръководство на комисията. Но си спомняте, че аз се бях ангажирал да направя консултация и с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и с други специалисти и се оказа, че Законът за класифицираната информация е един много по-модерен закон, който не само за тези членове на комисията, но още за дълъг списък от длъжности изисква много по-щателна проверка, отколкото само затова дали са били привърженици на органите на Държавна сигурност. Така че се надявам, че с този нов закон и начинът, по който ще бъдат проверени нашите кандидати, които ще бъдат номинирани и избрани в тази зала, никой от тях да не е бил такъв.
    Затова комисията не подкрепи допълнението, което предлага господин Радев, като няма човек в комисията, който да не подкрепя тези опасения и мотиви на вносителя господин Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли други желаещи да вземат отношение по този въпрос? Няма.
    Моля, гласувайте първо предложението на господин Радев.
    Гласували 133 народни представители: за 28, против 105, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате съдържанието на чл. 4, както беше предложено от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 91, против 8, въздържали се 6.
    Член 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 6 е постъпило предложение от народния представител Пирински, което не е подкрепено от комисията:
    “В чл. 6, ал. 1 се добавя “с две трети мнозинство”.
    Постъпило е предложение от народния представител Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Аналогично е предложението и на народния представител Никола Николов, което също е подкрепено по принцип.
    Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев, което в значителна степен се препокрива с останалите предложения, но тъй като се предлага и квотност, затова не е подкрепено.
    Комисията предлага окончателен текст на чл. 6, който става чл. 5:
    “Избор на членовете на комисията
    Чл. 5. (1) Председателят, заместник-председателите и другите членове на комисията се избират от Народното събрание.
    (2) При встъпване в длъжност членовете на комисията полагат пред Народното събрание следната клетва: “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се.”
    (3) Нарушенията при избора на член на комисията не опорочават нейните решения.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към обсъждане на чл. 5.
    Заповядайте, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател! Моето предложение кореспондира конкретно с това, което казах и предишния път – максимално възможното откъсване на този орган, който според мен трябва да има достатъчна независимост от политически влияния. Защото ако ние го сложим като принадлежност към Народното събрание и не дадем възможност в неговия състав да участват представители на всички парламентарни групи или най-малкото задължително участие на представители на опозицията, то този орган би могъл лесно да пренебрегне замисъла, който е заложен за откъсване на комисията от изпълнителната власт. Министерският съвет може по същия начин да назначи персонала директно, без да бъде избиран, да назначи този персонал по негов си признак. Ако тази функция се прехвърля на Народното събрание, би било полезно да обезпечим участието в такъв орган най-малкото на представител на опозицията, а аз бих казал и на парламентарно представените сили, за да може наистина парламентът в цялото си многообразие да осъществява действен контрол върху тази комисия. По-нататък вие ще видите какви много сериозни пълномощия са дадени на тази комисия. Нейните решения дори не могат да бъдат обжалвани съдебно. Представяте ли си какъв орган създаваме с този законопроект?! И ако искаме наистина този път съвсем коректно да направим тази комисия орган на Народното събрани, според мен трябва да направим всичко възможно да обезпечим присъствието на членове в тази комисия от останалите парламентарни групи. Иначе цялата идея буквално се обезсмисля и това, което е добро заложено в него, като изпълнение няма да има краен резултат, какъвто ми се струва, че трябва да успеем да постигнем с този законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Искам да обърна внимание, че по мое мнение не е необходимо да залагаме в закона подобен квотен принцип. Разбира се, няма пречка политическите сили да се споразумеят за определено представителство на една или друга сила в състава на комисията, но аз не мисля, че трябва да залагаме в закона подобен квотен принцип. Просто не е необходимо. Не го правим и в други закони и не смятам, че е удачно въобще да се залагат подобни принципи в закон.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Запомнете си изказването за следващото Народно събрание, когато ще бъдете в опозиция!
    Господин Радев, заповядайте за реплика.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Моята реплика, господин председател, към господин Димитров е, че формалната страна на въпроса изглежда точно така. Аз говоря за същностната страна. Защото ние сме свидетели и в това, и в предишни народни събрания, когато един такъв добър замисъл сам по себе си се опорочава след това, когато започнем да предлагаме представители за такава комисия. Там мнозинството си избира онези, които си решава и ги гласува, което обезсмисля цялата история, която сега се разиграва тук. Защото става един обикновен фарс. Тогава няма смисъл изобщо Народното събрание да се занимава с тези неща. Оставете на Министерския съвет той да си ги назначава и да си носи отговорността. Това е практиката. Аз съм против тази практика и точно това е моето предложение – още тук законово да равнопоставим, че във всички случи ще има представител на опозицията в този изключителен орган. Това не е какъв да е орган, това не е някаква друга държавна комисия, това не са и тези органи, които сега имаме сами по себе си. Взети заедно те стават нещо, което е непознато до този момент в нашата история.
    И понеже това е толкова важно, аз апелирам към вас да обезпечите участието и на представител на опозицията към този орган. Иначе другото, пак казвам, няма никакъв смисъл.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Радев, аз споделям Вашата загриженост и смятам, че наистина трябва да има някакъв баланс на политически сили. Но нека погледнем все пак за какво става въпрос. Все пак това е професионален, специализиран орган. Съпоставете го с Централната банка, с Комисията за защита на конкуренцията, със Сметната палата – там няма такъв принцип да се залага "представители на опозицията". В Централната банка нима от четиримата, които са избирани от парламента, непременно е сложен представител на опозиционна политическа сила в момента, когато е формиран съставът на Управителния съвет? По същия начин не е спазван този принцип с изрична норма да се въвежда представител на опозицията. Фактически това може да стане, но в резултат на някакво споразумение. Но да го сложим в закон, според мен е твърде опасно. Комисията по финансов надзор, обърнете внимание, е напълно равностойна, така да се каже, с Централната банка, с Комисията за защита на конкуренцията, със Сметната палата. Няма заложени такива неща. Единственото, за което си спомням, е надзорните съвети на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, но, обърнете внимание, те са органи за политически контрол и представителство, докато изпълнителните органи - там нямат политически квоти, те са професионални органи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други желаещи? Няма.
    Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Пирински - в чл. 6, ал. 1 да се добави "с две трети мнозинство" да се избират съответните господа, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 120 народни представители: за 22, против 98, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към второто неподкрепено от комисията предложение – на господин Муравей Радев, което беше защитено.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 125 народни представители: за 19, против 98, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване съдържанието на чл. 5, представено от председателя на комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 7.
    Член 5 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, позволете предложението на господин Пирински за нов чл. 6а и на господин Никола Джипов Николов да ги разгледаме със следващия чл. 7, тъй като касаят възнаграждение и имаме едно разместване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 7 – номерация на вносителя, който касае мандата на комисията, няма постъпили предложения.
    Комисията подкрепя текста, като предлага окончателен текст на чл. 7, който става чл. 6.

    "Мандат на членовете на комисията
    Чл. 6. (1) Мандатът на членовете на комисията е шест години. Членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичане на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове.
    (2) Мандатът на член на комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание:
    1. при подаване на оставка;
    2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;
    3. ако престане да отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 2;
    4. при нарушение на чл. 4, ал. 3 или ал. 4;
    5. при неучастие без основателни причини в три или повече последователни заседания на комисията.
    (3) При предсрочно прекратяване на мандата на член на комисията на негово място се избира друго лице за остатъка от мандата."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По този член има ли бележки и предложения? Няма.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 119 народни представители: за 104, против 8, въздържали се 7.
    Член 6 е приет.
    Сега чл. 7, заедно с предложенията на господин Пирински и господин Николов.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Постъпили са предложения от господин Пирински и от господин Николов да се създаде този член, който да регламентира възнагражденията.
    Колеги, комисията се съобрази – такава беше и препоръката на първо четене – да се регламентират възнагражденията от Народното събрание, а не както беше предложено на първо четене – сами да определят възнагражденията си.
    В тази връзка господин Пирински предлага председателят, заместник-председателите и членовете на комисията да получават основно месечно възнаграждение в размер, предвиден съответно за председател, заместник-председател и член на постоянна комисия в Народното събрание.
    Аналогично е предложението и на господин Никола Николов – председателят, заместник-председателите и членовете на комисията да получават основно месечно възнаграждение в размер, предвиден съответно за председател, заместник-председател и член на постоянна комисия на Народното събрание.
    И двете предложения не са приети поради конкретния текст, който се предлага, но като цяло принципът е подкрепен.
    Чета окончателния текст, който предлага комисията, а именно нов член, който става чл. 7:


    "Възнаграждения
    Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.
    (2) Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
    (3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете? Няма.
    Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Георги Пирински и на народния представител Никола Николов, които са подадени отделно, но са абсолютно идентични и затова предлагам да ги гласуваме заедно. Предложенията не са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 115 народни представители: за 20, против 95, въздържали се няма.
    Предложенията не се приемат.
    Подлагам на гласуване съдържанието на чл. 7, предложен от комисията.
    Гласували 102 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 12.
    Член 7 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, чл. 8 и чл. 9, ако позволите, да ги изчета и гласуваме наведнъж, тъй като по единия е постъпило предложение от Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за чл. 8 със следната редакция:
    “Заседания на комисията
    Чл. 8. (1) Заседанията на комисията се свикват от председателя и по негова инициатива или по искане на член на комисията.
    (2) Заседанията на комисията се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
    (3) Комисията може да заседава, ако присъстват повече от половината от членовете й.
    (4) Решенията на комисията се приемат с мнозинство не по-малко от четири гласа.
    (5) Въздържане от гласуване не се допуска.”
    По чл. 9 е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров, което е подкрепено по принцип.
    Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 9:
    “Прозрачност в работата на комисията
    Чл. 9. (1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на нормативните актове, както и мотивите за тяхната промяна.
    (2) Следваната политика по прилагане на нормативните актове по ал. 1 включва средствата, които комисията избира и използва при упражняване на своята оперативна самостоятелност за постигане целите на закона.
    (3) Комисията определя в наредба реда за достъп до съхраняваните при нея документи, както и условията за получаване на заверени преписи от тях.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По чл. 8 и чл. 9 има ли бележки? Няма.
    Моля, гласувайте ги.
    Гласували 111 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 9.
    Членове 8 и 9 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 10 са постъпили три предложения.
    Има предложение от народния представител Валери Димитров, което комисията подкрепя.
    Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя.
    Господин Пирински предлага в чл. 10, ал. 2 думите “или с приет от комисията нормативен акт и” да отпаднат.
    Второ, в ал. 4 след думите “конкретни функции и отговорности” да се добави “на заместник-председателите”.
    Казах, че комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от Искров и група народни представители, което е редакционно, което комисията подкрепя.
    Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 10:
    “Устройство на комисията
    Чл. 10. (1) Към комисията се обособяват три основни управления – “Надзор на инвестиционната дейност”, “Застрахователен надзор” и “Осигурителен надзор”, всяко от които се ръководи пряко от заместник-председател на комисията.
    (2) В рамките на предоставените им правомощия със закон, заместник-председателите организират, ръководят и отговарят за дейността на съответното управление.
    (3) По предложение на заместник-председателя комисията определя друг член за негов заместник, който изпълнява правомощията му при отсъствие.
    (4) Комисията определя с правилник структурата, конкретните функции и отговорности на управленията и дирекциите, реда за осъществяване на взаимоотношенията между тях и правомощията на ръководните длъжностни лица."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.

    По чл. 10 има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате най-напред предложението на народния представител Георги Пирински, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 109 народни представители: за 10, против 98, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте текста на чл. 10, предложен от комисията.
    Гласували 105 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 8.
    Член 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предложението на комисията е заглавието на Глава трета да се измени така: “Цели, функции и правомощия на комисията и нейните органи”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по заглавието, така както се предлага от комисията? Не виждам.
    Моля, гласувайте заглавието на Глава трета.
    Гласували 108 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 3.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по чл. 11 и 12 няма неприети предложения. Ако позволите, и двата члена да ги докладвам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 11 няма постъпили предложения.
    Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 11:
    “Цели на комисията
    Чл. 11. Комисията при осъществяване на предоставените й с този закон функции и правомощия се ръководи от следните цели:
    1. защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица;
    2. осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари.”
    По чл. 12 има предложение на народния представител Димитров, което е подкрепено по принцип.
    Има и предложение на народния представител Искров и група народни представители, което също е подкрепено по принцип.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 12:
    “Функции на комисията
    Чл. 12. Комисията, заедно с нейните органи:
    1. регулира дейността на поднадзорните лица, като приема наредби, предвидени в закон, и издава инструкции и указания;
    2. осъществява държавния надзор по Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
    3. осъществява държавния застрахователен надзор по Закона за застраховането;
    4. осъществява държавния осигурителен надзор по Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 11 и чл. 12 има ли бележки? Не виждам.
    Моля, гласувайте чл. 11 и чл. 12.
    Гласували 104 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 5.
    Членове 11 и 12 са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 13, господин председател, са постъпили няколко предложения.
    Постъпило е предложение от народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя. Той предлага в чл. 13 да се направят следните изменения и допълнения:
    1. В ал. 1 се създава т. 17:
    “17. приема жалби от физически и юридически лица, произнася се по тях и ако е необходимо предприема съответни решения.”
    2. Алинея 3 се изменя така:
    “(3) Индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване по реда на ЗАП и ЗВАС.”
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народния представител Искров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по букви “б”, “в” и “г” и не подкрепя предложението по буква “а”.
    Като виждам кои от вносителите са тук, можем да оттеглим предложението по буква “а”, за да пестим време.
    Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев в чл. 13, ал. 3 думите “с изключение на следните актове, които не подлежат на обжалване по съдебен ред” и точки 1, 2, 3 и 4 да се заличат.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народния представител Никола Джипов Николов в чл. 13, ал. 1 т. 14 да отпадне.
    Комисията подкрепя предложението.

    Предложението на комисията за окончателния текст на чл. 13 е:
    “Правомощия на комисията
    Чл. 13. (1) Комисията има следните правомощия:
    1. приема правилник за устройството и дейността си;
    2. приема и публикува основни насоки за дейността си;
    3. приема наредби и инструкции, когато това е предвидено в този или друг закон;
    4. дава писмени указания относно прилагането и тълкуването на Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила за безработица и насърчаване на заетостта, както и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, във връзка с осъществяване на финансовия надзор;
    5. по предложение на съответния ресорен заместник-председател издава или отказва да издаде и отнема предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта разрешения (лицензии) за извършване на дейност, регулирана от тези закони;
    6. по предложение на съответния ресорен заместник-председател разрешава или отказва да разреши сливане, вливане, отделяне или разделяне на поднадзорни лица, когато това разрешение се изисква от Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането или нормативните актове по допълнително социално осигуряване. Разрешение по тази точка се издава след представяне на разрешение за сливането или вливането от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително;
    7. в случаите, предвидени в закон, взима решение за откриване на производство по несъстоятелност на поднадзорно лице;
    8. по реда и при условията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и по предложение от ресорния заместник-председател, взема решения за издаване или отказ за издаване на потвърждения на проспекти за публично предлагане на ценни книжа или регистрация на емисии с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа;
    9. по предложение на ресорния заместник-председател налага предвидените в глава единадесета, раздел ІІ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, временни или окончателни забрани за публикуване на търгови предложения за закупуване и замяна на акции;
    10. назначава квестор в случаите, предвидени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване и Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване;
    11. разпорежда писмено освобождаването на едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват поднадзорно лице, в случаите, предвидени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване и Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване;
    12. въз основа на доклада по ал. 5 се произнася по жалби срещу индивидуални административни актове на заместник-председателите на комисията;
    13. взема решения за сключване на споразумения за сътрудничество и обмен на информация с Българската народна банка или други органи в страната или в чужбина, упражняващи надзорни функции върху дейността на финансовите пазари;
    14. обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на комисията;
    15. приема внесените от председателя проект на годишен бюджет и отчетите по чл. 30.
    (2) Комисията се произнася по предложенията на съответните ресорни заместник-председатели в сроковете за издаване на съответния акт, определени в този закон, Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта.
    (3) Индивидуалните административни актове на комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, с изключение на следните актове, които не подлежат на обжалване по съдебен ред:
    1. отказите да се издаде разрешение (лицензия) за извършване на дейност като застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество, управляващо дружество, инвестиционен посредник или дружество за допълнително социално осигуряване;
    2. решенията за отнемане на разрешение (лицензия) за извършване на дейност като лице по т. 1;
    3. отказите да се даде разрешение за преобразуване на лице по т. 1;
    4. решенията по ал. 1, т. 9, 10 и 11.
    (4) Комисията определя между своите членове докладчик, който отговаря за проучване на жалбите и оплакванията, подадени срещу решения на комисията или на нейни органи. Този член не може да е председателят или заместник-председател на комисията.
    (5) Докладчикът по ал. 4 има всички правомощия, необходими за провеждането на пълна и цялостна проверка. Той е длъжен да изготви мотивиран доклад по жалбата или оплакването и да го предостави на комисията. В доклада могат да бъдат направени препоръки за предприемане на мерки във връзка с установени пропуски или нарушения в работата на комисията или нейните органи.
    (6) Комисията е длъжна да разгледа доклада по предходната алинея и въз основа на извършеното проучване – да се произнесе с решение по съответната жалба или оплакване.
    (7) Административните актове на комисията по ал. 1, т. 5 и 6 се обнародват в “Държавен вестник”, а останалите се публикуват по подходящ начин.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По чл. 13 желаете ли думата, господин Радев? Заповядайте.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Моето предложение е съвсем принципно и се отнася до един въпрос, който вероятно по-нататък, като разглеждаме следващите членове на закона, отново ще бъде повдиган. Става дума за това има ли някой възможност да обжалва някои от актовете на тази комисия по съдебен ред или няма право? Това е фундаментален, принципен въпрос. Обръщам се към юристите в Народното събрание, нека те да разсъждават малко по-задълбочено по този казус, защото, пак казвам, това е нещо, което е много вероятно да даде след време много негативни резултати и не на последно място дори и възможност за атакуване на отделни членове на този законопроект пред Върховния административен съд.
    Не е възможно да отнемеш правото на някой да обжалва което и да било решение по съдебен ред, а това тук е много ясно написано. Онова, което предлагам, е да махнем някои неща. Кои са те? Моля ви да слушате внимателно за какво става дума. Защото в крайна сметка народните представители след малко ще гласуват този закон и ще поемат отговорността, ако текстът остане в сегашния му вид. Говоря за лична, персонална отговорност.
    Вижте какво казва ал. 3 на този член, както го прочете преди малко председателя на комисията. Тези индивидуални административни актове на комисията могат да бъдат обжалвани пред ВАС с някои изключения. Кои са те? Отказите да се даде разрешение или лиценз за дейност не могат да бъдат обжалвани; решенията за отнемане на разрешения също не могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган; отказите да се даде одобрение за преобразуване по предходната точка и най-вече решенията по т. 9, 10 и 11 от ал. 1 на този член. Вижте за какво става дума, искам много добре да разберете смисъла на това, което нямаш право да обжалваш по съдебен ред! Точка 9 казва следното: “По предложение на ресорния заместник-председател налага временни или окончателни забрани за публикуване на търгови предложения за закупуване и замяна на акции”. Това не можеш да го обжалваш, не можеш да обжалваш назначаването на квестор по следващата точка.
    И сега по това, с което никога не мога да се съглася и едва ли някой може да ме убеди – следващата т. 11. Тя казва така: “Разпорежда писмено освобождаването на едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват контролираното лице”. Разбирате ли? Писмено се уволнява ръководството на това предприятие и един член или всички заедно се заличават! Това означава този текст! И не можеш това да го обжалваш съдебно!
    Значи контролният орган уволнява цялото ръководство на едно предприятие, което е поднадзорно лице, и то не може съдебно да се защити. Ето, затова става дума.
    Аз ви моля много сериозно да помислят, особено юристите от мнозинството, какъв ангажимент поемат с такъв текст, защото това нещо утре отново и отново ще се връща непрекъснато върху тях самите и върху парламента – този, сегашния, днешния парламент като цяло. И ви моля, колеги, да не приемаме такива абсурдни текстове, които, уверявам ви, няма да могат по-нататък да минат като бъдат апострофирани съдебните институции.
    Ами, какво ще каже Европейската комисия и Европейския съюз, с който водим преговори по този въпрос? Може ли някой от вас да поеме ангажимента в преговорния процес, който водим, че една такава забрана, тогава когато поставяш правото над всичко, законовия ред над всичко, да не можеш по такива изключително важни пазарни въпроси да се отнесеш до съда? Извинявайте, това е пълен абсурд! И аз ви моля това нещо да не го приемате. С цялото ми уважение към съставителите на този законопроект, с уважение към добрия замисъл, който влагате, това е точно обратното. Аз разбирам, че искат да постигнат някаква възможност за контрол, но този контрол може да бъде изроден в антиконтрол и ви моля да не приемате тези текстове. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря, господин Радев.
    Други желаещи да се изкажат?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Радев, поначало Вие сте прав, че всички административни актове, които засягат права и законни интереси на техните адресати, трябва да бъдат обжалвани по съдебен ред. Само че в случая нещата стоят по малко по-особен начин.
    Първо, това, на което искам да обърна внимание, е, че подобни забрани не са прецедент в нашето законодателство.
    Законът за застраховането предвижда, че откази да се издадат разрешения за застраховател, както и отнемане на разрешение за застраховател не подлежат на обжалване по съдебен ред. Законодателят е забранил обжалването на тези актове.
    Всички надзорни актове или надзорни мерки на органите за банков надзор също не подлежат на обжалване по съдебен ред и тук искам да припомня, че това беше потвърдено и от Конституционния съд. Тоест конституционността на тази забрана беше потвърдена от Конституционния съд, тъй като чл. 120 от Конституцията позволява със закон да се предвидят изключения от общата клауза за съдебно обжалване на административните актове, когато, разбира се, трябва да бъде защитен определен ясно дефиниран публичен интерес. В случая при банките това е интересът на вложителите, стабилността на системата. При застрахованите очевидно става въпрос за интересите на застрахованите. (Неразбираема реплика.) Сега - при пенсионните фондове.
    Каква е логиката на този акт, на това нормативно разрешение, което се предлага тук?
    Става въпрос да се забрани съдебното обжалване на решения на Комисията по финансов надзор за отнемане на разрешенията, както и актове, с които, да кажем, се отстраняват ръководители на застраховател, здравноосигурително дружество, инвестиционно дружество, управляващо дружество, инвестиционен посредник или дружество за допълнително социално осигуряване. Във всички тези случаи, когато става въпрос за отстраняване на техните ръководства, за назначаване на квестор и за отнемането на разрешенията, включително и за отказите да се издадат такива разрешения, уважаеми колеги, става въпрос за особени категории търговци, които не работят със свои пари, а работят с чужди пари, които са привлекли паричен ресурс от широк кръг лица. И общо взето смисълът на всички тези специални режими е да защитят интересите на лицата, от които са привлечени тези парични средства. С други думи в случая институцията, която упражнява правомощия по регулиране и надзор, се грижи преди всичко за чуждите пари. И понякога именно практиката показва и го доказва, че наистина една администрация, една надзорна администрация доста по-бързо и по-гъвкаво реагира в защита интересите на лицата, от които са привлечени тези пари, в сравнение с други институции.
    Така че това е основанието тук да се премахне възможността за съдебно обжалване на актове, отнасящи се до лица, които работят с чужди пари.
    Какво показва практиката в България по отношение на банките, както и по отношение на застрахованите лица? Оказа се, че общо взето тези забрани са доста целесъобразни. Досега не знам нито един случай, когато Централната банка е злоупотребила с тези правомощия, нито пък органите за застрахователен надзор да са злоупотребили със свои правомощия, да са злоупотребили с това, че техните актове са необжалваеми.
    Аз не мисля, че Комисията по финансов надзор, която е институция напълно съпоставима с Централната банка, както и със сегашните органи за застрахователен надзор, можем да я поставим в някаква друга ситуация. Тя е наистина институция, която ще упражнява същите правомощия и ще заема същата позиция в системата от държавни органи. Така че тук логиката наистина е защита на лицата, от които се привличат пари. Обърнете внимание на това какво означава един пенсионен фонд, в който са парите на десетки хиляди български граждани. Той е в лошо финансово състояние поради лошото управление на неговите мениджъри. Те са отстранени и се назначават квестори. Те обаче си позволяват по реда на съдебното обжалване на спрат изпълнението на решението. Нагледахме се на такива случаи с Първа частна банка и с много други.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Реплика – господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Господин Димитров, изцяло споделям това, което казвате. Разбирам загрижеността Ви в този смисъл и се присъединявам към нея. Но Вие трябва да намерите оптимума, трябва да намерите онзи оптимум, който дава възможност двете групи интереси да бъдат максимално съчетани. Вие не можете да хванете само единия интерес, да се втвърдите до счупване, да го сложите във фризера и да го замразите на минус не знам колко градуса, като смятате, че по този начин опазвате това, за което се грижите.
    Няма да споря с Вас за банковата система и за застрахователните и осигурителните дружества. Там разликите са немалко и можем да спорим дълго професионално, не това имам предвид. Намерете онзи начин да дадете възможност, защото вижте какви крайности има тук. С едно писмено решение се освобождава целият управителен съвет. Това дружество се обезглавява, то престава да съществува и не можеш съдебно да си търсиш правата. Правен абсурд, откъдето и да го погледнете!
    Ами, като трябва да вземете такова решение, вземете го, аз ви казах и в комисията. Направете го, изолирайте действията на онзи, който комисията се съмнява, че може да вреди на интересите на тези средства, които не са на дружеството, а са на граждани, привлечени и т.н. Но не му отнемайте възможността по съдебен път да търси правата си.
    Това действие, което е опасно, го предотвратете със закона. Освободете този член от съвета или целия съвет от възможността да взима решения, назначете друг, ако искате, или те да си назначат друг, контролирайте действията изцяло, сто процента, в процедура, когато е включена хипотезата на този член и тези алинеи. Но когато той е отстранен оттам, дайте му възможността по съдебен път да си търси правото. Това е неотменимо човешко право. Аз недоумявам как може един юрист като Вас така убедително да защитава другата крайност. Намерете оптимума между двете неща, направете това, което искате, спрете действието, спрете действието!
    ДОКЛАДИК ИВАН ИСКРОВ: Не можем.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Как да не можете да го спрете? Разбира се, че може с подходящ текст да бъде спряно. Но след това не го лишавайте от тази възможност. Това е като осъден на смърт без право на обжалване. Това е абсурдът!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Дуплика – господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Уважаеми господин Радев, искам само да обърна внимание, че ние навлязохме наистина в една доста специализирана материя. Няма забрана тези лица да си защитят правата по съдебен ред. И аз ще ви кажа как става това. Дори в момента има текущи дела срещу Централната банка точно на такива основания.
    Това, че един административен акт е забранено да бъде оспорван по съдебен ред не означава, че едно лице, което е засегнато от незаконосъобразен административен акт, не може да се защити. То може да предяви иск за обезщетение по повод на това гражданско дело и съдът ще се произнесе за законността на този акт. И ако го признае, че е незаконен, той може да присъди едно солидно обезщетение.
    Искам да обърна внимание, че в момента именно Централната банка, която от няколко години се радва на този привиден комфорт, в същото време е изложена на многобройни атаки. Срещу нея се предявяват искове от бивши мениджъри на банки за огромни обезщетения. И по повод на тези искове съдът се произнася и за законността на административните актове, които са довели до претендираните от тези лица щети.
    Това беше едно от съображенията Конституционният съд да потвърди конституционността на забраната за съдебно обжалване на административните актове на Централната банка, тъй като прецени, че засегнатите лица не са лишени от съдебна защита, макар и по реда на гражданския процес, не по реда на административния процес. Прегражда се един път на защита, но има друг път на защита, който дава адекватна защита.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки има ли? Не виждам.
    Преминаваме към гласуване на чл. 13.
    Моля, гласувайте най-напред предложението на народния представител Георги Пирински, което не се подкрепя от комисията.
    Гласували 127 народни представители: за 35, против 92, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев, което беше защитено в зала, но също не се подкрепя от комисията.
    Гласували 123 народни представители: за 34, против 82, въздържали се 7.
    И това предложение не се приема.
    Предложението на народния представител Никола Николов е взето под внимание от комисията.
    Моля, гласувайте съдържанието на чл. 13, представено от председателя на комисията.
    Гласували 131 народни представители: за 92, против 31, въздържали се 8.
    Член 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, по чл. 14 е подкрепено предложението на народния представител Искров и група народни представители.
    Комисията предлага следния окончателен текст на чл. 14:
    “Правомощия на председателя на комисията
    Чл. 14. (1) Председателят на комисията организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация, с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на заместник-председателите на комисията или на нейните членове.
    (2) Председателят на комисията може да предоставя някои от правомощията си на други длъжностни лица, както и да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции.
    (3) Председателят на комисията:
    1. представлява комисията в страната и чужбина;
    2. свиква и ръководи заседанията на комисията;
    3. координира дейността на заместник-председателите;
    4. сключва и прекратява договорите с лицата от администрацията на комисията и определя техните възнаграждения;
    5. организира и ръководи и контролира дейността на администрацията;
    6. организира съставянето на проектобюджета и го внася за приемане от комисията;
    7. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от комисията.”
    Господин председател, може би в т. 5 трябва първото “и” да стане запетая.
    “5. Организира, ръководи и контролира дейността на администрацията;”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 15 е постъпило предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
    Окончателен текст на чл. 15:
    “Правомощия на заместник-председателя, ръководещ
    управление “Надзор на инвестиционната дейност”
    Чл. 15. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление “Надзор и контрол на инвестиционната дейност”има право самостоятелно да:
    1. прави предложения по чл. 13, ал. 1, т. 5, 6, 8 – 11;
    2. издава разрешенията и одобренията по Закона за публичното предаване на ценни книжа, ако друго не е предвидено в този закон;
    3. изпраща представители на комисията на заседанията на органите за управление на лицата, поднадзорни по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и на Централния депозитар;
    4. прилага принудителните административни мерки по Глава деветнадесета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които не са от компетентност на комисията;
    5. в случаите по чл. 212, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа прави предложение на Българска народна банка за прилагане на мерките по чл. 65, ал. 2 от Закона за банките или по чл. 212, ал. 1, т. 1 и 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа спрямо банка, извършваща дейност като инвестиционен посредник и/или депозитар. Предложението по предходното изречение може да бъде направено пред Българска народна банка, само ако съответното лице системно нарушава разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му;
    6. определя длъжностните лица от администрацията на комисията, които имат право да съставят актове за констатирани нарушения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на актовете по неговото прилагане;
    7. налага глоби и имуществени санкции по реда и при условията на Глава двадесет и първа от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
    8. предявява искове:
    а) за установяване на недопустимост или нищожност на вписвания в търговския регистър, както и за несъществуване на вписано обстоятелство;
    б) за прогласяване нищожност на сделки, свързани с дейността на контролираните от нея лица или сключени в нарушение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и актовете по прилагането му;
    в) за отмяна на решение на Общото събрание на публично дружество, когато решението противоречи на повелителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или на устава на дружеството; искът се предявява срещу дружеството пред окръжния съд по неговото седалище в 14-дневен срок от получаване на протокола от заседанието на Общото събрание;
    9. определя вида, формата и съдържанието на отчетите, които се представят пред комисията от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, инвестиционните дружества, инвестиционните посредници и управляващите дружества;
    10. организира своевременното уведомяване по надлежния ред на регулираните пазари на ценни книжа и другите участници на пазара на ценни книжа за взетите решения, които имат съществено значение за тяхната дейност;
    11. уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления, свързани с ценни книжа, и съдейства на прокуратурата, по нейно искане, в разследването на тези престъпления;

    12. иска разкриване на банковата тайна от районния съдия, когато с акт на оправомощено длъжностно лице от административната служба към комисията е установено, че:
    а) поднадзорно лице по Закона за публичното предлагане на ценни книжа или такова, за което има данни, че нарушава същия закон, осуетява извършването на проверка;
    б) лице по буква “а” не изпълнява задължението си да води счетоводна или друга изисквана от нормативен акт отчетност или тя е непълна или недостатъчна;
    в) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна информация на лице по буква “а”;
    13. обменя информация с Българската народна банка, с другите държавни органи и институции, с органите на местното самоуправление и местната администрация, както и с неправителствени организации, които имат отношение към пазара на ценни книжа;
    14. организира и ръководи дейността на управление “Надзор на инвестиционната дейност”;
    15. решава други въпроси, предвидени в този закон или в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, във връзка с осъществяването, регулирането и контрола на пазара на ценни книжа, които не са предоставени в изрична компетентност на комисията.
    (2) Предложенията по чл. 13, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 се правят в следните срокове:
    а) по т. 5 за издаване на предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа разрешения за извършване на дейност – до 2 месеца от подаване на заявлението и всички необходими към него приложения;
    б) по т. 6 за издаване на предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа разрешения за преобразуване: за инвестиционен посредник, публично и управляващо дружество – до 14 дни, а за инвестиционно дружество – до 7 дни от подаване на заявлението и всички необходими към него приложения;
    в) по т. 8 за издаване на предвидените потвърждения до 14 дни от подаване на заявлението и всички необходими към него приложения;
    г) по т. 9 за издаване на временна забрана – до 7 работни дни от регистриране на търговското предложение в комисията, а за окончателна забрана – до 3 работни дни от получаване на исканите документи.
    (3) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” подлежат на обжалване по административен ред пред комисията, при съответно прилагане на глава III, раздел I от Закона за административното производство.
    (4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” могат да бъдат обжалвани по съдебен ред пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство, с изключение на:
    1. принудителните административни мерки по чл. 212, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
    2. отказа за разрешение за прекратяване на инвестиционно дружество;
    3. отказа за одобрение за промяна на общите условия на инвестиционен посредник и управляващо дружество;
    4. отказа за одобрение на независими експерти при преобразуване на публично дружество и договорите за съвместно предприятие;
    5. актовете за включване и изключване от списъка на банките-депозитари на инвестиционно дружество.
    (5) Обжалването по ал. 4 не спира изпълнението на индивидуалния административен акт.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По чл. 14 и 15 има ли предложения? Не виждам.
    Моля, гласувайте съдържанието на чл. 14 и чл. 15 така, както бяха предложени от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 99, против 13, въздържали се 5.
    Текстовете се приемат.
    Тридесет минути почивка. Заповядайте в Клуба на народния представител. (Звъни.)
    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието с чл. 16.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, чл. 16 касае правомощията на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
    Постъпило е редакционно предложение, за което бяхме помолили да го дадат колегите от Застрахователния надзор и то е пред вас. То се отнася до чл. 16, т. 10, където да се изпише по-добре какво одобрява и какво не одобрява заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор". То е раздадено и аз ще го прочета, когато докладвам окончателния текст на чл. 16.
    По чл. 16, госпожо председател, няма постъпили предложения с изключение на редакцията, която господин Церовски внесе от името на Застрахователния надзор и раздадохме току-що.
    Чета окончателния текст на комисията за чл. 16:

    "Правомощия на заместник-председателя,
    ръководещ управление "Застрахователен надзор"
    Чл. 16. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", има право самостоятелно да:
    1. прави предложение по чл. 13, ал. 1, точки 5, 6, 10 и 11;
    2. разрешава откриване на клон на български застраховател в чужбина;
    3. осъществява правомощията по чл. 9 от Закона за застраховането;
    4. издава или отказва издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл между застрахователи, вливане на застрахователи и продажба на предприятие на застраховател в ликвидация;
    5. издава, отказва издаване или отнема издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;
    6. одобрява лицата по чл. 10 и чл. 13 от Закона за застраховането;
    7. определя видовете застраховки извън тези по приложението към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането;
    8. дава допълнително разрешение по чл. 25, ал. 2 от Закона за застраховането;
    9. определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за застраховането и по застраховка "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина;
    10. одобрява:
    а) общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове, както и промените по тях по застраховките по раздел I и раздел II, точки 1, 2 и 10 на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането;
    б) общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове, когато същите ще се прилагат по застрахователни договори, сключвани с физически лица, както и промените по тях по застраховките по раздел II, т. 3, 8, 9 и 18 на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането;
    в) общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове по застраховките по раздел II, т. 13 от Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, когато те ще се прилагат по задължителни застраховки, ще се сключват с физически лица или ще покриват отговорност към физически лица;
    11. одобрява техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви за застраховки по живот, утвърждава таблиците за смъртност и определя максималния размер на техническата лихва на застрахователите по застраховки "Живот";
    12. одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;
    13. одобрява създаването на други застрахователни резерви по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Закона за застраховането;
    14. изпраща представители на комисията на заседанията на органите за управление на застрахователите;
    15. прилага принудителните административни мерки по Закона за застраховането и Закона за здравното осигуряване;
    16. утвърждава образци на декларации, отчети, доклади, справки и други документи по Закона за застраховането;
    17. контролира цялостната дейност на застрахователите и застрахователните брокери, включително и спазване на доброволността на застраховането;
    18. определя длъжностните лица от администрацията на комисията, които имат право да съставят актове за установяване на нарушения на Закона за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане;
    19. налага глоби и имуществени санкции за нарушенията на Закона за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане;
    20. прави искане за откриване на производство по ликвидация и несъстоятелност на застраховател;
    21. упражнява надзор върху застрахователите в ликвидация и в несъстоятелност;
    22. уведомява прокуратурата при откриване на данни за престъпления във връзка със застраховането;
    23. организира и ръководи дейността на управление "Застрахователен надзор";
    24. решава други въпроси във връзка с надзора върху застраховането, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията;
    25. осъществява правомощията по държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията.
    (2) Предложението по чл. 13, ал. 1, т. 5 – за издаване на разрешение, и т. 6, се прави в двумесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.
    (3) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", подлежат на обжалване по административен ред пред комисията при съответното прилагане на глава III, раздел I от Закона за административното производство производство.
    (4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор", могат да бъдат обжалвани по съдебен ред пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство, с изключение на актовете по ал. 1, т. 9 и 15, които не подлежат на обжалване по съдебен ред.
    (5) Обжалването по ал. 4 не спира изпълнението на индивидуалния административен акт.
    (6) Заповедите по ал. 1, т. 9 се публикуват в "Държавен вестник".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по чл. 16? Няма.
    Подлагам на гласуване редакцията, предложена от комисията за чл. 16.
    Гласували 113 народни представители: за 83, против 29, въздържал се 1.
    Член 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 17 е постъпило предложение от народния представител Искров и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
    Чета предложението на комисията за окончателен текст на чл. 17:
    "Правомощия на заместник-председателя,
    ръководещ управление "Осигурителен надзор"
    Чл. 17. (1) Заместник-председателят, ръководещ управление "Осигурителен надзор", има право самостоятелно да:
    1. прави предложения по чл. 13, ал. 1, т. 5-7, 10 и 11;
    2. дава или отказва да даде съгласие за вписване в съда на фонд за допълнително социално осигуряване;
    3. издава разрешения в случаите, предвидени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    4. одобрява изменения и допълнения в правилниците на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и други документи и определя изискванията към тях в случаите, предвидени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    5. утвърждава методически ръководства, договори, списъци, образци и други документи, свързани с дейността по допълнително социално осигуряване;
    6. определя вида, формата и съдържанието на отчетите, които се предоставят пред комисията от дружествата за допълнително социално осигуряване;
    7. обменя информация с БНБ, НОИ, с попечителските и консултативни съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и с други органи, институции и организации;
    8. организира оперативния контрол за законосъобразно упражняване на дейността по допълнително социално осигуряване;
    9. съвместно с Българската народна банка разпорежда извършването на проверки на банките-депозитари относно дейността им като банки-депозитари на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване;

    10. определя длъжностните лица, които да присъстват на заседания на органите за управление на дружествата за допълнително социално осигуряване в случаите, предвидени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    11. определя длъжностните лица, които имат право да съставят актове за констатирани нарушения на нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    12. прилага предвидените в Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване принудителни административни мерки;
    13. издава наказателни постановления за налагане на глоби и имуществени санкции в случаите, предвидени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    14. отправя искания до съда за откриване на производство по прекратяване и ликвидация или несъстоятелност и предлага назначаването на синдик за контролираните лица, посочени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    15. упражнява надзор върху дружествата за допълнително социално осигуряване в ликвидация и в несъстоятелност;
    16. уведомява прокуратурата при наличие на основателно съмнение за извършено престъпление;
    17. организира и ръководи дейността на управление “Осигурителен надзор”;
    18. взема решения по други въпроси, свързани с дейността по допълнително социално осигуряване, които не са от изричната компетентност на комисията.
    (2) Предложение по чл. 13, ал. 1, т. 5 и 6 се прави в двумесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.
    (3) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, подлежат на обжалване по административен ред пред комисията при съответното прилагане на глава трета, раздел І от Закона за административното производство.
    (4) Индивидуалните административни актове на заместник-председателя, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, могат да се обжалват по съдебен ред пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство, с изключение на актовете по ал. 1, т. 2 и 12, които не подлежат на обжалване по съдебен ред.
    (5) Обжалването по ал. 4 не спира изпълнението на индивидуалния административен акт”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Изказвания по чл. 17 няма.
    Гласуваме чл. 17 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 109 народни представители: за 95, против 13, въздържал се 1.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 18, госпожо председател, има постъпили две предложения – на народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска, което е подкрепено от комисията и има неподкрепено от комисията предложение на господин Муравей Радев – в чл. 18, ал. 1, т. 6 и 7, ал. 2, ал. 3, ал. 9 и ал. 12 да отпаднат.
    Всъщност, за да бъда коректен трябва да кажа, господин Радев, че аз мисля, че една част от предложенията Ви приехме, а друга – неприехме.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 18:
    “Ред за упражняване на правомощията на комисията
    и нейните органи
    Чл. 18. (1) При осъществяване на правомощията на комисията и на нейните органи, членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право:
    1. да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на Закона за застраховането, Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, както и да проверяват тяхната документация и отчетност;
    2. да установяват притежаваните от поднадзорните лица парични средства, материални ценности, включително и ценните книжа и други техни активи;
    3. да проверяват счетоводни, търговски и други документи, отразяващи извършваните сделки;
    4. да извършват насрещни проверки;
    5. да изискват от трети лица сведения, документи, включително и заверени копия от документи, извлечения по сметки и други данни, необходими за извършване на насрещните проверки;
    6. на свободен достъп в служебните помещения на поднадзорните лица и другите лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон, на Закона за застраховането, Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, както и да изискват проверяваните лица и/или техни представители или служители да се явят в сградата на комисията;
    7. да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на поднадзорните лица.
    (2) За целите на осъществявания надзор съответният ресорен заместник-председател може да назначи външен одитор на поднадзорното лице, съгласно определени от комисията изисквания. Разходите са за сметка на поднадзорното лице.
    (3) По писмено искане от председателя на комисията, банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута на проверяваните лица, заедно с датата на последната операция по тях.
    (4) Всички данни и документи за нарушения по този закон, които могат да доведат до разкриване на самоличността на предоставилото ги лице, се предоставят от комисията на трети лица само с негово съгласие, освен ако в закона е предвидено друго.
    (5) Полицията, прокуратурата, както и останалите държавни органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на комисията и нейните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на надзорните им функции.
    (6) Комисията, при и по повод изпълнение на възложените й функции, има право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства.
    (7) Във връзка с упражняването на правомощията й по този закон, комисията може да поиска от подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление “Банков надзор” извършването на целеви проверки на банки и представяне на резултатите от тях при спазване на ограниченията по чл. 52 от Закона за банките.
    (8) Във връзка с осъществяването на правомощията по този закон, комисията може да извършва общи проверки заедно с органите на данъчната администрация и на Агенция “Бюро за финансово разузнаване”.
    (9) Членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от администрацията на комисията не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на надзорните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Има ли изказвания по текста на чл. 18?
    Заповядайте, господин Радев. Вие имате предложения по текста.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Аз съм направил общо шест предложения и ако взема по всяко едно от тях отделно да говоря по пет минути, ще досадя, поради което предлагам да ги обобщя всичките, но ако прескоча петте минути, просто Ви моля да не ме спирате. Няма да злоупотребявам с това.
    Най-напред трябва да кажа на господин Валери Димитров, че това, което каза за чл. 120 от Конституцията - за общия запис, има тълкувание на Конституционния съд, което много ясно, категорично казва, че това изключение не обхваща тези актове, които засягат основни конституционни права. И сега, ако отидем на основните конституционни права – да лишите някой гражданин или юридическо лице от неговото конституционно право да се обръща към съда, просто няма да бъде издържано и вие го знаете много добре. Но за неюристите това не е много ясно и просто не спекулирайте с тази материя, която на тях не им е ясна. Не е така, както казвате!
    Затова пак повтарям – намерете някакво динамично, вътрешно решение между двете групи интереси така, щото да бъде по-приемливо не само за органа на контрол, но да бъде по-приемливо и за обществото като цяло, а и за нас като народни представители.
    По въпроса за този чл. 18 – аз имам чувството, че в някои моменти сме се презастраховали и сме пресилили функциите и правомощията на тази комисия. Отиваме в една крайност, която ми се струва нездравословна.
    Какво точно имам предвид? Като казвам “нездравословна”, разбирайте много широко това понятие – както от възможността да се злоупотреби с тази доста неограничена власт, която се дава, така и от възможността да бъдат корумпирани по един изключително лек, бърз и много успешен начин. Трябва да намерим оптималния вариант това да не се случва.
    Какво казва чл. 18, ал. 1 в тези точки 6 и 7, които аз предлагам да отпаднат? Тук се дава свободен достъп до служебните помещения на контролираните лица. “Свободен достъп” – добре, обаче малко по-надолу вижте какво пише – “както и да изискват проверяваните лица или техни представители, или служители”, става въпрос комисията да поиска, “проверяваните лица да се явяват в сградата на комисията”. Ами то това само полицията може да го иска и още някой репресивен орган!
    Как един контролен орган като комисия ще викне някой да му се явява на крака? Моля ви, това е една от онези крайности, които са неприемливи. Започва да ги разиграва, да ги вика. Той е в Ямбол или не знам къде, но утре му казват "Ела в София" – три дена, после другия, после третия. Това е възможност за безконтролен чиновнически рекет в лошия смисъл на думата. Не казвам, че ще го направят, но законът трябва да бъде такъв, че да не допуска възможността от умишлена злоупотреба с власт. А това създава точно такава възможност.
    Следващото – т. 7 – членовете на тази комисия и представени от тях лица да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на контролираните лица. Къде отиде тази търговска тайна?! Къде отидоха решенията на онзи орган, на който това му е работата? Частна фирма, тя си взема решенията, но идва един представител на държавната администрация и казва: "Ще говорите в мое присъствие". Не съм сигурен, че някъде в света има такава норма.
    Член 18, ал. 2 – "Съответният ресорен заместник-председател може да назначи външен одитор…". То си има един, той може да ползва органите за вътрешен финансов контрол, Бюрото за финансово разузнаване и темподобни структури, които сега съществуват, и изведнъж по тази алинея той може да назначи външен одитор, външен контрольор, когато да прати с определена задача там, вътре, като забележете – разходите по одита са за сметка на контролираното лице. Ако някой иска, може да съсипе това контролирано лице, като му праща всяка седмица или през една седмица по един-двама такива контрольори и той да им плаща одита. Идете и вижте после какво ще се случи с тази фирма!
    Умишлено говоря от един отдалечен, краен ъгъл, но той е възможен ъгъл. Законът според мен не трябва да допуска възможност за злоупотреба от този отдалечен краен ъгъл. Затова нарочно и умишлено се поставям от онази страна, която би могла да реши по този начин да използва служебното си положение за злоупотреба. Тук може да го направи по един чудесен начин, съвсем законно. И може да я съсипе тази фирма, само да си я нарочи.
    Алинея 3 – пак предлагам да отпадне. "По писмено искане от председателя на комисията банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута…". Тази норма, откъдето и да я погледнете, е дадена по такъв начин – намеса на държавна административна единица в банковата тайна, в период, когато искаме чуждестранни инвеститори да откриват сметки, да бъдат привлечени в България, и да дадеш възможност на една комисия от ранга на тази да бърника по сметките ежедневно – не знам дали това е най-доброто решение, за да постигнем такава цел.
    По-нататък – ал. 9 на същия член, която също предлагам да отпадне. Като казвам да отпадне, аз заличавам само онази крайна възможност, която дава едни много високи правомощия на тази комисия, които се опасявам, че при възможност за злоупотреба ще дадат обратния резултат. Алинея 9 казва: "Комисията, при и по повод изпълнение на възложените й функции, има право на безвъзмезден достъп до информационните регистри, изграждани и поддържани с бюджетни средства". Значи тук са всички. С бюджетни средства са регистрите и в Министерството на вътрешните работи, и регистрите в Бюрото за финансово разузнаване, с бюджетни средства са и регистрите на данъчните декларации на населението, на гражданите. Досега поне съществуваше норма, че дори и финансовият министър няма право да се интересува и да разглежда данъчна декларация, подадена от гражданин по съответния ред в данъчните служби. Той е най-големият, върховният ръководител на тази данъчна администрация, но и той няма право да погледне данъчната декларация на лицето хикс или игрек. Тази комисия обаче има това право и не е необходимо дори да пита съда. Просто отива, този масив е с бюджетни средства, дават й информация и започва да си пише. Тази работа не върви така. Разберете го, че не върви!
    И сега – най-големият абсурд. Това, което казах дотук, като го съберете и го умножите по десет пъти, се получава абсурдът в последното нещо, което ще кажа – ал. 12. Тя казва следното: "Членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред лица от администрацията на комисията…" (този текст е малко променен в предложението на комисията, но смисълът е същият). А смисълът е: "Членовете на комисията не носят отговорност при упражняване на контролните им функции и правомощия, освен ако са действали умишлено". Там май се казваше "и ако не са предмет на престъпление". Това е правен абсурд. Пълен правен абсурд! Значи те за своите действия и бездействия не носят отговорност, стига да не са убили някого. Разбирате ли за какво става дума?! Членовете на тази комисия са безконтролни. Те не носят отговорност. И ти не можеш да ги вкараш в съда. Как да ги вкараш в съда, като тука се казва, че те не носят отговорност? За да докажеш, че е сбъркал, трябва да го вкараш в съда, а от друга страна той няма право да го осъди. Как става тая работа?! Моля да премахнете този правен абсурд. Моля ви, знам, че много време е било отделено, знам, че много хора са мислили, по какви ли не структури са разсъждавали, но този правен абсурд моля да го оправите. Поне това махнете, ако не другото.
    Другото – давате едни пълномощия, създавате един орган, който в определен момент може така да се откъсне от замисъла, който е вложен тук, та след това всички в тази зала да станем пишман. Но аз няма да нося отговорност за него. Аз няма да гласувам за този член. Онези, които гласуват, тях ще ги питаме после, ако, не дай Боже, се случи това, за което говоря. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
    Има думата за изказване господин Валери Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин Радев, искам изрично да подчертая, че в този регистър от правомощия, които се предоставят тук на комисията и на нейните органи, няма нито едно, което и сега да не фигурира в действащото законодателство. Става въпрос, че с такива правомощия, които Вие изтъкнахте, в момента разполагат и органите за банков надзор, органите за застрахователен надзор и органите на Комисията по ценните книжа. Всички правомощия, които се изброяват тук, органите по банков надзор ги имат. Комисията по ценните книжа има правомощие да изисква от проверяваните лица и техните представители и служители да се явяват в сградата на комисията. Отворете Закона за публичното предлагане и ще видите това правомощие.
    Искам да посоча, че това правомощие беше включено по настояване на американски консултанти. Вие казвате – никъде по света го няма. Не е точно така. Американската комисия по ценните книжа има специални правомощия да провежда разследвания, а не само да вика такива лица да се явят в сградата на комисията, даже да взема свидетелски показания под клетва. Не е точно така, както казвате – че това са изключителни правомощия, които вече граничат с произвол и поради това са много опасни. Не, има ги и сега в действащото законодателство.
    Поне засега няма данни или сведения някои от засегнатите от упражняването на такива надзорни правомощия да са се оплакали точно, че се злоупотребява с подобни правомощия от страна на комисията или от страна на органите за банков надзор, или въобще тези, които ги упражняват.
    Що се отнася до това, което Вие тук изтъквате, че е банкова тайна, не е точно така, защото, господин Радев, банкова тайна по Закона за банките са само сведения за авоарите по сметките и за операции – внасяне, теглене, плащания - по сметките. Но самото наличие на сметка не е банкова тайна. Категорично не е банкова тайна и не изисква съдебно разрешение, какъвто е редът за достъп до сведения, които са банкова тайна.
    Още нещо, на което искам да обърна внимание – за отговорността. Този текст също така не е прецедент в нашето законодателство. Само ще посоча, че има изричен подобен текст в Закона за банките, който освобождава от отговорност за неумишлено причинени вреди Централната банка, квесторите и длъжностни лица в Централната банка. Но нещо друго – по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни служители, съдиите, но не само съдиите, а и органите за ревизионния финансов контрол, а, доколкото си спомням, и данъчните органи, също са освободени от отговорност за вреди, освен ако не са причинени при престъпления.
    Така че не може да се каже, че едва ли не ние въвеждаме нещо нечувано, безпрецедентно в нашето законодателство. Това са норми, които целят да осигурят една минимална защита на органите, които осъществяват контрола, за да не станат те обект на непрекъснати атаки по съдебен ред с оглед, естествено, да се попречи на ефективното упражняване на тези правомощия. Подобна защита е предвидена и в документите на международните организации на регулаторите в сферата на капиталовия пазар, както и на банковите надзорници. Имам предвид документите на Базелския комитет по банков надзор.
    Така че, нека да бъдем по-точни и по-конкретни и да не казваме, господин Радев, че тук се правят едва ли не безпрецедентни неща. Една справка в действащите закони ще покаже, че това не е така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика – господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми господин Димитров, аз се опитах съвсем разумно, логично, човешки да Ви обясня моите притеснения. И съм убеден, че всеки един, който е слушал и има представа от това, за което става дума, е съгласен с мен, че не можем и не бива като народни представители да допуснем другата крайност, само нея, единствено нея в ущърб на останалото. Твърдя, че този закон по този начин не намира необходимия разумен баланс между двете групи интереси.
    Вие ми казвате сега тук, че това не било прецедент, защото го имало в някакъв друг закон. Господин Димитров, това, че някой е минал на червен светофар и не го е сгазил автомобилът, не е основание да мине втори път със същия успех. При това Вие ми говорите тук, че го имало в другите закони. Аз ги проверих. И в комисията стана дума. Тези, основните неща, които тук са вложени сега, за които аз казвам, че трябва да отпаднат, идват от промяна в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Четири пъти е променен през настоящата година, а тя още не е свършила. Четири пъти този закон е променян и повечето от тези норми са тазгодишни, сега са вложени в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Тази година!
    Да се позовавате на собствените си законотворчества, казвайки, че това е практика в законодателството, най-малкото е толкова недостойно, колкото това, че цитирахте Конституцията съвсем произволно в предното изказване. Аз Ви казах нещо за Конституцията. Това, което казвате, не е вярно и ако искате да спорим, ще атакуваме в Конституционния съд тази Ваша норма, за да видите, че ще падне.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Коя норма?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз говорих преди 20 мин. за тази норма - за чл. 120 от Конституцията, че това е по реда на изключенията, не е общо правило. Ти не можеш да кажеш, че по реда на изключенията, тогава, когато става дума за конституционно право на човек и на юридическо лице, ти можеш на тая база да кажеш: всичките тези актове в тези, тези и тези постановки няма да бъдат обжалвани. Затова казвам, че злоупотребихте с това, че хората не разбират юридическата материя.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Не е така!
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Дават ми сигнал, че времето изтече. Благодаря ви.
    ДОКЛАДИК ИВАН ИСКРОВ: Аз много ще се радвам, ако наистина атакувате.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): Атакувайте го!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Георгиева.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз също съм изненадана от изказването на господин Радев, защото ние вече в комисията дискутирахме този въпрос и всичко това, което беше посочено и е заложено в този закон, едно, че ползва практиката, която е създадена от Закона за банките, така също и практиката на Закона за публичното предлагане на ценните книжа, който е внесен още 1998-1999 г. Аз също съм работила по този закон, когато Вие бяхте министър на финансите, и това бяха едни Ваши предложения, които са внесени и за банките.
    Но аз искам нещо друго да Ви попитам. Кажете по какъв начин - примерно практиката досега на инвестиционните посредници, на банките и останалите дружества - може да бъде извършен контрол. Вие се притеснявате по т. 6 – за свободен достъп в служебните помещения на поднадзорните лица. Ами, къде да се извърши? Първо се извършва там, където е цялата документация. След като се създадат протоколите и констатациите, се викат тези хора на разговор в комисията, защото това са правомощията на комисията. Какъв е проблемът управителите на инвестиционните, на застрахователните и т.н. дружества да бъдат викани в тази комисия? Какъв е проблемът? Те се викат точно там, за да могат да се дадат констатациите и ако имат някакви възражения, да могат да се подготвят на базата на един нормален диалог.
    Присъствието на заседания на управителните и контролните органи на поднадзорните лица – и сега го има това нещо. По същия начин се прави, когато има съмнение за някакви неправомерни действия от страна на тези дружества. Така че по-добре ли е ние с превенция да работим или постфактум, когато някой източи или извършва неправомерни действия?
    Аз подкрепям колегата Димитров по писмените искания и във връзка с банковата тайна. Ако си спомняте, господин Радев, въпросът за банковата тайна за първи път по Ваше време беше дискутиран и беше отхвърлен в Закона за мерките срещу изпиране на пари, където пък се дава и Вие получавахте пълната информация за движението по сметки и за всичките операции, защото точно това поискахте в наредбата.
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПСОДС: Това не са нарушения на закона.
    РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Това не са нарушения на закона. Точно тогава отпадна банковата тайна. Тук аз не виждам за какво ние се позоваваме на банковата тайна в ал. 3. Тук става въпрос за закритите сметки в левове и във валута на проверяваните лица. Ако за основните операции, които се извършват, и основните, меко казано, далавери Вие не получите информация от банките, на базата на какво можете да подготвите Вашия доклад?
    Така че ние искаме да се създаде един орган за обединения финансов надзор, в който наистина да бъдат всичките тези лица, които са включени тук, и едновременно с това останалите финансови институции, които не са включени. На този етап не е включен примерно банков надзор, а знаете, че това бяха основни противоречия. Защото идеята е наистина да се види къде отиват тези финансови потоци и какво правим. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Реплика – господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Госпожо Георгиева, или не сте ме слушали, или умишлено не чувате това, което аз твърдя. Това, което казвам аз, е съвсем конкретно. Разбира се, че ще имат свободен достъп, той е контролен орган. В България се знае, че на контролен орган му се дава стаята на директора, отива там един месец и т.н. Аз не казвам това да падне. Не съм съгласен след това да бъдат викани лицата там като разсилни, като в полицията, като в съда, като в следствието. С това не съм съгласен.

    Това е втората част от тази т. 6, която искам да падне. Затова става дума. Вие казвате: това са предложения, направени по ваше време, ние ги гледахме. Аз много добре помня и знам какви предложения съм правил. Там няма такива, за които вие говорите. Сега ще ви извадя тук справката от Закона за публично предлагане на ценни книжа, всички тези норми, срещу които протестирам, са от тази година, от 2002 г. Не се позовавайте на това, че има такава практика в закона, защото същите тези закони сега ги променихте вие в ущърб на това, което говоря до този момент.
    И най-накрая, да смесвате Бюрото за финансово разузнаване с банковата тайна – това вече не искам да го квалифицирам. Бюрото за финансово разузнаване може да иска отделянето и информация за банкова тайна само и единствено тогава, когато има сигнал, когато то е сезирано, когато вече има предпоставка за нарушение на точно определена банка и на точно определено лице. Но да отиде така, да вземе регистрите и да каже: давай, сега да преписвам каквото си искам, това го няма никъде. А вие давате възможност на тази комисия да направи точно това. Това не се ли разбира? По силата на този текст всички регистри и на Бюрото за финансово разузнаване може да отиде да ги напише. Това казвам, че е крайност. Това трябва да се разбере. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Заповядайте за втора реплика.
    ЕЛИАНА МАСЕВА (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя втора реплика на госпожа Георгиева. Става дума за много важни текстове и когато ние упражняваме тук правото си на нормотворчество, трябва да защитаваме не само интересите на държавните институции, на които възлагаме много отговорни права и задължения, но трябва да бдим и за интересите на гражданите и юридическите лица. В края на краищата ние трябва да намерим онази линия, която да не позволява да бъде извършван административен и държавен произвол и рекет особено при упражняване на контролната дейност.
    Аз действително не съм съгласна с формулировката “свободен достъп до помещенията”. Дори когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, има съответни защитни процедури, които се изпълняват. Полицията може да има свободен достъп до помещенията за претърсване само при изпълнението на съответни изисквания, съответни процедури, които много стриктно са записани в закона. Когато става дума за правомощия на един такъв държавен административен орган, тогава е ясно, че юридическите лица, които са проверявани, трябва да осигурят помещение и трябва да осигурят всички необходими документи, които се изискват. Но не априори да се осигури достъп при наличието на данни за това, че има нарушение. Самата формулировка кара да се замислим, че правата и законните интереси на юридическите лица няма да бъдат защитени в достатъчна степен от едно недобросъвестно поведение. А когато ние упражняваме законотворчество, трябва да мислим и за тези ефекти.
    Освен това искам да кажа нещо и по ал. 3. Трябва да се съглася с вас, че имаше едно предложение и то на тази администрация, която извършва контролни дейности, по отношение на Закона за банките, за разкриване на банковата тайна, за разкриване на банковите сметки в лева и валута и за движението по сметките. Предполагам, че си спомняте, че този текст не беше приет и един от мотивите за неприемането беше и това, че той би противоречал на Конституцията. Защото никой не може, без да има достатъчно основание, без да има решение на съд, какъвто текст се запази в действащия закон, да проверява тези сметки и да извършва някакъв надзор или контрол, който не се следва. Значи тази процедура е абсолютно законна, ако има данни за извършено престъпление или нарушение и съд разреши това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Георгиева, искате ли дуплика? Не.
    Господин Калъчев, заповядайте за изказване.
    НЕДЯЛКО КАЛЪЧЕВ (НДСВ): Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък. Уважаеми господин Радев, Вие много добре знаете, че в комисията отделихме доста време на тези правомощия. И аз бях един от хората, който беше твърдо несъгласен. Много време костваше и доста четене отне, за да се направи разликата. Къде е тя? Да, действително това са чудовищни правомощия на администрацията, съгласен съм и мен това ме подразни доста в началото, но основното и това, което ме убеди да гласувам “за” е чл. 1, а това е, че парите на тези дружества са обществени пари. Аз ще гласувам с 2 гласа не, а с 5 гласа “против”, когато става дума за подобни правомощия, насочени към частни пари. Но когато става дума за регулация на някакви обществени пари, в края на краищата поднадзорните обекти на комисията са изключително фондове, банки и други финансови институции, които са оператори с обществени пари.
    Така че, помислете от тази гледна точка. Това е единственото, което ме накара и мен да гласувам “за”. Така че, уважаеми колеги, нека не се плашим от чудовищните правомощия, защото това не са парите на предприемача, а са неговите плюс много пъти по неговите други, чужди пари. Редно е държавата да може да се намесва оперативно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Калъчев.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): Искам да възразя против квалификацията на правомощията на комисията като чудовищни. Няма такова нещо, господин Калъчев. Позволявам си да оспоря тази квалификация. Всеки контролен орган в България, обърнете поне десет закона и ще видите, че всеки контролен орган има право на свободен достъп. Друг е въпросът дали можете да претърсвате и да изземвате. Например, правото на претърсване и изземване е дадено само на данъчните органи, оказа се и на митническите. Те имат такова право – хем на свободен достъп, хем да претърсват и да изземват принудително определени предмети и документи. То тук няма нищо особено, това е стандартен набор от правомощия, които са преписани от сега действащите закони, а те не са нещо изключително.
    И аз пак искам да обърна внимание, колеги, вижте какви по-силни правомощия има по света. Неслучайно споменах американската Комисия по ценните книжа. Това не е нещо извънредно. Правят разследвания, установяват определени измами, постановяват противозаконни действия. Нормално е това в края на краищата. Не са чудовищни тези неща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Приема се един много важен закон и в никакъв случай не смятам, че губим време като отделяме толкова ресурси, време и усилия при обсъждането на чл. 18 – правомощията на комисията. Ако използвам терминологията на господин Радев, искам да взема подадената топка и да кажа, че: да, не е хубаво, когато веднъж си минал на червен светофар, да минаваш втори път, още повече, ако има възможност да те ударят втория път. Но не е зле, колеги, да знаем, че не е добре да караш тежък автомобил, ако нямаш книжка да караш мотопед.
    Нека все пак, уважаеми колеги, да се вслушаме в аргументите – комисията отдели много часове, - да се вслушаме в аргументите на хората, които са се занимавали с тази материя и знаят за какво става въпрос. Аз съм си записал разумните човешки притеснения на господин Радев и ги приемам точно от тази гледна точка – като разумни човешки притеснения.
    Уважаеми колеги, по т. 6 господин Радев каза: как така ще изисквате един човек, а това обикновено е длъжностно лице, да се явява в сградата на комисията, в сградата на надзорния орган? Обръщам внимание, че има два метода за осъществяване на надзор и те важат за всички надзорни органи. Единият метод е така нареченият on side метод, който е проверки на място, ревизии, инспекции, наречете ги както искате, а другият е off side, този, който се прави от разстояние по документи, за което говореше госпожа Румяна Георгиева.
    Над 2/3 от надзора, над 4/5 от надзора, който се осъществява върху дружества на финансовите пазари, се извършва по документи. А контролът по документи би бил много субективен, ако нямате право да го извикате. Това не е принудително извикване, господин Радев. Надзорът преди всичко трябва да се възприеме като един диалог между надзорната институция и поднадзорните обекти. И то е така с изключение на случаите, когато са установени престъпления. Неслучайно в цял свят и по-нататък ще видите, че въвеждаме така наречената надзорна такса. Това е такса за услуга. Не гледайте на надзора като на административен, който ви натиска отнякъде. Напротив, вие плащате, за да ви защитават от нелоялни играчи на пазара. Надзорът е желан от играчите на пазара, тъй като той не допуска всички на пазара. Има 37 банки, има 317 желаещи да имат банки, има 7 пенсионни дружества, има сигурно 27 желаещи да имат пенсионни дружества и т.н. Това е надзорната функция, преди всичко е функция на диалог, функция на взаимно доверие и на взаимен контрол между институциите. Така че ако падне това изискване, което ние предлагаме тук, не виждам как би могло да се извършва надзорът от разстояние.
    По т. 7. Уважаеми колеги, това е една надзорна мярка да можете да изпращате представители на надзорната институция на заседанията на съответното подназорно лице – една надзорна мярка с много лек режим. Това е пак от гледна точка на следене на работата, когато има съмнение, че нещо не върви в институцията. И ще ви дам един пример. В една от фалиралите банки навремето, през 1995 г. Банковият надзор изпрати своя служител, който, между другото, доста порасна по времето на управлението на господин Радев и с основание, вече не е в Банков надзор. Добър, квалифициран кадър, който присъстваше на пет заседания. Никой от Управителния съвет на банката не имал против неговото присъствие. След тези пет заседания този мой бивш колега дойде в Банков надзор, написа един кратък доклад до проф. Вълчев и каза: “От тази банка нищо не става по простата причина, че мениджмънтът по тези, тези и тези критерии според мен, уважаеми господин професор, не знае за какво става въпрос. По тези критерии, примерно вадят по три баланса на ден и аз считам, че това е изключително рисково.” И така се оказа след една година и нещо се оказа, че колкото и да крият съответното положение нашият колега предварително е разбрал много от нещата, които са ставали в банката, без да има ревизия, без да има принудителни мерки. Доброволно го бяха допуснали и Банков надзор беше изпратил този колега. Това се предвижда и тук.
    Казвате по ал. 2, че може чрез независим външен одитор Комисията за финансов надзор да смаже тази фирма, стига да поиска. Аз задавам въпрос, тъй като и сега го има в законодателството, а нима, господин Радев и уважаеми колеги, когато не комисия, а когато агенция към изпълнителната власт, какъвто е сегашният момент и случай, иска да смаже една комисия, не би могла по-добре да го направи?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Тогава го махнете.
    ИВАН ИСКРОВ: Не е така, господин Радев. Принципите на вносителите на този закон са именно независимостта от изпълнителната власт, да се отделят тези надзорни правомощия и да отидат именно към парламента – там, където има опозиция, където и вие утре, и аз утре ще питаме защо се прави туй, туй и другото. Напротив, при изпълнителната власт е много по-трудно, когато става въпрос за чиновници някъде, които дори не ги познаваме.
    Що се отнася до банковата дейност, аз не искам да обяснявам за сетен път, че броят на сметките, наличието на сметките не е банкова тайна нито по българския банков надзор, нито по законите на която и да е държава. Наличието на авоари по сметките е банкова тайна. Нека да не цитираме. Ако искате ще отделим още половин час и ще извадим Закона за банките. (Неразбираема реплика от народния представител Елиана Масева). Госпожо Масева, давам Ви пример. Отворете на чл. 15, където се казва, че правомощията на заместник-председателя, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”. Има нужда да види средствата, това вече е банковата тайна, тогава съгласно чл. 15, ал. 1, т. 12 казваме: “Иска разкриване на банковата тайна от районния съдия, когато с акт на оправомощено лице… е установено, че…”. От районния съдия. Тогава става въпрос за банкова тайна, а не да искаш номерата на сметките.
    Мисля, че изчерпах въпросите, които бяха поставени от господин Радев. Ще се възползвам, ако има реплика, в рамките на дупликата да отговоря още по-добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Искров.
    Има ли реплики на изказването?
    Заповядайте, господин Пенчев.
    КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Искров, моята реплика е само в едно изречение. Искам да Ви припомня, че съгласно Търговския закон, общите разпоредби, всеки търговец е длъжен на своите бланки за писма да посочва номерата на банковите си сметки. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: И аз благодаря на господин Пенчев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пенчев.
    Има ли други реплики? Няма.
    Има ли други изказвания? Няма.
    Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на гласуване предложението на господин Радев за отпадане в чл. 18 на ал. 1, т. 6 и 7, ал. 2, ал. 3, ал. 9 и ал. 12.
    Моля, гласувайте предложението на господин Радев за отпадане на тези текстове от закона, което не е подкрепено от комисията.
    Гласували 139 народни представители: за 35, против 99, въздържали се 5.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 18 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 134 народни представители: за 101, против 29, въздържали се 4.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 19 е постъпило предложение от народните представители Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска.
    Комисията подкрепя предложението.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 19:
    “Извършване на проверки
    Чл. 19. (1) Проверки се осъществяват от служители от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя или на съответния заместник-председател.
    (2) Служителите по ал. 1 извършват проверки на място и в сградата на комисията за:
    1. спазването на този закон, Кодекса за задължителното обществено осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и Закона за защита при безработица и насърчаване на заетостта и на подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане;
    2. предотвратяване и разкриване на закононарушения.
    (3) Поднадзорното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката.
    (4) Длъжностните лица от администрацията на комисията са длъжни да се легитимират при изпълнение на служебните си задължения, като представят заповедта по ал. 1.
    (5) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от администрацията й, като:
    1. предоставя място за извършване на проверката, както и да се яви при поискване в сградата на комисията;
    2. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите длъжностни лица;
    3. предоставя достъп до служебни помещения;
    4. предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;
    5. при поискване предоставя заверени копия от счетоводни и други документи. Заверката се извършва с полагане на надпис “Вярно с оригинала”, дата, подпис и печат от упълномощен представител на проверяваното лице;
    6. дава писмени обяснения при поискване от длъжностното лице.
    (6) За всяка извършена проверка се съставя констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По чл. 19 има ли бележки? Няма.
    Моля да гласувате.
    Гласували 117 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 5.
    Член 19 е приет.

    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава четвърта – Администрация на комисията”.
    Предложението на комисията е да се подкрепи текстът на вносителя за глава четвърта и чл. 20 със следната редакция:
    “Глава четвърта
    Администрация на комисията

    Организация и задължения
    Чл. 20. (1) Дейността на комисията се подпомага от администрация, чийто състав, структура, права и задължения се определят в Правилника за устройството и дейността на комисията.
    (2) Правоотношенията със служителите от администрацията възникват и се уреждат по Кодекса на труда.
    (3) Служители на комисията не могат да бъдат лица, които:
    1. са били осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
    2. упражняват контрол върху поднадзорното лице;
    3. са членове на управителни или контролни органи на поднадзорното лице;
    4. са съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително, с лица по предходната точка, с членове на комисията или с други служители в нея, с които се намират в йерархическа зависимост;
    5. работят по трудово или гражданско правоотношение за поднадзорното лице.”
    По чл. 21 – “Възнаграждения на администрацията”, е постъпило предложение от народния представител Валери Димитров, което е оттеглено.
    Постъпило е предложение от народните представители Искров, Димитров, Арсо Манов и Дренска, което е подкрепено.
    Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 21:
    “Възнаграждения на администрацията
    Чл. 21. (1) Основните месечни възнаграждения на служителите на комисията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на комисията.
    (2) По предложение на съответния заместник-председател, председателят на комисията определя служителите, които имат право на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични функции, както и индивидуалният размер за всеки служител.
    (3) Средствата по ал. 2 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.
    (4) Членовете и администрацията на комисията се застраховат задължително със застраховка “Злополука” за сметка на нейния бюджет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    По членове 20 и 21 има ли бележки? Няма.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 120 народни представители: за 96, против 17, въздържали се 7.
    Членове 20 и 21 са приети.
    Глава пета - членове 22 и 23.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага следния окончателен текст за заглавие на глава пета и чл. 22 – на вносителя:
    “Глава пета
    Избягване на конфликт на интереси

    Конфликт на интереси
    Чл. 22. (1) При встъпването си в длъжност и към 31 март на всяка календарна година членовете на комисията и служителите от нейната администрация подават декларации за имущественото си състояние. Декларациите са по образеца по чл. 4 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Декларациите на членовете на комисията се съхраняват в публичния регистър при председателя на Сметната палата, а декларациите на служителите в специална книга при комисията.
    (2) Член на комисията не може да участва в производството по обсъждане, гласуване и вземане на решения, когато е заинтересуван от изхода му или когато има със заинтересуваните поднадзорни лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.
    (3) При условията по ал. 2 служител от администрацията на комисията не може да участва в проверки на поднадзорно лице. Служителят се отвежда служебно или по инициатива на поднадзорното лице.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По заглавието на глава пета и съдържанието на чл. 22 има ли бележки? Няма.
    Моля, гласувайте заглавието на глава пета и текста на чл. 22.
    Гласували 112 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 4.
    Член 22 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 23 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров и група народни представители, което беше оттеглено.
    “Изисквания за доверителност
    Чл. 23. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация, са длъжни при изпълнение на правомощията и задълженията си да поставят обществения интерес от ефективен финансов над своите собствени интереси.”
    Комисията предлага чл. 23 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? Няма.
    Подлагам на гласуване отпадането на чл. 23.
    Гласували 116 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 2.
    Предложението се приема. Член 23 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предложението на комисията е чл. 24 да отиде в следващата глава – “Професионална етика и тайна”.
    “Глава шеста – Професионална тайна”.
    Комисията предлага следното заглавие на глава шеста: “Глава шеста - Професионална етика и тайна”.
    Предложението на комисията е чл. 24 да стане чл. 23 и да се включи в глава шеста.
    “Професионална етика
    Чл. 23. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация, са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.”
    Господин председателю, ако разрешите да прочета и следващите текстове, тъй като по тях няма спорове.
    По чл. 25 – номерация на вносителя, комисията подкрепя чл. 25, който става чл. 24 и се изменя така:
    “Професионална тайна
    Чл. 24. (1) Информацията, която комисията придобива и създава за целите на финансовия надзор и във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на поднадзорните лица, е професионална тайна. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
    (2) Не е професионална тайна търговската информация, придобита от поднадзорните лица, която подлежи на публикуване според този или друг закон.
    (3) Членовете на комисията и служителите от нейната администрация са длъжни да пазят професионалната тайна.”
    Постъпило е предложение от комисията за нов чл. 25:
    “Разкриване на професионална тайна
    Чл. 25. (1) Информация, представляваща професионална тайна, не може да се разгласява по-рано от 3 години от нейното придобиване или създаване, освен:
    1. пред органи на съдебната власт по установения в закона ред;
    2. пред органи на банков надзор и Агенция “Бюро за финансово разузнаване” при условия и по ред, определени със съвместни инструкции;
    3. с разрешение на поднадзорното лице.
    (2) Информация, отнасяща се до здравословното състояние на физически лица, придобита във връзка с осъществяването на финансов надзор, може да се разкрива само с тяхно изрично писмено съгласие или по разпореждане на съда при наличие на данни за извършено престъпление.
    (3) Информация, придобита от поднадзорно лице му се предоставя без ограничение.
    (4) Информация, представляваща професионална тайна, може да се предоставя на чуждестранен орган, осъществяващ финансов надзор, въз основа на споразумение и при условие, че получателят:
    1. осигурява поне същото равнище на поверителност на предоставената информация;
    2. има правомощие и е съгласен да предоставя информация от същия вид при поискване от комисията;
    3. има основателна потребност от исканата информация.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: По тези текстове имате ли бележки? Няма.
    Моля, гласувайте названието на глава шеста и съдържанието на чл. 23, 24 и 25 по новата номерация.
    Гласували 115 народни представители: за 102, против 8, въздържали се 5.
    Тези членове са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава седма “Бюджет и имущество на комисията”.
    Постъпило е предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска в глава седма да се създаде нов чл. 26.
    Комисията подкрепя предложението, като чл. 26 е със следната редакция:
    “Имущество на комисията
    Чл. 26. (1) Имуществото на комисията се състои от право на собственост и от други права.
    (2) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на комисията, са публична държавна собственост.”
    Ако позволите, господин председател, тъй като е подкрепено предложението на господин Пирински, да продължа нататък.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължавайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 26 – номерация на вносителя – е постъпило предложение от господин Пирински, което комисията подкрепя по принцип.
    Колеги, предложението е да не се определя от самата комисия, а от Министерския съвет. В Комисията по бюджет и финанси решихме, че можем и тук със самия законодателен акт да определим тези такси.
    Комисията предлага чл. 26 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки по тези предложения?
    Господин Муравей Радев има думата.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Господин председател, предполагам, че някакъв технически пропуск има, защото моето предложение не е вписано в материалите, които са раздадени. Аз съм го внесъл по законния ред, ето и входящия номер. Аз също предлагам да отпадне, но с малко по-друг мотив.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Записано ли е?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не беше прочетено от председателя. Чух само, че господин Пирински има предложения. Аз също имам предложение по този чл. 26.
    Аз съм предложил да отпадне не толкова чл. 26, а неговите алинеи да се заличат. Член 26 да остане, защото той урежда една материя, която, ако заличим целия член, няма да бъде уредена тук и няма да има достатъчно яснота. Моето предложение, което мисля е съвсем резонно и дава пределно яснота по случая, е ал. 1 да остане, а останалите се заличават.
    Текстът на новата алинея е: “Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Приходите на комисията се формират от бюджетната субсидия, а дължимите такси се внасят в държавния бюджет”, тоест регламентира се тази материя по един подходящ начин.
    Така че моето предложение е да остане чл. 26, но една нова алинея с този текст да бъде вписана. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, какво е отношението на комисията към това предложение.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, предложението на господин Радев по принцип е възприето. Като цяло преработваме цялата глава и разместваме текстове. Знаете, че предложението на комисията, уважаеми колеги, беше да има абсолютно самостоятелен бюджет по аналогия с бюджетите на някои други самостоятелни организации, като ВУЗ-ове, Българското радио, Българската телевизия, съдебната власт и т.н.
    Това, което предложи господин Радев току-що, което го е предложил и писмено, беше мнението и на финансовия министър – да бъде разпоредител с бюджетни кредити и всички такси, които се събират, да отиват в бюджета, съответно бюджетът да осигурява средства на комисията. В комисията се разбрахме, че точно така ще следваме логиката и на стр. 52 чл. 28 възпроизвежда текстове близки до тези, които са за Сметната палата – хем да е самостоятелен бюджетът донякъде, автономен, хем в същото време да спазва препоръките на финансовия министър и на господин Радев. Текстовете са разместени и аз затова предлагам, господин Радев, да гледате само потъмнените части, които са окончателните текстове и ако имате някакви забележки, тогава да ги обсъждаме, ако нямате нищо против. Преработихме цялата глава и много разместихме членовете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, имате ли нещо против?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Нямам нищо против, стига текстът да отговаря на това, което предложих.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тоест няма да гласуваме нищо. Благодаря. Това е консенсус.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Той доста ни притисна и като се разбраха с финансовия министър, ние нямаше къде да отстъпим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Предлагам да гласуваме предложението на комисията за название на Глава седма и съдържанието на чл. 26, така както е предложен. А предишният чл. 26 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, той отива в чл. 28, ако не се лъжа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте.
    Гласували 113 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 6.
    Предложенията са приети за текста на чл. 26 и отпадането на предишния текст.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, едно процедурно предложение да направя. Моля госпожа Димана Ранкова – член на Комисията по ценните книжа и фондовите борси да бъде допусната в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
    Предложението е прието.
    Моля поканете госпожа Ранкова в залата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията предлага чл. 26 да отпадне.
    Предложението на господин Пирински е прието по принцип по-нататък в чл. 27.
    РЕПЛИКИ: Това не го ли гласувахме?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Не сме гласували отпадането. Член 26, номерация на вносителя, мисля, че не сме гласували.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ние гласувахме това нещо.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Гласувахме чл. 26 като нов, който е предложен от народните представители Искров и Дренска, Димитров и Манов, но той е различен като съдържание.
    Сега комисията предлага чл. 26 по номерация на вносителя, озаглавен “Бюджет на комисията”, да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре. Има ли против? Някой желае ли да се изкаже? Няма желаещи.
    Моля, гласувайте предложението чл. 26 да отпадне.
    Гласували 104 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 7.
    Предложението е прието. Този член отпадна.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 27, който определя лицензионните и надзорните такси, са постъпили две предложения: едно на депутатите Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска, което е редакционно и е подкрепено от комисията, и предложение на господин Муравей Радев – чл. 27 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 27.
    Господин председател, за протокола, тук е принципното предложение за § 26 на господин Пирински, което беше подкрепено – да не си определя сама комисията таксата, а да бъде определена от Министерския съвет или в случая от Народното събрание като приложение.
    “Чл. 27. (1) Комисията събира такси за:
    1. издаване на разрешения и лицензии за извършване на дейност по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване, Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта и за даване на съгласия за вписване в съда на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване по Кодекса за задължително обществено осигуряване;
    2. издаваните от нея и нейните органи разрешения за сливане, вливане, разделяне или отделяне на поднадзорни лица;
    3. издаване на потвърждения на проспекти за публично предлагане на ценни книжа;
    4. одобряване на планове за ликвидация при прекратяване на пенсионноосигурително дружество с решение на Общото събрание на акционерите;
    5. издаване на допълнителни разрешения за осъществяване на дейност по нов вид застраховка или по нов здравноосигурителен пакет;
    6. разглеждане на документи за издаване на актовете по т. 1, 2, 3 и 4;
    7. за осъществяване на общ финансов надзор, включително за обработка на задължителната текуща и периодична информация и за извършване на проверки.
    (2) Таксите по ал. 1 се определят в тарифа – приложение към закона.
    (3) Таксите по ал. 1, т. 7 се заплащат ежегодно на две равни вноски в срок до 31 март и 30 септември на текущата година.
    (4) Таксите по ал. 1, т. 7 на новорегистрираните през съответната година лица се изчисляват пропорционално на времето от вписването им в търговския регистър до края на годината, като дните на годината се броят за 360. В тези случаи таксата се заплаща в срок до 31 януари на годината, следваща годината на регистриране.
    (5) При неплащане в установения срок на таксата по ал. 1, т. 7, за срока на забавата върху дължимата сума се начислява и дължи лихва в размер на законната лихва.
    (6) Таксите не подлежат на възстановяване и се отчитат като счетоводни разходи за контролираните лица.
    (7) Просрочените такси, дължими в полза на комисията, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчния процесуален кодекс. Актът за установяване на взимането се издава от съответния заместник-председател и се обжалва пред комисията.
    (8) Надвнесените и погрешно внесените такси подлежат на връщане.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Заповядайте, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Моето предложение е този член да отпадне. Продължавам да го поддържам най-малкото поради две причини. Най-напред таксите могат да бъдат съвсем спокойно определяни от Министерския съвет, както другите. Не виждам защо в закон трябва да определяме таксите и да разписваме реда. Процесуалните действия по този въпрос са описани в ДПК. Данъчно-процесуалният кодекс решава този въпрос. Според мен тук само ги повтаряме и даваме излишна конкретизация, това от една страна.
    От друга страна, първото ми основание да отпадне този член беше, че в чл. 27 се казва, че тези такси се събират в полза на комисията. След като гласувахме да отпадне предишния член, според който таксите отиват в полза на комисията, казахме, че тя вероятно ще бъде първостепенен разпоредител и ще отиват в държавния бюджет, а не в комисията, този член става абсолютно безсмислен. При това защо лишавате Министерския съвет от възможността да определя тези такси? Това си е негово задължение.
    Ако ги вкарате в един закон, знаете колко по-трудно е той да бъде променен. Докато един оперативен орган като Министерският съвет може да го прави всеки месец, при нужда, разбира се, не говоря за случаите, когато това стане самоцел.
    Продължавам да смятам, че на този чл. 26 просто не му е тук мястото. Дори и в новия текст на комисията сега чух едно изречение, което е явно пренесено от седма алинея: “Просрочените такси, дължими в полза на комисията”. Вече няма такива! Решихме да няма. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи за други бележки?
    Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, възползвам се от правото на реплика, въпреки че това не е реплика.
    Споделяме и сме отразили някои неща от предложението на господин Радев, още веднъж го казвам. Единственото ни притеснение, заради което решихме да не определя таксите Министерският съвет е, че комисията за разлика от трите органа, които закриваме и ги вливаме тук, е независим орган, подчинен на парламента. От тази гледна точка не бихме желали…
    Разбира се, че бюджетът на комисията се приема от Народното събрание като част от бюджета на държавата за съответната година, но не ни се ще комисията чисто финансово да бъде обезкръвявана или натискана, ако се наложи, от изпълнителната власт чрез тарифа, която да се определя от изпълнителната власт. Предпочитаме или да върнем старото, господин Радев – самата комисия да си ги определя, срещу което бяхте Вие и господин Пирински, или Народното събрание, което е с много по-голяма публичност, представителност в обществото, да си определи тарифата, както сме я подготвили като приложение към закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има ли желаещи за други бележки?
    Заповядайте за реплика, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Смятам, че това беше реплика, затова сега ползвам дуплика.
    Съгласен съм с тази логика. Ако искате да остане тук, то не пречи, не е вредно, въпреки че, пак казвам, създава една по-голяма трудност при оперирането, защото законът много трудно може да бъде променен като едно постановление на Министерския съвет за определяне на таксите, което е съвсем друго. Ако искате, оставете го тук, но поне махнете това противоречие в ал. 7: “Просрочените такси, дължими в полза на комисията”. Вече такава норма не съществува, защото преди малко я отменихме! Те не отиват в комисията, а в републиканския бюджет, така че поне този запис да го махнем, ако искаме да вървим в съзвучие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да.
    Заповядайте, госпожо Агайн.
    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Имам още една редакционна поправка към самата тарифа. В 1.1. буква “бб” липсващата сума следва да бъде 4400 лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това в таблицата ли е?
    РАЛИЦА АГАЙН: В таблицата на стр. 86, т. 1.1. буква “д” за вписване на инвестиционно дружество от отворен тип, което е подточка “бб”. Липсва сумата, която трябва да бъде 4400 лв., колкото е текущата такса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тук има и правописна грешка, трябва да бъде “да” и “дб”.
    РАЛИЦА АГАЙН: Да, вероятно номерацията не е подходяща.
    И ако позволите, още две поправки, също съгласувани с Комисията по ценни книжа.
    В т. 1.3. в буква “а”: “На проспекти за първично публично предлагане на ценни книжа: от размера на общата инвестиционна стойност на предлаганата емисия от ценни книжа” първият ред остава до “200 хил. лв. – сума от 600 лв.”; втори ред става “над 200 хил. лв.” без уточнение за горна сума, сумата става “600 лв. + 0,1 процента за разликата над 200 хил. лв., но не повече от 5000 лв.”. Следващите два реда отпадат, както отпада и подточка “б”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това нещо обаче би трябвало да се даде в писмен вид, господин Искров, и да се прибави към таблицата.
    Съгласен ли сте?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Аз съм съгласен с предложението, наистина нека да бъде дадено в писмен вид и да влезе в таблицата и в протокола.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да, добре.
    Други бележки?
    Предлагам най-напред да гласуваме предложението на народния представител Муравей Радев чл. 27 да отпадне.
    Моля да гласувате.
    Гласували 107 народни представители: за 20, против 84, въздържали се 3.
    Предложението не се приема.
    Предлагам да гласувате съдържанието на чл. 27 заедно с таблицата в края на текста на законопроекта, от с. 86 до с. 92, заедно с корекциите, които бяха направени от госпожица Агайн.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря на госпожица Агайн, тъй като, образно казано, можехме да отрежем на някого главата, ако нямат горна граница.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, хубаво е да имат винаги горна граница, защото такъв опит навремето имаше през 1995 г. с ОББ и се оказа, че при 200 млн. увеличение на капитала, една огромна част от него трябва да отиде като такси…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, по време на гласуване…
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, извинявайте, господин председател.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Той продължава да ни агитира.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: А вие подкрепяте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласували 104 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 5.
    Член 27 заедно с таблицата е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По чл. 28 е постъпило предложение от депутата Искров и група народни представители.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Постъпило е предложение от народния представител Муравей Радев – чл. 28 да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Как може предложението на Искров да не се приеме?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Имахме друга идея, господин председател. Затова казах на господин Радев преди малко да не бърза.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да няма грешка?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението на Муравей Радев по принцип и има предложение на комисията за окончателен текст на чл. 28.
    Уважаеми господин Радев, моля Ви тук вече да гледате текста, и ако има нещо, да променяме по него – във връзка с разместването.
    "Бюджет на комисията
    Чл. 28. (1) Комисията има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България.
    (2) Народното събрание приема бюджета на комисията като самостоятелна част от републиканския бюджет.
    (3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджет на комисията, а само изразява становище по него пред Народното събрание.
    (4) Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.
    (5) По бюджета на комисията постъпват приходите от:
    1. таксите по чл. 27, ал. 1;
    2. продажбата на периодични издания, издавани от комисията, и от продажбата на формуляри;
    3. субсидия от централния бюджет;
    4. други източници и дейности, разрешени от закона.
    (6) Приходната и разходната част на бюджета се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.
    (7) Председателят на комисията или определен от него заместник-председател е първостепенен разпоредител, а ръководителите на териториалните поделения са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Искров, вие оттегляте ли вашето предложение?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да, ние оттегляме нашето предложение. Там имаше задължителност на субсидията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Оттегляте го.
    Господин Радев, приемате ли, че Вашето предложение е прието по принцип?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Смятам, че това приемане е само формално, а всъщност е неприемане. Всъщност е неприемане и то си личи от текста, защото ако го направим първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и той получава бюджетна субсидия за своята дейност, въпросът е изчистен и няма проблеми. Той събира таксите, разбира се. Там, при него отиват да плащат. Но моето предложение е тези такси да не са негови. Те постъпват в републиканския бюджет, където им е мястото. И се откъсва възможността от влияние на един контролен орган, събирайки такси, с част от тези, които допълнително разкрива или в нарушение, или по друг начин, да си увеличава заплатите, както беше написано там, в онзи член, който падна. Това е смисълът.
    Затова казвам, най-чистият вариант тук е: създаваш ясна конструкция. Ето я комисията, финансираш я от държавния бюджет по общия ред, може тя да си изготви бюджета, може тя да си го внесе в Министерския съвет, така както Сметната палата, така както съдебната система, и той да го транслира, а ние да решим. Това е едно.
    Съвсем друго е обаче ти да направиш този орган зависим, неговата дейност да формира приходи, от които да се издържа. Ето това е нещото, което аз предлагам да не става. За това говорим и затова предишните два члена съм казал да отпаднат. Защото има ред в ДПК, който регламентира как се събират таксите. Добре беше Министерският съвет да ги определя, да може текущо и бързо да ги променя при настъпили условия за това, но решихме да е Народното събрание. Хубаво, не е чак такъв проблемът, но тук вече е принципният въпрос: какъв бюджет съставя тази комисия?
    Аз съм съгласен, че трябва да е независима от изпълнителната власт, хубаво, ние ще приемаме бюджета тук директно, такъв какъвто го е предложила, но бюджетът на базата на съответната бюджетна издръжка чрез субсидия, която му се дава. Тук, в заключенията на комисията този принцип не е така поставен. Тук отново се говори за собствени приходи, като след това се довнася една субсидия до пълния размер на бюджета.
    И другите органи това го доказаха. Ние планираме една събираемост, едни приходи, а след това по отчет по различни причини те са повече или по-малко. А субсидията трябва да бъде определена предишната година, като разлика при това. Защо отиваме пак в една такава неяснота? Тогава, когато толкова лесно този въпрос може да бъде решен. Но аз ви го казвам, защото така е по-добре за всички – и за министъра на финансите, и за Народното събрание, и за самата комисия, по-ясно и по-точно. Другото е отново да отидем в някакви такива догадки. Сега ние ще предвидим една сума, но дали ще е такава? Един път ще я покрие Законът за държавния бюджет, но какво става през годината, ако се нарушат тези предвиждания, които са базирани на собствени приходи? Ако бъдат два пъти по-малки, ще актуализираме ли държавния бюджет, за да дадем субсидия - колкото е решено там за бюджета на тази комисия?
    Според мен, тук се робува на принципа…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие държите този член да отпадне?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Държа да бъде онзи текст, който аз внесох и прочетох преди малко, не го виждам тук, и който казва така: "Тази комисия е първостепенен разпоредител на бюджетни кредити. Нейните приходи се формират от субсидия, а таксите отиват в полза на републиканския бюджет." И тогава цялата тази материя става ясна, проста и чиста. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Искров, Вие желаете ли да добавите нещо?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, искам да прочета текста, господин Радев го каза почти дословно. Аз смятах, че предложението му е прието по принцип, но сега трябва да бъдем коректни към господин Радев и искам да изчета предложението му за протокола, защото неговото предложение евентуално може да бъде подкрепено.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Аз предлагам, господин Искров, да прочетете точно какво предлага господин Радев.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Именно, именно, да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме го и ще бъде чисто.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Това е предложението ми.
    Той предлага следното:
    “Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. Приходите се формират от бюджетната субсидия, а дължимите такси се внасят в държавния бюджет.”
    Това е предложението на господин Радев и ако той държи, ще бъде гласувано, разбира се.
    Но аз искам да обърна внимание, струва ми се, че ние оттеглихме нашето предложение – на народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска, тъй като вижте разликата, колеги. Ние искахме суми от наложени глоби и имуществени санкции, които да формират бюджета. Прав е господин Радев, съгласихме се и както виждате в ал. 5 тези възможности са отпаднали. Мисля, че се изразихте, да формират приходи и заплати от глоби. Съобразихме се с това и сме го махнали.
    Второ, много важно, субсидия от републиканския бюджет, която да покрива недостига от собствени средства. С това също сме се съгласили и сме го махнали. И тук в т. 3 пише само “субсидия от централния бюджет;”, колкото намери за необходимо министърът на финансите да предложи.
    Искам да допълня, шестото, което беше неприемливо и за финансовия министър, и за Вас, господин Радев – превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък, който се включва в бюджета на комисията за следващата година. Това също е отпаднало.
    Така че, колеги, ние държим да бъде подкрепен текстът на комисията, който беше прочетен от мен като чл. 28, а ако господин Радев държи да бъде гласуван неговият текст, нека да бъде съответно гласуван.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте предложението на народния представител Муравей Радев, което беше представено преди малко.
    Гласували 146 народни представители: за 45, против 99, въздържали се 2.
    Предложението не се приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласувайте чл. 28 в редакцията, предложена от комисията.
    Гласували 109 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 5.
    Текстът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, по чл. 29 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска. То е пак в смисъла, който току-що казах, за един абсолютно самостоятелен бюджет. Благодарение на тези разговори с господин Радев и господин Велчев предложението беше оттеглено на заседание на комисията.
    Комисията предлага чл. 29 по номерация на вносителя да отпадне, тъй като в чл. 28 вече се съдържа аргументация за бюджета на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Няма изказвания по този текст.
    Моля, гласувайте отпадането на чл. 29 по предложение на комисията.
    Гласували 118 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 9.
    Член 29 отпада.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя наименованието на Глава осма “Отчетност и контрол на дейността на комисията”.
    По тази глава са постъпили три предложения. Между тях няма неподкрепени предложения. Затова моля да ги докладвам наведнъж, защото в същото време има и пренареждане на членове.
    Има предложение на народния представител Георги Пирински за изменение в чл. 30.
    Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
    “Чл. 29. (1) Комисията представя на Народното събрание годишен отчет за дейността си, годишен финансов отчет и отчет за изпълнението на бюджета в срок не по-късно от 30 май на следващата година.
    (2) Отчетът за изпълнението на бюджета на комисията и годишният й финансов отчет се проверяват от Сметната палата. Докладът на Сметната палата се представя в Народното събрание.
    (3) Годишният отчет за дейността на комисията следва да съдържа информация за:
    1. състоянието и перспективите на финансовите пазари;
    2. адекватността на нормативната уредба на финансовите пазари;
    3. издадените разрешения, потвърждения, одобрения и други индивидуални административни актове, предвидени в този закон, отказите за издаване на такива актове, за извършените регистрации, за обжалваните и потвърдените от съда актове на комисията;
    4. резултатите от осъществения надзор върху лицата по чл. 1, ал. 2;
    5. информационната политика, вътрешното и международното сътрудничество;
    6. организацията, финансирането и кадровата политика на комисията;
    7. други данни, определени от комисията.
    (4) Комисията е длъжна при поискване да представи на Народното събрание и всякакви други сведения и документи, свързани с нейната дейност.”
    Постъпило е предложение от народния представител Пирински, което комисията подкрепя по принцип.
    Постъпило е предложение и от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска.
    Комисията е подкрепила предложението и то вече е ал. 5 на гласувания чл. 28.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Така че няма да го гласуваме.
    Благодаря.
    Има ли изказвания по този текст? Няма.
    Моля, гласувайте наименованието на тази глава и чл. 30, който става чл. 29.
    Гласували 127 народни представители: за 111, против 6, въздържали се 10.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “Глава девета – Регистри към комисията”.
    Постъпило е предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска. То беше оттеглено на заседанието на комисията.
    Чета окончателния текст на чл. 31, който става чл. 30:
    “Регистри към комисията
    Чл. 30. (1) Комисията води публични регистри за:
    1. регулираните пазари на ценни книжа;
    2. инвестиционните посредници;
    3. публичните дружества и други емитенти на ценни книжа;
    4. инвестиционните дружества;
    5. управляващите дружества;
    6. физическите лица, които по договор непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа;
    7. застрахователните дружества;
    8. здравноосигурителните дружества;
    9. застрахователните брокери;
    10. дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове.
    (2) Подлежащите на вписване обстоятелства, воденето и съхраняването на регистрите на комисията, както и процедурите, осигуряващи функционирането на регистрите като единна информационна система, се уреждат с наредба.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Изказвания по този текст няма.
    Моля, гласувайте наименованието на Глава девета и чл. 31, който става чл. 30.
    Гласували 107 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 6.
    Текстовете са приети.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, има предложение на комисията, има грешка при изписването още от вносителите, Глава десета “Административно наказателни разпоредби” да стане Глава единадесета, а Глава единадесета “Консултативен съвет по финансова стабилност” да стане Глава десета. Систематичното й място е преди Преходните и заключителните разпоредби на административно наказателните разпоредби.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е безспорно. Но дали да гласуваме промяната на главите?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Мисля, че не се налага, госпожо председател.
    Ако трябва, да го гласуваме – Глава десета да стане Глава единадесета, а Глава единадесета да стане Глава десета.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: От това следват всякакви промени и в номерацията на текстовете след това. Всичко ще се преномерира.
    Тогава дайте в тази последователност да ги гледаме.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми колеги, гледаме Глава единадесета “Консултативен съвет по финансова стабилност” по номерация на вносителя.
    Постъпило е предложение на господин Радев чл. 33 да се заличи.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Има предложение на комисията Глава единадесета да стане Глава десета и да се измени така:
    “Глава десета
    Консултативен съвет по финансова стабилност
    Чл. 31. (1) Създава се Консултативен съвет по финансова стабилност като съвещателен орган, който:
    1. съдейства за изграждането на обща политика, сътрудничество и координация между действията на членовете на съвета при упражняването на надзор върху поднадзорните им лица;
    2. осигурява обмен на информация между членовете на съвета;
    3. съдейства за сигурността, стабилността и развитието на финансовите пазари в Република България;
    4. съдейства за усъвършенстване и повишаване на ефективността на надзора върху участниците на финансовите пазари.

    (2) В Консултативния съвет по финансова стабилност участват министърът на финансите, комисията и Българската народна банка. По покана на съвета, на неговите заседания могат да присъстват и председателите на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика към Народното събрание, както и други лица.
    (3) Консултативният съвет по финансова стабилност отправя препоръки и предложения до всеки един от участниците за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари.
    (4) Всеки един от участниците в Съвета може да го свиква или да поиска мнение или становище по определени въпроси от съвета.
    (5) Заседанията на Съвета се председателстват от членовете на ротационен принцип за срок от една година.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли изказвания по тази глава?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Тук господин Радев беше предложил и аз не знам дали да не се счете, че е оттеглил неговото предложение, тъй като то не беше подкрепено. Предложението му беше с оглед комисията да не се подчини на изпълнителната власт чрез председателстване от финансовия министър. По предложение на господин Радев записахме, че се председателства на ротационен принцип, така че, ако желае, нека господин Радев да каже да гласуваме или не това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дали да гласуваме предложението за заличаване на чл. 33.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Забравих да прочета предложението на господин Пирински. От него идва предложението Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика да бъдат представени и то е подкрепено, както забелязахте.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Ще се изкажете ли господин Радев? Заповядайте.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, госпожо председател.
    Аз продължавам да смятам, че този Консултативен съвет, залепен накрая на закона, е излишен. Той няма място в този закон. Неговото фигуриране като конструкция изобщо поставя под съмнение онзи замисъл, за който днес много пъти говорихме – този орган да бъде независим от изпълнителната власт.
    Какво правим с него? Тук създаваме един орган, вкарваме цялата комисия вътре с председателя и неговите заместници, които са ресорни на съответните сега съществуващи органи, слагаме да присъства Централната банка и слагаме финансовия министър за председател на този съвет. Е, има ли по-ясно подчиняване на изпълнителната власт от това на органа, който е пряко отговорен пред Народното събрание? На всичко това, което направихме дотук с малко или повече уговорки, сега му слагаме един дебел кръст, защото какво прави тази комисия? Тя не е само да се събира да пие кафе. Прочетете какво пише тук отдолу. Прочетете ал. 3: “Консултативният съвет по финансова стабилност отправя препоръки и предложения до всеки един от участниците за усъвършенстване на практиката по прилагане и подобряване на нормативната уредба на финансовите пазари.” Ще даде една препоръка финансовият министър на един член и той ще каже: да, гледай си работата… (Оживление.)
    Нека да бъдем по-сериозни, по-конкретни. Ако искаме онзи орган, за който се говори тук вътре, да е независим от изпълнителната власт, аз казах и в комисията: дайте Народното събрание да му е шапката. Господин Искров казва: ще му приемем бюджета и никой няма право да го променя, за да бъде независим. Хубаво, но сега тук пък го правим два пъти по-зависим.
    Хайде сега, ползвайки принципа, който наложихме преди малко – да бъде независим бюджет и никой да не може да бърника в него, да бъде такъв, какъвто го представи, да дойде непроменен тук, в Народното събрание и ние да се произнасяме, да сложим този принцип сега и тук. Защо председателят на Бюджетната комисия да не е шапката на този орган? Защо трябва да е изпълнителната власт или Централната банка? Защо? Нали Народното събрание го управлява? Пред него се отчита, ние сме отговорни за неговата работа. Хайде да сложим орган на Народното събрание, ако щете, той да е колективен орган, да не е физическо лице, да е самата Комисия по бюджет и финанси и тя да определи своя представител там.
    Ще кажете: няма прецедент. Има, как да няма? Какво направихме със Сметната палата? Направихме една комисия, набутахме няколко народни представители, те отидоха, видяха и направиха отчет и доклад. Ако ние наистина сме коректни и искаме това да е независим орган, подчинен изцяло на Народното събрание, откъснат от изпълнителната власт, ако изобщо трябва да има такъв Консултативен съвет, а аз се съмнявам, че има полза от него, защото абсолютно не пречи на тези фигури един или два пъти на тримесечие да се съберат, за да си синхронизират работата - всички те са заинтересовани от крайния продукт, така че нищо не им пречи да се събират и сега го правят.
    Но ако искаме Народното събрание да бъде суверенът, нека тогава да бъде комисия от Народното събрание – председател на комисия или каквото искате, но не и финансовият министър. Разберете го, по този начин не работим за откъсването на влиянието на тази комисия от изпълнителната власт и ако вие го гласувате в тоя вид, това означава, че всичко, което досега сме говорили, просто го умножаваме по нула. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания? Господин Искров има думата.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, аз много пъти съм казвал, че с господин Радев работим много добре, тъй като е един интересен събеседник. Но ако сега навлизаме в полето на хумора, все пак, господин Радев, препоръките и предложенията сами по себе си говорят, че не става въпрос за задължителни решения. И ако има някакви достойнства, ако въобще седнахме да пишем този закон и в продължение вече на десет месеца работим по него, е именно заради трите основни изисквания, на които отговаря законът. Това са: първо, независимост на надзорния орган – независимост и казахме, че затова няма да бъде към изпълнителната власт по аналогия със Сметната палата, по аналогия с Комисията за защита на конкуренцията, по аналогия на банковия надзор, а ще бъде към парламента.
    Второ условие: правомощия. Досега бистрихме правомощията и няма да се връщам там.
    И третото, което е много важно – координация. Ако от нещо е страдала тази държава, в това число и финансовите пазари, това е най-вече липсата на координация. Координацията я виждаме както като един надзорен орган, така и като изискване по силата на този закон и по тази глава да направим този Консултативен съвет, който взима препоръчителни решения, но който слага на една маса финансовия министър, който по линия на изпълнителната власт е отговорен и по линия на вота на населението, което е избрало това мнозинство, което и да е то, избрало е съответния кабинет и което носи отговорност пряко пред гласоподавателите по линия на изпълнителната власт - да седне финансовият министър заедно с председателя на Централната банка и ръководителя на Банковия надзор, който координира и контролира финансовите пазари от гледна точка на банковите продукти и услуги, заедно с председателя и заместник-председателите на съответната Комисия за финансов надзор.
    Господин Пирински искаше това да бъдат и председателите на Бюджетната и Икономическата комисия. Аз казах и сега тук казвам: не мисля, че Народното събрание трябва да участва. При положение, че Бюджетната комисия подкрепи това, добре, вписали сме го. Но, господин Радев, чак пък председателят на Бюджетната комисия, на Икономическата или който и да е от нас да председателства този съвет, просто е недопустимо.
    Господин Неновски, един доказан професор по конституционно право, когато обсъждахме този въпрос с господин Валери Димитров и имена, пред които съм свалял шапка винаги в този Консултативен съвет към господин Герджиков, използва една дума – “обрастване на Народното събрание”. Мисля, че тази дума използва и казваше доколко е допустимо или не. Но чак пък такова обрастване на Народното събрание с органи като КЗК, Комисията за финансов надзор и други, дотолкова, че и да се ръководят тези консултативни съвети от председателя на Бюджетната комисия, според мен, че не би трябвало да се допуска. Все пак това са си изпълнителни функции било в рамките на изпълнителната власт или изпълнителни, административни функции в рамките на други органи. Те са все пак нещо различно от законодателната власт.
    Затова си мисля, че този ротационен принцип, който взехме предвид след Вашите препоръки и го направихме, като махнахме председателството на финансовия министър, достатъчно добре гарантира една равнопоставеност, намеква за равнопоставеност. Хайде, как така председателят на Централната банка ще се подчини на финансовия министър? Той и сега не се подчинява. Това че ще ги сложите на една маса, не означава, че ще се подчини на финансовия министър. Той е “подчинен”, доколкото се отчита и седи тук, на тази трибуна и отговаря, отчита се единствено пред парламента. Председателят на Комисията за финансов надзор как ще го накара финансовият министър? Още повече видяхте, че и бюджета му направихме доста самостоятелен. Само от тази трибуна тук ще се отчита, но пък това, което правим, създава възможност за координация, казвам още веднъж, и за използване на законодателната инициатива, ако щете, на финансовия министър, на правителството, тъй като към момента нито Централната банка, нито другите надзорни регулативни институции имат такава законодателна инициатива и те така или иначе са принудени да минават през съответния изпълнителен орган.
    Завършвам с това, че една добра стъпка е Меморандумът, който – забележете – под натиска на Световната банка беше наложен и беше подписан между ДАОН, Банков надзор на Централната банка, Комисията за ценните книжа и Агенцията за застрахователен надзор. Именно Меморандум, в който се целят тези последствия – да седят на една маса и да дискутират общо финансовата система.
    Затова, уважаеми колеги, аз пледирам да не подкрепим предложението на господин Радев и ако подкрепим предложението на комисията, аз поне така разбрах, господин Радев, второто Ваше предложение, ако се подкрепи като предложение да има такъв Констативен съвет, той да бъде председателстван от парламентаристите – пледирам и това предложение да не бъде подкрепяно. Имаме своята роля. Не е маловажна ролята на парламентаристите, но тя не е в този Консултативен съвет под формата на председателство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Други изказвания по този текст няма.
    Гласуваме предложението на господин Радев за отпадане на чл. 33.
    Гласували 127 народни представители: за 41, против 85, въздържал се 1.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме глава десета, наименованието на глава десета и чл. 31 в редакция, предложена от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 109 народни представители: за 84, против 19, въздържали се 6.
    Текстът е приет.
    Да гласуваме ли редакцията на ал. 5, господин Радев? Става въпрос за новата редакция.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Заседанията на съвета се председателстват от председателя на Комисията по бюджет и финанси. Това ли имахте предвид, господин Радев?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Да гласуваме ли тази редакция?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Да стане: “от орган на Народното събрание”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Такъв запис не носи никаква информация. Може би да се запише: “от председателя на Комисията по бюджет и финанси”? Добре.
    Подлагам на гласуване тази редакция, която предлага господин Радев за ал. 5.
    Гласували 114 народни представители: за 68, против 46, въздържали се няма.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Изглежда, че се прие това нещо?! (Шум и реплики в залата.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Народните представители като чуха Вашето име, господин Искров, се стреснаха и решиха, че трябва да подкрепят предложението.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Колеги, аз правя процедурно предложение да се прегласува текстът. Може би не се разбра това, което се предлага.
    Предложението на господин Радев е ал. 5 да звучи по следния начин: “Заседанията на съвета се председателстват от председателя на Комисията по бюджет и финанси”. Нали изказахме точно обратното предложение като Комисия по бюджет и финанси? (Реплики.)
    Моля ви да прегласуваме предложението на господин Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме редакцията, направена от господин Радев за ал. 5 на текста.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 173 народни представители: за 63, против 110, въздържали се няма.
    Предложението не се приема.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, както уточнихме, комисията предлага глава десета “Административно-наказателни разпоредби” да стане глава единадесета и да се измени така: “Глава единадесета – Административно-наказателни разпоредби”.
    По чл. 32 комисията подкрепа текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
    “Чл. 32. (1) Който възпрепятства Комисията за финансов надзор, нейните органи или надлежно упълномощени служители от нейната администрация при осъществяване на надзорни правомощия, възложени им с този или с друг закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв.
    (2) За нарушение на предходната алинея на юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 16 000 лв.
    (3) Актовете за установяване на административните нарушения по този член се съставят от упълномощени от председателя на комисията длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията.
    (4) Установяването на административните нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
    Изказвания по този текст няма.
    Гласуваме наименованието на глава десета, която става глава единадесета и чл. 32 в редакцията на комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 101 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 2.
    Предложението се приема.
    Преминаваме към § 1 от Допълнителните разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя предложението за § 1 със следната редакция:
    “ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    § 1. По смисъла на този закон:
    1. “Финансови пазари” са: пазарът на ценни книжа, пазарът на застрахователни и осигурителни услуги.
    2. “Органи на комисията” са: председателят и тримата заместник-председатели на комисията.
    3. “Нормативни актове по допълнително социално осигуряване” са: Кодексът за задължително обществено осигуряване, Законът за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, Законът за здравното осигуряване, Законът за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, както и нормативните актове по прилагането им.
    4. “Контрол” е налице, когато контролиращият:
    а) притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице или
    б) има възможността да определя, пряко или непряко, повече от половината от членовете на управителния или контролен орган на друго лице, или
    в) има възможността да ръководи, включително и чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или
    г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или
    д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.
    5. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.”
    Колеги, предлагам ви нова т. 6 от Допълнителните разпоредби във връзка с приетия вече чл. 30, ал. 1, т. 10, като дефинираме дружества за допълнително социално осигуряване, ако нямате против, за да стане по-ясно.
    И, т. 6 да гласи:
    “6. “Дружества за допълнително социално осигуряване” са пенсионноосигурителните дружества и дружествата за доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация”.
    Доктор Адемов клима одобрително с глава.
    Ако нямате против, госпожо председател, моля да гласуваме това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
    Гласуваме наименованието "Допълнителни разпоредби" и § 1, предложен от комисията, обогатен с т. 6, представена в залата.
    Гласували 101 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 2.
    Текстът е приет.
    Моля, по Преходните и заключителните разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Комисията подкрепя наименованието "Преходни и заключителни разпоредби", както и § 2. Ще прочета окончателната редакция на § 2:
    "§ 2. (1) От влизане на този закон в сила:
    1. правомощията на Националния съвет по застраховане и на Съвета по допълнително социално осигуряване се прекратяват;
    2. правомощията на Държавната комисия за ценните книжа, на директора на Агенцията за застрахователен надзор и на председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор се прекратяват.
    (2) Разрешенията (лицензиите) и другите индивидуални административни актове, издадени от органите по ал. 1, запазват действието си.
    (3) Заварените при влизането в сила на закона производства пред органите по ал. 1 продължават пред съответния компетентен орган по този закон. Споровете за компетентност се решават от комисията."
    Ако позволите, ще прочета и други параграфи, защото няма неприети предложения.
    Комисията подкрепя § 3 и дава следната окончателна редакция:
    "§ 3. (1) Държавната комисия по ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор се преобразуват чрез сливане в Комисия за финансов надзор от датата на влизане в сила на този закон.
    (2) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Държавната комисия за ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор се поемат от Комисията за финансов надзор.
    (3) В 15-дневен срок от влизането в сила на закона председателят на комисията преобразува служебните правоотношения на държавните служители в Държавната комисия по ценни книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор в безсрочни трудови правоотношения. Придобитите рангове и неизползваните отпуски се запазват.
    (4) Трудовите правоотношения на служителите на Държавната комисия за ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда."
    По § 4 е постъпило предложение на народните представители Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска.
    Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 4:
    "§ 4. (1) Народното събрание избира членовете на комисията в едномесечен срок от обнародването на този закон, като мандатът на членовете започва да тече от влизане в сила на закона.
    (2) Членовете на първия състав на комисията, формиран съгласно този закон, се избират с мандат:
    1. председателят – за 6 години;
    2. заместник-председателят, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" – за 6 години;
    3. заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор" – за 5 години;
    4. заместник-председателят, ръководещ управление "Осигурителен надзор " – за 4 години;
    5. от другите членове: първият – за 4 години, вторият – за 5 години и третият – за 6 години, като определянето им става с решението за тяхното избиране.
    (3) За членове на комисията могат да бъдат избрани членове на Държавната комисия за ценни книжа, директорът на Агенцията за застрахователен надзор и председателят на Държавната агенция за осигурителен надзор.
    (4) До влизане на закона в сила членовете на комисията ръководят техническите и организационни действия, във връзка с преобразуването по § 3.
    (5) Материалните активи и човешките ресурси на Държавната комисия за ценни книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор, заедно с необходимата им издръжка, преминават към Комисията за финансов надзор по ред, определен от членовете на комисията.
    (6) Бюджетът на комисията за 2003 г. се съставя на основата на бюджетите на Държавната комисия за ценни книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор за 2003 г.
    (7) Министърът на финансите и министърът на труда и социалната политика извършват произтичащите от този закон промени в републиканския бюджет за 2003 г. във връзка със съставянето на бюджета на комисията за 2003 г."
    По § 5. Комисията подкрепя предложението за § 5 със следната редакция:
    “§ 5. Приетите подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Кодекса за задължително обществено осигуряване, Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за здравно осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта запазват действието си, доколкото не му противоречат.”
    По § 6 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска, което е подкрепено от комисията.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6:
    “§ 6. Комисията за финансов надзор в едномесечен срок от влизането на закона в сила приема Правилника за устройството и дейността си.”
    Има предложение на комисията за нов § 6а:
    “§ 6а. Първото заседание на Консултативния съвет по финансова стабилност се свиква в тримесечен срок от влизането на закона в сила от министъра на финансите. На това заседание се определя реда на ротацията.”
    Уважаеми колеги, моля да имаме предвид, че § 4, ал. 1 гласи (предложението беше направено преди повече от два месеца): “Народното събрание избира членовете на Комисията в едномесечен срок от обнародването на този закон…”. Това означава, че ако законът се обнародва в “Държавен вестник” към 10 – 15 декември, то 10 – 15 януари ще бъде крайната дата за избиране на членовете. Колеги, не е ли по-добре да променим този срок тук, преди да го гласуваме, примерно до 31 януари, за да има спокойствие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Значи правите редакционно предложение. Ще го гласуваме.
    Има ли предложение за противна редакция? Или за допълнения?
    Заповядайте, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, аз се присъединявам към предложението на господин Искров и даже смятам, че той дава един срок, който може да бъде малко притеснителен, доколкото знаете, че Народното събрание има почивка до 10 – 12 януари. Не случайно предложих да бъдем много взискателни към членовете на тази комисия, които ще определяме тук. Не случайно предложих да има дори квотен принцип, което бе отхвърлено от мнозинството с полуобещанието, че след това на базата на преговори между отделните политически сили, представени в Народното събрание, ще се стигне до някакъв консенсус. За да има такъв консенсус и за да има достатъчно време за подобни контакти за постигането на консенсус, ако такъв е възможно да бъде постигнат, трябва и време. Поради това мисля, че срокът може да бъде удължен още малко, примерно до 15 февруари, в който срок да можем спокойно да проведем тези консултации, още повече, че за предложените лица ще се наложи някаква проверка. Вие казахте, че онзи закон не става. Има Закон за класифицираната информация. По него биха могли по един или друг начин да бъдат проверени тези хора. Това не става за няколко дни.
    Затова ви моля да удължим срока, за да не се налага през януари да го удължаваме втори път, когато няма да има смисъл. Предлагам 15 февруари. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Тъй като в закон не е хубаво да фигурират конкретни дати, аз предлагам да запишем “в двумесечен срок”. Това също съвпада с 15 февруари.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ, от място): По-добре е да запишем “в двумесечен срок”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата за процедурно предложение госпожа Гроздилова.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на НДСВ правя предложение да удължим работното време до приключване на този законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 99, против 22, въздържали се 3.
    Предложението се приема.
    Гласуваме предложението в § 4, ал. 1 думата “едномесечен” да се замени с “двумесечен срок”.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    За редакционна бележка – заповядайте, господин Димитров.
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ (НДСВ): В § 4, ал. 5 има един неприятен израз, звучи неприятно – “Материалните активи и човешките ресурси на Държавната комисия за ценни книжа преминават”. Звучи просто обидно, социалистически някак си. Аз бих предложил да го формулираме така: “Персоналът и материалните активи”. Иначе “човешките ресурси” са след “материалните активи”, като че ли не става дума за хора, а за някакви обекти, които ги прехвърляме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А “персоналът” звучи още по-неприятно, административно звучи. Нека да е “служителите”. Какъв “персонал”?
    ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: “Служителите и материалните активи преминават” звучи по-човешки, просто.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Гласуваме редакционната поправка, направена от господин Димитров – в ал. 5 думите “човешките ресурси” да бъдат заменени със “служителите”.
    Гласували 98 народни представители: за 90, против 8, въздържали се няма.
    Предложението се приема.
    Гласуваме параграфи от 2 до 6а ан блок.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 105 народни представители: за 95, против 7, въздържали се 3.
    Параграфите се приемат.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 7 комисията приема предложението и предлага следната окончателна редакция:
    “§ 7. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ …) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 8, ал. 1 се изменя така:
    “Чл. 8. (1) Регулирането и контролът върху лицата, дейностите и сделките по чл. 1, ал. 1 се извършват от Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък “комисията”, както и от заместник-председателя, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”.
    2. Членове 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 16а, 17, 18 и 19 се отменят.
    3. Навсякъде думите “комисията” се заменят със “заместник-председателя, ръководещ Управление “Надзор на инвестиционната дейност”, с изключение на глава втора, глава трета, раздел II и IV, глава пета, раздел II, глава шеста, раздел III, глава седма, раздел I, глава единадесета, раздел II, глава четиринадесета, глава петнадесета и глава осемнадесета, раздел II, където думите “комисията” се заменят с “Комисията за финансов надзор”.”
    Комисията предлага следната окончателна редакция на § 8:
    “§ 8. (1) В Закона за застраховането (обн., ДВ …) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 7, ал. 3 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”.
    2. Член 17а се изменя така:
    “Чл. 17а. Държавният застрахователен надзор се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор” по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор.”
    3. Отменят се членове 17б, 17в, 18, 19, 20, 21 и 22.
    4. Член 22а се изменя така:
    “Чл. 22а. (1) Комисията за финансов надзор извършва проверки за спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
    (2) Комисията за финансов надзор издава наредба за реда за извършване на проверките.”
    5. В чл. 22б се правят следните изменения и допълнения:
    а) Алинея 1, т. 1 се изменя така:
    “1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на Закона за Комисията за финансов надзор, на актове на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”, както и предлагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”.
    б) В ал. 2 т. 6 и 11 се отменят.
    в) Алинея 3 се изменя така:
    “(3) В особено тежки случаи на нарушения по ал. 1 Комисията за финансов надзор по предложение на нейния заместник-председател, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”:
    1. разпорежда писмено на застрахователя да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, или всяко едно от лицата по чл. 10 или 13, или
    2. назначава квестори с правомощията по чл. 33, ал. 2 за определен срок.”
    6. Отменя се чл. 23.
    7. В чл. 24 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    8. В чл. 33, ал. 1 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    9. Отменят се чл. 34 и 35.
    10. В чл. 38, ал. 2 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    11. В чл. 41 думите “се прилагат чл. 32 и 34” се заменят със “се прилага чл. 32”.
    12. В чл. 43, ал. 4 думите “воден от Агенцията за застрахователен надзор” се заличават.
    13. В чл. 47, 49, 51, ал. 4 и 77, ал. 4 думите “Министерският съвет” се заменят с “Комисията за финансов надзор”.
    14. В чл. 51а, ал. 3 последното изречение се изменя така:
    “При неизпълнение на предписанието се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22б.”

    15. В чл. 57 думите “министъра на финансите” се заменят с думите “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    16. В чл. 65, ал. 1, и чл. 66, ал. 2 и 5 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    17. В чл. 89, ал. 1, думите “назначен от министъра на финансите” се заменят с думите “избран от Комисията за финансов надзор” и думите “назначени от министъра на финансите” се заменят с думите “избрани от Комисията за финансов надзор”.
    18. В чл. 90 се правят следните изменения:
    а) в ал. 2 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”;
    б) в ал. 3 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    19. В чл. 93 думите “министърът на финансите” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    20. В чл. 94в думите “директора на Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
    21. В чл. 99 ал. 2 се изменя така:
    “(2) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” може да постанови отнемане на придобитите акции в полза на държавата.”
    22. В чл. 106 се правят следните изменения:
    а) алинея 1 се изменя така:
    “(1) Актът за установяване на административно нарушение се съставя от служители на администрацията на Комисията за финансов надзор и от други лица, овластени за това от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, а в случаите по чл. 96 – от органите на Националната полиция.”
    б) в ал. 2 думите “директорът на Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с думите “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
    23. Навсякъде другаде в закона думите “Национален съвет по застраховането”, съответно “Националният съвет по застраховането” да се заменят с “Комисия за финансов надзор”, съответно “Комисията за финансов надзор”, думите “Агенция за застрахователен надзор”, съответно “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с “управление “Застрахователен надзор”, съответно “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    (2) В § 67 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за застраховането (ДВ, бр. 96 от 2002 г.) думите “министъра на финансите” се заменят с думите “Комисията за финансов надзор”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, имате думата по § 7 и § 8. Има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
    Позволявам си да подложа на гласуване § 7 и § 8 така, както са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте!
    Гласували 107 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 3.
    Приемат се тези два параграфа.
    Господин Искров, заповядайте да докладвате § 9.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 9 е постъпило предложение от народните представители Искров, Димитров, Манов и Дренска, което се подкрепя от комисията.
    Уважаеми колеги, чета окончателния текст на § 9:
    “§ 9. В Кодекса за задължително обществено осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 145, чл. 153, чл. 155, ал. 3, чл. 156, ал. 1, чл. 174, ал. 1 и 2, чл. 183, ал. 9, т. 4, чл. 184, ал. 2, чл. 190, ал. 1 и 2, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 201, ал. 2, наименованието “Държавната агенция за осигурителен надзор” се заменя с “Комисията по финансов надзор”.
    2. В чл. 178, ал. 2, думите “Държавната агенция за осигурителен надзор” съгласувано с Комисията по ценните книжа” се заменят със “заместник-председателят, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, съвместно със заместник-председателя, ръководещ управление “Надзор върху инвестиционната дейност”.
    3. Навсякъде в кодекса, с изключение на текстовете по т. 1 и 2, наименованието “Държавната агенция за осигурителен надзор” се заменят със “заместник-председателят, ръководещ управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор”.
    4. В чл. 156 ал. 2 се отменя.
    5. В чл. 181, чл. 192, ал. 2 и чл. 194, ал. 2 думите “акт на Министерски съвет” и “от Министерския съвет” се заменят с “наредба”.
    6. Създава се чл. 208:
    “Прилагане на принудителни административни мерки
    Чл. 208. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения по дял втори на този кодекс и на актовете по прилагането му, за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или са застрашени интересите на членовете на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, могат да бъдат прилагани принудителни административни мерки.
    (2) За видовете принудителни административни мерки органите и начинът за тяхното приложение и обжалване се прилага глава четиринадесета от Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.”
    Предложението на народните представители Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов и Теодора Дренска са приети, така че продължавам да чета.
    “7. Създава се чл. 206а:
    “Отговорност за нарушение и неизпълнение на
    предписание
    Чл. 206а. (1) Който наруши или допусне да бъдат нарушени разпоредбите на този кодекс относно допълнителното задължително пенсионно осигуряване или не изпълни задължително предписание на контролен орган, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
    (2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.
    (3) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 4000 до 20 000 лв., съответно имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. Нарушението е повторно по смисъла на чл. 204, ал. 2.
    (4) Доходите, придобити от неправомерно извършваната дейност, се отнемат в полза на държавата.”
    8. В чл. 207, ал. 4, думата “агенцията” се заменя с “Комисията по финансов надзор”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли желаещи? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, моля ви, гласувайте § 9.
    Гласували 111 народни представители: за 100, против 9, въздържали се 2.
    Параграф 9 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: По § 10 е постъпило предложение от народния представител Иван Искров и група народни представители, което беше оттеглено по време на заседанието.
    Постъпило е и предложение от народния представител Муравей Радев, което не е подкрепено – в новосъздадения чл. 112 ал. 4 да се заличи и новосъздаденият чл. 114 да се заличи.
    Чета окончателния текст, а това е текстът на вносителя:
    “§ 10. В Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 17, ал. 1; чл. 21, ал. 6, т. 4; чл. 22, ал. 2; чл. 26, ал. 4 и 5; чл. 35; чл. 38, ал. 1 и 3; чл. 39, ал. 1 и 2; чл. 40, ал. 1, 2 и 3; чл. 41, ал. 1 и 2; чл. 42, ал. 2 и 3; чл. 57; чл. 61; чл. 62, ал. 2 и 3 и чл. 64, ал. 1 думите “Държавната агенция за осигурителен надзор” и “агенцията” се заменят съответно с “Комисията по финансов надзор” и “комисията”.
    2. Навсякъде в закона, с изключение на текстовете по т. 1, думите “Държавната агенция за осигурителен надзор” и “агенцията” се заменят съответно с “Заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията по финансов надзор” и “Заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията”.
    3. В заглавието на Глава трета думите “надзор и” се заличават.
    4. Член 30 се изменя така:
    “Чл. 30. Лицензирането и надзора на дружествата за допълнително социално осигуряване се извършват от Комисията по финансов надзор, наричана по-нататък “Комисията”.”
    5. Член 31, чл. 32, чл. 33 и чл. 34 се отменят.
    6. В чл. 35 се правят следните изменения:
    а) точки 3, 4, 6 и 8-11 се отменят;
    б) в т. 5 след думите “разработва” се добавя “и приема”.
    7. Член 36 и чл. 37 се отменят.
    8. Създава се нов чл. 36:
    “Чл. 36. Заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията по финансов надзор утвърждава:
    1. списък на банките-депозитари съвместно с Българската народна банка;
    2. списък на дипломираните експерт-счетоводители, които имат право да извършват одит на дружествата за допълнително социално осигуряване и на доброволните пенсионни фондове след съгласуване с Института на дипломираните експерт-счетоводители;
    3. биометричните таблици, които могат да ползват дружествата за допълнително социално осигуряване и доброволните пенсионни фондове;
    4. други документи, свързани с дейността по допълнително социално осигуряване.”.
    9. Член 43 се отменя.
    10. В чл. 60 се правят следните изменения:
    а) в ал. 1 думата “агенцията” се заменя с “комисията”, а думите “която взема решението в едномесечен срок” се заличават;
    б) в ал. 2 думите “С решението агенцията” се заменят с “В едномесечен срок заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията взема решение, с което”, а думите “от нея” се заличават;
    в) в ал. 3 думите “на агенцията” се заменят с “по ал. 2”.
    11. В чл. 61, изречение второ се изменя така:
    “В тези случаи заместник-председателят, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията, определя с решение условията, реда и начина за удовлетворяване на осигурените лица.”
    12. В чл. 111, ал. 1 и 2 думите “председателя на агенцията” се заменят с “заместник-председателя, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” на Комисията”.
    13. Създава се Глава четиринадесета със следното съдържание:
    “Глава четиринадесета
    Принудителни административни мерки
    Чл. 112. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от Комисията или са застрашени интересите на членовете на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, Комисията може да прилага следните принудителни административни мерки:
    1. да дава задължителни предписания за предприемане на конкретни мерки в определен от нея срок;
    2. да дава задължителни предписания за необходими промени в правилниците на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване;
    3. да спре използването и разпространението на документи, които не са утвърдени по съответния ред;
    4. да спре разпространението на реклами и информационни материали, както и провеждане на лотарии;
    5. да задължи писмено пенсионноосигурителното дружество да увеличи капитала си в определен срок;
    6. да наложи мерки за финансово оздравяване на пенсионноосигурително дружество или на управляван от него пенсионен фонд;
    7. да забрани сключването на нови осигурителни договори за определен период;
    8. да забрани временно изплащането на дивиденти;
    9. да назначи дипломиран експерт-счетоводител, който да извърши финансова или друга проверка на контролирано лице за негова сметка, съгласно изисквания, определени от заместник-председателя, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”;
    10. да свика Общо събрание на акционерите или да насрочи заседание на Управителния и Надзорния съвет (Съвета на директорите) за вземане на решение за мерките, които трябва да бъдат предприети;
    11. да спре изпълнението на решение или нареждане на управителните органи на пенсионноосигурителното дружество, което се отнася до дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
    12. да разпореди писмено на контролирано от нея лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му;
    13. да назначи квестори в случаите, предвидени в нормативните актове по допълнително социално осигуряване;
    14. да отнеме пенсионната лицензия.
    (2) Комисията може да информира обществеността за приложените мерки по ал. 1.
    (3) Мерките по ал. 1 се прилагат на контролираните от агенцията (да се замени с “комисията”) лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в дружеството или лица, упълномощени да сключват осигурителни договори и да приемат заявления за осигуряване.
    (4) При налагането на принудителни административни мерки по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
    Чл. 113. (1) Принудителните административни мерки по чл. 112, ал. 1, т. 12-14 се прилагат с писмено мотивирано решение на комисията, което се съобщава на заинтересуваното лице в 7-дневен срок от постановяването му.
    (2) Принудителните административни мерки по чл. 112, ал. 1, т. 1-11 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, ръководещ Управление “Осигурителен надзор”, което се съобщава на заинтересуваното лице в 7-дневен срок от постановяването му.
    Чл. 114. (1) Решението по чл. 113, ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.
    (2) Решението по чл. 113, ал. 2 може да се обжалва само по административен ред пред Комисията по реда на Закона за административното производство.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата по този текст, уважаеми народни представители. Има ли желаещи?
    Заповядайте, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Моите предложения по този текст са две. Най-напред това, което имам тук, е по ал. 4 на чл. 112, която предлагам да отпадне. Тя означава, че при принудителни административни мерки, тогава когато се приложат административните мерки, не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство. Тоест, отнема се възможността да се дават обяснения и възражения от заинтересуваните лица.
    Какъв е предметът на промяна, за който се забранява да се дават обяснения и възражения от тези лица? Цялата тази страница и половината от другата са 14 на брой мерки и по тях заинтересуваните лица не могат да възразят. Представяте ли си? Не могат дори да дават обяснения. Ето, това означава този текст. Затова говорих аз още от началото - че не можем да допуснем такива крайности. Това е абсурдна крайност! Да накажеш някой с една от тези 14 мерки и да го лишиш от правото да даде обяснение?! Дори да няма право да възрази. Обръщам се към вашето съзнание: мислете какво правите, защото след това ще се чудите по какъв начин да го оправите. Но ще мине време и дотогава ще се случат много неща и ще се чудите как да се оправят тези бели, които ще сътворим днес тук. Човекът няма право да обясни, няма право да възрази – това пише вътре в тоя текст – по 14 видове действия, по които този орган може да го санкционира. Това е едното.
    Следващото ми предложение е по чл. 14, ал. 1. Там се казва, че подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред. Кое? Кое веднага трябва да влезе и да не може да се обжалва по съдебен ред? Това вече го говорихме преди малко, но тук е казано ясно. Това са т. 12, 13 и 14. Тогава, когато се освобождава едно или повече лица от управителен орган, уволнява се ръководството, да не можеш съдебно да си търсиш правата. Това означава тази точка. Втората е да се назначават квестори, третата е да се отнеме лицензия.
    Аз апелирам към народните представители да осъзнаят какво вършат. Нарочно го чета внимателно, бавно, така че всеки да разбере и да вникне в него, пък в крайна сметка да прави каквото знае. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
    Господин Искров, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин Радев, уважаеми колеги! Този спор го водихме цяла сутрин. Така че тези текстове просто хармонизират съответния закон, в случая това е Законът за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, с текстовете, които се дискутираха по отношение на Комисията за финансов надзор. Така че аз съм на обратното мнение и комисията, господин председател, е на обратното мнение.
    Предлагам § 10 да бъде подкрепен така, както беше прочетен, и да не бъде подкрепено предложението на господин Радев за заличаване на чл. 112, ал. 4, и заличаване на чл. 114.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Искров.
    Има ли други желаещи?
    Господин Радев, поотделно ли искате да гласуваме текстове, както всъщност е коректно?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Поотделно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля, уважаеми народни представители, гласувайте първо предложението на народния представител Муравей Радев за заличаването на ал. 4 на чл. 112.
    Гласували 111 народни представители: за 25, против 83, въздържали се 3.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване следващия текст, предложен от господин Муравей Радев, новосъздаденият чл. 114 да бъде заличен.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 104 народни представители: за 9, против 87, въздържали се 8.
    Предложението не се приема.
    Гласуваме целия § 10 така, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте § 10.
    Гласували 107 народни представители: за 93, против 10, въздържали се 4.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Господин председател, позволете ми да прочета наведнъж параграфи от 11 до 13 по номерацията на вносителя. Има само едно предложение на Искров, Димитров, Манов и Дренска, подкрепено от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Искров.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: “§ 11. (1) В Закона за здравното осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
    1. Член 86 се изменя така:
    “Чл. 86. Държавният надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор.”
    2. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:
    а) създава се ал. 3:
    “(3) Общите условия по здравноосигурителните пакети ясно и недвусмислено определят:
    1. покритието и изключенията от него;
    2. условията, реда и сроковете за заплащане на здравноосигурителните премии, както и последиците от неплащане или неточно плащане;
    3. условията и реда за ползване на здравните услуги и за получаване на здравните стоки;
    4. условията, реда и сроковете за възстановяване на направени разходи;
    5. условията, реда и сроковете за прекратяване или изменение на здравноосигурителното правоотношение.”
    б) досегашната ал. 3 става ал. 4;
    в) досегашната ал. 4 става ал. 5, като след думите “осигуреното лице” се добавя “пред Комисията за финансов надзор и нейните органи”.
    3. В чл. 90а и чл. 90б, ал. 4, думите “Министерският съвет” се заменят с “Комисията за финансов надзор”.
    4. В чл. 90г, ал. 3, последното изречение се изменя така:
    “При неизпълнение на предписанието се прилагат принудителни административни мерки по чл. 99”.”
    5. В чл. 90ж думите “министъра на финансите” се заменят със “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    6. В чл. 95 и 96 думите “директорът на агенцията” се заменят със “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, съответно “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    7. В чл. 97 се създава ал. 9:
    “(9) Лицата по ал. 2 – 7 подлежат на одобрение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Одобрението предхожда вписването в търговския регистър, съответно назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.
    8. В чл. 98 думите “Агенцията за застрахователен надзор” се заменят с “Комисията за финансов надзор”.
    9. В чл. 99 се правят следните изменения и допълнения:
    а) в ал. 1 думите “до агенцията” се заменят с “в Комисията за финансов надзор”, а в т. 5 след думата “тарифите” се поставя запетая и се добавя “както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и техническите планове”;
    б) в ал. 2 думите “агенцията” се заменят със “заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”;
    в) в ал. 3 първото изречение се изменя така:
    “В двумесечен срок от подаване на заявлението заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изготвя предложение за издаване или отказ от издаване на лицензия и го внася за разглеждане в Комисията за финансов надзор.”
    г) Създава се ал. 4:
    “(4) Комисията за финансов надзор се произнася по заявлението в едномесечен срок от внасяне на предложението по ал. 3.”
    10. В чл. 99б се правят следните изменения и допълнения:
    а) създава се нова ал. 2:
    “(2) Лицензията на здравноосигурителното дружество се отнема от Комисията за финансов надзор.”
    б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и думите “на Агенцията за застрахователен надзор” се заличават.
    11. В чл. 99в, ал. 3 накрая се добавя ново изречение:
    “Квесторът има правомощията на управителните и контролните органи на здравноосигурителното дружество и получава възнаграждение за сметка на дружеството, като размерът на възнаграждението се определя от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.”
    12. Член 99г се отменя.
    13. В чл. 99д се правят следните изменения и допълнения:
    а) в ал. 1 след думата “тарифите” се поставя запетая и се добавя: “както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и техническите планове”;
    б) в ал. 2 думата “или” се замества със запетая и след думата “тарифите” се добавя “или техническите планове”;
    в) алинея 3 се изменя така:
    “(3) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, издава разрешение по ал. 1 и одобрение по ал. 2 в едномесечен срок от получаване на искането от здравноосигурителното дружество. Заместник-председателят може да поиска становище от министъра на здравеопазването по съдържанието и изпълнимостта на предлаганите здравноосигурителни пакети.”;
    г) в ал. 4 се създава т. 3:
    “3. общите условия по здравноосигурителните пакети и договори нарушават повелителни разпоредби на закона или не отговарят на изискванията на чл. 88, ал. 3 и нарушенията не са отстранени в дадения от заместник-председателя на комисията срок.”
    14. В чл. 99ж се правят следните изменения и допълнения:
    а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
    “(1) Преобразуването чрез сливане, разделяне и отделяне на здравноосигурителните дружества се извършва с разрешение на Комисията за финансов надзор.”
    б) създават се ал. 2 и 3:
    “(2) Преобразуване на здравноосигурителни дружества чрез вливане се извършва с разрешение на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    (3) Преобразуването по ал. 1 и 2 се извършва при условията и по реда на Глава осма от Закона за застраховането и на Закона за Комисията за финансов надзор.”
    15. В чл. 99з се правят следните изменения:
    а) в ал. 1 и 2 думата “агенцията” се заменя с “Комисията за финансов надзор”;
    б) в ал. 3 думата “агенцията” се заменя със “заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.
    16. В чл. 99и в края на първото изречение се добавя “след като е била отнета лицензията за доброволно здравно осигуряване”.
    17. Заглавието на раздел V се изменя така: “Държавен надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване”.
    18. В чл. 99к се правят следните изменения и допълнения:
    а) алинея 1 се изменя така:
    “(1) Комисията за финансов надзор осъществява държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване при условията и по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор.”;
    б) алинея 2 се изменя така:
    “(2) При осъществяване на държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”:
    1. прави предложения за издаване, отказ от издаване или отнемане на лицензия на здравноосигурително дружество, за издаване или отказ от издаване на разрешения за сливане, разделяне или отделяне на здравноосигурителни дружества и за налагане на принудителните мерки по чл. 99н, ал. 3;
    2. дава разрешения за нови здравноосигурителни пакети, общи условия и тарифи към тях и одобрява промени в разрешените;
    3. разрешава вливане на здравноосигурителни дружества и откриването на клон на българско здравноосигурително дружество в чужбина;
    4. разрешава прехвърляне на предприятие на здравноосигурително дружество или на здравноосигурителни договори;
    5. одобрява лицата по чл. 97, ал. 2-7;
    6. проверява редовността на декларациите по чл. 95 и при нужда сезира органите по чл. 96, ал. 3;
    7. одобрява други здравноосигурителни резерви по смисъла на чл. 90в, ал. 3, т. 4;
    8. утвърждава образци на декларации, отчети, доклади, справки и други документи, предвидени по раздел lll на този закон;
    9. прави искане за откриване на производство по ликвидация и несъстоятелност на здравноосигурително дружество;
    10. контролира спазването на доброволността при извършване на доброволно здравно осигуряване;
    11. прилага принудителни административни мерки и налага санкции в случаите и по реда, предвидени в закон;
    12. взема решения по други въпроси, свързани с осъществяването на надзора върху дейността на здравноосигурителните дружества, които не са предоставени в компетентността на Комисията за финансов надзор.”
    в) алинея 3 се изменя така:
    “(3) документите, необходими за издаване на разрешения и одобрения, както и за осъществяване на другите надзорни правомощия на органите по ал. 1 и 2 се определят в правилника за устройство и дейността на Комисията за финансов надзор или със заповед на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор с изключение на документите по този закон.”
    г) алинеи 4 и 5 се отменят.
    д) алинея 6 се изменя така:
    “(6) Индивидуалните административни актове на Комисията за финансов надзор и на нейния заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, подлежат на обжалване по реда на Закона за Комисията за финансов надзор.”
    19. Член 99л се изменя така:
    “Чл. 99л. (1) Комисията за финансов надзор извършва проверки за спазването на Глава трета на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане от здравноосигурителните дружества.
    (2) Комисията за финансов надзор издава наредба за реда за извършване на проверките.
    (3) За здравноосигурителните дружества се прилага съответно чл. 24 от Закона за застраховането.”
    20. В чл. 99м, ал. 1 след думата “годишни” се добавя “и периодични” и се създава т. 4:
    “4. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения по образец, утвърден от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор” – до края на месеца, следващ съответното тримесечие.”
    21. Член 99н се изменя така:
    "Чл. 99н. (1) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", прилага мерките по ал. 2, когато установи, че здравноосигурително дружество, всяко едно от лицата по чл. 97, ал. 2-7 или акционер, притежаващ 10 и повече на сто от акциите, са извършили нарушения, изразяващи се в:
    1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на Закона за Комисията за финансов надзор, на актове на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", както и предлагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор";
    2. застрашаване интересите на здравноосигурените лица;
    3. нарушаване на условията, при които е било издадено разрешението или лицензията;
    4. извършване на сделки и действия, които засягат организационната или финансова стабилност на здравноосигурително дружество;
    5. възпрепятстване осъществяването на държавния надзор върху дейността по доброволно здравно осигуряване.

    (2) В случаите по ал. 1 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" прилага следните принудителни административни мерки:
    1. разпорежда писмено да се преустановят или отстранят допуснатите нарушения, или да се предприемат определени мерки;
    2. дава предписание за достигане на доходност, сигурност и ликвидност на инвестициите на здравноосигурителните резерви и на собствения капитал;
    3. налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на здравноосигурителното дружество;
    4. задължава писмено здравноосигурителното дружество да увеличи собствените си средства в указан срок;"
    Колеги, не трябва ли да бъде "собственият капитал"?
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво е това процедурно предложение, бе, Искров?!
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Да го хармонизираме с предходните…
    "5. определя структурата на активите с цел гарантиране на плащанията по здравноосигурителните договори;
    6. забранява временно изплащането на дивиденти;
    7. забранява временно на акционер да упражнява правото си на глас;
    8. нарежда писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в определен срок.
    (3) В особено тежки случаи на нарушения по ал. 1, Комисията за финансов надзор по предложение на нейния заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор":
    1. разпорежда писмено на здравноосигурителното дружество да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват или всяко едно от лицата по чл. 97, ал. 2-7, или
    2. назначава квестори с правомощията по чл. 99в, ал. 3 за определен срок."
    22. Член 106а се отменя.
    23. В чл. 106б се правят следните изменения и допълнения:
    а) в ал. 7 думата "агенцията" се заменя с "Комисията за финансов надзор";
    б) в ал. 8 думите "и по чл. 106а" се заличават;
    в) алинея 9 се изменя така:
    "(9) Нарушенията по ал. 1-8 се установяват с актове на длъжностни лица от администрацията на Комисията за финансов надзор, оправомощени за това от нейния заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Наказателните постановления се издават от заместник-председателя на Комисията за застрахователен надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"."
    24. В чл. 108, ал. 2 се създава изречение второ: "В приход на републиканския бюджет се внасят и глобите и имуществените санкции, наложени на здравноосигурителни дружества за нарушение по глава III на закона."
    25. Навсякъде другаде в Закона за здравното осигуряване думите "агенция", "агенцията" се заменят съответно с "заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", "заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" или "заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
    (2) В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн. "Държавен вестник" бр. 107 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
    1. В § 95 след думите "Министерски съвет" се добавя: "съответно Комисията за финансов надзор".
    2. В § 98 думите "Агенцията за застрахователен надзор" се заменят с "Комисията за финансов надзор, съответно нейният заместник-председател, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
    3. В § 101, ал. 1 и § 102, ал. 2 думите "Агенцията за застрахователен надзор" се заменят с "Комисията за финансов надзор".
    4. Създава се нов § 103а:
    "§ 103а. "В периода от получаването на лицензия за дейност по доброволно здравно осигуряване до увеличаване на капитала на 2 млн. лв., здравноосигурителното дружество е длъжно да инвестира част от собствените си средства в размер, равен на една трета от границата на платежоспособност, по реда и при условията на чл. 90д от Закона за здравното осигуряване"."
    Комисията подкрепя предложението за § 12:
    "§ 12. В Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта се правят следните изменения:
    1. Навсякъде в закона думите "Държавната агенция за осигурителен надзор" и "агенцията" се заменят съответно с "Комисията по финансов надзор" и "комисията", с изключение на чл. 46, ал. 2, където думата "агенцията" се заменя със "заместник-председателят, ръководещ управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор".
    2. В чл. 42 ал. 5 се изменя така:
    "(5) Таксата за издаване на лиценз се определя в тарифата, приложение към чл. 27 от Закона за Комисията за финансов надзор."
    3. Член 47 се отменя."
    Постъпило е предложение на комисията за нов § 13:
    "§ 13. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, се правят следните изменения и допълнения:
    1. В чл. 2, ал. 1 се създава нова т. 13:
    "13. председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията за финансов надзор."
    2. Досегашните т. 13, 14, 15, 16 и 17 стават съответно т. 14, 15, 16, 17 и 18."
    Комисията подкрепя и предложението на народните представители Иван Искров, Валери Димитров, Арсо Манов, Теодора Дренска като § 14.
    "§ 14. Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането на закона в сила да определи подходяща сграда за комисията."
    Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, обръщам внимание - последния параграф има изменение в датата на влизане на закона, в съответствие с гласуваното преди около половин час.
    Параграф 13 става § 15:
    "§ 15. Законът влиза в сила от 1 март 2003 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от деня на обнародване на закона в "Държавен вестник" – 1 март 2003 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли желаещи за изказване по тези параграфи?
    Заповядайте, госпожо Агайн.
    РАЛИЦА АГАЙН (НДСВ): Уважаема госпожо председател, имам едно чисто техническо допълнение към § 11, ал. 1 и 2. Да не се пропусне да се отбележи влязлото в сила и обнародвано последно изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване – бр. 107 от "Държавен вестник". Просто не е записано това в текста.
    Ако позволите, понеже § 15 се отнася за чл. 27, имам едно допълнение, чисто редакционно, което не беше направено при гласуването на чл. 27.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Нека първо да си гласуваме параграфа, да не се обърка.
    Госпожо председател, трябва да гласуваме от § 11 до § 15 със забележката на госпожа Агайн в § 11 позоваването на "Държавен вестник" да се добави и "Държавен вестник" бр. 107 от 2002 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма такива.
    Подлагам на гласуване параграфите от 11 до 13 включително.
    Гласували 115 народни представители: за 95, против 11, въздържали се 9.
    Господин Димитров, заповядайте.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (ПСОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
    Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да се прегласуват четирите параграфа, които председателят на комисията чете тук вече 30 минути. Но преди това ще ви помоля да призовете народното представителство да влезе в залата, защото на второ четене не може финансовият контрол на държавата да се гласува с 40 човека.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма и 40.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Да, няма и 40.
    Така че призовете народните представители да влязат в залата, съответно да се събере кворумът и да прегласуваме текстовете, които преди малко бяха гласувани. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, поканете народните представители в залата.
    Подлагам на прегласуване по предложение на господин Димитров параграфите от 11 до 13 включително.
    Гласували 124 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 10.
    Параграфите са приети.
    Друго има ли?
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, това, което е забелязала госпожица Агайн, просто искам да го прочета.
    В чл. 27, ал. 1, т. 6 трябва да се добави “и т. 5”.
    Точка 6 гласи:
    “6. разглеждане на документи за издаване на актовете по точки 1, 2, 3 и 4”.
    Трябва да стане “и 5”.
    Текстът да се чете:
    “6. разглеждане на документи за издаване на актовете по точки 1, 2, 3, 4 и 5”.
    Тоест предлагам да прегласуваме т. 6 на чл. 27.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прегласуваме чл. 27, т. 6 с редакцията, предложена от господин Искров и госпожица Агайн.
    Гласували 120 народни представители: за 104, против 14, въздържали се 2.
    Приема се и с това законът е приет.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, искам да благодаря на всички народни представители, които подкрепиха законопроекта, както и на работната група, в която взеха участие не само колеги от НДСВ. (Единични ръкопляскания.) И оттук нататък да пожелаем Народното събрание да излъчи най-достойните членове на Комисията за финансов надзор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Съобщение на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, която ще проведе заседание на 4 декември, сряда, от 14,00 ч. в зала “Изток”.
    Комисията по външна политика, отбрана и сигурност отлага заседанието, насрочено на 5 декември от 15,00 ч.
    Съобщения за парламентарен контрол:
    Министър-председателят Симеон Сакскобургготски ще отговори на питане от народния представител Евгени Чачев.
    Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на актуален въпрос от народния представител Атанас Папаризов и на питане от народния представител Йордан Бакалов.
    Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на питане от народния представител Кина Андреева.
    Министърът на образованието и науката Владимир Атанасов ще отговори на четири актуални въпроса: от народните представители Иван Иванов, Евгени Чачев, Евгения Живкова и Стойко Танков и Панайот Ляков.
    Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
    Закривам заседанието. (Звъни.)

    (Закрито в 15,00 ч.)


    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Благовест Сендов


    Секретари:
    Силвия Нейчева

    Несрин Узун



    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания