Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 7 ноември 2002 г.
Открито в 9,03 ч.


07/11/2002
    Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

    Секретари: Величко Клингов и Иво Цанев

    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме с дискусията по:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ - продължение.
    Националното движение Симеон втори е използвало 7 минути от времето, Коалиция за България – 16 минути, Обединените демократични сили – 24 минути, Движението за права и свободи – 5 минути.
    Имате думата.
    Има ли желаещи да вземат отношение?
    Чакам господин Радев да вземе думата, защото вчера направи луд скандал за това, че искаше да вземе думата. Но интересно защо не желае сега да вземе думата и да използва времето на ОДС.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ПСОДС, от място): Няма го в момента.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз също очаквах, че от Парламентарната група на ОДС ще има доста настоятелни искания за изказвания, след като вчера господин Радев много категорично пресече Вашия опит да преминем към гласуване. Аз вчера не поисках думата, защото може би действително беше по-добре да завършим с гласуване в края на парламентарния ден по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане и днес да минем към следващата точка.
    Но доколкото все пак дискусията по този законопроект беше продължена и доколкото тази сутрин и господин министърът на финансите е в пленарна зала, ще спомена само един кръг от проблеми, които, госпожо председател, според мен вчера въобще не бяха засегнати в обсъжданията по законопроекта, който разглеждаме. А според мен те са най-съществените, най-важните в законопроекта, който е предложен. Те засягат т. 6 от мотивите към законопроекта. Точка 6 третира един кръг много съществени въпроси на облагането на печалбата, а именно, как се определя самата облагаема печалба, как се коригира тя за временни или постоянни разлики, които се появяват на един или друг етап, в текущия или в предходния период на периода, за който се облага печалбата.
    Материята е доста специализирана, доста сложна. Тя е свързана с текстовете на действащия закон от чл. 23 във връзка с други членове – членове 24, 25 и 26. И най-общо казано, госпожо председател, третира технологията как от счетоводния финансов отчетен резултат по правилата на стандартите за счетоводство – национални и международни, се прави преходът към уточняване на облагаемата печалба от гледна точка на принципите на данъчното отчитане, на данъчните правила, как се коригира този счетоводен резултат за данъчни цели.
    И тук има цяла група твърде сложни въпроси, които допълнително се задълбочават във връзка с онова, което предстои по силата на новия Закон за счетоводството, а именно преминаването към прилагането на международните счетоводни стандарти частично от 1 януари 2003 г. и изцяло от 1 януари 2005 г. И както знаем, госпожо председател, ние стигнахме и до отлагателно вето на президента във връзка с измененията в Закона за банките в една от Преходните разпоредби, където имаше един бланков текст, който предвиждаше еднозначно предимство на международните стандарти при конфликт с националните. Беше преценено, че там юридически е постъпено непрецизно.
    Очевидно е, че сме изправени пред серия от твърде сложни решения, които ще засягат буквално всяка фирма, всеки търговец, който съставя отчет и който ще плаща данък печалба или няма да го плаща в зависимост от тези регулации.
    Аз нямам никакви намерения да влизам в същината на въпроса, първо, защото тя трудно се поддава на дискусия в пленарна зала, но искам да маркирам проблема като проблем, който ще стои пред нас и пред Комисията по бюджет и финанси между двете четения от гледна точка на преценката на конкретните текстове, предложени от правителството.
    Искам да направя само две принципни констатации. Първата е, че с предлаганите промени експертите, които вникват в тези режими, констатират даването на практика на пълно предимство на счетоводните принципи и прилагането на счетоводните стандарти, тоест за сметка на тези корекции и регулации от гледна точка на данъчния режим и на данъчните стандарти и принципи, по които фирмите имаха право да коригират печалбата си в зависимост от едни или други фактори – извършени разходи, понесени загуби и т.н. Това, от една страна, се регламентира в споменатата т. 6 с аргумента, доколкото разбирам, господин Ал Джебури, да се създаде равенство на третирането и да се избегнат неправомерни отклонения и своеволни облагодетелствания на фирмите, но навярно ще се съгласите, че възможността за воденето на по-гъвкава политика на отделната фирма от гледна точка на данъчното й облагане в рамките на закона не бива да се пренебрегва като принцип, на който фирмите да се опират при определяне на печалбата, която подлежи на облагане. И вярвам, че в размяната на мнения, която върви в момента с господин министъра, ще насочите неговото внимание и към тази група въпроси. (Министър Велчев разговаря със зам.-министър Гати ал Джебури. Иван Искров разговаря оживено с Веселин Близнаков и Владимир Дончев.)
    Второто принципно съображение, госпожо председател, е във връзка с чл. 26. Може би мнозинството, госпожо председател, трябва да отдели време и да си определи кога ще води консултациите помежду си извън пленарната зала. В момента господин Искров се консултира с господин Близнаков, господин Велчев – с господин Ал Джебури. Има ли смисъл ние да приказваме или да дадем една пауза от 10 минути? Да се наговорят, да се консултират и да продължим. Обръщам се към Вас с този въпрос. Или и Вие не ме слушате?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Чудесно Ви слушам.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Слушате ме, благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Министър Велчев си взе бележка веднага, а господин Искров може би всеки момент!
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вторият въпрос е свързан с облагането с данък на разходите за лихви, които фирмите плащат по кредити, които взимат от банките. Грубо казано, това е най-простият въпрос във връзка с чл. 26, така наречената “слаба капитализация”.


    По мнението на много експерти, госпожо председател, при предишната корекция миналата година, когато тези лихви бяха изведени от облагането, се прецени, че това е една от най-благоприятните мерки в полза на бизнеса, на фирмите, облекчавайки ги при тяхното ползване на кредити от банките. Имайки предвид, че банковото кредитиране е много свито все още поради консервативната, разумна политика на търговските банки, поради високия лихвен процент в България, многократно над този в по-реално функциониращите пазарни икономики. И тогава беше прието много добре това решение – разходите за лихви по банкови кредити да бъдат изключени от облагане по линия на данък печалба. Сега се предвижда връщането на това облагане. И тук въпросът е доста принципен, тъй като всички предложения и аргументации и в този Закон за данък печалба, и в Закона за данък добавена стойност се правят с аргумента, че се подобрява бизнес средата, улесняват се фирмите да развиват своята търговска и производствена дейност. С тази мярка, с това връщане назад, според мен до голяма степен се обезсилват тези твърдения.
    По разглеждания законопроект, госпожо председател, вчера главно се дискутираше за тези предложения за общините с висока безработица, с едни или други режими по облагането на инвестиционни разходи – неща, които погълнаха времето на пленарната зала и според мен беше пропусната цялата тази проблематика на определянето на облагаемата печалба, която е от първостепенен, текущ, пряк интерес, а не хипотетичен, бъдещ от гледна точка на това какво евентуално ще се прави в една или друга община с по-голяма безработица.
    Затова си позволих да поискам думата и да отнема тези няколко минутки преди да пристъпим към гласуване и наистина призовавам и колегите, и правителството много сериозно да погледнем на тези текстове, доколкото те ще засягат буквално от утре всяка фирма в нейната текуща дейност. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Пирински.
    Има ли други изказвания?
    Заповядайте, господин Чачев.
    ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам, но искам да взема отношение по създаващия се с проекта нов чл. 61б. Определено с неговото създаване ще създадем предпоставки за отблъскване на инвестиции в тези региони, тъй като създаваме преференции на базата, както се изрази господин Пирински, на счетоводни отчети, на баланси и по този начин отблъскваме голяма част от бъдещите инвеститори, които ще инвестират в тези региони.
    Господин Искров ме гледа малко учудено, но ако проследите всички записи в проекта, който ни се предлага, действително с неговото приемане ние усложняваме живота на инвеститорите в България. И инвестициите, които и без това са крайно недостатъчни в предлагания ни бюджет 2003, съм убеден, че ще намалеят драстично. Смятам, че Министерството на финансите трябва да се замисли по този въпрос, тъй като без инвестиции трудно ще постигнем някакъв по-висок икономически растеж, включително и този, който е залегнал в проекта за бюджета. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Чачев.
    Има ли други изказвания или реплики?
    Министър Велчев, заповядайте.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, само две заключителни думи преди гласуването. Надявам се разбирате какви са основно мотивите за внасянето на предлаганите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Те се заключават основно до създаване на по-добра, по-благоприятна бизнес среда. Макар че самата ставка по данъка не се намалява, вие знаете, че ние сме предвидили по-нататъшното й намаление през следващите две години. За сметка на това обаче се дава важна преференция на бизнеса да инвестира в тези райони, които са донякъде онеправдани от липсата на инвеститорски интерес досега и в резултат на това безработицата е по-висока. Аз съм твърдо убеден, че в тази си форма нулевата ставка върху реинвестираните печалби, която се предлага на фирмите при извършване на инвестиции и създаване на работни места в тези райони ще бъде много важен стимул за постепенното изравняване на икономическото състояние на тези райони с по-добре развитите райони в страната.
    Един отговор може би на господин Пирински и другите колеги, които се изказаха по въпроса за облагането – за режима на слабата капитализация. Ние не целим отнемането на тази данъчна привилегия от бизнеса и знаете, че до определен праг фирмите ще имат право да признават за разходи лихвите по банкови заеми. Целта е да се затвори една вратичка, която позволява избягване от данъчно облагане в момента. За тези, които наистина оперират почти изцяло с банково финансиране, ние трябва да си зададем въпроса реално ли е това. Всеки от вас и вашите познати, които са се опитвали да получат банкови заеми като финансират един проект изцяло от банкови заеми знае, че това е невъзможно. Това е невъзможно в България, това е невъзможно и на Запад – да накараш банките да поемат целия риск на даден проект. Затова по същество за тези фирми, които имат минимален собствен капитал и се финансират счетоводно погледнато изцяло от банкови заеми, това не е нищо повече, нищо друго освен един счетоводен данъчен трик за избягване на облагането на печалбите, които биха направили върху собствения си капитал. С тази мярка ние затваряме вратичката и създаваме условия за по-голяма равнопоставеност между тези фирми и фирмите, които съвсем коректно оперират и инвестират собствен капитал.
    Амортизационната политика е другото важно предимство, което даваме на бизнеса. Признаваме, че някои активи на практика от икономическа гледна точка се амортизират по-бързо, отколкото в момента счетоводните правила и данъчните закони им позволяват. Създаваме по-голяма справедливост в подхода към тези активи.
    Няма да ви отнемам повече времето. Сигурен съм, че предстои интересна и плодотворна дискусия между двете четения в комисиите. Предварително ви благодаря за подкрепата на този законопроект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
    Други желаещи за изказвания? Няма. (Оживление сред ПСОДС.)
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги дами и господа народни представители! Аз мисля, че всеки народен представител има право да се изказва по всяко време. Тук чухме много съображения и вчера, и днес, че едва ли не опозицията, която е била на власт преди това, е нямала право да прави предложения, да защитава предложения. Всеки от нас е избран с приблизително еднакъв брой гласове на изборите и никой няма право да отнема правото на народния представител да говори от тази трибуна абсолютно равноправно.
    Искам да допълня нещо, което вчера господин Черкезов каза относно тенденцията за ежегодното намаляване на данъка на юридическите лица. В мотивите на законопроекта на Министерския съвет четем: размерът на данъчната ставка за корпоративния данък е намален от 25 на 23,5 на сто…
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Това беше грешка и вчера министърът го каза.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Нека го е казал министърът, нека си го кажем и ние. (Оживление.)
    Такива грешки, макар и неумишлени, показват, че се опитваме да заблудим бизнеса, че му намаляваме данъците, а всъщност спираме една тенденция, която през годините се е движела към намаляване на този данък: съответно от 1997 г. до 2002 г. постепенно намаляване на данък печалба от 36 до 15.
    Аз се обръщам към управляващото мнозинство, тъй като и госпожица Чилова, която много странно ме гледа в момента, вчера защитаваше тезата, че нашите предложения – на Обединените демократични сили – са инкорпорирани в предложенията на Министерския съвет. Не е смешно, госпожице Чилова. (Оживление.) Аз все пак питам след като са инкорпорирани, какво пречи на първо четене те да бъдат приети? Какво пречи те да бъдат приети между първото и второто четене, тъй като философията на закона, както Вие се изразявате, в тези предложения, които ние сме направили, донякъде съвпада с философията на Вашите предложения или част от Вашите предложения? И аз все пак питам какво пречи те да бъдат приети на първо четене, а на второто да поспорим малко по същество по самото съдържание на нашите предложения и на Вашите предложения?
    Като пример ще дам ускорената данъчна амортизация. Ние там нямаме особени различия. Тук се изтъкна мотивът, че едва ли не в Преходните и заключителните разпоредби не сме посочили точното определение за високотехнологични, телекомуникационни и други активи. Има време – ще го посочим между първото и второто четене. Нека да го приемем така, както е сега.
    Още един път апелирам управляващото мнозинство да приеме и нашия законопроект на първо четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Желаещи за изказване по този законопроект?
    Желае ли някой да се изкаже по този законопроект?
    Трети път: желае ли някой да се изкаже по този законопроект или не съм видяла някого? Няма желаещи да се изкажат по този законопроект.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 202-01-71, внесен от Министерския съвет. Моля, гласувайте!
    Гласували 189 народни представители: за 117, против 34, въздържали се 38.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 254-01-88, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители.
    Моля, гласувайте.
    Гласували 192 народни представители: за 46, против 122, въздържали се 24.
    Законопроектът не се приема на първо гласуване.


    Следващата точка от дневния ред е:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
    Моля, господин Искров, представете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря, госпожо председател.
    Може би трябва да направим процедурно предложение да починем малко, докато дойде господин Радев, тъй като дискусията иначе не е интересна…
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: И на мен ми липсва той, господин Искров, но просто нямам шанс да дам почивка в момента.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ:
    "Д О К Л А Д
    по законопроекти за изменение и допълнение на
    Закона за данък върху добавената стойност,
    № 202-01-72 от 17 октомври 2002 г.,
    внесен от Министерския съвет и
    № 254-01-87 от 10 октомври 2002 г.,
    внесен от народния представител Муравей Радев и
    група народни представители

    На заседание, проведено на 22 октомври 2002 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от Министерския съвет и народния представител Муравей Радев и група народни представители.
    На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финанси Гати ал Джебури, Симеон Милев – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители, и други.
    Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министъра на финансите, а законопроектът на народните представители – от народния представител Муравей Радев.
    Основните промени, които предвиждат законопроектите, са следните:
    По законопроекта на Министерския съвет:
    Първо, предлага се да се приравни режимът на облагане на хотелиерите без лиценз за туроператорска дейност и хотелиерите с лиценз, като се въведе ефективна ставка от 7 процента ДДС при продажбата на туристически услуги, които са част от организирано пътуване в чужбина.
    Второ, освобождават се от ДДС доставките на стоки и услуги в изпълнение на международни договори, спогодби, конвенции и други за частта, финансирана със средства от бюджета на Република България.
    Трето, предложена е специална схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, свързани с инвестиционни проекти с размер на инвестицията над 10 млн. лв.
    Четвърто, прецизира се кръгът на финансовите услуги с цел по-точно определяне на видовете услуги, които са освободени.
    Пето, намалява се прагът на задължителната и доброволна регистрация по данък добавена стойност – от 75 хил. лв. и 50 хил. лв., съответно на 50 хил. лв. и 25 хил. лв.
    Шесто, ДДС-сметката да стане задължителна за ползване, когато сумата за начисления за доставката данък надхвърли 1000 лв.
    По законопроекта на народния представител Муравей Радев и група народни представители:
    Първо, предлага се да се даде възможност на чуждестранни лица да се регистрират доброволно по ДДС, въз основа на ефективно внесен капитал от 500 хил. лв.
    Второ, предлага се намаление на задължителния регистрационен праг по ДДС на 50 хил. лв., като не се предвижда доброволна регистрация с по-нисък праг.
    При обсъждане на законопроектите членовете на комисията поставиха следните въпроси:
    Първо, да се обмисли доколко е целесъобразно въвеждането на задължителна ДДС-сметка, тъй като това ще е свързано с блокиране на оборотни средства на фирмите през определени периоди от време.
    Второ, да се обмисли възможността след данъчна ревизия да се прехвърлят средства от ДДС-сметките по разплащателните сметки на фирмите, когато има големи наличности от средства от ДДС-сметките.
    Трето, да се прецизират критериите за одобряване на инвестиционните проекти по чл. 58б, ал. 2, точки 4 и 5 относно финансовото състояние на лицето и възможностите му за финансиране на проекта.
    Четвърто, ще се справят ли с администрирането данъчните органи при намаляване прага на задължителна и доброволна регистрация на фирмите по ДДС?
    Пето, кое налага създаването на чл. 75а за облагане с ДДС продажбата на заложена, ипотекирана, запорирана или възбранена вещ?
    На поставените въпроси отговори дадоха представителите на Министерството на финансите и народният представител Муравей Радев.
    След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати:
    първо, по законопроекта, внесен от Министерския съвет: "за" – 9 народни представители, "въздържал се" – 1 народен представител, без "против";
    второ, по законопроекта, внесен от народния представител Муравей Радев и група народни представители: "за" – 9 народни представители, "въздържал се" – 1 народен представител, без "против".
    Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от Министерския съвет и народния представител Муравей Радев и група народни представители."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Моля, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по икономическата политика.

    ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
    "С Т А Н О В И Щ Е
    по законопроект № 202-01-72 от
    17 октомври 2002 г. за изменение и допълнение
    на Закона за данък върху добавената стойност,
    внесен от Министерския съвет

    На извънредното заседание, проведено на 25 октомври 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
    С предлаганите промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се цели да се подобрят условията за бизнес в страната, да се облекчат административните процедури и да се прецизират някои от разпоредбите на закона.
    В законопроекта е предложена специална схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, свързани с инвестиционни проекти, която има пряко отношение към подобряване на инвестиционния климат в страната. Това ще даде възможност на инвеститорите да освобождават оборотни средства. От тази схема ще могат да се възползват онези, регистрирани по закона лица, които нямат непогасени данъчни задължения и които реализират инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите. В законопроекта изчерпателно са посочени изискванията, при наличието на които министърът на финансите одобрява проекта.
    Част от предложените промени целят постигането на равнопоставеност между хотелиерите с лиценз за туроператорска дейност и хотелиерите без лиценз, като ефективната данъчна ставка за тези лица също ще е в размер на 7 на сто.
    Предвижда се освобождаването на ДДС на доставките на стоки и услуги в изпълнение на международни договори, спогодби, конвенции и други подобри да се прилага и за частта, финансирана от средства на републиканския бюджет. По този начин се улеснява освобождаването от данък по международни договори, което към настоящия момент се затруднява от факта, че трудно се разграничава дали осъществяваните доставки са за сметка на чужди или български средства.
    В съответствие с изискванията на Европейския съюз се предлагат разпоредби, с които се прецизира кръгът на финансовите услуги и онези от тях, които са освободени от ДДС.
    Законопроектът предвижда да се намали прагът на задължителната и доброволна регистрация съответно на 50 хил. лв. и 25 хил. лв. По този начин се очаква да излязат на светло оборотите на сивата икономика, както и да нараснат възможностите на малките фирми в процеса на конкуренция. Предлага се ДДС-сметката да стане задължителна за ползване, когато сумата на начисления за доставката данък е над 1000 лв.
    В хода на обсъждането народните представители поискаха допълнителна информация за предвидената в законопроекта специална схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, свързани с инвестиционни проекти.
    В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димитров.
    От името на вносителя, господин Велчев, моля да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
    МИНИСТЪР МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
    Уважаеми дами и господа, имам удоволствието да представя пред вас законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
    За разлика от миналата година, този път промените са по-малко на брой и съм сигурен, не толкова дискусионни, колкото през миналата година.
    Ние сме твърдо на мнението, че всичките предложени промени ще доведат до подобряване на бизнес климата. Някои от тях са насочени към отделни отрасли, други засягат цялата икономика.
    Една от промените, която съм сигурен, че ще се приеме много добре от туристическия бранш, е даването възможност на хотелиерите, които не са регистрирани като туроператори, да ползват ефективната ставка от 7 процента за данък добавена стойност върху пакетите, продавани в чужбина. Досега те е трябвало да влизат в договорни отношения с лицензирани туроператори, за да използват тази привилегиня и съм сигурен, че ще подкрепят тази мярка, която цели създаване на равнопоставеност на тях с другите хотелиери, които пък са лицензирани като туроператори.
    В отговор на желанието на бизнеса тук искам да поздравя работната група, по-точно Консултативния съвет върху данъчната политика, който функционира от месец април. В рамките на този Консултативен съвет бизнесът успя да направи своите предложения за специална схема за начисляване на ДДС при внос на стоки, свързани с инвестиционни проекти. Именно тази по-добра чуваемост между бизнеса и правителството доведе до влизането в законопроекта на тази важна преференция, която не води до загуби за бюджета, тъй като става дума по същество за изтегляне във времето на паричните потоци, но със сигурност ще облекчи значително финансовото състояние на големите инвеститори и ще даде възможност за реализация в България на важни инвестиционни проекти, които досега по една или друга причина не са били правени.
    Намаляването на прага на задължителната доброволна регистрация, както посочиха председателите на комисиите, цели именно изваждането на светло на оборотите на сивата икономика. Това също се прави по желание на бизнеса. Много фирми, които коректно си плащат данъка върху добавената стойност, се оплакват от нелоялната конкуренция на по-малки фирми, които не са регистрирани по ДДС. С това намаляване на прага ние правим конкурентната среда по-справедлива, по-прозрачна и по-благоприятна за тези, които работят ефективно и са постигнали големи обеми.
    Заедно с това искаме да застраховаме хазната от потенциални злоупотреби, свързани с нарастването на броя на регистрираните по ДДС лица. С цел предотвратяването на тези злоупотреби предлагаме да стане задължително ползването на ДДС-сметката.
    В общи линии това са основните промени и съм сигурен, че вече са посрещнати добре в бизнеса от многократните изказвания на техните представители. Затова ще бъда благодарен за вашата подкрепа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, министър Велчев.
    От името на вносителите на другия законопроект – заповядайте, господин Черкезов.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Най-напред искам да благодаря на всички колеги от Комисията по бюджет и финанси, че подкрепиха тези предложения, които направихме миналата година. Мотивът за тяхната неподкрепа миналата година беше, че данъчната администрация по принцип не е подготвена да приеме тези наши предложения и сега, когато вече има такава готовност, нашата парламентарна група е благодарна, че Комисията по бюджет и финанси направи тази стъпка за приемане на едни съвсем конкретни предложения.
    Ние предлагаме по § 1 към чл. 77 създаване на нова ал. 6 със следния текст: “На лицата, регистрирани по условията на чл. 124, ал. 1, данъчният кредит се възстановява в 45-дневен срок от подаването на справка-декларация”. С чл. 124, ал. 1 се дава възможност на местното юридическо лице да се регистрира по Закона за данъка върху добавената стойност по свой избор, ако има ефективно внесен основен капитал най-малко 500 хил. лв., независимо от облагаемия оборот или общата стойност на износа. За тези лица е от особена важност ускореното възстановяване на данъчния кредит, тъй като обикновено същите започват ново строителство и изпитват остра нужда от оборотни средства. Това беше основният ни мотив да направим това предложение. Предлагаме за тях срокът за възстановяване на данъчния кредит да бъде 45 дни от подаването на справка-декларация.
    В § 2, чл. 108, ал. 1, числото “75” се заменя с числото “50”. Предложението е предизвикано от това, че в редица европейски страни регистрационният праг е значително по-нисък от установения у нас, а в някои страни не съществува такъв праг. С оглед по-нататъшното синхронизиране на нашето данъчно законодателство с европейското, целесъобразно е да започне процес на снижаване на регистрационния праг по Закона за данъка върху добавената стойност. Ние предлагаме долният праг да бъде 50 хил. лв. по тази причина, че миналата година, когато коментирахме този въпрос, беше казано, че ако прагът е по-нисък, даваме възможност за източване на данъка върху добавената стойност. Склонен съм да се съглася с това нещо, тъй като и практиката показва, че когато не можем да защитим с определени механизми източването на ДДС, трябва да бъдем много предпазливи в законодателните промени, които правим, за да не даваме възможност за такова източване.
    В § 3, чл. 124, ал. 1, предлагаме думата “местно” да отпадне. Разпоредбите на чл. 124, ал. 1 за доброволно регистриране на основата на ефективно внесен капитал от 500 хил. лв. се отнася само за местни юридически лица. Точно по тази причина предлагаме думата “местно” да отпадне, та чуждестранно регистрираните лица да не могат да се ползват от такова право, което може да се определи като дискриминационно отношение и като пречка за притока на повече чуждестранни инвестиции.
    Благодаря ви за това, че приехте тези предложения. Смятам, че те са предизвикани от интереса да привлечем повече инвеститори в нашата страна. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Черкезов.
    Преминаваме към дискусия по законопроектите.
    Имате думата за изказвания по двата законопроекта.
    Заповядайте, господин Йорданов.
    ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също приветствам това, че нашите предложения бяха приети, но ще насоча вашето внимание към някои неща в законопроекта на Министерския съвет.
    Ние приветстваме доста от предложенията на Министерския съвет. Можем ли да получим по-широки разяснения относно чл. 58, ал. 2 и по-точно за разрешението, което ще се издава по реда на чл. 58в? С досегашния чл. 58, ал. 2 при вноса на стоки данъкът се начислява от митническите органи. Сега в чл. 58а се казва, че независимо от това данъкът по вноса на стоки може да се начисли и от регистрираното по този закон лице. Смятам, че това е меко казано опасно изключение, което се въвежда, тъй като въпреки че за да ползва това изключение, лицето трябва да има разрешение, издадено по реда на чл. 58в, там се акцентира върху наличието на инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите. Разбира се, там има редица изисквания. Едно от тях е срокът за изпълнение на проектите да бъде една година. Смятам, че трябва да се запише “до една година”, а не точно “една година”, защото може и да е по-малко. Изисква се размерът на инвестициите да е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от една година, създаване на 50 нови работни места. Не е ясно за какъв период от време ще се създадат тези 50 работни места.
    Тук има един израз “финансовото състояние на лицето”. Това е много разтегливо понятие. Министърът на финансите ще има доста широк диапазон на размисли по въпроса за финансовото състояние на едно лице.
    Разбира се, допуска се и възможност за обжалване на отказа, ако министърът откаже да издаде такова разрешение. Най-общо казано, това разрешение доста примамливо звучи за доста хора. Достатъчно е вносителят да има такова разрешение и да декларира пред митницата, че упражнява това си право по чл. 58а, ал. 1 и в този случай, забележете, митническите органи ще допуснат вдигане на стоките без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен, или поне не става ясно дали трябва да е ефективно внесен. При това, съгласно чл. 4 на чл. 58а вносителят начислява данъка по отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 1, за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие. И за този начислен данък вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 64. Много хубаво звучи за вносителите. Всички ще поискат такова разрешение от Министерството на финансите и то ще бъде доста затрупано с работа да оценява инвестиционни проекти и да дава такива разрешения.
    Някак си абсурдно ми звучи, че лицето само ще начислява ДДС, няма да е длъжно да го внесе, а ще добие и правото на данъчен кредит. И това само при една оценка на инвестиционен проект и даване на такова разрешение.
    Моето желание е, ако може, да защитите това Ваше предложение по този член. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Йорданов.
    Желаещи да вземат думата?
    Господин Ал Джебури, бихте ли взели отношение по поставения проблем от господин Йорданов?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На въпроса бих искал да отговоря по следния начин. В момента регламентът е следният: когато един инвеститор внася стока, оборудване, съоръжения за своите инвестиции, той заплаща ДДС-то преди да му бъдат освободени на митниците. Накрая на месеца в своята ДДС-декларация, която се попълва до 14-о число, той показва това платено ДДС и изисква данъчен кредит. В момента ние се стараем в срок от 45 дни да възстановим същите тези пари, които са били платени. Или с други думи, за бюджета няма положителен резултат, има единствено плащане и в определен срок от време, в повечето случаи 45 дни, възстановяване на същите тези средства. Да, обаче това затруднява инвеститора, тъй като именно когато има инвестиционни проекти, едно от най-тежките бремета на този проект е липсата на парични средства и паричният поток е утежнен.
    Затова нашето предложение е: при внос да не се заплаща това ДДС, накрая на месеца отново да се попълни същата ДДС-декларация, да се начисли ДДС-то като дължимо и в същото време се показва, че се дължи и данъчен кредит ДДС и не се плаща в бюджета, но и бюджетът не възстановява. Затова се казва, че няма отрицателен ефект за бюджета, а има положителен ефект за инвеститорите.
    Защо трябваше да бъде регламентирано за инвестиционни проекти над 10 млн. лв.? Тъй като става въпрос да се помогне на големи инвеститори, а не да се даде възможност на абсолютно всички вносители да не плащат ДДС при внос и след това да затрудним събирането на ДДС.
    В много други държави в Западна Европа при внос не се плаща ДДС, а именно по този начин се начислява накрая на месеца в декларацията и резултативната величина между ДДС, който е начислен, и ДДС-кредитът, който трябва да бъде възстановен, се плаща или възстановява разликата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ал Джеруби.
    Имате думата за изказвания по двата законопроекта. Да считам ли, че дискусията се е изчерпала?
    Заповядайте, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Аз приветствам подобно облекчаване на инвестиционната активност на български и чуждестранни инвеститори по начина, който каза господин Ал Джебури, стига достатъчно добре да бъдат охранени държавните интереси. Замисълът е много хубав, защото особено при инвестиции на зелено това е много сериозна пречка пред инвеститорските намерения. Това са затворени пари за много време и разколебаване на всякакви такива помисли от инвеститорите.
    Ако ние предупреждаваме за нещо тук по този въпрос, то е да създадем необходимите гаранции за държавата, за да не се стигне до източване на ДДС. Това е нашето намерение. И когато оставиш в ръцете на един и същи човек възможността да начисли… Вярно, той няма да приведе данъка, няма и да изтегли, ама това “няма” дали е гарантирано? Ами, той го прави сам! Той сам си го начислява и сам си тегли данъчния кредит, не превежда едното, а тегли другото. Ето, тук намерете достатъчно ефикасен механизъм това да не може да стане. Защото в противен случай това ще стане най-голямата помпа на държавния бюджет, тъй като тук става дума за огромни суми и за невероятни измами. Това го разберете от добронамерената страна като едно предложение на опозицията тук да внимава Министерството на финансите и ние като законодатели да не допуснем възможности за изпомпване на бюджета. Иначе като идея е много добра. Като изпълнение е доста посредствено по отношение на параметрите.
    Вижте за какво става дума. Какви са нещата, които трябва да се спазят, за да получи инвеститорът подобно разрешение? Най-напред трябва министърът на финансите да му разреши. Чудесно! На базата на какво му разрешава той?
    Вижте какво пише тук: “Срок на изпълнение на проекта – една година”. Добре, аз питам: ако е 9 месеца, какво става? Не му ли разрешаваме? Или ако е 12 месеца и половина. Значи, така казано, тази норма не е достатъчно издържана.
    После, “създаване на повече от 50 нови работни места”. Хубаво! За колко време – за 5 години, за 100 години или за 2 месеца, след като осъществи тази сделка? За колко? Значи, този параметър е безумен, така казано.
    След това, финансово състояние на лицето. Значи, той изхожда от финансовото състояние на лицето. Ами, всяко едно лице има някакво финансово състояние, включително и физическите лица – по-добро, по-лошо. Къде е оценъчният елемент при кое финансово състояние той няма право да даде такова разрешение? Това е закон. За закон говорим.
    И накрая, възможности на лицето за финансиране на проекта. Това пък вече е абсолютно нелепо законотворчество. Как може да прецениш възможностите за финансиране?! Той може да има банкова гаранция, може да е теглил кредит, може тепърва да предприема такива ходове. Неговото финансово състояние зависи от толкова други различни фактори, които могат да се случат, могат и да не се случат, че в момента на оценката това е просто едно ограничение, което няма как да служи за целта, за която е поставено.
    Така че в тази посока нашите съвети към вносителите са да се подобри значително и най-вече параметрите да бъдат ясни и конкретни. Защото в противен случай ще увисне съмнението: на този даде, на онзи не даде; защо там даде, а тук не даде. И се сещате какво става после.

    Няколко думи по задължителния характер на ДДС-сметката. Все в този ред на мисли ДДС-сметката сама по себе си беше достатъчно сериозен начин на спиране на усилията или най-малкото на сериозно ограничаване на усилията за източване на данък добавена стойност. Най-големите нарушения в данъчното законодателство и източването на бюджета стават именно от ДДС. Какво казваме сега? Тази ДДС-сметка става задължителна. Щеш – не щеш, щом имаш над 1000 лв., трябва да я използваш задължително. Каква е нейната особеност? Тя е като полупроводник: в нея влизат пари, но обратно към собствената фирма не могат да излязат. Това е съществен елемент на тази ДДС-сметка.
    И какво ще се получи в един момент? Пак казвам, аз не съм срещу задължителния характер, но трябва така да я направим, че не да пречи, както може би ще се случи, а да отприщи инвестиционната активност и да даде възможност на стопанските субекти да работят в съответствие със закона, без обаче да се спъва тяхната инициатива.
    Какво се случва? Всеки един стопански субект, който работи по ДДС, превежда данък добавена стойност, който данък е получил от своите клиенти, и си тегли данъчен кредит от фирмите, на които той е бил клиент, за сметка на това, което е платил на предшестващата фирма. Обаче не става сделка за сделка. Всяка една операция не е сама по себе си взета, това става в рамките на един определен месечен период, в който всички сделки се вкарват в една данъчна декларация по ДДС, в която са описани колко пари трябва да внесе тази фирма за данък добавена стойност в бюджета и колко трябва да изтегли за полагащия му се данъчен кредит. Когато имаш един такъв елементарен пример, чрез тази ДДС-сметка за този период са влезли 100 единици пари от клиенти, които не са негови и които трябва да бъдат преведени в бюджета, сумата, която се дължи на фирмата, се плаща в разплащателната му сметка, данъкът добавена стойност се превежда в тази ДДС-сметка. И така за един месец се натрупат 100 единици. В същото време от операции, които е извършила тази фирма, на нея й се полага да си изтегли 90 единици данъчен кредит. И тогава, като сложиш на блюдото 100 даване и 90 вземане, разликата е 10 единици. На практика само тези 10 единици фирмата трябва да преведе от своята данъчна сметка на бюджета. Остават 90 единици.
    Когато разглеждахме този въпрос в Комисията по бюджет и финанси, заместник-министърът на финансите каза: да, но той от тази ДДС-сметка превежда на своите контрагенти за техния данъчен кредит. Хубаво, превежда, но не можем отсега да кажем, че целият стопански живот е така добре смазан, че тази сметка на практика ще бъде с малка наличност. Защото има възможност при определени дейности, при определени сделки, при определен профил на производство или на услуги в тази ДДС-сметка да се натрупат големи остатъци от данък добавена стойност, който се е превърнал в данъчен кредит и поради тази причина не е излязъл от сметката на предприятието. Тези пари са на предприятието. Тези пари са негови, но то не може да работи с тях, ако приложим механизмът така, както сега го виждаме. Поне аз така си мисля.
    Заради това, дори да има малка вероятност, дори това да са отделни случаи, дори това да се отнася само за определен вид дейности, което е напълно възможно да се случи, защо да не дадем възможност натрупаното салдо в тази ДДС-сметка след един определен период от време, примерно два или три месеца, след извършване на данъчна проверка от съответните органи, които да установят наличието на тези неща, които аз сега казах тук, и се убедят, че това е така, че това са замразени оборотни средства на този стопански субект, да ги възстановят обратно в разплащателната сметка на фирмата? Аз смятам, че няма разумно обяснение срещу такова предложение. Защото това само доусъвършенства добрия механизъм, който поначало е заложен за използването на ДДС-сметката и ограничаването на възможностите за злоупотреби.
    Така че аз правя такова предложение на вносителите, между двете четения ще направя и писмено предложение, като се надявам то да не бъде отхвърлено, защото просто не съществуват разумни аргументи за такова отхвърляне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Радев.
    Господин Божинов, заповядайте за изказване.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Дискусията по този изключително важен закон според мен започна конструктивно и професионално, очерта се и рамката на дискусията. Тя се движи между стремежа да се изрази политическата воля на управляващото мнозинство и да се реализира неговата концепция и неизбежните в този случай дискусии относно конкретните техники за реализиране на тази политика и постигане на дефинираните цели. Аз мисля, че тази рамка изчерпателно формира дискусията, която ни е необходима. Министърът на финансите в своето встъпително слово заяви, че с тези изменения на закона се постигат подобрения на микроклимата и средата, в която функционират стопанските субекти в България. Това сигурно е така.
    Въпросът, който трябва да поставим, обаче е друг: в каква степен подобряваме тази икономическа среда, достатъчни ли са тези изменения и това ли са необходимите, желаните от коректния и лоялен български бизнес изменения в тези закони. Ако можем да се съгласим, че отговорът на въпроса, който постави министърът – подобряват ли икономическата среда, е “да”, то отговорът на въпроса, който аз поставям, е “не”. Те са и недостатъчни, и не изчерпват необходимите изменения.
    Кое е първото ми основание за това обобщаващо заключение? Поставям въпроса, който не се нуждае от доказателства – източва ли се в България в момента в колосални размери данъчен кредит и в края на краищата средства от бюджета на България. Едни от експертите говорят за 40 процента от онова, което рамкира този закон, че не влиза в бюджета. Сутринта се консултирах с по-добри експерти от мен на колко възлиза това. Сумите, господин министър, които бяха посочени, са стотици, милиони лева. Стотици милиони левове не влизат в бюджета на България. Онова, което следващата седмица с Вас ще разпределяме, ще констатираме, че не стига за образование, за здравеопазване, не стига за пенсии, не стига за живот и добруване в България. И така беше по време на всички правителства през последните 10 години. Ние с Вас го знаем, правим едни козметични промени, знаем, че с тези промени не преодоляваме този факт, ще спорим и ще се караме за 15 хил. лв., за 100 хил. лв., за 600 хил. лв. къде да отиват, защото са по-нужни, а нямаме волята да дефинираме, че оттук нататък в България повече такова нещо няма да има.
    Вие ме питате как. Аз неслучайно заявих, че има две нива: едното е политическата воля, другото е техниките. Сега аз говоря за политическата воля. Можем ли да заявим с вас политически и да го подкрепят и госпожа Михайлова като водач на дясната опозиция, и господин Сергей Станишев, и господин Доган, и господин Сакскобургготски? Можем ли да заявим, че имаме воля оттук нататък в България такова явление да не съществува и да бъде санкционирано по най-категоричния начин? Можем ли да запишем, че участниците в тази процедура – лица, фирми, структури и, подчертавам, партии, които участват в процедурата източване на ДДС, след доказване на тяхното участие ще прекратят своята дейност и цялото тяхно имущество и активи се конфискуват в полза на държавата? Като политическа воля. Казвам “който участва”, не казвам “който е участвал”, защото знам, че много партии са имали система за източване на ДДС, имали са фирми, правили са го. И това са стотици милиони и милиарди лева, които са източени от този гладуващ български народ. Аз говоря занапред…
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Кажи за коя партия става дума?
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ти ме подценяваш, като ме питаш да ти заявя от трибуната за коя партия става дума и да ти отговоря директно.
    РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Поне с поглед ми го покажи!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Когато се установи, че лица, фирми, структури и други субекти, хайде да не ви дразня с партии, колеги от ДПС, понеже ме репликирате, който участва в тази процедура, се прекратява неговата дейност, била тя стопанска, икономическа или политическа. Съгласни ли сте да го направим? Ще го декларирате ли от тази трибуна? И като го решим и го запишем, тогава да възложим на нашите специалисти, които доведохме от Лондон, от чужбина, да са живи и здрави, че са деца на този български народ и са се върнали да работят, и са големи специалисти, те да имат задачата да отработят техниката, с която да се реализира тази политическа воля. Ще направим ли тази крачка с вас или не? За стотици милиони левове, които да можем да разпределяме още утре вповече за здравето, за образованието и за пенсиите на българите. Ето го въпросът, дефиниран ясно.
    Продължавам по-нататък. Вярно ли е, че при сега съществуващата практика коректни фирми и субекти към държавата и към законите в България са репресирани? Вярно ли е, че по действащия закон на 45-я ден те имат право да си получат ДДС-то? Вярно ли е, че по силата на същия този закон два дена преди изтичането на този срок може да им дойде данъчна проверка, тенденциозно и неоснователно, да ги ревизира 3, 6, а понякога и 9 месеца и техните собствени оборотни пари да бъдат отделени от тях и те да бъдат принудени да се борят за скъпоструващи, а понякога и недостъпни кредити, които им струват много и ги лишават от бизнес, лишават ги от доходи, лишават ги от произведен национален продукт. Знаем ли всички с вас, че това е така? Знаем го. Мълчим ли? Мълчим. Отстраняваме ли го с тези поправки в закона? Не ги отстраняваме. Достатъчни ли са? Не са достатъчни! Може да са добри и да подобряват, но радикално не решават въпроса. Питам защо? За кога отлагаме? За следващото правителство, за следващото мнозинство?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Може да е пак същото мнозинство.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Нека да е същото мнозинство, стига да може да решава въпросите. Останете мнозинство и в следващия парламент, но отговорете на въпросите по същество.
    Продължавам по-нататък. С тези изменения в Закона за ДДС и след тях можем ли да кажем на българските производители, че всички фирми в България ще бъдат поставени при еднакви условия и ще бъдат равнопоставени? Моят отговор е, че не можем да им кажем. Не, те няма да бъдат равнопоставени и след тези поправки. На въпроса “защо?” има ли добър отговор? Няма добър отговор. На въпроса след тези поправки в закона ще се премахнат ли условията за източване на бюджета чрез митнически измами, със силно занижени митнически стойности, а знаете, че в момента декларираните стойности при внос на стоки се заличават с 200, 300, а има отделни случаи и с 500-600 процента. Питам: можем ли да кажем, че има политическа воля оттук нататък повече в България тази практика да не съществува и да бъде преодоляна? Можем ли да възложим на специалистите да отработят техника, с която да се реализира тази политическа воля? Ето един конкретен въпрос, господин Искров.
    Другият въпрос: ще се премахне ли оттук нататък възможността за безпрепятствено разпространяване на контрабандно внесените стоки в България? Известно е, че контрабандно внесените стоки се разпространяват чрез търговските обекти, нерегистрирани по ДДС. Наскоро стана известно, че в България само от една азиатска страна са влезли 7 млн. чифта обувки, от които по-малко от 2 млн. са били регистрирани. Пет милиона чифта са влезли контрабандно в България и са разпространени именно с тази система. Можем ли да кажем на българския народ, че след днешния ден и работа на българския парламент в България повече такова нещо няма да се случва? Не можем. Не можем да им кажем и друго – че тези кожени обувки са внесени и са записани като платнени и са оценени по 1,20 лв. Начислено е мито върху 1,20 лв., а след това са продавани на българските пазари и са убили кожухарската, кожарската и обувната промишленост на България. Ще търпим ли това, ще вдигаме рамене и ще казваме: зле се живее в България, трудно е! И да не можем да приемем никакви радикални действия за промяна?
    Ще можем ли да кажем, че след приемането на този закон се създават условия за излизане на голяма част от икономиката ни на светло? Ще можем ли в края на краищата да кажем, че днес правим нещо, с което ще гарантираме утре, че ще се увеличи значително приходната част на бюджета на България?
    Това, което предлагате и двете страни и се радвате, че имате такова съвпадение на възгледите – става дума за праговете за регистрация по чл. 108, ал. 1, а именно, че задължително облагаемият оборот се понижава от 75 хил. на 50 хил. лв., и по чл. 110, ал. 1, че оборотът даващ право за доброволна регистрация, се понижава от 50 хил. на 25 хил. лв., щяло да подобри климата. Знаете ли, уважаеми дами и господа народни представители, как коментираха тази ваша законодателна инициатива представителите на леката промишленост на срещата с министър Николай Василев и неговите заместници, провела се на 23 октомври 2002 г. в зала № 6 на НДК? Казаха му следното. Онзи играч, който заобикаля по този начин закона и е трябвало да има десет фирми, от утре, след вашите промени в закона, просто ще трябва да регистрира 15 фирми и няма да има никакви проблеми. Е, като го знаем с вас, защо декларираме, че тази поправка щяла да промени нещата?
    Какво искат представителите на текстилната, на шивашката, на кожарската, на кожухарската, Асоциацията на хранителната индустрия, Съюзът на производителите на консерви, Асоциацията на месопреработвателите, Асоциацията на млекопреработвателите, браншовият съюз на кожарската, кожухарската, обувната, галантерийната индустрия и редица други асоциации? Те са го изпратили до министър-председателя, до министъра на финансите, до председателя на Комисията по икономическата политика, до председателя на Комисията по бюджет и финанси, до председателите на парламентарните групи. Да, клатите глава, но има ли го резултатът? Хората казват: ако искате радикална промяна, не е това, което предлагате, а за известно време всички фирми да бъдат регистрирани по ДДС, за да затворим възможността за определен отговор на въпросите, които поставих – отговор, който не удовлетворява лоялния български производител. Лоялният български производител иска да има регистър на коректните и некоректните. Иска, щом стоим в регистъра на коректните…
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ, от място): Това го има!
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, като го има, го потвърждаваме и го правим, но в комплекс, не на парче. Този, който е коректен, той да се ползва с едно отношение от държавата. В момента, в който се констатира, че той нарушава този статут, да излиза безвъзвратно или за определено време от този режим. Но нека да го освободим, нека него да не го тормозим с данъчната ревизия девет месеца, през които да го убиваме и да знаем, че го убиваме. Можем да направим и редица други неща. Затова е дошло време според мен политическата воля да бъде дефинирана много ясно и искрено, а можещите специалисти, които са привлечени в помощ на управлението, да предложат и ние да потвърдим техниките, с които да се реализира това, което иска българският бизнес. Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря на господин Божинов.
    Заповядайте, госпожо Костадинова, за реплика.


    МАРИАНА КОСТАДИНОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
    Уважаеми господин Божинов, аз съм учудена от Вашето изказване, защото предлагате едни мерки, но Вие като политик с опит трябва да знаете, че това е невъзможно. Какво от това като направим 1-2-3-5 крачки? Чудесно, ние си правим крачките, но какво от това, че някой ще декларира нещо? Вие сам знаете, че тук трябва да се правят закони, които ние трябва да съобразяваме с европейското законодателство. Точно в този ред на нещата ние работим точно по този начин. Миналата година с приемането на бюджета направихме ДДС-сметката. Аз не виждам по какъв по-добър начин от тази ДДС-сметка можем да предпазим държавата от всички тези ситуации, които Вие твърде дълго обяснявахте на всички нас. Ние ги знаем. Това е едно натрупване в годините, това са митници и всички кинкалерии, с които ни запознахте, потребители и други такива, това за нас е ясно. Точно чрез цялата тази информация, която имаме, ние решихме да въведем ДДС-сметката.
    Говорите за златния регистър, който всъщност наистина е моя идея. Вие сте абсолютно прав – хората или фирмите, които си плащат данъците навреме, добри данъкоплатци са, спор няма, трябва да имат някакви облекчения. Но всички тези неща, които се искат вероятно от всички тук присъстващи в залата, ще бъдат направени постепенно. Сега правим една Агенция по приходите, събираме надзора в една обща Агенция по финансов надзор. Сам виждате, че е необходимо малко време, за да се направят всички неща, които ще доведат, разбира се, до един по-добър резултат в събиранията и във внасянето на ДДС. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
    Други реплики към господин Божинов има ли? Няма.
    За дуплика има думата господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Ще повторя само неща, които вече казах. Аз подчертах в самото начало, че предложенията, които правите, безспорно подобряват, безспорно са част от необходимите, но това не са достатъчните изменения, които да ни дадат основание, че формулираната и заявена политическа воля има способност да бъде реализирана и да постигнем резултати. Тези малки стъпки, които вас ви радват, не удовлетворяват репресираните честни български фирми от съществуващата практика. Ние на тях няма как да обясним, че ни трябва време.
    Така например господин Василев обясни на тези представители, че трудното изграждане на административна система в Министерството на финансите е причината за въвеждането на обща и на равнопоставяща ставка всички фирми. Какво ги удовлетворява тях, че управлението е с дефицит и немощ да реализира механизми, с които да направи това, което им е необходимо? Това обяснение тях не ги задоволява.
    Затова аз призовавам за категорично заявена политическа воля и за мощ в управлението, която да реализира тази воля. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други изказвания по законопроекта има ли?
    Господин Пирински, заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! В хода на дискусията във връзка с изказването на господин Божинов и репликата на госпожа Костадинова ми се струва, че дебатът се насочи към същинските проблеми, които съществуват във връзка с прилагането на режима на данък добавена стойност. Те действително се свеждат до това: по какъв начин режимът на регистрация на фирмите и ползването на ДДС-сметката, въведена тази година, действително могат съществено да ограничат злоупотребата с възстановяване на данъчен кредит от бюджета. Това според мен е първостепенен проблем и за държавния бюджет, и за пазара, за икономиката, така както го обоснова и господин Божинов.
    Тук ми се струва, че предложеният законопроект е твърде некачествен, господин Ал Джебури. Правителството е в много сериозен дълг пред парламента по този изключително болезнен и остър проблем, пред който е изправена икономиката, данъчната система и бюджетната система. Защо? В мотивите към законопроекта тези два въпроса са изчерпани с по 2-3 изречения, с два абзаца, госпожо Костадинова.
    Казва се, че се намалява прагът за задължителна и доброволна регистрация съответно на 50 и 25. Целта е да се извадят на светло оборотите на сивата икономика, както и да се даде възможност на малките фирми да са по-конкурентоспособни на тези с високи обороти. Предлага се ДДС-сметката да стане задължителна за ползване, когато данъкът е над 1000 лв., предвидени са съответни санкции и толкова. Даже малките стъпки, за които Вие говорите, не сте си направили труда да ги опишете.
    Какво всъщност се предлага? Предлага се да се възстановят праговете, които важаха допреди 2 години. Тогава сивата икономика беше, така на око си я мерят, 30 на сто. Какво правим? Нищо не правим. С тази долна сума 1000 лв. за ползване на ДДС-сметка отново се дава възможност за множество обороти, които да не влизат в тази сметка и да вървят извън нея. Какъв е проблемът? Проблемът е да видим какво е възможно да се направи сега със законопроектите, които в момента разглеждаме, за да ограничим съществено злоупотребата с ДДС. Вие знаете, че една от линиите, по които върви тази злоупотреба, са транзакции между регистрирани фирми и нерегистрирани по ДДС.
    Защо продължаваме да си затваряме очите на законовата възможност за патентно облагане на търговци на едро? Това ли е смисълът на патентния данък? Да може търговец на едро да не бъде регистриран по ДДС, въпреки че вървят десетки милиони оборот през него, а да си плати уж патентен данък за складчето, дето ползвал човекът. Има една огромна злоупотреба с това, че по съвършено законен начин можеш да избегнеш тази регистрация и да въртиш обороти, които да излизат от обсега на режима на добавената стойност.
    Работата без фактура става възможна, когато се плаща извън банките, когато се допускат различни форми на плащане и след това отчитане на такива обороти, които не се знае точно как са осъществени и какви данъци са платени.
    Това, за което говори господин Божинов, са практически мерки, които могат да се запишат в текстовете на законопроекта и съществено да свият това поле, върху което вирее сивата икономика.
    Има специалисти, които следят този нескончаем процес на надхитряне между данъчните органи и изобретателните български фирми, които сътрудничат и на нашата комисия, и ни заявяват, че не се е родил този законодател и данъчен орган, който ще хване цялата гениалност на фирмения сектор. Но все пак трябва малко да поизравним нещата, сега цялата работа е много неравна и в полза на недобросъвестните фирми, които злоупотребяват.
    Хората предлагат въвеждане на задължения за осъществяване на плащания само по банков път; задължително представяне по един екземпляр от фактури на данъчната администрация по месторегистрация на лицата, когато транзакцията е над определена сума, разбира се, не може за всяка фактура, но за всяка по-сериозна операция фактурата трябва да се депозира в данъчния орган. Същото трябва да важи и за нотариалните актове, за изповядвани сделки по място на регистрация на купувача и продавача, копие от нотариалния акт също да постъпва в данъчната администрация. И, разбира се, да се свърши работата по създаването на единна база данни за данъчно задължените лица, която включва печалбата, доходите, другите приходи и разходите на съответното лице.
    Да се снижи значително прагът за регистрация и да стане 1000 – 2000 лв., както предлагат тези асоциации, както спомена господин Божинов, които сочат примери с Румъния, Гърция и други страни, където или всички са задължени, или са задължени онези над определен минимум, който е доста нисък – това са мерки, които ние трябва много трезво и конкретно да преценим.
    Искам да се спра и на аргумента на правителството, споменато бе от господин Божинов, че един такъв режим предполага огромни разходи, натоварва непосилно данъчната администрация и на практика е невъзможен. Нека все пак да видим колко я натоварва и доколко е невъзможен. Обръщам се и към господин Попов – ръководителя на Главната данъчна дирекция, който следи нашите дебати от вчера, нека да не се притеснява и в Комисията по бюджет и финанси, където има възможност и участва във всяко наше заседание, да заяви конкретно какви са човешките, организационните и финансовите ресурси, необходими на една сериозно функционираща данъчна администрация, за да си върши работата.
    Тук беше също повдигнат и много важният въпрос как третираме добросъвестния данъкоплатец и как третираме нарушителя. Сега се оказва, че ние тормозим добросъвестния, защото не можем да стигнем до разбойника. В много случаи данъчните ревизии са един тормоз, който лишава хората месеци наред от дължимия им данък за възстановяване в резултат на начислявания от тях данъчен кредит. Как да преодолеем това? Госпожа Костадинова спомена, че вървим към Европа. Госпожо Костадинова, там няма подобно нещо – такива перманентни ревизии, там има ежемесечно прихващане, Вие знаете – удържан и начислен кредит, на края на месеца прави сводката и или си получава, или довнася. Как да стигнем до тази нормално функционираща пазарна икономика от съвършено ненормалната практика сега, когато имаш да взимаш от бюджета, удържали са ти данъка, но чакаш девет месеца, преди да можеш да си го вземеш, а има други, които теглят с милиарди и не можеш да си го възстановиш. Ясно е, че без политическа воля, за която говори господин Божинов, и едновременно с това много упорити управленски решения за съответните финансови ресурси, със съответната организация, техника и подкрепа от страна на всички групи в парламента, подобна данъчна революция не може да се получи.
    При всички случаи, госпожо председател, предлаганият законопроект създава илюзия, че се върви към решаване на тези въпроси, но на практика нищо съществено не се прави. Това го констатирам със съжаление.
    Пред нас е изборът да се въздържим или да гласуваме "против". Гласуването "против" би хвърлило сянка и върху добри страни на проектозакона – изравняването на хотелиерите без регистрация с туроператорите, идеята по принцип за облекчаване на вноса за инвестиционни цели от внасянето на данък в момента на вноса, независимо от това, че всички бележки, които бяха направени от господин Радев и други, за сложната и неясна регламентация на режима за ползване на такъв данък, са справедливи. В случая съм склонен да гласувам "против", госпожо председател, защото най-важното във връзка с ДДС е да се тръгне към свиване на злоупотребите с него, а този законопроект не прави съществена крачка в тази насока.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Заповядайте за изказване, госпожо Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като преждеговорившите акцентираха най-вече върху необходимостта от политическа воля, искам да започна с това и да уверя уважаемите колеги, че освен че тази политическа воля трябва да се декларира, тя трябва и ефективно да се реализира. Ще се опитам с конкретни факти, които са инкорпорирани в направените изменения и допълнения в този законопроект, да докажа, че наистина този законопроект има много достойнства и е насочен към облекчаване и създаване на един по-благоприятен икономически данъчен режим в страната.
    Освен че направените изменения и допълнения са израз на последователната данъчна политика, която българското правителство провежда, и която е заложена в програмата "Данъчна политика 2003 – 2005 г.", мисля, че с така направените предложения и изменения в този законопроект ясно личи правилността на посоката, която българското правителство е поело за провеждане на данъчната реформа. Обстоятелството, че голяма част от предложенията, които са внесени като законопроект, са от колегите от ОДС – господин Муравей Радев и група народни представители, доказва правилността на тази посока.
    Уважаеми колеги, според мен основните и най-важни предимства на този законопроект, освен че пряко са насочени към създаване на условия за по-добър икономически и административен климат на стопанските субекти, към улесняване администрирането на този вид данък, както и продължаване на поддържане на статуквото за равнопоставеност между държава и данъкоплатец, са в това, че тук е направена и сериозна крачка към премахване на законовите норми, които позволяваха заобикаляне на закона и източване на държавни средства. Ключово и най-съществено предложение е направено в посока на продължение на политиката от миналата година, а именно нормите и разпоредбите, които са свързани с въвеждането на ДДС-сметката. Искам само да припомня, че необходимостта от въвеждането на този финансов механизъм даде възможност наистина да се премахнат всички онези субективни елементи и критерии, които съществуваха по стария данъчен режим, който ние тук миналата година променихме. Мисля, че това целесъобразно законодателно решение беше обществено необходимо, защото бяхме свидетели, че държавата май не беше достатъчно коректна към бизнеса, защото старият ред, освен че даваше възможност да се прави проверка за 9 месеца, а този срок сега значително е съкратен, старият правен режим вменяваше отговорност на коректните данъкоплатци да носят отговорността за недобросъвестното и некоректното поведение на техните контрагенти. Това в законопроекта е премахнато.
    Искам само да подчертая, че миналата година при въвеждането на ДСС-сметката това законодателно решение беше подкрепено и приветствано от целия бизнес, от всички браншови организации и от техните представители. Сериозна крачка в правилната посока в този законопроект е направена с това, че освен тази ДДС-сметка, която беше вменена като задължение да бъде задължителна за откриване, сега тя става задължителна и за ползване, беше подчертано тук и от вносителя, тогава когато сумата на начисления данък е над 1000 лв.
    Логично е задаването на въпроса: как ще се администрира това предложение, дали ще се справи данъчната администрация, има ли необходимият административен капацитет и ресурс?
    В Комисията по бюджет и финанси бяха дискутирани, бяха резонно поставени много от тези въпроси. Искам само тук да кажа на колегите, че статистиката само за първия месец миналата година, и това беше подчертано от вносителя, когато ДДС-сметката беше задължителна за откриване, 35% от регистрираните по този закон фирми, освен, че са открили тази сметка, са я и използвали. Очакванията на данъчната администрация за тази година, след въвеждането на тези изменения, са да се използва на практика ефективно от 80% от всички регистрирани фирми. А защо това е така? Искам само да насоча вниманието ви върху следното. Тук за първи път, с две законодателни изменения в този законопроект, се дава възможността да се постигне един друг причинно следствен резултат, който е заложен и в проектобюджет 2003 г. Освен че въвеждаме като задължителна тази ДДС-сметка, с падането на прага на регистрацията вносителят от направените анализи и разчети очаква да бъдат регистрирани над 11 000 нови субекта, което на практика означава, че тези заложени в проектобюджет 2003 г. приходи, благодарение на този механизъм, който се използва, ще доведат не само до увеличаване, но и до повишаване на събираемостта на тези данъци.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Как се установява тази причинно-следствена връзка?
    НИНА ЧИЛОВА: Обстоятелството, че тази ДДС-сметка позволява на коректните данъкоплатци да развиват по-добре своя бизнес се обяснява и с факта, че старият правен ред на ДДС даваше възможност за субективизъм от страна на данъчната администрация. ДДС-сметката на практика сега е изчистена от този субективен елемент, защото разплащанията стават по банков път. От друга страна, господин Божинов, значително е съкратен срокът за данъчната ревизия. Той не е девет месеца, той е три месеца и по искане може да се продължи с още три месеца.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Затова говорим.
    НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е, че има разлика.
    Бяха изказани съмнения в Комисията по бюджет и финанси относно възможността да се блокира тази сметка и да се натрупат значителни суми в нея, което да доведе до невъзможност на субекта да разполага реално и ефективно със собствените си средства. Тази хипотеза се възприема и би била подходяща за пример при нециклична стопанска дейност, когато субектът само начислява в декларацията си, без ефективно да внася дължимия данък.
    Искам само да припомня, че с ДДС-сметката могат да стават единствено разплащания към бюджета и към ДДС-сметките на другите доставчици. Струва ми се обаче, че ние като висш законодателен орган, който създава законодателните механизми, трябва да държим сметка за идеите, които се залагат в нормите, а именно, че ДДС-сметката се открива и е под контрола на данъчната администрация и по нея могат да текат парични потоци само към бюджета и към ДДС-сметките на другите доставчици. Други финансови операции не могат да се реализират от нея. В противен случай тя ще престане да съществува за това, за което е създадена. Други финансови операции не могат да се реализират от нея, тъй като тя губи своята същност и своето предназначение. Тя трябва да активизира всеки стопански субект към по-ритмично и по-регулярно плащане на своите контрагенти, тоест да стимулира неговата стопанска активност, като същевременно се гарантира и с такова съотносимо поведение от другата страна, тоест от неговия контрагент, а и от държавата.
    Вторият основен момент, аз вече споменах, това е падане на прага на регистрацията от 75 на задължителната – 50 000, и доброволната – 25 000.
    Искам само да припомня, че този праг беше въведен в тези размери през 1999 г. по настояване на Международния валутен фонд. Невъзможно е към настоящия момент, а и, струва ми се, няма аналог в европейското законодателство, този праг да стане абсолютно за всички стопански субекти.
    И второ, България е поела ангажименти по Глава “Данъчна политика” именно за въвеждане на такъв праг. Ако ми кажете къде има такива случаи в европейската практика, готова съм да го приема. Но така или иначе ние имаме поет ангажимент.
    И третият особено важен момент в този законопроект е свързан със стимулиране инвестициите в страната и дава възможност за една по-широка рамка на разполагаемост на оборотни средства на инвеститорите. Тоест той е свързан с въвеждане на специален данъчен преференциален режим за начисляване на ДДС при вносни стоки, свързани с инвестиционни проекти. Смятам обаче, че той се нуждае от известни редакционни поправки, тук и колегите заявиха такава необходимост, аз също я подкрепям. Тези поправки са свързани с по-голяма прецизност относно условията, при които следва да се дава това право на лицата, за да могат те да го ползват.
    Подкрепям идеята, че финансовият министър ще има изключителната дискреция, за да дава разрешение за ползване от този режим и мисля, че е оправдано както с оглед, от една страна, отговорността, която поема държавата в този случай като предоставяне на това право, и от друга страна, тъй като се касае за средства и финансов механизъм, който има пряко отношение към бюджета на държавата.
    Притесненията, които будят тези предложения, са свързани с условията за срок на реализиране на проектите, условията и изискванията, на които трябва да отговаря един субект, и да се ползва от това право, както и следва да бъдат прецизирани самите процедури за осъществяването на този механизъм.
    Уважаеми колеги, аз няма да се спирам и на всички онези допълнителни изменения, които са свързани с хармонизацията на законодателството ни с европейското и с усъвършенстване на действащите разпоредби относно необходимостта от по-доброто им администриране и приложение в практиката не защото смятам, че не са важни, но защото ми се струва, че ние сме на първо четене и акцентът на дискусията трябва да бъде насочен именно върху идеите и принципите, заложени в новите финансови механизми и инструменти, които целят да се създадат по-добри информационни и инвестиционни условия за развитие на бизнеса в страната, и, които, струва ми се, че този проект предлага, поради което следва да бъде подкрепен.
    Аз смятам, че Комисията по бюджет и финанси винаги е била отворена към предложения. В този смисъл всички конструктивни предложения, които целят общата посока на това Народно събрание, а именно да се създадат по-добри условия за развитието на бизнеса и за коректните данъкоплатци ще бъдат подкрепени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
    За реплика има думата господин Сендов.
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, аз не зная дали тук трябва да направя тази реплика, но чух, че казвате: "числото “75” се заменя с числото “50” в чл. 108, ал. 1", но в чл. 108, ал. 1 няма число “75”, а има число “75 000”. И навсякъде другаде в законопроекта се казва “75”, а се разбира “75 000”.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Но се разбира за какво става дума!
    БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това е доста различно. Не се разбира, ако не се каже!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    За втора реплика има думата господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Правя уговорката, че репликата не е самоцелна, а за да уточним нещата.
    Вие в един момент от своето изказване подчертахте, че ще изложите причинно-следствената връзка. Аз така разбирам, че текстовете, които предлагате, създават обстоятелства, които са причини, за да се появят следствия, които ни довеждат до целта. Вие казахте, че специалистите са изчислили, че ще възникнат около 11 хил. фирми, с което аз съм съгласен, че този закон ще бъде причина да бъдем свидетели на следствието роене на фирми. Но по-нататък не разбрах Вашата логика.
    Моята логика е такава и аз я посочих в изказването си. Да, тези фирми ще възникнат и ще възникнат, защото онзи спекулативен играч на пазара, заобикалящ условията, които ние искаме да постигнем, ако го е вършил по-рано с 9-10 фирми, сега при тази промяна от 75 хил. на 50 хил. ще му трябват 15 фирми. И той ще регистрира още 5 фирми. Вие сте изчислили 11 хил.
    Аз твърдя, че тези 11 и повече хиляди фирми ще възникнат, за да се реализира онова, за което предупреди господин Пирински – транзакции между регистрирани и нерегистрирани фирми, за да реализират своите цели, а не това, което е целта на законодателя. Ще нарасне броят на фирмите, които ще рекетират редовните фирми, за да работят без фактури и няма да се постигне онази цел, която вие приехте на доверие.
    Затова Ви моля да изясните как като възникнат нови 11 хил. фирми ще се постигне онова, което е вашата цел като мнозинство. Моля оттук нататък да продължите разсъжденията си по-ясно и членоразделно, за да се ориентирам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
    Има ли други реплики? Няма.
    Заповядайте за дуплика, госпожо Чилова.
    НИНА ЧИЛОВА (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми господин Божинов! Явно не сте ме разбрал. Затова искам да дам по-подробно обяснение.
    Причинно-следствената връзка идва от следното. Ние казваме, че имаме политическата воля и реализираме един по-добър механизъм в сравнение с този, който действаше преди това. Тоест въвеждането на ДДС-сметките е ограничило и аз съм убедена в това, колегите от данъчната администрация биха могли да дадат точната справка, източването на ДДС, което беше благодарение на стария действащ режим.
    С въвеждането на този механизъм, който подобрява, от една страна, облекчава данъплатците, и обстоятелството, че ние намаляваме задължителната регистрация от 75 хил. на 50 хил., това означава, че тези две величини ще доведат до повишаване на събираемостта и увеличаване на приходите в страната.
    От тази трибуна аз се ангажирам да поискам такава справка за сравнение с миналия действащ правен режим на ДДС. И от миналата година това, което ние въведохме като народни представители, да се даде справка. Убедена съм, че при всички случаи източването на ДДС не че е спряло, но е значително ограничено. Благодаря ви.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Е, тук е слабото място на логиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Чилова.
    Има ли други изказвания по законопроекта? Няма.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС № 202-01-72, внесен от Министерския съвет.
    Гласували 177 народни представители: за 146, против 28, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Моля, гласувайте на първо четене законопроект № 254-01-87, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
    Гласували 160 народни представители: за 80, против 74, въздържали се 6.
    Има думата господин Искров за процедура по прегласуване.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател! Вероятно не беше разбрано, че Комисията по бюджет и финанси подкрепя този законопроект, тъй като логиката на двата законопроекта е една и съща. Затова предлагаме да бъдат подкрепени и двата законопроекта – и на Министерския съвет, и на колегите от ОДС, като бъдат обединени в един в рамките на 14 дни, както е според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Затова, госпожо председател, моля да прегласуваме законопроекта и да го подкрепим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да прегласуваме законопроект № 254-01-87, внесен от Муравей Радев и група народни представители.
    Гласували 177 народни представители: за 144, против 13, въздържали се 20.
    Законопроектът е приет на първо гласуване.
    Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

    (След почивката.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Имаме кворум, продължаваме заседанието.
    Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ. Вносител е Министерският съвет.
    Господин Искров имате думата да представите доклада на комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    “ДОКЛАД
    по законопроекта за изменение и допълнение на
    Закона за акцизите № 202-01-67 от 17.10.2002 г.,
    внесен от Министерския съвет
    На заседание, проведено на 22 октомври 2002 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха министърът на финансите Милен Велчев, заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури, Симеон Милев – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители и други.
    Министърът на финансите Милен Велчев представи законопроекта и посочи основните промени, които се предвиждат с него:
    1. Разширяване обхвата на Тарифата за акцизите със стоки, подлежащи на облагане със акциз с така наречените “междинни продукти”.
    2. Увеличаване акциза на спиртните напитки, оловния и безоловния бензин и газьола.
    3. Въвеждане на пътна такса за пропан-бутана по Закона за пътищата.
    4. Премахване акциза на виното.
    5. Повишаване размера на санкциите при търговия със стоки без бандерол.
    При обсъждане на законопроекта членовете на комисията поставиха следните въпроси:
    1. Кое налага завишаването на санкциите по чл. 17а при търговия със стоки без бандерол?
    2. Доколко са обосновани завишенията на акциза на бензина и газьола и как ще се отразят върху цените на останалите стоки?
    3. Дали е обосновано въвеждането на пътна такса за пропан-бутана, тъй като потреблението му трябва да се насърчава от екологична гледна точка.
    4. Дали не следва да се прецизира терминът “междинни продукти” и размерът на акциза в тази група, тъй като диапазонът на обема на алкохолното съдържание е твърде голям – от 1,2% до 22%?
    На поставените въпроси отговориха представителите на Министерството на финансите.
    След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 9 народни представители, “въздържал се” – 1 народен представител, “против” – 1 народен представител.
    Въз основа на гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Моля заместник-председател или член на Комисията по икономическата политика да прочете доклада на комисията пред пленарната зала.
    Заповядайте, госпожице Агайн.
    ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН:
    “СТАНОВИЩЕ
    по законопроект № 202-01-68 за изменение и допълнение на
    Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет
    На извънредното заседание, проведено на 25 октомври 2002 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
    Представеният законопроект е насочен към синхронизиране на националния режим на косвените данъци с директивите, на базата на които е изградено данъчното законодателство в Европа.
    Законопроектът разширява стоките, подлежащи на облагане с акциз, с така наречените “междинни продукти”. Увеличава се акцизът за спиртните напитки, оловния и безоловния бензин и газьола. Избран е подходът на поетапно увеличаване на акциза за отделни стоки през определен период, за да се избегне негативният ефект от евентуално шоково повишаване на акцизи. Премахва се акцизът за виното. Страната е традиционен производител на вино и така ще се насърчи винопроизводството. Повишават се размерите на санкциите при търговия на стоки без бандерол. Въвежда се пътна такса за пропан-бутана с цел да се изравни третирането на собствениците на бензинови и дизелови автомобили и тези, чиито автомобили са с газова уредба.
    При обсъждането на законопроекта беше казано, че повишаването на акциза ще доведе до повишаване на цените. Някои народни представители отрекоха необходимостта от въвеждане на пътна такса при пропан-бутана, предвид екологичния характер на това гориво. Беше обсъден и въпросът за необходимостта от диференциране на данъчния режим на пропан-бутана в зависимост от това дали се използва за домакински нужди или за автомобилно гориво.
    В резултат на проведеното гласуване, при което 7 народни представители гласуваха “за”, 2 - “против” и 1 – “въздържал се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожице Агайн.
    Има думата от името на вносителите заместник-министърът на финансите, господин Гати ал Джебури.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите е подготвен за постигане на следните цели: да отговори на поетите ангажименти от Република България във връзка с подготовката ни за присъединяване към Европейския съюз като синхронизира данъчното законодателство в областта на косвените данъци и по-специално акцизите с директивите, на база на които е изградено данъчното законодателство в Европа; да се насърчи българското винопроизводство. Като цяло законопроектът е изготвен главно с идеята поетапно да бъдат въвеждани увеличенията на акцизите на горива, цигари, алкохолни напитки, за да може до 1 януари 2007 г. – предполагаемата дата за присъединяване към Европейската общност – да достигнем минималните нива на акцизите, които са заложени в директивите на Европейската общност. Ако ние не започнем поетапното увеличаване отсега, това би означавало в предходната година преди присъединяването да има един значителен скок, който би бил непоносим за българското население и би имал значителен отрицателен ефект върху работата на българската икономика.
    Затова се правят предложенията за въвеждане на увеличение на акциза на горивата със 100 лв. на тон. Също така се въвежда и пътна такса за пропан-бутан от 140 лв. на тон, премахва се акцизът за виното и се повишава размерът на санкциите при търговия на безбандеролни стоки. Заедно с всички други законодателни мерки, които ви се предлагат за обсъждане и приемане в нашия парламент, това са едни от мерките, които ще позволят икономиката ни да продължи да работи със същите и по-високи темпове, ще дадат възможност на данъчната и митническата администрация активно да събират всички дължими акцизи и да се намали възможността за некоректни действия от страна на определени субекти.
    Въвеждането на пътна такса върху пропан-бутана на първо четене може да изглежда несправедливо, но напротив, тя дава една възможност за уеднаквяване подхода на облагането както на пропан-бутана, така и на газьола, който в момента се облага с пътна такса. И ако се направи сравнение на всичките акцизи, които се плащат – и пътна такса, и екотакса между пропан-бутан и газьол, става ясно, че все още преобладава значително по-ниската ставка за заплащане на акцизи за пропан-бутана. Ефективно е от порядъка на 14,5 стотинки на литър за пропан-бутан, а същата величина е 46 стотинки за газьола. Или с други думи, правителството продължава да подкрепя и да насърчава консумацията, потреблението на по-екологично чистото гориво пропан-бутан.
    Всички така предложени мерки в законопроекта, както казах, целят подобряването на работата в нашата икономика и се надявам на вашата подкрепа. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Ал Джебури.
    Откривам дискусията на първото четене на законопроекта.
    Има думата за изказване народният представител Муравей Радев.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Извинете, но когато слушам как се защитават едни позиции, едни тези с аргументи, които говорят точно обратното, аз искрено се възмущавам.
    Господин Гати ал Джебури преди малко изрече едно интересно словосъчетание: с този законопроект за промяна на акцизите – цитирам – икономиката щяла да работи по-ефективно.
    Господин Ал Джебури, това е словоблудство! Това е чисто словоблудство, защото точно по този начин икономиката няма да работи по-ефективно! Когато увеличите цената на бензина, на горивата, икономиката ще работи по-малко ефективно и Вие това чудесно го знаете. Поне не го казвайте тук. Поне кажете онова, което като причина Ви накара да направите този огромен скок в акцизите? Какво ви накара? Отговорът е: липсата на пари в бюджета.
    Изобщо, аз рязко протестирам срещу опита, който се прави от някои народни представители, от някои представители на правителството, отново Европейският съюз да опере пешкира, отново той да е виновен! А това не е така, защото освен чисто фискалната причина да увеличавате така драстично акцизите, няма никаква друга. И аз сега ще Ви докажа това. И, убеден съм, че Вие го знаете и въпреки това от тази трибуна, сякаш тук има една зала, пълна с балами, или Ви слушат хора, които не разбират за какво става дума, се мъчите да докажете, че бялото е черно, а не обратното.
    Защо говоря това? Говоря, защото няма разумно обяснение да повишите спиртните напитки, примерно, с 43 процента спрямо сегашните им ставки; защото няма разумно обяснение да повишите цената на високооктановия бензин с 33 процента; защото още по-малко е разумно обяснението да повишите акциза на газьола с 91 процента. Деветдесет и един процента! Защото нелепо звучи Вашето обяснение, дадено в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, когато Ви запитах какво е това 140 лв. – нова такса ли, пътна такса на пропан-бутан ли? Сто и четиридесет лева за тон! Вашето обяснение беше повече от смехотворно: а, бе, не е страшно, защото, видите ли, екотакса нямало там. Може ли това да бъде аргумент, че няма екотакса? Ами, сложете и нея тогава, за да бъде още по-лесно! Как може такова обяснение да се дава? Нямало екотакса, затова 140 лв. на пропан-бутана ще му шляпнем сега там една пътна такса и шофьорите да се оправят и да стане по-ефективно производството в България!
    Поне не ги говорете тези работи. Поне кажете истинската причина, поради която го правите. Каква е истинската причина? Виновен ли е Европейският съюз? Кой го твърди това?
    Преди вас, предишното правителство отвори Главата "Данъчна политика". В нея, така както е подходящо и в другите глави, където това е възможно и се налага от националния интерес на България, правителството е поискало съответен преходен период. Също така и по този въпрос поиска 5-годишен преходен период за тези стоки, на които сега вие слагате такива големи увеличения в акциза. Нещо повече, поискахме същия период и за акциза на цигарите. И щяхме във всички случаи да защитим тази позиция, защото тя е националноотговорна.
    Какво направи сегашното правителство? През м. март т. г. в преговорите с Европейския съюз вдигна ръце и прие всички предложения на Европейския съюз. Изрита националните интереси в кошчето за боклук така, както, междупрочем, направи и със защитата на интереса по отношение на АЕЦ "Козлодуй". Същия начин!
    Европейският съюз искал да няма отлагателен период и ние сме съгласни. Ама това, че самите държави от Европейския съюз, днешни и редовни членки, ползват повече от 10 години подобен отлагателен период за техните акцизни стоки, това сякаш не ви интересува, сякаш не може да бъде аргумент, с който вие един път сериозно да защитите националните интереси! Приемате това, което ви се казва. Казвате: в края на 2006 г. трябва да стигнем минималните равнища на европейските ставки и предавате директно националните ни интереси.
    И не само това! Правите втора крачка, която е абсолютно необяснима - Министерството на финансите изготвя график по години как тези акцизни ставки ще нарастват, за да може в края на 2006 г. да стигнат до онова ниво, което е прието в Европейския съюз. Има ли такъв график Министерството на финансите? Аз Ви зададох въпрос по време на заседанието в Комисията по бюджет и финанси и получих отговор: "Има!". Поисках да ми бъде изпратен и той ми биде изпратен. И какво се оказа, когато го прочетох? Вие прескачате 2003 г. с нивата на акциците, които там са записани, в същия този график на Министерството на финансите, и отивате директно, абсолютно немотивирано, на 2004 г., тоест почти двойно по-голямо увеличение по отношение на горивата – бензини и газьол.
    Защо го правите това? Ето го, графикът е пред мен. Мога да ви ги прочета тези неща, за които говоря. Точно отивате в графика на 2004 г. Защо не отидохте поне в 2003 г.? Един път предавате националните интереси, не се борите за тях и втори път прескачате 2003 г., отивате на 2004 г. и все това го правите в името на това икономиката да работи по-ефективно, така ли?! Ами, не говорете такива глупости поне повече!
    Какво правите още в този законопроект? Въвежда се едно ново понятие "междинни продукти". Тези междинни продукти, всъщност това са крайните продукти, в които има някакво алкохолно съдържание. Аз не бих възразил срещу слагането на акцизи в онези крайни продукти, в които наистина има някакво алкохолно съдържание, но се питам защо има такъв подход.
    Вижте какво пише тук: всички онези крайни продукти, чието алкохолно съдържание превишава 1.2% алкохолен градус, но не превишават 22, тоест диапазонът от 1.2 до 20% - всички тези алкохолни продукти се облагат с една и съща такса – 90 лв. на 1 хектолитър. Ами, от 1.2 до 20 има точно 22 пъти разлика. Вдигате го 22% - 1.2, 22%, около 20 пъти е разликата! И е едно и също – 90 лв. – и за едното, и за другото. Дано някаква грешка да е станала, защото наистина е необяснимо подобно нещо.
    Още нещо прави впечатление в предложението на Министерския съвет – силно се завишават санкциите по закона. Не, че не трябва да има санкции. Разбира се, че трябва да има санкции, но санкция ли е това: "четворен размер"? Каква санкция е това "четворен размер"? Значи, търсите ли изобщо равнение между тежестта на нарушението и тежестта на наказанието? Аз съм повече от сигурен, че основните случаи, в които ще има уловени в нарушение, четворния размер не биха могли да го платят. Тоест, в крайна сметка резултатът ще е обратен на този, който целите.
    После има една максима, едно правило в законодателството, в правото, в правната материя, че наказанието трябва да съответства на деянието. Тук е четири пъти! Четири пъти – абсолютно несъответствие, така че направете наказанията да бъдат строги, но справедливи, а не да бъдат неплатими, защото това се опитвате да правите с този законопроект! Но, това е по-дребното.
    Основното е това, което ви казах – опитвате се чрез акцизите да завишите непоносимо стойността на онези стоки, от които зависи икономическата активност, точно обратно на вашите разсъждения, точно обратно на вашия мотив, че по този начин правите ефективна икономиката. Това просто не е вярно. Мисля, че всеки разумен човек го разбира.
    Ако искаме да говорим за някаква политика изобщо по данъчната област, ако искаме да говорим за някакви подходящи промени оттук нататък, трябва да признаем едно нещо, и то да го признаем чистосърдечно, да го кажем абсолютно открито и ясно, с достойнство: не само че не се намалява данъчната тежест за следващата година, а се увеличава като цяло. При това и в преките, и в косвените данъци. Това сте го написали сами във вашия доклад за бюджета за следващата година. Там черно на бяло е записано как преките данъци се увеличават спрямо сега, как косвените данъци се увеличават спрямо сега. Никакви намаления срещу увеличение на другите не съдържа този документ. Съдържат го вашите приказки. Но престанете с приказки да се опитвате да внушавате неща. Хората вече не вярват на “вервайте”. Те четат един път и после бъркат по джобовете си. Там не намират нищо от онези хубави, лустросани приказки, които все още продължават да бъдат вашето водещо начало. Оставете ги настрани и се върнете върху онова, което сте написали в бюджета за следващата година – число по число, цифра по цифра, аргумент по аргумент, защото ще ви трябва твърде много подготовка за него. И то много скоро! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Радев.
    За първа реплика има думата господин Близнаков.
    ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги, бих искал да отправя реплика към господин Радев.
    Господин Радев, аз не съм специалист по отношение на данъци, данъчна политика и т.н., както Вас. В своето изказване Вие говорите, че ние сме били предали интерес – АЕЦ “Козлодуй”. Ако Вие страдате от чувство за мазохизъм, можете да го повтаряте колкото си искате, защото в такъв случай трябва да Ви кажа, че вашата партия продаде интересите. Вие сега можете да излезете и да викате колкото си искате от тази трибуна, може да се опитвате да убеждавате, но когато има факти, би трябвало да ви е малко неудобно.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС, от място): Кажи ги, де!
    ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Когато говорите за бюджет, недейте намесвайте неща, които сте ги ровили, размирисали. Не са приятни. Не се опитвайте да заблуждавате депутатите в залата и българското общество. Всички заедно трябва да се опитваме да отстояваме интересите на страната, а не по този елементарен популистки начин. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Близнаков.
    За втора реплика има думата господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин Радев, правя реплика за начина на водене на дискусията. След това ще взема отношение по конкретната материя, която Вие засегнахте по Закона за акцизите.
    Присъединявам се към забележката на господин Близнаков. Господин Радев, повярвайте ми, не съм специалист по парапсихологически или други параявления, но като говорите тук, залата се пълни с отрицателна енергия. След това ме боли главата. Моля Ви се, недейте от тази трибуна да употребявате такива тежки слова – национални интереси в кошчето, продажба на национални интереси. Недейте да говорите дали Европейският съюз е виновен или не. Вие сте отговорен политик. Това е най-малкото грозно. Пледирам дискусията да върви, както вървеше допреди малко, когато се върна от едно свое телевизионно участие господин Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Искров.
    За трета реплика има думата господин Арсо Манов.
    АРСО МАНОВ (ДПС): Господин Радев, Вие категорично заявихте, че данъчната тежест се увеличава. Бих Ви бил безкрайно благодарен, ако приведете доказателства в това отношение.
    Струва ми се, че от тази трибуна един уважаван колега се извини за думата “словоблудство”. Предлагам и Вие да помислите по този вариант.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Манов.
    Господин Радев, имате думата за дуплика.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Близнаков, предателството на националните интереси за АЕЦ “Козлодуй” е очевадно за цял народ, само за Вас не е. И точно вашето правителство, което отказва да изпълни решение на Народното събрание, за сетен път го доказва. Това да излезете от тази трибуна Вие да говорите за АЕЦ “Козлодуй”, означава само едно нещо – нова представа за новия морал, наречена потрес. Точно потрес е най-точната дума за вашия морал.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля да бъдем по-деликатни, господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Господин Искров, на Вас не Ви харесва начина, по който се изказвам ли?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Злобата не ми харесва в тебе! За това става въпрос.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не Ви харесва това, че казвам истината ли? Истината ще я казвам винаги, господин Искров, колкото и да Ви моли главата от нея. Трябва да свикнете с нея най-после. Време е да свиквате.
    Господин Манов, отворете доклада, подписан от министър-председателя господин Сакскобургготски към проектобюджета за 2003 г., стр. 31, таблицата, в която са дадени данъчните постъпления за следващата година. В нея черно на бяло пише, че се събират 1 млрд. лв. повече в приходната част, че данъчната тежест ако тази година е 29,2 от брутния вътрешен продукт, следващата година става 30,2 – с 1 процент повече от брутния вътрешен продукт. Вие сте научен работник. Вие сте статистик. Ако на Вас трябва да обяснявам такива елементарни числа, пази Боже за другите Ви колеги от НДСВ.
    ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС, от място): Чул ли си нещо за увеличаване на събираемостта?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Дискусията продължава на първо четене.
    Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
    Заповядайте, господин Великов.
    БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да взема отношение по един конкретен въпрос, тъй като смятам, че в основата си този законопроект трябва да бъде приет като дух, като философия.
    Това, което ми прави впечатление, е нещо, свързано с околната среда. Забелязвам, че предвиденото увеличение на акцизите за безоловните и за оловните бензини е едно и също. Питам се и може би колегите от Министерството на финансите могат да кажат дали предвиденото увеличение на акцизите на безоловните бензини може да бъде по-ниско, а на оловните – малко по-високо, пропорционално на количествата, които се продават, за да може да се поощри линията на правителството и на управляващото мнозинство за опазване на околната среда и съхраняване чистотата, в случая на въздуха. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
    Господин Ал Джебури, имате думата.

    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми дами и господа! Бих искал да отговоря първо на въпроса и да дам малко разяснения по някои от темите, които бяха поставени.
    Конкретно на въпроса. За съжаление, въпреки че идеята е добра и наистина ние трябва да поощряваме потреблението на безоловен бензин, а не на оловния бензин, поради самия факт на потребление в страната, че много малко е количеството на потребление на оловен бензин, означава, че ние би трябвало да увеличим оловния бензин не със 100, а с 300 лв. приблизително, което ще ни даде възможност само с 10 или 15 лв. по-малко да намалим увеличението в акциза на безоловните бензини. И от 2004 г., когато вече няма да имаме правото да произвеждаме оловен бензин, отново ще се върнем на сегашното статукво.
    Бих искал също така да добавя някои факти, които са свързани и с ангажименти и предложения, представени пред Европейската общност преди нашето правителство. Но по-важното тук е да се каже следното. Ако говорим за безоловни бензини, минималните нива в Европейската общност са 287 евро на 1000 л. В момента нашите акцизи са 115 лв. на 1000 л. Или с други думи, когато ние обединим акциза, екотаксата и пътната такса през 2004 г. и продължим поетапното увеличение, ние трябва да стигнем до общо облагане с над 760 лв. Затова днес ние трябва да тръгнем по етапната стъпка, поетапно да се увеличават тези акцизи. Защото, господин Радев, ако не го правим това сега, ние ще трябва да го направим към датата на присъединяването – нито една държава не е получила дерогация от увеличаване до минималните нива за горивата след тяхното присъединяване – и тогава ще убием нашата икономика. Не само ще я затрудним, а тя просто ще спре да работи, когато трябва двойно или тройно да увеличаваме цената на горивата при нас.
    Бих искал да кажа същото нещо относно така цитираните цифри от доклада за проектобюджет 2003 г. Да, наистина в тях има цифри, които показват увеличение на процента спрямо брутния вътрешен продукт на данъците, които се събират в държавния бюджет. Господа, това увеличение показва само едно нещо, когато намаляваме преките данъци, защото намаление от 18 на 15 процента за данък общ доход, задържане на социалните осигуровки без никакви изменения не може да бъде назовано по никакъв друг начин освен намаление. А увеличението на процента става от увеличаване на събираемостта. Защото в цяла Западна Европа процентът на преките данъци и на косвените данъци спрямо брутния вътрешен продукт варира от 35 до 45 процента. Единствено в държави като нашата, където досега, не искам да казвам нищо, но много малко се е правело за събираемостта на данъците, в държави като нашата, в които 50 дружества плащат над 50 процента от данък печалба, в държави като нашата, където огромен процент от дружествата облагат своите трудещи се, включая и директорите си, на минимални работни заплати, в държави като нашата имаме този нисък процент на данъците спрямо брутния вътрешен продукт. И ние трябва да сме горди, че намалявайки данъчните ставки, ние увеличаваме процента спрямо брутния вътрешен продукт. Пак казвам, това означава само едно нещо: мерките, които предприемаме, за които вие сте уведомени чрез пресата, чрез докладните и отговорите на министъра на финансите, чрез отговорите на председателя на Комисията по бюджет и финанси към този парламент, показват, че ние имаме по-висока ефективност в събирането на тези данъци и предприемаме конкретни мерки, а не седим и да чакаме данъците сами да влязат в бюджета. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Има думата за изказване господин Петър Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като предполагам, че след моето изказване пак ще има емоционални реакции от рода на тези след изказването на господин Муравей Радев, искам да припомня думите на един американски президент, който в конгреса заявява на опозицията: “Вашите речи са ми противни, но аз ще направя всичко възможно и след 100 години да мога пак да ги слушам”.
    Господин Искров, това е парламентът на България, това не е научен съвет и тук всеки говори това, което счита, че се отнася до интересите на хората, които представлява, че трябва да го каже и то по начина, по който трябва да го каже.
    Знаете, че вдигнахме много шум по повод на успешното водене на преговорите с Европейския съюз. Дай Боже всекиму темповете, с които водим тези преговори! Но аз се шегувам. За съжаление се шегувам с огромна болка в гласа, че ние водим преговорите, както немските генерали след 9 май. Ние отиваме към варианта безусловна капитулация и разбирате, че е с всеки изминал ден по най-различни поводи, тъй като парламентът не знае за какво се преговаря. Парламентът не дава пълномощия, никой не му ги иска; изпълнителната власт си води преговори и се договаря за нещо и в един момент научаваме примерно, че трябва да се затворят 3 и 4 блок, сега научаваме, че трябва да вдигнем акцизите до 2007 г. Ама ние не сме давали такива пълномощия на своето правителство!
    Разбира се, аз съм за това да ускорим процеса на интеграция, да ускорим изравняването си с Европейския съюз. И естествено възниква въпросът: ние 2007 г. равни ли ще бъдем с Европейския съюз? Равни ли ще бъдем, че сме поели ангажимента да изравним акциза? За други държави, които са далеч преди нас, има ваканции за въвеждането на тези неща, а България казва: какво говорите, нашето правителство е договорило, че 2007 г. ние ще сме способни да плащаме акциза, който плаща европеецът, който получава поне 10 пъти повече от нас.
    Тук господин Ал Джебури казва: ако ги вдигнем шоково през 2006 г., ще убием икономиката. Ами няма ли да умре българинът до 2007 г., като така го вдигаме на подскок всяка година с по 30-40 процента?
    Така че това е големият въпрос, който стои пред нашата политическа класа – какво договаряме и способна ли е България, българската икономика, българските доходи да издържат. Почнете преговорите от доходите, господа управляващи. Договорете 2007 г. доходите на българина средно да са като на европееца и аз ще ръкопляскам на изравняването на акцизите. Но не може да вдигаш акциза, което е основна съставка на всички цени, на абсолютно всичко – топло, светло, движение и т.н. – а доходите да ги държим на едно символично ниво. Не става, не става така!
    Така че в тази посока ангажиментите, които са поети, са жестоки. До 2007 г. трябва да вдигнем цената на газьола с 446 процента. 446! Това са шофьорите, това са международните превози, това е до голяма степен българската икономика. 446 процента! Безоловен бензин – 220 процента; оловен бензин 98 – 220 процента; спиртни напитки – 157 процента. Че това са непоносими равнища! И ако не е договорена ваканция, най-малкото кажете ни действително как ще се вдигат, за да може и българинът - не само бизнесменът, а и обикновеният българин – да си планира живота, да знае какво го очаква. А така ни казвате: няма график. Не казвате каква ще бъде последователността на вдигането на тези неща и очаквате подкрепа за вдигането на тези цени.
    Господин Ал Джебури заяви как независимо от вдигането на акциза ще запазим същите и дори по-високи темпове на растеж. Господин Ал Джебури, предполагам, че в пленарната зала след всеки оратор след това ще му обяснявате какво сте искали да кажете. В доклада по бюджета на правителството пише, че за 2002 г. потреблението на течни горива е паднало с 20 процента. В същия доклад пише, че за следващата година ще падне с още 10 процента. Тоест, самото правителство признава, че потреблението пада, а има растеж! Явно сме станали енергоспестяваща икономика. Дано да е така, но аз се съмнявам. Сега, когато на нас ни трябва изключително бърз икономически растеж, вдигането на тези цени, което върви по цялата верига, очевидно ще доведе до изключително негативни резултати за българската икономика.

    Затова, за да не отнемам много време на аудиторията, аз искам да заявя позицията на Парламентарната група на левицата.
    На първо място, законът е проинфлационен. Сами разбирате, че това ще се отрази на цените по цялата верига. Ако това е така, как една лява политическа сила да подкрепи един проинфлационен закон? За съжаление вие не сте дали разчетите с колко ще се вдигнат цените. Разбира се, това е тежък диалог, макар че е позрачен. Но без да имаме тази информация, по никакъв начин не бихме могли да подкрепим такъв закон.
    На второ място, това е антирастежен закон, тъй като, за да върви икономиката, вътре трябва да вкараш това, което е акцизна стока. Така че не можеш да му вдигаш цената и да очакваш, че ще имаш ускорен растеж и то с над 10 на сто.
    И това, което особено не ми харесва, намалява се конкурентоспособността на българската икономика. Едно от предимствата на българската икономика са по-ниските цени. Така ние тръгваме към изравняване на цените с онези наши мощни конкуренти. И как така, в интерес на българската икономика ли, която и без това е бедна, ние да вдигнем още цените и с ръцете на собственото си правителството да ударим конкурентоспособността?
    Не искам в популистки тон да повтарям това, което се отнася за битовата газ. Но най-екологично чистото гориво ние го удряме заради някаква химерна справедливост. Не можело един да кара с газ и да му е по-евтино, а на другия – не. Ами това е екологично най-доброто, което има в България. Доколкото знам, може да не съм прав, господин Ал Джебури ще каже, но в Европейския съюз няма акциз върху пропан-бутана. Защо тогава го вкарваме в България? Целта е много проста – да напълним бюджета. Става въпрос за 120 млн. лв. Господа управляващи, в същия доклад вие сте записали, че от БТК, от “Булгартабак” и от ДЗИ няма да има дивидент за тази година. Тоест вие подарявате дивидента на купувачите. Само от БТК подаръкът е 270 млн. Аз утре имам въпрос към министър Василев, той вероятно ще избяга. Вицепремиерът се е наредил накрая на опашката, за да може да продаде БТК, преди да го попитам. Как можеш да продаваш нещо за 200 млн. евро, и да му дадеш годишната печалба от 270 млн. лв.? Това е фантазия! При това миналата година държавата авансово ги иззе. Значи, когато не ги продавахме на “Партнер”, тогава ние взехме дивидента авансово. А сега, понеже го продаваме, няма. И трябва да се вземат тези пари отнякъде. Разбира се, има дупка и пълним дупката с акцизите, което ще бръкне в джоба на абсолютно всеки българин. Не звучи сериозно. Аз си мисля, че трябва да сложим пътен данък и на обувките, тъй като разбирате, че с тях амортизираме пътищата на България. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Господин Искров има думата за реплика.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Ръкопляскам на глупостите, които чух. Уважаеми господин Димитров….
    РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Няма ли да му направите забележка, господин председател? Къде се намира той?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля Ви, господин Искров, нека да запазим парламентарната етика.
    ИВАН ИСКРОВ: Питат ме защо ръкопляскам и аз им отговарям.
    Уважаеми господин Димитров, оттук се опитвате да манипулирате и залата, и хората, които вероятно слушат навън, с твърдения, които просто не са такива. Казвате: досега сте крили, кажете ни какво очаквате до 2007 г. Няма такова нещо. “Данъчна политика 2003-2005” много ясно казва какво се очаква по всеки един данък. И се знае какво ще бъде до 2007 г., което е публично обявено във връзка с преговорите по глава десета. Правителството нищо не крие от вас. Както господин Радев е поискал нещата от господин Ал Джебури, поискайте ги и Вие и ще Ви бъдат дадени. Досега нищо не Ви е отказвано.
    Искам да ми отговорите в рамките на дупликата, казвате, че газьолът щял да се вдигне с 446 на сто, бензинът с 220 и т.н. и видите ли, с толкова щели да се увеличат и цените по веригата. Това е Вашето твърдение. Добре, това дава отражение по цялата верига. Кажете ми тогава, след като акцизите в съседна Гърция са много по-високи, кое е наложило нашите цени на бензина сега да бъдат същите? Разходете се до Гърция – идете до Серес, идете до Солун, и ще видите за какво става въпрос. Така че невинаги увеличеният акциз води до увеличаване на цената на съответния вид продукт.
    И за големия въпрос, за който говорите, господин Димитров, кой бил дал на правителството право да поема тези ангажименти. Конституцията, господин Димитров! Това, че вие искате да превърнете парламента в Агенция за приватизация и за всяко едно нещо да се произнася е друг въпрос, включително и за БТК. Правителството е това, което във всяка една страна от 13-те води преговорите по присъединяването.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
    Има ли друга реплика на господин Димитров? Няма.
    Господин Димитров, имате думата за дуплика.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Аз съм изненадан, че зад добрата външност и приветливия вид се крие една арогантна невъзпитаност. Пак повтарям, не е Ваше право, това е смисълът на демокрацията, господин Искров, да чувате и да имате нерви. Ако нямате нерви, напуснете. Това е най-лесно. Това е мястото, където Вие не можете да ми правите забележка за това какво говоря.
    По отношение на манипулациите, които съм правил. Господин Искров, защо цените на бензина в Гърция били същите? Много просто, господин Искров, разходете се в България и ще видите, че например цената на газта във Варна е 0,80 лв., а в Горно нанадолнище е 0,59 лв. Защо става така? Защото има пазарна икономика. А тези високи, монополно високи цени, са по една проста причина, че се регулират от едни структури, които вашата власт не успява да овладее. По тази проста причина, че има цени, които се диктуват от силови структури, които отново пуснахте в предния двор на държавата.
    А по отношение на приватизацията аз не мечтая парламентът да дублира Агенцията за приватизация, но аз съм българин и в този парламент представлявам нацията си, не Вас. Вие искате да подарите БТК за 135 млн., като извадим печалбата. И аз се надявам, че това правителство, което поема ангажимент да подари БТК за такава сума, ще има и доблестта после да отговаря за това, което е направило.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Заповядайте, господин Пирински.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз нямах намерение да се изказвам, но този развой на дискусията, който върви след изказването на господин Радев, не ме застави, но реших да кажа няколко думи във връзка с поставените въпроси. Наистина трябва да се дискутира без излишни емоции, но същевременно трябва да се дискутира с достатъчно яснота. И тук думите ми са към господин Искров във връзка с това, което каза господин Димитров в дупликата си. В заседанието на Комисията по бюджет и финанси, както си спомняте, господин Искров, когато възникна точно този въпрос – какво ще е отражението върху цените на тези наистина много драматични повишения на акциза, министърът на финансите и господин Ал Джебури информираха, макар и накратко, че със съответните фирми-доставчици на тези акцизни стоки са водени доста разговори, че едва ли не има нещо като джентълменско споразумение за това, че акцизът поначало ще остане за сметка на доставчика, тъй като с половин уста е било признато, че сега печалбите на тези доставчици са монополно свръхвисоки, че такива печалби в една пазарна икономика поначало не се формират, а в една силно деформирана непазарна среда.
    Тогава Вие – и само затова си позволявам да се позова на Вашите думи, защото Вие ги споделихте в хода на самото заседание – отбелязахте също, че запознавайки се със структурата на фирмите-доставчици на течни горива и на газ пропан-бутан, сте установили степента на деформация в тези сектори на икономиката и обстоятелството, че там цените се движат съвсем не на базата на общоприети ценообразуващи фактори и сили, а на монополни позиции, които позволяват на тези доставчици да диктуват цените на потребителя.
    И тук е целият въпрос – за съотношението между България и Европа. Да, разбира се, в Европа вървят такива процентни ставки на акциза, но те се вписват в една функционираща по съвсем друг начин пазарна икономика. Моето принципно възражение по отношение на този закон – и по този закон ще гласувам “против” – е, че както при ДДС, вие не поставяте ясно и категорично пред Народното събрание истинската картина във връзка с функционирането на този данъчен режим. Вие на практика продължавате да прикривате едни крайно порочни икономически не, а антиикономически отношения в най-чувствителните сектори, които действително се отразяват по веригата върху функционирането на цялата икономика и не заявявате поне какви мерки предлагате и търсите подкрепа от нас, за да може да станат отчасти поносими такива наистина много високи завишения на акцизните ставки.
    Ето защо няма място емоционално да реагирате на същината на аргументите. Иначе аз споделям виждането и вчера го заявих, че в дебатите по данъците такива политизирани и високопарни приказки трябва да се избягват. Това е тематика, която се измерва с много стотици милиони лева и върху нея да се прави политика, аз не съм съгласен. Но отговорната защита на интересите на избирателя и с пълна сила претенция към управляващите да бъдат на равнището на отговорностите си именно във връзка с тези многомилионни ефекти, е абсолютно законна и по нея няма никакво основание за възражение. Ето защо ви казвам, че по този законопроект, по режима на акцизите вашето правителство, независимо от всякакви наследства, е сериозен длъжник и на парламента, и на обществото.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Има ли реплики към изказването на народния представител Георги Пирински? Няма.
    Има думата за изказване народният представител Алекси Алексиев.
    АЛЕКСИ АЛЕКСИЕВ (НДСВ): Господин председател, колеги! Аз искам да направя едно конкретно предложение по законопроекта за акцизите. Става въпрос за чл.11, т. 10. Това е на стр. 3.
    Има предложение надписът “FOR DUTY FREE ONLY” в § 11 да се замени само с “DUTY FREE”. Според мен това е погрешно, защото, ако отидем само на варианта “DUTY FREE”, отпред може да се сложи думичката “NOT” и ще бъде абсолютно законно. Затова предлагам да се уточни и надписът да бъде “FOR DUTY FREE” – дали “онли” или “сейл”, е без значение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате конкретно предложение по § 12, т. 2. Благодаря Ви.
    Какво мисли председателят на Комисията по бюджет и финанси за това предложение?
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ще го имаме предвид за второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Господин Алексиев, това Ваше предложение можете да направите писмено между първото и второто четене, за да бъде обсъдено в комисията.
    Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата за изказване? Господин Никола Николов.
    НИКОЛА НИКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз искам да коментирам отражението на Закона за акцизите върху държавния бюджет. Както разбираме, в държавния бюджет се разчита в приходната му част приблизително на 1 млрд. 500 млн. лв. постъпления от акцизи. В обяснителната записка е записано, че това са 1 млрд. 500 млн. лв. само от акцизи, а в Закона за държавния бюджет е записано, че това е от акцизи и от пътните такси. Истинският въпрос е: каква част от пътните такси са събрани и събират ли се и каква част от акциза също се събира от данъчната администрация?
    Този мой въпрос е свързан с предложенията за изменение на Закона за акцизите. Тъй като вие знаете, че се увеличават и то значимо се увеличават, акцизите за високоалкохолните напитки. До този момент в държавния бюджет от акциз върху високоалкохолните напитки постъпленията са около 50 млн. лв. Ако изчислим обаче какво количество високоалкохолни напитки се произвежда в България през производството на грозде, лесно виждаме, че най-малко още толкова голямо количество се произвежда, защото около 240 хил. т грозде се изкупува от сивия сектор. Производството в страната е около 400 хил. т, фирмите, които са регистрирани и легално работещи на пазара, изкупуват около 140 хил. т и цялата разлика от 240 хил. т се купува с цел домашно производство, но очевидно не е домашно – това е производство на високоалкохолни напитки, които се появяват на пазара.
    По приблизителна оценка, ако това се превръща, примерно, в ракия, това означава още 75 млн. лв. при стария акциз постъпления от този данък. Така че логиката ние да увеличим с 60 стотинки на литър акциза за ракия – от 1,40 лв. на 2 лв., според мен е изкривена поради простата причина, че ние сега не можем да събираме акциза, когато е 1,40 лв., и когато стимулът за сивата икономика е в размер 1,40 лв. плюс данъка върху тази сума – още 28 стотинки, следователно 1,68 лв., а какво ще стане, когато данъкът стане 2 лв. плюс 20 на сто ДДС – още 40 стотинки – равно на 2,40 лв.? Ако е толкова стръмна стълбата, вие отлично знаете, че това е стимул не за плащане, а е стимул за сивата икономика.
    Аз твърдя, че много по-ефективни ще бъдат мерките за събиране на акциза върху това нелегално производство, отколкото мярката, която се взема сега за увеличаване на акциза, защото по същество това е стимул за сивата икономика.
    Не съм съгласен и с предложението, което е направено, виното едновременно да остане акцизна стока с нулев акциз, а физическите лица – производители на вино за лично потребление, да попълват декларации. Къде е логиката? В момента, когато има ограничение до 400 л и има акциз за виното, не са взети никакви мерки, за да се декларират тези количества, а сега изведнъж, при нулева ставка на акциза, вие предлагате физическите лица, които са производители на вино за лично потребление – това са вероятно 70-80 на сто от домакинствата в България, да подават декларация за произведеното количество вино.
    Според мен тези усилия, които ще положи данъчната администрация в изпълнение на ал. 1 на чл. 8, ще бъдат, първо, неефективни, защото нищо не следва от това, че те са декларирали. Много по-добре е целият административен капацитет, който ще развие нашата администрация, за да изпълни тази промяна в закона, да го развие в посока на това да успее да регистрира, да извади на светло нелегалните производители, особено на високоалкохолни напитки.
    Може би не знаете, но само шест човека в Министерството на икономиката контролират производството на спиртни напитки. В същото време трябва да има сигнали към данъчните служби, за да могат да се правят съответните данъчни проверки, няма кой да ги подаде, и практически ние оставяме един значим сектор, който крие около 75 млн. лв. акциз и ДДС върху този акциз, да продължава да работи в сивия сектор с всички отрицателни последици и за онези, които са конкурирани на тази основа от нелегалните производители на алкохол. Би следвало да се предвиди и категорична мярка за бутилирането в по-големи съдове. Оказа се, че в момента въпреки забраната по Закона за акциза да се бутилира в съдове над 3 литра, продължават да се печатат бандероли за съдове с вместимост 5 литра. Това става с една заповед на министъра на финансите, която продължава да действа, която Вие не сте отменили и която създава условия наистина в България да има много голям пазар на нелегално производство на ракия. Тук говоря само за фискалните аспекти на този проблем, не говоря за разходите за здравеопазване, за демографската и социалната криза в страната, която очевидно е с по-голямо отражение върху държавния бюджет, но няма да можем лесно да оценим какъв е ефектът върху здравето на онези, които употребяват нелегално произведен алкохол.
    Затова моето предложение е да отпадне ал. 1 на чл. 8, която задължава физическите лица производители на вино собствено производство да подават декларация за произведеното количество, да отпадне възможността за бутилиране в съдове с вместимост повече от 3 литра. В същото време ви предлагам по никакъв начин да не се облагат дадените на ишлеме и произведени на ишлеме освободени от акциз 40 литра ракия за всяко домакинство, както е в закона в момента. Вие не сте предвидили такава промяна в закона, но ми се струва, че не е справедливо да имаш възможност, когато лично си произвел 40 литра ракия, да не плащаш акциз, а когато си я дал да ти я произведат на ишлеме, което означава по-качествено, по-сигурно, под контрол, да плащаш акциз върху тези 40 литра произведени по този начин. Защото това не е равностойно третиране на едни и същи лица.
    Това са моите предложения по закона, като още един път се обръщам към вас, че според мен увеличението на акциза специално за спиртните напитки може да бъде много по-плавно и много по-лесно ще се събира акцизът, ако е по-плавно това увеличение. Обръщам се към вас да развиете административния капацитет на данъчната администрация за събирането на дължимите данъци върху нелегалното в момента огромно производство на високоалкохолни напитки. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Николов. Редно беше да чуем и председателя на Сдружението на винопроизводителите.
    Господин Миков, имате думата за изказване.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще изложа няколко аргумента защо смятам, че настоящата поправка в Закона за акцизите изразява известна обърканост от страна на Министерството на финансите по отношение на главните му цели, на главните му задачи, на приоритетите и на това, което се иска от законодателния орган да направи, за да може това министерство и неговата администрация да заработи по-ефективно.
    Господин Николов ви каза, че се създава един текст, който, опитайте се да си го представите как ще изглежда в данъчните служби по места. Особено в земеделските райони се възлага едно задължение на всеки човек, който има по един декар лозе и произвежда вино, тук не е направена резервата за собствена консумация или за пазара, всеки ще има задължение по закон да подава такава декларация. Съответно неподаването на такава декларация ще бъде нарушение по някоя от административно-наказателните разпоредби и си представяте, че става въпрос за милиони заинтересувани лица от един текст, който, няма да спестя тази квалификация, възлага едно безумно и за данъчните служби, и за гражданите задължение. Говорим за изменението, предвидено в чл. 8, ал. 1.
    Тези физически лица производители на вино за собствено потребление в голяма част от случаите няма и да знаят, бъдете сигурни, уважаеми народни представители, че имат такова задължение. Възниква простият въпрос кому е нужно това? Че някой ще си произведе 100 или 200 литра памидово вино, което по никой начин не може да бъде продадено и трябва да му сложи и захар, той ще трябва да ходи в града, където е данъчната служба, за да подаде данъчната декларация с точния размер на виното. А дали ще трябва да казва колко му е захарта и водата, може би и това интересува Министерството на финансите.
    Има обаче по-важни въпроси, които показват една неориентираност на министерството. Аз не мога да си обясня, и Вие сте прав, господин председател, да подканяте представителя на Министерството на финансите да даде някои отговори, защо се заменя досегашният текст – при внос на стоки митническите органи начисляват и събират акциз при влизане на стоките в страната преди да бъдат освободени от митнически контрол, чл. 5, ал. 2. Къде е голямата далавера с акцизите? Ами на митниците! При влизане и при излизане на стоки – на излизане се дават фиктивно завишени фактури, за да се тегли акциз и ДДС, и обратно, с акцизни стоки, които се вкарват в страната, се търси избягване заплащането на акциза и ДДС. Именно поради тази причина досегашният режим предвижда операциите с акциза да се извършват, да се финализират преди стоката да е освободена от митнически контрол. Това е смисълът на ал. 2, чл. 5 – начисляване и събиране на акциз при влизане на стоките, преди да бъдат освободени от митнически контрол. С отпадането на този текст и неговата замяна се прокарва следната разпоредба: при внос на стоки акцизът се начислява от митническите органи, като определеният размер на дължимия акциз се взема под отчет по реда, определен за митническо задължение. И нататък има и други текстове, от които аз си правя извода, че отпада вече това изискване, може би господин заместник-министърът ще ни обясни тази работа, и въпросът с акциза вече ще може да се решава и на вътрешни митнически пунктове. Лично аз не мога да намеря аргументите за едно такова решение. След като ще се борим с контрабандата и със сивата икономика, макар че тук не става въпрос за сивата, тук става въпрос за черната икономика, кое налага това?
    И още един въпрос, който искам да поставя на вашето внимание. Глобите, административно-наказателните разпоредби – навсякъде цифрите са завишени двойно: от 5 на 10, от 10 на 20, от 20 на 40 и т.н. И това е един траен подход на това правителство. В същото време вчера в заседанието на Икономическата комисия питаме господин заместник-министъра Ананиев защо с 3 млн. са по-малко разчетените по бюджета прогнозни данни за 2003 г. в сравнение с 2002 г. – 128 пада на 125. А иначе тук администрацията от отделните ведомства и най-вече чрез Министерския съвет, аз не се съмнявам, че тези в Министерския съвет разбират това, което ни сервират тук постоянно, глобите постоянно се увеличават два пъти, три пъти, десет пъти. И какво излиза? Народното представителство вдига глобите, народът ругае народното представителство, а администрацията не събира глобите. Крайно време е да се разберем по този принципен въпрос и аз вземам повод от този закон, защото става пак същото.
    Кого лъжете вие, че ще повишите събираемостта от глоби, и завишавате тези глоби, като в бюджета сте разчели 3 млн. по-малко. И така по всички закони. Не е ли крайно време да направим едно събеседване с това правителство по темата “Събираемост на административнонаказателните санкции и политика на държавата в тази област”?
    Плашат се гаргите, като се пишат някакви суми, които после не се събират.
    Това са само част от основанията, изложени в рамките на тези 5-6 минути, които карат Коалиция за България да не подкрепи внесения законопроект за акцизите. Ще се радвам много да чуем и някои от отговорите от страна на министерството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Миков.
    Има ли реплики? Няма.
    Думата има заместник-министърът на финансите Гати ал Джебури.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да дам някои разяснения.
    Първо, ще започна с чл. 5, ал. 2. При сега действащото законодателство, когато се внасят стоки – акцизни или неакцизни, митниците са длъжни да освободят тези стоки единствено и само когато вносителят докаже, че ДДС и акцизът са платени, ако има акциз върху стоката. Това обаче става чрез плащане от вносителя в сметките на данъчната администрация. Митническата администрация получава телекс от банката, в който телекс се потвърждава, че сумите са платени. Реалността в много случаи е малко по-различна. Имаме значителен брой случаи, в които се получават фалшиви телекси. Имаме значителен брой от случаи, в които се получават реални телекси от банките, но впоследствие банката казва, че този телекс е бил изпратен от неупълномощено лице да изпраща такива телекси и съответно сумите не са внесени. Затова нашето предложение за изменение и в Закона за ДДС, и в Закона за акцизите е от следващата година тези суми – ДДС и акциз, да се внасят в сметки на митницата и тогава вече контролът ще бъде изцяло отговорност на митническите служители, които ще могат директно да имат достъп до своите сметки, и да потвърдят, че наистина парите са постъпили в сметките на митницата – нещо, което те днес не могат да направят, тъй като нямат право на достъп до сметките на данъчната администрация.
    МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): А освобождава ли се стока преди да е внесена?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГАТИ АЛ ДЖЕБУРИ: Не, стока няма да се освобождава и в момента не се освобождава без доказателство, че са внесени сумите. Проблемът единствено е, че има възможности поради процедурата да се докаже теоретично, че е внесена сумата, когато реално тя не е внесена. С тези изменения вече тази възможност ще отпадне.
    В процеса на преговори с Европейската общност сме постигнали съгласие за домашно произведената ракия до, ако не ме лъже паметта, 30 л на семейство на година да не се облага с акциз. Това именно е взето предвид, имайки предвид спецификата и традициите на българина да произвежда в домашни условия ракия.
    Изискваме тази декларация за производството на вино, тъй като след 2007 г., когато се присъединим към Европейската общност, ще изискваме подобна декларация и за ракиите. Ние трябва да започнем да създаваме този начин на мислене и разбиране в българските семейства, че за да бъдат наистина освободени и да не бъдат глобявани от това, че произвеждат ракия и вино в домашни условия, те трябва да ги декларират, да потвърдят, че са в рамките на законовите лимити, които са им представени.
    Не мога да се съглася, че глобите не се събират. Днес в момента, в който данъчната администрация отиде в магазини, които продават акцизни стоки, и представи техните облагателни и наказателни актове, актовете се заплащат почти мигновено, тъй като за незаплащане в срок от три дни данъчната администрация има право да прекрати тази дейност. Усилията на данъчната администрация са такива, че предприемат мерки спрямо всички, които продават акцизни стоки без необходимите лицензионни разрешения и бандероли, и глобите се събират. Въпросът обаче тук е, че ниското ниво на тези глоби им позволява те да не се съобразяват със законодателството и да чакат, ако някой ги хване и ако данъчните ги глобят, само тогава да си платят глобата и в определен срок от време да продължат след това отново своята дейност.
    С други думи, глобите днес не са на такова равнище, че наистина да накарат търговците на акцизни стоки да се замислят преди да започнат да продават акцизни стоки без бандероли.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
    Продължаваме с нашата дискусия.
    Думата има господин Черкезов.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! У мен буди недоумение следният факт. Аз чета дословно това, което се предлага в законопроекта на Министерския съвет. Увеличава се акцизът на спиртните напитки, на оловния и безоловния бензин и на газьола. В същото време от тази парламентарна трибуна прозвучава, че цените се запазват. Направо не мога да повярвам как става тази магия.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Господин Петър Димитров Ви отговори.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Не искам господин Димитров да ми отговаря. Вие ще ми отговорите, господин Искров.
    Относно вашите изказвания, които съм прочел във вестниците, за пускането в публичното пространство на увеличаването на този акциз. Когато разбрахте каква е реакцията на обществеността, веднага на другия ден имаше едно изказване, в което се казваше следното, горе-долу по памет ще го кажа, че има договорка с производителите и търговците на горива за сметка на печалбите да поемат това увеличение. Веднага на следващия ден обаче се получи една много остра реакция от страна на тези производители и търговци на бензин и на други такива акцизни стоки, които казаха, че такова нещо няма. Според мен това, което се говори, е нанасяне на една много сериозна заблуда върху съзнанието на всеки един гражданин. Защото, когато ние си говорим от парламентарната трибуна и излезем оттук навън да си заредим автомобилите с горива, ние ще почувстваме най-напред дали се е увеличил бензинът или не се е увеличил бензинът. Аз мисля, че не е некоректно да убеждаваме хората, че не правим увеличения.
    Вие казахте: ние правим разговори с всички тези, които са заинтересовани и които имат предложения по нашите законопроекти. Да, съгласен съм и подкрепям това, което вие правите, обаче едно е да правите разговори, друго е да приемете предложенията, трето е да ги включите като техни предложения в съответния законопроект. Вчера ви цитирах дословно разминаването с Българската търговско-промишлена палата. Днес отново ви казвам, че когато искате да направите нещо, трябва да кажете на хората какво точно искате да направите, без да търсите под вола теле и в същото време да ни убеждавате как ще се подобри животът на българския гражданин, когато вървим напред, когато искаме да стигнем Европейския съюз.
    Питам Ви следното: защо се прескача 2003 г. и отиваме направо към 2004 г. по графика, за който говорите? Защото, според мен, за да се прави това нещо, категорично има някакъв дълбок замисъл. За да не бъда голословен, искам да Ви дам следното предложение, защото смятам, че трябва да напълните бюджета, но не с непосилно увеличаване за джоба на българския гражданин данък или акциз, или каквото и да било, а просто затворете бариерите и увеличете контрола на митниците и съм сигурен, че ще получите повече приходи от това, което правите в момента. Защото по този начин ще дадете по-добри условия за тези, които се занимават с този вид дейност, да спечелят повече пари. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
    Заповядайте за реплика, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Понеже бях попитан лично от господин Черкезов – Българска петролна и газова асоциация се казва, господин Черкезов. За точното наименование не се сещах, току-що господин Ал Джебури ме подсети. Те са водили преговори с правителството. И никой не казва, че винаги трябва да има постигане на договорености. Друг е въпросът, че на мен, като председател на Комисията по бюджет и финанси, ми е изпратено специално писмо от представляващия тази асоциация, цитирам дословно, горе-долу като Вас, в което се казва, че приемат пътната такса за пропан-бутана и ни предлагат да обмислим доколко е разумно прилагането й за тези потребители, които не са с автомобили, а я ползват за други нужди.
    Така че, като съм казал нещо, съм имал предвид точно това. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за други реплики към господин Черкезов? Няма такива.
    Господин Черкезов, имате думата за дуплика.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ (ПСОДС): Господин Искров, Вие не казахте нищо по-различно от това, което аз констатирах в момента. Даже потвърдихте моите думи! Провели сте разговори с някаква асоциация, която Ви е казала нещо, но не Ви е казала, че ще поеме тези разлики от печалбата, която прави! Дайте ми този документ, покажете го на народните представители и наистина ще Ви повярвам!
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ, от място): Ще Ви го дам.
    ВЕСЕЛИН ЧЕРКЕЗОВ: Но, ако не ми го дадете, от тази трибуна пак ще кажа, че не сте ми го дали. Освен това, как ще обясните например това, което се случи миналата година с шофьорите за пропан-бутана? Какво стана? Не свършихте нищо, съгласно онова, което те предлагаха.
    Господин Искров, отново Ви отговарям, че Вие потвърдихте моите думи, че разговорът не значи сключено споразумение и поет ангажимент! Желая да ми представите този документ!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Черкезов.
    Продължават разискванията. Има ли желаещи да се изкажат по законопроекта за акцизите?
    Заповядайте, господин Искров.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
    Изчаквах да дойде в залата и господин Петър Димитров – мой любим опонент от миналата година, за да започна своето изложение защо управляващото мнозинство трябва да подкрепи и призовава останалите да подкрепят този законопроект, а именно законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите; съответно и да взема отношение като председател на Комисията по бюджет и финанси, и като депутат от управляващото мнозинство по някои от тезите на колегите от опозицията.
    Първо и във връзка с току-що репликираното и дупликирано от господин Черкезов, за сетен път искам да поздравя правителството и лично финансовия министър и неговия екип, за диалога, който успяха да проведат с много организации, почти всичките легитимни организации, които представляват нашия бизнес, в това число и споменатата от мен претролна и газова асоциация. Разбира се, уважаеми колеги, никой, никъде и никога не е казал, че се сключва споразумение. За данъци споразумение не се сключва! Данъците се обясняват, отчитат се определени тежнения на обществото и на бизнеса, правят се отстъпки, на други места те отстъпват, но споразумения не се сключват! Това не е договор, тъй като основната функция на данъците е да осигурят необходимите бюджетни приходи, които да покрият нуждите на бюджета и финансирането на съответните бюджетни системи, за сетен път го казвам това нещо. На второ, трето, четвърто и петнадесето място идват вече останалите цели във всяка една данъчна политика, които много ясно са заложени и в данъчната политика за 2002-2005 г., и в съответните закони.
    Поради питането защо крием и не казваме, обръщам внимание на основните цели на Закона за акцизите. Те са:
    - осигуряване на приходи в бюджета като компенсация за намалението на преките данъци, на ставките по подоходните данъци и, второ, но в никакъв случай не по важност или маловажност, хармонизация с европейското законодателство. Тук искам да отговоря на уважавания от мен бивш финансов министър господин Радев, че няма позволена дерогация във времето на нито една от дванадесетте страни кандидат-членки що се касае до акциза на горивата.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС, от място): Гърция още има на цигарите.
    ИВАН ИСКРОВ: Ще Ви отговоря. Има дерогация, не само за Гърция, а и за България единствено за акциза на цигарите – 3 години, т.е. 2010 г.
    Това са всъщност и основните цели на закона. За да бъдем ясни, още веднъж пледирам – вземете разчетите, няма да бъдат скрити от вас, това важи за всички народни представители, не само от опозицията, и вижте цифрите, които са заложени по данъчните закони във връзка с преговорите по глава десета и с ангажиментите, които България е поела. Казвам ви типичен пример, тъй като тук се цитираше от господин Димитров и от други колеги за дизеловото гориво и други, най-масовите стоки: спиртните напитки в момента са 179, трябва да станат 550 евро на хектолитър като минимален праг; цигари – 13, 9 в момента, трябва да стане 64 евро на хиляда къса като минимален праг. Друг е въпросът, какво ще решат бъдещите народни представители след 2005 г. Безоловен бензин с октаново число 98, който се очаква след 2004 г. да бъде най-масовият – 192 евро на 1000 л, трябва да стане 287, тази година вдигаме с още 100 лв.; дизелът е 47, понеже попита и господин Димитров, като колега искам да му отговоря, трябва да стане 245 евро на 1000 л като минимален праг.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Колко процента е това?
    ИВАН ИСКРОВ: Процентите си ги изчислете Вие!
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Аз съм ги изчислил, обаче…
    ИВАН ИСКРОВ: Естествено, че не може да се гарантира, но и затова се водят тези преговори с браншовите организации, пак казвам, не с цел постигане на споразумение, някакво писмено заковаване. Но в никакъв случай нито правителството, нито управляващото мнозинство, нито който и да е от нас може да гарантира крайните цени, които ще се появят на пазара. Неслучайно господин Пирински каза, за което му благодаря, че финансовият министър използва думата “очакваме”, а не “ще”. Очакваме евентуално да има отражение на базата на такива предварителни разговори върху бензините, най-много от 4 до 6 стотинки, мисля, че толкова казаха колегите. Но как ще реагира пазарът, никой не знае. Тук е основната погрешна теза, която сподели колегата Димитров, че този закон бил проинфлационен и затова нямало да го подкрепи, и в същото време се опроверга, като каза, че във Варна действала пазарната икономика и затова пропан-бутанът бил 80 стотинки, а в Долно Нанагорнище бил 59 стотинки. Точно на това разчитаме – на търсенето, предлагането и на пазара, който е най-добрият регулатор. И, разбира се, казвам го още веднъж, на базата на тези проведени разговори, които като вас имаме.
    В никакъв случай акцизите не водят до пряко увеличение на цените, тъй като действително в някаква степен има, не съм специалист, за да кажа точния термин, но тук някъде се употреби “почти монополни цени”. Малко са производителите, малко са доставчиците на тези горива и действително като че ли има едно наблюдение, едно споразумение за държане на свръхвисоки печалби при нисък акциз, значително под този, който ви цитирах, а при цени, близки до минималните за Европейския съюз, което може да се види най-малкото от обкръжаващите ни икономики, от нашите съседи, с изключение, мисля, на Турция - там са доста по-високи.
    Аз също приветствам, с оглед насърчаване на българското винопроизводство, тъй като това е един силно експортно ориентиран отрасъл, махането на акциза или по-точно намаляването на акциза до нула процента с оглед да продължи да се регистрира и да се следи този процес и производството на вина.
    Смятам, че беше логично и това, което предложи, малко се отклонявам, по Закона за местните данъци и такси – да отпадне тази такса, мисля, господин Никола Николов вчера при обсъждането на Закона за местните данъци и такси.
    Но тук, уважаеми колеги, аз също в значителна степен се съгласявам с изложените опасения и от колегата Муравей Радев, и от господин Миков,че с едно драстично повишаване на санкциите по чл. 17а, това го казах и в Комисията по бюджет и финанси, действително това е един начин да санкционираме хората, които заобикалят закона, и търговците, но от друга гледна точка колкото повече се увеличават санкциите пък нараства възможността за корупция, ако щете, нараства, както се е наложила в обществения живот грубата дума, едва ли не мизата на някакви такива недобросъвестни служители, които биха могли да използват това повишаване на санкцията. Така че си мисля, че наистина трябва доста внимателно да обсъдим дали и доколко да вдигнем санкцията по чл. 17а.
    Защо не е проинфлационен бюджетът? Тук не искам да влизам в празна политическа риторика, спомняте си, 480 процента достигна инфлацията – в коя година и при чие управление, и какво доведе това за доходите на хората и за икономиката. Защо не е проинфлационна и тук ще отговоря и на един от упреците на господин Радев. Защото очакванията за 2003 г ., уважаеми колеги, са за значително по-ниска инфлация от първоначално прогнозираната. Знаете, че ние първоначално и на базата на притесненията, които имахме през първото тримесечие на 2002 г. във връзка с актуализацията на патентите и някои други данъци, очаквахме една значително по-висока инфлация – от порядъка на 5-6 процента през 2003 г. Това, с което разполагаме като последни анализи обаче е за средна инфлация за периода около 3,5 процента, което позволява още сега, не 2004 г., а 2003 г. в една степен да започнем актуализацията на акцизите. Това е един от основните аргументи. Разбира се, казвам още веднъж, за да не бъда обвинен, че се притесняваме, основният аргумент е и осигуряване на достатъчно приходи в бюджета.
    Надявам се да съм успял да ви убедя да подкрепим закона на първо четене. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Дали има реплики?
    Заповядайте, господин Димитров.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Господин Искров, аз няма да използвам Вашите определения. Вие казвате, че увеличавате акциза, за да компенсирате намалението на преките данъци. В доклада на Министерство на финансите чета: “преки данъци 2002 г. – 5 млрд. 110 млн.; дял от брутния вътрешен продукт – 15,4. 2003 г. – 5 млрд. 723 млн.; дял от брутния вътрешен продукт – 16,2.”
    Ако това е намаление на преките данъци, които вие ще пълните с акциз, здраве му кажи!
    Второто, дето не било проинфлационно. Ами, отговорът е пак в този доклад: свива се потреблението. За тази година е паднало с 20 процента, за догодина пише, че ще падне с още 10 процента. Значи те са два варианта: когато нямаш платежоспособно търсене – затягаш колана. Ами, обяснете на хората, че ще трябва да потребяват по-малко газ, по-малко бензин и няма да има инфлация. Дори обратното, може да паднат цените.
    Та когато говорите нещо, опирайте се върху информацията на собственото си правителство, тъй като иначе излиза така голословно твърдение, което не е обосновано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
    Втора реплика – господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): Благодаря, господин председател.
    Уважаеми господин Искров, не се опитвайте да обясните необяснимото по този начин, по който тези дни специално за данъците и за акцизите се опитвате да вадите от девет кладенеца вода, за да докажете нещо, което като хипотеза е безумно.
    Как може да обяснявате с инфлацията стремежа на правителството да увеличи през една година нататък акциза? Ами, това, което ви казаха преди малко: има едни таблици там, в един доклад от 80-90 стр., подписан от премиера Сакскобургготски. Тези таблици би трябвало Вие да ги знаете наизуст. Там са посочени прогнозните нива на инфлацията. Тази година, за която се отнася следващия бюджет – 2003 г. – 4 процента в края на годината, 3,5 средногодишна. И след това 2004 и 2005 г. - и в края на годината, и средногодишната инфлация е 3,5. Абсолютно еднаква. И да изтъквате такъв аргумент в полза на това, че видите ли, това е основание да прескочим една година и да отидем на другата, как да ви кажа, звучи ми толкова несериозно, един председател на Комисия по бюджет и финанси просто не би трябвало да използва такива евтини доводи от тази трибуна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Радев.
    Трета, последна реплика – господин Георги Пирински. Заповядайте.
    ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
    Тъй като господин Искров ни призова да вникнем в аргументите с оглед да подкрепим закона, господин Искров, това, което заявихте, още повече убеждава, че не трябва да подкрепим закона. Тъй като Вашата обосновка е, че се повишава акцизът, за да се пълни бюджетът.
    Проблемът с българската икономика сега не е непосредствено инфлационната опасност. Проблемът е, че ние сме в дълбока дефлация. Има един друг документ на правителството, сигурен съм, че господин Ал Джебури добре го познава, това е така наречената предприсъединителна програма, господин Ал Джебури, която беше приета през септември с решение на правителството и която се готви поредна година по един набор от показатели, които Европейският съюз изисква като отчет и програмиране на икономическата политика. И в онзи документ правителството признава, че то не е в състояние да преценява до каква степен е натоварен производственият капацитет на икономиката, така наречената производствена функция – поради липсващи данни, поради несъвършенства на отчетната система. И има една изразена хипотеза, че горе-долу 60-ина процента от икономиката е натоварена.
    Така че, господин Искров, тези разсъждения за това колко ще е инфлацията и как тя ще се пренесе, пак трябва да ги вместим в нашата си икономика. Това, което казват колегите, е съвършено вярно. Тя е изцедена от паричен ресурс, от разполагаем доход за потребление. И когато товарите разходите на производителя с допълнителен акциз върху горивата като основен елемент на енергийната сметка, вие допълнително понижавате възможността за увеличаване на производството, за натоварване на капацитета. И това е то чисто фискалната политика, това е, за което говорим, като казваме чисто дясна политика, която гледа наистина да сведе дефицитът до 0,5 или до нула, но която не отчита състоянието нито на реалната икономика, нито на потребителите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пирински.
    Господин Искров, имате право на дуплика.
    ИВАН ИСКРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Ще започна отзад напред.
    Намекнах, не знам защо ме дърпате за опашката, господин Пирински – дясна и лява политика. Когато е имало дясна политика в страната, като че ли е признавано от Европейския съюз, от света. Получихме наскоро и дефиницията за функционираща пазарна икономика. Два пъти досега е имало лява политика и два пъти стигнахме до дъното! Единия път обявиха мораториум по дълга, втория път пенсиите стигнаха 2 долара. Нека да не говорим по този начин! (Шум и реплики в залата.)
    Ако искате, в отделно време ще дискутираме точно по политиката на лявото и дясното, за центъра, горе и долу.
    Да отговоря на господин Муравей Радев.
    Господин Радев, много добросъвестно Ви казвам, че това е главният мотив. Само че Вие като че ли не сте разбрали. Не за прескачане през една година, а за изтегляне през една година. В програмата, с която вие вече разполагате, ще видите, давам пример със спиртните напитки: 2001 – 2003 – 2005 – 2007 г., примерно актуализация за достигане на минималните. Цигари: 2002 – 2004 – 2006 – 2008 – 2010 г. във връзка с дерогацията. Тоест правителството, за да не действа проинфлационно – това, което притеснява господин Димитров, прави точно това – една шахматност в актуализацията на акцизите във връзка с достигането на минималните ставки на Европейския съюз.
    Господин Ал Джебури е един от добрите специалисти в областта на петрола и петролните продукти. Той дойде от този бизнес. Така че може би той ще отговори на господин Димитров по-точно за влиянието на потреблението на газ и бензин върху цените.
    Във връзка със забележките. Господин Димитров, казвате, преки приходи 5 млрд. 104 млн. отиват на 5 млрд. 120 млн. Но четете цялата колонка, господин Димитров! Това е прословутата стр. 33, за която не успях да отговоря на господин Радев преди малко. И вижте, че става въпрос преди всичко за тези преки данъци, въобще за данъчното бреме увеличението идва от социалните данъци, така наречените социални данъци.
    ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ, от място): Има увеличение или намаление на приходите?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Искров.
    Има ли още желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
    Уважаеми народни представители, моля гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите с вносител Министерският съвет.
    Гласували 202 народни представители: за 118, против 81, въздържали се 3.
    Законопроектът е приет на първо четене. Благодаря ви.


    Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ, ИЗВЪРШВАНИ С АВТОБУСИ (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел. Вносител е Министерският съвет.
    Искам да поканя председателя на комисията господин Мирчев, който да представи доклада.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    Предлагам в залата да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта и съобщенията господин Любомил Иванов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има направено процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Иванов.
    Моля, гласувайте това процедурно предложение.
    Гласували 140 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 4.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля поканете заместник-министъра в залата.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
    "Д О К Л А Д
    на Комисията по транспорт и телекомуникации
    относно законопроект за ратифициране на
    Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на
    11 декември 2000 г. в Брюксел,
    № 202-02-41, внесен от Министерския съвет на
    7 октомври 2002 г.

    На свое извънредно заседание, проведено на 22 октомври 2002 г., Комисията по транспорт и телекомуникации разгледа и обсъди законопроект за ратифициране на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел. Законопроектът беше представен от господин Любомил Иванов – заместник-министър на транспорта и съобщенията. Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС) е подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел. Основен мотив за изготвянето на този международен документ е насърчаване развитието на международния транспорт в Европа, подпомагане организацията и функционирането му и улесняването на културния и туристическия обмен между договарящите се страни.
    Със сключването на Спогодбата се хармонизират процедурните правила за нелиберализираните международни случайни превози, подлежащи на разрешително, и образците на транспортните документи, което улеснява контролните процедури. Осигурява се по-висока степен на съгласуваност на техническите изисквания към превозните средства, които извършват международни случайни превози между договарящите се страни. Всичко това ще допринесе за подобряване безопасността на движенито и защита на околната среда.
    Съгласно чл. 4, т. 2 от Спогодбата договарящите се страни могат да прилагат занижени критерии за финансова стабилност на превозвачите до 1 януари 2003 г. или до 1 януари 2005 г., при условие, че бъде направена съответната декларация при ратифицирането на спогодбата.
    Българската страна ще се възползва от предвидената в чл. 4, т. 2 възможност и декларира, че ще спазва разпоредбите на Директивата в Приложение № 1 към Спогодбата, в частта й финансова стабилност на превозвачите по настоящата спогодба от 1 януари 2005 г. С тази декларация не се засягат разпоредбите, включени в Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни – членки, от една страна, и Република България, от друга страна.
    Съгласно раздел трети, чл. 5, превозните средства (автобусите), използвани за извършването на международни случайни превози на пътници, трябва да отговарят на техническите изисквания, посочени в Приложение № 2 към Спогодбата.
    В българското законодателство изискванията на Директива на Съвета № 96/96/ЕО са въведени с Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. България спазва разпоредбите на Регламент 3821/85 на Европейската икономическа общност за оборудване на автомобилите със записващо устройство по силата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози.
    Превозвачите не се освобождават от заплащане на акцизи върху горивата, ДДС върху транспортната услуга, магистрални такси и други такси за ползване на пътната инфраструктура.
    Спогодбата се сключва за срок от пет години, считано от датата на влизането й в сила.
    Приемайки мотивите на вносителя, Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 9 гласа "за"

    Р Е Ш И:

    Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 202-02-41, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2002 г., за ратифициране на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Има следващ доклад от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
    Този доклад ще бъде представен от народния представител Ралица Агайн.
    Заповядайте, госпожо Агайн.
    ДОКЛАДЧИК РАЛИЦА АГАЙН:

    "Д О К Л А Д
    относно законопроект № 202-02-41 за ратифициране на
    Спогодбата за международни случайни превози на
    пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС),
    подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел,
    внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2002 г.

    На 17 и 24 октомври 2002 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), и прие следното становище:
    Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел със следната декларация:
    "Република България декларира, че по отношение изискването за финансова стабилност, предвидено в чл. 3, т. 3 от Директива 96/26 ЕО на Съвета от 29 април 1996 г., последно допълнена с Директива 98/76 ЕО на Съвета от 1 октомври 1998 г., ще прилага за превозвачите по тази спогодба минимален начален капитал и резерви в размер не по-нисък от размера, определен в буква "в" от цитираната т. 3, най-късно до 1 януари 2005 г. Действащото законодателство изисква превозвачът да разполага с капитал и резерви в размер най-малко 5 хил. лв. собствен (регистриран) капитал, но не по-малко от 10 минимални работни заплати за страната за всяко превозно средство.
    С декларацията не се засягат разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни – членки, от една страна, и Република България, от друга страна".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Агайн.
    Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект.
    Има ли желаещи или той не предизвиква никакви смущения у вас? Ако е така, да преминем към гласуване на законопроекта на първо четене.
    Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел. Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2002 г.
    Уважаеми народни представители, моля гласувайте този законопроект.
    Гласували 143 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 7.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
    На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание комисията, единодушно с 9 гласа "за", предлага на Народното събрание този законопроект да бъде гласуван и на второ четене на днешното заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На днешното заседание да се проведе второто четене на този законопроект – това е процедурното предложение. Благодаря Ви.
    Има ли противоположно предложение? Не виждам.
    Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за преминаване към второ четене на този законопроект.
    Гласували 133 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 4.
    Направеното процедурно предложение е прието.
    Господин Мирчев, представете законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:
    "З А К О Н
    за ратифициране на Спогодбата за международни
    случайни превози на пътници, извършвани с
    автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на
    11 декември 2000 г. в Брюксел

    Член единствен. Ратифицира Спогодбата за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ИНТЕРБУС), подписана на 11 декември 2000 г. в Брюксел със следната декларация:
    "Република България декларира, че по отношение на изискването за финансова стабилност, предвидено в чл. 3, т. 3 от Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г., последно допълнено с Директива 98/76/ЕО на Съвета от 1 октомври 1998 г. ще прилага за превозвачите по тази Спогодба минимален наличен капитал и резерви в размер по-нисък от размера, определен в буква "в" от цитираната т. 3, най-късно до 1 януари 2005 г. Действащото законодателство изисква превозвачът да разполага с капитал и резерви в размер най-малко 5 хил. лв. собствен (регистриран) капитал, но не по-малко от 10 минимални работни заплати за страната за всяко превозно средство.
    С декларацията не се засягат разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни – членки, от една страна, и Република България, от друга страна."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
    Има ли желаещи да вземат отношение по текста? Не виждам желаещи.
    Единственият желаещ съм аз и много съжалявам, че не мога да изляза на трибуната, за да направя моето изказване.
    Текстът, който е във формата на декларация, съдържа юридическа неграмотност и аз не мога да си позволя в този вид да го подложа на гласуване, тъй като очевидно тези, които са съставили текста, не са били наясно какво точно пишат. Чета изречението, което според мен демонстрира това, което ви споменах: "Действащото законодателство изисква превозвачът да разполага с капитал и резерви в размер най-малко 5 хил. лв." Питам кое е това действащо законодателство, което изисква капитал и резерви в размер най-малко 5 хил. лв.? Това не може да бъде така. Очевидно, ако се визира правно-организационната форма на дружество с ограничена отговорност, то там минимално изискуемият капитал е 5 хил. лв. без никакви резерви. Следователно, резервите не биха могли да бъдат включени в това. Продължението "собствен (регистриран) капитал" показва също неразбиране, тъй като те са използвани като синоними, което е недопустимо, тъй като "собствен" и "регистриран" капитал не е едно и също нещо.
    За да не изпаднем в конфузното положение сега да отменяме възможността този закон да се гласува, най-малкото, което можем да направим, и това е моето предложение, е думите "и резерви", както и "собствен (регистриран) капитал" да отпаднат. И текстът да остане: "… с капитал в размер най-малко 5 хил. лв.". По този начин няма да изглежда неграмотно това, което е декларирано от Република България от гледна точка от действащото българско право.
    Имате думата. Не виждам желаещи.
    Подлагам на гласуване собственото си предложение за отпадане на думите "и резерви", както и на думите "собствен (регистриран) капитал".
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 142 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 11.
    Предложението е прието.

    Сега подлагам на гласуване текста на законопроекта, както е предложен, с корекцията, която извършихме току-що. Моля, гласувайте законопроекта.
    Гласували 150 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 5.
    Законът се приема на второ четене, благодаря ви.
    С това приключихме разглеждането на тази точка от дневния ред.

    Преминаваме към следващата и последна за днес точка, а именно:
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО МОРЕПЛАВАНЕ.
    Искам да помоля председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации господин Мирчев да представи законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
    “ДОКЛАД
    на Комисията по транспорт и телекомуникации
    относно законопроект за изменение и допълнение на
    Кодекса на търговското мореплаване № 202-01-31,
    внесен от Министерския съвет на 5 юни 2002 г,
    за второ четене

    “ЗАКОН
    за изменение и допълнение на Кодекса на търговското
    мореплаване (обн. ДВ бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр. бр. 58
    от 1970 г.; изм. и доп. бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г.,
    бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г. и
    бр. 41 от 2001 г.)”

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По заглавието казахте ли предложението?
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “§ 1. В заглавието на кодекса думата “мореплаване” се заменя с “корабоплаване”.
    Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което комисията не подкрепя.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Имате думата по § 1, уважаеми народни представители.
    ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ПСОДС, от място): Имам процедурен въпрос. Неподкрепените предложения се четат в залата. Само подкрепените предложения не се четат.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев по § 1:
    “В заглавието на кодекса да се добавят думите “речното корабоплаване” и заглавието да стане: “Кодекс на търговското мореплаване и речното корабоплаване”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз съм изпуснал и Ви благодаря за това обръщане на внимание.
    Имате думата, уважаеми народни представители.
    Не виждам желаещи, затова подлагам на гласуване предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което, както стана ясно, не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 125 народни представители: за 31, против 87, въздържали се 7.
    Не се приема.
    Подлагам на гласуване текста на § 1, който е подкрепен от комисията. Моля, гласувайте § 1.
    Гласували 118 народни представители: за 96, против 16, въздържали се 6.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 2 е постъпило предложение на народния представител Иван Иванов.
    Комисията подкрепя предложението по принцип.
    Има предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 го подкрепя по принцип.
    Има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 и 3, което произтича от гласуването по § 1.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 2:
    “§ 2. Член 1 се изменя така:
    “Обществени отношения, предмет на кодекса
    Чл. 1. (1) Този кодекс урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, изискванията за българската принадлежност на корабите, изискванията към корабните и превозните документи, правата и задълженията на капитаните и екипажите, договорите за превоз на товари, пътници и багаж, вещните права върху корабите, договорите за наем на кораби, договорите за застраховка на кораби и товари, авариите на кораби, спасяването по море и река и други отношения, свързани с корабоплаването и неговата безопасност.
    (2) За правоотношенията по ал. 1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Не виждам желаещи да се изкажат по § 2.
    По принцип са подкрепени предложенията на народните представители Иван Иванов и Благой Димитров. Също така частично е подкрепено предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Остават неподкрепени точки 2 и 3. Както каза господин Мирчев, те произтичат от гласуваното вече заглавие, но аз съм длъжен да ги подложа на гласуване в частта, в която не са подкрепени от комисията.
    Моля, гласувайте предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, по т. 2 и 3, които не са подкрепени от комисията.
    Гласували 119 народни представители: за 16, против 102, въздържал се 1.
    Не се приема това предложение.
    Подлагам на гласуване текста на § 2, който е предложен от комисията. Моля, гласувайте § 2.
    Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
    Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, междувременно пристигна и аз моля да гласуваме процедурното предложение заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Мартинова да бъде допусната в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожа Мартинова, заместник-министър на транспорта и съобщенията, да бъде допусната в залата е процедурното предложение. Противно предложение не виждам.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
    Поканете госпожа Мартинова в залата.

    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 има предложение на народния представител Благой Димитров.
    Комисията не подкрепя предложението, а то е със следното съдържание:
    По § 3:
    В чл. 3 ал. 1 се изменя така:
    “(1) Търговското корабоплаване обхваща всички стопански дейности, свързани с използването на кораби като: превози на пътници, багажи, товари и поща; пилотаж, влачене и тласкане на кораби; спасителни, противопожарни, митнически, научни, учебни, спортни, съобщителни, културни, санитарни и развлекателни дейности; улов на биологични морски и речни ресурси; проучване и добив на минерални и други неживи ресурси; разбиване на ледове; хидротехнически и подводно-технически работи; изваждане на потънало имущество; ликвидиране на последствията и щетите от потънало и погинало имущество; други видове стопански дейности, свързани с наемане и използване на кораби”.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев.
    Комисията подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция на § 3:
    “§ 3. Член 3 се изменя така:
    “Обхват на корабоплаването и търговска свобода
    Чл. 3. (1) Търговското корабоплаване обхваща дейностите за превоз на пътници, багажи, товари и поща с кораби, наемане, други сделки с кораби, влачене и тласкане на кораби и товари, търсене, спасяване и оказване на помощ на търпящи бедствия хора и кораби, извършване на морски и речни услуги, свързани с корабоплаването, стопански риболов, експлоатация на морски и речни ресурси и други стопански дейности с използване на кораби.
    (2) Търговското корабоплаване се осъществява свободно в условията на защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По 3 има ли желаещи за изказване, уважаеми народни представители? Не виждам.
    Затова подлагам на гласуване първо, предложението от народния представител Благой Димитров, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 116 народни представители: за 35, против 81, въздържали се няма.
    Не се приема.
    Сега подлагам на гласуване редакцията на комисията по § 3.
    Моля, гласувайте § 3.
    Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
    Приема се. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 4 има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев - § 4 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 със следното съдържание:
    “§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения:
    1. В ал. 1 думите “морски” и “по море и във води, свързани с море” се заличават.
    2. В ал. 2 думите “морски” и “по море” се заличават.
    3. В ал. 3 думата “морските” се заличава.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    По § 4 не виждам желаещи за изказване, затова подлагам на гласуване, първо, предложението на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев за отпадането на § 4, което не е подкрепено от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 122 народни представители: за 31, против 90, въздържал се 1.
    Не се приема това предложение.
    Подлагам на гласуване текста, който е подкрепен от комисията по § 4.
    Моля, гласувайте този текст.
    Гласували 115 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 6.
    Приема се. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 5 има предложение от народния представител Благой Димитров:
    По § 5 – в чл. 5, ал. 1 думите “и за обща авария” се заличават.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев по § 5 – в чл. 5 ал. 3 да отпадне.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5 със следното съдържание:
    “§ 5. Член 5 се изменя така:
    “Приложение към специалните видове кораби
    Чл. 5. (1) Разпоредбите за търговските кораби с изключение на разпоредбите за превоз на пътници и товари и за обща авария се прилагат съответно и за корабите, използвани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на контрол и надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество.
    (2) Разпоредбите не се прилагат за военните превози на товари и пътници, дори и когато се извършват с търговски кораби.
    (3) Разпоредбите се прилагат и към военните кораби, когато се използват за търговски цели”.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. По този § 5 желаещи за изказване не виждам.
    Подлагам на гласуване, първо, предложението от народния представител Благой Димитров, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 115 народни представители: за 25, против 87, въздържали се 3.
    Не се приема това предложение.
    Подлагам на гласуване предложението от народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев, което предложение също не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 125 народни представители: за 23, против 102, въздържали се няма.
    Не се приема предложението.
    Подлагам на гласуване текста на § 5, както е подкрепен от комисията.
    Моля, гласувайте § 5.
    Гласували 126 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 11.
    Приема се. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 6 има предложение от народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков.
    Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 се оттегли.
    Предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев.
    Комисията не подкрепя предложението.
    Предложение на народния представител Иван Иванов. Предложението се оттегли.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 6:
    “§ 6. Член 6 се изменя така:
    “Превоз на пътници и товари между пристанищата на Република България
    Чл. 6. (1) Превозът на пътници и товари, влаченето и тласкането на кораби, свързани с използването на кораби, между пристанищата на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
    (2) Превозите и дейностите, свързани с хидротехнически и подводно-технически работи, улов на биологични морски и речни ресурси, проучване и добив на минерални и други неживи ресурси, пилотаж, бункероване, приемане на отпадъци, нефтоводни смеси и други дейности, извършвани с кораби във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България, се извършват с кораби, плаващи под българско знаме.
    (3) Дейностите по ал. 1 и ал. 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под знамето на държава-членка на Европейския съюз при условие, че отговарят на нормативните изисквания за крайбрежно (каботажно) плаване.
    (4) Дейностите по ал. 1 и ал. 2 могат да се извършват и с кораби, плаващи под друго знаме при условие, че това е уговорено в международен договор, по който Република България е страна или с решение на Министерския съвет за всеки конкретен случай.
    (5) Министърът на транспорта и съобщенията при сериозни смущения на вътрешния пазар, причинени поради либерализацията на пазара, може да сезира компетентните органи на Европейския съюз за въвеждане на изключения от правилото по ал. 3 и ал. 4 за срок 12 месеца.

    (6) При превозите по вътрешни водни пътища, задължение за извършване на обществена услуга може да се изпълнява въз основа на договор, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид обществени услуги.
    (7) Задължението за извършване на обществена услуга по предходната алинея се възлага с договор, с продължителност до 5 години, сключен между министъра на транспорта и съобщенията и съответния лицензиран превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена услуга. Договорът се актуализира ежегодно.
    (8) В договора с лицензирания превозвач по ал. 7 се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.
    (9) Условията и редът за извършване на дейностите по ал. 1, включително за сключване на договор за обществена услуга, се определят с наредби на министъра на транспорта и съобщенията.”
    Има неподкрепено предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев:
    “В чл. 6, ал. 3 след думите “крайбрежно (каботажно) плаване” се поставя запетая и се добавя: “както и при оказване на помощ на аварирали кораби, които застрашават сигурността на корабоплаването и създават опасност за преустановяване на същото в определен участък от р. Дунав.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми народни представители, имате думата. Не виждам желаещи.
    Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев, което не се подкрепя от комисията.
    Моля, гласувайте това предложение.
    Гласували 124 народни представители: за 6, против 103, въздържали се 15.
    Предложението не се приема.
    Подлагам на гласуване текста, който е подкрепен от комисията по § 6.
    Моля, гласувайте този параграф.
    Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
    Приема се. Благодаря.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 7 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
    Има предложение на народните представители Анели Чобанова и Йордан Мирчев. Предложението също е оттеглено.
    Има предложение на народните представители Ангел Найденов и Любомир Пантелеев. Комисията подкрепя предложението.
    Комисията предлага следната подобрена редакция на § 7:
    “§ 7. Създава се чл. 6а:
    “Превоз на товари по вътрешни водни пътища
    Чл. 6а. (1) Превозът на товари по вътрешни водни пътища се извършва от лицензирани превозвачи, които отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.
    (2) Условията и редът за установяване и удостоверяване на изискванията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
    (3) Министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него лице издава лицензия на превозвачи, които отговарят на изискванията по ал. 1.
    (4) Отказът за издаване на лицензия подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли изказвания по § 7? Не виждам.
    Моля, гласувайте § 7 така, както е подкрепен от комисията.
    Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
    Благодаря ви. Приема се.
    ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение на народните представители Йордан Мирчев и Стефан Минков за създаване на нов § 7а.
    Комисията подкрепя предложението и предлага следната подобрена редакция на § 7а, който става § 8:
    “§ 8. Създава се чл. 6б:
    “Мерки за регулиране капацитета на флота
    Чл. 6б. (1) Министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на финансите, предлага на Министерския съвет мерки за регулиране на капацитета на флота по вътрешните водни пътища по отношение на изменението на общия тонаж на флота.
    (2) Министърът на транспорта и съобщенията, съгласувано с министъра на финансите определя с наредба вида на мерките, както и реда и условията за тяхното прилагане.”
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Има ли желаещи за изказване по този параграф? Не виждам.
    Моля, гласувайте този параграф така, както е подкрепен от комисията.
    Гласували 117 народни представители: за 114, против 2, въздържал се 1.
    Приема се.

    Уважаеми народни представители, преди да закрия днешното заседание, позволете ми да ви направя съобщението за парламентарния контрол за 8 ноември, петък.
    Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски ще отговори на три питания от народните представители Йордан Бакалов, Надежда Михайлова и Димитър Абаджиев, и Евгени Чачев.
    Заместник министър-председателят и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров и на питане от народния представител Росица Тоткова.
    Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Васил Калинов и Любен Петров и на питане от народния представител Благовест Сендов.
    Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на питане от народните представители Васил Калинов и Асен Гагаузов.
    Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров ще отговори на три актуални въпроса от народните представители Елка Анастасова, Владимир Джаферов и Стойчо Кацаров.
    Министърът на здравеопазването Божидар Финков ще отговори на актуален въпрос от Янаки Стоилов и на питането от народния представител Йордан Бакалов.
    Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев ще отговори на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
    Заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов и Петър Димитров и на питане от народния представител Николай Бучков.
    На основание чл. 78, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали: заместник министър-председателят и министър на икономиката Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Михаил Миков;
    министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Борислав Борисов и на две питания от народните представители Мария Стоянова и Йордан Бакалов;
    министърът на образованието и науката Владимир Атанасов на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
    министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Димитър Дъбов;
    министърът на външните работи Соломон Паси на два актуални въпроса с писмен отговор от народния представител Иво Атанасов.
    На основание чл. 78, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствието на народните представители Марина Дикова и Величко Клингов от заседанието, се отлага отговорът на актуалния въпрос от министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров.
    Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на вътрешните работи Георги Петканов и министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
    Заместник министър-председателят и министър на регионалното развитие и благоустройството Костадин Паскалев не може да участва в заседанието за парламентарен контрол поради годишен отпуск.
    Уважаеми народни представители, в 14,04 ч. закривам заседанието.
    Следващото заседание е утре от 9,00 ч. в пленарната зала. (Звъни.)


    (Закрито в 14,04 ч.)




    Председател:
    Огнян Герджиков


    Заместник-председатели:
    Камелия Касабова

    Юнал Лютфи
    Секретари:
    Величко Клингов

    Иво Цанев






    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

     Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

    Онлайн посещения на Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001





      Последни заседания